Предизвикателствата на пазаруването в нет-а
Нели Белчева
Проучванията показват, че вълната от dot.com компании, които изчезват от мрежата всеки ден, правят клиентите твърде предпазливи. По същото време през миналата година в СAЩ празничната еуфория се чувстваше осезателно сред е-потребителите. Сега обаче изследванията не регистрират коледен ентусиазъм в мрежата, докато традиционните покупки в магазините вече започнаха. Все пак прогнозите са, че сезонът ще бъде активен. Търговците на интернет разчитат основно на тези потребители, които вече са осъществявали поръчки там и са доволни от "обслужването". Според Deloitte & Touche те са около 42 на сто от американците главно между 24 и 35 години.
По данни на BizRate три четвърти от интернет-потребителите започват, но не довършват пазаруването си в мрежата. Голяма част от анкетираните не са удовлетворени от високите цени за доставка на покупката, които потребителят обикновено научава едва в края на поръчката си. Повече от една пета пък нямат достатъчно търпение да преминат през всички бавно зареждащи се страници. Четири от всеки петима е недоволен от дизайна на уебсайта и от затрудненията, свързани с него. Около 52% пък не довършват започнатото заради прекалено многото данни, които се изискват от тях. Според изследването на BizRate изоставените виртуални колички струват на електронните търговци около 3.8 млрд. долара на година от нереализирани продажби. Въпреки проблемите обаче всеки четвърти се завръща на мрежата и най-често осъществява покупката си от друг сайт.
Сред факторите с най-голяма тежест за потребителите са въпросите за надеждността и легитимността на уебсайта, както и сигурността на клиента, когато той предоставя личните си данни и номера на кредитната си карта. Съществено значение имат гаранциите за качеството на стоката, което не може да бъде проверено предварително, както и за евентуални възможности за връщането й, ако тя не отговаря на изискванията.
Може да се намери и в самата мрежа. Вече съществуват уебсайтове, които се занимават със залавянето на електронните измамници и дават информация, която предпазва клиентите от тях. Такива са например , и. Потребителски сайтове като , и съдържат данни за качество, цени и предлагане на стоките, като предоставят възможност за сравнение между различните е-търговци. Особено популярни в навечерието на празниците стават сайтове като www.consumersearch.com и www.productopia.com, където самите потребители оценяват предлаганото на пазара или дискутират собствения си опит и заложените им електронни "капани".
Огромна част от почитателите на интернет - 92%, осъществяват покупките си чрез персонален компютър. Изследванията показват, че близо половината от тях биха предпочели удобството на телефоните, джобните компютри или други устройства за връзка с интернет. Според проучванията електронните търговци губят годишно около 2.2 млрд. долара от това, че не са гъвкави по отношение на мобилния интернет, но въпреки това 74% oт тях не възнамеряват да предложат скоро алтернативен вариант за пазаруване. В това отношение европейският пазар дава значително повече възможности главно заради по-добре развитата там инфраструктура на безжичен интернет. В проучване на Andersen Consulting, разпространено тази седмица, обаче се твърди, че Старият континент е с около година назад от Съединените щати по качество на електронното обслужване и гарантираност на доставките. Според данните близо една четвърт от стоките, закупени онлайн, не са достигнали до клиента. Твърде висок е и процентът на нереализираните поръчки поради проблеми с уебсайта или затруднения при доставката.
Все пак статистиката от последните седмици е категорична, че идеята да избират коледни подаръци с мишка в ръка е все по-привлекателна за европейците, които прекарват и повече време пред компютъра. За разлика от тях отвъд океана остават на мрежата един час на седмица по-кратко, отколкото през миналата година. Най-често почитателите на интернет навсякъде по света купуват книги, компактдискове и видеофилми, сочат проучванията. Ако обаче идеята ви за елегантен подарък са френските ухания, може да се сблъскате с някои затруднения, след като със съдебно решение от миналата седмица беше отнето правото на Parfumsnet да продава продуктите на Yves Saint Laurent и Van Cleef & Arpels през интернет. За същата забрана настоява и L'Oreal. По този начин производителите на парфюми се надяват да "съхранят уникалността на продуктите си". Ако все пак не ви харесват условията на френския електронен пазар, можете да си напазарувате навсякъде другаде по света.
За компютърните гении в компютърните магазини
Една изстрадана история
Александър Бойчев
Както биха казали в някоя холивудска продукция, текстът е по действителен случай. Ситуация, която може да се случи на всеки от вас, всеки ден. Ще ви разкажа как реших да си направя ъпгрейд (или така мечтаното от всеки притежател на компютър подновяване на старата "барака") и какво ми костваше това.
Всичко започна преди около месец, когато след дълги мъки и лишения успях да събера средства за заветното подновяване. Въпреки всичко парите нямаше да стигнат за повече от частичен ъпгрейд, така че трябваше да взимам решения от сорта на "дали да си взема повече памет или да си купя по-бърза видеокарта" или пък "дали да си взема по-скъп и по-нов процесор, или да заложа на нещо утвърдено, като обаче при следващия ъпгрейд пак ще се чудя къде да дена старите части". Предстоеше ми дълго търсене, ровене в ценови листи, сметки на дребно, ново премисляне, отново търсене и така до момента, в който реших, че вече трябва да пазарувам. Покупката ми струваше около 300 долара, дори не помня вече точната цифра. Бях много доволен, че най-сетне след дълго чакане и мъки ще се сдобия с ново желязо, което ще е по-добро, по-бързо и въобще по-готино! Изброените части си купих от фирма Antcom-Trading - намира се в ъгловия блок срещу френската гимназия на булевард "Патриарх Евтимий". Избрах си тази фирма, защото цените им ми се сториха най-изгодни, а и освен това оттам бях купувал за приятели доста неща, които, да чукна на дърво, досега работят безотказно. С две думи - вярвах, че тази фирма ще ми продаде качествена стока и няма да имам проблеми.
Каква обаче беше изненадата ми, когато, прибирайки се вкъщи, установих, че
При опита да инсталирам нов Windows той забиваше безапелационно и дори след рестартиране пак нямаше промяна. След дълго умуване и главоблъскане реших, че проблемът е в дъното. Основания ми даваше и фактът, че нито звуковата карта, нито флопито работеха. Искам веднага да отбележа - не смятам, че разбирам много от хардуер, това беше решение на око! И тъй като не съм специалист, се възползвах от гаранцията върху частите си и занесох обратно компютъра във фирма Antcom-Trading - на сервиз. След три дни отидох да си взема компютъра. Обяснението, което ми дадоха, ме хвърли в тъч - проблемът е във версията на Windows, която се опитвам да инсталирам, а освен това имало някаква погрешна настройка в BIOS-a (същинският софтуер на компютъра, това, без което той изобщо не може да тръгне). Въпреки че съм лаик, нямаше какво да направя, освен да си взема обратно компютъра, озадачен от странната повреда. Връщайки се обратно вкъщи, пуснах отново компютъра и той отново заби. Този път реших да си взема и твърдия диск, за да им покажа, че да, наистина нещо става, не може да се инсталира скапаният софтуер и това е!
Пристигнах в офиса на фирмата, любезно приеха моите обяснения и ме поканиха да седна. Взеха ми частите и твърдия диск и един младеж изчезна с него в стаята за сервиз. Появи се след около половин час с триумфална усмивка на лице и ми съобщи, че почти ми е инсталирал нов Windows и че всичко ще бъде ОК, нещо в софтуера, който използвам, не е наред. Примирен с факта, че явно грешката е в мен, попитах просто с какъв Windows ми ъпгрейдват стария. Озадачен, младежът ме погледна и каза: "Как? Аз ти форматирах диска! " Представете си: 4 GB-информация, mp3-оики, текстове, които съм писал, дисертацията на сестра ми и хиляди още нужни файлове като например файл с пароли за пощенските ми кутии... вече ги нямаше. Така прилежният младеж ми се развика защо не съм му бил казал, че информацията ми трябвала. Естествено и аз го попитах откъде накъде ще ми форматира диска!
В крайна сметка наистина се оказа дъното, смениха ми го и всичко се оправи... Без цялата ми информация!!!
Защо се случва? Ами броим всеки лев при покупка на нещо ново и сме принудени да се възползваме от услугите на т.нар. апартаментни фирми, които нерядко предлагат конкурентни цени спрямо по-големите фирми като "Прософт", "Перси" и др. Ситуацията е и толкова критична, защото в България този бизнес на практика се върши на тъмно, реално погледнато, няма строго регламентирани правила. Освен всичко останало, каквото и да ви се случи, няма кой да ви помогне. При подобна случка имате два избора - или да се разкрещите и да си поискате обратно парите (ако естествено това има някакъв смисъл - цените се менят ежеседмично, така че вие при всички случаи сте загубили пари), или да си замълчите и да си кажете: "Оня ден в сиренето ме удариха, пък за хардуера ли няма да ми се случи."
Шесто чувство
Adobe Photoshop 6 помита конкуренцията
Иван Гинев
Когато за първи път пуснете Photoshop 6, разгледате стилния начален екран (този път прословутото око е загатнато и силно стилизирано) и изчакате омразните десетина секунди, докато програмата прерови системата за шрифтове, плъгинове и други технически подробности, изведнъж осъзнавате нещо - новият продукт всъщност няма почти нищо общо със своите бащи и деди.
Тези впечатления се потвърждават след неколкочасово забавление с новия софтуер на Adobe. Оказва се, че програмата е оптимизирана почти колкото крокодила, превърнат в пудел, от известния виц. Появили са се няколко нови палитри, доста други са изчезнали. Въпреки това обаче човек не се чувства изгубен в новите менюта и опции, защото всичко е правено с мисъл за потребителя. Ето няколко причини да си спестите малко време, което иначе бихте загубили в умуване дали преминаването на Photoshop 6 е правилен ход.
Един от най-големите проблеми на Photoshop до последните му две версии беше обработката на текстови пасажи. Томас Кнол, Марк Хембърг и компания обаче явно са чели редовно електронната си поща, по която без съмнение са получавали много оплаквания от клиенти, и са си направили необходимите изводи. Резултатът е изцяло нова концепция за текстообработка в програмата плюс ефекти от рода на дъговидни редове. Приятно нововъдение е и възможността за отваряне на файлове, без да е необходимо да разполагате със същите шрифтове. Има дори сричкопренос.
Дълго време противниците на Photoshop изтъкваха като основен недостатък на програмата следното: невъзможно е да се нарисува най-обикновен кръг или квадрат, без преди това да се мине през няколко недотам лесни стъпки. Вече не е така. Не само че можете да рисувате кръгове, правоъгълници, звезди и т.н., но и можете да ги запазвате като криви, преди да ги оцветите. Да живеят бутоните с картинки на тях.
Идеята за image slicing се появи заедно с ImageReady - програма, която върви в пакета на Photoshop. Тя улесняваше много уебдизайнерите при създаването на таблици с картинки, rollover-бутони и други специфично мрежови задачи. Въпреки че ImageReady (вече версия 3) все още съществува и върши доста полезна работа, много от действията, свързани с обработката и запазването на изображения за уебстраници, вече могат да се правят директно през Photoshop.
Изключително удобна нова функция. Много често в работата си стигаме до няколко десетки пласта с изображения и текстове. Понякога ориентирането в имената на тези лейъри е истинска драма. Затова и възможността да се създават папки с различен цвят и име, в които лейърите да се подреждат, е наистина страхотна.
Чрез няколко отделни елемента се улеснява разработката на Photoshop-файлове в екип. Всеки дизайнер от групата може да отбелязва работата, която е свършил, да оставя бележки и дори да записва коментари под формата на звук към определени места от изображението.
Напоследък единственият нов файлов формат, който се е появявал, е SVG (Scalable Vector Graphics). Поддържа се от Photoshop. Но това, което наистина ме изненада, бе възможността да се работи с layers и въпреки това изображението да бъде запазено като TIFF например. Добавени са и нови опции за запазване на GIF и JPEG файлове, водещи до крайни продукти, които са доста по-малки по отношение на обема. Оригиналните .psd файлове пък могат да бъдат отваряни и от по-стари варианти на програмата, при което, разбира се, губят някои от сладките магии, създадени през шестата версия.
Добрите стари Layers, Channels, Info, Colors и т.н. са тук, макар и минали през сериозна естетизация. Това, което наистина ме зарадва, е концепцията, взета "назаем" от CorelDRAW. Всички настройки за инструмента, с който работите, се появяват на лента под основните менюта. В началото е неудобно, но после се оказва, че иначе коварни операции като рязане от селекция и смяна на цвят сега стават с едно-единствено щракане на мишката.
Промените, добавките и подобренията могат да запълнят един доста дълъг списък, но няма да е интересно, ако не ги откриете сами. Гласувам с две ръце за новата версия на Photoshop и съм сигурен, че лекотата, с която тя задминава конкурентите си CorelDRAW, FireWorks и Illustrator (забърсвайки пътьом всичките им "уникални" функции), ще бъде ключова за превръщането на програмата в най-успешния продукт на Adobe напоследък.
Има само един недостатък: когато ви се наложи да работите на Photoshop 5 или CorelDRAW например, ще ви се стори, че са ви отрязали крилата. Човек свиква лесно с комфорта.
Как да се предпазим от нахални cookies
Александър Бойчев
Все по-често се чуват оплаквания, предупреждения и невероятни истории за малките бисквитки, които пълзят из нета и тормозят съня на обикновения потребител. Нещата все пак не са чак толкова страшни.
Cookies, от английски - бисквитка, са малки пакети от данни, които посещаваната уебстраница изпраща до вас с цел по-лесен достъп до нея. В това малко файлче се съдържа информация за сайта, посетени при предишно включване линкове в него (замисляли ли сте се защо някои от линковете са по-тъмни на цвят от останалите - спомнете си, какво сте търсели миналия път) и всякаква друга информация, свързана с пребиваването ви на този адрес. Като цяло кукитата са безобидни, но за мнозина, и то с основание, те изглеждат като нагли нарушители на безусловната неприкосновеност на личната информация.
Ще ви бъде ли особено приятно да знаете, че вашият мейл-адрес, вашата парола или дори номерът на вашата кредитна карта (за щастие в България още не усещаме болезнените проблеми със сигурността на кредитните карти) са на разположение на системния администратор на този сайт?! Първоначално при създаването на кукитата е преследвана благородната цел да се помага на потребителите при разглеждането на сайта, като се спестява всеки път досадното зареждане на картинки, текст и др. В наши дни обаче те се използват за какво ли не още. Някои внимателно следят поведението ви в мрежата и изготвят личен профил за вас като интернет-потребител и рекламоконсуматор. Следващия път, когато си отворите пощенската кутия и в нея намерите рекламен мейл, който препоръчва да посетите сайта Х и да си купите стоката У, не се чудете откъде ви е дошло - в мрежата нищо не се губи. Погледнато само по себе си, изпращането на някаква информация за вас като потребител не изглежда особено стряскащо. Плашещото в случая е, че всеки един от нас губи своята идентичност в името на корпоративните цели и се превръща просто в консуматора, който си поръчва книги за цветя вместо за кучета.
Всъщност кукитата невинаги са лошо нещо. Те просто помнят информация, която попълваме в даден сайт. Всъщност най-добрата защита срещу посегателства върху личната ни информация е НЕвъвеждането на такава, когато тя е изисквана или необходима. Така например никой не може да получи вашия е-mail-адрес, ако вие сами не си го дадете. Също така кукитата не са вечни - по принцип след определен период от време те спират да функционират. Съвременните браузъри също така ви позволяват да избирате дали искате да приемате кукита или не. В Internet Explorer например в менюто Security oт опциите можете да избирате между няколко начина за спиране или "пропускане" на кукита - дали те безпрепятствено да се запазват на твърдия ви диск, дали преди даунлоуд браузерът да ви пита за кукито, дали да използвате кукитата само по време на разглеждане на сайта, или те да бъдат съхранени на твърдия ви диск и т.н. Положението при Netscape Communicator е подобно - опцията за приемане и наблюдаване на кукита се намира в менюто Еdit\Options\ Advanced\Cookies. Кукитата се запазват на твърдия диск в директорията \Windows\Temporary Internet Files или \Windows\ Cookies при браузъра на Microsoft и във файлчето cookies.txt при продукта на Netscape, от което може да получите допълнителна информация за "делата" на кукитата. Важно е да се отбележи обаче, че при изчистване на директорията с Temporary Internet Files кукитата остават. Най-сигурният начин да се отървете от тях си остава класическата и добре позната на всеки команда delete. И все пак - кукитата обикновено не са това зло, за което ги нарочват.
NetHack
Най-истинският ужас се случва в главите ви
Иван Гинев
Противно на очакванията, най-сложната игра вече съществува и не се очертава в скоро време някоя нейна посестрима да й отнеме челна позиция. Става дума за NetHack. Мога да се обзаложа, че никога не сте я виждали. За нея не се пише в геймърските списания, нито я има в компютърните клубове, а и едва ли ще я намерите по warez-сайтовете. Въпреки това в мрежата има хиляди NetHack-ери, които ще ви изтъкнат повече от десет причини NetHack да бъде сравнявана с един от четирите слона, на които се е закрепила съвременната гейминдустрия. Нека ви разкажа за какво става дума, а после, ако усетите Hack-ерската тръпка, можете да се разходите до http://www.nethack.org/ и да си изтеглите последната версия.
През по-голямата част от времето ще се мотаете из някакви тъмни, влажни и като цяло нездравословни за положителни лирически герои лабиринти, в които ще избивате чудовища, ще изучавате магии, ще събирате и използвате чародейни и прокълнати предмети и т.н. Имало едно време един добър бог-създател Мардук. Лошият бог Молох му откраднал най-могъщия артефакт - Амулета на Йендор, и с него се скрил в Долния свят (Гееном), пътьом нарушил космическия баланс. Съдбата на твоя герой е да се спусне в Гееном, да открие амулета и да го върне там, където той принадлежи, или просто да умре в преследване на тази цел.
Ако вече сте започнали да точите играта, вероятно сте усетили полъх на съмнение от размера й - малко повече от един мегабайт. Нищо странно - играта няма нито графика, нито звук. Това значи две неща: първо тя тръгва и на PC286 (не питайте какво е това); второ, предметите, съществата и явленията в NetHack се изобразяват с помощта на стандартната ASCII кодова таблица - екранът ви ще се насели с чертички, плюсчета и буквички вместо обичайните триизмерни изчадия и сладникави пейзажи. Предусещам реакцията ви, но спомнете си за "Проклятието Блеър" и по-точно посланието - най-истинският ужас се случва в главата ви. Затова и след двуседмична игра в НетХак появата на някое D на екрана ще кара стомаха ви да се свива много по-болезнено, отколкото ако в безлунна нощ играете Aliens vs Predator и четири пришълеца ви нападнат в гръб.
В концепцията има заемки от романите на Толкин, Пратчет и Дъглас Адамс, както и от почти всички основни митологии. Пример за чувство за хумор: играете монах, но не сте спазили обета си за вегетарианство и вашият бог Шан Лай Чинг е закачил на крака ви верига с метална топка. За да се измъкнете, просто трябва да си направите магия за трансформация, да се превърнете в черен металояд и да прегризете веригата. Елементарно. Но докато откриете съответната магия, ще подрънквате из подземията на Долния свят като цял уличен технопарад и вероятно ще ядосате всички чудовища в радиус от три нива. Можете да използвате металната топка като оръжие, но в никакъв случай не пробвайте да играете на изтласкване на гюле с нея - болезнено е. NetHack има зад гърба си над 15 години, което автоматично я изстрелва в категория "ултракулт" и оставя заглавия като Space Invaders, Lode Runner и Tetris да й дишат виртуалната прах. Тя съществува отпреди демокрацията, мобилните телефони, интернет-кафетата и клубната култура. Още от самото начало създателите й са наясно, че не искат да изкарват пари от играта. Десетина години по-късно повечето от тях вече са на ръководни длъжности в различни IT-фирми в Силиконовата долина, но продължават да доразвиват играта, "ей така, за кеф". А в проекта вече са се включили още десетки нетхакери от всички краища на мрежата, които изпращат своите идеи за подобрения в отворения код на играта. Програмистите на NetHack явно не обичат да си почиват и продължават да изскачат с нови версии, а количеството поддържани операционни системи превъзхожда това на WinAmp или ICQ например. В този смисъл това е повече програма в класическия смисъл на думата, отколкото игра.
Интерфейсът не е мръднал много за последното десетилетие. В момента комплектът от команди за NetHack е малко по-богат от последната версия на езика за писане на страници HTML. Средно сложна команда е "Извади празната стъкленица и я потопи в кладенеца под теб" или "Бръкни в колчана и сложи стрелата върху тетивата на лъка". Имате избор от 13 професии (археолог, монах, турист и т.н. ) и четири раси (човек, елф, орк, джудже). В зависимост от разположението на духа на играча (добродетелно, неутрално, хаотично) над него бди различен бог. Самото започване на играта е избор от над 400 възможности. Нивата се генерират произволно, което значи, че не може да влезете в един и същи NetHack два пъти и че няма savegame.
Не очаквахте да го има наистина, нали? Но колкото повече играете, толкова по-често ще откривате собствените си тленни останки от предишни свои пребивавания в подземията на Молох. Лошата новина е, че обикновено около иначе доста полезните вещи на покойния ви "аз" се мотае и призрак с вашите черти от предишната игра. Това, което наистина значи "мултиплейър в NetHack", е друго: хиляди хора прекарват нощите и дните си в игра и ровене из програмния код, за да споделят накрая с останалите нетхакери натрупания опит. Ако сте нов и не знаете откъде да започнете, просто направете сърч в интернет и пратете мейл на първия човек, чието име откриете в някоя NetHack-страница. Това е едно от най-сплотените общества в интернет и ако успеете да преодолеете първоначалното недоверие, ще се окажете очи в очи с една игра, която създава хакери, но не от онези, които ги вкарват в затвора.
Nortel Networks
възможност за телекомуникациите
Борислав Пометков
Nortel Networks () е вторият по големина производител на телекомуникационна техника за интернет в Северна Америка. Продуктовата гама на компанията се състои от безжични и широкообхватни мрежови системи, както и фиброоптични системи за бърз трансфер на данни и гласове. В основата на стратегията на Nortel да бъде преди силните си конкуренти като as Lucent и Cisco Systems е експанзията на бизнеса чрез придобиване на компании, опериращи в сферата на компютърна телефония, мениджмънт на клиенти и e-business софтуер и услуги.
Посредством service provider group Nortel предлага на клиентите си широка гама от дигитални мрежи, както и разрешения за Тime Division Multiplexing (TDM), Asynchronous Transfer Mode (ATM) и IP-мрежи, включително и за Internet. Компанията също така предлага оптични мрежови продукти за гласов, база данни, картинен и видеотрансфер между отдени точки в един град или в отделни градове. През 1999 г. търсенето на тези продукти превиши значително производствените възможности на компанията и в отговор на това Nortel обяви на няколко пъти увеличаване на производствения си капацитет чрез инвестиции в оборудване в размер на 660 млн. долара с цел увеличаване на производството до три пъти. За безжичните оператори Nortel предлага широка гама от продукти за основните дигитални стандарти (TDMA, CDMA и GSM).
Еnterprise networks предлага множество продукти за пренос на данни и телефония. Компанията също така предлага професионално изграждане и поддръжка на мрежови системи, като основни клиенти са големи корпорации и държавни учреждения.
От началото на годината досега S&P Communications Equipment Index загуби повече от 43% от стойността си. Основна причина за това са опасенията на анализаторите и инвеститорите, че разходите за телекомуникационни продукти ще намалеят през следващите години. Негативните резултати за третото тримесечие на Lucent Technologies допълнително подсилиха тези страхове, което доведе до драстичен спад на цените на акциите на компаниите от този сектор. Nortel също обяви резултати за третото тримесечие по-ниски от очакванията, но участниците на пазара вярват, че това се дължи предимно на временни фактори като натрупване на инвентар от страна на клиентите вследствие на забавени инсталации, както и че няма да повлияе на резултатите за четвъртото тримесечие. В подкрепа на тези очаквания наскоро Nortel обяви, че е ускорила инсталационния си процес с 20% чрез увеличаване на персонала и продуктивността. Nortel Networks доминира бързоразвиващия се високоскоростен (10 GB на секунда) фиброоптичен пазар, приходите от който са голям процент от общите приходи на компанията. На пресконференция във вторник ръководството на компанията обяви, че приходите от продажби на оптични продукти за 2000 г. ще бъдат в рамките на предвижданите 10 милиарда долара и дори ще ги надвиши. В добавка към това предвижданията на анализаторите за 2001 г. са растеж на приходите от продажби на оптични продукти в размер на около 40% или 14 млрд. долара. На базата на това очакванията са общите приходи на компанията да нараснат с около 30% през следващата година. Пазарът реагира веднага на тези новини и акциите на Nortel се търгуваха на CAD 59.25 в Торонто и USD $38.38 в Ню Йорк, или с повишение от CAD 4.15 и USD 3.13 съответно. На базата на ниските ценови равнища на пазарите и прогнозите за компанията анализатори от Lehman Brothers и ABN AMRO възприемат акциите на компанията подценени и ги препоръчват като перспективна инвестиция.
Баит? Експо?!
Еленко Ееленков
Тази година пак се провежда "най-голямото изложение за информационни технологии в България" - БАИТ експо. Разликата от миналата година, а и от година преди това беше минимална, но отново представянето и шумът около цялата история се оказаха максимални. На пръв поглед това, което отличи изложението, са плоските монитори на повечето щандове. На втори - малко по-новите технологии, като тук терминът "нови" граничи с друг един термин - "това, което сме внесли". За хората, които са наистина в интернет-средите, продуктите, които бяха изложени там, бяха същите като в интернет-сайт за ревюта на технологии от преди година.
Аудиторията на БАИТ експо бе същата - от чатърите, които си проверяваха мейла, и малките геймърчета, играещи Starcraft безплатно на свободните компютри или в залата за игри, до обърканите хора, които тичат между щандовете и събират дипляни за софтуер, който едва ли някога ще им влезе в работа. Наличието на интернет-провайдъри на изложението бе по-силно от предишните години. Стратегията на повечето обаче беше сведена до използване на красиви момичета за лансиране на нова оферта. Дизайнът на щандовете е отново от типа "временен", но изглеждаше евтино. В самата зала на изложението се прокрадваше миризма на кебапчета, умело смесена със сухостта на атмосферата, която придават стотиците компютри вътре. И отново никой от изложителите не излезе от баналността да пуска "Матрицата" на DVD, както и да усили максимално съраунд офисстереосистемата с любимите си mp3-ки.
Този път изложението бе разположено в две зали и отново, за да го разгледа, човек трябва да плати входа приблизително два пъти. С цена от 2 лева цялото експо оставя у средностатистическия посетител впечатление от типа "а дали не се минах". Абсурдът се състои в комбинацията от ниски/високи технологии и зрителска аудитория. След посещение на БАИТ всеки разбира, че повечето неща, изложени на експото, са и в магазините, а щандовете на фирмите, които разработват и продават легален софтуер, изглеждаха празни и безинтересни на потребителите. На всичкото отгоре истинският висок клас IT-продукти (като руутъри и суичове) изглеждаха нереално в атмосферата на детска градина наоколо.
Дребните провайдъри: началото на края
Петър Гаврилов
Безспорен факт е, че пренаситеният ни от доставчици пазар на интернет-услуги предопределя тенденция към окрупняването му и появата на все по-големи играчи, макар ръстът на потреблението да не е задоволителен. Делът на малките се стеснява и те започват да прилагат похвати, каквито една голяма компания не може да си позволи - продават услуги без ДДС, не водят изрядно счетоводство и предлагат интернет-достъп "на кило". Голяма част от малките и неизвестни провайдъри са с квартален мащаб. Техните дребни клиенти не са повече от 100-150 души а оборудването им е един вид история. Тези, които разчитат, че сателитна чиния и капацитет от 1 мb/s ще ги задържи на повърхността, скоро ще се убедят в обратното. Големите промени и сътресения на пазара тепърва предстоят. Те едва ли ще бъдат усетени от крайния потребител, освен може би чрез известно повишаване на цените - логичен завършек, когато парите за "промоции" и реклама свършат. Добрата новина за потребителите е, че направените инвестиции вероятно ще доведат до по-бърз и качествен достъп до мрежата. В рамките на по-малко от година очакванията са, че броят на доставчиците ще намалее от сегашните около 200 за страната до под 100, като някои просто ще изчезнат или ще бъдат погълнати. Раздвижването на пазара във връзка с окрупняване на бизнеса вече е осезаемо. След като преди около година ЕБВР инвестира в "Орбител" 1 млн. ЕКЮ и по този начин го превърна в един от най-големите интернет-доставчици в страната, съвсем наскоро "Спектър NET" беше купен от австрийска фирма, която обещава да инвестира около 5 млн. долара. Пресни са и слуховете, че "Лирекс" - друг роден доставчик, води преговори да бъде купен от чужда компания. Сред другите, които така или иначе са си големи - фирмите на "Мобилтел" и на "Мобиком" (те отскоро присъстват на пазара активно), по дефиниция разполагат със значителни средства за инвестиции. Така че играта започна. Да видим кой ще оцелее.
В рамките на няколко часа опитвате безуспешно да се свържете през домашния си телефон към мрежата, за да видите пощата си или за да видите нещо, което ви интересува сега, а не утре... Случвало се е на всеки, нали? В единия случай телефонът, към който трябва да се свържете, дава заето без изгледи за промяна, а в другия - връзката е отчайващо бавна и се разпада през десетина минути. Макар и сравнително рядко, такива offline-емоции карат потребителите да се чудят защо си плащат и кой е виновен - техният доставчик, БТК или и двата отговорни фактора накуп. A отговорът е съвсем прост - колкото по-малко сте платили за достъпа си до нета, толкова по-малко би следвало да очаквате като насрещна услуга.
Навлизането на "Орбител" бележи началото на една тенденция на постоянно намаляващи цени, за да се стигне до офертата на "ИНТЕРНЕТ България" - 2 СТОТИНКИ НА ЧАС. Според Лъчезар Динев, управител на дружеството, това е промоция, която ще продължи до Нова година, а идеята за на практика безплатен достъп е дошла в отговор на непрекъснатия дъмпинг от страна на всеки новопоявил се на пазара играч. Според Димитър Ганчев, съсобственик в БОЛ.БГ (www.bol.bg), който единствен застана зад думите си, "всеки, който получи някакво финансиране, започва настъпление по схемата, агресивна реклама, съчетана с продаване на услуга под себестойността й". Той назовава конкретно имената на "Про Линк" (след като е била закупена от "ПроCофт"), "Орбител", "Мобиком" и "Мобилтел" като доставчици, които "не играят по правилата". Подобно мнение изказват и други от колегите му, които обаче не желаят да бъдат цитирани. Николай Горчилов отхвърля обвиненията в непазарно поведение от страна на "Орбител", като изтъква, че всеки бизнес в началото си е на загуба и при достигане на определен брой потребители бизнеспланът на дадена компания (като не визира точно "Орбител") би излязъл печеливш. Освен това "всеки може да прави с парите си каквото желае, стига да не пречи на другите", допълни той.
"Орбител" поне се опитва да развива пазара и да търси нов вид интернет-услуги. Съвсем наскоро в стремежа си да увеличи своите клиенти фирмата предложи нова услуга - нарича се вечна поща и представлява домейни с наименования doctor, dentist, architect, engineer, finance, ins, tourism, press, vip и lawyer. Ако сте клиент на "Орбител", можете да получите e-mail vasheto ime@dentist.bg например, с който да афиширате професията си. Според Горчилов дори и да прекъснете абонамента си към "Орбител", пощенската кутия си остава ваша.
Двата мобилни оператора "Мобилтел" и "Мобиком" предизвикват оживление с агресивната си в последните месеци реклама и настъпление на пазара на интернет. Те започнаха дейността си през 1999 г., когато става ясен потенциалът за растеж на потребителите в България и могат да печелят от това, че имат изградена инфраструктура за пренос на данни и обслужване на клиенти в цяла България. Пак според Димитър Ганчев (чието мнение неофициално поддържат и други негови колеги) двата телефонни оператора финансират стъпването си на пазара със средства от основната си дейност. Той посочва като пример разходите им за реклама, които според него надхвърлят доста дори очакваните в близко бъдеще приходи. Според Светослав Мартинов, маркетингов директор в "Мобисърф", разходите за реклама не надхвърлят 10% от приходите от доставка на интернет и обвиненията са несъстоятелни. Според него "Мобиком" реализира икономии от мащаба на дейността си като пазарен субект и затова продава достъп на цени, които са непосилни за по-малките оператори. Джон Мънъри, шеф на "Мобиком", също отхвърля тези твърдения и посочва, че в световен мащаб има консолидиране на пазара, което е логично да настъпи и в България. Милко Георгиев, маркетинг-директор на "М-тел Нет", също отхвърля твърденията за дъмпинг от страна на компанията и заявява, че е готов да обоснове ценовата политика на доставчика със счетоводни документи. Димитър Ганчев контрира с аргумента, че ако в счетоводния баланс се включат само таксите към БТК и друга част от разходите за осъществяване на дейността отпаднат, тогава всеки може да докаже каквото желае.
Битката за големите клиенти, както се наричат потребителите на наети линии (най-често фирми и бюджетни организации), са друг повод за сблъсък на интереси между провайдърите. Броят на този вид клиенти е относително малък в сравнение с dial-up потребителите, но те като правило ползват и други услуги от доставчиците си - уеб-хостинг (поддръжка на сайтове), разработка на интернет-решения, частни виртуални мрежи (VPN) и т.н. За голяма част от доставчиците този вид клиенти формират над половината от приходите и загубата дори само на един понякога е силен удар за финансово по-нестабилните от тях. Цените на наетите линии рядко се обявяват в сайтовете на провайдърите, а там, където са обявени, те почти винаги подлежат на корекции. Това е и най-апетитната част от интернет-пазара и затова понякога се случва маркетинговият подход да се изразява в ходене при клиенти на други доставчици с въпроса: "За колко купувате достъпа си до интернет? Ние ще ви направим отстъпка. " Всички провайдъри дружно отричат да прилагат такива методи, но истината, която и те самите признават с половин уста, е точно такава.
Формално погледнато, от намаляването на цените ползата за потребителя е безспорна, но това е нож с две остриета - често е съпроводено с намаляване (или въобще спиране) на качеството на поддръжката за клиентите, 24-часово техническо обслужване за повечето доставчици е фикция. Много от нас са получавали дежурното "проблемът не е при нас" в отговор на въпроса "защо нямам достъп". Друг голям проблем на много от доставчиците е кадровият или липсата на технически грамотни хора. Реалността при повечето са един или двама наистина професионални системни и мрежови администратори, които в движение обучават новопостъпили кадри с не толкова задълбочени познания. Поради голямото търсене на ИТ-специалисти най-вече отвъд океана текучеството в тази област често оставя родните провайдъри в ситуация "спешно търсим хора". В зависимост от това как са готови да възнаградят труда им хората варират между лаици и специалисти. Според Михаил Михайлов, главен мрежов администратор в "Лирекс", проблемът с липсата на подготвени хора тепърва ще се задълбочава.
Друг голям фактор (или по-скоро проблем) пред бъдещето развитие на интернет в България е БТК. Основната инфраструктура, по която протича обменът на всякакви данни (не само на интернет), е негова и така монополистът печели просто от присъствието си, а не от това, че активно подпомага развитието на нета. Не са изключение случаи, в които технически проблеми по същата тази инфраструктура поставят на изпитание целия трафик, или казано с прости думи - тогава повечето юзъри нямат нет. Според Михайлов в България би могла да се приложи практиката от други страни в Източна Европа, където монополните оператори връщат част от постъпленията си обратно към провайдърите, които генерират трафика. Тук обаче едва ли има сила, която може да накара БТК да прави нещо макар и малко подобно на пазарно. Като да реинвестира подобряване на услугите си например. Засега монополистът прибира такси от провайдърите и от потребителите, без дори да реагира навреме на исканията за увеличаване на капацитета на трафика и входните точки - нещо, което има пряко отношение към подобряването на достъпа. Освен това БТК конкурира клиентите си, като предоставя интернет достъп чрез ИНФОТЕЛ.
Накратко
Соня Божикова е новият член на съвета на директорите на ИПК "Родина"
Преди три години е назначена като парламентарен секретар в Министерството на правосъдието, а малко след това става парламентарен секретар на Министерския съвет. Божикова има 20 години стаж като юрист в адвокатска кантора в Пловдив и притежава диплома по мениджмънт и маркетинг от Австрийската национална стопанска камара, Виена. Тя заема мястото на Теодора Халачева, която освен от борда на дружеството бе отстранена и като изпълнителен директор. Председател на съвета на директорите е Славка Бозукова, съветник по въпросите на информационната политика и началник на кабинета на министъра на икономиката и вицепремиер Петър Жотев.
Николай Чорбаджийски и Веселин Горнишки са новите членове на ръководството на инвестиционно дружество "Златен лев"
Преди това Николай Чорбаджийски е заемал поста изпълнителен директор в бившия приватизационен фонд "Агрохолдинг Зенит" АД. Останалите членове на съвета на директорите са Чавдар Толев и Петър Ангелов.
Максуел Шуорц е новият председател на надзорния съвет на "Магнетик хед текнолоджис" АД - Разлог.
Американецът Максуел Джейкъб Шуорц зае официално поста председател на надзорния съвет, като стана собственик на "Ди Ар Ес ахед текнолоджи България" АД, което наскоро беше преименувано на "Магнетик хед текнолоджис България" АД. Дружеството е наследник на предприятието "Магнитни глави" ЕООД - едно от първите приватизирани, при това със скандал, предприятия в страната. "Магнетик хед текнолоджис (България)" е дъщерно предприятие на "Магнетик хед текнолоджис" (Mаgnetic Head Technologies Inc), която е 100% собственост на американската фирма "Мичиган магнетикс" (Michigan Magnetics). Останалите членове на надзорния съвет са Флорънс Швуорц и Карл Ан Швуорц. За членове на управителния съвет и изпълнителни директори са избрани Христо Йончев, който досега изпълняваше функциите на пълномощник на "Ди Ар Ес ахед текнолоджис" в България, и инж. Костадин Копанаров, бивш заместник на изпълнителния директор и началник на отдел "Инженеринг".
Павел Павлов е новият председател на съвета на директорите на "Химкомплект инженеринг" АД.
За негов заместник е избран Димитър Пинджуров, който допреди месец заемаше неговия пост. В съвета на директорите влизат и досегашните служители на дружеството Димитър Дончев и Крикор Топакбашиян.
Зам.-кметът на София Иван Гечев влезе в ръководството на "Централни хали" АД.
Иван Гечев е новият член на съвета на директорите на софийското дружество "Централни хали" АД на мястото на Илиян Николов. В дружеството имат участие израелската "Аштром груп" и Столичната голяма община.
Прокуристката Марияна Чолакова бе назначена за изпълнителен директор на "Калиакра" АД.
Тя заема мястото на досегашния директор Явор Станков. Предприятието, което произвежда растителни масла, ще се управлява от нея и прокуриста Иван Янков заедно или по отделно.
Антон Ненов е избран за изпълнителен директор на великотърновската пивоварна "Болярка - ВТ" АД .
Предприятието е собственост на бившия приватизационен фонд "Мел инвест холдинг". Марката "Болярка" има пазарен дял от 8.5% от местния пазар на бира и заема четвърта позиция. Ненов заема мястото на Зоя Щилянова. Другият нов член на управителния съвет на предприятието е Стефан Радев. Останалите членове на съвета са Йорданка Михайлова и Костадин Станев, представител на мажоритарния собственик "Мел инвест холдинг".
Данчо Господинов и Ирина Талигарова са назначени за ликвидатори на "Аида" АД, Търговище.
Преди месец дружеството беше обявено в ликвидация със срок от 6 месеца.
Алексей Кънчев и Атанас Василев ще управляват дружеството "Дървообработване - ВТ" АД, Велико Търново.
Алексей Кънчев и Атанас Василев ще управляват великотърновското предприятие за обработка на дървени материали "Дървообработване - ВТ" АД. Останалите членове на съвета на директорите са Александър Александров и Стефан Кънчев.
Ванко Петров е избран за изпълнителен директор на "Хлебопроизводство Брадърс комерс" АД, Добрич.
Ванко Петров е новият изпълнителен директор на добричкото предприятие за производство на хляб и хлебни изделия "Хлебопроизводство Брадърс комерс" АД. Петров заема мястото на Юлия Николова. За председател на съвета на директорите е избран Петко Пенев, който заема мястото на напусналия Върбан Върбанов.
Корпоративните ценности - изискване номер едно на международните компании
Завършилите в България се вписват добре в работата на мултинационалните фирми
Мара ГЕОРГИЕВА
Българските абсолвенти успяват лесно да се впишат в корпоративната култура на международните компании със седалище в страната. Това доказват специалните емпирични проучвания, които се извършват от 1995 г. досега във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт на Техническия университет - София.
Изследвани са значимите за труда ценности на абсолвентите и очакванията на работодателите към бъдещите сътрудници във фирмата. Анкетирани са дипломанти от Техническия университет в София и българи на топмениджърски позиции с дългогодишен опит в международни фирми. Резултатите от изследванията са представени на 42-ия конгрес на немското дружество по психология в Йена, Германия, през септември тази година.
"Топмениджърите в мултинационалните компании показват стабилно установен ценностен профил, те са в състояние
От най-голямо значение за тях е сътрудниците да приемат целите и ценностите на фирмата като свои, т.е. да се идентифицират с компанията, в която работят. Наред с това те очакват и стремеж за непрекъснато професионално развитие и усъвършенстване", коментира д-р Веселин Кънчев, научен ръководител на проучванията.
За разлика от мениджърите ценностите на търсещите работа студенти не представляват стабилно установена система. С други думи, студентите са склонни да се приспособяват към изискванията на работодателя, показват изследванията. И все пак за завършващите академичното си образование най-важни се оказват сигурността на работното място и възможностите за творчество. И мениджъри, и абсолвенти поставят еднакво високо в ценностната скала фактори като социална сигурност, развитие на способностите, възможности за усъвършенстване. И едните, и другите са единодушни, че за успешната кариера са значими шансът за работа по собствени идеи, възможностите за израстване, изследователската насоченост на компанията, климатът на взаимоотношенията в организацията. Стилът на мениджмънт е съществен за младите кандидати за работа, а управляващите компаниите придават дори още по-голяма тежест на това обстоятелство.
Проучванията разкриват и
За 88% от анкетираните студенти възможността за кариера е твърде важно изискване. Управляващите фирмите също очакват подобна нагласа от сътрудниците на компанията (80% от анкетираните). Близо 85% от топмениджърите са подготвени, че кандидатите за работа ще имат интерес към възможностите за тренинг-програми и обучение. Проучванията показват, че за 91% от студентите този фактор наистина е твърде важен. Какви доходи ще получават вълнува 92% от анкетираните студенти. И 88% от мениджърите не се съмняват в това.
"Резултатите от емпиричните ни изследвания не могат да бъдат генерализирани за цялото поколение млади българи. Същото важи и за извадката мултинационални компании. Въпреки това неколкогодишните наблюдения дават основание да смятаме, че наемането на работа на млади български специалисти от мултинационалните компании e оправдано както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. В краткосрочен план - защото процесът на приобщаване към условията на работа и към ценностите в международна среда е улеснен от гъвкавия профил на значимите за труда ценности на кандидатите за работа. Не по-малко важно е и съвпадението в редица ценностни очаквания. Това дава увереност за оптимистична прогноза в дългосрочен план. Международните компании могат да разчитат на мотивирани за постижения бъдещи мениджъри, които са в състояние да поемат своите отговорности за развитие на бизнеса, защото са получили точно онзи професионален шанс, който е значим за тях", коментира ръководителят на проучванията д-р Веселин Кънчев.
Динозаврите също плачат
Тони АСЕНОВА
"Динозавър" е компютърна приказка, създадена без комплексите на традиционната дисниевска анимация от последното десетилетие. Технологията е толкова овладяна, че вече не представлява художествен проблем. На преден план излиза самата история и разполагането на нейните персонажи в развитието на действието. Независимо че се занимава с праисторически времена, "Динозавър" борави със своите софтуерни създания почти като с живи животни. Стремежът те директно да се очовечават е сведен до минимум. Няма и следа от водевилните закачки на модела "Цар Лъв" с неизбежните персонажи-шутове и прекален злодей. Всичко е някак туширано и поради това - много по-убедително. Историята на осиротялото сред природния катаклизъм динозавърче, отгледано от любвеобилни маймуноподобни лемури като животински праобраз на Маугли, е съвсем обикновена. Тя върви по следите не само на Киплинг, но и на библейския Мойсей, превел хората си до обетованата земя. "Динозавър" е хубава и вълнуваща приказка не със сюжетните си открития, а с деликатната персонификация на животинския свят, която е максимално близо до неговите собствени закони. Наистина героите говорят с човешки глас, но си остават зверове. Разположени в истински пейзажи, симпатичните тревопасни гиганти успяват да предизвикат в зрителя особеното чувство за максимално правдоподобие. Никой не пее и танцува, не се обръща към публиката с тренираното въодушевление на холивудска звезда. "Динозавър" е просто епична мелодрама с хепиенд, в която героите са животни. И това я прави едно неочаквано и различно удоволствие.
"Междузвездни войни" отново избухнаха
Андроника МАРТОНОВА
Началото на 70-те. Стотици страници, изписани от ръката на Джордж Лукас, чакат началото на снимките на "Междузвездни войни". Две години са били нужни, за да се опишат детайлно тътенът на лазерните мечове, мълчанието на чуждите светове, ехото на бъдещето, черната сянка на Дарт Вейдър. До този момент обаче сянката все още не се е превърнала в символ на зловещия силует. Тя е по-скоро съмнение, промъкващо се в съзнанието на автора. Дали една мечта може да се превърне в невиждана досега кинореалност?
За Джордж Лукас, сценарист и режисьор на "Междузвездни войни", казват, че винаги се съмнява във всичко. Особено що се отнася до човешките възприятия. "Нека те погледна с истинските си очи" - репликата на Дарт Вейдър от финала на звездната трилогия е много повече от фраза. Тя се явява като концентрат на идеалистичното желание на Лукас. С "Междузвездни войни" той показа онова, което виждат очите му. Онези, истинските, чийто поглед не идва от дъното на зениците, а от бездната на въображението.
Преди това обаче Лукас е трябвало да свърши доста практическа работа. На първо време - да убеди продуцентите от 20th Century Fox да го подпомогнат въпреки незадоволителните маркетингови проучвания. А те гласели: "Единствено зрители мъже под 25 години биха гледали фантастика със заглавие "Междузвездни войни". По-късно, през 1975, Лукас основава собствена компания за специални визуални ефекти Industrial Light & Magic. Именно тази своеобразна застраховка му осигурява жизненоважната възможност да материализира фантазията си. И не след дълго, през 1977, още с появата на първия филм от сагата - "Нова надежда", успехът е налице. Лукас триумфира.
Космическият епос на Лукас и до ден днешен лети като галактически кораб из филмовото пространство. Режисьорът не само че продължи (или по-точно "започна") сагата на Скайуокърови с премиерата на "Епизод I - Невидимата заплаха"(1999), не само че се зае да заснеме останалите серии, но и излъска патината от старата трилогия. Чарът на звездната магия отново блесна чрез подобренията в звука, добавените епизоди, реставрирането на оригиналния негатив и вкарването на нови ефекти. "Междузвездни войни" бяха отново на широк екран през 1997, без да страдат от комплекса на вече видяното. Сега излизат у нас на видео (издадени от "Мей стар филм") за продажба. "Нова надежда" (Епизод IV), "Империята отвръща на удара" (Епизод V) и "Завръщането на джедаите" (Епизод VI) могат да бъдат закупени в бокскомплект на цена 49.95 лв. от 22 ноември 2000 до 31 януари 2001.
Джордж Лукас е режисьор само на първия филм от трилогията. На останалите два е поверил работата на Ървин Кършнър и Ричард Марканд. Сагата донася общо 10 награди "Оскар" на създателите си. И милиарди зрители. Техният интерес и днес е провокиран от специалното издание, защото метеоритният дъжд от филмова фантастика, залял екрана след Лукас, не успя да унищожи онази особена романтична носталгия към приказното. Често почна да се случва така - главозамайващите ефекти вървят наравно с хардагресията и ужаса. А това убива магията. Свещената простота и меката линия на разказа бяха забравени. Докато Лукас знае, че и това превръща историята в мит. И пак спечели.
Ясно е, че "Междузвездни войни" е интерпретация на конфликта между Доброто и Злото. Само че Лукас е универсален разказвач, който говори на разбираем език. Той завихря сюжета на класическата трилогия, опирайки се на старите истини, съществуващи във всяка култура. Люк Скайуокър е момчето, което търси отговор на вечните въпроси "Кой съм аз" и "Откъде идвам". Заедно с принцеса Лия двамата оформят звездната двойка на близнаците. Те символизират както вселената на човешките противоречия, така и постигането на хармония във вселената въобще. Дарт Вейдър е тип, изваден от старогръцките митове. Той е парафраза на бащата Кронос (Времето), поддаден на отрицателното, всепоглъщащ новото и положителното. От Хан Соло струи героичната атмосфера на рицарския роман. Учителят Йода е магнетичната мистика на източните философии. Всичко това е омесено с тестото на пленителната наивност. Вълшебството на приказката обаче не нагарча на елементарност, защото в "Междузвездни войни" има и много вяра. Вяра в материализирането на мечтите. А това е силен заряд.
Часовникът на механизма
Антония КОВАЧЕВА
Докато гледах "Американски психар", пристигнал на Балканите след скандали с цензурата в Америка като най-авангардното филмово заглавие на годината, не можах да се освободя от странното усещане за deja-vu. Не беше сюжетът, въпреки че може да се сетиш за какво ли не относно серийни убийства - от "Бостънският удушвач" до "Мълчанието на агнетата". Не беше и само темата за превръщането на днешния човек от латентен хищник в действащ звяр - от "Убийци по рождение" до "Глутница кучета". Беше нещо свързано с механиката - на самите престъпления и в поведението на филмовите герои. Устройство, чаркове, автоматизъм, часовников механизъм. Часовников механизъм! "Портокал с часовников механизъм". Стенли Кубрик. Малкълм Макдауъл. Американският психар е нещо като естетически и емоционален клонинг на английския психо. Едноименният филм обаче не се превръща в нещо повече от ескиз по Кубриковата класика. И най-вече по Кубриковия герой. Всичко е затворено около главния персонаж и материализацията на неговите садистични фантазии. Човекът коли и разфасова нощем, за да се превърне в стопроцентово юпи денем. Зловещите му изстъпления следват едно след друго, без особена градация, без всъщност да водят наникъде. Натрупва се количество, което може да расте безкрайно. Финалът е като книга-игра. Двусмислено отворен. За фантазии ли става въпрос, или за реалност? Всъщност няма значение. Героят на Крисчън Бейл е разположен във филмова конструкция, напомняща колаж на Анди Уорхол - многократно повтаряне на една и съща картинка в различни цветове. Колкото картинката (психарят) е послание, толкова и нейното колажно повторение. В този смисъл филмът "Американски психар" наистина е авангард. Но защо ли си мисля, че Кубрик с неговия "Портокал... " вижда по-надалече?
Хип-хоп, брейк и Моцарт
Георги ТОШЕВ
Моделирайки тялото, човек прави чудеса - това показа "Дъг Елкинс данс къмпани", гостувала на 20 ноември на сцената на Народния театър с "Извъртане/Отдръпване/Пълно обвързване". Американските изпълнители представиха зрелище, което по своята илюстративност на моменти напомня кабаретен спектакъл. Силното влияние на брейка и танцовите похвати от 80-те, както и разнородната музикална среда на представлението (от "Илектрик лайт оркестра" през Хал Дейвид и Моцарт) непрекъснато отпращат към един микс на култури, танцови техники и междукултурни проблеми.
Достойнството на видяното в София беше в свръхкондицията на танцьорите. Перфектно владеене на телата, усет към детайла и заиграване с театралното в танца. За разлика от хладните и математически точни европейци американските танцьори се лутат между театралността, шоуто и чистия танц. Артистичният директор и хореограф на компанията Дъг Елкинс няма претенции да открива нови територии в съвременния танц. Затова пък е заучил добре атрактивните техники на американския танц от 70-те и 80-те и ги интерпретира съвестно. В атлетичността на танцьорите например се откриват препратки към всепризнатия Пол Тейлър. Преплитането на груповите фигури е реверанс към маестро Мърс Кънингам, но без неговия добре изчислен минимализъм и естетическа виталност.
Трите представени танцови партитури "Извъртане", "Отдръпване" и "Пълно обвързване" си приличат по структура. Разликата е в актьорските умения на танцьорите. Най-театрални са в последната част "Пълно обвързване", където илюстрират арии от операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро". Спасението от кича е в чувството им за хумор и иронията, с която го правят.
Моето лично откритие беше "Отдръпване". Създадена през 1992, танцовата пиеса съчетава в себе си най-доброто от американския танц на 80-те. Изключителна подвижност на тялото, виртуозни подскоци и всичко това съчетано с меланхоличната музика на Дейвид Бърн! Един крясък за близост, ровене в оскърбеното ни ежедневие.
Без да изпада в психологически крайности, "Отдръпване" се занимава с нарушената комуникация, с прекъснатите връзки между хората. Подава ръка към другия. Прави го честно, без претенция и преднамереност.
Макар и противоречиво възприети от зрителите, трите танцови партитури на "Дъг Елкинс данс къмпани" послужиха като позакъснял знак за помирение между широката публика и балетните специалисти. А пълната зала на Народния театър доказа необходимостта от общуването със съвременния танц.
Дамски гамбит
Анелия ЯНЕВА
"Монолози за вагината" не е скандален спектакъл. В него няма нито сантиметър гола плът, а езикът му е строго документален и в по-голямата си част се опира на суха статистика. Затова търсачите на евтини сензации, представени като художествени факти, могат да се смятат предупредени, че с последната си премиера "Театър 199" не предлага забавление за воайори, ексхибиционисти и други. Единственото, което трябва да преодолее по-консервативната публика (а защо ли изобщо е необходимо да бъде преодолявано), е медицинският термин от заглавието. "Вагина! Повтарям тази дума вече три години - изричам я в театри, в колежи, в апартаменти, в кафенета, на официални вечери, по време на радиопрограми из цялата страна. Бих я изрекла и по телевизията, ако някой ми разреши. Казвам я по 128 пъти всяка вечер, когато изнасям представлението си... Изричам "вагина", защото искам хората да реагират и те наистина реагират. " Така започва спектакълът.
"Монолози за вагината" трудно може да се нарече и театър в буквалния смисъл на думата. Построеният върху интервюта на близо двеста жени от различни социални групи и националности текст е по-скоро терапия. Преодоляване на някакъв атавистичен страх или чувството за малоценност пред по-силния пол, осъзнаване на собствената неповторимост, превръщането на слабостта в сила. През тази терапия са минали най-напред интервюираните, после самата авторка Ева Енслър (признат в САЩ публицист, драматург, поет и сценарист), сега е ред на публиката. "Монолози за вагината", чиято премиера на Бродуей е през февруари 2000, би могло да се възприеме и като феминистки реванш срещу мачизма на световната драматургия, ако не беше неговата женствена мекота, която не воюва, не развява пряпорци, а убеждава и утешава. Колкото и необичайно да е на пръв поглед, българският вариант на "Монолози... " е режисиран от мъж - Галин Стоев. Именно неговото деликатно присъствие е предпазило спектакъла от опасното приплъзване по наклонената плоскост на крайния феминизъм. Той се е оставил да бъде воден от трите изключителни актриси, изпълняващи монолозите. Цветана Манева (силата на мъдростта и натрупания опит), Вяра Коларова (вечното дете) и Снежина Петрова (фаталната жена) заедно изграждат образа на истинската Жена. Трите се допълват една друга, подкрепят се на сцената, съпреживяват текста на свой ред. Благодарение на тяхната силна индивидуалност спектакълът прехвърля пределите на документалните филми по Discovery Channel по същата тема. И замества едновременно часа при психотерапевта и разговор с близка приятелка.
Кан-канът на живота
Елена ДРАГОСТИНОВА
"Четири нощи" е първата премиера на балетната трупа в Софийската опера за сезона. С този спектакъл Донвена Пандурски след близо шестгодишно отсъствие отново ни напомня за себе си и за амбицията да продължи една от линиите в творчеството си, свързана с раздуването на платната на големия балетен спектакъл в много части, с много участници и с раздиплянето на философски обобщения върху вечните лайттеми за живота и неизбежния финал. В биографичния й бекграунд присъства балетната кариера в Софийската опера и в "Арабеск" от 80-те , постановките й в Щутгартския театър и хореографските композиции за балетни филми. Макар да работи вече постоянно в Германия със своя трупа, наречена "Балет Вестфалика", Донвена не се завръща на българската сцена като пророк на последни моди в танц-театъра. Авторството й в "Четири нощи" е почти стопроцентово афиширано - тук нейни са и либретото, и хореографията, и сценографията, и постановката. Поемането на всички тези роли обаче не означава индивидуализиран изказ. Спектакълът просто прелиства една вече написана в историята на балета книга и заимства оттам всичко, което е било необходимо за интерпретацията на един универсален сюжет. Веса Тонова, Диляна Никифорова, Ясен Вълчанов Трифон Митев, Дарина Бедева, Росен Канев са артистите, чрез които превръщането на хореографската еклектика в стил се оказва възможно.
Четирите нощи или четирите сезона са лесно разгадаема метафора на битието на една жена. Сред богатството от клишета, с които определяме съществуването си ("животът е сцена", "животът се изнизва като филмова лента" и т.н. ), хореографката избира опасно баналното - животът е една игра. Оттук нататък на главната героиня е отредено да сънува своите метаморфози в различните си възрасти - от детството, през младостта и зрелостта до сбогуването със страстите, амбициите, влюбванията. Музиката на Моцарт, Рахманинов, Бърнстейн, Копланд и Гулд е звуковата партитура на тези превъплъщения, хореографският речник се разпростира от класиката до джазтанца. Тук биографичният разказ неочаквано се затваря с кан-кан по Офенбах и... с Красимира Колдамова. След многословието на второ и трето действие и повърхностната употреба на парчета от различни лексики този финал носи най-много свежест - и заради майсторството на голямата балетна актриса, и заради философията, вложена в хореографията: финалът на живота не е толкова трагичен, ако погледнем на него с чувство за хумор. Той може да изглежда също така забавно, както играта в детството. Впрочем от "Четири нощи" тъкмо картините на детството и на сбогуването са най-колоритни и ярки. Останалото, както и в живота, е пълнежът.
Хлад и зной за естети
Ивайло КИЦОВ
Двама от най-оригиналните български музиканти издадоха едновременно своите дискове. Това са джазменът Румен Тосков-Рупето (в трио с Росен Захариев - тромпет, флюгелхорн, гайди, и Валентин Геров - виола) и вдъхновителят на формация ОМ Николай Иванов. Проектите им Reflections (на първия, самиздат) и April - The Old Diary ( на другия, в каталога на DS Music) са абсолютни представители на неконвенционалните мисъл и чувство. Не само за нашата, но и за световната сцена. Пиесите в Reflections са със саунд дори отвъд този от ECM: маниашката фирма, за която записват артисти като Ян Гарбарек, Кийт Джарет, Джон Абъркромби. Висококаратовото изкуство, което се лее от April, пък е откриваемо в дисковете, носещи запазената марка 4 AD: "Дед кен денс" (респективно соловите албуми на Лиза Жерар и Брендън Пери), Питър Нуутън и Майкъл Брук - въобще формациите на Иво Уотс-Ръсел. Само че Ники е далеч по-китарно ориентиран. Което е допълнителна подправка към неговия ню-ейдж.
И докато звученето на фронтмена на ОМ подлежи все пак на някакво стилово определение, пиесите на Тосков не влизат в критическия шаблон. Пръстите на пианиста дори не ронят джаз подобно на неговите сътрудничества с Васко Петров, Теодосий Спасов, Митко Рупчев и Симеон Щерев; да не говорим за фолклорните мотиви, протактувани в съвместния проект с басиста Веселин Веселинов-Еко "Шопе, шопе". Десетте композиции на Reflections са класически ескизи, модърн джаз, неопределими нотни епизоди; рефлексии, щрихирани от акустични инструменти, водещи ту монолог, ту диалог. От целия диск лъха финяшки интелектуален хлад.
При Николай Иванов пък се е разшетал финяшкият интелектуален... зной. Пиесите, създадени в периода 1978 - 1996, са неговият сакрален дневник, писан със струни (акустични и електрически), тамбура, ситар, пиано, синтезатор, кийборд-бас и перкусия извън работата му с ОМ. Както Рупето, така и той владее най-трудното - да рисува (не само в картините си!) настроения - страст (Her Hair), виталност (The River), колебание (A Game With Kite). Мултиинструменталистът навсякъде е еднакво убедителен с многоцветното преплитане на уърлд (екзотичен, "вносен" и роден) с широкоскроената аранжировка и артистичната изработка.
Reflections и April са две бижута. За най-рафинирани ценители.
Пънк по американски
Людмил ВЛАДИМИРОВ
През 70-те Англия откри и узакони пънкрока със "Секс пистълс", "Клаш", "Бъзкокс" и "Стренглърс", но американците прихванаха най-ценното от традициите на музиката, скроена по бързото темпо и трите акорда на китарата и ударните. Днешните герои на пънка са от Калифорния и се наричат "Офспринг". Техният нов, шести албум - Conspiracy Of One (изд. "Витоша ентъртейнмънт"), отново съчетава пънкарията с хеви- и мелъдирок, ска, блус и мек хардкор. Проектът е от ранга на предишния диск на "Офспринг", мултимилионния Americana. А хитсингълът Original Pankster (в сътрудничество с "Редмен") носи бомбения заряд на своите предходници Pretty Fly (For A White Guy), Gone Away и кавъра по "Демнд" Smash It Up, с който "Офспринг" подпалиха саундтрака към "Батман завинаги".
Автори на музикалното пиршество са основателите Брайън "Декстър" Холънд (вокал, китара) и Грег Кийзъл (бас, втори глас) плюс Кевин "Нуудълс" Уосърмен (китара) и Рон Уелти (барабани) Продуцент е Брендън О'Брайън, работил с "Рейдж ъгейнст дъ машийн", "Стоун темпъл пайлътс" и "Пърл джем", но той не е режисирал диска в стил гръндж. Дванайсетте парчета обаче не звучат и чисто по пънкарски като например албумът на "Офспринг" Smash. Тук летят стружки от баса и чинелите, солокитарата е само за хедбегинг, а текстовете са предимно за душата, а не за ченгета, смърт, религия, война, световно устройство, самоубийство, наркотици и отчуждение подобно на предишните проекти на групата. Без прошка връхлитат всички парчета, но най-ураганни са Denial, Revisited, One Fine Day и Come Out Swinging.
Пристрастният музей на Станислав Памукчиев
Диана ПОПОВА
Пространството на зала "Райко Алексиев" отдавна не е било така цялостно овладяно и подчинено на идеята на художника, както е в изложбата на Станислав Памукчиев "Реликти". Превърнато е в нещо средно между исторически музей и естетска триизмерна картина, в която зрителят се разхожда и оглежда отвътре всяка нейна част. Още с влизането в залата той попада край витрини с прогнили от времето обекти. В дъното погледът се спира върху група висящи оръфани люлки-хамаци, на стената срещу тях са окачени ерозирали до неузнаваемост инструменти - няма съмнение, това е музей на следи от древна човешка история.
Що се отнася до съдържанието на музея, то ми напомни една инсталация на Недко Солаков от началото на 90-те, свързана с измислен средновековен пътешественик на име Бержерон. На една от витрините се описваше как цар Иван Асен II дал на пътешественика подарък, "част от който виждате тук". Това, което всъщност виждахме, бе абсолютно неясно парченце от също така неясен материал, което нищо не говореше за царския дар. Но тъй като бе обвеяно от историята и поставено във витрина, то се превръщаше в безценна реликва.
Общото между двете изложби е използването на музейния контекст, така характерно за съвременните художници. Разликата е в емоционалния ключ - ироничен и забавен при Недко Солаков, драматичен и изпепеляващ при Станислав Памукчиев.
Драматизмът е характерен за художника още от ранните му картини - през 80-те мрачното светоусещане на неговите герои се подчертаваше от яркия експресивен колорит. Постепенно това светоусещане от индивидуално стана по-общо и придоби философски оттенък. Цветовете изчезнаха, замениха ги пепеляви релефни повърхности, чиято груба фактура подсилваше драматизма и заплашваше, че току виж някоя буца се разпукала и от нея изпълзи нещо... В крайна сметка и това се случи. На една изложба във Варна художникът показа диптиха "Пролази", представен и в настоящата експозиция.
Веднъж оказала се недостатъчна, "картинната" повърхност се загуби или също се превърна в обект, инсталиран надлежно под стъкло и предоставен за оценка на изучаващата експоната публика. "Пролазите" заживяха самостоятелен живот под формата на странни природни форми, напомнящи изоставени пашкули или други какавидни убежища. Появиха се и малки торбички - кесии, крили някога ценности, но отдавна станали ненужни и сякаш проядени от вековете неупотреба. Сложени във витрини, сега те отново придобиват стойност - от музейната си висота укоряват поколенията, че са ги изоставили. Разбира се, проблемът не е в торбичките, а в забравата, в загубата на паметта, която музеят е призван да пази.
Истинският музей прави това обективно, неемоционално, извън вечните упреци към всяко следващо поколение, че се е откъснало от корените си, че е забравило миналото си, че е пренебрегнало ценностите на дедите си. Музеят на Станислав Памукчиев обаче е пристрастен, зове към романтиката на миналото и страда от нейния драматичен разпад в прозаичното настояще. Този апел ми е чужд, но изложбата ми харесва. И това не е парадокс. Всеки има право на своя музей, бих казала, но не всеки може да го представи по толкова естетски начин.
Владишки салам за пости
Цаньо СЪРНЕВ
Преди много години, подведен от дявола, по същото това време на пост си купих парче салам. Много дискретно го занесох вкъщи, пуснах пердетата и го нарязах тънко. Погледнах през него опечалената си булка и образът й се запечата върху парчето като соев знак. Стори ми се дори, че видях сълза... Поделихме го. Оставихме и за котката. Това, натъпканото в черво (не се знаеше какво), не можеше да се яде. Просто ми стигаше до гърлото и механически се оттласкваше. Сложих го в тиганчето да го изпържа и преквалифицирам отвращението си. То премина в друго агрегатно състояние. Просто мазнината стана двойна и се оцвети в камилско влачено, а саламчето изчезна.
Котката мина директно на забава, поиска да си поиграе със своето парче, но то не можеше да се търкаля. Накрая си го сложи като нощна шапчица и си легна гладна.
Това никога не може да се случи с владишкия салам! Направата му е лесна.
Килограм картофи са ви достатъчни. Измийте ги, сварете и като поизстинат, можете да ги разсъблечете. Не ги вадете горещи - нямате душа вече за парене!
Вземете великолепното изобретение на някогашната ширпотреба - преса за картофи - и ги смачкайте така, че да получите картофена кайма. Без мляко и без вода. Няма да правим пюре!
Каймата разделете на две половинки. Едната част подправяте със сол, чубрица и леко лютко. В другата част слагате пет скилидки счукан чесън. Омесвате поотделно двете кайми, напитквате ги с длан и ги качвате една върху друга. Вземате фолио, намазвате го с олио, и го поръсвате със смлян кимион. Двете питки слагате във фолиото и ги свивате на руло. Това е крайната цел на издевателството ви над картофите.
Поставяте рулото в тавичка, закотвяте фурната на 200 градуса и го печете двайсетина минути. След това го отвивате, режете го дебело и пращате свой хранен човек да слезе с котела в мазето. Няма защо да чакате владиката да ви даде оценка на майсторлъка. Хапвате от рулото и го поливате с божествената кръв.
Фиестата удря, без да пита
Ани МЛАДЕНОВА
"Куба либре" е от заведенията, които в един момент могат да ти променят на 180° представата за себе си. Ресторантът се намира в хотел "Тривия", на 15-ина километра от София (по пътя за Кремиковци, вляво от караулката). Стремежът на собствениците е малко по малко да променят обстановката в огромното помещение, което все още напомня за годините на Балкантурист. Първите признаци на облагородяване като обилната зеленина вече са налице.
За сметка на това "Куба либре" е единственото място в столицата, където се предлагат истински, и то доста добре приготвени, кубински коктейли и кухня. Готвачът и персоналът са обучени в посолството, така че тук няма да попаднете на дайкири с цели бучки лед. От специалитетите не са за изпускане "Ропа виеха" - телешко филе, кълцано и накъсано като стара дреха, "Пикадийо" - мляно свинско и телешко месо, с доматено пюре, маслини и стафиди, и "Конгри" - черен фасул с ориз и подправки. Ако опитате някой от типичните десерти, ще разберете защо кубинците са толкова темпераментни - "Дулсе де лече" (млечно сладко с банани) и "Махарете" (крем от сладка царевица, стафиди и канела) изстрелват на 50 см от земята.
Това е добре дошло за танцьорите Кармен и Франциско, които, освен че са сякаш извадени от филми като "Мръсни танци" или "Танцувай с мен", в един момент започват да дърпат развеселените клиенти от масите и ги включват в купона. Резултатът е луда фиеста.
Освен всичко друго "Куба либре" предлага на посетителите си и "транспорт" с лимузина, която за шест човека излиза малко над цената на таксито.
Анатомия на балона
Елена ДРАГОСТИНОВА
На бял фон, сред лабиринт - неокласика от оживяващи скулптури, потъва и се вдига педалът на рояла. Пак потъва и пак се вдига. Това става по волята на строен крак до небесата, стъпил върху елегантен ток два дециметра. Марина свири права пред рояла, полуоблечена в черно бюстие и дълга пола с дълбок шлиц. Мистика и еротика възвестяват идването на Марина в България. Коя Марина? Естетски и ефектен, рекламният клип си свърши блестящо работата като дискретно отдръпна крайче от завесата и разкри детайл от обекта, дразнейки желанието ни да го опознаем в неговата цялост. После дойде ред на агенцията на Марина - "Студио Модерна", която почете потенциалната публика с интригуващи флаери с червени панделки. Те поясняваха за Марина: "Борн ин Белград, лeвс енд уъркс ин Юнайтед Стейтс". Дойде ред и на анонсиращата журналистика. Сценарият се разви традиционно: агенцията разпространи информация с подробности от биографията на Марина, пресата я преписа тук-там доукрасена с авторски финтифлюшки от предварителната пресконференция и изсипа щедри суперлативи в аванс. Имаше го и редовното внушение, че "звездата" би трябвало отдавна да ни е позната и ако не ни е, то си е наш пропуск. И, както често се случва, балонът се наду с повече въздух, отколкото можеше да поеме. Медиите нямат време да се връщат назад, да анализират и поясняват. Спряха до анонсите и хвърлиха публиката в съмнения и нерешителност да изрече великото признание за голия цар.
Албумът "Моята балканска душа", който Марина Арсениевич представи на 19 ноември в балната зала на Военния клуб, съдържа девет парчета. Макар трима композитори да присъстват с имената си като автори, тук механично се смесват намеци от "Белите манастири" до клавирните опуси на Шопен, Рахманинов, Стравински, Владигеров, Веселин Стоянов... Фолклорните заемки са сведени до откровените цитати без развитие, върхът на опитите за синтез е симпатично-наивната компилация, в която лепилото не се крие. Техниката, която Марина безспорно си носи, е пришпорена и пусната да изтича под пръстите й, без да се впряга непременно в авторска мисъл и идея. Балканското все пак го имаше. Но къде бе тук душата?
Иначе Марина има с какво да бъде запомнена: тя е от малкото, които се опитват да променят традиционни представи и да доказват, че дори жената, която от четиригодишна е обвързана с пианото, може да бъде атрактивна, красива и интелигентна. И това не е малко... ХХ век на Гюнтер Грас
Писателят се сбогува мъдро в последната си книга с величията и паденията на една епоха
Мирела ИВАНОВА
"Намирам се ежедневно в ситуация на сбогуване, може би защото от години се занимавам така интензивно с този материал - "с този материал" означава: с действителността, в която живеем - в състояние на поглеждане към нещата, като че ли ги виждам за последен път, като че ли тогава би трябвало да ги възприема особено ясно" - казва в разговор немският писател, носител на Нобелова награда за литература през 1999, Гюнтер Грас. Привикнали сме да го мислим като автора на "Тенекиеният барабан" - романът от 1959, който го направи световноизвестен.
Последната книга на Гюнтер Грас "Моето столетие" ("Атлантис КЛ", София, 2000), чиято българска премиера е на 28 ноември във Военния клуб, смайва с необичайността на жеста и избора да се сбогуваш толкова непатетично и мъдро със своя век. Тя напомня простите магически калейдоскопи, в които надничахме по панаирите с очите на своето детство. Какво съзирахме освен необяснимото, което да отвори простор за въображението и мисълта ни, да ни позволи първите прозрения и смътна печал, копнеж по невъзможното. Грас подрежда историята на Германия (На света? На човешката същност? На доброто и злото?) в сто последователни само в хронологията си текстове, невъзможно различни и непоносимо обикновени на пръв поглед, в пълен дисонанс с навиците ни да четем и възприемаме миналото като зададен свише летопис, изпълнен с титанични победи и поражения. Всичко друго напомня великата еклектика на живота: различните гледни точки на разказвачите са привидно несъвместими, степента им на образованост и излъчване, на прозорливост и позиции - също. Героите в нашите представи и морални категории са ту от едната, ту от другата страна на справедливостта, на величието и падението, но цялостната атмосфера на книгата е така просмукана от острото усещане за близост, за съучастничество във всеки един миг, та ни се струва, че този век тече сега и тук, в дома ни; че е всекидневието, което непрекъснато преодоляваме.
Можем да се връщаме на един или друг епизод, да изпитваме интелектуално удоволствие от бляскаво описаната среща между Ремарк и Юнгер. А настръхваме (но по особен начин) - усещане по-скоро за духовен, отколкото за физически ужас, когато четем разказа на галериста, който заедно с Макс Либерман наблюдава идването на Хитлер на власт:
"Какъв позор! С неудоволствие трябва да призная, че този образ, не, тази дивоприродна картина хем ме отблъсна, хем ме завладя. От нея се излъчваше такава воля, че всички трябваше да се подчинят. Нищо не можеше да прегради пътя на тази въздигната и целеустремена прокоба. " 1936 г. например е разказана от един концлагерист, съсредоточен в невъзможната надежда за обща амнистия в навечерието на олимпийските игри - история без обичайните подробности на ада и жестокостта. И затова двойно по-жестока.
Грас разказва и с гласа на объркания и необразован човек, и с провидчеството на интелектуалеца, и с перфидното заслепление на палача. Най-интересното е, че разказва детайлите, разчита на тях, доверява им се напълно. Да сглобиш от детайли едно столетие, разтърсено от две световни войни, от забележителни духовни земетръси - за това непременно е нужен Майстор, който отдавна си е намерил майстора на български - преводачът Александър Андреев.
Британският филмов лъв
"Доверявам се на инстинкта си" - казва режисьорът Майк Лий, кавалер на "Златна палма"
Борислав КОЛЕВ
- Израснах в Манчестър, Северна Англия. Баща ми беше лекар. Живеехме в работнически квартал, където и учех. Пейзажът наоколо бе индустриален, сив - заводи, фабрики... Там опознах хората от тази класа - те са сурови, много директни в отношенията си, понякога дори груби... Същевременно у тях има простота в добрия смисъл на думата, има почтеност. Рафинираното притворство, с което съм се сблъсквал по-нататък в живота си, им е чуждо. Когато един такъв човек ти каже хубава дума, ти знаеш, че той е честен, а не ти прави четки от лицемерие.
- Има: Одзу, ранният Куросава, Сатаяджит Рей - реалистичната японска и индийска традиция в киното силно ме интересува. Учил съм се още от Айзенщайн и особено от неговия "Александър Невски", от Бъстър Кийтън, Реноар, Фелини. Сред любимите ми филми са "Кабинетът на доктор Калигари" на Роберт Вине, "Някои го предпочитат горещо" на Били Уайлдър, "Жюл и Жим" и "400-те удара" на Трюфо, "Дървото на налъмите" на Ермано Олми. Както виждате, става дума за режисьори от различни епохи, а също така много различни като философия, естетика и стил. Но у всеки ме е запленило нещо, без да подражавам в киното си на никого.
- Той не е сред моите учители. Прекалено е сантиментален.
- Категорично не съм! Във филмите ми има страст, има любов, но сантименталност - никога!
- Дикенс. Обичам го от дете та до ден днешен.
- Не, не! Е, понякога... - Класика. Джаз. Блус. Зависи от настроението ми. Много обичам Майлс Дейвис, възхищавам се от Беси Смит. Харесвам уърлд-музиката, която е извън всякакви шаблони. В колекцията си, която смея да твърдя, че е твърде богата, имам такива записи от цял свят.
- Не се сещам... - Да, защото не е изиграла кой знае каква роля в живота ми. Но и аз, както повечето хора от моето поколение, съм почитател на "Бийтълс", уважавам онова, което направиха. Джордж Харисън, с когото се познаваме добре, е два дни по-млад от мен.
- Те са носталгични, а не сантиментални!
- Работата с актьорите. Да моделирам заедно с тях героите им е радост за мен. Изследвам всеки един характер във всичките му детайли - социални, политически, образователни, икономически, сексуални, ако щете. Крайната цел е да се извлекат максимална достоверност на образа, психологизъм и, разбира се, емоция. Защото без емоция един герой, колкото и дълбок да е, никого няма да развълнува.
- Направо съм маниак в това отношение! Отделям изключително сериозно внимание на сътрудничеството си с оператора, художниците по декора и костюмите, с гримьорите. Убеден съм, че ако си впрегнеш фантазията и майсторството във визуалните компоненти на филма можеш да постигнеш с далеч по-малко пари такъв ефект, за който холивудските високобюджетни продукции пръскат милиони долари. Например целият ми филм "Нагоре-надолу" струва около 15 милиона долара, което по западните стандарти е евтино. А там сюжетът е исторически, трябва да се възстановява епоха - 20-те години на ХIХ век - със съответните декори и костюми. И когато го показвах в Америка, там ми казаха: "Г-н Лий, колко ли пари ви е струвала цялата тази възстановка, която стои изключително на екрана!? " Когато им съобщих целия си бюджет, те възкликнаха: "Не може да бъде! ". "Може, може... " - отвърнах аз.
- Аз съвсем не мисля, че то е достигнало върха. Вие защо сте на това мнение?
- Не, не, не! Не съм съгласен. Тук става въпрос за отделни попадения на различни автори, но не и за някаква трайна тенденция. Да, британски филми спечелиха награди на големи фестивали, някои постигнаха и голям финансов успех, но като цяло не виждам нашата киноиндустрия да е процъфтяла. А младите ни режисьори, едва-едва заснели нещо у нас, хукват през глава към Холивуд. Отиват при големите пари, при голямата медийна слава, но и при големите клишета и голямата конюнктура. И какво става с тях? Обезличават се! Пък дори и тези, които си остават във Великобритания, се мъчат да правят филми по холивудски образец. Аз питам: къде са нашата културна идентичност, независимият авторски дух? Няма ги! Вихър ги е отвял!
Докато французите и испанците например са далеч по-верни на националната си традиция, и това личи в киното им.
- Наградите са хубаво нещо. Те, освен че ти гъделичкат самолюбието, помагат и за по-нататъшния финансов успех на филма. Но, ако тръгна да снимам с мисълта каква награда ще получа, това ще погуби филма ми. За мен главното е онова, което правя, да мине през собственото ми сърце, за да достигне и до сърцата на хората. Затова не се треса от нерви, ако, да кажем, един мой филм няма голям финансов или фестивален успех. И не изпадам в прекомерен възторг, ако го има. Понякога успехът (или неуспехът) и моят вътрешен барометър дали съм сполучил или не се разминават. А аз се доверявам на собствения си инстинкт.
- Разбира се. Да не си мислите, че планирам в сценария - тук да пусна една шега, там - друга. Много импровизирам с актьорите и така се получават някои смешни неща. Друг път по време на снимките си мисля, че е станала много смешна сцена, а като я гледам после на екрана, се оказва, че не е така. Хуморът е от най-трудно постижимите неща в изкуството. Дяволска работа!
"Даааа... Този стол много ми харесва! " - така сложи точка на разговора ни мистър Лий. На края на фестивала той помоли организаторите да му опаковат стола. И си го отнесе в Англия.
Медии и скандали
Мирела ИВАНОВА
Радиожурналистът Петър Волгин е написал и издал книга, а издателят Габеров се е постарал книгата да изглежда добре. Томчето с нещо напомня черната кутия на катастрофирал самолет: проверяваш записите и проумяваш причината за нещастието. В случая научаваш за тъмните страни на радиото, за тягостната атмосфера на интриги, сексуална разюзданост и професионална некомпетентност, сред които е длъжен да се осъществи изключителният журналист Петър. Той води радикални битки с посредствеността, медийния съвет и всичко, което му пречи да реализира представите и учеността си. От черната кутия изникват и други странни птици: студентът Павел, който вместо добър ден цитира Барт и Бодрияр, Христофор, Мария, Маги, Яков Илиев, полковник Владимиров, малки фигурки в големия театър на пошлостта и саморазрушението.
Две неща са удивителни в тази книга: сексуалната й болезненост и претенцията й да каже всичко. Когато я прочетеш, не те напуска усещането, че си воайорствал по принуда и че си замесен пряко волята си в цялата псевдо-светска смрад. За капак на всекидневните й лични апокалипсисчета те заплашва и големият Апокалипсис - набран в курсив, той изглежда задължителен. Слава Богу, не е. В крайна сметка лошите умират, остават добрите, а най-добрият - Петър, е оправдан, жени се щастливо за Маги, не се чувства виновен за нищо, написва книга, пожънва успехи, невероятни за български автор. И изобщо да е жив и здрав.
Десетте най-продавани книги
Кажи ми
Милена АВОНЕДИ
Опита се да прескочи парцала, но се подхлъзна на мократа настилка и за да не падне, се опря на приведения гръб на санитарката. Тя не каза нищо, въпреки че бе най-свирепата от четирите, само се изправи да му направи път. Той погледна надолу, сякаш не му се вярваше, че неговите крака са се опитали да прескочат движещия се парцал. Измърмори смутено извинение и побърза да излезе навън. Тръгна да търси колата си из паркинга, а когато се сети, че тя е на ремонт от седмица, отново изпита най-вече учудване. Такова поведение винаги му се е струвало трик на безсъвестни психиатри или още по-зле - на безскрупулни психоаналитици. Застана на автобусната спирка, загледан право пред себе си, без да вижда нищо, както обикновено. Внезапно, сякаш от пълзящата лека мъгла, се появи съжалението, още по-неприемливо върху грубоватото лице на санитарката. След нея се заредиха продавачът на вестници, съседката, дъщеря му... Като че някой махна превръзката от очите му и той видя, че всички те го гледат по същия начин. После си спомни лицето на жена си в онзи ден, когато бе решил да я напусне без обяснения. В деня, когато му каза, че е оттеглила молбата си за развод. В деня, когато дъщеря им изгълта опаковка сънотворни. Колебливо влезе в близкото кафене. Свободно място имаше при млада двойка, която забрави за него, преди да е седнал. Поръча си голям коняк. Втренчи се в простата стъклена чаша, която му донесоха, и се опита както обикновено да остави светът да припира около него като бездомен пес. Спомените отново го нападнаха още по-настървено. Беше изумен, че е запомнил толкова събития, на които не бе обръщал внимание. Всеки ден от живота си се бе събуждал и заспивал единствено с мисълта какво му предстои да свърши, независимо дали трябваше да купува картофи, да довърши финансовия отчет на фирмата или да се запознае с бъдещия си зет. Свършваше всичко или почти всичко и вечер заспиваше бързо като последна точка от планираното за деня. Никой не можеше да каже, че не си е изпълнявал задълженията. Но очите на жена му все чакаха, после все молеха, накрая се умориха и... Отпи голяма глътка и реши, че е по-добре да слуша чуждия разговор. Младите говореха, вперили очи един в друг, замълчаваха и започваха едновременно с една и съща дума. Остави банкнота на масата и излезе като човек, който най-после е къде иска да отиде.
