Съвместният комитет за наблюдение ще извършва ежегоден преглед на изпълнението на програмите, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти на ЕС - ФАР, ИСПА и САПАРД, в контекста на националните приоритети, формулирани в програмните документи и преди всичко в "Партньорство за присъединяване". На основа на този преглед ще се формулират препоръки за усъвършенстване на управлението на съответните програми. В състава на комитета за наблюдение влизат националният координатор на помощта, предоставяна от ЕС - министърът на външните работи, министърът на финансите, който е национален ръководител на помощта от ЕС, директорът на дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции", както и представители на Европейската комисия.
Секретарите на отдели на СДС утвърди на заседание НИС
Двама са политически фигури, а останалите трима - служители в централата на СДС, съобщи главният секретар на партията Екатерина Михайлова. Депутатът от СДС Красимир Каменов ще е секретар на отдел "Вътрешна политика", а народният представител Господин Тонев ще е секретар в отдел "Стратегии и предизборни програми". Бойко Вучков ще е секретар в организационния отдел на СДС. Александър Политов поема международния отдел на партията, а Желяз Съботинов ще е секретар в отдел "Младежка политика, спорт, малцинства и здравеопазване".
ПГДЛ поиска оставката на вътрешния министър Емануил Йорданов, заради подслушването на висши магистрати и политици от служители на МВР. Социалистите се позовават на изнесената информация в медиите от ръководителя на отдел "Общ надзор" на Върховната административна прокуратура ген.Чирипов. "БСП, Демократичната левица, новата левица днес казват - стига полицейщина и политически шпионаж. Искаме незабавно освобождаване на министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов или оставка на целия кабинет", се казва в декларацията на социалистите.
Само трима кандидати за ДЗИ
Въпреки удължения срок за подаване на оферти кандидатите не станаха повече
Само три удостоверения за извършване на дю дилиджънс на ДЗИ ЕАД издаде Агенцията за приватизация. Това са "Юреко" (Eureco B.V.), "Дженерали" (Generali Holding Vienna A.G.) и консорциумът между Ти Би Ай (TBI Holding Company N.V.) и "ДЗИ 2000" АД. Това са и трите кандидата, които ще се състезават за дял от 51 до 67 на сто от капитала на ДЗИ.
Generali Holding Vienna A.G. е собственост основно на Assicurazioni Generali Trieste (Италия). Останалата част от акциите на Generali Holding се търгува на Виенската борса.
"Юреко" и "Дженерали" вече влязоха в информационната зала за правен и финансов анализ на Държавния застрахователен институт. До края на миналата седмица екипите на консорциума между Ти Би Ай и РМД в ДЗИ все още не се бяха явили в залата. По всяка вероятност това ще стане идващата седмица. Според служители на ДЗИ участието на РМД в консорциума е 1% към 99% в полза на Ти Би Ай.
Основното притеснение около дю дилиджънса, който трябва да направи консорциума, е, че получената информация ще може да се използва от ЗПАД "Булстрад" (при приватизацията на "Булстрад" Ти Би Ай купиха 34% от капитала на дружеството). "Изтичането на данни няма как да бъде предотвратено, но поне да не влязат за дю дилиджънс с екип от "Булстрад", коментира служител на ДЗИ, пожелал да остане анонимен.
Според близки до хода на сделката и "Дженерали", и "Юреко" са потвърдили сериозния си интерес към закупуване на ДЗИ. "При това положение консорциумът, в който влезе и РМД, изглежда без сериозни шансове", коментира представител на ДЗИ.
А иначе тръжна документация закупиха още седем дружества. Това са Wustenrot& Wurttembergische (Германия), "Ре инженеринг" (България), за които се твърди, че са закупили меморандума от името на немската "Ве Ве груп", "Булстрад" АД, CNP Assurance (Франция), Nationale Nederlanden N. V. (Холандия), "Румели Сигорта" (Турция) и "Демир Сигорта" (Турция).
Депозитът за участие в преговорите е един милион щатски долара и трябва да бъде внесен най-късно до 11 декември (когато изтича срокът за подаване на оферти).
Ставките падат, дяволът остава в детайлите
Тежката битка за ДДС за туризма може да разцепи дори парламентарната група на СДС
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Опитът да се съчетаят интересите на фиска и на бизнеса винаги води до противоречия и излагането на коренно различни становища. Това се случи и при гледането на поредните промени в данъчните закони от бюджетната комисия на парламента преди второ четене в пленарната зала. Не може да се отрече, че те имат и плюсове, и минуси. Въпросът е на коя страна стоиш, за да прецениш кои от тях са повече.
Сред преимуществата на промените е намаляването на данъчната тежест. Ставката на данък печалба за републиканския бюджет за юридическите лица пада на 20 на сто, ако облагаемата им печалба е над 50 000 лева и на 15 на сто за фирмите с облагаема печалба под тази сума. Данъкът за общините остава 10% за всички юридически лица.
Тази промяна предполага освобождаване на оборотен ресурс за икономиката, който фирмите биха могли да използват за инвестиции. А това от своя страна води доста ефекти като: повишаване на ефективността на производствения процес (заради използването на по-нови технологии), увеличаване на продажбите, а оттам и на доходите.
Друг основен положителен момент в промените на данъчните закони е намаляването на срока за данъчния кредит по ДДС от шест на четири месеца. В мотивите на правителството е записано, че периодът от четири месеца е балансиран между интересите на фиска и интересите на данъкоплатците. Експертите на Министерството на финансите обясниха, че четири месеца е минималният срок за разкриване на опити за данъчни злоупотреби (в случая неправомерно източване на данъчен кредит от бюджета).
Според данните на финансовото министерство хазната ще се лиши от около 50 млн. лв. със съкращаването на срока на данъчния кредит. Логичният въпрос, който зададоха депутати, е защо хазната не плаща лихва върху средствата, които задържа при себе си. Логичен отговор на този въпрос обаче така и не последва.
Една от положителните промени в данъчните закони е намаляването на данъка на животозастрахователните дружества от 3% на 2%. Въпреки че тази промяна е логична и очаквана, след като новият председател на бюджетната комисия Христо Христов лобира за намаляване на данъчната тежест на застрахователите още когато беше шеф на Дирекцията за застрахователен надзор. "Тогава да ги освободим въобще от облагане", репликира Руси Статков това предложение.
Сред промените в позитивна насока, които приеха депутатите от бюджетната комисия по предложение на Венцеслав Димитров, е и двойното увеличение на дневните пари, които се признават за разходи на фирмите при командироване на техни служители.
Поредните промени в данъчното законодателство обаче имат и своите минуси. Сред недостатъците е символичното намаление на ставките на данъка за облагане на доходите на физическите лица. Увеличението на необлагаемия минимум от 960 лв. на 1200 лв. всъщност само леко измести редовете от таблицата за облагане на доходите на физическите лица. А ставката за облагане бе намалена с два процентни пункта само в последния ред, където попадат лица с облагаем доход 16 800 лв. годишно.
Не трябва да се забравя фактът, че голяма част от фирмите, регистрирани като едноличен търговец, плащат данъците си като физически лица. А ставките в Закона за облагане дохода на физическите лица не предполагат, че те ще искат да останат регистрирани под тази форма.
Подобно символично намаление на данъчната тежест за физическите лица освен това противоречи на защитаваната теза, че намаляването на данъците цели изваждането на сивата икономика на светло. Напротив, предвиденото намаление едва ли ще промени с нещо стремежа на голяма част от населението да укрива доходите си, за да си спести плащането на данъци. Освен това толкова високо облагане не стимулира използването на висококвалифицирани кадри, за които по презумпция се предполага, че получават и високо заплащане.
Като минус в промените се отчита и минималната корекция на сумата, която ще се признава за социален разход на работодателя. Това са разходите за допълнително доброволно пенсионно и здравно осигуряване или застраховки. В момента размерът на признатите социални разходи е 30 лв., а промените предвиждат тази сума да се увеличи на 40 лв. Проблемът е, че този освободен от данък лимит в момента е изцяло използван за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. При това положение не остава свободна ниша за доброволните здравни осигуровки и\или застраховки. Предложението за по-висок праг на необлагаемите социални разходи обаче не получи подкрепата на мнозинството и експертите на финансовото министерство.
Сред предложенията, които не бяха приети, бе и това за въвеждането на още по-ускорена амортизация на компютрите и софтуера. Наистина някои от предложенията бяха драстични. Основният аргумент на представителите на финансовото министерство бе, че ако се позволи например софтуерът да се амортизира за една година, след това той се бракува и продажбата му ще се води като сделка, която е освободена от облагане с ДДС. "След като в МВФ си сменят компютрите на три години, не виждам защо ние трябва да го правим по-често", коментира зам. финансовият министър Николай Георгиев.
Сериозен минус е и запазването на разпоредбата, според която не се признава данъчен кредит на лоялни данъкоплатци, ако някъде по веригата преди тях някой е бил нелоялен и не е внесъл ДДС.
Покрай обсъждането на промените обаче сериозно впечатление направи традиционното оправдание на представителите на Министерството на финансите, което звучеше така: "Данъчната администрация няма капацитет да се справи с това". Това послужи като аргумент да бъдат отхвърлени и някои сериозни предложения за улесняване и опростяване на данъчния процес, основни вносители на които бяха Венцеслав Димитров, Ивайло Калфин и ВМРО. И тук изниква въпросът защо плащаме заплати на 240 депутати, след като от усилията на значителна част от тях няма никакъв смисъл - техните предложения по презумпция не минават само защото са "опозиционни". И защо всъщност бизнесът и хората си плащат данъци, след като не могат да се намерят средства дори за оптимизирането на системата на данъчен контрол. А пари за безумни проекти - колкото искаш.
Борбата около въвеждането на ДДС за туризма разбуни духовете в парламента
Накратко
Държавният финансов контрол започна проверка на 131 общини на територията на страната, която ще продължи до края на ноември. По същото време трябва да приключи и проверката на Сметната палата на останалите 131 общини. Ревизията на ДФК ще обхване дейността на съответните общини от 1 януари до края на септември тази година. Целта на проверките е да се установи изпълнението на общинския бюджет и спазването на финансовата и отчетната дисциплина. Обект на проверка ще са извършените преразходи на съответните бюджетни кредити, целевото изразходване на допълнително предоставените от Министерския съвет субсидии и др. През миналата седмица Хебросбанк е започнала собствена проверка (т.нар. дю дилиджънс) в Биохим, съобщиха източници от Банковата консолидационна компания. Това е вторият кандидат-купувач, който влиза в банката. Преди Хебросбанк на дю дилиджънс в Биохим беше консултантската компания "Артур Андерсен", която проучваше състоянието на банката от името на "Банк Аустрия".
Дружеството Vankarem Ltd. е купило извънборсово 162 578 акции на Стопанска и инвестиционна банка (бившата БРИБанк), съобщиха от Централния депозитар. По този начин дружеството с офшорна регистрация е станало собственик на 8.13% от банката. Според източници, пожелали анонимност, акциите са били продадени от казанлъшкото предприятие "Катекс". Според слухове новият акционер е свързан с небезизвестния бизнесмен Славчо Христов, който отскоро е председател на надзорния съвет на банката.
БНБ пусна на пазара юбилейна монета с номинал 10 лева по случай настъпването на новото хилядолетие. Числото 2000, символизиращо началото на новото хилядолетие, е отбелязано с три дупки на мястото на нулите. Монетата е изработена от висококачествено сребро, тежи 10 г и е с диаметър 34 мм. Тя ще има нумизматична стойност, тъй като ще се разпространява в тираж 6000 броя. БНБ ще продава монетата по 25 лева.
През миналата седмица Дирекцията за застрахователен надзор издаде разрешение за извършване на застрахователна дейност на "Хановер кооп България" ЗАД. Дружеството ще работи в областта на общото застраховане. Засега капиталът на дружеството не дава възможност то да извършва и презастрахователна дейност. Акционери в дружеството са германската застрахователна компания HDI International Holding и Централния кооперативен съюз.
Държавните гаранции намаляват наполовина
ЕБВР отсъства от списъка на кредиторите за 2001, от Световната банка вземаме само 30 млн. долара, гарантирани от държавата
Марта ПЕНЕВА
Държавни гаранции за 370 млн. долара за следващата година одобри правителството на заседание през изминалата седмица. За 2000 г. одобрените гаранции бяха над два пъти повече - общо 799 млн. лева. Намалението е съвсем очаквано с оглед на неизползваните заеми от тази година и тежестта на гаранциите в размера на държавния дълг. Променят се и приоритетите - средствата сега ще отиват основно в транспортната инфраструктура вместо в енергетиката.
"Усвояването на проектите през тази година не е в особено голям размер", каза заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски, но добави, че не може да даде конкретни цифри. Едно от обясненията за това е, че бюджетни институции, получатели на заеми с държавни гаранции, не бяха включили тези разходи в своите бюджети. Проблемът макар и чисто счетоводен има своите основания - за да похарчи средствата по някой заем, съответното бюджетно ведомство трябва да ги има предвидени като разход в своя бюджет, в противен случай то трябва да направи икономии от други разходи. Това става особено трудно, като се има предвид, че списъкът с проекти за бъдещи държавни гаранции се приема след проекта за бюджета, в който са записани разходите на ведомствата. Така че съвсем обяснимо е, че тази година държавни гаранции получават само инвестиционни кредити, по които получатели не са министерства и ведомства. Единственото изключение е заемът от Световната банка за изграждане на кадастър и имотен регистър в размер на 30 млн. щатски долара.
Размерът на държавния дълг е другото ограничение, което оказа влияние върху лимита за държавните гаранции за следващата година. Обслужването на дълга става преобладаващо в долари, докато брутният ни продукт е в германски марки и съответно в евро. Заради обезценката на еврото спрямо долара съотношението дълг - БВП само от юни до октомври нарасна с 6 процентни пункта и стигна 87.4%. С оглед намеренията за присъединяване на България към ЕС и изискванията за ограничение в рамките на 60%, това съотношение не може да се пренебрегва. Освен това необходимите средства за обслужване на дълга през следващата година са около 1.3 млрд. долара, от които голяма част трябва да дойдат под формата на външно финансиране за платежния баланс, което ще увеличи дълга и едва ли ще е желателно допълнителното утежняване от инвестиционните заеми. Затова изглежда обясним фактът, че от подадени заявки според Орешарски за 1.2 млрд. долара са одобрени едва за 370 млн. долара. За 2000 г. заявките бяха в размер на 1.3 млрд. долара.
Друг интересен факт в списъка на одобрените гаранции е отсъствието на Европейската банка за възстановяване и развитие от списъка с кредиторите. Световната банка влезе в последния момент едва с 30 млн. долара. В същото време 4 от одобрените осем проекта са от Европейската инвестиционна банка, а останалите два - от далекоизточни институции. Правителството за пръв път може би се съобрази с фактора финансова изгода и предпочете по-дългосрочните, с по-голям гратисен период и с по-ниска лихва заеми от Япония, Корея и ЕИБ, отколкото по-краткосрочните заеми на СБ и ЕБВР. Допълнително заемите от Световната и евробанката съдържат и значителна част от средства за финансиране на консултантски услуги.
По отношение на секторите, в които са насочени, заемите отиват предимно за транспортни съоръжения - втория мост над река Дунав, пристанището в Лом, железопътната линия Пловдив - Свиленград, столичното метро.
Общата стойност на проектите в транспорта е близо 187 млн. долара, или 70% от общо одобрените гаранции. Енергетиката участва едва с 24 млн. долара за изграждане на електропровод между България и Македония. През тази година енергетиката има 49% от одобрените гаранции заради проекта за модернизация на пети и шести блок от АЕЦ "Козлодуй".
Булгаргаз остава само транспортна фирма
Делят страната на седем газоразпределителни района, лицензите ще се дават с публичен конкурс
Галина АЛЕКСАНДРОВА
България ще се раздели на седем газоразпределителни района - София-град, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Благоевград и София-окръг. Изграждането на мрежите за газификация на жилища, обществени сгради и промишлени фирми и доставките на природен газ в тези райони вече ще могат да се извършват от частни лицензирани фирми. Булгаргаз ще остане само компания за транспортиране на природен газ. Това предвижда проектът за преструктуриране на държавния монополист, подготвен от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР).
Идеята е да се обявят
Отделянето на разпределението на природен газ и поемането му от частни фирми ще бъде първата реална стъпка за
Не можем да обявим конкурсите за избор на разпределителни компании, докато не се изясни кои общини влизат в съответния разпределителен район, обясниха от ДАЕЕР. Само "Овергаз" има 24 газоразпределителни дружества, които работят в 30 града. Извън фамилията "Овергаз" концесии за газоразпределение имат компаниите "Газагротерм" - за района на Ихтиман и Хасково, и "Черноморска технологична групировка" - за Добрич и Габрово. В бранша работят също "Прима газ" и група самоковски фирми за газификацията на Самоков. Държавната комисия по енергийно регулиране досега е разгледала документите и е издала лицензи само на седем от тези дружества - на "Овергаз инк." за района на Божурище и на още шест дружества на "Овергаз" за газификацията на Ямбол, Пещера, Велико Търново, Горна Оряховица, Павликени, Плевен и Монтана.
Втората причина за забавянето е необходимостта от
За да се предотврати опасността от замяната на държавния монопол с частен, се предлага текст, според който една фирма няма право да кандидатства за нов лиценз, ако вече държи 25% от пазара на природен газ, обясниха от енергийното ведомство. Според друга поправка ще се предостави достъп на избрани потребители до газопроводната мрежа на Булгаргаз. Според авторите на проекта това означава, че се допуска конкуренция на Булгаргаз и при вноса на природен газ. Големите потребители ще могат да купуват газ и от местни добивни компании, например от находището край Галата.
Една от поправките гласи, че агенцията на Иван Шиляшки трябва да провежда конкурсите и да издава лицензите за разпределение на природен газ. Сега с това се занимава Държавната комисия за енергийно регулиране. Това стана по препоръка на МВФ и Световната банка, които настояват държавата (т.е. ДАЕЕР) да не се намесва на енергийния пазар, а всички регулаторни функции и издаването на лицензите да се поемат от независим регулаторен орган (в случая Държавната комисия по енергийно регулиране). Това очевидно не се харесва на Шиляшки, чиято агенция при тази ситуация и след приватизирането на основните енергийни фирми ще се окаже със затихващи функции.
Игра на нерви в деликатен момент
Москва заплаши, че ще върне митата за българските стоки и няма да плаща дълга си към София
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Москва може да прекрати митническите преференции при вноса на българските стоки, обяви търговският представител на Русия у нас Александър Семерньов. Изненадващо в средата на седмицата той свика специална пресконференция, за да съобщи, че Москва е недоволна от неразбирането на българските власти на нейната търговска политика към страната ни, както и от противоречието между декларираното от София желание за икономическо сътрудничество с Русия и реалните действия на правителството. За първи път официален представител на Москва толкова остро и в прав текст огласява неудачите в отношенията между двете страни и руската версия за поредното блокиране на преговорите в икономическата област. Това може да се тълкува само по един начин - Русия втвърдява позицията и двустранните отношения навлизат в нов кризисен цикъл. Това признава и вицепремиерът Петър Жотев в доклад до правителството.
Изявлението на Семерньов всъщност можеше да остане и незабелязано сред изобилието от новини, които произвеждат напоследък родните ни политици, ако не се бе появило след многомесечна явна липса на интерес от Москва към София и загадъчното отлагане на насроченото за 15 ноември заседание на българско-руската междуправителствена комисия. Версиите за изненадващия удар са две. Според едната това е опит за по-директно напомняне, че руските интереси у нас и в региона не са за пренебрегване. Досега София не прояви особена схватливост при многократните дипломатични и не толкова дипломатични намеци за недоволство от Москва. Според друга хипотеза става въпрос за тънък замисъл, според който Москва ни показва "правия" път непосредствено след като евросъюзът ни тегли чертата, запазвайки шенгенските ограничения за българите. Истината всъщност е, че през последните десет години България така и не успя да преодолее комплексите си в отношенията с Русия и не можа да формулира общ интерес, който да се защитава с конкретни проекти. От година на година се отлага решаването на едни и същи въпроси, а протоколите на междуправителствените комисии документират единствено дългогодишната икономическа и дипломатическа апатия.
Обобщени, те изглеждат така: Москва може да извади България от системата за митнически преференции. Русия няма да започне да изплаща скоро 100-те милиона долара дълг към София. Не може да става и въпрос за предоговаряне на начина, по който ще се изплаща този дълг. Специално трябва да се уредят правилата за ползване на руските лицензи от българските военни заводи.
Според Семерньов заседанието на смесената комисия било отложено, защото при срещата на вицепремиера Петър Жотев с руския му колега Алексей Кудрин станало ясно, че позициите на двете страни се разминават по всички ключови въпроси. Заседанието ще се насрочи след Нова година, но предварително трябва да се постигне компромис по основните проблеми, съобщи Семерньов.
Каталогът на руските неволи включва: непризнаване на правото на собственост върху имотите на бившия Съветски съюз, неизпълнението на ангажимента на българската страна да свали митата за руската машиностроителна продукция, отклоняване на руските предложения за подписване на спогодба за свободна търговия, проблемите около отнемането на лиценза на ЗК "Юпитер", недопускане на руски фирми до приватизацията на военните заводи.
Отдавна е известно, че Русия обвързва изплащането на задълженията си с уреждането на правата й на собственост върху съветските имоти. Правителството оправдава нежеланието да се уреди този въпрос с това, че и Украйна имала претенции към имотите на екс СССР. "Тогава нека Украйна да плати и част от дълга. Русия е правоприемник на всички пасиви на бившия Съветски съюз, нормално е да бъде приемник и на активите", коментира Семерньов. "България се ангажира да намали митата за руските машини, главно леки и товарни автомобили, каквито не се произвеждат у вас, но София всячески отлага решението. Процесът на преференции трябва да бъде двустранен", добави руският търговски представител.
Напротив, той намалява. Това доказва, че истинският проблем на българските фирми в Русия е по-скоро проблем на маркетинга, отколкото на митата. Мнозинството от фирмите все още чакат държавата да им осигури реализацията и едва сега се сещат, че има неща като проучване, обработване на пазара и провокиране на търсенето. Поради това, както и заради ниското качество и високата себестойност стоките ни все по-трудно пробиват в Русия. Има и обективни условия - ценовата неконкурентоспособност на вносните стоки в руската федерация поради силната девалвация на руската рубла и силната конкуренция от субсидиран внос в Русия от трети държави. Според търговски експерти през миналата година има общ спад на вноса в Русия от чужбина с около 30%. Третият проблем е неплатежоспособността на руските фирми и липсата на механизъм за гарантиране на плащанията. Това е територия, на която държавните институции от двете страни биха могли реално да помогнат, но за това не се говори. За сметка на това се отдава дължимото на
На сесията на комисията ще бъде направен анализ на причините за неблагоприятното развитие на взаимната търговия и възможностите за тяхното преодоляване, в т.ч. чрез реализиране на обменни операции с български стоки и услуги срещу енергоресурси, доставки на български стоки по програми, финансирани от федерални и регионални фондове на Русия, реализиране на бартерни операции и т.н., е записано в доклада на Петър Жотев до правителството. През последните три години бартерът завладява все по-големи територии в търговията ни с Русия. "Главболгарстрой" участва в схемата за плащане на природен газ със строителни услуги. Руската страна прие принципно по този начин да се плащат 30 на сто от газовите доставки. Беше подписан и договор между руското Министерство на атомната енергия (Минатом), НЕК и "Главболгарстрой" за строеж на жилища срещу доставка на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". В доклада вицепремиерът Жотев отбелязва, че сега ще поискаме от руската страна "да се увеличи размерът на разплащането за полученото ядрено гориво със стоки и услуги от България на стойност, не по-малка от 20 млн. долара".
Бартеризирането на икономиката обяснява защо руските предприятия продължават да работят въпреки липсата на структурна реформа и нерентабилни производства. Тези механизми доскоро се радваха на добър прием и у нас, но правителството пое ангажимент пред МВФ да ги извади от инструментариума за управление на икономиката. Каква е логиката тогава да се връщаме към бартера. Отговорът, изглежда, е в спецификата на бартерните сделки - те изискват сложни схеми за определяне на цените и другите търговски условия и дават възможност за отклоняване на средства.
Семерньов отново лансира идеята за подписване на
"Около четири години предлагаме това, но България искаше митнически преференции. Вече две години имате преференции, но те не повлияха за съживяване на българския износ", заяви Семерньов. Факт е, че износът намалява, а българското търговско салдо с Русия през миналата и през тази година е силно отрицателно. Именно тук започва играта. Подтекстът е ако България е така добра и подкрепи идеята за свободна търговия, ще стане възможно да се обсъждат мерки, регулиращи бизнеса й с Москва, които ще доведат до подобряване, а защо не и до изравняване на търговското салдо. Българското правителство може да отхвърли или да приеме тази игра. Това трябва да стане след пресмятане на ползите и загубите от такава стъпка. Засега такива сметки няма. Единственият аргумент при отказа да се преговаря за свободна търговия е неясното очакване за влизането ни в Европейския съюз.
Леко ироничният тон на Александър Семерньов показа, че изявлението му явно не цели да преобърне българската външнотърговска политика. Въпреки това едва ли е случайно, че това се случи точно след деня, когато стана ясно, че очакванията за изваждането ни от шенгенския списък останаха излъгани. От гледна точка на Москва това очевидно е подходящ момент за натиск върху българското правителство. В същото време Кремъл явно не иска силен отзвук и ускоряване на преговорите, тъй като е ясно, че няма какво толкова да спечели в България. На практика официалните проблеми между двете страни освен стокообмена и енергийните доставки се състоят от незначителния (от гледна точка на Русия) и спорен външен дълг към България и пререгистрацията на руските имоти у нас. Неща, които показват, че Москва не иска да отделя излишна енергия за решаването им, или ги пази като претекст да блокира други разговори.
Износът за Русия намалял с 40%
Отзвукът:
Държавата ще налее 50 млн. лв. в тютюнопроизводството предизборно
Повелята е 70 000 тона производство на цигарена суровина до три години
Паулина МИХАЙЛОВА
Държавата ще раздаде 50 млн. лв. субсидии и премии за производство на тютюн догодина. С влизането в сила на допълненията в Закона за тютюна и тютюневите изделия от тази година Държавен фонд "Тютюн" вече ще дава на производителите "целева парична подкрепа за изкупуване в рамките на минималните изкупни цени". Макар на думи субсидията да е насочена към тютюнопроизводителите, тя ще се отрази най-вече в снижаване на разходите на "Булгартабак" и другите фирми, които изкупуват тютюна.
Схемата е нова - за първи път тя беше приложена при изкупуването на реколтата от 1999 г. Тогава на производителите бяха раздадени като целева парична подкрепа 7.8 млн. лв., но само за малка част от реколтата и само за някои райони. Отсега нататък се предвижда субсидията да е за всички производители. Целта - да се стимулира отглеждането на тютюн, за да се увеличи производството приблизително двойно до 2003 г. и да достигне 70 000 тона. Остава и редовното раздаване на премии на хората, занимаващи се с отглеждане на цигарената суровина.
Според земеделския министър Венцислав Върбанов идеята е размерът на финансовата помощ да се определя на килограм произведен тютюн и да се записва изрично в постановлението на кабинета, с което всяка година се фиксират минималните изкупни цени на културата.
"Няма никаква пречка формулата да проработи още при изкупуването на тютюна от реколта 2000", каза шефът на Националния съюз на частните фирми и кооперации от тютюневата промишленост Никола Колев пред "Капитал". Засега все още няма яснота какъв процент от минималните изкупни цени ще представлява субсидията. Това ще зависи както от разчетите на фонд "Тютюн", така и от препоръките на новосъздадения експертен съвет за развитие на тютюнопроизводството. Сигурно е обаче, че тя ще се дава директно на производителите, преди да е извършено плащането от страна на изкупвателните фирми. Така изкупвачите ще плащат само остатъка до цената, която са договорили със земеделците (и която по традиция е равна на минималната изкупна, определена от кабинета). Това всъщност е основното, което отличава новия начин на разплащане с производителите. Досега държавата даваше само премии на земеделците, а цялата цена се поемаше от изкупвачите, макар и да се определя от кабинета по предложение на земеделското министерство.
В новия вариант на Закона за тютюна и тютюневите изделия се запазва и досегашният начин за определяне на квотите за производство. Квотите ще продължат да се фиксират със заповед на министъра на земеделието, към която в отделно приложение се дава разпределението по общини. След което кметовете разпределят количествата между отделните производители. Производителите, които нямат квота, нямат право нито на парична субсидия, нито на премия. И това ще се запази така. За останалите обаче доста висок процент от изкупната цена ще идва от държавата. "Премиите, раздавани на производителите, представляват средно десет на сто от изкупната цена", каза шефът на "Ямбол БТ" Делчо Калайджиев. Тези суми обаче се дават извън цената. Сега субсидията всъщност ще е част от нея. В новия вариант на закона не е отпаднала и възможността фонд "Тютюн" да раздава и допълнителни премии на производителите, освен редовните.
Документът се очаква да бъде готов до края на годината, каза шефът на фонд "Тютюн" Ергин Емин. Той се подготвя от експертния съвет по тютюна, който също беше създаден с промените в закона. Генералната цел в стратегията е да се създадат условия за увеличаване на производството от около 35 000 тона годишно до 70 000 тона годишно след три години. "Надяваме се при влизането ни в Европейския съюз да сме достигнали производство от 70 000 тона, което да остане и квотата ни за общ добив на тази култура", каза специалист от земеделското министерство. Според Ергин Емин, за да проработи стратегията, целевата подкрепа за производителите трябва да се дава всяка година до края на януари, а премиите - до април. Така графикът за разплащане ще бъде изтеглен с няколко месеца напред.. За 2001 г. държавният фонд ще разполага с около 50 млн. лв. заедно с остатъка от тази година, които ще бъдат изхарчени именно за субсидиране и премиране на отглеждането на тютюневата реколта. Запазва се и безплатното раздаване на семена за производителите от фонда. За да се гарантира допълнително, че фондът ще разполага със средства, според промените в закона от 1 януари 2001 г. в него ще влизат 30 вместо досегашните 10 на сто от стойността на акциза за закупените бандероли за тютюневи изделия. Освен това във фонда отиват 2 на сто от продажбите за износ на манипулиран и ферментирал тютюн и цигари, 10 на сто от приходите от наем и аренда на държавна земеделска земя, 5 на сто от митата и таксите за внос на цигари, както и парите от глоби и санкции за нарушения на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Поне засега парите за подкрепяне на производителите няма да се отразят негативно върху бюджета, коментираха депутати от икономическата комисия. Причината е, че с друга промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия се отнема задължението на фонд "Тютюн" да изкупува неизкупения тютюн, за което например през 1997 и 1998 г. са отишли над 10 млн. лв. С промяната се отрязва възможността на земеделските стопани да засяват по-големи от договорените площи и да обявяват по-висок добив от декар, при което количеството над квотата се изкупуваше от фонда. С новата схема фондът само може да организира търгове за останалия неизкупен тютюн и да дава кредити на спечелилите ги фирми .
Мероприятието с въвеждането на субсидиите е добре премерено. От една страна, това е флирт на управляващите с тютюнопроизводителите в регионите със смесено население, които по традиция са и с много високо ниво на безработица. От друга страна, по този начин се облекчава финансово Булгартабак преди приватизацията. Тютюневият холдинг е лидерът в изкупуването на тютюн у нас. Ежегодно той е принуден да взима по-големи количества от необходимите за производствената му дейност, при това на цени, определени от държавата и доста по-високи от тези в съседните страни. Сега, след като държавата иска да държи високи изкупните цени на тютюна, тя ще поеме грижата за покриване на разликата.
С тютюнопроизводство у нас пряко са заети над 50 000 души според данните в регистъра на фонд "Тютюн". Очевидно е добре всички те точно тази зима да усетят, че държавата се грижи за реализацията на реколтата им. Според председателя на новия експертен съвет Никола Колев паричната подкрепа плюс премията за килограм тютюн вече ще покрива себестойността му. И сумата, която изкупвачите ще плащат на производителите, ще бъде чист доход за тях.
На практика обаче
Субсидията, макар и да се дава на тях, всъщност се приспада от цената, плащана от изкупвачите. Така че земеделците ще получават същите доходи, каквито и досега. Единственото ново за тях ще е, ако наистина се изтегли графикът за плащането на държавните пари с няколко месеца напред. Така че новата схема ще има положителен ефект за изкупвачите чрез намаляване на техните разходи. Специалисти от най-висок ранг в Министерството на икономиката също признават, че паричната подкрепа, макар и официално да е за производителите, всъщност цели да даде рамо на изкупвачите. Не е случайно, че новата формула се въвежда преди старта на поредната процедура за приватизация на "Булгартабак холдинг". Тя предвижда отделяне на фабриките за обработка (и изкупуване) и сушилните за тютюн и продажбата им поотделно, извън основното ядро на холдинга, за което ще се търси стратегически купувач. Очевидно е, че с новия начин за плащане на суровината тези отделени фабрики ще станат по-атрактивни за кандидат- купувачите. При сегашното положение, когато у нас средната минимална изкупна цена на тютюна е над 3.50 лв. на килограм, а в съседна Гърция например най-високите достигани цени са около един долар, експортът е най-малкото труден.
Голямата въпросителна всъщност е отглеждането на кои сортове тютюни ще се толерира занапред чрез раздаването на субсидии. Засега по този въпрос в самото земеделско министерство има две мнения. Според едното страната ни има не само традициите, но и подходящите климатични условия за отглеждане на ориенталските тютюни. Едролистните са привнесени сортове, при които реколтата не може да има високи качества. От друга страна обаче, самата технология на отглеждане у нас е остаряла и изисква високи разходи. Това прави ориенталския ни тютюн качествен, но скъп. Оттам идва и другото становище, което вероятно ще получи подкрепата и на самия министър Върбанов - че трябва да се насърчава отглеждането на "вирджиния" и "бърлей", които имат по-ниски изкупни цени и съответно могат да разчитат на по-добра реализация. В момента общият добив на ориенталски тютюни в страната е много по-висок от този на едролистни. Според Ергин Емин реколтата на ориенталски тютюн тази година ще е над 20 000 тона, докато на двата сорта едролистни ще е съответно около 11 000 за "вирджиния" и 4-5 хил. тона за "бърлей". С отглеждането на ориенталски тютюн са заети над 40 000 души от общо 50 000 в бранша.
Не е ясно и
Въпросът е колко дълго държавата ще може да си позволи да финансира изкупуването на тютюна. За да се постигне продаваемост на фабриките, правителството е отделило 50 млн. лв. за 2001 г. Условно може да се приеме, че тези пари са извадени от "единия джоб", за да влязат в другия, ако се постигнат добри цени при предстоящите приватизационните сделки. След тях обаче движението ще е само в една посока - ежегодно изваждане.
Накратко
Тръгнаха първите доставки на български ток за Югославия, финансирани от ЕС, съобщи Ройтерс. Вносът е за 30 млн. евро и е част от пакета от помощи на евросъюза за Сърбия на обща стойност 200 млн. евро. Според договора, сключен между НЕК и сръбската електрическа компания, ще изнасяме за Югославия 144 мегавата ток месечно до края на декември.
Стоки, за които има подозрения, че нарушават права върху интелектуална собственост, ще могат да бъдат задържани на границата не само по инициатива на митническите власти, но и при поискване от притежателя на собствеността. Това е записано в новата Наредба за граничните мерки за закрила на права върху интелектуална собственост, приета от кабинета в четвъртък. Наредбата важи не само за обектите на авторското право, но и за търговските марки, промишления дизайн и географските означения.
Още 8 дружества получиха лицензи за извършване на дейности в енергетиката от Държавната комисия по енергийно регулиране. Топлофикационните фирми в Русе, София, Ямбол, Велико Търново, Бургас, Шумен, Враца и "Микроенергия" - Благоевград, получават лицензи за производство и пренос на топлинна енергия. С това общият брой на лицензираните фирми става 24.
Робърт Попиц е новият председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, реши кабинетът в четвъртък. Попиц досега беше зам.-шеф на КИАЕМЦ. Той заема мястото на Георги Касчиев.
"Софийска вода" АД открива център за сигнали на граждани и фирми, където ще се приемат всякакви обаждания, засягащи дейността на дружеството между Столична община и консорциума "Интернешънъл уотър", спечелил концесията на столичното водоснабдяване. Ръководството обясни, че съгласно концесионния договор цената на водата през първите три години няма да се променя освен при инфлация, решение на общинския съвет или форсмажорни обстоятелства.
2.66 млн. лв. са предвидени за реализация на програмата за борба със сърдечно-съдовите заболявания, одобрена от кабинета в четвъртък. За превантивни мерки срещу инфарктите за догодина са заложени разходи от 275 000 лв. Парите ще бъдат похарчени за отпечатване на брошури, които обясняват факторите за сърдечно-съдовите заболявания и поучават как да бъдат избегнати те. Още 1.6 млн. лв. ще отидат за курсове в същия дух и спортни мероприятия.
Всички служители в бюджетната сфера ще получат 13-а заплата, заяви финансовият министър Муравей Радев. Решението за това беше взето от правителството в четвъртък. За целта републиканският бюджет отпуска 138.3 млн. лв., които ще бъдат разпределени между около 450 000 души. Близо 250 000 от тях работят в общините. Допълнителните заплати ще бъдат изплатени около 10 декември, а редовните декемврийски заплати - до края на месеца. Четиринадесета заплата няма да има, подчерта финансовият министър.
България ги иска, ЕС ги дава, бизнесът засега само се надява
Земеделското министерство и банките търсят ефективна схема за усвояване на субсидиите от земеделската програма на евросъюза
Паулина МИХАЙЛОВА
Финансирането на агропроекти в България по програмата на Европейския съюз САПАРД най-сетне е на път да започне. Многогодишното финансово споразумение с Европейската комисия беше одобрено от кабинета, който в четвъртък упълномощи министрите на земеделието и финансите Венцислав Върбанов и Муравей Радев да го подпишат от наша страна. Така помощите от евросъюза могат да стартират в началото на 2001 г. Става въпрос за 53 млн. евро ежегодно до 2006 г. Оказва се обаче, че от наша страна не всичко е напълно готово. Доказателство за това е развоят на разговорите между земеделското ведомство и банкерите. Във вторник министър Върбанов покани представители на 36 банки и застрахователни дружества, за да уточнят принципите за кофинансиране на проектите. Според схемата на САПАРД, след като даден проект бъде одобрен, предприемачът трябва да го реализира сам и след това 50 на сто от инвестицията му се изплащат. Инвестицията трябва да е направена 100%, за да бъдат възстановени 50% от парите. Максималният срок за реализация на проектите е две години. Веднъж получили одобрение, инвестициите се включват в програмата и субсидията им е гарантирана.
Очевидно без първоначален банков кредит могат да се справят само вече успелите. Оттук се завърта и омагьосаният кръг - банките също са готови да кредитират само този тип земеделци.
Интерес към САПАРД има от две основни групи фирми - малки млекопреработвателни предприятия и винопроизводители. Макар служителите на Върбанов да заявяват, че проекти все още не се приемат, четири проекта вече са прегледани от фонд "Земеделие". Те са за изграждане на цех за кисело мляко, за строеж на кланица, за разширяване на кравеферма и за засаждане на трайни насаждения. Всички те са в програмата за индустриално развитие на Лом.
"Аз искам да поставя въпроса възможно ли е министерството и Асоциацията на търговските банки да подпишат споразумение за по-успешното изпълнение на програмата", каза Върбанов на срещата с банкерите. Министърът всъщност поиска промяна във вътрешните правила на банките, с която за проекти по САПАРД да се искат по-малки обезпечения за кредитите. Аргумент на агроведомството е, че рискът при тези кредити ще е намален, след като е гарантирано възстановяване на 50 на сто от сумата. Освен това проектите ще подлежат на контрол от експертите на българската разплащателна агенция по САПАРД, чиято дейност пък ще се ревизира от ДФК, Сметната палата, Европейската комисия и нейната сметна палата. Друг аргумент е, че Световната банка също има интерес да се включи в схемата.
Позицията на банкерите към кредитите за кофинансиране на САПАРД е такава, каквато към всеки земеделски проект. Те искат сигурни обезпечения, гаранции от държавата и клиенти, които и сега печелят. Банките, заявили, че желаят да участват в схемата, са ОББ, ЦКБ и "Сосиете женерал експресбанк". Освен тях интерес проявяват Нефтинвест банк, Първа източна международна банка и Общинска банка. Банките също са склонни да подпишат меморандум с агроведомството. Но те предпочитат той да включва ангажименти на държавата, че кредитите ще бъдат върнати. Според Пламен Тодоров от Общинска банка е редно фонд "Земеделие" да издава гаранции за кредитите. Иначе непознати клиенти "без история" трудно биха взели заем. На същата позиция е и ОББ. Според Дамян Дамянов от ОББ е несериозно да се говори за кредитиране на 100% от който и да било проект. Създаване на гаранционен фонд за тези кредити пък предлага главният изпълнителен директор на ЦКБ Тенчо Тенев. По неговата идея Световната банка може да даде 50% от парите във фонда, 30% да се внесат от фонд "Земеделие", а останалите 20% да дойдат от банките и застрахователите.
Очевидно агроведомството бърза да приключи договорките си с банките. Върбанов призна, че се надява на меморандум с тях до края на годината.
Първата година, за която получаваме пари по САПАРД, е 2000 г. Досега не е усвоено нищо. А тези пари могат да се употребят в рамките на още максимум две години. Според източници от министерството, макар да не е заявила официално това, еврокомисията едва ли ще започне да отпуска средства на България преди Полша. Финансирането за Полша от 170 млн. евро годишно ще стартира също в началото на следващата година. Официално не е налице и групиране на страната ни с Румъния. Специалисти от ведомството на Върбанов обаче не отричат вероятността да има забавяне на парите за България заради изоставането на северната ни съседка.
С една дума, закъснението ни е предварително заложено. Лошото е, че разговорите с банките са в известен смисъл обречени. Според зам.-шефа на фонд "Земеделие" Румен Йончев гаранции от фонда за кредитите от банки по САПАРД са невъзможни. Други служители от ведомството на Върбанов са категорични, че "пари за гаранционен фонд няма как да дадем". Така омагьосаният кръг остава затворен. Още повече че САПАРД не е работила никъде и чужд опит няма.
Черешовото топче на МОН срещу базуката на живота
Шуплите в обучението ощетяват еднакво и Дюк Нюкъм, и Бойчо Огнянов
Ива РУДНИКОВА
"Готината с устните ще е кака Лара", пише в смачкана на топче бележка. Съобщението, разменено между двама най-обикновени деветокласници, преведено на езика на постпъпчивите поколения, означава, че актрисата Анджелина Джоли ще играе героинята на известна компютърна игра ("Томб Райдър") Лара Крофт в игрален филм, който се снима в момента в Камбоджа.
Тази ръкописна раздумка по време на учебен час е симпатична. Дори с изпуснатото "т" в "устни".
Драмата на българското образование продължава: с нови допринасящи за хаоса решения на министерството, в новините или просто като всекидневие на дефицитите.
Тези дни спорове на общинари в Смолян оставиха нова партида преподаватели без заплати, в Кърджали след късо съединение в един кабинет пламна училище "Отец Паисий".
Междувременно в просветното министерство се чудеха дали учебната година да не започва на 1 септември, а първият учебен срок да приключва по Коледа. Министърът на финансите Радев си направи устата за ваканция от 25 декември до 1 февруари - така хем средношколците щели да отдъхнат добре, хем (истинският аргумент) общините ще спестят към 10 милиона лева от парно.
Все пак от образователното ведомство решиха зимната ваканция да е от 23 декември до 14 януари. За сметка на пролетната и междусрочната ваканция.
"За десет години изначалната първична неграмотност се качва повече от два пъти! Елементарната сметка показва, че за последните 7 години българското общество и българската образователна система са "произвели" около 70 000 напълно неграмотни млади хора, отпаднали от училище до 4-ти клас или въобще не започвали училище". Тези и куп други мрачни данни, свързани с образованието, изложи за широка дискусия Социалдемократическият институт. Социолозите, ангажирани с обобщаването на резултатите в книга, смятат, че българското училище не дава двата основни цивилизационни кода: компютър и езикова подготовка. Тяхната теза е, че без компютърна грамотност и владеене на English подрастващите българи няма да имат достъп до благата на съвременната цивилизация и стават неконкурентоспособни на пазара на труда.
Оказва се, че в цялата система на средното образование има 810 компютъра, т.е. на едно PC се падат 600 деца. А пък учителите преподават информатика с черна дъска и тебешир (ако има, защото 20% от учителите в 215 училища в страната казват, че са закъсвали за креда поради липса на средства).
Като прочете изследването на Колев, Райчев и Бунджулов "Училището и социалните неравенства", на човек му идва да ги намрази (авторите), да се разридае, да занесе цветя на своята бивша класна и да застави детето си да каже как е "гладен съм"/"търся работа" на английски и след това да прочете спешно поне една книга на български.
В обсъждането, предизвикано от леката книжка с тежките диагнози, се включиха министърът на образованието и науката, неговите заместници, учители, директори, политици, всякакви. Държавните чиновници оспориха верността на проучването. И се разсърдиха от твърдението, че в образователната система цари хаос. Не било така. Всички се съгласиха, че няма достатъчно пари.
Дискусията продължава, проблемите също. В краен случай поне децата, които днес четат книги, могат да отворят "Хари Потър", да минат през Училището за магия и вълшебство "Хогуортс" и да получат "диплома за себеопазване".
Според мен най-важните предмети в училище са математиката и българският език.
Не зная коя е Лара Крофт, както и Лора Каравелова. Самото име Дюк Нюкъм ми говори нещо, но не мога да се сетя. Бойчо Огнянов като човек, като професия ми говори нещо, но пак не мога да се сетя.
Според мен от всички предмети по-малко трябва. Компютърът и английският също са от основно значение. Но само с английски не можеш да се оправиш, само с математика също не става, както и само с компютър. Трябва от всичко по малко.
Не зная коя е Лара Крафт. Лора Каравелова е жената или дъщерята на Любен Каравелов. Не мога да се сетя нито за Дюк Нюкъм, нито за Бойчо Огнянов.
Най-важно е според мен в училище да ни научат как да се оправяме в самия живот. Това е основата, която трябва да ни дадат. Естествено и останалите знания по отделните предмети. Аз уча в езикова гимназия и съответно езикът е един от най-важните предмети и затова е добре както в нашето училище да има разделение на профили - съответно хуманитарен профил - литературен, и природо-математически, т.е. профил математика.
Не зная коя е Лара Крофт.
Лара Крофт е героинята от играта "Томб Райдър". Лора Каравелова е жената на Любен Каравелов. Дюк Нюкъм е героят от играта "Дюк Нюкам". Бойчо Огнянов е герой от "Под игото".
За мен много важно е да ни научат как да се справяме с живота. За мен лично най-важните предмети са математиката и английският. Компютърът също е много важен, но не вярвам от училище да получа много сериозни знания в тази област. Но аз отделно се занимавам с компютър. Все пак ми се иска в училище информатиката като предмет да е по-сериозно застъпена.
По принцип солидни знания трябва да получаваме по всички предмети. Би било добре обаче да имаме по-сериозни занимания по компютърна грамотност. Езикът също е много важен.
Лара Крофт и Дюк Нюкъм са герои от компютърни игри. Лора Каравелова май беше сестрата на Любен Каравелов. А Бойчо Огнянов - мисля, че е свързан с българската история.
Всичко, което децата получават в училище като знания, би трябвало да им е от полза. Лошото е, че понякога те са натоварвани с много излишна информация и като че ли полезното се губи в една обща маса от знания.
В българското училище на информатиката се гледа малко като на втора ръка предмет. Аз мисля, че във времето на високи технологии, в което живеем, едно по-солидно обучение по информатика в училище ще е много полезно за младите хора.
Най-важно е да им се даде такава база от знания, която, след като напуснат училище, да им помогне да се справят с трудностите на живота. Определено смятам, че в днешно време е много важно да имат компютърни познания, както и да знаят поне един чужд език. Е, литературата също е важна, защото дава на учениците една богата обща култура.
"Ние" и анонимното световно село
Разговор на Еми Барух с Димитър Йончев
- За съжаление скоро няма да видим общностно "ние". Боя се, че няма да ни стигне историческото време да развием тоя културен, много силен момент на едно общо "ние". Всеки проблем постоянно ни изправя пред тази недостатъчност. Смятам, че в това отношение ще бъдем повлияни лошо и от европейците, защото наблюденията ми са, че те много разгорещено ни препоръчват да забравим националните си герои, да не ги повтаряме толкова, защото това изкопавало пропаст между нас и правело Балканите източник на несигурност. И това ни го казват хора с много силно развито национално съзнание като германци, французи. Ние живеем с нашите мъртви и много трудно можем да си представим как ще се абстрахираме от миналото. Даже и в страна като нашата е болезнено да зачеркнеш Васил Левски или да кажеш, че ние нямаме никакви исторически претенции към никого. Затова ми се струва, че няма да бъдем облагодетелствани да развиваме нашето "ние" , а в същото време може би няма да бъде пресилено да се каже, че по-голямата част от следващия век ще бъде търсене на начин да се живее съвместно в едно световно село, което засега е анонимно и силно. Това ще породи грамаден проблем, за мен това е номер едно в културен план - проблемът на културните преводачи: да можете да съобщите на една велика нация или на една голяма група на един разбираем за нея културен език посланието на една малка общност.
- Със средствата на парадокса можем да си поиграем с думите и да кажем, че сме уникална общност от хора, които са убедени в това, че нямат нищо общо помежду си. Но това би било прекалено голям каламбур, за да бъде истина. Ще остане устойчивата форма на сетивната група, на общността, на тази архаика. Ние се нуждаем от мисионери - тип селски даскали от началото на века, които са се мъчили да ни образоват преди 150 години и сега всички сме с дипломи, което не е шега работа, една тяга към знанието. Може би ни трябват някакви даскали по гражданско поведение, да учат хората да се сдружават на малки групи, да реагират на политическия произвол на живота около себе си. Ние сме страшно активни вечер, на чаша, и решаваме световните проблеми. Това е някакъв наш, може би славянски, синдром. Сутрин обаче всяка дреболия в администрацията ни смущава до безумие или, ако трябва да се намесим, за да се промени нещо в света около нас, си казваме - абе, кой ще ти обърне внимание, бягай оттука! И пак очакваме чудо.
- Ключови неща за националната сигурност са геополитиката и геостратегията. За съжаление тия думи въобще не съществуват в нашите официозни документи. Ще ви дам един пример: ние сме разположени на пътя Лондон - Калкута. Едно от най-интересните места по света. То е интеркултурно, интерконтинентално, тук се движат огромни потоци, магазин на кьоше, както казват в България. Умният човек оттук постоянно ще сваля средства. Глупавият човек ще се оплаква на големия брат или ще говори, че той го притеснява. Малката държава е осъдена да има голям брат. Това не е трагедията. Трагедията е, че когато си малка държава и си глупав, тогава ти говориш с езика и с интересите на големия брат и няма нищо друго отдолу, а ако си умен, тоя език и тези интереси са само начин да съобщиш твоя интерес на света и да си го отстояваш. Когато се смени големият брат, твоите интереси не бива да се сменят. Ти сменяш езика, с който ги отстояваш. Така че въпросът не е в това, че в момента сме с Щатите, в България има германофили, има американофили, има русофили, има туркофили, имало е и гъркофили и съответно фоби. Това е част от пейзажа. Въпросът е дали зад всичките тези фили и фоби успяваме да прокараме българофилията. Там е работата, че ние даже не можем да я артикулираме. Поради оная причина за "ние", за която си говорим. Ако отидем още по-далече, ще видим, че през България минават примерно осем транснационални пътища - някои минават напречно, други са в състояние да ни заобиколят. Всеки разумен политик ще разбере какво му трябва: дали ще поощрява тия държави, които искат да те заобиколят, или ще поощрява себе си. Тогава ще говорим по такъв начин, както Гърция говори на НАТО по отношение на бомбардировките в Косово. Има си начин, не излизаш от групата, продължаваш да имаш голям брат, но говориш така, че твоята особеност излиза малко по-важна от общите ангажименти в момента. И по тоя начин имаш перспектива, отваряш си пътя за зоната на интереса за много години напред. Ето това нещо липсва в нашите възгледи, а по света това е национална сигурност. Трябва да запазите състоянието, статуквото по един подходящ за вас начин, като изхождате от геополитиката, а ако това нещо се преведе на езика на военните, тогава се нарича гео-стратегия. Защото бойните полета не си променят местата. Ако вие в зоната на вашите интереси един ден, не дай боже имате бойни действия, то тогава там, дето са умирали вашите прадеди, ще умират и вашите правнуци, защото географските величини не могат да се преместят. Те представляват геостратегически пространства. И вашият интерес е да знаете много добре имате ли ресурс да защитите това по адекватен начин. Неотдавна един партиен лидер каза, че не трябва да се планира армията според това какви пари имаме, а според това какви задачи тя трябва да решава. Аз приветствам такова изказване, но не съм видял досега никой да каже за какво му е армията в България и за какво иска да я използва.
- Мисля, че националните армии все повече и повече ще представляват инструмент на държавата да участва в наддържавни структури. Те ще бъдат освен това много добър сдържащ фактор за процесите вътре в една страна. Моделът на САЩ с разгръщането на въоръжена сила, която се нарича национална гвардия, на доброволен принцип е, не се смесва с армията, а по същество е една много силна армия и се използва основно за вътрешни нужди, е доста интересен. Предполагам, че в повечето страни тая практика ще се разшири. Ще се намали зависимостта на армията от наборния контингент. Тя ще стане по-гъвкав инструмент за участие в международни прояви и в този смисъл ще се закрие страницата на националните войни. В никой случай няма да престанат конфликтите.
- Той е един от най-деликатните. Винаги в обществото съществува напрежение в гражданско-военните отношения - дали сте им пушките, въпросът е накъде ще ги насочат, в същото време армиите са такива организми като болниците, като лудниците, като училищата - те са дисциплинарни пространства, където хората се десоциализират и после освобождаването им или включването им в живота винаги представлява някакъв проблем за обществото. А тяхната съблазън, че могат със сила да решават различни въпроси, създава необходимостта в демократичното общество да се мисли как да се контролират тези хора. Един от най-добрите начини е те да бъдат с доста добре уреден статут. Не в смисъл да забогатяват безпринципно, но да имат ясна схема как ще преминава професионалният им живот, правила, които те приемат на входа и които държавата спазва на изхода. Нашата национална трагедия в момента е, че хората, които бяха приели на входа условията на службата и ги изпълниха, на изхода не получиха договореното. Това създава непозволено напрежение. Държавата не може да се оправдава с бедност, когато решава такива въпроси. В целия свят контролът ще се развие по линията на търсене на информация по електронен път, за разходите, за движението на сили и средства, за това как се използват ефективите, къде се насочват войските, какво правят. Нещо, което по-рано не можеше да се направи. Аз съм абониран за две разузнавателни агенции - една американска и една руска, и всеки ден получавам разузнавателни сводки, каквито навремето извършваха управленията, и то с много труд. Сега ги получавате безплатно по компютъра всеки ден, цяла разузнавателна служба да работи, не може да ми ги даде толкова хубаво. Това е много интересен феномен: ако искам да знам - мога да науча. Въпросът е да искам да знам, да съм в някаква група, която наистина смята за нужно да влияе, т.е. в граждански план като гражданско съзнание, като гражданска позиция да имамe достатъчно решителни партньори, за да искаме да се намесваме.
- Върху самия конфликт трудно може да се упражнява контрол. Конфликтът се управлява от овластените за това. Граждански структури практически не могат да управляват конфликти. Те обсъждат управлението на конфликта, създават определена културна среда. Контролът ще се изрази в защита от екстремистки политически сили или от несанкционирани докосвания до властови механизми и в по-развитите страни това се получава. Това, че ние сега се бием в гърдите, че сме демократи и мразим всичко, което е било преди, не ни прави автоматично такива. За мен опасността идва не толкова от модернизацията на съвременния свят, колкото от разширяването на участниците в демократичното пространство; бурното втурване вътре на всички, които много бързо искат да си закачат регалите на тоя демократичен статус, прави неустойчиво цялото пространство. Прилича ми на Римската империя, когато изведнъж тя започва много да се разширява... Промяна или перестройка
Ако има класация за най-публична тайна в България, гласуването "на сляпо" в парламента със сигурност заема едно от първите места. Начинът, по който се коват законите на страната, отдавна не е тайна нито за зрителите по телевизията, нито за ученическите групи от провинцията, които напускат "храма на българската демокрация" с разбираемо недоумение. Симптоматичното "прегласуване по невнимание" на закона за приватизация през тази седмица () има обаче и малко по-особен смисъл с оглед на целия шум около новата приватизационна политика на правителството. Не само дребни неща като това гласуване, но и явното нежелание на много от спряганите за нови лица в ръководството на Агенцията за приватизация да работят в духа на "новата прозрачна и качествено различна приватизационна политика", ясно говорят за едно - това, което шумно ни се предлага в момента, не е очакваната качествена промяна, а просто предизборен ход, който да отговори на негативните обществени наслоения от извършената приватизация, превърнала се в мръсна дума за цели градове и области заради непазарни, неадекватни и "клиентелистки" решения на приватизаторите.
Вярно, че умереният вятър на промените поиздуха преференциите на работническо-мениджърските дружества, но така или иначе, след като по този метод бяха приватизирани достатъчно голям брой фирми. Същият този вятър може и да поиздуха някой от ръководството на приватизиращите ведомства или шеф на отдел, но засега ясно посочени виновни няма, няма и да има, защото те, както многократно е заявявано, са политически лица и са назначени там от управляващата политическа сила. Перестройка в действие - виновни няма, но отсега нататък всичко ще е по новому, ако може и със същите хора. Перестройката обаче отдавна е влязла в списъка на неуспешните политически експерименти.
Новата номенклатура
Новата номенклатура дойде на власт, като сключи обществен договор с избирателите, че освен всичко друго няма да работи за себе си, а за хората, които са гласували за нея. След като Законът за публичния регистър ги принуди да декларират имуществото си, стана ясно, че обещанията за честно и морално управление са деградирали. Вместо да осигури благосъстояние на избирателите си, елитът тихомълком е изработил само собственото си благосъстояние. Повечето управляващи се оказаха богати хора в бедна държава. В което нямаше да има нищо лошо, ако парите бяха получени срещу някакъв труд. Всъщност чиновниците и политиците са "спестили" пари от командировки и бордове на държавни предприятия. Иначе казано, пак от джоба на данъкоплатците. Така новите политици се превърнаха в нова номенклатура - специална каста, която печели пари не от работа, а от общественото си положение.
Предлагаме структурни промени в правителството, не персонални
Борислав Китов, депутат от ПГ на Народен съюз, пред "Капитал"
- Дотук има две неточности. Първо, тезата не е на Народен съюз, а на някои фигури от нашата коалиция, или по-скоро е изразяване на лично мнение. Тезата, която лично аз застъпвам, не е за замяна на министри. По силата на времето и според конституцията на 19 април ще изтече мандатът на това Народно събрание и правителството ще трябва да подготви и осъществи изборите за следващото. Според мен мнозинството ще спечели, ако подсили това правителство с ярки политически фигури. По простата причина, че един експерт, колкото и добър да е той, трудно ще пропагандира политиката на дадена партия. Като експерт той я осъществява, но не я създава. Ще дам един пример - едно е г-жа Надежда Михайлова, която е една ярка политическа фигура, да заяви, че искаме още един мандат, за да продължим външната политика, която досега водихме. Звучи едно. И друго е един много добър министър, каквато е г-жа Евдокия Манева, да каже "ние искаме властта, за да продължим това". В този аспект е необходимо правителството да се подсили с политически фигури, които да дадат ясна визия на стратегическата ни цел - ново управление на ОДС за продължаване на реформите.
След като СДС и Народен съюз сме заявили, че сме стратегически партньори, това би следвало да получи политическа визия в правителството. Когато има два основни партньора, по-голямата политическа сила има премиерско място, би следвало другата да получи вицепремиерско. По този начин ясно се заявява на българския народ, че това е основната част от ОДС и това сме хората, които искаме да продължим напред. От това ОДС само ще спечели.
- Невъзможно е да се сменят министри, които се справят с работата си, за кратък период от време. Например в момента да се поиска смяна на здравния министър Илко Семерджиев ще бъде безумие. Сега се извършва здравна реформа и който да го замени, ще се нуждае от време, за да навлезе в работата. Приказките за ремонт на кабинета в смисъл смяна на експерти са щуротия и твърдения, които искат да провалят ОДС. Моята теза е, че кабинетът би могъл да бъде преструктуриран. Да бъде допълнен, за да придобие по-завършен вид. Мога да дам още един пример. Знае се, че в политическия календар на мнозинството като приоритет влиза приемането на закон за бедствията и авариите, който предвижда да се създаде агенция. Тя може да се преобразува в министерство на бедствията и авариите. Всички видяхме какви природни бедствия се случиха на страната ни това лято. По този начин ресорният в момента министър без портфейл Александър Праматарски може да оглави това министерство. Ние предлагаме това с оглед при един втори мандат, ако получим доверието на избирателите, не само да ускорим реформата, но да направим една крачка напред. Всичко останало, извадено от контекста, че Народен съюз иска смяна на министри, не отговаря на истината. Нашата стратегическа задача е спечелване на изборите. И онова, което може да намали този шанс, не е в наш интерес. Но афиширането само на експертния характер на правителството без политическите му фигури носи обратен знак. Ние това ще предложим на коалиционните ни партньори от СДС.
- Това е въпрос на договорки. Но първо БЗНС-НС и ДП трябва да вземат подобно решение. Не трябва да забравяме, че министър-председателят Иван Костов има основната дума. Ние ще си кажем нашите съображения, но това в никакъв случай не е опит за извиване на ръце. Проблемът е, че когато един отбор върви, смени не се правят. Както е в спорта, в момента подаваме една топка на премиера и той ще си реши дали ще я пропусне, или удари. Според нас има възможност конфигурацията на правителството да се затвори. Вярно е, че не трябва администрацията да се увеличава, защото това е договорено с международните институции. Но считам, че с минимум средства би могъл да се постигне максимум резултат.
- Едно от най-важните неща за един кабинет е структурирането. Мисля, че би могла да се направи по-добра структура с оглед в оставащите шест месеца действията на правителството да са по-ефективни. Например това мегаминистерство като Министерството на икономиката е като панацея, лекарство за всичко. То би могло да функционира добре в този си вид, когато няма държавна собственост. Но в него в момента са основни пера като туризма и търговията - неща, които допълнително го натоварват. Например основният въпрос в момента пред земеделския производител са пазарите. Кой отговаря за тях? Хората мислят, че това е министерството на земеделието. Къде се реализира земеделската продукция? В хранително-вкусовата промишленост, която обаче е към Министерството на икономиката. Това означава, че връзката е скъсана и няма възможност нещата да се командват от един пункт. От друга страна, може ли да има един вицепремиер без портфейл или министър без портфейл, който отговаря за няколко неща. Това също не е най-удачното, защото става въпрос за политическа визия - те са коалиционни партньори, ама без портфейл. Въпреки това последната дума е на Иван Костов, защото той е лидер на по-голямата партия и премиер. И той е човекът, който носи най-голямата отговорност.
Искам обаче да кажа, че тези идеи са за добро. И може би не всички ще ги приемат. При нас в Народен съюз също има за и против. Някои от мотивите им аз също споделям, защото, ако в правителството влязат политически фигури, нашата парламентарна група ще остане с критичния минимум от 10 човека. Второ, дали в оставащите месеци до изборите новите лица ще съумеят така да си свършат работата, че да се извлекат дивиденти, или ще се понесат пасиви. Така че, от гледна точка на това кое е по-сигурно за Народен съюз, ние не би трябвало да настояваме за промени в кабинета. Но от гледна точка на ОДС и на бъдещето ми се струва, че СДС трябва да помисли да включи още политически фигури. Аз съм против смяна на възлови министри, което би могло да наруши работата на правителството. Трябва да се помисли за преструктуриране на кабинета и попълването му с политически фигури.
- Не може да нямаш забележки към хората, които работят в условията на преход. Не може да не се допускат грешки. Нашите забележки целят само да бъде подобрена работата и да се помогне, защото се оказа, че големият проблем на нашето управление е ролята на чиновника. Не толкова на самите министри. Някои от законите нямат добра синхронизация с останалото законодателство, други се поправят, защото не са огледани добре именно от чиновника, а някои чиновници правят законите заради себе си. Дори част от бюрокрацията се дължи на чиновника, без да визирам конкретни хора. В цял свят има бюрокрация, тя също е мудна и тежка, но работи и при нея липсва дребната чиновническа корупция.
- Не случайно казах, че изразявам лично мнение, което не трябва да се приема като условие. Това е само предложение, чиято основна цел е да се потърси оптималният вариант за правителството, защото то ще прави изборите. И то ще трябва да каже какво е свършило днес и какво ще прави утре. Точно за този момент ще са най-необходими политическите фигури, защото, когато един политик говори какво ще стане, той говори от името на партията. Експертът, който не е свързан ясно с ръководството на една партия, не може да говори от нейно име и да носи отговорност.
- Преди време ясно заявихме на Иван Костов, че не можем да поемем отговорност за приватизацията, защото за тези три години Народен съюз не е имал представител там. Как да твърдим, че тя е прозрачна, след като нямаме поглед там. Значи - участваш в нещо и носиш отговорност. Но нека да погледнем на въпроса от неформалната му страна. Някой би ли могъл да каже, че Народен съюз не носи отговорност за здравната реформа, когато тя основно е минала през Комисията по здравеопазване в парламента. Що се отнася до участието в кабинета, никой не би могъл да каже, че там не се понася адекватна отговорност. Ясно доказахме, че не бягаме от отговорност за разлика от някои други. Но не бихме могли да понесем тежестта поравно, защото дори ние не знаем какво става за част от нещата. Коалиционните принципи се спазват през последната година. Но за жалост това се случи през последната година. Надявам се, че недоверието, което съществуваше между СДС и Народен съюз, е изживяно. Разбра се ясно, че най-сложното нещо в политиката са коалиционните взаимоотношения.
- Едно споразумение трябва максимално да регулира взаимоотношенията между коалиционните партньори. Такова споразумение със СДС ние нямаме. Част от нерешените проблеми през годините се дължат именно на подобна липса. Като че ли СДС също вече разбират, че има нужда от такъв документ. Но за да се тръгне към него, трябва категорично да си отговорим на въпроса дали споразумението да е предизборно или следизборно. То ще бъде подчинено на стратегическата цел, която и ние, и те си поставяме - спечелването на изборите. По принцип в едно споразумение трябва да са регламентирани взаимоотношенията, трябва да има някакъв арбитраж, който да решава проблемите и всички въпроси, които в годините са били някаква спънка да залегнат там, за да могат да бъдат избегнати занапред. Например на централно ниво между ръководствата на СДС и Народен съюз няма проблеми за разлика от ситуацията в някои местни структури. Не би трябвало на едно споразумение да се гледа като на някакъв договор, в който всеки иска да дърпа въжето. То ни дава онези правила, по които се казва какво не може да бъде нарушавано с оглед на по-добрата работа. Самият факт, че много от нещата, за които ние считахме, че са неудачни - предварителните избори, назначаването на кметовете на малките населени места, сега могат да се отменят, показва, че ние не сме направили това недоброжелателно, а с цел нещата да се подобрят.
Ехото от взрива в "Амбасадор" не заглъхва
Ехото от бомбата в полите на Витоша не заглъхва. И по всичко личи, че възелът около причините за атентата в хотел "Амбасадор" все още е доста затегнат, а разследването отива към все по-задънена улица. Това се случва въпреки изясняването на бизнеса на една от предполагаемите жертви - Арташес Овсепян. Или пък точно заради това.
Изглежда ченгетата, които апелираха за малко време при изграждането на версиите след атентата, имаха право. След извършените от структурите на МВР действия сред замесените около Арташес Овсепян бяха открити почти от всички черноморски националности. Макар че все още не е даден отговор на основния въпрос - дали двамата мъже в стая 103 на хотел "Амбасадор" са били взривени, или са се самовзривили. Нито пък категорично е доказано, че двата трупа, които бяха намерени на 15 ноември, принадлежат на Арташес (Артур) Овсепян и Александър Романов. Но при всички случаи арменецът ще се окаже доста сериозна фигура в подземния живот на бившия Съветски съюз и в частност в Армения и Москва.
Около Овсепян е кипяло международно сътрудничество и е доста възможно в евентуалната му смърт да са замесени и чужденци. До този момент е изяснено, че близка до неговата стая е била наета от грък, с когото той е имал бизнесотношения. Твърди се, че са търгували с цигари, но и с наркотици. Дали това е така, е трудно да се разбере.
Ако се съди по характеристиката, която идва по руските сайтове за Овсепян и неговата фамилия, бизнесът му едва ли е само хотелиерство, дискотеки и пицарии по Южното Черноморие.
Все по-усилено се говори и за интересите на Овсепян в дистрибуцията с горива, но за Украйна и Армения. Неговият приятел и съдружник Маис призна в интервю за "Сега", че Овсепян е разпространявал горива в Армения. Руски източници доразвиват тази теза, като твърдят, че Артур/Арташес наистина е принадлежал към групировка, която е контролирала доставките на петролни деривати за Армения. Групировката обаче се разцепила на две и сега се изтребвала взаимно. От НСБОП са дали на "ЛУКойл Нефтохим" имената на две фирми, за които се смята, че Овсепян е използвал за търговия с рафинерията. Едната фирма се казва "Арман", а другата - "Микс". Бизнесът с тях обаче се е осъществявал до края на 1999 г., когато договорът е изтекъл, отговорили от "ЛУКойл" на спецченгетата. "Арман" е изнесла 6 танкера с горива. Именно тя е работела с Овсепян. С "Микс" са се водели и преговори, но до подписване на споразумение не се е стигнало. Двете фирми всъщност навремето са принадлежали на въпросната групировка. Петролната версия е само една от няколкото, които се разследват от НСБОП.
В обстоятелствата около взрива в "Амбасадор" има и още няколко интернационални елемента. Както вече се писа непосредствено след взрива, паркингът на хотела е бил напуснат от "Фиат доган" и друга луксозна кола. Доганът е бил намерен от полицията на другия ден, но по него са липсвали каквито и да е отпечатъци от пръсти или следи. След проверките е станало ясно, че българин го е дал на свой турски познат да го ползва и вероятно турчинът е бил по време на взрива в колата. Странното е, че въпросният мъж е напуснал България късно същата нощ, като е преминал пеша границата. Каква е била ролята му в атентата, все още не е изяснено. Но това е брънката към предположението, че двете жертви са били взривени с дистанционно управление, а не са станали жертва на своята немарливост.
Ако не бяха известни връзките на съдружници на Артур Овсепян с групировката СИК, наистина щеше да изглежда, че наши структури нямат отношение към взрива. Все още не е ясно и дали бомбата в Бояна, където загина 27-годишният Момчил Бенев с общ хазартен бизнес със сикаджии, има нещо общо с взрива в "Амбасадор".
Версията, която свързва арменеца и някои лица в СИК е канал за цигари през България за Гърция. Другата цигарена следа води към стара далавера с цигари преди няколко години, в която са били навързани и хора от Москва и връзките на Арташес там.
Много от въпросителните в този атентат ще станат известни, след като се уточни дали двете жертви са подготвяли атентат срещу някой, или е било извършено покушение срещу тях. Тогава поне ще се задават точните въпроси.
За кого гърмят бомбите II
Йово НИКОЛОВ
Изминалите десетина дни се оказаха едни от най-взривоопасните през последните 3 години в буквалния смисъл на думата. Което е лошо. Добрата новина е, че няма гангстерска война. Или поне няма причини да има. Обстоятелствата и реалностите са такива, че никой не е заинтересован от нея, макар че медиите все повече си припомнят фигури от силовите структури и борческите групировки. А чувството за раздвижване в редиците на известни герои от родни екшъни става все по-натрапчиво.
Миналия вторник вечерта пред къпалнята "Мария Луиза" беше взривен мерцедесът на вицепрезидента на ВАИ холдинг Николай Цветин-Близнака. Той е дясната ръка на небезизвестния Георги Илиев, водач на структурите на ВИС-2 и президент на ФК "Велбъжд". Цветин е член и на управителния съвет на Българския футболен съюз и има няколко съвместни фирми с хора от ВИС. Според МВР бомбата е била поставена върху задната лява гума на мерцедеса 320 с регистрационен номер С 99 95. Както се изрази вътрешният министър Емануил Йорданов, тя е нанесла "декоративни повреди на колата". Безспорно е, че шашката е била поставена за сплашване. В сравнение с взрива в "Амбасадор" и бомбата, която разкъса Момчил Бенев на "Беловодско шосе" в Бояна, нейният заряд е колкото на пиратка.
Самият Цветин не е бил с колата, а тя е била управлявана от неговия шофьор, който е отишъл да пие кафе в обновеното заведение на "Мария Луиза". Къпалнята е дадена на висаджии от столична община срещу 15 000 долара годишно и се управлява от "Селф Соф" ООД, собственост на Георги Илиев и Николай Цветин. Самата фирма е учредена още през 1994 г. и тогава съдружници в нея са още Васил Илиев и Георги Цветин. По това време Николай Цветин е далеч по-близък до Васил Илиев, а неговият брат дружи с Жоро Илиев. Георги Цветин загива при автомобилна катастрофа, а през 1995 г. шефът на ВИС-2 Васил Илиев беше застрелян на 300 метра от столичния ресторант "Мираж". Така във фирмата остават Георги Илиев и Николай Цветин, въпреки различията в характерите си.
Основателен е обаче въпросът защо бомбата е била поставена под колата на Цветин, а не под тази на Георги Илиев. Цветин не е известен с мутренски прояви въпреки съдружието си с Георги Илиев и минава за коренна негова противоположност. Близнака открай време се занимава повече с икономическата структура на ВИС - ВАИ холдинг, няма конфликтен характер и е много по-компромисен, твърдят хора от БФС. Затова е много по-вероятно истинската цел на посланието да е към Георги Илиев.
Николай Цветин е достатъчно близък до Илиев и е далеч по-лесна мишена, тъй като не ходи като него с усилена охрана. Босът на ВИС-2 открай време се придвижва с по десет човека около себе си и е взел всички мерки за безопасността си, което не може да се каже за съдружника му. Името му отново нашумя миналия месец, след като посегна на Слави Бинев в заведението му БИАД, за което беше арестуван и след това освободен.
Наред с подозренията, че е замесен в доста съмнителни схеми, наистина изглежда логично това да е знак към него. Сред подземните среди витае и друг слух - че хора на Жоро Илиев имат пръст в опита за покушение срещу Поли Пантев през лятото. Тогава беше направен неуспешен атентат срещу сикаджията с гранатомет. Но това е малко вероятно, защото, ако Пантев иска да си отмъщава на някого, няма да го цели с шашки и да му дава знак да се пази. Вероятната причина е друга.
Другата новина, която произведе МВР наред с взрива под колата на Цветин миналата седмица, е арестът на Димитър Димитров-Маймуняка и Дмитрий Минев-Руснака. Маймуняка беше дълго време шеф на силовите структури на ВИС-2, а Руснака - съдружник в СИК. Според съобщението на МВР двамата са пребили столичанин пред заведението "Макдоналд" в "Младост". Въпросният 37-годишен мъж е бил обвинен, че е откраднал лека кола ауди. Съвместни действия на Маймуняка и Руснака обаче изглеждат почти абсурдни, тъй като двамата трудно се понасят и винаги са били един срещу друг. Както се изрази самият Димитров в едно от своите интервюта, той с Руснака дори и минерална вода на една маса не е пил. От полицията обаче дават друго обяснение на случая. Пребитият се е занимавал и друг път с кражби на коли и е посегнал на автомобила на приятел на Руснака. Маймуняка пък познавал въпросния "зуладжия" и отишъл да посредничи при решаването на спора. Димитров контролираше крадците на коли, когато ВИС-2 беше в апогея си. На място обаче нещата не са се развили, както са очаквали, "со кротце, со благо", и се е наложило и "малко кютек".
Събитията миналата седмица изглеждат само на пръв поглед хаотични. В тях има една закономерност и тя се състои в отказа от правосъдие у нас. Въпреки известните прояви на повечето от лидерите на сенчестия бизнес у нас нито един от тях не е бил осъден за деянията си през последните години, въпреки обещанията и имиджовите акции на МВР. В този смисъл собствениците на БИАД и още 16 други заведения в столицата, които дадоха пресконференция, за да изкажат възмущението си, че Георги Илиев все още не е осъден за нападението в заведението им миналия месец, имат известно право. Когато едно деяние не се наказва, авторът му заживява с чувството, че е недосегаем. Към неработещото правосъдие трябва да се добави и отслабеният натиск на властта към криминогенните фактори у нас, липсата на респект към репресивните органи, корупцията в МВР и прокуратурата. И се стига до заключението, че мутрите започнаха да се държат така, както винаги са се държали. Решават споровете помежду си както преди - с бомби и побоища или си отмъщават по най-естествения за тях начин - силово. Но вече не го правят тайно и дори не изчакват сгоден момент, а действат арогантно както преди. Освен от ненаказаност самочувствието им достигна критична маса и от контактите с управляващи политици, съвместни сделки, финансови услуги, които са правили на общинари, и т.н.
Затова поведението им трябва да се смята по-скоро за естествено, а изявите им - за предсказуеми.
Европа: От нас да мине, може и да ви махнем визите
Агресивната дипломация на правителството все пак даде резултат
Алексей ЛАЗАРОВ, Илин СТАНЕВ
През последната година фразата "България вече не е част от проблема, а част от решението" се превърна в дипломатическо клише. Всъщност това е част от реплика на Робърт де Ниро от филма "Ронин". Там актьорът казва, че "днес или си част от проблема, или част от решението, или част от пейзажа". Колкото и българските дипломати и държавници да пропускат последната част от репликата, истината е, че Европа ни вижда точно по този начин и реакцията на еврочиновниците по въпроса с визите го доказва. За западната част от континента България е просто част от общия пейзаж на постсоциалистическа бедност и балканска нестабилност.
Агресивната дипломатическа кампания на българските власти срещу визите не завърши съвсем неуспешно. Свободното пътуване в Европа няма да бъде възможно още неясно колко време, но за сметка на това страната ни вероятно няма да бъде разглеждана в пакет с Румъния и може да се надява на изваждане от негативния визов списък преди 2003 г. Акцията имаше за цел да убеди eвропейските институции в твърдата позиция на управляващите, че страната ни трябва да бъде извадена от негативния списък веднага и безусловно. От Брюксел изслушаха многобройните изказвания на тази тема и обясниха, че ще вземат решение евентуално до половин година, и то ако България е изпълнила списък от условия, който ще бъде направен по-късно.
Последният етап от дипломатическите усилия на страната ни включваше посещение на премиера Иван Костов в Брюксел и Лисабон. От столицата на Белгия министър-председателят се свърза по телефона с германския канцлер Герхард Шрьодер. "България си постави реалистични дати за присъединяване към Европейския съюз и затова са необходими ясни знаци към българското общество, иначе хората ще живеят само с трудностите на подготовката за членство", казал премиерът. Иван Костов е подчертал геополитическата важност за премахване на визите. "Германия подкрепя България по въпроса за визите, като проблемът следва да се реши от Европейската комисия", отговорил канцлерът Шрьодер.
На следващия ден премиерът Костов се срещна с председателя на Европейската комисия Романо Проди. "Целта на българското правителство визите да бъдат премахнати веднага и безусловно няма да бъде постигната", бяха първите думи, които министър-председателят каза с мрачно изражение на лицето след разговорите с Проди. Еврокомисарят пък обясни, че е подчертал пред нашия премиер напредъка, който България е постигнала досега. "Цел на комисията ще бъде въпросът с визите да се реши до шест месеца. Надявам се да удържим на думата си", обясни Романо Проди. В крайна сметка ръководената от него комисия ще предложи решение, което беше наречено и от двамата политици компромисно. Според Иван Костов срещу нашето предложение за незабавно и безусловно премахване на визите е стоял проект за решение този въпрос да се обсъжда чак в края на 2003 г. "Без никакви гаранции за каквото и да е", допълни премиерът. В крайна сметка нито един от тези варианти няма да се осъществи. "Компромисното" решениесе състои в това, че за България и Румъния ще бъде изготвен списък от условия, на които двете страни трябва да отговорят, за да бъдат извадени от негативния визов списък. Когато България изпълни изискванията, ограниченията за свободно пътуване из страните, подписали Шенгенското споразумение, ще отпаднат. Това ще се случи независимо дали Румъния е изпълнила условията от списъка. Което е всъщност реален напредък за България. Досега страната ни беше разглеждана в пакет със северната ни съседка.
Веднага след като стана ясно каква ще е процедурата по изваждането от визовия списък започнаха и първите залагания за срока, в който това ще се случи. Премиерът и другите високопоставени български политици веднага се уловиха за сламката, подадена им от Романо Проди, и започнаха да обясняват, че визите ще паднат след шест месеца. Истината е, че никой не знае кога може да се случи това. Изваждането на България от негативния визов списък е в ръцете на сложната институционална машина на Европейския съюз. Самият Проди също не даде никакви гаранции за ефективно отменяне на визите, а само изрази надежда, че този път комисията ще удържи на думата си. Председателят на ЕК не може да обещае точна дата, тъй като оглавяваната от него институция само прави предложението. След това то трябва да бъде одобрено от Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на страните членки с квалифицирано мнозинство. Въпреки оптимизма, който вдъхват представители на ЕК и Европейския парламент, решението не е в техните пълномощия, а в ръцете на отделните правителства. Достатъчно е една страна да има възражение и предложението ще бъде най-малкото отложено.
Още през януари тази година Европейската комисия предложи нов регламент за визовата политика на ЕС, според който българите нямат нужда от визи. По този регламент вече цяла година се водят консултации, които вече трябваше да доведат до решение на Съвета на министрите. Междувременно Европейският парламент прие декларация, че подкрепя предложението на комисията, но той има само консултативна роля. Спорните въпроси в новия регламент са много и доста по-големи от българския визов въпрос. Според някои дипломати, ако съветът промени предложения от ЕК регламент, отново трябва да се търси консултацията на европарламента и едва тогава съветът да гласува окончателното решение. То трябва да бъде публикувано в 20-дневен срок в европейския "Държавен вестник" - Official Journal. Според най-оптимистичния вариант на правителството, ако още тази седмица, на 30 ноември, вземе решение за безусловен безвизов режим, Европейският парламент ще се събере чак през март догодина, за да одобри това решение, и през април българите ще могат да пътуват свободно. На предстоящото заседание на съвета на министрите обаче се очаква да бъде приета процедура, според която страните ще бъдат изваждани от негативния списък, ако са отговорили на списък от условия. Този списък все още не е готов. Всъщност за него се заговори за пръв път преди два месеца, но засега не е ясно какво точно ще включва този въпросник и дали комисията ще успее да го предложи за обсъждане на заседанието на съвета на 30 ноември. Дори и това да стане, пак няма гаранции, че министрите на вътрешните работи и на правосъдието ще го приемат. Българският главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов както винаги е оптимистично настроен, че въпросникът може да бъде приет на 30 ноември. Ако това стане и се окаже, че България отговаря на всички условия, на следващото заседание на съвета през март следващата година ще се вземе положително решение на визовия въпрос. При положение че се наложи нова консултация с европарламента, това може да стане през май и безвизовият режим да влезе в сила от началото на юни. Твърде възможно е обаче списъкът да не е готов до 30 ноември, което отлага цялата процедура с поне три месеца. Отлагането е възможно както заради сложната бюрократична структура на европейските институции, така и заради липсата на желание у европолитиците да вземат подобно решение. За тях изваждането на страни от негативния списък в много по-голяма степен създава проблеми, отколкото решава. От тази гледна точка активната позиция на България допринесе в известна степен за промяната на нагласата в евроинституциите. Агресивната външна и вътрешна акция за премахването на визите най-вероятно е предотвратила варианта, предложен през май тази година от Стратегическия комитет на Съвета на министрите. Той предвиждаше страните да бъдат извадени от негативния списък "под условие". Това според най-песимистичните тълкувания означаваше, че България трябваше да изчака неясно колко време, за да отговори на неясно какви критерии, преди реално да се възползва от безвизовия режим. Въвеждането на въпросника дава яснота поне за условията, които трябва да бъдат изпълнени. От това какви ще са те обаче зависи и кога точно ще бъде отменен визовият режим.
Според главния преговарящ Владимир Кисьов във въпросника ще бъдат включени изисквания като наличие на централизирана визова система, сигурни документи за самоличност, качествен граничен контрол и други. Това са все изисквания, за които правителството твърди, че са изпълнени. Въпросът е дали това изглежда така и за Европа. В станал известен наскоро доклад на "Групата за колективна оценка" към Съвета на министрите например се казва, че българските морски граници са неохраняеми, че граничната полиция е непрофесионална, както и че сред митническите служители корупцията е огромна. Така че в предстоящите няколко месеца работата на кабинета няма да бъде само да отговори на критериите, които Брюксел ще постави, но и да убеди правителствата на страните, членки на ЕС, че това наистина е така.
Това едва ли ще стане само с геополитическите аргументи, с които правителството напоследък залива Брюксел. Явно след като 15-те поканиха България да започне преговори за членство в ЕС по политически причини, в правителствените среди се е разпространило мнението, че подобна тактика може да бъде приложена и за визовите ограничения. Разликата обаче е, че безвизовият режим за българските граждани засяга пряко страните от Европейския съюз за разлика от преговорите. Аргументите с мястото и ценностния избор на България не са валидни за еврочиновниците, тъй като това си е чисто български проблем.
Всякакви прогнози за сроковете, в които ще бъде решен визовият въпрос, засега обаче граничат с хазарт. Преди 30 ноември начинът за излизане от негативния списък прилича на приказката, в която на бедния придворен коняр му се казват условията да получи принцесата и половината кралство: "Отиди не знам къде и направи не знам какво..."
Доган изключи Томов от сметките за бъдещото правителство
Митко МАНДЖУКОВ
Отношенията между ДПС и евролевицата навлязоха миналата седмица в критична предвоенна фаза. И всичко това само заради огромната политическа заблуда на Томов, че може да води "джентълменско съревнование" с Доган. Лидерът на ДПС отново напомни, че тези, които не са с него, са против него и средно положение няма, особено след като от евролевицата пожелаха гласовете на турските избиратели. Проблемите пред Томов се умножават и от затоплянето на отношенията между ДПС и Нова левица, с което се изчерпват всички възможности евролевицата да участва в евентуална левоцентристка конфигурация на бъдещия парламент.
Началото на откритото противопоставяне Александър Томов постави сам в началото на седмицата, когато в интервю пред в. "24 часа" обвини Доган, че отишъл твърде наляво. "Ахмед предпочете да връчва рози на "Позитано". Той честно сменя позициите си, не чувствам стабилност при него... Според мен това са комплекси. " Реакцията не закъсня и ден след това на срещата между ръководството на ДПС и лидерите на Нова левица (Георги Първанов, Николай Камов, Кръстьо Петков и Петър Агов) в четвъртък Ахмед Доган иронично пожела успех на Томов в опитите му да бъде балансьор. "Явно г-н Томов по време на местните избори искаше да изиграе всичките си реални и потенциални партньори, включително и ДПС. Но стана така, че той остана с пръст в уста накрая. Ако продължава с тази политика и този подход, не знам каква конфигурация ще има пръстът му след парламентарните избори. Търсенето на ключа е много сложна работа. Ако ключът е в нечий джоб и бръкнеш там, без да бъдеш готов за това нещо, можеш да намериш нещо друго там", заяви Сокола.
Елена Поптодорова заяви, че най-добре е Томов сам да коментира изказването на Доган, но от пресцентъра на БЕЛ побързаха да пуснат факс, в който репликата на лидера на ДПС се "отдава на случайно изпуснати нерви и знак, че съревнованието за ролята на балансьор в следващия парламент вече е започнало". Доган обаче едва ли е човек, който лесно си изпуска нервите. А Елена Поптодорова потвърди, че отношенията между двете партии са "обтегнати".
Въпреки това евролевицата изживя своя миг на слава, след като във вторник секретарят по коалиционната политика на социалистите Румен Петков заяви "волята на БСП да продължи работата си с Българската евролевица в рамките на 38-ото Народно събрание и като тенденция за партниране в перспектива". Наред с това в понеделник се е състояла среща между Томов и Първанов. Повод за срещата е бил анализ на БЕЛ за състоянието на българската левица, с който Томов е искал да запознае Първанов. Според запознати обаче председателят на евролевицата е започнал на ръка да нанася поправки в изключително негативния анализ и в крайна сметка не го е дал на лидера на БСП. А във вторник от лагера на Томов побързаха да определят срещата и изказванията на Румен Петков като оферта към БЕЛ, която те няма да отхвърлят. Според Ивайло Калфин обаче това се налагало заради желанието на ОБТ, БСДП и някои фактори в БСП да не се затваря вратата за евролевицата. Първанов и Камов обаче едва ли толкова лесно ще преоценят ролята на евролевицата в политическото пространство. А Ивайло Калфин заяви, че "това е отворена врата, през която е желателно да не се влиза". Според заместник-председателя на БЕЛ Румен Занков на срещата между Томов и Първанов те са се договорили да не се нападат взаимно до изборите. Дори да е имало подобно споразумение, още на следващия ден от евролевицата разпространиха анти-БСП анализа. Имайки предвид и негативните реакции от страна на Движението за права и свободи, Томов спокойно може да смята "офертата" от БСП за невалидна.
За сметка на това ДПС все по-настойчиво демонстрира намерение да заеме мястото на евролевицата в евентуално левоцентристко управление. В подкрепа на това са коментарите, че по време на срещата му с лидерите от Нова левица Доган е говорил за дългосрочно сътрудничество в рамките най-малко на два мандата. За първи път лидерите на партиите са обсъждали конкретно как би трябвало да изглежда бъдещата управленска програма. Тема на разговорите било и ресурсното осигуряване на бъдещото управление. Доган е стигнал и по-далеч на тази среща, като е констатирал подценяваната важност на президентските избори. Той е изразил готовност, ако успеят да се сработят с Новата левица на парламентарните избори, да преговарят и за обща кандидатура за президент.
С това окончателно се оформя ситуация, която много напомня 1996 г., когато се сформираше ОДС и Доган играеше важна роля в този процес. Председателят на ДПС също направи подобна констатация: "Появяването на единен политически субект в лявото пространство в лицето на Новата левица за нас е много важен елемент. Навремето, когато се появи ОДС, ви казахме, че се появява нов силен политически субект в цялостното пространство. Сега твърдим, че много силен субект се появи в лявото политическо пространство с левоцентристка насоченост. " В този нов субект обаче място за евролевицата вече няма. Което открива само една възможност пред Томов - да бъде употребен от СДС.
Народен съюз мечтае за предизборен ремонт на кабинета
Велина ГОСПОДИНОВА
Точно преди година темата за ремонт в правителството на Иван Костов отново беше сред най-обсъжданите сред политиците и обществото. Разликата е, че в края на 1999 премиерът лично беше оповестил, че предстоят персонални промени в кабинета, свързани с датата 10 декември, когато страната ни получи покана за преговори за присъединяване към ЕС. Сега премиерът отрича. "Този въпрос въобще не е в дневния ред", заяви той миналата седмица.
Преди година пред Костов стоеше въпросът не дали да има промени, а какви да са те, кои министри да бъдат сменени и как това ще се отрази на парламентарното мнозинство. Затова при ремонта на първото правителство премиерът наложи формулата "за експертния характер на кабинета".
Сегашните предложения за рокади в правителството дойдоха в навечерието на друго важно за България решение, свързано с изваждането на страната от негативния визов списък. Този път обаче инициативата подеха коалиционните партньори на СДС - Народен съюз. Първоначално идеята беше лансирана от депутата от БЗНС-НС Борислав Китов, който заяви, че трябва да има ремонт на кабинета. Ден след това колегата му от Демократическата партия Владимир Джаферов го подкрепи с предложението "всички, които са експерти и добре си свършиха работата, но не са политически лица, ще трябва да излязат от кабинета". Тази седмица Борислав Китов частично доизясни какво са имали предвид депутатите от Народен съюз под промени в правителството. "Ние предлагаме структурата на Министерския съвет да се разшири и в него да влязат повече политически фигури", каза той. Еволюцията в тезата на Народен съюз едва ли е случайна, както не е случайно времето на публичното й оповестяване и това, че предложението се прави точно от коалиционните партньори на СДС. Инициативата идва като отговор на идеята на бившия главен секретар на СДС Христо Бисеров, който в края на миналия месец поиска премиерът Иван Костов да се оттегли от поста си и преди парламентарните избори да се сформира кабинет на широка коалиционна основа, в който да влязат представители на политически сили извън ОДС. Изявленията на депутати от Народен съюз биха могли да развържат ръцете на премиера, ако все пак реши да смени някои от сегашните си министри като правосъдния Теодосий Симеонов например. В този смисъл едва ли могат да минат за солови акции. Още повече че главният секретар на БЗНС-НС Анастасия Мозер се срещна на два пъти с премиера Иван Костов и парламентарния шеф Йордан Соколов миналата седмица. Бурната активност на Народен съюз трябва да вдигне мизата на коалиционните партньори при преговорите за ново споразумение със СДС, макар че официално решение още не е взето, а въпросът е обсъждан само в Постоянното присъствие на БЗНС-НС. Коалиционните партньори на СДС използваха същата тактика и при промените в първото правителство на Костов. Тогава те настояваха да имат вицепремиер и предложиха лидерът на Демократическата партия Александър Праматарски, но за министър на търговията. От Народен съюз поискаха и структурни промени в кабинета. Предложенията им бяха хранително-вкусовата промишленост да премине към земеделското министерство, туризмът като приоритетен отрасъл да се обособи в самостоятелна структура, а Държавната агенция по енергетика да се преобразува в министерство. Въпреки интензивните консултации тогава между Иван Костов и лидерите на Народен съюз - Анастасия Мозер и Александър Праматарски, голяма част от желанията на по-малкия коалиционен партньор не бяха удовлетворени.
Сега Народен съюз реанимира старите си предложения - политически фигури да станат вицепремиери, като за поста се визират двамата съпредседатели на Народен съюз Александър Праматарски и Анастасия Мозер, а структурата на МС да се промени, като от мега министерството на икономиката се обособят още министерства. Но днешната ситуацията около евентуални промени в правителството е доста по-различна от миналогодишната. Ако тогава притесненията на Костов бяха около това как смяната на министри ще се отрази на парламентарната група, сега пред него стои доста по-сериозният проблем как да се справи с разнебитеното организационно състояние на СДС, което остави след себе си бившият главен секретар Христо Бисеров, и с хаоса, който цари в някои местни структури. В този момент Костов не би желал проблеми и с коалиционните партньори. "Държа на коалицията ОДС и съм готов на всичко в името на спечелването на парламентарните избори, дори и на промени в правителството", е заявил премиерът при последната среща между ръководствата на СДС и Народен съюз преди няколко седмици. Зад удобната формулировка "засилване на политическия облик на правителството и утвърждаване на коалиционния му характер" всъщност прозира притеснението на Народен съюз от неяснотата около предстоящите парламентарни избори.
На коалиционните партньори от СДС и Народен съюз им предстои да вземат две много важни решения, свързани с изборите - как да се явят на парламентарния вот и с какъв вид споразумение ще скрепят коалицията ОДС. Всичко това обаче предстои да се случи догодина, а от БЗНС-НС вече обявиха, че до края на януари 2001 г. ще вземат окончателно решение дали да се явят самостоятелно на парламентарните избори, или в коалиция със СДС. "Предлагаме в правителството да влязат повече политически лица, защото ако все пак решим да излезем на изборите отделно от СДС, би могло да се изтълкува, че между нас има конфликти, а това не е в интерес на ОДС", коментира депутатът Моньо Христов. Според земеделците именно промени в кабинета в тази посока ще дадат гаранциите, че коалицията ОДС ще е стабилна след изборите. Освен това кабинетът ще е този орган, който ще подготвя изборите и ще играе важна роля след разпускането на Народното събрание през април до конституирането на новия парламент.
Така или иначе, идеята за ремонт на кабинета вече е лансирана в публичното пространство. Със сигурност ще придобие и по-голяма актуалност след окончателното приемане на бюджета за следващата година. Как ще изглежда третото правителство "Костов" ще стане ясно най-вероятно след преговори между коалиционните партньори, но последната дума ще е отново на Костов.
