Pekao е втората по големина банка в Полша с активи от 15.2 млрд. долара, която бе купена от консорциум между UniCredito и застрахователната компания Allianz през 1999 г. за 1 млрд. долара. Банката и в момента извършва инвестиционна дейност чрез поделението си CDM Pekao Securities. Дъщерното дружество управлява четири инвестиционни фонда и ще продължи да съществува дори след създаването на новата компания.
Присъствието на
В консорциум със застрахователната компания "Алианц" UniCredito притежава 98% от Булбанк, най-голямата търговска банка в България. Сделката беше осъществена в началото на октомври за сумата от 360 млн. евро.
В Словакия UniСredito притежава 56.6% в малката Polnobanka, придобита през май 2000 г. за 30 млн. евро, и е сред кандидатите за приватизацията на най-голямата банка в страната Slovenska Sporitelna. Другите участници в конкурса са Bank Austria и Erste Bank.
Чехия е една от страните в Централна Европа, в която банката все още няма присъствие. UniCredito обаче е един от четиримата кандидати, които бяха одобрени от чешкото правителство през изминалата седмица за приватизацията на третата по големина банка в страната - Komercni Banka. Другите три кандидата са френските Societe Generale и CreditAgricole, както и австрийската HypoVereinsbank. Очаква се цената на сделката да достигне 500 млн. долара.
Освен това UniCredito притежава 62.59% от третата по големина банка в Хърватия - Сплитска банка. През изминалата седмица UniCredito и Pekao оттеглиха офертата си за покупка на 76% от литовската Lietuvos Zemes Ukio Bankas, която поставиха през май. Според изявление на представители на Pekao преговарящите страни не са успели да достигнат до приемливи за двете страни споразумения.
Новите собственици на Булбанк търсят българин за заместник на Чавдар Кънчев
Руски консорциум е избран за купувач на линията "Даниели" на "Камет"
Цената на оборудването скочи осем пъти над договорената преди година с ирландска фирма
Станислав СТОЙКОВ
Дълго отлаганата продажба на металургичното оборудване "Даниели" на "Камет" ЕАД - Перник е на път да стане факт до две седмици. За евентуален купувач Министерството на икономиката избра "Хансатико" - консорциум от три руски металургични предприятия, регистриран във Финландия, който предлага 40.7 млн. германски марки за поточните линии. Втора в класирането е пловдивската фирма "Нева холдинг", която предлага 25.555 млн. марки. Трета е германската фирма "Геодике" с офертна цена от 16.561 млн. марки. Това класиране обаче остава условно до 13 декември, когато Върховният административен съд (ВАС) ще се произнесе по жалба на кандидат-купувач отпреди година - ирландската компания "Ферон инвестмънт лимитед", чиито договор за покупка бе прекратен.
Методът на продажба е преговори с потенциални купувачи, а процедурата стартира на 26 август 2000 г. В срока за закупуване на документация бяха продадени 17 меморандума. Само шест компании обаче подадоха оферти - "Трайънт интернешънъл" - Британски Вирджински острови, ЕТ "Сидо - Спиров - Кишкилова" - София, "Фериком" ООД - София, "Геодике" - Германия, "Хансатико" - Финландия и "Нева холдинг" - Пловдив. Това, което спъваше процедурата до този момент, е съдебният спор между продавача - Министерството на икономиката, и "Ферон инвестмънт лимитед" - фирма, която бе договорила продажбата със старото ръководство на "Камет" за цена в размер на 5.2 млн. лева, което е осем пъти по-малко от постигнатата към момента. На 13 декември ВАС трябва да постанови решение, като очакванията са да бъде разрешена продажбата на металургичното оборудване, която се отлага от близо година.
Според юристи на министерството жалбата е недопустима, тъй като "е лишена от основание и заповедта на министъра на икономиката Петър Жотев за спиране на продажбата в случая не е индивидуален административен акт". "Надявам се съдът да се произнесе в полза на Министерство на икономиката, за да можем да финализираме сделката", заяви по този повод зам.-министърът на икономиката Левон Хампарцумян, с което потвърди оптимизма на ведомството за крайния изход от спора.
Фирмите, които участват в консорциума-купувач, са три от най-големите металургични предприятия в Русия. Експертите оценяват като предимство факта, че линията "Даниели" ще стане собственост на краен потребител, а не на посредник, който би целял препродаването й. Двете технологични линии на "Даниели" обаче са с твърде голям капацитет ,за което и да е металургично предприятие в страната, твърдят експерти. "В България могат да се използват не повече от 15-20% от ресурсите на оборудването, но ще се приветства всяка идея за неговото запазване в страната заради работните места, които ще бъдат отворени", допълни Хампарцумян.
Продажбата на оборудването е част от оздравителния план на предприятието. Той бе утвърден от съда и с това бе прекратена процедурата по несъстоятелност на "Камет". "Средствата от продажбата са достатъчни предприятието да заработи нормално, като удовлетворим и кредиторите си", каза за "Капитал" изпълнителният директор Валентин Пешев. Той сподели още, че ще бъдат върнати на работа 300 работника, което е "голям плюс на фона на безработицата в региона".
Второ ключово предприятие готви отписване от борсата
"Солвей" и "Шишеджам" изкупуват акциите на дребните акционери по 6.60 лв. Николай СТАЙКОВ
Двете най-големи приватизационни сделки за 1997 г., с които Агенцията за чужди инвестиции и бившият вицепремиер Божков толкова много се гордеят, не успяха да предизвикат чак такава радост у хората, свързани с все по-вялия пазар на ценни книжа в България. След като още през 1997 г. новият собственик на МДК "Пирдоп", белгийският металургичен концерн "Юнион миниер", направи търгово предложение към всички дребни акционери и заяви, че няма интерес неговите акции да се търгуват на местната фондова борса, подобно предложение сега реши да направи и купувачът на девненския завод "Соди" - консорциум между белгийската "Солвей груп" и турската "Шишеджам", само две седмици след като изкупи предлагания остатъчен държавен пакет от фондовата борса. Цената, на която ще се изкупуват акциите, е същата като сделката на приватизационния посегмент на "БФБ - София" - 6.60 лв. за акция с номинал един лев. Инвестиционен посредник по изкупуването ще бъде "Бета корп" АД.
Поради натрупаните загуби и заради големите инвестиции дружеството официално заяви, че няма да раздава дивиденти през идните няколко години. "Не бихме желали обаче да се стига до обвинения, че мажоритарният собственик третира миноритарните акционери по различен начин от този, по който се отнася към държавния пакет акции", заяви изпълнителният директор на девненския завод Пол Жакло. Това е наше предложение и не е търгово предложение по смисъла на закона за ценните книжа, уточниха от завода. Преобладаващото мнение сред брокерите обаче е, че тази смятана за ниска цена ще бъде последвана от ново търгово предложение след минаването на границата от 90% от капитала с цел отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества. Акциите на основния собственик "Солвей СА" се търгуват на фондовата борса в Брюксел, Белгия.
В момента регистрираният във Виена консорциум "Солвей Шишеджам" АГ притежава 5 033 600 акции, или 79.31% от капитала. Следващите по големина акционери са две кипърски фирми - FIMEE Holdings (3.94%)и Rozin Investment (3.74%). Акции притежават и няколко приватизационни фонда - "Златен лев" (1.25%),"Северкооп Гъмза" (1.10%), "Орел инвест" (0.53%) и "Акционер фаворит" (0.47%). След началото на свободната търговия акции от "Солвей - Соди" придобиха и много външни инвеститори, при това на най-високите цени в самото начало на търговията - Oppenheimer&Co (0.59%), Salomon Brothers, London (0.28%), и др. Общият резултат на "Солвей - Соди" след данъчното облагане за 1999 г. е загуба от 22.5 млн. лв. Причините за нея са спад на приходите заради по-ниски продажни цени и увеличение на разходите за персонал и амортизация. От друга страна, дружеството отчита извънредни разходи от начислени данъци за миналата година. Те представляват плащания на "Солвей - Соди" АД към "Солвей СА" (Белгия), които не са били признати за разход от данъчните власти и върху тях са били начислени данъци и лихви. Спорът е отнесен в съда, но въпреки това "Солвей - Соди" е трябвало да ги плати и осчетоводи като разход. Според отчета на завода за миналата година местният пазар на калцинирана сода се е стабилизирал на приблизително една трета от нивото си през 1996 г. и сега поглъща около 10% от продукцията на завода. От друга страна, конкурентоспособността на продукцията в чужбина беше намалена от девалвацията на много валути, което направи българския лев относително надценен, смятат от завода.
Общи събрания
"Балкан" потвърди за провалените чартърни линии за лятото на 2001 г. От авикомпанията очакват загуби от 14-15 млн. долара за 2000 г. Приватизираната преди година и половина авиокомпания "Балкан" официално оповести загубата на чартърни полети с германски клиенти за лятото на идната година. До момента 65% от чартърите обслужваха именно немски пътници. Чуждестранните клиенти ще бъдат поети от "Бългериън еър чартър", компания на бившия шеф на "Балкан" Филип Мустаков. Причините за отказа на западните туроператори са не само несключени договори, но и лошият самолетен парк, който предстои да бъде обновен в близко бъдеще. Според неофициална информация от туристическите среди обаче подобни откази има и от туроператори от други западноевропейски страни.
"Ако използваме руски самолети Ту-154 за чартъри, фирмата трябва да предлага цени, по-ниски от разходите, и да работи на загуба, като финансира загубите от други дейности", заяви за "Kапитал" Цви Франк, изпълнителен директор на АК "Балкан". Влошеното състояние на флота е причина и за липсата на далечни дестинации, което наложило тяхното спиране. Очакванията на ръководството на фирмата са да бъдат закупени нови самолети "Боинг" и АТР, които да заменят остарелите руски машини.
Друг сериозен проблем за авиокомпанията са неизплатените дългове, чийто общ размер е 50 млн. долара. Само към Гражданската въздухоплавателна администрация те са близо 29 млн. лева и миналата седмица бе постигнато споразумение с Министерството на финансите за разсрочването им за период от десет години. Сумата е натрупана преди и след приватизацията от такси и услуги по българските летища. Преди седмица бе върнат и задържаният на летище "Хийтроу" заради непогасени дългове "Боинг-737". Според ръководството на авиокомпанията задълженията към Евроконтрол - международната компания за контрол върху гражданските полети, са изплатени от мажоритарния собственик "Зееви груп", който е осигурил необходимите за това четири милиона долара.
От компанията опровергаха слуховете за преструктуриране на чартърните и карго полети. В авиосредите се говореше, че ще бъдат създадени нови фирми, които да поемат тези услуги. "Чартърните и карго полетите ще се обособят в отделни звена вътре в компанията, те са две печеливши дейности и няма да се отделят като самостоятелни авиокомпании, защото това ще изисква прекалено големи разходи", коментираха от ръководството. Чартърите осигуряват в момента около 40% от приходите на АК "Балкан", като тази година те са с най-висока стойност за последните години - около 40 млн. долара. Въпреки всичко очакванията са загубите от оперативна дейност за 2000 г. да бъдат 14 -15 млн. долара при приходи от около 130 млн. долара. В момента в компанията работят 2200 души, но през следващата година се очаква броят им да намалее.
Накратко
Срокът за подаване на предложения за участие в преговорите с потенциални купувачи за продажбата на 51% от капитала на "Хемус ер" ЕООД, София, е удължен до 17.30 часа на 10 януари 2001 г., съобщиха от Агенцията за приватизация. Решението за това е съгласувано с Министерството на транспорта и съобщенията.
Агенцията за приватизация сключи договор за продажбата на 80% от капитала на предприятието за добив и преработка на инертни материали "Инмат" ЕООД, гр. Раднево, съобщиха от пресцентъра на приватизиращото ведомство. За купувач е избрано работническо-мениджърското дружество "Балмат" АД, с.Дядово. Предложената цена е 530 хил. лева, 10% от които платими в деня на подписването на сделката, а останалата сума - в срок от 10 години на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Половината от цената ще бъде платена чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства. В полза на Агенцията за приватизация е учреден обособен залог върху закупените дялове като обезпечение на сумата от 477 хил. лева, представляващи неизплатената част от покупната цена. Инвестициите, които купувачът се задължава да направи, са в размер на 300 хил. лева за следващите 3 години.
Агенцията за приватизация сключи договор за продажбата на "Цех за производство и пакетиране на хранителни продукти", обособена част от "Агробиохим" АД, гр. Стара Загора. За купувач е избрана ЕТ "Стафей - Станимир Танев", гр. Стара Загора. Сделката за обособената част е на стойност 4 хил. лева, като 30% от нея са платими в деня на подписването на договора, а останалите 70% - в срок от 30 дни след това. Инвестициите, които купувачът се задължава да направи, са в размер на 4 хил. лева.
"РВЕ Умвелт сервиз интернационал", 100% собственост на "РВЕ Умвелт АГ" със седалище в Есен, Германия, продава дейността си в България. Фирмата работи в сферата на комунално-битовите услуги в Бургас, Добрич, Ямбол, Ловеч, Плевен, Варна, Русе. С това компанията приключва концентрирането на дейността си в Европа, след като през юни се оттегли и от Румъния. Всички дейности, развивани от РЕБ "РВЕ Ентзортунг България" ЕООД се поемат от CSI Scheele GmbH & Co.KG.
Трета емисия депозитарни разписки ще се търгува на борсата
Все още не е решено дали инвестициите на пенсионни фондове в БДР ще се смята за изнасяне на капитали в чужбина
Пламен РАДКОВ
От един месец насам на фондовата борса се предлага нов инструмент - български депозитарни разписки (БДР). Това са финансови производни, издадени на базата на закупени от емитента акции на чужда компания, които са блокирани в специална банка-депозитар (в случая Булбанк) и служат като базов актив за емисията. Книжата дават всички права на акционерите с изключение на правото на глас в общото събрание на дружеството. Инвестирането в подобен род инструменти е основна алтернатива на изнасянето на капитали извън страната и участието на западни борси. До момента на българския капиталов пазар се предлагат БДР върху акции на "Дойче телеком" и Дойчебанк, а през следващата седмица се очаква и трета емисия - върху акции на германската компания SAP AG. Меморандумът за емисията вече е одобрен от Държавната комисия по ценните книжа и се очаква одобрение от борсата. Tрите емисии се предлагат от инвестиционния посредник "Еврофинанс".
"Пускането на книжа на водещи европейски компании у нас е най-добрият начин да се стимулира интересът към капиталовия пазар и комисията подкрепя всяка подобна инициатива", коментира Йордан Чомпалов, член на Държавната комисия по цените книжа. За разлика от сходните ADR (American Depository Receipts), при които банка купува определено количество ценни книжа, на базата на които издава депозитарни разписки, тук закупуването на базовия актив е последващо покупката на разписките, а емисията е с неопределен размер. Централният депозитар регистрира прехвърлянето, след като получи извлечение, че съответното количество базов актив е било блокирано по сметката на банката депозитар, което трябва да стане в двудневен срок след сключване на сделката. Номиналната стойност на една БДР е сто пъти по-малка от тази на акциите на съответната компания. Така всяка акция ще служи за покритие на 100 БДР в обращение.
Мениджърът на емисията ще трябва да поддържа постоянни оферти купува за книжата през времето, в което едновременно са отворени борсите във Франкфурт и София. Инвеститорите обаче,
Цената, на която мениджърът ще предлага книжата и ще изкупува тези в обращение, се определя на базата на най-добрите оферти купува и продава на борсата във Франкфурт, но може да се различава до пет процента от тях. "Така може да се получи спред от 10%, който е убийствен за инвеститорите. Това може да е нормално за неликвидни пазари като нашия, но за такива големи компании е недопустим", смята Сашо Леков от "Капман". При условие, че дневните промени в цените на компании от рода на "Дойче телеком" и Дойчебанк са два-три процента, подобна разлика в офертите изключва всякакви краткосрочни печалби, коментираха брокери. "Този спред е максимално допустимият, но той досега не е използван и до него може да се прибягва само при някакви неочаквани сривове на цените. До момента обикновено разликата от цената във Франкфурт, която предлагаме, е около 1%", заяви Симеон Петков, главен изпълнителен директор на емитента "Еврофинанс". Проблемът с разминаването на цената на мениджъра с тази на основната борса ще се разреши чрез развиването на вторична търговия с БДР, смятат анализатори. Тя ще доведе до цени, които са по-изгодни от тези на емитента и ще стимулират търговията.
Според много анализатори инвестирането в БДР ще е привлекателно главно за малки инвеститори, които нямат достатъчно средства, за да участват директно на външни борси. Наличието на подобни инвестиционни инструменти обаче, изглежда, ще е
Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване ги ограничава да инвестират не повече от 10% от акумулираните си средства извън страната. "Чрез инвестицията в БДР фондовете лесно ще се могат да заобиколят ограниченията", смята Йордан Чомпалов. "Макар да са създадени на базата на чужди акции, БДР се търгуват в България и са издадени от българска институция и вероятно няма да има ограничения при инвестиране в тях", смята Никола Абаджиев, председателят на Асоциацията на пенсионни фондове. Въпросът дали депозитарните разписки ще се смятат за инвестиция навън или не обаче все още не е решен окончателно. "Изпратили сме питане до Министерството на финансите за това, защото БДР не са единственият спорен случай", заяви Петър Бояджиев, председател на Държавната агенция за осигурителен надзор. Все още министерството не е дало официален отговор.
Ей Ди Ар-и, но по български
Акценти в новата икономическа политика*
Икономическата политика не може повече да има антикризисна насоченост. България трябва да избере своя дългосрочен модел на икономическо развитие и източници на икономическия растеж и да ги следва последователно и неотклонно, без да ги жертва в името на конюнктурни интереси.
Успехът на избрания модел може да се предполага само ако бъде приложен комплексен подход както в процеса на неговата разработка и анализ, така и в процеса на неговото приложение.
Моделът трябва да е базиран на безусловното разбиране, че частният бизнес е този, който прави ефективни инвестиции и осигурява по-високи доходи, работни места и валутни постъпления, а държавата може да играе само допълваща роля в тези процеси. Публичните инвестиции като правило са непродуктивни и натоварват бюджета.
Драстичното изоставане на България от Европейския съюз по конкурентност на икономиката и по ниво на жизнен стандарт предполага залагане в модела на значително по-амбициозни икономически цели и проявяването на кураж за прилагането на смели, дори нестандартни икономически решения.
Моделът трябва да бъде разработен и приложен в кратки срокове, за да може максимално бързо да бъдат използвани предимствата на финансовата стабилизация, на стартиралите преговори за присъединяване към ЕС, на позитивните процеси в региона и да не бъдат загубени конкурентните предимства на българската икономика.
Успешната икономическа политика предполага ясно и категорично да бъдат определени икономическите приоритети на България. Такива могат да са цялостното подобряване на средата за бизнес, от което ще се възползват всички икономически агенти; изваждане на светло на сивата икономика и стимулиране на определени сектори, в които България все още има конкурентни предимства и които биха могли да служат като локомотив на икономиката.
Изборът на приоритетни сектори търпи солидна критика - че само пазарът може да е ефективният арбитър кой бизнес е конкурентен и кой не, че е възможно да се допуснат грешки при избора и т.н. Но при липсата на дългогодишни пазарни традиции в България, при ожесточената конкуренция в глобален мащаб, при която всяко забавяне означава да останеш вън от играта, и като се отчита, че много държави оказват директна подкрепа на бизнеса, е логично и България да избере приоритетни сектори и в максимално кратки срокове да съобрази икономическата си политика с техните интереси.
Финансовата стабилизация ограничава темповете на растеж. За следващите три години целта е около и над 10% номинален икономически растеж. При валутен борд са важни високите темпове на номинален растеж, защото така доходите доближават тези в ЕС, растат бюджетните приходи и разходи, подобрява се съотношението дълг/БВП и по-лесно се обслужва външният дълг.
Предстои процес на възстановяване на цените на производствените фактори (земя, труд, капитал), което ще доведе до обезценка на лева, но при запазване на фиксирания курс, т.е тези цени ще се увеличат и в евро. Ще има повече пари на българския пазар и ще нарасне покупателната cпособност.
В България има условия за значим екстензивен растеж чрез увеличаване на заетостта и значително по-голямото използване на земята и на капитала.
Емисията на еврооблигационен заем на българското правителство е първостепенен приоритет в дългосрочния модел на икономически растеж, независимо че от гледна точка на фискалната политика през 2001 г. това може да не изглежда оправдано решение. Чрез такъв заем правителството ще покаже, че е готово да се подложи на мълниеносната и обективна оценка на провежданата политика от страна на безпристрастните капиталови пазари и ще създаде база за бъдещи емисии на общински и корпоративни облигации на тези пазари.
Предвид високата задлъжнялост държавата трудно може да си позволи по-нататъшно осезаемо облекчаване на данъчно-осигурителната тежест като средство за повишаване конкурентността, ако продължава да финансира своите дефицити и инвестиционните и преструктуриращите програми почти изцяло с нови външни заеми (за обслужването на които са нужни нови и нови бюджетни средства). Разумна алтернатива на дълговото финансиране на търговския дефицит са привличането на чуждестранни инвестиции и повишаване на валутните приходи от туризъм. Разумна алтернатива на външното дългово финансиране на инвестиционни и преструктуриращи програми е частният капитал (местен и чуждестранен), особено като се има предвид, че ефективността на редица от проектите, финансирани от официалните международни институции, все по-често се поставя под съмнение.
Практиката от 1995/96 г. да не се координира икономическата политика с международните финансови институции е погрешна. Въпросът е какви програми за подкрепа ще предложим на тези институции. Вече се нуждаем не толкова от кредити и купуване на валута, колкото от авторитетна оценка за качеството на водената политика.
Новата икономическа политика - трети опит
Осем месеца след актуализацията на на правителствената програма "България 2001", 20 дни след диагнозата на ЕС, че в България няма функционираща пазарна икономика, и половин година преди парламентарните избори и края на тригодишното споразумение с МВФ премиерът Иван Костов обяви нова икономическа политика. На проведена през изминалата седмица конференция "Икономическата политика на България и взаимоотношенията с международните финансови институции в периода 2001 - 2005 г. " Костов и председателят на парламентарната икономическа комисия Никола Николов отправиха комплексни послания, каквито частният бизнес досега не бе чувал.
Дългосрочен икономически модел, частният бизнес като основен работодател и инвеститор, смели икономически решения, изместване на фокуса от макростабилизацията... Все неща, които не звучат оригинално от гледна точка на икономическата теория, но предвид българската управленска практика са впечатляващи, макар че тепърва ще става ясно дали, кога и как ще бъдат реализирани.
Тезата за номиналния икономически растеж като лекарство за част от проблемите на българската икономика бе лансирана от премиера Костов при актуализирането на правителствената програма през март тази година. Тогава тя звучеше по-актуално заради пресните спомени от дефлационните процеси през голяма част от миналата година. Повторното акцентиране върху номиналния растеж би могло да бъде тълкувано като твърдо решение на Костов да се докаже докрай в "своята" си територия - отношенията с Европейския съюз. Доколкото брутният вътрешен продукт е база за изчисляване на някои от най-важните икономически показатели (дълг/БВП, бюджетен дефицит/БВП, дефицит по текущата сметка/БВП, БВП на глава от населението) и част от тези показатели са включени в Маастрихтските критерии на ЕС, номиналното повишение на БВП формално ни доближава до заветната мечта на премиера за членство в евросъюза.
Проблемът е, че по-високите цени и доходи по принцип са продукт на икономическото развитие на една страна, а не на някакви юнашки опити за прескачане от едно икономическо статукво в друго, популярни в други времена и на други континенти.
Освен това умишленото търсене на номинален растеж и публичното оповестяване на този факт няма как да създава сигурност у настоящите и потенциални инвеститори освен у крайно спекулативните. Увеличаването на инфлацията би облекчило предимно длъжниците в икономиката (основно бюджета и общините) и бюджета по линия на постъпленията, но при равни други условия няма как да се отрази на реалните доходи, защото относителните цени се запазват същите, когато заплатите и номиналните цени растат в еднакви пропорции. Друг въпрос е, че при непроменена структура на икономиката и сравнително постоянни равнища на международните цени номиналното нарастване на вътрешните такива ще направи българския износ неконкурентен. А оттам нататък следват само проблеми. Всъщност нормалната икономическа логика предполага, че всеки бизнесмен би използвал по-производителна техника, стига да има възможността да задели съответния финансов ресурс, и политическите напътствия са най-малко необходими за решаване на проблема.
Проблемът с номиналното нарастване на цените има и друг практически аспект. За да нараснат парите в икономиката (съответно цените и доходите) при условията на валутен борд, е необходимо в борда на влезе повече валута, а отговорът откъде точно ще дойде тя не бе изяснен от Костов, като се има предвид очакваното понижено външно финансиране и запазване на дефицита по текущата сметка. Другият вариант е да се ползва част от фискалния резерв или депозита на банковото управление (т.нар. буфер на борда), но при настоящата неефективност на банките като финансови посредници е съмнително доколко те ефективно ще завъртят тези пари.
По-ефективното използване на земята като фактор за икономически растеж звучи разумно и точно в тази област правителството има най-голям шанс да покаже дали СДС ще има куража да предложи и реализира по-смели икономически решения. Промяна на конституцията с цел даване право на чужденци да купуват земя и въвеждане на данък за земята са мерки, които ще бъдат посрещнати на нож от значителна част от обществото, но без тях приказките за неразвития пазар на земята ще продължат много повече от 1001 нощи.
Капиталовият пазар е другият ключов елемент, без който икономическият растеж изглежда утопичен. Тук дисижън-мейкърите в СДС също трябва да покажат, че са готови (най-сетне) на по-радикални действия от това да удрят борсовата камбанка. "Капиталов пазар няма да има и догодина, ако се запази настоящият данъчен режим. Пазарът ще си остане витрина, която е добре почистена отвън, но вътре има само голи манекени", предупреди не друг, а председателят на Държавната комисия по ценни книжа Радослав Цончев, посочвайки само един от множеството препъникамъни, превърнали фондовата борса в еталон на неуспешна управленска политика.
Друга сфера, в която съвсем скоро управляващите ще бъдат поставени на тест по решителност, е предстоящото гласуване на промените в Кодекса на труда в Народното събрание. Силното изкушение от популистки решения "в полза" на работника и желанието да не се дразнят синдикатите ще се изправят срещу грубите реалности, според които полумъртва кокошката няма как да снася социални яйца.
Евентуалният избор на високите технологии и т.нар. нова икономика за приоритет също би изисквало бързи и радикални действия. Такива биха могли да бъдат драстичните стимули за младите IT-специалисти - за образование, закупуване на жилища, достъп до технологични паркове, данъчни стимули и т.н.
Обявяването на нова икономическа политика не е прецедент по време на управлението на СДС. Нещо подобно се случи при актуализирането на правителствената програма след смяната на министрите в края на миналата година, пак за нова политика премиерът Костов заговори през юли тази година. След тези два анонса за смяна на фокуса се случиха три основни позитивни неща - кабинетът прие за нормално да изслушва мнението на бизнеса, започна облекчаване на разрешителните и лицензионните режими и бе заложено по-значимо намаляване на данъчните и осигурителните ставки през следващата година. Други осезаеми новости в икономическата политика не бяха забелязани. Позитивните промени в приватизационните практики все още са по-скоро изключение, отколкото правило, чиновническият произвол и контрабандата остават на достойни нива, а за подобряване ефективността на съдебната система не си струва да се говори. По-същественото обаче е, че не бяха потвърдени надеждите за системен и дългосрочен подход за решаване на болните проблеми. Добър пример за това е намаляването на данъчните ставки и паралелните опити да се вменят значими социални ангажименти на бизнеса по линия на промени в Кодекса на труда, които на практика изконсумират ефекта от намалената данъчна тежест.
Съмненията доколко новата икономическа политика е осъзната необходимост, а не предизборно ухажване на бизнеса бяха потвърдени и сега, при третата заявка за смяна на стопанския фокус. Докато лидерите на СДС прокламираха пропазарни идеи и превръщането (най-сетне) на администрацията в слуга на граждани и фирми, в парламента синьото мнозинство отхвърляше на конвейер разумни предложения за промени в данъчните закони с железния (вече 10 години) аргумент "администрацията не е готова да ги прилага".
Друг любим рефрен на СДС от всички икономически платформи - стари, нови и свърхнови, са строгите бюджетни ограничения. В края на тази година обаче става ясно, че за пореден път приходите в хазната ще бъдат преизпълнени, но Муравей не ще актуализация на бюджета, при която парламентът да отсъди за какво да бъде изхарчено дошлото в повече. Вместо това той предпочита сам да разпореди кому колко. Не че синьото парламентарно мнозинство не би гласувало същото, но някак си по-демократично е, когато говориш за строги фискални ограничения и контрол на разходите, самият ти да ги спазваш. Пък и по-конституционно е. В основния закон пише, че България е република с парламентарно, а не с министерско управление.
В крайна сметка фактите, говорещи за разминаване между думи и дела, биха могли да се тълкуват и по-широко от простото доказване, че СДС не си изпълнява обещанията. Разминаването между поемани ангажименти и реални управленски решения е в основата на незавидния рейтинг на институциите в България. А заявената по-радикалната икономическа политика изисква и нов по-сериозен кредит на доверие (вътрешен и външен), който може да бъде изграден само ако управляващите методично доказват, че освен редовно да обновяват програмните си документи, могат и редовно да изпълняват дадените обещания.
Без върховенство на закона не може да има функционираща пазарна икономика
Политологът Светослав Малинов пред "Капитал"
- Да започнем от това, което се повтаря многократно, но не знам дали се осъзнава - че за първи път в нашата най-нова история ще имаме пълен мандат на управление. Това означава, че управляващата коалиция е в уникална позиция. Тя трябва както да се готви за нови избори, така и да управлява, довършвайки края на мандата. И тя трябва да се опита да спечели доверие отново. В България почти няма живи хора, които да си спомнят подобна ситуация. И в този смисъл е изключително трудно да се осмисли какво е правилното политическо поведение. Ние не можем да се позовем на някаква традиция. Имаме една традиция в последните години - управляващите губят изборите. Това е стряскащо, независимо че тези избори все бяха предсрочни и в някакъв смисъл те бяха под знака на провал и крах. Точно това е за мен общата рамка, в която трябва да осмисляме всичко, което правителството прави. Второто нещо, което трябва да имаме предвид, е, че управленските ресурси, енергията за управление се изчерпват в края на един мандат. Това поставя, особено едно управление в България, пред много трудната дилема - къде да съсредоточи усилията си. Да не говорим, че винаги се получава едно изхабяване на човешкия ресурс в управлението. Ние виждаме какви са сегашните приоритети на българското общество въз основа на всички социологически проучвания. Навсякъде без изключение на първо и второ място с голяма преднина са безработицата и ниските доходи. Това, което виждаме като нова икономическа политика, е десният отговор на тези предизвикателства. Според мен това е послание за малка част от обществото. Без да съм привърженик на елитарните теории за управлението, смятам, че тази малка част обаче е най-важната в момента. Това е послание, което трябва да бъде много ясно чуто от тази част, на която най-много се разчита - бизнеса. И на практика ние виждаме нещо, което аз дълбоко приемам - не се играе с популистки идеи, не се играе с народа, не се ухажва избирателят. Ухажва се бизнесът. Обикновено в такъв момент десноориентираните правителства, особено в неукрепнали демокрации, сдават багажа и започват да се държат популистки, левичарски.
- Има едно злощастно съвпадение - на повечето хора хоризонтът им стига до Ленин и в резултат, когато се заговори за нова икономическа политика, аналогиите са само с Ленин. Жалко е, че дори хора с научни степени не можаха да измислят някаква друга аналогия. А можеха да говорят за Рузвелт, за Тачър, за лейбъристите и т.н. Но те си избраха Ленин. Да не говорим, че никой не се сети да прави сравнения с Източна Европа, където имаме подходящи възможности за аналогии.
А иначе ние не можем ясно да разберем до каква степен в българското общество част от десните ценности, особено в икономиката, се възприемат. Ние стартирахме от едни много ниски стойности на дясно ориентиране, стартирахме с някакъв свръхегалитаризъм. При всички положения вече част от десните ценности са навлезли, част от дясното мислене за икономиката вече присъства в българското общество. Но никой не може да каже по какъв начин тези послания биха могли да работят. Пак ще повторя - в момента, в който се навлиза в предизборен период, правителството не се поддаде на левите популистки ходове, които имаше на разположение, а направи ход надясно, което най-малкото за мен е необичайно и се надявам, че ще бъде успешно.
- Моето опасение е, че много от хората не биха могли да се възползват от възможноститe. У българския гражданин по времето на социализма бе дълбоко вкоренено усещането за сигурност, което много рядко беше противопоставяно на идеята за свобода и отговорност. Аз не мога да преценя как едно човешко същество може да избира между сигурност и несвобода, от една страна, и свобода и отговорност, от друга. Но очевидно е, че когато човек е в определена позиция, с определена ценностна система, за него свободата, разбирана и като отговорност, и като риск, звучи много страшно. Това зависи от компетентността, младостта и така нататък. Все пак мисля, че има едно нарушаване на статуквото, откъс от тези егалитарни ценности, разбиране на свободата като възможности и като риск, и се надявам, че подобен тип послания имат вече своята аудитория не само в бизнессредите.
- При всички положения това може да бъде само една десноцентристка политическа сила или коалиция.
Има един фундаментален факт - че този тип мнозинства, които се получиха 1994 и 1997, вече са невъзможни. Следователно независимо дали политиците искат или не ще има нова коалиционна политика. Ще има нов тип мислене в политиката като възможност за управление.
Мисля, че коалицията ОДС се запазва. Въпросът е кой ще й партнира в бъдещия парламент. В дясното политическо пространство имаме няколко формации, две от които са особено забележими - ВМРО и "Гергьовден". ВМРО излезе с една още по-либерална, бих казал, истинска консервативна икономическа програма. Така че, ако коалициите в България наистина са въз основата на идеи и общи платформи, ВМРО е задължителният партньор на ОДС или на СДС - зависи вече как ще го направят. Движение "Гергьовден" също говори за неоконсерватизъм, но доколко те го използват само като оригинален подход и доколко сериозно са осмислили тези идеи ще видим впоследствие. Това са евентуални партньори на едно десноцентристко управление.
- Това за мен е основният приоритет. В самото начало на прехода основните лозунги се движеха по други писти - пазарна икономика и демокрация. Тук и там се употребяваше понятието правова държава, но то при всички положения не беше водещо. Полека-лека започна да се осъзнава една корелация, която е прекрасно разработена в политическата теория и в идеите на християндемокрацията - че правовата държава е задължителен компонент от пазарната икономика. Това е връзка, която не беше популярна и все още не е много популярна. Ние обичаме да говорим за демокрация и пазарна икономика. Правовата държава някак си стои встрани. Тя е нещо трето. Напротив - тя е основата, без нея не може да се разгърне основният принцип на пазарната икономика - конкуренцията. Ние подценявахме това нещо и оттук идват нашите най-големи проблеми. В този смисъл аз така разбирам дълбокото послание, че в България няма пазарна икономика, защото, ако вие мерите пазарната икономика формално като процент на частния сектор от брутния вътрешен продукт, задължително ще стигнете до извода, че в България има пазарна икономика. Ако добавите обаче понятието функционираща и проследите точно тази основа - правовата държава, тогава ще завършите с извода, че няма функционираща пазарна икономика именно заради проблемите с върховенството на закона.
- Според мен не са. Безспорно нашата правна система не е пригодена за пазарни отношения - вижте защитата на правото на собственост, начина, по който може да си търсите правата при нарушаване на договор, и т.н. Дори аз това го виждам на равнище висше образование, където се работи с други контрагенти, нещата са много по-нормални, не се съдим за разни неща. Да не говорим за други сфери, където това е очевидно. За мен големите проблеми, включително и корупцията, изцяло трябва да се разглеждат в контекста на правовата държава и съдебната система - а не кой какво е взел. Надявам се, че не звуча като защитник на корупционните практики.
- Аз бих бил изумен, ако нашето общество е узряло да разбира такива неща. Аз самият не съм още узрял да разбирам тези работи. При всички положения обаче имам чувството, че цялата тази, нека да я нарека, антимеждународническа риторика, че ние сме много зависими, е хванала вече някаква основа. И аз мисля, че голяма част от българите, без да разбират за какво става дума, ще кажат: е, добре, значи вече сме в някакъв смисъл независими. Какво, как, възможно ли е изобщо такова нещо - едва ли някой си го мисли. Кой ще бъде коректив? Коректив на решения от такъв мащаб винаги трябва да са опозицията и гражданското общество, включително медиите. Нещата трябва да се изясняват, а не само да се спира на равнището "това е добре, това е зле", без никакво обяснение защо и как.
- Има разлика между това кога човек говори като политик и като политолог. Аз като политолог например преди 10 месеца съм искал тези неща. Откровено да ви кажа, ако съм политик, бих мислил по друг начин, защото има два стандарта. В крайна сметка, управлението на Виденов страшно свали летвата на това какво трябва да се прави. Създаде се впечатление, че е достатъчно да се управлява малко по-добре или да се постигне някаква стабилизация и в някакъв смисъл нещата са закърпени. Всъщност ние не си даваме сметка, че по-лошо от Виденовото управление едва ли би могло да има в мирно време. Следователно самите критерии, с които стартира това управление, бяха ниски. Наблюдавам документите отпреди 3-4 години. Никой не е мислил за растеж и за такива неща, да бъдем откровени. Там се говори за стабилност, връщане на доверие, пак за стабилност и пак за връщане на доверие. Има и за растеж, но сложено накрая, като някаква кръпка за общо самочувствие. Ние имаме тежки проблеми с външния дълг, със съотношението между работещи и неработещи и т.н. Всички тези неща, ако ги сложим на масата, не че вземам думите си назад, но ако вземах решения, не мога да гарантирам, че бих ги взел подобни решения по-рано. Не може да бъдеш десен просто ей така и за да те харесват, да правиш прибързано неща, чиито негативни последици след това не можеш да оправиш.
Ще роди ли разединението силата
Мартин Заимов, подуправител на БНБ
След три години на финансова стабилизация на фона на постепенното изпаряване на ЕС-илюзиите и на течащи реформи в Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка България е изправена на кръстопът по отношение на външното финансиране. И ако досега въпросът не беше има ли нужда страната от МВФ и Световната банка, а доколко ефективно се възползва от техните кредити, програми и препоръки, сега първата част на този проблем става съвсем злободневна при запазваща се актуалност и на втората част.
Високата задлъжнялост на правителството, витаещите спомени за мораториума по външния дълг от 1990 г. и неконкурентната икономика през последните 10 години не оставяха възможност за избор на българското управление - то нямаше реална алтернатива на кредитите от МВФ и Световната банка като основно средство за финансиране на дефицитите в бюджета и в платежния баланс и на въвеждането на валутния борд през 1997 г. Настоящите дискусии за конкретната роля на международните финансови институции (МФИ) в България, макар и отчитани като изключително навременни, всъщност са поредното следствие от липсата на последователна политика и ясно дефинирани икономически приоритети. Синдром, който не бе преодолян дори и след 1997 г., когато СДС дойде на власт с небивал кредит на доверие и дългосрочна перспектива за управление. Ако такава политика и такива приоритети някой някога бе определил и после бе прилагал последователно, едва ли въпросите от рода "ами сега какво да правим" биха ставали актуални почти през ден и почти във всяка сфера на българската икономика. Едва ли законите за приватизацията и за земята щяха да имат по две дузини поправки, едва ли основните политико-икономически събития в България щяха да бъдат провокирани от натиска на МВФ и Световната банка и едва ли щяхме да разчитаме на политически совалки вместо на статистически аргументи, когато претендираме за достъп до благата на Европейския съюз.
Наличието на дългосрочни реалистични цели би спестило много от енергията, която продължава да се хаби не само в търсенето на оптималните стъпки по пътя към целта, но и в търсене на самия път (ако приемем, че някой наистина сериозно се е заел да го търси).
Последните инициативи на ниво управляващи създават ин-тригуващото усещане, че СДС прави неистови опити да се дистанцира от двете международни финансови институции. Позитивите от такова дистанциране изглеждат ясни - във вътрешен план ще се демонстрира разграничаване от "лошите", а във външен - финансова самоувереност. Всъщност няма друга логика освен тази на PR-ефектите, по която да бъдат обвинявани МВФ и Световната банка за българските несполуки през последните години. Простата истина е, че България по собствено желание стана член на двете институции и по собствено желание е приела да спазва техните правила. С това дребно уточнение виновникът за досегашните пропуски и грешки в икономическата политика си идва на мястото - българското управление и неговата неясна и непоследователна икономическа политика. "Доскоро писмата за намеренията, които България изпращаше до МВФ, всъщност се пишеха от МВФ и само се подписваха от наша страна. На това трябва да се сложи край", разкри публичната тайна вицепремиерът Жотев. Тези думи звучат прекрасно, но как тогава да си обясним факта, че в момента Световната банка разработва поредната стратегия за подпомагане на страната в отговор на отправената от правителството молба за разработване на основните постановки на тази стратегия.
На фона на настоящите настроения за намаляване на финансиращата и контролиращата роля на МФИ интерес буди въпросът кой ще е катализаторът (и оправданието) за продължаването на болезнените реформи. "МВФ е активен катализатор на реформите. Трудно ми е да си представя с какво може да бъде заменен този катализатор. Опасявам се, че темпото на реформи може да се загуби и ако това стане, денят, в който България няма да има нужда да разчита на международните финансови институции, може да се отложи за по-далечното бъдеще", коментира Питър Стела, представител на МВФ в България.
Външното финансиране е ключов проблем във взаимоотношенията с МФИ заради високата външна задлъжнялост на България и трайния дефицит по търговския баланс. По данни към 31 октомври външният дълг е 8.8 млрд. долара, което сумирано с вътрешния дълг (около 0.9 млрд. долара) прави съотношението на държавния дълг към БВП почти 90% (при таван от 60% по маастрихтските критерии за членство в ЕС). Според правителствената прогноза дефицитът по търговския баланс за 2000 г. ще е 10% от БВП, през следващите три години също ще бъде значим - между 7 и 9% от БВП. Същевременно през следващата година е пикът на обслужването на външния дълг (лихви и главници) - около 1.3 млрд. долара.
Досега правителството разчиташе основно на външни кредити от официални международни институции за рефинансиране на дълга и покриване на дефицитите. Постепенното оттегляне на МВФ от тази роля изисква анализ на алтернативни форми за финансиране. Накратко, те могат да бъдат систематизирани така: излизане на международните капиталови пазари, ефективно стимулиране на туризма и чуждите инвестиции, акцентиране върху частния капитал при реализирането на инвестиционни и реструктуриращи програми, по-ефективно управление на държавния дълг.
Демонстрираните промени в позициите на основни фигури, определящи правителствената политика, наливат доза оптимизъм във финансовите перспективи на България. Премиерът Костов сюрпризира мнозина, обявявайки, че нарастването на публичните инвестиции не може да бъде достатъчно условие за бърз растеж, защото тези инвестиции като правило са непродуктивни и натоварват бюджета. Еволюцията в разбиранията на премиера обаче не изглежда да се е отразила на финансовия министър Муравей Радев, който продължава да си пее песничката за държавното участие: "В областта на външното финансиране трябва да изместваме тежестта от преки заеми за рефинансиране на дълга към приоритетните публични инвестиционни програми."
Водено от теснобюджетни цели за съответната година правителството досега не желаеше да емитира дълг на международните пазари, аргументирайки се с гарантираното финансиране и по-високата цена, която се плаща там. Ако България обаче вече бе реализирала емисия на дълг на международните пазари, сега ограничаването на кредитите от МВФ нямаше да крие толкова рискове и разсъжденията за ефективността от евроемисията на дълг щяха да имат база за по-точен анализ. Освен това емисията на държавен дълг би била предпоставка за емитиране и на общински и корпоративни облигации на международните пазари като средство за финансиране на тези субекти. Перспективите в тази област също започнаха да просветляват предвид мненията на основните автори на икономическата политика на СДС. "Едно управление, което изповядва пазарните ценности и налагането на пазарни правила на бизнеса и домакинствата, трябва безусловно да покаже, че самото то е готово да се постави в пазарна среда, излизайки на международните капиталови пазари", смята Никола Николов, председател на Икономическата комисия в парламента.
Приходите от износ, туризъм и чуждите инвестиции са алтернатива на дълговото финансиране на дефицитите в икономиката, но за да се разчита на тях, е необходим цялостен и последователен пакет от мерки, а не лозунги и инцидентни решения, на които бяхме свидетели досега.
По-ефективното управление на дълга отдавна е обект на дискусии, но и тук значителна част от мерките продължават да се спрягат в бъдеще време. Като сериозни проблеми остават високото ниво на държавния дълг (90% от БВП), голямата доларова компонента в него (65%), съмненията за нецелесъобразност на част от новите заеми от МФИ и за неефективно управление на валутния резерв.
Досегашната история на тесните взаимоотношения между България и МВФ приличаше на брак по сметка. Управляващите имаха нужда от свежи и относително евтини пари, а МВФ - от финансова стабилност в България, от редовно погасяване на заемите и създаване на емблематичен пример за успешно проведена политика.
Настоящите реформи в МВФ (концентрирани около ограничаване на заемите) и напъните на България за промяна в икономическата политика са на път да променят степента на взаимообвързаност. Около новата формула на взаимоотношенията като че ли има категоричен консенсус - България се нуждае от МВФ, но не толкова като кредитор и надзорник, колкото като легитимация пред частни инвеститори и кредитори за успешната икономическа политика. Въпреки че основните препоръки са за сключване през следващата година на т.нар. предпазно споразумение, което не предвижда изрично финансиране, аргументите на зам. финансовия министър Николай Георгиев за друг подход изглеждат най-логични. "Независимо от последните промени във финансовата политика на МВФ всички видове програми, достъпни за България досега, продължават да са достъпни при добре обоснована необходимост. При равни други условия редовна програма с умерено финансиране е за препоръчване пред предпазна програма без финансиране. И двете страни ще се отнасят по-сериозно към задълженията си, когато това е свързано с пари. По-важно обаче е, че има асиметрия в подаваните сигнали. И при нормална програма няма задължение за теглене на всички траншове - това е по преценка на страната ползвател, но има очакване за ползването им. Така че, ако една страна реши да не тегли пари от редовна програма, въпреки че има тази възможност, това е положителен сигнал към международните пазари и инвеститори. От друга страна, при предпазна програма очакването е да не се теглят средствата, въпреки че такава възможност е предвидена в споразумението. Така ползването им сигнализира непланирана нужда от средства, което по принцип е негативен сигнал", аргументира се Георгиев.
Преориентирането от тесните "брачни" връзки между България и МВФ към по-дистанцирани отношения на "добросъседското" мирно съвместно съществуване би могло да постави страната в ситуацията на двамата братя, които поради отсъствието на своя баща викали неволята да им поправи счупената каруца. Основната разлика от детската приказка е, че неконкурентната икономика не търпи губене на време в търсене на неволята или на нов баща по второ направление. А основната прилика е, че рано или късно ще трябва да съберем силата сами да си оправим каруцата.
Барак загуби битката, но може да спечели войната
Двамата с Ясер Арафат трябва да са хората, сложили край на безсмислената десетилетна война
Кирил Кирилов
Едно-единствено нещо е ясно в днешната ситуация в Близкия изток, където палестинци и евреи на практика са в състояние на война - това, че предсрочните избори в Израел са жизненонеобходими. И не само защото те носят надежда, макар и малко химерна, че по този начин най-накрая ще настъпи консенсус в политическото пространство в Тел Авив. Перспективата за подобни избори може да бъде катализаторът за започването на нова фаза в мирните преговори, начело на която да застане настоящият премиер Ехуд Барак.
Естествено Барак направи много грешки и именно те бяха поводът да се стигне до ситуацията за искане на предсрочни избори. Същевременно, ако има израелски политик, който би могъл да постигне мир с палестинците, това е именно премиерът Барак. На срещата в Кемп Дейвид през юли Барак предложи на Ясер Арафат такива условия като връщането на по-голяма част от окупираните територии и установяването на палестинската столица в арабската източна част на Ерусалим, които доведоха до разпада на управляващата коалиция в Израел. Но без тези условия никога не би могло да се постигне окончателно споразумение между двете страни.
Всяка една от алтернативните на Барак политически фигури изглежда по-зле подготвена и по-непригодна за ролята на миротворец. Бившият министър-председател на лейбъристите Шимон Перес е типичен представител на манталитета на старата еврейска политическа класа, въпреки това има голям политически опит, но не се ползва с особено голяма доверие в обществото. Абрахам Бург, председател на Кнесета, израелския парламент, е млад и обещаващ политик, който бе против ангажирането на Израел в Ливан, но пък има малък политически и особено външнополитически опит.
Ако пък бъде сформирано правителство на партията "Ликуд", това без съмнение ще е гигантска крачка назад към кървавото минало. Представата за лидера на "Ликуд" Ариел Шарон като бъдещ министър-председател побива със студени тръпки мнозина, които очакват най-накрая да има мир между евреи и араби. Правителство на националното съгласие, съставено от представители на лейбъристите и "Ликуд", направо ще разяри арабите, давайки властта в ръцете на човека, чието посещение в святото за арабите място Хълма на храма отключи настоящата лудост и чието име завинаги ще бъде свързано с израелската инвазия в Ливан през 1982 г. и кланетата в Сабра и Шатила. Всъщност Ариел Шарон постоянно говори за правителство на националното съгласие, главно за да се пребори с конкуренцията на Бенямин Нетаняху, който отстъпи властта на Барак преди година и половина. Тогава Нетаняху се отказа да прави компромиси с палестинците и няма никаква причина да се смята, че е променил политическите си виждания. Нетаняху вече открито поведе битка срещу Шарон за лидерския пост в "Ликуд", опирайки се на социологически изследвания, които показват, че в момента 48 процента от израелците подкрепят него срещу 27 процента за Барак. Но евентуални предсрочни избори ще могат да бъдат проведени най-рано през април - юни идната година, а дотогава ще изтече още много вода... и кръв. В крайна сметка оказва се, че с избори или не, именно Ехуд Барак е човекът, който трябва да изкове мира между евреи и араби, който не само Близкият изток, но и целият свят очаква от десетилетия. Ироничното в случая е, че за да спечели следващите избори Барак ще трябва да разчита не на друг, а на Ясер Арафат - бившия световен терорист №1, на чиято съвест лежи смъртта на хиляди евреи. Арафат добре разбира, че връщането на власт на "Ликуд" ще разруши всяка надежда за приемлив и за двете страни мир. А истината е, че палестинци и израелци просто са обречени да живеят заедно в съседство, и както Барак и Арафат откриват за пореден път, за двете страни няма алтернатива на диалога, сътрудничеството, взаимните отстъпки и в някакъв бъдещ момент постигането на този така изстрадан мир. Тогава войната наистина ще бъде спечелена.
Кощуница премина първия тест
Югопрезидентът се справи с кризата в долината на Прешево. Следващото изпитание са изборите в Сърбия през декември, в които Милошевич ще участва отново като лидер на социалистите
Петър ИВАНОВ
Когато в Южна Сърбия се появиха албански сепаратисти, западните медии веднага направиха аналогия с кризата в Косово и зачакаха да видят какво ще направи югопрезидентът Кощуница. Мнозина предупредиха, че "меденият месец" между новата власт в Белград и Запада може да свърши много бързо, ако Кощуница усмири албанските бунтовници със сила. Югопрезидентът обаче реши този тест перфектно - той (впрочем не без основание) обвини KFOR и администрацията на Косово, че не си вършат работата и поиска от международните организации да окажат натиск върху самозваните сепаратисти. Че това е правилната тактика стана ясно от спада на напрежението в областта и затишието след извънредните мерки за сигурност, предприети от KFOR.
Завръщането на Милошевич в политиката обаче е далеч по-сериозен проблем за югопрезидента и решаването му едва ли ще бъде така бързо и сравнително безболезнено. На конгреса на сръбските социалисти в края на миналата седмица Слобо направи първата си публична изява след революцията на 5 октомври. Бившият първи бе преизбран за лидер на партията и това, че нямаше други кандидатури за поста му, бе изтълкувано като сплотяване на редиците на старите управляващи и подготовка за атака на декемврийските избори в Сърбия.
Събитията в Южна Сърбия от последните дни твърде многозначително наподобиха истерията в Косово от началото на 1999 г. Появилата се след войната нелегална сепаратистка армия - Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац (АОПМБ) - поднови атаките си срещу сръбската полиция с искания за отцепване на долината на Прешево. В региона живеят около 70 хиляди етнически албанци и партизаните настояват за присъединяването му към автономно Косово. Провокирани от новото предизвикателство на поредната сепаратистка армия, властите в Белград засилиха военното присъствие в региона и напрежението започна постепенно да се покачва. В избухналите сблъсъци загинаха и сръбски полицаи, и обикновени албанци. Спомняйки си събитията в Косово и уплашени от възможната офанзива на сръбските сили за сигурност, албанците в региона станаха бежанци - по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците близо 3000 души са напуснали домовете си и са избягали в Косово и Македония. След това така наречените бойци на АОПМБ и сръбските власти си размениха обвинения в етническо прочистване, а югопрезидентът Кощуница предупреди, че "терористите ще подпалят региона". Разбира се, ако се следва аналогията докрай, би трябвало да последват бомбардировки на НАТО и превръщане на долината на Прешево в международен протекторат - нещо, което обаче съществува само във фантазиите на сепаратистите от АОПМБ.
Очевидно АОПМБ се опитва да повтаря действията на Армията за освобождение на Косово. Затова и нейните искания са колкото претенциозни, толкова и безпочвени. Според източници от KFOR албанските партизани чисто и просто използват липсата на реална власт в петкилометровата буферна зона между Косово и Сърбия. Зоната бе създадена съгласно военно-техническото споразумение, подписано през юни миналата година в Куманово, което предшестваше навлизането на KFOR в Косово. Споразумението разрешава на сръбската полиция да охранява демилитаризираната зона, но забранява разполагането на армия и тежки оръжия. Този вакуум бе използван от сепаратистите, които завзеха цели села и превърнаха демилитаризираната зона в своя база.
Това е една от причините ситуацията в Южна Сърбия да бъде овладяна, преди да е станала неуправляема. Югопрезидентът Кощуница се намеси бързо, посети военните подкрепления, пратени в застрашените райони, притисна KFOR и поиска подкрепата на ООН и НАТО. На форума във Виена на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа той показа, че предпочита кризата да бъде решена по дипломатически път, и KFOR нямаше друг избор, освен да вземе извънредни мерки и да усмири партизаните от АОПМБ.
"Ситуацията е абсурдна. Тези, които защитаваха страната ни по време на войната, сега са обявени за врагове. А онези, които страхливо избягаха и подкрепиха бомбардировките на агресорите, сега играят ролята на патриоти и спасители на държавата", заяви Милошевич в речта си в конгресния център "Сава" след преизбирането му на председателския пост на Социалистическата партия. Той обясни на съпартийците си, че бившата сръбска опозиция е сбирщина от предатели, които са започнали гражданска война (така Слобо напоследък нарича белградската революция от 5 октомври) със сръбските патриоти по поръчка и с парите на Запада. Освен това управляващите били хора, които искали да изправят патриотите пред "новото Гестапо" (трибуналът в Хага).
Естествено, изявите на Милошевич предизвикаха вълна от международно негодуване, но най-засегнат от всички бе трибуналът в Хага. Флорънс Хартман, говорителка на главния прокурор Карла дел Понте, заяви, че Милошевич "си проси да бъде арестуван". "Сега всички знаят къде е и няма никакви причини да не бъде задържан", каза възмутено тя.
Според администрацията на американския президент намерението на Милошевич да се върне в политиката било "отчаян опит на един диктатор да възвърне загубените си позиции". "Социалистическата партия е твърде далеч от обикновените хора и това пролича на изборите в края на септември. Популярността и подкрепата за Милошевич са пренебрежимо малки", заявиха представители на официален Вашингтон.
Всъщност твърде съмнително е мнението, че хората на Милошевич подготвят реставрация на стария режим. По-вероятната теза гласи, че Слобо се опитва да се домогне отново до държавен пост, за да си осигури имунитет срещу съдебно преследване както в Югославия, така и в чужбина. Аргументи в полза на подобна стратегия съвсем не липсват - самият Милошевич показа, че още не се е предал, а и социалистическата партия продължава да има немалко влияние в държавните структури.
Богат-беден в руско изпълнение
Правителството в Москва иска да получи повече пари от нефтените компании, а те се преструват, че няма какво да дадат
Георги КАТАНОВ, Москва
Когато през лятото на 1998 г. Анатолий Чубайс успя да убеди Международния валутен фонд да отпусне почти 20 млрд. долара на Русия, това беше посрещнато като изключително постижение, което трябваше да спаси икономиката от приближаващия крах. Тогава преговорите с фонда бяха едва ли не въпрос на живот и смърт за Москва и естествено получиха подобаващо внимание от медиите.
Дори Москва да се беше споразумяла с МВФ, пак нямаше гаранция, че Парижкият клуб щеше да се съгласи да опрости част от дълговете на Русия в момент, когато положителното салдо по търговския баланс се очаква да достигне 50 млрд. долара. За да покрие дупката в бюджета, правителството отново се обърна към вечните спонсори - петролните компании. Само че за разлика отпреди сега кабинетът разговаря с тях от позицията на силата. Вицепремиерът и министър на финансите Алексей Кудрин, който в понеделник за трети път през последните десет дни трябваше да изслуша критика за работата на правителството от президента Владимир Путин, обяви, че големите холдингови компании използват системата на вътрешнофирмените цени за укриване на данъци. Поправките, които кабинетът смята да внесе в Данъчния кодекс, предвиждат използването на "пазарни цени" за определянето на данъците, но какво се разбира под "пазарни цени" все още не е ясно. Заместникът на Кудрин Сергей Шаталов дори предположи, че определянето им може да бъде работа на съда. Данъчната полиция подкрепи усилията на правителството и ръководителят й Вячеслав Солтоганов малко зловещо заяви, че съществува пълна информация за дейността на компаниите и те знаят това.
Шефовете на някои от най-големите компании - "ЛУКойл", ЮКОС, Тюменската нефтена компания (ТНК) и "Сибнефт", отговориха с писмо до премиера Михаил Касянов, в което го молят да отмени предлаганите поправки, защото те създават неблагоприятни условия за инвестиции в отрасъла. Далеч по-красноречиво е мнението на анонимен представител на ТНК, цитирано от вестник "Комерсант": "В Данъчния кодекс остават достатъчно вратички, които нефтените компании ще използват. Освен ако не бъде въведен военен комунизъм. А точно това се прави в момента. " Някои издания дори спекулират, че недоволството на петролните магнати от действията на Кудрин е в основата на интереса на прокуратурата към него във връзка със санктпетербургската банка "Промстройбанк".
Друга причина за недоволството на петролните компании е желанието на правителството от Нова година да разпределя 25% от квотите за износ на нефт чрез търгове. Фирмите изтъкват, че по този начин правителството се опитва да въведе нов данък, въпреки че няма право на това, и нарушава законодателството, което предвижда равен достъп на всички до тръбопроводите. Малките компании се оплакват, че богатите им конкуренти ще изкупят всички квоти и ще ги лишат от възможността да продават нефт извън Русия. Държавните представители изтъкват, че в резултат на поскъпването на нефта делът на данъчните плащания в приходите е намалял от 30 на 22% и не става въпрос за увеличаване на данъчното бреме, а просто за възстановяване на статуквото. Освен това в бюджета за следващата година е посочена цена на нефта 18-20 долара за барел, което означава, че ако се запазят сегашните цени, правителството няма да се нуждае от допълнителни приходи.
Въпреки всичките жалби на петролните компании те не приличат на бедняци, на които са отнели последното петаче. Според доклад на списание "Експерт" и три научни института миналата година фирмите са инвестирали в Русия само една трета от 9 млрд. долара печалба. Къде е останалата част никой не знае или поне открито не иска да говори. Новото увеличение на печалбите през 2000 г. (само "ЛУКойл" очаква 2.7 млрд. долара положителен финансов резултат) засили апетитите на фирмите. "ЛУКойл" купи за 71 млн. долара около 1300 бензиностанции в САЩ, част от някогашната империя на Пол Гети. Засега компанията няма възможност да доставя собствен бензин, но в близко бъдеще се надява да купи и нефтопреработващ комбинат, парите за който може да дойдат от планираната продажба на 5-9% от акциите чрез американски депозитарни разписки от трето ниво.
"ЛУКойл" не смята да спира и настъплението си в Източна Европа. През есента беше погълнат украинският химически концерн "Ореана", който снабдява със суровина големите химически заводи "Заклади Азотови" в Полша и TVK в Унгария. TVK успя да отбие първоначалния натиск на "Газпром", който се надяваше да го погълне, но с помощта на "ЛУКойл" положението може да се промени.
Втората руска компания, която се надява да емитира АДР от трето ниво (най-високото възможно в САЩ), е ЮКОС, считана в момента за най-ефективната руска петролна компания. Президентът й Михаил Ходорковски заяви, че през следващата година се планират 1 млрд. долара инвестиции от собствени средства и привличането на 300 млн. долара нови заеми. Фирмата възнамерява да закупи местонаходища в Иран и Либия, но в същото време ще се стреми да разширява продажбите на своите продукти в Европа и Китай.
ТНК планира да продаде еврооблигации за първи път след кризата през 1998 г. Приблизителната сума е 300-500 млн. долара и вероятно ще съвпадне с консолидирането на акциите на дъщерните компании в една обща акция. ТНК купи през юли украинския нефтопреработващ комбинат ЛиНОС, а през ноември подписа договор с американската фирма Texaco за строителството на 90 бензиностанции в Москва и Киев на обща сума 170 млн. долара.
Как ЕС ще настигне Америка
Забавянето на икономическия растеж от двете страни на Атлантика през 2001 г. ще бъде щастие за САЩ и лош късмет за Европейския съюз
Георги КАТАНОВ
Ако не се случи нещо страшно през оставащите четири седмици до края на годината, 2000 г. вероятно ще се окаже достоен завършек на второто хилядолетие от икономическа гледна точка. Рязкото подобряване на стандарта на живот в много страни, разположени на всички континенти, ще остане като отличителна черта на тези периоди. И 2000 г. не успя да прекъсне рекордния следвоенен икономически бум в САЩ, който вече продължава 123 месеца. Япония, макар и с огромни мъки, започва да набира скорост, въпреки че остава висок рискът, че по всяко време може да спука гума. Западна Европа показа, че не е толкова стара и закостеняла, както я виждат критиците й, и по мнението не само на Европейската комисия регистрира най-добрата година през последното десетилетие. Като цяло Източна Европа, Южна Америка и Азия също могат да бъдат доволни. Всичко това е много хубаво и ако не се случи някаква глобална катастрофа, тенденцията вероятно ще се запази през следващите десетилетия, въпреки че началото на следващия век едва ли ще е от най-впечатляващите.
На конференция, организирана от Азиатската банка за развитие, Дейвид Робинсън, заместник-директор на изследователския отдел на Международния валутен фонд, заяви, че през 2001 г. световният икономически растеж ще бъде по-нисък от 4.2%, прогнозирани през октомври. Основните проблеми според него са запазването на високите нива на цената на петрола, съществуването на дисбаланс по текущата сметка на платежния баланс в някои страни и "високо" оценените фондови пазари.
Ако това, което наблюдаваме в момента в САЩ, е така мечтаното меко кацане на националната икономика, то признателните американци ще трябва да построят паметник на Алън Грийнспан. След като през първите две тримесечия ръстът на брутния вътрешен продукт надхвърляше 5%, през третото той намаля до 2.7% годишно. Безработицата остава ниска - 3.9%, а увеличаването на потребителските цени, предизвикано най-вече от високите цени на нефта, е приемливо - 3.4%. Единствено трусове се усещат на електронната борса NASDAQ, на която се търгуват акциите на технологичните компании, но инвеститорите бяха предупреждавани отдавна за това. Последното предизвикателство пред Грийнспан, ако наистина успее да успокои борсите, за този икономически цикъл, изглежда, ще бъде как да примири високия и растящ курс на долара спрямо валутите на основните търговски партньори с огромния дефицит по търговския баланс. През септември той достигна рекордните 34.3 млрд. долара, а като цяло за годината се очаква да бъде около 373 млрд. долара. Изследване на Мичиганския университет показва, че отрицателното салдо може да достигне 600 млрд. долара, или 5% от БВП през 2003 г. За да финансира този дефицит, САЩ привлича 70% от наличния капитал по света, най-вече под формата на инвестиции в акции, облигации и поглъщане на компании.
Показателно е, че неотдавна в авторитетното американско списание Barron's, част от групата Dow Jones, се появи статия, която защитава предимствата на постепенното поевтиняване на долара. Досега правителството и федералната резервна система, както и журналистите и финансовите анализатори гледаха на скъпия долар като на основна предпоставка за запазване на икономическия растеж. Според Организацията за икономическо развитие и сътрудничество през следващата година БВП на САЩ ще нарасне с 3.5% (5.2% през 2000 г.), инфлацията (дефлаторът на БВП) ще бъде 2.2% (2.1%), а безработицата - 4.2% (4.0%). От значение е и политиката на бъдещото правителство. Ако Джордж Буш все пак се добере до Белия дом, надеждата е, че той няма да бърза с намаляването на данъците, което би стимулирало ръста на цените и би принудило ФРС отново да вдигне лихвите, което ще се отрази негативно на забавящата се икономика. Засега очакванията са, че следващата промяна на лихвения процент ще бъде надолу, но това е по-вероятно да стане към края на зимата, когато ще стане ясно дали ще настъпи предсказаното от ОПЕК снижение на цените на петрола.
Ако САЩ смята да съдейства за поевтиняването на долара, това е много добра новина за тези, които се надяват на поскъпване на еврото, но неприятно съобщение за износителите в евро-зоната, на които се падат 40-те процента външна търговия с трети страни. В момента е по-вероятно, че единната валута ще тръгне нагоре, отколкото да продължи падането си, но никой не може да каже кога ще настъпи преломният момент. Слабото евро и високите цени на петрола принудиха Европейската централна банка да вдигне лихвите седем пъти през последната година и въпреки това според Европейската комисия през 2001 г. инфлацията ще бъде над 2% - пределно допустимото ниво в средносрочен план за ЕЦБ. Ако се потвърди оценката на еврокомисията, че връхната точна на бизнесцикъла е била достигната през второто тримесечие на годината, Вим Дуизенберг и неговите подчинени ще бъдат обвинени, че са потиснали растежа в неговия зародиш. През октомври индикаторът ИФО, който отчита бизнесклимата в Германия, регистрира спад за пети пореден месец, но това е следствие от песимистичната оценка на текущата ситуация, която успя да неутрализира незначителното подобряване на очакванията за след половин година. През третото тримесечие най-голямата европейска икономика постигна увеличение от 0.6% (2.8% през последните 12 месеца), по-малко от 1.1% през второто тримесечие, но това може да не е краят на икономическата експанзия, тъй като през 2001 г. би трябвало да се почувства положителния ефект от данъчната реформа, която ще увеличи личното потребление и частните инвестиции.
Надеждите на лидерите от ЕС, че "новата икономика", ефективно използваща информация на базата на компютърните и телекомуникационните технологии, ще увеличи производителността на труда, все още не могат да се оправдаят, въпреки че през март беше приет документ "Информационно общество за всички". По предварителните данни на американското Министерство на труда производителността на труда в САЩ се е увеличила с 6.2% през 1999 г. срещу 4% във Франция и 1.4% в Германия. ОИСР и еврокомисията обаче не изключват възможността, че съотношението на силите ще се промени в близко бъдеще. Според ОИСР може би ЕС ще ни изненада приятно, а икономистите на комисията правят уговорката, че ако ефектът от "новата икономика" се прояви по-рано от очакваното, прогнозата за 3-процентов растеж през 2002 г. може да се окаже прекалено консервативна. През тази година те предвиждат 3.4% растеж на БВП (3.1% през 2001 г.), безработица 8.4% (7.8%) и инфлация 2.1% (2.0%).
Бундесбанк се изправи срещу страните, кандидати за членство в ЕС
Кирил Кирилов
Президентът на германската централна банка, Bundesbank, Ханс Велтке хвърли неочаквана бомба в европейското политическо пространство с изявление, че страните, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, едва ли ще бъдат готови да се присъединят към единната европейска валута в близко бъдеще. Според него въпросът е дали страните кандидатки няма да преживеят истинска икономическа криза в опита си да докажат, че ще бъдат равностойни членове на европейския валутен съюз. И в думите му има логика, най-малкото поради факта, че 12-те страни, кандидатки от Централна и Източна Европа, плюс Кипър и Малта ще съставляват едва 7 процента от брутния вътрешен продукт на разширения Европейски съюз.
Другото голямо опасение на Велтке е влизането в съюза на страни с висок темп на икономически растеж, които същевременно имат годишна инфлация над средната за ЕС. Такъв бе случаят, когато през миналата година Ирландия, Испания и Португалия се присъединиха към единната европейска валута. "Не че имаме някакъв проблем специално с тези държави, но и с просто око може да се забележи, че членството им води до по-високи от реалните лихви в страни като Франция и Германия, които имат доста по-ниски нива на инфлация."
Като цяло изявленията на Велтке очевидно са последица и от общите обществени настроения в Германия, които са против разширяването на съюза. Въпреки това той бе доста коректен в изказването си, споменавайки, че страните кандидатки няма да имат особени проблеми да изпълнят критериите на договора от Маастрихт в частта му относно бюджетните дефицити, дълговете, стабилността на валутните курсове и инфлацията, която не трябва да превишава с 1.5 процента инфлацията в най-развитите страни, членки на ЕС.
По същото време президентът на Европейската централна банка Вим Дуизенберг обяви, че първият официално публикуван доклад с прогнози на банката, който ще се появи през декември ще обхваща двегодишен период и ще се фокусира върху перспективите за икономическия ръст и темпа на инфлацията в евро-зоната.
Пред Европейския парламент Дуизенберг се опита да защити политиката на ЕЦБ да интервенира в полза на еврото, като същевременно се застрахова, че е още дано да се оценява техния успех. Според него основната цел на тези интервенции не е било постигането на специфично ниво на курса евро - долар, а по-скоро "да бъде променена една специфична философия и начин на мислене на пазарите", че европейската валута може да върви единствено и само надолу, и да се внуши на валутните дилъри, че по този начин те поемат двустранен риск.
Ден след изказването на Дуизенберг ЕЦБ остави непроменени своите лихви, като оправда очакванията на анализаторите, че ще се въздържа от повишаване на лихвите поне до началото на другата година, когато пък се очаква смъкване на лихвените равнища. Решението на ЕЦБ да остави непроменена основната си лихва на ниво от 4.75 процента бе явно следствие от забавянето на германския темп на икономически растеж през третото тримесечие на годината, както и от излезлите данни за овладяното парично предлагане в евро-зоната. Според данните на ЕЦБ основните показатели на инфлацията, изключвайки повишаването на цената на петрола, си остават добри и средната октомврийска инфлация от 2.7 процента (на годишна база) в евро-зоната през октомври вероятно ще падне още след като премине ефектът от високите цени на петролните продукти.
Същевременно продължават да текат спекулациите, че ЕЦБ ще вдигне препоръчителното ниво за ръста на паричния агрегат М3 от 4.5 на 5 процента, когато този въпрос бъде обсъждан през следващия месец. Самият Ханс Велтке публично обяви, че това ще бъде една от темите на борда на директорите на ЕЦБ на срещата им на 14 декември. ЕЦБ би могла да вдигне въпросното препоръчително ниво, ако бъдат забелязани признаци за неинфлационен икономически ръст в евро-зоната, който би могъл да бъде резултат на повишена производителност.
По същото време Европейската комисия публикува изявление, в което оневинява ЕЦБ за слабото представяне на еврото на световните финансови пазари и прехвърля отговорността за това на националните правителства, които не успяват да провеждат такива икономически реформи, които да създадат "нова икономика" по американски образец. В годишния си доклад за икономическото състояние на ЕС Европейската комисия изказва оптимизъм, че растящото използване на информационните технологии е спомогнало за повишаването на потенциала за икономически ръст в евро-зоната до 2.75 процента годишно, сравнено с 2.25 процента през 1996 г., но същевременно се отбелязва, че "настоящата и бъдещата макроикономическа политика раждат някои опасения".
Докладът на комисията твърди, че сред основните фактори за ниския курс на еврото са нежеланието на някои правителства за промяна в тяхната икономическа политика, силното представяне на американската икономика, портфейлните и капиталови потоци, както и опасенията, породени от евентуалното бързо приемане в Европейския съюз на страните от Централна и Източна Европа, което може да е още една от причините за малко крайното изказване на Ханс Велтке. А трябва да се има предвид, че той е един от най-авторитетните финансисти в ЕС, има силно влияние върху някои от членовете на Европейската комисия и със сигурност неговото мнение също ще тежи при вземането на решение за това кои ще са първите страни от Централна и Източна Европа, които ще се присъединят към Европейския съюз.
Примамката "предсрочни избори"
The Guardian
Ехуд Барак започна най-рискованата игра в цялата си кариера. Като се "поддаде" на опозиционния натиск за свикването на предсрочни избори, той си спечели нови шест месеца. Отсрочката идва от традиционно бавната процедура по разпускането на Кнесета и насрочването на новите избори. Барак разчита, че през това време в "Ликуд" ще избухнат междуособици между Ариел Шарон и Бенямин Нетаняху за това кой да бъде партийният кандидат-премиер. Освен това Барак се надява, че тези шест месеца ще му стигнат да убеди палестинците да прекратят интифадата и когато дойде време за гласуване, да може да се представи пред избирателите като миротворец - както бе обещал преди избирането си на премиерския пост.
За да постигне всичко това, Барак може да предложи на Арафат нови отстъпки по въпроса за Ерусалим. Или да използва друг вариант - споровете около Ерусалим да бъдат замразени и да бъде сключена частична сделка, като споразумението за пълно уреждане на палестинския въпрос бъде изоставено за по-добри времена. Израелският премиер има добри шансове да постигне плановете си, защото прекрасно знае настроенията на палестинците. Те от своя страна също са наясно, че Барак е по-малкото зло от Нетаняху и по всяка вероятност ще са готови да сключат сделка с него, изправени пред заплахата от пълен провал на преговорите при евентуална победа на "Ликуд".
При всички положения обаче плановете на Барак трябва да бъдат обмислени добре от всички, заинтересовани от мира в Близкия изток. Не бива да се забравя, че израелският премиер поднесе големи разочарования както за арабите, така и за Запада. Той не успя да изпълни голяма част от предписанията на споразумението от Осло, което все пак бе договорено от неговата лейбъристка партия. Не бяха освободени всички палестински затворници, еврейските заселници продължиха експанзията си в окупираните територии, а по време на кризата през последните месеци той хвърли армията срещу въоръжените само с камъни палестинци.
Хазартната игра на Барак с предсрочните избори най-вероятно няма да роди нищо повече от поредната пауза в мирния процес в региона. През това време страните ще изчакат да видят кой ще бъде новият американски президент, а палестинците ще решават дали им трябва нова стратегия. Може би в преговорите трябва да се включат нови посредници като Русия и Европейския съюз. Колкото повече хора обясняват на израелците, че дълготрайната сигурност се крие в компромисите, толкова по-добре. Очевидно американците не могат да обяснят това на израелците. Затова други ще трябва да се заемат с тази задача.
Политически трусове в Македония
Премиерът Любчо Георгиевски оцеля след разцепването на коалицията с подкрепата на по-малките парламентарни партии
Петър ИВАНОВ
Решението на Васил Тупурковски, лидер на Демократична алтернатива (ДА), да напусне коалицията с ВМРО-ДПМНЕ предизвика сътресения и размествания в македонската политика. Той обяви, че напуска съюза с Георгиевски, защото искал да сформира ново мнозинство с опозиционните социалдемократи (СДСМ) - стъпка, която трябвало да доведе до съставянето на нов кабинет. Тупурковски, който е и главен преговарящ с ЕС, заяви, че основната причина за решението му е забавянето на реформите от страна на Георгиевски, което според него изисквало незабавна правителствена промяна.
След като Тупурковски обяви намерението си да изостави управляващата коалиция, се заговори за правителствена криза и предсрочни избори. Криза наистина имаше, защото премиерът Георгиевски реагира светкавично и веднага уволни вицепремиера Тупурковски и останалите четирима министри от ДА. Премиерът обаче положи доста усилия кризата да продължи съвсем кратко време и веднага започна спешни политически консултации. Така се стигна до привличането на Либералната партия (ЛП) на Ристо Гущеров, една от по-малките партии в парламента. Георгиевски гарантира подкрепата й за кабинета с предложения за овакантените министерски постове, тоест показа, че няма намерение да се скъпи и щедро ще се отплати за помощта. След редица колизии и спекулации в крайна сметка предложенията му за промени в кабинета бяха одобрени от парламента и либералите получиха две министерски кресла (едното от които на външните работи). Следващото министерство ще бъде поето от представител на останалия лоялен коалиционен партньор - Демократична партия на албанците (ДПА) на Арбен Джафери, а другите две - от ВМРО-ДПМНЕ.
Според Георгиевски Демократичната алтернатива (ДА) е единственият губещ от решението да напусне кабинета. "Не мога да си обясня причините, заради които ДА предприе подобна стъпка, която е политическо самоубийство. Но всяка партия да отговаря за себе си", коментира Георгиевски по македонската телевизия. След това премиерът съобщи, че усилените преговори с ЛП са се увенчали с успех и че либералите са се съгласили "да станат съществена част от правителствената коалиция".
Всъщност Георгиевски успя доста лесно да провали плановете на Тупурковски за бламиране на правителството благодарение на малките партии и независимите депутати. Премиерът съобщи, че кабинетът му си е гарантирал гласовете минимум на 61 депутати, с което запазва мнозинство в 120-местния парламент. Според някои слухове дори членове на парламентарната група на ДА са подкрепили кабинета. Тази новина очевидно доста разстрои лидера на доскорошния коалиционен партньор, който обвини управляващите, че използват заплахи, подкупи и изнудване, за да спечелят гласовете, които им осигуряват политическото оцеляване. "Събираме материали и ще заведем дела срещу корумпирани депутати и висши държавни чиновници", заплаши Тупурковски.
Междувременно самата ДА бе разклатена от вътрешни противоречия, след като трима народни представители обявиха, че напускат парламентарната група на партията и стават независими. Оставката на председателя на парламента Саво Климовски (също функционер от ДА) нанесе поредния удар върху партията, предшестван от уволнението и на редица ръководители на големи държавни предприятия, известни с близките си връзки с Тупурковски. Ако този процес на разпад и обезсилване на ДА се запази, нищо чудно Георгиевски (а премиерът недвусмислено показа, че няма намерение да се церемони с бившите си съюзници) да се окаже лош пророк и отцепването на Тупурковски да се окаже политическо самоубийство.
Политически трусове в Македония
Премиерът Любчо Георгиевски оцеля след разцепването на коалицията с подкрепата на по-малките парламентарни партии
Петър ИВАНОВ
Решението на Васил Тупурковски, лидер на Демократична алтернатива (ДА), да напусне коалицията с ВМРО-ДПМНЕ предизвика сътресения и размествания в македонската политика. Той обяви, че напуска съюза с Георгиевски, защото искал да сформира ново мнозинство с опозиционните социалдемократи (СДСМ) - стъпка, която трябвало да доведе до съставянето на нов кабинет. Тупурковски, който е и главен преговарящ с ЕС, заяви, че основната причина за решението му е забавянето на реформите от страна на Георгиевски, което според него изисквало незабавна правителствена промяна.
След като Тупурковски обяви намерението си да изостави управляващата коалиция, се заговори за правителствена криза и предсрочни избори. Криза наистина имаше, защото премиерът Георгиевски реагира светкавично и веднага уволни вицепремиера Тупурковски и останалите четирима министри от ДА. Премиерът обаче положи доста усилия кризата да продължи съвсем кратко време и веднага започна спешни политически консултации. Така се стигна до привличането на Либералната партия (ЛП) на Ристо Гущеров, една от по-малките партии в парламента. Георгиевски гарантира подкрепата й за кабинета с предложения за овакантените министерски постове, тоест показа, че няма намерение да се скъпи и щедро ще се отплати за помощта. След редица колизии и спекулации в крайна сметка предложенията му за промени в кабинета бяха одобрени от парламента и либералите получиха две министерски кресла (едното от които на външните работи). Следващото министерство ще бъде поето от представител на останалия лоялен коалиционен партньор - Демократична партия на албанците (ДПА) на Арбен Джафери, а другите две - от ВМРО-ДПМНЕ.
Според Георгиевски Демократичната алтернатива (ДА) е единственият губещ от решението да напусне кабинета. "Не мога да си обясня причините, заради които ДА предприе подобна стъпка, която е политическо самоубийство. Но всяка партия да отговаря за себе си", коментира Георгиевски по македонската телевизия. След това премиерът съобщи, че усилените преговори с ЛП са се увенчали с успех и че либералите са се съгласили "да станат съществена част от правителствената коалиция".
Всъщност Георгиевски успя доста лесно да провали плановете на Тупурковски за бламиране на правителството благодарение на малките партии и независимите депутати. Премиерът съобщи, че кабинетът му си е гарантирал гласовете минимум на 61 депутати, с което запазва мнозинство в 120-местния парламент. Според някои слухове дори членове на парламентарната група на ДА са подкрепили кабинета. Тази новина очевидно доста разстрои лидера на доскорошния коалиционен партньор, който обвини управляващите, че използват заплахи, подкупи и изнудване, за да спечелят гласовете, които им осигуряват политическото оцеляване. "Събираме материали и ще заведем дела срещу корумпирани депутати и висши държавни чиновници", заплаши Тупурковски.
Междувременно самата ДА бе разклатена от вътрешни противоречия, след като трима народни представители обявиха, че напускат парламентарната група на партията и стават независими. Оставката на председателя на парламента Саво Климовски (също функционер от ДА) нанесе поредния удар върху партията, предшестван от уволнението и на редица ръководители на големи държавни предприятия, известни с близките си връзки с Тупурковски. Ако този процес на разпад и обезсилване на ДА се запази, нищо чудно Георгиевски (а премиерът недвусмислено показа, че няма намерение да се церемони с бившите си съюзници) да се окаже лош пророк и отцепването на Тупурковски да се окаже политическо самоубийство.
"Дребните" акционери в БКК може да създадат големи ядове на Жотев
Дългото подценяване на проблема с частните акционери ще разпилее парите от банковата приватизация
Иван МИХАЛЕВ
Колко прозрачна е приватизацията на държавните банки, може да ce разбере от пълното объркване, което предизвика в последните дни един толкова прост въпрос - колко е държавното участие в Банковата консолидационна компания (БКК).
Доскоро се смяташе, че държавата държи около 98% от акциите на консолидационната компания. Поне това е твърдял винаги досега вицепремиерът Петър Жотев, който е и шеф на БКК. От две седмици насам обаче във финансовите среди започна да се прокрадва "информацията", че държавата е собственик само на около 82% от акциите. Безумният спор тръгна от реплика, изтървана от финансовия заместник-министър Пламен Орешарски в парламента. Колкото и да изглежда нелепа подобна дискусия обаче, никой от БКК не опроверга казаното от Орешарски, а и вицепремиерът Жотев в типичен стил отказа да обясни откъде идва разминаването в числата.
Като се изключи трагикомичният момент, въпросът за държавното участие всъщност е съвсем актуален. Поводът са първите дивиденти, които тази година БКК започна да плаща. След осем години консолидиране и приватизация на банките дойде време да се разпределят парите от сделките и чак сега някой се сети, че освен държавата право на дивидент имат и други акционери в БКК. Всъщност "дребните" акционери може да се окажат голям проблем, защото ще доведат до реални загуби за хазната.
Ако акционерната книга на БКК имаше заглавие, то сигурно щеше да бъде "Теория на конспирацията". От създаването на консолидационната компания досега малцина са имали честта да поглеждат в нея, а вписванията на промените невинаги са били вършени коректно, поради което точният акционерен състав едва ли е известен и на вицепремиера Петър Жотев.
БКК беше създадена през 1992 г. от БНБ и тогавашната Българска външнотърговска банка (сега Булбанк) като холдинг със срок на съществуване три години. В първия надзорен съвет участваха тогавашният финансов министър Иван Костов, Иван Пушкаров, банкерите Чавдар Кънчев, Ганчо Колев и Емил Хърсев. Задачата на дружеството беше да проведе консолидация в банковия сектор и да приватизира държавните акции в тях на стратегически инвеститори. Началният капитал на компанията от 933 206 000 лева беше формиран от акциите, които преди това БНБ и БВТБ държаха в търговските банки, както и от 3 млн. лева парична вноска на БНБ.
Появата на други акционери освен учредителите започна още през декември 1992 г. С министерско разпореждане държавните фирми бяха задължени да прехвърлят в холдинга акциите, които имат от банките. Схемата предвиждаше предприятията да получат вместо тяхната равностойност акции от БКК. През годините са били извършвани замени и с акции на общински фирми и кооперативни организации, които по принцип не са били задължени да го правят. Впоследствие пък за някои от тях е била допускана обратна замяна на акциите. Поради това през годините внесеният капитал на БКК варираше - по балансови данни към края на 1998 г. той е бил 3 096 079 лева, а към края на 1999 г. - 3 101 079 лева.
Неясната собственост в консолидационната компания се дължи както на недостатъчно прецизното формиране на капитала, така и на пропуски при замяната на акциите от търговските банки с такива от БКК. Голяма вина за проблемите обаче имат и държавните ведомства, които масово са нарушавали министерското разпореждане през годините.
Част от временните удостоверения на БКК, които са били собственост на държавни предприятия, не са били прехвърляни на държавата преди процеса на приватизация. В резултат на това капиталът на дружествата не е бил намаляван с частта на акционерното им участие в БКК. Резултатът от тази незаинтересованост на държавните ведомства е, че предприятията са станали частни, но си остават законни акционери в БКК. Този статут на приватизираните бивши държавни фирми дава основание на новите им собственици да претендират с основание пред правителството за реално управление на техните дялове, което включва и получаването на дивидент. Един от примерите за това е фирмата Химимпорт, която също е била приватизирана заедно с акциите от БКК.
Тази година за първи път БКК гласува дивидент за разпределение. В края на юни беше решено цялата печалба за 1999 г. в размер на 73.1 млн. лева да бъде поделена между акционерите. Тогава за първи път се заговори и за неуредените отношения между държавата и останалите държатели на временни удостоверения от БКК.
Не е тайна, че явилите се няколко частни акционери не бяха допуснати до събранието. В него взе участие само държавата, като според протокола финансовият министър Муравей Радев е представлявал 95.80% от акциите. Сметките показват, че в това число държавата е прибавила закупените през последната една година акции на БНБ, както и миноритарни дялове, също изкупени по номинал от ОББ, ЗПАД Булстрад и Банка ДСК (виж таблицата). С тези акции делът на финансовото министерство достига съвсем близо до посочените от Пламен Орешарски 82%. Разликата до 95.80% (гласовете, представлявани от Муравей Радев) са акции, собственост на предприятия и ведомства, които според министерското постановление от 1992 г. е трябвало да бъдат дадени на държавата, но по една или друга причина това не е станало и до днес. Независимо че БКК брои тези акции за "държавни", точно тук влизат казуси като частното дружество Химимпорт. Сметките показват, че с подобен статут са около 15% от акциите на БКК, което означава, че бюджетът може да се размине с близо 11 млн. лева.
Химимпорт вече получи своята част от полагащия се дивидент. Никой не знае обаче с точност колко подобни случая ще изникнат. Според Пламен Орешарски дивидентът ще се изплаща само на доказано "частни" дружества. На дружества с над 50% държавно участие, които претендират за дивидент, ще бъде искана сметка защо толкова години не са изпълнили министерското решение да прехвърлят акциите си на финансовото министерство.
Засега се знае със сигурност, че държавата ще загуби други 3.065 млн. лева от дивидента за 1999 г. Това е сумата, която би трябвало да получат столичната община, общинските фирми, няколкото банки и други акционери, които не са длъжни да прехвърлят своите акции на държавата. Столичното кметство например би трябвало да е получило вече 639 113 лева за своите 0.87%. Минералбанк, която е една от фалиралите банки с акции в БКК, също прибра по сметките си 206 хил. лева от дивидент. Би трябвало да е получила своя дял и бившата БРИБанк, която купи преди време фалиралата Стопанска банка заедно с нейния дял от 0.45% от БКК.
От ДЗИ заявиха, че не са получили дивидент, тъй като все още имат проблеми с легитимирането си като акционер в БКК. "Имаше някакъв проблем в уреждането на взаимоотношенията, защото участието на ДЗИ не се води пряко, а чрез трансформация на участието му в Банка за земеделски кредит на Атанас Тилев. Би следвало да получим дивидент и според мен имаме право на такъв", коментира изпълнителният директор на ДЗИ Здравко Десимиров.
За решаването на проблема с дребните акционери финансовото министерство е получило мандат да преговаря за изкупуване на акциите им от БКК по номинал. Едва ли обаче някой ще тръгне да продава акции от БКК, ако знае, че утре може да се окажат "златни". Дори напротив - според отлично информирани източници в последните месеци представители на известна групировка са правили сондажи за изкупуване на акции на БКК. До такива сделки не се е стигнало поради факта, че акциите на банковия холдинг са винкулирани (могат да се прехвърлят само между акционерите вътре в дружеството) и по устав първо би трябвало да бъдат предложени на държавата.
Проблемът с дребните акционери в БКК ще стане още по-голям, когато дойде време за разпределяне на приходите от сделката за Булбанк. Банката не е била рефинансирана от БКК със ЗУНК-ове и парите от нейната приватизация не могат да влязат в бюджета по схемата, прилагана за останалите банки.
Засега е ясно, че държавата няма как да получи приходите от сделката, без част от тях да попаднат в частните акционери. Дори да се окаже, че частните акционери са само 4.1%, сметката показва, че само от тази сделка хазната би могла да загуби 14.7 млн. евро. Може би на фона на приходите от цялата банкова приватизация сумата не изглежда толкова голяма, но държавата не може да си позволи да я загуби, при положение че трудно покрива бюджетния си дефицит и има толкова голяма дупка по текущата сметка на платежния си баланс.
Всичко това обяснява защо е цялата тайнственост около акционерите на консолидационната компания. Интересно е обаче как биха погледнали на въпроса Сметната палата и Държавният финансов контрол. Ако се направи ревизия, някой все пак трябва да даде обяснение защо въпросът с неясната собственост е бил подценяван и отлаган толкова време. И кой е виновникът за това парите от банковата приватизация да се разпиляват по толкова много частни акционери, вместо да влизат директно в бюджета, където им е мястото.
НСИ: Бизнесклиматът в страната се влошава
Виктория Давидова
Оценката на бизнеса за настоящата бизнесситуация в промишлеността и очакванията им за следващите шест месеца се влошават според резултатите от проведените през октомври бизнесанкети на Националния статистически институт. До септември тенденцията за изменението на бизнесклимата в страната беше положителна. Според коментара на Националния статистически институт влошаването се дължи на увеличаване на относителния дял на предприятията с умерени очаквания за сметка на броя на предприятията с оптимистични очаквания за бизнесситуацията в страната през следващите шест месеца. Това се отразява негативно и върху показателя за доверие в промишлеността. За октомври той е под дългосрочната средна стойност (формирана на база оценките за периода от 1994 г. досега), която според методологията на статистиката служи като база за сравнение между отделните месеци. Положително влияние върху индекса на доверието има компонентата му за очакваното ниво на поръчки в промишлеността. При определянето на този показател фирмите трябва да отговарят на въпроса за очакваните поръчки с "увеличение", "без промяна" и "намаление". В дългосрочна перспектива средната стойност е трайно отрицателна поради склонността на стопанските субекти към негативни очаквания за бъдещето, обясни експертът от НСИ Теофана Генова. Статистиката обаче отчита като положителен факта, че в последните месеци нивото на поръчките не пада под средната стойност. Обяснението е в благоприятното развитие на поръчките за износ, като много ясно това е изразено в енергийния отрасъл.
Очакванията на стопанските ръководители в строителството се движат около средното ниво на показателя в дългосрочен план. Въпреки това очакванията за нивото на поръчките е трайно под дългосрочната средна стойност, каквото е състоянието и на производствената активност в този отрасъл. Бизнесанкетите на НСИ показват, че основен проблем за строителните предприятия си остават неплатежоспособността на клиентите и несигурната икономическа среда. Много близо следва факторът наличие на конкуренция.
Засилената конкуренция обаче е посочена като основна пречка за подобряване на бизнесситуацията в търговията на дребно през ноември. Това предопределя малката вероятност за увеличаване на продажните цени на дребно през следващите три месеца, каквото е и очакването на търговците. Интересно е, че през октомври тази година според 55% от търговците на дребно най-сериозната пречка за бизнеса им е липсата на търсене. През ноември проблемът с търсенето вече е на второ място поради увеличената чувствителност на стопанските субекти по отношение на конкуренцията и финансовите проблеми.
Биохим ще се продава по бързата процедура
Извънредно заседание на БКК определи срок за подаване на оферти до края на декември
Срокът за подаване на оферти за Биохим да бъде до 28 декември, реши на извънредно заседание в петък Съветът на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК). Краткият срок, в който кандидатите ще могат да изготвят своите предложения, е бил обяснен с ангажимента, поет от правителството пред МВФ да продаде Биохим до края на март 2001 г. Според наблюдатели обаче времето за изготвянето на оферти е твърде малко и това дава предимство на тези кандидати, които вече са направили своите проучвания в банката.
От общо шест потенциални купувачи до момента за дю дилиджънс в Биохим минаха само двама - Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл и българската Хебросбанк, която е собственост на финансовата групировка Regent Group. Освен тях писма за намерения подадоха австрийската Райфайзенбанк, Търговска банка на Гърция, италианската Банко насионале дел Лаворо и френската Банк насионал дьо Пари-Париба. Всички те са подписали споразумения за конфиденциалност с БКК и очакваха своя ред за влизане в Биохим. Остава да се види колко от тези реномирани институции ще успеят да се вместят в изненадващо кратките срокове, наложени от БКК. Една от версиите е, че държавата нарочно поставя тези срокове, за да попречи на приватизацията и в крайна сметка Биохим да остане държавна банка.
Освен сроковете по приватизацията Съветът на директорите на БКК е обсъждал и кадрови въпроси в държавната банка. След напускането на Живка Сарачинова, преминала на работа в СЖ Експресбанк, в управителния съвет на Биохим остана едно вакантно място. От дълго време в коридорите на банката се говори, че номиниран за нейното място като пети член на УС е Александър Попов, шеф на клон "Батенберг". Според запознати неговата кандидатура е била предложена от строителния министър Евгени Чачев, който заедно с вицепремиера Петър Жотев е и член на надзорния съвет на Биохим. Освен името на Александър Попов обаче на заседанието на борда на БКК са били дискутирани и други номинации. Според неофициална информация финансовият министър Муравей Радев е искал в банката да се завърне бившият й изпълнителен директор Тенчо Тенев, понастоящем шеф на Централната кооперативна банка. Решението по този въпрос обаче е било отложено за следващо заседание на БКК.
Въпреки пълната секретност около тайното заседание на БКК се разбра, че бордът на консолидационната компания е обсъждал и обтегнатите напоследък отношения между изпълнителните директори на Биохим. Повод за търканията в банката през последните месеци станаха опитите на част от мениджмънта да прокара неизгодни цесии по стари кредити за предприятия като"Свилоза" и "Кремиковци". Според запознати шефовете на консолидационната компания са били недоволни и от бурното отпускане на нови големи кредити с усиленото лобиране на хора от банката. Решено е било в периода до приватизацията на банката големи кредити да се отпускат само с пълно единодушие на управителния съвет, което би трябвало да обуздае различните интереси в Биохим до момента на нейната продажба.
Светът
Турската централна банка спря рефинансирането на търговските банки, в опит да се справи с ликвидната криза в страната, настъпила след обявяването на 10 малки банки в несъстоятелност.
За последната седмица банките са изтеглили около 6 млрд. долара от резервите на централната банка, а еднодневната междубанкова лихва достигна 250%. Турският министър-председател Бюлент Еджевит обяви, че правителството обмисля да продаде до 33.5% от капитала на "Тюрк телеком". Крайните мерки се вземат едновременно с очаквания транш от МВФ, който трябва да помогне за излизане от кризата.
МВФ промени условията си за отпускане на заеми, с цел да подпомогне по-ранното разрешаване на кризите и да насърчи страните да плащат по-своевременно заемите си. В декларация на фонда се казва, че са извършени многобройни промени в т.нар. Contingency Credit Line за намаляване на лихвите по такива заеми и за улесняване на достъпа до паричните средства.
Сигнали за забавяне на американската икономика понижиха долара
Еврото поскъпна значително спрямо долара през изминалата седмица вследствие на появата на ясни сигнали за забавяне на растежа на американската икономика. Единната валута успя да се изкачи до едномесечен максимум.
Пакет от мерки за ограничаване на избягването на данъци в ЕС приеха финансовите министри на съюза. С данък от 15% през първите три години, който ще нарасне впоследствие на 20%, ще бъдат облагани спестяванията на клиенти, които не са граждани на съответната страна, където са вложени средствата, но са граждани на друга страна от ЕС.
България
ДДС в туризма няма да се въвежда преди 2002 г., реши парламентът и окончателно гласува през изминалата седмица промените в Закона за ДДС.
Прието бе предложението на кабинета срокът за възстановяване на ДДС при износ да бъде намален от шест на четири месеца, както и на задължителна регистрация по закона да подлежат лица, които придобият, учредят или се влеят в предприятие на регистрирано по закона лице.
Компания "Булвенчърс", която ще инвестира 5 млн. долара в сектора на информационните технологии у нас до края на 2001 г., бе създадена в Лондон от група инвестиционни банкери и компютърни специалисти. Компанията възнамерява да купува главно миноритарни дялове в български компании. Сред партньорите в "Булвенчърс" са принц Кирил Сакскобургготски, икономически съветник на президента Стоянов, и Николай Василев, шеф на източноевропейския отдел на "Лазард капитал маркетс". Очаква се "Булвенчърс" да подпише първите две сделки до края на тази година. "Булвенчърс" е регистрирана в България и обмисля листване на Българската фондова борса през 2001 г. "Група израелски инвеститори са подписали споразумение да купят контролния пакет акции от "Мобилтел", като сделката е за около 600 млн. долара", съобщи Ройтерс в края на изминалата седмица, позовавайки се на израелския финансов ежедневник Globes. Според вестника инвеститорската група се води от бизнесмена Лев Левиев с 50%. Собствениците на "Мобилтел" ще се легитимират на 8 декември, за когато е насрочено отложеното от 10 ноември общо събрание, съобщи говорителят на "Мобилтел" Константин Каменаров. Петима са кандидатите за втория GSM-оператор - ОТЕ, "Финтур холдингс", "Румели телсим консорциум", "Водафон България" и "ТИМ интернешънъл", стана ясно след изтичането на крайния срок за офертите - 17 ч на 30 ноември.
"Нютон финанс България" АД бе избрана чрез конкурс за приватизационен агент/консултант при приватизацията на 21 ВЕЦ - обособени части от НЕК, от Агенцията за приватизация. "Нютон финанс България" АД ще изготви правни анализи, приватизационни оценки, информационни меморандуми и стратегия за продажбата на обособените части.
Американската строителна фирма "Бектел интернешънъл" проявява интерес към няколко български инфраструктурни проекти
Компанията е направила проучвания на транспортен коридор №8, който свързва Западна Европа и Азия през България, Македония и Албания, стана ясно на срещата на министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев с Чарлс Редман, старши вицепрезидент и генерален мениджър за Европа на "Бектел интернешънъл". Като перспективни проекти компанията преценява също автомагистрала "Марица" и втория мост над Дунав, който ще свързва България и Румъния. Строителството на българската отсечка от петролопровода Бургас - Вльора се очаква да започне до две години, стана ясно на срещата на министър Чачев с Тед Фъргюсън, президента на АМБО корпорейшън, която е представила проекта на съоръжението на Texaco и други големи петролни компании. Петролопроводът може да влезе в експлоатация през 2006 г. или дори по-рано, заяви г-н Фъргюсън. Стойността на проекта се изчислява на 1130 млн. долара. Съоръжението от Бургас до албанското пристанище Вльора ще пренася нефт от каспийските находища. Тестват системата за единната сметка до средата на декември.
"Агрокомплект" ЕАД и "Булгарконтрола"ЕАД да бъдат включени в списъка за целева приватизация, реши Министерският съвет. Решението е взето поради големия инвеститорски интерес към двете предприятия, съобщи от пресцентърът на МС. Процедурите за приватизация "Агрокомплект" и "Булгарконтрола" се водят от Министерството на икономиката.
"Токуда кредит експрес банк" покрива загуби от минали години
Акционерите на "Токуда кредит експрес банк" гласуваха на общо събрание през миналата седмица с преоценъчния резерв в размер на 3.374 млн. лева да бъдат покрити загуби от минали години. Резервът беше образуван от ревалоризацията на сградите, собственост на банката през 1998 г., и беше част от собствения й капитал. Общото събрание гласува отрицателния финансов резултат от 92.980 хил. лева за 1997 г. и част от загубата от 3.281 млн. лева за 1998 г. да бъдат покрити с формирания преоценъчен резерв до окончателното използване на натрупаната във фонда сума. Против тези решения на мажоритарните собственици "Интърнешънъл хоспитал сървисиз" (53.34%) и "Булстрад" (33.34%) са гласували акционерите от лизинговата компания "Лейди ВСМ" и "Гарант и ко".
Прокуратурата разследва шефовете на "АКБ Корпорация"
Софийската районна прокуратура разследва шефовете на бившия приватизационен фонд "АКБ Форес", сега "АКБ корпорация", Николай Банев, съпругата му Дочка Банева и изпълнителния директор Ивайло Маринов, за злоупотреба със служебно положение с цел лична облага. Информацията бе потвърдена и от Софийската градска прокуратура, откъдето съобщиха, че от тях е било искано на два пъти удължаване на срока на разследването. Според източници от най-голямото предприятие на бившия фонд - девненския химически завод "Полимери", в завода е била извършена проверка на вещи лица, които са проверявали прехвърлянето на суми от завода към свързани фирми. В момента във Варненския окръжен съд има внесено искане на Агенцията за държавни вземания за обявяване на "Полимери" в несъстоятелност заради задължения към общественото осигуряване и данъчната администрация на обща стойност 2.5 млн. лева.
"Турист инвест" - Цюрих, е новият мажоритарен собственик на "Пампорово" АД
Компанията ще плати 11 млн. долара в брой за 60% от капитала на зимния курорт, половината от които в деня на подписване на сделката, а останалите - в 15-дневен срок. Договорената цена се постигна на шестия състезателен кръг от преговорите за курорта, до който достигна единствено "Турист инвест". На предишния етап от процедурата от надпреварата отпадна "Петрол холдинг", който бе предложил цена от 8.304 млн. долара.
Сделка с акции от втората емисия облигации на "ПроСофт" на стойност 500 хил. лв. формира 67% от оборота на "Българска фондова борса - София" през изминалата седмица. Интересът към капиталовия пазар бе по-голям в сравнение с последните седмици, което доведе до голям брой сделки с акции на малки и неликвидни компании. Борсовият индекс SOFIX спадна с 2% на седмична база и достигна 109.73 пункта, повлиян от спада при акциите на тютюневите дружества и "Балканфарма - Троян".
Предстоящите задачи по внедряването на системата на единната сметка обсъдиха представители на търговските банки, БНБ, Министерството на финансите и БАНКСЕРВИЗ АД на среща, организирана по инициатива на БНБ и Асоциацията на търговските банки. БАНКСЕРВИЗ представи подробно схемата за работа на СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания), както и ролята на участниците в процеса на плащанията на бюджетните разпоредители в условията на единната сметка. Уточненият график предвижда тестовете на системата с участието на подписалите или възнамеряващи да подпишат договора с МФ банки да приключат до средата на декември. Предвижда се до края на годината системата да се внедри за одобрените пилотни първостепенни разпоредители и техните подразделения.
Светът
Срещата на високо равнище на ЕС в Ница може да се окаже провал, предупреди Романо Проди, председател на еврокомисията.
Миналия четвъртък той призова 15-те страни членки да излязат от "политическата безизходица", до която е довела липсата на напредък по плановете за увеличаване на броя на решенията, които съветът на министрите ще взима с квалифицирано мнозинство вместо единодушно. Великобритания, която иска да запази позицията на Лондон като европейски финансов център, не приема с квалифицирано мнозинство да се гласува по въпросите на данъчното облагане и социалната сигурност. Германия - убежище на най-голямата имигрантска общност в ЕС, ще държи на единодушните решения по въпросите на имиграцията. Европейски политици предупредиха, че неблагоприятният изход от срещата в Ница може да отслаби още еврото и да подкопае волята за разширяване както вътре в ЕС, така и страните кандидатки.
Македонският премиер Любчо Георгиевски запази премиерския си пост и формира ново правителство, след като смени петима министри от бившия си коалиционен партньор - партия Демократична алтернатива. Георгиевски привлече като нов коалиционен партньор Либералната партия на Ристо Гущеров и й предостави две министерски кресла. Третият вакантен министерски пост се поема от Демократичната партия на албанците на Арбен Джафери, а четвъртият и петият - от ВМРО-ДПМНЕ.
Кандидатпрезидентската надпревара между Джордж Буш и Ал Гор ще завърши във Върховния съд на САЩ, който ще определи 43-ия американски президент. Съдът ще разгледа решението на магистратите от Флорида, които удължиха срока за узаконяването на резултатите от повторното преброяване на бюлетините от оспорваните окръзи. След решението на съда във Флорида избирателната комисия на щата постанови, че Джордж Буш-младши печели изборите с преднина от 537 гласа. Информационните агенции припомнят, че крайният срок за решаването на изборите във Флорида е 12 декември, когато трябва да бъде определен съставът на избирателната колегия. Очаква се Върховният съд да оповести окончателното си заключение в следващите няколко дни.
Започна кампанията за предсрочните избори в Сърбия на 23 декември
По първоначални данни коалицията, оглавявана от югопрезидента Кощуница - Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС), има всички шансове да спечели убедителна победа. Източници от ДОС съобщиха, че лидерът на Демократическата партия Зоран Джинджич ще бъде натоварен да състави новия сръбски кабинет. Сръбските социалисти на Милошевич също започнаха предизборната си агитация. Социалистите се надяват, че макар и в опозиция, изборите ще им позволят връщане във властта.
Създаването на антитерористичен център обсъдиха ръководителите на 11 бивши съветски републики на срещата на високо равнище на ОНД в Минск. Целта е борбата с религиозния и политическия екстремизъм в ОНД да стане по-ефективна. В Минск президентите на Русия и Беларус приключиха последния кръг преговори за ново обединяване между двете страни и подписаха споразумение за въвеждане на единна парична единица. В същото време Москва потвърди плановете си за въвеждане на визов режим за Грузия.
България
Брюксел се произнесе за безусловно премахване на визовия режим за България
Министрите на вътрешните работи и правосъдието от ЕС решиха да вдигнат безусловно визовите ограничения за пътуванията на български граждани. До ефективното премахване на ограниченията ще се стигне след поредица процедури, които ще продължат няколко месеца. Днес получихме един отговор - България е важна страна, тя е необходима на ЕС, заяви премиерът Костов в парламента, където обяви решението на министрите от ЕС. Признава ни се, че можем да направим европейска територия тук, че можем да бъдем част от шенгенското пространство, каза Костов. Премиерът нарече решението геополитическо, защото насочва икономическата, гражданската, културната и социалната активност на страната към ЕС.
