Земеделските съюзи на Анастасия Мозер, Петко Илиев и Милан Дренчев ще се явят с обща бюлетина на предстоящите парламентарни избори, се договориха на среща в парламента ръководствата на БЗНС-Народен съюз, БЗНС с лидер Петко Илиев и БЗНС "Никола Петков". След продължилата около час среща организационният секретар на БЗНС-НС Стефан Личев каза, че обединението на земеделците няма да постави под въпрос коалицията Народен съюз. Народен съюз ще бъде в основата на бъдещата коалиция, в която ще излезем на изборите, посочи той. Според Петко Илиев Демократическата партия не може да бъде пречка за консолидацията на земеделците.
Подготовката на България за присъединяване към НАТО и ситуацията в региона във връзка с напрежението в Южна Сърбия обсъди с президента Стоянов и с външния министър Надежда Михайлова Серджо Баландзино, заместник генерален секретар на НАТО, по време на двудневното си посещение в София. НАТО оценява подкрепата на България по време на акцията на пакта по време на косовската криза, заяви Серджо Баландзино. Според него високо се оценява и изпълнението на националната програма за подготовка и присъединяване на България към НАТО.
Протокол за сътрудничество между парламентите на България и Италия подписаха в София председателят на Народното събрание Йордан Соколов и председателят на Сената на Италия Никола Манчино. Документът предвижда размяна на посещения, задълбочаване на връзките на ниво комисии и групи за приятелство, обмяна на опит между парламентарните администрации и редовни консултации в областта на законодателните процедури и контрола.
Законопроект за промени в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност внесоха 107 народни представители. Законопроектът е подкрепен от депутати от СДС и Народен съюз, от трима депутати от евролевицата - Иван Бойков, Евгений Димитров и Ивалин Йосифов, от един от ПГДЛ - Стефан Нешев (БСДП) и от независимия Христо Иванов. ОНС и БСП не подкрепят законопроекта. Промените имат за цел да създадат конституционно съобразен механизъм за разкриване на историческата истина, съдържаща се в документите на бившите ДС и РУМНО, каза пред журналисти Методи Андреев (СДС).
Премиерът Иван Костов поднови поканата към папа Йоан-Павел II да посети България на среща с папския нунций в България архиепископ Антонио Менини миналия четвъртък. Няколко дни по-рано след среща с председателя на Папския съвет за насърчение обединението на християните кардинал Едуард Касиди, който бе на посещение в България, патриарх Максим обяви, че българската православна църква няма да покани папа Йоан-Павел II в България. По думите на Максим при евентуално посещение на папата ще има голямо смущение, защото отношението на българския вярващ народ е твърдо православно.
Пенка Томчева бе избрана за конституционен съдия на мястото на Иван Григоров, който бе избран за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Томчева е съдия във Второ наказателно отделение на ВКС от 1994 г., преди това е била съдия в Софийския районен съд и Софийския градски съд.
БНБ ще търси нов оценител на МБИР
БНБ вероятно ще обяви нов конкурс за оценител на фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР). Това съобщи шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова във връзка с предстоящия търг за продажба на активите на банката.
На 15 септември съдът разпореди на синдичката на МБИР Малинка Атанасова да открие процедура по оценка и продажба на вещите и имуществените права на банката. С това на практика беше сложен край на опитите за продажба на банката като цяло предприятие.
Разликата между двете процедури е, че при продажбата на банката като сбор от активи (за разлика от продажбата като предприятие), потенциалните купувачи не могат да кандидатстват за лиценз от БНБ. Именно възможността за получаване на лиценз беше причината за интереса на различните потенциални купувачи към банките в несъстоятелност.
Преди решението на съда синдичката Малинка Атанасова водеше активни преговори с потенциални купувачи, които смятаха да купят МБИР с надеждата да получат от БНБ лиценз за банкова дейност у нас. Според запознати в най-напреднала фаза са били преговорите с израелски инвеститори, свързани със собствениците на застрахователната компания "Левски Спартак". Освен израелската компания към МБИР през последната година проявиха интерес турската "Шумербанк", както и базираната в Кипър "Фърст мърчант банк".
При невъзможността да се получи одобрението на БНБ за започване на банкова дейност, едва ли за активите на банката ще има наплив от кандидат-купувачи, коментират наблюдатели. Още повече че в МБИР не е останало кой знае какво имущество. От някогашната банка на Иван Евлогиев има само компютри, бюра и друго банково оборудване, както и двуетажна сграда в Боровец. Разбира се, в активите на трезора все още се водят вземанията от фирмите на Евлогиев и от "Плама" - Плевен. Общата сума на тези вземания е 52 млн. лева, но би било цяло чудо, ако от тези вземания в банката постъпят някакви средства .
Заради всичко това новата оценка на МБИР ще претърпи чувствителна промяна. Преди половин година банката беше оценена на невероятните 12 млн. лева от оценителската компания "Агейн такт" ООД. Синдичката Малинка Атанасова и БНБ обаче оспориха тази оценка заради връзките на фирмата с бившия шеф Иван Евлогиев. Според една от версиите оценителите нарочно са посочили по-висока цена на останките от МБИР, за да може Евлогиев да твърди пред съда, че банката му неправилно е била фалирана от БНБ навремето.
Пред "Капитал" синдичката Малинка Атанасова съобщи, че има и втора оценка, изготвена от екип, начело с бившата служителка на БКК Живка Сарачинова и от Свобода Тошева. Според запознати актуализираната оценка е паднала под 2 млн. лева. От БНБ са били съгласни тази оценка да бъде използвана за нуждите на бъдещия търг, тъй като ще се спестят разходи за изготвяне на трета оценка. Опасенията на юристите обаче са, че централната банка може да получи упреци от кредитори на банката за нарушение на процедурата. Затова вероятно в близките седмици БНБ ще обяви официален конкурс за оценител.
Ако на търга за активите на МБИР не се явят кандидат-купувачи, вероятно имуществото й ще стане собственост на Агенцията за държавни вземания. Държавата може да поиска възлагане срещу своето вземане, което е в размер на 4.046 млн. лева.
Апелативният съд реабилитира хората на Ершов в Нефтинвестбанк
Общото събрание, на което "Юкос" взе контрола в бившата МОБ "Св. Никола", е било легитимно, отсече втората съдебна инстанция
Иван МИХАЛЕВ
Споровете между бивши и настоящи акционери на Нефтинвестбанк (бившата МОБ "Свети Никола") може да се смятат за прекратени, след като Апелативният съд призна за легитимно събранието, на което преди две години "Юкос петролеум България" (сега "Нафтекс петролеум България") овладя контрола върху кредитната институция.
През 1998 г. хората на Денис Ершов и Митко Събев успяха да изместят бившите шефове начело с основателя на ортодоксалната банка Цветан Начев. Пренебрегнатите акционери близо две години безуспешно опитваха да върнат статуквото по съдебен път. В крайна сметка през април т.г. Софийският градски съд реши, че спорното общо събрание е било нелегитимно, тъй като на него "Юкос" е гласувала с повече акции, отколкото е имала право да притежава.
Решението беше по иск, заведен от Софийска градска прокуратура, подкрепен от хората на Начев. Съдебната експертиза установи, че към датата на въпросното общо събрание внесеният капитал на банката е бил 13.5 млрд. стари лева, от които 8.4 млрд. лв. са били внесени от "Юкос". Съдът сметна това за нарушение, тъй като по същото време "Юкос" имаше разрешение от БНБ да притежава до 25% от акциите на банката. Според тълкуванието на съдиите това разрешение се е отнасяло до реално внесения капитал, а не за вписания, който по това време беше 32.2 млрд. лв. От решението на градския съд следваше, че избраните през 1998 г. с гласовете на "Юкос" надзорен съвет и нов устав на банката са били нелегитимни. Това пък даде основание на Цветан Начев да постави под въпрос легитимността и на сегашното ръководство на Нефтинвестбанк. Интригата беше подхранена и от последвали аналогични произнасяния на съда по другите заведени дела за банката. Шансовете за връщане на старите шефове и акционери се засилиха особено след като Ершов беше обявен за персона нон грата от правителството.
Въпреки очакванията на мнозина, че в крайна сметка "Нафтекс" ще загуби банката, решението на апелативните съдии като че ли слага точка на спора. На практика с него фирмата на Денис Ершов и свързаните с нея други акционери се реабилитират като легитимни собственици на банката. Оттук нататък хората на Начев могат да търсят реванш единствено пред Върховния касационен съд. Дали ще се стигне до сезирането му, ще стане ясно в 30-дневния срок, който прокуратурата има за обжалване. Чисто теоретично казусът може да стигне до последната инстанция, но такъв развой е малко вероятен. Ако тръгне по този път, прокуратурата ще трябва да докаже, че решенията на БНБ за дяловите участия в банките се отнасят до реално внесените им капитали, а не за вписаните - нещо, което се отрича от банковата практика и самата БНБ, коментират адвокати.
Тричленният състав на апелативния съд единодушно е приел, че "Юкос" е имала право да гласува с притежаваните от нея 8 423 000 акции. Съдиите Ирина Петрова, Анна Палазова и Жива Декова са отхвърлили твърдението на градския съд, че компанията на Ершов е трябвало да гласува само с 3 372 760 акции (25% от внесения капитал). В мотивите си те се позовават на писмо на подуправителката на БНБ Емилия Миланова от 25 април т.г. С него шефката на "Банков надзор" изрично посочва, че разрешението на "Юкос" се е отнасяло за 25% от вписания капитал, а не от внесения.
Апелативният съд е обезсилил и другото твърдение на първата инстанция - че банката неправилно е смятала капитала си за увеличен от 2.2 млрд. лв. на 32.2 млрд. лв., тъй като новият по-голям размер не е бил реално внесен. "Като константна величина капиталът не се влияе от това дали е внесен изцяло или не", пише в мотивите към решението.
Още един казус, свързан с битките в Нефтинвестбанк, чака произнасяне на Върховния касационен съд.
В началото на юни т.г. двата спорещи лагера в банката проведоха две паралелни общи събрания. Съдийката Костадинка Наумова вписа решенията, взети от хората на Денис Ершов, и отказа да разгледа молбата за вписване на алтернативното събрание. Хората на Начев обаче обжалваха отказа и преди месец Апелативният съд отхвърли решението на Костадинка Наумова. С това на практика градският съд беше принуден да разгледа по същество и да се произнесе по втората молба за вписване.
Според адвокатите на Цветан Начев това означава съдът да впише решенията от "алтернативното" събрание. Нещо, което според официалното ръководство на банката би било правен абсурд, тъй като не може да има две вписвания по една и съща партида. Въпреки това адвокати коментираха казуса като теоретична възможност Начев да се върне макар и за няколко дни в банката след двегодишно отсъствие. За да засилят напрежението, хората на Начев поискаха отвод на съдия Наумова. Междувременно се разбра, че обвинената в пристрастност съдийка и без това е в болнични за дълго време и скоро едва ли ще има произнасяне по казуса.
Въпреки че решението на Апелативния съд в този случай е без право на обжалване, банката подаде жалба във Върховния касационен съд. Според адвокат Стоян Кръстев определението на апелативните съдии по жалбата на Начев трябва да бъде обявено за нищожно, защото същата жалба е била оттеглена малко след подаването й от легитимното ръководство на банката. "Банката, представена от нейните изпълнителни директори, е десезирала апелативните съдии и те не е трябвало изобщо да се произнасят", коментира адвокат Кръстев.
Жалбата на банката се основава на принципа, че в охранителното производство има само една страна. Хората на Денис Ершов се позовават на него, твърдейки, че никой освен сегашните шефове на банката не може да иска промяна в книгата на акционерите. Според адвокат Кръстев това е все едно някой да поиска промяна във фирменото дело на Булбанк и съдът да уважи молбата му.
Любопитното е, че адвокатите на Цветан Начев се позовават на същия принцип, твърдейки, че банката не е страна и не може да оттегля подадената от него жалба.
ДЗИ все още е акционер в банката
Накратко
Ханс Юрген Хаас-Витмюз е преизбран за председател на надзорния съвет на БНП-Дрезднербанк (България) за срок от три години. Франсоа Брюно също запазва заместник-председателското си място. Решението е взето на събрание на надзорния съвет, проведено в началото на седмицата във Виена. Ханс Витмюз е представител на Дрезднербанк, а Франсоа Брюно участва в управлението на БНП-Дрезднербанк (България) от името на френската БНП Париба.
Депозитната база на Банка ДСК надхвърли един милиард лева, съобщиха от институцията. Според отчетите на банката към 24.11.2000 г. тя е 1 001 000 000 лева.
Акционерите на ЦКБ ще вземат решение за смяна на одитора за 2000 г., съобщиха от банката. Избраната фирма досега беше "Артур Андерсен", но организационни проблеми в самата банка са спънали подготовката на екипа за одита. Вероятно заверката на тазгодишния отчет ще бъде поверена на "Делойт и Туш", уточниха от ЦКБ.
БНБ стартира процедурата по избор на първични дилъри на държавни ценни книжа за периода след 1 януари 2001 г. Търговските банки и останалите инвестиционни посредници ще могат да подават заявленията си за лиценз до 5 декември.
От "Интернешънъл къмършъл банк" не пожелаха да съобщят до края на миналата седмица какви промени в съвета на директорите предстои да бъдат гласувани на общото събрание на акционерите във вторник. В момента петчленният борд на банката включва само представители на мажоритарните собственици - Търговска банка на Гърция и "Къмършъл венчърс".
Синдиците на Капиталбанк Добри Тасев и Филко Розов официално са уведомили колегата си в Балканска универсална банка Владимир Дончев, че не желаят банката да стане собственик на античната колекция, собственост в момента на БУБ. Така нареченото съкровище беше предложено на търг преди седмица за 610 000 лева, но никой не пожела да го купи и Владимир Дончев предложи да "плати" с него задълженията на БУБ към Капиталбанк, които са в размер на 510 000 лева.
На 7 и 8 декември 2000 г. в София ще се проведе годишната среща на президентите на върховните одитни институции на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата.
"Дженерали" се отказва от наддаването за ДЗИ
Държавата удължи срока за подаване на оферти за застрахователното дружество
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Отдавна съществуващите страхове, че "нещо става" около приватизацията на ДЗИ, започват да придобиват реални очертания. Събитията от последната седмица само доказват това. Първо, стана ясно, че един от най-сериозните кандидати за ДЗИ ЕАД - "Дженерали холдинг", се отказва от наддаването. А след това Агенцията за приватизация обяви, че удължава срока за подаване на офертите за дружеството с повече от един месец.
Все още няма официално становище от страна на "Дженерали" защо се отказват от ДЗИ въпреки сериозните намерения, с които дойдоха. "Отказът на "Дженерали" се носи като мълва из ДЗИ, но никой не е чул официално потвърждение или отрицание на този слух", коментира служител на ДЗИ. Въпреки липсата на официална версия близки до процеса на приватизация твърдят, че експертите на "Дженерали", които са направили дю дилиджънс на ДЗИ, са били силно разочаровани от финансовото състояние на компанията и оформящата се сериозна загуба за тази година в "ДЗИ - Общо застраховане". "Освен това отказът им сигурно се базира и на интригите, които се плетат от консорциума между РМД "ДЗИ 2000" и "Ти Би Ай", който търси всички възможни варианти да остане като един от сериозните кандидати за ДЗИ", коментира служител на Агенцията за приватизация, пожелал да остане анонимен. За да се отвори път на работническо-мениджърския екип и собствениците на 34% от капитала на ЗПАД "Булстрад", от наддаването освен "Дженерали" ще трябва да се откаже и "Юреко".
Малко след като стана ясно, че "Дженерали" се отказват, Агенцията за приватизация обяви, че удължава с повече от месец срока за подаване на оферти от кандидатите за ДЗИ. Досега офертите трябваше да се подадат до 11 декември. При новите условия срокът ще изтече на 15 януари следващата година. "Удължихме срока за подаване на оферти, за да могат кандидатите спокойно да ги оформят", коментира представител на работната група по продажбата на ДЗИ ЕАД. Сега поне едно е сигурно - никой вече няма да твърди, че ДЗИ ще бъде продаден до края на тази година.
"Няма да се удължава срокът за закупуване на информационни меморандуми, защото това ще означава отново да се върнем в самото начало на продажбата на ДЗИ", коментира представител на Агенцията за приватизация.
Служителите на ДЗИ сега са разделени на две за това кой е най-облагодетелстван от удължаването на срока.
Според част от тях от новото удължаване на срока печелят представителите на турската застрахователна компания "Румели Сигорта" А.С. Те са успели да подадат писмо за намерение в последния момент. "Представителите на турския кандидат първи подскочиха, че срокът за подаване на оферти им се струва твърде кратък", коментираха от ръководството на ДЗИ. "Румели Сигорта" е от групата на "Румели холдинг", който е собственост на турската фамилия Узан. "Румели холдинг" притежава и една от най-големите телекомуникационни компании в Турция - "Телсим", която е сред кандидатите за втория Джи Ес Ем-лиценз в страната. Според запознати обаче самата компания "Румели Сигорта" не фигурира в списъка на големите компании в южната ни съседка и е значително по-малка от "Дженерали" или "Юреко". По всяка вероятност представителите на турската компания ще влязат за дю дилиджънс през следващата седмица.
Друга част от служителите на ДЗИ пък твърдят, че отлагането е било направено по настояване от страна на "Ти Би Ай". "Предполагам, че им е необходимо време да измислят вариант с какво биха платили при евентуална сделка", коментира служител на ДЗИ, пожелал да остане анонимен.
София и Белград обсъждат граничните пречки
По югославското законодателство валута над 1000 DM трябва да се декларира писмено
На влизане в Югославия българските фирми и граждани имат проблеми с декларирането на валута, с превоза на товари, в които има акцизни стоки, с честите користни проверки на пътната полиция. Това са част от въпросите, поставени на среща между представители на администрациите с отношение към границата от България и Югославия на ГКПП Калотина през изминалата седмица.
"Целта ни е да се улесни и ускори преминаването на граничните пунктове между двете страни. Като начало искахме да изясним проблемите, а съответните администрации да търсят решение после", обясни Георги Чернев, председател на съвета БУЛПРО към БТПП. Срещата беше по инициатива на съвета, в който участват 17 български институции, свързани с границите.
Зад граничните пречки стои въпросът за достъпа на българските фирми до новооткрит пазар от около 10 млн. души. Югославия е най-прекият път на българските товари до основния търговски партньор на страната - Западна Европа. От БТПП твърдят и че е стратегически важно да се отпуши най-краткият търговски път от Истанбул до Белград. Сега хора и товари преминават покрай южната ни граница през Гърция и продължават за Белград през Скопие. Неизградените отсечки между Оризово и турската граница и между София и Ниш са само една от причините за загубата на трафик. Има и чисто балкански пречки, като най-известна е таксата "защо караш с 10 марки в час".
Във взаимната търговия проблемите са главно с българския износ. Това е обяснимо, тъй като от 258.664 млн. долара стокооборот за първите девет месеца на 2000 г. 249.465 млн. долара са износ от България и 19.199 млн. долара са внос от Югославия.
Валутният режим на Югославия налага на влизане в страната на югомитницата да се декларира писмено валута, надхвърляща 1000 марки. Този факт е слабо известен на българите и според засегнати фирми югославските митничари невинаги го съобщават. Преминалите границата се спират за нова проверка и ако при предишната са декларирали устно, че имат валута над 1000 ДМ, но нямат декларация за валутата (т.нар. потвърда), законът позволява парите им да се конфискуват. Връщането е въпрос на дълга съдебна процедура. Консулството ни в Белград разполага с данни за немалко средства на български лица и фирми, блокирани по този начин от 1996 г. насам. Консулът Ганко Димитров предлага въпросът да се реши, като за всички минали случаи съюзното министерство на финансите задвижи бързо съдебна процедура и иззетата валута бъде върната. Освен това българските институции да се ангажират да разгласят по-широко в страната необходимостта от писмено деклариране на валутата.
Друг проблем е, че списъкът с акцизните (според югославското законодателство) стоки е неясен и може да се тълкува многозначно, твърдят от Националното сдружение на българските спедитори. Извън това, когато през Югославия се превозват транзитно акцизни стоки, се налага да се ползва конвой. Той забавя превоза и го оскъпява с между 700 и 1000 марки. Когато се пътува с групажен товар, в който дори един кашон е акцизна стока, е нужна банкова или спедиторска гаранция. От югомитниците в Димитровград и Ниш се съобщили, че се подготвят промени в законодателството, според които и при транзит ще са достатъчни банкови или спедиторски гаранции. Според тях информация по всички въпроси от митническото законодателство на Югославия може да бъде намерена в интернет. Засега обаче не са посочили адрес.
Югославският консул в София Нешко Мадич е обърнал внимание на срещата, че и югославските, и българските фирми и граждани имат сходен проблем - съответните служби на полицията ги спират твърде често при преминаването им през териториите на съответните страни. Според него е редно българското и югославското вътрешно министерство да се разпоредят да не се спират съответните превозни средства по пътищата, без да са извършени нарушения.
Югославските митници са подобрили организацията си и това съкращава времето за обработка на граждани и товари. От българска страна в повечето случаи документите се обработват до три минути по информация от Гранична полиция на ГКПП Калотина. Като начин да се съкрати чакането на границата се обсъжда съгласуването на смените на пограничните служби в двете страни. Възникват проблеми, когато се изнася от България преотстъпено превозно средство без нотариално заверен документ и когато от България излизат деца без съгласие и на двамата родители. Между двете страни ще се подпише споразумение за свободна търговия. Преди това работните групи трябва да го подготвят на експертно ниво, като се съобразят и с националните законодателства, и с международните ангажименти на двете страни, каза Атанас Стамов, началник на управление "Югоизточна Европа" в Министерството на икономиката.
Ще прекратим нелоялната конкуренция на автобусните превозвачи спрямо БДЖ
Заместник-министърът на транспорта и съобщенията Любомил Иванов пред "Капитал"
- С моя руски колега зам.-министър Кузлов обсъдихме този въпрос на смесената българско-руска комисия по транспорта. От тяхна страна беше поискано да представим данни за констатирани нерегистрирани митнически пунктове и ние го направихме. Руската страна изобщо не беше изненадана. Те ни предоставиха списък на законните митнически пунктове, който ще се разпространява от АЕБТРИ сред превозвачите.
- Нямаме засега такъв проблем с руската страна.
- Да.
- Аз нямам право на 100 дни. Трябваше веднага да встъпя в проблемите. Бях много улеснен от това, че беше приет Законът за железопътния транспорт. Той предвижда разделение на инфраструктурата от превозвача. Създава се национална компания "Железопътна инфраструктура", която остава публична държавна собственост и отпада държавният монопол върху превозната дейност в железопътния транспорт. На първо време превозвачът ще бъде един - БДЖ. Но няма пречка всеки оператор на товари и пътници да ползва инфраструктурата. При автомобилния транспорт също има проблеми, които чакат решаването си. Изготвяме централно разписание за движението на автобусните превози. В него ще влезе като основа разписанието на влаковете. Няма по-лоялен превозвач от железопътния. Влакът тръгва в определен час и пристига също в определен час. Има известна нелоялна конкуренция от страна на автобусните превозвачи, която ще бъде прекратена. Ако един автобус трябва да тръгне в 10.00 ч., той няма да има право да потегля в 9.30 и да обира пътниците на влака. Освен това, ако е предвидено, че автобусът преминава транзитно покрай даден град, той няма да има право да влиза в този град и да обира пътниците. Разписанието влиза в сила от началото на следващата година и за нарушаването му ще има имуществени санкции и отнемане на лицензи.
- Има още какво да се желае от продажбата на ненужни материални активи. БДЖ разполага с 11 000 товарни вагона, предназначени за продажба, от общо 26000. Поделението има за цел да управлява и останалите активи на БДЖ, които не са пряко свързани с инфраструктурата и действащата превозна дейност. Това поделение в бъдеще ще управлява не само активите, но и пасивите на БДЖ, за да започнат инфраструктурата и превозвачът дейността си на чисто.
- И сега БДЖ не разчита само на субсидии, а на собствени приходи. Основните приходи идват от товарни превози. Изправени сме пред куриозната ситуация да имаме товари, но не и вагони за обслужването им. Мислим върху вариант товародателите да плащат предварително по преференциални цени превозите си за период например от шест месеца и с парите да ремонтираме вагоните.
- Да. Билетите за пътници обаче няма да поскъпват.
- Да. Железопътната инфраструктура ще продължи да бъде субсидирана, но не и превозвачът. Пенсионери и учещи ще пътуват с 50% намаление и държавата ще компенсира превозвачите за това.
- В голямата си част транспортните фирми са приватизирани. Това особено важи за автопревозите, които са почти 100% частни. В областта на железопътния транспорт голямата част от предприятията, които обслужват БДЖ, също са продадени. Основната част, които са със 100% държавно участие, са обособени като самостоятелни търговски дружества. Сега се готвят за втория етап - смяната на собствеността.
- Имаше един период, когато държавата в лицето на тогавашния зам.-министър на транспорта и съобщенията Илко Милушев се намеси в управлението на АЕБТРИ. В качеството си на заместник-министър г-н Милушев е станал председател на управителния съвет на АЕБТРИ. Това е намеса на държавата, която аз смятам за недопустима. Г-н Милушев вече не е председател на управителния съвет на АЕБТРИ, защото самите превозвачи, както и останалите членове на управителния съвет не биха желали да има такава намеса. Моето убеждение е, че ние трябва да си партнираме с АЕБТРИ, а не да се намесваме във вътрешната й работа. Зам.-министърът на финансите Пламен Минев също е влязъл в управителния съвет на АЕБТРИ. Вероятно на този етап това е било полезно.
- През 1999 г. Можем да приемем, че тогава неговото участие е било необходимо. Сега това не е необходимо. Аз имах разговори с г-н Минев и той депозира своята оставка.
- В прерогативите на управителния съвет беше да назначи нов председател и той го направи. Само конференцията на членовете на АЕБТРИ може да реши присъствието или отсъствието на г-н Милушев от управителния съвет. Разбира се, ако той не подаде сам оставка. А аз очаквам да направи това.
- Водим диалог с колегите ни от западноевропейските и централноевропейски страни за увеличаване на квотите ни за разрешителни. Има дефицит на разрешителни, който успешно преодоляваме. Тази година имахме дефицит на италиански разрешителни. В резултат на активната ни позиция пред Министерството на транспорта и навигацията на Италия и пред посолството на Италия у нас ни беше отпусната допълнителна квота от 500 разрешителни, които решават проблема до края на годината. Друга проблемна страна е Унгария. Получихме допълнително 1300 разрешителни и 300 като бонус за използване на ро-ла връзката между Сегед и Австрия. Следващата година също няма да допуснем дефицит с разрешителните, защото всеки дефицит ражда възможности за корупция.
- Нямам доказателства да са плащани пари за разрешителните. Имало е обаче условия за корупция. За да се направи процедурата по-прозрачна, имаме два пилотни проекта. Ако те се окажат успешни, до края на тази година ще ги въведем за всички видове разрешителни. Първо - въведохме електронна опашка за турските разрешителни, които също са дефицитни. Превозвачът отива в Бюрото за обслужване на пътници, прави си резервация и никой не може да го изпревари. От друга страна, променихме правилото за разпределение при допълнителните 500 италиански. Тоест едно разрешително, което не е използвано, да не се връща, а да остава в превозвача. Така той може отново да осъществи превоз до Италия.
Държавното планиране измества пазара в енергетиката
Агенцията на Шиляшки изземва важни функции на регулаторната комисия
Галина АЛЕКСАНДРОВА
И с подготвяните поправки законът за енергетиката ще остане еклектичен и непълен документ, който в новия си вариант дава решения за няколко от съществуващите проблеми и в същото време провокира нови противоречия и конфликти. Това стана ясно на откритото заседание на парламентарната комисия по енергетика през изминалата седмица, на което проектът за промените в енергийния закон бяха представени за обществено обсъждане.
Като плюсове на огласения документ могат да се посочат заявеното намерение за либерализиране на пазара на природен газ и електричество, облекчаването на лицензионно-разрешителния режим за дейности в енергетиката и решаването на някои правни проблеми, свързани с вещните права и по-конкретно с отчуждаването на земи за енергийни обекти. Ясно е обаче, че нито пазарът ще се либерализира, след като остава моделът "единствен купувач", нито ще се разрешат противоречията с изискванията на Европейския съюз, няма да се решат и проблемите с потребителите.
В досегашния закон ведомството на Иван Шиляшки е равнопоставено с Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) и Агенцията за енергийна ефективност. Ако се върви към хармонизиране с европейската практика и изисквания, енергоефективността би трябвало да излезе на преден план и като държавна политика, и институционално. Затова и в новия енергиен закон беше създадена като отделна структура Агенцията за енергийна ефективност, която също както Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) и регулаторната комисия е подчинена на МС. С най-голяма тежест и влияние трябва да е регулаторната комисия, която определя правилата на енергийния пазар, докато след преструктурирането и приватизацията на енергийните фирми функциите на отрасловото ведомство - Агенцията по енергетика, постепенно трябва да затихват. МВФ и Световната банка също оказват постоянен натиск за финансовото и институционалното укрепване на независим енергиен регулаторен орган. В закона за енергетиката до известна степен съществуваше такъв баланс, въпреки че независимостта на регулаторната комисия е доста относителна, след като председателят и членовете й се назначават от МС, а бюджетът й се определя от министъра на икономиката.
С проекта за поправки на закона се дава възможност за по-голяма финансова самостоятелност на регулаторната комисия. Тя вече ще разчита не само на средствата от държавния бюджет, но ще получава и част от таксите за издаваните от нея лицензи.
В същото време ведомството на Шиляшки изземва именно много важни регулаторни функции на комисията. Според досегашния закон регулаторният орган регулира цените и издава разрешения за изграждане на енергийни обекти и лицензи за извършване на дейности в енергетиката. Проектът за промени предвижда да отпаднат разрешенията и да остане само лицензионният режим. В лиценза ще се определя какви съоръжения трябва да построи лицензиантът. Само с конкурс ще се издават лицензите за електро- и топлоцентрали с мощност над 25 мВт, за нови топлопреносни и газоразпределителни мрежи, е записано в проектозакона. Конкурсът обаче ще се обявява и провежда от агенцията на Иван Шиляшки. На практика регулаторната комисия ще издава само хартийката, с която ще узаконява избора на лицензиант на енергийното ведомство.
Това противоречи на европейската директива за електроенергетиката. В нея конкурсите се приемат като регулаторна функция, чрез която се въвежда конкуренция на пазара на електричество. Пак там е записан специален текст, според който конкурсите трябва да се провеждат от независими институции, които нямат нищо общо със съществуващите електроенергийни предприятия, включително с техния собственик, в случая ДАЕЕР. Провеждането на конкурсите от агенцията на Шиляшки води до конфликт на интереси.
Отнема се също правото на регулаторната комисия да подготвя наредбата за свободен достъп до електроенергийните, газовите и топлопреносните мрежи. Тази наредба, която на практика ще постави основите на свободния енергиен пазар, ще се прави също от енергийната агенция. "Не може една институция - комисията по енергийно регулиране, да прави цените, а друга - агенцията по енергетика, да регламентира пазарния сегмент", коментират енергийни експерти.
Колкото до Агенцията за енергийна ефективност тази част от закона силно се редуцира, а самата агенция е разжалвана в нещо като отдел във ведомството на Иван Шиляшки.
Това е второто голямо недоразумение в проекта за поправки. Държавата, която все повече би трябвало да се оттегля от пазара, всъщност прави обратното. "При преноса и разпределението на енергия компаниите, които извършват тази дейност, са естествени монополисти. Затова се налага и регулиране на тези дейности. И енергийната агенция, и регулаторната комисия застават в позицията на защитник на потребителя. Регулирането обаче не означава да застанеш на едната страна, а да дефинираш ясно интересите на различните страни - производител, разпределителна компания, потребител, и да ги балансираш", коментираха представители на енергийна компания.
Недоумение буди текстът в проектозакона, според който топлофикациите ще правят търгове за избор на фирми, които ще продават уреди за индивидуално регулиране и измерване и ще извършват услугата "топлинно счетоводство" в определени райони. След което потребителите ще трябва да подписват договори точно с тези фирми. Това беше обяснено от Иван Шиляшки именно с грижата на държавата за потребителите. " Не може производителите на топлоенергия да правят такива търгове, създава се конфликт на интереси", смятат енергийни експерти. Това всъщност е работа на комисията по енергийно регулиране. Тя не трябва да прави търгове, а да лицензира фирми, които да продават уредите и да извършват тази услуга. Така ще се създава конкуренция и потребителите ще имат по-голям избор както за качество, така и за цени и условия за плащане.
В предложението за поправки е записано, че "на едно лице или на свързани с него лица по Търговския закон могат да бъдат предоставяни повече от един лиценз за разпределение на електричество или природен газ, при условие че общият пазарен дял на тези лица по издадените лицензи не е по-голям от 25% от националния пазар на разпределение на електроенергия или природен газ". Какво се разбира под национален пазар - обемът на реализираните продажби на краен потребител или общата стойност на договорените количества или на продажбите - не е ясно.
Като най-голям плюс на проектозакона се смята либерализацията на пазара чрез възможността, която се дава на големи производители да договарят сами доставките на природен газ и електричество. На какви условия трябва да отговарят тези производители ще се определи с наредба, която ще подготви Агенцията по енергетика. Тази схема обаче противоречи на модела "единствен купувач", който остава и в ремонтирания закон.
Някои промени направо постигат обратен ефект. В закона се предвижда да се прави опис на необходимостта от нови мощности. Няма нищо лошо, ако това е индикативен списък, който да осигурява баланса, но се дава възможност инвеститорът да избере най-ефективните технологични и технически решения. В проектозакона обаче е добавено едно изречение, според което списъкът трябва да съдържа техническите и технологичните характеристики на обектите. Това означава, че се преминава към много силно централизирано планиране и се изземва инициативата на инвеститорите, коментираха енергетици. За засилване на централизираното планиране говори и фактът, че МС ще одобрява изграждането на всяка мощност над 100 мВт. В действащия закон МС одобрява мощностите над 200 мВт.
И в ремонтирания закон за енергетиката се говори за независими производители, но като такива се разбират само централите, които произвеждат ток с цел продажбата му на НЕК. Изпуска се втората характеристика, която ще направи производителя на електричество наистина независим. Това са производители, които не искат НЕК да им купува тока, нито да сключват дългосрочни договори. Тези производители трябва да са на разрешителен режим, за тях не е необходимо да се правят конкурси. Та сами поемат риска за инвестицията и пазара и по този начин се смекчава рискът, който сега се носи само от "единствения купувач". Такова нещо отново не се предвижда и в поправките на енергийния закон.
Собствениците на "Мобилтел" се легитимират в петък
Собствениците на "Мобилтел" ще се легитимират идния петък - 8 декември. За тогава е насрочено общото събрание на първия български GSM-оператор, съобщи говорителят му Константин Каменаров. Събранието трябваше да се проведе на 10 ноември, но се отложи.
"Група израелски инвеститори са подписали споразумение да купят контролния пакет акции от "Мобилтел", като сделката е за около 600 млн. долара", съобщи Ройтерс в края на изминалата седмица, позовавайки се на израелския финансов ежедневник Globes. Според вестника инвеститорската група се води от бизнесмена Лев Левиев с 50%. Другите два участника в нея са Елизер Фишман и медийната фирма "Йедиот Ахронот". Левиев е израелски бизнесмен с произход от бившия СССР. Особено силно е присъствието му в диамантения бизнес. Левиев се радва на благоразположението на руското правителство, като компанията му Lev Leviev Diamonds е спрягана като сериозна заплаха за лидерството на гиганта De Beers в изкупуването на руски диаманти, а от началото на тази година е единствен купувач на диаманти от Ангола. Левиев отскоро притежава и фабрика за шлифоване на диаманти в Армения. Наскоро Левиев навлезе и в телекомуникационния сектор. Освен това той работи и в сферите на енергетиката и химическата промишленост. Фишман според някои е най-богатият израелец, чийто основен бизнес официално са верига магазини "Направи си сам". Извън това той инвестира в банковия сектор и има интереси в телекомуникациите.
"Получих инструкции да бъда в неделя (3 декември) в Тел Авив, за да се срещна с адвокатите на купувачите", заяви адвокатът на "Мобилтел" Тодор Батков пред Ройтерс.
"Засега нямаме искане от "Мобилтел" за промяна в собствеността, а при такава операция GSM-операторът е длъжен да поиска разрешението ни", коментира председателят на Държавната комисия по далекосъобщения Иван Таушанов. "ДКД има уведомление, че са променени уставът и ръководството на миноритарния акционер в "Мобилтел" - МCG holdings. В управата на фирмата има две нови имена", добави Таушанов. Според него тези промени навеждат на мисълта, че MCG holdings е продадена.
От капитала на "Мобилтел" 94.7 на сто са собственост на регистрирания в Насау "Истърн маркет телеком фънд", 4.92 на сто се държат от MCG Holdings - Кипър, а последните 0.1 са на българската "Булсим".
Търгът за GSM-2 тръгна с преговори извън залата
Покупката и на БТК е предимство при определянето на втория цифров мобилен оператор
Паулина МИХАЙЛОВА, Надя НЕДЕЛЧЕВА
Пет са кандидатите в търга за втория GSM-оператор в България - ОТЕ, "Финтур холдингс", "Румели Телсим консорциум", "Водафон България" и "ТИМ интернешънъл". И петте компании пратиха многолюдни делегации да внесат заявките им броени часове преди изтичането на срока в четвъртък. Цялата сложна процедура по подаване, приемане и описване трябваше да внуши прозрачност на търга. С тази цел са разработени и правилата за наддаването на 15 декември. В същото време множество изявления на висши чиновници от последните дни показват, че търгът стартира с уговорки извън залата. Зам.-министърът на транспорта и съобщенията Алеко Константинов призна, че се водят разговори "с повечето от кандидатите за втория GSM" по два варианта - да създадат смесено дружество с БТК за наддаването или да направят дружеството, след като спечелят търга. Първата схема очевидно не е била възприета от никой от кандидатите. Създаването на консорциуми до издаването на лиценза не е позволено. За втората схема не е късно, но отново не се знае дали инвеститорите ще склонят. Освен това витиеватата последна точка от решението на кабинета за провеждане на търга дава изключително широко поле за тълкувания. Там е записано само "резултатите от търга ще бъдат взети предвид при подготовката на стратегия за приватизацията на БТК".
Освен че намекнаха, че очакват победителя в конкурса да го подели с БТК, от съобщителното ведомство повдигнаха и въпроса за значението на евентуалното бъдещо участие на спечелилия търга в приватизацията на телекома.
Въпросът е коя от компаниите, кандидатстващи за GSM-лиценза, ще поиска и дял в държавния телеком. "Интересът от преговорите е взаимен", смята Алеко Константинов. Според запознати ОТЕ е склонна да стане акционер и на БТК. Успешното приключване на подобна пакетна сделка с гърците при всички положения е под въпрос. Най-малкото като се има предвид провала на преговорите за продажба на 51% от БТК на консорциума ОТЕ/Кей Пи Ен. "Водафон груп", както и "ТИМ интернешънъл" работят изключително в сферата на мобилните връзки, така че е съмнително дали ще инвестират в БТК въпреки възможността в пакет с телекома да получат и трети GSM-лиценз. Същото се отнася за "Тюрксел" и "Телсим", макар наблюдатели да не изключват възможността турските фирми да опитат да играят и на тази струна по време на конкурса.
Всъщност, каквото и споразумение да подпишат инвеститорите и каквито и ангажименти да поемат те по отношение на БТК при търга за GSМ-2, няма правни или икономически механизми, които да гарантират, че ще го изпълнят. При това нито държавата, нито кандидатите могат на този етап да дискутират съществени подробности около приватизацията на БТК като дял за продажба и цена.
Уговорките с кандидатите в много голяма степен дискредитират самия търг. От една страна, именно те могат да се считат за причина от 47 фирми, закупили книжа за търга, оферти да подадат само пет. В последния момент от наддаването се отказа канадската ТIW, която се обявяваше за сигурен кандидат. Заявка не даде и норвежката "Теленор", при положение че във вторник нейни висши представители заявиха, че най-вероятно ще участват, и то без да влизат в консорциуми. От друга страна, именно тези уговорки за БТК могат да доведат до неблагоприятно развитие на търга. Според някои консултанти твърде вероятно е най-висока цена да даде "Румели телсим консорциум". Която обаче едва ли ще склони да вземе дял от БТК.
Масовите очаквания сред експертите в бранша са, че голяма част от абонатите на "Мобилтел" ще се насочат към новия оператор. "След година клиентите на "Мобилтел" едва ли ще надхвърлят 100 000", коментира консултант, пожелал анонимност. Прогнозата на експертите от "Мобилтел" съвсем не е песимистична, твърди източник, близък до компанията. Според него "Мобилтел" ще има 1 млн. абонати към юни 2001 г., а отливът на абонати към новия оператор няма да надхвърли 10-15%. Що се отнася до цените, по прогнозите на ДКД през първата година от старта на новия оператор цените ще паднат с 10-15%, а през следващите години спадът ще е средно със 7%. Според "Мобилтел" естествено подобно намаление на тарифите не може да се очаква предвид монопола на БТК върху международната свързаност и изискването операторите да ползват наети линии от телекома. Спорни са прогнозите и за финансовите резултати на втория GSM. Разчетите на ДКД сочат печалба от 100 млн. лв. още за първата година. Според "Ериксон телекомюникейшънс България" обаче сроковете за установяване на покритие на оператора у нас са постижими, но и изискващи големи инвестиции.
Българският пазар на мобилни услуги иначе има значим потенциал за растеж. Според изследване на Economist Intelligence Unit (EIU) въпреки отсъствието на конкуренция има стабилен ръст на мобилните абонати за последните две години от 130-150% годишно. За първите девет месеца на 2000 г. броят абонати на мобилните оператори на 100 души е нараснал от 0.5 на 7.5. EIU прогнозира, че до края на 2005 г. този показател ще е 23%. Същевременно страната ни изостава от повечето държави от Централна и Източна Европа. В Румъния броят абонати на 100 души население ще достигне 9.2 до края на годината. Изоставането е още по-значимо на фона на постиженията на Словакия и Унгария (25%) и Чехия (38%). В Западна Европа показателят е 40 на 100.
Кандидатите
Накратко
Вицепремиерът Петър Жотев заминава в понеделник на срещата на държавите от Г-7 и Централноевропейското споразумение за свободна търговия в Москва. Там Жотев ще има специална среща с руския вицепремиер Алексей Кудрин. Очаква се на срещата да бъдат обсъдени въпросите, които трябваше да се разглеждат на отложената преди две седмици сесия на българо-руската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.
Двадесет и пет млн. лв. допълнително отпуска бюджетът за финансиране на седем програми за социално подпомагане, реши правителството в четвъртък. Десет млн. лв. от тях ще отидат за целевата социална защита за отопление през ноември и декември. За изплащане на помощни средства за деца с тежки увреждания и месечни добавки за деца инвалиди са заделени 7 млн. лв. За горива за отопление на заведения за социални услуги ще бъдат отделени 4 млн. лв. Парламентът ратифицира през изминалата седмица гаранционните споразумения по заемите, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" за модернизацията на пети и шести блок. Едното споразумение за кредит до 212 млн. евро е между централата, НЕК и Европейската общност по атомна енергия. Второто е за кредит до 76.6 млн. долара и е между правителството, "Ситибанк" и "Ексимбанк" на САЩ. Третото споразумение е между АЕЦ, НЕК и "Експорт-импорт банк" на Рускта федерация. Заемът по него е до 80 млн. долара.
Новата икономика - приоритетна пакта за стабилност
Законодателна, институционална, финансова и техническа подкрепа за развитието на Балканите като територия на новата икономика - това са основните задачи на новата инициатива на пакта за стабилност с работно заглавие е-Balkans - електронни Балкани. Идеята е разработена на конференция в края на октомври, организирана от академичната агенция към британския Форин офис "Уилтън парк". Проектът предвижда разработването на национални стратегии за развитие на информационните технологии и комуникации на страните от региона и излизането им на магистралата на новата икономика в периода 2001 - 2003 г. Според авторите му, за да получи необходимата подкрепа, новата икономика трябва да се превърне в основен критерий за присъединяване към Европейския съюз. За финансово подпомагане на развитието на тези стратегии се предвижда и привличане на международните финансови институции.
Английският премиер Тони Блеър вече покани национални координатори, изпратени от правителствата на страните от региона, на 11 декември, за да се обсъди и създаването на работна група към пакта за стабилност, която да работи по проекта. Според участници в разработването на проекта основна роля за неговото осъществяване ще има добрият диалог между правителствата и бизнеса в страните от региона. От значение ще е и готовността за бърз старт на работата по проекта, което на първо време ще проличи по това дали правителствата на балканските държави ще отговорят на поканата на Блеър, като изпратят компетентни и достатъчно овластени свои представители.
Лужков отказал бартера за москвичи срещу лекарства
Софиянски урежда сделки за "Софарма" и "Лизингово дружество" ООД
Галина АЛЕКСАНДРОВА, Иван МИХАЛЕВ
Така и не стана съвсем ясно какво точно направи кметът Софиянски в Москва. Посещението му беше обявено като неофициално, а като предмет на визитата първоначално се сочеше какво ли не - от сключване на сделки за износ на лекарства и цигари до договаряне на доставки на природен газ. От официалните съобщения става ясно, че Софиянски се е видял с Лужков, поговорили са си по традиционните въпроси - за размяната на имотите, за лекарствата, за виното, за цигарите, и са посетили изложението на фармацевтични продукти. Това можеше спокойно да стане и през януари, когато московският кмет ще дойде на официално посещение в София. Едва ли си струваше Софиянски да ходи до Москва само за да посети фармацевтичното изложение, макар и в компанията на Лужков.
Очевидно зад спонтанното желание на столичния кмет да посети московския си колега има сериозни причини. Със сигурност не е случайно, че той предприе пътуването след провала на обявената за средата на ноември сесия на междуправителствената българско-руска комисия и седмица след като Москва ни размаха пръст и се закани да ни извади от преференциалната листа. Софиянски е единственият човек на СДС, който е приеман добре и има силни лични контакти в Русия. Очевидно една от целите на спонтанната визита на кмета е да препотвърди близките си отношения с московския елит. В един момент това може да се окаже голям актив за бъдещата му политическа кариера.
Втората причина за визитата е по-прозаична - бизнес. Макар и това да не беше съобщено официално, стана ясно, че основната задача на Софиянски е да финализира
Става въпрос за сделката за доставка на 150 автомобила от известната руска марка в София, които по идеята на Софиянски трябваше да се платят с лекарства. От сделката печелят производителите, които са две държавни и две частни фирми - съответно "Фармахим" и НИХФИ, "Унифарма" и "Софарма", заяви Стефан Софиянски. Само че "Фармахим" отдавна не е производител, а търговец, който държи фирмените марки, НИХФИ също е с други функции, а "Унифарма" всъщност е "Софарма", тъй като наскоро купи столичния производител в съдружие с "Електроимпекс" на Борислав Дионисиев. Изреждането на останалите фирми всъщност има за цел да направи по-малко прозрачно откровеното лобиране на кмета в полза на "Софарма". Чрез тази сделка Софиянски урежда пазар за "Софарма", която няма да излезе да се конкурира на пазара в Москва, а лекарствата й директно ще отиват в болниците, коментираха конкуренти.
Сделката всъщност включва повече играчи, основният от които е Общинска банка. От Москва Софиянски заяви в интервю по "Дарик" радио, че банката е страна по договорите за доставка на москвичите и на лекарствата. Шефът на Общинска банка Любомир Павлов заяви пред "Капитал", че договорът е подписан преди известно време и в сделката има четири страни - Столичната община, московското кметство, "Лизингово дружество" ООД и заводите "Москвич". "Лизингово дружество" получава москвичи от заводите в Москва и вместо с пари плаща с лекарства на "Софарма". Лизинговото дружество пък продава колите на таксиметрови шофьори и фирми за таксиметрова дейност.
"Лизингово дружество" ООД е регистрирано на 15 февруари т.г. с 5 хил. лв. капитал. Акционери в него са Общинска банка (9.8%) и "Солитуде" ООД (90.2%) - фирма на Явор Джиджев и Василка Джиджева, които според някои източници са подставени лица на Софиянски. Може да се предположи, че те не са включени случайно в общ бизнес с Общинска банка и в планирания руски бартер. За частните "Софарма" и "Лизингова компания" със сигурност може да се твърди, че не биха се включили в подобна сделка без очаквания за печалба, за столичния данъкоплатец не е ясно каква ще е печалбата.
Договорът няма ограничение какви количества москвичи и лекарства ще се търгуват. По принцип обаче се говори за 150 коли, които да бъдат платени с лекарства. По този начин Лужков ще спечели от избягването на посредниците - сега лекарствата за болниците и аптеките се купуват чрез верига от посредници, обясни Любомир Павлов. Лужков обаче явно не оценява тези предимства, защото, както стана ясно, е отклонил сделката. Руснаците заявили, че бартерът е сложен, тъй като едно московско общинско ведомство държи заводите за москвичи, а друго дава парите за купуването на лекарствата в Москва. Те се купували от общинския бюджет на руската столица. Затова не можело да се направи четириъгълната операция.
Вече е получена първата партида от 48 москвича. Колите са платени от "Лизингово дружество" с кредит от Общинска банка, който е обезпечен с колите. След неуспешния финал на бартерната сделка Софиянски "утеши" столичани с обещанието на Лужков да зарежда 64-те московски болници с лекарства от София. Московският кмет дори наредил на здравния министър да зарежда московските болници директно от "Софарма", "Унифарма", "Фармахим" и НИХФИ, цитира пресата кмета Софиянски.
Стоматолозите отказват да подпишат новия рамков договор
Обмисля се промяна в закона, за да се обезсили протестът им
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Председателят на Съюза на стоматолозите в България Живко Михайлов обяви, че представителите на съюза ще откажат да подпишат подготвяния нов Национален рамков договор (НРД) за следващата година, защото не са съгласни с условията, които се предлагат в него. Изявлението на Михайлов идва след като на 24 и 25 ноември бе проведен конгрес на стоматолозите, на който участниците в преговорите са представили пред съсловието параметрите на новият НРД. Стоматолозите са решили, че подобни условия не ги удовлетворяват. "За текущата година направихме компромис, като подписахме договора, но за догодина нямаме намерение да задълбочаваме компромиса", коментираха представители на стоматолозите.
Според Живко Михайлов основната причина за отказа на стоматолозите е, че "делегатите на извънредния конгрес на Съюза на стоматолозите в България (ССБ) прецениха, че средствата, предвидени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, не могат да покрият разширението на пакета стоматологични услуги и покачването на границата на лекуваните деца от 14 на 18 години. " Всъщност всичко опира пак до положението, при което стоматолозите казват, че заплащането от страна на Националната здравноосигурителна каса е недостатъчно и че средствата, заделени за зъболечение, са всичко друго само не и достатъчни. Опасността да не бъде подписан нов рамков договор се оценява като доста сериозна от всички страни, участващи в преговорите.
Ако договорът не бъде подписан от началото на следващата година, ще продължи да действа досегашният, като в частта му за заплащането той ще бъде актуализиран с индекса на инфлация за тази година. Всичко останало в него ще остане непроменено - както пакетите от здравни услуги, които гражданите ползват, така и схемите на тяхното заплащане.
Скандалът около отказа на стоматолозите се пренесе и в парламентарната Комисия по здравеопазване. На заседанието й през изминалата седмица е било поискано стоматолозите да проведат още един конгрес, на който да променят позицията си (който се състоя на 3 декември след редакционното приключване на броя). "По всяка вероятност становището на конгреса ще остане непроменено, което означава, че едва ли ще се стигне до споразумение за подписване на новия рамков договор", коментира запознат с преговорите, пожелал да остане анонимен.
Ако проектът за рамков договор не бъде подписан до края на годината, през 2001 г. и лекарите ще трябва да продължат да работят при същите условия, както и в момента. "Откъде накъде стоматолозите ще решават съдбата и на над 25 хиляди лекари в страната, които заради тях ще са принудени да работят по условията на в момента действащия договор", попита представител на лекарския съюз. В момента поне обаче не съществува схема, която да позволява рамковият договор да бъде изменен само в частта си за лекарите, а за стоматолозите да продължат да действат старите разпоредби.
Другият вариант е да се внесе предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване, с която да се промени мнозинството, с което се приема рамковият договор. По сега действащата правна рамка договорът се счита за влязъл в сила, ако бъде подписан от осем от десетте представители на съсловните организации в преговарящия екип. В преговорите участват седем представители на лекарския съюз и трима представители на стоматолозите. "Ще поискаме промяна в закона, която да постановява, че договорът се приема, ако седем от представителите на съсловните организации го подпишат", коментира представител на здравноосигурителната каса. Така на практика ще се постигне игнориране на стоматолозите и договорът ще влезе в сила.
Много е вероятно обаче, ако договорът бъде подписан по този начин, промените в отношенията между НЗОК и стоматолозите да не бъдат приети и те да продължат да работят по условията, предвидени в договора, който действа в момента. Подобен подход със сигурност поставя под съмнение и валидността на самия договор, така че подобно предложение още отсега изглежда доста спорно и едва ли решава проблема по същество. По-скоро го решава едностранно, и то в полза само на лекарите, защото нито стоматолозите, нито пациентите са заинтересовани от оставането на досегашните условия на рамковия договор.
За да оправдаят този подход, представителите на Националната здравноосигурителна каса обаче претендират, че е нарушен процесът на договаряне, защото никъде не е записано, че конгресът или съборът на съсловните организации имат право да дават становище по хода на преговорите за национален рамков договор. Според тях, след като управителният съвет на съсловната организация на стоматолозите е оторизирал трима свои представители да преговарят, това означава, че им е дал определен мандат и в неговите рамки те могат да преговарят. "Преди да си проведат конгреса, тримата им представители бяха съгласни с предложените промени, а след него се сетиха, че не са доволни", коментира представител на касата. "По принцип редът изисква те да се отчетат пред конгреса си след приключването на преговорите и ако съсловната им организация не е доволна от тях, просто да им поиска оставките", допълни той.
Наистина никъде в законовата рамка не е записано, че предлаганият национален рамков договор трябва да се одобрява от съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Те са си избрали управителни съвети, които са делегирали права на свои представители със съответен мандат, а това означава, че им имат доверие. Представителите имат делегирано от закона право да подпишат НРД без санкция от съсловната организация.
Последните предложения по промяната на националния рамков договор в частта, касаеща стоматолозите, предвижда зъболекари, които имат записани до 300 пациенти, да имат право да работят до 10 часа на месец по договор със здравната каса. Зъболекарите с над 300 пациенти да имат право на по 15 часа на месец и още пет по допълнителни детски програми или възможност да ги вземат по общия пакет. Освен това е договорено и разширяване на понятието детска възраст. В момента детската възраст е до 14 години, а предложението предвижда тя да стигне границата до 18 години.
Основната идея е освободеният ресурс от стоматолозите, които по новите предложения за разпределение на часовете работят по 10 часа, да се хвърли при тези, които имат дълги списъци с чакащи пациенти. Такива стоматолози биха могли да работят и по над 30-40 часа на месец по договор с касата. С това предложение се цели да се даде възможност на пациентите в по-големите градове все пак да имат възможност да ползват услугите, които им се полагат срещу заплатените здравни вноски. Публична тайна е, че в по-големите населени места за пациентите е почти невъзможно да попаднат в 20-те часа на месец, заплатени от здравната каса. Друг е въпросът, че тази невъзможност се определя от ограничения ресурс, с който разполага здравната каса.
Предложено е и увеличение на часовата ставка, която ще се плаща на стоматолозите за специализирана помощ, от 24 на 26 лева. За шестте месеца на текущата година за специализирана стоматологична помощ са били предвидени 300 хил. лева. За следващата година са предвидени 1.2 млн. лв. (или двойно увеличение на годишна база). Заделените за стоматология средства са общо 17 млн. лв. за вторите шест месеца на тази година. За догодина са предвидени 37 млн. лв. (или 3 млн. лв. увеличение на годишна база).
"Аз съм българче..."
Средно около 100 чужденци всеки месец подават документи за българско гражданство, като броят им напоследък се увеличава
Ани МЛАДЕНОВА
Миналата седмица, докато привържениците на ВМРО разбиваха блокчетата на въображаема шенгенска стена, 50-ина чужденци "разглобяваха" в сградата на Богословския факултет думата снеговалеж, за да намерят сродната й по строеж сред спасител, младеж, работодател и разбойник.
Граматичната питанка е част от изпита, който трябва да положат желаещите да се сдобият с удостоверение за владеене на български език. Тапията е задължително условие за получаване на българско гражданство.
По думите на Виолета Ганева от дирекция "Международни дейности" към просветното министерство "напоследък има завишен интерес към теста. Получаваме средно 70-80 молби всеки месец, макар че не всички кандидати се явяват. Заедно с другите възможности, предвидени в наредбата (покриване на изпита в българските посолства в чужбина, признаване на дипломите на завършилите езикови курсове у нас или зад граница), месечно издаваме около 100-ина сертификата".
Бегъл поглед върху протоколите от последната езикова проверка показва, че всяко второ име е на руска или украинска гражданка с българска фамилия. Повечето от тези бракове са от времето на българо-съветската дружба, но по една или друга причина жените чак сега са решили да се побългарят официално. Рекордът за най-дълго изчакване е на 84-годишната Сара Методиева, която през 1943 е напуснала родния си град край Скопие и оттогава живее в Севлиево.
Сред кандидатстващите за българско гражданство се откроява и категорията на арабите, повечето от които свиват дюнери в центъра на София. Има още арменци, китайци (също с кулинарни занимания у нас) и виетнамци. Най-често посочваните мотиви са: от дълго време съм в страната, имам семейство, желая да развивам бизнес в България или искам да продължа образованието си. Понякога обясненията на чужденците с мераци за български паспорт звучат малко ала "Мила родино", само че без излишен патос, а с някакъв патриотизъм, който сме свикнали да приемаме за странен, когато идва от сънародниците ни, родени и отрасли тук. "Искам да стана български гражданин, защото съм се адаптирал и имам много приятели. В един момент почувствах, че това е втората ми родина - нещо, което не искам никой да ми отнеме. Затова трябва да узаконя гражданството, което за себе си вече имам", казва Ахмед Талиб, който живее от 15 години в България и в момента издава списанието One World.
За да докажат, че знаят езика ни, кандидат-българите трябва да оградят с кръгче по един отговор на 20 въпроса. Теста преминават тези, които са се справили поне с 11 задачи. По принцип изпитът е за говоримо владеене, "но се провежда писмено, защото само така можем да гарантираме анонимността на кандидатите и обективността на оценката", обяснява Виолета Ганева. На помощ на тези, които не могат да четат, се притичват просветни експерти.
Обикновено успеваемостта се върти около 80%, което показва, че решаващите теста са се занимавали усърдно не само с устна комуникация, но и с българска граматика. Импровизирана проверка показва, че дори родни висшисти се запъват на въпроси като "Коя от думите синее, синя, синева, синът означава признак" или "Коя от думите никога, някога, всякога, винаги означава неопределено време", отговорите на които са забравени някъде между кориците на учебниците по български език за 4-5 клас.
Освен че съдържа лексикални, морфологични и синтактични главоблъсканици, тестът набляга на българската история и фолклор. Част от задачите са илюстрирани с примери като народната приказка за магарето и коня, управлението на цар Калоян и Малчо, които спасява царската дъщеря от змея. Кой знае защо е включен и изразът Конски Великден, който едва ли се употребява в офиса и магазина. За разлика от повечето изпити с подобно предназначение, като TOEFL например, само в два от въпросите са използвани ситуации от ежедневието. Така остава малко неясно кое е по-важно за един български гражданин от чужд произход - да се справя с общуването в работата и из града или да се е отъркал до всичко, което отгледаните тук са попили в училище или от баба - от тримата братя и златната ябълка през Балканджи Йово до цървулите, които правехме в часовете по трудово.
Освен удостоверение за владеене на езика кандидатите трябва да представят пред Министерството на правосъдието още една камара лично написани или ведомствени документи. От миналата година списъкът е увеличен и детайлизиран, така че, ако визите паднат, в Европейския съюз могат да бъдат спокойни, че български гражданин не се става току-така. Събирането на заверените хартийки често отнема около една година, от задвижването на преписката до окончателното решение обикновено минава също толкова.
"Повечето от изброените документи не ми говореха нищо, но съответните ведомства знаят за какво става въпрос, така че не съм имала проблеми, спомня си на перфектен български румънката Дана Войнова, която от тази пролет е наша сънародничка. И не мога да разбера защо има адвокати, които предлагат подготвянето на документи срещу заплащане. " Всъщност не е чак толкова странно, като се има предвид, че нашенски фирми инкасират доходи и от помощ при попълване на "документите" за зелена карта.
Според препатили освен известното протакане единственият дефект на процедурата е, че не прави разлика например между студенти, които непрекъснато циркулират от България към родината си и обратно, и хора, които отдавна са се установили тук, имат семейства и постоянна работа. Така жена, която живее у нас от 25 години, родила е деца и е развила частен бизнес, е принудена да представи свидетелство за съдимост от родната си Латвия. Тъй като тази държава няма посолство у нас, за целта тя трябва да прескочи дотам, което по принцип рядко прави.
Слабата държава не е репресивна, тя е депресивна
Разговор на Еми Барух с Иван Кръстев
- Кризата след 1989 г. е криза на социализацията. Живеем в общество, което не знае какъв тип гражданин иска да създаде, в общество, в което няма модел за успеха. Най-нагледната метафора на това общество може да бъде видяна по букинистките магазини в София, където току-що преведеният роман за Джеймс Бонд и отдавна преведеният роман за Щирлиц стоят един до друг в страстна комерсиална прегръдка. Ние си купуваме тези две книги и започваме да ги четем. През първия половин час се идентифицираме с "добрите" в единия роман, а после с "добрите" в другия роман, с американците, в единия случай, с руснаците - в другия. И тази раздвоеност не ни прави впечатление. Кризата на идентификацията е тази, която ни формира. Новите поколения не решават проблемите си, а бягат от тях. И това не е непременно лошо. Новото поколение търси представителство в своите субкултури. Ние сме поколение на междучасията. Това още повече се засилва от обстоятелството, че това поколение е с много силна емиграционна нагласа. То е поколението, което гласува с краката си, напускайки. Именно защото гледа на страната като на място за временно пребиваване, то е цинично толерантно към политиката в България. То не гледа на това, което става в страната като нещо, което произвежда неговото бъдеще. То мисли своето бъдеще другаде. Това, което не знаем, е колко поколения излязоха от входовете и таваните на последните десет години. Моето поколение, доколкото го има, е последното без дрога. Дрогата, а не 10 ноември, е разделителната линия.
Всички драматични дебати относно сектите, слабостта на православната църква и кризата на ценностите бяха доста изкуствени по своя характер. Просто, преди физически да емигрират от страната, голяма част от младите емигрират културно, отиват някъде другаде - в интернет, в секти, в някакви други неща. И ако трябва с едно изречение да формулирам големия проблем с новите поколения, то е, че новите поколения отказват да дефинират себе си в поколенчески термини. В рамките на едно поколение много по-силни стават различните субкултурни идентичности, отколкото поколенческата свързаност. Всъщност идеята за това, че има ново поколение, политическо поколение, което е различно, е идея построена отвън. По време на студентските вълнения през 1997 г. един от основните въпроси, който се задаваше на студентите, излезли на улицата, беше защо сте тук, какво очаквате и те казваха: ние сме тук, защото искаме България, в която да можем да живеем, защото не искаме да емигрираме... А това всъщност беше обърнатият вариант на предизборната кампания на Стоянов, който казваше: нека да направим страна на децата си, в която те да живеят. Отговорите на младите не бяха техни думи. Но те не бяха техни думи просто защото те нямаха политически думи. И обръщаха думите на тези, които говорят от тяхно име. Не се опитваха да намерят свой глас, затова и толкова естествено в момента, в който радикалната част на кризата свърши, в политиката няма млади. Всички "млади" в политиката днес са стари.
- И да, и не. Има оттегляне от пластовете, в които традиционно се взимаха решения. Политическите партии са демоде. Но в момента има едно поколение, което взима повече и по-драматични решения, отколкото почти което и да е предно поколение. Няма по-драматично решение от това къде да живееш. Няма по-драматично решение от това с какви ценности да живееш. В крайна сметка се появи едно изтерзано поколение, защото това беше поколението, което трябваше да решава за всичко. Трябваше да решава в кой бог да вярва, в коя страна да живее, за коя партия да гласува, къде да работи - на малко поколения им се е налагало да правят тоя избор. И поколенията преди 1944, и поколенията след 1954 знаеха кой е богът; след 1954 знаеха и мястото, на което им се полага да живеят. В крайна сметка се появи едно поколение, което беше принудено да решава за всичко. И затова то някак си изглежда ужасно на всички извън него, но това поколение има право да бъде яростно на света, защото светът го лиши не просто от очевидности, но и от врагове. Младите дори не се противопоставят вече на своите родители, защото не знаят какви са идеите на родителите им, или по-скоро са разбрали, че родителите им нямат идеи, а страхове.
- Според мен етническото и религиозното не са идентификациите, които определят това поколение. Има вярващи хора, нещо повече, аз мисля, че се е увеличил броят на вярващите хора в България. Това не значи, че се е увеличил броят на практикуващите вярващи. Мисля, че това поколение изживява своя атеизъм като загуба, като рана, като травма, а не като преимущество. В началото на века атеизмът се мисли и чувства като освобождение, но днес той отеква като празнота. В това поколение има хора, които винаги са вярвали, хора, които вече вярват, но най-голямата група е на хората, които биха искали да вярват. От тази гледна точка това поколение търси бога, но то няма никаква идентификация с църквата. Tова, което се случва в този тип вътрешна религиозност, е, че тя е религиозността на индивида, която обаче много трудно превръща религията в морален регулатор вътре в обществото. Може да имате едно общество, в което 100% от хората вярват в бога, но по никакъв начин тази тяхна вяра в бога не ги води до вяра в другия човек. И за мен големият проблем в момента е именно реконструирането на обществото, в което може да бъде възстановено доверието към непознатия, към другия. Това е проблемът за мене и на Балканите като цяло. В крайна сметка гражданското общество е това да подхождаш с доверие към непознатия.
- Сценариите не са прогнози. Сценариите са начин на конструиране на бъдещето, от тази гледна точка всички сценарии се случват винаги заедно и едновременно. Просто зависи откъде ги гледаш. А това, което в крайна сметка е големият проблем и той ще бъде голямото питане на Балканите до края на следващото десетилетие, е как е възможно интегрирането в едно по-голямо европейско пространство на слаби държавни образувания и на разделени общества. За мен слабата държава е държава, която не може да създава и не може да прилага правила. Слабата държава е държава, която не може да си осигури кооперативността на населението, тя не може да събира данъци, а когато мафията бие нейните граждани, тя гледа на другата страна. Слабата държава не е репресивна, тя е депресивна. Ако погледнем какво се е случило на Балканите - всъщност Балканите са изправени пред проблема, който отказаха да мислят през 1991 г. Как е възможна федерална Югославия е проблем, който започва, а не свършва с махането на Милошевич. Така че за първи път според мене свърши политическият конфликт, свърши военният конфликт на Балканите и чак сега започва идейният конфликт и той няма да бъде между една и друга държава, той започва вътре във всяко общество. И въпросът не е вече кой е добрият вариант, дали националната етнодържава, дали федералната държава, въпросът е кой е възможният вариант, който ще позволи на тези държави да се интегрират, защото интеграцията не е мечта, а е единственият ресурс, който е останал на тия страни. В крайна сметка Европа е буферът, който спасява Балканите от света. И тези общества не могат да се справят без този буфер. През 1990 г. те си мислеха, че могат да избират между това да бъдат азиатски тигри и да бъдат европейска периферия. Сега знаят, че единственият им шанс е да бъдат европейска периферия, отдавна разбраха, че не са тигри. В крайна сметка единствените тигри, които се проявиха на Балканите, не бяха икономически, а бяха тигрите на Аркан. Така че от тази гледна точка за Балканите Европа наистина е съдба, но съдба не като част от историята, а като възможност за справяне с бъдещето.
- И отвътре, и отвън. България наистина е малка страна. С всичко, което следва от това: малка страна на особено място, с много ограничен не само икономически, но и чисто човешки ресурс, с много малък пазар. Така че България нямаше кой знае какви огромни избори. И идеята, че всичко е можело да бъде тотално различно, е част от собственото ни абсолютно легитимно нежелание да се примирим с това, което се е случило. Но то не можеше да бъде тотално различно, защото нито ние можехме да бъдем тотално различни като хора, нито мястото можеше да бъде тотално различно.
- Можехме. Можехме да направим и много други неща и можехме да ги направим по много по-нормален начин. Но в крайна сметка това, което стана, е, че Европа до голяма степен символизира безалтернативността на пътя, по който българското общество може да се интегрира в някакъв модерен свят; защото това, което изведнъж уплаши не хората, а по-скоро политическите и интелектуалните елити, беше естественият процес на ориентализация, който започна в българското общество с края на комунизма. Комунизмът беше насилствена форма на модернизация, която се опитваше да деориентализира страната. И изведнъж се оказа, че в момента, в който си е тръгнала голямата цензура, това, което излезе на пазара, не беше "Бийтълс", това, което излезе на пазара, беше Лепа Брена. Истински репресираното е било ориенталското. И тук стана ясно, че отново има нужда от елит, който да се опитва да модернизира въпреки желанието на голяма част от обществото. Така че това е за мен проблемът Европа. Всъщност ЕС и Европа е начин България да избяга от себе си, да се спаси от себе си. И в този смисъл това, което се случваше на България през тези десет години, е, че имаше един колективен проект да избягаме от себе си, имаше и индивидуални проекти. Първият минава през реформите и Европейския съюз, вторият - през хората, които просто избягаха от България. Ако един ден България стане член на Европейския съюз, може би това ще бъде мястото, където тези два проекта ще се срещнат. Това е в крайна сметка смисълът на всяка промяна - това е и драмата на тези десет години - че тя създаде възможности, но в никакъв случай тези възможности не са непременно осъществими. Това, че имаш право да издаваш вестник, не значи, че ще издаваш вестник. Сега стигнахме до ситуация, при която вече възможностите спряха да бъдат мислени като важни. В крайна сметка това, което се случи на хората и което е за мен най-страшното в България, още повече че става дума за една застаряваща страна, е, че има едно общество, което наистина отказва да мечтае за собствения си живот. Това е общество, което наистина мисли, че утре ще прилича на днес. А по-мечтаещата част е от възрастни хора, които се надяват, че утре ще прилича на вчера. Това, че утре може да бъде нещо различно, важно и в някакъв смисъл, че утре е това, заради което живеем, защото утре е интересното - това изчезва. Страхът от бъдещето започва да доминира и това много ясно може да бъде видяно. Всъщност големите промени в България, бих казал, Вазовото пиянство на народа се мери в дни, това са малкото моменти, в които социологическите проучвания показваха, че хората искат бъдеще, а не се страхуват от него. И това бяха наистина дни, часове - юни от 1990, началото на 1997 г. Иначе в повечето време българинът всъщност просто се страхува от бъдещето. То му изглежда по-страшно дори от настоящето.
Студена вълна тръгва към Босфора
Oтношенията между България и Турция са на път да преминат от едната в другата крайност. Загърбена е не само "сделката на века" с фаворизирания от българското правителство турски холдинг "Джейлан", за който от самото начало имаше информация, че е със съмнителна репутация. По линията София - Анкара напоследък прехвърчат искри от високо напрежение в много посоки (виж ).
Макар и все още неафиширано официално, Костов, изглежда, променя любимата си формула за "политическа целесъобразност" на връзките с Анкара с дълбоко замразяване. Този път вероятно по "европейска целесъобразност".
Засега противопоставянето е само на тихия фронт. Ако обаче негативните сигнали на София бъдат разчетени от сериозния турски бизнес като враждебност, това ще бъде също толкова късогледо и вредно за България, както и досегашното фаворизиране. Турция е един от най-перспективните европейски пазари, а след динамичните политически проблеми там нищо чудно утре да се окажем заедно пред вратите на Европейския съюз.
Така че ще бъде много късогледо, ако загърбим сега южната си съседка, особено след като тя стопли отношенията си с доскорошния си враг - Гърция. Както и да се държим високомерно с Румъния покрай визите.
Въобще външнополитическите съветници на правителството в този момент трябва да бъдат двойно по-гъвкави, премерени и стратегически ориентирани към бъдещето, отколкото когато и да било.
Рубиконът Шенген
За първи път от 50 години насам българите ще могат свободно да пътуват в Европа. Масираните усилия на правителството доведоха до реален резултат. България ще бъде ефективно извадена от негативния визов списък до половин година. Цялата кампания показа, че когато управляващите имат ясна цел и воля да я преследват, успехът е постижим. За последните три години държавният апарат никога не е работил на толкова високи обороти както през последния месец. И съвсем естествено от усилията имаше резултат.
Ефективното изваждане от негативния списък се очаква да стане факт точно преди парламентарния вот в началото на лятото. Така успехът с махането на визите увеличава и шансовете на СДС да спечели следващите избори.
Вадят агентите на военното разузнаване
Нов вариант на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност ще извади наяве сътрудниците на военното разузнаване преди 1990 г. Той беше внесен от депутати от СДС миналата седмица. Подобреното издание на закона за досиетата е подписано от 107 депутати от ОДС, трима от евролевицата, един от левицата и един независим. Идеята да се промени закона беше лансирана веднага след скандала с намерените подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Филчев през август. Тогава премиерът Иван Костов обяви, че в държавата има паралелна власт, създадена от бивши ченгета от Държавна сигурност. Депутати от СДС и Народен съюз започнаха да му пригласят, че ще внесат промени в закона, за да разкрият всички доносници и сътрудници на ДС във властта и обществото. Темата отново придоби популярност след новото развитие на скандала с подслушванията и желанието да се извадят и досиетата на главните редактори и влиятелни журналисти, тъй като влияели на общественото мнение.
В проектозакона има няколко радикални момента. Първият е, че имената на всички сътрудници на Държавна сигурност до 1990 г. ще бъдат изнесени в интернет. Техният брой е над 300 000. Другата основна промяна е, че сред разкритите сътрудници ще бъдат обявени и имената на тези, които са работили за военното разузнаване, познато като РУМНО (Разузнавателно управление на министерството на народната отбрана). При приемането на първия закон за досиетата през 1997 г. РУМНО не беше включено. Така военните разведки останаха с непокътнат агентурен апарат. Третата основна промяна е, че ще бъде назначена Независима комисия за разкриване на документите на ДС и РУМНО. По примера на комисията на пастор Гаук в Германия в продължение на 5 години тя ще рови в архивите на Държавна сигурност и ще обява кой е бил доносник или сътрудник, щатен или нещатен, до 1990 г. Комисията ще бъде съставена от 12 членове, като 3 ще бъдат предложени от парламента, 3 от министерски съвет, 3 от президента и по един от Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Комисията ще бъде независим орган. В досегашния вариант председател на комисията беше министърът на вътрешните работи, а в нея влизаха шефове на специалните служби. Това създаде подозрения, че много от бившите сътрудници на тайните служби са били "активирани", за да не бъдат извадени имената им пред обществото, а спецслужбите да попълнят агентурния си апарат.
В законопроекта се предвижда преди избори районните избирателни комисии да залепят на видни обществени места списък на кандидатите за депутати, кметове и общински съветници, които са сътрудничили на Държавна сигурност.
Комисията ще извършва проверка за всички картотекирани лица в документите на ДС и РУМНО, за да се установи по безспорен начин дали съответното лице е осъществявало дейност като щатен или нещатен сътрудник, или е картотекиран без негово знание и съгласие. Законът няма лустрационен характер. Това е морален акт, всеки може да се кандидатира за изборна длъжност, но обществото трябва да знае кого избира, мотивират се вносителите.
STARSHIP TROOPERS
Наръчник за лов на космически хлебарки
Пенко Живанов
Май се поувлякох. Starship Troopers няма нищо общо със земните хлебарки, още по-малко и с тукашните студентски общежития. Историята в тази игра е базирана върху фантастичния роман "Звездни рейнджъри" на Робърт Хайнлайн. Тук-там са пресъздадени и моменти от едноименния филм, направен по книгата.
Действието се развива в немного далечното бъдеще. Щастливото и безметежно съществуване на Земята и нейните космически колонии е застрашено от внезапно появилата се раса арахниди (иначе казано - паякообразни). С няколко изненадващи удара те успяват да създадат доста неприятности на човешката цивилизация. За нещастие на гигантските инсекти хората доста бързо се окопитват. Звездната флота се опитва да си възвърне превзетите колонии и да изтика извънземните гадни там, откъдето са дошли.
Сюжетът на играта започва оттам, където свършва книгата, и е много умело комбиниран с някои епизоди от филма. Главният герой завършва успешно школата за офицери, завръща се на своя космически кораб "Роджър Янг" като командир на бойна група и попада точно в разгара на поредната операция за прочистване на хлебарки. За нещастие генералният щаб отново е подценил противника. Операцията се превръща в една гигантска касапница, където земните командоси мрат като мухи. Вие и остатъците от вашите два взвода сте заклещени на планета, пълна с големи, гадни, извънземни буболечки. И естествено трябва да останете жив достатъчно дълго време, за да ви измъкнат от този капан... Това са първите две мисии на играта. В началото на почти всеки десант можете да изберете рейнджърите, които ще участват в него, както и тяхното оръжие, оборудване и скафандри. В началото не разполагате с кой знае какъв избор: един лейтенант, един сержант и два взвода новобранци. Във втората мисия се появява медик (една много успешна заемка от Starcraft), малко по-късно инженер и т.н. След всяка успешна мисия хората ви (оцелелите) трупат точки (опит) и вдигат показателите си. Дори получават и медали. Освен това трупате и точки за upgrade, тоест имате възможност да модифицирате оръжието си, оборудването и бойните скафандри. Получавате и нови персонажи.
Като геймплей Starship Troopers не е нещо уникално. Малко стратегия, малко RPG (ролева игра), малко чист екшън... Всичко това вече сме го виждали по-малко или повече в сериите на Microprose - UFO: Enemy Unknown, X-COM: Тerror from the deep и най-вече X-COM: Apocalypse. Заслужава си обаче да се отбележи чудесната работа на екипа от програмисти. Още от самото начало успяват да те потопят до ушите в гадния армейски живот. Особено като чуеш издевателския глас на майора, който ръководи предварителното обучение.
Starship Troopers е игра, в която компютърът може да бъде невероятно добър и направо гаден. Явно тези, които са програмирали изкуствения интелект на противниците, са имали добри армейски консултанти или пък са били големи фенове на филма. По време на битките хората ви не стоят на едно място като пънчета, а отстъпват назад, стреляйки, и даже се опитват да се опазят от ударите на бъговете (буболечките).
Враговете също се държат подобаващо - ако нямат числено превъзходство, те нанасят изненадващи бързи удари и после се оттеглят. Става много неприятно, когато изведнъж за гърба ви се появи огромен огнедишащ бръмбар и изпържи половината ви взвод. А трудността нараства с всяка следваща мисия... Ето и малко помощ за тези, които смятат да прекарат времето си в избиването на извънземни гадини. Придвижвайте взводовете си внимателно. Ако включите Aggressive mode, рискувате да останете много бързо без амуниции. Хората ви започват да стрелят и по хлебарките -работници, които по принцип са безобидни. При нападение използвайте формация полукръг - изключително ефективна е, в случай че я ориентирате в правилната посока.
В началото избягвайте да използвате автоматите в близък бой. Имат слаба огнева мощ и в битка с повече от два бръмбъзъка почти със сигурност ще загубите хора. Използвайте гранатомета или ракетните установки, когато наблизо има контейнер за презареждане. Той също се презарежда, но след известно време. Така че проверявайте контейнерите по няколко пъти. Не се опитвайте да гоните хлебарки-спринтьори - пет пъти са по-бързи от вашите хора. Веднъж гоних два часа една по картата... Впрочем, струва ми се, че ще е по-добре сами да пробвате. Така че, късмет! И внимавайте с членестоногите!
Възможно е към лявото управление да се присъединят и десни партии
Георги Първанов, председател на ВС на БСП, пред "Капитал"
- Формулата е широка като потенциален състав, но с много сериозни ограничения от гледна точка на политиката, която трябва да провежда бъдещата коалиция. В този смисъл възможно е част от записаните партии в крайна сметка да не попаднат в окончателния списък. Ако те не споделят идеите за тази политика. Що се отнася до необходимостта от разговори с такъв широк състав, тя е в идеята да се потърси максимално широка гражданска и политическа подкрепа за бъдещото управление - на партии от либералния център до формации, които са до лявото ни рамо. Мисля, че с подобна подкрепа се създават част от предпоставките за успеха на бъдещото управление.
- Много внимателно следя развитието на част от комунистическите партии и някои от тях вървят в посоката на реформиране. Надявам се да е необратимо. Моментът е възлов в развитието на комунистическото пространство и на отношенията на компартиите с другите формации от левицата. Ако те наистина възприемат едни по-модерни виждания, каквито имат сродните им партии в Европа, например френската, която управлява заедно със социалистите, тогава нещата могат да се променят и в нашите отношения. Ако те останат на позициите на яростната експлоатация на носталгията по миналото, тогава ще вървим поотделно.
- Ако ще правим единна коалиция, общите листи са задължителни, като социалдемократите трябва да бъдат представени достойно в такава листа и, разбира се, в бъдещата изпълнителна власт. Към момента няма поставено официално искане за две парламентарни групи. Това е въпрос на тактика. За мен това не е от най-важните въпроси. Ако ние формираме политическата база, ако ние изградим един ясен механизъм за действие на бъдещата коалиция, тогава такъв въпрос наистина би бил второстепенен.
- Формата на явяване на изборите е единна коалиция. Но тактиката след изборите ще обсъждаме в зависимост от предложенията, които ще бъдат направени официално.
- Този въпрос е решен стабилно от устава на партията. Висшият съвет има определяща роля при формиране на две части от листата - на водачите и на местата на коалиционните партньори. Към това бих добавил и подкрепената от заседанието на висшия съвет идея за сериозно застъпване на представителството на гражданските движения или просто на солидни, доказани и авторитетни професионалисти във всяка една от областите.
- Не, ние няма да поставяме каруцата пред коня. Едва когато се постигне споразумение за политиката, едва когато сме наясно с механизмите на действие на бъдещата коалиция, тогава ще разпределим и представителството в общите листи. И респективно ще мислим за това кой как ще присъства в изпълнителната власт, но не по-рано от дни преди да сме свършили тази работа.
- Не смятам. Мисля, че не бива да се създава някакво съмнение относно стабилността на групата и поведението на тези представители на гражданските движения. Освен висок професионализъм те имат и достатъчно сериозна политическа култура.
-Тези изказвания не са толкова от местните структури, колкото от определени среди в центъра и както се видя, от гласуването, с доста скромно присъствие. Подобна теза не би могло да има тогава, когато формираме сериозна коалиционна политика. Ние сме получавали тежки критики и силно негативни оценки и от други формации, които сега обявяваме за стратегически партньори. Това обаче трябва да остане в миналото. Сега имаме общи интереси. Общите интереси не са свързани само с отрицанието на сегашното мнозинство, а и с необходимостта от стабилно управление. В този смисъл подобни емоционални оценки трябва да бъдат изоставени.
- Мисля, че да. Начинът, по който бяха посрещнати на митинга по случай деня на националния протест лидерите на Политическо движение "Социалдемократи" и Обединения блок на труда, за мен е показателен. Бих се обърнал към онези, които задават подобни въпроси с апела да не подценяват сериозната коалиционна култура на партията.
- Когато четирите формации формирахме проекта Нова левица ние заявихме, че той е отворен и че други партии, в това число и евролевицата, са добре дошли в него. Но засега няма позитивни сигнали. Напротив, щабът на евролевицата продължава да рови в миналото. Продължават да търсят аргументи за тактиката си на разграничение и раздалечаване от другите партии в лявото пространство. Във всеки случай мога да заявя, че БСП ще запази добрия тон и ще работим за това поне след изборите да бъдем заедно.
- Евролевицата има своето електорално присъствие, което не искам да подценявам. Ние се съобразяваме с това, но все пак и те трябва да си дадат обективна оценка на възможностите и да не предявяват претенции, които надхвърлят тези възможности.
- Не сме обсъждали конкретни аспекти на едно споразумение. За мен по-важен е духът на нашето общуване, тенденцията на непрекъснато сближаване на позициите и на взаимодействието по възлови въпроси и в парламента, и в местната власт. А сега, както се вижда и по основните аспекти на евентуално бъдещо управление, преди всичко в икономическата сфера. След като търсим заедно ресурсите на това управление, след като се опитваме да осмислим рисковете, които ще се появят пред бъдещата коалиционна власт, това вече показва наличието на сериозен ангажимент. Но той едва ли ще бъде скрепен в някаква документална форма преди провеждането на самите избори. Реалистично е да се мисли за ускоряване на този процес, след като знаем резултатите от изборите.
- Аз съм изненадан от поведението на премиера. Преди няколко седмици на дебата във връзка с европейската интеграция, организиран от Института за европейски изследвания, Костов заяви, че най-големият проблем на България сега е бедността. Тези дни обяви необходимостта от нова икономическа политика. Тогава какво се е случило в икономическата и социалната сфера през този мандат, който самият Костов обявява за успешен - след като бедността е с още по-изразени размери, отколкото в началото на мандата и след като едва на финала на мандата си премиерът осъзнава необходимостта от нова икономическа политика? Т.е. това беше загубено време за икономическата реформа и за по-активна социална политика - доколкото позволят ресурсите. Но признанието на Костов е достатъчно показателно.
- Мисля, че никой вече не вярва на заклинания и обещания. Не може още да се говори в бъдеще време. Твърде много обещания за светло бъдеще има в документите на СДС. Те започнаха с постановката "ние можем", а сега на края на мандата започват да говорят в бъдеще време. Има сериозно неразбиране на това какъв би могъл и какъв трябва да бъде смисълът на предизборната кампания на една управляваща партия. Тя трябва да излезе преди всичко с позитивните неща от свършеното. Но този кабинет се провали в много направления.
- Определено да. Но не бива да се смята, че ще спестим негативните страни от управлението на СДС, техните провали. Това обаче не означава, че ще останем на тази позиция. Ще се опитаме да отидем по-далече и заявката на последното заседание на висшия съвет мисля, че е показателна в това отношение. Първо, позитивна кампания и, второ, честна кампания, без излишни и нереалистични обещания и ангажименти. БСП ще обещава това, което може да се постигне.
- В период на преход и на перманентна криза левицата не може да остане безучастна към либерализма. Както и либералите от своя страна не могат да пренебрегнат социалните предизвикателства. Т.е. трябва да се хване балансът, разумното съчетание в една икономическа политика. Тя ще има своите либерални елементи, които ще могат да създават и развиват производството, за да може да се формира и един ресурс, който да може да се разпределя. Другото трудно може да постигне. Щедрите обещания няма как да се подплатят с реална политика.
- Не. Гаранти ще бъдат всички партии. Не може да се смята, че в бъдещата изпълнителна власт единият или другият вектор ще натиска за осъществяване на собствените си предизборни ангажименти. Напротив, трябва да има взаимно разбиране и бъдещата правителствена политика трябва да има хомогенен характер.
- Не изключвам възможността да бъдат приобщени и партии от десния център. Сега не бих се ангажирал с конкретни имена на партии и лидери. Всичко зависи от това доколко те са готови да работят за една управленска програма, в която основните акценти от страна на левицата вече са обявени. Вратата няма да бъде затворена и ние ще търсим съгласието на по-широк кръг партии.
Да разлаем кучетата
Прокурорът Чирипов се подигра с президент, парламент и МВР
Йово НИКОЛОВ
"Бръмбaргейт II" започна да прилича на блудкав холивудски екшън с продължение - втората част е по-лоша от първата, а третата от втората. Само бюджетът е по-голям. И рекламният шум също. Но за разлика от филмите, където загубите се поемат от частните фирми, в България от това страда данъкоплатецът. След като се изцепи в интервю, че има доказателства за подслушвания на Ахмед Доган, Осман Октай, Бойко Рашков и т.н., генералът от запаса Николай Чирипов отказа да даде каквито и да било доказателства за своите твърдения, дори на президента и на парламента. Когато вкупом всички институции поискаха факти, изведнъж стана така, че през уикенда на о.з. генерала уж му "разбили касата в кабинета" и му взели доказателствата. Полицията не откри следи, че касата на Николай Чирипов във Върховна касационна прокуратура е била отваряна. Нито бяха намерени улики, че вратата на кабинета или сейфа му са били насилвани.
Според поредното интервю на прокурора Чирипов във в. "Труд" (второ за една седмица) откраднати са били касети и материали, доказателства за твърденията му, които той държал в своя сейф. Това предизвиква поне два въпроса - след като прокурорът Чирипов е имал доказателства за незаконно подслушване, защо не е образувал предварително производство. И второ, защо прокурорът обяви пред медиите своите подозрения, вместо да ги сподели с началника си Филчев, който, както е известно, има особена чувствителност към тази тема.
Човек трябва да е пълен наивник, за да си помисли, че Чирипов се е изказал неподготвен в най-тиражния вестник. Обикновено холивудските сценаристи винаги залагат продължение в първия филм. Ако има успех, да направят още няколко серии. Та и в летния "Бръмбaргейт" с подслушвателните устройства в дома на Филчев беше заложено продължение и то е в проточилото се следствие по случая и в подмолните ходове на прокуратурата.
"Войната свърши, видях го по телевизията" е популярна реплика от американския филм "Да разлаем кучетата". В случая с прокурора Чирипов репликата би изглеждала "Подслушват Доган, прочетох го във вестника". В този филм една война се случва наужким, без доказателства, само в медиите.
У нас цялата държава миналата седмица се занимаваше с интервютата на бившия генерал. Първо Филчев и Чирипов ходиха при президента, след тях на "Дондуков" 2 отиде вътрешният министър Емануил Йорданов. Твърди се, че там е уговорено оттеглянето на Николай Чирипов от проверката в МВР. На срещата между Висшия съдебен съвет и премиера Иван Костов също е бил обсъждан този гейт, след като бургаски прокурор е поставил въпроса. В парламента 50 депутати от ДПС, БСП и евролевицата поискаха създаването на временна комисия "за разследване на случаите на нарушаване на Закона за специалните разузнавателни средства". Шефът на парламентарната Комисия по национална сигурност Йордан Бакалов покани Николай Чирипов да покаже своите доказателства в Народното събрание. Чирипов заяви, че вече нямал толкова сериозни доказателства, защото му били откраднати от сейфа. О.з. генералът още същия ден отговорил на депутата, че ще му изпрати снимка на касата си, от която изчезнали уликите.
Човек трябва да е доста безотговорен, за да вдигне такава шумотевица в държавата и да похарчи напразно толкова обществена енергия. Особена ако е с претенциите за топмагистрат. Или да има някакъв интерес от това. Видно от делата, които бившият председател на военната колегия на Върховния съд е гледал, той рядко постъпва случайно.
Проблемът е в това, че повечето такива скандали у нас наистина се случват главно в медиите. Достатъчно е човек с ранга на прокурор да каже, че има доказателства, за да прехвърли цялата параноя на прокуратурата върху политиците, които нямат нищо против да експлоатират темата до побъркване.
От позицията на своята прокурорска недосегаемост Николай Чирипов наистина може да си позволи да говори каквото си иска. Но от морална гледна точка нито един юрист, пък бил той и бивш военен, не може да си позволи да говори без доказателства. А интересът на Николай Чирипов е като на цялата върхушка от Върховната касационна прокуратура, която неотдавна свали пагоните, а сега е заета с проверката на МВР дали законно са подслушвали или не. Да видят от какво се интересуват спецслужбите и съдът. Дали не може да се намерят доказателства, които да се използват, за да се наложат промените в Закона за специалните разузнавателни средства така, че контролът (ако може и разрешаването) на СРС-та да се прави от прокуратурата. Главният прокурор Никола Филчев вече употреби един път влиянието си, за да спре вкарването на проектозакона на правителствено заседание, като го извади в последния момент от дневния ред. Очевидно сега целта е да се намерят мотиви за втори натиск - в посока към връщането на правомощията на прокурорите.
Сегашната ситуация заслужава един по-друг ракурс. Защо прокурорите продължават да си разиграват коня и 11 години правят на лудо цялото общество? Защото тяхната недосегаемост е заложена в основния закон - конституцията. Защото цялата структура на прокуратурата е изградена по руско-съветски модел и основната й цел е не да има правосъдие, а да има контрол по вертикалата на йерархията и контрол на правораздавателния процес. Прокуратурата е единственият орган в България, който има огромни правомощия и няма никакви отговорности - пред никого не се отчита, на никого не е подчинен, никой не я контролира. Презумпцията, че прокурорите трябва да бъдат независими, за да не се упражнява никакъв натиск върху тях, е чиста проба съветска демагогия. Прокуратурата е органът, който трябва да носи пълната отговорност за състоянието на престъпността в страната и за това че единадесет година в затвора не е влязъл нито един важен престъпник и мафиот. Че полицаите на улиците са дезинтересувани да залавят бандитите и предпочитат да се съюзяват с тях, поне да хранят семействата си. Че нито едно от големите банкови дела (които главният прокурор постави под личен надзор) не е приключено и т.н.
Истината е, че прокуратурата трябва да бъде част от изпълнителната власт, както е записано още в Наполеоновия кодекс и както е в болшинството от развитите демокрации. Защото, ако едно правителство не се справи с престъпността, както е обещало, то трябва да си ходи. Когато една прокуратура не работи, а занимава с интригите си цялото общество, праща снимки с натюрморти от уж разбити сейфове на депутатите, които искат доказателства, от нея нама смисъл. Така че прокурорът Чирипов или да даде доказателства за твърденията си, или да замълчи завинаги.
Иначе шанс за нарушаване на това фатално статукво няма и затова са виновни политиците, които приемат законите. На тях им е много по-удобно да търгуват с прокурорите за своето безметежно бъдеще, отколкото да променят конституцията и да извадят прокурорите от съдебната власт и да я поставят в изпълнителната. И тъй като у нас политическите и личните интереси винаги са стояли над обществените, възможност ситуацията да се подобри няма.
И прокурорите, и политиците са доказали, че търгуват доста добре - и не само за увеличаването на своите правомощия.
Кой е прокурорът Чирипов
Отношенията Турция - България влизат във фризера
Димитър Пеев
Някога бившият вече турски премиер Месут Йълмаз беше нарекъл българския си партньор Иван Костов сърдечен приятел. Костов отвръщаше на комплиментите с широка усмивка. Това са почти забравени епизоди особено откакто Йълмаз подаде оставка след обвинения в корупция. Желанието на българския премиер да се дистанцира от съпартиеца си (с когото членуват в Европейската народна партия) не е декларирано публично, макар че иначе е разбираемо. Това, че правителството се бе хванало като удавник за сламката "Джейлан", фирма, която не криеше близостта си с Йълмаз, а днес е само един от обектите за корупционните скандали в Турция, още повече усложнява маньовъра на премиера. На всичкото отгоре близкият до Отечествената партия на Йълмаз турски вестник "Сабах" в неделя обвини българските тайни служби, че са се опитали да убият временно управляващия турското консулство в Бургас Мехмед Коза. "Задава се краят на медения месец в отношенията между двете страни", цитира вестникът турския посланик у нас Тахсин Бурджуоглу, който по-късно отрече да е казвал такова нещо. Може би за това беше извикан посланикът ни в Анкара Стоян Сталев, за което се разбра единствено по откраднатата му лимузина.
Нескопосаният трилър който "Сабах" изфабрикува от една чисто криминална история, едва ли щеше да предизвика някаква реакция, ако не идваше в момент на очевидно охладняване на отношенията между София и Анкара. В рамките на два месеца бившият фаворит на правителството за "сделката на века" за износ на електричество "Джейлан" се превърна в несигурен партньор, турският генерален консул в Бургас Бейза Юнтуна беше принудена да напусне страната (нещо, което не се е случвало дори по време на възродителния процес според активисти на ДПС), а накрая българските специални служби проявиха особена ревност към посещенията на ислямски духовници, идващи от Турция.
Турция отговори реципрочно на изгонването на Юнтуна и отказа агреман на Стилиян Василев за генерален консул в Одрин. Тогава турският посланик бе неточно (по неговите думи) цитиран от в. "Труд" да казва, че Иван Костов е виновен за влошаването на българско-турските отношения. Недопускането на турските имами все още не е предизвикало реакция от Анкара, но нарушените бизнесинтереси дадоха отражение в "Сабах". Статията в един от най-тиражните турски вестници е направена по всички правила на шпионските романи на Ян Флеминг. И е точно толкова достоверна. В нея бяха омешани българските тайни служби, обирът на турския вицеконсул в Бургас Мехмед Коза, скандалът с твърденията на прокурора Чирипов, че Доган е бил подслушван, изгонването на Бейза Юнтуна. И като капак - намеци, че военните в Турция не гледат с добро око на всичко това, естествено без конкретен цитат. Ден по-късно "Сабах" се опроверга, като приписа нападението над Коза на мафиотски групировки. Но отново нямаше нито една официална реакция на турските дипломати, а посланикът в София отрече да е точно цитиран. Явно е, че официалната реакция на Анкара е умерена, като се има предвид, че министър-председателят Бюлент Еджевит не се притеснява да отстоява турските интереси докрай. (Той е човекът, който заповяда нахлуването в Кипър през 1974 г.) Подобна е и реакцията на "Сабах", който е близък до повечето големи турски фирми, проявили интерес към България. В момента вестникът е собственост на "Чукурова холдинг", главен акционер в мобилния оператор "Тюрксел", чийто интерес към Мобилтел според Майкъл Чорни бил една от причините за неговото изгонване. Шпионската история, разиграла се по страниците на турския вестник, изглежда толкова абсурдна сама по-себе си, че прилича повече на сплашване - "това е само част от онова, което можем кажем".
Почти същата схема се разиграваше и в някои руски вестници след поредното обтягане на отношенията с "Газпром". Подобна двусмислена позиция показва, че в Турция не са сигурни точно накъде ще поеме българската външна политика. Особено след прокламираните от правителството тези за необходимото откъсване от балканският имидж на София и инвентаризация на всички балкански инициативи.
Фойерверките за излизане от пакта за стабилност бяха свързани колкото с акция "визи", толкова и със страха България да не остане в сянката на новата фаворитка на Запада - Сърбия. Пак с визите формално бе свързано и нежеланието на София да бъде отъждествявана пакетно с Румъния. Обтягането на отношенията с всички балкански съседи на България следва една и съща схема - да се изтъкне значението на София за сметка на околните страни, които във визията на определени правителствени среди са пречка пред членството на страната в ЕС. По-лошото в случая е прякото участие на зам.-министъра на външните работи Марин Райков, отговарящ за Балканите, който вместо да смекчава позициите на премиера за да бъдат не толкова конфликтни, активно и безкритично ги подкрепя. Така стана с идеите за федерализация на Сърбия, която преди половин година Иван Костов обяви в Будапеща, така и при демонстративното изгонването на консулката Юнтуна преди два месеца.
Ситуацията с Турция обаче е доста по-сериозна, след като като връзките с Анкара бяха под мотото "братя по неволя".
И двете страни бяха еднакво далеч от Европейския съюз, а бизнеспрактиките странно си приличаха. Навлизането на турския бизнес в България напоследък ставаше главно под шапката на междуправителствени споразумения, а отношенията бизнес - политика са пълна симбиоза и в двете страни. Широкото настаняване на съседите в България се яви като заместител на липсата на интерес от сериозни чуждестранни фирми, които упорито продължават да избягват София.
"Джейлан" всъщност беше най-големият личен провал на Иван Костов. Проектите на турската групировка за бартери на строителство за българско електричество странно напомняха на "бели слонове" - терминът, които се използва в Световната банка за мащабните инфраструктурни инвестиции с неясен икономически ефект, които облагодетелстват някои съмнителни частни интереси. От "сделката на века" дойдоха и подозренията за корупция на високо ниво у нас - експерти в ЕС се съмняваха защо отказваме да закриваме старите ядрени реактори, а подписваме неизгодна енергосделка. Дори Иван Костов да е имал благородното намерение да вкара така нужните инвестиции в българската икономика, "Джейлан" явно не бе подходът.
Навлизането на турския бизнес вкара в страната и не особено чисти икономически похвати, а двама от най-големите инвеститори - Суди Озкан и "Джейлан", са обвинявани в собствената им родина за съмнителни сделки. Наскоро Етибанк, притежавана от бившия собственик на "Сабах", и Банккапитал на "Джейлан", близки до кръга на Йълмаз, бяха затворени по обвинение в източване от акционерите им. Навлизането на някои турски фирми бе силно подпомогнато от интересите на различни кръгове в СДС - за "Джейлан" лобира лично Иван Костов, а Екатерина Михайлова и Йордан Соколов не успяха да скрият обедите си с Озкан.
Сегашното негласно все още дистанциране от турската икономическа експанзия е опит да се излезе от клиентелисткия модел, който повечето фирми от южната ни съседка търсят. Освен това Костов трябва най-сетне да се е убедил, че политически обвързаният бизнес няма бъдеще. Сега остава да разбере, че това заключение не трябва да се отнася само за чуждите инвеститори. Това обаче има и друга страна - България едва сега започна да става интересна за турския бизнес изобщо. В страната започват да навлизат и бизнесмени, които едва ли могат да бъдат приравнени към типа "Джейлан". Ако негативните сигнали бъдат разчетени от турския бизнес като негостоприемство, поговорката "заради бълхата изгоря юрганът" може да се окаже вярна.
Неафишираното обтягане на отношенията с Турция може да е инспирирано и от предизборните опити на СДС да притисне Ахмед Доган и на нежеланието на Анкара да се откаже от активна намеса в българския политически живот, което напоследък често повтаря партньорът на СДС - Гюнер Тахир от НДПС. Изгонването на Юнтуна стана с мотива, че тя открито е подкрепяла политическите прояви на ДПС. Това никога не е било необичайна практика, по-интересното е, че българските власти на два пъти официално са предупреждавали Анкара за несъвместимото с дипломатическия й ранг поведение на Юнтуна. Реакция от турска страна очевидно не е имало, за да бъде Юнтуна принудена да напусне страната официално. Явно правителството на Еджевит не споделя казаното от Месут Йълмаз на българските турци в Бурса преди две години: "Докато моят приятел Иван Костов управлява в България, вие няма да имате проблеми! " Като дамоклев меч висят и 100 000 български изселници, които перманентно турската страна заплашва, че ще върне у нас. А миналата седмица те бяха предупредени, че ако не легализират престоя си, няма да бъдат само глобявани, както досега, а депортирани. Явно премиерът се опасява от нови гласове за ДПС.
Ако правителството наистина е решило да хвърли всички усилия към европейската интеграция на България, охлаждането на отношенията с Анкара може да е логична последица. Особено ако дипломацията ни продължава да се държи като слон в стъкларски магазин. Реално Брюксел винаги се е страхувал от имиграцията, идваща от Турция, и България постоянно трябва да убеждава западните си партньори, че например българите с двойно гражданство няма да се юрнат към Европа. Подобна трактовка е направил и турският телевизионен канал Те Ер Те.
От друга страна, въпреки сложния баланс, който България трябва да прави в отношенията си с Турция и ЕС, би било доста късогледо да загърбваме южната си съседка. Турция е един от най-перспективните европейски пазари, а след динамичните политически промени в страната нищо чудно тя да се окаже рамо до рамо с нас пред вратите на ЕС. Обтягането на отношенията с Анкара може да изолира България сред съседите й, особено след като Гърция и Турция демонстрират все по-близки отношения. И тъй като България едва ли скоро ще стане особено привлекателна за стратегически инвеститори, турският капитал, ако бъде използван разумно, може да се окаже мотор за българската икономика.
Стига обаче българското правителство да не се увлече от една крайност в друга - от гореща любов към трайно заледяване.
