Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) проведе общото си събрание миналия петък. Дневният ред включваше приемане на отчета на управителния съвет за втората половина на 2000 г., одобряване на кодекс за професионалните стандарти на дружеството и представяне на проект за годишните награди на БДВО.
"Макдоналдс" стартира мощна PR-кампания в Италия, за да успокои клиентите си, че няма да се заразят с болестта луда крава, ако консумират хамбургери. Веригата от ресторанти за бързо хранене предприе превантивни мерки, въпреки че в страната няма нито един регистриран случай на заболяването. Кампанията е организирана от Leo Burnett и тече в италианските национални и регионални вестници. На каретата е представен хамбургер с малък италиански флаг, до който пише "Спокойно. Гарантирано от "Макдоналдс". Увеличаващият се брой случаи на луда крава във Франция и Испания принуди компанията да започне подобни кампании и там.
Британската пивоварна Bass ще спре телевизионната си рекламна кампания на алкохолната плодова напитка Reef на стойност 10 млн. долара след протести на новозеландското посолство в Лондон. Спотовете представят осем жени по бански на плажа, които първо изпълняват традиционния маорски танц хака, а след това "подивяват", както обяснява рекламата. В гневното писмо на посолството до производителя се подчертава, че танцът, който никога не се изпълнява от жени, е почтена церемония, напълно несъвместима с продажбите на алкохол. Пивоварната обяви, че спира излъчването на рекламата най-късно в началото на януари.
Рекламните агенции Bartle Bogle Hegarty (BBH), Lowe Lintas, 180 и Abbott Mead Vickers BBDO ще се състезават коя от тях ще подготви кампанията за премиерата на Xbox - конзолата за компютърни игри на Microsoft. Според някои източници само европейската кампания ще струва над 500 млн. долара. Наскоро ВВН нарочно се оттегли от договор за над 80 млн. долара с компанията Sega, която също произвежда компютърни игри.
PR-кампания от патагонската джунгла
Принц Уилям почти промени имиджа на британското кралско семейство
Константин ИВАНОВ
Приключенията на британския принц Уилям из джунглите на Патагония може да се окажат добре организирана PR-кампания, макар от Бъкингамския дворец да отричат. През изминалата седмица бяха публикувани снимки, сред които една, на която синът на покойната принцеса Даяна и престолонаследника Чарлз мие тоалетна. Куриозната донякъде фотография обиколи страниците на световната преса, а във Великобритания доведе до медийна истерия.
Преди известно време принц Уилям реши да почива една година, преди да започне следването си в шотландския университет "Сейнт Андрюс". Като начало той замина за десет седмици в Чили, за да участва в проект на благотворителната организация "Рейли интърнешънъл". Първоначално около живота му в джунглите нямаше много шум. Кралското семейство неколкократно призова медиите да не отделят излишно внимание на Уилям. Отделно Британската комисия за оплаквания срещу пресата (Press Complaints Committee - РСС) беше сключила споразумение с медиите да спазват личната му свобода.
Въпреки това сензационното списание "ОК! " направи снимки на принца от разстояние, докато той прекосяваше джунглата с огромна раница на гръб. В отговор РСС спря разпространението на списанието. Миналата неделя обаче пътуването на Уилям взе неочакван обрат, след като той даде интервю, придружено от множество негови снимки от Чили. "Това беше като сбъдната мечта на редактора на таблоидно издание. Фотосите свързват в едно различен поглед към срамежливия по принцип син на покойната принцеса Даяна и новия приземен и симпатичен образ на монархията", коментираха британски PR-специалисти. Английската преса не спести комплиментите си, че това са снимки на "най-добре изглеждащия член на кралското семейство" и че фотосите са "като заснети за календар".
Не само таблоидите обаче се възползваха от повишения обществен интерес. Би Би Си внезапно реши да промени програмата си в най-гледаното време в неделя вечер, за да излъчи материал за приключенията на принц Уилям в Чили. Репортажът нарочно тръгна половин час преди аналогичен филм по конкурентния канал Ай Ти Ви. Кадрите показваха как принцът преподава английски на местните деца и приятелски бъбри с колегите си, но също така помага в пренасянето на нацепени дърва, изграждането на дървени пътеки между домовете и боядисването на местната радиостанция. Изненадата беше, че всички участници в експедицията нощуват на пода в спални чували, принцът също. Освен това няколко от членовете на групата идват от разделени семейства, били са безработни или замесени в престъпления и наркотици. "Тук всъщност можеш да промениш живота на другите хора", е лайтмотивът в интервюто на принца.
И в двата репортажа обаче бе използван материалът, заснет от същия оператор на Ай Ти Ен, който филмира и 18-ия рожден ден на принц Уилям в "Итън" през това лято. Този факт засили подозренията, че PR-кампанията е внимателно организирана. Преди две седмици и принц Чарлз направи успешен медиен пробив. Той участва в юбилейния епизод на телевизионния сериал "Коронейшън стрийт", който се снима вече 40 години. Комбинацията от събития около кралското семейство увеличи съмненията, че е налице "кампания, целяща да покаже, че британската монархия е наясно с живота на обикновените хора".
Със сигурност обаче от шумотевицата най-много спечели благотворителното дружество "Рейли интърнешънъл". В офисите на неправителствената организация обажданията на хора, които желаят да участват в нейните програми, нараснаха осем пъти. В минутите след края на двете телевизионни предавания близо 180 хил. души се опитаха да влязат в сайта на фондацията, а телефонните обаждания с конкретно предложение за финансова подкрепа се увеличиха с една трета.
Мениджърите на "Рейли" изразиха задоволство, че благодарение на популярността на принц Уилям са успели да избягат от "досадния си стар образ на благотворителна организация". В същото време обаче започнаха атаки, че фондацията разполага с много средства. Нещо, което не отговаря на истината. Половината от шестте милиона долара бюджет за 2000 г. "Рейли" е набрала от труда на доброволци като принц Уилям.
Външната реклама в София - само за избрани
Забраната за построяване на нови билбордове създава дефицит на пазара на улична реклама
Паулина ГЕОРГИЕВА
От половин година столичният пазар за билбордове е капсулиран, след като през май софийската община със съгласието на Асоциацията за външна реклама наложи мораториум върху сключване на нови договори за рекламни съоръжения. Поради ограничения им брой и засиленото търсене през декември агенциите за външна реклама повишиха цените. Общината и уравление "Архитектура и градоустройство" (УАГ) обаче все още се бавят с новия регламент, с което вдигането на мораториума се отлага за неопределено време.
Билбордовете са предпочитана медиа, защото са по-евтини от телевизионната и пресрекламата, твърдят рекламистите. Активният интерес към тях през този период на годината обаче се сблъска с недостатъчния им брой. "Има дефицит на пазара, а общината не реагира адекватно на търсенето на билбордове. Поради мораториума в столицата ние се насочваме към националния пазар, който е слабо развит. От това губи столичната община, защото се пренасочват средства към други кметства", каза Ивайло Лютов от "Кривицки и сие".
"Преди два месеца, когато стартирахме рекламни кампании на наши клиенти, за около три седмици успяхме да намерим билбордове. В края на ноември отново проверявахме за свободни билбордове, но до края на годината вече всичко беше заето. Предлагат се Б-страни, но те не са атрактивни", разказа Красимир Александров от рекламна агенция EURO RSCG. Предвиждайки мащабни коледни кампании, голяма част от рекламните агенции резервираха билбордове предварително. "Ако сега трябва да се пазаруват позиции, цените са много високи", твърди Ваня Гергова от "Интерпартнерс".
Цените за наемане на билборд от най-популярния тип "пиза" (3 х 4 метра) в централната част на София се движат от 400 до 1200 долара за 1 месец. Голямата разлика се определя от атрактивността на мястото и от практиката на преотдаване. Докато стигне до крайния наемател, един билборд може да премине през няколко посредника, като всеки от тях си начислява комисиона. Наемът, който агенциите за външна реклама плащат на столична община за 1 кв. м рекламна площ, в същия този район е 15 долара на месец.
Рекламната карта на София и новият регламент за отдаване под наем на места за външна реклама все още не са готови, въпреки че решението за изработването им е взето от Архитектурно-градоустройствената комисия на 12 май т.г. Комисията постановява "до коригиране, допълване и приемане на проектната разработка да не се издават нови разрешения за разполагане на рекламни съоръжения върху общински терени". В заседанието са участвали представители на Асоциацията за външна реклама и въвеждането на мораториума става с тяхно съгласие. Така на пазара не се допускат нови играчи, което е в полза на фирмите, които от няколко години си разпределят външната реклама в София. Преди година те се обединиха в асоциация. Неин председател е Диляна Грозданова. След като напусна БНТ, тя създаде "Имидж" - агенция за външна реклама и PR . "Имидж" беше ангажирана в предизборната кампания на Стефан Софиянски през 1999 г. Съпругът на Диляна Грозданова - Любомир Павлов, който е председател на Общинска банка, е сред най-близкото обкръжение на кмета.
Протоколът от заседанието, на което е гласуван мораториумът, е подписан и от столичния градоначалник.
Пак на заседанието от 12 май участниците са разгледали и стандарти за съоръженията за външна реклама и "Генерална схема за разполагане на рекламни съоръжения на територията на столична община". Автор на проекта е рекламна агенция "К+К", собственост на Калин Кънчев. Появата на "К+К" е изненада, защото досега компанията не е инвестирала във външна реклама, а УАГ не е обявявало конкурс за проекта. "Не е имало такъв конкурс, защото сумата беше толкова малка, че нямаше нормативно основание за обявяването му", обясни Калин Кънчев.
Рекламните агенции обаче подозират, че фирмата проявява интерес към наемане на райони за външна реклама на концесия. "Не изключваме да инвестираме във външната реклама с някой друг, който има подобен бизнес. За мен това е една отворена врата, но за момента интересът на фирмата не е насочен натам", каза Калин Кънчев.
Преди да се въведе забраната за построяване на нови рекламни съоръжения, агенциите за външна реклама са избирали сами местата за построяване на билбордове. Процедурата е представлявала серия от бюрократични формалности. Проектите са правени върху празни кадастрални скици, които не дават ясна представа за градската среда. Резултатът е безразборното разполагане на билбордове в центъра на столицата. Образец за хаотично застрояване е районът около НДК, където рекламните съоръжения са на недопустимо къси разстояния едно от друго.
След решението през май да се изработи рекламна карта на София, УАГ прави инвентаризация на съоръженията в столицата. Събран е снимков материал от трите рекламни зони, на които е разделен градът. Готовата рекламна карта не може още да отвори пазара за нови инвестиции във външната реклама, защото не е изработен новият регламент за наемане на позиции.
Според него УАГ трябва да определи подходящите места за издигане на билбордове, а не агенциите сами да си ги избират. "Инициативата за избор на място за строеж на билборд вече няма да идва от агенцията. Това е начин да се съчетаят исканията на рекламодатели и агенции с вижданията на общината за градския облик на София", каза Евгени Радев, началник отдел "Реклама" в столична община. Усилията са насочени към равномерното разпределяне на билбордове в града. За определянето на места за реклама е създадена нова комисия с представители от УАГ и столичната община. Първият проект, по който се работи, обхваща реконструираните булеварди "Димитър Несторов", "Цар Борис III", "Константин Величков", "Сливница", "Околовръстно шосе" и "Теодор Атанасов". Планът трябваше да е готов на 15 декември, но още не е завършен. Докато се работи по новия модел за наемане и построяване на места за билбордове, мораториумът върху външната реклама обаче продължава да действа.
"До този момент аз нямам ясна представа след одобрението на местата по новите булеварди какво ще се случи с направените през изминалата половин година 200 заявки за билбордове тип "пиза". Не се знае какъв точно ще бъде подходът, при условие че има определени места за реклама и конкретни желания на рекламните агенции за други места. Всички въпроси за разполагане на съоръженията са от компетенцията на УАГ", коментира Евгени Радев. Другата институция също отказва да се ангажира с прогнози. "Ние сме УАГ и се занимаваме с дизайна на съоръженията. С договарянето се занимава - отдел "Реклама" в столичната община", твърди Павлин Павлов, дизайнер на УАГ.
Докато двете институции си прехвърлят отговорността, остава загадката какво ще се случи след изработването на проектите за разполагане на външната реклама. Не е ясно и каква ще е процедурата за избор на места и какви ще са критериите към агенциите. Дотогава остава впечатлението, че няколко избрани фирми монополизират пазара на външна реклама в София не без помощта на столичната община.
Учредяването на одит-бюрото по тиражите се отложи
Учредителното събрание на българското одит-бюро по тиражите се превърна в работна среща и официалното учредяване беше отложено за 15 януари 2001 г. "Избрахме група, която ще подготви по-прецизно устава и необходимите документи. Издирваме и един желаещ рекламодател, който да бъде избран в управителния съвет на бюрото", резюмира Станко Йорданов, управител на "Артефакт". Разпространителската фирма е инициатор за създаването на подобно бюро в България. Целта на неправителствената организация е да осигури прозрачност на данните за тиражите, което ще наложи и нови правила на пазара на печатните медии.
Одит-бюрото ще бъде регистрирано по новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който влиза в сила от 1 януари 2001 г. За модел на подготвения проектоустав е използван правилникът на работа на австралийското одит-бюро. Според работния вариант на документа целта на организацията е да "гарантира на всички участници на медийния пазар действителност на декларираните от печатните медии тиражи". Бюрото ще предоставя и анализ на одитираната информация, а дейността ще се осъществява чрез проверки на независими одитори.
Издателите ще изготвят справки за тиража (т.нар. тиражен бюлетин) на всеки шест месеца, които ще включват отчет колко копия от изданието се отпечатват всеки ден. Представители на бюрото ще правят проверки и ако се установят разлики между деклариран и действителен тираж, ще се поръчва външен одит.
В правилата, по които ще работи бюрото, са уточнени всички подробности за отчитане на тиражите - т.нар. ваучерни броеве (които се изпращат на рекламодатели или рекламни агенции) например не трябва да се включват в тиражните бюлетини. Издателите трябва да отбелязват изгубени, повредени или непродадени броеве в графа "върнати". Под "нетен пласиран тираж" пък собствениците на вестници и списания ще отчитат всички продадени копия, независимо дали се пласират на корична цена, с отстъпки за разпространителите или са по абонамент. Продажбите в чужбина обаче трябва да бъдат отмятани отделно.
На сбирката присъстваха представители на Вестникарска група "България", "Европреса" (издател на "Дума" и "Земя"), "IDG - България", рекламните агенции "Адиа", S team Saatchi & Saatchi. Бъдещите учредители решиха собствениците на повече от едно издание да не плащат членски внос за всяко едно. Освен от членски внос приходите на бюрото ще идват и от предоставяне на данни за тиражите на заинтересувани лица срещу заплащане.
Заради липсата на сериозен интерес от фирми рекламодатели е променено съотношението на членовете на управителния съвет на бюрото. В него ще участват четирима издатели, трима представители на рекламни агенции, един рекламодател и един независим експерт. Уставът съдържа дори определения що е това ежедневник ("вестник, който се издава поне пет пъти седмично") или неделен столичен вестник ("вестник, издаван в столицата, който има най-високи продажби в неделя").
Красимир Гергов посяга и към изследванията за тв аудитория
Рекламният бос може би ще се опитва да влияе върху новата фирма TV Plan/TNS
Велислава ПОПОВА
Създаването на консорциума TV Plan/TNS трябваше да разсее съмненията около качеството на пийпълметричните изследвания, които се предлагат в България. Досега само "Болкан бритиш соушъл сървейс" АД (ББСС, известна като "Галъп") претендираше, че предоставя телеметрични изследвания у нас, а конкурентите оспорваха доколко представителни са данните. Като участници в новата фирма (която в момента се регистрира като акционерно дружество) освен ББСС бяха привлечени агенциите "Сова - 5" АД и "Маркет тест" АД. Според българските съдружници мажоритарен дял във фирмата притежава английската компания Taylor Nelson Sofres. Новото дружество ще започне работа от първи януари 2001 г. и ще наследи досегашните клиенти на трите социологически агенции. В процес на преподписване и договаряне са новите условия между TV Plan/TNS, медиите и рекламните агенции.
След обявяването на бъдещото съдружие в социологическите среди се заговори, че рекламният бос Красимир Гергов ще има влияние върху новата структура. Според някои от слуховете той дори финансирал проекта, а Taylor Nelson Sofres участват само с името си. Интересите на Гергов се свързват със "Сова 5", в която той е притежавал дялово участие преди четири години. Изненадващо "Маркет тест" също беше подредена сред близките до собственика на "Крес" фирми.
Освен това новото дружество вече преговаря с Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за сключване на рамково споразумение членовете на организацията да получават преференции при покупка на пийпълметричните данни. Председател на АРА е Гергов, а подобно споразумение ще осигури на TV Plan/TNS доста клиенти.
"Съдружието с Гергов е минало и той не може да има влияние в тази фирма. Ние поддържаме приятелски отношения с него и той е сред потенциалните ни клиенти", отрече Васил Тончев от "Сова 5", който ще бъде изпълнителен директор на TV Plan/TNS. В "Сова 5" са наливани най-много пари от рекламните агенции за изследвания, но фирмата не е успяла да се наложи в областта на медийни проучвания, твърдят социолози.
"Затова собственикът на "Крес" подпомогна и "Маркет тест". След раздялата с "Ноема" преди няколко години той им осигури договори на рекламния пазар с агенциите, които са под негово влияние", разказват социолози.
"Смятам, че тези слухове са ласкателни за г-н Гергов и сигурно се разпространяват от неговото обкръжение. "Маркет тест" е публична компания и съставът на акционерите не е променян от 1996 г.", контрира Румяна Калчева. Тя обяснява, че медийните изследвания са малка част от бизнеса на "Маркет тест".
"Основната дейност и основните приходи на фирмата се реализират от пазарни изследвания по поръчка на големи международни компании като Uniliever, B.A. T., Danone, Interbrew. Те са големи клиенти на рекламните агенции и качеството ни на работа за тях е като препоръка към рекламните фирми", коментира Румяна Калчева. Данните на "Маркет тест" се ползват от БНТ, BTV, "Нова телевизия", МСАТ, Евроком и рекламни агенции като Ogilvy&Mather, Leo Burnett, "Медия плюс", "Медиа ком", Saatchi & Saatchi, К+К. "Маркет тест" представя данни и на медиашоп "Пиеро 97", в който съдружник е Красимир Гергов и през който преминава по-голямата част от рекламата в БНТ. За връзки между "Маркет тест" и рекламния бос може би за първи път публично спомена вицепрезидентът на News сorp. Мартин Помпадур.
"Когато подготвяхме бизнесплана си и нашата оферта, използвахме данни и консултации от агенцията за социологически проучвания "Маркет тест", които ни помогнаха в много аспекти, да проучим например демографските показатели и възможностите на пазара. Ние бяхме представени на г-н Красимир Гергов от "Маркет тест" и разговаряхме за неговите дейности в сферата на рекламния бизнес", така Помпадур обясни познанството си с Гергов пред "Капитал" в началото на тази година. През лятото пък заместникът на Помпадур Робърт Енис коментира, че Гергов ги консултира по някои рекламни въпроси.
Ако Красимир Гергов наистина има пряко или косвено участие в консорциума, това означава, че освен голяма част от рекламния пазар той ще контролира и изследванията за телевизионна аудитория, която използват рекламодателите и медиите. Подозренията за интересите му и в първата частна национална телевизия BTV пораждат опасения, че той много лесно може да контролира и пренасочва рекламни бюджети в затворения кръг - медиа - рекламна агенция -рекламодател, още повече ако всички ползват едни и същи данни. От TV Plan/TNS съобщиха, че до месец-два ще прекратят дневниковите изследвания и ще предлагат само пийпълметрични резултати.
Двамата социолози Кънчо Стойчев и Андрей Райчев също имат регистрирани няколко фирми с рекламна дейност. Въпреки че напуснаха "Шампионите", те имат дялово участие в "Медиа дата", "Маркетинг консулт - МСЛ". През август тази година е регистрирана и фирма "Синерджи" ООД. Съдружници в нея са Кънчо Стойчев и югославският гражданин Миша Лукич, който е един от първите директори на "Saatchi & Saatchi" в България. Двамата с издателя на "Сега" са съдружници и в друга фирма - "Супер С" ООД. Справка във фирмените регистри показва, че Лукич има фирма за проучване на пазари - "Импакт М" със сънародничката си Миляна Момчило Йоич, която е сред собствениците на рекламните агенции "С Тим айдиас груп" ООД (заедно с Ненад Лозович).
Ненад Лозович и Красимир Гергов пък често могат да бъдат забелязани заедно, те гледаха на живо първото предаване на "Шоуто на Слави Трифонов" по BTV.
Въпреки че подобни схеми и разпространение на слухове се свързват с неуспели конкурентни фирми, световната практика показва, че пийпълметричната система има нужда от контрол. Засега не е изяснено как биха могли да се проверяват данните, които TV Plan/TNS ще предлага от началото на 2001 г. в България. Васил Тончев обясни, че за да прогонят съмненията, ще бъде поръчан одит на системата.
Кой кой е в TV plan/TNS
Лили Попова на събеседване в НСРТ
Ръководството на БНТ ще се срещне с медийния съвет заради регионалните програми
Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) е поканил генералната директорка на БНТ и ръководството на държавната медиа този понеделник, за да обсъдят програмните концепции на регионалните центрове. Новите програмни схеми предлагат шестчасова програма, която ще се излъчва вечер от 17.30 до 23.30 часа и ще акцентира върху проблемите, културата и новините от района. Странно е обаче, че регионалните центрове са избрали да правят програма, с която ще трябва да се конкурират с най-гледаното време на две или три национални телевизии.
"По всяка вероятност ще лицензираме местните програми, но ще им предложим, ако искат по-големи честоти, да участват в конкурсите, които ДКД предстои да обяви. Мисля, че четирите тв центъра трябва да изготвят интегрирана 24-часова програма, за да бъдат конкурентоспособни", коментира Светлана Божилова.
Местните програми на БНТ фокусираха общественото внимание, когато стана ясно, че те ще трябва да освободят честотите, които ползват, след като бъде лицензирана "Нова телевизия" като трети национален оператор. Оказа се, че честотите, които ДКД може да предостави, ще покриват с тв сигнал съответния град и най-много някое съседно село. Част от членовете на НСРТ бяха привърженици на идеята регионалните програми на БНТ да участват наравно с другите кандидати в бъдещите конкурси за местни ефирни честоти. Според Закона за радиото и телевизията обаче държавната телевизия е длъжна да продуцира и регионални програми. В медийния съвет бяха единодушни, че не могат да дадат лицензи на двучасовите предавания, от БНТ пък отговаряха, че ако след като бъдат лицензирани, ще произвеждат по-дълга програма.
Накратко
Новият технически директор на БНТ е Зоя Сталева, която от години работи в структурите на дирекция "Техника". Бившият шеф на направлението Иван Христов беше уволнен преди две седмици, след като конкурсите за закупуване на нова техника бяха прекратени. Държавната медиа сигурно ще обяви ново възлагане на обществени поръчки (по ограничени процедури) в началото на 2001 г. На управителен съвет на БНТ миналата седмица бяха подписани нови договори с директора на дирекция "Маркетинг и продажби" Атанас Илков, с шефката на дирекция "Новини и актуални предавания" Мирослава Нейнска и с колегата й Константин Кисимов.
Среща на координационния съвет на Мрежата на асоциациите на независимите радио- и телевизионни оператори в Югоизточна Европа (SEENAPB) се проведе в края на миналата седмица в София. Председател на неправителствената организация е Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO). Представители на радиа от Унгария, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания и Черна гора се договориха да си сътрудничат за регулиране на честотния спектър и ограничаване на трансграничното радиопиратство. Предстои SEENAPB да изгради своя уебстраница, която освен история на организацията ще публикува и бюлетин. Участниците в срещата обсъдиха възможността за обмен на новини помежду си. За България в размяната на информация ще се включи "Дарик радио".
Центърът за развитие на медиите ще представи през тази седмица новото си издание - "АБВ на радиото". Автор на книгата е Бернд-Петер Арнолд, който е програмен директор на регионалната програма "hr 4" на "Радио Хесен" (Германия) и на икономическата станция "hr skyline", а изданието е одобрено за учебник във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски".
Радио "Lux FM" и "Радио Пазарджик" ще направят съвместен опит да подобрят световния рекорд за продължително радиошоу. Трима радио диджеи от двете станции ще се опитат да бъдат непрекъснато в ефир в продължение на 115 часа. Двете радиа ще бъдат свързани с два постоянни моста посредством наети линии от БТК. Рекордното предаване ще се излъчва едновременно и от двете студиа и ще представлява общо шоу. Началото е на 29 декември 2000 г. в 10 часа. Освен на честотите на Радио "Lux FM" и "Радио Пазарджик" опитът за рекорд ще се излъчва и на живо по INET на адрес: www.luxfm.com.
Фондация "Група на медийните юристи" издаде "Наръчник за журналисти", който събира тълкуване и разяснения на българското медийно законодателство, на правния статут на журналистите, отговорностите за публикация, правото на достъп до информация (тази част е подготвена от Програма "Достъп до информация"), авторското право и търговските марки. Наръчникът е изработен на базата на данни от социологическо проучване, проведено през юни 2000 г., което установява необходимостта на журналистите от правна помощ и нивото на правната им култура. На въпроса дали журналистите са достатъчно информирани по правни проблеми, касаещи работата им, 79% от анкетираните отговарят отрицателно. Като основни причини за увеличаването на съдебни дела срещу журналисти са посочени "корупцията във всички сфери на обществения живот" (56.2%) и "отсъствието на добри закони" (47%). Изданието е финансирано от програма "Професионални медии" на Американската агенция за международно развитие.
Поне трима искат директорския стол в БНР
Изборът на шеф на държавното радио вероятно ще бъде политически
Велислава ПОПОВА
Макар съобщението за конкурса за генерален директор на БНР съвсем демократично да се появи сред обявите за набиране на детегледачки и стругари, все по-упорито се говори, че изборът накрая ще е политически. Новият шеф на държавното радио ще поеме медиата в месеците, когато започва същинската кампания за парламентарните избори през 2001г. и управляващите едва ли ще рискуват националното радио да се оглавява от човек, на когото не могат да се доверят. Въпреки че през следващата година ще започне реалната конкуренция с "Дарик радио", което спечели лиценза за първо частно национално радио, "Хоризонт" все още има много висока слушаемост в цялата страна.
Загадката кой ще седне в шефското кресло на "Драган Цанков" 4 ще бъде разрешена в средата на януари, когато Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) ще посочи избраника за генерален директор през следващите три години. Още в първите дни на 2001 г. обаче ще се разбере кой ще се състезава за високата позиция в държавното радио. Срокът за подаване на документи и концепции изтича на пети януари. Някои от
Официално намеренията си да се бори за мястото на БНР-шеф обяви и директорът на програма "Хоризонт" Димитър Димитров. "Засега нищо не е в състояние да ме откаже. Това е възможност да представя собствения си възглед за развитие на програмата, защото смятам, че в целия конкурс някой все пак трябва да говори и за професионални неща", коментира Димитър Димитров. Концепцията, която подготвя, е отворена за идеи и предложения и той вече разчита на подкрепата на колеги в радиото. Димитър Димитров работи от осем години в БНР. Започнал е като нещатен сътрудник и после изкачва стълбичката от стоене на телефоните през репортер и редактор, говорител на новините, шеф на новинарския екип до директор на "Хоризонт".
Считаната за сигурен победител директорка по програмните въпроси в БНР Поля Станчева засега не дава категоричен заявка, че ще се включи в борбата за шефския пост. "Все още не искам да давам отговор на този въпрос. Нека запазя мълчание, не искам предварително да казвам да или не. Искам да бъда наясно и тогава ще коментирам", обясни Поля Станчева. Решението й може би ще е ясно още през тази седмица. Когато НСРТ обяви критериите си, голямата въпросителна беше има ли бившата директорка на парламентарния пресцентър опит в "сферата на радиокомуникациите". Поля Станчева е позната преди всичко от новините на Канал 1. По време на януарските събития през 1997 г. тя вървеше в първите редици на протестните шествия, за да интервюира в крачка синия лидер (и настоящ премиер) Иван Костов. Журналистическата си кариера обаче Поля Станчева е започнала в младежка редакция на БНР, където има натрупан четиригодишен опит.
Поля Станчева се счита за фаворит в радиоконкурса. Преди два месеца тя замени шефското място в пресцентъра на НС със специално разкритата длъжност на "Драган Цанков" 4. Нейната кандидатура ще разчита на синята подкрепа на СДС според източници от парламентарната група на управляващата партия.
Сериозен конкурент можел да бъде само Димитър Димитров. Той отрече да има политическа подкрепа, но според медийни слухове за успеха на кандидатурата му лобира прессекретарят на президента Нери Терзиева.
Парламентарната квота в НСРТ обаче превъзхожда с един глас президентската, освен това още не са ясни новите членове на съвета, които ще избират БНР-директора. При ротация отпаднаха председателят Александър Томов, секретарят Иво Драганов и юристът Александър Иванов, а кандидатури за наследниците им се събират до 21 декември.
Концепцията, която готвят бъдещите БНР-шефове, според НСРТ трябва да съдържа идеи за организация и управление на радиодейността (управленска структура, виждане за екипно начало, редакционен статут); за национална и регионална насоченост на програмите на БНР; насоки на програмното развитие (обществени ангажименти и форми на комерсиализация, информационна политика); стопанска дейност; въвеждане на нови технологии.
Управляващите имат интерес от професионални национални медии
Птицевъдите отчитат стабилизация на отрасъла
Годишното производство на яйца достигна 1.6 - 1.65 млрд. броя, а на птиче месо - 100 000 - 105 000 тона кланичен добив
Мара ГЕОРГИЕВА
Над 83% от птиците и над 90% от яйцата и птичето месо у нас се произвеждат от частния сектор. "Страната ни има възможност да произвежда над 200 хил. т птиче месо (кланичен добив) и над 3.5 млрд. яйца годишно, без да влага нито лев за изграждането на нови сгради", пресмята проф. Борис Стоименов, председател на Съюза на птицевъдите у нас.
Години наред България традиционно крепи икономиката си "върху слабото крило на кокошката и крехката черупка на яйцето" по думите на Димитър Атанасов, министър на земеделието през 30-те години. Бумът в родното птицевъдство е след 1965 г. Страната е в първата десетка на световните износители. През 1967 г. тя е даже трета след Холандия и Полша. А приходите от експорта на птици и яйца са на второ място след валутните постъпления от тютюн.
До 1990 г. у нас има 14 държавни птицекомбината, всеки със среден капацитет от около 9000 тона годишно. Яйца за консумация се произвеждат в 16 предприятия с по около 300 000 носачки средно. Единайсет са птицекланиците с възможност за по 16 хил. тона годишен добив на месо и 15 - по-малки. В шест предприятия се преработват гъски и патици за износ.
В годините на прехода отрасълът преживява криза. Освободени са около 20 000 работещи в бранша. Много от комбинатите спускат кепенци заради липса на средства или неплатени дългове. Започва процес на раздържавяване, изградени са и множество частни птицеферми. С усилие отрасълът се измъква от илюзиите и козирува на реалностите.
Редица държави субсидират и производството, и експорта. В ЕС например износителите получават субсидия от по 225 долара/тон, а производителите - по 15 на сто от цената, когато износът е за страни извън общността. Затова пилето е по-евтино в Саудитска Арабия, отколкото във Франция или Холандия например. У нас държавата не дава нито лев субсидии. За защитна мярка служи високото специфично мито при внос на цели пилета. Когато импортните ограничения действат, няма никаква заплаха за родния производител, е общото мнение на хората от бранша. Но и през тази година секторът не бе подминат от традиционния набег на нелегалните вносители. Използвана бе пак добре позната схема за незаконен внос - на границата се декларират субпродукти, за които митото е 8%, а се внасят пилешки бутчета (митото за тях е 35%).
Стабилизация и преодоляване на упадъка отчетоха неотдавна производителите на общото си събрание. В сравнение с 1999 г. кокошките носачки са с над 400 000 повече. Достатъчно са и родителските стада за бройлери - 350 000. Годишното производство на яйца достигна 1.600 - 1.650 млрд. броя, а на птиче месо - 100 000 - 105 000 тона кланичен добив. Според официалните данни на пазара отиват 850 млн. яйца и 30 000 - 35 000 тона птиче месо. Останалото количество се произвежда в дребни стопанства и за него няма информация. Тази година ще изнесем 25 млн. броя яйца и 4000 тона птиче месо. Резултатите са далеч от някогашните - в най-добрите години страната е предлагала на външни пазари до 580 млн. броя яйца и 35 000 - 40 000 тона птиче месо, но и това е нещо след срива.
"През тази година производството и търсенето бяха сравнително добре балансирани. Пазарът бе укротен. Коригиращите механизми действат, защото не сме в условия на дефицит. Конкуренцията вече не е кой повече да произведе, а кой да го направи по-евтино при приблизително еднакви цени", коментира проф. Борис Стоименов.
Предстои голямата битка за
Необходими са сериозни инвестиции. Птицевъдите имат шанс да получат част от необходимите им средства по линия на програма САПАРД. Но скептиците, че това ще се случи, са доста. Условието е средствата да бъдат вложени предварително и едва след реализацията на проекта част от инвестираното ще бъде възстановено от програмата. Схемата предполага сериозен предварителен ресурс, който може да дойде само от сериозна финансова институция. А банките са предвидимо стиснати, когато става дума за инвестиционни кредити.
"Министерският съвет готви разпоредби, според които през 2007-2008 г. трябва да сме прекратили отглеждането на кокошки носачки в клетки. Крайният срок за това в ЕС е 2012 г., а от 2003 г. Европа спира производството на такова оборудване. Във фирма АВЕС - Бургас, бе демонстрирана нова технология за по-хуманно отглеждане на кокошки. Но не смятам, че трябва да избързваме и да изпреварваме даже западноевропейските производители", казва шефът на Съюза на птицевъдите у нас проф. Стоименов.
За политическото реанимиране и рефинансиране
Боряна Димитрова
Казват, че когато Александър Дюма писал "Тримата мускетари", си направил цяла армия от книжни герои, които унищожавал, щом свършела романната роля на съответния персонаж. В противен случай рискувал да върне към живот някого, който вече е предал Богу дух, например десет години по-рано.
Изглежда, подобно помагало започва да се превръща в насъщна необходимост и за българския политически елит, който периодически реанимира персонажи с отдавна изиграна публична роля. Трудно е с аргументи от здравия човешки морал или модерната политическа практика да се обясни изваждането от "политическия резерв" на лица, общо взето непознати на широката общественост, но затова пък печално известни в отделните краища на страната. Лансирането на подобни фигури меко казано не се връзва с красивите приказки за "оздравителните процеси" и края на ерата на "клиентелисткия подход".
Чисто самоубийство е в момент, когато според 71% от пълнолетните граждани на страната имиджът на СДС се руши от корупцията на различни равнища в управлението, според 52% - от съмнителното финансиране на близки до управляващите структури и според 39% - от скандалите в структурите на партията по места, да се изтупват от нафталина личности, които с нищо не са показали, че са способни да ценят и защитават най-значимия политически капитал - доверието и доброто си име. Политическите еднодневки не са непознато явление и отвъд границите на България. Целенасоченото им селектиране и култивиране препраща обаче не толкова към въпроса за собствения им морал, а за морала на онези, които ги лансират. Едва ли има по-убедително доказателство за невралгичните измерения на проблема "почтеност" от факта, че 89 на сто от хората поставят "честността" като най-важното качество на политика, а веднага след това с 80 на сто нареждат компетентността. Добре известно е, че общественото мнение оценява като най-желани и значими онези качества, които са най-дефицитни.
Обясненията, които най-често се дават за това самоубийствено поведение на управляващите в последно време, гравитират основно около два модела. Първо, че става въпрос за борба между лични лобита и приятелски кръгове, които с взаимни компромати налагат "отгоре" или "отдолу" едно или друго лице. Второ, че моралните и компетентните хора извън най-висшите ешелони на властта са кът и затова трябва да се направи необходимият бриколаж с подръчни средства. Каквато и доза истина да има в тях, те трудно могат да обяснят упоритостта, с която се повтаря този дискредитиран в очите на хората ход.
Остава едно друго възможно обяснение - издигането на кадрите е повече или по-малко пряк резултат от показаните способности за акумулиране и пренасочване на финансови средства - в полза на партията. Тогава въпросът, който си задава всеки нормален гражданин - как е възможно да отстраниш един човек заради механизмите, които въплъщава, и да го заместиш с друг, който е негов "брат по механизми", вече не би изглеждал толкова абсурден. Абсурдна ще си остава само българската политическа практика, в която реанимирането на почтеността се оказва най-трудно постижимата задача.
И това ли ще изтърпи Костов?
За да се разсее всяко съмнение, че над главата му се сгъстяват буреносни облаци, Евгений Бакърджиев предприе поредната мощна PR-кампания с надеждата, че всяка лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина.
В случая обаче даже не става дума за лъжа. През седмицата на публиката отново беше напомнено колко полезен човек за синята кауза е столичният шеф на СДС. И колко ангажиран. И колко искрен. И колко прозорлив. И колко тежи на мястото си... Въобще златен кадър, дай му само работа.
Предизборната кампания на синята партия например.
По неговите думи СДС-София се готви да проведе разговори с Народен съюз, с ВМРО, с БСДП, с монархическите организации в столицата. Човек може да си помисли, че идват местни избори, а не парламентарни. Защото като какъв Бакърджиев води тези "разговори", при положение че НИС нито има решение за това, още по-малко го е упълномощил. Или чертае стратегии вратата на "Раковски" 134 да се отвори за "новите центрове, около които се събират хора, непринадлежащи към СДС". Каква е неговата роля в тяхното обособяване знаят само лидерите на ВМРО, "Гергьовден" и монархическите организации, които Бакърджиев изрежда по начин, по който обича да казва "моят приятел Стефан Софиянски".
От каква позиция прави всичко това? От позицията на ангажирания и развълнуван за изхода на изборите активист? Едва ли. Бившият член на НИС е свободен от подобни ангажименти. За коалиционната политика в момента отговаря Росица Тоткова и всеки, който си позволява самодейности, не върши нищо друго освен намеса в коалиционната политика на СДС.
Интересно е все пак дали Костов ще изтърпи всичко това. Или отново ще преглътне в името на някакво криворазбрано партийно единство.
Не е зле обаче да си даде сметка какво представлява СДС-София на Бакърджиев. Малка партийка в голямата партия. Или кръг за лична употреба на хора, които са в клиентелистки отношения с Бакърджиев и по различен повод те и техните семейства са му длъжни за нещо. Останалите са необходимата масовка. Всичко това няма нищо общо със симпатизантите на СДС в София, които са наясно какъв точно е лидерът на партийната организация. Те гласуват и подкрепят СДС въпреки Бакърджиев, а не заради него. Макар че са отвратени от синята партия точно заради захаросаните, но фалшиви медийни изпълнения на синия апаратчик.
На всичкото отгоре апетитът на Бакърджиев не е намалял, столичният мащаб му е тесен. Щял да помага също и в Монтана, Видин и Враца и където още трябвало. "Никой няма право да отказва работа за СДС, когато му се възлагат ангажименти", казва Бакърджиев. Пази, боже!
Още повече че шефското място в софийската синя организация не дава никакви основания на бившия вицепремиер да се държи като универсалния войник на СДС. Бакърджиев упорито отказва да разбере, че вече не е в ръководството на управляващата партия и продължава да действа като негов член. Тъй като обаче е изолиран от най-високия етаж в партийната йерархия, акциите му не са съгласувани с останалите сини лидери. И се получава така, че той води някаква си Бакърджиева политика, която работи за някакъв си негов СДС. Само за него.
Срокове
Държавен вестник
Коледа в царството на промоциите
Най-масовите намаления и подаръци са в продуктовите групи с най-остра конкуренция
Боряна ГЕНЧЕВА
По Коледа купувачите традиционно изпадат в еуфория. А търговците я стимулират като намаляват цени, предлагат повече на старата цена, раздават рекламни подаръци, въвеждат нови продукти, тоест, като правят всичко, което създава усещане у клиента, че получава повече за парите си. Откакто "Метро" показа, че при свит пазар отстъпките в цените са най-добрият начин да се качат продажбите, промоции от този и от сходни типове текат почти целогодишно. Пред Коледа и Нова година обаче имат истински бум. Провеждат се поне на две нива - по инициатива на самите магазини, между които битката за клиенти се изостри, и както обикновено по празници - по инициатива на производителите и вносителите за търговци на едро, на дребно и за крайни клиенти.
По Коледа продажбите в някои продуктови групи скачат двойно. По наблюдения от веригата супермаркети "Оазис" се продава двойно повече месо, много повече ядки, шоколадови и захарни изделия. Купуват се и повече плодове и зеленчуци. С камиони се продава шампанско, отваря се пазар и на пуйките - стоки, които през останалото време на годината почти нямат пазар. Търгува се много битова химия (за коледното чистене и миене на чинии). Удвояват се продажбите на безалкохолни напитки, водка, ракия и уиски. Задържат се продажбите на пилешки продукти и на зеленчукови консерви.
Промоциите обаче не са изрично при коледните бестселъри. По-точно е да се каже, че те са в продуктовите групи, където конкуренцията е най-остра. От наблюденията на "Фантастико" може да се заключи, че това са алкохолните и безалкохолните напитки, сладкарските изделия и млечните продукти. По информация от веригата в тези категории целогодишно са най-масовите промоции. Напоследък намаления има и при стоките за бита, строителните материали и детските играчки.
Практиката с празничните промоции започна да се разгръща преди около две години и за тази Коледа и Нова година вече изглежда сработена. "За крайни клиенти те започват най-рано в началото на декември, но още в средата на ноември повечето от доставчиците ни предложиха готови планове", коментира Мариана Стоянова, управител на веригата супермаркети "Оазис".
Преди Коледа в повечето големи магазини на ден текат по две-три промоции. Неписаното правило е да не се засичат в един и същ ден конкурентни фирми. Като правило най-магнетично въздействат върху купувачите промоциите, свързани с
В немалко случаи намалението в цената се прави централно от производителя (вносителя) и важи за всички търговски обекти. Типичен пример е "Кока - Кола", която за тази Коледа първо пусна на по-ниска цена бутилката си от 1.5 л. След това компанията увеличи търговската отстъпка за продавачите на дребно за бутилката от 2 л и предложи намаление в препоръчителната й цена за крайни клиенти. За сравнение - конкурентите им от "Пепси - Кола" предпочитат да стимулират, като увеличават предлаганите количества. За миналата Коледа "Агрима" предложи бутилката от 2.5 л на цената на 2 л. Опитът, изглежда, е успешен, защото сега се продават опаковки от две бутилки по 2.5 лева (пет литра) на цената на четири литра.
Най-атрактивните цени се постигат обаче с общи усилия на производителя (вносителя) и на магазина. "Винаги, когато става дума за промоционален период, искаме от доставчика да намали надценката си (с около пет-шест процента при по-масовите стоки), а ние самите сваляме надценката си до един процент, обясни Стефан Косев, икономически директор на варненските магазини "Пикадили". Стоката, за която е постигнат консенсус, задължително се афишира с плакат, стикер или в брошурата с намаления, когато даденият магазин има такава. От "Фантастико" рекламират промоцираните продукти в магазините си кеш енд кери и във вестник "Нощен труд".
Ценовата промоция в магазина има още по-добър ефект, ако се съчетае с дегустация на съответната стока. По информация от различни търговски обекти предпразнично текат дегустации на майонези, пилешки хапки, сухари, бисквити, маслини, салати с броколи и пр. Предпочитаното време са пиковите часове за пазаруване - между 17 и 19 часа. "При такава промоция продажбите може да се увеличат и двойно. Особено ако в магазина има служител от рекламна агенция, който да обяснява на живо на клиентите за какво става дума", казаха от "Оазис".
"Голям потребителски интерес има и към промоциите, при които, след като направи определена сметка, клиентът получава подарък", обясниха от "Фантастико". Търговци на различни стоки и от различен калибър са единодушни, че купувачите реагират много добре на
Томболите са друг популярен похват, чрез който се привличат клиенти в магазина, стимулират се продажбите, а наградите се раздават на тържества при подобаващ шум. От "Била" например съобщиха, че при тях текат четири томболи и се уточняват още пет. При сегашните - на "Проктър и Гембъл", "Хенкел", "Загорка" и на минералната вода "Сан Пелигрино", наградите варират от перални до чаши. В "Макдоналдс" почти през целия декември разиграват томбола с подарък шейкъри на "Мулинекс". В "Бонжур" ще правят промоции от типа коледни тържества - програма със забавления за възрастни и деца. На магазините в страната (общо 22) централата е дала свобода при организацията на партита им.
Цяла група продукти се появяват на пазара специално за Коледа. Най-многобройни са новостите при шоколадовите изделия. Те варират от нова опаковка на стоките (коледният дизайн на бонбоните на "Крафт фуудс България") до шоколадовите фигури на Дядо Коледа, повечето на чуждестранни производители. "Нестле" използва случая, за да предложи новите си шоколади "Нестле адвенчър" в игра с рекламни награди. Тази година има и голямо предлагане от български производители на коледни питки и баници с късмети. В "Пикадили" са въвели и нова форма на продажба специално за коледните пуйки. Клиентите имат възможност още в началото на месеца да заявят прясно охладена коледна пуйка, която да получат на определена дата. При заявката се плаща 50% от цената, а при получаването - другата половина. Така магазинът може по-успешно да прогнозират търсенето.
Съдбата на непродадените продукти обикновено се решава по договорка между магазина и доставчика, като обикновено стоката се връща. Практика на много от вносителите, особено на шоколадови изделия, е да раздават непродадените коледни количества на благотворителни акции.
Магазинери отбелязват тенденцията, че се внасят все повече стоки с по-дълъг срок на годност. Ако се съхраняват добре, те могат да се пуснат в продажба и за следващата Коледа. Отделно някои продукти, като козунаците например, са полифункционални и ще излязат отново на щанда по Великден. "Много внимаваме с доставчиците, с които няма уговорки за връщане на стоката. Предпочитаме заявените количества да не достигат, отколкото да залежат", казаха от "Оазис".
Магазините пуснаха двойни рекламни листовки
Търговците на техника отстъпват в цената до пет на сто
Приемането бе отложено на финалната права
Спорни бяха текстовете за строителния надзор
Бисера СТАНЕВА
Законът за устройство на територията (ЗУТ), който се гледа от парламента на второ четене от началото на есенната сесия, зацикли малко преди финалната права. Един от най-дълго разработваните проектозакони през последните десет години е на път да вземе и палмата на първенството и за най-дълго престоялия в парламента.
Когато бъде приет, ЗУТ ще замени досега действащия Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ). Проектът бе внесен в Народното събрание още през пролетта на 1999 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Основната цел на нормативния акт, заявена от неговите вносители, е да се създаде сигурна защита на интересите на инвеститорите в процеса на проектирането и строителството, да се облекчи реализацията на инвестиционните проекти, като се намали участието на администрацията и се въведат пазарни отношения за регулиране на инвестиционните процеси. В тази връзка неведнъж беше заявявано намерението
Спорни този път се оказаха няколко текстове, отнасящи се до независимия строителен надзор, които народните представители върнаха за прецизиране в работна група към Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, включваща народни представители, експерти към комисията и представители на повечето браншови организации свързани с проектирането и строителството и независимият строителен надзор. Това беше наложено поради създадени с последните корекции на законопроекта противоречия между права и задължения на лицата, упражняващи независим строителен надзор. От съдържащите се в проектозакона текстове от досега действащия ЗТСУ за правомощията на надзора отпада изискването оправомощени надзорни фирми да контролират проектите, но пък остава задължението при изпълнението на строежите тези фирми да се придържат към одобрени вече проекти и да спазват изискванията за безопасност. При наличието на такава клауза се поражда въпросът
От една страна, фирмата, упражняваща независим строителен надзор, е задължена да се придържа към проекта, а от друга, носи имуществена отговорност пред инвеститори и трети лица, ако не са спазени техническите правила и норми.
След консултации в работната група всички участници в нея се обединиха около идеята да се създаде алтернативна възможност гражданите да избират кой да одобрява проектите им - експертен съвет към общините (според проекта той включва главния архитект на общината, юрисконсулт, представители на експлоатационните дружества и др.) или оправомощени лица (надзорници консултанти). Това би допринесло за облекчаване на процедурите, каквато е и целта на закона.
В момента приемането на строежите става с доклад от независимия строителен надзор, а Дирекцията за национален строителен контрол издава разрешение за ползване на строежите на базата на този доклад. Ако проектите се одобряват и от консултантите, на базата на което общините да издават разрешение за строеж, процедурата ще се облекчи значително, смятат експерти от бранша. Според ЗУТ консултантските и надзорните фирми трябва да покриват широк набор от критерии и да бъдат създадени от специалисти с висок професионален опит, гарантиран от съответната браншова организация. Съвсем очевидно е, че при тези строги изисквания една надзорна фирма би трябвало да включва доказани специалисти. И е много по-сигурно, че тези консултанти биха могли прецизно да експертизират проектите по отношение на тяхната безопасност съгласно възприетите от България изисквания на Европейския съюз. Направеното от експертите предложение не е императивно, а алтернативно, т.е. По този начин експертните съвети, които са предвидени да бъдат в един доста разширен състав, могат да ограничат своите ангажименти до разглеждането на големите общински обекти (градоустройствени планове, благоустройствени мероприятия и др.).
Така прецизираните текстове бяха внесени за обсъждане в Комисията по местно самоуправление към Народното събрание миналата седмица. Оттам дойде и изненадата за всички браншови организации - комисията се запозна и гласува текстовете, които народните представители бяха върнали за доработка.
Падат цените на захарта и олиото
Олиото и захарта плавно поевтиняват на Софийската и Пловдивската стокови борси. Цените на двете основни стоки, търгувани на борсите, започнаха да се движат леко надолу още миналата седмица. На последната сесия на ССБ в четвъртък офертната цена продава на захарта падна до 940 лв. на тон, при положение че преди седмица беше 955 лв., а в края на миналия месец - 970 лв. Спадането на цената се обяснява основно с идентичната тенденция на международните пазари и, от друга страна - с понижаващия се напоследък курс на щатския долар, казаха брокери. Българското олио на пловдивската борса вече се продава по 1.10 лв. за литър с ДДС, докато миналата седмица цената му беше 1.19 лв. на литър. На ССБ същата стока струва 1.26 лв. на литър с ДДС, а цената на нерафинираното олио се понижи от 1080 на 960 лв. за тон. И при двете стоки като обяснение за понижението на цените може да се приеме и отминаването на сезона на пиковото потребление. Сделки за олио на Пловдивска стокова борса има, но на ССБ реална търговия с олио и захар няма. Това се обяснява с факта, че пазарът е достатъчно наситен и с двете стоки и купувачите се снабдяват с тях основно извън борсата.
Продължава обаче поскъпването на фуражите на борсовия пазар. В София котировките "купува" на фуражната пшеница се покачиха от 205 лв. за тон без ДДС миналата седмица до 215 лв. на последната сесия. При царевицата цената нарасна до 219 лв. за тон без ДДС, при положение че преди седмица беше 210 лв., а в края на миналия месец - 205 лв. Тези котировки "купува" обаче явно все ще не удовлетворяват очакванията на продавачите, така че до сделки все още не се стига. В Пловдив както при царевицата, така и при фуражната пшеница през последната седмица се стигна до консолидация на търсенето около 240 лв. на тон без ДДС, като при това ниво сделки има.
Междувременно в София продължава активната търговия с индустриални стоки като хартия, стомана и автомобилни гуми. На последната сесия в четвъртък сделките бяха за натронова хартия по 455 лв. на тон без ДДС и вестникарска хартия на роли по 430 лв. на тон без ДДС. Продадени са и стоманени профили за машиностроенето по 510 лв. на тон без ДДС. Цената е сравнително ниска, а причина за това е, че продуктът е с корозия, обясниха брокерите. Между 39 и 193 лв. на комплект са цените на изтъргуваните автомобилни гуми. Стоката традиционно се купува активно в началото на зимния сезон.
Следващата седмица търговията се очаква да бъде съвсем вяла заради наближаващите празници, прогнозираха брокерите от София и Пловдив.
Пшеницата ще поскъпне със 17% на световните пазари догодина
Хлебопроизводителите у нас нямат засега основание и нагласа да повишават цените
Боряна СЕМКОВА, Паулина МИХАЙЛОВА, Мара ГЕОРГИЕВА
Основните пазарни фактори, определящи тенденциите в световната търговия с пшеница, дават основание да се очаква повишение на цените през сезона 2000-2001 г. (юли - юни). Основна причина за поскъпването ще е по-малкото предлагане спрямо търсенето. През 2000-2001 г. Световният съвет за зърното (ССЗ) очаква световното производство на жито да е 577 млн. т - със седем милиона тона по-малко от 1999-2000 г. Доста под очакваната ще е реколтата на световни производители като Аржентина и Австралия. Неблагоприятните климатични условия освен това се очаква да влошат качеството на прибраната пшеница и да увеличат дела на фуражното зърно.
Обемът на международната търговия с пшеница през 2000-2001 г. ще се свие с 2 млн. т до 104 млн. т. Вносът на хлебната суровина в страните от Северна Африка ще намалее, но ще се увеличи импортът на преработени продукти. Една трета от световния внос ще се пада на Алжир, Бразилия, Египет, Иран и Япония. В резултат на намаляване на нуждите им от внос Индия и Пакистан ще се превърнат в нетни износители. Износът от Австралия ще намалее с 2 млн. т до 15 млн. т, но ще се увеличат доставките от Аржентина и Казахстан. През 2000-2001 г. световното потребление на пшеница ще нарасне с 4 млн. т до 596 млн. т, прогнозира ССЗ. В ЕС използването на житото за фуражни цели ще се увеличи не само за да замени вноса на незърнени съставки за фуражите, но и в отговор на наложената забрана върху използването на месен и костен шрот в животинската храна. Световните зърнени запаси ще се свият с 19 млн. т до 103 млн. т. Американските запаси ще са 23% от световните, докато през 90-те години делът им е бил средно 14%.
Страните от ЕС, които тази година засяха 6% повече мека пшеница и 3% повече твърда пшеница дурум в сравнение с 1999 г., ще увеличат производството си. Италия, Испания и Швеция прибраха през 2000 г. повече хлебно зърно от предвиденото, но произведените от тях по-големи количества се уравновесяват от по-малката от очакваната реколта на световни производители като САЩ и Австралия.
От октомври световните цени на хлебното зърно започнаха да се покачват. Борсовият пазар е изнервен от бавния растеж на зимните посеви в САЩ. Безпокойството около наличностите от хлебна пшеница обаче не стимулираха търсене, по-голямо от очакваното. Облагодетелстваха се аржентинските производители, които реализираха продукция в Иран и Алжир, а ниският курс на еврото позволи на ЕС да реализира по-голям износ при нулево финансиране. Според Световния съвет за зърното (ССЗ) през 2000-2001 г. Канада, ЕС, Украйна и Казахстан ще изнесат по-малко жито, отколкото през 1999-2000 г. По-голям ще е експортът от САЩ и Унгария. Вносът ще е по-значителен в Европа, Южна и Северна Америка, но ще намалее в Русия, Близкия изток и Южна Азия.
Пшеницата ще води списъка на поскъпващите хранителни стоки през следващите две години, като се очаква да се повиши със 17.1% през 2001 г. и с 20.2% през 2002 г., след като в продължение на няколко години преди това поевтиняваше, прогнозират от "Икономист интелиджънс юнит". Основен фактор за покачването на цените ще са спадащите запаси от хлебно жито.
Страните от Централна и Източна Европа ще попаднат в групата на нетните вносители през тази и следващата година, след като сушата в региона намали производството на пшеница, смятат анализатори на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). Най-лошата суша от десетилетия ще принуди почти всяка страна от региона да прибегне към внос през стопанската 2000-2001 г. (юли-юни), след като в продължение на години повечето държави са били износителки.
Русия, Украйна, Полша и България ще внасят хлебно зърно от Казахстан, Турция и Западна Европа, твърдят анализаторите на ФАО. Полша например вероятно ще купи от световните пазари 3.5 млн. т през 2000-2001 г., след като предходния сезон внесе по-малко от един милион тона. По данни на Централното статистическо бюро във Варшава общият добив в Полша този сезон е намалял с 13-17% до 21.4-22.4 млн. т. Годишното потребление на страната надхвърля 25 млн. т. Като най-вероятни износители за Полша се посочват Дания, Швеция и Германия.
С 2.5 млн. т пшеница по-малко е и продукцията на Украйна - 11 млн. т. Бившата съветска република има още един проблем - количеството на хлебната пшеница от общото е под 50% - 5 млн. т. Това прави реколта 2000 в Украйна най-лошата от 1945 г. насам. За лошата украинска реколта причините са комплексни - лошото време по време на периода на растеж на посевите, недостатъчното количество изкуствени торове и пестициди и липсата на гориво и техника в периода на жътвата.
Тази година Румъния прибра 4.42 млн. т пшеница, които според експертите в Букурещ ще задоволят вътрешното търсене и внос няма да се наложи. Международни анализатори смятат обаче, че Румъния ще трябва да внесе 500 000 т хлебно зърно поради лошото качество на местно произведеното жито.
Търговци и производители задържат пшеницата от пазара, тази тенденция се очерта през последния месец и половина, твърдят експерти. "Фирмите, с които контактуваме, съобщиха официално, че ще продават след Нова година в очакване на по-висока цена. В момента те главно изнасят зърно. Големи сделки с големи доставчици не сме имали. Кооперациите продават според нуждите си от пари. Образно казано, имат нужда от 100 лв., продават зърно за 100 лв. И производителите, и търговците имат складове и не е проблем да задържат зърното," каза за "Капитал" Емил Живков, съветник на управлението на "София Мел".
Тазгодишната житна реколта в България е с лошо качество - съдържанието на мокрия глутен е 20-22%, а преди години пшеницата със средно качество съдържаше 26-28% глутен. През лятото цените стартираха от 160 лв./тон, но тогава и курсът на долара беше по-нисък. Средната цена на извънборсовия пазар е около 90 долара/тон, но и това не устройва вече производители и търговци, коментира Емил Живков.
Цените на хлебната пшеница надхвърлиха 100 долара за тон на ССБ - котировката купува на последната сесия се вдигна до 230-240 лв. на тон без ДДС. Предлагане засега няма с изключение на пренебрежимо малкото количество от 100 тона при цена 231 лв. на тон без ДДС. От 205 на 215 лв. на тон без ДДС се покачи на ССБ и цената купува на фуражната пшеница. "До много по-голямо поскъпване обаче едва ли ще се стигне, защото в момента може да се внесе пшеница по 135 долара на тон (около 300 лв. на тон) с доставка на българско пристанище", коментира директорът на ССБ.
На Пловдивската стокова борса цената на пшеницата е 225 лв. на тон. Там продължават да се обявяват оферти за продажба на жито от реколта 2001 г. по 160 лв. на тон без ДДС. Продавачите обаче настояват за 100% авансово заплащане по сделките, така че купувачи пак няма.
"Ситуацията определено говори за криза на пазара", коментира изпълнителният директор на борсата Христо Миленков. "След като купувачите са готови да платят 240 лв. за тон пшеница без ДДС и да вземат суровината от мястото на съхранението й, това означава, че с доставката до София крайната цена на стоката е 265 лв. за тон. А това води до цена на брашното от поне 500 лв. на тон", прогнозира Миленков. Междувременно брашно на ССБ вече не се предлага. Според директора й твърде възможно е Държавният резерв скоро да интервенира на пазара на пшеница, за да се избегне поскъпването на брашното и хляба. "Имаме достатъчни количества зърно в нашите силози и в публични складове. Това лято по-голямата част от суровината беше подновена", каза шефът на управление "Държавен резерв и военновременни запаси" Димитър Георгиев.
От 3.1 млн. тона реколта на пшеница тази година около 900 000 се очаква да бъдат използвани като заместител на царевицата за фураж. Други поне 500 000 тона са изнесени по данни на земеделското министерство. При 100 000 тона месечна консумация на пшеница за производство на брашно за недостиг на суровина не би трябвало да се говори.
От 1 януари 2001 г. е разрешен и безмитен внос на неограничени количества пшеница, царевица и слънчоглед, напомниха от земеделското министерство пред Ройтерс през изминалата седмица. "В България е произведена достатъчно пшеница, за да няма никакви притеснения на пазара", заяви зам.-министърът на земеделието Георги Кирилов. Същият оптимизъм споделят и от Асоциацията на производителите на зърно. "Сто долара на тон без ДДС е цена, която напълно удовлетворява производителите и за криза в търговията или скокове на цената на хляба не може да се говори", заяви членът на асоциацията Стоян Ковачев. Хлебопроизводителите също са настроени оптимистично. "От два месеца цената на брашното се задържа стабилно на 410-420 лв./т с ДДС и у хлебопроизводителите няма нагласа за вдигане на цената на хляба, няма и основание," каза за "Капитал" Лило Джамбазов, изпълнителен директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. "Ние сме категорични, че до 430-450 лв./тон брашно ще можем да задържим сегашната цена на хляба," уверява Джамбазов.
Притесненията на участниците на пазара обаче са свързани и с лошите климатични условия тази есен.
Земеделското министерство засега не е излязло с официална информация за състоянието на посевите. Същото важи и за учредения тази година консултативен съвет по зърното и хляба. Според специалистите от Института по пшеницата и слънчогледа "Добруджа" в Генерал Тошево около 60 на сто от засетите в страната 12 млн. декара с пшеница са в добро състояние. За останалите площи обаче положението е твърде неясно.
Еврото се стабилизира малко под 90 цента
Слаби данни за американската икономика разчистват пътя пред общата европейска валута
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Валутната търговия през изминалата седмица укрепи оптимистичните нагласи за единната европейска валута, които обхванаха пазарите преди около три седмици. Въпреки че не успя да премине ключовото за момента равнище от 90 цента, еврото успя да се задържи в орбитата на 88 цента през по-голямата част от периода, а в края на седмицата се покачи над 89 цента. Обнадеждаващото за залагащите на еврото е, че възходът е подплатен с благоприятни за европейската валута фундаментални фактори, което създава очаквания за по-трайно стабилизиране. Пазарът се фокусира именно върху икономическите фундаменти, абстрахирайки се от изборната сага в САЩ.
Темата, продължаваща да доминира на валутните пазари, е забавянето на темпа на растеж на американската икономика. Нови данни добавиха допълнителна увереност, че наближава краят на рекордната икономическа експанзия на САЩ. Цените на производител са нараснали през ноември с 0.1% при очаквания за 0.2%. Дефицитът по текущата сметка е достигнал рекордно висока стойност през третото тримесечие. Към поредицата негативни данни се прибави и информацията за по-голям от очаквания обем на запасите от готова продукция през октомври вследствие спада на потребителското търсене.
Тези данни оформиха като преобладаващо сред анализаторите очакването, че Федералният резерв на САЩ ще остави лихвите непроменени на заседанието следващата седмица, а още в началото на следващата година може да се очаква понижаването им. Това се съчетава с очакванията, че през следващите няколко месеца лихвите в евро-зоната ще останат на сегашните си равнища. На заседанието си в четвъртък Европейската централна банка остави лихвите непроменени. Засилват се надеждите, че лихвеният диференциал между САЩ и Европа ще се свие, а това от своя страна съответно ще доведе до пренасочване на капиталовите потоци към Стария континент.
Слабите макроикономически индикатори за САЩ се съчетаха с неблагоприятни корпоративни данни, които намериха отражение в понижение на американските борсови индекси. В началото на седмицата NASDAQ успя да премине нивото от 3000 пункта, но стабилизирането се оказа моментно, като технологичният индекс бързо се върна под това ниво. Настроенията на "Уолстрийт" напоследък стават все по-мрачни под влияние на преразглеждането в низходяща посока на прогнозите за печалбите на редица компании. През седмицата Chase Manhattan и JP Morgan предупредиха, че приходите им за четвъртото тримесечие ще са "значително" по-ниски от прогнозите на анализаторите.
Доларът не получи съществена подкрепа в движението си спрямо еврото от обявяването на Джордж Буш за президент, чийто избор се смята за по-благоприятен за позициите му. Устойчивостта на европейската валута беше впечатляваща, като непосредствено след това то се понижи близо до 87 цента, но бързо възстанови загубите. Победата на Буш обаче оказа доста значимо влияние върху движението на щатската валута спрямо японската йена. Доларът отбеляза 16-месечен максимум, преминавайки 112 йени.
Блоковата търговия в края на годината съживява борсата
Впечатляващо активна блокова търговия покачи за втора поредна седмица оборота на "Българска фондова борса - София". На блоковия сегмент бяха сключени рекордните 28 сделки с акции на 17 дружества на обща стойност 4.9 млн. лв., което представляваше 96% от общия борсов оборот. Впечатление правеше фактът, че едни и същи пакети се прехвърляха по няколко пъти между посредниците на различни цени. Брокери коментираха, че това е обичайна практика за края на годината, когато портфейлите инвеститори, доколкото ги има на нашия пазар, преоформят портфейлите си и се възползват от неликвидния пазар, за да моделират по собствена воля цените на акциите и потенциалните данъчни задължения.
Оживлението на блоковия сегмент обаче не успя да се пренесе и на останалите пазари, общият седмичен оборот на които достигна едва 200 хил. лв. Интересът към големите компании бе обичайно нисък, като най-слаба търговия имаше при акциите на тютюневите компании. Индексът SOFIX спадна с 0.7% от нивото си през миналата седмица и достигна 106.6 пункта. Най-сериозно търсене имаше към курортния комплекс "Албена", където се изтъргуваха общо 1835 акции, а цената се задържа на ниво 6.8 лв. за акция. Леки спадове имаше при книжата на "ЛУКойл Нефтохим" и "Солвей - Соди", които намаляха съответно с 6% и 4% на седмична база и достигнаха цени от 8.1 лв и 6.62 лв. за акция.
От понеделник на свободния пазар на борсата започва търговия с четвъртата и последна по ред емисия български депозитарни разписки (БДР) от програмата на "Еврофинанс". Новата емисия ще е на базата на акции на немската компания "Сименс" (Siemens). Разписките ще са с номинал 0.05 лв., което е 100 пъти по-малко от номиналната стойност на акциите на немската компания на борсата във Франкфурт. През изминалата седмица търговията с останалите три емисии БДР бе крайно ограничена. През борсата преминаха едва 4200 броя книжа на Deutsche Telekom, като цената им се покачи с 10% в сравнение с миналата седмица. Търговията на облигационния сегмент също бе вяла.
HSBC Holdings преговоря за покупката на "Демирбанк"
Виктория ДАВИДОВА
Финансовият конгломерат HSBC Holdings Plc проявява интерес към закупуването на Demirbank T.A. S, съобщиха турските вестници "Миллиет" и "Сабах". Това е една от 11-те банки, които поради финансовата криза в Турция бяха одържавени и поставени под управлението на Фонда за гарантиране на спестяванията и влоговете. Според правителствената програма, която официално беше обявена в петък, тези банки трябва или да бъдат продадени, или затворени до април следващата година. Ако HSBC Holdings Plc купи Demirbank T.A. S, холдингът автоматично ще стане собственик и на "Демирбанк - България", която е дъщерно дружество на турската банка у нас.
През изминалата седмица турската преса усилено коментираше възобновения интерес на HSBC към Demirbank T.A. S. Бившият собственик на "Желязната банка" Халит Чингилиоглу заяви пред турския вестник "Миллиет", че е бил на крачка от продажбата на банката и сливането й с HSBC точно преди финансовия колапс. Според в. "Сабах", представителите на HSBC са направили няколко посещения в Demirbank T.A. S. след стихването на кризата и са събирали информация от различни отдели на банката. "Сделката се придвижва, вече се водят преговори", твърди банкер пред Dow Jones News Wires. Междувременно се появиха и коментари, че правителството има намерение да продаде първо осем от единадесетте банки под негов контрол и в спряганите за продажба не се включва Demirbank T.A. S. Говорителите на HSBC Bank AS в Турция и Лондон все още отказват да дават официален коментар за намеренията си. Главният изпълнителен директор на "Демирбанк - България" Джанер Челик заяви на пресконференция миналата седмица, че турската банка преговаря с "голяма западноевропейска банка, която все още няма офиси в България."
Все още никой не се наема да прогнозира каква е стойността на Demirbank T.A. S, но очакванията са, че деветата по размера на активите си турска банка (4.5 млрд. долара) ще бъде продадена на символична цена. HSBC имат само два офиса в Турция. Евентуална сделка с "Демирбанк" би им дала възможност да развият дейността си чрез вече завоювания пазарен дял и клоновата мрежа на турската банка. HSBC е най-голямата банкова компания във Великобритания. В холдинга се включват и азиатски финансови структури като Hongkong Bank, Shanghai bank и 62% от Hang Sеng bank. HSBC има повече от 5000 офиса в 80 страни по света. Дейността на групата включва потребителско и корпоративно банково обслужване, управление на активи, инвестиционно банкиране, застраховане и др. International Water печели водната концесия в Талин
Британската компания International Water UU, мажоритарният собственик на софийското ВиК, спечели водната концесия в столицата на Естония Талин. Цената на сделката е 75.6 млн. долара, срещу които компанията получава мажоритарен пакет от 50.4% от капитала на водното дружество на Талин - Tallinna Vesi. Цената ще се плати чрез увеличение на капитала на Tallinna Vesi и изкупуване на част от акциите на общината, която в момента е едноличен собственик на водното дружество.
Единственият конкурент на International Water UU в приватизационната процедура бе френската компания Generale des Eaux. Третият участник в първоначалните преговори - Northumbrian Lyonnaise Eesti AS, не подаде окончателна оферта.
Според официално разпространената информация офертата на International Water е предпочетена пред тази на френския й конкурент както заради по-високата предложена покупна цена, така и поради по-ниската цена на водата, която англичаните са заложили в инвестиционната си програма. В договора се гарантира, че цената на водата в естонската столица няма да се променя в следващите три години, а в периода 2004-2005 г. нарастването ще е 15%.
International Water UU е съвместно дружество между британските International Water Group и United Utilities Group. International Water Group е водното поделение на американската строителна група Bechtel. Компанията е една от най-големите световни фирми в областта на водните комунални услуги с над 22 млн. клиенти във Великобритания, Австралия, САЩ, Полша, Филипините и Мексико. United Utilities от своя страна обслужва около 3 млн. клиенти в Северозападна Англия и развива дейност и в страните от Централна Америка.
Мотивите за избиране на Internatiоnal Water UU за победител в конкурса за концесията в Талин доста напомнят тези за софийската водна концесия, където британската компания спечели благодарение на ниските цени на водата, които предвиждаше в инвестиционната си стратегия, макар да предлагаше и най-малките инвестиции. Generale des Eaux също бе сред първоначалните осем кандидата, но отпадна още в началната фаза на преговорите поради по-слабата предложена оферта в сравнение с останалите компании.
В момента консорциумът между International Water и United Utilities е и сред кандидатите за приватизацията на водното дружество в Прага. Там компанията ще се конкурира с френската Lyonnaise des Eaux и консорциума между Anglican Water и Vivendi. Оферти за предлаганите 66% от дружеството ще се приемат в началото на следващата година.
Накратко
Гръцката козметична компания Sarantis ще създава смесено дружество с американския гигант Estee Lauder за продажба на продуктите на компанията на Балканите. Estee Lauder ще притежава 51% от новото дружество, а останалите 49% ще са собственост на компанията Zeta, която наскоро бе купена от Sarantis. Прогнозата на гръцката фирма са печалбата на новата компания да достигне 12 млн. долара през 2003 г. при продажби от 61 млн. долара.
Между 50% и 65% от гръцкия национален превозвач Olympic Airways ще бъдат предложени за приватизация, съобщи гръцкото правителство. Това ще е вторият опит за продажба на финансово затруднената компания, след като в средата на годината British Airways не се възползва от възможността да купи 20% от акциите на фирмата. Интерес към Olympic засега са проявили единствено три местни инвеститора, а според специалисти вероятността да се появи чуждестранен купувач е минимална.
Само две оферти бяха подадени за покупката на алкохолното производство на канадската компания Seagram, третия по големина световен производител на алкохолни напитки. Оферти подадоха консорциумът между Diageo и Pernod Ricard и обединените Bacardi и Brown-Forman, като и двете предложения бяха за около 8 млрд. долара. Allied Domecq, третата компания, проявила интерес към търга, не подаде оферта. Компанията обяви, че е сключила договор за покупка на два френски производителя на шампанско на стойност 505.3 млн. долара.
Британският мобилен оператор Vodafone купи 15% от Japan Telecom за приблизително 2.5 млрд. долара. Така Vodafone прибави още 8% към дела си в J-Mobile, мобилния оператор, в който Japan Telecom има 54% дял, с което участието й в J-Mobile се увеличи на 34%. Дялове в Japan Telecom имат още British Telecom и АТ&Т, като британският телеком притежава и 20% от J-Mobile.
Мarconi, най-голямата британска компания за телекомуникационно оборудване, сключи споразумение за сътрудничество с южнокорейската LG Electronics за производство на трето поколение мобилна апаратура. Партньорите ще държат съвместно интелектуалната собственост на произведените продукти, като всяка от тях ще може да продава произведеното под собствената си търговска марка.
Deutsche Boеrse, компанията, притежаваща фондовата борса във Франкфурт, обяви плановете си за първично публично предлагане на собствени акции, с което компанията смята да набере до 1 млрд. евро в началото на 2001 г. Намерението за пускане на собствена емисия акции бе забавена поради разваляне на сливането с Лондонската фондова борса. Сега Deutsche Borse иска компенсации в размер на 10 млн. евро заради развалянето на сделката.
ЕБВР инвестира 25 млн. долара в TBI Holdings
Регистрираната в Холандия компания ще разширява дейността си в Централна и Източна Европа
Пламен РАДКОВ
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще инвестира близо 22 млн. долара в TBI Holdings, регистрираната в Холандия компания, с която банката осъществява съвместна дейност в страните от Централна и Източна Европа в областта на застраховането, пенсионното осигуряване и други небанкови услуги. Инвестицията ще се осъществи под формата на закупуване на дялово участие в компанията и дългово субсидиране.
Евробанката ще придобие 23.5% от акциите на TBI Holdings чрез парична вноска от 9.5 млн. долара срещу размяна на дела й от 30% в Български застрахователен и пенсионен холдинг (БЗП). Холдингът бе създаден като смесено дружество между ЕБВР и TBI Holdings, чрез което те притежават мажоритарните пакети от ЗПАД "Булстрад" - 66.4%, и ПОК "Доверие" - 85%. В резултат на сделката TBI ще стане едноличен собственик на БЗП, тъй като в момента делът му в компанията е 70%. Освен това ЕБВР ще предостави допълнителни 12 млн. долара на TBI под формата на дългово финансиране. "Чрез TBI Holdings ЕБВР ще има възможност да стане акционер в застрахователни и пенсионни компании, в които не може да се осъществи директно финансиране поради малките им размери и необходимостта от пряко управление", коментира Джонатан Уелт, директор небанкови финансови институции към ЕБВР.
TBI Holdings е създадена през 1998 г. с цел да осъществява инвестиции и да установи стратегическо присъствие в небанковия финансов сектор в страните от Централна и Източна Европа. Акционери в компанията към момента са израелската Kardan Ltd с 46%, приватизационното поделение на Deutsche Bank с 30.5% и мениджмънтът на компанията. Отделно от ЕБВР двата основни акционера ще предоставят допълнителни средства в размер на 17.5 млн. долара за инвестиционните проекти на TBI Holdings.
Компанията притежава 80% от застрахователна компания "Хелиос" (Хърватия), румънското застрахователно дружество Omniasig (52%) и пенсионния фонд "Татри" (90%) в Словакия.
В консорциум с РМД "ДЗИ 2000" TBI Holdings е един от трите кандидата за приватизацията на Банка ДЗИ. През изминалата седмица TBI e изразила желанието си да купи най-голямата застрахователна компания в Хърватия - Croatia Osigurenje, 75% от капитала на която в момента се предлага за приватизация от хърватското правителство. TBI е поискала от хърватското финансово министерство да извърши дю дилиджънс на компанията, чийто дял на местния застрахователен пазар надминава 50%.
В същото време ЕБВР стана акционер в четирите арменски електропреносни компании, като купи по 19.6% от капитала на всяко от дружествата. Цената на сделките все още не е точно определена и ще зависи от постигнатата цена при продажбата на мажоритарния дял от компанията на стратегически инвеститор през месец март следващата година. Според подписания договор с арменското правителство банката ще участва в приватизацията само като портфейлен инвеститор и консултант при продажбата и няма да взема участие в управлението на компаниите. Специалисти на пазара смятат, че цената за четирите дружества няма да надхвърли общо 20 млн. долара.
Колко струва наистина билетчето на градския транспорт
Градските съветници пак вдигнаха цените на билетите, този път "само" с 33%. Наистина ли билетчето е толкова скъпо? Аз се извинявам на читателя, че ще има доста цифри, но простичката сметка ще покаже, и то убедително, че реалната себестойност е поне два пъти по-ниска.
Нека вземем за пример една стандартна автобусна линия със спирки средно на 500 метра. От опит знаем, че на всяка спирка средно се качват и слизат по около 10 пътници (т.е. по-малко от трима на врата на икаруса). Това прави по 20 пътници на километър.
Нека разходите са: за гориво 1.50 лв. (т.е. малко повече от литър на километър), още толкова амортизация и капитални вложения. Нека заплатата в градския транспорт да е 150% от средната за страната и на всеки шофьор се пада по още един служител (а не е ли много?!). Ако за смяна шофьорът изминава по 200 км, това прави средно по 16 ст. за заплати на километър. Т.е. общо разходите не могат да надминават 3.66 лв. на километър. Ако разделим тази сума на броя пътници, които се качват средно на километър (20), се вижда, че себестойността на билетчето не би трябвало да надхвърля 18 ст., и то при положение, че транспортът не е субсидиран.
Нима греша? Защо тогава в провинцията вече се избиват (в прекия и преносния смисъл на думата) кой да приватизира линиите.
Сега средно в София градският транспорт се ползва от един милион пътници. Всеки може да сметне колко прави това по 20 ст. печалба на пътник. Къде отиват тези пари?!
Умният ръководител би трябвало да поиска и допълнителна финансова подкрепа, не помощ, а екологична бонификация. В края на краищата много по-екологично е да се возят 100 души с един рейс, отколкото със стотина коли.
Цял ред обяснения могат да ни бъдат тръснати. Колко много длъжности има в градския транспорт, колко скъп бил ремонтът, колко са скъпи новите рейсове, колко много гориво харчат... Да, ама всичко това е отчетено.
И последно, толкова ли е трудно да се направят пенсионерските карти, дори и по-евтини, но да важат само от 9 до 16 часа. Това ще разтовари транспорта в пиковите часове. Ако пенсионерът отива на разходка или да си напазарува и налее минерална вода, да бъде добър да го прави, без да пречи. Ако отива по работа, то или той, или работодателят му могат да платят едно билетче.
Господа (и дами) съветници, вие сте избрани не за да ни обяснявате проблемите, а за да ги решавате. Впрочем... задават се и избори.
Дискриминация към студентите инвалиди
Аз съм студент IV курс в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Прикован съм към инвалидна количка.
Когато кандидатствах за прием във Вашия университет (1997 г.), дискриминацията на хората с увреждания беше явна и открита. В прав текст беше написано: "Забранява се на хора със следните заболявания да учат в СУ "Климент Охридски... " и следваше списък от 70 заболявания.
През 1999 г. благодарение на обществения дебат, предизвикан от неправителствени организации на хора с увреждания, и поради медийния натиск този списък със заболявания беше отменен от тогавашния ректорски съвет. Отмяната му обаче стана поради натиск, а не вследствие на промяна във възгледите и манталитета на администрацията на университета. За това говори фактът, че днес дискриминационната политика на УС към хората с увреждания продължава. Преди дискриминацията беше нормативна, днес тя е архитектурна.
Въпреки обещанията на отдел "Капитално строителство" към университета още от началото на 1999 г. все още на нито един вход няма построена рампа. Няма нито една тоалетна, която може да се ползва от хора с по-тежки двигателни увреждания (да не говорим за тези, които ползват инвалидни колички).
Проблемът не е финансов, а принципен. През 1998 г. СУ спечели проект (изготвен от Фондация "Живот без прегради"), благодарение на който Фондът за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ФРСИ) отпусна 3 700 000 стари лева за преустройство на санитарен възел и за изграждане на рампа на един от входовете. СУ пропусна крайния срок за подписване на договора с ФРСИ за усвояване на парите по проекта.
Оправданията, че "няма пари" звучат неубедително. Истината е, че и днес съществува негласна и неофициална дискриминационна политика към студенти с увреждания. Тази политика ще бъде отречена тогава, когато във всяка сграда на университета има поне по една мъжка и една дамска тоалетна, достъпни за хора с увреждания, и поне един достъпен вход.
В противен случай на входа на Софийския университет стои невидим надпис: "Вход за инвалиди - забранен! ", изписан с езика на архитектурните бариери.
Няма очаквания за надхвърляне на гарантираните кредити за АЕЦ "Козлодуй"
Отчитайки обществения интерес към темата АЕЦ "Козлодуй", сме длъжни да заявим нашето несъгласие с някои от твърденията в публикацията "Сметките за модернизацията на АЕЦ "Козлодуй" надути със 180 млн. долара" в бр. 46 от 18-24.11.2000 г.
Изказаната позиция, че нашата страна не е готова да получи финансовата помощ от ЕК за спирането на първите два блока на АЕЦ "Козлодуй", е невярна, тъй като ДАЕЕР и АЕЦ "Козлодуй" са съгласували с Европейската комисия работен план за извеждане от експлоатация на I и II блок, с който се регламентират действията по процедурата, както и финансирането им. Този план се изпълнява стриктно от АЕЦ "Козлодуй". В рамките на централата са отделени специализирани звена за подготовка и управление на проекти по извеждане от експлоатация. Специален екип разработва техническото задание по проект за изграждане на междинно хранилище за отработеното ядрено гориво, който е съгласуван с Европейската комисия. Заданието ще бъде предоставено за одобрение от експертния съвет на централата до 15 декември тази година.
Според статията "никой не се замисля за това, че на един етап ще ни потрябва национално хранилище за окончателното погребване на опасните отпадъци". Изграждането на национално хранилище за радиоактивните отпадъци е сред приоритетите за ръководството на ДАЕЕР и АЕЦ "Козлодуй". Централата е основният вносител на средства във фонд "Безопасност и съхранение на радиоактивни отпадъци", който ще финансира изграждането на такова хранилище. В разработената от ДАЕЕР и БАН нормативна база е заложено създаването на специализирана организация, която да планира и реализира дейностите, финансирани от фонда. По настояване на КИАЕМЦ конституирането на тази организация беше отложено, за да може тя да бъде регламентирана в бъдещия закон, подготвян от това ведомство.
Според цитираното в статията мнение на "експерти по ядрена безопасност", че за изграждането на система, заместваща защитната обвивка на III и IV реактор с цел локализация на тежки аварии, е трябвало да се обяви международен търг, защото руската страна не може да изпълни проекта, а договорената система няма ясен лицензионен статус. Ръководството на централата прие конкретен план за модернизация на III и IV блок, с който ще може да се удължи експлоатационният период на двата реактора. С тази цел е сключен договор с Русия за реализация на тази уникална система за локализация на тежки аварии. Възлагането й на руската страна е съгласувано с КИАЕМЦ. Според нас руската страна като главен конструктор на тези блокове е в най-добра позиция да предлага решения по тяхното конструктивно развитие. Едно от изискванията към руските изпълнители е лицензирането на системата за локализация. Обявяването на конкурс сега ще забави критично реализацията на проекта за отстояване на блокове III и IV.
