ЕС открехна още малко вратата за България
България е доволна и от малкия напредък
Илин СТАНЕВ
След старта на единната валута обвиненията към Европейския съюз в евросклероза започнаха застрашително да нарастват. Посланията на Брюксел станаха все по-противоречиви и звучат неразбираемо не само за демонстрантите против глобализацията, които тази седмица направиха опита да окупират Ница, където ЕС трябва да приеме поправките в основните си договори (общо 109 страници). Въпреки че формално те целят облекчаване на разширението на съюза за последната година, не остана източноевропейски лидер, който да не се възмути от тромавия и неефективен Брюксел. В интервю за британския "Таймс" чешкият президент Вацлав Хавел каза, че ЕС е погребал историческата задача за обединението на Европа в "десетки хиляди технически, административни и икономически детайли".
След острите си интервюта през предходните две години българският премиер Иван Костов вече не критикува Брюксел лично, или поне не публично. България получи покана за членство миналата година, тази година правителството може да се похвали с отмяната на визовия режим. Както самият Костов се изрази при срещата си с български студенти в Ница, където участва на Европейската конференция (форум, на който заседават членките и кандидат-членките на ЕС), България е получила вече много в аванс. Затова и в Ница българската делегация не отправи особени претенции към ЕС. Едва ли някой се съмнява, че София е далеч зад отличничките, като при това доскоро трябваше да се бори и с наложените й визови ограничения и балкански имидж.
Тази инерция очевидно не може да бъде преодоляна бързо.
В изказването си пред конференцията Костов наблегна на благодарностите за отмяната на визите, пожеланията за успех в институционалните реформи на ЕС. Почти половината от речта му обаче бе съсредоточена върху балканските проблеми и българския принос за демократизирането на региона. Последното явно предизвиква все още основният интерес на европейските политици. На срещата с колегите си от Европейската народна партия външният министър Надежда Михайлова (която е зам.-председател на партията), освен че за пореднен път лобира по визовия въпрос е съобщила и актуалната оценка на ситуацията на Балканите.
Прекомерната заинтересованост на европолитиците от региона може и да е разбираема на фона на все още незаглъхналата война в Югославия, но едва ли помага на София да се съсредоточи върху членството си в ЕС. Подобно признание направил и Иван Костов в неформалния си разговор с българските студенти в Ница, като заявил, че България трябва да работи сериозно, за да се дистанцира от някои от съседите си. Иначе план-програмата за следващата година е България да бъде призната за функционираща пазарна икономика - нещо, върху което Иван Костов и еврокомисарите имат фундаментални различия.
Обременена от своите си проблеми, България изглеждаше направо лежерно на фона на останалите кандидат-членки, които не скриваха притеснението си от провал на междуправителствената конференция, която трябва да приеме поправките в основните евродоговори. Ако страните членки не успеят да се договорят как трябва да изглежда бъдещата институционална структура на съюза, разширяването може да се отложи за неопределено време от страх новите членки да не блокират и без това тромавия Брюксел. За страните от Източна Европа (с изключение на Румъния и България), които са си поставили цел да приключат преговорите за присъединяване към 15-те през 2002-2003 г., това наистина е проблем. Още повече че вече Германия и Италия предложиха провеждането на нова междуправителствена конференция, която да се проведе до 2004 г., ако тази в Ница завърши с неуспех. Тъй като приемането на новите институционални структури трябва да стане поне една година преди присъединяването на новите членки, много страни се страхуваха, че могат да се изпълнят мрачните прогнози за отлагане на разширяването поне до 2005 г. Въпреки оптимистичното заявление на Надежда Михайлова, че досега ЕС е идентифицирал проблемите, а сега почва да ги решава, това все още не е всичко. Както отбеляза агенция "Блумбърг", на ЕС бяха необходими 26 години, за да се договори за точните съставки на шоколада, и не е ясно дали 300 часа преговори са били достатъчни за компромис по новата институционална структура на съюза.
На пръв поглед евентуално отлагане може и да няма директен ефект върху България, която официално си е поставила за цел да завърши преговорите с ЕС до 2006 г. Успехът в Ница е важен за България, за да не се получи "малко разширяване", в което ножицата между страните кандидатки да се отвори още повече. Дори и да се появи само съмнение за възможно отместване във времето на приемането на първите нови членки, то може да има психологически ефект върху София. Едва ли той ще е свързан с нарастването на европесимизма в България (който се появява в страни, които имат нещо да губят от присъединяването си). По-скоро това може да всее съмнение и у малкото инвеститори, пожелали да вложат парите си в България.
Естествено
Засега инвеститорите проявяват сериозно недоверие не толкова към потенциала на европейските икономики, колкото пред неефективността на наднационалната им шапка в Брюксел, която е далеч от съвременната мода и ако и да не пречи на ефективността на евроикономиката, няма особени доказателства, че помага. Структурата на Европейския съюз прилича на дреха, която е била нагаждана не само според размера на притежателите й, но и от страха им някой от тях да не се почувства по-свободно в нея. Нейната безформеност обаче съвсем не отразява мястото, където ЕС иска да бъде.
Реформите в ЕС целят да се спре блокирането на решения, които целят по-силна интеграция на страните от ЕС. Това обаче е и основният препъни камък пред реформите в съюза, защото повечето страни все още имат различни приоритети. В момента 20% от всички решения в Съвета на министрите, мястото, където се приемат ключовите законодателни норми, се взимат с единодушие, което не позволява истинска унификация. Пример за това е несъгласието на Англия, Ирландия и Люксембург другите страни - членки на ЕС, да им налагат своята политика в областта на данъчното и социалното законодателство. Различията в тези области обаче пречат за взимането на координирани решения, което може да не пречи на функционирането на един общ пазар, но едва ли подпомага една единна икономика. Проблемът се усложнява и от желанието на Германия при вземането на решения да се отчита и размерът на населението. Германците вече не искат да се примиряват с факта, че върху тях се налага диктат, особено след срива на еврото, заменило сигурната марка.
Противоречията в тази област обаче могат да ускорят приемането на идеята за "засилено сътрудничество", т.е. провеждане на определена политика, дори част от членките на съюза да не желаят да се присъединят. Това обаче среща силна опозиция от страна на традиционно скептичната Великобритания. През седмицата дори прехвърчаха искри между Лондон и Париж, защото мъгливият Албион не приема идеята за европейска армия, която да функционира отделно от НАТО. Американският министър на отбраната Уилям Коен дори предупреди, че така НАТО може да стане излишно, което би заплашило трансатлантическото сътрудничество. Липсата на по-силна интеграция в областта на сигурността обаче пречи на ЕС да се изяви като истинска глобална сила.
На този фон реформите в Европейската комисия, изпълнителния орган на съюза, изглежда, ще минат по-леко. Франция, която е основният двигател на тези промени, предложи да се ограничи броят на комисарите, за да не се блокира работата на комисията, когато бъдат приети новите членки на ЕС. Принципът досега е, че всяка страна има право на един представител, а големите - на два. Малките страни сега в ЕС, както и кандидатките за членство, включително и България, се противопоставят на тази идея, но тя рано или късно ще мине. Особено ако се приеме предложението на Белгия да се засили още повече ролята на Съвета на министрите, в които заседават представителите на националните правителства.
Новата европейска кройка засега има малко общо с България. Проблемът обаче е колко бързо ще се движи София към ЕС, за да не остане дълго пред портите на Европа. Важното е страната да не изостава много, защото с приемането на новите членки на ЕС бързо може да настъпи разочарование от разширението - нещо, което вече стана с НАТО.
Нетикет
или неписаните правила на доброто държание в мрежата
Катерина Огнянова
Всеки от нас ежедневно води десетки съдържателни или не толкова съдържателни разговори с различни хора, по различен повод, в различни ситуации. Всички те имат контекст и набор от правила, които участниците спазват. Макар и не толкова явно, същото важи и за общуването чрез интернет.
Долните правила не са задължителни за никого. Не ви очаква нищо страшно, ако нарушите някое, но от своя страна, ако ги спазвате, печелите добро отношение и правите добро впечатление в някое уеб-общество - или поне са начин да не ви гонят твърде често от форуми и чатове. Впрочем дори и да решите да не посветите живота си на спазването на тези препоръки, добре е да ги знаете, за да можете след това да ги нарушавате с ясно съзнание за собственото си неморално поведение.
Първото, което се забелязва в нечий текст (когато още не знаеш дали авторът е Шекспир или Бай Генчо), е външният вид. Интернет-правописът е много специфичен - на места почти отсъства като норма. Използват се абревиатури, омоними, думите се опростяват максимално... и за различните общества обичайните практики в писането са различни. Можете да обърнете внимание на шрифтовете и цветовете на текста си. Разбира се, съчетаването на цветове е въпрос на вкус и личен избор. Ако смятате, че розови букви на жълто-зелен фон ще изразят най-пълно богатата ви душевност, предизвиквайки положителни емоции у читателя (у мен лично предизвикват по-скоро главоболие) - то моля, заповядайте. При по-внимателно вглеждане обаче бихте могли да установите, че съчетания като бяло върху жълто въпреки несъмнената си художествена стойност са нечетими. И макар да изпитвам голяма любов (несподелена) към синия цвят, когато получа ICQ-съобщение със светлосини букви на светлосин фон, не се чувствам щастлива.
Още нещо, което бързо се научава онлайн: в много домейни съставянето на текст само от ГЛАВНИ БУКВИ се счита за висша форма на нелюбезност. Ако искате да наблегнете на нещо в изказването си, можете да използвате болд или италик текст. Ако сте в обикновен текстов режим, който не позволява използването на такъв формат, можете да маркирате думите *така* или така_.
Първото и основно, което трябва да се има предвид: независимо дали говорим очи в очи или през километри кабели и жици, срещу себе си имаме жив човек (с пренебрежимо малки изключения). Този факт твърде лесно се забравя, когато не виждаме събеседника. Затова е добра идея да си задаваме от време на време въпроса "бих ли казал това на някого, koйто седи на съседното бюро или бих ли искал някого да каже това на мен".
Макар и на някои места да се приема като практика потребяването на нецензурни изрази в отговор на произволно изказване, най-общо то едва ли ще ви създаде добра репутация. От друга страна, абсолютно всяко ваше изречение все на някого ще се стори предизвикателно или обидно. В момента, в който напишете в нетематичен уеб-чат "Mеtal rulez", трябва да имате готовност за евентуалния поток оплаквания и обиди, които това може да предизвика. А ако го напишете в IRC-канал попфолк, достъпът на вашия сървър до канала директно ще бъде отрязан. Изводите са два: първо, ако е възможно, заменете изказванията в стил "Нещата са точно така - и да се гръмне всеки, който не мисли като мен" с по-мекото: "А моето скромно мнение е ... ". И второ, съобразявайте се с тематиката и правилата на мястото, което посещавате. Не пускайте готварски рецепти във форум за обсъждане на международната политика. Не се появявайте в канал "ЦДСКА" с фразата "Сини богове". Ако правилата не са ви известни, питайте. Или постойте и почетете, без да се изказвате, докато се ориентирате в ситуацията.
Ето и няколко съвсем конкретни препоръки, извадени от справочниците по добър етикет. Когато отговаряте на писмо, цитирайте точно толкова от оригинала, колкото е необходимо, за да се разбере за какво става въпрос. Не използвайте дълги и шарени подписи. Много внимавайте с адресите на личните си писма - вероятно не бихте искали да пристигнат при погрешен човек. Мейлове над 200-300К се считат за големи. По възможност не изпращайте такива, ако не сте говорили предварително с получателя. Не цитирайте лични съобщения и не давайте нечий е-мейл адрес, icq-номер или други координати, ако нямате изричното съгласие на въпросния човек. Потискайте желанието си да изпращате по мейл или да оставяте във форуми послания със съдържане "Съгласен съм" , "И аз също" или "Точно така".
По време на разговор очи в очи една голяма част от информацията се предава не с думи, а с изражение, интонация, мимики, жестове. Когато разговорът се прехвърли онлайн, тези неща се загубват по пътя. Става далеч по-сложно да се улови настроението на събеседника и да се разграничат сериозните изказвания от несериозните, иронията - от правия текст, искреното възмущение - от престорено-шеговития гняв. Ето защо се търси друг начин да се заместят изгубените изразни средства. На много места из мрежата е прието действия и състояния да се описват в звездички след изказването. * каза сериозно тя, гледайки мъглата пред прозореца си *. Изражението на лицето пък се замества от така наречените емотикони - малки личица, показващи тона и настроението на дадено изказване - например :) значи усмивка, а :Р е изплезено човече (или така :-Р, но чертичките твърде усложняват изписването и повечето юзъри не ги употребяват). Създаването на такива личица вече е получило статут на изкуство, а употребата на някои от тях е разпространена в цял свят.
Всичко това е само част от правилата, по които тече животът в мрежата. Само по себе си спазването им няма да ви осигури одобрението на околните. Но пренебрегването на повече от пет от тях накуп гарантирано ще ви донесе обърквания и неприятности, дори иначе да сте персонаж с ненадминато лично очарование.
Къде да складираме... информация
Красимира Ковачева
Все повече реални понятия от живота извън мрежата започват да звучат смислено и съвсем на място и в нея. Както в реалния живот всеки, попаднал в интернет, малко по малко започва да се адаптира и да изпитва нарастваща ненаситност към всички допълнителни екстри, които се предлагат там, и ако може, безплатно. Нуждата от лично пространство се усеща не само, в, да го наречем, истинския живот. Мрежата също може да предостави глътка интимност за всеки, който я пожелае.
Невинаги сигурността е гарантирана, но пък наистина е примамлива идеята за достъп отвсякъде и по всяко време до вашите лични ресурси, стига да имате подръка компютър и връзка с интернет. На местата, където предлагат тази услуга, обикновено се конкретизира дали става дума за хостване на уебстраница, или просто се предоставя свободно дисково пространство за съхранение на файлове, известно още като виртуален харддиск.
Предоставянето на свободно пространство или хостинг има този плюс, че обикновено става без оглед на това какво слагате там. Във вашия склад можете да сложите например музикални файлове, видеоклипове, документи, снимки и въобще всякаква информация, скрита зад безразборно файлово разширение. Всички сайтове и портали, които предлагат такъв тип хостинг, изискват и регистрация, тъй като посещаемостта е оправдано висока.
Освен това на някои от тези места може да хоствате безплатно личната си уебстраница с всичките й подстраници с хиперлинкове и картинки. При по-слаба инциативност можете просто да си направите албумче под формата на индекс със снимки онлайн, за да не се налага да изпращате такива, или да дадете едновременен достъп на вас и ваши приятели до информация или определени файлове. Можете да складирате секретна или просто лична информация, която не желаете да държите на компютъра във фирмата, за която работите, и т.н, и т.н.
Ако решите, че всичко това ви звучи добре, ето няколко известни и сигурни адреса, към които след кратка регистрация получавате своето късче пространство в Необятното. Всеки от тях си има свои правила за ползване и начин за записване и съхранение на информацията. Препоръчва се внимателното им прочитане.
Веднага се прокрадва и мисълта - какво толкова ще се складира на такива места?
Така че на тези, които не се нуждаят от подобни гигантски виртуални дискове, следните адреси ще са им от полза:
Предоставените дотук адреси са достатъчно изчерпателни, затова и не са включени сайтовете, предлагащи пространство от скромните 20 и под 20 МВ, защото те са стотици.
По отношение на българския безплатен хостинг - той наистина е повече хостинг за уебсайтове, отколкото свободно дисково пространство. Плюс на hit.bg са лесните домейни, които може да регистрирате (например superdomain.hit.bg), както и разрешеният FTP-достъп. Ако се прибави и това, че hit не слага банери и не ограничава трафика, единственият минус е, че уебпространството е едва 10 MB.
Но... като за начален сайт би трябвало да ви стигне. Не трябва да се забравят стоте мегабайта free.techno-link.com, до които за съжаление има достъп само от пределите на България.
Фалити и в B2B сектора
Виктория Давидова
Вирусът на dotcom-провалите започна да се превръща в епидемия. Отначало изглеждаше, сякаш заразата достига само е-търговците на дребно. Оказа се, че бизнесинициативите от B2B сектора също не са имунизирани. А изходът от болестта и в двата случая е безкомпромисно летален.
През април и май фалитите все още се възприемаха като единични случаи с етикета "неподходящо място в неподходящо време". Увеличаването на статистическата им значимост показа, че е време за анализ на причините и техните последствия.
Повече от 60% от фалиралите B2B компании са имали лошо или в екстремните случаи никакво финансово планиране. Това показва изследване на консултантската компания Boston Consulting Group, която наскоро изготви анализ на причините за проблемите в B2B бизнеса. Изследването обобщава, че търговията в интернет е нож с две остриета - от една страна, компанията има преимуществото да използва бързината на осъществяване на транзакцията чрез мрежата, но от друга страна, именно това преимущество става причина за занижени критерии при реализирането на всички останали етапи на една сделка. В анализите си Boston Consulting Group систематизира три проблемни области - разпределението на финансовите средства във времето, неясно изразеното сравнително предимство и липсата на действителна полза за потребителя.
Поддържането на твърде малка разлика между производствена и продажна цена характеризира мнозинството от провалилите се компании. В комбинация с високите разходи по усилията за привличане на твърде широка целева група компанията бързо се оказва в несъстоятелност. Лошото планиране води до закъснели приходи, които от своя страна не достигат за удовлетворяване на оборотните нужди. Липсата на оборотни средства пък е вече познатият сценарий за фалит на повечето B2C компании.
Почти половината от изследваните B2B компании нямали ясно формулирано сравнително предимство. А това е задължителен елемент от характеристиката на всеки продукт или услуга, независимо дали се предлага във или извън мрежата. Ако един новопоявил се е-търговец не успее да покаже на клиентите си в какво е по-добър от традиционните им доставчици, той трудно може да разчита, че те ще работят с него само защото сделката се сключва "по съвременному".
Повече от 20% от проучваните компании не предлагали действителни ползи на потребителите. В най-добрия случай облагодетелствана се оказва само една малка част от целевия пазар. Такъв е случаят с Audiokafe.com - уебстраница, която предлагала най-нови професионални аудиосистеми. Сайтът давал изчерпателна информация за продуктите, но техническите параметри се разбирали само от специализирана група аудиофилм. Всички останали естествено са предпочели да разгледат новостите и да си ги купят в нормален магазин, където биха могли наистина да се уверят в качествата на системата. Някои, като CompUSA въпреки силното си присъствие на традиционния пазар започват да продават по интернет. Инициативата се проваля не само защото в един момент се оказва, че конкурират самите себе си, но и защото не успяват да отговорят на основен въпрос на всеки потребител: "Какво печеля като купя компютър по интернет?"
B2B компаниите имат предимство пред търговците на дребно, защото трябва да отговорят на изискванията на по-малко на брой клиенти, които им правят многократно по-голям оборот оборот. Но се оказва, че това предимство бързо се стопява, ако бизнесът не е организиран добре. Интернет е просто маркетингов похват, не по-различен от директните продажби, промоциите, презентациите и всички други методи за достигане до потребителите. Ползването му не дефинира предимство, а канал за дистрибуция и като всеки канал той трябва да покаже с какво е по-добър от останалите, за да оправдае използването си.
Оптичните компании са на път да превърнат медта в история
Станимир Съръстов*
Въпреки че през последните няколко месеца оптичните компании загубиха част от блясъка си след корекцията на американските фондови пазари, фундаменталните причини, които изкачиха цените на акциите им до рекордни равнища, не са се променили кой знае колко. Според някои последни прогнози медният телефонен кабел, който през XX век беше гръбнакът на световната телекомуникационна мрежа, е на път да остане в историята през следващите 5 години. Заедно с него в историята ще остане и широкоизползваният днес 56K модем. И всичко това благодарение на оптичните кабели и светкавичното развитие на компаниите производители, защото, ако днес използвате меден телефонен кабел и 56К модем, за да получавате данни през своя компютър, максималната скорост, която може да се постигне, е от порядъка на 22-38 хил. бита в секунда. Но ако използвате оптична мрежа от ново поколение, скоростта на предаване на данни, която може да се постигне, е около 20 милиарда бита в секунда. С други думи, ако използваме най-бързия кабелен модем, за да свалим от интернет филма "Матрицата", в най-добрия случай ще са ни нужни поне 7 часа, но ако имаме оптична връзка, това може да стане за около 4 секунди.
Според фондовия мениджър Джон Маккилън (сп. Business Week, бр. 9.10.2000 г.) оптичните компании са на път да стартират най-голямата вълна на създаване на богатство след изобретяването на транзистора през далечната 1947 г. Причината за тези прогнози се крие във факта, че предаването на данни, видеоизображения и гласови съобщения под формата на светлинен лъч (фотони) по оптичните кабели е много по-ефективно от предаването им под формата на електрони по медни кабели. Това е така, защото само по една оптична нишка, която е по-тънка и от човешки косъм, могат да се предават няколко десетки сигнала едновременно под формата на светлинни лъчи в различен цвят.
Миналия месец американската компания Avanex (Nasdaq: AVNX) получи патент за нова оптична технология, която позволява през една оптична нишка да се предават 1000 сигнала, което е с над 6 пъти повече от предния достигнат максимум от 160 сигнала. Изобретателят д-р Саймън Као вярва, че може да се достигне ниво от стотици хиляди сигнали. Ако това се окаже вярно, ще е равносилно на революция в оптичните технологии и както споменава Джордж Гилдър в своя Gilder Technology Report (един от най-четените анализи на Wall Street за новите технологии), "Avanex ще управлява света на оптичните технологии".
Междувременно изобретението на д-р Као даде повод на някои аналитици да формулират т.нар. закон на Као по примера на широкоизвестния от недалечното минало закон на Муърс, според който мощността на компютърните чипове се удвоява на всеки 18 месеца. Според закона на Као пък капацитетът на една оптична нишка при предаването на данни ще се удвоява на всеки 6 месеца. И ако законът на Као безспорно ще облагодетелства потребителите на интернет, защото в крайна сметка ще намали цената на качествения и бърз достъп до глобалната компютърна мрежа, някои аналитици изразиха мнение, че той може да се окаже пагубен за оптични компании и инвеститорите в тях. Повод за такива опасения дава именно аналогията със закона на Муърс, защото всички знаят от историята, че бурното развитие на технологиите и компаниите за полупроводници от началото на 90-те години в един момент насити пазара на такива продукти и свали драстично техните цени, причинявайки на много от компаниите огромни загуби.
Според няколко анализа от миналата седмица обаче това трудно може да се случи с оптичните компании. Авторите на тези анализи цитират данни, че в момента около 83% от населението на планетата няма въобще достъп до световните комуникационни мрежи, а само 6% имат високоскоростен и качествен достъп до интернет. Освен това с непрестанното възникване на нови приложения нуждата от високоскоростна връзка за пренос на данни ще стане още по-остра, а засега само оптичните компании имат потенциала да я задоволят.
Браузъри за Коледа - Opera 5
Нели Белчева
След като излезе Netscape 6, гордите норвежци от Opera Software решиха да пуснат и техния поосвежен браузър. За пръв път безплатната Opera 5 се пуска на пазара, като единственият въпрос до момента е дали ще има безплатни версии за други операционни системи. Фирмата заявява на уебсайта си, че тези версии ще са възможни единствено ако критиките, които новият браузър ще получи за Windows, са положителни. Слуховете относно новата операционна система за мобилни телефони EPOC и интегрираността на браузъра Opera в нея си останаха непотвърдени от Opera Software. Вероятната причина това да не стане е поради факта, че екраните за EPOC са твърде малки, за да се показват рекламни банери.
Продуктът засега се издържа от интегрираните рекламни банери, които се въртят в полето на браузъра, но всичко това е странно, след като в (по-добрите) алтернативните варианти такова нещо отсъства.
Добрите неща в Opera 5 са неговите малки размери и бързината, с която работи. Бързина както на връзката, така и на самият продукт. Opera има 3 вида кеширане на съдържанието и подробна информация за връзката, както и за конкретен даунлоуд на всяка картинка от сайта. Леката версия на програмата е 2MB, а тази, която поддържа JRE (Java Runtime Environment) - 9.5MB. Измежду новите неща са интегрираните търсачки в браузъра, както и възможностите за чат към ICQ.
Целта на версията 5.0 на Opera е да обърне войната между браузърите в три посоки, а в момента фирмата преговаря с Microsoft в новите версии на Windows браузърът да е включен в оригиналния диск на операционната система. С други думи: още един браузърът, пуснат на свобода.
Телефонни войни: Епизод 3G*
Японските съперници се обединяват за нова атака срещу пазарите, доминирани от "Нокиа"и "Ериксон"
Японските водещи производители на мобилни телефони са обхванати от новата страст - третото поколение мобилни телефони. Това ще бъдат устройства, които комбинират мобилен телефон, телевизор, радио, видеокамера, интернет-браузър, MP3-плеър и дузина други приспособления в допълнение (дори една нова, много по-опасна функция - като оръжие). Компании като "Мацушита", "Мицубиши електрик", NEC, Toshiba и Sony се надяват да използват 3G (третото поколение) като нов шанс за японските производители да се наложат като най-големите играчи на световния пазар на джобните устройства. За последната година този пазар е на стойност около 50 милиарда долара, а според проучванията през 2002 г. би трябвало да нарасне до 76 милиарда долара.
Японската заплаха на пръв поглед не успява да привлече вниманието на компаниите, които доминират на днешния пазар на мобилни устройства. Финландските Nokia, американските Motorola и шведските Ericsson са изпълнени с желание да се развиват, увеличават или поне да затвърждават своето участие на пазара. Независимо от привидното нехайство на съвременните лидери обаче се очаква, че най-критичните битки ща се водят в Европа и Азия, където са водещите компании в световната война за покоряване на 3G-технологиите.
Европейците колективно държат около 40% от световния пазар, докато четирите японски топпроизводитела имат общо 15% от него. Компаниите от страната на изгряващото слънце загубиха първия рунд от войната за пазара на мобилни комуникации, когато тръгнаха по грешния за времето си технологичен път. През 1993 г. NTT DoCoMo, японският гигант, производител на мобилни телефони, пусна технически стандарт, наречен Personal Digital Cellular (PDC), който е несъвместим с Global System for Communicatuoins (GSM) - стандартът, възприет от по-голямата част от света. Японските компании бяха толкова заети със съперничеството помежду си, че отместиха за малко поглед от световната сцена, като позволиха на относително неизвестни компании като Nokia и Ericsson, които правилно предвидиха потенциала на GSM-стандарта, да заграбят голямото парче от пазара. Когато Matsushita, Sony и подобните им компании накрая обърнаха внимание на GSM-пазарите в Европа, те бяха твърде изостанали, за да започнат да си играят на разпределяне на пазари с европейците.
Но ето че сега телекомуникационните експерти предвиждат, че повечето GSM-страни ще започнат да възприемат 3G-стандарта, познат като Wideband Code Division Multiple Access (WCDMA). Това поставя японците наравно на стартовата линия с европейците в надбягването за 3G. Всъщност японците обявиха първи своя старт: DoCoMo предвижда да пусне третото поколение мобилни услуги в Токио през май, докато водещите компании в Европа и Азия не са способни да отвърнат със същия ход поне до лятото на 2002 г. Японците ще имат една цяла година да тестват своите продукти в условията на истински пазар, докато европейските прототипи ще трябва да се примирят само с "лабораторни условия". Един ранен старт ще помогне на японците да намерят "убийствените приложения" - функции, които правят телефоните неустоими за потребителите, точно това, което електронната поща направи за персоналните компютри, и те ще могат да действат с една стъпка пред европейците.
Но дори и европейците да се чувстват заплашени по някакъв начин, те чудесно успяват да го скрият. От Ericsson са доста предпазливи, когато стане дума за конкуренция, и признават, че японците са трудни опоненти, но и че имат още доста да догонват. Nokia от своя страна са доста по-искрени в оценката си, като отбелязват, че японците са много добри във важни технологични области като миниатюризацията и лайфстайл електронните продукти. Но дали ще са способни с тези си умения да проправят вътрешни пътища в окупирания от Nokia европейски пазар. Извън главните квартири на водещите компании мненията се разделят относно това дали те ще успеят да устоят на японската атака. Съмненията се прокрадват поради неспособността на Ericsson да произведе компактен и атрактивен телефон. Това е компания от и за инженери и проблемът е, че произвеждат телефони, които могат да впечатлят инженери, но не и потребители. Тази им слабост си пролича много ясно, когато Т20 - последният им модел, бе пуснат на пазара. Първият телефон на Ericsson, предназначен изцяло за младото поколение, бе продаван в специфична вълнена кесийка, снабдена с връв. Апаратът изглежда достатъчно младежки, но бледнее в сравнение с моделите от това поколение на Nokia, да не говорим за повечето японски модели. Все пак това е първи опит на Ericsson да стане "готин".
Що се отнася до Nokia, никой дори не може и да си представи, че финландците ще отстъпят в конфронтация с японците. Във Финландия дори загатването за подобно нещо предизвиква изражение на скептицизъм и има защо. Да вземем за пример въздействието на компанията върху националната икономика на страната: Nokia дава 4% от брутния вътрешен продукт на Финландия, около 30% от износа и 1% от работните места. Все пак нито Nokia, нито Ericsson могат да бъдат тласък за някого, а най-малко за Япония.
Едно е вярно - те са огромни компании. Nokia продаде над 76 млн. телефона за 1999 г., като остави зад себе си Еricsson с 29.8 млн. И двете фирми имат традиции и превъзходство в технологичните иновации, а също добре реагират и на връхлитащите неприятности. Трудно е да се повярва сега, но Nokia е била на ръба на банкрута през 1991 г., преди да се фокусира изцяло върху бизнеса с телефони. Сега компанията е нарицателно за маркетингов успех и е едно от най-разпознаваемите маркови имена. Инженерните експертизи на Ericsson са пробен камък в телекомуникационната индустрия. Господството върху изработването на продукти за мрежите на мобилните телефони замества донякъде слабостите в телефонните им апарати. Някои твърдят, че 3G-телефоните представляват технологичен скок, толкова голям, че много от предимствата на сегашните продукти на пазара ще загубят своето значение. И двете страни обаче твърдят, че са добре подготвени за този скок, като от Япония прогнозират, че тези нови устройства изцяло ще променят бизнесмодела и че японските компании са много добре подготвени за това.
Тяхната подготовка започва още през 1996 г., когато DoCoMo полага основите на i-mode - доста ефектно и успешно устройство, постоянно свързано с интернет, което позволява частично браузване, проверяване и изпращане на поща. То е условно наречено 2.5G-технология, защото представлява нещо като мост между мобилната телефония и мобилните интернет-устройства. Най-близката услуга от рода на i-mode, която предлагат, e WAP (Wireless Application Protocol) и е пусната в ход в началото на тази година. Но потребителите на WAP трябва да избират номер, чрез който се включват в мрежа за 9.6 kb/sec - връзка, която е болезнено бавна.
Опитвайки се да наваксат изпуснатото и да се поучат от японския i-mode, те признават, че опитът на японците в тази област им дава несъмнено предимство в мобилния интернет в сравнение с позициите на Nokia и Ericsson. Първият изстрел от 3G-войната ще бъде даден през май идната година, когато DoCoMo ще направи световния дебют на 3G-услугите. За първите шест месеца услугите ще бъдат ограничени само в Токио (Осака и Нагоя ще имат 3G в края на годината), последвани от други главни градове през 2002. Изборът на телефони и приложения също ще бъде ограничен. Първите устройства, произведени от Matsushita и NEC, ще осигуряват много по-бърза трансмисия на данни и звук, отколкото конвенционалните мобилни телефони. DoCoMo експериментира и с плеъри за музикални файлове в mp3-формат и кратки видеоклипове към тях, но за съжаление капацитетът на паметта е 64mb, а дори и да достигне 128mb или 1gb - товa означава не повече от няколко минути видеоматериал. По отношение на размера специалистите прогнозират, че той ще варира, като първите 3G-устройства ще са по-тежки и по-големи от досегашните. Въпреки че експериментират на местна почва, японските компании имат за цел да дадат голям тласък, насочен към здравите крепости на Nokia и Ericsson в GSM-пазарa. Малка справка - Matsushita Communication са продали тази година над 15 млн. устройства извън страната, предимно в Европа. Mitsubishi Electric продава повече телефони в Европа и Китай (16 млн.), отколкото в Япония (7 млн.). А Toshiba обяви този месец за договаряне със Siemens, с които съвместно да произвеждат 3G-телефони.
Накратко
Банкерът Асен Друмев е включен в списъка на банковите синдици
Дългогодишният изпълнителен директор на Банка ДСК Асен Друмев, който преди няколко месеца напусна банката, е бил включен в списъка на банковите синдици, съобщи самият той пред "Капитал". Списъкът на банковите синдици се съставя и поддържа от БНБ. Лица, чиито имена не фигурират в него, не могат да стават синдици на фалирали банки. Пред вестника Асен Друмев уточни, че засега не е получил предложение да поеме някоя от десетината затворени кредитни институции. Г-н Друмев допълни, че няма оферта и за работа в мениджмънта на Росексимбанк, каквито слухове бяха тиражирани през последните дни в пресата. Засега бившият шеф на Банка ДСК, който е и преподавател в икономическия университет в София, не е решил как ще продължи своята кариера във финансовата система.
Пиер Утманс зае мястото на Бранимир Авджиев като управител на "Радио 99".
Утманс е представител на мажоритарния собственик на радиостанцията - белгийската верига "Контакт" (Contact), която притежава няколко радиостанции в балканския регион.
Марко Бумбаров е новият шеф на РПУ - Ямбол
Майор Марко Бумбаров е назначен за началник на Районното полицейско управление в Ямбол, съобщиха от РДВР. Бумбаров досега е завеждал сектор "Криминална полиция" в РПУ, където е работил през последните десет години. Завършил е военното училище "Васил Левски" във Велико Търново, специалност "Национална полиция". Майор Марко Бумбаров заема поста на началник на РПУ, след като заемащият тази длъжност полк. Димитър Ангелов наскоро е бил издигнат за шеф на РДВР - Ямбол.
Светла Иванова пое управлението на "Евроком"
Светла Иванова е новият собственик на капитала на дружеството, след като от поста едноличен управител и собственик бе заличен Борислав Иванов.
Проф. Петър Луканов е избран за художествен ръководител на балета на Софийската опера
Професор Петър Луканов, режисьор-хореограф и преподавател в Музикалната академия в Пловдив, е новият художествен ръководител на балета на Софийската опера. Две са били кандидатурите за поста на досегашния ръководител на балета Ясен Вълчанов - на Силвия Толева и на Борис Луканов. През последните две години Луканов е художествен ръководител на отдел "Класически танци" в Държавното хореографско училище в София.
Избран е нов съвет на директорите на бившия приватизационен фонд "Енергоинвест"
Койо Дерменджиев (председател), Минко Минков (зам.-председател) и Дянко Добрев са новите членове на съвета на директорите на бившия приватизационен фонд "Енергоинвест", понастоящем "Енергоинвест холдинг". Дружеството се представлява от изпълнителния директор Дянко Добрев - бивш шеф на Националната електрическа компания.
Марин Маринов е новият председател на управителния съвет на "Тримонциум Принцес" АД.
От поста председател на управителния съвет е заличен Енвер Сомай. Неговата длъжност заема Марин Димитров Маринов, а нов член в ръководния орган е и Фатма Юстюнел. До месец август тази година Маринов беше упълномощен за прокурист на дружеството. "Интерхотел Тримонциум" бе приватизирана на 16 ноември 1998 г. от "Новотел Европа" АД за цена 3.15 млн. долара. Двете компании заедно с "Кореком - Принцес" са собственост на турския бизнесмен Суди Озкан.
Иван Папазов е новият управител на "Винпром Пещера" ООД.
От дружеството съобщиха, че до този момент то се е представлявало от Атанас Петров и Антон Щерев, а Папазов е заемал поста изпълнителен директор през последните две години. Фирмата допълни и предмета си на дейност с "производство и бутилиране на вино и високоалкохолни напитки".
"Биомашиностроене интернешънъл", Пловдив, е с обновен борд на директорите
Ангел Джумеров, Никола Русинов, Жана Шопова и Матьо Кисьов са преизбрани в новия съвет на директорите на "Биомашиностроене интернешънъл" за срок от една година. В състава е и Желязко Вичев. Заличени от тази длъжност са Кина Колева и Манол Лилицов. Компанията се представлява от изпълнителния й директор Ангел Джумеров. Вичев и Русинов са управители и на пловдивските фирми "Балкар пасифик", "Валвини" и "Ви & Рус".
Стоян Митрев е избран за прокурист на "Химснаб" ЕАД, София
Шестдесет на сто от акциите на "Химснаб" бяха приватизирани през април 1997 г. Мажоритарни собственици са "Химимпорт" АД, София, и "Химснаб - Илиянци" АД, София. Цената за компанията бе в размер на 304 000 долара.
Дистанционното обучение - алтернатива за заети
Виктория Давидова
С развитието на информационните технологии дистанционната форма на обучение дава възможност да се придобие квалифицирана образователна степен от всяка точка на света и от всеки университет, който предлага такива програми, без да е необходимо да се пътува дотам. Интерактивните форми на обучение, възможността да се общува и работи в мултинационален екип по съвместни проекти и удобството за самостоятелно организиране на времето са едни от основните предимства, на които обръщат внимание университетите, предлагащи дистанционно обучение. Анализите показват, че от програмите им обикновено се възползват хора, които не желаят да напускат семейната и работната си среда, но в същото време имат желание да придобият по-висока образователна степен. Поради чисто физическата независимост между студента и университета при дистанционната форма на обучение възможностите за избор са много големи. Но не бива да се пренебрегват основни правила като това да се направи сериозно проучване за нивото на обучение и преподавателския екип, както и на акредитацията на самия университет да издава бакалавърски или магистърски дипломи.
Възможност за придобиване на степен магистър по бизнесадминистрация предлага американският Сити юнивърсити. Според информацията, която университетът предоставя по интернет, програмата е най-подходяща за млади мениджъри в корпоративната сфера, държавното управление или неправителствения сектор. Обучението се извършва в три модула - мениджмънт, маркетинг и финансов мениджмънт. Всеки модул съдържа по пет предмета. Както при повечето дистанционни програми, и тук стандартът е всеки предмет да носи определен брой точки за студента. Оптималната продължителност за вземането на всички предмети е 18 месеца. След края на курсовете се защитава магистърска теза, както е при всички магистърски програми. Тъй като програмата се води на английски език, задължително условие е кандидатът да представи документ за нивото си на владеене на езика. За официални се приемат резултатите от TOEFL. Необходимият минимум е 565 точки от стандартния тест или съответните на тях точки от компютризирания вариант. Предвидена е и възможност кандидатът да се яви на вътрешен изпит по английски, организиран от самия университет. Другото необходимо условие е кандидатът да е завършил бакалавърската си степен.
Подходяща за завършили бакалавърска степен по икономическа специалност е и съвместната програма на консорциум от седем европейски бизнесучилища и университети от Холандия, Франция, Ирландия, Германия, Испания и Финландия. Програмата предлага възможност за дистанционно придобиване на образователна степен "европейски магистър по бизнесадминистрация". Обучението продължава две години и съчетава дистанционни курсове с няколко едноседмични лекционни програми в различни страни в Европа. Препоръката на организаторите е от програмата да се възползват мениджъри, които вече са натрупали няколко години професионален опит и които ще усъвършенстват познанията си в области, в които вече са работили - стратегическо планиране, вземане на решения и поведение в променливата бизнессреда. Програмата включва десет задължителни курса като международен мениджмънт, международни финанси, счетоводство, международен маркетинг и др. Задължителен елемент в края на първата година е работата в екип по конкретен проблем (участниците в петчленен екип по правило са най-малко от три националности) и съставянето на общо решение. Втората година традиционно завършва със защитаването на магистърска теза.
Друга алтернатива предлага американският университет "Робърт Кенеди" чрез европейския си филиал, базиран в Швейцария. За придобиването на неговата магистърска степен кандидатът трябва да е завършил бакалавър по бизнесадминистрация или мениджмънт. Ако бакалавърската степен не е икономическа, се изискват три години опит в бизнессреда. Въпреки че не е споменато в условията за прием, кандидатът трябва да владее много добре английски език. Така е в почти всички програми за дистанционно обучение, тъй като материалите за подготовка и изпитите най-често са на английски. Десет са основните курсове, които кандидат-магистърът на университета "Робърт Кенеди" трябва да премине. Те включват стратегически мениджмънт, организационно поведение, корпоративни финанси, международен бизнес и др. Възможност за дистанционно обучение от България предлага Нов български университет. Неговото училище по мениджмънт провежда програмата на "Оупън юнивърсити бизнес скул, във Великобритания. Според информация от НБУ по тази програма са обучени над 190000 мениджъри във Великобритания и повече от 1700 действащи ръководители на български фирми. Едно от предимствата на дистанционното обучение в НБУ е, че програмата се предлага по избор на английски или на български. Обучението е на две нива. Първо ниво включва три курса и след преминаването му се получава сертификат по мениджмънт. Във второто ниво има още два курса, които се завършват с професионална диплома по мениджмънт.
Както във всяка друга форма на обучение, дистанционните програми имат строго определени условия за оценяване на резултатите. Възможността за самостоятелно определяне на учебния план не освобождава кандидатите от задължителната проверка на усвоените знания. Както при редовните програми на университетите, реалната полза в работата и професионалното реализиране от придобиването на по-високата образователна степен зависи от волята и желанието на самите участници в учебната програма.
Светкавици без дъжд
Андроника МАРТОНОВА
"Светкавици. Вчера от изток, днес - от запад. " Това пише японският средновековен поет Кикаку. Няколко века по късно Хаяо Миядзаки пренася духа на същото хайку в пълнометражния си анимационен филм "Принцеса Мононоке" (1999, представен от "Ай Пи видео"). А и не само там.
Япония в епохата Муромачи (ХIV- ХVI век). Принцът на изтока Ашитака тръгва на дълго пътешествие към Западните земи с надежда да се излекува от болестта на просмукващото се зло. И стига до страната на горските духове. Тя е своеобразен кръстопът, на който воюват противоположни сили. Светкавиците хвърчат - между любовта и омразата, боговете и демоните, светлината и мрака. Чия страна ще заеме Ашитака?
Това е историята в "Принцеса Мононоке" на Миядзаки, когото наричат "японския Дисни". Един от предишните му филми "Съседът ми Тоторо" (1988) заема второ място след "Седемте самураи" на Куросава в класация за най-добрите японски филми на всички времена. Миядзаки обединява в "Принцеса Мононоке" в едно визуално пространство както колорита на старите японски гравюри (стилистична светкавица от Изток), така и класическия анимационен рисунък в стила на Дисни (стилистична светкавица от Запад). А дъжд накрая няма. Защото прекалено личи следната естетическа несъвместимост: японецът перфектно изработва фоновете и "декора" на рисувания филм, детайлно анимира (движи в пространството) всички персонажи, но оставя мъртви лицата им. Всичките му герои са еднакви - с ококорени като палачинки очи, чертообразни усти, без ни най малък белег за характер или индивидуалност. Въпреки този недостатък Миядзаки разказва универсална приказка. "Принцеса Мононоке" стои върху две общочовешки идеи: живей в хармония с природата и не се противопоставяй на съдбата, а я приеми с достойнство. И може би заради това анимацията на Миядзаки има своя успех не само в Япония, а и отвъд нейните граници. Но така или иначе не всеки може да е Зевс на рисувания филм.
"Кръстникът" по руски
Борислав КОЛЕВ
Русия се сдоби с нов "герой на нашето време". Не по Лермонтов, а по Алексей Балабанов - сценарист и режисьор на "Брат" (1997) и "Брат 2" (2000), разпространяван у нас като "Братът в Чикаго". Името му е Данила Багров, а в ролята е звездата на руското кино Сергей Бодров-младши, доскоро автор и водещ на тв предаването "Взгляд".
Що за птица е Данила? Трийсетинагодишен, бивш боец във войната в Чечения, настоящ гангстер, наемен убиец и... романтик. Няма вид на супермен, но се бие като Брус Ли, стреля като Мръсния Хари и е патриот като Платон Каратаев. Той убива често и хладнокръвно, но сълзи на умиление напират в очите му, когато момченце рецитира стихотворение "за родину". Можеш ли да разбереш необятната руска душа... В "Брат" Данила сееше много смърт (но и правда) в Петербург. В "Брат 2" мишена на гибелния му гняв първо е Москва, а после (и основно) Чикаго. Поводът: там се подвизава руски хокеист, когото виден местен мафиот е завлякъл с много пари. Ето тази гавра, равносилна за него с поругаване на националното достойнство, Данила не може да понесе. В резултат на което в града на Ал Капоне не смогват да изнесат труповете. Всичко на екрана е наказателна акция спрямо надменните янки. На какво отгоре толкова се надувате, казват братушките. И с действията си доказват: по-добри сме от вас на хокей; по ни бива на шах; за пиенето въобще не си струва да говорим... И проститутките ни са по-качествени дори, след като вие внасяте наши, не ние ваши. А станем ли гангстери, и там ви бием повсички показатели.
Има безброй щатски филми, в които американците са добрите, а руснаците - лошите. Повечето от тях са отчайващо елементарни. В "Брат 2" ролите са разменени. Но филмът не е елементарен. В този своебразен руски "Кръстник" има екшън от класа; интересни и плътни образи; ефектни стилови похвати (отстрелванията например са като в компютърна игра); хумор, ирония и самоирония; народопсихология (руска, разбира се).
Ако сравним "Брат" и "Брат 2", първият е по-елегантен и вглъбен, а вторият е по-агресивен и зрелищен. Но и в двата филма има дълбочина, и от двата струи болка заради времето, което превръща позитивната енергия в разрушителна сила и ражда трагически фигури като Данила.
След мисията в Чикаго руският килър се върна у дома, но брат му попадна в американски затвор. Данила не е човек, който ще го остави да изгние там. Така че да се готвим за "Брат 3".
Енигмата любов
Тони АСЕНОВА
Единствената порнография във френския филм "Порнографска връзка" е прилагателното в заглавието - галска шега, колкото горчиво-иронична, толкова изпълнена с респект към живота и неговите странности. Такъв впрочем е и целият филм, освежително различен по манталитет от американската социологизирана емоционалност, чиято практическа насоченост неусетно ни е станала навик. Режисьорът Фредерик Фонтейн среща Него и Нея по необичаен начин, за да проследи непредсказуемата химия на любовта в най-добрите традиции на френския интимен реализъм от поетичното кино на Марсел Карне до градската романтика на синема верите и новата вълна. Целият филм лежи на актьорската магия между двамата си и единствени герои - Натали Бай и Серхи Лопес. Те се свързват чрез нейна обява в списание по предварителната уговорка, че ще останат анонимни един за друг и просто ще правят следобедна любов в удобен за целта хотел. И двамата са на средна възраст, почтени както един към друг, така и към сключеното споразумение. И въпреки че ситуацията изглежда съвършено застрахована от изненади, те се появяват. Тя и Той се влюбват. С цялата властност на внезапната, тотална, помитаща всяко благоразумие любов. С непреодолимото усещане, че човекът срещу теб е второто ти аз, огледален образ, сродна душа, липсващата част от онова, което побеснелият Създател някога е разделил на две. Те няма да останат заедно. Но всеки зрител ще намери свое, лично обяснение за тяхната раздяла. "Порнографска връзка" стига до границите на обяснимата загадка, без да ги прекрачи. Защото очевидно знае, че има неща в живота ни, които за щастие никога няма да разгадаем. И които винаги ще ни се случват, напук на побеснелия някога Създател.
Пак призраци
Антония КОВАЧЕВА
И хуманистично настроеният наивист Робърт Земекис прихвана от мантрата на индиеца Шаямалан и неговото "Шесто чувство". Холивуд изобщо взе, че пощуря на тема призраци. На Земекис не му трябваше много, за да поддаде. Той открай време е любител на буферните зони - между настояще и бъдеще ("Завръщане в бъдещето"), между комедия и драма ("Форест Гъмп"), между анимация и живо кино ("Кой натопи заека Роджър"). Пада си по нестандартните прояви на задгробния свят още със "Смъртта й прилича", но от "Контакт" насам съвсем потъна в мистицизъм. Премиерното му заглавие "Прозрачно минало" е силно повлияно от Хичкок, но освен "Психо" цитира Полански, "Челюсти" на Спилбърг и кого ли още не. Самият режисьор се държи като данъчен инспектор пред пенсия и не проявява капка от предишното си жизнерадостно чувство за хумор.
В "Прозрачно минало" Мишел Пфайфър и Харисън Форд са проспериращо и уютно семейство интелектуалци, навестени от отмъстителен дух на младо момиче. Както ще се разбере към края на дългия повече от два часа разказ, призракът има всички основания да нарушава мирното съвместно съществуване между тоя и оня свят. Благодарение на него изящната и чувствена Пфайфър ще се добере до ужасяващи разкрития за благоприличния си във всяко отношение съпруг. А той ще се превърне в истинско чудовище. До кулминацията на филма си Земекис се държи класически. Концентрира вниманието върху съпругата, постепенно обсебвана от неясно безпокойство и странни случки из фамилната къща. Пфайфър крепи изцяло съспенса, но моментът, в който трябва да предаде щафетата на Форд, става фатален за целия филм. Актьорът е учудващо неубедителен и безпомощен в зловещата си трансформация. Вместо да му помогне, Земекис се преживява като ловец на духове и дебне призрака, за да го хване в кадър. Догонва го, разбира се, за да се изложи с един от най-скучните, банални и нефункционални епизоди в цялата си филмова биография.
Барок и стари дантели
Мария ЛАНДОВА
"Има нещо красиво във Венеция и това е... "Макдоналдс", казал Анди Уорхол. Да се коментира съждението му, е все едно да се коментира кардиналната модерност на ХХ век. Има нещо красиво и в "американската мечта", но това е самата МЕЧТА.
Художничката Марианжела Анастасова пък си има една европейска мечта. И на първо време (докато все още чакаме да ни допуснат и на практика до Европа) тя ни поднася картини с парчета европейски дух. Частици от омайния коктейл - архитектура, култура и история, който прелива от европейските градове. Там родените го поемат с дробовете на сетивата си. Повечето от тук родените обаче сме ограбени от архитектурата. Обитаваме невзрачни и прозаични панели, в които скатаваме порциите постен живот.
Безспорно последната изложба на художничката "Завръщане във Венеция" (галерия "Братя Кадинови") е замислена като реплика, но не толкова към естетиката на Уорхол, а към "Макдоналдс"-вкуса въобще: пластмасово-дунапренената съблазън, полиетиленово-конвейерният стил на живот. Срещу лесния комфорт на сандвича.
Предпочитаният герой в платната й е бароковата архитектура. По-точно онези детайли, които я одухотворяват: фонтани с амурчета, романтични балкони, кули с ангели, дантелени парапети на вити стълбища... Вечните декори за лунните разходки на влюбените. Също и онези сюжети, които я вчовечават и стоплят: смешни атланти със шкембенца, каменни лъвове с котешки нрави, капители като сметанови торти... Марианжела Анастасова е подписала венецианските си загадки с европейската половина от името си. Въпреки това живописта й колкото и да е конвертируема - като сюжет и като излъчване, остава по балкански копнежна, по женски мека. Нежна, но не сантиментална въпреки цветността, която напомня сънуването на една сладоледена Венеция. Това обаче е живопис, която съдържа в ефирното си тяло доза ирония и самоирония. А там някъде, на границата между ярката южна светлина и сянката на невидимото, се процежда тъга. Спокойни и хармонични, тези картини родово са постмодерни, а духовно са по-близо до класиката, отколкото до модерността.
Марианжела работи в текстилната техника на батика, но работите й не са декоративни. Те са светли като детска стая. Технологично прозрачни и безхитростни. Очарователно и ненатрапчиво те ни припомнят, че има едно грозно нещо в изкуството - перфидността.
Защото има едно грозно нещо във Венеция... "Тангра" - от минало към бъдеще
Ивайло КИЦОВ
Ветераните на българския рок "Щурците" отдавна подредиха творчеството си на компактдиск. Наскоро в дигитален вариант излязоха и всички албуми на другите титани - ФСБ. Миналата седмица и "Тангра" зарадва своите фенове с компактдиск. Двете части на антологията, издадени от PolySound, трасират на пръв поглед противоречивата история на групата. Нейните два периода - с фронтмените Цветан Чочо Владовски и Станислав Стенли Сланев - обаче се оказват две стилови страни на една и съща скъпа музикална монета. Този, който неизменно поддържа блясъка й, е Константин Марков - бас, клавишни, вокал, композитор, аранжор, продуцент и мениджър.
"Тангра" е създадена през 1976 като супергрупа от членове, чиято звезда вече е изгряла в други формации - "Сребърните гривни", "Щурците", "Диана експрес". Това са Вили Кавалджиев, Васил Найденов, Илия Караянев (Личо Стоунса), Тенко Славов, Константин Атанасов (Щуреца), Сашо Петрунов (Гривната), Борислав Панов (Боти) и Кольо Бусера. Съставът тръгва съвсем по групарски - с хард- и мелъди рок и рокендрол. Но не с копиране на западни образци. Звученето на бандата е българско най-вече заради текстовете на Сашо Петров. По това време "Тангра" е в състав Константин Марков, Чочо Владовски, Борислав Цонев (китари) и Емил Герасимов (барабани). Композициите са предимно на Борис Карадимчев. Хитовете - "Нашият град", "Любовта, без която не можем", "Момиче от другия клас" и "Богатство" (за "хазайката с каничка кафе"). Освен тях в първия "том" на антологията са и по-маниашки песни като типичния рокендрол "Панелен рок" и тежкия блус "Събота".
Втората епоха на "Тангра" започва в началото на 80-те, когато по света тържествува алиенираната естетика на новата вълна. Косьо Марков и Ко модернизират саунда си. На фона на оная естрадна наша действителност странно звучат дълбоките вокали на Стенли, тъмните клавири на Косьо и Йордан Ганчев, бродещите струни на Валери Миловански и дриблиращите палки на Емо Герасимов. Освен Сашо Петров и Живко Колев започва да пише текстове за формацията. Не след дълго публиката ги запява в препълнените зали: "Оловният войник", "Жулиета", "До последен дъх", "Циркът", "Неделя, краят на април".
Пътищата на момчетата се разделят окончателно в началото на 90-те. Константин Марков и Кирил Маричков основават радио "Тангра". Стенли избира соловата кариера. Днес половината от членовете живеят в Белгия, Скандинавия и Америка. Но 27-те песни от настоящата антология не са минало. Те са в настоящето и бъдещето на българската музика.
Шагал и Миро на търг в София
Диана ПОПОВА
Печални са асоциациите ни с търгове на изкуство в България. Спомняме си благотворителни продажби с известен успех в началото на 90-те, последвани от вяли опити да се разиграе пазара на т.нар. български класици, които нямат никакъв шанс да излязат от родните граници и се въртят между София и Пловдив например, връщайки се при първоначалния собственик с леко завишена цена. Не можем да забравим колекциите, собственост на различни банки, и как нямаше на кого да ги продадат, когато това им се наложи. Така минаха последните десет години у нас - сред съмнителни класици, съмнителни оригинали и съмнителни колекционери. Никой така и не се обърна към съвременното българско изкуство като към потенциална ценност предвид новите процеси в страната и света... И ето че отново се задава търг. На 14 декември в хотел "Шератон" лондонската аукционна къща "Арт интернешънъл" ще предлага оригинали на западноевропейското изкуство от ХVII век до 70-те години на отминаващия. Несъмнено впечатляват имена като Хуан Миро, Марк Шагал, Василий Кандински, на свързания с България Жул Паскин и др., чиято минимална начална цена е 8000 долара. Да не говорим, че предходните векове се котират съответно по-скъпо.
Аукционната къща вече е проучвала пазара у нас и очевидно продължава да опипва почвата, като предлага по-ниски цени. Входният билет за търга е 20 лева и всеки може да го посети. Интересната част за нас идва от Игор Марковски - изпълнителен директор на "Аполон и Меркурий", който ще ръководи търга и се надява англичаните да включат и десетина от най-големите български художници. Има вероятност нашето изкуство най-сетне реално да се съизмери със световното - извън собствените ни пристрастия, легенди и патриотични твърдения.
Голямата българска книжарница
Коледният панаир на книгата, който започва на 12 декември в НДК, все още поддържа мита за четящия българин
Мирела ИВАНОВА
Декември би бил по-празен и студен без петте дни, през които деца и възрастни извиват опашки, за да си купят билет и да пристъпят духовното обиталище, приютявано от НДК вече за седемнадесети път. Сега мястото на коледния панаир на книгата (12 - 16 декември) е променено: книгите си дават среща на седмия етаж, в зала №3 и прилежащото към нея фоайе в централната сграда на двореца.
Панаирът е отворен всеки ден за посетители от 10.00 до 19.00 ч. На 800 кв.м изложбена площ ще се разположат около 150 издателства, книгоразпространители, рекламни агенции и фирми, производители и дистрибутори на печатни и електронни издателски продукти, канцеларски материали.
Панаирът на книгата си е събитие, откъдето и да го погледнеш. Той поддържа мита за четящия и образован българин, готов да се лиши от мило и драго, за да си купи книги. Мит, който обществените процеси у нас все някак си се опитват да поддържат. Преди книгите, които искахме да четем, бяха кът - или не се превеждаха, или се издаваха в малки тиражи и трябваше да се намерят солидни връзки, за да се сдобиеш с тях. Сега пък обедняхме толкова, че общуването заприлича на несподелена, по-скоро невъзможна любов.
Макар и само за пет дни, панаирът се превръща в Голямата българска книжарница - макет на фантазиите ни за уют и простор, сред който общуват книги и читатели. Това е мястото на издателите, време за трупане на престиж и реализация на продукция. Неслучайно всеки се е запасил с идеи и хватки, подготвил е духовни и финансови изненади. На щанда на издателство "Прозорец" например за всяка закупена с 10% отстъпка книга ще има и втора книга подарък. Предизвикателството е голямо, защото тук новите заглавия не са едно и две: в серията "Трилър" излиза романът на Гео Линдс "Операция "Маскарад"; ще се появи и последната книга на знаменития Джоузеф Хелър "Игра на въображението"; колекцията "Кастанеда" е попълнена със "Завръщането на войните" от Теун Марез. "На изток от рая" на Стайнбек, "Мисли за Европа" на Хосе Ортега-и-Гасет, постмодерният вариант на "Алиса в страната на чудесата" - "Никъде, никога, никой" от Нийл Гейман, са също част от респектиращата и разнообразна програма на "Прозорец".
"Пан", друго амбициозно и голямо издателство, обърнато най вече към детско-юношеската аудитория, също се явява подготвено. Най-добрата изненада е новото пълно издание на "Пипи дългото чорапче", в което е включена нова, непревеждана досега на български история. Изданието поставя и началото на поредицата "Съвременна проза за деца". Наред с красивите книжки-хармоники ще се появи и "Златна книга на приказките". Според Костадин Костадинов от "Пан" панаирът е много важно място заради непосредственото общуване с малките читатели, които отправят препоръки, имат изисквания и проявяват жив и чист интерес към предстоящи заглавия, любими поредици, илюстрации.
Могат да се споменат още куп събития и заглавия: заклетите почитатели на дръзката Бриджит Джоунс ще си купят навярно новата й книга "На ръба на разума" (издание на "Колибри"), а встрастените в Макс Фриш или Юнг ще се отправят към щанда на плевенското "Леге Артис".
Освен многолика културна програма - десетки премиери, автографи, случайни и неслучайни срещи, на панаира ще се проведе и семинар с международно участие на тема "Печат при поискване. Книги по поръчка. Книги в малки тиражи", организиран с подкрепата на Центъра и за изкуства "Сорос" и "Ксерокс - България".
Най-важното остана за накрая: значимото и многостранно представяне на родната ни литература, на българските автори, живи и мъртви, стари и млади. Ще спомена имената на Иван Пейчев, Павел Вежинов, Станислав Стратиев, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Георги Борисов, Деян Енев, Пламен Дойнов, Георги Господинов, сборника "Нова публичност" и представянето на проекта за застъпническа кампания на дружество "Гражданин" "Пътят на книгата". Значи, продължаваме да съществуваме духовно и достойно, да се прераждаме в книги. Може би пък митът за четящия и образован българин не е само мит... Реалност в розово
Елена ДРАГОСТИНОВА
Жул Леви - авторът на симфонии, мюзикъли, опери, балет, театрална, хорова, духова, забавна, камерна и каква ли не още музика, написа книга. Абсолютно безхитростна и лишена от графомански страсти, в нея се оглежда опитът на човек, преминал през много пътеки, за да стигне до своята истина. В нея личи характерът на музикант - уж по френски деликатен, уж разпилян в много посоки, но удържал през много перипетии собствената си тоналност. За мъдрата му възраст и за живота, който живеем, книгата носи неочакваното заглавие "Виждам живота... в розово? " (РИК "Пони", София 2000). За да обясни въпросителната в заглавието, той прибягва до нотния пример и до любимата си френска песничка Je vois la vie en rose, като си позволява дори да й добави една пауза и една "извивка" нагоре. Така в патетиката се промъква и самоирония. Всичко е въпрос на интонация - твърди Жул Леви. И на философия за живота.
Като композитор, свързан с музикално-сценичните жанрове, той обича да разказва в цветове, в картини, в случки и анекдоти. По този начин и мрачните обобщения за днешното музикално битие придобиват комична конкретност, а дълбоките тайни на творческия процес неочаквано се разпадат в универсални схеми. За да обясни например как не се постига идеален тандем в писането на мюзикъл, маестрото разказва притча за стари приятели, които си купили общо возило и тръгнали да го пробват из София. "Взели да се катерят по "Раковски" от бул. "Дондуков" нагоре - покрай операта към паметника на Вазов. Катеренето било ужасно трудно и когато стигнали горе на площада, спрели изпотени и задъхани. Този, който карал отпред, казал: "Ей, много трудно се кара по нанагорнище". А другият отговорил: "Да, бе, мен все ме беше страх да не тръгнем назад и през цялото време натисках спирачките. " Изводът е: двете седла не бива да са едно зад друго, а едно до друго. И да няма спирачки!
Мехът на времето в тази история за музиката е разтеглен от първата тенекиена цигулчица на двегодишния Жул до възрожденските старания на маестрото да създава кадри за нов тип музикален театър. Но движението по хронологията е повод за поглед зад кулисите, за подреждането на галерия от портрети на личности в музиката, за обобщения върху музикалната култура на света днес. Онова, което събира тази пъстрота между две розови корици, е интерпретацията на фактите. А тя при Жул Леви винаги е осветлена от чувството за хумор: "Когато смешните хора като мен имат най-голяма мъка, се спасяват със смях!"
Два свята
Тереза ГИЗДОВА
Нешка Робева не за първи път се заема с предизвикателството да съчетае прецизността и изяществото на художествената гимнастика с притчовия език на танцовия театър, стъпвайки върху основата на българския фолклор. Най-напред го направи във филма "Акатамус" - там нейните момичета начело с Лили Игнатова бяха в центъра на историята, която често преливаше от съвремието към приказния свят на митовете и легендите. Със спектакъла "Два свята", чиято премиера е на 12 и 13 декември в зала 1 на НДК, Робева продължава да доразвива предишната си идея, но вече осъществена с друг екип. Новата постановка отново тръгва от фолклора (сценаристи Нешка Робева и Константин Джидров) и мита за Змея Горянин. Както и предишния път обаче, тя не спира дотам, а се прехвърля и в днешния ден, сочейки деликатно, без назидание къде се крият злите сили на нашето време. Музиката е на Георги Андреев - обработка на народни песни, заемки от балкански и източен фолклор, отделни акценти от попфолка, използвани като антитеза и илюстрация на темата.
В подготвяния шест месеца спектакъл освен момичетата на Нешка Робева, която е и хореограф на "Два свята", участват възпитаници на хореографското училище. Главните изпълнители са Ивайло Иванов (Змеят), Десислав Михайлов (Момчил), Мария Готева и Петя Станчева, които се редуват в ролята на Яна. След премиерата в НДК "Два свята" ще бъде представен във Варна, Сливен, Плевен и отново в София, този път в театър "Българска армия".
Сарми за постна вяра
Цаньо СЪРНЕВ
Някога по време на пост са били разрешени риби и птици. Днес няма нужда от такава забрана, те, както и много други ядива, отрасли на кокал, са самозащитени от етикетчето на витрината. В замяна на това за лещата никой не е отправял романтичен богослов към търговците. Дори са разпространени научни обяснения, че в много случаи тя замества витаминната и калорична "раница" на месото.
Време е вече да споменем, че зелето ви е втасало, а от друга страна, доста ви е омръзнало да го ядете пържено, варено, с ориз и на салата. За салатата може да греша, ако й правите компания с юзче от тазгодишния казан.
Тези сарми опитах в Петропавловския манастир и, струва ми се, от вкусотията им бях върнат в правата вяра.
На онази чудесна голяма печка на дърва, каквито ползват манастирите, сестрата беше сложила три тенджерки. В едната - шепа леща, в другата - ориз, а в третата се давеха дребни картофи. Ако нататък сте решени да продължите, нещата стават така.
Картофите ги сварявате и като изстинат, ги обелвате и намачквате като пиян сметка за парно. Сварявате ориза и лещата, събирате ги и изсипвате в гивгир да се отцедят.
Смесвате картофите, ориза и лещата и идва ред на овкусяването. По една лъжичка джоджен и магданоз са достатъчни. Не прекалявайте със солта.
Празът - най-моралният сред зеленчуците! Една бухалка ви стига. Обелвате го, цепвате на две и го нарязвате не много ситно. Сипвате олио в тиганчето, добавяте малко зелева чорба и го задушавате. Отцеждате и го притуряте към сместа. Ръсвате черен и червен пипер и ги омешвате.
Зелевите листа знаете как се приготвят - отделяте тънката им страна, а дебелата част с жилките накълцвате ситно. Увивате сместа в листата и получените сарми полягате в тенджерата. Във фугите на всеки ред слагате от накълцаното зеле. Заливате до покриване с равни количества зелев сок и вода, а отгоре - баналната обърната чиния да ги притиска. Варите ги половин час.
Хапвате и разбирате защо толкова лесно са ме завърнали в правата вяра. Ако през нощта ангелският ви сън е затормозен от сочен свински бут, в никакъв случай не търсете отговор на въпроса: "А защо ми е тази постна вяра?"
Класика на масата
Ани МЛАДЕНОВА
Най-точната дума, с която може да се опише ресторант "Лучано" (на ул."Паренсов", зад църквата "Св.Седмочисленици") като че ли е дискретност. Масите са достатъчно раздалечени една от друга, обслужването е експертно и ненатрапчиво, музиката не се набива досадно в ушите. Иначе в интериора има още дъски за дялане (не само в преносен, а и в буквален смисъл - дървеният сачак едва ли е най-подходящ за заведение с претенции за изисканост), но поне на територията на масата всичко е наред - от големите чинии за сервиране, през приборите за предястие и основно ястие, до салфетките от плат.
В менюто няма да откриете невиждани изненади, за сметка на това обаче продуктите винаги са пресни, всичко е бързо и добре приготвено и не на последно място едва ли ще чуете "ами, точно това го нямаме в момента". От салатите внимание заслужават рибата тон с домати и царевица, както и доматите с прясно сирене (непременно си поискайте зехтин). При студените предястия не са за изпускане различните коктейли (от раци, пиле, гъби), а при топлите - палачинката по мексикански. Основните ястия са около 50 вида, като специалитетът на готвача е телешкото със зелен пипер. Тези, които не се страхуват от луда крава, могат да си поръчат още телешки бифтек с яйце или задушен джолан. Акцентът при пилешките ястия са различните видове филенца - карамелизирани, в сметанов, соев или чили сос. Свинското се предлага приготвено по 23 начина, като например с ловджийски сос или във формата на пълнен котлет.
Селекцията от български вина още веднъж потвърждава класата на ресторанта.
Кадрил на страстта
Анелия ЯНЕВА
Вестник "Таймс" определя пиесата "По-близо" (1997) като "една от ключовите творби на 90-те" заради "мъдрата и безкомпромисна дисекция на нравите през десетилетието, направена от Патрик Марбър". Самият автор е склонен по-скоро да я нарича камерна заради "чувството за интимност, което четирима актьори могат да събудят сред триста души публика". Критиката в Лондон и Ню Йорк й присъжда награди за най-добра пиеса. Вестник "Ивнинг стандарт" я класира като най-добрата комедия.
С това натежало досие година след премиерата на Бродуей пиесата на 36-годишния англичанин идва при българската публика.
Режисьорът Пламен Марков, който я постави в "Сълза и смях", сравнява текста с древногръцка трагедия заради мащаба на чувствата в него. Спектакълът му потвърждава по-горните определения, но и ги отхвърля като непълни и едностранчиви. Защото любовният четириъгълник, където партньорите се сменят в стъпките на кадрил, обсебени от сексуалния си нагон и от унищожителната си ревност, може да се случи както през 90-те, така и в началото на века или през следващото хилядолетие.
Темата за разрушителната сила на страстите минава през цялата драматургия, без да личи по нещо, че скоро ще омръзне или ще се изчерпи. Марбър представя с почти клинична прецизност своите обекти, увеличавайки чувствата им до такава степен, че те изместват всичко наоколо като ненужна подробност. Различното е жанрът или по-скоро смесицата от жанрове. Ако се съди от "По-близо", то в края на века не може да има чиста комедия, трагедия или драма. Пиесата на Марбър започва като драма, има характерните черти на черна комедия и завършва като трагедия. Приближаването не се случва между персонажите - те по-скоро се сблъскват, нанасят си смъртоносни рани и пак се отдръпват в собствените си орбити. Единствено публиката има възможност да се доближи до стъклото на този аквариум и да разгледа отблизо случващото се в него, а при добро желание да припознае и себе си.
Срещата, която със сигурност се е състояла в "По-близо", е между актьорите Владимир Пенев (Лари), Бойка Велкова (Ана), Петър Попйорданов (Дан) и Искра Ангелова (Алис). Режисурата им е дала шанс да излязат от обичайното за всеки от тях театрално русло, да надскочат собственото си амплоа, да сменят сценичната атмосфера, в която иначе пребивават. От две години насам Пламен Марков прави една "дълга ръка" с поредица силни спектакли. Последният също е коз. При това асо - заради невероятната сценография на Мария Диманова и музиката на Асен Аврамов. Ефектът на филмовия монтаж е подсилен от бързата смяна на картините чрез светлината и променящата се като подвижни пясъци сцена. "По-близо" е освободен от провинциалните комплекси на повечето наши театри и е направен със самочувствие и размах.
Невъзможен за обвързване
Животът на Джон Ленън бе едно непрекъснато бягство към самия себе си, но и към нови територии
Елена ДРАГОСТИНОВА
През 90-те години Би Би Си извади от архивите си стари ленти. Там бе и една песен - "Свободен като птица". Записана само с гласа на Джон Ленън, към нея бе имплантирано участието и на останалите от "Бийтълс". И така бе направен пореден опит за реанимация на легенда, която никога не е умирала.
От трагичния край на Джон Ленън, когато той бе застрелян пред дома си от фен психопат изминаха 20 години. И до днес стените на нотариата в София продължават да се изпълват на 8 декември с графити - обяснения в любов. Такива места има сигурно навсякъде по света.
Ако съществуват степени на ненавист, то някъде, доста високо в скалата на отрицателните емоции, които може да предизвика една публична фигура, се намира Йоко Оно. Това, разбира се, няма нищо общо с конкретната личност, нито с идеите й. Просто Джон се обвърза с Йоко, с нейния начин на живот и така предизвика стоварването на тонове ненавист върху ексцентричната художничка-концептуалистка. Феновете не желаеха да го отделят от ливърпулската четворка, да се простят с представата си за независимата личност и затова схванаха това емигриране на Джон в друга посока не толкова като изневяра, колкото като опит за обсебване. Йоко бе нарочена като необходимия виновник дори тогава, когато в края на 60-те Джон Ленън декларира, че се чувства по-скоро член на "Пластик Оно бенд", отколкото на "Бийтълс". Нищо че по същото време всеки от квартета бе заявил намеренията се да се еманципира, като търси сам свои пътища към сцената. И днес Йоко продължава да бъде все така ненавиждана. Което означава, че Джон продължава да бъде обичан. И може би неразбиран. Поне по отношение на поривите му към вътрешни еволюции и революции, които направиха фигурата му несъвместима с установени норми и невъзможна за вграждане в предварително сковани рамки.
"Лесно се живее със затворени очи... нищо не е реално... " - това е ироничното заключение на Джон Ленън в първата му психеделична песен "Ягодови полета завинаги".
Преди много години, когато почти нелегално се опитвахме да догонваме света или поне да се опитваме да следим неговото движение чрез улавянето на откъслечна информация оттук-оттам, уроците на учителката ми по пиано ритуално завършваха с "отваряне на очите и ушите" край грамофонния шкаф. Успешното преборване с някой етюд на Карл Черни или сонатина на Моцарт биваше награждавано със слушане на "Бийтълс". И с внушението, че някой ден тази музика, която бе нарочена за еретична и греховна като минижупа и дългите коси, ще стане класика подобно песните на Шуберт например. По това време, когато се опитвахме да проглеждаме и да не живеем лесно, по широкия свят дискусиите около квартета бяха почти приключили. Екстравагантностите на четиримата бяха възприети като част от артистичния им имидж, култът към тях - като явление в реда на нещата. Критиците вече бяха разнищили нечуваната дотогава смесица от сантимент, острота, цинизъм, романтизъм в техните балади и пародии. Кралица Елизабет Втора ги прави кавалери на Ордена на Британската империя - чест, която Джон Ленън оцени. И театър, в който той се нави да участва само да не се разочароват хората, които вярват в ритуалите. По същото време Бърнстейн призна, че за пръв път в историята на света едни хлапета създават музика и за пръв път възрастните надничат завистливо в техния свят. Рей Чарлз определи песните им като произведения на изкуството. На тези комплименти Джон Ленън отговори с поредното предизвикателство: "Песните са добри, но нищо блестящо. Аз просто се чувствам напълно безразличен, когато ги чувам по радиото. " И продължи да създава сякаш за себе си.
"Аз обичам музиката в първо лице. Никога не съм харесвал да пиша песни в трето лице, за хора, които живеят в бетонни апартаменти. Личните песни, които съм написал, винаги са отразявали определено мое състояние", казва Джон при поредната смяна на физиономията на "Бийтълс", когато студията на "И Ем Ай" са предпочитаният оазис за експеримент.
В това непрекъснато бягство към самия себе си и същевременно към нови територии Джон изглежда неуловим. Когато всичко в музиката се върти около сантимента, той навлиза в орбитата на предизвикателството и протеста. Поведението му в музиката твърде напомня хлапашката му изобретателност от детските години, когато тръгва от дома си за колежа с благоприличен панталон върху джинсите и още на автобусната спирка го сваля, за да бъде себе си. Впрочем, ако не беше такъв, "Бийтълс" едва ли щяха да се появят. Техният първообраз, както е известно, е скифъл групата "Куоримен", която Джон събира като ученик през 1955. Появява се в момент, когато се правят първите пробиви в професионализирания музикален пейзаж във Великобритания. И е един от опитите да се докаже, че стига да има какво да кажеш, можеш да го заявиш чрез музиката и чрез безпроблемния инструментариум на скифъл - празни бутилки, уошборд, дървени каси за чай... Оттам нататък всеки нов период на "Бийтълс" е преодоляване на прагове и канони. Дори собствената си компания Apple създават с намерението тя да се превърне в чадър, под който хората ще могат да правят нещата такива, каквито ги искат.
Днес това непрекъснато бягство от каноните изглежда невероятно и почти невъзможно. И със сигурност изпълва със завист онези прохождащи в музикалния бизнес музиканти, които нямат друг избор, освен да се вграждат в предварително измислени формули, от които Джон Ленън умело се изплъзваше.
През 70-те години Майкъл Леонард се опита да нарисува квартета така, както предполагаше, че ще изглежда през 1992. В груповия портрет хипотетичният Джон Ленън прилича на улегнал банкер. Всъщност той би могъл да бъде такъв и още на 25, когато "Бийтълс" имаха възможност да застинат в позата на благополучни рентиери. Но не го пожелаха. Междувременно няколко поколения се опитаха да ги обсебят. Оказа се невъзможно. Просто защото "Бийтълс" бяха начертали проекции далеч напред. Не те следваха модите, а обратното. И същевременно продължаваха да проповядват вироглавата идея на Джон "да бъдеш себе си".
Тъмният прочит на времето
Мирела ИВАНОВА
Преди близо сто години, когато Вазов написва и издава романа си "Нова земя", мнозина от съвременниците му така категорично се припознават в образите и събитията, тъй недоволни се оглеждат в тях, че тогавашният литературен печат се нагнетява от хулителства, негативни оценки и откровени клевети. Преди близо петдесет години подобна скандална участ сполетява и романа "Тютюн" на Димитър Димов, макар и по други, идеологически причини. Сега надали някоя книга би предизвикала обществено-литературен земетръс, все едно кой е авторът, кои са героите и колко дълбоко написаното поставя пръст в раната на действителността. Това си помислих, когато прочетох трилогията на Александър Томов "Новобогаташи", която на шестотин страници разказва какво се случи и не се случи с българския живот в последното десетилетие.
Героят на "Новобогаташи" Емил Дъбов е симпатичен и предприемчив провинциален хъшлак, който се впуска да печели пари, носен от мътните води на времето. Той няма опит, но има хъс и няколко скромни романтични представи, които поне в началото му вършат работа. Дъбов започва да трупа пари с дребни хватки и умерена арогантност. Отваря в къщата си шивашки цех, опирайки се на интуицията си, на познанствата си в градчето и на алчната си жажда да успее. Участта му се препъва тук и там, сполетява го голямата любов, която той неведнъж губи и преоткрива; завихрят го съперничествата в бизнеса - доста груби и безпардонни във времена на промяна; преживява войните с големите и подготвени финансови акули, фалити, пропадания и разкош, атентати и съучастие в убийство, парвенюшки наслади и разтърсващи драми, за да остане много и непоносимо сам в края на романовата трилогия. "Дъбов въпреки цялото лустро и блясък, които го заобикалят, си остава един крайно опасен простак, от който можеше всичко да се очаква" - казва за героя си Александър Томов. Той е магнетичен с непредвидимостта си, отблъскващ с тъмните талази, които го влачат напред и нагоре, към бляскавата самотност на богатството. Дъбов, понесъл непосилен за мащабите си психологически товар, с нещо напомня Борис Морев от "Тютюн" - човек, който се поставя извън правилата със собствената си безскрупулност. Но още повече напомня някогашните тъмни от страсти герои на Томовото "Предградие".
Трилогията се чете леко и увлекателно - една гъсто населена провинция, в която най-интересните неща се случват зад съседската ограда и всеки е роднина с всекиго. Мисля си, че точно в тази постигната атмосфера, побрала и уплела във възел високото и низкото, полета и падението на всекидневния човек, страха и страстта, е закодиран успехът на книгата. Смешноватите провинциални философствания и дивата жестокост, алчността, политическите дърдорения и безпринципното политическо пришиване към силните на деня ни подсказват някои от възможните отговори на въпроса кои сме ние.
"Новобогаташи" също тъй е книга и за любовта, за страданието, за опустошението, но най-вече за цената, която човек заплаща, правейки своя избор. Интересна книга.
Десетте най-продавани книги
Сабята
Иван ГОЛЕВ
Дядо Стефан е на осемдесет и пет, но никога няма да му дадеш повече от осемдесет и четири и половина. Корав старец е той, нищо, че се е прегърбил като кука и че зет му и дъщеря му все му намират махна. На младите им дай да се присмиват. И на какво? Не се ли виждат те самите как изглеждат! Зет му е само на шейсет, но се тътри като бабичка по улиците, а вкъщи се подпира на патерица, сякаш е инвалид трета категория. Дъщеря му пък пуши като комин и гърдите й сигурно са на дупки като пустинята Невада, където американците си правят атомните опити.
Вярно, старостта е лошо нещо, затова, когато му е жал за зетя и дъщерята, той вътрешно им пожелава да не я доживеят. Не им го казва гласно, защото освен присмехулници са и докачливи. Значи на тях нищо напряко не бива да им се казва, а на него могат да се надсмиват на корем. Ега ти демокрацията!
Ако е за въпрос, дядо Стефан е бил строеви офицер, изпънат като струна, не прегърбен като сега, и е виждал всякакви лигльовци в армията и извън нея. В армията те виреят главно из канцелариите, иначе строят не ги търпи, там те увяхват още първия месец. Виж, по бюрата могат да си изкарат цял живот, да преместват папки и да се ковладят един другиго пред началството. А пък в цивилния живот лигльовци - колкото щеш. Там даже колкото по-голям лигльо си, толкова повече напредваш. Хората обичат да ги командват лигльовци, защото така могат да ги псуват и да си мислят, че са по-добри от тях. Ама че бунаци!
Дядо Стефан трудно спи и има много време да разсъждава по тези въпроси. Вечер, като си изяде киселото мляко и си натопи ченето в чашата, се върти по час-два, додето потъне в рехавия си старчески сън. Ама той е къс, защото и животът му окъсява. При това положение защо да се проспива остатъкът му, трябва да се будува и да се разсъждава. Или да се прави нещо.
Една сутрин към пет дядо Стефан се сети, че корейската ваза се е вмирисала от цветята и си каза, че тъкмо сега е моментът да я измие и да зарадва дъщеря си, когато стане. Взе вазата в кривите си пръсти, занесе я в клозета, напълни я с вода и я наведе над тоалетната чиния да я изплакне. Известно е обаче, че корейските вази са много хлъзгави, изплъзна се някак и тази и прас! - пукна чинията. Така той след няколко часа изненада дъщеря си, но не с измита ваза, а със счупена чиния. И като го емнаха двамата със зет му: абе, татко, ти с всичкия ли си, къде си тръгнал по тъмно да вършиш неща, дето не са за тебе! Що си не лежиш в леглото, що не оставиш старите си кокали да си почиват, ами все някакви щуротии измисляш!
Замълча си дядо Стефан, прегърби се още повече, само че, като излязоха те, и той излезе и отиде при Гошо, майстора каналджия от предишната му махала. Върнаха се двамата с нова чиния, само че малка грешка - купили с долно оттичане, а не с горно. Няма да я връщат в магазина, я! Леко само ще разбият пода и ето ти нов клозет. Гошо, развълнуван от срещата си с бай Стефан, си беше забравил инструмента, но, разгеле, у комшиите работеше дърводелец. Звъннаха у тях, взеха една раш-пила, уж да престържат черчеве, и с нея зачовъркаха из мозайката, додето накрая пробиха нужната дупка, останаха без дъх и напълно съсипаха пилата. Лошото беше, че така и не можаха да натаманят чинията в дупката, а зетят и дъщерята се върнаха от работа и ги завариха в едно доста неловко двоумение. Естествено вдигнаха им патардия, Гошо се засегна и си отиде, дърводелецът писна, че са му поразили пилата, а дядо Стефан беше набеден, че е неспасяема жертва на склерозата си. Като допълнително доказателство му припомниха обидния факт, когато вместо лекарствата си той бе изгълтал няколкото копчета, които дъщеря му бе приготвила да му зашие на пижамата.
Много му се насъбра на дядо Стефан за последно време, съвсем се прегърби той, затова истински се зарадва, когато, пет минути след като девойчето от социалната служба донесе канчетата с храната и си тръгна, се появи някакво докторче, за да провери дали храната е добра. Беше младо момче, трийсет- или четирсетгодишно, някак необичайно брадясало, но те сега докторите нямат пари за самобръсначки, защото държавата я управляват лигльовци, за съжаление - здрави, но я нека се разболеят, ще видят те така ли се държат лекари с толкова ниски заплати. Пусна го дядо Стефан вкъщи, въведе го в кухнята, показа му канчетата, онзи ги подуши, хапна малко, намръщи се, заяви, че ще им направи забележка да слагат повече масло вътре и по-хубави мръвки, и поиска да види при какви условия живее дядо Стефан. Тръгна из апартамента докторчето, а дядо Стефан услужливо му показваше - ей това е холът, тук гледаме телевизия, телевизорът е нов, зетят го купи наскоро, тук пък е моята стая, имам дюли на скрина да ми проветряват въздуха, тук пък е стаята на дъщерята и зетя. Като стигнаха до нея, докторчето го помоли да му донесе чантичката от коридора. Заклатушка се дядо Стефан нататък, а онзи остана сам в стаята да преценява дали младите не трябва да я отстъпят на дядо Стефан, за да има той повече светлина, а те да се пренесат в неговата. Като се върна дядо Стефан с чантичката, побъбриха още минутка, докторчето го попита какви лекарства взема, възмути се, че са му предписали от калпавите, и обеща, че ще нареди да му ги сменят с по-нови и по-евтини. Показа му вдървено едно упражнение за раздвижване на ставите и накрая, някак неестествено изправен и горд от проверката, си тръгна. А дядо Стефан остана насаме със стопленото си сърце да размишлява как не са се свършили добрите хора на света и че в крайна сметка те ще надделеят над лигльовците, защото не може дядо Господ да е създал света за лигльовците, а не за добрите хора.
Само че откъде му хрумна на зет му още вечерта да обяви, че му липсва красивата лъскава сабя от стената в стаята. Пипал ли си я, тате? Кой, аз? Не, баба ми! Ама за какво ми е? Тука беше, настоя зетят, а ето че я няма. Брех да му се не види. Ден, два, търсят я пустата сабя - няма я и няма. Някой да е идвал вкъщи, пита го десет пъти зетят. Абсолютно никой, правеше се на луд дядото. После най-неочаквано се разприказва и описа надълго и нашироко какво правиха и за какво си говориха с докторчето. Дядо Стефан със задоволство забеляза, че колкото повече подробности изреждаше, толкова по-свъсен ставаше зет му, а погледът му сякаш се мъчеше да го притисне още повече към земята, съвсем да го прегърби от чувство за вина и за склероза.
Имаше много здраве зет му! Промяната у дядо Стефан бе настъпила още след като докторчето си бе тръгнало. Спомни си дядо Стефан като офицер какъв левент и какъв обирач на дамските сърца беше и как в най-студените нощи спеше с разкопчана пижама! Да не говорим за удивително здравия му стомах. Затова твърдо реши да не позволи повече никому да го превива и вече два дни героично отстояваше взетото решение.
Дядо Стефан излезе в коридора, застана пред огледалото и изпъна мършави рамене срещу отражението си. Имаше още живец в него, я колко бе напет! Новата стойка го мъчеше, за миг понечи да се прегърби по старому, но острите ръбове на една новопоявила се увереност в тялото му му попречиха да заеме предишната си поза. Трябва да се бориш докрай, приятелю, с цената на всичко, каза си през зъби той, надмогвайки болката. Чувстваше хладина във вътрешностите си, стоманена решителност да посрещне изправен оставащата част от живота си и това усещане го правеше тревожно щастлив като човек, криещ в себе си красива и опасна тайна.
Корпорацията НБА отново заработи на пълни обороти
"Ню Йорк никс" е най-скъпият отбор в лигата
Андрей БОГОЕВ
Националната баскетболна асоциация (НБА) започна да се съвзема от последствията, които й нанесе стачката на играчите преди близо две години. Оттеглянето на звезди като Майкъл Джордан и Чарлз Баркли спомогна да се получи спад в телевизионната аудитория на баскетбола, а желанието за бързо възстановяване доведе до повишаване на цените на билетите. Зрителите се лутат между желанието да намерят новите си любимци в пост-Джордан ерата, преценката дали да платят по 50 долара за мачовете на живо или просто да се ориентират към някой от останалите големи спортове. Отборите правят всичко възможно да си върнат доверието на зрителите, но едва в шест от първите 23 мача билетите в новото първенство бяха продадени изцяло.
Въпреки това тазгодишните брутни приходи на НБА се очаква да достигнат 2.85 милиарда долара, което е повече от приходите на автомобилните серии НАСКАР от 1.9 милиарда долара и малко по-лошо от бейзбола с неговите 3.1 милиарда долара. Прогнозите сочат увеличение на приходите до 3.8 милиарда долара в следващите пет години, което изглежда отлично постижение.
Новият план на НБА две години след спирането на шампионата предвижда краткосрочна стабилизация и дългосрочен план за увеличаване на приходите. Показателите работна ръка, пазар и стабилност на отборите са основни за успеха на лигата в бъдеще. Споразумението с профсъюза на играчите през 1999 г. гарантира на баскетболистите, че ще получават минимум 55% от приходите на лигата. Освен това отборите не могат да харчат повече от 14 милиона долара на година за т.нар. таван на звездите, който цели да се задържат ключовите играчи в малките отбори.
"Не можем да гарантираме, че отборите ще бъдат на печалба. Ще печелят, ако се управляват добре", заяви комисарят на НБА Дейвид Стърн.
Според едно от условията на колективния трудов договор играчите ще отделят 10 процента от заплатите си за специален фонд, който ще се събира до 2004 г. В резултат на това повече баскетболисти ще върнат 150 милиона долара на собствениците. Въпреки че някои звезди не са особено щастливи от този особен вид данък, профсъюзът настояваше много за създаването на подобен фонд при преговорите.
