Славчо Босилков очаква генералско звание, след като Министерският съвет предложи на президента Петър Стоянов да издаде указ за произвеждането му от полковник в генерал-майор. Главният секретар на МВР Босилков е бивш съветник на премиера Костов по въпросите на националната сигурност.
Мустафа Кичуков бе назначен за зам.-министър на отбраната от премиера Иван Костов. Той е 42-годишен, роден е в село Рибново, Благоевградско, българин мохамеданин. От 1983 до 1993 г. Мустафа Кичуков работи като икономист и главен счетоводител. През 1993 г. е назначен за началник на данъчна служба в Лозница, а през 1998 г. става директор на Данъчно управление - Разград.
Георги Първанов посети Москва
Делегация на БСП, водена от председателя й Георги Първанов, посети руската столица. Българските социалисти имаха срещи с председателя на Държавната дума Генадий Селезньов, министър-председателя Михаил Касянов, заместник-министъра на външните работи Авдеев, с бившия министър-председател Евгений Примаков. Според Първанов на разговорите е била констатирана "обща неудовлетвореност от равнището на българо-руските отношения и признанието за това, че има още много възможности, много резерви, които не са използвани". Делегацията на БСП се срещна и с централното ръководство на "ЛУКойл" в Москва. На срещата са били обсъдени възможностите за инвестиции в балканския регион, в това число и в България.
Райфайзенбанк погледна и към ЦКБ
Австрийската "Райфайзен централбанк" (Raiffeisen Zentralbank AG) е изявила желание да купи държавното участие в Централна кооперативна банка. Интересът е бил заявен официално по време на годишната среща на МВФ и Световната банка в Прага, където са били водени разговори с финансовия министър Муравей Радев. Според запознати в момента австрийците чакат отговор от правителството дали смята да продава дела на фонд "Земеделие" в ЦКБ. Ако го изкупи, "Райфайзен" ще притежава 32.73% от акциите на кооперативната банка. Заедно с това австрийската банка е пожелала да изкупи и дялове от други по-малки акционери. Една от възможностите това да стане е чрез изкупуване на акциите на ЛВК "Гъмза", която държи 19.41% от ЦКБ. Говори се, че акциите на винпрома са заложени пред една приватизирана наскоро банка и няма да е проблем да бъде договорена сделка за тях. Не е изключено влизането на Райфайзенбанк в ЦКБ да стане и чрез смесена схема с изкупуване на дялове и увеличение на капитала.
Както е известно, Райфайзенбанк притежаваше малък пакет акции в една от първите земеделски банки у нас - БЗК. След това австрийците получиха лиценз за самостоятелна банка - "Райфайзенбанк (България)", 99.5% от която са собственост на централата във Виена. Тази седмица банката откри седмия си клон в Бургас и е една от най-агресивните в кредитирането на малки и средни предприятия. Преди време Райфайзенбанк кандидатстваше в консорциум с корейския концерн "Деу" за Експресбанк. Според запознати шефовете на банката във Виена са били доволни от резултатите и са дали картбланш за разширяването на бизнеса чрез закупуване на дял от друга българска институция. В момента Райфайзенбанк е сред кандидатите и за приватизацията на държавната Биохим. От банкерска гледна точка обаче е по-логично австрийците да предпочетат ЦКБ пред Биохим по няколко причини. И Райфайзенбанк, и ЦКБ са членове на международната организация на кооперативните банки UNICO. Освен това ЦКБ е достатъчно голяма, за да може с поглъщането й да бъде завзет бързо голям пазарен дял. Анализът на двата баланса показва, че един алианс между двете банки ще излезе на пето или шесто място по активи и на първо или второ по кредитен портфейл. Не бива да се забравя и фактът, че от тази година през ЦКБ ще минават голяма част от средствата по САПАРД. Това ще направи банката, в която обслужващият проектите фонд "Земеделие" е главен акционер, особено атрактивна. Друг въпрос е дали държавните чиновници от земеделското министерство ще пожелаят да се разделят с участието в банката преди изборите.
Фирма на Васил Божков взе активите на ПЧБ
Иван Михалев
Фирмата "Йорсет холдингс България" ЕООД, която купи преди време активите на фалиралата Първа частна банка, е сменила собственика си, съобщиха отлично информирани източници. В края на юни всички дялове на дружеството са били прехвърлени на регистрираната в Люксембург фирма "Вато интернасионал С.А.". Миналия понеделник в Държавен вестник излезе и решението на съда, с което се заличава предишния собственик на българското дружество - "Йорсет холдингс С.А." (Сосиете аноним), който също беше люксембургска фирма. Според договора за продажба "Вато интернасионал" е платила дяловете по номинал. От този момент фирмата е станала едноличен собственик на "Йорсет холдингс България", а оттам и на всички активи на фалиралата ПЧБ.
Официалната информация за купувача е твърде оскъдна. Фирмата е регистрирана на 10 декември 1998 г. в столицата на Люксембург с адрес ул. "Роял" 5. Официално фирмата се управлява от тричленен съвет на директорите, съставен само от местни лица - Доминик Фарис, Кристиан Трауш и Жоел Венглер. Според отлично информирани източници "Вато интернасионал" всъщност е фирма на българския бизнесмен Васил Божков. Още по време на търга за ПЧБ се говореше, че собственикът на "Нове холдинг" е един от хората, стоящи зад купувача "Йорсет". Според запознати Божков е участвал в съдружие с други лица, които след сделката са напуснали съдружието. Прехвърлянето на собствеността означава, че Васил Божков окончателно се е разплатил с останалите участници и вече е едноличен собственик на активите на ПЧБ, коментираха източници, близки до бизнесмена.
Тази версия се потвърждава и от факта, че малко след сделката като втори управител на "Йорсет холдингс България" беше назначен Антони Наумов, който е един от най-приближените до Васил Божков хора. Антони Наумов фигурира като управител в няколко от структурите на Божков. Той беше представител и на кипърската офшорна фирма "Занзи холдингс", която участваше в схемата за финансиране на сделката за ПЧБ. "Йорсет холдингс България" купи активите на фалиралата банка с кредит от Булбанк, който беше обезпечен с 5 млн. долара депозит на "Занзи холдингс", както и с пари по сметки и залог на имущество на самата ПЧБ. Самата фирма "Занзи холдингс" пък навремето беше сред акционерите на "Българска търговска и индустриална банка", която беше собственост на Васил Божков, преди да се влее в "Кредитна банка".
"Йорсет холдингс България" купи активите на ПЧБ под носа на държавата за 14.820 млн. лева. Според запознати фирмата е върнала още преди два месеца кредита от Булбанк и в момента се занимава основно с разпродажба на придобитите банкови активи. Заради стагнацията на пазара на недвижими имоти все още не са продадени повечето от клоновете и сградите, собственост на фалиралия трезор. За сметка на това частната фирма е започнала да събира с много добър темп стари кредити, смятани доскоро за несъбираеми.
Забъркаха синдиците на Кредитна банка в скандал с ценни книжа
Павел Павлов и Господин Кузманов може да отговарят заради несъвършенства в закона
Фалиралата Кредитна банка, собственост в миналото на Мултигруп, отново се превърна в център на скандали. В средата на миналата седмица стана ясно, че по нареждане на Върховната касационна прокуратура е било образувано следствено дело срещу синдиците на банката Павел Павлов и Господин Кузманов. Двамата са разследвани за проведения в края на август търг, чрез който бе продаден руски външен дълг - Vnesheconombank Principal Loans (известни на пазара с името главници) с номинал 31.9 млн. долара. В скандала косвено беше набъркано и името на банкера Емил Кюлев поради факта, че "Росексимбанк" единствена се яви на въпросния търг и купи книжата на доста изгодна цена. Следственото дело е било образувано по сигнал на "Енергия 94" АД, дружество от структурите на Мултигруп. В жалбата хората на Илия Павлов твърдят, че синдиците на "Кредитна" умишлено са продали книжата на по-ниска цена, от което са загубили кредиторите на банката.
Руските облигации бяха оценени през юли на 8.9 млн. долара (27.9% от номинала) от лицензиран оценител. След това те бяха обявени за публична продан, която приключи на 21 август. Единствен кандидат беше "Росексимбанк", която плати за книжата малко над 7 млн. долара (22.46% от номинала). Сделката вероятно се е оказала изключително успешна за Кюлев, тъй като по времето на търга руските облигации вече се продаваха на нива 35.50% от номинала. След реструктурирането на руския външен дълг на 28 август главниците бяха извадени от пазара. Срещу тях кредиторите получиха сума в брой и два вида руски еврооблигации. Според сигнала до прокуратурата синдиците на Кредитна нарочно са избързали с продажбата на книжата, с което банката е била лишена от значителна печалба от по-високата цена на новите книжа. Истината е, че параметрите на сделката бяха известни повече от 6 месеца преди нейното реално извършване, така че пазарът се бе настроил ефективно и реално стойността на главниците бе абсолютно идентична със стойността на целия пакет от нови инструменти и кешово плащане в деня на реструкторирането. "Енергия 94" заявява до прокуратурата още, че минималната цена на книжата е трябвало да бъде определена не от вещото лице, а от борсовите котировки в деня на търга, както и че продажбата не е била разгласена и това е причината за неявяването на други кандидати.
Въпреки големия шум, който се вдигна по случая, юридическите аргументи за оспорване законността на сделката изглеждат доста мъгляви. Едва ли има по-прозрачна и тежка процедура от такъв търг. Синдиците са назначили експертна оценка на книжата, защото така изисква процедурата в ГПК. Ако има някакъв проблем, той е в това, че законът не прави разлика между публична продан на финансови активи (каквито са ценните книжа) и сгради например. Нереално е да се очаква синдиците или друга инстанция, свързана с търга, да предвидят качването на борсовите цени на книжата в бъдещ период. При високоликвиден актив, какъвто са руските дългови облигации, пазарната цена се характеризира с резки и дълбоки колебания. В подобна ситуация е абсурдно да се прогнозират нивата на инструментите за бъдещи периоди. Това се потвърждава и от резкия спад, който в момента отново бележи руският външен дълг. При сегашните нива на 30-годишните облигации (заменили преструктурираните главници) съпоставимата пазарна цена на главниците би била около 29% от номинала (29 цента за долар), каквито бяха нивата през юни и юли. Освен това търгът не е имал горен праг за наддавателни предложения, така че, ако е имало други кандидати, цената можеше да скочи далеч нагоре. При положение че на търга се е явила само "Росексимбанк", едва ли е можело да се очаква, че ще предложи цена, по-висока от минимално допустимата, т.е., че ще наддава сама себе си. А след изрядна тръжна процедура синдиците и съдът не могат да откажат възлагане на книжата с аргумента, че пазарната конюнктура се е променила.
"Проблемът е, че законът не разграничава продажбата на финансови активи от сгради и друго имущество. Целият скандал по-скоро може да служи като аргумент за промени в ГПК. Ние обаче бяхме длъжни да обявим търга по действащия закон и няма за какво да ни обвиняват", коментира синдикът Павел Павлов.
Един от интересните въпроси е защо на търга през август не са участвали другите потенциални купувачи, за каквито бяха смятани бившата БРИБанк и структурите на Мултигруп. Очевидно не поради липсата на информация, тъй като обявите за търга са били разлепени в банката и община "Средец", където е регистрирана Кредитна банка. Освен това три дни преди самия търг излезе публикация във в. "Банкер" за него. Едно от възможните обяснения за липсата на други кандидати е свързано с процедурата на търга - обявеният купувач е длъжен да плати предложената цена, с която е спечелил, но получава самите книжа, след като съдът издаде възлагателно постановление. Това де факто е период от няколко седмици, в които текат срокове за възражения от засегнати кредитори, а купувачът е затворил огромна сума средства - в случая около 8 млн. долара. Допълнителна пречка вероятно са били и летните отпуски през август, когато явно фокусът на шефовете на вероятните участници в търга е бил изместен към морските курорти.
По-важното е, че кредиторите на Кредитна банка (като "Енергия 94") са пропуснали да обжалват търга в законния срок. След като резултатите от него са били одобрени от съда, вече няма начин сделката да бъда върната. Това е добре известно на всички, които обжалват процедурата по някакъв начин - "Мулти", БРИБанк , Балканбанк (в несъстоятелност). Изглежда, те са били раздразнени от пропуснатата възможност в търга и се надяват, че с подобна атака ще се достигне до някакво косвено удовлетворение, като смяна на синдиците с по-удобни или опетняване на имиджа на конкурентни финансови структури. Едва ли е случайно, че най-активни в сигналите срещу синдиците са "Мулти". Когато Кредитна банка беше затворена, групировката беше смятана за враг на правителството и беше немислимо да си издейства свои хора за синдици. Ако Павлов и Кузманов са си вършили работата, притискайки най-големия длъжник на банката да връща кредитите, логично е сега групировката да вади компромат срещу тях.
Банките са недоволни от единната сметка
Виктория ДАВИДОВА
Шестте банки, които обслужваха бюджета досега (Биохим, ОББ, Булбанк, Банка ДСК, Хебросбанк и "СЖ Експресбанк"), са подготвили общо становище по предложените им договори за обслужване на бюджета при новата система на т.нар. единна сметка. Представители на банките са организирали помежду си няколко срещи на експертно ниво, на които са обсъдили договора и участието си в трежъри-системата. Сред най-активните е била държавната Биохим, което не е изненадващо, доколкото сега през нея минава най-голям процент от бюджетните разплащания. Пред "Капитал" главният счетоводител на Биохим Тодор Христосков заяви, че общото становище на банките не е окончателно готово, но присъствалите на срещите експерти ще предложат на ръководствата да не сключват договора в настоящия му вид.
По досегашната система избраните банки бяха задължени да обслужват бюджета безплатно, срещу което ползваха за дълго време ресурс от хазната. Разполагането с бюджетни пари осигуряваше на шестте банки свръхвисока ликвидност и им позволяваше да пласират собствения си ресурс в държавни ценни книжа и на междубанковия пазар. След въвеждането на новата система банките няма да могат да оперират с парите на бюджета, защото ще бъдат задължени да превеждат натрупаните суми по т.нар. транзитни сметки в края на всяка седмица. От своя страна бюджетът ще трябва да започне да плаща за обслужването на тези сметки.
Според банкерите главният проблем са "безумно ниските цени за услугите", които финансовото министерство е предложило. Както вече "Капитал" писа, разпратеният до банките договор предвижда за обслужването на една "транзитна" сметка да бъдат плащани 3 лева на месец. За превод от транзитна сметка по сметка в БНБ бюджетът ще дава приложимата цена на "Банксервиз" + 170% надбавка. Същата тарифа ще важи и за обслужване на наредено плащане от бюджетен разпоредител (към негов доставчик например). Предложението на финансовото министерство предвижда банката да получава по 4 лева месечна такса за обслужването на един бюджетен разпоредител.
Банкерите са изразили становище, че тези цени са твърде ниски и са поискали да бъдат предоговорени. Другият проблем е, че посочените цени не отговарят на услугите, които са изисквани от банките в самия договор. Една сметка има няколко нива на обслужване: откриване, текущо обслужване, даване на съответната справочна информация и т.н. "А в договора не е регламентирано точно каква справочна информация ще иска от нас министерството и затова ценоразписът трябва да се конкретизира", коментира г-н Христосков.
Проблем в новата система са и изискванията за реквизити на дневния отчет, който финансовото министерство иска да получава за наредените и извършени плащания по сметките. Едно от изискванията е да се дава актуален лимит за плащанията, който включва заложен лимит и неусвоен лимит. Освен софтуерните проблеми, които възникват заради този реквизит, банките възразяват срещу самото му включване, тъй като ще бъдат натоварени с несвойствена дейност, различна от нормалните изисквания за банково счетоводство.
Проверка на "Капитал" показа, че като цяло банковата общност е заела изчаквателна позиция. Повечето запитани банки отказаха коментар по условията в договора, като някои от тях не скриха, че все още не са запознати с всички детайли на новия модел на бюджетно обслужване.
Инфлацията и скъпият долар "разглезиха" фиска
Боян КОЛЕВ
Излишъкът по консолидираната фискална програма за първите девет месеца на годината е 178 млн. лева. Приходите са 7.793 млрд. лева, а разходите 7.615 млрд. лева. Данните бяха разпространени от Министерството на финансите в началото на миналата седмица. За същия период излишъкът в републиканския бюджет е 28 млн. лева, формиран при 4.269 млрд лева приходи и 4.241 млрд. лева разходи. В същото време дефицитът в централния републикански бюджет е 70 млн. лева, а общините имат 7 млн. лева дефицит при 833 млн. лева собствени приходи, 497 млн. лева нетни трансфери и 1.337 млрд. лева разходи.
Приходите в републиканския бюджет за деветмесечието са 83% от заложените по закон, а разходите са съответно 74.7%. Вече е ясно, че и тази година приходната част на бюджета ще бъде преизпълнена без проблем. През последните години стана традиция да се приема бюджет, който не е особено амбициозен като приходна част и съответно е лесно да бъде изпълнен и преизпълнен. Впоследствие реализираното преизпълнение се разпределя по усмотрение на правителството, което отпуска допълнителни средства на когото, колкото и когато прецени. Например на общините, за решаване на неотложните им финансови проблеми с неразплатените приоритетни разходи, които до голяма степен се дължат на самия модел на финансови взаимоотношения между централната власт и местните органи на властта. Разбира се, част от излишъците увеличават фискалния резерв на правителството, който набъбна до внушителните 2.939 млрд. лева в края на септември. Фискалният комфорт на правителството обаче е осигурен не само и единствено от депутатите.
С колко точно ще бъде преизпълнена приходната част на бюджета ще стaне ясно в края на годината. Засега е ясно само че основните показатели, заложени в макрорамката, ще бъдат надхвърлени. Уви, не става въпрос за ръста на БВП, а за инфлацията и валутния курс на лева спрямо долара. Когато беше приеман законът за бюджета, бяха заложени 1.8 лв. за долар и 2.8% инфлация (в края на периода и средногодишно). Това са и конкретните параметри, при които е съставян бюджетът. Впоследствие тези прогнози бяха коригирани с оглед на конкретните реалности през годината. Бюджетът обаче не беше актуализиран и сега фискът се радва на комфорта, гарантиран от по-високите приходи при неактуализирани разходи.
Натрупаната за първите девет месеца на годината инфлация е 8.8%. Инфлацията за периода януари - септември 2000 г. спрямо същия период на миналата година е дори по-висока - 10%. Като резултат приходите от косвени данъци са по-високи поради по-високата база, върху която се начисляват. Все пак тази благоприятна за бюджета тенденция се неутрализира до известна степен от свиването на потреблението поради поскъпването на стоките. Така например за първите осем месеца на годината приходите от ДДС са били 75.44% от заложените в бюджета. За сравнение през първите осем месеца на миналата година са били събрани 63.96% от очакваните по закона за бюджета приходи от ДДС. Скъпият долар пък води до повишаване стойността на вносните стоки и съответно до по-високи приходи от мита. И тук влиянието е в две посоки, тъй като обезценката на лева би трябвало да ограничава вноса. На практика това обаче не се случва. За първите осем месеца на годината изпълнението на очакваните приходи от мита и митнически такси е 71.46%, докато за периода януари - август 1999 г. са били събрани едва 38.96%.
От друга страна, ситуацията в момента е поредното доказателство в подкрепа на идеята за централизирано управление на бюджетните средства. Фактът, че републиканският бюджет е на излишък, докато в централния републикански бюджет има дефицит, означава, че по сметките на второстепенните разпоредители се задържат средства, а в същото време Министерството на финансите емитира ДЦК, за да набере необходимия му ресурс на пазарен принцип, срещу което естествено плаща и лихва. Трежъри-системата, която заработи от 1 октомври, макар и в неокончателен вид, трябва да подобри управлението на бюджетните средства. Когато системата бъде напълно готова, ще има пълна яснота за това с какви средства разполага бюджетът във всеки един момент и къде те са най-необходими. Във всички случаи тези положителни ефекти ще се почувстват с пълна сила едва догодина. А такова по-ефективно управление на бюджетните средства безспорно ще бъде необходимо с оглед предвиденото намаляване на данъчните ставки и премахването на някои мита.
Росексим остава ексклузивен купувач на Минералбанк
Росексимбанк остава ексклузивен купувач на Минералбанк до края на ноември, съобщи синдикът на фалиралия трезор Станислав Лютов. Преди време бившите синдици на Минералбанк Хараламби Кирков и Георги Настев подписаха предварителен договор с банката на Емил Кюлев. С него те се ангажираха да не водят преговори с други потенциални кандидати за активите на банката. Срещу това Росексимбанк се съгласи да плати актуализацията на оценката на фалиралата банка. Новата оценка беше изготвена от специализираната фирма "СЛ компания" и вече е била представена на новия синдик Станислав Лютов. Според запознати активите на Минералбанк са били оценени на малко повече от 15 млн. лева. Синдикът обаче е поискал доуточняване по някои позиции в нея, което ще отнеме известно време. Това е наложило удължаване на договора, тъй като предишният срок, който даваше ексклузивитет на Росексимбанк, изтече в края на септември. Удължаването е с два месеца, уточни за "Капитал" г-н Лютов.
Предишната оценка на Минералбанк също беше изготвена от фирмата "СЛ компания". Актуализацията се наложи главно заради извършеното и после отменено прехващане по схемата "Плама". Бившите синдици пробваха да "изплатят" 7.429 млн. лева на държавата с вземането на банката от "Плама", но съдът върна операцията. Така Минералбанк беше задължена да преведе сумата в хазната. Междувременно съдът освободи последователно Кирков и Настев по сигнали за нарушения. "Нямам намерение да стопирам сделката, която са започнали предишните синдици. Но ще държа банката да бъде продадена на справедлива цена", коментира пред вестника Станислав Лютов. Като синдик той няма право да изказва становище по оценката на банката, но е длъжен да провери дали в нея са включени коректно всички активи на банката. "По това, което ни беше представено до момента, личи, че оценяващият екип е работил професионално и отговорно. Имаме още няколко дребни забележки, които трябва да бъдат взети предвид. Моите очаквания са, че това ще качи крайната оценка", каза г-н Лютов.
След окончателното одобрение на оценката сделката ще бъде внесена за одобрение в БНБ и съда. Тогава ще стане ясно и дали Минералбанк ще последва съдбата на купената от БРИБанк Стопанска банка.
Накратко
Синдикът на БЗК Татяна Стефанова обяви за публична продан дяловото участие на банката от "Груп" ЕООД. Заедно с това тя е предложила на търг и вземанията на БЗК от фирмата, които по данни на банката към началото на октомври са били около 6.9 млн. долара. Двата актива са били оформени като обособена част от масата на несъстоятелността на БЗК. По преценка на вещи лица минималната продажна цена за тях е 1.060 млн. лева. Кандидатите да участват в търга ще имат време до 9 ноември да направят оферти.
До няколко седмици се очаква да бъде даден лиценз на нова застрахователна компания "Хановер кооп България". Акционери в дружеството ще бъдат германската застрахователна компания HDI International holding и Централният кооперативен съюз (ЦКС). Според шефа на ЦКС Панчо Иванов германската компания ще притежава над 51% от акциите на дружеството. Изпълнителен директор се очаква да бъде Ружка Величкова, която е служител на ЦКС. В последните три години кооперативният съюз, който е един от най-големите потребители на застрахователни услуги у нас, работеше с ДЗИ.
"Нефтинвестбанк" официално поиска в сряда да получи информационния меморандум на Биохим и право да участва в новия търг за банката. Писмо за намерения до БКК е изпратила и Първа инвестиционна банка, но според непотвърдена информация вицепремиерът Петър Жотев е отказал да допусне банката до наддаването. Жотев отрече пред журналисти в четвъртък информацията, че българските банки няма да бъдат допускани до търга за Биохим. Засега официалните кандидати, подписали споразумения за конфиденциалност, си остават австрийските "Банк Аустрия" и "Райфайзенбанк" и "Търговска банка на Гърция".
Част от емисия петгодишни съкровищни лихвоносни облигации бе пласирана успешно от Министерството на финасите през миналата седмица. На аукциона бяха предложени книжа с обща номинална стойност 10 млн. лева, а обемът на цялата емисия е 40 млн. лева. Книжата носят 9% годишна лихва, която се изплаща на всеки 6 месеца. За участие в аукциона бяха допуснати поръчки на обща стойност 46.78 млн. лева, а постигнатата среднопретеглена цена от 98.78 лева за 100 лева номинал се равнява на ефективна годишна доходност от 9.31%. Останалата част от емисията ще бъде предложена за продажба на аукционен принцип на 06.11 и 11.12 тази година.
Парите от Булбанк засега ще стоят в БНБ
Иван МИХАЛЕВ
Парите от приватизацията на Булбанк засега ще стоят на депозит в БНБ. Преди седмица Банковата консолидационна компания (БКК), която представляваше държавното участие в най-голямата ни банка, получи 345 млн. евро от купувача - консорциума "УниКредито" - "Алианц". Парите бяха преведени по сметка на БКК в БНП-Дрезднербанк, с която банковият холдинг предпочита да работи в последно време. Оттам нататък остана интригата къде ще отидат парите от най-голямата банкова приватизация.
Разбира се, най-логично е сумата да бъде преведена веднага в бюджета, където постъпват всички приходи от приватизацията. Проблемът е в статута на консолидационната компания, която за разлика от Агенцията за приватизация не е държавно ведомство, а акционерно дружество по Търговския закон. При приватизацията на банките БКК заменя активите си в акции с парични средства. В случая с Булбанк хазната може да получи част от парите чрез данъците и дивидента, които БКК ще плати за 2000 г. По този начин бюджетът ще прибере разликата между продажната цена на Булбанк и балансовата стойност, по която БКК е водела в баланса си нейните акции. Голямата част от сумата обаче ще остане по баланса на консолидационната компания и ще бъде преведена в бюджета едва след закриването на холдинга под формата на ликвидационна квота. Това ще стане най-рано след три години, след като изтекат дадените от Жотев гаранции пред купувачите на Булбанк. Заради тайни клаузи в приватизационния договор (както и заради провалената приватизация на Биохим) в края на юли т.г. беше решено животът на БКК да бъде удължен до февруари 2004 г. Още тогава стана ясно, че държавата няма ясна схема, по която да преведе бързо парите в бюджета. Една от пречките са дребните акционери, които държат все още около 2% от акциите на БКК. Ако иска парите веднага, финансовият министър Муравей Радев ще трябва да ги подели с дребните акционери, сред които са столичната община, фалиралите Минералбанк и Стопанска банка, Химимпорт. Затова интригата беше по-скоро къде точно ще останат на отлежаване парите от сделката, докато се реши проблемът.
Както писа "Капитал", идеята на вицепремиера Петър Жотев беше сумата да бъде разпределена между посочени от него пет банки. Сред "избраните" беше държавната Биохим, в чийто надзорен съвет участва и самият Жотев. Според държавни служители по този начин Жотев е искал да надуе балансовото число на Биохим с надеждата, че това ще направи банката по-продаваема. По неофициална информация останалите четири институции са били БНП-Дрезднербанк, "Райфайзенбанк - България)", ИНГ Банк и "СЖ Експресбанк". Според източници, близки до БКК, преди седмица Жотев е поискал от петте институции да му предоставят оферти за лихвените равнища, при които са готови да държат парите от сделката за Булбанк. Разбира се, официална информация за това не беше огласена. Никой не разбра при какви критерии Жотев е решил да даде парите точно на тези банки и защо не се приложи някаква конкурсна процедура, в която да участват и останалите финансови институции. След като слухът все пак беше разпространен в банковата общност, се разбра, че няколко институции са отправили запитвания защо са пренебрегнати. Според запознати най-настоятелен в това отношение е бил шефът на българския клон на "Ситибанк" Пламен Илчев. Служители на финансовото министерство и БНБ са изпаднали в доста конфузна ситуация да обясняват едноличното решение на Жотев, разкриха източници от двете институции. В крайна сметка въпросът е бил решен от съвета на директорите на БКК. По настояване на Емилия Миланова и Муравей Радев се е приело парите засега да останат в БНБ. В средата на миналата седмица цялата сума от 345 млн. евро е била оформена като тримесечен депозит в управление "Емисионно", който след това може да бъде удължен. Според запознати централната банка се е съгласила да плаща около 2% лихва (на годишна база) на БКК, а не 1%, колкото е нормалната лихва на БНБ за тримесечните депозити. Първоначално БНБ е била склонна да даде и по-голяма лихва (от порядъка на 3.5% - 4%) на БКК, но финансовото министерство е било против. Хората на Муравей Радев са изтъкнали, че по-голямата доходност ще бъде за сметка на печалбата на БНБ, която в края на годината тя е длъжна да превежда в бюджета. Отделен въпрос е, че преференциалното третиране на консолидационната компания би могло да породи негодуванието на здравната каса или на някоя от другите държавни институции, които държат парите си в БНБ.
Разбира се, може да се спори много по това доколко е редно едно търговско дружество като БКК да си държи парите в БНБ, която предлага далеч по-ниска лихва по депозитите от пазарната. НЕК и БТК също управляват големи суми, но не са задължени да държат сводния си ресурс при централната банка. Парите от сделката за Булбанк биха могли да стоят и в търговските банки, но ако изборът се правеше на някакъв пазарен принцип, а не по нечие лично усмотрение.
Назрял е моментът за приемане на закон за общинското кредитиране
Oбщинският кредитен пазар е предпоставка за решаване на проблемите на общините
Спас Димитров*, Снежана Велкова**
В последно време темата за общинските финанси придоби изключителна актуалност. Една от причините е работата по проекта на закон за общинско кредитиране.
Каква е необходимостта от приемане на закон за общинското кредитиране?
Банките и сега кредитират общините. Правят се опити за емитиране на общински облигации. Тогава защо на търговския кредит все още се гледа като на последно убежище, продиктувано от липсата на възможности за получаване на субсидия?
Отговорът на този въпрос трябва да се търси, от една страна, в държавната политика и механизъм на разпределение на субсидиите, чиито качества повече или по-малко винаги зависят от размера на дефицита. Самият факт на съществуването на дефицит винаги крие опасност за проява на субективизъм. От друга страна, законовото регламентиране на възможностите за кредитиране на общините посредством ползването на банков кредит или емитиране на облигации става в множество закони, които понякога си противоречат или налагат ограничения по начин, който не насърчава ползването на кредити.
Според нас са налице всички предпоставки за търсене на възможни решения. По наше мнение те са:
Съществуват два начина за ползване на кредит от общините - под формата на банков кредит и емитиране на общински книжа и облигации. И двата начина притежават необходимите характеристики за удовлетворяване на условията за финансиране както на временен недостиг на парични средства за балансиране на общинските бюджети, така и на инвестиционни проекти, включително лизингови споразумения и различни схеми за плащане на части.
За да бъде максимално гъвкав и ефективен, законът за общинското кредитиране трябва да почива на реална оценка на източниците за привличане на дългосрочен ресурс за кредитиране на общините. Трябва да се има предвид не само страната на "търсенето", т.е. потребностите на общините, но и възможното "предлагане", чиито основни източници са:
Нашите реални очаквания са, че на първоначалния етап от функционирането на общински кредитен пазар ролята на банките ще е най-голяма, тъй като те разполагат с необходимия ресурс и той може да бъде осигурен наведнъж, без да се изисква технологично време за пласиране на емисиите на ценни книжа. Сроковете, за които може да бъде отпуснат един инвестиционен кредит от банка, са 3-5 години, а това не отговаря в пълна степен на възможностите на общините за неговото изплащане. От друга страна, от гледна точка на банките отпускането на кредит за 10, 20 или 30 години е твърде ангажиращо и необосновано. Такова дългосрочно кредитиране е възможно да се осъществи с емисия на общински облигации.
В крайна сметка предпочитаната форма ще бъде избрана от пазара, важното е, че са налице всички предпоставки за приемане на закон за общинско кредитиране, който ще допринесе за развитието и успешното функциониране на общински кредитен пазар.
Необходимо условие, отнасящо се до процедурата за разрешаване на кредит, е решението на общинския съвет, който утвърждава кредитните условия относно главницата, лихвите, формата на дълга, падежа, погасителните условия, предназначението и обезпечението на кредита. Трябва да се има предвид обаче, че банковото кредитиране е процес на договаряне между кредитоискател и кредитор за постигане на взаимноизгодни условия и при диспозитивно вземане на решение от страна на общинския съвет може да се стигне до редица неудобства, свързани с поставянето на неприемливи условия за евентуалната банка кредитор. Затова считаме, че процесът на предварително договаряне на параметрите на кредита е от първостепенна важност за страните по кредитната сделка. Той би изключил необходимостта от повторно решение на общинския съвет за предефиниране на параметрите.
Законът за общинско кредитиране трябва да даде отговори на въпросите дали се предвижда възможност за предоговаряне, в кои случаи, по кои параметри и каква е процедурата.
Да предположим, че една община има приемлив кредитен рейтинг и получава кредит от банка за инвестиционни цели за срок от пет години. Да предположим също така, че през първите две години кредитът е обслужван съобразно приетия погасителен план, но в средата на третата година се появяват неблагополучия при изпълнението на приходната част на бюджета на общината и се стигне до затруднения при връщането на кредита. Тогава един от възможните начини за справяне с възникналия проблем е постигането на споразумение за удължаване срока на кредита и промяна на погасителните условия. По общата логика в този случай отново следва да се иска решение на общинския съвет и отново възниква въпросът за начина на съчетаване на интересите при вземането на решение.
Друг важен въпрос, чийто отговор следва да намери място в закона, е дефинирането на параметрите и описанието на процедурите по издаването на гаранции от общините за обезпечаване на дългове, свързани с финансиране на потребностите на общината. Този потенциален дълг като важна съставна част на съвкупния дълг на общината играе много важна роля при определяне на нейния кредитен рейтинг.
Прилагането на системата за кредитен рейтинг на общините е един от най-съвременните методи за изследване на тяхната кредитоспособност. Тя параметризира много широк кръг от фактори и много лесно и бързо прави възможна както ориентацията в макроикономическата среда, регионалните и индивидуалните особености, така и преценката на конкретните показатели, характеризиращи състоянието на общината и възможностите за нейното развитие в бъдеще. Повече от половин година Банка ДСК ЕАД успешно прилага системата за кредитен рейтинг при отпускане на кредити на общини.
В този смисъл считаме, че бъдещият закон за общинско кредитиране трябва да създаде условия за успешното прилагане на тази система, като унифицира основните показатели за състоянието на общините и създаде база данни като съставна част на регистъра на общинските кредити.
Добрата информационна обезпеченост на процеса на кредитиране на общините е съществена предпоставка за бързината и прецизността на вземане на решения от кредиторите. Тя е изключително важен фактор за наблюдение и управление на общинския дълг като част от общия консолидиран дълг на държавата. Ето защо считаме, че е от изключителна важност подробното и ясно регламентиране на въпросите за:
Законопроектът търси по-голяма гъвкавост, конкретност и надеждност на обезпеченията по кредитите. Освен досега съществуващата възможност за обезпечаване на общинския дълг със залог или ипотека на частна общинска собственост в чл.40, ал.2 се предвижда и промяна в Закона за особените залози, която да дава право на общините да регистрират залозите, предоставени на кредиторите. Това ще повиши сигурността на кредитора, който при евентуално неизпълнение на ангажиментите по кредита от страна на общината може да встъпи в своите права въз основата на ясно законно основание. Дефинирането на възможността за залагане на бъдещи общински приходи за обезпечаване на кредити самостоятелно или в допълнение на материалните обезпечения би било съществен принос в развитието на общинското кредитиране. В случай че се даде предпочитание на обезпечаването посредством залог върху общински приходи, то трябва да намери отражение в нормативната уредба за по-благоприятно класифициране на кредитите, отпускани срещу такъв залог, и съответно облекчаване на размера на заделяните провизии.
Това са само част от проблемите по създаването и успешното функциониране на общински кредитен пазар в нашата страна. Изводът, който отсега се налага обаче, е ясен - назрял е моментът за приемане на закон за общинското кредитиране.
Последният сезон на парното
Над 40 на сто от радиаторите са изключени заради високите сметки
Галина АЛЕКСАНДРОВА
На прага на зимата парното отново е на път да възпламени общественото недоволство. Дори без статистиката, само по огромните опашки, е ясно, че топлофикациите масово губят клиенти. Докато по върховете на правителството умуват кой е абонат и как да го принудят да плаща, без да ползва парно, за някои топлофикационни дружества абонатите се свършиха, защото вече се изключват цели сгради.
Миналогодишният опит показва, че хората с парно в блоковете, в които има топломери и над 50% от радиаторите са изключени, ще плащат огромни сметки. Те ще плащат цялата сметка за отопляването на общите части (стълбища и фоайета), която преди е делена между всички домакинства във входа, а също и повишените загуби на енергия заради изключените радиатори. При това дори няма да им бъде топло, защото техните радиатори нагряват и изключените жилища. Според някои проучвания в общите помещения и между апартаментите се губи между 10 и 30 на сто от влязлата в блока топлина.
Тази зима ще бъде краят на централното топлоснабдяване, прогнозираха енергийни експерти. Според тях много хора, уплашени от високите сметки, ще минат на отопление с електричество. Това обаче също не е добър вариант особено за София и някои от другите големи градове, защото електрическата им мрежа не е оразмерена за толкова висока консумация. Така че сривът на парното може да доведе и до режим на тока.
По данни на енергийната агенция 40% от радиаторите в страната са изключени само до края на август. През предишния отоплителен сезон отказите се задържаха до 30%. Сега в някои селища изключеният обем надхвърля 50%.
Според някои данни в Плевен е изключен близо 45% от отоплявания обем срещу 26.38% през миналия сезон, в Ловеч - 40% срещу 28.42% от предишния сезон, в Сливен са изключени 67% от радиаторите срещу 39.7% през миналия февруари, в Разград изключените радиатори се запазват в рамките на около 42%, в Пловдив изключеният обем е нараснал от 30% на около 47%, а в Пловдив-юг от 40% на повече от 50%.
В София до края на август е изключен 33.09 на сто от отоплявания обем срещу 27 на сто през миналия отоплителен сезон.
При тази ситуация топлофикациите също губят заради свития пазар. Пазарът им първо намаля заради рязкото намаляване на потреблението от индустриалните консуматори. В резултат се увеличи значително делът на битовия сектор в потреблението на топлоенергия. Това удари сериозно финансите на топлофикационните фирми. Топлоенергията за промишлеността се продава по пределни цени, формирани на базата на пълните производствени разходи и известна рентабилност. За населението енергията се продава на много по-ниски (под себестойността), определени от правителството, фиксирани цени. Разликата до себестойността се покрива от бюджета. Въпреки това и битовите потребители намаляват драстично. Това поставя под въпрос оцеляването на централното топлоснабдяване изобщо, след като дружествата не могат да продават стоката си дори с цени под себестойност.
Наскоро председателят на Агенцията по енергетика Иван Шиляшки свика спешно в София шефовете на всички топлофикации, за да се набележат мерки за работата им през зимата. Общото мнение е, че с енергийния закон трябва да се задължат всички домакинства в блоковете да плащат процент за общите разходи на сградата. Проектът за промени в Закона за енергетиката предвижда да се въведе абонаментна такса, която ще се плаща и от хората с напълно спряно парно. Те ще плащат и част от отоплението в общите части на блока. Както се вижда обаче, поправките в закона ще бъдат гласувани от депутатите в най-добрия случай около Нова година, когато вече ще е минала голяма част от отоплителния сезон.
Досега топлофикациите оцеляваха благодарение на бюджетните субсидии. Държавата все помпаше и помпаше централното топлоснабдяване с идеята, че ще стабилизира фирмите, след което ще ги продава или ще ги прехвърли на общините. Единствената топлофикация, която смени собственика си, е софийската. Всъщност полза от това за бюджета няма, защото столичната топлофикация и досега е на държавната хранилка. Това е обяснимо - София е най-твърдата крепост на синьото управление. В крайна сметка бюджетът плаща ежегодно огромни субсидии за парното на столичани, но практически не може да контролира харченето им.
През 1998 г. бяха опростени около 200 млрд. лв. (стари) задължения на топлофикациите към Булгаргаз с прихващане през бюджета. Тоест Булгаргаз опрости дълговете на топлофикациите, срещу което бяха отписани задължения на газовата фирма към държавния бюджет, през първото тримесечие на миналата година пак беше направено такова прихващане. През миналата година бяха отпуснати 50 млн. субсидии без ДДС. Тази година бюджетът дава близо 100 млн. лв. директна субсидия за топлофикациите. В Закона за държавния бюджет 2000 е записана субсидия от 32 млн. лв. Разходите на дружествата обаче са се увеличили заради скъпия газ и по-високия курс на долара и от енергийната агенция съобщиха, че субсидията ще се увеличи на 98 млн. лв. Допълнителните 66 млн. лв. ще се осигурят от бюджетния излишък. Отделно с постановление на МС бяха отпуснати 25 млн. лв. за погасяване на задълженията на бюджетните организации и общините към топлофикационните фирми.
Практиката с бюджетните субсидии не мотивира топлофикационните дружества да се преструктурират и да свиват разходите. Топлофикациите и досега си остават същите тромави структури с раздут щат и лъскави автомобилни паркове. Повечето от тях издържат целогодишно ремонтни, транспортни, развойни и др. звена и отдели и в същото време правят търгове за възлагане на тези дейности на външни фирми по Закона за обществените поръчки. В същото време Агенцията по енергетика отказва дори да обсъжда премахването на субсидиите за топлофикациите и пренасочване на средствата към социално слабите и в търсенето на възможности за алтернативно отопление.
Спират субсидиите на три топлофикации
Накратко
За осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна мрежа през зимата изпълнителната агенция "Пътища" е отпуснала 8.8 млн.лв., съобщи шефът й Димитър Коевски. До 16 октомври се очаква началниците на областните пътни управления и управителите на фирми, сключили договори с агенция "Пътища", да разработят планове за действие през зимата. Поддържането на пътищата беше прехвърлено от бившето Главно управление "Пътища" към 63 еднолични търговски дружества с ограничена отговорност с решение на кабинета през лятото.
Заем в размер на 500 000 лв. ще получи общинската охранителна фирма "Егида - София" ООД от Специализирания общински приватизационен фонд , реши Столичният общински съвет на заседанието си миналата седмица. Триста и двадесет хиляди лева от тях се отпускат за закупуване на специализирана охранителна техника за общински детски и учебни заведения, а 180 000 лв. ще бъдат използвани за погасяването на предишен заем на общинската фирма. Падежът на заема е 30 септември 2003 г. Между 5 и 500 лв. ще е глобата за тютюнопушене на места, където това е забранено от Закона за общественото здравеопазване. Проектът на новия закон беше одобрен в четвъртък от Министерския съвет. За второ нарушение глобата ще е между 50 и 1000 лв. Тютюнопушенето се забранява в училищата, детските градини, здравните заведения и обществения транспорт. Водачите на превозните средства от обществения транспорт също няма да имат право да пушат. Изпълнението на закона ще се контролира от районните здравни инспекции. Върху опаковките на тютюневите изделия задължително ще има надписи, предупреждаващи, че те причиняват тежки заболявания.
Предложение за изграждане на близки обходни трасета на столицата като част от европейските транспортни коридори №4 и №8 одобри Столичният общински съвет. Предложението е на главния архитект на София Стоян Янев. Приети бяха като целесъобразни предвидените в първия етап на общия градоустройствен план на София трасета на Западния обход по направление пътен възел Даскалово - Михайлово - Вердикал - Гурмазово - Пролеша - Петърч и на Близкия южен подход по направление пътен възел Желява - Мусачево - Равно поле - Верила - Лозен - Железница - Ярлово - Долна Диканя.
Законът за обществените поръчки - в търсене на изгубеното доверие
Администрацията и бизнесът обсъдиха предстоящите промени в нормативната база
Станислав СТОЙКОВ
Малко повече от година след влизането в сила на новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) неговата ефективност за пореден път бе поставена под съмнение на семинар, който обсъждаше предстоящите промени в нормативната база. Основание за това дават големият брой конкурси, завършили без избор на кандидат, перманентните скандали и съмнения за злоупотреби, традиционната липса на прозрачност, слабата компетентност на възложителите, дължаща се на непознаване на закона, както и някои празнини в самия него.
"След излизането на закона липсваха всякакви указания за неговото прилагане", беше преобладаващото мнение и на държавните институции, и на представителите на браншовите организации на семинар, посветен на проблемите на обществените поръчки през изминалата седмица. Оттук идва и слабата компетентност на възложителите. В дискусията се стигна до извода, че е необходима корекция, която да го направи по-гъвкав и приспособим, а за постигането на тези цели е редно да се прецизират отношенията възложител - кандидат, които в момента са отчасти неизгодни за последния. Друг проблем е тромавата система за обжалване на резултатите, която нерядко продължава години. Добър вариант може да се окаже създаването на орган, който да действа като арбитраж или да е упълномощен да разрешава спорове между възложители и кандидати, когато последните обжалват решенията на комисиите. Такава е сегашната практика в Полша.
Спорен се оказва и чл.5 ЗОП, който разрешава на всяко физическо и юридическо лице, българско или чуждестранно, да подаде документи за участие в открита процедура за възлагане на ОП. Избраният за изпълнител чуждестранен кандидат обаче трябва да е регистриран като търговец по смисъла на Търговския закон, като се предоставя за това срок един месец. Но ако този срок не бъде спазен, очевидно няма да бъде сключен договор. А от това ще загубят и възложителят, и кандидатът. Завишаванe на изискванията за качество от страна на възложителите ще бъде още една стъпка в правилна посока, смята Саша Безуханова, мениджър на "Хюлет Пакард България", според която в сегашния вариант на закона се толерират фирмите, които предлагат най-ниска цена, но това не винаги е най-удачният вариант и често резултатите са неефективни.
За по-облекчена процедура и сключване на по-бързи сделки апелира Божидар Данев (председател на Българската стопанска камара), който предложи да се включат следните задължителни атрибути в откритите процедури за обществени поръчки: обем на поръчката, ангажимент за навременно разплащане и срокове и санкции за неспазването им както от страна на кандидатите, така и от страна на комисията, която се произнася за избора на изпълнител. Често обаче класирането на кандидатите от страна на възложителя се различава от това на комисията, което буди съмнение за корупция, заяви Васил Василев - председател на Съюза на работодателите в България. Според Василев възложителят би трябвало да мотивира избора си. Това трябва да включва и правото на некласираните да знаят условията, поради които първият е избран. Добър ход ще е и отпадането на възможността възложителят да прекрати откритата процедура при липса на по-малко от трима кандидати, което неминуемо ще ускори избора на изпълнител.
Поправките в Закона за обществените поръчки, дори и да бъдат разумни, едва ли ще решат всички проблеми и ще сведат злоупотребите в тази сфера до нула. Те обаче са необходими, доколкото след приключването на приватизацията харченето на пари от бюджетни организации се превръща в най-благодатното поле за разпространение на вируса на корупцията.
Полският опит
Предложения за промени от участниците в конференцията:
Военните честоти - удобната спънка пред втория GSM
40 млн. лв. са необходими за освобождаване на честотни ленти за нов мобилен оператор
Паулина МИХАЙЛОВА
Основен проблем пред стартирането на търга за втори GSM-оператор в България е необходимостта от големи финансови средства за освобождаване на честоти, съобщиха източници от Държавната комисия по далекосъобщения. През изминалата седмица за пореден път проектът на ДКД за започване на тръжната процедура не влезе в Министерския съвет. Работна група в Министерството на отбраната се очаква да уточни колко пари са нужни за демонтиране на военните комуникационни съоръжения, работещи на тези честоти в обхвата 900 мегахерца. Предварителните изчисления са за 40 млн. лв. Сумата обаче не е включена в бюджета за 2000 г., нито в проекта на бюджета за 2001 г. В проекта за промени на Закона за далекосъобщенията се предвижда нов начин на разпределение на средства от лицензионните такси и таксите за ползване на честотен спектър. Идеята е да се пренасочат средства за "провеждане на дейности с цел да се финансира и развива далекосъобщителния пазар, ...и проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната". Сега за въпросното перо отиват 5 на сто от таксите за далекосъобщителен лиценз. С промяната процентът се увеличава на 20%. От 20 на 50 пък нараства процентът за финансиране на същите дейности от таксите за ползване на честотния спектър.
Финансовите експерти трябва да изяснят дали с предлаганите промени ще бъде осигурена сумата от 40 млн. лв. и кога. Засега промените в закона дори не са приети от правителството.
Това обаче е само върхът на айсберга от проблеми. Преди документацията за втория GSM-лиценз да бъде внесена в кабинета, за нея становище трябва да даде и работната група за приватизацията на БТК. Такъв документ засега не е даден. Според осведомени една от причините за мълчанието на групата е блокажът на преговорите й с Дойчебанк за продължаване на договора с банката като консултант при раздържавяването на телекома в пакет с лиценз за трети GSM-оператор. Вече е обществена тайна, че Дойчебанк настоява да й се плаща определена сума всеки месец за разходите, направени от нея по проекта. Докато нашата работна група настоява възнаграждението на консултанта да зависи само от резултата от сделката. "Мерил Линч" и "Джей Пи Морган" заявиха желанието си да заменят Дойчебанк като консултант за БТК. Смяната на посредника обаче засега не се възприема като сериозен вариант от управляващите, тъй като би отнела твърде много време, макар че вицепремиерът Петър Жотев публично отхвърли тезата за намерението на кабинета да приключи сделката за БТК до края на мандата си.
Според запознати с разговорите с Дойчебанк консултантите са категорични, че даването на втория лиценз за GSM-оператор преди сделката за БТК ще намали много интереса към самия телеком. Затова според банката схемата за продажба на държавния телеком трябва да е комбиниране на пакет акции от БТК с лиценз за втори GSM-оператор. Очевидно идеята е в противоречие с приетата от кабинета Костов концепция за приватизация на БТК. Още по-очевидно е, че на управляващите отново им липсва яснота по цялостната стратегия за развитие на телекомуникациите ни. А това е най-лошият начин за привличане на инвестиции.
Business Central Europe: Чудо е, че още има интерес към БТК
Училището и срутеният покрив
С всички документи, нормативи, с това, което се приема като държавни стандарти, от което произтичат и новите програми и новите изисквания за матура, се цели да се види дали в края на средното си образование учениците са постигнали тези умения, които се изискват от тях. Друг е въпросът как ще стане това на практика. И при положение, че остават 2 години до завършването на първия випуск, който ще бъде подложен на този вид държавни изпити, нещата са малко неясни. При положение че още не се знае ясно какво ще има на тези държавни изпити. И ме е страх, че доста години ще трябва да минат, ако експериментът се окаже успешен, преди нещата да се наместят. Струва ми се, че като че ли прекалено много залитнахме към американския модел на образование, забравяйки, че европейският ни е по-близък и като манталитет, и като опит, и като средства. Черпенето на опит от другите страни, които отдавна правят тези неща, трябва да става много разумно, много точно и с много консултации, и то именно с нас, хората, които ги осъществяваме. Защото в момента този първи випуск, а и един-два, които го следват, се намират във вакуум - те не знаят какво ще се иска от тях и какво трябва да постигнат. А и не са сигурни за какво ще им послужи това. Още не е ясно дали резултатите от матурата и начинът, по който тя ще бъде организирана с включването на целия минимум, максимум или еди-какъв си брой часове или знания на учениците, ще бъде за тях достатъчно основание да продължат образованието си в този смисъл на точковата система. Ако те имат този мотив, вероятно и резултатите от матурите ще бъдат много по-добри. Ние непрекъснато говорим за това, че критериите за завършено средно образование в никакъв случай не отговарят на това, което изискват за постъпване във висшите училища - дупката ще остане и резултатът ще бъде никакъв. Нещата са на парче. И отново за залитането по американския модел - ние нямаме тази емоция, нямаме тази психология, ние сме все пак европейци.
Заплащането ни е един вид обществено признание за нашия труд. Когато то е подчертано ниско, човек си казва: да, значи това е оценката, която дават на необходимостта от моя труд. Явно това го има и при други професии и това е най-тежкото. Някой път изкушението да не ти пука е много силно. Когато един учител прави нещо истински, той ще го прави независимо дали взима 100 или 1000 лева. Естествено ще му е по-лесно, ако взима 1000 лева и отдели по-голяма част от свободното си време, за да работи на още 2-3 места, белким се изхрани, а действително, за да е в крак с нещата. Децата не са ни криви за това, че взимаме малко, и затова не трябва да си го връщаме на тях. Добрият учител - а хората, които остават в училище, са добрите учители и съм много против така разпространеното мнение, че само който не става за друго, отива в училище - не е така, защото който не става за друго, за тая заплата, че и за по-голяма може на сума места да отиде. Значи, в училище дълго време остават единствено добрите учители и явно тяхната мотивация не е заплащането. Има много стойностни неща в нашата работа, които никой от нас не иска да смени с друго.
Помня онези години, когато беше престижно да си учител. Учителят е учител по призвание. Той не може да бъде чиновник. Това е една професия, в която, ако нямаш сърце, за да се отдадеш изцяло и да служиш на тази кауза... просто нищо. Една по-висока заплата, по-добро материално състояние на учителя би му дало възможността да се чувства по-комфортно в живота, да му бъде по-приятно да общува с останалите слоеве на обществото, да не се чувства низвергнат и неуютно и най-важното - да има авторитет пред учениците. Струва ми се, че това наше ниско заплащане всъщност ни поставя в едно не много благоприятно положение пред децата. Аз лично не мога да работя по-малко, защото ми плащат по-малко. Не е така. Давам всичко от себе си. Но ще се чувствам различно. Аз съм наблюдавала и съм виждала млади учители, които идват с нагласата, че ще работят, без да се хабят, за толкова, колкото им се плаща. Влизат в часовете, излизат, без нищо да ги засяга, неангажирани с отношения, възпитание и т.н. А не е така. Децата имат нужда от нас. Ние сме за тях хора, с които могат и да споделят, да кажат нещо, да си излеят душата по някой път. Е, ако това не може да бъде учителят - значи това не е неговата професия.
В условията на перманентни реформи нашето образование трудно проправя своя път към европейските норми и стандарти. В края на XX век българското училище продължава да оцелява без ясна концепция за средното образование, а легитимни в Европа са дипломите, издавани само от минимален брой средни училища. Осъществяването на редица реформи в образованието започва без най-важната реформа - на кадрите.
Ниските финансови стимули заставят българските учители да търсят други пътища за тяхното увеличаване, което рязко намалява възможността за висока научна и творческа подготовка на урочната работа и повишаване на квалификацията.
Демографският срив, от една страна, липсата на пазарно проучване за необходимостта от педагогически кадри, от друга, определят един висок процент безработни учители от общата безработица в България.
Силният интерес към овладяването на чужди езици, особено на английски език, в държавните и общинските училища все по-трудно се обезпечава от висококвалифицирани редовни учители. Тяхната ориентация е към частни училища и фирми, в които са оценени по достойнство. Този проблем 10 години не намери своето адекватно решение. Липсват ясни и точни критерии за качеството и ефективността на учителския труд, като заплащането се определя единствено от образователния ценз и трудовия стаж.
Амортизираната материална база, от една страна, и паралелките с повишена численост (39 ученици), от друга, понижават рязко качеството на педагогическия труд. Подобна пълняемост на паралелките ни ориентира не към Европа, а към Африка!
Честата подмяна на учебно съдържание, учебни планове и наредби за прием на ученици демонстрира по-скоро несигурността в някои аспекти и абсурдност (Наредба № 6), отколкото стабилна и ясна стратегия за постигане на позитивни резултати. В законовата и нормативната база има противоречия, неясни тълкувания, които в променящата се обстановка се превръщат в препятствие. Една реформа е успешна тогава, когато се анализира, разработва и предлага отдолу, а се узаконява отгоре.
Все си мисля, че България няма да се оправи скоро, и то именно заради образованието. Мнозина от нас - тези, които сега са извън България, са имали невероятния шанс да попаднат в последните добри години на социализма, когато правителството развиваше микроелектрониката и компютърната технология по вероятно съвсем политически причини. Тогава ние получихме разкошно и безплатно обучение, а учител беше все още престижна професия. Миналата година се прибрах до България и отидох да видя старата си курсова в техникума за радио и телевизия в София. Нивото беше паднало наистина ужасно. Не знам как звучи, а и много не ме притеснява, но ми е жал за всички онези деца, които имат потенциал, но няма да имат елементарна материална база, и, което е по-важното, добри учители.
Съгласна съм, че подпурите от мнения за образованието са интересни. Повдигат се проблеми, които са обект на внимание и дори на стачки в по-напредналите европейски страни. Не разбирам обаче резервираността на учителката за предмета ''Човекът и природата'', който се въвежда навсякъде под името ''Устойчиво развитие''. Би трябвало да се разяснява и поощрява.
Столичните общинари изведнъж се сетиха за инвалидите
Само засилен обществен надзор ще гарантира, че наредбата няма да бъде поредната схема за източване на общински пари
Надя НЕДЕЛЧЕВА, Галина АЛЕКСАНДРОВА
На заседанието си през изминалата седмица Столичният общински съвет прие Наредба за изграждане на общодостъпна среда в София. Целта е да се адаптират обектите така, че да е възможно ползването им от хората с физически увреждания. Проектът за наредбата е предложен от Центъра за независим живот - гражданско сдружение за интегрирането на хората с увреждания в обществото.
Наредбата ще се прилага при изработване и изменение на градоустройствени планове, при строеж на нови сгради и при благоустройството на града. При преустройството на съществуващи сгради наредбата ще се прилага задължително за обектите с обществено предназначение. За останалите сгради това ще става само ако инвеститорът изисква да се осигури възможност за ползването им и от инвалиди.
Изграждането на общодостъпна среда ще се организира от общината. За тази цел всяка година общинският съвет ще приема програми и ще предвижда средства в бюджета за реализиране на мероприятия за достъпност на градската среда. Включването на обекти в тези планове ще става на базата на предложения от местните организации на хората с увреждания до общинската администрация. Такива предложения могат да се правят и от всички юридически и физически лица, включително и други организации на инвалидите.
В наредбата и приложението към нея са описани подробно изискванията, на които трябва да отговарят различните сгради и съоръжения за обществено ползване. В момента има наредба, която е за цялата страна, но тя е прекалено обща, обясниха от общината.
С решение на столичния общински съвет ще се определя: за кои сгради, съоръжения и места в града трябва да се осигури възможност за ползването им и от хора с увреждания; необходимо ли е да се променят действащите градоустройствени планове и обектите, за които осигуряването на достъпност за инвалидите ще бъде условие за издаване на разрешение за строеж.
Предвижда се да има преференции за предприемачите за преустройството на съществуващи обекти, като те ще се определят от общинските съветници. Те ще определят също източниците и размера на финансовото осигуряване за такива проекти.
Да се направи нещо за улесняване на достъпа на хората с увреждания до обществените сгради и градската инфраструктура е похвална идея. Източниците за финансиране обаче са твърде неясни. Единственият конкретно посочен източник в наредбата е общинският бюджет, а неговите възможности са ограничени. Не е ясно и по каква схема ще се предоставят общински средства на фирмите, които ще работят по адаптиране на сградите.
Очевидно възлагането на такива проекти трябва да става по Закона за обществените поръчки. Общинарите обаче твърдят, че тези проекти няма да се възлагат специално, а ще бъдат част от извършвани ремонти и реконструкции на сградите за обществено ползване. Освен това повечето поръчки на общината попадат под прага от 600 000 лв. без ДДС, записан в Закона за обществените поръчки. В тези случаи общината възлага проекта чрез преговори с избрани (най-често близки до общинските шефове) фирми, които освен парите за ремонта вече ще получат и допълнителни средства за адаптиране на сградите за ползване от инвалиди.
В началото на годината беше съобщено, че се работи по предвидената в закона наредба, която да обхваща поръчките, попадащи под праговите стойности - такива са почти всички общински поръчки. Но все още няма развитие на този проект.
Ако не се извършва под засилен обществен надзор и при ясни правила, тази иначе много добра идея може да се превърне (при това много бързо) в поредната схема за източване на пари от общинския бюджет към близки фирми. Още повече че позицията на общинската администрация по въпроса е очевидно доста неизбистрена. От една страна, чиновниците уж разбират нуждата от такъв проект. От друга, веднага след одобряването му от съветниците в общинската администрация заваляха обяснения, че не е възможно да се заделят значителни средства. Основните аргументи са, че инвалидите са малък процент от живеещите в София и имало по-неотложни задачи за решаване. Не е основателно да се жертват примерно преференциалните пътувания в градския транспорт или заплатите на учителите, коментираха в столичната общинска администрация.
"Ако предварително знаят, че няма да има пари, защо приеха наредбата. Очевидно това ще бъде поредната вратичка в нормативната уредба, която ще създаде условия само в определени случаи (за които ще има пари) да се възлагат проекти за адаптиране на определени фирми и към тях да се източват пари от общинската каса", коментират хора, близки до столичната община.
"Предложеният проект е насочен основно към новото строителство, като задължава инвеститорите да спазват конкретните изисквания за достъпност за инвалидите. Няма да се възлагат конкретни поръчки за адаптиране на обществените обекти, а при ремонт или ново строителство сградите и съоръженията трябва да се проектират според изискванията на новата наредба. Именно поради тази причина няма да се стигне до облагодетелстване на една или друга фирма, като се натоварят с реализиране на конкретните изменения", обясниха общинари. Факт е обаче, че общината ще дава пари за проекти за адаптиране на сгради. Освен това общината ще предоставя и преференции за предприемачите, които правят ремонти и реконструкции на съществуващи сгради, така че те да се адаптират за ползване от инвалиди. Не са правени конкретни разчети за това какви средства ще бъдат необходими, а колко ще бъдат отпуснати от общинския бюджет ще бъде определено при приемането на бюджета за следващата година. Това е и причината за решението наредбата да влезе в сила шест месеца след приемането й. Санкциите, които ще се налагат при неспазване на разпоредбите на наредбата в проектите за строителство, ще бъдат определени, когато тя започне да се прилага.
Къде инвалидите ще имат удобен достъп
Истинският свободен достъп
Олимпийски популизъм
Понесени от еуфорията от спечелените олимпийски медали в Сидни спортистите поискаха да им бъдат опростени данъците върху премиите. В искането няма нищо странно, хората си искат, пък ако мине. Вкусът на гнило идва, когато политиците, които най-обичат да се щракат, присламчени към някоя популярна личност, също подхванат този рефрен.
Симон Спасов, председатал на Държавната агенция за младежта и спорта и виден СДС-активист, вече обяви, че ще иска опрощаване на данъци за олимпийците. А защо точно и само на тях?
Защо да не бъдат опростени и данъците на други спортисти - примерно на Христо Стоичков (безспорно най-известният българин в света), на Красимир Балъков (който представя България далеч по-добре в Германия отколкото скандалният посланик Николай Апостолов), на волейболистите ни в Италия? И защо да бъдат богопомазани само спортистите? Защо да не бъдат опростени данъците на признатите по света оперни изпълнители, ансамбли, групи за народни танци, театрални драматурзи и актьори или пък някой износител на качествена българска стока? Защо да не бъдат освободени от бремето хората, които откриват работни места или пък младите българи зад граница, които нямат особени стимули да се връщат? Да не би всички тези хора да са по-малко заслужили?
Отговорът всъщност е прост - политиците ни продължават да смятат, че червени точки се трупат не като действат в интерес на избирателите, а като се снимат до техните любимци. А сега шампионите от Сидни са в центъра на вниманието. Само че опростяването на данъците на едни (олимпийците) означава, че някой друг трябва да плати вместо тях. Кой да бъде той - пенсионерите, безработните, изнемогващият бизнес?
И ако си го кажем направо - докога лозунгът "по-бързо, по-далече, по-високо" тотално ще измества "по-умно, по-интелигентно, по-полезно"? Докога ще издигаме на пиедестал само тези, които осигуряват зрелищата и ще мачкаме в калта тези, които осигуряват хляба?
Илюзията "Кеворкян"
Старата слава на бившия водещ на "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян, комбинирана с агресивно лобиране, му спечели миналата седмица първото място в конкурса за трета национална телевизия.
Изборът на медийния съвет обаче изглежда странен. През последните години бизнесначинанията на Кеворкян му донесоха и доста съмнителна слава. Освен това около проекта, с който оглавяваният от бившия журналист консорциум кандидатства за лиценз, има много неясни моменти. Нито една от основните фигури в него не е сигурна, не се знае кой точно и с колко пари ще го финансира.
Последната дума за лицензирането обаче ще имат министър-председателят и политическите брокери, които лобират за Кеворкян.
Не темпото на реформи е бавно, а базата, от която тръгнахме е ниска
Муравей Радев, министър на финансите, пред "Капитал"
- Ако гледаме само от гледна точка на бюджета, не би трябвало да имаме притеснения. Увеличението на равнището на цените води до увеличение в постъпленията от косвените данъци. Ако обаче погледнем по-отвисоко нещата, не може да се чувстваме уютно. Слава богу, напоследък и Г-7, и ОПЕК, и още много институции, от които зависи, полагат значителни усилия за овладяване и на нарастването на цените на петрола, и на курса на долара.
За България основното отражение ще дойде през следващата година. Ние вече ревизирахме прогнозата си за дефицита в текущата сметка на платежния баланс за следващата година от 4.0% на 4.9% от БВП. Освен по-скъпия внос опасенията ни са, че високите цени на петрола и високият курс на долара спрямо еврото ще доведат до задържане на темпа на икономически растеж в страните от Европейския съюз и оттам до намаляване на износа ни.
- През последните три години се забелязва увеличение на цените на дребно през периода юли - септември. Обяснението за това може да е в по-голямото търсене през туристическия сезон. Нашите производители и търговци се оказаха недотам подготвени да посрещнат по-големите нужди на дошлите в България чужди туристи. Оттам и увеличението на инфлацията. Не трябва да се забравя обаче и действието на някои сезонни фактори в селското стопанство, както и сушата, обхванала големи зони от Европа. Що се касае до увеличението на широките пари, то не е толкова голямо, че да предизвика големи инфлационни бумове.
- През месец септември казах: "В поне един от следващите месеци очаквам инфлация, близка до нула, или дори дефлация". Очакванията за тази година са за инфлация между 9 и 9.5% в края на периода. Инфлацията в България след въвеждането на валутния борд е резултат от външни фактори, каквито са различните кризи, от административни решения - като повишаването на цените на енергоносителите, или от сезонни изменения. Не очаквам никаква промяна по тези сектори. Нещо повече, напоследък всички сме свидетели на падане на цените на някои хранителни стоки, които през лятото поскъпнаха малко или много спекулативно - олиото, кравето сирене и др. Очаквам това да се случи и с петрола.
- Никога не съм твърдял подобно нещо. Вероятно интервюиращият е объркал дефицита по текущата сметка с дефицита по бюджета, за който също говорихме и който по това време беше с положителен знак - т.е. имахме излишък. Възможно е и някакво разминаване при превода да се е получило. На практика нашият бюджет е широко балансиран, т.е. дефицит се допуска за конкретни неща, каквито при нас са допълнителните разходи, свързани с провежданите структурни реформи - в реалния сектор, в здравеопазването, в пенсионното дело. Колкото до текущата сметка, спомням си, че обясних - високият дефицит по търговския баланс във висока степен се компенсира от значителния ръст на приходите от туризъм и услуги, което обяснява голямата разлика между дефицитите по търговския баланс и текущата сметка.
- България излезе от тресавището, намери правилния път, който извежда към Европа, и сега основната опасност е да не спрем по пътя, по който сме тръгнали. Според мен, ако и следващите правителства продължават решителната политика на реформи, няма сила, която да ни спре по пътя на членството ни в Европейския съюз.
- Има едно много просто обяснение - базата, от която тръгнахме през 1997 г., бе много ниска, бих я нарекъл отрицателна. Сега ние сме стигнали нулата и е необходимо време, за да се почувстват промените от хората, защото в икономиката няма как да станат чудеса и за един ден да достигнем развитите икономики.
Ще ви дам един пример - през 1997 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението, който е основен измерител за икономически просперитет, беше около 1000 долара, а за миналата година е около 1500 долара. Този растеж е много добър, но сравнено с БВП на глава от населението в други страни, където говорим за 10, 15 или 20 хил. долара на глава от населението, разликата между 1000 и 1500 долара изглежда нищожна и това е причина на хората да им се струва, че нещата се променят бавно.
- Аз нямам информация да се увеличава подобна бартерна размяна, тъкмо обратното. Единственото възможно обяснение е ако се засилва желанието да се укриват обороти и съответно да не се плащат данъци. Иначе финансовата система е достатъчно добре развита, тя позволява нормални разплащания, широките пари са достатъчно, не виждам причина да се използва тази форма на реализация на продукцията.
- Предполагам и се надявам да водим разговори с МВФ, в които да се засегне характерът на бъдещото споразумение, т.е. дали ще е краткосрочно, средносрочно или дългосрочно и кога би могло да се сключи. Настоящото споразумение изтича в средата на следващата година, когато са парламентарните избори, и коректно ще бъде, ако новото правителство сключи следващото споразумение с МВФ.
- Правителството винаги е отделяло внимание и е избирало най-благоприятните източници на финансиране, поради което се е въздържало от привличане на скъпо финансиране от международните капиталови пазари. Тази възможност винаги съществува и правителството има планове да емитира книжа, но в оптимални размери и в подходящ момент, за да се постигне добра цена за емисията, тъй като лихвата ще се плаща от всички данъкоплатци.
- С каква цел трябва да я правим? За да е по-непрозрачно състоянието на публичните финанси ли? Или за да предоставим ресурс на търговските банки, които и досега се чудят какво да го правят? Обслужването на бюджета така или иначе ще минава през търговските банки. Ако целта е за по-добро управление, това за мен е доста по-рискован вариант. И сега не е невъзможно да бъде възложено на централната банка да вложи резерва в някакви книжа или други деривативи.
- Парламентарната група на мнозинството вече обяви намеренията си да поиска промени в конституцията, с които на общинските съвети да се даде правото сами да определят данъците и таксите, които влизат в местните бюджети. Това е в духа на хартата за местно самоуправление, която е ратифицирана от България. По-големите права за местните власти изискват и по-голяма отговорност. В момента кметовете са свикнали при най-малкия недостиг на средства да тичат в Министерството на финансите и да молят за пари, а когато конституцията бъде променена, това повече няма да бъде възможно. Всеки ще трябва да се справя сам с възникналите проблеми. Държавата не би трябвало да се меси при определянето на приходите и разходите на общините, те трябва да разполагат с по-голяма самостоятелност. Затова и вероятно още от следващата година като първа стъпка предвиждаме да намалим рязко критериите в методиката, по която се определя субсидията за общините. Основният принцип на измененията е по-големи права, но и повече отговорности. А реалното предоставяне на правомощия на общините сами да определят данъци и такси ще се реализира най-рано с бюджета за 2002 г. - През тази година вече отпуснахме 20 млн. лева, но по принцип подобни програми се финансират от фонда "Професионална квалификация и безработица", чиято задача е да финансира дейности в подкрепа на заетостта от собствените си приходи. Така е заложено и за следващата година.
- Не бих казал, че няма увеличение на кредитната дейност в реалния сектор. От 1997 г. досега делът на кредитирането за частния сектор спрямо БВП е нараснал с около пет процентни пункта. Това само по себе си доказва, че банките кредитират. В една пазарна икономика ролята на изпълнителната власт е да създава условия за развитие на бизнеса - било то реален или финансов. Правителството полага усилия да създаде подходяща среда, като намали инвестиционния риск. Та какъв по-голям принос от създадената финансова стабилизация и въведения валутен борд, които правят лесно прогнозируеми плановете в средносрочен аспект. Правителството също не изземва ресурс от банките под формата на висока доходност по държавните ценни книжа.
- Напълно признавам правото на бившите собственици да бъдат обезщетени за причиненото им от комунистическите власти. Смятам, че възможността с тези книжа да се участва при приватизация на определени обекти е правилно и ние създадохме условия за раздвижването на пазара на тези инструменти. Хората могат да получават и други обезщетения. Преди време имаше идея тези книжа да бъдат преобразувани в държавни облигации, което би довело до огромно увеличение на вътрешния дълг, а оттам на огромни разходи за лихви и инфлация, поради което тази идея е неприемлива за Министерството на финансите и финансовата система като цяло.
- Процесът на изграждане на Българската интегрирана митническа информационна система (БИМИС) продължава съгласно утвърдените с Европейската комисия графици. До края на годината, когато е краят на първия етап, ще се внедри ядрото на системата в митническите учреждения, които дават на 90% от документооборота на българските митници. През 2001 и 2002 г. ще се внедри системата във всички териториални подразделения на митниците. Системата ще бъде усъвършенствана, като се добавят нови модули. Изграждането на БИМИС се извършва при съвместно финансиране и управление на проекта от страна на Министерството на финансите, респективно агенция "Митници", и програма ФАР на Европейската комисия.
- Тези тези искрено ме забавляват. Ще ви кажа каква е истината. Още през лятото поисках от една група да разработи система за максимално ограничаване на корупцията в митниците и си бях обещал, че ще назнача автора на най-добрата разработка за директор на агенция "Митници". Захари Захариев предложи най-добрата концепция, въз основа на която ще бъде разработена конкретна програма за борба с този проблем.
България - Югославия: Време за бизнес
Румъния ни изпревари с предложение за енергийни доставки
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Смяната на властта в Югославия отваря добри възможности да се оживи почти замрялата ни икономическа активност в посока северозапад. По всичко личи обаче, че българското управление пак е изненадано и изобщо не е готово да се конкурира с други страни от региона както по бързината на реакцията, така и по конкретни предложения за раздвижване на икономическите връзки. В началото на изминалата седмица в Белград пристигна внушителна румънска делегация, водена от външния министър Петре Роман, и веднага заговори за конкретни и съвсем прагматични неща - за доставки на електричество, петрол и петролни продукти, за съвместна дейност в развитието на въгледобива и за интензифициране на търговията. У нас още сме на етап писане и обсъждане на декларации и програми.
Изменението на политическата ситуация в Югославия ще има изцяло положителен ефект за отпушването на транспортните комуникации. Това в голяма степен касае България. От пренасочването на трафика и повишаването на транспортните разходи заради използване на заобикалящи Югославия маршрути се натрупаха цитираните от правителството загуби от 171 млн. лв. и пропуснати ползи за около 28 млн. лв. Веднага след края на военните действия бяха възстановени някои от мостовете. В момента всички железопътни и шосейни мостове над Дунав при Белград и Нови Сад са проходими. Вече има принципно съгласие на югославската страна да се започне разчистването на Дунав.
В същото време отварянето на пътищата през Югославия изтласква от зоната на приоритетите и у нас, и в Европа проекта за втори Дунав мост при Видин - Калафат, а най-вероятно и за коридор №8. Маршрутът през Румъния (с минаване на Дунав при Видин - Калафат) не можа да привлече трафик дори по време на кризата и това доказа верността на песимистичните прогнози за ефективността на това съоръжение. Букурещ даде да се разбере, че не разполага с достатъчно средства, за да оправи пътищата, които ще свързват моста с Унгария. Одобреното от нейното правителство трасе удължава с още 110 км и без това по-дългия път през Румъния. При тази ситуация българско-румънското трасе не би могло да се конкурира с това през Югославия при привличането на трафик. Едва ли си струва тогава да се строи вторият Дунав мост на това място само с неясната идея, че ще бъде полезен за Европа, ако отново се случи нещо в Югославия.
Намаляват шансовете и на коридор №8: Бургас/Варна - Скопие - Тирана -Дуръс, който има сериозна конкуренция от коридор №10 - София - Калотина - Белград и оттам към Централна и Западна Европа. Тук проблемът е основно в трасето през Албания, която има само една магистрала с дължина 12 км и лоши жп пътища. Самата Югославия се интересува главно от трасето, което свързва Истанбул с Виа Игнатия в Гърция и през Македония и Сърбия стига до Виена.
По принцип през последните години Югославия отделя основно внимание на експорта към развитите страни, от които е най-значителен и обемът на вноса, и се отнася по-разсеяно към съседните държави, включително Унгария, Румъния и България. Изключение правят Република Сръбска и Македония поради особените югославски интереси към тях: добрата конкурентоспособност по цени и качество на югославските готови изделия, ниските транспортни разходи и безмитния режим, обясниха експерти от Министерството на икономиката. През миналата година поради кризата и военния конфликт в Косово експортната политика на страната е пренасочена към пазарите в Русия и Китай.
Най-големият спад в търговията ни с Югославия е през 1995 г. (износ 78 млн. долара, внос 1.585 млн. долара) и през 1998 г. (износ 95 млн. долара, внос 37.310 млн. долара). През миналата и тази година има известно повишаване на износа и спад при вноса.
Югославското правителство продължава да задържа високи вносните мита на хранителните продукти и стоките от първа необходимост, трикотаж, обувки, изделия от стъкло, кожени изделия. В момента 68% от всички стоки са на специален разрешителен режим на внос. В момента за българския бизнес е по-изгодно да търгува с Югославия през Македония заради безмитния режим.
Ще правим зона за свободна търговия с Югославия
Сините си поиграха на балканска дипломация
Илин СТАНЕВ
"Присъствието на гласа на региона в този момент, в който се вземат решения по отношение на стабилността на Югоизточна Европа, е от изключително значение", заяви министърът на външните работи Надежда Михайлова след заседанието на министрите на външните работи от Европейския съюз в Люксембург в понеделник. Гласът на региона обаче май го чуват само в централата на СДС на "Раковски" 134. Пред БНТ върховният представител на ЕС за сигурността и външната политика Хавиер Солана заяви нищо незначещото: "Ролята на България не се мени всеки ден. България играеше и ще играе много важна роля в региона."
Дори и да беше поискал да каже нещо по-съществено, Солана нямаше как да го открие. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Петър Стоянов във вторник стана ясно, че първо, България трябва да има единна външна политика по отношение на Югославия и за цяла Югоизточна Европа; второ, в тази политика трябвало да преобладава държавническият подход; и трето, България трябва да продължава да има активна дипломация за процесите, които се развиват в района. Изобщо България играеше, играе и ще играе много важна роля. Така до средата на седмицата на никого не стана много ясно на какво точно си играе София. Представителите на всички парламентарни сили бяха много доволни от нищо незначещия консенсус, а лидерът на БСП спокойно отлетя да развива българско-руските отношения.
В сряда обаче привидният консенсус бързо се разпука. БСП и ДПС отказаха да гласуват декларацията на парламента за отношенията с Югославия. Причината беше искането на СДС да се приеме и преамбюл, в който да се изредят всички досегашни решения на парламента. Социалистите и движението отговориха, че не може да се постигне консенсус по въпроси, които вече са предизвикали разделение като например гласуването на въздушните коридори за НАТО по време на войната в Косово.
Мотивите на опозицията може и да не са най-сполучливите, но все пак СДС би трябвало да е наясно, че в Белград едва ли са пропуснали позициите на Народното събрание. В Брюксел също. Още повече че нито една от съседните ни страна не се захвана да пише специални декларации. Нито пък директно да настоява за изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за международния трибунал в Хага, както това е направено в българската декларация. Дори САЩ решиха засега да поизчакат с настояването си Слободан Милошевич да бъде изправен пред трибунала в Хага. От централата на СДС предпочетоха да изясняват позициите на българските политически сили по време на цялата югокриза, кой е подкрепял Милошевич и кой не. Не само това, но от мнозинството решиха да напомнят на сърбите и бомбардировките на НАТО. В своята последователна позиция "Раковски" 134 надмина дори членките на НАТО Италия и Франция, които кой знае защо винаги са заемали двойствена позиция по намесата на НАТО в бивша Югославия. В собственото си писмо до Демократичната опозиция на Сърбия пък СДС дори й препоръча християн-демокрацията като "единствената гаранция за необратимото развитие на демократичните процеси в Югославия".
Докато българското Народно събрание упорито пропиляваше времето си в безсмислени прения, румънският министър на външните работи Петре Роман посети "приятелите" в Белград, а чешкият президент Вацлав Хавел официално покани новия югославски президент Воислав Кощуница в Прага. В същото време президентът Петър Стоянов отправи свенлива и неясна покана към сръбския си колега. И ако Иван Костов започне да се чуди защо не го канят в Белград или пък къде се губи "гласът на региона", може да си спомни висшия дипломатически пилотаж на собствената си партия.
След цялата безсмислена активност министърът на външните работи пропусна заседанието на Съвета за асоцииране България - ЕС в Люксембург, където между другото България най-сетне постави категорично въпроса за визовите ограничения. Макар че нямаше намерение да отлети за Белград, както направиха някои нейни балкански колеги.
Бисеров губи митниците в позиционната война с Костов
Бисеров, Цонев и Желязков имат още девет месеца да осребряват политическата си власт
Димитър ПЕЕВ
Досегашната формула "митници + приватизация = пари за управляващите" вече не е с главен изпълнител Христо Бисеров. С назначението на Захари Захариев за шеф на агенция "Митници" едното събираемо отиде на пряко подчинение на Костов. С това временното примирие между премиера Иван Костов и главния секретар на СДС Христо Бисеров изглежда приключило.
Ако сегашното назначаване на 33-годишния Захари Захариев беше станало в края на миналата година, главният секретар на СДС Христо Бисеров спокойно можеше да отчете в актива си още един приличен бонус. В Свиленград отлично помнят чрез кои известни активисти на хасковския СДС Бисеров лансира младия юрист за шеф на митницата в Капитан Андреево и после за зам.-шеф в Свиленград. До миналата година нито едно назначаване на възлов пост в района не ставаше без лична протекция на главния секретар, а Захари Захариев според колегите си има потенциал и качества - съобразителен, дискретен, лоялен. Когато през 1998 се разшумя около куфарчетата с пари за "Раковски" 134, каза лаконично: "Ще си дам костюма на химическо чистене и ако не го изчистят от клюките, тогава ще коментирам. " Не ясно в кой гардероб е костюмът му, но и тази клюка, както и други подобни за финансирането на синята партия потънаха в забрава.
Иначе Захариев и сега е лоялен, но към друг патрон - Иван Костов. Всъщност преориентирането към противниковия лагер пролича още през февруари, когато на националната конференция от този район дойдоха гласове в подкрепа на опонентите на Бисеров и "приносът" на Захариев за това се знае.
С новото му назначаване
И съответно всички финансови "вземания", свързани с тях. Дали те отиват в "черните каси" на синята партия, или в някой личен джоб, или пък се поделят в някакво съотношение - е една от най-строго пазените тайни на "Раковски" 134.
В стария НИС на СДС всичко беше парцелирано и разпределено като сфери на влияние. По замисъл на Костов сегашният НИС няма нито такива функции, нито такива амбиции. Може би, за да се получи нещо като превенция срещу изкушението. Единствената сфера, където нищо не се промени, останаха финансовият контрол на границите и приватизацията - традиционен периметър на действие на главния секретар на СДС и на още един скандално известен член на НИС - Йордан Цонев. Двамата за разлика от Бакърджиев предпочитат да наблягат на съдържателната част от властта и нейното упражняване вместо на виртуалната. Няма да ги видиш на открия пресцентър, но затова пък имената им прозират в не един приватизационен скандал от последните две и половина години.
"Единственото, което е в състояние да спъне приватизацията в България, е пропадането на връзката между мобилните телефони на Бисеров и шефа на АП Захари Желязков. " Тази спрягана на четири очи реплика от коридорите на Агенцията за приватизация би била забавна, ако не илюстрираше ясно процеса на раздържавяване, който Желязков не без гордост нарича "градежът на новата българска частна икономика през ХХI век".
За Желязков оставащите девет месеца "градеж" до края на мандата на ОДС се очертават изпълнени с неуморен труд. Новата цел, записана в програмата на АП за 2001, е до края на годината да бъде разпродадена цялата все още държавна собственост в промишлеността, услугите, транспорта, селското стопанство, строителството и туризма. Изчерпването на списъка с предприятия на АП и напредващото време доведоха вместо до обсъжданото преструктуриране или дори закриване на агенцията до все по-настойчиви искания от нейна страна за нови и нови предприятия за продажба. Става дума най-вече за онези големи дружества, които преди това бяха прехвърлени в бившето министерство на промишлеността по искане на тогавашния вицепремиер Божков. Резултатът от цялата серия писма между Желязков и Жотев с приложени към тях списъци е прехвърлянето на 22 дружества обратно в агенцията.
Въпреки че формално Жотев е принципал на целия приватизационен процес, т.е. и на Желязков, всички искания на АП бяха удовлетворени и към агенцията вече са последните държавни курорти "Слънчев бряг" и "Св. Св. Константин и Елена", стратегически важната за контрол върху печатните медии печатница ИПК "Родина", "Стоков базар Илиянци", външнотърговската Техноимпортекспорт, военните заводи ВМЗ "Сопот" и още 15 дружества. Аргументите на Жотев за "напреднала процедура и необходимост от директен контрол върху процеса на приватизация" (в писмото с дата 14 септември) очевидно са били по-слаби от твърдия интерес на Желязков към двете най-големи и спорни точки в списъка - ИПК "Родина" и "Св. Св. Константин и Елена". Те в края на краищата също ще бъдат продавани от АП, на която в новата концепция за приватизация е отредено водещо място в процеса.
Загубата на ресурс е удар за амбициозния екип на Жотев - Хампарцумян, които успяват да демонстрират по-пазарни методи на продажба (продажбите на "Бороспорт" и "Пампорово"). Неслучайно те избягват публичен коментар по темата и се задоволяват с мъгляви обяснения за ускоряване на процеса. Но и зад двамата технократи освен личното доверие на премиера не стои партията СДС. Неслучайно именно от кръгове, близки до Бакърджиев - Бисеров, тръгват реплики, че правителството пренебрегва "наши хора" заради неизлъчени от партията експерти като Жотев и Хампарцумян. Оттеглянето на част от пълномощията на Жотев като министър на промишлеността от АП е част от тихия двубой Костов-Бисеров.
Шумът около т.нар. нова приватизационна стратегия на Костов всъщност има една-единствена цел - да отговори на все по-острите критики към процеса. С включването на участниците в Костовата инициатива "Български Великден" тези критики се насочиха най-вече към ведомството на Желязков. Предложенията са съвсем конкретни: ясно регламентиране на методите на продажба и най-вече на преговорите с потенциални купувачи, истински маркетинг с цел привличане на стратегически инвеститори и най-вече прозрачни методи на раздържавяване като търгове и публично предлагане на акции. Всички тези мнения, които са по-скоро в полза на непартийното лоби, засега остават само в интернет-страницата на правителството, а приватизационните сделки се сключват по същия порочен начин. Единствената заявена промяна ще е липсата на минимални цени при сделките, което означава, че ще бъде избегнато повторното набиране на оферти. Изобщо ключовата дума на екипа Желязков/Бисеров за бъдещата приватизация е "бързина", въпреки че за пред публиката се лансира друга - "качество". И тук са напълно прави - време наистина няма, а всички останали декларирани намерения на Желязков за промяна са главно към медийното отразяване на приватизацията с крайна цел промяна на наслоеното обществено недоверие към процеса.
Съвсем логично имената на Бисеров и Цонев се свързват с всички неособено прозрачни процедури и още по-съмнителни избори на купувачи, откакто Желязков е назначен за шеф на АП през март 1998 г. Процедурата "преговори с потенциален купувач" позволява не само достатъчно гъвкавост, но и откровено пазарене с кандидатите (сделките на Суди Озкан - софийският новотел, пловдивският "Тримонциум" и "Кореком", "Ален мак", сделките на "Юкос" "Нафтекс" стигат за илюстрация). Предпочитанията са за плащане кеш, но не само в полза на държавния бюджет. Пари се взимат както за да се дадат определени предприятия, така и "за да не се пречи" на определен купувач. Ефектът от този подход е, че остават само кандидатите, които са предвидили в черната си каса средства за "смазване" на бюрократичните механизми, а в тази група обикновено не влизат така мечтаните от правителството международни стратегически инвеститори.
Що се отнася до Цонев, слуховете го свързват най-вече с туристически комплекси и заведения по Южното Черноморие - "Перла", "Дюни", "Елените", ММЦ "Приморско". В този негов традиционен район на действие недоволството е стигнало такива размери, че местните хора не без основания казват, че Йордан Цонев едва ли може да стигне от началото до края на главната улица в Бургас жив и невредим. Неговото оставане в НИС има само едно обяснение - че е ключов пост във финансирането на СДС в този изключително важен за икономиката на страната район. Или пък, че като комбинативен играч успя да си осигури влизането в синьото ръководство въпреки желанието на Костов, откъдето вече е прекалено съществен механизъм във финансирането, за да бъде изваден.
Като ирония на съдбата Бисеров е на път да преживее същото, което се случи с друга видна фигура в СДС - Александър Божков. На Божков тъкмо по партийна линия първо му бяха орязани всички реални властови механизми в Агенцията по приватизация в полза на групата на Бисеров, едновременно с това беше нарочен от медиите, подкрепящи вътрешнопартийните лобита на Бакърджиев и Бисеров, за Мистър 10%, накрая последва и отговорът на Костов - уволнение.
Засега Бисеров не е стигнал дотам.
Сивата икономика и сивата държава се гонят в кръг
Евгений Дайнов
Добре е, че имаме правителство, което не само умее да произнася словосъчетанието макроикономически параметри, но и знае какво означава то. Вперили обаче поглед в "макрото", управляващите трудно фокусират върху микропараметрите. А в тях - не в макроизмеренията - живее българският народ, който след девет месеца ще се превърне отново в гласоподавател.
Преди време големите десни реформатори - Маргарет Тачър и Роналд Рейгън - проведоха революция, като преместиха фокуса в политиката. Държаха под око големите финансови параметри, но се съсредоточиха върху онова, което нарекоха supply-side. Преведено на адекватен български, вгледаха се в това как всъщност се случват нещата в хоризонтите на хората, не в мащабите на света или страната. Медиите и професорите се изсмяха и на двамата, но хората ги разбраха и гласуваха за тях до дупка.
От един типичен микропример като този, който се повтаря цяло лято из курортите, може да се направи адекватен и цялостен модел на нашето битие, както и да се видят посоките на онези решения, които биха го подобрили.
Влизат няколко човека в ресторант, консумират максимално количество от най-скъпите неща и викат управителя. Вадят служебни документи: "Или не плащаме консумираното, или ти правим цялостна ревизия. " Не е известен случай някой от така ударените ресторантьори да не е почерпил.
Всичките ни проблеми са в тази случка като на длан.
Ясно е и без да питаме Муравей. Защото не всичко му е наред от гледна точка на изискванията на държавата. Част поне от неговата дейност е сива. Тази сивота е легитимен проблем и нещо трябва да се направи. Но ресторантьорът - и не само той, всеки ще почерпи държавата, дори и всичко да му е наред, защото в страната има създадена рекетьорска култура от позицията на сила - да взимаш, без да си го изработил. Ако не са мутри, ще са чиновници. Ако не са те, ще е енергото, БТК или ВиК. Те ако не са, ще е съдът, където трябва да си регистрираш бизнеса (ама трябва и да си вземеш регистрацията и тук идва времето да кихаш). И съдът ако не е - все ще се намери местен партиен началник да ти направи живота ад. Ако не го преварят пожарната, общината, ХЕИ и подобни блюстители.
И винаги ще ти намерят нещо. Няма начин да не ти намерят, тъй като държавата чрез своите официални и неофициални действия е омотала инициативните хора в такова валмо, че за всеки е ясно: като искат, давам им, да не ме закачат. Върху таксови апарати, лицензи, патенти, данъци, осигуровки, безсрочни договори, такси и разрешителни от всякакъв вид е много лесно да изградиш и втора, невидима, сива държавна постройка, която си иска пряко. И това става особено лесно в ситуация, описвана от поредни доклади на институции на ЕС като "невъзможност за прилагане и защита на договори по съдебен път". Казано на микроезик, като те натиснат, няма на кого да се довериш да престанат, защото съдът не е онова, което трябва да бъде.
Сивата икономика живее в постоянен клинч със сивата държава. Вече не е ясно кой кого поражда. А като не е ясно това, крайно съмнителна е официалната идеология на управляващите, че сивата икономика ще бъде изкарана на светло чрез постоянно увеличаващ се натиск от страна на държавата. Това не може да стане, както е замислено, защото всяко увеличение на държавата се съпътства от усилване на сивата държава, а тя вече поражда и сива икономика. Горепосоченият ресторантьор например, като види какво правят държавни служители, доста бързо ще пресметне, че му е по-изгодно да се откупува, отколкото да живее по правилата. В сега съществуващата система сивата държава и сивата икономика се гонят в кръг, а това запушва естествените пътища, по които инициативността създава просперитет. Това е класически цикъл, в който заместването на пазарните правила в икономиката с други правила води до блокаж на развитието, до бедност и зависимост.
Случки, подобни на описаната, нанасят
Те отравят както политическия климат, така и дневния ред на обществото. СДС бе поставен на власт и поради обещанието, че оттук нататък държавата няма да пречи на инициативните, а ще създава условия, които да увеличават количеството им.
Първият сигнал, че това няма да стане, се видя още през лятото на 1997 г. За разлика от 1991 г. ангажираните със СДС в своето мнозинство не се гмурнаха в частната сфера, а натиснаха да бъдат назначени на държавна служба. Те самите отказаха да демонстрират с личното си поведение, че оттук нататък инициативните печелят.
Пак тогава Иван Костов съвършено правилно констатира, че за успеха на реформата не му е нужно сто на сто одобрение: нужни са му онези 15 процента от хората, които са инициативните, моторът на развитието. Именно тяхното сегашно неодобрение обаче, преминаващо в отчаяние, е и големият проблем на СДС.
Притиснато от постоянно нарастващо валмо държавни регулации и изисквания, обикаляно от представители на сивата държава, инициативното малцинство не може да свърши две изключително важни политически задачи. Първата: да демонстрира на пасивните, че инициативността и спазването на правилата са пътят към просперитета. Видимите признаци за просперитет не се намират в средите на онези, които опъват жили и създават работни места. Обратното, просперират онези, които минават по другите пътища, които са в сивата държава, сивата икономика или най-вече и в двете сивини едновременно.
И второто, което инициативните, стиснати в менгемето, не могат да свършат, е да отстояват линията на правителството, което стартира като тяхно. Те са все пак естествени лидери в своите среди и формират мнение. Едно е да дават отпор на атаките срещу правителството и СДС. Друго е, както е сега, да се чувстват излъгани и изоставени и да споделят своето разочарование в едно общество, което по принцип предпочита да си намира причини да остава пасивно.
Проблемът от гледна точка на големия обществен дневен ред е от подобен порядък. За да може една страна да излезе от социалистическата култура на зависимост, в нея трябва да се създадат максимални, извънредни, неординарни условия за инициативните - за онова малко малцинство, което вече не иска да живее по зависим начин. На инициативните трябва да се демонстрира, че са най-желани навсякъде в своята страна.
Нищо подобно не се случва в момента. Доминиращата култура на самата държава е на инициативния човек да се гледа по социалистически. Той, работодателят, създателят на стойност е смятан за виновен до доказване на противното и бидейки по презумпция богат, подлежи на оскубване от всички институции, с които се сблъска. Този светоглед е закодиран във всекидневните нагласи, схващания и практики на държавния апарат и по тази си характеристика както той, така и икономиката продължават да бъдат социалистически по своята природа.
Грамадната опасност за общественото развитие е следната. Като наказваш инициативните, ти подкопаваш самата идея за независим живот. И засилваш културата на зависимост. Културата на зависимост произвежда бедност, тя на свой ред произвежда повече зависимост, повече държавна намеса (държавата е онази, която дава подаянията на зависимите), още повече зависимост и... социализъм. Това, че регистрирани безработни отказват да работят по програми за временна заетост, е сигнал, че в България културата на зависимостта се разширява в недопустими размери: цяла една прослойка предпочита да получава подаяния, вместо да работи.
Изправена, накратко, между избора да подкрепя "работниците" или "капиталистите", държавата трябва да подкрепя "капиталистите", защото не работниците създават предприемачите, а обратно: предприемчивите създават работници. А когато подобни неща не се разбират в една страна, където преходът в икономиката не е завършил, се рискува същият този преход просто да се окаже обесен на дървото на историята.
От мисъл на мисъл и стигнахме до мотивациите и схващанията на другата страна в описаната горе случка - на държавните служители, които искат да пият без пари, инак ще направят ревизия на ресторантьора. Подобно поведение не е рядкост (има и по-тежки случаи) и може да бъде обяснено с два пласта мотивации и ценности.
Единият е прословутото наследство от социализма. Повече крадяха онези, които бяха по-силни от другите (имаха власт), по-хитри или по-близо до някакъв ресурс. И оттук не е удивително, че и днес чиновници (по-силни са, защото имат власт, делегирана им от държавата) продължават да са изкушени да си взимат неща, които не са техни. Има и ефект от българския егалитаризъм, подсилен от десетилетията социализъм.
Другият пласт мотивации на въпросните държавни служители е положен в схващания, родени в последните година-две. В този план наблюдаваме два противоречиви процеса. От една страна, в последните месеци има индикации, че безбрежната безотговорност вече не възможна, че неправомерните действия пораждат последствия и наказания, че теренът, на който безотговорността си разиграваше коня, се свива. От друга страна, обаче имаме налице едно съвършено неочаквано явление, което подкопава възможността на държавата - не сивата, а легитимната да налага правила. Става дума за това, че в обществото е намерен крайно опасен отговор на въпроса "кога/как ще се оправят нещата, че и ние да заживеем като хората."
Ако разсъжденията дотук са верни, отговорът е очевиден: "Ще се оправят тогава, когато в страната има правила, условия и култура, които да окуражават законосъобразната инициативност и наказват паразитизма, злоупотребите, мързела и поведението на зависимост. " От гледната точка на микросвета на държавния служител обаче този отговор става въпрос на лично поведение и вече не е толкова очевиден.
В реформиращи се страни като България държавният служител (както и управляващият политик) има избор между две опции. Той прави този избор от житейската позиция на човек, който е крайно ниско заплатен, има обаче власт и в неулегналата социална действителност има възможността да превърне властта в материални придобивки. Неговата дилема е следната. Опция първа - да следва в своите действия изводите на естествения отговор на въпроса "кога ще се оправим" и да формира, поддържа и налага все по-ясни правила. Неговият интерес в случая може да бъде формулиран така: колкото по-бързо се оправи цялото и работите потръгнат навсякъде, толкова повече ресурси и възможности ще има и самият този служител и неговото семейство. Поведението на този служител ще е да се захване на своето ниво да въвежда онзи ред, който да прави невъзможно и неговото собствено облагодетелстване отвъд заплатата.
Алтернативната опция е по-често срещана. Тя опира до това, че въпросният държавен служител просто не вярва, че някога нещата ще се оправят. А и да се оправят, не вярва, че за него самия ще има повече в рамките на нарасналото обществено богатство. И на принципа на питомното и дивото този служител си казва така: "Какво ще чакам аз да се оправя страната, като още сега мога да оправя себе си, семейството си и роднините си?"
Ако това си го мисли предприемач, няма нищо нередно. Когато това го мисли човек на държавна заплата, това води до беззаконие. И затова, веднъж решил да не оправя страната, а себе си, този служител се превръща в сива държава - на своето ниво всеки ден той има отчетлив материален интерес да прави така, че правилата да не са ясни и да не се носи отговорност. С поддържането на хаос той едновременно отдалечава перспективата за оправяне на общото и реализира оправянето на себе си. И тъй като естествено се оказва, че общото не се оправя, то и този служител се чувства оправдан от историята: винаги е знаел, че общото няма да се оправи.
Към това се добавя и социалистическото убеждение, че никога няма да има по-голяма торта, та да има повече за всички. Затова служителите в нашия пример пият за сметка на ресторантьора. Те не вярват, че общото ще се оправи и за да оправят себе си, поддържат максимален произвол в своята сфера на дейност. Като умножим производството на подобен хаос по количеството държавни служители, избрали да обслужват себе си, докато им е паднало, стават ясни инак доста необясними неща. Например как така стана, че СДС загуби доверието именно на хората, без които не може да живее и управлява?
Ето как вглеждането в микронивото, толкова досадно за нашите политици, дава адекватно знание за това защо нещата не вървят. А адекватното знание винаги, ако я има политическата воля, води до адекватна програма за действие. Ако разсъжденията дотук са верни, всеки по-напреднал студент може да изведе съответната програма за управление. Нейната същина би била: създаване на максимално дружелюбни условия за разгръщането на частната инициатива, рязкото и безкомпромисно ликвидиране на всички режими, които пораждат сивата държава и преподреждането на цялата философия на управлението върху убеждението, че инициативният човек не е враг.
След като толкова много от управляващите, откак дойдоха в София, взеха да твърдят, че са станали грандиозни теоретици, диалектици и геополитици, нека сега приложат така намерените си нови мозъчни умения, за да погледнат, какво всъщност става и защо всъщност са недоволни хората.
Това, разбира се, важи само ако наистина искат да печелят избори.
