Проблемът е, че за някои банки оценените като "загуба" кредити (по които провизията е 100%) вече надхвърлят 10% от всички техни кредити, и по закон те би следвало да платят по-висок корпоративен данък в края на финансовата година. Според сегашния текст в закона банките с по-голям размер на лошите кредити би трябвало да отнесат разходите за провизии по тях към облагаемия си резултат за 2000 г. Този текст вече предизвика противоречиви тълкувания сред финансовите среди у нас, тъй като не е ясно върху кое точно ще се плаща данъкът. Една от разпространените версии например твърдеше, че банките ще увеличават облагаемата си база с всички провизии по лоши кредити, ако те надхвърлят 10% - нещо, което би изправило пред реална опасност от декапитализация банки като ЦКБ и Биохим, които имат доста лоши кредити от миналото в портфейлите си. В Европа банковите провизии изобщо не подлежат на облагане и това беше основният аргумент БНБ да поиска отпадане на данъка и у нас. С писмо до заместник-министъра на финансите Николай Георгиев лично шефката на надзора Емилия Миланова се обяви за промяна в закона, която да освободи банките от допълнителен данък.
Засега обаче позицията на финансовото министерство се различава от вижданията на централната банка. Пред "Капитал" Николай Георгиев заяви, че законът ще бъде променен и това ще облекчи банките, но няма да ги освободи напълно от плащането на данъка. Новият текст ще гласи, че облагаемият резултат ще се увеличава с частта от провизиите за превишението над 10%. Тоест, ако лошите кредити на една банка представляват 13% от всички кредити, тя ще дължи данък само върху трите процента превишение, а не върху всичките 13%. "Целта на тази промяна е да се избегне рискът за малко превишение банките да плащат огромен данък. Идеята е за малко превишение да се плаща малък данък", обясни г-н Георгиев.
Промяната ще бъде добавена между първо и второ четене на поправките в Закона за корпоративното подоходно облагане. Според финансовия заместник-министър облагането ще се прави всяка година за банките, които надскачат лимита за лоши кредити. Тоест, ако следващата година банката има отново 13% лоши кредити, тя ще плати втори път данък за трите процента надвишение. Финансовото министерство е против цялостната отмяна на данък "провизии", тъй като мярката има дисциплиниращ ефект за системата, коментира Николай Георгиев. Тезата е, че данъкът върху провизиите стимулира банките да внимават при отпускането на кредити.
От друга страна обаче, влошаването на портфейлите през тази година не е заради безконтролно отпускане на нови заеми, а резултат от прилагането на наредба 9 на БНБ. Заради нея банките веднъж бяха задължени да отчетат извънреден разход, който сега ще им бъде и обложен извънредно. Тоест някои банки ще платят допълнителен данък не заради лошо управление през годината, а заради прилагането на един-единствен административен акт. На практика се получава така, че с най-голяма санкция са застрашени банките, които са били най-консервативни при оценяването на кредитния риск и са заделяли най-много провизии за просрочените си кредити. Като цяло това може да се окаже мощен стимул занапред банките да избягват да провизират 100% просрочените си кредити, което пък ще им създаде проблеми с централната банка и евентуално със собствената им ликвидност.
Облагането на провизиите всъщност може да доведе до далеч по-конкретни проблеми. Една от най-застрашените да платят данък тази година е Биохим. Банката задели цели 17 млн. лева допълнителни провизии в края на септември заради новите изисквания на БНБ и това наложи държавата да я рекапитализира с 12 млн. лева, за да бъде запазена капиталовата й адекватност в регулациите. Заради допълнителните провизии Биохим отчита 7.312 млн. лева загуба към края на деветте месеца. Парадоксът е, че въпреки загубата на банката може да й се наложи да плати данък печалба (заради прибавянето на част от провизиите към облагаемия резултат). А това едва ли ще се хареса на кандидат-купувачите - Биохим е в приватизация и според ангажиментите към МВФ банката трябва да бъде продадена до края на март 2001 г. "Целта на промените в закона е не да се уреди една или друга банка, а да се даде справедливо решение на проблема за цялата система", коментира Николай Георгиев. Той допълни, че финансовото министерство не е правило изчисления дали ще има "засегнати" банки и каква сума очаква хазната от облагането на банковите провизии.
Еврото - проблеми и перспективи
Само реформите в ЕС, а не интервенции, ще помогнат на общата европейска валута
Емил ДИМИТРОВ
При старта на Европейския валутен съюз преди 22 месеца болшинството от анализаторите очакваха еврото да поскъпне спрямо долара. Досега обаче единната европейска валута загуби около 25% от своята стойност към щатския долар, като нито в един ден не достигна началното си ниво от 1.17 долара за евро.
През последните години рядко е имало друг проблем, който така силно да е изисквал обяснение както от гледна точка на икономическата теория, така и от страна на ежедневната практика.
Анализът на причините за продължаващия и рязък спад на еврото задължително следва да започне от теоретичната база за създаването на Европейския валутен съюз - теорията за оптималните валутни зони (optimum currency areas), публикувана през 1961 г. от проф. Робърт Мъндел.
Като се отчита обстоятелството, че САЩ представляват на практика една обща валутна зона, Европейският валутен съюз и Съединените американски щати могат да бъдат сравнени по критериите, произтичащи от теорията за оптималните валутни зони: отвореност на икономиката, степен на интеграция на стоковите пазари, мобилността на работната сила и фискална интеграция.
По първите два критерия без съмнение САЩ имат предимство, тъй като те са много по-отворени и интегрирани в сравнение със страните - членки на Европейския валутен съюз.
Трудно би се поставило под съмнение и превъзходството на американските щати по критерия мобилност на работната ръка. При възникването на един негативен шок миграцията на работната ръка е най-важният механизъм за сближаването на равнищата на безработицата и на заплатите. По някои оценки американците са три пъти по-склонни да се местят между отделните щати при намиране на нова работа, отколкото поради същата причина германците между отделните лендери. Европейците са по-малко склонни и да мигрират в други страни на континента, като една от причините за това е чисто лингвистична. Ключовата причина обаче е недостатъчната гъвкавост на пазара на труда.
И по критерия фискална интеграция страните от ЕС отстъпват на САЩ. Европейските страни имат относително по-голяма свобода при провеждането на фискалната политика, но като цяло ЕС в сравнение със САЩ разполага, първо, със значително по-малко ресурси за прехвърляне в страните членки с по-нисък доход на глава от населението и, второ, механизмът за това прехвърляне по обясними причини няма гъвкавостта на този в САЩ. С не по-малка важност пред страните от ЕВС стои въпросът за данъчната реформа (данъчната тежест в евро-зоната е осезаемо по-висока - 41.3% от БВП при 28.9% за САЩ) и за реформата на социалното осигуряване.
В средносрочен период трудно може да се очаква, че страните от евро-зоната чувствително ще повишат степента си на фискална интеграция. Една от важните причини за това е разширяването на ЕС със страните от Централна и Източна Европа.
Предварително условие за една успешна валутна политика е силната съгласуваност и взаимодействие между паричната и фискалната политика и съответно между институциите, отговарящи за всяка една от тях. Сравнението със САЩ отново не е в полза на единната европейска валута. Докато Федералният резерв има за свой партньор Министерството на финансите на САЩ, то Европейската централна банка, отговаряща за паричната политика на ЕВС, няма такъв. Фискалната и икономическата политика като цяло са в ръцете на националните правителства, чиито лидери през последните седмици нерядко правеха противоречиви изказвания за еврото. Дни след повишаването на лихвата от ЕЦБ в края на месец август за предотвратяване стремителния спад на еврото в Германия на високо правителствено ниво бе заявено, че слабото евро е в полза на икономиката на източната част на Германия, с което бе създадено впечатлението, че европейският политически елит предпочита слабото евро.
Като цяло съгласуването на фискалната политика между отделните 15 членки на ЕС е далеч нелека задача. Поради това в Европейската комисия вече се счита, че е неизбежно съгласуването по фискалната политика да се извършва преди всичко между 11 - те правителства от евро-зоната. По такъв начин вземането на съвместни решения в областта на бюджетната и данъчната политика ще става по-бързо и по-гъвкаво. Очаква се и взетите решения да се прилагат по-последователно от отделните национални правителства. Следователно при равни други условия само поради тази причина засега инвеститорите нямат основание да приемат единната европейска валута така сериозно, както приемат щатския долар.
Извършването на успешни покупко-продажби на валута, доходоносното инвестиране в различни активи и вземането на подходящи макроикономически решения изискват съществуването на качествени по обхват статистически индикатори, публикувани в приемливи срокове. Данните показват, че за ключови макроикономически индикатори от гледна точка на качеството (обхвата на страни) и срочността на публикуване ЕЦБ за разлика от Федералния резерв не разполага с достатъчно надеждни статистически индикатори при вземането на решенията относно паричната политика.
По-голяма част от тях се публикуват със значително закъснение спрямо срока на публикуване на съответните индикатори в САЩ. Освен това те често не включват данни от всички страни от ЕВС, което ги прави ненадеждни за целите на макроикономическия анализ и за вземането на точни инвестиционни решения.
Вземането на решения в такава статистическа среда може да доведе до неточни решения на ЕЦБ по отношение на паричната политика със съответните последствия за доверието към нея и в резултат на това тези решения биха имали много по-незначителен ефект върху участниците на финансовите пазари и останалите икономически агенти.
Преди всичко следва да бъдат извършени нетърпящите отлагане институционални и структурни промени в ЕС. Съдбата на еврото ще зависи и от скоростта и дълбочината на структурните реформи в отделните страни-членки на съюза. Независимо от това продължава да се счита, че ЕЦБ с помощта на лихвения процент и чрез съвместни интервенции може да се обърне движението на общата европейска валута.
Последното повишение на лихвата от ЕЦБ в началото на месец октомври с 0.25 процентни пункта (след повишението в същия размер в края на месец август) логично не доведе до очаквания ефект. Този резултат само потвърди, че повишаването на лихвения процент не е лекарството, от което се нуждае еврото.
В краткосрочна перспектива надежди се възлагат и на координираните съвместни интервенции на ЕСВ и Федералния резерв на САЩ. Една стерилизирана интервенция на валутните пазари (без въздействие върху паричната база) би имала влияние върху участниците на пазара само когато те предполагат, че централната банка на база на информация, с която само тя разполага, дава сигнал на пазара, че има намерение да провежда по-експанзивна парична политика. Поради това следващата стъпка, която те очакват от централната банка, е да започне прилагането на такава парична политика. При положение че паричната политика не е в съответствие с проведената интервенция, ефектите от бъдещи нови интервенции ще бъдат значително по-слаби. Друг въпрос е дали резкият спад на еврото е основно предизвикан от спекулации на пазара. Данните за платежния баланс на страните от еврозоната показват, че обезценката на еврото се свързва както със слабата текуща сметка (дефицит в размер на 25 млрд. долара от началото на 1999 г. до август), така и с нетното изтичане на капитали от Европа (преки и портфейлни инвестиции) в размер на 230 млрд. долара. Следователно при тази ситуация би било твърде оптимистично да се очаква, че периодично провеждани интервенции могат да помогнат на еврото.
Освен това съмнително е дали американската администрация би приела да участва в съгласувани интервенции, защото тя е наясно, че с тях не могат да бъдат решени проблемите на еврото, защото не са предизвикани от спекулации на пазара. По-важното обаче е, че това ще създаде несигурност у участниците на пазара относно дългосрочните цели на паричната политика и до евентуално бягство от долара. Един рязко спадащ долар би означавал по-ниски доходи от инвестициите, което пък ще доведе до спадане на цените на акциите и облигациите и до изтичане на капитали от САЩ. Това би могло да създаде както проблеми при финансирането на дефицита на текущата сметка, така и сериозни трудности пред американските корпорации при привличането на свеж капитал. Техните по-ниски инвестиции ще доведат до по-ниски темпове на растеж.
Надежди за стабилно възстановяване на еврото се възлагат и на постепенното намаляване на темповете на растеж на БВП на САЩ, което при запазване на темповете на растеж на икономиките на ЕС би намалило изтичането на капитали към американската икономика и съответно би довело до отслабване на щатския долар. Тези очаквания обаче са лишени от реално основание, тъй като САЩ и Латинска Америка са важен потребител на европейския износ (около 40% от него). По-ниските темпове на БВП означават по-малък внос, спад в темповете на растеж на ЕС и по-слаба атрактивност на еврото.
Според отделни експерти дъното на еврото би могло да бъде нивото от 0.67 долара/евро, достигнато през 1985 г. от т.нар. синтетично евро (стойността на европейските валути в кошница със сегашните евротегла). Отчитайки обаче посочените по-горе относителни предимства на долара, не е изключено в отделни моменти еврото да спадне и под това ниво. Междувременно при твърде резки колебания надолу е възможна и интервенция, за да се предотврати възникването на паника сред инвеститорите.
Очевидно еврото ще започне своето стабилно възстановяване само когато участниците на финансовите пазари се убедят, първо, че страните - членки на ЕС, са приели решения за необходимите институционални и структурни промени и, второ, когато получават доказателства, че на национално ниво те се прилагат в съответствие с поетите ангажименти. Следователно стабилно възстановяване на еврото до нива 0.95-1.00 долар/евро трудно може да се очаква в краткосрочен период от време. Очевидно понастоящем Европа няма избор. Тя ще трябва да свикне със слабото евро. И затова най-малко следва да бъде обвинявана Европейската централна банка.
KPMG остава одитор на БНБ за още три години
Консултантската фирма "KPMG - България" е била избрана за одитор на БНБ за финансовите 2000, 2001 и 2002 г., съобщиха от централната банка. Компанията е предложила най-ниска цена на проведения през октомври търг. Оферти са подали общо шест институции, като на последния етап изборът е бил между KPMG и "Ърнст енд Янг Афа". Според запознати цената на избраната компания е била с пъти по-ниска от тази на другите кандидати и това е предопределило решението на комисията.
Според закона за БНБ международният одитор на централната банка се избира от нейния управителен съвет за срок от три години въз основата на публичен търг. При предишния търг изборът отново се падна върху "KPMG - България". Дружеството даде заверка по международните счетоводни стандарти на годишният счетоводен отчет на централната банка за 1997, 1998 и 1999 г. При действието на стария закон за БНБ централната банка не беше длъжна да иска международен одит на отчета и баланса си. За първи път такъв одит беше направен през 1996 г. след изрично решение на 37-ото Народно събрание. Тогава на проведения публичен търг бяха поканени всички международни одиторски фирми с представителства в страната. В тръжната комисия участваха представители на БНБ, Сметната палата и финансовото министерство. За одитор беше избрана компанията Deloitte & Touche, като останалите кандидати бяха Arthur Andersen, PriceWaterhouse, KPMG и BDO Binder.
Накратко
Сметната палата започва проверка на общините с цел да оцени спазването на бюджетната дисциплина и предприемане на мерки за намаляване на неразплатените разходи на общините до края на годината. Проверката ще установява дали има преразход на бюджетни кредити спрямо одобрените и актуализирани бюджети на общините за годината, целесъобразността на разходване на допълнително предоставените средства от републиканския бюджет, каква е сумата на неразплатените разходи и др. Предвижда се проверката да завърши до края на ноември.
Синдиците на Кредитна банка обявиха търг за продажба на 99.95% от акциите на "Фуражи" - Правец. Минималната цена за акциите на дружеството е 1.6 млн. лева. Предприятието е работещо и без задължения към банки и други кредитори, съобщиха от "Кредитна". Срокът за подаване на оферти е 14 декември.
Асоциацията на търговските банки ще организира на 16 ноември, четвъртък, кръгла маса по проблемите пред кредитирането. На нея ще бъде обсъден проектът за изменение на Гражданския процесуален кодекс, който АТБ представи още през юни на вицепремиера Петър Жотев и на Народното събрание.
Част от емисията 5-годишни лихвоносни съкровищни облигации от 11 октомври 2000 г. бе предложена на аукцион в понеделник, 6 ноември. Емисията е в размер на 40 млн. лева с 9% годишна лихва, платима на шестмесечни купони. В началото на октомври Министерството на финансите пласира книжа за 10 млн. лева, а сега бяха предложени книжа на обща стойност 15 млн. лева. Постигната бе среднопретеглена цена от 100.32 лв. за 100 лв. номинал, а обявената от МФ натрупана лихва до 7 декември е 0.69 лв. На аукциона на 11 декември отново ще бъдат предложени книжа за 15 млн. лева от същата емисия.
Към 31 октомври излишъкът в републиканския бюджет е 142 млн. лева с приходна част 4.801 млрд. лв. и 4.659 млрд. лв. разходи. Към същата дата излишъкът в централния републикански бюджет е 19 млн. лв. Общините имат 3 млн. лв. дефицит при 558 млн. лв. собствени приходи, 918 млн. лв. нетни трансфери и 1.479 млрд. лв. разходи. Консолидираната програма за десетте месеца на годината има 321 млн. лв. излишък с 8.782 млрд. лв. приходи и 8.641 млрд. лв. разходи.
Кредитна банка се разплати с Фонда за гарантиране на влоговете
Година и половина след фалита съдът одобри списъка на кредиторите на банката на Мултигруп
Иван МИХАЛЕВ
Софийският градски съд най-после одобри списъка на приетите вземания на Кредитна банка, съобщиха за "Капитал" синдиците на затворения трезор. Повече от година "Мулти"-банката продължаваше да бъде без одобрен списък за признатите кредитори, което беше пречка за разпределяне на събраната от синдиците сума в масата на несъстоятелността.
"Кредитна" беше затворена на 12 януари 1999 г. Две седмици по-късно банката беше обявена в несъстоятелност от съда. Въпреки опитите на синдиците не бяха намерени купувачи на банката като цяло предприятие и се наложи разпродажба на нейните активи поотделно. По данни на синдиците в момента набраната сума от осребряване на активи е около 17 млн. лева. Освен от нашумелия търг за руските облигации PRINs това са средства и от продадени дялови участия и събрани кредити от длъжници на банката. Доскоро синдиците не можеха да започнат разплащане с кредиторите поради липсата на одобрен от съда списък. Причината за неговото забавяне бяха заведените жалби от шест банки, които претендират за промяна в размера и поредността на техните вземания от "Кредитна". Делата, образувани по тези жалби, са на различна фаза, като по повечето от тях още няма съдебно решение.
На практика след одобряването на списъка на кредиторите синдиците на Кредитна банка най-после ще могат да се разплатят с Фонда за гарантиране на влоговете, който е следващият поред кредитор. Както научи "Капитал", съдът вече е одобрил частична сметка за разпределение, която предвижда фондът да получи около 9.5 млн. лева. Сумата ще бъде преведена по сметки на фонда вероятно в началото на следващата седмица, след като синдиците обърнат в левове нужното количество долари. По този начин "Кредитна" ще се разплати 100% с фонда, чийто шеф е Милети Младенов. От гледна точка на фонда това ще бъде първата сума, която той ще получи от банка в несъстоятелност. Досега фондът се пълнеше само от регулярните вноски на действащите банки и по данни на Милети Младенов след получаването на парите от "Кредитна" набраната сума ще достигне близо 67 млн. лева.
След разплащането с фонда Кредитна банка ще разполага с около 7 млн. лева в брой. Намерението на синдиците Павел Павлов и Господин Кузманов е с тази сума да бъде платено частично на кредиторите от пети ред. Това са вземанията на фирми и граждани по депозити и сметки в "Кредитна", които са останали непокрити от фонда за гарантиране на влогове. Според синдиците наличната сума ще позволи на този род кредитори да получат още до края на годината между 40% и 50% от своите вземания.
По груби сметки активите на Кредитна банка ще бъдат достатъчни за пълно удовлетворяване на кредиторите от пети ред и ще може да премине към шести ред (банки и други финансови институции), където са кредиторите с най-големи суми за получаване. Най-големи вземания имат Стопанска и инвестиционна банка (като правоприемник на фалиралата "Стопанска банка") с близо 18 млн. лева, Банка ДСК с около 14 млн. лева, руската банка "Софинтрейд" с около 12 млн. лева и др. Всички задължения на Кредитна банка според одобрения от синдиците и съда списък на кредиторите са около 80 млн. лева.
Недоволните кредитори
Чок селям, Джейлан*
И новият инвеститор в каскада "Горна Арда" и магистрала "Марица" се избира непрозрачно
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Турският холдинг "Джейлан" няма да строи инфраструктурни проекти в България, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Това станало ясно на срещата му с турския вицепремиер Месут Йълмаз в сряда. Йълмаз казал още, че няма да се настоява за участието на други турски фирми в проектите за каскада "Горна Арда" и магистрала "Марица".
Изваждането на "Джейлан" от двата инфраструктурни проекта беше главният проблем, който се коментира при затворени врати по време на 14-ата сесия на Смесения българо-турски комитет за икономическо развитие в Анкара през изминалата седмица. Този беше заложен в рамковото споразумение за сътрудничество в енергетиката, което преди две години подписаха Иван Костов и тогавашният премиер на Турция Месут Йълмаз. В съответствие с това споразумение турската страна посочи "Джейлан холдинг" за партньор на НЕК при изграждането на каскада "Горна Арда" и на "Автомагистрали" за строежа на отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистрала "Марица". В края на предишната седмица обаче "Джейлан" официално бе обявен в Турция за неплатежоспособен. Турското правителство конфискува банката "Капиталбанк", собственост на холдинга. Два дни по-късно беше наложен запор върху имуществото на президента на холдинга Махмуд Джейлан. В сряда пък беше наложен запор и върху фирмата на Махмуд Джейлан за телевизионно и радиоразпространение ("Джейлан TV"). Всъщност това, че "Джейлан" има финансови затруднения, се знаеше отдавна, но официално не се обявяваше. Причината е, че холдингът има силни политически покровители в Турция. Сред тях са бившият турски президент Сюлейман Демирел, вицепремиерът и бивш министър-председател на Турция Месут Йълмаз, министърът на енергетиката Ерсюмер. Авторитетният турски вестник "Джумхуриет" писа тези дни, че "Джейлан" години наред е хранен от държавата.
До момента никой не споменава какво ще струва на страната скандалното скъсване с "Джейлан". Не се отваря дума за вина и виновни. Някой е виновен за това, че в двустранното споразумение не е защитен интересът на българската страна при избора на външен инвеститор за толкова големи и важни инфраструктурни проекти. В документа не е предвидена клауза за окончателно одобряване на кандидата от българска страна, което би позволило да се направят съответните проучвания за финансовото състояние и възможностите на компанията в изграждането на енергийни обекти.
Освен това и влизането, и излизането на "Джейлан" от България струва пари на държавата и на НЕК. Въпреки скандалите около холдинга в Турция (представени нашироко от турските и от нашите медии) българското правителство застана зад "Джейлан" и правеше всичко възможно за ускоряване на двата проекта. Създадена беше междуведомствена група за институционална подкрепа на турския инвеститор. Регистрира се смесено дружество ХЕК "Горна Арда" с участие на НЕК и "Джейлан". Пред финализиране беше и учредяване на смесеното дружество "Джеймар" между "Джейлан" и "Автомагистрали". Министерският съвет предостави в края на лятото концесия на ХЕК "Горна Арда" за първата стъпка на проекта - бъдещия язовир "Мадан". Всичко това отнема време и средства - като се започне от заплатите за чиновниците на Шиляшки и Чачев, които трябваше да подготвят и аргументират тези проекти и да водят преговорите с "Джейлан" (включително честите командировки на министри и зам.-министри до Истанбул и Анкара) и се стигне до фойерверките и чеверметата за първата копка на каскадата.
Четиристотин шейсет и седем хиляди лева стоят блокирани като участие на електрокомпанията в капитала на ХЕК "Горна Арда". Според Иван Шиляшки при излизането на "Джейлан" от смесената фирма НЕК трябва да му плати акциите за 50 на сто от капитала. Дружеството беше регистрирано с капитал 600 хил. лв. След това капиталът е увеличаван два пъти - съответно с 2000 лв. и с 398 хил. лв., така че в момента капиталът на ХЕК "Горна Арда" трябва да е 1 млн. лв. НЕК е внесла своята част при двете увеличения на капитала, но "Джейлан" не е платила за второто увеличение, обясниха от агенцията по енергетика. Тоест НЕК трябва да плати на "Джейлан" 3010 акции, всяка от които е с номинал 100 лв. "Акциите са винкулирани и "Джейлан" трябва да предложи на НЕК да ги купи по номинал", заяви Иван Шиляшки. Впоследствие се оказа, че това не е съвсем сигурно. Не е изключено "Джейлан" да поиска за акциите си пазарни цени, смятат участници в преговорите.
Както се оказа, от "Джейлан" няма да се искат компенсации за неизпълнението на поетите ангажименти в договора. Според министър Чачев фалитът на банката на "Джейлан" е форсмажорно обстоятелство. Пак той обясни, че не са искани референции и не са правени проучвания за "Джейлан", защото тя "не била случайна компания". "Ще отчетем и оценим разходите, направени от "Джейлан" до момента", заяви Чачев. Което най-вероятно значи, че НЕК едва ли ще мине само с плащането на акциите на "Джейлан". Другият вариант е да се бръкне бюджетът, коментираха от финансовото министерство.
Шиляшки и Чачев обясниха, че доставчиците на оборудване и подизпълнителите за двата обекта ще се избират вече с международен търг и в тях на общо основание могат да участват и турски фирми. Правителството явно се сети, че има закон за обществените поръчки и че не е лошо той да се изпълнява. В същото време обаче инвеститорът, който ще замести "Джейлан" в смесената фирма, пак се избира с непрозрачна процедура. Досега се съобщаваха няколко компании, които проявяват интерес за участие в проекта "Горна Арда" - канадската "Хидро Квебек", италианската "Ерга" (дъщерна фирма на "Енел"), немската "Сименс" и "Трактабел" - Белгия. Вместо да се открие процедура по закона за обществените поръчки, отново се водят преговори с потенциалните инвеститори. От последното изявление на Шиляшки стана ясно, че късметлията е "Трактабел". По-добра ли е тази компания от другите кандидати и защо - не е ясно.
"До средата на ноември очакваме "Трактабел" да представи окончателния вариант на офертата. След това ще им предложим смесено дружество. Реално от януари - март 2001 г. трябва да започне строителството. От стратегическия инвеститор се очаква да отговори на апорта на трите ВЕЦ и досегашната дейност, която също ще е апортирана, и да внесе своята вноска", заяви Шиляшки. В бъдещата съвместна фирма мажоритарен акционер ще бъде "Трактабел" с 51% от акциите, НЕК ще държи 49 на сто. Апортът на държавната електрокомпания в "Горна Арда" се оценява на 50-80 млн. долара. Целият проект ще струва 300 млн. долара. Докато течаха преговорите с "Джейлан" обаче се твърдеше, че общата стойност на проекта е 500 млн. долара.
Не е напълно сигурно и това, че "Джейлан" излиза от проекта, твърдят наши експерти. Възможен е и вариант, при който турският холдинг запазва 15% в смесената фирма. Тогава НЕК ще намали участието си на 34%, а основният пакет от акции - 51%, ще се предложат на западен инвеститор. Ако някой се съгласи да си партнира с фирма, която е компрометирана и професионално, и финансово, какъвто е случаят с "Джейлан".
До края на месеца ще приключи рехабилитацията на отсечката София - Оризово от магистрала "Марица". Лентата ще се реже от премиера Иван Костов, съобщи Евгени Чачев. Тогава ще бъде направена и първата копка за отсечката Оризово - Капитан Андреево, която щеше да строи "Джейлан". Ако не се яви стратегически инвеститор, ще вземем кредит от Европейската инвестиционна банка, съобщи Чачев. Вече са водени разговори с банката и тя е готова да отпусне кредит до 100 млн. долара. Условията са 25 години срок за изплащане, 7 години гратисен период, 2 вноски годишно през януари и юли и лихва, равна на лиьор. Проблемът е, че ЕИБ иска държавна гаранция по кредита. А магистрала "Марица" не фигурира в списъка на кредитите, за които ще гарантира държавата.
Турция търси нови енергийни източници
Накратко
Кабинетът предложи на Народното събрание да ратифицира сключените гаранционни споразумения от името на България с Европейската агенция по атомна енергия ЕВРОАТОМ, със "Ситибанк" и "Ексимбанк" - САЩ, и с "Експорт-импорт банк" на Русия. Споразуменията са по заеми, отпуснати на АЕЦ "Козлодуй" за модернизация на V и VI блок. Заемът от ЕВРОАТОМ е за 212.5 млн. евро, този от "Ситибанк" и "Ексимбанк" - за 76.64 млн. долара, а от руската банка - за 80 млн. долара. Кабинетът предложи на парламента да ратифицира и договора за заем между България и Европейската инвестиционна банка за реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - гръцка/турска граница. Заемът е 80 млн. евро и ще се погасява за 20 години с петгодишен гратисен период.
Държавната комисия за енергийно регулиране реши да издаде лицензи за разпределение на природен газ на "Овергаз инк." АД за района на Божурище, "Газоснабдяване" ООД за Ямбол, "Хебросгаз" АД за територията на Пещера, "Раховецгаз 96" за Велико Търново и Горна Оряховица и на "Павгаз" АД за Павликени. Първите два лиценза за разпределение на природен газ бяха дадени в началото на октомври на дружествата "Плевенгаз" и "Монтанагаз". Лицензите се издават за срок от 20 години. Наскоро ДКЕР реши да се издадат лицензи за пренос на топлинна енергия и на шест топлофикации - "Топлофикация Правец", "Топлофикация Габрово", "Топлофикация Пловдив-север", "Бедек" - Трявна, и ТЕЦ "Свилоза".
Българските дипломати в чужбина вече ще получават възнагражденията си по нов ред, предвижда наредбата за дългосрочно командироване на служители зад граница, одобрена от кабинета в четвъртък. Досега дипломатите получаваха валутни заплати и се водеха на отделен щат от служителите на Министерството на външните работи, обясни главният секретар на министерството Стоян Тодоров. С новата наредба дипломатите ще получават левови заплати и плюс тях ще вземат командировъчни. Размерът им ще е двоен на обикновените командировъчни за съответните страни, като всеки служител ще получава различен процент от тях. На посланик ще се дават 120% от двойния размер на командировъчните. На консул се полагат 100%, на първи секретар - 80%, на аташе - 66%, на домакин - 58%, на технически изпълнител - 50%, а на техник - 40%.
Пристанищните такси да бъдат намалени, предвижда одобрената от кабинета промяна в тарифата за таксите, събирани в системата на транспортното министерство. Таксата за преминаване на кораб през пристанище "Варна-изток" пада от 0.02 долара на 0.01 долара за един брутотон. Таксата за пристанища "Варна-запад" и фериботно пристанище "Варна" от 0.15 долара става 0.10 долара за брутотон. За "Варна - Леспорт" и ТЕЦ "Варна" таксата е намалена от 0.10 на 0.08 долара за брутотон. Преминаването на кораб през пристанище "Бургас-изток" става 0.01 вместо досегашните 0.02 долара за брутотон. Намаляването се налага заради приетите международни размери на таксите. Приходите от тях се използват за поддръжка и осигуряване на безопасност в пристанищата.
Нови грехове засенчиха старата слава на земеделието
Заетите се увеличават, но доходите им остават ниски, сочи последният доклад на ОИСР за развитието на аграрния сектор у нас
Паулина МИХАЙЛОВА
Инвестициите в земеделието в България са спаднали с около четири пети от 1989 г. до 1999 г. Това е записано в последния доклад на Комитета по земеделие към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за състоянието на този сектор у нас. Според разработката, докато през 1990 г. делът на земеделието в общата сума на инвестициите в България е бил 9.8%, през 1999 г. той е 2.5%. По данни на НСИ разходите за покупка на дълготрайни активи в земеделието са били 103.1 млн. лв. за 1999 г. от общо 4.09 млрд. лв. В същото време делът на този отрасъл в общата заетост в страната е нараснал за последните десет години от 18 на сто на почти 26 на сто. Основната причина за това е намаляващото търсене на работници в останалите отрасли и най-вече в промишлеността. Доходите на населението, заето със земеделие, обаче не нарастват, а остават ниски в сравнение с тези в останалите сектори на икономиката. Най-силно е било това разслоение през 1996 г., когато месечните заплати на работниците в аграрния бизнес са били средно с 31 на сто по-ниски от тези на останалите служители. За 1999 г. земеделците са получили доходи средно с 10 на сто по-малки от колегите си в другите сфери, се казва в доклада на ОИСР, базиран на данните от НСИ. Леко намаление от 1990 г. до 1999 г. има и на дела на земеделското и горското стопанство в БВП - той е спаднал за периода от 17.7% на 17.3%. Най-драстични обаче са промените през последното десетилетие в животновъдството. Броят на животните в България е намалял с над 50%, а животинската продукция - с 35%. Общото производство в растениевъдството и животновъдството е намаляло с 38% от 1989 г. до 1999 г. Сред основните
Втората причина за тежкото състояние на отрасъла е
Намалялата употреба на торове, пестициди и качествени семена води до все по-голяма зависимост на реколтата от природните условия, се твърди в доклада на ОИСР. Доказателство за това е реколтата от царевица за 2000 г., която заради сушата спадна двойно спрямо миналата година.
Третият проблем според ОИСР е спорадичното отваряне и затваряне на руския пазар от 1989 г. насам, което причинява огромни промени в търсенето на българска земеделска и животинска продукция. Русия впрочем не е единственият пазар, от чиито промени зависи реализацията на агростоките ни. Неслучайно в доклада като причини за намалялото производство са посочени нестабилната аграрна политика на българските власти и честите промени в условията за достъп до външни пазари. Земеделската продукция и храните, произведени в България, все още не отговарят на стандартите на износ в eвросъюза, макар и вече да имаме преференциални квоти за експорт там. В същото време вносът от ЕС и ЦЕФТА върви с намалени мита и на конкурентни цени, докато българската продукция сменя цените си в огромни диапазони в зависимост от сезона. Според анализа на ОИСР, недостатъчно развит е и вътрешният пазар на едро за земеделски стоки и най-вече на плодове и зеленчуци. Работещите тържища всъщност са обикновени пазари, появили се спонтанно около по-важните пътища или на местата на стари държавни бази.
Четвъртият потискащ фактор за земеделието е, че голяма част от новопоявилите се производители нямат почти никакъв маркетингов опит, и цените, които могат да постигнат, са твърде ниски. Вносителите и дистрибуторите на суровини и препарати за тях пък са или агенти на големи чуждестранни компании, или крупни търговци, които са в отлична позиция да постигнат високи цени за себе си.
Причина за бавното темпо в развитието на земеделието ни е и
Според ОИСР кооперациите в България се разделят на две групи. Първият и преобладаващ тип са кооперациите, насочени към членовете си. Тяхната продукция зависи от нуждите на член-кооператорите, реколтата им се раздава за собствена употреба (храна за животните), докато на пазара не излиза почти нищо от нея, и съответно членовете не получават парични дивиденти и не инвестират. Втората група са кооперациите, насочени към пазара. Те произвеждат този тип култура, който се очаква да бъде търсен, и излизат на пазара. Тази група обаче е много по-малка от първата.
Като несъмнено положителен аспект в развитието на земеделието ни експертите от ОИСР сочат оттеглянето на държавата като собственик. Единствено в областта на тютюнопроизводството и преработката държавата все още е основният играч. Другата похвала в доклада е за либерализацията на вътрешния и международния пазар на земеделски стоки през последните две години. Освен това спадът в земеделското производство не е характерен само за България, а и за останалите страни в преход. В повечето от тях последните десет години са донесли бавна реституция, увеличаване на броя на фермерите, работещи за самозадоволяване поради липса на алтернативна заетост, и ниски доходи за земеделците.
Труден старт за частните автобуси в София
Неизгодни условия поставят под съмнение ефективността от схемата
Надя НЕДЕЛЧЕВА
По 16 линии на масовия градски транспорт в София ще бъдат допуснати частни превозвачи, реши на последното си заседание Столичният общински съвет. За целта ще се открие процедура за възлагане на обществена поръчка. Кметът Стефан Софиянски определи тази стъпка като решение без алтернатива, позовавайки се на незадоволителното качество на превоза на пътниците и невъзможността на "СКГТ-холдинг" ЕАД сам да извърши необходимата подмяна на превозните средства. На теория пускането на частни автобуси би трябвало да подобри положението. Много общински съветници обаче изразиха съмнения за ефективността на схемата. Те заявиха, че преди няколко години е направен подобен опит, който се оказал неуспешен.
Регистрираната от "СКГТ-холдинг" печалба през последните три години се насочва основно към поддръжката на съществуващия морално и физически остарял парк. Няма пари за нови автобуси. Ето защо предимство ще имат кандидатите, чиито превозни средства ще бъдат нови и с екодвигатели. Съмнително е обаче дали при предлаганите условия ще се привлекат стабилни фирми, разполагащи с нужната кадрова и материално-техническа осигуреност. "Прави се опит за пазарна икономика с полупазарни методи", коментира общински съветник. Оттам не е и съвсем ясно дали ще се постигне търсеното повишаване на качеството на предлаганата услуга.
Избраните линии, макар че не всички са по основните артерии на столичния транспорт, са доста натоварени. Принципно това би трябвало да означава по-високи приходи за превозвачите. На практика обаче някои клаузи в договорите, които ще се сключат, значително намаляват атрактивността на сделката. Превозвачите са длъжни да извършват превоза на същите цени на билетите както "СКГТ-холдинг" - 0.30 лв. в момента. Те трябва също да запазят преференциите за учащи и пенсионери, които са значима част от пътниците. Този подход, избран очевидно по социални съображения, се различава от практиката на другите градове, където вече са пуснати частни превозвачи по линиите на масовия градски транспорт и където в договора се посочва само таван на цената.
Общината ще заплаща на превозвачите определена сума на километър пробег. Кандидатите трябва да предложат цената. Като ориентировъчна цена общината посочва 1.30 лв. на км пробег. Предложената цена обаче не трябва да бъде по-висока от 1.80 лв. Малко вероятно е да се предложи стойност, по-ниска от 1.30. Ориентировъчната цена е изчислена на базата на цената, която общината в момента плаща на СКГТ - 0.90 лв. на км, като се отчита инфлацията и цените на горивата. Тази цена се запазва за петте години, за които се възлага обществената поръчка. Тя не може да бъде променяна освен с годишната инфлация или в случай че увеличението на цената на горивото за една година надхвърля 30%, или ако общото поскъпване на горива, смазочни материали, гуми и резервни части е по-голямо от 50%. "По този начин на практика се заковава цената, което ще намали интереса към конкурса. Освен това тази цена не е реална", коментира общински съветник. Според него трябва да се отчетат и високите амортизации, начислявани върху новите возила, които се предполага, че ще навлязат в градския транспорт.
Общината ще субсидира и частните превозвачи, като покрива преференциалните превози за ученици и пенсионери. За тази година от общинския бюджет са платени 48 млн. лв. за преференциални пътувания.
Тази система ще позволи на общината да заделя по-малко средства за закупуването на нови автобуси. Тя на практика обаче ще продължи да субсидира превоза, осъществяван и от частните превозвачи, за да запази ниски цените на билетите.
За качеството на извършваните превози ежедневно ще следят контрольорите от транспортния холдинг, обясниха от общината. В договорите ще се записват маршрутът и разписанието, които частниците трябва да изпълняват ежедневно. По-вероятно е обаче, че както и досега, контрольорите ще следят само за пътници без билети, за да прибират глобите.
150 хил. нови безработни по Коледа, ако се приемат поправките в Кодекса на труда
Парламентът ще решава - разумни промени и нови работни места или популистки промени и закрити работни места
Павлина КУШАЛИЕВА
Най-малко 150 хил. души ще останат без работа в края на годината, ако бъдат приети предложените промени в Кодекса на труда (КТ). Това стана ясно на проведена през изминалата седмица обществена дискусия на тема "Кодексът на труда - основа на нови икономически отношения". Дискусията беше организирана от Обединение "Промяна", Съюза на работодателите в България (СРБ), Българската международна стопанска асоциация (БИБА) и Американската търговска камара (АТК).
Бизнесът ще бъде принуден за закрие посочения брой работни места, за да оцелее, след като влязат в сила ограничителните и вменяващи социални ангажименти и промени в кодекса, които трябва да влязат в сила от началото на следващата година.
"Предлаганите промени ще увеличат безработицата, защото всеки от работодателите ще търси изход от създалата се ситуация. СРБ обмисля приемането на обща позиция какви ще бъдат евентуалните мерки, които ще предприемем, ако промените в КТ бъдат приети в този вид. Освен това малките фирми няма да могат да понесат тежестта на безсрочните трудови договори, ще преминат към заплащане на черно, като по този начин нито работодателят ще си плаща социалните вноски, нито работникът - данъците. Това ще доведе до рязък спад на приходите от данъци", коментира Васил Василев, председател на СРБ.
"Ще уведомя големите чужди инвеститори, които са наши клиенти, че този КТ не е добър, а една компания не може да работи добре, ако няма добри отношения между работници и работодатели. Кодексът не е в хармония с европейските норми. Съгласни сме да работим с правителството, но не получихме отговор на писмата, които изпратихме до министър-председателя Иван Костов", заяви Джим Гастън, управляващ съдружник в Рricewaterhouse Coopers и председател на Американската търговска камара.
"Бяхме манипулирани, но сега се дистанцираме от така заложените в КТ промени, за да не се спекулира, че БИБА подкрепя промените. Ние заставаме зад СРБ, Обединение "Промяна" и АТК и настояваме за изцяло нов кодекс на труда", коментира Таня Бояджиева, председател на комитета по човешки ресурси в БИБА.
Докато бизнесът отправяше предупредителните сигнали за евентуален нов пик на безработицата, породен от недалновидните законодателни поправки, КНСБ организира запознаване на народните представители от Комисията по труда и социалната политика (КТСП) с принципните си виждания по някои спорни въпроси относно измененията и допълненията в кодекса. На срещата официално беше подписано споразумение за промените в кодекса, скрепено с печатите на КТ "Подкрепа", КНСБ, БСК и БТПП (виж карето).
Амбициите на правителството са промените в КТ да бъдат приети до края на годината. Паралелно с тези амбиции продължават посланията към избирателите за намаляване на безработицата, повишаване на доходите, за коледни добавки. Това, което обаче липсва в тези послания, е констатацията, че заради популистките промени в КТ напълно реална е възможността голяма част от заетите в частния сектор да получат коледна картичка с примерен текст: Съжалявам, съкратен сте, но не се притеснявайте - правителството мисли за вас. То, както знаем, ще разкрие 250 хил. работни места.
Одобрени от парламентарната социална комисия промени в Кодекса на труда
Споразумение за промени в Кодекса на труда, подписано от КНСБ, КТ "Подкрепа", БСК и БТПП
Прибързана хвалба провали разкриването на канал за фиктивен износ
Йово НИКОЛОВ
"Да ударим тъпана, да изплашим селото" - горе-долу по тази логика действа управлението на митниците миналата седмица с оповестяването на канала за фиктивен износ на горива. Тази прибързана хвалба почти провали усилията на цяла кохорта от полицаи и митничари по разкриването на един от най-големите канали у нас. Според съобщението на ГУ "Митници" е било хванато "дизелово гориво, отклонено от транзит, на обща стойност 448 734 долара и в тонаж 986.880. Предотвратяването на фиктивния износ се дължи на създадените преди 10 дни центрове за контрол на акцизните стоки и центрове за борба с наркотрафика към всички регионални дирекции", се чете в информацията за медиите. В него има поне три неистини. Първата е, че количеството е 986 тона, втората неистина е, че разработката на канала е заслуга на тези центрове, и третата е, че каналът е работил през октомври, а уличените пратки са 13. Всъщност вероятното количество, останало в България, е около 1700 тона, въпросните центрове все още не работят, а пратките са 86. И само щетите за държавата са за над 500 000 долара.
Разплитането на мрежата става, след като от бургаската рафинерия подали сигнал на Икономическата полиция в София със съмнения, че част от горивата не напускат България, а остават на пазара у нас, въпреки че са декларирани като износ. "ЛУКойл" има интерес подобни случаи да бъдат прекратени, тъй като рафинерията е двойно ощетена", обясниха мотивите си от фирмата. Според закона рафинерията е тази, която гарантира, че определено количество заминава за износ. Ако горивата не заминат зад граница а останат у нас, "ЛУКойл" е отговорен пред държавата за плащането на мита, акцизи и такси. Те представляват между 32% и 35% от формирането на цената на горивата за вътрешния пазар. Втората причина според "ЛУКойл" е, че точно такива фирми разбиват пазара на горива у нас и правят нелоялна конкуренция.
След като случаят е бил поет от Икономическата полиция, е започнало следене на камионите и проверка на цистерните съвместно с митничари от София. Горивото се е изнасяло само от една фирма, която е клиент на "ЛУКойл" и е дъщерна на регистрираната на Бахамските острови офшорна фирма IMS. От фирмата декларирали, че всички количества заминават за западната ни съседка. Справка по граничните контролно-пропускателни пунктове обаче показала, че над 20 камиона са напускали държавата само според митническите документи. Номерата на цистерните отсъствали от полицейските масиви на границата. Това наложило проверка на петролната база на Нефтохим, откъдето тръгват цистерните. В база "Пловдив" полицаите съвместно с митничарите установили два ТИР-а, които тръгнали в различни посоки, но не и към границата. Единият разтоварил на бензиностанция в София, а другият - в Петрич. Това са двата ТИР-а, които са били заловени да разтоварват горивото на място. Те са били следени по целия път от Пловдив до съответната бензиностанция и задържани.
Всъщност засеченият фиктивен износ започва още от септември. Справка на Икономическата полиция установява, че става въпрос за 86 пратки досега. Обикновено документите се оформяли на три пункта - Калотина, Брегово и Гюешево. Каналът за фиктивен износ си има предистория и тя е свързана с разкритите 11 цистерни през ГКПП Връшка чука. Тази схема стана известна през август. Тогава обаче митническите документи бяха фалшифицирани чрез печата на един от митничарите, който през това време е бил в отпуска. От митниците върнали декларациите за осъществен износ с официалната митническа поща. Едва по-късна проверка доказала, че документите са фалшифицирани. Износители тогава бяха фирмите "Шампион Херсакли" и "Премиер" пак по договор за износ за Сърбия. В настоящия случай обаче измамата е правена значително по-ловко. Печатите на декларациите, изглежда, са истински. А оставащите количества за България са минавали покрай другия реален износ за Югославия със сръбски цистерни. Според добре осведомени източници шофьорите на българските ТИР-ове, които са били заловени, са признали, че след като заредят по пътя, ги настигала кола с двама души, която им взимала митническите декларация, нареждала, към коя бензиностанция у нас да карат и им давали стокова бележка. Според показанията двамата били сърби.
Източници, наясно с митническите процедури, твърдят, че не е възможно подобен канал да функционира, без в него да има замесени митничари. В този случай те трябва да се търсят на трите пункта, откъдето цистерните е трябвало да напуснат България. Изглежда логично и просто да се разбере кой точно е подпечатал декларациите и ги е връщал отново на "ЛУКойл", за да се закрие износът. Връщането на декларациите естествено става в рамките на едномесечния законов срок, когато трудно може да се установи дали са извършили износа или не, ако не се направи ревизия. Сега обаче трудно ще бъде установено кои са замесените в канала, ако не се намерят декларациите. След прибързаното оповестяване на разкритията това едва ли ще стане лесно. Изтичане на информация към фирмата износител IMS е имало сигурно и от страна на полицията. В деня, в който е била извършена акцията - на 3 ноември, един от представителите на фирмата се е оплакал в РДВР-Бургас, че няколко негови цистерни не са минали границата със Сърбия. Така вероятно и фирмата ще остане суха. Още по-малко ще се намерят хората, които са организирали канала.
Читалищата - място за всички
Свилен Иванов
Масивна триетажна сграда в центъра на Варна. Опакована е, но не от освободената фантазия на Христо Явашев, а като подаяние, поднесено от проект "Красива България". Между защитните мрежи и олющените стени се увива лабиринт от тръби и грубо одялани дъски, по които се движат работници. Те подвикват весели и нецензурни думи, защото времето е слънчево и защото имат работа, макар и по програмата за временна заетост. В ръцете си държат пълни с варов разтвор кофи и всякакви други инструменти от трети вид. Горе, в най-високото, пеят медникарски чукове, а през мрежата проблясва бакърената обшивка на новия покрив. Долу, сред строителните отпадъци, се търкаля желязна табела, на която е написано "Читалище "Варненски будители".
Входът на читалището се открива трудно сред вертикалните колони на скелето, пък и никъде няма табела, предупреждаваща хората да се пазят от (реално) падащи предмети. При всички опасности обаче си заслужава човек да види вратата. По всяка вероятност е донесена преди 1912, когато е и построена къщата на варненския градоначалник Александър Василев (кметувал между 1912 и 1915 г.), защото прозорците по нея са от оловен кристал, а месинговата дръжка, все още неотпътувала към търговците на цветни метали, се отваря трудно и с две ръце. Зад вратата има стръмно стълбище от полиран мрамор, над което хвърля оскъдна светлина висящ на ръждива верига огромен полилей. Въпреки слънцето навън вътре е студено и мирише на влага. Голямо антре, превърнато в импровизирана галерия, няколко стола, маси и стойка със стари броеве на варненски всекидневници. Навсякъде врати, преправени с талашит, за да се затварят, шест чина - от онези, на които седяхме в първи клас в началото на осемдесетте, олющена черна дъска и високи над три и петдесет тавани е цялото имущество на читалището. Към това могат да се прибавят три печки на твърдо гориво, стотина книги, китара и
И разбира се - Соня Михаелова, единственият служител и пазач на фара с гръмкото име "Варненски будители". Тя прави всичко - мете, надпреварва се с работниците от фасадата за натрошената дограма от горните етажи (трите печки все трябва да се пълнят с нещо), посреща незнайно как попаднали тук хора и мисли - мисли за читалище от нов тип, такова читалище, което да пренесе адекватно "възрожденския и будителски дух" във "все по-бързо развиващо се информационно общество". Изготвя проекти за това "как хората да общуват помежду си - чрез книгата, чрез компютъра, чрез музиката, за да могат да достигнат до онова състояние, което би ги направило щастливи". От време на време гледа към архитектурния проект, в който има всичко - открита сцена, музикални кабинети, ателиета, зали за интернет и за езиково обучение, библиотека и дори офис, отреден за неправителствени организации. Разхожда се из полуразрушените етажи, запазили остатъци от кметски разкош от началото на века, и казва:
Проект "Красива България" идва като последен влак - от покрива тече като из ведро дори и след спирането на дъжда, а сградата заплашва да рухне. Сега новата "медна шапка" ще запази струпаните в мазето 12 000 тома на читалищната библиотека от пръстите на влагата, а Обединени холандски фондации и японското посолство са готови да финансират вътрешния ремонт. Някъде в бъдещето.
Сега е различно - в читалището идват три деца да се учат да свирят на пиано и още дванадесет - да учат английски. Печките се палят само когато децата седнат на чиновете, а и остатъците от дограмата са на свършване. (През няколко преки в един гараж, сравнително топъл,
Варненската община, криеща се зад митологемата "оздравителна програма" и още по-мистичното "финансиране на проекти", от месец декември на 1999 не е превела нито един лев. Не само на "Варненски будители", но и на останалите 17 варненски читалища (с изключение на средствата за един минал ремонт и два градски празника). В същото време в дирекция "Култура" заплати всеки месец получават осемнадесет служители.
Читалище "Варненски будители" е като онази капка, по която може да се разбере какво представлява реката. А ако някой напише върху оловния кристал на входната врата:
Кой ще запише читалищата на алианс?
Ани МЛАДЕНОВА
Бакърджиев си отива по мавзолейному
Бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев силно се възмути миналата седмица от Едвин Сугарев и от председателката на коалиционния партньор на управляващите - Народен съюз, Анастасия Мозер. Посланикът ни в Индия и депутатката били критикували лидера на софийското СДС, без според самия него да имат право на това. "Кои са те", попита Бакърджиев. Сугарев дори не бил член на СДС, както и Мозер, и въобще за какви се взимат.
Така някак си логично възниква въпросът кой може да критикува бившия вицепремиер. Обикновените членове на СДС очевидно не могат, а и да го направят, от това не следва абсолютно нищо. Бакърджиев беше освиркан от синята национална конференция, но въпреки това стисна здраво зъби и без да трепне, си осигури влизането в ръководството на партията. Останалите лидери на СДС според бившия вицепремиер също не трябва да го критикуват, защото това ще означава да се извадят на показ вътрешнопартийни конфликти преди изборите, което би се отразило пагубно на резултатите. Така по метода на изключването може да се стигне дотам, че Бакърджиев приема критики единствено от Антоан Николов. Разногласия между тях двамата, разбира се, може и да има, но те вероятно са от такъв характер, че не върви да се обсъждат на висок глас.
Един ден след като бившият вицепремиер призова проблемите в СДС да се казват открито и директно в очите на хората, организира чрез протежетата си в медиите и парламента акция срещу Иван Костов. Приближени до него усилено лансираха във вестниците тезата, че са необходими промени в правителството, понеже то не си върши работата. "Като ме няма мен и объркахте нещата", вероятно си мисли бившият вицепремиер.
Въобще Бакърджиев си отива от синята партия точно както изчезна мавзолеят от центъра на София - мъчително бавно, шумно и грозно.
И Бонев - Командир
Половин година след като сътвори първия сериозен скандал, който разклати управлението на Иван Костов, бившият вътрешен министър Богомил Бонев застава начело на току-що създадената Гражданска партия за България.
Като командир на партия уволненият от Костов вътрешен министър се поставя в модерната дясна част на политическата сцена и ще се бори за създаване на средна класа, намаляване на данъците и естествено борба с корупцията. Бонев се надява да повтори успеха на сегашния унгарски премиер, който спечели властта благодарение на разочарованието от предходните управляващи. Допреди шест месеца Бонев имаше само рейтинг - сега вече има партия и търси партньори за коалиция.
Целта му е властта.
Циклите в икономиката са като партитурите в музиката
Разговор на Еми Барух с Румен Аврамов
- Еталон на еталоните за кризите през ХХ век, та дори и през последните 200 години е Великата депресия. И всеки път, когато нещо заскърца в световната икономика, се заговаря отново за Депресията, отварят се статистики и учебници, за да се прочете пак какво се е случило през онези години. Великата депресия е абсолютният минимум, абсолютната нула в икономиката. Дългата икономическа памет помни малко подобни събития, с които всеки инстинктивно съпоставя или подсъзнателно очаква. За ХХ век бих прибавил например отписването на руските дългове от болшевишкия режим през 1917 г., което още е загнездено в подсъзнанието на пазарите.
На пръв поглед оттогава много неща са се променили, включително управляемостта на икономиката, която изглежда значително по-овладяна, отколкото през 30-те години. Въпреки всички трудности вече се знае повече за икономиката, изпробвани са повече лостове, "проверена" е реакцията й към едно или друго въздействие. Това позволи през целия следвоенен период да се тушират или дори да се избегнат редица кризи, които иначе може би щяха да се развият в посоката, която знаем от Великата депресия.
Проблемът, от друга страна, е, че всички кризи всъщност повтарят едни и същи схеми. През подема чувството за риск се приспива, за него се забравя. Икономиката се "разпуска", това, което всеки по принцип знае, че не трябва да се прави - и в банковия и в реалния сектор - все пак се прави. Съответно и резултатите са едни и същи. Кризата идва тогава, когато някой от елементите на стопанския живот се е развил отвъд това, което икономическият здрав разум допуска. Винаги има признаци на някакво излишество. То може да е свързано с цени, производство, кредит. В известен смисъл в икономиката е както при земетресенията - колкото е по-дълго спокойствието, толкова е по-голяма вероятността крахът да бъде по-силен. Отчасти защото през един продължителен подем "розовата" икономическа памет се удължава до 7-8-9-10 години, като тя вече не носи в себе си памет за кризи. Днес има цяло поколение мениджъри и бизнесмени, които не са преживели кризи от сериозен мащаб.
- Развитието чрез кризи е истински здравословното. Безметежният постоянен прогрес е не само невъзможен, той би бил и скучен. Стопанската история в крайна сметка показва, че няма уроци, които да са научени безвъзвратно и окончателно. А основният неусвоен урок е, че когато напред се види поле за разширяване, задръжките падат, лакомията - в най-буквалния смисъл - се развихря и така до момента, в който камбаната звънне. Няма икономически субекти, които да са дотолкова мъдри, че да не правят отново и отново основните грешки, които се повтарят вече в течение на 200 години.
- В последно време промените, които разчистват, идват от технологиите. Дълбоките финансови иновации, които са основата на глобализацията, в крайна сметка са възможни благодарение на новите технологии. Засега като че ли ги спират само нациите, държавите. Рядкост са националните икономически пространства с удобен за днешните мащаби формат. Америка, допълнена с Канада и Мексико, е адекватен мащаб. Обединена Европа е другият случай, но в крайна сметка при нея отпечатъкът на различията в манталитета и историята продължава да влияе силно. Колкото и да е огромна промяната в следвоенна Европа, все още продължава да се говори за Европа на нациите. Това, че след 1 януари 1999 г. еврото загуби около 25 на сто от стойността си, е отчасти отражение на същата тази стара Европа на нациите, която трудно убеждава, че е способна да провежда единна политика. Еврото винаги ще губи позиции в моменти на неувереност у инвеститорите за това дали Европа е в състояние да провежда обща (включително икономическа) политика. Този проблем американците го нямат.
- Мисля, че проблемът на България не е проблем на граничната точка, а на успоредните прави. Ако наложим нашата крива върху световната, върху европейската и даже регионалната за последните 100-120 години, ще видим, че проблемът ни не е толкова, че постоянно сме слизали надолу и сега сме стигнали до някаква точка на необратимост. Той е, че винаги сме били далече от водещите държави, от това, което се нарича Европа.
- През тези 120 години е имало периоди на възход и падения. Въпросът е защо не сме се изместили трайно и решително на една по-висока траектория в европейския контекст. Има само колебания около неизменните последни места на континента през повече от 100 години, в началото и в края на ХХ век.
Това, което ни се насаждаше, когато социализмът беше в силата си, и което е отчасти вярно, е, че България е "дръпнала" икономически и дори е надминала Гърция. Но оттук не следва нищо. От една страна, след като влезе в Европейския съюз, Гърция отново зае мястото си "над" нас. А от друга, в съюза тя си остава сред стопански по-"изостаналите" държави, с достатъчно ярко отличаващ се икономически манталитет.
И нещо много по-важно - ако се опитаме да оценим качеството на растежа през социалистическия период, неизбежно ще стигнем до причините за краха от началото на 90-те години. Именно тогава се видя, че е изградена икономика, която по количествени измерители може би е сравнима с други, но е пазарно безсмислена, нежизнеспособна и без потенциал за развитие. Смисълът на комунистическото развитие, доколкото изобщо го е имало, се разми съвършено. Едни груби сметки за началото и за средата на века ще покажат горе-долу сходно положение на България. А най-същественото е, че през всички тези години икономиката ни е оставала институционално и социално незряла.
- Изостаналите страни като правило просто нямат иновационен капитал. Те няма откъде да го създадат и затова приемат или повехнали, или присадени чужди иновации. Изнасят само индивидуални лични дарби, които в местната обществена среда не могат да се реализират и го правят навън.
Няколко антиномии най-често илюстрират "българското": забележителни личности - калпаво общество; забележителен елит - прост народ; хубава природа - лоши хора. Те се срещат и в националния, и в чуждия поглед към България. Но дори да има отделни личности или качествен елит, който изглежда "приемлив" за Запада, резултатът е нулев, ако социумът не е в състояние да преработи продуктивно и смислено този потенциал. Той остава безполезен орнамент, нищо повече.
Като правило бедните общества възприемат това, което им се предлага отвън, във фабричен, стандартен, "Макдоналдс" вид. Но този пренос работи за относително прости принципи. За сложните икономически иновации - институционални и пазарни - е необходима и по-дълбока обществена зрялост. Всъщност може би силата на тези общества е не в иновацията, а именно в съхраняването на традицията.
Друг е въпросът, че и в световен мащаб днес отсъства мощна и завладяващо привлекателна икономическа визия. Ако персонифицирам нещата, бих казал, че днес отсъства един Кейнс с неговата интелектуална смелост и дълбочина (не с конкретните му решения). Той влагаше своя гений в създаване на регулативни институции, някои от които продължават да функционират. Съвременните гении на икономическата наука прилагат интелектуалната си проницателност за създаване на пазари и за управление на породения от същите тези пазари риск. Практическите резултати обаче не са така осезаемо впечатляващи, ако се съди по фалита през септември 1998 г. на "хедж-фонда" LTCM, където работеха двама нобелови лауреати по икономика. Анемични, плахи и противоречиви остават и опитите за институционално реформиране на международните финансови организации - преустройството на тяхната архитектура засега е белязано от пълна бюрократична сивота, отсъствие на въображение и замах.
- По самата си конструкция паричният съвет е експеримент без изход. А и никоя страна досега не е излизала от него. В края на 1996 г. експериментът с паричния съвет не бе програмиран в бъдеще време. Той бе лансиран по-скоро, за да решава минали неуспехи на България и на самия МВФ.
По-далечната му перспектива бе осъзната в началото на 1997 г., особено при избора на германската марка за резервна валута. Тогава стана ясно, че сред всички страни, които са в паричен съвет, някои са с по-изискана, по-смислена и "по-културна" перспектива. Сред тях сме и ние. Ако вземем например Аржентина, тя няма готови решения, докато за България, Естония и Литва готовото решение за излизане от паричния съвет е влизане директно в евро-зоната. Това е най-елегантната стъпка, която би трябвало да се направи при отсъствие на някакви форсмажорни, непредвидени обстоятелства. В самата икономическа логика на паричния съвет не са вградени основания за премахването му, преди България да влезе в европейското парично пространство.
- България винаги е съществувала в състояние на икономическа принуда. Новото във външната принуда, която идва от ЕС, е, че тя е "по-мисионерска", с мащабни и амбициозни културни цели. Далеч съм от мисълта, че новоприетите европейски правила ще могат лесно да променят националния стопански манталитет или че дори изобщо ще са в състояние да го променят в дългосрочен план. Европейският съюз е пространство, в което има най-разнообразни национални общности - Гърция и Германия, Португалия и Франция, да не говорим за регионалното многообразие... По друг повод писах, че ние не можем да изживеем пропуснато чуждо минало. Можем единствено да се опитаме да живеем съвместно настояще по общи правила. Това неизбежно ще има мощен обучаващ, "асимилаторски" ефект.
Но да не забравяме, че асимилацията е винаги взаимна. Принципното решение за разширяване на Европа на Изток е с историческо значение, защото то върви срещу хилядолетна традиция на подозрение, високомерие и боязън към нашата част на континента. Тази традиция не може да изчезне току-така и именно тя обяснява мъчителното осмисляне на разширяването и на дълбоките институционални промени, които го съпътстват. Рисковете и предизвикателствата за Европа са огромни. Тя трябва да избегне своето собствено "размиване". И ако все пак решението за разширяване е взето, то е мотивирано от една проста преценка: за Европа е по-сигурно непредсказуемият и културно чужд Изток да е вътре и под контрол, отколкото да се маргинализира като заплаха отвън. За уютния и подреден свят вечното очакване на "варварите" като в поемата на Кавафис е неприемлива позиция.
- Не мога отсега да кажа как ще изглежда следващото десетилетие.
Занимава ме европейският въпрос - пътят дотам и самата променяща се Европа. Тя излиза от началната си равноправна клубна структура и се готви за една по-консервативна "двукамерна" система, в която ще има две съсловия. Европа подготвя новите правила, в които възловите решения ще се взимат от ядрото на големите, при достатъчно блокиращи механизми, за да не могат малките да пречат. Това право ще се институционализира, а и не би могло да бъде иначе. Така е според изначалния ред на мирозданието. Резултатът е, че вече като членове на съюза ще се озовем на етажа, който ни се полага, с перспектива да станем "по-богати", отколкото сега и при всички случаи подчинени на писани правила, които ще са по-цивилизовани, отколкото днешните.
Преди десетилетие за България имаше само минало. Макар и желано, бъдещето беше абсолютно неясно и действителността се оказа именно такава. Не мога да правя варианти в рамките на отминалата история. Това понякога е примамливо интелектуално упражнение, но си остава безсмислено. Случило се е само това, което е можело да се случи.
В известен смисъл следващите 10 години изглеждат по-подредени и с по-ясни цели, отколкото изминалите. Това е безспорно добре, но не трябва да поражда свръхочаквания. Инерцията в стопанските действителност и манталитет е безпощадна. Метафората за "новото начало" се превръща винаги в кух бодрячески призив, когато е казионно лансирана. Истинските разделителни линии се слагат със задна дата.
"Нова левица" е шанс на малки партии за парламентарна легитимност чрез БСП
Елена Поптодорова, депутат от ПГ на Българската евролевица, пред "Капитал"
- Мисля, че този проект има повече цели, отколкото съдържание. Подписването на споразумението само потвърждава това. Два фактора внасят зестра в схемата - БСП, която носи електорален потенциал, и БСДП, която носи политическата марка и членството в Социнтерна. Тази марка е необходима на БСП за получаване на нова политическа идентичност. Съществува илюзията, че като се направи "Нова левица", хората, които не искат да гласуват както за СДС, така и за БСП, ще бъдат привлечени. Авторите на този проект имат и друга политическа илюзия - че в листите ще участват личности предимно в собствено качество, а не в партийно. Което обаче означава партии като БСП и БСДП да "изчезнат" предизборно. Не виждам как това може да се случи, а и не е справедливо да се иска от тях да пренебрегнат акронима си и да са само дискретен фон на индивидуалното участие.
В европейските партии все още има резерви към Българската социалистическа партия по отношение на членството й в Социнтерна. Затова тя си прави разчети чрез сливане с БСДП да ускори това членство.
Очевидно е, че това е предизборно споразумение, но все още няма отговор на въпроса как ще се управлява, т.е. няма го съдържанието на това споразумение. Има многозначително бягство от острите въпроси на управлението. И ако те не бъдат очертани, това ще остане като поредния опит за схематично обединение вляво. Подобни обединения са правени и по-рано, при това винаги са били за сметка на малките участници. В случая показателно е например отсъствието на БЗНС "Александър Стамболийски" в схемата. Очевидно такъв партньор вече не съществува за БСП.
- Не може да се отхвърля априорно обединението. Но то трябва да бъде оценявано от гледна точка на неговата ефективност. За съжаление "Нова левица" е повече механично упражнение, което ще създаде само привидност за голям блок, но реално няма да събере повече проценти от тези на БСП. В последното интервю на д-р Дертлиев приживе има подобно прозрение. Неговите опасения са, че това обединение цели основно депутатски места. Към момента по-полезни са следизборните коалиции, отколкото предизборните. Това, което е нужно вляво от центъра, е следизборно споразумение от гледна точка на гаранциите, които могат да бъдат дадени за политиката, която ще се следва. Всъщност до момента единствената реално действаща коалиция е Народен съюз. Само там има признаци за реални коалиционни отношения. При СДС и БСП няма коалиции, а присъдружия. Чудесни са тезите на авторите на "Нова левица" за равнопоставеност, но мисля, че те са наивни. Не е възможно политик със здрав разум да допусне, че партия, която държи 15-20% от избирателите, ще приеме в предизборна коалиция решенията й да бъдат определяни или най-малкото силно повлияни от формирования, които социологическите проучвания не улавят. Затова считам, че целта на тази нова левица е по-скоро личностна реализация на онези, които се прикачат към БСП, отколкото различна или нова политика.
- На този въпрос би могло да се отговори еднозначно, ако имаше заявени конкретни управленски намерения от страна на "Нова левица". Подобен опит беше направен с "Клуб 100", но виждаме, че той вече не действа, което е поредното потвърждение, че не може със съчинени формули да се подмени реалната политика. Големият въпрос как би се развивала България при едно ляво управление все още няма отговор. Според мен няма възможности за съществени изменения в основните параметри на развитие на страната. Това, което обаче трябва да направи следващото управление независимо от неговия цвят, е на първо място да заяви прозрачност на действията си и във всички случаи - демонстративна и ефективна борба с корупцията. Във вътрешен план СДС увеличи държавата и тясната партийност в управлението на страната. Реално ли е да очакваме, че "Нова левица" ще обърне тази тенденция? Има и един много сериозен обективен проблем. Икономическите решения, които предстоят, имат десен характер. А "Нова левица" внушава не толкова ново, колкото ляво управление. Опасявам се, че то ще изпита изкушението да обещае справяне с бедността, а това няма да е възможно в кратки срокове. По-важното е да се определи икономическата рамка на поведение, и то в нейните конкретни измерения. Как ще се регулират оставащите приватизационни сделки? Ще има ли ренационализация или не? Възможна ли е ревизия на приватизационните сделки или това ще предизвика нов хаос в икономиката? Ще има ли промяна в концепцията за здравната реформа или проблемът е в практическата й реализация? Може ли да се върне безплатното образование или възможната формула е "достъпно образование"? Т.е. общите декларации отдавна вече не стигат - очакват се конкретни достоверни решения на конкретни проблеми.
- Много сериозен въпрос ще е приемствеността във външната политика и в политиката на националната сигурност. Налице е формално отваряне на БСП по отношение на членството на България в НАТО. Да се приеме това членство обаче означава да се подкрепи вече направеното в областта на военната реформа и да се предприемат действия за нарастваща военностратегическа близост с партньорите от НАТО. Нещо, за което все още няма признаци. В едно свое интервю Велко Вълканов най-достоверно описа ситуацията в социалистическата партия, а това означава и в "Нова левица". Позицията по НАТО се възприема абсолютно утилитарно, защото е ясно, че ако не се направи такава декларация, това ще събуди най-малкото сдържаност и дистанцираност на западните партньори от БСП - доминирано управление. В геополитическата сфера проблемът на традиционното ляво е неговата подозрителност към Запада. Традиционното ляво в България е антизападно и, разбира се, антиамериканско. Достатъчно е да чуем само една от интерпретациите, която се появи напоследък по отношение на отварянето на БСП към НАТО - като "крачка назад, две напред". Т.е. винаги има противник отсреща, който с различни средства трябва да бъде надмогнат. Проблемът на лявото е, че то не се усеща като вътрешен партньор на Европа и Запада. За съжаление традиционното ляво, което днес се олицетворява от "Нова левица", не отчита достатъчно геополитическите реалности и това ще носи рискове за бъдещото управление, за което тя претендира. Проблем ще бъде вземането на практически решения по отношение на НАТО и регионалната сигурност. Става дума за събитията, които предстоят в Югославия, свързани с Косово и Черна гора. Това на практика ще бъде едно от доказателствата за приемственост във външната политика и сигурността и за съпричастност с политиката на ЕС и НАТО. Затова е необходим социалдемократически субект като евролевицата, която е с ясни прозападни ориентации. Тя би могла да бъде гарант за приемственост във външната политика и националната сигурност в лява управленска конфигурация. И при определени условия с ясна договореност по конкретни управленски позиции да партнира след изборите, за да може да предизвиква политически решения, които БСП по много причини сама не може да вземе.
- За да го казва г-н Абаджиев, вероятно има информация за подобни интервенции. Ако ги е имало, аз си ги обяснявам с електорална логика. Но има случаи, в които електоралната логика пряко вреди на националния интерес. Очевидно е, че ако се получи положително решение по визовия въпрос, това ще даде аванс на СДС. Но именно заради това е необходимо опозицията да не напуска терена на националния интерес, а да заяви и докаже собствената си роля и съпричастност в него.
- Това е последица от един все още нерешен проблем в БСП. Вече 10 години БСП не направи оценка на миналите години. Това беше единствената партия в Централна и Източна Европа, която се преля от старото си състояние в новото с минимален и повърхностен опит да скъса с миналото си. Унгарската, полската и чешката, даже македонската партия постъпиха по друг начин. Те много спокойно и ясно се разделиха с миналото си на комунистически партии и затова днес са в значително по-добра вътрешна и международна позиция, отколкото БСП. На запад БСП все още се счита за най-слабо реформираната партия в страните в преход. Тя не успя да даде оценка дори на управлението на Виденов. До ден днешен няма оценка на действията на Милошевич. Всички тези откази да се даде ясен знак за разграничаване от минал тип идеология и политическо поведение логично води до тази среща със старата номенклатура. Това е опит едно дължимо човешко, персонално уважение да се вкара като политически инструмент. Както и по-широко включване на елементи от традиционното ляво в бъдещите парламентарни избори или най-малкото осигуряване на гласовете им.
- За момента такава не е нужна, защото сме казали, че ще се явим на изборите самостоятелно. Това не изключва следващи стъпки при други процеси, които могат да настъпят в БСДП.
- По-важно е БСДП да не се окаже загубена за социалдемокрацията. В самата БСДП има две тенденции. Има едно крило, което откровено иска предизборна коалиция с БСП, и друго, което е противник на този подход и предпочита утвърждаване на социалдемократическата тенденция и свързване с евролевицата. Окончателните решения предстоят да бъдат взети и всъщност това е голямата интрига в "Нова левица". Поведението на останалите участници е предсказуемо. Мотивът, който движи Петър Агов, е, че БСДП твърде дълго беше извън активната политика и това е шансът й да влезе, макар и с оскъден брой представители, в парламента. Вътре в "Нова левица" обаче БСДП рискува да последва съдбата на предишните коалиционни партньори на БСП.
In memoriam
Д-р Петър Дертлиев*
Така реши съдбата, че моят живот изцяло е протекъл заедно с комунистическата партия - в приятелство, в единодействие, в противоборство. Много пъти бях наричан брат, имаше и други моменти - тежки и неприятни. През 1939 г. по време на пакта Молотов - Рибентроп бях наречен английски агент. Същите хора, които ме наричаха английски агент, през 1941 г. дойдоха при мен, прегърнаха ме и търсеха упование в моята вяра, в края на хитлеризма. В 1945 г. отново бях обруган по всички възможни начини - пачки летяха от моите джобове. Обвиняваха ме, че съм организирал легионери и други в нашата партия. Всички смъртни грехове! И сега понякога чувам отглас от тях.
Но споменът за онова време на непоносимост, нетолерантност и често пъти непочтеност е покрит от един друг хубав спомен. В деня, когато аз станах един от знаменосците на опозицията против комунистите, получих една малка картичка, в която моят приятел и съкурсник Милчо Цонев, сега професор, ми писа: "Петре, съжалявам, че не си с нас. Но ти така мислиш и това е твое право". Ако някой ден стигнем в тази страна към толерантност, към разбирателство, към истинска демокрация, тя се съчетава в тази малка фраза: "Ти така мислиш и това е твое право". Ако Милчо сега дойде и ми каже: "Петре, мисля като теб", аз ще бъда така щастлив както, ако ми каже, че в един ден са влезли 1000 души в моята формация. Но ако той ми каже, че мисли другояче, ще му отвърна със същите думи: Да, ти мислиш така и това е твое право... Политиката е професия. Аз имам тази професия. Аз съм политик по професия... Но след 9-и други хора загинаха и това бяха храбри мъже, и бяха българи, и обичаха България. Цвети Иванов, Людмила Славова, Кръстьо Пастухов, Никола Петков. И хиляди, хиляди други. Не затваряйте страницата! Но нека, понеже и вие уважавате името на Златаров, да стигнем до тази мъдрост: "Страданието пречупва слабите, прави мъдри силните". Не да затваряме страницата, но да бъдем мъдри и никога повече в тази страна българин българина да не убива!
Ще повярвате ли, ако ви кажа, че ще престана да бъда социалдемократ? Няма. Но аз мога с всичката си човешка честност да ви кажа: аз ще се мъча с всички човешки възможности да бъда обективен и справедлив.... Нека всеки да бъде в своя път, но да бъдем граждани и да обичаме България. И навънка, и вътре хората биха уважавали страшно много именно това, че хората с политическа култура, с взаимна толерантност могат да работят заедно... България тепърва ще роди своите големи единни движения. Ще престане това многочислено сборище от 50-60-100 души от сто партии... Това става на базата на лични амбиции или на още неукрепнали идейни позиции.
Тази ферментация, която става и от едната, и от другата страна, е най-доброто за България. Нека не се плашим. Да не се плашим, че може би тук ще се роди една формация с по-десни нюанси, че ще се роди една по-лява формация или пък че ще се роди една центристка формация. България има нужда от това. И нека поощрим тези здрави процеси... Един от хората, който повлия на решението ми да се явя тук, е човекът, на когото ние, по-старата генерация социалдемократи, се смятаме повече или по-малко отразена светлина - д-р Атанас Москов. Той ми каза: Ако трябва, за България пожертвай и партията! Ако трябва за България пожертвай и партията!
И нека ние и вие - тук са повече хора, които дълго и дълго са пронизвани от партийна вярност, дълго и дълго са залагали живот, надежда и радост в партиите, нека всички ние си кажем така: безмерно обичам моята партия, но за България бих пожертвал и моята партия!
Най-тежкият въпрос, и този път апелирам за единство, е националният въпрос. Не го ограничавам само в етническите трудности вътре в страната. Една трета от българския народ е съставен от емигранти. Има български национален въпрос, защото има 1.5 милиона българи извън пределите на тази родина и ние сме длъжни и днес, и утре, и вдругиден, и винаги да мислим и за тях. И навсякъде - дали в Русия, дали в Югославия, дали в Канада, се намират българи, аз искам те да говорят и да казват: "Аз съм българин". Да говорят на своя език и да не се отказват от своята родина. Това е наше право и задължение.
Дали си българин, дали си турчин, дали си циганин, дали си евреин, дали си арменец - всички вие сте чеда на тази родина и имате всички права както всеки от нас, защото нито една етническа група няма да бъде свободна, закон е това, ако тя потиска друга етническа група - нито българи, нито турци, нито цигани... От турците ще вземем, може би защото безкрайно обичах майка си, тяхното почитание към майката, ако щете някои хигиенни навици, и много, много други неща... А какво ще вземем от циганите, които така презрително и отгоре гледаме като някаква втора категория. Ей, богу, тези хора, така близки до природата, така свободни от вещомания, тези свободни хора, радостни и весели, няма ли да дадат от тяхната жизненост и тяхното чувство за свобода?... Тук трябва да направим консенсус безапелационно, без сметки, без каквото и да е мислене за изгода. Това е първо: да свършим с този манталитет на нетолерантност, на нетърпимост. Защото той е днес, но той ще бъде и утре. Той е днес, когато мнозинство са от БСП. Но ако ние поощряваме този манталитет на нетолерантност, той ще рефлектира утре върху нас. И тогава ние ще имаме голяма трудност да се справяме със същия този манталитет... Завършвам само с един призив. Да тръгнем по пътя на строителството на нова България. Нека историята ни запише като строители на нова, благополучна, богата, демократична и свободна родина.
В СДС вече няма конфликти, има вражди*
Стоянов, Костов, Михайлова и Соколов са новият син "дрийм тийм"
Велина ГОСПОДИНОВА
НИС на СДС ще обсъжда кандидатури за нови секретари на партията на заседанието си този вторник, съобщиха от централата на "Раковски" 134. С това Иван Костов започва втората фаза на така наречения оздравителен процес в СДС. След оставките на Христо Бисеров и Йордан Цонев като членове на синьото партийно ръководство, дойде ред на административния апарат в централата на управляващите, който работи непосредствено с членовете на НИС на партията. "Всеки член на ръководството на СДС ще предложи хората, с които ще работи по ресора си в НИС. Разбрахме се да не даваме информация, преди да сме взели окончателно решение", потвърди Михаил Михайлов.
В момента секретари на СДС са депутатите Красимир Каменов и Светлана Бончева, които помагаха на Екатерина Михайлова за вътрешната и коалиционната политика на партията, Илия Петров отговаря за информационната политика на партията, Емил Лилов е шеф на отдел "Организационен" и беше подчинен на бившия главен секретар на СДС Христо Бисеров, а Едуард Клайн отговаряше за отдела за партийни стратегии и програми. "Възможно е да има рокади, като някои от секретарите ще преминат към друг ресор, а други ще бъдат сменени", коментираха от "Раковски" 134. Като най-вероятните, които ще напуснат постовете си, се спрягат имената на секретаря по информационната политика на СДС Илия Петров и организационния секретар Емил Лилов. Те са и хората, близки до бившия главен секретар на партията Христо Бисеров. "Върша си работата и, ако НИС реши, че трябва да бъда сменен като секретар на отдел "Организационен", ще се подчиня на волята на ръководството, без да правя драма от това", коментира Емил Лилов, който не знаеше за намерението на НИС да обсъжда темата. Останалите секретари също не бяха информирани за предстоящите рокади и отказаха коментар. По всичко личи, че въпросът за организационното състояние на партията, който беше назован от Иван Костов като една от основните грешки на СДС, се превръща във въпрос от първостепенно значение за управляващите. В една от точките на приетото решение на националния съвет на СДС от заседанието на Боровец миналата седмица беше записано: "Задължават се НИС, контролният съвет и областните съвети да прекратят бързо и решително всички вътрешни конфликти, уронващи престижа на партията". Проблемът обаче, който в момента стои пред ръководството на СДС и лидера Иван Костов, е доколко ще съумеят да се справят с "враждите" (както премиерът е нарекъл отношенията между някои лидери в партията, вместо конфликти). Всъщност точно това много ясно си пролича на семинара в Боровец при изказванията на Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров на заседанието на националния съвет.
В изказването си пред членовете на националния съвет лидерът на СДС - София, наблегна на три основни според него теми за бъдещето на партията - коалиционната политика, организационното състояние на СДС и вътрешните проблеми на съюза и управлението на кабинета. "Ние имаме много възможности за коалиране - с монархически организации, които не са застъпени в нашия поглед, имаме една социалдемократическа партия (БСДП), която премина от СДС в началото до крайно ляво. Трябва да имаме разговори и с формации като "Гергьовден" и ВМРО. Можем просто да кажем на нашите партньори, че нямат право да оценяват публично кой е полезен и кой е вреден в ръководството на СДС, защото това никой не си го позволява", отправи закани Бакърджиев към партньорите от Народен съюз, засегнат очевидно от коментарите на съпредседателката на коалицията Анастасия Мозер по повод оставката на Христо Бисеров, в които се споменаваше и името на Бакърджиев.
Като използва начина си на изразяване от времето на предизборната кампания за местните избори, когато оглавяваше щаба на сините, лидерът на СДС - София, призова: "СДС трябва да мине в настъпление", и констатира, че СДС не е онази привлекателна политическа сила както през 1997 г. и че липсва вътрешноинформационна политика на СДС, скъсани са връзките между различните нива в партията.
В изказването си пред националния съвет Бакърджиев лансира отново старата си теза, че правителството на Иван Костов трябва да даде отчет за работата си. "Управлението трябва да се коментира в националния съвет и в парламентарната група на СДС, а оценката да се направи на национална конференция", настоя Бакърджиев от името на софийската организация на СДС. И заключи, че СДС трябва да признае грешките си и ако трябва, да се извини.
Най-голямо място в изказването си обаче бившият вицепремиер отдели на взаимоотношенията в партията. "Какво направихме, за да защитим своите, когато срещу тях мърсуват такива, които се правят на наши приятели", запита Бакърджиев, назовавайки този път Едвин Сугарев, който според него не е член на СДС. И отново "нещата трябва да се казват точно в СДС; хората трябва да се гледат в очите и да им се казва точно това, което се мисли". Най-вероятно тези думи на Бакърджиев е имал предвид председателят на парламента Йордан Соколов, когато е припомнил за контактите на лидера на СДС - София, с Майкъл Чорни, за яхтата и за съвместната лятна почивка в курорта Ривиера на Бакърджиев и Богомил Бонев.
Изненадващо бившият главен секретар на СДС пристигна специално за заседанието на националния съвет и дори направи изказване. Според Бисеров изборите няма да се спечелят със сила. "Моделът "отчитаме успешно управление и печелим парламентарните избори" не работи, тази формула не е проработила и на местните избори", е заявил бившият главен секретар на СДС. Единственото възможно решение за изборите според него е провеждане на нова коалиционна политика. Изненадващо бившият главен секретар споделил пред националния съвет вижданията си за кинжалството в СДС: "Аз го помня и съм го преживял. Кинжалството е много лошо нещо. " Според Христо Бисеров отправените обвинения към Евгений Бакърджиев за връзки с руския бизнесмен Майкъл Чорни са признак за кинжалство.
В два пункта изказванията на бившите членове на НИС на СДС Христо Бисеров и Евгений Бакърджиев съвпаднаха. И двамата настояха пред националния съвет СДС да си признае грешките в управлението, а междуличностните проблеми в партията да не се изнасят на показ. Дотук обаче съвместните им изяви свършват, защото думите на Бисеров си останаха в залата на хотел "Самоков" в Боровец, докато лидерът на СДС - София, даде импровизирана пресконференция за медиите преди края на заседанието на националния съвет, на която изложи пространно тезите си. И предварително обяви, че е получил подкрепа от присъстващите в залата.
Защото според лидера на СДС управляващото коалиционно мнозинство, което ще се излъчи след парламентарните избори догодина, ще избира след това бъдещия президент на страната. А формулата, по която СДС ще се стреми да си върне доверието на избирателите, е "единство в партията и изглаждане на всички "вражди", които съществуват на национално и местно ниво в СДС. Въпросът е дали факторите, които ги предизвикват, ще бъдат овладени.
България напредва към Евросъюза, неусетно почти
Време е емоциите да отстъпят място на обективните факти, посъветва посланикът на Брюксел в София
Илин Станев, Николай Стайков
Европейската комисия отново постави съмнение върху качеството на реформите в България и способността на страната да се присъедини в обозримо бъдеще към Европейския съюз. За разлика от апокалиптичните прогнози на "ПрайсуотърхаусKупърс", че на София й трябват 600 години, или 80-те години на Виенския институт за сравнителни икономически изследвания, Брюксел представя малко по-розова картина - България е поела по правилния път, но той все още е твърде криволичещ. По-важното в публикувания тази седмица редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България по пътя й за членство към е ЕС обаче са не количествените показатели за изоставането на страната, колкото картината на недовършените реформи.
"Бедността не е резултат от липсата на пари, а от лошата политика", заяви в средата на тази година бившият ръководител на отдела за България в Главна дирекция "Разширяване" на Европейската комисия Рютгер Виселс. Същият извод беше подчертан и от годишния доклад за прехода на страните от Централна и Източна Европа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според критериите на ЕБВР институциите, които трябва да осигурят тази политика в България, до голяма степен продължават да бъдат в зачатъчна форма. Докладът на Европейската комисия отново потвърди тези изводи. Разликата в нивото на доходите на българите с тези на страните - членки на ЕС, никъде не е директно подчертано. За сметка на това в оценката на Европейската комисия се обръща внимание на функционираща пазарна икономика, резултат от която ще бъде повишаването на благосъстоянието на българските граждани.
Този извод на комисията предизвика бурна реакция от страна на българското правителство, което в последните две години редовно рапортува за увеличената покупателна способност на населението. Премиерът Иван Костов заяви на новия отговорник за България в европейската комисия Майкъл Лий, че трудно може да се аргументира постановката, че България има трудности в пазарната икономика. Според Костов големият процент на частния сектор и малкият дял на субсидиите в бюджета означават пазарна икономика. Именно тя била причина за успеха на валутния борд и стабилния лев. Премиерът също заявил, че Европейската комисия не е забелязала усилията на правителството да намали разрешителните и лицензионните режими. Вицепремиерът Петър Жотев побърза да подкрепи министър-председателя. Единственият аргумент на Жотев обаче бе 70-те процента частна собственост в икономиката.
Представителите на Европейския съюз предпочетоха да не коментират подробно упреците на правителството. Само при представянето на редовния доклад посланикът на ЕС в България Жак Вюненбюрже спомена, че емоционалните оценки не могат да променят обективните оценки.
След като през 1998 г. България получи признание, че изпълнява политическите критерии за членство в ЕС, останаха два основни икономически критерия - функционираща пазарна икономика, която да е способна да устои на конкурентния натиск в рамките на ЕС, способност да поеме задълженията, произтичащи от членството в ЕС, както и качеството на административните структури, отговарящи за прилагането на европейското право в кандидатстващите страни.
В доклада на европейската комисия, който бе публикуван през изминалата седмица, се признава, че България е направила значителни стъпки към създаването на функционираща пазарна икономика, но те все още са недостатъчни. Въпреки несъгласието на Иван Костов по-внимателният анализ на аргументите на европейските експерти показва, че са направени само първите, макар и основни стъпки към пазарната икономика.
Макроикономическата стабилизация е очевидна, но без комисията да подчертава изрично, ясно е, че това е автоматичен ефект от въвеждането на валутния борд, а не на трайно установяване на пазарните механизми. Напредъкът в либерализацията на търговията и контролът на цените също е очевиден, но тези показатели от първо ниво трябва да бъдат подкрепени и от други механизми, които да гарантират устойчивостта на икономическия растеж. Това бе подчертано от Майкъл Лий при срещата му с българските депутати, където той заяви, че е постигната стабилна макрорамка, но има още много да се работи за постигането на устойчив икономически растеж.
В огледалото на по-детайлните изисквания, които бяха първоначално приети в излезлия още през 1997 г. "План 2000" и детайлизирани през 1998 г., българската икономика не изглежда никак добре. Общата оценка на Европейската комисия е, че са направени най-необходимите стъпки, но всичко зависи от по-нататъшното изпълнение на обявените програми.
Комисията подчертава, че независимо от относително бързия прогрес при приемането на законодателството, свързано с икономическата реформа, законите не само че не са с достатъчно качество, но и не са продукт на съществени консултации между заинтересованите групи. Макар да не се споменават конкретни примери, тъпчещата на едно място дискусия за промените в Кодекса на труда или незащитените интереси на кредиторите при несъстоятелност могат спокойно да подкрепят тезата на евроекспертите.
Оценката на комисията е достатъчно дипломатична на фона на българската практика законодателният процес да е едно постоянно кърпене на закони, което няма нищо общо със стабилността на правилата, необходими за нормалното функциониране на бизнеса. Липсата на консенсус може да доведе и до промяна на правилата на играта с всяко ново парламентарно мнозинство, което също едва ли се свързва с устойчивото икономическо развитие.
Основата на всяка модерна пазарна икономика, ясните права върху собствеността все още не са налице. В интерес на истината в тазгодишния доклад на комисията за разлика от предходните два не е обърнато толкова голямо внимание върху РМД, колкото върху липсата на пазар на земята или върху все още незавършената законова уредба на несъстоятелността, която да гарантира интересите на кредиторите. Въпреки това се подчертава, че липсата на яснота не позволява да се установи истинската цена на собствеността, което е фундаментално изискване за реални пазарни отношения. В тази връзка се подчертава, че все още съществуват твърде много предприятия, реализиращи загуби, без те да бъдат закрити, което означава, че те не са реално в сферата на пазарната икономика. Комисията признава, че правителството е затегнало контрола върху губещите предприятия, но все още проблемът остава открит. Един от примерите в доклада за тази непазарна политика е изоставащото преструктуриране на енергийния сектор.
Неяснотите около собствеността препятстват навлизането или напускането на фирмите от пазара. В анализа на комисията не се посочват изрично причините за това, освен че има твърде много трайни интереси, които пречат на навлизането на пазарни взаимоотношения. Пример за това обаче са РМД, които заобикалят пазарната логика и продължават агонията на голяма част от току-що приватизирани предприятия. Този списък може да бъде продължен с административния монопол на Булгаргаз и частния на "Мобилтел", общото между които е, че водят до непазарни цени и загуби за крайните потребители. По-лошото в случая е липсата на политическа воля за промяна на изгодното и за двете страни статукво и идеите за промяна идват само когато бъдат засегнати определени интереси в правителствените среди.
Общата бизнессреда също не благоприятства постигането на устойчив ръст. Комисията отчита, че въпреки известното облекчаване на бюрократичните процедури и отменянето на някои лицензионни режими настоящите процедури далеч не облекчават бизнеса и откриването на нови фирми. Бюрократичната система според комисията не изпълнява своята основна задача по подпомагането на бизнеса, а само увеличава бумащината. В доклада намират място добилите широка популярност "необичайно чести посещения от данъчните власти" във фирмите.
Въпреки стабилизирането на банковия сектор той все още не е станал ефективен канал за трансформиране на спестяванията в продуктивни инвестиции. Другият канал за пренасочване на инвестициите - капиталовият пазар, все още не е развит и не изпълнява функциите, каквито вече изпълнява в страните от Централна Европа например.
В доклада се отбелязва значителното влошаване на текущата сметка на платежен баланс, чийто дефицит е на най-високото си ниво от началото на икономическите реформи. Дупката в баланса все още може да се покрива от приходите от приватизацията, но комисията отбелязва, че чуждестранните инвестиции могат да спаднат при приключване на приватизацията, което в средносрочен план ще доведе до силно влошаване на платежния баланс.
Реформите в областта на здравеопазването и пенсионната система са слабо засегнати и се подчертава, че те имат да изминат още много дълъг път.
Общата оценка за функционирането на икономиката в страната отбелязва постепенно развитие на пазарите и по-добро използване на ресурсите. Според комисията законодателната рамка е близо до завършването си, но все още липсват ефикасни механизми, гарантиращи пазарните взаимоотношения, а лошото функциониране на пазарните институции пречи на икономическото развитие и може да подкопае обществената подкрепа за реформите. Ефективното прилагане на пазарните правила се подкопава от липси в правната система и слабости в публичната администрация.
По втория икономически критерий комисията е съвсем категорична - България все още не притежава икономическа инфраструктура, за посрещане на конкурентния натиск на пазарните сили в рамките на ЕС.
Отношението на инвестициите спрямо БВП остава много по-ниско, отколкото на останалите страни кандидатки. В същото време чуждестранните инвестиции нарастват през 1999 г., но според комисията са свързани почти изцяло с приватизационния процес. Без да е казано изрично, това означава, че България не е достатъчно атрактивна за разкритие на нови предприятия, които биха били в основата на икономическия растеж. В доклада се подчертава, че съществуват постоянни оплаквания от страна на чуждестранните инвеститори за значителни трудности при откриването на бизнес в България, особено за малките и средните предприятия. В тази връзка е необходима по-ясна правна рамка и по-прозрачна схема на данъчно облагане.
Законодателството, което трябва да повиши мобилността на пазара на труда, е все още в зачатъчна форма според доклада на комисията. В същото време се подчертава, че стандартите на образованието в България като цяло са високи, но не са достатъчно фокусирани върху нуждите на отворената пазарна икономика. До същия извод достигна и асоциацията на чуждите инвеститори в България БИБА, която в същото време предупреди, че малкото средства, отделяни за образование през последните десет години, подкопават качеството на човешките ресурси в България. Това според БИБА ще има пряк ефект върху бъдещите чуждестранни инвестиции, а оттам и върху икономическия растеж на страната.
Ниското заплащане отблъсква квалифицираните кадри от държавната администрация и насърчава пренебрегването на професионалните задължения и морал. Физическата инфраструктура на страната не е достатъчно развита, за да благоприятства растежа и да подобри икономическата ефикасност. Средствата на ЕС трябва да се използват за насърчаване на частни инвестиции, а не просто като допълнение към правителствените, които така или иначе биха били направени.
Търговската интеграция с ЕС е също относително бавна според комисията. Между 1995 и 1999 българският експорт към ЕС се е увеличил от 37.6% на 52.6%. Основните продукти, които се изнасят, са с ниска добавена стойност, което едва ли говори за добре развита икономика.
Въпреки това се подчертава, че ниските относителни разходи за труд и подобренията в производителността също ще подпомогнат по-нататъшната търговска интеграция. Минималните и средните заплати са все още под нивото, което би заплашило международната конкурентност.
Като цяло индикаторът, който най-много се следи - малките и средните предприятия, се сблъскват с много трудната бизнессреда, ограничения достъп до капитал и корупцията на ниско ниво. Малките предприятия са индикатор за икономическа гъвкавост и способност за приспособяване, но по този фактор България също не се представя добре.
Зад икономическите проблеми стоят множество пропуски в институциите, които трябва да гарантират функционирането на икономиката. За качествата на държавната администрация Европейската комисия подчертава само, че записаните в закона намерения са добри. По-детайлен анализ е направен на функционирането на съдебната система. В него се посочва, че са необходими значителни усилия и ресурси, за да се превърне съдът в силна, ефективна и професионална система. Администрацията в съда е неефективна, липсват критерии при назначаването на работа и издигането в йерархията; почти не се усеща специализираното обучение сред съдиите по въпросите на икономиката и европейското законодателство. Усилията за ускоряване на съдебния процес също не се усещат много.
В доклада на комисията е отделено специално място на борбата с корупцията. Наблюденията, които правят европейските експерти, не се отличават с особена детайлност и не се различават особено от казаното за другите страни - кандидатки за членство за ЕС. Брюксел настоява за по-детайлни мерки, които да идентифицират огнищата на корупционни практики. За Чехия например се твърди, че източниците на корупционни практики са известни, но правителството не е направило достатъчно, за да се пребори с тях. В оценката за България комисията констатира, че е трудно точно да се оцени нивото на корупцията в страната. Затова европейските експерти настояват за всеобхватна стратегия, която да идентифицира нужните мерки. В това отношение София стои по-назад от т.нар. отличнички, където корупцията също е много съществен проблем, но поне има яснота за това в каква насока трябва да се работи.
Критерии за съществуване на функционираща пазарна икономика според "План 2000"
Критерии за съществуване на функционираща пазарна икономика според "План 2000"
