Топмагистрати свикаха "другарски съд" срещу Брюксел
Висшият съдебен съвет възропта срещу евродоклада за дейността на третата власт
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
"Няма осъден магистрат за корупция, затова е нередно да се говори за такива неща в съдебната система. При всяко дело има поне една недоволна страна, която обикновено твърди, че съдията е бил купен. " Миналата сряда Висшият съдебен съвет (ВСС), който е върховният кадрови орган на правораздаването, публично заклейми повечето упреци на Европейската комисия към функционирането на българската съдебна система. Магистратите се срещнаха последователно с премиера Иван Костов, който дойде на крака при съдебните кадровици, и с депутатите от Съвета по европейска интеграция, които за първи път се сетиха, че съществува и трета власт. "Магистратите май не са много съгласни с голяма част от констатациите в доклада на Европейската комисия", обяви призна и министър-председателят след срещата си с ВСС, но не пожела да уточни за какво точно става въпрос. Всъщност членовете на съвета предпочетоха да обвиняват наблюдателите на Брюксел в некомпетентност, а депутатът от БСП Любен Корнезов им даде едно рамо, като определи някои от забележките като "неточности, граничещи с невежество". Едно от малкото неща в доклада, което срещна разбиране сред магистратите, беше частта, която касае недостатъчното финансиране на съдебната система. "Част от нещата са верни. Бюджетът на съдебната система не само че не е увеличен, но е намален. За да има ръст на заплатите, трябва да орежем от други неща. Седемдесет на сто от парите в съдебната власт отиват за заплати. За парламента този процент е 30 на сто, за правосъдното министерство - 40", обяви председателят на Върховния административен съд Владислав Славов, според който "няма чуваемост на нашите проблеми". "Когато говорим за независимост на магистратите, трябва да имаме предвид, че най-страшна е икономическата зависимост", подкрепи го колежката му от Върховния касационен съд Любка Илиева.
Извън материално-техническата страна на правораздаването обаче магистратите предпочетоха да останат в "глуха защита" и да прехвърлят топката - както към законодателната и изпълнителната власт, така и помежду си. Владислав Славов се оплака как "не се търсят магистрати в законодателния процес" и натопи своите колеги от Върховния касационен съд, където "11 000 дела чакат решения с години". Колежката му Любка Илиева върна топката, като предложи, че "доста дела трябва да бъдат свалени от касационна подсъдност", тоест да не минават на три инстанции. За главния прокурор Филчев целият разговор за проблемите на съдебната система беше безкрайно отегчителен. Два часа той предпочете да мълчи. Обвинител номер едно нервно потропваше с крак, демонстративно си гледаше часовника и накрая изскочи от парламента като добре натегната пружина... Всъщност магистратите не отрекоха конкретно почти никое от обвиненията, а предпочетоха назидателно да размахват пръст. Отново се чуха традиционните оправдания на хората от съдебната власт, че "не трябва само да прилагаме закона, дори той да е лош, и не можем да направим нищо повече". Оправданието на тема "корупция в съдебната система" беше твърде цинично, тъй като именно Висшият съдебен съвет е единственият орган, който може да образува дисциплинарно дело срещу магистрат или да разреши следствие срещу него. Дежурното измъкване в този случай е, че само главният прокурор може да предложи сваляне на имунитет, а той не го прави. Всъщност Никола Филчев все пак е искал да разследва магистрати, макар и само два пъти през своя двегодишен мандат. Тогава ВСС не му разреши. Независимо дали двете искания са били основателни, фактите ясно говорят за едно нещо - системата за търсене на отговорност от магистратите не работи. Изглежда, съдебната власт не може или не желае се прочисти от своята мърша. А дали има корупция в системата на правораздаването - това най-ясно може да каже всеки, който се е опитвал да потърси услугите на фирменото отделение в някой окръжен съд.
Всъщност както членовете на ВСС, така и депутатите с юридическо образование са доста наясно с проблемите в съдебната власт. Въпреки шумния публичен ропот от лагера на Темида докладът на еврокомисията е добре дошъл за магистратите. По-предприемчивите от тях няма да пропуснат възможността да "осребрят" неблагоприятното положение за страната ни. Хората с лидерски позиции в съдебната система са абсолютно наясно, че без действаща трета власт България със сигурност ще си остане в сивата зона отвъд шенгенската стена. А ако магистратите решат да не се реформират, никой не може да ги принуди. Освен това нека не забравяме, че отлагането е техният коронен номер. В крайна сметка те могат да почакат, докато дойдат по-сговорчиви политици. Нали са несменяеми... Netscape 6 чакането не си струваше
Георги Пaринов*
Тихичкото шушукане "Нетскейп, Нетскейп!! " през октомври започна малко по малко да се превръща в голям и въодушевен призив "Обърнете му внимание, това е браузърът! " Логично е човек да предприеме нещо с оглед необходимостта да стои на гребена на вълната в мрежата. А и ако сега някогашните фенове на Netscape (като мен) не възвърнат доверието си в продукта, кога въобще може да се случи това?
Твърдо решен да възвръщам доверието си в Netscape, веднага след като официалната версия бе обявена, се разходих до netscape.com/browsers/6, предубеден, че се захващам с нещо сериозно. Споменът Netscape Communicator 4.7x, зад който любезно се крие вече допотопният Navigator 4.08 и куп непотребни екстри като Netscape Radio, Netscape Shopping Button, Netscape Search, Netscape AOL instant messenger, Netscape Winamp (отдавна инсталиран) и Netscape Flash player 4, простете - Macromedia, ми убиваше донякъде чистото желание.
Дотук с претръпването. Личи си, че Netscape 6 е нов, свеж старт. Личи си, че в пренаписването му е обръщано внимание. Инсталационният файл на новия браузър е около 250k (изтегля се за 2 минути при добра връзка) и представлява един съвсем добре познат Wizard, който стъпка по стъпка създава у потребителя психическата нагласа, че предстоят още 24М (двадесет и четири мегабайта) за изтегляне, преди щастливо да напише първия си URL. Конкретно аз съм си в офиса, радвам се на скорост и въпреки това решавам да не инсталирам всичко, а да се съсредоточа върху най-прехваленото - Netscape Navigator и прословутия GECKO енджин, поддържащ по-пълно DOM, RDF, CSS-1, HTML4 и XML, отколкото вече съм свикнал. С няколко клика и доброволно отказване от "скромните" 7Mb за Sun Java 2 (така или иначе не понасям аплети) свеждам браузъра до малко над 10 Mb.
Дребните разочарования започват веднага след инсталацията, която (да не повярваш) не пожела да рестартира компютъра ми. Последното направих сам и за всеки случай. Началният екран на NS6 е приятен за окото, за жалост той се появява двадесетина секунди преди основния прозорец на браузъра да се покаже в удобен за използване вид. NS6 глътна 10Mb памет и показа home.netscape.com в претрупана комбинация с включения отляво My Sidebar. Приемам това като стандартни неща, които е необходимо да се премахнат, както винаги се случва, когато инсталирам Internet Explorer изоснови. Няколко стратегически изключвания на опции от менюто View и външният вид на Navigator 6 почти достигна изчистения ми MSIE, като изключим факта, че новата Modern визуална схема на NS6 не се връзваше въобще с цялостния изглед на системата ми. Netscape Themes решават проблема, на официалния сайт намерих няколко теми, една от които свърши чудесна работа. Въпросните теми се инсталират с едно щракване на мишката, което е плюс. Не е ясно все пак защо на тях се поставя толкова голям акцент, след като подобните екстри за Neoplanet и MSIE понастоящем наброяват около 600.
Gecko - рендърингът - двигателят на Netscape 6 (начинът, по който зарежда картинките), носи свежест. Бърз и динамичен, може би малко по-бърз, от този на MSIE, но за съжаление некоректен. След като повечето сериозни сайтове разпознават автоматично браузъра и показват оптимизирани според версията страници, единственият начин да се направи обективен тест на Gecko е, като се разглеждат страници, които въобще не са оптимизирани за конкретен браузър. На тях Gecko се дъни отчайващо. По-лошо, Navigator 6 не върви задоволително дори и на чист код (страници без web програмиране), който Navigator 4 показва безпроблемно. Грижите продължават с поддръжката на HTML-формати и прикачени към тях JavaScript функции - на повечето страници те просто не работят. Баналната вече разлика в размерите на полета за въвеждане на текст между Internet Explorer и Netscape ще продължава да обтяга нервите на уебразработчиците. Потребителите пък ще намерят притеснителен в началото факта, че всеки нов прозорец на NS6 е точно с размерите и на същата позиция на стария, от който се отваря. Трудно се усеща дали един хиперлинк е отворил нов прозорец, или всичко се развива в същия. Няма информация с кой файл се занимава браузърът в даден момент, преди да завърши цялостното зареждане. Разпечатването на страници страда от бъгове. Липсват толкова прости неща като стандартния right-click на места, където е най-необходим (например във View >Page Source). Не на последно място, NS6 е конфигуриран по подразбиране да попълва автоматично форми, да пази пароли и всичко, което един потребител не би желал, ако компютърът му не се използва единствено и само от него.
My Sidebar (иновация на нетскейп за персонализиране на браузъра) по подразбиране държи купчина непотребни за обикновения потребител неща като въпрос на деня от сорта на Is the election over, политически новини от САЩ, борсови индекси, Buddy List, който странно защо никога не успява да се зареди. Изненадващо, What's related работи! В общи линии остава огромна нужда от настройка, ако потребителят иска да види във My Sidebar нещо полезно. Освен това заема ценно място.
Не успях да предотвратя инсталацията на Netscape Composer (програмата на Netscape за правене на сайтове). А исках, защото никога не съм бил доволен от това с какво пълни HTML кода ми. Въпреки многото подобрения, Composer продължава да вмъква странни HTML-тагове, както , и да носи грижи с пълните пътища към елементите на една страница (най-вече изображения). Погледът ми върху Composer продължи точно 15 минути и едва ли някога ще го предпочета пред чистия Notepad.
С четири часа изгубено време, 150 Mb swap-файл и солидна доза разочарование приключи опитът ми да се върна към Netscape Navigator. Повечето родни интернет-юзъри няма да намерят нищо революционно или поне интересно в новия и прехвален Netscape 6. Linux-потребителите ще са щастливи с новата версия, при тях Navigator няма особена алтернатива. Но Internet Explorer и без това е интегриран в стария ми Windows 98. Аз лично не виждам причини да предпочета бавен, зареждащ се половин минута и все още пълен с грешки браузър. Ще изчакам още.
Троянските коне
Поредната заплаха в интернет
Александър Иванчев
Почти всеки компютърен потребител, независимо от това колко напреднал е, рано или късно се сблъсква с вирусите. В отминалите времена на MS-DOS вируси като 1963, DIR II и One Half будеха тих ужас у значителен брой пострадали хора. С навлизането на интернет и миграцията към Microsoft Windows една друга разновидност на компютърните зарази се превърна в не по-малка заплаха за хората, свързани в интернет - т.нар. троянски коне, или просто трояни.
Троянските коне са софтуер, който се разпространява и функционира като всеки друг вирус и всеки програмен продукт - чрез физически носител (дискета, компактдиск), или по електронен път - e-mail, програма, получена или свалена от интернет.
Интернет-трояните съдържат в себе си и хакерски аспект - т.е. позволяват на други, злонамерени потребители на интернет частичен или пълен контрол над вашия личен компютър. Именно този аспект ги прави в определен смисъл значително по-опасни от традиционните вируси, които обикновено следват модел на поведение, предварително зададен от автора. Добилите популярност през изминалите 1-2 години троянски коне NetBus и Back Orifice например дават пълен контрол над машината ви на злонамерени потребители, като им предоставят възможност за пряка намеса, в някои случаи дори по-голяма от тази на средностатистическия потребител на Windows.
Активирането на троянски кон става чрез изпълнението на сървърната му програмна част (тази, която се инсталира на машината ви и позволява на други лица достъп до нея). Освен чрез умишленото й инсталиране от злонамерено лице с пряк достъп до компютъра ви най-често заразяването става в резултат на стартирането на програма, получена като attachment към e-mail, програма, свалена от интернет или изпратена като файл по многобройните чат-програми (IRC, ICQ, MSN/AOL Messanger и др.). Обикновено самият троян е част от някаква друга, на пръв поглед безобидна програма. Друга техника е използването на подразбиращия се модел на поведение на Windows 95/98, който не ви показва разширението на получения файл. Да речем Picture.JPG би бил показан само като Picture и поради тази причина Picture.JPG.EXE (изпълним файл) в средата на Windows би се появил като Picture.JPG, но само ако във самия Windows е зададено да не се вижда разширението на файловете. Дори и като Picture.JPG иконата на файла ще бъде както на *.exe файловете и само невниманието може да ви доведе до грешка. Подобно недоглеждане в името на получения файл би било напълно достатъчно да станете жертва на недобросъвестни потребители, които получават контрол върху компютъра ви.
Самият троянски кон сам по себе си има минимален ефект върху функционирането на PC-то. Но веднъж инсталиран и стартиран, на всеки потребител, притежател на клиентската (командна част) на съответния троян, му е известен вашият IP-адрес (компютър, свързан към мрежата, има такъв уникален адрес). Той придобива възможността да изтрива, създава, променя и разглежда вашите файлове, да подслушва това, което въвеждате от клавиатурата, да рестартира и спира компютъра ви и какво ли още не. Поради неизброимия обхват от възможно пълно нарушаване на сигурността на компютъра и достъпа на други лица до потенциално лична или конфиденциална информация троянските коне са една от най-големите опасности за личната информация и софтуера. Всяко едно странно за ежедневната ви работа явление като нестандартни съобщения, отваряне и затваряне на приложения и др. може да бъде индикатор за потенциална зараза.
Въпреки че е възможно ръчното премахване на троянските коне, това все пак изисква значителни познания в сферата на функционирането на Windows и приложенията по модела клиент/сървър. Затова е и препоръчително да ползвате специализираните антивирусни програми, в които е заложен конкретният принцип за премахване на различните разновидности на троянските коне. Трябва да имате предвид, че не можете просто да инсталирате даден анти-вирусен пакет и да забравите за него - поради постоянното появяване на нови вируси и техни разновидности следва да обновявате файловете му, които пряко описват откриваемите вируси и методиките за тяхното отстраняване. Широко ползвани антивирусни пакети са Norton AntiVirus (комерсиален, за информация вижте http://www.symantec.com), а ако не ви се инвестират средства, един не по-малко добър избор е небезизвестният F-PROT, с който можете да се сдобиете от .
Грешки учат е-търговците на успех
Виктория Давидова
В джунглата на дотком-компаниите никое племе не е попадало на повече капани от е-търговците на дребно. Тази година отбеляза края на обещаващи огромни печалби бизнесинициативи като и Toysmart.com. Други като Furniture.com и Hardware.com успяха да избегнат фалита с цената на много съкращения на персонала и свиване на дейността. В неизследваните територии на електронния бизнес се работеше по метода на опита и грешките. Проблемът беше в това, че никой не забелязваше грешките на останалите заради нерационалната надежда, че с него те няма да се случат. Както във всяка джунгла, оцеляха най-опитните и тези, които се учиха от тях.
Скот Галоуей, мениджър на две от най-застрашените видове фирми - бизнесинкубатор и компания за онлайн търговия на дребно, с право може да се нарече последовател на интернетните тори (популярно наименование на консервативната политическа партия във Великобритания). Точно тази негова консервативност в правенето на търговия не само го поставя в списъка на оцелелите, но и на малцината успели. "Аз съм във B2C-бизнеса, отгоре на всичко имам наглостта да го финансирам със средства от собствен инкубатор. По-лошо от това не може да бъде", коментира Галоуей пред списание Business 2.0. Компанията на Галоуей Gold Violin продава подаръци на твърде заетите да пазаруват традиционно мениджъри от поколението на бейбибумърите. Галоуей счита себе си за обикновен търговец и точно в това се състои успехът му.
Според него всички дотком-компании правят три основни грешки. На първо място те влагат твърде много средства в традиционния маркетинг, за да привличат клиенти. За Галоуей въпросът да накараш един потребител да посети уебстраницата ти е само едната страна на медала. По-важно е да се инвестира в това да го задържиш, като го обслужиш качествено и го накараш да се върне отново при теб. В крайна сметка, въпреки че на теория една уебстраница е достъпна от всяка точка на света, това не означава, че трябва да се подхранва заблуждението, че човек има едва ли не милиони потенциални клиенти. Стратегическа роля има определянето на целева група и маркетинговите похвати трябва да са насочени специално към нея. Продуктът, цената и времето за доставка трябва да отговарят на възможностите и изискванията на точно тази група потребители.
Втората грешка идва от заблудата, че щом бизнесът ти е в интернет, не е нужно да предоставяш услуги извън мрежата, като например поддържането на център, в който клиентът може да се обади по телефона, да поиска допълнителни разяснения за продукта или просто да потвърди доставката. Според Галоуей това е идеална възможност за осъществяване на по-личен контакт с клиента, което създава сигурност в потребителя.
Третата грешка е неподходящото ценообразуване и ценова политика. Вярно е, че търговията по интернет намалява част от разходите по поддържането на търговска площ например. Много е-търговци обаче бързат да предложат твърде ниски цени, като забравят, че така много лесно ще останат без достатъчно приходи за оборотен капитал. Големи компании, като Procter and Gamble например, могат да си позволят експерименти в тази посока, защото дори и при загуба в интернет те могат да се финансират от другите си дейности. Но за новосъздадена компания трябва много внимателно да се определи балансът между примамливата цена и нуждата от капитал.
За успеха на стратегията на Галоуей най-убедително говори фактът, че фонд на Голдман Сакс и Маверон е вложил наскоро в компанията му 15 милиона долара. И всичко това във време, когато инвеститорите отказват да финансират B2C-бизнеса и скептиците прогнозират края на тази търговия.
Amazon.com
Александър Николов е една от водещите и най-интересни интернет-компании, а цените на акциите й за последните години направиха огромни скокове и в двете посоки.
След като първо тръгна от "нищото", цената на една акция се качи до $113 (преди година), след което последва рязък спад и котировките на компанията стигнаха близо до $20. Причините са много, основната е, че търговският модел на компанията е "сбъркан" и това най-сетне се разбра. Бизнесмоделът на компанията е базиран на големите отстъпки за клиента при всяка покупка. Тези отстъпки обаче са толкова големи, че дори не покриват разходите на Аmazon.com. Затова и компанията от нейното създаване работи само на загуба, която при това непрекъснато расте. Някои специалисти дори прогнозираха скорошния й фалит. Въпреки това по отношение на логистиката и доставките на стоките до крайния клиент, Амазон си остава пример за много добра B2C-търговия. Amazon.com, Inc. се занимава с on-line-търговия на дребно, като предлага книги, аудио- и видеокасети и дискове, играчки, електроника, софтуер и домашни потреби. За деветте месеца от началото на годината до 30 септември приходите се увеличиха с 86%, достигайки 1.79 млрд. долара. В същото време е реализирана чиста загуба в размер на 866 млн. долара, доста по-голяма от загубата през предишния отчетен период - 397 млн. долара.
Графиката ясно показва негативната тенденция за акциите на фирмата през последната една година. И ако шефът на компанията Джефри Безос нарича спада просто "голямо колебание на цените", то за инвеститорите това едва ли е така. Страховете, че акциите могат да започнат да струват по 5-10 долара, са основателни. Трендът е силно низходящ и докато цените са под 40 долара, натискът надолу ще бъде силен.
През миналата седмица Amazon.com обяви старта на нова услуга, свързана с продажбата на безжични телефони. Предвижда се клиентите на новата услуга да получават пълна и детайлна информация за типовете мобилни телефони и за условията, които предлагат големите американски оператори като AT&T, Wireless и др. Следвайки установената си традиция, компанията предлага значителни отстъпки по случай откриването на новата услуга и предстоящите празници.
В края на миналия месец Amazon.com навлезе и на японския пазар, като откри сайт на японски език. Като начало там се предлагат над 1.7 млн. заглавия на японски и английски език.
В очакване на безжичните вируси
Нели Белчева
С увеличаване популярността на безжичните устройства и разширяване на техните възможности все по-сложен става проблемът с гарантиране на тяхната сигурност. Компаниите, които създават антивирусни програми, са изправени пред сериозни предизвикателства заради ограничения капацитет на връзката и обема на паметта на мобилните телефони, джобните компютри и пейджърите.
Преди два месеца жертва на вируси стана операционната система на Palm. Единият от тях, наречен Liberty Crack, има потенциал да изтрие всички файлове в джобния компютър. За по-опасен се счита Phage, който изпълва екрана със сиво поле, прекъсва текущата програма и се копира в други програми на устройството. Phage се приема за безжичен вирус, защото може да се предава чрез инфрачервена връзка към друг компютър.
Една от водещите компании в областта на антивирусни продукти Network Associates обяви в началото на ноември създаването на VirusScan Wireless софтуер, предназначен за мобилни телефони и джобни устройства (PDA - Personal Digital Assistant) като допълнение към вече съществуващ пакет програми за защита на безжични връзки. Продуктът работи на операционните системи Palm OS, Windows CE и тази за мобилни телефони EPOC. Софтуерът не е базиран на самото устройство, а на персоналния компютър, който се използва за синхронизиране на данните и файловете. Проверяването за вируси се извършва в процеса на синхронизацията. Този продукт е предназначен главно да предпазва корпоративните мрежи от вируси, които служителите пренасят чрез служебните си PDA. Той обаче не защитава потребителите от опасността да заредят вируси чрез интернет или инфрачервените канали за връзки в портативните устройства.
Друг подход към проблема е създаването на програма, която проверява за вече познати вируси (от тип "троянски кон" и "червей") в самото устройство. Такъв е продуктът на калифорнийската фирмата Symantec. Софтуерът е достатъчно компактен - едва 20 килобайта, за да може да се използва от всеки джобен компютър или друго безжично устройство. Подобни са възможностите на Antivirus, създаден от финландската компания F-Secure, който е предназначен за операционната система EPOC и е с обем 60 Кбайта. Принципът на действие на двата продукта е един и същ - вирусът се търси в инсталирана на самото устройство база данни с почерците на известните вируси. Този метод се прилага успешно, тъй като безжичните вируси са все още малко на брой. С увеличаване на тяхната "популярност" обаче (познатите вируси в света на персоналните компютри са около 50 000) използването му ще става все по-неефективно.
Предлага друга компания от Силиконовата долина - Finjan. Вместо да проверява за конкретни вируси, софтуерът търси определени модели на поведение. Ако програма се опитва да изтрие файл или да отвори връзка по мрежата например, софтуерът спира изпълнението й и предупреждава потребителя. Finjan обяви създаването на антивирусни програми на същия принцип, предназначени за Palm и Pocket PC-устройства, които ще се появят на пазара до края на годината.
Компаниите, разработващи антивирусни програми, търсят решение, което да комбинира използваните сега стратегии - да проверява за познати вируси и същевременно да следи за модели на поведение. Доколко такъв софтуер ще може да гарантира сигурността на джобните компютри и мобилните телефони обаче зависи в голяма степен от производителите им. Усложняването на безжичните устройства е причина за по-голямата им уязвимост. Добавянето на нови функции като например използване на e-mail attachments увеличава и възможностите пред създателите на вируси.
"Майкрософт" обжалва решението за разделянето си
Катерина Огнянова
Софтуерният гигант "Майкрософт" поиска от апелативния съд да отмени или върне за доразглеждане решението за разделянето на компанията, издадено от съдия Томас Джаксън. В 150 страници компанията настоява да бъде запазена цяла, като обжалва на основание допуснати грешки в процедурата на взетото през юни решение. Експертите на компанията твърдят, че съдията е проявил пристрастност, и настояват, ако присъдата не бъде отменена, да бъде проведено ново дело с друг съдия.
Адвокатите на "Майкрософт" целенасочено атакуват Джаксън в документите, представени на съда в понеделник, с аргументите, че той няма необходимите познания в областта на антитръстовото законодателство, че е променял правила по средата на процеса, че е приемал като доказателство статии от вестници и списания, които според тях се базират на "неприемливи слухове". Нападки срещу съдията има и заради многото интервюта, които той дава след процеса. Според "Майкрософт" с коментарите си той показва недопустима липса на задължителната за поста му безпристрастност, ако не и откровена нагласа в полза на обвинението. Друг протест срещу съдията е, че той е опорочил делото, като е отхвърлил молбата на ответниците за повече време за представяне на аргументи и им е дал само 60 дни.
Тъй като апелативният съд приема единствено доказателства и факти, които вече са били представени по време на самото дело, аргументите на компанията повтарят тези, изложени по време на процеса. Eдно от основните обвинения бе, че обединяването на Internet Explorer c Windows 95 и 98 е незаконно направено с цел да се разпростре монопол над още един пазар: този на браузърите. "Майкрософт" обаче твърдят, че не могат да контролират цените и не пречат на конкуренцията. America Оn-line, основен конкурент като притежатели на Netscape Communications, са на друго мнение и следващия месец ще се присъединят към компаниите, предали на съда документи в полза на обвинението.
След жалбата прокурорите имат срок до 12-и януари да подадат отговора си. Двете страни няма да се срещат отново в съда до средата на февруари, когато са планирани изслушванията.
Съдебните дела обаче не пречат на Microsoft спокойно да се занимава с развиването на софтуерните си проекти. Тази седмица компанията излезе с нова e-commerce инициатива, наречена dotSmart. Тя е създадена да свързва клиентите им с инструментите, от които имат нужда, за да планират, изградят и управляват бизнес по интернет.
Представен пред света в понеделник, уебсайтът на dotSmart се намира на . На практика "Майкрософт" са реконструирали сайта си за е-търговия, като едновременно са го опростили и разширили, добавяйки над сто нови или преработени страници. Според служителите на компанията сега необходимата информация е много по-лесна за откриване.
Рекламата в интернет
Еленко Еленков, Александър Бойчев
На какво се крепи мрежата? Освен хилядите Cisco-рутъри, през които всеки месец преминават терабайти трафик, винаги има една страна, различна от т.нар. back-end и от заглавните страници на сайтовете. Тя осигурява финансовата подкрепа за повечето сайтове, а оттам и за съществуването им. През далечната 1995 за създаването на комерсиални уебсайтове (които тогава са били пренебрежимо малко на брой) са съществували три варианта - абониране, плащане за всяко посещение и... реклама. И тук, както при закона на Дарвин, оцелява не непременно най-силният, а този, който се адаптира най-добре. Отначало се появяват банерите (платена графична препратка към друг сайт) като приятелска размяна на трафик между сайтовете. По-късно това еволюира до насочена реклама, като вече сме свидетели и на доставяне на рекламата по домовете - а именно регистрационните форми с нашите лични интереси. В бъдеще хибридната същност на мрежата, обединяваща междуличностна и масова комуникация, ще се развие до персонална реклама в глобални размери. Рекламата определено може да се адаптира - поне това сме свикнали да виждаме всеки ден в различните медии. Е, интернет не е по-различна среда от средностатистическата медиa, дори мрежата е хипермедиа, т.е. обединяване на няколко основни източника в едно. Рекламата в интернет също еволюира.
Самото начало на това да ИМА реклама в интернет е някъде към края на 1994, когато през октомври една компания решава да задели 1/3 от страницата си в полза на своя маркетинг партньор. Тази компания е Wired Ventures (сега по-известна като Wired Digital) и според Хънтър Мадсен, един от собствениците, след това пионерският им ход се повтаря от доста фирми. В зародиша си инвестициите в интернет-реклама не могат да бъдат разглеждани като дългосрочни и добре обмислени, тъй като в началото техният таргет (аудиторията, за която са предназначени) е бил пренебрежимо малък, а инвестираните средства - нищожни в сравнение с бюджетите за класическите медии. Банерът като иновация притежава чисто рекламни предимства, които никоя досега създадена среда не може да достигне - представете си реклама, която се вижда от тясно специализирана аудитория по целия свят и не зависи от време на деня, място, нация и атмосферни условия.
Може би затова и банерът си остава най-разпространената форма на интернет-реклама и до днес. На обидно малка площ рекламодателят получава идеална възможност за представяне на свой продукт, услуга или просто затвърждаване на фирменото име. Банерът е отроче на класическите принципи, които предполагат контакт с клиента на принципа "ела и ще видиш", като с напредването на уебуслугите, виждането прераства в "ела и се абонирай" или "ела и купи". Този вид реклама обаче поражда и обратен ефект, подобен на протестите срещу баналността на конвенционалните реклами. Много сайтове, създадени и поддържани от борци за "чистота" на мрежата (уебпуристи - идва от английската дума pure), се борят срещу замърсяването на интернет с досаден и тежък рекламен боклук. Основни доводи на този вид движения са ниската ефективност на банерите и това, че един банер се счита за ефективен едва след като някой кликне върху него. Подобно и на конвенционалната реклама по телевизията например всеки потребител може да смени сайта, както сменя и телевизионния канал, когато нещо го подразни.
Извинение за греховете на създателите на банери е, че те са предвидили недостатъците на възникналата рекламна стратегия още от самото й начало. Докато в повечето печатни издания е прието за стандарт рекламният дял да е около 40 до 60% от площта на страниците, то пространството, което заемат банерите в един уебсайт, може да е максимум 10%. Абсурдно е да съществува например списание, което се разпространява безплатно и делът на рекламата в него да е 10%. Освен това средната цена на страница реклама в списание, което достига до 2 млн. високо образовани потребители е около 100 000 долара (според IAB - Internet Advertising Bureau - www.iab.net). Пак според IAB за 2 млн. показвания в сайта go.com например се заплащат около 40 000 долара, като цената е в зависимост от екстрите - например разположение на сайта, рекламни страници, период от време или брой показвания. Например рекламодателят може да иска неговият банер да стои в главната страница на Yahoo за една седмицата или в секцията Art на същия сайт за 30 000 посещения. Изследванията на университета в Бъркли (www.berkeley.edu) през последната година показват, че на всеки 1000 потребители, по-малко от двама кликат върху банери, а над 45% изобщо не обръщат внимание на този вид реклама. При хората, които използват мрежата като работна среда този процент стига и до 90. Ето защо дори през 1995 г. всеки уеб-"импресарио" отделя дълго време и инвестира много пари за решаването на проблема на бъдещето, наречен банер. Дори и рекламодателите с нюх за приключения трудно биха дали такива суми за толкова графично осакатено изображение - заради връзката в интернет, скъпо - заради високите цени и потенциала на услугата, и неадекватно - заради разбиранията на потребителя.
Днес сме свидетели на хирургията, която претърпява банерът. Единственото нещо, което обединява малкото рекламно gif-че (gif - формат на нискокачествени графични изображения) със стратегиите на днешните големи e-commerce уебсайтове, е желанието за реклама в интернет, въпреки че то вече започва да се измества от директния маркетинг. Точно поради изключително ниската ефективност на банерите, ако все още някой ги прави и използва, то е в случаите, в които рекламодателят се цели към високо платената аудитория и продава наистина скъпи продукти. Едната част - например Saturn като част от General Motors e компания, която е заложила сериозен дял от своите активи в онлайн-реклама. Другата част - това са глобалните промоции на определящ софтуер - Msn Explorer е продуктът, предложен от най-големия рекламодател в интернет - Microsoft. Това потвърждава и теорията за интернет-рекламата, че банерите работят единствено за продукти, за които потребителят е предизвестен. Nike е добре позната фирма, чиято онлайн-стратегия в момента е да се кооперира с неизвестни малки жълти производители на хардуер, като например Saehan. В резултат на това и масирана банер-кампания на nike.com започва да продава серия от mp3-плеъри със спортен дизайн и марката на Nike. Тези хора, които все още използват банери, много често влагат част от парите си и във фирми, чиято основна политика е измислянето на банери и развиването на този вид реклама. Едни от най-големите рекламодатели в интернет, като например Toyota, Polaroid и Hewlett-Packard, използват фирми, които разработват банера като вид изкуство. IVillage например има сериозен екип от автори на текст и аниматори, оптимизатори на картинки и създатели на "легални порнобанери".
Навлизането на Flash позволява изграждането на банер със звук и интерактивност спрямо мишката. Един от реализаторите на такива идеи е компанията KMGI (www.kmgi.com). Нейните банери представляват 15-20 секундни flash-анимации с размера на добре познатите анимирани gif-ове. По този начин може да се каже, че flash-банерите са в състояние да излъчат послание, сравнимо с телевизионен спот. Смята се, че те са наистина в състояние да променят разбирането за уеб-реклама. Компании като Adobe, Macromedia или Lexus вече използват такива банери. Съществуват и други технологии, които развиват първоначалната идея на банера. Компаниите Еnliven.com, Bluestreak.com и Ecdirect.com предлагат интерактивни банери, базирани на java-технологията, използвани от Аmazon, IBM, Citibank и 3M. С тях потребителят може да посещава сайтове или да получава информация, дори без да напуска сайта, на който е разположен. С банери от типа java aplet рекламодателят може да извлече допълнителна информация от потребителя, като тази информация включва подробности като пътя, който изминава мишката, и точното място, където потребителят е кликнал. Много фирми имат правни проблеми именно с тази допълнителна информация, но това е просто част от бизнеса.
Като цяло банерът се изчерпва, въпреки че дори и днес е най-често употребяваният начин за реклама. Анимираната картинка, която хвали даден сайт, еволюира в нови измерения, които включват понятия като "база данни", "потребителски профил" и "директен маркетинг".
Подобно на насоченото предлагане на банери нещата се задълбочават, когато фирмата разработи и система за собствена регистрация на потребителите. Вече за повечето си услуги популярни сайтове от сорта на mp3.com или amazon.com използват собствена система за това. На всеки потребител се изгражда лична база данни с вкусове, пазаруваните продукти и дори с най-често посещавани секции. Оттам нататък голяма част поемат директната реклама към членовете на сайта с т.нар. newsletters, или бюлетини. Това са класически информационни e-mail-съобщения, които съдържат в себе си най-новото за темата, на която са посветени. А личното в случая е, че тази тема е свързана с желанията на потребителя, които той е показал при употребата на сайта. Рекламните newsletters съдържат новини за сайта, от който са изпратени, като в съобщението е включено рекламно послание за закупуване на стока. Може да се каже, че това е една еволюирала форма на spam mail-овете, тъй като липсва натрапчивостта на първообраза, т.е. вие получавате newsletters (бюлетини), които не сте си поръчали и не може да избегнете, но те поне са в сферата на вашите интереси.
Спамът е най-евтината форма на интернет-реклама, като същевременно е и една от най-разпространените. За ежедневието на всеки интернет-потребител това вече е нещо нормално, така че спамът като явление е загубил цвета си. Повечето уебмейлове имат вградени защити за спам-съобщения, така че ефектът от събитието spam като цяло остава спорен и във всички случаи неприятен.
Съвременният голям корпоративен сайт вече не е единствено място, откъдето можеш да си купиш кола на лизинг или да направиш резервация за семейството за по-следващия уикенд. Днес повечето сайтове се опитват да приличат на места, които съответстват на начина на живот на потребителите си. Банерите на Polaroid претендират пред родителите, че с техните снимки децата им ще си повдигнат значително самочувствието, а уолпейпърите на Bang & Olufsen предполагат всеки да придобие естетически дизайн на своя десктоп, докато е в офиса. Sephora.com предполага всяка жена да може да види грима, който си купува, положен върху лицето на Кейт Мос, след това да оцени и да купи нещо толкова абстрактно като "козметика онлайн". PR-агенциите в повечето сайтове вече имат заформени рress-страници, където се предлага всичко, което един журналист може да желае - от висококачествени снимки на продукти до ревюта и сравнения с конкурентни продукти.
Освен бляскавата страна - това, че всеки корпоративен сайт изглежда добре и се прави с много пари, има и друга страна, проблемът на фирмения сайт се корени отново в нуждата от популяризирането му - почти всеки мисли, че е сайт, където можете да гледате часовници. Всъщност, за да се покаже и lifestyle профилът на всеки сайт е необходима... отново реклама. Стратегията с поддържане на корпоративен уебсайт е достатъчно перспективна и ще търпи развитие през следващите години, като целите са в областта на предлаганите услуги от един корпоративен сайт.
Модерната онлайн-реклама съществува и в друга форма - като например промяната (или по-скоро подчиняването) на съдържанието. Има сайтове, които вместо да напаснат рекламата до определена публика, променят съдържанието, като по този начин размиват границите между църква и държава, тоест между реклама и съдържание. Тъжното е, че в този момент повечето търсачки изглеждат така и човек остава с убеждението, че винаги сайтът се опитва да го излъже. А какво става, ако усещането е вярно? Едно просто пускане на търсене по думата "глупости" в altavista връща следния резултат:
В крайна сметка все по-малко хора биха имали вяра на нещо, чиито резултати (или поне част от тях) са продукт на рекламни договори. Освен точно премерените рекламни стратегии, които сме свикнали да виждаме онлайн - например излъчването на части от филма Blair Witch Project 2 събра 100 000 зрители за 2 часа, интернет е идеалното място, където могат да се правят тестове на пазара. Нещо като евъргрийн по отношение на рекламната стратегия е да се правят проби за всякакъв род продукти. Например симпатичен малък сайт, който показва (а понякога и продава) определен продукт. Същият този сайт е свързан с по-голям онлайн-магазин. Ако продуктът се продава, тогава сайтът се закрива и продажбите на по-висока цена започва да реализира по-големият сайт.
От видовете реклама чрез сайт напоследък модерно стана и спонсорството. Различават се два негови нюанса: community sponsoring (спонсорират се сайтове според аудиторията им) и content sponsoring (спонсорират се сайтове според съдържанието им). При спонсоринга се изгражда сайт, който съдържа определена информация - например сайт на кинолозите. Спонсорът/рекламодателят (в случая фирма за кучешка храна) подбира такъв сайт, който е в някаква връзка с неговата дейност. При тази форма на реклама не се използва класически формулирано послание, а информацията за рекламодателя е част от самия сайт. Големият проблем пред тази форма на реклама обаче е във факта, че тя изисква особено големи усилия и инвестиции, защото за разлика от банера, който може да бъде сменен по всяко време, спонсорингът трябва да бъде добре преценен и изпълнен.
Трудно може да се говори за бъдеще или настояще на интернет-рекламата в България. Поради слабата икономическа активност и почти нереалният шанс за онлайн-покупка доскоро смисълът от инвестиции в онлайн-рекламиране бе на практика нулев или се явяваше политика на определени фирми от ИТ-сектора, при които обаче инвестирането на средства в този вид реклама в никакъв случай не бе обосновано с пазарни принципи. С все по-голямото разпространяване на интернет по света естествено се забелязва логичен ефект и върху българското уебпространство. В България все по-често може да се каже, че се печелят пари от интернет. Всяка международна компания, която навлиза на българския пазар, изгражда свой корпоративен сайт. Разбира се, българските варианти са далеч от международните си корпоративни събратя, но при всички положения се полага едно добро начало. Някои български портали, като dir.BG, hit.bg и netinfo.bg, имат възможност за генериране на приходи от даване на рекламна площ, но като цяло българският рекламен пазар се движи с една крачка назад от световния, но при всички случаи се забелязва положителната тенденция за стопяване на разликата и навлизането на повече средства в интернет-рекламата. Много български порно- и mp3-сайтове използват услугите на фирми като DoubleClick.net и по този начин хостват при себе си банери на западни фирми, но това сякаш се явява нещо като нежелано изключение.
В този смисъл може да се обясни и тенденцията към индивидуализиране и персонификация на рекламните послания. Директният маркетинг предполага индивидуален "контакт" с отделния клиент, а интернет е идеална среда за добиване на данни за клиентски профил, таргет-групи, вкусови предпочитания и въздействие на марката например. Затова е ясно, че съществуващите форми ще претърпят еволюция към индивидуализиране и лични профили на всеки потребител на мрежата. Интернет е хибридна медиа, която комбинира характеристики както на масовата, така и на междуличностната комуникация.
Интернет-рекламата по никакъв начин няма да промени традиционната реклама, тя просто е нещо малко по-различно от това. Създаването на нова медиа не измества предишните, просто това създава нов рекламен пазар за нова аудитория от хора.
Програма "Леонардо" финансира професионално обучение в чужбина
Мара ГЕОРГИЕВА
Финансова подкрепа за професионално обучение предлага програма "Леонардо да Винчи" II на Европейския съюз, която ще действа до 2006 г. Бюджетът за България за 2001 г. е 3 108 000 евро. Срокът за изпращане на проекти е до 19 януари 2001 г. Програмата е насочена към всички юридически лица, които се занимават с професионално обучение или се нуждаят от него - предприятия, университети, колежи, училища, техникуми, центрове за преквалификация, научноизследователски организации, органи на властта, държавни и неправителствени организации, социални партньори, местни и регионални управления и организации. Физически лица не могат да кандидатстват за финансиране.
Проектите трябва да бъдат транснационални - необходими са партньори от минимум две страни, участнички в програмата, като поне едната от тях трябва да е членка на ЕС.
Средствата са предназначени само за иновации в сферата на професионалното обучение. Кандидатите за финансова подкрепа могат да избират между няколко типа мерки, наречени мобилност, пилотни проекти, езикови компетенции, транснационални мрежи, референтни материали, съвместни дейности.
Мярката мобилност дава шанс за придобиване на професионален опит в чужбина чрез практика на работно място или обмен на идеи и опит между партньорите. Ще се поощряват проекти, които гарантират възможност на млади хора - ученици, студенти, работници - да се обучават в подходящи предприятия или центрове в други европейски страни (практика), а на преподаватели, мениджъри по човешки ресурси в предприятия, езикови специалисти и социални партньори да повишават квалификацията си (обмен). Практиките или обмените са с различна продължителност и финансова подкрепа. "Практиката е особено подходяща за малки и средни фирми, които искат да квалифицират своите работници в предприятия извън страната. Те се обучават в чужбина не чрез курсове, а като работят в предприятие. Не се допуска вътрешнофирменото обучение. С други думи работниците не могат да бъдат изпратени да се учат в централата или в някое поделение на фирмата майка. Например - "Данон - България" не може да изпрати свои кадри на практика в "Данон - Франция", със средства от програмата", коментира Марионела Симова, ръководител на звеното на програма "Леонардо да Винчи" към Центъра за развитие на човешките ресурси в София.
Допустимите средства по мярката мобилност включват пътни, застраховки и дневни. Сумите са различни за дейностите практика и обмен. За практика се получават максимум 575 евро на човек за пътни. За застраховки програмата отпуска до 125 евро, а дневните са до 4300 евро на човек за целия период на пребиваване. За ученици максималният период на практиката може да бъде девет месеца, а за студенти и работници - 12 месеца. За обмена на кадри се отпускат по 4300 евро на човек за целия престой, който може да бъде максимум шест седмици.
Ако малката или средната фирма кандидатства за първи път по програма "Леонардо" и проектът й получи одобрение, тя може да разчита на допълнителна помощ от 500 евро. Те могат да бъдат използвани за разработването на проекта, за писането на отчетите и други технически дейности.
Заминаващите на практика в чужбина преминават задължително през специална езикова, културна и педагогическа подготовка. Тя може да се извърши и в България от квалифицирани преподаватели. За целта програмата отделя по 200 евро на човек за пълния период на обучение.
Мярката "Пилотни проекти" цели да стимулира иновационните процеси в професионалното обучение и ориентиране. Резултатите от тях са реални продукти - методики, ръководства, учебни програми и т.н.
Специална мярка насърчава езиковата компетентност, свързана с професионалната реализация. Ще се стимулират проекти, които са свързани със създаване на нови методики, подходи или средства за обучение. Например собственик на верига от сладкарници възнамерява да прави съвместно производство с гръцки и румънски партньори. Фирмите могат да искат субсидия, за да съставят речник на термините в бранша. По тази линия няма да се финансират езиковите курсове като дейност.
Мярката транснационални мрежи е насочена към обмен на опит и положителни практики в европейски мащаб. Мярката "Референтни материали" включва наблюдения и анализи на положителните практики в областта на професионалното обучение в Европа. И двете мерки са подходящи за министерства и институции от подобен ранг. Съвместни дейности с други програми на ЕС е също възможна мярка по програма "Леонардо".
Програма "Леонардо да Винчи" е партньорска, а не донорска. Затова задължително условие за всеки проект е да има собствен финансов принос.
Кандидатите за подкрепа по програмата трябва да имат чуждестранни партньори. Те трябва да декларират писмено съгласието си да работят по предложения от българския инициатор проект.
Кандидатите предоставят обща информация за фирмата, описват дейността по проекта, дават информация за чуждите партньори, предлагат финансова разбивка, работен график, план за разпространение на резултатите от реализацията на проекта. Разработени са ръководства с указания как да се попълнят документите.
Проектите по мярката мобилност се изпращат до Националната агенция на програма "Леонардо" в страната. Мярката е децентрализирана и се управлява на национално ниво. След това независими български експерти-оценители правят оценка на предложенията. Съставя се списък на успешните проекти и след одобряването му от управителния съвет на Центъра за развитие на човешките ресурси се изпраща до Европейската комисия.
Организациите, чиито проекти са одобрени, ще трябва да докажат съществуването си, като декларират една своя банкова сметка. Фирмите сключват договор с Наицоналната агенция и откриват нова сметка в евро в българска банка. Парите ще се превеждат на три транша в съотношение 60:20:20. Последната част от сумата ще бъде изпратена само при доказателство, че има нужда от нея. Одобрените кандидати ще трябва да пишат след всеки етап финансови отчети, придружени с документи - фактури, договори и пр. Неправомерно изразходваните средства подлежат на възстановяване.
Продължителност
Накратко
Досегашният мениджър на "Шел България" поема продажбите на масла за Европа
Двама българи ще поемат задълженията на досегашния изпълнителен директор на "Шел България" АД Халдун Гювенир, който си заминава след близо четиригодишна работа у нас. Новият изпълнителен директор е Радко Стаменов, а Катя Атанасова става мениджър на отдела "Продажби търговски комплекси Shell". Халдун Гювенир се премества в Лондон, където ще отговаря за продажбите на масла "Шел" в цяла Европа.
"Оргтехника" АД, Силистра, е с нов надзорен съвет.
Юри Аройо, Анна Събева и Георги Лазаров са новите членове на надзорния съвет на силистренското предприятие за електроника и инструментални технологии. Юри Аройо е представител на бившия приватизационен фонд "Труд и капитал холдинг" (акционер в "Оргтехника") и заместник-председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България. Бившата изпълнителна директорка на банка "Биохим" от времето на Борис Митев Анна Събева и Георги Лазаров са представители на "Труд и капитал трейдинг" ЕООД. Освен тях в надзора на "Оргтехника" влизат и работническо-мениджърското "Оргтехнинвест" АД и бившият приватизационен фонд "Златен лев холдинг" АД.
Министерството на икономиката назначи ново ръководство на ВМЗ ЕАД, Сопот
В новото ръководство на военния завод в Сопот влизат Иван Стоенчев, заместник-директор по специалното производство, който става и изпълнителен директор, Здравко Зафиров, заместник-министър на вътрешните работи и настоящ председател на борда на директорите, Валентин Груев, директор на дирекция "Социално сътрудничество и стимулиране на заетостта" в Министерство на икономиката, Милена Чачева, началник на отдел "Финансов контрол" в Министерството на икономиката, и Емил Мартинчев, финансист. Промените са направени от министъра на икономиката Петър Жотев с цел подобрение мениджмънта на предприятието. От досегашния състав на съвета на директорите са освободени Атанас Димитров, изпълнителен директор, Стефан Христов, заместник-директор по търговските въпроси, и Христо Симеонов, главен експерт в Министерството на икономиката.
Сергей Саръмов е новият председател на съвета на директорите на "Бороспорт" АД
Сергей Саръмов зае поста председател на съвета на директорите на дружеството за туристически услуги "Бороспорт"АД. За мажоритарен собственик на 60% от капитала на предприятието наскоро бе избрано работническо-мениджърското дружество "Самоков Боровец 21". Другият нов член на съвета на директорите е Петя Цакова. От съвета излизат Светлана Праматарова, Димитър Ненов, Димитър Петров и Борислав Чилингиров.
Юрист става главен секретар на спортната агенция
Йолинка Станева е новият главен секретар на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Тя замества на поста Петър Атанасов, който бе на този постът едва няколко месеца. Станева е юрист по образование, а хобито й са парашутните скокове.
Представител на "Кеърсбек България" влиза в управлението на "Палхутев мед" АД, Стара Загора.
Мария Василева е новият член и зам.-директор на старозагорското предприятие за мед и пчелни продукти "Палхутев мед" АД, създадено чрез капиталова инвестиция на американският фонд "САЕФ трансболкън фънд", който се сля с друг американски фонд "Кеърсбек България". Василева заема мястото на Грегъри Робисън, който беше директор на "Кеърсбек България", преди поста да бъде зает от Жулиета Хубенова. Преди да стане член на съвета на директорите на "Палхутев мед" АД, тя е работила за регионалния офис на "Кеърсбек България" в Стара Загора.
Тихомир Фиков и Йордан Накев влизат в съвета на директорите на"Елпром - ЕМТ" АД, Тетевен.
Тихомир Фиков и Йордан Накев са новите членове на съвета на директорите на тетевенското предприятие "Елпром - ЕМТ" АД. Накев е представител на регистрираната в Щутгарт, Германия, "Електрик моторс тръст ханделс", която стана мажоритарен собственик на завода след изкупуването на пакети акции от приватизационни фондове. От съвета на директорите излизат Христомил Иванов, бивш член на съвета на директорите на пловдивското предприятие "Балканкар Рекорд" и "Кварц", Сливен, и Дечо Обрешков.
Георгиос Нези влиза в съвета на директорите на "Завод за хартия - Белово" АД.
Георгиос Нези е новият член на съвета на директорите на предприятието за производство на малограмажна хартия "Завод за хартия - Белово" АД. Дружеството е наследник на държавния завод "КМХ - Белово", приватизирано през 1997 г. от гръцката фирма "Траки пейпър мил" срещу 6.3 млн долара.
Бивш шеф на "Тераком" е избран в управителния съвет на "Мелничен комбинат - Крапс мел 1"
Гръцкият бизнесмен Константинос Лулис и Пантазис Савопулус са новите членове на надзорния съвет на "Млечен комбинат - Крапс мел 1", като заемат местата на освободените Пламен Найденов и Николай Николов. Константинос Лулис, собственик на мелници в Гърция, Кипър и Румъния, е и новият председател на надзорния съвет. Аспарух Карастоянов е заличен от управителния съвет на дружеството, а нови членове са Христос Гарганис и бившият изпълнителен директор на външнотърговската организация за търговия с военна продукция "Тераком" Младен Мутафчийски.
Колективните договори връзват ръцете на работодателите
Управляващите фирмите не могат да си позволяват гъвкаво заплащане според резултатите и личния принос
Мара ГЕОРГИЕВА
"Напоследък конкурентни фирми канят на работа служители от нашето предприятие, като им предлагат много по-голяма заплата и ред други екстри. И хората ни напускат, а ние седим с вързани ръце. Ако решим да вдигнем заплатата на някого, за да го задържим при нас, веднага се развихря лют скандал. Синдикатите протестират защо поощряваме само един", разказва препатил шеф на производствена фирма.
По силата на сега действащото законодателство организацията и размерите на трудовото възнаграждение се договарят и колективно. Веднъж на равнище бранш и втори път - във фирмата. Конкретните споразумения се записват в т.нар. колективен трудов договор (КТД). По принцип КТД регулира всичко - заплати, условия на труд, уволнения, социални придобивки и пр. "При всички случаи в договора правата на работника са
Повечето от действащите в момента договори са подписвани в периода 1993-1996 г. Тогава шефовете на държавните предприятия с лекота (с един подпис) са печелели благоволението на синдикалните лидери. "Докато собствеността е била държавна като негласно правило е налагана практиката да се договарят неоснователно завишени размери на основните и допълнителните трудови възнаграждения, на платения отпуск и другите социални придобивки за сметка на работодателите. Действащият управленски персонал тогава е сключвал тези колективни трудови договори с цел да си осигури подкрепата на синдикатите в бъдещите приватизационни сделки и с ясната представа, че тежестта за изпълнението на записаното остава в бъдещия работодател", коментира Димитър Ангелов, мениджър по човешките ресурси на "Каолин" АД.
Колективният трудов договор в "Стомана" например предвиждал при съкращаване работникът да получи освен предвидените в Кодекса на труда обезщетения и до пет допълнителни заплати. В "Кремиковци" КТД задължавал собственика да изплаща на съкратените работници по осем, девет или дванадесет допълнителни заплати. В "Нефтохим" границата на дължимите обезщетения при съкращения била фиксирана на девет брутни работни заплати. "Протестите на пилотите в авиокомпания "Балкан" можеха да бъдат решени на втория ден, ако не беше КТД, в който бе записано, че заплатите на останалите категории персонал са процент от заплатите на пилотите", припомня Дикран Тебеян, заместник-председател на БСК.
"В КТД бяха записани крайно неизгодни за работодателите клаузи. В много случаи допълнителните социални и други придобивки създават условия за необосновани разходи и финансов крах на предприятието. Същевременно КТД не съдържат каквито и да било задължения от страна на работниците /синдикатите/. В условията на частната собственост такъв тип "договаряне" не е възможно", е категоричното становище на Съюза на работодателите в България.
Действащите в момента браншови договори са
"Мнозинството от работодателите не членуват в организациите, подписали отрасловите и браншовите колективни трудови договори, но в действителност са задължени да изпълняват клаузите в тях, по силата на действащото трудово законодателство", припомня Димитър Ангелов от "Каолин" АД. Защото член 55 от Кодекса на труда гласи, че "действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване". Това е абсурдно, смятат мнозина.
"Сега в един колективен браншов договор са включени например нефтохимици, химици и фармацевти. В друг са събрани заедно машиностроители и електрончици. А условията са много различни за всеки бранш", коментира Васил Арарски, директор човешки ресурси на "Балканфарма холдинг". Готвените промени на Кодекса на труда пък предвиждат нова алинея - ако всички договорили се в браншовия договор страни единодушно поискат от министъра на труда и социалната политика да разпространи действието на договора върху целия отрасъл, министърът може да го направи. "Идеята на този текст е, че ако членуващите в браншова организация работодатели поемат ангажимент (например да правят определени социални разходи за почивки, столове и др.), това не бива да дава конкурентни предимства на нечленуващите", казва Дикран Тебеян.
Съгласно законодателството, ако не се сключи нов КТД, старият автоматически се подновява. И животът на парадоксите се удължава. "На практика най-важните лостове за въздействие - системите за организация на заплащането и за оценка на труда - практически са блокирани за работодателя. Работната заплата е изцяло в зависимост от синдикалната организация. Това е необяснимо за нас", категоричен е чуждестранен управител на дружество. "Ние сме против ултимативния синдикализъм. Не може работодателят да бъде зависим от синдикат особено в условия на пазарна икономика. Сега за всичко отговорност има само работодателят. А в същото време друг определя на кого колко да се дава. Според КТД заплатата не може да пада под едно равнище, тя може само да се вдига. Съвременните условия обаче диктуват друго - заплащането трябва да бъде обвързано с качеството, темповете, производителността на труда", коментира Иван Андонов, икономически директор на "Кремиковци" АД.
Твърде проблемен е и самият механизъм на сключване на договора. Ако работници или синдикати поискат промяна в КТД, работодателят е длъжен да седне на масата за преговори. Ако предприемачът прояви подобна инициатива обаче, това нищо не означава, защото отсрещната страна не е длъжна даже да го изслуша. Най-драстичното недоразумение е, че колективният трудов договор не може да бъде прекратен по желание на една от страните, а само по взаимно съгласие. "Трябва да се отчита актуалната ситуация. Затова в промените на Кодекса на труда е записано срокът на действие на КТД да бъде до две години. Предвижда се също да има инструктивен срок за започване на преговори - да не се окаже, че старият договор е изтекъл, а още не е започнало обсъждането на новия", коментира Недка Колева, изпълнителен секретар на КНСБ. "Предложеното в законопроекта не е оптимално, защото предоставя възможност за много дълъг срок - до две години, което в пазарни условия е прекалено. Освен това, не се третира срокът на браншовия и отрасловия договор, където проблемът е дори по-сериозен", е становището на Съюза на работодателите.
Интересен детайл е, че колективни трудови договори няма в централната администрация. Включително и в Министерството на труда и социалната политика.
Вместо ретро - демоде
Тони АСЕНОВА
Режисьорът Рон Хауърд не е кой да е. Наред със сериозните "Обратна тяга", "Далече, далече", "Вестникът", "Аполо 13", "Ед телевизия" той се е разписал и под още незабравения "Уилоу". Така че фантастичната приказка за него е позната територия. Вторият му гастрол в този жанр "Гринч" не крие намеренията си за нещо като постмодерно ретро с елементи от класическия мюзикъл и детска мелодрама. Гринч е космато, грозно и сърдито същество, което ненавижда Коледа и решава да я открадне. Момиченце със слънчева усмивка единствено проявява съчувствие и разбиране към зеления проклетник. С добро и с търпение Гринч е вкаран в правия път, а Коледата - спасена.
Филмът е екранизация на популярна детска класика в Америка и същевременно римейк с живи актьори на анимационния й вариант. Това обстоятелство обаче няма значение за нас, защото не познаваме нито книгата на д-р Зойс, нито рисувания филм. Пред българската публика "Гринч" се явява незащитен от носталгията на по-старото поколение и някак чужд за вкуса на младото. Би могъл отчасти да зарадва съвсем мънички деца. Избраният стил е изиграл лоша шега, защото вместо ретро от екрана ни облива скуката на обикновено демоде, която даже няколкото прекрасни актьорски етюда на неузнаваемия Джим Кери са безсилни да разсеят. Ни в клин, ни в ръкав от време на време героите нелепо запяват. Зрителят започва да изпитва чувство на неудобство, че присъства на прожекция в архивно кино, но някой кичозно е премонтирал стария филм и го е съсипал.
Солунската киномитница
Международният фестивал в Гърция носи духа и атмосферата на сериозното изкуство
Божидар МАНОВ, Солун - София
Мъж в дълъг шлифер, с чадър, в дъждовна есенна неделя на тъжния солунски кей. Този знаменит кадър от "Вечност и ден" - последният засега шедьовър на Тео Ангелопулос, беше върху официалния плакат на 41-ия международен кинофестивал в Солун от 10 до 19 ноември. Най-големият гръцки режисьор от две години е и президент на фестивала. Сега зрителите можеха да видят пълна панорама на филмите му плюс документални свидетелства от работата върху тях и двудневна конференция за творчеството му. А то носи духа и атмосферата на сериозното арткино, което е в центъра на внимание на този форум. Солун винаги успява да открои действителни културни феномени като една от основните линии в програмата си. Така че Ангелопулос не бе изключение - същото внимание бе оказано към полския режисьор Йежи Сколимовски (председател на журито), към "бабата" на френската Нова вълна Аньес Варда (почетен гост), към Тони Гатлиф, Харви Кайтел, Артуро Рипстейн, Карен Шахназаров, Вентура Понс и други големи имена в киното. Фестивалът е само видимата част на айсберга, наречен гръцки киноживот. А иначе респектиращите факти са много: годишно производство от 25 пълнометражни филма с участие на държавата във всеки от тях; специална програма за копродукции с Кипър; форум на киноинституциите от Югоизточна Европа, финансиран почти изцяло от гръцка страна; и други жестове на държавната културна политика, които подсказват стратегия с поглед в бъдещето и пораждат завист сред по-бедните съседи.
Селекционерите на фестивала работят през цялата година (това също са пари за пътувания и контакти), за да подберат 150-те заглавия в основните категории: международен конкурс, нови хоризонти, Балкански преглед, фокус върху няколко национални кинематографии (този път руско кино на 90-те, френско кино 2000 и нови австрийски филми), гръцки конкурс и специални събития.
Международният конкурс открива млади режисьори, които след няколко години вече са имена на световния екран. Можем да очакваме бъдещите изяви на таланти като иранката Марзиех Мешкини ("Денят, когато станах жена", награда за режисура), турчина Нури Билге Джейлан ("Облаци през май"), поляка Павел Павликовски ("Последно убежище", голямата награда "Златен Александър"), шведа Лукас Мудисон ("Заедно"), канадеца Робер Лепаж ("Възможни светове"), китаеца Лу Йе ("Реката Сужоу"), исландеца Балтазар Кормакур ("101 Рейкявик", награда на ФИПРЕССИ), бразилеца Андруча Уедингтън ("Аз, ти, те"), чеха Давид Ондричек ("Самотници")... Това са режисьори, които умеят да съчетаят сериозното авторско послание със зрителска атрактивност.
В програмата "Нови хоризонти" около 40 заглавия от цял свят предложиха прелюбопитно надникване в територията на непознатото арткино. "Балканският преглед" (12 филма от 9 страни) напълно оправда надслова на селекцията "Сред стени, войни, думи". Филми от Хърватия, Румъния, Словения, Югославия, Турция, Гърция, България ("Стъклени топчета") подсказват не толкова общ кинопоглед към събитията и региона, колкото общи професионални проблеми в комуникацията със зрителите. Очевидно последствията от стените и войните се преодоляват трудно дори от думите и образите. Такъв нюанс се долавяше и в кратката ретроспекция на руското кино от 90-те години - филми на млади режисьори, които търсят баланса между авторските си амбиции, преодоляването на постсъветската инерция и утвърждаването на новата руска идентичност.
Ето че тази година Солун се оказа подходящо място и за сверяване на часовника с процесите в източноевропейското посткомунистическо кино. Ала за всичко нито е възможно, нито е необходимо да се пише. Невидените и безнадеждно пропуснати от нашето киноразпространение некомерсиални филми не могат да бъдат подменени с критически думи. Солун е само на 300 километра от нас, но в културата разстоянията се отчитат с неизчислими духовни единици.
Сняг от безнадеждност
Андроника МАРТОНОВА
Посиняли от сняг пътеки, спряли червени камиони, тъжни светлини от прозорците на къщите... Първите кадри от филма "Мъчение" (1997, представен от Гала тийм) на сценариста и режисьор Пол Шрейдър стоят като великолепни пощенски картички. Май романтичен разказ ще затопли зимния пейзаж. Обаче това е айсберг. Видимата му част мами, дори и влизайки навътре в повествованието - очертанията на историята стават криминални. Но и това е временна заблуда. Защото в хода на развитието си "Мъчение" потапя зрителя в дълбоките води на съвсем друго сюжетно пространство.
Невротичният шериф Уейд (Ник Нолти) бясно тръгва да разследва убийството на местен бизнесмен. Но това не му се удава. Съзнанието му е заето с друго убийство - онова, което е станало вътре в самия него. Удар в айсберга. Цялата емоционална система на Уейд отдавна е замръзнала в снега на ужаса и нищо не може да я стопи. Нито от любовта на приятелката му (Сиси Спейсик), нито от моралната подкрепа на брат му (Уи - лям Дефо). Защото машината за лед не спира да работи и има твърде "човешки" образ. Това е бащата на Уейд (Джеймс Кобърн - носител на Оскар '98 за ролята). Всъщност трагичният сблъсък между бащата и големия син в семейството отдавна е осъществен. Въпросът в "Мъчение" е кога ще дойде потапянето.
То ще сложи край на тази полярна нощ, надвиснала над човешките съдби. Жестокото е, че Шрейдър въобще не дава надежда за утро. Филмът му не разбива темата за патриархалния деспотизъм, а я прави още по-хлъзгава и масивна. И така до финала. Там режисьорът май се е притеснил, че историята на шериф Уейд може да вледени някои зрители и те да не разберат поуката. Затова сложил и текст зад кадър - нещо като изкуствен сняг - обясняващ с два лафа ситуацията. Излишен лукс. Но на Шрейдър това може да му се прости. Все пак рядко се случва кинокритик да се превърне в оригинален и умел сценарист, а по-късно и режисьор. След солидна практика в пресата и книга със заглавие "Трансцеденталният стил: Одзу, Бресон, Драйер" Шрейдър успешно преминава от теоретичния на практичния бряг на киното. Това става с "Якудза" (1975), режисиран от Сидни Полак. Не след дълго майсторството на дебютанта-сценарист привлича вниманието на друг легендарен режисьор - Мартин Скорсезе. Тандемът им продължава с години и бележи най-доброто от техните филмографии: "Шофьор на такси" (1976), "Разяреният бик" (1982), "Последното изкушение на Христос" (1990).
Киното може и да е загубило голям критик в лицето на Шрейдър. Но пък е спечелило много повече, защото такъв сценарист и режисьор вдъхва особен тип живот във филмите. Дори и сняг от безнадеждност да вали на парцали.
Едно димящо дуло
Борислав КОЛЕВ
Никога не съм се съмнявал в комедийния талант на Вини Джоунс. Той си личеше още докато националът на Уелс и капитан на "лудата банда" "Уимбълдън" беше действащ футболист. Дарованието му особено изпъкваше, когато на Вини се налагаше да играе срещу българи. Тогава той, на външен вид свиреп, по правило ставаше смешен на терена (справка: квалификациите за Евро '96).
Същото се повтаря и с изявите на Джоунс в киното: видът му пак те кара да потръпваш, но действията му предизвикват смях. С един много важен нюанс обаче - в мачовете на Вини хич не му се искаше да се получава така, докато във филмовите му роли ефектът на разминаването е търсен и осъществен безупречно. Въобще той е доста по-добър актьор, отколкото футболист. Доказа го още с дебюта си в "Две димящи дула" на Гай Ричи, после в "Да изчезнеш за 60 секунди", за да потрети пак при Ричи в "Гепи". Тук освен с цялостното си харизматично присъствие Вини Джоунс в ролята на гангстер печели уважението на филмовите естети с един невероятен монолог. Той е посветен на топките (не футболните, а мъжките) и тяхното фундаментално значение за градивността и катаклизмите в човешката история. Ако направим психологически разрез на разсъжденията на Вини относно индивидите от силния пол, то изводът е: по топките ще ги познаете. Този монолог е сред най-важните в киното през последното десетилетие. Нарежда се достойно до словесните шедьоври в "Глутница кучета" и "Криминале" на Тарантино, както и до неговия зашеметяващ сексуално-философски анализ на "Топ гън" в "Спи с мен" на Рори Кели. Казано накратко: балсам за ума, еликсир за емоциите, лакмус за чувството за хумор.
"Топките" на Вини Джоунс, заедно с атрактивната роля на Брад Пит (като циганин боксьор), са най-класното нещо в "Гепи". Иначе аз лично очаквах повече от втория филм на Гай Ричи след експлозивния му дебют "Две димящи дула". Британският режисьор прави кино в станалата особено модна през 90-те иронична традиция: към "този луд, луд свят" като цяло; към конкретното общество с прокламираните му ценности и символи; към различните филмови (и не само) жанрове и естетики... На тази писта, но в различни коридори, уникални резултати постигнаха Дейвид Линч, братята Коен, Тарантино, "добри времена дадоха" Тони Скот, Робърт Родригес, Дани Бойл (макар че той е граничен случай в тази традиция). По техните пети тръгнаха, обречени да им гълтат праха, десетки знайни и незнайни последователи. При Ричи най-силно се усещат влиянията на Тарантино (вербално) и Бойл (визуално). Но в никакъв случай не може да се каже, че стилът му е вторичен. Напротив, режисьорът талантливо миксира чуждите стилови повеи със свои оригинални хватки - предимно в сръчната смяна на ритъма на действието (ту преднамерено протяжен, ту преднамерено задъхан). Така че той съвсем не е безгласна нота в "хора на ирониците", гласът му се чува.
"Гепи" взима на прицел страстите и неволите в лондонския подземен свят, където за келепира се борят (и отстрелват) опасни муцуни от всякакви раси и народи. Интригата се върти около огромен диамант и е доста заплетена, но не тя е главното във филма. В този тип кино принципът "какво се случва" отстъпва на "как се случва". Основната роля се пада на начина, по който режисьор и актьори интерпретират събитията и ситуациите. Попаденията в "Гепи" не са малко, но определено отстъпват и като количество, и като изобретателност на остроумната канонада в "Две димящи дула". Тук отделните точни изстрели се редуват с такива извън центъра на мишената. Едното дуло дими ли, дими, ала другото засича.
Одисеята на братя Коен
Антония КОВАЧЕВА
Филмите на братя Коен приличат на бръшлян. Едно стръкче тръгва нагоре и напред, но скоро пуска пипала на всички посоки и обраства в жива зеленина цялата стена. Движението изглежда хаотично, наситено с привидно ненужни увивания, но следва своята си вътрешна, природна и целенасочена логика. Братя Коен освен това са особен род фетишисти. Ако им попадне резачка, развихрят я сред кървища и трупове като във "Фарго". Ако докопат обръч, превръщат го във хула-хопа на "Генерално пълномощно". В най-новия им жанров Вавилон "О, братко, къде си? " не пускат кънтри-китарата, която превръща скиталчествата на трима избягали затворници в романтично-ексцентрична, почти музикална комедия. Както във всичките им филми досега човек има чувството, че правят киното си някак на шега - без особени усилия, следвайки като бръшляна дадената им от господ дарба. "О, братко, къде си? " очевидно е правен с удоволствие и свобода, постижима само когато си достатъчно талантлив, за да не се вземаш съвсем насериозно. В надписите на филма се мъдри изречението "по "Одисея" на Омир", обаче братята твърдят, че изобщо не са я чели. "Направен по" им звучало добре. Да, ама във филма има и сирени, и Циклоп, и Пенелопа. Те са американски типажи от 30-те години по течението на Мисисипи. Има и негър, който продава душата си на дявола, за да стане виртуозен китарист. И Ку Клукс Клан, чиито ритуали приличат на бродуейски мюзикъл. И губернатор, и предизборна борба, спиричуъли, кънтри, полицаи и шериф. Всичко това се върти около диалозите между тримата бегълци - Джордж Клуни (който се казва Одисей), Джон Туртуро и Тим Блейк Нелсън. За да изкарат някой долар и успеят да се доберат до милион и кусур долара, заровени в дачата на Клуни, преди да я залее язовир, те се виждат принудени да пропеят пред микрофона на местна радиостанция. На китарата е черният Фауст и резултатът е хитов. Следват приключения със сирените, проблеми с властта, обир на банка, разправии с Пенелопа - Пени (Холи Хънтър) и хепиенд.
"О, братко, къде си? " трябва да се гледа ведро и спокойно, както е направен. Не бива да бързаме за никъде. Самото пътуване е по-важно от крайната цел. Братя Коен това и правят. Непрестанно отвличат вниманието някъде настрани, като ненужна увивка на бръшляна. Хубавата музика се редува с невероятно смешни диалози, великолепните пейзажи - с класически екшън. Клуни, Туртуро и Нелсън съчетават идиотското самообладание на братя Маркс и патологичната упоритост на Лаурел и Харди.
Но най-хубавото на "О, братко, къде си? " е неговата контролирана неопределеност. Нито е само смешен, нито само тъжен. Ако искаш, седни и го сравнявай с Омир. Може и да стане. Но никак не е задължително. На екрана се върти калейдоскоп от случки, гегове и песни, в който разноцветни и неправилни парченца първокачествено кино се нареждат в неподражаема мозайка от сценарна изобретателност, операторско въображение, виртуозни актьори и режисьорско свободомислие. И нищо чудно при всяко ново гледане мозайката да е различна.
Пейзажи от света и у нас
Диана ПОПОВА
По странно съвпадение двете известни нетрадиционни пространства в София - АТА център за съвременно изкуство и галерия XXL - представят чуждестранни изложби, които по формата си имат отношение към пейзажа, а по съдържанието си навлизат в загадъчните дебри на душата.
Изложбата на Катарина Матиазек (Австрия) в АТА център за съвременно изкуство е озаглавена "Меморама" - съчетание между памет и панорама. Произведението, което художничката е подготвила специално за пространството на галерията, представлява поредица от панорамни фотоси на къщи на фона на море. Специфичното е, че те са нарязани на тънки ленти, които са наредени по стените на разстояние една от друга. Окото не може да ги свърже в цялостен пейзаж, но паметта или нещо такова в подсъзнанието ни го прави успешно. Техниката и механиката на паметта очевидно вълнуват художничката, както и езикът, който ги изразява. Включително и езикът на жестовете. Видеото, представено в галерията, показва в безкрайно повторение заучен жест на треньорката на танцов състав. И провокира мисли за конвенциите в общуването, поставя под въпрос оригиналността на индивидуалните открития, проблематизира живота ни като низ от запаметени банални действия. Третото произведение също е свързано с езика - с Брайловото писмо и общуването на незрящите. Вместо точки обаче по стената са прилепени малки полусфери със зимни пейзажи. Публиката, която вижда, не възприема написаното - тя недоумяващо се взира в пейзажчетата. Интересното е, че вижда буквално Брайловото писмо "снимки на падащи снежинки"... "Американски пейзаж" е озаглавил инсталацията си в галерия XXL Дейвид д'Агостино. Снопчета от клонки покриват изцяло пода, на някои от тях са се закачили късове от американското знаме в черно-бяло. По стените виждаме квадратни платна в ярки цветове - жълто, лилаво, зелено и други, а в ъглите на стаята някои от картините изобразяват бегло очертани експресивни лица - призрачни видения, лишени от всякаква индивидуалност. Веднага личи противоречието между крехките природни построения по пода и изкуствените продукти на човешката ръка по стените. Всъщност пейзажът не е на американската природа, а на природата на американеца. Авторът е искал да покаже нейната противоречивост, външната увереност и яснота срещу вътрешната несигурност и уязвимост. Рекламната агресия на ярките цветове, самочувствието на подредения живот, достигащо до арогантност, контрастира с деликатната структура на индивидуалния свят, податлива на друг тип импулси и трудно нагаждаща се към конвенциите на заобикалящия свят.
Съвпадението на тези две изложби в крайна сметка открои някои много важни неща - независимо че авторите тръгват от различен контекст - европейски и американски, те достигат до съвсем сходна трактовка на общовалидни проблеми. Тоест глобализацията е в ход независимо от доводите на привържениците и противниците й.
Паралелните сюжети на един живот
Майя ПРАМАТАРОВА
18 ноември 2000, Москва. Съобщават, че е починал Борис Зингерман. Диагнозата: инфаркт. Подробностите: последната му публикация в печата е на тема футбол. Историкът на театъра, човекът, занимавал се цял живот с изкуство, се увлича страстно от този спорт. Книгите му за литература, живопис, театър са също така страстно и остроумно написани, с усет и познание за хипотетичния читател. Те не се четат веднъж, нито се прелистват набързо.
Зингерман, както и другият напуснал ни не толкова отдавна голям руски мислител Дмитрий Лихачов, смяташе за недооценено мястото на личността в историята. Основа на текстовете му бе уникалното в поетиката на Гогол, Достоевски и Шекспир... Отново и отново пишеше за Брехт и Станиславски, Оливие и Шагал, Пикасо и Вилар, Лорка и Пирандело... Във всяка своя студия откриваше нови, непознати ракурси, разгадаваше алхимичната тайна на творчеството им.
Надали през последното десетилетие има сериозна изкуствоведска студия за драматургията на Чехов, която да не цитира книгата на Зингерман "Театърът на Чехов и неговото световно значение". Изследването на руския учен е не само на високо академично ниво, но и занимателно четиво, изпълнено с фин хумор, непознати детайли и факти. Размишлявайки за времето и пространството в пиесите на Чехов, авторът анализира проблемите на новата драма, а същевременно асоциативно препраща към размисли за човека и заобикалящия го живот. Подобно на Чехов герой читателят започва да отчита годините и пропуснатите шансове, да осъзнава, че отказвайки се от правото си на личностен избор, е пропуснал същественото. Разказът увлича чрез постоянно разширяване на тематичните кръгове с паралелни сюжети и противопоставяния: любовната новела на Цвайг, леките като дихание разкази на Бунин, непосилните въпроси на Хамлет. Зингерман не признаваше граници между жанрове, направления и национални култури. Опитът му бе въплъщение на най-доброто, трупано от руската културна традиция, а позицията му на московски интелигент бе камертон за обществена позиция.
Финалните изречения от портрета на световноизвестния руски режисьор Анатолий Ефрос, който Зингерман написа за алманаха за изкуство Et cetera, са съотнесими и за него самия: "За да направиш нещо ново, трябва да си предан до фанатизъм на своите цели. Ако не си толкова дързък и последователен, не би го постигнал... Само така човек изпълнява своята мисия. " С тези думи би се съгласил всеки, докоснал се до Зингерман като автор или личност. Поклон пред паметта му би било да четем неговите книги. Както и книгите на писателите, в които той се вглеждаше през целия си живот.
Харолд и Мод
Анелия ЯНЕВА
Какво може да излезе от връзка между осемдесетгодишна жена и три пъти по-млад от нея мъж, запознали се на погребението на непознат човек? Ами ако малко преди това тя е откраднала тюлена от зоологическата градина, за да го пусне на свобода, а той току-що е инсценирал собственото си самоубийство за седемнайсети път? Седмица по-късно на нейния рожден ден той й предлага брак, но тя избира доброволната раздяла с живота.
От такъв сюжет може да се получи история на ужасите, психодрама или черна комедия, но той трудно се вмества в представата за любовна история. Каквато всъщност е пиесата "Харолд и Мод" на Колин Хигинс - новото заглавие в репертоара на МТГ "Зад канала". Любовта в нея не е бъбриво изговорена и щастливо размахана пред света, а само загатната, скъпернически потулена, деликатна като мрежата вени върху старчески ръце. След нейната поява екзотичните подробности от сюжета се превръщат само в декор, който съществува някак встрани, без да й влияе. Тази самодостатъчност на чувството, незасегнато от обществени предразсъдъци и лични скрупули, напомня романа "Последна любов" на Уилям Уортън. Връзката на стара сляпа жена със значително по-млад от нея мъж там също стряска със своята привидна невъзможност, ужасява с категоричното отричане на всички биологични и социални закони. И покорява с тоталността на тяхната любов.
В своя спектакъл режисьорката Бина Харалампиева е придала почти материална плътност на сферата от чувства, в която са се затворили Харолд и Мод. В нейната орбита хаотично кръжат амбициозна родителка (Анета Сотирова), безсилен пред пациента си доктор (Таню Маринов), ограничен свещеник (Илия Раев), авантюристки, търсещи изгоден брак (Ирини Жамбонас и в трите роли). Харалампиева е успяла да спре точно преди любовната история да се превърне в сантиментален хленч, а тънкият хумор на абсурдните ситуации да прелее в безсмислено кълчотене. Но без основния стълб - Цветана Манева (Мод) - спектакъл едва ли щеше да стане. Актрисата се среща с тази роля в точното време и на точното място. Тъкмо сега нейната женствена магнетичност и патината на мъдра зрялост се допълват така, че да се получи амалгамата на образа. Сравнението с легендарната Леда Тасева в същата роля (от тв постановката на Хачо Бояджиев) е неизбежно. И двете подчиняват Мод на собствената си силна индивидуалност. Но докато у Леда Тасева имаше повече детска игривост, някакво сякаш безпричинно веселие - като на птица, Цветана Манева е по-скоро обърната навътре в себе си, съзерцателна и притихнала.
Христо Мутафчиев като че ли все още търси своя Харолд. В сценичното му присъствие няма прекалена ексцентричност, каквато образът всъщност допуска, но и мълчанието му тепърва предстои да проговори на зрителя.
От този спектакъл ще останат и ярките епизодични появи на Петър Калчев и Ирини Жамбонас. Макар и двамата да са отскоро в "Зад канала", те се появиха на сцената му с летящ старт, благородно предизвиквайки колегите си да отстояват вече завоювани територии.
Повит от акушерка
Цаньо СЪРНЕВ
В сряда е Никулден. Има време да се подготвите, за да посрещнете кадърно Светеца. Не го ли почетете, твърде вероятно е след него вместо по вино да ви тръгне по вода, а семейните тайфуни вкъщи да прераснат в политически движения.
Рецептата е твърде сложна за изпълнение от мъж, който поне веднъж не е бил боксова круша на жена си.
Светиня му Никола е съпружелюбив и нека приготви блюдото оня, който има грях към него.
Щом жената ще се налага, нека шаранът да е гол. Още от самото начало да е ясно, че това ще е една любовна връзка - стомах - очи. Ако шаранът е див възторжен и люспест, след почистването цял месец ще се пързаляте по кръпките му.
Плънката е опростена, като африкански компютър. Нацепвате на тънки лентички пушен бекон и отделно по същия начин нарязвате на ленти праз.
След като сте почистили и измили по стандартите на ХЕИ шарана, предприемате нещо като стифиране в корема му. Ред праз, ред бекон. След като го напълните, вдявате конец в губерката и го зашивате, както се самозашиваха протестиращите кенгура по времето на Колумб. Бодът е известното ноу-хау "пачи крак".
Сменяте ризата си с юнашка фланелка без ръкави, защото ще месим тесто.
Меко казано, това ще е една война с брашното, която преди години подпали държавата.
Сипвате в тавичка, а може направо на масата, три водни чаши брашно. Поръсвате го със сол и го замесвате с хладка вода. Тук деликатният номер е, че цялото това замесено великолепие поръсвате със сух копър. Замесвате тестото твърдо, да не тръгне да ви търси под масата.
Вземате оня уред, от който най-ви е било страх в ранния брак (точилката) и правите тестото на настъпен швейцарски часовник. Полагате шарана върху него и позвънявате на анонимната си акушерка да го повие.
Обърнете й внимание, че това е риба и повита трябва да прилича на себе си, а не на газена от жаби палачинка.
Полученото тесто печете в намазана с масло тавичка, докато кората се сдобие със загар - две смени на Ривиерата.
Обикновено при това изпълнение тестото става по-вкусно от рибата и вие се сещате защо е така. Завихрете мисълта си около акушерката и повиването. Това ще ви насочи.
Наздраве!
Половин метър пица на пещ
Ани МЛАДЕНОВА
Макар че не са известни колкото "Уго" или "Дон Домат", пицариите "Виктория" обикновено се пръскат по шевовете от хора. Централното заведение се намира на "Иван Асен II" (малко преди бившата класическа гимназия, ако вървите от Орлов мост към румънското посолство), има още две - в "Овча купел" и Драгалевци, почти готово е и четвъртото в "Младост 3".
Основният плюс на "Виктория" са огромните добре приготвени пици на пещ, в които нищо не е спестено, като се започне от пресните продукти, премине се през зехтина и се стигне до истинския риган (неподменен с чубрица, какъвто е случаят на много места). Не са за изпускане и повечето салати, както и чесновите хлебчета, които се сервират накъсани в панерче. На ниво е и пастата - няколко вида лазаня, равиоли, тортелини и спагети.
Освен италианската кухня "Виктория" предлага и доста готвени ястия - филе "Шпаргел", с аспержи, бекон и гъби, бяла риба със синьо сирене и бри, агнешко с къри, мед и стафиди, свинско с броколи и стафиди, пилешко или телешко "Фондю", с различни видове сирена, перно и гъби. Внимание заслужава и богатият избор от скара на дървени въглища - пиле по средиземноморски, пъстърва, банска наденица, свински ребра и др. Цените са малко над средните за подобни заведения, но като се имат предвид качеството и порциите, може би си заслужават. Почти цялото меню е включено в списъка за доставки по домовете, където има и малка екстра - половин метър (семейна) пица.
Антихристът суперзвезда
Ивайло КИЦОВ
След толкова епохи рок малцина могат да кажат нещо ново в него. При това съвременно. И с нови думи. Мерилин Менсън е един от тях. Нoly Wood (в каталога на "Вирджиния рекърдс") - новият албум на групата с негово име - затваря страницата на трилогията, започната с предишните й проекти. Рок и електроника, ток и акустика - две към едно. Черни и метафорични строфи, сриващи мними обществени и семейни ценности - инжектирани със свръхдоза сарказъм. И огнедишащ гняв.
"Това е третата фаза на метаморфозата. Началото бе с шок-символа Antichrist Superstar, премина през Омега в Mechanical Animals и свърши с Меркурий в Holy Wood - най-грозният и най-твърдият ни диск до момента", казва скандалният американски вокалист.
Какво общо имат тук Антихристът суперзвезда и планетите? Менсън, роден с истинско име Брайън Уорнър, проектира многоликата си същност върху звездите. Подобно своя сънародник Роджърс Нелсън: от Принс и Артиста през Символа до графичното мъжко-женско лого, така и Мерилин стартира със собствено име, трансформира се в Антихрист Суперзвезда, превърна се в Омега и се огледа в Меркурий. Не само външна, но и духовна метаморфоза.
"Живеех в Холивуд, където се чувствах като извънземен. Винаги съм се опитвал да бъда по-различен от останалите наоколо... Затова обикновено ми слагат диагноза: хронично недоволен. Това е източникът ми на вдъхновение", обяснява Менсън. Този път неговите 19 парчета са подпалени от събитията миналата зима в Литълтън, Колумбайн. Тогава двама ученици с фланелки на Менсън и Кей Ем Еф Ди Ем нахлуха в клас, простреляха съучениците си с автомат и се самоубиха. Новите песни са есета върху темата "живот-смърт": The Love Song, The Lamb Of God, The Fight Song, Target Audience, The Death Song и сингълът Disposable Teens. Проектът е разделен на четири глави, абревиатурата от чиито букви е АДАМ. В лириката на албума - като цитати или имена - са набъркани серийният убиец Чарлс Менсън, класиците Шекспир и Олдъс Хъксли.
Коравото звучене на Holy Wood бе предизвестено от The Last Tour On Earth - първият официално издаден концертен диск на бандата - и от песните, включени в саундтрака към филма на Дейвид Линч "Изгубената магистрала".
Мерилин Менсън напомня героя на Кафка от новелата "Изкуството да гладуваш", който в предсмъртния си час възкликва: "Защо трябваше да гладувам. Не можех другояче... Никога не намерих храна, която да ми е вкусна. Ако я бях открил, повярвай ми... щях да се наплюскам като теб и останалите..."
Вечните филми
Двайсет и един шедьовъра на прага на ХХI век в кино "Одеон"
Янко ТЕРЗИЕВ
Великите филми се познават по това, че могат да бъдат гледани отново и отново и магията им да остава непокътната. Двайсет и един такива филми са събрани в златна ретроспектива в "Одеон" от 1 декември 2000 до 11 януари 2001, за да пренесат щафетата на истинското кино през хребета между стария и новия век. Разликата с други вечни подборки е, че тази е от филми, свързани като преживяване със салона на Националната филмотека. От 25 години той е на една улица разстояние от вдигнатия кръст на Патриарха в София, а от 10 се казва "Одеон". В него се ходи на филм, а не просто на кино. Там главен селекционер на заглавията е Времето, а помощник-треньор е Емоцията. Затова в "отбора на века" са влезли точно тези 21 филма - не просто важни за самото кино като изкуство, но и продължаващи да се гледат и сега с разтърсващо удоволствие.
Подборката е и малка прогноза кои кинематографични стойности ще са валидни и през следващия век. Затова в нея няма филми отпреди "Гражданинът Кейн" (с изключение на Чаплин със "Светлините на града", но той е извън времето и класациите). Защото след абсолютния шедьовър на Орсън Уелс от 1941 "нищо в киното вече не е същото и няма значим филм, който да не е повлиян с нещо от него" (Франсоа Трюфо). Плътно до "Кейн" стои "Малтийският сокол" на Джон Хюстън от същата година. Един от редките случаи, когато една-единствена творба установява и олицетворява цял нов жанр, в случая на "черния филм". Началната "Света Троица" на ретроспективата завършва "Казабланка" на Майкъл Къртис. Трите изходни филма представят три случая на силни мъже в търсене на невъзможното - един спомен от детството, една черна птица на щастието, една невъзможна любов. Тези нотки на копнежност и недостигане до мечтата могат да бъдат доловени и в останалите избрани филми.
После идват "Седемте самураи" на Куросава, с всички външни уроци от великите уестърни на Джон Форд, но и с източното умение да се улавят и незабележимите трепвания на индивидуалната емоция. Само за съучастието на неравнодушната природа, на вятъра в тревите, на дъжда и калта във финалната битка на този епично-интимен филм може да се напише трактат... Или просто със затаен дъх да се стиска облегалката на стола, докато кокалчетата на пръстите ти побелеят, което фактически е едно и също.
Тук са и разплаканите очи, и детската усмивка на малката римска уличница, загубила всичко и едновременно доверяваща се на целия свят от "Нощите на Кабирия" - най-финият филм на Фелини. Тук са и запалените чаши за загиналите приятели, и обреченият огън в очите на станалия излишен герой от отчаяно близкия ни и разбираем "Пепел и диамант" на Вайда.
"До последен дъх" на Годар пък е единственият филм сред 21-те без здрава и функционално разказана история и присъства точно затова - заради бунта си да покаже, че филмова емоция се пренася и с наблюдение на лица и състояния, случайни детайли, знакови цитати и коментиращо отстранение. Също и да ни накара да се съгласим, че "един филм, разбира се, трябва да има начало, среда и край - но не задължително в този ред" (Жан-Люк Годар).
Урок по съвършено управляване на емоцията с кинематографични средства е "Психо" на най-брилянтния техник в киното Алфред Хичкок, който и тук не се уморява да оставя ориентири, че ужасът е само част от голямата игра на кино и че кръвта под душа е просто шоколадов сироп. Съвсем друг е тонът на най-смешния и бравурен филм в групата - "Някои го предпочитат горещо". Той е и най-успешната филмотечна комедия за всички времена.
"Виридиана" е вътре като свалена шапка пред великия присмехулник Бунюел, забавляващ се върху руините на разрушените от самия него морални и религиозни табута на лицемерното отвсякъде време. Но и прекланящ се пред първичните ценности и малките радости на живота и живеенето. Сред тези радости е и да можеш да си тананикаш "дъждовните капки падат по главата ми", докато в ранна утрин возиш на кормилото на велосипеда си жената, в която тайно си влюбен и която е още топла от ласките на най-добрия ти приятел - както се случва в лиричния уестърн "Буч Касиди и Сънданс Кид" на Джордж Рой Хил.
В клетката на новото време пък ни запраща "Полет над кукувиче гнездо" на Форман. Хубаво е да си го прожектираме вътрешно винаги, когато се усетим в състояние на наложена отвън несвобода. Останалото е един откъртен умивалник, един прозорец с разкъсани решетки и един як индианец, тръгнал към просветления хоризонт с примера на вътрешно свободния си другар. Друг начин за излизане от лудницата и разчистване на сметките със затъналия в мръсотия свят предлага Скорсезе в "Шофьор на такси". Ако всеки почисти около себе си и спаси поне една невинност, тогава светът може да стане и по-добро място за живеене. А ако не стане, поне няма да питаме отражението си в огледалото сутрин you talkin' to me? (Робърт де Ниро).
Нови истини за човека и изначалната му самота търсят "Сталкер" на Тарковски и "Близки срещи от трети вид" на Спилбърг. Единият го прави болезнено и навътре, другият - с повече надежда и навън. Акцентът и в двата случая е в търсенето, а не в намирането. Каквито са нещата и в "Париж, щата Тексас" на Вендерс. Един мъж е по пътя към себе си, за да събере парчетата от разпиления си живот, а после, намерил виновницата за изгубения рай - жената, да се върне отново на пътя, но вече към своя си Париж, пък бил той в Тексас. Не носим ли всички по един такъв път и по един свой Париж като последен изход?
Както се разтваря сутрешното хапче в чашата, така се разтваря и душата на артиста в безнадеждното си обяснение в любов към живота в останалия недокоснат от времето "Ах, този джаз" на Боб Фос. Всеки има своята Джесика Ланг в края на тунела. Но първо трябва да си направил най-важните неща в живота си, за да можеш после да ги събереш в един прощален индекс на собственото ти творчество и на собственото ти аз, както е сторил това гениално Бергман във "Фани и Александър".
Ретроспективата увенчават две големи като живота приказки - едната източна, другата западна. Препълнена от самородни късове необработена филмова емоция, "Сибириада" на Кончаловски се разлива като славянска душа, готова да замени всички подземни и надземни богатства срещу една, далечна като сибирската звезда в края на просеката, любов. А "Имало едно време в Америка" на Серджо Леоне? Той просто може да замести останалите 20 - ако ви заточат на самотен остров и ви разрешат да вземете само един филм със себе си. Условието е да го гледате всеки път с широко отворените очи на малкия Нудълс, вперени през правоъгълния процеп в стената, в танцуващата му сред брашно и ябълки непостижима детска любов. Не е ли това най-добрата метафора и на самото кино?!
Ловецът на говорещи камъни
За скулптора Велислав Минеков хубавата пластика е като хубавата жена - пожелаваш я
Мария ЛАНДОВА
В семейството сме се закопали от изкуство. Изобщо, където и да отвориш, пада я музикант, я художник... Майка ми е концертмайстор в Германия. Брат ми - пианист в Швейцария. (Освен това Слави е зет на кинорежисьора Рангел Вълчанов и съпруг на актрисата Ани Вълчанова.) Всеки живее по свой начин в това особено семейство... От филмите на Рангел най-обичам "Лачените обувки... ". Ходя задължително на театър заради Ани. А в Германия, пак задължително, съм на концертите на мама. Тогава тя ми купува нов костюм, защото изпада в нервна криза, ако не съм елегантен. Вследствие на това имам гардероб като на Елтън Джон, но не го ползвам. Жена ми казва, че стилът ми на обличане е ексцентричен микс между горски и пъдар. Обичам музиката, но да я слушам. Напоследък слушам етно и от всеки симпозиум си купувам местна музика. Като дете си мислех, че инструментът е нещо като касетофона - сам свири. После страшно се разочаровах и направих всичко, за да не ме приковат към него. Всеки, който чуе моя глас, решава, че трябва да пея. Имал съм дори фантастични предложения в чужбина, но никой не допускаше, че съм музикален инвалид.
Наследих занаята на баща си. Все пак ние с него сме работили в много различно време. Преди имаше някаква омагьосана сигурност за художниците, но тя се заплащаше със съучастие в нещо не съвсем приятно. То беше неминуемо. Аз имах късмета да изляза от това време без компромиси, защото тогава не съм получавал никаква поръчка, бях твърде млад. Сега обаче, в пълната свобода, художникът пак не се бори за душата си, а как физически да оцелее в тоталната несигурност... Първото ми произведение наистина е концептуално. Като малък забих пирони на всяко възможно място в ателието на баща ми, а той не ме наби! Страшно много работи съм научил от него. Научил съм най-важното - занаята. Без това няма продължение в изкуството. От него съм наследил и любовта към природата, и ловната страст.
През 2000 г. вместо по планини и паланки Слави се разходи по света на лов за скулптурни симпозиуми - в Мароко, Германия, Ливан.
И трите симпозиума, в които участвах, са от много висок международен ранг. Бяха полезни за мен. Тези пробиви са важни, защото автоматично отварят нови врати. Правят по-добро CV-то, което е важно за галеристите и за доброто самочувствие на художника. Вече получих покана за суперсимпозиум в Китай, две покани за Япония, и още - за Египет и Буркина фасо.
Не знам дали ме разбират навсякъде. Не винаги това, което правиш, може да стигне до всички. Можеш да бъдеш разбран от ценителите и колегите. Когато съм сам в странство, се гордея, че съм българин. Дори съм леко екзотичен. Много ми помага говоренето на чужди езици.
Мечтата на Слави е да организира симпозиум на пъпа на София - на плочата на бившия мавзолей. Организацията е напреднала. Участниците - 14-15 наши и чужди скулптори - ще работят директно пред любознателните ни погледи. А готовите работи ще освежат града. Всичко е на път да стане, стига Слави да събере още двайсетина хиляди долара... Факт е, че в скулптурата през цялата обозрима история е имало меценати, независимо дали са някакви сатрапи, фараони или императори. Вярно е това, което казва баща ми: от едно поколение и от едно управление във времето и пространството остават монументалната пластика и архитектурата. За съжаление случайните пари отидоха у случайни хора, на които е много трудно да обясниш за какво е нужна скулптурата. Политиците от своя страна ходят на футболни мачове и рядко се отбиват по изложби. Дано второто поколение богаташи и политици да бъде по-образовано - с вкус и отношение към естетичното. Основният мениджър в нашия занаят е държавата. В европейските страни, с които се равняваме, по закон в общинските и държавните поръчки 3.5% задължително се отдават за монументално изкуство - и у нас беше така, но сега не е. Два от симпозиумите, на които бях, са финансирани почти изцяло от държавата. В Германия например има най-различни дотации от държавни, обществени и частни източници и фондации. А в момента да се занимаваш с този труден занаят у нас си е чиста лудост. Всеки, който иска да работи сериозно и отдадено, е на границата на оцеляването. Аз имам късмет да живея нормално, но това ми коства страхотни усилия.
Показвам нещата си директно в Германия, тъй като у нас е абсолютно безсмислено. Последната ми изложба беше в Галерията за съвременно изкуство "Кунстхаус" в град Аахен. Публиката хареса работите и цялата колекция се продаде. Това, разбира се, много рядко се случва. Засега правя малки пластики, но бих желал да изляза от тази форма, да се развия като нормален скулптор и да работя това, което пожелая. Стремя се всяка пластика да бъде оригинална, а не банална - пълна с говеда и получовеци. Трябва да е витална. Да я няма тая цялата мъка. Да е естетична, да привлича публиката. Не масовата публика, тъй като аз не работя в областта на фолклора. Да бъде изящна, различна и най-важното - пожелана. Хубавата пластика я пожелават. Моите пластики ги пожелават различни люде. Една беше купена от многодетен цигулар, който едва свързва двата края, но остана доволен. Друга - от една много богата дама, която пристигна инкогнито. Проф. Месмер - световноизвестен сърдечен хирург, е много вдъхновен от моите неща. Според него в пластиката ми има "ортопедичен замисъл". В момента готвя изложба - малка пластика - откривам я на 14 декември в редакцията на "Дойче веле" в Кьолн.
У нас вече е възможно да ти възложат паметник и има няколко монументални поръчки, но без конкурс, което е странно. Просто отиваш и търсиш личен контакт с някой политик или кмет. По света конкурсите са задължителни - особено за обекти от национално значение. Тук може да се организира конкурс и той пак да е фиктивен. Ако получиш поръчка за монумент, компромисите са неминуеми, защото става дума за разнородна публика и за обект, който трябва да издържи времето. Да носи много памет, енергия и естетика. Да бъде неоспорим! ми се такова нещо, но едва ли ще ми се случи в близките 100 години.
Често първо виждам материала. Тези пет камъка (посочва ги в ателието си) ги видях на морето, разговаряха си. Имам друга подобна работа, но там те седяха един срещу друг и се караха. Понякога рисувам някоя необикновена, по-трудна форма, която балансира, оцелява, бори се за своето съществуване. Била е унищожена, пък се е превърнала в нещо по-хубаво, като грозното пате.
Вярвам в природата и в себе си. Вярвам много в човека и затова правя грешки.
Отломъци от безкрайната проза
Мирела ИВАНОВА
В амбициозната си програма издателство "Леге Артис" е включило поредицата "Безкрайна проза". Предполагам, за да представи емблематични творби на модерното разказване на границата между две столетия. И може би да иронизира клишето, с което почти всекидневно си служим, за да определим живота си: "безкрайна проза". Стига да умееш, винаги би могъл да забележиш и назовеш странностите и ярките причудливости на мига в протяжността на всекидневието; да ги запишеш и преразкажеш като утопия, като пародия, като нещо различно и друго от видимото с просто око.
Предпоследната книга от поредицата се нарича "Фрагменти от стая", разкази плюс пиеса от Момчил Николов - трийсетгодишен, завършил медицина, удостоен с наградата на в."Литературен форум" и фондация "Бъдеще за България" за романа си "Фокси лейди". Той разказва плътно, напрегнато и самоуверено - като обсебен от думите. Гради атмосфера, в която целостта непрекъснато се разпада, за да се доумножи. Теми и темички, знакови предмети, думи, метафори се прехвърлят от разказ в разказ, напасват се и се допълват. Ту е увлекателно, ту натежава от премного притчовост. Читателят се чувства като в омагьосан кръг. Ще му се да се изхлузи от примката на болезнеността, да се залови за нещо конкретно, да последва някоя проста като верига фабула. Интересното в книгата на Момчил Николов е, че тя привлича най-вече с това, с което и отблъсква: несвършващата условност. Героите се повече словесни сенки и по-малко хора, чиито думи и жестове ни се иска да запомним, да проумеем. Образите се приплъзват от място в място. Обяснение за подобна, филигранно постигната преднамереност вероятно са думите на Жерар, герой от пиесата "Наблюдателят": "Предпочитам съзерцанието пред действието". Когато сме прочели книгата на Момчил Николов, имаме основанието да преобърнем тези думи по следния начин: "Предпочитам въображението пред действителността."
"Безкрайна проза" ни запознава и с романа на Даниел Пенак "За щастието на людоедите" - първа част от тетралогията на прочутия френски автор, роден в Мароко. Там г-н Бенжамен Малосен разказва иронично и с подробности всекидневието си, разпнато между случките, които необяснимо и драматично се натрупват в магазина, където работи, и грижите за децата, вярното куче, невярната майка и т.н. Забавното, увличащо повествование с нещо ми напомни сладострастието и ритуалността на френското хранене - с безбройните обговаряния на възможностите, прочити и уточнявания, с вложеното умение да участваш във всеки миг от живота. В романа на Пенак обаче зад трескавото говорене, зад привидността на криминалната интрига се прокрадва една страшна история от времето на Втората световна война. Точно тя ни предупреждава, че паметта, историческа или лична, не е за подценяване. И че рано или късно сме длъжни да усвоим горчивите й уроци.
Десетте най-продавани книги
