WAP емулатори
Преди да си купите телефон с WAP, поне вижте как изглежда
Красимира Ковачева
Не само младите юпита, но и доста разумни хора понякога се оказват увлечени от манията да купуват само най-новото и модерното от пазара за съвременните технологии. Лошо няма. Разбира се, преди човек да направи инвестицията, добре е да погледне и какви нови възможности му се предлагат. Струва ли си да си купуваме подходящо устройство, за да разберем що за нещо е така често спряганият напоследък WAP (Wireless аpplication protocol - протокол за безжични приложения), тоест новaта форма на интернет, която успя да оживее и върху екранчетата на безжичните устройства (мобилни телефони, персонални дигитални асистенти - PDA). Въпреки голямото вербуване на ИТ-професионалисти и употребата на огромни ресурси за развитието на новата технология, повечето специалисти в тази област са категорични, че на този етап WAP няма голямо бъдеще, тъй като съвсем не предлага същите услуги, които може да се постигнат с настолен и преносим компютър в интернет. В рекламите за WAP на хората се казва едва ли не, че WAP е интернет във вашия телефон, но това е доста далече от истината. Образно казано, на този етап това е нещо подобно на разширена версия на телетекста в телевизорите.
Как да разберем истината предварително?
WAP-страниците са написани или на WML (Wireless Markup Language), или на HDML (Handheld Device Markup Language) и поради тази причина те не могат да бъдат видени с обикновен интернет-браузър, както и HTM-страниците не могат да бъдат разгледани през мобилен телефон. Между телефона и интернет съществува WAP proxy, през което като през порта (gateway) се осъществява връзката между кабелната и безжичната среда. Повечето WAP-сайтове изглеждат като списък от страници, които дават разнообразна, но предимно справочна информация - последни новини, пазари, борси, речници, търсене на работа, разписание за всички видове транспорт, проверка на е-мейла и всякакви други полезни и скучни данни, стига да знаете къде да търсите. Възможно е да се разглеждат и картинки, макар и с много лошо качество. За тези, които искат да знаят повече, преди да закупят съответното устройство, снабдено с така модерния WAP, или просто горят от естествено любопитство да научат повече за мистериите на безжичните услуги, са създадени уеб-емулаторите.
Тези браузери за WAP могат да се заредят през обикновена HTML-страница - от браузъра на вашия компютър или да се свалят като самостоятелен софтуер. Като дизайн те са решени почти винаги под формата на мобилен апарат и симулират вида на WAP-страници през дисплей доста успешно.
Оттук безплатно може да се изтегли М3Gate - доста симпатичен емулатор и най-известният до този момент, цвят бордо, Nokia дизайн. С него може да се броди навсякъде из дебрите на безжичната мрежа. Друг е въпросът, че българските WAP-сайтове все още се броят на пръсти, така че ще трябва да се задоволи с милионите чуждоезични.
Ако все пак сте решили да се вземете телефон с WAP и се чудите над избора на модел, е вашият сайт.
Тук се предлага нагледна информация относно възможностите на всички известни модели на телефони, снабдени с WAP. Те си имат собствен емулатор в естествен ръст, който дори не е нужно да даунлоудвате, за да тествате как работи. Той се отваря като самостоятелен прозорец, готов за действие.
Цената на мрежата
Катерина Огнянова
Деца на цивилизацията, жертви на прогреса, роби на технологиите - това сме ние. Технологиите ни помагат, но и ни променят. Дават и вземат. Каква е цената, която плащаме за информационното пренасищане, наречено интернет?
И ако този проблем може евентуално да бъде преодолян (филтър на пощата и автоматично затриване на всичко, което напомня на спам), информацията, която е в уебсайтовете, трудно може да бъде избегната. Банери. Автоматично отварящи се карета със страничен текст. Съобщения със заглавие "Предимства и недостатъци" в нет-форум за програмисти, които едва след прочитане се оказват излияние за любим футболен отбор или реклама на прах за пране. Страници за политика, които между другото те информират как можеш да си купиш тротинетка с кредитна карта. Сайтове с описание "увод в дискретната математика", пълни със снимки на не твърде облечени млади дами.
Дори когато съдържанието на страницата отговаря на заглавието, достоверността не е гарантирана. Малко са хората, които могат да си позволят да издават вестник на хартия, да направят радио или телевизия. Те обаче носят отговорност за истинността на всичко, което са изнесли пред обществото. В интернет всеки може да си направи сериозно изглеждаща страница и - нарочно или не - да я напълни с абсолютно неверни факти. Пак там се подвизават хора с умения, които за забавление могат да си осигурят неоторизиран достъп до известен сайт, на който хората имат доверие, и да публикуват там "Едикойси загина онзи ден при катастрофа между самолет и ферибот в Панчаревското езеро". Което ни довежда до темата за
Те се пренасят в друга плоскост. Вече можете да изпращате бързо и удобно документи, известия, писма. Да общувате с хора от всички краища на света. И ако не внимавате, да забравите, че буквите по екрана не са просто символи, а зад тях стои личност. Свободата, която интернет дава, е нож с две остриета (всъщност по-скоро е швейцарско армейско ножче). От една страна, хората се чувстват по-спокойни да бъдат себе си и да казват нещата, които наистина мислят. От друга, се чувстват също така свободни да играят роли, да обидят или излъжат някого, да напишат, че всички... (тук се попълва с привърженици на конкурентния футболен отбор, представители на различна раса, пол, социален слой или политическа партия) са... (и тук попълнете според богатството на речника си). Случва се, увлечен от разнообразието на виртуалните хора, човек да забрави реалните си контакти, да вижда семейството си само по Коледа, а приятелите си - само в IRS. Или да започне да отделя за мрежата толкова много време, че да пострадат всички останали негови занимания.
И когато всичко това ви дойде в повече, изходът е само един.
*щрак* (звук от изключен модем) И - на разходка в парка.
"Спектър нет" е купен от австрийски интернет-доставчик
Петър Гаврилов
Австрийската компания Europronet (www.europronet.com) закупи мажоритарен дял от българския интернет-доставчик "Спектър нет" (www.spnet.net). Europronet е компания, която разработва уебрешения и стратегии за е-бизнеса. Освен придобиването на 75% дялово участие компанията е заявила намерението си да инвестира 5 млн. долара в техника и обучение на персонала до 2002 г. Според Теодор Захов, президент на "Спектър нет", средствата ще бъдат инвестирани в подобряване на качеството и разширяване на услугите, предлагани от компанията. Засега не се предвиждат промени в мениджмънта на фирмата, но към него ще се присъедини финансовият директор на Europronet Майкъл Херолд. Това е част от по-голям проект на Europronet за изграждане на мрежа от регионални интернет-доставчици. Тя притежава такива в Хърватия и Босна и предвижда навлизане в Македония, Албания и Румъния. Това е втората подобна сделка, след като през миналата година "Орбител" получи 1 млн. долара от Българския постприватизационен фонд, управляван от инвестиционната компания "Европа капитал мениджмънт" (ЕСМ). Иначе в сайта на "Спектър нет" последната новина е от 16 октомври и събитието там не е намерило място. Сделката вероятно е началото на тенденция сред българските интернет- провайдъри. Все по-засилващата се конкуренция в бранша и намаляването на цените за достъп явно ги оставя без средства за реинвестиране и те започват да идват под формата на външни инвестиции.
Предизвикателствата на е-глобализацията
Планиране на пътуването чрез базирани в мрежата интерактивни карти
Катерина Огнянова
Ако често пътувате по пътищата на родината, Европа, че дори и на Щатите, вероятно ви се е искало да можете предварително да прегледате някоя ясна и точна географска карта и така от самото начало да се ориентирате за най-добрия начин да стигнете от точка А до точка Б. Макар и да има още много да се желае в това отношение, интернет вече предоставя доста добри възможности за планиране на пътуването. Както и за получаване на достатъчно точно описание на завоите, километрите и посоките, които трябва да следвате.
С тях можете да направите много. Да изберете какво точно да виждате и какво - не, да променяте размер, цветове, гледна точка, координати на изследваната от вас местност. Накрая можете да решите да разпечатате в различни мащаби конкретните участъци, райони, пътища, които ще ви се наложи да ползвате. Някои от сайтовете с подобни карти дори дават стъпка по стъпка инструкции как да достигнете от началната точка до крайната. Един от по-простите интерактивни сайтове е този на Xerox: mapweb.parc.xerox.com/map - картата на света, която се намира там, няма пътна мрежа, но при избиране на произволен район той се увеличава, тъй че можете да разглеждате по континенти, страни или местности. Много по-подробен и доста полезен при планиране на пътувания е сайтът на Shell . С негова помощ можете да планирате заедно пътувания с кола както из цяла Европа, така и в нашата страна. Картата е мащабирана, можете да разглеждате райони с различна големина в детайли или като цяло, да укажете с каква скорост смятате да карате, да изберете по-къс или по-малко натоварен маршрут, след което да научите разстоянието и приблизителното време на прехода. Друга подобна страница, която обаче показва не само европейски маршрути, но и карти на целия свят, е www.mapquest.com. Тя предлага и описание на хотели и ресторанти, но за съжаление само за градове в пределите на Съединените щати. Забележителен е адресът maps.expedia.com. Там можете да намерите изключително детайлни карти: сайтът позволява например планиране на маршрут от Римската стена (Roman Fortress Wall, Sofia) до "Александър Невски" или от гара София до летището.
Това е определено по-лошият вариант на е-карта. Същите са като хартиените, които обикновено разглеждаме в колата, но тези можете да ги разучавате още преди пътуването - на екрана на компютъра. Тези виртуални карти са от помощ особено ако нямате под ръка истинска карта, но имат и някои недостатъци спрямо хартиения носител. Увеличаването и намаляването отнема време, а обръщането на монитора наопаки и въртенето му във всички посоки с цел разглеждане на пътищата, както трябва, не е твърде възможно. За съжаление по българските сайтове повечето карти са именно такива - просто сканирани или в краен случай рисувани на компютър, но без допълнителни улеснения за потребителя. Пример са - карти на София, и bepc. - карти на България. Сайтът съдържа и връзки към официалните страници на БДЖ, авиокомпания "Балкан" и българския флот.
, и прочее варианти за големите ни градове, които поддържаха добри карти, за жалост са затворени за неопределено време "поради обновяване". Много връзки към всякакви карти на държави и райони по света има на адрес.
P2P - митът за интернетния социализъм
Виктория Давидова
Еднa от популярните дефиниции на P2P (peer-to-peer - англ. равнопоставен до разнопоставен) е, че това е вид електронна система за връзка и обмен, в която всеки участник има едни и същи възможности и задължения. Това означава, че потребителите на даден продукт могат да бъдат едновременно и негови доставчици до други потребители. Неслучайно популярност е добило тълкуването на P2P като person-to-person или човек до човек. Идеята за равнопоставеност даде тласък на възприемането на P2P като вид интернетен социализъм, при който всички ресурси са на разположение на желаещите да ги използват. Най-известният пример за това е Napster, който предизвика гнева на звукозаписните компании с неконтролируемото разпространение на файлове сред потребителите чрез безплатния софтуерен продукт на компанията. Свободното разпространение на информация пък е в основата на компанията Freenet, която създава децентрализирана мрежа за нецензурирани новини.
Според аналитици от Forrester Research P2P e все още само инфраструктурен, а не развит бизнесмодел. На теория подобна мрежа би могла да представлява революция в електронната търговия и медиите. Ако един човек изпрати файл веднъж, поради равнопоставеността на останалите компютри в мрежата този файл веднага се хоства от хиляди потенциални потребители в интернет. Ако тези потребители от своя страна предложат същия файл на други, ще се окаже, че първоначалният продавач не извършва разходи по последващата размяна, а в действителност печели от безплатното (от негова гледна точка) разпространение.
Както винаги дигиталната нирвана се оказва далеч от очакванията. Комфортът на мрежа от типа P2P се създава с програмите от типа instant messanger, като ICQ и Yahoo! Messanger например. Според страницата на компанията ICQ. Inc потребителите на програмата им са над 82 млн. души. В този случай системата P2P осигурява осъществяването на връзката между участниците в световната мрежа, но не може да гарантира за качеството на услугата, която на практика се получава от анонимен доставчик, какъвто би могъл да бъде всеки друг потребител. Освен това няма изградени принципи на контрол върху последващото разпространение на продукта (бил той софтуерно приложение, игра, музика или информация). Поради тези причини аналитиците са скептични, че индустриалните гиганти от типа на America Online или Microsoft ще възприемат P2P-модела в бизнеса си. "Опасенията на тези компании са съвсем реални. Тяхна гордост е качеството на услугата, която предоставят. А ако позволят същата услуга да се предлага и от техните потребители, няма начин да бъдат сигурни, че новите клиенти ще останат доволни", коментира Ерик Ширър, експерт от Forrester Research.
Най-важният въпрос при P2P е проблемът с доверието. Ако от другата страна на транзакцията стои анонимна машина, как човек може да бъде сигурен, че информацията, която получава, е точна, няма вируси и си заслужава парите.
Въпросът с вирусите се решава малко или много, ако всеки от потребителите има защитна програма от типа firewall. Основният проблем е да се осигури контрол при последващото разпространение на продукта и да се запазят неговата цялост и качество.
Някои P2P-компании като Lightshare създават модели за мониторинг на файловете, които предлагат, за да са сигурни, че при по-нататъшното им разпространение съдържанието им няма да бъде променяно. Други като eBay предлагат определени правила и оформят неофициални групи от потребители, които като цяло се подчиняват на тези правила и им дават право да изхвърлят от системата хората, които ги нарушават. В крайна сметка се оказва, че дори при "социалистическия" модел на P2P бизнесинтересът, а не субективното възприятие за доверие, е водещ фактор. Търсенето и предлагането, опосредствано от удовлетворително и за двете страни заплащане, засега остават единствените правила на пазара.
America Online
Александър Николов*
Интернет-гигантът AOL обяви в края на миналия месец сключването на стратегически бизнессъюз със солидната финансова корпорация Charls Schwab & Co. Проектът е насочен към осигуряването на широка гама от финансови услуги по интернет. Същия ден Citigroup, с която AOL е в партньорство от юли 2000 г., въведе нова система за on-line разплащания между частни лица. Седмица по-рано Федералната търговска комисия на САЩ отложи сливането на компанията с Time Warner, след като на 11 октомври Европейската комисия даде зелена светлина на сделката. За изминалите два месеца AOL въведе в експлоатация нови седем потребителски продуктови линии, свързани с интернет-индустрията, web-пространството и електронната търговия.
America Online предлага интерактивни услуги, web-продукти, интернет-технологии и услуги, свързани с електронната търговия. AOL притежава два световни оператора: America Online и CompuServise, както и няколко широко използвани интернет-продукта. За третото тримесечие на 2000 г. приходите на компанията нарастват с 34% и достигат 1.98 млрд. долара. Нетната печалба е 345 млн. долара: почти двойно повече, отколкото през второто тримесечие. Добрите резултати отразяват нарасналия брой на абонатите и увеличените приходи от продажба на рекламно място. Повишението на нетната печалба се дължи и на подобрената рентабилност от операциите.
Колебанията на цените на акциите на AOL са изключително интересни за последните две години. От $16 акциите се качиха до $95 през декември миналата година. Оттам обаче започна "отрезвяването", което дори доведе до моментно потъване до $37 през октомври. Дългосрочната перспектива не е добра, докато цените се задържат под 60/62. Причината е, че на графиката се оформи една голяма фигура "глава с рамене", която в случая сочи към цени, много по-ниски от дъното при $37. Графичната цел е около $20 - тази цена изглежда невероятна на фона на проспериращия бизнес на компанията. Като отчитаме и високата стойност на съотношението цена/доходност на акция (P/E), което е 100.0, тази цел не е невъзможна. Цените на тази и на всички интернет-акции отидоха твърде далече през последните години, като основание бяха "големите очаквания за бъдещето на тези компании". Само с очаквания обаче не се живее и пазарът най-после започна да разбира това. Рискът надолу обаче ще се елиминира при поскъпване над $62.
Heroes Cronicles хроника на един предизвестен хит
Морган Кроу
Фентъзи-игрите винаги са били едно от любимите ми занимания. Обожавам, когато по екрана на моя компютър вилнеят армии от озверели варвари, бронирани кръстоносци, кръвожадни орки, благородни елфи или някакви други приказни същества. Походовите стратегии от серията Heroes of Might & Magic заемат едно твърде специално място в сърцето на всеки геймър, който си пада по игри с магьосници и чудовища. Заедно с ролевите игри от поредицата Might & Magic те създадоха един неповторим фентъзи-свят, който би могъл да си съперничи дори с магическата реалност в романите на Толкин... Heroes Chronicles е най-новата стратегия от въпросната епична сага. Всъщност става дума не за една, а за четири отделни игри, които обаче си приличат твърде много. Общото между тях е главното действащо лице - герой, на име Тарнум. Нашият човек е варварин, който е имал нещастието да бъде посечен в битка. Вместо обаче да попадне във Валхала и да пирува заедно с езическите богове (както се полага на всеки войн, убит в сражение), Тарнум е върнат обратно в света на живите. Пазителите на небесните двери преценяват, че той има доста несвършена работа в света на смъртните, където да изкупи прегрешенията от своя досегашен живот.
Така героят е върнат обратно на Земята, където отново трябва да раздава правосъдие. Във всяка от четирите части на Heroes Chronicles нашият главен персонаж се превъплъщава във воин с коренно различни способности. До момента на пазара са излезли само първите две игри, където Тарнум се подвизава съответно като герой с варварски и човешки произход. В следващите две части, които трябва да се появят всеки момент, той ще трябва да приеме ролята на магьосник и предводител на армия от елфи, които са нещо като средновековен вариант на американските диверсионни части "Делта форс"... Преди да продължа с историята на Тарнум обаче, може би трябва да разкажа малко повече за това какво точно представляват игрите от поредицата Heroes of Might & Magic. Това са класически походови стратегии, чието действие се развива най-често във, около и под магическите царства Енрот и Ератия. Поемате ролята на един или няколко пълководци (наричани по-често просто герои), с чиято помощ можете да придвижвате вашите армии из териториите на въпросните фентъзи-държави. Всеки един от тези бойци притежава специфични умения, с които влияе върху бойните качества на своите легиони - колко силни да са в атака и отбрана, колко бързо да се придвижват и на каква дистанция, срещу какви магии да имат имунитет, колко да са мотивирани в боя и т.н. След всяка победа лидерите на вашите армии трупат опит, развиват нови качества и на практика стават по-силни. В хода на действието те могат да събират и най-различни предмети, които допълнително подобряват техните качества.
В игрите от серията Heroes of Might & Magic обаче трябва да се занимавате и с други неща освен с водене на война. За да постигнете бързо своите цели, трябва да развивате активно и своята икономика. На първо място, това ще рече, че трябва да превземате колкото се може повече мини, за да си набавите суровини като руда, дървесина, злато, скъпоценни камъни и т.н. Освен това трябва да изграждате нови структури в контролираните от вас селища, където можете да обучавате най-различни видове войници и фантастични чудовища за нуждите на вашите завоевателни походи. Когато се почувствате достатъчно силен, можете да атакувате вражеските герои или да превземете техните градове. Ако, разбира се, те вече не са ви погодили аналогичен номер... Но да се върнем на Heroes Chronicles и приключенията на възкръсналия варварин Тарнум. На практика четирите заглавия от тази серия пресъздават почти едно към едно начина на игра, познат ни от Heroes of Might & Magic 3. Просто програмистите са хванали един редактор на нива, измислили са едни нов герой, направили са четири пакета с по осем мисии всеки, свързали са ги в общ сюжет с кратки анимационни клипчета помежду им и накрая са имали наглостта да обявят, че пускат нещо ново на пазара. Ако трябва да си купувате въпросните "Хроники" официално, определено ще се почувствате измамени и ограбени. Като се абстрахираме от това обстоятелство обаче (тъй като малко хора пазаруват оригинални игри), това е една чудесна възможност отново да се гмурнете в магнетичния свят на Heroes. Със своите четири превъплъщения Тарнум определено ще стане един от моите любими герои в тази фентъзи-сага (като изключим, разбира се, елфът-снайперист Гелу от HMM3: Aramgeddon's Blade, който е мой безспорен фаворит). Въпреки липсата на оригинални нововъведения аз изобщо не съжалявам, че Heroes Chronicles се появиха.
Авторски права има такова нещо
Кирил Кирилов
Според изследвания на западни консултантски агенции загубите от софтуерно пиратство в страните от бившата Източна Европа възлизат на около 12 млрд. долара. С други думи, около 76% от софтуера в региона е нелегален. При прието за "нормално" около 27%. Естествено - компаниите нямат ресурс да търсят правата си особено ожесточено в страни като България. Само фирми като Microsoft могат да си позволят да преследват пиратите и до най-отдалечените дупки в света. Затова и случаите на заведени дела и тези, преследвани от местните власти, често са свързани с фирми, членове в BSA - сдружение, което защитава авторските права на фирми като Adobe, Corel, Microsoft. В България тази активност, макар и не особено последователна, има възпитателен ефект. И пак всичко е със специфичните за региона особености. НСБОП ходи по някои фирми на проверки, а не отива на площад "Славейков", където ще има сигурен успех в залавянето на пирати. От своя страна и Microsoft например не се борят прекалено ожесточено с нарушителите на закона. Софтуерният гигант продава продуктите си в България на световни цени, без да са ги пригодили за особеностите на местния пазар, както иначе се прави в другите държави.
Така или иначе, прогрес има. Все повече шум се вдига около съществуването на авторските права и това, че притежателите им си ги защитават. Геймърските клубове вече определено си дават сметка какво рискуват, когато инсталират нелицензирани игри, фирмите със сигурност също следят за това какво има на компютрите им. Дори сайтовете, които предлагат безплатен хостинг, дават признаци, че се съобразяват със съдържанието на страниците на техните сървъри. Така че тези около 23% лицензиран софтуер всъщност са растеж.
През последните три години средната сума на годишните продажби на бизнессофтуер в Източна Европа (Чехия, Полша, Унгария, Русия и България) е възлизала на около 813 млн. долара. Според прогнозни оценки на големите световни консултантски агенции средният ръст на софтуерната индустрия през следващите няколко години ще е 7.4% годишно, което означава, че продажбите на бизнессофтуер в петте страни от региона би трябвало да достигнат годишно ниво от 1.1 милиарда долара към 2001 г. Проблемът е, че средно около 76% от софтуера в региона е пиратски, което означава, че в тези страни бизнесът с нелегален софтуер възлиза на над 450 милиона долара годишно. При приетото за нормално ниво от 27 процента пиратски софтуер (такова е нивото на нелегалните компютърни програми в Съединените щати) това означава, че Източна Европа е един от регионите в света с най-високо ниво на използването на нелегални копия на компютърни програми от всякакъв род.
Когато става въпрос за крайни потребители, това е инсталирането и ползването от частни лица и организации на софтуер, който няма лиценз от производителя. Надвишена употреба - това е, когато се инсталира и ползва софтуер върху повече твърди дискове, отколкото е посочено в лиценза, както и инсталирането на софтуер в компютърна мрежа, в която са свързани повече компютри, отколкото позволява лицензът. Но това е по-малката част от айсберга, защото дори в Съединените щати големите софтуерни компании избягват да преследват крайните потребители, особено частните лица.
По-големият проблем са
Третият вид пиратство е тъй нареченото
Последният и най-нов вид пиратство е т.нар. Това е копирането и разпространението на нелегален софтуер по електронен път, най-често чрез интернет.
Още по-опасното при този вид пиратство е, че "пиратът" може да регистрира интернет-страница в някои от стотиците сайтове, които предлагат безплатно уебпространство. На практика нарушителят на закона остава анонимен, докато до предлагания от него нелегален софтуер имат достъп неограничен брой посетители с достъп до мрежата. По данни на BSA (световна организация, основана през 1988 г. от водещите софтуерни компании, чиято цел е борбата с пиратството) през миналата година само в европейската централа на организацията са получени 2577 сигнала за уебсайтове, които предлагат нелицензиран софтуер, което е довело до затварянето на 1167 от тези сайтове.
Според данни на "АРСИС консултинг" и адвокат Велизар Соколов, които от 1997 г. са юридически представител на BSA за България, от септември миналата година има общо 36 случая на територията на страната, в които е възбудено следствие срещу разпространители и ползватели на пиратски софтуер. От всички тях единствено срещу сливенската фирма Palitra Ltd. има влязла в сила присъда, след което е заведено гражданско дело за нанесените щети. Останалите или са прекратени, или се намират в процес на дознание. Пак по данни на BSA България е на 19-о място в света като процент на използвания нелегален софтуер.
За сравнение с останалите страни от региона - в Румъния има влезли в сила две условни присъди лишаване от свобода и една присъда за плащане на глоба; в Чехия има една присъда за една година лишаване от свобода с две години изпитателен срок и глоба от 2500 долара; в Латвия този месец се очаква съдът да се произнесе по първото подобно дело в страната; в Словения е влязла в сила ефективна присъда за лишаване от свобода за срок от шест месеца. Безспорният лидер в това отношение е Полша, където вече има произнесени над 30 присъди, повечето условни, и една ефективна присъда за лишаване от свобода за една година.
В световен мащаб софтуерната индустрия губи годишно около 12 милиарда долара от софтуерното пиратство, което означава, че една от всеки три инсталирани компютърни програми е нелегално копие. Интересното в случая е, че през последните пет години относителният процент на нелегалния софтуер в глобален мащаб намалява и средното световно ниво е спаднало от 49 процента през 1994 г. до 36 процента през миналата година. Другата тенденция обаче на стабилен растеж на ползването на персонални компютри и съответно на софтуер за тях до голяма степен компенсира този спад на световното пиратство, т.е. загубите на световните софтуерни компании през 1994 г. и през 1999 г. са почти идентични.
Wanted: 10 000 осигурителни посредници
Пенсионните фондове търсят и добри математици, програмисти, счетоводители
Мара ГЕОРГИЕВА
Работа за финансисти, математици, програмисти, осигурителни посредници, социолози и маркетингови специалисти ще предложат лицензираните пенсионноосигурителни компании в страната.
"Става въпрос за нов бизнес, за който ще са нужни и нови хора. Допълнителното пенсионно осигуряване няма аналог. Системата на държавното осигуряване е построена на други принципи. Това, което предлагаме, има общи черти с животозастраховането. Но принципите и характеристиката на продуктите са различни. Може да се каже, че няма сфера, от която да вземем готови кадри", коментира Григор Димитров, главен изпълнителен директор на ПОК "Съгласие".
Най-важно според шефовете на фондове в момента е намирането на специалисти, които разработват пенсионния продукт - математици, финансисти, икономисти. Това са хората, които ще правят актюерските разчети на предлаганите пенсионни схеми. От техните сметки и прогнози ще зависи поведението на осигурителния фонд след години. Някои висши училища предлагат обучение, но като цяло тези специалисти са дефицитни.
Пенсионноосигурителните компании ще имат голяма нужда и от експерти, които се занимават с
"Ще ни трябват хора, които умеят да управляват инвестиции и да предложат професионален маркетинг на специфичен финансов продукт", обобщава Даниела Владимирова, изпълнителен директор на ПОК "Родина".
Законът определя категорично къде могат да бъдат инвестирани активите на доброволния пенсионен фонд - в ДЦК, общински облигации, вземания по банкови депозити и ипотечни облигации, издадени от банки, в недвижимо имущество и ипотеки. Затова експертите, които ще управляват ресурсите на пенсионния фонд, ще трябва да боравят добре с целия портфейл от инструменти.
"Пенсионноосигурителните компании са финансови институции, чиято работа е свързана с управление на средства. Не е лесно да се намерят специалисти в областта на инвестициите. Тези хора стоят в сянка, но са най-важните", коментира Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие".
Добрите програмисти пак ще бъдат хит. Всички пенсионни компании ще търсят хора, които са на "ти" с информационните технологии, защото по предварителни изчисления ще бъде нужно да се поддържат индивидуални партиди на около милион и половина осигурени лица. Става дума за огромно количество сметки и движение по тях с години, което ще изисква максимална компетентност.
"Ще имаме нужда и от качествени счетоводители. Те ще трябва да имат поглед върху счетоводството на няколко юридически лица - всяка пенсионна компания има по един доброволен, универсален и професионален фонд. Става въпрос за отделни баланси и отделно одитиране на тези фондове, но не може рязко да се отграничи дейността им, защото компанията ще има обща инвестиционна стратегия. Така че ще ни трябват не просто счетоводители, които водят отделните сметки, а експерти, които участват в управлението на фондовете", преценява Григор Димитров.
Всички компании ще предлагат пенсионен продукт, който, макар и специфичен, ще се подчинява на общовалидните правила за маркетинг и продажба. Добрите кадри в тази област ще бъдат ухажвани от пенсионните дружества. От маркетинговите специалисти ще се иска да познават финансовите аспекти на продукта, който продават. Така че икономически знания ще са добре дошли. Ще са нужни и кадри в областта на социологията, защото периодично ще се прави проучване и анализ на пазара.
Най-голямо ще бъде търсенето на хора, които искат да работят като осигурителни посредници. Те ще предлагат пенсионния продукт и ще агитират хората да се осигуряват точно в това дружество. Затова ще бъдат
Одобрените ще сключат договор с пенсионното дружество и ще бъдат регистрирани в Държавната агенция за осигурителен надзор. На посредника ще бъде издаден документ, с който ще се легитимира като доверено лице на фонда. Някои ще работят на щат, но огромният брой ще действат като свободни представители на компанията.
Посредникът ще получава комисиона според броя и размера на вноските, които са направили привлечените от него клиенти за съответното дружество. В някои компании предвиждат еднократни възнаграждения, а също и изплащане на суми всеки месец, когато осигуряващият се прави вноска за фонда.
От осигурителните агенти ще се изисква да познават добре пенсионния продукт, да умеят да отговарят на въпроси на клиентите. При подготовката им ще бъдат разигравани реални казуси с въпроси и отговори. Никоя компания няма да си позволи лукса да държи некомпетентни хора, които действат от нейно име. "Посредниците ще следят за реалната ситуация на пазара, за реакцията. Те трябва да са контактни, да умеят да разясняват. Всеки би могъл да се кандидатира за посредник, но ние ще преценим качествата му", казва Никола Абаджиев, главен изпълнителен директор на ПОД "Нютон - Сила".
"При разрастването на обхвата на допълнителното пенсионно осигуряване най-важна ще е агентската мрежа. Тя е решаваща за оцеляване, за завоюване и поддържане на пазарна ниша", категоричен е Григор Димитров.
По предварителни изчисления ще бъдат нужни над 10 000 посредници за всички лицензирани пенсионноосигурителни дружества.
Накратко
Жан-Пиер Дютоа става изпълнителен директор на "Пивоварна Плевенско пиво"
Жан-Пиер Дютоа, който до този момент е бил прокурист на "Пивоварна Плевенско пиво" АД (дружеството, чрез което белгийският пивоварен концерн "Интербрю" придоби контрол върху "Плевенско пиво"), е избран за изпълнителен директор на фирмата. От съвета на директорите е освободен Беноа Франс Годелие. Жан-Пиер Дютоа е член на съвета на директорите и на другите три пивоварни компании на "Интербрю" в България: "Астика", "Каменица" и "Бургаско пиво".
Йосиф Радев е назначен за прокурист в "Минстрой холдинг".
Радев управлява дружеството, собственост на "МГ Корпорация", заедно с изпълнителния му директор Неделчо Бонев. До този момент Радев е изпълнявал длъжността заместник изпълнителен директор на "Минстрой холдинг" АД.
Гръцки бизнесмени регистрират компания за телекомуникационни технологии в България
Панос Германос Панос и Константинос Цаганос Георгиос са изпълнителните директори на новорегистрираната фирма "Германос телеком - България". Предметът на дейност на компанията е ориентиран в областта на телекомуникациите и електрониката. За директори на дружеството са регистрирани Панос Германос и Константинос Ставрос, но впоследствие последният е заличен, като на негово място е избран Константинос Георгиос. Панос Германос Панос е съдружник и в "Сънлайт България" АД - вносител на индустриални батерии "Сънлайт", произвеждани в Гърция. Гръцката компания "Германос" се занимава с изграждане на дистрибуторски мрежи за пласмент на батерии на фирмите Sunlight и Toshiba. Фирмата е активна в Гърция, България, Румъния и Македония, а от миналата година е регистрирана за търговия и на атинската фондова борса.
Борислав Петранов е избран за изпълнителен директор на Националния фонд "Култура", след състоялото се на 8 ноември първо заседание на фонда към Министерството на културата. Петранов е завършил "Финанси и кредит" в Университета за национално и световно стопанство в София и "Театрознание" в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Специализирал е немски език в Бремен като стипендиант на германската служба за академичен обмен и театрален мениджмънт в Института по културология, Виена. Председател на Управителния съвет на НФК е министърът на културата Емма Москова съгласно Закона за закрила и развитие на културата. За заместник-председатели са избрани проф. Ивайло Знеполски и доц. Греди Асса.
Станимир Кръстев от "Булброкърс" е новоизбран член на съвета на акционерите на "Албена"
Първото общо събрание на облигационерите на "Албена" АД избра началника на юридическия отдел на "Булброкърс" АД за свой представител в общото събрание на акционерите на курортния комплекс. Облигационната емисия на "Албена" е на стойност 5 млн. лв. и беше поета от консорциум инвеститори, воден от Банка ДСК и участници Обединена българска банка, Държавен застрахователен институт и фондовете "Армеец" и "Родина". Инвестиционният посредник "Булброкърс" изпълнява функцията на основен мениджър на емисията, която ще бъде регистрирана за търговия на "Българска фондова борса - София".
Диригент от Видин поема хоровата капела в Анкара
Диригентът на хор "Видин" Валентин Велков получи покана и сключи договор до края на музикалния сезон да дирижира хоровата капела на Анкара. Видинският музикант ще започне работа в Турция около Коледа, когато се очаква да излезе и първият компактдиск с музика на хор "Видин".
Соня Барабанова поема управлението на "Болкан ойл"
Соня Рангелова Барабанова е новият управител на "Болкан ойл" ООД, Пловдив. Тя заема мястото на заличения досегашен управител Нейл Франсис Кийнън. Дружеството се представлява и управлява от Соня Барабанова и Салих Махмуд Джасим.
Светлана Василева е новият мениджър на bTV от 1 ноември 2000 г. Светлана Василева зае вакантната до този момент длъжност мениджър на bTV. Медийната биография на Светлана Василева включва поста директор на "Медиа линк" АД, която представлява някои от програмите на "Нюз корпорейшън" за България. Тя е и един от най-близките хора на собственика на рекламна агенция "Крес" Красимир Гергов.
"Дениде" ЕООД е новият съдружник на "Емка" АД.
Иван Делчев Делчев е заличен от съвета на директорите на севлиевската фирма "Емка" АД и е вписан повторно вече като собственик и представител на "Дениде" ЕООД, София. "Емка" е производител на бобинажни и изолационни кабели.
Вашето СV вече е средство за печалба
Интернет-търговията с историята на живота ви набира скорост
Професионалното ви развитие, личните данни, целият ви живот, събран в две страници - това представлява вашето СV, което носите "на ръка", изпращате по пощата или на адрес в интернет, за да си намерите нова работа. В електронния им вариант обаче въпросните две страници напоследък се оказват документ с пазарна стойност, средство за печелене на пари. За кандидата за работа може би ще е шокиращо да разбере, че личните данни, изпратени в интернет, могат да бъдат използвани и продадени като стока, защото, както ще потвърди всеки посредник, имената и адресите си имат цена.
Заслугата за откриването на пазара на СV си приписва Пол Смит, шеф на FirstPersonGlobal.com, един от водещите трудови интернет-посредници в Европа, специализиран в технологичния сектор. "Докато избистрях идеята за нашата онлайн-услуга, един ден случайно ми хрумна да изчисля колко пари натрупват агенциите от таксите за обяви", казва Смит. "За да може бизнесът да привлече инвестиции, са му необходими база данни както за кандидатите, така и за клиентите. В стартовата точка на пазара, където компаниите от бранша отчаяно се нуждаят от капитал, от съществено значение за тях е с колко СV разполагат и колко хора ще платят, за да ги разгледат."
Най-голямата банка за работни места е интернет, обемът на частните и личните данни в киберпространството е огромен. "Някои електронни агенции по труда позволяват други служби да преглеждат тяхната база данни срещу такса", казва Смит. Всичко би било в рамките на етиката, ако те открито обявяват това. По правило кандидатите обаче не четат условията на посредническата агенция, а след като предварително не са поставили условие данните им да не бъдат разпространявани, на практика дават разрешение тяхното СV да бъде използвано. Дали хората изобщо си дават сметка, че личните им данни могат да станат достояние във всяка точка по света?
След като веднъж изпрати своето СV на някой електронен адрес, кандидатът повече не може да контролира как ще бъде използвано то. Заплашва го дори опасността настоящият му шеф или началник отдела за човешките ресурси на фирмата, в която работи, да се натъкне на СV-то и той автоматично да попадне в графата на нелоялните служители. Това може да се случи, дори името да не е посочено - останалите данни са достатъчни за разпознаване.
"Освен неприятната мисъл, че из киберпространството се разпространяват подробни лични данни за вас, още по-потискащо е, че милиони разочаровани кандидати, които са изпратили СV в интернет, никога не си намират работа, а в същото време сведенията за тях се използват като източник за печелене на пари."
Неминуемо възниква и въпросът защо агенциите - посредници на пазара на труда, трябва да продават най-ценния си актив - базата данни със СV? "Просто това е част от войната за таланти, обяснява Розалинд Реншоу, която издава бюлетина "Интервюър" с обяви за работа. Добрите кандидати се превръщат в продаваема стока. Може би изглежда налудничаво дадена агенция да пласира най-ценния си актив, но един от начините за печелене на много пари е бизнесът да продаде своята база данни."
Каквато и да е причината, Смит предлага сведенията за кандидатите по пет пенса на човек, а Иън Уолтър от Eden Brown казва, че няколко пъти са му предлагани бази данни за кандидати за работа, но той ги е отхвърлил като съмнителни. Пол Барет от Tempz.com отбелязва, че определянето на стойност на СV на най-добрите кандидати е разбираемо, като се има предвид каква комисиона може да получи за тях някоя агенция по труда.
Доста типичен е примерът с агенцията Tate Appointments, която срещу такса за търсене предлага на други агенции онлайн-достъп до своята база данни. Secretaries Plus плаща за достъп до известна и реномирана база данни, разпространява сведенията за отделни кандидати в съдружие с още няколко сродни служби, но само след като получи разрешение от кандидатите да бъдат представени за конкретно работно място, предлагано от друга агенция.
Какви са причините за търговията с данни и как кандидатът да се предпази от разпространяване на личните му данни? "Когато споделяте с напълно непознат човек историята на живота си, за да може той да ви намери работа, вие априори му се доверявате изцяло. Въпросът е доколко етично е агенцията да се възползва от вашето доверие. Редно ли е да предоставя данните от вашето СV на застрахователна компания, която несъмнено ще се възползва веднага, за да ви продаде някоя своя услуга? А дали регистрирането ви в електронна агенция по труда е по презумпция явно съгласие от ваша страна всеки делови субект да се възползва от личните ви данни, както намери за добре? Повечето собственици на електронни агенции по труда смятат, че отговорът на тези въпроси е да. Така че, ако не искате личните ви данни да се реят из киберпространството като инструмент за печалба, просто не използвайте интернет-услугите, съветва британският в. "Гардиън".
Когато пишете CV, започнете с най-актуалните данни
Мара ГЕОРГИЕВА
Повечето обяви за работа завършват с думите: "Кандидатите да изпратят CV". Латинското Curriculum Vitae (CV) - кръг на живота или животоописание, стана синоним на познатата автобиография. Типичната автобиография започва с изброяване на събития и факти от по-далечната към по-близката година. Това е най-често срещаният, но не най-добрият начин да представиш себе си.
Първото правило при писане на CV е основните данни да бъдат изнесени в началото на текста, а останалото да бъде като допълнение и доказателство към него. С други думи, информацията трябва да се подреди, като се тръгне от настоящата година и се върви назад във времето, препоръчват консултантите по подбор на персонал.
Автобиографията започва с пълното име на кандидата. Спори се дали трябва да посочите датата и годината на раждане. Според американските стандарти отбелязването на рождения ден е вид дискриминация. Практиката обаче показва, че за българските условия това е необходимо, защото рано или късно се стига до отговора на въпроса на колко години сте, дори да сте дама. Въвеждащата част на документа трябва да съдържа адреса и телефоните за контакт. В уводната част на документа се описва и семейното положение на кандидата. Американците не искат тази информация, но европейците държат да се посочи дори броят на децата. Следват данните за образование. И тук правилото е да започнете с най-актуалното. Отбелязва се следдипломната квалификация, посочват се годините на обучение, учебното заведение, специалността. Трябва да се опишат допълнителните специализации, значимите образователни курсове. Да се посочва завършеното средно образование има смисъл само тогава, когато става въпрос за езикова гимназия или за техникум със специализиран профил. Не е добре да се връщате по-назад във времето - към прогимназия или към начално училище, съветват консултанти по подбор на персонала.
Идва ред на трудовия опит. Започва се с последната месторабота и се връщате назад. Добре е да отбележите не само годините, в които сте заемали дадена длъжност, но и месеците. Трябва да посочите длъжността и фирмата и да опишете в едно изречение нейния предмет на дейност (например търговия, туризъм, производство и т.н.). Изброявате в конспектиран вид задълженията, които сте имали, функциите, които сте изпълнявали, за колко хора сте отговаряли, на каква длъжност са били те. Трябва да прецените дали да опишете всички заемани от вас длъжности. Ако имате малък трудов опит, и най-краткотрайният ангажимент придобива значение. В случай че стажът ви е по-продължителен, едва ли ще е интересно какво сте работили през ваканциите. След това трябва да опишете другите професионални умения, които притежавате. Посочвате езиците, които владеете и на какво равнище, компютърните умения, които притежавате, имате ли шофьорска книжка и пр. Автобиографията завършва със стандартното изречение, че можете да представите препоръки при поискване от работодателя.
CV се пише в обем една, най-много две страници. Ако имате дълъг трудов стаж, автобиографията ви може да достигне две страници. СV трябва да бъде написано на машина или на компютър. В днешно време няма извинение за документ, писан на ръка. Ако не се изисква изрично, не бива да изпращате снимки. Когато става въпрос за фотографии, те трябва да бъдат портретни, в стандартен размер - като за паспорт, и, разбира се, актуални. При писането на автобиографията датите се отделят в лявата страна на страницата, останалата част от информацията - вдясно. Пише се: дата на раждане, адрес, телефони и т.н. Целта е да се борави без затруднение с информацията и работодателят от пръв поглед да се насочи към това, което го интересува. Ако автобиографията се носи лично, листът не бива да се сгъва. Ако се изпраща, пликът трябва да е голям, да не е розов, син, на цветенца и т.н. Не бива да използвате пликове от сегашната си месторабота с фирмения знак на компанията, в която продължавате да работите.
Какво трябва да знаете за интервюто
Две основни неща определят дали ще бъдете избран за длъжността: вашата квалификация и как сте се представили. За няколко дни или седмици не можете да повишите квалификацията си, но за сметка на това може да направите много, за да се представите добре на интервюто. Това става чрез подготовка.
Обърнете внимание на факта, че интервюто се състои от три еднакво значими части: подготовка за интервю, провеждане и последваща интервюто част.
Не изпадайте в паника. Помнете: колкото по-подготвен сте, толкова по-спокоeн ще бъдете по време на интервюто. Колкото по-спокоен сте, толкова по-добре ще се представите. Колкото по-добре се представите, толкова по-вероятно е да получите работата. Има смисъл, нали?
Научете колкото е възможно повече за фирмата, длъжността и човека, който ще ви интервюира. Най-добрият източник за тази информация е консултантът от агенцията за подбор на кадри, който ви изпраща на интервюто. Не бива обаче да пропуснете да направите собствено проучване. Пийте вода направо от извора! Обадете се във фирмата и поискайте брошури и други материали, които могат да ви бъдат предоставени. Разгледайте подробно страницата на фирмата в интернет. Едва тогава се обърнете към вторични източници на информация като пресата, каталози и браншови бизнесуказатели. Не забравяйте да разпитате приятели и близки.
Бъдете наясно защо искате работата. Вашето отношение и чувство за увереност трябва да казват на интервюиращия:"Назначете ме".
Бъдете готови да представите най-добрите си умения, които можете да предложите на фирмата. Когато описвате предишни свои инициативи, покажете как те са свързани със стратегическите планове на фирмата. Говорете за резултати, които са измерими.
Покажете пътя, по който сте постигнали успех, наблегнете на силните си страни.
Бъдете подготвени за стандартните въпроси на всяко интервю.
Един от най-често задаваните въпроси е "Кажете ми нещо за себе си". Помнете, че интервюиращите обикновено изграждат отношението си към кандидата през първите няколко минути. Говорете за предишните си назначения, наблягайки на положителните постижения. Бъдете кратки в изказването си - ако интервюиращият е спрял да мига с очи, значи сте прекалили с многословието.
Друг въпрос е: "Коя е най-голямата ви слабост? " Винаги отговаряйте на въпроса, без да си правите психологическа дисекция. Целта на този въпрос е да открие дали се вглеждате в себе си, доколко се познавате и дали се смятате за съвършени или има неща, върху които бихте работили, за да ги подобрите.
Бъдете наясно защо сте напуснали предишната си работа. Обяснението трябва да бъде кратко и оптимистично, без да задълбавате в излишни детайли.
"Каква заплата очаквате? " Не повдигайте темата, преди да бъдете попитан, особено на първото интервю. Не обсъждайте размера на заплатата, преди да имате твърдо предложение - това е най-добрата позиция за договаряне. Не бъдете първият, който споменава конкретна цифра - изчакайте да ви предложат такава. Помнете, че тази цифра не е всичко - премиите и социалните придобивки могат да я удвоят.
Определете какви са желанията и нуждите ви и бъдете наясно с разликата между двете.
Подгответе въпросите, които желаете да зададете - те показват, че проявявате интерес към фирмата и длъжността. Задавайте само въпроси, на които не можете да си отговорите сам. Въпросите ви към компанията показват искрения интерес към евентуалния ви бъдещ работодател, както и доколко сте се подготвили за срещата. Помнете - вие сте страна в тези разговори и е нормално не само да отговаряте, но и да задавате въпроси, за да изградите своята преценка.
Репетирайте! Помолете ваш приятел да ви зададе въпросите, за които вече сте се подготвили, но в разбъркан ред. Целта на това упражнение не е да наизустите отговорите си, а да добиете увереност, за да сте по-убедителен.
Ден преди самото интервю проверете дали знаете точния адрес на фирмата, как можете да стигнете дотам и за колко време. Подгответе дрехите, с които планирате да бъдете на интервюто - чисти, изгладени, копчета и ципове - налице и работещи.
Облечете се консервативно. Костюмът е най-подходящ за случая, особено ако не е в ярък цвят. Господа, белите чорапи са по-подходящи за тенискорта, отколкото за подобен официален случай. Дами, бъдете умерена в грима и прическата си - естествените цветове изглеждат най-добре.
Бъдете на мястото преди началото на интервюто, но не по-рано от пет минути.
Уверете се, че произнасяте правилно името на интервюиращия.
Бъдете учтив с всеки във фирмата. Всички имат значение в този процес.
Бъдете едновременно приятелски и професионално настроен. Изглеждайте уверен, движете се изправен. Усмихнете се, независимо как се чувствате - усмивката има свойството да успокоява и предразполага.
По време на интервюто трябва да мислите едновременно за няколко неща, освен как да отговаряте на поставените въпроси. Те включват: външния вид, езика на тялото, да говорите достатъчно високо и ясно, да спазвате етикета, да помните имена, да слушате внимателно, някои неща в офиса, които биха ви подсказали верния отговор.
Гледайте интервюиращия в очите - това е знак, че сте открит и искрен.
Не дъвчете дъвка, не пушете и не използвайте жаргонни думи.
Имайте предвид, че всички въпроси се задават с определена цел и им отговаряйте по съответния начин.
Не приемайте за даденост, че интервюиращият знае как да получи информацията, която го интересува. Съдействайте му по всякакъв начин - това е във ваш интерес.
Ако не разберете даден въпрос, поискайте разяснение, преди да отговорите. Не бързайте да отговаряте, преди да сте формулирали отговора си.
Отговаряйте на всички въпроси искрено, но в същото време в най-положителна светлина.
Не говорете лошо за предишните си работодатели.
Веднага след края на интервюто запишете впечатленията си.
Изпратете колкото е възможно по-скоро кратко и учтиво благодарствено писмо или картичка до всеки интервюиращ. Уверете се, че имената и длъжностите са правилно изписани.
Не забравяйте да се обадите на консултанта от агенцията за подбор на персонал, който ви е изпратил на интервюто, за обратна връзка. Това може да е добър начин да научите нещо повече за фирмата, което ще ви е полезно за следващото интервю.
Дяволският ребус в "Заека Роджър"
Андроника МАРТОНОВА
Какво виждат очите на детектив Валиънт: Бени Таксито лети с дива скорост по улиците на града и устатата му броня не спира да ругае зевзеците шофьори. Бебето между всяко дърпане на пурата плясва отзад асистентката си, като се провиква: "Куклооо! Имам 50-годишен мерак, а тригодишна... " А в бара на М. Акме сексапилната Джесика пее с джазов глас за това колко е трудно да си фатална жена. И то нарисувана, и то съпруга на Заека Роджър, и то замесена в крими афера.
Какво всъщност се случва между обитателите на рисувания град Туунвил, Роджър Рабит, киноиндустриалеца Маруун и живите, истински хора като Валиънт (Боб Хоскинс) се разбира по нататък в "Кой натопи Заека Роджър" (1988, представен от "Александра видео" с продажна цена 9.95). За неговия режисьор Робърт Земекис ("Завръщане в бъдещето", "Форест Гъмп", "Контакт") казват, че е третият велик ас на фантазията заедно със Спилбърг и Лукас. И е така. В "Кой натопи Заека Роджър" той не само перфектно е съчетал възможностите на игралното и анимационното кино (с помощта на Ричард Уилямс), но и майсторски е разказал великолепна история. В нея има всичко - силен мирис на Чандлър; стар парфюм на Холивуд с есенция от черния филм и героите на Дисни; дим от горещи престрелки между доброто и злото; звънтящ хумор и не на последно място - топлина от любов.
"Кой натопи Заека Роджър" (4 награди "Оскар") е много повече от приказка. Това е дяволски скрит интелектуален ребус. В едно полуреално, полурисувано пространство е вкарана цялата западна култура, смляна е през ситото на филмовото вълшебство и чак тогава поднесена на зрителя. Но не на тепсия - който иска и може, нека си прави асоциациите и паралелите. Земекис е ненатрапчив провокатор, който не се взима насериозно. Той само шеговито пита: "Какво знаете за шоубизнеса? " И отговаря, без да дочака края на фразата: "Че няма друг такъв бизнес."
Впрочем това бе реплика на детектив Валиант, някъде из Туунвил... Джим Кери - кретен и ангел
Антония КОВАЧЕВА
Харесва ли ни или не, вулгарната комедия е напълно легитимен жанр. Прилича на грижовен съпруг пиянде, който не помни какви ги е вършил предишната вечер. На сутринта потърпевшата половинка жадува реванш за резила, но среща само обезоръжаващ махмурлийски стон - снощният кретен се е превърнал в страдащ паднал ангел. Тази непресторена амнезия е една от загадките на доста здрави бракове. По същата причина потърпевшата публика няма скоро да зареже ведрите идиоти братя Фарели и твърде пресолените им на места филмови шеги. Тяхната режисура омилостивяващо редува простотиите с нежност и романтика понякога елегантно, друг път - не. Дебелашките и първосигнални майтапи в "От глупав по-глупав" отстъпиха на лиричния хумор от "Ах тази Мери", въпреки че и там не се скъпяха на сол (и на сперма).
В новата им клоунада "Аз, моя милост & Айрин" отделителната и половата система пак са на почит с всичките им отвърстия, атрибути, екскременти и секреции. Но главният проблем е душевен и се нарича делюзивна нарцистична шизофрения, сиреч раздвояване на личността. Кретена и ангела в себе си умиротворява Джим Кери - този път, за разлика от "Маската", облегнат само на собствените си актьорски спецефекти. Травмиран от развода си провинциален полицай отглежда всеотдайно трима синове, които очевидно не са негово производство, понеже са негри. Никой не го бръсне за нищо, докато един божи ден зад отстъпчивостта на мухльото не се озъбва агресивен хулиган. Отначало двамата не подозират един за друг, после отпочват война - за надмощие и за едно завързано гадже. Джим Кери успява да реализира шизофренния статус на своя герой с променлив успех до края на филма. Режисурата се придържа към същото раздвоение между изтънчен, почти интелектуален на места хумор и едва поносими безвкусици. От своя страна публиката реагира като на футболен мач. Докато на простотиите се смее едната половина, другата мълчи вгадена. Когато тя започне да се киска, първите скучаят. Странното е, че накрая всички май си тръгват доволни, като обезоръжена половинка на съпруг пиянде, който все пак не е за изхвърляне. Сутрин.
Играем на любов
Анелия ЯНЕВА
Във варненския театър играят на любов. Играят я по Тенеси Уилямс и Пиер дьо Мариво. Представят я като "Котка върху нажежен ламаринен покрив" или "Игра на любов и случайност". Предрешават я ту като психологическа драма, ту като барокова комедия, но без благополучен край. Изпълняват я като сапунен сериал или комедия дел арте. И Красимир Спасов, и Галин Стоев - режисьори на два от трите спектакъла, с които гастролира в София ДТ "Стоян Бъчваров", отказват да се подчинят на диктата на текста, на жанра, на очакванията какво именно представление трябва да се получи. Но резултатът при двамата е диаметрално противоположен.
В "Котка върху нажежен ламаринен покрив" Красимир Спасов е оставил да доминира единствено интригата около наследството на умиращия милионер и така превръща спектакъла в сапунен сериал от рода на "Далас". Приликите са много - освен сюжетното сходство, представлението се опитва да стигне сериала и по времетраене. Едноплановата игра на актьорите очевидно е пригодена за лесно смилане от широка публика. Вътрешният психологизъм на изпълнението е подменен с усилено ръкомахане в драматични ситуации. За сметка на това костюмите (автор Нина Колева) се сменят при всяка нова поява на актьорите, независимо че действието се развива от следобед до полунощ в един и същ ден. Капак на всичко е назидателният дикторски глас, който в началото на всеки акт обявява времето и мястото на действието. На зрителите не е позволено да се досетят сами дори за това.
Подходът на Галин Стоев (сценичен вариант, постановка, музикално оформление) към бароковата комедия на Пиер дьо Мариво е точно обратният. Въпреки съблазнителната игривост на сюжета (благородни младеж и девойка трябва да се срещнат за първи път на сгледа и едновременно решават да се преоблекат като слугите си, за да изпитат другия кандидат, от което произтичат ред комични ситуации) режисьорът не го следва послушно отначало докрай. Освен че добавя увертюра за същината на любовта и отношенията между мъжа и жената, накъсва действието с лирични интермедии и добавя към текста любовен диалог от "Ромео и Жулиета", Стоев е оцветил спектакъла с ефирна тъга и ирония. Сценографията на Христо Чобанов (три строени в редица кубове-кутии, където като марионетки се явяват актьорите, а над тях е авторът-кукловод, обобщаващ и тълкуващ случилото се) и костюмите (Людмила Тенекеджиева) допълват многопластовостта на постановката и коментират решението на режисьора. В края на спектакъла Галин Стоев пуска завесата малко преди щастливата развръзка и превръща финала в горчиво заключение за невъзможността на любовта.
Актьорите Михаил Мутафов, Милена Кънева и Симеон Лютаков са в центъра и на двата спектакъла. В "Котка върху нажежен ламаринен покрив" умиращият милионер на Мутафов е твърде плакатно арогантен, циничен и властен. За сметка на това неговото изпълнение като автора/бащата от "Игра на любов и случайност" показва, че не е загубил умението си без излишна патетика на жеста да дълбае в смисъла, дискретно да внушава настроения, да рисува акварелно образите. Драматизмът в отношенията на двойката Милена Кънева (Маргарет) - Симеон Лютаков (Ерик) в "Котка върху нажежен ламаринен покрив" потъва сред битови подробности, отшумява, изместен от боричкането за наследство. Той е твърде отегчен и потънал в алкохола, тя - пресилено непокорна и демонстративно провокираща симпатии грешница. Но в "Игра на любов и случайност" техният дует (сгодените благородници) кипи от остроумие, поднесени с изящна ирония реплики, жива емоция. Партньорите им Веселина Михалкова и Стоян Радев (предрешените слуги) показват като в криво огледало отношенията на влюбената двойка и ги поднасят с хумор, но без да губят мяра и да принизяват комедията до панаирджийска клоунада.
Балканска рапсодия
Пианистката Марина представя хитов диск с концерт в София
Георги ТОШЕВ
Какво е да изглеждаш секси и да правиш сериозна кариера като пианист? Да си само на 31 години и успехът да нараства лавинообразно. Стоп! Има опасност да те затрупа! Засега сръбската пианистка Марина Арсениеевич няма изгледи да попадне в клопките на собствената си суета. Първо, защото всичко, което й се случва в последните три години по световните концертни сцени, я забавлява. И второ - зад тази красива фасада се крие характер, при това балкански.
Марина се среща с пианото 4-годишна. По това време учи балет, но открива Него. И животът й се променя. На 11 години впечатлява световноизвестния руски пианист проф. Константин Богино. В изморителните 12-часови репетиции всеки ден при маестрото калява характера си. По-късно се превръща в музикалното дете чудо на Югославия. Обикаля света. Печели награди от световни конкурси. В актива си има вече три гран при. Вторият й шанс е срещата със световноизвестния унгарски пианист Тамаш Васари по време на специализация в Италия. Васари, който живее и работи в Лондон, е впечатлен от виртуозната й техника. Лично се ангажира с турнетата й във Великобритания. Американската фондация "Шопен" избира Марина измежду 400 европейски пианисти и я прави свой стипендиант - важен момент в живота на сръбкинята, която търси начин да се спаси от режима на Милошевич. Марина напуска Балканите. Установява се в Америка. Записва три компактдиска с музиката на Шопен и Бетовен. Истинският й пробив на музикалния пазар е двойният диск с Петербургската филхармония. Концертите на Моцарт за пиано се превръщат в комерсиален успех.
"Знаех, че трябва да спра и да погледна навътре в себе си - споделя Марина. - Имаше опасност да стана просто една добра интерпретаторка на класическа музика."
В САЩ се ражда идеята да запише албум, в който са включени композиции за пиано върху фолклорна основа. Така се ражда хитовият албум My Balkan Soul, който вече е на трето място в класациите за World music в Америка. Промоцията на диска тръгна от Лас Вегас това лято, а Марина бе аплодирана от 4000 свои почитатели.
"Етнокласиката ме промени. В преплитането на всички архетипни и мелодични възможности кръстосвам локалното и универсалното. В мене потрепва и се развихря творческата радост, но и съзнанието за една особена емоция, един вид ерос. Музиката, която нося в себе си, всъщност ме спасява, откривам нови брегове. Знам, че поемам творчески риск, който може би ще реши дилемата и опасенията за бъдещето на сериозната музика през следващото хилядолетие."
Балканското й завръщане след падането на режима на Милошевич започва от София. На 19 ноември в "Клуб 7" тя ще направи промоция на уникалния си диск.
"В Америка артистът може да има луксозен бит, перфектно организирани концерти, искрени почитатели, но само човек, роден на Балканите, знае какво е да свириш СВОЯТА музика на мястото, откъдето тя е тръгнала и продължава да съществува."
"Ю Ту": завръщане в бъдещето
Ивайло КИЦОВ
Всъщност - нищо ново под слънцето: "Ю Ту" е групата, която се надпреварва единствено и само със себе си. Нещо повече - тя е самото слънце, топлещо костите на рока. Новият албум на ирландците All That You Can't Leave Behind (у нас в каталога на "Вирджиния рекърдс") отново е артефакт в звукозаписната индустрия. Защо?
Първо - заради качествата на самите песни и техния аранжимент, текстове и будалкащо поднасяне - на цветовия принцип и на играта с бялото и черното (първото с европейски нюанс, второто с багрите на тъмнокожата музика). Като атмосфера всяка песен по същество представлява готов видеоклип.
Второ - защото квартетът на фронтмена Боно се препроектира в миналото си - завръща се към своите корени: албумите от средата на 80-те, но с поглед към бъдещето.
Третата причина (не на последно място) е еволюционна: рокаджиите не са изневерили на позицията си: "Не бива да сме глупава група, която се радва на собствените си успехи (Боно)". А най - за уважение е фактът, че "Ю Ту" хем са останали същите, хем са придвижили своите идеи дълбоко в новото хилядолетие. Те гледат на реалността с открити очи, след като вокалистът подари прословутите си черни очила на папата.
All That You Can't Leave Behind е колкото мъдър, толкова и витален, жизнен диск. Той е част от лобирането на групата за опрощаване на дълговете на третия свят. Песните трябва да се слушат с отворени сетива - всичките. Далеч от технизираните експерименти на своите предходници Pop, Zooropa и (по-малко) Achtung Baby, албумът бе своеобразно щрихиран преди няколко месеца от The Million Dollar Hotel - саундтрак на "Ю Ту" към едноименния филм на Вим Вендерс по оригинална история на Пол "Боно Вокс" Хюсън. По-забавени обороти, по-артистични хармонии, по-баладично звучене. Но не и по-остаряло. Обратно. Сурово, мъжко и откровено преоткриване на вечните теми: любов ("ритъмът е сексът в музиката" - Боно) и омраза, истина и фалш, обществено и лично. Боно (вокал, китара), Ди Едж (соло струна, пиано, бекинг), Адам Клейтън (бас) и Лари Мълън (барабани) плюс вездесъщите продуценти Браъйн Ино и Даниел Ланоа за кой ли път спрягат своето убеждение, че рокендролът е абсурд, а вкусът - враг на изкуството. Тоест "всичко, което не можеш да зарежеш в миналото". Тъкмо затова All That You Can't Leave Behind е по-маниашки от хитовите албуми The Joshua Tree и Rattle And Humm, по-рафиниран от пънк-рок/ню уейв пробивите Boy и October, по-изчистен от натруфено метафоричните Pop и Zooropa.
Хит-сингълът Beautiful Day не е показателен за духа на албума. Той е по-скоро емблематичен за това как една мелодия продава цял проект - като че ли е композиран за класациите и за ефира. Останалите 10 песни обаче са родени от хора със свободен дух, на които не им пука от журналисти и "мастита" критика, не се плашат от оценката на феновете дори.
Като фронтмен Боно е готов да понесе целия кръст на отговорността и екстравагантността си. По негов адрес критикът Питър Мърфи написа: "Единственият по-голям играч, с когото все още не са се срещали на терена, изглежда, е Господ, но Боно най-вероятно работи по въпроса. " И наистина е така. A All That You Can't Leave Behind е от албумите на годината. Във всичките там категории. Точка.
Туршия "Ад за отличници"
Цаньо СЪРНЕВ
Ако трябва да уточним какво е "Ад за отличници", това всъщност е Рай, плюс някои екстри за настървяване. В случая използваме трилитров буркан, различни зеленчуци и задължителна млечнокисела ферментация.
Въпросната туршия я правеха в един горнооряховски гараж, в който почти нямаше място за кола. Стопанката беше чевръста, а зеленчуците - пресни. Чуваше се как дишат. Зарзаватът имаше цвета на трикольора, но както и да се обърнеше след това бурканът - нямаше да се получи знак за война срещу ичкията. Вратите на помещението бяха широко отворени и който познат да минеше, завистливо се радваше и обещаваше, че от него ще е ракията. След като преминаха четирима и петият отново обеща ракия, стопанката възторжено се изнерви:
- Никой не отвори дума за свинското. Тази туршия не е ракиджийка. Тя е за тежки пържоли!
Истина е, че една мазна пържола може да се укроти само от червено вино и сурова туршия. А ако пържолите са две и повече - укротителят трябва да е спретнат петлитров дамаджан!
Ето как се прави това великолепие. Трябва да имате на масата всичко, което есента се е напънала да роди. Е, не всичко, но задължително карфиол, корнишони, моркови, камби, зелени домати. Пропорциите не ви ги казвам, защото те са по ваш избор. Някой може да наблегне на краставиците, друг - на доматите.
Зеленчука измивате добре, защото не се знае кой с кого е шетал из бахчата. Издълбавате дъното на карфиола и го разкроявате на розички. На камбите им изваждате семките и ги дялвате на четири, морковите, краставичките и доматите - цели. Вземате трилитров буркан и го пълните от всичко по малко. В средата преграждате с пръчка стар копър, един дафинов лист и 4 зърна бахар. Притискате нежно с ръка, за да не се шири толкова зарзаватът, колкото вие бихте искали да се ширите зимата. Като погледнете, направили сте една шарения, уеднаквена с носната кърпичка на бояджия. Следва заливка, която по никой начин не можете да сбъркате. Три лъжици сол, три лъжици захар, три аспирина. Оцетът е 200 мл. Всичко това слагате в буркана.
Поставяте вода на котлона и я чакате, докато започне да подскача. Заливате буркана до 1 см под капачката и веднага го запечатвате. Докато заливате и запечатвате, водата трябва да е на котлона и да ври. И така си карате, докато ви омръзне. Запечатаните буркани обръщате с капачките надолу. На другия ден ги разклащате натам-насам, докато се разтопят солта и захарта. ...
И зимата ви чакам с по един буркан за "мерси". От мене - пържолата!
Отвъд градината, зад фонтана
"Евро" предлага изискана кухня сред европейски шик
Ани МЛАДЕНОВА
Като изключим "Отвъд алеята, зад шкафа", едва ли друг ресторант в София може да се похвали с градина като тази на "Евро" - просторна и непритисната от високи сгради в съседство. Макар че скоро времето им ще отмине, фонтанът и столовете от ковано желязо отпред придават някакъв аристократизъм на старинната къща на ул."Узунджовска". Няколко стъпала с бяла мозайка водят към основния салон на заведението. За интериора спокойно може да се каже, че е сполучлив опит за постигане на европейски стил без добавена доза нашенски кич. В съчетанието на бледочервеникаво дърво, тъмносини покривки и кремави завеси няма нищо, което да тежи и да дразни окото.
Като цяло менюто е добре познато от повечето ресторанти, заложили на европейска кухня, но има и някои доста оригинални предложения. От салатите внимание заслужават "Милано" - с пиле, кисели краставички, яйце, сос, "Холандска" - с маруля, сирене, портокал, мед, портокалов сок, "Москва" - с кисели краставички, настъргани моркови, настъргани ябълки и доматите с босилек и чесън. При предястията по-интересни са маслиновата паста, чипсът със скариди, кашкавал и кетчуп, дробчетата със сметана, магданозените хапки и кюфтенцата от зелен фасул. Списъкът с основните ястия е разделен на три части - пилешки, телешки и свински специалитети. От първата категория можете да опитате пиле със сос "Рокфор" или с фъстъчена паста. От телешкото си заслужават каретата "Президент", със сметана, вино и гауда и кебапът с кафе и стафиди, а от свинското - пълненият котлет, филето с раци и филето с босилек.
"Евро" предлага доста добър асортимент от напитки. Малката селекция от червени вина е направена внимателно и включва познати с качеството си бутилки като "Горчивка - каберне совиньон" и "Мавруд" от Асеновград. При белите има какво още да се желае, като засега може би си заслужава само токайското вино.
Пътят към Европа според Доньо Донев
Диана ПОПОВА
Откриване на изложбата на Доньо Донев във Френския културен институт: залата бе превърната в нещо като кафене с масички, бели покривки, запалени свещи, ядки, соленки и черни пепелници (неизбежен атрибут на нашата географска ширина). Имаше и екземпляри на списанието "Фрас", в чието издаване художникът активно участва. Френският му колега карикатурист се беше разболял, така че той смело се изправи сам пред публиката си, озвучаван от цигулката на Ицко Финци.
"Доньо Донев все повече заприличва на един от тримата глупаци", съобщи Финци, припомняйки изключително популярните анимационни герои, с които са израснали няколко поколения българи. И изненаданото им "Ъ", когато попаднат в нелепа ситуация, трогателната им задружност, когато щъкат наоколо с цел да оправят положението, заплитайки се все повече и повече - филмчетата радваха еднакво и деца, и възрастни, сплотявайки семействата вечер пред телевизора.
Доньо Донев, роден през 1929, искал да стане моряк, както си призна, но попаднал в Художествената академия при легендарния преподавател Илия Бешков. И разказа забавната история как професорът го изпратил една седмица да рисува животни в зоологическата градина. Обаче лъвът непрестанно обикалял клетката, маймуните скачали нагоре-надолу и най-сетне патките се оказали относително спокоен модел за рисуване. Представил скиците си и на десетата Илия Бешков попитал "само патки ли има в зоологическата градин? ". "Има и други, отговорил Доньо Донев, но те мърдат."
Не знам дали покрай патките е постигнал изключителната си способност да извайва образи само с една линия, да създава типажи с минимум изразни средства, отбягвайки трафарета с присъщия си незлобив хумор. Например Бай Ганьо - с годините съм развила изключителна неприязън към този образ, чието преексплоатиране го е превърнало в мазохистична персонификация на българския народ. Трудно се примирявам с мисълта, че този простак в потури трябва да олицетворява психологията ни. При Доньо Донев обаче смисълът на този образ е различен - двама с потури и калпаци са сграбили табелата "Европа" и всеки се стреми да я изтръгне от другия. Тук ганьовският образ бележи само националната принадлежност, а боричкането за правилния път към Европа... Е, всички го наблюдаваме в политическия живот на страната.
Същата табела авторът нарисува на място във Френския културен институт. В указаната от нея посока се движи доста очукан и почти изцяло бинтован индивид - състоянието на днешния българин, тръгнал към Европа. Следващата карикатура, която Доньо Донев нарисува, бе по класически сюжет - човек със сопа причаква другия зад ъгъла, но другият е хитър, носи пред себе си скулптурен бюст... Това насочва към цяла галерия карикатури извън политиката, носещи чистия хумор на ежедневието, на вица, разбираем и близък на всички хора по света.
Колега на Доньо Донев обясни защо художникът няма москвич. Получил е над 40 международни награди, без да напуска страната - "винаги някакъв чиновник от министерството му е носил поредния плакет". Впоследствие разбрал, че всяка от тези награди е имала и парично изражение - нещо от порядъка на 1000 долара. Изчислил сумата и казал: "С 40 хиляди долара съм могъл да си купя цял москвич!"
Ето това е. Веселата наивност на героите му си има своите основания.
Най-сексапилните филмови герои
Топ 69 на всички времена излъчи британското списание "Емпайър"
Антония КОВАЧЕВА
Отдавна е знайно, че екран в креват не влиза, но очевидно опитите няма никога да спрат. И докато някоя нова технология не съсипе окончателно еротичния ни нагон, магията на киното ще продължи да храни сънища копнежни. Престижното британско филмово списание "Емпайър" започна да подгрява коледните веселби с предизвикателни класации и призова читателите да посочат своите екранни сексикони. "Емпайър" е за фенове на модерните филмови култове от "Криминале" до "Матрицата", но и за ценители на класическите киномитове от "Дракула" до "Казабланка". С две думи, там разбират от кино. Как са с копнежите личи от публикуваните в ноемврийския брой резултати.
В красноречивото число 69 намират място 30 мъже и 39 жени, вдъхновявали зрителската фантазия от 1929 г. до днес. Поради приложните си функции и анатомично-образователния характер порнофилми не участват. Става дума за мечти. Условието е конкретен актьор или актриса в конкретна филмова роля. Отговори като "Анджелина Джоли, където и да е, особено в леглото ми" са невалидни. Няма ограничения за възрастта на читателите, изпълнителите, персонажите и филмите. Критерият е сексапил - кой както го разбира. Може и като рисуваната Джесика Рабит, дарена с прелъстителния глас на Катлийн Търнър в "Кой натопи заека Роджър"
(35-о място) - класическа фатална жена с невъобразими крака, която буквално изважда златното си сърце, за да го подари на плешивия Боб Хоскинс. Може и като Лиъм Нийсън (7-мо място), чийто властен чар, вътрешна сила и рицарска потенция не остават скрити за зоркото око и под саронга на джедая Ки-Гон Ин в "Междузвездни войни. Епизод I".
На дъното е традицията - сочната гъгнеща проститутка на Патриша Аркет от "Истински романс"; импулсивната страст на Никълъс Кейдж в "Диво сърце";невинната похот на 15-годишното пустинно цвете Брук Шийлдс, намерила достатъчно вода за своето съзряване в "Синята лагуна"; чаровното смущение на Марк Уолбърг от шеметния му възход като порнозвезда в "Буги нощи". Една десятка по-нагоре застават земната чувственост на Сюзан Сарандън от "Бял палат" и звездата на 20-те години Луиз Брукс, употребяваща невинността си като средство за масово унищожение на мъже в "Кутията на Пандора". Не е забравен следвоенният Хамлет, наричан още Аполон в тениска и дънки - Джеймс Дийн, и неговият Старк от "Бунтовник без кауза". Кевин Костнър и Ричард Гиър фигурират по милост с ранния си чар. Първият като любител на "дълбоката мека, бавна, мокра целувка с продължителност три денонощия" в "Бул Дърам", вторият - съсипващ безупречната си униформа, докато развежда Дебра Уингър из неизказаните удоволствия на любовта в "Офицер и джентълмен".
Следват мистериозните аристократични прелъстителки на Холивуд, приключващи събличането до сатенения комбинезон, под гънките на който бушува неутолена жажда за любов - Елизабет Тейлър ("Котка върху горещ ламаринен покрив"), Рита Хейуърт ("Джилда"), Грейс Кели ("Прозорец към задния двор"), Ан Банкрофт ("Абсолвентът"), Джейн Ръсел ("Извън закона"). Мъжете в тази група логично се олицетворяват от мокрия потник на стопроцентовия сексуален звяр Марлон Брандо като Стенли Ковалски в "Трамвай Желание" - бруталната му страст действа магнетично, въпреки че е лишен от благородството на истинския джентълмен.
Изкачваме се нагоре към съблазните на престъпния свят и всички от двете страни на закона, които мразят правилата. Начело е авантюристът Рет Бътлър на Кларк Гейбъл в "Отнесени от вихъра", следван по петите от детектива Булит на Стив Маккуин. Епохалният стоицизъм, проявен от крадеца Джордж Клуни, докато споделя един автомобилен багажник с Дженифър Лопес в "Извън контрол", е оценен по достойнство заедно с буйната кръв, мачо-мотора и изтребителя на Том Круз в "Топ гън". Покрай Хъмфри Богарт котешките зеници на Лорин Бакол от "Да имаш и да нямаш" очевидно са приковали завинаги още доста народ. В "Маската на Зоро" Катрин Зита-Джоунс съвестно демонстрира най-еротичната филмова фехтовка, докато Бандерас филигранно я освобождава от дрехите парче по парче.
Следва десятката на телата, разлепени по студентски мансарди и шофьорски кабини - бикини, морска пяна, пясъци и Бо Дерек в "Десет", Ракел Уелч в "Един милион години след Христа", Урсула Андрес в "Д-р Но", а за десерт - бюстието на Салма Хайек в "От здрач до зори" и кокаиновата нега на Ума Търмън от "Криминале". Мокрите до кости Брат Пит в "Телма и Луиз" и Шон Конъри в "Голдфингър" се нуждаят от нежно женско избърсване. Благоприличието се възстановява от прилепналия кожен панталон на Мел Гибсън като Лудия Макс.
В подножието на върха, почти на принципа "за цялостен принос" са евъргрийните. Мерилин Монро, Джейн Фонда, Одри Хепбърн. Пол Нюман и Робърт Редфорд. И тези, които имат всички шансове да станат такива - Джулия Робъртс в "Хубава жена", Шарън Стоун в "Първичен инстинкт", Ким Бейсингър в "Девет седмици и половина". Мишел Пфайфър в "Батман се завръща", Киану Рийвс в "Матрицата" и Харисън Форд ex equo с Индиана Джоунс и Хан Соло. Номер две - Кери Фишър като принцеса Лиа от "Междузвездни войни". Мотивация: "Защото е сестра на Люк Скайуокър и гадже на Хан Соло". Номер едно - Ръсел Кроу и неговият Максимус от "Гладиатор". Мотивация: "Събужда животинската похот сред читателите на "Емпайър" и защото е всичко, което жената търси у мъжа."
Както се казва, коментарите са излишни... Изборът на "Емпайър"
Бялата кръв на време
