"Растма" е чакала само 1 месец да се направи проверка дали тази марка не е вече регистрирана, обикновено срокът за тази проверка е над 8 месеца. Едва ли е случайно и това, че точно тогава компютрите в Патентното ведомство са били повредени. Сега се твърди, че "Растма май" била приемник на марката на бившата държавна фирма в Бойчиновци. Ако беше така, защо тогава не потърсиха правата си на правоприемник, а отидоха да регистрират марката след нас. Моята фирма и "Олинеза" държат двата най-големи дяла на пазара. Във връзка с тази война "Олинеза" иска да вземе по-големия дял.
Маргарита Недялкова - зам.-председател на Патентното ведомство
Субективното еднолично заключение на държавния експерт, който издава разрешението за регистрацията на марката на "Растма май" през 1997 г. (по-късно потвърдено и от Мирчо Мирчев), е, че новата търговска марка притежава необходимите отличителни белези, които да не въвеждат в заблуда потребителите. Три години по-късно при нас постъпва искане от страна на ЕТ "Краси" за заличаване на търговската марка на "Растма май". За целта е назначена петчленна комисия, която констатира, че търговската марка на "Растма май" има сходства с тази на ЕТ "Краси". В резултат Патентното ведомство заличава търговската марка на "Растма май", решението е подписано от председателя на ведомството Мирчо Мирчев и е обжалвано от фирмата. Очаква се решение на съда. Решението за регистрация се взима от един експерт и е субективно. В случая петчленният състав излиза с противно становище. Ако излизаме с презумпцията, че във ведомството всичко е безпогрешно, е безсмислено да се допуска да съществува като коректив възможността за заличаване на марка.
Напрежение заради соевия шрот от САЩ
Предстоящото пристигане на втората партида от дарения от САЩ соев шрот създаде напрежение между трите стокови борси в страната. Шротът се очаква да бъде в България на 5 януари. Той е 5400 тона и ще се реализира на Софийската стокова борса веднага след Нова година. Общото й количество е 10 000 тона, като първата партида от 4600 тона беше продадена преди около месец на ССБ. Още тогава борсите в Русе и Пловдив поискаха количеството да бъде разпределено за продажба между тях и ССБ, но това не стана. През изминалата седмица както от Русенската, така и от Пловдивската борса съобщиха за засилено търсене на шрот. Продажбата на първата партида от помощта единствено на ССБ е ход от страна на земеделското министерство, който буди недоумение и едва ли има нещо общо с пазарния подход, смятат брокерите от Русенската борса. Голяма част от потребителите на суровината са концентрирани в Северна България, така че е редно част от нея да бъде продадена при нас, протестират от ръководството на борсата в Русе. Според шефовете й ССБ в момента монополизира пазара на шрот, което е твърде рисковано, при положение че на пазара има дефицит на фуражи. Причината да се избере реализация на шрота на една борса беше, че така ще се постигне консолидирана цена за страната, обясниха от ССБ. При настоящото положение едва ли схемата за продажба може да се промени, добавиха столичните брокери.
Ще успеят ли инвестиционните посредници да финишират с печалба?
Емил Ангелов
Остават две седмици до края на играта, през които ще трябва да се реши главният въпрос: ще успеят ли поне водачите в класирането да реализират печалба от портфейлите си. Това зависи изцяло от котировките на книжата на десетината компании на БФБ. Цените на акциите на тези компании и през тази седмица запазиха тенденцията на леко понижение. Нарастване от около 2% има само при две ключови дружества - "Булгартабак холдинг" АД и "Балканфарма Дупница" AД.
Тази сряда участниците имаха последна възможност да променят структурата на инвестициите. Това направи само "Бетакорп", продавайки ДЦК и ЗУНК и купувайки акции на "Химко" на доста ниска цена. Това може да се окаже успешен ход, който да изведе "Бетакорп" начело предвид малките разлики между първите четирима във временното класиране. Останалите инвестиционни съветници ще завършат играта със сегашните си портфейли. ПФБК продължава да е начело, а Стопанска инвестиционна банка отново измести "Елана" от второто място.
Всички таблици с портфейлите на инвестиционните посредници могат да се намерят .
Доларът продължава да е в отстъпление
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Оптимизмът в евро-зоната продължи да се засилва и през изминалата седмица, след като единната валута отбеляза 11-седмичен максимум, покачвайки се близо до 90 цента. Въпреки че все още се търгува при нива с повече от 20% по-ниски от това при въвеждането му, позициите на еврото вече не изглеждат толкова нестабилни. Данни за САЩ сочат все по-категорично забавяне на темпа на растеж на най-голямата икономика в света. Въпреки че доминира мнението за "меко кацане", каквото се целеше, някои икономически индикатори подкрепят еврото. Ниският ръст на БВП на САЩ за третото тримесечие, отчетен миналата седмица, обърна тренда на курса евро/долар. Тенденцията беше запазена и през изминалата седмица от данни за нарастване на производителността на труда с темп, по-нисък от прогнозния.
От известно време икономическите данни, идващи от САЩ, са сравнително по-ниски от предвижданите и дори се оказват в разрез с очакванията на анализаторите. До съвсем скоро доларът не се влияеше от тях, но натрупването им в крайна сметка доведе до преразглеждане на стратегията на инвеститорите. За отслабването на долара през седмицата допринесе и изказването на шефа на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, който посочи, че шестте покачвания на лихвите през изминалата година и половина са довели до "значителното" забавяне на темпа на икономическа експанзия. Пазарът изтълкува това като знак, че лихвите ще бъдат намалени в началото на следващата година, за да не се премине от забавяне на растежа към спад на икономиката. По този начин ще се намали лихвеният спред с евро-зоната.
Не особено добрите данни за американската икономика са съпътствани от сравнително по-благоприятни новини от евро-зоната. Данните за заводските поръчки през октомври в Германия се оказаха доста по-високи от очакванията, а ръстът на БВП за третото тримесечие, отчетен миналата седмица, изпревари този на САЩ за първи път от пет години.
Психологически важното равнище за еврото е 90 цента и ако то бъде преминато, ще може да се говори за по-трайно стабилизиране на единната европейска валута. След като еврото надхвърли 89 цента, последваха продажби с цел бързи печалби, но спадът не беше особено значим и еврото успя да се задържи над 88 цента. За това допринесоха и очакванията, че данните за безработицата в САЩ през ноември ще покажат нарастване на нивото й.
Suez Lyonnaise Des Eaux продава дела си в Union Miniere
Станислав СТОЙКОВ
Френската компания Suez Lyonnaise Des Eaux възнамерява да продаде дела си от 25.2% в белгийския металургичен концерн Union Miniere ("Юнион миниер") чрез емитиране на конвертируеми облигации на стойност 247 млн. евро. Като основен мотив за отделяне от Union Miniere, най-големия производител на цинк в света, френската компания изтъква намерението да съсредоточи вниманието си върху четирите си основни сфери на дейност - енергетиката, водните концесии, телекомуникациите и концесиите за смет.
Lyonnaise Des Eaux е най-големият акционер в Union Miniere. В момента 22.2% от капитала на белгийската компания са собственост пряко на Suez, a останалите три на сто фирмата владее чрез закупения през 1998 г. белгийски холдинг Societe Generale de Belgique.
Предлаганите облигации имат годишна купонна доходност от 2.5% и премия в края на четвъртата година в размер на 8 евро за акция (20% от цената на акциите на компанията при затварянето на борсата в сряда). Според изявление на Lyonnaise Des Eaux вече е записан целият размер на облигационната емисия, която е била предложена на международни институционални инвеститори и покрива дела от 22.2% на френската компания. Останалите 3% ще бъдат продадени на мениджмънта на Union Miniere под формата на опции. Дилър на емисията е UBS Warburg.
Оттеглянето на френската фирма ще превърне Union Miniere в най-голямата белгийска публична компания без стратегически акционер. В момента близо 75% от акциите на Union Miniere се търгуват на борсата в Брюксел "Юронекст", а след приключване на настоящата продажба този дял ще се увеличи до 97%.
Капиталовите пазари обаче не реагираха положително на новината за оттеглянето на Lyonnaise Des Eaux. Акциите на компанията паднаха с 3.7% на борсата в Брюксел и достигнаха 38.80 евро, най-ниското ниво от октомври насам. Според анализатори основната причина за падането на цената е неуспехът на френския акционер да намери купувач на целия си пакет, което ще повиши общия брой на предлаганите на борсата акции.
От Union Miniere игнорираха песимистичната реакция на пазара и увериха, че печалбата на белгийската компания за 2000 г. следва първоначалните предвиждания от 125 млн. евро.
В България Union Miniere присъства от 1997 г., когато купи мажоритарния пакет акции на "МДК -Пирдоп" (сега "Юнион миниер Пирдоп мед") за 80 млн. долара и пое задължения за инвестиции от 220 млн. долара.
Световните производители на алкохол в борба за продуктите на Seagram
Пламен РАДКОВ
Приближаването на търга за продажба на алкохолното подразделение на Seagram, третия по големина производител на алкохолни напитки и вина в света, разпалва все повече страстите в световната алкохолна индустрия. Пет от най-големите производители в бранша се очаква да подадат оферти за насрочения за понеделник търг. Кандидатите за апетитното производство са британската Allied Domecq и консорциумите между френската Pernod Ricard и британската Diageo и частната Bacardi и американската Brown-Forman.
Най-привлекателни сред продуктите на Seagram са марките уиски Crown Royal Canadian и Chivas Regal, тъмният ром Captain Morgan, коняк Martell и др. Компанията произвежда голямо разнообразие от калифорнийски вина и притежава правата за разпространение на водка "Абсолют" извън Швеция до 2004 г. Продажбата на алкохолното производство, която се очаква да донесе между 7 и 9 млрд. долара, е свързана с обявеното през юни поглъщане на Seagram от френската Vivendi SA за сумата от 27 млрд. долара и интереса на френската компания главно от развлекателния бизнес на Seagram.
Едновременно с Allied другите основни кандидати в търга - Pernod Ricard и Diageo, сключиха официално споразумение за съвместна дейност и разпределение на продуктите на Seagram при евентуално спечелване на търга. Според специалисти от бранша Diageo се интересува главно от тъмния ром Captain Morgan, уискито Crown Royal Canadian и калифорнийските вина на Seagram, които ще допълват успешно собствените марки на Diageo от долината Napa. В същото време интересът на Pernod Ricard ще е към марките уиски Chivas Regal и Glenvilet, а конякът Martell най-вероятно ще бъде продаден.
Третият кандидат в конкурса - обединението на Bacardi и Brown Forman, все още търси необходимите за търга финансови средства и специалисти смятат, че двете компании няма да могат да предложат конкурентна оферта. В момента Bacardi има големи задължения, след като купи уиски Dewar's от Diageo, и ограничени финансови възможности поради отказа от публична емисия акции по-рано през годината. В същото време Brown Forman, която е позната най-вече с производство на Jack Daniels, е фамилна фирма и също може да има проблеми с набирането на необходимите средства.
Макар Allied Domecq да е сред най-големите производители на алкохолни напитки в света, в момента основна част от оборота на групата идва от
Seagram притежава 92% от Universal Music Group, най-голямата световна музикална компания, Universal Studio, в което влиза филмова компания Universal Pictures, както и развлекателни паркове и вериги магазини за търговия на дребно.
През изминалата седмица общите събрания на акционерите на Vivendi и Seagram одобриха с голямо мнозинство обединението на двете компании и създаването на световен медиен гигант. Досега единствено френската Canal Plus, която ще е третата компания в новата медийна групировка, не е подложила на гласуване предложението за сливане, но там не се очакват изненади, тъй като 49% от капитала й вече е собственост на Vivendi.
Сделката за продажба на алкохолното производство на Seagram обещава разместване и на алкохолния пазар в България. У нас Seagram имат външнотърговско представителство и работят с изключителен представител. В края на миналата година Allied Domecq регистрираха собствена търговска фирма в България и сега сами внасят напитките си и организират дистрибуцията им.
Накратко
PepsiCo. Inc. обяви намерението си да купи 83% от Quaker Oats, един от водещите производители на безалкохолни напитки на американския пазар, за сумата от 13.4 млрд. долара. Решението на Pepsi идва само месец след като бордът на директорите на Quaker отхвърли първоначалната оферта за покупка от страна на Pepsi и две седмици след оттеглянето на други двама кандидати за Quaker - Coca Cola и Danone, които бяха предложили оферти от над 15 млрд. долара.
Дял от 6% от капитала на LUKoil Holding ще бъде предложен за продажба на западни фондови борси, обяви руското правителство. Акциите най-вероятно ще се търгуват под формата на Американски депозитарни разписки (ADR) или други деривати и ще се предлагат като част от капитала на специално създадено дружество, за да се избегнат ограниченията на приватизационните закони в Русия, които не позволяват приватизация през чужди борси.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) придоби 19.9% от капитала на Арменската националната електроразпределителна компания. Стойността на сделката няма да надхвърли 20 млн. долара, като окончателната цена ще бъде уточнена при продажбата на мажоритарния дял от компанията през март следващата година. Според изявление на ЕБВР банката участва в приватизацията само като портфейлен инвеститор и няма да взема участие в управлението на дружеството.
Шведската компания Ericsson получи поръчка на стойност 300 млн. долара за разширяване и обновление на GSM-мрежата на сръбския мобилен оператор Mobtel. "Югославия е бързо развиващ се пазар и ние сме създали дългосрочни връзки с Mobtel", заяви представителят на Ericsson за страната Ян Хултраген.
DaimlerChrysler и T-Online, интернет-доставчикът на Deutsche Telekom, ще създадат смесено дружество за търговия на автомобили по интернет, насочено към клиенти в немски говорещите страни. Компанията ще е с капитал 17.8 млн. долара, като 51% от него ще се притежава от DaimlerChrysler, а останалите 49% ще са собственост на T-Online. Очаква се електронната търговия да започне през лятото на 2001 г. Daewoo Motor, фалиралият южнокорейски автомобилен производител, може да предложи част от заводите си в чужбина на Hyundai Motor. Предложението към най-големия южнокорейски автомобилен производител може да бъде направено, ако основният кандидат за покупка на активите - американската компания General Motors, и партньорът й Fiat не закупят всички задгранични производства на Daewoo.
Джеймс Хагърти бе избран за нов главен изпълнителен директор на информационната компания Reuters Group PLC. В момента Хагърти ръководи американското поделение на компанията, което миналата година регистрира половината от приходите на компанията на обща стойност 4.48 млн. долара. Основна насока в политиката за развитие на компанията според Хагърти ще е адаптирането на продуктите й за по-широко използване в интернет.
Продажбата на "Деспред" е пред финализиране
Израелска банка кредитира купувача "Спедком" - Цюрих
Теодора ВАСИЛЕВА
Регистрираната в Цюрих компания "Спедком" парафира предварителния договор с Министерството на транспорта за покупката на "Деспред", съобщиха от приватизиращото ведомство. За да бъде финализирана приватизационната сделка, трябва министърът на транспорта Антони Славински да одобри договора и "Спедком" да плати цената. Преди месец и половина купувачът предложи цена от 15.09 млн. лв. за 60% от капитала на спедиторската фирма. Министерството обаче поиска допълнителни документи по подадената оферта. През седмицата купувачът представи преведени и легализирани документи, включващи устав, декларация за произход на средствата, пълномощно от управата на "Спедком" на адвоката по сделката Румяна Филипова, както и договора за кредит, с който ще бъде платена цената по сделката. Комисията по сделката е преценила, че получените документи са достатъчни и тя може да бъде финализирана.
Израелската банка First Investment Bank of Israel (FIBI) чрез клона си в Цюрих отпуска кредит на "Спедком" за цялата сума по сделката, съобщи Валентин Гълъбов, началник-дирекция "Структурна реформа" в транспортното министерство. Купувачът е декларирал, че е готов да заплати цената по сделката изцяло при подписване на приватизационния договор. Първоначалната оферта на швейцарската фирма предвиждаше 60% от цената да бъде платена 45 дни по-късно.
"От получените документи става ясно, че кандидатът е инвестиционно дружество, регистрирано през 1998 г., което оперира в Швейцария и страните от Бенелюкс", обясни Гълъбов. До момента обаче нито един швейцарец не е участвал в преговорите за "Деспред", а кореспонденцията е обменяна единствено чрез адвокат Филипова. В медиите беше тиражиран слухът, че за пореден път в приватизацията се появяват интересите на Славчо Христов от кръга "Олимп". Христов отдавна имал амбицията да превърне централната сграда на "Деспред" в офис на банка. Единствената пряка връзка до момента между швейцарската фирма и банката на Славчо Христов е, че депозитът за участие в преговорите за "Деспред" е внесен чрез посредничеството на Стопанска и инвестиционна банка (бившата БРИБанк).
Само две оферти бяха подадени при втория опит за приватизация на спедиторската фирма. Освен "Спедком" другият кандидат беше консорциум между два бивши приватизационни фонда - понастоящем "Златен лев холдинг" и "Българска холдингова компания". Предлаганите от двата кандидата цени бяха съответно 15.09 млн. лв. и 5.65 млн. лв. Минималната цена за предложения пакет беше фиксирана на 8.1 млн. лв. от продавача в лицето на Министерството на транспорта. Спедиторската фирма е в списъка за целева приватизация, така че купувачът трябва да заплати цената изцяло в брой. "Деспред" е печелившо дружество, въпреки че обемът на печалбата му спада през последните години. Само по сметки на дружеството към средата на 2000 г. има 7.7 млн. лв., без да се смятат сградите, камионите и оборудването, дъщерните дружества и представителствата в чужбина и т.н.
Собствениците на Агрополихим се канят да съдят държавата
Бюджетът ще отпусне 16 млн. лв. за отстраняване на старите замърсявания от химкомбината
Паулина МИХАЙЛОВА
Собственикът на Агрополихим - "Асид енд фъртилайзърс", може да започне съдебно дело срещу Агенцията за приватизация, съобщи в началото на седмицата Васил Александров, изпълнителен директор на Агрополихим. Притежатели на "Асид енд фъртилайзърс", която купи 63% от девненския торов комбинат за един лев преди година, са "Хардланд инвестмънт" (99%) и "Юнион миниер Пирдоп мед" (1%). Тогава държавата в лицето на Агенцията за приватизация се ангажира да финансира отстраняването на историческите замърсявания в района на предприятието. Освен че е включен в договора с "Асид енд фъртилайзърс", този ангажимент е записан и в закона за приватизация. Според нормативния акт държавата е длъжна да изплати отстраняването на историческите замърсявания на околната среда, възникнали в резултат от работата на всяко приватизирано предприятие до момента на продажбата му.
"Готови сме да започнем първия етап от екопрограмата и дори сме инвестирали в него наши средства. Агенцията за приватизация обаче ни уведоми, че няма да финансира проекта", каза пред "Капитал" Васил Александров. "В първата част от програмата е включено временно разширение на склада за фосфогипс и изграждане на ново депо за съхранение на натрупаните отпадъци от фосфорното производство. АП отказа да финансира именно този етап. При това положение ние не можем да започнем изпълнението на инвестиционната си програма за фосфорното производство и се налага да го спрем. Друга страна на проблема е, че това би довело до невъзможност да използваме сярната киселина от "Юнион миниер Пирдоп мед", която се реализира единствено в Агрополихим, обясни Васил Александров. Според него разширението на склада и строежът на новото депо струват общо около 600 000 лв. Отделно обаче трябва да се платят 1.1 млн. лв. на Министерството на земеделието и горите като такса за промяна на предназначението на земята за депото и склада от горски фонд, какъвто се води сега, в промишлен. Сумата вече е изчислена от специалистите на Венцислав Върбанов. "Редно е държавата да поеме изплащането и на тази такса", смята Васил Александров. "Надяваме се проблемът да бъде решен от новото ръководство на АП. Ако това не стане, имаме готовност да защитим интересите си по съдебен път", добави той.
АП, разбира се, не може сама да изплати никакви суми на "Асид енд фъртилайзърс", казаха от там. Според експерти от ведомството на Захари Желязков то не е изпращало официален писмен отказ да изпълни ангажимента си по приватизационния договор. "В случая се спори по обхвата на екопрограмата. Тя трябва да обхваща само замърсяванията за периода, когато заводът е бил държавен, докато Агрополихим настояват с държавни пари да се разширява склад и да се строи ново депо, което е съвсем различно", обясни специалист от АП. Същият е проблемът и според Министерството на околната среда и водите, което всъщност трябва да осигури парите за екопрограмата. "Очевидно е, че се спори по размера на финансовите средства, които да бъдат отпуснати на Агрополихим, каза зам.-министърът д-р Нено Димов.
Девненският комбинат е подготвил своя програма за отстраняване на историческите замърсявания, която Министерството на околната среда и водите не е приело, обясниха специалисти от ведомството. Именно в тази програма е заложено и разширението на склада за фосфогипс, строежът на новото депо и изграждането на нова временна пречиствателна станция. Проблемът е, че програмата официално се води част от приватизационния договор. "Очевидно става въпрос за неизгодно сключен договор, който сега показва капаните си", коментира специалист от МОСВ, пожелал анонимност. Общата стойност на програмата е 16.2 млн. лв., които министерството е готово да даде. Част от парите са заложени в бюджета за следващата година, а останалата част ще бъдат заложени в бюджетите за следващите години според графика на програмата, обясниха от МОСВ. В нея обаче не е предвидено изграждане на депо и на пречиствателна станция.
Комисията по ценните книжа отне лиценза на инвестиционно дружество
"Задруга 21 век" е четвъртият бивш приватизационен фонд, избрал ликвидацията
Пламен РадковПавлина Кушалиева
"Задруга 21 век", един от петте бивши приватизационни фонда, преобразувани в инвестиционни дружества, ще влезе в процедура по принудителна ликвидация, след като Държавната комисия по ценните книжа отне лиценза му за извършване на инвестиционна дейност. Решението на комисията е мотивирано от факта, че компанията не е започнала да упражнява предмета си на дейност една година след получаване на лиценза - изискване, залегнало в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Това е първото решение на комисията, което ще доведе до прекратяване на публично дружество.
"Началните проверки на комисията започнаха още през юни месец, тази година", заяви Радослав Цончев, председател на ДКЦК. "Установихме, че
На практика ИД "Задруга 21 век" изобщо не е извършвало каквато и да било дейност. От получаването на лиценза не са сключвани никакви сделки с ценни книжа - нито покупка, нито продажба. За последните три години дружеството отчита само загуби. Единствените приходи са от получени дивиденти, а разходите са най-вече за заплати на служителите."
ИД "Задруга 21 век" има около 3100 акционери, главно физически лица, и не се ползва с подкрепата на голяма финансова институция. Той притежава дялове едва в три предприятия - по 12% от капитала на винарските заводи "Дионисий" - Никопол, и "Винком" - Бургас, както и 6% в курорта "Св.Св. Константин и Елена". Бившият фонд не е пускал свои акции за търговия на фондовата борса и ликвидацията изглежда най-добрият вариант акционерите му да получат някакви приходи от вложенията си.
Решението на комисията за отнемане на лиценза е взето в началото на месец ноември. То е изпратено в съда и в дружеството, което е имало двуседмичен срок за възражение. Такова обаче не е получено и решението влиза в сила на 23 ноември. Съдът вече е уведомен за отнетия лиценз и ще започне процедура по ликвидация, обясниха от комисията.
Едновременно с решението на ДКЦК през изминалата седмица "Задруга 21 век" проведе общо събрание, на което се взема решение за доброволна ликвидация. Решението е продиктувано от невъзможност за изпълнение на друго изискване на закона - капиталът на ИД да е най-малко 500 хил. лв. В момента капиталът е пет пъти по-малък и дружеството няма необходимите средства, за да извърши увеличението. "Искаме сами да извършим ликвидацията, а не това да става от комисията", заяви изпълнителният директор на "Задруга 21 век" Иван Марангозов.
Вероятността ДКЦК да приеме подобен вариант обаче е малка. "Решението на общото събрание не би следвало да се впише в съда", смята Маруся Русева, началник-отдел инвестиционни дружества в комисията. "Всички решения за прекратяване на публични дружества трябва да се изпратят за одобрение до комисията и чак след получаване на одобрение могат да се регистрират в съда. Затова съдът би следвало да впише решението на комисията за принудителна ликвидация", коментира Русева.
Досега три бивши приватизационни фонда избраха
- "Изгрев", "Русе холдинг" и "Мизия холдинг". Въпреки че това са малки холдинги, приходите за акционерите им от ликвидацията са доста по-високи от цените на акциите на сходни дружества на фондовата борса, които варират в интервала 1 - 1.5 лв. за акция.
"Изгрев" бе първият доброволно ликвидиран приватизационен фонд, който разпродаде активите си още в средата на 1998 г., без да се преобразува в холдинг или инвестиционно дружество. Тогава акционерите му получиха ликвидационна квота от 6684 стари лева за акция.
"Русе холдинг" приключи ликвидацията си през юни 2000 г. В портфейла му имаше само едно предприятие, в което холдингът държи мажоритарен дял - "ЗММ Стефан Караджа" - Русе, който остана непродаден при ликвидацията и бе разпределен между акционерите. В резултат на ликвидацията всеки акционер получи по 5.9 лв. и по 19 акции от "ЗММ Стефан Караджа" срещу притежавана от него бонова книжка.
"Мизия - холдинг" - Търговище, също приключи ликвидацията си в средата на тази година. Дружеството няма мажоритарно участие в нито едно предприятие. След разпределението на ликвидационния капитал акционерите получиха по 2.04 лв. за акция.
И макар ликвидацията да изглежда най-добрият вариант за акционерите при прекратяване на холдинги, тя далеч не е единственият. Много бивши приватизационни фондове избраха варианта на
Новият ЗППЦК, който влезе в сила в началото на 2000 г., прекрати подобни отписвания от публичния регистър, като определи, че при преобразуването на публично дружество новите дружества трябва също да са публични. Законът обаче даде възможност за отписване от публичния регистър на компании с капитал под 200 хил. лв, което бе използвано от няколко малки холдинга. До този момент от регистъра са се отписали седем бивши приватизационни фонда - "Лозенец консулт холдинг", "МТМ холдинг", "Плевен холдинг", "Холдинг български железници", "Родина холдинг", "Холдинг Сигурност" и холдингово дружество "Кооперация".
Голямото предлагане ще поддържа цената ниска
За две години са използвани под 1/3 от компенсаторните записи и компенсационните бонове
Теодора ВАСИЛЕВАПламен РАДКОВ
На пазара на компенсаторни записи за пръв път има някаква яснота, поне що се касае до наличния ресурс. Изнесените от премиера данни за емитираните и използваните реституционни книжа обаче показват, че по-малко от 1/3 от записите са употребени през близо двегодишния им период на съществуване. Според информацията, събрана от Центъра за масовата приватизация (ЦМП), общата номинална стойност на емитираните компенсаторни записи е 1.24 млрд. лв. От тях едва 401 млн. са използвани, т.е. партидите им са закрити. Не е за пренебрегване и фактът, че областните управи и министерствата продължават да уважават реституционни претенции, макар и количествата на издаваните книжа вече да са значително по-малки. Записите отиват предимно за плащане на приватизационни сделки, съвсем малка част от тях са обърнати в инвестиционни бонове (17.6 млн. лв.), а пренебрежимо малко - за участие в търговете за държавно имущество, сочат данните от закритите партиди.
Картината при поименните компенсационни бонове далеч не е по-розова - номиналът на издадените книжа е 549 млн., а използваните са 250 млн. според справка от земеделското министерство. Тук обаче очакванията са да бъде емитиран общ ресурс с номинал 1.4 млрд. лв. Така изчисленията показват, че сумата на неизползваните компенсаторни записи и компенсационни бонове е с номинал почти 2 млрд. лв., а използваните са едва 650 млн. Основният проблем пред собствениците на такива книжа си остава значителното количество ресурс в съчетание с приключващата приватизация. Остава да бъдат приватизирани близо 500 предприятия, повечето от които малки и средни. По-големите фирми се очаква да бъдат включени в списъка за целева приватизация, т.е. за тях записи и бонове няма да се приемат. Трудно е да се прогнозира дали приватизацията ще поеме всички емитирани записи, но цената им едва ли някога отново ще надмине 15, коментират инвестиционните посредници.
Другата ниша за тези книжа е плащането на РМД по вече сключените сделки. Според справка от Агенцията за приватизация общо 220 мениджърски дружества могат да се възползват от поправките в закона "Лучников" и да платят останалата цена с компенсаторни записи до края на следващата година. До края на ноември от тази възможност са се възползвали 54 РМД, които са платили изцяло, а 12 са направили частични авансови плащания. Общият размер на тези плащания е 127 млн. лв. В агенцията не са правили изчисления какво могат да очакват като плащания от останалите над 150 РМД, но и към момента е сигурно, че не всички от тях ще се възползват от дадената им възможност дори след удължаването на срока. В бившето Министерство на промишлеността общо 337 мениджърски дружества могат да се възползват да платят със записи, като договорените с тези купувачи цени възлизат на 282 млн. лв. До момента 155 купувача са платили, а сумата на извършените плащания е 65 млн. лв. В сектора на туризма само 9 от общо 35 РМД вече са използвали този механизъм, а в отрасъл търговия цените по 51 договора от общо 138 са платени окончателно.
Малко останаха и големите предприятия за приватизация. В момента активно търсене на записи има за приватизационните сделки за двете водни каскади "Пиринска Бистрица" и "Санданска Бистрица", където с непарични инструменти ще могат да се платят общо 24 млн. долара, половината от договорената цена.
Другият вариант за използване на реституционните книжа е участието в търговете на областните администрации. Те почти приключиха, но не поеха голяма маса компенсаторни записи, коментираха от областните управи. Проблемът беше в малкото количество предложени държавни имоти, рядкост бяха и предложените атрактивни обекти. Безспорен лидер в търговете стана ателието на ул. "Христо Ботев", където предложената цена надхвърли 50 пъти минималната. Началната базисна цена на ателието с площ 8.5 кв.м беше 4 хил. лв., наддаването спечели кандидат, предложил близо 215 хил. лв., съобщиха от софийската областна управа. Далеч не при всички обекти интересът беше толкова голям.
Министерствата, които също предложиха обекти срещу компенсаторни записи, не проведоха търговете си през тази година. Сега с поправките в закона "Лучников" срокът за провеждането им се удължи до края на следващата година. Търговете за земеделски земи, в които може да участват собствениците на компенсационни бонове, тепърва започват, но едва ли и при тях ще бъде усвоен значителен ресурс бонове.
Търговията с компенсаторни записи е приоритет основно на инвестиционните посредници, за които при липсата на нормално работещ пазар на ценни книжа тя се превърна в основен източник на средства. В момента цените на записите се движат около 14 купува и 14.5-15 продава, като преобладават сделки с крайни клиенти, докато търговията между посредниците е ограничена. "Цените на двата основни вида инструменти - компенсаторните записи и земеделските компенсационни бонове, в момента са почти еднакви", коментираха от "Бета корп". Търсенето е сравнително високо, като основни клиенти са РМД, както и купувачите при няколкото приватизационни сделки, по които предстоят плащания. "Макар срокът за плащане на приватизационните задължения с компенсаторни записи от страна на РМД да бе удължен с още една година, някои дружества вече са взели кредити от банки и търсят записи", смята Любомир Бояджиев от "Елана".
Въпреки това цената остава ниска поради твърде голямото количество записи, които се предлагат, и очакванията за поява на още новоемитирани книжа. "До края на годината нивата ще се запазят, възможен е и лек спад на цените, но след Нова година очаквам сериозно поевтиняване, защото търсенето на записи от работническо-мениджърски дружества ще спре", коментира Радослав Рачев от "Булброкърс". "Основният проблем на компенсаторните инструменти е, че зад тях не стоят никакви реални активи. Пазарът е нерегламентиран - няма единен публичен регистър, бюрокрацията по поземлените комисии е невероятна, но интерес все пак има, защото има бързи печалби", смята Калоян Нинов от "Първа финансово - брокерска къща".
На пазара на компенсаторни инструменти вече се предлага и нова услуга - покупка на записи на разсрочено плащане. Купувачът сключва договор с инвестиционния посредник, като плаща 30% от цената на записите в момента на сключване на сделката, а останалите 70% трябва да изплати в шестмесечен срок. През този период записите се съхраняват по клиентска сметка на купувача при инвестиционния посредник и му се предоставят при плащане на цялата дължима сума заедно с лихви. Засега такава услуга предлага "Елана", но е много вероятно и други посредници да прибягнат до подобни схеми за привличане на клиенти, особено след Нова година, когато търсенето се очаква сериозно да намалее.
Единствено премиерът Иван Костов в отговор на парламентарно питане преди седмица заяви, че очаква цената на компенсаторните записи да се повиши вследствие повишаването на търсенето на тези инструменти. Оптимизмът му по отношение на засилване на търсенето обаче не се споделя от участниците на пазара.
Хора на Славчо Христов влизат в управлението на "Бороспорт"
Хора на "олимпиеца" Славчо Христов, председател на надзорния съвет на Стопанска и инвестиционна банка (СИБ), влязоха в ръководството на "Бороспорт" след проведеното през седмицата общо събрание на дружеството. Галя Даскалова и Райна Гебрева ще са новите лица в съвета на директорите на фирмата, която държи ски-съоръженията в Боровец. Досегашният изпълнителен директор на дружеството Борислав Димитрачков запазва поста си. И тримата членове на директорския борд са предложени от новия мажоритарен собственик - работническо-мениджърското дружество "Самоков Боровец 21", което купи 60% от компанията през октомври за сумата от 4.9 млн. долара. Фирмата държи и любимия на синята партия хотел "Самоков" в зимния курорт.
Председателят на съвета на директорите Райна Гебрева е сред съдружниците в "Съни дей тур" ООД, една от фирмите на Славчо Христов. Гебрева влиза като съдружник в компанията през август т.г. заедно с Полина Личева, когато премиерският фаворит излиза от фирмата. Освен в "Съни дей тур" Гебрева е и в ръководството на "Лото Балкан трейдинг" АД заедно с Валентин Каладжян. Той пък е член на съвета на директорите на ОЦК - Кърджали, предприятие което е под контрола на банката на Славчо Христов. Полина Личева е в съвета на директорите на "Център за тютюнева индустрия" АД - София, в което председател е другото ново лице в борда на "Бороспорт" Галя Даскалова. Източници, близки до СИБ, заявиха, че Даскалова е личната секретарка на Славчо Христов в банката.
Именно чрез репо-сделка между Стопанска и инвестиционна банка и "ДЗИ инвест" с акции на ОЦК и "Катекс" - Казанлък, на стойност 2.3 млн. евро, СИБ финансира "Самоков Боровец 21" при покупката на мажоритарния пакет от "Бороспорт" преди два месеца. Тогава фирмата спечели след четири кръга на приватизационната процедура, в които основен конкурент й бе "Валест" ООД на италианеца Марио Марини. Марини бе представител на компанията "Джеспи индъстрис", но се смяташе, че офертата има финансовата подкрепа на Мултигруп.
Промените в съвета на директорите на "Бороспорт" премахнаха и най-малките останали съмнения за това кой стои зад новия собственик на дружеството. Вероятно именно предстоящите общи събрания на други приватизирани или все още приватизиращи се компании като "Пампорово" и "Деспред" ще покажат дали и зад офертите при тези дружества не стоят същите интереси.
Общи събрания
Накратко
Акционерите на "Софарма" АД, София, ще увеличават капитала на дружеството от 942 717 лв. на 5 057 283 лв. Решението за това предстои да бъде взето на общо събрание, насрочено за 8 януари. Увеличението на капитала ще стане чрез издаване на нова емисия акции с номинална стойност 1 лев. Акции на дружеството ще могат да записват само лица, които са вписани като акционери към 22 декември.
Агенцията за държавни вземания е поискала несъстоятелност за "Полимери" АД - гр. Девня, "Болопал" АД - гр. Белослав, и ЕТ "Рибаров комерс - Георги Рибаров" - гр. Ямбол, които имат общо задължения към държавата 4 623 860 лв. "Българският" интернет-доставчик Oрбител обяви, че търси стратегически инвеститор, който да закупи от 75% до 100% от капитала на компанията. "Български постприватизационен фонд", в който ЕБВР има мажоритарно участие, притежава 40% от Oрбител.
Футболът е най-достъпната пералня за пари
Андрей Богоев
Какво свързва мутрите със спорта и по-специално с футбола? Само любовта към състезанието? Едва ли. Може би някои от бившите спортисти, сега наричащи себе си бизнесмени, се чувстват най-уютно на стадиона или в залата. Но също така спортът е добра среда за финансови злоупотреби и дава отлична възможност за легитимация в обществото. Всички тези причини взети заедно дават като резултат най-голямото стълпотворение на представители на сенчестия бизнес в една обществена сфера, която се радва на особено голяма популярност.
Като идеолог на обвързването на сенчестия бизнес със спорта може да се смята бившият борец Гриша Ганчев, който първи прокара пътеката на обществената легитимация чрез спорта. Още в самото начало на своя бизнеспът собственикът на "Литекс комерс" си изгради имидж на малко по-положителен герой като президент на федерацията по борба и виден меценат на спорта. В по-късни времена бе един от първите представители на бившите борци в елитния футбол. Покрай големите разходи по издръжката на двукратния шампион "Литекс" за Ганчев има предположения и че е използвал неограничените възможности на спорта за легализиране на средства със съмнителен произход. Още е пресен примерът с продажбата на нападателите Стефан Юруков и Димчо Беляков в Турция за обявената официално сума от три милиона долара. Според много наблюдатели двамата футболисти не струват повече от 300 000 долара в пакет. Доказателство за техните спорни футболни качества бе фактът, че "Истанбулспор" ги върна само след половин година. Официално обаче двата клуба декларираха сделка за десетократно по-голяма сума от реалната.
Преди половин година изникна вторият подобен случай, в който данните за цената на български футболист в чужбина и у нас се разминават. ЦСКА декларира, че е продал на "Байер" (Леверкузен) младата си звезда Димитър Бербатов за 4.5 милиона марки, а източниците от Германия посочват значително по-ниска сума.
Хората, които имат да перат пари, бързо схванаха, че футболът дава на практика неограничени възможности. Цената на играчите е твърде разтегливо понятие, за да не бъде използвана по предназначение. Като правило траншовете и премиите са тайна, за "да не се дразнят хората". Всъщност никога не е ясно дали обявените суми са действителни. А като правило данъчните власти рядко влизат във футбола.
Прибирането на пари под масата практически е възможно във всяка една финансова операция. Типичният пример е раздаването на трансферните траншове на футболистите. Обикновено те се получават изчистени от данъци. Много често президентите принуждават играчите да връщат една част от парите обратно. Същата операция може да се повтори и при редицата покупко-продажби на футболисти, каквито има почти непрекъснато в българското първенство.
Тази благодатна среда за легализиране на мръсните пари роди плеяда от футболни президенти, чието минало е свързано с гущера и отрязването на опашката. За повечето от тях всичко започна като забавление, премина през легитимирането в обществото и продължава като бизнес.
В момента най-осезателно влияние в т.нар. елитен футбол отбелязва групировката около бившата застрахователна компания ВИС-2. Три отбора във Висшата лига са директно или индиректно свързани с приближени на Георги Илиев. Самият той е собственик на кюстендилския "Велбъжд", който тази година има реални шансове да се бори за третото място в първенството. Приятелят му Димитър Димитров-Маймуняка е собственик на 60% от "Хебър" (Пазарджик). Варненският "Черно море" е свързан с Христо Асенов-Бацата, за когото в последните 10 години може да се напише роман. Най-съществената част от него ще заеме разделът за привързаността му към каузата на братята Васил и Георги Илиеви и ръководената от тях империя ВИС-1 и ВИС-2.
Дясната ръка на Георги Илиев във "ВАИ-холдинг", съвременната формула на бившата застрахователна групировка, Николай Цветин е един от членовете на изпълкома на футболния съюз. Там чрез близостта си до оперативното ръководство на съюза успява да осигури необходимия чадър за подопечните отбори. Ако "Велбъжд" си осигури участие в европейските турнири, шефовете на "ВАИ холдинг" ще имат неоценим шанс да приложат вече описаните схеми за пране на пари.
Представители на ВИС обаче откриха футбола като място за бизнес много по-късно от конкурентите от СИК. Кръгът около "Интергруп" доста по-рано откри футбола като място за забавление и бизнес и естествено постигна по-големи успехи. Бившите застрахователи задоволиха амбициите си да демонстрират мощта си още през 1996 г., когато изведоха "Славия" до шампионската титла. Футболните достойнства на отбора едва ли щяха да са достатъчни за този успех, ако не бе впрегната цяла армия от бригади за сплашване на футболисти, съдии и ръководители на клубове. Чистата корупция остана на заден план под натиска на силата. В по-ново време сред акционерите на търговското дружество "ПФК Славия 1913" остана единствен Младен Михалев-Маджо. Президент е Венцислав Стефанов, който също бе свързан с "Интергруп" и който управлява клуба от навлизането на СИК в него през 1995 г. За голяма част от мутрите навлизането в футбола започна като забавление и задоволяване на лични амбиции. Някои от тях едва впоследствие видяха изгодната страна. За други пък футболът се оказа скъпо удоволствие, което носи само разходи. Или поне така декларират. За Станислав Танев и Страхил Димчев всичко започна с удоволствието да ритат в селския тим на "Олимпик" (Галата), но след това амбициите им стигнаха до А група. Сега Танев декларира оттегляне от издръжката на представителния отбор на "Берое".
Практически всеки, който има необходимост да се отъждестви с футбола, няма проблеми да си намери клуб. Закъсали отбори у нас има колкото искаш. И също толкова добри условия за легализиране на съмнителни пари.
Мутациите на мутрите
Миналата седмица директорът на НСБОП полк. Румен Миланов заяви, че причината за поредицата от взривове е неуредени икономически интереси между силовите групировки. Това е и така, и не е така. Взривът е основен аргумент при бизнесотношенията в сенчестия сектор, защото икономиката у нас беше създадена по мафиотски образец и продължава да е такава.
В зората на мутацията на мутрите в бизнесмени сред финансовите среди се разказваше един случай. Нов собственик на банка, известен със спортното си минало, пребил един дилър пред целия персонал на валутния отдел, след като разбрал, че той е загубил доста пари на външния пазар и заделял нещо за себе си. След това го задължил да подпише разписка, че дължи сумата и се задължава да работи в банката, докато възстанови загубите. За някои това е слух, за други сигурно е истина. Случаят обаче показва, че борецът и в библиотека да отиде, си остава същият.
За десет години демокрация в България много неща се промениха. И може би класата, която се разви най-много, е тази на мутрите. Тя извървя пътя от мотел "Божура" по пътя за Драгоман до жълтите павета в столицата и се настани в луксозни офиси и банки. От класическите врътки по магистралата и обирите през кражбите на коли, охранителните фирми силовото застраховане стигна до най-апетитните сфери на икономиката.
В далечната 1994 г. МВР обяви за издирване няколко младежи във връзка с нападението на спортния център "Дескрим". Между издирваните лица бяха Красимир Маринов, Дмитрий Минев, Димитър Джамов, а обвинението беше за въоръжен грабеж. По същото време пред казино "Севастопол", сега бар "Стъргалото", беше ранен при престрелка Младен Михалев-Маджо. В този период МВР преброи над 6000 човека, които са включени в борческите охранителни структури. По градчета и паланки "бригадите на борците" диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха данък "рекет" с правото на бухалката.
Така наречената гангстерска война в края на 1993 и началото на 1994 г., която започна с отвличането на шефа на "Дескрим" Слави Бинев, дамгоса бъдещето на борците. Бинев тогава беше учредител на асоциация "Защита" - сдружение, в което участваха прокурори и общественици с благородната идея да се противопостави на охранителните фирми на борците. Поводът за неговото отвличане обаче така и не се разбра, но година по-късно председателят на "Защита" и на БСФС доц. Цветан Цветанов беше застрелян пред дома на приятелката си. Развитието на мутрите към бизнеса беше осеянo с още редица трупове.
След тази война основните участници в нея многократно воюваха и се сдобряваха, правеха общи съдружия и след това ги разваляха. Но сянката на тези събития винаги се връща върху имената им, те пък не се и опитват да избягат от нея.
Шест години по-късно споменатите лица доста често сядат на трибуната за ВИП-гости на футболните стадиони, един до друг с политици, депутати и спортисти, без никой да се чувства некомфортно. Въпреки че имената им периодично се замесват в най-различни скандали, свързани със спорта, с побоища, съмнения в нарушаване на закона, контрабанда, рекет, туризъм... Където се появят бившите борци, правилата на бизнеса просто се сменят, защото те прилагат само принципа на "голямото бонго".
Властта непрекъснато забравяше силовите им фирми и въвеждаше лицензи и те пак възкръсваха във все по-рафинирани форми.
През 1994 г. МВР не даде охранителен лиценз на ВИС-1, тогава Васил Илиев регистрира застрахователна компания. СИК го последваха няколко месеца по-късно. След тях се включи Димитър Джамов със "Зора", пловдивските борци от "Клуб 777" вписаха "Сила", а след като излезе от затвора, Карамански направи своята "Корона". Методите на застраховане не се различаваха по нищо от принудата за защита при охранителните фирми. Застраховането се превърна в символ на силовия бизнес.
Въпреки че борците станаха известни с контрабандата и кражбата на автомобили, рекета и контрола на проституцията, първите големи пари дойдоха от хазарта и нарушаването на югоембарго. Основно в това се включиха хората на СИК, но и висаджии имаха своите удари. Няма да е пресилено, ако се каже, че Илия Павлов е човекът, който вкара бившите си съотборници при големите пари. Първо Младен Михалев влезе в хазартния бизнес и във фирма Ай Джи Ем, която и до днес е сред лидерите.
След това борците поеха охраната на керваните с цистерни, накрая сами започнаха да въртят далаверата през границата. В края на 1994 г. Маджо, Румен Николов-Пашата и Венцислав Стефанов регистрираха фирмата "Интерпетролиум енд партнерс". После към тях бяха включени Красимир Маринов, Дмитрий Минев и Милчо Бонев и Стоил Славов. По-късно беше регистрирано и акционерното дружество "Интергруп", която стана икономическата структура на СИК и в момента контролира над 100 фирми, ако се разкрият всички свързани и несвързани юридически лица.
По същата схема застрахователната компания ВИС-2 регистрира фирмата "ВАИ холдинг", която пое финансовите дела на висаджии и започна вложения в различни начинания. Те също направиха опит да си направят своя банка, която трябваше да се нарича "Национал", а за акционери в нея бяха поканени редица изтъкнати български спортисти, с които ВИС поддържаше близки отношения, но банката не получи лиценз от БНБ.
Освен всичко останало застраховането беше и удобен начин да се легализират мръсните пари от рекета, кражбите на коли, проституцията.
През октомври 1995 г. в един доклад на Националната служба за сигурност се твърдеше, че СИК има около 5 милиарда лева. Пак там НСС твърдеше, че групировката владее 51% от Първа източна международна банка. Днес бившите охранители и застрахователи са навсякъде, където има възможност да се печелят пари чрез свои, подставени или фантомни фирми. Обикновено това са области, където границата между законното и незаконното е лесно преодолима и в която нарушаването на правилата води до големи печалби.
През 1997 г. новата власт на СДС превърна дебеловратите момчета в основен враг и символ на мафията. Правителството на Иван Костов буквално ги изрита от легалните застрахователни форми, като им постави непреодолими условия за регистрация, но верни на инстинктите си, борците приеха други форми.
Изчистването обаче си беше просто чиста мутация. Да, тях ги няма в съветите на директорите или пък сред шефовете на отдели в застрахователните дружества. Но едва ли са се отказали от това, което могат да вземат от застраховането.
Когато СИК, ВИС-2, "Спартак", "Аполо и Болкан", "Корона инс. " и др. напуснаха официално бизнеса, упорито се заговори за това, кой от тях къде отиде. Никога няма да спре да се говори за косвената връзка СИК - "Бул инс" или пък "Юпитер" - ВИС-2, но никой в момента не може да я докаже. Единственият явен процес бе, че агентските структури на СИК започнаха да работят за "Бул инс", а и офисът им като по чудо е същият, в който се помещаваше "Юнионинс" (името, което си избраха от СИК точно преди лицензирането), преди да му откажат лиценз. Единственото, което никой не може да отрече, е, че "Бул инс" е дружество много близко до небезизвестния Васил Божков.
Същото бе и със структурите на ВИС, които в по-голямата си част станаха агенти и брокери на "Юпитер".
След дълги колебания за "Левски Спартак" дали ще съществува или не, точно когато акционерите й взеха решение за ликвидация, се появиха изневиделица две израелски фирми ("Аяд Пирзул" и "Рахити майер класик") и купиха по 50% от капитала й. Не че някой знае кои са тези фирми, но напоследък упорито се говори, че имали интерес към закупуването и на банкова институция.
В момента никой в застрахователния бранш няма сериозни претенции към работата на тези компании. Както и никой не твърди, че старите муцуни са се оттеглили от бизнеса. Те просто намериха начин да се приспособят към средата и новите изисквания. И освен думата бухалка вече знаят и думата офшорка. Неслучайно голяма част от капитала на "Бул инс" е собственост на офшорни фирми.
Вярно е, че основният бизнес на тези компании продължава да е автомобилното застраховане, което винаги е било приоритет на мутрите. И също толкова е вярно, че ако някой може да ти намери откраднатата кола, това са техните структури.
Докато синята власт се беше вторачила в силовия застрахователен бизнес, основните играчи в него се заобиколиха със съветници, адвокати и специалисти по сигурността и започнаха да жонглират върху острието на закона. Те се включиха в контрабандните канали на големите играчи и прикриваха дейността си с фиктивни или офшорни фирми. Включиха се активно в приватизацията, поставиха под контрол търговията със зърно, овладяха износа на месо и месни продукти, вноса на кафе, туризма... Свидетелствата за това са много - от някогашната фирма на бореца Рахмат Сукра "Бухал" се роди "Девин колбас", интересът към вноса на горива на Стоил Славов го е принудил да регистрира корабна агенция, фирми "Карго контрол шипинг", "Изпитване и контрол". Туризмът е завладян изцяло с редица бизнесобразувания - от туроператори до закупуването на цели комплекси. Вносът на тези фирми обикновено е свързан със скандали - като се започне от обвиненията за контрабанда на спирт към "Интергруп" и захар и се стигне до спестените акцизи на повече от 20 танкера с горива, за които беше обвинявана фирма "Литекс" на Гриша Ганчев. Дистрибуцията на горива стана едно от основните пера в бизнеса на борците. Безспорни лидери в това са "Интергруп" на сикаджии и "Литекс". За това има поне две причини - първата е, че от този бизнес наистина се печели, ако имаш необходимите структури, а втората е, че силовите структури контролират контрабандните канали.
Същото се отнася и до ВИС с тази разлика, че те не са толкова силни в горивата. Но за това пък през 1999 г., когато на ГКПП Малко Търново бяха заловени 27 ТИР-а с контрабандни стоки, усилено се заговори, че покровител на канала е Георги Илиев и негови хора.
Бившите застрахователи прозряха една проста истина - че за да имаш сериозен бизнес и да си в голямата игра, трябва да корумпираш администрацията, полицията, прокурорите и политиците. И тогава няма никакво значение коя партия е на власт, защото политиците нямат нищо против да бъдат корумпирани. Напротив, те искат някой да ги корумпира.
От излезлия миналата седмица доклад на НСБОП стана ясно, че терминалът на бургаското пристанище, през който са минавали огромни количества контрабанда, е собственост на "Интергруп" чрез подставената фирма АТТД- ЕООД. Според НСБОП той е бил финансиран от офшорната компания C.A. T. Ltd, регистрирана в Никозия, Кипър. Договорът за наем между бургаското пристанище и АТТД е бил подписан от бившия шеф на пристанището Димитър Алексиев и фирмата, а по-късно преподписан от сегашния директор на порт Бургас Жорж Дерелиев, като е продължен до август 2001 въпреки очевидните закононарушения. Алексиев беше поставен на бургаското пристанище от хора на БСП, Дерелиев беше номиниран от депутата от СДС Йордан Цонев. За канала за контрабандата на спирт се твърди, че е работил от 1994 до 1998 г., т.е. през мандата на четири правителства.
Партийните пристрастия
Иначе съществува формална партийна окраска между основните групировки. СИК се водеха за червени, а ВИС - за сини. Причините са, че лидерът на сикаджии Младен Михалев беше чест гост на "Позитано" 20, а за Жоро Илиев се твърди, че е в близки отношения със синята софийска организация. И това е донякъде така, що се отнася до имотите, които контролират висаджии в столицата. Публична тайна е, че повечето паркинги и тържища в София се стопанисват от ВИС. Но прогнозираното "отстрелване" на СИК от сенчестия бизнес не се случи. Симптоматично е това, че приближеният до премиера Славчо Христо, лидер на кръга "Олимп", имаше обща фирма с Николай Маринов-Малкия Маргин и често се среща с Венцислав Стефанов.
И СИК успя чрез подставени лица да се включи в общинския бизнес, като пое почистването на столицата чрез дялове от фирма "Волф", която спечели концесия. Изобщо това разделение на сини и червени не е особено точно. Правило на сенчестите бизнесмени е да дават и на двете страни, а когато има интерес, няма партийни пристрастия. От всички силови структури, които навремето участваха в гангстерската война, само тези на ВИС и СИК останаха сравнително монолитни. След убийството на Васил Илиев през 1995 г., брат му Георги успя да запази империята му. Другите се разпаднаха. Бившите седмици останаха малко. Карамански беше убит на пиянски купон. Джамов, след като лежа в следствието една година, се прикачи към бившия си началник Илия Павлов, сега пък пак бил станал близък с Жоро Илиев. Макар че слуховете отдавна говорят за раздори особено за сикаджии, те си остават заедно в бизнеса. И продължават да са близки на властта.
Дори и враждите между тях са по-скоро измислени от медиите.
Задава ли се война
Полковникът Миланов е прав донякъде, защото в серията от взривове не става въпрос за разногласия между основните играчи и икономически сблъсъци, а по-скоро за фигури, които гравитират около групировките. И търсят пътя към забогатяване чрез чисто криминални дела. Но това е естествената среда на новите бизнесмени.
Източници от службите смятат, че една от основните версии за зачестилите атентати последните 5-6 месеца, включително и този в "Амбасадор", е разразилата се нарковойна между структури, които гравитират около СИК и ВИС. Засега не е ясно точно какво делят бившите борци - дали територия, дали канал за висококачествена дрога, дали някой е отклонил пратка.
Защото част от структурите на силовите структури продължават да се занимават с изцяло криминална дейност въпреки легалните си фирми. В момента България е залята от наркотици поради няколко причини. Първата е, че шиптърската мафия е поела трафика на хероина по балканския път. Втората причина е, че има свръхпроизводство от азиатския Златен триъгълник, а в наркопазара все повече се намесва и Афганистан. И третата причина е, че България беше транзитна страна за дрогата, но вече не е. Азиатските наркопроизводители заплащат услугите на нашите трафиканти с дрога и те трябва да я "развържат" на наша територия, за да получат пари. А българският пазар е все още малък, затова трябва да се извоюват територии.
И понеже българският бизнес няма светла и тъмна страна, а само сива, в един кюп са омешани и силовите бизнесмени, и техните структури. Те се заограждат с все повече бодигардове и стават все по-притеснени. Проблемът е, че на някого все пак не му издържат нервите.
Aгонията на DaimlerChrysler
Президентът на компанията Юрген Шремп или ще се превърне в месия, или акционерите ще го разпънат на кръст
Кирил КИРИЛОВ
Това бе една тежка година за DaimlerChrysler. Две години след като германският автомобилен гигант Daimler-Benz и американският му събрат Chrysler Corp. обявиха сливането на двете компании, новият автомобилен производител е изправен пред лавина от проблеми - напускането на доста от основните висши мениджъри от американска страна, за първи път от началото на 90-те години тримесечният финансов отчет е на червено, затварят се фабрики и се планират съкращения на работници, акциите на компанията стремително падат, а корпоративният морал е на най-ниското си ниво от години. И като капак на всичко се заточиха поредица от съдебни дела от американски акционери на компанията, които обвиняват шефовете на двете компании, че са излъгали акционерите си, когато обявиха, че сделката е "сливане на равни", докато те смятат, че всъщност това е било класическо поглъщане.
По времето, когато бе обявена сделката, широко разпространеното мнение бе, че това е "брак на равни", което ще доведе до намаляване на производствените разходи и обмен на технологии и ще създаде една нова гигантска компания, която ще е конкурентна във всички сектори на автомобилната индустрия. В последно време става ясно, че Daimler-Benz е държал печелившата комбинация от карти и сделката всъщност е класически случай на поглъщане на слабия от силния. Тези дни, след като председателят на борда на директорите на DaimlerChrysler Юрген Шремп уволни и последния президент на Chrysler и го замести с лоялния германец Дитер Зетче, поглъщането вече окончателно приключи.
Компанията Chrysler Group - включваща марките Chrysler, Dodge и Jeep - бе под огромен натиск през последните месеци. Ръководният мениджърски екип, който превърна Chrysler Group в може би най-иновативната автомобилна компания в света, която печелеше повече от всеки произведен автомобил, в сравнение с която и да е друга компания в тази индустрия в световен мащаб, постепенно бе "изметен" от новите собственици и заменен с лоялни на германския "голям брат" мениджъри. Резултатът - автомобилите минивани, категория превозни средства, създадени именно от Chrysler Group, където компанията бе водеща в продължение на цяло десетилетие, сега се продават с огромни отстъпки, за да може да се задържи нивото на продажбите. Продажбите на модела Dodge Ram - типичен американски пикап - паднаха с 10.6 процента през първите десет месеца на годината, а тези на спортния модел Dodge Durango - с 8.4 процента. Дори продажбите на легендарните модели на Jeep спаднаха с 9.6 процента въпреки факта, че много анализатори на пазара са на мнение, че именно в тях е ключът за възходящото развитие на Chrysler.
Сега, 25 месеца след като новата компания дебютира на Нюйоркската фондова борса, акциите й са на рекордно ниското ниво от 37.90 долара за акция, което е цена, с една трета по-ниска от рекордно високото ниво от януари 1999 г. - два месеца след като сделката бе финализирана. Което означава, че за две години и един месец Chrysler е загубила 62 млрд. долара от пазарната си капитализация, а ако това се сравни със сумата от 37 млрд. долара, която Daimler плати за Chrysler, вече се превръща в огромен проблем.
Другият голям проблем е, че всъщност Юрген Шремп никога не е мислил за новата компания като за съюз между две равни компании. В интервю за в. Financial Times, което шокира американските акционери на обединената компания, той заяви открито: "Структурата, която имаме в момента, е именно тази, която винаги съм искал. Ако в началото на преговорите бях обявил, че Chrysler ще бъде просто американско поделение на Daimler, те щяха да откажат сделката. Но всъщност точно това е, което исках да постигна. " Служителите на Chrysler бяха шокирани и много от тях обявиха, че Шремп не е трябвало да казва публично тези неща, дори те да са самата истина.
Именно тези изявления на Шремп преляха чашата и Кърк Керкорян, третият по големина акционер в компанията, през миналата седмица заведе съдебно дело за нанесени щети в размер на 9 милиарда долара, обвинявайки Шремп, че е излъгал акционерите на Chrysler относно намеренията си към компанията. Искът на Керкорян, който загуби около 1.4 милиарда долара от своите инвестиции в Chrysler, бе последван от още три съдебни иска, заведени в Съединените щати, и няколко, които са на път в Германия.
По този повод най-влиятелният германски икономически вестник Handelsblatt излезе със заглавие на първата си страница "Хронометърът тиктака за Шремп". Според коментаторите на германския вестник вижданията на Шремп за създаване на световен автомобилен гигант са постижими в по-далечно бъдеще, но същевременно акционерите на компанията бързо губят търпение и доверието в Шремп стремително пада.
Добрата новина за самия Шремп е, че засега той се радва на подкрепа от страна на Хилмар Копер, председател на надзорния борд на банка Deutsche Bank, която е и най-големият акционер на DaimlerChrysler. И това според източници от компанията се дължи на простата причина, че двамата много си приличат по начина, по който мислят и действат. Именно това е причината висши служители в Deutsche Bank да твърдят, че слуховете за евентуално уволнение на Шремп са твърде преувеличени - "най-вероятно той разполага с още 12 месеца, за да оправи нещата в компанията. Шремп е превеждал Daimler през бурни води в кризисни периоди и преди - може да го направи и сега".
Истината обаче е, че германската компания и нейното американско поделение са в истинска кризисна ситуация, каквато двете компании не помнят от десетилетия. В условията на жестока конкуренция от страна на останалите световни производители на автомобили DaimlerChrysler ще трябва да направят почти невъзможното, за да се върнат на позициите си отпреди две години. А дали Юрген Шремп е човекът, който може да постигне тази цел, е под въпрос. Но в крайна сметка, който е забъркал една подобна каша, най-малкото трябва да изпие горчивата чаша до дъно. И в зависимост от изхода на действията на Шремп той може да се превърне в месията на DaimlerChrysler или да бъде стъпкан в калта от разгневените акционери.
Битката за армията на Европа
Вашингтон се разтревожи, че американското влияние в Европа ще намалее след създаването на европейските сили за бързо реагиране
Петър ИВАНОВ
"Монументална глупост" - така прочутата Маргарет Тачър определи намерението на британския премиер Блеър да подкрепи новите европейски отбранителни сили. "Шансовете на Европа да стане военна сила са по-малки дори и от възможностите й да създаде стабилна обща валута", категорична бе Тачър. Според бившата министър-председателка създаването на европейските сили за бързо реагиране нямат никакъв смисъл от военна гледна точка и единственото, което ще постигнат, е да разклатят и дори да унищожат НАТО.
Всъщност новата концепция на Европейския съюз за обща външна политика и отбраната, която именно предвижда създаването на европейска армия, повдигна още един трансатлантически проблем. Стремежът на Европа да се освободи от американската опека роди тази идея, а Вашингтон се изнерви от мисълта, че еврокорпусът може да намали американското влияние в Европа, след като НАТО престане да бъде средство за манипулация. За подобни опасения от американска страна се говореше отдавна и в крайна сметка тези противоречия лъснаха напълно на срещата в Брюксел на министрите на отбраната на страните от алианса. На този форум към търговските и банановите войни и караниците около генетично модифицираните храни Европа и Америка открито прибавиха тлеещия доскоро спор - този за ролята на НАТО в европейската политика.
Идеята за общата външна политика и отбраната и в частност плановете за създаване на европейски войски се родиха след кризата в Косово. Бомбардировките на НАТО в Югославия показаха, че европейските държави не са способни сами да водят подобни операции. Американците "великодушно" поеха военната част от кампанията (както каза говорителят на НАТО Джейми Ший, "не може ние да похарчим милиарди долари за военната победа, а европейските съюзници да не приготвят милиони, за да гарантират мира") и оставиха на ЕС да задели въпросните милиони за следвоенното възстановяване на региона. Войната в Косово показа и още нещо - че докато доминираният от САЩ Северноатлантически пакт е единствената организация, на която може да се разчита в подобни кризисни ситуации, Европа ще трябва да се съобразява с лидерството на Вашингтон. За да си извоюва независимост в областта на сигурността, ЕС реши да създаде 60-хиляден корпус за действия в райони на кризи, които не са в полезрението на НАТО. Концепцията гласи, че новите сили трябва да се появят на бял свят до 2003 г. Те трябва да бъдат мобилизирани до два месеца и веднъж разположени в определен регион, да останат там за една година. Тяхна главна цел е участието в спасителни операции и мироопазващи мисии, а също и при овладяването и предотвратяването на кризи.
В началото САЩ приеха тази концепция благосклонно главно заради нежеланието да пращат американски войски там, където няма пряко замесени американски интереси. Когато обаче на срещата в Брюксел бе обсъдена практическата страна на въпросите около еврокорпуса, американският министър на отбраната Уилям Коен реагира твърде агресивно и нервно. "НАТО може да се превърне в реликва от миналото, ако не бъде регламентирано правилно отношението с бъдещите европейски сили. Освен това в пакта не може да има европейско военно лоби", заяви разпалено Коен. Той уточни, че предупрежденията му ще се сбъднат, ако двете организации не координират действията си и ако еврокорпусът започне да конкурира НАТО, вместо да бъде негово допълнение. По-късно Коен призна, че езикът, който е използвал, вероятно е бил шокиращ за мнозина. Според американската страна имало твърде голяма вероятност да се стигне до сблъсък на интереси, а единственият начин това да бъде избегнато е пълната координация с командването на НАТО. Или с други думи, за всяка своя стъпка корпусът трябва да иска съгласието на командването на пакта.
Тежката роля на арбитър в спора се падна на генералния секретар на пакта Джордж Робъртсън. На обвиненията, че еврокорпусът ще подкопае единството на НАТО, той отговори така: "НАТО остава основният камък в европейската сигурност и единственият механизъм за колективна сигурност. Европейците нито се опитват да направят конкурентна на пакта структура, нито пък да го дублират. Това, което те искат, е да оправят сами неразбориите в задния си двор."
В думите на Робъртсън има много логика и Вашингтон не би трябвало да се притеснява, тъй като засега няма индикации (с малки изключения от страна на Франция, която е най-ревностният привърженик на евросилите), че когато бъде създаден еврокорпусът, ще се задейства извън посоката, определена от концепцията за външната политика и отбраната. В такъв случай американските обвинения, че евросилите ще дублират функциите на НАТО или че ще доведат до дискриминация на страните, които са в пакта, но не са членки на ЕС, може би ще се окажат по-скоро демонстрация на сила. Разбира се, след като и двете организации са свързани със сигурността, припокриването на функции е неизбежно. Това и многото според Коен "висящи въпроси" бяха само част от причините на срещата в Брюксел да не бъде решено нищо. Не бе прието и американското предложение акциите на корпуса да бъдат планирани само след пълното одобрение на НАТО. Форумът обаче показа, че в битката за европейската отбрана САЩ няма да спрат да обвиняват европейците в нелоялност, докато ЕС не се съгласи да постави еврокорпуса под командването на НАТО.
"Желязната банка" и крахът на турската икономика
Нахиде Дениз*, Кирил Кирилов
Миналата седмица Турция изживя най-сериозната финансова криза за последните 10-ина години, чийто отзвук ще продължи поне в близките месеци. В коментарите на местни наблюдатели кризата се свързва дори с намеренията на ЕС да принуди Турция чрез МВФ да отстъпи във връзка с кандидатурата за членството си в евросъюза. Според този сценарий, доста нереалистичен наистина, стартът на кризата е даден едновременно в Брюксел, Париж, Лондон и Виена. Невидима ръка започва да тегли долари от турския пазар. Всеки един от тези долари хлътва в трезорите на европейските банки. Започнала безшумно, операцията отваря огромни пукнатини в турската икономика, която е обхваната от треска.
Тъй като и бездруго икономиката не е в релси - инфлацията е традиционно в пъти по-висока от средноевропейската, външната търговия едва крета, бюджетът не е балансиран, а банковата система е силно задлъжняла, то ситуацията така или иначе щеше да излезе извън контрол. Розовите изказвания на партийните лидери с нищо не правят картината по-добра. Проблемът с поставянето на банките под особен надзор е едната посока на финансовата криза. Изплашени от развитието на събитията в Турция, чуждите инвестиционни фондове изтеглиха около 7 млрд. долара от страната; лихвите скочиха до 1700 на сто, а цената на акциите на борсата се срина до стойности под 40% от това преди дни. Както всяка икономическа криза, и тази започна първо от финансовия сектор. Същевременно турската лира през последната година поевтиня два пъти спрямо еврото.
Според коментарите на турските източници проблемът за Кипър стои в дъното на кризата, тъй като той е включен в препоръките на ЕС за кандидатурата на Турция. Турция протестира, дори заплаши, че ще се откаже от кандидатурата си точно в навечерието на съвещанието на външните министри в Брюксел. Ялдън Доан, коментатор на в. "Миллиет", като задава въпроса "кога европейските банки започнаха да изтеглят авоарите си от Турция", отговаря - "След като Турция възрази на включването на кипърския проблем в препоръките за кандидатурата. " Съществува мнение, че този проблем е включен в препоръките по искане на Атина.
Другият проблем, срещу който Турция протестира, също е свързан с Гърция т.е. се отнася до включването на териториалните проблеми с южната й съседка (в Турция този проблем се нарича егейски проблем) в препоръките. Колкото до другите, също важни за Турция препоръки - телевизионни предавания на кюрдски език, премахване на смъртното наказание и т.н., се счита, че няма да има трудности.
Стартът, ако наистина е имало изкуствено създаден такъв, е премерен точно - предизвиквайки финансова криза, Турция да бъде принудена да отстъпи по кипърския проблем, или грубо казано "дай Кипър и ще получиш финансова стабилност", или по-меко казано, "седни отново на масата за преговори и икономиката ще влезе в релси". С развихрянето на кризата Турция започна да отстъпва. Правителството най-сетне се съгласи да приватизира задлъжнялата телефонна компания.
В навечерието на брюкселското съвещание МВФ обяви, че ще намери разрешение на кризата. МВФ изпрати делегация в Анкара, която да проучи ситуацията на място и да изчака решението на срещата в Брюксел. Според турските медии МВФ предпочете да изчака какво ще стане с препоръките - ще успее ли ЕС да склони Анкара или ситуацията ще остане непроменена. На 4 декември в Брюксел бе постигнато съгласие между ЕС и Анкара. В новия текст на препоръките (коментатори твърдят, че е ревизиран подобно на този от Хелзинки м.г.) кипърският и егейският проблем фигурират, но с променена формулировка - кипърският проблем да се решава в рамките на политическо решение и на политически диалог.
Турски наблюдатели коментират, че по този начин "кипърският проблем е изваден от сферата на условията за кандидатурата на Турция за ЕС, каквото е искането на Анкара". Че Анкара е доволна, стана ясно, след като премиерът Бюлент Еджевит обяви, че ще участва в срещата на високо равнище в Ница (7-8 декември). Пак според турски наблюдатели новата формулировка е направена така, че да задоволи и Анкара, и Атина.
Междувременно МВФ още на 5 декември даде сигнали, че "ще отвори кесията". Последва изявлението, че ще бъдат отпуснати общо 10 млрд. долара кредити - 2.5 млрд. по текущото споразумение и допълнителни 7.5 млрд. "спасителен пакет", а това е доста над очакваното. Първият транш от кредита се очаква към 20 януари. Така турската икономика получи нов тласък, а лихвите започнаха да падат.
Този "финансов допинг" е сигнал за това колко важна е турската икономика, която въпреки нестабилността си (Турция години наред поради лоша политика не успя да стабилизира икономиката си) е влиятелен фактор за региона, от една страна, и от друга - гаранция за успеха на програмата на МВФ. МВФ добре осъзнава, че ако Турция не успее да се справи с кризата, това може да има отрицателни последствия за развиващите се пазари, чуждестранните инвеститори може да се изплашат и да избягат. Едновременно с това обаче програмата на МВФ увеличи безработицата в страната, заплатите паднаха, увеличи се социалната несигурност. Над един милион служители от обществения сектор миналата седмица организираха генерална стачка срещу програмата на МВФ.
Типичен случай за това, което доведе до кризата, бе поставянето под контрола на държавната банкова надзорна комисия на Demirbank. Поставянето на "Желязната банка" (така се превежда от турски името Demirbank) вдигна броя на турските банки под специален надзор до 11, което означава, че финансовата система на страната е тотално разклатена. Крахът започна, след като една група банки, които надхвърлиха своите резерви, за да влязат на пазара на ценни книжа, се обърнаха към междубанковия пазар за помощ, останалите банки отказаха да отпуснат средства и лихвите стремително хвръкнаха нагоре.
Но ситуацията с Demirbank има и положителна страна - тя показва, че правителството в Анкара наистина заслужава оздравителния пакет на МВФ, показвайки, че се опитва да направи всичко, за да овладее хроничната инфлация и обичайната нестабилност на банковата сфера през последното десетилетие.
Приоритет на правителството би трябвало да бъде възвръщането на доверието в банковата система - най-големите турски банки все още изглеждат стабилни и това може да послужи като основа за решаването на проблема. От друга страна, оздравяването на финансовата система ще изисква време, дори с помощта на МВФ, а през това време правителството трябва много внимателно да следи фундаменталните икономически показатели.
От години насам кредиторите от последна инстанция във Вашингтон апелират към правителствата на икономики в преход - отворете своите финансови пазари и либерализирайте икономиките си и тогава ние ще можем да ви помогнем в случай на внезапна финансова криза. До този момент Анкара стриктно изпълнява указанията, написани на хартия от кабинетните икономисти във Вашингтон. Но ако тази стратегия не сработи и този път, няма ли това да означава, че тя е безплодна и неспособна да работи в реалната икономика въобще.
Германия търси себе си и европейските пари
Големите германски банки се опитват да налучкат правилната стратегия, която ще им осигури спокойно бъдеще
Георги КАТАНОВ
Задаващото се забавяне на икономическия растеж в САЩ и Западна Европа е неприятна новина за големите банки, тъй като ще доведе до намаляване на приходите им и дори може да изправи пред тежки изпитания някои от тях. Ще се увеличат лошите кредити, инвестиционните отдели ще пострадат от намаляването на сливанията и емисиите на акции, както и от падането на цената на корпоративните облигации, които притежават.
Дори всичко да се размине без тежки сътресения в най-голямата европейска икономика - германската (както най-вероятно ще стане), немските банки едва ли ще запомнят с добро 2000 г. Трите най-големи частни банки, намиращи се във Франкфурт - Deutsche, Commerz и Dresdner, заформиха странен триъгълник, в който първите две последователно опитаха да се слеят с Dresdner, но не постигнаха успех.
Правителството успя да наложи отмяната на данъка върху продажбата на акции в други компании, но не направи нищо, за да изравни положението на търговските банки със спестовните каси и банките, собственост на федералните провинции и получаващи големи държавни субсидии. Еврокомисарят Марио Монти, отговарящ за конкуренцията, обеща да наложи санкции, ако положението не се промени, но засега делът на четирите най-големи банки на пазара на услуги за населението е около 20%.
Различните банки виждат различен изход от ситуацията. Гигантът Deutsche bank (DB), заемащ второ място в света по активи - 843.8 млрд. долара, полага големи усилия да се превърне от търговска в инвестиционна банка от ранга на Merrill Lynch. Последната реорганизация, която беше утвърдена в началото на месеца, е доказателство за влиянието на изпълнителния директор Ролф Бройер, който си пада повече по атрактивните американски инвестиционни банки, а не по традиционните услуги за бюргерите.
Две години след като беше разделена на пет отдела, DB се консолидира в две подразделения - инвестиционно, което ще обслужва институционалните инвеститори и корпоративните клиенти, и управление на активите, в което влизат услугите за физическите лица и т.нар. private banking - специално обслужване на най-богатите клиенти.
В основата на реорганизацията са двама американски банкери - Едсън Мичъл и Майкъл Филип, които през юни станаха първите чужденци, избрани в борда на директорите на DB. Заедно с фаворита за наследник на Бройер - Йозеф Акерман, те ще трябва да решат дали си струва да запазят универсалния характер на банката, или да последват примера на J.P. Morgan и да се посветят напълно на инвестиционните услуги.
Според британското списание "Банкер" германската банка, която заслужава най-много похвали, е мюнхенската HypoVereinsbank. Шефът й Албрехт Шмидт заложи на създаването на широка мрежа от регионални клонове и работа с физически лица. Това е основната причина баварците засега да отхвърлят идеята за сливане с някоя от франкфуртските банки. Създаването на HypoVereins ще влезе в учебниците по корпоративни финанси, след като едва след приключването на сделката стана ясно, че бившата Bayerische Hypotheken-und Wechselbank е понесла огромни загуби от инвестиции в недвижима собственост, за които трябваше да бъдат заделени 5 млрд. марки.
Въпреки това сделката е на път да се окаже успешна, тъй като не доведе до загуба на служители и клиенти, а планираното изграждане на единна компютърна мрежа беше приключено предсрочно. Новото предизвикателство пред банката е поглъщането на Bank Austria, което ще я изведе на трето място в Европа по активи (646.2 млрд. долара) след Deutsche Bank и BNP Paribas. Сделката ще разшири присъствието й в Централна Европа - тя ще бъде най-голямата чуждестранна банка в Полша и Чехия, където ще притежава съответно третата и четвъртата по големина банки.
Освен това HypoVereinsbank притежава банки в Словакия и Унгария, както и в Швейцария и Холандия. Следващите покупки обаче, изглежда, ще бъдат в Западна Европа - банката вече притежава 10% от Banco Popular Espanol, а за потенциален партньор се считаше Bank of Scotland, която в момента е на път да се слее с Abbey National, образувайки петата по големина банка във Великобритания, не е изключена и сделка в Скандинавия.
Докато Deutsche Вank ще продължи усилията да се нареди сред най-големите инвестиционни банки в света, а HypoVereinsbank ще преследва противоположна стратегия, положението на Commerzbank и Dresdner Bank изглежда нестабилно. Провалът на сливането им поради несъгласие за цената ще ги откаже за известно време да търсят сближаване, но това е сред малкото им шансове да участват в сделка от подобен ранг на равни начала. Още повече че успехът на Vodafone при поглъщането на Mannesmann AG показа, че германското правителство е готово да остави пазарът да определи изхода от сделките, което може да подтикне чуждестранни банки да опитат късмета си в Германия.
Шефовете на Commerzbank решиха да се подсигурят срещу неочаквано поглъщане, предлагайки на италианската застрахователна компания Assicurazioni Generali и испанската банка Banco Santander Central Hispano да удвоят дела си до 10%. Италианците приеха, но иберийците отказаха, с което поставиха под въпрос обещанието на ръководството да запази независимостта на банката и след пет години.
Тактиката "ела, вълчо, изяж ме" не е по вкуса на Dresdner и единствената германска банка, представена в България, се опитва да натрупа критическа маса, която ще я направи недосегаема за апетитите на конкурентите й. През септември тя обяви, че купува за близо 1.5 млрд. долара американската инвестиционна банка Wasserstein, която заема пето място по приходи от сливания и съветваше Time Warner в сделката с America Online. Освен това Dresdner ще купи Lombardkasse, през която минават 20% от сделките на Франкфуртската борса. През септември Dresdner обяви, че ще се откаже от сътрудничеството с Banque National de Paris, която след поглъщането на инвестиционната банка Paribas се превърна в неин конкурент. До края на годината двете банки трябва да решат как да си разделят съществуващите съвместни представителства в Източна Европа, но председателят на Dresdner Бернд Фархолц обяви, че това не означава, че банката е загубила интерес към Източна Европа, напротив - тя ще разшири присъствието си на основните пазари - Русия, Унгария, Чехия и Полша.
Назад към бъдещето
Русия ще започне новото хилядолетие със съветския химн и може би с по-малко дългове
Георги КАТАНОВ, Москва
Необясними неща стават напоследък в Москва - президентът Владимир Путин пие бира с британския премиер Тони Блеър и усилено учи английски, а в същото време внася законопроект за връщането на мелодията на химна на СССР. Въпреки всичките слухове Путин заявява, че няма да сменя министри, а в същото време икономическият му съветник Андрей Иларионов обявява, че кабинетът не е изпълнил задачите си и тази година е загубена.
Мисията на Международния валутен фонд напусна столицата, без да постигне споразумение с правителството, но премиерът Михаил Касянов успя да убеди германския канцлер Герхард Шрьодер, че си струва външният дълг на Русия да бъде конвертиран в собственост в руски компании. Същите тези компании, от които западните инвеститори изведнъж започнаха да се отказват, продавайки акциите им с темпове, достойни за кризисните дни на лятото на 1998 г., но след това се усетиха, че нищо особено не се е случило в Русия, и отново започнаха да купуват.
В навечерието на президентските избори освен всичко друго Кремъл се опита да забърка в образа на Путин желанието на руснаците за силна ръка, която ще въведе ред и носталгия по съветското величие. По-късно се оказа, че това не е напълно измислен образ - едно от първите решения на Путин беше да раздели страната на седем района и да назначи в тях свои представители, започвайки кампания за възстановяването на пълния контрол над регионите.
Във външната си политика президентът не отстъпи нито на крачка по най-важните въпроси за Русия - войната в Чечения, изграждането на противоракетна отбрана в САЩ, разширяването на НАТО. Някои от бившите съветски републики, които демонстрираха пълна независимост от Москва, започнаха да усещат все по-силен натиск - Украйна е на път да се прости с транзитния газопровод, грузинците вече могат да пътуват в Русия само с визи.
Путин не може да не разбира, че връщането на мелодията на съветския химн, написана първоначално като химн на болшевишката партия, ще бъде прието като знак извън Русия, при това не особено доброжелателен. Въпреки че значителна част от руснаците желаят възстановяването на химна, Путин разполагаше с достатъчна парламентарна и обществена подкрепа да запази сегашния вариант, още повече за това го призоваха патриархът Алексей, Александър Солженицин, примабалерината Мая Плисецкая, виолончелистът Мстислав Ростропович, лидерите на Съюза на десните сили и "Яблоко" или тези, които навсякъде по света минават за духовен елит. Един от лидерите на СДС Анатолий Чубайс нарече решението на Путин историческа грешка, която може да бъде изкупена само с изваждането на тялото на Ленин от мавзолея му. Съпартийците на Чубайс в парламента изтъкнаха, че какъвто и текст да бъде подбран, руснаците винаги ще свързват мелодията с думите за нерушимия съюз и партията на Ленин, която води народа към светло бъдеще.
Подкрепата на Шрьодер за предложението "дълг срещу собственост" изненада мнозина на Запад, тъй като досега Берлин беше най-непримиримият кредитор на Русия, настояващ за пълно и навременно изплащане на дълговете. На 1 януари 2000 г. задълженията на Москва към Парижкия клуб бяха 39.5 млрд. долара и от него 39% се падаха на Германия, а до края на годината той ще нарасне до 48.4 млрд. През следващата година Русия трябва да плати 3.9 млрд. долара, от които по-малко от милиард са предвидени в бюджета и това формално може да послужи като основание за Москва да се откаже да плаща.
Все още не е известна реакцията на останалите членове на ПК, както и на частните банки от Лондонския клуб, които се съгласиха да опростят част от дълга на Русия и напълно основателно разчитаха, че ПК ще се съгласи на подобни отстъпки. Според премиера Касянов Германия може да получи акции на "Газпром" и "Единните енергийни системи", както и в държавните банки. Вицепремиерът Алексей Кудрин обаче заяви, че не може да става въпрос за "Газпром" и това, което всъщност Русия предлага, е оформянето на дълга като инвестиции в Русия.
Дори Москва да се съгласи с първоначалния вариант, съществува законово ограничение за чуждестранното участие в големите компании, а Държавната дума не е особено благосклонно настроена към по-нататъшна приватизация. Освен това не е ясно по какви цени ще бъдат оценявани дяловете, защото, ако се използват пазарни котировки, срещу дълга си Русия ще трябва да отдаде всичките си що-годе привлекателни компании, тъй като дори капитализацията на най-големите петролни компании не надхвърля няколко милиарда долара.
Съгласието на Шрьодер вероятно се дължи на опасението, че активните действия на Блеър ще превърнат Великобритания в партньор №1 на Русия в Западна Европа с всички произтичащи от това негативни последици за германските компании. А само преди около година политиците от ЕС клеймяха с пълна сила войната в Чечения и заплашваха Русия с изключване от Съвета на Европа.
Последната присъда
Financial Times
След месец, прекаран в преброяване на бюлетини и юридически битки, президентските избори в САЩ вече са близо до своя финал. Републиканският кандидат Джордж Буш-младши и съперникът му Ал Гор са на една присъда разстояние от победата или загубата в президентската надпревара. Неотдавна окръжен съд във Флорида реши, че няма неоспорими доказателства, които да показват, че повторното преброяване на гласовете ще стопи разликата в полза на Буш. След това Гор се хвана за последната останала му възможност и обжалва това решение във върховния съд на щата.
Каквото и да е решението на магистратите, и двамата кандидати трябва да разберат, че навременният отказ от продължаване на съдебната борба ще бъде само от полза за американската политическа система. Юридическите сражения продължиха предостатъчно.
Междувременно в един от окръзите на щата започна дело, заведено от привърженици на демократите, в което се оспорва легитимността на избирателните списъци, подготвени от републиканци. Досега Гор настояваше, че действията му са продиктувани от едно желание - всички гласове да бъдат преброени и взети предвид. Вицепрезидентът може би трябва да спре дотук, защото, ако смени изведнъж тактиката и поиска да бъдат отхвърлени няколко хиляди републикански гласа заради неправилно регистриране, това би накърнило морала и престижа му.
Ако съдът признае победата на Буш, нещата ще са ясни. Но магистратите може да се произнесат в полза на Гор, което не означава, че изборът е приключил. А Буш не бива да притиска местните власти да определят членовете на избирателната колегия от Флорида, защото процедурата по определянето на крайните резултати от щата няма да е завършила. При толкова много прецеденти последното нещо, от което се нуждае Америка, е да бъдат определени членовете на избирателната колегия, преди да бъдат известни окончателните резултати от слънчевия щат.
Федералният върховен съд разбра, че цялата тази политическа битка е твърде вредна за държавата, и затова постанови, че казусът трябва да бъде решен от съда във Флорида. Най-мъдрите съдии в САЩ знаят, че освен всичко останало тази безконечна юридическа битка заплашва репутацията на много хора, включително и техния авторитет. Безспорно и Буш, и Гор имат право да приложат всички юридически средства, за да са сигурни, че самите те не са жертва на злоупотреби. Необходимо е обаче и двамата да разберат, че отговорността им пред демократичните принципи на САЩ е далеч по-важна от личната им победа или загуба.
Не аз, а Васко Нинов дължи милионите на резервa
Страхил Димчев, шеф на "Олимп груп" ООД, пред "Капитал"
- Всички горива, които са взети от "Олимп груп", са платени на Държавния резерв. Парите, които се дължат на резерва, се дължат не от "Олимп груп", а от Балканска универсална банка и от фирмата на Васко Нинов "Ники стар", за което има заведено дело и се съдим в момента.
- Преди да подпишем договора с резерва, имахме подписан договор за съвместна дейност между "Олимп груп" и Васко Нинов като едноличен собственик на "Ники стар". Въз основа на този договор ние сключихме сделката с Държавния резерв. За целта ни беше издадена гаранция от Балканска универсална банка. Целият контрол по сделката - по изтеглянето на горивото, продажбите и разплащането, се осъществяваше от банката и фирмата на г-н Нинов. Уговорките ни бяха да си поделим поравно печалбата от сделката. Проблемът е, че "Ники стар" започна да бави разплащанията. Васко Нинов всеки ден отлагаше и отлагаше, докато се стигна до момента, в който той отказа да плати и един лев. Фирма "Олимп груп" пое всички разходи по сделката включително транспортните разходи и ДДС. Де факто той източи фирмата ни, защото ние не получихме никаква печалба от тази сделка.
- Васко Нинов дължи целия остатък по дълга към Държавния резерв, тоест около 5 млн. лева. Освен това той дължи пари към митница Русе, за което имаме документи. Ние внасяме бензин и дизелово гориво, плащаме чрез банката на Васко Нинов (Балканска универсална банка - бел. ред.) с платежни нареждания мита и Васко Нинов не превежда парите на митницата. Аз отидох при него да говорим. Той каза, че това не е грижа на фирмата, а на банката, но до ден днешен не е превел митата. Има си платежни нареждания, лично прокуристката Данка Петрова ги е подпечатала пред наши служители в присъствието на Васко Нинов. Експедициите са направени, има товарителници на неговата фирма и досега нито един лев не е преведен на митниците.
- Така е. Не само "Олимп груп", но и други фирми са излъгани от Васко Нинов. Аз мога да ви кажа кои са тези фирми и е за сериозни суми. Мога да кажа и как Васко Нинов е придобил хотел "Родина". Чрез контролния пакет на РМД-то Васко Нинов държи 62% от хотела. Това е по неговите думи, тъй като трябваше да продаваме заедно хотела. Парите за покупката ги е взел от човек назаем и все още не ги е върнал.
- Когато се стигна до сключване на договора за горивата, ние отидохме в резерва и им казахме, че БУБ ще ни даде банковата гаранция. Техни юристи отидоха в банката, провериха дали е стабилна и казаха "да". След това прокуристката на банката Данка Петрова с нейни служители са отишли и са уговорили текста на банковата гаранция и всички други документи, които трябва да ни се дадат. Беше издадена банкова гаранция за 8000 тона дизелово гориво. След това започна тегленето на горивото. Аз съм платил всички горива, които съм получил. Дойде моментът, когато трябваше да се разплатим окончателно. Тогава Васко Нинов помоли резерва да разсрочат плащането, както и да бъде издадена нова банкова гаранция, тъй като банката имала временни затруднения. Продавал банката и ще се разплати веднага. Беше издадена нова банкова гаранция, като трябваше да се платят лихви за срока на просрочието. Когато дойде вторият срок за разплащане, юристите на резерва отишли да предявят банковата гаранция, но с документите са предали и оригиналната банкова гаранция, която веднага е изчезнала от банката. Но аз имам копие от банковата гаранция и тя е описана в оригинален документ - споразумителен протокол, който е в три екземпляра. Единият е в мен, другият във Васко Нинов, третият е в друго лице, което също е страна по сделката. Там е описано подробно с оригинални подписи на изпълнителните директори на банката, на прокуриста, на Васко Нинов, моя и на другото лице.
