Рекордните 237 млрд. долара достигна бюджетният излишък в САЩ през финансовата 2000 г., завършила на 30 септември. Сегашният показател е два пъти по-висок от излишъка от 124 млрд. долара за предходната финансова година. Само през септември излишъкът е бил 65.82 млрд. долара. Общите приходи в американската хазна за финансовата 2000 г., главно от данъци, са нараснали до 2.025 трлн. долара от 1.827 трлн. долара през 1999 г. Русия ще увеличи доставките си на газ за Турция до 13 млрд. куб. м годишно от началото на 2001 г., от сегашните 10.5 млрд. куб. м, съобщи руският премиер Касянов. Турция ще получава дневно 36 млн. куб. м синьо гориво през България и Румъния, уточни Касянов и допълни, че от края на следващата година по подземния тръбопровод "Син поток" Анкара ще получава до 16 млрд. куб. м газ годишно. Русия проявявала също интерес към изграждането на ТЕЦ и газопреносна мрежа в Турция.
Еврото изпадна в безтегловност
Единната европейска валута отбеляза нов рекорден минимум, след като стойността й падна под 83 цента, с около 30% под нивото при въвеждането й. Непосредствена причина за това бе липсата на каквато и да е подкрепа за еврото от срещата на страните от Г-20 в Монреал.
"Дженеръл илектрик" погълна друг американски гигант - "Хъниуел интърнешънъл" срещу 43 млрд. долара. Очаква се сделката да бъде финализирана в началото на следващата година. "Хъниуел" е производител от авиационната индустрия, в номенклатурата на компанията влизат също системи за автоматизация и контрол в автомобилния сектор.
България
По-големите приватизационни сделки да бъдат одобрявани от кабинета и парламента, предвиждат приетите от Министерския съвет промени в закона за приватизация
Междувременно премиерът Костов поиска от Агенцията за приватизация да бъде спряно обявяването на нови приватизационни процедури и да се спрат вече откритите за предприятията от сферата на обществените услуги до приемането на приватизационни стратегии и влизане в сила на промените в закона за приватизация.
НЕК ще доставя 5 млн. кВтч електроенергия дневно на съседна Югославия, съобщи пред Ройтерс Иван Шиляшки, шеф на ДАЕЕР. Той очаква контрактите за доставки за Белград да бъдат подписани до началото на ноември и да бъдат продължени до април 2001 г. Двадесет процента покритие до 6 месеца се изискват от втория GSM оператор според проектолиценза му, подготвен от ДКД. До 12 месеца след като започне работа, операторът трябва да е осигурил мобилна връзка на поне 40% от населението. За 24 месеца изискваното покритие е 70%.
БДЖ ще получи допълнително 20 млн. лв. от бюджета, за да покрие загубата си от пътнически превози. Според решението на кабинета парите ще дойдат от перото "Субсидии за нефинансови предприятия". Предварително заложената бюджетна инжекция за жп превозвача беше 40 млн. лв. Засега обаче намаляване на персонала и увеличаване на цените на билетите на БДЖ не са обявени.
България има потенциал да постигне икономически растеж между 4 и 5%, заяви постоянният представител на Световната банка у нас Томас О'Брайън. Според него през следващите няколко години е напълно реалистично България да се стреми дори към по-високи темпове на икономически растеж. Перспективите зависят от възможностите да бъде подобрена работата на съдебната система, да се намали корупцията и да се засили икономическата интеграция със съседните страни.
Външнотърговските сделки ще се разрешават само на "едно гише", тоест само от ведомството, на което със закон е възложен контролът по сделката Това предвижда постановлението за външнотърговския режим, което правителството прие в четвъртък. Досега за повечето разрешителни се искаше съгласието на две или повече ведомства. Министерският съвет ще унифицира с наредба реда, по който отделните министерства и агенции ще дават разрешителните.
Проект на нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Република Кипър одобри Министерският съвет. Преди няколко месеца Народното събрание денонсира едностранно предишната спогодба с мотива, че е неизгодна за нашата страна.
Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, правоприемник на ДФК, ще продължи да проверява частни предприятия, според приетите текстове на закона за държавния вътрешен финансов контрол. Агенцията разширява правомощията си с одитиране на Националната здравноосигурителна каса, Държавно обществено осигуряване и средствата от Европейския съюз. За първи път законът предвижда да се проверяват и средствата от банковата приватизация.
Непогасените данъчни задължения към началото на октомври са близо 235 млн. лева, е показала инвентаризацията, извършена от данъчната администрация. Става въпрос за задължения от минали години, които са декларирани, но не са били платени. Броят на длъжниците (граждани и фирми) е почти 2.2 млн. души. Най-голям е делът на дължащите до 250 лв. - 83% от всички неизправни данъкоплатци. Едва 0.04% дължат над 50 хил. лева. От непогасените задължения най-голям дял - 50.5%, или 118.8 млн. лева, са по Закона за ДДС, а 39 млн., или 16.5% - по Закона за акцизите.
Безработните през септември са били 16.2% от икономически активното население, обявиха от Националния статистически институт. Най-високо е равнището на безработица в областите Търговище - 37.4%, Видин - 33.5%, Смолян - 33%. По данни на Националната служба по заетостта безработицата за миналия месец е била дори по-висока.
БКК дава 6 млн. евро на посредника за Булбанк
Съветът на директорите на Банковата консолидационна компания определи възнаграждението, което ще получи посредникът по приватизацията на най-голямата ни банка - консорциумът между "Кредитанщалт инвестмънт банк", "Креди Сюис Фърст Бостън" и "Артър Андерсън". Според неофициална информация сумата е почти 6 млн. евро.
"Българска фондова борса - София" вече има собствен индекс - SOFIX
Той ще се изчислява всеки ден и ще отразява движението в цените на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация. През първата седмица от съществуването си индексът се покачи с 10% - от началната си позиция 100 пункта до 110.05 пункта при затваряне на търговията в петък. Най-голямата сделка на борсата бе закупуването на остатъчния държавен дял от 12.34% от капитала на "Солвей - Соди" от страна на мажоритарния собственик - белгийската компания Solvay S.A., на цена 6.6 лв за акция.
Парите на ДЗИ остават още месец в Стопанска и инвестиционна банка
Репо-сделката между "ДЗИ инвест" и Стопанска и инвестиционна банка (СИБ) с дата на обратно изкупуване 26 октомври ще бъде подновена за още 30 дни при същите условия. Това заяви в деня на падежа шефът на "ДЗИ инвест" Здравко Десимиров. В договора е записано, че банката прехвърля на ДЗИ свои акции на "Катекс" - Казанлък, и ОЦК - Кърджали, срещу правото да ползва депозита от 2.3 млн. евро на държавния застраховател при себе си. "Ще повторим сделката още веднъж, защото е изгодна за нас", коментираха от ДЗИ.
Рекордна лихва от началото на годината
Основният лихвен процент достигна рекордното от началото на годината ниво от 4.42 след последния аукцион за тримесечни ДЦК, който беше проведен миналия понеделник. Постигнатата среднопретеглена цена е 98.91 лева за 100 лева номинал, а съответната годишна доходност е и новата стойност на ОЛП, считано от 25 октомври. Само за периода 1 до 4 януари е имало по-висока основна лихва - 4.46% на годишна база.
Бюджетните заплати се увеличават с 10% от първи октомври, реши правителството на заседанието си в четвъртък. Средната брутна заплата в сферата на здравеопазването става 180.10 лв., като за лекарите тя ще бъде 278.38 лв. Средната брутна заплата в образованието става 195.60 лв., за учителите тя ще е 224.98 лв. Проект на закон за браншовите организации обсъдиха представители на 62 браншови сдружения по инициатива на Българската стопанска камара. Текстът урежда членството, статута, правата и задълженията на браншовите обединения. Предвижда се браншовите камари да имат право да организират обучение и квалификация на членовете си и да издават документ за професионална правоспособност. Тяхна да бъде и грижата за издаването на сертификати за добра производствена практика, настояват предприемачите.
"Метро кеш енд кери" има проблеми с петима доставчици на алкохол с неистински бандероли в България, съобщи управителят Валтер Демец на пресконференция за предприетите мерки съвместно с данъчната администрация. В момента 4000-те съмнителни бутилки с евтини концентрати и скъпи вина се разследват. Според Демец сегашното законодателство пречи за решаването на проблема, защото държи отговорни търговците и те нямат мотив да сътрудничат на данъчните.
Светът
Незабавна помощ с горива е готова да окаже Москва на Белград, заяви руският президент Путин на срещата с югославския си колега Воислав Кощуница.
По думите му специалистите вече подготвяли условията за горивните доставки. Ще изграждаме отношения на сътрудничество и прагматизъм, заяви Владимир Путин след разговорите.
Сръбският парламент се саморазпусна и общи избори бяха насрочени за 23 декември 2000 г., след като Воислав Кощуница успя да убеди поддръжниците на Слободан Милошевич в парламента да подкрепят съставянето на преходно правителство. Югославия се присъедини към Пакта за стабилност на Балканите, с което излезе от международната изолация, наложена й по време на управлението на Милошевич. Решението за присъединяването на пакта бе взето на неофициалната среща на държавните и правителствените ръководители на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Скопие.
Латвия и Словакия заявиха готовността си да догонят страните от първата вълна и да се присъединят към ЕС през 2003 г. ЕС все още не е определил конкретен срок за приемането на първите страни кандидатки, но еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген заяви, че преговорите могат да приключат през 2002 г., което означава, че първото разширяване на изток може да стане през 2003 г. Според източници от ЕС през 2003 г. ще бъдат приети две или три страни кандидати, а по-голяма група държави ще бъде интегрирана не по-рано от 2005 г. До 2005 г. страните в ЕС могат да станат 25, заяви германският външен министър Йошка Фишер.
"По време на двудневните ми преговори в Пхенян бе постигнат важен напредък", заяви Мадлин Олбрайт, държавен секретар на САЩ, след срещите си със севернокорейския ръководител Ким Чжон Ир. САЩ настояват КНДР да прекрати производството и изпитанията на ракети с голям обсег. Обсъдено е било евентуално посещение на Бил Клинтън в Пхенян. След визитата си в Северна Корея Олбрайт посети и Сеул, където запозна южнокорейския президент Ким Те Чжун с резултатите от разговорите си с Ким Чжон Ир.
България
Магистрала София - Ниш договориха Петър Стоянов и Воислав Кощуница на неофициалната среща на държавните и правителствените ръководители от България, Югославия, Македония, Румъния, Албания, Гърция и Турция (страните, участнички в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа) в Скопие.
В македонската столица бе взето решение за реинтегрирането на Югославия в този процес. Тя бе отстранена от него на третата среща през пролетта в Букурещ заради политиката на бившия югопрезидент Слободан Милошевич.
Христо Бисеров и Йордан Цонев подадоха оставки като членове на НИС на СДС и председатели на парламентарни комисии, след съвместно заседание на парламентарните групи на СДС и Народен съюз. Заседанието бе свикано по повод интервю на Христо Бисеров във вестник "Труд", в което той казва, че министър-председателят Иван Костов трябва да излезе от изпълнителната власт, което ще е най-силното доказателство за новата коалиционна политика на СДС. В решение на двете парламентарни групи се изразява неизменната подкрепа и доверие на министър-председателя Иван Костов и на правителството на ОДС. Оставките на Бисеров и Цонев ще бъдат обсъждани на заседанието на Националния съвет на СДС идния вторник. Бисеров заяви пред журналисти, че няма намерение да напуска СДС.
СДС ще подкрепи Петър Стоянов за нов президентски мандат и като независим кандидат, заяви премиерът и лидер на съюза Иван Костов след среща на ръководството на управляващата партия с президента. Според оценката на президента след края на срещата сегашното мнозинство и правителството ще изкарат своя мандат до края. Мисля, че това е много добър атестат за българската демокрация. И кабинетът, и мнозинството не сбъркаха в големите неща, които определят основните насоки на България, каза президентът Стоянов.
Три нови теми бяха отворени на третия кръг от преговорите за присъединяване на България към ЕС в Брюксел. Темите са "Статистика", "Защита на потребителите" и "Телекомуникации". Същевременно бяха затворени две теми, останали от португалското председателство - "Аудиовизия и култура" и "Външни отношения". От откритите 3 нови теми преговори ще са необходими само по темата "Телекомуникации" заради искането от страна на МО за преходни периоди с цел временното запазване на определени честоти за свръзка, посочиха източници от преговорите. България е поискала преходен период, в който да не действат някои от директивите на Европейския съюз по отношение на телекомуникациите ни. Този период трябвало да бъде между 6 месеца и 1 година.
България дарява на Македония радар, стана ясно след разговорите в София между военните министри на двете страни Бойко Ноев и Любен Пауновски. България и Македония са се договорили за обучение и съвместна дейност на водолази и парашутисти, съобщи Бойко Ноев. Договорката беше скрепена с Протокол за сътрудничество в областта на военното образование, подписан от началника на Военна академия "Г.С. Раковски" генерал-лейтенант Аню Ангелов и от генерал-майор Методи Стамболийски, началник на оперативното управление в Генералния щаб на македонската армия.
Двудневна среща на 18 генерални прокурори на страните от Централна и Източна Европа с тема "Международно сътрудничество в борбата с транснационалната организирана престъпност и корупцията" се състоя в резиденция "Бояна". Президентът на България Петър Стоянов в слово при откриването оцени високо идеята за подобна среща и подчерта, че сходните цели и сходните трудности на страните в преход налагат подобно сътрудничество, за да се избегне повтаряемост на грешките. Борбата срещу престъпността е онази област, в която обединяването на усилията на политици и магистрати е условие, без което не може да се постигне високо качество на живота.
"Нова телевизия П.Ч. К." АД бе определено от правителството за победител в конкурса за издаване на индивидуален лиценз за телевизионна дейност с национално покритие за срок от 15 години, който може да бъде удължен съгласно текста на чл.56 от Закона за далекосъобщенията. "Нова телевизия П.Ч. К." АД е класирано на първо място от комисията по чл.45 от Закона за далекосъобщенията. Тя бе назначена от министър-председателя Иван Костов на 21 юли т.г. Лицензът влиза в сила от датата на издаването му.
"Дарик радио" получи най-много точки в конкурса за далекосъобщителен лиценз за първо частно национално радио, съобщи председателят на конкурсната комисия и на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) Иван Таушанов. "Дарик" е събрал 3116 точки от общо 4500. Другият кандидат в конкурса - "Инфопрес и ко", има 2545 точки. "Дарик" печели заради познаване на законодателството и медийния пазар, както и заради техническия си проект, който в голяма степен покрива критериите за комплексна оценка, каза Таушанов.
Туризмът компенсира августовската инвестиционна суша
Боян КОЛЕВ
За втори месец през тази година беше отчетено положително салдо по текущата сметка на платежния баланс. За август излишъкът е в размер на 98.2 млн. долара, или с 23.8 млн. долара повече в сравнение със същия месец на миналата година. Общо за първите осем месеца на годината дефицитът по текущата сметка е 361.3 млн. долара, или 2.8% от прогнозния БВП. Положителното салдо за август е резултат от добрите приходи от услуги, най-вече туристически, които са с 13.5% повече спрямо миналия август, а за периода от началото на годината са с 35.7% по-високи спрямо спрямо осемте месеца на 1999 г. Нето салдото по услугите за август е 158.7 млн. долара.
Търговският баланс е отрицателен за първите осем месеца на тази година. Дефицитът е в размер на 727.3 млн. долара, а само за август е 73.5 млн. долара. За периода януари - август реализираните приходи от износ са 3069.9 млн. долара, а вносът е на стойност 3797.2 млн. долара. Високите цени на горивата и обезценката на еврото отново са фактори с подчертано негативно влияние върху търговския баланс. С оглед на още по-високите цени на петрола и рекордната обезценка на еврото през септември и октомври е ясно, че отрицателните ефекти само ще се увеличават. Още повече че през зимните месеци е нормално да се повиши потреблението на горива.
Финансовата сметка е положителна (118.8 млн.), а директните чуждестранни инвестиции са в размер на 366.4 млн. долара за първите осем месеца на годината. За август те са едва 14.7 млн. долара.
Общият баланс от началото на годината е отрицателен (-178.2 млн. долара). Дефицитът е финансиран за сметка на намаляване на резервите на БНБ с 47.3 млн. долара, като, ако се отчитат измененията в резултат на курсови разлики, намалението е с 366.4 млн. долара. Освен това са ползвани кредити от МВФ в размер на 66.6 млн. долара, а извънредното финансиране в подкрепа на платежния баланс е 64.3 млн. долара.
Частният бизнес остава заложник на държавния финансов контрол
Новият закон ограничи правомощията на ДФК, но разшири обсега на проверките му
Виктория Давидова
Представете си следната ситуация - притежавате 90% от дадено предприятие, което според всички дефиниции означава, че то е частно търговско дружество. Останалите 10% са собственост на държавата. Като всеки нормален бизнес и вие имате система за вътрешен контрол, независим от контрола, който може да се осъществява от надзорния съвет например. Освен това по закон в края на годината отчетите на предприятието трябва задължително да бъдат заверени от експерт-счетоводител. След това идват и органите на данъчния контрол, които наново започват да проверяват цялата ви дейност. За капак някой пуска сигнал за вас в Министерството на финансите и то ви налага още един одит - този път чрез Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
Дори да успеете да се справите с тези четири нива на контрол, няма да има нужда да си правите планове как ще преживеете всичко това следващата година. Нормалното функциониране на предприятието толкова ще се разстрои, че най-вероятно ще фалирате преди края на последната проверка. Този сценарий е съвсем реален, ако се съди по последния вариант на гласуваните от парламента текстове от Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Бизнес средите определиха закона като "поредната намеса на държавата в нормалното функциониране на частната инициатива".
Досегашният закон даваше възможност ДФК да проверява всяко предприятие, в което държавата имаше дори и една акция. Идеята беше според новия да се одитират само юридическите лица, в които държавата има 34% или повече. Представителите на бизнеса пък настояваха ДФК да влиза само в предприятия с над 50% държавно участие. Народното събрание реши проблема соломоновски и даде на агенцията "юридическите лица с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала". "Вратичката" за запазване на досегашното влияние на ДФК е дадена с определението на термина блокираща квота. Според него блокираща квота са не само въпросните 34% от капитала, осигурява но и "такова участие, което им осигурява (на държавата и общините - бел.авт. ) възможността да осуетят неприемливи за тях решения относно увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване и прекратяване на дружеството, изменение и допълнение на устава. " В Търговския закон обаче увеличаването на капитала например се прави с мнозинство от 2/3 от общото събрание, но само ако в устава не е определено друго. А в уставите много често тези въпроси се решават с доста по-голямо мнозинство, някъде и с пълно единодушие. Според Ваньо Консулов, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал, по този начин "държавата се оказва със свръхпълномощия като акционер, което противоречи на равнопоставенстта на съдружниците по търговския закон. " Шефът на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов определи текста, разрешаващ одити в преобладаващо частни фирми, за противоконституционен.
"Всъщност предприятията, в които държавата има участие по-малко от 34%, са много малко. Държавата запазва малцинствено участие само в предприятия с национално значение, а те трябва да подлежат на финансов контрол. Такова предприятие е например Нефтохим, където държавата има златна акция", коментира Цветан Цветков, директор на ГУ ДФК.
Вместо да се занимава с проверки на дребно, Агенцията ще може да одитира институции, които досега излизаха от периметъра на ДФК, като Националната здравноосигурителна каса, Държавното обществено осигуряване, както и разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз.
За първи път в закона беше изрично записано, че финансовият контрол може да проверява банковата приватизация. Откакто е създадена, Банковата консолидационна компания не е виждала ревизия - привилегия, на която се радват малко държавни ведомства. Служителите на ДФК твърдяха, че досега не е имало законово основание за такава проверка, на което юристите отвръщаха, че не е имало и законова пречка за това.
При обсъждането в комисиите депутатът от левицата Георги Пирински поиска БКК да бъде посочена като обект на финансовия контрол. В крайна сметка в закона остана текст, който разрешава на агенцията да "осъществява контрол върху постъпленията от приватизацията, в това число и банковата, както и върху тяхното разпределение и разходване". Така формулиран, текстът отново не задължава изрично агенцията да ревизира БКК. Директорът на агенцията ще решава дали в плановите проверки за годината да бъде предвиден такъв одит. Проверката може да бъде възложена и в случай че финансовото министерство получи сигнал за нарушения.
В новия закон отпада като функция на държавния финансов контрол проверката на фондации и сдружения. По стария закон по предложение на главния прокурор ДФК можеше да бъде сезиран да направи проверка. Сега такъв одит ще може да се извършва само ако фондацията попада в категория с над 34% държавно участие или се разпорежда с бюджетни средства.
Само два кандидата със сериозен интерес към ДЗИ
Общо шест компании защитиха информационни меморандуми
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
В понеделник представителите на италианската застрахователна компания "Дженерали" и на застрахователния консорциум "Юреко" ще влязат заедно за дю дилиджънс (пълен правен и финансов анализ) в Държавния застрахователен институт. Юристите и актюерите на двете компании ще имат възможността да прегледат документацията и финансовите отчети на ДЗИ. "Дженерали" е втората по размер на премийния приход застрахователна компания в Европа. В същата класация "Юреко" заема 14 място.
Според представител на Агенцията за приватизация общо шест компании са закупили информационния меморандум,
След като бяха поставени условията за участие в наддаването за ДЗИ - застрахователна компания с годишен доход в общото застраховане не по-малко от 40 млн. лв. и в животозастраховането не по-малко от 20 млн. лв., стана ясно, че от "Булстрад" са закупили меморандума само от интерес, без да имат възможност да участват в надпреварата.
Според осведомени същото се отнася и за фирмата "Ре инженеринг". В застрахователните среди тази фирма не е известна. Служител в Агенцията за приватизация, пожелал да остане анонимен, твърди, че фирмата е закупила меморандума от името на "Мюних Ри", които преди около две години придобиха 20% от капитала на "Орел-Г-холдинг". Притеснението на представителите на "Мюних Ри" било, че ако спечелят конкурса, сделката може да се атакува пред Комисията за защита на конкуренцията от страна на другите участници в наддаването.
"Интерамерикън" са закупили в последния момент информационен меморандум, но засега няма индикации, че ще влязат за дю дилиджънс в ДЗИ.
Според запознати с процедурата представителите на "Ве Ве груп" са изпратили писмо, с което уведомяват ДЗИ и АП, че се отказват от участие в наддаването за държавния застраховател.
Според източници, близки до процеса, засега специално създаденото за приватизацията
Според източник, близък до продавачите, кандидатите ще се интересуват основно от перспективата за развитие на застрахователния пазар в следващите няколко години. Основната причина за това е, че новият собственик на ДЗИ (ако има такъв) няма право да прехвърля акциите си в следващите пет години. Естествено е кандидатите да се интересуват каква е причината за загубата от над 2 млн. лв., реализирана през миналата година от групата ДЗИ. На 3 ноември изтича крайният срок за закупуване на информационен меморандум за участие в приватизацията на ДЗИ, но дотогава не се очаква да се появят други сериозни кандидати. Срокът за подаване на оферти за ДЗИ изтича на 27 ноември в 17 часа.
Парите на ДЗИ остават още месец в Стопанска и инвестиционна банка
Балканбанк оттегли жалбата си срещу синдиците на "Кредитна"
Синдикът на Балканбанк Валентин Георгиев е оттеглил жалбата, с която оспорваше проведения от синдиците на Кредитна банка търг за руските ценни книжа. Търгът се състоя на 21 август и единствен кандидат беше "Росексимбанк", която плати за книжата малко над 7 млн. долара. Впоследствие синдиците на Кредитна банка Господин Кузманов и Павел Павлов бяха обвинени, че са продали евтино книжата, с което са нарушили интересите на кредиторите. Освен Балканбанк жалби подадоха дъщерната на Мултигруп фирма "Енергия 94" и БРИБанк (сега преименувана в Стопанска и инвестиционна банка). По един от тези сигнали беше образувано и следствено дело срещу синдиците.
В писмено становище до съда миналата седмица синдикът на Балканбанк е признал, че възражението му няма процесуално стойност, тъй като управляваната от него банка не е участвала в търга и не е заинтересована страна. По-интересното е, че Валентин Георгиев, когото медиите също свързваха с интереси на Мултигруп, този път е застъпил напълно противоположна позиция от първоначалната. В писмото си до съда от миналата седмица той твърди, че публичната продан е била проведена "при стриктно спазване на изискванията в закона: оценка на вещо лице, разрешение на съда за отпочване на търга, оповестяване на проданта, внасяне на задатъка и цената в срок от купувача, издаване на възлагателно постановление от страна на съда".
Любопитни са и разсъжденията на синдика на Балканбанк по спорния въпрос за цената на руските облигации. В жалбата до съда той твърдеше, че до времето на търга цената на облигациите RU PRINs е скочила значително и това не е било отчетено от синдиците на "Кредитна банка", с което те са ощетили кредиторите й. Сега Валентин Георгиев напълно отрича тезата на своето предишно твърдение и дори обяснява защо не е бил прав. "Ценните книжа са специфичен актив. Тяхната стойност може да се промени неколкократно дори в рамките на един ден, да не говорим за един месец, колкото трае публичната продан по закон. Ето защо оценката на вещото лице естествено е различна и винаги ще бъде различна от цената, която книжата имат един месец по-късно", посочва синдикът на Балканбанк.
Най-странното е, че в писмото до съда Валентин Георгиев е добавил и няколко думи в подкрепа на купувача на книжата "Росексимбанк": "От друга страна, става дума за публичен търг. В деня на изтичането на едномесечния срок всички евентуални купувачи биха могли - имайки предвид повишената (респективно понижената) котировка на книжата - да предложат съответната цена. Обстоятелството, че никой освен купувача не е проявил интерес, в крайна сметка доказва, че това наистина е била тяхната справедлива пазарна цена."
"Покаянието" на Валентин Георгиев съвпадна с друго събитие от седмицата, което в голяма степен "оневинява" синдиците на "Кредитна". В края на седмицата Фондът за гарантиране на влоговете в банките е изпратил в БНБ доклада си по случая с руските книжа. Пред "Капитал" шефът на фонда Милети Младенов заяви, че проверката не е открила нарушения на закона от страна на синдиците. "Би могло да се коментира доколко синдиците са изпълнили изискването на чл. 660 от Търговския закон, който изисква да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец. Може би е трябвало търгът да получи по-голяма разгласа, доколкото се е продавал значителен актив на банката. Но е факт, че синдиците са изпълнили минималните изисквания за поставяне на обяви в сградата на банката и общината", посочи Милети Младенов. Вместо със становище за вина на синдиците докладът на фонда завършва с препоръки за промяна в нормативната уредба на подобни търгове.
Накратко
Оценката на активите на Минералбанк ще надхвърли 18 млн. лева, съобщи синдикът на затворения трезор Станислав Лютов. Първоначално банката беше оценена от специализираната фирма "СЛ компания" малко над 15 млн. лева, но синдикът поиска допълнения и уточнения по някои от позициите на оценката. Според г-н Лютов окончателната оценка ще бъде готова до една-две седмици, след което договорът за продажба с "Росексимбанк" ще бъде внесен за одобрение в БНБ и съда.
Делото срещу бившите шефове на Банка за земеделски кредит начело с Янко Янев и Атанас Тилев беше върнато за ново доразследване. Следствието завърши с мнение за съд на общо шестима души заради раздавани необезпечени кредити, но според прокурора Венцислав Андреев в хода на проверката са били допуснати пропуски.
Общото събрание на акционерите на "Интернешънъл комършъл банк" (България) ще обсъждат промени в съвета на директорите на банката на 5 декември. Промените са предложени от мажоритарния акционер - "Търговска банка на Гърция". Заедно с дъщерната си компания "Комършъл венчърс" тя държи 94.15% от акциите на българската банка.
До края на миналата седмица все още нито един от кандидат-купувачите на Биохим не беше започнал собствено проучване в банката. Това уточниха от банката във връзка с публикации, че първият кандидат "Банк Аустрия" е влязъл за дю дилиджънс в банката миналия понеделник. На заседанието си миналия вторник съветът на директорите на БКК отново не определи срок за приемане на оферти за банката.
Държавната агенция за осигурителен надзор издаде лиценз за допълнително доброволно пенсионно осигуряване на пенсионноосигурително акционерно дружество "Нютон сила". Така лицензираните пенсионноосигурителни дружества стават осем. Шест от тях подадоха през изминалата седмица и документи за регистриране на професионални и универсални фондове. Това ще им даде възможност да осъществяват дейност по допълнително задължително пенсионно осигуряване.
В Държавен вестник беше публикувано съобщението за назначението на Филко Розов за синдик в Капиталбанк, който ще замести освободения от този пост Тихомир Трендафилов.
БКК тайно възнагради посредника по приватизацията на Булбанк
Иван МИХАЛЕВ
В условията на пълна секретност миналия вторник съветът на директорите на Банковата консолидационна компания е одобрил възнаграждението на посредника по приватизацията на Булбанк. Както обикновено журналистите изобщо не бяха информирани за извънредното заседание на борда, а участниците в него отказаха всякакъв коментар за взетите решения.
Консултант по най-голямата банкова сделка беше консорциум между "Кредитанщалт инвестмънт банк" (Creditanstalt Investment bank), "Креди Суис Фърст Бостън" (Credit Suisse First Boston) и "Артур Андерсън" (Arthur Anderson). Консорциумът трябваше да свърши подготвителната работа по сделката, която включваше изготвяне на одит по международните стандарти на Булбанк, поставяне на оценка на банката, привличане на кандидат-купувачи и анализ на получените оферти. Договорът с трите институции беше подписан през 1998 г. с помощта на програма САРА на Европейския съюз. Програмата пое да покрие разходите по дейността на приватизационния посредник. От своя страна консолидационната компания се ангажира да плати процент от постигнатата цена като възнаграждение за успешна сделка.
Булбанк беше купена от консорциум между италианската банка "УниКредито" и германския застраховател "Алианц". В началото на октомври купувачите платиха 360 млн. евро за акциите на държавата от Булбанк. Както преди сделката, така и след нея комисионата за външния консултант остана в тайна. Според източници, близки до БКК, държавата се е съгласила да плати на приватизационния посредник 1.5% от цената по сделката плюс процент от дивидента на Булбанк за 1998 и 1999 г. Общо сумата е малко под 6 млн. евро, уточни служител на консолидационната компания, пожелал анонимност. Комисионата ще бъде платена с приходите от самата сделка, което означава, че с тази сума ще бъде намалена вноската за бюджета.
Макар че става дума за най-голямата банкова приватизация, в коментарите сред финансовите среди у нас възнаграждението на посредника за Булбанк се определя като "по-високо от очакваното". Доскоро се смяташе, че посредникът ще получи между 2.5 и 4 млн. евро. Като цяло работата на външния консултант се приемаше със смесени чувства от държавните ведомства, ангажирани с приватизацията на Булбанк. През октомври миналата година правителствени служители упрекнаха консорциума, че не е направил достатъчно за привличане на повече класни купувачи. Тогава шефът на БКК Петър Жотев отказа да продаде Булбанк на гръцкия магнат Вардиноянис, който единствен подаде оферта, и заяви, че банката се нуждае от нов активен маркетинг. Година по-късно сделката беше сключена с консорциума "УниКредито - Алианц" и въпреки твърденията на Жотев, че постигнатата цена е добра, сделката беше определена от шефовете на Булбанк като неуспешна. През юни т.г. Чавдар Кънчев заяви, че цената не отчита огромната печалба на Булбанк за тази година, и упрекна Жотев, че продава най-голямата банка евтино. Всичко това може да предизвика у наблюдателите основателния въпрос дали е редно да се плаща толкова висока комисиона на посредниците.
Проблемът с комисионата всъщност е принципен, защото още един път демонстрира липсата на прозрачност в банковата приватизация. Въпросът едва ли щеше да се коментира сега, ако сумата беше определена от БКК и огласена публично още преди приватизацията на Булбанк. Разбира се, плащанията на правителството за подобни услуги са чувствителна тема. Дали обаче съображенията за конфиденциалност могат да бъдат противопоставяни на интереса на данъкоплатците, които имат право да знаят как се харчат парите, които постъпват в бюджета. Агенцията за приватизация например (която също продава предприятия чрез външни посредници) никога не е крила сумите по възнагражденията. Размерът на комисионите е тайна само в банковата приватизация може би поради факта, че БКК не е държавно ведомство, а холдингово дружество. Формално погледнато, особеният статут на консолидационната компания й дава право да не спазва изискванията в закона за приватизация. От друга страна обаче, държавните банки не са собственост на Жотев и останалите шефове на БКК. Ако не друго, съветът на директорите на банковия холдинг би трябвало да спазва духа на закона за приватизация, в който пише, че раздържавяването трябва да се извършва при пълна прозрачност.
20% покритие до шест месеца се изискват от втория GSM-оператор
Мобилните услуги ще поевтинеят с 10-15% през първата година от даването на нов лиценз, прогнозира ДКД
Паулина МИХАЙЛОВА, Надя НЕДЕЛЧЕВА
Шест месеца след като е получил лиценза, вторият GSM-оператор у нас трябва да осигури 20% мрежово покритие по население. Това е записано в проекта за лиценз, подготвен от Държавната комисия по далекосъобщения и приет от кабинета. Срокът за продажба на тръжната документация и подаване на заявки за участие в наддаването за втория GSM-лиценз е 30 ноември. Оптимистичният срок за избор на оператор е краят на годината, смята шефът на ДКД Иван Таушанов. Шест месеца след това достъп до услугите на оператора трябва да имат поне 20% от българското население. До 12 месеца покритието трябва да е 40%, а до 24 месеца - 70%. Задължението за мрежово покритие по територия е до 12 месеца от получаването на лиценза да има мобилна връзка в София и Пловдив и пътя между тях, в Петрич и по пътя София - Петрич, както и в Пазарджик, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Благоевград, Дупница, Кюстендил и Сандански. В същия срок операторът трябва да гарантира 90% вероятност за успешна връзка в район с покритие на мрежата. Процентът на неуспешни повиквания заради претоварване или повреди на мрежата по това време не бива да надвишава 5 на сто. Според проекта за лиценз операторът се задължава да предприеме всички необходими мерки абонатите му да получат достъп до международни услуги. До 31 декември 2002 г. това задължително ще става през международната централа на БТК.
Общите условия за потребителите трябва предварително да бъдат дадени на ДКД, която може да поиска промени в тях. Всички жалби от абонатите до оператора трябва да получат отговор до един месец от подаването им, като абонатите ще имат право да подават оплаквания и до ДКД, която ще дава становища по тях.
Според изискванията към оператора, свързани с отбраната и националната сигурност на страната, той е длъжен два пъти в годината да информира МО и МВР за направените или предстоящи промени в мрежата си.
Освен цената за GSM-лиценза, която ще се определи на търга (при начало на наддаването 40 млн. долара и стъпка 5 млн. долара), новият оператор ще плати и такса за ползване на радиочестотен спектър, която е 90 000 лв. за 1 мегахерц. Първоначалната такса за лиценза е 72 000 лв., но с промените в Закона за далекосъобщенията за такава ще се смята цената, платена след търга. Като годишна такса операторът ще плаща за 2001 г. 1.9 на сто от годишните си брутни приходи без ДДС. За 2002 г. таксата е 1.6 на сто, а за 2003 г. - 1.3 на сто. Брутните приходи ще се определят според годишния счетоводен отчет на оператора. Той ще е длъжен заедно с този отчет да предава в ДКД баланс и отчет за приходи и разходи до 15 дни след официалната им заверка. Отчетът трябва да е одитиран от международно призната фирма.
Веднага след 30 ноември подадените документи ще бъдат прегледани за нередовности и ако има такива, подателите ще имат седем дни срок да ги отстранят. До наддаването няма да бъдат допуснати компании, които са вписали неверни данни в заявленията и декларациите си или които не отговарят на предварителните изисквания за 2 млн. абонати, лицензи в поне две страни от поне три години и регистрация извън офшорни зони.
При първия кръг от търга председателят на тръжната комисия обявява началната тръжна цена, увеличена със стъпката за наддаване. При следващите кръгове той обявява сумата за наддаване, която е сумата от предходния кръг, увеличена със стъпката. При всеки кръг всички участници ще са длъжни да подават оферти, че са съгласни да платят постигнатата цена или че прекратяват участието си. Ако някой пропусне кръг за наддаване, това ще се смята за отказ. Ако последната постигната цена е предложена от двама или повече кандидати, те продължават наддаването без стъпка.
Депозитът за участие в търга е 2 млн. лв. Той ще се внася по сметка на ДКД и ще бъде задържан до приключването на търга. В случай че одобреният кандидат се откаже от лиценза, той се предлага на участника, класиран втори. Ако и той откаже, процедурата се закрива и депозитите на останалите кандидати се връщат.
Според експертите от ДКД тенденцията е към нарастване броя на мобилните абонати в световен мащаб. Очакванията са към средата на 2002 г. техният брой да се изравни с този на абонатите, ползващи фиксираните мрежи, а през 2006 г. да бъде 1.5 пъти по-голям. Въпреки че в България мобилните абонати ще нарастват с по-нисък темп, достигането на подобни съотношения е вероятно и тук. Прогнозите на ДКД са, че първата година след като започне да функционира втори GSM-оператор, цените на услугите ще спаднат с 10-15%, а през следващите години - с по 4-7%. Отчитайки тези фактори, комисията прогнозира печалба преди данъчно облагане за втория GSM около 100 млн. лв. за първата година от работата му. Изпълнителният директор на "Мобилтел" Владимир Грашнов обаче твърди, че е погрешно да се очаква, че цените на мобилните услуги ще паднат при влизането на втори GSM-оператор. Това според него ще стане едва след падането на монопола на БТК.
Според ДКД конкуренцията в сектора може да се засили и по друга линия. Експертите на Таушанов отчитат вероятността за цифровизация на NMТ-оператора РТК ООД ("Мобиком"), използващ аналогова мрежа. При положение че операторът внесе такова искане, комисията ще окаже нужното съдействие, пише в доклада й до Министерския съвет. Отново с оглед засилването на конкуренцията в цифровите мобилни комуникации е възможно да се допусне бъдещите GSM-оператори да ползват инфраструктурата на NМT-оператора, а именно базови станции, преносна мрежа, дистрибуторска мрежа и технически персонал. В лицензите на GSM-операторите няма да бъде предвидено ограничение за участието им в бъдещ търг или конкурс за трето поколение мобилни мрежи - UMTS. Освобождаването на честоти за такъв оператор ще стане през следващите няколко години.
Що се отнася до предстоящия търг за втори GSM, по всичко личи, че кандидати няма да липсват. Според публикации в унгарската преса от изминалата седмица евентуален играч в наддаването ще е унгарската "Матав". Преди месец желанието си да се включи в търга заяви "Дойче телеком" чрез регистрирания именно в Унгария мобилен оператор "Вестел 900". Германската компания притежава 50% от акциите на "Матав", която пък е основен акционер във "Вестел" 900. Сред останалите потенциални участници в наддаването са канадската TIW, английските "Водафон" и "Кейбъл енд уайърлес".
Междувременно в официалното решение на кабинета за търга е вписано, че резултатите от него ще бъдат взети предвид при подготовката на документите за приватизацията на БТК.
Унгарската Matav потвърди, че проявява интерес към "Мобилтел"
ДДС за туризма ще бъде отложен за трети път
Въвеждането на данък добавена стойност върху туристическите пакети, предлагани в чужбина, най-вероятно ще бъде отложено с година. Условието е 80-те млн. лева приходи от този данък, заложени в проектобюджета за 2001 г., да бъдат събрани, като се повиши събираемостта на данъци от туристическия бранш.
Тази развръзка по спора за ДДС се очерта на среща през изминалата седмица между браншовите организации в туризма и най-сериозните опоненти на отлагането - заместник-министърът на финансите Николай Георгиев и вече бившият председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев. Преди време подобна възможност беше допусната на разговори между шефа на мисията на МВФ за България Питър Стела и председателя на парламентарната икономическа комисия Никола Николов. На срещата стана известно, че за възможността са се застъпвали и от президентството.
Новият спорен момент е за кога да се отложи въвеждането на данъка. Туристическият бранш настоява новият срок да е 2003-2005 г. Един от аргументите е, че тогава ще има възможност да се прилага диференциран ДДС и българската туристическа индустрия ще получи по-ниска ставка от основната.
"Изобщо не си мислете, че догодина пак ще водим този спор. Една година е максималният възможен срок на отлагане", заяви на туристическите организации зам.-министърът на финансите Николай Георгиев. Аргументът му е, че става дума за очевидна преференция с временен характер и че въвеждането на данъка умишлено е отлагано вече две години, за да се позволи на отрасъла да се развие. Георгиев напомни, че според него лично и според МВФ по-добрият вариант е ДДС за туристическите пакети да бъде въведен още от началото на 2001 г., както е по закон. По повод на възможното отлагане той каза: "Обещавам ви, че през сдедаващата година отрасълът ще чувства много близкото внимание на данъчната администрация, ще ви дишаме постоянно във врата и компенсаторните мерки, които предлагаме, ще бъдат изпълнени 100%."
Компенсаторните мерки засега са неясни. Финансовото министерство вижда резерви в изваждане на по-голяма част от хотелите от сферата на патентния данък и облагането им с данък печалба. По данни на ведомството за 2000 г. от 2000-те хотела, плащащи патентен данък, в бюджета са постъпили едва 600 000 лева. Идеята е правото да се плаща патент да се обвърже с броя на леглата, като примерно хотелите с над 30 легла задължително да се облагат по Закона за корпоративното подоходно облагане. "По един или друг начин тези 80 млн. лева пак ще са на сметката на туризма", заяви Георгиев.
Междувременно от браншовите организации съобщиха, че съвместно с Министерството на икономиката обмислят варианти, които да предложат на финансовото министерство. Член на групата заяви, че идеите са свързани с увеличаване на сумите на дължимия патент и че при данъка печалба няма какво повече да се иска.
Йордан Цонев уточни, че предложенията ще бъдат разгледани в парламента между първо и второ четене на промените в данъчните закони. "Не бих се застъпил за каузата на отлагането, ако не беше впечатляващата инвестиционна активност в туризма след приватизацията му", каза досегашният председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
10% средно мито за промишлените стоки и 22% за селскостопанските през 2001 г. Държавата запазва защитата за рафинериите и торовите заводи, прави реверанс за месопреработването и либерализира вноса на олио
Боряна ГЕНЧЕВА
От 24 на 22 процента ще падне средноаритметичната ставка на вносните мита за селскостопанските стоки през 2001 г. Средната ставка за промишлените стоки ще намалее с един процентен пункт до десет на сто. Това предвижда проектът на ставките "общи мита" в новата митническа тарифа, подготвен от Министерството на икономиката. Той засяга ставките в колона едно от митническата тарифа, които уреждат търговията с държавите извън ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА, Македония и Турция. "С предложените намаления сме изпълнили ангажиментите си по тригодишното споразумение с МВФ в частта му за търговската политика. Те покриват и договореностите по линия на Световната търговска организация, обясни Детелина Кръстева, директор на дирекция "Икономически анализи и вътрешен пазар".
При преговорите с МВФ през 1998 г. средноаритметичната ставка за промишлените стоки е 15%, а на селскостопанските - 27.5%. При промишлените стоки за трите следващи години митата са намалявани по схемата 14%-11%-10%, а за селскостопанските - 26% -24%-22%. "За сравнение - предложението на фонда беше за пет процента средна ставка на промишлените стоки през 2001 г. и 15% за селскостопанските. Договорихме по-високи мита с аргумента, че вносът на практика е либерализиран, защото България има немалко преференциални споразумения, и той се насочва през страните, обхванати в тях", обясни г-жа Кръстева. От 1 януари 2002 г. например по силата на споразуменията ни с ЕС и с ЦЕФТА влизат в сила нулеви ставки за вноса на промишлени стоки от двете групи страни. В рамките на средноаритметичната ставка от десет процента за промишлените стоки сме се постарали
Проектът за ставките в митническата тарифа е обсъждана с браншовите организации. При консултациите са се очертали три отрасъла с
Българската промишлена и газова асоциация, която обединява едрите търговци на горива, е настояла да се намали основната ставка за вноса на бензин. Сега готови горива се внасят у нас главно от Румъния и Гърция, с които имаме намалени мита по силата на преференциални споразумения. По-ниската основна ставка би отворила пазара и за бензини от Русия. От икономическото министерство са запазили митото на сегашните 22.5% с идеята да защитят "Нова Плама" и Нефтохим. Презумпцията на държавните служители е, че ако двете рафинерии наложат монополно високи цени, търговците могат да се обърнат към Комисията за защита на конкуренцията.
Предвидени са сериозни митнически облекчения в полза на потребителите на олио заради лятната криза и слабата реколта от слънчоглед. С идеята селскостопанските производители да могат да реализират слънчогледа си, вносното мито за семе от 1 октомври до 31 декември ще бъде десет на сто (12% досега). През този период нерафинирано олио се внася в страната при досегашното мито от 10%, а рафинирано - при 15%. През останалото време вносът и на семе, и на рафинирано и нерафинирано олио е безмитен. След обсъждане е отпаднало предложението на Съюза на масларите нерафинирано олио да се внася при нулева ставка, а рафинираното да се облага с 35% мито. "Преценихме, че тази ножица ще създаде митнически проблеми. ", обясниха от икономическото министерство. Одобрен е вариант, който дава равни шансове на производителите и вносителите да се възползват от безмитния внос.
През 2001 г. България едностранно ще въведе нулево мито за внос на неограничено количество сланина за нуждите на месопреработвателите. Решението е взето със съгласието и на свиневъдите, и на колбасарите. Месопреработвателите ще се ограничат с квотата от 7000 т за безмитен внос на свинско месо и колбаси от ЕС, договорена през юли.
След като министърът на икономиката сложи подпис под проектотарифата, тя ще постъпи в агенция "Митници". Там по договорените схеми ще бъдат изчислени митата за страните, с които имаме преференциални споразумения. После проектът ще се разглежда в МС.
Сделката с "Уестингхаус" за радиоактивните отпадъци още носи загуби
Договорът с "Уестингхаус" за модернизация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" да се обвърже с изискване към американската компания да оправи бакиите в предприятието за преработка на радиоактивни отпадъци, за които и тя има принос, предлагат енергийни експерти. Проектът за тази инсталация стартира през 1991 г., но и до днес не е финализиран. Според изпълнителния директор на атомната централа Йордан Йорданов предприятието трябва да се пусне до края на годината. Пусковият срок на хранилището към него е до края на първото тримесечие на 2001 г. В момента се водят преговори с английската BNFL като наследник на тази дейност на "Уестингхаус" за ускоряване на работата. Назначена е специална комисия, която ще проучва кой и колко е виновен за забавянето на проекта и огромните загуби от него, съобщи Йордан Йорданов. Поводът очевидно е обсъждането на този въпрос в парламента преди седмица. Тогава вицепремиерът Петър Жотев нашироко описа абсурдите на сделката с "Уестингхаус" и обеща да проучи кои са виновниците.
По-бързото пускане на предприятието за преработка на радиоактивните отпадъци е от критична важност за АЕЦ "Козлодуй". Около 100 хил. куб.м радиоактивни отпадъци ще има в централата в близките години, сочи изследване по програма ФАР. В тази категория влизат дрехи, филтри, елементи от скелета, материали, които са използвани по време на работа. Почти 10 хил. куб. м са течните радиоактивни отпадъци. Те са складирани в непреработено състояние и има опасност от радиоактивни течове.
През 1991 г. е сключен договор с "Уестингхаус" за изграждане на предприятие за преработка на радиоактивния боклук. По този договор е доставено оборудване за 12 млн. долара. От него е монтирана суперпресата, с която се намалява обемът на меките отпадъци. Доставена е и инсталация за циментиране на течните отпадъци, но тя и досега не е монтирана. Договорът е далече от изискванията за перфектност. За това, както твърдят експертите, е виновна главно българската страна. Договорът е подписан от тогавашния шеф на "Енергоимпекс" Арнаудов, който е упълномощен от тогавашния зам.-председател на Комитета по енергетика Димитър Новаков. Разрешението за сделката от КИАЕМЦ е издадено от тогавашния шеф на отдел в комитета Румен Овчаров, обясни Петър Жотев.
В крайна сметка се оказа, че с изграждането на хранилището и с оборудването има сериозни проблеми, "Уестингхаус" се оттегли, милионите долари пропадат, а българската страна не може да предяви каквито и да било претенции за качеството на извършената работа и на доставката. "Уестингхаус" е доставила електродвигатели и оборудване, работещи при 60 херца, докато в България и Европа се ползва електротехника, работеща на 50 херца. Внесено е електрооборудване на 460 волта, а българската система е за 220-380 волта. Тази техника не може да се използва в този вид.
В момента се правят експерименти за регулация на уредите, което води до допълнителни разходи и нови проблеми. Регулаторите, които биха решили проблема, изискват да бъдат изградени допълнително трансформатори за 460 волта. Проблеми се очакват и при комплексното управление на технологичния процес поради остарелите софтуер и електроника.
От 1998 г. се сключват поредица от допълнителни договори за доставки на оборудване, което чиновниците са "пропуснали" да сложат в основния договор с "Уестингхаус", въпреки че не е възможно предприятието да заработи без него - оборудване за климатизация, вентилация и отопление, електрооборудване, оборудване за автоматичен мониторинг и контрол на радиацията, за транспорт, липсват и ясни монтажни чертежи. В крайна сметка за това предприятие досега са похарчени 30 млн. долара и то още не може да тръгне.
Накратко
Гаранционно споразумение за 80 млн. долара заем от Експортно-импортната банка на Руската федерация ("Росексим") за модернизация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй" подписаха в четвъртък министърът на финансите Муравей Радев и председателят на ДАЕЕР Иван Шиляшки. Заемът е със 7.5% годишна лихва. Срокът за погасяването е 15 години, с четири и половина години гратисен период. Това е третият заем от пакета финансови проекти за модернизацията на V и VI блок в атомната централа. Първият заем от Евратом е за 212.5 млн. евро и беше подписан през май тази година. През юли беше подписано споразумението със "Ситибанк" за 77 млн. долара.
Договорен е графикът за доставките на природен газ от Украйна за България по Ямбургската спогодба за следващата година, съобщиха от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси в четвъртък. Председателят на ДАЕЕР Иван Шиляшки е подписал със зам.-министъра на горивата и енергетиката на Украйна и председател на НАК "Нафтогаз" Вадим Копилов съвместен протокол за доставките. Според документа през октомври, ноември и декември 2000 г. ще бъдат доставяни по 35 млн. куб.м газ месечно. За 2001 г. общото количество е 360 млн. куб.м. Украйна ще се издължи окончателно към България през януари и февруари 2002 г. Украйна ни дължи общо 1.260 млрд. куб.м синьо гориво по Ямбургската спогодба.
Един милион лева временна финансова помощ получава "Параходство Българско речно плаване" ЕАД - Русе, реши кабинетът. Парите се отпускат от бюджета и ще се използват за ремонт на флота и за доставка на материали и резервни части за него. До края на 2001 г. държавното дружество трябва да възстанови сумата в бюджета. Причината за отпускането й са загубите на "Параходство БРП" от 3.2 млн. лв. към края на 1999 г., натрупани заради прекъсване на търговски договори за превоз през забранения участък на река Дунав.
Пет милиона лева от фонд "Тютюн" ще бъдат използвани за допълнително премиране на тютюнопроизводителите за произведения от тях и изкупен тютюн от реколта 1999 г., съобщиха от Министерството на земеделието и горите. Досега фондът е изразходвал за тази цел 16 млн. лв. Премиите за различните типове и класи тютюн варират между 0.27 и 0.74 лв. за килограм.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев ще води българската делегация за 14-ата сесия на българско-турския комитет за икономическо сътрудничество, реши правителството. Заседанието ще е от 6 до 8 ноември в Анкара. На него ще бъдат разгледани въпроси от областта на енергетиката, транспортната инфраструктура и развитието на търговията.
Екипът на Шиляшки сгафи в преговорите с Москва
Русия ще ни връща най-опасния радиоактивен боклук
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Поредният гаф на чиновниците около Шиляшки отново вдигна пушилка около АЕЦ "Козлодуй". И показа на практика, че в сферата на бизнеса продължаваме да говорим с Москва на различни езици. Русия няма да ни връща ядрените отпадъци, получени при преработката на използваното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" - това беше топновината, която донесе от Москва делегацията, водена от шефа на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) Иван Шиляшки. Това бил обещал руският министър на атомната енергетика Евгений Адамов при разговорите с българската делегация.
Още на следващия ден руското министерство на атомната енергетика опроверга официално съобщението. Русия няма да съхранява на територията си радиоактивни отпадъци от българската атомна централа в Козлодуй, заяви пред ИТАР-ТАСС говорителят на руското министерство на атомната енергетика Юрий Беспалко.
Още когато се появи съобщението, беше ясно, че нещо в него не е съвсем точно. Обратното приемане на използваното ядрено гориво в Русия противоречи на екологичното законодателство и може да стане само ако Думата реши да промени съответния закон. Оттук идват големите ни проблеми през последните десет години с Москва, която отказа да изпълнява споразумението за обратно връщане на използваното гориво от четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" с аргумента, че то влиза в колизия с новото й екологично законодателство. Трудно е да се приеме, че Думата толкова лесно ще подкрепи обратното становище и ще поощри да се оставя в страната опасният радиоактивен боклук. Ако това се случи, причината няма да бъде настойчивостта на България, а руският финансов интерес.
Русия е построила голямо предприятие за преработка и дългосрочно съхраняване на високорадиоактивни отпадъци, но собствените й централи не могат да го натоварят достатъчно, за да бъде икономически ефективно. За да се изплати скъпото съоръжение, трябва да се приема за преработка и трайно съхранение използвано гориво и от други страни. Поради това министерството на Адамов имало желание да лобира за промяна в екологичния закон, която да направи възможно договарянето със страните - собственици на руски реактори, за обратно връщане на използваното гориво. Това е подсказал Адамов при разговора с Шиляшки, обясниха присъствали на срещите в Москва. За АЕЦ "Козлодуй" такова развитие на ситуацията в Русия ще бъде една възможност за решаване на проблема с използваното ядрено гориво. Българската администрация обаче едва ли ще помогне, ако продължи да си приписва несъществуващи заслуги в "пречупването" на руската позиция по този въпрос. Реакцията на ведомството на Адамов ясно показа това.
Близо 10 години употребеното гориво се съхранява във временно хранилище в АЕЦ "Козлодуй". То не е довършено, не е прието за експлоатация и няма постоянно разрешение да се ползва. През 1998 г. руснаците приеха една партида, но искат да плащаме за преработката - около 700 долара за килограм тежък метал. В момента на площадката в атомната централа има около 1300 т тежък метал. За преработката му в Русия ще трябват 910 млн. долара. Освен това Москва поставя условие след 20 години да си вземем обратно остъклени най-радиоактивните отпадъци.
Пети блок сега се презарежда, шести блок ще се презарежда през 2001 г., презареждане предстои и за трети блок. След презареждането басейните на тези блокове ще се запълнят изцяло. Ако не се завърши хранилището или не тръгне схемата с Русия, блоковете трябва да спрат, предупреди наскоро шефът на КИАЕМЦ Георги Касчиев. Неговият стол се разклати заради опитите му да направи по-прозрачна работата и опасностите в атомната централа.
Бюджетът отново инжектира БДЖ с 20 млн. лв. Парите са за поддържане на губещите пътнически превози
Паулина МИХАЙЛОВА, Надя НЕДЕЛЧЕВА
БДЖ ще получи допълнителни 20 млн. лв. от бюджета за 2000 г., за да покрие загубата си от пътнически превози. Според решението на кабинета от четвъртък парите ще дойдат от перото "Субсидии за нефинансови предприятия". Така управляващите за пореден път наляха извънредни средства за финансиране на губещи дейности от националната компания. И на практика отложиха реалното й преструктуриране за сметка на положителния социален ефект. Съгласно споразумението със Световната банка за оздравяване на БДЖ предвидените субсидии за жп превози в държавния бюджет за 2000 г. са 40 млн. лв. - именно с 20 млн. лв. по-малко в сравнение с 1999 г. С допълнителната бюджетна инжекция на практика
Основният въпрос в случая е дали кабинетът има реални намерения да пристъпи към преструктуриране на БДЖ в рамките на следващата година. Ако това е така, субсидията за компанията за 2001 г. трябва да бъде намалена рязко - с 40 млн. лв. Което ще означава драстично увеличение на цените на пътническите билети и сериозни съкращения на персонал от превозвача. Алтернативата е досегашната политика да продължи и бюджетът да помпа БДЖ с допълнителни средства, като се запазят "социалните" цени за някои превози. Това ще постави под въпрос разделянето на компанията от 2002 г. и привличането на частни компании като превозвачи. Частните инвеститори ще са необходими за поддръжката на новата компания РЖИ, тъй като се предвижда тя да се издържа и модернизира основно с приходи от инфраструктурни такси, плащани от ползващи я превозвачи. Инвеститорите обаче едва ли ще дойдат, след като ще трябва да се конкурират с държавен превозвач, поддържащ ниски цени на превозите си благодарение на инжекции от бюджета.
Засега дейността на БДЖ е далеч от пазарните механизми и по всичко личи, че на ход е вторият сценарий. Според източници от компанията по-нататъшни съкращения не се предвиждат. Направеното увеличение на цените на билетите от началото на август беше символично - средно с 10 на сто. За ново поскъпване по разбираеми причини въобще не се говори. Според оценките на експерти цените на пътническите превози в момента са 5-8 пъти по-ниски от това, което трябва да бъдат, а на товарните - двойно по-ниски.
Същевременно продължава практиката на кръстосано субсидиране на пътническите превози от товарните. Последните финансови резултати на БДЖ ясно показват колко остарял и порочен е този подход. Към края на юли БДЖ има загуба от пътнически превози от 79 млн. лв., докато печалбата му от товарни превози е 6.53 млн. лв. при планирана в оздравителната програма загуба на БДЖ за 2000 г. общо 59 млн. лв. Преди два месеца като допълнителна мярка към оздравителния план бе решено да се пристъпи към продажбата на активи, от което се очакваха 20 млн. лв. до края на годината. Все още не е ясно каква част от приходите са реализирани, ефективността на специално създаденото за целта звено е под съмнение.
Товарните превози едва ли ще са в състояние още дълго време да издържат пътническите, тъй като Статистиката сочи за почти двойното им намаление като тонаж за периода 1992-1999 г. Особено ниска точка е достигната миналата година, когато товарните превози са били на нивото от 1950-1955 г. Също толкова трагично е положението и при пътническите превози. Трайно обръщане на тенденцията не може да се очаква в краткосрочен план. Според експертни оценки товарният жп трафик ще се увеличи в периода 2003-2010 г., ще се стабилизира на нивото около 40 млн. тона товари към 2010-2020 г. и отново ще отчете спад след това. При пътническия трафик също може да се очаква известно увеличение след 2003 г., като по-осезаемо то ще се почувства отново след 2010 г., когато очакванията са, че ще се стигне до трафик от около 120-150 млн. души годишно. Всички факти недвусмислено показват, че единственият начин за реално оздравяване на железниците е дейността им да се организира на пазарни принципи, като се изостави досегашната практика на социална ангажираност на компанията.
Джангър-чекмедже за политици
Вече месец в следобедния пояс на БНТ вървят новини на турски език. Мелодичните емисии се излъчват малко след 17 часа от понеделник до петък и са придружени от субтитри на български.
Този факт предизвика доста любопитни реакции. Основно от страна на политиците. Красимир Каракачанов и Анатоли Величков от ВМРО олицетвориха недоволството от появата на турски език в националния ефир. Двамата депутати се усъмниха в законността на преведената на турски информационна петминутка - дори изготвиха питане до Конституционния съд. Защото "Конституцията е ясна - официалният език у нас е българският. БНТ е държавна институция и трябва да спазва конституцията", по думите на Красимир Каракачанов. Премиерата на новините на майчин език пък накара представители на ДПС да поискат по-сериозно присъствие на синия екран: едночасово предаване, в което освен новини да има репортажи за бита и ритуалите на турското малцинство. Благословената от условията на рамковата конвенция за малцинствата кратка новинарска програма събуди някои спорове като, да речем, колко телевизии в Европа излъчват предавания на чужди езици, колко часа отделят немските канали за предавания на езика на голямата общност гастарбайтери, ще продължат ли етническите турци в България да насочват сателитните си антени към анадолските шоу- и нюзизточници.
Вече месец представители на различни позиции продължават да спорят в медийното пространство. Скоро по "Хоризонт" се чу аргумент, че не може, "когато българинът е седнал да пийне една ракия" (17.10 - бел.ред.), от телевизора да се сипят турски думи. Ударът беше върнат с обяснението, че е лошо Иван да не признава правата на Хасан.
А истината е, че редовите зрители като че ли най-малко се вълнуват от "защо", "дали" и "в колко часа". Едни намират дублираните на турски новини за постни и скучни (това едва ли зависи от езика обаче), други ги гледат като езиков курс, трети никога не са попадали на тях. Въпреки широко подкрепяното мнение, че новините на майчин език ще е най-добре да вървят по регионалните телевизии, "не ми пречат, не виждам нищо страшно" е един обикновен коментар.
Страшното е, че на завършилия с убийство мач между Левски и ЦСКА запалянковци бяха опънали на трибуната плакат "Не на турския език по БНТ".
Иначе всички познаваме тези, които могат да примирят зрителите и на двата отбора: Лус Мария, Есмералда, "Вдовицата в бяло".
Обсъждането в електронния форум на "Капитал" - запазени са оригиналните подписи на авторите на публикуваните мнения.
Вече не знам на какъв език да пиша. Явно ще трябва да уча и турски, за да мога да допринеса за интеграцията на малцинствата в България! Остава да пуснат новините на цигански и еврейски, и така до 20 ч, когато ще е инфоблокът на български. Трябва ли всички да гледат новините на турски? Защо не бъде местно предаване за отделни региони, които имат "нужда"? Съжалявам, че не мога да напиша това и на турски - смятайте ме за неграмотен. И не мисля, че някой няма да ме разбере, нашите "турци" едва ли са паднали от Марс и не разбират български. Не мисля, че е намерено най-доброто решение !
Не ми е ясно какъв е проблемът в случая - който не иска да гледа новините на турски, може да смени канала.
Гошка, въпросът е принципен. В Германия има 2 000 000 турци и не съм гледал по ARD, ZDF или DW нещо на турски. И недей минава с плиткия си номер за каналите.
Valix, грешка, че не гледаш повече Дойче веле. Там има предавания на английски и испански... Не че има много английски говорещи. Подкрепям те, че новините на турски трябва да се пускат на регионално ниво, а не на национално.
Десет от десет българи да са против тези предавания, тях пак трябва да ги има,
Интервюто взе Митко Манджуков
Балканто
И този път, преди да замине на срещата на балканските президенти в Скопие, Петър Стоянов обяви на журналистите да чакат изненадата. Слава богу, изненади този път нямаше. Стоянов не предложи нищо съществено на новия сръбски президент Воислав Кощуница, но и не оплете конците на балканската ни политика. Което за последните години не е малко. Преди него същото направи и външният министър Надежда Михайлова, която се завърна от Белград без поредната безсмислена балканска инициатива, но поне успя да демонстрира благоразположеност към "сръбския преход".
Дотук добре. Сега остава да се види дали българската външна политика не е самоцелно печелене на имидж. Защото тя би трябвало да бъде отражение на вътрешната, но когато това е ставало, винаги се е стигало дo скандали, особено по отношение на Сърбия.
Засега реакцията на правителството се изчерпва с полугласните намеци, че вместо безсмисления вече втори мост над Дунава ще строим магистрала до Ниш. Кабинетът обаче не трябва да има големи очаквания, на сърбите не можем да даряваме стари танкове и радари, както на Македония. Засега България няма какво толкова да предложи на Сърбия освен доброжелателство. Но и то не е малко, ако доведе до по-лесно пътуване за Европа.
Проблемът на всичко хубаво в българската външна политика е, че то винаги рано или късно се балканизира и се превръща от белканто в балканто.
Така че остава да се надяваме, че правителството няма да се поддава на популизъм и да обвинява Белград за проблемите в България (примерно, че не строим или не изнасяме ток в Сърбия), ще контролира синята парламентарна група да не сътвори поредната външнополитическа глупост, а МВнР най-накрая ще се опита поне да образова някои политици.
За да няма изненади.
Сезонът на оставките
С принудителните оставки на Христо Бисеров и Йордан Цонев същинската раздяла на СДС с клиентелизма най-после получава реален шанс да се случи. Ако Костов вече е осъзнал, че не може да има междинен модел на прочистване на синята партия от корумпираните. И не е достатъчно да отстрелваш лошите един по един като в компютърна игра, за да продължаваш напред. Политическото самоубийство на двама от най-компрометираните сини лидери донесе на Костов бонуси в партията, но ако иска да има още "животи", премиерът трябва да стигне докрай. Елиминирането и на другите корумпирани под партийния чадър сега ще направи възможно утре СДС да се яви с по-чисто лице на изборите.
Сърбия се нуждае от консолидация на демократичните институции
Иван Вейвода*, изпълнителен директор на "Отворено общество" - Белград, пред 'Капитал"
- Трябва да бъде разбрано, че Сърбия има нужда от консолидация на демократичните институции. Демократичната революция от 24 септември, когато хората използваха своето демократично право и след това го защитиха на 5 октомври, изисква компромис, който трябва да изпълни обществените цели. Компромисът, който постигнахме преди няколко дни, е да създадем сръбското правителство. То е преходно и с ограничени цели до изборите на 23 декември. Федералното правителство е друг въпрос, макар че и там може да се постигне компромис, въпреки че ситуацията в Черна гора е комплексна сама по себе си. Там съществува напрежение между Джуканович, който бойкотира изборите, и Социалистическата народна партия, които бяха съюзници на Милошевич и сега се дистанцират от него, осъзнавайки, че в интерес на Черна гора е да приемат експертно правителство на федерално ниво, което те символично ще водят.
- Имаме новосъздадена демократична легитимност, която стои зад демократичната опозиция в Сърбия. От друга страна е сръбският парламент, който все още се контролира от Сръбската социалистическа партия, защото изборите бяха федерални, а не републикански. Но точно това е основното съсредоточие на властта и докато някой го контролира, той всъщност контролира всичко. Така че се движим между демократична легитимност на една ниво и наследена легитимност на друго ниво. ДОС в момента говори от името на хората, но от друга страна, ако иска ненасилствена демократична промяна, трябва да уважава до някаква степен и другата легитимност. За това те трябва да приемат СПС и Сръбското движение за обновление на Драшкович в споделянето на властта поне до изборите на 23 декември. Фактът, че имаме три партии, контролиращи едно министерство, е израз на този компромис между тези две нива на легитимност.
- Не виждам възможност СПС да създава пречки пред правителството. Едната причина е, че то е преходно, само до изборите. Освен това имиджът на СПС е толкова нисък и продължава да спада и такава стъпка би имала опустошително въздействие върху собственото им изборно представяне. Отиващото си правителство на г-н Марианович освободи цените и в същото време обвини ДОС. Но това е твърде прозрачно за обществото.
- Сръбската икономика бе дълбоко криминализирана в дълбоко криминализирана държава поради 13-годишния режим на Милошевич. Позитивната страна на това управление обаче е, че хората имаха време добре да помислят върху проблемите, които то създаде и да намерят поне частични разрешения. Работата на новото правителство ще бъде да разплете аферите като приватизацията, извършена под масата. Друг проблем е, че повечето предприятия формално са "обществено притежание", но какво означава това - народът, работниците, правителството, не е ясно. Така че няма да е лесно проблемите да се разрешат бързо.
- Милошевич няма нито икономическо, нито политическо бъдеще. За него е въпрос по-скоро не дали, а кога ще бъде съден. Друг въпрос е икономическият кръг, който той създаде около себе си. Едно от нещата, което стана ясно обаче в тези две седмици на новия режим, е, че съдът притежава достатъчно материали за съмнителните транзакции в икономиката за последните десет години. Известно е например за повечето сделки по износ на капитали от страната. Някои от детайлите са неясни, но фактът например, че президентът Кощуница спря в "Баренц банк" на връщане от Биариц, говори ясно, че правителствата като това на Швейцария желаят да помогнат за разкриването на тези сметки и парите да се върнат обратно в страната. Надявам се ние да направим прецедент, защото западните банки и правителства изкъсо следяха транзакциите на хората, близки до режима. Разбира се, не всичко ще бъде намерено, това е ясно.
- Един от позитивните ефекти на този тежък период е, че балонът на сръбския национализъм беше изпуснат. За Сърбия това вече не е проблем, а националистите се завърнаха по техните кафенета. Не смятам, че изборите в Косово ще повлияят по някакъв начин на политическата динамика в Сърбия. Това, на което се надяваме, е, че няма да има големи етнически сблъсъци. Ако възникнат, това вече ще е регионален проблем.
- Черногорското правителство винаги е повтаряло, че не може да има каквато и да е дискусия, докато не падне Милошевич, след което те ще седнат на масата без предварителни условия. Опозицията, от друга страна, при многото си срещи с черногорското правителство и всички свои декларации е заявявала, че ще уважава всяко решение на черногорците. Така че това е въпрос на следващите 4-5 месеца, когато заедно с черногорците трябва да решим какво бъдеще искаме да имаме, ако изобщо искаме да имаме общо бъдеще. Това означава, че досегашната конституция е незадоволителна за всички и че трябва да дефинираме и напишем нова с нов баланс. Това навярно ще бъде по-хлабава федерация или дори конфедерация, където всички основни компетенции ще се осъществяват от републиките, най-вероятно със собствени полиция и армия. Мисля, че в крайна сметка и двете страни ще видят ползата да останат заедно.
- Косово е много по-сложен и дългосрочен въпрос. Косово е международен протекторат и само де юре е част от Югославия. Но ако има стабилизация на политическия живот в Сърбия и имаме решение за взаимоотношения между Сърбия и Черна гора, това ще създаде основа за по-спокоен подход към Косово. Косово е в континиума между независимост и автономия и, мисля, някакво решение ще бъде намерено, но трябва да мислим в рамките на години. Засега обаче не очаквам Косово да стане отделна република в рамките на Югославия. Не смятам, че и KFOR ще си отиде по-рано от 5 години, може би дори 10 години.
- Ако имаме нова конституция, тогава сегашният федерален парламент няма да е вече легитимен. Вероятно ще имаме учредително събрание, което да гласува новата конституция и след това нов федерален парламент, ако това е част от новото федерално споразумение.
- Ако мога да говоря в политологически термини, то тази коалиция е абсолютно ненормална. В една нормална политическа система няма коалиция от 18 партии, но тя е абсолютно нормална в кризата, която преживява сръбското общество. Всички съзнават основната цел - да се промени този режим чрез избирателната урна, мирно и демократично и след това да се стабилизират политическите институции. Сръбските избори след два месеца ще бъдат вторият рунд на това, което се случи на 24 септември, т.е. да се завърши задачата да се реконституира демократична Сърбия. Когато имаме нормална плуралистична политическа сцена, ще видим нормалното разделяне на ДОС, вероятно на два или три партийни блокове.
- Не мисля, че има опасност от такъв тоталитаризъм. Имахме опит в миналото и политическите партии, но по-важното, избирателите ще разпознаят всеки такъв знак. Съществува много силен контрол върху дейността на ДОС и другите партии, от индивидуалните назначения до по-общите стъпки. Освен това социалистическата партия ще се възстанови, наистина доста по-слаба от досега. Но ако изберат някои по-млади и по-модерни хора, те могат да привлекат част от левоориентираните сърби. Дори г-н Шешел и неговата Сръбска радикална партия, които бяха в известната червено-кафява коалиция с Милошевич, при положение че не правят по-нататъшни грешки, също могат да прескочат 5-процентната бариера в сръбския парламент с гласовете на ултрадесните.
- Оптимист съм за регионалното сътрудничество. Това е нашият регионален път към Европа, което обаче не означава, че ние нямаме наши индивидуални пътища. Все пак България и Румъния са вече по-напред, поне що се отнася до процеса на европейската интеграция. Взаимодействието е от полза за региона не само защото Западът очаква от нас да си сътрудничим. Ние живеем един до друг и въпреки че контактите ни бяха занемарени поради комунистическата ера, има възможност за всякакъв вид сътрудничество, независимо дали това е икономическо, политическо или културно. Това ще бъде трудно поради историческите стереотипи и предразсъдъци, липсата на инфраструктура и т.н. Трябва обаче да започнем този труден път с малки стъпки. Новото правителство в Югославия много ясно осъзнава необходимостта от регионално сътрудничество на равноправна основа, без да се стремим взаимно да се надпреварваме. Промените в Сърбия ще помогнат на този процес, защото Сърбия ще стане още един фактор на стабилност - такъв, какъвто е България, на Балканите.
- Да, това бяха основните фигури в бивша Югославия. Без съмнение Милошевич носеше най-голяма вина, но без Туджман и Изетбегович той не би могъл да направи това, което направи. Мисля, че с отиването си те създават дори и персонална основа за стабилизирането на отношенията между трите държави. Това не е страхът, който съществува в Хърватия, че ще има някакво възстановяване на СФРЮ. Никой не иска това, под каквато и да е форма, защото е по-важното да се завърнем към нормалните отношения. Както един от лидерите на опозицията се изрази, "бих искал да пътувам между Сърбия и Хърватия, така както пътувам между Франция и Германия". Това е символичният идеал, към който целият регион трябва да се движи, разбира се, без илюзиите, че ще е лесно.
Стоянов заложи на балканския прагматизъм
На срещата на балканските лидери в Скопие президентът зае позиция, която му позволява да лавира
Петър ИВАНОВ
"Днес е един добър ден за Югоизточна Европа, което го прави добър и за цяла Европа. " Така координаторът на пакта за стабилност Бодо Хомбах започна обръщението си към балканските лидери на форума в Скопие. Срещата на високо равнище в рамките на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа наистина донесе добри новини за региона, най-важната от които бе включването на Югославия в пакта за стабилност. Но както мнозина предричаха, на нея проличаха много от проблемите, които правят от Балканите взривоопасна зона.
Безспорната звезда на форума бе новоизбраният югопрезидент Воислав Кощуница и присъствието му в Скопие бе поводът всички ръководители да обявят срещата за знакова, т.е., че Югославия най-сетне се е завърнала сред нормалните държави или там, където е отсъствала през последното десетилетие. Наред с оптимистичните послания за ново начало, демократизация и сътрудничество в региона, които балканските ръководители широко прокламираха, излязоха наяве натрупаните през въпросните 10 години проблеми и спорове, в центъра на които бе, разбира се, Югославия. От атракция на форума президентът Кощуница се превърна в обект на всякакви претенции с изключение на Петър Стоянов нямаше държавен или правителствен ръководител, който да не постави условия или да няма някакви изисквания към югославския президент. От "трябва да прочистите Дунава за корабоплаване" на румънския президент Константинеску до откровено агресивното "независимост за Косово" на албанския му колега Мейдани всички балкански лидери по някакъв начин се опитаха да окажат натиск върху Кощуница. В подобна деликатна ситуация, когато югопрезидентът бе притискан и хвален едновременно, поведението на Стоянов направи впечатление най-малко заради различния тон. Неговото "сега не е време за неудобни въпроси" по-скоро бе жест към Кощуница, че получава дипломатична отсрочка, преди рано или късно да се стигне до въпросите, които не може да бъдат избегнати. Стоянов очевидно бе преценил, че промените в Белград доста са усложнили и без това обърканата обстановка в региона, и заложи не на политиката, а на прагматизма и интересите - линия, която му дава широк периметър за маневриране.
Информационните агенции съобщиха, че срещата е била неформална и от нея не са се очаквали конкретни резултати, но пък "духът на форума е бил конструктивен и обнадеждаващ". А подчертано най-конструктивен от всички бе българският президент.
Един от марксистките постулати учи, че "войната е продължение на политиката, но с други средства". В Скопие Стоянов използва подобна тактика, която може да бъде формулирана като "политиката - продължение на икономиката и интересите". Стоянов бе единственият балкански лидер, който не акцентира върху правата на малцинствата, изборите в Косово или неизвестностите около съдбата на Милошевич. Той умишлено загърби тези деликатни за новия югопрезидент теми, за да пледира за съвместни проекти, инфраструктура и взаимни интереси. "Подкрепяме процесите на демократизация в Югославия, защото те са в интерес на страната ни", каза Стоянов на срещата си с Кощуница. А пред останалите си колеги обяви: "Сега всички сме убедени, че общите икономически проекти, общите интереси и инфраструктурни инициативи са най-важната част от политическия диалог. След промяната на политическата ситуация чуждестранните инвеститори няма да се боят да дойдат на Балканите. Затова регионалната интеграция е от решаващо значение. " Прагматизмът на Стоянов явно се понрави на Кощуница, който предложи двамата да се срещнат в Ниш, след като бъде формирано съюзното правителство, и да договорят условията за финансиране и доизграждане на участъка София - Ниш от международната магистрала, свързваща Близкия изток със Западна Европа (коридор номер 10). Разбира се, споменаването на Ниш можеше да бъде свързано с българското малцинство в Западните покрайнини, но Стоянов не е говорил за това. Той си остави възможност да го направи, когато проектът за магистралата влезе в действие, т.е., когато инфраструктурата може да се обвърже с политиката. Подобни послания отправи и външният министър Надежда Михайлова при срещите си в Белград с Кощуница и лидера на Демократическата партия Зоран Джинджич. Дори и България да бе отправила някакви претенции към Югославия, София просто няма с какво да търгува. За това е по-добре да печели благоразположението на западната ни съседка.
Кулоарни източници от хотел "Александър палас", където се проведе срещата, твърдят, че единствено албанският президент Реджеп Мейдани е нарушил добрия тон и се е отнасял агресивно с Воислав Кощуница. Това пролича и на съвместната пресконференция в края на форума, на която Мейдани се държа открито предизвикателно. Очевидно албанският президент бе решил да използва форума, за да покаже на Кощуница, че Албания има своя концепция за Косово - нещо, в което никой не се съмнява.
Не така недипломатично, но също така категорично бе поведението и на хърватския вицепремиер Горан Гранич. Самият факт, че в Скопие пристигна Матич, а президентът Стипе Месич отхвърли поканата, вече бе показател, че Хърватия също ще предяви своите претенции. "Надяваме се, че югославското ръководство ще се разграничи от предишния режим. Това означава, че ще бъде признато равенството на страните, наследнички на бивша Югославия, и че ще бъдат поставени някои дълго отлагани и важни въпроси като спазване правата на малцинствата и решаване на проблемите около полуостров Провлака", каза в речта си Гранич.
За македонските домакини безспорен приоритет бе статутът на Косово. Различните сигнали, че Западът обмисля варианти за превръщането на сръбската провинция в независима държава, и изявленията на лидера на Демократичната партия на албанците Арбен Джафери в подкрепа на косовската автономия катализираха страховете от потенциална верижна реакция сред албанското население в Македония. "Република Македония смята, че единствено спазването на резолюция 1244 на Съвета за сигурност ще донесе дългосрочна стабилност на региона. Това означава спазване на съществуващите граници и многоетническия характер на балканските държави", заяви македонският президент Борис Трайковски.
Останалите лидери изтъкнаха собствените си изисквания към Кощуница. Турският премиер Еджевит поиска подобряване на отношенията с Черна гора, румънският президент Константинеску се обяви за предаване на военнопрестъпниците на трибунала в Хага, а гръцкият премиер Симитис препоръча да бъдат взети мерки за гарантиране правата на малцинствата.
Кръстосаният огън, на който бе подложен Кощуница, и претенциите към новата власт в Белград са съвсем обясними както заради натрупаните проблеми, така и заради въпросите, чието решаване тепърва предстои. Регионалните лидери подходиха към новия югопрезидент като на изпит - добронамерено и недоверчиво. Пристигналият в Скопие американски посланик в ООН Ричард Холбрук оцени тази реакция като напълно естествена, но предупреди, че "срещата е само началото на дълъг и труден процес, който ще отнеме много време".
Присъствието на представителя на ЕС за външната политика Хавиер Солана и на координатора на пакта за стабилност Бодо Хомбах придаде повече тежест и легитимност на скопския форум. Далеч по-интригуваща обаче бе визитата на Холбрук в македонската столица. Американският дипломат пристигна в Скопие след посещение в Косово, където заяви, че съвсем скоро ще започнат преговори за окончателния статут на сръбската провинция. Присъствието на Холбрук, известен като архитект на Дейтънския договор за Босна, и разговорите му с Кощуница, забулени в стандартни и неясни фрази събуди повече въпроси, отколкото отговори. В съобщенията се казва, че двамата са обсъдили Дейтънския договор, положението в Косово и връщането на Югославия в ООН. Една от неофициалните и твърде хипотетични версии гласи, че Холбрук е намекнал за възможността в югофедерацията да бъде включена Република Сръбска в Босна, в случай че Косово получи независимост. Подобно развитие обаче означава преначертаване на границите - нещо, което едва ли ще получи одобрението както на останалите балкански държави, така и на ООН и ЕС. Еврокомисарят по външните работи Крис Патън вече обяви, че съюзът е против Косово да стане самостоятелна държава. Това всъщност бе само един от въпросите, които останаха извън куртоазията и реториката на срещата в Скопие. А иначе форумът наистина бе "един добър ден за Югоизточна Европа".
Парламентарните избори - между политическите конфигурации и електоралните нагласи
Боряна Димитрова, "Алфа рисърч"
В ценностен план най-сериозната загуба за БСП е окончателното разпадане в масовото съзнание на онзи носталгично-затворен модел на света, който придаваше валидност на цялостното й поведение. Устойчиво са преодолени трите идеологеми, върху които явно или неявно се строяха посланията на БСП към обществото при предишните предизборни кампании - връщане към социалистическото минало под друга форма, отделяне на България от прозападната орбита и запазване водещата роля на държавата в управлението на собствеността. Всяка една от горните тези среща подкрепата на не повече от 10-15 на сто от хората, основно сред най-твърдия и на преклонна възраст електорат.
Ако визията за един обърнат към миналото повече или по-малко антизападен модел на развитие се ограничава основно до част от твърдото ядро на социалистическата партия, то не така стои въпросът с посланията, отнасящи се до социалната политика на държавата. На изключително широка обществена популярност се радва тезата за държавата и правителството като гаранти за индивидуалните социални права - според 77% от потенциалните гласоподаватели правителството трябва да осигурява здравна помощ за болните, според 60% - да носи отговорност за икономическата сигурност на хората, според 52% - да води политика, която да намалява пропастта между бедни и богати. Легитимирането на БСП в тази плоскост би могло да реанимира подкрепата за нея по един доста интересен и донякъде парадоксален начин. Важни тук са две обстоятелства.
Първо, макар и в масовото съзнание БСП да не се свързва с предпоставките за развитието (така например само според 6% тя би съдействала в по-голяма степен от СДС за развитието на частния бизнес, според 8 на сто би била по-добрата алтернатива за икономически растеж, според 4% би имала по-голям успех при европейската ни интеграция), социалистите продължават да съхраняват образа си на политическата сила, стремяща се към ограничаване на безработицата и проявяваща по-висока загриженост към социалните проблеми. А именно последните стоят в центъра на вниманието на електорално най-значимите групи у нас - бедните, пенсионерите, хората от малкия град и селото.
Второ, от момента, в който стартираха социалните реформи (здравна, пенсионна, осигурителна и т.н.), престана да работи посланието за тяхната еднозначна обвързаност с икономическото състояние на страната. Напротив, те откриха още един фронт за дебат върху водената политика - доколко ефективно представителите на държавата използват собствените средства на гражданите? Обвързването на придобилата самостоятелно съществуване социална проблематика с високата степен на недоволство от начина, по който протичат реформите в тази сфера, би могло да се превърне във важна форма за легитимиране на БСП като социална партия. Парадоксалното е, че това може да се извърши и без реални алтернативи, а само върху вълната на недоволството от сега предлаганите решения.
Като партия на власт СДС влиза в предизборна надпревара с много по-високи обществени претенции към равнището на управлението, политическото поведение и публичните си фигури.
В общественото мнение съюзът, точно обратното на БСП, се разпознава като способен да формира и зададе общ смислов хоризонт на своето управление. Поради това в стратегическо отношение политиката му не се поставя под съмнение - 61% от хората се изказват за продължаване на сегашните реформи в икономиката, 69% - за интеграция с Европейския съюз, 47% - за присъединяване към НАТО. Под съмнение обаче се поставя това доколко конкретното поведение на управленските структури и решенията, вземани на различните равнища, са в синхрон с реализацията на тези цели. Именно тук съюзът ще срещне поне четири кризисни теми в предстоящата надпревара за втори пореден мандат във властта - съмнение в средствата му за осигуряване икономически просперитет, недоверие във възможностите му да поставя последователно обществения интерес над груповия и личния, създаване на партийна среда, поощряваща задкулисните сделки, и като следствие - подкопано доверие в моралната алтернатива, в името на която дойде на власт.
Разразилата се компроматна война и засилените медийни атаки срещу правителството консолидираха твърдото ядро на СДС през последните месеци. Така горните теми бяха изтласкани на заден план, докато събитията от тази седмица отново не ги направиха актуални. Нека си припомним и това, че наказателният вот в местните избори беше резултат не от войни и манипулации, а реакция срещу подмяната на обществения договор с партийни сметки. В ситуацията на неизконсумирана криза в СДС вероятността логиката на този вот да бъде възпроизведена и на парламентарните избори е твърде висока. Доказателствата: безвъпросно синя в предпочитанията си днес е само София. Освен в столицата СДС продължава да има превес и в малките градове с население между десет и двадесет хиляди души. Същевременно съюзът е в трайно отстъпление от областните центрове, където ресурсите за оцеляване и просперитет на хората са в пряка зависимост от водената политика не толкова на национално, колкото от реализацията й на местно равнище.
Потенциална социална база на СДС остават най-младите, частните собственици и интелигенцията, като по-голямото значение на тези групи е в обществената, а не толкова в електоралната им тежест. Още повече че те често са склонни да демонстрират пренебрежение или превъзходство над политическата класа чрез неучастие в изборите. Поради това е и толкова важно да имат ясна мотивация за какво да гласуват.
От общо 39 партии и коалиции, явили се на парламентарните избори през 1997 г., 33 получават по-малко от един процент. През 1994 г. ДАР е съвсем близо до четирипроцентовата бариера, но така и не успява да я прескочи, осигурявайки по този начин абсолютно мнозинство на БСП. Променило ли се е нещо оттогава досега, така че политическите декларации за европейски модел на коалиране да срещнат нагласите на избирателите, а да не останат празни изявления?
Първо, електоралните ресурси за десен и ляв коалиционен партньор са практически изравнени. Осем на сто от хората твърдят, че биха гласували за друга сериозна лява партия, но не и за БСП, 7% - че биха гласували за дясна партия, близка до СДС, но не и за самия него. Проблемът е дали тези проценти ще бъдат инкасирани от една, максимум две партии, което би позволило парламентарната им реализация, или ще бъда разпилени на 14 места по един процент.
Второ, разпознаваеми по оста потенциални коалиционни партньори на БСП, съответно на СДС са единствено евролевицата (50% от избирателите й) и ВМРО (36% от избирателите му). Трето, избирателите на ДПС категорично позиционират себе си и партията си като различни и от БСП и от СДС. Четвърто, Народен съюз губи разпознаваемостта си като самостоятелна политическа сила и трайно започва да се възприема като част от СДС. Пето, симпатизантите на монархическите партии и в частност - на Конфедерация "Царство България", проявяват почти същата колебливост в поведението си и се раздвояват в намеренията си дали да подкрепят СДС, или пък близка до него формация. Шесто, най-характерната черта в поведението на симпатизантите на Народен съюз и монархическите организации е изключително високата степен на зависимост на бъдещия им вот от вида, в който техните политически сили ще се явят на изборите. Над 50% от техните потенциални избиратели не са удовлетворени от сегашния им статус. Което обуславя и дилемите пред техните ръководства.
Седмо, подобна силна зависимост на вота на избирателите от конфигурацията, в която политическата сила ще се яви на изборите, проявяват още само симпатизантите на "Гергьовден". При тях ситуацията е и още по-деликатна, защото въпреки десните политически послания потенциалните избиратели на движението се разпознават по-скоро в левия спектър.
С изключение на избирателите на ДПС, които имат един вече възпроизвеждан в миналото и поради това - по-прогнозируем вот, твърдата подкрепа за всички останали политически сили е доста нестабилна и варира в границите между 1.5 и 2%. Затова е и толкова важно на какви стратегически партньорства те ще заложат. Ясната идентификация може да канализира един отливащ се от СДС вот вдясно. Доколкото обаче от малките политически сили не се очаква въздействие върху стратегическите направления в развитието на страната, нараства тежестта на тяхната разпознаваемост според подходите, които те ще предлагат за решаването на конкретни проблеми. В естествения си стремеж да засилят позициите си, като лансират тактически алтернативи на досегашната политика, те неминуемо ще се разполагат много по-близо до БСП, отколкото до СДС. Което пък ще способства за преливането на гласове към левеещия спектър.
Това, което отсега със сигурност може да се твърди, че основна разделителна линия в предстоящата кампания ще бъдат не програмите, а акцентите - върху стратегическите национални приоритети (СДС) или върху конкретните местни решения и ресурси, с които да се отговори на социалните очаквания на хората (БСП и малките партии). Според оценките на избирателите СДС е в печеливши позиции по отношение на дългосрочните решения за развитието на страната. Вътрешните скандали, корупционните практики и безпринципната селекция на кадри го поставят обаче в по-неизгодни позиции на местно равнище, където съюзът отстъпва на БСП по критериите почтеност на лидерите, авторитет, и близост до проблемите на гражданите.
БСП следователно има да измине още път до избистрянето на стратегическите си партньорства, а авторите на новата коалиционна политика на СДС - да дадат отговор на два въпроса: първо, как тя гарантира селекцията на морални и почтени към избирателите си политици и, второ, какви ще бъдат коалиционните принципи по отношение на конкретните обществени проблеми, които влизат в компетенцията на изпълнителната власт, но не и в политиката, водена от президента. С други думи, болезнените решения все още предстоят.
