"Осъден съм на концепцията си", признава знаменитият художник Роман Опалка, който изобразява своя живот в цифри
Андроника МАРТОНОВА
Когато бях на 5-6 години, живеехме в Краков. Цялото семейство в една стая. Пълна мизерия. Родителите ми излизаха рано за работа, а братята и сестрите ми - за училище. Като най-малък оставах сам в къщата и не смеех да помръдна. Толкова бяхме бедни, че ако някой от нас счупеше предмет по невнимание, следваха жестоки наказания. Чаках всички да се върнат. Единственото нещо, което ме свързваше с външния свят - или аз така си въобразявах - бе махалото на стенния часовник. Стоях като омагьосан пред равномерното му полюшване. Наляво - надясно. И така отминаваха часовете. Но един ден то спря. Изпаднах в ужас пред спрялото време и неудържимо ревах до идването на майка ми. А тя просто бе забравила да навие часовника. От този момент нататък търсех начин да движа сам времето напред.
Още докато следвах в Полша осъзнах, че абсолютно нищо не съм научил. Е, в задължителните ескизи от раз се справях с рисуването на Сталин и Ленин. Но с Маркс и Енгелс се затруднявах - особено когато се стигаше до брадата. Все пак като график имах доста "спортни успехи". Времената не бяха лесни, въпреки това се чувствах много по-свободен в сравнение с колегите си от Запад. Може би защото те имаха пределно много свобода, а аз току-що бях намерил моята си. Чрез линеарността. Не съм единственият, който рисува цифри. Он Кавара също се занимава с т.нар date painting, но аз го правя по свой си начин. На първата ми изложба в Полша един заслужил деятел възкликна: "Господи, какво губене на време! " А пък отговорното лице от Министерството на културата обяви: "Ако някой убеди Опалка да спре тая кретения, ще му дам едногодишна рента". Да... А днес съм доктор хонорис кауза в Лодз.
Стратегия на монотонността - така мога да нарека работата си. За много хора посвещаването на цял живот на единствена картина е твърде скучно. Важното е, че мен това не ме отегчава. Винаги ме е вълнувала идеята за визуализацията на времето. В началото на работата си се опитвах да изобразя изтичащите часове посредством хиляди малки точки. Но един ден, чакайки в близкото кафене жена си, която впрочем винаги закъснява, ми просветна следното: та цифрата е неповторимото средство, с което може да се зафиксира отлитащият миг. Тя е рана, която остава белег в пространството. И така - започнах с 1. Не с нула. Не може изобразяването на битието да тръгва от празнотата и Нищото. Мисля, че трябва и да викаш по име, да назоваваш действителността на Времето. Всяко число, докато го рисувам, аз го прошепвам. Например: тридесет и пет хиляди триста двадесет и седем. Изговарям го на родния си полски език, защото броенето на френски е прекалено логично.
Всяко платно е детайл от моята екзистенция. За да усетите, че това наистина е така, аз записвам гласа си на магнетофон. Така, когато гледате детайла и чувате бавното раждане на цифрата, у вас се създава силна сетивна представа за отминаващото време. При изложба сам подреждам платната си и звуковата инсталация. Това е ритуал, нещо като жертвоприношение. Вярно - има и театрален момент в него. И още нещо: аз работя по 16 часа на ден без изключения. Така или иначе няма какво друго да правя. Да довърша поредното платно-детайл, понякога ми отнема години. Защото за мен това е разходка по пътя на екзистенциалното, а не джогинг. Числото е стъпка. А всяко кръгло число - като 4 милиона - е събитие за мен. Когато приключа работата си за деня, се снимам - застанал мирно пред собствената си картина. И винаги отбелязвам на кое точно число е направена фотографията.
Берлин. Германка, посетителка на изложбата ми, идва при мен. Посочва ми детайл, завършващ с някакво огромно число, и ме пита развълнувано: "Г-н Опалка, как можахте да стигнете дотук? " Отговарям: "Ами вие? " Дамата бе доста възрастна.
Не съм в добри отношения с Бога. Не съм вярващ. Не ходя на психоаналитик. Въпреки че един психиатър с голямо учудване бе казал за мен: "Тоя Опалка нищо не отброява! Нормалните хора поне броят нещо - я килограми, я предмети. " Смятам, че всеки художник е луд и че трябва да използва лудостта си.
Осъден съм на концепцията си. Но не разказвам живота, а го манифестирам и въздигам. Пет милиона петстотин двадесет и една хиляди триста осемдесет и девет... Господарят на равновесието
Мирела ИВАНОВА
Името му е Андре-Марсел Адамек, белгийски писател, известен автор на романи, роден през 1946 - избрал усамотението на едно високопланинско селце за дом на думите и духа. През 1998 получава Тригодишната литературна награда за "Господарят на черните градини". Заслужава си да попаднеш в странния й магнетичен свят, всекидневен и мистичен едновременно.
Жената е Анаис, майка на две големи момчета и едно момиченце, изостанало в развитието си, и съпруга на сърдечноболния Кантен. Тя е открила влажната далечна къща с надеждата за покой и хармония. Представя си своите деца здрави и закалени, свободни сред природата. Уверена е, че мъжът й, необезпокояван от стресовете и грижите на големия град, ще се подготви за предстоящата сърдечна операция и ще я преживее. С опитомените очи на смирението Анаис долавя всяка подробност от живота. Страданието, което е поела в себе си, я прави силна и устойчива, дава й куража да надмогне изпитанията, надвиснали над семейството й като облаци, пълни с буря. Много сполучлива е тъничката нишка, която непрекъснато омотава душевните състояния и природните катаклизми. Проливните дъждове се изсипват като че ли направо върху страниците, влагата почти физически се просмуква от редовете на романа. Разказът на Анаис е женствен, мек и изящен, одухотворен от стоицизма и решителността й да се справи, да понесе предизвикателствата, да бъде победител в малките всекидневни битки и в голямата битка за щастие. Напомня на бръшлян, вкопчен в каменна стена, или в другия разказ на мъжа Симон. Симон и съпругата му Рашел са съседи, заселени в мрачния пейзаж, самотни и втренчени в битието си хора, твърде семпли и обикновени. Дребните неразбирателства подклаждат дните им. Голямата драма на господин Симон е "измяната" на сина му Мишел, заминал да живее и работи в града, но той я е утаил дълбоко в себе си и в земите, които изнурително трупа и обработва. Появата на новите съседи, появата на Анаис най-вече, тревожно се вклинява в постигнатото равновесие и в плавния поток на изтичащото време. Грехът се събужда и затуптява в мисълта и сънищата на мъжа като незарастваща рана. Неговият разказ е по-прост и рязък, изсечен от порива на прастари нагони и страсти.
Адамек ни въвлича в една конкретна, почти битова реалност, възползвайки се от различното говорене и на двамата си герои. Но в нея припълзяват и древните легенди, и пепелянките от опустошеното чумаво поселище. Насищат я с мистика и ирационалност, която в края на романа и в края на краищата ни се струва справедлива.
Десетте най-продавани книги
Руска електронна поща
Алек ПОПОВ
С Виктория си пишем от половин година. Тя е на 24 и живее в Москва или поне така твърди. Работи в рекламния отдел на някаква голяма компания, а през свободното си време се занимава със своя "веб-сайт''. Там тя публикува дневника си, споделяйки различни подробности от личния си живот. Според мен текстовете са някак прекалено остроумни и забавни, за да бъдат истински, но както и да е; само с истината не се живее. Дизайнът е съвсем семпъл, а съдържанието се обновява почти всяка седмица. В долния край на страницата има иконка на пощенска кутия за обратна връзка.
Как, откъде и защо съм попаднал на това място няма значение. По-важното е, че продължих да се връщам там. Известно време само четях, докато най-сетне върхът на пръстите ме засърбя и реших да й пратя съобщение - някакъв лингвистичен коктейл от руски и английски думи, наподобяващ езика на Антъни Бърджес. Казах й същото, което казвам и тук - че текстовете й са прекалено остроумни и забавни, за да бъдат истински. А тя ми отговори: само с истината не се живее. Така започна всичко.
През тази половин година си разменихме повече от 100 имейла: някои от тях съвсем кратки, други - твърде дълги. Успяхме да си кажем доста работи, без да си омръзнем. Тя ми изпрати своя снимка в JPG-формат. Давах си сметка, че това излиза малко от правилата на играта, но не съжалявах. Ако се съдеше по снимката, Виктория беше забележително създание. Чак се уплаших! Сигурно е свила картинката от някой сайт за манекенки, казах си с преднамерен цинизъм. Обаче вече беше късно. Истинско или не, дигиталното изображение прилепна плътно върху представата ми за нея и нямаше сила, която да ги раздели. Виктория настояваше да й пратя своята снимка. Поколебах се, дали на свой ред да не си присвоя по-атрактивна външност, но ми се видя някак комплексарско. Предоставих й натуралния си лик, а тя ми писа, че съм бил красив, дори "очень красивьй". Олекна ми.
Общуването ни ставаше все по-интензивно; духовната доскоро връзка се трансформираше необратимо в интимна. Все по-горещи писма, все по-пикантни подробности с привкус на физиология. Вече нямахме тайни един от друг, поне в тази сфера на познанието. Онова, което последва, бе логично и неизбежно: безразсъден електронен секс. Твърде безразсъден, бих казал. Но с рускините е така.
Докато един ден не пристигнат в София. Xa-xa!... Като разбрах, че Виктория се кани да идва насам, никак, ама никак! не се зарадвах. Контактът F2F* определено крие купища неизвестни и потенциални неприятности (за справка едноименния роман!). Тя сякаш долови моето колебание и ме попита не се ли радвам, че ще можем да осъществим фантазиите си на живо? Не бях мислил по този аспект на въпроса. Ако снимката беше истинска... Нямаше друг начин да узная. Ами добре, писах й, ела. Хлътнал бях, и то здраво. Разтичах се, намерих квартира - не твърде уютна, ала просторна, със здраво и широко легло. Не можех да я поканя у нас по причина на жената и детето. Не криех този факт от нея, но не личеше да й пука особено. Виктория също имаше приятел, който по думите й не ставал за нищо. Щяла да остане само една седмица, информира ме тя; толкова й била отпуската. Звучеше успокоително.
И ето ме, значи, на летището, нахилен глупаво с китка в ръка. Гледам таблото: самолетът от Москва е кацнал преди пет минути. "Имай късмет само да не изглеждаш, както на снимката, рекох си на ум, докато крачех напред-назад в чакалнята. Пих кафе, пуших. По едно време пътниците от Москва взеха да излизат и аз се наредих сред посрещачите. На най-лично място! Взирам се в прииждащата тълпа и търся възлюбената с поглед. Тя също има моята снимка, няма опасност да не се познаем, мисля си. Обаче нея нещо я няма. Само безкрайна върволица от тетки, тътрещи препълнени колички с багаж. А може би въобще няма да дойде, мина ми през ума, уплашила се е, че измамата със снимката ще лъсне. Стана ми жал за нея, бях готов да й простя всичко. В този момент усетих една ръка върху рамото си.
Обърнах се като опарен. Пред мен стоеше снажен блондин, малко над четиридесетте, с дълго лице и пронизващи сини очи. Не носеше друг багаж, освен лека пътна чанта през рамо и някаква кутия, на която бе нарисувана кафе-машина. Той разгърна листа, който държеше и кимна.
- Да, ьто вь!
Върху хартията беше изпринтена моята фотография. Китката в ръцете ми внезапно повехна. Той долови титаничното ми объркване и каза:
- Не се тревожете. Сега ще ви обясня всичко.
Измъкнахме се от навалицата и приседнахме на седалките край стената. Той постави внимателно кутията на пода, изгледа ме преценяващо и рече:
- Казвам се Шлисть. Аз съм бащата на Виктория. Приятно ми е да се запознаем.
Не можех да кажа същото и замълчах. Той порови из джобовете си и измъкна малка снимка.
- А това е дъщеря ми - въздъхна Шлисть.
От снимката гледаше палаво момиченце с лунички и коса, сплетена на плитки.
- Тук е на 10 години - допълни той. - А сега е на 11.
Продължавах глупаво да стискам китката. Шлисть разтвори ципа на чантата си и измъкна някакви листа. Подаде ми ги: беше разпечатка на нашата кореспонденция.
- Разбира се, вие не сте виновен - поде спокойно той. - Тя ви е заблудила. Нашата Виктория сега навлиза в пубертета, а фантазията й е твърде развинтена. За съжаление твърде малко я контролираме, но нали знаете, съвременните родители сме такива. Вие също имате деца, да?
- Едно - казах почти без глас.
- Предполагам, че се чувствате ужасно - отбеляза той с отсянка на състрадание. - Но това повече не можеше да продължава. Реших, че ще бъде най-добре, ако се срещнем face to face, както се казва, за да изясним ситуацията. Освен това имам малко работа в България... - додаде неопределено той.
Просто не знаех къде да се дяна от срам. Ушите ми горяха като реотани.
- Слушайте, Саша - поде невъзмутимо Шлисть, - мога ли да остана в квартирата, която писахте, че сте намерили за Виктория, а? Така и така е свободна. Не ми се ще да отсядам в хотел. Само за четири дена! Ще ви платя, ако трябва... Предложението беше неочаквано и всъщност изобщо не ми се понрави, но бях твърде смутен в този момент, за да реагирам иначе.
Отидохме в квартирата.
Той огледа скептично полупразното помещение. Отиде до прозореца и открехна пердето. После седна върху леглото.
- Значи тук смятахте да доведете моята Виктория... - прошепна той, опипвайки замислено матрака. - Каква романтика!
- Не е много уютно наистина - смотолевих аз.
Надявах се тайно да се разкара. Като му гледах дрехите и марковата чанта "Самсонайт", не приличаше на някой, дето не може да си позволи хотел. Шлисть обаче нямаше намерение да си тръгва.
- Има ли тук хладилник? - попита той делово.
Показах му го. За голяма моя изненада той натика вътре кутията от кафеварката. После почука многозначително с пръст по бутилката от шампанско, която бях оставил да се изстудява. Ушите ми отново пламнаха.
- Ако не възразявате, ще си почина - рече той. - Не искам да ви притеснявам ни най-малко. Като си тръгвам, просто ще оставя ключа у съседите. Става ли?
Кимнах. Бледият му профил излъчваше хладно сияние. Побързах да се омета.
Преживях кошмарни дни. Чувствах се смазан; омерзен от себе си до краен предел. Искаше ми се да се свържа с малката вещица и да й кажа какво мисля за този мръсен цирк, но не намерих сили. Изчетох отново цялата ни кореспонденция. Мистификацията беше перфектна.
На четвъртия ден отидох да взема ключа от съседите, както се бяхме уговорили. Те ми казаха, че руснакът си е заминал още на другата сутрин. Беше стоял само един ден! Това ми се видя доста съмнително и реших да надзърна в квартирата.
Бутилката от шампанско стоеше на видно място върху масата. Беше празна. До нея имаше писмо. Буквите бяха изрязани от вестник и грижливо залепени.
Дорогой Саша - пишеше - я вас немножко обманул.
Накарах ви да помислите, че Виктория е мъж, а после - да повярвате, че е дете. Но истината е далеч по-банална. Виктория не е на 11 години, а на 24. И не е моя дъщеря, а моя съпруга. Тя наистина имаше развинтена фантазия, но за съжаление го разбрах твърде късно. Освен това възнамеряваше да избяга с всичките ми пари, които, повярвайте ми, не са никак малко. Затова се наложи да взема известни мерки... Предполагам, че се терзаете от мисълта дали тя наистина е жената от снимката, която ви е изпратила. Предлагам ви да отворите кутията в хладилника и да се уверите сам.
Ваш Шлисть.
"Сини каски" окупираха съдебната власт
Миротворческа ли е мисията на Иван Григоров във Върховния съд
Момчил МИЛЕВ
Има хора, чиито имена винаги изплуват в публичното пространство, когато става дума за вмешателство на СДС в делата на правосъдието. Има юристи, които се ползват с имиджа на синя пета колона сред магистратите. Един от тези политически брокери е Иван Григоров, бивш адвокат, ексшеф на Върховния съд, бивш конституционен съдия и бъдещ председател на Върховния касационен съд (ВКС). Миналата сряда той беше избран на този пост след тайно гласуване на Висшия съдебен съвет (ВСС), а според източници от столичната съдебна палата - и с благословията на управляващата партия. Предстои издаването на президентски указ за назначаването му на поста. Теоретично Петър Стоянов би могъл да наложи отлагателно вето и да върне предложението за преразглеждане във ВСС, но едва ли ще го направи.
На практика изборът на Иван Григоров беше предрешен много преди самото гласуване. Въпреки това обаче кандидатурата му беше крита до последния ден, вероятно с цел да се избегне неизбежната за такива случаи компроматна война и публичното опасквиляване на синия фаворит. Доста прозрачно беше и разпределението на силите при самото гласуване. Григоров беше избран с 13 гласа, единайсет от които на магистратите, издигнали неговата кандидатура. Зад бившия конституционен съдия застанаха прокурорите, по-голямата част от провинциалните съдии, хората около председателя на Върховния административен съд Владислав Славов и следователите без говорителя на ВСС Румен Георгиев. Решаваща роля във вота изигра конформизмът на магистратите от страната, които за сетен път доказаха, че предпочитат да си играят на местна политика, отколкото да отстояват своята независимост. От друга страна обаче, тяхната инертност е разбираема, все пак в повечето провинциални градове ничии гафове не могат да останат скрити задълго.
По ирония на съдбата срещу Иван Григоров се изправиха доста от членовете на ВСС, избрани от парламентарната квота. Повечето от тях са съдии от Върховния касационен съд, които бяха избрани във времето, когато вече бившият му шеф Румен Янков все още се ползваше с доверието на СДС. Те предпочетоха да номинират за председател Благовест Пунев, който в момента е зам.-шеф на съда и отговаря за гражданските дела. Неговата кандидатура обаче се оказа неизбираема, тъй като той е типичен представител на така наречените магистрати технократи, които в общи линии само си гледат делата, не се интересуват какво става извън съдебната зала, и не е чак толкова популярен дори сред самите магистрати. Освен това Пунев винаги е бил твърде близък съратник на Румен Янков, а управляващите едва ли желаят влиянието на бившия председател да бъде съхранено. Все пак една от основните цели на СДС е да успокои страстите между съдии и прокурори, като постави верен човек начело на ВКС.
Още с първото си публично изказване след избора Григоров открито демонстрира близост с обвинител номер едно. "С главния прокурор сме колеги и приятели от 20 години. Първо се явявах на наказателни дела при него, после беше мой подчинен, сега сме равностойни", обяви бившият конституционен съдия, докато иначе враждебният към медиите Никола Филчев търпеливо го чакаше над четвърт час със своя служебен брониран автомобил.
По всяка вероятност главният прокурор ще се опита да поддържа близки отношения с Григоров поне докато постигне своите цели. Никола Филчев се опитва да възстанови правомощията на обвинителите, които бяха орязани с поправки в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Става дума за прокурорския контрол над подслушването и следенето, мерките за неотклонение (и особено пускането под гаранция) и прекратяването на следствени дела. Сега всичките тези правомощия се изпълняват от съда. За момента Иван Григоров демонстрира съпричастност към каузата на обвинител номер едно. Без да се ангажира открито с някаква позиция по въпроса, той се позова на своето особено мнение по някои от поправките в Закона за съдебната власт, които бяха атакувани в Конституционния съд.
И все пак изборът на Иван Григоров със сигурност може да предизвика още доста скандали. На практика председателят на ВКС може да се превърне в заложник на управляващото мнозинство, което теоретично би могло да атакува издигането му пред Конституционния съд. Проблемът е, че по конституция никой магистрат няма право да бъде два пъти председател на Върховния касационен съд. Спорният момент е, че Григоров все пак е бил председател на Върховния съд. При едно по-гъвкаво тълкуване може да се приеме, че в случая става дума за втори мандат. Според Григоров обаче ВКС вече е съвсем нова институция и това е доста фриволно виждане. Конституционният съд неведнъж е доказвал, че може да бъде доста обтекаем според политическата конюнктура. В първия момент, когато Григоров се опита да играе солово или оформи някаква независима коалиция с главния прокурор, той може да се прости с поста си.
В този случай обаче може да възникне и един неприятен страничен ефект - ще се окаже, че страната ни не е имала легитимен председател на ВКС досега. Вече бившият шеф на всички съдии Румен Янков също оглавяваше Върховния съд, преди да бъде избран. Това надали ще предизвика някаква верижна реакция в правораздаването, тъй като решенията на Конституционния съд нямат обратна сила. Единственият краен резултат ще бъде публичното признание, че в България независима съдебна власт просто няма. Но това вече май всички го знаят.
При всички положения обаче изборът на Иван Григоров ще катализира най-вече кадровата чистка в правораздаването. Първата жертва вероятно отново ще се окаже шефът на Специализираната следствена служба, който със зъби и нокти защитава своя пост вече почти четири години, откакто СДС управлява. Сега вече отстраняването му може да не е чак такъв проблем, тъй като Григоров би могъл да притиска и съдиите от ВКС. В крайна сметка доста от тях са в пенсионна възраст и са негови заложници.
Бонев си избра партия
Бившият вътрешен министър ще оглави формацията на журналиста Асен Сираков
Йово НИКОЛОВ, Алексей ЛАЗАРОВ
Откакто бившият вътрешен министър Богомил Бонев започна медийните си атаки срещу управлението на Иван Костов, анализатори, политолози и журналисти започнаха да задават въпроса къде точно ще започне политическата си кариера о.з. генералът. Първият анонс дойде от структурата на журналиста Асен Сираков - Гражданска партия за България, преди месец. Въпреки това едва сега става ясно, че бившият радиoводещ ще предложи кандидатурата му за председател на предстоящата конференция. Партийни активисти на новата структура вече обикалят домовете и предлагат на гражданите да се включат в партията на Бонев. Така след дълго мълчание за политическото си бъдеще о.з. генералът очевидно вече има ясна визия за участието си в парламентарните избори през следващата година.
Партията, чийто председател засега е Асен Сираков, беше регистрирана през септември и вероятно в началото на декември ще бъде проведена първата й национална конференция. Нейните учредители не крият, че са заимствали доста неща от унгарската гражданска партия - Съюз на младите демократи на Виктор Орбан. "Ситуацията у нас сега е както в Унгария, когато Орбан спечели изборите. Тогава унгарците бяха разочаровани от левите и десните политици и избраха тяхната гражданска партия, казва бившият вътрешен министър. Разликата обаче е, че Виктор Орбан влиза в политиката със своята партия още през 1992 г., а Гражданска партия за България е само на няколко месеца. Тя е учредена от 64 души, но вече има над 20 клуба в страната. Засега вътрешният министър е само обикновен член, но се предполага, че конференцията през декември ще го избере за лидер. Анализаторите обясняват, че е напълно логично една нова партийна структура да заложи на известни личности, за да може по-ясно да се идентифицира. Така Гражданската партия за България ще стане партията на Бонев, както вече я представят емисари, които набират членове. О.з. генералът наистина се радва на доста голяма популярност, особено след медийната атака, която проведе през пролетта срещу управлението на Иван Костов. Затова мнозина очакваха още тогава той да заяви ясно партийната структура, чрез която ще участва в парламентарните избори. "През пролетта критикувах Иван Костов за нерешителността му да започне оздравителните процеси в СДС. Позволих си това от позицията на човек, който не членува в тази партия, но го боли за ставащото, защото е допринесъл за нейния авторитет значително повече от "тайните кадрови оръжия" на премиера. Нямам амбицията да променям СДС. Стремежът ни в гражданската партия е да стартираме с положителни послания към хората. Ние ще отчетем хубавите неща, които управлението на СДС прие, но няма да спестим и лошите. Ще отчетем, че посоката, която избра СДС през 1997 г., беше правилната за България, но проблемът е, че СДС спря да върви в тази посока. Затова разочарованите дори тъмносини са много, казва о.з. генерал Бонев.
Гражданска партия за България ще има хоризонтална структура, твърди бившият вътрешен министър. Това означава, че в едно населено място ще има един клуб - колкото повече членове има той, толкова по-голяма относителна тежест ще има клубът на конференцията. Според Бонев повечето вътрешнопартийни конфликти в другите партии идват от вертикалните им структури, изграждани по учебниците на АОНСУ. По това гражданската партия прилича на движенията. Но някои граждански движения искат зад това наименование да скрият партийната си същност, надявайки се да заблудят хората, че са нещо различно, невиждано досега, казва Бонев. По-добре е да се наречем партия направо, вместо да ни смятат за политическо менте, смята той. Според Богомил Бонев гражданската партия вече има клубове основно в по-големите градове като Бургас, Ямбол, София, Плевен, Велико Търново, Враца, Благоевград... "Тя ще залага на повече симпатизанти, а не на партийни членове. В нея ще бъдат регистрирани минималният брой членове, както го изисква Избирателният закон. Разчитаме на хора, които са популярни по места, имат свой честен бизнес, но не искат нещата в България да продължават по този начин", каза за "Капитал" Богомил Бонев.
Стремежът на гражданската партия ще бъде да привлече в структурите си хора със собствена тежест и авторитет, според намеренията на нейните членове. Причината е, че на обществото му е омръзнало да вижда в политиката хора, които дотогава не са били известни на никого и влизат в партиите само за да могат да извлекат някакви дивиденти от политиката. Бившият вътрешен министър е категоричен, че няма да привлича хора от бившите си подчинени. Това няма да е партия на ченгетата, нито ще правим генералско движение, казва той. От близките му приятели вероятно само бившият директор на НСБОП Кирил Радев ще се включи в партията и ще влезе в политиката.
Разчитаме на тези, които са разочаровани от управлението на СДС, но не искат да допуснат и и лява коалиция да управлява, казва още той.
"Имаме ситуация, в която хората не са забравили провала на червените, но изживяват провала на сините. Затова партията ще разчита на електорат от разочарованите от СДС", казва о.з. генералът. Той цитира скорошно проучване на "Галъп", според което лично Бонев среща одобрението на 31% от симпатизантите на сините и толкова от симпатизантите на БСП. Oт хората с лични доходи между 300 и 400 лева месечно или работещи за чужди фирми одобрението е над 45%, а от бизнесмени - около 40%, показват още данните, които Бонев използва. Макар че не искат да се определят къде точно в политическото пространство ще се целят, икономическата платформа на Гражданската партия за България определено се намира вдясно. Според Бонев партията ще защитава интересите на предприемчивите, за които честността и почтеният труд са водещи. Данъчната тежест трябва да бъде силно намалена, за да може частният бизнес да си поеме глътка въздух, казва още той. Само чрез устойчиви и опростени данъчни закони може да се разчита на действителен, а не виртуален ръст на икономиката. Грешка на СДС е, че чисто финансовите измерения на стопанската политика останаха неразбрани от онези, които я провеждат. Затова те я допълниха с начин на преразпределение, основани на групови и партийни критерии. те не създадоха обществени източници на доверие, по-широки от самата партия. Тяхната административна политика и партийно строителство олевяха до най-лошите образци от миналото, смятат членовете на гражданската партия.
Според сегашния председател Асен Сираков в България не може и не бива след всички избори да започва отначало. "Борбата срещу корупцията, нееднократно декларирана от СДС, се превърна във виц. Във виц, на който никой не се смее. Стигна се дотам, че в България практически няма пазарна икономика, парите в държавната хазна се натрупват предимно чрез непропорционално високите преки, непреки и скрити данъци, чрез държавен рекет и в крайна сметка стават допълнителен ресурс за развилнялата се корупция", обяснява Асен Сираков.
Въпреки популярността на вътрешния ексминистър и високия му рейтинг гражданската партия едва ли ще успее да влезе сама в парламента. За това и се гадае кои ще бъдат техните партньори. Oт партията на Бонев не крият, че ще търсят такава. Коя е тя със сигурност ще стане ясно през януари или февруари. Съвсем логично е обаче да се търси коалиционен партньор с изградени структури и близка платформа. От ВМРО вече намекнаха, че може да поканят за коалиция екс вътрешния министър и тогава шансовете на гражданската партия значително се увеличават. Нищо чудно към тях да се присъедини и друга партия с дясно ориентирана платформа, което ще придаде тежест на коалицията.
Нарисувай принц, please
Ганка ТАНЕВА, Ива РУДНИКОВА
Обединените детски заведения (ОДЗ) за всички някогашни деца са силна миризма на манджа, песни на български и руски и от време на време въшки. Години назад предучилищният ден започваше с приказка по радиото в 7 без 10, а сигналът на "България - дела и документи" вече означаваше да чакаш на вратата с престилка, бели чорапи и изгладена носна кърпа в джоба.
Детските домове преживяха промените. Включително шока от зимата на 1996, когато родителите освен торбата с пантофите на потомците си носеха по график и кашкавал, парче салам, хляб - кой каквото може, за да подсили менюто. По-малкият проблем беше, че детските градини спряха да купуват играчки и децата играеха с отпадъци - кутии от обувки и празни флакони от дезодоранти. Приятели в безгрижното детство станаха камарата от зайци без уши, кукли с извадени очи, без ръце и крака и други бивши играчки, по-подходящи за реквизит в "Семейство Адамс".
Местата, където малките ходят "на работа", днес са различни. Всеки късметлия на възраст между 3 и 7 години може да бъде записан в една от многото хубави детски градини - частни и държавни. Сред частните има такива, пред които спират само джипове и мерцедеси и децата учат музика главно от мелодиите на мобилните телефони на родителите си. Има и други. Месечните такси са от 40 долара нагоре - 250 е най-високата съобщена цена на частно детско заведение. В държавните градини сумата е твърда - 20 лева на месец. Допълнително се плащат езиковите курсове и спортните занимания.
"Приятел на детето" в центъра на София е детска градина за 12 хлапета. Отвътре прилича на Вила Вилекула или изобщо на място, обзаведено от някой луничав приказен герой. Играчки, цветове, миниатюрни чинове и легълца. Занималнята се намира в голям апартамент и обстановката е толкова уютна, че човек по-скоро се чувства на гости при близки хора. Звъни се на вратата - идва ранобуден юнак, който първо прави преглед на останалите чифтове пантофи на рафтчетата, за да види кой друг е тук, след това се ухилва и показва "парички" - няколко лъскави монети от по една стотинка. После посръбва мляко с какао, защото иначе вече е закусил и започва обиколка из стаите и разговор на променлив език с господина - възпитател с британски акцент.
Ръководител на "Приятел на детето" е актрисата Цветана Платиканова. "Започнахме през 1994 като школа за изкуства и езици. Детската градина е лицензирана две години по-късно. Европейският съюз ни подпомага с материали - платове за изработване на кукли, конци, плащат ми интернет, за да мога да общувам с колегите", разказва авторката на телевизионните предавания за малчугани "Гледай с мама, гледай с татко" и "Умните играчки". Тази година градината работи по проекта "Приказен свят". Идеята е приказките - прочетени, разказани, измислени и изиграни, да въведат децата в етиката на взаимоотношенията между хората. Сюжетите и героите - принцове, феи и причудливи същества трябва да помогнат на децата да си изградят представа и отношение към понятия като добро и зло, истина и лъжа, щедрост и егоизъм, смелост и страхливост. Между другото, за времето, което работи с новата дванайсеторка, Цветана Платиканова казва, че никога не е чула някой питомник да каже: "госпожо, ама той направи... еди какво си". "Не само че не плачат - не искат да си ходят", казва актрисата, чието призвание е работата с деца. На "нейните" деца, от своя страна, им остава само да са безгрижни, да рисуват дворец, да сричат на английски и да се кикотят на смешните гримаси и интонации на Цветана.
В големия, но уютен двор на детска градина "Рай" няколко малчугани усърдно са се заели със задачата да поправят пакостите на есента. За децата е истинско забавление да почистват своя кът за игри от нападалите листа. Смехът избухва, когато вятърът отново разхвърля шумата из целия двор.
Ако ги нямаше люлките, катерушките и разхвърляните из двора кофички и лопатки, човек трудно би предположил, че в къщата на "Бистришко шосе" № 47 се помещава детска градина.
"Преди шест години избрахме това място, за да осигурим на децата ежедневния контакт с природата, който е от изключително значение за правилното възпитание", споделя директорката на "Рай" Марина Георгиева.
Атмосферата на домашен уют се усеща не само в минипарка, но и в къщата, която прилича по-скоро на извънградска вила, отколкото на детско учебно заведение. "Старали сме се да създадем максимално добри условия за своите възпитаници, но без да изпадаме в излишен лукс и разточителност", продължава разказа си Марина Георгиева. Наистина занималнята на първия етаж е обзаведена скромно, но практично - малки масички и столчета, на които малчуганите рисуват, апликират и играят, секция, в която се прибират играчките, и всички помагала, няколко меки фотьойла. Окачените по стената ксилофони и барабани подсказват, че часовете по музика заемат важна част от ежедневието на малките палавници.
Освен задължителните програми за обучение, утвърдени от МОН, детска градина "Рай" организира тренировки по карате, курсове по модерни танци, както и провеждането на синьо, зелено и бяло училище. Посещенията в детския кът "Патиланци" също разнообразява делника на децата, чиито родители са ги поверили на грижите на възпитателите от "Рай". Детската градина работи целогодишно без прекъсване. За прекалено заетите родители забавачката предлага и услуга "пренощуване на детето в дома", като тя се заплаща допълнително. "Стремим се да възпитаваме нашите деца в обичайните норми на поведение и морал. Дори и в къщи да са им осигурени много лукс и удобства, в нашата забавачка ги приучваме да се задоволяват и с по-обикновен интериор и играчки", твърди Марина Георгиева. По думите й възпитанието на децата е по-важно от таксите, затова отказва да ги назове.
Децата от предучилищната група на частна детска градина "Тути" са излезли на двора, за да поиграят за малко преди поредния урок от курса по компютърна грамотност. Микробусът, който трябва да ги закара до училището, в което се провежда курсът, вече е подготвен и очаква любознателните пасажери. Тъй като са в предучилищна възраст, момченцата и момиченцата от тази група вече нямат досадното задължение да прекарват по леглата времето от два до четири след обяд. "Догодина ще сме ученици и затова не спим на обяд", гордо отбелязва русокос бъдещ първокласник.
Детска градина "Тути" дели територия с една от държавните забавачници в столичния квартал "Лозенец". Според директорката на частното детско заведение това съжителство само помага за по-доброто възпитание на децата, защото "нашите възпитаници разбират, че с нищо не са по-различни от своите връстници, които обитават съседното помещение".
За една от възпитателките, която представя себе си просто като госпожа Дима, е много важно у децата да се създаде чувство за колективизъм. "В началото беше много трудно, но сега вече малките определено се чувстват като една сплотена група, помагат си и се защитават взаимно."
Голямото помещение на частната забавачница е разделено на три къта. В единия са подредени масите и столовете, които се използват за храненето и учебните занимания. Вторият е кът за игра, който лесно се разпознава по разхвърляните кукли, строители, камиончета. В третия кът децата от по-малката група вече се подготвят за следобедния сън. Присъствието на външен човек естествено ги разсейва и старанието да изразят себе си като индивидуалности ги кара да показват всевъзможни маймунджулъци. Скоро учителката успява да ги усмири и те притихват, заслушани в приказката, която тя им чете.
"Нашето заведение определено не се нуждае от реклама, тъй като най-голямата ни реклама са самите деца", казва директорката, която, преди да се захване с частния бизнес, е работила в държавна детска градина. Според нея хората, които си мислят, че това е бизнес, от който може да се печели много, изобщо нямат представа какви огромни разходи има по поддържането на един такъв дом".
В държавния детски дом "Преспа" е топло. Явно парното бумти. На таблото са закрепени ръкописни списъци от думи на английски и български - за да могат родителите да знаят какво се учи и да препитват потомството как е слон и червен. На стената в езиковата зала е нарисуван човек с носия във вихъра на народния танц.
Всяка група има по две учителки и 15 деца. "Най-добрите бази на държавните градини бяха взети от частни училища... Никой не ти гледа програмата, квалификацията - за българина колкото е по-скъпо, толкова е по-добро", смята Ангелина Добрева, директор на "Преспа". И добавя, че там всичко е направено с помощта на родителите. В общинската детска градина имали родителско настоятелство, председател бил журналистът Петко Георгиев. Други от VIP-листата на "Преспа" са внучетата на сексолога Врабчев, наследниците на Къци Вапцаров и юриста Батков. Рисунките на внука на Петко Бочаров също висят на стените в "Преспа", обаче дядото имал доста против курсовете по руски.
"Нашата община е единствената, която дори в най-тежката криза се е грижила за изхранването на децата. Никога не сме ги ограничавали - месо, мляко, плодове, зеленчуци. Всичко останало е въпрос на организация", мисли Ангелина Добрева. До миналата година нейното ОДЗ е предлагало всевъзможни образователни и спортни екстри, "само конен спорт нямахме". От тази година обаче поради пълноводните групи заниманията са по-класически и кротки, за да могат децата да бъдат лесно контролирани. Ангелина Добрева казва, че частните градини нямат добър, професионален персонал и изградени колективи. (Между другото, в кабинета на шефа на държавната детска градина различна е и лексиката - материална база, колектив, едра буржоазия, методическа работа...) "Тук е един оазис - заради добрата материална база и невероятния педагогически колектив. Затова хората като влязат, питат: това частна градина ли е?"
Баскетболният "Черно море" свърши парите
Нора ЯНКОВА
Трикратният шампион в баскетболното ни първенство "Черно море" изпадна в дълбока финансова криза, след като го напуснаха държавните спонсори. Основните рекламодатели на бившия първенец "Геосол" - Провадия, и ТЕЦ -Девня, бяха приватизирани от "Солвей - Соди" и първата работа на новите собственици бе да прекратят предишните договори с отбора. Тъй като варненци не намериха заместител от частния сектор, се стигна до положение клубът да не е в състояния да изплаща заплати на състезателите. Когато все пак се намерят малко пари, те не покриват сумите по договорите.
"Черно море" дължи и 2500 долара на мениджърската компания "Интерпърформанс" на Лучано Капикьони, която предяви съдебен иск към клуба за неизплатени комисиони за американеца Кийт Хюз.
През лятото "Черно море" се раздели с най-добрите си играчи и въпреки това пари няма. Най-голямата надежда на родния баскетбол Тодор Стойков отиде в италианския първодивизионен клуб "Кордивари" (Розето), където обаче рядко влиза в игра. Иван Друмев бе изпратен в Русия, но къде са отишли сумите и от неговия трансфер не е ясно.
Кризата доведе до няколко загуби в първенството, което доскоро "Черно море" с лекота диктуваше. Сега тимът стигна до нивото на останалите провинциални баскетболни отбори. Така преди години слезе от сцената "Плама", който сега е посредствен отбор без сериозни играчи и амбиции.
Споровете за коректност при сделки в областта на спорта не са нещо необичайно у нас. За чуждите компании обаче това е новост. "Интерпърформанс" осигури на "Черно море" Кийт Хюз за новия сезон срещу комисиона от 2500 долара. Парите не са изплатени, а варненци оправдават закъснението си с тежкото финансово състояние на клуба. Хората на Капикьони обаче не са склонни на компромиси и са подали съдебен иск срещу "Черно море" в Лугано (Швейцария). Вече се подготвят документите за съда в България.
"Грозно е един отбор да не си плаща задълженията по договор. Трябва да защитим авторитета си и това оправдава действията ни. Не е въпрос за парите. Трябва да докажем на другите, че никой не бива да ни лъже. Знае се, че в "Черно море" имат традиция да лъжат хората. Лъжат играчи, лъжат много хора. Просто това при нас няма да мине", обясни представителят на агенцията за България Георгиос Патапатиу.
Докато тече спорът за 2500 долара, варненци привлякоха Пламен Христов и един руснак, твърди Патапатиу. Босът на "Черно море" Симеон Варчев не отрече, че дължи на Капикьони комисиони, но заяви че клубът не разполага с такива средства, тъй като големите спонсори го напуснали.
"Състезателите не са получавали заплати не знам откога. Даваме им от време на време по някой лев главно от спонсора Михаил Михов. Намираме се в много тежка финансова криза и не сме купували никакви състезатели. Ако Капикьони толкова много настоява, ще извадя 2500 долара от джоба си и ще ги дам. Ще видя кой от българските отбори ще работи с тях. Кой друг ги потърси през лятото", каза Симеон Варчев.
Не е ясно дали положението на "Черно море" ще се усложни, ако Тодор Стойков прекрати отношенията си с първодивизионния италиански отбор от серия А "Кордивари" (Розето). Българинът има шанс да разтрогне и да се върне във Варна, където обаче не го очаква море от пари.
Тодор има клауза в договора, в която е записано, че не може да бъде освободен или преотстъпен на друг отбор без негово съгласие. Георгиос Патапатиу твърди, че националът е много доволен от Италия. Плащат му и въобще няма никакви намерения да напуска, а мисълта да се връща в "Черно море" въобще не му минавала през главата. Патапатиу отхвърля и критиките, че агенцията не е избрала най-добрия отбор за Стойков.
"Вярно е, че малко играе, но това е треньорско решение, за което нито той, нито мениджърът му е предполагал. Германците, които го искаха, предложиха много малко пари. Сумата на словенците беше добра, но там имаше условие Тодор да подпише без "Интерпърформанс". Третата оферта от Розето за двугодишен договор беше най-добра и трябва да сме ненормални да не я приемем", обясни наместникът на Капикьони у нас.
Детронирането на един крал
Победата на Крамник срещу Каспаров може да се окаже свързващото звено между FIDE и парите на спонсорите
Елеонора ГУНЧЕВА
Един световен ред, изграден на войната с консервативната Международна федерация по шахмат (FIDE) и експлоатирането на големите пари, вече не е същият. Защото човекът, който го създаде и го поддържаше, вече не е същият. Шахматният гений Гари Каспаров загуби мач за световна титла и вече не е всепризнатият номер 1.
Това поражение обаче имаше и друго измерение. Благодарение на своето очарователно надмощие в продължение на 15 години Гари поддържаше равновесието между FIDE и слабостта на големите спонсори към шахмата за своя изгода. Сега, когато вече не е номер 1 в света, Каспаров остава да виси между двете кули близнаци - световната федерация и големите частни спонсори. В едната посока няма завръщане, а в другата вероятно ще има пренасочване на интереса към новия крал Владимир Крамник.
Едно е сигурно - звеното Каспаров, което разделяше FIDE от парите на корпорациите, вече не е толкова силно.
Гари Каспаров не успя да спечели нито една от 15-те партии в борбата за световната титла в Лондон срещу претендента Владимир Крамник. Това е уникален случай в кариерата му, в която има събрани 13 трофея от 1985 г. насам. Да постигне 13 ремита и две поражения е нещо нечувано за Каспаров.
Сега новият световен шампион е 25-годишният руснак Владимир Крамник, когото Каспаров сам беше провъзгласил за бъдещ шампион още преди осем години. След показаното в мача в Лондон може да се каже, че Гари е по-добър пророк, отколкото играч.
Това беше най-лошото представяне на световния шампион от три години насам, когато остана на трето място на турнир в Линарес, показва статистиката. Никой не е виждал Каспаров толкова бездушен на дъската, въпреки че надпреварата никак не беше маловажна. Тя трябваше да докаже собственото му превъзходство. Вместо това блудкавата му игра предизвика въпроса: "Какво не е наред с Гари? " И Каспаров отвръщаше: "Нищо! ". Освен в двата случая, когато се поддаде на изкушението и загадъчно намекна, че освен слабата си форма и отличната подготовка на Крамник има и още нещо.
Гари Каспаров загуби, защото през всичките 28 дни в Лондон Владимир Крамник игра по-добър шах. А защо Крамник играе по-добре?
Изглежда, че Владимир изкова победата месец, преди шахматните гладиатори да излязат на арената. Вместо да се подчини на всеизвестните Каспарови странности, той подготви нова система, която опонентът му не очакваше. Крамник пристигна в Лондон въоръжен със "смъртоносните оръжия" на съперника си и поведе войната по собствени правила. В тази схватка Каспаров не се чувстваше удобно. Претендентът избра маневриращи позиции без царица, при които тактиката на Каспаров не можа да се противопостави. Той заложи на откриващи ходове, които човек трябва да почувства и да има опит, за да отиграе добре. Гари не бе в състояние да отговори дори с помощта на брилянтните анализи от легендарната лаборатория Каспаров-Дохоян.
Това бе брилянтен мач с перфектно изработена стратегия. Двубоят придоби допълнителен психологичен и спортен заряд, когато Крамник разби Каспаровия Грюнфелд още в ранните партии. Внезапно шампионът изпадна в недоумение и объркваща изненада, комбинирана с шок. Неочакваният развой притъпи присъщия на великия гросмайстор остър инстинкт и го докара до някои предизвикващи въпроси решения. Междувременно увереността на Крамник израстваше след всеки успех и той изпълни успешно своя план.
Вместо да избегне силните страни в защитата на претендента, Каспаров изразходи цялата си енергия в опитите да го пречупи. Той пропиля безбройни опити да намери дупки в мисленето на Крамник, което беше проучвал с месеци. Нищо не бе в състояние да го накара да се откаже от старата стратегия, за да победи опонента си. Настойчивите опити да играе Берлинска защита се превърнаха в битка срещу собственото му его и му попречиха да избере по-добър вариант в четири партии с белите. Неудовлетворението и умората се изявиха в две от най-късите партии в неговия живот - седма и тринайста, и в най-лошата - десетата.
Развоят на този мач беше реално отражение от подготовката на Крамник преди мача, с което той успешно изпълни мисията си в 14-ия световен шампионат и заслужи всичките поздравления.
Беше забелижителено да се види как успехът се отрази на безпогрешния Крамник. Той разцъфна с повече увереност и показа агресивна игра с жив дух на дъската. Меко казано, великанът се превърна в лидер и шахматен диктатор. Но почувствал тежестта на короната към края, той стана по-консервативен в играта си.
А Гари Каспаров? На пресконференцията след последния мач показа, че няма да се пречупи. Все още поддържа мнението, че е номер едно в света и е готов да играе във всички турнири, както обикновенно - Вайк ан Зее през януари, след това Линарес, Сараево и Франкфурт. Загубата на титлата е невероятно болезнена, но той винаги е бил в състояние да използва някоя своя резерва. Още повече, че очакванията и натискът не са вече толкова огромни и може да се отпусне.
"Тактиката ми на водене на партиите винаги е оправдавала моя избор. Аз си мислех, че не трябва да я променям. Крамник използва нова стратегия и сега това, от което се нуждая, е време, за да анализирам неговите прийоми", призна великият шахматист.
Едва ли някой е отписал Каспаров. Той е талант, който се появява веднъж и ако иска да си върне титлата обратно и има възможност да играе за това, ще я вземе. Идолите на Каспаров в шаха бяха Александър Алехин и учителят му Михаил Ботвиник. Те са единствените шампиони, които загубиха и след това спечелиха най-голямата титла.
Последните две години бяха най-успешните в кариерата на Каспаров. Специалистите очакват от него да възстанови своя победен път през 2001 г. Поражението му сега може да е краят на една ера, но може и да е още една планина, която Каспаров ще изкачи, за да достигне най-високия връх. Той ще продължи да бъде най-известното име и лице в шаха за много години независимо от предстоящия развой на събитията.
Гари Каспаров остава фигура, която промени историята в шаха, докато от Крамник се очаква да се погрижи за традициите през новия век. Международната шахматна федерация залага много на него с планове за унифициране на титлите.
Новият шампион обаче не е глупак. След състезанието стана ясно, че Крамник разбира какво очакват хората от неговата настояща позиция в шаха. Славата от удара срещу Гари Каспаров не трябва да бъде прахосана или продадена за евтини калмикиански монети. FIDE е счупена кола, която Крамник може да яхне и да хване кормилото.
Решителната роля сега играе Brain Games Network, спонсор и организатор на мача между Каспаров и Крамник. BGN обра овациите за приноса за страхотния мач. Обещанията на компанията са последователни и амбициозни, но тя допусна и много грешки на начинаещия.
FIDE са нетърпеливи да "стоварят своя нокаутиращ световен шампионат", третият от които ще се проведе в Индия през декември. От рекламна страна това бе огромно финансово изцеждане. Международната федерация ще трябва да намери спонсор, тъй като парите се оказват по-важни от формата, по която ще се проведе състезанието. Това довежда до сценария, в който световната титла на BGN става по-атрактивна, макар и да не е перфектна в организацията.
Ако FIDE даде съгласието BGN да организира и спонсорира мача за световната титла, вероятно ще се получи нещо наистина добро. Защото така вече няма да има двама световни шампиони, както е в момента. От друга страна, трудно човек може да си представи BGN или който и да е спонсор да се съгласи да вложи голяма сума пари в консервативната FIDE само, за да спечели благоволението им. Очевидно е, че един мач за световната титла може да бъде атрактивен и престижен без "подкрепата" на световната федерация.
Има и друг сценарий: BGN би могла да се "изпари във въздуха"; Крамник би могъл да "скочи в леглото на FIDE", може да има мач между Крамник и шампиона на FIDE Халифман. Има толкова много възможности... Богатите плачат и в Шампионската лига
В европейските футболни турнири изненадите вече не са новина, новина е, ако няма изненади
Андрей БОГОЕВ
Отвъд Атлантическия океан, в САЩ, от години се правят опити Националната футболна лига (по американски футбол) да бъде толкова равностойна, че всеки от 30-те отбора да може да бие другите и изходът от срещите да е непредвидим. През последните няколко месеца сякаш Европейската футболна федерация (UEFA) успя да постигне този сценарий. Резултатът от последните мачове в предварителната фаза на Шампионската лига са реалното доказателство за тази теория.
Бившите европейски шампиони "Ювентус", "Барселона" и "ПСВ Айндховен" отпаднаха от турнира, а напред продължават отбори като "Панатинайкос" (Гърция) и "Щурм" (Грац). Шампионската лига се промени - не само във формата чрез увеличението на отборите, а и по отношение на спазването на традициите. А именно - втората фаза на турнира вече не е запазена територия само за европейските гиганти. Състезанието е оспорвано от самото начало, малките отбори вече не са лесни за преодоляване и почти не съществуват безпроблемни мачове.
Промененият формат и големите пари вкараха в играта голям брой гладни за печалба клубове от страни, чиито първенства определено не са най-силните на Стария континент. За разлика от преди, когато европейските "дребосъци" знаеха, че имат да изиграят няколко кръга, сега те подхождат към турнира със спокойствието за гарантирани поне шест мача срещу каймака на Европа. Те не са поставени до стената, че могат веднага да отпаднат, и знаят, че всяка точка носи големи пари. Преследването на победата всъщност е заменено от преследването на наградния фонд. Склонни да се лишат от няколко хиляди долара повече няма, дори отборът да се казва "Хееренвеен".
Шампионската лига показва, че тя има своята собствена философия. Някои отбори трябваше да натрупат опит, за да схванат схемата, други успяха да пробият от първия път.
Английските "Манчестър юнайтед" и "Арсенал" са типични представители на групата отбори, които разчитат най-вече на опита по пътя към титлата и по-малко на суперскъпата селекция.
На "Юнайтед" му трябваха няколко години безуспешно участие и разочароващи загуби в евротурнирите, докато схване принципите. Логично стигна и до купата през 1999 г. Сега "Арсенал", който стартира почти толкова неуспешно, както и "Юнайтед", успява да напредва напред в схемата. "Лийдс" е последното доказателство, че опитът има значение. Десетте мача в турнира за купата на УЕФА миналата година дадоха ясна представа на момчетата на Дейвид О'Лиъри как трябва да се играе по европейските терени. Дори "Барселона", която започна участието си с поразклатен след изборите за президент отбор, успя да стартира добре в надпреварата. По-късно обаче няколко разочароващи резултата я изхвърлиха от борбата.
От другата страна са многото новобранци в елитния европейски клуб като "Щурм", "Лион" и "Депортиво". И трите отбора успяха да се доберат до втория етап на турнира. Дори непретенциозният норвежки отбор "Хелзингборг", който отстрани в квалификациите "Интер", си достави удоволствието (включително финансово) да направи равен на "Байерн" в Мюнхен.
"Щурм" и турският носител на купата на УЕФА "Галатасарай" се справиха с една нелека конкуренция - шампионите на Франция "Монако" и на Шотландия "Рейнджърс". И двата "непретенциозни" тима обаче показаха драстично неуважение към славата на своите съперници и позициите им при влизането в Шампионската лига.
Сега, когато зад турнира стоят силните спонсори на UEFA, цената на успеха има двойна стойност за по-бедните клубове. Тези от тях, които преминават във втората фаза, са спечелили между пет и шест милиона долара. А най-важното е, че продължават да трупат пари и да се борят за голямата награда - около 20 милиона долара. Премията е за европейския шампион, а точният й размер ще бъде определен след окончателното разпределение на приходите от реклама и телевизионни права.
Освен това клубовете регистрират сериозни постъпления от приходите от домакински мачове с най-известните отбори в Европа. Възможните срещи с "Милан", "Лацио" или "Манчестър юнайтед" са най-добрата възможност да се напълнят стадионите и да се регистрират печалби от съпътстваща търговия и реклами.
Най-голямото фиаско след "Интер" претърпя другият титулуван италиански тим "Ювентус". Конкуренцията в групата преди години нямаше да изглежда толкова сериозна, но този път силите на "Старата госпожа" стигнаха само за последното място. А то дори не осигурява участие в турнира за купата на УЕФА. Италианският тим обаче не успя да се справи с отбори като "Депортиво" и "Хамбургер", а последната загуба с 1:3 от прекия конкурент за второто място "Панатинайкос" сложи край на амбициите за по-престижно класиране.
По същия начин "Барселона" загуби битката за второто място в групата в битка с "Милан" и "Лийдс". Голяма заслуга за отпадането освен двата водещи отбора, които направиха неблагоприятно за "Барса" равенство, има и слабата игра срещу аутсайдера в групата "Бешикташ". Загубата с 0:3 при гостуването в Истанбул направи задачата на отбора прекалено трудна. Твърде е вероятно да се разруши още един мит - че шампионът задължително трябва да има най-скъпият откъм футболисти отбор. Този принцип не важи още от отпадането на "Интер". Италианският тим усети изравняването на силите и при участието си за купата на УЕФА, където едва не приключи участието си. "Аякс" обаче не се спаси и отпадна.
Както и миналата година испанският и английският футбол доминират по брой на участници, които напредват в битката за европейската титла. Двете страни излъчиха по три отбора във втората фаза. За представителите на Острова има по-голяма стойност, защото те постигнаха максимума. Смятаната най-голяма клубна сила Италия отново изостава само с два отбора, колкото има и Франция. Германия отбелязва поредния провал, а шампионът "Байерн" се нарежда в купа от отбори от средна европейска класа. Като се изключи безспорният успех на "Щурм", голям бум направиха отборите от съседните на България държави Гърция и Турция. И двете страни вкараха по два отбора в първата фаза на турнира, а по един от тях продължи участието си напред. "Панатинайкос" оцеля в директната битка с "Ювентус", а "Галатасарай" е героят при отстраняването на "Рейнджърс" и "Монако".
Двете балкански страни, които доскоро бяха в задния двор на европейския клубен футбол, вече не се страхуват да се борят с най-големите имена. Огромните финансови средства, хвърлени от богатите собственици на елитните гръцки и турски клубове, ги направиха равнопоставени на международната сцена. Инвестициите в треньори и играчи дават своя резултат, макар и бавно. Разширеният формат на Шампионската лига обаче се оказа по-удачният вариант за пробив. Имена като Пауло Соуса, Джика Попеску и Георге Хаджи спомогнаха около тях да се изгради ядро от местни звезди, които през годините натрупаха самочувствие и опит.
Зад всичко това стои една отлична организация. Генерален секретар на "Галатасарай" е Синан Калпакчиоглу, внук на един от основателите на клуба. Той е дипломиран в САЩ счетоводител, който преди четири години напусна "Артур Андерсен", за да превърне "Галатасарай" в "отбор от световна класа и първокласна марка". Клубното ръководство има за цел по примера на "Манчестър юнайтед" да превърне успехите на терена в пари. Преди седмица приключи преговорите за продажбата на пакет от дъщерната компания, занимаваща се с продажбите на клуба - "Галатасарай спортиф", на застрахователната групировка AIG за 20 милиона долара. Клубът планира да пусне част от своите акции за продажба на местни и чуждестранни инвеститори. Това е доста смел опит с оглед на скандалите около фондовата борса в Истанбул миналата година.
Президентът на клуба Фарук Сюрен обаче обещава сериозен контрол и разделение между клуба и дъщерната "Галатасарай спортиф", която сега се оценява на 150 милиона долара. Участието на сериозен инвеститор като AIG внася допълнителна сигурност за потенциалните акционери. Американската компания смята, че може да увеличи приходите на маркетинговия отдел двойно - до 30 милиона долара на година.
Тръгнали по пътя на големите в бранша, представителите на малките футболни нации все по-често намират своето място в Шампионската лига. Вероятно отсега нататък "Барселона", "Интер" или "Ювентус" вече ще знаят, че първият етап на турнира не е за подценяване.
"Футбол-футбол" остава без лиценз за хазарт
Нора Янкова
"Дирекцията за контрол върху хазарта е взела неофициално решение да отнеме лиценза на "Евроелектроникс" за организиране на игра със залагания за резултати от футболни срещи "Футбол-футбол", заяви Камен Петров, пресаташе на дирекцията, по повод тръгналите слухове за отнемане на лиценза на фирмата.
Играта "Футбол-футбол" тръгна на 19 август в 31 приемателни пункта в страната и преживя само един тираж. Издаденото от Държавната комисия по хазарта към Министерството на финансите разрешение е само за два пункта и централен офис и това предизвика разследване.
Собственик на фирмата "Евроелектроникс", която предлага игрите "Футбол-футбол", е Димитър Станчев. Той стана популярен у нас през 1993 г. с телевизионното шоу "Невада".
Лицензът на фирмата беше за пет години. След първия тираж Дирекцията за контрол върху хазарта затвори четири пункта (два в София и по един в Ботевград и Ихтиман), в които се приемат фишове. Конфискувани бяха касети с фишове, пари и печати, съобщи след акцията Димитър Станчев. Тези пунктове не фигурират в издаденото от комисията на 29 юни разрешение за извършване на хазартни игри със залагания на резултати от футболни мачове. Там изрично са упоменати адресите на централния офис и два пункта, защото само те фигурират в подадените документи за лицензиране, уточниха от Министерството на финансите.
"Държавната комисия по хазарта е направила фатална грешка, вписвайки двата букмейкърски пункта в разрешението на "Евроелектроникс" ЕООД", каза мениджърът на фирмата Светослав Стоименов.
"Евроелектроникс" обжалва наказателното постановление за затваряне на пунктовете, което бе направено на 30 октомври. Решението още не е излязло, а Димитър Станчев е извикан в комисията по хазарт на 3 ноември с три различни писма.
"С първото ни викаха да се явим, второто е да се разгледа нов лиценз, а третото по предложение за отнемане на лиценза по нареждане на началника на дирекцията Тома Жеков. Не знаех дали ме викат по сигнал, или просто имат нареждане за проверка. Всички дължими такси са платени. Държавата наруши срока и ми издаде един ялов лиценз. И понеже бил ялов по тяхна вина, предлага да ми се отнеме. За мен е необясним фактът, че когато тече процедура по обжалване, се получава предложение за отнемане на лиценз", каза Станчев.
Съдът трябва да се произнесе по жалбата на "Евроелектроникс" до 30 ноември, а комисията по хазарта трябва да вземе решение за отнемане на лиценза до 17 ноември.
В същото време другият частен оператор - фирма "Еврофутбол", притежава разрешително за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания на цялата територия на страната. То е издадено по силата на параграф 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта и затова фирмата няма проблеми при разкриване, преместване и закриване на букмейкърските си бюра, както това се случва с "Футбол-футбол", уточниха от Министерството на финансите. Преди месец Българският спортен тотализатор пусна подобни на "Футбол -футбол" игри с шест най-резултатни срещи от общо 42.
Накратко
Нападателят на "Кайзерслаутерн" Мариан Христов ще бъде разследван за симулация. Дисциплинарната комисия в Германския футболен съюз ще решава дали националът е паднал театрално в 87-ата минута на мача с "Шалке" за първенството на 5 ноември. След сблъсъка между българина и Валдох реферът Едгар Щайнбор даде дузпа, с която лаутерите биха 3:2.
Халфът на ЦСКА Тодор Янчев ще премине медицински прегледи в турския футболен клуб "Трабзонспор", където червените очакват той да бъде продаден за 2.2 милиона марки. Ако се стигне до договор, той ще е за две години и половина. Янчев ще играе мача с "Хебър" на 11 ноември, след което ще се присъедини към новия си отбор, съобщи вицепрезидентът на ЦСКА Емил Костадинов.
Халфът на гръцкия АЕК Милен Петков ще пропусне контролата на националния отбор по футбол с Алжир на 14 ноември. Милен е получил болки в кръста. Дебют в селекцията на Стойчо Младенов ще направят Светослав Петров и Тодор Янчев от ЦСКА. В мача няма да вземат участие още Красимир Балъков, Илиан Илиев, Георги Иванов и Илиян Стоянов.
Треньорът на младежките футболни национали Димитър Алексиев извика в отбора двама пълни дебютанти за контролата с аматьорския състав на България на 15 ноември. Новите имена са Любен Любенов от "Спартак" (Пл) и халфът на "Черно море" Георги Илиев.
На 15 ноември ще се тегли жребият за разпределението на двойките в осминафиналите за Купата на България по футбол. До този етап на турнира стигнаха "Левски", ЦСКА, "Спартак" (Пл), "Локомотив" (Сф), "Велбъжд", "Берое", "Металург", "Хебър", "Дунав", "Черно море", "Ловеч", "Спартак" (Вн), "Нефтохимик", "Пирин", "Свиленград", "Ботев".
Вратарят Флорин Пруня бе освободен от "Ловеч" три седмици след като ръководството на бившия футболен шампион изгони треньора Михай Стойкица. Благодетелят на клуба Гриша Ганчев обеща да изплати на 32-годишния румънец всички пари по договора до лятото на 2002 г. Най-вероятно Пруня ще се върне в "Национал" (Букурещ).
Един милион двеста и десет хиляди лева в брой получиха българските шампиони, медалисти и финалисти от олимпийските игри в Сидни, от Държавната агенция за младежта и спорта. Наградени бяха общо 28 спортисти и техните треньори, лекари и масажисти. Премиите варираха от 60 000 лв. за титла до 1000 лв. за класиране между седмо и девето място. По 20 000 лв. получиха Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев, които останаха без медали заради положителните допингпроби в Сидни. Колегите им Георги Гърдев и Пламен Желязков, които бяха спрени от олимпийския турнир заради същия скандал, взеха по 20 000 лв. Всички премии бяха завишени така, че спортистите да получат чистата обещана сума след приспадането на данъците.
Иван Абаджиев ще продължи да работи с продадените в Катар български щангисти. "Досега отговарях за подготовката на катарците и това не се е променило. Оставам консултант на отбора и ще работя с тях и занапред", каза Абаджиев, който подаде оставка от националния отбор след допингскандала в Сидни.
Мингея загуби двубой с Жужо за двама български футболисти
Националите Пеев и Гъргоров се отказаха от услугите на испанеца след натиска на "Локомотив"
Георги ФИЛИПОВ
Първият пример, в който двама български елитни футболисти публично са принудени да подпишат договор с клуб, вече е факт. На фона на множеството случаи на негласна употреба на сила спрямо играчи на различни нива, вероятно това не е новина. В случая обаче ръководството на елитния "Локомотив" (Сф) изнуди най-ценните си полузащитници Георги Пеев и Емил Гъргоров да се откажат от споразумение със световноизвестния мениджър Хосе-Мария Мингея и да преподпишат договорите си с клуба за още три години. Двамата играчи бяха подложени на безкомпромисна психовойна от мениджъра на "Локомотив" Андрей Желязков в продължение на цяла седмица. Заплахи за сезиране на международната футболна федерация ФИФА, публикации в пресата и кой знае още какви некоректни средства влязоха в употреба, за да се развали сделката с Мингея. И накрая атаката успя.
Пеев и Гъргоров са подписали договор за представителство с Мингея по време на пребиваването на националните ни отбори в Дания, разкри Андрей Желязков. Той обвини испанеца и българския мениджър Лъчезар Танев, че са сключили сделка зад гърба на "Локомотив" и в противоречие на разпоредбите на ФИФА. Танев се разграничи от участие в конфликта, тъй като не представлява Мингея в България, а само работи с него от време на време. Представител на испанския мениджър у нас е адвокатът Тодор Табаков. Въпреки това е твърде вероятно контактът между двамата футболисти и Мингея да е извършен именно от Танев. Той е присъствал на мачовете в Дания, където и двамата локомотивци играха за националните ни отбори. Пеев попада в селекцията на Стойчо Младенов, а Гъргоров е част от ядрото на младежкия тим. Освен това Мингея не познава лично двамата играчи, за да може сам да осъществи контакт.
Според твърденията на адвоката Табаков, а и на Лъчо Танев, футболистите на "Локомотив" са подписали договор за представителство. Според него те ще трябва да използват услугите на Мингея, ако някой клуб започне преговори за подписване на нов договор.
Може ли Мингея да сключи договор с двамата футболисти, при положение че имат действащи договори с "Локомотив" (Сф)?
Андрей Желязков твърди, че това е в разрез с правилниците на ФИФА. Лъчо Танев и адвокат Табаков контрират, че няма никакво нарушение. И двете страни се позовават на член 14, т. б от Статута на футболния агент на ФИФА. А той гласи следното: "Агентът има задължение никога да не осъществява контакт с играч, който има договор с клуб, с цел да го принуди да го прекрати или да го съветва да не спазва правата и задълженията по този договор."
"Договорът с Пеев и Гъргоров не е сключен с такива намерения. Личните права на футболистите не са собственост на клуба за разлика от трансферните", заяви адвокат Табаков пред "Планета спорт".
Цяла седмица Желязков и колегите му от "Локомотив" раздухваха случая и въпросния член 14. За да убеди обществеността, а може би да окаже натиск върху двамата състезатели, той обявяваше, че случаят ще бъде изпратен до централата на ФИФА, за да накажат Мингея и най-вече Танев за неспазването на правилника. При установяване на нарушение може да се наложи глоба или да се отнеме лиценза за извършване на подобна дейност, като депозитът от 200 000 швейцарски франка остава за сметка на международната федерация.
Освен че правилникът е на страната на Мингея, твърденията на Жужо противоречат и на здравата логика. Нормално е играчите да могат да сключват договори с агентите си по всяко време, за да бъдат защитавани коректно правата им.
Освен това е трудно да се предположи, че човек, който представлява една от най-големите звезди на световния футбол, Ривалдо, ще допусне елементарна грешка за неспазване на разпоредбите.
Цялата психологическа атака даде резултат в четвъртък. Двамата национали бяха извикани на разговор с президента Николай Гигов. Там те са подписали декларация, с която се отказват от договора с Хосе-Мария Мингея. Освен това са подписали продължение на контрактите си с "Локомотив" за още три години.
"Те осъзнаха, че са направили грешка, като са се доверили на някои мениджъри. Те заявиха, че искат да бъдат футболисти на "Локомотив", заяви президентът Николай Гигов след преговорите.
Играчите не са били представлявани от своя законен мениджър Мингея или неговия адвокат в България Табаков, както е редно в случая. Но това бе целта на истерията от "Надежда". Тя създаде впечатлението, че Пеев и Гъргоров са направили нещо нередно, като са се доверили на Мингея. "Локомотив" е техният работодател и те не трябва да имат отношения с външни хора, бе идеята на всички послания, изразявани от Жужо.
Всъщност при преговорите за подновяване на договора "Локомотив" и футболистите са от двете страни на барикадата. И както интересът на клуба се защитава от президента му, така интересът на играчите може да се защитава от личен мениджър, адвокат или роднина. При това положение преговорите в четвъртък са се водили неравностойно.
Много е вероятно, ако се стигне до продажбата на талантливите футболисти в друг клуб, техните права да се защитават от Желязков. Той обикновено вършеше тази работа, докато работеше в "Левски". Същите функции имаше при редките трансфери на локомотивци след неговото преминаване в "Надежда". Затова вероятно Желязков знае защо не иска Мингея да се намеси в преговорите.
Ревизор No1 едва се върна от Албания
Ревизор №1 Цветан Цветков пропусна коктейл, свикан от самия него, заради транспортни проблеми на връщане от Албания. Журналистите от ресора бяха поканени на чаша червено вино и сандвичи в края на работния ден миналия петък. Поводът за сбирката на ревизори и журналисти беше приетият преди дни нов Закон за държавния финансов контрол. Малко преди началото на коктейла се разбра, че шефът на Държавния финансов контрол е още в Албания и самолетът, с който трябва да лети, не е излетял от Тирана. Забавянето на полетите е обичайна практика за най-бедната страна на Балканите, където самолетите обикновено излитат едва когато се напълнят с пътници, твърдят препатили. Самата аерогара представлява едноетажна постройка, приличаща повече на голям трафопост. Далеч по-големи пречки предлага вътрешността на Албания, която е известна с най-лошата пътна инфраструктура в Европа, независимо че страната е един от големите износители на асфалт. Заради лошите пътища преминаването на разстоянието от летището до Адриатическо море (с дължина 29 км) отнема повече от час и половина с автомобил. Дори и да беше пожелал да използва влак за връщането си в България, шефът на ДФК нямаше да стигне до София, защото близо 400-те км железопътни линии на Албания още не са свързани с европейската железопътна мрежа.
Диалектика
Известният с артистичните си наклонности бизнесмен Красимир Стойчев се появи на политдефилето "Прет-а-Шенген", организирано от "Гергьовден" във вторник пред френското посолство. Идеята на движението беше да покаже, че Европа не трябва да свързва българите само с автоджамбази и чиновници, пестящи от командировки. За целта петнайсетина манекенки на "Визаж" разходиха по червено килимче пред посолството есенно-зимната колекция на модна къща "Дика". За разлика от повечето поканени и обикновени любопитни граждани
Синият депутат
Ако не засечете народния представител
Мартина Вачкова не дочака края на партито по повод промоцията на нова гама шампоани на една от масовите марки. Тя се поразговори с
След години на скромно въздържание най-големият ценител на хубавите автомобили (както вероятно би се самоопределил)
Излизащите от парадния вход на Народното събрание вече ще бъдат посрещани от многозначителния надпис "По-грозни от смъртта". С това име отвори врати дълго ремонтираното помещение, приютило в себе си няколко от не особено успешните клубни начинания на ексцентричния бизнесмен
Сини активисти се замерват с песни
Сините депутати предпочетоха да прекарат времето си през първия ден от семинара на Боровец в разговори из хотелските фоайета, отколкото да присъстват в залата. Новоизбраният шеф на парламентарната Комисия по национална сигурност Йордан Бакалов проведе почти едночасов разговор с военния министър Бойко Ноев, който най-вероятно беше свързан с новия пост на пловдивския СДС-лидер. Светлана Дянкова пък беше забелязана да си бъбри в едно сепаре с хората на Евгений Бакърджиев от столичната синя организация и с колежката си от НИС Мария Стоянова. Народни представители масово пушеха във фоайето на залата и демонстрираха незаинтересованост към лекторите.
За сметка на това пък сините депутати регистрираха масово посещение в нощния бар на хотел "Самоков". Домакините на семинара в курорта Боровец от Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа се бяха погрижили сини лидери и областни структури на СДС да бъдат поздравени с песен в дискотеката на хотела. Пръв беше поздравен лидерът на СДС - София, Евгений Бакърджиев с хита на групата "Сигнал" "Да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш... " Поздрав беше отправен и към областното ръководство на СДС - Бургас, с песента на Стефан Вълдобрев "Този рай води в ада", чийто подтекст най-вероятно се отнасяше за подалия от НИС оставка бивш бургаски син лидер Йордан Цонев, който не пристигна за мероприятието на Боровец. Не беше отмината и проблемната областна организация на СДС във Варна. Към нея беше отправен поздрав с нашумелия напоследък хит "Най-обичам луди жаби насън". Доста поздрави от различни областни структури отнесе Екатерина Михайлова. Изненадващо новият главен секретар на СДС и новоизбрания член на НИС Росица Тоткова бяха поздравени от ръководството на СДС - Стара Загора, които досега минаваха за хора на Христо Бисеров.
Сделката за Пампорово ще покаже има ли кръг "Олимп"
Приватизацията на "Пампорово" АД и схемата за плащане, предложена от двамата кандидат-купувачи (виж ), е на път да изкара на бял свят поредния случай, в който правителствената политика навява асоциации с двуликия Янус. Докато министрите продължават под път и над път да се кълнат в строгите бюджетни ограничения, когато се опре до реални действия, се оказва, че държавата се прави на разсеяна за някои свои вземания.
Ако схемата за уреждане на дълга към италианската агенция за експортно застраховане САЧЕ бъде използвана в сделката за "Пампорово", в бюджета на практика няма да постъпят никакви средства от продажбата на курорта. Дотук нищо лошо. Дългът си е дълг и той рано или късно ще трябва да бъде платен в брой, ако не бъде използвана схемата за погасяване със собственост. Скандално би било, ако въпреки ефективното влизане в сила на схемата САЧЕ държавата не направи необходимото, за да си събере парите, които има да получава от бившата Стопанска банка (вече закупена от БРИБанк). Особено ако се окажат верни тиражираните слухове, че до момента в наддаването за "Пампорово" води "Турист инвест", а зад нея стои Славчо Христов - основната фигура в БРИБанк (преименувана наскоро на Стопанска и инвестиционна банка).
От уреждането на този проблем могат да се правят изводи дали наистина има политически чадър над Славчо Христов и дали той използва близките си контакти с премиерското семейство за лобиране в полза на бизнеса си.
Капанът, в който сега се оказва държавата, беше прогнозиран от "Капитал" още през юни, преди БРИБанк да купи активите на "Стопанска". Буди недоумение защо, след като сделката беше сключена, държавата не успя да промени нищо за легитимацията си като кредитор на Стопанска и инвестиционна банка. Сега, ще не ще, правителството ще трябва да разреши плащане с дълг по сделката за "Пампорово". А след това да доказва, че освен да говори за твърди бюджетни ограничения, може и да ги прилага и да събира своите (на данъкоплатците) вземания. И то на общо, а не на субективно основание.
Долу визите и ултиматумите
Геновева ПЕТРОВА
Две трети от столичани са на мнение, че отношението на евросъюза към България е дискриминационно. Същевременно 62% от запитаните са категорични, че вместо да поставя ултиматуми, България трябва да продължи да работи за изпълнение на условията, гарантиращи отпадане на визовите ограничения. Какви са причините за това на пръв поглед очевидно противоречие в общественото мнение?
Ако в началото на преговорите българинът беше все още подвластен повече на еуфорията от поканата за присъединяване, отколкото на рационалното осъзнаване на произтичащите от нея задължения, ситуацията към днешна дата е съществено променена. Обществото вече има ясна представа за критериите, които България трябва да покрие в качеството си на кандидат за членство: намаляване на корупцията (68%), защита правата на личността (67%), намаляване на безработицата (51%), конкурентоспособност на икономиката (50%) и т.н.
За разлика от позицията на официалните власти обаче общественото мнение в столицата е категорично, че България се намира твърде далеч от изпълнението на тези критерии. Най-голямо е разминаването по отношение на изискването за намаляване на корупцията: срещу 68-те процента, които го поставят сред необходимите за изпълнение условия, стоят 6 на сто, които смятат, че България е близо до европейското равнище. Значителна доза критичност има и по другите изтъкнати в доклада на комисията пунктове. Само 2 на сто са на мнение, че е постигнат по-висок жизнен стандарт, 8% - че е спаднала безработицата, 11% - че икономиката ни е конкурентоспособна.
Ако съюзът среща подкрепата на общественото мнение относно обективните критерии, които страната ни трябва да изпълни, той се разминава с него по отношение на условията, гарантиращи тяхното постигане. Често спряганите опасения за огромна миграционна вълна при премахването на визите са, меко казано, силно преувеличени. До момента общо 11 на сто от сънародниците ни са правили опити да заминат да живеят и работят в чужбина, докато 61% не са и нямат подобни намерения. Свободното пътуване дори не заема първостепенно място сред очакванията от процеса на присъединяване. Най-голяма част от интервюираните (42%) свързват пълноправното членство с повишаване на жизнения стандарт. При това положение ограничаването на правото за свободно придвижване съвсем логично се оценява като дискриминационно от преобладаваща част от обществото. Неблагоприятната икономическа ситуация в България, от една страна, и хладното високомерие на Европа, от друга, раждат противоречивите на пръв поглед възгледи на българина, който всъщност иска едно много просто нещо: да живее по европейски в страната си, което означава и да се отнасят към него по европейски.
За тъпана и селото на митничарите
В България, изглежда, всяка битка с контрабандата е предварително обречена. Или ще се говорят общи приказки, или ще се замазват следите. А ако има някакъв шанс да се докаже цялата верига от замесени лица, някой нов началник ще удари тъпана, че да изплаши цялото митничарско село. Случаят с фиктивния износ на горива за Югославия е точно такъв. След доста работа и на полицаи, и на митничари новият шеф на ГУ "Митници" Захари Захариев оповести предварително частични данни за заловен фиктивен трафик и по този начин предупреди всички замесени в канала, че се готвят някакви мерки срещу тях (виж ). Като капак новият митнически шеф обяви, че заслугите за разкритията са на някакви мистични центрове за контрол на акцизните стоки и центрове за борба с наркотрафика. Отвсякъде прозира желанието на новия митничарски началник да се докара пред Командира си с бързи резултати в борбата с контрабандата.
Няма лошо. Само не става ясно защо трябваше да се бърза с фанфарите, преди работата да бъде свършена докрай. От което последваха поне четири неща. Първото е, че шансът да бъде разкрит един канал за фиктивен износ отначало докрай отиде на вятъра. Неколкодневният труд на полицаи и митнически инспектори остана без резултат. Виновните не могат да бъдат наказани с изключение на няколкото шофьори, които и хабер си нямат кой стои зад далаверата. И най-вече корумпираните в редиците на митничарите ще си останат непокътнати.
Така след един месец същият този канал, който за два месеца е ощетил хазната с над 1 милиона лева, пак ще започне да работи. И сигурно пак със същите хора, през същите места.
И всички тези поразии, защото новият митнически шеф искал да бие тъпана във вторник, а не в петък.
Изкуството да създаваме приказки
Специалистите по пъблик рилейшънс (PR) винаги са създавали приказки. Разкажете завладяваща история и хората ще ви повярват.
Пътуването до Чикаго за българите винаги е вълнуващо. Особено когато има "и назад". Когато се върнеш обратно, си или луд, или има какво да разказваш. Световният PR-конгрес беше организиран съвместно от IPRA (International Public Relations Association) и PRSA (Public Relations Society of America). За това най-мащабно събитие в историята на пъблик рилейшънс в Чикаго се бяха събрали 3522-ма специалисти от 63 страни, бяха организирани 75 семинара, разделени в няколко основни теми: инструменти и техники на прилагане на PR, управляване на PR- програми, тенденции в развитието на PR, глобализиране на професията. Но основната тема на всички семинари беше как ние, PR-специалистите, в началото на третото хилядолетие да се подготвим за това, което ни очаква. Как да предвидим какво ще се случи в 100 години и как промяната ще се отрази на нашата професия?
