Не искаме регионът да се превърне в чакалня за България по пътя й към ЕС
Владимир Кисьов, заместник-министър на външните работи, пред "Капитал"
- Не, не се притеснявам, защото ще видите в годишния доклад на Европейската комисия, че това са изисквания за всички държави, даже за някои кандидатки те са още по-засилени. На проведения през миналата седмица съвет по асоциирането се казва "по-нататъшно изпълнение и задълбочаване на програмата" на правителството. Става въпрос за едно допълнително стимулиране на процеса. Това е смисълът на тези препоръки.
- Набляга се за всички страни и както показват последните проучвания на независими организации, България се покачва в показателите за борба с корупцията от 64 на 51 място и се нарежда до Словакия.
- В момента административната реформа върви добре. Освен че се прие законът за държавния служител и административната реформа, в централната администрация назначените като държавни служители са 60%, същото се прави на регионално ниво. Това е една гаранция за стабилност на управлението. Самият факт, че България първа от всички страни кандидатки ще стартира програма САПАРД на ЕС, говори, че са изградени необходимите административни структури, които дават възможност този проект да заработи. Разбира се, има още какво да се прави. За това до края на 2001 г. има 18 проекта, финансирани по ФАР, за подобряване на администрацията.
- Такова нещо няма в доклада, нито в друг официален документ. Това са свободни интерпретации. Единственото, което може да се каже по отношение на визите след двете заседания на 21 септември и 24 септември съответно на COREPER и съвета на министрите, е, че комисията е повторила предложението си България да попадне в белия визов списък, т.е. на страните, пътуващи безвизово.
- Такова предложение още никъде не е било официално написано. До този момент в предложения списък България е сред страните, които трябва да пътуват безвизово. Дават се предложения за някакъв вид мониторинг, което може да означава и друго - пътуване безвизово и наблюдение за известен период от време. Така че аз не се притеснявам. България така или иначе е пред една трета от страните в белия списък по изпълнението на шенгенските критерии.
- Аз не бих искал да цитирам страни, но много малко страни изказват резерви. Нашата визова система даже е по-добра като функциониране и база данни от шенгенската. За 1999 и 2000 се вижда как намаляват исканията от трети страни за получаване на визи за и през България, като за някои рискови страни те са спаднали с 50%. Така че системата ни работи много добре.
- Такова нещо няма. Единственото, по което би трябвало да се работи и се стартира нов проект, е за част от водните граници и морските граници. Въпреки това дори някой да премине през морската граница на България, той не може да излезе извън България. Няма как. Разбира се, невинаги всичко може да се засече, например, когато някой влиза с три вида паспорти, ако няма предварително подадени данни. Въпреки това не е известно такова лице да е влязло през България в страна от шенгенското пространство.
- Ние сме предоставили абсолютно всички документи, така че автоматично преминаваме.
- Няма никакъв проблем, цялото законодателство е приведено в действие.
- Не беше изрично казано, защото не беше точка в дневния ред. Много от нещата стават с проста размяна на писма. Всичките закони и изисквания, например системата за двоен контрол по износа, бяха предоставени в края на юли, началото на септември. Не е речено, че решението трябва да бъде взето, като го вкараме в дневния ред на съвета по асоцииране.
- Нямам никакви опасения. Добре говори, защото всичко е изпълнила и ние сме преминали във втората фаза. Официално това ще бъде казано, така че няма място за тревога.
- Дори решението да беше взето, то би било само до един запис, нищо повече. Либерализацията си върви по график, така че това въобще не е проблем. Всичко, което е свързано със сферата на финансовите услуги, е изпълнено. България е едни гърди напред от това, което е поела като ангажименти.
- Да, очаквам Европейската комисия да даде такова заключение. И сега продължаваме да спорим с определени хора, които трудно искат да признаят това. Не мога да се ангажирам защо, но нямат аргументация. Условията за функционираща пазарна икономика са абсолютно налице.
- Напротив, даже в заключението на последния съвет по асоцииране се казва, че България трябва да продължи своя път в областта на установяването на функционираща пазарна икономика. В едно от последните изказвания на комисаря по разширяването Фергхойген се казва, че във всички страни кандидатки има функционираща пазарна икономика.
- Никога не са споменавани имена на страни. Даже във формулата 10+2. Защо винаги включвате България в "+2"?
- Има и други страни, които могат да бъдат анализирани дали могат да влязат в десетката. Говореше се за десетина страни, но ми се струва, че даже и тази цифра не се споменава в последните един - два месеца.
- Вижте, при посещението на държавния секретар на Германия през юли в България се говори за 12 страни. Формулата "10+" се използваше в един период, за да съвпада с мандата на тази комисия 2004-2005 г. България си е посочила дата за готовност за влизане в ЕС 2006 г. Така че нас това не ни тревожи. Колкото повече страни влязат до 2004 г., толкова повече ще се намали ангажираността на ЕС.
- За България се говори в друг контекст. Даже и сега по време на икономическия форум в София за нас се говори като за страна, която може да подпомогне усилията на страните от региона по отношение на демократизацията и въвеждането на общи правила за по-скорошна интеграция на региона към ЕС. В никакъв случай не бихме искали нито пактът за стабилност, нито развитието на региона да бъдат чакалня за България в процеса на присъединяването ни. И никой такава позиция не поставя. Не изключвам някои политици да имат желание да забавят България, но официално никъде няма такава версия. Точно обратното. Официалната позиция е, че пактът за стабилност трябва да подпомогне и дори да ускори процеса на присъединяването ни.
Некомутируем достъп до интернет
Димо Николов
Некомутируемият достъп е услуга, която осигурява непрекъсната свързаност на клиента с интернет. Преносът на данни се реализира чрез наета телефонна линия, сателитна станция, безжично (wireless) или чрез кабелна телевизионна мрежа.
Понятието "наета линия" включва в себе си физическата връзка между интернет-провайдъра и клиента чрез инфраструктурата на БТК и предполага използването на устройства (модеми, рутъри, сървъри) за осигуряване на връзката. Информационният капацитет варира от 9600 bps (бита за секунда) до 2Mbps (мегабита за секунда) и повече.
Некомутируемият достъп до интернет се използва преди всичко от интернет-доставчици, клубове и организации, за които качественият достъп до глобалната мрежа е от определящо значение за тяхното нормално функциониране. Подобна връзка осигурява стабилна работа (не се разпада връзката) и бързина на преноса на данните. За съжаление цената на този вид услуги е значително по-висока в сравнение с много по-евтиния комутируем достъп (Dial-Up). Въпрос на управленско решение е кое е за предпочитане: цената за некомутируем достъп до мрежата или загубеното време на служителите (за набиране по телефона на интернет-доставчика) плюс цената за телефонни импулси.
В България има повече от 200 интернет-доставчика, като по-голямата част от тях освен традиционния Dial-Up предлагат и въпросната услуга. За разлика от смяната на доставчик за услуги на дребно, която е лесна и не е свързана с големи промени в техническите настройки, изборът на партньор за некомутируем достъп зависи от редица фактори и в повечето случаи с това се занимават IT-специалистите в отделните организации. Понякога обаче интернет-доставчиците пропускат да споменат важни параметри на услугата, която предлагат.
Осигурил ли е провайдърът поне две независими връзки към интернет? И най-сигурните връзки могат да бъдат прекъснати.
Каква е локалната свързаност (пиъринг) на доставчика?
Какъв е видът на свързаност на провайдъра? Дали трафикът ви ще преминава през оптична или сателитна връзка? Следва да се има предвид, че оптичната връзка е за предпочитане пред сателитната, но е значително по-скъпа.
Какво е съотношението входящ - изходящ трафик? Обикновено се предлагат услуги в отношение 4:1, но ако очаквате много посетители на вашия сайт, вероятно това съотношение няма да ви е достатъчно.
Разполага ли доставчикът с 24-часова техническа поддръжка? По-конкретно: физическо присъствие и мониторинг на услугите към клиента и бърза реакция при отстраняване на евентуални повреди. Дори клиентът да не разполага с 24-часова поддръжка, е възможно провайдърът да следи за правилното функциониране на мрежата му и да го алармира своевременно.
В каква степен е гарантиран предлаганият капацитет и подкрепени ли са устните обещания със съответните клаузи в договора?
Ако се предлага услуга с НЕГАРАНТИРАН КАПАЦИТЕТ, поискайте повече информация. Би трябвало да се гарантира поне част от него. В противен случай е възможно да се окаже, че например 33.6 Kbps гарантиран капацитет е по-доброто решение вместо 256 Кbps негарантиран.
Неясно звучи понятието ГАРАНТИРАНЕ НА ТРАФИК. За клиента е важно с каква скорост работи в момента, когато това му е необходимо, а не какъв е теоретичният максимум, който може да се достигне например през нощта.
С какво оборудване работи провайдърът? Доброто комуникационно оборудване (Cisco, 3Com, HP, Compaq, IBM и др.) предполага предоставянето на качествени услуги и влияе върху определянето на цените им.
В какви мащаби спрямо вашите нужди работи провайдърът? В състояние ли е да увеличи капацитета ви за кратък срок? Например: ще правите презентация или друго мероприятие, което изисква по-голям капацитет от този, с който разполагате.
Дефинирани ли са всички разходи, които клиентът трябва да направи? Тук освен цената за достъп до интернет следва да се включат и дискутират всички такси като наета линия към БТК, инсталационна такса, наем на оборудване, IP адреси, пиъринг и други.
Съдейства ли доставчикът при изграждането на наетата линия към БТК?
Разполага ли провайдърът с екип от специалисти, които да конфигурират мрежата на клиента?
Има ли възможност за предоговаряне на цените и предсрочно прекратяване на договора? Какви са санкциите и сроковете? Следва да се има предвид, че цените не са постоянна величина, и подписването на дългосрочни договори със строги санкции е неразумно.
Поискайте поне три препоръки.
След като получите информация относно всички изброени параметри, вероятно ще разберете защо за еднакви на пръв поглед услуги се получават големи разлики в оферираните цени. Проучването е абсолютно задължително, защото ще констатирате какво сте купили едва след подписване на договор, изграждане на наета линия през БТК и поне едномесечен период на ползване на услугата.
Шопинг в. bg
Все по-малко мечта, все повече реалност
Жюстин Томс
Мислите си, че мрежата може да служи главно като средство за бърза и евтина комуникация, нали? А какво ще кажете за онлайн-поръчване на храна (първата пица през мрежата е поръчана през 1994 г.), да изпратите свежи цветя на любимата/любимия на другия край на земното кълбо, да резервирате билети за представление на миланската "Скала" или за корида в Барселона. Вече и в България онлайн-пазаруването, макар и не особено разпространено, има своите искрени привърженици. Освен да се купуват пици, книги и дискове, компютърни компоненти или цели конфигурации (най-продаваните стоки онлайн в момента), у нас могат да се плащат сметките за ток, GSM или интернет-достъп например. Макар че плащането и доставката по стар български обичай стават малко сложно (заради това, че дебитните и кредитните карти са рядко срещано явление), това не е препятствие пред решените да бъдат модерни. Екзотично или не, разплащането (разковничето на търговията) у нас става по следните начини:
Първите два начина определено отнемат време и изискват търпение. При тях електронната търговия започва да прилича на някаква друга. Третият е добър, но е обвързан с час за доставка, а и не може да се приложи във всички случаи. Четвъртият (чрез epay.bg) определено е най-удобен и лесен, макар и все още най-малко популярен у нас. Петият - bgpay, паралелна система на , тепърва трябва да се доказва.
И все пак за истинската електронна търговия, при която има pазплащане онлайн, следва да имате дебитна/кредитна карта. В сайта на "Датамакс" ООД () можете да си поръчате безплатна дебитна карта. До пет работни дни я получавате по пощата, с което си откривате сметка и тя трябва да бъде захранена, за да извършвате разплащания. Когато картата е поръчана през интернет, с нея автоматично ще можете да се разплащате онлайн. Ако имате карта, поръчана на гишето на банката, ще трябва изрично да посочите желанието си да плащате в мрежата.
След като имате карта и тя е захранена, за да можете да плащате, трябва да се регистрирате като потребител на ePay.bg. Съответно търговците, които също са регистрирани, ще могат да ви продават стоките си - от сайтове, които са включени към система - обикновено това е показано на страниците им. Вие само посочвате вида и количеството стоки или услуги, които искате да поръчате. Данните се препращат към системата на "Датамакс", където вие също трябва да въведете потребителската си парола. Можете да прегледате информацията, данните за търговеца и дължимата сума и да потвърдите или откажете плащането. При потвърждение Датамакс изпраща съобщение до Националния картов оператор БОРИКА с информация за транзакцията, проверяват данните за картата и търговеца и ако всичко е коректно, се потвърждава плащането. Търговецът получава информация за това и предоставя стоките или услугите. Вие от своя страна може да прегледате всяко едно плащане за произволен период назад.
Дори и да изглежда сложно - не е. Удобството, бързината, спестяването на време и усилия са голямото предимство на пазаруването онлайн. Оправдания като "Ами, нямам време да си извадя карта" (всичко става безплатно с няколко кликвания на мишката) или "Защо да го правя - цената е същата" са просто страх от съвременното.
Yahoo! Corporation
Александър Николов*
Направо не е за вярване как изглежда графиката на една от водещите интернет-компании - Yahoo!, за тази година. От върха си при 250.0 долара в самото начало на годината акциите на компаниите удариха дъно при 45 в началото на търговията тази сряда. Динамиката на цените на акциите на Yahoo! е добър показател за ерозиралото инвеститорско доверие към интернет-акциите, което дойде доста бързо след интернет-манията.
Анализът на динамиката на акциите на Yahoo! показва, че скоро ще бъде достигнато средносрочно дъно (вероятно над 35/40 долара), откъдето ще започне солидно възстановяване на продължителния спад. Дългосрочните перспективи пред компанията обаче не изглеждат добре. На 16 октомври Yahoo! стартира програма за защита на потребителите, която значително повишава сигурността при извършването на покупки чрез уебсайта и е допълнена със застрахователно покритие от лондонския "Лойдс". Междувременно въпреки по-добрите от очакваното финансови резултати за третото тримесечие на годината акциите на компанията се сринаха. Yahoo! е силно зависима от рекламите на дот-ком-компаниите, някои от които в момента изпитват сериозни финансови затруднения. Това накара много анализатори да коригират очакванията си за бъдещите й приходи и настрои инвеститорите срещу нея. Съотношението P/E (цена/доходност на акция) е 155, докато при компаниите от старата икономика то е около 10. Това означава, че сериозен дългосрочен инвеститорски интерес ще се появи едва когато акцията поевтинее под 20 долара или печалбата, която реализира компанията, нарасне с пъти.
Yаhoo! е световна комуникационна, търговска и медийна Internet-компания, която ежедневно обслужва милиони потребители. За деветмесечието, приключило на 30 септември, приходите й са 799.3 млн. долара, с 410.7 млн. повече спрямо същия период на миналата година. Нетната печалба достигна 168.6 млн. долара, като тук увеличението е близо 17 пъти. Добрите резултати отразяват увеличените продажби на рекламно място в уебсайта на компанията, нарасналия брой на посетителите, снижените разходи за поглъщане на компании и повишението на приходите от инвестиции.
* Авторът е финансов анализатор във инвестиционен посредник "Карол"
Български сайтове за WAP
Александър Савов
Вие сте интернет-маниак. Искате винаги да сте в мрежата, не можете да си представите и една свободна минута, която не е изкарана в браузване, непрекъснатите проверки на мейла ви се струват жизненоважни. Това вече е възможно и в България - без да се налага да си купувате лаптоп. Една значително по-малка инвестиция в GSM-апарат с WAP-браузър също може да ви направи част от световната мрежа. Вече съществуват български портални сайтове, през които можете по всяко време и от всяко място да получите информация за програмата на кината и телевизиите, прогноза за времето, новини и много други. Ето няколко български WAP-адреса, които може да ви накарат да се чувствате като в Щатите.
Възможно е да изпратите съобщение до пейджър на "Мобиком", без да спирате да сърфирате от мобилния си телефон. Например чрез WAP-страницата на Жеко Янев (). Ако пък имате проблеми с английския и искате непрекъснато да имате сигурност, че можете да проверите някоя дума - вече е създадена мобилна версия на популярния SA Dictionary (английско-български речник, разработка на Стефан Ангелов). Тя се намира на адрес: (). За турнето "С "Мобиком" на път" групата ФСБ беше предвидила възможност за феновете си да следят програмата за концертите и евентуално да купят билети от GSM-апарата си: (). Засега няма сайт за мобилна търговия, но съвсем скоро ще е възможно закупуването на продукти от известен български онлайн-магазин.
Ако пасивната употреба на мобилен WAP ви се струва недостатъчна, можете да си направите личен мобилен сайт чрез безплатните услуги на:
За момента в България специализиран WAP-хостинг предлага единствено "БГ медиа" - . След регистрация ще получите име от типа . На сайта освен това ще намерите информация на български език за разработване на WAP-сайтове, FAQ, дискусия по темата и др. На също можете да прочетете информация за необходимите настройки на мобилния телефон, полезни съвети, web- и wap-адреси. Наскоро и "Мобилтел" пуснаха gateway и собствена wap-страница (). Масовото разпространение на некирилизирани телефони обаче принуждава хората, които разработват български сайтове, да използват latinski bukvi!
"БГ радио" между Интерпол и интернет
Велислава Попова
Една дискета, събрала файлове с информация за около 300 български изпълнители, смутила граничните власти в скандинавска страна преди няколко седмици най-вече заради псевдонимите на голяма част от тях. Списъкът на музикалните "шпиони" за всеки случай вече се съхранява в базите на Интерпол, но иначе свободен достъп до него ще има от всеки компютър, обзаведен с интернет. Творческите досиета на родните музикални звезди са събрани от екипа на "БГ радио", за да влезнат като информация в новия уебсайт на станцията.
Собствениците на радиото от американската медийна компания Metromedia International Telecomunications Inc. ("Метромедиа") от две години очакват конкурсите за лицензиране на станции. Българското дружество "Метрорадио" ЕООД участва в състезанията за лицензиране в осемте най-големи града в страната и програмният му проект вече е одобрен за София, Благоевград, Велико Търново и Пловдив. Преди да прозвучи в ефир обаче, "БГ радио" ще дебютира в мрежата. От този понеделник на адрес интернет-юзърите ще могат да слушат 24 часа в денонощието само българска музика (без чалга!!!). "Интернет-порталът ще действа като самостоятелна медиа, защото ще предлага в реално време новини и възможност слушателите сами да подреждат реда на песните, които звучат. Когато някоя песен събере повече от десет гласа, компютърът автоматично ще я включва в програмата", обясниха от "Метрорадио". Сайтът ще бъде разработен така, че докато звучи съответната песен, слушателят да може да се запознае с историята на изпълнителя, да гласува за песента и да си поръча CD или касета с актуалния албум. Освен традиционните услуги, които предлага всеки портал като опции за регистриране на е-майл адрес, търсене, пазаруване, календар, чат, вицове, полезни обяви, карти и "Жълти страници", bgradio.net ще предоставя възможност чрез задаване на координати да откриеш най-близкия банкомат, да говориш безплатно по телефона през интернет и всеки да си създаде собствено радио. Линкът Jukebox предоставя възможност да се изявите като ди джей и да си изберете в база-данни от около 45 000 песни своя музикална програма. При регистрация в сайта всеки ще получава на заглавната страница местните новини, прогноза за времето в своя град, личния си хороскоп за деня. От "БГ радио" търсят и достатъчно известна и авторитетна българска личност, която ще коментира новината на деня. Така по-успешно се провокира мнението и на останалите посетители, показвал опитът на "Метромедиа". Новини и всякаква ценна информация ще може да се получават и чрез мобилен телефон (като SMS), без да е нужно апаратът да има WAP-функции.
В Източна Европа "Мет-ромедиа" има успешни ин-тернет-портали в Естония (; ), Унгария () и Русия ().
В е-търговията класиката е печеливша
Четири съвета за успешна B2C-компания
Макар че у нас B2C-компаниите едва ли изпитват трудностите, пред които са поставени американските такива, правилата важат за всички. Просто мащабите са различни, но това не променя нещата. Все пак, теоретично погледнато, и ние в тази посока сме се запътили. Ето и четирите съвета на списание Business 2.0 към интернет-компаниите, които продават директно на крайните клиенти.
Удобството и уютът на обстановката за пазаруване отдавна са известни на обикновените търговци като необходимо условие за привличане на клиенти. Една от грешките, които е-търговците често допускат, е да се заблуждават, че потребителите ще бъдат примамени от зашеметяващ уеб-дизайн и графични решения. Всъщност повечето потребители въобще не се интересуват от това. Те все още са с нагласата "око да види - ръка да пипне" и онлайн-търговецът трябва да се ръководи именно от технологичните възможности да удовлетвори естественото любопитство на клиентите. Изследванията показват, че три четвърти от всички купувачи в интернет напускат онлайн-магазините, оставяйки полупразните си виртуални колички във виртуалните алеи.
Най-лесното решение на проблема всъщност е е-продавачите да се обърнат към опита на обикновените си колеги. В любимия си супермаркет купувачът очаква да намери добре подредени рафтове, етикети с разбираеми упътвания и накрая - бързо да премине през касата. Тези основни елементи често липсват в уеб-страниците на B2C-търговците. Така както във всеки магазин има продавач, и в уеб-страницата трябва да се създаде впечатлението, че за клиента се грижат и го насочват. Освен това самото оформление трябва да бъде близко и познато на купувача, за да се почувства той сигурен в обстановката и единствената му грижа да остане дали да си избере синята риза на сини райета или зелената риза на черни точки например. Най-голямата грешка, която един е-търговец може да направи, е да остави купувача да се "изгуби" в страницата. В хипермаркета изходът може да е далеч, но в интернет той е само на едно кликване с мишката.
Друго нещо, което търговците на дребно по интернет забравят, е, че привличането на клиенти е само първият етап от обслужването им. В сезона на празниците заявките обикновено нарастват няколко пъти и чак тогава става ясно, че поръчките не могат да бъдат изпълнени. Проблемите започват с липсата на достатъчно обучен персонал, който да организира опаковането и дистрибуцията на стоките. Дори и да се намерят служители, обикновено се оказва, че те не разполагат с физическо пространство и условия, за да изпълняват задълженията си. В края на миналата година, две седмици преди Коледа, онлайн-магазинът за детски играчки Toysrus.com обяви, че спира да приема поръчки. Складовете от 500 000 квадратни фута в Мемфис се оказали напълно недостатъчни. Освен това компанията не била вложила никакви средства в реконструирането им от предишния собственик, който държал там спортно оборудване, и дори достъпното пространство не било използвано ефективно.
Самото позициониране на складовете има значение за бързото протичане на дистрибуторския процес. Например в САЩ повечето хора живеят на около 170 км от океан. "За територията на Америка е добре една компания да има складови бази в близост до двата океана (Атлантическия и Тихия). Така търговецът може да си осигури стоката му да бъде на един ден път от всеки клиент", съветва Джим Томпкинс от консултантската къща по логистика Tompkin's Associates. Физическото разстояние е важен фактор, който лесно може да се оцени от търговците във всяка точка на света. Така освен удобството, което онлайн-продавачът е предоставил при поръчката на стоката, той ще има и сравнителното предимство да я изпълни в най-кратък срок.
Идеята, че интернет ще премахне необходимостта от пряко обслужване на клиентите и ще отстрани човешкия фактор, е още един развенчан мит. Един от парадоксите на търговията на дребно по интернет е, че потребителят като личност е по-важен от всякога. Онлайн-търговията често бива сравнявана с избиране на стоки по каталог. Разликата е, че в мрежата потенциалният клиент очаква да намери много по-подробна информация за продукта, подредена по такъв начин, че да не се затруднява възприемането й.
Компании, които сравнително дълго са на виртуалния пазар, започват да пренаписват правилата и политиката си към клиентите и да инвестират в софтуерни програми, които улесняват приемането на телефонни или е-майл поръчки. Повод за промените отново е последният зимен ваканционен сезон, който очевидно е бил учебен за повечето търговци на дребно. С увеличаването на конкуренцията в мрежата и с лекотата за преминаване от една уеб-страница в друга е неразумно да се разчита на концепцията за лоялност към определена марка или магазин. В киберпространството това е особено важно, защото един клиент може да посети много повече интернет-продавачи. В този смисъл обучението на персонала е не само необходимо, а напълно задължително. Интернет-средата създава големи очаквания на потенциалните потребители и обслужващия персонал трябва да ги задоволи. Клиентите често търсят помощта на служители от компанията и тук те трябва да намерят достатъчно компетентни хора, които да отговорят на запитванията им. Страницата на Bazzone.com например решава проблема за пряката връзка с клиента, като дава възможност на сайта да се води чат в реално време както със служители на компанията, така и между самите купувачи.
Нито една B2C-компания не е застрахована срещу неизпълнение на ангажиментите, които поема към потребителите от страницата си. Но клиентите винаги трябва да бъдат застраховани. Въпрос на самоуважение и израз на сигурност в продукта е онлайн-търговецът да предложи гаранционна схема на стоката си. Манталитетът на хората все още не е променен към пълно отказване от уверението "черно на бяло", че ще бъдат обслужени качествено. Решението е заедно с доставената стока клиентът да получи и една гаранционна полица от е-търговеца или на самата уеб-страница продавачът да се ангажира с изявление, че поема отговорността да осигури поръчаната стока навреме и в отлично състояние, както и да обяви план за обезщетяване, ако не изпълни обещанието си. Проучване на Anderson Consulting показва, че по Коледа закъсняват около 40% от поръчките, и клиентите знаят това. По тази причина търговецът трябва сам да предложи гаранционната полица като алтернатива и като израз на загрижеността си към потребителя. eToy, които по техни данни не изпълняват по време на празниците само 1% от заявките, всяка година правят големи инвестиции в анализ на гаранционни стратегии, докато изберат най-оптималната за клиентите и компанията.
Dotcom-компаниите
Виктория Давидова
Въпросът, който дълго време си задаваха много аналитици и мениджъри, беше доколко компаниите от новата икономика, базирана основно на интернет-средата като основа за развитие на бизнеса, се подчиняват на правилата, които важат безусловно за всички останали компании. Дълго време отговорът на този въпрос клонеше повече към твърдението, че новата икономика създава нови правила за бизнеса, които коренно се отличават от досегашните установени такива. Въз основа на това твърдение се считаше, че dotcom-компаниите са "имунизирани" срещу кризите и неблагополучията, които съпътстват развитието на невиртуалните им "колеги". Терминът нова икономика се възприемаше като синоним на златна треска и за мнозина рисковото купуване на акции от стартиращи dotcom-компании се оказа бърз и лесен начин за забогатяване. Напук на рисковете, които всеки знае, че ги има. За скептиците остана да пророкуват кога сапуненият балон ще се спука, което макар и по-късно от очакваното вече се случи.
Официалният край на манията за инвестиране в интернет-компании дойде неофициално през есента на тази година, когато дот-компаниите обявиха финансовите си резултати за полугодието. Съмнението, че може би бизнесът в интернет-средата не е печеливш по default (по презумпция), вече не е никакво съмнение. Въпреки че според проучване на Jupiter () всеки трети американец си купува по една книга на седмица от Amazon.com, компанията все още е на загуба. От своя страна в средата на октомври Yahoo! изненада с огромните числа в приходната част на финансовите си отчети за полугодието. И все пак пазарната стойност на компанията продължи да намалява също както и клиентите й. Революцията на новата икономика се оказа подвластна на условията за успех, от които се нуждае всеки традиционен бизнес. А най-важното условие за гарантиран успех е кривата на печалбите стабилно да нараства във времето.
Проучванията показват, че B2C-търговията ще се увеличи повече от пет пъти до 2003 г., но това не означава, че онлайн-пазарът няма да се сблъска с всички проблеми, които изпитват и компаниите от старата икономика - лошо управление и разпределение на активите, липса на оборотни средства и непрекъснато нарастваща конкуренция. Всъщност това вече е факт. Инвеститорите осъзнаха, че в действителност Yahoo! е една обикновена медийна компания, която продава рекламно "киберпространство", че Intel и Lucent са производители на стоки, а "Амазон" е просто нова книжарница... Единствената промяна е, че пазарът вече не е в кварталния хипермаркет, а в глобалната мрежа. Оказва се обаче, че за да се настаниш успешно във виртуалното пространство, се изисква да заемеш пропорционално по големина и реално такова. Причината - продажбите може и да се извършват в невидими магазини, но стоките са истински и проблемите по складирането, доставката и управлението им са точно толкова важни, колкото и преди.
Един от лидерите в онлайн-търговията, Cisco Systems, притежава 12 милиона квадратни фута сгради и още 7 милиона в процес на строеж. Складовете и управлението на Amazon.com са разположени на площ от 6.2 милиона квадратни фута при 400 хиляди преди две години, а персоналът е нараснал 12 пъти - до 7600 души. Очевидно едно е да привлечеш клиенти, а съвсем друго е да ги обслужиш. Причината за физическата експанзия на "Амазон" е необходимостта да бъдат изпълнени качествено и навреме милионите поръчки, получени от потребителите. Всяка B2C-компания е изправена пред същата задача, макар и в различни мащаби. Повечето търговци на дребно по интернет осъзнават това едва по време на големите празници, когато стокооборотът значително се увеличава.
Краят на 1999 г. е трябвало да бъде първата "весела коледа" за собствениците на . Добрата маркетингова политика на компанията дала резултат, през декември поръчките все повече се увеличавали, оборотът нараствал и всичко обещавало големи печалби, докато поръчките продължавали все повече да се увеличават. За търговци като wine.com тогава започва образно казано "проблемът на последния километър", или въпросът за пътя, който стоката трябва да пропътува, за да стигне от складовете до клиента. Складовата база от 32 000 квадратни фута се оказала напълно недостатъчна. Единствено щастието се усмихнало на wine.com в последните дни на декември, когато времето се оказало достатъчно благоприятно опаковъчните цехове да бъдат пренесени на паркинга. "Беше сюрреалистично. В средата на декември един от основните ни инвеститори буквално сам опаковаше кутии на паркинга", споделя вицепрезидентът на wine.com пред списание Business 2.0. Проблемът с опаковането се оказва само върхът на айсберга. С толкова много поръчки компанията започнала да закъснява с доставките или дори да ги пропуска. С подобно основание миналата година Федералната комисия по търговията в щатите е наложила глоби на седем компании, сред които CDnow, Macsys.com и KBkids.com, на обща стойност 1.5 милиона долара.
Тази година те ще имат възможност да поправят грешката си. За да се избегне хаосът от коледния сезон тази година, компанията (wine.com) е закупила 100 000 квадратни фута склад, от който да се извършва безпроблемно дистрибуцията на стоките, и е удвоила персонала си. В полза на wine.com е и проучването на Forrester research, според което повечето търговци на дребно по интернет няма да издържат до края на годината. Затова пък тези, които останат, ще бъдат доволни от коледния си подарък за края на хилядолетието.
Ще стане по признака "възможност да се инвестира". И точно тук много успешно се намесват компании от старата икономика, които пренастройват бизнеса си към новите условия. Техните сравнителни предимства са изградената материална инфраструктура от активи, опитният мениджмънт и свободните оборотни средства. За една стартираща B2C-компания е трудно да привлече сума от порядъка на 900 млн. долара, но за гиганта Siemens това е напълно реална възможност. И немският концерн се възползва от нея. Компанията обяви, че за 18 месеца ще прехвърли цялата си търговия в интернет. Очевидно както в старата, така и в новата икономика ключови са инвестициите и други тривиални неща като фактора време/печалба, с който икономистите измерват жизнеспособността на някоя компания.
Изследване на "ПрайсУотърхаус" показва, че dotcom-компаниите изразходват първоначално инвестирания в тях капитал за около 15 месеца. Освен това анализът показва, че доскоро ръстът в цените на акциите не е зависел от бързината и ефективността, с която се е изразходвал капиталът. Тази година новосъздадените компании са увеличили пазарната си стойност девет пъти и въпреки това се очаква до края на годината те да останат без оборотен капитал и все още да отчитат отрицателни финансови резултати. Това просто означава, че колкото и да не им се иска, онлайн-търговците ще трябва да "пуснат кепенците".
Теорията за тези изследвания е доста проста. За да достигне компанията до критичния момент, в който приходите се изравнят с разходите (или т.нар брейкивън пойнт), тя се нуждае от огромно количество средства. След този момент разходите рязко намаляват и чак тогава собствениците могат да очакват формирането на печалба.
В изследването се посочват три основни трудности. На първо място, B2С-компаниите, които продават материален продукт, трябва да инвестират в традиционно необходимо "обзавеждане" на бизнеса си като офиси, складове и логистика. Оказва се, че тези разходи винаги са много повече от първоначално предвидените.
Второ, няма съмнение, че търговията на бъдещето принадлежи на интернет-средата. Но поради тази причина конкуренцията в тази област непрекъснато ще се увеличава. Това ще доведе до намаляване на цените, което от своя страна ще отдалечи компаниите от бързо достигане на точката на равновесие между приходи и разходи. Следователно те ще се нуждаят от допълнителни инвестиции, за които обаче съвсем не е сигурно откъде ще дойдат. Инвеститорите трезво преценяват вече съвсем реалната възможност тяхната инвестиция да се окаже несполучлива.
Трето, конкуренцията ще изисква и увеличаване на маркетинговите разходи. Оценката в проучването на "ПрайсУотърхаус Купърс" показва, че около 60-70% от първоначалния капитал трябва да бъдат изразходвани за реклама и промоции на преференциални цени. Така моментът, в който приходите ще могат да се изравнят с разходите, става все по-трудно достижим. Това от своя страна означава, че обетованата земя на големите печалби за значителна част от dotcom-компаниите все още е твърде далече и за достигането й дълго ще се говори в бъдеще пожелателно време. Голяма част от тях няма да преживеят детската си възраст и просто ще изчезнат, други вероятно ще се адаптират към офлайн-условията на бизнеса и ще разберат простата истина, че земното притегляне е еднакво за всички. Тогава разликата между и BMW ще бъде само в предмета на дейност, а не в начина на извършването й.
Мотриси на бягството
Андроника МАРТОНОВА
За Лондон казват, че целият свят се върти около часовниковата кула на Биг Бен. Но за деветте британски новели, събрани в общия филм "Случки в метрото" (1999, представен от "Гала тийм"), тази градска повърхност не е вълнуваща. Блазнещо е подземното пространство, защото там се преплитат линиите на метрото. А те така могат да сблъскат мотрисите на човешките съдби, както нищо друго. Градът, който и да е отгоре, вече няма лице.
Мозайката от миниатюри хармонично подрежда различните жанрове и стилове. Сюжетите на "Случки в метрото" се движат във всевъзможни посоки - има любов и престъпления, и вълшебства, че даже и пошли фантазии. Скоростта на развитие си я бива и въпреки формата (между 4 и 12 минути) историите са завършени. Зад някои от тях стоят известни британски актьори като Боб Хоскинс, за когото това е четвърти режисьорски опит. Неговата история - една от най-добрите, се казва "Баща ми, лъжецът". През погледа на едно малко момче Хоскинс безцеремонно хвърля следната идея: градът убива човека, като деформира емоциите му и първичния инстинкт за съхранение на доброто. И това е обединяващото ядро за останалите миниатюри.
Без претенции за гениалност преминават режисьорските дебюти на други двама популярни актьори - Иън Макгрегър с "Кокал" и Джъд Лоу с "Птица в дланта". Разказите и на двамата са почти без текст. А филмите им се получават, защото в тях има топлина, копнеж за любов, човечност и търсене на забравената красота.
Във всички новели присъства финалната изненада. Тук обаче тя е синоним на фаталност и като следа от бръснач изписва възходяща екстремна крива. Апогеят й е в последната история. В "Бягството" на Чарлз Магдулал метрото е метафора на илюзорността на избора на човека, който хем бяга от града, хем пак се завръща в него. Защото в действителност там някъде из урбанизираната зона се крие и парцелът за срещи с отвъдното. Бягство няма.
Великият епизодик
Актьорът Найчо Петров - 80 години талант и хъс
Борислав КОЛЕВ
"За мен театърът беше всичко и заради него съм оставил прекрасни гаджета, красавици! " - погледът на Найчо Петров заискрява зад очилата. Като застанел на входа на Пловдивския театър, момичетата се избивали да дефилират пред него, а той избирал.
Вярно, това е било отдавна, но и днес бай Найчо, който на 17 октомври навърши 80 години, не се дава. Защото е от оная все по-рядко срещана порода, на която хъсът за живот и спортната злоба (бай Найчо е левскар) не изневеряват докрай. И сега, когато има възможност, големият актьор работи. Наскоро игра във филма "Тувалу", където за минута-две извая атрактивен образ - както обикновено. Именно този му талант (и майсторлък) за нула време да изгради на екрана характер, който не се забравя, накара Тодор Колев да възкликне: "Велик епизодик! ". Неговият капитан Станев от шедьовъра на Рангел Вълчанов и Валери Петров "На малкия остров" е един от най-интересните герои в историята на киното ни. А бай Найчо е играл в 115 филма, сред които "Любимец 13", "Звезди", "На всеки километър", "Кит", "Зарево над Драва", "Хирурзи"... В повечето случаи персонажите му не са особено приятни, което му носи прозвището "щатният злодей в българското кино". След като изпълнява ролята на Салвадор Алиенде в "Над Сантяго вали", споделя: "Един път играх положителен герой и те ме убиха! ".
Всъщност той е купонджия. "Аз роли съм учил в кръчмите, най-интересните типажи там съм ги откривал... А що народ е идвал и е пил вкъщи в Коньовица! Ние като запивахме, цялата махала се събираше. " Времето е 50-те и началото на 60-те години, а сред "народа", с който бай Найчо общува на чаша у дома, в унгарския ресторант или в митичната кръчма "Производство" са такива личности като актьорите Иван Братанов, Йордан Матев, Стефан Гецов, Стефан Пейчев, писателите Пеньо Пенев, Иван Пейчев, Георги Джагаров, художниците Генко Генков, Енчо Пиронков, Александър Дяков... Актьорът има над 100 роли в театъра. Кумир му е Кръстьо Сарафов, с когото е играл заедно. Най-хубавите си образи е направил при друга театрална легенда - режисьорът Кръстьо Мирски: Желю във "Вампир" на Страшимиров, Франк в "Професията на г-жа Уорън" на Шоу, Малволио в "Дванайсета нощ" на Шекспир.
"Абе велика работа е актьорство! - казва бай Найчо и очите му пак блясват. - Но само ако можеш да се вживяваш. Аз мога и затова най-щастливите мигове в живота ми са били на сцената."
Усукан кабел в краката
Валентина СТАНЧЕВА
Момент от живота на три сестри. Но не по Чехов (макар тук-там да има нещо чеховско), а по сценария на Нора и Делия Ефрон, под режисурата на Даян Кийтън. "Развален телефон" (2000, представен на видео и DVD от "Мей стар") отчасти тегли към сантименталната линия на "Когато Хари срещна Сали", "Безсъници в Сиатъл", "Имате поща", написани от Нора Ефрон. От друга страна пък - към хумора на Уди Алън. И в крайна сметка кабелът започна да прекъсва някъде по средата.
Три съвсем различни по характер и темперамент сестри (Мег Райън, Даян Кийтън, Лиса Кудроу) са пръснати по различните краища на Америка и общуват главно по телефона. Но ето, че един ден се събират и си казват всичко, което им тежи на душата. Причината - внезапната болест на любимия им, малко чешитест и малко циничен баща (последната роля на покойния Уолтър Матау).
Даян Кийтън направи емблематични комедийни роли при Уди Алън през 70-те в "Любов и смърт", "Ани Хол" (където получи "Оскар"), "Интериори", "Манхатън". "Развален телефон" е нейното поредното сядане на режисьорския стол (дебютът й е през 1987 с документалния "Рай"). Столът обаче този път явно не се е оказал много удобен. Филмът зацикля. Идеята, че работохолизмът и техническите комуникации убиват възможността за нормално общуване, се изтърква поради еднообразното й поднасяне. Образите на трите сестри са неравностойно разработени без изясняване на мотивите им за невротично поведение. Само на изключителното партньорство между Мег Райън и Уолтър Матау се държи "Развален телефон". Всичко вън от тях стои някак нагласено и вторично.
Даян Кийтън става известна и с това, че след раздялата си с Уди Алън трудно приема роли особено ако са комедийни. Мотивът: "Летвата на Уди е много висока".
Това, уви, се отнася и за режисурата... Два филма в едно
Антония КОВАЧЕВА
"Перфектна буря" е филм кентавър, съчетал анахронична и модерна режисура не така перфектно, както неговият режисьор си го е мислел. Волфганг Петерсен ("Под прицел", "Еър форс едно") не се стиска, посвещава цели два часа и 8 минути на действителна случка, за която се знае всичко освен подробностите от трагичния й край. Става въпрос за истинска буря, развихрила се през 1991 в Северния атлантик. Метеоролозите я наричат съвършената буря - три въздушни фронта се срещат в една точка и предизвикват невиждано природно явление. За зла участ в епицентъра му попада и потъва заедно с екипажа си рибарският кораб "Андреа Гейл". Шест години след катастрофата излиза документална книга за случая. Едната половина от филма "Перфектната буря" е нейна екранизация в стил "бит и нрави на глостърските рибари". Драматургичната цел е да се запознае зрителят с мъжете от злополучния кораб, чиято (вероятно) героична гибел е обект на втората половина - самата буря. В действителност обаче мъчително дълго и мъчително банално Петерсен залива публиката с незначителни житейски подробности, пасторални сценки, паразитни реплики и пристанищни пролетарски драми. Още 10 минути и проточилото се филмово въведение щеше да се превърне в чудесен холивудски рецидив на най-задръстен соцреализъм. За щастие идва ураганът и с него - хубавата част от "Перфектна буря". Най-сетне започва същинската работа за целия снимачен екип и за актьорите Джордж Клуни, Марк Уолбърг, Джон Райли, Уилям Файтнър. Оказва се, че Петерсен може да вае характери за нула време, без много приказки и с повече действие. Оказва се, че изпълнителите много по-добре се вписват в природната стихия, отколкото в гърчавата драматургия на сушата. И съспенс има, и интрига. И паралелни истории. Главният филм връхлита публиката с цялата си кинематографична мощ. А първата половина, включително и тъпият финал, зрителят ще трябва да изтърпи като колатерални щети.
"Корова" - чарът на ръждата
Елена ДРАГОСТИНОВА
Корова е някогашното име на село Драгиново в Родопите, откъдето е заимствано и заглавието на CD-албума, издаден от Kuker Productions. Той е едно от потвържденията, че част от очарованието на находките е в случайността на тяхното откриване. Амбициозна експедиция, тръгнала по следите на прословутата "Веда Словена", е поводът неочаквано тези двайсет и четири песни и инструментални мелодии да бъдат уловени и фиксирани чрез звукозаписа във вид, който изглежда много близък до праобраза. Изпълняват ги младите музиканти Мильо Кепчелев, Антим Налбантов, Мильо Келчев, Цанко Келчев и Митко Дедов, обединени в тамбура-квартет. Техните гласове са далеч от клишираната представа за мощните родопски гласища, изпратени в Космоса. Вокалите са обединени в "ръмжаща" слятост, тамбурите и тарамбуката звучат приглушено, сякаш покрити с патина. Меломанът, свикнал да се радва на гласови атракции, в случая може да изпадне в униние. По-добрата възможност е да се опита да пренастрои антените си, за да успее да проникне в един първичен свят, който стои встрани от медийно тиражираните представи за родопски фолклор. Тук красотата не е пищност, а е достолепна сдържаност, точна мярка и приглушеност на емоцията. В този своеобразен минимализъм и преповтаряне в унес сетивата се радват на най-тънките движения и улавят фините импровизации и имитационност в инструментала. Средствата са така пестеливо използвани, че неочакваният изблик на "отсвира" изглежда като блажено пропадане в безкрайни звукови бездни.
В тази поредица от миниатюри някои от песните са в толкова близка родствена връзка, че заприличват на ешове една на друга. Събрани заедно, те сглобяват наниза от звуковите картини на някогашните задявки, годявки, сватби и кръщенета, когато може би законът на ритуала е стоял над излиянието на празничните чувства.
Радостта от попадането в тези забравени от Бога пространства сигурно може да се сравни с удивлението от изгубените светове на Конан Дойл. Откривателите обаче не са изпаднали във вредна екзалтираност. Те са ограничили ролята си да документират на място, но същевременно са приели и ролята си на посредници. Лай на куче, кукуригане на петел, звън на чанове - в първоначалното наслагване на конкретности в пролога има предвещание за театрализация. За щастие това са само звукови ракурси, Джони Пенков е предпочел играта на "скрит микрофон", звукозаписът деликатно е уловил близки и далечни планове, моделирал е атмосферата такава, каквато тя би могла да бъде усетена от очевидеца.
Албумът открехва вратичка за поглед към отдавнашни ценности и по същия начин деликатно я затваря на финала. И след ненадейните откривателства Корова си остава такава, каквато е била. Колумбовците са оставили красотата на първичната цивилизация, без да се поддават на изкушението да я превръщат в излъскан резерват. И така може би са я съхранили по-сигурно от разпадане.
Джаз около полунощ
Ивайло Кицов
За пети пореден път ценителите на джаза ще получат фестивала MusicJam Sofia. Той ще се проведе на 25, 26 и 27 октомври в зала 1 на НДК, зала "България" и клубовете "Бекстейдж", "Суингинг хол", "Мистър Пънч". Цените на билетите са от 10 до 30 лв. Безспорен хедлайнър на фиестата, организирана от "София мюзик ентърпрайсис", е Ал ди Меола. Топкитаристът ще свири на втората фестивална вечер в НДК. Американецът ще се представи с формацията си "Уърлд симфония 2000". "Това е най-добрата група, която някога съм имал", казва за нея китаристът. В нея са перкусионистите Гимби Ортис и Гилад, Марио Пармазано (акустично пиано) и Ернан Ромеро (акустична китара). Почти всички са работили с джазмена за звездни дискове като Kiss My Axe, World Sinfonia, Infinite Desire, Orange and Blue, Winter Nights. В последния момент преди софийския концерт Ди Меола покани и турчина Тамер Пинарбаси, свирещ на екзотичния струнен инструмент канун. В София ще прозвучат пиеси от последните два проекта на Ал ди Меола - все още неиздадения World Sinfonia 2000 - The Grand Passion и Winter Nights. Неговата музиката The New York Times определи така: "Г-н Ди Меола притежава импресивен стил, съчетаващ латино и джаз, преплетени с нежен мелодичен лиризъм. " Това ще е втори концерт на Ди Меола у нас. През 1996 г. китарата му пя заедно с тези на космическите Джон Маклафлин и Пако де Лусиа.
Преди "Уърлд симфония 2000" на сцената ще стъпят другите гости - полската група "Алхемик". Създадени през 1997, петимата "алхимици" са представители на модърн джаза. "Не съм чувал досега толкова силно преплетени в едно цяло фолклор, джаз и младежка енергия... Тонизиращи български ритми и хладни романтични скандинавски пейзажи - Брегович и Гарбарек в гуралска шейна", написа за тях критикът Ян Борковски в годината на основаването им. Тогава бендът на саксофониста Гжегож Пьотровски спечели наградата на феста в Краков Jazz Juniors.
Не по-малко интересна се очертава и първата вечер. Наречена "Около полунощ" по магистралната пиеса на Телониъс Мънк, тя събира в зала "България" елита на българския джаз. Музикантите ще свирят в памет на известния радиоводещ, журналист и преподавател по музика Йордан Рупчев, който почина през август тази година. Входът е 8 лева, а целта - набиране на средства за семейството на Данчо. Неговата съпруга Стефка Оникян и синът му - младият джазпевец Митко Рупчев, ще пеят в края на концерта. Преди тях са както доайени на българския джаз, така и талантливи представители на по-младото поколение. С по няколко изпълнения ще се представят Теодосий Спасов, Румен Тосков, Анатоли Вапиров, Симеон Щерев, Людмил Георгиев, Йълдъз Ибрахимова, Васил Петров, Ангел Заберски, Димитър Шанов и формациите "Зона Ц", "Акустична версия", оркестър "Русе", бендът на Вили Казасян, "Бели, зелени, червени". Групата "Фейв Екс Ел" ще внесе и блустръпка. Особено очаквана е съвместната поява на Краси Желязков, Стефан Първанов и Димитър "Дъ фънк" Ковачев - бивш член на рокаджиите "Ера" и един от шефовете на СМЕ.
Нощта на джаза ще продължи в "Бекстейдж" със сешъни на "Ангел Заберски" октет, "Зона Ц" и ТиБиЕс.
Има ли злато в "Раклата"
Телевизионният фестивал в Пловдив показа, че нещо в българското кино се раздвижва
Александър ЯНАКИЕВ
През далечната 1929 г. на 23 септември в две столични кина на стотина метра едно от друго се състояли премиерите на "След пожара над Русия" на Борис Грежов и "Уличните божества" на Васил Гендов. За неизкушения читател изводът е ясен - тогава нашето кино е процъфтявало и затова е имало подобна конкуренция. Ако се придвижим напред във времето, стигаме до октомври 2000, когато в Пловдив и Варна почти по едно и също време се провеждат два фестивала преимуществено с български филми. Отново е примамливо да направим сходен извод. Но дали нещата са точно такива... През последните две-три години се понатрупаха нови игрални заглавия, активно заработи Центърът за производство на телевизионни филми (ЦПТФ) към БНТ. Затова е естествено да има дори два фестивала, но си остава въпросът дали трябваше да се застъпват (още повече че някои от филмите в Пловдив и Варна се дублират). Най-малкото това ще попречи на медийното и общественото внимание към българското кино.
"Златна ракла" за чуждестранен филм или сериал получи руският "Вечерни светлини" (реж. Виталий Мелников). Героите са в третата възраст. Бивша учителка се грижи за своя постоянно мърморещ и недоволен съпруг, когато случайно среща юношеската си любов - сега пропил се бивш конструктор. Старите чувства избуяват с неочаквана сила и тласкат героите към непредвидими постъпки.
Наградата на "Вечерни светлини" подчертава превъзходството на чуждестранните продукции над нашите в областта на психологията на образите. А особената човечност е национален патент на руската продукция.
Останалите чужди филми в този раздел бяха равностойни на нашите. А посветените на по-далечното минало направо разочароваха.
Премиерният "Хайка за вълци" (реж. Станимир Трифонов) заслужено бе отличен със "Златна ракла" за български игрален или сериален филм. Шестте серии по романа на Ивайло Петров ще бъдат излъчени през декември. Сложната литературна основа е намерила достойно и съвременно екранно представяне. Режисьорът от седем години се опитва да направи този филм и едва през тази получи достатъчна финансова подкрепа от БНТ. Той доказва, че умее много добре да подбира и да води актьорите си, да изгражда сцените, да поддържа необходимото темпо в повествованието. И изобщо да води разказ, което е особено важно в киното за телевизия. Много са му помогнали операторите Иван Варимезов и Емил Пенев и художникът Георги Тодоров, които са пресъздали убедително епохата от 40-те до 60-те години във филма.
След Специалната награда в Карлови Вари "Обвинението. Присъдата" на Анна Петкова завоюва "Златната ракла" в раздела за документални и научнопопулярни филми. Произведението е започнато през 1990-1991 г. и след дълга пауза отново през тази година получава шанс да бъде завършено в националната телевизия. С много такт и мъдрост авторите са анализирали болезнената тема за лагерите край Ловеч в годините на социализма. Режисьорката е съумяла да предразположи героите си за изповед пред камерата и зрителите виждат уникални кадри с повечето от замесените - бившите надзиратели, ръководители, функционери, за да се стигне до Тодор Живков.
Има нещо показателно, че наградените български заглавия са проекти, които по силата на обстоятелствата са работени дълги години. Това е тежко за авторите, но в случая се е отразило положително на произведенията - те са премерени, прецизни и убедителни.
Главните филми, които бяха отличени в конкурса, се занимават с миналото. Или почти с него. Защото старите пластове са показани чрез съвремието - като битие на героите или позиция.
През 2000 г. българската телевизионна продукция не напуска границите на отминаващото столетие. Нито древността, нито героичното или трагичното минало от по-отдалечените времена предизвикват интереса на авторите. Преди двайсетина години с масираната поредица от произведения около 1300-годишнината на България тази тематика сякаш бе изчерпана.
Заедно с това древните корени се прокрадват в старите обичаи на каракачаните от "Къде душите си почиват" или кукерските игри от "Зелената къща". "Надежда в София" се опитва да представи хилядолетната история на града през погледа на съвременно момиче.
Тягата към историчност определя най-добрите документални филми. Това е едно вглеждане в изминалите години, което търси (понякога съвсем дискретно и може би подсъзнателно) обяснение за днешния ни живот.
Но преди да изброя тези филми, трябва да обърна внимание на факта, че през 90-те в документалното ни кино имаха много силно влияние различните фондации, европейски и други структури, които предоставяха средства за снимане на определени теми. Затова преобладаваха произведения за малцинствени групи, за нещастни животни и пр. Получаваше се една твърде превратна представа за реалните проблеми в страната. Но такава картина искаха външните меценати, защото така оправдават и своето съществуване. Малцина наши автори успяваха да обърнат внимание на проблемите на болшинството българи. По-сериозното присъствие на БНТ като филмов продуцент през последните години промени това съотношение. Вече могат да се видят произведения за великолепните актриси Таня Масалитинова и Славка Славова ("Възгледите на две кралици"), за певицата Леа Иванова ("Страсти по Леа") или за не толкова именити съвременници - "Диагноза", "Автопортрет като млад", "Вечният любовник". Проблемите от миналото са представени в измеренията им през последните десет години в "Обвинението. Присъдата" и "Сцени от един демократичен живот". Образът на съвремието никак не е еднозначен. И именно тази сложност в представянето и осмислянето е голямо достойнство на изброените заглавия.
Документалните заглавия обаче загърбват част от образа на съвремието. За сметка на това игралната продукция подобно на тиражните вестници съсредоточава вниманието си в представянето на целия паноптикум от мутри и бандити до симпатични крадци-аматьори. Нашумелият "Дунав мост" го прави с директни средства, докато "Пясъчен часовник", "Остатъци" и "Стъклени топчета" търсят някакви философско-фолклорни измерения. Същата проблематика се засяга тук-таме и в "Големите игри", "Клиника на третия етаж" и "Сламеното сираче". Намеренията на авторите на "Данъ Коловъ" не са да възпеят образа на "борчето", но не бих се изненадал, ако някои възприемат филма и по този начин.
На този фон наистина изпъква "Хайка за вълци", както и първите новели от проекта на Пламен Масларов "Слово за ползата от четенето". Но отново ще подчертая, че внушението и посланието е съвсем съвременно.
Цялото разнообразие от преплитащи се мотиви най-добре е обобщено от Светослав Овчаров в неговият изповеден филм "България - това съм аз! ". Игралният и документалният материал са слети, за да покажат спомените, семейните легенди, националните въжделения на българина в края на хилядолетието.
Награди на ХХV международен фестивал за тв филмово творчество
Награди на ХХIV фестивал на българския игрален филм "Златна роза"
Царевични питки по рецепта на Мери Хублър
Цаньо СЪРНЕВ
В голям съд смесвате половин чаша бяло брашно с чаша и половина царевично брашно. Към тях прибавяте една лъжичка сол, една кафеена лъжичка захар и три кафеени лъжички бакпулвер. Прибавете още три разбити яйца, чаша прясно мляко, половин чашка сметана, половин чашка разтопено краве масло.
Омесете тестото. Изсипете тестото в намазана с масло тавичка и го изпечете четвърт час на силна фурна. Разрежете на квадрати, завийте питките в кърпа и ги сервирайте горещи.
Хлябът на любовта - през мигли пресят и на гърди изпечен.
Спомняте ли си каква фантастична зърнена криза преживяхме преди години? Сега вече няма криза, но брашненият уют не ни прави по-щастливи.
И все пак не бива да се яде безпросветно хлябът, защото той си има история, която е месена хилядолетия.
В Египет 2500 г. преди н.е. залепват тестото на външните стени на конусовидни пещи и тъй го изпичат. Индийските прародители на европееца преместват този процес във вътрешността на пещта и наричат хляба нан. По-късно хитрооките гърци заимстват арийската технология, която използват и за други цели. Истинското изкуство за печене на хляб обаче франките наследяват от римляните. Те правят зидана пещ и я затоплят с дърва.
Преди четвъртото столетие от н.е. в Рим вече има 254 фурни, които раздават хляб на народа. От това време е девизът на императорите: "Хляб и зрелища".
Римският император Марк Салвиус пръв "осквернява" хляба: всеки ден след бръснене нареждал да му се слага на лицето козметична маска от пресен хляб за подхранване и изчистване на кожата.
А вие как приготвяте хляба за любовта си?
Две неща в едно
Ани МЛАДЕНОВА
"О! Шипка" е съчетание на две заведения в едно. Лимоненожълтата къща срещу руския културен център на ул."Шипка" приютява на първия етаж една от най-цветните пицарии в София с шарен и разчупен дизайн на масите, столовете и бара. В "мрачното подземие" пък има бар, който се осветява само от свещи. Там освен всякакъв алкохол и наливна бира може да се поръчва и от менюто на кухнята за тези, чието храносмилане не се смущава от тъмнината и готическото излъчване на каменните стени.
В "О! Шипка" се предлагат десетина салати, които са странни не само откъм имена, но и откъм комбиниране на продукти - "Полезна", със зеле, моркови, копър, орехи и лимон, "Страхотна", с магданоз, домати, броколи, шунка, кашкавал, макарони, сметана и лимон, "Подходяща", с картофи, моркови, грах, чушки, яйце, кашкавал, шунка, кисели краставички и гъби, "Екзотична", с пушено пиле, ориз, целина, чушки, домати, рокфор, тон, сметана, ананас, кисело мляко. За сметка на това пък пиците са по-скоро стандартни, макар и отново закачливо озаглавени - "Опушена", с доматен сос, кашкавал, пушено сирене, пушено пиле, царевица, кисели краставички, "На жълти точки", с доматен сос, кашкавал, сирене, пушено пиле, царевица, кисели краставички, "Строго специфична", с доматен сос, кашкавал, ананас, маслини, лук, чесън, "Бяла", със сирене, лук, топено сирене, рокфор, доматен сос, кашкавал и "Европейска някак", рокфор, лук, гъби, яйце, доматен сос, кашкавал. И в двата случая оригиналният подход не е за сметка на качеството - спокойно може да се каже, че в "О! Шипка" готвят вкусно.
Най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти
Анелия ЯНЕВА
- Не. След дълго умуване и отхвърляне на много имена най-накрая се спряхме на това. Предлагаха ми го още като се разделихме с "Каналето", но тогава категорично отказах. И сега не бях много склонен, но накрая си дадох сметка, че в такъв тип предаване именно водещият е пред публиката през повечето време, той отнася всички негативи и позитиви. Ето защо е логично да се казва "Шоуто на Слави".
Иначе принципът ми на работа е да съм част от екипа, да съм заедно с него, а не отпред или встрани. Важното е обаче той да е добре подбран и мотивиран.
- Хубавото е, че в основата на взаимоотношенията ни с bTV е бизнесът - винаги сме търсили точно това. Компромиси, разбира се, трябва да се правят, но не с професионализма, с аудиторията, със собствения морал. В договора с bTV основното е нашият рейтинг.
- Не съм казвал, че ще вземаме модела на когото и да било. Досега сравняваха "Хъшове" с "Каналето", НЛО и кого ли още не, макар на всички да е ясно, че не може да има сравнение между предаване по кабелна телевизия с такова, което се излъчва в национален ефир. Сега пак не можем да търсим някакъв аналог, защото в България няма всекидневно токшоу. Пак ще повторя нещо, което винаги съм казвал - не е важно какво правиш, а как го правиш. У нас имаше опити да се прави такъв тип предаване, но не и всеки ден. Общо взето, всички си спомнят с добро само "Събеседник по желание" на Кеворк Кеворкян.
- Тодор Колев правеше предаване по стандарта на американско токшоу. Участвал съм в него два пъти и видях отвътре как се прави - държеше се повече на емоцията и желанието да се случи нещо хубаво. Нека не бъда разбран криво - не правя сравнения, защото още не знам какво ще излезе от нашето.
- Корективът е вътрешен. Едно от най-хубавите качества на екипа ни е умението да прецениш какво си направил и колко е добро. А най-важният коректив е рейтингът. Не можеш да се мислиш за много добър, когато имаш нисък рейтинг, както е в БНТ например. В телевизията няма "харесвам - не харесвам". Има "гледам - не гледам".
- Под революция имах предвид, че "Хъшове" беше много повече кауза, отколкото телевизионно предаване. А това, което ще правим по bTV, ще бъде много повече телевизионно предаване, отколкото кауза. През 1998 правителството плуваше в медиен комфорт, поддържан и от вашия вестник. Единствените, които се опитваха да отстояват правото си на глас, за добро или лошо, бяхме ние.
- Времето оттогава се промени. Медиите също се промениха. Хората станаха други. И последните избори го доказаха. Аз пък никога не съм се изживявал като народен трибун, просто съм отстоявал мнението си. И ще продължа да го правя. Дано повече не ми се наложи да защитавам правото си на глас, като си бръсна главата или сека телевизори с брадва.
- Поначало да се говори за шоубизнес в България е доста странно, защото такъв почти не съществува. Той винаги е свързан с пазара. В развитите страни шоубизнесът е на второ място след военнопромишления. Кога обаче у нас някой продуцент ще запише случайно срещнат наркоман, който свири на китара, а после ще се появи "Нирвана" и същият тоя наркоман на име Кърт Кобейн ще направи революция в рокендрола? От което пък ще излязат милиони дискове, всеки от които се продава по петнайсет долара. Производството на един диск е 30-40 цента. Всичко останало е печалба. Търговецът взима относително малко, останалото е за компанията и в зависимост от договора - за изпълнителя. Отделно има авторско право за излъчване по радио и телевизия, заведения. И всеки плаща.
У нас един компактдиск се продава на едро максимум за четири долара. Имам компания и съм наясно. Печалбата е три долара. Без да скромнича излишно, аз продавам най-много компактдискове и не съм надхвърлял двайсет хиляди на заглавие - много по-ниско от действителното положение в шоубизнеса на запад. Да не говорим за останалите изпълнители. Последният концерт на "Хъшове" струва 60 000 - 70 000 марки. Кой друг ще даде такава сума?! Ако някой събере 50 000 за концерт, ще го направи за десет, а другите ще си ги сложи в джоба. За какви правила може да се говори, когато аз съм изключение? Законите са еднакви навсякъде, само дето у нас още няма шоубизнес.
- Още откакто започнах да се занимавам с тая работа, та и до днес, си мечтая да направя един симфоничен оркестър, нещо като фестивалния оркестър на Емил Чакъров, бог да го прости. Още не съм се отказал, но това може да стане след години, ако съм жив и здрав. Сега е невъзможно. Имам идея за голям спектакъл на базата на българския фолклор, но и това след време.
- Няма такова нещо като попфолк. Това е някакво нарицателно, което вие използвате. Няма значение как се нарича музиката - има такава, която ти харесва, и друга, която не ти харесва. Аз правя музика, която се харесва на много хора, без да я квалифицирам. В България квалификациите са нещо опасно - чалга, попфолк, алтернативен фолклор, етнорок, както му казват моите музиканти... Навлизаме в тема, по която много съм говорил, и за да приключим, ще кажа, че Шъная Туейн свири кънтри, но много от песните й са в попкласациите. Да правя рокендрол или ритъм енд блус - ами аз не го чувствам! А доста съм свирил и Чайковски, и Малер и съм по-наясно с музиката от тия, дето говорят глупости и разбират от музика, колкото аз - от журналистика. Дори и да експериментирам, това ще е винаги на базата на българския фолклор! Винаги!
- Открай време ми беше мечта да съм известен и да пея пред препълнена зала. А както е казала майка Тереза, най-много сълзи са пролени от сбъднати мечти. Та бяхме на концерт с Камен Воденичаров, още имаше "Ку-ку", залата беше претъпкана; после излязохме и аз осъзнах, че съм известен. И се шокирах.
- Няма да кокетнича с това, нито ще го коментирам. Робувам на един-единствен принцип - искрено да казвам това, което мисля. Който вярва, вярва. Преди две години след първото предаване на "Хъшове" от десет обаждания в "Дарик радио" девет бяха да ме разпънат.
- Нямам таван на амбициите си, но сега първо трябва да се справя с новото предаване.
ДекаМорфов*
Анелия ЯНЕВА
"Декамерон или Кръв и страст по Бокачо" е театрално зрелище на десета степен. В последната си постановка Александър Морфов не е разиграл единствено столовете в залата. На сцената обаче всичко е движение - вихрено, динамично, неудържимо. Въображението на режисьора отново е взривило достолепието на Народния театър, превърнало е "кутията с три стени" в латерна магика, където с едно мигване на окото се сменят приказни картини, прелитат странни персонажи, вали сребърен дъжд, умират, любят се, воюват, пеят.
Както обикновено става в спектаклите на Морфов, тук той пак е използвал разказите на Джовани Бокачо само за скелет, който е облечен в нова плът от думи, хрумвания, внушения. Отделните картини са скачени една за друга посредством историята за последните десет дни от живота на юноша, умиращ от чума. За укрепване на връзката служи и двойката влюбени Франческо (Николай Мутафчиев, Димитър Рачков) и Франческа (Рени Врангова, Мария Сапунджиева), които също преливат от епизод в епизод. На самотното умиране на Чумавия (Димитър Рачков) Морфов противопоставя всички разновидности на любовта - романтична, употребена като разменна монета, нежна, похотлива, прелюбодейска, родителски тиранична, отчаяна, несбъдната. Режисьорът жонглира с различни театрални стилове и жанрове във всяка от историите - пантомима, гротеска, драма, комедия дел арте, опера. И понеже това не му се е видяло достатъчно, прибавил е видеоекрани, които показват десетократно увеличените лица на актьорите, футболен мач или "Светлините на града" на Чаплин. В "Декамерон" епохите се сменят без преход от Ренесанса към нашето съвремие и обратно назад към Бел епок, като за това е използван само по някой дребен детайл, музика (Румен Цонев), щрих.
И пак, както обикновено в спектаклите на Морфов, хрумването, визията, движението са изместили словото назад. Само любовната изповед "искам да ти кажа най-красивите и най-дълбоките думи, но се страхувам, че няма да ги разбереш... ", повтаряна от всички влюбени двойки, остава трайно в паметта. Картините - плътни и въздействащи като маслените платна на старите майстори (сценография и костюми Елена Иванова), или пък въздушни и игриви, излезли сякаш изпод четката на Ботичели, тежат повече от думите. Изпълнението на актьорите е равнено по конец, така че Стефан Данаилов да е на нивото на своята ученичка Ана Пападопулу, а Мария Каварджикова да не се дели сред Мария Сапунджиева, Карла Рахал и Весела Нейнски. Репликите отскачат като топки за тенис, застъпвани от следващата фраза, без да има време да отзвучат, да се загнездят в съзнанието. Но и това още веднъж десетократно потвърждава, че "Декамерон" е на Морфов и на никой друг.
Хъшове на прощаване
Тереза ГИЗДОВА
За аудиторията на преминалото вече в архива тв предаване "Хъшове" важеше същият принцип като за тази на Хауърд Стърн - половината го харесва безрезервно, другата половина го ненавижда от сърце. Но и двата лагера гледат редовно, "за да ги видим тия докъде още могат да стигнат". А както твърди двигателят на предаването Слави Трифонов, в телевизията няма "харесвам - не харесвам", в сила е единствено "гледам - не гледам".
За две години и половина живот "Хъшове" много по-често произвеждаше новини с извънтелевизионното си битие, отколкото със случващото се на екрана. Екипът му и кръгът негови поддръжници често намираха поводи (или пък създаваха такива) то да не остава единствено седмична рубрика по "7 дни", а да излезе на улицата, да присъства по вестникарските страници или пък да се качи на сцената. Независимо дали ще е заради концерт на някой от хората му, нов албум, налагане на позиция по болен въпрос или интрига около сключването или провалянето на договор с поредната телевизия.
Въпреки че през 1998 бъдещите хъшове превърнаха свалянето им от екрана на БНТ в шумна драма, преминаването в ъндърграунда се оказа във всички случаи благотворно. Какъвто и ореол да се гради сега около тяхното низвергване, действителната причина за това е, че слободията, а не свободното слово им изигра лоша шега. За сметка на това преминаването в глуха линия отново извади на бял свят острия и безкомпромисен език, който беше изтикан от рекламните скечове в "Каналето". "Хъшове" се превърна в територия на инакомислещи хора независимо от техните политически пристрастия. Олекването му откъм реклами освободи място за събеседници като Виза Недялкова, Елена Йончева, Стоян Александров, ревизора Емил Димитров. Съдейки по тяхната професионална съдба, те едва ли биха се появили там, ако предаването вървеше по БНТ.
"Хъшове" беше и поредното доказателство за качествата на Слави Трифонов като мениджър. Въпреки финансовия колапс той все пак успя да го измъкне за косите от водовъртежа на бавното маргинализиране и да го наложи на екран. Ето защо неговият триумф след подписването на договора с bTV, който даде тон и на прощалния концерт в зала 1 на НДК пред петхилядната ревяща от възторг публика, може да бъде разбран.
Философската библия
Мирела ИВАНОВА
Има книги, които наистина са събитие, независимо дали ще достигнат тиражите на бестселърите, назависимо дали ще ги прочетем за една нощ, за един живот или изобщо няма да посегнем към тях. Те стоят извън или над времето, съществуват по-големи и вечни от нас, възможните им читатели и тълкуватели, и появата им на книжния пазар се случва рядко и празнично веднъж на петдесет години например. Тези патетични мисли ми идват наум по повод Аристотeлoвата "Метафизика" на издателство "Сонм", респектиращо дело на преводачите Николай Гочев и Иван Христов и редакторa Гинка Гичева-Гочева.
"Метафизиката" на Аристотел е основополагаща творба за европейската хуманитаристика и култура, начало на началата, ключовият текст за мисловната традиция на европейската философска класика. Този уникален труд на древногръцкия философ, неслучайно сравняван с Библията, се състои от четиринайсет книги, "в които за пръв път изрично се проблематизират въпросите "Какво е философия" и "С какво се занимава тя". Познавачите и изкушените непременно ще ситуират "Метафизиката" в контекста на цялостното творчество на Аристотел, преведено и представено и на български от учени като проф. Александър Ничев, проф. Марко Марков и мнозина още, ще проявят интерес и към трите взаимодопълващи се предговора, и от научния апарат, с който изданието също респектира.
Редовият краевековен читател, какъвто съм и аз, също ще възприеме книгата като четиво насъщно за неспокойствието на съвременния мислещ човек, което усложнява и въпросите, и отговорите, и натрупаната емпирична мъдрост. Първата книга на "Метафизиката" разказва и за историята на митотворчеството, и за ранните елински мислители, разсъждава върху същността на познанието, паметта, изкуството: "По отношение на самото действие опитът сякаш не се различава от изкуството и дори виждаме, че опитните имат по-голям успех от онези, които владеят теорията, но нямат опит. Причината е, че опитността е познание за отделното, а изкуството - за общото."
Втората книга твърди, че "философията с основание се нарича наука за истината". Петата представлява своеобразен философски речник, който назовава всекидневните и философски смисли на понятия като причина, възможност, граница. Нямам за цел да преразказвам цялата "Метафизика", по-скоро се изкушавам да цитирам, защото колкото повече препрочиташ този или онзи пасаж, ти се ще да си го присвоиш, да го изтръгнеш от цялото и да го съотнесеш към себе си, към своето време, защото, "изглежда, че знанието, сетивността, мнението и мисълта винаги са за нещо друго и само случайно са за самите себе си". Целта ми е да приобщя колкото се може повече читатели към възхищението си от самия факт, че най-после тази книга съществува, може да бъде разгръщана и четена, съзерцавана и изучавана. Всяко време и всеки език се нуждаят от своя Аристотел - и преобръщайки наопаки десета глава от петнайстата книга на неговата "Метафизика", то е за да си припомним, че към Цялото принадлежи и духовното усилие да бъдем съвършени и порядъкът изисква да има избраници, които да превеждат с десетилетия философски трактати и трудове, за да живеят красиво дори и тези, които никога не са разгръщали книга през живота си.
Десетте най-продавани книги
Божури и незабравки
Георги ГОСПОДИНОВ
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя - малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар - измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.
Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум, фраза като "до края на живота си".
- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали. Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:
- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.
- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.
- Щях да те забележа - каза той.
- Обичаш ли я? - попита тя.
- Обичаш ли го? - попита той.
Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.
По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал за малко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.
- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".
- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше пръв и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.
- За тебе бяха - каза той.
- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.
- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.
На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.
- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.
- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.
- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.
В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път. Половин час по-късно, когато бялата следа на самолета се беше изгубила, той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.
Кадрова офанзива в МВР
Славчо Босилков овладява службите на вътрешното министерство
Йово НИКОЛОВ
Всеки начинаещ футболен треньор знае, че за да спечели мача, трябва да овладее средата на терена. Новият генерал в МВР Славчо Босилков е всичко друго, но не и начинаещ. Малко преди да получи лъскавите пагони, той направи няколко симптоматични назначения на възлови места в службите на МВР, които имат едно общо нещо - че са на негови верни хора. Новите кадрови стъпки говорят за опитите на главния секретар да овладее службите в МВР. Всъщност това се очакваше от него, след като от вътрешното министерство бяха уволнени хората на бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Главният секретар е висшата професионална длъжност в МВР. Той контролира и координира действията на всички служби в министерството, а тази дейност не може да стане без хора, на които той има лично доверие. И тъй като за смяна на директорите на служби се иска подпис от президента, генерал Босилков се е концентрирал в рокади на техните заместници, за които такава височайша санкция не е необходима.
Първият сигнал за кадровата офанзива на ген. Босилков беше назначаването на полк. Христофор Масов за заместник-директор на Националната служба за борба с организираната престъпност. Полк. Масов има почти идентична кариера с тази на главния си секретар. Двамата са работили заедно в стопанската милиция, където той достига до началник-сектор "Икономическа престъпност" в ДНП през 1997 г. Тогава ген. Босилков е директор на полицията. През 1999 г. Масов се е пенсионирал и сега влиза в сградата на "връх" от цивилния живот.
Очевидно идеята за новото назначение е полковникът да поеме борбата с икономическата престъпност в НСБОП. Поводът за уволнението на предния директор на НСБОП Кирил Радев през пролетта беше "заради слаби резултати в борбата с икономическата престъпност". След него оставката си подаде и заместникът му полк. Венелин Великов, който наблюдаваше контрабандата и престъпленията на белите якички. Предполага се, че по този начин ще се наблегне на онова обещание на Иван Костов при приемането в парламента на доклада на комисията "Антимафия" - да се спрат финансовите потоци към организираната престъпност. Нещо, което МВР не успя да направи през всичките четири години, откакто СДС е на власт. Според Закона за МВР отношение към борбата с икономическата престъпност имат НСБОП, полицията и отчасти НСС (доколкото престъпленията имат отношение към националната сигурност). Самият главен секретар е тръгнал да расте по йерархическата стълбичка от стопанската милиция, така че за него няма тайни в сградата на "Лъвов мост".
Засега не е известно дали Босилков ще направи подобен ход и в НСС. От разследванията на контраразузнаването тръгнаха някои от най-големите скандали за корупция сред управляващия елит, въпреки че икономическото направление на службата беше намалено, когато ресорът беше поет приоритетно от НСБОП през 1998 г. Засилването на борбата с икономическата престъпност е добро нещо. Но и той може да се разглежда в два аспекта. От една страна, държавата беше ограбена до шушка, а нито един мастит мошеник не е влязъл в затвора за това. Пресичането или снижаването на икономическата престъпност до разумни граници е много важно. Но една от причините за пренебрегването на тази тема в полицейските сводки е именно неспособността на полицията да осъзнае новите видове престъпления на мафията с бели якички заради рутинирания начин на разследване, наследен от народната милиция. Другият аспект при фокусирането в икономическата престъпност има чисто властови измерения. Най-често в големите далавери в държавата са замесени доста влиятелни фигури и винаги е добре да се знае кой къде стои в пъзела на икономическите интереси.
Ако се набляга на борбата с икономическата престъпност, изглежда логично звеното и в СДВР да бъде засилено с опитни кадри. Столичната дирекция е с най-голям кадрови ресурс. На подчинение там са над 9000 полицаи. В този контекст се появява и името на друг приятел и колега на ген. Босилков - бившия негов заместник в ДНП - полк. Димитър Москов. Москов напусна МВР през 1998 г., след като Богомил Бонев му направи унизително предложение от зам.- директор да отиде в районно управление. И досега не е открито документирано обяснение защо Бонев постъпи така с него, макар че слуховете се ширеха - от това, че е предал оперативна разработка, до това, че с дейността си като наблюдаващ икономическата престъпност е засегнал интересите на близки до тогавашния вътрешен министър бизнесмени. След като Босилков влезе в кабинета на главния секретар, Димитър Москов доста често е забелязван да стои там. Близостта между тях не е тайна за никого, както и това, че Босилков му търси висок пост в йерархията на МВР. Какъв ще бъде той не е ясно. Коридорните приказки, че той ще стане директор на НСБОП, а сегашният шеф на антимафиотите ще поеме вакантното място на ген. Емил Танев в СДВР, изглежда, не са верни.
Овладяването на СДВР вече почти е станало, след като беше сменен началникът на сектор "Полиция" Вилхелм Димов. Неговият пост ще бъде поет от полк. Николай Григоров, който беше представен на личния състав от ген. Босилков. Григоров не е непознат за обществото. Той беше разследван от прокуратурата за това, че като дежурен в нощта на 14 януари 1994 г. не е осъществил координация между екипа на баретите и екипа на отряда за Борба с масовите безредици в столичния квартал "Белите брези" по време на гангстерската война. След това стана престрелката, в която бяха убити двама командоси от полицаи от БМБ. Случаят "Белите брези" стана симптоматичен за липсата на координация в МВР. Григоров тогава беше началник на служба "Полиция". Съдът обаче не го намери за виновен и Григоров остана на по-ниска длъжност в структурите на столичната полиция. На този етап, изглежда, мястото за директор на СДВР ще си остане вакантно. Изпълняващият длъжността директор Румен Стоянов се ползва със симпатиите на министър Емануил Йорданов и нищо чудно временното положение да стане постоянно.
От цялата тази кадрова офанзива на главния секретар става ясно, че още когато се е съгласил да поеме новия си пост, Босилков е поискал пълен картбланш за уволняване и назначаване на средния ръководен кадър в МВР. И го е получил.
В кадровия подбор на ген. Босилков има естествена логика. Като човек, който управлява вътрешното министерство, той иска да постави на възлови места хора, на които има доверие. Единственото смущаващо е, че те са напускали системата на МВР и сега пак се връщат. Което потвърждава сентенцията, че МВР е министерството, в което едни хора влизат, стоят, излизат и пак се връщат, ако не прокопсат извън системата. Но в повечето случаи обременени от контактите си в своя бизнесживот. Което не винаги е полезно за носенето на службата.
Избирателите ли? Кои бяха тези?
Партиите се оплетоха във вътрешни противоречия и сякаш забравиха, че идват избори
Алексей ЛАЗАРОВ
Има една малка, почти неизвестна политическа организация, която се казва Българска партия за развитие на икономиката. представители твърдят, че тя е единствената партия, която на този етап има предизборна програма.
Половин година преди парламентарните избори титулярите на партийната сцена се занимават с всичко друго само не и с определяне на политическите си и управленски цели. Всеки един от парламентарните мастодонти се раздира от вътрешни борби за влияние. Увлечени в това, никой не отправя послания към обикновените хора, към избирателите, от които все пак зависят резултатите в бъдещия вот. Няма партия, която да има яснота не само по своята програма или лозунги, но и за това с кого ще се яви на изборите или дори кой ще се занимава с организацията на кампанията им за парламентарния вот.
Там всички предизборни решения са свързани със сложни политически интриги и борби. В СДС не са наясно нито с кого ще се коалират преди изборите, нито след изборите, нито кой ще отговаря за организацията на кампанията. Отложеното заседание на Националния съвет на СДС миналата седмица беше най-силното доказателство за мъглата, която се стеле около бъдещите ходове на управляващите. На него трябваше да се обсъжда именно коалиционната политика. Вероятността за изборен неуспех прави престижния преди три години пост на организатор на предизборната кампания да изглежда сега доста непривлекателен. От друга страна, съвсем естествено по места тече битка за влизане в предизборните листи. Вътре в синята партия борбите за надмощие също не се водят между представители на различни политически платформи, а на лобита. Бакърджиев примерно няма различия с Костов за данъчната политика. Или че преференциите за малкия бизнес трябва да са по-големи. Те просто се борят за надмощие в партията с аргумента, че другият "не става" и не заслужава място край масата на управлението.
Не се знае отношението на СДС и към засега най-вероятния му партньор след изборите - ДПС. В самото движение също не е много ясно какво ще се прави през следващите няколко месеца. В политически план действията на Доган не са свързани толкова с електората му, колкото с БСП и СДС. Предизборната активност на лидера на ДПС се изчерпва с политическа еквилибристика между сини и червени на тема с кого евентуално ще се коалира след година. От страна на движението също не се чува обективна критика за политиката на управляващите примерно в районите, където живее неговият електорат. Нито някакви предложения за конкретни действия.
Евролевицата напоследък спря да се занимава със саморазцепването си и разнообразни вътрешни борби за надмощие. След това обаче просто потъна в зоната на политическия здрач и престана да произвежда каквито и да било послания.
Някъде дълбоко в тила на тихия политически фронт е и Народен съюз. Коалицията между БЗНС и Демократическата партия също е увлечена в сметки, свързани предимно с това дали съюзът и със СДС да е пред- или следизборен.
За пръв път през последните десет години политиците знаят със сигурност кога ще се проведат изборите. Нито един парламент досега не е изкарвал пълния си четиригодишен мандат и дебатите около всеки вот бяха белязани от скандалите, свалили поредното правителство. За пръв път сега избирателите имат теоретичния шанс да изслушат спокойно дебати по основните приоритети на управлението на различните партии и да изберат това, което е най-доброто за тях, вместо да гласуват срещу поредното провалено управление. С всеки изминал ден обаче политиците от всички партии (без споменатата в началото) проиграват този шанс.
През последните няколко месеца е модерно политиците да обвиняват медиите, че обръщат внимание на
И когато вече няма как да не се започне предизборна кампания, хората ще станат свидетели на нещо до болка познато. Сегашната опозиция ще вика до пресипване "Крадци! " и "Мафиоти! ". А управляващите ще припомнят до втръсване за кризата през 1996-1997 г. и ще казват как тогава пенсиите са били шест долара, а сега са примерно 30... Политическата посредственост ще извира отвсякъде.
Къде пируват Маймуняка и Злодея
Новите заведения в София са собственост на стари муцуни
Ако искате да опознаете потайностите на нощна София, може би трябва да излезете въоръжен с черпак или вилица. По всяка вероятност това ще бъде новият арсенал за борба със столичните мутри, които напоследък все по-често изпълзяват от своите сумрачни офиси.
Няколкото удара, които Георги Илиев нанесе на собственика на БИАД Слави Бинев, провокираха любопитна дискусия за "самоотбраната с подръчни средства" в нощна София. "Ако трябва с черпаци и вилици ще се бием, но ние си знаем правата и силата на гражданското общество", патетично обяви Георги Стоянов, управляващ директор на заведенията от веригата "M.I. G. груп", част от която е БИАД. От лагера на бития шеф на силовата групировка "Дескрим" заплашиха, че следващия път шефът на ВИС-2 ще бъде посрещнат от опълченска армия - "армия, въоръжена не с пистолети като тях, а със силата на гражданската съпротива и достойнство".
