Допълнителните възнаграждения изцеждат предприятията
Мара ГЕОРГИЕВА, Боян КОЛЕВ
Допълнителното заплащане над договорената заплата е всепризнат метод за допълнителна мотивация на персонала. В българските условия тази функция е често възпрепятствана, а понякога и напълно изместена от много малки и големи пречки, заложени в различни документи - от Кодекса на труда до колективните трудови договори.
Понастоящем българското законодателство възлага на допълнителното заплащане повече функции на обезщетение, при това невинаги заслужено според мнението на работодателите. Сега българските закони предвиждат допълнителното стимулиране за прослужено време - класове, за извънреден труд, за работа по график, за работа в празнични дни, за условия на труд и пр. Размерът на заплащането по всеки един от тези показатели е предмет на преговори и се уточнява в колективния трудов договор между работодателя и синдикатите, но има и минимални заложени ставки или формули, залегнали в Кодекса на труда или в различни други нормативи. Размерите на допълнителните трудови възнаграждения над нормативно определения минимум трябва да се договарят само с колективен трудов договор в предприятията. В пазарната икономика конкретните условия са много различни и договарянето на тези възнаграждения на равнища извън предприятието може да предизвика затруднения и конфликти, е категоричното становище на Съюза на работодателите. "Високите стойности на допълнителните трудови възнаграждения буквално изцеждат средствата на предприятието. В голяма част от фирмите тези допълнителни суми прибавят около 25-30% към размера на заплатата. Договорите са извън всички пазарни условия и промени. Няма партньорство, няма синдикален ангажимент или ангажимент на работниците. Това са договори, които не балансират интересите", коментира Васил Арарски, директор човешки ресурси на "Балканфарма холдинг".
Постоянният характер на тези придобивки също не предизвиква възхитата на собствениците на фирми. Независимо как си изпълнява задълженията, работникът получава тези добавки. "Ако аз имам 40 години стаж като икономист и се хвана на работа като таксиметров шофьор, защо работодателят трябва да ми плаща допълнително за т.нар. прослужено време. Това означава да получавам 0.6% за всяка година трудов стаж, или 24% допълнително върху работната заплата независимо от опита, който имам и който в случая е в съвсем друг бранш", коментира Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара. Но синдикатите не дават и дума да се изрече за отмяна на предвидените добавки за прослужено време. Политиците също си дават сметка за непопулярността на подобна мярка и категорично не желаят да променят нещо в тази посока.
В новосъздадените частни компании използват доста
"В "Девня цимент" имаме лекар, работещите получават безплатни лекарства. Те получават безплатна храна и ползват безплатен транспорт. Поемаме разходите за лечение при тежки операции. Раздаваме купони и срещу тях хората със здравословни проблеми могат да получат пакет храна. Срещу минимално заплащане всички могат да си купят храна за вкъщи от стола. Еднократно преди Великден и Коледа работещите могат да пазаруват с купони в търговски магазини в града. Всички получават 13-а и 14-а заплата в края на годината", разказва Валя Грозданова, мениджър човешки ресурси на "Италчементе - България" ("Девня цимент" и "Вулкан").
Върху премиите и бонусите също се начисляват и внасят социални осигуровки, но върху не повече от 10 минимални работни заплати за страната. Работникът пък плаща данък общ доход и своята част от вноските за социално осигуряване. Затова не са малко висшите мениджъри, които предпочитат да плащат на ръка.
Командировките може би са най-лесният и най-изгодният (от данъчна гледна точка) вариант за допълнително поощряване. Командированият има право на дневни и квартирни пари. Законодателят определя лимит (диференциран по страни) до какъв размер тези суми се признават за разход. Превишението над лимита се облага с корпоративен данък. Според специална наредба върху сумите, изплатени като дневни и квартирни пари при командировка, не се дължат социалноосигурителни вноски. Затова за работодателя е изгодно да насърчава подчинените си, като им определя по-голям размер на дневните или като ги настанява в по-луксозни хотели.
Една все още екзотична възможност за допълнително стимулиране е предоставянето на акции или дялове от предприятието. По принцип това може да стане пряко (служителят получава безвъзмездно или на преференциални цени акциите) или под формата на гаранции (акциите се купуват по определена цена, обикновено под пазарната). Работещите в българската фабрика на "Шнайдер електрик" например са притежатели на акции, които се търгуват на Парижката фондова борса. Но примерите не са чак толкова много. У нас проблемите в тази област са много и са свързани не само с правната регламентация. При липсата на работещ фондов пазар в страната притежателите на такива акции доста трудно могат да ги продадат, за да реализират печалба. Така единствен източник на доход остават дивидентите.
"При заплащането във всяка фирма се оценява приносът на хората в организацията. Но това не е достатъчно. Нормално е, като дойдат нови хора във фирмата, да питат какъв е климатът в предприятието, къде ще бъдат след три години, какво ще науча тук, как това ще се отрази върху начина ми на живот. Затова сериозните фирми трябва да мислят и за т.нар. емоционално възнаграждение", съветва Крис Амиралис, вицепрезидент на HAY Consultants.
Дръжте се по протокол
Разликата между HTML, HTTP и FTP
Иван Гинев
Когато група брадато-очилати учени са създавали прадядото на съвременния интернет, никой от тях не се е досещал какво изобилие от информация ще ги залее. В резултат на това сега, няколко десетилетия по-късно, всички ние страдаме от постоянен стрес, че, мотаейки се из мрежата, няма да имаме правилния плъгин (програма-добавка), ще сме зад файъруол, достъпът до FTP-то ще ни бъде отказан и т.н. Звучи малко объркващо, нали? Ще се опитам да привнеса малко яснота за поне някои от изобилстващите термини.
HTML е съкращение от Hypertext Markup Launguage и всъщност е най-популярният език за създаване на уебстраници. Всеки може да направи HTML-страница с най-обикновен текстов редактор. Но ако искате тя да работи като хората, добре е да се консултирате с www.w3.org - Световния мрежов консорциум, който е създател на HTML и публикува на сайта си подробна информация за разработките си.
HTTP пък е абревиатура на Hypertext Transfer Protocol. Чрез него до вашия компютър могат да достигат уебстраници, качени на друг компютър, поддържащи същия протокол. Всяка страница, която заредите, има свой уникален адрес, който задължително съдържа и вида на протокола (http://www.yahoo.com/ например), като най-често това е именно HTTP.
FTP значи File Transfer Protocol. Подобно на HTTP можете да го откриете в различни интернет-адреси. За разлика от HTTP обаче той не е предвиден за показване на цели страници, които съдържат картинки, анимация, текст и т.н. Той се ползва само за трансфер на файлове, както се разбира и от името му. За разглеждане и трансфер на файлове от FT-адреси може би ще ви е необходима специална програма като CuteFTP, BulletProof или просто нова версия на най-използваните браузъри - Internet Explorer и Navigator.
Speed, give me what I need
Александър Бойчев
Всеки, който е сърфирал, познава досадата от чакането да се зареди някой сайт, да се източи някое mp3, да си изпратиш в някои случаи пощата дори. За всичко е виновна връзката. Тя почти винаги е бавна (не само поради естеството й на обикновена връзка, но и поради намесата на свръхсилата, наречена телефонна линия). Всеки от нас мечтае ежедневно за по-добра, по-бърза, по-стабилна и въобще по-добра връзка с интернет. Причината е проста - съвременните мултимедийни приложения отнемат изключително много време за зареждането си и свалянето си от нета. Така например всеки съвременен уебсайт е претрупан с всякакви мултимедийни подобрения като Flash-анимации, Java-аплети или рекламни банери (това не е от хубавите му страни). Да не говорим за самата html. И докато Flash е известен с доста компактния си размер, всичко останало може да се похвали как яде от и без това бавната си връзка. А какво да кажем за видеоклипове и mp3-тата? За да ги има, трябва скорост.
Всеки, който се нуждае от бърза и ефективна връзка в наши дни, не може да подмине възможностите на т.нар. broadband-връзки (широкоспектърна връзка, която може да поддържа по-висока скорост). Такива са кабелните връзки, сателитният интернет, ADSL-връзките или пък радиовръзката. Ето накратко възможностите на всеки един тип:
Kaкто и името подсказва, това е достъп до световната мрежа през сателитен спътник. При този тип връзка е задължително да се отбележи, че достъпът до сателит е еднопосочен, т.е. нужна ви е backup-връзка (резервна линия) по наземен канал. Това ще рече, че целият високоскоростен входящ трафик минава през сателитната чиния, а изходящият - по старомодния начин. За да може да разгледате желания от вас уебсайт, ще трябва да имате обратен канал, който в повечето случаи е добрата стара телефонна линия. Съществуват технически решения за обратна връзка през сателита, но цената на такава услуга прави използването й в некорпоративни условя утопично. В зависимост от броя потребители по канала, наричан транспондер-канал, скоростта на трансфер може да достигне до 4 мегабита в секунда. Възможен е обаче и трансфер от порядъка на 400 мегабита в секунда. За да използвате сателитен достъп, ви е нужна специална карта, която се вгражда в компютъра като нормален модем, която обаче се свързва с обикновена сателитна чиния, а не с телефонната мрежа. Основен проблем пред този начин на достъп е цената.
При този начин на достъп си спестявате поставянето на нови кабели в офиса или в дома - единственото, от което имате нужда, е антена. С т.нар. point-to-multypoint-радиотехника е възможно подсигуряването на неколкокилометров ареал. Принципът е прост - разпръскване на радиовълни. Скоростта варира според провайдъра между 512 килобита до 34 мегабита в секунда. В България този начин на достъп не е особено разпространен.
Техниката, на която се възлагат най-големи надежди за бъдещ високоскоростен достъп. Нейното основно предимство е използването на стария меден телефонен кабел. Зад тази абревиатура се крие Asymmetric Digital Subscriber Line. Особеното при нея - трансферираните данни текат с по-висока скорост от провайдъра към потребителя, отколкото в обратната посока. По този начин тази техника е особено пригодна за интернет-ползване - данните от интернет са по-големи по обем, отколкото данните, изпращани от самия потребител. Една нормална ADSL-връзка е със скорост 9 мегабита (!!) към потребителя и 640 килобита към провайдъра. Другият голям плюс на тази технология е възможността за говорене по телефона, без за това да трябва да прекъсвате връзката с нета. Кога обаче ще видим това чудо у нас е спорно.
Достъпът до глобалната мрежа чрез кабелната телевизия е може би най-популярният начин за високоскоростна връзка. В наше време се предлагат трансферни скорости от порядъка на 30 мегабита в секунда. В България обаче това не се постига. Повечето доставчици предлагат подобна скорост само в рамките на своята кабелна мрежа, защото са закупили доста по-малък канал за достъп към интернет. Проблемът на кабелната връзка обаче се крие в това, че общата скорост на мрежата се разделя между потребителите. Това ще рече, че колкото повече са те, толкова по-малка скорост ще имат другите. Затова реалните скорости при кабелния интернет възлизат от порядъка на 128 до 512 килобита в секунда, а в България всеки от нас се радва и на 20-30 килобита... P в мрежата
Константин Иванов
Интернет-търговията може и да не е реалност за България все още, но маркетинговата сила на мрежата е безспорна и някои типове компании не могат да си позволят да я пренебрегнат дори и да продават в нашите родни условия. PR-компаниите са пример за тип бизнес, който пръв се ориентира относно начина на действие в новата медиа. Задачата на уебстраниците, създадени от PR-компаниите, е да предоставят достатъчно информация за дейността си на потенциалните клиенти (нещо като електронна биография), а с дизайна на страниците - да убедят всеки, че са тъй изключително креативни, както твърдят на думи. Когато, вместо да сърчвате, решите да дирите (както са нарекли търсенето в един български портал), бързо откривате, че няколко български фирми за връзки с обществеността също са си резервирали място в глобалната мрежа. За да печелят чужди клиенти, да организират дискусии, да попълнят creative отделите си или просто като част от фирмената култура - нещо като модерна добавка към химикалките и чашите с логото на компанията. Интернет обаче не може да даде решение на вестникарския спор коя е най-голямата или най-успялата PR-компания у нас. Повечето от българските фирми още в началната страница се самоопределят като the best (най-добрите) или leading (водещите).
"Нашият екип е млад, квалифициран и високо мотивиран от сумата пари, които вие тръпнете да ни дадете, за да направим рекламата ви по най-добрия начин", така се опитва да спечели клиенти собственикът на софийската рекламна и PR-фирма "Райц-2" (http://geocities.com/MadisonAvenue/9649/). Запознанството с компанията, която се занимава с вестникарска реклама, става, след като си преведете обръщението от английски. Повечето от българските PR-компании са се съобразили с факта, че интернет-езикът е английският и посетителите попадат директно във версията, която трябва да ги рекламира пред клиенти зад граница. Някои обаче са забравили да прибавят и български вариант на уебстраницата.
"Който е извън интернет, е извън бизнеса", твърди Максим Бехар, шеф на "М3 къмюникейшънс груп" (http://www.m3bg.com), която е българският партньор на Hill & Knowlton (www.hillandknowlton.com). По неговите думи сайтът им съществува от 1995 г., когато едва десетина български фирми са имали свои страници.
Повечето PR-компании у нас доверяват информация на посетителите в мрежата, за да се представят пред евентуалните си бъдещи партньори. Това е характерно и за аналогичните чуждестранни сайтове от условно нареченото първо поколение. Типично за него е стилът "рекламна брошура". По съдържание и българските, и чуждите PR-сайтове си приличат. По правило присъстват новини, дълъг списък от клиенти, архив на отделни кампании, лицата на хората от висшето ръководство. Любопитни истории на успешни промоции, измислени от българските последователи на Едуард Бърнайс, обаче липсват.
"Повечето информация трябва да си остане строго конфиденциална между агенция и клиент", оправдава "постните" сайтове Любомир Аламанов, съдружник в агенция "Апра" (www.apraagency.com), член на Worldcom Group (www.worldcomgroup.com).
На страниците на българската агенция "Юнайтед партнърс" (www.united-partners.com), част от PR-мрежата Manning Selvage and Lee (www.mslpr.com) подобно на типичните PR-уебместа от първата вълна се предлага и практически опит. Целта е да въвлечем посетителите в дискусия, твърди Гергана Василева от фирмата.
Много странички в чуждестранните PR-сайтове са заети от обяснения за философията на фирмата и нейните принципи. Те обаче не са сериозно застъпени в аналогичните български уебпространства. Оправдание е липсата на традиции в този бизнес у нас. В чуждестранните PR-сайтове Flash се употребява усилено, по популярност следват анимираните бутони, падащите менюта и тикърите. В българските страници Flash все още не е навлязъл чак толкова сериозно, но е на път да навакса.
Както е и по света, онлайн-присъствието на родните PR-агенции обикновено е изготвено от creative отделите им или просто от "наши близки приятели дизайнери". "Специалистът, отговорен за уебсайта, трябва да е служител на съответната компания. Така той е част от фирмената култура и усеща от какво се нуждаят страниците в мрежата. А и всички промени и допълнения се осъществяват много по-лесно", споделя опит Гергана Василева. В някои случаи (например при "Райц-2") creative специалистът не остава в сянка, а смело поставя начало на дискусиите в подопечния му guestbook с предизвикателството: "Горд съм, че съм уебмастър на този изпипан уебсайт!"
Броени PR-агенции обновяват онлайн-страниците си периодично. "Обикновено публикуваме hot news буквално на всеки два дни", казва Максим Бехар. По-упорити юзъри обаче забелязват, че това правило има много чести изключения.
Някои от българските агенции разработват в момента своите уебсайтове ("Суинг къмюникейшънс", "Прима", "В комуникация"). Други признават, че точно сега не са онлайн, защото се извършва сериозна реконструкция (М.А.Р.К.).
Въпреки тясната си специализация българските PR-компании привличат посетители в мрежата. Почти всички по-големи PR-агенции казват, че получават по няколко запитвания всяка седмица през интернет-страниците си. "Стара тема е дали те идват при теб, защото са видели карето във вестника или рекламата по телевизията", казва Любомир Аламанов. Според него компаниите не трябва да се надяват, че появата на уебсайта им автоматично ще увеличи броя на клиентите. "Той е просто елемент от едно цяло", допълва той.
PR-сайтовете от първо поколение вече не са модерни. Онлайн-присъствието на някои чуждестранни компании като например Ogilvy Public Relations Worldwide (www.ogilvypr.com) цели преди всичко да привлече свежи попълнения в редиците на агенцията. Неслучайно базата данни със свободните позиции е публикувана изцяло в мрежата. Естествено не е пропусната и дългата поредица от плюсове при евентуална кариера в Ogilvy PR.
Най-малко лошите в интернет-банкирането
Виктория Давидова
"Не знаех, че банката може да прави всичко това по интернет. " В устата на доволен клиент това изявление щеше да бъде комплимент. Думите обаче са на банкер, който работи в същата банка, за която е предназначена похвалата. А случката става пред журналистите и аналитиците от списание Euromoney. Тъй като краят на годината винаги предполага обобщения, те са се заели с амбициозната задача да определят най-добрата банка, която предлага услуги по интернет. Така попаднали на този искрено и приятно изненадан от своята банка мениджър. Добрата страна на въпроса е, че служителите, които работят в сферата на интернет-банкирането за въпросната банка, вероятно ще усетят осъзнатото удовлетворение на шефа си в бонусите за края на годината. От другата страна обаче стои обобщението на Euromoney за качеството на класираните банки: "В крайна сметка избрахме не най-добрите банки, а най-малко лошите. " Изследването на Euromoney дава възможност да се направят няколко основни извода за
Втората група проблеми е свързана с липсата на комуникация в e-отделите. В два последователни разговора в една и съща банка служители са споделяли гордо, че са лидери в предлагането на дадена услуга и след това, че "всъщност все още сме в процес на тестване, но скоро ще бъдем най-добрите, сигурни сме". Такива изявления могат да се приемат само със снизхождение към криворазбраната патриотичност на банкерите към тяхната институция. Но това не може да замени усета към реалността и факта, че едно невярно изявление може да причини много повече проблеми, отколко ползи за банката. Най-малкото създават се неверни очаквания за възможностите на банката, а излъганите очаквания на потребителите са първото нещо, което ще накара клиента да затвори уебстраницата и за секунди да влезе в сайта на конкуренцията.
Поради бързото навлизане на e-бизнеса и банките страдат от липсата на достатъчно ясна визия за резултатите от дейността си в мрежата. Обяснението може да се намери с факта, че технологията за интернет е скъпо удоволствие, което изисква сериозни инвестиции. Логично следва големите и утвърдени банки да са първите, които да могат да си позволят подобен експеримент. Отлично работещите форми на традиционното банкиране дават възможност да се финансира дейност, която все още не дава положителни резултати. Увереността, че интернет е бизнессредата на бъдещето, оправдава хаотичното инвестиране в недообмислени инициативи.
Ако трябва да се залага кой ще спечели най-много от манията за прехвърляне на бизнеса в интернет, специалистите са единодушни: "Интернет е просто нов канал за предлагане на стоки и услуги. Най-облагодетелствани няма да са тези, които използват този канал, а онези, които го обслужват. " И тук като натрапчив рефрен отново изплуват познатите Microsoft, Hewlett-Pachard, Compaq, Sun Mycrosistems... ADC Telecommunications
Александър Николов*
ADC Telecommunications отчете малко по-добри от очакваните финансови резултати за последното тримесечие, като най-значителната положителна изненада е нетният доход на акция в размер на 0.18 долара. След като наскоро придоби Broadband Access, компанията предлага пълен набор от услуги и софтуерни продукти, свързани с преноса на данни посредством коаксиални кабели, медни проводници и по безжичен път. Новите продукти на ADC Telecommunications Axity, Avidia xDSL и особено Cuda 12000, срещат добър прием на пазара, като само за последните два месеца десет големи клиента са закупили софтуер и оборудване за оптични проводници, а 30 други в момента ги тестват. На 6 декември компанията подписа договор с GVT Brazil за доставката на мрежово оборудване и софтуер на стойност 16 млн. долара. В края на миналия месец анализаторите на Bancorp се изказаха много позитивно относно перспективите за растеж на компанията в интервю за Wall Street Journal.
През юли тази година акциите на компанията импулсивно спаднаха от върха си при $49. Въпреки изключително добрите резултати цените бяха отишли твърде далеч и инвеститорите се дръпнаха от пазара, което доведе и до сериозно поевтиняване до 16 долара през октомври. Оттогава акциите се стабилизираха, но силата нагоре е малка и като имаме предвид и дългосрочния генерален тренд надолу на целия NASDAQ, в скоро време не е изключено да видим нови разпродажби, които да върнат акциите отново под 20 долара. Само поскъпване над $33 ще даде сигнал, че цените може би са тръгнали към нов исторически връх, но това е малко вероятно (още повече че целият телекомуникационен сектор е силно надценен).
ADC Telecommunications е водещ световен производител на оптични кабели, мрежово оборудване, софтуер и интегративни услуги за многофункционални мрежи, предназначени за високоскоростно подаване на данни по интернет, аудио- и видеотелекомуникации, кабелна телевизия, радиоразпръскване и безжични и бизнескомуникации. За финансовата година, приключила на 31 март 2000 г., нетните продажби нарастват с 53% и достигат 3.29 млрд.долара. Нетната печалба възлиза на 868 млн. долара, което представлява увеличение от 11 пъти спрямо предходната финансова година. Постигнатите резултати се дължат на корпоративните поглъщания и нарасналите продажби на системни услуги и софтуер, както и на подобрената рентабилност.
Amazon.com ще търси партньори
Виктория Давидова
В последните години, каквото и да станеше в B2C-сектора, Amazon.com си оставаше символ на успешна е-търговия в новата икономика. Както обикновено става с всеки символ на просперитет, финансовите аналитици полираха имиджа на компанията с прогнози за неприлично високи печалби. Инвеститорите придаваха блясък на славата, а цените на акциите растяха правопропорционално на паричните потоци към обетования Amazon.com.
Тримесечие след тримесечие Wall Street си затваряше очите пред загубите от оперативна дейност на компанията. Досега! Изведнъж инвеститорската общност прогледна и сякаш за пръв път забеляза отрицателния знак пред показателите за финансова резултатност. Анализаторите си позволиха почти богохулствено да се изкажат негативно относно прогнозите за растеж на компанията. Какво предизвика тази промяна? Със сигурност може да се твърди, че причината не идва от самата Amazon.com. Очевидно това, което преди се е считало за правилно, вече не е. Компанията продължава да преследва политиката на разширяване на пазарния си дял. Управлението на риска все още се поддържа с диверсифициране на стоките. И все пак цените на акциите главоломно започнаха да спадат. Компанията загуби 78% от най-високата стойност, която беше отбелязвала на борсата. Аmazon.com съвсем не е изолиран случай. Борсовият индекс на високотехнологичните компании NASDAQ ежедневно се срива под фалитите на търговци на дребно по интернет.
"Amazon.com е буквално разположена между чука и наковалнята. Никой не може да се разраства с 50% годишно, без да диверсифицира", коментира Адриа Маркъс, вицепрезидент на анализаторската компания Epoch Partners, пред списание Business 2.0. "Веднъж задействано, махалото на диверсификацията предизвиква растеж. В същото време растежът си има цена и тази цена е точно способността да се генерира печалба."
Доскоро Wall Street не обръщаше внимание на такива "екстри" като печалба (особено що се отнасяше до dotcom-компании). Но сезонът се смени, инвестиционният климат - също.
Според изследователите на електронната търговия единственият начин да се разширява влиянието на Amazon, без да се губят приходи, е участията на компанията в съвместни инициативи с други търговци на дребно по интернет. От юли тази година компанията хоства уебстраница на един от най-големите търговци на детски играчки в Америка - Toysrus.com. Страницата предлага и видеоигри. През август Amazon.com сключи сделка за съвместна продажба на коли по интернет с. "Подобни инициативи дават възможност на компанията да разширява влиянието си, но без да поема целия риск от дейността", твърди Адриа Маркъс.
В "Амазон" очевидно са взели предвид съветите на специалистите. Нищо, че от компанията често обичат да правят изявления в стил that don't impress me much по отношение на резултатите от Wall Street.
DVD-революция по пътя на MP3
Дългоочаквана от някои, неприятна изненада за други, битката между индустриалната и виртуалната ера продължава да се води, като единственото, което се променя, са фронтовете. Глобалните институции, които подкрепят авторските права като нещо свято, се поразклатиха и всичко това заради вече баналната дума Napster. Малко безсмислена и доста спорна, инициативата на Шон Фенинг за свободна размяна между фенове на музика в mp3-формат в момента има 40 милиона последователи. А нищо не може да те направи по-известен от публика, която разпространява делото ти безплатно. Дотук добре, но какво следва? Да влезе видеото, моля! А как стигат филмите до интернет? Как ще влезе и как ще се развие този етап на глобалното "споделяне" на идеи? Ще плащаме ли за филмите в мрежата? Въпроси, чиито отговори са предвидими, след като сме видели mp3-еволюцията дотук. Всичко се предполага, че се движи по начина, по който е и музиката - нелегалния. Все пак да не забравяме, че сме все още в началото. Историята се повтаря с 2 години закъснение. Този път с нови герои, различни правила, по-големи мащаби и други институции.
Виктор Юго
Филмовата индустрия не предвиди този ход. Преди 2 години за MPAA (Motion Picture Association of America) разпространението на филми по интернет бе заплаха, колкото през 1987 mp3-файловете бяха заплаха за глобалната музикална индустрия. Точно тогава в един малък университет в Германия, наречен Fraunhoffer Institut, група математици разработват алгоритъм за кодиране на аудиофайлове - едва 5 години след като светът се запозна с дигиталната музика под формата на аудио CD. Сега виждаме последиците от този алгоритъм в промяната на музикалната индустрия.
Брънката, която обърна представата за видеофилми, си имаше конкретно име и то беше DeCSS, а по-късно прерасна в DivX ;). Това се случи през март, когато двама скандинавски кракери от висше ниво - Gej и Max Morice, разбиха кода, с който до момента бяха криптирани DVD-дисковете. Но за да се обясни важността на това дело, трябва да се обясни и важността на обекта, към който то се отнася.
DIVX vs. DivX vs. DivX ;)
DVD (първоначално Digital Video Disc) технологията съществува от няколко години като алтернатива на домашното видео, а по-конкретно на добре познатите ни VHS-касети. Преди 2 години световната асоциация по медийните стандарти почти незабелязано преименува технологията на Digital Versatile Disc. Причината: носител от 17 гигабайта не може да се вкара в рамките на това да служи само и единствено за разпространение на филми. Това се оказа идеалната маркетингова стратегия - сменяне на името/предназначението на продукт, без публиката да разбере.
Така или иначе, глобалната DVD-конспирация задоволява нуждите на потребителите за ПОВЕЧЕ информация на все по малко място, както и нуждите на средностатистическото американско домакинство за забавление. DVD Entertainment-центровете дават повече забавление за по-малка единица време, а самият диск носи повече печалби на производителите си поради точния маркетинг, който е "видян", когато продукта е създаден. Разпространението на DVD-филмите е разпределено на 5 зони, като всеки диск се чете от DVD-плеърите, разпространявани ексклузивно в нея. Зоните са (съответно номерацията от 1 до 5): Европа, Америка, Япония, Азия, Австралия и Южна Америка. По този начин разпространителите на филми могат точно да контролират пускането на премиерите и съответно успехите на филмите на даден пазар. Другата особеност на DVD-дисковете, е че цялото им съдържание е кодирано, което определя и целта на пазара на този продукт - да даде нов тласък на видеотеките.
Думата DIVX (правописът е важен) първоначално няма никаква идея да обърне филмовата индустрия с главата надолу. Когато за пръв път се появява на бял свят, DIVX е нов вид pay-to-play-формат (плащане за едно гледане) за дигитално видео. За да се възползва от него, потребителят трябва да притежава видоизменен DVD-плеър, като по този начин може да взема на заем 1 филм и плаща допълнително за всяко негово гледане, без да е нужно да ходите до видеотеката. Тази технология е разработена преди 2 години от фирмата Circuit City (www.circuitcity.com) като много добро подобие на pay-to-play-форматите за аудио. Идеята се появява в резултат на бума на mp3-тата. Тогава доста силни компании като Microsoft, Apple, AOL се обединяват за разработване на аудиоформати, които да са алтернатива на съмнително безплатните mp3-файлове. Liquid Audio (www.liquidaudio.com) и a2b music (www.a2b.com) се оказаха игнорирани от публиката, въпреки че те и до момента са единствената качествена алтернатива на mp3-формата. Проблемът на DIVX и на Circuit City се оказва фактът, че не са си взели поука от това, което се случи с платените аудиоформати. Фирмата обяви фалит в края на миналата година, а форматът DIVX бе изоставен без изгледи за светло бъдеще.
Малко след грандиозния фалит на пазара се появяват първите софтуерни програми за работа с нововъведения MPEG-2-формат, като технологията на тези програми се нарича Divx (Digital Video Express) и няма нищо, абсолютно нищо общо с неуспешния опит на Circuit City. За да се обясни всичко това, трябват още малко данни.
MPEG-2-стандартът за видеоинформация на DVD-дисковете. Той е идентичен с MPEG-1 (стандартът на VCD - видеодисковете), но поддържа по-голяма резолюция в пиксели. Големината на един DVD-филм е приблизително 5 гигабайта, качеството е съвършено, а звукът се разполага удобно в 5 канала. Големината на един празен DVD-диск е 17 гигабайта, тъй като технологията е двустранна, а слоевете, на които се записва информацията, са 4. Реалната картина е доста сложна и ако се прибави и това, че DVD-то в момента не се използва до пълния му капацитет, нещата стават с неясно бъдеще. Особено след като се изяснят и прогнозите за цените на тази технология.
И сега отново внимание: MPEG-4-компресията (стандарт за компресия с високо качество и малък обем), общо взето, представлява смачкване на DVD-филм до съмнително малки размери. От 5 гигабайта информацията се свлича до 700 мегабайта (т.е. 1 CD), като се запазва почти идентично качество на картината и приличен стереозвук. Но дори след възникването на тази компресия никой не обръща внимание на това, след като DVD-дисковете са кодирани. А да компресираш кодирана информация е, общо взето, абсурдно. Все пак основно хакерско правило е, че колкото по-сигурна е една защита, толкова повече средства и хора се опитват да я разбият. Това стана и с DVD-защитата, а в случая лаврите обират гореспоменатите Gej и Max Morice.
Сред бума от софтуерни плеъри за DVD-дискове в началото на годината се включи и Xing - софтуерна компания, която е пионер по отношение на кодирането. DVD-плеърът на компанията, излязъл тази пролет, имаше една-единствена грешка, която подтикна раждането на нещо друго. Софтуерният DVD-плеър на Xing нямаше кодиран кода на DVD-дисковете и въпреки че звучи странно - това е нещо доста важно за технология от такъв клас. Работата на Gej и Max Morice се състоеше в това да хванат софтуерния плеър на Xing, да го разопаковат и да изпратят DeCSS (DVD-ключа) на повечето хакерски портали и сайтове, занимаващи се с компютърна (не)сигурност.
Малко по-късно същите двама души правят, комплектоват и пускат на пазара модифицирана версия на MPEG-4-енкодера и я наименуват DivX ;). Тук усмивчицата е част от името, и при това доста важна част - това различава този енкодер от другите два споменати.
С две думи, след това сравнително сложно развитие на нещата всеки може да събере 1 DVD-диск на 1 CD.
С още по-малко думи - поредната революция в мрежата.
След като кодът на DVD-дисковете бе разбит и модифицираният енкодер бе изпратен на повечето не чак толкова-легални сайтове по света, MPAA реагира мигновено. За първи път сървърите на хакерското списание Hacker's Quarterly (www.2600.com) бяха спрени, а авторът на сайта бе подведен под съдебна отговорност. В момента делото е приключило с успех, като резултатите от присъдата срещу 2600.com се обжалват.
Вълната от сайтове за филми заля мрежата почти мигновено, като в момента тези сайтове са на своя връх. Уебмастърите намират съдържанието лесно, бързо и почти без пари, хитовете са многобройни, а рекламодателите (предимно с банери) са доволни. Да се прехвърлят 700 мегабайта през интернет не е лесна работа, но времето не е ограничено с нищо, а връзките, знаем, се ускоряват в геометрична прогресия.
Вече всички филми, които излизат на DVD, могат да бъдат намерени след 2-3 дни в интернет без значение от DVD-региона, в който са пуснати. DivX ;) е универсалната стратегия за разпространяване на филми, която (за радост или не) зависи единствено от настроението на вашия провайдър. За да възпроизведете DivX ;)-филм, ви е необходим сравнително бърз компютър, но след няколко месеца всички компютри ще са такива и ще се справят с този проблем. Стандартът DivX ;) вече съществува и за екзотични операционни системи като BeOS, Mac и Linux.
Холивуд, пази се!
Всичко се повтаря с няколко години закъснение. Точно преди 2 години mp3-файловете отнемаха доста време и ресурси на компютрите ни, а даунлоудът на mp3-та през модем си беше истинско предизвикателство. В момента нещата са улегнали дотолкова, че никой не се притеснява от изтеглянето на 1-2 албума дневно, а мегабайтите памет и бързите процесори не се затрудняват особено с декодирането на музика. Всичко е въпрос на време, който сме свикнали да се решава след няколко месеца. Следващият етап в развитието на идеята е усъвършенстването и на технологията. Това е нещо, което не се случи с mp3, и в момента много хора го съзнават. За какво подобрение става въпрос? Mp3 не е най-добрият формат за дигитално аудио, но за сметка на това е най-разпространеният и най-интегрираният.
Групите, които направиха DivX ;), знаят, че това не е най-доброто, което може да се постигне, и именно затова развиват своята технология. В скоро време можем да очакваме на сцената да излезе новият формат, който се разработва в момента - 3ivx, както и идеята за изцяло нов codec (coder/decoder), наречен Project Mayo.
След като знаем начина, по който се случва mp3-революцията, можем да предвидим и бъдещите ходове на това. В скоро време може да се появят Napster-клонинги за размяна на DivX ;)-филми. Можем да стоим по домовете си и да очакваме аналогията на Mp3.com, само че за независими филми за автори с различно виждане от високобюджетните продукции, т.е. схемата, която е изградена с mp3-революцията, е доста широка и приложима за всяка медиа. Думата napster придаде нов смисъл на интернет - по-голяма възможност за разпространение, със съдържание, по-богато от това на Time Warner.
Всички в наши дни се питат: "Дали с DivX ;) чашата е преляла. " По-точният въпрос ще е "А има ли чаша. " Но в интернет няма собственост. Това е място, където всичко се движи толкова бързо, че се продават единствено идеите.
Да съумееш да продадеш идеите си е истинската цел. Както ще направи и Шон Фенинг с Napster. Защото в крайна сметка едно е да направиш революция, а друго е да понесеш сам последствията от това.
Родните дипломи - с международно признание, защо не
Очаква се приложение към тапиите за висше образование да гарантира признаването им в чужбина
Станислав СТОЙКОВ
"Приложението към дипломата е инструмент (средство), който допринася за прозрачността на квалификациите и улеснява тяхното академично и професионално признаване в международен план. Това е документ, който придружава дипломата и описва съдържанието, същността, нивото, контекста и статута на успешно завършено висше образование. " Определението е на Европейската комисия (ЕК) и очертава контурите на една инициатива, чието начало е поставено още през 1994 г., а днес получава отзвук и в България. Става въпрос за общопризнат документ, който български студенти ще получават заедно с тапиите за висше образование, които издават висшите ни учебни заведения. "Това е едно предимство, което спестява време, средства и осигурява мобилност на студентите", коментира Ирина Болчева, старши експерт в отдел "Европейска интеграция" към просветното министерство. Приложението към дипломата е средство за стандартизиране на учебните дисциплини, което да доведе до безпристрастно оценяване на образователните степени и уеднаквяване на критериите в международен план. Така няма да се налага на студентите да повтарят вече учени дисциплини и да държат едни и същи изпити по няколко пъти в различни университети, за да получат желаните от тях дипломи от чужд ВУЗ, било то в страната или в чужбина. За целта е избран стандартен формат на приложението с официален език английски. Той дава информация за нивото на квалификация, формата и областта на обучение, езика, на който то е проведено, системата на оценяване в съответната страна и други данни за самия студент, които да са от полза в съответния ВУЗ или да ориентират работодателя за качествата на кандидата.
Първоначалната инициатива за подобно начинание е на ЮНЕСКО и Съвета на Европа (още през 1988 г.), като по-късно се присъединява и Европейската комисия, която се заема с осъществяването й. Понастоящем идеята е възприета в някои европейски университети, които вече издават такъв тип приложения към своите дипломи. Практиката показва 98% ефективност от експерименталното им използване. "В някои страни приложението вече се издава задължително, а в други - само ако студентът пожелае", коментира Ирина Болчева. Фактор за бързото му навлизане ще се окаже скорошното възприемане на създадената международно призната система за уеднаквяване на критериите в образователните програми на различните страни - ECTS (European Credit Transfer System). От друга страна, трябва да се говори и за съизмеримост на квалификациите, т.е. специалност от един университет да съществуват като такива и в чуждестранния ВУЗ, за който се кандидатства. Това на практика ще дава възможност образователно-квалификационната степен магистър да бъде получавана във всяко висше учебно заведение, което студентът желае.
Системата на признаване на дипломите за висше образование в международен план може да породи и конфликтни ситуации. В редица вузове приравнителните изпити са скъпо платено "удоволствие", което до момента е носело значителни приходи на престижните учебни заведения. От друга страна, редица организации провеждат ежегодно (или по няколко пъти в годината) изпити, валидни за голям брой учебни заведения, което също се заплаща от кандидатстващите в съответните университети. Приложението към дипломата няма да отмени изискванията за езикови познания за съответната държава, за която студентът кандидатства. Възможен вариант обаче е незачитането на този документ от страна на някои учебни заведения, което би довело до недоволство от страна на кандидатите и обвинения в дискриминационна политика.
Тенденцията в тази насока няма как да не е насочена към преодоляване на евентуални затруднения от такъв тип. От скорошното им решаване ще зависи и динамиката, с която ще се развие целият процес. Въпреки че той е на един все още твърде ранен етап от развитието си, за да може да се говори за ефективност, очакванията на академичната общност в страната са за положителни резултати в най-скоро време. Основен стимул за това е и фактът, че инициативата се приема с позитивна нагласа от страна на академичната ни общност. "Първоначалните проучвания показват добри резултати и се надяваме скорошното въвеждане на системата да ни изведе от изолацията, в която се намират нашите студенти", коментираха представители на вузове от страната. Безспорно това, което предстои, ще повиши самочувствието на родните университети, на които до момента не им оставаше нищо друго освен да се конкурират помежду си.
Накратко
Интернешънъл комършъл банк смени ръководството си
Единствено главният изпълнителен директор на банката Стивън Щраус запази членството си в борда на директорите на "Интернешънъл комършъл банк" след проведеното извънредно общо събрание на акционерите преди седмица. На мястото на досегашния председател на съвета Константинос Канонис беше избран Димитриос Франгетис, генерален директор на Търговска банка на Гърция, която притежава 63.70% от "Интернешънъл комършъл банк". Новите членове на борда на директорите са представителите на гръцкия акционер Спиридон Коскинас, Димитриос Мосхос и Герасимос Циапарас, които замениха Христос Кисас, Аристидис Доксиадис и Михаил Кефалоянис.
Директорът на "Балканфарма Разград" поема ръководството и на завода в Дупница
Настоящият директор на "Балканфарма Разград" Васил Вълов ще поеме ръководството и на завода на фирмата в Дупница, събщиха от централния офис на дружеството. Симеон Георгиев, който досега ръководеше завода в Дупница, най-вероятно ще остане на работа в структурата на "Балканфарма холдинг", съобщиха от централния офис на "Балканфарма холдинг".
Нов изпълнителен директор на "Промет" АД, Бургас
На мястото на досегашния изпълнителен директор Минко Сотиров е избран Пеню Пенев, досегашен шеф на софийския офис на "Нева холдинг". За прокурист на дружеството е вписан Атанас Марков. Компанията за преработка на стомана бе приватизирана през април миналата година, като 77% от капитала й станаха собственост на "Нева холдинг" за сума в размер на 1 025 522 долара.
Берт Шифър е новият член на управителния съвет на "Белоизворски цимент" АД
Берт Шифър влиза в съвета на директорите на циментовия завод "Белоизворски цимент", с. Бели извор. От ръководството на компанията излиза Мая Качева. Мажоритарен собственик на предприятието е швейцарската фирма "Холдербанк", която притежава 51% от капитала на предприятието. "Белоизворски цимент" притежава около 20% от пазара на цимент в страната.
Христо Енкин е новият изпълнителен директор на "Карловска коприна", АД, Карлово
Христо Енкин бе избран за изпълнителен директор на текстилното предприятие "Карловска коприна", а за заместник-председател на съвета на директорите е назначен Пламен Видев. Председател на съвета остава Биянка Пашева. Ръководството на предприятието напускат Йордан Кръстев, Людмила Янева и Надя Групчева.
"Винпром - инвест", Пазарджик, с промени в съвета на директорите
Мирчо Димитров, Камен Гюров, Георги Чобанов и Бранимира Христова са новите членове на съвета на директорите на "Винпром - инвест", собственик на 75% от капитала на предприятието за винопроизводство и лозарство "Винтехпром" АД - Пазарджик. Акционери в него са работници и служители от пазарджишкия винзавод. От съвета на директорите е заличен Антон Каменски, а дружеството се представлява от изпълнителния директор Мирчо Димитров.
Красимир Миролевски е назначен за ликвидатор на "Добрич - принт" ООД, Добрич
Красимир Миролевски е избран за ликвидатор на полиграфическото предприятие "Добрич - принт". Добричкото дружество е в списъка на предприятията за целева приватизация, за които не се допуска плащане с непарични платежни средства.
Пеньо Марков е новият изпълнителен директор на "Зърнобаза Спасово" АД, Добрич
Пеньо Марков зае поста изпълнителен директор на "Зърнобаза Спасово" АД. От ръководството на дружеството излизат Иван Иванов, който досега беше председател на съвета на директорите. На неговото място е назначен досегашният изпълнителен директор на зърнобазата Стелиян Стоянов.
Ботьо Илиев е новият член на съвета на директорите на "Камъшит" ЕАД, Силистра
Ботьо Илиев е новият член на съвета на директорите на силистренското предприятие за ракитови изделия и мебели "Камъшит". От ръководството на дружеството излиза Борислав Бобчев. Дружеството е все още държавно и до момента от него са приватизирани само обособени части.
Нов изпълнителен директор на "Туристстрой" ЕООД
За изпълнителен директор на наскоро приватизираната държавната фирма "Туристстрой" е избран Георги Благоев, представител на купувача фирма "Елитстрой - Т" АД - Бургас.
Call to Power 2
Направи си сам империя... Александър Бойчев
След миналогодишния неуспешен опит за завръщане на легендата Civilization компанията Activision за втори път предлага на публиката нещо като продължение, нещо като подобрение, нещо като... нова Civilization! Сигурно няма човек, който да не е чувал за тази смятана от мнозина за най-велика игра. Началото на всичко беше поставено през 1992 г., когато програмистът на компанията Microprose Сид Мейер представи на геймърите от целия свят своя гениално прост и просто гениален продукт. Силата на Civilization не е и никога не е била в зашеметяваща графика и звукови ефекти. Основното преимущество на тази игра пред другите й конкуренти беше и си остава изпипаната до най-малкия детайл идея. Основна ваша цел е изграждането на голяма и велика империя, като вие сте водач на народа си още от 6000 г. пр.н.е. та чак до далечното бъдеще - 2300 г. от н.е. През цялото това време ваша задача е да се справите с икономическите и военните проблеми, които съпътстват изграждането на една държава - недружелюбни съседи, силна армия, щастливи и нахранени хора, научни открития, социален растеж, индустриален и технологичен напредък.
Ако всичко това ви изглежда сложно и прекалено трудно, вие явно не сте играли никога Civilization. Защото колкото комплексна и заплетена е идеята на играта, толкова увлекателен и зашеметяващо вманиачаващ е и геймплеят. По пътя към съвършената цивилизация ще ви се наложи построяването на многобройни градове, създаването на невероятни чудеса, както и откриването на топлата вода естествено. Спокойно може да се каже, че Civilization е един доста добър учебник по история, ако... не бяха някои малки исторически несъответствия. Така например съвсем нормално е да построите египетските пирамиди в град Лондон или пък да притежавате Гутенберговата печатница в град Сидни. Като нищо бихте могли да използвате модерни военни единици като бомбардировачите "Стелт" през 1200 година. Какво да се прави... Когато през миналата година компанията Activision пусна своята игра Civilization: Call to Power, тя беше очаквана с нетърпение от повечето геймъри, при това с особено любопитство. Любопитство дали тяхната любима Civilization ще е същата след напускането на станалия вече легендарен Сид Майер и дали програмистите, заели сe с написването и доусъвършенстването на стария енджин, са се справили добре. Мнозина бяха разочаровани от резултата. Бяха направени коренни промени в управлението, които в никакъв случай не можеха да бъдат наречени успешни. С две думи - очакванията не бяха оправдани. Не бяха малко тези, които побързаха да кажат "Кралят е мъртъв"... "Да живее кралят" - бих казал аз днес. Защото втората част отново носи духа на онази хубава, добра и стара Civilization, приковавала милионите пред монитора за цял ден, цяла нощ, а понякога и за цели седмици (познавам такива хора!). Първата и основна промяна в сравнение с първата част е името. Поради лицензионни спорове играта вече се казва просто Call to Power 2. В очите на скептиците това може да означава, че това не е истинска "Цивилизация" - но не, играта отново блести с брилянтно превъплъщение на класическата идея. А дали ще има нова Civilization от фирмата Microprose, дала на света първата част от поредицата, е доста спорно... Логичен е въпросът - какво ново? И малко, и много. Като начало трябва да се спомене, че сложният и на места крайно неинтуитивен интерфейс е подобрен. По отношение на управлението е нов и т.нар. National Manager, който ви дава възможност да командвате империята си и да давате заповеди, без да е нужно всеки път да посещавате градовете си и ръчно да настройвате какво да се строи. Това е особено полезно, когато градовете ви станат повечко и губите лесно контрол върху събитията. В Empire Manager пък ще можете да определяте нивото на данъците или човекопорциона храна, както и да сменяте вида държавна система - деспотизъм, република, монархия, фашизъм, комунизъм. Empire Management Screen е нещо, за което мога само да поздравя създателите на Call to Power 2. Чрез това нововъведение става възможно териториите за обработване около вашия град да се увеличават с разрастването на неговото население. Или с други думи - ако ще строите "Люлин", ще трябва първо да имате кого да заселите там!
Във втората част отново ще видим и така оспорваната Tile Improvements-система, която заместваше функциите на заселническите части за построяване на пътища, напояване и др. Чрез това нововъведение стана възможно използването на т.нар. обществен труд, а именно част от парите, събирани като данък, отиват специално за построяването на всичките инфраструктурни благоустройства, които сте замислили. По този начин вече не е необходимо да произвеждате безчет заселници (както това се случваше често в миналите версии на играта).
Има една латинска поговорка - Scientia est potentia (Науката е сила). Тя важи в пълна сила за вашата империя. Научната дейност може постоянно да бъде наблюдавана. Съществува възможност да смените изучаваната наука по всяко време, когато решите, че тя не е най-нужното знание за вашия народ. Като казахме "народ", много е важно вашите поданици да са щастливи, доволни и сити. В случай че някое от тези три неща не е съвсем така, както се иска на плебса, очаквайте бунтове, размирици и в най-тежкия случай - въстанали градове. Тези селища изпадат в състояние на пълна анархия и се откъсват от вашата държава с искания за автономия.
Подобрения има и по отношение на бойните единици и воденето на битките. Възможността от първата част за групиране на вашата войска тук е претърпяла еволюция. При водене на сражения много е важно правилното комбиниране на бойните единици във вашата армия. Тайната е успешното намиране на най-добрия баланс.
Call to Power 2 е една невероятна игра с потенциал да стане голям хит. Сякаш легендата се завръща, а всички Civ-фенове могат да се чувстват предизвикани за безсънни нощи пред компютъра!
Ангели за резил
Борислав КОЛЕВ
"Ние наистина станахме ангели! " - с ентусиазъм споделя Дрю Баримор след "Ангелите на Чарли". Освен себе си тя има предвид Камерън Диас и Луси Лиу, с които си поделя централните роли.
Ако питате мен, трите грации заедно с колегата си Бил Мъри и режисьора Макджи са станали по-скоро за резил. "Ангелите" спокойно можеше да претендира за титлата "най-тъп филм" на последната Киномания. Което е сериозно постижение с оглед на това, че тъпите филми там никак не бяха малко.
Сюжетът е заимстван от тв сериал от 70-те години. Красавиците са нещо като дамски клонинги на Джеймс Бонд. Имат си един тайнствен шеф, който им дава нареждания от дистанция. Те пък прилежно ги изпълняват, без да му виждат очите. И въздишат ли, въздишат: "Ех, кога най-сетне ще зърнем нашия Чарли! " Изтерзаният зрител също въздиша: "Ех, кога най-сетне ще свърши тая мъка! " А тя ще свърши, когато джеймсбондките се преборят с банда злодеи, предвождани от баш злодей и измъкнат от хищните им лапи някаква си супертехнология, която естествено заплашва целия световен ред. По идея филмът трябва да е съчетание на кримка, кунг-фу екшън, комедия и не знам си още какво (дори е закодирана тежка драма нейде в миналото). Като реализация "Ангелите на Чарли" не е нито едно от тези неща. Той представлява три хубави жени на фона на едно голямо нищо. Но ако ще плакна очи в прелестите на мадами, по-добре да си пусна телевизионния фешън канал. Там поне момичетата само си дефилират, без да ми додяват с феминистки забежки или да се пънат да ме разсмиват.
Робин Уилямс в полеви ефир
Андроника МАРТОНОВА
Луис Армстронг дрезгаво пее "Какъв прекрасен ден". На фона на гласа му мощни взривове разтърсват оризищата на Виетнам. Цитираната сцена не е нито от "Апокалипсис сега", нито от "Коса", а от "Добро утро, Виетнам" (1987, представен от "Александра видео"). Във филма на Бари Левинсън също има достатъчно безсмислено насилие и достатъчно прекрасна музика. Само че всичко това е поднесено по друг, фин начин.
"Добро утро, Виетнам" разказва момент от живота на радиожурналиста Ейдриън Кроноър (велико актьорско изпълнение на Робин Уилямс). Докато тече поредният му "мандат" в демилитаризираната зона на Сайгон, се случва нещо уникално. Блестящият комичен талант на Кроноър се оказва най-печелившата стратегия. Стратегия, в резултат на която няма губещи. Защото радиозвездата спасява много повече животи и дарява много повече надежда на хората - били те американци или виетнамци, отколкото всички генерали, взети заедно. Или, както казва Кроноър в полевия ефир: "Ако нещо е направено, както трябва, то в никакъв случай не го е направила армията! " С "Добро утро, Виетнам" Левинсън (режисьор на "Рейнман", "Слийпърс", "Да разлаем кучетата") съвсем недвусмислено казва откъде започва една война. От осъзнатата изначална липса на чувство за хумор. Повече обобщения не са нужни. Филмът е концентрат на много теми - свободата на словото, криворазбраната цензура, стойността на истината, проблемът за манипулацията. Но те са дозирани като болезнено ощипване. И довеждат неминуемо до мисълта, че "интимните части на феномена" Хауърд Стърн не могат да претендират за оригиналност, а още по-малко за човечност.
Ефир, война, новини и Робин Уилямс в главната роля - това е общото между филма на Левинсън и филма на Питър Касовиц "Якоб Лъжеца" (1999, Франция/Унгария/СAЩ, представен от "Мей стар"). Но донякъде. Защото всъщност тук няма никакво радио в материалния смисъл. "Якоб Лъжеца" връща часовника на войната назад, в мрачното хитлеристко минало. Всичко се случва в едно еврейско гето някъде в Полша. За да повдигне духа на своите приятели, кафеджията Якоб Хайм (Робин Уилямс) лъже, че е скрил транзистор. И започва да си измисля обнадеждаващи горещи новини от фронта. От сорта на как руската армия успешно води сражения срещу германците и как освободителите ще дойдат с джазбенда на Бени Гудман... В тази си игрова структура филмът на Касовиц напомня на "Животът е прекрасен" на Бенини. Но тук историята се затътря по едно равно емоционално ниво, защото липсва начупената крива на върхов смях и върхов трагизъм. Идеята, че гладът за надежда е по-силен от глада за храна и че понякога истината убива, а лъжата съзидава, я има. Обаче стои малко измислена. И Робин Уилямс, уви, е затворен в клетката на режисьорското безсилие. Може би най-точна оценка на този филм е дал един зрител в интернет: "След "Животът е прекрасен" разбрах, че в кинематографичния свят мястото на "вълшебните приказки за холокоста" е вече заето. Докато с "Якоб Лъжеца" почувствах, че историята не си струва да бъде разказана."
Тъй вярно!
Балканска везба
Филми от и за региона на панорама в София
Валентина СТАНЧЕВА
В балканския фолклор често се среща един общ мотив. Не онзи за "бурето с барут", а този за чергата на балканските съдбини. Казват, че тя била изтъкана от две нишки: червена и черна. Едната оформя фигурите на тъмнината и болката, а другата - на радостта.
Тази пророческа метафора здраво обримчва както съвременното балканско кино, така и киното на балканска тематика въобще. Как и до каква степен - това ще се види на "Балкански филмов форум 2000" в София. Той е организиран от "Гьоте институт" и финансиран от Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Официалното откриване бе на 15 декември с "Пътят към Итака" (Кипър/Гърция/България) на Костас Деметриу, с оператор нашият Николай Лазаров. До 21 декември 28 балкански и европейски филма, заснети в периода 1997 - 2000, ще извезват на екрана тревожния образ на полуострова. Освен в Дома на киното прожекции ще има в Евро-българския културен център и "Одеон".
Сред най-интригуващите заглавия е "Облаци през май" на турския режисьор Нури Билге Чейлан, обявен от ФИПРЕССИ (международната организация на кинокритиците) за най-добър европейски филм на 2000 г. Друг турски фаворит е "Пътуване към слънцето" на Йесим Устаоглу, спечелил приза "Синият ангел" на фестивала в Берлин. "Механизъм" на Джордже Милославович пък е касов шампион в Югославия с над 300 хиляди зрители до момента. Хърватската комедия "Маршал" на Винко Брешан идва с приза за режисура от Карлови вари 2000 и специалната награда на феста в Битоля. Македония участва с два любопитни от жанрова гледна точка филми - фантастиката "Сбогом на ХХ век" на Дарко Петровски и Александър Поповски и ъндърграунд-експеримента "Маклабас" на Александър Станковски. "Черната лястовица" на Георги Дюлгеров, "След края на света" на Иван Ничев и "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова са българската връзка на форума.
Мотивът за черното и червеното има и своята външна интерпретация. Как изглеждат балканските съдбини в очите на другите - на този въпрос се опитват да отговорят четири европейски филма. Гвоздеят е "Добре дошли в Сараево" (1997) на англичанина Майкъл Уинтърботъм.
Форумът включва и ретроспективна програма. Седем класически балкански творби ще бъдат показани в "Одеон", сред тях са "Зорба гъркът" (1965) на Михаил Какоянис, "Път" (1978) на Йълмаз Гюней, "Баща в командировка" (1985) на Кустурица.
Духът сънува
Мария ЛАНДОВА
Духът си е легнал на хълбок и сънува изложба. Картините са подредени като ритуални блюда на бяла трапеза. А зрителското око-тяло постепенно навлиза навътре в пулсиращия свят на художника, поведено и приласкано от цветовете.
Такова приповдигнато, духовно-телесно начало много би се вързало с атмосферата в изложбата на Николай Янакиев на "Шипка" 6. Това наистина е представителна изложба за художника. Представените картини правят очевидно твърдението, че той вече е извървял класическия маршрут от фигуративността до абстракцията. Преди години Янакиев все още любовно преплиташе в общо пространство спомени за фигури с тайфуни от цветове. Днес ги е отделил в херметични цикли. Пристрастието си към миражните и непроницаеми като седефени миди женски тела художникът е запечатал в чисти формати, пълни със светлина, и силуети в томителни пози и копнежен унес. Останалото е абстракция.
Повечето картини са плод на общ експериментаторски принцип. В тръпнещото хартиено тяло художникът е впръсквал бои с различни (често несъвместими) консистенция и вид: масло върху хартия, безирени мазки като небесни очи, акварелни потопи и още всевъзможни волности. Художникът експериментира, но само в зоните, които са му близки и познати. Той предпочита по-скоро приятните игри и забави с изразните средства, боите и технологиите, отколкото да е сталкер в радикалното кривване по рисковани и непредсказуеми пътеки. Картините заедно изграждат едно пластическо изречение, в което авторът се забавлява с прозрачната ефимерност на акварела, изгаря в неистовата пламенност на маслото, за да остане верен на себе си. Това е вярност към силата на цвета и ритъма; към топлата, огнена плът, изградена от различни фактури и повърхности на маслото в неговите червено-черни изригвания.
Живописта на Янакиев не е драматична, но в нея има и страст, и вглъбеност, и свежест. Многопосочна е и с лекота се разполага върху повечето проверени и утвърдени координатни системи на вкуса - у нас, а и по света.
Доброто лице на България
Борислав КОЛЕВ
Гласът на ходжата, който отправяше молитвата си към Аллах, се носеше над старата варненска махала около Ботевата градинка.
С ходжата бяхме съседи, с внука му учехме в един клас, а самият той често се отбиваше вкъщи за лафмоабет с дядо ми - арменец. Между турци и арменци, знаете, има тежка историческа вражда. Но двамата се разбираха чудесно - напук на историята, на религиозните и какви ли не още различия. По същия начин дядо ми се разбираше и с българите, евреите, ромите в тази махала като Вавилонска кула, в която живееха дори татари. Това беше през 70-те години. После турците ги преименуваха, джамията я превърнаха в склад за вторични суровини, а в очите на хората се загнездиха страхът и взаимното недоверие. "Ние, арменците, ще сме следващите" - пророни веднъж дядо ми (междувременно приятелят му, ходжата, се беше споминал, може да е било от унижение и мъка). Той, слава богу, не се оказа прав. Днес джамията пак си е джамия, а онази болка от "възродителното" малоумие позакърня, макар че скоро няма да изчезне съвсем. Топлата връзка между хората вече не е същата, както някога. Но да се говори за етническа и верска нетърпимост в България е несъстоятелно - въпреки отделни ексцесии (къде ги няма?); въпреки куп поръчкови филми от последните години (посветени предимно на ромите), които ни изкарват едва ли не гнездо на ксенофоби и сатрапи.
Сетих се за всичко това, докато разглеждах портретната фотоизложба на Иво Хаджимишев в Евро-българския културен център. Тя е наречена малко патетично "България - земя на мир и толерантност", но пък съдържанието й абсолютно отговаря на заглавието. Защото лицето, което той разкрива, е доброто лице на България. Тук няма да видите дежурните герои на обективите от изтичащото десетилетие: изпосталели дечица, просяци, несретници, ровещи в боклукчийски кофи в компанията на бездомни псета и т.н. Тук хората излъчват достойнство. Те са от различни краища на страната, от различни етноси (българи, арменци, евреи, роми), изповядват различни религии (заснети са преди или след посещение в своя храм) и имат различни съдби. Свързва ги това, че живеят в една и съща страна, независимо къде са изворите на родовата им кръв. Живеят заедно. И мирно.
С тази изложба Иво Хаджимишев доказва защо е признат за един от най-големите ни художници-фотографи. Неговите портрети са нещо повече от портрети. Взираш се в очите на героите му, а в тях са отразени душите им. Някои от тези души са покрити с патината на изстраданата мъдрост, в други е оголен оптимистичният порив на младостта. Но във всички тях, до една, има чистота.
Иво Хаджимишев е потомствен (а не измислен) интелектуалец, пътувал е много по света, живял е в чужбина (живял, не просто пребивавал). Вероятно затова е способен да погледне на родината си без излишни комплекси, да потърси и да намери хубавото в нея. А после да го покаже с любов.
Като се потопиш в тихата, неагресивна красота на изложбата, те обзема някаква надежда - нищо, че си наясно с хала на държавата. Защото всеки има своя спомен за глас към бога и своята Вавилонска кула. И защото там, където има красота, не може да няма надежда.
Бягство от дървото
Диана ПОПОВА
Изложба "Дървопластика" откри секция "Дърворезба" на "Шипка" 6. Тези две названия показват достатъчно ясно някогашните противоречия в отношението към този материал - както институционални, така и творчески. Съгласно едно старо деление изкуствата бяха изящни и приложни, като дърворезбата спадаше към вторите. До началото на 80-те години, когато се появи симпозиумът в Ясна поляна, който промени отношението към материала. Движението бе към скулптура и преход към изящните изкуства.
Настоящата изложба показва един посвоему краен етап - когато дървото се обезличава или съвсем буквално изчезва в скулптурата и дори картината. Това става по няколко линии. Първата и като че ли най-лесна е чрез оцветяването. Драматично червено и синьо характеризира произведенията на Иван Мастагарков. Деликатни тонове подчертават стилизираните животни на Иван Бубев - костенурка, риби и бухал. И за да изчерпя животинския свят, ще посоча много симпатичната и едра жаба на Илия Краев в топло тъмночервено, която би зарадвала всяко дете и детето у всеки от нас. Своеобразна кулминация на тази посока е пано с позлата и тъмносиньо стъкло на Тихомир Курдов, озаглавено "Има нещо някакво такова".
Преход между тази посока и другата - на скриването на материала чрез самия него - осъществява "Дървопластика" на Цветан Донковски, която изглежда направена от метал. Недалеч е "Колона" на Петър Бонев, чиято бяла загладеност имитира мрамор.
Картинната насока е може би най-интересната. При Милена Узунова композициите запазват и дори подчертават дървото: сърцевината и годишните кръгове в "Небесен дъжд", както и кората в "Брези". Йова Бончева като че ли отива най-далеч, използвайки дървени парченца и трески като живописни мазки.
На симпозиума в Ясна поляна се откриваше дървото в суровата му красота и се правеха пластики, които да я откроят. Сега то е материал като всеки друг - просто изразно средство и толкова. Парадоксът е, че секция "Дърворезба" е направила изложба "Дървопластика", която няма нищо общо с Дървото.
Прераждането на Били Холидей
Людмил ВЛАДИМИРОВ
Великата Били Холидей се прероди вокално в две певици. Това са Ерика Баду и Шаде, които изпращат хилядолетието с първокласни проекти. Mama's Gun на Ерика (изд. "Вирджиния рекърдс") демонстрира скат и шумни страсти, с които покойната й учителка посрещаше дните. Четиринадесетте парчета в третия диск на Баду са симбиоза на ритъм енд блус, хип-хоп и джаз. Първият сингъл Big Lady и In Love With You са достойни наследници на предишните хитове на певицата On And On и Next Lifetime. Още - доказателство, че тя неслучайно получи многото си отличия: "Грами", "Соул трейн мюзик", на Американската музикална академия... Шаде пък попи дълбоката женственост, ранимостта и романтичността, с които Лейди Дей интрепретираше нотите. Дискът Lovers Rock (изд. "Витоша ентъртейнмънт") е среднощно откровение, дошло след осемгодишно мълчание. Балада след балада - в "кръстосания" стил джаз-поп-ар-ен-би. А чувственият глас е доминиращият инструмент. Промо-сингълът By Your Side вече е със сериозен успех в чартовете, но в проекта има още един потенциален хит - It's Only Love That Gets You Through. Минус на акустичния албум е липсата на брассекция, характерна за бляскавите предишни дискове на Шаде Diamond Life, Promise и Stronger Than Pride.
Крилете на рибите
Ивайло КИЦОВ
"Не усещаш ли вятър от крилете на рибите" питаше една от героините на английския писател Пол Боулс. Отговори й базовият кийбордист на ФСБ - българинът Константин Цеков, със своя втори солов компактдиск. "Крилете на рибите" (в каталога на UBP International) продължава инструменталните идеи, върху които клавишите на Косьо подскочиха в индивидуалния му дебют "Вертикали" (1995). Този път дискът на Цеков е "вокален": доколкото може да понесе пеене неговото гласовито пиано.
"Крилете на рибите" е музикантски и баладичен албум с позитивни послания. Той съдържа 15 пиеси, повечето композирани сякаш от Стинг. Но и от музикант, чиято основна кариера е тази в златните плочи на ФСБ. Тоест, има и прогресив рок, и джаз, и фънк. Ново е ню ейдж полъхът, долетял топло от втората половина на проекта. Неговите вълни ("Начална тема", "Следи", "Пред последната врата", "Пътят") биха били гордост в който и да било албум на "Дед кен денс" например. Слушателят очаква дрезгав, пращящ глас. Но от колоните погалва леденовисок тембър, изкачил хълмовете не само на пианото, а и на планините от духовите инструменти.
Текстовете на песните (дело на Живка Шопова и Константин Цеков) са метафорични, лирични, елегантни. Онзи пиано-фънк, измислил звуковото лого на ФСБ, подписва поезия в "Сълзите на скитника" и баладата "Чак толкова". Като от репертоара на "Тото" е "Зар", с рок-соло струна освежава "Като пепел и дъжд". "Пътят" и "Като пепел и дъжд, част III" са готов саундтрак и предизвикват асоциации с Енио Мориконе. А някъде между тях искри изфинената нежност на "Наричаха я птицата".
Музикалната фиеста
Царят на инструментите "Рембранд 3000" е украшението на Новогодишния фестивал в НДК
Елена ДРАГОСТИНОВА
Новогодишният музикален фестивал от 20 декември до 8 януари се е гушнал в кълбото от празнични коледни програми на НДК, където гъмжи от концерти, изложби, тематични форуми, шоупрограми, премиери на книги. Онова, което го откроява и му придава компактност, е опитът да се придържа към традиционната си схема, закована отпреди години, и амбицията му този път да отмерва годишнини. Йохан Себастиан Бах, Крайслер, Добри Христов, Астор Пиацола, Чайковски, Васко Абаджиев са фигурите, около които се навързва програмата и върху които се акцентира заради закръглена дата в биографиите им. Иначе от прима виста в афиша се откроява събитието, с което може би този фестивал между две хилядолетия ще бъде запомнен: промоцията на новия орган. Нарича се "Рембранд 3000". Онези, които са изпробвали възможностите му, твърдят, че качеството на звука му е ненадминато до момента. Чрез него разходките на изпълнителите из стилове и епохи са на практика неограничени - от предбароковата музика в оригинален вид, барок, романтизъм до приумиците на ХХ век. Събитието ще бъде ознаменувано с изпълнението на една от най-популярните творби на Бах - Токата и фуга в ре минор. И с първи изпълнения в България на Концерт за орган и оркестър във фа мажор от Йосиф Габриел Райнбергер и Първа симфония за орган и оркестър в ре минор от Александър Гилман с Пловдивската филхармония под диригентството на Емил Табаков.
Солисти в тази тържествена вечер са 27-годишният белгийски диригент Ян Щеекман - органист в църквата "Свети Йоан", и Петър Шопов, чиято кариера в последните години преминава през лауреатствата в многобройни органни конкурси. Впрочем благодарение на неговото посредничество и финансово съдействие българската публика получава този "цар на инструментите".
Това не е перифраза на прочутата марка "Тримата тенори", а част от оперната линия, която Новогодишният музикален фестивал следва от години. Тя е поводът за покана на оперни величия от цял свят, когато има достатъчно пари за това. А когато има по-малко - на помощ идват българите, пръснати по сцените на Европа и по-далеч. Маестро Методи Матакев събира в една програма Бойко Цветанов, Емил Иванов, Калуди Калудов, Камен Чанев, Костадин Андреев, Лъчезар Пръвчев и Румен Дойков. Естествено ще прозвучат най-популярните тенорови арии на Верди и Пучини. Водещ е пак певец - Орлин Горанов. Музикално-сценичният сюжет в концертен вариант продължава и в традиционния празник на 1 януари 2001, където участват звезди на виенската оперета с музика на Щраус и Лехар. Сред това гласово стълпотворение фестивалът отваря място и за хоров концерт в памет на Добри Христов; за една млада цигуларка - Валя Дервенска; за ансамбъл "Пирин" и македонците от ансамбъл "Танец"; за поглед към най-новата българска музика. Финалът е с Вердиевия Реквием, в който една от солистките е Александрина Пендачанска, а диригент Милен Начев.
Но преди тежката програма има и един по-лежерен ауфтакт - коледните песни и евъргрийни на фамилия "Тоника" от най-новия им албум.
Пълнени дюли "Бобърът разклати зъби"
Цаньо СЪРНЕВ
Ако ви падне дюля на главата, никакъв закон не можете да измислите, защото от това вече глава не става! Ако ви падне на крака - в сутрешното ви кафе се е намеквало за среща с ортопед. Но ако ви изпаднат отнякъде десетина дюли - това вече е късмет!
Трите плода оставете в спалнята, за да радват носа на съня ви, с другите седем ще поработим.
Много нежно оберете мъха им и го напудрете върху аркадата над окото си, придобита от снощното общуване с най-милото си. След това измийте дюлите и им хвърлете прощален поглед. Те няма вече да ви заплашват нито със земното притегляне, нито с обещаващо бедствие, ако тръгнете да ги гризете сурови.
Вземете си сериозен касапски нож, защото действието, което предстои да извършите, е близо до онова в чикагските скотобойни. В нашия случай махаме чепката на дюлята. Отрязваме този жълт плод така, че да се получи тенджерка с капаче. Нататък са ви нужни умения от тревненската школа за правене на гаванки.
Издълбавате тази стипчива авария на природата така, че да получите обемен корем, а дебелината на стените да е колкото детско пръстче. Ако не я пробиете и не си направите дупка в корема, можете да кандидатствате за "майсторско".
Макар и с бойни рога телешкото изгуби битката с прасешкото и пилешкото. Днес на пазара то не им съперничи по цена.
Вземете си половин килограм и дайте воля на сатъра да го накълца като гарга зелен пъпеш.
Запържете две глави лук и прибавете към него месото. Нека се позадуши, защото не се знае в коя половина на живота си е телето. Изсипете тази бъркотия в дълбока паница, строшете две яйца в нея и я разбъркайте като кайма. Подправките за нея са сол, черен пипер и кимион.
Натъпчете с каймата дюлите и им сложете капаците. Остава да ги изпечете.
Не вярвам касапинът да се е минал толкова, че да ви е дал месо без кокал. Направете бульон с него (не с касапина!) и залейте една трета от дюлите. Печете ги, без да се заплесвате. Получения сос можете да застроите с кисело мляко. Можете също и с печено брашно. Можете и да не го застройвате. Ваша воля!
Ако искате - изхвърлете цялата тази гюлотия, но не и върху главата на някого!
Най-добре е обаче да поканите приятели на вечеря. Така ще им дадете възможност да си тестват зъбите!
Пикантни манджи и шекерени десерти
Ани МЛАДЕНОВА
Т&M, единственият турски ресторант в София, е стратегически разположен зад самото посолство, в стара къща на ул. "Венелин". Жълтият цвят на фасадата е основен и в интериора, който е изненадващо стилен за софийско заведение. Приятно впечатление правят орнаментите от ковано желязо, донесени от Турция. В графата "внос от южната ни съседка" влизат и част от продуктите, които се използват за приготвянето на традиционни ястия - суджук, десет вида подправки, ориз и жълта леща.
Менюто е умерено дълго и на места спокойно може да разпали вечния балкански спор на тема "чие национално ястие е това", тъй като в него влизат лютеница, пълнени чушки, сарми, мусака и други манджи, които сме свикнали да наричаме свои. От предястията не са за изпускане тестените пурички, суджукът и пастърмата на тиган, както и гювечът със скариди. Подходящо начало за обяд пък е кремсупата от леща. В списъка на основните ястия акцентите са два. "Искендер кебап", който е специалитет на прочутите бурсенски готвачи, се прави от агнешка кайма, запечена на скара, после запържена в масло и залята в доматен сос. Сервира се върху канапе от хлебни кубчета с кисело мляко и червен пипер. "Чобан кавурма" пък се приготвя от накълцано агнешко, задушено с пипер и домати. Ресторантът предлага още няколко вида кебап, агнешки и пилешки гювеч, измирско кюфте и богат избор на скара - естествено само от агнешко, пилешко и телешко месо.
Десертите също са в духа на Ориента - невероятно сладки. Все пак добре е да се опитат баклавата и сладкото от тиква, което най-добре се преглъща с турския чай, сервиран в малки канички.
Както често се случва дори с най-изпипаните заведения у нас, основната забележка, която може да се отправи към Т&M, е свързана с подбора на вина. Като цяло се предлагат малко видове, и то не най-добрите в своята ценова категория.
Джон Малкович под наем
Антония КОВАЧЕВА
Два обещаващи дебюта - на сценариста Чарли Кауфман и на режисьора Спайк Джоунзи, спечелиха на филма "Да бъдеш Джон Малкович" номинации за оскари и златни глобуси, множество награди на англоезичната критика. Трябва обаче да бъдем внимателни в предварителните си очаквания. Защото овациите, които тази смахната история предизвиква, се дължат по-скоро на различията от преобладаващите киностандарти, отколкото на естетическата й компактност. Налице е великолепна сюрреалистична идея, разгърната в неочаквана посока. По някое време обаче сценаристът се предоверява на собствената й инерция, оставя я да се умори и да кацне в назидателната, макар и саркастична мелодрама. За сметка на това режисурата на Спайк Джоунзи (между другото зет на Франсис Форд Копола и престижен кадър в MTV) запазва енергията си до края и успява да приземи филма прилично въпреки свършилото сценарно гориво.
Изпаднал кукловод (Джон Кюсак) си намира работа като архивар в кантора, разположена между два етажа на нюйоркски небостъргач. Поради необичайното местоположение помещенията са високи 1.50 и всички служители ходят неестествено сгънати, без това да им прави особено впечатление.
Един ден кукловодът открива таен вход към нещо като бобслей, спуска се по него и попада в мозъка на актьора Джон Малкович. Той споделя откритието с предприемчива колежка (Катрин Кийнър), по която е хлътнал, и с жена си (Камерън Диас). Първата спретва печеливш бизнес в извънработно време - четвърт час в Малкович срещу 200 долара. Втората опитва бобслея и сменя сексуалните си предпочитания. Двете се влюбват една в друга с посредничеството на тялото на бедния Малкович, който хабер си няма какво се случва в главата му. Апетитът идва с яденето и скоро той става марионетка, чрез която всеки иска да осъществи нереализираните си мечти... На мястото на Джон Малкович можеше да е всяка друга знаменитост от подобен ранг, защото играе собствената си деперсонализация. Много повече обвивка и твърде малко съдържание, големият актьор е само ефектен претекст за движението на останалите пешки по сюжетната дъска. Техните впечатляващи дебютни ходове скоро оформят не особено оригиналната комбинация от идеи за властта, манипулацията над индивида, идентичността, свободата, сексуалната ориентация и какво ли още не в съвременното общество. "Да бъдеш Джон Малкович" завършва под равнището, от което е започнал, сякаш уплашен от собствената си прекалено различна филмова идентичност, внезапно осъзната посредата на филма.
Младен Киселов в сегашно време
Домът ми е там, където е моята работа, казва режисьорът след 10-годишно отсъствие от страната
Анелия ЯНЕВА
Десет години са достатъчно време споменът за един човек да обрасне с доизмислени случки от фолклора на очевидци, а направеното от него да придобие патината на реликва, която бавно се покрива с прах в музейната витрина. Особено когато този човек се занимава с театър. Допреди няколко дни за българите между 20 и 30 години режисьорът Младен Киселов все още беше експонат от славните времена на нашия театър. Тази роля очевидно му се стори неподходяща. Той се върна след 10-годишен престой в САЩ, където преподава режисура и актьорско майсторство в университета "Карнеги", Питсбърг, за да разчисти чемшира и бръшляна, с които кичеха името му, поставяйки "Есенна соната" на Бергман в Театър 199. Постъпи със себе си така, както през 1986 направи с "Трамвай Желание" в сърцето на Америка. "Учудваща е способността на българския режисьор да изтупа от праха нашите спомени и да ни накара да открием отново "Трамвай Желание" с възродени емоционални реакции, пише американският критик Уилям Муц. "Киселов се изсмива в лицето на традицията и това, бъдете сигурни, е необикновен подвиг... Неговият "Трамвай Желание" e само от кости и мускули."
Киселов често играе в полето на съперника, изненадващо контрира, вади на бял свят онова, за чието съществуване никой преди него не подозира.
Критиката обявява ученика на Методи Андонов и Анатолий Ефрос за най-интересния интерпретатор на класиката и камерната психология, който умее да смъква христоматийния гланц от добре познати пиеси. За този талант все още не може да се говори в минало време. За неговите "Три сестри" (1999) в САЩ критикът Кристофър Роусън казва, че това е "пиеса колкото на автора, толкова и на режисьора. Славянската меланхолия никога не е била толкова шумна и дръзка. Киселов нито за миг не ни позволява да изпаднем в благоговение пред умилителната Чехова атмосфера. Този спектакъл ме подсети защо всъщност ходя на театър". С постановките си Киселов досъгражда и магическия свят на Радичков, който сякаш се превръща наистина в негов автор. "Театърът у Радичков е индивидуален, небуквален, парадоксален. И си длъжен да влезеш в това свободно летящо мислене", казва Киселов. Режисьорът поставя "Лазарица" с Григор Вачков, за първи път прави пиеса на Радичков в Народния театър - "Опит за летене" (1979), после я представя в Москва и Ню Хейвън, САЩ. Докато е директор на Сатиричния театър, режисира там "Кошници" на Радичков; благодарение на него получават своя шанс "Сако от велур" на Стратиев, "Процесът срещу богомилите" на Стефан Цанев, а "Човекоядката" от Иван Радоев се играе 10 години в "София" и остава една от най-смелите постановки в нашия театър по онова време. В стила на Киселов е да превръща актьорите в съавтори на спектакъла. Без преувеличение може да се каже, че "Театър, любов моя" в еднаква степен принадлежи на Таня Масалитинова, Славка Славова и Младен Киселов. "Да убедя - това е моята задача. Изобщо нашите взаимоотношения са като на влюбени, при които осъществяването на чувството е възможно само при пълна откровеност и откритост на емоциите. Иначе се получава картината на професионалната любов. " В "Есенна соната" споделеното любовно чувство ще е между него и Илка Зафирова, Атанас Атанасов, Жорета Николова и Йоана Буковска.
- Като ми припомнихте казаното за "Образ и подобие", си мисля, че и там, и в "Есенна соната" общият въпрос е за общуването, за взаимоотношенията ни с останалите и как живеем с тях. Обединяващото между двете пиеси е искаме ли да властваме над другите. В такъв случай дали става дума за семейна среда или за държава вече няма значение. Щом ни мине през главата да обсебим някого, да властваме над някого или да го подчиним, ставаме същият тип човек, който Радичков поставя в центъра на "Образ и подобие" - мечтател за власт. Тук Бергман, който по принцип няма нищо общо с Радичков, се доближава до него като писател, занимаващ се със същността на това какво е да си човек в днешния свят. Отговорът на Бергман е, че трябва да си равен с останалите - нито по-добър, нито по-горе. Трябва да общуваш с тях на основата на истинското равенство, което обаче се постига изключително трудно. Естествените ни инстинкти, животинското у нас напъва да властваме, да притежаваме. Тази тема се опитвам да извадя независимо каква пиеса правя. В края на краищата наистина работим едно и също нещо цял живот, само че то излиза в различни издания.
- Това беше един съвсем кратък период от живота ми, който не остави следа. Поканиха ме, мен и други интелектуалци, да помогнем за реформирането на тази партия и обществото тогава. Според мен това на онзи етап беше много съществено. Но после бързо разбрах, че нямам общ език с политиците, че те мислят само за настоящия ден. С една дума, в това занимание липсваше творчество. И сложих точка.
- Америка е много просто и уредено място като бит и много по-сложно и противоречиво в другите, невидими пластове. Аз познавах живота там много по-рано от окончателното ми установяване през 1991. В известен смисъл Америка не е била мечта за мен, защото ме поканиха да работя. Не съм минал по пътя на други българи, принудени да започнат в САЩ всичко отначало. Това става причина те да преосмислят живота си наново, да погледнат самите себе си от съвсем различен ъгъл. Аз отидох там, за да работя като преподавател. Както преди това отидох в Москва, за да уча. Нямах намерение да живея в Русия или да правя каквото и да било друго там. Та като става дума за мечта, аз отивам на дадено място с мечтата да направя един определен спектакъл. В този смисъл моят дом е там, където е моята работа.
- Разбира се, има нещо, което е винаги с мен още от студентските години в Москва. Това са четирите книги на моя учител Ефрос. А след появата на интернет постоянно следя българските страници, независимо че информацията в тях обикновено е много остаряла. И не защото сте от "Капитал", но с него започвам, когато искам да разбера за какво наистина става дума. Има някакво достойнство в този вестник, който не си позволява да слезе под определени стандарти. Според мен е много важно да съществува източник на информация, за който човек да знае, че е премислен, преди да бъде предложен на читателите. Това прави общуването по-спокойно. Обикновено вестниците са много бързи и реакцията е по-скоро да бъдат първи, отколкото да са точни. Разликата между точност и бързина е обикновено за сметка на качеството.
- Интернет е бъдещето като комуникация, която няма аналог. Според мен това е краят на всяка представа, както е в "Образ и подобие" - че човек или група хора могат да обсебят една държава. В основата си интернет е антидеспотичен, той е измислен да бъде за всички хора. Духът вече е излязъл от бутилката - първоначално замислен като система за връзка между военните, сега вече се е превърнал в гражданско средство. Чрез него всички имаме еднакъв достъп до ценностите; в него има заложено нещо много добро и обещаващо като идея - да стигне до всеки дом.
Но въпреки това театърът никога няма да стане анахронизъм. В него има едно основно и уникално нещо - хората общуват на живо. Интернет може само да го допълни, но не да го измести или замени. В крайна сметка интернет е екран. Общуването с него е ерзац в сравнение с това какво може да даде непосредственият контакт. В момента се правят изследвания да се създаде триизмерна телевизия. Това сащисва като развитие напред, като усъвършенстване на технологиите, но и то не може да замени живото. Спомням си преди много години един мой състудент разказваше за първото си излизане на Запад. Във вестникарската будка на летището "оттатък" видял "Плейбой", "Пентхауз" и се обърнал към приятеля си: "И-и-и, секс! ". А продавачът отвърнал: "Ами, секс! Само на живо - това има значение."
Театърът е мимолетен, но въпреки това е толкова силен, че мигът се превръща в спомен и ни въздейства като част от личния ни опит. Той няма претенции за вечност, което е най-важното в него. Всяко друго изкуство твърди, че оставя нещо след себе си, което е малко смешно. Вижте в какво са се превърнали пирамидите - туристическа атракция!
- Много е тежко да живееш и да се учиш от изключително талантлив човек. Той въвежда стандарти, които ти се виждат недостижими. Моментите, в които твореше, в които се възпламеняваше, бяха като при най-великите илюзионисти - толкова фино работят, че не вярваш на очите си. Колкото умел и бърз да ставаш през годините, в ума ти е все човекът, пред който си бил несъвършен, млад, неразбиращ, объркан. Странно е, когато казват, че нещо съм направил. Ако някой е постигнал нещо, това е именно той! Хората, с които сега работя и се познавам, не знаят за него и представленията му! Казват, че моята работа ги впечатлява, но си представям какво ще е, ако видят онова, което той правеше! Беше способен да превърне в театър дори телефонния указател! Незначителните думи при него ставаха значителни, а незначително мълчание - значително. Това е магия. Ефрос продължава да е недостижим пример за мен... Между другото в "Есенна соната" има подобен проблем - какво е да живееш с гениална майка.
- За да може човек изцяло да освободи своя потенциал и да го вложи в работа, трябва да си даде сметка за своята уникалност. Защо трябва непрекъснато да се сравняваме с другите?! Няма ли в България, дявол да го вземе, усещане за уникалност?! Притежаваме уникална историческа основа - европейци, стояли пет века под Ориента. Значи докарваме вода от два кладенеца. А обикновено се оплакваме, че такава жестока съдба ни е покосила. Трябва да търсим доброто в сложното си минало, а не само повод за вайкане. То трябва да ни направи хора, които мислят по-сложно и по-интересно, отколкото други с опростена история. Важното е да се открие положителната провокация, да се събуди позитивна, весела енергия. Не стане ли това, рискуваме да се превърнем в плачлива нация. Ако Америка впечатлява с нещо, то е, че решава проблемите с усмивка. След 1989 ние обаче се занимаваме повече с това да изобличим, да накажем, да пребием... Наистина ни трябва весела енергия.
Мистична красота
Мирела ИВАНОВА
