Задава се нов закон за "солунската митница"
Повече държавни пари е единственото нововъведение в проектозакона за партиите
Илин Станев
Всеки опит парламентът да регулира дейността на политическите партии завършва със закон, в който няма нито една санкция за нарушаващите го. Така законодателният продукт прилича повече на декларация, която моли адресатите си да се съобразяват с нея. Поне от време на време. В настоящия си вариант новият проектозакон за политическите партии, който според един от вносителите му - Пламен Марков, трябва да бъде приет до Коледа, засега не се различава от вече утвърдената практика. Единствената новина е, че партиите ще получават повече пари. Дори това да е новина, тя едва ли е най-добрата.
Необходимостта от нов закон за политическите партии се дискутира още от приемането на първия такъв закон през 1990 г., за последно изменен и допълнен през май 1998 г. Основните мотиви са два. Първият е, че количеството на партиите е абсурдно много и това разводнява политическия пейзаж на страната. Вторият и по-важен стимул за законотворческата активност обаче е необходимостта от регулиране на партийното финансиране. Десетгодишната демократична практика показва, че набирането на средства от политическите сили е най-малкото непрозрачно. Въпреки че все още няма измислена универсална форма за справяне с тези проблеми, настоящият подход дори не прави такъв опит.
Въпреки че законопроектът на Пламен Марков от СДС и Драгомир Драганов от евролевицата е още пресен, критиките, които основно бяха отправяни от депутати от БСП, са най-вече технически - за безсмислената пререгистрация на политическите партии след влизането в сила на закона или че условията за участие на партиите в изборите, критериите за субсидирането им от държавата трябва да отидат в избирателния закон и в закона за държавния бюджет, съответно. По-сериозните анализи тепърва предстоят, а и законът вече трябва да бъде приет, защото наближават избори.
С това обаче като че ли свършват достойнствата на законопроекта. В него никъде не се уточнява как ще се проверяват списъците с партийните членове, нито тези с гражданите, пожелали да подкрепят определена партия. На практика всяка банка например може да предостави такива списъци. За сравнение в Германия, където съществува подобна система, всеки пожелал да подкрепи някоя партия трябва да го направи пред длъжностно лице в районното полицейско управление. За партиите, получили поне 1% или 4% в коалиция на предходните избори, според проектозакона не се изисква регистрация. От това изискване обаче могат да се възползват партии, които са участвали в коалиции, но не са вкарали нито един депутат в парламента като БЗНС "Никола Петков" на Милан Дренчев или Либералнодемократичен съюз на Желю Желев, партньори в коалицията ОНС.
Законопроектът е изпъстрен с взаимнообезсмислящи се норми, които правят и малкото положително в него да изглежда абсурдно. За партиите, които не са се регистрирали за участие в два последователни парламентарни избора, се въвежда изискване за пререгистрация. С тази норма обаче се въвежда ограничение върху правото на сдружаване, което поставя съмнение за несъответствие с изброените ограничения в конституцията. В закона не се прави дори опит да се дефинира правото на участие на партиите на избори, различни от парламентарните - местни или президентски. Пропускът обаче прави цялата норма безсмислена, след като в избирателния закон отново и отделно ще трябва да се уточнява това право за местните и президентските избори.
В проектозакона най-накрая е залегнало изискването, за което от евролевицата пледираха отдавна - партиите да нямат право да получават средства от държавни или общински предприятия или от фирми, изпълняващи държавни или общински поръчки. Тази напредничава за българските условия норма обаче с нищо не е гарантирана, тъй като никъде в проектозакона не е предвиден механизъм за контрол. Предвижда се всяка година партиите да правят отчети за приходите и разходите си пред Сметната палата, но не е ясно как тя може да проверява верността им, особено ако даренията се извършват от фиктивни лица. Така се повтаря ситуацията от закона за публичния регистър, където Сметната палата не може да провери дали политиците и държавните служители не укриват доходи например чрез свързани лица.
Тази практика вече е утвърдена в България чрез партийните фондации, които преразпределяха средствата, предоставяни от чуждестранни организации, които по сега действащия закон нямат право да правят дарения на политическите партии. Схемата за заобикаляне на забраната за получаване на пари от чуждестранни организации е потвърдена в проектозакона "Марков - Драганов", където вече се казва, че партиите не могат да получават средства само от чужди правителства или чужди държавни предприятия и организации. Но дори Сметната палата да открие някакви нарушения, според проектозакона единственото последствие би било спирането на държавната субсидия. След като обаче контролът по другите източници на приходи е толкова слаб, това едва ли е сериозна заплаха за бъдещите нарушители.
Във финансовата част на законопроекта са залегнали и норми, които явно целят да регулират коалиционната политика на бъдещите парламентарни групи. Субсидията се отпуска пропорционално според представителството на партиите в коалициите, но не се казва към кой момент. Не става много ясно дали ако партия напусне коалицията тя запазва правото си на субсидия. Да не говорим за казуса, в който партии участват в коалиции без намеренията да вкарат депутати в парламента, но с ясното намерение да получават държавна субсидия. Това вероятно ще се определя от правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който успешно може да се използва за овладяване на евентуални парламентарни мравки.
В проектозакона липсват каквито и да е правила за използването на държавната субсидия, както и възможност Сметната палата да провери целесъобразността на извършваните разходи. Единствената уговорка е, че предоставяните от държавата помещения могат да бъдат пренаемани само за дейности, обслужващи дейността на политическите партии, но отново липсват критерии как се определя тази дейност. Липсата на критерии личи и от разрешението партиите да получават приходи от издателска дейност. Въпреки че в проектозакона стопанската дейност е изрично забранена, издателската дейност едва ли е благотворителна, например.
Целият хаос, създаден в законопроекта "Марков - Драганов", може да накара недоброжелателния му читател да заключи, че партиите са конгломерат от интереси, чиято цел е да регистрира списък с определен брой лица, с което да получи право на приходи от движими и недвижими вещи, издателска дейност, интелектуална собственост, дарения, завещания и членски внос. И малко пари на данъкоплатците за разнообразие.
Моето лично Yahoo
Петър Гаврилов
Когато човек напредне в ползването на интернет, когато опознае начина на действие на повечето търсачки и когато разбере през кои портали трябва да търси сайтовете, които му трябват, възниква един нов и много резонен въпрос: "Не може ли вместо аз да ровя в мрежата, информацията сама да излиза на монитора ми? " Може, разбира се... В повечето портални сайтове от типа на Yahoo!, AltaVista или Lycos.com има линк (връзка), който е озаглавен MyYahoo или нещо подобно. Ще се спрем на персонализацията в Yahoo! поради широката известност на търсачката, както и поради факта, че ще получавате почти еднакви новини и услуги, ако се регистрирате в който и да е от порталите. Овен това интерфейсът (начинът, по който изглежда страницата) също е подобен. Първото нещо, пред което се изправяте като нов потребител, е необходимостта от регистрация, чиято цел и смисъл са отделна тема. Тук ще споменем, че не сте задължен да попълвате верни данни. Някъде (например в AltaVista) се иска валиден пощенски код от мястото, което сте посочили като свой адрес. Никой обаче не пречи да посочите Ушуайа, Чили. Ако не знаете кода, България, София, 1000 е вашият спасителен пояс.
След като въведете е-поща (направете си една специално за такива случаи) и другите необходими данни, попадате в страницата, която желаете да направите по свой образ и подобие. Тя е "подредена" стандартно и тук настъпва звездния ви миг - да я направите такава, каквато на вас ви харесва, и да ви предоставя информация по темите, които ви интересуват най-много. Основната рубрика е с водещите новини, които се получават от новинарски сайтове и информационни агенции, така че да можете да ги четете на едно-единствено място. Чрез бутона EDIT (какъвто има над всяка една рубрика в страницата) вие влизате в менюто и подбирате новините по тематична насоченост, по региони или и по двата критерия. Избирате си по колко новини от подрубрика да излизат на заглавната ви страница, подреждате подрубриките според важността им и когато свършите, натискате бутона FINISHED, с който излизате от менюто. Ако това, което сте подбрали, не ви харесва или искате да добавите и друго, връщате се в менюто по гореописания начин и променяте всичко, което желаете.
Друга ключова рубрика е WEATHER (времето), където обаче България присъства само с два свои града - София и Бургас. Все пак, ако се изберат и градове от съседни нам държави, може да се получи добър поглед върху метеорологичната обстановка в района. Това е добър подход, поне докато в Yahoo! не добавят и други градове в България. Такава информация обаче поддържат и повечето български портали. Както можете да се досетите, съществува възможност да изберете и градове от всички точки на света, така че, ако имате приятел в Нова Каледония, вижте каква е климатичната ситуация при него. Рубриката включва прогнози за три дни напред, температура на въздуха, сателитни изображения и други полезни неща, които биха могли да изпратят Минчо Празников в заслужен отдих.
Ако ви интересува движението на акциите и борсовите индекси (не българските, разбира се), рубриката Portfolios дава информация по въпроса. Персонализирайте я, като добавите нови индекси и борсови кодове на интересуващи ви компании. Можете да създадете и нов портфейл, ако желаете. Други интересни рубрики са спортните секции, но в тях присъстват главно дисциплини, които вълнуват основно американския данъкоплатец. Интересна е рубриката SKI REPORT, но тя се отнася за снежната покривка в курорти, които са доста далеч оттук. Особено полезна е рубриката BEST FARES, която ви показва най-изгодните цени за полети по избран от вас маршрут. Както можете да се досетите, София не присъства, но цената на полета от Каракас, Венецуела, до Анкоридж, Аляска, е 789 долара, ако случайно имате път натам.
След като сте приключили (или поне така ви се струва) с персонализацията на първата страница, можете да си направите още подобни на нея, като кликнете върху ADD PAGE. Този път можете да си изберете страница, чието съдържание да е предимно икономическо и финансово, или такава, която да показва какви филми и албуми излизат на пазара, или пък програмите на любимите ви телевизионни канали. Просто можете да съберете в една страница всичко, което е убягнало от вниманието ви досега.
MSLinux.org Майтап бе, Били... Димитър Свиленов
...или виц със собствен домейн
Помните ли пародийната страница Microsoff Linux 98 на www.microsoff.com/ linux/. Ето ви още една - просто MSLinux - www.mslinux.org. Не беше трудно да се открие, че Microsiff е нещо различно от Microsoft. Никой не се съмняваше, че първата е чисто хумористична. Втората обаче успя да заблуди доста хора - собствен домейн, който не разчита само на грешки в спелинга, има абсолютно идентичен дизайн с този на www.microsoft.com и оформена в деловия стил на класическите press-releases, писани в компанията на Бил Гейтс. Мои приятели дори си говореха в "Стария войн": "Според теб това нещо с Microsoft Linux сериозно ли е? ", отговорът: "Ами! Глупости са - нали с колегите, които са част от MSDN (Microsoft Developers Network), щяхме първи да знаем. " И все пак съмнение си оставаше: "Да, ама аз четох в един много уважаван седмичник, че Microsoft ще създават своя дистрибуция... " Програмистът иронично се усмихва: "Под достойнството на Бил Гейтс е да се занимава с Linux."
И все пак наскоро Microsoft си купи парче от Corel, които имат своя собствена дистрибуция - Corel Linux. Това съвпадение ли е? Вероятно... Гръмнаха всевъзможни форуми. Може би най-заинтригувани бяха редовните посетители на slashdot.org. Linux-гурутата там спореха: "Чудя се дали ще е с отворен или затворен код", "само ядрото ще е с отворен, на практика "Линукс" си е само едно ядро. Могат да направят така, че вместо върху DOS Windows да работи върху Linux, и потребителят въобще да не разбере. Същевременно ще се е появила една доста стабилна операционна система".
На 13 септември в hit.bg се появи следният анонс: "Microsoft Linux ще се предлага през ноември следващата година, е написано на mslinux.org (адрес, който в момента е абсолютният хит). MS Linux ще изведе продуктивността на качествено ново ниво, без да жертва гъвкавостта, контрола и бързината на операционната система. Заедно с нововъведения като My Home Directory и My Configuration mslinux ще предлага и някои познати екстри... MSLinux атакува пазара с изумяваща цена от $249.99 (+ пощенски разходи). Новините от страницата накратко обясняват за скорошен GNOME-интерфейс със Start-бутон и други весели неща."
Наистина не е ясно дали момчетата от хита приемат ситуацията насериозно и се шегуват с мастодонта или със самия сайт-пародия. На същата дата британската мрежа-портал за компютърни сайтове maximumpc.co.uk определи за сайт на деня MSLinux.org и добави следния коментар: "Трябваше да се случи - Microsoft накрая реши, че ако не можеш да победиш някого, по-добре е да се присъединиш към него. От следващата година редмънтският гигант ще продава своя версия на Linux. Тези от вас, които искат да се уверят в истинността на тази следваща стъпка на най-големия софтуерен производител, би трябвало да имат предвид, че на сайта се промъква един доста силен език..."
Лоша работа - как може такива уважавани източници (а и много други) да се подведат. Достатъчно е само да се прочетат "цитатите" в долния ляв ъгъл: "Те искат да ме превърнат в повлекана" - Линус Торвалдс, "Иисусе Христе, кои са тези хора" - Бил Гейтс... Останалите от куртоазия няма да споменавам. Кой обаче би допуснал, че на официалната страница на Microsoft думата shit ще е спомената поне четири пъти, както е тук. Кой би си помислил, че GPL означава не друго а Gates Private License, че Microsoft установяват всевъзможен монопол в Куба (включително в производството на тоалетна хартия). Бихте ли повярвали, че хората от редмънтския софтуерен гигант тренират отбор маймуни, които ще се готвят за заселници на Марс, като ги обучават на прости операции - например как да рестартират космическия кораб, когато той го обърне на "сини екрани", и как да установят икономически отношения с марсианците и да монополизират този пазар, защото "бил приоритет за Micro$oft". Искрено се смях. Полето за търсене, линковете "разработчици" и "организация" водят към linux.org, "новини" към segfault.org, "домашни потребители" към slashdot.org, а "правен отдел" към redhat.com... В крайна сметка се намесиха адвокатите на Microsoft. Надигнаха се много протести от обикновени привърженици на свободата в интернет, позоваващи се дори на американската конституция. Според тях нападките и делото срещу собствениците на този сайт са напълно неоправдани, а в случай че са, излиза, че в мрежата от дълго време съществуват много по-престъпни страници. Според тези застъпници никъде из публикуваните онлайн-документи на гиганта не е записано, че подобен вид пародии, от които авторът не печели нищо, се считат за нарушение на авторските права. Феновете на MSLinux.org сами предлагат да хостват на своя сървър огледален сайт на тази страница.
Ако кликнете на линка support, ще попаднете на форум, поддържан от шегаджиите. Там има съобщение от някакъв веселяк: "Успех! Току-що си купих msunix.org и msunix.net. " Ето още един зевзек, който си проси личен, а и съдебен контакт с момчетата от Редмънт.
Oracle обяви съюз със Citigroup
Oracle () обяви сключването на многоаспектен стратегически съюз с финансовата корпорация Citigroup през миналата седмица. Той предвижда интегрирането на финансовите операции на Citigroup в web-пространството на OracleExchange.com, както и повсеместното използване на продуктите на софтуерната компания в бизнеса на Citirgoup. Седмица по-рано Oracle предприе стъпки към значително засилване на присъствието си на италианския пазар. Компанията подписа споразумение с Fiat services Group и Cap Gemini Earnst & Young, насочено към създаването на технологична и консултантска база за подпомагане на възникващия е-бизнес в Италия. Двете споразумения са продължение на започналата през октомври засилена кампания за разширяване на приложението на продуктите на Oracle в области като фирмено счетоводство, контрол на промишленото производство, управление на запасите и развитие на електронни борсови пазари.
След като поевтиняха от $45 до $30 (от март до май тази година), акциите на Oracle успяха да се стабилизират и дори да направят нов връх за годината в самото начало на септември, като достигнаха до $46. Оттам започна силен и продължителен спад, който след серията пробити ключови нива накрая достигна до $23. От ниските нива последва известно възстановяване, но засега то може да се третира единствено като временна корекция на силния спад. Особено силен е натискът, докато цените остават под $30. Евентуално поскъпване над това ниво ще отслаби малко натиска, но следващата сериозна съпротива идва при $37. Това е и ключовото ниво за нагоре. Само при пробив над $37 ще можем да считаме, че акцията е оформила значимо дъно и е подновила дългосрочен възходящ тренд. Докато това стане, погледите ще са насочени надолу в очакване на нови разпродажби, които да тестват октомврийското дъно при $23. При евентуален такъв спад вероятно акцията ще стане атрактивна за купуване (особено при цени под и около $20) предвид това, че спадът ще изглежда прекалено голям, от една страна, а, от друга, още повече ще се подобри отношението P/E (цена/доходност).
Безжичните "играчки" на бъдещето
Нели Белчева
Надпреварата между телекомуникационните компании за безжичното бъдеще вече е в пълен ход. В Съединените щати над 95 млн. души притежават мобилни телефони, което представлява 34 процента от населението. Тези данни са твърде скромни в сравнение със статистиката в Западна Европа, където процентът надминава 50. Финландия пък е в самостоятелна категория - на най-лудата по мобилни телефони нация. Там 71 на сто използват тази придобивка според списание Scientific American. Скандинавските страни имат и най-добре развита инфраструктура за безжичната мрежа. Потребителите си разменят електронни съобщения, плащат си сметките, осведомяват се за движението по пътищата или пък просто си поръчват кафе само с набирането на един телефонен номер. През последната година компаниите в този бизнес провеждат агресивна кампания, за да привлекат нови клиенти към идеята за безжичен интернет. Освен телефоните все по-голяма популярност печелят устройства като Palm VII с вградена антена за достъп до мрежата, както и модели, които дават подобни възможности чрез използване на допълнителен модем с антена.
Най-същественият недостатък на всички тези устройства е ниската скорост - около 10 Кбита/сек, което представлява едва една пета от възможностите на стандартен модем на персонален компютър. Тази скорост е достатъчна за обмен на електронни съобщения, но всички останали примамки на мрежата като зареждане на видео, музика и графики са досадно трудни или невъзможни за ползване.
Сегашните телефони принадлежат към второто поколение цифрови устройства, които замениха аналоговите. Водещите компании в надпреварата за мобилен интернет като Nokia, Ericsson и Motorola работят върху създаването на третото поколение (3G, от 3 Generation) супертелефони, които твърде малко приличат на предишните. Те ще имат по-големи цветни екрани с по-висока разделителна способност за зареждане на видео и графики. Някои от устройствата ще са снабдени с клавиатури и миниатюрни мишки, но повечето от тях ще притежават touch screen като на Palm. Според Scientific American основната причина за тяхната голяма популярност ще е в способността им да зареждат и да възпроизвеждат музика от мрежата в популярния MP3-формат. Производителите са помислили и за почитателите на електронни книги. Устройствата, предназначени за тях, ще са с по-големи екрани. Някои от супертелефоните дори ще бъдат снабдени с минивидеокамери за прожектиране на филми от интернет.
Почти всички прототипи притежават отделно микрофон и слушалки, които имат радиовръзка с устройството. Потребителят може едновременно да разговаря по телефона и да гледа екрана. Някои компании предпочитат стандартната безжична технология Bluetooth, чрез която се осъществява цифрова радиовръзка на кратко разстояние. Устройствата, приели такъв стандарт, ще могат да обменят информация помежду си. Ако телефонът ви и касовият апарат в близкия магазин ползват технологията Bluetooth, вие ще имате възможност да си пазарувате, без дори да са ви необходими пари в брой, кредитна карта или чек.
Разработването на прототип на супертелефон струва около 2.5 млн. долара. А устройствата - последна дума на техниката, ще имат много малък потребителски пазар. Според маркетинговите прогнози най-разпространени ще са т.нар. интелигентни телефони. На вид те няма да се различават съществено от сегашните, освен че ще са с по-големи екрани и ще позволяват по-лесното въвеждане на информация.
В надпреварата се включват и компаниите за джобни компютри. Някои от тях предвиждат да добавят възможности за гласова комуникация към новите си модели, като по този начин ще конкурират интелигентните телефони. Почитателите на видеоигри също няма да изостанат от модните тенденции - през следващите две години се очаква Nintendo и Sony да пуснат на пазара версии на GameBoy и Playstation терминали с достъп до мрежата. Дори производителите на часовници са обхванати от интернет-еуфория. Swatch съвместно с Hewlett-Packаrd работят върху създаването на ръчен часовник с миниатюрен радиоприемник, чрез който потребителят ще може да получава електронни съобщения и да зарежда музика и новини от интернет.
Едва ли ще има единен стандарт за всички безжични устройства. Надпреварата за доминиращо влияние на пазара обаче е в разгара си. Един от претендентите е операционната система на Palm, която се използва и в модела Visor на компанията Handspring. Свое място си е извоювала и EPOC - операционната система за преносими компютри на английската компания Psion, чрез която някои от телефоните на Nokia и Ericsson осъществяват достъпа си до мрежата. Microsoft също упорито си пробива път към безжичния пазар. Освен операционната система Windows CE (използвана в компютрите на Hewlett-Packard, Compaq и Casio) компанията разработва съвместно с Ericsson софтуер за устройства, които ще бъдат специализирани за нуждите на лекари, адвокати и други професии или пригодени за ползване от деца.
Едно от най-големите предизвикателства пред софтуерните компании е създаването на операционна система, която да позволи портативните устройства да се управляват чрез гласови команди. Конкуренти в тази борба са Microsoft, IBM, Philips, белгийската компания Lernout & Hauspie, която неотдавна купи двама от съперниците си - Dragon и Dictaphone. Все още напредъкът в тази посока обаче е твърде бавен. Въпреки че някои софтуерни системи разпознават между 95 и 99 процента от думите, съществуващият софтуер все още не е в състояние да улавя нюансите на човешката реч.
Скоростта на връзката при третото поколение безжични устройства ще достигне 2 Мбита/сек - достатъчно висока, за да позволи на потребителя да зарежда музика и видео от мрежата. Лицензи за използване на радиочестотите, необходими за реализиране на такива 3G-връзки, вече са раздадени в Англия и вече са генерирали почти 35 млрд. долара за правителството от лицензионни такси. Компаниите с лицензи като British Telecom, Vodafone и France Telecom обещават, че 3G-устройствата ще заработят до 2002 г., но е трудно да се предскаже кога ще получат масово разпространение. Вероятно в началото те ще покриват само големите градове, а по-отдалечените места ще бъдат включени на по-късен етап. Според Forrester Research - консултантска фирма в Кембридж, Масачузетс, 3G-мрежите в САЩ няма да бъдат достъпни извън мегаполисите поне до 2010 г. Софтуерът на Microsoft е твърде сложен
Лари Елисън, изпълнителен директор на Oracle, този понеделник пак се прицелва в любимата си жертва, като обяви софтуера на Microsoft за твърде сложен и отново предсказа смъртта на персоналните компютри. Като се изказва в защита на минималната усложненост на нещата в областта на компютрите, Елисън обобщава, че Oracle и Compaq Computer възнамеряват да пуснат на пазара ново, лесно за употреба устройство, което компаниите ще могат да използват в собствената си електронна инфраструктура, за да ускорят представянето на уебсайтовете си. Продуктът е част от фамилия приложения на Oracle, които имат вграден софтуер, процесор и операционна система - комплексен продукт, насочен към превръщането на Windows 2000 в отживелица.
Елисън се позовава на нуждата от прости, лесни за използване продукти както за компютърната инфраструктура, така и за персоналните компютри. Според него големият брой компании, които са се ориентирали към оттегляне на софтуера си от персоналните компютри и го правят достъпен през мрежата, значително спомага за отслабване важността на PC-тата.
"Персоналният компютър става мрежов компютър, превръща се в приложение. Единственото нещо, което остава, са браузър, Microsoft Office и някои игри. Единственото ново и интересно нещо (на персоналния компютър) са игрите..."
Речта на Елисън е в директно противоречие с тази, изнесена в неделя от Бил Гейтс, според когото ролята на персоналните компютри тепърва ще нараства.
Оracle, Sun Microsystems и други компании отдавна предвиждат бъдеще, в което всяко устройство, свързано по някакъв начин с компютрите - от клетъчния телефон до джобните компютърни устройства ще има достъп до софтуер през мрежата, като всички данни ще остават на сървърите. Като се опитва да защити операционната си система, Гейтс лансира по-балансирано виждане, според което голямо количество информация наистина ще бъде на сървърите, но за сортирането и интерпретацията й ще бъдат необходими мощни персонални компютри.
Елисън заяви в понеделник, че през декември Oracle и Compaq ще излязат с ново устройство за наскоро появилия се техен сървър за приложения, софтуер, който движи транзакциите на сайтове за е-търговия. Той каза още, че Sun Microsystems и Hewlett-Packard скоро ще обявят плановете си да правят приложения за апликейшън-сървъра на Oracle. Новите продукти са вторият опит на Oracle да излезе на пазара на компютрите, разработени за изпълняването на специфична задача като съхраняване на информация или изпращане на електронна поща. Те са направени с цел да бъдат по-евтини, по прости за използване и администриране поради комбинирането в едно на машина и програми. Според изпълнителния директор на Oracle техните устройства са по-добра алтернатива за желаещите да развият компютърна инфраструктура от "изкуственото слепяне" на компютър, Windows 2000 и софтуера на Microsoft за е-търговия.
Пробив в системата за имена на домейни
Александър Иванчев
Ако през изминалата седмица сте имали затруднения с достъпа до български и световни уебстраници, твърде вероятно е причината да не е във вас, а при вашия интернет-доставчик. Самият той е възможно да не ви е уведомил лично, дори и да сте го запитали... Проблемът е в локалната система за имената, която ползват доста провайдъри. Въпреки общоприетото гледище, че адресите в интернет се състоят от думи и съкращения, това на практика не е така. DNS (Domain Name Service) е услугата, която позволява на интернет-потребителите да използват ресурси с думи и букви на английски език, вместо цифровия интернет-адрес. Например http://www.capital.bg е името на http://193.194.140.9, като първото е определено по-лесно за запомняне.
BIND (Berkeley Internet Name Domain) e DNS-решение, широко използвано както от UNIX, така и от Windows NT/2000 операционни системи. За съжаление последните версии на BIND8 се отличават по-скоро с големия брой сериозни пропуски в сигурността, отколкото с някакви радикални подобрения в предлаганите възможности. На 8 ноември стана публично достояние поредният способ за ликвидиране на DNS-сървър. Грешката в системата, която прави възможно това, за първи път бе описана от Фабио Пиетросанти в BugTraq мейлинг лист - небезизвестно място, където всеки може да "докладва" фалове в софтуерни системи. Заради нея сървърът може да бъде изваден от строя чрез едноредова команда от всяка машина, която работи под Linux. Щетите, които нанася тази команда, са огромни.
За средностатистическия потребител подобен фал означава невъзможност за достъп до web-страници, ftp, е-mail и др. на атакувания провайдър. Атаката е толкова тривиална, че само няколко дни след оповестяването й огромен брой интернет-сайтове, които разчитат на собствените си DNS-сървъри, остават извън досега на потребителите. Друга голяма част от атакуваните машини с осигурен DNS-хостинг от съответния регистратор на домейн започват да разчитат единствено на него (в случая на .bg домейна, това са основните сървъри на цифрови системи), което значително започва да забавя времето за достъп от страна на регионалните си потребители. Фирма "Лирекс", както и сайтовете на hit.bg и cit.bg, бяха сред първите, които загубиха първичния си сървър за имена. В настоящия момент проблемът би следвало вече да е отстранен.
Описаният проблем е все още доста актуален, и ако имате DNS-сървър, който ползва BIND8, препоръчва се да преминете към версия 8.2.2 p7, която се намира на адрес.
Срещи в мрежата
Катерина Огнянова, Иван Гинев
"Онлайн" значи на едно кликване от реалността, но и друго състояние на духа. Общуването през мрежата е ново ниво на възприемане, друг свят. И хората в него са повече или по-малко различни. Такива, каквито биха искали да бъдат, каквито си мислят, че трябва да станат. , по-измислени, по-откровени, по-добри, по-лоши.
19:58. Подранил по изключение, седя на средното бетонно сандъче под големия син светещ GSM, точно срещу "Попа". По стара традиция координатите на срещата са "20@одеон". За непосветените в култа това значи осем часа вечерта пред кино "Одеон". Преди около 45 минути в IRC сме се разбрали, че аз ще съм облечен с бежов комбат, сив пуловер и сиви обувки, а тя ще носи черна чанта през рамо и ще бъде с яркочервена коса. Може и да закъснее малко. Готов съм да изчакам дори само за да видя косата й. Толкова много сме говорили и за косата, и за хайку, и за пържени зеленчуци... 20:10. Усещам, че ако бях споменал и бежово яке, докато се описвах, сега щеше да ми е с около 10 градуса по-топло. Тя сигурно идва от далечен квартал, транспортът може да й е изиграл лоша шега.
20:12. Първото, което виждам, е червената коса. Червена като светофара отсреща. Четири удара на сърцето по-късно, виждам и очите. В съзнанието ми изниква тъжната физиономия на Ийгъл Ай Чери, настанил се в някакво бутафорно корабче, пеещ нещо за ново влюбване.
Седя пред компютъра и се чудя дали ще успея да стигна до "Одеон" за 45 минути. Миг по-късно се сещам, че губя време и скачам от стола. На другия ден ще установя, че в бързината съм разляла чаша какао върху безценните си документи.
Якето. Ключовете. Почти си забравям чантата, после си спомням - "черна чанта през рамо" - и се връщам да я взема. Бързам надолу по стълбите. Входната врата се захлопва с трясък, но аз вече съм отминала далеч напред и не я чувам.
От много време не съм се виждала офлайн с познат от мрежата. Поредица от няколко такива срещи, преминали в атмосфера на разсеяни погледи и неловко мълчание, задълго ме отказа от идеята. Сега обаче сякаш е друго... и съм сигурна, че имаме общи теми. Той чете Селинджър, слуша Вангелис и гледа японска анимация. Направо да не повярваш.
Автобусът не идва и не идва. Опитвам се нервно да си погледна часовника - без особен успех: забравила съм го. Няколко минути по-късно вече се возя с градския транспорт и съвестно дупча билет. Слизам на "Попа". Докато вървя към "Одеон", ме обхваща леко съмнение. Дали този път ще се получи... Дали... а ето го и него. Сив пуловер, разрошена от вятъра кестенява коса и топла усмивка... Да, ще се получи.
Става твърде лесно, дори има опасност човек да се пристрасти. Веднъж само да свържеш компютъра си в мрежата и се сблъскваш с огромния избор. Дали ще е програма за директни съобщения като ICQ и AOL Instant Messenger, Yahoo! Instant Messenger. Или IRC - най-популярният метод за комуникация в света (система от сървъри, към които потребителите могат да се свързват, за да си обменят информация според тематичните интереси на юзърите). Неограничавани повече от разстоянието или други пречки, които обикновено имат значение, хората могат да си комуникират в реално време.
Интернет е сериозно помощно средство за преодоляване на предразсъдъци. Това е почти единственият разумен начин да срещнеш някого и да говориш с него, без да притежаваш никаква предварителна информация за пол, раса, възраст, занятие на събеседника. Да не пропуснеш например интересен разговор само защото си убеден, че разлика от 25 години във възрастта създава непреодолима бариера. Имаш почти уникална възможност да се абстрахираш от странните татуировки и смайващия брой обици, от русите къдрици или бръснатата глава, от развлечените дрехи, от дълбоките деколтета, от очилата и вратовръзката... и да видиш... човека.
Например:
Познаваш Станислав от години. Движите се в една и съща компания. И въпреки това допреди шест месеца за него ти е било ясно единствено, че учи биология и предпочита пепси пред кока-кола. Понеже Слави не говори. Стои в някой ъгъл, слуша останалите и се усмихва разсеяно. Един ден обаче случайно го намираш в ICQ... и седмица по-късно вече знаеш, че слуша джаз и чете Кастанеда, че майка му е счетоводител, а баща му - адвокат, че е хомосексуалист и пише добри композиции за синтезатор.
Един такъв вид общуване, разбира се, носи своите рискове - и този обяд не е безплатен. Всеки неволно допълва със собствени образи непълната представа, която текстът върху екрана му създава за онзи отсреща. И ако той ни харесва, често си изграждаме един силно положителен образ, който няма как да издържи на сблъсък с реалността. И оставаме леко разочаровани, когато предполагаемата комбинация на Брад Пит с Айнщайн се окаже просто човек. Понякога дори не събираме кураж да се изправим лице в лице с човека, на когото сме разказали неща, за които дори не бихме отворили дума офлайн.
В сферата на контактите, както впрочем в много други, глобалната мрежа означава край на препятствието "разстояние". И единствено в киберпространството приказките за принца, срещнал дамата на сърцето си, могат да се превърнат в реалност.
Имало едно време един... интернет. В него живеела Марта. Денем ходела на лекции в софийския университет и пишела уебстраници, привечер влизала в популярен интернационален чат. Упражнявала си английския, пък и й било интересно. Една вечер в чата без особен гръм и трясък се появил младежът Тони. Двамата с Марта се заговорили първо за... италианската кухня. После за Ренесанса. За култура. (Марта била много културна: знаела кой е написал "Евгений Онегин" и от коя страна се поставя салфетката в ресторант.) За изкуство. За литература. За музика... Били стигнали до отглеждането на декоративни рибки, когато тя забелязала, че вече е сутрин и малко след крайното време за тръгване към университета. Същата вечер двамата пак се срещнали в чата. И на другата. След време си разменили снимки. Започнали да си изпращат истински картички за празниците. Да си говорят по телефона. Да си пишат мейлове от по 14 страници. По три на ден. (от мен да го знаете: личен мейл с текст над 10К наистина Значи Нещо - б.а.). Българо-американската връзка продължила около година, след което един ден Марта получила стотина бели рози и картичка с предложение за женитба. Което приела - смея да отбележа, с огромно удоволствие. Какъв е финалът ли? Къща в Калифорния. Сплотено семейство Марта&Тони. Малък Боби, който дължи съществуването си на глобалната мрежа.
Из киберпространството се носят легенди за невероятни запознанства. Ето една почти истинска история. Дванайсетгодишно момиченце, получило незнайно как достъп до чата, се възползва от възможността и се вживява в ролята на 20-годишна дългокоса студентка по психология в Софийския, която си търси евентуален секспартньор. Подобна характеристика прави чудеса с мъжката психика и воля и съвсем скоро девойката има на разположение две момчета, които са готови да направят всичко за нея. Тя убеждава единия от тях да се представи за момиче и успява да накара другия да се запознае с въпросното момиче, след което организира среща на живо между тях, на която тя би се наслаждавала искрено, защото любимите й сериали са "Лус Мария" и "Андреа Селесте". Историята завършва с разкриването на младата госпожица, няколко шамара и сериозна забрана за влизане в интернет за доста време напред.
Виртуалната реалност ни дава възможност да се заиграем с образа си, с идеята за себе си, която представяме пред света. Да говорим с хора, които никога няма да видим, да казваме неща, които винаги сме искали да кажем, да поддържаме и прекъсваме контакти със смайваща лекота. Много по-сложно е в реалното ежедневие да намериш човек със сходни интереси, трудно и непривично е след намирането му да се доближиш и да го заговориш просто така. Онлайн можеш да бъдеш всеки и никой, да се появяваш и да изчезваш, да обичаш и да мразиш - свободно, без голяма част от ограниченията, налагани иначе от обществото. В тази измислена действителност нищо не е задължително - името, което носиш, датата на раждане, записана в паспорта ти, полът, височината, цветът на очите ти... Избягал от тежестта на своята самоличност си свободен да избираш. Думите, които казваш, могат да бъдат най-искрените признания, на които си способен, или измислица, предназначена да тества реакцията на събеседника. Хората, с които говориш, могат да останат еднократни партньори за разговор, случайни познати или да внесат нещо в ежедневието ти, да се превърнат в приятели за цял живот, такива, които имат истинско значение. Всеки от нас търси нещо. Разбиране, съчувствие, споделени интереси, общи вълнения, приятелство или любов... С малко късмет може да ги срещнем.
Магистърските програми в България - прах в очите на амбициозни студенти?
Прохождащата образователно-квалификационна степен е достъпна за всички, но плюсовете й още не са оценени
Станислав СТОЙКОВ
Практиката у нас в последните години показва, че българското образование твърде често се превръща в обект на експерименти. На 27.XII.1995 г. в бр.112 на Държавен вестник бе обнародван новият Закон за висшето образование (ЗВО), който регламентира степените "бакалавър", "магистър" и "специалист" като трите основни форми на студентското обучение, които са залегнали и в новите правилници на висшите ни училища. След четиригодишно ходене по мъките за получаването на тапия със степен бакалавър на амбициозната студентска маса се предоставя възможността за придобиване на образователно-квалификационната степен магистър. "Обучението в степента магистър осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност", казва третата алинея на чл.42, ЗВО. Петгодишното действие на новия закон обаче все още не е доказало своята ефективност на практика. Дали магистърските степени не е просто една година загуба на време и плащане на безсмислени такси или средство студентите ни наистина да излязат на пазара на труда като специалисти в областта, която са си избрали, на този начален етап е все още въпрос с повишена трудност.
Приемането в магистърска степен се извършва чрез конкурс по документи, а за определени магистърски програми - с конкурсен изпит и по други критерии, определени от съответния ВУЗ и факултет. Обучението се извършва в две форми - редовно и задочно, според желанието на студента и утвърдените места за прием в общия план на Министерския съвет. Основното условие за кандидатстване е желаещите да имат завършено висше образование и да притежават образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър. Според Георги Гешев (началник на "Учебен отдел" при Софийския университет "Св. Климент Охридски") "тенденцията е в идните години системата да се либерализира, като се даде възможност на всички желаещи студенти да запишат магистърска програма; това обаче е свързано и с изискването за допълнително възнаграждение за преподавателите, които са ангажирани с нови програми и допълнително работно време".
Практика във висшите ни училища е с преференции да се ползват студентите, които кандидатстват за магистърска степен във вуза, в който са получили висшето си образование, като това изискване не се характеризира като дискриминационно отношение, а се смята за положителна черта с оглед старанието на всеки университет да защитава правата и интересите на своите студенти. Таксите за обучение са сравнително поносими и разликата с тези за обучаващите се в степен бакалавър не надвишава 20-30 лева. Различно е отношението на отделните учебни заведения по отношение на студентските права и тяхното запазване по време на квалификационния курс. Някои вузове имат практиката да ги запазват (що се отнася до правото на общежитие, стипендия и др.), но този принцип не е утвърден навсякъде, което неминуемо се оценява като минус от кандидатстващите за степента магистър.
Въпросът е какво получава студентът след допълнително положения едногодишен труд?
Слуховете, че все повече работодатели изискват от новоназначените си служители магистърска степен, са едно добро начало за привличане на специалисти в различните браншове и добър стимул за студентите да кандидатстват все повече за тези квалификации. Тази практика обаче все още не се възприема от всички и често се получава така, че едната година допълнителна квалификация не е гарант за по-успешна кариера. В същото време, никой ВУЗ не дава гаранции, че магистратурите получават признание зад граница, което често е причина за преориентиране към международни фондации, които предлагат обучение и квалификация в западни университети.
Висшето образование винаги е представлявало средство (което може да се оприличи и със своеобразен трамплин) за младите хора да намерят професията, която най-много им допада и в същото време отговаря на професионалната им квалификация. Идеята на образователно-квалификационната степен магистър е да даде именно тази ориентация, като в същото време предостави на студента и нови знания. В момента магистърските програми, които се предлагат в някои университети, надхвърлят числото сто, което е едно добро начало за студентите да направят своя избор на бъдеща кариера, като повишат и увереността си, че след петгодишно обучение моментът за истинска професионална реализация вече е настъпил. С въвеждането на тази образователно-квалификационна степен се очаква да намалее и порочната практика да се плащат неколкократно по-високите такси на западните университети, за обучение, което може да бъде получено и в България. Друг е въпросът дали студентите оценяват, това, което висшите ни училища, със скромни бюджетни средства, се опитват да постигнат.
Накратко
Арх. Павел Попов заема мястото на Любен Дилов- син в столичната община
Архитект Павел Попов е новият общински съветник в Столичния общински съвет. Арх. Попов е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор е на книгата "София на карта". Той ще заеме мястото на Любен Дилов-син, избран с листата на движение "Гергьовден", който подаде оставка.
Силва Зурлева официално зае поста председател на съвета на директорите на "Мултимекс-И.Д." АД, след като решението беше обнародвано в Държавен вестник през миналата седмица. В борда на дружеството, което притежава лиценза за ефирно излъчване на програмата на "Нова телевизия" в София, влизат още генералният директор на "Антена тв" Спилиос Харамис, директорът, отговарящ за новите инвестиции на "Антена груп", Константинос Франгоянис, финансовият директор на гръцката телевизия Николаос Ангелополус и Георгиос Давлетис, който ще се грижи за инвестициите на "Антена груп" в България. Изпълнителен директор на "Мултимекс И.Д" е Спилиос Харамис. Промените бяха гласувани на общо събрание на фирмата в края на септември, след като гръцката медийна групировка "Антена груп" купи трите фирми на сърбина Дарко Таминджич - "Нова телевизия - първи частен канал" АД, "Радио Експрес" АД и "Мултимекс И.Г." АД.
Бившият прокурист на Банка ДСК Николай Каварджиклиев вече е шеф на управление в Хебросбанк
На новото си работно място той ще отговаря за банковите услуги за граждани и средни предприятия. Преди да стане прокурист на Банка ДСК, Каварджиклиев беше изпълнителен директор в бившата Държавна спестовна спестовна каса и отговаряше именно за кредитирането. Неговата кариера на банкер започва като шеф на клона на бившата ДСК в Стара Загора. През последните две години той беше член на управителния съвет на касата, но това лято БНБ отказа да му издаде банков сертификат за изпълнителен директор с аргумента, че му липсва необходимият за този пост стаж.
Люк Дени Ив Марси е регистриран като управител на "СИИФ Мекамиди - Литекс"
Люк Дени Ив Марси е новият управител на "СИИФ Мекамиди - Литекс", което досега бе регистрирано като "Мекамиди - София" ООД, дъщерно дружество на френската копания "Мекамиди", специализирана в производството на турбини за малки ВЕЦ. Люк Марси заема мястото на досегашния управител Васил Влахов. Променен е и статутът на дружеството - Люк Дени Ив Марси и "Мекамиди" АД са заличени като съдружници в "Мекамиди - София". Новите собственици са "Сииф Енержис Мекамиди Булгари" АД и "Литекс" АД. Дружестовто бе регистрирано специално за участие в приватизацията на обособени части от НЕК и е избрана за купувач на каскада "Пиринска Бистрица" от надзорния съвет на Агенцията за приватизация. При наддаването френската фирма и българската "Литекс" подадоха еднакви подобрени оферти и бяха избрани за купувачи лсед като работническо - мениджърското дружество "Пирин 2001" беше отстратенено от наддаването.
Юри Аройо напуска ръководството на "Езтур" АД - Правец
Георги Георгиев, представител на "Труд и капитал трейдинг" ЕООД е избран за председател на съвета на директорите на дружеството "Езтур" АД, Правец. Съвета на директорите напуска Юри Аройо, заместник-председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Ген. Радослав Пешлеевски влиза в ръководството на "Тутракански фериботен комплекс"
Генерал Радослав Пешлеевски е новият член на съвета на директорите на "Тутракански фериботен комплекс" АД, Тутракан. Пешлеевски е бившият шеф на Главно управление на строителни войски (ГУСВ). Той заема мястото на Пламен Дайнов, който напуска съвета.
Български изобретатели със златни медали от ИЕНА 2000
Живко Желев получи златен медал на 52-то международно изложение ИЕНА 2000- "Идеи, изобретения, нови продукти" в Нюрнберг, Германия. Желев бе отличен за изобретението си "Двойноцелева LBR машина за запис на многостепенна шифрирана защита". Още един златен медал бе връчен на Герчо Каракашев и колегите му от българо-германския колектив за "Метод за трансфер на информация чрез електронна поща". Виктор Стаев получи сребърен медал за ключодържател в две модификации "OSA 20" и "OSA 50", което представлява газово и сигнално оръжие. Изобретателят Петър Николов също получи сребърен медал за "Метод и устройство за произвеждане на трикотаж". На изложението в Нюрнберг Центърът по интелектуална собственост на Българската стопанска камара представи 10 български изобретения, които се конкурираха с 600 изобретения на автори от около 30 страни.
Йордан Георгиев е новият член на съвета на директорите на русенското предприятие "Хлебна мая" АД.
Той заема мястото на Илия Влаев. Дружеството, чийто собственик е работническо-мениджърското дружество "Хлебна мая Инв", премести седалището си в София.
Мария Черкезова е избрана за изпълнителен директор на "Хотел Смолян" АД.
В съвета на директорите влезе и Елена Комитова. За председател на управителния съвет на дружеството е избрана Иванка Киранова. Управителния съвет напускат Кръстьо Зидаров и Сероп Саркиз Аджемян. За председател на надзорния съвет на дружеството е избрана корпорация "Съединение", представлявана от Сероп Саркиз Аджемян. Другият нов член на надзора е "Обединена финансова компания" АД, Пазарджик.
Безплатен опит за работа в компании осигуряват студентски организации
Виктория ДАВИДОВА
Всеки млад човек, който преглежда обявите за работа, се натъква на изисквания за лидерски и организационни умения, комуникативност, представителност, умения за работа в екип и др. На интервютата в престижни международни компании от кандидата се очаква да отговаря адекватно на въпроси за тях. Като най-добър изход от подобна ситуация агенциите за подбор на персонал препоръчват кандидатът да разкаже действителни примери за това как се е проявил като лидер, как e мотивирал екип за постигането на обща цел. Малко студенти получават реални възможности да придобият такъв практически опит в добри компании по време на следването си. Повечето фирми търсят за постоянна работа студенти в последна година на обучение или току-що дипломирали се. За първокурсниците и второкурсниците възможностите са доста по-ограничени.
Алтернативен вариант предлага работата в студентска или доброволческа организация. В България вече има немалко такива организации, където студентът може да избере да участва в дейност, която смята за най-подходяща за развитието си. Някои от организациите функционират на локално ниво като Бизнесклуба в Американския университет в Благоевград или Бизнесклуба на Стопанския факултет на Софийския университет. Други, като международната организация на студентите, които се интересуват от мениджмънт и икономика - АИЕСЕК, и организацията на студентите прависти - ЕЛСА, имат локални секции в различни университети. Студентите от компютърните специалности могат да се насочат към СОКИ - студентската организация за компютърни изкуства. Съществуват и структури, които са отворени към студентите, въпреки че не са типични студентски организации. Такъв е например Националният алианс за работа с доброволци в Пловдив, който е създаден към "Отворено общество". Там студентите юристи имат възможност да участват в програми, свързани с правата на човека или защита на жертвите на насилие, за педагозите са проектите за работа с деца и т.н.
Включването в дейността на тези организации е доброволно, без заплащане. Активните им членове обаче твърдят, че придобитите там знания получават впоследствие, когато започнат постоянна работа, висока морална и материална оценка.
Според председателя на Бизнесклуба на Стопанския факултет на Софийския университет Свилен Спасов подобна студентска организация дава реална възможност още в първите години на следването си студентът да работи с мениджърите на престижни компании по различни съвместни проекти, и то по време, когато все още не биха го наели там за постоянно. Изпълнението на подобни проекти е свързано с много месеци предварителна подготовка - презентации, семинари, наемане на зали, търсене на финансиране. Това дава възможност студентът, който участва в организацията, на практика да приложи знанията си по маркетинг, мениджмънт и финансов анализ. В процеса на работата студентите откриват коя област ги влече и къде имат потенциал за развитие. По този начин могат да се избегнат някои абсурдни ситуации при кандидатстване за работа, като например човек, завършил икономическа специалност, да твърди, че иска да стане икономист, без да има ни най-малка представа за коя сфера на икономиката говори.
Освен контакти с фирмите студентите, които работят заедно, създават връзки и помежду си. Те се опознават в работната (формална) среда, но установяват и неформални отношения. "Така човек добива впечатление как се работи с определен тип хора, как се мотивира и сплотява екип от личности с най-различни характери. Шанс е да придобиеш опит на такъв ранен етап на професионалното си развитие. Най-ценното е, че човек получава възможност да се прецени като лидер и мениджър още във втори курс. За даден проект например се налага да организираш десет души. След като се сблъскаш с трудностите в комуникацията и различията в мотивацията им, можеш реално да усетиш каква е ролята на мениджъра в една организация", коментира президентът на АИЕСЕК - България, Калин Блажев.
Много от уменията, които студентът получава в една студентска организация, са дребни на глед неща, които в професионална обстановка могат да се окажат сериозен препъникамък. В ежедневната си работа човек се научава как се пишат бизнесписма, какъв е етикетът на поведение при официални срещи, как се представят идеи и проекти и др. Освен това се подобрява работата с компютър и интернет и уменията за представяне пред публика, а при контактите с чужденци не е за пренебрегване възможността да се усъвършенства езиковата подготовка.
За да бъде максимално полезна на студентите, една добра организация трябва да отговаря на няколко условия. Преди всичко тя трябва да бъде отворена структура, с регламентиран постоянен цикъл за прием на нови членове. Тъй като всяка година в университетите влиза нов випуск студенти, най-добрият вариант е нови членове да бъдат привличани ежегодно чрез представяния и семинари в началото на учебната година. Информацията за дейността и проектите, както и възможността за включване в тях обаче трябва да е достъпна през цялата година.
Друго важно изискване към организацията е да има добре изграден цикъл на обучение за членовете си, както и да се създаде приемственост между "поколенията" студенти. Това предполага всички членове да имат равни начални шансове и възможности за израстване в йерархията на самата организация на изборен принцип, като се запазва връзката между отделните мандати.
Не е тайна, че много млади хора отхвърлят всяка форма на студентска организираност като лош спомен за комсомола. Истина е обаче, че немалко от сега съществуващите студентски организации стартираха именно с помощта на връзките на бивши комсомолски активисти и с използване на материалната база на комсомола. Единствен индикатор за откъсването от наследения отрицателен имидж може да е действителната полза за бъдещото професионално развитие на студентите, които участват в дейността на тези организации или в отделни техни проекти. Това е още едно предизвикателство, чието успешно преодоляване ще развие заинтересуваните както в личен, така и в професионален план.
Инвестициите за квалификация - нож с две остриета за работодателя
Мара ГЕОРГИЕВА
"Харчим много пари, за да обучим нашите служители. След като получат необходимата квалификация обаче, някои ни напускат заради по-примамливи оферти. На практика почти няма начин да си върнем вложените пари. Започват съдебни дела, които се точат с години, и дори да ги спечелим, се оказва, че не компенсираме изразходваните средства", споделя мениджър по човешки ресурси на голяма българска банка.
Според действащия Кодекс на труда работодателят може да вложи средства за квалификация срещу сключен двустранен договор, в който да предвиди обезщетение, в случай че служителят напусне фирмата. Няма сила обаче, която да задължи работника да подпише подобен договор. Така че собственикът на фирмата иска, не иска харчи за обучение. "Режимът на прекратяване на договора е изцяло облекчен в полза на работника. Когато той реши да се раздели с фирмата, достатъчно е да пусне едномесечно предизвестие. Ако си тръгне преди изтичане на предизвестието, наказанието е една заплата. Абсурдно е, че футболистът се обвързва с договор и понася сериозни загуби, ако наруши някоя от клаузите му, а висококвалифицираният специалист във всяка друга сфера може без санкции да напусне работодателя, инвестирал в неговото обучение и професионална кариера", коментира Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара. Класически пример за "прелитане" напоследък са компютърните специалисти, които с лекота се местят от фирма във фирма или заминават в странство без оглед на това кой какви средства е вложил за професионалното им израстване, недоволстват потърпевши.
"При подбора на кадри не изискваме някакви специални професионални качества от кандидатите, защото априори се предполага, че хората, които постъпят на работа, ще бъдат обучени. Осигуряваме специфична професионална квалификация за всеки наш служител, за да може да отговори на правилата и стандартите, валидни за веригата КFC в цял свят. Влагаме ноу-хау, усилия, време, средства. Осигуряваме дори униформа на персонала, която по наши изчисления се изплаща след определено време. Ако обучаваният си тръгне преди този срок, униформата също минава към неоправданите разходи", разказва Илиана Димитрова, ръководител проекти във фирма "Самекс" - франчайз на КFC и "Дънкин донатс".
"Наемам хора, осигурявам им работа и ги обучавам специално. Но идва чуждестранна фирма, която им предлага 50-100 лв. повече и ги отмъква от мен без проблем. Наложително е да се регламентира законодателно обвързването между работодател и работник в по-дългосрочен план. И в този случай държавата трябва да застане на страната на работодателя. Необходимо е да има твърди ангажименти от страна на служителя. Обучаваният трябва да плаща, ако напусне фирмата преждевременно", е категоричното мнение на Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил.
Законодателството да постави сериозни ограничения пред специалиста, решил да прекрати трудовия си договор, когато работодателят е вложил средства за повишаване на неговата квалификация, категорични са шефове на фирми. В този случай служителят би трябвало да си тръгне едва след като върне инвестираните в обучението му суми.
Мнозина собственици на фирми недоволстват и от разпоредбите в Кодекса на труда, по силата на които имат ред задължения към служители, продължаващи образованието си.
Работодателите са длъжни да осигуряват значителни (в някои случаи до 30 работни дни годишно) платени и неплатени отпуски за кандидатстване във ВУЗ, за задочно обучение, за дипломиране. "Имам нужда от секретарка всекидневно. Нейната квалификация ме задоволява и не се вълнувам от мераците й да продължи да учи. Когато дойде сесия обаче, аз не само търпя неудобства от отсъствието й, но съм длъжен и да й плащам", категоричен е шеф на производствена фирма. "Назначил съм си шофьор. А това, че той иска да учи икономика, си е негов проблем. Който има нужда от такъв отпуск, да си го финансира", преценява собственик на строително предприятие. В проекта на новия Кодекс на труда се предвижда отпуск за учене да се ползва само при съгласие на собственика на фирмата. "Това е справедливо. Но се търси компромис. Обсъжда се и възможността за неплатен отпуск, когато работодателят не е съгласен с обучението. В този случай обаче размерът на отпуска трябва да бъде значително намален в сравнение със сега разрешения от закона", коментира Дикран Тебеян.
Действащото трудово законодателство поставя сериозни ограничения пред работодателя, решил да се освободи от служители, чиято квалификация не отговаря на новите изисквания. "Въведохме ново поколение технологии. Това изисква доста по-високи умения. Има хора, които просто не са в състояние да се усъвършенстват, дори да го желаят. Но ръцете ми са вързани", признава директор на машиностроителна фирма.
В Кодекса на труда е записано, че работодателят може да прекрати трудовия договор при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Досега няма нито един случай, в който съдът да е признал това като аргумент за освобождаване. Уволнените по тази клауза по правило винаги биват възстановявани на работа, твърдят препатили шефове на фирми.
Лоша рецепта по италиански
Андроника МАРТОНОВА
За Нани Морети се носи следният анекдот: отишъл да снима в провинциално градче и местната преса веднага гръмнала въодушевено: "Морети снима при нас! " Месец по-късно излиза ново заглавие: "Морети все още снима при нас. " А след още няколко седмици вестниците пишат: "Докога Морети ще снима при нас?!"
Досада струи и от биографичната документална новела на италианеца "Април" (1998, представена от "Мей стар"). Ясно е едно - има порив да се заснеме сатиричен филм - "граждански ангажиран" и полемичена но има и сериозно лутане. Морети уж иронично подсмърча на рамото на зрителя - споделя как е изпаднал в енигмата на "творческия хаос"; тръшка се, че в страната цари политическа анархия; паникьосва се около раждането на сина си; възмущава се от медийния монополизъм. И "Април" се обръща на блудкаво тути-фрути, което вероятно е гледаемо само за италианците (или за онези, които познават процесите в страната).
От цялата история биха могли да изскочат пиперливи акценти. Но Морети обърква както пропорциите, така и подправките. Жалко, защото има елементи в "Април", които сами по себе си са интересни и носят свеж сатиричен привкус. Един от тях е сюжетната линия, която разказва за опитите на режисьора да заснеме мюзикъл за комунизма. В него Троцки (Силвио Орландо, "Давид на Донатело" '98 за ролята) е представен като шеф-сладкар в захарна фабрика. Друг хубав момент е изследването на Морети как едни и същи журналисти пишат навсякъде: правят политически коментари в "Кориере дела сера", рецензират книги в изданията на десницата и критикуват филми при левичарите, подписват се както в "За жената", така и в "По релсите"... Но какво от това? Всичко бавно потъва в лепкава, безлична маса.
Покерът на Клинт Истууд
Антония КОВАЧЕВА
Що е истински мъж? Онзи, който вече е разбрал, че не е център на вселената, не се хаби залудо, но няма да пропусне шанса да опита пак. Ако му падне. На качествените екземпляри обикновено им върви. Защото и природата, и случаят изпитват уважение към непреходните неща. С пълното съзнание за непреходните стойности - на живо и на лента - четирима расови актьори играят себе си и своите екранни персонажи в космическия уестърн "Звездни каубои". Води ги неугасващата тръпка на стари филмови покерджии, които си знаят всичките блъфове и не понасят кибици край себе си. Събрала ги е режисурата на единия от тях - Клинт Истууд, който знае как се прави читаво каре. Тестето е познатото, проверено и набелязано от жанрови изгъзици кино, в което има хумор и тъга, малко любов, много приключения и готин финал - залог са филмовите митове от всякакъв калибър. Играчите залагат всъщност и себе си, защото те са част от тези митове: Клинт Истууд - 70-годишен, Джеймс Гарнър - 72, Доналд Съдърланд - 66, и Томи Лий Джоунс, с жълто около устата - 54. Средна възраст 65 години и 6 месеца.
Такава е и средната възраст на екипаж "Дедал", който трябва да вади горещите кестени на НАСА в "Звездни каубои". Съветски сателит от 50-те години, конструиран по открадната от американците технология, се разваля и се налага да бъде обезвреден в наши дни от самите американци. Наясно с бракмата са само пенсионерите от "Дедал", които са царе на добрата стара механика, не боравят с компютри и ги нямат за нищо. За по-малко от месец те влизат във форма, осъществяват младежката си мечта и излизат в открития космос, за да разберат, че работата е много по-дебела, и платят цената за това.
Леката режисьорска ръка на Клинт Истууд е превърнала "Звездни каубои" от геронтофилска комедия с героически изцепки в качествено мъжко начинание, белязано от самочувствието, моженето и самоиронията на главното актьорско каре. В този филм напълно отсъства неизбежният за подобен сюжет американски президент, мелодраматичните диалози, свръхексплоатацията на специалните ефекти. За да има място за всичко останало - непредвидими ситуации, пиперлив майтап, изненадващи обрати, разчистване на сметки, спасено приятелство, безмълвна мъжка раздяла. И един от най-красивите финали в историята на киното въобще.
Еротичната алтернатива
Топ 69 на Българската национална филмотека за най-сексапилни киногерои на всички времена
Антония КОВАЧЕВА
Бройката 69 се оказа тясна за развихрената фантазия и ерудиция на експертите в Българската национална филмотека, които решиха да отговорят с алтернативен вариант на класацията на британското сп. "Емпайър", публикувана в брой 45 на "КапитЕл". Екипът затъна в спорове, които освен задължителния научно-исторически характер придобиха страстен личен оттенък. Консенсусът се оформи на следната база: няма градация на имената, тъй като класическите стойности в киното и еротиката са равностойни. Номерирането е оставено само за прегледност. Наред с култовите фигури присъстват и персонажи, тип "народен", не само защото експертите от мъжки пол държат на първосигналното и на размера, но тъй като някои филмови герои като индианците на Гойко Митич например имаха магическо въздействие отсам желязната завеса, без да са така популярни в останалия свят. Докато надничаше жадно зад горепосочената завеса, населението от комунистическия блок разви изобретателност на воайор. Зареждаше еротичните си въжделения със случайно попаднали парченца от мозайката въпреки терора на цензурата, която го лишаваше от сакрални киномигове на принципа "множете се без вдъхновение".
Филмотечните експерти се съобразиха с печалния факт, че десетилетия наред за една съществена част от най-потентните представители на човешкия род филмовата еротика бе забранена територия и тя оцеля благодарение на своите домашни митове. Десятката с най-сексапилните български филмови персонажи е повече от почетна. Въпреки че историческата съдба ги обрече на регионална популярност, конкурентоспособността на родните екранни секссимволи е извън всяко съмнение. Техните герои направиха България част от световната филмова хубост редом с поляка Ян Енглерт като отец Ередия в нашия "Осъдени души" и сърбина Раде Маркович като Иво от родната класика "Крадецът на праскови".
Алтернативната класация, която умишлено не повтаря нито едно име от Топ 69 на "Емпайър", реабилитира безапелационно европейските актьори и техните екранни превъплъщения. Емблематични фигури от ранга на Ален Делон, Жан Габен, Брижит Бардо и София Лорен са неподвластни на културни, расови и национални бариери. Но над всичко остава непреходната истина, че когато сексапил и талант се срещнат, забравата не съществува.
Изборът
Тайните в главата
Диана ПОПОВА
"Човек използва през живота си само 10% от потенциала на своя мозък" - припомних си тази доста страховита и загадъчна констатация в изложбата на Митко Динев в зала "Райко Алексиев". Обширната поредица от стилизирани метални глави, в чиито мозъци можем да видим буквално какво става, сякаш извежда основни насоки на мисловната дейност за всяка от тях. Именно това отличава личността от стереотипа на човека въобще. Нежен полупадащ ангел е в главата на един, рой лилави сексапилни женски силуети обсебват мислите на друг, трети се изправя срещу жълти акули, четвърти - екологично зелен - е полазен от разноцветни охлюви, а пети философски проектира себе си в дълбочина, смалявайки се към безкрая... Нещата се усложняват от факта, че всяка отделна глава е съставена от множество силуети, прикрепени с винтове един към друг. Което напомня, че простото решение в изкуството често има доста богат смисъл. В случая буквално четем сложния многосъставен силует на всяка личност. А ставащото в главата й може да е мисловната нагласа, включена в 10-те процента; може да са сънищата и другите съществувания от загадъчните 90%; може да са лични проекции, обществени представи и отношения към света. Проста, но завладяваща е и естетиката на черните стоманени профили и яркоцветните изображения в главите им - и като форма, и като материали, повлияни от съвременното артистично мислене.
Изявите на скулптора са космополитни. Завършил Художествената академия в София през 1974, до края на 70-те той участва в симпозиуми и биеналета по скулптура в Белгия и Полша, през 80-те - в Кувейт, Германия, Италия, Испания, Франция, за да се прехвърли през 90-те на американските континенти - Канада, САЩ, Коста Рика, без да изоставя Европа - Швейцария, Холандия, Швеция. Участва във фестивали, прави самостоятелни изложби, монументални реализации, използвайки разнообразни материали, включително бронз, алуминий, сняг и лед. Почти не е за вярване, като прочетеш в каталога "живее и работи в София, България", макар че и тук има изяви, включително монументални.
В изложбата са представени и серия "класически" фигури от бронз на тема "Жената". Навремето Пикасо постанови образа на съвременния художник като разнолик и разностилен, избиращ за всяка своя идея вида изкуство и формата, която най-добре ще я въплъти. Митко Динев отговаря напълно на това определение, изявявайки се в диапазона между класиката и актуалните артистични тенденции. И ако за него мъжът е концептуален, жената е пластична. "Той" е сведен до мисли в стереотипна глава, "тя" се индивидуализира с винаги вълнуващата грация на тялото дори когато то не е красиво. Форми, движения, особена устременост, дори несъразмерностите в някои случаи само подчертават пластичността и неосъзнатата еротика на женското същество.
Изложбата откроява не само две основни насоки в изкуството на Митко Динев. Тя показва особената сдържаност и лаконичност на видимото в нея, към което зрителят отнася своя опит. Именно от интелектуалното и емоционално богатство на този опит зависи прочитът на съвременното изкуство - в залата и изобщо.
Всичко на показ
Елена ДРАГОСТИНОВА
Преди години цигански музиканти в една механа край морето забелязали сред посетителите Филип Кутев, който ги слушал с любопитство. Поласкани от вниманието, решили да се докарат пред тежкия гост със специален музикален поздрав, който обявили така: "А сега за другаря Кутев - една чисто българска циганска народна песен! " Колкото и комично-парадоксално да звучи анонсът им, той съдържа и голяма доза самооценка за характеристиките на тази музика: тя е адаптивна към средата, в която се развива, и в това е нейният шанс за жизненост.
"Циганско лято - разкази за оцеляване" (Kuker Productions) е албум, който потвърждава способността на циганина да бъде многоезичен в музиката си, да пооткрадва оттук-оттам, да се съобразява със саунд-модите, да осъществява културна симбиоза. И същевременно да остава верен на собствената си природа. Според издателите 18-те парчета са всъщност звуковата партитура на филма със същото заглавие (режисьор Милан Огнянов). В тях не е трудно да се долови визията на едно пътешествие, в което самата Анита Кристи е била гид. Същевременно албумът има и амбицията да изведе музиката "пред скоби" и да постигне ефекта на панорамна снимка на онова, което пее и свири циганинът днес в България. А то е доста по-различно от индустриализираните шоупредстави на "белия човек" за музиката на "цветнокожия". И Анита Кристи - в случая гравитираща около баладата и романса, и виртуозната цигулка на Венцислав Такев, и якото, неподвластно на нюансировки свирене до последен дъх на сливенския духов оркестър "Карандила", и невероятно пъргавият грациозен цимбал на 75-годишния Милан Айвазов представят една музика, която не желае да бъде роб на предразсъдъци за някаква жанрова чистота и автентичност. И тъкмо затова изглежда толкова истинска. Като я поразсъблече човек от колорита на специфичния изпълнителски стил, може да разпознае в нея европейската традиция, балканското сватбарско стълпотворение, ориенталския кючек и дори отгласи от Ню Орлиънс. Симпатичното е, че циганският музикант не го крие - докосванията до различни времена и полюси си прозират отвсякъде, даже е на показ и сигурно е повод за циганска гордост. В случая главната авторска роля поема интерпретацията, която като гъба абсорбира шарения свят, до който се докосва, и го превръща в специфично свой.
Впрочем всичко това може да се чуе, ако човек има късмета да попадне на достатъчно качествен екземпляр от тиража на този албум, който да бъде "разчетен" от плеъра. Аз лично пробвах няколко диска на различни плеъри. Е, най-после имах късмет. Макар че музиката и музикантите нямат вина за това, как да не ти дойде наум приказката: хубава работа, ама циганска.
Крахът на една легенда
Анелия ЯНЕВА
Иван Добчев собственоръчно и предумишлено унищожи легендата за своя спектакъл "Животът е сън". За място на екзекуцията избра сцената, където преди 17 години се роди постановката, станала пик не само в неговата биография, но и в историята на българския театър. Направи го в съучастие с Йосиф Сърчаджиев - един от създателите на театралния мит "Животът е сън". След гастрола на ДТ "Адриана Будевска" - Бургас, в София едва ли някой ще повярва, че навремето те двамата заедно с Наум Шопов, Кирил Янев, Иван Иванов и Мимоза Базова са преобърнали представите на публиката за живота, за свободата, за театъра, за актьорската игра. Защото първата постановка по пиесата на Калдерон де ла Барка в тогавашния Военен театър наистина беше магия. Близо две десетилетия по-късно свидетелите на раждането на легендата бяха грубо разбудени и запратени в кошмарната действителност на "Животът е сън 2".
Новата постановка на Иван Добчев дори не може да се определи като пародия на предишната. В нея философският текст на испанския драматург безвъзвратно потъва, затлачен от скука и посредственост. Властващото на сцената актьорско безсилие завлече и погълна дори Йосиф Сърчаджиев (крал Басилио), чието изпълнение този път не успя да прескочи рампата. Фалшивите тонове, бутафорните жестове, "живите картини" затриха драматичния заряд в историята на принц Сехизмундо, обречен да живее в клетка като звяр от собствения си баща заради мрачната съдба, предсказана му от звездите. В интерпретацията на Асен Блатечки отсъства унищожителната ярост на лишения от свобода човек, чиято съдба е станала играчка в ръцете на простосмъртни, присвоили си божествени права. Неговото изпълнение клони по-скоро към патетично изричане на текста, гарнирано от време на време с драматичен жест. И дума не може да става обаче за изграждане на образ, камо ли за благородна надпревара със Сехизмундо от предишната постановка - Йосиф Сърчаджиев. Остава и въпросът как в спектакъл на Добчев може да бъде търпяно изпълнението на Артюн Минасян (шутът Кларин), олицетворяващо всичко онова в театъра, срещу което режисьорът иначе разпалено воюва. Но още по-мъчително е питането кому и защо беше необходимо всичко това. И дали не е по-добре по-скоро да забравим кошмарното пробуждане и пак да потънем в спомена за истинския "Животът е сън".
Заекът падна възнак
Цаньо СЪРНЕВ
За моркова трябва да се пишат балади и да му се пали свещ! Най-религиозните към него са собствениците на черен дроб с мярка "три пъти Х и два L".
Двеста грама сок от този еротичен зеленчук, вземан на гладно сутрин, така възвръща еластичността и жаждата на дроба, че вечер непременно трябва да му направите равновесие с двойно количество марков дестилат. Но вие няма да позволите този дисбаланс. Вярвам във вас, както лисицата вярва в аграрния компромат за кисело грозде!
През тази късна есен на мода ще бъдат панетата и новото вино. Но не онези банални панета с птиче и свинско месо, а нежните фини зеленчукови предапортета.
Купувате си един килограм моркови, слагате ги под струята вода и леко, с ръба на ножа ги събличате.
Кипвате подсолена вода в тенджерката и леко ги сварявате да омекнат. Изваждате, оставяте ги да изстинат като заблуден пощаджия в мъгла и ги нарязвате на филийки с дебелина половин сантиметър. Без яйце няма сладост, макар че, ако попитате петела, той има работохолично отношение към него.
Разбивате два кокоши продукта до съвършенството на утринна мъгла, наръсвате със смлян черен пипер и сол. Филиите от морковите изкъпвате в яйчната баня, после ги овалвате в галета, след това отново в яйце и ги изпържвате в масло.
Сложете пането на една страна и не го захлупвайте, за да не се отлепи като скандинавски тапет на слънце. Вземете от сухия си хляб и срежете толкова филии, колкото хора ще каните на масата. Удавете и тях в яйцата подобно на морковите и ги запържете до оня цвят на розовобуза мекица. Наредете филиите в чинии, сложете върху им панираните моркови и се запрятайте да отбабувате на един сос.
Настъргвате килограм домати и ги изсипвате в гевгир. Леко с дървената лъжица ги бъркате да им изтече водата (иначе ще хабите нерви, време и ток, докато я изпарите) и това, което остане, го слагате в широк съд. Една лъжица масло в доматите, пет люти чушки, чаена лъжичка захар - изпарявате този сос, докато доматите се сгъстят, и заливате с него морковите. Ако леко ви е лютко, не се хващайте за кофпомпата - помислете с какво се гаси пикантен пожар. По-добре си налейте до ръба, вместо да палите свещ върху дъното на отчаянието си.
Непобългарени спагети
Ани МЛАДЕНОВА
"Парма" (на ул."Паренсов", в отсечката между бул. "Левски" и ул. "Шишман") е една от по-старите пицарии в София. Работи от пет години и май от нея тръгна модата на дългите дървени маси и пейки в този тип заведения. И до днес почти нищо в обстановката не е променено - опити за придаване на някакъв шик липсват, но за сметка на това самото разпределение на двата салона, при което единият е обособен като къщичка в другия, придава домашен уют.
Основният плюс на заведението е кухнята. Тъй като големият проблем на повечето пицарии са спагетите, "Парма" и досега остава без конкуренция в тази категория. Предлагат се общо десетина вида, като всички са пресни и не се сплъстяват в тежка, трудна за поглъщане каша. В зависимост от предпочитанията можете да опитате "Песто" или "Ол", които са със съвсем лек сос, съответно с босилек и подправки, "Карбонара", които се приготвят по традиционната рецепта с яйце и сметана, "Бускапела" - с шунка и грах, "Рагу" - с домати, моркови и кайма, "Аларабиата" - с бекон и люти подправки, "Неаполитана" - с доматен сос и шунка, или "Соренто" - с шунка и рокфор. Повечето салати също са доста интересни и не могат да бъдат опитани другаде. Хубавото на пиците пък е, че не са помирисвали олио - просто (както и голяма част от спагетите) се приготвят със зехтин. Всички са вкусни, но по-нестандартните са "Ал Монте" с извара и магданоз, "Текс-мекс" с царевица и табаско и "Горгонзола", с доматен сос и рокфор.
Киномания 2000
Божидар ГРОЗДЕВ
"О, братко, къде си" - с този наглед драматичен въпрос, зададен от братята Коен ("Бартън Финк") в едноименния им филм с Джордж Клуни, на 17 ноември грейнаха светлините на Киномания 2000. Отговорът на въпроса ще дойде на 4 декември, когато друга щатска лента - "Неуязвимият" на М. Найт Шаяламан ("Шесто чувство") с Брус Уилис ще закрие панорамата, която се провежда за ХIV път от 1987 г. насам.
Всъщност отговорът е ясен отсега: интересът към Киномания продължава да е жив, макар да липсва ентусиазмът от перестроечно-романтичното време в края на 80-те и началото на 90-те. Тогава пред билетния център на НДК се виеха денонощни опашки, а амбицията на организаторите бе да направят "световна кинопанорама", която да изземе функциите на издъхналия по финансови причини белградски ФЕСТ (той събираше най-доброто от планетарните фестивали всяка година). Сега положението е много по-различно. Защото някога истинските хитови заглавия в българската киномрежа бяха лукс и панорамата бе сред редките шансове те да се видят, като се подсладят и от живото присъствие на световноизвестни фигури като братята Тавиани или Тео Ангелопулос. Докато днес звезди, та дори и холивудски, прескачат начесто да снимат тук и вече не са луда атракция. А Киномания, с някои изключения, просто се превърна в предварителен показ на филмите, които разпространителските ни фирми така и така ще пуснат на екран през зимата и пролетта. Но пък няма нищо лошо в това да гледаш продукцията им накуп - току-виж дори си си направил изводи за актуалните филмови тенденции.
В зала 1 на НДК и кино "Люмиер" (зала 11) ще се завъртят общо 49 заглавия. Цените на билетите са 6 лева, а за детските филми, сред които гвоздеят е щатската анимация "Динозавър" (с бюджет 200 милиона долара) - 4 лева.
Специално за Киномания само с една прожекция (на 3 декември от 20.30 в зала 1) идва най-новият филм на немския ас Вим Вендерс "Хотел за милион долара", спечелил Специалната награда на журито на тазгодишния фестивал в Берлин. Звездите в него са Мел Гибсън и Мила Йовович, а музиката и идеята за сценария са на Боно - лидерът на Ю Ту.
С единствена прожекция (2 декември, кино "Люмиер", 20.30) е и британската касова сензация "Били Елиът", направил огромен боксофис на Албиона и номиниран за най-добър европейски филм на 2000 г. Тук е също касовият лидер на Америка за есента - "Запознай се с нашите" с Робърт де Ниро. Сред останалите заглавия с голям зрителски успех по света (а някои и с овации от критиката) са "Гепи" на режисьора на "Две димящи дула" Гай Ричи с Брад Пит и доскорошната футболна звезда Вини Джоунс; "Почти известни" (номинации "Оскар" за най-добър филм и оригинален сценарий) на Камерън Кроу ("Джери Магуайър"); "Прозрачно минало" на корифея на атрактивно-емоционалното кино Робърт Земекис ("Форест Гъмп") с Харисън Форд и Мишел Пфайфър; "Помни "Титаните" с Дензъл Уошингтън; "Симпатико" с Ник Нолти, Джеф Бриджис и Шарън Стоун; "Шеметна сделка" на Харолд Реймис ("Анализирай това") с Брендън Фрейзър и Елизабет Хърли; "Мечтаех за Африка" на Хю Хъдсън ("Огнени колесници") с Ким Бейсингър; "Ангелите на Чарли" с Камерън Диас и Дрю Баримор, който в момента оглавява щатската боксофис класация... В селекцията се откроява "Да бъдеш Джон Малкович" на Спайк Джоунзи - филм, превърнал се в артсъбитие за Америка на 1999 и знаме на алтернативното кино. В него играят Джон Кюсак, Камерън Диас, Чарли Шийн, а като самите себе си се появяват Дъстин Хофман, Шон Пен, Мишел Пфайфър, Брад Пит, Уинона Райдър, Гари Синийз и естествено Джон Малкович. Филмът има три номинации "Оскар", а фестивалните му награди са десетки.
Други нашумели артзаглавия са "Тигър и Дракон" на Анг Лий, в който главната роля изпълнява Чоу Юн-Фат (любимият актьор на гения Джон Ву), и "Магнолия" на създателя на "Буги нощи" Пол Томас Андерсън ("Златна мечка" в Берлин 2000 и "Златен глобус" за поддържаща мъжка роля на Том Круз).
Масирана атака на Киномания осъществяват французите - къде с индивидуално участие, къде в копродукции. Помага им дори балканският символ на режисурата Кустурица. Той е актьор във "Вдовицата на Свети Петър" на Патрис Льоконт, където си партнира с Жюлиет Бинош и Патрис Льоконт. Още две големи звезди на френското кино - Изабел Юпер и Еманюел Беар, играят в "Сантименталностите на съдбата", а Натали Бай блести в "Порнографска връзка" (награда за женска роля във Венеция '99). Други авторитетни имена - Венсан Перес, Фани Ардан и Мишел Серо, са основни изпълнители в "Безбожник", докато вечният Белмондо държи фронта в "Може би".
Достоен отпор на френската инвазия дават руснаците, които се представят с цели десет филма. С по два кинозалпа армията оглавяват легендите Елдар Рязанов ("Здрасти, глупчо" и "Старите кранти"), който бе избран за режисьор на века в Русия, и Георгий Данелия ("Настя" и "Фортуна"). В техните филми има съзвездие от големи актьори: Людмила Гурченко, Вахтанг Кикабидзе, Ирина Купченко, Евгений Леонов, Александър Абдулов, Татяна Друбич. Флагман в програмата е "руското чудо" на абсурдната комедия Александър Рогожкин, който обезоръжи зрители и специалисти с "Особености на националния лов" и "Особености на националния риболов". Сега той се е обърнал към военната тема с "Блокпост". В София е и предложението на Русия за номинация за неанглоезичен "Оскар" - "Дневникът на неговата жена" на Алексей Учител. Филмът е копродукция с България.
Ние също ще покажем своята заявка за "Оскар" - "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова - най-награждаваният филм на завършилия неотдавна фестивал на игралното ни кино "Златна роза" във Варна. В афиша на Киномания е и другото ново родно заглавие - "Пансион за кучета" на Стефан Командарев. Наше участие има и в кипърско-гръцката продукция "Пътят към Итака" - оператор е Николай Лазаров.
Специална изложба "Киното - ретротехника, уникати, костюми", организирана от "Бояна филм" и наредена в централното фоайе на НДК, ще съпътства панорамата. Сред най-интересните експонати от хранилищата на киноцентъра са роклята на Десислава за филма "Боянският майстор", проектирана по възстановка от фреските; ризницата, която носи Стефан Данаилов в "Борис I"; уникални оръжия, изработени за "Време разделно"; автентични костюми от двора на цар Фердинанд, използвани в множество продукции. На монитори ще текат откъси от класически наши филми и така сред световните отблясъци от екрана на панорамата ще се оформи една кратка визуална история на българското кино.
Феноменът Хари Потър
Първата книга от световноизвестната поредица се появи и у нас
Мирела ИВАНОВА
Хари Потър е литературен герой, но това е най-малкото, което можем да кажем за него: той е л ю б и м литературен герой на милиони читатели; обичан ученик в училището за магия и вълшебство "Хогуортс"; добър приятел на безброй деца и възрастни; благодарен син на писателката Джоан Катлин Роулинг - той й донася над трийсет престижни литературни награди, стъписваща слава, неочакван успех и тиражи, които не се побират и в най-смелото въображение. Историята на Хари Потър и книгите, в които е описан, напомнят за едно от седемте чудеса на света, за осъществената американска мечта, за живот като на кино: 26-годишната учителка по английски език Джоан заминава за Португалия през 1990, там започва да пише третия си роман, подир два неуспешни, определени от издателите като много лоши. В него се разказва за момчето Хари Потър, единайсетгодишен хлапак с очила и перчем, който скрива белег с формата на светкавица върху челото му, истински малък вълшебник. След неуспешен брак, от който се ражда дъщеря Джесика, Джоан се премества в Шотландия и продължава работата си над книгата, съчинява я на масите в кафенетата, докато детето й спи. Шотландският съвет по изкуствата отпуска необходимата сума за завършването на романа и след няколко отказа Роулинг все пак успява да продаде книгата на издателство "Блумсбъри". Няколко месеца по-късно "Схоластик прес" купува авторските права за издаване в САЩ. Книгата излиза и печели Британската награда "Детска книга на годината".
Историята на следващите три романа с главен герой Хари Потър е още по-невероятна. Малкият магьосник сякаш движи ръката на своята създателка и влияе върху колосалните успехи на книгите й, които се изкачват до върха на класацията на "Ню Йорк Таймс". До средата на 2000 г. от тях са продадени над 35 милиона копия на повече от 30 езика.
Сега Хари Потър идва и у нас: издателство "Егмонт" избра магическото тринайсто число, за да го пусне на българския книжен пазар, който рядко смайва с величествени цифри. Не е изключено обаче деца и родители да се покорят на увлекателния разказ, в който метафоричните превъплъщения на света твърде осезаемо напомнят за земните. Хари Потър е избраник и в конкретния, и в преносния смисъл: горчивото му детство в дома на леля му Петуния и чичо му Върнън, напомня истински кошмар. Затворен в килера под стълбището, тероризиран от разглезения си и пренеприятен братовчед Дъдли и неговата ученическа банда, Хари се опитва да надникне през вечно потрошените си очила в други светове, всред страховете и тревогите си върши неподозирани от самия него вълшебства. Едва на единайстия си рожден ден при абсурдни обстоятелства великанът магьосник Хагрид разкрива на Хари истината за минал и бъдещ живот, "подарява му" отсъстващата досегашна биография, разкрива загадката на изчезналите му родители. "Хари Потър и философският камък" е историята на първата година от обучението в училището за магия и вълшебство - история, едновременно забавна и поучителна, защото доброто и злото винаги присъстват наоколо.
Додето и аз, твърде преситеният и уморен читател, поглъщах страниците, из които шества невероятното, си помислих че Хари е далечен братовчед на Пипи Дългото чорапче или на Мечо Пух - все герои, които завинаги се загнездват у нас. Навярно за да опазят поне няколко отблясъка от чистотата на собственото ни детство.
Принцът на еклектичния танц
Американецът Дъг Елкинс и трупата му гостуват на 20 ноември в София
Десислава ГАВРИЛОВА
Ако титлата принц прилягаше на някой роден и работещ в най-великата републиканска демокрация, Дъг Елкинс би бил наричан Принцът на еклектичния постмодерен танц. През последните 12 години неговата трупа си извоюва име на една от най-провокативните и новаторски танцови формации в Америка.
При едно от турнетата на нюйоркската трупа из Щатите пресата пише: "Когато Дъг Елкинс е в града, усещането е за свеж вятър, който издухва надалеч задушната орнаменталност на танцовия модернизъм. Трудно е да се сети човек за друг танцов спектакъл, който да разсмива публиката така искрено. Елкинс е един от най-изобретателните хореографи, а "торбата" му с танцови движения е направо огромна. Подобно на някаква хореографска прахосмукачка той всмуква различни стилове, завърта ги, след това ги изхвърля в странен, предизвикателен порядък и така създава прекрасни, бясно кинетични, понякога смущаващо опасни нови форми. И го прави непрестанно."
В синхрон с днешния доминиран от интернет свят на нелинеарност, на съчетаване на несъчетаемото, на смесване на различни култури и на "високо" и "ниско" хореографиите на Дъг Елкинс са едновременно мултикултурни, мултижанрови и многопластови. Те синтезират в едно цяло толкова различни танцови традиции като модерния танц, хип-хопа, фънка, бойните изкуства, фолклора от най-отдалечени точки на света, та дори и елементи от балета. Привидно невъзможният синтез е постигнат от трупата с много остроумие, лекота и интелигентност.
Софийската публика ще има удоволствието да усети "свежия вятър" на "Дъг Елкинс данс къмпани" на 20 ноември (понеделник) от 20.00 часа в Народния театър "Иван Вазов". Трупата ще представи три свои работи, включително и най-новата си творба "Пълно обвързване", чиято примиера се състоя в САЩ само преди няколко месеца.
Софийското турне е организирано от Центъра за култура и дебат "Червената къща" и включва също така практически занятия на Дъг Елкинс с български танцьори.
Музикалният символ на Канада
"Аз следвам собствената си религия - рока", признава Брайън Адамс
Людмил ВЛАДИМИРОВ
- За мен? Че защо? Аз и сам се оправям (смее се). Свикнал съм да разчитам на себе си. Сътрудничеството ми с Мел бе съвсем случайно, един вид експеримент. Ние с нея буквално се сблъскахме на летището в Шефийлд, където "Спайс гърлс" трябваше да имат концерт или вече го бяха изнесли. Разпознавайки Мел, я поканих за съвместна песен. Любопитното е, че изпя вокалите в Лондон по време, когато аз не бях там.
А Say You'll Be There изобщо не ми харесва. С Елиът мислим различно, пътищата ни се срещат единствено там, където е и финансовият интерес на издателите - нищо повече, повярвайте. Просто двамата с Мелани, взети заедно, продаваме повече. Това е. - Защо да не експериментирам и с другите музикални стилове? Още повече че опитът излезе успешен. Лично аз съм доволен, Шикейн - също. При това той ремиксира отлично моето парче Cloud Number Nine. Твърде вероятно е този човек да участва в продуцирането на някой от следващите ми албуми.
- Ще се радвам, ако се случи, но - честно казано - не композирам мелодиите си да стават хитове. Те просто така излизат, директно от сърцето (цитира името на баладата си Straight From The Heart - бел.авт. ), и са дъщери на състоянието ми в момента. Ако то е по някакъв начин универсално, се харесва на повече хора по света и се превръща в бестселър. Това е най-добрият коректив, че и аз съм един от останалите. От друга страна, решаваща роля за чарт-бъстърите се пада на продуцентите.
- О, много неща. И все приятни (усмихва се). Но ще ги мислим чак в края на турнето: предстои ми серия концерти, утре ни чака Загреб, през ноември сме в Дубай... A Фил е изключителен професионалист и много мъдър човек. Често се случва, когато се съберем, в продължение на денонощия да не си подаваме носа от "Уеърхаус" (персоналното свръхмодерно студио на Брайън Адамс във Ванкувър - бел.авт. ), обменяме идеи, слушаме нахвърляните ленти... Съвсем друга работа е, че той е от малкото хора в бранша, които никога няма да вкарат гол на изпълнителя, който им се е доверил.
- Футболът и музиката имат много общо. Композират се хармонично или по-малко хармонично, но и двете имат за цел да ощастливят много хора. Обаче и песните, и спортът докарват почти винаги разочарование. При дербито - за запалянковците на загубилия тим, при изпълнителите - когато техните фенове не харесат новия им сингъл, албум или шоу. Но и футболът, и концертът на рокзвездите се приемат с очите, разчитат на атрактивност. И освобождават напрежението.
По пътя на боговете
Мирела ИВАНОВА
Антологията на беларуската поезия е издание, което предизвиква респект. И - защо да не призная - благородна завист и копнеж все някога и някъде и родната ни поезия да бъде представена по този начин: едновременно в оригинал и превод, с цялата единна и протяжна сложност на присъствието си, открай докрай, макар пътят на една национална поетична традиция да изглежда безкраен.
"Антологията - пише в чудесния си уводен текст съставителката Румяна Евтимова - скъпернически е допуснала само най-неоспоримите имена, колкото и условен да е всеки избор, колкото и рискована да е всяка подредба. Тя се опитва да представи избраниците на времето, като се стреми да разкрие сложните им взаимоотношения с него, да проследи как Времето полага своя отпечатък върху съдби и стихове."
В зависимост от желанието и настроенията си можеш да проникваш последователно в духовните територии на Беларус, да отгърнеш "Похвала на Ефрасиния Полацка", тачена и до днес като света закрилница, да надникнеш във възрожденските строфи на Багушевич и Лучина, които напомнят патоса на нашето Възраждане, на първите ни литературни опити да се преоткрием и самоназовем.
Можеш да се спреш при написаното от Янка Купала, "граничната фигура" от началото на ХХ век, емблематична за новата беларуска поезия. Солидният том позволява да го прелистиш и отзад напред, да нагазиш в "полето на експеримента", дръзко и предизвикателно оградено като пространство на "неофутуризма" от Вишньов, Жибул Морт - автори, родени в края на седемдесетте и началото на осемдесетте, опасно млади с други думи. Разгръщането и четенето напосоки също е форма на лично откривателство, пристрастяване към един или друг поет.
Лично аз първо потърсих стихотворенията на Алес Разанав, най-вече от любопитство как звучи на български. Преди време по ирония на съдбата аз открих незабравимия и магнетичен свят на неговото слово в превод на немски език. Успехът на този поет, роден през 1947, е обясним и закономерен не само в родината му, където той преобръща езика и формата с хастара навън, но и извън пределите й. Разанав постига невъзможното равновесие между философско-мисловното вглеждане в същността на битието и чувствената наситеност на отделния миг. Но той естествено не е сам в търсенията си, ярко представено в антологията е и цялото знаменито поколение на родените в края на 40-те Някляев, Законников, Янишчиц, Баравикова.
Антологията на беларуската поезия бихме могли да наречем и книга на целостта, и книга на индивидуалните присъствия: в единното излъчване на историческа обреченост, на трагика (как само са усвоени и интерпретирани войната, Чернобил) звучат отделните незабравими гласове: Нина Мацяш, Людмила Рублеуская; гласът на всеобемащата и многолика, всеотдайна любов, който Уладзимир Някляев е "записал" ето така:
Десетте най-продавани книги
Циганска история
Стефан КИСЬОВ
