Втората вълна: безличните и удобните
Велина Господинова
Активистите и симпатизантите на синята партия могат да си отдъхнат - лошите момчета в СДС ги няма. Първо, Евгений Бакърджиев (той не съвсем, но най-вероятно скоро), сега Христо Бисеров и Йордан Цонев. "Тъгата" по тях беше краткотрайна, но затова пък постави началото на здравословен за синята партия процес.
Наследниците бяха избрани във вторник на отговорни заседания - на Националния съвет на СДС и на парламентарната група. И на двете сбирки ръководството на СДС приложи една и съща формула - "НИС предлага... ", а присъстващите трябваше само да одобряват. На заседанието на Националния съвет се оказа, че има и инакомислещи. НИС предложи благоевградския областен лидер на СДС Росица Тоткова за свой член. Трима депутати се оказаха на друго мнение. Пазарджишкият син народен избраник Панайот Ляков (който би било редно да внимава с предложенията, за да не попадне в графата "екзотичен" и това да му е последен мандат като такъв) издигна кандидатурата на областния лидер на СДС - Кърджали, Пламен Иванов, колегата му по регион Константин Наплатаров предложи за поста заместник-председателя на ПГ на СДС Иван Иванов, а софийският депутат проф. Юлиан Буров заложи на областния председател на СДС - Пловдив, Йордан Бакалов. Грешката на тримата беше поправена от самите предложени, които си направиха отвод. Два мотива за отвода си е посочил областният председател на СДС - Кърджали, Пламен Иванов - че ако изгуби гласуването, ще означава, че лидерът на ДПС Ахмед Доган ще изложи веднага тезата, че като председател на кърджалийската синя организация няма подкрепа сред ръководството на партията. И че ако бъде избран, по този начин ще бламира избраника на НИС. След тази аргументация подкрепата за Росица Тоткова е единодушна.
Така регионалният в. "Струма" оповести избора на новия председател на областния съвет на СДС в Благоевград през февруари - депутатката от Разлог Росица Тоткова. Тя успя да се пребори с колегата си от столицата на Пиринския край - Благоевград, Илиян Попов с помощта на другите сини народни представители от региона - Орфей Дуевски и Николай Томов. "Трябва да започнем да консолидираме хората, защото това е изключително важно, за да продължат усилията на СДС за интегрирането на България в европейските структури", заяви след избирането си за областен лидер Росица Тоткова. С това изявление разложката депутатка спокойно може да претендира за авторство на идеята за консолидация на партията пред колегата си Евгений Бакърджиев, която той лансира близо пет месеца след Тоткова. Въпреки това обаче първата работа на Росица Тоткова беше да разкара хората на бившия областен председател на партията Илиян Попов. Дори пребори кандидатурата на Ивайло Ловджиев за областен управител на Благоевград, макар че зад него стоеше секретарят на МС Елиана Масева, и наложи тази на Васил Чобанов от Симитли, подчинен на съпруга й в регионалния инспекторат по труда. Местните активисти веднага регистрираха, че протежето й успя да напълни областната администрация с хора от Разлог и Симитли. С това сплотената благоевградска група депутати се разпадна и спря да провежда ежедневните си сбирки в парламентарното кафе. Нещо повече - истинските проблеми между тях лъснаха, когато се оказа, че кандидатурата на Илиян Попов за член на НИС на СДС, издигната на националната конференция в края на февруари, е подкрепена само от делегатите от Благоевград, а не от останалите общини от пиринския регион. Акцията на Тоткова стана известна като "списъка на Роси", от който се вижда, че дамата от Разлог е заложила на шефката си от социалната комисия в парламента Светлана Дянкова. И правилно, защото веднага след като стана член на НИС Дянкова лично предложи Тоткова за заместник-председател на ПГ на СДС. Едва ли обаче е предполагала, че осем месеца по-късно нещата ще се обърнат на 180 градуса. Само че за член на НИС на СДС Тоткова беше предложена лично от Екатерина Михайлова, на която явно й допада силният замах, с който колежката й овладя Пиринския регион. Интересно как той ще бъде приложен и в ресора й - вътрешна и коалиционна политика на СДС, който Тоткова наследява от Михайлова. Сини депутати обаче твърдят, че за Росица Тоткова е лобирал лично председателят на парламента Йордан Соколов.
Хората от благоевградския регион още разказват за идеята на желязната дама от Разлог да бъдат запечатани цеховете за дървообработване. Въпреки протеста на дървопреработвателите тя пожали само три цеха, собственикът на единия от които според местните слухове е близък на семейството й. Този ход на новия член на НИС би могъл да се изтълкува като моментна слабост, защото Росица Тоткова по образование е инженер-химик, а по-тясната й специалност е химична технология на дървесината.
"Мента, ама крупие", биха разсъждавали най-вероятно наум феновете на Йордан Цонев. "Манекен, ама застраховател", биха им опонирали решилите да се самоуспокоят от избора на заместник на Цонев сини депутати. Истината за бившия и новоизбрания шеф на бюджетната комисия най-вероятно ще бъде някъде по средата. Действително прякорът Застраховка, с който е известен още Христо Христов сред колегите си поради това, че оглавяваше Дирекцията по застрахователен надзор, би му отивал повече, но ако го натоварят с друг смисъл. "Христо Христов е човек на този, който му обещае нещо", така сини столични активисти характеризираха лидера на ОбС на СДС - "Илинден". Може би затова веднага след избора му за шеф на бюджетната комисия негови колеги видяха връзка между това, че именно след неговата реплика "Христо Бисеров постъпи мъжки, като си подаде оставката, а другият защо се спотайва", дойде оставката на Йордан Цонев и отговорният пост за Христов.
Иначе кариерата на никому неизвестния допреди няколко години Христо Христов започва с това, че той е "обсебен", както сам обича да подчертава, от синята идея. С помощта на незнайно чия ръка получава място в депутатската листа на ОДС в един от софийските избирателни райони. Коя е ръката може да се предположи, като се има предвид, че според източници Христов е имал късмета да отбива военната си служба заедно с премиера Иван Костов. Този факт звучи като най-логично обяснение за внезапната поява на Христов като шеф на застрахователния надзор в края на 1997 г. Тогава политическата задача беше да се прочисти застрахователният пазар от т.нар. силови дружества. Под вещото ръководство на Христов беше извършено лицензирането на работещите застрахователи.
В бранша и до ден днешен се смеят на една случка. Представители на френския застрахователен надзор дошли на посещение в България за обмяна на опит. След мъчителни срещи и обеди французите куртоазно-съжалително попитали Христов какво е работил, преди да стане шеф на надзора. А той, без да се замисли, гордо признал: "Бях манекен". "Ако не друго, поне ще имате красив надзор", бил смаяният отговор на западните му "колеги".
Като шеф на бюджетната комисия в парламента Христо Христов има поглед и върху проблемите на бизнеса - продавал е чорапи на открита сергия.
Всъщност точно в това е силата му. Зад него стоят всички пловдивски народни представители в ПГ на СДС, а софийският председател на партията Евгений Бакърджиев му устройва галавечери по сини семинари. Благодарение на враждата между пловдивските депутати и бившия кмет Спас Гърневски той оглави областната структура на партията в Града на тепетата. На бившия пловдивски градоначалник не успя да помогне дори партийният лидер Иван Костов, който на областното отчетно-изборно събрание открито подкрепи кандидатурата му. Десетте сини депутати от Пловдив и до днес се гордеят, че са успели да се противопоставят на Костов. Така или иначе Йордан Бакалов стана областен лидер на синята партия в името на компромиса и досега успява да удържа паритет между двата лагера в пловдивската структура на СДС - този на сегашния общински лидер на СДС - Пловдив, Спас Гърневски, и на депутатите от региона. До избора му за областен лидер асеновградският депутат беше абсолютно неизвестен. Инженерът металург, с икономическо образование, член на бюджетната комисия, сега оглави Комисията по национална сигурност. Това стана по две причини - реверанс и компенсация към избирателния регион на Иван Костов - Пловдив, където се намира втората по големина партийна структура и която някак все не успява да излъчи подходящ кадър за НИС. И че явно ръководството на СДС при избора му за шеф на Комисията по национална сигурност е действало по принципа "приятелите на моите врагове трябва да станат мои приятели", имайки предвид добрите му отношения с Евгений Бакърджиев, защото в назначението му за такъв пост липсва всякаква логика - Йордан Бакалов беше заместник на Йордан Цонев в бюджетната комисия и можеше спокойно да я оглави. И както самият Бакалов призна: "Трябва ми малко време, за да влезна в материята. Разчитам и на помощта на Христо Бисеров". Докато обаче влезе в материята, мандатът на този парламент ще е свършил.
Така или иначе и трите назначения предизвикаха доста коментари сред сините депутати. Но само в кулоарите на парламента. От тях се налагат най-малко два извода - че ръководството на СДС се опитва да се обгради с послушни и удобни хора или/и че сините не разполагат с чак толкова подготвени кадри, както трябва да бъде. След напускането на Бисеров и Цонев като членове на НИС съотношението в ръководството на СДС вече е 7-2 в полза на Костов.
Съвременни антивирусни програми
Необходимост или параноична прищявка
Александър Бойчев
Нацията ни си е спечелила "ценна слава" не само с качествени компютърни специалисти, но и с невероятно хитри вируси. Все още се носи легендата за прословутия програмист Dark Avenger, измислил един от най-зловещите вируси на изминаващото десетилетие. Светът води борба с малките злосторници от времето, когато компютрите бяха играчки в ръцете на вманиачени компютърджии. Тогава вирусите са били и донякъде размяна на поздрави между различни групи или стремеж на отделна блудна душа да блесне на черно-белия монитор. Тогавашните поражения не са имали отзвука и мащабите на днешните атаки, защото в крайна сметка и разпространението на компютри не е било на днешното ниво. Напоследък обаче отново зачестиха тези проблеми и стряскат обикновените потребители, които често доста наивно са склонни да приемат свободата и неограничеността на интернет като чиста монета. Атаката на "I love you" е пресен спомен за това. Какво да кажем за унищожителния вирус "Чернобил", който тормози потребителското ни битие вече две години? Затова и антивирусният софтуер отново е актуален и търсен. Сигурно вече ви е направило впечатление, че става дума предимно, основно и само за вируси, които се разпрострастраняват чрез мрежата. Някога основният и най-разпространен начин да се заразиш беше чрез дискети. В наши дни 90% от вирусите се размножават онлайн.
Вирусът е програмен код (не е задължително да е цяла програма), написан специално с целта скришом да се прикачва към друг програмен код или да прониква в компютърни файлове. Той съдържа конкретни програмни инструкции, които му позволяват да се "внедри" в операционната система и да стане част от нея. При всяко стартиране малкото животно се зарежда в оперативната памет, прикачено към някоя нужна програма. При изпълнението й се извършват нейните безкрайно полезни за вашата работа функции, съчетани обаче вече и с тези на вируса. Последните могат да разрушават файлове, да обръщат техните функции или просто стартират съобщения от рода: "Здравейте! Аз много обичам да правя вируси!"
Живеейки вече в мрежовата ера, всеки ден ние се възползваме от безкрайните възможности за информация, забавление и бизнес, които ни дава интернет. Другата страна на медала крие и разпространението на компютърни вируси. Проблемът обаче вече не се състои само в тях, а и в т.нар. Malware (програми, които разрушават или манипулират файлове) - троянци (накратко от Троянски кон - малка програмка, която се разпознава от Windows като нормално utility, но паралелно с полезната работа върши доста скрити от потребителя неща; троянците се използват предимно за проникване в чужди компютри и за източване на информация от тях), Wоrms (от англ.- червей, малка програмка, която единствена цел в живота е безкрайно размножаване и разпространение; за разлика от нормалните вируси червеите не заразяват други програми, а се разпространяват през мрежи; първият червей е създаден през 1988 г. и е заразил 6000 компютъра, преди да бъде спрян) и др. В наши дни антивирусните програми са изправени пред нови и нови предизвикателства. Излизат нови и нови гадинки, като плашещото в случая не е самото им появяване, а все по-големите щети, които те могат да нанесат на системата ви. Тъй като потребителите масово не осъзнаваха тази опасност, се получи и скандалът "I love you". Инсталацията на антивирусна програма е едно добро решение, особено ако сърфирате много или пък получавате поща с неясен произход. Затова накратко няколко от по-добрите програми:
Това е руска програма, написана от Kaspersky Labs (). Search engine-ът за вируси е лицензиран за няколко компании, като същата технология използва и небезизвестната F-Secure (www.f-secure.com). Като управление програмата не може да ви създаде никакви проблеми, защото менютата са сведени до най-необходимите. Въпреки това на моменти се създава объркване - AVP-Watch може да бъде активиран или дезактивиран само и единствено през Control Center, който се зарежда при стартиране на Windows. Програмата автоматично се обновява, като изтегля най-новите вирусспецификации от руски FTP-сървър. По отношение на търсенето - AVP показва на конкуренцията как трябва да се проверява за вируси. Програмата открива всякакви видове и среща проблеми единствено при някои от наскоро разпространените VBS-скриптове. Работата с архиви също е перфектна, като единствените трудности идват от ZIP-архиви с парола. За сметка на това обаче AVP ви показва всички файлове, които са в този архив. Интегрираният AVP-Watch също се справя много добре - в случай че пуснете заразена дискета, веднага AVP-Watch се активира и ви предлага решение. AVP се справя и с макровирусите, като умело разпознава и различава простите макроси от вируси. За съжаление обаче AVP има проблеми с някои троянци. Като цяло това е една от най-добрите програми, която предлага достатъчна защита за повечето потребители.
F-Secure () има една особеност. В тази програма са интегрирани два енджина - този на Frisk Software и на Kaspersky Labs. Вирус-дефинициите на Frisk Software се използват и в популярната програма F-Prot. Наличието на два енджина се отразява на скоростта, затова пък резултатите са изключително добри. FstopW - програмата, която се зарежда в паметта, е изключително чувствителна към всякакви вируси. F-Secure отстранява безпроблемно всякакви макроси, но пък се запъва при VBScript-вируси. Като цяло F-Secure е с малко сложен интерфейс и трудно управление, затова пък ви предлага може би най-добрата възможна защита.
Една от най-титулуваните програми, но и една от тези, които са създавали не малко разочарования. Програмата на компанията Symantec (www.symantec.com) e изключително user-friendly и инсталацията й не създава никакви проблеми. Сканирането е с добри резултати, като основен недостатък е изключителната мудност при по-бавни компютри. AntiVirus намира повечето стандартни вируси, а Norton SecureScan е едно най-добрите Watch-приложения. Той хваща всичко, включително и заразена поща, при това още при свалянето й. Единствен проблем създават заразените архиви при копиране. Norton AntiVirus 2000 е уравновесена и балансирана антивирусна програма, която няма да ви разочарова.
WARNING! Партии в интернет
Алексей Лазаровъ
Преди няколко месеца веднага щом разбрах, че БСП са направили сайт, пръстите ми сами написаха www.bsp.bg. Не че идеята социалистите да имат сайт е революционна. Все пак преди години те произвеждаха протокомпютрите "Правец" 8Д и "Правец" 16. Съветските комунисти пък отдавна имат lenin.ru - виртуален мавзолей на Владимир Илич. Първият вариант на БСП-сайта беше истинско тържество на виртуалния кич, създаден от дизайнерката Tzvetana. После оформлението беше пооправено. Всъщност социалистите нямат страница в мрежата. Те имат "интернет-приемна", както пише на сайта. Кого точно приемат, там не е ясно. Например аз изпитвам проблеми да науча майка ми какво точно се прави в интернет. (Между другото, ако някой може да отговори кратко и разбираемо на въпроса "Къде се намира еди кой си сайт и как, след като е толкова далече, там разбират толкова бързо като натисна с мишката", нека изпрати отговора на lazarov@excite.com.) Да не говорим за дядо ми - фен на БСП, за когото не съществува и потенциална възможност да започне да се ограмотява за новите тезиси на партията (или както там ги наричат сега), сядайки пред компютъра. Червеният електорат, главно поради преклонната си възраст някак си естествено се е ситуирал толкова далече от интернет, колкото Карл Маркс от Рокфелер.
Не само БСП, но и държавните ведомства и останалите партии откриха интернет преди две-три години и оттогава насам злоупотребяват с мрежата, както намерят за добре. И докато повечето министерства се справят добре с оформлението, почти всички партийни български страници съществуват единствено и само за да не страдат политиците им от усещане за някаква липса.
() не се обновява много-много и е пълен със скучни документи. Партията на Костов е една от първите с интернет-страница - СДС разбра за съществуването на мрежата през 1996. Тогава на сайта имаше снимки на всички сини лидери с опцията, като кликнеш върху тях, да им изпратиш мейл. Аз изпратих на Надежда Михайлова. Не знам защо, но тя не ми отговори.
Мозъчният тръст на СДС обаче преди време вероятно е издал окръжно нареждане до местните организации да правят сайтове и насам-натам из мрежата са се пръкнали трогателни доказателства за партийна изпълнителност. Така вероятно се е получила страницата на местната организация в Нови пазар. На адреса cdcnp.bizland.com (cdcnp, вероятно идва от СДС - Нови пазар, но откъде ли идва bizland) може да се прочете Програма за състоянието и развитието на село Стан. Бях най-потресен от главата "Ред и сигурност" в документа. Там пише че "редът в селото се наблюдава от полицай веднъж седмично". Не по-малко впечатляващо е и предложението на местното СДС - да се наеме частна охранителна фирма.
Сайтът на Синята младежка организация в Плевен също заслужава внимание. Предубеденият от многото приказки за корупция сред управляващите може да остане леко озадачен, когато види в началото на страницата мигащ надпис JOIN NOW! WIN CASH!!! По-внимателен поглед обаче ще установи, че това не е призив да влезеш в синята партия и така да започнеш да получаваш дял от рушветите, а просто някакъв чужд банер (реклама, която най-вероятно значи, че сайтът се хоства безплатно от някой сървър). На страницата на младежкото СДС се мъдри и следният тревожен лозунг: "Времето все още е наше", както и малко jpg на чаша мартини (тоест снимка), заобиколена с надпис "Наздраве за изборната победа на ОДС+". Има, разбира се, и брояч на посетителите, около който уеб-дизайнерът в миг на творческо прозрение е написал: "Можете да се гордеете със себе си - Вие сте посетител №278. Малко са късметлиите като вас! ". Факт - малко са. (Между впрочем искрено се надявам, че синът на правосъдния министър Теодосий Симеонов, който е плевенчанин и има неприятния навик ту да стреля на някого в крака, ту приятелите му да отиват и да потрошават някоя дискотека, да не е член на младежкото СДС в града. В противен случай съм го загазил, защото той няма просто да ми флутне мейла (тоест да го "наводни" с много мейлове - бел. ред.).
Един от най-посещаваните партийни сайтове (поне през dir.bg) е този на "Гергьовден" (). Политвариантът на "Хъшове" обаче и обновява страницата си доста често - поне откъм съобщения за актуални събития. И дизайнът им също е с някаква идея. Все пак момчетата са доста по-светнати за комерсиалната страна на живота, отколкото техните конкуренти. Така че, ако има класация - партията на шоумените печели. Само в категорията web-сайт, де.
Предизвикателствата на е-глобализацията
Нели Белчева, Сан Франциско Съединените щати имат славата на най-развития електронен пазар в света. С много бързи крачки обаче останалият свят вече ги догонва. Броят на хората, които използват интернет в Европа, Латинска Америка и в тихоокеанската част на Азия, се увеличава с по-високи темпове, отколкото в САЩ. Само за две години почитателите на мрежата извън Съединените щати са нараснали от 44% през 1998 на 66% през тази година. Готови ли са обаче компаниите отвъд океана да посрещнат глобалните предизвикателства и да отговорят на нуждите на клиента, където и да се намира той? Две трети от водещите американски dot.com сайтове пренебрегват потребителите извън Щатите и неговорещите английски потенциални клиенти според проучване на Jupiter Communications. По оценка на изследователско-консултантската фирма The Gardner Group през миналата година водещите компании в сферата на електронната търговия в САЩ са инвестирали 20 млн. долара за обновяване на сайтовете, предназначени за американския онлайн-купувач. Усилията и средствата, насочени към чуждестранния потребител обаче, са далеч по-скромни, твърди списание E-business advisor.
Според изследване на Media Metrix едни от най-посещаваните уеб-сайтове в Германия, Франция и Великобритания са Yahoo, Microsoft, Netscape, Alta Vista и Amazon. Повечето от тях се опитват да привлекат международния потребител, като предоставят информация на основните европейски езици. Глобализацията в електронния обмен обаче не се изчерпва само с преодоляване на езиковите бариери. В този процес се намесват маркетинговите механизми, спецификата на законодателството в страните на потенциалните клиенти, културните различия, предпочитанията към различни устройства за достъп до мрежата в отделните части на света.
Първата крачка към глобализиране на електронния обмен, както във всяка търговска дейност, e яснота по отношение на потребителското търсене. Мрежата предоставя огромни възможности за събиране и анализиране на такива данни. Сред най-популярните източници в Съединените щати са проучванията на изследователски фирми като IDC, статистическата информация на ООН и Tърговския департамент на САЩ, а също и редица уеб-сайтове като http://www.nua.ie или www.idiominc.com.
Превръщането на една дейност в международна винаги изисква детайлно познаване на законовите и културните особености в страните на потенциалните клиенти. Франция и Германия например не позволяват търгуването с предмети, свързани с нацизма. По силата на закона Франция наскоро спря провеждането на такъв търг в сайта на Yahoo. Американски технологии за кодировка, както и компютри като Apple Mac G4 са забранени за продажба в страни като Ирак, Либия, Куба и Северна Корея. Неотдавна правителството на Саудитска Арабия блокира достъпа до част от съдържанието на Yahoo!, което се приема за порнографскo според местните разбирания.
Използването на лична потребителска информация също може да крие рискове. Данните за последователността на страниците, през които минава клиентът в конкретния уебсайт, често се използва, за да се генерират препоръки към него в реално време. Ако обаче тази информация не се събира и анализира анонимно, т.е. включва име или интернет-адрес на потребителя, процесът попада под ударите на новите закони за защита на личната информация на Европейския съюз. В същото време анонимността намалява потенциала на различните персонализирани маркетингови схеми, което ограничава приложението им в електронната търговия.
За да надникне в повечето американски сайтове, потребителят по подразбиране използва персонален компютър и се свързва с интернет чрез Internet Explorer или Netscape. Извън пределите на Съединените щати обаче предпочитаните устройства за достъп до мрежата са мобилните телефони и PDA (Personal Digital Assistant) като Palm например. Бъдещето изглежда все по-безжично според прогнозите. Затова и конкуренцията за осигуряване на клиентите на ефективен достъп до мрежата става все по-безпощадна. На стария континент френската компания Cegetel вече изгражда портал за мобилен интернет с покритие в цяла Европа. Visa и Nokia работят съвместно над система, използваща WAP (Wireless Application Protocol), която да позволява разплащанията да се извършват от безжични устройства. В Япония, където 44.9% от населението притежава мобилни телефони, отделилата се от NTT компания DoCoMo осигурява на клиентите връзка със скорост 9.6 Кбита/сек. Прогнозите са, че до 2003 г. тя ще достигне 2 Мбита/сек. Постоянната високоскоростна връзка се очаква да ускори драстично темповете на растеж на интернет. Това ще позволява от мобилните устройства да се провеждат видеоконференции в реално време, както и да се зарежда музика, видео и игри.
При тези перспективи доминиращите в момента 20 мегабайтови уеббраузери изглеждат oбречени. Сайтовете ще могат да разпознават типа на устройството, което се опитва да се свърже с тях. Технологии като WAP, XML и XSL (Extensible Stylesheet Language), които могат да обслужват заявки от всяко интернет-устройство, ще бъдат ключовите елементи на следващото уебпоколение.
Повечето компании започват и завършват опитите си за глобализация с превода на HTML страниците си на различни езици, без да гарантират способността на базовия софтуер да се справя с международни заявки. Най-често проблемите са свързани с възможността за приемане на определена чужда валута, изпращането на стоки до конкретна държава, достъпа до банкова информация и т.н. Зад "фасадата" на HTML обаче се решава съдбата на електронния бизнес - където се обработват поръчките, изпращат се стоките, следи се за опити за измама и за законното използване на натрупаната лична информация за клиентите.
Най-горещите индустрии на Wall Street
Станимир Съръстов*
За да се вземе инвеститорско решение, днес е необходим съвет не от финансов експерт, а от инженер
Безспорно в наши дни един от най-атрактивните сектори за инвеститорите в акции е този на новите технологии. Той обаче е толкова необятен, че всеки инвеститор би се объркал още повече, ако просто следва съвета да инвестира в hi-tech компании. Затова все повече хора смятат, че за да избереш подходящите акции, в които най-успешно да вложиш средствата си, трябва съвет не на финансов експерт, а на инженер или най-малкото на човек, запознат доста добре с някоя конкретна hi-tech индустрия.
Горното обаче не винаги е достатъчно за взимане на успешно инвестиционно решение. Колкото и да е смайващ растежът на печалбата и потенциалът на дадена компания, цената на нейните акции няма да се покачи кой знае колко много, докато аналитиците на Wall Street, а след това и институционалните инвеститори не се "влюбят" в нея.
Понастоящем няколко hi-tech индустрии са спечелили толкова ценното доверие на влиятелните финансови аналитици и, както изглежда, в скоро време няма да го загубят въпреки доминиращото напоследък мнение, че "охлаждащата" се щатска икономика ще намали растежа дори и на най-стабилните фирми. Между тези индустрии се нареждат:
Разбира се, към горния списък може да се добавят и някои други индустрии като например мобилни комуникации (wireless). Те обаче не се представят много добре напоследък.
Според последните статистики интернет-трафикът продължава да се удвоява на всеки 90 дни и няма изгледи този растеж да се забави в близко бъдеще. Напротив, прогнозите са за засилване и всеки лесно може да заключи, че компаниите, ангажирани в този бизнес, ще продължават да продават всичко, което могат да произведат. А това са най-вече фирмите, производители на оптични кабели и компоненти, тъй като засега оптичната технология дава възможност за най-голям трансфер на данни при възможно най-високата скорост. Според последните изследвания в тази област само една оптична нишка може за единица време да предаде над 1000 пъти повече данни от всички досега известни мобилни технологии, взети заедно. Лидерите в тази област са компании като Juniper Networks (NASDQ: JNPR), цената на акциите на която за последната година се повиши с над 400%, Corning (NYSE: GLW) - съответно над 300%, JDS Uniphase (NASDAQ: JDSU) - близо 200%, и, разбира се, Ciena (NASDAQ: CIEN) - повишение на цената с космическите 670%. През последната година още няколко горещи компании от същата индустрия пуснаха акции на пазара. Между тях са Avanex (NASDAQ: AVNX), Corvis (NASDAQ: CORV) и Avici Systems (NASDAQ: AVCI). Цените на техните акции обаче още не са поели по пътя на своите по-отдавна търгувани на борсата конкуренти.
Компаниите, заети с производството на компоненти за съхранение на данни, не остават по-назад. Причината и те да се харесват толкова много на инвеститорите са пак някои статистически данни и прогнози. Така например само през 1999 г. са били продадени компоненти за съхранение на повече данни, отколкото през всички години дотогава, взети заедно. Нуждата от съхраняването на все повече и повече данни, снимки, видео и музика поражда лавинообразно нарастване на търсенето на тези продукти. Според списание "Форчън" в следващите пет години общият капацитет на тези носители ще се увеличи с 50 пъти - от 200 петабайта (10 на степен 15 байта) до 10 000 петабайта. Водещите фирми в тази област включват Brocade Communications (NASDAQ: BRCD), чиято цена се е покачила с около 300% за последната година, а през третото тримесечие печалбата се е увеличила с 999% на годишна база. Други горещи компании от тази индустрия са EMC Corp. (NYSE: EMC) и Network Appliance (NASDAQ: NTAP) - съответно нарастване на цената с 200% и близо 700%.
Предвид рекордната цена на петрола и либерализацията в енергийните сектори на САЩ, а отскоро и в ЕС, е съвсем очевидно защо фирмите, които разработват алтернативни енергийни източници, са също на фокус. В тази област новите технологии са повече от достатъчно, но компаниите, които са успели да ги превърнат в успешен бизнес, се броят на пръсти. Една такава фирма е Astropower (NASDAQ: APWR) - лидер в производството на слънчеви батерии и компоненти за тях. За последната година цената на акциите на компанията се повиши с около 300%.
Друга не по-малко интересна индустрия е тази на производителите на флаш-памет чипове. Това е памет, която запазва записаното дори когато към нея не се подава ток. Понастоящем тези чипове се използват в редица бързоразвиващи се пазари на крайни продукти като дигитални фотоапарати и камери, MP3-плеъри, клетъчни мобилни телефони, преносими компютри и органайзери от рода на Palm, a приложенията им в други расте лавинообразно. Последната новост е използването им в автомобилните бордови компютри. Между водещите компании в тази област са SanDisk (NASDAQ: SNDK), чиято цена е нараснала със "скромните" 130% за една година, Silicon Storage Technology (NASDAQ: SSTI) - близо 400%, и M-Systems (NASDAQ: FLSH) - над 200%.
Портативни компютри
Георги Стоев
В бързането на фирмите да доставят светкавична информация за новите технологии често сме принудени да четем ревюта за нови продукти, "повлияни" от рекламни материали, както и статии, писани и продиктувани от производителя. И все пак явно всяко нещо си има и предимства, и недостатъци, а PR усилията на компаниите доведоха до войната Palm срещу PocketPC. Което е немислимо, тъй като двата типа устройства са коренно различни, а сходствата между тях се изчерпват с начина на въвеждане на информация - без клавиатура, с помощта на Stylus и TouchScreen и почти еднаквите размери. Palm (независимо от модела - Palm III, Palm V или Palm VII), представлява персонален органайзер (PIM). Тези устройства позволяват на потребителя достъп до адресник, календар, калкулатор, бележник и възможност за разглеждане на WEB страници и четене на електронна поща Off-Line (с изключение на Palm VII, който дава възможност за мобилен достъп до определени WEB страници и изпращане на e-mail).
За разлика от Palm Pocket PC е портативен компютър с инсталиран PIM software - Pocket Outlook. Под името Pocket PC всъщност се разбират две различни и взаимно свързани неща - от една страна това е името, дадено от Microsoft на най-новата версия на Windows CE - 3.0, и от друга, името, на устройствата, произвеждани от Compaq, Casio, Hewlett-Packard и Symbol. Възможностите на Pocket PC - както като софтуер, така и като хардуер, са ограничени до следните характеристики: скорост на процесора - до 206 MHz; до 32 MB System RAM; екран 240 х 320 до 65K цвята; звукова карта с вградени говорител и микрофон, моно- или стереоизход; Type I или II Compact Flash (CF) Card; IrDA 1.0 и USB Support.
PocketPC предоставя връзка с периферни устройства като камери, принтери, скенери, клавиатури и др. Основният проблем е, че те са разработени съобразно размерите на PocketPC. За сравнение една страница на джобния принтер е равна на големината на 2 визитни картички.
Синхронизирането на устройствата с настолен компютър се извършва през сериен, USB или IR порт посредством последната и доста подобрена версия на ActiveSync - 3.1, при скорост на трансфер до 115 Kbps. Синхронизирането на информацията започва автоматично при включване на устройството към настолния компютър и продължава текущо до изключване на едно от двете устройства.
Въвеждането на данни става посредством "писалка" с докосване на екрана, като възможните начини са: изписване на буква по буква, ползвайки определен шрифт на писане, подобен на JOT; избиране на буквите от визуализирана на екрана клавиатура и чрез свободно изписване на думите, ползвайки софтуера за разпознаване на ръкописно писане.
По отношение на приложния софтуер не може да се отрече, че Microsoft са отделили доста време в проучване нуждите на потребителите и са въвели инсталирането на множество полезни приложения като стандарт. Всички устройства използват стандартен 16 MB Pocket PC Pro ROM чип с инсталирани: Pocket Outlook, Pocket internet Explorer, Microsoft Pocket Word и Excel, Microsoft Pocket Money, Media Player, както и възможност за даунлоуд на допълнителни програми. Парадоксалното е, че в последните месеци се наблюдава тенденция на разработване на софтуерни продукти за портативни компютри, които нямат настолни еквиваленти или далече ги надминават.
Въпреки уеднаквените условия, създадени от ограниченията на операционната система, стандартния софтуер и ограничените размери всеки един модел PocketPC е уникален сам по себе си, носейки своите предимства и недостатъци. В момента на пазара три фирми предлагат модели на PocketPC.
Историята на един майкрософтски хак
Еленко Еленков
Microsoft Corporation обяви, че има пробив в система за сигурност на компанията по миналия четвъртък. Софтуерният гигант се обърна за помощ към FBI, а новината беше разпространена от всички световни медии. Те оповестиха пробива заедно с кратки коментари от страна на Стийв Балмър, но нищо повече. Коментарите бяха свързани с термини като "индустриален шпионаж", и "много важна поука за Microsoft и интернет-сигурността в бъдеще". Информациите излизаха една след друга, като най важното, което фирмата официално заяви, бе, че от техните сървъри има открадната информация и тя е source-кодовете на новоразработван софтуер. Microsoft се застрахова, като обясни, че не става въпрос за Windows 2000 или Microsoft Office. След няколко дни, т.е., след като успяха да проверят логовете от системата за онлайн-сигурност - Microsoft обявиха начина, по който е станал пробивът. Хакерите са използвали сравнително евтин трик - програма троянски кон, която са изпратили като прикачен файл по e-mail на третостепенен служител от Microsoft. Не е известно как програмата е стартирана, но след известно време троянският кон заразява няколко от останалите компютри от част от мрежата на фирмата. По този начин е получен достъп до важна информация в зоната с най-висока сигурност на фирмата - оттам е изкопиран и новият софтуер. Хакерите са имали достъп до системата в продължение на 12 дни, а пък от компанията заявиха, че са ги оставили нарочно, за да могат да хванат следите им.
Следите на пробива все още остават умело замаскирани, но водят към Азия или Русия. The Moscow Times (www.themoscowtimes.com) прави едно от най-добрите разследвания по темата. Според редактора на списание "Хакер" Сергей Покровски става въпрос за елитен пробив, осъществен от хора, които си разбират от работата.
Тук възниква въпросът, след като тези хора са толкова добри, дали изобщо са направили пробив, или това е много сериозен удар от страна на конкуренция. В самото влизане отсъстват белезите на кибертероризма - като например сменени заглавни страници и изтрити файлове в по-важни части от даден сървър или удобно оставен e-mail за контакти. По принцип някои от големите корпорации си позволяват да наемат хора с опит в мрежите за домогване до определени данни на техните конкуренти. В близкото бъдеще този опит от страната на руските хакери е невъзможно да остане незабелязан и най-вероятно ще станем свидетели на залавянето на тази група. .
BG домейн? не, благодаря
Петър Гаврилов
Ако някоя сутрин се събудите с идеята, че е назрял моментът да си направите интернет-страница с окончание .bg, то значи времето наистина е дошло. Защото НИКОЙ не регистрира име с български домейн просто ей така. Изходът от създалата се ситуация е само един - хващате се здраво на работа. Като за начало установявате, че "Регистърът на имена в областта .bg" (както е официалното му название) се управлява от фирма "Цифрови системи" ООД (www.digsys.bg) и че при раздаването на тези имена има определени правила.
Вече има нови правила, по които "Цифрови системи" продават .bg домейн-имената. Те са в сила от 1 октомври и според фирмата са "по-приятелски" ориентирани към потребителите. Ако човек прояви търпението да ги изчетете внимателно открай докрай (разпечатани, те се простират върху осем страници), може да се запита какво толкова по-лошо може да е имало в предишните... И така - право на име с .bg разширение имат само лица със съдебна регистрация в Република България или частно дееспособно лице, гражданин на същата република, както и държавни органи, фирми и организации, регистрирани в чужбина. Незнайно защо физически лица граждани на чужди държави не могат да се докоснат до това щастие.
Името трябва да е съставено от поне три символа (това условие определено буди недоумение) и да е различно от имената на други съществуващи домейни. Не можете да регистрирате имена като например COM.BG, NET.BG, INT.BG или ORG.BG. И това не е краят на изискванията. Разделът "подходящо име" завършва с подробни обяснения на това кое е и кое не е подходящо. Подходящо за вас име е собственото ви (като физическо лице), името на фирмата или организацията, чийто представител сте, или име на издание, върху което имате права. Тези имена не трябва да са резервирани (има указания, че такива са имената на общините например), да са използвани или да има вероятност да бъдат поискани от заявител с широка известност (няма дефиниция на последното). Също така не може да са имена, които DIGSYS ("Цифрови системи") е запазила за себе си като регистър, както и имена, които според същия този регистър (по-точно според хората, които го управляват) могат да доведат до объркване. Освен това името ви трябва да е достъпно от сървъра на DIGSYS, като за целта трябва да са указани първичен и вторичен сървър, които ще обслужват вашия все още бъдещ домейн. "Ама, моля ви се, вие не четете ли правилата, прочетете си ги пак внимателно... " - това е отговорът, който получавате, когато попитате президента на "Цифрови системи" Драгомир Славов какъв е смисълът на условията, които фирмата му е създала. Той се позовава на съществуващи в интернет подобни условия за регистрация на други домейни, но не уточнява къде точно се намират те и кой точно ги е създал. Ако избраният от вас домейн все пак отговаря на изискванията, пред вас се изправя
Тя изумява със следното - документите се подават лично в някой от офисите на "Цифрови системи" или се пращат по пощата на адреса на централния офис на фирмата във Варна. Логиката тук отново е известна само на DIGSYS. Ако електронната поща е неприемлива по някаква причина, то би следвало авторите да са чували за онлайн регистрационните форми, които при други условия са дразнещи, но пък в случая вършат идеална работа и премахват нуждата от изпращане на бумаги. Междувременно вие сте подали декларация (и сте си задали хиляди пъти въпроса кой ли е измислил всичко това), с която освобождавате "Цифрови системи" от отговорност за всякакви вреди, които може да понесете от нейно действие или бездействие при изпълнението на функциите на регистър. Според Драгомир Славов това е освобождаване на фирмата от отговорност за това, че тя си "върши работата" и формулировката е ясна, "стига да я четете", добавя той. Тук възниква въпросът, ако DIGSYS не носи отговорност за дейност, в която е монополист, то тогава на какво основание прибира такси за това. След като получите потвърждение, че регистрацията е допустима, плащате 100 долара за същата и такса за първата година (плюс 20% ДДС). За сравнение - регистрацията на име с .com домейн за две години струва около 70 долара. Да не говорим, че става в рамките на един ден, и то по интернет. Според сайта на DIGSYS всички тези правила са базирани на RFC (Internet Requests For Comments) - условни правила, издадени от организация, която играе роля на своеобразен регулатор в интернет-пространството. Намират се на уеб-адрес http://www.faqs.org/rfcs/ и дават решения по въпроси, поставени от потребители на интернет към организациите, съставляващи Internet FAQ Consortium (IANA, ISOC, IAB, ITU, INTA, WIPO). Те са препоръчителни за прилагане от лицата и организациите, към които се отнасят - тук безспорно попада и "Цифрови системи" ООД. В правилата на RFC, които не са задължителни, не могат да се намерят основанията, които са вдъхновили "Цифрови системи" при написването на техния вариант на правилата.
С две думи, дори и в новия си вид правилата са не по-добри от старите. Единствената промяна е правото на физически лица да регистрират домейни, но ограниченията при избора на име са проблем, който обезсмисля новопоявилото се право. Така отново най-лесният начин си остава регистрацията на търговско дружество, в чието име да се съдържа желаният от вас домейн нейм, така както са направили много хора, които вече са се решили на регистрация. Не става ясно защо дължината на името трябва да е поне три символа, но факт е, че домейнът hp.bg си остава недостижим за Hewlett Packard. За това фирмата си е регистрирала (далеч по-лесно и евтино) www.hp-bg.com. В родни условия "Бусофт" (bse.bg) е фирмата, която безуспешно се опитва да регистрира за себе си домейна bazar.bg, но засега тези нейни усилия остават без резултат и тя е регистрирала bazarbg.com, който според Андрей Ненов, мениджър на фирмата, не е толкова разбираем и поради това те изразходват излишни средства за реклама, която не носи ефективно послание към потребителите. За да регистрира подобен домейн, към "Бусофт" е било поставено изискването да има запазена търговска марка bazar, а регистрирането на търговска марка в България е изпълнено с бюрокрация и... чакане, което според Ненов продължава между 8 и 12 месеца.
При регистрацията на имената и тяхното раздаване важи правото на първия, така както е било по време на златната треска в Аляска. Едва ли съществува точно определение на това какво е заявител с широка известност, а дори и вашето собствено име може да бъде пожелано в бъдеще от някой друг, така че тук изводът е, че трябва да действа правилото на първия.
Пак по силата на този принцип през далечната 1990 или 1991 г. фирмата "Цифрови системи" ООД подава заявка пред RIPE- Reseaux Internet Protocol Europeens (www.ripe.net), организацията, която определя кой да раздава домейни в Европа, Близкия изток и Африка и получава правата върху регистъра .bg. По онова време сигурно една дузина хора в България са имали представа за това какво представлява интернет (мрежата в момента е различна от това, което е била тогава) и със сигурност между тях не е бил никой от мастодонта БТК. В противен случай телекомуникационната ни компания щеше да разполага с още един монопол.
Правилата за регистрация на .bg домейн, които важаха до 1 октомври тази година, правеха това тяхно желание да изглежда доста странно. Настъпилите изменения така или иначе представляват някаква малка крачка напред и все пак може да се прогнозира,че .bg-областта ще си остане далеч по-неизвестна от тази на Демократична Република Конго например (чийто домейн .cd е име, което води до съвсем други асоциации). Още по-странно е написаното в сайта на "Цифрови системи", че тези правила са съобразени с международни интернет-стандарти и препоръки на експерти, като, разбира се, не е посочено какви точно са тези стандарти и кои са експертите, които са препоръчали подобни изисквания. Според Драгомир Славов зад лесното получаване на горепосочените домейни са крие опасността да бъдете лишени от тях във всеки един момент, когато "някой американски съд реши така, а на вас дори и виза няма да ви дадат". Той обаче не успя да посочи конкретен пример, в който Network Solutions (), организацията, която той дава като пример за това, е отнела домейн от собственика му.
Звукова палитра от Балканите
Елена ДРАГОСТИНОВА
"Балкански коне" е името на културен проект, резултатите от който предстои да видим и чуем на 10 ноември в зала 1 на НДК. С това заглавие са търсени не само препратки към праисторията на полуострова ни, но и символите, характерни за начина, по който се сглобява пъзелът на уърлд музиката днес. Замисълът прилича на игра, в която се струпват много и различни елементи с цел да се напасват, за да сътворят цялостна двучасова програма. За целта организаторите от агенция "Аква сторм" са поканили съзвездие от музиканти от България, Хърватия, Македония, Турция, Румъния, Югославия и Гърция. Те идват със своите многопосочни страсти, с непредубедеността си да смесват рок, джаз и ню ейдж - и от тази кръстоска да търсят измеренията на общия музикален продукт, амбициозно наречен балкански. Всеки от участниците ще пристигне с готови фрагменти. Оттам нататък в продължение на шест дни съвместно ще бъде изграждана композиция, която разчита на виртуозността на всеки изпълнител, на опита му като импровизатор и на умението да работи в многонационален екип. В него са поканени музиканти личности, всеки нарамил товара на своята биография на солоизпълнител или участник в различни мобилни формации. Към българите Теодосий Спасов и Стоян Янкулов се присъединяват мултиинструменталистът Саня Илич от Югославия, румънецът Емил Букур - панфлейта, перкусионистът Хакан Бешер от Турция, известен с умението си да събира в една палитра звука на Изтока и Запада, контрабасистът Костас Теодору от Гърция - музикален номад, който обикаля Европа с каравана в ролята на уличен музикант, Влатко Стефановски - основател на прочутата македонска група "Леб и сол". Компанията е украсена и с една дама - хърватската певица Тамара Обровац, която обича да свързва джазструктури с етно.
Всички те, без да се познават лично, са известни един на друг чрез творчеството си. Може би в това е и чарът на бъдещата им работа в една формация. Инициаторите на срещата не смятат да спрат дотук. С този своеобразен уъркшоп и с композицията, която ще се появи като резултат, те възнамеряват да развият проекта си във времето чрез звукозаписна регистрация. А защо не и чрез фестивал, който да събира периодично различностите в една дъга.
Първи мултиплекс в България
Божидар ГРОЗДЕВ
Десети ноември вече няма да се свързва в българската история само като "оная дата". На този ден ще отвори врати за публиката първият у нас мултиплекс (многофункционален филмов комплекс). Той се намира в София, в подлеза на НДК. Официалното му откриване е на 6 ноември, а четири дни по-късно тръгват редовните прожекции.
Мултиплексът "Юнайтид ню синема", създаден от кинокомпанията "Юнайтид синема" АД, се състои от шест салона, оборудвани с най-модерна техника и с общ капацитет 605 места. Най-големият (зала 1) е за 178 зрители, а най-малкият (зала 6) - за 36. Прожекциите са между 10 и 24 ч, като залите са профилирани според характера на показваните филми - премиерни, втора седмица на екран, пропуснати заглавия, семейно кино, европейски афиш. Предвиждат се специални детски утра, както и организиране на различни културни събития.
Освен това в мултиплекса има две заведения за бързо хранене, лобибар и интернет-кафе.
Сред хитовете, които ще вървят в "Юнайтид ню синема" до Нова година, са "Смахнатият професор 2" с Еди Мърфи, "Аз, моя милост и Айрийн" с Джим Кери, "Лесни пари" с Марлон Брандо и Чарли Шийн, "Око на свидетел" с Юън Макгрегър, "Гепи" на Гай Ричи, "Магнолия" с Том Круз, "Прозрачно минало" с Харисън Форд, "Запознай се с нашите" с Робърт де Ниро.
Тежък балон
Андроника МАРТОНОВА
Кинопанорама в София преди повече от година, посветена на Алла Сурикова. След мълчание пред публиката руската режисьорка изстрелва следната фраза: "Винаги говоря много и изпускам най-важното. " Смехът полита като балон из залата.
"Човекът от булеварда на капуцините", "Суета на суетите", "Бъдете мой мъж", "Търсете жената", "Искам в затвора" - това са част от 15-те комедии на Сурикова. Те са й донесли и награди, и са заразили с концентрата на хумора си немалко зрители. Защото тя е учила това изкуство при големи майстори - Георгий Данелия и Ролан Биков.
Нито турбокомпресор, нито райски газ обаче могат да вдигнат във висините "Родени в понеделник" (1997, представен от "Русия днес"). Комедията все пак започва със здраво вдишване, което е щяло да раздуе идеята как вечните руски страсти не подлежат на перестройки. Новобогаташът Медякин (с вид на мексикански мафиот) след тежка поредица от измекярства и запои фалира. Жена му безцеремонно го натирва на село при сестра си Лида, с "вълнуващия мотив", че е "импотентен, женкар, луд и развратник". А всъщност Лида се оказва голямата стара любов на Медякин.
До интригата - добре, но после всичко рязко издиша. Аха да се заформи оригинален, ефектен гег или ситуация, и пук - изчезне. Разлитат се на парцали и останалите неща в "Родени в понеделник" - безследно потъват характерите на персонажите, хвърчат волни нелепици. И... филмът свършва. Защо и как - не е ясно. Накрая няма вече дори и история. Само жалки остатъци от желание за комедия.
Сянка без човек
Антония КОВАЧЕВА
"Човек без сянка" е изключително подходящ за учебно помагало. В часовете по биология би могъл да замести печатните анатомически атласи, тъй като блестящо онагледява устройството на човека и маймуната с движещи се изображения - виртуозите по компютърни ефекти са надминали себе си. В киноучилищата може да се използва като пример как се прави филм през куп за грош - безхаберието на сценаристите и режисьора надскача обичайните норми на приличие и придобива комичен характер. Не издържат даже и най-верните фенове на дигиталните фокуси, склонни да преглътнат всякаква елементарна фабула в името на визуалната наслада. Обещаващото начало преминава в убийствено позната и скучна галимация от каскади, лишена от всякаква психологическа и сюжетна логика. Специалните ефекти все повече избледняват, а зрителната зала се оглася от подигравателни хихикания.
Гениален учен с мания за величие (Кевин Бейкън) открива формулата за невидимост и бърза да я използва върху себе си, без да е прецизирал обратния път. Докато научният му екип, воден от Елизабет Шу и Джош Бролин, се опитва да го върне във видимия спектър, той претърпява морална метаморфоза и се превръща в садистичен убиец. Отпочва се касапница из коридорите на лабораторията-бункер, в която всички се държат крайно ненаучно и нелепо - ръгат се с шишове, бесят се по парното, замръзват в хладилна камера, размръзват се, пържат се с горелки, геройстват в асансьорна шахта - само и само камерата да се върти.
С "Робокоп", "Зов за завръщане" и "Първичен инстинкт" Пол Верховен си спечели репутация на касов занаятчия, кадърен да гъделичка деликатни зрителски нагласи. Както я е подкарал обаче от "Шоугърли" насам и съсипията в "Човек без сянка", нищо чудно да стане съвсем за резил.
Смях в залата
Весела НОЖАРОВА
Ако пълната с публика зала на галерия е показател за успеха на една експозиция, националната изложба "Шарж" на "Шипка" 6 несъмнено има такъв. От много време не съм усещала надничащи зад гърба ми хора, докато разглеждам творбите.
Подобна изложба се прави за пръв път у нас. Досега шаржове можеха да се видят във всички експозиции на карикатуристи, но никога самостоятелно. Сега повече от 30 автори от различни поколения са представили около 200 работи в разнообразни стилове и техники - преди всичко черно-бели и цветни рисунки и по-малко колажи, живопис, компютърни техники... Шаржът е изкуство на деня и като такова има за основен обект хората на деня - политици, спортисти, певци, актьори, представители на други изкуства и въобще популярни личности. През последните години жанрът върви като част от карикатурата и в тясно сътрудничество с периодичните издания. Плодът от това е виден в по-голямата част от работите в изложбата. Основните действащи лица са точно политиците, предимно тези от управляващите кръгове. Карикатурите на Иван Кутузов, Николай Попов, Валентин Ангелов са посветени почти изцяло на тях. Вероятно езикът на вестниците се е отразил и на езика на шаржовете, защото в голяма степен се забелязва липса на ярка индивидуалност в стила. Това се отнася както за рисунката, така и за посланието. Колкото и да са майсторски някои от шаржовете като рисунка, отделните автори е трудно да бъдат различени.
Централно място в експозицията заемат работите на Стоян Дуков и Теню Пиндарев. Те са издържани в най-добрите български традиции (на Добринов, Божинов, Бешков) - закачливи, но съдържащи острите характеристики на конкретния портретуван. Шаржовете на Христо Нейков и Кръстьо Кръстев, на Христо Градечлиев, Божидар Икономов и Радой Ралин представляват истинска класика в жанра.
Артистични са и работите на Георги Чалъков и Ивайло Нинов. В тях зад всеки образ личи личното отношение на художника, познаването на индивидуалните пристрастия на човека, средата, в която живее.
Сега, когато шаржът вече има своя самостоятелна изява и въодушевена публика, няма причина следващата изложба да не покаже повече автори и по-добри резултати.
Песента на скулптора
Диана ПОПОВА
"За мен красотата е дим и мъгла,/ когато не бъде тя средство в борбата", изповядва Иван Фунев в стихотворението си "Песента на скулптора" от 1936. И още: "И нека животът, сред който живея, /жестоко ме плиска с повратни вълни/, аз още по-смело и пея, и лея/ предсмъртните маски на злите му дни."
Малцина днес знаят, че той е писал стихове и разкази, дори има издадена стихосбирка "Червените трактори" (1932). Лирическите му отклонения могат да бъдат прочетени на юбилейната изложба на "Шипка" 6 по повод 100 години от рождението му. Е, това е по-скоро кредо, отколкото добра поезия, но ако си спомним - и Микеланджело не е бил така силен в словото, колкото е в скулптурата. А що се отнася до борческия патос в стиховете на Иван Фунев, той е нормален, защото авторът винаги е бил обсебен от комунистическите идеи. Затова и преобладаващата част от скулптурните му произведения са свързани с работниците, безработните, потиснатите, гаврошите - тук най-характерни са композициите "Трета класа", "Уличници", "Аргати". Пролетариатът и неговото призвание да промени света, залегнало в комунистическите убеждения, е повод да създаде плеада от възторжени скулптури и релефи: "Рабкори", "Стачен пост", "Машинист", "Събрание"... Художникът вдъхновено вае своите герои: със сурови лица, здрави ръце и, разбира се, с каскети и потници, като наред с обобщените форми изпипва и най-дребните детайли - заварките на локомотива, шевовете на каскетите, ноктите на ръцете и т.н. Наред с това той прави портрети на свои колеги, на интелектуалци и писатели, които чувства съпричастни на възгледите си: Вера Лукова, Николай Хрелков, Георги Караславов и други. Любопитни са вариантите на Христо Смирненски от 1933 - наред с една физиономично точна маска виждаме и идеализиран красавец, препращащ към портретите на Александър Македонски. От това време е и една от най-качествените му композиции - надгробието на Николай Ракитин.
Девети септември заварва Иван Фунев в Археологическия музей, където работи по това време. Но не задълго - новата власт открива в негово лице художник, който убедено ще я възпява и ще служи на нейните цели. Така през 1945 той става ръководител на катедра в Художествената академия (която е завършил през 1930), работи в колектива за изграждане на паметника на Съветската армия. През 1956 е избран за председател на СБХ, през 1967 е удостоен със званието "герой на социалистическия труд", следват награди, медали и т.н. Естествено вае партизани, работници, земеделци, мощни майки с вид на матрони, накацани от дечица... Наред с тях и камерни голи тела - твърде земни, за да бъдат красиви. Парадоксално, но най-еротичната женска фигура в изложбата е озаглавена "Съпротивата" (1943).
Стилът на Фунев следва тенденциите на времето. През 50-те години той е един от най-стриктните последователи на социалистическия реализъм. През 60-те в характерните тогава издължени, стилизирани форми създава "Боянският майстор" (1967) - идеализацията му е прекалена дотам, че прилича на девойка с брада. В следващото десетилетие художникът намира оптималното за себе си съчетание от реалистичност, идеализация и обобщеност. Но не се отказва от подробното надписване на произведенията си: във "Великани на свободата" на полуореолите над главите на Раковски, Ботев и Левски са изписани съответно "Горски пътник", "Свобода или смърт", "Чиста и свята република".
Изложбата несъмнено си заслужава да се види. Тя представя не само христоматийните неща, но и малко познати творби, посвоему допълващи образа на този толкова праволинеен скулптор.
Носталгия
Пламена ГЕТОВА
Усмихнати лица, познати от големия и малкия екран. И не чак дотам познати. Съвсем свежи и леко повехнали.
Това ли е тази актриса, която... Да? А, ето го и този все още достолепен актьор!
Младите дори и не подозират, че преди тях на същата тази сцена са играли също толкова талантливи като тях актьори, а преди тях - други такива. И всички, обединени от любовта към театъра. И всички еднакво всеотдайни. Една роля, един актьор в един спектакъл на тази сцена. И публика, която възвеличава и развенчава. Един миг. Паметта на театъра.
И така всеки ден е сложил отпечатъка си и е участвал в написването на тази история. Тя ме върна в началото: първата ми роля в този театър, първото докосване до големите, приключението ми към таланта им; плахостта ми и несигурността и амбицията ми да се наредя достойно до тях. Имах щастието да участвам в спектакли, високо оценени както от критиката, така и от публиката. Заговори се за актьорски ансамбъл и режисьорски постижения. Златни години за Военния театър... Сега всичко това ми липсва. Липсва ми ироничният поглед на Стоян Стоев, който вече не е сред нас, но сигурна съм, че отнякъде ни се усмихва. Липсва ми Марияна Димитрова, която избра калифорнийския бряг, липсва ми Атанас Атанасов в този отбор. Липсва ми онази атмосфера, в която се раждаха спектаклите, шегите, закачките. Липсва ми онази красива история... Духът на мускетарите
Пролог към нещо по-голямо, което все пак трябва да бъде написано
Леон ДАНИЕЛ
Военен театър... Защо и откъде изскочи това име? Военна музика винаги е имало, но театър? Театрите са бивали всякакви - имперски, кралски, църковни, гилдийски (на касапите, на фурнаджиите, на гостилничарите...), имало е после и театри на отделен благородник, на частни предприемачи, на велики актьори - важното е било кой плаща. Но военни театри (поне до днес) има само на две места - в Русия и в България. Защо са се задържали? Само по навик ли?
Създаден действително по примера на великия Съветски съюз от няколко фронтови групи и агитки скоро след края на войната, българският армейски театър в началото играе ролята на нещо като ведомствена многотиражка - показва по военни поделения и гранични застави разни скечове, сценки, разказва хуморески, пее народни и градски песни... После, както всичко в петдесетте години, заболява от гигантомания - паралелно със скечовете по заставите започва да играе за софийския генералитет "мащабни" исторически пиеси, тъй наречените епични платна - ту от Иван Вазов, ту от Камен Зидаров, ту от някой по-малко славен... Но за това са нужни актьори, техника, салон, художници, режисьори, а това означава бюджет. Смешна работа, казват военните, бюджетът на театъра за две години струва по-малко от един танк. "Дерзайте", казват.
И театърът действително дерзае. Аз бях начинаещ русенски режисьор, когато ми се взе акълът от мащабната "акция по набиране на елитен състав", която се проведе някъде около 1955-1956 г. От ръководството на военните. Канеха - при това с по-високи заплати - най-маститите провинциални актьори, които имаха причина да бъдат обидени от някого или нещо... Канеха всеки току-що проявил се млад артист - нищо, че беше малко по-опак или с малко по-такъв-онакъв произход... Военното министерство се увличаше по театъра си почти колкото по ЦСКА... Театърът на армията е имал добри и лоши директори. При лошите независимо от това добър или недостатъчно добър е бивал целият останал състав, трупата се превръщаше във ведомствено-обслужващ персонал - занимавала се е главно с патриотизъм, честване на дати, поставяла е нискокачествена драматургия, изобличаваща империализма и апологизираща "и сам воинът е воин", стига да воюва с класовия враг. Във всеки трети американски филм, който днес се върти по телевизията, може да се види същото - само че сега е с обратен знак. Няма вече "17 мига от пролетта", има Шварценегер, няма вече жални умни погледи, има добре наточен самотен нож. Но лошите са винаги едни и същи - тъпите, които стоят отсреща, в другия лагер.
Но Военният театър е случвал и на добри директори. Едно от нещата, което все пак правеше възможно при добър директор от време на време да се появяват ту отлични, ту просто странни спектакли, беше особеният порядък в театъра, порядък, с нещо напомнящ казармения. Не че нямаше нищо от тъй наречената театрална слободийка, имаше - но тя беше допълнително снабдена с някакви доброволни спирачки. Всеки театрал е просто професионално задължен да бъде честолюбец, иначе няма да има състезание кой да бъде най-добър, а без подобно състезание театърът е обречен, но! Във Военния страстта на състезанието беше облагородена от един мускетарски дух. Атос, Портос, Арамис, Д'Артанян - всички те са живели в казарма, всеки е имал своите тайни и своите честолюбия, всеки е можел да си живее и да се защитава сам, но! Но друго си е, когато всяка ръка държи собствената си шпага, но всеки гръб усеща, че е плътно опрян до приятелски гърбове. Във Военния актьорите по-малко си пречеха и повече си помагаха, отколкото в другите театри. Новите, младите попълнения биваха по-приятелски посрещани, по-късо време чиракуваха и, както се казва, по-рядко носеха кафетата на батковците си. Имаше една простота на нравите и всеки префърцунен не издържаше дълго в тоя колектив - бягаше в Народния. Само така можеха да се родят спектакли като "Посещението на старата дама", "Смертию смерт поправ", Калдероновия "Животът е сън", Брехтовия "Пунтила". Ако започнем да ги изброяваме... Просто не си ги представям в друг театър, в театър, който не цени "честта на мундира" ако не по-високо, то поне наравно със собственото си честолюбие.
И чувството за хумор... Работил съм в двайсетина театри, включително в Сатирата и Оперетата, но чувството за хумор, с което са ме заразявали бургаските и "военните" актьори, не съм срещал другаде. Не защото са играели най-смешно, не защото ги е бивало да правят смешки, не! А защото хазартът, искрената страст, харамийското увлечение да се преправят никъде не съм го усещал по-колективно, по-взаимно заразително, по-младо. Почне ли един, всички тръгват. Просто кавалерийска атака... Докато в театъра има мускетари, докато има шпаги, които освен от умения и блестяща техника ще имат нужда и от приятел до себе си - под едно или друго име тоя театър ще съществува.
За почест
Зелето - ерогенната зона на мъжа
Цаньо СЪРНЕВ
Познавам титани на мисълта, израснали с кисело зеле: Зануси, Зорге, Зиндерман, Заяков. Срещам и обикновени мъже, докарали телесата си до контурите на промишлен бойлер благодарение на този листников зеленчук. За мъжа претакането на зелето е по-сладко и от медения му месец. Той го претака всяка вечер, далеч от съпругата и близо до едно скрито в рафтовете шише. При разводите зелето не се приема като смекчаващо вината мезе.
Избирате бели и стегнати зелки също като на кастинг за седалищни части. Както тапата прави 50 процента от виното, така и съдът е важен за зелето. Най-добър е дървеният - каца, издънено от едната страна буре. Ако все пак силата ви е в пластмасата, след като хубаво измиете бидона, натрийте вътрешността му с един лимон. Почистете зелките от хвърчащите и развеселени листа и разцепете кочана на четири. Дълбочина 8 сантиметра.
Зелките се нареждат с кочаните нагоре. На дъното на кацата или бидона се поставят две шепи ечемик, увит в тензух или мрежеста торбичка. На половината нареден бидон поставяте 1 кочан царевица - добре измита и неуронена. Около нея разпръсвате 3-4 корена хрян, дялнат по дължина. Междувременно сте си купили едно червено цвекло и сте го нарязали на чипс. Половината цвекло нареждате до царевицата и хряна, а другата половина под последния горен ред на зелките.
Заливате зелето с вода, като я измервате в литри. На литър вода се полагат 50 г морска сол. Морска, защото веществата, които се използват за избелване на готварската сол, смиват зелето. Насипвате солта в кофа, източвате водата от зелето, разтваряте, колкото поеме, връщате водата и така отново, докато разтворите цялото количество сол.
Правите дървена кръстачка, слагате я върху зелето и я затискате с камък. Върху водата опъвате парче тензух. Задачата му е да обира белия цвят - сагата. Започвате претакането след три дни. Претакате през ден - колкото вода сте сложили, толкова обръщате. Вадите тензуха, изплаквате и го връщате пак. След три седмици сокът е станал кръв, а зелето е раздвоено между тлъстото свинско и отлежалата гроздова. Ако в хода на втасване на зелето по някакъв начин жена ви подхвърли, че й приличате на "камък върху кръстачка", разбирайте посланието й така: занемарили сте или сте разсрочили съпружеските си задължения! П.П.
В една много стара книга прочетох: "Още при първата пролетна топлина в кацата със зеле да се набучи по средата на зелето, до самото дъно, доста дебела брястова пръчка. Така зелето не се разваля."
Задушен заек пред камината
"Кандахар" предлага домашна кухня в непретенциозна, но уютна обстановка
Ани МЛАДЕНОВА
"Кандахар" е като любимата ви квартална кръчма, която някой в един момент е решил да обзаведе малко по-приветливо. Извадил е столовете, които един с един не са еднакви, карираните найлонови покривки, пластмасовите цветя в малка порцеланова вазичка и без много претенции е създал стилна обстановка в пастелни цветове. Като при това е запазил кухнята - далеч от полетите на висшата кулинария, но вкусна и засищаща.
В случая с "Кандахар" (намира се на бул. "Евлоги Георгиев", на десетина метра от пресечката с "Милин камък", до новата сграда на "Дарик") става въпрос за един малък салон с камина и маси от синьо-зелено дърво, комбинирани с тъмносини покривки и жълти салфетки. В задния двор има уютна градина, която все още събира клиенти в последните топли дни. Като прибавим към това и ненатрапчивото, но винаги любезно обслужване, се получава доста приятно място за обед или вечеря с приятели. Както казва управителят: "Прекалено малко е, за да не му е всичко наред."
В "Кандахар" се предлагат стандартните салати като шопска, бобена и снежанка, но в порции, които не се губят в чинията. Не са за изпускане домашната лютеница и кьопоолу, както и тарама хайвера. Подходящи мезета за няколкото добре подбрани бутилки червено вино като "Мавруд" от Асеновград и "Каберне совиьон" от Сухиндол, са овчето сирене и пресния суджук. Иначе в менюто е наблегнато основно на скарата - свински котлет, болярско кюфте, пилешка пържола и домашна наденица. Към това всеки ден се прибавят по няколко готвени манджи - боб яхния, дроб сърма, кюфтета по чирпански, телешко варено или кебап с ориз. Дори най-взискателните чревоугодници могат да си оближат пръстите със задушения заек.
Десертите също не блестят с някаква оригиналност, но са доста вкусни - крем карамел и палачинки с орехи и мед или със сладко.
Джазът е крясъкът на самотника
"Струните на китарата са моят глас", признава знаменитият музикант
Ивайло КИЦОВ
- Реката на живота ми улегна, откри своите балансиращи завои. А моята музика, напротив, като че полудя - не на скорост, на дълбочина (усмихва се). Откри нови извори, идеи, енергии. Намерих музикантите, с които най-добре мога да ги изразя.
- Не бих казал. Клел съм се в автентичните латиноритми. Те са винаги актуални, извън времето. Днес просто ги преоткриват. Невинаги по най-сполучливия начин. Зависи от изпълнителите. Две трети от тях са комерсиално ориентирани, привлечени от миризимата на мангизите. Истинските латиноритми са пълни с вечност, с живот.
- Ха-ха-ха! Зависи от пиесата, от това дали ги "иска". Има някои безспорни попадения - например Beyond The Mirage (знаменитата пиеса на Ди Меола за диска Guitar trio - бел.авт.), Spain на Чик Къриа, Chilean Pipe Song на "Райт ъф стрингс". Но лично аз първо пробвам на вкус с китарата и така разбирам. Важи за фолклора на Испания, на Централна и Южна Америка, Средния изток. Същото е и с израелските, с аржентинските ритми, с тангото, с ню ейджа и изобщо с т.нар. уърлд мюзик.
- Да, каквото и да композирам, излиза джаз. Виновни са кръвта и струните на китарата - те са моят глас. Той пък достига до публиката и разкрива настроенията на личността ми, пресътворени в гами и хармонии от моите пиеси. И логично кръгът се затваря.
- Дали? (Замисля се, но отново с усмивка.) Кървава е, ако приемем, че се ражда с цената на жертвоприношението на този, който я композира. А че е крещяща, крещяща е. Джазът е крясъкът на самотника.
- Всеки музикант е самотен, когато композира. Не, не съвсем - нали е в компанията на нотите. А иначе съм най-обикновен човек. Който си губи времето в интернет. Но и го печели, отдавайки го на двете си дъщери. Едната е на 3, другата - на 12 години. Прекрасно е да споделяме времето си на вилата в Маями.
- Да, не мога да свиря на гладен стомах. А извън студиото и турнетата - да не мисля все в стил неокласически джаз-рок (усмихва се широко). Напоследък се опитвам да е в "ново танго", като на Астор Пиацола... - С Астор бяхме много близки. Той е направо титаничен. Но преди да почине (на 4 юли 1992 - бел.авт.), остави на света това, за което бе създаден - тангото. Чуй например неговите Adios Nonino или Baladа de un Loco. Те побират в себе си земята - с цялата й радост и болка.
- Да, масовата публика поумнява (смее се), но албумите ми не са композирани с търговска, а с духовна цел. Обаче е хубаво да знаеш, че си в 6 милиона къщи по света. От друга страна погледнато, цифрата не е никак голяма според броя на дисковете ми (над 25 - бел.авт.).
- Божа работа. Понякога ме досърбяват ръцете, но не смея, докато имам в групата си "ударници" като Гилад и Гимби Ортис.
Цветът на живота
Борислав КОЛЕВ
"За някои играчи късметът сам по себе си е изкуство" - казва героят на Пол Нюман в "Цветът на парите". Той се нарича Еди Фелсън - Бързия - велик майстор на билярда, който знае главното: че късметът обича хората с характер. И че "парите са по-сладки, като ги спечелиш, а не като ги изработиш".
В този извод на Фелсън се крие философията не само на билярда, а на всяка една игра (и на всяка една човешка дейност въобще). Това е страстта. Тя поставя фината граница между вълнуващата печалба и сухото изработване. Без нея магията на таланта се превръща в обикновена проза.
В "Цветът на парите" (1986, представен от "Александра видео") Мартин Скорсезе залага на поезията. На грубата, мъжка поезия. Защото това е много мъжки филм. В неговото отношение към играта, спорта и живеенето има нещо Хемингуейвско. Или Скорсезевско - защото е направен във времето, когато Скорсезе, създателят на "Шофьор на такси", "Разяренияг бик" (другият му феноменален филм на спортна тема), "Последното изкушение на Христос", все още беше в най-добрата си режисьорска форма. Тук сантиментът е съчетан с жестокост, топлината на мечтите е заливана от студени вълни. Но тя, топлината, си остава, напук на клопките на съдбата. Защото хората, които я носят в сърцата си, са научили главното: да бъдат себе си.
Пол Нюман не за първи път рисува образа на Бързия. Стори го още през 1961 в шедьовъра на Робърт Росън "Играчът на билярд". Тогава героят му бе гений с лоши наставници, който така и не стигна върха. В "Цветът на парите" самият той вече е наставник, а младият гений на билярда е Винсънт (Том Круз). Между двамата и приятелката на Винсънт, неслучайно наречена Кармен (Мери Елизабет Мастрантонио), тече сложна психологическа игра. В един миг ролите на учител и ученик се разменят, отрезвяващите уроци текат в двете посоки, накрая те стават съперници. Но и това не е всичко... "Цветът на парите" въздейства с емоционалната мощ на класически уестърн, като пищовите са заменени със стикове, куршумите - с топки, а в кулминацията игралната зала се превръща в храм. Освен че е виртуозен в режисурата и актьорската игра на Нюман, филмът е великолепен и в изобразително отношение - зад камерата е Михаел Балхауз, оператор на Фасбиндер. Атмосферата те кара да почувстваш физически суровата романтика, която витае около родените авантюристи: сумракът на баровете и клубовете, мирисът на бърбън, полъхът на парфюм, навяващ спомена за стара любов и събуждащ тръпката за нова... "Цветът на парите" е филм за надеждата, която не умира последна, а никога не умира. И за онези личности, които печелят, дори когато губят. Защото умеят да губят с достойнство. А това вече не е цвета на парите. Това е цвета на живота.
Вечните пиеси на "Доорс"
Най-значимото в творчеството на групата излиза в специална колекция
Людмил ВЛАДИМИРОВ
"Ако вратите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви такова, каквото е - безкрайно! " Този цитат на Уилям Блейк отразява духа на "Доорс", приели името си от философията на Блейк и Олдъс Хъксли. Днес, 35 години след основаването на американската група и почти 20 откак фронтменът Джим Морисън си отиде от свръхдоза, луксозно издание в две части събра най-значимите й песни. The Best of The Doors е в каталога на "Орфей мюзик".
Поезия и еротика, философия и музика, фантазия и депресия, космически и земни страсти - в блус-рока на "Доорс" всичко е така органично, че ако извадим едно, ще се разпадне и цялото. Джим Морисън е душата на тази неповторимо артистична бъркотия. Той е основен композитор, лирик, аранжор и вокалист. Рей Манзарек (кийборди), Роби Кригър (китара) и Джон Денсмър (барабани) допълват гениалността на Джимбо. Ето я и тук, изцедена от 7-те албума на хипикумирите. В края на първата част като бонус трак е включено дори парчето No Me Moleste Mosquito, сингъл от проекта Full Circle (1972). Той излиза година след смъртта на Джим и в него пеят останалите от състава. Другото е хит до хит: Moonlight Drive (първият голям успех), Light My Fire (3 поредни седмици в американските чартове), The WASP (Texas radio), L.A. Woman (последната композиция на Джимбо), Riders On The Storm, Waiting For The Sun, Love Street, The End... Наред с тях сред 37-те мелодии в колекцията светят не толкова прочути, но не по-малко славни песни като Winetrtime Love, Peace Frog, Whiskeys, Mystics and Men... Специално за случая живите членове на "Доорс" са ремастерирали по-ранните парчета Five To One, My Eyes Have Seen You и Backdоor Man.
За пиесите в тази компилация е достатъчно само едно прилагателно - вечни.
Привидностите на лекотата
Мирела ИВАНОВА
В поредицата "Върхове на европейската белетристика" на издателство "Делакорт" се появи новата книга на Патрик Модиано "Непознати". Писателят, роден след Втората световна война, е носител на престижната литературна награда "Гонкур" за романа си "Улица "Тъмните магазинчета". Успехът го спохожда още с появата на първата му книга и го съпътства досега. Романите му според категоричното мнение на литературната критика обновяват френската художествена проза, връщат я в добрите й разказвачески традиции подир разрушителните експерименти на антиромана и експерименталната проза, свързана с кръга около списание "Тел кел".
Най-емблематичните творби на Патрик Модиано са познати на българските читатели. Появата на "Вила "Тъга" и "Улица "Тъмните магазинчета" си беше своеобразно духовно събитие и у нас. Те наложиха името на знаменития разказвач, своеобразния му и незабравим стил, който бих нарекла привидност на лекотата. Да, Модиано се чете леко и увлекателно, но романите му предизвикват необяснимо, напрегнато неспокойствие, въвличат в магическата атмосфера на изплъзващия се живот.
Така е и с "Непознати", роман за три жени, самостойно обитаващи неяснотата на света и собствената си тъга, градове без значение, чужди домове, приюти, съдби. Героинята от първата част на романа подобно лунатичка търси опипом опорните точки на участта си в едно пътуване до Париж. Заобиколена от хора, с които не разговаря, свидетел на събития и случки, които не се опитва да си обясни, тя се впуска в любовна авантюра с един тайнствен и привлекателен мъж, чието истинско име научава случайно. Кой е Ги Венсан, появил се и изчезнал необяснимо? Коя е истинската му родина? Повече въпроси, които разпалват въображението, отколкото отговори. Заблуда е да ги очакваме от Патрик Модиано: неговите герои приличат на незавършени изящни мозайки, на сенки, които съществуват тук и другаде едновременно, залутани в стремежа си към себепознание, застинали в някакъв отрязък от време. Писателят умее да изгражда образ с няколко щриха, с една натрапчива фраза, както е в случая с убития баща от втората част: "Той беше луда глава. " Да, но кой е той, коя е жената на снимката до него?
Или как тайнственият доктор Боуд, един човек, за когото всички в третата част на романа говорят с респект и страхопочитание, успява да въвлече в света на своето учение младата несигурна жена, притежателка само на един спомен и на една несъществуваща снимка?
В "Непознати" всичко прилича на игра, чиито правила непрекъснато ни се изплъзват. Това очарование, озарено от мека тъга, е патент на Модиано. Затова и успехите го следват по петите: той не е просто писател на мода, а модерен писател, чиито книги обичаме да четем, защото напомнят живота ни, но са малко по-празнични и малко по-печални от него.
Десетте най-продавани книги
Веселата вдовица
Светлана ДИЧЕВА
Беше прекрасно отново да е в хотел "Простор". Жалко, че не са заедно. Но можеше спокойно да се каже, че пак са заедно, защото той беше постоянно в мислите й, а знайно е, че човек живее в собствената си глава. Пухи почина преди три месеца. Противно на очакванията си, Тереза не потъна в скръб. Смяташе, че сълзите й биха разтопили пясъчния замък на кратката им, но вълшебна любов. Приятелките я оглеждаха подозрително, явно преценяваха, че е играла на влюбена, за да ги дразни. А тя умееше да ги дразни с просташката сладникавост на третия си, този път наистина (наистина!) успешен брак.
Собствениците на "Простор" я посрещнаха топло. Знаеха историята на нейното постоянство да празнува три десетилетия рождените си дни на едно и също място независимо от смяната на съпрузите. Бяха впечатлени от житейския й инат. "Простор" беше строен на панелен принцип още при създаването на курортния комплекс и на времето беше много модерен. В него преди хиляда години я заведе за рождения й ден първият й съпруг, за да я пребие от бой за нещо безкрайно незначително, което Тереза не можеше да си спомни. Много се бори тя с навика му да я бъхти като тъпан, някъде около петнайсет години. Новопоявяващите се синини не можеха да дочакат да зараснат предишните, тоновете на синьото и моравото се наслагваха артистично и тя заприлича на икона на бавно потъващите си илюзии. Преди да потънат съвсем, бързо се разведе и още по-бързо се разписа с пълната противоположност на насилника - изтънчен научен работник, който не й посегна нито веднъж... физически. Тереза не знаеше, че душевната болка може да бъде толкова непоносима. "Пацифистът" я громеше със силата на словото. Нямаше земна вина, която да не стовари върху плещите й. Тереза беше виновна за зъбобола му, за наличието на земно притегляне, за възхода на конкуренцията в научния институт, за това, че има лоши хора, дълги и студени зими, простаци в тогавашното комунистическо политбюро, простаци сред новите демократи, мухъл по стените, муха в супата. Нямаше квадратен сантиметър от тялото или душата й, който да му харесва. Тя беше олицетворение на грозотата, глупостта, противността, недодялаността и т.н. Преди да се намрази съвсем - света тя бе намразила категорично и необратимо - Тереза каза не и на тази разновидност на тормоза. Беше боен ветеран, родил и отгледал сред битки и вой на семейни сирени две здрави и умни деца, несклонни към какъвто и да било вид насилие независимо от щедрата наследственост на бащите.
Пухи беше обратното на всичко, което бе харесвала в мъжете. Бе нисък и закръглен, плешив и невзрачен. Бърборко, досадник, глезльо, вечно мъркащ котарак, търсещ топъл скут, камина или вкусно лакомство, за да се отдаде на удоволствието. Беше обратното на здравите, силни и сдържани мъже, които привличат жените. Но я завладя с трогателното си възхищение от всяко нейно действие. Смяташе за чудо на природата това, че обича синия цвят, че е възпълна и грубовата, че прическата й е демодирана, а ноктите - чупливи. Беше щастлив от привилегията да е до нея, все едно че се е добрал до женско божество. Всички тези лигавения здраво я усъмниха. Какво ли се крие зад това подозрително театро? Когато разбра, че е импотентен, мигом си отдъхна. Поне знаеше защо бухналото тесто на корема й му изглежда като върха на естетиката. Компенсация.
Един ден той я затегли към леглото.
- Може да не мога много, но нека поне те милвам и целувам - помоли той.
Тереза се вцепени. Не знаеше какво се разбира под милвам и целувам. Години наред, за да не кажем десетилетия, двамата й съпрузи изразяваха мъжествеността си по един доста по-директен и опростен начин. Тя се чувстваше изтърбушена от агресивната им, всепомитаща потенция, толкова голяма и неоспорима, че дори не се нуждаеше от сексуален обект, за да се себеизяви и докаже. След първите нежни докосвания и целувки Тереза се разплака. Я, значи това било секс - не да показваш колко си велик, а колко държиш на другия. Лека-полека карикатурният Пухчо завладя живота й, отприщи запушения й оптимизъм. Сложи край на вечните й диети, като й обясни, че и така си е хубава. Просто трябва да започне и да се харесва. Готвеха си вкусотии. Ходеха на кратки екскурзии. Споделяха прочетеното. Смееха се, танцуваха, не мислеха за утрешния ден, а само за щастието, че са заедно. Нямаха претенции към света, към Бога, към себе си, а най-малко пък един към друг. Не смятаха, че опростяват сложните схеми на живота или пък че затъпяват без обичайните материални тревоги или морални самоизгризвания. Просто бяха щастливи. Дебели, грозни, лакоми за живот, весели, епикурейци до най-интимната си сърцевина.
Пухи почина от сърце, докато спеше. Изглеждаше като спяща красавица, която е загубила умението да се събужда. Странно. Сърцето на Тереза не се скъса, а заби от благодарност. Защото Пухи беше най-доброто, което бе имала, нещо, без което животът й не би имал смисъл. Двете години заедно с него й бяха по-скъпи от трийсетте, прекарани с двете чудовища с мъжки атрибути. Направи погребение, достойно за ведростта на покойника. Беше тъжна, но не и отчаяна.
- Не реви! - скара се тя на една приятелка. - Пухи ни гледа от някой ъгъл и дебне да не циврим.
И без Пухи животът й бе изпълнен със смисъл. Беше си взела дозите щастие за няколко превъплъщения напред. Хората наоколо й изглеждаха ощетени само от това, че не са се познавали с Пухи. Те бяха толкова ангажирани с опазването на собственото си достойнство, че на никого не му хрумваше дори за миг да се поглези на живота.
Замислена, потънала в спомени, Тереза не забеляза, че сервитьорката я чака търпеливо да поръча вечеря. Избра менюто, което двамата с Пухи уважиха на предишния й рожден ден на същото място, на същата маса. Чинията срещу нейната бе празна, но не и чашата. Дали от внезапно течение или от нещо друго, но свещта на масата угасна. Тереза потръпна от мистичното усещане, че наистина не е сама.
- Тереза, знаех че ще те открия тук - към нея се завтече адвокатът на Пухи, въздесъщият Соломон. По принцип Тереза го харесваше, но не беше във възторг от появата му точно в този момент.
- Нося ти подаръка за рождения ден - каза припряно той и извади от джоба си продълговата кутийка.
Тереза беше повече от озадачена. Със Соломон бяха близки, но чак дотам? Отвори кутийката. Загуби дар слово. Това беше златната гривна, която хареса през пролетта в един златарски магазин, докато се разхождаха с Пухи.
"Бонбонче, ти заслужаваш да имаш всичко, което харесваш. Чест е за гривната, че ще бъде на твоята ръка. Честит рожден ден. Пухи. " - прочете Тереза бележката в кутийката.
- Но как? - успя само да каже.
- О, той беше зле от години и постоянно беше нащрек. Предаде ми гривната веднага след като я купи. Беше някъде през април. "При теб е на по-сигурно място", така ми каза. Пухови работи.
Тереза го покани на вечеря, но той твърдо отказа и си тръгна с чувство за изпълнен дълг. Тя си сложи гривната, наля още вино в двете чаши, вдигна своята и я доближи до неговата (Пуховата), но преди да се чукнат, забеляза, че свещта отново гори. Не беше видяла някой да я пали.
Теодосий Симеонов иска власт колкото Висшия съдебен съвет
Правосъдният министър пожела да контролира кадровата политика на магистратите
Момчил МИЛЕВ
Представителите на съдебната власт едва ли ще запомнят с добро правосъдния министър Теодосий Симеонов. По всичко личи, че той опитва да се пребори за правомощия, които дори неговият предшественик Васил Гоцев не посмя да си поиска направо. Според идеите на Теодосий Симеонов той трябва притежава власт, която никой от членовете на Висшия съдебен съвет няма да има. Ако замисълът се осъществи, единствено правосъдният министър ще има право да прави всякакви предложения за повишаване и наказване на магистрати, независимо дали те принадлежат към съда, следствието или прокуратурата.
Доскоро такова правомощие имаше всеки член на ВСС. То обаче беше премахнато със спешна поправка в съдоустройствения закон, прокарана в ударни срокове от СДС. Според нея само началниците на отделните правосъдни звена (съд, следствие и прокуратура) могат да искат наказание за свои подчинени.
Въпросното изменение стана известно като закон "Анти-Куцкова". Той беше приет, когато председателят на Софийския окръжен съд Нели Куцкова се опита да внесе в съдебния съвет искане за дисциплинарно наказание на бившия и.д. прокурор на въоръжените сили Николай Колев, който по това време се ползваше с имиджа на човек от най-близкото обкръжение на главния прокурор Никола Филчев.
Аргументът за приемането на закона "Анти-Куцкова" беше да се пресекат интригите между магистратите. Сега обаче управляващото мнозинство се опитва направи абсолютно същото. Новата поправка до голяма степен ще направи кадровата политика на правораздаването зависима от управляващата партия. Най-голям шанс за растеж в кариерата ще имат предимно магистратите, които засвидетелстват лоялност към министъра, тоест към политическото мнозинство.
Освен всичко друго министърът на правосъдието получава право да обжалва абсолютно всички решения на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд (ВАС). Там ще се обжалват и всички решения по дисциплинарни дела срещу провинили се магистрати. Според предишния текст в Закона за съдебната власт дисциплинарните дела се гледаха като втора инстанция от трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама от административния. След обтягането на отношенията между доскорошния председател на ВКС Румен Янков и управляващото мнозинство обаче този текст беше отменен от Конституционния съд.
Новата формулировка в закона пък ще съсредоточи допълнителна власт в ръцете на председателя на ВАС Владислав Славов, който и без това минава за една от най-могъщите фигури в правораздаването. Неговата подкрепа ще е от решаващо значение за управляващите в борбата им за контрол над Върховния касационен съд, чийто председател ще се избира на 7 ноември. За момента единствената кандидатура е на сегашния зам.-председател Благовест Пунев, който беше номиниран от седем свои колеги. СДС засега се въздържа да обяви открито своя фаворит Иван Григоров. По всяка вероятност сините се опасяват от противоречия с главния прокурор Филчев, който също има свои планове за това кой да оглави ВКС. Евентуалното разцепление в проправителствените редици би могло да доведе до две неща - избор на Пунев и отлагане на вота. Точно управляващите са готови на мило и драго само и само да спечелят Славов и неговото лоби на своя страна. Вероятно затова правосъдният министър е готов частично да сподели с него контрола над кадровата политика на правораздаването.
За сметка на това обаче Теодосий Симеонов е запазил за себе си първоначалния подбор на магистрати. Министерството на правосъдието ще контролира насрочването на конкурсите, с които ще се назначават всички млади съдии, прокурори и следователи, преди кандидатурите им да бъдат гласувани от Висшия съдебен съвет. Шефът на съдебното ведомство ще може да определя за какви длъжности да се насрочи конкурсът, както и допълнителните условия за него. Изборните комисии ще са тричленни, като във всяка от тях ще влиза и по един инспектор от правосъдното министерство. Най-странен обаче ще бъде подборът на новите следователи. В комисиите за тяхното назначаване ще влизат само следовател, прокурор и инспектор от правосъдното министерство. Това ще рече, че обвинението и управляващото мнозинство ще могат безпроблемно да дирижират цялата кадрова политика във ведомството на Бойко Рашков.
Драстично се променя и процедурата, според която магистратите ще стават несменяеми. По действащото законодателство никой съдия, прокурор или следовател не може да бъде уволняван, след като навърши три години стаж. Според поправката в съдебния закон хората на Темида придобиват тази несменяемост едва "след навършване на съответната длъжност, която заемат в съдилищата, прокуратурите или следствените служби". Така че оттук нататък няма да има възможност за тълкувания дали един магистрат става практически недосегаем, ако през първоначалния период циркулира активно между трите съдебни звена.
Освен това несменяемостта няма да се придобива автоматично. Три месеца преди изтичане на срока Висшият съдебен съвет трябва да назначи комисия, която да анализира дейността на въпросния магистрат. Ако изводите от неговата досегашна кариера са незадоволителни, той трябва да бъде предложен за освобождаване. Тънкият момент в случая е, че не са формулирани никакви изисквания за състава на комисията. Единственото нещо, което е казано по въпроса, е, че в нея могат да влизат и инспектори от правосъдното министерство... Ведомството на Теодосий Симеонов ще получи и още по-големи правомощия. Инспекторите на правосъдието вече не само ще следят дали магистратите си вършат работата навреме, но и ще могат да дават становище по конкретни дела и решения. Те ще могат да установяват "очевидна некомпетентност при разглеждане и решаване на съдебни, прокурорски и следствени дела". Това ще рече, че чиновниците на Теодосий Симеонов ще могат директно да се бъркат в работата на магистратите. И тогава съдебната система трудно ще може да претендира за каквато и да било независимост... Агов започна отчаяна акция срещу ЕС
Илин СТАНЕВ
Вече е почти напълно ясно, че България няма да бъде извадена до края на тази година от негативния шенгенски списък. Има дори голяма вероятност на предстоящото на 30 ноември заседание на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на Европейския съюз визовият регламент изобщо да не присъства в дневния ред. А дори и да присъства, едва ли ще бъде взето някакво решение. На 23 октомври пред Центъра за чуждестранни журналисти в Париж френският министърът по европейските въпроси Пиер Московиси заяви, че България и Румъния ще бъдат третирани еднакво. Така че, ако някоя страна се противопостави на изваждането на Букурещ от негативния списък, София също остава в него. Информацията за това обаче предизвика истинска
Изненадващо в неделя председателят на парламентарната комисия по външна политика Асен Агов заплаши, че ако визите не паднат, България ще напусне пакта за стабилност. Агов дори каза, че ще предложи на министър-председателя да не ходи на Европейския съвет в Ница, ако няма положително решение за България. Синият евроентусиаст даде началото на поредица от предварителни и зле обмислени изявления на външния министър, депутати и накрая президента. Надежда Михайлова отрече това да е позицията на българското правителство, но не отхвърли и предложенията на Агов. Към тях се прибавиха гласове и абсурдни предложения като това на вицепремиера Петър Жотев. Той предложи София да въведе реципрочни мерки и да наложи визови ограничения на страните от ЕС. В този момент министърът на икономиката едва ли е мислил за малкото дръзнали да посетят България западни инвеститори.
Поредицата от истерични изказвания дойдоха изненадващо на фона на досегашната непоклатима увереност на правителството, че визите скоро ще бъдат премахнати. Акцията от миналата седмица всъщност не е нищо друго освен застраховане срещу бъдещи критики, че не се върши нищо за изваждането на България от визовия списък. През последната година кабинетът не пропускаше да изтъкне колко много е направено за затягане на граничния контрол, смяната на документите за самоличност и визовата политика към трети страни. Тези технически постижения обаче имат малко отношение към изваждането на София от негативния списък. В ЕС има няколко страни начело с Белгия, които се опасяват от евентуална имигрантска вълна от България. Правителството обаче предпочиташе да не споменава проблемите, а да цитира изразената подкрепа от страни, които нямат претенции към България. Така бе пропусната възможността страната да мобилизира ресурс - бизнес, обществено мнение, политици, срещу нелогичната политика на Брюксел и сега трябва да разчита на необмислени действия.
Резултатът не зависи изцяло нито от правителството, нито от Министерството на външните работи. В съюза съществуват чисто институционални проблеми, които нямат нищо общо с България - как да бъде взето решението, с консенсус или с мнозинство; как да бъдат третирани търсещите убежище или как да се процедира със страните, които традиционно имат облекчен достъп до 15-те, но представляват миграционна заплаха. Проблемът на българската дипломация всъщност е нейната кампанийност. Едва когато резултатът стана очевиден, се предприеха някакви стъпки, но като всички пожарни мерки те се оказаха абсурдни. Ако правителството не беше предпочитало да получава безсмислени похвали, а да критикува открито, но дипломатично ЕС, никога нямаше да се стигне до този скандал. Отделно избирателите нямаше да имат нужда сега да бъдат убеждавани с популистки мерки, че нещо се прави.
Предложенията на Асен Агов сами по себе си не са нелогични. България трябва да оказва постоянен натиск върху ЕС за непоследователната му политика по визовия въпрос, както и постоянно да изтъква, че не е част от балканските страни, които пактът за стабилност трябва да лекува. Обвързването на двата проблема обаче говори само за неразбиране на същността им.
В пакта никога не се е говорило за раздаване на пари. Въпреки това правителството се залови за него като за последна сламка, за да получи някакви компенсации за югоембаргото. Дори предупрежденията, че влизането в този формат може да отдалечат София от ЕС бяха с редки изключение отминавани. В пакта, чиято идея бе да доведе до регионално сътрудничество, правителството видя възможност да играе някаква роля на Балканите. За да стане това обаче, София трябва и да даде нещо от себе си. За сметка на това правителството героически се бореше да се добере до някой безсмислен инфраструктурен проект като моста на Дунав. Нежеланието на Брюксел да инвестира в такива проекти е ясно - те са със съмнителна икономическа стойност, а и правителствените инфраструктурни проекти стимулират корупцията. Така далеч по-модерните идеи, като предложението за създаване на нова работна маса за "eлектронни Балкани", бяха изцяло пренебрегнати. Идеята е пактът за стабилност да се фокусира върху третата вълна инфраструктура - телекомуникации, достъп до интернет, образование, и така да се създадат условия за реален икономически растеж, който не е обвързан директно с правителствата от региона.
Вместо да се концентрира върху полезното от пакта, в който така или иначе присъстваме, правителството се впусна в безсмислени
В старанието си да демонстрира активност Иван Костов обяви, че България не иска да е в пакет с други страни. Макар и да не бе директно заявено, визираше Румъния. Това предизвика лек скандал в северната ни съседка, където пресата обвини правителството и "режима Константинеску" (в. "Адевърул"), че са виновни за изоставането на страната, "дори зад България". Повишеното напрежение идва точно когато ЕС се опитва да бъде изключително умерен спрямо Букурещ, където предстоят президентски избори. Брюксел предпочита да не критикува публично правителството на Мугур Изъреску поради вероятността от завръщане на неокомуниста Йон Илиеску на президентския пост. Така че българската словесна изява няма да бъде посрещната лошо само от Букурещ.
Така или иначе ултиматумите никога досега не са дали резултат. Нито крайните изказвания по повод затварянето на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй", нито обвиненията, че ЕС "не дава пари". Вярно е, че Брюксел често действа като слон с тромавите си и често нелогични процедури. Но ако искаш да танцуваш със слон, трябва да бъдеш доста внимателен, за да не те настъпи. На Костов вероятно много му се искаше след проявата на характер да му обърнат внимание, както стана миналата година в Хелзинки с турския премиер Бюлент Еджевит. Еджевит беше недоволен от критиките към страната му и тогава се наложи Хавиер Солана специално да лети до Анкара, за да го придума да участва в общата снимка на "европейското семейство". Това обаче никога няма да се случи на България, докато продължава кампанийната външна политика, целяща само да демонстрира активност. От цялата акция на правителството остана усещането, че не визите са проблем сам по себе си, а неприятното чувство да ти ги откажат точно преди изборите.
Неделино: "Кмете, здрасти! Дай пари за пасти!"
Кметът на помашката община ремонтира улиците със собствени средства
Мина РУДОЗЕМСКА
Ако не беше град, Неделино можеше да мине за "Умно село". И ако не беше по-отдавнашната кръчма "Бяло конче", човек замалко да си помисли, че тя също е дело на местния кмет, който работи без заплата и щедростта му обикаля помашката община на бяла кобила.
"Времето минава - стореното остава. Тази част на града е благоустроена в лето 2000 със средства на Стоян Беширов, кмет на Неделино". Месинговата плоча, втъкната в природен камък, дето градоначалникът си я е поръчал сам, тежи по-малко от поздрава "Добро утро, г-н кмете! " - на шарения рояк малки ученици.
Неделино има късмет - управлява го човек, избран като независим кандидат, с лозунга "Той може". Голям късмет, щом като година по-късно кавичките от девиза са паднали за сметка на потегнатите къщи, истинските бордюри, префасонирания площад, ремонтираните детски градини и новооткритата млечна кухня. Градът на 450 метра надморска височина има улични лампи, тоалетни, хубави пейки и смущаващо много коХчета за смет.
Необикновеното в случая е, че хигиенизирането и разкрасяването на родопското селище са извършени с лични средства на неговия кмет. Още в първите дни след местните избори Стоян Беширов заяви, че предоставя заплатата си през целия кметски мандат за социални и благотворителни цели. Отказа си от бюджетния доход "царят" на Неделино компенсира с десет собствени шивашки цеха, имоти, бензиностанции. Преди винаги е работил нещо свързано с шев и кройка (машинен инженер "и като стопански ръководител"), днес в ателиетата му в Мадан и Бенковски местни жени шият на ишлеме за американски и английски марки.
Кабинетът на неделинския кмет не прилича никак на канцелария. Ламперията е хубава, чашите са чисти, телефонът не е с шайба, а бюрото на предишния кмет, което Стоян Беширов е наследил подпряно с две тухли четворки, отдавна е аут. На стената има стиропорно напомняне към посетителите:
"Тук - 40 години октопод, все братовчеди са управлявали. Общината само е потъвала. Аз реших, че мога да съм полезен на Неделино. Мисля, че колкото и тежка работа да е за момента, успешно се справям. Започна хигиенизиране и благоустрояване, разкрити са 200 работни места. Аз съм човек амбициозен и като реша нещо, го правя", хвали се Стоян Беширов.
Ремонтът на града, известен с вече отменения си сух режим, започнал през април. Сръчни бригади, лична финансова ангажираност на градоначалника и никаква съпротива от страна на местното население направили възможно прерязването на лентата в малкия град само шест месеца по-късно. На чисто нов празник, наречен "Неделино - бъдещето на традицията".
"В резултат на приключването на благоустрояването направихме фолклорен празник на неделинския двуглас и народна песен. Съчетахме празника на града и отчета на общинската администрация. На 21 октомври пристигна извън протокола президентът. Неделинци го приеха с голямо уважение и признателност. Петър Стоянов беше посрещнат с песни и веселби", продиктува г-н Беширов. Той настоява задочно да благодари на държавния глава, че му е отделил време за разговор на четири очи. И разказва, че на двудневния събор в града, който иска независимост от Смолянска област в полза на Кърджали, са яли, пили и се веселили над 20 хиляди души. Множество, което дори президентската инициатива "Рожен 2000" не смееше да си представи на поляните домакин в Родопите.
"Малкият град познава всеки, никой не може да го изненада", повтаря кметът Беширов, когато стане дума за това как някои хора му гледат в паницата и търсят далавера, вместо да се радват на материалната му благоразположеност за другите - градът и неговите жители.
Между другото през април месец близо половината от неделинци бяха заявили с подписа си, че искат отцепване от контрола на Смолянска област и
Според Стоян Беширов "по икономически причини - пътните комуникации ще се съкратят с 18 километра, търговската мрежа търгува главно от кърджалийския регион, има много предприятия, които са смесени и работят с Кърджали... Кърджали ни искат". Всеки местен жител, дори без да е опаковал буркани в регионалната преса, е осведомен по слухове за две неща: как предишният кмет на Неделино се е надпивал с бившия шеф на Кърджали Расим Муса и че сегашният областен управител на Смолян ("от СДС-то, Костов го е назначил, има бизнес с дъщеря му") Веселин Черкезов е в открита война с кмета Стоян Беширов. "От 10 месеца община Неделино и областният управител на Смолян нямат нормални взаимоотношения за работа. Неделино все още е в Смолянска област... пречи се като се спират решения на общинския съвет, блокира се работата на тукашната администрация. Оттук нататък Министерският съвет и президентът трябва да решат кога да ни прехвърлят административно към Кърджали, както и населението пожела", казва градоначалникът на селището, което през декември остана без печат заради един разсеян шофьор.
Допреди време небезизвестното Неделино нямаше улично осветление, нямаше тротоари - имаше тенекиени бараки и кал. Днес
Вода в Неделино няма - безводието е един от вечните проблеми на този район (драмата с канализацията е по-преодолима). Вода няма, няма, а когато природата реши да се позабавлява - праща дъжд, така че да скъса язовирните стени и "дори разрухата да се оригне сита" (това - по Шекспир).
