Moody's Investors Service даде оценка В2 на планираната облигационна емисия на британската компания Cammell Laird Holding на обща стойност 125 млн. евро и така я причисли към високорисковите емисии. Като причини за ниския рейтинг Moody's определи необходимостта от осигуряване на висока натовареност на мощностите на компанията за реализиране на печалба и наблюдаваното в момента свръхпредлагане на много от световните пазари за кораби.
Френската компания TotalfinaElf ще проучва възможностите за прокарване на петролопровод към Иран през Туркменистан по поръчка на казахстанското правителство.
Deutsche Telekom възнамерява да открие изследователски център в Унгария заедно с унгарската Matav, в която телекомуникационният гигант притежава 60%. Плановете на германската компания са в центъра да се произвеждат софтуерни продукти за цялата група. Той ще е част от новоизградения по-голям център за развитие, в който компанията вложи 16 млн. долара.
BNP Pаribas ще е консултант на саудитското правителство при приватизацията на авиокомпания Saudi Arabian Airlines в консорциум с американската консултантска компания SH&E, инвестиционната групировка GIC-GIB и KPMG.
Чешкото правителство удължи крайния срок за приватизация на монополиста в стационарните телефони Cesky Telecom и групата Ceske Radiokomunikace - двете най-големи телекомуникационни компании в страната - до края на годината. Продажбата на телекома ще продължи след промени в договорите за управление, които дават право на консорциума TelSource (воден от KPN) на контрол над компанията въпреки миноритарния му дял в капитала. Приватизацията на Radiokomunikace пък се бави заради преговори в условията на плащане с избрания купувач - Deutsche Telekom, който ще плати 550 млн. долара за 51% от компанията.
News Сorp, компанията на медийния магнат Рупърт Мърдок, е провела предварителни и неофициални преговори с Gazprom за покупка на дял в Media Most. Gazprom притежава 30% от капитала на Media Most и е нейният най-голям кредитор с вземания от 473 млн. долара. В момента Gazprom води преговори с руското правителство за покупка на мажоритарен дял в Media Most, което ще даде възможност на компанията свободно да се разпорежда с активи.
АВВ ще инвестира 100 млн. долара през следващите четири години в три изследователски центъра в Индия, Сингапур и Китай, специализирани съответно в областта на софтуера, оптичните технологии и електрониката и новите енергийни технологии и автоматизацията. Плановете на компанията са продажбите на азиатските пазари да нараснат от 15% на 30% от общите й продажби (20 млрд. долара за 1999 г.) до 2005 г. Metro ще строи шест хипермаркета в Москва
Компанията ще инвестира в руската столица 112 млн. долара до 2006 г. Metro AG, най-голямата верига за търговия на едро в Германия, планира да открие шест хипермаркета в Москва до 2006 г., като инвестира общо 112 млн. долара. Магазините ще бъдат от типа Cash&Carry и ще са в услуга на дребни и средни търговци. Първият търговски обект трябва да отвори врати през следващата година и ще бъде разположен на площ от 10 000 кв.м, показват плановете на фирмата. Ако магазините се приемат добре, Metro може да смята да построи общо девет обекта във и около руската столица, разкриват представители на веригата.
Уверен съм в успеха, тъй като пазарната ниша за подобен род магазини в Москва е все още свободна, коментира Валтер Деметц, директор на Metro Cash&Carry за Централна и Източна Европа. Плановете на Metro са да покрие целия пазарен сегмент, който се изчислява на 533 млн. долара годишно, като привлича между 50 и 100 хил. души годишно във всеки от магазините си. Очаква се средният годишен оборот на всеки от магазините да е около 60 млн. долара. Все още обаче германската компания не е решила дали ще разшири веригата си и в други части на Русия, или ще се концентрира само в Москва.
Metro е първата голяма западна търговска верига, която навлиза на руския пазар и планираната инвестиция се оценява като една от най-големите в бранша. Основни конкуренти на германската компания ще са турският гигант Remenka и шведската мебелна компания IKEA. Remenka присъства в Москва от 1997 г. и е инвестирала 140 млн. долара във веригата Ramstore, докато IKEA е вложила 40 млн. долара в супермодерен търговски център, а в момента строи два нови магазина.
За разлика от Remenka обаче Metro не смята да отваря център за дистрибуция в Русия и ще внася всички предлагани продукти. Анализатори на пазара коментират, че това може да се окаже сериозен проблем за немската верига поради намалялата покупателна способност в страната след кризата през 1998 г. и заместването на голяма част от вносните стоки с местни продукти или с продукти на западни фирми, които имат производство в Русия. Основно място за пазаруване на търговците на дребно в момента са многобройните пазари около Москва, където се предлагат главно евтини местни стоки. В същото време инвестициите за модернизация, логистика в складовете и квалификация на персонала в Мetro ще направят цените в хипермаркетите по-високи, отколкото на пазарите, коментират анализатори. Все пак начинанието се оценява като показателно за отношението на западните компании към възможностите и стабилността на руския пазар, което може да доведе до навлизането на други големи търговски вериги в Москва.
Общи събрания
Tруден избор пред приватизаторите
Сделката влезе в задънена улица след нестандартната оферта на израелска фирма
Павлина КУШАЛИЕВА, Теодора ВАСИЛЕВА
Дванайсетгодишната сага по ремонта и обновяването на софийските централни хали е на път да намери свое второ издание, този път в Пловдив. Не по-малко представителната сграда в центъра на града бездейства от осем години, а всички надежди за скорошно намиране на истински нов собственик стават все по-илюзорни, след като се оказа, че процедурата е в задънена улица заради нестандартната оферта на иначе смятания за стратегически инвеститор израелски предприемач Асаел Халеви, който предложи не съвсем по процедурата разсрочено плащане на оферираната по-висока сума.
Общо две фирми подадоха оферти за покупка на търговския център - "Енгел палас", собственост на Халеви, и софийската "Бора консулт". Пловдивските общински приватизатори обаче бяха не особено приятно изненадани от офертата на израелската фирма - 3.2 млн. лв. с разсрочено плащане на част от цената за 7 години. "Нашата оферта предвиждаше на общината да бъдат изплатени 800 хил. лв. веднага, 1.4 млн. лв. след издаване на строителните разрешения, а останалата сума от 1 млн. се разсрочва на равни вноски за седем години", коментира Рашко Райчинов, който представлява интересите на израелската фирма. Другият кандидат "Бора консулт", е с оферта от 3.005 млн. лв., която е по-ниска, но отговаря на предварително зададени условия по конкурса - т.е. плащане на цялата сума до шест месеца от сключване на договора.
Слуховете в града свързват името на представителя на израелската фирма Райчинов с кметската управа в Пловдив. "Финансирах местните парламентарни избори на СДС през пролетта на 1997 г. в качеството си на частен бизнесмен", коментира г-н Райчинов. Според запознати става въпрос за дарение от 10 000 германски марки. Това дарение заедно с очевидното колебание на пловдивските общинари да вземат решение дава основание не само на пренебрегнатия български кандидат да говори за еврейско лоби сред местния син парламент.
Председател на конкурсната комисия по сделката за пловдивските хали е заместник-кметът Недялко Генчев, който не беше открит за коментар по хода на процедурата. Засега, за да избегнат деликатния избор, общинарите просто отлагат, а най-вероятно следващата им стъпка е откриване на нова приватизационна процедура, но този път, според източници от пловдивската община, методът едва ли ще бъде конкурс, а ще бъде избрана по-гъвкавата форма "преговори с потенциален купувач".
Аргументите на пренебрегнатия купувач "Бора консулт" са повече от убедителни: в конкурсната документация изрично е било упоменато, че 100% от цената трябва да бъде платена не по-късно от 6 месеца след сключване на договора за продажба. Проблемът е, че наредбата за конкурсите не предвижда опция за промяна на офертата и ако законът и нормативните разпоредби се спазват стриктно, тогава общинарите трябва да отхвърлят "Енгел палас" от наддаването и така на практика да решат конкурса в полза на "Бора консулт". Допълнително основание за отхвърлянето на офертата за разсрочено плащане е, че тя е под условие, т.е. израелската фирма предлага първоначалното плащане на сумата да стане след получаване на строителните разрешения, а такава процедура може да отнеме както месеци, така и години. На заседанието на общинския съвет преди седмица обаче такъв вариант не е обсъждан, твърдят източници от общината. Според Райчинов предложението на неговия клиент за разсрочено плащане не противоречи на конкурса, защото изискването за плащане до 6 месеца е било зададено в проектодоговора, който е бил утвърден изрично от общинския съвет.
Засега единственото, което пловдивската община прави по въпроса, е да протака. След провалянето на дебатите в местния парламент поради липса на кворум, за следващата седмица е насрочено ново заседание.
Възможните решения са две - първата е избор на купувач, а втората - прекратяване на сегашната процедура и бързо стартиране на нова. Практическият проблем на пловдивската община е острият недостиг на средства и нуждата от незабавни финансови постъпления. Именно заради тези парични затруднения за халите е избрана схемата приватизация, а не създаване на смесено дружество с предварително избран инвеститор.
"Енгел палас Пловдив" АД
"Бора консулт" ООД
Четири фирми наддават за последния държавен хотел в Банско
Дружества, свързани с Борислав Дионисиев и "Булвария", се очертават като фаворити във втория опит за продажба на пететажния "Пирин"
Теодора ВАСИЛЕВА
Четири фирми ще наддават за разположения в центъра на ски-курорта Банско хотел "Пирин". "Елеонора транс" ЕООД, "Булвария холдинг" АД, "РМД Холидейз" АД и "Приват турс 2000" ООД подадоха оферти за приватизацията на 70% от капитала на "Банско" ЕООД, в чиито активи влиза освен хотела и складова база в промишлената зона на града.
Безспорно най-популярна сред фирмите кандидатки е "Булвария холдинг". Интересът на нейния собственик Борислав Дионисиев, смятан за представител на интересите на гръцкия милиардер Вардис Вардиноянис в България, е несъмнен: негова фирма е била наемател на хотела в продължение на пет години. Интересът на Вардиноянис към зимните курорти в България датира от много години, а една от най-старите и активни фирми в България е туристическата "Булвар холидейс". Досега "Булвария" участва в няколко приватизационни процедури в туризма, но без успех. Фирмата се включи и в предишната процедура за раздържавяване на "Банско". Тогава освен Дионисиев оферта подаде и работническо-мениджърско дружество, но процедурата беше прекратена заради ниските офертни цени на двамата кандидат-купувачи. Въпреки че от Министерството на икономиката не съобщиха предложените цени, източници, близки до сделката, споменават суми от около 600 хил. лв. Няколко общи фигури в "РМД Холидейз" АД и във фирми на Дионисиев говорят за непряка връзка между двете кандидатури: представителят на мениджърския екип Пламен Илиев присъства също в управата на "Гебо - 92" и "Рисс инт. ", които са под пряк контрол на Дионисиев. Веселина Барякова, настоящ директор на държавното дружество и шеф на РМД, преди това е била член на ръководството на "Банско - ризортс и хотелс", също от групата фирми около Дионисиев. Барякова отказа какъвто и да е коментар на текущата приватизация както по отношение на участието на РМД в процедурата, така и за състоянието на все още държавното дружество. Не е изключено на следващ етап от преговорите двете фирми да се обединят или да продължи само една от тях. Съвместното участие с РМД е изгодно, тъй като "Банско" не е в списъка за целева приватизация и офертната цена ще може да се плаща разсрочено.
Едноличен собственик на другия кандидат "Елеонора транс" е Елеонора Димитрова. През последната година нейната фирма активно е участвала в покупката на обособени части от "Слънчев бряг", където е придобила четири хотела - "Метеор", "Палас", "Марица" и "Актиния", както и едно заведение - аперитив "Яхтклуб", на обща стойност над 2 млн. долара. Нестандартно за участник в толкова крупни приватизационни сделки е местонахождението на офиса на "Елеонора транс" - апартамент в жк "Люлин 9". Собственичката не участва в никакви други фирми, което дава основания на хора от туристическия бранш да смятат присъствието й по-скоро като подставено лице. В туристическия бизнес Димитрова е по-скоро непозната, а управлението на четирите хотела на "Слънчев бряг" се свързват със Славян Теофилов и Емил Димитров, които са в ръководството на фирми, смятани близки до бившия министър на търговията и туризма Валентин Василев.
Наскоро учредената "Приват турс 2000" е последният участник в наддаването за хотела в Банско. Според съдебната регистрация съдружници в нея са Венцислав Клеков и Илия Ингеленов Ел-Фалеки. Те са съсобственици в няколко рекламни агенции, които обаче не са сред лидерите в този бранш. Адвокатът на "Приват турс 2000" не пожела да коментира пред "Капитал" участието на фирмата в приватизацията на "Банско", както и информация за бизнеса и финансирането на кандидат-купувача.
"Петрол" ще отдава бензиностанции под наем
"Петрол" започва да дава бензиностанциите си под наем, решиха акционерите на дистрибуторската компания през изминалата седмица. Идеята е бензиностанциите да се дават за стопанисване на екипите, които работят в тях. "Отдаването под наем или аренда е практика на всички големи петролни компании в света. Така се постига по-добро управление на обектите и се повишава мотивацията на екипа", обясниха от ръководството на дистрибуторската компания. Търговската марка "Петрол" се запазва. Ще бъдат създадени две нови самостоятелни предприятия, които ще обслужват бензиностанциите. Едното от тях ще поеме сервиза на бензиностанциите и петролните бази и седалището му ще е в София. Другото ще се занимава с транспорт и спедиция и центърът му ще бъде в Бургас. С това стартира преструктурирането на "Петрол", за което се заговори веднага след приватизацията. Според някои източници не е изключено впоследствие да се пристъпи и към продажба на някои от обектите.
Елемент от преструктурирането е и подготвяната промяна в акционерния състав на дистрибуторската компания. В момента в нея 51% държи "Международен консорциум", който купи мажоритарния пакет акции миналата есен. Около 25% държи "Петрол холдинг груп" на Бедо Доганян, който придоби акциите по линия на масовата приватизация, 22% са на държавата, останалите акции са собственост на дребни акционери. Преди няколко месеца "Нафтекс петролиум България" изкупи участията на другите акционери в "Международен консорциум" - "Петрол холдинг" и австрийската OMV. Наскоро шефът на "Нафтекс" Митко Събев съобщи, че се водят преговори с "Петрол холдинг груп" за купуването на техния пакет в "Петрол". Ако това се случи, "Нафтекс петролиум" ще получи пълен контрол над дружеството с участие от 76%. Очакването, че решението за тази сделка ще бъде взето на общото събрание, не се оправда. Според източници от "Петрол" преговорите между Бедо Доганян и Митко Събев все още са далеч от финала.
Преди месец собственикът на "Нафтекс петролиум България" Денис Ершов заяви, че се подготвя продажбата на пакет акции от "Петрол" на американска компания. Според Митко Събев обаче в случая става въпрос не за продажба, а за договори за съвместна инвестиционна дейност. Интерес проявявали гръцки, американски и английски фирми. До края на годината нямало да се продават акции от "Петрол". През следващата година обаче най-вероятно акции на фирмата ще бъдат пуснати на фондовата борса, съобщи Митко Събев, без да уточни дали става дума за българска или чуждестранна фондова борса.
Не е изключено плановете за продажба на големи пакети акции от "Петрол" да се ускорят, ако "Нафтекс петролиум" се класира като купувач на румънската рафинерия "Петромидия". В наддаването той ще участва в рамките на консорциума Petrolexportimport - Букурещ. Другите две подадени оферти са от Rompetrol Group BV - Ротердам, и американската BTC Partners Inc. Холандската компания притежава 51% от капитала на рафинерията Vega в Плоещ, която бе приватизирана миналата година. В края на септември компанията подписа договор с американската CEVA International за модернизация и намаляване на екологичните замърсявания на рафинерията. Фирмата започва и строеж на верига от около 50 бензиностанции в Румъния. BTC Partners Inc. е консултантска компания, свързана с американския петролен магнат Буун Пикенс. Фирма със същото име, но регистрирана на Британските Вирджински острови, бе отхвърленият кандидат при приватизацията на "Химко" - Враца.
Накратко
Министерството на икономиката избра работническо-мениджърското дружество "Самоков Боровец 21" АД за купувач на 60% от акциите на "Бороспорт". РМД-то е собственик и на най-големия хотел в курорта - "Самоков", а сумата от 4.9 млн. щатски долара в брой значително надхвърля цената от 3.5 млн. щатски долара, получена по време на първата приватизационна процедура за "Бороспорт" АД, когато се допускаше разсрочено плащане и използване на други финансови инструменти. Инвестиционната програма на новия собственик предвижда инвестиции в размер на 1.7 млн. долара за срок от 3 години и запазване на работните места за 88 души на постоянен трудов договор в дружеството.
Няма новини около приватизацията на "Булгартабак холдинг", защото няма и сериозен интерес към него, заяви вицепремиерът Петър Жотев в четвъртък в Министерския съвет. Основният проблем, който определял липсата на интерес към холдинга, били големите му стокови наличности. Друг проблем пред сделката е големият брой дъщерни дружества на Булгартабак, които работят с отрицателни финансови резултати.
Швейцарската група Либхер (Liebherr) ще открие първия си завод за производство на хладилници в България - "Либхер хаусгерате Марица" ЕООД, на 19 октомври в село Раднево, Пловдивско. Компанията е един от основните производители на хладилна, транспортна и строителна техника в Европа с годишен оборот от 6.7 млрд. германски марки. В завода в Раднево ще бъдат произвеждани 10 вида хладилници, като производственият капацитет е 200 хил. хладилника на година. Основна част от продукцията ще е насочена за износ. Инвестицията на швейцарската група в завода се изчислява на 50 млн. марки.
Държавната комисия по ценните книжа издаде разрешение за извършване на дейност като управляващо дружество на "Златен лев капитал" АД. Това е първото регистрирано управляващо дружество, което ще ръководи инвестиционната дейност на ИД "Златен лев". Според разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа дейността на всички инвестиционни дружества от отворен тип, каквото е ИД "Златен лев", трябва да се ръководи от управляващо дружество. То може да съществува и при инвестиционните дружества от затворен тип, макар че там разпоредбата на закона не е задължителна.
Агенцията за приватизация уведоми министъра на икономиката Петър Жотев за възникналите правни проблеми около приватизацията на "Инкомс телеком холдинг". На свое заседание надзорният съвет на агенцията прие, че е налице правна пречка за продължаване на приватизационна процедура на холдинга. Проблемът е, че избраният кандидат-купувач е разследван от прокуратурата, която от своя страна разпореди спиране на решението за избор на купувач. Надзорът обаче няма правомощия да отмени това решение. По този начин действията на приватизаторите са блокирани.
"Полихарт" АД - Пловдив, "Ваканционно селище Русалка" АД - Каварна, "Хебъртранспорт" АД - Пазарджик, "Родопи лес" АД - Девин, бяха отписани от регистъра на публичните дружества. Държавната комисия по ценните книжа вписа като публично дружество "Хемус - автотранспорт" АД - Габрово.
Вторият опит за продажба на "Деспред" започва по-обещаващо
Офшорни компании и български дружества са сред потенциалните купувачи
Теодора ВАСИЛЕВА, Пламен РАДКОВ
След като при първата продажба на "Деспред" от шест заинтересовани купувача нито един не подаде оферта, сега надеждите за скорошна приватизация на държавната спедиторска компания са по-големи. Общо десет фирми, от които седем български и три офшорни, са закупили информационни меморандуми за мажоритарния пакет на дружеството, показва информацията от Министерството на транспорта. Българските кандидати са "Първа финансова брокерска къща", "Българска холдингова компания", СОМАТ, "Орбит", "Златен лев холдинг", "Пандора"; "Транстрой М", а чуждестранните; - "Спедиком" - Швейцария, "Менцел трейдинг" - Кипър, и "Фолкън корпорат инвестмънтс" - Сейшелски острови. Както личи от списъка, "Деспред" се оказа по-привлекателна за фирми с офшорна регистрация, отколкото за световни лидери в спедиторския бранш. "Спедиком", "Менцел трейдинг" и "Фолкън корпорат инвестмънтс" не са известни в транспортния бранш, трудно може и да се предположи, че фирмите са дъщерни на големи превозвачи, тъй като няма и компании с аналогични имена, които да са регистрирани извън зони с офшорен статут.
В определението за чуждестранен инвеститор влиза по-скоро регистрираната в София "Орбит" ЕООД. Това е малка спедиторска компания, която развива дейност в страната от края на 1995 г. и е собственост на гръцката "Орфеас Вейноглу - Дружество за международни превози". Освен в България гръцката компания притежава подобна спедиторска фирма и в Скопие. Общият оборот на групата за миналата година е 17 млн. долара, а печалбата преди данъчно облагане - 565 хил. долара. Неотдавна гръцката фирма кандидатства за листване на сегмента за малки компании на Атинската фондова борса.
Тръжна документация е закупена и от една от най-големите български спедиторски фирми, СОМАТ. От компанията обаче не пожелаха да коментират конкретните си намерения. Над 90% от капитала на СОМАТ беше купен от Вили Бец на два етапа чрез германска и испанска дъщерна компания, като платената цена възлезе на 80 млн. марки.
Изненадващ е интересът на "Първа финансова брокерска къща". По всяка вероятност инвестиционният посредник е закупил меморандума за свой клиент. В надпреварата за спедиторската фирма може да се включи и банкерът Емил Кюлев, закупил документация чрез "Пандора". Новорегистрираната в Бургас "Транстрой М" също е придобила меморандум. Дружеството е собственост на Марияна Янева, която няма съдружия в други фирми. Двата бивши приватизационни фонда "Златен лев холдинг" и "Българска холдингова компания" пък са миноритарни акционери в "Деспред" по линия на масовата приватизация.
Началото на приватизационната процедура на "Деспред" се забави поради прехвърлянето на дружеството в списъка за целева приватизация, което вероятно е и основната причина работническо-мениджърското дружество да се откаже от участие. Методът за продажба на спедиторската фирма е преговори с потенциален купувач. Всеки от кандидатите ще трябва да плати депозит в размер на 400 хил. лв. и да представи програма за развитието на дружеството в следващите три години. Крайният срок за подаване на оферти изтича на 16 октомври. Депозитът е 5% от исканата от транспортното министерство минимална цена, което означава, че предложенията на кандидат-купувачите трябва да стартират от 8 млн. лв. Твърде високата цена се смята за главната причина за липса на оферти при първата приватизационна процедура, която се проведе миналата година. Тогава бяха закупени шест информационни меморандума. Оферти обаче не бяха подадени.
Финансирането на болничната помощ - камъчето, което може да обърне колата
Стоте изтекли дни на здравната реформа в доболничната помощ показаха, че при предлагания от Националната здравноосигурителна каса пакет от здравни услуги, финансовият гръбнак на системата ще издържи. Въпросителните около финансовото й бъдеще обаче възникват, когато към доболничната ще трябва да се прибави и болничната помощ.
Според оценките на специалистите финансирането на болничното лечение се нуждае от около 600 млн. лв. всяка година, за да може да запази поне сегашното си ниво (колкото и незадоволително да е то). При годишни приходи в НЗОК от около 450 - 500 млн. лв. и разходи по доболничната помощ от близо 400 млн. лева е ясно, че здравната каса няма да може да осигури тези средства. В крайна сметка допълнителното финансиране ще дойде от бюджета.
Според осведомени източници от Министерството на финансите обаче за следващата година издръжката за болничната система като цяло ще бъде намалена с около 10 - 15%. За 2000 г. бюджетът предвижда разход за болничната помощ около 600 млн. лв., а при това положение за следващата година те трябва да се редуцират до малко над 500 млн. лв. В този случай касата би трябвало да се включи, за да компенсира дупката с около 100 млн. лв. Поне това показват всички стратегии за финансиране на болничната помощ от догодина, в които е казано, че касата ще поеме разходи за болничната помощ, равни на 20% от историческото й финансиране (разбирай бюджетните разходи).
Тези сметки показват, че догодина ще има горе-долу толкова пари за здравеопазване в болничната сфера, колкото са и тази година. Смелите изявления на здравния министър Илко Семерджиев за увеличаване на разходите за здравния сектор с над 20% за догодина станаха поредният пример за въздух под налягане. От Министерството на финансите категорично са отхвърлили тези негови предложения, под предлог че бюджетът догодина може да бъде всичко друго, само не и щедър.
Спестяване на средства ще се търси в редукцията на броя на болниците и броя на леглата, които те обслужват. В момента в България има 300 болници с 87 хиляди легла. Този излишък от легла обаче води след себе си и излишък от персонал, на който трябва да бъдат плащани заплати. Според изчисленията на специалисти в момента средното работно време на една операционна зала е 3 часа на денонощие. А за да се достигне оптималният режим от работа по 12-14 часа на ден са необходими концентрация на ресурс и управление в дадени болнични заведения, естествено за сметка на други. В Белгия например, която има 9 млн. души население, болниците са 78, а леглата са 40 хиляди.
Оптимизиране на разходите на болничните заведения ще се търси и с изваждането на несвойствените дейности от баланса на самите болници. Такива са кухните, пералните, автомобилния парк и т.н. Всички тези услуги болниците би трябвало да си осигуряват чрез конкурс от външни за болниците фирми. "Това ще доведе до драстично съкращение на разходите за този тип услуги", заяви зам.-шефът на НЗОК по финансовите въпроси Димитър Илиев. Според лекарите обаче това си е сериозна предпоставка за прибиране на рушвети от страна на мениджърския екип на болницата.
За да се избегне пълен финансов колапс на болниците държавата ще изчисти натрупаните им задължения чрез целеви субсидии през общинските бюджети. По предварителна оценка на специалистите за това начинание държавата ще олекне с над 30 млн. лв. до края на годината.
При всички положения изпълнителите на здравната реформа са притеснени от бюджетните параметри за догодина. Системата е поставена на ръба на финансовия крах и дори леко отклонение в страни от предварително начертания път ще постави на дневен ред въпроса за финансовата обезпеченост на реформата. "Най-много да отложим старта на втората част на реформата за по-добри времена", коментираха от здравното министерство.
В началото на октомври в контекста на оформяне на финансовите параметри на здравната система за догодина и управителния съвет на здравната каса прие своя бюджет.
Очакваният приход за 2001 г. е 628 млн. лв., като основната част от него ще бъде от здравни вноски. От тях се очаква в здравната каса да постъпят 623 млн. лв. Други 3.5 млн. лв се планира да дойдат от глоби, санкции и наказателни лихви от некоректни длъжници. За цялата година се предвижда приходите от операции със свободните средства да възлязат на 5 млн. лв. Това на практика представлява доходността от управлението на активите на здравната каса. Бюджетът на касата за догодина е разчетен на база събираемост на 92% от дължимите вноски.
Планираните засега разходи на здравната каса за следващата година възлизат на 479 млн. лв. От тях здравноосигурителни разходи са 400 млн. лв. От тези 400 млн. лв ще бъдат отделени и 20%, които касата ще трябва да даде от общата сума за издръжка на болничната помощ - т.е. около 25 млн. лв. При това положение за доболничната помощ остават около 375 млн. лв., което означава, че разходите за нея остават почти без промяна (разходите за доболничната помощ за второто полугодие на тази година възлизат на 187 млн. лв.).
Останалата част от разходите се разпределя така: капиталови разходи - почти 26 млн. лв. (разбирай разходи за доизграждане на инфраструктурата на националната и районните здравноосигурителни каси, като 70% от тези пари би трябвало да дойдат от сключения със Световната банка заем). Около 9 млн. лв. ще бъдат изразходвани за заплати на здравната администрация. За издръжка на дейността на касата ще отидат 12.6 млн. лв. - това са консумативите, необходими за ежедневна работа (тези разходи представляват 2.9% от бюджета на касата).
Предвиденият за догодина резерв е 29 млн. лв., който може да се ползва само при бедствия, епидемии и други непредвидени ситуации. Прогнозите са остатъкът в касата за 2002 г. да бъде 300 млн. лв., които ще се изразходват основно за финансиране на болничния сектор.
Към началото на октомври по сметките на здравната каса има наличност от около 442 млн. лв. Касата може да разчита средно на приход от около 40-42 млн. лв. Тези 442 млн. лв. са средствата, от които здравната каса би могла да изкара допълнителна доходност, като ги инвестира подходящо.
При всички положения, ако средствата на здравната каса бъдат вложени на обикновени депозити в която и да е търговска банка, доходността ще бъде по-висока. Тя ще е по-висока и ако средствата се инвестират в държавни ценни книжа.
По закон касата може да държи парите си в държавни ценни книжа или в банки, определени от БНБ и Министерството на финансите. Проблемът е, че предлагането на ДЦК е силно ограничено. Бюджетът няма нужда от вътрешно финансиране за покриване на текущия си дефицит, тъй като ползва достатъчно финансиране от външни кредитори, поне за момента. Това деформира пазара на ДЦК и държи ниски лихвите.
Проблемът с инвестициите на свободния ресурс на здравната каса всъщност поставя на преден план още веднъж невъзможността на монополна държавна структура да се държи пазарно и адекватно. Така в допълнение на това, че парите така или иначе не стигат, текущата инфлация ги "подяжда" допълнително.
Как го правят другите
Здравните фондове още дълго ще се борят за оцеляване
Както и останалите финансови институции, доброволните здравноосигурителни фондове ще трябва да се лицензират. След пенсионните фондове на дневен ред дойдоха и те. В момента има регистрирани около 15 здравноосигурителни фонда. Лицензирането обаче при всички положения ще доведе до отсяването на някои от тях. Едната причина за това е, че финансовото състояние на населението не позволява широко разпространение на дейността им, а другата е, че ще трябва да попълнят минимално изискуем по закон капитал от два милиона лева. "Доста от фондовете все още не са изпълнили това изискване и по всяка вероятност някои от регистрираните ще се откажат от бизнеса по тази причина", коментира шефът на съюза на здравните фондове Иван Букарев. "При всички положения това е инвестиция, която в скоро време трудно може да се изплати на тези, които са я направили", коментира шеф на здравноосигурителен фонд, пожелал да остане анонимен. Според оценките на Съюза на дружествата за доброволно здравно осигуряване в момента в България не повече от 40 хил. души отделят допълнително пари за подобен род лукс, какъвто е допълнителното здравно осигуряване. Ако се приеме грубо, че средната годишна вноска на всеки осигурен е около 100-150 лева, това означава, че здравните фондове управляват ресурс от около 4-5 млн. лева. "Преди време средната вноска на всеки осигурен беше около 100 долара, но сме длъжни да се съобразяваме с платежоспособността на осигурителя, независимо дали е корпорация, или частно лице. Затова и се принудихме да намалим цената на основните си пакети - борим се да останем на пазара", коментира още Букарев.
По принцип смисълът на съществуване на здравните фондове е в това да покриват нишите, които Националната здравноосигурителна каса не може да обхване. По обясними причини (сред които най-значителна е липсата на достатъчно средства) има доста свободни полета за работа на здравноосигурителните фондове. "След като НЗОК няма достатъчно пари, за да покрие по-широки пакети, идва нашето време. Колкото повече пари има здравната каса, толкова по-малко хляб остава за здравните фондове", коментира Букарев.
Отсега е ясно, че и здравните фондове ще трябва да изтеглят ресурс от някой друг сектор на икономиката, както и пенсионните фондове. "Личният избор на всеки гражданин ще определи откъде ще се прелее ресурсът при нас", коментираха от един от здравноосигурителните фондове.
По всичко изглежда обаче, че хората ще предпочетат пенсионното осигуряване пред здравното по простата причина, че при пенсионното осигуряване вноските се натрупват на партидата на дадено лице. При здравните фондове това не е така. В края на всяка година лицето трябва да прави нова вноска за здравно осигуряване, но сумата, внесена от него през предходната година, няма да остане в негова полза. На практика здравните осигуровки заемат мястото на здравните застраховки. "Затова и хората биха избрали да дават пари за здравето си спорадично, просто тогава, когато имат нужда от лекарска или зъболекарска помощ, и да отделят спестяванията си за пенсионно осигуряване", коментира представител на пенсионен фонд.
За разлика от всички останали лицензионни режими, които се въвеждат в крачка (т.е. доста време след създаването на институциите, които подлежат на лицензиране), в случая със здравните фондове няма краен срок за приключването на този процес. Според Иван Букарев само едно дружество до момента е подготвило документите си за лицензиране и ги е предало в Министерството на здравеопазването. Това е "Българска здравноосигурителна компания "Закрила" АД. След одобрение от здравното министерство документите ще поемат към Държавната агенция за осигурителен надзор.
Първите дружества за доброволно здравно осигуряване се появяват в България през 1996 г. Те започват своята дейност, съобразявайки се с разпоредбите на Търговския закон.
Три години по-късно се създава и Съюзът на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Това става в началото на 1999 г. Организатори на съюза са четири дружества. Това са здравноосигурителен фонд "Медико" АД, Асоциация за медицинско осигуряване, Национална здравноосигурителна компания "Медина" АД и Доброволна здравноосигурителна компания "Труд и здраве" АД.
През последните две години се създават още няколко здравноосигурителни фонда, които по всяка вероятност ще са сред основните играчи на здравно-осигурителния пазар. Това са Българска здравноосигурителна компания "Закрила", Обединен здравноосигурителен фонд "Доверие", Българска здравна компания и здравноосигурителен фонд ДЗИ. Всеки от тези четири здравноосигурителни фонда е изявил своето желание да стане член на Съюза на здравноосигурителните фондове, но са предпочели това да стане, след като бъдат лицензирани.
Основната задача, която стои пред фондовете, е набирането на необходимата капиталова база, защото по-голямата част от тях все още не разполагат с нея.
Списък на регистрираните здравноосигурителни фондове*
Пациент без броня
Пациенти, лекари и администрация продължават да се лутат в дебрите на здравната реформа
Избрахте ли си семеен лекар? Закачливият отговор на този въпрос дойде от средите на най-древната професия, а той бе: "Не искам семеен, а ерген. " Като че ли по-голямата част от обществото се опитва да приеме на шега недостатъците на здравната реформа. Или поне така изглежда по-лесно... Малко повече от 100 дни първата част на здравната реформа е вече в ход. Пациенти, лекари и стоматолози се лутат в правилата на новия "здравен ред". За тези сто дни станаха ясни две неща. Първо, че на никого все още не му е напълно ясно какво прави и как трябва да го прави, и второ, че първата част на реформата не е тази, която ще постави пред затруднение финансовата стабилност на здравната каса. Поне засега.
Както всяко ново нещо здравната реформа си има и добри, и лоши страни. И вече е ясно, че има още много да се желае при оптимизирането на работата на избрания за добро или за лошо модел.
Де факто с реформата в здравния сектор държавата се оттегли от организирането и финансирането на здравеопазването. Но запази централизирания модел на набиране и преразпределение на средствата. Обществото бе задължено да приеме модела с Националната здравноосигурителна каса - монополист, който по дефиниция не може да бъде ефективен. От една страна, всички работници и работодатели са задължени да правят отчисления за нея и колкото са по-големи доходите, колкото повече и по-добре платени места осигурява работодателят, толкова по-висока е таксата за здраве. От друга страна, съвсем не е ясно какво получаваш срещу парите си. Каквото и да е обаче то, ще бъде еднакво за всички. Каквато и осигуровка да плащаш, получаваш един и същ пакет услуги. Това бе и основният мотив здравната вноска да се определя повече като данък, отколкото като осигуровка.
Държавата многократно е доказала, че не е добър собственик и оставени в нейни ръце финансови фондове трудно намират пазарното си приложение. "Кому беше необходимо държавата да е тази, която ще управлява парите за здравеопазването на хората, след като това можеха да бъдат частни фондове, които със сигурност щяха да намерят по-разумния начин за тяхната инвестиция и разходване", коментира специалист от здравната каса.
Основният проблем на болшинството от хората бе и остава липсата на реален критерий, по който да си изберат личен лекар. Затова и изборът бе наслука - ако си имал късмет, добре - ако не, просто си пожелаваш здраве и караш напред. Възможността всяка година да се избира нов личен лекар е по-скоро отворена вратичка за някой заядливец или за хора, които си нямат работа и имат търпение да изпробват заложените в системата механизми за контрол.
И както с всяка реформа, очакванията на обществото за бърза промяна бяха прекалени. Естествено това искаха и пациентите. Те очакваха, че като с магическа пръчка само за една нощ всичко щеше да се промени. Пациентът си представяше дори, че след 1 юли при нужда от медицинска помощ ще попадне в някоя от сериите на "Спешно отделение". Еуфорията от очакваната промяна обаче бързо се изпари.
Лошата промоция, липсата на качествена информация и координация в контролиращите органи (били те Министерство на здравеопазването, НЗОК, съсловни организации и какви ли още не) доведоха до парадокса пациенти и лекари за пореден път да не могат да намерят пресечна точка на своите интереси. Очертава се и неприятната тенденция, че хората нямат доверие на избраните от самите тях лични лекари.
Липсата на информация и у двете страни на системата, лекар и пациент, доведе до, меко казано, нехипократовския спор кой лекар трябва да окаже помощ на пациент, нуждаещ се по спешност. Прехвърлянето на отговорността между спешната помощ и личния лекар продължава и до днес, въпреки че който и да било лекар няма право да откаже поискана медицинска помощ.
Новият модел на финансиране на здравния сектор обаче доведе и до някои абсурдни ситуации. Например един от основните принципи на здравната реформа за общодостъпност (разбирай възможност да ползваш лекарски услуги, без да плащаш, след като вече веднъж си направил задължителните здравни вноски) на лекарската помощ се оказва почти неизпълним. Посещението при личния лекар заради специфично заболяване не винаги означава, че пациентът ще получи направление за консултация със специалист. Причината за това е всеобщото опасение, че ако се дават талони за консултация безразборно, на края на годината няма да останат свободни такива. Здравната каса постави лимит на лекарите, с който определи, че максимум 20% от прегледаните от тях пациенти могат да получат направление за консултация със специалист. "Изразходвал съм си лимита от талони за препращане до края на годината и не знам какво да правя с пациентите си", коментира столичен общопрактикуващ лекар. От здравната каса в същото време обясняват, че в края на годината ще останат над два милиона неизразходвани направления, за които касата е готова да плати. Конфликтът в случая е заложен както в самата система, така и в нейното прилагане. Ако общопрактикуващият лекар пренасочи пациент към специалист, това означава, че в джоба му ще влязат по-малко пари от НЗОК. Логично е тогава икономическият интерес да диктува подобно поведение. Другият проблем е липсата на стиковане между НЗОК, съсловни организации и техните редови членове, лекарите.
Най-типичният пример за невъзможността на пациента да ползва дори това, което му се полага, е стоматологичното лечение. Този капан бе заложен още преди старта на здравната реформа, когато НЗОК прецени, че може да плаща на всеки стоматолог, който има договор с нея, само по 21 часа работа всеки месец. Това предполага невъзможността на зъболекаря да обслужи всичките си пациенти по плана на здравната каса. "Графикът ми до края на годината е запълнен и някой, дори и да иска, няма къде да го включа", коментира стоматологът доктор Димов. Той обясни, че дори и да иска да прави график за след 31 декември, не може, защото все още не са ясни параметрите на новия рамков договор, пък и той самият не е убеден, че ще сключи и за догодина договор с НЗОК. Някои от лекарите подхождат по друг начин към това ограничение - отсега си взимат пациентите по договор с касата, а разхвърлят часовете до края на годината. "Дори и да ползвам този вариант на работа, часовете ми по договор с касата почти привършиха, а аз само рискувам да пострадам от проверка на здравната каса, защото часовете не са ми разпределени равномерно", коментира столичен стоматолог.
Освен това схемата при стоматолозите прилича на добра хранителна среда за корупцията. Стоматологът би бил склонен първо да лекува близките си хора по програмата на здравната каса, а след това да обърне внимание на тези, които са готови да заплатят "такса" за привилегията да минат по евтината тарифа.
Най-важното звено във веригата - лекарите, все още не могат да се ориентират в обстановката. Ежедневието им се превърна в смесица от бумащина, лежерни прегледи и предложения за спецкурсове.
Факт е, че лекарското съсловие тепърва започва да се учи на предприемчивост. Пресмятането на разходите за наем, телефон, медицинска сестра и други съпътстващи екстри е умение, което в крачка се усвоява. А лекарите не са се и научили да правят реална преценка какво печелят от това.
"Вече три месеца работя на нови договорни отношения със здравната каса, а все още не ми е ясно откъде какво ще излезе. За критичните сто дни аз дори не разбрах всъщност, ако продължавам да работя по този начин, на какъв среден доход на месец мога да разчитам", коментира д-р Григорова от София, която е общопрактикуващ лекар в голям жилищен комплекс.
И тъжно, и смешно е сега човек да прекара един ден в някоя от бившите поликлиники, където основно са съсредоточени кабинетите на личните лекари, които всеки от нас би трябвало да си е избрал. Тъжно е, защото виждаш безпомощни пенсионери, които стоят мълчешком на опашка, за да получат поредната си рецепта за хапчетата за високо кръвно. Тъжно е и защото нищо от обстановката дори не ти напомня за сериала "Спешно отделение". Смешно е, защото виждаш лекари, които се борят със съвременните чудеса на техниката като мобилни телефони, пейджъри и какво ли още не.
Най-неравна изглежда борбата с компютрите, които всеки лекар ще трябва да има, за да може да ползва единната информационна система. В случая обаче лекарите са раздразнени основно от факта, че здравната каса намери достатъчно средства, за да осигури собственото си информационно обслужване, но за лекарите никой все още не е помислил.
Доскоро роптаещите срещу ниското заплащане лекари се превърнаха освен всичко друго и в книжни плъхове. "Обслужването на един пациент с обикновена настинка ми отнема половин час не защото нямам сестра, която да ми помага, а защото тя не смее да попълни нито един документ, без да го съгласува с мен", коментира общопрактикуваща лекарка от София. "Освен това започвам да въвеждам всички данни по всякакви формуляри, магнитни носители и какво ли още не. В кабинета ми вече няма карфица къде да падне от стотиците папки и картони, които отворих", допълни тя.
При зъболекарите нещата изглеждат далеч по-тривиални. От десет години те са свикнали с частната практика. Отдавна са разбрали каква е цената на техния труд и какво означава да си частник. Голяма част от стоматолозите дори отказаха да сключат договор за работа с НЗОК. "Защо да работя със здравната каса, при положение че хората още дълги години няма да могат да си оправят и 1\10 от зъбите с парите на здравната каса", коментира стоматолог на частна практика. "Освен това ще трябва да започна да се занимавам с излишна бумащина и обикаляне по институциите", допълни още той. Зъболекарите обаче имат и друго предимство - много хора също са свикнали да си плащат за зъболекар и не им е толкова трудно да си намерят клиенти. Това естествено не важи за селата и за райони с ниско жизнено равнище.
Отношението на лекарите специалисти, които работят в Диагностично-консултативните центрове (ДКЦ), бившите поликлиники, към здравната реформа обаче тепърва започва да се изостря. Работещите на договор със самото ДКЦ, а не със здравната каса лекари започнаха да осъзнават, че една част от тях издържат дейността на цялото дружество и не получават релевантно заплащане за това. Причина за подобно недоразумение е фактът, че лекарите специалисти имат лимит в сумата, която могат да получат като възнаграждение за работата си. Всичко останало, което са изкарали отгоре, отива за издръжка на дружеството, та дори и за заплати на колегите им, които работят с пъти по-малко от тях. "Решението е в приватизацията на тези дружества. Тогава ще се знае кой за какво работи", счита лекар, работещ в бивша столична поликлиника. Ръководствата на ДКЦ се избират обикновено от принципала (който най-често е общината). Това са хора, които са далеч от проблемите на работа на дружеството и им липсва икономическа мотивация да работят за по-доброто финансово състояние на дружеството. "Изход от тази ситуация е и вариантът специалистите да работят на договор пряко с НЗОК, така поне всеки ще знае какво е изработил, а няма да работим в името на общото благо", коментира лекар специалист. По тази линия личният лекар е доста по-мотивиран да работи, отколкото е специалистът в ДКЦ.
Румъния откри сезона на изборите
Бившият комунист Илиеску продължава да води в президентската надпревара пред основния си съперник Изъреску
Петър ИВАНОВ
"Вече е факт! Министър-председателят Изъреску най-сетне се съгласи да се кандидатира за президент. " Така румънският всекидневник "Евениментул зилей" коментира старта на кампанията за общите избори на 26 ноември.
Всъщност още преди месец премиерът прекрати интригата около участието си в президентските избори, въпреки че размишлява доста дълго и държа в напрежение партиите от управляващата коалиция, които предложиха неговата кандидатура. Проблемът на правителствената коалиция бе да намери подходящ кандидат, който да се състезава с твърде популярния бивш президент Илиеску. Технократът Изъреску се оказа подходящ както заради успешната си икономическа политика начело на правителството, така и заради високия си имидж на честен човек, неразвратен от политиката (Изъреску е новак в политиката, дълги години преди да стане премиер той бе председател на централната банка). Съзнавайки силата на точно това си качество министър-председателят се съгласи да участва в изборите, но не от името на някоя партия, а като независим кандидат. "Не ми беше никак лесно да се кандидатирам. Но вече съм взел решение и съм готов да се боря открито и да спечеля президентския пост", каза Изъреску в програмната си реч, в която очерта предизборните си приоритети. "Кандидатирам се, защото знам, че мога да допринеса за подобряване на условията на живот в страната ни и мога да променя отношението на другите държави към Румъния", подчерта той.
Румънската преса отбелязва рязката промяна в поведението на иначе тихия и скромен човек Изъреску. В програмната си реч той се отказа от доскорошния си принцип да не дава напразни обещания и да не демагогства излишно и прие онази агресивност, присъща на дългогодишните политици, коментират румънските наблюдатели. Въпреки че е наясно с президентските правомощия, премиерът обеща, че ако бъде избран, ще помогне за реализирането на средносрочната икономическа програма, одобрена от Европейския съюз и МВФ. "Ще се боря за всички румънци така, както се боря за мен самия и за моето семейство", патетично заяви той, продължавайки да ораторства, че ще завърши приватизацията, ще подобри обществените услуги и финансовия сектор.
Доколко това е възможно с оглед на лимитираните президентски пълномощия е друг въпрос. Румънските вестници отбелязват, че Изъреску е влязъл в реториката на основния си съперник - лидера на Партията за социална демокрация Йон Илиеску. Това до голяма степен се обяснява с настроенията на електората, олевял заради дългогодишните икономически проблеми на страната и задълбочаващата се бедност. Спадането на жизнения стандарт и безработицата бяха използвани съвсем целенасочено от бившия комунист Илиеску, който експлоатира носталгията по сигурното минало и стана най-популярния кандидат-президент. Това личи и от обещанията му - да вдигне жизнения стандарт (без, разбира се, да уточнява как ще стане това), да увеличи чуждите инвестиции, да премахне корупцията, да намали данъците и да подкрепя малкия и средния бизнес - все неща, които всеки средностатистически румънец иска да чуе. Нищо чудно, че Илиеску има пълни шансове да спечели президентския пост. Това показват и всички социологически проучвания, според които той се ползва с доверието на 40% от избирателите. Доста назад след него е премиерът Изъреску с 18 на сто, следван от другите кандидат-президенти - Теодор Столожан и Корнелиу Вадим Тудор с по 12%, Джордже Фруда - 7%, Петре Роман - 5%, Теодор Мелешкану - 4% и останалите кандидати, които имат под 2%.
Американците ще избират между двама невзрачни кандидати за Белия дом
В първите си публични дебати Ал Гор и Джордж Буш не успяха да излязат от рамките на партийната идеология
Кирил КИРИЛОВ
Първият публичен дебат на двамата основни кандидати за наследник на Бил Клинтън в Белия дом на 3 октомври в Бостън показа най-малко едно нещо - настоящият вицепрезидент Ал Гор и губернаторът на Тексас Джордж Буш не са нищо повече от типични защитници на каузи, които са разделяли Демократическата и Републиканската партия в продължение на поколения. Оказа се, че двамата кандидати не са нищо повече от двете страни на една монета, а на американския гласоподавател му бе предложено да избира между един типичен демократ и един типичен републиканец. Никаква импровизация, никакво лично мнение - просто придържане към партийната политика. Единственото оригинално нещо бе, че по време на втория дебат на 11 октомври в Уинстън-Салем, Северна Каролина, двамата кандидати бяха седнали на маса, а не стояха прави зад отделни банки, което се случва за първи път в историята на кандидатпрезидентските дебати.
По въпроса за ролята на правителството в обществения живот, за данъците и държавните разходи, за социалното осигуряване, енергетиката, по всеки един значим въпрос двамата кандидати не само заеха изпитаната и добре позната позиция на своите предшественици, нещо повече - понякога те използваха дори цели фрази от предишни предизборни дебати. Когато Ал Гор непрекъснато нападаше програмата на Джордж Буш за данъчна реформа, която на практика ще облагодетелства само онзи един процент от най-богатите данъкоплатци, той всъщност повтаряше думите на Джими Картър, който на 23 септември 1976 г. се нахвърли върху своя противник Джералд Форд с думите: "Това е програма за богатите. Фактически 25 процента от данъчните реформи са в полза на най-богатия един процент от американците. " А в първия дебат между Майкъл Дукакис и Джордж Буш на 25 септември 1988 г. демократът Дукакис заяви буквално следното: "Това, което той предлага, са данъчни облекчения за най-богатия един процент от народа на тази страна."
Когато Джордж Буш-младши заяви в Бостън, че вицепрезидентът мисли за тези средства все едно, че те са на правителството, все едно, че приходите от данъци са негови пари, той всъщност цитираше един от най-големите американски президенти на това столетие - Роналд Рейгън. Малко след като стана президент, през 1981 г. той се обърна към американците с риторичния въпрос "има ли правителството право постоянно да разходва, разходва и разходва вашите средства".
Истината обаче е, че настоящият голям бюджетен излишък позволи на двамата кандидати да се завърнат към класическите позиции на своите партии - републиканците с искането за смъкване на данъците, демократите с идеята накъде могат да се насочат тези средства. И докато Буш иска голямо трансгранично намаляване на данъчното бреме, Гор отново се хвана за идеята за нови скъпоструващи социални програми. Това пък бе сламката, за която Буш се хвана, обвинявайки своя противник, че иска "драматично увеличаване на правителствения апарат" и добави: "Моето чувство и виждане е, че американците трябва да имат властта и пълномощията сами да решават съдбата си и своя живот. " Всъщност това е сърцето на изконната идеология на Републиканската партия, това, че един силен и могъщ Вашингтон е нещо, от което американците трябва да се боят. Няма значим политически деец на Републиканската партия, който през последните 70 години да не е застъпвал тази теза.
По същия начин обладаният от идеята за всеобхватно социално осигуряване, което да бъде универсално и достъпно за бедни и богати, е основа на политическата идеология на Демократическата партия от времето на "Новия курс" на Тиодор Рузвелт. И още оттогава, от 30-те години, болшинството републиканци гласуват срещу програмите за социално осигуряване, а идеята на Буш за частична приватизация на програмата за социално осигуряване и програмата за здравно осигуряване е просто абстрактен израз на тази позиция.
По въпроса за енергетиката Буш и Гор също проведоха дебат, който Картър и Рейгън вече водиха точно преди 20 години. Когато Гор обвини Буш, че иска да разруши значителни части от околната среда на Америка, искайки подновяване на програмата за добиване на петрол в арктическата област, вицепрезидентът всъщност повтори думите на Дукакис, който твърдеше, че Рейгън е поддръжник на "бандата, която унищожава околната среда".
Проблемът с разрешаването на абортите също датира поне от президентските дебати в началото на 80-те години. В настоящия дебат Гор просто цитира един от основните принципи на демократите: "Всяка жена би трябвало да може да избира, да бъде защитена. " Тук Буш като че ли успя да избяга от традиционната републиканска идеология, която е против легализирането на абортите, и говореше повече за това, че "всяко дете, родено или неродено", трябва да има право на защита.
В крайна сметка дебатът в Бостън, сърцето на Нова Англия, както и този в Уинстън-Салем - град, останал в историята с масовата екзекуция на "салемските вещици", бе поредната демонстрация, че Ал Гор и Джордж Буш не са нищо повече от средностатистически издънки на Демократическата и Републиканската партия, и ако Гор изглеждаше по-добре и по-уверено на телевизионния екран в първия дебат, вероятно се дължи на по-големия му опит в публичните прояви. В Уинстън-Салем Джордж Буш бе политикът, който спечели повече симпатии, което пък вероятно е плод на това, че е подбрал настина добри съветници и имиджмейкъри. И вероятно това е една от причините за пръв път от десетилетия насам рейтингът на двамата кандидати да е абсолютно равен - 43 към 43, според изследване на общественото мнение на Reuters/MSNBC от 12 октомври. На 7 ноември американците на практика ще трябва да гласуват не за Гор или Буш, а за това дали демократ или републиканец ще обитава Белия дом през следващите четири години.
Какво от това, че Полша завива наляво
Президентските избори показаха, че десницата губи позиции. Но това не притеснява никого
Петър ИВАНОВ
"Искам Югославия де се превърне в една скучна европейска държава", каза в една от програмните си речи новоизбраният югопрезидент Воислав Кощуница. Това, към което Югославия тепърва ще се стреми, вече е нормална практика в Полша. Няма съмнение, че Варшава вече е твърде близо до редица европейски стандарти, а по отношение на политическата скука и липсата на изборни изненади спокойно може да се мери със западноевропейските държави. Както се предполагаше, президентските избори не донесоха нищо неочаквано и бившият комунист и кандидат на Съюза на демократичната левица (SLD) Александър Квашневски стана първият президент в новата полска история, който спечели втори мандат. Още на първия тур той спечели 53.92% от гласовете и остави далеч зад себе си останалите кандидати - бившия външен министър Анджей Олеховски със 17.3%, лидера на Изборна акция "Солидарност" (AWS) Мариан Кршаклевски с 15.57 на сто и ръководителя на опозиционната Полска селска партия Ярослав Калиновски с 5.96%. Бившият лидер на "Солидарност" и носител на Нобелова награда за мир Лех Валенса успя да събере само един процент от гласовете. Той има за какво да съжалява, защото с унизителната му загуба окончателно приключи времето на "Солидарност", а страната започна бавно да завива наляво.
Предизборната кампания бе фокусирана върху личността на самия Квашневски. Част от опонентите му наблягаха на комунистическото му минало, а други посочваха, че той е атеист и не може да заема най-престижния държавен пост в католическа Полша. AWS дори завъртя предизборен клип, в който Квашневски се подиграва на папа Йоан Павел Втори. Но и това не помогна. Преди това не помогнаха скандалите, че президентът нямал диплома за висше образование, нито разследването на лустрационния съд, пред който Квашневски се яви по обвинения (свалени по-късно), че е бил служител на тайните служби. Оказа се, че на поляците им е омръзнало от агресивността на политици бунтари от типа на Валенса, а умереното поведение на Квашневски и имиджът му на зрял политик се оказаха далеч по-печеливши. "Квашневски заложи на това, което обединява поляците, а не на това, което ги разделя", каза след изборите Лешек Милер, лидер на SLD. Разбира се, той пропусна да каже, че Квашневски е използвал изгодната позиция, в която се намира - президентът е единственият държавник, който не прави нищо, и затова винаги е първи по популярност сред политиците. Квашневски успя предизборно да "осребри" и факта, че именно той е "вкарал" страната в НАТО и обясни на избирателите, че ако по време на следващия му мандат Полша влезе в ЕС, той ще умре като истински щастлив човек.
Далеч от тази реторика обаче вотът бе мотивиран по-скоро от недоволството от управлението на AWS, най-вече заради трудностите на четирите реформи (социална, административна, образователна и здравна), които Полша започна да провежда едновременно. Поляците все още не могат да разберат например как при огромното количество чужди инвестиции (през последните няколко години в страната ежегодно влизат по 10 милиарда долара) и планиран ръст на икономиката за 2000 г. от 5.3 на сто безработицата достига 14%.
След като през юни AWS остана единствената управляваща партия и формира правителство на малцинството, в Полша се заговори за предсрочни парламентарни избори. Президентският вот и твърде скромното представяне на Кршаклевски само потвърдиха тезата, че предсрочните избори са една от най-вероятните политически опции и че никой няма да чака до есента на следващата година, когато изтича мандатът на сегашния парламент. Преизбирането на Квашневски показа това, което всички очакваха - че левицата набира скорост и че вместо да се консолидира, след като Балцерович напусна правителствената коалиция AWS, се изтегля все по-назад. Това личи от повечето социологически проучвания, които показват, че SLD се ползва с доверието на над 40 на сто от населението. Същите данни сочат, че популярността на AWS е спаднала под 20% с тенденция тази цифра да продължи да намалява.
На първо място, според наблюдателите тоталният разгром на тези избори ще ускори дезинтеграцията на десницата. Най-вероятно Кршаклевски ще бъде посочен като виновник за загубата и е твърде вероятно да стане изкупителна жертва. Вече се появиха и първите признаци за това - "Кршаклевски беше лош избор за AWS", атакува Ян Мария Рокита, представител на едно от либералните крила в AWS. Кршаклевски е на път да бъде дискредитиран като лидер и на десноцентристките сили, а вероятността да бъде изместен от технократа Анджей Олеховски е твърде голяма. Фактът, че независимият Олеховски успя да събере повече гласове от партийния лидер Кршаклевски, е достатъчно красноречива заявка за по-нататъшни политически амбиции. Самият Олеховски вече обяви намерението си да сформира движение (по всяка вероятност то ще се нарича "Нов център"), което да се противопостави на левицата на следващите избори. Твърде вероятно е той да отцепи по-либералните крила в AWS и да привлече на своя страна центристкия Съюз на свободата на Балцерович, който напусна кабинета през юни. Ако това се случи, AWS ще отиде още по-надясно в лоното на национализма и крайната религиозност, твърдят експерти. При такова развитие на събитията ролята на AWS ще намалее и партията ще престане да бъде онзи политически фактор, около който десноцентристките партии се обединиха, за да спечелят изборите през 1997 г. SLD вече намекна, че има намерение да ускори процеса на маргинализиране на AWS, като поиска предсрочни парламентарни избори. Това е второто пряко следствие от президентския вот. За предсрочни избори се говореше още през пролетта, когато Балцерович напусна кабинета. Според полската конституция предсрочни избори може да има, ако не бъде одобрен бюджетът за следващата година и парламентът се саморазпусне. Тази възможност изглежда напълно реална, ако Съюзът на свободата се споразумее с левицата и гласува заедно с нея против бюджета на премиера Бузек. Това означава, че изборите ще бъдат през пролетта на следващата година, а не през октомври. Изхождайки от победата на Квашневски и от обществените настроения, политическите наблюдатели предричат, че SLD ще спечели убедително. Никой обаче не смята, че връщането на бившите комунисти на власт е драматичен обрат. Икономистите все още спорят дали управлението на левицата между 1993 - 1997 г. е забавило темповете на икономическите реформи. Някои от тях се опасяват, че заради социалните си приоритети едно социалдемократическо правителство ще отложи непопулярните, но необходими мерки, включително и икономическата линия за присъединяване към ЕС, в която се предвижда годишен икономически растеж от 4-5%. Във всеки случай скептиците са доста по-малко от реалистите, а според тях който и да дойде на власт няма друг избор, освен да следва избраната от поляците линия на реформи и евроинтеграция.
Дай ми един трилион
Инвестициите в света могат да достигнат десетцифрено число тази година, но огромната част от тях ще бъде за богатите държави
Георги КАТАНОВ
Сред най-големите успехи на противниците на глобализацията, които напоследък се превърнаха в част от задължителната програма на всяка значителна сбирка на влиятелни политици и финансисти, е блокирането на многостранното споразумение за инвестициите (МСИ) през 1998 г. Липсата на напредък през последните две години обаче не означава, че развитите държави, виновниците за всички нещастия по света според демонстрантите в Сиатъл, Мелбърн и Прага, са пострадали от липсата на международни инвестиционни правила.
При тях неприятните изненади като национализация и дискриминация на чужденците са практически изключени, за разлика от по-бедното мнозинство, чиито интереси защитават "уличните бойци", специализирали се в разбиването на ресторантите на McDonald's. Това и е една от причините страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да си остават предпочитано място за инвестиране, като дeлът им в чуждестранните инвестиции нараства през последните три години и през 1999 г. десет държави получиха три четвърти от общата сума.
В инвестиционния си доклад "Трансгранични сливания и поглъщания и развитие" за 2000 г. Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД) естествено избягва въпроса с МСИ, запазвайки максимална политическа коректност, но не се отказва от анализа на други проблеми, свързани с международните сделки. Вниманието към сливанията не е случайно, тъй като на тях се падат 720 млрд. долара от 865-те млрд. долара преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в света през 1999 г. Според икономистите на ЮНКТАД в крактосрочен план положителният ефект от инвестициите на "зелено" - строителство на нови съоръжения и създаване на дъщерни фирми - е значително по-голям от покупко-продажбата на фирми, която може да има негативни политически последици заради установяването на чуждестранен контрол върху поглъщаната компания. Желанието на някои американски конгресмени да попречат на Deutsche Telekom да закупи мобилния оператор VoiceStream и уволнението на полския министър на финансите Емил Васач през лятото заради силната му "страст" към приватизацията показват, че подобни настроения не са привилегия на по-бедните държави.
Другите недостатъци на поглъщанията в краткосрочен план са увеличаване на безработицата в резултат на закриването на губещи предприятия, замразяване на производствения потенциал, изтичане на валута при прехвърлянето на печалбата в централата и опасност от ограничаване на конкуренцията поради намаляването на броя на действащите фирми. Няколко години след сделката обаче негативните последици практически изчезват, защото чуждестранната компания е принудена да инвестира в развитието на дейността си, създавайки работни места и прехвърляйки нови технологии.
Според ЮНКТАД британските компании са инвестирали най-много в чужбина (199 млрд. долара), измествайки американските от първото място, като вероятно ще запазят лидерството, благодарение на успеха на Vodafone AirTouch при поглъщането на германската Mannesmann AG. САЩ продължават да бъдат най-привлекателното място за преки инвестиции с близо една трета от общата сума - 276 млрд., а американските фирми уверено са окупирали челото на класацията на нефинансовите транснационални корпорации по чуждестранни активи (по данни за 1998 г.). От европейските фирми единствено Royal Dutch/Shell (3-о място) е в челната петорка заедно с американските General Electric, General Motors, Ford и Exxon.
Положителното инвестиционно салдо на САЩ се дължи на големия интерес най-вече на европейските фирми към огромния американски пазар, който оказва влияние върху вкусовете и потреблението в цял свят. Въпреки обезценяването на еврото с 25% след въвеждането му през миналата година щатските компании не се втурнаха да изкупуват конкурентите си от Стария континент. Липсата на интерес вероятно е свързана с административните и бюрократичните трудности, които очакват янките в Европа. Известно е как търговския гигант Wal-Mart беше принуден от германските власти да увеличи цените си по силата на стар закон за защита на дребните предприемачи.
Преките инвестиции в Източна Европа се увеличиха за трета поредна година, достигайки 23 млрд. долара, 3% от общата сума в световен мащаб. Десетте години приватизация означават, че поне във водещите страни от региона все по-голяма част от постъпващите средства ще бъдат използвани за модернизация на съществуващите предприятия и инвестиции "на зелено".
В анализ, посветен на присъединяването на източноевропейските държави към Европейския съюз, "Икономист интелиджънс юнит" подчертава, че самият процес на унификация на законодателството и контролът от страна на ЕС приближават бизнесусловията на изток от Виена до западноевропейските. Високото равнище на инвестиции в страните от първата вълна означава, че не може да се очаква инвестиционен бум, както в Испания и Португалия след приемането в ЕС през 1985 г., но вероятно ще се увеличи интересът на чуждестранните фирми, желаещи да се възползват от евтината и квалифицирана работна ръка, което ще доведе до повишаване на производителността и конкурентоспособността на икономиките.
Значителна част от ПЧИ в Източна Европа през тази година трябваше да се падне на телекомуникациите, но неуспехът на българското правителство да продаде БТК от първия опит не се оказа единственият фалстарт. France Telecom се разбра с полския кабинет да плати 4.3 млрд. долара за 35% от националния монополист TPSA - най-голямата приватизационна сделка в Източна Европа - но в края на септември обяви, че ще изчака две седмици с плащането заради решението да бъдат продадени пет, а не четири лиценза за мобилни мрежи от трето поколение. Чехия оповести, че отлага приватизацията на 51% от Cesky Telecom за края на ноември, за да могат да бъдат преразгледани отношенията с TelSource - консорциум, ръководен от KPN. Deutsche Telekom имаше повече късмет в Словакия и срещу 937 млн. долара получи местната телекомуникационна компания, а след изтеглянето на SBC от Унгария остана единствен мажоритарен собственик на Matav.
Въпреки че Източна Европа е инвестирала едва 3 млрд. долара в чужбина през 1999 г., зачестяват сделките между фирми от региона. Унгарската петролна компания MOL купи 36% от словашката рафинерия Slovnaft и в момента се опитва да попречи на "Газпром" да погълне двата най-големи химически завода - TVK и Borsodchem. Не е изключено MOL да е подкрепяна негласно от правителството, което се опасява от евентуален натиск от страна на руската компания, но страните в региона трябва да свикват с мисълта, че не само западни, но и източни фирми ще инвестират в тях.
Държавността в Югославия колабира
Трансформацията на властта е съпроводена от хаос и следреволюционно междувластие
Петър ИВАНОВ
Държавата Югославия изпадна в прединфарктно състояние, след като в страната започнаха да функционират паралелно легитимни, полулегитимни или напълно незаконни от формална гледна точка институции. Хаос обхвана всички нива в държавата заради кризата на федералните и републиканските ведомства. Въпреки компликациите около избирането му все пак има федерален президент, но все още липсва действащо съюзно правителство. Опозицията не признава сръбския президент Милутинович, защото е привърженик на Милошевич. Сръбското правителство, също доминирано от хора на стария режим, в началото се съгласи на предсрочни избори в края на тази година, а след това обяви, че ще изкара мандата си до края на следващата. Успоредно функционира и т.нар. временно правителство, или кризисен щаб, сформиран от опозицията по време на революцията, който е изцяло незаконен съгласно действащото законодателство. Връх на междувластието бе вълната от солови акции на саморазправа с представителите на бившите управляващи. Работещите в редица институции и големи държавни фирми започнаха сами да сменят или да прогонват ръководствата, назначени от стария режим. "Не мога да оправдая това, което става в момента", призна самият Кощуница в интервю за "Ню Йорк таймс".
След като някак много лесно победи Милошевич, опозицията остави впечатление, че е неподготвена за тази победа, а ситуацията в Югославия е изключително сложна и изисква едновременни усилия по няколко направления. Въвеждането на ред в държавата и трансформацията на властта очевидно е първият и най-важен въпрос за новия югопрезидент, като стремежът му е това да стане безболезнено и плавно. Оттук идват и опитите му да балансира между обединената опозиция (ДОС) и все още силните социалисти. Това от своя страна пък подхранва спекулациите, че опозицията е била оставена да победи срещу обещание за бъдещо колабориране с бившите управляващи. Подобен пример е компромисът за федерален премиер да бъде посочен Предраг Булатович, черногорски социалист и бивш съюзник на Милошевич. Самият Булатович обеща в замяна, че ще сформира коалиционно правителство с ДОС, което по неговите думи "ще бъде приемливо за международната общност".
Това обаче е твърде малка стъпка на фона на другите проблеми и потенциални опасности. По твърде важната линия - стабилизиране на властта чрез силовите институции, усилията на Кощуница засега остават безуспешни. Преговорите с висшия генералитет за прочистване на армейското ръководство от преданите на Милошевич хора не дадоха никакъв резултат. "Точно в този момент персоналните промени в ръководството на армията могат да имат силно негативни последици", се казва в декларацията на генералния щаб по повод на разговорите с президента. Полицията също остана под контрола на сръбското правителство, тъй като след оставката на вътрешния министър Влайко Стоилкович неговите функции бяха поети от премиера Мирко Мариянович. Според висшия функционер от социалистическата партия Бранислав Ивкович "сръбският кабинет е единственият орган в държавата, който все още може да взема законни решения".
На всичко това Джинджич отговори в типичния си агресивен стил и заплаши, че ако новата власт се почувства застрашена, пак ще свика хората на улиците. Но точно този стил на поведение представлява не по-малък проблем за самата опозиция. В същото интервю Кощуница заяви: "На пръв поглед изглежда, че прехвърлянето на властта става мирно и тихо. Но под повърхността кипи истински неконтролиран вулкан и това ме тревожи. " Конституционалистът Кощуница бе видимо притеснен от случаите, при които негови колеги от опозицията използват незаконни средства, за да заграбят власт и влияние. Подобна бе и реакцията на социалистите, а Ивкович директно обяви, че сръбското правителство ще преследва всички нарушения на закона и ще игнорира нелегитимните решения на кризисния щаб на ДОС.
Според наблюдателите преходът към новото управление е кризисен момент именно заради вакуума във властта, настъпил след отстраняването на Милошевич. "Намираме се в сива зона, която е изключително опасна", предупреди Зоран Джинджич. Според бившия външен министър Живадин Йованович този несигурен период ще завърши, "когато държавата заработи нормално и хората отново се върнат към ежедневните си задължения".
Америка и Русия в битка за Сърбия
Януш Бугайски*
С разпадането на режима на Милошевич става ясно, че Вашингтон и Москва преследват коренно различни цели в Сърбия и региона. Докато САЩ желаят да превърнат Сърбия в опора на стабилността в региона, Русия предпочита да запази Сърбия като източник на регионална дестабилизация, която подкопава процеса на европейска интеграция и разширяване на НАТО.
През последното десетилетие САЩ се бореха с една непокорна държава в сърцето на Югоизточна Европа, която всяваше хаос и конфликти и пречеше на региона да се присъедини към всеобщия прогрес и развитие. Войната срещу режима на Милошевич се водеше на много фронтове - от въздушни нападения и военната окупация на Босна и Косово до икономически санкции, дипломатическа изолация и обвинения във военни престъпления.
В политическите кръгове във Вашингтон Сърбия се възприема като липсващото парче от балканската мозайка и като сериозна заплаха за целостта и стабилността в целия регион. Една сигурна и предсказуема държава, която вече не подкрепя регионалните войни, междуетническите конфликти и бежанския поток, ще намали натиска върху мисиите на САЩ и НАТО в Босна-Херцеговина и Косово и също така осезаемо ще намали вероятността за нов конфликт в Черна гора.
Парадоксално това може да подкопае процеса на регионално развитие във време, когато сръбската революция вдъхва надежда за нов живот в региона.
Разбира се, руските интереси не могат вече да се базират на гол контрол и политическа доминация, а на задълбочаване на икономическите връзки, бизнессделките, военните поръчки, разузнавателни операции с Москва и на предоставянето на подходящи възможности за руските "бизнесмрежи" и олигархични групи на интереси. Освен това като неуспяла суперсила и постимпериалистична държава, която не е в състояние да се конкурира с НАТО, Русия продължава да лови риба в мътни води. За изминалото десетилетие Москва манипулира конфликтите на Балканите и нерешителността на Запада в опитите му да отдалечи САЩ и съюзниците й.
В контекста на тези цели съвсем не е учудващо, че Москва има хладна реакция към победата на Воислав Кощуница на президентските избори. Въпреки бурните антиамерикански изказвания на Кощуница по време на предизборната му кампания Путин продължава да не се доверява напълно на политиката му, след като веднъж вземе властта. Русия очевидно се страхува да не изгуби и последната си пионка на балканската шахматна дъска и да не гледа безпомощно от задните редове как Америка и Европа видимо разширяват влиянието си в Сърбия. Тревогите й относно подобен сценарий са много по-големи, отколкото безпокойството за предстоящото разпадане на Югославия.
В крайна сметка сръбският народ може да спечели твърде малко от Русия и нейното правителство, ако наистина има сериозни намерения за демократични промени, икономически реформи, борба срещу организираната престъпност, подпомагане на стабилността в региона и поощряване на разширението и консолидацията на евросъюза. Само Западът може да предложи на Сърбия нещо, което си заслужава за нейното икономическо и институционално развитие, освен, разбира се, ако Кощуница и приближените му не искат да се превърнат в поредната корумпирана криминална банда.
Ако демокрацията наистина ще възтържествува в Сърбия, цел, която може да остане непостижима за доста дълго време, отношенията между Москва и Белград неминуемо ще се влошат. Подобен процес се наблюдаваше между страните от бившия социалистически блок и Руската федерация, като това най-добре може да се види в България, която дълго бе считана за по-малкия брат на Русия.
Митовете за "историческо приятелство" между Сърбия и Русия трябва най-после да бъдат разбулени. Историята е свидетел как руски владетели са се опитвали да прокарват собствените си силови интереси не поради силна симпатия към някои от тези народи или религии. Сръбските националисти са подхранвали и манипулирали общоизвестните заблуди за Русия за твърде дълъг период от време, за да се опитат да се задържат на власт с подобна идеология. Най-добрият начин, по който сръбските демократи могат да унищожат тези заблуди, е чрез демонстриране и реализация на техните задължения към ценностите на демокрацията, законността, икономическото развитие и евроатлантическата сигурност.
За цената на мира
International Herald Tribune
С всеки ужасен удар срещу мира в Близкия изток оптимистите в Израел и в чужбина се чудят докога израелците и палестинците ще пропиляват шансовете си. Но, откровено казано, никога не е било по-трудно да си оптимист за бъдещето на мирния процес в региона.
Ясер Арафат беше на ръба на огромен дипломатически успех - създаването на палестинска държава при такива благоприятни условия, на които малцина палестинци смееха да се надяват. Точно тогава Арафат съвсем безумно и прибързано реши да използва взривоопасното посещение на израелския опозиционен лидер Ариел Шарон в ислямските свети места в Ерусалим. Арафат дори създаде ужасен прецедент и заради безсмислените си цели разруши мюсюлманска светиня. Стана така, че заради необмислената постъпка на Шарон и тесногръдието на Арафат отново бе пролята много кръв. Палестинският лидер може би е смятал, че е необходимо ново кръвопролитие, за да се докаже, че палестинската държава е родена с кръв и огън.
Действията на Арафат имат две страни. От военна гледна точка той принуди премиера Барак да даде ултиматум на палестинците да спрат насилието. В политически план кризата ще подтикне израелския министър-председател да направи компромис и да започне преговори за създаването на т.нар. правителство на националното единство на широка коалиционна основа. Едно такова правителство ще спре смелата политика на Барак за постигане на мир. Вниманието ще бъде фокусирано върху националната кауза и опасностите, които застрашават Израел, и оттук нататък преговорите ще стават все по-проблематични.
Капризите на Арафат повдигат още един въпрос. Не доказват ли те дългогодишните израелски съмнения в искреността на Арафат като надежден партньор в мирния процес? Това, което най-много притеснява този път, е, че палестинският водач предизвика размириците и дори ги насърчаваше независимо от израелското търпение и жестове на добра воля.
За президента Клинтън тези събития представляват едва ли не лична обида. Но ще бъде вредно и ненужно САЩ да се поддават на преждевременни емоции. Желанието на палестинците за независимост и на израелците за сигурност е не по-малко силно отпреди. Двата народа са своеобразни сиамски близнаци, съдбата им е обвързана и точно това трябва да бъде изходната точка на американската политика в региона.
Останалото са детайли. Шарон е разрушител, а не съзидател като Барак. Що се отнася до Арафат - истинските му намерения ще проличат от това колко бързо и искрено ще отговори на поканите за спасяване на мира в региона.
Войната в Близкия изток започна
Кирил Кирилов
Ясер Арафат, политикът, който преди седем години получи заедно с покойния Ицхак Рабин Нобеловата награда за мир, се превръща в антигероя на близкоизточния мирен процес. И не защото е против мира между Палестина и Израел, а защото става все по-очевидно, че се е превърнал в заложник на идеята за независима Палестина. При това, без да има контрол върху събитията, които произтичат от наложената именно от него политика на терор по времето, когато бе неоспоримият лидер на Организацията за освобождение на Палестина.
След две седмици на нестихващи боеве между палестинските и израелските сили за сигурност изпълняващият длъжността външен министър на Израел Шломо Бен-Ами открито заяви: "Някои от политическите лидери, които посетиха Израел в последните дни, казаха, че може би Арафат иска да има контрол върху събитията, но не е способен да установи такъв контрол. " И продължи: "Ако той не е способен да контролира насилието на своя собствена територия, какъв партньор е. Ние имаме проблем и ако Арафат по собствено желание контролира насилието и ако въпреки желанието му насилието процъфтява."
Естествено подобни забележки са част от политическата игра в тази размирна част от света, но истината е, че Арафат всъщност е изгубил контрол върху тълпата, която замерва с камъни израелските войници. Истина е също и това, че бившият терорист номер едно в света успя да укроти до известна степен насилието, но не и до степен, която би възродила надеждата, че най-накрая ще се случи нещо положително в преговорите между Израел и Палестина.
От друга страна, израелският министър-председател Ехуд Барак, за когото е от огромно значение да вдъхне нов живот на мирните преговори, бе принуден да състави военновременно правителство. Акт, коейто може да се тълкува като зов на отчаяние и същевременно като послание лично до Арафат - или спрете насилието, или Палестина отново ще бъде окупирана и мечтата на Арафат за независима палестинска държава ще си остане просто мечта, и то за неопределено време.
Арафат на практика има една-единствена възможност да спре агресивността на своите сънародници - да използва сила, но със сигурност той няма да го направи. Това би означавало да сложи кръст на легендата за себе си сред своите сънародници. Ироничното в случая е, че ако Арафат наложи мир със сила, той би дал началото на една нова легенда, но очевидно първият президент в историята на Палестина е вече твърде уморен да се бори със себе си, с палестинците и с вечния враг Израел.
Всъщност Арафат наистина би имал полза от протестите, в смисъл, че те обединяват палестинците, представят израелската армия като лошия, който стреля по невинни демонстранти, и предизвикват спонтанната симпатия на арабската и международната общност. От друга страна, потенциалната изгода за палестинския президент се топи с часове, след като стана очевидно, че протестите вече са неуправляеми и че Арафат не е способен да контролира процеса.
Големият въпрос в момента е: ако не Арафат контролира вълната от насилие, тогава кой. Преди седмица политическото движение на Арафат "Фатах" разпространяваше листовки, в които се призоваваше за "народна война" срещу Израел. Листовките обаче не бяха подписани от него. Местните организации на "Фатах" организираха протестите, давайки ясен сигнал, че са готови да тръгнат дори срещу човека, който създаде това политическо движение, потвърждавайки старата истина, че почти винаги революцията изяжда собствените си деца. Един от местните лидери на "Фатах" заяви по този повод: "Имаме разногласия с ръководството на партията по този въпрос, но ние трябва да покажем, че протестите са правилният път."
Може би най-ясно проблемът бе синтезиран от Гал Хирш, командващия израелските сили за сигурност в района на Рамала, който преди няколко дни открито постави въпроса - "не знам с кого преговаряме, с Арафат или с Баргути", имайки предвид лидера на "Фатах" в Рамала Марван Баргути. А още по-големият проблем е, че хора като Баргути, които би трябвало да представляват настроенията на умерените палестинци, са подкрепяни от групировката "Хамас", която е един от символите на насилието в региона. По всичко изглежда, че един друг символ, Ясер Арафат, е на път да си отиде - не би било чудно, ако сподели съдбата на убития от противник на мирния процес Ицхак Рабин, погребвайки окончателно идеята, че може да има мир между палестинци и евреи.
Светът
Доларът отново послужи като убежище
Ескалирането на напрежението в Близкия изток насочи инвеститорите към щатската валута. Еврото се задържа на ниски стойности, движейки се предимно в диапазона 86-87 цента, като единствено очакванията за нова интервенция предпазваха единната европейска валута от падането до нов минимум.
Белград поиска нефт и електричество от Румъния
Букурещ е заинтересован преди всичко от интензивно увеличаване на обема на търговията, заяви в рамките на посещението си в Белград румънският външен министър Петре Роман. Югославските власти са поискали от Румъния доставки на около 300 мегавата електроенергия, както и петролни доставки в помощ на хроничния недостиг на гориво в Югославия. Румънското правителство реши да отмени петролното ембарго, наложено на Югославия. Изменението на политическата ситуация в резултат на президентските избори в Югославия вече не оправдава запазването на тези санкции, се казва в съобщението от Букурещ. "Честитки, но и помощи", коментира визитата на Роман в Букурещ белградският вестник "Вечерне новости".
Евроазиатска икономическа общност създадоха Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан.
Споразумението, което бе подписано в казахстанската столица Астана, си поставя за цел да интегрира икономиката на петте бивши съветски републики. Новото обединение ще има собствена администрация и бюджет и ще води обща политика в областта на митата, бюджета, финансите и работната сила. Президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев заяви, че ако споразумението влезе бързо в действие, ще бъде създадено икономическото пространство, за което страните преговарят от години.
АЕЦ "Мюлхайм-Керлих" в Германия ще бъде закрита, обяви най-голямата германска електрическа компания RWE. Ядрената централа е близо до град Кобленц в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Според договор между правителството и представителите на промишлеността всички 19 атомни централи в Германия ще бъдат закрити до 2021 г. Чехия обаче пусна в експлоатация своята АЕЦ "Темелин" въпреки протестите от Австрия.
България
МВФ може да приеме да бъде отложен временно срокът за въвеждане на ДДС върху туристическите услуги, които се продават с ваучери.
Това заяви представителят на фонда у нас Питер Стела на среща с председателя на парламентарната Икономическа комисия Никола Николов. Условието е обаче очакваните 80 млн. постъпления в бюджета да се компенсират, като данъчната администрация се постарае да извади на светло по-голяма част от оборотите в туризма. Николов е уверил фонда, че ДДС за туристическите пакети, предлагани в чужбина, ще бъде въведен до приемането на България в ЕС.
Телефоните поскъпват от 1 ноември, стана ясно, след като Държавната комисия по далекосъобщения одобри късно във вторник предложението на БТК за промяна в тарифите. Цената на градските разговори ще бъде увеличена от 5.52 ст. с ДДС на 6 ст. Международните разговори поевтиняват с 20 на сто, а междуградските остават без промяна. Телекомът ни предложи ребалансирането на тарифите преди седмица, но тогава ДКД го върна заради недостатъчна мотивация. Подобно предложение имаше и през пролетта, но и тогава то беше спряно.
Преговорите за сключване на cпоразумения за взаимно признаване на сертификати и резултати от изпитвания да се ускорят, реши смесеният комитет на страните - членки на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), на заседанието си във Варшава. Необходимо е постигането на реални резултати по тези преговори още до края на годината, заяви на заседанието министърът на икономиката Петър Жотев. За нас това е много важно, тъй като техническите пречки в търговията на настоящия етап затрудняват ефективното реализиране на договорените преференции в търговията между страните, коментира той. Между някои страни от ЦЕФТА действат споразумения за взаимно признаване на сертификатите на двустранна основа, но България до момента е сключила такова споразумение само със Словакия.
За нов шеф на агенция "Митници" бе назначен Захари Захариев, досегашен началник на митницата в Свиленград. Главно управление на митниците беше преобразувано в агенция с изменения в Закона за митниците в сила от август 2000 г. По-късно през същия месец зам.-министърът на финансите Пламен Минев беше назначен за временно изпълняващ длъжността директор на агенция "Митници". Със заповед на министър Радев от 3 октомври зам.-министър Минев отговаря за дейността на агенция "Митници", на Бюрото за финансово разузнаване, на Главната дирекция за контрол върху хазарта и на Дирекцията за застрахователен надзор.
Няма да се въвежда пътна такса за пропан-бутана.
Депутатите отхвърлиха предложението пропан-бутанът да се облага с пътна такса от 180 лв. на тон. Идеята беше на "ЛУКойл България", който поиска да се въведе акциз и пътна такса върху газа за автомобилите. Тя беше подкрепена от министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев. Предложението беше внесено за гласуване от парламента от председателя на Икономическата комисия Никола Николов. Той го обоснова с намалялото търсене на бензин и дизел за сметка на увеличеното потребление на пропан-бутан.
Силна блокова търговия повиши общия оборот на "Българска фондова борса - София" до 10.6 млн. лв. Въпреки повишената търговия с акции на "ЛУКойл Нефтохим" и "Албена", индексът "БФБ София - Лазард" остана без промяна на ниво от 31.05 пункта.
Разследват мъжа на Берберян заради данъците
Съпругът на синята депутатка Юлия Берберян ще бъде разследван за укриване на данъци, съобщиха от Съдебната палата миналата седмица. Георги Малеев ще бъде предаден на следствието заради укриване на данъци при размяната на 15 апартамента срещу 21 дка земя в местността "Погребите" в столичния квартал "Лозенец".
Натрупаната инфлация от началото на годината до септември е 8.8%, показват данните на НСИ. Верижният индекс на потребителските цени за септември към август е 102.4, а инфлацията - 2.4%. Базисният индекс на потребителските цени (изчислен при база средногодишни цени на 1999 г.) за септември е 111.2, инфлацията - 11.2%. Чувствително са поскъпнали през септември картофите - 90.7%, хлябът - 2.4%, месото - 2.8%. Увеличили са се цените на водоснабдяването - с 6.2%, на течните горива за отопление - 11.1%, на топлата вода - 4.7%, на бензина - 6.3%.
Парите от Булбанк остават в БНБ
Сумата от 345 млн. евро, която държавата получи за акциите си в най-голямата банка, бяха преведени миналата седмица на депозит в БНБ. Първоначалната идея на вицепремиера Петър Жотев беше парите да бъдат разпределени сред пет банки начело с държавната Биохим. Срещу това са били финансовият министър Муравей Радев и шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова.
Купувачът на ПЧБ смени собственика си
Фирмата "Йорсет холдингс България" ЕООД, която купи преди време активите на фалиралата Първа частна банка, е сменила собственика си. В края на юни всички дялове на дружеството са били прехвърлени на регистрираната в Люксембург фирма "Вато интернасионал С.А.", контролирана от шефа на "Нове холдинг" Васил Божков.
Проектите по САПАРД заинтригуваха 12 банки
Общо 12 търговски банки са проявили интерес да участват в съфинансирането на проекти по програмата за развитие на земеделието и селските райони САПАРД, стана ясно след първата среща на банките със земеделския министър Венцислав Върбанов. Дванайсетте банки са ОББ, Нефтинвестбанк, ТБ "Хеброс", ЦКБ, Стопанска и инвестиционна банка (бившата БРИБанк), Международната банка за търговия и развитие, Първа източна международна банка, Корпоративна търговска банка, Юнионбанк, ТБ "България инвест", Евробанк, ИНГ банк. ЦКБ ще е в състояние да вложи 15 млн. лева в проектите по програмата, съобщи шефът й Тенчо Тенев.
Разследват синдиците на Кредитна банка
По нареждане на Върховната касационна прокуратура беше образувано следствено дело срещу синдиците на банката Павел Павлов и Господин Кузманов. Двамата са разследвани за проведения в края на август търг, чрез който бе продаден руски външен дълг - Vnesheconombank Principal Loans, известен на пазара с името главница, с номинал 31.9 млн. долара. В скандала косвено беше набъркано и името на банкера Емил Кюлев, поради факта, че Росексимбанк единствена се яви на въпросния търг и купи книжата на доста изгодна цена.
Дунав ще бъде разчистен до края на ноември и след близо двегодишно прекъсване търговското корабоплаване по реката към Западна Европа ще бъде възстановено, съобщи генералният директор на Дунавската комисия кап. Данаил Недялков в Загреб. Осемдесет милиона от обещаните 120 млн. евро за разчистването на реката вече са преведени. Заради спрялото корабоплаване по Дунав Параходство БРП в Русе регистрира около 5 млн. долара загуби и беше на ръба на фалита. Фирмата се принуди да съкрати 400 души. Големи загуби записаха и частните речни превозвачи.
България е на 6-о място по 7-степенната скала за рискова държава, определена от шведската агенция за застраховане и финансови сделки.
Оценката е според външния дълг и политическа стабилност на страната, обяви министърът на земеделието Венцислав Върбанов след срещата си с министъра на земеделието, прехраната, риболова и равенството между половете на Кралство Швеция Маргарета Винберг. От миналата година Чехия, Полша и Унгария са минали на 2-о място в скалата. Обстановката у нас се промени, затова ще предложим преразглеждане по отношение на нашата стабилност, обяви министър Върбанов. България ще привлече чужди инвеститори само ако земеделието ви е на високо ниво, обяви г-жа Винберг. Министрите са обсъждали и възможностите за износ на селскостопанска продукция. Засега търговското салдо е в полза на скандинавската държава. За полугодието на 2000 г. сме внесли стоки за 26.2 млн. долара, износът ни надхвърля 11.6 млн. долара.
Светът
Парламентарни избори в Югославия на 24 декември, договориха реформаторите, поддръжници на президента Кощуница с бившия юго президент Милошевич.
САЩ вдигнаха някои от санкциите срещу Белград. Американският президент Бил Клинтън съобщи, че премахва петролното ембарго и забраната за полети, защото САЩ искат да окажат силна подкрепа на новото югославско ръководство. Преди това външните министри на страните от ЕС също отмениха петролното и въздушното ембарго срещу Югославия, като подчертаха, че оръжейните санкции могат да бъдат премахнати само от ООН. Евросъюзът одобри и спешна финансова помощ от 173.2 милиона долара за Югославия, предназначена за непосредствените нужди на страната през зимата. Налице са първите признаци на размразяване на отношенията между новото югославско ръководство и социалистическата партия на Милошевич. Според редица съобщения от Белград социалистите са се съгласили на предварителни преговори за съставяне на временно сръбско правителство и за насрочване на предсрочни избори в Сърбия. Преди това сръбският кабинет отказа да се саморазпусне и обяви, че ще изкара пълния си мандат, който изтича в края на следващата година. Споразумението бе постигнато, след като президентът Кощуница постави ултиматум на сръбското ръководство да започне преговори за предсрочни избори. Президентът заплаши, че в противен случай опозицията ще призове отново хората на улиците. Новият югопрезидент намекна, че Черна гора ще бъде оставена сама да реши дали да остане в рамките на федерацията.
Сблъсъците между Израел и палестинците продължават
Правителство на националното спасение реши да състави израелският премиер Ехуд Барак и покани опозиционния лидер Ариел Шарон да участва в него. Решението на Барак бе продиктувано от ескалацията на напрежението в Близкия изток и продължаващите вече втора седмица сблъсъци между Израел и палестинците. Израелските сили за сигурност атакуваха цели на Западния бряг и обстрелваха бази на палестинската полиция в Йерихон, след като една синагога в града бе подпалена от палестинците. Израел започна въздушните атака, след като двама израелски войници бяха линчувани от палестинците в град Рамала. Израелското ръководство поиска ООН да осъди действията на Израел, но Съветът за сигурност отказа да се събере на спешно заседание за кризата в Близкия изток. Шестима моряци загинаха, а 11 все още се издирват, след като американски военен кораб бе атакуван от терористи-камикадзе в йеменското пристанище Аден. Американските специални служби разследват евентуална връзка между нападението и арабския терорист Осама бен Ладен. В английското посолство в йеменската столица Сана избухна взрив, който според британския външен министър Робин Кук е бил причинен от хвърлена бомба.
Двудневна среща на високо равнище на ЕС започна в петък във френския курорт Биариц
Освен проблемите на вътрешните реформи държавните и правителствените ръководители на съюза ще обсъдят ескалацията на насилието в Близкия изток. Лидерите, които вече осъдиха насилието, подготвят нова декларация за външната политика на ЕС.
Александър Квашневски спечели втори президентски мандат още на първия тур на изборите в Полша с 54% от гласовете. Присъединяването на Полша към Европейския съюз ще бъде приоритет номер едно по време на втория ми мандат, каза Александър Квашневски. "Европейският съюз ще бъде най-важната ми задача. Говоря за Европейския съюз не само в икономическо и политическо, но и в психологическо измерение", обясни той. Квашневски подчерта, че е първият полски президент в историята на страната, преизбран още на първия тур.
Присъдени бяха Нобеловите награди за 2000 г. Нобеловата награда за мир получи южнокорейският президент Ким Те Чжун за възстановяването на връзките със Северна Корея. На китайския драматург и белетрист Гао Синцзян бе присъдена Нобеловата награда за литература. За постиженията им в областта на микроиконометриката американците Джеймс Хекман и Даниъл Макфадън получиха наградата за икономика. Руснакът Жорес Алферов, роденият в Германия американец Херберт Крьомер и Джак Килби от Тексас, САЩ, получиха наградата в областта на физиката за постиженията си в информационните и комуникационните технологии. Призът за химия отиде при Алън Хийгър от САЩ, при родения в Нова Зеландия Алън Макдиармид и Хидеки Ширакава от Япония заради откритието и разработването на високопроводимите полимери. Нобеловата награда за медицина бе присъдена на шведа Арвид Карлсон и на американците Пол Грийнгард и Ерик Кандел за изследванията им върху мозъчните невромедиатори и синапси, обяви Кралският каролински институт в Стокхолм.
Вторият телевизионен дебат даде преднина на Джордж Буш, кандидатът на Републиканската партия, за президент на САЩ. Акцентът в дебата бе поставен върху външнополитически теми. Двамата кандидати дискутираха и по бъдещите си стратегии за Близкия изток.
България
Двудневна среща на военните министри на страните - кандидатки за членство в НАТО се състоя в София с участието на генералния секретар на организацията лорд Джордж Робъртсън.
"НАТО е отбранителна организация и е важно страните - кандидатки за членство, да допринасят за колективната сигурност, да продължават реформите в армиите си. Те са направили много досега, но още много предстои да бъде направено", заяви лорд Джордж Робъртсън пред участниците. Присъстваха и делегации от новите членки на НАТО - Полша, Чехия и Унгария.
Югославия бе в центъра на вниманието на НС, президента и кабинета
НС прие декларация за обстановката в Югославия, като избра проекта, внесен от СДС, Народен съюз и евролевицата. Президентът Петър Стоянов свика Консултативния съвет за национална сигурност, на който бяха обсъдени въпросите за базите на КФОР в Косово и отношението на югославските власти към националните малцинства. Според президента България трябва да има единна външна политика както по отношение на Югославия, така и по отношение на отражението на случилото се там върху Югоизточна Европа. Специална програма за незабавно активизиране на икономическите връзки със СР Югославия на всички нива прие МС. Предвижда се да се проучат възможностите за сключване на споразумение за свободна търговия между двете страни, за предприемане на мерки за облекчаване на преминаването през граничните пунктове и за улесняване на търговския обмен. Подготвя се представянето на съвместни проекти пред пакта за стабилност, които включват изграждането на автомагистрала Калотина - Северна дъга на софийския околовръстен път като част от автомагистрала Ниш - София; изграждане на ново ГКПП Белоградчик - Зайчар и електрифициране на жп участъка Драгоман - Димитровград.
Споразумение за създаване на координационен център подписаха министрите на отбраната на Югоизточна Европа, Италия и САЩ на срещата си в гръцкия град Солун. На петата поред среща на десетимата военни министри за пръв път участва Хърватия. България бе похвалена за добрата организация на първите учения на бригадата на многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа в хасковското село Корен.
САЩ да ни предоставят РЛС за нуждите на ПВО на българската армия, бе договорено по време на посещението на ген. Хенри Шелтън, председател на Съвета на началник-щабовете. Доволен съм от това, което правите във вашата армия, на прав път сте, заяви ген. Шелтън. Преструктурирането на армията ви отговаря напълно на изискванията на алианса, отбеляза американският военен. На България се гледа като на най-съюзническия кандидат-член на НАТО в Югоизточна Европа, заяви ген. Шелтън при срещата му с премиера Иван Костов.
Шефът на ФБР Луис Фрий вероятно ще отложи за известно време визитата си в България съобщиха от централата на бюрото в САЩ. Луис Фрий трябваше да посети страната ни в началото на идната седмица по предварителна програма. Визитата му обаче се отлага заради взривения американски военен кораб в пристанището на Аман в Йемен. У нас Луис Фрий ще има срещи с шефа на НСС ген. Атанас Атанасов, с директора на НСБОП полк. Румен Миланов и други шефове на специални служби.
