Преди това Георгиев е работил като консултант във фирма "Ферти трон", собственик на 68% от капитала на "Химимпорт" АД.
Светослав Радев, Росен Димоларов, Георги Желев, Красимир Денчев и Лилян Лазаров са новите челове на съвета на директорите на преименуваната "Дунав турс" АД, Русе.
Дружеството е наследник на русенската фирма за хотелиерство и търговия "Дунав турс 91" АД, а мажоритарен собственик е "Индустриален холдинг България".
Мирослав Минчев зае поста изпълнителен директор на предприятието за производство на нетъкани изделия "Арбанаси" АД, Велико Търново.
Преди това Минчев беше прокурист на дружеството. Новите членове в съвета на директорите на великотърновското предприятие са СД "Обединена финансова компания"АД, Пловдив и Кръстьо Зидаров. СД "Обединена финансова компания"АД е акционер в корпорация "Съединение", бивш приватизационен фонд, който също е член на съвета на директорите на "Арбанаси" АД.
Мехмед Тусчиев ще управлява разградската фирма "Агроплод" ООД.
Съдружник на Тусчиев, който притежава 70% от капитала на "Агроплод", е Министерството на икономиката, представлявано от вицепремиера Петър Жотев.
Преференциите за наемане на безработни не привличат интереса на работодателите
Отношението към облекченията е показател и за бизнессредата у нас
Мара ГЕОРГИЕВА
Обявите за предлагане на работа заемат гъсти колони по страниците на вестниците. Офертите в бюрата по труда обаче са доста рехави, макар че законодателят е предвидил облекчения за този, който наема регистрирани безработни. "Работодателите се стремят почти да не прибягват до услугите на бюрата по труда, защото търсят гаранция за тези, които ще назначат. Трябва да ги убедим, че в бюрата са регистрирани качествени хора, които по стечение на обстоятелствата са останали без работа. Ако решат да наемат безработни обаче, бизнесмените предпочитат да ползват предвидените в закона стимули. Най-често се използва преференцията за назначаване на безработни млади хора. Не са много работодателите, които се интересуват от трудоустроени", коментира Анелия Мандалиева, старши експерт "Програми и мерки по заетостта" в Бюрото по труда - район "Средец", София.
По закон предприемачът е длъжен да сключи договор с наетия за строго определен срок, който е по-дълъг от времето, за което се изплащат преференциите. "Много от работодателите се притесняват от факта, че нямат възможност за пробен период. Рискът да бъде назначен човек, който не отговаря на очакванията, винаги съществува. Но в случая, когато се ползва преференция, собственикът на фирмата търпи санкции, ако уволни работника преди изтичане на договора. Изключения се допускат само когато се докаже виновно поведение на наетия", обяснява Иво Иванов, началник на Бюрото по труда - район "Средец", София.
По правило работодателите у нас се доверяват на личната си преценка при избора на кадри. "Повечето назначени във фирмата са познати. Знаеш качествата им, можеш да им търсиш отговорност. Не съм сигурен, че има такива професионални посредници, които ще ми гарантират, че ще ми намерят качествени хора. Обикновено опитните специалисти се устройват на работа и не се обръщат към бюрата по труда", казва Сергей Кузягин, мениджър на "Ирвал" ООД - Пловдив.
Някои предприемачи се смущават от процедурата до получаването на преференциите и я намират за тромава. Други пък не желаят да се разправят с формалности, защото смятат, че сумите за насърчаване са ниски. "Когато реша да наемам кадри, пускам обяви във вестниците и провеждам интервюта. Имал съм контакти с бюрата по труда. Беше преди години. Парите, които трябваше да ми превеждат, или се бавеха, или изобщо не пристигаха. Преференциите за наемане на безработни са дребна помощ за предприемачите. Загубата на време заради бюрокрацията е по-голяма от печалбата", преценява доц. Иван Захариев, президент на фирма СОФИЗ - София. Има бизнесмени, които предпочитат да не излизат на светло и си назначават хора, на които плащат на ръка. Други преценяват, че част от документите, които им искат, са фирмена тайна (банкови бордера например). Законът поставя изискването, ако се наеме безработен, да не се намалява средносписъчният брой на хората, работещи във фирмата.
"Имам заведение и в зависимост от сезона наемам различен брой работници. През лятото са повече, през зимата остават четирима, защото почти няма посетители. Неведнъж съм се обръщала към бюрото по труда, за да наема безработни. Превеждат ми сумите за 6 месеца, но законът ме задължава да сключа договор с назначените за 12 месеца. Бих искала преференцията да е за целия срок на договора, а не само за част от него. Смущава ме също изискването да не се нарушава средносписъчният състав на работещите във фирмата. Това ми връзва ръцете, защото означава, че нямам право да съкратя хора, когато дойде зимата и оборотът ми падне", коментира Лучия Велева, собственик на ЕТ "Лучия".
Въпросът с популярността на преференциите за наемане на безработни може да се разглежда и като своеобразен лакмус за бизнессредата у нас. "Ако работата ми върви, ще наема хора и без да разчитам на суми от фонд ПКБ. И обратно, ако нямам клиенти, никакви облекчения няма да ме примамят да назнача нов човек в предприятието", категоричен е собственик на строителна фирма.
Ползите
Мениджърите по човешки ресурси са лидери на промяната в компанията
Добрият специалист в бранша е дясна ръка на управляващия
Мара ГЕОРГИЕВА
Компания с добър продукт, но със слаби продажби хвърля много средства, за да реши проблема. Маркетингови и рекламни спецове прилагат всевъзможни хватки за привличане на клиенти. Резултатите обаче остават далеч от очакваните. Накрая фирмата назначава мениджър по човешките ресурси, който довежда бизнесприказката до щастлив край. След анализ той установява, че проблемът с продажбите не е нито технически, нито пазарен. Секретарката на компанията, която отговаряла на всички телефонни обаждания, сякаш преследвала една-единствена цел - да опази шефовете си от "натрапници". Тя любезно отклонявала поканите за разговор с управителите и така ограничавала достъпа на клиенти.
Наричат мениджърите по човешките ресурси (HR - Human Resourses) лидери на промяната в компанията. Специалистите в бранша са хит на трудовия пазар. Началото на гилдията поставят чуждестранните инвеститори, дошли в страната след 1990 г., за които тази длъжност е традиционна и почитана. По същото време в българските предприятия властва класическият зав. "Личен състав". Специалистите в областта минават дълъг път на обучение и доказване, за да утвърдят професията.
"Доскоро директорите по човешки ресурси не се ценяха достатъчно. Но делът на частния сектор в икономиката расте и длъжността става все по-важна за собствениците на фирмите. Това личи и по обявите за работа", преценява Димитър Ангелов, мениджър по човешките ресурси на "Каолин" АД.
"HR- мениджърът има много важна стратегическа роля в компанията. Негова е задачата да консултира ръководството как да мобилизира хората така, че да се постигне максимален ефект за фирмата", коментира Таня Бояджиева, председател на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси. Това е браншовата организация на HR-мениджърите, създадена преди няколко месеца, за да подпомогне професионалистите в областта. В нея членуват само физически лица.
Куп задължения чакат мениджъра по човешките ресурси в компанията. Започва се с набирането на кадри. Трябва да се подготвят изискванията за длъжностите и да се организира кампанията по подбора. Грижа на мениджъра са длъжностните характеристики във фирмата. Негова е задачата да анализира нуждите от обучение и да планира начините, по които работещите ще разширяват своите знания. Сред задълженията влиза и управлението на безопасността и здравето на хората в предприятието. HR трябва също да създаде подходящи системи за възнаграждение, както и за допълнителни материални и нематериални стимули.
"И в България мнозина напускат работата си не заради ниска заплата, а защото са недооценени от ръководството на фирмата. Ниската заплата и липсата на възможности за развитие са сред най-честите причини за раздяла с предишната длъжност. У нас съотношението е 1:1, на Запад липсата на възможности за реализация надделява като мотив за напускане над заплащането. А текучеството се отразява пряко на ефективността на предприятието. Добрият специалист по човешки ресурси би предотвратил това", твърди Таня Бояджиева.
Върволицата от задължения изисква общи усилия, подкрепа от цялото ръководство на фирмата, отдели с помощници. Малко са компаниите, които имат директор по HR, равен по ранг с финансовия, търговския и производствения директор. "HR-мениджърът е член на мениджърския екип и подпомага функциите на управляващите директори в компанията. Структурирала съм отдел в централния офис, има и съответни отдели в 7-те бутилиращи предприятия на "Кока-Кола" в страната. Черпим опит от най-добрите практики в света. Имаме действащи системи за управление на работата, за заплащане, за развиване на таланта. Всеки служител получава два пъти годишно оценка на изпълнението на задачите и на уменията, които е показал. Това се отнася за 1350 души, работещи в компанията в България", споделя Мила Георгиева, мениджър по човешки ресурси за страната на "Кларина - България".
"Фирма, която има HR, печели в няколко посоки. Първо - малко или много този специалист разтоварва директора от задължението да се занимава пряко с кадрови въпроси - назначения, уволнения, преговори със синдикати. Ако мениджърът по човешки ресурси e професионалист и дава подходящи предложения за решения по различни проблеми, това е от голяма полза за предприятието. Наличието на такъв специалист означава обучение и израстване на персонала, повишаване на квалификацията и мотивацията, сплотяване на екипа. Той работи за развитие на фирмената култура, за имиджа на компанията. Дружеството си спестява високите консултантски такси, които би платило, ако използва външни консултанти за управление на човешки ресурси, а не собствен персонал", обяснява предимствата Димитър Ангелов, HR на "Каолин" АД.
"Фирмите, които нямат мениджър по човешките ресурси, се лишават от помощ и източник на информация по управленски системи. HR би могъл да бъде дясна ръка на мениджърския екип, да участва в много дейности - от финансов контрол до развитие на персонала. Когато хората в компанията са обучени и мотивирани, те стават истински капитал. Липсата на специалист в областта означава и липса на подкрепа за управляващия компанията" преценява Невена Цачева, директор човешки ресурси на "Шнайдер Eлектрик", лицензиран специалист в бранша. "Нашата фирма има твърде интересни схеми за поощряване на персонала. Тя предлага на своите работници и служители акционерно участие в "Шнайдер Eлектрик", като акциите могат да се разиграват на Парижката фондова борса. Освен това всички работещи в "Шнайдер Eлектрик" в България имат пълен пакет застраховки, като застраховка "Живот" например е на стойност 50 000 лева", разказва Невена Цачева.
Мениджърите в гилдията по правило са висшисти с разнообразни специалности - математика, английска филология, икономика, психология, право и др. Всички обаче са получили допълнителна квалификация. Личностните качества са особено важни. От HR се изискват умение да общува, да внушава доверие, да вниква в същността на всеки въпрос, да води преговори.
"Трябва да си отличен комуникатор. Трябва да обясняваш лично. Но аз обичам тази динамика. Понякога се ядосвам, че не мога формално да определя възвращаемостта на инвестицията в хората. Няма формула, по която да кажа, че като инвестираш 1000 долара в един кой си, това, което се връща, струва толкова", казва Мила Георгиева, HR на "Кларина - България".
На практика много от времето на българските специалисти в областта отива за бюрократични действия, за спазване на различни, често противоречащи си нормативни актове. "Големият проблем е остарялата нормативна база и по-специално Кодексът на труда. Най-драстичното недоразумение в него например е т.нар. колективен трудов договор. Той не може да бъде прекратен по желание на една от страните, а само по взаимно съгласие. Това е правен анахронизъм. Всеки вид договор по света може да бъде прекратен по съответния ред със съответните последствия и санкции, ако едната от страните пожелае това", коментира Димитър Ангелов от "Каолин".
А ЕБВР например, преди да реши да инвестира в дадена компания, изисква освен задължителния финансов одит и одит по управление на човешки ресурси.
Развалят договора с "Канотранс" за "Ален мак"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) възложи на изпълнителния директор на агенцията да предприеме действия по разваляне на договора за продажба на "Ален мак" на "Канотранс". Причината за разтрогването на приватизационния договор е, че купувачът не е платил. През май варненската фирма "Канотранс" подписа договор с АП за 49% от акциите на козметичното предприятие при цена на сделката 6.3 млн. долара (платими в брой). Избраният купувач обаче обяви, че междувременно финансовото състояние на "Ален мак" се е влошило драстично и поиска да плати 70% от договорената цена с компенсаторни записи. Летните месеци бяха използвани за изготвяне на експертизи и анализи за реалното състояние на дружеството. Едва през тази седмица надзорният съвет на АП се запозна с резултата от проверките.
"Претенциите на купувача за редуциране на цената и промени в договора са неоснователни", съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзора. Той конкретизира, че влошаване във финансовото състояние наистина има, но не е съществено, за да се извърши значително намаляване на цената. Собственикът на "Канотранс" Тоню Икономов съобщи за "Капитал", че ще обжалва решението на надзорния съвет, защото то било необосновано и незаконосъобразно. Така делата около "Ален мак" ще нараснат с още едно, а бъдещата сделка отново ще е под въпрос.
Развалянето на договора от страна на агенцията означава ново, четвърто поред набиране на оферти за козметичното дружество.
Пет години не стигнаха за финализиране на продажбата на козметичното предприятие. Сега "Ален мак" ще бъде предложен за продажба за четвърти път. Междувременно цената му падна от 18 млн. долара на 3 млн., предимно заради загуба на пазари и липса на нови продукти и технологии. Двуцифреното число на заведените дела от неуспели кандидат-купувачи прави сделката все по-трудна за сключване, а кандидатите намаляват с всяка изминала година. "Ален мак" е емблематичен пример как не трябва да се приватизира. Първото наддаване и избор на купувач стана в края на Виденовото управление, като според слуховете политическите пристрастия към "Канотранс" са били същественото основание за спечелване на сделката. Заради съмнения за близост на купувача с Красимир Премянов служебният кабинет на Софиянски не одобри договора. Оттук започна и съдебно-приватизационната одисея. Тоню Икономов обжалва прекратяването на процедурата в продължение на две години, като на финала спечели. Междувременно пред всеки нов потенциален кандидат-купувач стоеше опасността да плати цената за "Ален мак", а съдът да присъди предприятието на "Канотранс". АП двукратно се опита да избере друг купувач, но съдът или самата агенция спираха финализирането на сделките. Опит за изход от задънената улица беше сключването на договор с "Канотранс" през пролетта на тази година. Сегашното решение на надзорния съвет отново породи съмнения за политическа намеса.
Депозитарни разписки на Deutsche Telekom ще се търгуват на българската борса
Пламен РАДКОВ
От първи ноември на "Българска фондова борса - София" ще се предлага нов финансов инструмент - български депозитарни разписки върху акции на една от най-големите европейски компании - Deutsche Telekom. Ценните книжа ще са безналични и поименни, ще се търгуват на свободния пазар на "БФБ - София" и ще дават на притежателите си всички права, които се предоставят от акциите на компанията, с изключение на правото на глас в общите събрания. Инициативата е на инвестиционния посредник "Евро - финанс" и е насочена към голяма аудитория инвеститори с неголеми финансови възможности.
"Търговията на големи европейски компании на борсата, макар и непряко, е най-добрият начин да се повиши интересът към капиталовия пазар", заяви Маньо Моравенов, директор борсова търговия на "БФБ - София". "Инвестицията тук ще е много по-евтина за дребния инвеститор от директното инвестиране в чужбина. Той ще има по-лесен достъп до информация и една допълнителна гаранция на инвестициите си от страна на българските органи. " Българските депозитарни разписки (БДР) ще представляват финансови производни, издадени на базата на закупени от емитента акции на немската компания, които ще се съхраняват в специална банка депозитар (в случая Булбанк) под формата на базов актив за емисията. Количеството акции на Deutsche Telekom в банката депозитар ще трябва във всеки момент да съответства на количеството БДР в обращение. Номиналната стойност на една БДР ще е сто пъти по-малка от тази на акциите на Deutsche Telekom. Така всяка акция на немската компания ще служи за покритие на 100 БДР в обращение.
Разписките ще се търгуват свободно на фондовата борса. "Емисията ще е успешна само ако се развие вторична търговия с книжата на борсата. Тя ще следва цената на акциите навън и в същото време ще се движи в границите на предлаганите оферти за обратно изкупуване и първоначална продажба", коментира Симеон Петков, главен изпълнителен директор на "Евро - финанс". Ако начинанието се окаже успешно, компанията смята да издаде и други подобни емисии. Анализатори коментираха, че пускането на депозитарни разписки на такава голяма компания на борсата ще е най-големият тест за българския капиталов пазар и ще покаже дали наистина причината за слабия интерес към него се крие в липсата на атрактивни компании, или е породена от слабата инвестиционна култура и недоверието на хората към подобни начинания.
"Явно тази инициатива не е насочена към инвеститори със значителни финансови възможности, защото хората, които разполагат с такива възможности и искат да инвестират в чужбина, ще го направят директно там", заяви Тодор Левентов от ФБК "Ви Веста". В момента 14 инвестиционни посредника имат разрешение от Държавната комисия по ценните книжа за извършване на инвестиционна дейност в чужбина. Освен посредничество при закупуване на акции голяма част от тях предлагат създаване на доверителни сметки и управление на инвестиционни портфейли. "Хеджър" например предлагат инвестиране във фондове от отворен тип, а ФБК "Ви Веста" - създаване на портфейли от срочни депозити в чужбина и закупуване на американски ДЦК или акции. Все пак инвестиция навън има смисъл при суми над 2000-3000 долара, защото в противен случай транзакционните разходи стават неоправдано високи, коментираха брокери.
Идеята за създаването на български депозитарни разписки идва от широко разпространените в САЩ ADR (American depozitory receipts). Те се издават от банки на базата на закупени от тях акции на чуждестранни компании и са единственият начин, по който големи европейски фирми се търгуват на борсата в Ню Йорк и на NASDAQ.
"Зееви" си извоюва поредния компромис
Израелският собственик склони да плаща дълга на "Балкан" към ГВА, но за 10 години
Паулина МИХАЙЛОВА, Теодора ВАСИЛЕВА
Израелската фирма "Зееви груп" е съгласна да изплаща дълга на авиокомпания "Балкан" към Гражданската въздухоплавателна администрация (ГВА), но разсрочено в продължение на 10 години, съобщиха близки до Гад Зееви източници. Адвокатите на израелеца вече били готови с писмото си до Агенцията за приватизация (АП), с което предлагат как да се реши спорът за борча. Този ход се тълкува от наблюдателите на сделката за "Балкан" като доказателство, че Зееви няма намерение да се изтегля от авиокомпанията.
Преди повече от месец Зееви поиска от българската държава да опрости или разсрочи дълга към ГВА в размер на близо 22 млн. лв., натрупан от неплащане на такси за кацане, излитане, паркиране и обслужване на самолетите на "Балкан". АП от името на държавата тогава му отговори, че опрощаване на сумата е невъзможно, но с Министерството на транспорта може да се договори отсрочка за плащането й. В сегашното си писмо Зееви предлага схема за изплащане на задължението за 10 години, през които вноските ще са равномерни. Най-вероятно официалното писмо на "Зееви груп" ще бъде дадено на АП в началото на идната седмица, след което ще започнат нови преговори по схемата за разплащане с ръководството й и с министерствата на транспорта и финансите. Предвижда се самото споразумение да бъде оформено като анекс към приватизационния договор.
В писмото Зееви се съгласява също да започне да плаща таксите за кацане, излитане, паркиране и обслужване на самолетите на "Балкан" веднага след като постигне споразумение с българските власти за дълга към въздухоплавателната администрация. В момента собствениците на авиокомпанията продължават да не плащат тези текущи суми, в резултат на което задължението към ГВА расте непрекъснато. Освен че не плаща, Зееви поиска и намаляване на летищните такси. Транспортното министерство вече отговори, че такава промяна се предвижда, но тя ще важи за всички авиокомпании.
Предстоящите преговори през следващата седмица ще включват и въпроса за евентуалните скрити (възникнали преди приватизацията) задължения на авиокомпанията. Според купувачите на "Балкан" държавата би трябвало да ги компенсира за тези дългове. Досега обаче няма нито доказателства, нито конкретни разчети, които да показват за каква сума става въпрос. В последното си писмо Зееви предлага "Ърнст енд Янг" да бъде поканена да направи одит на авиокомпанията, който да покаже има ли "Балкан" дългове, които не са били известни на купувача при сключването на приватизационната сделка.
Санкцията от 2.4 млн. долара, наложена на Зееви през пролетта от надзора на АП за неизпълнение на клаузи по договора за "Балкан", все още не е платена. Към последното си писмо израелецът е приложил обемиста обяснителна документация, с която се опитва да докаже, че нарушение на договора няма и съответно сумата по санкцията няма да бъде платена. Намерението на АП да отнесе въпроса до Арбитражния съд в Париж (както предвижда приватизационният договор) засега нито е осъществено, нито е загърбено.
При всички положения е ясно, че развръзката на всички останали проблеми ще зависи от изхода на предстоящия нов пазарлък с израелския инвеститор за дълга от 22 млн. лв. Последната част от кореспонденцията между Зееви и АП показва, че заплахите на израелеца да се изтегли от "Балкан" не бяха реални, а целяха по-скоро война на нерви с държавата. Доказателство за това е и фактът, че вече не стоят на дневен ред исканията му за парична компенсация от тукашните власти за спрените полети на "Балкан" до арабските държави и за задължаване на чиновниците ни да ползват само "Балкан". Тактиката на Зееви "поискай много, за да получиш все пак нещо", се оказа правилна. Изправена пред възможността отново да стане собственик на националния ни превозвач, българската държава предпочете да направи отстъпки.
Продължава търсенето на стратегически инвеститор за "Хемус ер"
Станислав СТОЙКОВ
Девет писма за намерение за покупка на 51% от капитала на авиокомпания "Хемус ер" бяха изпратени в Агенцията за приватизация дни преди срокът за подаване на оферти да бъде променен от 1 ноември на 4 декември. Още четири потенциални кандидати за дружеството бяха закупили информационен меморандум.
Освен това от кандидатите бяха поискани и банкови референции и одитирани финансови резултати за последните две години. В случай че кандидат-купувачът е новорегистрирано дружество, гаранции могат да бъдат внесени от други компании на неговия собственик.
Един от фаворитите измежду тях е Albanian Airlines - дългогодишен партньор на "Хемус ер" и един от най-сериозните кандидати за предстоящата сделка. Компанията понастоящем е собственост на малко известната холандска фирма Aviation World Mak (AWM). През януари 1995 г. AWM закупи обявения във фалит албански превозвач за 1 млн. долара. "Целият самолетен парк на Albanian Airlines, който се състои от четири самолета, е от взети на лизинг от "Хемус ер" летателни средства", каза за "Капитал" Димитър Павлов, изпълнителен директор на "Хемус ер".
Сериозен кандидат е и германският инвеститор Улрих Бентелер, собственик на регистрираната в началото на септември тази година компания "Еър България 2000" ЕООД с предмет на дейност авиационни превози, организиране и провеждане на чартърни полети и др. Името на Улрих Бентелер е познато още от приватизацията на "Авиокомпания Балкан", за която бе закупена документация от немския гражданин в качеството му на физическо лице. Тогава неговата оферта не успя да привлече вниманието на комисията по сделката. Според слуховете Бентелер се ползва с подкрепа от страна на турски компании. В действителност Улрих Бентелер е член на немския консорциум Benteler Group, който е добре познат в световен мащаб като инвеститор в над 60 страни с проекти в областта на търговията, туризма и тежкото машиностроене. Амбициите на германската компания са насочени главно към евентуално разваляне на сделката за "Авиокомпания Балкан" с израелската "Зееви груп" и придобиването й от Бентелер. Според адвокат на фирмата до окончателното произнасяне на Върховния административен съд по делото (което се очаква да стане до две седмици) няма да бъде взето решение дали ще се подава оферта за "Хемус ер". Със сигурност такава ще подаде New Hemus Aviation Inc., компания, регистрирана в Делауеър, САЩ, и представлявана от Джордж Ставрий, съобщи за "Капитал" консултантът й от българска страна - Александър Съботинов (управител на "Райфайзен инвестмънт", България).
Последният чуждестранен кандидат е Емак Марса Алам - физическо лице от Кайро, за когото негови конкуренти твърдят, че е закупил три информационни меморандума - от свое име, от името на компанията Emakel - Arish (S.A. E.) - Кайро, и чрез Людмила Димитрова Василева - физическо лице от град София. Изискваното от АП писмо за интерес е подадено от Емак Марса Алам.
Такава е компанията "Вега еърлайнс", която е създадена през април 1998 г. с предмет на дейност авиационни превози на пътници, товари и др. Фирмата разполага с три собствени самолета, сертификат за опериране в цял свят, международни партньори, но липса на опит в превоза на пътници. Офертата за "Хемус ер" ще бъде подадена от консорциум "Еър Вега България", 50% дял в който притежава "Вега еърлайнс", а другите 50% - Индустриален холдинг "България".
Кандидат-купувач е и "Балкантурист" АД - собственост на холдинга "MГ корпорация". Oще не е взето решение обаче дали ще бъде подадена оферта. Липсата на досегашен опит в авиотранспорта е най-сериозният недостатък на фирмата.
Документация е закупена още от "Еър Скорпио" ООД, София, занимаваща се с търговска дейност, услуги с автомобилен, воден и въздушен транспорт и др. В авиосредите е по-известна като пощенски превозвач. Писмо за интерес е подала и фирма "Лизингово дружество" ООД, която е регистрирана през март тази година с предмет на дейност консултантска, маркетингова и лизингова дейност и др. Има за съдружници "Солитуде" ООД и "Общинска банка" АД и се представлява от Явор Джиджев, който е извън страната и не бе открит за коментар. Добилата популярност покрай приватизацията на хотел "Рила" в курорта Боровец компания "Пирин - турист" ООД, София, също ще наддава за "Хемус ер". От фирмата отказаха да дадат подробности за интересите им по отношение на предстоящата приватизационна сделка.
От процедурата отпадат "Зета транс" ООД - фирма, регистрирана през декември 1994 г. като "Самурай - трейдинг" и преименувана по-късно на "Зета транс", и Redstone Capital Corporation - американска компания, занимаваща се с търговско банкиране и финансови услуги.
С приватизацията на малката, но печеливша компания авиотранспортът в страната ще премине изцяло в частни ръце. Както и при "Балкан", интерес от стратегически инвеститор засега липсва. Остава въпросителната ще съумее ли този път АП да приключи процедурата така, че да избегне скандалите, последвали продажбата на националния превозвач.
Общи събрания
Накратко
"Мекамиди - София" ООД бе избрана от Агенцията за приватизация за ексклузивен купувач на ВЕЦ "Пирин" и ВЕЦ "Спанчево", обособени в каскада "Пиринска Бистрица" - обособена част от НЕК ЕАД. Офертната цена, която бе предложена от фирма "Мекамиди - София", е 15 млн. щатски долара, половината от които платими чрез непарични средства. Мажоритарен акционер на избрания купувач е френската фирма "Мекамиди". Най-висока цена за каскадата в размер на 32 млн. долара оферира РМД "Пирин 2001". В процеса на преговорите РМД е отказало да се съгласи с някои клаузи от договора, предложени от АП.
Само четирима останаха потенциалните купувачи за 60% от акциите на "Пампорово", след като един от кандидатите "Роял холидей" се отказа от наддаването. Така бъдещият собственик на зимния курорт ще бъде избиран между "Турист инвест" - Цюрих, "Ди енд Би" - София, "Петрол холдинг груп" - София, и "Виктория инвестмънтс" - Пловдив.
Преговори с швейцарската фирма "Спедком" за продажбата на "Деспред" ще започне Министерството на транспорта. Депозитът на консорциума между "Златен лев холдинг" и "Българска холдингова компания" е освободен. "Спедком" предложи цена от 15 млн. лв. за 60% от акциите на "Деспред", а консорциумът оферира 5.65 млн. лв. Срокът за подаване на оферти за закупуването на линията "Даниели" на "Камет"ЕАД - Перник, е удължен до 2 ноември, съобщиха от пресцентъра на Министерство на икономиката. Продажбата на линията "Даниели" е част от оздравителната програма на предприятието, с приемането на която бе прекратена процедурата по несъстоятелност на "Камет".
Новите политически дрехи на приватизацията
Преференциите на РМД ще бъдат редуцирани наполовина, ограничават се и пълномощията на шефа на АП
Теодора ВАСИЛЕВА, Паулина МИХАЙЛОВА
Ниското доверие на обществото в приватизацията най-сетне накара правителството да предприеме конкретни действия за промени в механизма на раздържавяването, макар и на финалната права. Кабинетът утвърди през седмицата нова стратегия и прие промени в закона за приватизация, които трябва да се одобрят от парламента. Основните нормативни поправки са в посока повече контрол върху сделките и намаляване на преференциите за РМД. Сега въпросът е дали поправките в механизма на раздържавяване ще донесат очаквания резултат и кога ще се усети ефектът от тях.
"Сделките трябва да бъдат водени от носещи отговорност политически лица, а не от административни служители", заяви през седмицата премиерът Иван Костов. В тази посока са и по-голямата част от промените в закона за приватизацията, според които парламентът, Министерският съвет и избран от депутатите надзорен съвет на Агенцията за приватизация ще диктуват приватизацията.
Надзорният съвет ще продължи да е от седем членове, но те ще се избират от парламента, а не както досега с квоти от Министерския съвет и Народното събрание. Никоя парламентарна група няма право да предложи повече от трима членове, гласят промените в закона. "Предложенията са уместни, защото сега кабинетът избира част от членовете на надзора, които от своя страна трябва да контролират изпълнителната власт", коментира Асен Дюлгеров, председател на сегашния надзор в АП.
Политическият надзорен съвет ще има увеличени правомощия. Парламентарно избраният орган ще следи хода на сделката, а не само избора на купувач. Надзорът ще дава задължителни указания на всички етапи на подготовката и сключването на сделките на АП и становища по въпроса за следприватизационен контрол по сделките, включително и по сделките на министерствата. Правителството ще изготвя стратегии за приватизация на дружествата от сектора на обществените услуги, инфраструктурата и останалите монополи, а те ще се прилагат от междуведомствени групи.
Сделките от програмата за приватизация ще се сключват от Министерския съвет, но след одобрението на парламента. Така ще се гарантира политическата подкрепа, когато се избира купувач, без да предлага най-висока цена, обясни Костов. С промените в закона се създава изпълнителен съвет към АП, който ще се състои от изпълнителен директор и двама заместници. Тримата шефове на АП ще се избират от кабинета. Досега надзорният съвет избираше и освобождаваше изпълнителния директор. Решенията на изпълнителния съвет ще се взимат с обикновено мнозинство, т.е. необходимо е поне двама от членовете да гласуват за. Костов обясни увеличаването в броя на шефовете на агенцията с нуждата от специализация и обективност при движението по определени сделки. Промяната най-вероятно ще бъде използвана за смяна на сегашния изпълнителен директор на агенцията Захари Желязков.
Според предложените промени при сделка за някое голямо предприятие първо ще се назначава работна група от различни министерства, ще се изготвя стратегия, тя ще трябва да бъде одобрявана от Министерския съвет и парламента, ще се търси и чужд консултант. Когато се стигне до избор на купувач, мнения по въпроса отново ще изразяват всички гореизброени инстанции плюс тримата директори на АП и надзора на агенцията. Опасностите тук са, че многото звена в една сделка могат да я забавят значително. Освен че процедурата ще е много тромава, отваря се пространство и за лобиране на всички нива. Факт е, че различни интереси се отстояват дори в рамките на една и съща партия.
Крачка напред е, че
РМД ще плащат цената разсрочено за пет, а не за 10 години. Началната вноска, която трябва да платят, вече ще е 20% от договорената цена. Офертите вече ще се дисконтират с норма на дисконтиране 16% вместо със сегашната от 10%. Дължимите вноски ще се олихвяват с основния лихвен процент, а не с половината, както е в момента. Премахва се и едногодишният гратисен период между плащането на първата и втората вноска.
Политическата воля явно не достигна, за да бъдат премахнати изцяло преференциите за РМД. "Надзорът на АП предложи радикално решение - да се премахнат изцяло преференциите за РМД или да плащат пазарна лихва. Предложението не се прие от повечето експерти от кабинета, т.е. отпада", обясни председателят на надзорния съвет Асен Дюлгеров. Дебатът около преференциите явно се е оказал сред най-сложните пред правителството. В началото на седмицата премиерът обяви, че "все още търсят баланса, защото наистина има известни предимства при режима на плащане, но, от друга страна, има гаранциите на РМД, че те запазват работните места".
Премиерът анонсира и либерализация на плащанията, но подобни промени засега не са регламентирани в приетите от правителството законови промени. "Възможностите за удължаване на срока за плащане с компенсаторни записи не са обсъждани на заседанието на правителството", уточни вицепремиерът Петър Жотев.
Чрез специална наредба ще бъдат въведени и еднакви правила за водене на преговори. Такава регулация да момента липсваше, което позволяваше на приватизиращите органи да действат без всякакви правила. Извън нормативните изменения допълнително ще бъдат удължавани сроковете за запознаване на кандидат-купувачите с предприятията и ще бъде реализиран по-добър маркетинг, отново обеща Жотев.
Официално обявената цел на промените е постигане на по-голяма прозрачност и ефективност. Първите впечатления сред наблюдателите обаче са повече за размиване на отговорности, политизиране и бюрократизиране на процеса. Практиката досега показа, че именно сделките, при които имаше стратегии и междуведомствени групи (БТК и Булгартабак), зациклиха. Измененията целят да създадат нов модел на приватизацията на обществените услуги и инфраструктурните монополи, а сякаш се пропускат останалите все още държавни близо 600 предприятия, които по изчисления на АП са приблизително 1/4 от общите държавни активи. А именно продажбата на т.нар. малки и средни предприятия се оказа най-тъмната страна на приватизацията.
Позитивна е инициативата на кабинета Костов да се знае как точно ще се раздържавяват обществените услуги. Процесът по подготовката ще отнеме доста време и реалните сделки ще са плод на усилията на следващия парламент и кабинет. А те могат да решат, че сегашните правила не ги устройват. Няма гаранция, че бъдещите управляващи ще продават монополи по закона за приватизация, а не по значително по-тъмни схеми като създаването на смесени дружества (без търг или конкурс) и концесиониране. Практиката досега показва, че за най-атрактивните дружества от сектора на енергетиката вече са създадени смесени дружества (ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, каскадата "Горна Арда", подготвя се и ТЕЦ "Варна"). Другият заобиколен механизъм е концесионирането - удобно както при газификацията, ВиК-услугите, пристанищата, пътищата. Реално по правилата на закона за приватизация могат да се сключат съвсем малък брой сделки - примерно БТК, Булгартабак, БМФ.
Костов обаче твърдо заяви, че промените трябва да се реализират бързо. "Ще задължа незабавно изпълнителния директор на АП и представителите на Министерския съвет в надзора да започнат да прилагат принципите на приватизационната политика, залегнали в новите промени на закона за приватизация", заяви Костов, с което се постави леко над закона.
Според председателя на икономическата комисия в парламента Никола Николов депутатите могат да приемат промените в закона до два месеца. След което ще последва и избор на нов надзорен съвет и трима директори на АП.
Сделките за БТК и Булгартабак пак се отлагат
Сивият кардинал си изпусна нервите заради Булгартабак, Ершов и митниците
Галина Александрова
Бисеров изтървал нервите си заради Булгартабак, гласи една от хипотезите за "бунта" на главния секретар на СДС срещу Костов. Икономическите интереси на дуета Христо Бисеров - Йордан Цонев са сравнително точно дефинирани, макар и да не са огласявани официално. Главният секретар на СДС е лично засегнат от предложените от Костов поправки в закона за приватизацията и натиска, който се оказва в последно време срещу "Нафтекс петролеум". Прогонването на Денис Ершов и проблемите на "Нафтекс" отслабват позициите му в петролния сектор. Промените в приватизационния закон пък свеждат до минимум възможностите му за влияние върху оставащите важни приватизационни сделки.
Екипът Бисеров - Цонев наследи контрола върху бургаската рафинерия Нефтохим от Красимир Премянов. По негово време неизвестната фирма "Юкос петролиум" (сега "Нафтекс петролеум България") беше наложена за основен доставчик на суров петрол за Нефтохим. Около "Юкос" за пръв се разшумя заради участието й в схеми на соцлидери за източване на Нефтохим и връзката със скандално известната соцфирма "Феста", която е част от веригата за трансфера на 6-те млн. долара на Чорни през ЦКБ.
След като СДС дойде на власт, фирмата на скандалноизвестния Денис Ершов успя да запази силното си лоби - този път в лицето на Йордан Цонев и Христо Бисеров. Двамата успяха да осигурят приемственост на "Юкос"/"Нафтекс" в доставките на нефт и усилено лобираха за нея в приватизацията на нефтения сектор у нас.
Една от победите на Бисеров срещу Костов беше приватизацията на "Петрол". В наддаването за държавния дистрибутор пожела да се включи и "ЛУКойл България", чийто шеф Валентин Златев е от най-близкото обкръжение на премиерското семейство. Конкурентът обаче не беше допуснат и сделката се сключи с Международен консорциум, в който с най-голям дял участват "Петрол холдинг груп" на Бедо Доганян (сочен като едно от приближените до Бисеров лица) и "Юкос петролиум - България".
Очевидно в сделката за "Петрол" Иван Костов беше принуден да отстъпи и запазвайки добри отношения с Бисеров, не подкрепи "ЛУКойл България" и Златев. След това премиерът компенсира Златев със сделката за Нефтохим, при която Бисеров и Захари Желязков не успяха да наложат подкрепяния от тях кандидат "Юкос петролиум". Още тогава се заговори за разпределяне на територии в нефтения бизнес между близки до премиера и близки до Бисеров кръгове.
Екипът Бисеров - Цонев подкрепяше структурите на Ершов и при преговорите за продажба на банка Биохим. В кулминационния момент, когато се очакваше решение по сделката, Йордан Цонев е лобирал пред Петър Жотев за Нефтинвестбанк, контролирана от хората на Денис Ершов. Очевидно Бисеров и Цонев калкулират сериозни загуби от прогонването на Ершов от страната и постоянните трудности пред бизнеса му у нас. Версията, че сегашната атака на Бисеров е свързана с изгонването на шефа на "Нафтекс" от страната, беше потвърдена през миналата седмица и от посланика ни в Монголия Едвин Сугарев.
Другият обект на неговия траен интерес е Булгартабак. Продажбата на тютюневия холдинг е една от малкото останали интересни приватизационни сделки, в която Христо Бисеров има шансове да се включи, дори и само като лобист (посредник) за някой от купувачите. Бисеров наблюдава отблизо проектите за приватизация на Булгартабак, но досега предпочиташе да направлява процеса зад кадър. Напоследък обаче неговите интереси там влизат в конфликт с тези на Христо Михайловски и тъста му Йордан Соколов, които са от близкото обкръжение на Иван Костов в партията. Както и при сделката за "Петрол" Бисеров досега контролираше преговорите за тютюневия холдинг чрез шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Назначаването на Михайловски за шеф на директорския съвет на холдинга и все по-силната му позиция в подновения кабинет на Иван Костов до голяма степен ограничиха влиянието на Бисеров в Булгартабак.
Той ще бъде изолиран напълно от сделката, ако Костов отстрани от АП Захари Желязков или ограничи пълномощията му да взима самостоятелно решения по сделките - нещо, което може да се прогнозира с голяма доза сигурност след приемането на поправките в приватизационния закон. На Булгартабак очевидно се дължи и нарасналият интерес на Бисеров към коалиране с ДПС. Тютюневият монополист е де факто основен купувач на реколтата от тютюн, което пък е болен проблем на електората на Доган.
Няколко месеца преди изявленията на Павел Лилянов беше уволнен шефът на бургаската митница Симеон Симеонов, който минаваше за човек на Йордан Цонев. Именно в бургаската митница гръмна скандалът с контрабандата на захар, в която бяха замесени структурите на Мултигруп. Твърди се, че Йордан Цонев е бил принуден да жертва Симеонов заради сигналите, които Костов е получавал от недоволни седесари в Бургас. Тогава се заговори, че ударите на МВР по избрани контрабандни канали са опит на Костов да откъсне митниците от сферите на влияние на Цонев и Бисеров.
Само преди седмица Костов назначи за нов шеф на митниците на мястото на Пламен Минев малко известния Захари Захариев. Тогава ходът на премиера беше изтълкуван от хора в синята партия като удар по Бисеров. Твърди се, че 33-годишният юрист е бил сложен на този пост, за да може Костов най-после да отреже главния секретар на СДС от митниците.
Приватизацията е вторият голям удар, който премиерът нанесе на Бисеров само за две седмици. Сам Костов посочи в прав текст, че вероятно лансираният от него проект за промени в приватизационния закон е провокирал избухването на Бисеров.
"Аз свързвам атаките с това, че предприех действия към отваряне на работата на СДС чрез споделяне на отговорностите. Есенцията на това е отварянето на политиката за приватизация. Проектът за промени в Закона за приватизация беше одобрен предварително и от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Неговата цел е да се засили прозрачността и ефективността на приватизацията. Министерският съвет очаква парламентът бързо да приеме тези промени, като аз ще предупредя надзорния съвет на АП и изпълнителния директор и ще задължа представителите на МС в надзорния съвет да започнат да прилагат промените незабавно", заяви Иван Костов след заседанието на кабинета в четвъртък.
Две са основните промени в приватизационния закон и те засягат директно позициите на Христо Бисеров. Според едната поправка не Агенцията за приватизация и Министерският съвет, а парламентът ще одобрява големите сделки в бъдеще. Това се отнася за БТК, Булгартабак, Булгаргаз и енергийните фирми. Другата поправка най-вероятно ще доведе до пълна подмяна на управляващия екип в Агенцията за приватизация. Най-вероятно ще си отиде и Захари Желязков, който е от най-близкия кръг на Бисеров. Връзката между двамата води началото от СДС - Хасково, откъдето и двамата бяха избрани за депутати преди три години и половина. Ако се приемат поправките, правителството вече няма да има свои представители в надзорния съвет на АП и целият екип ще се назначава от парламента. Надзорният съвет ще поеме контрола върху сделките и на министерствата. АП ще има изпълнителен съвет от 3 членове, посочени от МС. По този начин вече няма един човек (досега това беше Захари Желязков) да взима решение за всяка сделка.
Досега Бисеров чрез своите хора в Агенцията за приватизация имаше възможност да манипулира голяма част от сделките, които се сключват директно от изпълнителния директор Захари Желязков. Това са всички сделки за предприятия с дълготрайни активи над 1 млн. лв. Според слуховете Бисеров има участие във всички сделки на Суди Озкан - новотел "Европа", интерхотел "Тримонциум" и "Кореком". Неговото име се спряга и при приватизацията на курортния комплекс "Елените". Той беше купен от РМД, зад което се твърди, че стои Йордан Цонев. Парите за сделката са осигурени от близкия до Бисеров "Петрол холдинг груп". Пак с Цонев и Бисеров се свързват и сделките за други известни туристически комплекси и заведения по Южното Черноморие : "Перла", "Дюни", ММЦ "Приморско".
С протекции от страна на Бисеров се обяснява и продажбата на трите най-големи фармацевтични фабрики - в Дупница, Разград и Троян, на "Балканфарма". Тази сделка беше почти замряла, след като дойде на власт правителството на Иван Костов. Говори се, че бързата сделка за продажбата се дължи не толкова на влизането на Дойчебанк в "Балканфарма", а защото Христо Бисеров е подложил рамо на червените зетьове, които я управляват.
РМД-то, което кандидатства за "Ален Мак" - "Ален Ма", също се свързва с главния секретар на СДС - шефката му Антония Хекимова е роднина на Бисеров по линия на жена му.
Преди назначаването на Захари Желязков за шеф на АП винаги имаше конфликти между оперативното ръководство на агенцията и надзорниците. Напоследък се наблюдава подозрително сближаване на позициите на изпълнителния директор и надзора. По този начин се засили влиянието на Бисеров, тъй като беше сведена до минимум възможността за влиятелна опозиция при подготвени от него сделки.
С новата схема този принцип ще се промени. Вместо Бисеров и неговия човек Захари Желязков приватизацията поемат Петър Жотев и Левон Хампарцумян, който се спряга като основен кандидат за поста изпълнителен директор на АП. Тихият преврат в приватизацията, който Костов подготвя отдавна, вече срещна съпротивата на хора в СДС. Близки до Бисеров и Цонев депутати от парламентарната група недоволстваха през последните месеци, че премиерът пренебрегва "наши хора", като налага в ключовите сделки технократи като Жотев и Хампарцумян, зад които не стои партията СДС.
Засега не е ясно дали Костов ще реши да контраатакува Бисеров по всички флангове. Ако е така, в най-скоро време би следвало да се очаква освобождаването на неговата съпруга от поста в софийската община. От няколко години Маша Бисерова е шеф на отдела, който провежда всички търгове в столицата. Според редови седесари в кметството жената на главния секретар имала последна дума при всяко по-голямо наддаване за общински обекти.
Мненията взеха: Велина ГОСПОДИНОВА и Митко МАНДЖУКОВ
Политическото самоубийство на Бисеров
Костов получи последен шанс да освободи СДС от клиентелизма
Aлексей ЛАЗАРОВ, Станка ТОШЕВА
Снимката, която Националният изпълнителен съвет на СДС и президентът Стоянов си направиха на "Дондуков" 2 след срещата в понеделник, в някакъв смисъл е историческа. Този кадър - всички заедно - никога повече няма да се повтори.
Две дни след това главният секретар на СДС Христо Бисеров поиска не друго, а оставката на Иван Костов като премиер. Според Бисеров Костов трябва да излезе от изпълнителната власт и това ще е най-силното доказателство за новата коалиционна политика на СДС.
Само след още ден Христо Бисеров и Йордан Цонев си подадоха оставката като членове на НИС и като председатели на парламентарни комисии.
Първият опит за "партиен" преврат приключи неуспешно за по-малко от денонощие. От ръководството на СДС си отидоха тези, които националната конференция на синята партия през февруари избра, въпреки че част от делегатите ги освиркаха. Стана ясно, че на "Раковски" 134 отборът не е един, и за първи път на глас хора от ръководството заговориха, че в НИС има и икономически интереси. Затова признаха председателят на парламента Йордан Соколов, шефката на сините депутати Екатерина Михайлова и премиерът Иван Костов. "Струва ми се, че тук се намесват някакви икономически интереси и аз не знам дали това не е някаква реакция именно на намеренията на правителството да внесе промени в закона за приватизацията", каза Соколов пред в. "Демокрация". Екатерина Михайлова също изрази съмнения, че акцията на Бисеров и Цонев е свързана с коалиционната политика на СДС. И тя е убедена, че става въпрос за приватизационни интереси.
Нищо сякаш не предвещаваше труса на "Раковски" 134.
В понеделник лидерите на синята партия поискаха среща с президента под официалния претекст, че ще обсъждат бъдещата си коалиционна политика. След това всички бяха единодушни, че СДС трябва да се отвори към всички партии, включително към евролевицата и ДПС без БСП. Както стана известно, самият Бисеров не е имал никакви забележки и възражения нито по време на разговора, нито след него.
На другата сутрин обаче читателите на "Труд" получиха възможност да се запознаят с неговите тезиси по въпроса за коалирането. Нито те, нито авторът им притесниха членовете на НИС чак дотам, че да зададат някои въпроси на главния секретар. Напротив, коментарите след редовното заседание се сведоха до европейските модели на коалиционната политика, към които се ориентира СДС, и за мястото на президента като неин гарант.
В четвъртък Христо Бисеров отново гастролира в "Труд", този път с интервю, в което поиска оставката на Костов с мотива, че "това ще е най-силното доказателство за новата коалиционна политика на СДС". Той беше подкрепен от Йордан Цонев с философското прозрение, че "изследванията показват, че рейтингите на премиера и СДС вървят успоредно и сриването на този на Костов води до срив на СДС. Нека се върне да работи в партията".
Поне две интриги се заплетоха само около публикацията в "Труд". Според някои източници Бисеров е дал интервюто рано следобед в сряда. В първия вариант искането му за оставка на Костов не присъства. След среща с премиера по-късно следобед обаче Бисеров сам си задава последния, най-важен въпрос и му отговаря. Втората интрига е свързана с подкрепата на Йордан Цонев за акцията на главния секретар. Цитатът на Цонев присъства само в първите отпечатани броеве, което му позволи в кулоарите на парламента да се държи уклончиво.
Скандалът всъщност избухна още вечерта в сряда, когато в София се продава първият тираж на в. "Труд". Веднага реагираха членовете на НИС Димитър Абаджиев, Йордан Соколов, Никола Николов и председателят на Демократическата партия Александър Праматарски. Но най-показателно беше поведението на самия Бисеров, който се затвори в прословутата си къща и отказа всякакъв коментар.
Ако е разчитал, че в акцията си по свалянето на Костов ще има поддръжници, вече сам се е убедил, че това не е така. Както впрочем се случва най-често при всеки опит за преврат, особено в кухненски вариант, какъвто е сегашният случай.
Рано сутринта в четвъртък Костов получи подкрепа от президента, Стефан Софиянски и коалиционните партньори на СДС от Народен съюз. Анастасия Мозер каза дори, че не може човек като Бисеров, който е учил Костов на политически егоизъм, сега да иска оставката му заради коалиционната му политика. Тя допълни, че същото се отнася и за Евгений Бакърджиев.
Въобще никой в СДС не прие насериозно политическите тези на Бисеров. Никой не повярва, че той предприе тази акция, за да помогне на синята партия да спечели изборите. Причината за това е съвсем проста. От години насам
Преди две години той каза пред "Капитал", че "когато един партиен лидер играе със свой малък отбор вътре в големия отбор, това води задължително до провал".
Въпреки това обаче на националната конференция на СДС през февруари тази година Бисеров си направи доста успешен "малък отбор" в НИС. С гласовете на делегатите от контролираните от него региони в партийния орган влязоха Йордан Цонев и Евгений Бакърджиев. С това Костов де факто беше бламиран в желанието си "да освободи първите редици на СДС от корумпирани и неморални политици, които имат необясним скок на семейния жизнен стандарт". С кандидатурите на Светлана Дянкова и Михаил Михайлов се получи по-лесно.
Тъкмо поради това всички бяха шокирани, че човек като него, на "ти" с всички апаратни хватки, които могат да преобърнат всяка конференция и дори цяла партия, в този момент избра друго поведение. Предпочете да отправи своето послание не към собствената си партия, не към ръководството й, чийто член е, дори не и към коалиционните партньори от ОДС, а към съвсем друг адресат - ДПС. Всъщност Бисеров формулира много правилни неща според президента - "верни констатации", които обществото и медиите не спират да обсъждат от доста време насам. За необходимостта от "нов тип коалиционна политика - отворена към всички политически сили (не само към членовете на ОДС в момента), които споделят европейската евроатлантическата ориентация на страната; за "добро", а не силно управление; за общ фронт на десноцентристките сили, които да спрат стремежа на БСП към властта... В това доста необичайно за едносричния изказ на Христо Бисеров програмно изложение обаче има теза, която дава отговор защо всъщност то видя бял свят. Няколко месеца преди парламентарните избори организационният секретар на СДС на практика предложи ново правителство, в което да вляза не само досегашните коалиционни партньори от ОДС. И атакува най-голямата гордост на Костов, че е единственият демократично избран министър-председател след Освобождението, който е изкарал пълния си мандат.
Към кого точно е офертата пролича от синхронизирания отговор на Доган, че коалиционно правителство е напълно възможно. Въобще отношенията между двамата минават през различни етапи, но по една и съща логика. Бисеров е конструкторът на паралелната на ДПС партия на Гюнер Тахир - НДПС, както разрои и БЗНС. Но на местните избори миналата година той единствен от ръководството на СДС получи подкрепа от движението в Хасково. И то в условията на тотална война, която Костов обяви на ДПС.
Дали тогава Бисеров направи стратегическа инвестиция в Доган, или обратното е нещо, което само те двамата знаят. Оттогава обаче застъпничеството на главния секретар на синята партия стана натрапчиво. Няколко месеца след националната конференция той мълча, за да се включи изненадващо с позиция, че "ДПС е нормално да бъде партньор на СДС в рамките на следващия парламент". И то при положение че е известна непоколебимостта на Костов по въпроса. Тази "реплика" даде възможност на Доган по време на гласуването на вота на недоверие на правителството да заговори за кабинет на ОДС, но без Костов. Звучи познато. Бисеров продължи в същата посока с леки промени, че "СДС е готов да си партнира с ДПС и преди парламентарните избори", което беше възприето точно както на Доган му се искаше - като оферта за разговори. Бисеров дори си позволи да представи консултациите по доклада за националната сигурност като тяхно начало. Нещо, което си беше солова акция в ущърб на Костов.
Бисеров в никакъв случай не е политически самоубиец, за да предприеме една стъпка, без да си осигури стратегическа подкрепа за следващата. Станаха известни совалките на Осман Октай в последните седмици, според някои къде на шега, къде на истина последната редакция на статията на Бисеров "Силата да отстъпи на добротата" носи именно неговия авторски почерк. С идеята за обединение на десните сили, в които обаче вкарва и ДПС, Бисеров му прави безценна услуга - вдига мизата, с която Доган ще влезе в играта с Първанов, защото нито Бисеров е човек, за който десноцентристкото управление значи нещо, нито ДПС може да бъде аранжирано в него. В тоя смисъл алтернативната идея на Костов - да се обърне към евролевицата, звучи повече като реална коалиционна политика. В евролевицата поне имат професионално подготвени кадри, докато в ДПС апетитите на лидерите в приватизацията съвпадат странно с тези на Бисеров. Колкото и на пръв поглед да е нелогично, съдружието с евролевицата изглежда по-европейският вариант на коалиционно поведение. Докато прословутият етнически модел от ранния преход на фона на последните събития на Балканите в устата на Доган изглежда повече като плашило, отколкото като реално работещ. Ако Бисеров си беше решил, че играейки с Доган, си прави индивидуална застраховка "политически живот" , също не е познал. Любовта на движението е нетрайна, за което могат да му разкажат мнозина, които през 1992 г. си правеха същите сметки.
На двучасовата среща на парламентарните групи на СДС и Народен съюз в четвъртък никой не застана зад Христо Бисеров. Единственият, който с половин уста се опита да каже нещо в негова защита, беше шефът на СДС в Ямбол Петко Проданов. Той направи концептуалното изказване, че подкрепя изказването на Бисеров за коалиционната политика, но поддържа политиката на Иван Костов.
Към серията безсмислени реплики, особено от депутати, чийто гласове иначе не се чуват в парламента, се прикачи и Асен Агов с предложението, че е добре оставката на Христо Бисеров да бъде последвана от "силно публично мълчание".
Може би тези, които не взеха думата, вече бяха получили ясен сигнал за правилната позиция от пресконференцията на Костов по-рано през деня. Премиерът заяви, че "аз не се чувствам на сватба, така че някой подпийнал сватбар да ме кара да си тръгвам по средата". И че "акцията" на Бисеров и Цонев е свързана с промяната на правителствената приватизационна политика към прозрачност.
Йордан Цонев за малко да мине между капките. Никой не му обръща внимание до момента, в който бившият шеф на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов казва: "Христо Бисеров постъпи мъжки, като пое отговорността си. А другият защо се спотайва? ". След тази реплика, в която Цонев се разпознава, неговата оставка също става неизбежна. След като депутатите от двете групи гласуват декларация от едно изречение, с която потвърждават "неизменната си подкрепа" за Иван Костов, премиерът заявява, че не е имал по-тягостен ден от този.
Нито един от изказалите се не е обсъждал въпроса за коалиционната политика. Освен самият Бисеров, разбира се. Но по думите му - останал неразбран.
Почти никога досега не се е случвало политици и коментатори да са толкова единодушни в оценката си за едно събитие. Оставките на Бисеров и Цонев донесоха за всички вътрешно облекчение и бяха приети като нещо естествено, макар и закъсняло. Двамата политици се бяха превърнали в символ на клиентелизма и въобще на корупцията. За обикновения избирател "изкористяването на властта" можеше лесно да бъде видяно в къщата на Бисеров и ягуара на Йордан Цонев. Всичко това продължи твърде дълго време и премиерът изглеждаше безучастен какво мисли общественото мнение за това. В същото време той очевидно е знаел за конкретните икономически интереси на двамата депутати. Знаел е, че те имат интерес от приватизация "на тъмно" и под масата, след като предполага, че изваждането й на светло може да катализира "бунт" срещу него. По същия начин сините лидери прозряха икономически интереси и зад обвиненията на Богомил Бонев към Костов през лятото.
В крайна сметка
Бисеров не успя да си осигури подкрепата и на президента. Смяташе се, че бившият вече главен секретар има лоби на "Дондуков" 2 в лицето на шефа на президентския кабинет Илия Лазаров, чийто кум е. Тази комбинация стана невалидна, откакто Костов и Петър Стоянов постигнаха съгласие по втория мандат на президента. Оттук нататък държавният глава няма интерес да клати лодката на СДС, още по-малко тази на премиера.
След скандала рухна и митът, че Бисеров и Цонев са от един отбор с Евгений Бакърджиев. Бившият вицепремиер не подкрепи тяхната акция и дори се опита да спечели нещичко за себе си от цялата история. След кратко стъписване, когато и той обясни, че конфликтът е следствие от "икономически и политически интереси в НИС", Бакърджиев заповтаря, че е необходим дебат, но вътре в партията. И поиска среща между ръководството на СДС, президента и... софийската синя организация. С което всъщност се опита да си остави вратичка за атака срещу Костов. Срещата на парламентарната група на СДС с премиера и оказаната му пълна подкрепа обезсмислиха възможността Костов да бъде атакуван на насрочената за по-късно в четвъртък среща на софийското СДС. Всъщност заблудата, че бившият вицепремиер и двамата отлъчени са от един отбор идваше от това, че те са от абсолютно една и съща порода - клиентелистката.
Провали се и комбинацията софийският кмет Стефан Софиянски да бъде аранжиран като евентуален премиер на хипотетичното коалиционно правителство. Каквито и да са били очакванията на Бисеров, той не си е дал сметка, че Софиянски и неговото лоби никога не биха участвали в акция против Костов, която сами не са организирали. Интервюто пред "Труд" ги изненада и притесни. От Йордания, където е на някакво официално посещение, Софиянски побърза да засвидетелства на Костов своята подкрепа и вече получи персонално благодарност за това.
Комбинацията Бисеров - Бонев този път не беше спомената от ръководството на СДС. Иначе все някой щеше да открие Бонев в Америка.
Фиаското на Бисеров може да не задвижи механизмите на следствието, но със сигурност още другата седмица ще започват да циркулират папки с подробности за сделки, в които главният секретар е участвал.
Приключи също и проблемът за извънредна партийна конференция, която по първоначален замисъл трябваше да елиминира Костов от лидерския пост в партията. Конференция със сигурност ще има, тя ще легитимира коалиционната политика на Костов и ще избере новите членове на НИС, каквито иска Костов, защото гласовете на делегатите няма да се броят от Бисеров.
При тези обстоятелства нищо чудно, че Бисеров реагира като свършен човек с разнебитени нерви; един последен залп - два реда, дописани с разтреперан почерк върху черновата на едно интервю.
Оставките на Цонев и Бисеров обаче могат да станат началото на отлепянето на общественото доверие към СДС от дъното. Но оставки от НИС безусловно трябва да подадат и останалите изразители на линията Бисеров - Светлана Дянкова и Михаил Михайлов. И не само от политическа коректност към патрона си, а защото идва време не толкова за смяна на фигурите, а за смяна на поведението. Но не по модела на досегашния главен секретар.
Ако Костов е решен на това, трябва да последва и оставка на Евгений Бакърджиев като шеф на софийската организация, защото не може да има междинен модел на прочистване на СДС, както Костов дълго време си мислеше. Избирателите ще го оценят след няколко месеца.
Хибридната държава Косово
Експертна комисия предлага сръбската провинция да стане независима държава под международна опека
Петър ИВАНОВ
Каква е разликата между "съществена автономия" и "условна независимост"? И в двата случая става дума за статута на Косово, като едната формулировка датира отпреди година (в резолюция 1244 на Съвета за сигурност), а другата е съвсем нова и е отразена в доклада на специална международна комисия за Косово.
"Имайки предвид етническото прочистване и ужасните престъпления, извършени от сръбските сили, стигнахме до заключението, че нито е справедливо, нито е реалистично да очакваме от албанците в Косово да приемат отново управлението на Белград", заяви южноафриканският конституционен съдия Ричард Голдстоун, съпредседател на международната комисия. В доклада на комисията се казва, че Косово трябва да получи "условна независимост", т.е. да стане независима от Сърбия държава, след като бъдат изпълнени редица условия. Първото от тях е да се проведат преговори между балканските страни и да се стигне до консенсус за създаването на новата държава и за включването й в пакта за стабилност. "Косово не може да съществува, без да отвори границите си за политически и икономически връзки", мотивира се Голдстоун. Следващото условие е да бъде приета конституция, която да гарантира правата на малцинствата и да позволи на напусналите провинцията сърби безопасно връщане по домовете им.
"Условна независимост означава самоуправление в условията на международно присъствие, което ще се грижи само за външната сигурност на новата държава и за спазването на правата на малцинствата", пояснява Мери Калдор, експерт от комисията. Според нея продължаването на международния протекторат в този му вид за неопределено време е опасно, защото албанците може да изградят паралелни нелегални институции и в Косово да настъпи хаос и двувластие. Разделянето на провинцията също не е приемливо, защото окончателно ще провали опитите на международната общност да запази мултиетническия характер на Косово и балканските държави като цяло. Пълната автономия е невъзможна заради обструкциите на Русия и Китай, а оставането в Югославия е безсмислено, защото албанците никога няма да приемат сръбско управление отново. Ето защо "световните сили трябва да разберат, че оставането на Косово в Югославия, наложено от резолюция 1244, е неприложимо в дългосрочен план", е категоричната оценка на международните експерти.
Почти същите заключения се съдържат и в анализа на ICG, но акцентът в него е върху бързината, с която ще бъде решен въпросът за статута. "Флиртът на Запада с новоизбрания югопрезидент е опасен, защото косоварите смятат, че са изоставени. Ако албанците повярват, че новата власт в Белград ще накара доскорошните им съюзници да изоставят идеята за независимост на Косово, това ще има катастрофални последици. Затова трябва да се вземе решение колкото се може по-скоро", съветват от ICG.
Еволюцията на идеите за Косово и засилените напоследък инициативи показаха няколко неща. На първо място, че подходът на конструктивна неяснота (отлагането за неопределено време) към статута на Косово вече не работи и че независимо от масовото нежелание за създаването на нови държави на Балканите по всичко изглежда, че точно това ще се случи. От друга страна, "новата" идея за създаването на независима държава Косово, която обаче ще продължи да бъде международен протекторат, не е нищо ново и по същество повтаря модела на Босна и Херцеговина. Разликата е само в това, че в Босна силите на НАТО SFOR пазят сърбите и мюсюлманите да не се избият помежду си, а в Косово KFOR ще пази новата албанска държава от съседна Сърбия. Въпреки че се опитва да даде яснота за статута на Косово концепцията за условна независимост притежава същите недостатъци както и предишните западни стратегии. Въпросът за независимостта е изведен на челно място, несъмнено с цел да успокои косоварите, но пък никъде не се уточнява дали някога те ще се сдобият с напълно самостоятелна държава и кога ще отпадне международната опека.
От друга страна, не без значение е, че докладът на международните експерти бе връчен на генералния секретар на ООН Кофи Анан в навечерието на местните избори в Косово. Този ход ще даде на цивилната администрация на провинцията и лично на Бернар Кушнер възможност да покаже на косовските албанци, че няма да бъдат пренебрегнати след смяната на властта в Югославия - нещо, в което те започнаха силно да се съмняват. Така напрежението и новата радикализация, които се засилиха в Косово след белградската революция, ще бъдат уталожени, а великите сили ще могат спокойно да действат за обособяването на Косово в квазидържава.
Банкерът - най-добрият приятел на човека
Големите банки започват борба с мръсните пари и офанзива за подобряване на борсовата търговия
Георги Катанов
Говори се, че след посещението си на нюйоркската борса Лъки Лучано се е оплакал, че е избрал "грешната" мафия - коза ностра, а не работа на борсата. Напоследък големите инвестиционни банки като че ли също стигнаха до заключението на известния американски гангстер и освен с управление на активи, сливания и поглъщания решиха да увеличат присъствието си на борсите и да се заемат с подобряването на тяхната ефективност. Покрай Лъки Лучано и неговите наследници големите банки често се оказват замесени в прането на мръсни пари, което не помага за увеличаване на популярността им в момент, когато Организацията за икономическо сътрудничество и развитие реши, че трябва сериозно да се заеме с този проблем и статута на офшорните зони. Огромните разходи, които най-вече швейцарските и германските банки понесоха покрай компенсациите за жертвите от холокоста, са предупреждение за това, което може да се случи с банкерите, ако откажат да сътрудничат на правителствата, и затова те предпочетоха да реагират, преди да са се сетили за тях.
Банковите скандали около прехвърлянето на пари, спечелени по незаконен начин, не са рядкост - само през последната година светът разбра, че Bank of New York е един от основните канали, по които валутата изтича от Русия, но това се оказаха парите най-вече на руснаците, които не вярват на собствената си държава и предпочитат да се доверят на западните банки. Citigroup беше критикувана по време на слушания в американския Конгрес заради не особено стриктното си отношение към големите суми, които е превеждал Раул Салинас, брат на един от бившите мексикански президенти. През август швейцарската банкова комисия разкритикува Credit Suisse First Boston и две от дъщерните й компании, предоставящи банкови услуги на заможни клиенти, заради участието им в източването от Нигерия на 4 млрд. долара от покойния диктатор Сани Абача и неговите роднини.
Докладът на комисията и разследване на "Файненшъл таймс" показаха, че 15 британски банки и клонове на чуждестранни банки на Острова, сред които Barclays, HSBC, Citigroup и Merrill Lynch, са замесени в аферата, като вероятно става въпрос за нехайство, а не за умишлено престъпление. Показателно е, че няколко години след като синовете на Абача са станали клиенти на лондонското представителство на Citigroup, те са били смятани за деца на уважаван търговец.
Разкритията са особено неприятни за британското правителство, което през лятото се изяви като един от най-големите привърженици на борбата с офшорните зони. Въпреки всичките изказвания чиновниците не се потрудиха да намерят вратичка в законодателството, която да им позволи да блокират сметките на семейство Абача, докато не започне наказателното дело срещу членовете му, оставяйки съмнение за двоен стандарт на поведение.
Разминаването между думи и дела не е учудващо, защото бързината, с която се прехвърлят пари от една банка в друга, и огромният брой на сделките правят невъзможен тоталния контрол. Според ООН годишно се легализират 590 млрд. мръсни долари - значителна сума, която обаче е пет пъти по-малко от дневния оборот на международните валутни пазари. Затова и инициативата на девет банки - UBS, Credit Suisse, Citigroup, Barclays, HSBC, Deutsche Bank, Societe Generale, ABN Amro и Banco Santander Central Hispano - за приемането на глобални принципи за предотвратяването на прането на пари няма да доведе до изчезването на явлението. Активното участие на Transparency International, неправителствената организация, която се бори с корупцията по света, както и кампанията на ОИСР, са показателни за значението на проблема, но за неговото решаване е необходимо да бъдат премахнати или поне ограничени предпоставките му - търговия с наркотици и оръжие, проституция, незаконен трафик на хора, което засега е по силите единствено на супермен.
Докато усилията на големите банки да се справят с прането на пари трудно ще се преборят с обществения скептицизъм, желанието им да подобрят дейността на борсите, най-вече в Европа, може да се окаже от полза за дребните акционери. В края на по-миналата седмица 24-те членове на Европейския форум по ценни книжа представиха поредната инициатива - създаване на единен клирингов център, през който ще минават всички сделки, както е в САЩ, където таксите за оформяне на сделките са 5-6 пъти по-ниски. Ако идеята бъде реализирана, това ще позволи да бъдат намалени комисионите на брокерите и ще окаже натиск върху борсите за създаването на общоевропейско тържище. Форумът, който се ангажира с проекта по предложение на пет банки, обеща да представи подробен план до края на годината, като смята да повери управлението на центъра на някоя от съществуващите фирми.
В началото на годината шефът на американската комисия по ценни книжа Артър Левит призова да бъде създадена национална електронна система за търговия с акции. В противен случай пазарът може да бъде раздробен, което ще доведе до намаляване на ликвидността, увеличаване на маржа между цените продава и купува и засилване на колебанията на цените. Въпреки че големите банки само ще спечелят от унификацията на пазарите, някои от тях искат да се подсигурят и смятат да създадат свои системи за продажба на акции.
През ноември трябва да стартира Jiway - електронна борса, предназначена за физически лица, собственост на Morgan Stanley Dean Witter и OM Gruppen, фирмата, която желае да купи Лондонската фондова борса. За да не остане по-назад, Merrill Lynch реши да превърне мрежата си във Великобритания в общоевропейска система за търговия с ценни книжа MLX MarketEdge, която ще даде достъп на сегашните клиенти до пазарите в континентална Европа. Миналия месец Goldman Sachs Group обяви, че през следващата година ще създаде борса, която ще обслужва брокерските компании в интернет, и в същото време укрепи позициите си на традиционните борси, купувайки за 6.5 млрд. долара фирмата Spear Leeds & Kellogg, която осъществява 20% от сделките на нюйоркската борса и е четвъртият най-голям брокер на NASDAQ. Две други големи банки също затвърдиха позициите си на NASDAQ, купувайки два от последните независими брокера - Merrill Lynch купи Herzog Heine Geduld Inc., а Deutsche bank получи срещу 850 млн. долара пълен контрол над National Discount Brokers Group.
Ще успее ли Джордж Буш да унищожи НАТО
Януш Бугайски
В навечерието на президентските избори в САЩ Балканите отново се появиха на предизборната сцена. В серия от драматични изказвания от страна на републиканския екип съветниците на Джордж Буш-младши предупредиха, че ако той бъде избран за президент, ще информира американските съюзници от НАТО, че САЩ ще прекратят участието си в умиротворителните операции на Балканите. Критиците определиха тези изказвания като опасни и коментираха, че прилагането на подобна политика може да се окаже фатално за Северноатлантическия договор.
Според старши съветника по националната сигурност на Джордж Буш Кондолиза Райс Европа трябва да поеме отговорност за умиротворителните операции в Босна, Косово и други зони на конфликти, докато САЩ трябва да съсредоточат вниманието си върху предотвратяването и воденето на войни в Персийския залив, Азия и други горещи точки. Подобна стратегия звучи убедително като част от предизборна кампания, но на практика може да се окаже твърде пагубна. Същината на проблема се крие в идеята за "разделение на труда" между Европа и Америка, според която САЩ трябва да водят войните, а Европа да пази мира. Подобна политика обаче може необратимо да раздели НАТО.
Подобна тенденция към двустепенна структура на алианса би могла да прекъсне трансатлантическата военна връзка и да задълбочи вече съществуващите различия относно отбранителната и външната политика. Засилващите се военни различия могат да имат и унищожителни последствия. Ако САЩ се превърнат в единствената истинска военна сила в НАТО, а Европа - в основен миротворец, разликите в техните функции могат да доведат до противоположни политически възгледи и евентуални стратегически конфликти.
Вместо да предлагат нови разделения на труда, съюзниците трябва да си поставят за цел
За да бъдем справедливи към Буш, трябва да отбележим, че която и да е нова администрация не би могла да инициира толкова бързи промени. Белият дом ще трябва да се консултира със своите съюзници относно възможността за оттегляне от Балканите. Изтеглянето на американските сили преди завършването на мисиите на НАТО би поставило Европа в уязвима позиция, подобна на кошмара UNPROFOR. Това би могло да даде нов живот на националистическите сили в региона, които вероятно ще се опитат да ускорят изтеглянето на американските войски чрез ескалиране на напрежението.
Вместо да приемат нормално американските ангажименти към Балканите, много умни глави и политици преувеличават значението на американското присъствие и цената, която данъкоплатците трябва да заплатят, за да изкарат евтини политически дивиденти. Всъщност американските контингенти непрекъснато намаляват и Европа поема по-голямата част от товара. Американските мироопазващи сили в Босна и Косово наброяват само 11 400 военни. Това е по-малко от една пета от 65-хилядния натовски мироопазващ контингент в региона и само малка част от 120-хилядната американска войска в Европа. Във финансово измерение само малка част от бюджета на Пентагона отива за балканските мисии - малко повече от годишния бюджет в размер на 280 милиарда долара.
Кандидатът за президент на Демократическата партия Ал Гор определи подхода на Буш като опасен и необоснован. За него опазването на мира на Балканите е сред приоритетните задачи на НАТО и пример за действията, които американската армия трябва да предприеме в подкрепа на американската дипломация в периода след студената война. Според вицепрезидента, освен да предотвратява и води войни, войската трябва да е подготвена и за мироопазващи мисии за доставяне на помощи и за възстановяване на институциите в страни, пострадали от военни конфликти.
Гор предупреди, че планът на Буш ще унищожи НАТО и ще подкопае мира в Европа. Въпреки че в краткосрочен план това звучи преувеличено, в една по-дългосрочна перспектива Гор може да се окаже прав. Американското оттегляне от Балканите не само ще провокира нестабилност - то може да задълбочи военните, технологичните и функционалните различия между съюзниците, а те трудно ще бъдат изгладени от която и да е бъдеща администрация. Подобен сценарий би могъл да засили влиянието на Русия на европейската сцена, тъй като Москва би могла да се възползва от вакуума, създаден след оттеглянето на НАТО.
Руското оръжие се бори за място под слънцето
Освен с традиционните партньори Индия и Китай през 2000 г. бяха сключени договори за доставка на оръжие с няколко страни от НАТО
Георги Катанов, Атанас Атанасов
При второто четене на бюджета за 2001 г. Държавната дума реши да увеличи с 12.5 млрд. рубли (448 млн. долара) средствата, които се отпускат за националната отбрана. Промяната е за сметка на преразпределянето на разходите и няма да попречи на плановете на правителството да прокара първия бездефицитен бюджет. Тази сума няма да допринесе съществено за повишаването на боеспособността на въоръжените сили, защото огромната част от нея ще отиде за издръжката на личния състав, а не за закупуването на оръжие или финансирането на нови разработки.
През последните години около 80% от парите, които армията получаваше, отиваха за текущи разходи, 10-15% за научни изследвания и едва 5-10% за закупуването на нова техника, докато по света съотношението е 40:20:40. Резултатът не е само моралното и физическото остаряване на материалната база, особено на тази, която трябваше да премине през Чечения, но и се оказа основен фактор, спъващ развитието на военната промишленост. При това страда и износът поради снижаване на конкурентоспособността и нежеланието на чуждестранните партньори да рискуват с техника, която не е изпробвана масово в страната производител.
Навсякъде по света търговията с оръжие е повече от бизнес. Купувайки американска техника, клиентът получава и почти сигурна гаранция, че Вашингтон няма да го забрави в случай на опасност. Русия не може да предложи подобна закрила, затова и след 1990 г. беше изпреварена от Великобритания и Франция в класацията на най-големите износители на оръжие. През последните години продажбите се увеличаваха и достигнаха 3.5-4 млрд. долара - значително по-малко от приходите от търговията с петрол, газ или метали, но все пак нелоша сума.
През пролетта президентът Владимир Путин подписа в Китай споразумения за увеличаване на износа на оръжие, а по време на посещението му в Индия също бяха сключени няколко договора в областта на военнотехническото сътрудничество, които обещават златен дъжд за Русия. Москва ще предостави срещу 4 млрд. долара лиценза за производството на 150 суперсъвременни изтребителя Су-30МКИ, продължение на договора от 1996 г. за доставка на Индия на 40 Су-30МКИ. Срещу 700 млн. долара Делхи ще получи около 300 танка Т-90, беше договорено и предаването на Индия на самолетоносача "Адмирал Горшков", в замяна на което Индия се задължава да купи 40 палубни изтребителя. Вероятно това ще бъдат МиГ-29К, но ако концернът МиГ не успее да изпълни поръчката, възможна е доставката на Су-27К. Всичко това звучи много добре, ако не бяха някои подробности.
По мнението на военния експерт Павел Фелгенгауер все още няма серийно производство на Т-90 и Су-30МКИ, а засега Индия получава преоборудвания в изтребител тренировъчен самолет Су-27УБ. Още по-странна е ситуацията с "Адмирал Горшков", който първоначално е бил предвиждан за използване със самолетите с вертикален старт Як-38, но лошото им качество е принудило командването да го превърне във вертолетоносач още по съветско време. МиГ-29К също е сред оръжията фантоми, които не се използват масово. Той е бил разработен за първия руски самолетоносач "Адмирал Кузнецов", но не е бил приет на въоръжение, а как ще каца на по-малкия "Адмирал Горшков" е въпрос, отговор на който ще трябва да намерят индийците.
Въпреки тези недоразумения руското оръжие се радва на постоянен интерес дори в страни, членуващи в НАТО. През седмицата по време на посещението си в Турция премиерът Михаил Касянов се опита да убеди домакините си да купят 145 хеликоптера Ка-50-2 "Черната акула", а не вертолетите на Bell Hellicopter. През пролетта Италия подписа два договора, предвиждащи създаването на тренировъчен самолет и съвместен проект за оборудването на руски самолети с италианска електроника, а Гърция трябва да получи два кораба на въздушна възглавница "Зубър".
Въпреки че в Русия съществуват 1700 военни предприятия, част от които вече са приватизирани, ограничен брой фирми имат право да изнасят оръжие, което си остава държавен монопол. В началото на управлението на Борис Елцин беше създадена компания "Росвооружение", през която трябваше да минават всички сделки. През 1997 г. се появиха "Промекспорт", която трябваше да продава техника от запасите на армията, и "Руски технологии", отговаряща за износа на високи технологии и разработването на съвместни проекти в тази област. Освен това шест от най-големите производствени обединения получиха право сами да сключват международни сделки.
През пролетта с указ на Путин "Руски технологии" (годишен оборот 1 млн. долара) беше присъединена към "Промекспорт" (годишен оборот 340 млн. долара), с което фирмата затвърди позициите си и дори взе да мисли как да погълне по-големия си събрат "Росвооружение" (годишен оборот 2.7 млрд. долара). На теория двете компании трябва да се допълват, но "Промекспорт" не желае да се задоволи с износ от военните складове и вече 50% от продажбите се падат на нова техника. Президентът на компанията Сергей Чемезов на два пъти - през пролетта и в средата на октомври, заяви, че е желателно фирмите да се слеят, защото конкуренцията помежду им води до снижаване на цените, от което губят производителите и държавата.
Грижата за държавата е слабост на Путин и вероятно на това разчита Чемезов, който според вестник "Комерсант" се познава с президента от времето на съвместната им шпионска работа в ГДР. Кремълски източник, цитиран от "Комерсант", обаче твърди, че президентската администрация не подкрепя идеята за обединението на износителите, защото това няма да доведе до повишаване на ефективността им.
Амбициите на "Промекспорт", изглежда, надхвърлят превземането на "Росвооружение". В интервю за вестник "Известия" заместникът на Чемезов Андрей Белянинов също се опита да заеме държавническа позиция, заявявайки, че самостоятелната политика на производителите, които притежават атестат за износ на оръжие, понякога противоречи на поетите международни задължения и вреди на националните интереси. Оттук до предложението да бъде централизиран износът в ръцете на една фирма не остава много. Но всичко ще зависи от президента.
Окончателно ли бе погребан мирът в Близкия изток
Без нов подход към проблема конфликтът никога няма да бъде разрешен
Кирил КИРИЛОВ
Вярата, че Израел и Съединените щати могат да разчитат на деморализирания арабски свят и на слабата държавност на палестинците за постигането на безкрайно чакания мир в Близкия изток, се оказа поредният регионален мит. Последните боеве в Близкия изток са повратна точка в процеса на утвърждаване на палестинската държава. Опитите на международната общност да спре насилието се провалиха. Плачевните резултати от мирната среща в Египет и на последвалата я арабска среща в Кайро показаха много ясно едно - всичко ще се решава по улиците и бойните полета в ивицата Газа и на западния бряг на река Йордан. И още нещо, палестинците няма да престанат своята битка, за да бъде възстановено статуквото от последните години.
Няма никакво съмнение, че в момента се отваря нова страница в трудния път на мирния процес в Близкия изток. Балансът на силите, който досега бе в полза на Израел и американските му съюзници, вече не е същият. Отмина времето, когато Израел и САЩ разчитаха на деморализирания арабски свят и слабото палестинско управление, за да налагат още повече отстъпки от арабите и да искат приемането на неприемливи условия като фактор за подписването на мирните споразумения.
Ако трябва да се реконструира изцяло мирният процес, трябва да бъде изоставена една основна практика - че договарянето на крайния мирен договор, особено в неговата териториална част, трябва да бъде оставено в лицето на два враждуващи протагонисти. Тези протагонисти преговаряха в продължение на десетина години и резултатът е пред очите на целия свят. Рамката на финалното мирно споразумение отдавна е дефинирана от международнопризнати принципи. Ако се налага по-детайлно изчистване на тези принципи, то тогава Съветът за сигурност би могъл да приеме нова резолюция, която да вдъхне нов живот на резолюции 242 и 338.
Най-вероятно Съединените щати ще се противопоставят на едно подобно решение, продължавайки да искат постигането на доброволна договорка между двете страни под американски патронаж. Но Европа, която има жизнени интереси в Близкия изток и която най-малкото е по-близо географски, трябва да бъде начело при организирането на нов кръг мирни преговори.
Освен това си остава и проблемът с изненадващото за мнозина обединяване на арабските държави срещу Израел. На срещата в Кайро те осъдиха използването на сила от евреите и решиха да прекъснат нормализацията на отношенията с Тел Авив, както и да прекратят всякакви инициативи за регионално и икономическо сътрудничество с Израел. Този ход представлява реална заплаха да разруши крехките политически и икономически връзки, които Израел установи с арабските си съседи през последните няколко години.
Арабската среща остави свободата на всяка държава, имаща дипломатически отношения с Израел, да реши сама за себе си дали да ги продължи, или да ги преустанови. И въпреки че повечето арабски лидери не се решиха на чак толкова крайна стъпка, все пак три представителства бяха затворени. Тунис бе първата държава, която скъса установените преди пет години дипломатически отношения с Израел; след това Мароко обяви, че затваря мисията си в Тел Авив и израелската в Рабат. По-рано този месец Оман прекъсна връзките си с Израел, а след срещата представители на Катар обявиха, че преразглеждат своите дипломатически отношения с евреите, които и без това са на ниско ниво.
Израел естествено веднага изрази недоволството си от решението на арабските държави. Говорителят на израелското външно министерство Авив Шир-Он го изрази с думите: "Това е най-погрешният подход по време на криза. Този ход е удар срещу мирния процес и нормализацията на Близкия изток. " И добави, че израелските дипломатически отношения с Египет и Йордания - страни, с които има сключени мирни договори, продължават, както и че връзките с Мавритания също са стабилни. Според Авив арабските държави искат да върнат региона назад с поне две десетилетия - ход, който ще е повече във вреда на арабите, отколкото на Израел.
След подписването на документите от Осло през 1993 г. Израел постепенно започна да изгражда връзки със съседните арабски страни с надеждата, че те ще са основата на стабилни двустранни политически връзки. Арабският туризъм в еврейската държава е минимален, но египетската Синайска пустиня е пълна с туристи от Израел, които са значителен източник на приходи за региона. След решенията на арабската среща израелските туристически агенции отмениха почти всичките си туристически резервации за Мароко, Тунис, Йордания и Египет. Факт, който без съмнение е негативен не за израелската, а за арабските икономики.
В крайна сметка каквито и да са мотивите и разногласията между двете страни, първото нещо, което трябва да бъде сторено, е хората да бъдат спрени да се убиват едни други. След което отново трябва да се седне на масата за преговори. Това ще е по-трудно от всякога в историята на двете страни, но просто трябва да бъде направено. Защото и най-лошият мир е по-добър от една война, пък дори и да си победител в нея.
Има надежди за Сърбия
The Daily Telegraph
Диктаторите в изолация имат навика да се оплакват, че те и техните народи са жертви. Саддам Хюсеин го прави, откакто ООН наложи санкциите на Ирак след войната в Персийския залив. Слободан Милошевич робуваше на този навик дори още по-отдавна. Междувременно Милошевич увеличаваше властта си, като подпалваше войни в бивша Югославия и стъпваше върху нещастието на хората в Косово. Когато обаче перфидният му план за създаването на Велика Сърбия рухна, той започна повече от всякога да се оплаква, че е жертва, защото целият свят бил срещу него.
Точно в това се различава новият югославски президент Кощуница и интервюто му пред американската телевизия го показа най-добре. Кощуница призна, че армията е извършила жестокости в Косово, че сърбите носят пълна отговорност за тях и че Милошевич ще бъде съден за всичко това, макар и да не каза кога и къде ще стане това.
Воислав Кощуница е изключително последователен в желанието си да консолидира властта си в Белград. Споразумението със сръбския парламент и създаването на преходно правителство са последното доказателство за това. Той не крие намерението си да задържи Черна гора и Косово в югославската федерация, но като човек, който зачита закона, иска това да стане не със сила, а с разумни аргументи и убеждения. Призивите му за диалог и сътрудничество на Балканите от срещата в Скопие показват останалата част от политическата му философия.
Проблемът е, че Кощуница може и да не успее. В Косово имиджът му е повлиян от онази негова снимка, на която той държи "Калашников" по време на миналогодишното си посещение в сръбската провинция. От друга страна, визитата му в Подгорица не донесе нищо и той така и не успя да убеди черногорците да останат във федерацията. В такава ситуация какво му остава на един демократ? Може би демократична Сърбия трябва да се научи да уважава желанията на Косово и Черна гора и да ги остави да обявят независимостта си.
Ако направи това, Кощуница ще докаже, че е надминал предшественика си. Ако признае злодеянията на предишния режим не само в сегашна Югославия, но и в Хърватия и Босна, ако изправи Милошевич пред съда за политически убийства, етническо прочистване, изборни злоупотреби и пране на пари, Кощуница ще покаже на света, че е различен от сваления диктатор. В последното си интервю той каза, че ще даде всички тези доказателства и че това е процес, който той вече е започнал. Може би това е най-добрата новина след белградската революция.
Югокабинетът започна да се оформя
Приобщаването на Черна гора ще е приоритет на правителството
Кирил КИРИЛОВ
Вече станаха известни трима от министрите в новото югославско правителство. Гона Свилянович, председател на Сръбския граждански алианс и един от лидерите на Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС), ще бъде новият външен министър на Югославия. Най-вероятният министър на вътрешните работи ще е Зоран Живкович, заместник-председател на Демократическата партия и досегашен кмет на Ниш. Борис Тадич, втори заместник-председател на Демократическата партия, ще е новият федерален министър на телекомуникациите. Очаква се окончателното конструиране на новото правителство на страната да стане през следващата седмица. Правителството на Зоран Жижич ще се състои от представители на ДОС и черногорската Социалистическа народна партия и ще включва "много голяма част от експерти", според в."Данас".
Междувременно стана ясно, че между партньорите в управляващата коалиция са постигнали споразумение и за това кои да са новите лидери на въоръжените сили на страната. Според договорката армията ще бъде управлявана на същия принцип на разделение на властите, който е приет във федералната република. По този начин на поста министър на отбраната ще бъде избран представител на Черна гора, а началникът на Генералния щаб на армията ще бъде сърбин. Според в."Глас явности" новият началник на Генералния щаб ще бъде висш офицер, който до момента не е бил известен като публична фигура. Преди това новоизбраният югославски президент Воислав Кощуница обяви, че новият вицепремиер Миролюб Лабус ще бъде икономически експерт и член на ръководството на неправителствената организация Г-17+. Според Кощуница едни от най-важните задачи пред новото правителство ще бъдат закрепването на единството на федерацията, хармонизирането на отношенията между Сърбия и Черна гора, използването на всички възможни демократични мерки за постигането на "нов конституционен ред, реконструиране на общата държава чрез респект към желанията на народите и на двете части на Югославия". Друг от приоритетите ще бъде завръщането на Югославия в средите на "международната общност, международните организации и финансови институции".
От своя страна министър-председателят Зоран Жижич заяви, че е "решил да изпрати на партиите в Черна гора - управляващата коалиция "За по-добър живот", Демократичната партия на социалистите и Националната партия - покани за участие в съставянето на новия федерален кабинет. "Разбирам нетърпението на президента Кощуница новото правителство да бъде съставено час по-скоро. Все още остава да бъде свършена огромна работа, но аз съм оптимист, че новото правителство ще е вече факт през следващата седмица", добави Жижич. Освен това новият премиер изрази надеждата си, че ще работят заедно в хармония с президента, за да бъдат изпълнени основните приоритети на правителството.
Междувременно нова политическа криза се разрази в Черна гора, след като председателят на Народната партия, която е по-малкият партньор в управляващата коалиция, Предраг Попович заяви в радиоинтервю, че неговата би могла да излезе от коалицията с Демократичната партия на социалистите във връзка с приемането на нови базови принципи относно преговорите със Сърбия за запазването на общата държава. Ако разпадането на коалицията стане факт, това ще означава насрочването на предсрочни парламентарни избори. Освен това Народната партия призова към бойкот на президентските избори в Югославия и обяви, че след изборите новият федерален президент и правителство ще бъдат нелегитимни в очите на тяхната партия, въпреки че сега излезе със заявление, че предлага пълна политическа подкрепа за новото федерално правителство.
"Правителство, което получава подкрепата на международната общност, ще бъде много активно подкрепяно от Народната партия", заяви по този повод заместник-председателят на партията Предраг Попович, добавяйки, че "във всеки случай тази и следващата седмица ще донесат много интересни и атрактивни събития на политическата сцена в Черна гора."
Светът
Покачващите се цени на петрола и сривът на еврото обсъдиха финансовите министри и шефовете на централните банки от Г-20, на срещата си в Монреал, Канада.
В центъра на вниманието им бяха също проблемите на глобализацията и предотвратяването на финансови кризи в бъдеще. Групата, която представлява 65% от населението на Земята и 87% от световната икономика, бе формирана миналата година, за да гарантира координацията и консултирането между индустриалните и развиващите се държави. Срещата бе съпътствана от станалите традиционни напоследък при такива форуми улични протести.
Срив в ТЕЦ "Никола Тесла" остави 45% от сръбските потребители без ток в сряда. Дневното потребление на електричество в Сърбия е близо 100 млн. кВтч, а производството е 80 млн. кВтч. От "Електропривреда Сърбие" предвиждат проблемите да продължат поне до 1 ноември, когато се очакват доставки от съседните страни. "Вече имаме подготвени контракти с Унгария, Румъния, България и Гърция за внос на 24 млн. кВтч електричество дневно, но се нуждаем от твърда валута, за да го плащаме, каза Ратомир Бабич, директор по инвестициите на "Електропривреда Сърбие".
