Горивото е предназначено за презареждането на 6-и блок през 2001 г. Корабът бе спрян на 3 октомври на румънското пристанище Сулина, защото нямаше разрешение за транзитно преминаване и необходимата документация за товара.
Работници и служители от Вазовските машиностроителни заводи в Сопот протестираха заради закъснялото изплащане на трудови възнаграждения и неизпълнени обещания от страна на ръководството на оръжейницата и от министерствата на икономиката и финансите, от които бе потърсено съдействие за излизане от кризисната ситуация. Протестният митинг, организиран от КНСБ и КТ "Подкрепа", завърши с гражданско неподчинение, което синдикатите не бяха планирали.
Активна търговия с акциите на "ЛУКойл Нефтохим" и рязко покачване в цените на фармацевтичните компании раздвижиха неочаквано търговията на "Българска фондова борса - София". Индексът "БФБ София - Лазард" отбеляза рекорден ръст от 20.97% за седмицата и достигна 37.57 пункта.
Хебросбанк откри първия си нов офис след приватизацията
Офисът се намира в обновената сграда на ЦУМ, която беше купена също от "Риджънт Пасифик груп". Официално беше представен и новият главен изпълнителен директор на банката - индиеца Гаутам Вир, който преди няколко седмици получи сертификат от БНБ за заемане на този пост. В следващите седмици мениджмънтът на банката предстои да бъде подсилен от един или двама български банкери, с които в момента се водят преговори.
Започна третата фаза на проекта "Красива България"
Предвижда се обновяването на около 200 туристически обектa. За разлика от първите два етапа на проекта, за изпълнението на които средствата бяха осигурени преди всичко от Европейския съюз, третият ще се финансира основно от българското правителство. Целта на проекта е да създаде временна заетост за близо 5600 безработни от местните бюра по труда.
Светът
Договорено бе формирането на преходно правителство в Югославия
Югопрезидентът Кощуница и представители на социалистическата партия на Милошевич се споразумяха социалистите да запазят премиерския пост, като решенията на новия кабинет ще бъдат вземани само след одобрението на двамата вицепремиери, един от които е представител на опозицията. Ключовите министерства - на вътрешните работи, информацията, правосъдието и финансите ще бъдат поделени между представители на опозицията и социалистите. Двете страни се договориха предсрочните избори в Сърбия да се състоят на 23 декември. Междувременно преговорите с Черна гора за формиране на югославско правителство се провалиха. Черногорското ръководство отказа да участва в кабинета, който трябва да бъде излъчен след изборите, бойкотирани от Подгорица. Според конституцията, ако съюзният президент е сърбин, премиерът трябва да е черногорец. Това означава, че югославският министър-председател трябва да бъде от партията на черногорските социалисти, които не бойкотираха изборите - вариант, който черногорският президент Мило Джуканович не приема.
Напрежението в Близкия изток не стихна
Израелски войник и един палестинец загинаха при престрелка в град Наблус на Западния бряг, избухнала въпреки споразумението за прекратяване на огъня, договорено в египетския курорт Шарм ел Шейх. Израелският премиер Барак обвини палестинските власти в брутално нарушаване на примирието и заяви, че армията вече има пълни основания да възстанови реда със сила. Генералният секретар на ООН Кофи Анан призова двете страни да се въздържат от насилие, след като изтече крайният срок на примирието, обявено от израелските власти. В телефонен разговор с Арафат и Барак американският президент Клинтън е заявил, че споразумението от Шарм ел Шейх не бива да бъде нарушавано, така че отново да бъдат създадени условия за подновяване на мирните преговори. В събота в Кайро започва спешно заседание на арабските лидери, на което ще бъде обсъдена обстановката в региона. Очаква се арабският свят да обедини усилията си срещу Израел. Ливан, Сирия и Ирак вече призоваха за "спешни мерки срещу израелската агресия срещу палестинците".
Републиканецът Джордж Буш изпревари с минимална преднина от един пункт демократа Ал Гор след третия телевизионен дебат на кандидатите за президентския пост в САЩ, показаха проучванията на Ройтерс. Малко повече от две седмици преди президентските избори губернаторът на Тексас Джордж Буш получи одобрението на 44% от избирателите, а сегашният вицепрезидент Ал Гор - 43%. Кандидатурата на Буш е по-привлекателна за родителите и женените гласоподаватели, докато Гор се харесва на младежите от 18 до 24 години и на хората с доходи от 25 000 до 50 000 долара годишно.
ОССЕ покани официално Югославия да възобнови членството си, прекъснато през 1992 г. В писмо до югославския президент Воислав Кощуница министърът на външните работи на Австрия Бенита Фереро-Валднер, която в момента е председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, изразява надежда Белград да се завърне в организацията на срещата на външните министри във Виена на 27 ноември т.г.
Италианското правителство обяви извънредно положение заради наводненията в Североизточна Италия, които взеха застрашителни размери. Специални екипи се заеха да укрепват бреговете на река По, която заплашва да излезе от коритото си. Над 40 хиляди души бяха евакуирани, след като проливните дъждове причиниха едни от най-тежките наводнения в Италия през последните години.
България
Христо Данов е новият председател на Конституционния съд избран със седем от гласовете на 12-те конституционни съдии.
Другият кандидат за председателското място - Георги Марков, събра пет гласа. Аз съм демократ по убеждение и изповядвам монархическата идея, но докато България е република, ще спазвам републиканската конституция и закони, заяви Христо Данов след избора и потвърди, че ще се отстоява несменяемостта на магистратите.
ДПС подкрепи предложението на БСП за искане на оставката на Йордан Соколов от поста председател на парламентарната комисия "Антимафия", стана ясно след срещата между двете ръководства, която се проведе на "Позитано" 20. На разговорите лидерите на БСП и ДПС са изразили тревога от състоянието на общините в страната и са обсъдили законопроектите за политическите партии и изборите. Председателят на социалистите Георги Първанов е запознал Ахмед Доган с резултатите от посещението си в Москва.
Датската кралица Маргрете II бе на тридневно държавно посещение у нас - първата визита на датски монарх в близо 70-годишната история на двустранните отношения. Решимостта и себеотрицанието, които българският народ показа при провеждането на реформите - предпоставка за неговия напредък, са достойни за уважение и възхищение, заяви Маргрете.
Директорът на българското бюро на Интерпол Петър Ченгелов подаде оставка, след като негова служителка го обвини в пресата, че е била принуждавана да прави компания на гости на бюрото. Ченгелов беше наказан миналата година за слаби резултати на бюрото след проверка на тогавашния главен секретар на МВР Божидар Попов, който поиска уволнението му. Оставката на Ченгелов все още не е разписана от вътрешния министър, тъй като се изчаква Инспекторатът на МВР да завърши проверката по т.нар. сексскандал. Номиниран за приемник на Ченгелов е бившият директор на бюрото на Интерпол у нас Петър Христов.
Лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов представи у нас книгата си "Да разбереш Русия", издадена на български език. Зюганов се срещна с председателя на НС Йордан Соколов и с Екатерина Михайлова в качеството й на председател на групата за приятелство България - Русия. Ръководителят на фракцията на комунистите в Държавната Дума разговаря и с лидера на БСП Георги Първанов.
Емил Кюлев се поинтересува от Капиталбанк
Съдът назначи нов синдик на мястото на Тихомир Трендафилов
В началото на миналата седмица "Росексим" е депозирала писмо за намерения във фалиралата Капиталбанк. Шефът на банката Емил Кюлев е обявил, че е готов да преговаря за покупката на затворения трезор като цяло предприятие. Пред "Капитал" г-н Кюлев уточни, че засега не става дума за конкретна оферта, а по-скоро за желание да бъде проучено състоянието на Капиталбанк. "Росексим" ще реши дали да започне преговори със синдиците едва след като ce запознае с това, което е останало от затворената банка.
В интерес на истината нейните активи не са кой знае колко много. Най-ценният от тях е недовършената сграда на ул. "Врабча" в столицата, която може да бъде използвана за банков офис. По оценка, поръчана от синдиците, сградата струва 2.8 млн. долара, но според независими източници едва ли пазарната стойност на имота надхвърля половин милион лева. Другите "активи" на Капиталбанк са прословутите вземания от фирмите на Красимир Стойчев "Нюз холдинг", "Стандарт нюз" и "Стандарт принт" за около 8.5 млн. долара, които не се обслужват и по които се точат безброй дела. Като актив банката води и вземането за около 250 хил. долара от фалиралата наскоро Балканска универсална банка (БУБ), което е обезпечено със залог върху линия за производство на компактдискове и скъпоценни предмети, собственост доскоро на БУБ.
През последните няколко месеца около Капиталбанк се появиха няколко потенциални купувачи. Официално интерес проявиха британската компания "Сие финансие оксидентал" и кипърската "Фърст мърчант банк". За първи път обаче кандидат за трезора е действаща банка с лиценз за банкова дейност у нас.
Проявеният интерес от Росексимбанк съвпадна с поредната кадрова рокада във фалиралата банка. В началото на седмицата съдът назначи адвоката Филко Розов за втори синдик в Капиталбанк на мястото на отстранения преди време Тихомир Трендафилов. Той беше освободен по сигнал на фирмите "Фърст файненшъл" АД, "Ронтадент трейд" ООД и "Роял флеш" ООД, представлявани от бившия акционер в банката Ангел Първанов. Трендафилов беше отстранен заради участието си в обща фирма в миналото с притежаваната от Красимир Стойчев фирма "Трон" ООД, която е голям длъжник на банката. Става дума за дружеството "Инском" ООД, което е било създадено през 1992 г., но според запознати не е развивало никаква дейност и следва да бъде заличено от правния мир служебно от съда. Според юристи Тихомир Трендафилов е можел да обжалва решението на съда за неговото отстраняване, тъй като "Фърст файненшъл" официално вече не се води кредитор на банката и следователно не може да иска освобождаване на синдика, поради липса на правен интерес. Акциите на банката, които бяха собственост на притежаваната от Ангел Първанов фирма, наскоро се оказаха притежание на "Трон". Това стана след триходова операция, в която беше замесена и фирмата "Консул енд трейд естаблишмънт", за която се подозира, че е собственост на скандалния бизнесмен Майкъл Чорни. Фирмата е регистрирана в Лихтенщайн и се представлява от адвоката Тодор Батков. Тя е изкупила през юни 1998 г. чрез цесия за 2.280 млн. долара акциите и всички вземания на "Фърст файненшъл" от Капиталбанк, след което ги е продала на свой ред на "Трон". Самият Ангел Първанов твърди, че първата цесия е невалидна, защото офшорката не е платила договорената цена. Така или иначе длъжникът Капиталбанк от правна гледна точка следва да води като свой кредитор крайния купувач на акциите "Трон", а не "Фърст файненшъл". Това можеше да послужи като аргумент за обжалване на решението на съдия Камелия Ефремова, с което беше сменен синдикът. Явно обаче Тихомир Трендафилов засега поне не е решил дали да оспорва съдебното решение.
Нов скандал с Нефтинвестбанк
Бившият шеф Цветан Начев спечели рунд от съдебната битка със сегашното ръководство
Иван МИХАЛЕВ
Скандалите около Нефтинвестбанк (бившата МОБ "Свети Никола") може да се смятат за подновени, след като Апелативният съд върна за разглеждане в по-долна инстанция жалбата на бившите акционери около Цветан Начев, с която те протестираха за това, че не са им били вписани решенията от последното общо събрание.
В началото на юни двата лагера, спорещи за банката, проведоха паралелни общи събрания. Хората на Митко Събев и Денис Ершов, които управляват в момента банката, не допуснаха до общото събрание Цветан Начев и хората му. Те пък проведоха свое общо събрание във фоайето на Военния клуб и избраха алтернативно ръководство на банката. В алтернативния надзорен съвет влязоха "Нове холдинг" на Васил Божков, "Делта-Г холдинг" на Николай Гигов, БРИП на Светлана Шаренкова и Димитър Иванов, "Мейкър груп" и Кирил Льосков. На свой ред "надзорниците" избраха управителен съвет начело с бившия шеф на ортодоксалната банка Цветан Начев.
Разправията беше последвана от схватка в съдебните коридори, където хората на Начев успяха да се преборят и да внесат първи искането за вписване на решенията от общото събрание. Тогава обаче съдийката по делото Костадинка Наумова издаде определение, с което отказа на Начевци вписване в търговския регистър. Впоследствие с ново определение тя вписа решенията на другото общо събрание. Естествено пренебрегнатата група подаде жалба пред по-горната инстанция. С определението си от 12 октомври Апелативният съд е обезсилил решението на съдия Наумова, с което тя е отказала да впише хората на Начев в регистъра. По този начин апелативните съдии задължават градския съд да се произнесе наново по искането. Чисто теоретично това означава, че в регистъра може да бъде вписано ново ръководство на Нефтинвестбанк, което според юристи би било пълен абсурд, доколкото в него фигурира вече едно вписване от общо събрание от 10 юни.
По всичко изглежда, че скандалите около бившата ортодоксална банка тепърва ще се разгарят с нова сила. Юристите са единодушни, че не може да бъдат вписани две решения от общи събрания на едно и също дружество. Оттук нататък адвокатите започват да спорят по това какво следва. Хората на Начев твърдят, че второто заявление не може да бъде разглеждано от съда по същество (както е наредил Апелативният съд), без да бъдат отписани решенията и на другата група акционери. Тезата е, че съдът първо трябва да заличи сегашното ръководство и тогава да се произнесе.
Адвокатите на сегашното ръководство пък отвръщат, че няма подобен случай в съдебната практика. На свой ред те са завели миналия понеделник частна жалба пред Върховния касационен съд, с която искат той да отмени определението на Апелативния. Основният аргумент е, че Начев и Огнян Пеовски не са имали правото да подават жалба в съда от името на Нефтинвестбанк, тъй като не представляват банката. Развръзката ще зависи от това коя от двете инстанции ще се произнесе първа - градският съд или върховният. Не е изключено бившите шефове около Цветан Начев да се върнат, макар и временно, в банката след двегодишно "изгнание", смятат юристите на банката.
Цялата история може да се окаже поредната буря в чаша вода, но като че ли за пръв път Цветан Начев и хората зад него получават реална възможност за реванш. Битката между тях и групата акционери около Митко Събев се води с променлив успех вече две години. Доскоро сегашното ръководство се ползваше с пълна подкрепа на среди в управляващата партия СДС и изпълнителната власт, която осигури на банката и почти сключена сделка за покупка на държавната банка Биохим. Откакто се провали сделката обаче, върху Нефтинвестбанк и нейния собственик Денис Ершов се струпаха куп неприятности. Първо ДЗИ обяви, че ще продава акциите си от нея, после държавните фирми по команда изтеглиха за около месец близо 36 млн. лв. от банката. От развоя на съдебните скандали сега ще проличи дали офанзивата на управляващите срещу Ершов включва и отнемане на банката му.
Може да бъде провокиран невероятен хаос
Истинските акционери ще влязат в банката
БНБ лобира за премахване на данъка върху банковите провизии
Търговските банки може да бъдат освободени от облагането на провизиите (парите, които се заделят срещу различните рискове по отпуснатите кредити). Подуправителят на БНБ и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова е изпратила писмено становище във финансовото министерство, с което се предлага специфичните провизии на банките занапред да не бъдат облагани. Писмото е било адресирано до заместник-министъра на финансите Николай Георгиев. От БНБ са предложили освобождаването на банковите провизии да бъде регламентирано с подготвяните в момента промени в Закона за корпоративно подоходно облагане. "Банков надзор" е настоял с данък да се облагат само провизиите за покриване на неидентифицирани рискове от загуба (общи резерви). Промяната е била съгласувана с техническата мисия на МВФ, посочва в писмото си Емилия Миланова.
В случай че предложението на централната банка бъде одобрено, банките ще бъдат облекчени значително, тъй като няма да се налага да прибавят към облагаемия резултат разходите за провизиране на лоши кредити.
Идеята за облагане на провизиите се роди при въвеждането на валутния борд. Банките бяха заставени да отнасят 30% от провизиите си към финансовия резултат и тази част подлежеше на данъчно облагане. Впоследствие провизионният данък беше намален. Идеята беше банките пак да плащат данъци, но само върху разходите за провизии по лошите кредити (когато кредитът е провизиран 100%), и то само ако несъбираемите кредити надхвърлят 10% от всички отпуснати заеми. Мярката беше замислена като оздравителна за системата, тъй като се очакваше това да стимулира банките да държат портфейлите си чисти в условията на борд.
Всичко това обаче може да доведе до неочаквани последици за банките, които тази година трябваше да се съобразят с влизането в сила на новата наредба 9 на БНБ. Банките бяха задължени да поискат нови обезпечения или да допровизират всички кредити, които са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти (различни от жилищни сгради). Съобразяването с това изискване принуди банки като Биохим и ЦКБ да начислят допълнително големи суми като провизии по стари кредити, по които обезпеченията са производствени сгради или цели предприятия. Това увеличи дела на експозициите, оценени като "загуба" в засегнатите институции, и ако се приложи законът, те ще трябва да платят огромен допълнителен данък за 2000 г. Не е ясно например какъв данък ще дължи държавната Биохим, която начисли близо 17 млн. лева допълнителни провизии в края на септември. Формално погледнато, след прилагането на новата наредба 9 лошите кредити на банката ще надхвърлят 10% от целия кредитен портфейл. Тоест банката ще трябва да отнесе към облагаемия резултат разходите за провизии и да плати върху тях данък в размер на няколко милиона лева. Което пък от своя страна ще обезсмисли извършената преди месец рекапитализация на банката с 12 млн. лева от страна на държавата. Освен че това ще затрудни приватизацията на банката, въпросът има и чисто морален аспект. Редно ли е Биохим да плати извънреден данък, когато влошаването на кредитния й портфейл се дължи не на лошо управление през текущата година, а на административна мярка, наложена от БНБ. Реално погледнато, делът на лошите кредити при Биохим скача над инфарктните 10% и заради валутните заеми поради нарастване на тяхната левова равностойност, което е следствие от срива на лева спрямо долара.
Ако се погледне по-критично, сега законът не дава яснота и върху кое точно ще трябва да плаща данък банката. Конкретният текст гласи, че облагаемият резултат се увеличава с разходите за провизии, когато лошите кредити надхвърлят 10% от целия портфейл. Не е ясно дали Биохим ще трябва да плати данък върху всички провизии, правени през годината, или само върху частта на несъбираемите кредити.
Всичко това е послужило вероятно като основание БНБ да поиска отмяната изобщо на данъка върху банковите провизии. Формирането (начисляването) на провизии срещу рискове, ако тяхната необходимост е налице, намалява финансовия резултат за разпределение. Това води до понижаване на рентабилността на банката и до оскъпяване на кредита, а оттам и на по-трудното му обслужване, посочва в писмото си Емилия Миланова. Тя е настояла провизиите да не се облагат, каквато е практиката и в страните от Европейския съюз. Пред "Капитал" заместник-министърът на финансите Николай Георгиев заяви, че въпросът все още се обсъжда и решението по него ще бъде взето скоро.
Появиха се нови кандидати за Биохим
Клубът на интересуващите се от банката се разшири с френската BNP-Paribas и италианската Banko Nazionale del Lavoro
Иван МИХАЛЕВ
В края на юли, когато се разбра, че приватизацията на държавната банка Биохим започва отначало, малцина са очаквали да се появи такава навалица от реномирани европейски банки сред потенциалните купувачи. Броят на проявяващите интерес към процеса се увеличава буквално с всяка изминала седмица. Допреди десетина дни официално играчите бяха трима - "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл" (Bank Austria Creditanstalt International), "Райфайзен Централбанк АГ" (Raiffeisen Zentralbank AG) и "Търговска банка на Гърция" (Commercial bank of Greece). Към този клуб официално през последните дни се присъединиха още две заслужаващи внимание имена - италианската "Банко насионале дел Лаворо" (Banko Nazionale del Lavoro) и френската "Банк насионал дьо Пари-Париба" (BNP-Paribas). Въпреки ранния етап излизането на двете банки на терена със сигурност ще качи залога в сделката, смятат наблюдатели.
Хронологически през последните дни споразумение за конфиденциалност е било подписано първо с италианската банка. "Банко насионале дел Лаворо" е шестата по големина банкова група в Италия. Интересното е, че до 1998 г. банката е била държавна собственост. Сега акциите й са притежание на голям брой инвеститори, като основни акционери са испанската Banko Bilbao Vizcaya Argentaria (10.1%), Banka Popolare di Vicenza (7.97%), INA (7.52%) и други институции с по-малки дялове. Общата сума на активите на банката за първото шестмесечие на годината е 68 млрд. евро.
Другият нов кандидат BNP-Paribas е най-голямата банкова група във Франция. В края на 1999 г. нейните активи са били 698.625 млрд. евро. Общият баланс на групата е до голяма степен условен, защото до началото на тази година БНП и Paribas всъщност не са оперирали като една институция.
Френското участие в приватизацията на Биохим ще бъде любопитно на фона на други събития от последните дни. Както е известно, BNP от години участва в Източна Европа в алианс с германската Дрезднербанк. Наскоро обаче се разбра, че двете институции ще прекратят съвместните си проекти в шестте страни от региона, в които са стъпили. В България "БНП-Дрезднербанк" работят съвместно от пет години, което означава, че след скъсването на централите една от двете институции ще трябва да прехвърли на другата акциите си в дъщерната българска банка. Засега не е ясно дали БНП ще прехвърли дела си на Дрезднербанк или обратно. Прогнозите на наши банкери са, че по-скоро дейността ще бъде продължена от BNP Paribas, тъй като основното ръководство на българската банка досега беше съставено главно от нейни служители.
Ако реши да подаде оферта за Биохим, "БНП-Париба" ще бъде един от сериозните фаворити, смятат наблюдатели. Банката се ползва с подкрепата на ЕБВР (която държи 20% от българската "БНП-Дрезднербанк"), както и от сериозно лоби в правителството. Не е тайна, че вицепремиерът Петър Жотев поддържа традиционно добри отношения с мениджърския екип на банката и предпочита да държи в нея по-голямата част от парите, получени от банковата приватизация. Важна подробност в приватизационния пасианс за Биохим може да се окаже и фактът, че новият представител на България в Световната банка Петьо Николов беше служител на "БНП-Дрезднербанк" до август т.г.
Развитието на сделката за Биохим е интересно по няколко причини. На първо място, прави впечатление неочаквано големият интерес от водещи европейски банки. Засега той значително надхвърля този за Булбанк и другите държавни банки, за които по принцип се смяташе, че ще бъдат далеч по-привлекателни от обременената с много лоши кредити от минали години Биохим. Интересно е също, че нито една от появилите се западни банки не присъстваше дори в слуховете около първия търг за Биохим, а за няколкото месеца оттогава нищо не се е променило в самата банка или в средата за банкиране у нас. Възможно е при първото наддаване търсенето на кандидати в чужбина да не е било толкова усърдно, тъй като се е смятало, че Биохим е "запазена" за някой местен играч. В ролята на стратегически кандидат (до откритието, че Денис Ершов е опасен за националната сигурност) тогава се оказа подкрепяната от лобита в СДС "Нефтинвестбанк".
Много от българските банкери смятаха, че след скандално провалената сделка държавата трудно ще намери читав купувач на Биохим, който да плати достигнатата при първия търг сума (10 млн. долара за 67% от Биохим и 27 млн. лева вноска в капитала й). Внезапният чуждестранен интерес сега разпали въображението на банковата общност и много от наблюдателите започват да съжаляват, че интересът на големите западни институции се явява едва в края на банковата ни приватизация. Според вицепремиера Жотев причината за интереса е именно в това, че се продава последната държавна банка (Банка ДСК не се брои в случая, тъй като изглежда, че идеята за нея е да бъде продавана на етапи чрез фондовата борса).
Разбира се, истинският интерес ще проличи, когато дойде време за подаване на оферти. Засега спряганите за купувачи банки имат само подписани споразумения за конфиденциалност с БКК, които им гарантират достъп до информационния меморандум на Биохим. В предишните приватизационни сделки информацията за състоянието на продаваните институции се заплащаше и макар сумите да не бяха големи, все пак бяха някакъв индикатор за действителния интерес на кандидатите. Провалът на продажбата на Биохим и краткият срок, поставен от МВФ за новата процедура за банката (края на март 2001 г.), изглежда, са накарали вицепремиера Жотев да предприеме този път безплатна реклама на банката.
На фона на чуждестранния интерес към Биохим все още нито една българска банка не се е наредила сред потенциалните купувачи. Неофициално интерес са заявили кандидатите от първата процедура Първа инвестиционна банка и Нефтинвестбанк, а също и вече приватизираната Хебросбанк, която е собственост на "Ай Риджънт.ком" (новото име на групировката "Риджънт пасифик груп"). Нито една от тях обаче не е подписала споразумение за конфиденциалност с БКК и поне засега в надпреварата няма допуснат български кандидат.
Накратко
Увеличение на пенсиите с 10% от 1 юли следващата година се предвижда в бюджета на Държавното обществено осигуряване, който беше одобрен от правителството в четвъртък. С 3 процентни пункта да бъде намалена осигурителната вноска от началото на 2001 г. се предвижда още в проектозакона. Намалението ще се разпредели между осигурител и осигурен в същото съотношение, както самата вноска - 80:20. За следващата година се очакват приходи в размер на 2.547 млрд. лева и се планират разходи за 3.170 млрд. лева. Субсидията от републиканския бюджет е в размер на 619.6 млн. лева, от които 190.6 млн. лева покриват очакваното намаляване на приходите в резултат от намалената осигурителна вноска.
Необходим е Закон за финансовата дисциплина, за да могат банките по-бързо да реализират обезпеченията по кредитите, които не се обслужват. Това заяви вицепремиерът Петър Жотев по време на икономическия форум за Югоизточна Европа, който се проведе миналата седмица в НДК. Според него именно тромавата съдебна процедура в момента принуждава банките да искат и до 200% обезпечение по отпусканите кредити.
Бившият изпълнителен директор на Банка ДСК Николай Каварджиклиев е получил оферта за работа в ръководството на приватизираната Хебросбанк, съобщиха запознати. Каварджиклиев, на когото БНБ отказа през пролетта сертификат за член на управителния съвет на Банка ДСК, заема в момента поста прокурист на банката. Миналия четвъртък той дойде за откриването на новия клон на Хебросбанк в ЦУМ, явно с идеята да поздрави бъдещите си колеги. Все още не е ясно на какъв пост ще бъде назначен г-н Каварджиклиев в Хебросбанк.
Международната финансова корпорация (IFC) ще започне преговори с "УниКредито" да закупи пакет от 7-10% от акциите на Булбанк, съобщи новият мениджър на IFC за Югоизточна Европа и Централна Азия Суята Ламба. Точният процент на пакета още не е определен. Преди две седмици шефът на надзорния съвет на Булбанк Роберто Никастро обяви, че IFC и италианската агенция за стимулиране на инвестициите SIMEST ще получат по 2-3% от акциите на банката. Финалните преговори ще се проведат през ноември. SIMEST е институция за развитие на италианския бизнес в чужбина.
След изборите и потоп
Марта Пенева
"Бюджетът, с който завършва мандатът на Обединените демократични сили", похвали се незнайно защо министърът на финансите Муравей Радев, след като през изминалата седмица кабинетът прие проектозакон, който предстои да се обсъжда в парламента. Именно фактът, че мандатът завършва и идват нови избори, може да се превърне в основен недостатък на публичните финанси през следващата година. Приходите в бюджета за разлика от предишни години са по-скоро завишени, а разходите ще бъдат направени, и то вероятно през първата половина на годината, като сметката формално ще се поеме от следващото правителство, а реално - пак от данъкоплатците.
От идването на власт на ОДС се създаде практика през бюджета да се преразпределят над 40% от брутния вътрешен продукт - доста високо съотношение за държава с пазарна, а не административна икономика. Големият дял на преразпределение чрез бюджета означава по-голяма власт на държавата и в частност на правителството, а не на частния сектор при определяне развитието на страната и при вземане на инвестиционни решения. Проблемът допълнително се усложнява от високото равнище на сива икономика, което означава, че легалният бизнес понася далеч по-тежко бреме, отколкото предполага40-процентното съотношение бюджетни приходи/БВП.
През следващата година бюджетът ще събере 40.5% от БВП, или 11.427 млрд. лв. Разходите са 11.851 млрд. лв., или 42% от БВП. Дефицитът е 1.5%, или 424 млн. лв. За 2000 г. по закон е предвидено 10.129 млрд. лв. приходи и 10.484 млрд. лв. разходи, което при очакван БВП от 25.587 млрд. лв. прави съответно 40% и 41%. Очакванията обаче са за изпълнение на приходите до около 43% от БВП.
И през следващата година ще продължи субсидирането в енергетиката и железопътния транспорт. Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев съобщи, че през следващата година на Българските държавни железници ще бъдат предоставени 60 млн. лева, на топлофикационните дружества - 50 млн. лв., а на въгледобивните мини - 5 млн. лв. Заделеният резерв за неотложни разходи е 240 млн. лв. Основната разлика в бюджет 2001 спрямо предходните е във философията на заложените приходи и разходи. "За разлика от предишни години през следващата оценката на приходите не е направена консервативно, а те са на ръба, така че не разчитайте да ги увеличите", заявил премиерът Иван Костов пред синята парламентарна група. В предишните години правителството приемаше песимистичен вариант за постъпления в хазната, срещу които се фиксираха възможните разходи при ограничението на допустимия бюджетен дефицит. После естествено приходите надвишаваха заложените в бюджета, а разходите оставаха на фиксираните от закона ниски нива. Така кабинетът отчиташе небивали фискални постижения и получаваше възможност да харчи излишъка по свое усмотрение. В проектобюджета за следващата година е избран друг вариант - приходите са записани в техния крайно оптимистичен вариант, което дава възможност да се гласуват по-значими разходи в годината на парламентарни избори.
Според министъра на финансите основната особеност на проектобюджета са по-малкото приходи в резултат на "драстичното намаляване на данъците". Става въпрос за 550-600 млн. лв., които няма да влязат в бюджета заради намаляването на ставката на данък печалба за републиканския бюджет с пет процентни пункта (ефектът се оценява на 135 млн. лв.), намаляването на данъка върху доходите с два пункта (150 млн. лв.) и на осигурителните вноски - с три процентни пункта (216 млн. лв.), и намаляването на срока за възстановяване на кредита по ДДС от шест на четири месеца (55 млн. лв.).
Делът на предвидените инвестиции от бюджета е по-нисък - 3.2% от БВП при заложени около 3.5% за 2000 г. Нивото им обаче остава значително високо, а ефектът - съмнителен, като се има предвид, че се влага предимно във вносни и луксозни стоки и обзавеждане или в инвестиционни програми, създаващи временна заетост.
Външните рискове са ясни отсега. Това са котировките на петрола и долара. При разчетите на бюджета за следващата година са имани предвид около 30 долара за барел суров петрол и 2.11 лв. за долар. Естествено е при промяна на тези нива да настъпят и последици за бюджета. През всичките тези години България преживя какви ли не външни кризи, че просто не виждам какво още може да се случи, каза през седмицата представителят на Международния валутен фонд у нас Питър Стела. По-големият проблем обаче е, че в резултат на високите цени на петрола и долара растежът в държавите от Европейския съюз може да е с по-ниски темпове. От това търсенето в тях ще намалее, ще намалее и българският износ за ЕС, а износът е в основата на икономическия растеж у нас. Това обаче ще го обяснява следващото правителство. Ако пък средногодишният курс на долара падне осезаемо под прогнозните 2.11 лв., то бюджетът при равни други условия ще събере по-малко косвени данъци и мита, а това са основни приходни пера в хазната.
Сериозни са и вътрешните рискове за бюджета. Основната опасност е политическата намеса в публичните финанси - с приближаването на изборите ще се засили вероятността правителството да предприема популистки мерки, свързани с големи разходи, с единствената цел да се понрави на избирателите. Такива биха могли да бъдат увеличените социални разходи или пък всякакъв вид изпреварващи плащания към общини и други.
Положението на реалния сектор също крие големи опасности. Още през февруари тази година управляващото мнозинство обяви намерението си да замрази цените на електро- и топлоенергията до края на следващия отоплителен сезон, който съвпада с края на мандата му. Това означава натрупване на големи загуби в топлофикационните дружества и Булгаргаз, които не могат да бъдат покрити с предвидените субсидии и се наложи още през тази година да бъдат отпускани допълнителни средства. Положението обаче се влоши с поскъпването на долара и петрола, което доведе до поскъпването и на цената на природния газ на международните пазари. Очаква се в най-скоро време правителството да увеличи цената на газа, което допълнително ще влоши състоянието на топлофикациите. При всички положения новото правителство ще трябва да вдигне рязко цената на електро- и топлоенергията, а по всяка вероятност и на природния газ. Така че едва ли ще бъде спазена предвидената инфлация от 3.5% за следващата година.
Финансовото състояние на общините също крие значителни рискове. Неразплатените им разходи въпреки направените трансфери са около 100 млн. лв., като те нямат средства, с които да покрият по-високата цена на горивата за отоплителния сезон. В предизборни години при тях се наблюдава бум на разходите от чисто политически подбуди. Направените допълнителни харчове ще трябва да се покриват от следващото правителство, но от същия този бюджет.
Така в крайна сметка през следващата година по всяка вероятност бюджетите на общините, на бизнеса и на домакинствата пак ще излязат на червено. Но този път на дефицит ще излезе и държавната хазна. А при отсъствието на безотказния кредитор МВФ и неяснотите с алтернативите за външно финансиране, избраната от правителството тактика - раздути приходи, срещу които стоят реални разходи, болезнено напомня на философията "след мен и потоп".
Накратко
През следващите години цените на електроенергията за населението в България трябва да се изравнят с цените за промишлените потребители и дори да ги надминат - така е в цяла Европа, а страната ви ще стане част от европейската енергийна система, заяви представителят на МВФ у нас Питър Стела при посещението си в ТЕЦ "Марица-изток 3" през изминалата седмица. Питър Стела и търговското аташе в посолството на САЩ в София Ричърд Кантер се запознаха на място с мощностите, които ще се рехабилитират от американската компания "Ентърджи". Представителят на МВФ не отрече съмненията на специалистите, че инвестицията ще се обслужва трудно при сегашната цена на тока, съобщиха от централата. През следващите години в ТЕЦ "Марица-изток 3" ще се инвестират минимум 450 млн. долара, за да се удължи експлоатацията й с 18 години. Около 100 млн. долара ще се вложат за опазване на околната среда. Проектът ще стартира до края на първото тримесечие на следващата година.
На жп превозвачите ще се издава безсрочна лицензия, която ще се преразглежда на всеки 5 години. За използването на железопътната мрежа фирмите-превозвачи ще заплащат такса на Национална компания "Железопътна инфраструктура", решиха през изминалата седмица депутатите. С приети на второ четене текстове от законопроекта за железопътния транспорт парламентът реши железопътната инфраструктура да се използва от лицензирани превозвачи, които притежават сертификат за безопасност. Те трябва да бъдат търговски дружества, чиято основна стопанска дейност са услуги за превоз на пътници и товари, пише в закона. Размерът на инфраструктурните такси, които ще плащат фирмите превозвачи, ще се определя от Министерския съвет.
Датската компания "Данфос" спечели търга за доставчик на регулиращи системи в абонатните станции на топлофикациите в Южна България, съобщиха от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси през изминалата седмица. Договорът за доставката беше подписан от председателя на агенцията Иван Шиляшки и Нис Сторгард, началник на управление в "Данфос". Оборудването е за окомплектоване на 2677 абонатни станции към топлофикациите "Пловдив-юг", "Пловдив-север", "Сливен", "Казанлък", "Самоков" и "Перник".
В 95 на сто от землищата на страната поземлените комисии са излезли с решения за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Това заяви министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов след среща с областните управители в сряда. До 28 септември са издадени общо 167 072 решения за възстановяване на 3.37 млн. декара горски имоти. От тях 166 235 са на физически лица, 455 - на общините и 382 - на юридически лица.
Пактът за стабилност излиза от политическия ритуал
Красен СТАНЧЕВ, Институт за пазарна икономика
Преди седмица партийни деятели и политически коментатори се жалваха, че промените в Сърбия ще доведат до недоимък на външни субсидии за България. През тази седмица на истанбулската среща на стопанската Работна маса на пакта за стабилност не присъства нито един журналист. Неправителствените организации бяха представени само от пишещия тези редове, а националното радио черпеше информация от кореспондента на Би Би Си. Досегашният опит (от юли м.г. в Сараево, през мартенската среща т.г. в Брюксел) показва, че българската общественост и мнение обръщат внимание на помпозните политически срещи на пакта, но не и на подготвянето на решенията на работно равнище. Присъствието на българската администрация и усилията й, особено тези на Никола Карадимов, донякъде компенсират погрешната нагласа на обществото. Но все пак официалното представителство на България е много по-ограничено от това дори на по-малките страни като Албания и Македония.
Замисълът на срещата бе да прегледа досегашното изпълнение на финансирането, да обсъди нови идеи и изисквания и да свери часовниците по повод възможни смени на акцентите и финансовите адресати. Значението на стопанската маса не може да бъде подценено. Финансовите ресурси на проектите в изходната тръба на масата са 5 пъти повече от средствата за подкрепа на демокрацията на Балканите и 19 пъти повече от тези на работната маса по сигурността. Освен това за подкрепа на демокрацията и правата на човека наличните пари са с 1/3 повече от потърсените, докато недостигът на средства за стопански проекти е около 1/5.
Естествено натискът за достъп до тези средства е по-силен от този на другите маси. Съответно и желанието за роля в преразпределянето им е много по-настъпателно.
За какви пари става дума в областта на стопанското възстановяване, развитие и сътрудничество се вижда от таблицата. В нея са показани сумите преди началото на истанбулската среща. Какво се е променило - това ще се знае след около месец и половина - два.
Само при обществените програми разполагаемите пари са повече от заявените. При средствата за опазване на околната среда нещата са, общо взето, решени. Интересно е, че при инвестирането в човешки капитал (т.е. в развитието на знания и умения) заделените средства са почти нищожни, но търсенето повече от три пъти надвишава предлагането. Недостигът е относително значим и в средствата за реформи и подобряване на деловия климат. Но следва да се има предвид, че това са пари, които правителствата искат, за да правят това, което по определение са длъжни да правят.
Сигурно е, че графата за търговия не е точна. Търсените средства тук са малко над 2 милиона евро. Около 0.7 от тях са по проект, иницииран от българска нестопанска организация (приложим у нас, в Румъния и Македония) и препоръчан от работната група на пакта по търговията. Упоменатите 530 000 са за изследване на тарифните и нетарифните ограничения от британски и швейцарски екипи, а останалите са за Центъра за развитие на балканската търговия в Анкара. (Освен това не е споменат и заемът от 135 милиона на Световната банка за развитие на транспорта и търговията; той се прилага в шест страни, координира се от офис в София и банката го отчита като част от портфейла на пакта за стабилност).
Представител на президента Кощуница се появи като личен гост на Бодо Хомбах. Но само за пет минути. Предишният ден след приветствените уводни думи по повод връщането на Сърбия към нормалността и "свежите възможности за регионална стабилност и сътрудничество" делегацията на Албания настоя за изпълнението на всички условия към Югославия, поставени от международната общност.
В официално прочетената декларация като заслуги на новия президент се споменават осигурената независимост на централната банка и преустановената корупция по митниците. Изразява се и увереност, че изборите за парламент на Сърбия ще са свободни, завършвайки формирането на демократичното управление на федерално и републиканско равнище. Представителят на Кощуница поиска колкото е възможно по-скорошно включване на Югославия в международните политически и финансови институции, започвайки от пакта за стабилност. За целта Югославия "ще спазва стриктно всички споразумения, които са били подписани от нейни овластени представители или са съгласувани с международните организации".
Заедно с тази декларация бе разпространен и документ, озаглавен "Молба за програма за бърза намеса в подкрепа на новото демократично управление". В него се казва, че политическата стабилност "съществено зависи от стопанските условия". Приложен е списък от точно описани нужди до края на 2000 г. от енергия, храни, медикаменти и подкрепа на фиска, възлизащи на 1.146 млрд. германски марки. (Тази сума е с около 150 милиона по-малка от стойността на двумесечния внос от страна на съюзна Югославия).
Високопоставените тълкувания, че основното в пакта е инициативите да идват от самите балкански страни, се въплъщават много трудно в деловите връзки между представителите на Запада и Югоизточна Европа. Вече мина повече от година от първата среща на пакта. Западняците все още се учудват, когато срещнат осведоменост и нормални стопански постижения на фирми и икономики от Балканите. Балканците още учат езика и жестовете. Първите негласно вярват, че те ще измислят идеите на сътрудничеството, а местните ще ги приложат. Вторите още говорят за помощ. В резултат на тези взаимности вниманието към новодошлите, т.е. т.нар. Западни Балкани, е по-целенасочено. Техни представители заемат повечето постове в комисии и работни групи и техни идеи по-често се споменават в официални становища.
Вносът от Балканите в ЕС е около 1.4 на сто от общия внос на съюза. (Само търговията на Словения със съюза е съществено над обмена на всички останали югоизточноевропейски страни.) За тях обаче е средно към 60% от цялата им външна търговия. До две седмици ще се приложи и планът за освобождаване на 95 на сто от търговията на ЕС с Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово и Югославия. Към това следва да се добави и премахването на ограниченията за износ на алуминий и стомана от Черна гора. (Остават митата и квотите за говеждо, живи животни, вино, рибни продукти и жива риба. И, разбира се - нетарифните и потребителските ограничения, които са всъщност по-съществените.)
От горния списък на средства по проекти на пакта ясно се вижда, че има предпочитание към инфраструктурата и явно незачитане на нуждите на усложнените фактори на развитието. Тези проекти се отчитат по-лесно, изпълняват се от по-големи компании, средствата се насочват по-лесно и се обосновават с лекота пред данъкоплатците. В тези условия Чешката република залага около 1 милион евро за развитие на енергийна програма за Югоизточна Европа, която да координира реформите в тази област и управлява логистиката на доставките. Русия смята, че проекти като Констанца - Триест, съчетаващи транспортна с газо- и петролопреносна инфраструктура "заслужават задълбочено внимание", като руските компании са готови за инвестиции.
Така или иначе истанбулската среща показа, че пактът за стабилност излиза от фазата на политическия ритуал. Ако някоя страна губи позиции, то е поради неразумност на досегашното си участие в представлението.
Проектобюджетът на здравната каса е готов
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бе приет от Министерския съвет в края на миналата седмица. Според заложените в него данни приходите на НЗОК за 2001 г. ще възлизат на около 628.8 млн. лв., а разходите ще бъдат около 450.2 млн. лв. Приходната част на бюджета предвижда 623.9 млн. лв. да влязат като приход от здравни вноски. През текущата година предвидените вноски са за около 534.6 млн. лв. Шефът на НЗОК Бойко Пенков обясни, че по-големият размер на вноски за догодина е планиран на база на поетапното увеличение на бюджетните заплати, както и на база увеличена събираемост на вноските на касата.
За разлика от текущата година дейността на касата няма да се финансира само от собствени средства. Около 20 млн. лв. от предвидените разходи ще бъдат за сметка на здравния заем от Световната банка. Въпреки външното за системата финансиране и през следващата година здравната вноска ще остане в размер на 6%. Предположенията за увеличаването й остават за бъдещ период.
Очакваният приход за догодина от инвестиции на свободните средства на здравната каса е около 5 млн. лв. В момента тези средства стоят по нисколихвена сметка в централната банка. Доходността по нея е по-малко от 2% на годишна база, докато и обикновен влог в търговски банки би носил по-висока доходност.
По-интересна е разходната част от бюджета на касата. Здравноосигурителните плащания възлизат на около 400 млн. лв. за цялата 2000 г. От тях 26 млн. лв. ще отидат за плащания в болничната помощ. За доболничната помощ остават 374 млн. лв. За второто полугодие на миналата година бяха предвидени разходи за финансиране на доболничната помощ в размер на 187 млн. лв. Ако трябва да се направи елементарно сравнение за половин година, през 2001 г. ще се похарчат също 187 млн. лв. за доболничната помощ - противоречие с обещанията за увеличаване на парите за доболничната помощ на шефовете на здравната каса.
Капиталовите разходи на здравната каса за догодина се увеличават с над 60% в сравнение с тази. Въпреки постоянните изказвания, че парите в здравеопазването не достигат, касата ще продължи с явно вечните за нея ремонти и закупуване на нови сгради. Обещанието, че институционалното изграждане на касата ще приключи в края на 2000 г., се отлага с една година.
Капиталовите разходи на НЗОК за 2001 г. възлизат на 25.6 млн. лв., а средствата за болнична помощ, които ще отдели касата от 1 юли догодина са 26 млн. лв. (тази сума представлява 20% от средствата, необходими за финансиране на болничната помощ). Оправданието, че 20 млн. лв. от тези пари идват от заема със Световната банка, някак си не е актуално, при положение че не някой друг, а точно данъкоплатецът ще погасява задълженията по него.
Според заложената програма в бюджета на здравната каса 21% от капиталовите разходи ще са за сметка на собствените средства на касата, а останалите 79% ще идват от заемни средства (разбирай средства от заема, получен от Световната банка). Разходите ще отидат за закупуването на четири нови сгради за районните здравни каси (тези в Пловдив, Монтана, Враца и Сливен), както и за основен ремонт на 120 местни офиса в страната. "По-изгодно ни е да закупим офисите, в които сега сме под наем, вместо с години да даваме пари за наеми. " За текущата година в бюджета на касата са предвидени 1.5 млн. лв. за разходи за наем на районните здравни каси.
През 2001 г. здравната каса ще направи 900 хил. лв. (точно толкова, колкото и за второто полугодие на текущата година) разходи за командировки, от които 600 хил. лв. са предвидени за командировки в чужбина.
Предвидените разходи за заплати за следващата година са 8.9 млн. лв. "В момента персоналът на НЗОК и районните каси е около 1800 души, като тенденцията е през следващата година той да достигне 2200 души", заяви шефът на здравната каса Бойко Пенков след приемането на бюджета в Министерския съвет.
Погнаха Краус на дребно
Обвиненията срещу ексминистъра за приватизацията на малка фирма едва ли ще го вкарат в затвора
Галина Александрова, Йово Николов
Поредният бивш министър на Иван Костов - Вилхелм Краус, е обект на разследване за престъпление по служба, съобщиха от прокуратурата и следствието в сряда. Когато премиерът предложи промените в правителството в края на миналата година, той не обясни причините за кадровите промени, но в обществото остана да витае съмнението. Така прословутите доклади на тайните служби за корупция сред представителите на висшата администрация останаха като вероятна причина за решението на Костов. Според слуховете Краус е бил сред основните персони в тези доклади.
Премиерът не намери полезен ход за дистанциране с дискредитираните и по време на националната конференция на СДС през февруари, и после, когато друг ексминистър, Богомил Бонев, съвсем конкретно заговори за корупция в правителството. Костов предпочете малките стъпки - бяха отстранени след повдигнати обвинения Марин Маринов, Едит Гетова, Александър Божков и Пламен Радонов... Общественото мнение беше захранено с поредната порция успокоение, че властта се чисти от корумпираните, че Костов забавя, но не забравя. Макар че до съд все още никой не е стигнал. Освен това хората в "списъка на корумпираните" далеч не свършва дори с Краус. Той е само поредният в списъка... Затова е много странно, че веднага след появяването на новината за разследването срещу Краус бивши и настоящи министри изразиха мнение, че вярват, че колегата им е действал като добър държавник. Иван Костов обаче не направи подобно изявление. Което освен всичко друго трябва да изнерви и други от бившите уволненини колеги на Краус. На Бакърджиев например това все повече му личи.
Бившият министър на транспорта е обвинен по чл. 283 от Наказателния кодекс. Текстът е за престъпления по служба и буквално гласи "Длъжностно лице, което използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго облага... " Когато престъплението е свързано с приватизацията, както е случаят, наказанието е от 3 до 10 години. Следствието разследва Краус за дейността му по приватизационната сделка за "Автобус" ЕООД, когато е бил министър. На ексминистъра е наложена парична гаранция от 3000 лв. Първоначално делото е било образувано за безстопанственост срещу Виржиния Мирова, изпълнителен директор на приватизираното предприятие "Автобус" ЕООД за периода 21 януари 1999 - 28 април 2000 г. Вилхелм Краус е бил само свидетел по делото. В процеса на разследването обаче са открити данни, които уличавали ексминистъра в престъпление, съобщиха от прокуратурата.
Столичното предприятие "Автобус" ООД извършва автотранспортна дейност. В момента 80% от него са собственост на дружеството "Автобус 99", а 20% - на Министерството на транспорта и съобщенията. "Автобус 99" АД е РМД, регистрирано на 11 август 1999 г. в софийското село Гайтанево с единствена задача, приватизация на държавната фирма "Автобус" ЕООД. В РМД-то по 33.2 % имат Методи Цеков и Нина Павлова, а другите акционери са с малки дялове. Разследваната Виржиния Мирова няма записани дялове в РМД-то, а е само управител.
Едва през юни 2000 г. в Държавен вестник излиза промяната на собствеността в дружеството. Съдът регистрира прехвърлянето на 2284 дяла на "Автобус 99", което прави 80% от капитала на фирмата. Процедурата за приватизация на фирмата е подписана от Вилхелм Краус на 28 ноември 1998 г. След това срокът е удължен с една седмица и на 6 януари 1999 г. Краус отменя конкурса за приватизация на дружеството. Една от хипотезите е, че процедурата е спряна нарочно, за да се уреди РМД-то.
В четвъртък делото е било изискано от Върховната касационна прокуратура. Повечето юристи са на мнение, че обвинението към Краус ще отпадне. Приватизацията е станала факт през декември 1999 г., когато Краус вече не е министър.
От транспортното министерство казаха, че нямат информация и не са инициатори за разследването. При сделките Краус бил перфектен и защитавал интересите на държавата. Вилхелм Краус потвърди, че е обект на разследване. Той не пожела да коментира обвиненията, тъй като по тях се води следствие. За "Капитал" каза само, че е спокоен за резултатите от следствието. Любопитна подробност е, че през следващата седмица "Автобус 99" има общо събрание, на което ще се обсъжда промяна в съвета на директорите.
В момента Вилхелм Краус е нает на граждански договор от "ЛУКойл Нефтохим" и е включен в експертен екип, който разработва транспортната схема на рафинерията. Ексминистърът официално участва в две фирми и двете са регистрирани след отстраняването му от министерския пост. "Виена реал естейт" е регистрирана на 21 април т.г. в София с капитал 100 000 лв. Собственик е "Виена транспорт" ООД, дружеството се управлява и представлява от Краус. "Виена реал естейт" се занимава с превоз на товари на близки и далечни разстояния, спедиция, търговия с всякакви стоки, търговско представителство, закупуване, притежание и управление на предприятия и дружества, покупко-продажба на недвижими имоти. Другата фирма е "Интермодал консулт" ЕООД. Регистрирана е на 9 март с 5000 лв. капитал. Предметът на дейност е автомобилен товарен транспорт без спомагателни дейности.
Въпреки че ексминистърът отрича съществуването й, империята Краус не е журналистическа измислица. Големият му син Антон Краус има участие във фирмата "Карина СПС" чрез дружеството "Сева транс". "Карина" държи шест от най-атрактивните маршрутни линии в столицата. Наскоро тя заедно с още 14 превозвача беше санкционирана от Комисията за защита на конкуренцията за съгласуване на цените. Антон Краус притежава също няколко дискотеки в София и по морето, говореше се, че държи и кетъринга на летище София и други апетитни дейности. Той е акционер също във фирма "Софстройкомплект" заедно с близкия до властта "олимпиец" Славчо Христов. Според Краус-старши, а също и според Славчо Христов тази фирма нямала дейност. Тя била създадена за строителството на жилищна сграда в "Лозенец", но проектът се провалил.
Братът на бившия транспортен министър Борис Краус работеше във фирма "Балканстрой инженеринг", на която преди време беше възложен голям ремонт в столичния аеропорт. По това време в тази фирма е акционер "Селекта" АД - обща фирма на премиерския приятел Славчо Христов и Николай Маринов (Маргина) от СИК. Славчо Христов беше управител на фирмата, когато тя спечели търговете, организирани от транспортното министерство. Краус назначи свой човек и за шеф на "Отряд 28", който стопанисва правителствения ВИП и обслужва полетите на управляващите.
Вилхелм Краус е пряко отговорен като ресорен министър за източването на близо 15 млн. долара от РВД за строежа на хотел на Копитото, който е собственост на скандалните братя Красимир и Стефан Джанкови. Други 36 млн. долара от парите на РВД отидоха за купуването на самолет "Фалкон 2000" за полетите на президента и премиера. По негово време се разрази и скандалът с компрометирания международен търг за втория етап от изграждането на Единния център за управление на въздушното движение. Тогава всички известни чужди фирми кандидати бяха елиминирани по формални причини, за да се осигури възлагането на обекта на "Главболгарстрой". Това за известно време опъна отношенията на министерството с ЕИБ, която отпусна кредита за проекта.
Най-добрата илюстрация за приноса на Краус в източването на държавни средства е правителственият ВИП. Фирмата изпълнител "Данлекс" спечели търга по времето, когато беше министър Краус, с оферирана цена за ремонта около 3 млн. лв. След поредица от анекси тя надува цената на 12 млн. лв. До момента строителната фирма е представила сметки за 9 млн. лв. и предявява претенции за още 5 млн. лв., включително неустойки за изпълнение на договора. За дострояването ще отиде приблизително същата сума. През юли Дирекцията за национален строителен контрол спря строежа, защото е незаконен. Още преди това обаче министър Антони Славински съобщи, че спира работата по проекта заради надуването на цената. Ремонтът трябваше да приключи до октомври, но сградата и досега е строителна площадка.
Както и в други случаи, най-вероятно до оневиняване или присъда по случая "Краус" ще се стигне след време, когато парламентарните избори ще са вече минали. Но при всички случаи, когато тръгне кампанията за тях, за СДС ще дойде добре, ако на всяко обвинение в корупция имат отговор - на ход са следствието и прокуратурата... До 2006 г. отварят балкански енергиен пазар
Страните от Югоизточна Европа могат да открият общ енергиен пазар в началото на 2006 г. с основната цел да се намалят цените на тока, съобщи шефът на Черноморския регионален енергиен център Люлин Радулов. Това ще стане в резултат на по-пълното използване на съществуващите мощности и намаляването на разходите за инвестиции. В условията на общия пазар се повишава сигурността на доставките и поради това трябва да се поддържа по-малък резерв от мощности. Това също намалява капиталовложенията, а оттам и цената на тока.
При големи налични мощности отварянето на пазара може да доведе до излишък и до сериозни загуби. Решението за създаване на регионален пазар за електричество беше прието миналата година на среща на енергийните министри на страните от региона в Солун. През юни тази година министрите се срещнаха за втори път в Атина, за да обсъдят конкретните стъпки за развитие на пазара. С финансиране по програма ФАР на ЕС е направено проучване на енергийните системи и възможностите за търговия с електричество на шест балкански страни - Албания, Македония, България, Турция, Румъния, Босна и Херцеговина. Очаква се в енергийния пул да се включат Югославия, Словения и Унгария. Русия също обсъжда възможности за пренос на ток към региона през България.
По линия на пакта за стабилност Европейската комисия ще отпусне 8 млн. евро за проучване на електропреносните системи на страните от региона, съобщи Люлин Радулов. За да се стигне до общ пазар на Балканите, всички страни трябва да приемат сходни схеми за търговия. След като се приеме началният модел (еднакво консервативен или либерален), трябва да се уточнят конкретните стъпки - за какъв период ще се либерализира пазарът, а също за кого и в каква степен ще важи това отваряне. Схемата за отваряне на пазара най-вероятно ще следва тази в евросъюза - първо се либерализира вътрешният пазар и се унифицират националните модели за търговия с електричество. След това се определя минимален процент за отваряне, който се възприема от всички страни. Обикновено се определя група от големи потребители, които могат да избират доставчика си на енергия в рамките на региона. Производителите на електричество ще могат да продават енергията си също в рамките на региона. Ще се създаде също балкански диспечерски център, който ще осигурява възможности за пренос и ще регулира потоците. В по-далечен период би могло да се стигне и до спотпазар по подобие на британския, при който се обявяват цени и се купува от този, който предлага най-добри условия.
Доставките на ток за Белград не зависят от носталгичните спомени
Румъния, Русия и Германия са ни конкуренти за югопазара
Галина АЛЕКСАНДРОВА
България може да изнася 1 млрд. кВтч електроенергия годишно за Югославия. Това съобщи председателят на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) Иван Шиляшки по време на дискусията за енергетиката на Икономическия форум за Югоизточна Европа. В момента се води се писмена кореспонденция с Югославия. Ако се постигне споразумение, експортът може да започне още от 1 ноември. Впоследствие Шиляшки уточни, че се водят разговори с немски и руски фирми, които да посредничат в износа.
Няма логика да се преговаря с чужди компании посредници, след като имаме пряка връзка с югославската електроенергийна система и винаги сме изнасяли директно, коментираха от НЕК. Оказа се, че в електрокомпанията не знаят нищо за преговори с фирми посредници.
Възможно е това да са компании, които вече държат пазара в Сърбия и са договорили доставки, за които търсят подходящ източник, гласи едната хипотеза за необходимостта от схема с посредници. В този модел могат да се включат и фирми, които са собственици на крайни потребители (например индустриални предприятия) в Югославия. "Понякога има обективни причини за включването на посредник във веригата на експорта. Когато не е направен добър маркетинг, трябва да се намери някой, който познава добре пазара и съответно да му се плати", коментира източник, близък до енергийната агенция.
У нас се разчита твърде много на договорки на високо равнище и не се отделят достатъчно средства и време за проучване на реалния пазар и нуждите на определени групи потребители, коментират енергийни експерти. Това обяснява донякъде защо с експорта на ток се занимава Шиляшки. Нормалното би било сделката да се договаря между НЕК и "Електроприведа Сърбие". По смисъла си подготвяният документ е международен договор и затова преговорите се водят от ДАЕЕР, уточниха от нашата електрическа компания.
От агенцията на Шиляшки обясниха, че в момента се водели преговори и за преки доставки. С други фирми се обсъждали сделки само за количествата, които надхвърлят нашите възможности за износ. Югославия има голям дефицит на електричество и с нашите 1 млрд. кВтч ще покрием само част от него, твърдят от ДАЕЕР. Останалите количества трябва да дойдат от други страни. Някои от тях нямат директна връзка с електроенергийната система на западната ни съседка. При тази ситуация са възможни два варианта - да купуваме отвън необходимото електричество и да го препродаваме на Югославия или да пуснем транзитно тока през България. При втория случай чуждите компании ще плащат на НЕК транзитна такса за ползване на мрежата. Именно за такива сделки се водели разговори с фирми от Русия и Германия.
По тази схема преди около три години Мултигруп транспортираше за Сърбия руски ток по мрежата на НЕК. Тази практика обаче бе прекратена от НЕК, тъй като от сделката не се печели достатъчно и се застрашава надеждността на електросистемата. Нашата система се отвърза от Русия и Украйна преди пет години и може да транспортира тяхно електричество към трета страна само на "остров".
Няма технически проблеми за директен износ към Югославия, системите ни отдавна работят в паралел, обясниха от електрокомпанията. В момента изнасяме между 600 и 1000 мегавата ток за Турция, Гърция и Македония, ако стане сделката с "Електроприведа Сърбие", ще трябва да се натоварят още 600 мегавата.
Появиха се съмнения за възможностите на енергийната ни система да поеме такъв допълнителен товар, след като се разбра, че в началото на октомври сме отказали 400 мегавата на Румъния. Количеството е голямо и такъв износ не може бързо да бъде организиран, дипломатично обясни шефът на НЕК Данаил Тафров. Истината е, че румънците поискали не да плащат доставките, а да върнат на НЕК тока през лятото. "Сделката щеше да бъде неизгодна за НЕК. Нямаме нужда от допълнителни количества ток през лятото, по това време много от нашите мощности почиват заради намаленото потребление", коментираха от електрокомпанията. Странно е, че Румъния иска ток от нас, след като самата тя има три пъти повече мощности от необходимото за задоволяване на вътрешното потребление. Вярно е, че много от централите са остарели и похабени, но едва ли ще има толкова голям срив, че да се наложи внос на електричество, смятат енергийни експерти.
Две са възможните хипотези. Едната е, че по този начин румънците са искали да тестват цените на НЕК. Според другата Румъния се готви за голям износ към Югославия и затова иска да обезпечи вътрешното потребление с внос. В този случай пак ще е полезно да се знаят експортните цени на НЕК заради конкуренцията в югодоставките.
За първи път българската енергетика ще трябва да се договаря в силно конкурентна среда, притискана от други държави, които предлагат ток на Югославия. Токът от Румъния и особено от Русия е с ниски цени и техните доставки може да ни изхвърлят от югославския енергиен пазар, смятат енергетици. Фактът, че преговорите се протакат въпреки наближаващата зима, показва, че Югославия ще сондира всички алтернативи за доставка и никакви носталгични спомени от предишните добри отношения между нашата и югославската електрокомпании няма да повлияят върху решението на югоправителството откъде и как да внася необходимия за страната ток.
Вторият GSM пак се превърна в зестра за БТК
Кабинетът излъчи неясен сигнал към инвеститорите за българските телекомуникации
Паулина МИХАЙЛОВА, Надя НЕДЕЛЧЕВА
"Процедурата за избор на втори GSM-оператор стартира, като правителството се насочва към разширяване на конкуренцията в телекомуникациите", гордо заяви в четвъртък вицепремиерът Петър Жотев. Според решението на кабинета от същия ден търгът за втория GSM трябва да е факт до дни. Документацията за него е одобрена заедно с лиценза за оператора. По всичко личи обаче, че официалните решения ще останат само част от голямата игра, чиито най-важни условия пак ще са въпрос на договорки извън залата с чукчето.
Според вицепремиера Жотев, ако някой от кандидат-операторите се ангажира да купи или намери купувач за БТК, той ще "ползва определени преференции". Казано директно, това означава, че лицензът ще зарадва онзи, който се заяви като купувач и на телекома. Дори и офертата му да е с по-ниска цена от тази на конкурентите. На пръв поглед решението е разумно, като се има предвид все по-категоричното обръщане на компаниите от бранша към инвестиции в мобилните комуникации. Обвързването на втория GSM с БТК обаче крие.
Първо - то не е записано никъде в решението на кабинета, нито в тръжната документация за лиценза. Така условието излиза извън рамките на законовата процедура и се превръща в устна договорка, което е далеч от определението за ясен сигнал към инвеститорите. Второ - с превръщането на GSM-лиценза в зестра за БТК се повтаря схемата от първия опит за продажба на телекома. Оттам идва и рискът кандидатите да се окажат твърде малко. Трето - кабинетът вече обяви, че БТК ще се продава в пакет с трети GSM-лиценз. Така при успешна сделка една и съща фирма ще притежава контролен пакет акции от телекома и лицензи за втория и третия мобилен оператор, което ще съсредоточи при нея доста голям дял от пазара. И четвърто - как кабинетът ще получи сигурност, че новият оператор, след като вече е взел лиценза си, ще купи наистина и телекома.
Неясна остава и процедурата за наддаването. В официалните документи е записано, че търгът ще е с явно наддаване. Според шефа на ДКД Иван Таушанов това означава събиране на кандидатите в една зала и покачване на цената. Петър Жотев обаче явно влага друг смисъл в термина, след като говори за "преференции" за компанията, пожелала БТК. Подобни уговорки не се вписват в схемата с чукчето.
Ако се изключат тези подусловия, параметрите на търга са ясни. Кандидатите трябва да имат поне 2 милиона абоната, GSM-лиценз поне в две страни от поне 3 години, да не са регистрирани (както и собствениците им) в офшорна зона и да се задължат да регистрират местно юридическо лице. Минималната цена на търга е 40 млн. долара, а стъпката за наддаване - 5 млн. долара. Срокът за покупка на тръжната документация и подаване на заявки за участие е 30 ноември, а цената на книжата - 250 лв. Сто милиона лева са необходими за подмяна на военните съоръжения, които сега работят на честотите, предвидени за втория GSM, обяви министърът на отбраната Бойко Ноев. Средствата ще бъдат осигурени от държавата с парите по продажбата на лиценза.
Условията на сделката може да бъдат влошени от промените в Закона за далекосъобщенията, приети от кабинета в четвъртък, предупредиха експерти от бранша. Промените затягат монопола на БТК, а оттам накърняват интересите на останалите оператори. Според експертите проектът на правителството може да срещне
С новия вариант на закона БТК остава монополист при международната свързаност и всички международни разговори трябва да преминават през централата й. Монополът й остава и върху разговорите през интернет. При определяне на понятието "фиксирана гласова услуга", върху която БТК има монопол до края на 2002 г., се запазва изразът "независимо от използваната технология".
Доста спорни са и клаузите за отнемането на лиценза на далекосъобщителни оператори. Първоначално се предвиждаше при отнемането на лиценза на оператор абонатите му да се прехвърлят на друга фирма, лицензирана за същия вид дейност. Всеизвестно е, че тези клаузи целят "Мобилтел". Очевидно при евентуалното отнемане на лиценза на GSM-оператора подобна клауза би създала трудности поради липсата на друг оператор в момента със същия лиценз. Затова според последния текст при наличието на основания за отнемане на лиценза ДКД назначава трима управители за срок до шест месеца. След изтичането на този срок може да се пристъпи към отнемане на лиценза.
Футболните мутанти поведоха с 1:0
Насилието преля извън стадионите
Георги ФИЛИПОВ, Ива РУДНИКОВА
Случи се нещо ужасно. Тридесетгодишен мъж загина преди дни от бомбичка, хвърлена в гърба му. Експлозивът се закачи на връхната му дреха, разкъса неговия бял дроб и го уби. Зъботехникът Младен Младенов намери смъртта си в мирно време, в кафене, в центъра на София. От самоделка, метната от някакъв изрод с футболен шал след кръвнишкото вечно дерби между "Левски" и ЦСКА.
"Ние питаме милионите истински почитатели на великата игра: кое ще запомните, българи? Това 1:1 след спортсменската игра на терена или престъплението, разиграло се минути след последния съдийски сигнал и донесло смъртта на един 30-годишен софиянец", написа в декларация Българският футболен съюз. И настоя компетентните органи да вземат бързи мерки срещу хулиганите, а ръководствата на фенклубовете на двата отбора да ги подкрепят.
Стадионът е гадно място. Семки, димки, крясъци, бирени изпарения, псувни, агресия. В случая странното е това, че трагичният инцидент стана извън стадиона, а не в неговите очертания, считани за най-опасното поле.
Този път преди мача "Левски" - ЦСКА имаше много сериозен пропускателен режим и като количество бомбичките бяха намалени до минимум - целият мач беше озвучен с не повече от 12-14, като тези, хвърлени от агитката на "Левски", бяха съвсем малко. Преди срещата трибуните и храстите на стадион "Българска армия" бяха проверени - секторът на сините "дари" 20 килограма от миниатюрния взрив. После мачът потъна в атмосфера на настървяване на агитките. От ЦСКА бяха монтирали мощни уредби върху таблото зад сектор Б (левскарския), откъдето заглушаваха агитката на "Левски" и от време на време пускаха някакво мучене на крави (демек, че левскарите са говеда) или пък говорителят иронично казваше "Сектор Беееее, беееее". Левскарите пък хвърлиха бомбички по таблото и го счупиха. Обстановката нямаше много общо със спорта.
В Европа изкараха дегенератите извън стадионите и така проблемите също минаха отвъд границите на игрището.
В България няма цялостна политика по овладяване на футболното хулиганство, не е ясно кога и как тук ще бъде създаден механизъм, който да изолира хулиганите от спорта. По европейските терени фенклубовете имат право да продават билети за срещите, като по този начин се превръщат във филтър и отстраняват идиотите. За разлика от България засиленото "полицейско" присъствие на футболни срещи в страните от Западна Европа се изпълнява от групи цивилни граждани, облечени в жълти отличителни дрехи. По стадионите там вече ги няма и решетките, които заедно с униформените да влияят на агресивността на зрителите.
Някъде там се прави всичко възможно, за да се намали напрежението.
В България очевидно нищо не се върши в тази посока. Т.нар. фенове се напиват още преди да стигнат стадиона, като междувременно са оставили насинени хора, изпотрошени пейки, обърнати контейнери, счупени стъкла и одимени автобуси. Поне!
Според данни на полицията убиецът на Младен Младенов може би въобще не е успял да влезе на трибуните, защото е бил много пиян и служителите на реда не са го пуснали.
Трагичният край на един абсолютно невинен млад мъж е факт. Убиецът все още не е известен. Реакциите бяха по силен магнитуд. Председателят на футболен клуб "Левски" Грашнов коментира: "Разбием ли бързо и докрай "зрънцата" в агитките, ще убием цялото уродливо явление. За мен вината не е във фенклубовете, а в отделните тартори в тях, които правят, каквото си искат."
Изпълнителният директор на синия отбор Константин Баждеков прогнозира, че както са тръгнали нещата, мачовете може да се играят и пред празни трибуни като превантивна мярка, ако не се решат проблемите с футболните хулигани. "Потресени сме. При такава трагедия не може да се говори за сини и червени - всички сме потърпевши", коментира шефът на международния отдел на ЦСКА Илия Илиев.
Президентът Стоянов говори по темата от родния си Пловдив:
"Няма никакво съмнение, че това е акт на вандализъм, който нито един българин не може да приеме спокойно. Аз вече говорих с директора на полицията ген. Василев. Разбрахме се, че трябва да бъдат взети изключително сериозни мерки срещу престъпността по българските стадиони и извън тях... Но според мен този път трябва да се работи не "на парче", трябва да се мисли за бъдещето и да не се прехвърля вината от болната глава върху здравата. Не е виновен футболът за това, че има престъпления. Полицията също трудно може да се справи с всичко. Очевидно е, че коренът трябва да се търси и в семейното възпитание, в цялостната атмосфера на насилие, която се създава отвреме навреме".
Шефът на Българския футболен съюз Иван Славков заяви, че БФС и клубовете не могат да се справят сами. "Нужен е прелом в разбирането на обществото, иначе и занапред всеки ще си измива ръцете с нас. Футболните запалянковци са част от обществото, което е болно. Това са същите хора, които подпалиха парламента. Не можем да ги делим от цялото общество".
Батето е прав.
Не може да е нормално едно футболно дерби да превръща цял град в полева зона, да трещят бомбички с болтове и парчета мозайка, да падат прозорци, да остават изкормени седалки и направени на дармадан обществени превозни средства, в "Пирогов" да постъпват лица, набити със стъкла и барут. В деня на фаталната синьо-червена среща дойде съобщението, че дузина са арестувани преди мача, защото носят забранени предмети, а след това полицаи от Първо РПУ са задържали осем души, които се опитвали да запалят артилерийска димка на някаква спирка.
Освен противните талази от двата цвята, които наводниха София с вулгарщини и рециклирана бира, изстъпленията приключиха с шестима ранени и един убит, с 35-сантиметрова рана от бомбичка в гърба, причинила смъртта на 30-годишен мъж.
Първосигналните въпроси са много: Къде и кой отглежда тези типове с изкривени лица, повечето от тях още никога небръснати? Познаваме ли ги? Защо са като обезумели, променят ли се, когато са тълпа, че стават екзалтирани и безконтролни, опасни? Как да се защитим?
Тук не става дума за уестсайдска история, не говорим за класическа момчешка вражда, привържениците на "Любимец" 13 или "гамени", по определението на Худерова от "Войната на таралежите". Май говорим за дълбоки и страшни неща. Страшни като "Люлин" по тъмно и дълбоки като завистта на някой от злосторниците със запалянковски атрибути към истинската мутра, с истинско кожено яке и често истински руса приятелка.
Скоро една жена разказваше за ситуация, в която влязла в основателно пререкание с някакви вратове. Единственото, което според нея я спасило от физическата им агресия, бил фактът, че паркираната й наблизо кола била по-голяма и по-скъпа от тяхната.
Обществото очевидно губи контрол, ценностите са деформирани, старите аршини отдавна са аут. Младите - едните са се посветили на учене, което да ги катапултира вън от България, другите тънат в апатия. Третите ходят на мач, за да псуват, пият и повръщат. А Младен Младенов седна в едно кафене и там намери смъртта си.
Директоре, бягай!
Трима директори на елитни училища в Хасково напуснаха постовете си през последния месец. И тримата - по собствено желание. Мотивите им - "лични". В началото на септември първи подаде оставка Иван Ванчев - шеф на най-известното местно средно общообразователно училище (СОУ) "Васил Левски". След него на 14.09. си тръгна Милан Миланов - ръководител на най-голямото училище в областта - СОУ "Паисий Хилендарски". Веселина Начева, директор на природо-математическата гимназия, напусна в средата на октомври. Хасковци гадаят кой е следващият.
Училището е на автопилот
Напуснах след три безсънни нощи, когато разбрах, че не мога да осигуря нормални условия за работа в училище. През последните 8 години ми се налагаше да се занимавам само с това да намирам средства за ремонт, да търся пари за отопление, заплати, даже тебешир. Ежедневието ми на директор премина в просене: от бизнесмени, родители, ученици, община, министерство - за да създам що-годе поносими условия за работа. Освен това трябваше да успокоявам всеки ден отчаяни учители, недоволни ученици, разгневени родители, помощен персонал: цялото им недоволство се изсипваше върху мен, в един момент имах усещането, че съм гръмоотвод. Образователната ни система е устроена така, че всички нейни проблеми се изсипват първо върху директора на училището. Той на практика отговаря за всичко, а ръцете му са вързани - и от нормативната база, и от липсата на пари. Вярно е, образованието ни сега се реформира, но не е нормално нормативната система на средното образование да търпи непрекъснати промени през последните 10 години. Това ме лишаваше от възможността да прилагам единна политика в моето училище, да му създам облик, заради който то да бъде предпочитано. Смятам, че системата и политиката, които сега оформят българското средно образование, са недъгави. Липсва стратегия, която да даде възможност да си представиш училището поне година напред. Плановете пристигат на 14-15 септември. Дори в системата да се въведе нещо добро, директорът или не може да го приложи заради липсата на средства, или пък следващата година го отменят. Училището е на автопилот.
Няма пари, оправяй се сам!
Събирах пари за всичко: за ремонти, за отопление, за охрана. Писах молби за нуждите на училището. По 12 часа на ден успокоявах недоволни учители, родители, ученици. Правех това срещу 229 лв. брутна заплата на месец, които получавах нередовно. Ръководех най-голямото училище в Хасковска област. Никой от МОН или от общината не се е поинтересувал от какво има нужда гимназията. Имам стотици докладни, в които подробно обяснявам насъщните нужди на училището. Отговорът на всички бе един: "Няма пари, оправяй се сам". За миналата година ми бяха отпуснали 50 лв. за стопански разходи. На 14 септември идват от ХЕИ и казват: "Затваряме училището, няма мивки". С 50 лв. мивки купуват ли се? След това идват от пожарната. И те ще запечатват сградата - не била обезопасена. Започнах да събирам пари: от ученици, от родители, от фирми - това бе основната ми работа. Но проблемите не са само в парите. Същият хаос е и в учебния процес - няма яснота. МОН не предоставя стратегия, чрез която да си прогнозирам работата година-две напред. Нещата се променят непрекъснато. Миналата година ни спуснаха плановете за първи, пети и девети клас в последния момент - налагахме ги в движение. Въведоха чуждоезиково обучение в началния курс. Но в бившето ми училище голяма част от учениците са от малцинствата, които не разбират добре български. Ние ги учим на български, едновременно с това им преподаваме и английски, те отделно учат турски. Учебните програми не са съобразени с реалностите по места. С реформите в образованието се занимават само научни работници, които не са наясно с проблемите.
Приятно ми е, аз съм зелената карта!
Ани Младенова
Зелената карта не е зелена - тя е бяла и прилича на обикновена ламинирана лична карта. Равносилна е на американски паспорт, но не позволява на своя приносител да гласува. От друга страна, го задължава да прекарва в САЩ няколко месеца в годината. Ценното ID е безсрочно и дава възможност на късметлията да се засели и да работи в Щатите. След 5 години притежателят на зелена карта може да кандидатства за американско гражданство.
Официалното име на лотарията зелена карта е Програма за разнообразяване на имиграционния поток в САЩ. Всяка година по нея се предоставят 50 000 визи за постоянно пребиваване, разпределени между шест географски региона. Квотите за отделните страни се определят в зависимост от броя техни имигранти в САЩ през последните пет години. Тоест, ако българите, получили зелена карта в рамките на този период, са по-малко от хърватите например, родените у нас имат повече шансове при сега провежданата лотария 2002.
Необходимите "документи" са просто снимка от последните шест месеца и бял лист с напечатани или четливо написани на латиница: трите имена, дата и място на раждане, същите данни за съпругата/съпругa и несемейните деца под 21 години, точен пощенски адрес и собственоръчен подпис. Въпреки леките изисквания това, че писмата се обработват от машина, залага и някои "уловки" - пликът трябва да е с точно определен размер, а снимката да бъде прикрепена с прозрачна лепенка, а не с кламер или телбод. Подробните инструкции, преведени на български, могат да бъдат намерени в сайта www.usis.bg. Пощата се разпределя във визовия център в Кентъки по региони и след крайния срок компютър разбърква кандидатурите в шестте "купчинки" и избира печелившите. Подборът на щастливците в лотарията е изграден на принципа на чистата случайност, поне до интервюто. Всеки от извадилите късмет податели се сдобива с личен номер. Формулярите, които пристигат заедно с "часа и мястото на срещата", се изпращат по реда на изтегляне, а не по датата на получаване на писмото.
Бланките за попълване пристигат при сполучилите между май и юни 2001. Оттук нататък нещата излизат извън владенията на шанса. Компютърът по принцип изхвърля повече от 50 000 имена. Целта е квотите да се запълнят независимо от броя на отказалите се или определените като ненадеждни кандидати. Интервютата продължават, докато се издадат всички предоставени визи, но не по-късно от 30 септември 2002.
Един от страничните ефекти на лотарията зелена карта е заливането на интернет пространството със зелен хайвер. Десетки са сайтовете, които "подпомагат" срещу заплащане участието в програмата. Напоследък тeхните оферти се отличават с доста грижливо формулиран текст, в който липсват всякакви директни обещания и нереалистични гаранции за успех. За сметка на това пък празната риторика е в изобилие - всъщност срещу 45 долара кандидатът получава от страна на фирмата "проява на лична ангажираност и гордост" от това, че писмото му ще бъде изпратено по правилния начин. Предлагат се и бонуси под формата на пакетни услуги - всеки желаещ може отсега да бъде абониран с намаление за всички лотарии през следващите няколко години. Интересен факт е, че от тази година подобни форми на възнаградена загриженост вече почти не се рекламират по страниците на българските вестници. Изчезването на фирмите, "оторизирани от американското правителство да дават информация", или пък добре запознати със "строго конфиденциалните изисквания", вероятно е свързано в обратна прогресия с лавинообразното увеличаване на "професионалните" участници у нас.
Лотарията - Justice for all*
Свилен Иванов
Има два вида българи - едните знаят какво да направят, когато спечелят зелена карта, другите - не. Първата категория хора са безкрайно упорити. Те подават документи за митичната лотария всяка година, следят напрегнато всички промени и вярват на всичко - от най-невероятните слухове до вече проверената информация. Готови са на всичко - да намерят човек, който да пусне попълнените формуляри "на място" отвъд Голямата вода, да отидат до канадското посолство в съседна Румъния - само и само българските пощенски служители да не изхвърлят (п)ликовете им на бунището, както, твърдят, ставало преди години. Знаят как ще подредят живота си, когато спечелят, какво ще работят и колко долара ще вземат на месец. Наясно са в какво училище ще учат децата им, къде ще започнат да изплащат къща и дори каква ще бъде първата им кола.
Тези българи обикновено не печелят, но продължават да участват в лотарията. При всеки неуспех намират причината, но тя в никакъв случай не е липсата на късмет. Живеят от едното подаване на документи до следващото, а времето им е изпълнено с планове - заминаване, работа, къща, кола. Така с поглед, вперен в Америка, по-малко боли и някак много по-малко неща се забелязват - мръсотията по улиците, озлобените лица, високите сметки, ниският жизнен стандарт. Пък и на фона на онази блестяща Америка успехите на другите тук изглеждат по-малко значими и реални за сметка на все по-превръщащото се във втора действителност холивудско пространство. Може би точно поради тези причини хората от първата категория никога не печелят - те просто са достигнали до необходимата им точка на жизнено равновесие.
Във втората категория влизат онези, които не знаят какво да правят, щом спечелят. Те нямат рационално обяснение защо изобщо участват - просто си казват "може и да спечеля" и толкова. Без хъс, без злоба, без страст. Участват, защото еуфорията на другите е заразителна и "може и да спечеля" неусетно прераства в "защо пък не". Две седмици след пускането на плика те се плъзгат обратно в удобното русло на ежедневието и намятат убиващите време задължения като старо палто в есенна утрин. От време на време се присещат за зелените карти, но са толкова усъвършенствани в това да си играят на живот, че не им остава дъх да помечтаят. По неписано правило тези хора също никога не печелят.
Има и трета категория - на печелившите. От птичи поглед на тях всичко им е на ред - или имат собствен бизнес, или получават над 1000 на месец, или пък родителите им "са им дали всичко". Животът, който водят, е достатъчно уреден, за да им се налага да се борят наново за още промени. Затова не може да се намери логичен отговор на въпроса "защо точно те". А за да увеличат напрежението, част от тях никога не заминават. Били са там и знаят, че "онова там" не бие "това тук". За тях "дървото без корен" не умира, дори когато е право, защото са надраснали домашната идеология, но все пак частиците оцелял хаос "тук" са им достатъчни, за да го предпочетат пред "там". Още повече че могат да сложат на везната "защо да не замина" с пъти повече, отколкото на другата - "защо да замина".
Заминават хората, които няма как да не заминат - онези, за които зелената карта е като шестица от тотото. Ако има справедливост, то тя е в лотарията - а лотарията дава шанс за нов живот най-често на онзи, който е готов да го води.
Зеленясахме... Ива Рудникова
Ако тези дни поразпитате наоколо какво символизира зеленият цвят в националното знаме, нищо чудно някой да отговори: ами, лотарията за зелени карти. Стотици хиляди българи и тази година ритуално изрязват, мерят, надписват и плюнчат канцеларските материали, свързани с американската мечта. Напливът на "зелени човечета" в пощенските станции наложи отварянето на допълнителни гишета в провинцията. Някои фирми отново успяха да вземат "зелено" (за иначе безплатното упражнение) от граждани, които не могат да си напишат името на бял лист и да приложат снимка. Или от такива, които прецениха, че слагането на къс хартия в пощенски плик е изкуство със сложността на оригами. Екстрасенси също инкасираха по схемата "зелен хайвер" - освещаваха документи и правиха заклинания... Едни позеленяваха от слуховете, че съседите са уредили техните кандидатури да бъдат пуснати на място, в САЩ, от роднини с акцент. Други пребледняваха от мълвата, че името им може и да не бъде изтеглено от компютъра в лотарията, но със сигурност ще влезе в информационната база на американското посолство, така щото никога да не получат дори най-обикновена еднократна виза.
България е включена в лотарията през 1995 с решение на Държавния департамент на САЩ. Оттогава досега зелени карти по този начин са получили приблизително 7000 българи. Рекордна за участието в имиграционния хазарт е 1996 - тогава за зелена карта са кандидатствали 1 милион българи. Въпреки невъзможността "озеленяването" да бъде хванато в статистика, ясно е едно: вече не става дума за мода, масов спорт или една от многото възможности за механично преместване на ново работно място... Днес участието в лотарията за зелени карти изглежда повече отвсякога като желание за неучастие във вечнозелените прогнози за нормален живот тук.
За еднодневките и пътниците
Поне два хронични проблема на политическата ни класа лъсват от поредния скандал с председателя на парламента Йордан Соколов. Миналата седмица той (със съпругата си) беше в Канада на културно мероприятие, организирано основно със средства на "врага" "Мобилтел". Пътуването на парламентарния шеф пък се оказа, че струва внушителна сума на българския данъкоплатец. Още докато беше зад океана, Соколов започна да се заяжда с вестниците, които според него не отразявали както трябва неговото посещение. Щом слезе от стълбичката на държавния самолет в София, председателят на Народното събрание продължи да напада пресата.
Вече почти десет години политиците ни отказват да разберат, че не трябва да се карат с медиите. Когато покажеш на един вестник, че не го обичаш, това събужда моментално същите чувства в него. Губещи в тази битка са винаги и само политиците. Това се е случвало толкова много пъти, че е повече от странно как все още има неразбрали този факт.
Един от основните проблеми на българските политици е късата памет. Те сякаш са точно като онези насекоми, които живеят около седмица и се наричат еднодневки. Голяма част от политиците ни живеят със спомена само за вчера и онзи ден, а в бъдещето погледът им стига до около седмица напред. Партийните кадри хронично страдат от драматична неспособност да мислят в перспектива и често това е причината да проиграват сериозни възможности за себе си и държавата.
Една от причините, поради които голяма част от политиците толкова обичат да ходят на посещения в чужбина, също заслужава внимание. Те обожават да пътуват зад граница заради начина, по който ги посрещат там - с внимание и уважение. По правилата на етикецията домакините им се усмихват и ги обграждат с грижи. Няма политически скандали, неудобни въпроси, гадни вестници. И постепенно държавникът ни свиква да ходи често на малки почивки в чужбина. Клетият, не знае, че така лъсва неговата същност на държавническа еднодневка и политически пътник.
Кой е следващият
Следствието подхвана поредния бивш министър - Вилхелм Краус. За приватизацията на една дребна фирма. Извън вниманието и на правителството, и на службите остават големите далавери, с които бяха източени десетки милиони долари.
По сегашното дело Краус най-вероятно ще бъде оправдан. Шумът около разследването обаче го включи в групата на дискредитираните ексминистри, от които Костов очевидно иска да се дистанцира.
След повдигнати обвинения бяха отстранени Марин Маринов, Едит Гетова, Александър Божков и Пламен Радонов... Следствието срещу Краус е ясен сигнал от Костов, че не става въпрос за случайности, а за последователни действия. Това вече изнервя и други от бившите уволнени колеги на Краус. На Бакърджиев например това все повече му личи.
Crimson Skies
Морган Кроу
Винаги съм обожавал фантастичните романи, където историята на човешката цивилизация следва някаква алтернативна линия, доста по-различна от реалния ход на събитията, описани от хроникьорите. Някои от вас сигурно си спомнят култовия роман "Фатерланд" (или едноименната му киноверсия с Рутгър Хауър), където Хитлер печели Втората световна война и успява да постави цяла Европа в краката на Третия райх. Нещо подобно представлява и играта Crimson Skies, създаден от фирмата Zipper Interactive по поръчка на Microsoft. Нейният сюжет ни запраща в една измислена реалност, където световните икономики вече не зависят от сухоземния транспорт, а от гигантските цепелини и витловите самолети.
В този странен свят САЩ вече не е световният хегемон, който е поставил на колене всички останали държави. Всичко започва с голямата депресия в началото на нашия век, която нанася съкрушителен удар на американската икономика. Вашингтон не успява да измъкне страната от кризата и САЩ се разпада на 23 автономни държави с доста странни имена - Емпайър стейт (с център Ню Йорк), Холивуд, независимо кралство Хавай и т.н. Всяка от тях смята себе си за най-велика, много-много не се съобразява с останалите и не пропуска да им погоди някой друг гаден номер.
Разцепването на САЩ има и още един неприятен страничен ефект - американският континент остава с много зле развита инфраструктура. Добре познатата ни гъста мрежа от щатски магистрали просто не съществува. Най-евтиният начин за придвижване на хора и товари се оказват не колите и камионите, а огромните дирижабли. Ята от тези въздушни гиганти започват да сноват между 23-те американски държави и се превръщат в гръбнак на техните икономики. С появата на този нов и модерен за времето си небесен транспорт обаче се ражда и нова заплаха. Цепелините се оказват твърде лесна плячка за безскрупулните авантюристи, които решават да забогатеят по лесния начин в хаоса след голямата депресия. Банди от въздушни пирати, оборудвани с витлови самолети и далекобойни картечници, започват да тероризират небесния трафик над американския континент. Проблемът още повече се усложнява от факта, че американските нации много-много не се понасят, толерират нападенията над другите държави и дават подслон на някои от авиационните корсари. За да се противопостави на пиратската заплаха, всяко парче от САЩ създава своя въздушна милиция или пък наема някоя от нароилите се авиационни охранителни фирми.
След тази дълга увертюра идва и вашият час. Забавното тук е, че поемате ролята на лошото момче в играта. Действието се развива някъде в края на 30-те години на нашия век. Името на вашия герой е Нейтън Закари и той е въздушен пират. Заедно със своите бойни другари от шайката "Форчън хънтърс" той организира набези срещу противникови цепелини в американското небе. На практика обаче той не е някакъв кръвожаден бандит, а по-скоро пират джентълмен, който се прави на нещо като небесен Робин Худ. В първата част на играта например Нейтън Закари не се занимава с пладнешки грабежи, а защитава независимото кралство Хавай от британска инвазия... Повечето от вас сигурно вече си мислят, че Crimson Skies е авиационен симулатор в ретростил. Това обаче е доста далеч от реалността. Ще се наложи да управлявате самолети, които би трябвало да са старовремски, но всъщност имат изключително оригинален футуристичен дизайн и много напомнят космически кораби. Бойните ви машини са накичени с автоматични оръдия, които стрелят почти като лазерите на изтребителите от Star Wars,и с експлозивни неуправляеми ракети, които по това време още не са били измислени. Стилът на игра също е доста далеч от класическите авиационни симулатори. Вашите футуристични самолети могат да правят маневри, за които асовете от началото на века не са могли дори да мечтаят. Битките се водят в условия, които доста се доближават до сражения при нулева гравитация, познати от космическите симулатори... Всъщност основното нещо в Crimson Skies е не толкова реализмът на полета, а увлекателният сюжет и баталните въздушни битки. Просто симулаторите, които са създадени по оригинална история, се срещат толкова рядко, че винаги заслужават поне малко внимание.
Кой ще командва Върховния съд
Конституционният съдия Иван Григоров е фаворитът на сините
Момчил МИЛЕВ
Какво означава да си председател на Върховния касационен съд (ВКС)? На теория това е човекът, който трябва да бди за еднаквото прилагане на законите от всички съдилища и е призван да защитава интересите на съдебната гилдия. На практика обаче това е човекът, през чиито ръце рано или късно минава всяко гражданско или наказателно дело у нас и от чиято воля зависи кариерата на всеки съдия... Доскоро този магистрат се казваше Румен Янков. От 1994 г. досега вече бившият шеф на Върховния касационен съд се превърна в нещо като гуру за повечето свои подчинени. В общественото пространство Янков минаваше за дeсноориентиран магистрат и естествен съюзник на СДС. Преди малко по-малко от две години обаче той имаше неблагоразумието да въстане срещу синята кандидатура за главен прокурор. Янков се опълчи срещу избора на Никола Филчев и загуби. След тази демонстрация на лична гледна точка съдебната гилдия престана да бъде галеното дете на реформата в правораздаването и се превърна в една от основните мишени на сините. Изглежда 18 месеца апаратни крошета са били достатъчни, за да пречупят желанието за борба, която шефът на ВКС демонстрира в началото... И ето - Румен Янков се оттегли в Конституционния съд, но с това проблемите не приключиха. Неговата оставка постави на дневен ред болезнения за много хора въпрос кой ще дърпа конците на съдиите. А кандидат-кукловоди определено има достатъчно. Според източници от СДС синята централа ще се опита да наложи на този пост конституционния съдия Иван Григоров. Хората от Върховния касационен съд пък искат да издигнат кандидатурата на Благовест Пунев, досегашен заместник на Румен Янков. Главният прокурор Никола Филчев, изглежда, също има свое мнение по въпроса... Битката за контрола над Върховния касационен съд обаче не се състоя и тази седмица. Тя се отложи за пореден път и най-вероятно ще се състои на 8 ноември. В момента никой не иска да бърза, тъй като голяма част от ключовите играчи в тази интрига все още не са подготвени за финалния сблъсък, а част от тях дори не са в България. Шефът на Върховния административен съд Владислав Славов, който по всяка вероятност ще бъде основният диригент на вота за наследник на Румен Янков, например е на международен правен форум в слънчева Куба. По странно стечение на обстоятелствата негов спътник се оказа и СДС-депутатът Иван Димов, който обича да назовава себе си "син преторианец" и е едно от основните остриета на "Раковски 134", когато става дума за апаратни игри в правосъдието. Там, в родината на Фидел Кастро, двамата вероятно ще уеднаквят гледните си точки за бъдещето на съдебната власт след няколко хавански пури и чашка дайкири на разсъмване... Дори още преди заминаването си Славов е дал ясно да се разбере, че няма да подкрепи бъдещ шеф на Върховния касационен съд, който да е от обкръжението на бившия председател Румен Янков. Магистратът обявил пред свои подчинени, че ще се противопостави на евентуалната кандидатура на Благовест Пунев. В момента Пунев, който е един от близките приятели на Румен Янков, е зам.-председател на ВКС... Извън България е и един от другите евентуални участници в борбата. Става дума за о.з. ген. Николай Чирипов, който е ексшеф на закритата Военна колегия на Върховния съд и фаворит на главния прокурор Никола Филчев. Бившият военен магистрат, който в момента ръководи административния отдел на върховното обвинение, замина на лечение в САЩ и още не се е върнал. За да се включи в надпреварата обаче, генералът от запаса трябва да се яви лично пред Висшия съдебен съвет. Вероятно това също е една от причините изборът за шеф на ВКС да се протака допълнително. Докато работеше във Върховния съд, Чирипов минаваше за един от най-големите противници на Румен Янков. През 1994 двамата си оспорваха председателското място, но тогава Янков надделя. Впоследствие между двамата имаше неприкрита студена война. Янков обвини своя опонент, че умишлено не иска да гледа големите военни дела - за лагерите на смъртта, за унищожените досиета на Държавна сигурност, "генералското дело" и т.н... Впоследствие именно Румен Янков стана един от идейните вдъхновители да бъдат закрити Военната колегия на Върховния съд и Прокуратурата на въоръжените сили.
Враждата между о.з. ген. Чирипов и вече бившия председател на ВКС обаче е добре дошла за главния прокурор Филчев. Вероятно точно това е причината той да лансира екс военния магистрат, който между другото е и земляк на обвинител номер едно. Съдията с пагони би трябвало да е идеалният човек, който ще държи изкъсо ВКС и ще наглежда отблизо съидейниците на Румен Янков. Въпреки че е фаворит на Филчев обаче, генералът трудно ще премине през партийното сито на сините кадровици. Все пак Чирипов има доста богато офицерско минало от времето преди 10 ноември и е бавел с години не едно и две дела. СДС надали ще рискува да направи подобна грешка, след като сериозно се опари с назначаването на о.з. ген. Богомил Бонев за вътрешен министър. Съдиите във ВСС със сигурност също ще се противопоставят на неговата кандидатура. Единствено прокурорите може и да застанат зад фаворита на своя началник, и то не всички. На практика много от тях предпочитат да поддържат близки контакти с Владислав Славов, който е не само шеф на Върховния административен съд, но и бивш зам. главен прокурор по времето на Татарчев. Всъщност Славов има слабост към поста на обвинител номер едно, но винаги е предпочитал да контролира ведомството индиректно, вместо да рискува своята кариера, като се кандидатира лично за ветровития стол, заеман в момента от Филчев.
Най-вероятният резултат от битката за контрола над Върховния касационен съд е крехка задкулисна коалиция между СДС и кръга около Владислав Славов. Синият фаворит - конституционният съдия Иван Григоров - би могъл да разчита на подкрепата на почти цялата парламентарна квота във ВСС, съдиите от Върховния административен съд, както и на някои провинциални магистрати, които търсят близост с управляващата партия. За СДС Григоров е изключително удобна фигура с оглед своята лоялност към синята централа и несигурния резултат от парламентарните избори догодина. За правосъдната система той също е сравнително приемлив, тъй като вече веднъж е бил председател на Върховния съд и повечето магистрати познават неговия нрав - в добрия и в лошия смисъл на думата. Дали обаче новият шеф на всички съдии ще се казва Иван Григоров ще стане ясно след гласуването във Висшия съдебен съвет. Все пак до 8 ноември има повече от две седмици. Освен това последната дума ще има президентът Петър Стоянов, който и преди е демонстрирал колко дълго може да се бави едно отлагателно вето... Премянов за пореден път оспори лидерството на Първанов
Депутатските листи могат да се превърнат в разделителната линия в БСП
Митко МАНДЖУКОВ
Изминалата седмица беше една от най-тежките за членовете и симпатизантите на БСП от конгреса на партията досега. Те трябваше едновременно да оценят визитата на Георги Първанов в Русия и да асимилират появата на ново крило в партията. Двете събития, придружени от поредното възстановяване на словесната престрелка между ръководството на БСП и опозицията в лицето на Красимир Премянов, обаче имат своята вътрешнопартийна логика особено в навечерието на парламентарните избори.
Председателят на БСП Георги Първанов винаги е страдал от липса на особени симпатии от крайнолевия (предимно пенсионерски) електорат на партията, който все още представлява значителна част от него. Посещението му в Москва трябваше да погали русофилските им души и да реабилитира социалдемократизиращия се и пронатовски настроен председател на БСП. Първанов обаче видя и възможност да превъзпита тази необходима за БСП крайнолява част от електората й. Лидерът на БСП огласи, че "Москва не поставя политически условия за развитието на диалога с България", което социалистите побързаха да определят като одобрение на желанието на България за присъединяване към Северноатлантическия пакт - в частност и на позицията на БСП.
Георги Първанов обаче умело се опита да избяга от образа на послушния социалист, който иска благословията на големия руски брат, и се опита да наложи бизнесзвучене на визитата си. Той акцентира на възможностите за руски инвестиции в региона и не пропусна да се похвали със срещата си с централното ръководство на "ЛУКойл". "Трябва да сме наясно с ресурсите на едно бъдещо управление, защото ще трябват алтернативни финансови източници", заяви той. Така посещението на Първанов в Русия, както и засилените му контакти с представители на управляващите в Германия трябваше да му изградят образа на лидер, който се радва на подкрепата на Москва (изключително важно за крайнолевите), а също така и на Запада (ключово за социалдемократите в левицата).
Това беше ясен сигнал за Красимир Премянов и неговия "Открит форум" (ОФ) за подновяване на борбата срещу "дясната политика на ръководството" като отчаян опит за запазване на последните центрове на влияние в партията (въпреки че от ръководството на социалистите винаги са отричали Премянов да има някакво влияние в БСП). В деня на завръщането на Първанов от Москва Федеративният съвет на ОФ излезе с решение за създаване на ляво крило в БСП, в което да влизат още "Марксистка платформа" на Минчо Минчев, стратегическият център на Александър Лилов и движението "Офицери и генерали в БСП". Първанов подмина с насмешка тази новина и заяви, че "отдавна не се интересува от всякакви крилца и кълки в БСП". Изявлението му вбеси представители на това крило и те му отговориха по подобаващ начин: "важното е главите да са в партията, а кълките сигурно ще си намерят мястото" (Клара Маринова); "той е лидер на една фракция - на съпругата си и на кълките, за които говори, той носи манталитета на застаряващо жиголо и все по-често ще използва такава риторика" (Минчо Минчев); "човек, който може да каже подобно изречение, за главата и кълките, го е казал вероятно мислейки с една друга част на тялото си" (Даниела Георгиева). Единствено Красимир Премянов наблегна на политическия момент и се опита да извлече дивиденти, като каза, че е "много печално, когато цинично и откровено заявяваш, че не се интересуваш от партията си".
Премянов се опита да навакса точките, които Първанов набра от посещението си в Русия, и го обвини в "снимкова дипломация". С това според говорителя на БСП Ангел Найденов се "цели да се омаловажи" посещението зад граница. Наред с всичко друго Премянов се постара и да подсили антинатовските настроения сред евентуалните му поддръжници. "Не вярвам, че в Русия са одобрили пронатовската позиция на БСП или по-скоро на нейното ръководство", заяви той. А като манна небесна му дойде и посещението на комунист номер едно в Русия Генадий Зюганов, който на всички срещи, включително със столичната общественост (предимно фенове на новото крило и БКП-тата), не пропускаше да отбележи, че разширяването на НАТО е грешка и не трябва да се поддаваме на подобни настроения.
Всички престрелки между Премянов и Първанов изглеждаха по-скоро като атракция, отколкото като смислени политически ходове до момента, в който се заговори за депутатските листи за парламентарните избори. Много вероятно е лидерът на ОФ да вдига този шум, като се надява чрез вътрешен натиск да си осигури място в някоя листа. В подкрепа на това звучат и призивите му за оставане на новото ляво крило в партията, а не неговото напускане, каквото поискаха Минчо Минчев и други маргинали. Столична представителка на "Открит форум" първа обяви, че много нейни другари заявяват, че "няма да гласуват за БСП, ако тези нейни ръководители са в листите". Красимир Премянов блесна пред съпартийците си, като припомни, че е важно да се "отворят вратите на автентичните социалисти (ОФ се обявяват за автентични социалисти), а не... на хора, които се опитват от задната врата да използват гласа на нещастните социалисти". Даниела Георгиева пък предупреди, че масово клубове от страната "са заявили с факс и по друг начин на "Позитано", че замразяват членството си в БСП". Ангел Найденов отрече да има такива факсове и заяви, че това е "абсурдно твърдение, точно толкова абсурдно, колкото и другите".
Истината е обаче, че проблемът с листите (кой ще ги реди и кой ще влиза в тях) никак не е малък. Носят се слухове за недоволни регионални структури, а през последните седмици се заговори за недоволство и сред депутатите. Проблемът пред Премянов е, че това неодобрение не е насочено към политиката на Първанов, а срещу това партията да жертва "своите" за сметка на представители на БСДП, ОБТ и ПДС. Въпреки това Премянов се опита да заинтригува и тези социалисти, като заяви, че "днес на нас ни се предлага много тясна и удобна за някои наши скрити и явни социалдемократи в ръководството формула на новата левица. Тя е солунската четворка във второ, влошено издание". Малка е обаче вероятността Премянов да спечели поддръжници по тази линия. Независимо от това възможността от поява на неформален лидер на недоволните и ненамерилите място в листите социалисти не е за подценяване и може би е въпрос единствено на време.
Печелившето уравнение на СДС за изборите още е неизвестно
Управляващите ще избират между най-малко три варианта за коалиция преди и след изборите
Велина ГОСПОДИНОВА
Ръководството на СДС отложи дебата за коалиционната политика на партията, който трябваше да се проведе на заседание на националния съвет миналия вторник. Официално сините обясниха, че националният съвет не е бил насрочван, за да бъде отлаган. Неофициално коментарът за несъстоялото се заседание беше, че от ръководството на СДС все още не са готови с документите, по които трябва да се вземат решенията за отношението към коалиционните партньори от ОДС, твърдят сини депутати. Третата версия, която всъщност изглежда най-логичната, е, че на "Раковски" 134 все още нямат яснота по това какво ще е бъдещето на коалицията Обединени демократични сили (ОДС).
Всъщност едва ли някой още отсега, седем месеца преди изборите, би могъл с точност да каже кой ще е най-печелившият вариант за управляващата коалиция, защото партийните централи трябва да се съобразяват с фактори, които няколко месеца преди самия вот могат да се окажат различни към сегашната ситуация. А самото явяване в пълен състав или не на политическите партии от ОДС ще зависи от това какъв ще е форматът на коалицията на втората по големина партия в сегашния парламент - БСП, и от нагласата на избирателите два-три месеца преди изборите. И не на последно място от факта, че на парламентарните избори управляващите няма да реализират тези депутатски мандати, с които разполагат в момента. "Формулата ОДС за нас е формула на управление. За да се постигне тази формула на управление и в следващия парламент, трябва да се подходи тактически. Необходимо е внимателно да се прецени дали коалицията да се яви с една бюлетина, или СДС и Народен съюз трябва да участват самостоятелно на изборите", коментира организационният секретар на БЗНС-НС Стефан Личев. Според него яснота по този въпрос ще има най-рано през февруари.
Възпроизвеждането на сегашното мнозинство и в следващия парламент е въпрос на различни варианти и най-вече на изчисления, които в момента се разиграват в партийните централи на СДС и партньорите им от Народен съюз.
Този вариант като че ли изглежда най-логичен, като се има предвид процентното изражение на по-малките формации, които в момента са в ОДС. От СДС вече на няколко пъти заявиха желанието си за запазване на коалицията ОДС в сегашния й вид. Направиха го на националната конференция през февруари и го препотвърдиха на семинара в Пампорово, където една от основните теми на сбирката беше коалиционната политика на СДС. Становище за запазване на коалицията в сегашния й вид и дори за разширяване е изразил и премиерът Иван Костов на срещата си с лидерите на БЗНС - Георги Пинчев, БСДС - Йордан Нихризов и НДПС - Гюнер Тахир, миналия четвъртък. Явяването на всички партии от коалицията с една бюлетина обаче крие своите рискове и опасности най-вече за сините, защото в листите трябва да влязат кандидатите на коалиционните партньори, част от които на избираеми места. Това едва ли ще се хареса на някои местни лидери на СДС, а и на настоящи сини депутати, особено като се знае, че броят им в следващия парламент няма да повтори сегашния. Освен това в момента съществуват доста противоречия между коалиционните партньори по места за разлика от взаимоотношенията, които се наблюдават на централно ниво. Причините за разногласията в местните структури между партньорите лидерът на НДПС Гюнер Тахир обясни така: "Грешна е практиката на СДС областните председатели на партията да са и народни представители. Това им даде възможност да се превърнат в местни феодали. " Тези противоречия между партийните структури на коалиционните партньори се видяха ясно на местните избори миналата година и съществува реална опасност да се повторят и на парламентарните избори. "СДС трябва да се яви самостоятелно на парламентарните избори. Стига сме теглили един файтон хора, които не могат сами да преминат бариерата за влизане в парламента", коментира областният лидер на СДС -Ямбол, Петко Проданов. Другата опасност пред коалицията е възможността да се получи дефицит на личности, ако всички партньори участват с една листа на изборите. "При този вариант съществува риск да се получи липса на алтернативност при общите ни кандидати за народни представители и гласовете да се насочат към други новосъздадени политически формации", обясни депутатът от Народен съюз Моньо Христов.
Някои среди от СДС и част от сегашните коалиционни партньори застъпват тезата, че на парламентарните избори за коалицията ОДС ще е най-подходящо да се използва т.нар. принцип на ветрилото. Тоест формациите от ОДС да се явят самостоятелно и впоследствие да формират парламентарно мнозинство. "Партиите от ОДС добиха свое лице за четиригодишния период на управление и всяка една от тях може да се яви самостоятелно, а впоследствие формулата ОДС да се реализира в следващото управление на страната", е мнението на депутата Методи Андреев. Подобно е становището и на главния секретар на БЗНС Георги Пинчев. От БЗНС-НС намекват, че при определени условия реализирането на подобен вариант би бил от полза и за СДС. "Затова ние водим разговори с други земеделски формации за явяване със самостоятелна бюлетина на изборите, както и с някои ромски организации", коментира Стефан Личев. Според него не е изключено да се проведат консултации и с ВМРО. Рисковете на този вариант обаче са големи, защото съществува възможност някой от коалиционните партньори да не успее да премине 4-процентната бариера за влизане в парламента. "Невлизането на някой от партньорите в следващото Народно събрание при този вариант би застрашило съществуването на реформаторско мнозинство", коментира пловдивският депутат Велислав Величков. Формирането на подобно мнозинство е всъщност стратегическата цел на СДС, защото за сините никак не е маловажно с кого ще трябва да си партнират след изборите в следващия парламент. Източници от "Раковски" 134 намекват, че е възможно да се приложи
Той предвижда запазването на ОДС като формула за участие в изборите и поемане на ангажименти за следизборно споразумение с друга парламентарно представена политическа сила за съвместно коалиционно управление на страната. Разногласията в НИС на СДС са по въпроса с коя формация сините ще трябва да се коалират следизборно, а и евентуално да управляват. Кръгът около Христо Бисеров и Евгений Бакърджиев настоява това да бъде ДПС. Но пак те застъпват идеята и за реализирането на формулата ВМРО+, като в нея се включи Движение обединени монархисти, което в момента е в коалицията ОДС. Този вариант обаче е твърде рискован, защото войводите ще се опитат да привлекат част от гласовете на СДС, коментираха от синята парламентарна група. Може да бъде предложен и вариант за ориентиране към формация от левоцентристкото пространство - евролевицата, за което настоявал и лидерът Иван Костов.
Предстоящото обсъждане на коалиционната политика на СДС в националния съвет само ще постави на дневен ред темата за партньорството и едва ли ще даде точен отговор как точно ще изглежда ОДС за изборите. Най-вероятно НИС на СДС ще получи мандат да започне разговори с партньорите за бъдещето на ОДС, а яснота по точния формат на коалицията и вида, в който ще се яви, ще има два-три месеца преди парламентарните избори догодина.
