"Албена инвест холдинг" придобива 52% от капитала на пловдивското предприятие "Пишещи машини" в началото на 1999 г. Собственик на останалите 36.4% е държавата в лицето на Министерството на промишлеността, а останалите акции са собственост на дребни акционери. На 17 април 1999 г. се свиква общо събрание с дневен ред - промени в устава на дружеството. По време на самото общо събрание "Албена инвест холдинг" оттегля предложенията си за промените, нови предложения няма и представителите на холдинга напускат събранието. Упълномощеният държавен представител обаче продължава събранието и гласува нов съвет на директорите.
"Аз съм представител на държавата и бях длъжен да гласувам дневния ред така, както е обнародван в Държавен вестник. Затова предложих за гласуване точките от обявения дневен ред, включително и тази за избор на нов съвет на директорите", коментира представителят на държавата в предприятието Верен Филчев. Веднага след събранието пловдивският съд вписва решенията, които включват нов съвет на директорите, в който освен Верен Филчев влизат Атанас Кръстев, председател на местния клон на КТ "Подкрепа", и Димитър Бъчваров. "За първи път виждам такава схема на действие - дневният ред на общото събрание да бъде догласуван, след като мажоритарният собственик е прекратил събранието и в търговския регистър да бъдат вписани промените от решенията, касаещи състава на съвета на директорите", заяви за "Капитал" Петър Костов, адвокат на "Албена инвест холдинг".
След това общо събрание "Албена инвест холдинг" подава жалба в окръжния съд срещу решението на съдията Красимир Коларов да впише новите членове на съвета на директорите. Въпреки че съдът намира жалбата на "Албена инвест холдинг" за основателна и новоизбрания съвет на директорите - за незаконно избран, неговите членове обжалват решението пред апелативния съд.
Нито един от новоизбраните членове на съвета не е акционер в предприятието, но с избирането им в съвета те придобиват правото да създадат РМД, с което да изкупят предложените от АП 36.4% от капитала на "Пишещи машини". Контролният пакет от акциите в новосъздаденото РМД "Пишещи машини - Приват" се държи от Атанас Кръстев, а другите двама акционери са Димитър Бъчваров и Верен Филчев.
Първото нещо, което РМД предприема, след като става акционер в "Пишещи машини", е да апортира активите на предприятието, които възлизат на над 19 млн. лева в новосъздадено дружество "Пловдив - Пишещи Машини" АД. Основен акционер в него е фирма "Механични технологии"АД, в което съдружник е племенникът на Верен Филчев - Димитър Бозовски. Обяснението на новите шефове е, че това се прави, за да се предпази дружеството от източване от страна на представителя на "Албена инвест".
Така се стига до ситуацията, когато на насроченото през септември последно общо събрание се провеждат едновременно две общи събрания. Представителите на "Албена инвест холдинг" не са допуснати на обявеното в Държавен вестник място и провеждат свое общо събрание на стълбите пред сградата. Пловдивският окръжен съд констатира нарушения в процедурата при регистрация на пълномощниците на мажоритарния собственик , които не са допуснати в залата и отказва да впише решенията от общото събрание на сегашното ръководство. Решенията, взети на алтернативното общо събрание на "Албена инвест холдинг", също не са вписани, тъй като то не е проведено на посоченото място, а пълномощното на неговия представител не е било нотариално заверено. "За съжаление, общите събрания като механизъм се оказват недостатъчни да защитят интересите на акционерите в едно предприятие", коментират представители на "Албена инвест холдинг".
Ремонтът на приватизацията свърши
Теодора ВАСИЛЕВА
Спешното поправяне на закона за приватизация свърши, след като през изминалата седмица на второ четене в парламентарната зала минаха и последните промени. Преференциите за работническо-мениджърските дружества ще намалеят значително, макар да се удължава срокът, в който те могат да платят задълженията си с компенсаторни записи. Предстоят и персонални промени и размествания в надзорните и изпълнителните органи на Агенцията за приватизация.
"Вятърът на промяната" в приватизацията не се оказа достатъчен за приемането на първоначално подкрепеното от СДС предложение на левицата за сваляне на служебната и търговската тайна от приватизационните договори. Въпреки че предложението получи първоначална подкрепа в икономическата комисия и премина безпроблемно гласуване на второ четене, този текст имаше живот само няколко минути. Неговото гласуване подейства мобилизиращо на сините парламентаристи, които прегласуваха текста без всякакво основание. Нито вносителят на предложението за прегласуване Панайот Ляков, нито други сини депутати пожелаха да коментират причините за внезапната промяна и така изчезна безславно проблясъкът на публичност. Договорите остават служебна и търговска тайна, както и досега. Единственото прието предложение на опозицията бе отпадането на текста, според който "директорите на АП упълномощават за определени действия други лица", типичен пример за "вратичка" в закона.
Мениджърските дружества ще плащат 25% от офертната цена веднага, предвижда окончателният текст. Досега законът предвиждаше 10% от цената да се заплаща като първа вноска, а предложението на правителството и парламентарната икономическа комисия беше - 20%. Срокът за плащане на цената също е намален и вече ще е пет години, а не десет. Поправката прави печеленето на РМД доста по-трудно, ако има и друг кандидат. Най-тежко за РМД обаче е решението офертите им да се намаляват с дисконтов фактор от 25%, което означава, че ще трябва да предложат почти двойно по-висока цена от другите кандидати, за да спечелят.
По предложение на Светослав Лучников срокът, в който РМД могат да се възползват от правото си да платят всички задължения накуп с компенсаторни записи, ще се удължи до края на 2001 г. Това право бе дадено с поправка в закона през февруари 2000 г. и изтичаше в края й, а от него могат да се възползват само РМД, подписали договори преди поправката.
По основните промени, предложени от Министерския съвет, дебат почти нямаше и те бяха приети без съществени изменения. Така след обнародването на поправките в закона за приватизация сделките за дружествата от сектора на обществените услуги и инфраструктурата ще бъдат сключвани от Министерския съвет след одобрение от парламента. Изпълнителната власт ще трябва да изработи и приеме нова наредба, която да регулира преговорите с потенциални купувачи. Време ще отнеме и приемането на методиката за дисконтиране на офертите на РМД.
Законодателните промени най-вероятно ще бъдат обнародвани в Държавен вестник през идната седмица. Поправките влизат в сила от този момент, тогава автоматично се прекратяват и правомощията на изпълнителния директор и надзорния съвет на агенцията. Веднага след това правителството трябва да избере нов тричленен изпълнителен съвет на АП. За изпълнителен директор на агенцията най-често споменаваната фигура е на Левон Хампарцумян, в момента зам.-министър на икономиката, и неговият избор изглежда предопределен. Парламентът ще трябва да направи избор на седем надзорника на АП. "Все още мнозинството не е обсъждало конкретни кандидатури," обяви председателят на икономическата комисия Никола Николов. Останалите парламентарно представени партии също не са напреднали с предложенията си. Единствено от евролевицата коментираха, че най-вероятно те ще издигнат кандидатурата на сегашния си представител в надзорния съвет на агенцията Гаврил Гаврилов.
Накратко
Най-голямата унгарска телекомуникационна компания "Матав" се отказа от преговорите за закупуване на единствения ни засега GSM-оператор "Мобилтел", съобщи световната информационна агенция Dow Jones. Според Interfax чуждестранното дружество ще участва чрез своята дъщерна фирма "Вестел" в конкурса за втори GSM-лиценз в България. В съобщението се казва още, че компанията е закупила документация за участие в процедурата и възнамерява да подаде писмо за намерение.
Съветът на директорите на "Стомана" - Перник , започна подготовката за провеждане на публични търгове с явно наддаване за продажба на част от активите на дружеството. Вече са налице оценките на осем позиции, които включват готова продукция, резервни части и транспортни средства. Процедурите по продажбата на активите са част от оздравителния план на дружеството, от което 75% са собственост на държавата. Оздравителният план на предприятието е приет от Пернишкия окръжен съд на 10 юли 2000 г. Собственик на основното производство на "Стомана" стана пернишката фирма "Еврометал".
На 23 декември е свикано общо събрание на "Дюни" АД, в дневния ред на което е предвидено петкратно увеличение на капитала на туристическата фирма (от 691 806 на 3 459 030 лв.). Фирмата бе приватизирана през април миналата година, като за купувач Агенцията за приватизация избра офшорната компания "Джованда интернешънъл" (свързана с "Ладимекс холдинг" - Перник).
"Зееви груп" - собственик на "Авиокомпания Балкан", разсрочи за десет години дълга си към Гражданска въздухоплавателна администрация в размер на 29 млн. лв. Споразумението с Министерството на транспорта и Министерството на финансите бе подписано през изминалата седмица.
Министърът на икономиката Петър Жотев подписа договора за продажбата на 80% от капитала на "Специални полимери" ЕООД - София. Купувач е РМД "Специални полимери 99", а цената на сделката е 480 хил. долара. Тя ще бъде платена за срок от 6 години.
Гръцката икономическа експанзия на север
Общо 3.4 млрд долара, или над 60% от гръцките инвестиции в чужбина през последните десет години са насочени към балканските страни
Хинтерланд е немска дума, с която историци и географи обозначават територия, която е икономически свързана с близък до нея град или страна. От 1990 г. насам гръцките политици и бизнесмени наричат така страните от Югоизточна Европа - близо 50 млн. потребители със слаборазвити икономики и брутен вътрешен продукт на глава от населението, десет пъти по-нисък от този на самата Гърция. Към гръцкия балкански хинтерланд спада и България, която поради географската си близост и културни прилики и най-вече липса на работеща икономика стана крайна точка на най-голяма част от гръцката икономическа експанзия.
Исторически шанс за най-бедната държава в Европейския съюз - Гърция, какъвто рядко се пада на една страна, бяха политическите и икономическите промени в Източна Европа и по специално в нейната южна част. Десет години след икономическата либерализация в района гръцки компании са инвестирали на Балканите общо 3.4 млрд. долара, а в него оперират над 3500 гръцки фирми. Това прави гръцката икономика, заедно с турската, една от важните и конкурентни в региона. Сумата представлява над 60% от общите гръцки инвестиции в чужбина, които са над 6 млрд. долара - повече, отколкото са инвестирани в самата Гърция за този период. Според представители на гръцкото правителство гръцките инвестиции в региона са дори по-големи, но те не се отчитат като гръцки, тъй като минават през Кипър или Швейцария.
"Рискът за инвестиции в тези страни постепенно намалява и инвестираните досега суми ще направят гръцкия бизнес по-конкурентен и основен фактор в развитието на балканския регион", заяви преди седмица в Солун Одисеас Кирякопулос, президент на Федерацията на гръцката индустрия. "Ключовите сектори от интерес за гръцката експанзия са телекомуникациите, финансовият сектор, хранителната промишленост, строителните материали и металургията, констатира в анализа си на гръцката икономическа експанзия на Балканите "Икономист интелиджънс юнит", изследователско звено към британското списание "Икономист". Тези сектори представляват и основната движеща сила на гръцката икономика, която няма развито машиностроене, електроника и химическа промишленост, сфера, която остава в сянката на всички анализи поради малкия си мащаб и трудоемките отрасли, най-развитият от които е шивашката промишленост. Огромната част от фирмите, които настъпват на север, обаче са търговските фирми, които запълват празнотите в търсенето, най-вече на масови потребителски стоки, произведени в Гърция и Европейския съюз. Според доклада бързото навлизане на гръцки фирми в региона не се дължи толкова на особени предимства на гръцките компании, колкото на липсата на голям интерес от страна за западните фирми да навлязат на рисков и беден район като Балканите.
Начело на класацията на най-активните инвеститори на Балканите са най-големите гръцки компании - държавната телекомуникационна компания ОТЕ и нейният мобилен оператор КосмОТЕ, частната телекомуникационна "Интраком", нефтопреработвателната "Хеленик петролиум", циментената "Титан цимент", млекопреработвателните ФАГЕ и "Делта", металургичният гигант "Виохалко". "Макар и средни по мащаб, ако бъдат сравнени в международен план, гръцките компании получават интернационален профил чрез инвестициите си на Балканите", заявява Кирякопулос. Отварянето на пазарите на север се оказва особено важно за малките и средните предприятия от Северна Гърция - един от най-бедните райони на цялата територия на Европейския съюз, в който безработицата често надхвърля 20%, а доходът на глава от населението най-вече в областите Западна Македония, Източна Македония и Тракия е по-малко от половината на този в южните райони. С отварянето на границите тези райони получиха достъп до евтина работна ръка и възможност за износ в съседните пазари.
Според статистиката на гръцкото министерство на икономиката търговските взаимоотношения на Гърция с балканските страни са с положителен търговски баланс за Гърция, която има търговски излишък с Югославия, Македония, България и Албания, а само при търговията с Румъния - дефицит. Най-висок ръст за 1999 г. е отбелязал износът за Румъния, който е нараснал с 67% и е достигнал 365 млн. долара.
Най-големият гръцки инвеститор на Балканите до момента е държавната телекомуникационна компания ОТЕ, която е вложила над 1 млрд. долара при придобиването и инвестициите в телекомите в Сърбия и Румъния. Заедно с "Телеком Италия" тя притежава 20% в "Телеком Сърбия" и стратегически дял от 35% в "Ромтелеком". ОТЕ възнамерява да създаде ново подразделение "ОТЕ интернешънъл", което да отговаря за инвестициите на телекомуникационната компания извън Гърция. Освен в Сърбия и Румъния компанията притежава телекома в Армения, както и смесено дружество в Украйна. ОТЕ проявява интерес и към предстоящата приватизация на 51% от македонския оператор на стационарни и мобилни телефонни услуги "Мактел" и бе кандидат за Българската телекомуникационна компания.
Гърция е на първо място по размер на преките чуждестранни инвестиции в Македония, на обща стойност 230 млн. долара. В страната са осъществени над 50 гръцки инвестиционни проекта, включващи придобиването на циментената компания USJE от консорциум между "Титан цимент" и швейцарската "Холдербанк", покупката на "Пивара Скопие" от "Балканбрю холдинг" (със същите акционери като действащия в България "Брюинвест" - Атиниан Брюари и "Хеленик ботълинг"). Освен заводите в Македония и България (която е най-големият пазар на компанията на Балканите, ако се изключи Гърция), "Хеленик ботълинг" - френчайзърът на продуктите на "Кока-Кола" за региона, има смесени дружества за бутилиране на безалкохолни напитки в Сърбия и Румъния, където строи и два нови завода.
Тютюневият концерн "Лийф табако" на Александрос Михайлидис е собственик на тютюневата компания "Струмница табак".
Гърция има доминиращо влияние в македонския банков сектор. Националната банка на Гърция е собственик на 65% от капитала на най-голямата македонска банка Стопанска банка, придобити за 70 млн. марки в консорциум с Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация. Най-голямата частна гръцка банка "Алфа кредит банк" държи 65% от местната Кредитна банка. Допълнително банката е инвестирала 15 млн. долара, за да създаде своя клонова мрежа в Албания.
Държавната "Хеленик петролиум", най-голямата индустриална и търговска групировка в Гърция, закупи единствената македонска петролна рафинерия OKTA за 190 млн. долара в края на 1999 г. Според условията на сделката гръцката компания до средата на 2001 г. трябва да изгради петролопровод от Солун до Скопие, чрез който ще снабдява рафинерията със суровина. Плановете на Hellenic Petroleum са да увеличи двойно производствения капацитет на рафинерията до 2004 г. Освен рафинерията гръцката фирма е основен акционер в топлоелектрическата централа Неготино в съвместно дружество с Македонската електрическа компания.
Тук Гърция е вторият по големина чуждестранен пряк инвеститор след Италия с инвестиции от над 100 млн. долара и повече от 220 гръцки фирми, работещи в страната. В страната оперират четири гръцки банки - Национална банка на Гърция, Алфа кредит банк, Тирана банк и Пирейска банка. Гръцкият бизнес се развива главно в столицата Тирана и в югоизточната част на страната, където се развиват леката, хранителната промишленост и дървообработването, където, както и в България и Македония, работят най-вече малки фирми. В леката индустрия работят текстилните фирми Fanco and Cocratex, Albanian Hellenic, както и производителят на обувки Rekor. Една от най-големите гръцки фирми в бранша, "Лулис интернешънъл фуудс ентърпрайзис", която е специализирана в производството и търговията с брашно и хлебопроизводство, има широко развита дистрибуторска мрежа в южната част на страната. "Хеленик петролеум" притежава малка верига от 11 бензиностанции Global в Албания.
Слаборазвитата инфраструктура на Албания предлага добри възможности за гръцките строителни компании, най-активните между които са "Сарантопулос" (построила досега седем моста в Албания), "Генер", "Етане-Еуклеидис", "Хеленик хидрокатаскеви", "Миханики", "Темелиодоми", повечето от които имат дейности и в други страни от Балканите. Инвестициите в пристанището на Дуръс, направено от гръцките петролни компании "Мамидойл", "Глобал петролиум" и "Евройл", обаче станаха повод за сериозен скандал между двете страни, след като албанското правителство прекрати договора за инвестиции по настояване на Световната банка, след като стана ясно, че проектът е задвижен без съгласието на пристанищните власти и единствено с подкрепата на членове от правителството. В момента гръцките фирми предявяват претенции за компенсации в размер на 12 млн. долара.
Най-големият потребителски пазар на Балканите - Румъния, е привлякъл общо 452 млн. долара, или 8.2% от общите гръцки инвестиции в чужбина, което прави Гърция петия по големина чуждестранен инвеститор. Четири гръцки банки оперират в Румъния - Пирейска банка, Алфа кредит банк, Егнатиа (която придоби румънският клон на БНП Дрезднербанк през пролетта на тази година) и Евробанк Ергосиас, която купи дела от 19% на американската "Дженерал илектрик кепитъл корпорейшън" в местната Пощенска банка. Делът на гръцките банки би бил много по-голям, ако Земеделската банка на Гърция не се бе оттеглила от сделката за румънската Банка Агрикола заради високия риск, свързан със сделката.
Големият пазар на цигари в Румъния се оказа привлекателен за две от най-големите гръцки тютюневи компании. В Румъния се намира единственият завод извън Гърция на Папастратос, производител на "Асос" и лицензиант на американската "Филип Морис".
"Лийф табако Михайлидис" бе един от двамата кандидати за приватизация на румънския тютюнев монопол "Тутунул Романек", който първоначално бе продаден от румънското министерство на земеделието на другия кандидат - "ИнтерАгро". "Лийф табако" оспори приватизацията в съда и след неколкомесечни съдебни процедури в края на октомври тази година Върховният съд на Румъния одобри жалбата на "Лийф табако", с което развали сделката и определи да се извърши нова продажба на румънския монопол.
Най-активният инвеститор в хранителната промишленост е действащата вече в целия Балкански полуостров "Лулис интернешънъл фуудс". Компанията притежава дялове в два от най-големите мелнични завода - "Титан" и "Мопан". Гръцката фирма е собственик на хлебозавода "Моара Лулис", който в края на 1998 г. получи финансиране от 2.2 млн. долара от "Юромърчант Болкан фонд", един от двата инвестиционни фонда, управлявани от "Глобал финанс". В момента компанията доизгражда нов мелничен комбинат в Букурещ, инвестицията в който се оценява на около 20 млн. долара. Същата тази компания придоби софийския мелничен комбинат "София мел", който е най-големият притежаван от нея досега и има капацитет от 250 хиляди тона годишно. Румъния е и страната на първата инвестиция на Черноморския фонд на "Глобал файненс" в завода за кроасани на "Чипита".
Преди налагането на международните санкции Югославия беше най-големият търговски партньор на Гърция, което вдъхва надежди на големите гръцки фирми след променената политическа ситуация в страната. Засега основният интерес на гръцките фирми е в областта на телекомуникациите. Най-големият инвеститор в страната е ОТЕ, която в консорциум с "Телеком Италия" през 1997 г. придоби 20% от капитала на "Телеком Сърбия" за 353 млн. долара (италианската компания стана собственик на други 29%). До този момент ОТЕ е вложила общо около 400 млн. долара в Югославия, като в тази сума влиза и придобиването на лиценз за GSM-оператор отново съвместно с "Телеком Италия".
В Черна гора консорциум от три гръцки компании държи мажоритарния пакет от 51% в мобилния оператор "Про Монте". Компанията има 38 хил. абоната и покрива 80% от територията на републиката. Останалите акционери в "Про Монте" са норвежкият оператор "Теленор", който има дял от 40%, и държавата - с 9%. "Про Монте" беше монополист на пазара от 1996 г. до средата на 2000 г., когато "Телеком Монтенегро" създаде собствен GSM-оператор - "Монет", инвестициите за който дойдоха от хърватското поделение на "Ериксон".
Други големи гръцки инвеститори в страната са "Делта", "Хеленик ботълинг", гръцката лотарийна компания Интралот и металургичната групировка "Митилиниус". Заедно с ОТЕ тези компании са направили над 90% от гръцките инвестиции в Сърбия. Митилиниус е един от водещите производители и търговци на цветни метали в Гърция. Компанията поддържа тесни контакти с косовския цинков комбинат "Трепка" и сръбския медодобивен комбинат БОР, един от най-големите в Европа. В началото на 1998 г. гръцката компанията подписа шест седемгодишни договора с БОР на обща стойност един милион долара, които й дават 40% участие в модернизацията на завода и в доставките на оборудване и резервни части. Освен това Митилиниус притежава румънския металургичен концерн "Сометра" и цинковия комбинат "Жлетово" в Македония.
Гръцкият бизнес в България - десет години по-късно
Ако историята е отредила на Чехия, Унгария и Полша шанса да бъдат в географска близост до най-силната икономика в Европа - Германия, след падането на желязната завеса България се оказа до една от най-бедните държави в ЕС - Гърция. Докато през 1989 г. двете икономики бяха напълно сравними по БВП и темпове на растеж, десет години по-късно ситуацията в тях е коренно различна и рухването на неконкурентната българска икономика освободи естествено пространство на стотици едри, средни и дребни гръцки предприемачи. Спорът за плюсовете и минусите от навлизането на гръцкия бизнес в България има толкова много гледни точки и аргументи "за" и "против", че вместо това май е по-добре да се припомни един вече състоял се подобен диспут в една африканска колония на Франция в края на 50-те години. При референдума за независимост в края на 50-те години едната част от населението била против френското управление, защото то изсмуква местната икономика и я обрича на зависимост и ниски доходи. Аргументите на другата страна обаче били не по-малко основателни: какво щяхме да правим, ако французите не бяха дошли тук заедно с техните технологии, умения и опит?
Според проучване на гръцкото Министерство на националната икономика към септември 2000 г. гръцкото участие в приватизацията в четири балкански страни - Албания, Македония, Румъния и България - е над 860 млн. долара. Според статистиката на Агенцията за чуждестранни инвестиции към октомври 2000 г. общата сума на гръцките инвестиции - в приватизация и "на зелено" - е 313 млн. долара, което прави страната четвърти по значимост инвеститор след Германия (470 млн. долара), Белгия (412 млн. долара) и Италия (372 млн. долара). Официалните данни обаче не включват инвестициите, дошли през офшорните зони Кипър и Люксембург, както и много инвестиции в частни компании като например придобиването на една от най-големите приватизирани мелници "София мел" и инвестициите в много малки и средни преработвателни и шивашки предприятия. С прибавянето на последната голяма гръцка инвестиция - придобиването на задлъжнелия Комбинат за обработка на цветни метали в София от групировката "Виохалко" и обявената от нея инвестиционна програма от 70 млн. евро, Гърция със сигурност се очертава като един от водещите инвеститори в българската икономика.
Основният мотив за инвестиране в балканските страни, включително и България, е по-ниската цена на работната ръка, посочва изследването на гръцкото икономическо министерство. В стратегически план обаче стъпването в България представлява крачка към пазарите на Централна Европа и Черноморския регион. Въпреки че според изследването повечето компании оценяват като недостатъчни помощта от гръцкото правителство и банките, помощ за експанзията все пак има. Единственият истински действащ инвестиционен фонд на Балканите е "Глобал файненс", който активно подпомага проекти на гръцки компании на Балканите. Към края на миналата година фондът, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация и управляван от гръцката Евробанк, собственост на гръцкия милиардер Янис Лацис, е инвестирал над 90 млн. долара предимно в България и Румъния. В България фондът подпомага проектите на "зелено" на "Делта", "Чипита" и "Стилмет", приватизацията на стъкларските заводи "Стинд" и "Дружба", а в момента проявява силен интерес и към втория лиценз за GSM мобилен оператор.
Най-голямата гръцка инвестиция в България е придобитата през юли 1999 г. от Националната банка на Гърция Обединена българска банка, втора по активи българска банка. Продажбата на стойност 207 млн. долара представлява втората по големина чуждестранна инвестиция в българска частна компания след приватизираната Булбанк, за която сериозен кандидат беше консорциум с основно участие на Пирейска банка, собственост на гръцкия петролен магнат Вардис Вардиноянис. Към септември 2000 г. гръцките капитали в българската банкова система представляват почти 19% от общата сума на активите на търговските банки. В това число влизат Обединена българска банка, приватизираната преди три години Българска пощенска банка и Интернешънъл къмършал банк, както и трите клона на гръцки банки у нас - Йонийска и Народна банка на Гърция, Хиосбанк и Национална банка на Гърция.
През 1998 г. гръцки капитали влязоха и в Българска пощенска банка (БПБ), която беше придобита от консорциум от гръцката финансова група "Консолидейтид еврофинанс холдинг" (собственост на притежаваната от гръцката фамилия Лацис EFG Bank Group) и американската животозастрахователна компания ALICO за сума от 38 млн. долара, а след инвестирането на допълнителни 20 млн. долара в капитала вече притежава 85.64% от капитала на банката. Отчетите на БНБ за септември показват, че БПБ запазва петото си място в банковата система по сума на активите. Но печалбата на банката от 1.9 млн. лева за септември е доста скромна предвид балансовото число от 502 244 млн. лева. В края на 1998 г. "Пощенска" отбелязва печалба от 7.5 млн лева.
От 1994 г. на българския банков пазар влезе и Интернешънъл комършъл банк с мажоритарен собственик държавната Търговска банка на Гърция. Тогава тя е регистрирана като Българска инвестиционна банка. ICB има пълен лиценз за извършване на банкови сделки в България и чужбина. Подобни търговски банки има и в Албания, Украйна, Румъния и Молдова. ИКБ е в четвърта група по балансово число с активи от 30 942 млн. лева. Въпреки че доходоносните й активи са 23 млн. лева, за септември ICB отчита загуба от 127 хил. лева. За сравнение в края на 1997 г. банката е разполагала с два пъти по-малко активи, а печалбата й след данъчно облагане е била почти 4.5 млн. лева.
В застрахователния сектор гръцките капитали са представени в компанията за общо застраховане "Интерамерикан" (България). Акционери в "Интерамерикан България" са "Интерамерикан хеленик лайф иншурънс къмпани" с 51.1% и "Интерамерикан хеленик ассистънс иншурънс къмпани" с 49.9%. "Интерамерикан" е най-голямата гръцка застрахователна компания. С откриването на клона си в България "Интерамерикан" стана първата лицензирана чуждестранна компания в българския застрахователен пазар. За 1999 г. премийният приход на "Интерамерикан" (България) е бил около 200 хил. лева. Тогава "Интерамерикан" е имала едва 0.07% от пазарния дял на застрахователния пазар в България. По данни за април тази година компанията е увеличила дела си на 0.3%. В началото на ноември "Интерамерикан" заяви интереса си към приватизацията на ДЗИ, която е най-голямата застрахователна компания в България.
Приватизацията на най-добрата българска пивоварна "Загорка" беше до 1995 г. най-голямата чуждестранна инвестиция в България. Пивоварната беше придобита от "Брюинвест", консорциум от най-мощните гръцки компании в бранша - "Атиниан Брюъри" (собственост на холандската "Хайнекен") и "Хеленик ботлинг къмпани", част от "Левентис груп". По-късно бе придобита чрез изкупуване от приватизационни фондове и софийската пивоварна "Ариана", чрез което в момента регистрираната в Кипър "Брюинвест" има над 30% пазарен дял и се нарежда на второ място по големина сред производителите на бира в България след белгийската "Интербрю". "Брюинвест" се очертава като регионален лидер след придобиването на "Пивара Скопие", най-голямата пивоварна в Македония с пазарен дял от над 70%. Хранителната промишленост се оказа една от най-привлекателните за навлизане на гръцки фирми поради конкурентните предимства на Гърция в тази индустрия и най-вече установените контакти с международни компании. Типичен пример е дейността на "Хеленик ботлинг къмпани", притежател на правата за разпространение на продуктите на "Кока-Кола" в страните от Балканския регион и част от бившия СССР. Чрез регистрираната в Люксембург "Кларина холдинг" групата притежава седем дъщерни предприятия за производство и разпространение на безалкохолни напитки на "Кока-Кола". Фирмата има акционерно участие и в "Юлаглас", купувач на двата най-големи стъкларски завода "Стинд" и "Дружба". Към по-малките инвестиции в хранителната промишленост влизат и заводите на "Флорина" (производство на сокове), "Чипита" (кроасани) и "Делта" (сладоледи), всеки от които има водеща позиция на местния пазар.
След десетгодишно присъствие с предимно търговска дейност през 2000 г. в България навлезе и една от най-големите гръцки индустриални групировки "Виохалко", която според данните за 1999 има 9% от стокооборота между България и Гърция. Проектът "на зелено" "Стилмет" е на стойност 12.5 млн. долара и в него участват фирмата ЕТЕМ (производител на алуминиеви профили от групата "Виохалко") и "Евромърчант Болкан фонд", управляван от "Глобал файненс". Капацитетът на завода надхвърля двойно потреблението на алуминиеви профили в страната и изнася за Европа и страните от бившия Съветски съюз. Промишлеността за строителни материали е втората по атрактивност за гръцките компании - през 1998 "Титан цимент" придоби един от най-големите циментови заводи в страната - "Плевенски цимент".
Най-многобройни са гръцките предприятия и цехове в шивашката и текстилната промишленост. Според данни на синдикатите в България действат над 300 малки и средни шивашки предприятия, разположени най-вече в районите на Благоевград, Гоце Делчев и Родопите, които изнасят готова продукция обратно в Гърция.
Южната ни съседка вече има и солидно медийно присъствие у нас. Гръцката компания "Антена груп" закупи в средата на тази година три местни медийни фирми - "Нова телевизия - първи частен канал"АД, "Мултимекс И.Д."АД и "Радио Експрес" АД за официално обявена сума от 3.7 млн. долара. Трите фирми, макар и регистрирани в България, всъщност преди покупката на гърците бяха собственост на сърбина Дарко Таминджич. За покупката на "Нова телевизия" се заговори още преди година, когато течеше конкурсът за първа българска частна телевизия, но тогава до сделка не се стигна.
Само преди месец гръцката медийна групировка спечели и лиценза за трета национална и втора частна телевизия в България чрез "Нова телевизия". Новите собственици на българската национална медиа декларираха, че ще инвестират над 60 млн. марки за срок от пет години. Представителите на фирмата декларираха, че имат интерес да закупят и кабелната телевизия "Ринг С.В." и български ежедневник, но засега това са предимно намерения. "Антена" е собственик на телевизионен канал и радиостанция в Гърция. Има и контролиращо участие в издателската къща "Дафне комюникейшън", която издава 11 списания. Основател и собственик на 21% от капитала на гръцката медийна компания е Минос Киряку.
Дълга и безрезултатна беше одисеята около покупката на БТК от консорциум между гръцката ОТЕ и холандската KPN, до сделка обаче не се стигна, тъй като продавачът в лицето на българската държава и купувачът не успяха да постигнат споразумение по съществени клаузи от приватизационния договор. Гръцката държавна телекомуникационна компания най-вероятно ще участва и в новата процедура за раздържавяване на БТК. Въпреки че основната причина за прекратяването на преговорите за българския телеком бяха абсурдните искания на ОТЕ, минус за потенциалния кандидат-купувач беше и връзката му със скандално известната у нас "Интраком".
Фирмата на смятания за свързван с Щази Сократис Кокалис, "Интраком", е позната в България като контролиращ собственик в оператора на картови телефони "Булфон" и покрай прекратения си скандален договор за компютризация на спортния тотализатор. Гръцката компания се радваше на добро отношение от управляващите по времето на кабинета "Виденов", а в правителството на ОДС компанията намери подкрепа в лицето на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Като за начало през 1998 г. Бакърджиев подписа меморандум за разбирателство с Oracle и "Интрасофт" - друга фирма, свързана с "Интраком". Според този меморандум трябваше да се осъществяват мащабни информационни проекти в големи държавни фирми, които впоследствие останаха само на етап идея. Най-големият успех на "Интраком" в България беше прокарването на оптичен кабел на БТК от София до Петрич, пак с подкрепата на Бакърджиев. Според представител на ръководството на БТК не е известно да е имало открита процедура за избор на изпълнителя. Първоначално предвидената стойност на проекта е била около 0.5 млн. долара, но при завършването си кабелът е струвал на БТК близо 2.5 пъти по-скъпо.
Сривът в българската икономика, съчетан с промяна в потребителското търсене, освободи поле за навлизане на стотици малки и големи гръцки търговски фирми. Тяхно основно предимство е опитът в условията на пазарна икономика и най-вече контактите с гръцки и международни производители. Типичен пример е търговията с най-масовите потребителски стоки - хранителни стоки, козметика и парфюмерия, мебели и електроуреди. В официалната справка на търговския отдел на гръцкото посолство тези фирми заемат над половината списък: "Адонис Мега", "Амперел", "Аксон" и "Сарантис" (парфюмерия и козметика) , САТО, "Дромеас" и "Леонтаридис" (мебели), "Дженко" и "Фанба" (електроуреди). Силната гръцка хранителна промишленост естествено води до най-масово присъствие на този тип стоки: "Бест фуудс", "Интерфуудс" (филиал на един от най-големите гръцки производители Пападопулос), "Карат България" (част от "Филипу груп", производители на "Миско" и "Алатини") и др. Стокообменът между България и Гърция
Аржентина може да е предвестникът на нова световна финансова криза
Има всички шансове да се повтори азиатският сценарий от 1997 г. Кирил Кирилов
За пореден път една от най-големите развиващи се икономики, Аржентина, изпадна в дълбока финансова криза. След като доходността по аржентинския външен дълг се срина през миналата седмица, правителството на страната обяви, че се е обърнало към Международния валутен фонд за спешна финансова помощ. И ако тази помощ стане факт, с участието и на частни банки и други международни финансови организации сумата може да набъбне до 20 милиарда долара - най-голямата финансова помощ за развиваща се икономика след помощите за Бразилия, която изпадна в подобна криза при девалвацията на валутата си в началото на 1999 г. Ако Аржентина, подобно на Русия преди време обяви фалит по външния си дълг, това без съмнение ще повлече надолу всички развиващи се икономики, особено тези в Латинска Америка. И вероятно именно тези опасения ще бъдат причината страната наистина да получи външна помощ. Не само МВФ, но и големите развити икономики твърде добре си спомнят кошмара на азиатската финансова криза през 1997-1998 г., за да позволят повторение на подобен сценарий. От друга страна, има и чисто психологически фактори да бъде помогнато на страната, като това, че Аржентина бе отличникът сред развиващите се икономики с годишен ръст на БВП от средно 6.2 процента годишно в периода 1991 - 1998 г. Един от главните проблеми е стремителният ръст на курса на долара на световните финансови пазари - според условията на аржентинския валутен борд местната валута е фиксирана към американския долар. От друга страна, износът на страната расте, но пък най-големият й търговски партньор, Бразилия, все още не може да излезе от кризата, предизвикана от девалвацията на националната й валута. Но най-големият капан за аржентинската икономика в последните две години е ниският растеж - през миналата година бе отбелязан спад на БВП от 3 процента, а през тази се очаква пренебрежим ръст от 0.5 процента. В тази ситуация има само две разумни решения - или девалвация, или силен фискален стимул за икономиката. Но още по-големият проблем на Аржентина е, че и двата пътя изглеждат почти невъзможни. Девалвацията е невъзможна в условията на валутен борд, а силно доларизирана икономика означава, че цената на фискалния стимул вероятно ще обезсмисли придобивките от него.
Правителството на президента Фернандо де ла Руа продължи политиката на своите предшественици и след като пое властта миналия декември, продължи да затяга фискалната политика и продължи с реформата на пенсионната система, преминавайки към частни пенсионни фондове. Голямата политическа цел бе да бъде даден ясен сигнал на инвеститорите, че страната върви напред, и да се осигурят постоянни външни капиталови потоци. Увеличението на данъчните ставки обаче дръпна икономиката назад, а инвеститорите започнаха да си задават неприятни въпроси относно това дали страната ще е в състояние да обслужва външния си дълг.
В този смисъл евентуалното финансово рамо от страна на МВФ е от жизненоважно значение за страната. Но тази помощ ще има смисъл единствено при положение, че аржентинската икономика успее да се върне към състоянието на растеж. А за тази цел пък президентът Руа и неговото правителство трябва да възстановят доверието във водената от тях икономическа политика. Първата цел очевидно би трябвало да бъде намаляване на данъчните ставки, както и провеждането на фискална реформа. Тук проблемът е, че този пакет от мерки трябва да бъде прокаран през доминирания от опозицията Сенат, което означава, че личната роля на президента Руа и способността му да убеждава ще са от решаващо значение.
След като се разбра, че Аржентина може да бъде поредната развиваща се икономика, която да обяви мораториум върху външния си дълг, все повече световни икономисти започнаха открито да задават въпроса всъщност лекарство ли е валутният борд. Валутният борд не е панацея, нито пък е стимул за икономически реформи на всички нива. Въпреки постиженията си в някои области Аржентина е доста по-назад от Бразилия в някои сфери като обществените финанси, по-специално тези на регионалните провинции, както и в подобряването на ефективността на работата на държавния апарат. Естествено валутният борд е в основата на възходящия икономически ръст на страната през 90-те години, както не е и виновник за настоящите проблеми на Аржентина. От друга страна, социалната цена на борда е твърде висока и по всичко изглежда, че той вече не стимулира икономическия растеж.
В този смисъл инвеститорите, които вече се опариха с развиващите се пазари през 1997 - 1998 г., наистина имат основания отново да са нервни. В доларово изражение фондовите пазари на развиващите се икономики са загубили почти една трета от миналогодишния си ръст, който достигна впечатляващото ниво от 75 процента, а освен това тези пазари са с 20 процента по-ниски от предкризисния период през 1996-1997 г. Пазарите на държавни ценни книжа в Азия, Латинска Америка и Източна Европа са в малко по-добро положение - рисковата премия върху държавния дълг на развиващите се икономики не дава признаци за завръщане към нивата отпреди кризата.
Ироничното в случая е, че депресията на тези пазари всъщност не е пряко следствие от лошо икономическо развитие. Повечето развиващи се икономики се държат добре - според експертите на Goldman Sachs тези икономики ще имат среден ръст от 5.8 процента през тази година, което е значително по-добър показател в сравнение с ръста от 4.1 процента миналата година и 1.6 процента през 1998 г. Инфлацията, общо взето, е под контрол, а бюджетните дефицити показват тенденция към спад. Ръстът на износа бе в основата на възстановяването на азиатските и латиноамериканските икономики. Но по-строгата монетарна политика и увеличаването на цените на петрола забавят сериозно ръста на развитите икономически държави, а ефектът от този спад не може да бъде избягнат и от развиващите се икономики.
Всъщност високите цени на петрола подпомогнаха някои развиващи се икономики като Русия, Мексико, Венецуела и Нигерия, но тройното увеличаване на цените на петрола спрямо началото на миналата година на практика уби надеждите за икономически растеж в повечето азиатски и източноевропейски икономики. Повечето развиващи се икономии вървят по пътя на структурните реформи, така че една криза, подобна на онази отпреди три години, на пръв поглед изглежда невъзможна.
Катализаторът на една такава криза обаче може би се нарича Аржентина. По-голямата част от външния дълг на страната е краткосрочен, а правителството ще се нуждае от сериозни средства за обслужването му през първото тримесечие на идната година. Пазарите вече загубиха доверие във възможностите на Аржентина да плаща траншовете по своя дълг. Съвсем скоро страната ще се изправи пред реалната опасност наистина да обяви фалит по дълга си, а ако преговорите с МВФ се провалят, фалитът със сигурност ще стане реалност. И тогава развиващите се пазари ще се намерят в същата ситуация, която вече преживяха през 1997 г. Засилен растеж и висока инфлация за кандидатките прогнозира ЕС
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Стабилен икономически ръст прогнозира Европейската комисия за 13-те страни - кандидатки за членство в Европейския съюз до края на 2002 г. Очакванията за запазване на висок темп на инфлация и за високо ниво на дефицита по търговския баланс обаче бяха причина за предпазливи коментари за напредъка на държавите от Централна и Източна Европа. Само една страна - Естония, ще е изпълнила напълно критериите за членство в икономическия и валутния съюз до края на 2002 г., смята комисията.
Очакваният среден ръст на страните за 2000 г. от 4.8% според комисията се дължи на подобрените условия в международен план, главно на високия растеж на държавите от ЕС и на Русия.
"За първи път от началото на прехода във всички страни се очаква ръст на БВП за тази година, като в много от тях икономическият растеж ще превишава показателя от времето преди започването на преходния период", се казва в изявление на комисията. Твърде впечатляващо развитие се очаква от Естония (ръстът на БВП през 2000 г. ще възлезе на 6.2%) и Турция (6%), а накрая се нареждат Румъния и Словакия. За 2001 и 2002 г. се очаква средният ръст в 13-те страни, кандидатки за членство в евросъюза, да възлезе на 4.4%. Прогнозите за високия ръст се базират и на очакванията за повишаване на вътрешното търсене, на инвестициите и на личното потребление.
Не толкова оптимистични обаче са прогнозите на комисията за инфлацията и за търговския дефицит. Особено сериозно е положението с инфлационните процеси, чието засилване се обяснява с драматичната обезценка на единната европейска валута и високите цени на петрола.
Преди няколко месеца Европейската комисия подчерта, че страните кандидатки могат да се присъединят към евро-зоната най-рано две години след като са прилагали европейския валутен механизъм (ЕВМ). Освен това на неотдавнашна среща на финансовите министри на ЕС стана ясно, че не всички страни ще се присъединят към ЕВМ в момента, в който станат членки на съюза. Прогнозите за средния темп на инфлацията за 13-те страни за 2000 г. - 27.7%, 14.1% за 2001 г. и 10.3% за 2002 г. - ясно говорят защо страните членки са предпазливи в оценките си. Изчислено е, че за да се пристъпи към разглеждане на кандидатура за европейския валутен съюз през 2002 г., инфлацията в държавата кандидат не бива да надхвърля 2.5%. Засега такива шансове имат единствено Естония и Кипър. Само Естония ще може да посрещне бюджетните изисквания, заложени в договора от Маастрихт.
Неблагоприятно е положението и с търговския баланс на 13 страни. Очаква се делът на дефицита по текущата сметка като процент от БВП да бъде 4.9%, като отбележи известен спад до края на 2002 г. Реваншът на неокомунистите
Илиеску и неговите бивши комунисти са най-вероятните победители в президентските и парламентарните избори в Румъния
Петър ИВАНОВ
Отдавна е известно, че когато властта "се търкаля на улицата", най-често комунистите се навеждат, за да я вземат в свои ръце. По всичко изглежда, че на изборите на 26 ноември в Румъния този сценарий ще се повтори отново.
Последните четири години на управление на десноцентристките партии се оказаха пълен провал и в желанието си за промяна румънците вече са готови пак да гласуват за бившите комунисти на Йон Илиеску. На изборите през 1996 г. Емил Константинеску стана президент, а центристките партии победиха с обещанието, че ще проведат бързи икономически реформи и че ще присъединят страната към ЕС и НАТО. "Бързите" реформи обаче зациклиха, чуждестранните инвеститори така и не се появиха, а заети със скандалите помежду си, управляващите партии забравиха за социалните драми на румънците. "В началото партиите от коалицията се кълняха в икономическите реформи и социалната защита на хората. Впоследствие обаче позициите им се разминаха тотално. Това създаде политическа нестабилност и объркване, които в крайна сметка сериозно разклатиха авторитета на центристите", коментира Шандор Дорел, експерт от букурещкия Център за политически изследвания. Безработицата, спадащият стандарт и недоволството свършиха останалото в полза на неокомунистите. Единайсетте месеца на относителна икономическа стабилизация при правителството на Мугур Изъреску изобщо не бяха почувствани от населението. Така все по-обедняващите румънци започнаха да страдат от носталгия по сигурността от времето на Чаушеску, олицетворявана от бившия комунист Йон Илиеску и неговата Партия за социална демокрация (PDSR).
Състоянието на румънската икономика (имаща потенциал на втория по големина след Полша източноевропейски пазар) е в такова плачевно състояние, че който и да дойде на власт, едва ли скоро ще успее да я вдигне на крака. Партиите обещават същите неща, както и на предишните избори - съживяване на предприятията, работа, подобряване на жизнения стандарт и борба с корупцията. Статистиката обаче е отчайваща - близо 40% от 22-милионното население живее под официалния праг на бедността с по-малко от 35 долара месечно. От 1990 г. насам покупателната способност на румънците е спаднала с 43.7%, а над 75 на сто от доходите на семействата отиват за режийни разходи и прехрана. Инфлацията е една от най-високите в източна Европа и за октомври бе 43% спрямо същия месец за миналата година. Просрочените плащания, включително между компаниите, неофициално се изчисляват на над 50% от БВП. Според различните данни делът на сивата икономика варира между 25 и 40 на сто от БВП. Само една трета от икономиката е в частни ръце, а ключовите сектори като банките, въздушния транспорт, нефтопреработвателната промишленост и енергетиката все още са държавна собственост. Разбира се, имаше оптимистични настроения заради прогнозирания в началото на годината растеж от 1.5%, попълненията във валутния резерв, достигнал през октомври 2.3 милиарда долара, и повишаването на кредитния рейтинг на страната от американската агенция Fitch на В от В-. Но докладът на Европейската комисия, който постави Румъния на опашката на страните, кандидатки за членство, и решението на МВФ да отложи отпускането на поредния транш от 540-милионния кредит показаха, че Румъния има сериозни проблеми. Според експертите лекарството си остава все същото - пълно реструктуриране на икономиката и повишаване на покупателната способност на населението.
Социолозите казват, че само чудо може да попречи на Илиеску и на PDSR да спечелят президентските и парламентарните избори на 26 ноември. Той е начело на всички анкети от поне половин година насам, а съперниците му така и не успяха да стопят внушителната разлика в негова полза. Последните проучвания сочат, че Илиеску води с 40%, а така нареченият му основен съперник - премиерът Мугур Изъреску - остава далеч назад със скромните 14%. Либералите имат 10%, етническите унгарци - 7%, а демократите на Петре Роман - 5%. Най-красноречивият пример за дискредитирането на центристките партии е рейтингът на християн-демократите, които бяха доскорошният гръбнак на управляващата коалиция. Популярността им е спаднала до 3% - по-малко от бариерата за влизане в парламента. Твърде показателно за радикализацията на електората е последното проучване на независимата социологическа агенция IMAS. То поднесе изненадата, че дни преди изборите хардлайнерът националист Корнелиу Вадим Тудор вече е вторият по популярност политик в Румъния. Той е предпочитан от 19% от румънците заради идеите му "да въведе отново ред в държавата, разядена от корупцията, и да накаже националните предатели". На трето място е либералът Теодор Столожан със 16 на сто и според социолозите той и Изъреску нямат почти никакви шансове за спечелване на президентския вот.
Както може да се очаква от един 70-годишен бивш апаратчик, Илиеску не предлага нищо повече от стандартния посткомунистически популизъм. PDSR критикува управляващите за икономическите трудности, корупцията и бедността и обещава работа и сигурност като в "добрите стари времена". "Революционните" идеи на Илиеску попадат точно в целта, защото отговарят на настроенията на повечето румънци. Според психолозите хората в страната вече се раздвояват между демокрацията и желанието държавата отново да се грижи за тях. На практика това означава носталгия по силния лидер, който ще реши всичките им проблеми. Мнозина виждат в Илиеску носителя на този модел и именно това ще му осигури победата на изборите.
В редица коментари румънската преса посочва, че изборите са тест. Те ще покажат дали Румъния ще продължи да изостава от държавите, кандидатстващи за членство в ЕС, и в крайна сметка ще попадне в стагнацията от първите години след смяната на Чаушеску. Присъединяването към евросъюза обаче е доста далечна перспектива в сравнение с неотложните икономически проблеми. "През последните години се наблюдава непрекъснат спад на жизнения стандарт и всяко ново правителство трябва да знае пред какво ще се изправи", коментира бившият финансов министър Даниел Даяну. Подобни заключения бяха направени и от чуждестранните експерти по повод решението на Сената да спре приватизацията, докато бъде съставен новият кабинет. Според външните наблюдатели това е само предизборен шум, защото който и да дойде на власт, първата му работа ще бъде да продължи приватизацията (при това с ускорени темпове), защото Румъния спешно се нуждае от свежи пари.
Че Илиеску и неговата PDSR ще спечелят изборите, е почти сигурно. Затова въпросът е не кой ще бъде победителят, а дали след изборите бившите комунисти ще се втурнат да изпълняват популистките си обещания за сметка на реформите, които и без това изостават.
Еврото е рискован проект
Дейвид Дамант* пред "Капитал"
- Въпросът е много сериозен. Тъй като ние не можем да разберем докрай как функционира икономиката, не знаем каква е точната връзка между нея и курса на националната валута. В такъв случай ние не можем да отговорим на няколко въпроса: Нисък ли е курсът на еврото? Какво разбираме под нисък? И защо е така? Германия и Франция фиксираха курса на валутите си, без да знаят отговорите, и по този начин направиха скок в тъмното. Това е огромен риск, който не трябваше да бъде поеман. Икономиката се нуждае от предпазливо управление. В САЩ Алан Грийнспан върши великолепна работа, той разполага и с политическа подкрепа. За решаването на икономическите въпроси са необходими силни политически институции, но в Европа те отсъстват.
Липсва демократично избрано централно правителство. Всичко решава Съветът на министрите, намесват се и медиите. Това е много глупав метод за управление на огромна икономическа зона. Няма централен контрол над пазара на труд и данъците. Има твърде много хора, които желаят създаването на единна Европа, и аз съм един от тях, но за това трябват политически институции. Правителствата и електоратите в момента не са готови да ги създадат и никой няма да успее да ги убеди заради националистичната реакция. Предполагам, че чрез единната валута и други инициативи привържениците на единна Европа се опитват да убедят всички в ползата от интеграцията. Хелмут Кол се опита да повтори в Европа обединението на Германия и нейната валута. В родината си той направи това по свой график и по собствен сценарий, но в Европа никой няма подобна политическа власт и затова той не трябваше да поема риска с еврото.
- Унификацията на счетоводните стандарти е следствие от действието на два фактора. Първо, в 99% от случаите няма разумна причина, по която да не използваме едни и същи стандарти. Когато с някоя фирма се случи нещо, то трябва да бъде отразено по един и същ начин. Единствено в ислямските държави може да има различия заради тълкуването на лихвите. Но в момента ние имаме 100 - 200 счетоводни системи, което води до неефективност и объркване за компаниите и инвеститорите. Второ, необходими са счетоводни стандарти, които реално да отразяват действителността. Доскоро такива съществуваха в англо-саксонските държави и може би в Холандия. Ако фирмата е открита за инвеститорите, това намалява рисковете, които те поемат, и затова са готови да се съгласят на по-ниска доходност, което от своя страна намалява стойността на капитала за фирмата.
- Единственият критерий, по който трябва да се оценяват счетоводните стандарти, е качеството на информацията. Колкото информацията е по-пълна, толкова по-печеливши ще са инвестициите. При разработването на стандартите не трябва да ги подчиняваме на интересите на данъчните и статистическите служби, мениджърите или банките, тъй като това ще попречи на инвеститорите да разберат какво става вътре в компанията. Данъчните служби ще трябва да разработят свои правила на основата на новата система.
- Посоката е ясна. Смятам, че 2001 г. ще бъде посветена на планиране на бъдещата дейност, но след това ще бъде ускорено приемането на Международни счетоводни стандарти, които за съжаление ще бъдат по-подробни, тъй като живеем в сложен свят. Основните принципи вече са приети. В основата им е използването на текуща пазарна стойност за оценката на активите, която засега се прилага най-вече при финансовите инструменти, но с времето ще се разпространи и върху другите видове активи. Това ще доведе до промяна на баланса. Освен това ще има промени при обявяването на доходите, в които ще бъдат включени преоценката на всички активи, както и финансовият резултат от продажбата им. Това ще бъде изненада за много хора по света и затова през следващите пет години експертите ще трябва да им обяснят защо са необходими реформите. САЩ не са особено ентусиазирани от приемането на международните стандарти. От своя страна Европейският съюз обяви през лятото, че през 2005 г. всички компании, чиито акции се търгуват на борсите, ще трябва да преминат към международните стандарти, но предвижда специална процедура за одобряването им.
- До 5-7 години системите ще бъдат еднакви, дори в САЩ. Ще изчезнат всички национални стандарти. Дори Япония се променя под външния натиск да се справи с икономическата криза. Всички трябва да разберат, че играта свърши. Затова идеята на Европейския съюз да въведе механизъм за одобряване на стандартите не е много разумна, защото не можем да имаме истински международни стандарти, ако те се различават по региони. Ако Европа се опита да въведе някакви промени, големите компании ще бъдат против. В Източна Европа нещата са повече или по-малко ясни, защото мнозинството от държавите са кандидат-членове на ЕС, а останалите се надяват да ги последват. По-трудно е с бившия СССР и Китай, чиито ръководители трябва да разберат, че ако до пет години не приемат стандартите, ще загубят много.
- Борсите по принцип са склонни към колебания и в това отношение 90-те години бяха невероятно спокойни. В момента няма никакви свидетелства, че някой се страхува от голям крах. Предсказването на икономическите показатели е като прогнозирането на времето - ние знаем много, но често грешим. Причините за стабилизацията на борсите са налагането на пазарната икономика и свободните пазари на работна сила, ниски данъци, които стимулират инвестициите и в крайна сметка увеличават данъчните приходи, приватизацията.
Важно нововъведение е борбата с инфлацията. Когато започва икономически растеж, веднага се взимат мерки за неговото контролиране, за разлика отпреди, когато на растежа се гледаше като на изключително положително явление и прекалено късно се взимаха мерки за ограничаване на инфлацията - натискането на спирачката от страна на правителствата предизвикваше рецесия. Известна нестабилност на пазарите е свързана с новите компании, които никой днес не знае в какво ще се превърнат след десет години. Ако се съберат всички интернет-акции на едно място, след десетилетие те ще струват невероятно много, но не е възможно да познаем кой ще бъде следващият Microsoft. Новият свят ще промени живота на всички ни, а социалните възможности и проблеми в него ще бъдат невероятни.
Йоширо Мори спаси главата си. Засега
Кирил Кирилов
Рухването на управляващата от десетилетия в Япония Либералнодемократическа партия (ЛДП) бе предотвратено в последния момент, но много индикатори сочат, че управлението на правителството на Йоширо Мори съвсем не се е стабилизирало през последната седмица. Бившият секретар на ЛДП Коичи Като и бившият председател на Съвета за политически изследвания на ЛДП Таку Ямасаки се отказаха от искането си за вот на недоверие на правителството на собствената си партия, искан от опозицията, и се въздържаха от гласуване в Диета, долната камара на парламента. И тяхното решение бе плод не толкова на това, че им бе трудно да са сигурни, че достатъчно членове на парламентарната група на ЛДП ще застанат зад тях против Мори, колкото на неспособността им да дефинират ясна визия какво да се прави след евентуален успех на вота на недоверие, което само по себе си означава, че политическата и произтичащата от нея икономическа криза в Япония са далеч по-дълбоки, отколкото изглежда на пръв поглед.
И въпреки че партийното членство на Като и Ямасаки бе гарантирано, дори и ако бяха гласували "за" вота, поведението на различните фракции в ЛДП все още си остава непредсказуемо. Основното течение в ЛДП направи всичко възможно, за да обезкуражи останалите по-малки течения да последват Като в похода му срещу Мори, както и да отслаби солидарността между тях в навечерието на избори за партиен лидер, насрочени за началото на декември. Още когато се разбра, че ще има вот на недоверие, генералният секретар на ЛДП Хирому Нонака и настоящият председател на Съвета за политически изследвания на ЛДП Шизука Камеи оказаха огромен натиск върху парламентаристите на ЛДП, които не влизат в никоя от основните партийни фракции и независимите депутати да гласуват "против" с мотива, че успехът на вота на недоверие ще бъде катастрофа за страната. Това бе и причината Шоичи Накагава, лидер на основната фракция в ЛДП "Ето - Камеи", да бъде оптимист още преди гласуването и да заяви, че вотът ще бъде отхвърлен, макар и с малка разлика в гласовете. И се оказа прав.
Всъщност кръстоносният поход персонално срещу Йоширо Мори и в частност срещу неговия кабинет тепърва започва. В едно от популярните японски политически телевизионни предавания Като намекна, че той може да оттегли подкрепата си за опозицията, ако Мори се съгласи да се оттегли от поста си в първия възможен момент. Поведението на Като след вота пък подсказва, че той очевидно е готов да сключи съюз с опозиционните партии в Диета, например с "Миншуто", която е най-голямата опозиционна парламентарна фракция, докато повечето от привържениците на Ямасаки, изглежда, предпочитат да продължат борбата си с Мори вътре в рамките на партията. А залогът всъщност не е кой да бъде начело на управляващата партия, а бъдещето на Япония.
И най-важна ще бъде икономическата политика на ЛДП в следващите няколко години. Страната вече преживя два фалшиви старта на икономически реформи - през 1995 г., когато всичко се провали заради твърде силната йена, и през 1997 г., когато азиатската финансова криза отвя надеждите за нещо ново. Общо взето, добрите финансови показатели на Япония за първите шест месеца на годината накараха анализаторите да се чудят дали това не е дълго чаканото излизане от продължаващата цяло десетилетие икономическа рецесия. В началото на октомври финансовият министър Киичи Миядзава намекна, че правителствената прогноза за ръст на БВП от 1 процент годишно може спокойно да бъде завишена. Изказването му изразяваше увереността на анализаторите от частния сектор, че тази година ръстът на БВП ще бъде между 2 и 2.5 процента.
Дали тези оптимистични прогнози ще имат положителен ефект върху управляващата партия и нейното поведение е въпрос на бъдещето. Дали те ще са способни да задържат в средносрочен план възходящото развитие на икономиката е още по-трудно да се прогнозира. Това, което е сигурно, е, че в близко бъдеще страната ще остане на кръстопътя, на който се намира вече повече от десет години. Както и това, че който и път да избере Япония, този път ще е изпълнен с огромни трудности.
Военна реформа или политманевра
Решението на Москва да съкрати 20% от въоръжените си сили е най-смелият досега опит да бъде повишена ефективността на армията
Георги КАТАНОВ,Москва
Смята ли Владимир Путин да прави промени в руското правителство? По този повод имаше достатъчно слухове в края на лятото, но те изчезнаха (случайно или не) в момента, когато стана ясно, че кабинетът едва ли ще има проблеми с прокарването през парламента на бюджета за следващата година. Две критични изказвания на президента обаче отново дадоха тласък на машината за слухове.
Техен обект беше вицепремиерът и министър на финансите Алексей Кудрин (фактически вторият човек в правителството). Първо, Путин му заповяда да спре незаконния износ на цветни метали за Китай, в противен случай "ще разгоня правителството ви", а след това на среща с висшия команден състав на руската армия му се скара, че сътрудниците на министерството смятат да усъвършенстват социалните гаранции за военнослужещите паралелно с провеждането на военната реформа "В такъв случай по време на реформата ще усъвършенстваме вас."
Не по-малко е вниманието към секретаря на Съвета за сигурност към президента Сергей Иванов. В началото на месеца генералът от разузнаването беше изпратен в запас, което веднага породи съмнения, че по този начин Путин му разчиства пътя към премиерския пост. Според вестниците "Сегодня" и "Комерсант" Иванов е бил в основата на сливането на двата износителя на оръжие - "Росвооружение" и "Промекспорт", въпреки че президентството и правителството не са настоявали за смяната на шефа на "Росвооружение" Алексей Огарьов, протеже на Семейството - кръг от бизнесмени и чиновници, приближени до Борис Елцин. На основата на двете компании беше създадена нова фирма - "Рособоронекспорт". Неин шеф ще бъде Андрей Белянинов, досегашен първи заместник-директор на "Промекспорт", имал щастието да работи някога заедно с Путин в Германия. Бившият му началник Сергей Чемезов, който също се е засякъл в ГДР с президента, ще бъде негов заместник.
Друг удар по позициите на Семейството за сметка на силовото лоби е решението на Путин да предаде контрола над военно-техническото сътрудничество от министерството на промишлеността, а фактически от ръцете на премиера Михаил Касянов, на Министерството на отбраната. За него вече ще отговаря Михаил Дмитриев, също офицер от разузнаването.
Друга версия за изпращането в запас на секретаря на Съвета за сигурност е участието му в разработването на концепцията за военната реформа. Не е изключено, че именно Иванов ще отговаря за поредния опит да бъде въведен ред в руската армия и гражданският му статут ще бъде гаранция за безпристрастността му и трябва да послужи като пример за генералите, които ще бъдат изпратени в оставка.
Проектът за военна реформа, който Съветът за сигурност прие в началото на ноември, предвижда съкращаване с 20% на личния състав на въоръжените сили. Сегашните три милиона, от които 900 000 цивилни служители, се намират на подчинение на военното министерство и десет други ведомства. Въпреки че окончателното разпределение на съкращенията ще стане известно след подписването на съответните документи от Путин, предварителният план предвижда уволняването на 360 000 войници и офицери и 130 000 волнонаемни работници от щата на Министерството на отбраната, както и 105 000 военни от другите министерства. Разпределението на съкращенията в МО по основните родове войски засега е - сухопътни войски 180 000, ВМФ 50 000, ВВС 40 000. Огромната част от уволненията се падат на командния състав - 240 000 офицери, от които 380 генерали, като в близкото бъдеще могат да се очакват размествания сред висшите чиновници в МО.
Според критиците на министъра Игор Сергеев маршалът е раздал ръководните постове на бивши свои подчинени от ракетните войски и само двама от заместниците му имат опит в командването на военни окръзи - факт, който не беше пропуснат от Путин. Сергеев загуби основната битка с командващия Генералния щаб Анатолий Квашнин за съдбата на ракетните войски, които след 2005 г. би трябвало да бъдат предадени на подчинение на ВВС.
Сегашният командващ на ракетните войски Владимир Яковлев предизвика минисензация като заяви, че Русия може да се съгласи на промяна на Договора за противоракетна отбрана, който според генерала е обречен независимо от това кой ще спечели президентските избори в САЩ. Яковлев смята, че възможен компромис е фиксирането на броя на ядрените глави, като всяка страна ще може да решава на какви ракети да ги постави. Външното министерство побърза да уточни, че това е лично мнение на генерала, а официалната позиция се изработва от Путин, който наскоро отново заяви, че Русия няма да се съгласи на промяна на договора.
Победителят губи всичко
Financial Times
За известно време беше смешно. За седмица-две американците се кикотеха на всичко, свързано с изборните бюлетини и неразбориите около преброяването им. Те се присмиваха подигравателно на телевизионните карти, на които Флорида сменяше цвета си в синьо, след това в червено, след това в жълто. Те се усмихваха снизходително на еврейските избиратели, които гласуваха за човек, който някога нарече Хитлер гений.
В навечерието на тазгодишния Ден на благодарността обаче хуморът на американците взе да се изпарява не само заради това, че с болки в гърдите в болница бе приет републиканският кандидат-вицепрезидент Дик Чейни, който вече има три инфаркта. Накрая американците разбраха, че тези избори са битка, която нито един от лагерите не е готов да загуби. Стана ясно, че ако събитията се развиват, както досега, в крайна сметка САЩ ще загубят много повече от победения кандидат-президент, който несъмнено ще страда за провалените си амбиции.
САЩ все още имат време, преди да се стигне до конституционна криза. Както му е редът, около суетнята по приготвянето на празничната пуйка за Деня на благодарността ще има повече коментари за футбол и битови проблеми, отколкото за избирателната колегия или 14-ата поправка на конституцията. И така е нормално - но всички разбират, че нещо се е променило. Проблемът, който преди седмица изглеждаше като обикновен юридически и политически диспут, който може да се реши без злоба и напрежение, постепенно се превърна във война, от която нито един кандидат няма да излезе невредим. Враждебността на партийната реторика от последните седмици заплашва да отрови държавните институции и да предизвика по-големи злини от драмата по импийчмънта на президента Клинтън.
С решението на съда във Флорида да продължи ръчното преброяване на бюлетините изчезна и последният шанс за бърза развръзка. Оттук нататък ще бъде твърде трудно да бъде спряна лавината от юридически процедури и жалби. В зависимост от резултатите адвокатите на двата лагера вероятно ще обжалват всяко решение, което не е в тяхна полза. Битката ще се разрасне на юридическия и политическия фронт и враждебността ще се задълбочи. Но още отсега е ясно, че колкото и да продължи съдебната борба, тя няма да произведе задоволителни резултати и вероятно ще се стигне до дилема, която няма да бъде решена без добрата воля на някой от кандидатите. За победителя това означава, че бъдещото му управление ще бъде винаги уязвимо не само пред журналистите, но и пред политическите му противници. И докато поеме властта в ръцете си, бъдещият президент вече ще е прахосал голяма част от ценния си политически капитал в една война, в която победителят губи всичко.
Мирът в Косово се разклати
Косовските радикалисти се опитват да въвлекат Белград в нов конфликт
Петър ИВАНОВ
Срещу сърбите в Косово отново започнаха да гърмят бомби, а въоръжени партизани на митичната Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац (АОПМБ) подновиха набезите си в южната част на Сърбия. Периодът на относително затишие в сръбската провинция очевидно отминава, след като се оправдаха страховете на косоварите, че промените в Белград ще оставят на заден план проблемите на Косово. Както хилядите други такива случаи, едва ли ще се разбере кой е организирал атентата срещу югославския представител в Косово Станимир Вукичевич. Той оцеля след бомбената атака, но един човек от неговия екип загина. В същия ден така наречените партизани на АОПМБ организираха засада на границата между Косово и Сърбия и в схватката четирима югополицаи бяха ранени, а трима се водят безследно изчезнали и най-вероятно са мъртви. "Черните дни на насилие се завръщат", пророкува мрачно администраторът на Косово Бернар Кушнер по този повод, а властите в Белград отидоха още по-далеч в прогнозите си, като предупредиха за опасност от нова война на Балканите.
Моментът на нападенията не бе подбран случайно. На срещата в хърватската столица политици от ЕС и страните от Западните Балкани се събраха, за да обсъдят възстановяването на Югославия и региона. Но нито един от косовските лидери не получи покана за участие, а в предварителния вариант на комюникето от срещата въпросът за статута на Косово дипломатично бе премълчан. Косоварите вероятно са се притеснили, че отново ще бъдат пренебрегнати, и атаките започнаха преди форума в Загреб, за да напомнят, че проблемът "Косово" все още е нерешен. Твърди се, че радикалистите на Хашим Тачи са тези, които имат интерес от повишаване на напрежението в провинцията. Една от целите на подобна политика е въвличането на новата власт в Белград в пореден конфликт, който би я дискредитирал и би прекратил флирта на Запада с демократите в югостолицата. Все още е твърде рано да се каже дали последните атентати са част от нова стратегия на екстремистки настроените косовски ръководители. Според представители на KFOR обаче вече има данни, че нарастването на напрежението не е обикновено стечение на обстоятелствата. "Това, което се случи през седмицата, не е изолиран случай и ние тепърва ще изясняваме дали влошаването на обстановката в Косово не се дължи на предварително замислен план", заяви генерал Карло Кабиджозу, командващ силите на НАТО в сръбската провинция. Вероятно наистина съществуват данни за подобна конспирация, защото реакцията срещу последните инциденти бе светкавична. Югопрезидентът Кощуница обвини международната общност, че е неспособна да гарантира сигурността на Косово и прилежащите сръбски територии. Югоправителството осъди нападенията и поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Такова заседание наистина бе свикано и съветът доста остро поиска от албанците да прекратят насилието. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Ричард Баучър също заяви, че Вашингтон решително осъжда атаките и призовава за прекратяване на насилието.
Според лидера на Демократическата партия Зоран Джинджич "сблъсъците по границата с Косово са били от мащаб, който съвсем скоро може да прерасне в истинска война". По информации на KFOR бойците на АОПМБ смятат да започнат масирани действия в демилитаризираната 5-километрова зона по границата, която е извън периметъра на силите на НАТО и на югоармията, но се охранява от сръбската полиция. След нападенията на сръбските полицаи умиротворителите заловиха камион на сепаратистите, натоварен с гранатомети, мини, автоматично оръжие и огромни количества муниции. Задържана бе и група от албанци, облечени в униформи, които се опитвали да преминат на сръбска територия. "Няма да допуснем Косово да бъде използвано от разни бунтовници като база за нападения и размирици", заяви лейтенант Марк Уити, командир на американските войници, охраняващи границата със Сърбия.
"Мулти" пробва нова атака срещу синдиците на Кредитна банка
Скандалната групировка организира кампания срещу синдиците, за да отклони вниманието от дъщерните си фирми длъжници
Твърдото желание на Мултигруп да смени синдиците на Кредитна банка разви поредния странен скандал. След обвиненията, че синдиците са продали неизгодно руските държавни облигации RU PRINs на Росексимбанк, спокойствието около "Кредитна" беше нарушено за втори път през последния месец с твърдението, че всъщност синдиците са продали книжа, които не са били собственост на банката. В основата на сегашната атака стои фактът, че малко преди фалита на банката шефовете й са продали част от пакета облигации на "Овъргаз интернешънъл" - фирма на Сашо Дончев, регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн.
Не е трудно да се предположи откъде идва този път атаката, доколкото авторите й демонстрираха забележителна осведоменост по сделката между Кредитна банка и Сашо Дончев, предполагаща и достъп до съответните договори. Преди да фалира, "Кредитна" беше собственост на Мултигруп. Интересното е, че самата фирма "Овъргаз интернешънъл", за която се твърди, че е била ощетена от сделката с Росексимбанк, досега не е предявила претенции. Изобщо фирмата на Сашо Дончев не присъства в скандала освен като част от инструментариума за удар по синдиците.
Този парадокс има недотам сложно обяснение. Желанието на "Мулти" да вдига шум около Кредитна банка може да бъде разбрано лесно, ако се видят пряко засегнатите интереси на групировката от действията на синдиците Павел Павлов и Господин Кузманов. Фирмите на "Мулти", които дължат на "Кредитна", очевидно използват воденото разследване срещу синдиците (което впрочем е по сигнал на дъщерната на "Мулти" фирма "Енергия 94"), за да протакат делата, заведени срещу тях.
От друга страна, бившите шефове на банката, разследвани за неизгодни сделки, довели до фалита на банката, могат да прокарват фалшиви тези. Например като разпространяват версията, че евтините руски облигации (купени от Кредитна банка по номинал вместо по пазарна стойност, която е била 7-8 цента към момента на сделката) са били стойностни, а "лошите" синдици са ги продали за жълти стотинки и затова има неудовлетворени кредитори на банката. Разбира се, крайната цел е да се накара "Банков надзор" на БНБ да отстрани Павлов и Кузманов от списъка на синдиците.
Когато Кредитна банка фалираше, Мултигруп беше смятана за враг на правителството и групировката нямаше възможност да наложи свои хора за синдици в банката. Сега е логично хората на Илия Павлов да пробват атака за смяна на Павлов и Кузманов - още повече че с действията си в последните месеци двамата синдици пряко засегнаха интересите на най-големия си длъжник - "Мулти" и нейните фирми.
"Мулти" може да понесе директна загуба от произнасянето на съда по двете дела, които Кредитна банка води срещу контролираното от групировката дружество. По-интересно от тях е делото, чрез което банката оспорва взетото през декември 1998 г. решение за вдигане на капитала на дружеството (един месец преди банката да фалира). Тогава с решение на надзорния съвет фирми, близки до "Мулти", увеличават своя дял под условие, от което делът на банката (която е била обречена на фалит) пада значително. "Кредитна" държи 3 044 786 акции, които преди увеличението са представлявали над 33% от капитала на дружеството. Заедно с държавата банката е имала блокираща квота - над 51%. Делото по това увеличение на капитала е вече във Върховния касационен съд и ако банката го спечели, капиталът на дружеството ще бъде върнат във вида му от 1998 г. За синдиците това ще означава по-добра възможност да продадат изгодно един от големите активи на банката, тъй като по-големият дял означава и по-голям интерес от потенциалните купувачи. Разбира се, това пряко удря по интересите на "Мулти", която ще трябва да се конкурира с други купувачи при евентуална тръжна процедура. А само преди дни групировката потвърди интереса си към дружеството с разпространената информация, че планира да инвестира в шведския и съпътстващите го по-малки хотели близо 20 млн. лева.
Става дума за мелничния комбинат в Бяла Слатина, който е един от най-модерните у нас и поради това е апетитна хапка. Преди да фалира, "Кредитна" притежаваше 98.11% от акциите на дружеството, стойността на които е била 1.025 млн. долара. Пред декември 1998 г. шефовете на групировката, изпреварвайки фалита на собствената си банка, вдигат двойно капитала на мелницата. Новите акции са придобити под условие само от "Мултигруп - България холдинг" АД . Ефектът от тази операция е, че делът на банката пада под 50%, което пряко ощетява интересите на нейните кредитори. По случая има подаден сигнал до Главна прокуратура, тъй като синдиците са установили нарушения на Търговския закон и устава на дружеството при увеличението на капитала. Освен това банката води дело срещу "Мулти", което предстои да се гледа в апелативния съд. На последното заседание преди няколко дни не се яви представител на групировката, което може да означава и че шефовете й просто изчакват промени в ръководството на банката.
Това е дружеството, чрез което Мултигруп участваше в миналото на пазара на горива у нас. Според хора от бранша в последно време "Арес" АД има затихващи функции и значително отстъпва в този бизнес. Така или иначе, дружеството дължи 1.930 млн. лева на Кредитна банка, които не са обслужвани редовно, и преди няколко седмици е заведена искова молба срещу дружеството.
По думите на синдиците казусът е абсолютно чист и банката лесно ще се сдобие с изпълнителен лист. В случай че това стане, Кредитна банка ще получи бензиностанцията на Долни Богров, която сега е ипотекирана в нейна полза като обезпечение по вземането й. При разплитането на този казус вероятно ще бъдат преплетени и лични мотиви, тъй като в комплекса на бензиностанцията се намира и параклисът "Свети Илия", където е погребан дядото на Илия Павлов.
Едва ли би могло да се извади по-голямо доказателство за конфликт на интереси от пряката връзка между длъжника "Арес" и фирмата "Енергия 94", която иска смяната на синдиците.
Милети Младенов поема всички фалирали банки
Съдът губи контрола върху синдиците на осемте останали банки в несъстоятелност
Иван МИХАЛЕВ
Фондът за гарантиране на влоговете в банките да поеме несъстоятелността на всички фалирали банки - това предвиждат текстове, които бяха добавени между първо и второ четене в парламента на новия закон за банковата несъстоятелност. В първоначалния вариант проектозаконът предвиждаше фондът, оглавяван от Милети Младенов, да отговаря само за бъдещите банкови фалити. За заварените случаи се предвиждаше да продължат да се управляват по досегашния ред - тоест от синдиците под контрола на БНБ и съда. В хода на обсъждането обаче хората на Милети Младенов са склонили да поемат и няколкото висящи банки, чиято несъстоятелност е в различна фаза на приключване, заявиха депутати от парламентарното мнозинство.
Идеята е с поемането на контрола фондът да съдейства за по-бързото и ефективно приключване на процеса. Това впрочем беше и генералната цел на закона, който беше написан изцяло под натиска на МВФ. Фондът не беше доволен от мудните и скъпи процедури на банкова несъстоятелност, които провокират корупция и още по-голямо разграбване на фалиралите банки. Впоследствие се разбра, че нито едно от съществуващите ведомства не желае да се занимава със заварените казуси и затворените трезори отново полетяха като горещ картоф между институциите. В окончателния проект експертите от фонда на Милети Младенов не пожелаха да впишат, че законът ще важи за всички фалирали банки, което повечето юристи изтълкуваха с основание като отказ от поемане на отговорност. "След като няма да касае заварените случаи, защо изобщо се прави специален закон. Да не би да се очаква, че ще има нова вълна на масови фалити", коментираха юристи през последните месеци. В крайна сметка явно е надделяло мнението, че всички фалити ще вървят по един и същи ред. Законът за банковата несъстоятелност на практика ще бъде втори опит за ускоряване на процеса. Той се наложи заради недотам успешните търгове, с които държавата се опита да национализира повечето от затворените трезори.
Миналата година с поправка в Закона за банките се създаде процедура за еднократно одържавяване на тези банки, чиито задължения към хазната надхвърлят всичките им активи. Беше създадена и Агенцията за държавни вземания, която трябваше да управлява спечеленото имущество. Идеята беше подкрепена лично от премиера Иван Костов, тъй като политически добре се вписваше в други инициативи на управляващото мнозинство. От една страна, очакванията бяха, че това ще осигури евтино банково оборудване (коли, сгради, компютри) за все по-разрастващата се администрация. От друга, стъпването в правата на затворените банки даваше възможност да се продължи с възприетата практика на отписване на стари задължения на държавни предприятия с цел избягване на социалното недоволство по места или по-лесна приватизация в полза на избрани купувачи. Впоследствие нещата се объркаха и повечето от проведените търгове бяха отхвърлени. Държавата като най-голям кредитор на банките поиска прихващане със своите вземания, вместо да плаща с пари в брой за активите им. Съдът отхвърли подобна възможност и така се заредиха мъчителни процедури по обжалване. В крайна сметка държавата успя да влезе в четири банки - Елитбанк, Частна земеделска и инвестиционна банка, ТСБанк и Агробизнесбанк. Всеки момент се чака към тях да бъде добавена и ТБ "Славяни".
Извън контрола на държавната агенция остана Първа частна банка, чиито търг беше спечелен от фирмата "Йорсет холдингс /България/" ЕООД, контролирана от шефа на "Нове холдинг" Васил Божков. Към нея трябва да се добави и Стопанска банка, която беше купена по-рано тази година от бившата БРИБанк, свързана с приятеля на премиерското семейство Славчо Христов.
С изключение на ТБ "Славяни" изброените банки бяха заличени като дружества и вече не съществуват в правния мир. С техните активи ще продължат да се разпореждат подчинените на Александър Раков от Агенцията за държавни вземания.
Втората група банки включва неиздължилите се към хазната трезори. В този списък са Бизнесбанка, Банка за земеделски кредит, Международна банка за инвестиции и развитие, Балканбанк и Добруджанска търговска банка.
През миналата седмица така и не се разбра какво точно гласят добавените текстове в окончателния вид на проектозакона, тъй като черно на бяло той не беше представен. Според някои депутати промените ще обхванат само дължащите на бюджета трезори, а според други - идеята е била те да се касаят за всичките осем "висящи" банки. По-вероятно е да се възприеме вторият вариант, заяви пред "Капитал" Валери Димитров, юридически съветник на управителя на БНБ Светослав Гаврийски и шеф на работната група по законопроекта. Най-вероятно ще бъде даден някакъв срок (един-два месеца), в който фондът да поеме заварените случаи. По този начин Фондът за гарантиране на влоговете, който досега контролираше несъстоятелността само във фалиралите след 1999 г. Кредитна банка и Балканска универсална банка, изведнъж ще трябва да се заеме с контрола върху десетина институции.
Някои синдици ще бързат да разпродават имущество и заради далеч по-прозрачните процедури, които новият закон ще въведе, смятат наблюдатели. Синдиците ще бъдат задължени да правят предварително програма за осребряване на активите, както и бюджет за разходите по несъстоятелността, които ще се одобряват предварително от фонда на Милети Младенов. Фондът ще разрешава предварително и всякакви сделки с имущество на банката, чиято стойност нахвърля 3000 лева. На практика всяка по-голяма сделка с банков актив вече ще се извършва след одобрението на фонда (а не от съда, както беше досега). Това според авторите на законопроекта ще пресече корупцията сред синдиците и ще направи процеса по-евтин и по-бърз.
Разбира се, друг въпрос е доколко тези мерки не са закъснели и дали има смисъл от набъркването на поредната институция в процеса на банковата несъстоятелност. От друга страна поредната акция за пресичане на корупцията може да се окаже безсмислена поради простата причина, че след четири години действия на синдиците във фалиралите трезори почти не са останали ценни активи.
Никой не пожела да купи "съкровището" на БУБ
Нито един купувач не се яви на търга за колекцията антични предмети, организиран от синдика на фалиралата Балканска универсална банка (БУБ) Владимир Дончев. За продажба бяха обявени общо 55 скъпоценни предмета, включващи бронзови статуетки, мраморни релефи, апликации, стари римски монети, църковна утвар, икони и други подобни, собственост на банката. Аукционът трябваше да се проведе миналия понеделник, но синдикът беше принуден да обяви проданта за нестанала поради неявяване на кандидат-купувачи.
С приходите от продажбата на арт-колекцията синдикът Владимир Дончев смяташе да плати задължението на банката към Капиталбанк (също в несъстоятелност). Нейното вземане от БУБ е за 510 хил. лева, като обезпечението по него беше учреденият залог върху антиките. След провала на търга Владимир Дончев заяви пред "Капитал", че смята в близките дни да предложи на колегите си от Капиталбанк Добри Тасев и Филко Розов вместо пари да им прехвърли собствеността върху "съкровището".
Според чл. 382 от ГПК Капиталбанк може да поиска антиките да й бъдат възложени на 80% от оценката. Докато колекцията беше собственост на БУБ, тя беше оценена от тогавашния шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров на 1 020 00 лева. Впоследствие сбирката от ценни предмети беше оценена на 610 хил. лева от оценителската фирма ЕТ "Текла консултинг". Това означава, че стига да пожелаят, синдиците на Капиталбанк могат да получат ценните предмети на цена 488 хил. лева. Друг въпрос е дали двамата синдици ще се съгласят на подобна размяна. Пред "Капитал" Добри Тасев заяви, че първо ще изчака писмото с официалното предложение и тогава ще го коментира.
Предимството на една такава сделка е възможността след това Капиталбанк да продава експонатите поотделно, което според изказаните мнения на експерти може да се окаже по-изгодно от продажбата на колекцията като цяло. Според Владимир Дончев в едномесечния срок за оглед е имало запитвания за отделни предмети, но никой не е искал да купи накуп цялата сбирка. Проблемът е, че Капиталбанк ще се превърне в нещо като антиквариат и синдиците ще трябва да се занимават с рекламирането на стоката през шефове на държавни музеи и частни колекционери.
В случай че не се стигне до сделка от типа дълг срещу собственост с Капиталбанк, синдикът на БУБ вероятно ще поиска от съда разрешение за продажба на "съкровищата" чрез посредничеството на Националния исторически музей. Вече е било говорено с шефа на музея Иля Прокопов да помага при търсенето на купувачи сред колекционерските среди у нас и в чужбина, каза г-н Дончев. Разпродажбата на иконите и статуетките ще бъде първата операция по разчистването на руините от фалиралата БУБ, чиито приети задължения се равняват на 7.895 млн. лева.
Държавният резерв подгони "Олимп-груп"
Светът
ЕС ще отпусне 839 млн. евро (705 млн. долара) на страните в западната част на Балканския полуостров, се договориха еврокомисията, Съветът на министрите и Европейският парламент.
Това ще е първият транш от шестгодишна програма на стойност 4.65 млрд. евро за стабилизиране на региона. Страните от западната част на Балканския полуостров включват Хърватия, Македония, Босна, Албания и остатъчна Югославия - Сърбия и Черна гора. Сръбската провинция Косово също влиза в тази група.
Еврото продължава да губи позиции
Единната европейска валута падна под 85 цента вследствие на отслабването на надеждите, че ЕЦБ ще се намеси отново на пазара. За това допринесоха и слабите данни от проучването на бизнесклимата в Германия.
Брюксел трябва да подпомогне създаването на митнически съюз на Балканите предложи финансовият магнат Джордж Сорос.
За модел според Сорос може да се използва съществуващият митнически съюз ЕС-Турция. Магнатът препоръчва ставките на ДДС да бъдат еднакви във всички страни от бъдещия съюз. За тази цел ЕС трябва да окаже пряка бюджетна помощ на страните в региона за период от три години, смята Сорос. Според него съюзът трябва да обедини България, Хърватия, Албания, Сърбия, Босна, Македония, Черна гора и Косово. Румъния и Молдова ще трябва да решат дали да се присъединят към съюза.
България
Корупцията е най-големият проблем за България, смята бизнеселитът, според данните от социологическо проучване на "Витоша рисърч" сред шефовете на 560 фирми от цялата страна
Според 82.7% от анкетираните степента на разпространение на "приемането на подкупи от служители или политици за въздействие при разпределяне на държавни поръчки е висока".
България ще се раздели на седем газоразпределителни района - София-град, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Благоевград и София-окръг предвижда проектът за преструктуриране на Булгаргаз, подготвен от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР). Изграждането на мрежите за газификация на жилища, обществени сгради и промишлени фирми и доставките на природен газ в тези райони вече ще могат да се извършват от частни фирми, които са получили лиценз за тази дейност. Булгаргаз ще остане само компания за транспортиране на природен газ. Идеята е да се обявят публични конкурси за предоставянето на лиценз за разпределение на природен газ в тези райони. Лицензите ще бъдат с продължителност 20-25 години.
Определена е комисията за провеждане на търга за втория GSM-оператор
Ръководител е председателят на ДКД Иван Таушанов, а членове са заместник-министърът на икономиката Христо Михайловски, директорът на дирекция "Икономическа политика" в Министерския съвет Димитър Бъчваров, Малина Новкиришка - държавен съветник в дирекция "Правна" на МС, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания Александър Раков, Емил Алтимирски - представител на ДКД, Божидар Симеонов - директор на дирекция "Политика в далекосъобщенията" в МТС, Васил Василев от дирекция "Свръзки" в МВР и Атанас Запрянов - началник на ГУ "Комуникационни и информационни системи" на Генералния щаб на Българската армия.
Депозитарни разписки върху акции на Deutsche Bank ще се търгуват на фондовата борса
Книжата ще дават на притежателите си всички права както акциите на компанията, с изключение на правото на глас. Те ще се търгуват на свободния пазар на "БФБ - София", а емитентът ще е задължен да поддържа постоянно оферти "купува" и "продава". Въпреки че индексът SOFIX нарасна с 1.6% на седмична база, оборотът на борсата и интересът към големите компании бе ограничен.
Москва може да извади България от системата за митнически преференции, защото София не свалила митата при внос на руски автомобили, заяви руският търговски представител Александър Семерньов. Русия няма да започне да изплаща дълга към София, докато не бъде решен проблемът с пререгистрацията на имотите на бившия Съветски съюз. Не може да става и въпрос за предоговаряне на начина, по който ще се изплаща този дълг, заяви Семерньов. Кремъл трябваше да погаси до края на 1997 г. общото салдо от 100 млн. долара в полза на България с доставка на специално имущество (48 млн. долара) и оборудване за Кремиковци (52 млн. долара) от "Уралмаш".
Одобрено е споразумението с Еврокомисията за САПАРД и министрите на земеделието и на финансите Венцислав Върбанов и Муравей Радев са упълномощени да го подпишат. Така страната ни може да започне да получава агросубсидиите от ЕС от началото на следващата година. По споразумението България ще взема годишно по 53 млн. евро до 2006 г. включително. Първата година, за която договорът важи, е 2000. Сумата от нея може да бъде усвоена в рамките на още две календарни години.
Самоуби се ръководителят на Държавната железопътна инспекция Иван Георгиев Куртов, съобщи МВР. Той беше открит в четвъртък прострелян в кабинета му в Министерството на транспорта и съобщенията. По данни на полицията той се е прострелял със собствения си законно притежаван пистолет "Аркус". Една от версиите е нещастен случай. Иван Куртов е назначен за шеф на Държавната жп инспекция преди два месеца. Временно неговите функции най-вероятно ще се поемат от шефа на железопътната администрация Георги Николов, в чиято структура влиза и Държавната жп инспекция.
България да получи десетия транш от МВФ в размер на 52 млн. специални права на тираж или около 76 млн. долара, се очакваше до края на седмицата. От Министерството на финансите обясниха, че няма причина той да не бъде получен. Страната изпълнява всички изисквания по тригодишното споразумение и поради това не е било необходимо провеждането на специално заседание на борда на директорите на фонда за отпускане на транша, заявиха от финансовото министерство.
Покупката на Минералбанк влезе в съда
Късно следобед в петък синдикът на Минералбанк Станислав Лютов внесе документите по продажбата на банката в съда, съобщиха служители на фалиралия трезор. Офертата на Росексимбанк е за покупка на всички активи за 1 лев, като купувачът поема ангажимент да изплати на кредиторите на Минералбанк 19.213 млн. лева в едномесечен срок от произнасянето на съда. Пред "Капитал" Станислав Лютов уточни, че договорът с Росексим съдържа клауза, която може да повиши цената на сделката, ако междувременно Минералбанк получи плащания. Едно от тях е очакваното превеждане на дивидента от акциите на БКК, които Минералбанк притежава. Според запознати тези дни БКК най-после е задействала изплащането на парите, макар че самите акционери още не са получили потвърждение, че сумите са постъпили по сметките им.
Парламентът прие на първо четене проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. В проекта е заложен номинален ръст на пенсиите от 6.2% и реален 1.6%. Над 81% от разходите на НОИ представляват разходите за пенсии. Общият размер на разходите на общественото осигуряване възлиза на близо 3.1 млрд. лв. Близо 619 млн.. лева ще бъдат преведени като субсидия от републиканския бюджет.
Депутатите приеха на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса
Предвидените приходи за следващата година възлизат на около 628 млн. лв, а планираните разходи са за около 480 млн. лв. В проектобюджета е предвиден прираст на резерва на здравната каса с около 29 млн. лв. Конституционният съд отмени затвора за неплатени осигуровки в случаите, когато работодателят е изплатил възнаграждение, но не е превел дължимото на осигурителните фондове. Решението е от 23.11.2000 г, а делото бе образувано по искане на 50 народни представители от БСП и евролевицата. "Докато трудовото възнаграждение служи за ежедневно, актуално задоволяване на насъщните нужди на работника и неговото семейство (храна, подслон, лекарства), общественото осигуряване е насочено към задоволяване на такива в един бъдещ несигурен момент (пенсиониране, болест и пр.). Очевидно, ако гражданинът не получи днес заплатата си, за да се нахрани, вероятността да доживее до пенсия намалява", посочват в мотивите си конституционните си съдии.
Две матрици бълвали фалшиви бандероли
Проверки на данъчните инспектори са засекли масово използване на фалшиви бандероли за алкохол. За времето от 6 октомври са били заловени 84 312 бутилки с подправени документи за платен акциз, съобщи Васил Панов, началник на отдел "Оперативен контрол" към данъчната администрация. Данъчните са съставили 275 акта за нарушения на търговци и дистрибутори. Проверката е показала данни за умишлено укриване на акциз. За целта са били използвани две матрици, които са печатали бандероли, които трудно се различават от тези, изработени в Монетния двор.
Необичайно топлото и сухо време през ноември може да навреди на есенната реколта от пшеница и ечемик, съобщи агрометеорологичната служба. Горният слой на почвата в Северна България вече е съвсем сух, влажността в Южна България е под необходимия минимум, алармират експертите.
Светът
Съветът на НАТО да покани за членство Словакия, Словения и Литва, по време или преди заседанието си през 2002 г. се призовава в приетата миналия понеделник декларация на Политическия комитет на Парламентарната асамблея на пакта.
България не се споменава в приетия в Берлин документ. Парламентарната асамблея на НАТО не е част от формалните структури на НАТО, а е само консултативен орган, но мнението му обикновено отразява настроенията на широк кръг от политици. На едно от пленарните заседания германският президент Йоханес Рау обяви, че Пактът за стабилност на Югоизточна Европа трябва да обхване целия регион, който да постигне стабилност "заедно с Югославия", съобщи руската агенция ИТАР-ТАСС.
Един човек загина в Прищина вследствие бомбена експлозия в резиденцията на главния югославски представител в Косово
Трима сръбски полицаи бяха убити в сблъсък с въоръжена етническа албанска групировка в Южна Сърбия, близо до Косово. България осъжда терористичния акт в Прищина срещу помещенията на югославските представители, изразява безпокойство от нарастването на напрежението и призовава всички страни към въздържане от действия, които водят до ескалиране на напрежението и до подкопаване на усилията на международната общност за установяване на траен мир и сигурност в региона, бе изразената от Министерския съвет позиция по случая.
Подобряването на икономическите връзки бе централна тема на двудневната среща на високо равнище на ЕС и западните балкански страни - Хърватия, Югославия, Македония, Босна, Словения и Албания, в хърватската столица Загреб. В знак на промяна на отношенията между съседи, които доскоро са били във война, и на надежда за намаляване на взаимната подозрителност, новият външен министър на Югославия се срещна с хърватския си колега за пръв път.
Редовната годишна среща на правителствените ръководители на държавите, членки на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ), започна в петък в Будапеща
Основната тема на срещата тази година е "Въпроси на Югоизточна Европа, развитие на евроатлантическата интеграция, икономическото сътрудничество в рамките на ЦЕИ". Българската делегация се ръководи от премиера Иван Костов. Делегацията участва и в паралелния Икономически форум на ЦЕИ. Тазгодишната му програма фокусира вниманието върху над 15 инфраструктурни и трансгранични проекта, предложени от страните участнички.
Израелско-палестинският конфликт ескалира
Двама възрастни бяха убити и няколко деца - ранени, при атака срещу израелски училищен автобус в Газа от палестински терористи. В ответен акт Израел обстреля палестинските райони в Газа и застреля четирима активисти на "Ал Фатах". Палестинският лидер Ясер Арафат пристигна на спешни консултации в Москва.
Изходът от американските президентски избори продължава да е неизвестен
Върховният съд на Флорида реши, че ръчното преброяване трябва да продължи в три избирателни окръга, но с краен срок неделя. Екипът на републиканския кандидат Джордж Буш обжалва решението пред Върховния съд на САЩ.
България
Успяхме да предотвратим вариант, при който визите за българските граждани за ЕС да не бъдат вдигнати ефективно до края на 2003 г., което щеше да бъде крайно неприемливо за нашата страна, каза премиерът Иван Костов при завръщането си от посещение в Брюксел и Лисабон в началото на изминалата седмица.
Миналия четвъртък Комитетът на постоянните представители на ЕС (COREPER) е обсъждал възможността за безусловно вдигане на визовия режим на България. Посланиците на ЕС в Брюксел обаче не са стигнали до единно становище и решението на въпроса остава за заседанието на Съвета на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на 30 ноември тази година. В комитета е циркулирал вариант България да бъде включена в белия визов списък без "звездичка", т.е. без допълнителни условия за безвизово пътуване. От решението обаче не става съвсем ясно какво означава тази формулировка. Според цитиран от БТА източник от съвета на министрите това означава директно излизане от негативния списък, без да е необходимо попълването на въпросник дали България отговаря на шенгенските условия. Формулировката на обсъжданията обаче говори, че става въпрос за препоръка България да не бъде вкарвана в белия списък под условие (т.нар. звездичка), където да чака кога ще може да пътува безвизово. Тази трактовка отговаря и на призива на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген от понеделник съветът на министрите да вземе политическо решение София да получи максимално бързо реално безвизов режим. Реакциите от Румъния също подкрепят това тълкувание.
Чешкият посланик Ондржей Хавлин ще бъде отзован от България заради скандалното си поведение по предложение на министъра на външните работи на Чешката република Ян Каван, съобщи радио "Свободна Европа". След разговор с външния министър Ян Каван президентът на Чешката република Вацлав Хавел заявил, че сигналите за действията на посланика в България са предизвикали у него удивление и раздразнение, предаде БТА, позовавайки се на "Свободна Европа". Хавел е одобрил предложението на външния министър за отзоваването на посланика. То е подкрепено и от премиера Милош Земан, предаде "Свободна Европа".
Положението в буферната зона за сигурност по административната граница на Косово със Сърбия и военната реформа в България бяха основните теми на срещите на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Гуидо Вентурони у нас. Висшият военен представител на НАТО бе на двудневно официално посещение у нас по покана на началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов.
Съвместен комитет и секторни подкомитети за наблюдение на изпълнението на финансираните от ЕС програми ФАР, ИСПА и САПАРД учреди Министерският съвет
