Додето се скитам из шарената суета на Коледния панаир на книгата, стъписано си мисля, че все пак духът (или душата) на постмодерния човек (или читател) остава озарен най-вече сред самотността, сред мистичните отблясъци на поезията и краевековния (или краехилядолетния) декаданс. Изпълва ме копнеж по книга, която да ми подари това усещане, да ме обгърне с неназовимата си тъга, да ме обсеби със страстта си.
Ето я: "Мъртвата Брюге" от Жорж Роденбах, френскоезичен белгийски писател, който трайно присъства и в българското литературно пространство - в модернистичните и символистически издания още от началото на ХХ век, в издателската поредица "Везни" на Гео Милев и в безкрайната поредица от модерни романи на отиващото си столетие за световните градове и мегаполиси. Роденбах (1855-1898) принадлежи към неугасващото съзвездие белгийски символисти Метерлинк, Верхарн, Гелдерод. През 1887 се премества да живее в Париж, пише стихове и общува с Едмон дьо Гонкур и Стефан Маларме, без обаче да декларира на висок глас принадлежността си към която и да било литературна школа.
"Мъртвата Брюге" е единият от двата му най-добри романа, синтез на проза и поезия. Студеният и мрачен град с "кейове, безлюдни улици, стари къщи, канали, църкви" е одухотворен, присъства с почти човешки облик. Неотменимата му влажна сянка е вкопчена и вградена едновременно в съновиденията и участта на героя Юг Виан. Той съзира и болезнено наслагва, наплита едни в други присъствията на пейзажите и звъна на камбаните, разходките си из града, омагьосано огледало на вътрешния му мир.
Юг Виан извършва престъпление от страст: удушава любимата си Жана - изплъзващата се и магнетична, възкачена на "престола в сърцето му" развратница - с плитката на мъртвата си жена. Това обаче се случва чак в края на книгата и е само психологическа кулминация на предходното: на душевните лутаници, подстъпите към бездната, нагнетяването на атмосферата и чувствата, които тласкат към безумието.
Неустоимото обаяние на "Мъртвата Брюге" не се състои в случващото се, а в символиката, която го поражда и предизвиква; в плътното и красиво присъствие на езика и неговата многонаситеност. Да не пропуснем и мрачната поезия на обсебващия град, съучастник в това повествование и в престъплението на Юг Виан.
Книгата на Роденбах е заредена с духовна приповдигнатост, осветена е от пожарите на краевековния декаданс. Изисканото, цялостно и премислено издание на дружество "Гражданин" е напълно съответно на патоса на "Мъртвата Брюге". Предговорът и послесловът, оформлението и приложенията, изящният превод на Красимир Кавалджиев доизграждат магическото излъчване на романа, умножават внушенията му и се вписват в страстта, която витае като сянка в края на всеки век.
Десетте най-продавани книги
Втора възможност
Тодора РАДЕВА
Идеята да го направят беше нейна. Въпреки че беше чела в един разказ за подобен експеримент, който свършваше зле. Макар да знаеше, че има граници, които не трябва да се прекрачват, и ситуации, след които нещата не са същите. А и в момента връзката им не се нуждаеше нито от проверка, нито от нещо необичайно.
Запознаха се по странен начин. Тя излизаше от разпродажба на бельо, той от съседния магазин за алкохол. Сблъскаха се и бутилката падна върху нейната торбичка. Той гледаше като омагьосан как червеното вино се просмуква в нежната тъкан. Тя бързо се наведе, спаси три чифта бикини и един сутиен, а изцапаните хвърли в близката кофа. Когато се обърна и срещна смутения му поглед, започна да се смее:
- Нали не мислехте да ги перете?
- Не, но държа да изпием бутилка вино.
До края на вечерта той оцени чувството й за хумор и факта, че не се ядосва за дреболии. Тя се развълнува, когато й подаде "малък подарък за компенсация". Размениха си телефоните, но никой не потърси другия. Втората им среща също беше случайна, макар и не така живописна, и двамата приеха това като добър знак. Той харесваше способността й да се радва на живота, без да е елементарна, опънатите блузи, които подчертаваха гърдите й, фотографиите, които прави, и как забива ноктите си в гърба му. Тя ценеше верността му, нестандартното му мислене, свободата, която й оставяше, и необичайните му идеи в леглото. От 2 години живееха в една квартира - кухничка и малка стая, в която едва побраха леглото, гардероба, компютъра и телевизора. Но им беше уютно и приятно да са заедно.
Когато се прибра, миришеше на дюли. Тя беше подредила есенни листа и плодове из цялата къща. Четеше книга по корем на леглото и размахваше голите си крака. Той си хвърли чантата и се изтегна блажено до нея.
- Днес минавал ли си по "Шишман" около 2 часа - тя му подаде една ябълка и се обърна към него.
- Цял ден не съм излизал от офиса.
- Пихме там кафе с Милена и се загледах в някакъв мъж на отсрещния тротоар, който много ми заприлича на теб. Милена започна да ми се подиграва, че след 2 години съм още толкова влюбена, че ми се привиждаш навсякъде. Но аз си мислех точно обратното - как е възможно да не те позная, да не съм сигурна дали си ти, или е някой друг.
Той гледаше Eurosport и мълчеше. Тя отхапа от ябълката му и се прилепи до него. След 10 минути каза много тихо:
- Хайде да се запознаем отново.
- Моля?
- Да се запознаем отново. Все едно се виждаме за първи път.
- Що за глупости?
- Но нали каза, че искаш да остареем заедно. Такава жена не се изпуска. Като я откриеш, трябва да я спечелиш и задържиш.
- Казах го, защото сме заедно от 2 години. Едва ли бих си го помислил за някоя жена, която харесам на улицата или заговоря в някакво заведение. Тя, съдбата, си знае работата - нали помниш как се запознахме.
- И все пак искам да опитаме. Интересно ми е какво ще ми кажеш, как ще ме спечелиш. Защото може да съм се променила за тези 2 години.
Той за първи път я погледна.
- Ти сериозно ли говориш?
- Да.
- Няма да правя такова нещо. Глупаво е. - Но аз искам.
Като видя изражението й, разбра, че работата е неизбежна. Същия вид имаше и онази вечер във Варна. Не си спомняше с какво точно я засегна, но тя го накара да спре колата и вървя 5 км в дъжда. На другия ден си тръгна, без да каже дума, и 2 месеца не искаше да го види. Знаеше, че ако й откаже, може да си отиде завинаги, дори и после да съжалява. Беше свикнал с ексцентричните й идеи, но обикновено бяха доста по-забавни. И не за негова сметка. Разбраха се на другия ден да го чака в 18 ч в Pizza Hut. Хайде, каза тя, приеми го от веселата страна, сигурно ще е много забавно.
Само че вечерта на път за пицарията той се ядосваше все повече. Защо ли изобщо се захвана с тази глупава игра? Единственото, което искаше, е да се прибере, да се изтегнат на леглото, да ядат китайска храна и да гледат телевизия. Никога не е знаел как да се запознава с жените. Спомни си един лагер, когато 15 дена не се осмели да заговори момичето, което харесваше. Жените в живота му бяха приятелки на момичетата на приятелите му или такива покрай работата, които сами поемаха инициативата.
После се успокои, че всъщност каквото и да каже, ще е все едно. Просто трябва да се отпусне и наистина да се забавляват. Но ако тя реши да се прави на интересна - защото често това, което приемаме за нормално от приятели, от устата на някой непознат може да звучи нелепо или глупаво. Почувства се несигурен - не се сещаше за нищо, което да е абсолютно убеден, че ще я впечатли и предразположи. Разбра, че връзката им се крепи на две случайности, няколко споделени трудности и приятни изживявания и на навика. Накрая реши да каже някой стих от любимия й поет, нямаше как да не подейства, а и веднага щеше да ги отведе на позната територия. Макар че едва ли би заговорил някоя непозната със стих.
Но това не е някоя непозната, а моето момиче, каза си той, докато отваряше вратата, и веднага я видя - на втората маса, с гръб към него. Беше облякла тъмносинята рокля. Тя наистина много й отиваше, но той повече харесваше спортните й дрехи, защото успяваше да им придаде някаква небрежна елегантност. Така изглеждаше студена и непристъпна. Сигурно нарочно беше седнала до някакъв непознат. Попита го свободно ли е - и седна срещу нея, без да я погледне. След минута вдигна очи с думите:
- Така бих искал тя да си стои и да тъгува... Жената срещу него се усмихна:
- И какво ще направите вие тогава?
Когато я видя, пребледня, промълви "извинете" и стана. Огледа заведението. Навсякъде имаше компании, само в ъгъла седеше едно симпатично момиче. Тя сигурно си е тръгнала, помисли той, видяла е как отивам при някаква непозната и си е тръгнала бясна.
Преди срещата тя много мисли, накрая облече дънките и една блуза по тялото с топли цветове, сложи само червило и си прибра косата. Той едва ли би харесал някоя предизвикателна жена. Надяваше се да си спомня онзи разговор у Милена, когато каза как би искала да се запознае с някого. Вече повече от половин час се чудеше защо не идва - влязоха 3 момичета, 2 двойки и някакъв мъж, който отиде явно при приятели, каза нещо и излезе. Ядоса се, но също така реши, че може и да е изникнало нещо в работата в последният момент и да не е могъл да дойде. Когато излизаше, някакъв младеж я спря на вратата; "Трябва да е или луд, или глупак мъжът, който оставя жена като вас да чака."
Кой извади доклада "анти-Бонев"
Костов ще използва разработките на службите и срещу вътрешната си опозиция
Йово НИКОЛОВ
Разработката на НСС срещу Богомил Бонев, който вестник "Дума" пусна миналата седмица, е най-новият хит в сериала "Докладите Х (XL)". Преди това беше докладът на НСБОП за спиртната афера, по-преди разработките на контраразузнаването за Едит Гетова и компенсаторните записи... Изобщо не липсват интересни четива у нас. Кой и защо вади подозренията на службите?
Докладът, за който се твърди, че е разработка на НСС, се появи в левия вестник миналия вторник. Но за неговото съществуване имаше подозрения още през декември миналата година, когато Бонев беше уволнен от Костов въпреки високия му рейтинг. А че съществува това копие, се знае от близо месец. В него подробно са описани връзките на бившия вътрешен министър с кръга около Михаил Чорни, приятелството му с банкера Емил Кюлев, връзките му със собственика на соковете БББ Пламен Минчев, с производителите на кафе "Нова Бразилия" братя Фарадж, за фирмите, които търгуват с цигари, общото с бизнесмена Васил Божков-Черепа, контактите с пловдивския бизнесмен Георги Гергов и комбинациите в Града на тепетата, варненските контрабандни канали и т.н. По същество тази информация се е появявала вече в медиите, но не така детайлизирано. Сега тя излиза с претенциите на разработка на контраразузнаването. Въпреки че върху самия доклад в левия партиен орган няма пряко доказателство, че този доклад е изработен или "изтекъл" от службата за сигурност, някои елементи в него говорят, че НСС има пръст в изготвянето му.
Ген. Атанасов заяви по БНР, че четивото в "Дума" е манипулирано, но не отрече че това е част от доклада на службата му за корупцията във висшите етажи на властта. С изключение на детайлите в разработката няма много нови неща. А някои от констатациите наистина са свободни съчинения и произволни догадки. Докладът дава дефиниция и списък кои са престъпните групи у нас, в която пък на очи се набива липсата на дума за СИК и за връзките на тази групировка със Славчо Христов, известен като шеф на кръга "Олимп".
Според Бонев това е поредният компромат срещу него, направен от ген. Атанасов по поръчка на Иван Костов.
Документът, който се разпространява, наистина не е автентичен. Според Богомил Бонев в доклада на НСС имало още 4-5 страници, които в левия вестник нямат. Няма подписи и печат. Интересното е, че последната страница на този доклад е оформена като финална с дата и място. В същото време главният редактор на "Дума" твърди, че документът няма подпис, защото липсвала последната страница. Освен това датата е 10 декември, а шефовете на НСС и НСБОП връчиха своите доклади на премиера, президента и председателя на парламента на 14 декември. Това говори, че или в червения вестник имат някакъв стар вариант на доклада, или че това е само част от "онзи доклад", заради който си отидоха доста министри от първото правителство на кабинета "Костов". Същото каза и Атанасов по БНР.
Всъщност интригата около този документ е заради настроението, което витае в обществото, че именно заради тази разработка са си отишли Бонев, Краус, Тагарински, Бакърджиев и Божков. Той беше пазен в строга тайна и копия от него имат само тримата първи в държавата. И ако това е вярно, защо сега и защо през "Дума" някой удря Богомил Бонев, след като официално прекрачи в политиката.
Бившият вътрешен министър всъщност е еднакво неудобен и за СДС, и за БСП. Той много яростно критикува сините, но и с червените не е в добри отношения. И ако зад публикуването на този доклад не стоят хора на Иван Костов, то който го е дал на "Дума", му е свършил голяма услуга. Има едно обяснение, което дори и да не е вярно, звучи логично. Партията на Бонев, която го издигна за председател преди седмица, е заплаха най-вече за потенциалните избиратели на съюза "Защита". В него членуват бивши военни, контраразузнавачи и ченгета, които принципно се припознават като червения полюс на Бонев. Освен това се предполага, че те имат ресурс да извадят информации от службите чрез бивши свои колеги, макар и не оригинален доклад.
Иван Костов само печели от появилия се доклад, защото фактите в него бият по имиджа на Бонев като борец срещу престъпността и корупцията. Разработката дава обяснения защо е бил свален Бонев въпреки високия му рейтинг и го дискредитира в очите на поддръжниците му. В същото време в доклада няма доказателства за корупция и закононарушения от страна на екс вътрешния министър, затова той не може да последва съдбата на докладите на НСС срещу Марин Маринов и Едит Гетова. Срещу двамата вървят следствени дела. Но в него има много съмнителни от морална гледна точка връзки. Появата на това "четиво" може да се тълкува и като реакция срещу извадения от Тренчев доклад за контрабандата на спирт. Макар че докладът на НСБОП все пак е стигнал до прокуратурата и тя трябва да отговори какво е станало с делата там, а не премиерът.
Преди две години в парламента Иван Костов обвини БСП, че не борави с истински факти, и даде за пример поведението на СДС при скандала с приятелския кръг "Орион". "Тогава ние дадохме доказателства как БСП разграбва държавата", каза Иван Костов. Но забрави да каже, че сините получиха доказателствата за аферата ЦКБ през 1996 г. чрез доклади на НСС и ЦСБОП. И не си спомни, че СДС получи тези доклади, защото вътрешната опозиция в БСП искаше да свали Жан Виденов. Появата на секретните доклади през тази година доста напомнят на тогавашната ситуация, само че ролята на вътрешна опозиция досега се изпълняваше от Бонев. Той е подозиран в това, че извади разработките на НСС срещу бившите зам.-министри на икономиката Марин Маринов и Едит Гетова и ги даде на медиите. Бившият шеф на НСБОП Кирил Радев пък проговори за разработките срещу съветниците на премиера Веселин Балевски и Таушанов. А Радев е много близък с Бонев. Така политическата употреба на служби се връща като бумеранг върху властимащите.
Появата на доклада "анти-Бонев" може би е знак, че Иван Костов е решил също да употреби знанията на службите срещу своите политически противници. Едногодишното мълчание на премиера защо бяха уволнени толкова министри на 22 декември миналата година сега влиза в употреба. Въпреки че от него премиерът Костов събра много повече негативи, отколкото ползи, защото цяла година над него тегнеше призива на президента "Кажи им, Иване! ". От друга гледна точка, истинският коз на Костов срещу Бонев ще бъде делото за побоя на язовир "Искър", защото се предполага, че екс вътрешният министър има отношение към инцидента. Засега делото е във Върховна касационна прокуратура.
От гледна точка на задаващите се битки в СДС обаче моментът е удачен. С отстраняването на Христо Бисеров и Йордан Цонев от ръководството на СДС лагерите в синята партия са в перманентна бойна готовност по кой начин да омаскарят противника. Като добавим и опитите на Бакърджиев да дърпа конците, ще стане ясно, че тепърва ще има удари под кръста.
Между другото се твърди, че една от причините за неочаквания скок на Бисеров срещу Костов през октомври е бил предизвикан от това, че бившият главен секретар на СДС е разбрал за "работа" на службите и по него. Ако това е вярно, няма да закъснее появата на доклад за интересите на Йордан Цонев и Христо Бисеров в Югозападна България и Черноморието. Все още мишена не са станали ексминистрите Марио Тагарински, Вилхелм Краус, Валентин Василев, но пък те и не са заявили някакви лидерски амбиции. Но вероятно не задълго. А Бакърджиев е лидерът на обичайните заподозрени.
Матрицата на Бакърджиев произведе скандала с Народен съюз
Коалиционният партньор на СДС - Народен съюз, искал президентът да се избира от Народното събрание. Автор на тази идея бил началникът на кабинета на премиера Николай Вълчев. Тази интрига загуби немалко време на управляващите миналата седмица и ги принуди да се оправдават многократно, че такава идея не е била обсъждана, че те нямат нищо против президента Петър Стоянов и че в коалицията ОДС всичко е наред.
Скандалът заплете в началото на миналата седмица в. "Стандарт", когато публикува информация, че Демократическата партия, коалиционният партньор на СДС, иска президентът да се избира не с пряк вот, а от парламента. Според всекидневника автор на тази идея е началникът на кабинета на министър-председателя Николай Вълчев. Информацията предизвика бурни коментари, като някои дори твърдяха, че това е едва ли не директна атака на Костов срещу президента. Всички участници приеха новината за истина и заваляха яростни изказвания против тази идея. Пръв се подхлъзна Петър Стоянов, който емоционално заяви, че "aко президентът се избира от парламента, а не пряко от народа, това ще бъде изключително против интересите на младата българска демокрация и тя ще се превърне в партокрация". След него и Иван Костов, а и други сини лидери се изказаха, че тази тема не е на дневен ред. Причината за моменталните реакции всъщност бяха и деликатните отношения между Иван Костов в качеството му на председател на СДС и Петър Стоянов. Сините лидери таят много надежди, че президентът ще подпомогне по някакъв начин предизборната им кампания през пролетта. Бързата реакция на всички тях се дължеше и на уплаха им "да не се разсърди Петьо".
Раздуханият скандал с идеята на Демократическата партия
Новият момент този път беше заплитането на интрига с началника на премиерския кабинет Николай Вълчев. За него се знае, че е лоялен на Костов, което дразни вътрешнопартийните противници на министър-председателя. Схемата на скандала навежда на мисълта, че продуцент на минидрамата и този път е низвергнатият Евгений Бакърджиев. Той има и мотив, и възможност да го направи. Според сините фактът, че новината беше прокарана през в. "Стандарт", също говори в подкрепа на тезата, че Бакърджиев е режисирал скандала. Същият почерк като в скандала отпреди две седмици "Член на НИС уволнява четирима журналисти", публикация и този път на Иван Тропанкев.
Преди време всекидневникът много активно подкрепяше лидера на софийския СДС. Това обаче беше напълно вярно само докато Бакърджиев беше вицепремиер. След излизането му от правителството по неизвестни причини вестникът, собственост на Майкъл Чорни, загуби част от интереса си към него.
Според други сини политици тази разнопосочна интрига този път е белязана повече от стила на Христо Бисеров. Привържениците на това обяснение твърдят, че бившият главен секретар също има да си връща на Народен съюз заради това, че лидерите му не го подкрепиха по време на атаката му срещу Костов. Не само това - тогава Анастасия Мозер обвини Бисеров в партиен егоизъм, а лидерът на ДП Александър Праматарски я подкрепи.
Всъщност Народен съюз не предлага президентът да се избира от парламента. Такава идея се е обсъждала в Демократическата партия преди време, но по нея все още няма взето официално мнение. Факт е, че вътре в организацията тя не се смята за еретична, но е вярно също така и че не е приета като предизборна позиция на партията.
Историята с президентския избор започва още преди няколко месеца, когато Върховният съвет на Демократическата партия решава да се създадат няколко работни групи, които да изработят
В него всъщност се предлагат за обсъждане 12 идеи за промени в тези области. Под номер 9 е записано, че "... важен въпрос от конституционен характер, по който Демократическата партия трябва да изработи позиция, е статутът на президента на републиката". Именно там се предлага държавният глава да се избира от парламента с квалифицирано мнозинство, "защото все пак е президент на всички българи". Авторите на идеята, между които и Александър Джеров, предлагат още да се обсъди и възможността за премахване на вицепрезидентската институция с аргумента, че ако президентът се одобрява от Народното събрание, неговият председател би могъл да изпълнява тази функция до избирането на нов държавен глава. Според работния документ Демократическата партия трябва още да обсъди и дали да не се отнеме законодателната инициатива на държавния глава за промени в конституцията. "Всички правомощия на президента в сферата на изпълнителната власт следва да преминат към нея", пишат авторите на документа. По-нататък те споменават и кои функции на президента би могло да бъдат прехвърлени към Министерския съвет - назначаването на посланици, обявяването на мобилизация и на извънредно и военно положение и др. Експертите на Демократическата партия предлагат още да се обмисли и процедурата за промени в конституцията. "Добре е, че Министерският съвет няма законодателна инициатива за такива промени, но не е добре, че президентът има", пишат те. Според работната група не е логично държавният глава да няма законодателна инициатива за обикновените закони, а пък да има за конституцията.
Демократическата партия ще обсъжда още и дали да се намали броят на народните представители. Според доклада на работната група той е "твърде голям". С аргумента
Предложенията, които ДП иска да подложи на обсъждане в партията, са скандални единствено с това, че са радикални, защото предлагат много сериозни промени в държавното устройство. В същото време едва ли има някой в самата организация, който да страда от илюзиите, че подобни промени могат да бъдат осъществени. Особено сега, тъй като реализирането им предполага поправки в конституцията, което на практика е невъзможно в този парламент, а най-вероятно и в следващия. Тъй като в Демократическата партия са наясно с този факт, очевидно става дума по-скоро за принципен идеологически дебат. Хроничен недостатък на политиците у нас обаче е пълната им невъзможност да разсъждават абстрактно. И затова съвсем естествено проблемът беше изваден от принципната рамка и потопен в конкретиката. Преведени на български политически език, идеите на Демократическата партия вече звучат така: "Да вземем правомощията на Петър Стоянов" или "Премиерският съветник атакува президента".
А всъщност в цялата история няма нищо лично. Само политика.
Заплата от 252 млн. долара разтресе спортa
Двеста петдесет и два милиона долара. Изписано с цифри сумата изглежда така - 252 000 000 долара. Това е заплатата на един американски спортист за общо 10 години. Щастливецът се казва Алекс Родригес, който подписа договор с бейзболния отбор "Тексас рейнджърс".
Това е най-големият като обща сума договор между отбор и състезател в историята. Нито един друг спорт не предлага подобно заплащане на своите състезатели. Манията за привличане на звезди очевидно не е заразила само Европа, където тази година футболният "Реал" (Мадрид) плати близо 60 милиона долара за Луиш Фиго. Все пак това бе само трансферната такса за "Барселона", докато в джоба на Фиго ще влезе значително по-малка сума. Експертите в останалите професионални лиги в САЩ се опитват да изчислят последиците. Рекордните договори стават все по-заразителни и скоро може да се очаква превземането на по-високи нива. Само преди три сезона собственикът на "Тексас рейнджърс" Том Хикс купи целия отбор срещу 250 милиона долара.
Предишният най-голям договор в американския спорт беше постижение на баскетболиста от "Минесота" Кевин Гарнет, който през 1997 г. подписа за шест години срещу 126 милиона долара. Баскетболът държи рекорда за най-висока средна годишна заплата - Шакил О'Нийл ще взема по 29.5 милиона долара на година от "Лос Анджелис лейкърс" според договора, чието действие започва от 2003 г. Слава Богу, че имаме таван на заплатите, бе първоначалната реакция на шефовете на отбори в Националната баскетболна асоциация (НБА). Максималната заплата за баскетболист с повече от 10-годишен стаж е ограничена на 134.75 милиона долара за седем години от новия колективен трудов договор. Той бе подписан през 1999 г. и изтича през сезона 2003/2004 с възможност за удължаване до 2005 г. Именно таванът на заплатите поддържа равновесието между отборите от НБА. Всеобщо мнение е, че бейзболът позволява на богатите да увеличават драстично разликата от бедните отбори. През тази година тя достигна седем пъти. "Ако си клуб от малък град и имаш шанс на драфта, взимаш някоя изгряваща звезда, плащаш му поне пет години и успяваш да се конкурираш успешно с отборите от мегаполисите. Това е уникалността на баскетбола", твърди собственикът на "Нетс" Род Торн.
НБА все още държи рекорда за най-голяма едногодишна заплата - на Майкъл Джордан от 30 милиона долара. Това обаче бе преди подписването на новия колективен трудов договор.
"Иска ми се да бях играл бейзбол. Ако може шортстоп", заяви легендарният хокеист Уейн Грецки. В най-добре платените му години като състезател на "Лос Анджелис кингс" Грецки получаваше по 8.5 милиона долара. След 21 сезона като състезател скоро той ще разбере как изглеждат нещата от другата страна на масата за преговори, защото стана акционер във "Финикс койотис". "Тези хора са луди, но всичко е много просто. Щом има пари, състезателите искат да ги вземат", заяви той.
Президентите в Националната хокейна лига (НХЛ) смятат, че договорът на Алекс Родригес с "Тексас" няма да окаже незабавно влияние върху останалите спортове. В момента най-добре платеният хокеист чехът Яромир Ягър получава по 11 милиона долара от "Питсбърг пингуинс". Средната заплата в НХЛ е 1.6 милиона долара.
Състезателите по американски футбол също не могат да получават, колкото колегите си от бейзбола заради тавана на заплатите. Ако някой подпише договор за 20-25 милиона долара, заплатата му ще глътне близо 1/3 от позволения бюджет на отбора.
В Европа големите суми все още се плащат за трансфери на играчи. Ако продажбата на състезателни права отпадне според препоръките на евросъюза, тогава парите на богатите клубове ще влязат в джоба на футболистите във вид на заплати.
Националният стадион е бил подготвен за приватизация
Йолинка Станева, генерален секретар на ДАМС, пред "Капитал"
- На първо място този обект, който е с национално значение, трябваше да бъде върнат изцяло на държавата. След това продължението на ремонта ще се извърши абсолютно законосъобразно, тъй като до този момент не е било така.
- Това, че за неговия ремонт са харчени държавни пари, не е нарушение, защото субсидирането е станало с постановление на Министерския съвет. Но фактът, че обект от национално значение е бил частна държавна собственост, е да не кажа престъпление, но просто нещо ужасно.
- Бил е приготвен за приватизация. За съжаление обекти като "Спортпалас" във Варна, зала "Универсиада", да не изреждам други, имат същия статут до момента и ние ще ги извадим от дружествата, т.е. те ще станат публична държавна собственост.
- Всички договори досега са сключвани с НСБ и съвсем нормално е претенциите да се предявяват към НСБ. Има фирми, които не са изпълнили задълженията си, а са получили пари, така че търговското дружество може да предяви искове към тях. Ако ме питате за основния изпълнител - фирма "Риалти" ООД - освен че НСБ уж им дължи 900 000 лв., в същото време са намерени много големи конструктивни и технически дефекти на работата. При една преоценка стойността на пораженията може да надхвърли горната сума и не е ясно кой на кого има да дава пари, докато не се стигне до съд.
- Ако има заведени дела, ние не можем да продължим ремонта на стадиона и да обявяваме конкурс, което означаваше едно много дълго забавяне в рамките на една-две години. Сега всичко това е предотвратено. Другата причина бяха непрекъснатите атаки срещу изпълнителния директор на НСБ Борис Редански. Лично моето мнение е, че нарушенията в управлението на предишните изпълнители в никакъв случай не са по-малко, даже са много повече.
- Въобще не става въпрос да се изплащат нови комисиони. Напротив. Чрез новата процедура ще се даде възможност на фирми, които смятат, че имат сили и възможности да участват в предмета на обществената поръчка за инженеринг на изпълнение на проект "Ремонт и реконструкция на стадиона". В него ще се включат проучване, проектиране, организация на строителството, самото строителство, доставка и монтаж на съоръжения и технологично оборудване за целия стадион, подготовка и въвеждане на обекта в експлоатация.
- Има дори два. Но единият на ЕТ "Арико инженеринг" просто е недовършен, а другият на Научноизследователския сектор при Университета за архитектура, строителство и геодезия според нас е прекалено скъп. Може да се окаже, че не сме прави, но ние сме длъжни да го проверим, защото вторият проект заедно с изпълнението струва 22 млн. лв. Предварителните консултации показват, че крайната цена на ремонта излиза максимум около 15 милиона лева. В тази сума се включват и седалките. Те са много голяма въпросителна, по която работим в момента и не можем да дадем категорично становище. Ще направим всичко възможно да бъдат монтирани тези или други, но седалки, които действително отговорят на изискванията на международните стандарти и са безопасни за зрителите.
- Ние искаме от фирмата "Никром мебел" АД, внесла седалките тип "Марсилия", специални сертификати, които е трябвало да представят и не са го направили. Оказа се, че в България няма няма лицензирана лаборатория за изследване на степента на горимост на материалите. Няма и стандарт за негоримост по БДС. Седалките са спрени за монтаж от пожарната служба, като тяхното мнение се базира на изследването на специализиран институт, на който е отнет лиценза преди една година. Нямаме основание, въпреки цялото ми уважение към противопожарната служба, да обявим, че тези седалки са напълно негодни, дори и тази лаборатория да си е свършила много съвестно работата. Фактът, че няма лиценз, ни прави уязвими в отношенията с производителя на седалките "Бертеле".
- Отговорността не може да бъде на ДАМС, тя може да бъде на бившия председател на Комитета за физическо възпитание и спорт, както и на бившите изпълнителни директори, които са сключвали договори.
- Всички могат да участват. Нашето решение е за провеждане на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка. Тя може да бъде осъществена само от ограничен кръг изпълнители, тъй като е технически сложна. На самия търг ще бъдат допуснати за участие не повече от 10 фирми. Предишният конкурс, който "Реалти" печели, се е провел по наредба №1 за строителство. В същото време е имало действащ закон за възлагане на държавни обществени поръчки, тоест има нарушение и на законите.
- До края на юли 2001 г. Самото строителство най-вероятно ще трае шест месеца, а, обявявайки конкурс, предвиждаме до 8 януари да тече предквалификацията, в средата на февруари да бъде обявен търгът и в края на февруари да имаме решение и договор за възлагане на поръчката.
Няма да има дело срещу "Софарма"
Иван Абаджиев може би отново ще работи с националния отбор по вдигане на тежести
Нора ЯНКОВА
Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) най-вероятно ще се откаже от намеренията си да води дело за нанесени материални и морални щети срещу фармацевтичната компания "Софарма". Името на фирмата бе замесено в допинг-скандала, заради който на олимпиадата в Сидни бяха отнети медалите на трима български щангисти - Иван Иванов, Изабела Рифатова и Севдалин Минчев.
Проверката на медикамента ороцетам, който спортистите бяха употребили, установи наличието на забранения от Международния олимпийски комитет (МОК) диуретик фуросемид. Той не беше включен в списъка на съставките и това според делегацията ни в Сидни заблудило щаба. Изследванията бяха извършени от българската допинг-лаборатория веднага след скандала.
В БФВТ не е постигнат консенсус по въпроса дали да се води дело, или да се търси вариант на договаряне с цел удовлетворяване на интересите на двете страни. Ръководството на централата умува повече от три месеца какво решение да вземе.
Призиви за съд се носеха от всички страни в разгара на скандала. Към такива действия призоваваха президентът на Българския олимпийски комитет (БОК) Иван Славков, председателят на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Симон Спасов, като най-активни бяха хората от федерацията. Изглежда, страстите се охладиха и на тяхно място се появиха съмнения дали делото ще бъде спечелено и не е ли по-удачно да се постигне разумно споразумение. Концентрацията на фаталния за щангистите фуресемид е била толкова малка, че по световните стандарти не е нужно да се упоменава в състава на лекарството и това може да оневини компанията, твърдят представители на БФВТ. Ако двете страни се разберат извънсъдебно, името на фирмата ще остане сравнително неопетнено, а щангистите могат да получат някакво възмездие за "чуждата" грешка, която срина имиджа им. Наскоро "Софарма" смени собственика си, а новите стопани нямат вина за инцидента. Изпълнителният директор на фирмата Огнян Донев не бе намерен за коментар по случая.
БФВТ е провела една работна среща с представител на фирмата. Предвижда се втора, но датата за нейното осъществяване виси в пространството. "Разчитаме на договорка. "Софарма" е голяма фирма, а грешката е тяхна. Искаме да бъдем коректни и чакаме коректност от тяхна страна. На срещата не сме говорили изобщо за пари. Ако платят само глобата от 50 000 долара, която Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) ни наложи, ще е незначително обезщетение", каза генералният секретар на БФВТ Нораир Нурикян, който миналата седмица на конгрес в Атина бе избран за вицепрезидент на IWF.
Очакваше се в гръцката столица да бъде разгледано наказанието на хванатите с допинг български щангисти. С такива намерения и увещания отпътува ръководството ни, но събитието не се състоя. На форума е бил изнесен само доклад за допинг-скандала, в който се упоменава за случаите с положителни проби от българи и румънци на игрите в Сидни. Не са били разгледани изпратените предварително протести от БОК и ДАМС, че нашите щангисти не са виновни.
Нурикян се е договорил с новоизбрания президент Тамаш Аян българският случай да бъде разгледан на специална среща у нас или в родината на боса Унгария след 15 януари. На нея ще присъстват представители на всички засегнати страни - българския и международния олимпийски комитет, както и федерациите по вдигане на тежести.
Българите ще апелират да бъде намалено предвиденото за такова провинение наказание от две години лишаване от състезателни права и опрощаване или намаляване на глобата от 50 000 долара. Засега БФВТ успя да плати 30 000 долара, но има затруднение със събирането на остатъка. За успех на мисията се разчита предимно на доброто отношение на Тамаш Аян. От друга страна, има вариант глобата да се върне във вид на помощ за антидопинговата програма, която IWF провежда във всички страни, развиващи вдигане на тежести.
Засега в БФВТ постъпват на части като собствени приходи единствено парите от продадените в Катар осем наши щангисти. Президентът на федерацията Антон Коджабашев има намерение да актуализира договора с арабите и от новите постъпления да си доизплати борча на IWF.
Коджабашев е оставил избора за нов национален треньор за следващата година след 10 януари. Иван Абаджиев подаде оставката си веднага след допинг-скандала, но още няма обявена процедура за избор на негов заместник. Затова в централата не са постъпвали никакви молби, а спряганите като основни претенденти Нено Терзийски и Пламен Аспарухов тепърва ще се включват в кампанията.
Не е изключено Иван Абаджиев да остане в националния отбор като консултант или главен наблюдател или селекционер. "Абаджиев е легенда и винаги ще ни помага", заяви Нурикян. Според него отборът е позастарял и за да бъде обновен, ще трябва опитното око на бившия старши треньор.
Забавената промяна съсипа фабриката за медали ЦСКА
Бившето армейско дружество не произведе нито един медалист на олимпиадата в Сидни
Елеонора ГУНЧЕВА
Фабриката, наречена ЦСКА, беше закрита след повече от 50 години успешна дейност. За разлика от другите български предприятия бившият Централен спортен клуб на армията имаше особен вид производство - медалисти от олимпийски, световни и европейски първенства. Днес ЦСКА вече не означава нищо друго освен четири букви с богата история и много привърженици, но без настояще и с мъгляво бъдеще. ЦСКА като инкубатор за елитни спортисти, изглежда, е в миналото.
Равносметката показва, че в ЦСКА на прилично ниво са останали само отбори по волейбол, баскетбол и хандбал. Всичко друго е на доизживяване.
Една от причините за този разпад се крие в неизяснената през дългите години политика на Министерството на отбраната (МО) по отношение на спорта в армията. В момента ведомството се опитва да се раздели с несвойствените дейности и да се съсредоточи към развиване на спорта за военнослужещи. Другата причина е нерешеният въпрос за ползването на базите, които МО изгради в продължение на десетки години за елитен спорт. От другата страна - ръководителите на вече "независимите" клубове ЦСКА по различните видове спорт не успяха да се пригодят към новите условия на работа и позволиха дейността им да се сведе до състояние на мимикрия.
В годините, когато МО създаде и издържаше ЦСКА, армейците спечелиха 46 медала (14 златни) от олимпийски игри, 168 от световни първенства и 251 отличия от европейски шампионати. Сривът в резултатите започна след 1988 г., когато ЦСКА изпрати 73 участници на олимпийските игри в Сеул и спечели 12 медала (три златни, пет сребърни и четири бронзови). С това постижение в неофициалната статистика ЦСКА се нарежда на 12-о място между всички държави на сеулската олимпиада.
На следващите игри в Барселона спортистите на ЦСКА имаха седем медала (три сребърни и четири бронзови), а от Атланта '96 в актива останаха два медала - сребро на Тончо Тончев (бокс) и бронз на Мария Гроздева (стрелба).
В Сидни клубовете с името ЦСКА изпратиха само четирима участници. Щангистът Иван Иванов бе пометен от допингскандал, атлетът Петър Дачев остана извън финала на скок дължина, а джудистите Цветана Божилова и Георги Георгиев само допълваха бройката в олимпийския ни състав.
В този период на западане от налични 520 треньори, 252 отбора, 950 ученици в спортното училище, 210 войника в армейската спортна школа, 30 специалисти в медицинска служба останаха 27 спортни клуба с мижава спортна дейност. Почти всички клубове участват в състезанията само заради парите от Спортния тотализатор.
Министерството на отбраната свали от себе си ангажимента да развива елитни състезатели и това е логично. По военния "План 2004" за преструктурирането на армията в натовски стил елитният спорт естествено остава извън приоритетите. Още повече че цялата армия свива щата си и бюджетът изисква по-рационално изразходване по целесъобразност.
Сега в клубовете ЦСКА няма нито един състезател, който да е на щат към военното министерство. След 1991 г. отделните спортове се обособиха в самостоятелни клубове и сами трябваше да поемат издръжката си. Дружеството за физкултура и спорт, преименувано на Обединение на спортните клубове, доскоро се опитваше да координира дейността на всички клубове с марката ЦСКА. От известно време и това обединение се разпадна.
Военните освободиха всички щатни треньори и състезатели, но новите им работодатели в клубовете не успяха да се приспособят към новите условия. В резултат настана масово бягство на кадри в по-добре ориентираните клубове. Всички стрелци начело с Весела Лечева и треньорът й Николай Лечев, а след това и Мария Гроздева, се преместиха в стрелкови клуб Нове, бивш "Левски". Нищо вече не ги задържаше на 4-ти километър, защото ръководството на стрелкови клуб ЦСКА не успя да им създаде условия за нормална работа. Мария Гроздева, която беше сержант и се водеше специалист по поддръжка на спортните имоти в ЦСКА, бе уволнена на 31 декември 1999 г. Без военни заплати останаха Иван Иванов (олимпийски шампион по вдигане на тежести), Ивайло Кацов, носител на световна купа по акробатика, и др. Не остана нито един мъжки и женски отбор по някакъв бойно-приложен спорт.
"Мария Гроздева от своите редици можеше да бъде полезна като инструктор в бъдещата професионална армия за работа и обучение на военнослужещи с пистолет. Васил Божков й създаде условия, а в ЦСКА не я назначиха във военната полиция например като готов инструктор", каза Никола Захариев, бивш заместник-началник на ЦСКА и отговорник за олимпийската подготовка.
Голяма част от специалистите заминаха за чужбина. Емил Душанов, треньор на Мария Гроздева, работи в Япония. Двама от неговите стрелци стигнаха до пето място на олимпийските игри в Сидни, а в същото време СК ЦСКА нямаше участник в стрелбата. Почти всички големи имена на ЦСКА в миналото днес по никакъв начин не са свързани със съответния спортен клуб, защото дълго време отношението на МО към спорта остана неизяснено.
Така и не се осъществи връзката между бизнеса и спорта в ЦСКА, както това стана в други клубове. Много от успешните спортове в "Левски" и "Славия" са свързани с имената на фирми, които подпомагат дейността им. Българската борба оцеля благодарение на "Славия - Литекс", където белият клуб дава само името си, а парите - Гриша Ганчев. Подобни примери има и в "Левски", а най-простият е със стрелковия клуб Нове.
В "Левски" например под една или друга форма добрите отношения между елитния спорт и МВР се запазиха, но на друга основа. Още през 1991 г. "Левски" и МВР сключиха договор за взаимно сътрудничество. Клубът се ангажира да предоставя базата за служители на министерството, а МВР отпуска щатове за елитни състезатели. На някои бивши спортисти се осигурява работа според уменията от спорта, който са практикували. Така например олимпийският шампион по бокс Даниел Петров е инструктор по бойни спортове, а Нонка Матова обучава полицаи в стрелба. Запази се една рота военнослужещи спортисти. "Спортист, който не тренира една година, е загубен", твърди председателят на ОСК "Левски" Стоян Хранов.
Един от основните проблеми за неосъщественото сътрудничество с хората на бизнеса е в нерешения въпрос за базите. ЦСКА разполагаше с една от най-хубавите спортни съоръжения в страната и МО добре се грижеше за тях, докато не ги предостави за управление от специализирано поделение. Свободните площи се отдадоха под наем на фирми и заедно с парите от хотел "ЦСКА" в София се осигуряваше издръжката на зали и игрища.
От август базата отиде в ръцете на новосъздадената към МО изпълнителна агенция "Отдих и възстановяване" с подразделение дирекция "Спорт и имоти", която е изведена на самоиздръжка. Тенденцията е да се изисква от клубовете да плащат наем за съоръженията.
В момента почти никъде по залите няма парно отопление, а някои клубове се молят да им се пусне осветлението. Преди три седмици в залата по джудо избухна пожар, който унищожи материална част за хиляди долари. Прогнозата е, че разрухата ще продължи, тъй като само баскетболът и волейболът намират пари от реклама. Тенисът може да набира средства от предоставяне на кортовете за ползване от външни лица. Всички останали спортове са в незавидно положение и не могат да плащат.
Другият вариант е базата, строена и поддържана за елитен спорт, да бъде използвана от военнослужещи. "МО има гореща потребност да развива армейски спорт и военослужещите да могат да спортуват някъде", каза министърът на отбраната Бойко Ноев пред Нова телевизия. Съдбата на чуждото дете в базите на ЦСКА няма да отмине и футболният клуб. Въпреки че създаде една стабилна структура като частно дружество, ПФК ЦСКА все още не може да реши с МО въпроса за стопанисването на стадион "Българска армия". Министър Ноев намекна, че футболният клуб може да бъде изгонен, тъй като "продължава да ползва без да плаща една значителна материална база". Ако този въпрос не бъде регулиран, стадион "Българска армия" няма повече да се използва от ЦСКА, каза той.
Макар и по един твърде неясен от законова гледна точка начин, в "Левски" проблемът с базата беше решен още след разпада на системата на ведомствения спорт. Като резултат на "Герена" почти всички съоръжения се използват по предназначение, а най-проблематично е пускането на басейна "Спартак".
Анкетата за световния футболист на века се превърна във фарс
Пеле и Марадона разделиха отличието с неприязън
Кой официално е най-великият футболист на изминалия век? Никой не може да каже точно, защото според решението на Международната футболна федерация (FIFA) това са двама души - бразилецът Пеле и аржентинецът Диего Марадона. Така идеята да се излъчи един престижен приз се превърна в пародия.
Шефовете на FIFA стигнаха до соломоновското решение да връчат две първи награди, защото се оказа, че анкетата е организирана по зловещо неправилен начин. Първоначалната идея на ръководителите на световния футбол бе определянето на играча на века да стане чрез гласуване по интернет в страницата на FIFA. Дни преди обявяването на победителя се оказа, че не може да се разчита на обективността на феновете. Голяма част от тях масово са подкрепили звезди от по-ново поколение, които са имали възможност да гледат на живо, докато известни имена от по-далечното минало остават извън челната десетка. Така логично Марадона получи по-голям брой гласове, тъй като споменът от световната титла на Аржентина от 1986 г. и от изявите му по италианските терени е все още сравнително пресен. В същото време младите запалянковци нямат преки наблюдения върху играта на Пеле, който бе звездата на световния футбол в периода 1958-1970 г. Най-категоричното доказателство за нереалистичността на организираната по интернет анкета е липсата в челната десетка на имена като Алфредо ди Стефано, Йохан Кройф и Мишел Платини. Летящият холандец е едва на 13-о място с 0.87% от гласовете, докато звездата на френския национален отбор и "Ювентус" от 80-те години е на 15-о място с 0.58% поддръжка от феновете. Ди Стефано, който според самия Марадона е трябвало да бъде обявен за футболист на века, е едва на 14-о място сред запалянковците!
В същото време в десетката присъстват звезди от най-ново време като Роберто Баджо (четвърти), Ромарио (пети), Роналдо (седми), Зинедин Зидан (девети) и Ривалдо (десети).
Световната федерация беше принудена да направи специална комисия от треньори, журналисти и деятели, която да излъчи своя номер 1 на света. В анкетата на FIFA Кралят на футбола Пеле получава 72.75% от гласовете, втори е Ди Стефано, а Марадона е едва трети. В десетката личи присъствието на най-големите футболисти на века, а не само на звезди от последните 10 години.
В крайна сметка се стигна до определянето на двама "най-велики футболисти" - един според мнението на специалистите и един според анкетата на феновете по интернет.
Промяната на регламента стана причина за остра престрелка между медиите в традиционните футболни южноамерикански врагове Аржентина и Бразилия. "Диего избира облекло за церемонията, а Пеле и Бразилия плачат, защото Марадона спечели гласуването", написа аржентинският в. "Оле".
Марадона заяви, че Пеле е надценен. "Хората ме оценяват заради играта ми по терените на Европа в продължение на 12 години, докато Пеле има бяло поле в биографията си по този показател. Моля ви, повече не ме сравнявайте с него", заяви аржентинската легенда.
"Аз още през 60-те години получих признанието Крал на футбола. Това ми е напълно достатъчно, но все пак благодаря за признанието", заяви Пеле.
В Бразилия идеята Марадона да стане футболист на века бе определена като "несъстоятелна". Местните медии обвиниха FIFA за системата на гласуване, която дава предимство на по-младите футболни звезди. Освен това заявиха, че федерацията на Аржентина е изградила силно лоби в полза на Марадона, докато бразилската федерация не е успяла да го направи.
В опита си да избегне скандала с победата на Марадона уебстраницата на FIFA първоначално обяви, че наградата ще се преобразува във "Футболист на десетилетието". По-късно говорител на федерацията обясни, че става въпрос за правописна грешка. "Трябва да се чете "десетилетията" вместо "десетилетието", заяви той.
Самата церемония по връчването на наградите бе заключителната част от фарса. След като няколко дни размишляваше дали въобще да пътува до Рим, аржентинецът все пак уважи тържеството на световната федерация. Той получи първи отличието за футболист на века и веднага напусна залата още преди Пеле да се появи на подиума за своята награда. Бразилецът се изправи срещу един опразнен първи ред от аржентинската делегация. "Искаше ми се да сме заедно с Марадона тук на сцената, но изглежда си е отишъл", заяви Пеле.
На въпроса кой все пак е най-великият футболист за всички времена Марадона посочи сънародника си Алфредо ди Стефано. "Но също така трябва да признаем заслугите на Платини, Пеле, Кройф и Ривалдо", заяви той. Притиснат да отговори на същия въпрос, Пеле не спомена нищо за аржентинския си съперник. По-късно той каза: "Не сме големи приятели, но след като се смята за номер 1, това си е негов проблем".
Като краен резултат никой не можа да разбере защо въобще трябваше да се избира футболист на века и кой всъщност е той.
Балъков - треньорите на "Щутгарт" 4:0
Българинът отново излезе сух от скандала, но вече не се радва на подкрепа от ръководството
Андрей БОГОЕВ
Въпреки поредния скандал с треньора си в "Щутгарт" българският футболен национал Красимир Балъков вероятно отново ще запази мястото си в германския отбор.
При свадата между двамата миналата седмица нито една германска медия не се ангажира с прогноза, че ръководството на "Щутгарт" ще реши да се раздели с капризния българин и ще застане зад наставника Ралф Рангник. Всеобщо бе мнението, че присъствието на Балъков в клуба е гарантирано заради огромната неустойка, която клубът трябва да му плати в случай на едностранно прекратяване на договора му.
Този договор, който се пази в строга тайна от ръководството на "Щутгарт", е сключен още през 1995 г. и продължен през 1997 г. от Балъков и неговия мениджър Душан Буковак. По онова време германският клуб е с годишен бюджет над 100 милиона марки, което позволява освен българина да бъдат привлечени звезди като Джоване Елбер и Фреди Бобич. Високият клубен бюджет не е за учудване, тъй като президент на "Щутгарт" тогава беше икономическият министър на провинция Баден-Вюртенберг Герхард-Майер Форфелдер.
Впрочем още тогава Балъков продължава линията, според която български футболист е с една от най-високите заплати в германската Бундеслига. Преди него сред най-добре платените футболисти в страната бе Йордан Лечков. Към днешна дата шестте и половина милиона марки годишна заплата нареждат Балъков в челната петица по приходи на футболистите в Германия.
Точният размер на евентуалната неустойка се пази в тайна, но се знае, че е далеч по-висок от споменатото годишно възнаграждение на футболиста. Предполага се, че евентуална раздяла на "Щутгарт" с българина ще излезе на футболния клуб най-малко 10 милиона марки.
В момента "Щутгарт" не може да си позволи такава сума и да прекрати договора на Балъков. Още повече, че Форфелдер вече не е президент на "Щутгарт", а заема почетния вицепрезидентски пост. Ръководното място бе поверено на Манфред Хаас - едър бизнесмен в застраховането, но недотам силен финансово в сравнение с възможностите на предшественика си.
Именно Балъков обаче се оказа най-дълготрайната инвестиция на "Щутгарт" от 1995 г. насам. За това време отборът смени четирима треньори, като Балъков не влезе в конфликт само с първия от тях - Ролф Фрингер. При свадата му с Йоаким Льов ръководството на клуба направи всичко необходимо, за да тушира скандала.
Емблематичен обаче бе раздорът със следващия наставник на отбора Винфрид Шефер. В края на 1998 г. напрежението между българския футболист и треньора му стигна връхната си точка. След загубен мач с 1:2 от "Волфсбург" Балъков обвини Шефер за главен виновник за провала. Той напусна свикано от треньора събрание на футболистите, на което трябваше да се реши как ще се излиза от кризата. "Изглежда, някои се мислят за големи звезди - заяви Шефер, след като наложи глоба от 5000 марки на Балъков според информация във вестник "Билд". - Ако Балъков иска да се караме, няма проблеми. Сигурен съм обаче, че именно той ще бъде губещият."
Губещият обаче се оказа Шефер. Срещу него тогава имаше сериозно недоволство в целия отбор, оглавено от нападателя Фреди Бобич, близък приятел на Балъков. В крайна сметка Шефер бе принуден да си тръгне, въпреки че президентът на клуба Форфелдер застана зад него. "Треньорът има думата", каза шефът малко преди да обяви, че няма да поднови договора му.
Най-вероятно такава ще е съдбата и на сегашния треньор Ралф Рангник, който пое поста от Шефер. Според публикации в списание "Кикер" заплатата на Рангник е около 1.5 милиона марки - четири пъти по-малка от тази на Балъков.
Германският треньор направи и един несполучлив ход в опита си да извади Балъков от титулярния състав. Точно когато халфът бе заплашен с изваждане от състава заради "непочтително ругаене", повечето титуляри бяха контузени и наказани, което наложи спешно включване на Балъков в тима.
Освен всичко друго Балъков е една отлична рекламна възможност на "Щутгарт", неговите спонсори и тв партньори. През 1998 г. едно от най-скъпото рекламно време на сателитния канал SAT 1 е било при обявяването на Балъков за първия играч в Бундеслигата, преминал границата от 1000 точки в класацията на канала за най-добър футболист в отделните постове. Търговският ефект от марката "Балъков" става популярен още когато българинът играеше в португалския "Спортинг". Клубът лансира успешно серия с календарчета, върху които е заснет Балъков с малко тигърче в ръцете. Според информация от маркетинговия отдел на "Щутгарт" привържениците на отбора предпочитат да купуват именно фланелките с надпис "Балъков". Като посланик на ФИФА във веригата детски селища SOS Киндердорф футболистът допълнително издига имиджа на футболния клуб само с присъствието си. Така че най-вероятно е и сега шефовете на "Щутгарт" да предпочетат да се разделят с треньора, а да запазят Балъков.
Накратко
Младежкият национален отбор на България по футбол загуби с 1:4 от Португалия в контролен мач в Лисабон. Единствения гол за българите вкара Тодор Колев след подаване на капитана на тима Асен Букарев в 54-ата минута. Първата контрола на отбора следващата година е на 27 февруари като домакин на Германия.
Пропадна трансферът на полузащитника Иван Леко в "Левски". Хърватският футболист, който се сочеше за сигурен играч на шампионите, трябваше да получи 40% от договорената сума, а клубът му "Хайдук" (Сплит) - останалите 60%. Сините предложиха един милион марки, но за хърватите това не била приемлива сума, тъй като футболистът е желан от други клубове в Европа.
Холандският гранд "Аякс" е поискал да закупи играещия в "Сервет" (Женева) футболен национал Мартин Петров. От бившия нападател на ЦСКА се интересуват още френският "Метц" и германските "Херта", "Волфсбург" и "Борусия" (Мьонхенгладбахт), съобщи мениджърът му Лъчезар Танев. Клубът от Женева още не е излязъл със становище дали ще продава българина. Петров бе обявен за футболист на годината в "Сервет" от феновете на тима.
Лидерът в италианската футболна серия А - "Рома", ще срещне английския "Ливърпул" в 1/8-финалите за Купата на УЕФА. Според жребия останалите двойки са: "Порто" (Пор) - "Нант", АЕК (Гър) - "Барселона" (Исп), "Щутгарт" (Гер) - "Селта" (Исп), "Алавес" (Исп) - "Интер" (Ит), "ПСВ Айндховен" (Хол) - "Парма" (Ит), "Славия" (Прага) - "Кайзерслаутерн" (Гер) и "Райо Валекано" (Исп) - "Бордо" (Фр). Мачовете са на 15 и 22 февруари.
Волейболистите на "Левски Сиконко" спечелиха втория си мач в европейската Златна лига, след като надиграха с 3:1 (13 -21, 20, 23) австрийския "Байернверк" в София. Успехът запази шанса на сините да продължат участието си в следващата фаза на турнира, въпреки че в първия мач отборът загуби като гост от полския "Мостостал" с 0:3.
Баскетболистите на "Левски" спечелиха като домакин със 78:75 (23:23, 39:39, 61:55) срещу "Железник" (Белград) в мач за купа "Корач". Успехът изведе шампиона на второ място във временното класиране в група С, заемано досега от сръбския тим. На 20 декември българите приемат "Дарюшафка", а победа над турския отбор би им подсигурила класирането за следващата фаза.
Двукратният бронзов медалист на земя и халки от олимпийските игри в Сидни Йордан Йовчев се нареди на пето място в световната ранглиста на гимнастиците за годината. Водач в класацията е Алексей Немов (Рус), следван от сънародника си Алексей Бондаренко, трети е Иван Иванков (Блрс), а четвърти Александър Береш (Укр). При жените лидер е Симона Аманар (Рум).
Международният гросмайстор Веселин Топалов стигна до 1/4-финалите на световното първенство по шахмат в Делхи. Българинът загуби първата партия срещу четвъртия в ранглистата Майкъл Адамс (Вбр) и завърши втората с реми на 41-вия ход с белите фигури. Така съперникът му спечели битката с общ резултат 1.5:0.5 точки. Топалов получи 86 000 долара от наградния фонд от общо три милиона долара.
Иван Вуцов облича новите дрехи на българския футбол
Компрометираните ръководители на БФС ще въвеждат ред в първенството напролет
Георги ФИЛИПОВ
"Решили сме вече да спрем с компромисите и угаждането на отделни отбори и личности. Ще пипаме с твърда ръка. " Тези думи принадлежат на Иван Вуцов, изпълнителен директор на Българския футболен съюз (БФС). Човекът, който е смятан от футболната общественост и медиите за главния виновник за настоящото състояние на този спорт в България, обяви през седмицата новата политика на БФС. Ако зад думите му се крият реални намерения, може да се очаква въвеждането на ред след ерата на централно обслужване на отбори и президенти от сградата на ул. "Кърниградска" 19 в София. Основният въпрос е дали изявленията му не са само хвърляне на прах в очите на хората и дали същите управници, за които безпринципността се превърна в начин на живот, ще могат да извършат заявената промяна.
Новата политика ще обхване всички нива на управлението на съюза според думите на Иван Вуцов. Наказания ще се налагат срещу длъжностни лица, които не си вършат работата, което означава повсеместни строги мерки срещу делегати на мачове и съдии.
Делегатите, които досега бяха част от системата за прикриване на скандалите по стадионите, вече ще бъдат отстранявани от длъжност, ако не описват точно и ясно какво са видели. Същото се отнася и до съдиите. В последните няколко години ръководството на БФС успяваше да спаси удобни на шефовете в БФС съдии от наказания, защото назначеният от съюза делегат не описва скандалите по стадионите. Това не става дори при наличието на видеозапис от оспорваната среща. Ако се вярва на думите на Вуцов, на всичко това ще се сложи край от началото на пролетния полусезон.
Първите симптоми са колкото положителни, толкова и съмнителни. Дисциплинарната комисия на БФС за първи път не си затвори очите за очевиден скандал и наложи жестоки санкции на "Нефтохимик" за нарушения на правилниците на БФС в мача с ЦСКА от турнира за купата на България. Освен че президентът на бургаския клуб Христо Порточанов бе глобен с 10 000 лева, по доклад на комисията вероятно ще бъдат наказани главният и четвъртият съдия за допускането на президента на терена. Футболистът на "Нефтохимик" Тодор Киселичков също понесе сериозно наказание - четири мача лишаване от състезателни права и глоба от 4000 лева за това, че блъскал тъч-рефера Петър Петров след отменения гол на бургазлии. Неговата санкция бе наложена по видеозапис, както се прави отдавна по света и досега бе тема табу за управниците на "Кърниградска". Делегатът Величко Цончев също ще бъде наказан за невписването на спорните ситуации в доклада си.
Основният проблем е, че настоящите санкции на "Нефтохимик" изглеждат като част от акцията срещу Христо Порточанов, който открито критикува управлението на футболния съюз. Дали и други отбори ще бъдат съдени толкова строго от комисиите на БФС, ще си проличи напролет.
Известно е, че отборите от групата на ВИС-2 разполагат със силно лоби на ниво изпълнителен комитет, чийто член е дясната ръка на Георги Илиев - Николай Цветин. Със силно присъствие на ниво изпълком е и бившият шампион "Ловеч" - Ангел Бончев също е член на изпълкома. Самият Вуцов е доста компрометиран във футболните среди, а новата политика изисква доверие на всички нива, и то предимно от ръководителите на клубове.
Очакват се сериозни промени в една от ключовите комисии, която може да провали всички добри намерения - съдийската. Сегашното ръководство бе център на няколко скандала, сред които най-важният е принципът за определяне на нарядите на срещите във Висшата лига и Втората професионална футболна група. Почти сигурно е, че международният тъч-рефер Иван Леков ще поеме управлението на комисията от началото на следващата година. Той сложи край на съдийската си кариера по време на прощалния мач на колегата му Атанас Узунов заради навършване на пределна възраст.
Дисциплинарната комисия вероятно ще остане в непроменен състав, тъй като председателят й, депутатът Евгени Димитров, вече показа, че може да борави с твърда ръка, щом поиска. Спортно-техническата комисия едва ли също ще бъде променена, тъй като нейното значение е по-маловажно. Влиянието й се изчерпва с нареждането на програмата и назначаването на дежурните делегати. Според изявленията на Иван Вуцов няма да се допуска разместване на вече фиксирани по дни и часове срещи, както беше досега.
Костов уважи бала на Гарелов
Генералната директорка на БНТ Лили Попова, изпълнителният директор на BTV Албърт Парсънс и шефът на "Нова телевизия" Стефан Димитров бяха забелязани да си бъбрят на ухо миналата сряда. Ръководствата на трите национални телевизии се събраха на традиционния годишен бал, организиран от Иван Гарелов. Ако беше останал достатъчно дълго, Иван Костов може би щеше да успее да оправи наведнъж синята медийна политика, за чиито слабости получи упреци от бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев миналата неделя. Премиерът уважи бала на Гарелов и за кратко освен с домакина поговори с Димитър Абаджиев и с шефа на НДК Христо Друмев.
Шефката на новините в националната тв Мира Нейнска донесе на Гарелов и специален подарък за спомен - фланелка с логото на БНТ. В шарената навалица от политически и артгости се смесиха министър Александър Праматарски, синият депутат Михаил Михайлов, Стефан Вълдобрев, Петя Шопова, Мартина Вачкова, Андрей Райчев, Нина Николина. Освен обяснимото гръцко присъствие, на партито преобладаваха бивши и настоящи колеги и приятели от гилдията на Гарелов - Невена Андонова, Ива Петрони, Радина Червенова и Константин Каменаров, Люба Ризова, Светлана Василева, Милен Цветков, доц. Георги Лозанов, Радомир Чолаков.
Диалектика
КЕВОРК КЕВОРКЯН беше забелязан да вечеря с председателя на Върховния административен съд ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ миналия вторник в ресторанта на хотел "Шератон". Неформалната им среща предизвиква удивление, защото в момента бившият водещ на "Всяка неделя" обжалва решението на правителството за лицензиране на втората частна национална телевизия във Върховния административен съд. Едва ли тема на разговора на маса между двамата би могла да бъде различна от предстоящото решение на съда. Кеворкян не изневери на стила си, като внесе жалбата от името на "Медия бродкастинг сървисиз" минути преди да изтече крайният срок. Според очевидци пак същата компания е била в същия ресторант и седмица по-рано, но тогава вечерята се споделяла и от конституционния съдия Георги Марков.
Впечатленията от коледното парти на предаването "Ах, тези муцуни" могат да бъдат обобщени с една дума - традиционно. По традиция в НДК, по традиция с много гости, по традиция с изпълнения на бивши муцуни (сред които се открои само дуетът Йълдъз Ибрахимова - Рашко Младенов), по традиция с томбола на "Мобиком"... По традиция купонът беше уважен от външния министър НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА и бившия вицепремиер АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ. Паролата за осмия рожден ден беше "да отпушим бутилките", с което на гостите беше припомнено, че миналата година са си запечатали послания в бутилки. Явно само шишето на ИВАН ГАРЕЛОВ е срещнало златната рибка, защото неговото желание било "частна национална телевизия". Водещата ЕКАТЕРИНА ГЕНОВА прие поздравления и от съпруга на външната министърка Камен Михайлов, Евгени Михайлов и синия депутат Христо Христов.
Шумно и оранжево беше на осмия рожден ден на "вестника на българското семейство" "Новинар". За първото виновни бяха хитовете на "УИКЕДА" на живо, за второто - балоните, накацали из ресторант "Форум" в НДК. Сред многото подаръци и букети за главния редактор СТОЙКО ТОНЕВ имаше и бяла, почти прозрачна торта от асоциацията "Прозрачност без граници". Самият той заяви в словото към гостите си: "Понякога управляващите ни обвиняват, че сме опозиция, но по-късно нещата се променят и идва време да се реваншираме. " Симпатична пищна девойка връчи цветя от името на ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ. Председателят на Столичния общински съвет АНТОАН НИКОЛОВ също не беше сред явилите се гости. Лица от НСРТ (Георги Лозанов), БНТ (Атанас Илков), Би Ти Ви (Иво Инджев) и "Дарик" радио (Владимир Танев) се размесиха успешно с политици (Румен Овчаров) и "Новинар"-и.
Председателят на Народното събрание Йордан Соколов се срещна миналата седмица с първата жена-космонавт Валентина Терешкова. Според БТА Йордан Соколов е обяснил на срещата, че участието в Европейския съюз е приоритет за България, защото бъдещето е приобщаване към страните с високи технологии. Досега не е известно председателят на парламента да се е срещал с мъж-космонавт.
Сини интелектуалци заклеймиха германската медийна групировка ВАЦ и първата частна национална телевизия BТV и предложиха на премиера Иван Костов да ги изгони от страната. Това стана на организираната от в."Демокрация" среща на интелектуалците с министър-председателя. Джазменът Мишо Ваклинов предложи да се приеме специален закон за защита на държавата, който да изпъди ВАЦ от страната заради редовни публикации срещу правителството, а телевизията на Мърдок заради това, че е предоставила поле за изява на "средноинтелигента" Слави Трифонов. "Страх ме беше на тази среща до мен да не седне Слави Трифонов", каза проф.Димитър Пушкаров. Загрижен за в. "Демокрация" почитател предложи за официоза да бъдат абонирани всички от СУ "Св.Климент Охридски" и училищата в страната. А певицата Нора Нова се оплака, че на вестникарските сергии липсва синьото издание. Иначе залата посрещна с аплодисменти словото на д-р Драган Бобев, който обяви Иван Костов за втория Стамболов и за най-достойния премиер на България.
Иван Шиляшки започнал да си обзавежда нов апартамент. За да не се занимава много с това и да му остане повече време за енергетиката, той наел фирма, която да му купи всичко. Дал инструкции, че иска да има всякаква модерна техника. Когато апартаментът станал готов, от фирмата му изпратили подробна сметка. Шиляшки започнал внимателно да чете и когато видял там да пише "килимче за мишка - 10 лв.", веднага грабнал телефонната слушалка и започнал да крещи: "Обирджии! Какво е това килимче за мишка?! А пантофи за хлебарките няма ли да купите!"
Божидар Попов влезе в съвета на директорите на БТК
Бившият главен секретар на МВР, о.з. ген. Божидар Попов, влезе в Съвета на директорите на БТК. Генералът подаде оставка през лятото, когато се разрази скандалът с намерените подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев. Попов беше обвинен тогава, че не е упражнявал контрол над служба СОТИ, която се занимава с подслушванията. В апартамента на главния прокурор бяха открити готови за употреба подслушвателни устройства през август, което предизвика серия от скандали. След това генералът се появи на семинара на СДС в Боровец и стана свидетел на избутването на фоторепортер от правосъдния министър Теодосий Симеонов. Божидар Попов многократно беше нападан в медиите от бившия си началник Богомил Бонев, за това, че го е предал, като е ходел да докладва на Иван Костов, без да го съгласува с него, и че е сеел интриги в МВР. Всъщност големият конфликт между Бонев и Попов започна след като станаха известни подробности за побоя на полицаи от Бюрото за оперативно издирване над турсти в местността "Щъркелово гнездо" на язовир Искър. Подозренията бяха че Бонев има отношение към инцидента, тъй като се е намирал по същото време на язовира, а замесените ченгета са негови приближени.
Божидар Попов е по професия инженер-кибернетик, занимава се с анализи и йога,. Той често беше обвиняван от полицаите, че не разбира от системата на МВР, въпреки че по-голяма част от кариерата му е преминала там. Полицаите са особено подозрителни към хората, които не са завършили в Симеоново, както и обратното.
Генералът е станал член на Съвета на директорите на БТК в началото на декември и дори вече е участвал в едно заседание. Според негов колега в съвета там дълго търсили човек "с подходяща визия, достатъчно високо и широко да е гледал на държавата, за да влезе в една такава компания, която не е случайна". Попов дълго време бил убеждаван да приеме този пост и накрая склонил, твърди източникът.
Хората не търсят работа - търсят служба
Койно Койнов: Ако човек тръгне срещу системата - или тя го смазва, или той създава нова
Свилен ИВАНОВ
Навремето казваха за някой, че е напращял от живот. Излизането на този израз от активна употреба може би е белег за качествена промяна в човека, а може би той - човекът - е преминал в нов еволюционен стадий - някъде там, на границата между виртуалната и сетивната реалност. А ако в сетивната реалност изобщо са останали "последни мохикани", Койно е един от тях. За себе си казва, че през почивните дни обича да е като хайдутите - да препуска бясно на кон през гората, да се мъчи да уцели с куршум луната, а после да седне край огъня и с някой комита да пие люта ракия. Връщането в града е винаги малко болезнено, но го прави, защото постоянно трябва "да се изкарва по някой лев", за да го има училището.
Преди десет години Койно заедно с жена му и децата слизат на непозната гара. Тръгват по разбит асфалтов път и вървят, докато стигат края му, задрал в мегдана на село Сладка вода. Там, вляво, стои запустяла хижа на Българския туристически съюз, строена през 1953 за училище. Койно казва, че веднага познал мястото, защото преди това го бил сънувал, но дори и това deja-vu не можело да даде отговор на въпросите защо и за какво, докато не се появил по-сериозен знак. Върху порутения покрив на сградата кацнал
По онова време в селото живеели не повече от петдесет човека - предимно възрастни люде, държащи в самотата си някоя от стените, за да не тръгнат след нея всички останали. Те гледали на пришълците враждебно и с подозрение в краткия миг, преди да се затворят дълбоко в себе си, за да не продумат повече. Не им се вързал на враждебността, а се хванал здраво и станал дюлгерин. Оправили сградата и училището започнало да се случва.
Най-трудно било с учителите. Уж безработица, но като чуели, че работното им място ще бъде на осемдесет километра от града, веднага биели отбой. По този повод Койно казва: "Ей на това му викам провинциално мислене. Имам приятел, живее в Австралия, а от вратата на къщата му до вратата на оградата на ранчото има седемдесет километра - представяш ли си за какво изобщо става дума?"
С течение на времето, много смени ("над петдесет души са минали през Сладка вода за тия десет години - ей тука са имената им, в тефтера ми") и много нерви най-после дошла учебната година, по време на която не чул нито веднъж думите: "г-н Койнов, аз напускам". Едва тогава се успокоил и решил да остави училището само, без пряк двадесет и четири часов надзор. Пък и вече било направено много - земята се увеличила с купуването на нови парцели, училищните сгради станали две, построил къща за учителите и възпитателите, конюшня за коня и понито и малък параклис.
Върнал се в града и направил
Работил в него година, създал пет-шест етикета за вино и бира, но когато поръчките завалели и работата станала много, продал студиото на момичето, което работело за него. Парите веднага вложил в автобус, за да води децата на училище, но и за студиото не съжалява. "От него останаха само ей тези картички - вложил съм в тях прабългарски и североамерикански мотиви - виждаш ли как светят?"
След това подрежда картичките на масата в кафенето една до друга. Минава сервитьорка, вдигнала високо пълен поднос, спира се и казва: "Ама тази много ми харесва и тази, и тази, не, тази е най-хубава" "А! Тези мотиви прерисувах от вратата на рая - отвръща Койно, - идвам оттам и сега пак там се връщам. " После обяснява защо продал студиото. "Всеки един човек, пък и всяка структура се стремят към баланс. Постигнат ли го - започва деградация, затова и трябва да попаднат в стресова ситуация."
Така работел и с учителите. Когато видел, че някой се е успокоил и вече не дава почти нищо от себе си, му създавал стресова ситуация. Излизайки от нея, потърпевшият хем започвал отново да дава на децата, хем пък и продължавал да се развива.
За себе си казва, че следва естествения ред на нещата, просто ги оставя да се случват. "Но се случва онова, което си подготвил да се случи - затова и от време на време се налага да се намеся в естествения ход. После знаеш ли какво е удоволствието да се случи точно онова, което и както сам си предвидил".
Койно има странен подход към хората. Веднъж отишъл на борсата и видял младо момиче - без квалификация, без трудов стаж и всичко останало, без което пред работодателя се чувстваш като последната отрепка. Взел я в Сладка вода да готви на децата. На следващата година я записал в града да учи бойни изкуства. Момичето тренирало здраво, а вечер четяло като побъркано. След две години толкова напреднала, че Койно й поверил учениците - да ги обучава.
Минало известно време и тя му казала: "Аз напускам - отивам да бера маслини в Гърция."
"Е, направихме едно хубаво изпращане, подарихме й подарък - като е решила, нейна си работа. Ама това не мога да го разбера - отиваш в Гърция да береш три месеца маслини, за да не работиш после цяла година. Работиш с мисълта за пенсия - да стоиш и да получаваш пари. А ти виждал ли си
Казва, че това с безработицата си е чист популизъм. "Работа има много - ето, при мен сега има три работни места - но хората не търсят работа - търсят служба, затова и сме на този хал."
Сега прекарва повечето си време в Сладка вода. Гледа отблизо как единадесетчленният екип се грижи за тридесет и шестте ученици и си строи в двора на училището дървена къща. Работи над два проекта - създаването на мултимедийни учебници по история и български език. Учебниците вече са готови на хартия, но го няма програмиста, който да ги пренесе върху "лъскавия диск". Твърди, че "бъдещето е там. Купих един атлас - слагаш диска в компютъра и отиваш, където си искаш. После виждаш как хиляди учители по география са останали без работа".
А Койно вече е създал в Сладка вода свой собствен свят - свят, в който живеят и при това се чувстват добре още много хора. В момента в селото са останали само двадесет души от местните, но, както казва, "не можеш да събереш на едно място само добро - трябва да има поне тридесет процента зло, за да не залинее доброто".
Наскоро е купил двуетажна къща зад училището - сега я реставрира в къща за гости, сладки приказки и питиета и приятели. "Имотите сами идват при мен - нямам право да не се разраствам. " Казва това, защото след време селото трябва да се превърне в природен парк с голям образователен център. Трудно можеш да вземеш тези думи на шега, тъй като излизат от устата на човек, който използва наемите от реституираните семейни имоти за погасяване на загубите от училището вече осем години.
Прави това напук на
Благотворителността загуби тайната си имиджсила
Константин СТОЯНОВ
В средата на декември 1995 г. забравени от бога деца в дома за сираци в с. Стойките в Родопите внезапно бяха зарадвани от подаръците на застрахователна компания СИК за коледните и новогодишните празници. Това беше един от първите опити на бившата силова групировка да покаже човешко лице пред обществото и да поизлъска имиджа си в медиите. В края на 2000 г. трескава подготовка за благотворителни акции на големите български компании не се забелязва. Благотворителността у нас обаче започна да губи тайната си PR-сила, преди да е успяла да я приложи.
Напоследък жестовете на благотворителност към една-две по-големи фондации наложиха мнението, че така се купува предимно право на услуги от високите етажи на властта и дарителството престана да е важен елемент, използван за изграждане на положителен образ.
Световната практика показва, че множество търговски дружества излизат извън рамките на икономическата си дейност и развиват специални програми, които подпомагат различни социални и неправителствени организации. Освен спечеленото по-благосклонно отношение фирмата получава и данъчни облекчения. В България обаче подобни акции не получават нужния обществен отговор. "Те упорито не се отразяват в медиите, защото самото събитие се счита за форма на скрита реклама", твърди представител на PR-агенция. Освен това законовата база, на която се осъществява благотворителността, не води до намаляване на данъчната тежест.
В същото време у нас все още няма фондации, собственост на големи икономически играчи. Засега това спестява работа на съответните PR-агенции, защото липсват и скандали. Фондацията на "Майкрософт" например преди време бе заподозряна в нечисти бизнесцели, защото подаряваше все по-голям брой компютри Gateway с дискова операционна система "Уиндоус" на бедни обществени библиотеки.
Вместо да подпомагат децата сираци или домовете за възрастни хора, българските фирми виждат повече полза да спонсорират спортни мероприятия и конкурси за красота. "Инвестирането" в дефилета и състезания увеличава шансовете им да бъдат споменати в някоя новинарска емисия или най-малкото рекламното им лого да се набие на очи. Седмица преди избирането на Мис България организаторите от агенция "Визаж" например традиционно провеждат и благотворителна вечер. "В нашия бранш определено се даряват повече пари", признава Мария Тодорова от агенцията. "Дори и в най-добрите ни кампании до момента сме успявали да съберем около 3-4 хиляди лева, като повечето от средствата се предоставят от частни лица. По принцип не се дават лесно пари заради станали известни опити за измама. Повечето хора смятат, че средствата не отиват по предназначение. " Впускането в благотворителни инициативи на българските красавици всъщност е подражание на традиция, съществуваща от години отвъд океана.
"Бизнесмените, които даряват пари, не го правят с цел да помогнат на дадена група в неравностойно социално положение. Те искат за техния жест да се чуе. Просто не могат да си представят, че няма да получат нищо срещу вложените в благотворителност средства", обясняват специалисти по връзки с обществеността. "За да се съгласят да дадат пари, мои клиенти искат жестът им да бъде отразен поне в два вестника и да бъдат представени едва ли не като спасителите на последните две цигулки "Страдивариус", разясняват експерти връзката между благотворителност и PR.
В много компании служителите сами организират рекламни кампании, за да наберат пари за благотворителни цели. В "Бритиш еъруейз" например има обединение от доброволци, включващо предимно стюарди. Те помагат на децата, които живеят на улицата, обяснява Владимир Таков, търговски мениджър за България на превозвача. Тази година "Бритиш еъруейз" организира масирана рекламна кампания в печата и с плакати, която цели клиентите на авиокомпанията да дарят нови играчки при покупка на билет и така да участват в томбола за безплатно пътуване. Това е една от малкото наглед невинни, но очевидно успешни PR-кампании.
Повечето специалисти по връзки с обществеността обаче са убедени, че благотворителността ще заеме подобаващото й се място чак след като българското общество удовлетвори основните си нужди.
Накратко
Оригинален коледен камион на "Кока-Кола" (познат от новогодишните реклами на безалкохолната напитка) пропътува над 2600 км из България и за една седмица обиколи общо 38 български града, като в 14 от тях бяха организирани промоции с участието на български изпълнители. Украсен с 500 светлини в камионът има и киносалон, където се представят рекламни филми за "Кока-Кола". Петте коледни камиона на компанията са създадени преди три години и досега са през САЩ, Швейцария, Австрия и Норвегия.
