Български постприватизационен фонд". Г-н Каролев отказа да коментира причините за оставката си и заяви, че смята да регистрира собствена фирма за консултантска дейност в областта на приватизацията и корпоративните финанси в балканския регион.
Борислав Киров е новият изпълнителен директор на "Инвестиционен фонд" АД.
Наскоро дружеството заличи членовете на надзорния си съвет и премина към едностепенна система на управление. В съвета на директорите на бившия приватизационен фонд влизат още Владимир Каролев, Исмет Саралийски, Тодор Тодоров и Цачо Филков.
Жеко Фетваджиев е новият изпълнителен директор на "Винекс Преслав" АД, а Мариана Захариева и Николай Петров са новите членове на съвета на директорите, представители съответно на фирмите "Ведар консулт" ЕООД и "Персей трейдинг" ЕООД. Мажоритарен собственик на винзавода е бившият приватизационен фонд "Света София".
Иван Ненков от Пазарджик взе първа награда на конкурса за най-добър млад предприемач за 2000 г., обявен от Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ). Той ще използва получената сума от 6000 долара, за да удвои досегашното производство във фирмата си на екологично чисти дървени брикети от отпадни суровини. Три втори награди от по 3000 долара получиха Владислав Иванов от с.Леденик, община Велико Търново (за производство на декоративни керамични изделия), Милена Емилова от Пловдив (за отглеждане на череши в арендувана черешова градина) и Йордан Георгиев от гр. Добрич (за производство на деликатес от месо). БАИФ връчи и три трети награди от по 1500 долара. Отличени бяха Вяра Караиванова от Варна (за производство на домофонни апарати), Щерион Михайлов от София (за създаване на коктейл-бар) и Велислав Иванов от София (за производство и продажба на ортопедични стелки). Наградените бяха избрани сред 125 кандидати в конкурса.
Торстен Бауер, Руен Томов и Ангел Ирибозов са членовете на управителния съвет на "Берлинише лебен пенсионноосигурително акционерно дружество" АД.
Те ще представляват дружеството съвместно. Председател на надзорния съвет на пенсионноосигурителното дружество е Свен-Михаел Слотко, а другите членове на надзора са Ханс Барт, който е избран за негов заместник-председател, и Ханс-Вилхем Цайдлер. Дружеството е една от седемте досега лицензирани пенсионноосигурителни компании.
Любов Панайотова е новият член на съвета на директорите на "Интерпред - Световен търговски център" - София АД.
Панайотова е заместник-министър в Министерството на икономиката. Тя заема овакантеното място от Александър Тасев, бивш заместник-министър в Министерството на търговията по времето на министър Валентин Василев.
Мелита Минева е новият член на надзорния съвет на "Балкантурист" АД, на мястото на напусналата Бояна Попова. Минева е представител на "Би Ем Ем трейдинг енд инвестмент", свързана с "МГ България" фирма. Другите нови членове на надзора на дружеството са Николай Вълканов, представител на "МГ България" АД, и Емил Василев.
Юрген Хайнрих Отто Фьолкнер е новият член на съвета на директорите на бургаската фирма "Булес" АД .
Той заема мястото на Клаус Кронайзл и ще представлява дружеството съвместно с Красимир Ненов. Ненов е управител на "Кроношпан - България" ЕООД, Бургас, която подписа с Международната финансова корпорация (IFC) и австрийската Erste Bank договор за инвестиции в размер на 58 млн. долара. "Кроношпан - България" ЕООД, Бургас, е дъщерно предприятие на австрийската група "Кроношпан" (Kronospan), собственик на две трети от капитала на "Булес".
Красимир Гигов е новият изпълнителен директор на "Експомед" ЕАД.
Христо Димов е негов заместник. Другият нов член на директорския борд на дружеството за подбор на медицински кадри за работа в чужбина е Кирил Кирилов, който е и негов председател.
Валентина Колева е новият търговски управител на шуменското предприятие за производство на облицовъчни и керамични плочки "Хан Омуртаг" АД. Тя заема мястото на Радослав Петров.
Радостина Нешева бе назначена за управител на държавното "Военно строителство инженеринг" ЕООД. Тя заема мястото на Михаил Стайков.
Петко Пенев е новият председател на съвета на директорите на "Хлебопроизводство и сладкарство" - Шумен. Той е директор на най-големия свинекомплекс в страната "Промишлено хибридно животновъдство Брадърс комерс" АД.
Цветомила Йорданова е новият член на управителния съвет на финансова къща "Бетакорп" АД. Тя заела мястото на Иван Кутлов, който бе освободен от съвета на общо събрание, проведено преди две седмици.
Швейцарецът Йоханес Вадзак, който е съдружник в счетоводната къща "Вадзак Македонска", е новият съдружник и в дружеството "Хедж" ЕООД със същия предмет на дейност.
Сашо Владимиров е новият изпълнителен директор на бургаското дружество "Големи български мелници"АД.
Той заема мястото на Палмир Пръвчев в съвета на директорите на дружеството.
Инвестициите в обучение стават приоритет
Думата лекции е забранена, курсовете са нестандартни и конкретни
Мара ГЕОРГИЕВА
"Не можем да ви обещаем работа до пенсиониране. Но ви обещаваме, че в резултат на обучението и наученото при нас цената ви ще расте и вие ще бъдете привлекателни за всеки работодател. " Това обясняват представители на голяма международна компания на кандидатите за работа. Инвестициите в обучение не са приоритет за множеството български фирми, борещи се за оцеляване, но тези, които мислят с един ход напред, отдавна са се убедили в ползата от подобни харчове.
Бумът на обучаващи организации в страната е непосредствено след 1990 г. Всевъзможни лектори предлагат знания във всякакви области. Не са много обаче тези, които предоставят знания по управление. Темите са разнообразни - комуникативни и управленски умения, право и данъци, финанси, банки и счетоводство, безопасност и здраве при работа, информационни технологии. Фирмите, занимаващи се с подобна дейност, организират отворени семинари и обучение по поръчка на конкретен клиент. Когато се подготвя тренинг по поръчка, консултантите се срещат предварително с мениджърския екип на фирмата, за да разберат какви са потребностите, очакванията и изискванията. След това курсът се разработва специално за компанията и се предлагат конкретни казуси и упражнения. Занятията най-често са
Всички преподаващи, които държат на името си, държат и на поверителността на информацията, събрана по време на общуването с клиентите.
"Не изнасяме лекции в класическия смисъл на думата. Нашата цел е клиентите ни да развият и упражнят уменията си, да преосмислят практиката си. Правим презентация на концепции, на теоретични идеи. Насърчаваме активното участие на курсистите чрез работа в групи, решаване на казуси, ролеви игри, разнообразни упражнения. Организираме дискусии. Много от дейностите се заснемат с камера, след това се прожектират и анализират. Използваме тестове, но не за да поставим оценка, а за да види всеки на какво ниво е, да се убеди в своите способности. Създаваме атмосфера, в която участниците могат да се учат на принципа на опита и грешките. Целта е да не правят грешки, когато са в офиса, под напрежение. Завършваме с доклад - анализ как е протекъл курсът", обяснява подхода на Центъра за знания към KPMG Шудит Буитраго, консултант по управление на човешки ресурси.
"Обучението е работа на курсистите. Работа на тренера е да поставя задачите, да обобщава и да ръководи процесите. В хода на курса се стига до определени конкретни решения за фирмата. Всеки слушател получава предварително подготвени материали. Целта е курсистите да не бъдат пасивни регистратори, които през цялото време записват, а активни участници", коментира Александър Александров, представител на "ХИЛ интернешънъл" за България.
Качеството на обучението зависи много не само от предварителната подготовка, но и от уменията на обучаващия. Сериозните фирми не си позволяват експерименти с лектори, които току-що са завършили училище например. Въпрос на чест за всеки обучаващ е да посочи колко и какви курсове, специализации, школи и пр. е посетил самият той, за да има
Най-добрите продължават да поддържат нивото си, като посещават всяка година семинари в чужбина.
"Обучението се провежда от професионалисти, които са завършили тъкмо курсове по техника на тренинга. Всеки от нас има не по-малко от девет години опит като тренер. За да обучиш хора в областта на бизнеса, трябва да предизвикваш доверие. А това означава да имаш достатъчно добра представа, да си се занимавал с реално управление. Едно от основните оплаквания на клиенти е, че преди нас са ги обучавали хора, които познават теорията, но никога не са се сблъсквали с реален управленски проблем", споделя Джон Еърест, управляващ директор на НЮ АЙ.
Курсовете обикновено траят от един до три дни, групите най-често са от 7 до 15 човека. Възможни са занимания в събота и неделя, ако клиентът пожелае това. Цената се договаря. Тя зависи от опита на обучаващия, от това дали обучението е специално за клиента, дали се използва модерно оборудване (видеотехника, цифрови камери, компютър, CD Rom, DVD).
Най-голям интерес към тези занимания проявяват фирмите с чуждестранно участие. Все повече изцяло български фирми обаче също разбират ползата от инвестиране в знания. Променящата се пазарна среда предполага наличие на добре информирани кадри. Някои шефове на фирми гледат на обучението като на подарък за своите служители. Семинарите са повод да се съчетава полезното с приятното, в спокойна атмосфера да се определят трудностите в работата, да се потърсят решения.
"Голяма част от клиентите ни са на етап следприватизационни промени. В предприятията се извършват значими трансформации, изискващи изграждане на ефективен екип, намаляване на йерархични нива, ефективна вътрешнофирмена комуникация, конструктивно разрешаване на конфликти и пр. Изниква потребност от управление на промяната и развитие на хората", преценява Анна Павлова, старши консултант по управление на човешки ресурси в KPMG.
"Отчитаме огромна потребност към обучение. Защото предприятието е жив организъм. В него влизат много млади хора, за които е необходима настройка. Практиката е доказала, че с тези обучения много по-лесно и по-бързо се придобиват необходимите умения и качества. Затова на обученията в някои компании се гледа като на вид фирмен консуматив - без него не може, за него се предвижда бюджет", коментира Мария Шишкова, изпълнителен директор на "Снелинг пърсънел сървисиз".
"Ние вярваме, че това е разширяващ се пазар, че ползата от обучението все повече ще се осъзнава от мениджърите на фирмите. Опасно е, ако хората, които се опитват да превземат този пазар, са неподходящи. Това е професия. Не можеш да станеш лекар например само защото си безработен. Същото се отнася и до тренинга", категоричен е Джон Еърест от "Ню Ай".
"Нафтекс" отпада от надпреварата за Petromidia
Rompetrol Group BV ("Ромпетрол груп") е предпочетеният кандидат-купувач на 69% от капитала на румънската рафинерия Petromidia SA (5.3 млн. тона гориво годишно), с който ще продължат преговорите за продажба, съобщиха от румънското приватизиращо ведомство. Единият от отхвърлените кандидат-купувачи - Petrolexportimport SA, Букурещ, наддаваше за Petromidia в консорциум с "Нафтекс петролеум", която притежава мажоритарен дял в българската фирма "Петрол". "Не смятам, че изборът на "Ромпетрол" ще промени търговските ни взаимоотношения с рафинерията", заяви Иван Кутевски, член на съвета на директорите на "Нафтекс". "Както бяхме заявили и преди, сега усилията ни ще се концентрират върху проекта за изграждане на рафинерия край село Пиргово, Русенско, в която ще се привлекат най-големите световни петролни фирми. " Според специалисти от бранша промяната в собствеността на румънската рафинерия може да се отрази върху търговските отношения между "Нафтекс" и Petromidia в дългосрочен план. Досега "Нафтекс" доставяше суров петрол на рафинерията, която поради влошеното си финансово състояние преработваше петрола на ниска цена и готовите продукти се изнасяха от "Нафтекс" за България, за снабдяване на веригата "Петрол". Специалисти смятат, че новият собственик, ако бъде избран от румънската агенция, ще е достатъчно стабилен, за да поставя сам условия и да постави рафинерията в равнопоставено положение с "Нафтекс". В Румъния има 10 рафинерии и конкуренцията между тях е жестока, поради което не е изключено "Нафтекс" да се договори с някоя от останалите рафинерии, още повече че митата за вноса на петролни продукти от Румъния са нулеви.
Rompetrol Group BV, базирана в Ротердам, е собственик на 51% от капитала на рафинерията Vega в Плоещ, която беше приватизирана през миналата година. Другият кандидат, който подаде оферта за покупката на Petromidia, е американската компания BTC Partners Inc ("Би Ти Си партнърс"), зад която стоят интересите на американския петролен магнат Буун Пикенс. По информация от Dow Jones Newswires офертите на отхвърлените купувачи са счетени за незадоволителни, тъй като не покриват критериите, зададени от румънската АП. Информационните агенции не съобщават офертните цени на купувачите.
Гръцкото правителство ще продава дял от ОТЕ
Гръцкото правителство е поканило 11 международни телекомуникационни компании да изразят интереса си за покупка на стратегически дял от капитала на ОТЕ, гръцкия национален оператор на стационарни телефони. Покани са изпратени до British Telecom, France Telecom, Deutsche Telekom, Telecom Italia, KPN, Telefonica, шведската Telia, норвежкия оператор Telenor, финландската Sonera, американската SBC Communications и японската NTT, а оферти се очакват в близките дни.
Очаква се правителството да предложи за продажба между 17% и 20% от капитала на компанията, като с това държавният дял ще бъде намален до 33%. Въпреки намаляването на държавния дял правителството смята управлението на компанията да остане под негово ръководство. Решението до голяма степен е продиктувано от силното недоволство на профсъюзите държавният оператор да се даде в ръцете на чужди инвеститори. Все пак правителството възнамерява да предостави на купувача известно участие в управлението, което най-вероятно ще се изрази в правото на вето върху стратегическите решения за компанията. Гъвкавата позиция на гръцкото правителство е продиктувана от желанията да се предизвика по-голям интерес към пакета и да се избегне неприятният опит на турския Turk Telecom, който не успя да привлече интерес, когато предложи за продажба 20% от капитала си без възможност за участие в управлението.
Анализатори смятат, че намирането на чуждестранен инвеститор ще помогне за увеличаване на приходите от телекомите в Румъния, Сърбия и Армения, в които ОТЕ е акционер, както и ще гарантира запазване на конкурентоспособността на компанията след либерализирането на гръцкия телекомуникационен пазар през януари 2001 г. Според експерти интерес към предлагания пакет ще проявят поне Telefonica и норвежката "Теленор", която вече притежава 26% от мобилното подразделение на компанията CosmOTE. В момента 47% от ОТЕ се търгуват на Атинската фондова борса, а пазарната капитализация на компанията е около 8.7 млн. долара.
Миналата седмица опозиционният депутат Панос Каменос от крайно дясната партия "Нова демокрация" обяви, че разполага с копия от банкова сметка, които доказват, че Никос Манасис, председател на ОТЕ, е получавал в миналото средства от източногерманската служба по сигурността "Щази". Преди да премине в ОТЕ, Манасис е бил служител на "Интраком", за чийто собственик Сократес Кокалис в гръцкия печат също са се появявали съобщения, че е бил финансиран от "Щази".
Накратко
Френската компания за водоснабдителни системи Suez Lyonnaise des Eaux планира да навлезе на австрийския пазар. Причините са, че въпреки размерите си Австрия разполага със значителни водни запаси. До момента фирмата е доставчик на 77 клиента по света (сред които и София), а годишният й оборот надхвърля 31.5 млрд. евро.
Австрийската петролна компания ОМV прояви интерес към държавните 25% на унгарската петролна и газова компания МОL и изрази желание да ги закупи в момента, в който това стане възможно. Според устава на МОL обаче никой освен държавата няма право да разполага с дял, по-голям от 10 на сто.
Осемнадесет меморандума за лиценз за GSM-оператор от трето поколение от типа Universal Mobile Telephone System (UMTS) са продадени в полското министерство на далекосъобщенията. Цената на лиценза е 650 млн. евро. В процедурата, която стартира на 4 октомври, се включват както полски фирми, така и такива от Испания, Финландия, Норвегия, Канада и др. Черноморската банка за търговия и развитие ще отпусне кредит от 4 млн. долара на румънския клон на турската "Демирбанк". Според условията на заема най-малко половината от средствата са предвидени за подпомагане на румънските износители в контактите им с другите страни от региона с цел развитие на търговията в района на Черно море.
British Airways обяви, че планира да ревизира част от недоходоносните си дестинации с цел постигане на по-добри резултати. Най-голямата авиокомпания в Европа ще преустанови от следващото лято полетите си до Куала Лумпур - Малайзия, ще премести полетите от Лондон до Маями и от Лондон до Рио де Жанейро от летище "Хийтроу" на "Гетуик" (второто летище в Лондон), както и ще възстанови полетите си до Мелбърн, Австралия. Превозвачът възнамерява да продаде през следващата година четири самолета "Боинг 747".
Южнокорейската корпорация Daewoo Heavy Industries планира да се раздели на три компании и в момента очаква разрешение от борда на директорите си. Това ще улесни продажбата на втората по големина корабостроителница Daewoo Heavy - една от затруднените компании, собственост на Daewoo Group.
Gazprom, Ruhrgaz, ENI и Gaz de France ще учредят консорциум до края на октомври за изграждането на газопровод, който заобикаля Украйна, според информация изтекла от източник близък до руското правителство. Цената на проекта се изчислява на стойност между 1 и 3 млрд. долара.
Френската компания Groupe Danone SA отбеляза 6.3% повишение на приходите си за деветмесечието на текущата година в сравнение със същия период на миналата. Европейският лидер в производството на млечни продукти, бутилирана вода и бисквити отчита печалба от 3.65 млрд. евро - с 30 млн. повече от деветмесечието на 1999 г. Metro AG, най-голямата германска верига магазини, планира да инвестира повече от 600 млн. злоти (128 млн. долара) до 2002 г. на полския пазар. По този начин компанията цели да разшири присъствието си в Полша, прибавяйки нови 30 магазина към изградената вече мрежа от 62 обекта. Продажбите на "Метро" в страната за първото шестмесечие на годината възлизат на 2.23 млрд. злоти (987 млн. долара), а инвестициите до момента са близо 2.5 млрд. злоти.
"ЛУКойл" планира да закупи рафинерия в Югославия
Петролната компания засилва присъствието си на Балканите
Павлина Кушалиева
В разгара на ценовия шок на петролните пазари ръководството на руската нефтена компания "ЛУКойл" обяви, че ще разшири своето присъствие на Балканите чрез закупуване на рафинерията в Нови Сад, Югославия. Най-вероятно това ще стане чрез реконструкцията й след причинените щети в резултат на бомбардировките на НАТО по време на кризата в Косово и последваща оферта за закупуване.
Руският гигант е оптимист по отношение на редовните доставки на суровини след вдигането на петролното ембарго на Югославия. Досега "ЛУКойл" присъстваше на сръбския пазар чрез доставка на нефтопродукти до частни клиенти от придобитата в края на 1999 г. бургаска рафинерия Нефтохим.
Намеренията на компанията са да стъпи и на хърватския пазар чрез създаване на смесено дружество с INA Nafta Industria, съобщи по време на Икономическия форум за Югоизточна Европа Валентин Златев, генерален директор на "ЛУКойл - Нефтохим" Бургас. Освен бургаската рафинерия Нефтохим компанията притежава рафинерия в Плоещ - Румъния, в която е инвестирала 11 млн. долара, а планираните инвестиции до 2003 г. възлизат на 200 млн. долара. Амбициите на руския гигант са да започне преговори с румънските власти за евентуално транспортиране на обработения нефт до Западна Европа през река Дунав. "ЛУКойл" притежава и няколко рафинерии в Черна гора, както и една в Одеса, Украйна. От ръководството на рафинерията не крият амбициите си за активно присъствие на гръцкия, турския и македонския пазар.
Компанията има по три действащи съвместни предприятия в Казахстан и Азербайджан, а в арабския свят разработва находища в Ирак и Египет. Преди месец "ЛУКойл" подписа договор с "Уралвагонзавод", най-големия производител на вагон-цистерни в Русия, на стойност 71 млн. долара. Той предвижда покупката на 4000 вагон-цистерни за периода 2001-2005 г. С тях ще бъде транспортирана голяма част от продукцията на рафинерията за вътрешно потребление и 98% от експортните доставки. Това ще постави "ЛУКойл" в положението на най-големия собственик на подобен род средства за транспортиране на нефт след руското Министерство на транспорта. Възможността за транспортиране на 8500 танкера годишно на практика ще я направи напълно независима и способна да транспортира цялата си продукция самостоятелно, като намали транспортните си разходи средно с 10-15%. Никой от останалите петролни гиганта в Русия - Тyumen oil, Surgutneftegaz и Sidanko, не разполага с карго мрежа от подобен мащаб.
Общи събрания
Бъдещето на пазара на ценни книжа остава мъгляво
След техническите промени в търговията замиращият пазар получи и поредната доза полуобещания от правителството
Пламен Радков
Дни преди икономическия форум, на който по традиция поне веднъж годишно публично се обръща внимание на затъващия пазар на ценни книжа, ръководствата на фондовата борса и комисията по ценни книжа взеха решения за технически и административни промени в системата за търговия. Промените включват прекратяване на извънборсовите сделки с акции и намаляване на таксите, събирани от борсата. Промените ще са свързани с изменение на наредбите, регулиращи дейността на инвестиционните посредници, Централния депозитар и правилника на БФБ, а решението за тяхното извършване съвпада със стартирането на новата система за търговия и новите възможности за къси продажби и маркетмейкърски принцип, които тя създава. Конкретните промени в системата за търговия обаче не бяха подкрепени от правителството с нищо друго освен с изречени на форума поредни половинчати обещания за промяна на политиката към пазара на ценни книжа и захранването му с ресурс.
Според предложените промени сделки с акции на публични дружества ще могат да се сключват само на борсата и няма да са възможни сегашните замени на акции срещу ДЦК или срещу други акции, които според различни неофициални изчисления са между 20 и 50% от всички сделки. Прехвърлянето на собствеността върху акциите в Централния депозитар ще може да се осъществява само след получаване на потвърждение за извършена сделка от борсата. Замяната на акции ще изчезне като възможност и ще се раздели на две отделни покупко-продажби.
Борсата смята да намали таксите при сключване на сделки от 0.2% на 0.1%, което ще намали разходите на инвеститорите и ще изравни таксите на обикновените сделки с тези при блоковите сделки. Предлаганите промени в наредбите съвпадат с въвеждането на нова система за търговия по модела на Московската фондова борса. Тя дава възможност за широко използване на дистанционна търговия поради по-голямата си гъвкавост и бързина и ще започне работа от 23 октомври. В началото ще се запази досегашният аукционен принцип на търговия, но от началото на следващата година при желание от страна на инвестиционните посредници ще може да се въведат маркетмейкърски принцип (при който одобрени от комисията посредници ще поддържат непрекъснато оферти купува и продава за акциите на определена компания) и къси продажби (продажби на акции с цел спекулация, при които продавачът не притежава ценните книжа в момента на сделката).
Според анализатори на пазара съществуването на маркетмейкъри е задължително за всеки нововъзникващ и неразвит капиталов пазар, защото до голяма степен решава проблема с ликвидността. Наличието на посредници, които във всеки един момент предлагат цена, на която да купят акциите, е добра предпоставка за привличане на интерес и повишаване привлекателността на дадено дружество, защото гарантира, че портфейлният инвеститор ще може да продаде акциите си във всеки един момент. Все пак зад тези добри намерения стоят много неизвестни, най-голямата сред които е дали при сегашното състояние ще има посредници, желаещи и имащи възможност за подобна дейност. Постоянното поддържане на оферти купува задължава посредника да изкупи всички появили се поръчки и предполага необходимостта от големи парични средства във всеки един момент.
От началото на следващата година ще могат да стартират и къси продажби и спекулации в рамките на една борсова сесия, при които продавачите не притежават продадените акции. За осъществяването на идеята ще е необходимо създаването на институция (най-вероятно със средства на инвестиционните посредници), която да се явява гарант при сключване на сделките и да поема задълженията на продавача, ако той не може да ги изпълни.
Тези отдавна чакани промени идват в момент, в който
"Основният проблем на българския капиталов пазар е липсата на ликвидност, което поставя пазара в порочен кръг", е мнението на ръководителя на USAID Доналд Крейн. "Пазарът е неликвиден, защото няма добри компании, които да привлекат инвеститорите. От друга страна, компаниите не искат да излизат на пазара, защото към него няма достатъчно интерес и няма да получат средствата, от които се нуждаят", допълни той.
"Ако искате със сигурност да загубите парите си, вложете ги на българския капиталов пазар. " Това заяви Николай Василев от лондонската инвестиционна банка Lazard по време на инвестиционния форум. За последната година цените на акциите на тридесетте най-големи дружества на борсата са паднали наполовина, а пазарната капитализация на същите тези компании се е сринала от 1.2 млрд. долара в началото на 1998 г. на 200 млн. долара сега. Причините за състоянието на капиталовия пазар са ясни и са многократно повтаряни - липса на достатъчно атрактивни публични дружества и на стимули за инвестиране на борсата, нежелание на големите компании да се отворят към пазара и липса на достатъчна и сигурна информация за компаниите. Жалкото в случая е, че всички тези проблеми съществуват и са ясни отдавна, но все още до голяма степен остават нерешени.
До голяма степен причините за слабия интерес са свързани с незавидното място, на което правителството поставя капиталовия пазар сред своите приоритети, липсата на целенасочена политика за привличане на институционални инвеститори, както и нежеланието борсата да се използва като инструмент за приватизация на големите държавни компании. "Щом правителството не иска да помогне за развитието на пазара, то трябва да се заобиколи", смята Николай Василев. "Вече има достатъчно много големи частни компании, които биха били доста атрактивни на българската борса, сред които "Мобилтел", "Балканфарма", големите интернет-доставчици и кабелни телевизии, както и веригите ресторанти като "Хепи" например", смята Апостол Апостолов, изпълнителен директор на Централния депозитар и БФБ. Никоя от тези компании обаче не е проявила интерес към борсата.
Липсата на добър ресурс на борсата води и до липса на интерес към пазара като цяло. "В момента българските компании са извън интереса на големите европейски портфейлни инвеститори. Дори цената на Нефтохим да падне до нула, никой няма да купи, защото няма да знае за това", смята Николай Василев. Като една от основните причини за това се посочва липсата на леснодостъпна и достоверна информация за самите дружества. А предоставянето на такава информация зависи както от борсата, така и от самите компании. Прилагането на международните счетоводни стандарти, повишаването на инвестиционната култура и етика на компаниите, както и създаването на собствен индекс на борсата, който да се актуализира непрекъснато, се посочват като едни от основните изисквания за подобряване имиджа на капиталовия пазар.
В същото време има признаци, че големите фирми са по-склонни да се насочат към външни пазари, за да набират средства и да пренебрегват българския поради слабото му развитие. С цел да се повиши привлекателността на борсата е подписаният по време на инвестиционния форум меморандум за сътрудничество на "БФБ - София" с новосъздадената в Австрия пазарна платформа NEWЕX, където ще се търгуват най-вече акции на компании от Централна и Източна Европа. Според споразумението БФБ ще трябва да хармонизира изискванията си за листване на компании с тези на новата платформа, което ще даде възможност на големи български фирми да се търгуват едновременно на БФБ и на NEWЕX и ще им предостави по-голям достъп до европейски капитал.
Привличането на инвеститорски интерес е тясно свързано и с данъчното третиране на инвестициите в ценни книжа. Предложенията на участниците на капиталовия пазар, които бяха обобщени от председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев, са да се премахне данъкът върху печалбата от инвестиции в ценни книжа или поне да се прилага т.нар. принцип на прехващането, според който данъци се плащат върху разликата между печалбите и загубите от инвестициите. Тези предложения обаче не са включени в последните промени в данъчните закони и могат да бъдат приети едва догодина. Единственото прието облекчение е премахването на данъка върху лихвите от корпоративни облигации.
Макар това да е първата стъпка за облекчаване на положението на борсата, то може да се окаже началото на променено отношение на правителството към капиталовия пазар. Подобни надежди даде и признаването на слабия капиталов пазар от страна на министър Жотев, както и изказването на министър-председателя Иван Костов на заключителната среща на инвестиционния форум: "Напълно готови сме да предложим на фондовата борса сериозни компании като Банка ДСК. " Въпреки че подобни изказвания изглеждат доста привлекателни, мнозинството от участниците на пазара ги приемат твърде скептично, защото не за първи път правителството обещава да обърне внимание на проблемите на капиталовия пазар без последващ резултат.
Поредната надежда за банки, кредитополучатели и инвеститори
Развитието на вторичен ипотечен пазар би трябвало да стимулира жилищното кредитиране
Пламен Радков, Бисера Станева
След повече от две години работа Законът за ипотечните облигации е вече факт. Проектът, подготвен от Института за пазарна икономика и Асоциацията на търговските банки, бе обнародван в Държавен вестник миналия вторник, след като бе гласуван в Народното събрание. Новите ценни книжа ще се издават от търговските банки на базата на предоставените от тях ипотечни кредити. Съчетанието от нисък риск, дълъг срок и очаквана висока доходност на облигациите в сравнение със съществуващите в момента инструменти на пазара предполагат висок интерес от страна на институционални инвеститори като пенсионни фондове и застрахователни дружества и ще доведат до нарастване на ипотечното кредитиране на банките и освобождаване на блокирани до момента парични ресурси.
"Очаквам първите ипотечни облигации да се появят на пазара в следващите шест месеца", заяви Ивайло Ботев, участник в работната група по изготвянето на закона и главен експерт в Българско-американската кредитна банка. В началото срокът на облигациите ще е между три и пет години и ако те се приемат добре от пазара, може да бъдат издадени и по-дългосрочни инструменти. Годишната доходност на облигациите се очаква да е между 8% и 15%. Тя ще е по-висока от тази на ДЦК поради по-високия риск и по-дългия срок на книжата, но и ще е с няколко пункта по-ниска от лихвата по ипотечните кредити на банката издател.
Наличието на такъв дългосрочен инструмент в пасива на банката ще развие кредитната й дейност и ще освободи допълнителни парични средства, като даде възможност за предоставяне на нови и по-дългосрочни кредити (отново гарантирани с ипотека). До този момент се отпускаха най-много 10-годишни кредити, тъй като банките не разполагаха с дългосрочен пасив в баланса си, който да им позволи по-голяма времева експозиция на активите.
Приемането на закона се сочи като първата необходима крачка за създаването на работещ вторичен ипотечен пазар (първичният е самото предоставяне на ипотечния кредит), който е основната предпоставка за съживяване на жилищното кредитиране. "Издаването на облигации
Облигациите ще бъдат издавани от търговските банки на базата на портфейли от предоставени от тях кредити, гарантирани с първа по ред ипотека върху недвижими имоти. Тези имоти могат да бъдат жилища, вили, търговски и административни помещения, хотели, ресторанти, както и промишлени и складови помещения. Земята няма да може да е обезпечение по облигациите, тъй като пазарът на земеделска земя в момента е нестабилен и слаборазвит, което не дава възможност една такава ипотека да бъде оценена и реализирана.
За гарантиране на плащанията по главницата и лихвите на всяка емисия банката издател ще учредява залог върху активите, включени в покритието на емисията, който се вписва в регистъра на особените залози, като за заложен кредитор ще се посочва съответната емисия облигации. Банките ще поддържат публичен регистър на ипотечните си емисии, а активите, които служат като гаранция на облигациите, ще се отчитат отделно от останалите активи на банката. Освен това при несъстоятелност на финансовата институция тези активи няма да влизат в масата на несъстоятелността, а ще отиват директно за удовлетворяване на облигационерите. Така
Банките ще могат да издават много на брой облигационни емисии, като общата сума издадени облигации няма да може да надхвърля сумата на предоставените ипотечни кредити. Според експертни оценки общата сума на ипотечните кредити в България в момента е около 200 млн. лв., като близо половината от тях са съсредоточени в Банка ДСК. Около 70 млн. лв. са само остатъците по ипотечни потребителски и жилищни кредити в бившата спестовна каса. Емисиите ще може да са както публични, които ще се търгуват на фондовата борса, така и затворени, предназначени само за ограничен кръг инвеститори.
В момента в банковата система има огромен паричен ресурс, който се влага в ДЦК поради липса на алтернативни инвестиционни инструменти или се изнася от страната под формата на депозити в чужди банки. Дългият живот, съчетан с минималния риск, който облигациите носят, вероятно ще насочи към тях голяма част от тези ресурси, ще ги направи атрактивни най-вече за инвеститори, търсещи дългосрочни вложения на привлечените си средства, каквито са пенсионните фондове и застрахователните дружества. Според изискванията на Закона за допълнителното пенсионно осигуряване пенсионните фондове ще могат да влагат до 10% от средствата си в ипотечни облигации.
По всички личи обаче, че ипотечните облигации ще са само първият нов инструмент, с който се търси секюритизиране на активите на банките. "Пенсионните фондове набират много по-големи средства, отколкото се очакваше в началото, и ще търсят нови алтернативи за инвестиции. Очаквам скоро да се появят предложения за създаване на нови инструменти, които да секюритизират активи на банките. Както изглежда, икономическата комисия е добре настроена към тези инициативи, защото те ще помогнат за по-лесното решаване на проблема с пенсионното осигуряване", смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
Ипотечните книжа (на англ. mortgage-backed securities) са едни от най-разпространените финансови инструменти както в развитите пазарни икономики, така и в много страни от Централна Европа като Чехия и Полша. У нас е приет т.нар. немски модел на облигации, при който активите, служещи като покритие на емисиите, остават в актива на банката издател. Това е по-опростеният вариант на облигациите и се различава от американския тип ипотечни книжа, при които заложените активи се отделят в самостоятелно дружество - ипотекарна банка, която се грижи за обслужването на облигациите и събирането на лихвите от ипотечните кредити.
Швейцарска фирма предложи изненадващо висока цена за "Деспред"
Теодора ВАСИЛЕВА
Само две оферти бяха подадени за 60% от капитала на "Деспред" - София. За спедиторската фирма наддават регистрираната в Цюрих компания "Спедком" и консорциум между два бивши приватизационни фонда - понастоящем "Златен лев холдинг" и "Българска холдингова компания". Предлаганите от двата кандидата цени са съответно 15.09 млн. лв. и 5.65 млн. лв. Минималната цена за предложения пакет е фиксирана на 8.1 млн. лв. от продавача в лицето на Министерството на транспорта (МТ).
Офертата на швейцарската компания надхвърля близо два пъти минималната цена и надвишава трикратно предложението на другия кандидат за "Деспред". Валентин Гълъбов, началник-дирекция "Структурна реформа" в МТ, обяви, че тепърва ще се запознават със съдържанието на офертите, ще преценяват дали те имат всички задължителни атрибути (внесен депозит и т.н). Едва тогава в министерството щели да преценят какво да предприемат. До края на седмицата се очаква да бъде изготвен доклад до министъра на транспорта, в който най-вероятно ще бъде предложен ексклузивен купувач. При високата офертна цена на "Спедком" се очаква МТ да се произнесе директно в полза на швейцарската фирма. "Деспред" е в списъка за целева приватизация, така че купувачът трябва да заплати цената изцяло в брой. "Спедком" предлага да плати 40% от офертната цена при подписване на договора, а остатъкът - до 45 дни след подписването.
Кой стои зад най-вероятния бъдещ собственик на "Деспред" - "Спедком", е най-задаваният въпрос около процедурата. Справка в базата данни на "Ройтерс" и в интернет показва, че няма международна компания със сходно име. Офертата на "Спедком" е подадена от адвокат Филипова. В медиите обаче се заговори, че за пореден път в приватизацията се появяват интересите на Славчо Христов от кръга "Олимп". Христов отдавна имал амбицията да превърне централната сграда на "Деспред" в офис на банка. "Според приложената в офертата документация "Спедком" е регистрирана преди няколко години и е с инвестиционна насоченост", обясниха от МТ. Тази информация обаче не изключва варианта български лица да са закупили вече съществуваща в Швейцария компания.
Другият кандидат, консорциумът между двата бивши приватизационни фонда, засега е далеч от придобиването на "Деспред" заради ниската си офертна цена. "Златен лев холдинг" и "Българска холдингова компания" са миноритарни акционери в "Деспред". По линия на масовата приватизация двата фонда придобиха съответно 12.65% и 5%. Дори и да има втори кръг преговори, едва ли те ще оферират три пъти по-висока цена от първоначално заявената, за да станат конкурентоспособни.
"Деспред" е печеливше дружество, въпреки че обемът на печалбата му спада през последните години. Само по сметки на дружеството към средата на 2000 г. има 7.7 млн. лв., без да се смятат сградите, камионите и оборудването, дъщерните дружества и представителствата в чужбина и т.н.
Накратко
Продажбата на завода за автобуси "Чавдар" АД (в ликвидация от 17 март миналата година) ще започне на 7 ноември т.г., обявиха от Министерството на икономиката. Продажбата ще се извърши чрез преговори с потенциалните купувачи, като за четирите основни обособени части (Моторни превозни средства, Завод за автомобилни шасита, Основна площадка за производство на автобуси и почивни бази в селата Рашково и Шкорпиловци) оферти ще се набират в различни дни. Досега интерес към отделни обособени части са проявили италианската фирма "Медиконф", фирма от Саудитска Арабия, ботевградското РМД "Чавдар 99" АД, "ТВ-консулт" КД, представляваща интересите на чуждестранни инвеститори и български инвеститор чрез "Ем-Капи"АД.
Монтанската фирма "Даримекс Дора Христова" е новият собственик на "Прециз-2", обособена част от проектантското предприятие "Прециз" ЕАД - Монтана. Цената на сделката е 190 хил. лева.
До 1 декември на "Българска фондова борса - София" ще бъдат предложени за приватизация 12.34% от капитала на "Солвей - Соди", 22.75% от капитала на "Тежко машиностроене" АД - Русе, и 11.6% от "Булес" АД - Бургас. Посредник при продажбата на акциите на "Солвей - Соди" е ИП "Бета Корп", а на акциите на останалите две дружества - ФК "Карол".
На 16 октомври изтече срокът за подаване на оферти за приватизацията на 80% от предприятието за лепила и химически продукти "Специални полимери". От закупените общо четири меморандума само една фирма е подала оферта. Това е работническо-мениджърското дружество "Специални полимери 99". Депозитът за участие е 31 400 долара, а цената ще се договаря с евентуалния купувач.
Държавната комисия по ценните книжа одобри търговото предложение на "Луис интернешънъл фуудс ентърпрайзис (България) лимитид" - Никозия, Кипър, към акционерите на "Мелничен комбинат Крапс Мел 1" АД - София, за изкупуване на притежаваните от тях акции в дружеството. Кипърското дружество закупи мелничния комбинат от придобилите скандална известност братя Джанкови.
"Наван майнинг" ще разработва златно находище до Крумовград
Станислав СТОЙКОВ
След седемгодишно присъствие на българския пазар ирландската компания (понастоящем с регистрация в Лондон) "Наван майнинг" обяви, че ще инвестира в новооткрито находище на златна руда в близост до Крумовград. Веднага след тази новина акциите й скочиха почти двойно на Лондонската фондова борса, вдигайки оценката на компанията от 35 млн. британски лири продажна цена до крайната сума от 120 мил. паунда, спрягани в английската преса. Новината моментално доведе до спекулации за предстояща продажба на компанията.
Новото начинание ще се осъществи чрез друга свързана с холдинга "Наван майнинг" фирма - регистрираната по-рано този месец в България "Болкан минералс майнинг" (БММ). Първите проучвания в началото на годината са показали наличие на подземна златна жила, което идентифицира крумовградския регион като перспективен за добив на злато. Находището се намира близо дo българско-гръцката граница и лежи на същия терен както находището с високо златно съдържание, което е под управлението на групата "Норманди" в планината Перама в Северна Гърция. Разрешението за извършване на проучвателна дейност в района е получено по-рано тази година след провеждането на публичен търг. Лицензът е за 130 кв. км и обхваща местностите Ада тепе и Киклица.
"Все още сме на много ранен етап от проучвателните дейности на находището в Крумовград. Началните резултати показват потенциал за наличие на голямо находище с високо съдържание на злато на повърхността. На този етап нямаме готовност да дадем абсолютно точни данни за тонажите и съдържанията на находището, макар че несъмнено идентифицирахме минерализирана жила на базата на повече от 500 секционни и проби, като резултатите говорят за потенциал за изключително ефективен отворен златен рудник с високи съдържания", коментира събитието Брайън Калвър, главен изпълнителен директор на "Наван майнинг". По очаквания на фирмата находището ще съдържа около 2 млн. тройунции злато (една тройунция е 31.1 грама).
От 16 октомври - датата на публичното оповестяване на новината за откритото златно находище в България, акциите на фирмата се радваха на завиден успех на Лондонската борса. Те достигнаха стойност от 0.84 британски лири за акция (при 0.50 - 0.55 британски лири максимално достигана цена до този момент). Не закъсняха и спекулации по отношение на бъдещето на компанията: ръководството бе принудено да отрича слухове, че фирмата се е превърнала в мишена за американската компания Homestake - една от най-големите фирми за добив и преработка на злато в света. Според специализираната преса в момента текат преговори за продажба на ирландската компания и може да се стигне до цена от порядъка на 120 мил. паунда. За купувач се спряга и името на Managem - дъщерна фирма на мароканския холдинг ONA.
Приватизация без визия, икономика без посока
Липса на държавна политика, некомпетентност и нечисти интереси оформиха лицето на новата частна българска икономика
Известната мъдрост, че най-далеч стига този, който не знае къде отива, може и да е вярна, но десетгодишното раздържавяване в България със сигурност е сред изключенията. Изтеглянето на държавата от наследената социалистическа икономика се оказа лесна на думи, но трудна за изпълнение задача, която премина през безброй фалстартове и години на бездействие, смяна на модели, гръмки концепции и амбициозни стратегии. В крайна сметка неясната политическа воля, съчетана с некомпетентност и нечисти лични и групови интереси, се оказа основната движеща сила на процеса, който оформи лицето на икономиката, с която България влиза в XXI век.
Съвсем логично резултатът от навлизащата в последния си етап приватизация в повечето сектори на икономиката е съвсем различен от това, което българите си представяха в началото на 90-те години. Разликата е достатъчно фрапираща, за да се предположи смело, че в новата българска икономическа история след раздела за тежкото наследство на социализма ще има нова, не по-кратка или по-весела част - "тежкото наследство на десетгодишната приватизация".
Десет години след влизането на думата приватизация в речниците на родните политици и седем години след учредяването на Агенцията за приватизация (АП) преобладаващата част от българската индустрия, туризъм, селско стопанство, строителство и услуги е раздържавена. Статистиката към средата на 2000 г. показва, че в тези сектори до момента са приватизирани 3/4 от държавните активи, подлежащи на приватизация. Тази стойност би изглеждала далеч по-голяма, ако към нея се прибавят продадените активи чрез процедури по несъстоятелност или ликвидация, раздържавените дружества по схемата на смесени предприятия. Този дял ще нарасне и още повече след няколкото останали големи сделки като Българската телекомуникационна компания, Булгартабак, Български морски флот, ИПК "Родина" и курортите "Слънчев бряг" и "Св. Св. Константин и Елена". Амбициозната цел за 2001 г. е всички останали активи да бъдат приватизирани и да бъдат завършени всички ликвидационни процедури, но с оглед на предстоящите избори се очаква, че тази задача ще бъде приключена далеч преди края на следващата година. С приключването и на най-голямата сделка в банковия сектор - продажбата на "Булбанк" - приватизацията на финансовия сектор също върви към своя край.
Собствеността, която остава за приватизация в бъдещето, е секторът на обществените услуги и държавните монополи. С това задачата за изтегляне на държавата от икономиката изглежда изпълнена поне на първия етап. В същото време обаче не някой друг, а самият премиер Костов призна, че при темповете, с които расте българската икономика, страната ще настигне последните държави от Европейския съюз някъде към средата на следващия век, при това при най-песимистична прогноза за въпросните последни. Колкото и любим на политиците да е напоследък изразът "преобладаващ частен сектор", погледът към него показва, че дори и този недостатъчен растеж ще бъде не благодарение, а по-скоро въпреки приватизацията и по-специално нейния модел.
Седем години след създаването на специализирания орган АП всички наблюдатели на процеса са съгласни, че най-оптимистичната година на българската приватизация е била първата 1993 г., когато за консултанти по основните сделки и групи предприятия бяха избрани реномирани международни фирми като Deloitte & Touche, Barentz, швейцарската банка UBS AG, американската Bankers Trust и няколко специализирани фирми. Този модел, следващ най-доброто от примера на централноевропейските страни, се оказа най-ефективната приватизационна практика. Само за няколко месеца бяха сключени сделки с инвеститори като "Крафт Якобс" и "Нестле", а сегашните приватизатори могат само да мечтаят за тогавашния интерес към предприятия, които пет години по-късно станаха символ на провала на българското раздържавяване: "Авиокомпания Балкан", гигантите на електрониката като ДЗУ и "Микропроцесорни системи", сагата около БТК и дори продаденото едва преди месец най-голямо предприятие от хранителната промишленост "Захарни заводи" в Горна Оряховица.
Развалянето на договорите с международните консултанти след назначаването на Ренета Инджова начело на АП обаче постави началото на най-пасивния период, когато приватизацията заприлича на държавен супермаркет, в който уморени продавачи държат наличната стока заключена в склада и клиентите трябва да разполагат с достатъчно инициативност, нерви и контакти, за да пробият чиновническите бариери. "АП ще открива процедури за приватизация за предприятия, към които има проявен интерес", заяви тогава Инджова, а върхът на пасивността при намирането на нови собственици беше идеята на тогавашния състав на АП директорите на държавните предприятия сами да намират бъдещите си купувачи.
Пасивният период продължи и при правителството на Жан Виденов, когато единствено натискът на МВФ и Световната банка за раздържавяване срещу финансиране водят до по-сериозни приватизационни напъни. Комбинацията между нежеланието за приватизация и социалистическо правителство доведе до своя логичен резултат - масова приватизация по чешки модел, на която срещу инвестиционни бонове бяха предложени акции от над 1000 български дружества, най-вече средни и малки по мащаб. Привършването на консолидацията в банковата система не доведе до раздържавяване, въпреки че това бе една от основните цели на специално създадената Банкова консолидационна компания, извън всякакви приватизационни схеми стояха и свещените крави като ДСК и ДЗИ.
Преструктурирането може спокойно да се оцени като най-зле изпълнената задача на приватизаторите. Вместо първоначално структуриране на проблемните дружества и предлагането им на световни лидери в индустриите, гиганти като "Химко", "Стомана", ДЗУ, "Кремиковци" попаднаха срещу символични суми под управление на малки и неизвестни фирми. Именно проблемните стратегически предприятия станаха благоприятна почва за появяването на чужди инвеститори, тип оптимизатори, които придобиваха активи за милиони срещи символични суми и поемане на задълженията им, след което оптимизираха разходите и систематично притискаха държавата за облекчения и разсрочване на първоначално поетите дългове.
"Има стотици предприятия, приватизирани от РМД, които ще боледуват още дълги години", заяви на последния икономически форум поелият от края на 1999 г. приватизацията вицепремиер Петър Жотев. Преференциите за РМД бяха сътворени от Виденовото правителство, но на практика - използвани от това на сегашните управляващи. В началото създаването на РМД беше продиктувано от нуждата за бърза приватизация на малки и закъсали фирми. На практика обаче се изпълни само първата задача - РМД много бързо печелиха, при това в огромно количество сделки и придобиваха далеч немалки или свръхзадлъжнели фирми - КЦМ, Златни пясъци, Бургаска корабостроителница, "Елените", хотелите "Самоков", "Рила" и "Родина", "Амумина" и много други.
Почти веднага след идването си на власт правителството на Костов направи важна промяна в закона за приватизацията - в списъка на правоимащите, които могат да учредяват РМД, влязоха новоназначени членове на ръководните органи, за които не важи изискването да са били на поста си поне година. Тази поправка на практика отвори веднага възможността на сменените директори да учредят РМД и да приватизират предприятието.
Масовата "употреба" на РМД стартира през 1997 г. и достигна апогея си през 1999 г., когато почти половината от приватизационните сделки бяха сключвани с този вид купувачи. Продажбите чрез РМД достигнаха такива размери, че накараха експертите от МВФ да окажат натиск върху правителството за премахване на преференцията за разсрочено плащане. Идеята офертите на РМД да се дисконтират отне на законодателите почти година, след което се оказа, че законодателят "по погрешка" е приел офертите да се намаляват с 10%, вместо с норма на дисконтиране от 10%. Корекцията също отне месеци, време, което беше достатъчно още верни РМД да придобият собственост.
В началото на 2000 г. РМД със сделки до 1999 г. получиха подарък, който преля чашата на недоволството срещу тях - правото да платят цялата договорена цена с компенсаторни записи. Очакванията са до края на мандата на СДС такава промяна да засегне и по-новите сделки въпреки демонстрираната решителност от вицепремиера Жотев.
Следприватизационните илюзии за растеж
Раздържавените предприятия страдат от хронична липса на финансиране, технологична изостаналост и липса на управленски умения
Навярно много управляващи политици ще бъдат изненадани, но любимият им напоследък израз "частен сектор на икономиката" има не само количествено, но и качествено измерение. Изводите от първите сериозни анализи, подкрепени от статистиката, за промишлената продукция и износа ясно доказват, че приватизацията далеч не се оказва магическата пръчка, която ще реши основните проблеми на българската икономика и нейната конкурентоспособност - липсата на свежи капитали, преодоляване на технологичната пропаст с развитите страни и липсата на съвременни управленски умения. За мнозинството от тях, най-вече за работническо-мениджърските дружества, проблемите тепърва започват.
Единственият засега безспорен ефект от приватизацията е преодоляването на безстопанствеността. Според изследване поръчано от Световната банка от средата на 2000 г. от изследваните 280 големи български дружества 74% не са били преструктурирани преди продажбата - ясно доказателство за автопилота, на който са били оставени през последните десет години фирмите с държавна собственост. Изследването показва, че 20% от големите български предприятия са придобити от чуждестранни компании, а останалите 80% - от български купувачи и работническо-мениджърски дружества (РМД). Ако се има предвид, че много от смятаните за чуждестранни купувачи всъщност са регистрирани навън компании с местен произход, а друга част са съществуващи чуждестранни компании без необходимия опит и финансови възможности, то процентът на чуждестранните стратегически инвеститори в приватизираните предприятия остава далеч по-малък.
Малко по-оптимистичен е фактът, че директното придобиване на предприятия от държавата не е единственият начин на влизането на международни компании и през последните няколко години препродажбите на приватизирани предприятия не са рядкост. Примери като придобитите от турски холдинги целулозно-хартиени предприятия "ЗМК Никопол" и "Целхарт" и влизането на белгийския концерн "Интербрю" в "Плевенско пиво" са освен всичко друго и най-сигурното доказателство за липсата на достатъчен маркетинг спред потенциалните купувачи от страна на приватизиращите ведомства.
Съвсем логично чуждестранните инвеститори водят в статистиката на приватизираните фирми, които са получили международно финансиране. Инвестирането обаче се признава от всички като проблем, при който освен с липсата на алтернативи за финансиране се сблъскват и с тромава администрация и неблагоприятно данъчно законодателство.
Преобладаващата част от новите собственици на предприятия обаче започнаха, а и ще продължават да се натъкват на сериозния проблем с липсата на финансиране (виж графиката). Те придобиха собственост, която се нуждае от значителна модернизация. Не е тайна, че ресурсите на повечето от тях са достигнали само за плащане на договорената цена. Липсата на финансиране за въвеждане на нови продукти и технологии, за търсене на нови пазари, за обучение на специалисти тепърва ще става явно. Изследванията за конкурентоспособността на икономиката, според които през последните години българската икономика тъпче на едно място по критерии като използване на нови технологии и иновации са достатъчно явно доказателство за продължаващата актуалност на проблема (виж графиката).
Практиката показва, че източниците на финансиране са в пряка зависимост от качеството на новия собственик. В често срещаните случаи на неизвестен купувач и свръхзадлъжняло приватизирано предприятие банките или фондовете за финансиране рядко са склонни да отпускат заеми. Почти невъзможно е и емитирането на нови акции или пък на облигации, като причините тук са не само в купувача, но и в липсата на капиталов пазар у нас.
Липсата на финансиране и работен капитал е първият сериозен проблем пред РМД, поели управлението на своите предприятия. Изследването на Световната банка показва, че досега нито едно от тях не е привлякло чуждо финансиране, въпреки че огромната част от тях (близо 60%) заявяват своите намерения да направят това в бъдеще. (Тъй като това първо по рода си изследване обхваща най-вече големите предприятия, не е трудно да се предположи, че истинската картина в средните и по-малки предприятия не е по-оптимистична).
Практиката за фалити на предприятия, собственост на РМД, вече е факт, макар и не в такива размери, в които предричат много наблюдатели и критици на приватизацията. Измежду най-известните случаи на предприятия, придобити от такъв вид купувачи в процедура по несъстоятелност са обувният завод "Добрич", "Микропроцесорни системи" - Правец, консервният завод "Ягода" - Ямбол, "Пълдин ер". С оглед на констатираните проблеми обаче не е трудно да се прогнозира бавно и мъчително преструктуриране и обновяване на производствата.
Самите РМД също имат основания за притеснения. Те в повечето случаи са придобили собствеността заради близостта си до сегашните сини политици. Страх у тях предизвиква възможността в резултат от предстоящите избори те да загубят предприятията, още повече че нееднократно такава теза беше лансирана от представителите на опозицията. Непослушните собственици винаги са заплашени и от оказване на натиск по линия на следприватизационния контрол.
Освен чисто пазарните аргументи, практиката в приватизираните предприятия също показва абсурдността на всички вписани в договорите клаузи за инвестиции и работни места. В статистиката на променените приватизационни ангажименти след приватизацията водят ангажиментите за работни места (24% при РМД и 12% при останалите купувачи) и инвестиционните задължения (11% и 10%). "Тези искания са пряк резултат от ограничените ресурси на купувачите", заявява докладът на СБ, който включва в заключителната си част препоръка за отмяната на тези ангажименти.
Основните мотиви на приватизаторите за оставането на тези ангажименти са свързани най-вече със социалните функции на държавата. На практика обаче поемането на тези задължения се оказа в много случаи тактика за спечелване на приватизационната процедура (чрез използване на тежестта на инвестиционните задължения в оценката на офертите) с очевидното намерение за неизпълнение и предоговаряне на условията по-късно. Тези ангажименти нямат аналог в практиката и на други източноевропейски страни, където такива ангажименти са свързани с увеличение на производствените, а не социалните показатели. Макар и необходимо
АП крие истинското състояние на РМД
Предложения към новата стратегия за приватизация
General Motors трябва винаги да печели пред XYZ Offshore
Приватизацията е политика
Това, което прави АП, в Америка се нарича престъпление
Има ли бъдеще за югославската федерация
Статутът на Косово и сепаратизмът на Черна гора заплашват единството на Югославия
Петър ИВАНОВ
Едва ли има американец, на когото да му мине през ума, че щатът Ню Мексико например може да поиска независимост и да се отцепи от САЩ. Американците са убедени, че след войната между Севера и Юга и създаването на Съединените щати принципът на федерализма е доказал предимствата си и че няма по-добър държавен модел. Затова нищо чудно, че най-новата американска инициатива за Югославия предвижда Косово да придобие статут на република, която да бъде включена в югофедерацията наравно със Сърбия и Черна гора. Това практически бе първият огласен публично план за бъдещето на Югославия, като статутът на Косово бе само повод да се разгърне новата американска визия за бъдещето на югофедерацията.
Американското предложение, от една страна, се опитва да запълни вакуума в резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово, която не регламентира какво ще стане с провинцията след прекратяването на международното присъствие там (в документа се говори само за съществена автономия). От друга страна, поставяйки Косово наравно с Черна гора, Вашингтон недвусмислено показва, че няма никакво намерение да подкрепя намеренията на Подгорица да се отдели от федерацията, нито, ако това стане, да признае легитимността на новата самостоятелна държава. С това САЩ отправиха едновременно две послания. Косоварите и черногорците трябваше да разберат, че Западът им предлага компромисен вариант, който напълно изключва прекрояване на балканските граници. На сърбите бе намекнато, че ще се радват на западната подкрепа в името на демократизацията и запазването на югофедерацията.
Всичко в американското предложение изглежда напълно логично и приемливо. Единственият въпрос е дали този модел може да проработи на югославска почва, където национализмът и сепаратизмът продължават да бъдат взривоопасен проблем.
Партизанската война на Армията за освобождение на Косово (АОК), насилието от страна на сръбските сили за сигурност, последвалите бомбардировки на НАТО през лятото на миналата година, настаняването на силите KFOR и установяването на международен протекторат окончателно обособиха Косово като самостоятелна полудържава. Тогава международната общност обясни, че докато Милошевич е на власт, нищо повече не може да бъде направено. Междувременно косовската драма катализира зреещите в Черна гора сепаратистични тенденции и Подгорица също пое курс към независимост. Последните две години на противоборство между Джуканович и Милошевич, напрежението между двете югорепублики, инсинуациите, че Милошевич готви преврат в Черна гора, и в крайна сметка икономическата блокада, която Белград наложи на Подгорица, изиграха същата дезинтегрираща роля и само силният международен натиск все още държи Черна гора в рамките на Югославия.
"Това, което става в Белград, не ни засяга. Ние искаме независимост", бе първият коментар на бившия лидер на АОК Хашим Тачи по повод смяната на режима в Сърбия. Тачи обясни как косоварите ще осъществят намеренията си - първо ще се проведат местните избори, а след шест месеца ще има парламентарни избори, последвани незабавно от референдум за независимост. "Имаме право на референдум и международната общност трябва да разбере това", казва бившият лидер на АОК и настоящ политически функционер в Косово.
Черногорското ръководство очевидно тълкува ставащото в Сърбия по същия начин, след като официално отказа да признае избора на Кощуница. Независимо от това обаче един от първите декрети на новия югопрезидент бе за отмяната на икономическите санкции срещу Черна гора. След това той отиде лично в Подгорица, за да се опита да склони черногорския президент Джуканович да съдейства за сформиране на ново югоправителство, така че федерацията да заработи нормално. Но Кощуница се сблъска с ледена стена и посещението му се провали. "Черногорските власти по всяка вероятност няма да подкрепят усилията на президента Кощуница да сформира югокабинет. Ако югославската конституция не бъде променена така, че Черна гора да се изравни със Сърбия, републиката ще предприеме необходимите мерки, за да обяви независимост", пише в декларация на черногорското президентство по повод визитата на Кощуница.
Тази теза на Джуканович имаше смисъл при управлението на Милошевич, но не и след промените, защото проблемът се корени не в самата югоконституция, а в нейното прилагане. В нея е записано, че републиките, съставляващи федерацията, са равни, че на всяка от тях е гарантирано правото на суверенитет, собствена конституция, самоуправление и външна политика, стига тя да не противоречи на интересите на федерацията. Това, че законното равноправие на Черна гора бе пренебрегвано от Милошевич, не означава, че конституцията е лоша или че новият югопрезидент (експерт по конституционно право) ще тръгне да я нарушава. Посещението на Кощуница в Подгорица потвърди вече известното - че черногорското ръководство е решило да скъса с Белград на всяка цена. Кощуница разбра, че процесът е необратим и затова подчерта, че Черна гора може да гласува на референдум за независимостта си и че самият той ще приеме резултата.
Косоварите бяха последните, които се зарадваха на падането на Милошевич, а косовските лидери продължават да се изнервят от мисълта, че след смяната на режима в Белград светът ще забрави или ще попречи на намеренията им да си направят собствена държава. "Светът много бързо започна да флиртува с Кощуница и забрави за нас. Ние ще покажем на всички, че сме държава и че трябва да се отнасят с Косово като с държава", казва Вехби Рафуна, председател на асоциацията на инвалидите от войната със Сърбия.
За разлика от Черна гора обаче косовският казус е по-заплетен. Номинално Косово продължава да бъде провинция на Сърбия, която е неспособна да се самоуправлява заради липсата на държавни институции, а освен това съществува и силна международна съпротива срещу опитите за трансформирането на Косово в отделна държава. Факт е обаче, че процесите за формирането й са вече в ход и държавните структури ще бъдат изградени след предстоящите местни и парламентарни избори. "Ще създадем органите на местната и централната власт, а после те ще си сътрудничат на държавно ниво с международните институции", уверен е стратегът на косовската независимост Хашим Тачи.
След като бъдат изградени държавните институции, косоварите едва ли ще чакат повече и ще поискат нов статут за Косово, твърдят наблюдатели. Американското предложение за формиране на нова югофедерация с участието на Косово, Сърбия и Черна гора е опит за превантивни действия, заявиха американски дипломати, пожелали анонимност. Според тях албанците в Косово и черногорците трябва да се простят с желанията си за независимост и да се интегрират като отделни републики в една демократична югофедерация. Така ще бъдат постигнати и двете основни цели - успокояване на претенциите за независимост и запазване на югославските граници. "Косово не иска да бъде част от Сърбия, но може да стане член на нова Югославия", заяви анонимен американски дипломат, цитиран от АП. Същият източник уточни, че подобно послание е получил и Джуканович от американския пратеник Джеймс О'Брайън.
Конституция на Съюзна република Югославия
Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 10.06.1999 г.
Умориха ли се биковете
Падането на котировките на акциите в САЩ отново даде повод да се заговори за край на добрите времена
Георги КАТАНОВ
Както е известно, инвестиционната фауна не се отличава с голямо разнообразие и е представена от два вида - "бикове", възвестяващи повишаване на цените на акциите, и песимистично настроени "мечки". Много са теориите, които обясняват защо именно тези две животни са били избрани за символи на настроенията на инвеститорите, но безспорно през последните години на мода са упоритите рогати. На 11 октомври в САЩ беше отпразнувана десетата годишнина от началото на пазара на "биковете", определян като период, в който двата основни борсови индекса - Dow Jones Industrial Average (DJIA) и Standard & Poor's 500 - не са падали повече от 20% от рекордните си равнища.
За тези десет години общата капитализация на американските борси се увеличи от 3 на 15 трлн. долара, DJIA нарасна близо 3.5 пъти, а съставеният предимно от технологични акции индекс NASDAQ Composite - с 931%, като за само за миналата година ръстът беше 86%. Постиженията на отделни компании са още по-впечатляващи - книжата на Cisco Systems са поскъпнали 753 пъти, на Dell Computer - 297, на Oracle - 229, а сред новопоявилите се през периода фирми шампион е America Online - 615 пъти.
Въпреки тези невероятни резултати настроението на Уолстрийт от началото на есента е доста минорно, след като DJIA завърши пет последователни седмици на загуба, падайки в сряда за първи път от 14 март под 10 000, а NASDAQ успя да регистрира едва две дневни повишения за три седмици и в четвъртък беше 37% под максималното си равнище. Повод за последната бурна разпродажба на акции стана съобщението на IBM, че продажбите на компанията са се увеличили само 3% спрямо същия период на миналата година, и опасенията, че Федералният резерв (ФРС) може да вдигне основния лихвен процент преди края на годината, след като инфлацията за септември се оказа 0.5% (0.1% през август) и което е по-важно, дори след като се изключат нестабилните цени на горивата и хранителните стоки, поскъпването беше 0.3%.
Инфлацията плаши инвеститорите, защото те не могат да разчитат, че ФРС ще свали основния лихвен процент, както направи през 1998 г., когато фалитът на хедж-фонда Long-Term Capital Management можеше да доведе до крах не само на американските борси, но и на световната финансова система. Тайно в себе си обаче председателят на Федералният резерв Алън Грийнспан може да е доволен, защото падането на котировките би трябвало да ограничи потребителските разходи, което ще улесни задачата му за меко кацане на американската икономика - забавяне на темповете на растеж, без да се увеличат инфлацията и безработицата.
IBM не е единствената компания, която беше наказана от пазара за "неубедителното" си представяне. Intel загуби почти 20% от пазарната си капитализация, след като предупреди, че очаква по-малък ръст на приходите поради спадане на търсенето на микропроцесори, най-вече в Европа заради поевтиняването на еврото. По-слабо от очакваното се представиха веригата от магазини Home Depot и Chase Manhattan Bank, влизащи в DJIA, и дори се заговори за възможния банкрут на Xerox, след като фирмата обяви, че за първи път ще използва кредитна линия, отпусната й през 1997 г. Не помагат и слуховете, че някои големи инвестиционни банки имат проблеми с т.нар. junk bonds, корпоративни облигации със съмнително качество, което ще доведе до намаляване на печалбата им.
Падането на котировките не означава, че десетгодишният триумф на "биковете" ще приключи до края на хилядолетието, защото DJIA трябва да загуби още около 600 пункта до 9378, а добрите новини от Microsoft и America Online по-скоро ще стимулират покупката на акции, особено от страна на дребните акционери, които упорито отказват да се разочароват в акциите, а на няколко пъти именно те бяха в основата на отблъскването от дъното, а не инвестиционните компании. Освен това през четвъртото тримесечие на осем от последните десет години се наблюдаваше силен финален спринт на борсите и брокерите се надяват, че той ще се повтори и през тази година.
Въпреки това 50-те процента американски домакинства, които влагат спестяванията си в акции, разбраха, че не всичко, което блести, е злато, и не всяка компания, която се появи на NASDAQ, е бъдещият Microsoft или Intel. Те започнаха да се отнасят скептично дори към големи и утвърдени технологични фирми като Lucent Technologies и Motorola, след като те не постигнаха резултатите, които се очакваха от тях. Много по-тежко пострадаха двете най-известни интернет-компании - Amazon.com и Yahoo!, чиито акции сега се продават за една четвърт от рекордната им цена, постигната в началото на годината. Акционерите на Amazon.com се отказаха да чакат печалба от виртуалната книжарница, продаваща и много други стоки, сред които моторни косачки за трева, а за Yahoo!, чиито приходи са по-стабилни, решаващ се оказа спадът на постъпленията от реклама, които са основният му източник на приходи.
Общото състояние на американската икономика също влияе отрицателно върху акциите, продаващи се на NASDAQ. След неколкогодишна пауза отново се налага мнението, че продажбите на технологичните компании са проциклични - увеличават се, когато брутният вътрешен продукт расте, и падат при влошаване на положението - и когато икономиката забавя темпове, акциите им са губеща инвестиция. Въпреки че повечето такива фирми разчитат на емисията на акции и облигации за финансиране на дейността си, те също страдат от повишаването на лихвите от ФРС, защото държавните ценни книжа стават по-привлекателни, а клиентите им ограничават разходите за нов хардуер и софтуер.
Новото лице на петролния бизнес
След сливането на Chevron и Texaco в света остават пет големи играча в тази индустрия
Кирил Кирилов
Малко повече от 16 месеца продължи сагата по създаването на петата по големина публична петролна компания, която ще се роди от сливането на американските гиганти Chevron и Texaco. Сделката на стойност 45.4 милиарда долара ще постави новата компания на второ място в Америка, а по пазарна капитализация в световен мащаб пред Chevron Texaco Corp. ще бъдат само Exxon Mobil, Royal Dutch/Shell, British Petroleum (BP) и Total Fina Elf - компании, които също се родиха от сливания през последната година и половина. Новата компания ще се нареди в голямата четворка по запаси от нефт и газ, както и по отношение на рафиниращия си капацитет. Откакто BP даде началото на вълната от сливания и поглъщания в петролната индустрия през 1998 г., купувайки американската компания Amoco, антимонополните органи имаха доста работа по одобряването на сделки за десетки милиарди долари, които изцяло промениха облика на този сектор от икономиката. От друга страна, американската Федерална комисия по търговията вече промени правилата на играта и изискванията към сливанията в петролната индустрия сега изискват много по-голямо диверсифициране на активите при всяка по-голяма сделка. Това стана очевидно по-рано тази година, когато BP стартира кампания за купуването на друга американска компания, Arco, а Федералната комисия по търговията реши, че 54 седмици ще бъде срокът за уточняване на подробностите по сделката.
Сливането на Chevron и Texaco става факт в момент, когато въпросът за високите цени на петрола и природния газ е една от най-важните в политически смисъл теми в Съединените щати. Кандидатът за президент на Демократическата партия и настоящ вицепрезидент Ал Гор открито обвини големите петролни компании, че са организирали конспирация да държат високи цените на петрола. Неговият основен противник, републиканецът Джордж Буш, зае по-умерена позиция по този въпрос, но със сигурност сделката между Chevron и Texaco ще бъде активно използвана във времето до изборите на 7 ноември. Въпреки това повечето прогнози са, че антимополните органи в крайна сметка ще одобрят сделката, ако двете компании се съгласят да бъде продаден 44-процентният дял на Texaco в компанията Equilon, която е дъщерно дружество между Texaco и Royal Dutch/Shell. От друга страна, корпоративните лобита на двете компании ще направят всичко възможно сливането да се осъществи, тъй като за Texaco поглъщането е жизненонеобходимо. Компанията не успя да изпълни заявеното си още през 1998 г. намерение да увеличава производството на петрол и газ средно със 7-8 процента годишно. През миналата година петролното производство на Texaco дори падна с 5 процента, а производството на природен газ спадна с драстичните 13 процента. Това бе и причината в началото на тази година Texaco да започне да продава по-малките си петролни находища в Съединените щати с идеята да се фокусира върху глобалния си бизнес.
Според главния изпълнителен директор на Chevron Дейвид О'Райли поглъщането на Texaco е ход, свързан с дългосрочното развитие на компанията главно заради добрите позиции на Texaco при дълбоководното сондиране в района на Мексиканския залив, Западна Африка и Бразилия. Истината обаче е, че в Chevron изчакаха близо година и половина, за да се насладят на затрудненото финансово положение на Texaco и да отправят офертата си в момент, когато от Texaco не можеха да откажат сделката по сливането. В момента акциите на Texaco се оценяват на 64.87 долара за акция, докато преди 16 месеца Chevron предложи между 70 и 80 долара за акция, но от Texaco отхвърлиха предложението с мотива, че това е твърде ниска цена. По това време президентът на Texaco Питър Байджър увери акционерите на компанията, че няма никаква нужда от окрупняване на Texaco и че компанията може успешно да се конкурира с новосъздадените петролни гиганти, но очевидно с времето мениджърите на Texaco са разбрали, че правилата на играта в петролния бизнес драстично са се променили. "Вече разбрахме проблема с големината на една петролна компания. Индустрията се развива и ние трябва да се развиваме с нея", призна публично Байджър.
Последното от големите сливания в петролната индустрия ще създаде компания, която със сигурност ще тревожи съня на президентите на останалите четири гиганта в петролния бизнес. В момента Chevron без съмнение е най-големият производител в Ангола. Към това ще се прибави лидерската позиция на Texaco в извличането на петрол от морското дъно в Нигерия. Освен това двете компании ще обединят добивния си бизнес в Екваториална Гвинея и Конго. Освен това трябва да се има предвид, че Chevron е най-големият чужд производител в района на Каспийско море, като в момента увеличава дела си в гигантското находище "Тенгиз", а в другото голямо находище в региона, "Карачаганак" държи 20 процента. За да бъде картината пълна, новата компания ще има лидерска позиция в района на Мексиканския залив и в Бразилия, а обединеното им производство на природен газ в Съединените щати ще ги постави на трето място след Exxon Mobil и BP.
Може би времето за сливането на Chevron и Texaco не бе подбрано добре, имайки предвид повишаващите се цени на петрола, кризата в Близкия изток и кандидатпрезидентската кампания в САЩ, в която петролът е една от основните теми, но този ход отразява една нова истина за петролната индустрия - размерът е от огромно значение, за да си конкурентен в тази област. Двете компании отдавна имат съвместно дружество в Азия, Caltex, но сега към това ще се добави и лидерската позиция на двете компании на пазара на природен газ в САЩ, както и маркетинговият съюз на Texaco с Shell на източния и западния бряг на Щатите.
Оказва се, че успехът на дадена петролна компания е правопропорционален на големината й. Индустрията се характеризира с огромни разходи за откриване на нови находища и тяхната разработка, докато цената на добиваната суровина е твърде податлива на влияния от всякакъв характер. По този начин по-големите компании имат по-голяма възможност да влизат на неразработените пазари, което им дава несъмнено предимство. Сливането на двете компании ще им даде възможност да намалят разходите си с 1.2 милиарда долара годишно, сума, която е доста значителна дори в мащаба на петте най-големи световни петролни компании.
Истината е, че бъдещето на петролната индустрия е в неразработени и труднодостъпни места от рода на Аляска и африканските находища, а там със сигурност големите компании имат много по-добри стартови позиции. Сливанията в петролната индустрия започнаха преди две години като защитно действие, породено от ниските цени на петрола тогава. Но тяхното продължение бе породено от разбирането, че в този бизнес няма място за малки компании.
Новото лице на петролния бизнес
След сливането на Chevron и Texaco в света остават пет големи играча в тази индустрия
Кирил Кирилов
Малко повече от 16 месеца продължи сагата по създаването на петата по големина публична петролна компания, която ще се роди от сливането на американските гиганти Chevron и Texaco. Сделката на стойност 45.4 милиарда долара ще постави новата компания на второ място в Америка, а по пазарна капитализация в световен мащаб пред Chevron Texaco Corp. ще бъдат само Exxon Mobil, Royal Dutch/Shell, British Petroleum (BP) и Total Fina Elf - компании, които също се родиха от сливания през последната година и половина. Новата компания ще се нареди в голямата четворка по запаси от нефт и газ, както и по отношение на рафиниращия си капацитет. Откакто BP даде началото на вълната от сливания и поглъщания в петролната индустрия през 1998 г., купувайки американската компания Amoco, антимонополните органи имаха доста работа по одобряването на сделки за десетки милиарди долари, които изцяло промениха облика на този сектор от икономиката. От друга страна, американската Федерална комисия по търговията вече промени правилата на играта и изискванията към сливанията в петролната индустрия сега изискват много по-голямо диверсифициране на активите при всяка по-голяма сделка. Това стана очевидно по-рано тази година, когато BP стартира кампания за купуването на друга американска компания, Arco, а Федералната комисия по търговията реши, че 54 седмици ще бъде срокът за уточняване на подробностите по сделката.
Сливането на Chevron и Texaco става факт в момент, когато въпросът за високите цени на петрола и природния газ е една от най-важните в политически смисъл теми в Съединените щати. Кандидатът за президент на Демократическата партия и настоящ вицепрезидент Ал Гор открито обвини големите петролни компании, че са организирали конспирация да държат високи цените на петрола. Неговият основен противник, републиканецът Джордж Буш, зае по-умерена позиция по този въпрос, но със сигурност сделката между Chevron и Texaco ще бъде активно използвана във времето до изборите на 7 ноември. Въпреки това повечето прогнози са, че антимополните органи в крайна сметка ще одобрят сделката, ако двете компании се съгласят да бъде продаден 44-процентният дял на Texaco в компанията Equilon, която е дъщерно дружество между Texaco и Royal Dutch/Shell. От друга страна, корпоративните лобита на двете компании ще направят всичко възможно сливането да се осъществи, тъй като за Texaco поглъщането е жизненонеобходимо. Компанията не успя да изпълни заявеното си още през 1998 г. намерение да увеличава производството на петрол и газ средно със 7-8 процента годишно. През миналата година петролното производство на Texaco дори падна с 5 процента, а производството на природен газ спадна с драстичните 13 процента. Това бе и причината в началото на тази година Texaco да започне да продава по-малките си петролни находища в Съединените щати с идеята да се фокусира върху глобалния си бизнес.
Според главния изпълнителен директор на Chevron Дейвид О'Райли поглъщането на Texaco е ход, свързан с дългосрочното развитие на компанията главно заради добрите позиции на Texaco при дълбоководното сондиране в района на Мексиканския залив, Западна Африка и Бразилия. Истината обаче е, че в Chevron изчакаха близо година и половина, за да се насладят на затрудненото финансово положение на Texaco и да отправят офертата си в момент, когато от Texaco не можеха да откажат сделката по сливането. В момента акциите на Texaco се оценяват на 64.87 долара за акция, докато преди 16 месеца Chevron предложи между 70 и 80 долара за акция, но от Texaco отхвърлиха предложението с мотива, че това е твърде ниска цена. По това време президентът на Texaco Питър Байджър увери акционерите на компанията, че няма никаква нужда от окрупняване на Texaco и че компанията може успешно да се конкурира с новосъздадените петролни гиганти, но очевидно с времето мениджърите на Texaco са разбрали, че правилата на играта в петролния бизнес драстично са се променили. "Вече разбрахме проблема с големината на една петролна компания. Индустрията се развива и ние трябва да се развиваме с нея", призна публично Байджър.
Последното от големите сливания в петролната индустрия ще създаде компания, която със сигурност ще тревожи съня на президентите на останалите четири гиганта в петролния бизнес. В момента Chevron без съмнение е най-големият производител в Ангола. Към това ще се прибави лидерската позиция на Texaco в извличането на петрол от морското дъно в Нигерия. Освен това двете компании ще обединят добивния си бизнес в Екваториална Гвинея и Конго. Освен това трябва да се има предвид, че Chevron е най-големият чужд производител в района на Каспийско море, като в момента увеличава дела си в гигантското находище "Тенгиз", а в другото голямо находище в региона, "Карачаганак" държи 20 процента. За да бъде картината пълна, новата компания ще има лидерска позиция в района на Мексиканския залив и в Бразилия, а обединеното им производство на природен газ в Съединените щати ще ги постави на трето място след Exxon Mobil и BP.
Може би времето за сливането на Chevron и Texaco не бе подбрано добре, имайки предвид повишаващите се цени на петрола, кризата в Близкия изток и кандидатпрезидентската кампания в САЩ, в която петролът е една от основните теми, но този ход отразява една нова истина за петролната индустрия - размерът е от огромно значение, за да си конкурентен в тази област. Двете компании отдавна имат съвместно дружество в Азия, Caltex, но сега към това ще се добави и лидерската позиция на двете компании на пазара на природен газ в САЩ, както и маркетинговият съюз на Texaco с Shell на източния и западния бряг на Щатите.
Оказва се, че успехът на дадена петролна компания е правопропорционален на големината й. Индустрията се характеризира с огромни разходи за откриване на нови находища и тяхната разработка, докато цената на добиваната суровина е твърде податлива на влияния от всякакъв характер. По този начин по-големите компании имат по-голяма възможност да влизат на неразработените пазари, което им дава несъмнено предимство. Сливането на двете компании ще им даде възможност да намалят разходите си с 1.2 милиарда долара годишно, сума, която е доста значителна дори в мащаба на петте най-големи световни петролни компании.
Истината е, че бъдещето на петролната индустрия е в неразработени и труднодостъпни места от рода на Аляска и африканските находища, а там със сигурност големите компании имат много по-добри стартови позиции. Сливанията в петролната индустрия започнаха преди две години като защитно действие, породено от ниските цени на петрола тогава. Но тяхното продължение бе породено от разбирането, че в този бизнес няма място за малки компании.
Игра на няколко фронта
Москва укрепва позициите си в ОНД, докато бездейства тактически в Близкия изток
Георги КАТАНОВ, Москва
По времето на Борис Елцин излизането на руския президент в отпуска обикновено означаваше нови здравословни проблеми, често оставащи зад кадър. За разлика от Елцин физическото състояние на Владимир Путин не буди никакви съмнения и затова почивките на държавния глава ще бъдат по-скоро индикатор за спокойствието, царящо в страната, както беше през изминалата седмица, която президентът изкара в Сочи. Показателно за относителната скука е голямото внимание, което телевизионните канали отделиха през октомври на събития извън пределите на Русия - свалянето на Слободан Милошевич и кървавите сблъсъци между Израел и палестинците. Балканите и Близкият изток (в по-малка степен) са два региона, в които Русия традиционно има своите значителни интереси, и затова, докато руските политици можеха да разпуснат още малко след лятната си ваканция, дипломатите имаха достатъчно работа. Още повече че те трябва да подсигурят консолидирането на руското влияние в постсъветското пространство, което тече с пълна сила въпреки впечатлението, че Путин се е посветил изцяло на вътрешните проблеми.
Участието на Русия в югославските събития беше ограничено от бързината, с която те се развиха, и неподготвеността на Москва да се откаже от Милошевич в подходящия момент. Визитата на външния министър Игор Иванов в Белград само потвърди вече известния факт, че новият югославски президент се казва Воислав Кощуница. Интересен момент беше предложението на Путин за посредничество между Кощуница и Милошевич, но то беше импровизиран опит да се използва благоприятната ситуация за възстановяване на руския престиж в международните отношения, подобно на идеята за създаване на европейска противоракетна отбрана.
Русия видимо отсъстваше и на срещата в Шарм ел Шейх, въпреки че Путин имаше същото формално право да присъства на нея, както и Бил Клинтън, тъй като Русия и САЩ са съвместни председатели на мирния процес. Игор Иванов заяви, че не е заминал, защото не получил покана за участие, но подобно обяснение изглежда прекалено наивно. Чувствителността на Москва по въпроса за статута й като велика сила е отлично известна и в момента никой не би си позволил да я дразни по подобен начин. Обяснението може би се крие в друго. Оставяйки Клинтън сам да се мъчи с помиряването на евреи и араби, Русия му даде шанс не толкова вече да спечели славата на велик близкоизточен миротворец, колкото да помогне на вицепрезидента си Ал Гор в надпреварата за Белия дом. Вероятно неслучайно в понеделник Путин похвали американския си колега за големите усилия, които полага, а в същия ден бившият премиер Виктор Черномирдин обяви, че ще даде под съд конкурента на Гор Джордж Буш-младши. Гневът на създателя на "Газпром" беше предизвикан от изказването на тексаския губернатор по време на втория дебат с Гор, че Черномирдин е присвоил част от парите, получени от Международния валутен фонд.
Ако всички тези съвпадения не са случайни, това означава, че в Кремъл са решили, че сегашният вицепрезидент ще бъде по-удобен партньор през следващите четири години, още повече че той е добре познат в Москва. В случай че наистина изграждането на националната противоракетна система е заплаха №1 за Русия, то Гор е президентът, който по-скоро ще се съгласи да прекрати нейното изграждане.
Докато въздействието върху резултата от президентските избори в САЩ може да е случайно, нещата не стоят така с усилията на Москва да вдъхне нов живот на Общността на независимите държави - полузабравената организация, която трябваше да обедини бившите съветски републики без Прибалтика. Не е тайна, че розовата мечта на създателите на ОНД беше тя да последва развитието на Европейския съюз, естествено при запазването на ръководната роля на Русия. През октомври в столицата на Казахстан Астана беше създадена Евроазиатска икономическа общност (ЕИО), включваща досегашните членове на митническия съюз - Русия, Беларус, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан. Плановете за бъдещето отново са грандиозни и предвиждат създаването на единна икономическа зона, обща транспортна система, въвеждане на единна митническа тарифа и провеждането на обща политика спрямо международните финансови организации. ЕИО трябва да се превърне в отговор на ГУУАМ, т.е. Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова, които предпочитат да не се обвързват прекалено близко с Русия, и в някои отношения са готови да се конкурират с бившата метрополия, особено що се отнася до доставките на нефт и газ за Европа.
Освен ЕС Москва желае да има и свое НАТО, като за целта ще използва Договора за колективна сигурност, подписан през 1992 г. в Ташкент. В него освен страните от ЕИО влизат Армения, Азербайджан, Грузия и Узбекистан, но участието на последните три е номинално и техните президенти отсъстваха от подписването в киргизката столица Бишкек на пакт за създаването на сили за колективна сигурност. Въпреки че основната цел на военното формирование е недопускането на разпространяването на тероризма в Централна Азия, някои коментатори в Москва с радост отбелязаха, че сега вече Русия има възможност да разполага войски в която и да е страна, подписала пакта с всички произтичащи от това последствия. Възможността от подобни действия не трябва да се изключва, особено след като афганистанските талибани се намират в близост до таджикистанската граница, която се охранява и от руски граничари, а в страната е разположена отделна руска мотострелкова дивизия.
До последна капка... мир
Крехкото примирие между Израел и Палестина може да е просто прелюдия към нова война
Кирил КИРИЛОВ
В края на осемгодишното си президентство американският президент Бил Клинтън може би все пак ще остане в историята като човека, успял да помири евреи и араби. От всичките 28 часа, които прекара на извънредната среща за Близкия Изток в Шарм ел Шейх, Клинтън не спря да говори 24 часа. Резултатът бе, че палестинският президент Ясер Арафат и израелският премиер Ехуд Барак се договориха за примирие, което, колкото и несигурно да изглежда в очите на света, все пак е някакъв напредък. Вероятно заслугата за това е не толкова на умението на Клинтън да убеждава, колкото на политическата, икономическата и не на последно място военната мощ, която стои зад гърба му, но фактът е, че примирието между палестинци и израелци стана реалност едва след намесата на американския президент.
Всъщност решението за примирие бе договорено не между външните министри, пристигнали в египетския курорт Шарм ел Шейх, нито между Бил Клинтън и регионалните лидери присъстващи на срещата. Решението бе взето от "трети, много важен кръг", както се изрази един висш американски държавен служител. И този кръг бе председателстван от Джордж Тенет, директора на Централното разузнавателно управление, който успя да убеди арабите и евреите, че е най-добре да си стиснат ръцете. По-точно успя да убеди да си стиснат ръцете Джибрил Раджуб, шефът на палестинските сили за сигурност, и Ави Дихтер, който е начело на Шин Бет, легендарната израелска служба за сигурност (според кабалата Шин Бет би трябвало да означава "отмъщението е мое", което доста приляга на историята на тази организация).
Договорките, постигнати от този т.нар. "трети кръг", включително създаването на тристранен комитет по сигурността, който да наблюдава процеса на примирието, върнаха ЦРУ обратно в голямата близкоизточна игра. Когато Ехуд Барак пое властта в Израел през миналата година, той изрази ясно желание за намаляване на ролята на Съединените щати, респективно на ЦРУ, в региона, опитвайки се да установи тесни директни контакти с палестинците. Този подход имаше известен успех, но не и след избухването на почти открита война между араби и евреи в Палестина преди две седмици. Сега обаче Барак не можеше да мине без тайното посредничество на ЦРУ - или както се изрази говорителят на американската служба Майк Менсфийлд, "И двете страни искаха помощта на ЦРУ". Въпреки че срещата приключи без никакви официално подписани документи, израелският премиер Ехуд Барак обяви, че Израел ще изтегли танковете и другото си тежко въоръжение от Палестина, докато палестинският президент Ясер Арафат заяви, че ще призове народа си да спре насилието, както и че ще бъде направен опит да бъдат усмирени ислямските фундаменталисти, които бяха пуснати от затворите през миналата седмица. Единият от проблемите обаче е, че срещата приключи, без да бъдат установени някакви срокове за постигането на мир. Другият и може би по-голям проблем е това, че по всичко изглежда, че Ясер Арафат вече няма контрол нито върху ситуацията, нито върху собствения си народ.
Съвсем наскоро бившият израелски премиер и носител на Нобелова награда за мир Шимон Перес сподели откъс от един свой разговор с Арафат. "Виж какво направи с мен. Аз бях една от най-популярните фигури сред своя народ и сред младежта. Сега младежите драскат върху снимките ми по стените и всичко това е заради мирния договор от Осло" - това промълвил Арафат пред Перес. Трагедията на една личност всъщност е трагедия на два народа - и арабите, и евреите са потомци на Авраам, но явно словото на Мохамед и словото на Моисей носят съвсем различно послание. Два народа, които са принудени да съжителстват на територия, в която граничните бразди са повече от пространството за живеене, от десетилетия не могат да намерят общия език, без който мирът в региона е немислим. Трагедия, която се синтезира в изявлението на лидера на ислямската терористична групировка "Хамас" шейх Ахмед Ясин - "Ще продължим да се бием". За какъв мир става въпрос тогава, за едноличен мир между Арафат и Барак или за мир на част от палестинците с част от израелците.
Арабите и евреите вече преживяха пет войни, в които на практика нямаше победител независимо дали печелеше едната или другата страна. Една шеста война ще бъде още по-страшна и като размери, и като последици за целия регион. Ситуацията в момента изглежда наистина нерешима, но нима ситуацията в Европа изглеждаше по-различно през 1944 г. например. За двете страни има само един изход - да преодолеят собствената си гордост и предразсъдъци и да постигнат онези договорености, които световната общност очаква вече близо половин век, иначе поредната война в Близкия изток е неизбежна. Историята и историческите наслоения са едно, а географията съвсем друго нещо. Което просто означава, че добре или зле, израелци и палестинци са обречени да живеят заедно.
Намалете военните разходи
Business Central Europe
Преди няколко години в опитите си да се присъединят към НАТО балтийските държави решиха двойно да увеличат разходите си за отбрана. В относителни стойности те дори се доближиха до сумите, отпускани от страни като Чехия, Унгария и Полша, които вече са членове на пакта. Но балтийските републики трябваше много скоро да дадат заден ход - те установиха, че просто нямат капацитет за подобни начинания.
Всъщност защо централноевропейците, които не са никак богати, държат толкова много да увеличават военните си бюджети? Истина е, че унгарците намалиха военните разходи, но чехите, поляците, словаците и дори бедните румънци харчат два пъти повече, отколкото балтийските страни. Очевидно посткомунистическите държави са по-склонни да пилеят пари за неща, свързани с историческите им комплекси, отколкото за решаване на хилядите проблеми от първа необходимост.
Подобно разточителство не е необходимо за нито една бивша комунистическа страна, а за трите нови членки на НАТО е направо безсмислено. Централноевропейците говорят как трябва да повишат авторитета си в НАТО и харчат пари за скъпо военно оборудване, а в същото време забравят за най-ценното, което имат - добри и евтини за издръжка войници. Централноевропейските членки на НАТО могат да участват пълноценно в пакта, дори и да съкратят разходите си за отбрана. Просто трябва да намалят армиите си и да превърнат войниците във висококвалифицирани и добре тренирани професионалисти.
Прекомерното финансиране на армията далеч не е само военен проблем. Централноевропейците все още харчат твърде много за отбрана и отказват да се съобразят с другите си обществени проблеми. Насочването на безсмислено големи суми към военните бюджети лишава здравеопазването или образованието от жизнено необходими средства. От друга страна, това означава увеличаване на данъчната тежест в държави, които съвсем не са богати като другите членки на НАТО и които все още спадат към категорията на развиващите се пазари.
Най-абсурдното е, че именно богатите западни държави спечелиха от падането на комунизма и желязната завеса. През последните десет години САЩ и Великобритания редуцираха военните си разходи с една трета. Чехия и Полша не са намалили нищо от парите за отбрана и дори се очаква отново да увеличат военните си бюджети. От военна гледна точка това е безсмислено. От икономическа е лудост.
Бързай, но бавно
Хората в Полша, Чехия и Унгария искат страните им да влязат в ЕС, но се колебаят кога да стане това
Петър ИВАНОВ
Вероятно си спомняте скандала от началото на септември, когато еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген доста необмислено заяви в едно интервю, че разширяването на Европейския съюз трябва да бъде подложено на референдум в Германия. Тогава лично председателят на Европейската комисия (ЕК) Романо Проди се разграничи от подобна теза, като каза, че това си е лично мнение на Ферхойген. После скандалът бе замазан, Ферхойген раздаваше интервюта наляво и надясно, за да обясни какво всъщност е имал предвид и че темповете на разширяване няма да бъдат забавени.
Така нареченото недоразумение обаче изигра твърде положителна роля. То напомни на ЕК и правителствата на страните членки, че междуправителствената конференция в Ница наближава и че на нея съюзът трябва да реши дали да насрочи конкретни дати за приемането на първите страни кандидати. Наблюдателите отбелязват, че с наближаването на форума през декември дебатът около сроковете за първото разширяване все повече се разгорещява, като аргументите варират от опасенията за това, че съюзът не е подготвен за експанзията, до предпазливостта да не бъдат разочаровани страните кандидатки. Миналата седмица британският премиер Тони Блеър отново наля масло в огъня, като заяви, че до 2004 г. ЕС трябва да приеме държавите от първата вълна. Неофициално изявлението му също бе отхвърлено от Брюксел като лична преценка, а източници от централата на евросъюза намекнаха, че ЕК не бърза и решение по този въпрос едва ли ще бъде взето до края на френското председателство на ЕС.
Подобно на отговорните фактори в ЕС, които спорят как точно да започне първият етап от експанзията на съюза, хората в централноевропейските държави кандидатки също не са на едно мнение относно процедурата и сроковете за присъединяване. Последното проучване на общественото мнение в Полша, Чехия и Унгария, извършено от Central European Opinion Research Group, показва възходяща тенденция на еврооптимизма и сочи, че политиката на присъединяване към ЕС няма алтернатива. Типичен пример е Чехия, в която от май до септември еврооптимистите са се увеличили с 6%, а скептиците са намалели с 3 на сто. На въпроса "ако сега се проведе референдум за присъединяване към ЕС, как бихте гласували" 51% от чехите отговарят положително, а 22% отрицателно. Подобна е картината в Полша, където 55% от населението е за влизане в съюза, а 26 на сто е против. Унгария продължава да бъде най-големият еврооптимист - 69 на сто от унгарците са убедени, че страната им има бъдеще само в ЕС, и само 19% са против тази ориентация. "И в трите страни одобрението към ЕС като цяло е далеч по-голямо, отколкото в държавите от самия съюз", се казва в изследването.
Мненията на централноевропейците обаче се различават по въпроса за темповете на присъединяване. Петдесет и осем процента от поляците смятат, че държавата им първо трябва да преструктурира и модернизира икономиката си и едва тогава да стане член на съюза. Четиридесет и девет на сто от анкетираните унгарци също твърдят, че не бива да се бърза, а 35% са за незабавно членство. В Чехия съществува паритет на мненията - съответно 38% са за изчакване и 37% за бързо присъединяване.
Освен тези цифри проучването съдържа и още една полезна информация, която би трябвало да успокои правителствата на страните от евросъюза. Почти всички от запитаните са отговорили, че след като държавите им станат членове на ЕС, едва ли биха тръгнали да си търсят работа на Запад. Според социолозите това е поредното проучване, което показва една устойчива тенденция, т.е. централноевропейците са убедени, че страните им ще бъдат достатъчно развити икономически, така че няма да има нужда да си търсят работа другаде. Това дава големи гаранции на страните от ЕС, че след разширяването пазарът на труда в западните държави няма да бъде наводнен с евтина работна ръка, твърдят социолозите.
Спорт
Запалянко уби с бомбичка невинен младеж
Трийсетгодишният Младен Младенов почина, след като бе уцелен с бомбичка от футболен запалянко в кафене на бул. "Патриарх Евтимий" близо час след дербито ЦСКА - "Левски ", завършило 1:1. Младенов пиел бира с приятели, когато представители на агитките на двата отбора се срещнали случайно и започнали да хвърлят бомбички и димки. Една от тях направила 35-сантиметрова рана в гърба на Младенов, който починал по-късно вследствие разкъсвания на жизненоважни органи.
Светът
Румънското правителство планира да пусне втора емисия еврооблигации
Книжата ще са петгодишни, размерът на емисията ще е 200 млн. евро, а годишната им доходност още не е фиксирана. Посредници по пласирането на дълга ще са ING Barings и Schroder Salomon Smith Barney. Пред септември Румъния емитира тригодишен еврооблигационен заем в размер на 150 млн. евро и годишна лихва от 11%.
Еврото понесе нови удари
Единната европейска валута падна до нов исторически минимум, след като управителят на Европейската централна банка Вим Дуизенберг направи изказване в понеделник, с което разсея надеждите за съвместна интервенция в полза на еврото в скоро време. Не е изключен и по-нататъшен спад.
Петролният гигант Chevron обяви, че купува конкурента си Texaco за близо 45.4 млрд. долара
Сливането на втората и третата по големина петролни компании в САЩ ще създаде фирма с комбинирана пазарна стойност от близо 90 млрд. долара, която ще я направи петата по големина в света петролна корпорация. Ръководствата на двете фирми съобщиха, че сделката ще им спести разходи от порядъка на 1.2 милиарда долара и че съвсем скоро ще бъдат съкратени около 4 хиляди работни места.
Газпром договори увеличаване на доставките си за Европа, съобщи шефът на компанията Рем Вяхирев. "Газпром", германските компании "Рургаз" и "Винтерсхал", френската "Газ дьо Франс" и италианската "Снам" създадоха консорциум за изграждането на газопровод, заобикалящ Украйна. Подписан е меморандум за намеренията. Предвижда се дългият 600 км газопровод с максимален капацитет от 60 млрд. куб.м да е с двойна тръба и да минава през Беларус, Полша и Словакия. За реализирането на проекта ще бъдат необходими 2 млрд. долара.
Разчистването на река Дунав ще завърши в началото на лятото през 2001 г., съобщи Хелмут Щрасер, президент на многонационалната Дунавска комисия, след заседанието й в Будапеща. С пълно мнозинство 11-те страни членки избраха за директор на проекта французина Бернар Шевене, след като Югославия се отказа от претенциите си това да бъде неин представител. Европейският съюз е отпуснал 22 млн. евро за финансиране на проекта, а страните - членки на Дунавската комисия, ще участват с 4 млн. евро. Проектът за разчистването на Дунав край Нови Сад бе разработен в началото на годината от австрийски и унгарски експерти със съдействието на сръбски специалисти.
Нестабилните цени на нефта и гарантиране на стабилни енергийни доставки разискваха лидери от Европа и Азия на двудневна Азиатско-европейска среща (АСЕМ). Отпадането на текста за орьжията за масово унищожение от комюникето на срещата предизвика масови протести. В срещата участваха 15-те страни - членки на ЕС и Бруней, Китай, Индонезия, Япония, Малайзия, Филипините, Сингапур, Южна Корея, Тайланд и Виетнам.
България
Кабинетът записа раздути приходи в проектобюджета за следващата годинаи по този начин си осигури лукса да харчи с широка ръка преди изборите.
Подобна политика предполага, че през втората половина на 2001 г., когато се разбере, че приходите не отговарят на очакваните, следващото правителство ще трябва драстично да свие разходите или да иска промени в бюджета.
Бившият транспортен министър Вилхелм Краус е привлечен като обвиняем на 13 октомври по чл. 283 А от Наказателния кодекс за престъпление по служба във връзка с приватизация на държавно предприятие. Делото е било образувано първоначално срещу изпълнителния директор на приватизираното предприятие "Автобус" ООД Виржиния Мирова за безстопанственост по чл.219 от НК за периода 21 януари 1999 - 28 април 2000 г. Столичното предприятие "Автобус" ООД е с предмет на дейност автомобилен транспорт, движещ се по разписание.
Промени в Закона за далекосъобщенията бяха одобрени от правителството по предложение на Министерството на транспорта и съобщенията. До края на 2002 г. всички международни разговори ще трябва да преминават през централата на БТК. При отнемане на лиценза на далекосъобщителен оператор ДКД ще назначава трима управители в него за срок от три месеца, гласи една от новите разпоредби.
Кабинетът одобри документите за търга, на който ще се избере вторият GSM-оператор
Кандидатът, който поиска и държавния телеком, ще ползва определени преференции в наддаването за GSM-лиценза, заяви вицепремиерът Петър Жотев. До 30 ноември ще се продават тръжните документи и ще се подават заявки за участие в търга. "Надявам се до края на годината да имаме избран втори мобилен оператор", прогнозира шефът на Държавната комисия по далекосъобщения Иван Таушанов.
Икономическият форум за Югоизточна Европа събра 1388 участници и 283 журналисти от 32 страни. Темата на форума бе "Икономическият растеж в Югоизточна Европа - новите хоризонти. Аспекти на сигурността, социални и институционални аспекти".
Появиха се нови кандидати за Биохим
Още две чуждестранни банки проявяват интерес към приватизацията на ТБ Биохим. Споразумения за конфиденциалност са били подписани с италианската Banko Nazionale del Lavoro и с френската BNP-Paribas. С това потенциалните купувачи на Биохим станаха пет. Споразумения за конфиденциалност са подписани също с Bank Austria Creditanstalt International, Raiffeisen Zentralbank AG и Commercial Bank of Greece.
Нефтинвестбанк отново провокира скандали
Бившият шеф на МОБ "Свети Никола" Цветан Начев спечели рунд от съдебната битка срещу сегашното ръководство на банката. Апелативният съд издаде определение, с което задължи по-долната инстанция да преразгледа жалбата на Начев, с която той протестира срещу отказа да бъдат вписани решенията от последното общо събрание. Ако градският съд впише решенията, Нефтинвестбанк може да бъде оглавена след двегодишно прекъсване от старото ръководство, начело с Цветан Начев.
Тютюнопроизводители от цялата страна протестираха пред сградата на Министерския съвет. Те настояват до края на октомври да им бъде изплатен остатъкът от премиалните възнаграждения за миналата година за сорт едролистен тютюн "Вирджиния" от по 25 ст. за кг, а до края на декември да получат компенсации за високите производствени разходи през 2000 г. Жп превозвачите ще носят отговорност за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на пътуването, когато пътникът е бил във влака или при слизане или качване, реши парламентът с приети на второ четене текстове от законопроекта за железопътния транспорт. Превозвачът носи отговорност и за опазването на товара до предаването му на получателя.
Руският кораб, превозващ свежо ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", акостира в пристанището на централата.
