Ясер Арафат и бившият израелски премиер Шимон Перес се договориха за спиране на огъня и за прилагане на договореностите от срещата в египетския курорт Шарм eл Шейх миналия месец. Израел даде 24-часов срок на палестинските власти да приложат споразумението за прекратяване на насилието, договорено от Ясер Арафат и Шимон Перес. Часове след договорката кола-бомба избухна в Западен Ерусалим, уби двама и рани девет души. Отговорност за атентата пое радикалната групировка "Ислямски джихад".
Началото на "стратегически диалог" с ЕС положи руският президент Путин по време на срещата на високо равнище между общността и Русия в Париж. Москва и ЕС се споразумяха за необходимостта от политическо разрешение в Чечения и призоваха за прекратяване на израелско-палестинското насилие.
Демократичният съюз на Косово на Ибрахим Ругова спечели убедителна победа на местните избори в Косово, съобщи Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Партията на Ругова получава 58.13% от гласовете, Демократичната партия на Косово на Хашим Тачи - 26.95%, а Алиансът за бъдеще на Косово на Рамуш Харадинай - 7.72%. От мисията на ОССЕ уточниха, че окончателните резултати ще станат известни около 10 ноември. Югославският президент Воислав Кощуница не призна изборите в сръбската провинция. "Югославия не може да признае изборните резултати, защото те ще узаконят едно моноетническо Косово, което започна да се създава с началото на бягството от областта на живеещите там сърби", се казва в официална декларация на югославското президентство.
България
Координаторът на пакта за стабилност Никола Карадимов подаде оставка, след като председателят на парламентарната комисия по външна политика Асен Агов заяви пред БНР, че България ще напусне пакта за стабилност, ако въпросът за изваждането й от негативния визов списък не бъде решен положително.
На 30 ноември и 1 декември Съветът на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на ЕС трябва да вземе окончателно решение по визовия въпрос.
Македонското външно министерство поиска обяснение от българския посланик в Скопие Ангел Димитров, заради присъствието му на представянето на охридската гражданска организация "Радко" в хотел "Холидей ин" в македонската столица. Промоцията на сдружение "Радко" беше пред провал, след като младежи хвърлиха димни бомбички в залата, когато председателят на организацията Владимир Паунковски съобщи, че за названието "Радко" е използван един от най-популярните псевдоними на последния и най-дългогодишен ръководител на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов. В настъпилата суматоха се стигна до ръкопашен бой. В. "Македония денес" характеризира събитието като провокация на неовърховизма в Скопие, а организацията "Радко" бе наречена фашистка. В едно демократично общество е нормална практика дипломатите да поддържат отношения със сдружения, съществуващи изцяло в рамките на закона, заяви по този повод Радко Влайков, говорител на МВнР. Според Радко Влайков посланик Димитров не е приел аргументите на помощник-министъра на външните работи на Македония Виктор Димовски, който му обърнал внимание, че този негов жест може да се тълкува като подкрепа на действия, които не са в духа на взаимно декларираните стремежи за сътрудничество между двете страни. Инцидентът стана повод за митинг в защита на македонската идентичност на главния площад в Скопие, на който според съобщение на Ройтерс са се събрали 5000 души.
В редовния годишен доклад на ЕС за напредъка на България за членство в Европейския съюз, който ще бъде публикуван на 8 ноември, отново се повтарят критиките от предната година. Според неофициална информация София е критикувана за бавния напредък в хармонизирането на родното законодателство с европейското, както и за голямото разминаване между приемането и прилагането на законите. В доклада отново се подчертава, че корупцията е изключително голям проблем за страната. В доклада се подчертават и продължаващите трудности по хармонизирането на българската визова политика с тази на 15-те.
Екатерина Михайлова бе избрана за главен секретар на СДС на мястото на подалия оставка миналата седмица Христо Бисеров. Михайлова остава председател на ПГ на СДС, но няма да е заместник-председател на партията. За член на НИС на СДС бе избрана Росица Тоткова, заместник-председател на ПГ на СДС. Тя ще отговаря за коалиционните отношения на СДС.
БСП, БСДП, ОБТ и ПДС подписаха споразумение за съвместна парламентарна дейност в рамките на 38-то НС. В споразумението е записано, че то е пролог за по-нататъшното обединение на целите на четирите партии за извеждане на страната от кризата, в която се намира, и за гарантиране на изборни резултати за 39-то Народно събрание.
Президентът Петър Стоянов се срещна с ръководството на евролевицата
Предстоящите парламентарни избори и настоящата политическа ситуация бяха основни теми на разговора. Александър Томов заяви, че информирал държавния глава за предложенията за промени в конституцията, с които да се даде законодателна инициатива на президента, но поиска това да стане след новите избори. Другото предложение на евролевицата е 12 юли да стане официален празник - Ден на конституцията.
Предизборната ситуация и възможният път, по който ще тръгне страната след изборите, е била основна тема на разговора между президента Петър Стоянов и ръководствата на Народен съюз. "Бяхме на едно мнение, че в предизборната ситуация изборните страсти не трябва да надделяват над общонационалните интереси и че след изборите България по никакъв начин не трябва да се отклонява от стратегическия път, по който е поела", каза Петър Стоянов.
ПГ на СДС избра Йордан Бакалов и Христо Христов за председатели съответно на парламентарната Комисия по национална сигурност и на бюджетната комисия. Йордан Цонев ще остане редови член на бюджетната комисия на мястото на Йордан Бакалов, съобщи Христо Христов след заседание на ПГ на СДС.
Депутатите от ВМРО Красимир Каракачанов и Анатолий Величков напуснаха официално ПГ на СДС и станаха независими народни представители. С това те изпълниха решението на организационния съвет, взето в началото на миналия месец.
Въпроси на регионалното сътрудничество обсъди министър-председателят Иван Костов с хърватския си колега Ивица Рачан в 40-минутен телефонен разговор, проведен по инициатива на българския премиер. Двамата констатираха голяма близост в позициите си и дискутираха бъдещи съвместни инициативи в тази област. Хърватският министър-председател прие поканата на премиера Иван Костов да посети България. Визитата ще се осъществи след срещата "Западни Балкани - Европейски съюз", насрочена за 24 ноември в Загреб.
И Хебросбанк се включи в наддаването за Биохим
От другата седмица "Банк Аустрия" влиза за дю дилиджънс в държавната банка
След като купи държавната банка "Хеброс", "Риджънт пасифик груп" прояви интерес и към приватизацията на банка Биохим. През миналата седмица инвестиционната групировка със седалище на Каймановите острови (която наскоро беше преименувана на "Ай Риджънт.ком") подписа от името на Хебросбанк споразумение за конфиденциалност с Банковата консолидационна компания (БКК) и вече официално може да бъде смятана за един от потенциалните купувачи на Биохим.
Главният изпълнителен директор на Хебросбанк Гаутам Вир заяви пред "Капитал", че собствениците на групировката биха купили Биохим само ако им бъде позволено да слеят двете банки. Ако се стигне до такъв вариант, от сливането на "Хеброс" и Биохим би могла да се роди нова институция с активи за близо 800 млн. лева, което ще я превърне в четвъртата по големина банка у нас.
В началото на тази година "Риджънт" плати 23.5 млн. долара за 97.5% от акциите на Хебросбанк. Групировката беше предпочетена за купувач пред турската "Кентбанк" и консорциум, в който участваха Общинска банка, "Българска холдингова компания" и холдинг "Света София". Тогава вицепремиерът Жотев заяви, че офертата на "Риджънт" е спечелила с обещанието да бъдат инвестирани допълнително 10 млн. долара в капитала на "Хеброс" в следващите три години. Въпреки това сделката предизвика доста коментари сред финансовите среди у нас най-вече поради факта, че БКК отстъпи на купувача цялата печалба на Хебросбанк за предходната 1999 г. в размер на 19 млн. лева (около 9.3 млн. долара по тогавашния курс).
С договора "Риджънт" се задължи да не препродава банката в следващите пет години. През май холдингът промени името си на iRegent.com. Според страницата на компанията в интернет промяната отразява новата политика, насочена към инвестиране в азиатските пазари и търговията по интернет, и е следствие от закупуването на 45% от KoreaOnline и други стартиращи и бързоразвиващи се интернет-компании в Азия. Тази нова политика на групировката вече даде отражение върху дейността й у нас. Представител на собствениците тук вече не е англичанинът Джейми Гибсън. Неговото място в ръководството на Хебросбанк отскоро беше заето от индиеца Гаутам Вир.
Засега не е ясно по какъв начин кандидатурата за Биохим се вписва в плановете на групировката за Източна Европа. В региона iRegent Group Ltd. оперира чрез дружеството си Regent Europe. Стратегията на дъщерното дружество според страницата в интернет е да закупува подценени активи в Източна Европа, които да бъдат преструктурирани така, че да започнат да дават печалба. Наскоро iRegent Group закупи 9.9% от Dalmatinska banka в Хърватия. По-късно компанията увеличи капитала на банката и така дяловото й участие достигна 45%. Според Ройтерс Regent има апетити и към други хърватски банки, които възнамерява да слее с Dalmatinska banka. Според анализа на агенцията интересът на "Риджънт" е насочен главно към Istarska banka, която също е в лошо състояние и се нуждае от сериозна финансова инжекция. Очаква се скоро iRegent да придобие мажоритарен дял в нея.
През последните месеци офшорната групировка направи опити за стъпване и в други страни от региона. По информация от словашката преса iRegent Group иска да закупи 66% от Investicna Rozvojova Banka (IRB), които са собственост на министерството на финансите на Словакия. IRB е в лошо състояние и едва през първите месеци на тази година финансовият й резултат е положителен от около три години насам. iRegent е единственият кандидат за банката. Поради проблеми с ликвидността през 1999 г. Словашката централна банка постави IRB под особено наблюдение, което продължи до миналия декември. В Румъния Regent Pacific участва в консорциум с Румънско-американския инвестиционен фонд, който кандидатства за покупката на Bank Agricola. Банката също е в лошо състояние и има нужда от финансова инжекция от около 150-200 милиона долара, за да стане печеливша. Смята се, че iRegent има интереси и към други банки в Хърватия и Румъния. Компанията се готви да участва и в приватизацията на банките в Азербайджан.
Въпреки експанзията в Европа финансовите резултати на iRegent Group LTd. са силно противоречиви. Според официалните данни групировката оперира с активи за 1.2 млрд. долара. Официалният отчет на компанията е направен за периода от март 1999 до март 2000 г. За този период тя отчита 85.6 млн. долара печалба. За сравнение през предходната финансова година iRegent е била на загуба от 50.3 млн. долара. Според изявление на мениджърите на iRegent, цитирано от Ройтерс, основната причина за подобрението на финансовите резултати през последната година е продажбата на бизнеси на компанията в Източна Европа и префокусиране на инвестиционната дейност към Азия и към придобиване на стартиращи технологични компании.
В надпреварата за Биохим "Риджънт" ще се състезава в конкуренция с доста именити банки. До този момент споразумения за конфиденциалност с БКК са подписали австрийските "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл" (Bank Austria Creditanstalt International), "Райфайзен централбанк АГ" (Raiffeisen Zentralbank AG), "Търговска банка на Гърция" (Commercial bank of Greece), италианската "Банко насионале дел Лаворо" (Banko Nazionale del Lavoro) и френската "Банк насионал дьо Пари-Париба" (BNP-Paribas). "Капитал" научи, че през следващата седмица за изготвяне на дю дилиджънс в Биохим се очаква да бъде допуснат екип на консултантската компания "Артур Андерсен". Според източници от БКК те ще правят проучване от името на "Банк Аустрия". Въпреки напредналата процедура и появата на цели шест кандидати БКК още не е определила срок за заявяване на първоначален интерес, нито дата, до която ще бъдат приемани оферти за Биохим.
БУБ продава "съкровището" си
Държавният резерв съди банката заради потъналите в "Олимп-груп" милиони
Иван МИХАЛЕВ
Ако някой си направи труда да опише всички тайни, които крият фалиралите банки в България, резултатът ще бъде твърде любопитно четиво, напомнящо "Приказки от 1001 нощ". Със сигурност една от най-екзотичните истории в нея ще бъде разказът за последната (засега) затворена институция - Балканска универсална банка (БУБ). Още преди да фалира, банката нашумя с екзотичните начини, по които тайнствени инвеститори, доведени от собственика й Васко Нинов, смятаха да вдигат капитала. В центъра на предлаганите схеми тогава стояха няколко скъпоценни изумруда с руски произход, които ту се появяваха, ту изчезваха мистериозно. В историята на банковите мистификации остава и случаят с редкия метал цирконий, който БУБ смяташе дълги години като ценен актив в капитала си и който след фалита й беше обявен от квесторите за менте.
Сега банката е на път отново да раздвижи духовете в банковата система с поредния си екзотичен актив, изваден от нейния трезор. Както научи "Капитал", синдикът на БУБ Владимир Дончев е обявил търг за продажба на колекцията от антични произведения на изкуството, собственост на банката. Колекцията включва общо 55 експоната, сред които има бронзови статуетки, мраморни релефи от II век след новата ера, апликации, стари римски монети, църковна утвар, икони и други подобни. Преди време цялата колекция е била оценена от тогавашния шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров на сумата 1 020 200 долара. Тази оценка обаче се приема с голяма доза ирония в банковите среди у нас. Според някои експерти оценката нарочно е била завишена, за да може БУБ да апортира "съкровището" в капитала си на по-висока балансова стойност. След фалита на банката синдиците са поръчали нова оценка, която е почти четири пъти по-ниска от първата. Минималната цена, на която цялата антична колекция е обявена за продан, е 610 000 лева.
Оценител на предметите е била фирмата ЕТ "Текла консултинг", която прави оценките и на фалиралите Балканбанк и Елитбанк. Същата фирма сега работи по цялостна оценка на БУБ и по думите на Владимир Дончев скоро предстои банката да бъде обявена за продажба като цяло предприятие. Банката ще се продава без произведенията на изкуството, тъй като те не са типичен актив за една банка и освен това вече са били заложени като обезпечение пред Капиталбанк. "На практика Капиталбанк е единственият обезпечен кредитор на БУБ и би трябвало с приходите от търга за антиките да се погаси първо това задължение", обясни Владимир Дончев. Кандидатите ще имат възможност да разгледат антиките на 14 ноември в трезора на фалиралата Капиталбанк, където те се съхраняват. Офертите на заинтересованите колекционери ще бъдат приемани до 20 ноември. Засега не е ясно дали сред кандидатите ще бъде Националният исторически музей. Музеят е бюджетна организация и сигурно няма предвидени пари за подобни цели, коментират наблюдатели.
Цялото вземане на Капиталбанк е 510 хил. лева и очакванията на синдика Владимир Дончев са, че приходите от търга ще надхвърлят тази сума. В случай че няма кандидат-купувачи, е възможно Капиталбанк да получи "съкровището" по реда на възлагането, предвиден в ГПК. Според юристи това е една добра възможност за удовлетворяване на Капиталбанк, тъй като тя ще може да вземе ценните предмети на 80% от тяхната стойност. Освен това новият собственик ще може след това да разпродава антиките поотделно, а не накуп, което може да качи и общата сума на приходите.
По думите на синдика Владимир Дончев до края на годината БУБ ще е събрала достатъчно средства, за да се разплати частично или изцяло с Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е превел по сметки на вложители на БУБ 316 хил. лева, от които до момента са платени близо 200 хил. лева. Общата сума на приетите от синдика задължения на БУБ възлизат на 7.895 млн. лева. Най-голям кредитор е Балканбанк с вземане за около 2 млн. долара, следвана от фирмата "Кортес", която има да си прибира 1.311 млн. долара.
Списъкът на приетите вземания още не е одобрен от съда, тъй като има заведени искове за включване на допълнителни суми в него. Най-голяма е претенцията на Държавния резерв, който продължава да търси от БУБ близо 5 млн. лева. Това е сумата, за която банката е издала гаранция в полза на частната фирма "Олимп-груп" ООД, собственост на бившите борци Светослав Танев и Страхил Димчев. Около този случай се вдигна доста шум преди няколко месеца, когато "Олимп-груп" отказа да плати получените от резерва горива. Скандалът избухна заради загубения оригинал на банковата гаранция. От Държавния резерв твърдяха, че са предали оригиналния документ в банката, която го е унищожила, без да плати. Още по време на квестурата в БУБ обаче се разбра, че резервът едва ли ще получи парите си, защото в банката липсва какъвто и да е документ, доказващ задължението й. Тогава независими юристи коментираха казуса като гаф на Държавния резерв. "В установената финансова практика у нас винаги връщането на оригинала на банкова гаранция означава, че задължението е платено", заяви през миналата седмица и адвокат Константин Пенчев, който е съветник в момента на синдика Владимир Дончев.
Според юристите на банката казусът трудно ще бъде решен в полза на Държавния резерв. Проблем обаче може да създаде второто дело, образувано по иска на резерва. То е заведено в Софийския окръжен съд (тъй като "Олимп-груп" е регистрирана в Ботевград) и по него банката е била привлечена от магистратите като трето лице, помагач на ответника. Ако съдът признае задължението на "Олимп-груп", може да се стигне до насочване на решението срещу БУБ, коментира синдикът Владимир Дончев. Пред "Капитал" той заяви, че е предприел вече мерки за засилване на юридическата защита по това дело с цел защита интересите на кредиторите на банката.
Булбанк формира над 70% от печалбата на системата
Боян КОЛЕВ
Текущата печалба на банковата система след данъчно облагане за първите девет месеца на годината достигна 238.811 млн. лева. Данните бяха обявени от БНБ в началото на миналата седмица. В сравнение със същия период на 1999 г. печалбата на банковата система е нараснала с 68.754 млн. лева, или 40.43%. На пръв поглед финансовият резултат на банките е впечатляващ, като се има предвид и фактът, че за деветмесечието те заделят провизии в размер на 103.058 млн. лева, докато за първите девет месеца на миналата година са били освободени провизии за 4.546 млн. лева. Ако се погледнат обаче резултатите на отделните групи банки, според балансовото им число, става ясно, че увеличение на печалбата има само при банките от първа група, докато печалбата на останалите групи е по-ниска в сравнение с първите девет месеца на 1999 г. Но дори и печалбата в първа група е резултат на инцидентни фактори, без които положителният финансов резултат изглежда далеч по-скромен от скромен.
В първа група влизат трите банки с балансово число над 500 млн. лева - Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка. Тяхната текуща печалба след данъчно облагане е 207.84 млн. лева, или 87.03% от печалбата на цялата банковата система. Това е обяснимо донякъде, като се има предвид доминиращата роля, която имат тези три банки. В тях са съсредоточени 50.93% от доходоносните активи на всички банки. Все пак, погледнато реално, основната заслуга за този положителен финансов резултат се пада на Булбанк. Печалбата на най-голямата банка за първите осем месеца на годината е 171.6 млн. лева. Въпреки че данните за системата като цяло са към края на септември, излиза, че Булбанк, която държи около 27% от доходоносните активи на банковата система, е формирала и над 70% от нейната печалба. Голямата разлика с резултатите на останалите банки се дължи най-вече на състоялата се приватизация, във връзка с която банката продаде дяловите си участия в ОББ, HypoVereinsbank Bulgaria и Корпоративна банка. Според данните, цитирани в междинния отчет за финансовото състояние на банката към края на август, нетният резултат от операции с ценни книги за първите осем месеца на годината е 199 млн. лева. Положителният резултат от продажбата на дялови участия е бил 154.7 млн. лева, други 38.6 млн. лева банката е спечелила от продажбата на ЗУНК-облигации. Освен това Булбанк отчита и рекордни приходи от дивиденти за 1999 г. в размер на 12.6 млн. лева, разпределени от печалбата на ОББ и Корпоративна търговска банка преди продажбата на акционерното участие в тях. Именно тези инцидентни фактори определят добрия финансов резултат за Булбанк в частност и за системата като цяло.
Общо активите на банковата система към края на септември са 10.074 млрд. лева, от които 6.329 млрд. са във валута. Нарастването спрямо деветмесечието на миналата година е с 29.39% общо за активите и с 40.64% само за валутните активи. Нарастването на междубанковите валутни депозити е още по-осезаемо - с над 57.3% отново спрямо периода януари - септември на миналата година. Разбира се, част от това нарастване на валутните активи се дължи на поскъпването на щатския долар и съответното нарастване на левовата равностойност на деноминираните в долари банкови активи. Не трябва да се пренебрегва обаче и реалното нарастване на банковите депозити в чужбина, което беше особено рязко през юли, когато банките изнесоха в чужбина освободения ресурс след намаляването на нормата на изискуемите минимални задължителни резерви от 11 на 8% върху депозитната база. По данни на БНБ за платежния баланс само през юли банковите депозити в чужбина са се увеличили с 316.2 млн. долара, докато общо за първите осем месеца на годината тяхното нарастване е с 548.9 млн. долара.
Едва ли е нужно по-силно доказателство за нежеланието на банките да предоставят кредити от динамиката на междубанковите депозити и особено на тези в чужбина. Този извод се потвърждава и от структурата на банковите активи. Делът на отпуснатите кредити е едва 32.22% от доходоносните активи. За сравнение вземанията от банки и други финансови институции са 48.47% от доходоносните активи. На практика банките бягат от функцията си на финансови посредници между спестители и инвеститори, но това не е нещо ново за всеки, който следи поне отчасти състоянието на нашата банкова система. Все пак общата сума на предоставените от банките кредити нараства с 621.96 млн. лева, или 28.46% спрямо януари - септември 1999 г. Обнадеждаващо донякъде е, че нарастването на кредитите за фирми е с по-високи темпове - 33.28%, и те достигат 2.241 млрд лева, от които 2.111 са за частни предприятия, което все пак е някаква предпоставка за бъдещ икономически растеж.
Булстрад се разделя с "Токуда кредит експрес банк"
Муравей Радев отказа да разсрочи данъчни задължения на банката заради трайна
"тенденция към влошаване на нейното състояние"
Иван МИХАЛЕВ
Застрахователната компания Булстрад обяви за продажба акциите си от "Токуда кредит експрес банк". Новината беше потвърдена за "Капитал" от изпълнителния директор на компанията Румен Янчев. В началото на миналата седмица той е изпратил писмо до всички акционери на банката, с което обявява, че делът от 33.34% на Булстрад се продава.
Застрахователната компания е вторият по големина акционер в банката. Решението за неговото напускане е логично следствие от поредицата скандали, които разтърсиха банката напоследък. През последните няколко месеца шефът на дружеството Румен Янчев на няколко пъти открито намекна за търканията с мажоритарния акционер в банката - японецa Торао Токуда, представляван у нас от Румен Сербезов. Булстрад отказа да участва в увеличението на капитала на банката. На последното общо събрание през юли застрахователната компания демонстративно оттегли своя представител от надзорния съвет на банката, което веднага беше изтълкувано като ясен знак за намеренията на Булстрад.
Според запознати от лятото досега Янчев е водил неофициални разговори за продажба на пакета. Писмото, изпратено миналата седмица до всички акционери, е доказателство, че израелските собственици на Булстрад вече са взели решение за напускане. Желаещите да закупят акциите са били призовани да дадат писмени оферти, като посочат и предлаганата от тях цена. В момента Булстрад притежава 500 100 акции от банката с номинал 10 лева за акция, или 5 001 000 лева номинална стойност. Колко точно е пазарната цена на тези акции е трудно да се каже поради много причини. Засега
От "Лейди ВСМ" заявиха, че са готови да изкупят акциите на застрахователната компания, но при определени условия. Хората на Славка Иванова са поискали посочена от тях одиторска компания да извърши независима проверка на финансовото състояние на банката и едва тогава ще направят конкретна оферта за цената на акциите. В кореспонденция до Булстрад шефовете на лизинговата компания са заявили, че разполагат само с официалния одиторски доклад на БДО "България" към средата на тази година, който не давал вярна представа за състоянието на банката.
"При така представения доклад не бихме могли да дадем конкретна цена за акция, тъй като показателите, които участват в образуването на цената, не са отразени. Единственият показател, който дава някаква представа, е капиталовата база, която от 15 000 000 лв. е спаднала на 9 383 159 лв. по данни от доклада, а според одиторите, които извършиха консултация по наше искане - капиталовата база е 6 764 000 лв.", пише в писмо, изпратено от "Лейди ВСМ" до Булстрад.
Според одиторския доклад на БДО "България" към полугодието "след заделяне на изискуемите провизии по изискванията на БНБ капиталовата база на банката ще бъде под минималното изискуемо ниво". Анализът на одиторите е констатирал, че "намаляват бързо ликвидните средства, а това затруднява поддържането на минималния задължителен резерв в изискуемите размери". Освен това към средата на годината паричните средства в размер на 851 хил. лв. и вземанията от финансови институции - 301 хил. лв., са намалели спрямо края на 1999 г. с близо 50%. В доклада специално е отбелязано и че "направените от банката вложения в дълготрайни материални активи за 5.183 млн. лв. са на границата да превишат законово установената норма (50% от капиталовата база), а след заделянето на провизиите по оценката на БНБ превишението ще бъде трайно".
Една от забележките на одиторите е свързана с нуждата от допълнителни провизии в размер на 25%, които банката трябва да направи по водените в нейния портфейл ценни книжа. Става дума за акциите на "Металснаб 96" АД, които са собственост на банката срещу отпуснат кредит за 5.8 млн. лв. Според запознати "Токуда кредит експрес банк" е водила досега кредита като репо-сделка и поради това не е начислявала провизии, които се изискват при голяма експозиция. В края на юли обаче БНБ задължи с меморандум банката да заведе акциите в баланса си като активи за препродажба и да направи разходите за провизии. Резултатът от тази операция би довел до допълнително намаление на капиталовата база.
Докладът на одиторите завършва с извода, че за да бъдат преодолени всички тези проблеми и да се осигури печелившата дейност на банката, тя се нуждае от увеличение на капитала. Нещо повече - в меморандума с БНБ на банката беше даден срок капиталовата база да достигне не по-малко от 11 млн. лева до края на септември. Заради многото заведени дела между бивши и сегашни акционери обаче съдът блокира през юли всякакви вписвания във фирменото дело на банката за неопределено време. Заради това решение на съда и до ден днешен банката не може да изпълни решенията на последното общо събрание за вдигане на капитала с 5 млн. лв. Мажоритарният акционер "Интернешънъл хоспитал сървисиз" внесе своя дял от 2.7 млн. лв., но не е ясно как са заведени парите, при положение че увеличеният капитал не е вписан от съда.
Тези дни стана известно, че финансовият министър Муравей Радев е отказал да разсрочи данъчните задължения на банката в размер на 1 128 214 лв. Това е сумата, която банката дължи на хазната по корпоративен данък и данък за общините за 1999 г. В писмените си мотиви за отказа Муравей Радев се е позовал на изводите в одиторския доклад. Според финансовия министър "съществува тенденция към влошаване състоянието на банката", която трудно ще бъде променена заради съдебната пречка за увеличаване капитала на банката. Според източници, имали достъп до документа, писмото на Муравей Радев завършвало с извода, че "затрудненията на банката не са временни и при разсрочване на данъчното задължение няма гаранция, че длъжникът ще успее да се издължи, като в същото време си плаща текущите задължения".
Пред "Капитал" прокуристът на банката Пламен Петров потвърди, че е получен отказ за разсрочване на данъчните задължения. Според него обаче такъв отказ са получили и други банки. По неговите думи през миналата седмица банката е започнала да плаща на бюджета и задълженията ще бъдат покрити без проблеми.
Чорни продава и акциите си от "Росексимбанк"
Освен че търси купувач за "Мобилтел", Майкъл Чорни се готви да продава и акциите си от "Росексимбанк", стана ясно през миналата седмица. В интервю за московския вестник "Ведомости" евреинът от руски произход заяви буквално: "Явявам се акционер в една от големите български банки, но искам да изляза от нея. " Думите на скандалноизвестния бизнесмен привлякоха вниманието на българските вестници най-вече заради следващото изречение, в което той заявява, че продажбата на "Мобилтел" вече е факт.
Казаното от Чорни само потвърждава очакванията сред деловите среди у нас, че изгоненият от България бизнесмен се готви да изтегля своите капитали от страната. Освен чрез "Мобилтел" Чорни участва в "Росексимбанк" и чрез няколко офшорни компании, които притежават малки пакети от акциите на банката. Една от тези фирми е "Пекано естаблишмънт", чийто представител Тодор Батков е и член на надзорния съвет на "Росексим". По неофициална информация Чорни държи чрез свои фирми общо около 27-28% от акциите на банката. Според запознати през последните няколко месеца са били водени усилени преговори с другите акционери на "Росексимбанк" за евентуално оттегляне на контролираните от Чорни структури. Вероятно въпросът ще бъде решен окончателно в зависимост от преговорите за продажбата на мобилния оператор. Не е изключено "Мобилтел" да остане акционер в банката, в случай че компанията бъде продадена в близките седмици (за подготвяната сделка - виж стр. 17).
Засега очакванията на наши банкери са по-скоро фирмите на Чорни да бъдат заменени от "Газпром". За интереса на руската газова компания към "Росексимбанк" се знае от няколко месеца. Новини около водените преговори с хората на Рем Вяхирев може да се очакват по време на предстоящата българско-руска междуправителствена комисия, която ще заседава на 14 и 15 ноември в София. Засега се предполага, че компанията, управлявана от Рем Вяхирев, ще пожелае да влезе в "Росексимбанк" с дял над 33%. Вероятно газовият монополист ще поиска да участва не пряко, а посредством дъщерната си структура "Газпромбанк" (Gazprombank), смятат наши банкери. Всички тези подробности по евентуалната сделка обаче предстои да бъдат договаряни в преговори с ръководството на фирмата, които се очаква да приключат до края на годината.
Накратко
Разследването за неправомерно отпускани кредити срещу бившите шефове на фалиралата Агробизнесбанк е свалило всички обвинения срещу Христо Данов, обяви окръжният прокурор на Пловдив Георги Пенев. Според него не са открити доказателства срещу бившия банкер Данов за извършени престъпления. На същото основание отпадат и обвиненията към бившите изпълнителни директори Петър Нейчев и Гинко Ализотов за периода 1992-1995 г. Разследването срещу тях е по обвинение за 24 неправомерно отпуснати кредити за 22 млрд. стари лева. Георги Пенев обясни дългогодишната следствена процедура с несъвършенствата и многократната промяна на нормативните уредби във финансовата и банковата сфера.
Опозицията оспори текстове от Закона за банковата несъстоятелност, които минаха на първо четене в парламента през седмицата. Депутатът от левицата Михаил Миков възрази срещу текстовете, даващи право на Фонда за гарантиране на влоговете да бъде единственият кредитор, допуснат до процеса на несъстоятелността. Основният аргумент срещу този привилегирован статут е, че сред кредиторите на фалиралата банка има и други действащи банки, включително чуждестранни. Според депутати от правната комисия може да се очаква, че изключването на тези кредитори от процеса по несъстоятелността ще затрудни желанието им да кредитират местните банки.
Министерството на финансите и "Банксервиз" АД сключиха договор за обслужването на СЕБРА (Система за електронни банкови разплащания). Чрез СЕБРА ще се извършва контрол върху извършването на разходите по сметките на бюджетните организации след въвеждането на т.нар. единна сметка и ще се следи те да не надвишават определения от първичните разпоредители лимит.
Банка ДСК е в процес на преструктуриране и още две-три години няма да се приватизира, заяви Петер Лангкамп, председател на Фондацията за международно сътрудничество на германските спестовни каси. По този начин баварският банкер влезе в задочен спор с премиера Иван Костов, който наскоро обяви изненадващо за всички, че Банка ДСК ще бъде продавана догодина чрез фондовата борса. Според г-н Лангкамп дори не трябва да се споменава за продажба на банката, защото това ще породи напразно интерес сред чуждите инвеститори.
РМД-то в ДЗИ прави консорциум със собственика на Булстрад
Ей Ай Джи също прояви интерес към застрахователното дружество
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Почти година след обявяването на процедурата за приватизация на ДЗИ създаденото специално за целта РМД, най-накрая успя да си намери партньор за формирането на консорциум. Договорът за консорциум бе подписан с израелско-германската компания Ти Би Ай, която преди време купи от държавата 31% от капитала на ЗПАД Булстрад. "Ще играем за ДЗИ и смятам, че се ориентирахме правилно към сделка с мениджмънта на компанията, който най-добре знае какво става в нея", коментира източник, близък до Ти Би Ай. В застрахователните среди се говори, че Ти Би Ай се надяват и на политическа подкрепа, играейки с РМД-то. Общоизвестен факт е, че шефът на ДЗИ Борислав Михайлов е брат на Екатерина Михайлова, която вече е главен секретар на СДС. "Въпреки че Михайлов показно напусна РМД-то, за да не се свързва то с името на сестра му, е логично да се мисли, че това едва ли е причина за отказ от политическа подкрепа", коментира известен застраховател.
В застрахователните среди се твърди, че Ти Би Ай контролират вече над 51% от капитала на Булстрад, след постигната договореност с мениджмънта на Булстрад, който пък придоби чрез Кооперация "Дунав 5Б" близо 15% от акциите на дружеството след увеличение на капитала. Доказателство за това е факта, че след смяната на собствеността старият мениджмънт в Булстрад запази ръководните си постове. Освен това според осведомени източници след влизането си в Булстрад Ти Би Ай са изкупили и дела на авиокомпания "Балкан" и на още един малък акционер.
Консорциумът между РМД "ДЗИ 2000" и Ти Би Ай всъщност се оказа доста неочакван в застрахователните среди. "Дори и по някаква случайност да се стигне дотам, че консорциумът да спечели наддаването за ДЗИ, тази сделка според мен ще е атакуема през Комисията за защита на конкуренцията", коментира известен в застрахователните среди юрист.
Според отлично информирани източници Ти Би Ай е платила 80% от цената за придобития пакет от Булстрад, като е използвала споразумението между България и Испания за замяна на дълг срещу собственост, а остатъкът е платен в брой. По тази сделка дългът на България към Испания намаля с малко повече от 6 млн. долара (при обща цена на сделката за Булстрад от 7.61 млн. долара). Въпросната спогодба урежда дълг на Минералбанк към испанската "Банко екстериор де Еспаня" в размер на 4.65 млрд. песети (около 40 млн. нови лева). Очакваше се споразумението да се прилага главно за испански компании, които участват в българската приватизация. Текстовете на спогодбата обаче не забраняват схемата да се прилага от всеки инвеститор, който купи част от дълга по редуцирана стойност (договорена с Испания).
Застрахователи не изключват възможността "испанският дълг" да послужи като инструмент за плащане и при тази сделка, което ще лиши бюджета от пари в брой. Подобно развитие обаче е теоретично възможно и ако друг от кандидатите спечели наддаването, доколкото всеки би могъл да предложи същата схема на плащане.
Междувременно стана ясно, че Агенцията за приватизация удължи с две седмици срока за набиране на оферти за ДЗИ. Също с толкова е удължен и срокът за закупуване на информационни меморандуми от кандидат-купувачите. "Удължихме срока, защото три дни преди изтичането на първоначално установения срок установихме, че само една компания има намерение да влезе за дю дилиджънс в ДЗИ", коментира източник от АП. Веднага след като е станало известно, че ще има удължаване на сроковете по процедурата за ДЗИ, е бил закупен още един информационен меморандум. Това са сторили представители на Ей Ай Джи (AIG). По принцип Ей Ай Джи от няколко години имат самостоятелно дружество на българския пазар, но то така и не можа да се пребори за сериозен пазарен дял. Освен това Ей Ай Джи влязоха на българския пазар и като собственици на Пощенска банка. Това те направиха през ALICO (дружество, собственост на AIG). "Много е вероятно от Ей Ай Джи да имат сериозни намерения, защото вече са сформирали добър екип от актюери и юристи за преглед на състоянието на ДЗИ", коментира близък до АП.
През изминалата седмица нервите на мениджмънта на ДЗИ са били доста обтегнати, защото в понеделник, когато представителите на италианската "Дженерали" трябваше да влязат за дю дилиджънс, не са се появили. Това е станало с един ден закъснение. "Предполагам, че са изчакали да разберат какво е решението на Агенцията за приватизация по удължаването на сроковете за процедурата", коментира представител на ДЗИ. Очакваните представители на "Юреко" все още не са се появили, но по всяка вероятност това ще стане до дни, коментираха от ДЗИ.
Тръгна износът на ток за Югославия
НЕК ще кърпи бюджета си с доларовите постъпления от експорта
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Стартираха доставките на електроенергия от България за Югославия, съобщи в средата на изминалата седмица Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР). Договорът, сключен между нашата Национална електрическа компания (НЕК) и "Електроприведа Србие", е за два месеца. Според шефа на електрокомпанията Данаил Тафров той най-вероятно ще бъде продължен в началото на следващата година, тогава ще стане ясно дали ще има промяна и в количествата.
До края на годината НЕК ще изнесе над 300 млн. кВтч за Югославия. Договорен е непрекъснат режим на доставките, като всеки ден сръбската електрокомпания ще купува около 5 млн. кВтч от българските централи. Общата мощност, която ще работи за експорта към Югославия, е 200 мегавата. Според някои източници договорената цена е малко над 3.2 цента за кВтч. Тази цена е добра - при непрекъснатост на доставките електроенергията е по-евтина, коментира експерт от НЕК. За сравнение - цената на тока, който изнасяме за Гърция и Турция, е съответно 3 и 3.5 цента на кВтч.
В момента нашата електрическа компания изнася електричество за Косово. Там доставката не е непрекъсната, а се извършва по договорен график - 200 мегавата плюс-минус 20% през деня и 120 мегавата плюс-минус 20% през нощта. Експортът към Гърция беше преустановен през изминалата седмица. Договорът с Атина беше за доставка на около 250 мегавата. Най-големи са доставките за Турция - 650 мегавата. Това е максималният капацитет на далекопровода, който свързва нашата енергийна система с турската, обясниха от НЕК.
Няма технически пречки за реализиране и дори за увеличаване на износа ни към Югославия, съобщи Данаил Тафров. Нашата енергийна система е свързана с Белград с 400 киловолтов далекопровод, има и още три електропровода - един за 220 киловолта и два по 110 киловолта.
Основните ни конкуренти в доставките за Сърбия са Унгария и Румъния. Румъния има връзка с югославската енергийна система при Железни врата. Там двете страни имат обща централа с 2400 мегавата и 400-киловолтов далекопровод. Сръбската електросистема е свързана и с Унгария с далекопровод между Суботица и Шандор Фалва. И двете страни вече предложиха на Белград доставки на ток.
Югославия иска над 700 мегавата. НЕК не може да поеме такава голяма доставка, така че е нормално да има и други доставчици, твърди Тафров. Според него нашата електрокомпания има предимство не само като ценови равнища, но и като сигурност на доставките. Енергийни експерти смятат, че Румъния не е силен конкурент, защото не може да гарантира надеждността на доставките. Голяма част от румънските централи са амортизирани, освен това използват скъпи горива - газ и мазут, поради което имат затруднения по осигуряването им. Когато умиротворяващите сили в Косово поискаха доставки за Косово, Румъния не пое отговорност да подпише договор, коментираха наши специалисти. Унгария пък винаги е имала недостиг на електроенергия и внася около 1000 мегавата. Цените на унгарското електричество през последните години скочиха много след преструктурирането и вложените частни инвестиции.
Около 10 млн. долара са месечните приходи на НЕК от експорта. Около 9 млн. долара ще влязат в електрокомпанията до края на годината от сделката с Белград. Това би могло да покрие загубите от несъбраните вземания и намаленото потребление в страната след преструктурирането на индустрията и последвалото закриване на предприятия.
Обикновен социализъм
КНСБ свика на митинг железничари и работници от държавни предприятия, за да протестират срещу частния капитал
Павлина КУШАЛИЕВА
Напоследък като се заговореше за промените в Кодекса на труда (КТ), най-често срещаната дума беше компромис (разбирай между правителството и синдикатите). Протестната акция на КНСБ от изминалата седмица, по време на която Желязко Христов връчи протестна декларация срещу промените в КТ на председателя на парламента Йордан Соколов, сведе синдикалните искания до кристален популизъм, гарниран с елементи на чист вандализъм.
Виковете по адрес на "квазиработодателски организации" и парцаливото чучело на родния бизнес бяха сред основните аргументи на протестиращите. С това призивите за социално партньорство вече изглеждат безсмислени, доколкото фанатизмът не е печелившият подход за търсещия партньорство.
КНСБ използва старата тактика да свика под знамената си работници от бюджетни и държавни структури, които този път трябваше да протестират срещу частния капитал. Защото работниците при частния капитал обикновено нямат желание, да не говорим за време за подобни площадни прояви. А и основания за протест най-общо - също. В частния сектор сравнително лесно се обяснява, че получените от работниците пари зависят от количеството и качеството на изработеното и доста по-трудно - защо двама човека получават различно заплащане за една работа - защото кодексът на труда предвижда добавки за прослужено време.
"Това с чучелото не го бяхме виждали от времето на политиката на империализма и лакеите. Това ще повлияе на чуждия инвеститор, който няма да гледа усмивките на политиците, а реалната ситуация в страната. Най-голямото достойнство на съвременното българско общество е, че то е свободно и демократично. Никой не може да задържа никой тука. Чуждият инвеститор ще усети, че не е желан в България, ще си вземе парите и ще си отиде, като си остави само старото палто, от което после да правим чучела", коментира Васил Василев, председател на Съюза на работодателите в България.
Имайки предвид, че половината от заложените промени в КТ касаят не толкова проблемите на самите работници, а това коя синдикална организация да си гарантира топло местенце и отчитайки, че едва 20% от работниците членуват в някаква синдикална организация, а от тях само половината - в КНСБ, въпросът за мотивите на проявата бързо намира своя отговор.
"Става въпрос за поредната синдикална демагогия, която трябва да прикрие проблемите с грубото нарушаване на фундаменталните принципи на Европейското трудово законодателство. Учудваме се защо КНСБ се опитва да подмине това. Единственото обяснение е, че се дават изключителни права точно на тях", коментира Панчо Мутафчиев, президент на Национален професионален съюз "Промяна".
КНСБ обаче продължава да се опъва като магаре на мост "в името на работника" - искания за допълнително заплащане за прослужено време (безспорен анахронизъм), за допълнителни отпуски, за обезщетения при пенсиониране, за фондове, гарантиращи изплащането на заплатите и т.н. са все неща, които звучат добре, но са работа по-скоро на държавата и дори на самите синдикати, но не и на бизнеса.
"Частният капитал не трябва да се обременява, като се натоварва допълнително. Същевременно държавата не трябва да се дистанцира от социалната политика. Учудвам се, че демонстрациите на КНСБ са насочени срещу работодателите, а не срещу правителството и парламентарното мнозинство, защото промените се гласуват от депутатите, а не от работодателите", коментира Емилия Масларова, зам.-председател на парламентарната Комисия по труда и социална политика.
Аферата "Джейлан"
Сделката на века е всъщност най-големият гаф на премиера Костов
Галина Александрова
Сделката на века, както нарече премиерът Иван Костов енергийното споразумение с Турция, все повече се криминализира. След включването на холдинга "Джейлан" и двегодишни преговори тя започва да прилича на класически трилър с обичайните сюжет и персонажи - политически интриги на междуправителствено ниво, корупция във властта, дългата ръка на мафията зад кадър, пране на пари и банкрути, съдебни разследвания. И много пари, както при всички големи енергийни и инфраструктурни проекти. Напоследък ситуацията е направо комична - докато Турция се тресе от скандалите около фалита на "Джейлан" и подозренията за участие на холдинга в нечисти сделки, управляващите у нас все повече държат на него. Като безвкусен виц звучат двете магически думи, с които правителствените хора обясняват привързаността си към "Джейлан" - че турците щели да "инвестират", а също, че това било голяма "политическа победа", защото скандалният холдинг бил протежиран от експрезидента Сюлейман Демирел, от предишния премиер Месут Йълмаз и от сегашните турски власти и видни политици.
Йълмаз падна около седмица след като подписа споразумението с Костов, Демирел не получи нов мандат. Все още не е сигурно дали сегашният енергиен министър и бивш вицепремиер Джумхур Ершумер, който е от Отечествената партия на Месут Йълмаз, ще застане отново зад протежираната от него строителна компания. В крайна сметка точно сегашните власти в Турция подеха акцията срещу скандалния холдинг - с делата за лошо строителство през миналата година и банковата операция през изминалата седмица. Така че политическите ползи ще си останат загадка. Колкото до инвестициите, вече е ясно, че компанията е във фактически фалит заради огромните си дългове към банките. И то, преди да инвестира в двата български проекта.
Основен аргумент срещу участието на "Джейлан" в "сделката на века" е липсата на необходимите пари. В смесеното дружество за изграждане на каскада "Горна Арда" турският холдинг участва с 50% като партньор на НЕК и съответно трябва да осигури половината от инвестицията, която вече стигна около 500 млн. долара. Поне 100 млн. долара ще трябва да осигури и срещу участието си в смесеното дружество "Джеймар", в което също ще държи 50% в съдружие с нашата "Автомагистрали". Смесената фирма трябва да изгради отсечката Оризово - Капитан Андреево от автомагистрала "Марица". Миналата година и премиерът Иван Костов призна, че турският холдинг има проблеми с финансирането на двата проекта. Няколко банки заведоха дела срещу холдинга заради 450 млн. долара дългове. След последните събития в Турция е очевидно, че компанията не може да разчита на кредити - няма банка, която би се излъгала да даде пари на "Джейлан" след запорирането на имуществото и затварянето на собствената им банка поради несъстоятелност. Заради това "Джейлан" настоятелно иска от българското правителство държавна гаранция за кредитите по двата проекта. Нищо чудно това да се случи, ако турският холдинг остане в схемата. По настояване на МВФ кредитите с държавна гаранция са лимитирани. Ако държавата гарантира кредитите на турската компания за "Горна Арда" и магистралата, от списъка за държавни гаранции ще отпаднат други, по-важни и с реален икономически ефект проекти. И най-вероятно след време държавният ни бюджет ще трябва да плаща борчовете на "Джейлан".
В Турция "Джейлан" е нарицателно за лошо строителство, което е друг аргумент срещу холдинга. Компанията никога не е строила електроцентрали и язовири. От правителството отбиваха атаките на тази тема с обяснението, че турците имали голям опит в жилищното строителство. Миналата година правителството в Анкара заведе дело срещу холдинга за лошо строителство, след като 160 души загинаха под развалините на строени от "Джейлан" жилища. В турската преса бяха широко описани хитринките, с които строителната компания си е осигурявала по-голяма печалба от некачествени материали и неспазване на строителните технологии. У нас тя трябва да строи язовирни стени, при които такива хитрини и грешки биха могли да костват живота на хиляди хора. В същото време има български фирми, които имат богат опит в изграждането на такива обекти.
В случая с "Джейлан" има и класически конфликт на интереси - една и съща компания е инвеститор и изпълнител. В подобни случаи се предполага лош контрол върху качеството и надуване на сметките. И без това цената на проекта "Горна Арда" неясно как нарасна от първоначалните 190 млн. долара на близо 500 млн. долара.
Същевременно лошият имидж на фирмата, чието име в Турция се свързва с нечисти сделки и корупция, прави невъзможно да се привлекат в проектите известни западни компании, които са специализирани в хидроенергийното строителство. Интерес към "Горна Арда" са заявили "Ерга" - дъщерна фирма на италианската компания "Енел", и германската "Сименс". И двете едва ли ще приемат за изпълнител "Джейлан". Заради името му на лош строител, участието на турската компания в дружеството ще създаде проблем и при договарянето на кредити за проекта, смятат представители на западноевропейските фирми.
Около скандалите с "Джейлан" възникна версията, че българските служби не са свършили работата и не са проучили добре турския холдинг. Дори да е така, когато премиерът Костов подписваше спогодбата с Турция, вече имаше достатъчно информация за скандалната фирма и за лошото име, с което тя се ползва в Турция.
За пръв път у нас се заговори за "Джейлан" в началото на 1998 г., когато се разбра, че представители на холдинга преговарят с шефа на тогавашния Комитет по енергетика Иван Шиляшки и с ГУ "Пътища" за участие в изграждането на каскада "Горна Арда" и магистралната отсечка Оризово - Капитан Андреево. Впоследствие стана известно, че в началото на април и през юни същата година са били подписани договори с "Джейлан" със знанието на премиера Иван Костов, на ресорния вицепремиер за енергетиката и министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев и на енергийния шеф Иван Шиляшки. Още тогава от Турция дойдоха сигнали, че холдингът е близък до партията на Месут Йълмаз, но има лоша слава заради подозрения в корупция и нечисти сделки.
Спорен е и въпросът трябва ли да се строи каскада "Горна Арда". Вярно е, че тя фигурира в стратегията за развитие на енергетиката. Известно е обаче, че тази стратегия беше написана на базата на надути прогнози за потреблението на електрическа енергия и не е коректен аргумент за нуждата от една или друга мощност. Отделно е обвинението, че ще бъдат съсипани уникални екосистеми в Родопите.
Всичко това се знаеше през есента на 1998 г., когато премиерите на двете страни Иван Костов и Месут Йълмаз подписаха спогодбата за сътрудничество в енергийната област. Но "Джейлан" стъпи здраво в България, благодарение на протекциите на самия премиер. Междувременно скандалът около турския холдинг продължи да се разраства. На всеки въпрос защо точно "Джейлан" от правителството обясняваха, че това е фирмата, която е посочила турската страна. Колкото и да е странно, в подписаната спогодба няма клауза за окончателно одобряване на турския партньор по проектите от българска страна. Това най-малкото би позволило да се направи проверка за финансовите възможности и строителния опит на турската фирма и ако те не са достатъчни, да се иска замяната й с други представители на турския бизнес. Друг е въпросът, че най-добрият начин за постигане на изгодни условия по сделката, е откритият международен търг. С налагането на "Джейлан" Костов на практика е виновен за заобикалянето на тази процедура и на Закона за държавните поръчки, който изисква задължително търг при изпълнението на големи обекти с важно обществено значение.
Така и не стана ясно защо една
До момента все още никой не е дал смислено обяснение защо сделката с десетгодишния износ на електричество върви в пакет с договорите за създаване на смесени дружества и възлагане на строителство. От правителството отговарят само, че не ставало въпрос за бартер, така било записано в спогодбата на Иван Костов и Месут Йълмаз. "Джейлан" изрично бил посочен - първо от Йълмаз, а след това и от новото правителство.
Една от хипотезите е, че упоритостта на премиера Костов да се наложи партньорството с "Джейлан" има конкретна причина - политическа подкрепа от влиятелната партия на Месут Йълмаз и развитие на отношенията с определени среди от турския бизнес, от които могат да се очакват и по-прозаични ползи - за самия премиер, за неговото обкръжение и за синята партия. Йълмаз подкрепи правителството на Костов за членство в НАТО. Той е и първият турски политик, който директно контактува с българския премиер, заобикаляйки посредничеството на ДПС. От друга страна, е добре известна близостта на две от най-популярните фигури в СДС - Екатерина Михайлова и Йордан Соколов, със скандално известния турски бизнесмен Суди Озкан. Няма данни Костов да е бил недоволен от това.
Според публикация в "Монитор" турският холдинг е покрил дълг от 700 000 долара на Красимир Стойчев към "голяма столична фирма". Предполага се, че Стойчев е дължи парите или лично на Илия Павлов, или на Мултигруп, която държи полица за 2 млн. долара от президента на "Трон". Красимир Стойчев сега демонстрира близост с Бакърджиев, а по онова време беше в най-близкото обкръжение на Костов, съпругата му все още работи във фондацията на Елена Костова. Според една от версиите именно той е направил първоначалните контакти с "Джейлан", останалото са свършили парите на холдинга.
До една-две седмици се очаква висшият банков съвет на Турция да се изкаже за финансовото състояние на "Джейлан холдинг". Аз лично смятам, че Махмуд Джейлан ще се оттегли от проекта. Още не се знае коя ще е фирмата, която ще замести "Джейлан", заяви след заседанието на МС в четвъртък министър Чачев.
Оттук нататък вариантите са два - "Джейлан" да бъде заменен от друга турска фирма или да остане в проекта. В първия случай няма гаранция, че случаят "Джейлан" няма да се повтори, след като българската страна не е защитила правото си за проверка и окончателно одобрение на посочения от турското правителство партньор. Ако остане "Джейлан", не е ясно кой ще плати участието му в проекта. Най-вероятно в този случай правителството ни ще гарантира проекта. Не е изключено след време да плащаме мъгливата сделка на Костов и Йълмаз с пари от държавния бюджет. От друга страна, заради сделки от типа "Джейлан" - "Горна Арда" българската енергетика ще бъде спъната в дългосрочното си развитие по модела на "единствения купувач".
Джейлан има силно политическо лоби
Накратко
Природният газ поскъпва от 1 ноември с 16.42% на 312 лв. с ДДС за 1000 куб.м от 268 лв. с ДДС, реши Министерският съвет на редовното си заседание в четвъртък. Продажната цена на газа от газоразпределителните предприятия ще се договаря с потребителите по досегашната схема - с 11% максимална надценка, или до 346 лв. за 1000 куб.м, обясни Иван Шиляшки, шеф на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Топлофикационните дружества ще получат допълнителна субсидия от бюджета 16 млн. лв. до края на тази година, за да им се компенсират разходите за газ. Топлоенергията за абонатите няма да поскъпва до края на отоплителния сезон, съобщи Шиляшки.
Преговори с донори и заемодатели, заявили готовност за участие във финансирането на строежа на втори мост над Дунав, ще водят министрите на транспорта и съобщенията Антони Славински и на финансите Муравей Радев. Предстои двамата министри да бъдат упълномощени за това от парламента според предложението на кабинета, изпратено в четвъртък. Очаква се до края на годината да бъдат подписани споразуменията за финансиране на проекта с германската "Кредитна институция за възстановяване", "Френска агенция за развитие", програма ИСПА на евросъюза и Европейската инвестиционна банка. Първите две институции ще предоставят съответно по 400 000 германски марки и 500 000 евро безвъзмездни помощи. Програма ИСПА ще даде безвъзмездно 5 млн. евро, а ЕИБ - кредит до 70 млн. евро.
Четири хиляди шестстотин и шестдесет тона соев шрот бяха изтъргувани в сряда на Софийската стокова борса при цена 521 лв. за тон. Фуражът е дарение от американското правителство. Споразумението за него беше подписано на 20 юли между министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов и посланика на САЩ у нас Ричард Майлс. Общото количество шрот, което се чака от Щатите, е 10 000 тона.
Проектът за намаляване на промишленото замърсяване в района на "Елисейна" ЕАД се спира с решение на кабинета по предложение на вицепремиера Петър Жотев. Проектът се изпълнява с кредит от Японската банка за международно сътрудничество. Държавното предприятие обаче не може да изплаща кредита заради повишените си разходи за производство и намалените цени на медта.
Удължава се с две години до 24 октомври 2002 г. срокът на разрешението на "Петреко" САРЛ и "Петреко - България" ЕООД за търсене на нефт и газ в морски блок 3 "Галата", реши кабинетът. Държавното дялово участие в правата за търсене на нефт и газ в блока от 35% ще бъде прехвърлено на "Петреко" САРЛ, реши още правителството. Паричната компенсация за дела е 300 000 долара. Тя трябва да бъде платена от "Петреко" САРЛ до 30 дни след подписването на споразумението за прехвърлянето.
Двойна такса смет от догодина за същия хаос в София
Разходите за чистота да се покриват изцяло от приходите от такси искат столичните общинари
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Двойно увеличение на таксата за битови отпадъци за населението на София за 2001 г. гласува Столичният общински съвет (СОС) през изминалата седмица. През следващата година таксата ще бъде 4 промила (4 на хиляда) върху данъчната оценка на недвижимите имоти. За тази година таксата е 2 промила. Така дължимото от собствениците на недвижими имоти нараства (такса смет и данък сгради) с повече от 60%, което съвсем не означава, че качеството на поддържането на чистотата ще се подобри. Таксата за нежилищните имоти на предприятията остава 15 промила. Тя ще се прилага в случаите, когато не е подадена декларация със заявен брой съдове за изхвърляне на битови отпадъци. Ако заявят броя на съдовете, фирмите плащат по определена тарифа. При тарифите за сметоизвозване на съдовете също ще има покачване за редица райони. В район "Надежда" например повишението надхвърля 300%.
Повишаването на такса смет е политическо решение, каза кметът Стефан Софиянски. То беше посрещнато с явно неодобрение от опозиционните общински съветници. Техните предложения за таксите се движеха между 2.2 и 3 промила. Основният им аргумент е социалният - това ще натовари разходите на населението. "Няма ефективност от отдаването на чистота на София на концесия. На практика се получава така, че разходите непрекъснато нарастват, а качеството съвсем не показва ясна тенденция към подобрение", каза Мичо Райковски, съветник от БСП.
Предложението беше мотивирано от вносителя - зам.-кмета Венцислав Николов, с резкия скок на разходите на фирмите. Драстичното покачване на цените на дизеловото гориво и на курса на долара обясняват според него по-високите разходи. Увеличението на бюджета за чистота за 2001 г. възлиза на 20%, но очевидно то ще компенсира именно по-високите разходи и няма да доведе до промяна на качеството на услугата. С повишаването на таксата основният ефект ще е промяна в съотношението субсидия - такса, като нараства делът на таксата смет в бюджета на общината за чистота. Вторият аргумент за увеличението на таксата са очакванията за силно стагниран бюджет на столичната община за следващата година. Венцислав Николов обясни, че то се налагало и поради увеличаването на вноската на общината в републиканския бюджет.
Увеличението се приема като логична стъпка от общинарите, подкрепили предложението. От обясненията им става ясно, че това няма да е последното покачване. Изхождайки от дефиницията за таксата като цена на услуга, те твърдят, че разходите на общината за чистота трябва да се покриват 100% от приходите от такси, т.е гражданите трябва да си плащат изцяло за ползваната услуга. Така че до 2002 г. таксата вероятно отново ще бъде увеличена с тенденция да покрие напълно разходите за почистване. Според направените разчети следващата година с приходите от таксите ще се покрият над 74% от общите разходи за чистота.
Третият аргумент за покачването на таксата смет е текстът от Закона за местните данъци и такси, според който таксата за битови отпадъци може да бъде между 1 и 5 промила. В редица градове в страната вече има такси в размер на 4.5 на хиляда. Нормално е в най-голямата община размерът на таксата да е най-голям, твърди Венцислав Николов. И тази логика не издържа напълно, след като се отчетат по-ниските данъчни оценки на недвижимите имоти в другите общини.
От общината обясняват, че размерът на таксата зависи от промяната в икономическите условия, както и от обема на извършената работа, т.е. разходите се покачват очевидно поради повишаването на качеството. Това обаче съвсем не е очевидно - достатъчно е да се погледнат мръсните улици и разнебитените контейнери. Според условията на договорите цената се коригира ежегодно с инфлацията и обема на извършената работа. По този начин при недостатъчно добро качество фирмите могат спокойно да се оправдаят с ограничените средства, предоставяни им от общината. Така се случи например миналата зима, когато столичани се пързаляха и чупеха крака по заледените улици, а концесионерите обясниха пързалките с малкото пари и липсата на инструкции от общината. И сега концесионерите заявяват, че ще чистят толкова, за колкото им се плаща. За 2001 г. общината ще плати на четирите фирми ("Чистота - София", "Волф 96", ДИТЦ и "Чистота - Искър") около 42 млн. лв. За постигане на видимо изменение в качеството фирмите искали близо 70 млн. лв. Дефектите на договорите с концесионерите станаха особено явни миналата зима, когато София заприлича на голяма ледена пързалка. Твърде вероятно е и тази зима да се стигне до същото положение. Зимата навсякъде е тежък сезон и не е възможно да се предвиди какво точно ще се случи, обясняват от общината. "Тези фирми нямат други източници на приходи освен тези от общината, следователно закупуването на техника от тях е обвързано с предоставяните им средства, което е и другото обяснение за покачване на таксата", каза Венцислав Николов.
"Всичко това едва ли има значение за един пенсионер, който ще трябва да отдели за плащане на такса смет средства, представляващи почти една негова пенсия", коментираха общински съветници. Не променя и абсурдността на ситуацията да се плаща двойно повече за услуга, която не показва тенденция да се подобрява.
"РВЕ Умвелт" се изтегля от България
Чорни: "Мобилтел" я уже продал
В ДКД не е постъпвало искане за разрешение за промяна в собствеността на GSM-оператора
Надя НЕДЕЛЧЕВА, Паулина МИХАЙЛОВА
"Мобилтел" има нови собственици, ако се съди по думите на Майкъл Чорни в интервю, публикувано в руския вестник "Ведомости" в сряда. "Вече продадох "Мобилтел", заявява Чорни, но отказва да съобщи новия собственик. "Аз съм в България от 1997 г. Григорий Лучански имаше там компания - "Мобилтел". При него възникнаха проблеми, предложих му да купя компанията и той се съгласи. В България имам още пристанищно предприятие, свързано с металургията, предприятия за оптически прибори, футболен клуб, вестник и още едно-друго. ", казва бизнесменът пред руския вестник.
Твърде вероятно е Чорни да се е договорил за продажбата на компанията с даден инвеститор, но без да се е стигнало до формалното сключване на сделка. От Държавната комисия по далекосъобщенията заявиха, че при тях не е постъпвало искане за разрешение за промяна в разпределението на капитала, което е необходимо в тези случаи според Закона за далекосъобщенията. Ключовата дата, на която може да се очаква официална смяна на собствеността, е 10 ноември. Тогава е насрочено общо събрание на акционерите на дружеството. В дневния ред са включени промени в органите на управление. От "Мобилтел" нито потвърдиха, нито отрекоха информацията за продажбата.
Официално мажоритарен собственик на компанията е швейцарският "Истърн телеком маркет фонд", който държи над 90% от акциите на мобилния оператор. Това беше и причината адвокатът на компанията Тодор Батков да поддържа тезата, че не Чорни държи "Мобилтел". Известно е обаче, че фондът е контролиран от руския бизнесмен. Освен това самият Чорни заявява в интервюто пред "Ведомости", че е собственик на "Мобилтел". Има вероятност също така Чорни да е продал фонда и така да се смени и собственикът. За такава сделка обаче също се изисква разрешението на ДКД.
Същевременно чуждестранни компании съобщават, че водят преговори с българския GSM-оператор. В сряда израелската Dankner Investments съобщи, че преговаря с "Мобилтел" за придобиване на дял в компанията. В изявлението им, изпратено до фондовата борса в Тел Авив, се посочва, че ако се стигне до сключване на сделка, компанията ще придобие акциите на оператора съвместно с други инвеститори. Миналата седмица унгарската телекомуникационна компания Matav съобщи, че е започнала преговори за закупуването на българския GSM-оператор в консорциум с Dankner. Двете компании са получили правото да наблюдават "Мобилтел" в продължение на 45 дни, след което да направят оферта за мажоритарен дял от капитала. Преди около месец като купувач на българския оператор се спрягаше и "Дойче телеком". Немската компания отхвърли разпространените слухове. Ако се стигне обаче до сключване на сделка с Matav, немската компания също си осигурява косвено известен контрол, тъй като притежава контролен дял в унгарския телеком.
Междувременно 22 фирми купиха книжата за участие в
Самият търг ще е на 15 декември от 9 ч в зала 6 на НДК, уточниха от ДКД. Специално заради наддаването хората на Иван Таушанов са уговорили с ръководството на двореца записващите камери да бъдат демонтирани от тавана на залата. Журналисти и оператори също ще бъдат изведени от зала 6 веднага след като започне същинският търг, за да няма заплаха някоя от телевизионните камери да заснеме съдържанието на подаваните документи. За всеки екип на кандидатстваща фирма ще бъде отделен специален апартамент близо до залата, в който да се попълват формулярите с предлаганата цена. За тръжната комисия има отделен апартамент, до който се стига през различен изход от залата. Бланките за кандидатите със съдържание "Съгласен съм да платя цена от... " или "Прекратявам участието си" вече са поръчани. Те ще са на хартия със специална защита.
На търга ще бъдат поканени и представители на "Прозрачност без граници".
България се затваря за UMTS до 2007 г. Стаите са повече от правилата
Ганка ТАНЕВА, Митко МАНДЖУКОВ
След официалното откриване на новата учебната година телевизионните камери се преместиха от аулата на СУ в крайните спирки на автобус 94 в столицата - Студентски град. Общежитията не можаха да скрият вътрешността си - разрушени стаи, течащи тръби и мухъл. Оказа се, че "бъдещето на България" продължава да живее в гето. Пейзажът върху 3924-те декара площ е най-подходящ за клип на харлемска рапгрупа. И въпреки това достъпът до градчето на знаещите е много труден.
Докато се сблъскат с битовите проблеми на застарелите, полуразпадащи се сгради на общежитията, студентите трябва да преминат през мъчителната процедура на кандидатстване и настаняване, да издържат стоически на дългите опашки за получаване на уверения за успех от канцелариите на своите училища, а след това да решават кръстословици с часове и пред стаите, където се подава молба за участие в класациите.
Задължителното условие, за да попадне човек в Студентски град, е първо да не бъде жител на София. Ако пък е столичанин, трябва да докаже, че няма нормални условия да живее и учи там, където е адресната му регистрация. Критериите от страна на всеки университет са доходите на родителите и успехът от последната година, а за първокурсниците - успехът от кандидатстудентските изпити. Без класация се настаняват автоматично сираци, полусираци, студентки - самотни майки, и семейни, както и хора с увреждания.
С разпореждане № 80 на Министерския съвет от 1997 г., общежитията в Студентски град са предоставени за стопанисване и управление на висшите учебни заведения от столицата, като принципът за разпределение на легловата база между отделните ВУЗ-ове отговаря на съответния брой студенти във всеки един от тях. В резултат на това същата година е приета и наредба за ползване на общежитията, в която са описани критериите за настаняването и контролът по експлоатацията. Във всяко висше училище си изгражда дирекция, която има собствена стопанска сметка в рамките на университета. Отделно от тези дирекции се формират комисии по социално-битовите въпроси на учещите се (КСБВУ), в които участието на студентите е доминиращо - около 60%, а останалата част са административни лица от университетите. Тези комисии организират настанителната кампания, правят класацията, а самите настанителни заповеди се подписват от ректора.
Провеждането на класациите за общежития отдавна се е превърнало в сериозен проблем за студентите, и то най-вече за възпитаниците на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Там от няколко години е въведена система с две класирания - едно след края на лятната изпитна сесия и едно след края на септемврийската поправителна сесия, въпреки че по правилник учебната година приключва в края на септември и е логично класацията за общежития да се прави именно тогава.
Младежите, които участват в КСБВУ, са предимно от т.нар. студентски съвети, за съществуването на които се оказва, че повечето студенти дори и не предполагат, макар че именно академичната общност трябва да избира техните членове. Според Йордан Едрев от КСБВУ на алма матер "студентите почти не са запознати с дейността на студентски съвет и често го бъркат с комисията". По негово мнение това идва и от факта, че бъдещите висшисти се интересуват единствено да се настанят в общежитията, и то в по-хубава стая, а кой се занимава с организирането на тази дейност си е работа на ръководствата на университетите.
"За първи път разбрах за съществуването на студентски съвет, едва когато се сблъсках със сложната процедура по настаняването в Студентски град", споделя третокурсничка от специалност "История" на Софийския университет.
От друга страна, студентите, които имат представа за тази организация, смятат, че хората, които работят в нея, си вършат работата, в сравнение с предишната ситуация, в която се е налагало да платиш определена сума на някого, за да се настаниш. Това обаче в никакъв случай не е ограничило "дребните" отклонения от общите правила, само е сменило "шапката" - от номенклатурния "каскет" СО "Студентски столове и общежития" със студентската "фуражка" КСБВУ.
"Вътрешни хора" твърдят, че причината за усложнената процедура по кандидатстването и настаняването в "студентския град на мечтите" се крие единствено в недостатъчната леглова база. От този дефицит логично страдат най-вече висшите училища с по-голям брой студенти - СУ "Св. Климент Охридски" и Университетът за национално и световно стопанство. Уравнението е такова: няма достатъчно легла, има много официални кандидати, а сред тях има и такива, които не са действително нуждаещи се. За да се намери решение, е създадена междувузовска комисия, която се занимава с преотстъпването на стаи между университетите.
Студентски град обаче едва ли е приютил тези, които имат истинска нужда да ползват стая със символичен наем и отговарят на изискванията за това. С принципа на подбор са наясно всички, които живеят там или имат отношение към заселването му. Ниските наеми за помещенията в олющените блокове се оказват апетитни за множество интереси. Една от най-разпространените практики, от които се облагодетелстват например управител-домакините на блокове, е укриването на свободни места чрез обявяването на дадена стая като негодна за обитаване. По-късно подобно помещение лесно се предлага на някой "закъсал" студент, но срещу определена сума, разбира се. Често срещано явление са и множеството кафенета, барове, магазини по първите етажи на общежитията, които удобно са се наместили в очевидно годни за жилищна употреба стаи. Помещения, в които спокойно могат да се настаняват нуждаещи се бъдещи висшисти, необяснимо са се превърнали и в складове за стоката на търговци от сергиите из миниградчето, както и в мазета за покъщнината на вече действащи наематели на общежитията.
Умишлено заплетената система за настаняване на студентите в общежитията обикновено оставя иначе нуждаещи се млади хора без местоживеене в Студентски град. "Бъдещето на България" (както много обичат да наричат студентите) обаче е открило доста тарикатлъци, за да заблуди системата на класиране и настаняване. Най-разпространено е живеенето уж на гости при някой твой познат, вече настанен на общежитие. Това е доста неудобно, защото освен в редките случаи на осигурено походно легло в повечето случаи на нелегално пребиваващия му се налага да спи с някой друг на земята или подпрян на масата. Не са рядкост и случаите, в които леглото се разглобява и един спи на голата пружина, а другият - на положения на земята дюшек. Много по-удобно е нелегалното настаняване с чуждо право на общежитие. Схемата е елементарна - намираш добро другарче с хубав успех, което обаче е решило да живее на квартира. След прилична почерпка то се съгласява да си подаде документите за стая в Студентски град. Но след като го настанят, ти заемаш неговото място и започваш да живееш под друго име. Тук трудности възникват единствено в единиците блокове, където има строги портиери, изискващи пропуск при всяко влизане. По думите на студенти обаче подобно поведение е рядкост, тъй като "на портиерите не им се занимава, защото им се плаща безумно малко". Абсолютна новост, имаща потенциала да се превърне в хит сред студентите, е сключването на граждански брак. В последните години се забелязва уклон към фалшивите брачни свидетелства. Според запознати студенти те струват 50 лева и е почти невъзможно да бъде направена проверка, защото обикновено са издадени от някое забутано градче в провинцията (родно място например на един от кандидатите за жилище). Старо бойно средство за любителите на бележки са и фалшивите уверения за минимални доходи на родителите.
Още много факти могат да се представят в доказателство на това, че и двете страни, участващи в процедурата на "заселване" в Студентски град, са безгранично изобретателни. Смущаващото идва от факта, че никого не го е грижа какво става в тази община и че не е направено дори минимално усилие за създаването на орган, който да проверява и контролира обитаването на общежитията. А може би това не е необходимо, защото от казаното дотук излиза, че изградената система работи добре за условията, в които е създадена. Едва когато на някого му хрумне да промени условията, можем да очакваме и промяна в системата.
WANTED!
Imagining Bulgaria*
Разговор на Еми Барух с Мария Тодорова
- Същественото е да се разбере, че тази метафора - склад за негативни характеристики - отразява не просто пространствени отношения, а процес, по-точно съвпадението между няколко процеса. Тези процеси са първо изграждането на европейска идентичност след Втората световна война, но особено засилено в резултат на Маастрихтските споразумения. Тази идентичност беше базирана на разделението на света в периода на студената война и същевременно от усилията за интеграция, които в западната част на Европа, макар и противоречиви и проблематични, все пак постигнаха някакъв ограничен резултат за разлика от Източна Европа, където тази интеграция остана на чисто механично ниво. Европа като проект и обект на идентификация е в исторически план относително скорошно явление, а противопоставянето между Западна и Източна Европа, институционализирано след Втората световна война, също не отива по-далеч от XVIII век, когато идва да замени една по-стара дихотомия между Севера и Юга (както бе разкрито в работите на Лари Уолф).
Вторият процес, който хронологически съвпада с последното десетилетие, бе разпадането на социалистическата система и въпросът за евентуалното разширяване на европейската институционна система, която да обхване страни от Източна Европа. Стратегията на това разширяване, потенциалната конкуренция между страните кандидатки постави въпроса за субрегионите в Източна Европа и изведе на преден план идеологията на Централна Европа, която се оказа изключително успешна реторична стратегия за присъединяване. Тази идеология, която първоначално през 80-те години изграждаше своята физиономия единствено на базата на отхвърлянето на Русия, през 90-те години започна да се артикулира и като антибалканска. Това бе мотивирано според мен от опасенията на т.нар. източно-централноевропейски държави (Полша, Унгария, Чехия), че досадната тенденция Западът да третира източноевропейските проблеми вкупом, би забавило тяхното присъединяване. Забележително е, че от момента, който тези страни осигуриха влизането си (макар и много по-бавно и проблематично, отколкото предполагаха), концепцията за коренната различност и противостоене между Централна Европа и Балканите отпадна, а идеята за Средна Европа, така актуална само преди няколко години, днес вече е погребана и не е интересен обект дори и само за академичен анализ.
Третият процес през изминалото десетилетие беше кървавото разпадане на Югославия, което засили тенденцията в първите два процеса да се гетоизират проблемите в рамките на Югоизточна Европа (използван от някои като евфемизъм за Балканите) и същевременно регионът да се маргинализира. Именно хронологическото съвпадение между тези три процеса през 9-те години създаде една ситуация, при която Балканите се превърнаха в "склад за негативни характеристики".
Иронията е, че миналогодишната война срещу Югославия всъщност имаше едно непредвидено и обратно на желанията на Запада последствие - Балканите бяха де факто въведени в сферата на европейската/западната политика като елемент на универсалната политика в защита на човешките права за разлика от тезата на Хънтингтън, която преди това доминираше и легитимираше гетоизирането им. Накратко, мисля, че постепенно Балканите ще престанат да бъдат склад за негативни характеристики, но това ще бъде бавен и - което е по-деликатно - далече не необратим процес.
- Тук се съдържат два свързани въпроса. Единият е спорът за действието на наследството. Историческото наследство е форма на социален капитал и във всяко отношение съществува естествена надпревара, често остра борба за това кой да упражнява монопол или поне контрол върху това наследство, как да бъде интерпретирано и следователно използвано. Разликата е в степента на конфликта, както и в това доколко е валоризирано наследството като легитимационен аргумент. Струва ми се, че в България историческият аргумент винаги е имал висока цена и широко приложение, поради това че отсъства легитимен политически елит, който да бъде широко приет от обществото - било поради изпитана ефективност да управлява, било поради конструктивна политика, насочена към бъдещето. Без да се наемам да твърдя, че това е изследван принцип на политическата практика, мисля, че съществува обратна корелация между легитимността на един политически елит и прибягването към исторически аргументи, т.е. към наследството като легитимационна стратегия.
Другият въпрос е за прекъсването на континуитета. Наистина в продължение на повече от 130-те години на съществуването на националната българска държава никой елит не е съумял да си извоюва легитимност за малко повече от едно поколение. Обществена тайна е, че България не е случила на политически елити, но тук играят роля и бурната история на миналото столетие, външните сътресения, които естествено се отразяват несъразмерно интензивно върху малки държави.
Ще се възприеме ли днешният ден на България като ново начало след 10 години? Това ще зависи от това как ще се пише история тогава, какви аналитични категории ще се прилагат, какви наративни стилове ще преобладават. Не мога да си представя отсега какви предпочитания ще се наложат, но съм скептична, че драматичната формула "ново начало" ще има място... - Създаването на международен правов порядък е на дневен ред още преди косовската криза. Проблемът с войната срещу Югославия не бе в това, че бе де факто необявена, нито че беше нелегитимна. По време на бомбардировките аз недвусмислено писах и се изказвах срещу войната, но никога не съм използвала аргумента за легитимност. Понятието легитимност е относително, то е валидно само ако се съотнесе към дадена структура, която да бъде всеобщо или скоро приета за правилна. Такава досега беше схемата и идеята за национален суверенитет и териториална неприкосновеност. Нарушаването на тези компоненти на международното статукво прави миналогодишната намеса наистина нелегитимна. Когато обаче тези норми противоречат на други критерии за например човешките права, може, понякога и трябва да се направи избор. Според мен проблемът с войната срещу Югославия не бе в нейната нелегитимност, а в нейната непоследователност. Оставям настрани въпроса за нейната неефективност в реално политически смисъл. Моралният абсурд да не жертваш нито един свой войник за "свещените човешки права", а същевременно да нарушаваш основното човешко право на живот като хладно пресмяташ ниския процент на граждански загуби, беше вопиющ.
Накратко, съществува очевидна криза в международния правов ред. Критерият човешки права е поставен на дневен ред. Това започва още непосредствено след Втората световна война, засили се особено през 70-те години на ХХ век и излезе на преден план през последните години. Този критерий също е легитимен, но въпросът е кога ще се прилага, кой ще го прилага, върху кого ще се прилага и как. Универсално или избирателно ще бъде приложението му? Ако приложението не е универсално, както е досега, как може да се твърди, че принципът е универсален? Докато не се учреди чрез дълъг процес на преговори и международен консенсус система за защита на човешките права, недопустимо Балканите да служат за сетен път за опитни свинчета на един недомислен и ялов експеримент.
- Съвсем не. Книгата е правилно разбрана като критика на определен подход към региона, който го държи в плен на един застинал стереотип, а той от своя страна легитимира реалната политика. Същевременно повечето от читателите правилно я схващат и като определен еманципационен манифест, чиято цел е да освободи балканските интелектуалци, най-засегнатата прослойка от парализата на кристализиралия стереотип за Балканите. В момента има повече от 40 рецензии на книгата в различни страни. Всички дават положителна оценка на труда. Ако в някои се чувства определена неловкост по отношение на това дали не съм генерализирала прекалено остро за американската политика, други ме упрекват меко, че не съм отишла дори по-далеч в критиката не само на политиката, но и на научния дискурс.
Най-интересното за мен е, че този въпрос, колкото и рядко, ми е задаван единствено от вестернизирани балкански интелектуалци (българи, сърби, гърци). Отчасти те са ръководени от опасението да не би книгата да се използва от местни националисти като рязък и силен отговор на западното отношение и в този смисъл като оправдание на Балканите. Добре си давам сметка, че избирайки да представя в сравнителна светлина редица от некрасивите страни на Балканите, аз имплицитно им отнемам тяхната уникалност и без да искам релативизирам понятието за зло. Но също така съм наясно, че никой не е господар на своя текст, щом веднъж го пусне в оборот в публичното пространство. Теоретично следователно моят текст би могъл да бъде използван. Единственото, което мога да кажа на практика, е, че три години след публикуването на книгата и преводът й на много езици (немски, сръбски, български, румънски, гръцки, турски, както и подготвяни издания на италиански, словенски и хърватски), това не се е случило. Като обяснение защо това не се е случило, бих си позволила да кажа, че езикът и аргументите са твърде сложни, за да задоволят изискванията на политиците от недвусмислено, просто и достъпно написано четиво... За няколко промила повече
В очакване на първия сняг и вървящия в пакет с него старт на дисциплината "индивидуално оцеляване върху непочистен сняг" столичната община подгря софиянци с новината, че догодина ще плащат двойно по-голяма такса смет - четири промила (четири на хиляда) върху данъчната оценка на имотите вместо досегашните два промила (виж ). Обявените мотиви са подчертано пазарни - таксата трябва да покрива себестойността на услугата.
Но защо тогава кметът Софиянски обяви, че решението било политическо? Да не би защото договорите, подписани миналата година с фирмите концесионери за почистване, не постигат това, за което би трябвало да са сключени - икономически ефект, т.е. по-добра услуга на по-ниска цена?
През миналата година столичната община също повиши таксата и също с мотива, че са нараснали разходите по почистване. След което падна голям смях, гарниран със сериозна доза плач, когато София дълги седмици беше ледена пързалка, а фирмите, отговорни за почистването, се правеха на изненадани, че през зимата в София вали сняг, който на всичкото отгоре се превръща в лед.
Цялата операция около "политическото" повишаване на такса смет щеше да е ОК, ако концесиите за почистване на София бяха дадени в условията на пълна прозрачност, ако общината имаше навика редовно да дава публичен отчет за какво точно се харчат парите на данъкоплатците и за какво не достигат.
Най-дразнещото в ситуацията е, че фирмата, която трябва да почиства половината град - "Чистота - София", от няколко седмици провежда мащабна рекламна кампания за индивидуални договори за допълнително извозване на отпадъците. Ако предлага и допълнителни услуги по почистване, фирмата очевидно ще е заинтересувана да не изпълнява стриктно договора с общината (по който и се плаща), за да останат повече отпадъци, които евентуално да се извозват по индивидуалните договори и да носят допълнителни печалби. И това ако не е конфликт на интереси... Аферата "Джейлан"
По ирония на съдбата обявената от премиера Костов "сделка на века" с Турция, изглежда, ще остане в историята като най-големия гаф на министър-председателя. Енергийният и строителен фаворит на правителството - турският холдинг "Джейлан", е в процедура по несъстоятелност. Шефовете му начело с президента Махмуд Джейлан (на снимката) са обвинени за нечисти сделки, пране на пари, некачествено строителство.
Колкото повече доказателства се натрупваха за съмнителната дейност на "Джейлан", толкова по-категорично го подкрепяше българското правителство. Дори след последния скандал кабинетът не направи нищо реално за отстраняването на холдинга от проекта. Внедряването на "Джейлан" у нас стана с помощта на много хора - от посланика ни в Турция до министри от правителството. Най-често по "политическа целесъобразност".
Сега няма нито движение по сделката, нито политически ползи. Няма и виновни.
Политиците нехаят за истинските проблеми на хората
Мирослава Янова, социолог от МБМД, пред "Капитал"
- Всеки опит да се предвидят резултатите месеци преди самите избори е доста рискован. Аз съм се изкушавала да го правя преди последните местни избори. Тогава се разбра, че с национални социологически изследвания не може да се прогнозира резултатът на местно равнище. Трябва да се изследва ситуацията по места. Другият важен за политиците урок е, че никога не може да се прогнозира реакцията на апатичните избиратели, които казват: "Тези политици не ги харесваме и няма да гласуваме за тях. " В крайна сметка обаче това представлява нещо като бомба със закъснител, защото е напълно възможно този потенциал да се превърне във вот срещу определен политически модел, срещу определена политика и политически формации. Има и друг интересен момент от последните избори. Тогава политици от СДС като Евгений Бакърджиев и Илия Петров заявиха съвършено ясно - "на нас ни трябва слаба електорална активност". Беше казвано дори и публично, което междувпрочем звучеше и като обида към избирателя. Все едно, че казват "вие не ни интересувате", което е много страшно. Един политик никога не трябва да си позволява да казва подобно нещо. Те разчитаха на това, че твърдите електорални ядра ще отидат да гласуват и понеже СДС има предимство, всичко ще е наред. Но голяма част от хората, които до последния момент се колебаеха, отидоха и гласуваха, което беше много ясно изразен вот против политическото статукво.
- За момента се запазва едно крехко равновесие между СДС и БСП. Интересно е, че изследванията на MBMD през октомври показаха чувствително нарастване на електоралния потенциал на СДС. БСП си запазва стабилно електората, а СДС си възвърна позициите от началото на тази година. Всъщност от февруари досега синята партия се намираше в състояние на непрекъснат електорален спад. През пролетта и летните месеци се стигна почти до изравняване на позициите между СДС и БСП. Спечелените отново проценти според мен са свързани с обещанието за намаляване на данъците и увеличаване на заплатите.
- Сложно е да се прецени, но след националната конференция на СДС се усети, че атмосферата в партията е доста задушлива, че висят нерешени проблеми. Конференцията не успя да отговори не само на обществените очаквания, но и на очакванията на собствените си структури. Скандалът отпреди седмица с Бисеров и Йордан Цонев всъщност е опит да се решат проблемите от националната конференция с огромно закъснение. А това говори лошо за партията СДС, защото показва колко много време й трябва, за да реагира на обществените очаквания. Трябва да се проследи дали това ще е трайна тенденция. Друга причина за спада в подкрепата през февруари е, че хората бяха притиснати от новия Кодекс за социалното осигуряване. Аз лично си спомням как като работодател някои моменти от него ми подействаха като шамар. Имаше реакция и на новата данъчна политика, която беше много тежка и задушаваща за бизнеса. Това се отрази не само на работодателите, но и на целия климат в обществото, защото породи безработица, страх и несигурност за бъдещето.
- Според мен на изборите ще има изненада. Очаквам да се случи нещо, което дори ние, социолозите, може би няма добре да предвидим. Например изведнъж да се появят нови герои, както ни изненада през 1992 г. изборният резултат на Жорж Ганчев. Вотът догодина ще бъде много хаотичен, много разпръснат. Ще има много гласове за малки формации, които в крайна сметка ще отидат за големите партии. За мен обаче това би бил най-лошият вариант. За бъдещето на България ще бъде най-добре в парламента да влязат нови формации, които да гарантират продължение на определен тип политическа логика.
- Кой ще мине бариерата зависи от процента на гласувалите. А това е най-неясният процент към момента. На този етап дори такива партии като евролевицата, която напоследък не е в много завидно положение, имат шанса да прескочат бариерата. За "Гергьовден" при този процент на гласували е почти абсолютно сигурно, че влизат. Значение ще има и предизборната кампания.
- Успех ще има една изключително прагматична предизборна кампания. Но въобще не забелязвам такава тенденция. Политиците не искат да говорят на езика на хората, не искат да отговарят на питанията им.
- Просто не могат. Липсва им професионализъм. Разсеяни са, много си мислят за някакви други неща, които се страхувам, че не са от сферата на политиката. Някой ми каза неотдавна, че в България не може да се прави бизнес, ако не си в политиката. Това е много страшно за ситуацията в страната. Единственият капитал на един професионален политик е общественото доверие. В този смисъл единственото нещо, което трябва да го интересува, е как да заинтересува избирателите си. А аз виждам политици, които говорят за някакви нови модели на управление - абсолютно абстрактни и лишени от съдържание от гледна точка на избирателя понятия. Нашите политици са разконцентрирани, защото все още не са решили точно на кой стол седят. Голяма част от тях имат конкретни икономически интереси извън политиката. Политиката просто им трябва, за да запазят определени позиции. А това е пак срастване на политиката с икономиката, което повтаря едно към едно тоталитарния модел. Нали това е пазарното стопанство - да има независими играчи на различни равнища и противоречията между тях балансират постепенно обществената система и дават възможност за развитието й. Когато на едно място се концентрира много политическа и икономическа власт, означава, че няма нито активен демократичен модел, нито пазарно стопанство.
"Раковски" 134 командирова Тахир при евролевицата
Митко МАНДЖУКОВ
Една довчера невъзможна предизборна коалиция е на път да стане хитът на коалиционните комбинации на "Раковски" 134. Става въпрос за възможността НДПС на Гюнер Тахир, сегашен коалиционен партньор на СДС, и Българската евролевица на Александър Томов да се коалират предизборно, като към тях бъде аранжиран и Българският социалдемократически съюз (БСДС) с лидер Йордан Нихризов. Всеки от тях идва със своята политическа зестра, която в тия трудни за СДС дни никак не е за пренебрегване.
През изминалата седмица евролевицата се завърна в политическия ефир със срещата на ръководството на партията с президента Петър Стоянов, на която са стигнали до "доста общи неща". След това събитие и посланието, отправено от Костов към БЕЛ, Александър Томов подсказа, че лидерът на СДС може да разчита на него да тормози лявото обединение, а на президента подшушна, че в зависимост от резултата на парламентарните избори може да го подкрепи за втори мандат. В замяна поиска "стабилизиране на политическия център", "открояване на социалдемократическата перспектива" и "повече гласове от ДПС". А това даде основание на Томов да заяви: "Рязко се променя сценарият."
Досега под социалдемократическа перспектива в евролевицата разбираха предизборна коалиция с БСДП. В последно време обаче се забелязва друга тенденция, породена от все по-настойчивите сигнали от хората на Петър Агов, че на пленум (през декември) ще утвърдят коалирането с БСП, ОБТ и ПДС. Това принуди Томов да се опита да всее раздор и в тази лява партия, като вкара в оборот тезата за неизбежното разцепление на БСДП, ако се съюзи със социалистите.
В тази конфигурация единственият вариант на евролевицата да демонстрира неизолираност е коалиция с Българския социалдемократически съюз на Йордан Нихризов и с някои земеделци, определящи се като левоцентристи. От евролевицата заявиха, че имало интерес от тези партии, а Александър Томов избърза, като обяви след срещата с президента, че подготвя социалдемократически алианс. БСДС обаче е коалиционен партньор на СДС и само сините могат да командироват хората на Нихризов при евролевицата. Според слуховете Томов лично е посетил Костов с подобна молба. И може би именно затова Йордан Нихризов още не е получил уверение от лидера на СДС, че ще бъде включен в листите на ОДС. Миналата седмица по молба на Томов се е провела и среща между него и Нихризов, на която евролевият лидер е помолил "на конгреса си БСДС да не затваря съвсем вратата за евролевицата". А Петя Шопова заяви, че е поканена и ще участва във форума (4-5 ноември). Лидерът на сините социалдемократи обаче не е много въодушевен от идеята за коалиция с БЕЛ, като се оплака, че "през 1994 на парламентарните избори е разиграна тази формула в ДАР и се оказа, че тя е нерационална, видя се, че имаме различни електорати". След първата неофициална среща Томов е помолил Нихризов да изчакат конгреса и пак да обсъдят проблема. Веднага след това плъзна пък друг слух, че единият от претендентите за поста на Нихризов, сегашният му заместник Теодор Дечев, се радва на подкрепата на СДС и има шанс да спечели на конгреса, като Дечев се очаква да бъде малко по-послушен от сегашния председател на БСДС и да склони на такава коалиция. Но дори Нихризов да се задържи на поста си, партията му не разполага с потенциал, за да играе без подкрепата на СДС, откъдето могат да го принудят да се свие под лястовичето крило.
От друга страна, от няколко години тече съдебен спор между Йордан Нихризов и д-р Петър Дертлиев (почетен председател на БСДП) относно собствеността върху абревиатурата БСДП, който тепърва трябва да се реши. Напълно възможно е съдът да се произнесе в полза на Нихризов и той да си върне марката БСДП. По този начин малко изкуствено Томов все пак може да сформира коалиция с БСДП, но без Петър Агов и Дертлиев.
БСДС обаче има предизборно споразумение с НДПС на Гюнер Тахир, което само трябва да се потвърди от конгреса на социалдемократите. Това поставя НДПС също в ролята на потенциален предизборен партньор на Томов. При това Тахир се определя като социалдемократ, който успя да открадне близо 50 000 гласа от движението на Ахмед Доган.
Неяснотата около участието на НДПС наложи в евролевицата да бъдат предпазливи и да обявят "джентълменско съревнование на колегите от ДПС". В ръководството на БЕЛ обаче не крият и задоволството си, че на поредицата срещи с президента "този път са след Народен съюз, а не както досега - след ДПС", в което по всяка вероятност разчитат сигнали от СДС за подкрепа в борбата с Доган. Въпреки заявката на Томов, че уважава ДПС и се надява да работят заедно в новото правителство, лидерът на евролевите не пропусна да се похвали, че през почивните дни е бил на "една много сериозна среща в община Венец, в която населението е 99% турско". А заместник-председателят на БЕЛ Румен Занков потвърди, че започват активна дейност в смесените и чисто турските населени места, и уточни, че евролевицата има и чисто турски организации. Томов, разбира се, се застрахова и няколко пъти напомни, че това не е действие срещу ДПС.
Подкрепата на НДПС на Тахир е добре дошла, защото Томов е почти непознат на турските гласоподаватели. Проблемът е, че Гюнер Тахир също както Нихризов засега не приема подобна схема на участие на изборите: "Няма такова нещо, на този етап такова нещо не е обсъждано и този въпрос не стои пред нас."
Между двамата бъдещи коалиционни партньори на Томов има съществена разлика. Тахир за последните години изгради множество структури и е с по-голямо самочувствие от Нихризов. Въпреки това обаче без патронажа на "Раковски" 134 двамата нямат шанс поединично да се класират за следващия парламент. Както впрочем и евролевицата. Но трима в една лодка могат да бъдат взети на буксир. Ще свършат и полезна работа - малко розова апликация по синьото знаме ще е модата догодина.
Аллах и изборите помириха мюсюлманското духовенство
ДПС раздели властта между етническите турци и българомохамеданите в Главно мюфтийство
Марин ДЕЛЧЕВ
ДПС загуби битката за цялата власт в Главното мюфтийство, но спечели гласовете на българомохамеданите. На националната конференция на мюсюлманите миналия уикенд се видя компромисът на ДПС: то отстъпи поста председател на Висшия мюсюлмански съвет на доскоро заклеймявания от него бивш главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, който в замяна позволи човекът на ДПС Селим Мехмед да оглави Главното мюфтийство. Така българомохамеданинът Мустафа Алиш и етническият турчин Селим Мехмед поделиха властта в Главното мюфтийство, а страстите сред българското мюсюлманско духовенство утихнаха, ДПС изпълни ролята на обединител и сега разполага с мнозинството от гласовете на българските мюсюлмани. Тези факти превърнаха националната мюсюлманска конференция в част от предизборната надпревара за парламентарните и президентските избори. Форумът определи новите мюсюлмански духовни водачи, които в продължение на три години ще управляват не само приходите от богати фондации, армията от ходжи, имами и мюсюлмански настоятелства, но и чувствата и разума, т.е. и изборните бюлетини на стотици хиляди български мюсюлмани.
Националната конференция бе важна за мюсюлманското ни духовенство и заради друг проблем. Тя трябваше окончателно да разреши въпроса с разцеплението в Главното мюфтийство, след като това не бе сторено на националната конференция преди три години. Тогава разделените между Недим Генджев и БСП, от една страна, и Фикри Сали и ДПС, от друга, български мюсюлмански духовници направиха компромис и се обединиха около неизвестния българомохамеданин Мустафа Алиш Хаджи, посочвайки го за главен мюфтия. И двете враждуващи страни си правеха баналната сметка, че това е временна фигура, която лесно ще управляват.
Първият главен мюфтия българомохамеданин у нас - Мустафа Алиш, обаче показа характер и качества. През първата година на поста той умело балансираше между двата враждуващи лагера в Главното мюфтийство, а след това съумя да постави ситуацията там под свой контрол. Стигна дотам открито да се противопоставя на ДПС, отказвайки да назначава негови кадри по места - нещо невиждано през последните 10 години. Верско-етническият характер на движението го прави силно зависимо от българското мюсюлманско духовенство - заради това ръководството му наблюдава под лупа процесите там. Няма български главен мюфтия, който да е избиран без благословията на ДПС, откакто то съществува. Мустафа Алиш обаче дръзна да тръгне на бой срещу Ахмед Доган, направи го с вещина и успя да извади от равновесие централата на ДПС.
Последните три месеца преди мюсюлманската конференция лидери, депутати и местни активисти на движението водеха ожесточена подмолна борба срещу Мустафа Алиш Хаджи. Той бе обявен за човек на СДС, за проводник на ислямския фундаментализъм, за най-корумпирания главен мюфтия и пр. За първи път в своята история ДПС наруши обичайната си толерантност към всички български мюсюлмани - местните активисти на движението разясняваха на етническите турци, че не е редно българомохамеданин да им стане главен мюфтия, след като те са най-голямото малцинство в страната. От своя страна Мустафа Алиш се възползва от всички лостове на властта, които му дава духовният пост, за да се защитава от нападките и да атакува.
Силите бяха дотолкова изравнени, че в навечерието на конференцията не бе ясно кой е по-силен. В крайна сметка и шефовете на движението, и Мустафа Алиш проумяха, че който и от тях да спечели, победата му ще бъде пирова. Предварително бе ясно, че без санкцията на ДПС трудно може да бъде избран нов главен мюфтия. Мустафа Алиш пък демонстрира, че ако той си тръгне от Главното мюфтийство, заедно с него си отиват и българомохамеданите, които сега гласуват за ДПС.
При очертаващото се статукво враждуващите лагери потиснаха емоциите и заложиха на прагматизма. Десетина дни преди конференцията пролича, че ДПС и Мустафа Алиш са сключили примирие. Стълкновенията помежду им по места стихнаха, а колебаещите се духовници по места бързо се преориентираха към новия тандем. Конференцията също усети силните на деня и елиминира още в първите разисквания останалите претенденти. Изборът осветли и пазарлъка между Мустафа Алиш и ДПС: бившият главен мюфтия получи председателството на Висшия мюсюлмански съвет, чиито правомощия бяха увеличени. Той пък допусна и подкрепи човека на ДПС - Селим Мехмед, бивш районен мюфтия на Пловдив. Така ДПС и Мустафа Алиш, етническите турци и българомохамеданите преодоляха конфликта и сключиха сделка. Отрезвяването не е странно - предстоят важни избори. Съюзът бе необходим и за да се елиминират кръговете около Недим Генджев и няколкото бивши пловдивски мюсюлмански духовници. До конференцията те бяха нещо като "държава в държавата" - не се съобразяваха нито с ДПС, нито с главния мюфтия, а водеха самостоятелна политика.
Загубата на Недим Генджев маркира и нещо друго - през следващите три години тя до голяма степен неутрализира възможността на БСП да влияе върху процесите в българското мюсюлманско духовенство.
Софиянски и Бакърджиев направиха тактически джойнт венчър
Димитър ПЕЕВ
Столичният кмет Стефан Софиянски и бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев са сключили тайно споразумение за политическа и икономическа взаимопомощ, разкриха източници от общината. До началото на тази година Бакърджиев яростно атакуваше при всеки повод градоначалника в приближените му медии - основно в "Стандарт", "Новинар" и по-рядко в "Монитор". Протежето му Антоан Николов пък спираше голяма част от инициативите на кмета в общинския съвет. Софиянски се отбраняваше предимно с имиджови акции. След като Бакърджиев беше махнат от правителството, кметът се появи пред журналисти с бронирания държавен мерцедес, возил преди това вицепремиера. Разходката с новата придобивка по прясно асфалтираните булеварди май беше и последният публично демонстриран жест на някакво противопоставяне между двамата.
Откакто Бакърджиев не е в изпълнителната власт, в общината цари странно затишие. Смяната на конюнктурата не се дължи на някакъв траен превес на едно от двете лобита. Просто лобито на кмета и сините общинари, контролирани от Антоан Николов, са сключили устна сделка за подялба на общинските ресурси. Ако си представим например столичния общински съвет и кметството като акционерни дружества, параметрите й, образно казано, предвиждат размяна на пакети акции и представители в директорските бордове. По силата на тази уговорка Софиянски командирова наскоро дясната си ръка Асен Дюлгеров в борда на директорите на "Софийски имоти" ЕАД, която е изцяло контролирана от кръга на Бакърджиев. По същата логика лобито, оглавявано от Антоан Николов, има свой представител в надзорния съвет на Общинската банка - финансовата крепост на столичния кмет. Според запознати по подобен начин бил решен и въпросът с представителството в останалите икономически структури на двете групи. Въпреки опитите Софиянски и Бакърджиев не бяха открити през миналата седмица за коментар.
Има слухове, че размяната на "представителства" цели да се контролира по-точно подялбата на приходите от дейността в определено съотношение. В споразумението не били включени вече приватизираните от близки до тях работническо-мениджърски дружества като "Паркинги и гаражи" (Николов - Бакърджиев), софийските аптеки (Любомир Павлов - Софиянски) и др. Политическият ефект от новата организация на финансовите отношения поне засега се изразява и в успокояване на партийното им противопоставяне и дори в демонстриране на сърдечна близост. Кметът подкрепя безсмислените инициативи на Бакърджиев във вътрешнопартийния живот на СДС. Софиянски например похвали идеята на бившия си враг за среща между стария и новия състав на Националния изпълнителен съвет на СДС, въпреки че самият Костов показно я пренебрегна. Двамата взаимно се подкрепяха и за лансираната от софийския СДС теза за "Двете "К" - конструктивизъм и консолидация", с която Бакърджиев призова правителството към повече популистки действия.
Общинският джойнт-венчър се приема с облекчение и от двата лагера, твърдят чиновници от кметството. Споразумението между двете лобита всъщност има съвсем логична политикономическа обосновка. Контролираните от Антоан Николов приватизирани общински фирми могат да разчитат на повече средства от столичния бюджет, който се управлява от администрацията на Софиянски. Кметът от своя страна може вече да прокарва експедитивно инвестиционните си програми през общинския съвет.
Основните икономически лостове на Софиянски са бюджетът на кметството и Общинската банка, която се управлява от приятеля му Любомир Павлов. За кмета Павлов е това, което е Антоан Николов за Бакърджиев. Чрез бюджета и Общинската банка кръгът около Софиянски държи контрол върху финансовия ресурс на столицата. Под негово разпореждане са част от общинските фирми начело с монополистите ВиК, "Топлофикация - София" и градския транспорт. Кметът има решаващата дума при осигуряването на лекарства за болниците, договарянето на ремонти на училищата и други централизирани поръчки за общинските структури. Под неговия контрол са и всички ремонтни дейности и новото строителство, които се извършват със средствата от еврооблигационния заем на София.
Лобито на Антоан/Бакърджиев от своя страна държи под свое разпореждане приватизацията. В края на предишния мандат близки до тях РМД-та успяха да купят най-печелившите общински фирми, сред които бяха "Паркинги и гаражи", "Чистота - София", "Триадица" и др. Антоан Николов контролира и повечето от новосъздадените през последните години структури като общинската застрахователна компания и охранителната фирма "Егида", която според негови колеги той нежно нарича "моята малка армия". Напоследък на тази компания бяха прехвърлени за стопанисване "срещу охрана" почти всички подлези в София и по този начин фирмата печели от наем на търговски площи в центъра. Безспорно най-печелившата структура на кръга около Бакърджиев обаче е фирмата "Софийски имоти". В нейния капитал през последните две години бяха включени почти всички общински магазини, жилища, ателиета и прочее собствености. През компанията се превъртат огромни суми от продажби и наеми на имотите, макар че официално тя обявява доста скромна печалба. Това обаче не пречи на нейните шефове да отделят значителна част от приходите за спонсориране на футболния отбор "Славия" и всякакви културни прояви заедно с "Бъдеще за България". Например миналата година с парите от софийските имоти беше финансирано турне от 50 концерта из цялата страна под мотото "Накъде вървим, накъде отиваме", чиито съорганизатори бяха и фондацията на Елена Костова и Столичният общински съвет. В ръководството на "Софийски имоти" е и сестрата на бившия вицепремиер Емилия Бакърджиева. Там присъства и верният на Бакърджиев депутат и заместник-председател на софийския СДС Георги Хубенов, което подхранва слуховете, че фирмата помага и за финансирането на столичната организация на сините.
Преди година общинският холдинг от РМД-та около Антоан Николов си осигуриха медиен гръб, като купиха закъсалия финансово в. "Новинар". В неговото ръководство освен представители на приватизираните компании участва и Евелина Добрева - съпруга на шефа на "Софийски имоти" Тошко Добрев. За "политически директор" на всекидневника беше назначена бившата говорителка на Антоан Николов - Радост Патева.
Под контрола на Антоан Николов са и някои от големите строителни проекти на общината като изграждането на хотел "Хилтън".
Споразумението за мирно съвместно съществуване на двете лобита вероятно ще важи и при реализацията на бъдещите по-големи общински проекти. Като най-привлекателни се очертават модернизацията на столичното водоснабдяване, приватизацията и инвестициите в "Топлофикация", бъдещото битово газифициране на София. Сред интересните проекти е и предстоящата реконструкция на летището. Много интереси събуждат и изразходването на следващата емисия еврооблигации, която екипът на Софиянски вече заяви, че ще бъде издадена през този кметски мандат. С парите от нея се очаква да бъдат финансирани големи инфраструктурни проекти като метрото и нова автогара.
През последните месеци двете лобита доказаха, че могат да осъществяват съвместни проекти. Хората на Софиянски вече нямат нищо против да работят с близката до кръга на Антоан Николов строителна компания Главболгарстрой. Като бивш шеф на общинския съвет и строителен министър Бакърджиев успя да наложи фирмата като приоритетен изпълнител на големите общински обекти. На фасадата на новопостроения в центъра на София хотел например светещият надпис Главболгарстрой е по-голям от този на "Хилтън", което кара чужденците да се питат защо той е кръстен с толкова сложно за произнасяне име. Благоразположението на Софиянски към строителната фирма се дължи вероятно на факта, че тя строеше и собствената му къща на улица "Оборище".
Сътрудничеството между двете лобита в областта на строителството можеше да бъде проследено и в изграждането на бизнесцентъра на мястото на взривената столична библиотека на ул. "Гурко", чийто изпълнител е фирмата НИКМИ. Според някои източници шефовете й ползват политическа подкрепа при печеленето на държавни и общински поръчки от Елена Костова, а според други - неин политически покровител е бившият строителен министър Евгений Бакърджиев. Наскоро обаче не друг, а Софиянски предложи НИКМИ да получи акциите на общината от бъдещата офиссграда в абсолютния център на София. Сделката трябваше да стане по сложна схема, при която вместо пари фирмата трябваше да дострои Централна баня. Слухове за предстоящо подобно прехвърляне на общинските акции в полза на Главболгарстрой има и за хотел "Хилтън".
В икономически план лобито на Стефан Софиянски диша праха на кръга около Евгений Бакърджиев и Антоан Николов. Освен върху общинските активи влиянието на бившия вицепремиер и неговото протеже се разпростира и върху държавния монополист Булгаргаз, а също и в строителството. В министерството, което преди оглавяваше Бакърджиев, на ключови постове все още стоят непокътнати негови доверени лица. Политически погледнато обаче, ролите на двете лобита са разменени. Бившият вицепремиер е в далеч по-неизгодна партийна позиция. Той опита да мимикрира през последните месеци, градейки нов имидж на уравновесен и загрижен за бъдещето на СДС лидер, който не си изпуска нервите (за разлика от други като Бисеров и Цонев). Зад него стои столичната организация, но вицето се чувства все по-изолиран в нея, защото членовете й стават все по-недоволни от опитите на Бакърджиев да я използва за реализация на личните си политически амбиции.
В сравнение с него Софиянски няма за какво да се притеснява в следващите три години (колкото му остават до края на мандата). Той спечели "своите избори" миналата есен и сега е в позата на дистанциран наблюдател. Прави впечатление, че във всички по-големи скандали досега гърмяха само министри, които Костов наследи от служебното правителство на Софиянски (Богомил Бонев, Александър Божков, Вилхелм Краус). Въпреки това столичният кмет има доверието на Костов и синия електорат. Защото освен да осребрява политическо влияние и власт, е доказал, че може и да върши нещо.
Тотална война
Красимир Нечевски
Назад във времето в далечна средновековна Япония, място на страховити самураи, невидими нинджи, готови да нанесат смъртоносен удар, величествени будистки храмове и всичко останало... Това са основните градивни елементи на тази 3D RST или 3-мерна стратегия в реално време, представена от Electronic Arts.
Играта ви вкарва в ролята на един от тогавашните "сенатори", наричани Daymoto. Вие получавате няколко провинции, за които се грижите. Лоялността на населението под ваше ръководство е много важен фактор за доброто развитие на нещата. Като начало пред вас е поставена
Всички територии се различават, в някои има обширни поля, които носят добра реколта, в други има рудни находища, чрез които ще ви се даде възможност за добив на метали, в трети местното население е съставено от стар клан от стрелци и всеки трениран там стрелец е по-добър от новобранец от друга територия и т.н. Чрез строителство и облагородяване на районите придобивате техническо превъзходство над противника. Това, което прави голямо впечатление, е, че храната е един от най-ценните ресурси, което всъщност е близко до реалността, затова ще ви се налага да облагородявате провинциите и да внимавате да не се бунтува населението. В стратегическата карта ще разполагате с всевъзможни единици, които не са само военни. Може да тренирате нинджи, които да разучават вражеските територии и да убиват чуждите генерали. Също така и контрашпиони, които ще служат като оръжие срещу наемниците. Можете да тренирате дипломати - те чрез изкусно владеене на речта трябва да сключват договори с останалите daymoto. И като капак на всичко в по-напреднала игра ще ви се даде шанс да тренирате прочутите гейша, женски вариант на нинджа, чийто успех е почти стопроцентов. Също едно любопитно събитие в играта е пристигането на конквистадорите и донесената с тях нова вяра.
Когато се стигне до сблъсък на армии, трябва да избирате дали да ги ръководите лично, или автоматично (AutoResolve). И дори ако дотук играта не е успяла да ви грабне, вече нямате шанс да останете безразлични. По-нататък влизате в най-красивата част от Shogun. От птичи поглед ще се реете над армиите си и ще давате разпореждания на войските си. В зависимост от морала и физическото им състояние те ще тичат към врага, ще бягат изплашени или ще се тътрят уморени. В тази част не е толкова важно численото превъзходство, колкото доброто планиране на битката, познанието на слабостите и предимствата на всички бойни единици. Ако пратите пехотни самураи да се изкачват по хълм към група стрелци, ще ги обречете на гибел. Дори и самураите да са изкусни във владеенето на меча, докато се изкачат, техният брой ще е наполовина, моралът им също. Ще се наложи да взимате под внимание и атмосферните условия, тъй като те влияят силно на изхода от битката.
И в стратегическата карта, и по време на битка ще си служите предимно с мишката (по време на битка са ви предоставени комбинации от клавиши почти за всичко). По-важен в случая е интерфейсът в битка, защото не може да си позволите да хабите време с неловките менюта. Там всички най-важни команди към армията ви са разположени в горната част на екрана, а иконите със самите армии в долната, чрез които лесно ще прехвърляте контрола от една група на друга, макар и разположена на голямо разстояние.
Музиката към играта е страхотна. Тя е едно от нещата, които завършват картината и помагат да се потопиш в атмосферата напълно. Променяйки темпото и силата си, тя придава на ожесточените битки страховитост, а в моментите на очакване тягостно напрежение, като успешно преминава от едното състояние в другото спрямо действието на бойното поле. Специалните ефекти не са нищо особено, но успешно изпълняват ролята си. Бучащият вятър, уплашените птици и трясъкът от удара на метал в метал са само някои от звуците, които ще чуете.
Статичните картинки на отделните сгради и бойни единици в стратегическата карта са красиви. Останалото е просто карта - колко хубава може да бъде една карта все пак? В мелетата обаче ще има на какво да се любувате. Ще станете свидетел на битки, проведени на всевъзможни места. При защита ще видите предимствата на снега през зимата, на дъжда през есента.
Тази странна смесица от жанрове, големият избор от опции и стратегии, чрез които ще се опитате да завладеете средновековна Япония, прави Shogun: Total War привлекателно заглавие както за любителите на класическите стратегии тип Civilization и Risk, така и за почитателите на по-агресивните стратегии като Myth.
