Промяната бе гласувана във вторник и е в съответствие с устава на банковата асоциация, който изисква членовете на нейния управителен съвет да са действащи банкери. Новият член на управителния съвет Димитър Атанасов в момента е изпълнителен директор на Булбанк и бе избран на мястото на напусналия шеф на банката Чавдар Кънчев. Неговото избиране в ръководното тяло на банковата асоциация се смята за доказателство за влиянието на лобито на наскоро приватизираната най-голяма държавна банка Булбанк в решаването на банковите въпроси у нас. С факс до медиите общото събрание на АТБ изказа благодарността си към Чавдар Кънчев за дългогодишната му работа за асоциацията и за приноса му за издигането на нейния авторитет като изразител на интересите на банковата общност в България.
Николай Бешков е новият член на управителния съвет на "Домейн Бойар"
Бешков бе член на надзорния съвет на предприятието до февруари 1999 г. и управител на самото дружество заедно с Маргарит Тодоров до август 1998 г. Фирмата има заводи в Сливен, Ямбол и Шумен и е един от най-големите български производители и износители на вино.
Олимпийската шампионка Таня Богомилова е назначена като главен експерт в Държавната агенция за младежта и спорта
Тя ще отговаря за олимпийската подготовка в индивидуалните спортове. "Още не се чувствам много уверена и сега се уча. Смятам, че с помощта на колегите ще навляза бързо в работата", сподели най-добрата плувкиня в историята ни. След като се завърна от Кипър, където бе треньорка, Богомилова се захвана с подготовката на малки плувци. Тя ще продължи да работи с децата и след новото й назначение.
Главният експерт в Министерството на икономиката Стоян Пенчев беше избран за член на съвета на директорите на "Пампорово"
Другите двама членове са Цвета Маринова, началник отдел в МИ, и Валери Стоянов, който е изпълнителен директор на все още държавния зимен курорт. От съвета на директорите са освободени Васил Згуров, Мариана Згурова и Владимир Петров.
Бернхад Пиндеус е новият член на съвета на директорите на "ЗММ Стомана" - Силистра.
Дружеството бе приватизирано от работническо-мениджърското дружество "ЗММ Стомана инвест" през юли миналата година за цена от 1.5 млн. лева. От съвета на директорите излиза Димитър Димитров.
Директорът на "Елфарма" оглави приватизирания фармацевтичен завод "Софарма"
Огнян Донев е новият изпълнителен директор на "Софарма" АД на мястото на досегашния директор Иван Бадински. Донев е изпълнителен директор и на "Елфарма" - консорциум между "Унифарм" и "Електроимпекс", който закупи "Софарма". Председател на съвета на директорите на дружеството е Борислав Дионисиев като представител на "Електроимпекс". Освен тях в ръковдството влизат Огнян Палавеев, представител на "Унифарм" АД, членът на управителния съвет на Булбанк Кирил Калинов, Весела Стоева и Александър Тодоров. Единственият представител на стария съвет на директорите е Михаил Тенев, председател на дирекция "Държавно участие и финансов контрол" в Министерство на икономиката.
Диян Йорданов и Виолета Дайке са новите членове на съвета на директорите на плевенското предприятие "Хранителни стоки"
Те заемат местата на напусналите Мирослав Милински и Николинка Димитрова. Предприятието разполага с 16 търговски обекта в Плевен.
Владимир Георгиев е новият изпълнителен директор на Издателско-полиграфически комплекс "Родина" АД на мястото на Теодора Халачева.
Новият изпълнителен директор на все още държавния полиграфически комплекс е бивш служител на "Вестникарска група България" ООД, собственост на "Вестдойче алгемайне цайтунг" (Westdeutsche Algemeine Zeitung) и издател на най-тиражните всекидневници в България. Георгиев е завършил технически университет в Кемниц, Германия.
Лиляна Христова-Петкова и Пейчо Георгиев са новите областни управители на Габровска област и област Разград.
Лиляна Петкова досега е заемала длъжността главен секретар на областната администрация в Габрово, инженер по професия, завършила е ВМЕИ - Габрово, има звание научен сътрудник II степен. Досегашен областен управител на Габровска област бе Илиян Обретенов, който беше освободен от поста по негово желание. В Разград Пейчо Георгиев заема мястото на освободения Димитър Янков. В момента Георгиев е началник на Инспектората по образованието в Разград и е завършил ВПИ в Шумен.
Милен Петров е назначен за изпълнителен директор на "Литекс джус"
Досега Петров заемаше поста търговски директор на ловешкото предприятие за производство на натурални сокове. Той ще управлява дружеството заедно с досегашния изпълнителен директор Иван Мирославов (брат на убития Стефан Мирославов-Крушата) и прокуриста Радослав Димитров. Другият член на управителния съвет е Илия Терзиев, а в надзора на предприятието влизат Гриша Ганчев и Станислав Филипов и Милена Георгиева. "Литекс джус" е водещ производител на натурални сокове за 1999 г. по приходи от продажби.
Нови стимули за предприемачите да наемат безработни
Мара ГЕОРГИЕВА
Национална програма "Гъвкави форми за заетост" стартира в средата на октомври. Тя дава възможност на собствениците на фирми да наемат на едно работно място двама безработни, които ще бъдат заети по половин ден.
Условието е това да са лица с право на обезщетение, регистрирани в бюрата по труда, които до този момент са получили най-много две обезщетения. Наемането им обаче не трябва да е за сметка на уволнението на друг служител на фирмата. Затова се поставя изискване да не се намалява средносписъчният брой на кадрите в предприятието.
Предприемачът трябва да назначи безработните на трудов договор за срок не по-малко от осем месеца. Срещу това за всяко наето лице той ще получи суми в размер на минималната работна заплата плюс дължимите върху нея осигурителни вноски - за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и фонд "Професионална квалификация и безработица (ПКБ). Парите могат да бъдат преведени наведнъж като премия или на части. Начинът се уточнява при сключване на договора с бюрото по труда. Собственикът може да ползва средства от фонд ПКБ и за обучение на наетите, ако това се налага.
Ако бизнесменът продължи трудовите правоотношения с тези лица след изтичането на 8-месечния договор и ги назначи отново за срок не по-малък от шест месеца, той може да разчита на още преференции. В този случай фонд ПКБ ще поеме дължимите осигурителни вноски за наетите за следващата половин година. Ако обаче собственикът на фирмата не изпълни някое от задълженията си по договора, ще трябва да възстанови изплатените суми в троен размер.
Идеята на новата мярка е средствата да се дават като преференция за работодателя вместо за изплащане на обезщетения при безработица. Традиционните облекчения, предвидени в закона, дават право на предприемачите да получават суми в размер до минималната работна заплата плюс дължимите върху нея вноски (без здравната), но за едно наето лице на пълен работен ден. Програмата "Гъвкави форми за заетост" позволява на собствениците на фирми да получават тези средства за две наети лица на едно работно място. Половиндневната заетост може да направи привлекателни някои професии, които са монотонни и изморителни, надяват се експерти в бюрата по труда.
Плюсовете за безработните се измерват във възможността за някаква заетост, която им гарантира социални контакти. В момента обаче минималното обезщетение срещу безработица е 63 лв., а максималното - 118.5 лв. Не се знае дали ще са много кандидатите, получаващи максимални суми като безработни, които ще пожелаят да започнат да се трудят при по-ниско заплащане (в случай че работодателят им дава само това, което получава от фонд ПКБ).
Предвижда се програмата да действа две години.
Експертите
Общи събрания
Цената за "Пампорово" достигна девет милиона долара
Бъдещият собственик ще бъде избран между "Турист инвест" - Цюрих, и "Петрол холдинг груп"
Теодора ВАСИЛЕВА, Боряна ГЕНЧЕВА
Цената за 60% от "Пампорово" АД надмина девет милиона долара на третия кръг от преговорите за приватизация. "Турист инвест" - Цюрих, рязко вдигна офертата си до 9.3 млн. долара, което е с 2.5 млн. повече, отколкото при предишния тур. Този кандидат-купувач подобри и схемата си за плащане - втората от двете равни вноски по цената ще бъде изплатена едва 15 дни след подписването на договора. Офертата на "Петрол холдинг груп" надминава осем милиона долара. Това са двата кандидата, с които Министерството на икономиката ще продължи преговорите, тъй като са предложили най-високи цени.
Първоначално държавата оцени продавания пакет от "Пампорово" АД за над пет милиона долара, платими в брой (дружеството е в списъка за целева приватизация). Участниците в наддаването прогнозират, че
Официалната информация за сегашния лидер в наддаването, регистрираната в Цюрих "Турист инвест", е оскъдна. По данни на Министерството на икономиката основен акционер е "Мантръст" (Mantrust AG), а останалите два процента са собственост на две физически лица. Адвокатът на фирмата Тодор Попов каза за "Капитал", че ще представи клиента си, в случай че "Турист инвест" бъде избран за ексклузивен купувач. Слуховете свързват фирмата едновременно с турския бизнесмен Суди Озкан и с шеф-надзорника на Стопанска и инвестиционна банка Славчо Христов. "Студено", каза г-н Попов. Той не отрече, че те са му клиенти, но това не означавало, че представлява техните интереси.
Вторият кандидат, "Петрол холдинг груп", е добре познат от времето на масовата приватизация. "Ако спечелим наддаването, ще финансираме сделката основно чрез приходи от продажбата на пакета си от "Петрол", обясни Палешутски. "Петрол холдинг груп" притежава пряко 25% от акциите на "Петрол", както и 1% от капитала на "Международен консорциум България", който е мажоритарен собственик на петролния дистрибутор. Неотдавна от "Нафтекс" съобщиха, че са се договорили до края на годината да изкупят дяловете на "Петрол холдинг груп". В туризма бившият приватизационен фонд притежава единствено "Новотел Пловдив".
Има версия, че "Турист инвест" и "Петрол холдинг груп" съгласуват действията си в тази сделка, тъй като на втория тур те предложиха еднакви цени (6.85 млн. долара). "Абсолютно категорично заявявам, че нямаше уговорки", заяви Кирил Палешутски, като се аргументира с рязко покачилата се цена.
"Ди енд Би", които водеха в наддаването за "Пампорово" на втория тур със 7.05 млн. долара, отпаднаха на третия. В преговорите вече няма да участва и фирмата на Вълчо Арабаджиев "Виктория инвестмънтс", която предложи най-ниската цена.
След като бъде парафиран договор с избрания купувач, сделката трябва да бъде утвърдена и от надзорния съвет на Агенцията за приватизация, тъй като цената надхвърля 15 млн. лева.
Държавата поиска несъстоятелност за "Полимери"
Закъснели плащания за осигуровки и данъци притискат собствениците на закъсалия завод
Николай СТАЙКОВ, Боян КОЛЕВ
Агенцията за държавни вземания внесе във Варненския окръжен съд искова молба за откриване на процедура по несъстоятелност на бездействащия от шест месеца девненски химически завод "Полимери". Искането е заради публични държавни вземания към общественото осигуряване и данъчната администрация на обща стойност 2.5 млн лева. Ако основният собственик на завода, бившият приватизационен фонд "АКБ Форес", не постигне споразумение за разсрочване на задълженията си, това може да означава окончателно спиране на дейността на един от най-големите химически заводи в страната и единственото голямо предприятие, раздържавено чрез масовата приватизация и попаднало под управление на приватизационен фонд.
"Задълженията на "Полимери" са в размер на 1.496 млн. към Националния осигурителен институт и 976 хиляди лева към данъчната администрация", каза за "Капитал" директорът на Агенцията за държавни вземания Александър Раков. Инициативата за искане на несъстоятелност идва от осигурителния институт. През идващата седмица обаче предстои обсъждане на разсрочване на задълженията в надзорния съвет на НОИ. "В момента "Полимери" изплаща редовно осигурителните си вноски към института", съобщи за "Капитал" директорът на РУСО - Варна, Николай Стоянов, като уточни, че става дума за текущите вноски.
"Половината от задълженията са погасени, но за мен е по-важно, че "Полимери" работи и тези 800 човека, които работят в него, получават заплата. Желанието на всички е заводът да работи и това се видя и на срещата с ръководството на завода. Ще направим всичко възможно за "Полимери", защото има реална възможност да изплатят тези задължения", заяви Николай Стоянов.
Просрочените задължения към държавно обществено осигуряване могат да се разсрочват за период до три години, а за ПКБ и здравно осигуряване не могат да се разсрочват. Разсрочването става с решение на надзорния съвет на НОИ, който одобрява план за погасяване на просрочените задължения. Задължително условие е длъжникът да изплаща редовно текущите вноски.
"Мисля, че може дори и да не се стигне до дело, тъй като вече преговаряме по план за разсрочване на задълженията. Заводът вече започва работа и вече имаме споразумение с Нефтохим за доставки на етилен", обясни за "Капитал" шефът на надзора на "АКБ корпорация" Николай Банев. Според него инициативата за искането за несъстоятелност идва от варненската областна управа, която в същото време е поела пред ръководството и персонала на "Полимери" ангажимент за съдействие по решаване на проблемите. Банев допълни, че точно в деня на внасянето на исковата молба е било постигнато споразумение за доставки на етилен с "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Информацията беше потвърдена и от ръковдството на рафинерията.
Представителите на другия голям акционер в завода, "Българска холдингова компания" (17% от капитала), заявиха, че от две години и половина техните представители и тези на държавата са извън управлението на "Полимери". "Водим и сме спечелили много дела срещу мажоритарния собственик, сезирали сме държавните институции за източването на завода, но без резултат", каза за "Капитал" шефът на надзорния съвет на БХК Хараламби Анчев. Той припомни, че нередностите около "Полимери" са започнали още от сделката за остатъчния държавен пакет от 24%, чрез който "АКБ Форес" придоби фактически контрол върху управлението на завода. Тогава БХК сигнализира за банков депозит за 5.6 млн. долара, който не е отразен в приватизационния меморандум на Агенцията за приватизация.
"Полимери" спря работа преди шест месеца, когато новият собственик на Нефтохим "ЛУКойл" спря доставките на основната суровина етилен. Финансовото положение на "Полимери" се утежнява допълнително и от приватизацията на Булбанк - кредитор за придобиването на пакета от 24% срещу кредит от 13 млн. долара. Още преди приватизацията собствениците на "Полимери" признаваха за проблеми с плащането на кредита, към които новите собственици на Булбанк едва ли ще са по-търпеливи от държавните банкери.
Общинарите искат нова процедура, областният управител харесва старата
Павлина КУШАЛИЕВА, Теодора ВАСИЛЕВА
Столичният кмет Софиянски очевидно прибърза, когато преди две седмици се обади на пловдивския си колега Иван Чомаков, за да му честити сделката за най-големия търговски център в града - халите. Веднага след кметския разговор общинският съвет в Пловдив взе решение да прекрати продажбата. В отговор областният управител на Пловдив Андон Андонов обяви, че ще обжалва спирането.
Две фирми кандидатстваха за покупката на халите - "Енгел палас" (с израелски капитали) и софийската "Бора консулт". Първият кандидат предложи по-висока цена, но с условието, че плащането на сумата ще бъде разсрочено за седем години. "След усилени дебати взехме решение за откриване на нова процедура и това според мен е по-добрият вариант, който общината можеше да избере, защото ако бяхме предпочели една от двете фирми, другата щеше да атакува сделката в съда", коментира председателят на комисията по сделката и заместник-кмет на Пловдив Недялко Генчев пред "Капитал".
Проблемите около продажбата очевидно са били заложени от самата община с липсата на точно фиксирани условия на конкурса. Общинските съветници не са включили проектодоговора в условията на конкурса, а именно в него се определят сроковете за плащане на цената. "Готвя се да атакувам решението на общинския съвет, но подробности ще разберете едва когато му дойде времето", заяви пред "Капитал" областният управител Андонов. Друг защитник на вече прекратената процедура е представителят на "Енгел палас" Рашко Райчинов. Според него решението на общинския съвет да не обяви победител няма законова основа. "Тази сделка не попада под разпоредбите на Закона за преобразуване и приватизация на държавната и общинската собственост, а подлежи на тълкуване по Закона за общинската собственост. Настоящите разпоредби са несъвместими с Наредбата за конкурсите," коментира Райчинов.
Според източник, близък до областната управа, мотивите на Андонов за моментното стопиране на решението на общинския съвет са продиктувани от това, че в решението за конкурса не е предявен срок за плащане на сумата и така то влиза в противоречие с разпоредбите на Търговския закон. "След като такъв срок няма, следва, че тя е платима веднага. Тъй като единствено "Бора консулт" могат да платят сумата веднага, би следвало те да бъдат избрани за купувач. Ако гласуването беше тайно, а не явно, общинарите щяха да изберат "Бора консулт", коментира Захари Георгиев, председател на групата на БСП в общината. Представителите на опозицията в местния парламент са категорични, че синьото мнозинство в общинския съвет е било силно раздвоено при вземането на решение за халите. Разнопосочни са също действията на синия областен управител и съпартийците му в общината. Представителят на "Енгел палас" в България Рашко Райчинов се ползва с протекциите на кметската управа в града. През 1997 г. Райчинов финансира местните парламентарни избори на СДС в Пловдив, не крие самият той.
Близки до сделката източници коментират, че "Енгел палас" са в състояние да платят за халите само при условието за сериозно разсрочване на цената. Затова връщането на старата процедура е по-изгодно за "Енгел палас", които при ново наддаване и очакван кратък срок за плащане трудно ще си осигурят средства. Решението на общината е да стартира нова процедура до месец. След жалбата на областния управител обаче може да се стигне до поредната абсурдна ситуация, при която някой да спечели второто наддаване, а после съдът да върне старата процедура. Поради това вероятно раздържавяването на пловдивските хали ще стане факт най-рано догодина.
Накратко
"Юнион миниер Пирдоп мед" ще увеличи капитала си от 3 539 333 лв. на 14 157 332 лв. чрез издаване на нова емисия акции, реши общото събрание на акционерите на дружеството през миналата седмица. Акциите ще са с номинална стойност един лев и емисионна стойност 16 лв. и ще могат да се записват само от акционерите на компанията към 13 октомври 2000 г. Срещу всяка досега притежавана акция акционерите ще могат да запишат до четири нови. Мажоритарен собственик на дружеството е белгийската фирма "Юнион миниер", която притежава около 98% от капитала на медодобивния комбинат.
"Прософт" АД планира първично публично предлагане на акции на "Българска фондова борса - София" през 2001 г., съобщи изпълнителният директор на компанията Юлиан Генов. Точният размер на увеличението на капитала, както и намеренията на компанията за използването на получените средства не бе уточнен. В момента на борсата се търгуват две емисии облигации на дружеството, но самото то не е публично.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри "Мекамиди - София" ООД, дъщерно дружество на френската компания "Мекамиди", за купувач на ВЕЦ "Пирин" и ВЕЦ "Спанчево", обособени в каскада "Пиринска Бистрица". Офертата на избрания купувач е 15 млн. долара, половината от които в непарични средства. Проектодоговорът е изпратен за одобрение до Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси, която до 6 ноември т.г. трябва да се произнесе по частта от офертата, свързана с използването на водните ресурси и производството на електроенергия.
Американската петролна компания "Тексако" (Texaco) ще придобие още 25% от капитала на "Приста ойл" следващата година, с което ще увеличи акционерното си участие на 50%, обяви Атанас Бобоков, председател на надзорния съвет на "Приста ойл". От началото на следващата година "Приста" - Русе, която е собственост на "Приста ойл", ще започне да произвежда масла по технология и с марката на "Тексако". Българско-американското смесено дружество е мажоритарен собственик и на завода за акумулатори "Монбат" - Монтана, и "Поддържане на чистотата на морските води" - Варна. Очакванията на ръководството на фирмата е годишните приходи от продажби на "Приста ойл" да достигнат 53-54 млн. лв., а за следващата година са планирани 65 млн. лв. Работническо-мениджърското дружество "ВТП инкомс", което беше избрано за купувач на "Инкомс телеком холдинг", официално се отказа от сделката, обяви председателят на надзорния съвет на Агенцията за приватизация Асен Дюлгеров. Срещу "ВТП инкомс" тече прокурорска проверка за произхода на средствата. Надзорът съобщи, че е уведомил Министерството на икономиката за отказа на купувача, и очаква становище как да продължи приватизацията на холдинга. Възможните варианти са продължаване на преговорите с втория кандидат-купувач "Инкомс 2000", стартиране на нова процедура и ликвидация.
С определение от 20 октомври 2000 г. Варненският апелативен съд отмени действията на синдика на Добруджанска търговска банка Антония Ганчева за разпореждане с движими материални активи на бившия военен завод "Хан Кардам", гр. Генерал Тошево. С този акт на практика отнетото почти изцяло преди седем години имущество се връща в собственост на предприятието, което бе приватизирано от РМД през март 1999 г. АП минава на специален надзор
Статистиката показва, че и тази година РМД са предпочитаният купувач
Николай Стайков, Теодора Василева
"Управляващото мнозинство не се срамува от извършената приватизация и твърдим, че икономическият растеж през последните две години беше именно благодарение на нея", заявиха неколкократно по време на обсъждането на поправките в закона за приватизация представителите на управляващите в парламентарната икономическа комисия. Не точно в същия дух, по-малко от седмица преди промените да бъдат скоростно гласувани от правителството, премиерът Костов поиска от Агенцията за приватизация да спре откриването на нови процедури и да се съобразява при довършването на започнатите с "новата приватизационна политика". Към останалите приватизиращи органи такова изискване поне засега няма.
Писмото на Костов препоръчва на надзора на АП и на неговия изпълнителен директор да спрат откриването на нови приватизационни процедури до влизане в сила на промените в закона. Останалите искания са агенцията да предостави цялата информация и да съгласува с министерствата започналите сделки с оглед сключването им в съответствие с отраслевите стратегии и политики; спиране на приватизационните процедури за предприятията от сферата на обществените услуги до приемането на приватизационни стратегии и да осигурят прозрачност и откритост на приватизационните процедури.
"Писмото представлява публично порицание на АП и настоящото й ръководство", коментираха експерти от АП. Откритите процедури продължават, но темповете са много по-бавни, а действията по-внимателни. Изискването за съобразяване с отраслови стратегии например се оценява на експертно ниво като стопроцентов популизъм и желание да се демонстрира нов стил в приватизацията, след като се знае, че такива работещи стратегии няма. Засилването на парламентарния контрол пък може да се оцени и като желание за размиване на отговорността от изпълнителната власт.
Нарочването на АП за единствения гнил елемент в приватизацията обаче е очевидно, след като забраната се отнася само за тях. "Няма основание за спиране на нашите сделки", категоричен бе зам.-министърът на икономиката Левон Хампарцумян. "Това на практика означава, че само АП е зле работещият приватизиращ орган и болното място на приватизацията, докато всички останали органи приватизират прозрачно в съответствие с обявените "нови" принципи", каза за "Капитал" началник на отдел от АП, пожелал анонимност.
Критиките за непрозрачност обаче далеч не са и не са били само към АП. "Предложих на Хампарцумян да провери колко от продадените хотели в бившето МТТ са били спечелени от последния в преговорите. Той ми каза, че са болшинство", каза в интервю за в. "24 часа" бившият шеф на Постприватизационния фонд Владимир Каролев. Това означава, че верният кандидат се явява последен на преговорите, като вече знае останалите оферти и дава по-висока цена. Въпреки направените персонални промени след създаването на Министерството на икономиката интерес би представлявала една истинска такава статистика, смятат експерти от АП, които смятат, че поради по-малките мащаби там минават незабелязани дребни, но много на брой нередности.
Участниците във форума на Българския Великден също критикуват основно сделки на АП поради техния по-голям мащаб, но принципните критики се отнасят с пълна сила и за останалите приватизиращи ведомства. Информация в МИ например се разкрива само за най-големите сделки, дотук те са три - "Златни пясъци", "Бороспорт" и сега "Пампорово", а ведомството общо има около 50 сключени сделки през годината. Докато текат поправките в закона за приватизация, поне 10 РМД ще се възползват като за последно от сегашния по-благоприятен режим, смятат вътрешни източници от МИ. В останалите приватизиращи ведомства информацията е напълно засекретена. Там сроковете за подаване на оферти са все още критично къси, маркетинг липсва, а новите собственици могат да бъдат разбрани само след обнародването на информация.
Посоката е ясна, а бензин откъде
Любомир ЛЮБОМИРОВ
Заклинанията около деня и часа, в които България ще влезе в Европейския съюз, все повече заприличват на едновремешните обещания за светлото комунистическо бъдеще. Тогава се роди крилатият въпрос "а храна по пътя ще има ли", който бе по-скоро реторичен, доколкото поне храната беше гарантирана. Десет години по-късно управляващите пак издигат в култ пътя за някъде, но този път храната по пътя не е осигурена, а повечето от пътниците продължават да я очакват от някой друг колкото по навик, толкова и заради липсата на условия сами да си я набавят.
От икономическа гледна точка Европейският съюз е най-големият хомогенен пазар в световен мащаб с около 380 мил. потребители, а при евентуалното приемане на кандидат-членките числото ще доближи 500 млн. Постепенното премахване на вътрешните граници и на търговските бариери и хармонизирането на законодателството осигуряват все по-голяма свобода за движение на стоки, услуги, капитали и хора. Страните членки могат да разчитат на парите от бюджета на ЕС, които се разпределят основно за общата селскостопанска политика - около 45% от бюджета и за структурните фондове - 30% (преобладаващо за развитие на по-изостаналите региони). Бюджетът на ЕС се попълва от процентни вноски на страните членки от техния БВП, от приходите им от ДДС и мита. За членство в ЕС се изисква кандидатите да отговарят на критериите от Маастрихт и от Копенхаген (стабилни институции, гарантиращи законността и защита на човешките права, функционираща пазарна икономика, способна да устоява на конкурентния натиск, и способност да се понесат задълженията, произтичащи от членството). ЕС обаче също предстои да се реформира, за да е в състояние да поеме институционално и финансово предстоящото си разширение.
Включването на България в групата на страните, с които ЕС започна преговори за присъединяване, бе политическо решение, но оттук насетне основно ще се говори за икономика, където субективните решения отстъпват място на конкретните факти. Крайъгълният камък вече ще е конкурентна ли е българската икономика или колкото повече падат бариерите с ЕС, толкова повече български компании ще фалират и ще расте безработицата.
"Още през 2000 г. ние трябва да формулираме и да започнем реализацията на дългосрочни мерки за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и ефективността на функциониране на всички останали обществени сфери". Думите са на премиера Костов, мястото е Народното събрание, времето - месец, след като България получи покана да започне преговори за членство в ЕС. Близо година по-късно основните дискусии по темата продължават да са: кога точно ще влезем, какво казал поредният еврочиновник и колко не е прав. Скорошното изказване на комисаря по разширяването, Гюнтер Ферхойген, че България все още няма функционираща пазарна икономика, провокира поредица от политически опровержения, повечето от които базирани на йезуитски прочетени икономически факти. Безпристрастните анализи обаче показват друго.
В изследване, оповестено в края на миналата година, малко след като България получи покана за преговори с евросъюза, PricewaterhouseCoopеrs бързо внесе отрезвяваща нотка, поставяйки България на последно място сред кандидатите по икономическа готовност за членство в съюза. Според глобално изследване по методологията на Световния икономически форум за конкурентността на 59 икономики от цял свят, проведено в началото на тази година, България се класира на предпоследно място непосредствено пред размирната Еквадор. Спрямо предишната година България е паднала с две места, изпреварена от Зимбабве (добила популярност покрай експроприирането на земите на белите собственици) и Украйна (считана за емблематична, когато става дума за сива икономика и корупция). "Факт е, че след оптимизма от миналата година в началото на 2000 г. бизнессредите са доловили и отчитат признаци, които намаляват конкурентоспобността на икономиката", лаконично отчита изследването на конкурентоспособността, проведено в България от Центъра за икономическо развитие (ЦИР) и "Витоша рисърч" В доклад на ING Barings от март т.г. категорично се посочва: "България няма конкурентна или функционираща пазарна икономика". Според изследването страната ни има коефициент на сближаване с Европейския съюз около 37 (100=пълна готовност за членство). Коефициентът отчита целия комплекс от икономически, политически и законодателни изисквания за членство. Според експертната оценка България трябва да реализира 17% икономически растеж през всяка от следващите 20 години, за да достигне трите най-слабо развити страни в ЕС (Гърция, Португалия и Испания) по доход на глава от населението, по който показател страната ни е на последно място от всички кандидати.
В разпространено през юли изследване на статистическото звено на Европейската комисия Eurostat от всички кандидати за членство България е страната с най-голяма разлика в стойността на БВП, отчетен по два метода - в номинално изражение и по т.нар. паритет на покупателна способност (ППС). ППС отчита разликата в цените и косвеният извод от данните е, че колкото повече страната се доближава до ЕС, толкова повече ще растат цените и този растеж ще е по-голям, отколкото в останалите кандидат-членки.
Най-актуалният аналитичен доклад за състоянието на страните кандидатки - на изследователското звено на Deutsche Bank (Дойче банк) - Deutsche Bank Research, от септември т.г. също поставя недвусмислена диагноза на българската икономика. Срещу критериите "наличие на функционираща пазарна икономика" и "наличие на конкурентна икономика" стои еднозначното "не". България е страна с "предимно несвободна икономика", показва и проучване на американската фондация "Херитидж" и вестник "Уолстрийт джърнал", разпространено преди броени дни. Сред страните с по-свободна икономика са класирани Монголия, Зимбабве, Уганда.
"Не се обвързвайте единствено с ЕС във външната търговия, нямате ли алтернатива", запита риторично през изминалата седмица постоянният представител на МВФ в България Питър Стела. По същото време колоритният президентски съветник Стив Ханке припомни мнението си, че България не трябва да влиза в ЕС, а да остане независима и едностранно да прилага политика на свободна пазарна икономика.
Ако погледнем сериозно и в перспектива, присъединяването на България към европейските структури няма алтернатива. Проблемът идва, когато приемем, че страната ни е в положението на закъсал в икономическото блато автомобил, който чака да се появи пътната помощ на ЕС и тя триумфално да го отведе на буксир до обетованата европейска земя. Такъв филм просто няма да има. От евросъюза не може да се очаква повече от някоя и друга тубичка смазочно масло (помощи от предприсъединителните фондове) и карта на пътищата (преговорите за хармонизиране на законодателството и неговото приложение). А поправянето на автомобила, зареждането му с бензин и успешното изминаване на пътя до ЕС е ребус, който сами трябва да решаваме.
Успешната политика, която би довела България до паркиране в гаража на евросъюза, изглежда немислима без поне две предварителни условия:
Впрочем воденето на политика, която да е извън ортодоксалните предписания на Брюксел, е алтернатива, която съвсем официално беше поставена на масата от анализаторите на разширяването. Сценарият беше наречен стратегия за офшорен преход и предполага, че пътят към ЕС може да се измине и извън ограничителната рамка на критериите за присъединяване и задължението за хармонизиране на законодателството. Този подход се базира на разбирането, че строгото прилагане на правилата, действащи в ЕС, е реално приложимо и истински полезно само за по-напреднали икономики. И макар тази стратегия към днешна дата да не се радва на особена популярност, нищо чудно нещата да се променят паралелно с неизбежното нарастване на евроскептицизма в страните кандидати.
"Нека не си правим илюзии, че средства, които идват от Брюксел, могат да решат проблемите с безработицата в България. Бедността не е последица от липса на пари, а от лоша политика", каза преди време доскорошният водещ на преговорите с България Рютгер Виселс. А точно в досегашната икономическа политика се коренят голяма част от проблемите на BG-икономиката през последните 10 години. Или по-точно в нейната непоследователност, противоречивост и дори в съмненията, че такава изобщо съществува.
България не може да разчита, че ще скъси до разумни граници дистанцията до Брюксел, ако икономиката не поеме сериозна инвестиционна инжекция. По този показател страната ни е на последно място сред кандидат-членките (виж графика 1). Какво обаче се прави - продължава приватизацията в полза на РМД вместо на стратегически инвеститори, администрацията мудно и с неохота охлабва бюрократичната примка около бизнеса, от години венцехвалим капиталовия пазар, но засега основният му актив е дрънкането на камбанки за поредния юбилей на фондовата борса. И сякаш разчитаме, че позакъснялото намаляване на данъците и поредната мащабна инвестиционна програма на правителството са достатъчни условия за инвестиционен ренесанс. При сегашната структура на селското стопанство - голям дял в БВП (виж графика 2), но ниска ефективност, разпокъсаност, липса на инвестиции и финансиране и дума не може да става, че някой ще ни отвори вратата на евросъюза, зад която основните раздавани пари са именно за селскостопанската политика. Какво обаче правим ние - две петилетки връщаме земята, за следващите три (петилетки, не години) е планирано да бъдат изградени кадастър и имотен регистър.
Докато страните в ЕС разработват мащабни програми за привличане (или задържане) на млади професионалисти, България е №1 по изтичане на мозъци (справка - изследването на ЦИР за конкурентността), а реакцията на държавата се концентрира върху призиви от рода "България има нужда от вас".
Страхът от наплива на евтина работна ръка е един от основните козове на противниците на бързото разширяване на евросъюза и той със сигурност ще бъде използван независимо дали е чак толкова основателен. Какво обаче се прави, за да бъде преодоляна мащабната безработица в България (виж графика 3). Вместо осигуряване на ефективни стимули за откриване на нови работни места и самонаемане се вменяват нови социални ангажименти на бизнеса чрез социалистически поправки в Кодекса на труда, единственият сигурен ефект от които е, че вместо бизнесът да живне и да осигури заетост и постепенно увеличаване на заплатите, ще се стигне до нови масови съкращения.
Злоупотребата с обществени поръчки и с доминиращо (монополно) положение са едни от най-болезнените теми за евросъюза. Какво обаче се променя у нас - със законодателни промени се гарантира монопол дори в такава конкурентна област като телекомуникациите, а за съмнителните процедури на обществени поръчки - питайте който и да е участник, в който и да е конкурс на държавно ведомство.
Изброяването на сферите, в които реформите са наченати, но вървят мудно и некоординирано, не създава усещането за концепция и последователност, може да продължи дълго. Дълго може да продължат и споровете доколко България изпълнява (сега и в перспектива) икономическите критерии за членство от Маастрихт (виж таблица 1). Но надспорването що е пазарна икономика и доколко тя е прихванала на наша почва си е чисто хабене на енергия, която може да бъде употребена далеч по-практично. Особено ако се проумее, че членството в Европейския съюз е като метафората за банков кредит - шансовете да го получиш са в обратнопропорционална зависимост от необходимостта от него и в крайна сметка, за да ти дадат парите, трябва да докажеш, че нямаш нужда от тях.
Плаващ курс спрямо еврото
Политическо решение, а не "обективни" критерии
Александър Андреев, "Дойче веле"
"Източното разширяване на ЕС е нашето най-голямо предизвикателство и то трябва да успее, иначе поколенията няма да ни простят изпуснатия шанс", това тържествено заклинание чух тези дни от устата на бившия шеф на еврокомисията Жак Сантер, който обаче в синхрон с повечето други представители на европейския истаблишмънт подчертава и още нещо: че за да стане разширяването, за него трябва да са готови и двете страни, самият ЕС и държавите кандидатки.
Тази единодушна позиция създава впечатлението, че за да влязат 12-те в евросъюза, задължително са необходими определени обективни условия и покрити критерии. Но въпросните критерии - копенхагенски, амстердамски и тъй нататък - са, първо, толкова разтегливи и зависими от координатната система, че при желание едва ли не всеки еврократ може да блокира разширяването за години напред, позовавайки се на определена цифра. И второ, ЕС в различните си превъплъщения (парламент, комисия, съвет) многократно е давал сигнали, че всъщност въпросните вътрешни условия и изпълнени критерии винаги могат да се пренебрегнат, ако има достатъчно сериозна причина.
С други думи, в момента отново на дневен ред е въпросът дали за бързото разширяване на ЕС ще се вземе чисто политическо решение, или пък приемането на новите членове ще се протака в различна степен зад паравана на така наречените обективни критерии. Не само кандидатите биха искали решението да бъде политическо - вътре в самия евросъюз непрекъснато се чува аргументът, че така е най-честно. Уви, в момента Европа няма лидери, които биха били в състояние да го наложат и да го изнесат на гърба си, формулира една от причините германският евродепутат от ХДС Карстен Кноле.
В същото време от сърцевината на многобройните и сложно преплетени дискусии на тема кои кандидати кога и с какви ограничения ще влязат продължават да пристигат сигнали, че решението все пак ще е политическо, а не "обективно". Един от трайните рефрени напоследък гласи например, че заедно с икономически избързалата Естония трябвало да влязат изостаналите Литва и Латвия, защото не бивало чрез нови граници да се разрушава вече постигната висока степен на регионална интеграция и кооперация - един чисто политически аргумент, който впрочем в бъдеще ще важи и за Балканите. Друга трайна и неблагоприятна за България тенденция пък води към бързото (до 2004 г.) приемане на десет нови държави и съответното отлагане на България и Румъния за периода след 2008 г. Този напоследък доста влиятелен възглед също е политически, защото иначе нито щеше да се посочва датата на европейската готовност, нито пък приемането на Словакия щеше да бъде тъй ускорено. Германският външен министър Йошка Фишер наскоро изтърва реплика за модела 10 и 2, но после отказа да уточни - пропорцията била условна. Фракцията на Зелените в Европейския парламент обаче изрично настоява до 2002 г. да приключат преговорите с повечето кандидати - 10 на брой, както ми каза евродепутатката Елизабет Шрьодер. На въпроса "кои 10" и тя отговори с дипломатична многозначителност. В интерес на истината депутатката веднага премина към директния тон и дори изрази едва ли не скандалното мнение, че всъщност ЕС все още не води с никого сериозни преговори, че до момента тече само така нареченият скрийнинг.
И неяснотата около сроковете за приемане в ЕС, и емоциите около визовите ограничения, на които са подложени България и Румъния, са в пряка връзка с добре известните напрежения между различните "тела" на ЕС. Парламентът, който има най-малко права, заема сравнително най-напредничава позиция и апелира за бързо разширяване и премахване на визите. Консенсусът и по двата въпроса надхвърля границите между отделните фракции. Както каза лидерът на консервативната фракция в европарламента Ханс-Герт Пьотеринг, Европейската народна партия се смята за адвокат на народите от Средна и Източна Европа, на които трябва да се даде сигнал и обозрима перспектива. Пьотеринг също вижда първите нови членове още преди 2004 в ЕС, така че гражданите им да могат да гласуват в европейските избори същата година.
Депутатката от другата голяма фракция, германската социалдемократка Маргот Кеслер, която е в делегацията на европарламента за България, смята визовия режим за позорен факт, който на практика формира две групи кандидати за членство - нормални и обезправени. България и Румъния пострадаха много от югоембаргото и без вина от бомбардировките на НАТО, така че никак не е редно вместо компенсация да получават удължаване на ограниченията - това мнение на Кеслер споделят и други нейни колеги, с които говорих в Срасбург. Почти на другия полюс е фактически най-влиятелният орган на ЕС - Съветът на министрите, където се концентрират различните интереси на националните държави. Именно там все още не може да се постигне съгласие за графика на приемане и дори по такъв на пръв поглед елементарен въпрос като визите - известни са спирачките, които поставят особено по-големите държави като Германия и Франция. Впрочем, и тук се налага поредното диференциране, защото - както ми каза евродепутатът Вили Гьорлах - германското и латинското пространство в ЕС мислят по различен начин. Между европарламента и Съвета на министрите, като между чука и наковалнята, остава еврокомисията, която се опитва да балансира и уравновесява - не случайно именно комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген напоследък получи толкова критики, дори плесници откъде ли не. В стремежа си към повече власт Комисията в момента сякаш също се ориентира по компаса на парламента и се опитва да наложи становището, че след срещата в Ница през декември планът за вътрешни реформи в ЕС ще бъде факт и ще се нуждае само от национални ратификации, за да може през 2003 да започне приемането на нови членове.
При нужда обаче и комисията, и Парламентът пускат и студения душ. Най-често за него се използват страховете на гражданите в ЕС от притока на евтина работна ръка, от повишаването на престъпността, снижаването на социалната обезпеченост и т.н. Заместник-председателят на европарламента Инго Фридрих го формулира съвсем недвусмислено: след еврото гражданите на ЕС вече са недоверчиви и няма да простят на истаблишмънта, ако той ги подведе още веднъж. Необходимо е също така ясно да се дефинират бъдещите граници на ЕС, допълва Фридрих, според когото те трябва да съвпадат с източните граници на Полша и на Гърция. Защото мнозина европейски политици ще престанат да се идентифицират с ЕС, ако в него влезе и Турция. Това мнение споделя и Жак Сантер, според когото след Турция логично би дошъл редът на Украйна и Беларус, а това вече е непосилно.
В момента пред ЕС малко неочаквано се появи и допълнителен проблем, който пряко засяга България. Става дума, разбира се, за промените в Югославия и за необходимостта бъдеща Европа вече да се мисли по друг начин без голямата празнина в югоизточната периферия. Именно промените в Югославия свързват в здрава верига и три теми, които до момента бяха произволно разделими: разширяването на ЕС, пакта за стабилност и Шенгенската листа. Пактът за стабилност от инструмент на ЕС плавно се превръща в негов елемент - и в този смисъл обединяването на темите в актуалната дискусия в България не е толкова неадекватно. От името на много свои колеги Жак Сантер например посочи двата приоритета, които вече важат не само за пакта, а и за чакалнята на ЕС: демократизация на Балканите и засилване на регионалната кооперация. И тъкмо тук изниква един неочакван и малко неприятен за българи и румънци ефект - ако двете страни получат безвизов режим с Шенгенските държави, това автоматично ще доведе до възникване на нови фактически граници в току-що поуспокоения регион, който инак, живо окуражаван от ЕС, се стреми към интегриране и сътрудничество.
Над всичко това вероятно интензивно ще се работи до края на ноември, а евентуалните благоприятни за България резултати са включително и от компетентността на една гъвкава, добре информирана, снабдена със самочувствие българска дипломация.
България не пожела да се промени, за да влезе в eвросъюза
Илин Станев
Ако нещо е сигурно за европейската интеграция на държавите от Централна и Източна Европа, то е, че в страните с най-големи проблеми съществува абсолютен консенсус за присъединяването им към Европейския съюз, а политическият им елит най-упорито говори за евроатлантическите ценности. Едва ли е нужно да се цитират данните на "Евробарометър", за да се види, че тези страни са България и Румъния. Едва ли тази е причината гръцкият министър на външните работи Георгиус Папандреу да обяви план за създаването на трети център на Колежа на Европа в Солун. Изявлението му отново потвърждава факта, че Югоизточна Европа има много да учи. Докато Колежът в Брюксел се занимава с делата на ЕС, а този във Варшава - с кандидатките за членство от Централна Европа, новото учебно заведение ще трябва да накара опашката на Европа да влезе в час.
Докато в останалите кандидатки за членство в ЕС в последните шест месеца се развихри истинска истерия как и кога съюзът ще се разшири, до началото на тази седмица София демонстрираше завидно спокойствие. Българското правителство вече заяви, че за него 2007 г. е добра дата преговорите да завършат, и с този всеоборващ аргумент отхвърля всички възможни критики или съмнения за способността си да доведе страната до успешен финал в "евроатлантическия й избор". Логиката беше винаги една и съща: "Имахме много нисък старт през 1997 г.", а и до 2007 има мно-о-го време. Дори относително "безобидните" подмятания на комисаря по разширяването Гюнтер Фергхойген, че само 10 кандидатки за членство ще успеят да се подготвят до 2005 г. и че само София и Букурещ не са функциониращи пазарни икономики, бяха отминавани с явно пренебрежение. Реакциите на подобни изказвания варират от "аз не знам защо в числото 10 се изключват България и Румъния" (Владимир Кисьов, главен преговарящ с ЕС) до "почти всяко изказване на еврокомисаря Ферхойген предизвиква малки бури, след което се налага някой друг да обяснява какво точно е искал да каже" (Иван Нейков, социален министър цитиран от в. "Дума"). И нито една дума за това какво е предизвикало тези реакции. Министерството на външните работи бодро рапортуваше: "Получихме добър сигнал от Брюксел".
Еврооптимизмът на правителството определено не е свързан с любов към европейските ценности или неразбиране на ЕС. Точно обратното. Ако правителството поставяше реалните проблеми, които спъват интеграцията на България, то съвсем нямаше да изглежда толкова оптимистично. И то не ги поставя не само защото не иска да разочарова избирателите и чиновниците, че звездното европейско знаме скоро няма да ни огрее. Правителството на България, независимо дали става въпрос за кабинета на Иван Костов или Жан Виденов, не иска да бъде отговорно към гражданите. Не напразно немското финансово министерство излезе с анализ, в който твърди, че все още в широката общественост и парламентарните среди на България липсва съзнанието за изискванията на ЕС. Но данъкоплатците не са проблем, те така или иначе не контролират правителството.
По-неприятни са реакциите на еврочиновниците. Защото те биха следили какво прави правителството. Сега те обръщат сериозно внимание на България само в редките случаи, когато имат някакъв ангажимент или когато правителството открито се опитва да заобикаля вече направени договорки, какъвто е случаят с АЕЦ "Козлодуй". Да сте чули Европейската комисия сериозно да критикува административния хаос в България или някой да се опита да формулира проблемите пред страната - не. Така се оформя мълчалив пакт между Брюксел и София, изгоден и за двете страни. Когато правителството обяви 2007 г. като желана за присъединяване на България, тази дата бе приветствана от 15-те като разумна и умерена. Не че почива на някакви особени основания, но Брюксел сваля от себе си бремето да наблюдава сериозно България.
Еврозаблудите винаги ще съществуват. Лошото е, когато от тях се заразят правителствените среди. Премиерът Иван Костов вече се опари, когато през март миналата година в интервюто си за Ройтерс нападна ЕС по всички линии. Критиките му бяха посрещнати хладно и аргументирано от Брюксел. Сега Костов не си позволява публично да критикува съюза.
В края на миналата седмица министър-председателят заяви само, че еврокомисарите имат проблем с начина, по който говорят за разширяването на ЕС, и че България била всъщност функционираща пазарна икономика. Коментарът на премиера бе отминат с мълчание, нали така и така той вече бе обявил на икономическия форум в Залцбург в средата на тази година, че очаква положителен доклад за България. С какво той би бил положителен вероятно само той си знае.
За последните три години България получи две неща - Европейската комисия призна, че София отговаря на политическите критерии за членство, и след това дойде и поканата да започне преговори. Поканата, както и самият Костов признава, бе политическа. Но влизането на България в ЕС едва ли ще бъде само политически въпрос.
София наистина имаше много нисък старт през 1997 г. и е нереално да се очакват чудеса. Правителството успя да постигне финансова стабилизация, банковата система изглежда далеч по-добре от апокалиптичното си състояние през 1996 г. По-лошото в случая не е икономическото изоставане на България. Колкото и парадоксално да звучи, настоящата стабилизация обаче не изглежда да е родена от действието на пазарна икономика, а въпреки нея, на базата на силно държавно администриране. Затова единственият критерий, който правителството посочва, е процентът, който частната собственост дава в БВП. Това естествено няма нищо общо с пазарната икономика сама по себе си (при влизането си в ЕС Португалия има 53% държавна собственост). Проблемът на българската икономика, който постоянно се подчертава от Европейската комисия, е липсата на правила. Във всеки основен документ (редовния доклад за напредъка на България за присъединяване към ЕС, Партньорство за присъединяване...) се изтъква нуждата от заздравяване на институциите, осигуряващи пазарната икономика. Елементарен неикономически пример са визовите ограничения: София може да има най-добрите документи за самоличност в целия свят, но ако няма "административния капацитет" да спазва правилата, новите документи са само красиви парчета пластмаса. Така че е малко вероятно в Редовения доклад по подготовката на България за членство в ЕС, който ще бъде публикуван следващата седмица, Европейската комисия да направи компромис и изведнъж да "открие" пазарната икономика в страната.
Въпреки че законите за държавната администрация и за държавния служител, бяха приети преди около година в нищо не се усеща съществена промяна в нейната работа. Критиките за политизация на администрацията, които Съветът на Европа в лицето на докладчиците си Аткинсън и Гелерод отправяше в последните години, важат със същата сила и сега. Вярно е, че не е минало много време от въвеждането на тези два закона. С всеки изминал ден става ясно, че за да успее да се превърне в модерна европейска държава, България трябва да напълно да деполитизира държавната администрация, която да се назначава в открито състезание. И "съдиите" в него трябва да са поне толкова кадърни, колкото състезателите, при строг публичен контрол. Както това се прави в ЕС.
Дори гордостта на правителството - хармонизацията на българското законодателство с европейското, има съмнителни успехи въпреки твърденията на председателя на парламента Йордан Соколов, че пред нас била само Унгария. Дори в случаите, когато регламенти и директиви на ЕС са буквално преведени и приети като български закони, положението в сферите, които те регулират у нас, е много по-различно от това, което е в ЕС. Достатъчно е да си зададете въпроса как един български гражданин може реално да получи защита на правата си чрез съдебната система (и защо надеждите му се свързват със Страсбург). Най-простият пример е хармонизираната ни статистика, по която в момента преговаряме с Брюксел. Странно, но данните на родната статистика постоянно се разминават с изнесеното от международните институции. Да не говорим за това какво съдържат храните на масата ни - това, че българското сирене не се допуска в ЕС сигурно изглежда като заговор на едрия западноевропейски капитал. Европейският съюз нарича тази разлика "изоставане на административния капацитет за прилагане на европейското право". За нас това обаче не означава нищо друго, освен че България прилича повече на страна от третия свят, отколкото на страна, кандидат-членка на ЕС. И макроикономическите ни показатели са такива, каквито и цифри да показват, защото те не се резултат от действието на пазарна икономика. Факт е, че в последно време правителството вече не смее да каже, че покриваме Маастрихтските критерии, нещо, което беше много популярно преди година.
Въпросът не е само в приемането на регламентите и директивите на ЕС. Те са само един тънък наднационален слой право. Той обаче лежи върху дебел слой национално право. А у нас трябва едновременно да се градят и двата слоя. Това изисква много повече и напрегната работа, отколкото през последните 10 години. Очевидно това не може да стане с тези темпове и методи. Всичко това не убягва от вниманието на Европейската комисия и ЕС. Независимо от това, че беше създаден специален Съвет по европейска интеграция в Народното събрание, българският парламент с нищо не е променил начина, по който третира европейската интеграция през последните 10 години. И продукцията е със същото качество, изискващо постоянни "ремонти".
В същото време в България изобщо не се усеща някой да следи новото в европейското право и практика, особено в политическата област. В ЕС разгорещено се обсъждаше хартата за правата и свободите, която ще бъде одобрена от предстоящия през декември т.г. европейски съвет в Ница. Там се очаква да бъде взето и решение за изготвяне на конституция на ЕС, в която първата глава ще бъде тази харта. Това е пътят на политическата еволюция на ЕС, която премина през еврото и общата отбрана. Скоро именно това "ново" ще бъде критерият, на който трябва да отговаря България, за да бъде член на ЕС. А там изискванията са много по-високи и по всичко изглежда, че България пак ще бъде изненадана.
Отделен въпрос е самото поведение на България спрямо ЕС. Само през последния месец българската страна "зашемети" ЕС на два пъти. Първият път бе в Люксембург на 10 октомври, когато министърът на външните работи "пропусна" да председателства Съвета за асоцииране "България - ЕС" - висшия форум на отношенията ни със съюза. Именно на това заседание трябваше да се вземе решение за преминаване към втората фаза на преходния период на асоцииране, което не стана. Европейското споразумение, влязло в сила през 1995 г., е единственият договорен ангажимент, обвързващ България с ЕС, което сякаш някой е забравил. Сигурно някой е забравил, че именно това споразумение регулира взаимната търговия България - ЕС. Вместо това пред съвета българската страна е отправила драматичен "апел" за отмяна на визите, което, разбира се, не стана.
Миналата седмица (24.10) на третото заседание на Конференцията за присъединяването на България към Европейския съюз от българска страна е изразено желание през следващите 6 месеца да бъдат отворени всички 31 теми за преговори (при условие че до този момент, т.е. за една година, България е успяла да отвори по-малко от половината, и то в най-лесните области).
Тези две случки отново показват, че ключовите фигури от българската страна не разбират характера и динамиката на отношенията на ЕС със страните кандидатки, сред които е и България. В резултат на това неразбиране се предприемат безсмислени ходове, като този за визите например - стъпка, очевидно предназначена само да покаже, че нещо се прави. На българската страна отдавна е известно, че в ЕС няма необходимото съгласие за отмяна на визите за български граждани. От наша страна обаче не се работи сериозно по въпроса, а се води "рупорна дипломация", последвала "дедраматизирането", и "тиха дипломация" по определенията на Надежда Михайлова. Последното сигурно означава, че тя е тиха, защото никой не може да чуе как не се работи. Така или иначе винаги ще се намери посланик на страна от ЕС, който да каже на глас, че вместо да отправя апели, българското правителство трябва да води такава политика, че българските граждани да искат да живеят в родината си, а не в чужбина.
Разочарованието от големите сливания
Много от рекордните сделки през последните години донесоха загуби за акционерите на новите компании
Кирил Кирилов
Последните няколко години бяха времето, когато манията за сливане и окрупняване сполетя почти всички икономически сектори - като се започне с фармацевтичните компании и се свърши с телекомуникациите, финансовите услуги, петролните компании и производителите на автомобили. Общо разпространеното мнение е, че въпросните сливания допринасят за постигането на икономии и принципно заздравяват финансовото състояние на новопоявилите се гигантски компании. Истината обаче е, че невинаги това е така.
Достатъчно е да се изредят Daimler-Benz AG, които купиха за 40 милиарда долара Chrysler Corp, и AT&T Corp., които придобиха за над 100 милиарда долара Tele-Communications Inc. и MediaOne Group Inc., за да се види, че някои от най-големите сделки на 90-те години се превърнаха в огромно разочарование за акционерите на купуващите компании. В тези два случая, както и при някои от останалите големи купувачи на десетилетието - сред тях NationsBank Corp., First Union Corp., Walt Disney Co., WorldCom Inc. и Conseco Inc., купувачите не успяха успешно да интегрират своите нови придобивки, купени често на твърде висока цена, или пък не успяха да уцелят начина, по който активите на поглъщаната компания могат да се влеят в техния собствен бизнес. В резултат компании, които бяха сред бисерите на Уолстрийт, в момента се превръщат в рискова инвестиция.
Всъщност едно подобно развитие не е изненада - повечето академични трудове твърдят, че акциите на компанията купувач се движат под общото ниво на пазара и на съответната индустрия като цяло. Последната вълна от сливания е просто поредното доказателство за това. Според изследване на Salomon Smith Barney акциите на американски компании, които са погълнали други компании на стойност над 15 милиарда долара, през последните три години се движат средно с 14 процента под индекса S&P 500 и с четири процента под средното ниво за съответната индустрия.
И въпреки тези красноречиви цифри очевидно нищо не може да спре глобалната вълна от сливания и поглъщания. Само до момента през тази година в световен мащаб са осъществени 30 000 сливания на обща стойност 3 трилиона долара, сравнено с 27 000 сделки на стойност 2.54 трилиона през миналата година.
В добавка към лошата интеграция, какъвто бе случаят с Daimler и Chrysler, и твърде високата покупна цена, както бе при AT&T и First Union, много от сделките дадоха лоши резултати поради нереалистични очаквания и неадекватно планиране. Освен това фундаменталните показатели за индустрията са неразривно свързани с успеха на новата компания. За AT&T например щеше да е много по-лесно да се съсредоточи върху своя кабелен бизнес, ако другите два големи бизнеса на компания, бизнесуслугите и телефонните разговори на дълги разстояния, бяха в по-добро състояние. Същевременно може би на AT&T нямаше да й се налага да прави такива рисковани сделки, ако основният й бизнес вървеше добре. През миналата седмица компанията обяви намерението си да се раздели на четири отделни компании, всяка със собствени акции, което на практика обезсмисля последните поглъщания на компанията.
Една от често срещаните причини за провала на такъв тип сделки е фактът, че рядко се обръща внимание на по-незначителните на пръв поглед подробности от рода на това дали корпоративната култура на двете компании съвпадат в достатъчна степен и дали онези личности, които са водили двете компании към успеха, ще успеят да се справят с управлението на новата фирма. Някои от висшите мениджъри на Chrysler напуснаха или бяха принудени да напуснат DaimlerChrysler, след което компанията обяви много по-лоши от очакваните финансови резултати, и то най-вече заради слабото представяне на Chrysler. След което и без това вървящите зле акции на обединената компания поеха още по-стръмно надолу.
Естествено не всички мегасделки през последните години се оказаха разочарование. Покупката на петролната компания British Petroleum PLC на Amoco и Arco се оказа добра сделка, а резултатите на обединената Travelers GroupCiticorp са по-добри от тези на двете предшестващи компании. Което потвърждава правилото, че добрите сливания са онези, при които резултатът се състои в значително свиване на разходите и елиминиране на губещите производства и операции.
Същевременно има защитници и на една друга теория. Много хора критикуваха Ричард Ковалевич, който бе главен изпълнителен директор на Norwest Corp. и стана шеф на новата компания, след като Norwest Corp. купи за 34 милиарда долара Wells Fargo Corp., че не провежда достатъчно агресивна политика за свиване на разходите. Неговият отговор бе, че сливането е плод на икономиката на ноу-хауто, а не на икономиката на мащаба.
Сливанията, които успяват в повечето случаи, са онези сделки, при които двете компании предварително договарят организационната структура, мениджърския екип и технологичните системи още преди сделката да е обявена. След като веднъж сливането е станало факт, най-важното нещо е договорените промени да бъдат въведени бързо, което помага на служителите на новата компания да работят ефективно в новите условия. Успешните купувачи като General Electric Co. и Cisco Systems Inc. водят дълга подготвителна работа, преди покупката да стане факт, а ролята на президента на General Electric Джак Уелш (смятан за най-добрия корпоративен мениджър в света в момента) се свежда до това да изчисти само финалните подробности около сделката.
В този смисъл офертата на General Electric от 45 милиарда долара за Honeywell International Inc. изглежда доста странна от гледна точка на традициите на General Electric при купуването на други компании. В случая Уелш бе принуден да излезе с бързо контрапредложение, след като стана ясно, че Honeywell вече са в процес на преговори с конкурентите от United Technologies. Странното в случая е, че всъщност експертите на General Electric нямат добър поглед върху финансовото състояние на Honeywell, а освен това в разрез с корпоративната практика на General Electric е да купува компания, която ще трябва да бъде интегрирана в четири различни поделения на компанията майка, а именно - производство на самолетни двигатели, пластмаси, индустриални системи и генератори.
И въпреки че повечето анализатори на Уолстрийт, горещо подкрепиха сливането на General Electric и Honeywell все още остава да се види дали тази сделка на стойност 45 милиарда долара няма да се превърне в поредното разочарование за акционерите на една компания, обзета от манията да става все по-голяма и по-голяма.
Ехуд Барак остана сам
Атакуван от политическите си противници, израелският премиер се изолира и от мирния процес
Петър ИВАНОВ
Израелският премиер Барак поведе отчаяна война на два фронта. Притиснат от политическите си врагове, той бе принуден да поведе борба за политическото си оцеляване. Кризата с палестинците продължава да бъде главна причина за това, а напрежението продължи да се покачва, след като хаотичните доскоро размирици постепенно започнаха да се превръщат в партизанска война. Освен че съсипаха окончателно изгледите за нови преговори, кръвопролитията в палестинските територии затегнаха обсадата около премиера, който едва ли ще оцелее на предсрочните избори, поискани от опозицията в началото на 2001 г. На откриването на зимната сесия на израелския парламент Барак изглеждаше самотен повече от всякога. Нито един от депутатите от неговата партия не пожела да седне до него, включително и носителят на Нобелова награда за мир Шимон Перес. Настроенията срещу Барак проличаха в предложението Кнесетът да гласува против встъпителната реч на премиера при откриването на сесията - нещо, което досега не се е случвало в историята на страната. Самият Барак не повтори нищо повече от вече познатата смесица от заплахи и увещания към Арафат да се върне към отдавна умрелите мирни преговори.
След усилени преговори с партиите в парламента изгледите за запазване на правителството все повече намаляват. Все пак Барак удължи живота на кабинета си с един месец, като получи временната подкрепа на религиозната партия "Шас". Ултраортодоксалните лидери на партията се съгласиха да го подкрепят срещу обещание за отлагане на правителствените планове за светски реформи и за недопускане на левоцентристки партии в коалицията. Твърди се, че "Шас" се е застраховала срещу по-дългосрочно обвързване с компрометирания според мнозина премиер и затова е поставила условия, които ще й позволят да изостави коалицията във всеки един момент.
Съюзяването с "Шас" бе единственият шанс за Барак, защото възможностите за привличане на главната опозиционна сила "Ликуд" вече са равни на нула. В отговор на предложението на Барак за сформиране на кабинет на националното спасение лидерът на партията Ариел Шарон заяви пред армейското радио: "Това, което ни остава да направим, е колкото се може по-скоро да намерим заместник на Барак. През последните дни сме свидетели на последните издихания на един провален кабинет. " Прогнозата на опозиционния лидер бе, че в началото на следващата година ще има нови избори, след които Барак вече няма да е премиер.
Шансовете за мир се изпариха също толкова бързо, след като броят на жертвите продължи да нараства, а насилието започна застрашително да се мултиплицира. От началото на вълненията в окупираните територии преди месец досега са загинали близо 160 палестинци, а при последните бомбардировки на израелската авиация броят им вероятно ще нараства още повече.
Правителството обяви, че няма да търпи партизанска война, и прехвърли инициативата в ръцете на армията. Военните започнаха така наречените точкови удари или целенасочени атаки срещу палестински обекти, които са заплаха за израелската сигурност. Първата цел станаха сгради, в които се помещават щабовете на палестинската групировка "Ал Фатах", ръководена от Ясер Арафат. Заместник-министърът на отбраната Ефраим Шен съобщи, че акцията е по-скоро превантивна и трябва да покаже на палестинските власти, че армията разполага с ресурси за по-мащабна и унищожителна война. "Другата страна трябва да знае, че не може да продължава в същия дух. "Ал Фатах" трябва да е наясно, че насилието си има цена", заяви пред армейското радио Шломо Даган, израелски командир в ивицата Газа.
Според военните експерти израелската армия цели да предотврати партизанска война в палестинските територии, като тази, на която бяха подложени частите й в Южен Ливан. В продължение на 22 години до май тази година, когато се изтеглиха от Ливан, израелските войски бяха атакувани непрестанно от групировката "Хизбула". Точковите удари обаче са последното нещо, с което партизанската война ще бъде избегната и първият показател за това са атаките срещу израелски военни постове, които вече носят белезите на организирана кампания, а не на инцидентни актове на отмъщение. След атаките на авиацията в град Рамала тълпи от палестинци излязоха на улиците, скандирайки: "С кръвта и душите си ще изкупим свободата на Палестина". Реакцията на палестинските власти бе в същия дух. "Израелската агресия спрямо палестинския народ непрекъснато нараства и следва предварителните планове на Барак. Той трябва да знае, че провокациите само ще затвърдят решимостта на нашия народ да се бори с агресорите", закани се Тайеб Абдел-Рахим, един от близките сътрудници на Арафат.
След като обяви, че Арафат вече не е човекът, с когото може да се преговаря, и го нарече най-голямата пречка за мира, израелският премиер се самоизолира и от мирния процес. Разбира се, за разочарованието на Барак имаше твърде много причини и едва ли някой (освен Арафат) може да го обвинява в недобронамереност или нежелание за преговори. За разлика от Барак самият Арафат недвусмислено показа, че не иска да прави компромиси още когато провали преговорите в Кемп Дейвид, на които имаше реални условия за сключването на мирен договор. По-късно Арафат съвсем целенасочено използва посещението на Ариел Шарон в Източен Ерусалим като елементарен повод за размирици и разпали нова криза, за да може "основателно" да обяви независима палестинска държава, без да се съобразява с Израел. По същата причина срещата в египетския курорт Шарм ел Шейх и неистовите усилия на американския президент Клинтън помириха враждуващите страни само на хартия. Затова и новите опити на американската администрация за помирение и връщане към преговорите скоро няма да имат никакъв резултат. Политическите експерти предричат, че Арафат ще продължи да играе ва банк и ще търси начини да обяви палестинската автономия, а Барак ще използва все повече армията и ще откаже всякакви контакти с палестинския ръководител. Срещу развитието на такъв сценарий очевидно са насочени усилията на САЩ. Израелският външен министър Шломо Бен Ами бе привикан във Вашингтон за разговори с държавния секретар Мадлин Олбрайт и се очаква в края на седмицата към тях да се присъедини и главният преговарящ от палестинска страна Саеб Ерекат. Резултати от тези разговори обаче не се очакват. Единственият шанс за мира остава споразумението за спиране на насилието, сключено от Шимон Перес и Ясер Арафат. Не е ясно обаче дали и това примирие ще оцелее, след като групировката "Хамас" обяви, че няма намерение да сложи оръжие.
Безславният край на японското икономическо чудо
След няколко години страната може вече да няма място в Г-7
Кирил Кирилов
Ниският темп на икономически растеж и политическата нестабилност в азиатския регион са ясен сигнал за евентуална нова финансова криза в региона. В центъра на вниманието на икономистите е Япония с нейното огромно дългово бреме и фондов пазар, който е на най-ниското си ниво за последната година и половина. По-бавният глобален темп на икономически растеж вече кара инвеститорите да се опасяват от нов срив на развиващите се пазари, докато повечето икономисти са на мнение, че подобрените фундаментални показатели в региона ще помогнат да не се повтори сценарият от 1997 г. Като цяло лихвените равнища в региона са ниски, местните валути са подценени, а на Китай вече не се гледа като на генератор на икономически ръст в Азия, което кара анализаторите да смятат, че през следващата година темпът на икономически растеж ще падне до 5.9 процента годишно от тазгодишното ниво от 7.4 процента. През последните две години азиатските икономики, без Япония, намалиха своя краткосрочен външен дълг от 191 милиарда долара до 122 милиарда долара, докато общите валутни резерви в региона скочиха от 338 милиарда долара до 454 милиарда долара, което означава, че поне на този етап всяко едно правителство в региона може спокойно да обслужва краткосрочния си външен дълг.
Ръстът на региона като цяло зависи повече от Япония, отколкото от Китай, но новините от Страната на изгряващото слънце съвсем не са положителни. Според официалната прогноза на правителството в Токио ръстът на брутния вътрешен продукт през фискалната 2001 г. ще скочи до 1.5 процента годишно от сегашното ниво от 1 процент. Въпросната прогноза обаче скрива факта, че номиналният БВП по текущи цени би трябвало да расте едва с 0.4 процента, което е едва половината от прогнозираното ниво от 0.8 процента. Това означава, че икономиката на страната ще трябва да се развива още по-бързо, за да навакса постоянния спад на цените. Тревожно е не това, че дефлацията в Япония е факт, а това, че тази тенденция се засилва. Икономистите обичат да делят дефлацията на два вида - добра, при която спадът на цените на стоките и услугите е следствие от по-висока производителност и дерегулация на пазара, и лоша, която е следствие от икономическа рецесия или стагнация на търсенето. На този етап е трудно да се отговори какъв тип дефлация е връхлетяла Япония, а изявленията на японското финансово министерство, че това е следствие от "растящите цени на петрола" и "забавянето на икономическия растеж на азиатските икономики", не звучат убедително и не обясняват практически нищо.
И докато излизането на Япония от продължаващата вече десетилетие стагнация е все още под въпрос, стремително расте външният натиск върху Токио за ускоряване на регулативната и пенсионната реформа, които са в основата на подобряването на ефективността на икономиката. През миналата седмица Европейската комисия, Международният валутен фонд и икономическите съветници на американския вицепрезидент Ал Гор подеха обща кампания за ускоряване на процеса на отваряне на все още силно протекционистката японска икономика за външна конкуренция. "Има общо съгласие, че е необходима регулативна реформа, която да бъде фундаменталното средство и да изправи японската икономика на крака", заяви по този повод един от висшите служители на Европейската комисия Фернандо Валенцуела.
Проблемът с отварянето на местните пазари обаче идва от това, че управляващата Либералнодемократическа партия от десетилетия разчита основно на гласовете на фермерите и на малкия бизнес, предимно в областта на строителството и търговията на дребно. В замяна за тяхната избирателна подкрепа либералдемократите ги пазят от чуждестранна конкуренция под формата на субсидии и обществени поръчки и налагайки високи вносни мита за повечето стоки, започвайки от ориза и свършвайки с цимента.
По-тревожен факт според икономистите е, че Япония е страната с най-високо брутно дългово бреме и ще трябва да вземе бързи мерки за намаляване на бюджетния дефицит, като същевременно ще се изправи пред проблема с намаляването на броя на трудоспособното население и пенсионна система, която вече издиша финансово. Според изследване на МВФ най-голямата японска пенсионна система за заетите в частния сектор ще фалира, освен ако не се вземат спешни мерки за намаляване на пенсионните облаги или в следващите няколко години постъпленията в нея не скочат драстично.
Ако правителството на Йоширо Мори не вземе бързи и крайни мерки за реформиране на стагниращата икономика, в следващите няколко години светът вероятно ще стане свидетел на ново японско чудо, но този път с обратен знак. Япония все още заема достойно място в групата на седемте най-развити икономически държави в света, но въпросът е дали ще има място в този елитен клуб след още няколко години, загубени в безплодни спорове дали и как да се реформира икономиката на страната.
Първото танго в Париж
Владимир Путин се сдобри с Франция, след като Париж показа, че е готов да забрави Чечения, и поиска повече нефт и газ от Русия
Георги КАТАНОВ, Москва
Когато в началото на ХIХ век, преследвайки Наполеоновите войски, руснаците стигат Париж, освен всичко друго те обогатяват европейската култура с думата "бистро", подвиквайки "бьстро, бьстро" (бързо, бързо) на местните гарсони. Първото посещение на президента Владимир Путин във Франция, съчетано с редовната среща "Европейски съюз - Русия", едва ли ще остави толкова трайни следи, но самият факт, че държавният глава на най-голямата европейска държава най-после успя да постигне голям шлем, посещавайки четирите най-големи икономики на Стария континент, е положително събитие.
Отношенията между Москва и Париж след началото на втората чеченска война бяха всичко друго, но не и дружески. В края на миналата година на сесията на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа френският президент Жак Ширак настояваше Русия да не бъде допусната до подписване на хартата за европейска сигурност, след това по искане на швейцарската фирма "Нога", която има да получава пари от Москва, бяха блокирани банковите сметки на руските дипломатически представителства във Франция, а съд във френския град Брест арестува платнохода "Седов". На това Кремъл отговаряше с демонстративен отказ от официално посещение в Париж и иронични забележки по адрес на френските си партньори.
Последната дума в странната дипломатическа война все пак остана у Франция, след като в неделя Путин беше посрещнат на летището от министъра на селското стопанство. Въпреки обяснението на домакините, че това е нормална практика, Ширак реши да посети госта си още същата вечер, за да изглади впечатлението. Показателно за желанието на Париж да се хареса на руския президент беше изразената подкрепа за политиката на Москва в Чечения, на което Путин отговори с общи думи за необходимостта от провеждането на преговори със сепаратистите, които не са оцапани с кръвта на невинни жертви.
Единственият официален документ, който беше подписан в Париж, беше заявлението след срещата "ЕС - Русия", в което беше подчертано, че бъдещите отношения между двете страни ще зависят от развитието на реформите в Русия. За пореден път беше потвърдена подкрепата на ЕС за приемането на Русия в Световната търговска организация, заявена за първи път през 1994 г., но засега не се предвиждат никакви конкретни действия въпреки намеренията на Москва да стане член на СТО през следващите една-две години. Въпреки подобряващото се състояние на руската икономика ЕС отново не я призна за "пазарна", както се надяваха някои руски представители преди визитата на Путин, което ще запази възможността да бъдат налагани антидъмпингови санкции срещу руските производители.
Въпреки трудностите в двустранните отношения Русия и Франция запазват много близки позиции по ключови въпроси на международните отношения и това е една от причините да бъдат предприети усилия за преодоляване на различията. Подозрението, с което Франция се отнася към повечето външнополитически инициативи на САЩ, предопределя необходимостта от по-тясно сътрудничество с Русия например по отношение на Ирак. В началото на септември двете страни си позволиха да нарушат въздушното ембарго срещу Багдад, осъществявайки символични граждански полети. Санкции естествено не последваха и в бъдеще могат да се очакват нови инициативи, особено след като Саддам Хюсеин показа, че не е против да натрие носа на американците, продавайки петрола си за евро.
Втората основна причина, по която ЕС и Франция активизираха усилията си по сближаване с Москва, е енергийната криза, която предизвика масови протести в страните от ЕС. Най-големият интерес е към природния газ, чийто внос от Русия ЕС иска да увеличи два пъти през следващите 20 години. Строителството на нови газопроводи обаче е на път да се превърне в проблем, засягащ не толкова Русия и ЕС, колкото Украйна и Полша.
В момента основният транзитен газопровод за Западна Европа минава през Украйна, което й позволява да не си плаща дълговете за получения газ, защото няма как да бъде врътнато кранчето. Идеята на "Газпром" е строящият се газопровод "Ямал - Европа" да мине през Полша и Словакия на път за Германия, Италия и Франция. Това ще позволи да бъде заобиколена Украйна, превръщайки я в лесен обект за натиск. Геополитическото значение на Украйна като буфер между Централна Европа и Русия не позволява на Полша засега да се съгласи с предложението на "Газпром". Упоритостта на Варшава накара авторитетният германски вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" да обвини Полша (като че ли напълно основателно) в проамериканска позиция, противоречаща на европейските интереси.
Натискът от страна на ЕС доведе до известна промяна в позицията на Полша - президентът Александър Квашневски предложи Украйна да получи някаква изгода от новия транзитен газопровод в замяна на съгласието на Варшава за започване на строителството му.
Без да изчаква изхода от преговорите, "Газпром" започна предварителна работа. На 18 октомври беше подписан меморандум с германските компании Ruhrgas, Wintergas, италианската SNAM и френската Gas de France, който предвижда провеждането на икономическа оценка на проекта, чиято стойност ще бъде около 1 млрд. долара. Във вторник Рем Вяхирев подписа допълнително споразумение с Gaz de France, свързано с изграждането на газопровода, което ще донесе 1-2 млрд. долара инвестиции за Русия. Кога ще започне полагането на тръбите все още не е известно, но това ще зависи и от алтернативния проект, за който говори Путин в Париж. Според руския президент Финландия предлага по-изгодни условия и не е изключено да бъдат построени направо два нови газопровода.
Новото световно предизвикателство
Диана Димитрова, Белград
На 30 октомври представителите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които организираха изборите за местната власт в Косово, съобщиха първите официални резултати - Демократичният съюз на Косово на Ибрахим Ругова получава 58.13 процента от гласовете, Демократичната партия на Косово на Хашим Тачи - 26.95 на сто, а Алиансът за бъдеще на Косово на Рамуш Харадинай - 7.72 процента. Окончателните резултати ще станат известни следващата седмица, уточниха от ОССЕ.
Регистрираните избиратели бяха 901 хиляди. От тях упражниха правото си на глас над 70 процента. Те избраха 920 общински съветници в 27 общини. В изборите участваха около двадесетина партии, сред тях една турска, три ромски, мюсюлманска и бошняшка, две коалиции, три групи граждани, излъчили свои кандидати, и 15 независими кандидата. Сърбите и горанците - две от големите малцинствени групи - не участваха. Изборният ден премина спокойно и бе контролиран от около 6 хиляди местни и чужди наблюдатели.
Веднага след първите неофициални резултати, които показаха
Хашим Тачи призна загубата си, а западните медии единодушно заключиха: "Косовските албанци гласуваха за една умерена и диалогична политика. Редуцирано е влиянието на милитаристичния Тачи. " Сръбските медии също бяха единодушни: "Победата на Ругова няма да доведе до промяна на отношението спрямо Сърбия. " Реално погледнато, за Белград няма особено значение кой от албанските водачи в Косово се наложи на тези избори, защото това с нищо не променя вижданията за оцеляването на южната провинция от сръбска гледна точка. Не е случаен фактът, че няма дисонанс на медии и политици в Сърбия в отношението им към изборите. Веднага след оповестяването на първите резултати канцеларията на югославския президент разпространи следното съобщение: "Изборите за местна власт в Косово поставят под въпрос прилагането на Резолюция 1244 на ООН. Югославия не може да признае изборните резултати, защото те ще узаконят едно моноетническо Косово, което започна да се създава с началото на бягството от областта на живеещите там сърби. За създаването на тази ситуация спомагат и гражданската администрация на ООН и неговите умиротворители, както и ОССЕ, на която Бернар Кушнер повери организирането на изборите."
И докато предизборната кампания в южната сръбска провинция бе засенчена от събитията в Югославия, веднага след деня на изборите те станаха
Всички тези факти и изявления показват, че
И по-рано представителите на KFOR и ОССЕ споделяха опасенията си от сблъсъците на албанците помежду им, и то не само на фона на белязаната с насилие и политически убийства предизборна кампания. Те очакваха конфликти при смяната на властта, която досега се държеше от хората на Хашим Тачи. Международната мисия обаче трябва да реши проблема с политическото представителство в управлението на общините на останалите етнически общности. Но много по-важно е как международната общност ще реагира на хвърленото от косовските албанци предизвикателство, че резолюция 1244 е вече минало и с изборите на 28 октомври те са направили важна и необратима крачка към своята независимост. Мнозина си задаваха въпроса защо след значимите политически промени в Белград Западът елегантно се дистанцира от Косово. Ругова и Демачи твърдят, че зачитането на волята на албанците за независимост ще бъде пробният камък за демократичността на новата власт в Сърбия. Остава открит въпросът каква е перспективата пред едно самостоятелно Косово, което няма промишленост, нито развито селско стопанство, нито добре организирана финансова система и възможност за търговски стокообмен и туризъм. И каква ще е ползата за региона и за Европа от едно независимо, но бедно Косово. От друга страна, също неясно остава членството на Косово в международните институции, при условие че косовските албанци отказват да бъдат под крилото и на Албания, и на Югославия. Това са част от проблемите, които тепърва ще безпокоят европейските и световните организации.
Косово тръгва напред
The New York Times
ООН рядко се е захващала с такава сложна и предизвикателна задача като възстановяването на Косово. Обединените нации имаха редица успехи при намирането на подслон и храна за бежанците от сръбската провинция, които се завръщаха по домовете си. При разоръжаването на Армията за освобождение на Косово обаче нещата не тръгнаха така добре, а опитите за възстановяване на стопанството, съдилищата, полицията и другите институции дълго време бяха направо плачевни. Най-лошото бе, че умиротворителите от KFOR и международните полицейски сили не успяха да защитят сърбите и циганите в провинцията от тормоз, насилие и убийства.
Косово все още не може да съществува самостоятелно, но окуражаващият резултат от местните избори е първият знак, че нещата в областта се променят към добро. Демократичният съюз на Косово на Ибрахим Ругова, който винаги е проповядвал ненасилие, победи екстремистите от Демократическата партия на Хашим Тачи. Това показа категорично, че на хората в Косово са им омръзнали арогантността, насилието и корупцията, които бяха наложени от последователите на Тачи в месеците след края на войната. За съжаление малцината останали в Косово сърби не участваха в изборите. Но това може да се промени, защото новият югославски президент Кощуница заяви, че иска да прекрати манипулациите върху това население. Ако това се случи, сърбите може и да се съгласят да участват в косовските институции.
Постиженията на ООН в Косово не са малки. През последната година насилието и престъпността в провинцията намаляха значително заради засиленото международно полицейско и военно присъствие. Администрацията на ООН постави основите на съдебна и финансова система. След въвеждането на германската марка като официална валута малкият бизнес се съживи, но за икономически прогрес е още твърде рано да се говори.
Основният проблем обаче остава. Затова, докато сърбите и албанците не се научат да използват демократичните институции и механизми, за да решават споровете си, силите на НАТО също трябва да останат в Косово. А американският контингент в тези сили е необходим както за да пази единството на НАТО, така и да вдъхва увереност на косовските албанци. Без американските войници насилието в Косово може да избухне отново и да заличи всичко, постигнато досега.
Несъмнено Косово тръгна напред, но демократичните постижения все още са твърде крехки и уязвими. Сега не е време да прекратим американските инвестиции за мира в Косово и за стабилността на Балканите като цяло.
Америка се пита: Кой е?
Резултатът от изборите ще зависи от избирателната активност и гласовете на колебаещия се електорат
Петър ИВАНОВ
"Това е най-оспорваната президентска кампания от десетилетия насам", написа вестник "Вашингтон пост", отбелязвайки, че последната седмица от президентската надпревара вероятно ще се окаже решаваща за двамата кандидати. Динамиката на избирателните нагласи бе илюстрирана от поредицата изследвания на USA Today и Gallup (смятани междувпрочем за традиционна част от предизборното шоу), в които двамата кандидати си разменяха твърде често позициите на първи и втори. Единодушното мнение на наблюдателите обаче е, че на подобни изследвания не може да се вярва напълно и че те са по-скоро средство за манипулация, отколкото отражение на мнението на избирателите. Последното проучване на Reuters и MSNBC също показа, че в последните дни преди вота все още нищо не е ясно. Според него в национален мащаб Буш има преднина само от 5%, а Гор води убедително с 12 на сто във Флорида, един от най-големите американски щати.
Междувременно двамата кандидати започнаха заключителните си предизборни обиколки, като всеки един от тях се опитва да затвърди окончателно имиджа, който смята, че е печеливш. Гор гради образ на неуморно работещ политик и за да докаже това, прелетя цялото Западно крайбрежие от Вашингтон до Флорида за една от заключителните си срещи. Буш прие друга тактика и започна да се държи като победител. След посещение във всеки пореден щат той го обявяваше за "още една територия на Буш и Чейни", а главното му доказателство бе визитата в "тила на врага" - в щата Минесота, известен като крепост на демократите.
Във финалните речи на двамата кандидати няма нищо ново. Гор продължи да критикува намеренията на Буш да приватизира части от федералната пенсионна програма, обяснявайки на избирателите си, че така държавата ще противопостави интересите на пенсионерите и на работещите. "Разполагаме със сигурни доказателства, че ако бъдат приведени в действие, тези планове ще имат катастрофални резултати", предупреди Гор в градчето Кайсими. Вицепрезидентът избра Флорида по две основни причини - първо, щатът разполага с 25 електорални гласа и е четвъртият по значение след Калифорния, Ню Йорк и Тексас. Слънчевият щат е известен и с многото пенсионери, които живеят в него, защото много от американците все още предпочитат да се преселят във Флорида, след като приключат трудовата си кариера. Затова Гор се опита да убеди хората от третата възраст, че федералният пенсионен фонд ще бъде много по-сигурен в неговите ръце, отколкото под контрола на Буш.
В Минесота Буш атакува бюджетните планове на вицепрезидента. Пред привържениците си в Минеаполис той заяви: "Демократите искат да прахосват пари без дисциплина, да харчат без приоритети, да харчат безкрай. " Според Буш идеите на Гор за "оползотворяване" на излишъците във федералния бюджет ще увеличат разходите на средното американско семейство с около 20 хиляди долара през следващите няколко години.
Експертите отбелязват, че в последните дни от кампанията демократите са се втурнали на истински предизборен щурм в опит да преодолеят макар и малката преднина на Буш. Самият президент Клинтън се включи в агитацията в Лос Анджелис, който представлява твърде апетитна хапка със своите 54 електорални гласа. Клинтън очевидно бе притеснен от данните в някои изследвания, според които Буш ще бъде сериозна заплаха за съперника си в Калифорния. Смята се, че Клинтън ще се опита да активизира чернокожите избиратели, на чиято подкрепа се е радвал непрекъснато и през двата си президентски мандата.
Според наблюдателите победата на изборите ще зависи от избирателната активност и привличането на така наречените колебаещи се избиратели. Това важи предимно за Гор, за когото ще бъде жизненоважно да мобилизира твърдия партиен електорат, защото според повечето проучвания привържениците на демократите не са така ентусиазирани да гласуват както републиканците. Други експерти обаче са категорични, че американците обичат промените и независимо от недостатъците на Буш ще гласуват за него, защото "той е новият човек в Белия дом".
Митове за международната търговия
Лъчезар Богданов,
Георги Стоев,
Следващите редове са опит за един по-различен поглед върху значението на международната търговия и глобализацията. Според нас протестите срещу СТО, МВФ и СБ и изобщо срещу международната размяна на стоки, услуги и идеи са основани на заблуди и неразбиране на механизмите на пазара и индивидуалната свобода да избираш. Тук се опитваме да поставим под съмнение някои от най-разпространените митове.
Особено популярен след кризите в Югоизточна Азия е митът, че либерализацията на движението на капитали предизвиква финансови кризи. Девалвацията на местните валути и практическият фалит на правителствата се отдават на бързото оттегляне от съответната страна на голямо количество краткосрочни капитали. И естествено кое, ако не либералният режим на капиталовите потоци, предизвиква бързото оттегляне на капитала?
Подобно схващане е отражение на всеобщата грешка да се обърква причината за дадено действие с начина на извършването му. Инвеститорите напускат дадена страна, защото очакват печалбите да намалеят (или да се превърнат в загуби), а не защото им е позволено със закон да го сторят. От друга страна, дали някой би инвестирал в страна, от която после трудно може да оттегли инвестицията си? Ще има ли какво да "изтича", ако преди това никой не е "налял" капитали в икономиката?
Освен това, за да напусне капиталът дадена страна, той трябва най-напред да е влязъл в нея. Когато се коментираха данните за размера на изтеглените капитали от Югоизточна Азия, малко специалисти посочваха колко капитали са влезли в тези страни в годините до 1997 г. Тук идва ред на една междинна теория, според която дългосрочните инвестиции, които остават в страната дори в моменти на стопански проблеми, са желани и водят до просперитет, а краткосрочните, готови да напуснат във всеки един момент, не водят до увеличаване на богатството. И следователно правителствата трябва да се намесват и да привличат само първите, "добрите" капитали. Но ако в страната има само "добри" капитали (които остават дори при криза), защо са ни механизми за контрол, след като никой няма намерение да напуска?
Това показва, че оттеглянето на капитали е следствие, а не причина за стопанските проблеми на съответната държава.
Основен мотив срещу свободната търговия е разбирането, че местните производители трябва да бъдат защитени. Протекционистите твърдят, че основната им грижа е опасността, която евтините вносни стоки създават за местните фирми. Те често искат въвеждане на мита и други административни пречки пред вноса на потребителски стоки и рядко поддържат подобни мерки спрямо инвестиционните стоки, тъй като местните производители се нуждаят от ниски разходи и високи цени. По-високи от определените на свободния (международен) пазар цени са възможни обаче само за сметка на местните потребители. Потребителите ще трябва да плащат повече, отколкото в условия на свободна международна размяна. Крайният ефект от протекционистичната политика е отнет потребителски излишък, който си поделят бюджетът и привилегированите местни производители. Това означава, че протекционизмът действа срещу принципите на пазарна справедливост, единствено приета от свободните общества. Може би тук е мястото да повторим, че няма принцип в свободното общество, според който един индивид (група от обществото) трябва да бъде принуден да плаща вместо някой друг.
Крайният ефект от протекционизма е вероятно най-добре познат на групата хора, наричани икономисти. И въпреки това сред тях се издигат гласове в подкрепа на подобна политика, макар повечето да подкрепят прилагането й само за кратък период. Това означава, че или тези хора правят дълбока научна грешка, в смисъл че не отчитат всички ефекти от протекционизма, или че те съзнателно подкрепят политика, несъвместима с принципите на свободното общество.
И най-накрая, вътрешната конкуренция е не по-малък проблем за индивидуалния участник на пазара от чуждестранната. За отделния участник на пазара няма голямо значение дали конкурентите му са местни или чуждестранни търговци. Ако целта е да се предпази определена група производители от чуждата конкуренция, защо да не я предпазваме и от местната? Наистина, какво друго е протекционизмът освен типичен пример за ограничаване на конкуренцията - процес, от който в крайна сметка всички печелят.
Широко разпространена заблуда е твърдението, че от международната търговия страдат по-бедните страни. В действителност повечето развити страни са станали такива, защото са участвали в дълготраен процес на международно разделение на труда (специализация) чрез международната размяна на стоки, услуги и знание. Фактите ни показват, че не само големите и развитите страни, но и малките и бедните страни печелят от свободната международна размяна. Най-лесният, дори не икономически начин да се осмисли това е да припомним, че тъй като размяната (търговията) е доброволно действие, то се случва само защото и двете страни имат (очакват) някаква изгода от него. Защо това да не важи и за "националните" икономики?
Друга заблуда е схващането, че едностранната либерализация, т.е. когато една страна отменя пречките пред вноса от друга страна, но последната запазва своите, уврежда интереса на либерализиращата страна. Дори много опростен икономически анализ може да опровергае верността на подобно разбиране. Тъй като размяната по своята същност е доброволна, то и двете участващи страни печелят от нея. В случая на едностранна либерализация това са производителите на изнасящата страна и потребителите вносители в страната, която освобождава вноса си. Благосъстоянието в такъв случай се увеличава.
И накрая, международната търговия позволява на потребителите в по-слабо развитите страни да се възползват от научните открития и новите технологии. Това, което на практика наблюдаваме, е, че страни без почти никакъв принос в откривателската дейност получават достъп до резултатите на чужди открития чрез вноса на нови продукти. Нека само се запитаме благодарение на какво в Етиопия имат телевизори и компютри, в Мианмар - автомобили, а в България - домашно видео. И в трите страни (назовани произволно за пример) подобни продукти едва ли щяха да бъдат измислени и до ден днешен, ако нямаше международна размяна. А информационната вълна около олимпиадата в Сидни ни напомни още един малко известен факт - преди идването на белия човек аборигените (които са живели изолирани на цял континент) дори не са били измислили колелото. Това е цената на изолацията и това трябва ясно да се разбере от противниците на свободната размяна на стоки и идеи.
Но въпреки всичко не е ли глобализацията виновна за унищожаването на аборигенската култура, на семейните традиции в екваториална Африка, на традиционния начин на обличане в Латинска Америка? Не създава ли тя една униформена култура на "Макдоналдс", "Кока-Кола", МТВ, джинси, английска реч и Холивуд? Вместо отговор, нека се запитаме кога някой от нас е бил накаран насила да си купи хамбургер или кока-кола? Кога някой е влязъл с взлом в дома ни и е инсталирал кабелна телевизия безплатно? Истината е, че изборът е на всеки един от нас. И изборът не е евтин. Продуктите на кока-кола у нас се продават около 3 пъти по-скъпо от сходни безалкохолни напитки. Едно посещение на кино в момента струва около 3% от месечните ни доходи. Един чифт джинси струва около 10-20% от месечните ни доходи. А какво да кажем за страни, където БВП на човек от населението е по-нисък от стойността на цветен телевизор? Това означава, че т.нар. кока-кола култура е избрана доброволно от всяко човешко същество на планетата. Глобализация е друга дума за свободата да избираш.
Горните разсъждения показват поне едно - свободата на размяна на стоки, капитали, идеи, модели на поведение носят полза на всички участници в размяната. Още повече, такава свобода създава една справедлива система, в която всеки индивид получава за своите усилия, изобретателност и инвестиция толкова, колкото някой друг е готов да заплати при една доброволна размяна.
Светът
ОПЕК увеличи дневното си производство с два процента до 26.7 млн. барела дневно с цел да понижи цените на суровия петрол на международните пазари
Иран, Саудитска Арабия, Кувейт, Алжир и Катар заявиха, че могат да осигурят допълнително количество нефт. Решението на ОПЕК е в съответствие с неофициалната договореност в картела дневното производство да се увеличава с 500 000 барела дневно, когато цената на суровия петрол на международните пазари се задържи над 28 долара за барел в продължение на 20 последователни дни.
Продажба на 97% от "Трансгаз", монополен вносител на природен газ в Чехия, оповести правителството в Прага. Заедно с "Трансгаз" новият инвеститор ще купи дялове от осем регионални фирми за дистрибуция. Правителството държи мажоритарен дял в шест от тези осем фирми и близо 50% в останалите две. "Трансгаз" внася синьо гориво от Русия и Норвегия, продава го на местни компании за дистрибуция и прибира също такси за транспортиране на газ до Западна Европа.
Еврото поскъпна рязко
Единната европейска валута поскъпваше спрямо щатския долар в продължение на седмица и достигна месечен курс от близо 0.88 долара за евро. Курсът се повиши след интервенция на Европейската централна банка, преди това единната европейска валута бе подкрепена от сигнали за забавяне на темповете на растеж на американската икономика.
Холандската Rompetrol Group е новият собственик на най-модерната румънска рафинерия - Petromidia.
Цената, която холандската компания плати за 69.9% от акциите на рафинерията, е 50.5 млн. долара. Новият собственик се задължава да инвестира 205 млн. долара през следващите пет години, както и да изплати 340 млн. долара задължения на рафинерията. Представители на Rompetrol Group заявиха, че инвестициите ще са насочени за подновяване на оборудването и възстановяване на нефтохимическото производство на Petromidia, а около 90% от произведените петролни продукти се планира да бъдат изнасяни за страните от Балканския полуостров.
Стартира специализираната източноевропейска фондова борса NEWEX
На първата търговска сесия - 3 ноември, на борсата стартираха около 90 компании от Централна и Източна Европа, 40% от които са руски, 20% - унгарски и 10% - чешки. Борсата има два сегмента - NX.one, който е с по-ниски изисквания към емитентите, и NX.plus, условията за листване на който са сходни с тези на Deutsche Boerse и Neuer Markt. NEWEX е съвместно дружество на борсите във Франкфурт и Виена и отговаря на всички изисквания на ЕС към търговията с ценни книжа. Борсата използва търговската платформа Xetra, която осигурява дистанционна търговия, клиринг и сетълмънт чрез системата Clearstream. От ръководството на борсата очакват до края на 2001 г. да се направят между 20 и 30 първични публични предлагания на акции, а броят на търгуваните компании да се удвои.
България
Поправките в закона за приватизация бяха одобрени от парламента на първо четене
За предложените от правителството промени гласуваха 149 депутатr, против - 51, а 10 народни представители се въздържаха. През първите девет месеца на годината всички приватизиращи ведомства са сключили 362 сделки, сочи докладът на приватизаторите. В почти половината от продажбите купувачи са работническо-мениджърски дружества (при 149 сделки). Само девет предприятия са станали собственост на чуждестранни купувачи. Договорените касови плащания са в размер на 170 млн. лв., но тук не е отчетено, че в много от случаите става въпрос за отложено през следващите 10 години плащане. Сумарно договорените цени са 251 млн. лв., но реалната сума е значително по-малка заради използваните непарични платежни инструменти.
Майкъл Чорни заяви, че е продал "Мобилтел" в интервю пред руския вестник "Ведомости". Той обаче отказва да съобщи новия собственик. От компанията не потвърдиха информацията. В ДКД не е постъпвало искане за разрешение за промяна в собствеността.
Такса смет за населението скача двойно от началото на 2001 г., реши Столичният общински съвет. Така таксата за битови отпадъци става 4 промила върху данъчната оценка на имота. Таксата за предприятията остава 15 промила, когато не се подаде декларация със заявен брой съдове за извозване.
Банка ДСК ще прави джойнт венчър с германската LBS
Банка ДСК работи по проект за жилищно кредитиране по модела на германските жилищно-спестовни каси. Ако проектът бъде одобрен, Банка ДСК ще създаде джойнт венчър с Баварската строително-спестовна каса (LBS), която е част от концерна "Байерише ландесбанк". Германският модел предвижда спестяване за определен период при лихви, по-ниски от пазарните. След като спестителят събере определен процент от нужната за строеж на жилище сума, автоматично получава останалата част като кредит от банката - също при лихва, по-ниска от пазарните лихви на банковите кредити (от порядъка на 4-5% годишно). В Германия спестителите получават и премии върху влоговете си от държавата, която предпочита да поощрява жилищното спестяване, вместо сама да строи нови жилища. За да тръгне моделът у нас, ще трябват промени в Закона за банките или изцяло нов закон. Лобирането пред министри и депутати за него започна миналата седмица с конференция, на която присъства и Хелмут Щройбингер, вицепрезидент на LBS. На нея обаче не присъстваха представители на БНБ, от която ще зависи дали ще бъде допуснато създаването на специализирана кредитна институция.
БДЖ очаква 90 млн. лв. загуба до края на годината
Тя се дължи на загубите от пътническите превози. Предвижда се поскъпване на товарните превози от началото на следващата година. Служители на БДЖ организираха митинг, на който бе поискано увеличение на заплатите с 15%, както и издължаване на старите им плащания. Синдикатите заявиха, че са готови за стачни действия при неудовлетворяване на исканията им. Генералният директор на БДЖ Владимир Дунчев заяви, че е готов да преговаря за увеличение на заплатите с 10% при следващото колективно трудово договаряне.
Първа емисия ипотечни облигации планира да пусне на фондовата борса Банка ДСК. Решението за емисията е било взето през миналата седмица от управителния съвет на банката. Нейният размер вероятно ще бъде 10 млн. лева. Емисията ще бъде 5-годишна и вероятно ще дава лихва с половин процент по-висока от доходността на 5-годишните ДЦК. С получения ресурс банката смята да хеджира целия риск по отпуснатите кредити, коментираха от ръководството й.
РМД в ДЗИ направи консорциум с Ти Би Ай
Мениджмънтът на ДЗИ е сключил договор за съвместно участие в наддаването за държавното застрахователно дружество. Договорът за консорциум е бил подписан с израелско-германската компания Ти Би Ай, която преди време купи от държавата 31% от капитала на ЗПАД Булстрад.
Окончателно върнаха лиценза на ЗК "Юпитер"
Петчленен състав на Върховния административен съд окончателно върна лиценза на застрахователна компания "Юпитер". Решението на петчленния състав само потвърди даденото преди това становище на тричленния състав. С решението от 01.11.2000 г. се признава, че административната мярка за отнемането на лиценза на дружеството е взета при неспазване на административните правила. Решението не подлежи на обжалване.
Евгени Игнатов, шеф на отдел "Ликвидация" в отдел "Автомобилно застраховане" в ДЗИ, е бил жестоко пребит в началото на изминалата седмица. Нападателите са засекли служебния автомобил на Игнатов, след което са го извадили от него и са счупили на няколко места ръцете и краката му. Според запознати причина за разправата е отказ на Игнатов да поднови неизгоден за ДЗИ договор. Води се разследване по случая.
Активна търговия с акциите на "Благоевград БТ" и ръст от 34% при книжата на "Балканфарма -Разград" раздвижиха търговията на "Българска фондова борса - София ". Новият индекс SOFIX нарасна с 3.1% на седмична база и достигна 113.47 пункта. Общият борсов оборот достигна 1.17 млн. лв., като близо една трета от него бе резултат от блокова търговия.
"Винимпекс" ЕАД е трансформирало свое вземане за 400 000 DEM от дъщерното си дружество в Германия "Ориент експорт-импорт" - Щутгарт в средства за покриване на негови загуби, установи ревизия на ГУ ДФК за периода 1 януари 1996 г. - 3 май 2000 г. Дружеството е 100% собственост на "Винимпекс" ЕАД, а трансформацията е направена с цел да се избегне обявяването му в несъстоятелност. Решението за това е взето на заседание на съвета на директорите на "Винимпекс" от май м.г. , но ревизията не е установила писмено разрешение от принципала. Ревизията установи, че Bulgarian Vintners Company Limited - BVC, Лондон, в което "Винимпекс" ЕАД има съучастие от 50%, остава да дължи 50 000 британски лири от сумата на дивидентите за 1996 г. и 1997 г. Светът
Югославия бе приета за член на ООН от Общото събрание
През 1992 г. Общото събрание реши, че остатъчна Югославия, състояща се единствено от Сърбия и Черна гора след отцепването на другите четири бивши югорепублики, не може да участва в работата му и ще трябва да кандидатства за приобщаване към ООН като нов член. Зоран Жижич, бъдещ премиер на Югославия, оповести състава на новото федерално правителство, което се очаква да бъде одобрено от парламента в събота, предаде Ройтерс. Повечето от 16-те членове на кабинета са от привържениците на президента Кощуница.
