Муха в главата
Георги ВЕЛИЧКОВ
Яростта го обзе още щом я видя. Малко неочаквана и малко пресилена ярост, като се има предвид обектът й. Мухата беше кацнала в горния край на огледалото - голяма, адски черна и тлъста, каквито са, кой знае защо, всички мухи през зимата.
Без да се прицелва, Марио Мирчев замахна и ръката му се стовари там, дето трябваше да бъде мухата. Тя обаче хвръкна преди удара му, а огледалото се пръсна на парчета. Повечето от тях паднаха в мивката и се дострошиха със звън, който разлюля слуха му като погребална камбана. Отгоре се отцедиха няколко капки кръв.
Марио Мирчев съвсем освирепя. С порязаната ръка той дръпна хавлиената кърпа от врата си и, въртейки се около оста си, я заразмахва срещу мухата. Тя кръжеше високо под тавана ту в плавни кръгове, ту рязко променяше посоката си, сякаш предугаждаше следващия му замах, почиваше си за миг, докато той подготвяше новата си атака, и пак се впускаше в полет. Бръмченето й изпълваше просторната баня, облицована със сини плочки като морска шир.
Обърнал очи към тавана и усещайки, че му се завива свят, Марио Мирчев ръсеше кръв на всички страни, но не тя поддържаше настървението му. Мисълта да се откаже предизвика в цялото му тяло тръпката, че не може. С дивашка злоба той се хвърли напред и залепи кървав отпечатък на стената.
Най-после Марио Мирчев успя да сгащи мухата в левия горен ъгъл, а и тя май се беше поуморила. Първо, повлечена от струята на кърпата, сетне засегната и от крайчеца й, тя загуби височина и третият удар я свали във ваната. Сякаш дърпан от нея, той се плоьсна на дъното, като удари главата си в ръба, но не изпита болка и заопипва за мухата. Все му се струваше, че тя ще излети изпод него. Пръстът му се допря до пихтиестата капчица и Марио Мирчев се надигна. Мухата се беше превърнала в тъмно петънце с една-две белезникави нишки в него, а на лявата му гръд мокрееше малко слуз. Както си беше с домашните пантофи и панталона, той пусна душа и яростно затърка дъното на ваната.
- Божичко! - изписка Олга в ателието на втория етаж и се отпусна на фотьойла. - Лошо ли ти е?
Марио Мирчев измърмори нещо неразбрано и се залови да търси памук, бинт и някакъв дезинфектант в чекмеджетата на многобройните шкафчета от полирано дърво.
- Дай, дай, аз! - окопити се Олга.
Нейното усърдие, примесено с несръчност, го дразнеше. С нескопосно овързана ръка и бяла чалма, макар раничката на челото му да изискваше само лепенка, освободен от мокрите панталони и гащетата, Марио Мирчев се загърна в халата си. По очите на Олга отгатна, че героическият му вид я възбужда.
- Трябва да рисувам! - отсече той, макар да разбираше, че се извинява пред себе си. Заради внезапно споходилата го погнуса да легне с Олга точно сега.
- Галеристът те чака - пооживи се тя. - Господин Тонев, банкерът, вчера пак му е звънял.
Олга се завъртя и забеляза пътечката от мокри стъпки и капчици кръв по витата стълба, по килима долу, в хола, до вратата към коридора.
- Ще извикам слугинята - отиде тя до телефона. - Да дойде веднага!
- Ще ми пречи - вяло възрази Марио Мирчев.
- Един ден ще изтърпиш. Иначе кръвта ще се просмуче в тъканите, трудно се изчиства после. Ало!
Обикновено слугинята идваше към един часа: да оправи спалнята и трапезарията, да измие съдовете, да избърше праха, да изпрахосмучи и да сготви за следващия ден.
Докато Олга се разпореждаше по телефона, Марио Мирчев се опита да работи. Нанесе мазка върху започнатото преди два дена платно - ръката му потреперваше. Четката остави по-черно отколкото искаше петно и някак мъхнато. Като... - Хайде, нищо не се е случило - рече Марио Мирчев. - Отивай си на фитнеса.
- Не мога да те оставя... - провлече Олга, но малко едрите й колене, свити във фотьойла, помръднаха.
- Нищо не се е случило! - повтори Марио Мирчев и се съсредоточи върху картината пред себе си.
Той рисуваше красиви пейзажи, чието спокойствие се харесваше на богаташите. Сигурно им напомняха детството - избиваха се да ги купуват. Сега Марио Мирчев композираше пейзаж със снежна борова гора. Синкаво-белите оттенъци на снега трябваше да внушават усещането за здрав студ, а зелените борове и едва загатнатите им тъмни сенки да подчертават разсеяната светлина на небе с бързо бягащи облаци. В дъното щеше да се гуши колибка от преплетени клони.
Телефонът го стресна. В слушалката му мълчаха няколко минути и затвориха. Макар че не беше за първи път, Марио Мирчев се засегна. Някой завистчия явно се мъчеше да събуди подозрения у него. Ами че нали той сам настояваше Олга да ходи по фризьорски и фитнес-салони, по дамски партита, в бриджорски компании! След малко повече от десет години брак Марио Мирчев все още се чувстваше щастлив.
- Нищо не се е случило! - приседна на столчето си той, но по платното пред него се въргаляха снежни лавини, чупеха се клони, иззад хоризонта надничаше нещо гнусно и зловещо.
Слугинята отвори със своя си ключ и без да поздрави, се зае да чисти. Марио Мирчев наблюдаваше как скупчената й черна фигурка се премества по пода, как ръцете й се протягат като пипала и оставят белезникави ивици по килима.
- У вас въдят ли се мухи по туй време? - не се сдържа да я попита той.
Слугинята се изправи като автомат, обърна се към него и зяпна:
- А?!
Жената беше на около седемдесет, в черни дрехи, жалейка за съпруга й, починал преди няколко месеца.
Никога не си бяха разменили ни дума.
- За мухите, казвам. Има ли у вас?
- А-а, те обичат топлите апартаменти - отговори с неочаквано писклив глас жената. - Пък у нас е ветрилница... Изведнъж Марио Мирчев усети, че се е изпотил. Той стана, слезе по стълбата, прекоси хола и отиде в банята да пийне вода. В горния край на огледалото беше кацнала мухата - голяма, адски черна и тлъста, каквито са кой знае защо всички мухи през зимата.
Разказ с неочакван край
Шенгенската стена падна
Илин Станев
За около час в петък избиратели, управляващи и опозиция бяха единодушни - падна шенгенската стена. Визовите ограничения за България най-накрая бяха вдигнати.
В петък Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС реши България да влезе в белия списък на държавите, за които не се изискват визи за краткосрочен престой. Решението за изваждането на България е без никакви допълнителни условия, което означава, че в следващите 6 месеца българите могат да пътуват безвизово. Решението за България е възможно най-благоприятното, защото София не е в пакет с Румъния и на практика не могат да се очакват нови политически пречки от някои страни от ЕС. Румъния също минава в белия списък, но под условие, т.е., докато Букурещ не изпълни определени изисквания, нейните граждани няма да пътуват безвизово.
В предстоящите месеци следват по-скоро формални институционални процедури - съгласие от Европейския парламент и окончателно решение на съвета на министрите, които ще доведат до възможността за свободно пътуване в 15-те (без Великобритания и Ирландия, които не са членки на шенгенското споразумение). Ако няма непредвидени процедурни пречки, това може да стане през май или началото на юни.
По-важното послание, което отпадането на визите носи, е, че България е способна да оказва координиран натиск върху европейските институции. Това бе първият такъв опит, който може и да не беше най-сполучливият, но показа, че ясният и разбираем план носи резултати. България успешно се възползва, съзнателно или не, от вътрешните проблеми на ЕС, за да засили аргументите в своя полза. Това трябва да стане редовна практика на българската дипломация, особено като се има предвид, че София най-накрая може да започне истински преговори за членство в ЕС, без да е визово ограничена.
С отпадането на визите не отпадат и всички проблеми, свързани с тях. Тепърва трябва да се разсейват заблудите, че безвизовото пътуване означава и правото на работа или неограничен престой в страните от шенгенското споразумение, за да не се повтори ситуацията със Словакия. На Братислава бяха наложени визови ограничения от Белгия и Дания (която доскоро не беше част от шенгенските страни), за да се ограничи притокът на нелегални имигранти от страната. Предстоят нервни изказвания, че България не спазва поетите ангажименти и не оправдава гласуваното й доверие. Това е нормално и не може да се очаква, че върху София няма да се оказва натиск да затегне още повече границите си, дори да предприеме непопулярни мерки, като да въведе визи за Македония например.
По-важното е как по-нататък да се използва активната позиция на страната. България показа, че може да мобилизира ресурси, за да защитава позицията си, особено когато става въпрос за външна политика и не се засягат интересите на политиците в страната. Може би това стана доста късно, което породи нервно напрежение и неяснота до последния момент ("Каквото и да стане в Брюксел, светът не свършва", както се изрази зам.-министърът на външните работи Владимир Кисьов ден преди решението на съвета на министрите). Това едва ли е важно сега. Правителството трябва да използва набраната инерция и деликатно да поставя множество проблеми, които стоят пред България - разчистването на Дунав, достъпът на български стоки до европейските пазари и т.н. Остава кабинетът да не се главозамае от наистина големия успех и да не се окаже, че резултатът от изваждането на България от негативния списък е бил единствено признанието, че българите не са по-опасни от костариканците и боливийците (също в позитивния визов списък).
Костов отстъпи пред групата
Лобито Бисеров - Цонев събра мнозинство в парламента
Велина ГОСПОДИНОВА
Данъкът върху добавената стойност за туроператорските пакети, продавани в чужбина, раздели на две иначе монолитната до този момент парламентарна група на СДС и управляващото мнозинство на ОДС.
Въпреки правителственото решение, продиктувано от споразумението с Международния валутен фонд, кабинетът беше принуден да бие отбой. Хронологически това изглеждаше така - във вторник на заседанието на Националния съвет на СДС беше обсъдено синята парламентарна група да подкрепи предложението на правителството от началото на 2001 г. туроператорите да имат право да получат половината данъчен кредит по пакетите, които продават зад граница. Тогава стана ясно, че една немалка част от сините депутати ще се противопостави на това предложение. Седмица по-рано водещата бюджетна комисия прие да се отложи решаването на въпроса с още една година. В четвъртък обаче парламентът гласува предложението на бюджетната комисия.
Главно действащо лице в лобирането срещу правителството стана бившият шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев. Той яростно се хвърли да защитава туроператорите и беше подкрепен от депутати от синята група. Наред с това Цонев успя да привлече на своя страна и медиите. Едва ли обаче совалките и медийните изяви на бившия шеф на бюджетната комисия щяха да постигнат този успех, ако не беше подкрепен от цялата парламентарна група на Народен съюз.
Едва ли от този факт би могъл да се направи кардиналният извод, че парламентарното мнозинство се е разцепило. Ситуацията на разделение, която се създаде, и отказът на правителството да я материализира в гласуване със сигурност ще изостри вниманието на премиера Иван Костов. Тази съпротива към правителството всъщност показа, че ако в бъдеще се засегнат икономическите интереси на определени представители от управляващото мнозинство, би могло да се пропука единството на ОДС в парламента. А безспорно такива ситуации ще има занапред. Не е за подценяване и фактът, че предложението на кабинета беше атакувано точно от Йордан Цонев.
По-всичко личи, че и занапред бившият член на НИС на СДС ще разчита именно на подобни малки победи. Явно бившите висши партийни функционери на синята партия са си разпределили сферите на критика към сегашното ръководство на СДС. Бисеров започна да се изявява все по-често на медийния фронт с програмни статии за това какво трябва да се промени в поведението на партията, докато Цонев се е заел да поправя икономическите грешки на правителството, използвайки също умело медиите. Цялата тази активност се извършва на фона на започналия дебат за организационното състояние на партията. И констатациите, че то никак не е добро, са все камъни в градината на Бисеров.
"Има отлив от членската маса на СДС", констатираха от ръководството на партията след заседанието на националния съвет миналата седмица. А Иван Костов обясни този факт така: "През 1997 г. приливът в партията се дължи на хора, които са имали кариеристични подбуди" и поради неудовлетвореност сега са напуснали редиците на СДС. Това обаче е само една от причините и едва ли е основната. Очевидно проблемите в сегашното състояние на местните структури и на партията като цяло са комплексни. "Зададох на колегите си от националния съвет два въпроса: Какво е организационното състояние на една общинска организация, чийто председател е следствен (става дума за лидера на СДС - Велико Търново, Пламен Радонов, бивш заместник военен министър). Какво е организационното състояние на партия, която отива на национална конференция, без да знае колко са членовете й и какви структури има", коментира синият депутат Панайот Ляков. А колегата му от Пловдив Васил Клявков определи причините за отлива от СДС така - личен интерес на някои членове, финансова невъзможност на възрастни хора да си плащат членския внос, недостатъчна политическа работа със структурите, апатия сред активистите на партията. Към всичко това трябва да се прибавят и междуличностните проблеми по места, свързани с недобрата кадрова политика на партията. За всичко това според устава на СДС отговаря главният секретар на партията, т.е. за последните три години Христо Бисеров. Затова изявленията му, че "няма забележки по организационното състояние на партията", звучат доста несериозно.
При обсъждането на проблема стана известен и още един факт - в СДС съществуват организации фантоми, т.е. членове, които присъстват в партията само в списъци и де факто не извършват активна политическа дейност. Те обаче могат да се активират при определени ситуации, както се случи на националната конференция през месец февруари, когато вместо обявените 3700 делегати се явиха с хиляда повече и предопределиха избора на новото ръководство. Такива хора бяха използвани на доста места при провеждането на общинските изборни събрания, където масово като делегати присъстваха хора, които нямаха нищо общо със СДС, предимно роми.
Сегашният главен секретар Екатерина Михайлова и ръководството на партията тепърва ще уточняват какво всъщност е организационното състояние на СДС. Оказа се, че на "Раковски" 134 няма актуализирани данни за местните структури, а имената на общинските и областните лидери са с давност отпреди 2 години. "В централата на партията липсва архив", коментира членът на НИС Димитър Абаджиев, въпреки че решение да се създаде такъв беше взето преди три години. Наред с това Христо Бисеров остави в наследство конфликти в големи областни организации като Варна, Стара Загора, Добрич, Сливен, които са разделени на лагери и буквално воюват помежду си. Сегашното ръководство на СДС тепърва ще се запознава и с хората, които представят партията по места, и със сигурност подборът на кадрите, правен от бившия главен кадровик, няма да им хареса. "Ако и този път не си кажем нещата такива, каквито са, само ще замажем положението", каза Панайот Ляков. Въпросът е дали сегашното ръководство половин година преди изборите ще има куража да признае това, а и едва ли ще му стигне времето да поправя грешките преди парламентарния вот.
Със сигурност обаче Бисеров и Цонев няма да спестяват "грешките" на НИС на СДС и на правителството. И ще продължат да лансират идеите си в медиите, съзнавайки, че вероятността да се завърнат отново на висшите си партийни постове е почти нищожна.
Панайот Ляков, депутат от ПГ на СДС
Майкъл Джордан не е вълшебник във Вашингтон
Новата страст на Въздушния - "Уизардс" все още е по-близо до дъното, отколкото до титлата
Андрей БОГОЕВ
"Имайте търпение! ", това е най-често употребяваната фраза от Майкъл Джордан, най-великия баскетболист за всички времена и сега директор по баскетболните въпроси на "Вашингтон уизардс" (Вълшебниците). Когато през януари Въздушния стана акционер в клуба и се зае да възстановява старата му слава, никой не очакваше чудеса. Оказва се, че въпреки огромната популярност Джордан наистина не е вълшебник, който изведнъж да направи от един аутсайдер кандидат за титлата. Изграждането на нов манталитет и сглобяването на конкурентен състав ще изисква повече време. Майкъл обаче е готов да се докаже в новото си амплоа на администратор. "Сигурен съм, че има много хора, които се съмняват в мен. Не съм направил нищо, за да ги опровергая. За наше общо щастие ще направя", казва шесткратният шампион на Националната баскетболна асоциация (НБА).
Досега резултатите наистина не са много обещаващи. "Вашингтон" записа най-лошия старт от 20 години от три победи и девет загуби и се движи последен в Атлантическата дивизия на НБА. През седмицата вълшебниците претърпяха поражение у дома от "Атланта", който заедно с "Чикаго" са най-слабите отбори на изток. Баскетболистите бяха изпратени с освирквания от наполовина празната зала "MCI сентър", след като отбелязаха само 75 точки срещу прекия конкурент за дъното в конференцията.
От първите 14 срещи "Уизардс" е спечелил само четири. "Със сигурност ще имаме повече загуби от победи. Важното е поне играта да подобрим", заяви Джордан, който не обичаше да дава прогнози като състезател.
Първите десет месеца не бяха никак леки. След първоначалния прилив на еуфория сред феновете Майкъл беше критикуван, че прекарва повече време в дома си в Чикаго, отколкото в канцеларията във Вашингтон. Сега обаче изглежда амбициран да въведе ред в къщата. Още през миналия сезон уволни старши треньора Гар Хърд, а след това и временния треньор Дарел Уолкър, за да освободи достатъчно място за Майк Джарвис, който пък от своя страна отказа.
Решението му да назначи треньора на университета в Маями Леонард Хамилтън предизвика доста коментари, както и решението да заложи на малко познатия гард Майк Смит от университета Луизиана - Монро по време на драфта от студентския набор.
"Досега нямах достатъчно контрол върху нещата. Дойдох в края на миналия сезон и нямах възможност да правя промени. Имаме нов треньор, който се опитва да вдъхне ново самочувствие на играчите. Така че ме съдете по делата от този сезон. Каквото и да стане до края на годината, аз поемам цялата отговорност", заяви Въздушния.
Джордан вече често посещава тренировките и лагера на отбора. Целта му не е само да контролира представянето на играчите, а и на треньорското ръководство. За по-лесната аклиматизация на Хамилтън той назначи 74-годишния Джон Бийч, който преди години бе начело на "Голдън стейт".
Основната задача сега е как да се подмени игровият състав, за да се наложат желаният нов манталитет и игрови стил на отбора.
За начало Майкъл изтъргува двама откровени слабаци като Айк Остин и Трейси Мъри и освободи само след четири тренировки миналата седмица ветерана Денис Скот, който получаваше два милиона долара на година. През изминалата седмица размени други двама неизвестни състезатели - Чероки Паркс и Обина Екези, които взе през август от "Ванкувър". На тяхно място идва крилото на "Лос Анджелис клипърс" Тайрън Незби.
Джордан обаче все още не успява да реши основния проблем с високото заплащане на играчи без шампионски капацитет. Такива са ветераните Мич Ричмънд и Род Стрикланд, както и най-скъпоплатеният баскетболист в тима - Джуан Хауард. Този сезон Стрикланд се нагърби със задачата да докаже, че все още е един от най-добрите гардове реализатори. След сериозни тренировки през лятото личи подобрение на играта му, както и увеличение на резултатността - 15.3 точки на мач и 6.9 асистенции. Род обаче чувства заплахата, че догодина ще бъде освободен срещу компенсация от пет милиона долара.
Това е част от плана на Джордан да изчисти отбора от ненужни баскетболисти, да освободи място за заплати и да купи един или двама свободни състезатели. Според неофициалните планове на клуба към 2002 г. този план трябва да е осигурил достатъчно средства според правилото за таван за заплатите. Очаква се да бъдат "изчистени" 10 или 12 милиона долара за някой качествен свободен агент.
Генералният мениджър на "Орландо" Джон Гейбриъл направи 18 сделки с 51 играчи за по-малко от два сезона и освободи достатъчно финансово пространство под тавана на заплатите, за да подпише със свободните състезатели Грант Хил и Трейс Макгрейди това лято. Мнозина смятат, че Джордан ще използва този пример, за да вдигне отбора на крака.
Освен това "Уизардс" са един от най-нещастните отбори в лотарията на драфта в 15-годишната му история. Почти никога не се случва столичани да избират в първия кръг на драфта. Следващото лято тимът ще има този шанс и Джордан не смята да го изпуска. "Нямаме право на грешка, защото това е голям шанс. Във втория кръг на драфта е повече игра на залози без значение за изхода", каза Джордан.
Единственото, което остава, е малко търпение в следващите няколко години, за да се разбере дали планът "Джордан" ще проработи.
Спортът в Канада се задушава
Професионалните отбори на север от САЩ стават все по-неконкурентни
Какво би представлявала Националната хокейна лига (НХЛ) без канадските отбори? Това е все едно световно първенство по футбол без Бразилия или олимпийски игри без лека атлетика.
Подобна възможност звучи невероятно, но канадските професионални тимове по баскетбол, хокей на лед и бейзбол изпитват сериозни затруднения в равноправното участие в съответните лиги заедно със състави на САЩ. Поставени на еднакви начала, тимовете от страната на кленовите листа не могат да издържат на конкуренцията. Състоянието на някои от тях се оказва изключително тежко.
Повечето канадски тимове са се превърнали в чиста проба губещи предприятия. Едва няколко десетки души посещават мачовете на бейзболния "Експос" в Монреал, а за първа година отборът не успя да подпише договор за телевизионните права. Този сезон собственикът на баскетболния "Ванкувър гризлис" Майкъл Хейсли очаква да запише рекордни загуби сред всички собственици в Националната баскетболна асоциация (НБА) - 25 милиона долара. Той няма намерение да продължава да харчи милиони на вятъра, ако местното бизнесобщество и феновете не го подкрепят.
Хокейният "Отава сенатърс" започна сезона със слаби резултати, което доведе до рязко спадане на посещаемостта на мачовете. Собственикът Род Брайдън заяви, че очаква сериозни загуби, ако ситуацията не се промени до края на сезона. И това е реална опасност въпреки обещанието на Bank of Montreal и негов партньор да подкрепят състава с няколко десетки хиляди долара във вид на реклама в зала "Корел сентър". В началото на тазгодишния шампионат клубното ръководство заплаши, че ще продаде отбора или ще го премести в САЩ, ако феновете не си купят билети за цял сезон. В последните няколко години загубите на "Отава" варираха между пет и седем милиона долара на година.
Какво става, се питат повечето експерти отвъд океана. Различни причини правят живота на професионалния спорт на север от границата на САЩ по-труден. Някои от тях са характерни за различните отбори, други са жертва на лигата, в която участват. Има и такива, които са общи за всички канадски състави. В повечето случаи се получава това неблагоприятно съчетание от фактори, което прави отборите неконкурентни.
Сериозна причина за канадските проблеми е разликата в данъчното законодателство. Канадските тимове понякога плащат много по-високи данъци, отколкото техните съперници в САЩ. Това лято звездата на баскетболния "Торонто раптърс" Трейси Макгрейди премина в "Орландо меджик" и в това няма нищо учудващо. Той избра да играе във Флорида, където няма щатски данък общ доход, а федералните такси са сравнително ниски, вместо да получава по-малко пари и да плаща по-големи данъци в Торонто.
Канадското правителство също не прави нищо, за да облекчи работата на местните професионални отбори. Планът за финансово подпомагане на клубовете чрез данъчни облекчения или директно финансиране за строеж на нови зали или ремонтиране на старите не получи одобрение.
Когато през пролетта "Отава" заплаши да си отиде, ако не получи под някаква форма обществено финансиране, това беше чиста проба опит за изнудване на провинцията и федералното правителство. Атаката обаче спря и ръководството на отбора го удари на молба към феновете да купят 5000 билета за цял сезон.
Положението е толкова тежко, че дори два от най-големите отбори в Канада - хокейният "Монреал канейдиънс" и бейзболният "Торонто блу джейс", изпитват трудности да си намерят нови инвеститори. Медийният концерн Rogers Communica-tions се съгласи наскоро да купи близо 80 процента от "Торонто блу джейс", след като от месеци собственикът Interbrew SА и Висшата лига по бейзбол издирваха кандидат-купувачи. Rogers ще плати 112 милиона долара, а Interbrew ще запази останалите 20 процента от акциите.
Най-успелият клуб в НХЛ "Канейдиънс" също си търси нов собственик. През август интернет-компанията Yahoo! се отказа да вложи средства. Сегашният собственик Molson Inc., който управлява отбора от 37 години, обяви минимална цена на тима и залата "Молсон сентър" между 235 и 285 милиона долара.
В последно време клубът има проблеми, но пък разчита на безрезервната подкрепа на феновете, които миналата година по официални данни го поставиха на първо място по посещаемост в НХЛ със средно 20 201 души на мач. Винаги обаче в залата оставаха поне по 2000 свободни места. Вътрешноклубната статистика показва, че всъщност посещаемостта е била 18 276 души, или 86% от капацитета на залата. Това означава, че "Монреал" отстъпва на четвърто място след "Детройт" "Филаделфия" и "Торонто". "Ние не сме "Финикс койотис" или "Атланта трашърс", които не могат да напълнят пързалките. Ние сме нещо повече от спортен франчайз. Ние сме световноизвестна марка, която съществува от 1909 г.", заяви вицепрезидентът на клуба Пиер Ладосьор.
Може би най-много оплаквания могат да се чуят от собственика на "Ванкувър гризлис". Неговият отбор отбелязва средна посещаемост от 5000 зрители на мач, която е една от най-ниските в НБА. "Спомнете си, че когато дойдох тук, казах, че не мога да се справя сам. Аз не мога да си позволя непрекъснато да губя милиони", заяви Хейсли.
Вероятно така мислят и колегите му от другите отбори, защото професионалният спорт е не само страст, но и бизнес.
Защо се давят българските гребци
Елеонора ГУНЧЕВА
Ноември бе черен месец за гребните спортове. Петнадесетгодишната състезателка на "Левски" Силвия Юрукова се удави в Панчаревското езеро по време на тренировка, на която се готвела за влизане в националния отбор. На мястото на инцидента не е имало спасителни моторни лодки поради липса на гориво. На 24 ноември се удави 16-годишният Танко Иванов от клуб "Тракия". Лодката на момчето се обърнала на 1600 м от базата и докато моторниците стигнат мястото, студената вода прибрала поредната си жертва. И по двата следствието ще изяснява дали инцидентите са заради нечия човешка немарливост, или са нелепи нещастни случаи. След инцидента на Панчарево директорите на софийските спортни училища забраниха всички занимания на вода до второ нареждане. Столичните клубове по кану-каяк не участваха в контролата миналата седмица в Пловдив, защото не са подготвени, каза шефът на кану-каяка в "Левски" Ваня Гешева.
Докато в кану-каяка има вече един нещастен инцидент през 1988 г., когато състезател се оплел в рибарски мрежи и се удавил на базата в Оризаре, в гребането трагедията в Пловдив е прецедент.
"Не съм чувала в света състезател по гребане да се удави. У нас каналът в Пловдив е най-обезопасен, а дълбочината му е 1.7 м" , каза генералният секретар на Българската федерация по гребане (БФГ) Виолета Нинова.
От години хората от клубовете по гребане и кану-каяк алармират, че техниката им е безкрайно остаряла и горивото за моторниците не стига, за да се обезопаси тренировъчният процес.
"Треньорите със страх излизат на всяка тренировка. Всичко се прави на ръба на риска и всеки път имаме силни преживявания. Старите лодки, а те всички са такива, не излизат в лошо време, защото пропускат вода. Контролираме от брега, но по този начин нито тренировките протичат нормално, нито спасяването е сигурно. На тренировки ги нареждаме в групи, за да се притекат на помощ един на друг в случай на инцидент. Съветваме състезателите да се движат по-близо до брега, за да може по-бързо да се помогне, ако се наложи", каза изпълнителният директор на гребен клуб ЦСКА Стойка Генова.
Доскоро в ЦСКА е имало 44 моторни лодки, но от Министерството на отбраната ги прибрали и сега клубът е без моторница. "Федерацията сглоби една от стари части, но тя не проработи. Бяхме се обединили с "Левски" и ползвахме една моторница и деляхме бензина. И двата клуба имаме общо около 140 гребци в различни възрасти, а разполагаме със средства само за състезанията по календара и малко стипендии на елитните ни състезатели", допълни Генова.
Според президента на БФГ гребните клубове се стараят да прилагат максимални мерки за сигурност, но според възможностите си. Всички имат голям проблем с набавянето на бензин за моторниците, които пък са стари с още по-стари мотори от "Вартбург", поглъщащи огромни количества гориво. Единственият правилен ход е да се подмени изцяло моторният парк. Това обаче е мираж за всички клубове, развиващи водни спортове.
Състезателите получават инструкции от своите треньори, когато лодката се обърне (а това се случва често), да се хванат за нея и да не я пускат, докато не дойде помощ. Това бил най-сигурният начин за оцеляване. И при двата трагични инцидента на Панчарево и в Пловдив тази инструкция не е била спазена от жертвите.
"Винаги има риск от обръщане независимо какъв опит имат състезателите. По-голям е рискът при кану-каяка, тъй като лодките са по-нестабилни. Когато се държат за обърнатата лодка, половината тяло е извън водата и няма да замръзне до пристигането на спасителен екип", обясни генералният секретар на БФГ.
Друга предпазна мярка е начинаещите да не влизат в лодките без спасителни жилетки. В клубовете обаче има само стари модели, които пречат на нормалното движение при загребването, затова малцина ги ползват. От друга страна, всички състезатели в началото на обучението са задължени да подпишат декларация, че могат да плуват. Тези, които не могат, преминават курсове по плуване.
БФГ помага предимно на клубовете, които гребат на Панчарево. "Имаме две-три моторници, но те са необходими за нуждите на националния отбор. Дадохме едната на ЦСКА, но тя се развали", каза Виолета Нинова.
От федерацията по гребане са внесли предложение до спортната агенция (ДАМС) да се открият щатове към спортните училища за спасители, които да наблюдават целодневно водните площи. Колегите им от кану-каяка са изпратили предложение до столичната община да охраняват площите на Панчарево.
"Нашето искане е на Панчарево да има присъствие на професионални спасители с моторни лодки, оборудвани за даване на първа помощ. Би трябвало да има водни спасители, но ги няма. Не знам защо не са назначени от тези учреждения, към които се водят водните площи", каза олимпийската шампионка от Сеул '88 в едноместен каяк Ваня Гешева.
От общината разясниха, че има два принципа на обезопасяване на водните площи. Първият е за плажове, при които обезопасяването се извършва от собственика. Вторият е по Закона за корабоплаването, според който всеки корабособственик взема мерки за обезопасяване на екипажите на корабите. "В дадения случай имаме правилник за реда на корабоплаването по вътрешните води. Точка 4 гласи, че за кораб се счита всеки плавателен съд, извършващ транспортна и друга дейност независимо от големината. Спортната лодка е кораб по смисъла на този правилник и се обезопасява по него", каза началникът на технически и корабоплавателен надзор към столичната община Константин Пошнаков.
Градският съвет е собственик на територията на Панчарево, но той я е дал под аренда, включително и на клубовете, развиващи гребни спортове. "Левски" е изпратил предложение до заместник-кмета на столичната община Борис Спиров да се създадат два спасителни екипа в северната и южната част на езерото, които да разполагат с необходимите технически средства за оказване на първа помощ. Ако общината изпълни предложението така, както е дадено, ще се наруши правилникът, обяснява Пошнаков.
"В качеството си на собственик на езерото Панчарево столичната община следва да осигури безопасността на ползвателите на водоема - граждани и спортисти, но по Закона за корабоплаването не е така. Арендаторът сам осигурява площта, а клубовете са арендатори на тяхната част. Това, което те предлагат, не е възможно да стане", допълни специалистът.
Според него клубовете трябва да назначат със заповед отговорник на базата, да си направят правилник, регистър на лодките и дневник на лодките, като всяка една от тях се оборудва със спасителни средства. Клубовете трябва да имат собствен спасителен катер, който да контролира лодките им. Не е ясно обаче дали всички тези предписания са били изпълнени при двата трагични случая.
Нови идеи и коли за елитните пилоти
Мениджърите в родния автомобилен спорт заприличват на западните си колеги
Георги ФИЛИПОВ
Зависимостта между амбициите на елитните български автомобилни състезатели и парите, с които разполагат, като правило е обратнопропорционална. И тъй като желанието им да карат расови автомобили няма шанс да избледнее, те правят всичко възможно да си осигурят финансова подкрепа за проектите си.
Шефовете на Ясен Попов, Илия Царски и Димитър Илиев разчитат на различни механизми, за да могат техните състезатели да грабнат приза за най-добър пилот на България. В желанието да направят най-доброто за своите състезатели, тези екипи се впуснаха в неофициална надпревара за доказване кой е най-добрият автомобилен мениджър у нас.
Най-добре представилият се българин в рали "Албена" през тази година Ясен Попов отскоро може да разчита на нов тренировъчен автомобил - "Хюндай купе face lift". Това постижение е резултат от обединението на усилията на представителството на "Хюндай" за България "ИНД комерс" и вносителите на моторните масла "Кастрол". Заслугата е и на екипа на "Бул рейс" - първият автомобилен клуб от западен тип в България.
Преди две години шефът на "Бул рейс" Димитър Агура се зае с мениджмънта на екипа Ясен и Дилян Попови, които се състезаваха за "Кремиковци". "Бул рейс" първи у нас въведе практиката да се наемат коли от чужбина за престижните български рали-състезания, като по този начин се разчупи дългогодишната традиция да се поддържат собствени машини. Предимствата са няколко - собственият автомобил остарява с годините, а чуждите клубове предлагат нови модификации и пълно сервизно обслужване от добре обучени механици, включително с гуми. Единственият недостатък е високата цена. За последния кръг от пистовия шампионат - писта "София", екипът на Ясен Попов плати наем 20 000 марки за "Форд".
След приватизацията на "Кремиковци" братя Попови останаха без каквато и да е кола. Сега двамата имат чисто нов тренировъчен автомобил "Хюндай" за около 100 000 марки.
"Идеята е догодина Ясен и Дилян да седнат зад волана на "Хюндай купе WRC", с какъвто корейците участват в световния шампионат. Засега обаче нямаме възможност да си го позволим. Колкото и да е добро началото, все още сме далеч от финала, защото ни трябват към 300 000 долара", каза Агура.
Братя Попови се качиха на "Хюндай WRC" на двучасов тест във Великобритания, с който само преди ден Алистър Макрей участваше в "РАК рали". Така двамата имаха шанс да опитат истинските възможности на варианта WRC (World Rally Car), какъвто очакват за рали "Албена". Ако естествено плановете на "Бул рейс" се окажат успешни. "Никога не съм карал по-мощна кола. Въпреки че тестът бе на влажен и кален макадам, изпитах истинско удоволствие", заяви Ясен Попов.
Екипът на Димитър Илиев отдавна е заложил на принципа да работи само с един автомобилен производител - "Пежо". И досега дава положителни резултати. Илиев спечели шампионата на Югоизточна Европа на Международната федерация по автомобилизъм (FIA), който се проведе за първи път тази година. Той включва няколко ралита в нашия регион, сред които "Хеброс" и "Сосер - Сливен". Вероятно Илиев ще е първият българин в годишника на FIA, какъвто успех не са постигали в миналото легендарните автомобилни фамилии Топлодолски и Чубрикови.
"Апетитът идва с яденето. Затова амбициите ни за следващия сезон са още по-големи. Митко е млад и с него трябва да се работи целенасочено и дългосрочно", заяви шефът на "БАМС" Владимир Илиев.
Идеята е Димитър Илиев догодина да участва в новосъздадения световен шампионат "Супер 1600". Той ще се провежда паралелно със световния шампионат на FIA за марки и пилоти, по същите трасета, но с изричното условие автомобилите да имат двигател до 1600 куб. см, а цената им да не надвишава 100 000 марки. Всички състезатели ще употребяват едни и същи гуми и ще имат едни и същи възможности за тренировки. "Целта е да се освежи кръвта в световния шампионат, защото, колкото и да е странно, тази година имаше глад за пилоти. Този шампионат е шанс да си премерим силите сред най-добрите млади състезатели", заяви Владо Илиев.
Централата на "Пежо спорт" е предложила на Димитър Илиев да се включи с "Пежо 206". "Само за колата ще ни трябват 100 000 марки, а за цялостното участие - поне 200 000 марки", заяви Владо Илиев. Отборът на "БАМС" няма да загърбва участието в родния шампионат, където вероятно ще залага на "Пежо 306 макси".
Отборът на "Приста ойл рали тийм" твърдо отстоява принципа да разчита на собствен автомобил. След като най-расовата кола в България - "Форд Ескорт WRC", изгоря на кръг от планинския шампионат тази година, шефовете на тима планират да купят друг автомобил от същия клас. Но и тук мениджърите се опитват да подражават на колегите си в чужбина.
"Спонсорът "Приста ойл" гарантира купуването на "Форд Ескорт WRC", с който ще се състезавам. В момента имаме оферти от Англия и Италия и обсъждаме условията. Идеята е да се разраснем и да се превърнем в спортен център за отдаване на коли под наем", каза шампионът в пистовия ни шампионат Илия Царски.
Отборът разполага с шест души механици, които имат вече тригодишен опит в обслужването на коли от клас WRC. Към новия "Форд" екипът на Царски ще прибави една "Ланча" за пистови състезания, "Ланча" от клас "Хоби кар", "Форд" от група N и една "Алфа Ромео 33" в клас до 1600 куб.см. "Имаме всички условия да постигнем целите си, защото имаме най-големия възможен спонсор", твърди Царски.
Накратко
Шампионът "Левски" завърши начело есенния дял на първенството във Висшата футболна лига с 35 т, след като победи с 2:0 третия в класирането "Велбъжд" в последния кръг. На второ място е ЦСКА на две точки разлика, а кюстендилци са с 27 точки.
Българският треньор Георги Василев изведе "Унион" (Берлин) до четвъртфиналите за купата на Германия по футбол след успех над втородивизионния "Улм" с 4:2. Христо Коилов игра цял мач за победителите и записа асистенция за третото попадение на столичани, дело на бившия нападател на ЦСКА Божо Джуркович. След успеха в клуба на Василев ще влязат един милион марки.
"Бока хуниорс" спечели битката между Южна Америка и Европа, като се наложи с 2:1 над европейския футболен шампион "Реал" (Мадрид) за Междуконтиненталната купа. За аржентинците това е втора световна титла след 1977 г. За най-добър играч в срещата бе обявен реализаторът на двата гола Мартин Палермо, който доскоро се възстановяваше от тежка контузия на коляното и беше извън терена седем месеца. Той получи за награда най-новия модел "Тойота". За "Реал" се разписа Роберто Карлуш.
Английският министър на вътрешните работи Джак Строу подкрепи идеята за общ национален отбор по футбол на Великобритания, обединяващ играчи от Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Така щели да се увеличат шансовете на тима в световните и европейските първенства. Великобритания вече има общи отбори в олимпийските спортове.
Баскетболните национали пропуснаха шанса си за класиране на европейското първенство в Турция, след като загубиха квалификационната среща от група С срещу Швеция с 98:101. Победата над Финландия със 106:78 в Разград няколко дена по-рано не бе достатъчна за класиране във финалната фаза.
Женският национален отбор по баскетбол загуби като гост от Испания с 57:72. Това бе петото поредно поражение за българките в квалификациите от група D за Евро 2001. Нашите успяха да запишат само една победа над Латвия със 72:65. Отборът отпадна от финалите на шампионата, където от нашата група се класираха Испания и Чехия.
Тончо Тончев ще се боксира за вакантната европейска титла за професионалисти в категория суперперо (до 58.967 кг) с руснака Анатолий Александров на 20 януари във Великобритания. Мачът от 12 рунда ще бъде в Шефилд или в Манчестър. Съперникът на българинът е шампион на бившата СССР за аматьори и има при професионалистите 41 мача (37 победи) срещу 23 мача (23 победи) на Тончев.
Три български тенисистки завършват годината в топ 100 на световната ранглиста. В най-добра позиция е Магдалена Малеева - 22 място. Тя имаше шанс да запази влезе между първите 20, но не защити точките си от турнира в Патая, който спечели в края на 1999 г. Павлина Стоянова-Нола е 82-ра, а Любомира Бачева - 98-а.
Маркус Гронхолм с "Пежо" стана световен шампион на рали, а френският отбор е първи при конструкторите. Той изпревари с пет точки Ричард Бърнс със "Субару" и с 19 точки Карлос Сайнц с "Форд". Четирикратният световен шампион Томи Макинен остана пети в крайното класиране.
"Левски" предлага оne team show* в баскетбола и волейбола
Какво печели и какво губи спортът от надмощието на един отбор в мъжките първенства
Елеонора ГУНЧЕВА, Георги ФИЛИПОВ
Първенство едва ли е най-подходящата дума за мъжките национални шампионати по баскетбол и волейбол. И в двата случая по един отбор с име "Левски" е наложил тотално превъзходство и е оставил на конкурентите си шанса да се борят само за второто място.
Преди години се е случвало други отбори да бъдат малко или повече по-силни от конкурентите си. Но никога, както сега, шампионатите не са имали толкова ярко предизвестен край. Още докато върви лятната суматоха по селекцията, двата тима обмислят предимно представянето си в европейските турнири, отколкото изявите си по българските зали.
Игровата мощ на баскетболния "Левски" и волейболния "Левски Сиконко" е пряко свързана с огромния им за България финансов капацитет. Те обират каймака от качествени състезатели благодарение на възможността да предложат най-високо заплащане. Като правило и в двата клуба разсъждават така: "Ние не бихме искали да убием интригата в нашето първенство, но трябва да сглобим качествен състав за изявите в европейските турнири. " И на практика правят точно това - съответният шампионат се превръща в боричкане за второто място между половин дузина слаби отбори. В същото време "Левски" предлагат това, което никой друг за момента не успява - срещи с качествени европейски отбори, обиграване на малкото останали добри състезатели на конкурентно ниво и естествено добро заплащане, за да не търсят звездите ни изяви в чужбина.
И все пак печели или губи спортът от надмощието на "Левски Сиконко"?
Въпреки че не е поставил името на спонсора зад марката "Левски", баскетболният ни шампион едва ли щеше да е същият без подкрепата на Владимир Грашнов. Ръководството на клуба успя да се закачи за футболния отбор и да привлече част от парите на компанията.
Треньорът Константин Папазов успя да събере едва ли не половината национален отбор. Към играещия президент Георги Младенов се присъединиха най-добрият баскетболист в момента Любомир Минчев и националите Хрисимир Димитров, Петър Петров, а наскоро и Бойко Младенов. Освен това бяха купени двама американци към вече получилия български паспорт Чък Стюарт. Така от целия състав само двама или трима са на средното ниво за българското първенство.
"Ние не можем да преценим реално кога играем слабо и дали изобщо играем добре, защото побеждаваме съперниците си с голяма разлика. Като че ли само в "Левски" направихме добра селекция през лятото. Събрахме 10 равностойни играчи, докато другите отбори се чудят откъде да извадят пет-шест. Колкото и да е парадоксално, съжалявам, че останалите отбори нямат същата финансова мощ", твърди Тити Папазов.
Всъщност по оценките на синьото ръководство "Левски" не е толкова добър, а другите участници в първенството са много слаби. "С по-малко пари пак можем да станем шампиони. Но селекцията я правихме още през юни и не знаехме какво правят другите. Ако заехме още в началото, че отборите не могат да си позволят никакво развитие относно селекциите си, нямаше да привличаме двамата американци и щяхме да спестим 65 000 долара", твърди Папазов.
Все пак "Левски" успя да постигне другата си цел, а именно пробив до ниво групи на турнира "Корач". Там отборът ще изиграе няколко мача със силни отбори, от което ще имат най-голяма полза състезателите, а и любителите на баскетбола. Когато обаче приключи участието си в европейските турнири, ще остане надбягването с един кон по родните зали. Защото вече ги няма "Плама", "Фикосота", "Компакт", пък дори и бившите шампиони от "Черно море", за да създават интрига. Дори ЦСКА и "Академик" в опитите си да създадат някаква конкуренция изглеждат жалки. "Левски" все повече започва да заприличва на шоумените от "Харлем глоубтротърс", които си правят забавление на терена.
"ЦСКА, "Ямбол", "Черно море" и "Академик", като видяха, че никой не направи нищо на пазара, решиха, че няма смисъл да хвърлят големи пари, без да имат шанс да гонят първото място. За да се вдигне изцяло нивото на българския баскетбол, трябва отборите да вкарват чужденци. Убеден съм в качествата на Росен Барчовски като треньор и че ако има финансова възможност, ще направи много силен отбор", смята Папазов.
Росен Барчовски е треньор на "ЦСКА Куул кондомс" и ръководството на клуба се опитва да събере талантливи състезатели. Но финансовият капацитет не му позволява да купи дори Бойко Младенов, който в един момент бе желан и от "Академик" (Сф). В момента отборът води преговори с един руснак и двама гърци, но те вероятно ще помогнат само за престижното второ място.
"Не може да губи спорт, в който има един много силен отбор. Този силен отбор би трябвало да тегли другите напред. Освен това трупа опит в Европа, което означава, че ще докара много качествени и силни отбори у нас. Това е полезно. Единственото лошо е, че няма конкуренция и голяма борба за първото място, но това е проблем на другите отбори, не на "Левски", твърди Барчовски.
ЦСКА има бюджет с дефицит и за да завърши годината, му липсват около 10 000 лева. "Левски" няма такъв проблем. Трябват и 10 000 долара за привличането на един приличен чужденец. Приблизително толкова излиза един руснак до края на сезона.
Наскоро "Черно море" обяви, че също има сериозни финансови трудности. След продажбата на Иван Друмев и Тодор Стойков качеството в отбора драстично намаля. "Не бих казал, че няма интрига, още повече че първенството не е влязло в сериозната си фаза. Въпрос на финансови възможности. В момента "Левски" ги има, но по-неприятният момент е, че повечето отбори са в много тежка финансова криза. Но аз лично от техните покупки не съм вдъхновен. Струва ми се, че платиха много за играчи със средни възможности", твърди човекът оркестър в "Черно море".
Волейболното първенство предлага същата липса на интрига поради наличието на единствения много добре осигурен състав на "Левски Сиконко". Въпреки че "Роял кейк" и други фирми също се опитват да създадат конкуренция, те все още не могат да предложат сравними финансови условия. Освен това "Сиконко" издържа своя отбор от няколко години и гарантира дългосрочно заплащане на състезателите си. Наскоро клубът построи собствена волейболна зала в "Люлин". Миналата година ръководството и играчите хвърлиха много усилия за класиране в европейската Шампионска лига, която се сформира от този сезон и предлага примамлив за спорт като волейбола награден фонд от 750 000 швейцарски франка.
Шефовете на сините не пестят средства и начини, за да си осигурят най-доброто на българска територия. Тази година "Левски" подписа договор и с бившия национал Мартин Стоев, дръпна най-добрите играчи на "ЦСКА Роял кейк" и по примера на баскетболния отбор събра половината национали. Или поне тази част, която не играе в чужбина. Дори звездата Ивайло Гаврилов имаше шанс да облече синия екип, ако не бе дошла изненадващата оферта от Италия след олимпийските игри.
Тъй като родното първенство от няколко години не може да предложи интрига, "Левски" потърси съперници от чужбина за контроли преди първата среща от Шампионската лига на 6 декември срещу "Мостостал". Отборът победи два пъти лидера в гръцкото първенство "Олимпиакос", и то в Атина. У нас по традиция "Левски" не губи нито гейм.
"Още от края на миналото първенство ние работим само в посока Шампионската лига. До момента сме направили изключително много разходи, тъй като изискванията са железни. Но пък смятаме, че си заслужава. Нашите състезатели имат нужда от повече изяви в чужбина, за да могат да израстват. Жалкото е, че не успяхме да привлечем още спонсори, за да купим един-двама чужденци", заяви мениджърът на тима Георги Чолов.
Останалите конкуренти в родното първенство по примера на баскетбола се борят само за второто място. За игровия им капацитет говори фактът, че ЦСКА подписа договор с ветерана Венцислав Тодоров, който от няколко години е извън спорта. Той бе разпределител на националния отбор в края на 80-те и началото на 90-те години. Другият финансово обезпечен отбор е този на "Монтана", но с изключение на Петър Узунов няма имена, които да хванат окото.
"Това са ни възможностите. Не можем да се сравняваме с "Левски Сиконко", а и нямаме техните амбиции. Селекцията им е добра за родните условия, но тя е правена с оглед доброто представяне в Европа. За състезателите на "Левски" опитът в мачовете с чужди отбори ще е много положителен", заяви треньорът на "Монтана" Стефан Соколов.
"Славия" избра най-лесния вариант за нов старши треньор
Кирил Качаманов има задача да гони шесто място в първенството
Елеонора ГУНЧЕВА
Големите надежди за успех, които "Славия" заложи в началото на сезона на сръбския специалист Жарко Оларевич, умряха, още преди той да си отиде от Овча купел. Треньорът загатна за оставка след десетия кръг, но ръководството на белите я прие след последния съдийски сигнал за сезона. "Подадох си оставката, защото не изпълних това, за което дойдох. Извинявам се на всички", каза Оларевич и си тръгна за родината.
Въпреки печалната равносметка - десето място след седем загуби, четири победи и две равенства, малцина твърдят, че Оларевич не е добър треньор. Шефовете на клуба дълго време се опитваха да прехвърлят вината за слабите резултати изцяло на футболистите, но, изглежда, истината бе някъде по средата. Оларевич просто не намери баланса между европейския начин на подготовка и българската футболна действителност, остана неразбран и отвори яма между себе си и играчите.
Жарко Оларевич не поиска парично обезщетение заради преждевременно прекратения си тригодишен договор. Той няма да вземе пари, защото сам пожела да си тръгне от Овча купел, е официалното обяснение на ръководството на "Славия".
Ръководството на белите имаше достатъчно време да предвиди и подготви треньорската смяна, въпреки че дълго се съпротивляваше и стоеше зад гърба на сърбина. В ход бе приложен модел, в който вторият става номер едно. Както преди две години тогавашният помощник-треньор Мирослав Миронов пое отбора от освободения Стоян Коцев, така сега дясната ръка на Жарко Оларевич Кирил Качаманов застана начело на белите.
Твърде лесен и удобен избор за ръководството на тима. Тридесет и пет годишният бивш играч на ЦСКА и "Славия" не е в позиция, в която да поставя каквито и да било финансови условия на клуба, тъй като все още гради треньорска си кариера. За него постът в "Славия" е златен шанс за реализация. Той има опита на вечния втори като помощник на Стоян Коцев, Мирослав Миронов и Жарко Оларевич. Сега има възможност да се докаже като треньор.
Качаманов не е обременен от поставяне на високи цели. Единствената му задача е да развихри таланта си и да изведе отбора с достойнство от първенството независимо от незавидното състояние в момента. Качаманов сподели, че ще работи освен за отбора и за самия себе си, което предполага удвоена мотивация. Големият му шанс е, че отборът няма какво да губи оттук нататък.
Финансовият благодетел на клуба Младен Михалев е предложил на Качаманов договор до края на първенството, като поставената цел максимум е отборът да завърши шести в крайното класиране -там, откъдето започна сезон 2000/2001.
С 14 точки в момента "Славия" е на пет точки разлика от шестия в класирането "Нефтохимик" (19) и задачата е напълно достижима. Всичко обаче зависи от мачовете със столичните отбори. Ако белите преодолеят изпреварващите ги в момента "Хебър", "Ботев" (Пд) и "Спартак" (Вн), което е напълно във възможностите им, могат да се превърнат в регулатор в подреждането на кандидатите за място в челната тройка.
"Трябват ми още двама-трима футболисти, за да завърша напълно облика на отбора. Това в никакъв случай няма да са много скъпи играчи, въпреки че имам уверенията на ръководството, че ще изпълни всичките ми желания по зимната селекция. Оттук нататък са важни преди всичко точките, които отборът трябва да спечели", каза Качаманов.
За да успее, той трябва да промени нещо в играта и да се освободи от дефанзивни и демодирани схеми. Досега те не донесоха кой знае какви успехи на нито един от последните трима треньори Коцев, Миронов и Оларевич. Ако Качаманов продължи по същия начин, няма голям шанс да отърве отбора от грозния футбол и нещата ще останат непроменени.
От новия наставник се очаква да реши и психологическия проблем, който футболистите имат след тежкия за тях сезон. Психическата нестабилност дойде още от началото на лятната им подготовка, когато Оларевич се опита да въведе желязна дисциплина с диктаторски методи.
Начинът за сплотяване на колектива обаче далеч не е това да пратиш отбора на наказателна акция - триседмичен лагер на високопланинската база Белмекен, където и "най-издръжливите" спортисти едва престояват 12 дни. Славистите се качват там на 4 декември по нареждане на ръководството. Този ход може да се окаже твърде необмислен, тъй като през 2000 г. играчите имаха само осем дни почивка през лятото. Сега, вместо да се разтоварят психически и физически по домовете си, ще "сплотяват" колектива на 2000 м надморска височина преди Коледа.
"Берое" е обявен за разпродажба
Собственикът Станислав Танев спира издръжката на старозагорския футболен отбор
Георги ФИЛИПОВ
Един от участниците в българската Висша лига по футбол се разпродава. Президентът на "Берое" Станислав Танев обяви, че повече няма да издържа старозагорския отбор и че всеки е добре дошъл да си напазарува футболисти. Освен това финансовата му подкрепа ще се ограничи дотолкова, че "Берое" да завърши първенството. Това означава, че отборът е предварително обречен на изпадане. А с това ще приключи и двегодишната идилия от завръщането на бившия шампион в елита. Закриването на "Берое" става толкова лесно, колкото лесно се завърна в А група чрез обединение с "Олимпик" (Тетевен). И в двата случая съдбата не се решаваше от футболистите на терена, а от решението на собствениците, и по-точно на Станислав Танев, по прякор Камилата.
"Берое" завърши есенния дял на първенството на 12 място, като остави зад себе си "Черно море" и "Миньор". През сезона успя да вземе точка дори на ЦСКА, като по този начин лиши червените от възможността да разделят първото място в класирането с "Левски".
Последният мач с "Ловеч", изглежда, бе капката, която преля чашата на търпението на Станислав Танев. Старозагорци загубиха с 1:2 домакинския мач с бившия шампион "Ловеч", управляван от бившите приятели на Танев по борцова линия Гриша Ганчев и Ангел Бончев. Камилата дори призна, че преди години е помагал на "Литекс" да стане шампион, а преди сегашния двубой е помолил Бончев за съдействие.
Главен виновник за крайното решение на бившия борец се оказа съдията Кънчо Димитров. Според изявленията на старозагорския президент всички български рефери трябва да поделят вината за оттеглянето му. По-рано през есента той извади отбора от мач срещу "Велбъжд" пак заради съмненията му в коректното поведение на главния съдия. "В нашето първенство има трима-четирима съдии главорези, които се съгласяват да се продадат и на дявола", твърди Танев.
Основният въпрос е доколко "Берое" ще успее да поддържа нормално участие в първенството. "Няма да разпускам отбора, както обявих предварително, но няма и да го издържам, както досега. В този смисъл не съм се отказал от "Берое", заяви Станислав Танев.
Той обаче се отказва, в смисъл че няма да издържа финансово клуба, известен с голямата подкрепа на местните футболни запалянковци. По негови думи досега е вложил към един милион марки. Според Танев трябва да се намерят хора, които също да влагат средства за нормалното приключване на годината. "Нямам желание да продължавам да давам всичките си пари за спорт. Ако Стара Загора иска да има отбор във Висшата лига, ще трябва и други хора да помагат. Аз вече нито имам желание, нито възможности", твърди Танев.
Другият голям акционер, Страхил Димчев, почти сигурно също ще се откаже да помага финансово. Още повече че той издържа отбора от В група "Олимпик" (Тетевен). Третият акционер е Боян Станков, който преди обединението с "Олимпик" изведе "Берое" до Б група. Заради правото върху името и традициите на "Берое" Станков получи 20 процента от акциите на новото акционерно дружество "Олимпик - Берое".
Първата стъпка е да се разпродадат играчите на представителния отбор. Целта е, от една страна, да се съберат средства за довършването на шампионата, а от друга - да се сложи край на финансовите претенции на състезателите.
"Искам да видя кой ще ги поиска. Така и играчите ще разберат колко струват. Ще стане ясно, че претенциите им не отговарят на възможностите. Всеки кандидат-купувач е добре дошъл. Може с някой от по-добрите футболисти да предлагаме и един по-слаб безплатно", каза Танев.
Ако целият игрови състав на "Берое" бъде изкупен на зимната пауза, отборът ще продължи участието си с юноши. Така преди години "Раковски" и "Етър" започнаха обиграване на съставите си за Б група още след приключването на есенния полусезон в "майсторската" група. Изпадането от А във В група е запазена марка за много български отбори и, изглежда, "Берое" ще тръгне по същия път.
Всъщност конкурентите на старозагорци едва ли има какво да намерят в списъка от играчи. Най-ценният футболист Христо Янев бе продаден през лятото на ЦСКА срещу 50 000 марки. Сега нападателят е на трето място сред голмайсторите на Висшата лига.
В началото на сезона "Берое" обяви амбициозна програма, която целеше с помощта на чуждестранни инвестиции да го превърнат в център за развитие на млади футболни таланти. В Стара Загора с гръм и трясък се появи турският бизнесмен Мехмед Казанджъ и компанията му "Акса холдинг". Той обеща да вложи хиляди долари в обновяването на стадиона и развитието на детско-юношеската школа, срещу което трябваше да получи половината от акциите на клуба. "Не съм го виждал от два месеца. Казанджъ даде пари за монтирането на 4000 седалки на стадиона и с това се приключи. Започна ремонт на съблекалните, но спря по средата и сега ние трябва да плащаме сметката", твърди Станислав Танев.
Казанджъ бе доведен от Страхил Димчев. Турците изпратили факс, с който обещават до две седмици да подновят спонсорирането на "Берое". Според някои прогнози след оттеглянето на Танев има възможност да се появят като спасители на бял кон. Не се знае обаче какво ще намерят и дали ще има нещо за спасяване.
Музеите: "Чук-чук, какво има тук?"
Отговорът е наука, специалисти, експонати... и понякога посетители
Ганка ТАНЕВА
Музеите по древна или буквална идея трябва да са място, където се събират музите. Те са добре съхранена и подредена памет. В някои музеи човек може да се загуби, в други да се наслаждава на обстановката, в трети да прекара цял ден. По Закона за паметниците на културата музеите в България са научни и културно-просветни институти, които "издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата и природни образци".
София не може да се оплаче от бедна "карта" на специфичните културни институти. Много от столичани дори не се сещат, че всеки ден минават покрай Националния политехнически музей, Националния селскостопански музей, музей за история на София, на спорта, музей-крипта към НХГ и др. "Ще ходим на музей! " Всеки като дете е нахлувал вкъщи с това възторжено съобщение. Навремето посещението в музей си беше голямо забавление. Дори имаше едни книжки - "100-те туристически обекта", там се събираха печати от разни места като АПК, Нефтохим, пещера "Магурата" и... музеи.
Група любознателни малчугани са се скупчили около една витрина на втория етаж на Националния исторически музей, в която е изложен боздуган от епохата на Средновековието.
Въпреки че преместването на НИМ от сградата на Съдебната палата в Дом № 1 на резиденция "Бояна" и до момента не е приключило, новият дом на една от най-големите експозиции, представящи историята на България от дълбока древност до наши дни, отвори врати за своите посетители на 26 юни. "Първоначалните ни опасения от това преместване бяха, че поради отдалечеността на резиденция Бояна от центъра на столицата броят на желаещите да разгледат изложбата ни, ще намалее чувствително", споделя заместник-директорът на НИМ Теофана Матакиева. Тези тревоги обаче останали неоправдани и в момента посещаемостта в музея е дори по-голяма в сравнение с времето, когато той се помещаваше в сградата на Съдебната палата. Цените на билетите за вход са различни в зависимост от възрастта на посетителите. За ученици сумата е 60 стотинки, за възрастни - двойно, а за чужденци 4 лева, ако са в група и 10 лева за индивидуално посещение. "Много голям интерес към изложбата ни имаше по време на седмицата на народните будители, която бяхме организирали. Тогава всеки ден през музея минаваха средно по 1500 души", разказва Теофана Матакиева. Тя смята , че музеят е станал основен пункт в правителствения протокол и почти всички официални държавни гости допълват списъка на посетителите му. "Идваха и датската кралица и шведският крал със семейството си и още много чуждестранни политици. " Теофана Матакиева казва, че за чуждите гости на музея най-голям интерес представляват експозициите от епохата на античността и средновековието. "Когато наблюдават тракийските златни съкровища, чужденците разбират, че твърдението, че нашата страна е люлка на европейската цивилизацията, съвсем не е голословно и самохвално", гордо отбелязва заместник-директорът. Българските посетители проявяват най-голям интерес към историята на третото българско царство. Според г-жа Матакиева това идва от факта, че дълго време периодът е бил табу за целокупната част от българския народ. Експозицията от този период се допълва непрекъснато с дарения от наследници на личностите, които са били преки участници в събитията в тези години. "Неотдавна княгиня Мария Луиза ни предостави комплект от парадни униформи на своя баща - цар Борис III, съвсем скоро ще направим витрина от други негови лични вещи, които ще ни дари Симеон Втори", допълва Теофана Матакиева.
"Последните ни постъпили вещи са дарени от княгиня Мария Луиза. Едно
Експонирането на нещата е последната функция на музеите: музеят издирва, опазва и показва. Научно-просветните културни институции правят временни изложби или гостуват с експозиции на различни места по различни поводи, например годишнини. Военноисторическият музей, да речем, радва с присъствието на свои реликви гарнизоните в страната, а понякога излага съвместно с Националния исторически музей, Държавния или военния архив. Музеят от "Скобелев" е създал и голяма част от милитаристичните "братовчеди" - музея на авиацията, на жандармерията, на разузнаването. Строителни войски вече няма, но споменът за тях лежи и виси в едноименния музей.
Дейността на Военноисторическия музей не спира въпреки стария балатум, пропадналия под в някогашната изложбена зала и планираното за съвсем скоро преместване в нов дом. "Освен всичко друго музеят изготвя годишно между 300 и 500 справки за Министерството на отбраната и Министерския съвет по теми от българската военна история. В това число отговаряме и на запитванията на граждани от страната и чужбина. Без пари - това е решението на музейния съвет", казва г-н Миленов, бивш командир на танков батальон. Научната дейност на
Най-сериозният проблем на музея остава борбата с корозията на външната експозиция - подредените на двора под открито небе самолет, оръдия, танкове, влекачи, катюши и конски впрягове. Днес те се поддържат с ентусиазма на историците, пазачите, пожарникаря.
Ръждата обаче не е заплаха за други експозиции като тази в музея "Земята и хората". Тя стои малко скучновата. Може би защото големите късове скали, в които блещукат разноцветни минерали и скъпоценни камъни, могат да заинтригуват само тесни специалисти в областта на геологията и минералогията. Безинтересно подредените експонати в зацапаните витрини привличат вниманието на посетителя единствено със сложните си имена, следвани от още по-сложни химически формули, представящи строежа им - малахит Cu2(CO3)(OH), апатит Ca5(F2OH)(PO4)4.
Дори екзотичните места, където са открити част от експонатите като Мозамбик, Сарагоса и Бразилия, обаче не могат да задържат за дълго вниманието на няколко ученички-средношколки, които се разхождат между "камъните" и изглеждат повече като случайно попаднали на "скучното място", отколкото като заинтригувани от това, което разглеждат. "Дали тия работи могат да се пипат", чуди се една от девойките. "Не пипай", отговаря някъде от далечината възрастна дама с очила, която опровергава впечатлението, че в музея няма нито един служител.
Цените на билетите в музея "Земята и хората" варират между 40 и 80 стотинки. За беседи се плаща отделно - по 3 лева за беседа на български и по 5 за беседа на чужд език. Една от служителките в "Земята и хората" обяснява, че най-голяма посещаемост на музея има по време на коледните и великденските празници, когато измежду огромните скални късове и витрините се разполагат щандове със скъпоценни камъни и минерали, които човек може да си купи. "Правят се и разни изложения, като например изложението на частните училища миналата година, които привличат още посетители", допълва своя разказ дамата.
Често се случва да казваме за нещо остаряло, вехто, старомодно "това е за музея". Утехата е, че музеи ще има вечно - докато има минало и докато има спомени.
Новите дрехи на сините
Премиерът Иван Костов, финансовият министър Муравей Радев и новоизбраният шеф на бюджетната комисия в парламента Христо Христов се появиха в абсолютно еднакви дрехи на икономическия форум в НДК миналия понеделник. "Униформата" на тримата включваше черен костюм, бяла риза и тъмночервена вратовръзка. По-наблюдателни чиновници коментираха, че бившият манекен Христов, който е известен с верността си към премиера, гледа да го следва и в маниера на обличане. Съвпадението с избора на финансовия министър Муравей Радев обаче по-скоро подсказва, че някой услужлив чиновник централизирано снабдява сините политици с изискани облекла. Прави впечатление, че финансовите корифеи предпочитат носенето на вносни материи вместо костюмите родно производство, с които масово се обличат повечето от депутатите от провинцията. Изключения от това правило, разбира се, има. Пониженият неотдавна в партийната йерархия Йордан Цонев е страстен почитател на Нино Черути. Друг негов колега пък - действащ председател на парламентарна комисия, въпреки че също е родом от провинцията, е известен с това, че пазарува обувките си от чужбина.
Диалектика
Еротичен привкус опита да внесе председателят на Българската търговско-промишлена палата
Любимият на повечето български пенсионерки актьор от сериала "Дързост и красота"
Първата коледна елха в София светна под прозорците на кмета
Съдебният спор между
Фатална грешка направи
Нюзрумът на BTV в ритъма на "Ела, ела"
Новата песен на Слави Трифонов вече е абсолютен хит... в нюзрума на BTV. С това впечатление би останал всеки, ако дочуе как репортери и редактори в частната медиа си припяват най-свежото изпълнение от репертоара на гологлавия водещ. Всъщност всеки щеше да тактува в същия ритъм, ако няколко седмици поред слушаше по цял ден репетициите за "Шоуто на Слави Трифонов". Непълната стена, която разделя новинарското и студиото на talk show, и няколко отворени врати са причина за задължителния музикален фон в нюзрума на частната телевизия. Някои от изпълненията на "Ку-ку бенд" пък карат репортерите да се чувстват като съседи на ресторант "Биад". Журналистите, "репетирали" дни наред, притичваха от време на време в студиото по време на записа на първото предаване, за да се уверят, че всичко върви по сценарий.
На живо дебютът на шоуто наблюдаваха част от родителите на "Ку-ку"- идеята - Петър Курумбашев и Любен Дилов-син (отдали се сега на политически страсти), завърналият се към репортерстване Евтим Милошев. Сред журналистите и приятелите, окупирали 90-те места и стълбите, бяха ревиZorro Емил Димитров, Къци Вапцаров, волейболистът Любо Ганев, актьорът Стефан Рядков, майката и любимата на Слави. Сред скъпите гости се отличаваше и рекламният бос Красимир Гергов. Спряганият за шеф в сянка на телевизията бизнесмен изгледа първото предаване в компанията на сърбина Ненад Лозович, шеф на рекламната агенция S Team Ideas Group. От първия ред ръкопляскаха изпълнителният директор Албърт Парсънс и station manager на BTV Светлана Василева.
Искам само да рисувам
Вера Панчева за боите и текстила на живота
Ива РУДНИКОВА
"Ще запиша пет магарета, една мишка, тези таралежи и три големи пилета. А биволи? " - "Биволи ще донеса."
Това не е сцена на пазарлък от селскостопанско тържище. Диалогът е между един автор на фигури от дърво и Вера Панчева - собственик на галерия "Тунела". Животните са издялани от корени и Вера ги записва в една тетрадка. Сред безчет фигурки, сребърна бижутерия, картини, копия на икони, керамика, текстил само няколко работи са дело на Вера - "рисуваната коприна и продаваемите ми работи" - останалото е на нейни колеги. "Това е по-скоро сувенирен магазин за уникати. Взимам неща, които невинаги харесвам - налага се да се съобразявам с пазара. Галерията е друго нещо. " По строго речниково определение галерия е място, където се излагат картини. Модерната световна практика допълва дефиницията и с изискването една галерия да бъде посветена на някаква концепция, стил в изобразителното изкуство.
От друга страна, галерия има и в рудниците - дългият и осветен коридор. Тунел.
"Тунела" се намира на бул. "Христо Ботев". Затиснатото от два сградни мастодонта пространство преди е било проветрива цепнатина между тях, затапена и оживяла преди три години по идея на Вера Панчева. В момента единственото течение е... модно - идва от няколкото по-сериозни творби на млади артисти. Уютното място има само един проблем: не би могло да приеме сумист.
"Предложиха ми това място по роднински. Баща ми има архитектурна фирма и разрешение за търговия с произведения на изкуството. Продадохме една гарсониера, направих ремонта, сложих касов апарат, плащам наем и данъци. Неотдавна се оказа, че три години пребивавам тук незаконно, защото собствениците не са узаконили това междусградово пространство като помещение. Беше такава дупка... Слагали сме тавани, всичко наново", разказва Вера. С принос към префасонирането на нищото в интересен и чист магазин са цяла бригада съученици и приятели на по-голямата й дъщеря - Лили (малката е на 9 - Бина).
Вера Панчева е на 42. Художник. Често нарича себе си текстилка - завършила е Текстилния техникум и след това специалност "Текстил" в Художествената академия при Марин Върбанов. Помните ли "Руен" - трикотажния диктатор на мода от недалечното минало? Вера е била моделиер там, но за малко, две-три години. Като месторабота в биографията си има и "Туристпроект". "Дразнеше ме това, че не работех. Само се местехме от кафене в кафене. Хубаво е, когато човек вижда резултата от своята работа. Затова работата в галерията ме радва. Аз не съм я направила, за да печеля, но ако и оцеляването става все по-трудно, ще трябва да помисля за нещо друго."
"А навремето продавах на "Кристал" рисувани великденски яйца. Баща ми ме показваше гордо на колегите си. Аз си тренирах нервите - да видя дали ще мога да стоя на едно място, да продавам."
Преди години Вера Панчева приела да замести временно артпреподаватели и така учи на рисуване децата на дипломатите и преподава текстил на "зелените" в Приложното училище. "И през всичкото това време работех на свободна практика - рисувах, правех текстил. Давах разни неща по галерии. Веднъж участвах във форум "Българска мода", после правих две изложби облекло. Не се получи. За да се занимаваш с мода в България, трябват много пари и връзки..."
В галерията влиза прошарен мъж. "Имате ли нужда от помощ, нещо да ви покажа", пита Вера. Клиентът търси рамка за картина. Има. Италиански, няколко размера. Той иска българска, позлатена, не намира и си тръгва.
"Преди три години, когато започнах, галерията вървеше. Сега става по-зле, въпреки че мястото е разработено, клиентите го научиха, вече ме познават. Хората нямат възможност за странични разходи. Дори когато избират подарък, гледат да е нещо практично. А на мен ми е трудно, защото не съм търговец, не обичам да продавам... е, обичам да купувам като всяка жена", смее се Вера на неочаквания завършек на това признание. "Тези, които имат пари, не влизат в галерии, а ако влязат, търсят известни, непрекъснато споменавани, наложени автори."
(Тук се сещам за репликата на един приятел, който каза, че едва ли е далеч моментът, когато кафето в скъпите сладкарници ще се сервира придружено с малки пластики на Ставри Калинов. И като човек със срамно ниска грамотност в ръчното изкуство признавам, че не съм сигурна дали той не каза Георги Чапкънов. Или май беше Вежди Рашидов? Не си спомням. Тези имена за мен са еднакво известни като марка и еднакво непознати като творчество. Невежеството ми си е чист скандал. Затова не го споделям с Вера Панчева.)
Вера казва, че има много качествени автори, за които не четем във вестниците и не ги виждаме по телевизията. Обаче се е убедила в медийното "законодателство". И разказва историята с един художник, който направил изложба с реалистични, относително комерсиални творби в известна столична галерия. Нищо. Никакви продажби. След това във в. "Пари" излязъл текст, посветен на него и работата му. "След като го чуха по радиото и го прочетоха във вестника, хора, които го познават от 10 години, започнаха да го купуват. Защото не разбират."
"Тунела" има редовни клиенти - харесват атмосферата, търсят определени неща, тичат за подаръци за рождени дни, водят "подкрепление". Очарова ги това, че могат да намерят всичко - от кич до авангардизъм, дискретно смесено от Вера в артистичния "проход". "Понякога обичам кича, в него има закачка".
Става дума за инсталациите. Нали се сещате... птица върху жица, жица върху птица, някаква конфигурация от предмети и(ли) действие, обединени от висока концепция. "Инсталациите са нещо, което се прави и разрушава. Българите като практична и земна нация, общо взето, не ги разбираме и се дразним. Като че ли не сме стигнали до нуждата от подобен интелектуален гъдел. Самата действителност не отговаря на насилствената интелектуализация в изкуството. Не можем да си надживеем проблемите. Като че ли инсталацията не отговаря на живота в България, чужда е като начин на мислене и изразяване. Имитация... " А в Швеция например си падат по инсталациите. Дори имало един гост-инсталатор тук, който разкарвал голи шведки със свещи по ул. "Шипка". Вера харесва Станислав Памукчиев и Надя Ляхова - "при тях е естествено, осмислено, не е напън да си интересен, да те забележат, то идва само".
На "текстилката" й липсва всякаква агресия. Тя иска само да продължи да бъде художник, без да й се налага да е търговец, PR-специалист, счетоводител. Или, както често се случва - психотерапевт. За много нейни приятели и клиенти Вера е "светлината в "Тунела" - някой, който е винаги на разположение, за да ги изслуша и утеши. Ясно е, че това понякога натоварва, но Вера не се оплаква. А, хрумва й нещо от времето, когато поради работата на баща й семейството живеело в Тунис. "Един тунизиец, който беше идвал тук, ми каза, че българите са много тъжен народ. Аз тогава си помислих, че това е ПРОВОКАЦИЯ. " Вера вече не се шегува, ами простичко формулира наблюденията си: "Наистина сме тъжни. И не можем да си планираме живота, тоест средата ни е откраднала минималната сигурност, че можем да си планираме живота."
"Аз съм доволна от това, с което се занимавам. То отговаря на моята степен на развитие. Най-важното: искрена съм в нещата, които правя - не ги правя, за да се харесат на другите. Чувствам се успяла, защото не съм правила компромиси със себе си. В тази безумна ситуация, в която всички се намираме, съм постигнала част от идеите, които имах за себе си. Боря се. Не се оставям да ме смачка някой или действителността въoбще. Никога не съм правила компромис с моята същност - като не ми харесваше някъде, просто се местех. Без скандали. Баща ми беше страхотен архитект, с връзки, и никога не ме е назначил на работа, а аз продавах яйца на "Кристал". Не съм правила нищо, което не ми е харесвало. Ето, доказах си, че мога да организирам, да се занимавам със счетоводство... Хората вече са толкова уморени и затрупани от проблеми. Вече не давам на просяци."
Вера говори и се сеща за съвсем прясна история. Пред "Александър Невски". Среща един дядо с две внучета. Просяци, окъсани, целите в дрипи. "Хареса ми като излъчване, започнах да ровя за пари. Търся, бъркам, не намирам. А той в това време ме успокоява: "Не се притенявай, ще падне Шенген."
Това е Вера. Рисува, но не слага нещата в рамки. Обича жълти рози. Все още търси начин да гледа отново филма "Лабиринт" с Дейвид Бауи. От него помни и през тъжен смях разказва една сцена: когато джуджето се отдалечава от героинята, а тя го моли да се върне, защото й е приятел и не може да я остави сама, иначе не е честно. "Кой казва, че трябва да е честно", пита джуджето. "Никой! Животът не е непременно честен", съгласява се Вера извън сценария.
Когато се натъкне в списание на тест "Успял човек ли сте", Вера леко се усмихва, защото знае своя резултат от години. Тя е успяла да стане добра приятелка на двете си прекрасни дъщери. Успяла е да осъществи част от плановете си. И е успяла да запази част от мечтите си за бъдещето.
"Дързост и красота" се разигра в парламента
Вестник зове депутат да прави любов с репортерки, а не война
Алексей ЛАЗАРОВ от София
В разноцветната мъгла на родния политически сапунен сериал миналата седмица се разигра сладникав епизод с журналисти и депутат.
Той започна във вторник, когато "Дарик" радио съобщи, че синият народен представител и член на Националния изпълнителен съвет на СДС Никола Николов е заплашил няколко репортери от централни всекидневници със саморазправа. Според вече националната медиа личната цел в живота на политика била да отстрани от поста й в "24 часа" журналистката, която отразява управляващата партия. Главите на репортерите от "Труд", "Монитор" и "Стандарт" пък щели да хвърчат. Както се разбира от дописка на следващия ден в "Стандарт", изявлението било направено преди две седмици на една от традиционните сбирки на "група депутати, известна като "Агнешки главички". От друг всекидневник - "Монитор", става ясно, че името на групата идва не от друго, а от факта, че народните представители от СДС Красимир Каменов, Николай Сгурев и Панайот Ляков се събирали заедно с Николов да ядат агнешки главички в ресторанта на Централния кооперативен съюз на ул. "Раковски" в София. Според източниците на радио "Дарик" след тези закани политикът се обадил на шефката на синия пресцентър с молбата да поиска от "24 часа" репортерката, която отразява работата на СДС, да бъде натоварена с други задължения. "Никой не може да си позволи кадруване нито в национални, нито в частни медии", коментира по този повод началничката на пресцентъра на СДС.
