Регионалната дирекция за национален строителeн контрол (РДНСК) - Бургас, е спряла след извършена проверка изграждането на две бензиностанции на австрийската петролна компания OMV на територията на града. Обектите, от които единият е на кръстовище "Ремиза", а другият - в кв. "Ветрен", на изхода към София, се изграждат в нарушение на Закона за териториално и селищно устройство, е констатацията на РДНСК. И за двата обекта има издаден констативен акт за незаконно строителство с дата 26 октомври. Седмица по-късно за бензиностанцията в кв. "Ветрен" е издадена и заповед за спиране на строителството, тъй като то се изпълнява без издадено от общината разрешение за строеж. За обекта на кръстовище "Ремиза" обстоятелствата са различни - за него има издадено разрешение за строеж от общината, но то е с дата 25 октомври, т.е. ден преди проверката на РДНСК, и все още не е бил съставен актът, необходим за откриване на строителната площадка и заповедна книга. "В този случай общината е издала неправомерно разрешение за строеж, след като строителството вече е било започнало", обясни арх. Драганова, началник на РДНСК - Бургас.
"Поради твърде дългата процедура по съгласуване на проектите от различните инстанции, както и по изискването за допълнителни скици и визи за външните връзки и съответните разрешения за строеж договорените срокове с изпълнителите започнаха да текат, а те са свързани с огромни неустойки. Това наложи да се започнат подготвителни мероприятия по усвояване на площадката", е обяснението на OMV за започване на строителството в нарушение на закона.
При изграждането на обекти на фирма като OMV обикновено се използват типови проекти, при които външният вид е нещо като запазена марка, а единственото, което трябва да се подсигури индивидуално за всеки строеж, са подстъпите към него. "Това са проекти, съгласувани с по-висши инстанции, но се бавят в общините, които на местна почва трябва да издадат необходимите документи за започване на строителството", коментира арх. Драганова. "Голяма част от незаконното строителство в момента се дължи на бездействието на административните структури и неспазване на определените срокове от техническите служби", допълни арх. Драганова.
OMV придобива собствеността в началото на март на кръстовището на "Ремиза" и в началото на април в кв. "Ветрен", като и на двата терена е имало бензиностанции от бившата база на "Петрол". През май е задействана процедура по изготвянето на градоустройствено решение за двата терена, което да осигури отреждане за строителството на бензиностанциите на OMV. Колкото и странно да звучи, въпреки наличието на действащи бази на "Петрол" върху земята в кадастъра това не е било отбелязано. Процедурата отнема доста време. Според законовите изисквания при изготвянето на подобно изменение на градоустройствения план трябва да бъдат направени две публични обявявания на проекта, всяко от които трае по две седмици, да се изчакат и отбележат евентуалните обжалвания от страна на съседите и едва тогава да се финализира градоустройственото решение. Следват процедури по изготвяне на проектите (тъй като в случая те са типови, има само минимална адаптация по отношение на подстъпите към обекта и съобразяване с терена), съгласуване с различни инстанции (шест и повече, а срокът във всяка една е едномесечен). Така двата обекта са внесени за одобрение в общината едва в края на септември. Оттам в едномесечен срок главният архитект следва да издаде разрешение за строеж. Поради подписани предварително договори с фирми за доставка и монтаж, които явно не са съобразени с възможните забавяния от страна на инстанциите, OMV не изчаква законовия едномесечен срок и започват подготвителните работи по терените. Това именно става причина за печата "незаконно строителство" върху инвестиционните намерения на OMV в Бургас.
Според предварителните разчети на фирмата двете бензиностанции в Бургас трябваше да заработят до края на годината. При създалата се ситуация обаче този срок надали ще бъде спазен. Строителството на двете бензиностанции ще може да продължи едва след като бъдат изпълнени предписанията на РДНСК. Те са различни за двата обекта, но както при единия, така и при другия ще трябва да се премине през процедура по узаконяване. На инвеститора в лицето на OMV, както и на фирмата изпълнител - софийската "Тобо" ООД, ще бъде наложена санкция за незаконно строителство. Размерът на глобата ще бъде определен на базата на стойността на изпълнените към момента на спирането на обекта строителни работи. "Община Бургас също ще бъде санкционирана по Закона за административните нарушения, тъй като не е констатирала незаконните строежи", каза арх. Драганова, началник на РДНСК.
До края на годината на територията на България се предвижда да заработят 25 бензиностанции на OMV. Към "семейството" обекти за търговия на дребно с горива на OMV през тази седмица се присъединяват бензиностанция "Банишора" и бензиностанция "Самоковско шосе" в София.
Австрийската компания участва в "Международен консорциум", който купи 51% от акциите на "Петрол". OMV продаде на "Нафтекс" участието си, срещу което придоби 25 от бензиностанциите на "Петрол", с които да оперира в България.
Собственикът на "Петрол" бе глобен заради прекъснатите договори с Нефтохим
Станислав СТОЙКОВ, Теодора ВАСИЛЕВА
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба в размер на 100 хил. лева на "Международен консорциум" АД заради неспазване на решение на антимонополното ведомство от миналата година, съгласно което за три години след приватизацията на държавната верига от бензиностанции тя трябваше да се снабдява с петролни продукти от Нефтохим. Консорциумът, контролиран от "Нафтекс петролиум България", е мажоритарен собственик на "Петрол", след като през миналата година спечели наддаването за 51% от капитала на държавната фирма.
Решението да бъде наложена санкция е взето на 14 ноември, но месеци преди това стана ясно че горива се внасят от румънската компания "Петромидия", чиято покупка влизаше доскоро в плановете на "Нафтекс петролиум". Глобата е поносима, коментират специалисти, като се има предвид, че за нарушение на действащия Закон за защита на конкуренцията санкциите са от 5 до 300 хил. лева. Ведомството на Николай Павлов има практиката да налага и по-големи санкции за констатирани нарушения - такъв е случаят с четирите фирми - производителки и търговци на захар, през пролетта на 1999 г., когато общият размер на санкциите бе 1.05 млрд. стари лева - на фирма по 250 млн. или 300 млн. стари лева.
От КЗК се въздържаха да коментират решението си на този етап, тъй като били необходими 14 дни за неговото влизане в сила. Иван Кутевски, вицепрезидент на "Нафтекс", също се въздържа от коментар по информацията, тъй като потърпевшата страна още не е информирана за решението. Все пак той бе на мнение, че ще отстоява интересите на компанията си веднага щом бъде запознат с мотивите на комисията.
От пролетта отношенията между "Петрол" и "ЛУКойл - Нефтохим" постепенно се обтягат, след като бургаската рафинерия обяви, че спира доставките си за "Петрол". Формалното основание за това бяха просрочени плащания от "Нафтекс". От "ЛУКойл" поискаха също така от "Нафтекс" да предостави банкова гаранция в полза на рафинерията, за да купува горива. "Петрол" реагира остро, обвинявайки "ЛУКойл" в двоен стандарт към дистрибуторите. Според шефовете на "Нафтекс" тези допълнителни изисквания не фигурират в договорите с "Шел България" и OMV. От този момент "Петрол" започна да продава само горива от румънската рафинерия "Петромидия". Съответно продажбите на "ЛУКойл Нефтохим" за вътрешния пазар спаднаха, тъй като рафинерията се лиши от дистрибуция през 425-те бензиностанции на "Петрол".
При сключването на приватизационната сделка за "Петрол" се изискваше КЗК да се произнесе за т.нар. разрешение за концентрация на стопанска дейност. Такива разрешения до този момент бяха необходими при приватизацията на пловдивския стъкларски завод "Дружба", по продажбата на циментовия завод "Вулкан" на френския циментов гигант "Семан франсе" и за трите фармацевтични предприятия на "Балканфарма". Глобата на "Международен консорциум" е първият случай, при който комисията съблюдава дали се изпълняват нейните решения, свързани с приватизацията. Друг прецедент, свързан с раздържавяването и антимонополното ведомство, е продажбата на фармацевтичния завод "Софарма". Надзорният съвет на Агенцията за приватизация задължи новия собственик на "Софарма" - "Елфарма", също да вземе такова разрешение от КЗК, но действия от страна на купувача все още не са предприети, въпреки че сделката беше финализирана през лятото на тази година.
Приватизацията по братовчедски продължава, наред е Копривщица
Три са кандидат-купувачите за "Старинните къщи" ЕООД - Копривщица
Теодора ВАСИЛЕВА
Държавната собственост в старинната част на Копривщица скоро ще има нов собственик. Дотук нищо лошо, освен че Дончо Палавеев, назначен преди година от бившето търговско министерство за управител на комплекса "Старинните къщи" ЕООД, вече успешно съвместява функциите и на наемател на помещенията, и на потенциален купувач на задлъжнялото дружество чрез фирма, в която е бил съдружник, става ясно от жалба до прокуратурата на бивши негови служители. Същият този управител е първи братовчед на заместник-министъра на бившето Министерство на търговията и туризма, а сега на Министерството на икономиката - Христо Михайловски.
Продажбата на държавните активи в наскоро изцяло обновения по програма ФАР архитектурен резерват привлече интереса на три фирми. Кандидати за 80% от капитала на "Старинните къщи" ЕООД са "Тетраком" ООД - Копривщица, "Випал" ООД - София, и "Лейдис" ООД - с. Церово. Данни за класирането все още няма, но според изискванията на Наредбата за конкурсите докладът по продажбата трябва да е готов в двуседмичен срок, т.е. до 24 ноември. Ако офертите на кандидатите са близки, продавачът може да поиска подобрение на параметрите. В противен случай ще последва директен избор на купувач.
Фирмата "Лейдис" е собственик на веригата пицарии в столицата "Мама миа", обясни пред "Капитал" представителят на потенциалния купувач Даниел Георгиев. "Тетраком" е собственост на автомобилния състезател Радослав Козлеков, който е родом от Копривщица.
Макар и непознат за хората от туристическия бранш, най-интересен е кандидатът "Випал". Според справка от Държавен вестник дружеството първоначално е с едноличен собственик Добринка Иванова. Единствената последвала пререгистрация около дружеството е заличаването на съдружника Дончо Палавеев и вписването на Марина Гешева. В Държавен вестник обаче не фигурира промяната на статута на компанията "Випал" от ЕООД в ООД, както и кога Палавеев е станал съдружник във "Випал" ООД.
Палавеев е управител на "Старинните къщи" от края на миналата година. Едва ли е просто съвпадение, че за едногодишния му период на управление наемател на всички хотелски комплекси и ресторанти, собственост на държавното дружество "Старинните къщи", става точно "Випал". "Самият Палавеев се хвали в града, че е първи братовчед на зам.-министъра на икономиката Христо Михайловски, майките им били сестри", съобщават бивши служители на все още държавното дружество. Управителят на "Старинните къщи" Дончо Палавеев не успя да намери време в продължение на една седмица да отговори на въпросите на "Капитал".
Въпреки че процедурата за приватизация е открита още през 1994 г., реално до сделка не се стига въпреки двукратното набиране на оферти през 1997 и 1999 г. Миналата година хотелите на "Старинните къщи" се предлагат като обособени части. Процедурата обаче е прекратена от министерството на туризма с мотива, че е намерен стратегически инвеститор за дружеството като цяло. Веднага след това Дончо Палавеев е назначен за управител на държавното дружество. Той започва ремонти в някои от обектите на дружеството. "От Министерството на търговията и туризма разбрахме, че хотел "Копривщица" и " Шулеви къщи" са дадени под наем на фирма, за която се знае, че е на управителя, макар той да е отстъпил акциите си на някаква госпожа. Казаха ни също, че в договора пишело всички ремонти да са за сметка на наемодателя, сиреч на нашето ЕООД", обясняват в жалба до прокуратурата вече бившите служители на "Старинните къщи" Сийка Джоголанова, Любомир Азманов, Лучка Петрова, Анка Азманова, Никола Стоев, Славчо Паничаров, Лучка Николова и Найден Тороманов.
Сигналът до прокуратурата обаче остава без последствия. Жалбата е изпратена в средата на годината до главния прокурор Филчев. "Алармирахме и Министерството на икономиката за трупането на нови дългове на държавното дружество. След проверката министерството изпрати писмо със задължителни указания да бъдат отстранени констатираните нарушения. Указанията обаче се дават за изпълнение на управителя на дружеството Палавеев", възмущават се уволнените служители на "Старинните къщи".
Какво представляват "Старинните къщи" ЕООД
"Балкан" губи чартърните полети от Западна Европа
Приватизираната авиокомпания поднови лиценза си само за година напред
Станислав Стойков, Боряна Генчева
Немските, скандинавските и белгийските клиенти се отказаха да ползват услугите на българския превозвач "Балкан" за чартърни полети през следващия летен сезон и се пренасочват към други авиокомпании, съобщи източник от компанията. Ако е вярна, тази информация поставя под сериозен въпрос цялата чартърна програма на "Балкан", която досега осигуряваше около 40% от приходите, а от тях около 65% се дължаха на полетите от Германия. Официално от превозвача твърдят, че разговорите с германските туроператори за следващото туристическо лято все още продължават.
Според източници от бранша овакантеният пазар на чартърни полети вероятно ще бъде поделен между чуждестранни авиокомпании - "Кондор" (за "Некерман"), "Аеро Лойд" и две български фирми. ИТС, които досега работеха с "Балкан", вероятно ще се пренасочат към новосформираната чартърна компания "Бългериан еър чартър", която се оглавява от бившия изпълнителен директор на националния превозвач Филип Мустаков. Компанията ще лети със седем наети самолета Ту-154 и амбициозният й план включва 800 чартърни полета с около 100 000 туристи за догодина. Третият немски туроператор - ТУИ, от шест-седем години лети с българската компания "Ер Виа".
Говори се, че в готовност са и други български чартърни превозвачи, но засега "Бългериан еър чартър" единствена има лиценз. Летните чартъри от скандинавския и белгийския пазар изцяло ще бъдат поети от чуждестранни превозвачи.
Немските туроператори отдавна подлагат на съмнение възможността на "Балкан" да обслужва летните им туристи основно заради състоянието на самолетния парк. Твърди се, че поводът за окончателния разрив са по-високите цени, които "Балкан" е поискал за услугите си заради поскъпването на горивата и промяната в курса евро - долар. Поискано е било увеличение в границите 10-30 на сто. От друга страна, приватизираната компания се е опитала да смени досегашната практика, при която германските туроператори плащаха само за запълнените седалки в самолета, докато останалите - за целия самолет.
Засега зимната програма на "Балкан" е обезпечена, заявиха от превозвача. Тя стартира по Коледа и ще приключи в средата на март. Шестте полета всяка събота ще се изпълняват от три самолета Ту-154. Чартърите са на "Балкан холидейз Лондон", на "Балкантурс" (ирландски туристи) и на фирма от Дания.
Приватизираната преди година "Авиокомпания Балкан" ще лети до 15 ноември 2001 г. само до Европа, Северна Африка и Близкия изток. Това са дестинациите, включени в новия лиценз на националния превозвач, издаден от Гражданската въздухоплавателна администрация. Срокът е едногодишен, далеч от предвидения в закона тригодишен максимален срок. От Министерството на транспорта мотивираха своите действия, като се позоваха на програмата, предоставена им от "Балкан". Тя е била базирана на технологичното състояние на фирмата и е включвала план само за година напред. "Няма пречки срокът впоследствие да бъде удължен, стига да се коригира програмата на авиокомпанията, като задължително изискване е предоставяне на информация за самолетния парк и неговите технически възможности. Официалната позиция на дружеството е, че според действащия от близо две години Закон за гражданското въздухоплаване това е един разумен срок и е запазена практиката решения да се издават от година за година.
Очевидната причина за решението е сериозно намалелият самолетен парк - болна тема и за собствениците на фирмата от израелската "Зееви груп", и за работещите в нея, които са в постоянен конфликт от приватизацията насам. "Намаляването на самолетния парк е факт, но то е съобразено с програмата, която е направена, за да печели компанията. Причината за свиването му е чисто икономическа, въпросът е дали една линия е рентабилна или не. Преди години имахме втория по големина самолетен парк в източния блок, разполагахме с 58 самолета, но това не значи, че авиокомпанията е печелела", е официалната позиция на "Авиокомпания Балкан". Разговорите на държавната агенция с ръководството на "Балкан" станаха повод за активизиране на протестните действия на синдикалните организации към авиокомпанията. Те изпратиха писма до всички държавни институции за съкращенията, които според тях са в разрез с местното законодателство и международните конвенции, които България е приела и ратифицирала". Всичко това в края на краищата имаше слаб ефект върху крайното решение на държавната администрация.
Боингът на "Балкан" все още е задържан в Лондон за дългове от 4 млн. долара
Накратко
Консорциум "Загора - Хранмашкомплект", Стара Загора, бе определен за купувач на 63.4% от капитала на "Хранинвест - Хранмашкомплект" АД, Стара Загора, от Министерството на икономиката. В консорциума влизат работническо-мениджърското дружество "Хранмашкомплект - ХМК" АД и холдинг "Загора - Фрукт 97" ООД, Стара Загора. "Загора-Хранмашкомплект" спечели наддаването, като предложи най-висока цена от 3 150 000 долара и се ангажира да поеме задължения на дружеството в размер на 74 488 000 лева. "Хранинвест - Хранмашкомплект" се занимава с проектиране, производство, доставка и сервиз на комплектни технологични линии и обекти за хранително-вкусовата промишленост и разполага с териториално обособени поделения в Централна и Южна България.
До седмица ще бъде сменено ръководството на ВМЗ - Сопот, за да се подобри управлението на дружеството, се разбра на среща на заместник-министъра на икономиката Левон Хампарцумян с представители на синдикатите и инициативния комитет на завода, състояла се на 15 ноември. "Дружеството има подписани договори за няколко месеца напред, но стачните действия могат да попречат на стриктното им изпълнение", заяви Хампарцумян. "Стратегията за приватизация на дружеството е готова и предстои да бъде одобрена от междуведомствения съвет по приватизацията на ВМЗ, съобщи заместник-министърът. От няколко дни работниците във военния завод стачкуват, тъй като не са изплатени навреме работната им заплата за септември и авансът за ноември.
В срок от 20 дни в рафинерията "Плама" да бъде извършена проверка бе възложено от Плевенската районна прокуратура на сектор "Икономическа полиция" при Районната дирекция на вътрешните работи в Плевен. Проверката се извършва по подаден сигнал за извършени престъпления във връзка с предявяването на несъществуващи задължения от страна на синдиците на Минералбанк и приемането им от синдиците на "Плама". Общият размер на нанесените щети възлиза на 20 млн. лв. Междувременно в Районната прокуратура са постъпили и данни за престъпления в рафинерията, предоставени от депутата Димитър Луджев, които също ще бъдат възложени за проверка, уточни районната прокурорка на Плевен Снежана Георгиева.
Софийското дружество "Приват турс 2000" е предпочетеният от Министерството на икономиката купувач на 70% от капитала на туристическото дружество "Банско" ЕООД. Оферираната от "Приват турс 2000" цена е 1.31 млн. лв. До това решение се стигна след три състезателни кръга преговори. От закупилите информационен меморандум шест фирми четири подадоха оферти. Останалите участници в преговорите са "Булвария холдинг" АД, "РМД - Холидейс" АД и "Елеонора транс" ЕООД. Туристическото дружество е изцяло държавна собственост. В активите на предприятието се включват хотелски комплекс "Пирин", разположен в централната част на град Банско, и складова база в местността Точилото.
Две от най-големите пивоварни - "Бургаско пиво" и "Астика"АД, Хасково, се вляха в пловдивската пивоварна "Каменица". Мажоритарен собственик и на трите предприятия е един от най-големите белгийски производители на бира - Interbrew. Освен тях Interbrew притежава и плевенската пивоварна "Плевенско пиво".
България е транзитна територия, а не крайна цел на контрабандата
България е по-скоро част от трасето за нелегален пренос на цигари, отколкото обект на контрабанден внос за вътрешния пазар, твърди Ангел Дончев, заместник-началник на Главно управление на митниците. Заловените контрабандни трансфери през последните години показали, че страната ни участва като територия, през която минават каналите за транзит на цигари. Доказателство за тази теза е и фактът, че хващаните контрабандни цигари (както при влизане, така и при излизане от страната) са от марки, абсолютно непознати за нашия потребител. Нещо повече - те въобще не се продават тук. Такива са например "Регал" и "Суверен".
Според информация на митниците голяма част от каналите тръгват от Великобритания. И свършват там. В общи линии една и съща схема е валидна за почти всички страни от Западна Европа като Германия и Франция например. За Англия обаче тя върви най-мощно, защото носи най-големи печалби. Пренасяните цигари винаги са "истински". Веднъж произведени легално например в Англия, те се изнасят отново легално и след кръгово движение през няколко държави се внасят контрабандно.
Разбира се, България не е единствената страна по черния път на тютюна. Факт е обаче, че доста от каналите минават през страната ни. Фирмите, залавяни в пренос за или от България, обикновено са използвани злонамерено. Според Ангел Дончев в повечето случаи превозвачите въобще не знаят за укритите цигари на различни места в обявените за превоз стоки.
Обикновено местата, на които легално транзитираните цигари изведнъж "изчезват", са Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово. Молдова, Русия, Китай, Турция също са ключовите места, от които се засича и нелегално производство.
Основният път за влизане на контрабандни цигари по принцип са пристанищата, макар че внос "по втория начин" е хващан и чрез самолети.
На практика цялата верига на замесените волно или неволно в един канал за контрабанда на цигари е толкова дълга, че е безсмислено да се проверяват абсолютно всички търговци, обясниха от Главно управление на митниците. Според Ангел Дончев контролът напоследък е насочен към хората и фирмите (търговци и превозвачи), включени в специална база данни, която се допълва непрекъснато.
Санкцията за нелегален внос или износ на цигари е конфискация на стоката плюс глоба от 100 до 200 на сто от митническата й стойност, както и конфискация на превозното средство.
От две-три години нашият пазар представлява сравнително малък интерес за пласиране на контрабандни цигари, твърдят както митничари, така и данъчни. Според тях големият бум при продажбите на нелегално внесена стока у нас беше около 1995 г., когато павилионите бяха залети от вносни цигари малко по-скъпи от българските, произведени най-вече в нашия регион (като "Карелия" и "Купърс"). Въпреки това нелегален внос за местния пазар има, най-вече чрез транзитни камиони и автобуси.
По данни на Главна данъчна дирекция от началото на тази година до края на август са конфискувани цигари за над 10 000 лв. Основното количество от тях е без бандерол. Според Васил Панов, началник отдел "Оперативен контрол" в ГДД, нелегалният внос на цигари намалява, като доказателство за това е увеличението на приходите от акцизи от внос на цигари от 5 326 195 лв. на 18 934 453 лв. съответно за първите пет месеца на 1999 г. и 2000 г. Основно хващаните цигари с фалшив бандерол или без бандерол са от марките "Марлборо", "Парламент", "Давидоф", "Уест", "Ротманс", "Кент". Цигарите във всички случаи са купени без документи. Санкцията за пласиране на цигари без бандерол или с фалшив бандерол е двойният размер на неплатения акциз, но не по-малко от 15 000 лв. До края на август са съставени 93 акта за такова нарушение, но огромната част от тях се обжалват в съда.
Обикновено контрабандните цигари се крият в някакво превозно средство, от което те се изкарват на малки партиди до мястото на продажба. Така залавяните количества винаги са малки. Според данъчните, ако има нелегални фабрики за производство на български цигари, те са в съседни държави като Македония и Турция, макар че случаите на засечено "Виктори" с фалшив бандерол са изключително редки.
Трудната раздяла на държавата с Булгартабак
Провалената сделка развенча мита за скъпоценния държавен тютюнев монопол
След провала на сделката за Булгартабак стана ясно, че се готви нова стратегия за раздържавяване на холдинга. Чиновници от Министерския съвет скромно определиха новата идея за преструктуриране на държавната тютюнева компания като доста авангардна. Основното в нея е, че ще се обособи ядро от "добри" фабрики за цигари, най-вероятно с холдингова структура, и то ще се обяви за продажба на стратегически инвеститори. Всичко останало ще се продава поотделно. Тоест започва буквално "кастрене" на Булгартабак, и то съвсем скоро, още преди да се обяви нова процедура за приватизация на основното тяло. Разпродажбата ще продължи и по време на набиране на офертите от кандидат-купувачите за него.
Засега ръководството на холдинга и отрасловото ведомство предпочитат да не се говори за този проект, най-вероятно поради опасения от неразбиране и политически спекулации. Иначе идеята за разбиване на Булгартабак вече не изглежда толкова еретична. Така се създава конкуренция на вътрешния пазар с една голяма компания лидер и множество малки фирми, които запълват пазарните ниши. В Гърция например има 27 тютюневи компании (от които 17 са по-големи). Очевидният провал на продължилия около две години опит за приватизация очевидно свали управляващите на земята и сложи край на розовите сънища за това колко е ценен и колко много пари ще донесе при продажбата Булгартабак. Заради този мит Агенцията за приватизация не можа да подготви нормална сделка и да поиска цена, която да отговаря на търсенето на пазара. Липсата на интерес показа, че не инвеститорите трябва да се нагаждат към Булгартабак, а холдингът трябва да се адаптира към изискванията на големите компании и на пазара.
Според осведомени източници инвеститорите, които първоначално заявиха интерес към "Булгартабак холдинг", но така и не пожелаха да го купят, са подчертали четири основни проблема на тютюневия холдинг, които ограничават интереса им. Това са тежката структура на холдинга, сравнително малкият пакет акции за продажба, проблемите с изкупуването на тютюна и необходимостта от съкращения.
Оттук идва и разминаването между стратегията за продажба на холдинга и реалните възможности да се осъществи сделка при така зададените условия. Инвеститорът очевидно не може сам да реши тези проблеми, без да влезе в контакт с компания за производство на тютюн и с компания, специализирана в преструктурирането, обясниха от Министерството на икономиката. Затова било взето и решението като кандидат-купувачи за Булгартабак да бъдат поканени и финансови институции, които да извършат преструктурирането на холдинга. Реално обаче интерес е проявила само една финансова институция, като в края на краищата запитването й се е оказало "несериозно". Очевидно трябва да бъде подготвена нова стратегия за продажба на холдинга, смятат във ведомството на Петър Жотев. Така се е родила идеята за разделяне на дейностите и фабриките и продажбата им поединично.
Тази схема беше невъзможна за реализация в рамките на старата процедура, защото би било незаконно и нередно да се продават отделни части от дружество, които са включени в информационния меморандум за продажбата му. С обявяването на новата процедура няма пречка фабриките, определени за продажба отделно, просто да не бъдат включени в меморандума като част от холдинга.
Сред фабриките, които са оценени като нестратегически и първи ще бъдат "окастрени" от Булгартабак, ще е например тази за опаковки и филтри "Юрий Гагарин". Същото се отнася и за всички сушилни за тютюн, за които вече има интерес от кандидат-купувачи - като например сушилните в Стара Загора и Велико Търново. Отделно ще се продават също манипулационните и някои от фабриките за цигари. В новата стратегия със сигурност ще остане и възможността като инвеститори да кандидатстват самостоятелно финансови институции.
При всички положения изработването на новата стратегия, уточняването на дела за продажба, изискванията към кандидатите, изборът на членовете на новата работна група по сделката и обявяването на процедурата ще отнемат време, така че за скорошна сделка едва ли може да се говори. Междувременно, за да не се стигне до проблеми с производството, които могат да имат и политическо отражение, влезе в употреба новата схема за изкупуване на тютюна, с която държавен фонд "Тютюн" дава на производителите като субсидия минималната изкупна цена на тютюна, освен премиите, които им дава открай време.
През последните години цигарите, които винаги са били сред водещите стоки в експортната ни листа, трудно намират външен пазар. Преди година и половина статистиката отчете близо 43% спад в износа на тютюн и цигари. Това се дължи главно на срива на руския пазар, който беше основен за Булгартабак. Високите мита и акциз са само една от причините за блокирания износ към Русия. Към тях се прибавя неплатежоспособността на руските фирми и промените в курса на долара - цигарите се купуват от износителя с долари, а се продават в рубли. Основният фактор обаче е засилената конкуренция от страна на световните гиганти като "Филип Морис".
По статистически данни в Русия се консумират около 220 хил. тона цигари годишно. От тях близо 80 хил. тона се осигуряват от внос. През 1996 г. една от марките на Булгартабак - "Болгария", е на второ място в класацията на най-популярните марки в Москва след L&M на "Филип Морис" с пазарен дял съответно 11.65% и 23.26%. През 1997 г. делът на българската марка намалява на 8.28% и тази тенденция се задълбочава.
Когато миналата година Москва обяви, че ни включва в преференциалната митническа система на Русия, стана ясно, че тя не важи за акцизните стоки и няма да има облекчен достъп на българските цигари. Напротив, с поправка във федералния закон акцизът се увеличи и нашите цигари станаха практически непродаваеми на руския пазар. В страните от евросъюза цигарите на Булгартабак не са продаваеми заради високите мита - около 78%. В Централна Европа ситуацията е същата - споразумението с ЦЕФТА не третира тютюна и цигарите.
През 1997 г. новите шефове на холдинга разработиха търговска стратегия, която имаше за цел коренно да промени имиджа и да разшири картата на продажбите на фирмата. Две са основните направления на новата търговска политика на холдинга. Единствената възможност за връщането на българските цигари на руския пазар, макар и не в предишните размери, са добрият маркетинг и изнасянето на производството на място. Продажбите на Булгартабак на традиционни за него пазари сега се осъществяват основно чрез създадените смесени дружества на съответните територии. Холдингът има предприятия в Русия - в Сочи и Белгород, в Полтава - Украйна, и в Лупени - Румъния, които вече произвеждат цигари за съответните пазари. Вече тръгват първите количества цигари и от най-новата фабрика на Булгартабак в Калининград, Русия. Очаква се до края на тази година продажбите на задграничните дружества на Булгартабак да бъдат двойно по-големи от миналата година.
Второто направление е пробивът на нови пазари. Булгартабак вече продава цигари в Северна и Южна Америка, Африка, Близкия и Средния Изток. Това стана възможно благодарение на разработването на фамилии от нови марки цигари с модерен дизайн и вкусови качества, които отговарят на предпочитанията на съответните пазари със съдържание на катрани в широк диапазон - от 15 до 3 мг. По този показател Булгартабак се изравнява със страните от ЕС, а с последните си версии "ултра лайт" на марките "Виктори" и "Средец" съответно с 3 и 5 мг съдържание на катрани се изравнява с постиженията на мултинационалните гиганти в бранша, обясниха от холдинга.
В същото време Булгартабак значително увеличи дела си на вътрешния пазар. Късмет е за холдинга, че у нас тютюнопушенето не е нарочено за враг №1 на държавата, бизнеса и на човека, както е в развитите страни. Само през последните три години продажбите на вътрешния пазар са нараснали с повече от 30%. Това се дължи главно на засилването на позициите на българските марки в сегмента на луксозните и марковите цигари и изместването на конкурентните вносни продукти. Чувствително нарастват продажбите на цигари в твърда опаковка и с намалено съдържание на катрани и никотин, както е и световната тенденция.
През последните години Булгартабак работи в условия на все по-агресивна конкуренция. Свръхпроизводството на тютюн в страните от третия свят снижи цените на суровината. Като производител и вносител обаче Булгартабак може да се възползва само частично от благоприятната пазарна конюнктура, тъй като трябва да изкупува българските тютюни. А те по чисто популистки съображения се поддържат изкуствено високи, което рефлектира и в цената на цигарите. Негативна се оказва и тенденцията за налагане на световния пазар на цигари от типа "американ бленд", който е с преобладаващо участие на висококачествени едролистни тютюни от типа "вирджиния" и "бърлей" (до 75%), а делът на ориенталския тютюн е значително по-нисък - между 5 и 15%. В България се отглеждат основно тютюни от ориенталски тип и природните условия не са подходящи за производството на сортовете "вирджиния" и "бърлей" в големи количества. Но дори и у нас вече никой не иска да пуши цигари с качеството на предишните "Родопи", "БТ" и "Стюардеса". Харчат се повече цигарите от типа "вирджински бленд" и "американ бленд" със занижено ниво на никотин и катрани в дима.
През последните години световната карта на тютюневия бизнес се промени значително заради силната тенденция за глобализация и консолидация на цигареното производство. На този фон Булгартабак се оказва с двоен проблем. От една страна е силно затруднен, защото за разлика от големите концерни се занимава не само с производство и търговия с цигари, но и с крайно проблемното производство и преработка на тютюни. От друга страна, холдингът, отново в сравнение с големите концерни, няма голям международен потенциал - марките са неизвестни на Запад, с неясен имидж и спадащ пазарен дял дори на традиционните пазари.
Очевидно правителството трябва да избира между два варианта - да се примири, че Булгартабак ще е национален тютюнев холдинг от рода на "Аустрия табак" или италианския тютюнев монопол (с регионално значение) или холдингът да стане експортно ориентиран производител от европейски мащаб. Пътят към второто минава през отделянето на проблемното производство и изкупуването на тютюн, разделянето на манипулационните и цигарените фабрики, приватизация и нова пазарна политика. Шефовете на Булгартабак предложиха подобна схема още през 1997 г., когато се приемаше стратегията за раздържавяване на холдинга. Тогава тя не беше приета добре от бившия търговски министър Валентин Василев и остана без последствия.
На фона на икономическия хаос у нас "Булгартабак холдинг" успява да печели, да внася средства в държавната хазна и да осигурява работа на десетки хиляди хора и в този смисъл може да се нарече успешна фирма. През последните години финансовото състояние на холдинга се подобри значително. Чистата му печалба за първото полугодие на тази година е 28.5 млн. лв. и надхвърля печалбата от 25 млн. лв. за цялата 1999 г. Брутният финансов резултат е 40.3 млн. лв. Голямата част от печалбата се реинвестира в развитието на дружествата в системата на холдинга. Само през тази година Булгартабак е инвестирал над 40 млн. лв. През миналата година холдингът е внесъл в бюджета близо 400 млн. лв. от акциз, данък върху печалбата и местни данъци. От друга страна, Булгартабак има належаща нужда от промени - най-вече структурни и технологични, но също така в отношенията си с държавата, с търговските партньори и в пазарната си политика. Не е тайна, че Булгартабак, както и много други държавни компании като НЕК, БДЖ, Булгаргаз, често се използва от властта (не само сегашното, но и всички предишни правителства) като инструмент за разрешаване или предотвратяване на политически проблеми. Холдингът осигурява препитание на около 12 хил. души и техните семейства. Като се включат и тютюнопроизводителите, основно в региони с етнически малцинства, които са най-силно и трайно засегнати от безработица, които също зависят от възможностите и желанието на Булгартабак да изкупи реколтата им, става ясно, че това е сериозен контингент от потенциални гласоподаватели. Политиците, разбира се, ги ухажват активно, особено в периодите преди избори, какъвто е случаят и сега. На практика никой не гледа на Булгартабак само като на една обикновена бизнесединица. Затова е обяснимо трудното разделяне на държавата с тютюневия холдинг и носталгията по близкото минало, когато Булгартабак държеше тютюневия монопол у нас, 25% от руския пазар и доминираше на пазарите в страните, членки на бившия СИВ. Тогава производството на тютюн надхвърляше десетки пъти вътрешното потребление и имаше "социален мир". А също и добри условия за далавери. Управляващите опитаха да формулират тази носталгия в условия, с които да се ангажират бъдещите купувачи на Булгартабак. И се провалиха. При тези условия никой не пожела да купи тютюневия холдинг, независимо че той и сега работи на печалба.
Оставяме все по-малко въздух за контрабанда и нелегално производство
Христо Михайловски, зам.-министър на икономиката, пред "Капитал"
- Не ощетяваме местните производители, защото у нас се произвежда основно ориенталски тютюн, а ние не внасяме от него. По целия свят цигарите се правят от минимум 13 вида тютюни. За хубавите цигари се купуват едролистни тютюни от райони, в които те се отглеждат традиционно - Зимбабве , Куба, Индия, Аржентина, Малави и др. От тях купуват всички големи тютюневи концерни, за да направят добър бленд. При договарянето на цените за внос само за една година реализирахме икономия от 2.267 млн. долара, а от 1997 г. досега - над 7 млн. долара. През 1997 г. заварихме голям внос на ориенталски тютюни. През 1996 г. той е бил над 8 хил. тона. През последните две години не е внесен грам ориенталски тютюн. През 1997 г. е реализиран последният внос на 360 тона ориенталски тютюн, който е бил договорен през 1996 г. Оттогава до днес Булгартабак не внася ориенталски тютюни.
Без този внос тук щяха да се пушат "Родопи" и други цигари от ориенталски тип и с ниско качество. Не бихме могли да постигнем и голямото намаление на концентрацията на никотин и други вредни вещества, което е факт при почти всичките ни марки цигари. Тютюн се е внасял и преди 1997 г. с тази разлика, че сега е спрян вносът на ориенталски тютюни (които са конкуренти на местното производство) и сме договорили по-ниски цени, от което реализираме големи икономии.
- За доставките на вносни тютюни работим с трите най-големи мултинационални компании - "Юнивърсъл лийф тобако", "Даймън интернешънъл" и "Стандарт комършъл тобако". Те предлагат най-добро качество и най-ниски цени. Освен това беше въведена практика за отложено плащане на доставките - от 60 до 90 дни. Допреди три години се е плащало авансово.
- В началото на тази година чрез централните всекидневници обявихме условията за работа на дистрибуторите с фабриките, производителки на цигари - да имат валидни лицензи за продажба на тютюневи изделия, да имат лицензиран склад за продажби на едро и да нямат задължения към държавния бюджет и дружествата от системата на "Булгартабак холдинг" АД. Днес с цигарените фабрики работят повече от 120 фирми дистрибутори.
- През 1997 г. "Булгартабак холдинг" АД разработи нова стратегия, която имаше за цел коренно да промени имиджа и да разшири картата на продажбите на фирмата (т.е. да се адаптира към настъпилите геополитически промени на пазарите в края на 80-те и началото на 90-те години.) Основен момент на новата търговска политика е осъществяването на пробиви на нови пазари (Северна и Южна Америка, Африка, Близък и Среден изток, Централна Европа и др.) Това стана възможно благодарение на разработването на фамилии от нови марки цигари с модерен дизайн и вкусови качества, които отговарят на предпочитанията на съответните пазари със съдържание на катрани в широк диапазон (от 15 до 3 мг). За периода общо са разработени над 25 марки, групирани в 15 фамилии. Всички заинтересовани партньори могат да се обърнат директно към нас чрез интернет-страницата на Булгартабак . В резултат на активната търговска политика в периода 1997-1999 г. бяха реализирани цигари на нови пазари в Близкия изток, Африка, Латинска Америка и САЩ. Само за три години общият дял на продажбите на т.нар. нови пазари нарасна от 4.7% през 1998 г. до около 32% през тази година.
- Продажбите на "Булгартабак холдинг" АД на традиционните за него пазари се осъществяват основно чрез създадените смесени дружества на съответните територии.
- В резултат от програмата за развитие на асортиментната структура само през последните три години продажбите на вътрешния пазар са се увеличили с 30%. Това се дължи главно на засилването на позициите на българските марки в сегмента "луксозни и маркови цигари" и изместването на конкурентните продукти от пазара. Следвайки световните тенденции в цигарената индустрия, и в България се наблюдава чувствително нарастване на продажбите на цигари в твърда опаковка, както и такива с намалено съдържание на катрани и никотини. По този показател Булгартабак се изравнява със страните от ЕС, а с последните си версии "ултралайт" на марките "Виктори" и "Средец", съответно 3 и 5 мг съдържание на катрани, се изравнява с постиженията на мултинационалните гиганти в бранша.
- Не мисля, че с пазарния си дял Булгартабак оставя много въздух за контрабанда и нелегално производство. Тази година имаме с 1000 тона повече продадени цигари спрямо миналата, като се има предвид, че през 1999 г. имахме увеличение на продажбите до над 23 000 тона. Тенденцията е към търсене на висококачествени леки цигари в твърда опаковка. Движейки се с нея, ние завземаме все по-голяма ниша на пазара. По този начин не само изтласкваме чуждите производители, но и намаляваме възможността за контрабанда. Разбира се, заслуга за това имат и митниците, и МВР, които със специални програми разбиха много канали за нелегален внос.
- Акционерните дружества осигуряват изкупуването на тютюна със собствени оборотни средства, банкови кредити и договори с традиционни клиенти. Произведеният тютюн от реколта 2000 обезпечава нуждите на цигарените фабрики и необходимите количества тютюн на листа за износ. Очакваното производство на тютюн в страната от реколта 2000 е около 31 000 тона, от които 20 000 тона ориенталски тютюн, 9000 тона виржиния и 2000 тона бърлей.
- Основният проблем, който имаше Булгартабак, беше ценообразуването при изкупуването на тютюна. Другият проблем, който си е постоянен, е свързан със самите проблеми на пазара на производителите. Този пазар се влияе много от реколтата, от годината. Нашият регион основно продава ориенталски тютюн. България има много висококачествен ориенталски тютюн. Последните две-три години, с изключение на 2000 г., бяха много добри за тютюна. Затова се получи и пренасищане в региона. Булгартабак изкупуваше суровината на високи вътрешни цени и тя ставаше непродаваема на световните пазари. Там именно поради пренасищането цените паднаха, а ние продължихме да купуваме скъпо, в резултат на което се стигна до залежаване на стока. Нашите съседки субсидират тютюнопроизводството си гъвкаво. Стига се до 30-50% субсидия в Гърция. В Турция е същото. И двете страни са основни производители на същия тип тютюн. Затова, за да можем да бъдем гъвкави, миналата година направихме промени в Закона за тютюна. Досега фонд "Тютюн" премираше производителите. С промените една част от цената на продукта се поема от фонд "Тютюн", а друга - от изкупвачите. Това дава възможност на търговците да платят такива цени, че стоката да бъде продаваема.
- Булгартабак е едно от десетте най-големи предприятия в света, които, освен че притежават много сериозен пазар в страната, имат и производство в чужбина. Освен това Булгартабак е марка. В България тя е много силна, а има стойност и в страни като Русия, Украйна, Румъния, някои държави от Централна Европа, вече и в Близкия изток, Южна Америка. Това е едната причина холдингът да бъде атрактивен. Освен това от Булгартабак може да се има доста сериозни изходни позиции за регионално разрастване. Който купи Булгартабак, при силна маркетингова стратегия може да подобри много позициите си на пазари като руския, украинския, чешкия.
- Ръководството работи в екип без абсолютно никакви противоречия. На това се дължат и добрите финансови резултати на фирмата.
Световната цигарена индустрия процъфтява благодарение на пазарите на третия свят
Свръхпроизводство на тютюн и глобализация на търговските марки закрепват позициите на световните лидери в бранша
Ако трябва да се направи класация на най-печелившите сектори от икономиката, цигарената индустрия със сигурност ще заема едно от челните места. Притиснати от съдебни процеси и правителствен контрол в най-развитите страни, гигантите в бранша - "Филип Морис", БАТ и "Ротманс" - не се притесняват от бъдещето и имат основателна причина. Техните марки цигари настъпват на пазарите на по-слабо развитите страни от третия свят и изтикват местните производители благодарение на агресивния си маркетинг и гъвкава политика. Въпреки че годишният спад на потреблението на цигари в развитите страни (САЩ и Западна Европа) понякога се изчислява с двуцифрени стойности, в световен мащаб потреблението остава стабилно и дори регистрира растеж. Така че всички очаквания за смъртта на цигарените гиганти се оказват силно преувеличени.
Сега основните производители на тютюн са страни от третия свят - най-вече Бразилия, Зимбабве, Малави и Турция. САЩ остава значим производител в световен мащаб, тъй като местните фермери произвеждат едни от най-висококачествените тютюни, които влизат в т.нар. американ бленд. Статистиката на американското Министерство на земеделието показва, че в момента тютюн се произвежда в над 100 страни, най-вече в слаборазвитите аграрни икономики на третия свят, а световният пазар става изключително конкурентен след насищането и свръхпроизводството. През 1997 г. бе регистриран поредният рекорд на годишно производство от 7.1 млн. тона тютюн при 5.5. млн. тона само две години преди това.
Съвсем логично конкуренцията на пазара на тютюн прави качеството основен фактор за успех, т.е. за разлика от други отрасли като винарството например големите производители нямат нужда от интеграция на производствената верига в посока на суровините, а имат избор измежду качествени тютюни на конкурентни цени от всички райони на света. Още повече че стабилните финансови приходи на лидерите в цигарената индустрия им позволява те да диктуват изцяло условията на огромния брой и малки по мащаб производители.
Както обичат да казват маркетинговите експерти, за да се напише история на маркетинга, е нужно единствено да се опише историята на две марки - "Марлборо" и "Кока - Кола". Произвежданата в САЩ от 1954 г. световноизвестна марка цигари в момента доминира световния пазар с продажби от 505 млрд. къса цигари годишно, или 10% от световното потребление. Ключовите думи за налагането на марките като "Кемъл", "Уинстън" и "Ротманс" в цял свят са две: хирургически прецизен маркетинг и агресивна реклама - умения, на които тромавите национални монополи от европейски тип започнаха да обръщат внимание едва след чувствителните загуби на пазарни дялове през последните десетилетия (виж таблицата). Най-успешният маркетингов ход на десетилетието за "Филип Морис" например е лансирането на почти неизвестната марка L&M към по-ниските сегменти в страните от Източна Европа. Резултатът: за по-малко от десет години L&M става третата най-продавана марка в света с над 90 млрд. къса годишно, или повече от цялото годишно производство на Булгартабак.
Резултатът от глобализацията има още едно измерение - помнят се не само пазарните дялове, но и потребителското търсене. Световното потребление все повече се доминира от цигарите тип "американ бленд", които бавно и сигурно изместват традиционните тютюневи смески - тип "ориенталски"и "вирджиния", намалява и потреблението на тютюн за други цели - за лули, за дъвчене и емфие.
Глобализацията на световните марки се подпомага и от либерализацията на световната икономика: статистиката показва, че ако през 1990 г. свободните пазари (без рестрикции за местно производство) на тютюневи изделия са били 58% от световното потребление (без Китай), през 1997 те вече са 68%. В Източна Европа такива остават Албания, България и Румъния, а най-големите световни затворени пазари са Китай, Япония, Корея, Египет. Най-голямата "глътка въздух" за цигарената индустрия си остава отварянето на пазарите в Източна Европа след 1990 г., където 300 млн. потребители с готовност се отказват от местните марки цигари с лош имидж и ниско качество като "Каро", "Старт", "Карпати" и внасяните от България "Опал", "Родопи" и "Ту 134" и грабват далеч по-качествените и престижни L&M, West и Bond Street.
Вместо за международните гиганти черните дни като че ли се очертават за националните монополи. Тенденциите за постепенно вдигане на ограниченията за внос и разрешаването на местно производство на цигари разкриват техните основни слабости - неефективна технологична база и несравнимо по-слаби маркетингови умения. За повечето от тях, особено за развиващите се страни, предстои приватизация, при която отново, както в случая на Булгартабак, последната дума ще имат тютюневите гиганти.
Цигарите са грях само на богатите
Окопната война в Близкия изток започна
Израел се подготвя за дълъг конфликт с палестинците
Петър ИВАНОВ
Израелският премиер Ехуд Барак наскоро заяви, че вече не съществува вълшебно лекарство, което да излекува мира в Близкия изток. Това става все по-очевидно, след като с всеки изминал ден насилието между Израел и палестинците се разраства, а шансовете за нови преговори намаляват обратно пропорционално на увеличаването на броя на жертвите. Поредното доказателство за правилността на тази констатация дойде на символична и за двете враждуващи страни дата. В сряда, 15 ноември, когато се навършиха 12 години от обявяването на декларацията за палестинската автономия, осем палестинци бяха застреляни от израелски войници по време на ожесточени сблъсъци в Западния бряг и ивицата Газа. На същия ден в Ерусалим бе погребана Леа Рабин, вдовицата на бившия премиер Ицхак Рабин, който бе архитект на мирния процес и споразумението от Осло от 1993 г. Часове по-късно израелската авиация атакува "превантивно" няколко обекта на палестинските територии. Според неофициални източници обаче ракетните нападения не са били толкова тактически, колкото за отмъщение на избитите в началото на седмицата четирима израелци. "Въвлечени сме в дълга и сложна битка, която ще реши съдбата на държавата и на нас самите", заяви Барак за израелското радио. Наблюдателите отбелязаха това като сигнал за начало на окопна война, в която нито една от страните не е склонна да отстъпи нито сантиметър от позицията си. При темповете на насилие обаче разрастването на конфликта е въпрос на време, тъй като пълният отказ от диалог и нарастването на насилието са взривоопасна комбинация, чиито резултати ще се видят съвсем скоро.
Траурната церемония в памет на Леа Рабин за мнозина имаше особена символика заради усещането, че заедно с нея в Ерусалим ще бъде погребан и мирът в Близкия изток. На церемонията бяха припомнени идеите на съпруга й Ицхак Рабин за така нареченото споразумение "земя срещу сигурност", което трябваше да донесе на израелците спокойствие и сигурност. За палестинците мирният процес трябваше да завърши с автономия и създаването на независима държава.
През последната година имаше реални шансове това да се случи. Премиерът Барак рискува собствената си политическа кариера, като направи редица компромиси, освободи част от окупираните територии, изтегли израелската армия от Южен Ливан, освободи политическите затворници и бе склонен на компромис за уреждането на статута на Ерусалим. Арафат обаче реши да рискува и да се бори за повече отстъпки, които израелците не бяха склонни да направят. Така по вина на Арафат бяха провалени преговорите в Кемп Дейвид и не бяха изпълнени договореностите от Шарм ел Шейх. Пак под негово ръководство и заради незначителен повод (посещението на Ариел Шарон в Източен Ерусалим) избухнаха размириците, които съсипаха всичко, сторено през последната година. Израелският премиер прие дипломатическите си провали като лична обида и заяви: "Арафат вече не е партньорът, с когото може да се преговаря. " В крайна сметка, притиснат до стената от вътрешнополитическите си противници и от палестинската интифада, Барак бе принуден да се върне към старото си амплоа на генерал от израелската армия. След това новите изблици на насилие накараха правителството да се отрече от досегашната си "политика на сдържаност". Това намерение бе посрещнато на нож от правозащитниците в ООН, които обвиниха отново премиера Барак в "прекалена употреба на сила". В същото време групировката "Ал Фатах" призова палестинците към борба за изгонване на еврейските заселници, а Барак свика спешно заседание на кабинета за обсъждане на ответни мерки. "В настоящата ситуация не е възможно дори и да мислим за преговори. Не можем да преговаряме в условие на насилие отвътре и натиск отвън", заяви Нобеловият лауреат за мир Шимон Перес. По адрес на Арафат той посочи: "В края на краищата, човекът, който ни причини това, ще плати тежка цена. " Думите му бяха посрещнати с гняв сред арабския свят и няколко държави (с изключение на Египет и Йордания) веднага заявиха намеренията си да прекъснат връзките си с Израел.
Отбелязвайки датата 15 ноември, информационните агенции припомниха, че и преди са писали подобни некролози за мира в Близкия изток. "Не всичко е загубено", заяви американският пратеник за Близкия изток Денис Рос след срещата си в Газа с палестинския лидер Арафат. Според него все още има надежди за нова израелско-палестинска среща на високо равнище, преди президентът Клинтън да освободи Белия дом през януари. На последвалите разговори с Барак обаче Рос не звучеше така оптимистично, а израелският премиер бе категоричен, че няма да преговаря с никого, докато палестинската интифада не бъде прекратена от самия Арафат.
Това е единственият намек засега, че двете страни са получили подобна оферта. Според източници от Вашингтон моментът за нова израелско-палестинска среща на върха отново е назрял. Президентската администрация се надява, че ще убеди Барак и Арафат да променят политиката си, която тласка региона към катастрофа, и не скрива намерението си да използва докрай последните месеци от управлението на Клинтън. Ако има такава среща обаче, тя ще бъде доста по-различна от преговорите в Кемп Дейвид през юли. Оттогава се промениха много неща и най-вече отношението между израелския премиер и палестинския лидер. На президента Клинтън ще му бъде много трудно да убеди двамата да се срещнат отново след натрупаната лична омраза помежду им. Клинтън обаче има какво да им предложи и това е изходът от патовата ситуация.
Парижкият клуб също пое пътя на реформите
Повече прозрачност и повече частно финансиране са в основата на промяната
Кирил КИРИЛОВ
Парижкият клуб на държавите кредиторки, форумът, където бедни и богати държави в продължение на 40 години и при почти пълна секретност договаряха разсрочването на суверенни дългове на стойност милиарди долари, обяви, че променя правилата на играта и че в бъдеще ще има много повече прозрачност около дейността на клуба. Под натиска едновременно на инвестиционните банкери и световната кампания за опрощаване на дълга на силно задлъжнелите най-бедни държави клубът, който бе създаден през 1956 г., за да се справи с кризата по обслужването на дълга на Аржентина, обяви, че е дошло времето светът да разбере как всъщност работи Парижкият клуб.
Президентът на организацията Жан-Пиер Жуйе избра да направи въпросните изявления - които на практика обещават истинска революция в работата на клуба - по време на среща с инвестиционни банкери. За първи път от 1956 г. клубът открито ще обявява кога и къде се провеждат неговите срещи, коя държава се нуждае от преструктуриране или опрощаване на дълга си и какво е направено по този повод. През следващата година ще започне да функционира и интернет-страница на клуба, където всеки ще може да има достъп до информация относно дълговите споразумения на Парижкия клуб, както и за предвижданите срещи с кредитираните държави.
Досега обичайната практика на частните банкери кредитори бе да се публикуват кратки съобщения за медиите от по няколко параграфа чак след като бъде постигнато окончателно споразумение с държава длъжник. "Страхувам се, че извън един много тесен кръг никой няма идея какво всъщност представлява Парижкият клуб", заяви Жуйе, който пое от ръцете на един друг французин, Жан Ламиер, поста през юли. От основаването му правителствените заемодатели в клуба, които в момента са 19, са успели да постигнат 75 споразумения с държави, които са имали проблеми с обслужването на дълга си. Само миналата година са постигнати споразумения на стойност 23 милиарда долара със страни като Еквадор, Индонезия и Русия.
През всичките години на досегашното си съществуване Парижкият клуб отказваше на него да се гледа като на официална институция, главно заради чувствителността на правителствата, членки на клуба, въпреки че се публикуваше информация за месечните и двумесечни срещи на клуба. "Неформалният клуб", както членовете му го наричаха, държи на щат съвсем малък секретариат от служители на френското финансово министерство и не притежава собствена пресслужба, която да разяснява същността на решенията на клуба.
Една от основните причини за промяната в поведението на Парижкия клуб е фактът, че правителствата, представени в клуба, искат частните банки да поемат по-голяма част от цената, когато дадена държава или група държави изпитват затруднения с обслужването на дълга си, както стана при азиатската криза през 1997 г. След световната финансова криза през 1997 - 1998 г. представителите на групата на седемте най-развити индустриални държави Г-7 постоянно призовават частните заемодатели да бъдат по-предпазливи и внимателни, когато инвестират в развиващите се пазари, с мисълта, че трябва да си дават по-ясна сметка за рисковете при подобни инвестиции.
Изявлението на Жуйе бе направено на среща на Института за международни финанси, основен представител на банковия сектор в битката му с правителствените кредитори за това кой да поеме по-голяма част от световното дългово бреме. "Прозрачността е от критично значение за доброто управление и доброто функциониране на капиталовите пазари. Също така смятаме, че по-голямата прозрачност и диалогът ще намалят разпространеното неразбиране на широката публика относно това какво всъщност правим ние в Парижкия клуб", бяха думите му пред инвестиционните банкери.
Междувременно в последните дни Парижкият клуб подписа споразумение с Кения, според условията на което плащанията на лихви по външния дълг на страната се намаляват на 104 от 392 милиона долара през тази и следващата година. Външният дълг на Кения възлиза на 5.5 милиарда долара към края на 1999 г., от които 2 милиарда долара към Парижкия клуб. В същото време Русия обяви, че може да поиска от Парижкия клуб разсрочване на дълга си през следващите две години, ако преговорите с МВФ за отпускане на нови заеми за Москва протекат добре. През 1998 г. Русия обяви фалит по дълга си от 40 милиарда долара към Парижкия клуб. В следващите няколко дни руската страна ще обяви дали преговорите с МВФ са задоволителни за Москва и след това ще бъде отправено формалното искане към Парижкия клуб.
Най-вероятният компромис ще бъде въвеждането на система, при която частният сектор ще трябва да участва в програми за финансово стабилизиране на големи държави, чийто банкрут би довел до финансови сътресения за световната икономика. Едва ли частните инвеститори ще помагат на държави с по-малка икономика, освен ако страната не обяви пълен фалит. Освен това едва ли ще бъде постигнато съгласие частният сектор да помага на по-големи икономики, чиито финансови проблеми изглеждат временни. Един от най-спорните въпроси относно бъдещето на световната финансова система бе предложената от МВФ идея, ако дадена държава изпадне в затруднено положение, да изплаща дълга си, фондът да дава положително мнение за обявяване на мораториум по дълга. Подобна опция би могла да работи, в случай че дългът на една държава е към сравнително малка група от частни банкови кредитори, но в повечето случаи държателите на държавен дълг са големи групи от инвеститори, за които е трудно да се съберат и да приемат план за преструктуриране на дълга, който да е в интерес и на двете страни. Освен това дори вътре в МВФ има разделение по въпроса дали подобна система ще окуражи инвеститорите да влагат средствата си по-внимателно, или просто ще ги накара да се изтеглят от страната при най-малкия намек за финансови трудности, което пък неминуемо влече след себе си финансова криза.
България и Парижкият клуб
Не питай старило, ами п(л)атило
Пенсионната система в ЕС е бомба с часовников механизъм, която може да бъде обезвредена с помощта на частни фондове
Георги КАТАНОВ
През 1992 г. американецът Гари Бекър получи Нобелова награда по икономика за дългогодишните си усилия да прилага икономически методи в анализа на социални явления, които на пръв поглед нямат нищо общо с икономиката. Сред обектите на изследванията му бяха мотивацията на престъпниците и взимането на решение от семействата за броя на децата, които ще се родят. Според Бекър с увеличаването на дохода съпрузите започват да ценят повече свободното си време и това води до намаляване на раждаемостта.
Докато в някои източноевропейски държави отрицателният прираст на населението е свързан най-вече с емиграцията и нежеланието на родителите да обричат децата си на тежко съществуване, ситуацията в Западна Европа може да послужи като доказателство за отрицателната зависимост между богатството и броя на децата, които се раждат, като най-ниските темпове на прираст на населението се наблюдават предимно в страните, които през последните години постигнаха най-голям икономически напредък - Ирландия, Испания, Португалия.
Остаряването на Европа в резултат на по-ниската раждаемост и увеличаването на продължителността на живота крие опасност от фалит на обществените системи за пенсионно осигуряване. Тъй като страните от ЕС разчитат предимно на традиционната система днешните работещи да плащат пенсиите на сегашните пенсионери, намаляването на населението, което се очаква към средата на ХХI век, означава, че или трябва да бъдат вдигнати данъците, или доходите на пенсионерите ще намалеят съществено.
По оценките на ЕС не е изключено, че към 2020 г. числеността на населението ще започне да намалява, като американското статистическо бюро очаква средната възраст на европейците по това време да бъде 45 или повече години срещу 36 през 1995 г. и 37 години в САЩ през 2020 г. Най-тежка ще бъде ситуацията в Италия, където средната възраст ще бъде почти 50 години, а една четвърт от населението ще бъде над 65 години. Към 2050 г. ЕС прогнозира, че при запазване на сегашните тенденции коефициентът на зависимост (съотношението между хората над 65 години и тези в трудоспособна възраст) ще се увеличи от 27% до 53%, което означава, че ако сега четирима работещи осигуряват парите за един пенсионер, след половин век ще бъдат по-малко от двама.
Пенсионният апокалипсис, който се очаква да настъпи в ЕС след 50 години, ако не и по-рано, вече принуждава правителствата да вземат някакви мерки. Въпросът беше обсъждан на срещата на ЕС в Лисабон и ще бъде една от темите на междуправителствената конференция в Ница. В специален доклад, който беше представен на 15-те министри на финансите в началото на месеца, комитетът по икономическа политика разгледа възможните сценарии на развитие и даде своите предложения за предотвратяване на катастрофата.
Единият вариант предвижда съхраняване на тенденциите, което ще увеличи пенсионните разходи с 3-5% от брутния вътрешен продукт. "Лисабонският" вариант - по-висока раждаемост, по-ниска детска смъртност и увеличаване на имиграцията - е по-благоприятен, но също ще доведе до по-големи пенсионни разходи. Стабилността на публичните финанси и нивото на държавния дълг ще бъдат подложени на сериозно изпитание, което ще окаже негативно влияние върху европейската икономика.
Според комитета необходимите мерки трябва да включват ограничаване на пенсиите предимно за сметка на увеличаване на пенсионната възраст; бърза реформа и намаляване на държавния дълг през следващите няколко години, през които може да се очаква бюджетен излишък в повечето страни; засилване на връзката между отчисленията и получаваната пенсия, което ще намали негативния ефект върху пазара на труда; по-широко използване на специални фондове, в които работодателите и служителите ще превеждат пари. В доклада се казва, че намаляването на безработицата в ЕС до 4-5% (в момента тя е 9%) няма да окаже съществено влияние върху платежоспобността на пенсионните системи, но положителен ефект може да се постигне за сметка на привличането на пазара на работна сила на тези 30% от трудоспособното население (предимно жени), които не желаят да търсят работа. Министрите на финансите се съгласиха с предложението след 2004 г. минималната пенсионна възраст в ЕС да бъде 65 години. В момента тя варира между 60 и 67 години, но някои страни предлагат по-ранно пенсиониране, което допълнително натоварва пенсионните системи.
Сред страните, които най-малко трябва да се тревожат за бъдещето си, са Дания, Холандия и Великобритания, в които съществуват добре развити частни пенсионни фондове. Техния пример се кани да последва Германия - родината на държавните пенсии. Реформа на пенсионната система, която правителството предложи през есента, предвижда намаляване на държавните пенсии след 2011 г. и създаване на частни фондове, в които германците ще могат да влагат 0.5% от брутните си заплати.
По мнението на инвестиционната банка Goldman Sachs & Co. към 2010 г. активите на тези фондове ще бъдат 300 млрд. евро, или 9% от БВП. Първоначално кабинетът не смяташе да разреши инвестирането на средствата в акции, но натискът от страна на взаимните фондове и инвестиционните фирми вероятно ще доведе до промяна, още повече че във Великобритания 75% от активите на пенсионните фондове са в акции, които през последните години донесоха значително по-висок доход.
Фриц Болкенстейн, еврокомисарят, който отговаря за единния пазар, предложи през октомври директива, която би трябвало да либерализира нормите за инвестиране в частни пенсионни фондове и ще позволи на транснационалните компании да осигурят еднакви пенсионни планове на служителите си в различни страни. Предишният подобен опит беше преди шест години, когато испанското и френското правителство блокираха приемането му. Ако и този път повторят "подвига" си, децата и внуците им могат и да не им го простят.
Фатално привличане
Кремъл желае да засили контрола си над "Газпром", което може да означава край на ерата "Вяхирев"
Георги КАТАНОВ, Москва
Новите серии на безсмъртния сериал "Богатите също плачат" с "Медиа МОСТ" и "Газпром" в главните роли като нищо може да надмине оригинала по продължителност. На 13 ноември двете страни трябваше да получат одобрението на съда за споразумението, което подписаха два дни по-рано, но заседанието беше отложено за 20 декември по искане на "Газпром медиа", дъщерната фирма, която отговаря за медийните интереси на най-голямата газова компания в света, чийто шеф Алфред Кох обяви, че оттегля подписа си от документа. Както можеше да се очаква, договорът, който трябва да определи как "Медиа МОСТ" погасява дълга си към "Газпром" и чието съдържание бе тайна, не остана в сегашния си вид. Сделката за уреждането на споровете за дълга бе сключена и според Дмитри Осталски, говорител на "Медиа МОСТ" "това е споразумение между двете компании, което няма нужда да бъде одобрявано от съда".
Според руските медии обаче сделката ни най-малко няма да намали натиска върху шефа на "Медиа МОСТ" Владимир Гусински. Доказателството за това дойде светкавично, след като непосредствено след новината за сделката бе съобщено, че срещу Гусински е подновено разследването по стари обвинения в мошеничество. Медийният магнат ведната се оплака, че това е политическо решение, и се обяви за репресиран.
Като всеки кредитор "Газпром" бе в правото си да настоява да му бъдат върнати парите, а Гусински е длъжен да плаща дълговете си. В същото време е трудно да се повярва, че някой би се сетил за тях, ако президентът Владимир Путин не ги беше споменал в началото на управлението си, а Кремъл не беше вдигнал мерника на Гусински, използвайки контрола си над "Газпром". Ако бизнесменът не намери спонсор през следващите месеци за договореното издължаване, той ще трябва да се прости с медийната си собственост, но краят на сагата няма да донесе окончателно спокойствие в "Газпром".
Договорът на Рем Вяхирев като изпълнителен директор на "Газпром" изтича през май следващата година. Засега няма информация, че държавата се кани да го поднови, не е известно и за водене на преговори по този въпрос. Както и първият руски президент Борис Елцин, Вяхирев твърди, че ще се оттегли през 2001 г., но никой не му вярва. Дори намеренията на Рем Иванович да са сериозни, той вероятно се надява подобно на Борис Николаевич да остави определен от него наследник начело на компанията. Спорно е доколко Путин е верен на заветите на Елцин, но както е тръгнало, Вяхирев може да остане дори без възможността да определи бъдещия шеф на "Газпром".
С 38% от акциите държавата е най-големият акционер на фирмата и притежава мнозинство в съвета на директорите. Последните събития показват, че в Кремъл като че ли се подготвят да затегнат хватката над "Газпром" след изтичането на договора на Вяхирев. Възможното двукратно увеличение на износа на газ за Западна Европа означава допълнителни приходи за компанията, които президентството иска да използва по свое усмотрение. Съществуващите вече няколко години слухове, че топмениджърите на "Газпром" прехвърлят активи в офшорни фирми, в които те са акционери, доведе до решение на последното заседание на съвета на директорите да забрани продажбата на всякакви активи без предварителното му съгласие.
Преди последната акция на държавата ръководството на компанията предложи своето виждане за нейното бъдеще, което предвижда намаляване на държавното участие до 25%, или емисията на "златна" акция, с която правителството ще може да налага вето, и продажба на останалите държавни акции на чужденци. Шансът на Вяхирев и неговия екип е да постигнат сделка с Кремъл, която вероятно ще предвижда подчинение на президентството и консолидирането на активите, които през последните години са напуснали компанията.
Според някои вестници "Газпром" вече е започнал да обмисля как да си върне собствеността и част от усилията му са насочени към поглъщането на "Сибур" - компания, създадена през 1995 г., която практически е монополист по обработката на природния газ, който се получава като страничен продукт при добива на нефт и се използва за производството на каучук, пластмаса и като добавка за високооктановите бензини. Годишният оборот на "Сибур" е 1.32 млрд. долара и тя притежава заводи за производството на синтетични влакна, автомобилни гуми, химически продукти и др. Връзката на "Газпром" със "Сибур", изглежда, е шефът на компанията Яков Голдовски, който по времето на приватизацията на "Сибур" през 1998 г. е бил собственик на една от офшорните фирми, учредители на компанията, спечелила търга, и шеф на "Газсибконтракт", дъщерна фирма на "Газпром". "Газпром" желае да купи 38% от уставния капитал на "Сибур", които се равняват на 51% от гласуващите акции, но все още няма официалното съгласие на антимонополното министерство. Министърът Иля Южанов, който е член на борда на "Газпром", заяви, че сделката ще бъде одобрена, ако бъдат изпълнени определени условия, без да уточнява какви.
Далеч по-голям интерес предизвикват отношенията на "Газпром" с "Итера" - частна компания, създадена в началото на 90-те години с офиси в Москва, САЩ и Кипър. През тази година "Итера", оглавявана от бившия колоездач Игор Макаров, смята да продаде 20 млрд. куб. м газ в Русия и 62 млрд. в Общността на независимите държави - 16% от годишните продажби на "Газпром". Не е известно кои са акционерите на "Итера", но Макаров твърди, че сред тях няма мениджъри на "Газпром" или техни роднини, и обещава да обяви имената им през 2003 г., когато компанията смята да емитира акции на някоя от западните борси.
Тези изказвания обаче не могат да успокоят миноритарните акционери на "Газпром", които се обезпокоени от няколко сделки между двете компании, завършили със загуба за "Газпром" вследствие на прехвърлянето на активите и намаляването на дела на "Газпром" в съвместни проекти. Това позволи на "Итера" да увеличи собствения си добив практически от нула в средата на 90-те до 20 млрд. куб. м през тази година и 80 млрд. през 2010 г. при доказани резерви 700 млрд. куб. м - половината от резервите на ExxonMobil.
Според Макаров, цитиран в "Уолстрийт джърнъл", "Газпром" не е оказвал никакви услуги на "Итера". "Като изключим шоколадовите бонбони на празниците, никой не ми е давал нищо", заявява Макаров. За разлика от предишни години, когато подобни изказвания не предизвикваха никаква реакция в Кремъл, този път може би ще стане ясно дали бонбоните не са били с газов пълнеж - предварителната програма на заседанието на съвета на директорите на "Газпром" през ноември предвижда разглеждане на отношенията с "Итера".
Президентските избори се превръщат в съдебна баталия
Процедурни неразбории и лавина от съдебни дела вероятно ще отложат избора на американския президент
Петър ИВАНОВ
Колко жители на Флорида са необходими за завинтването на една електрическа крушка? Отговорът е: 6 019 001 - 6 000 000 не са на едно мнение как се прави това, а 19 000 не могат да прочетат инструкцията. Това гласи един от последните вицове, посветен на неразбориите около преброяването на бюлетините в щата Флорида, с чиито електорални гласове се очаква да бъде избран новият американски президент.
Все повече са медиите, които споделят мнението, че драмата във Флорида вече се е превърнала във фарс. И нищо чудно, след като последните десетина дни след изборите преминаха в процедурни спорове за броенето на гласовете, в партийни караници и юридически еквилибристики. Джордж Буш-младши продължава да води с около 300 гласа във Флорида, но тези резултати далеч не са окончателни, докато не пристигнат и не бъдат обработени бюлетините от гласуването в чужбина. Крайният срок за получаване на тези бюлетини бе полунощ в петък, а преброяването им ще отнеме още един ден (ако на някого пак не му хрумне да обжалва някоя процедура). Което означава, че до редакционното приключване на броя вероятно няма да има официален резултат.
Щатският секретар на Флорида Катрин Харис декларира, че ще изчака преброяването на задграничните бюлетини и след това ще потвърди крайните цифри. След обявяването на дългоочаквания резултат новият президент обаче може и да не бъде определен. Проблемът е в това, че окончателната дума за избора най-вероятно ще има Върховният съд на САЩ. Коментирайки тази възможност, световните медии лансират два сценария. В първия оптимистичен вариант загубилият, независимо кой е той, ще бъде подложен на силен натиск и ще признае победата на съперника си, за да успокои общественото мнение, което настоява за прекратяване на кризата. Ако обаче гласуването във Флорида бъде оспорено пред съда, а този вариант става все по-вероятен, това най-вероятно ще предизвика вълна от политически скандали, бъркотия от съдебни дела и може би институционална криза.
Хаосът вече е налице, тъй като споровете около ръчното преброяване на бюлетините, което е последната надежда на демократите за обръщане на вота във Флорида, доведоха до лавинообразни съдебни процедури. Най малко 15 дела бяха заведени по различни въпроси около гласуването и обработката на бюлетините. Няколко окръга не се подчиниха на нареждането на Харис да прекратят повторното броене и нарушиха крайния срок за предаване на резултатите, след което тя директно заяви, че няма да признае резултатите от това броене. Последва заплаха от страна на демократите, че този въпрос ще се реши в съда. Катрин Харис направи пореден опит за прекратяване на бъркотията и апелира пред Върховния съд на щата да прекрати ръчното броене и да консолидира делата, свързани с изборите. "Съдът трябва да постанови ясно, че изборите за президент не са въпрос на регионални претенции, а са грижа на цялата нация", писа Харис в искането си. Магистратите обаче отхвърлиха това искане и постановиха, че повторното броене в оспорваните окръзи може да продължи. Републиканците веднага контрираха, че ще обжалват вече не самата процедура, а включването на цифрите след повторното преброяване в окончателния резултат на щата. От щаба на Гор пък предупредиха щатския секретар да не пречи на ръчното броене. "Ако секретарят на щата самоволно откаже да приеме цифрите от второто преброяване, ще се срещнем в съда", закани се един от членовете на юридическия екип на демократите. Междувременно сътрудниците на Буш атакуваха на съдебния фронт, като заплашиха, че след като съдът в Маями е отхвърлил молбата им за спиране на повторното ръчно броене, ще обжалват на по-високо ниво. Друга група републиканци внесе подобен иск в съда в Атланта заради отказа на магистратите в Орландо да спрат преброяването. Според експертите твърде малко са случаите, които не могат да бъдат атакувани в съда. Лавината от дела бе отприщена и по всичко личи, че в крайна сметка караниците във Флорида ще приключат във федералния Върховен съд.
Известно е, че така наречените задгранични гласове обикновено са били за републиканците, защото в чужбина гласуват повече военнослужещи, които традиционно ги подкрепят. На тези избори обаче задграничните гласове също могат да поднесат изненади. Спори се дали задграничният вот ще бъде партиен или персонален. Възможно е този път военните да предпочетат Ал Гор, който е ветеран от войната във Виетнам, и да пренебрегнат Буш, който е прекарал военната си служба на спокойно място в тексаската военновъздушна отбрана. Другите въпросителни идват от броя на бюлетините от чужбина. По данни на USA Today до четвъртък във Флорида са получени повече от 4000 бюлетини - цифра, доста по-различна от изборите през 1996 г., когато зад граница са гласували 2300 души. Твърди се, че разликата идва от гласовете на американците, живеещи в Израел, и се предполага, че те най-вероятно са гласували за Джо Либерман, кандидат-вицепрезидента на демократите, който е ортодоксален евреин.
Както е обичайно за такива ситуации, мненията за случващото се в САЩ са доста разнопосочни. Оптимистите обясняват, че това е поредното доказателство за функциониращата американска демокрация и че протакането не бива да се драматизира. Песимистите апелират за промяна на избирателната система и предупреждават за наближаваща политическа и конституционна криза. На срещата на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество Бил Клинтън призова за спокойствие и обясни, че независимо от скандалите във Флорида ще има нов президент. Когато това се случи, случаят "Флорида" ще бъде забравен, защото той бе логична последица от цялата предизборна кампания, по време на която разликата в популярността на двамата кандидати бе в рамките на статистическата грешка. По същата причина почти няма значение кой ще спечели изборите и е твърде вероятно загубилият кандидат-президент да продължи да се съмнява в легитимността на избора. Политолозите обаче предупреждават, че със съдебните процедури трябва да се спре до момента, в който има излъчен победител. В противен случай рисковете от затъване в нова политическа криза са твърде големи.
Настъпление срещу неонацистите
El Pais
Няколко дни след като много германци излязоха на улиците в Берлин и други градове, за да протестират срещу нацизма, в Германия набира скорост процедурата по обявяването извън закона на Национално-демократическата партия (НДП). Бундесратът, горната камара на парламента, подкрепи искането за забрана на НДП, прието от правителството и вътрешните министерства на провинциите. Според тези държавни органи, които проучиха голямо количество информация по всички въпроси, засягащи партията, през последното десетилетие НДП се е превърнала в организация за подготовка на престъпници и неонацисти. Последната дума по въпроса ще има Конституционният съд в Карлсруе.
Инициативата крие обаче някои рискове. Евентуален отказ на Конституционния съд да обяви НДП извън закона би означавал пропаганден успех за неонацизма. От друга страна, подобно решение би помогнало за създаване на допълнителни препятствия при преследването на войнстващи елементи, събрани под знамената на неонацизма.
Принципно нито една идея не е престъпление. Но НДП еволюира от началната си позиция на убежище за тези, които тъгуваха по нацизма. Днес тази партия е организация, която, прикривайки се зад законовия си статут, се занимава с подбуждането, вдъхновяването, провеждането и оправдаването на жестоки престъпления. Нейната крайна цел несъмнено е разрушаването на демократическата система. В такъв случай, смятат правителството и другите германски институции, НДП вече не защитава и изразява идеи, повече или по-малко спорни, а е структура, която обслужва криминални интереси.
За десетте години след обединението на Германия, особено в източногерманските провинции, жертви на неонацисти и ксенофоби станаха повече от 100 души, огромната част от които бяха чужденци. Всички парламентарни партии стигнаха до извода, че положението е недопустимо и затова трябва да бъде атакувана недосегаемостта на неонацистите, които не само призовават към подобни действия, но и ги защитават и прикриват. Ето защо правителството на Герхард Шрьодер реши да поеме инициативата да укрепи механизмите за защита на държавата и закона. Ако НДП бъде забранена, неонацистите могат да си мислят, каквото си искат, но няма да имат право на законна агитация към насилие.
Разгром за управляващите в Чехия
Нито една от двете основни партии няма да има мнозинство в Сената
Кирил КИРИЛОВ
Управляващата партия в Чехия, социалдемократическата, е изправена пред истинска катастрофа в навечерието на изборите за една трета от членовете на горната камара на парламента, които ще се проведат на 18 ноември. Социалдемократите, чието правителство на малцинството управлява страната от 1998 г., може дори да не успее да задържи 9-те си места в Сената, които спечели на първия кръг на изборите миналата събота. Управляващите имат едва петима кандидати за втория кръг на изборите, на които трябва да бъдат избрани 27 от общо 81 чешки сенатори. Лошото представяне на социалдемократите и очакваната ниска избирателна активност най-вероятно ще сложат край на надеждата на управляващите за ограничаване на президентските правомощия, макар че едва ли ще доведе до падане на правителството на Милош Земан.
Популярността на социалдемократите на Земан си остава висока в социологическите проучвания, но ниската активност на избирателите, неуспехът да бъдат издигнати атрактивни кандидати и проблеми на местно ниво доведоха да катастрофалното представяне на управляващите на изборите за Сенат. Според проучвания на чешките социологически агенции SC&C и STEM опозиционната десница, която вече спечели едно място на първия кръг от изборите, ще добави още 11 сенатори към парламентарната си група на втория кръг. Според изследванията седем мандата ще спечели дясното Гражданско демократично движение, два мандата ще отидат при независими кандидати, а в шест избирателни района резултатите са твърде близки, за да се прогнозира крайният резултат, но и там нито един от кандидатите на социалдемократите няма предимство.
Всъщност двегодишното управление на социалдемократите стана възможно след сделка с Гражданското демократично движение на бившия премиер Вацлав Клаус, който обеща подкрепа за управляващите в долната камара на парламента в замяна на високи парламентарни постове за неговата партия и някои отстъпки от предизборната програма на Земан. Сенатът не се радва на особена популярност в Чехия, има малки властови пълномощия в законодателния процес и не може да сваля правителства. Следващите избори за долна камара на парламента са в средата на 2002 г. и се очаква правителството на Земан да изкара мандата си дотогава. По-рано през седмицата самият Клаус обяви, че искането на вот на недоверие на правителството и свикването на предсрочни парламентарни избори засега не влизат в намеренията на опозицията.
Неубедителното представяне на социалдемократите на изборите за Сенат на практика слага край на надеждата, че ще може да се извърши конституционна реформа, насочена към намаляване на правомощията на президента. Идеята на социалдемократите бе силно да се орежат правомощията на Вацлав Хавел, който е един от най-големите врагове на Вацлав Клаус, при даването на мандат за съставяне на правителство и назначаването на шефа на чешката централна банка. Всъщност и управляващите, и партията на Клаус успяха да прокарат подобен законопроект през долната камара на парламента, но законът заседна в Сената, където общо двете партии нямат необходимите 60 гласа, за да бъде финализиран законопроектът.
Другата предизборна формация - "Четворната коалиция", която поддържа тесни връзки с бившия дисидент Хавел, дори може да спечели мнозинство в горната камара на парламента, ако спечели 18 от общо 19-те избирателни района, където се състезават нейните кандидати. На практика тази възможност не е реалистична, но има и такава вероятност. "Четворната коалиция", която включва Християндемократическата партия, Съюза за свобода и две по-малки парти, спечели във всичките 13 избирателни района, където бе издигнала кандидати на последните избори за Сенат през 1998 г. Единната сметка раздвои банките
Виктория Давидова
Министерството на финансите е готово с новия вариант на договора за обслужване на единната сметка след консултации с банковия сектор, БНБ и Банксервиз. Очаква се през седмицата договорът да бъде изпратен на банките за одобрение. Тогава ще стане ясно и кои от банките ще обслужват бюджетните разпоредители при новата система.
Едно от възраженията на банкерите в стария проектодоговор беше свързано със съдържанието на дневните отчети, които банките трябваше да представят за наредените и извършени плащания на обслужваните от нея разпоредители. Проблем беше реквизитът за даване на "несвойствена за банката" информация по актуалния лимит за плащанията, който включва заложен лимит и неусвоен лимит. В новия договор е предвидено данните по този реквизит да се предоставят на банката по електронен път автоматично от системата СЕБРА (Система за електронни банкови разплащания).
Другото изменение е, че в новия вариант договорът вече ще бъде срочен. Първоначално е предвидено срокът му да бъде до края на 2000 г., като впоследствие той се удължава автоматично за следващата календарна година, освен ако една от страните отправи писмено предизвестие до 30 дни преди края на годината за прекратяването му. Този начин на действие ще важи за всяка следваща календарна година.
Още преди изготвянето на новия договор банкерите имаха различни виждания по най-важния въпрос - за предлаганото заплащане на предоставяните услуги. От проекта на новия договор обаче става ясно, че Министерството на финансите не възнамерява да променя тарифата. В него е записано, че за обслужване на една транзитна сметка ще се плаща три лева месечна такса. За превод от транзитна сметка по сметка в БНБ бюджетът ще дава приложимата цена на Банксервиз плюс 170% надбавка. Същата тарифа ще важи за обслужване на наредено плащане от бюджетен разпоредител. Освен това е предвидено банките да получават по 4 лева месечна такса за обслужването на един бюджетен разпоредител.
Още преди корекциите в договора някои банки като Биохим и ОББ заявиха пред "Капитал", че тарифите са безумно ниски. Други като Росексимбанк и Хебросбанк потвърдиха желанието си да сключат договора при предложените условия. Въпреки това от Хебросбанк например не могат да определят дали са удовлетворени от условията на МФ, тъй като още не знаят какви ще бъдат постъпленията им по договора. Булбанк приемат договора по принцип. Някои банки въобще не възнамеряват да обслужват бюджета. Калина Делиганева, директор "Връзки с обществеността" на Демирбанк, коментира от името на ръководството на банката: "Демирбанк е търговска банка. Наш приоритет е банкирането на дребно и нямаме интерес да се занимаваме с бюджета. " Подобно мнение изразиха и от Първа източна международна банка, и от Международната банка за търговия и развитие.
Като цяло преговорите между финансовото министерство и банковата общност продължиха твърде дълго и вече е доста съмнително, че заложените срокове за цялостното въвеждане на единната сметка ще бъдат спазени. По план трябваше системата да заработи до края на годината, но досега министерството няма нито един сключен договор с търговска банка.
Политиците пак не се разбрахаза бюджета, СДС пак си го гласува
Със 131 гласа "за", 82 "против" и 9 "въздържали се" парламентът прие на първо четене проектозакона за държавния бюджет за следващата година. Против четвъртия годишен бюджет, който СДС предлага, след като спечели изборите през 1997 г., гласуваха БСП, ОНС и евролевицата.
"Правителството не се поддаде на нездравословни за страната предизборни изкушения. Предлагаме само това, което е от национален интерес за страната, а именно това, което е справедлив баланс на интереси, което е по възможностите на българската икономика и което не заплашва нашата стабилност", заяви премиерът Костов.
"Това е бюджет на обречените и на безотговорността. Нямате намерение да изпълнявате този бюджет, поне не целия, още по-малко имате желание да се отчитате за него, за последствията му. Заложили сте резерви, които ви гарантират спокойното провеждане на изборите. Предвидили сте ресурс, който ще бъде хвърлен в предизборни повишения на заплати, пенсии и субсидии", контрира Румен Овчаров от БСП.
Според председателя на икономическата комисия на парламента Никола Николов бюджетът отразява обновената философия на икономическата политика на правителството. Тази философия се базирала на бързото и разумно оттегляне на държавата от икономиката и предоставяне на повече простор за развитие на частния сектор, които да инвестира, да открива работни места и да повишава доходите.
"Правителството продължава да няма ясни структурни приоритети и свързана с тях държавна икономическа политика. Въпреки намаляването на данък печалба с 5 на сто и на осигурителните вноски общо данъчното бреме остава твърде високо. Повтарям, то не е адекватно на нуждите на икономиката и на прогреса на страната. Можеше да се отиде на много по-смел завой, без това да застраши финансовата стабилност на страната и на лева. Запазва се принципът: богат бюджет, бедни общини и беден народ", заяви Александър Томов от евролевицата. Според неговия съпартиец Ивайло Калфин около три млрд. лв. са средствата, които правителството ще харчи следващата година, без за това да има одобрение на парламента. Тази сума се получавала от очакваните по-големи приходи спрямо официално записаните в бюджета, от постъпленията от банкова приватизация и от фискалния резерв.
"Голямо е подозрението сред специалистите, че растежът се дължи не толкова на реално икономическо оживление, колкото на неотчетена инфлация. Тоест, инфлационно се увеличава брутният продукт, но инфлацията се отчита по-ниско и така реалният растеж изкуствено става по-висок", заяви Венцислав Димитров от ОНС. Той призова колегите си да направят смислени предложения за второ четене, "за да се пооправи малко този Закон за държавния бюджет".
10.1% инфлация за десетте месеца
Брак по сметка
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Като поредното събитие от седмицата дойде посещението на Андрю Воркинк, директор за България и Румъния в Световната банка. Той е тук, за да обсъжда новата тригодишна стратегия на банката към България. PR-подходът на правителството и Световната банка при срещите само подсказа, че и двете страни се нуждаят в този момент от взаимната си подкрепа. Правителството се нуждае от одобрение на икономическата си политика, а Световната банка се нуждае от одобрение на работата й в България. Поне тази мисия бе уж успешно изпълнена.
Какво всъщност се случи през изминалата седмица. След като официалните лица от българската администрация и Световната банка си размениха любезности, на публиката бе съобщено, че на България ще се предложи финансиране чрез нов инструмент на банката - PAL, който най-елементарно може да бъде обяснен като пари на куп, които ще се харчат в различни направления според приоритетите, съгласувани от правителството и банката. Сумите ще се определят ежегодно според резултатите.
Не бяха споменати нито конкретни задължения на двете страни, нито пък цифрово изражение на бъдещото тригодишно споразумение. И за да е ясно в крайна сметка за какво става дума, трябва да се разсеят няколко илюзии, които и двете страни ловко се опитаха да изградят.
Всъщност усещането, което предизвиква посещението на Андрю Воркинк е, че правителството се опитва всячески да докаже, че в лицето на Световната банка е намерило заместител на Международния валутен фонд. След "раздялата" с фонда управляващите постоянно търсят доводи, че тази раздяла не представлява финансов проблем за страната.
Има обаче няколко основни причини, поради които Световната банка не може да изпълнява ролята на фонда. Те са обусловени от самата организация и система на работа на банката. И всеки средностатистически администратор, който се занимава с отношенията ни с финансовите институции би трябвало да знае това.
Първата причина, заради която СБ не може да поеме ролята на МВФ в България, е, че когато се сключва споразумение с фонда, самият той поставя изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи определено финансиране. И в крайна сметка се подписва договор, който трябва стриктно да се изпълнява. При Световната банка този процес е обратен. Своеобразната матрица се записва в т.нар стратегии за подпомагане на страната - CAS (Country Assistance Strategies), които се изготвят на базата на диалог с правителството и съответните заинтересовани обществени организации. Освен това по същество CAS е по-скоро план, отколкото договор за разлика от отпусканото от фонда EFF (Extended Fund Facilities).
Освен това при договора с фонда има точен график, чието неспазване определено разстройва хронологията на финансиране. Докато неизпълнението на изисквания, заложени в CAS, има доста мъгляв резултат.
Тази разлика обаче означава, че ще се почувства сериозната липса на дисциплиниращия ефект, който има фондът. А в над десетгодишния преход на българската икономика има хиляди доказателства колко неефективни стават действията на администрацията, когато й липсва сериозен външен контрол.
Друга съществена разлика в ролите на МВФ и СБ е, че дейността на банката в която и да било страна не е източник на сигнали за международните финансови пазари. Те реагират основно на сигналите, които подава фондът.
В това отношение Световната банка има друго предимство. Тя е институция, която е в по-близки взаимоотношения с Европейския съюз, и при добра организация и стиковка това би могло да се използва от управляващите в България. Самият Воркинк заяви, че програмата на Световната банка в България, която предстои да бъде приета, ще ни послужи като доказателство по пътя към приемането ни в Европа.
Приближаването на България към ЕС бе сред основните задачи, записани и в последната стратегия на банката за България. В този смисъл негативният доклад на комисията отпреди десетина дни и изводът, че в страната липсва действаща пазарна икономика, биха могли да се тълкуват донякъде и като оценка за ефективността от съвместната работа на банката с правителството.
Всъщност CAS е основен документ на съвета на директорите на СБ за контрол върху операциите на банката в една страна за 3-годишен период. Администрацията на Световната банка не може да избере дали да прави или не CAS. Стратегията за подпомагане на страната се съгласува с правителството, но не представлява договор, а прогнозен план. Това най-ясно може да се види при сравнение между броя и размера на приетите проекти в началото и в края на един тригодишен период, които почти никога не съвпадат. Доказателство е например стратегията на банката за работата й в България за периода 1998 - 2000 г. В нея се предвиждаха заеми в размер на 700 млн. долара, а са одобрени само 524 млн. долара.
Ясно е също, че CAS не е перфектен заместител на EFF. Една от основните причини за това е несигурността какъв точно ще бъде моментът на предоставяне на тези средства. Например FESAL2 беше предвиден за одобрение през фискалната 1999 на СБ (фискалната година на СБ започва на 1 юли и приключва на 30 юни на следващата година), а бе одобрен през декември 1999, което бе фискална година 2000. Закъсненията могат да се дължат както на забавяне от страна на правителството в изпълнението на условията, така и на забавяне от страна на СБ - най-често поради недостиг на административни ресурси.
Представата, че ако правителството не участва активно в диалога със Световната банка, никой друг не може да го прави, всъщност е сериозна заблуда. Или пък може би е заблуда, която съзнателно се приема от всички заинтересовани страни. След като данъкоплатците са тези, които плащат взетите от Световната банка заеми заедно с лихвите, те би трябвало да потърсят начин този процес да бъде оптимизиран до максимум.
"Ние ще обсъждаме стратегията и ще се вслушваме в мнението на хората в България през следващите шест месеца, за да имаме представа не само какво мисли правителството, но и парламентът, синдикатите, частните организации. Ние искаме да знаем какво мислят те по въпроса накъде трябва да върви България през следващите три години, защото искаме стратегията ни да отговаря на интересите на България", заяви Андрю Воркинк през изминалата седмица.
Ако се възползват от тази покана, представителите на бизнеса биха могли не само да получат още един инструмент за подобряване на икономическата среда в страната, но и да компенсират отчасти липсата на инициатива и стратегия в отношенията със СБ, за която често е обвинявано българското правителство.
Именно при тези обсъждания трябва да се използва моментът, за да се поставят на масата всички злободневни проблеми, което би помогнало за повишаване на ефективността на банката в България. Друг е въпросът дали администрацията или бизнесът ще намерят сили (или пък капацитет) да формулират своите приоритети и да ги поставят пред СБ, а впоследствие и голяма част от програмата на банката тук да бъде съобразена с тях.
"Правителството помоли преговорите да бъдат финализирани след изборите, за да стане ясно дали следващото правителство ще се придържа към програмата за реформи", заяви Андрю Воркинк.
Всъщност CAS се договаря в основни линии със сегашното правителство. И едва ли ще търпи сериозни промени след изборите. Фактът, че стратегията ще бъде подписана от следващия кабинет, в никакъв случай не означава, че ще бъде предложена основно от него. А сегашното правителство едва ли има възможността да се съсредоточи върху средносрочните програми за управление на страната. В крайна сметка избраният за преговорите момент всъщност предполага, че правителството ще е склонно на съставянето на каквато и да било стратегия, стига тя да носи след себе си положителен сигнал от страна на Световната банка.
Единствената новост, която Андрю Воркинк предложи на вниманието на обществеността, бе, че е бил обсъден Рrogramatic Adjustment Loan (PAL) - нов за България инструмент на Световната банка. Той предвижда, че всяка година правителството предварително ще договаря с банката какво финансиране ще иска да ползва през следващата година. "Всяка година ще се споразумяваме с правителството за сумата, която да бъде изтеглена за следващата година, и за естеството на реформите, които ще се провеждат през следващата година", обясни Воркинк. Като приоритети за финансиране по тази програма бяха обявени подобряване на бизнесклимата чрез развитие на административната реформа, намаляване на лицензионните и разрешителни режими, борбата с корупцията и борбата с бедността. Според финансисти това може да се разглежда като крачка напред, доколкото голяма част от темите са наистина наболели. Друг е въпросът дали предвид широкия спектър от теми ще се намерят балансът и вярната подредба на приоритети.
Дейността на Световната банка в Полша
Светът
Румъния замрази приватизацията до изборите на 26 ноември, след като парламентът прие искането на лявата опозиция, в което тя обвини управляващата центристка коалиция и приватизационната агенция в злоупотреби през раздържавяването в периода 1997-2000 г. Агенция Fitch съобщи, че повишава дългосрочния кредитен рейтинг на Румъния в чужда валута на В от В-. Дългосрочният кредитен рейтинг в местна валута също бе повишен от В- на В. През март Fitch понижи дългосрочните румънски кредитни рейтинги в чужда и местна валута на В- поради кризата в платежния баланс.
Еврото не надхвърли 0.86 долара през изминалата седмица. На пазара влияеше несигурността за изхода на президентските избори в САЩ и неясните интервенционни намерения на Европейската централна банка.
Сътрудничеството в ЦЕФТА има положителен ефект върху икономическото развитие на страните членки и подкрепя контактите с ЕС, се казва в приетото комюнике на годишната среща на организацията във Варшава с участието на седем министър-председатели от Централна Европа. Все още има проблеми в търговията със земеделски продукти, се казва още в комюникето. България бе представена на срещата от премиера Иван Костов.
България
Парламентът прие на първо четене бюджета за 2001 г. След бурни дебати в четвъртък Народното събрание прие на първо четене проекта на Закон за държавния бюджет за 2001 г. Правителството акцентира върху навременно внасяне на закона, запазването на финансовата стабилизация и стимулирането на инвестициите, потреблението и разкриването на нови работни места. Според опозицията, която не подкрепи проекта, кабинетът отново залага финансов комфорт за централния бюджет, но не и за общинските, семейните и фирмените бюджети.
"Газстроймонтаж" спечели предквалификация за изграждане на участъци от магистрални газопроводи в Турция, съобщиха от фирмата. Българското дружество е класирано на 15-о място сред 23 компании. През първата фаза на проекта ще се строят 4 участъка. За всеки от тях ще има отделен търг на стойност около 20 млн. долара. Втората фаза включва изграждане на 6 участъка със средна дължина 200 км на стойност около 70 млн. долара на участък. Неотдавна "Овергаз" съобщи, че ще участва в газификацията на селища в Македония.
Пенсионерите ще получат коледни надбавки в зависимост от пенсията им за декември, реши кабинетът. Колкото по-висока е пенсията, толкова по-ниска ще е надбавката. Еднократната коледна сума ще варира между 65 лв. за хората с пенсии до 46 лв., до 10 лв. за тези с пенсия над 160 лв. Най-масовият случай са гражданите с пенсия между 46 и 84 лв. Те ще вземат за Коледа по 40 лв. Освен това всички, които не са получили увеличение на пенсиите си на 1 юли, ще получат допълнително по 10 лв. Чавдар Кънчев отново е банкер No1
Дори и напуснал Булбанк, Чавдар Кънчев остава безспорен лидер на банковото войнство. На церемония в четвъртък Кънчев получи наградата "Буров" за висш банков мениджмънт. Този път шефът на Булбанк получава златен приз, тъй като веднъж вече е печелил същото отличие през 1995 г. "Тази вечер е един от важните моменти на удовлетворение за мен. Не толкова заради получаването на наградата, колкото заради солидарността на цялата банкова общност", каза развълнуван Кънчев, който преди месец и половина напусна по собствена воля Булбанк. Церемонията по награждаването се състоя в бившата Бурова банка, където сега се помещава фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие на Иван Евлогиев. Фондация "Буров" за първи път връчи тази година и приз за висш индустриален мениджмънт, чийто носител стана Пламен Бобоков. Неговата компания "Приста ойл" е пазарен лидер с 65% дял в производството и дистрибуцията на моторни масла. През тази година 25% от нейните акции бяха закупени от американската компания "Тексако", което е една от най-големите инвестиции в частно предприятие за годината.
40% става митото за торовете при внос в България, реши Министерският съвет. Мярката е временна и ще важи 200 дни. Митото важи за амониевата селитра, която се произвежда в Агрополихим и "Неохим", но не засяга карбамида, производство на "Химко". Митото се налага по искане на торовите заводи, които обявиха, че търпят загубите от по-ниските цени на вносния препарат. Новата ставка ще се прилага спрямо вноса от всички страни, включително от ЦЕФТА. Основният внос на амониев нитрат е именно от северната ни съседка.
"Ексимбанк" на САЩ ще дава кредити на община София за покупка на стоки и технологии от щатски фирми за развитие на различни проекти в столицата. Кметът Стефан Софиянски и членът на директорския борд на банката Дан Ренбърг подписаха през седмицата меморандум за разбирателство в тази насока. Банката ще дава и гаранции пред други американски банки за този вид кредити. От 1 октомври "Ексимбанк" има възможност да отпуска и заеми и да издава гаранции за кредити на български частни компании.
Интервю с Дан Ренбърг.
Промениха условията за GSM-2, като в търга вече ще могат да участват и оператори, които работят по стандарт, различен от GSM, но широко разпространен извън Европа. Нарочно решение за това взе кабинетът в четвъртък. Промяната всъщност дава възможност в наддаването да се включат и оператори от САЩ и Канада, които работят по стандарта TDMA. Промяната е свързана с питане на БТК дали широко разпространените стандарти извън Стария континент могат да бъдат приравнени с GSM.
Вторична търговия с осем емисии ДЦК ще започне от понеделник на "БФБ - София"
