Дим от нечие сърце
Андроника МАРТОНОВА
"Ти в какво вярваш?"
В последния филм на Джейн Кемпиън "Свещен дим" (1999, представен от "Гала тийм") може да се чуе следното: от "вярвам в семейството" през "в добротата на далай лама" до "аз съм атеист, така че само в безопасния секс". Според героя.
Всъщност за новозеландската режисьорка този въпрос е като тлеещ въглен. Неговата светлинна диря преминава от филм във филм в търсене на отговора. И във върховото постижение на Кемпиън - "Пианото" - той категорично е намерен: в музиката на сърцето. Докато в "Свещен дим" се търси ново решение, което да сгрее хладния образ на съвременния човек.
Историята, разказана от Кемпиън, е хем ежедневна, хем ексцентрична. Рут (Кейт Уинслет) е млада австралийка, която отива на екскурзия в Индия. В Земята на Шива е омаяна от проповедите на местен гуру, имащ повече общо със сектантството, отколкото с философията на индуизма. И изведнъж Рут "вижда" сивото си семейство, собствената си непотребност и куп други недостатъци. Родителите и наемат виден специалист по борба с религиозните култове (сектолог), за да я върне към "правата вяра". Само че т.нар Пи Джей Уотърс (Харви Кайтел) се оказва по-скоро застаряващ мачо, отколкото вглъбен и сух науковед. Е, "препрограмирането" се реализира, и то с изненадващ ефект.
Това не е проблемен филм за сектите. В "Свещен дим" припламват други, истински неща. Като неведомата искра любов и желанието за преоткриване на човека. Огънят е горещ и бърз, тъй като Кемпиън прибавя още съчки: мотивите за различията между поколенията, за фалшивия и истинският блясък на ценностите, за разминаването между хората, за фаталното привличане.
"Джейн е най-задълбоченият психолог в киното, тя е богиня! " - казва за режисьорката Кайтел. И е прав. Защото Кемпиън не изпепелява филма си до ниво досадна психодрама. Знае къде и как да запали смеха, къде сантимента и болката.
"Ти в какво вярваш?"
"Свещен дим" отговаря: в религията на сърцето.
Corel Draw
Александър Бойчев
Конкуренцията от Corel () не спи и вече подготвя официалното представяне на своя Corel Draw 10, в отговор на Photoshop 6, който компанията Adobe (www.adobe.com) вече пусна на пазара. Новият Corel ще бъде пуснат в официална продажба на 8 ноември. Така се получават идеални условия за продължаване на двубоя и несекващата конкуренция между двата мощни графични редактора.
При разработката на новата версия на популярния си продукт Corel са се ръководели от мнението на своите потребители и са се вслушали в предложенията за промени - абсолютно всички нововъведения се базират на потребителските очаквания. Функциите на и без това мощната девета версия са допълнени изключително разумно. Новостите са преди всичко в областта на предпечатната подготовка и уеб-обработката на изображения. Разширени са опциите за работа с PDF-формата и управлението на цветовете. По отношение на HTML има доста нови неща, а работата с анимации и Roll-Over-ефекти е с по-голяма стабилност. Освен това работната повърхност може да се използва доста по-свободно, отколкото досега, като някои от инструментите могат да бъдат запазвани като presets, така че потребителят да може да работи с тях постоянно.
Пакетът включва три основни програми: Draw - за обработка на векторна графика и уебдизайн, Photopaint - за обработка на графични изображения, и голямата новост R.A.V.E. (Real Animated Vector Effects). Това е програма за векторни анимации и за обработка и създаване на Flash-файлове. Освен тези три основни програми са включени и доста помощни приложения като например базата данни за изображения Cumulus 5, векторизиращият модул Trace или пък текстурен модул. Десетата версия на Photo Paint включва в себе си оптимизирано използване на паметта, така че обработката на по-големи графични файлове се извършва по-леко. Новият Photo Paint 10 още отсега включва специална поддръжка за очаквания Pentium IV на Intel (). Както Draw, така и Paint разполагат със специални подобрения за конвертиране на създадените графики и битмапове в удобен за уебизползване формат. Освен това конвертираните файлове могат да бъдат обработвани в реално време, така че да се премахват евентуални проблеми с качеството на изображението.
Както и в предишните версии, пакетът на Corel дава изключителни удобства за създаване, обработка и архивиране на векторни графики и битмапове в една и съща работна среда. Съществува възможност за създаване и управление на PDF-файлове, а за да е лесна обработката на цветовете при монитор, скенер и принтер, в пакета е включен специален софтуер за управление на цветовете.
Новият развоен инструмент R.A.V.E. във версия 1.0 е първият опит на канадците от Corel за създаване на анимации въз основа на векторни графики. Изключително полезна функция сега е
По този начин Corel пуска на пазара първата програма, възползваща се от преимуществата на Macromedia-разработките. Предимствата на Flash са безспорни - векторните Flash-файлове са по-малки по размер от пикселните GIF-файлове, а и Flash-файловете могат да се скалират непостъпателно в браузъра. R.A.V.E. има и звукова поддръжка, като използването на wav-файловете се извършва на принципа drag`n`drop. R.A.V.E. има поддръжка и за AVI и Quicktime-видео.
С десетата версия на своя популярен и доста оспорван пакет за графична обработка канадците от Corel пускат на пазара един добре премислен, обработен и допълнен инструмент за професионалисти. С интеграцията на Flash, PDF и HTML-обработка потребителят получава изключително мощна програма, която освен това му спестява набавянето и инсталирането на допълнителен софтуер. Приятен е фактът, че интеграцията не свършва с поддръжката на различни файлови формати, а всяко приложение е с еднакъв интерфейс. Това повече помага, отколкото да пречи, защото по този начин работата с инструментите е много по-лесна. За всички, които вече са отписали Corel от борбата, новата версия ще бъде голяма изненада. Далече съм от мисълта обаче да убеждавам Adobe-феновете, че черното е бяло.
Българската фондова борса търгува акции по мрежата
Пламен Радков
Три години след създаването си "Българска фондова борса - София" вече може да се похвали с електронна търговия. Разбира се, трябва да приемем, че борсата въобще може да се похвали с търговия. Посетителите на интернет-страницата на институцията () ще могат да плащат за използваните от тях услуги по интернет чрез използването на ePay.bg (). Тази възможност обаче важи само за български клиенти. Всички чужденци все още ще трябва да използват банкови преводи. Ползването на платените услуги става чрез абонамент за срок, който всеки потребител определя самостоятелно. Към платените услуги се включват различните бюлетини, които борсата издава - месечния и ежедневния бюлетин за търговията, които се предлагат на български и английски език. Те включват информация за сключените на борсата сделки, подадените оферти купува и продава, информация за дялови участия, свикани общи събрания от емитенти, както и информация за работата на борсата.
Освен това на страницата безплатно може да се видят някои общи данни за борсата - правилник, управление, структура, както и обобщена информация за търговията през изминалия ден - оборот на отделните пазари и цени на по-големите дружества при затваряне на търговията през последния завършил работен ден. Новият индекс SOFIX също има място на страницата. Той се подновява след края на всяка търговска сесия. Все пак на страницата липсва нещо основно. То е по-детайлна информация за самите емитенти, която за момента може да се намери (само на теория) единствено на страницата на комисията по ценните книжа (). Всеки, който се е опитвал да влезе в нея, обаче знае, че там няма да получи нищо повече от загуба на време. Безкрайното сърфиране между всевъзможни менюта, подсистеми и справки, които задръстват паметта на компютъра, без да дават търсената информация, може да откаже и най-амбицираният инвеститор.
Пореден спад в акциите на високотехнологичните компании
Мадлен Дорош*
Започна нова вълна от паническо продаване на NASDAQ през миналата сряда, този път предизвикана от спад в акциите на недосегаемите до този момент компании за оптични кабели (fiber optic equipment). Индексът се обезцени със 190 пункта, или 5.5%, и достигна до 3229.57. Това е деветият по големина спад от създаването на индекса и най-тежкият от месец май тази година. Сривът бе катализиран от на пръв поглед добрия отчет за третото тримесечие на канадската компания Nortel (NT), която обяви нетна печалба от $514 милиона, или $0.18 на акция срещу $314 милиона и $0.11 за съответния период от предходната година, но това бе далеч под инвеститорските очаквания. В резултат акциите не само на Nortel, но и на другите компании от сектора за оптични кабели се сринаха (NT (-18.31)SDLI(-81.81), AMCC(-50.31), PMCS(-37.75), MMCN(-31.38), NEWP(-31.00), CIEN(-27.00), JDSU(-24.06), JNPR(-22.56)). Тази катастрофална загуба на пазарна капитализация за целия сектор определено е прекомерна и неоправдана.
На 26 октомври ще излезе отчетът на JDS Uniphase (JDSU), който се очаква да доведе до нови промени в пазара. Но Nortel, чиито финансови резултати не бяха задоволителни, е един от най-големите клиенти на JDSU, така че инвеститорите се опасяват от нови негативни движения. Нелогично звучи обезценяването на VeriSign (VRSN), компанията за интернет-сигурност, чиито акции спаднаха от $166 до $138.63. Компанията обяви доходност на акция от $0.18, по-висока с $0.12 от очакванията на Wall Street. Приходите за тримесечието са $173 милиона, 660-процентен ръст от съответния период за миналата година, но очевидно и това не бе достатъчно за инвеститорите.
Колкото и невероятно да звучи, един от лидерите на NASDAQ в сряда бе Amazon.com (AMZN). Акциите се повишиха с 8%, след като компанията обяви по-ниски от очакваните загуби, по-високи продажби и розови прогнози за четвъртото тримесечие. Друга компания от Dow Jones Industrial Average - AT&T спадна с $3.50, или 13%, до $23.38, след като изнесе финансовите си резултати и обяви, че бордът на директорите е приел предложение, което ще доведе до разцепването на гиганта. Планът идва в отговор на трудностите в бизнеса за далекосъобщения, където фирмата реализира огромни загуби, макар и при наличието на голяма клиентска база. Ma Bell ще бъде разделена на четири отделни компании, които ще започнат дейност през 2002: Wireless, Business, Broadband и Consumer, като всяка ще носи името на AT&T.
Акциите на Compaq Computer (CPQ) се повишиха с $1.15 и достигнаха до $28.15, като преодоляха обезценяването от предходните дни. Ръстът бе предизвикан от положителните финансови резултати за третото тримесечие, което накара инвеститорите да загърбят предупрежденията от компанията за по-ниски от очакваните печалби през четвъртото тримесечие. Ръст отбелязаха и акциите на Computer Associates (CA), които се повишиха с $1.94 до $28.63, след като обяви по-високи от прогнозираните печалби. Очевидно новината на деня идва отново от високотехнологичния сектор, който за пореден път тази година опари инвеститорите. След отраслите "компютърни услуги", "полупроводници" и "хардуер" дойде редът и на "оптичните кабели", които досега удържаха фронта дори и на най-тежките дни за NASDAQ. Остава въпросът кой сектор ще поведе индекса. Едно е ясно: инвеститорите имат прекомерно високи очаквания спрямо сектора и са склонни да разпродават добри компании само защото не са успели да покажат "перфектните" резултати.
*ФБК "Фиск"
Новото поколение джобни компютри
Георги Стоев
След инвазията на Palm във всичките си разновидности на пазара всички големи производители както на хардуер, така и на софтуер, полудяха на тема джобни компютри. Войната кой ще предложи повече екстри в по-малък обем започва в края на 1998, като основни играчи са безспорните лидери в производството на портативни електронни устройства - Casio, Compaq, HP и отчасти Sharp. Оттогава започват да се появяват все по-нови и по-бързи процесори (последните модели стигат до 200MHz) с повече памет, повече възможности за връзка с външни устройства, повече и по-полезен софтуер (между другото в тази графа има и доста безсмислени приложения), по-добър дисплей и т.н.
Единственият незаменим играч естествено е Microsoft, чиято роля е да разработи и развие операционната система. Windows CE се налага като основна операционна система за Handheld и Pocket PC. Тя търпи развитие паралелно с еволюцията на хардуера от "примитивната" версия 1.0 до последната, усъвършенствана до крайност 3.0 Докато работи с WinCE 3.0 на човек му се приисква Microsoft да бяха отделили същото внимание и при разработката на настолните версии. WinCE 3.0 поставя пред сериозно изпитание фирмите производители с високите си изисквания към процесора, паметта и дисплея на джобните машинки и възможността за безпроблемно стартиране на множеството приложения към него. Предизвикателството първи приемат Casio, Compaq и HP.
Cassiopeia E115 на Casio, Jornada 548 на HP и iPAQ на Compaq са първите и засега единствени представители на новото поколение Windows Powered PocketPC, като безспорен лидер е моделът Е115 на Casio. При сравнително изравнени характеристики по основните параметри - процесор, памет, размери, живот на батериите и портове за връзка с външни устройства, Casio оставя далече зад себе си конкуренцията с цял куп допълнителни екстри, макар и не всички да са много смислени - важното е, че ги има.
Всичко това комбинирано с богатите възможности на WinCE и приложенията към него - MSOutlook, MSWord, MSExcell, MSMoney, Internet Explorer, Windows Media Player, E-Mail Set-Up Tool и много други, превръщат Е115 в умален, добър вариант на настолния компютър във вътрешния джоб на сакото ви.
Страници за безплатно изпращане на sms съобщения
Красимира Ковачева
SMS (Short Message Service) е общото наименование на технологията, която позволява да се изпращат и получават текстови съобщения посредством мобилни телефони. Размерът на съобщението е не повече от 160 символа и зависи от съответната клетъчна технология. Досега единствено технологиите на персоналните клетъчни услуги с дигитални трансмисии (цифрово предаване), и то само някои (в момента GSM) позволяваха на потребителите да пишат и изпращат свои собствени съобщения. Употребата на SMS спестява време и разходи, ако трябва да се предаде малко количество информация, тъй като е по-евтина от обикновен разговор с мобилен телефон.
С навлизането на глобалната мрежа във всички сфери на услугите възможността да се изпращат SMS вече е достъпна и за всеки юзър на интернет, и то напълно безплатно. Всеки снабден с персонален компютър и връзка с интернет може да досажда на близките и познатите си с безхаберни SMS-и, които освен това могат да са анонимни и да му струват нула пари.
За съжаление сайтовете, от които може да се изпраща SMS до MobilTel - абсолютни монополисти в българското (цифрово безжично) телекомуникационно пространство, са сведени едва ли не до един легален (а именно sms.mtel.net). А той често бави изпратената информация може би поради претоварване на сървъра. Да не говорим за свръхдосадната регистрация, която наскоро беше въведена и която освен всичко друго измисля вместо вас лесна за помнене парола за достъп от типа: p351sd74. Последното обаче си има и добра страна - то със сигурност е намалило броя на посетителите на SMS-услугата на mtel.net и така е облекчило напрежението в системата. Все пак слeд известно сърфиране из чуждестранни и български сайтове, които предлагат услугата изпращане на SMS, стана ясно, че бързо и безпрепятствено може да се постигне малко по-добър от мобилтелския резултат и през следните адреси:
Услугата беше възможна и от страницата , но там вече при опит да се изпрати SMS до български абонат се наблюдава следният надпис: "Мобилният номер, който избрахте, е в мрежа, която е решила да не участва в www.mtnsms.com. Въпреки че се опитахме да включим възможно най-много мрежи, някои от тях помолиха да бъдат изключени... " (www4.mtnsms.com/help/ errblnets.asp).
Вени Марковски "загина" в dir.bg
Една лъжа, която дава доста отговори за българските web потребители
Еленко Еленков
Възкресението в българското уебпространство е лесно приложимо и има ефект, близък до мистиката, която постигна истинското събитие преди две хиляди години. Най-посещаваният български портал dir.bg публикува миналата събота информация, която твърди, че небезизвестният шеф на bol.bg Вени Марковски е загинал заедно със системния си администратор. Зловещата "новина" се появи за малко и отзвукът беше несигурен, но затова пък голям. Според статистика на Wired 60% от хората все още смятат информацията, разпространявана по интернет, за недостоверна, а със случки като тази това има защо да е така, дори и в "необвързани" държавици като нашата.
В търсенето на истината екипът на КапиталNET се сблъска с няколко събития, които ни накараха да си направим изводи по темата. Оформиха се три версии по въпроса за това как и чия жертва е станал Вени Марковски, който си е жив и здрав и още от понеделник започна наново да залива със спам-контактите в мейл-листа си.
Това няма да е първият подобен случай за портала. Преди няколко месеца, на 21 май, главната страница на dir.bg, както и стотиците техни потребителски страници осъмнаха в невъзможност да бъдат отворени. Както се оказа, будни варненски деца предизвикали този проблем. Това е станало между 4 и 6 часа сутринта - точно във времето, когато системните администратори спят. Хакерите успяха да объркат доста неща по сървъра на dir.bg и впоследствие това отне на екипа от сайта доста време да затегне сигурността и да се справи изцяло с проблема. И тогава денят X беше събота. Подобен бе и начинът,по който информацията за проблемите беше потулена. В сегашния случай от dir.bg отново не успяха да обяснят как се е появила невярната информация. Цветан Цветков - човекът, който отговаря за IT-отдела на фирмата, заяви, че няма пробив в системата, но той също така каза, че информацията за това нещо, което са видели хиляди потребители на страницата, не е постъпила отвътре. Според официалната версия на dir обяснение на събитието е: манипулирани proxy-сървъри на няколко български провайдъри, с което от тях се е виждала друга версия на основната страница на dir.bg. Проблемите с този вид сървъри на българските провайдъри е факт, но манипулирането на много от тях едновременно звучи малко вероятно.
Въпреки Хелоуин и черният хумор, който е присъщ за сезона, идеята да се пошегуваш по този начин не е добра. Информационната мъгла относно отношенията на dir.bg и bol.bg (чийто шеф е Вени Марковски) не дава възможност да се разбере истинската цел на случката. Според самия Вени това е резултат или на пробив в системата на dir, или е качено от тях самите - т.е. точно вариантите, които те отричат. Той заяви също, че оценява чувството за хумор на хората от портала и че е абсурд такова нещо да не се е случвало, тъй като той самият е приел десетки обаждания от Щатите и от България на хора, притеснени от "информацията"
Повод за подобна версия дава непринудено-веселяшкият мейл, който Вени изпрати на повечето си приятели в понеделник, с който обясни, че "няма такова нещо". Това е още една причина да се замислим относно начините, по които може да се прави PR в българското медийно пространство. Мейлът завършва с "...или слуховете за смъртта ни са силно преувеличени, или bol.bg вече доставя интернет до всяка точка на този и онзи свят... ".
Кой от тези три варианта или комбинация е верният няма значение. Главното е, че в крайна сметка тези 60% от хората, които се съмняват в информацията, достъпна чрез интернет, засега се оказват прави... А въпросът има ли сигурна информация в българското уебпространство и какъв е начинът, по който тя достига дотам, не е въпрос все още.
mp3.com
поредната глобална революция
Димитър Свиленов
Думата революция се определя в тълковен речник на английския език като "внезапна промяна на ситуацията", "драстична промяна в моделите на мислене и поведение с последици, които се простират надалеч". С оглед на тази дефиниция с чиста съвест можем да наречем хората от mp3.com революционери. Oколо година след започване на дейността си екипът от Сан Диего започва да оформя визията на доставчик на музикални услуги (ДМУ/MSP). Тази инициатива цели да позволи на потребителите да откриват, закупуват, слушат, съхраняват и организират музикалната си колекция откъдето и да било, по което и да е време, като използват единствено компютър с достъп до мрежата. Ако се опитаме да намерим пулса в света на дигиталната музика, ще видим именно mp3.com - тези, които днес са в самото сърце на музиката в интернет. През тази гореща зона преминават повече от половин милион посетители дневно - приблизително такъв е и броят на аудиофайловете, с които калифорнийската компания разполага, складирани върху четиридесетте тетрабайта дисково пространство на сървърите им.
Мечтали ли сте да сте известен музикант, който работи за мейджър-компания? Оставете тази идея. Според основателя на Mp3.com Майкъл Робъртсън благодарение на интернет един ден музикалните компании ще бъдат само история, защото авторите ще могат да продават своя продукт директно на потребителите - по начина, който в момента еднозначно може да бъде наречен Mp3.com. Кое прави този сайт толкова привлекателен за хората, които правят музика. Причините са две - от една страна, няма по-добър начин за изява за един независим изпълнител от присъединяването му към семейството на Mp3.com (сайт с над един милион посетители дневно, който предлага всякакъв вид промоционална медиa - виртуални радиостанции, новини, промо-компактдискове и т.н.). От друга страна, компанията раздава на музикантите общо около един милион долара месечно. Всеки творец получава лептата си в зависимост от активността на потребителите, които са попаднали на неговия сайт. С други думи - брой Hi-Fi прослушвания на песните, свалени песни, добавяния на съответния артист към My.Mp3.com, брой изпратени музикални картички (поздрави) от дадения сайт, брой продадени компактдискове на дадения изпълнител и т.н. Mp3.com твърди, че изчислява сумата, която артистът трябва да получи, по-дълга и сложна формула и именно поради това и поради различни други фактори, като например присъединяване на нови артисти, не се наблюдава строго пропорционална връзка междy статистиките за даден музикант и заплащането, което получава той.
С , който може да прекрати по всяко време, без да се притеснява от евентуални неустойки и други законови проблеми. През цялото време той свободно контролира медийното си присъствие - логото си, графиките, съпътстващи даден албум (обложка, книжка към албума), история на изпълнителите, текстовете на песните, фотоалбум, връзки към фенклуба си и т.н. За подредбата и организацията на всички тези детайли се грижи Mp3.com чрез стилния си шаблонен интерфейс - унифициран за всички музиканти, лесен за манипулиране от страна на творците и за използване от страна на потребителите.
M3.com е идеалната възможност за хора, които желаят да споделят музиката си с други почитатели на даден стил, да получат международна публика. На музикантите се полага щедър комплект от инструменти, с които да могат да поддържат витално съществуване в световната мрежа, да популяризират и рекламират музиката си. Сайтът позволява на артистите да продават собствената си музика на обикновен аудиокомпактдиск, на който освен определените от самите тях песни се поместват и mp3-варианти, mp3-плеър и информация за дадената група или музикант. Така той може да бъде слушан на обикновен CD-плеър, на mp3-плеър, на домашния компютър и т.н. Обложката изработва самият изпълнител, а в случай че въобще не му е до нея, музикалният доставчик използва обложка по подразбиране. Гениално - дискът съществува, само че виртуално. Той започва да съществува реално едва когато бъде поръчан - спестяват се сумите за рискови бройки, които в класическия случай се вземат предвид от даден лейбъл и допълнително оскъпяват продукта. Компанията е нарекла тези компактдискове D.A. M. CD-та (Digital Automatic Music). Цената им се определя от самия музикант - от $5.99 до $16.00, като той получава 50% от стойността на закупена бройка. Mp3.com използва най-добрите попадения откъм музика във всеки стил и създава компилации по собствена преценка. Ако живеете извън САЩ, ще трябва да се снабдите с FTIN ( Foreign Taxpayer I.D. Number ) - идентификационен номер на чуждестранен данъкоплатец, ако искате да получите чека с парите си. Това ще може да стане в момента, в който натрупате по сметката си над $50.
Това, което предлага Mp3.com, е чудесно, но когато забележите, че имате 20 прослушани песни на ден и все пак не печелите ("хм, я да проверя кога ще спечеля нещо да-му-се-не-види! "), се запитвате какво можете да направите по въпроса. Mp3.com имат страници с
Някои от тях звучат много забавно. Например предлагат ви да си направите флаери с адреса си на Mp3.com и да ги раздавате из града и по партита - представяте ли си как биха ви изгледали в "Индиго"... Предлагат ви да участвате в уеб-кръгове, да пращате писма до приятелите, познатите и колегите си, да регистрирате адреса си на Mp3.com из търсачките, да използвате официалния си уебсайт, като рекламирате на него, да обменяте опит с останалите музиканти. Въпреки че бивате насърчавани, ви се казва, че трябва да спазвате някакви правила - спамът, лъжата, нечестната игра и всяка злоупотреба със системата не се толерират ни най-малко, и компанията си запазва правото да ви дисквалифицира, да финализира финансовите си отношения с вас и да изтрие от сървърите си страницата и песните ви. За нечестна игра се счита например това да наречете песента си "Звуча като Бритни Спиърс", да сложите името й измежду имената на музикантите, чийто звук наподобявате, да създадете станция на Mp3.com и да я наречете Ooops I did it again или I Disappear (както направи един наш сънародник). По този начин най-вероятно целите да манипулирате търсачката на сайта, за да си създадете лесен трафик.
Идеята е, че ще спечелите най-много, ако отделите повече от времето си, за да създавате по-добра музика, да добавяте нова песен поне веднъж месечно, да ремиксирате и да бъдете ремиксиран от изпълнители от същия стил, да бъдете в крак с това какво се предлага на Mp3.com-сцената, да правите ревюта на песни на други изпълнители, които ви харесват, да отделите време да промените страницата си, така че да има уникално излъчване, но да не бъде панаирджийска все пак. Не забравяйте, че рано или късно голяма част от музикантите на Mp3.com биват харесвани от някой лейбъл, предлагат им се договори, а компанията не пропуска да отрази своите "успешни истории". В тях обикновено подчертава договорите на артистите си с мейджър-компаниите, това, че са забелязани от някоя голяма радио- или телевизионна мрежа и т.н. Mp3.com си сътрудничи с множество партньори, така че да създаде на музикантите си възможности за участия в шоупрограми, саундтракове към филми и т.н.
Компанията Mp3.com е създадена през ноември 1997. През 1998 усилията на сътрудниците в младата фирма са насочени към изграждането на необходимата инфраструктура за безпроблемен и надежден пренос на музика по интернет. От януари 1999 г. ръстът на компанията се увеличава драматично, а от юли 1999 акциите й се търгуват на NASDAQ под символа MPPP. През 1999 най-солидният от всички инвеститори, повярвали в Mp3.com - Sequoia Capital Partners (те оказват финансова подкрепа на гиганти като Yahoo, Apple, Oracle и Idealab), инвестира 11 млн. долара.
Сайтът описва посетителите си почти като запалянковци, нетърпеливи да видят каква изненада ще им бъде поднесена този път, способни да изтърпят звука на всякакви непознати изпълнители и не съвсем чужди на идеята дори да купят тяхната музика. И наистина Mp3.com се променя и винаги е за добро, защото общността, която се е изградила около него - лоялни музиканти и слушатели - е наистина съпричастна и не се колебае да изкаже мнението си в многобройните форуми или директно да се свърже с администраторите... Компанията ги чува, като, разбира се, претегля всичко на кантара на рационалността. Екипът от Сан Диего решава да предложи услугите си и на местно ниво - в интернет "местно" е само понятие, което означава език (и евентуално топдомейн) - просто същото съдържание бива преведено. Появяват се сайтове на немски, френски, испански - с цел да бъдат привлечени както музиканти, така и слушатели, които още не са се присъединили. Тази нова стъпка е следствие от теорията на Робъртсън, че в повечето страни музиката е в по-голямата си част местна. Тогава много повече артисти ще се присъединят, защото има повече посетители от тяхната националност и обратно... Което сигурно значи, че не е далеч моментът, в който ще свалим първата чалга от Mp3.com.
Музиканти като The Platters, Kenny Rogers, Little Richard, Woody Herman, Offspring, Tom Jones, Bob Marley, The Rolling Stones, Ike and Tina Turner, Blind Guardian, Astral Projection, Iced Earth, Manowar, Bile и много други, издавани от всевъзможни преуспели лейбъли, оценяват известността, която носи Mp3.com, и са създали свои страници на сайта. Логично е човекът, който вчера си е купил компютър, търсейки музиката на любимите си групи, наивно да предположи, че може да я намери на най-симпатично изглеждащия домейн - Mp3.com. Целта на компанията е да не кара потребителя да се чувства наивник и да му достави музиката, която търси... Засега обаче в общия случай се получава следното: когато в полето за търсене напишете например Bon Jovi, в браузъра ви се зарежда страница със следния текст: Чудите се защо тази страница изглежда толкова празна? Ами обещахме на адвокатите си - "без нови дела този месец"... Майкъл Робъртсън си признава, че не е очаквал огромните правни проблеми, които се стовариха на плещите му. Предполагал е, че играчите в индустрията ще оценят новата услуга, която според него стимулира купуването на компактдискове, и дори ще пожелаят сътрудничество с Mp3.com.
Наскоро няколко щатски конгресмени предложиха нов закон, който ще легализира услугите, заради които Mp3.com се сблъска със загуби от порядъка на милиони долари за нарушени авторски права. Законът за правата на слушане на притежателите на музика (Music Owners' Listening Rights Act of 2000) ще дава на интернет-компании правото да копират компактдискове, да ги съхраняват на уебсървъра си и да позволяват на посетителите, които могат да докажат, че притежават същия диск, да прослушват песните през мрежата (streaming), но не и да запазват копия от тях на компютъра си. Именно тази услуга компанията предлагаше на посетителите си за известно време през тази година и донесе съдебно дело от прословутото "чудовище" RIAA (Recording Industry Association of America) и мейджърите (Sony Music Group, EMI Recorded Music, Bertelsmann's BMG Entertainment, Warner Music Group и Seagram's Universal Music Group). Услугата се наричаше
Потребителят доказва притежанието на даденото CD просто като го постави за секунди в компютъра си, а след това получава достъп до електронното копие на съдържанието на този диск. То вече се съдържа на сървърите на Mp3.com, където се съхраняват десетки хиляди кодирани в mp3-формат компактдискове. О, Napster също бяха съдени, но двата случая не си приличат много - с Napster получаваш достъп до файл, който никога не си притежавал, който можеш да запазиш на собствената си машина и да копираш. My.Mp3.com изпраща музиката към компютърен плеър или безжично устройство за прослушване.
Въпреки всичко Mp3.com успя да се договори с четири от Петте големи, но пред компанията все още съществува реалната опасност да се наложи да изплаща на Universal щети, оценени на 250 млн. долара - по 25 000 на компактдиск. Това не попречи на Universal да лицензира нововъзникналата Musicbank да извършва подобна услуга. Според някои анализатори това решение на съдията Джед Раков е способно да подтикне и други, по-малки компании (като Zomba например) да повдигнат обвинения срещу най-солидния доставчик на онлайн музикални услуги. Мp3.com възнамерява да обжалва. Самото дело е вероятно да стигне до щатския върховен съд, макар че все още продължават преговорите между Universal и Mp3.com делото да бъде отменено. На Universal е бил предложен същият "примирителен" пакет от договорености както на останалите големи, но по някаква странна за Робъртсън причина пакетът не е бил приет. Както и да е, Майкъл Робъртсън твърди, че победеният в битката няма да бъде Mp3.com. И все пак дори и с тези твърдения главният изпълнителен директор и създател на компанията не можа да обърне обезценяването на акциите й. Според американските законодатели услугата на Mp3.com е удобство и трябва единствено да бъде поощрявано, а старото законодателство е продукт на отминала ера и не бива да му бъде позволено да задуши новата технология в зародиш. Според тях по този начин един ден притежателите на музика ще могат свободно да я слушат от офисите си, автомобилите си и т.н. Заинтересуваните и консервативни притежатели на авторски права естествено веднага са предупредили с общо писмо Американския конгрес... Нека отворим малка скоба, за да обясним защо мастодонтите така се притесниха. Има два основни вида правни системи: континентална (романо-германска), основана на римското право и разпространена най-вече в Европа, където правният прецедент не съществува. Там основен източник е правният нормативен акт, а основен източник на правото е конституцията. От другата страна стои англосаксонската правна система (Великобритания, Австралия, Канада), където основен източник е съдебният прецедент и административният прецедент (правният акт съществува, но прецедентът е с по-голямо значение). Характерна тук е липсата на писана конституция. Момчетата отвъд океана отново са оригинални. Те са създали хибридна правна система - от една страна, САЩ има конституция, но, от друга страна, в правната им система съществуват прецеденти на две нива - федерално и щатско. Именно заради това RIAA, Motion Picture Association of America, National Music Publishers' Association, Songwriters Guild of America, ASCAP и BMI са така притеснени, че ако предложението на Mp3.com влезе в сила, това би създало прецедент за други организации с търговска цел и тогава нищо чудно и те да откажат да плащат пренасянето и складирането в/през интернет на всякакви материали, защитени с авторски права, като книги, филми, софтуер, игри ... Вероятно това би създало по-голямо поле за самоволия и на повече компании от "реалния свят", които биха се защитили, като се позоват на напредването на технологиите и този прецедент. Kомпаниите се страхуват, че услуги от тип "чекмедже" могат да се окажат абсолютно извън контрола им. Да, обаче малко закони имат действие със задна дата, а новият няма да е измежду тях. Така че Mp3.com няма да съумее да избяга от отговорност, но, разбира се, с всички сили се опитва да даде рамо на новия закон. На страната на Mp3.com е евентуалното позоваване на клаузата за освобождаването от отговорност на доставчиците на услуги (ако услугата на компанията успее да мине под тази шапка) за нарушения на потребителите в границите на техните комуникационни мрежи, която е част от Закона за авторските права през цифровото хилядолетие (Digital Millennium Copyright Act). На този закон разчитат множество компании - не се стига до завеждане на съдебно дело срещу доставчици на уебпространство например, в случай че техен клиент предоставя за незаконно копиране материали, защитени с авторски права. Като отговор на писмото на опонентите си Mp3.com започнаха кампания, наречена Маршът на милиони писма, която цели да докаже на конгресмените, че милиони потребители желаят съществуването на тази услуга.
Star Trek Voyager: Elite Force
Kак посредствен тв сериал се превръща в геймърски хит
Морган Кроу
Забелязвали ли сте, че колкото по-дълго е името на една компютърна игра, толкова по-тъпа е тя...? За щастие Star Trek Voyager: Elite Force е едно приятно изключение от странната закономерност. Това заглавие е и едно от малкото изключения от правилото, че игрите по филми са или пълни бози, или най-малкото доста разочароващи. Признавам си, че първоначално подходих с голямо подозрение - все пак става дума за сериала Star Trek, известен и като най-старата фантастична сапунена опера.
Всъщност Star Trek Voyager: Elite Force е един от най-качествените триизмерни екшъни, които са правени до момента. Играта принадлежи към категорията на така наречените first person shooter-и, което ще рече, че геймърът гледа през очите на главния герой. Думата shooter би трябвало да ви подскаже, че основното ви занимание в този тип игри е да се разхождате насам-натам и да разстрелвате всичко, което се движи.
Слабото място на този жанр обаче винаги е бил сценарият. Повечето 3D-екшъни никога не са блестели с особено интригуващ сюжет и нещата обикновено се свеждат до безсмислено клане на пълчища душмани, кой от кой по-грозни и зловещи. Типични примери за това са класическите мегахитове Doom и Quake, където просто няма да разберете за какво става дума, ако не прочетете информацията от readme-файла или от някой интернет-сайт.
За разлика от своите праотци в жанра обаче Star Trek Voyager: Elite Force си има истински заплетен сценарий, който според мен е по-добър от повечето серии на едноименната телевизионна сапунена опера. Вие поемате ролята на ефрейтор Александър Монро (или Александрия, ако предпочитате да сте жена), заместник-командир на специалните части Hazard Team. Тези сили за бързо реагиране се занимават с всички критични ситуации, възникнали по време нa безкрайните полети на гигантския космически кораб Voyager. Въпросният звездолет седи в основата на сериала Star Trek и през цялото време се опитва да намери обратния път към Земята.
Та в началото на Star Trek Voyager: Elite Force вашият космически кораб пак е закъсал на хиляди светлинни години от родната планета. Трябва да измъкнете членовете на вашия тим, които са пленени от представителите на извънземната раса Borg. След мощна патаклама с армия от кибернетично модифицирани опоненти обаче изведнъж се оказва, че всичко това е само симулирана тренировка на Hazard Team. Това е може би най-малката изненада, която ви очаква в хода на всичките 44 мисии. Няма да ви издавам повече тайни, все пак магията на тази игра се крепи най-вече на изненадващите обрати в сюжета... Соловата игра в Star Trek Voyager: Elite Force е направена доста интересно. За разлика от другите 3D-екшъни тук не трябва да се правите на самотен звезден рейнджър, който с един удар помита по седем уродливи извънземни. В повечето случаи ще трябва да действате в екип с други членове на Hazard Team, които се контролират от компютъра. Този път обаче изкуственият интелект на съекипниците ви е на изключително високо ниво и те не измират като мухи още в първата битка. И все пак ще трябва да се грижите добре за здравето на бойците от вашия тим, защото смъртта на някои от тях автоматично ще доведе до провал на цялата мисия.
Във визуално отношение играта също е впечатляваща. Star Trek Voyager: Elite Force използва върховата графична технология от хита Quake III на ID Software, която може да си съперничи единствено с култовия триизмерен екшън Unreal Tournament. По принцип геймърската общност е разделена по въпроса коя от двете игри изглежда по-добре. Лично аз предпочитам Unreal Tournament, но все пак графичната платформа на ID Software е малко по-нова. За разлика от Quake III обаче в Star Trek Voyager: Elite Force графиката е направена с много повече вкус. Този път кичозната шарения в пъклен стил от Quake III е заменена с изключително стилно нарисувания интериор на Voyager и различните закъсали космически кораби и извънземни бази, които трябва да изследвате в хода на играта.
Накрая мога да добавя само, че Star Trek Voyager: Elite Force все пак си остава типичен представител на 3D-екшъните. Очаква ви здраво гърмене по всякаква чуждопланетна паплач. И ако игрите със стрелба и насилие не са по вкуса ви, то тази също няма да ви хареса... Името на розата
Фестивалът на българския игрален филм даде заявка: голямата награда повече да не се харизва
Борислав КОЛЕВ
Беше време, когато голямата награда "Златна роза" миришеше на нечистоплътност и будеше само горчиво-иронични усмивки. Най-хубавото, което нашето кино е създало, по правило го пренебрегваха на замисления като най-престижен български фестивал. "Името на розата" бе обикновен камуфлаж, докато действаше практиката "Вимето на розата". Тоест бодливото цвете беше превърнато в кротко добиче, от чието виме дояха награди за "правилни" филми. Изключенията бяха малко. И така близо трийсет години (от 1961 до 1988). Че и по-насетне. Защото през социализма поне беше ясен партийният принцип, по който се даваше розата. А след 1990 и този ориентир изчезна. Уж вече не се говореше за повели свише, но потече някаква друга конюнктура, по-хлъзгава. И пак имаше абсурди.
После пък настана сушата - липса на достатъчно филми, а оттам и четири години без фестивал. Сега той бе възроден. На неговото ХХIV издание от 14 до 19 октомври във Варна "Златна роза" не бе връчена. Има само още един такъв случай - през 1962 "Тютюн" на Никола Корабов е отрязан по идеологическа линия. Този път съдбата може би реши да се пошегува, защото именно Корабов бе председател на журито, решило да не присъжда голямата награда. Но днес работата е доста по-различна. Това жури, в което бях и аз, се ръководеше единствено от професионалните критерии и съвестта на членовете си. То не даде главния приз с мотива, че "не иска да прибави към букета изкуствени рози в историята на фестивала още една такава".
Кой знае какви сензации в конкурсната програма не можеха да се очакват. Откъде да дойдат, след като седем от деветте филма, произведени в периода 1997-2000, вече бяха минали по екраните: "Испанска муха" на Киран Коларов, "Суламит" на Христо Христов, "След края на света" на Иван Ничев, "Вагнер" на Андрей Слабаков, "Стъклени топчета" на Иван Черкелов, "Магьосници" на Иван Георгиев и Сотир Гелев, "Данъ Коловъ" на Михаил Гецов. Първите два от тях са откровени провали, а на останалите недостатъците са повече от качествата. Само в "След края на света" добрите и лошите страни са на кантар. Остана надеждата, че заекът ще изскочи от двете нови трънки - "Пансион за кучета" на Стефан Командарев и "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова.
За съжаление "Пансион... " се вля в сивия поток на предните филми. Направен по играната с успех пиеса на Юрий Дачев, той нито може да се измъкне от нейната театрална условност, нито пък да я представи по интересен начин на екрана. Големи актьори като Илка Зафирова и Николай Бинев стоят като декламатори, не съчувстваш на никой от героите, емоциите са сведени до точката на замръзване, идеите са предадени на елементарно словесно равнище. Стефан Вълдобрев получи наградата за дебют за музиката си към "Пансион... ", но това е по-скоро намек за работата на режисьорите дебютанти, които се конкурираха в раздела, защото този приз по традиция се връчва за режисьорски дебют.
"Писмо до Америка" е на значително по-високо равнище. Той беше безспорно най-добрият на фестивала и получи най-престижната от връчените награди - специалната на журито, както и призовете на критиката, публиката и за музика на Милчо Левиев. Това е и заглавието, което ще представи България в надпреварата за неанглоезичен "Оскар".
Историята в "Писмо до Америка" носи обещание за стойностен филм: млад български театрален режисьор, емигрант в Щатите, катастрофира тежко и изпада в кома. Най-добрият му приятел, който живее у нас, тръгва да търси чудотворна народна песен, за да го спаси. Защото тази песен възкресявала. Освен това има любовна интрига. Има и хепиенд - нещо рядко срещано в български филм. Благодатна е темата за съхранените все още национални корени в "глобалното световно село", както и за духовната връзка между хората, която не признава географски и емоционални граници. В първия половин час на "Писма до Америка" нещата вървят добре, блика енергия. После обаче филмът избива на етнография, няма здрава драматургия, разпада се на етюди (някои от тях впрочем твърде ефектни). Съществуват две възможности за кулминация, които донякъде да компенсират дефектите, но режисьорката ги пропилява. И накрая си казваш: "Ех, какъв филм можеше да стане! ". Можеше... Деветте фестивални заглавия оформят следната картина: добри сценарии няма (закономерно тази награда не бе дадена), достатъчно сръчни режисьори - също (неслучайно пък този приз отиде при Иван Ничев, а не при някой от иначе претенциозните му по-млади колеги). От това страдат актьорите (особено актрисите), за които няма достатъчно богати образи, че да си разгърнат таланта. Дори тези, които получиха призовете за женска и мъжка роля (Жана Караиванова, "Стъклени топчета" и Васил Михайлов, "След края на света"), притежават далеч по-сериозен потенциал, отколкото демонстрират в конкретните филми. За сметка на това операторската работа е в европейска орбита: Емил Топузов ("Данъ Коловъ", награда за оператор), Рали Ралчев ("Писмо до Америка"), Емил Христов ("Стъклени топчета"), Войчех Тодоров ("Вагнер")... Но все пак става въпрос само за един компонент, макар и важен... А главното е, че в повечето ни филми се къса връзката с публиката. Сякаш авторите са ги снимали за себе си, двама верни приятели и трима мрачни критици. Изключенията са "След края на света", в известна степен "Писмо до Америка" и най-вече "Данъ Коловъ". Лошото на последния филм е, че желанието на режисьора му е по-голямо от възможностите. Но човекът поне мисли за зрителите, а не е взрян нарцистично в пъпа си.
Ако имаше нещо наистина радостно на фестивала, това бе кинопрограмата на студентите от Нов български университет. Тя като цяло бе много издържана, като се откроиха "Търси се" на Станислав Дончев (награда на журито за студентски филм) и "Скомина" на Магърдич Халваджиян (приз на "Кодак"). Тези момчета, както и колегите им, се стремят да снимат жанрово кино, което е чудесно и от открай време отсъства у нас. Те явно са запознати с модерните тенденции. Не само са гледали филмите на Джон Ву, Тарантино, Родригес и други световни асове, ами и са попили нещо от тях и се мъчат да го прилагат. При това не механично, а с необходимата доза намигване към публиката. Заслугата е и на техните учители, които им дават свобода и шанс да овладеят занаята. Тук е надеждата, че в близко бъдеще киното ни ще се сдобие с добри професионалисти, а не с поредната партида дървени философи.
При НАТФИЗ положението е тъкмо обратното - много претенции на думи, нулево покритие във филмите. Там, изглежда, си въобразяват, че фирмата "Национална академия" автоматично ги превръща в нещо повече от останалите. Дълбоко се заблуждават. И се натрапва чувството, че студентите са превърнати в заложници на нафталиненото мислене и комплексите на някои свои преподаватели.
Представена беше и програма на Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград. Тя може да се определи с една дума - неспасяема. А изводът от всички студентски филми е такъв: в НБУ знаят какво правят, в Благоевград нищо не правят, а в НАТФИЗ само те си знаят какво правят.
До последния момент на фестивала се чакаше да долети "Посетени от Господ" на Петър Попзлатев, обявен предварително в конкурса. Не пристигна с обяснението за технологични проблеми във Франция. Сигурно е така. Но си мисля, че режисьорът можеше да направи свръхусилие и да завърши филма си за Варна. Или поне да изпрати едно послание към участниците във фестивала защо не е успял да дойде. Ако не за друго, заради паметта на Станислав Стратиев - "Посетени от Господ" е неговият последен сценарий... Това обаче не бе единственото отсъствие. Голямата мъка настана на закриването на фестивала. Дали поради лоша организация или поради нежелание на авторите (вероятно и двете), но никой освен създателите на "Писмо до Америка" не си получи лично наградата. Някои от призьорите като Милчо Левиев и Жана Караиванова не живеят в България, други вероятно са имали сериозни причини, за да не присъстват, но чак пък всички... Вместо това разни анонимници в киното ни излизаха на сцената, прибираха нечии други награди или пък се жалваха, че тях не са ги наградили. И церемонията се обърна на фарс.
Но в крайна сметка това е отражение на преобладаващия дух в днешното ни игрално кино и на хората, които го правят. А фестивалът е просто негова проекция. Добре поне, че на него бе сложен край на търговията с изкуствени рози. Сега остава да дочакаме златната.
Блустрафик в София
Людмил ВЛАДИМИРОВ
Това лято за първи път от пет години насам традиционният блусфестивал в Бургас не се състоя. Въпреки това "дяволската музика" пак ще звучи на 3, 4 и 5 ноември в софийското кино "Влайкова" от 18.00 ч. срещу билети от по два лева. "Приходите са за наема на залата. Ние, групарите, ще забием без пари, единствено от ентусиазъм, в името на идеята - анонсира Васко Кръпката. - Оказа се, че никой от нас не допуска да нямаме наш хепънинг. " Фронтменът на "Подуяне блус бенд" пръв не се стърпя и събра на завера представители от другите български блусбанди. "Как ще оставим братството с празни ръце! ", допълва Развигор Попов. Той ще се представи заедно с другия ветеран Георги Минчев под името "Полезни изкопаеми". Освен тях през втората вечер почитателите ще аплодират още Вили Кавалджиев. "Всеки ден ще има по три състава или изпълнители. На майтап, наистина - разделихме се на три групи: млади, по-млади и стари", казва Кръпката.
Кого още да чака публиката на мисисипския саунд made in Bulgaria: "Блус трафик", Драган Милев - Дари и приятели, "Бараби блус бенд", художниците-музиканти "Три и половина", рокаджиите "Монолит" със своя блусрепертоар, Митко Генчев-Каруцата, "Водни духове", "Файв екс ел" на Румен Александров и Дълъг Боро. Дечо-Чипиловото "Блус общество" този път ще е all stars: Николай Драгнев, Людмил Стоилов-Льоди, а Кръпката ще държи ритъма на ударните.
За финал на третата нощ е замислен и джемсешън, в който да се включат всички участници. В момента организаторите търсят връзка с Димитър Филипов-Духи - фронтмен на "Херман'с улф бенд".
Почти всеки от блусобществото е приготвил нови парчета като изненада. Цялата фиеста ще бъде обилно полята с бира.
Оброкът на Атанас Яранов
Диана ПОПОВА
Ако беше жив, Атанас Яранов (1940 - 1988) би навършил 60 години - възраст, която със своето достолепие подхожда в най-голяма степен на неговите проникновени картини, част от които са представени в зала "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът изработи своя уникален твърдо-цветен стил в началото на 70-те. Чрез него в рамките на няколко типа алегорични композиции успя да изрази максимално широка гама от емоции - от мрачно тревожни до трепетно нежни състояния, колкото вечни, толкова и текущо отразяващи нагласите на обществото (както го възприемах тогава).
В общите художествени изложби от началото на 80-те съм запомнила главно птиците - зловещи същества, съпровождащи разпада на живота. Накацали край трупове - човешки и животински, протегнали шии към остатъци от каруца, кръжащи хищно край дървена закачалка или просто застанали с полуразперени криле, вперили поглед към зрителя с кръвожадно въжделение. Тъмни и страшни композиции, от които очертанията изпъкват в метално сиво, убито червено, злокобно жълто. Именно категоричността на очертанията и твърдата изваяност на формите създават убедителната материалност на кошмара, в който пребиваваме - ние като зрители, но и като част от обществото. И колкото искаме да се отърсим от него, толкова той ни привлича в сънната си протяжност.
Нещо от тази злокобност има и в някои от карнавалните картини на Атанас Яранов. Светложълтите, направо сияйни фигури оформят кукерско шествие с дионисиев разгул, който напомня древния произход на тези празници. Веселба, шум, който отнякъде се появява съвсем осезателно, завладяващ чар на общото действие, но... Забелязваш фигурата, маскирана с конски череп, стряскаш се от изкуствената усмивка на тиквена глава, от преднамерено щедрите жестикулации и разбираш странната жестокост на древния ритуал, събрала живот и смърт в едно с извечно безразличие.
Ритуалността е в основата и на друга група картини, които обаче са светли и изпълнени с надежда. "Молитва за дъжд" например или композициите, свързани с оброка, жертвата и посвещението. В тази група е и "Добрият пастир" - тема, която ни отвежда към зората на християнството. Все светли в пряк и преносен смисъл картини, изпълнени с общочовешки позитивен драматизъм - странно съчетание наистина, което тук съжителства в пълна емоционална хармония.
Хармонията на човешките отношения в интимен план отличава друга група картини на художника, от която в изложбата е представена само една. Мъж и жена в леглото - нищо особено, казваме си, виждали сме толкова вариации и интерпретации, че едва ли нещо може да ни изненада. Но не е така. Това е една от най-вълнуващите картини в изложбата, точно защото препраща към личната сфера на всеки от нас. Цялата нежност на спящите, съкровената връзка между тях носи болка и радост - това е бленуваното пълно единение на любовта.
Тук просто се налага да спомена и друга картина на Атанас Яранов, представена на обща изложба на "Шипка" 6 през втората половина на 80-те. Един ведър и жизнеутвърждаващ сексуален акт - истинска радост за окото и душата, своеобразен апотеоз на оптимизма и вярата в бъдещето. Прекрасна картина, пред която незнайно защо си спомних за някогашните мрачни птици. Нещо се променяше тогава и художникът вероятно е имал предчувствие за това... О, кухните, кухните
Понякога се случва да откриеш едно-единствено стихотворение в списание или антология. В този случай е том с твърде обикновеното заглавие "България: Лирика" на клагенфуртското издателство "Визер". Същото стихотворение те среща и (направо не е за вярване) като част от галерията текстове, включени редом с картините в прекрасната изложба "Интериорът в европейската живопис" на франкфуртската галерия "Стедел". Авторката е Мирела Иванова, а стихотворението - "Най-после". В него тя "открехва вратата" и хвърля поглед в една стая. Навярно идва от дълго пътешествие или от угнетяваща среща или просто се завръща в някакъв спомен. Погледът пада върху леглото, върху разхвърляните по пода книги, вазата и каната, а тя разпознава "позлатените букви по гърбовете на дебелите речници /като лунички са".
Същото стихотворение е малко по-различно в превода на Норберт Рандов в първия сборник със стихове на Мирела Иванова на немски, озаглавен "Самотна игра". "Най-после" не е в началото на книгата, макар че би могло да бъде въвеждащо стихотворение. Както в първия му стих Иванова "открехва вратата" пред читателя, така с него ни подканя и въвежда в други помещения и пространства... Стаи на спомена, бягства в съня, коридори на ужаса. В един от най-хубавите си текстове тя се осланя на "Кухните": додето "ожесточено" чука чесън в хаванчето си спомня за всички "ужасни кухни, (исторически и фатални), в които капанът изневиделица щраква". Сводът на мисълта напрегнато се огъва в историята (до pуската революция и по-нататък) и отново се завръща в личното страдание, не без ирония: "О, кухните, кухните, кухните,/.../ Петербургската кухня, където бе сготвен /кървав борш...// О, кухните, където се тъпчем на крак, /.../ поглъщаме цели самуни/ лапаме върху вчерашен вестник,/ о кухните, където режем кромид, за да скрием/ истинската причина за своите сълзи. " С лекота тя променя смислите и епохите, тук хвърля камък във водата, там се оставя да я води споменът. И се учудва в изпълнени с изкуство литании - "самотната игра" на едно дете край потока и тайнствения му разговор със самото себе си. Изкуството на Иванова е изкуство на самопознанието. Дори когато се обръща към другиго с въпрос: "За какво, мислиш си мисля,/ когато гледам в онази точка? ", тя сама дава отговора: "За предишния си живот,/ в който бях мъж?.../ За чаша джин?.../ За доброто и злото?.../ За приятелите си? - Те потънаха/ в бит, в кабинети, в Отвъдно,/ в чужбини, в работа, в себе си./...// За всичко си мисля, когато гледам/ в онази точка, и за цената на всичко."
С великолепно направеното томче издателят Михаел Бузелмайер, който води и често отличаваната поредица издания на "Кюнстлерхаус", и преводачът Норберт Рандов са успели да направят едно забележително откритие - жалко само, че вратата е отворена едва 46 страници.
Глад за театър
Анелия ЯНЕВА
Последната работа на Иван Добчев "Маестро Глад" (МГТ "Зад канала") трудно може да бъде определена единствено като спектакъл. Това е по-скоро прочетен на глас блестящ литературен текст или афиширане на една идея. Всъщност в случая театърът има най-малък дял. На сцената доминира словото на Кафка и Тадеуш Ружевич, което звучи напълно завършено и самодостатъчно. А потъването на Добчев в него и неговото послание е отнело възможността на режисьора да го погледне отстрани и да му придаде достойна сценична форма. Чрез тази постановка той по-скоро сам изиграва ролята на Маестрото от литературния първоизточник. Героят на Кафка отказва да се храни, откакто на погребението на своя баща присъства на почти канибалска сцена, в която опечалените роднини заедно с яденето предъвкват и покойника. Добчев като че ли отказва да прави театър, възпротивявайки се по този начин срещу онова, което може да се види на повечето сцени. В "Маестро Глад" той предпочита да афишира своята и на спектакъла си самоизолация, доброволното отказване да споделя най-насъщните неща за дадена общност (театрална или социална).
Героят на Кафка приема да бъде излаган в клетка по панаирите и да се превърне в атракция за низшата духом публика, която го гледа с любопитство, неразбиране, презрение, преклонение. Предугаждайки как ще бъде възприета неговата постановка, Добчев в аванс заяви, че не желае да бъде харесван и не това е неговата цел. Той избра за главен свой съмишленик в това стоическо занимание друг режисьор - Стоян Радев, поверявайки му главната роля. Но разговорът между двамата си остава на четири очи, без да приобщи към себе си нито публиката, нито трупата на театъра. Свикнал да работи в "Сфумато" с хора, с които е на една честота, Добчев не си е дал труда да намери общ език с актьорите от "Зад канала". Затова всеки от тях я кара по своему, без да се превърне в съучастник на режисьора. Дори Ицко Финци тук е по-скоро добър професионалист, отколкото запален от общата идея актьор. Ако (отново препращайки към Маестро Глад) Добчев "не яде, защото не може да намери храна, която да му е вкусна", то в случая той лишава от нея и други хора, които очевидно не споделят мнението му.
В клетката - Различният човек
Асен КОНСТАНТИНОВ
Сред различните атракциони от началото на века между жените с бради, пътуващите проповедници и огнегълтачите има и една клетка, в която тълпата може да види изпълнението на четиридесетдневен глад. Едно по едно отпадат ординерните обяснения за корист, шарлатания, отшелничество, религиозна мания, жажда за слава, политическа кауза. Кой е този човек, какъв е, защо отказва да участва в природните и обществени хранително-отделителни цикли - спектакълът на Иван Добчев "Маестро Глад" е търсене на неговия образ, преследване на убягващата му същност. Той е и доближаване до творчеството и личността на самия Кафка (върху чийто текст е стъпила постановката), доколкото Маестрото е негово литературно алтер его. Авторът Р. (Ицхак Финци) е археолог и реставратор в това пътуване, чиято същност е отхвърлянето на лесните отговори и клишетата. Единствената истина, до която се добира, е не по-малко енигматична - Маестрото просто не е намерил храна, която да му е вкусна. Това, че мрачният свят на спектакъла не може да му я предложи, не е учудващо. Заобикалят го не механизмите на познатата кафкианска машина, смазваща индивида, а схлупеното еснафско съществуване на "обикновените хора", носещи социалните си маски. Прекъсването на хранителната верига предизвиква в тях любопитство, подозрение, ненавист, нужда от разобличаване и поругаване. Отсъствието на глад поставя изкуството му под съмнение, но гладуването е метафора на липсата на нагон за живот и апетит към света, не мономания или ексцентризъм, а свободата да не избереш живота или невъзможността да го пожелаеш. "Маестро Глад" не е постмодерна конструкция от вече предъвканите и смлени идеи за екзистенциалната самота, за чужденеца, за неизлечимата другост. Постановката на Иван Добчев загърбва предварителното знание и разказва конкретна история, побрала смислите в себе си, а не свързана с тях посредством паяжината от аналогии, цитати и реминисценции. За нея е важно да прозвучи словото на избраните текстове и от опровергаването на догадките да се появи Маестрото. Трудната задача да го дефинира чрез това, което той не представлява, да го прояви и да го запази в тайна, за да поддържа свежи въпросите около личността му дълго след края на представлението, е поверена на Стоян Радев. Неговият Франц К. е висок, слаб и блед, но не немощен, треперещ и сломен. Той не е надменен свръхчовек или непригоден аутсайдер; не е отвратен аскет, странен лунатик или болезнено деликатен човек на изкуството; в него няма нито бунтарство и агресия, нито студенина и безразличие. И все пак съвсем осезателно в клетката присъства някой - Различният човек.
Карфиол по полски
Цаньо СЪРНЕВ
1 средна глава карфиол, 1 супена лъжица лимонов сок, 60 грама галета, 2 супени лъжици пресен магданоз, 2 твърдо сварени яйца, дребно нарязани, 2 супени лъжици разтопено масло, сол и черен пипер.
Накършете карфиола на розички или на хапки. Поставете го в средно голяма тенджера. Залейте го до покриване с вода и добавете лимоновия сок. Кипнете го на умерено силен огън. След като заври, намалете на умерен огън. Оставете карфиола да се вари пет минути. Отцедете го и поставете на чиния за сервиране.
В средна купа смесете галетата, магданоза, яйцата, маслото, солта и черния пипер. Разбъркайте ги добре и поръсете карфиола с тази смес. Разбъркайте го още веднъж и го сервирайте.
Не викайте назад големите думи
Ако наскоро сте имали разочарование от щъркели, ласката на карфиола ще ви утеши, защото помислете си какво носи щъркелът. Носи предчувствие за пролет, когато идва, а когато си отива - усещане за бедствие, сиреч идва зима, а пак няма да ви повишат заплатата.
Щъркелът между другото носи и деца. Наскоро чух съседът съвсем отчаяно да се дави в собствения си житейски сироп: "Деца ли" - и гласът му беше с такава дегенерирала фонетика, че от него можеше да пометне и слоница.
Карфиолът най-мрази да го мачкат на пюре. Какво всъщност е пюрето и какво преследва? То разбива формата и оттук можем да си помислим, че закрива следи. Честният зеленчук не би го уважавал. Веднъж намачкан, зеленчукът губи индивидуалност и се превръща в маса. Колкото и да го викате назад, той, подобно на "големите думи" не се завръща. А вземат ли те веднъж за "пюре", за нищо по-безотговорно не могат да те вземат.
Традиционна кухня без бродирани покривки
Ани МЛАДЕНОВА
По принцип "Къч-къч" е народна кръчма, но в никакъв случай не от типичните. Първо интериорът е малко нестандартен, а пък в разнообразното меню са включени няколко доста интересни манджи.
Особеното в обстановката е, че колела от каруца и други битови елементи са съчетани не с бродирани покривки, а с голи маси от синьо дърво и ярко жълти столове, които подхождат повече на пицaрия. Така двете тесни помещения с по три сепарета на пръв поглед изглеждат малко странни, но определено уютни. Като добавим към това и липсата на поп-фолк ритми, "Къч-къч" остава едно от малкото заведения, където можете да поканите чужденци, ако искате да опитат истинска, добре приготвена българска кухня в непринудена атмосфера.
От традиционните ястия си заслужават сиренето по шопски, шашлика по хайдушки, джоб пържолата, болярското кюфте, кавърмата в омлет, агнешките дреболии и пилешкото филе по тракийски - с гъби, чушки, вино и пикантни подправки. Иначе ресторантът предлага добър асортимент от подходящи за бира или вино мезета като холандски хапки от топено сирене с бекон, пилешки късчета по китайски с мед, соев сос и вино, пълнени крилца, мексикански кюфтенца от зелен фасул. Има и няколко вида солени палачинки - "Ала Рей", с пиле, гъби, бекон, кисели краставички, кашкавал и сос, "Жарден", с варено яйце, топено сирене, орехи и сос, както и две разновидности на ризото - "Малтезе" с бекон, чушки, гъби, царевица, лук и чесън и "Тоскана"" - с пиле, печени чушки и подправки. Специалитетите са печено пиле за двама, шишчета по факирски, фламбе с гъби, пилешки дроб и кашкавал и "Къч след къч" - свинско, телешко и пилешко месо с бекон, гъби, кашкавал, кисели краставички и топла гарнитура.
Основната забележка към "Къч-къч" е свързана с напитките - подбраните вина като цяло не са най-добрите в тази ценова категория, а при ракиите има някои с доста неестествен вкус и аромат, който вещае лоши последствия.
Душата не остарява
"Няма нищо, освен пустош", твърди фронтменът на ФСБ в края на турнето - обещание, че "Пак ще се срещнем след 10 години"
Ивайло КИЦОВ
- Видяхме един посърнал интерес. За съжаление картината не е кой знае колко оптимистична. Но пък усетихме още по-осезаемо връзката между изкуството и хората, които все още са останали в страната. Най-вече в провинцията ни липсваха тези два милиона души, които вече ги няма в България. От тях махни петстотин хиляди негодници, проститутки и крадци - остават милион и петстотин хиляди фенове от цвета на България. Представяш ли си ги, разпръснати по концертните зали... Истината е, че отсъстваха не толкова физически, колкото морално. Като изключим София и Пловдив, навсякъде липсваше атмосферата от нашите концерти преди години. ФСБ бе готова да даде повече, отколкото публиката искаше и можеше да приеме. А истинският човек е щастлив, когато дава. ("Ето ти, ама за кроасан, а не за цигари" - Румен пуска монетка в дланта на цигане, просещо пред "Арт-клуба").
- Сън - в никакъв случай. Илюзия - донякъде. Срещнахме се очи в очи с доста истини. Лично аз не бях подготвен за толкова много мисли, които ми минаха през главата. Нашата музика е предназначена за хора, които вече ги няма тук. Не ги идеализирам. Обратно: махнали са се, понеже нямат сили да се борят за страната си, за своята собствена територия. По света с нищо не са полезни - там нито са сели, нито имат право да берат плодове. Това са все хора от нашия твърд електорат, които са окончателно изгубени. Да си призная, правихме опити да намалим цените на билетите (от по десет лева - бел.авт. ). Никакъв ефект! Говорих с касиерите - казаха: "Хората не питат за цената. Вадят парите и: два билета". Затова мога с гордост да заявя, че на концертите не е имало случайни посетители.
- Не мисля, че някой е сложил край на ФСБ. Но още е рано да се говори и за перспективи. Не сме правили рекапитулация - нито в морален, нито във финансов смисъл. Не обичам голите обещания. Тези концерти обаче ни помогнаха да намерим верния отговор на въпроса, че не можем да се откажем просто ей така! Това е отговорност. И решение на много хора, не само наше, на Формацията... А че сме първи - първи сме, факт. Тъпото е, че ни успоредиха с чалгата - поради неразбиране. Това била музиката на България. Хайде де! България е нещо сложно. Ако приемем, че сме демокрация - нещо, в което дълбоко не вярвам - значи сме в капитализма. А в него има класи. Попфолкът не е музика на България. Той е музиката на работническата класа, на бившия пролетариат. Обаче от друга страна - сега няма формирана точно работническата класа, тя е безработна... Лично аз уважавам тези хора. Те създават брутния продукт на нашата държава. И чалгата е тяхната музика. На работещите в производството. Това е. - В себе си и в своята публика - доколкото е останала. И в това, че не я бива за евтините трикове на шоубизнеса. А аз? Турнето за кой ли път ме убеди, че съм мисионер: тежка и отговорна задача. Убеди ме още, че от ФСБ пари няма да се изкарат. Нашата цел бе да загубим максимално по-малко пари. С тези 14-15 хиляди марки разходи за сцена - колко трябва да вземем от един спонсор, за да сложим и ние нещо в джоба. Но както и да е. Наша е моралната печалба... Видяхме как по време на концертите феновете се освобождават от негативната енергия. Излизаха си успокоени. В очите им имаше нещо по-човешко. И това е, защото душата не остарява.
- Че е вълче време, вълче е. Но не виждам какво още може да ме уплаши повече от това, което видях. Никаква закрила. Теб или мен законът пази ли ни? Не, нали! Слава Богу (въздиша), действа вътрешният закон - той едничък ни е останал.
- И още как! Нали тя крепи света. Но зависи от това кой и как приема красотата. Не съм циник, обаче смятам, че българинът се е отучил да я възприема. Отсъства радостта. А преди я имаше. Радост от нещо. Дошла е бира - има радост, дошла е група или трупа, цирк гостува - има радост. Сега няма нищо, освен пустош. Загубихме отношение към красивото... Ти как мислиш, голям песимист ли съм?
"Мен ми стига, че си тук"!
Декадансът на Полански
Антония КОВАЧЕВА
Роман Полански пак разлая кучетата със съблазнителната мистика на последния си филм "Деветата порта". Американските критици не го възприемат въобще - 67-годишният режисьор щял да си остане в историята с кървавото убийство на първата му жена Шарън Тейт, заклана от групата на Мейсън обвинението за изнасилване на малолетна в САЩ, превърнало го в доживотна персона нон грата там, и единствения (?!) му читав филм "Китайски квартал". А "Деветата порта" бил безвкусен, малоумен и приспивно безпомощен. Истината е, че въпреки цялата си пазарна мощ и практична интелигентност нашите задокеански приятели все още са децата на Европа. И винаги ще си останат такива. Те обичат нещата да са едно към едно и понякога аристократичната подсмихваща се суета на европейското филмово правене им изглежда старческа детинщина.
Всъщност в "Деветата порта" Полански се забавлява майсторски и от сърце с каменно сериозна физиономия. Джони Деп е безскрупулен дилър на редки книги, пратен да сравнява три екземпляра от произведение, в което част от авторските права са на самия Сатана. Еманюел Сение е неговият ангел-хранител, а собствениците на трите книги си оспорват правото да разгадаят тайната, която ще ги дари с дяволска мощ. Деп е покварен, но готин, затова единствено той ще разчете загадката и ще прекрачи в Деветата порта. Край. Удоволствието от тази романтично-макабрена закачка с Луцифер не е в предвидимата интрига, а в начина, по който Полански и операторът Дариуш Хонджи си играят със зрителя. Докато героят на Джони Деп се разкъсва между съвременния рационализъм и възкръсващите тайни на миналото, целият филм се извива около публиката като дяволско изкушение, което повтаря: "Вярваш или не вярваш? " Ако не вярваш, всичко е шега, но ако вярваш, може и да стане страшно. Все пак усмивката личи и в безтелесния натурализъм на труповете, застилащи пътя към прелестите на ада, и в епизодичните персонажи, и в изпълнението на Джони Деп. "Деветата порта" прилича на сеанс за викане на дявола, устроен на майтап. А Луцифер да вземе да се появи наистина.
Райна Кабаиванска и "Тоска" - без реквием
Голямата певица се сбогува аристократично със знаменитата си героиня в Софийската опера
Елена ДРАГОСТИНОВА
Райна Кабаиванска избра Софийската опера, за да каже сбогом на своята героиня Тоска. След като преди време бе решила, че изпитва неудобство да произнася репликата "аз съм на 15 години" и се прости тържествено в Арена ди Верона с "Мадам Бътерфлай", звездата заяви, че на 21 октомври се появява за последен път и в ролята на знаменитата примадона Флория Тоска. Направи го с партньори като Костадин Андреев и Франко Джовине в компанията на оперния майстор-диригент Антон Гуаданьо сред стилния декор на Салваторе Русо. Познатата отпреди постановка на Румен Нейков, в която Кабаиванска игра преди две години, сега е намерила обновление чрез нов сценографски контекст и динамизиране на първо действие.
Свидетел на прощаването с легендарната интерпретация на Пучиниевата героиня бе публика, която отдаде на този естествен ход в една кариера значимостта на исторически момент и светско събитие. Тя възнагради с аплаузи всяко вокално завоевание в спектакъла. И така доказа, че ако не умее да разпознава пророци в собствената си страна, то поне може да ги почита, когато са признати навън.
Чрез "Тоска" България се присъедини към големия оперен свят, който още в началото на годината отбеляза един век от премиерата на творбата на Пучини. Откакто в началото на столетието това произведение се е появило за пръв път в "Театро Констанци" в Рим, съдбата му е да обикаля сцените и да поставя на изпитание умението да се свързва певческа дарба с актьорски талант, способността да се търси убедителност в съчетаването на музика и драма.
С какво остава Кабаиванска в спомените като Тоска? Преди всичко с дарбата да се превъплъщава като за пръв и последен път; с професионализъм, който елиминира рутината от преповтарянето - повече от четири десетилетия е на сцената, някои от ролите си е играла над 400 пъти. Актьорският талант й дава свободата да овладява пространствата, отредени й от режисьора, като свои, отдавна опознати.
За нея прощаването с тази героиня не е трагична развръзка в кариерата. С благоразумието на голяма артистка, която умее да се оттегля аристократично, тя търси свои нови репертоарни територии в творчеството на Леош Яначек, преоткрива Франсис Пуленк и Курт Вайл, за да доразвива представата за музиката на отминаващото столетие. И все по-категорично обръща очи към работата си като педагог и като меценат чрез своята фондация за подпомагане на талантливи деца.
Малко крими не вреди
Мирела ИВАНОВА
Някъде бях чела, че човек утежнява кармата си, ако следи редовно криминалните хроники на вестниците. Не знам как стои въпросът с криминалната литература, но е голяма сладост да се заредиш с две пакетчета солети и да се излегнеш в топла стая с томчето на някой от големите майстори в жанра. А в този жанр, както и във всеки друг, направо си има царе: интригата те държи на нокти, елегантният и остроумен език увлича, находчивият детектив става близък като съученик от гимназията. Приятно си е, откъдето и да го погледнеш, повече ободрява и по-малко натоварва. Лично аз имам слабост към Агата Кристи и Сименон, но не ги натрапвам никому, чета си ги, когато мозъкът ми съвсем е прегрял. Други предпочитат американците.
Но сега думата ми е за едно томче с български криминални разкази: "Мокра поръчка" от Фани Цуракова. Авторката е психиатър по професия и всичко относно боледуващите ни души й е ясно, освен това умее да го разкаже интересно. Още с първата си книга "Магазинче за убийства" тя избра "света на тихия, всекидневен ужас" за своя писателска територия. Героите й са героите на нашето време, със заблудите и алчността, с обърканите си, хаотични представи за добро и зло. Полицаи, които любовната мъка превръща в престъпници, отчаяни хора, които самотата сдвоява, като ги изправя един срещу друг. Във всеки случай достатъчно сложни, за да ги изтърпи жанрът, и достатъчно познати, за да ги припознаем и да се увлечем в житейските им сюжети.
Новелата "Мокра поръчка" неслучайно е дала име на сборника. Чудесно измислената и завъртяна история не те оставя на мира до неочаквания си край. Едно момче трябва да убие жена: подготвило се е перфектно, наясно е с навиците й, наясно е и със самото себе си, нуждае се от парите. Но попада в неочакван капан - жертвата му го изненадва, въвлича го в болезнения си живот, без да ще, без да го е предвиждала, озадачава го с обратите на поведението си, с интелект и интуиция. Нюансиран, странен и обаятелен е и женският образ в "Подходяща секретарка", разказ, който също смайва с неочаквания си край.
В книгата не се леят реки от кръв, не ни смазва грубо насилие, не изтръпваме от чудовищни престъпници и бляскави ченгета: авторката се движи предпазливо по ръба между ада, в който живеем, и ада, който описва. Изкушава се да посяга към абсурда, но той никога не надхвърля абсурда на съществуването ни.
Фани Цуракова не разчита на сензационни сюжети. Разказва ни за злото в нас и извън нас интелигентно, с чувство за хумор и мярка. Сигурно защото знае, че всеки читател на кримки копнее за тръпката да бъде и малко съучастник в тайната, която може да превърне всекиго в престъпник или жертва.
За другото си има вестникарски криминални хроники, но съм чувала, че четенето им утежнява кармата.
Десетте най-продавани книги
Дар Божий
Деян ЕНЕВ
Румен и жена му отиваха на гости. И двамата бяха в приповдигнато настроение. Пред първия от безчислените входове на новия блок пътят им беше препречен от тълпа хлапаци, всичките до един облечени в изтъркани кожени якета. Черните якета, облечени на голо, скриваха бледа луничава плът, тесни ангелски раменца, гладки детски коремчета. Тълпата се беше струпала на куп около нещо, което в тъмнината Румен не успя да види. Бяха отминали вече нататък, когато го сепна жално мяукане, приличащо удивително на детски плач. Макар жена му да го дръпна, Румен се спря и рязко се обърна.
- Деца - попита той. - Ваше ли е котето?
Един израсъл хлапак с жестоки кривогледи очи надникна в лицето на Румен.
- Наше е - процеди хлапакът. - Защо?
Гласът му дращеше като пила.
Румен се върна няколко крачки назад, запали клечка кибрит и се надвеси над котето. Уродливото създание потрепера от светлината и започна да тегли вързания си за пейката пред входа крак. Клечката кибрит угасна и котето сякаш изтече като вадичка в пръстта. Румен измъкна една петолевка и я подаде на високия хлапак.
- Вземайте си го - изграка момчето. - Но има бълхи и дезинтерия.
Румен взе котето и поведе жена си към входа на приятелското семейство. По ръката му нещо започна да лепне. Жена му напрегнато мълчеше. В асансьора той пак го разгледа, но котето не спечели от това. На светлината то така примигваше, че веднага ставаше ясно всичко около краткия му живот. Котето чисто и просто не познаваше светлината.
- Ще го подаря на Гошо - изведнъж изтърси Румен в мига, когато асансьорът подскочи и спря на десетия етаж. - Ето един хубав подарък за рождения му ден.
Щастливата идея го разведри.
Котето беше тържествено внесено и сред радостния шум от посрещането Румен внимателно го остави на зеления като трева мокет в гарсониерата на новодомците. Гошо със залитане приветства подаръка. Самата Жана остана доста по-хладна. С усета си на светска жена тя поизчака интересът към котето да заглъхне и после помоли Георги, ако обича, да го изнесе на балкона.
Румен се тръшна на мокета, изчака жена му да започне някакъв дълъг разговор за децата и тъкмо когато четиримата битълси затвориха жълтите люкове над главата му, тъкмо тогава Жана се появи на вратата на балкона (Румен не беше усетил излизането й), появи се там като привидение в късата си бяла туника, постави ръце на петмесечния си корем и каза с някакъв нисък глас, който обаче беше чут от всички, че котето на балкона го няма. Веднага светнаха лампата, но в празния мъничък хол, но върху зелената трева на мокета то нямаше къде да се дене. Огромният детски прожектор, който се появи в ръцете на разчувствания Гошо, кой знае как оцелял досега, и той не помогна много. Котето не беше и на балкона.
- Тъкмо започнах да свиквам с него - каза Жана. - Господи, колко беше грозно горкото.
- Не и душата му - каза Георги и насочи прожектора в лицето й. - Не и малката му пиклива котешка душа.
- Престани с тъпите си шеги - спокойно каза Жана.
- Сигурно се е самоубило - рече философът на компанията, един брадат мъж с лице на постник и си наля остатъка от гроздовата в чашата. - Страшно е да си грозен и безроден на този свят. Ако си такъв, най-добре е да се хвърлиш от балкона.
Гошо донесе нови бутилки и пусна "Пинк флойд". Музиката ги понесе в беззвездния си тунел. Румен излезе на балкона, пуст сега и тъмен. Беше започнало да ръми. Призрачна мъгла летеше в нощта наоколо. Бездната пред очите му глъхнеше. Румен изпуши цигарата, потрепера и влезе в стаята.
Тръгнаха си късно, към два през нощта. Жена му вървеше до него, пъхнала ръка в джоба на якето му. Хубавите й зъби нежно светеха в мрака. Румен ненадейно се сети, че детето им е на село и че сега ще бъдат сами в своето мъничко жилище. Душата му се изпълни с ликуващо жужене на хиляди малки пчели.
В тишината, нарушавана само от бързите им стъпки, изведнъж се чуха гласове. Черната безформена маса пред погледа им скоро се разпадна на отделни фигурки. Бяха хлапетата, седяха си там, пред входа и пушеха. Черните черупки на телата им проблясваха на мътната светлина. Жена му се допря до него и ускори ход. Румен се напрегна. Ето, минаха край момчетата - в съзнанието му като на екран се прожектираха бледи лица, свити очи, тънки петнисти шии - ето, вече се отдалечиха на десетина метра. Всичко беше спокойно. Румен изпусна въздуха от гърдите си. И тогава зад гърба им се чуха стъпки. Румен светкавично се обърна. Беше кривогледият хлапак.
- Забравили сте си нещо - каза той и протегна към тях ръка.
На какво си играят обвинителите
С колата на Славчо Кържев изгоряха и надеждите за една по-различна прокуратура
Момчил МИЛЕВ
"Това е част от играта... Подозирам кой ми запали колата... Но няма да ви кажа. " Столичният районен прокурор Славчо Кържев беше принуден да се прости със своя 12-годишен "Датсун", след като неизвестни бандити опожариха стария автомобил в софийския квартал "Лозенец" в сряда сутринта. Ползващият се със съмнителна слава обвинител в общи линии прие доста хладнокръвно това огнено послание и предпочете единствено да прави намеци откъде може да идва атаката срещу него. Открит обаче остава въпросът какви са правилата на апаратните игри в правораздаването, щом най-убедителният аргумент се оказва коктейл "Молотов"... Повечето магистрати разглеждат инцидента с Кържев през призмата на конфронтацията между него и градския прокурор Нестор Несторов. Напрежението между двамата магистрати тлее от години и придоби видими измерения през последните месеци. Твърди се дори, че главният прокурор Филчев използва Кържев като таран, за да разчисти терен за своите хора в Софийска градска прокуратура. Според източници от столичната съдебна палата именно шефът на софийската районна прокуратура е проверявал доходите и имотите на Несторов и най-вече на неговата съпруга Лилия, която е адвокат. Твърди се дори, че той е образувал следствено дело срещу нея. Самият Кържев е трябвало да заеме мястото на Несторов, след като градският прокурор бъде наказан от дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет.
Въпросната схема обаче претърпя шумен провал, тъй като дисциплинарният състав прекрати делото срещу Несторов седмица по-рано. Магистратите от ВСС използваха процесуална хватка, за да си го върнат на главния прокурор Филчев. Просто вносителят на предложението за дисциплинарно наказание - столичният апелативен прокурор Иван Петров - е пропуснал да поиска писмени обяснения от Нестор Несторов. Очевидно е, че магистратите съвсем умишлено не искат да поемат ролята на арбитри в тази чисто прокурорска интрига - от една страна, за да забият шамар на Филчев, и от друга - да не си създават враг в лицето на влиятелния градски прокурор.
В контекста на въпросните събития Нестор Несторов едва ли би рискувал да си го връща на Кържев точно сега, тъй като враждата между двамата е твърде очебийна. Точно в момента градският прокурор няма никаква изгода да се вдига шум около името му. Теоретично единствената полза, която той може да извлече от инцидента с автомобила на своя опонент, е съпътстващата събитието PR-кампания във вреда на Славчо Кържев. Столичният районен прокурор не се ползва с особено добро име в публичното пространство и атентатът срещу него само ще накара вестникарите да припомнят предишните му подвизи, и то от първите страници на своите издания. Повечето журналисти едва ли са забравили неговата агресивност по отношение на медийната гилдия и надали ще пропуснат да се реваншират. След като обществеността отново разбере кой всъщност е този човек, неговата кандидатура за градски прокурор трудно би могла да мине при гласуване във Висшия съдебен съвет, дори и Несторов повторно да бъде предложен за дисциплинарно наказание.
А всъщност миналото на Славчо Кържев е изпъстрено с доста любопитни моменти. Изучавалият право в бившата съветска република Башкирия магистрат направи медийния си дебют още като окръжен прокурор на Смолян. Той се прочу през февруари 1996 г., когато арестува Валентин Хаджиев и Митко Щирков, които по това време бяха кореспонденти на "24 часа" и "Труд". По това време Кържев се ползваше с протекцията на главния прокурор Иван Татарчев и се беше вживял в ролята на местен шериф в родопския град.
Името на магистрата изплува и около аферата с ареста на Ерджан Рашид-Роко, за когото се твърди, че контролира подземния свят в Кърджали. Според източници от ЦСБОП през септември 1996 г. в резиденция "Кърджали" се събрали прокурори от Варна, София, Смолян и Кърджали. Софрата била документирана от спецслужбите. Сметката от над 2 милиона лева е платена от Рашид. На срещата присъствали главният прокурор Иван Татарчев, тогавашният шеф на военна прокуратура Николай Колев (сега приближен на Филчев), прокурорът на Смолян Славчо Кържев, Лазар Базлянков - окръжен прокурор на Кърджали. Така и не стана ясно дали въпросната тайна вечеря действително се е състояла. Тогавашният главен прокурор, разбира се, отрече. Факт е обаче, че месец след описаните събития Кържев оглави Софийска районна прокуратура... След преместването си в столицата вече бившият смоленски магистрат продължава офанзивата си срещу медиите. Този път под ударите му попадат журналистите Николай Пенчев и Борислав Зюмбюлев от вестник "168 часа".
През февруари 1997 г. Кържев е разжалван от Висшия съдебен съвет по предложение на Несторов. С 16 гласа за и 8 против съдебните кадровици го понижават до обикновен районен прокурор. Мотивът за понижаването му е "несправяне с работата". На негово място е назначен 35-годишният му заместник Кирил Иванов. Оттук започва и враждата между Кържев и Несторов. Пониженият магистрат обжалва заповедта за махането му, а Татарчев демонстративно го изтегля при себе си, като го "командирова" в отдела за борба с малолетни престъпници в Главна прокуратура.
Усилията на Кържев се увенчават с успех на 6 октомври 1998 г. Магистратът е възстановен от Върховния административен съд и триумфално се завръща в районна прокуратура - София. Оттогава досега двамата с Нестор Несторов непрестанно си разменят удари под пояса. Последният е следственото дело, образувано от столичната районна прокуратура, срещу Лилия Несторова, съпругата на градския обвинител. Обвинението е, че тя не е попълнила правилно нотариалния акт за имот в столичния кв. "Драгалевци"... "Топят ме един мой подчинен и един престъпник", обича да казва прокурорът Несторов, без обаче да назовава имената на своите противници. За всички в столичната съдебната палата вече е ясно, че той вероятно има предвид именно Славчо Кържев. Точно това обаче почти напълно изключва възможността градският прокурор да има отношение към екшъна, разиграл се в столичния квартал "Лозенец". В противен случай Несторов би трябвало да е или твърде нагъл, или изключително глупав. А последното определение със сигурност не приляга на градския прокурор... България преминава в евроазиатската зона
Оформя се нова група страни със слаби шансове за членство в ЕС
Илин СТАНЕВ
България направи нова стъпка към Европа, този път в малко източна посока. Поне така изглежда от започналото преструктуриране в дирекцията по разширяването на Европейската комисия, изпълнителния орган към ЕС. Новият главен преговарящ от страна на ЕС Майкъл Лий, който поема работата на Рютгер Виселс, освен с България ще се занимава с Румъния, Кипър, Малта, а и вероятно с Турция.
Формалната причина за трансформацията е разделянето на кандидатките за членство в ЕС на групи по географски принцип и София попада логично в южната. Географското преразпределение на кандидатките би трябвало да спомогне за по-качествената работа на дирекцията, която ще може по-ефективно да се съсредоточи върху регионалните проблеми. Така поне би трябвало да звучи официалното обяснение.
Неформално обаче страните в тази група с изключение на Малта, освен че са южни, имат сериозни проблеми. Турция и Кипър още дълго време няма да могат да покрият изискванията на ЕС - първата за спазването на човешките права, а втората поради слабите изгледи скоро да разреши разделението на острова. За никого вече не е тайна, че София и Букурещ упорито се влачат на опашката на кандидатките за членство. Още от началото на годината се заговори за схема "10+2", в която двете страни да бъдат отделени от останалите кандидатки, за да им се обърне по-специфично внимание. В последното си интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген само потвърди отдавна известния факт, че единствено България и Румъния не покриват критериите за функциониращи пазарни икономики.
Явно страна като България, която няма големи шансове скоро да покрие икономическите критерии на ЕС, не се нуждае от икономически специалист, какъвто основно е Виселс, а от администратор, който да се занимае с базисните проблеми на държавното управление. Както гръцкият външен министър Георгиус Папндреу заяви в статията си за "Лос Анджелис таймс" от началото на седмицата, основните въпроси, които стоят пред страните от региона, са свързани с подобряването на държавната администрация, създаването на ефективни пазарни принципи и стабилни демократични институции. Едва тогава може да се говори за функционираща пазарна икономика. Приемането в западноевропейския клуб на богатите може да дойде много по-късно.
Предимството на Майкъл Лий е, че идва от страна, която за кратко изпита сериозни трудности в работата на държавната си администрация. Преди да поеме България, Лий отговаряше за Чехия, която от лидер на Централна и Източна Европа изпадна от графата на отличничките за европейско членство и впоследствие получи изненадващо много критики за подготовката си за членство в ЕС. Проблемите на Прага не бяха свързани толкова с икономическата криза, в която страната изпадна в края на 1996 г., колкото с несигурността, която цареше в нейната държавна администрация, и законодателния хаос, предизвикан от неразбирателството между политическите сили. Проблемите с администрацията сериозно забавиха Чехия, но за последните няколко години страната успя до голяма степен да се справи с критиките. Министърът на външните работи Ян Каван заяви през седмицата, че Прага очаква "остра критика" само по забавената реформа в съдебната система.
Едва ли може да се твърди, че Лий е този, който решаващо е повлиял за новата политика на Чехия, но опитът му ще е особено полезен в България. Въпреки постоянните твърдения на правителството за изключителния напредък в изпълнението на критериите за членство положението съвсем не е розово. Само в последния редовен доклад на Европейската комисия за подготовката на България за членство има 74 "обаче", които следват направеното от София до момента. Напредъкът в икономическата сфера е повече от илюзорен, след като за последните три години той се опира на привнесената от валутния борд стабилност. Реално нито държавната администрация, нито съдебната система могат да гарантират функционирането на нормална пазарна икономика. Неслучайно критиките в тези области са най-силни.
Успокоението е поне, че освен отговорник за новата евро-азиатска зона Лий ще е и преговарящ с България. Това поне говорело, че сме по-напред от други страни, според българския главен преговарящ Владимир Кисьов.
Как се прави комуна без комбина
Ани МЛАДЕНОВА
Идеята на фондация "Право на свободен избор" за създаване на комуна за преминали абстинентния период, но все още психически зависими наркомани, е в обращение от 1997. През юли тази година министър Венцислав Върбанов даде принципното си съгласие за отпускане на сградите на територията на бившето ловно стопанство в община Сатовча. Според проекта там трябва да се направят спални помещения, трапезария, дърводелска работилница, цех за производство и пакетиране на чорапи и разсадник. С подкрепата на Министерството на здравеопазването, представителството на Обединените холандски дружества в България отпуска 20 000 долара за ремонт. Дотук добре. По-нататъшното развитие на нещата обаче много напомня за фразата "хубава работа, ама българска". Сатовчани реагираха на инициативата с жива верига. "Диалогът беше невъзможен, казва председателят на фондация "Право на свободен избор" Владимир Качаклиев. Опитахме се да им обясним, че реално искаме да им помогнем, че ще разкрием около 30 работни места в област, където безработицата е 75%, че тук ще идват хора с възможности от фирмите, които ни подпомагат, и те също могат да направят нещо. Посрещна ни стена - ако го направите, ще ви запалим, ще изкопаем пътищата. Получи се настройка, която не съм очаквал. Мислех, че населението ще помага, ще се радва, че там ще се направи нещо хубаво. То принципно никой не е против, да, добре, но ако може в Сахара."
Организаторите не са посещавали местността преди избухването на конфликта. По искане на Обединените холандски дружества фондацията е изпратила през юли писмо до общинската администрация с молба за подкрепа на проекта "Терапевтична общност, тип комуна, за дългосрочна рехабилитация на зависими младежи". Кметът Арбен Мимедов е дал съгласието си, но самите хора са научили за предстоящата метаморфоза на ловното стопанство от вестниците. "На мен ми беше поднесена информацията, че отиваме там и няма никакви проблеми, обяснява Владимир Качаклиев. Аз самият досега не съм ходил - миналата седмица за първи път. До Гоце Делчев съм имал път, но по-нататък в Родопите - не. " По думите на д-р Георги Василев, директор на Националния център по наркомании (НЦН), задължителен елемент при основаването на подобни комуни е дългосрочната работа с хората, живеещи в района. В световната практика съществуват различни програми за създаване на неформални контакти и разясняване на място на същността на проекта. Едва ли може да се очаква, че жителите на Сатовча за един ден ще възприемат едновременно сериозността на проблема с наркотичната зависимост у нас и това че един от пътищата за решаването му е улучен при терапевтичните общности в САЩ или пък в Полша. Както сами признават обаче, работещите в "Право на свободен избор" и НЦН се познават само индиректно. В крайна сметка не е осъществена връзка между вероятно единствената фондация, която разполага със средства за изграждането на комуна, и останалите центрове и асоциации, които работят и разполагат с проучвания в тази област. Резултатът е серия недоорганизирани действия и доза медиен шум.
Всяка монета има повече от две страни. Обикновено третата я виждат хората, които не смятат, че трябва да имаш отвертка, за да си отвиеш болт - става и с най-обикновена стотинка. Може би вече е време различните организации, чиято дейност е свързана с наркоманиите у нас, да престанат да си служат с инструменти за отвинтване на общественото внимание и да се делят на отбори "ези" срещу "тура". Дано скандалът в Сатовча стане повод за вглеждане във въртящата се страна на монетата - проблемът, който е твърде сериозен, за да се решава със самоцелни и некоординирани усилия.
Сатовча прокуди наркоманите
Хората на село са дрогирани от бедност и предразсъдъци
Ива РУДНИКОВА
Преди Сатовча има много пътни знаци - "Изпреварването забранено", "Опасен завой", "Възможна е поява на добитък". Никъде няма табела, която да указва "Нежелано съжителство между наркокомуна и местно население". Селото е като повечето места от картата - нерадостно, бедно и олющено. Единствените ярки цветове в пейзажа са вързани на три съседни пилона - знамената на България, Гърция и Европейския съюз. Сатовча има гръцки цех за трикотаж, където работят доста от местните жени. Площадът е пълен с хора въпреки делничния ден и час. Като попитате сатовчани къде е комуната, ще ви отговорят: "А-а-а, не е тук. Имаше стачка и вече няма комуна. " Все пак, ако продължите да се правите, че не разбирате, ще ви упътят нагоре, към местността Дикчан.
Там, в подножието на стръмна пътека е паркиран един строителен фургон, татуиран от десетилетия с познатия от лексикони надпис "Не дъвчи дъвка "Идеал", да не се влюбиш в някой заспал". В коравосърдечна, но актуална преработка двустишието може да звучи като "Не дъвчи дъвка "Еърфреш", да не срещнеш някой наркоман на беж". Встрани са насядали мъже от Сатовча и едно-две околни села. Налагат с чукове камъни, които вадят от реката.
Горският дом, набелязан за мястото, където зависими от дрогата да се лекуват в комуна, се намира на почти 10 километра нагоре в планината, като се подминат беседките и скупченият тук-там строителен материал. Хижата е изтърбушена, без прозорци, само една дървена черупка. Край бариерата няма никой, само един багер.
"Не сме против лечението на тези хора, но не тук. Където си ги зарибяват - там да ги лекуват. Това са деца на богати хора, на министри. Ще ги изолират горе в планината, ама търговците пак ще дойдат. И то няма да бият път за 100 души - ще искат поне на 1000 да продават. Ще ни зарибят децата. Тук наркотик не е върлувал, не ни и трябва", казва дядо Ахмед и продължава да цепи един сив камънак на плоски парчета. От време на време вдига глава, за да се похили съучастнически с останалите мъже, подпрени на купчините скални отломки. Те са много по-млади, някои в дочени дрехи, други с анцузи, но всички с униформено загрубели ръце. От камъка.
"Това ни е поминъкът. Суша беше, земята се стегна, тютюнът си остана нисък. Жените работят на гърка, но по 30 лева им дават на два месеца. Това са византийци. Боледуваме от глад. Те знаят, че сме беден и многодетен район, затова искат тук да турят тоя корен, наркомани. Не мислят да помогнат - искат да повредят повече. Защо точно тук ги нахендриха? По Витоша малко бази ли има? И в Стара планина. Там да се съберат от София, от Пловдив. В нашия регион наркомани няма - гаранция! А искат да ги сложат там, където ни е водохващането, там, дето събираме ягоди и други горски плодове."
Каменоделците се надпреварват да изтъкват аргументи против инициативата на фондация "Право на свободен избор" да изгради комуна за лечение на наркомани над Сатовча. Ден преди този епизод над 1000 жители от този край преградиха пътя на 20 души, поели на оглед към базата на бъдещата им комуна. "С мирни действия ги върнахме, нямало е ядове и конфликти. Ние бяхме много толерантни, а те бяха много отворени. Викаха "вие сте говеда, аборигени". Като ги гледах, половината бяха дрогирани. Щом очите им светят на стъкло... е, може и от грипа да е, но кат' им треперят ръцете, е ясно. Мислят, че като живеем на село, доматите ги ядем с колците. " Думите са на 35-годишния Румен от Сатовча, баща на момиче и момче. После разказва, че има една позната от Дупница, която навремето се подвела и "...директно към спринцовката. Като наближи да си взима дозата - изключват й релетата, говори глупости". Другият глава на семейство, Иван, също се обажда: "Страх ме е за децата. Сред тия наркомани, дето идваха, имаше малки, на 15 години. Ще ги запишат в училището, на един чин с моите ще седнат. Ще ги зарибят. Аз нали така навремето цигарите започнах. На моя син казвам, че това не трябва да го взима, че това е болест, това е зараза и от това нещо трябва да стои много далеч. Жалко за децата, които се дрогират, но не можем да им помогнем. "
