В търсене из интернет
В мрежата вече има над 500 милиона сайта. Броят на участниците в тази нова среда за комуникация расте в геометрична прогресия. При това положение помощта за новодошлите би трябвало да се осигурява от самата среда. Търсачките са място, където начинаещият потребител разбира как да намира снимки на любимата си група, а напредналият регистрира поредния си сайт. Крайните точки на мрежата са число, което се увеличава постоянно, но броят на местата, откъдето се тръгва, за да се достигне до страниците в интернет, винаги ще бъде краен брой, макар и с разширяващи се функции.
Търсачките са софтуерни роботи, чиято основна задача е да претърсват мрежата и да изграждат собствени бази данни, като самите данни се образуват от прегледаните и индексирани файлове на мрежата. Първоначално работата на търсачката се състои в това да събере максимално количество полезна информация за новосъздадените сайтове в мрежата, както и да подновява информацията си за старите. След това всичко опира до алгоритми за създаване на описания на сайтовете и кратко резюме, което да се извежда на потребителя като резултат. Когато някой потребител въведе термин, търсачката организира търсене по ключови думи в базата данни. Най-добрите попадения се изваждат като "хитове" пред потребителя (брой посещения на дадената страница). В организацията на търсачките има главно два вида търсене - по ключова дума и по концепция.
Това е най-често срещаната форма и се ползва от всички търсачки. Тук под търсене трябва да се разбира първото действие на една търсачка - описването и класифицирането на даден сайт за света, след като авторът му го е регистрирал. Начинът на работа е следният: ако авторът не е показал специфично описание за съдържанието на сайта, търсачката сама трябва да реши за какво става въпрос. Това означава, че тя извлича от документа по-важни думи, за които се предполага, че се отнасят до съдържанието. Най-често това са думи в началото на документа (заглавия) или такива, които се срещат често в самият текст. Някои сайтове индексират целия документ, а други - заглавията или "важни" думи, които започват с главна буква, a, an, the и т.н. Недостатъците на търсенето по ключова дума са думи, които се пишат по един и същ начин, но означават различни неща (например hard stone, hard exam, hard drive се отнасят правилно към hard, но при търсене безспорно ще се получат обърквания), както и много други чисто лингвистични особености, за които никога не е предвиждано, че някой ден ще съществува интернет... За разлика от сравняването на ключовите думи търсачките, които преследват концепцията, се опитват да разберат какво имаш предвид, а не какво "казваш". В идеалния случай този вид търсачки се опитват да докарат сайт, който е "относно" това, което потребителят е потърсил, дори и да не съдържа думите, които се изискват. Excite в момента е най-добрата търсачка на "концепция", като при нея се използва и методът, наречен clustering - т.е. намиране на думи, близки по отношение на съседните около търсената. Например думата сърце, ако се разглежда като медицински термин, е логично да е в съседство с дроб, артерия, кръв и т.н. Ако се среща в близост до любов, страст или текстове на Бритни, търсещата машина би трябвало да причисли дадения сайт към категория "романтика", като по този начин това селектиране на сайтовете е доста по-добро. Но въпреки всичко концептуалното търсене на машини като AskJeeves и Excite е далеч от съвършенството, в това всеки може да се убеди, ако се опита да потърси нещо по-конкретно в дадената търсачка.
Повечето сайтове предлагат два вида търсене - Basic и Refined, и в зависимост от търсачката едно "просто" търсене наистина може да се окаже сложна работа. В рафинираното търсене се използват логически операции ("и", "или", "или не", "близо", "последвано от"...), избор на търсените домейни (уеб, e-mail адреси...), възможност за търсене на главни/малки букви и т.н.
Повечето търсачки връщат резултатите пред потребителя, подредени по важност, а важността се определя от критерий, вграден в алгоритъма. Понякога сортирането на резултатите е доста объркващо за потребителя, но това най-често зависи от обектите. Например търсачката Lycos определя като най-голям критерий броя на ключовите думи вътре и след това тяхната позиция - определя се от размера на буквите, т.е. дали са евентуално заглавие или в конкретна близост до илюстрация. Фактор е и това дали документът е свързан с други такива, посещаемост на сайта и така нататък. Когато се използват по-сложни начини на търсене, като advanced search на AltaVista, всеки може да придава важност на критериите за търсене, но въпреки всичко това изисква повече упражнения.
Балонът интернет-акции
След неколкогодишна мания по купуването на високотехнологични акции (особено атрактивни през последните две години бяха акциите на dot.com компании) е логично да последва срив, когато инвеститорите установят, че очакванията им за прекомерно бърз растеж се различават значително от реалността. Компанията Amazon.com е добър пример за това: от своето създаване тя постоянно работи с високи загуби, без изгледи това да се промени. И ако в началото всички са пренебрегвали този факт и са акцентирали на това, че подобен род компании имат голямо бъдеще, то сега инвеститорите започват особено да се притесняват, че пред редица компании стои потенциалната опасност от фалит.
Най-много през изминалата седмица пострада отрасълът "полупроводници" и покрай него и повечето компютърни компании. Salomon Smith Barney намали инвестиционния рейтинг на компаниите Altera Corp и Xilinx Inc, което доведе до силен срив в техните цени и на целия отрасъл.
В ход е сезонът по обявяване на финансовите резултати на компаниите. Motorola обяви доходност от 0.26 долара на акция, както бяха очакванията, но също така изказа и опасенията, че търсенето на мобилни апарати се забавя.
Типичен пример за ерозирало инвеститорско доверие през седмицата беше Yahoo!. След като във вторник компанията обяви печалба на акция от 13 цента (при очаквания за 12 цента), последва истинска разпродажба и още в първите часове на търговията в сряда цената падна с 20% под нивото от 70 долара на акция. И всичко това въпреки добрите данни! С този спад се разчиства пътят за по-нататъшно поевтиняване към и под 60 долара.
Друга интернет-компания, Amazon.com, най-сетне премина под 30 долара и следващата цел е 20. Компанията от дълго време работи на загуба и няма изгледи това скоро да се промени.
Акциите на Microsoft Corporation вече се търгуват около 55 долара. След големите сривове при другите компютърни компании (Oracle, Intel) този спад изглежда нормален. Следващата цел надолу е 50 долара.
America Online продължават да се движат настрани и засега не сме свидетели на драматични реакции при тях. Сливането с Time Warner вече е почти факт, но това не се отразява позитивно на компанията. Рискът тук си остава за евентуален спад под 50, който бързо ще доведе до 39/40.
Истински губещи са Intel и Dell Computers. Акциите и на двете компании са повече от два пъти по-евтини от нивата им отпреди 1-2 месеца. Перспективите за възстановяване на цените не са големи.
Клубове:"Матрицата"
Геймъри и чатъри делят близо 60 компютъра
Петър Гаврилов
Матрицата е широко известно име и може би това е причината, поради която е било избрано за едноименния интернет-клуб, който се намира на ул. "Крум Попов" 64. Може да се отбележи също така, че не единствено името е причината за голямата му известност, в който тийнейджърите прекарват учебните и извънучебните си часове, а баби разговарят с внуците в САЩ или другаде. Наличието на няколко училища в района обаче определено помага за това клубът да е пълен с тийнейджъри, които предпочитат да допълват образованието си в него. Там обичайна гледка са хора, които чакат да се освободи компютър. Цените са 1 лев на час, независимо от това дали чавате, пишете писма, ровите из Нета или проливате нечия кръв (виртуално, разбира се). При това положение не е за учудване, че повечето от 60-те компютъра в иначе тесния клуб са заети, а обстановката понякога е леко клаустрофобична. Има часове, в които съвсем на място звучи казаното от Джовани (управител на клуба): "понякога имам чувството, че съм шеф на лудница". Всъщност малко от хората, които са в "Матрицата", обръщат внимание на тези неудобства, а фактът, че се правят и резервации, е красноречив. Освен ниската цена на час игрите са съществена причина за навалицата. Това предопределя успеха и на повечето от останалите гейм-клубове, но тук противниците в мултиплеърите винаги са налице за разлика от други места, в които ограниченият брой компютри силно намалява възможността да срещнете достоен противник(ци) в UNREAL например. Ако желаете да научите нещо повече, този клуб е един от малкото, които имат собствен уебсайт - www.ma3x.net. С две думи, в "Матрицата" успешно може да загубите неопределено дълго време или пък просто да изпратите мейл, sms или icq на доста прилична цена.
Boooom!
Виктория Давидова
Европейската интернет-приказка Boo.com ще се разказва от американци
В края на октомври се очаква отново да заработи интернет-мечтата за моден спортен лукс Boo.com. Компанията е създадена през 1998 г. с амбициозното намерение да продава по мрежата висококачествени спортни облекла в 18 страни по света. Самите собственици Каиса Леандър и Ърнст Малмстен са били бляскава реклама на идеята, като се има предвид, че Каиса е бивша манекенка на "Елит", а Малмстен се е изявявал като литературен критик. През май Boo.com обяви ликвидация поради липса на оборотен капитал и заради отказа на инвеститорите да спонсорират повече най-стилния европейски провал в търговията на дребно по интернет.
В началото на юни американската компания Fashionmall.com закупи търговската марка, домейна и съдържанието на уеб- страницата на Boo.com за 400 000 долара. Сумата е обидно малка, като се има предвид, че собствениците на Boo.com са успели за година и половина да похарчат безславно инвестиции за 135 млн. долара. Американците отново ще представят Boo.com на пазара, но изцяло са променили бизнесстратегията на фалиралата европейска компания. Boo.com няма да бъде повече търговец на дребно, а посредник, който свързва клиентите и производителите на спортни облекла. Ако един потребител поиска да си купи маратонки "Найк" например, той няма да получава стоката си от складове на Boo.com, а направо от "Найк". Оптимистите разчитат на опита, който Fashionmall.com има в търговията на дребно, а песимистите не забравят да добавят Boo.com като емблематичен пример в дългия списък на провалили се B2C (бизнес-до-потребители или търговци на дребно) компании.
От създаването си през 1998 г. Boo.com събира фантастичните 120 млн. долара инвестиции. Нематериалният актив към тази сума е фактът, че собствениците на Boo.com са имена, които не се нуждаят от представяне в бизнессвета. С подкрепата на утвърдения знак за качество на "Бенетон", с финансовото рамо на Голдман Сакс и Джей Пи Морган, с "продавача на лукс" (както го наричат в Америка) Бърнард Арнолд амбициозните собственици като че ли не са имали от какво да се притесняват за успеха на начинанието си. И точно тази увереност им изиграва лоша шега. На компанията са й трябвали шест месеца, за да организира разработването на своята страница в интернет. Дори един обикновен търговец на дребно знае, че необходимо условие за реализиране на продажби е да си осигури място, на което да предлага стоката си. Boo.com са имали стоката, но са пропуснали да си направят "магазина". След половин година подготовка уеб-страницата е готова - с триизмерни снимки на предлаганите спортни облекла (които между другото са стрували на компанията по 500 000 английски лири на месец за фотографи), с анимираната модна асистентка мис Буу. Излишен разкош, който в крайна сметка силно затруднява достъпа до страницата и я прави неефективна.
Ако някой не е чувал за мултимилионна компания, която функционира без финансов директор, сега е времето да попълни колекцията си от поучителни бизнеснедоразумения. Когато шест месеца след основаването на Boo.com са се появили първите признаци на недостиг на оборотни средства, на бившата манекенка и бившия литературен критик им хрумва, че трябва да наемат финансов експерт. Грешката тук може да се търси в самите инвеститори и в тяхната увереност за успех, с която те са пропуснали заедно с парите да поставят условия и планове за финансова ефективност на компанията. Друг показателен куриоз е фактът, че Boo.com не са имали technology officer (специалист по технологията) в продължение на четири месеца. Затова пък в компанията са работили трима creative directors (криейтив директори), дузина скъпоплатени специалисти по връзки с обществеността и съответното количество техни асистенти.
А когато става дума за пари, не без основание можем да посочим: "...и то с удоволствие". Бивш служител на Boo.com е споделил пред "Файненшъл таймс": "Не се случва често на човек да похарчи 130 млн. долара. Беше страхотна забава. Атмосферата в компанията беше невероятна. Мислехме, че сме следващите "Майкрософт", и затова печалбата нямаше значение. Беше най-страхотното място, на което някога съм работил. " В подкрепа на това изявление могат да се посочат самолетните билети първа класа до Ню Йорк и Париж, приемите в луксозни ресторанти в "Ковънт гардън", многочасовите срещи на борда на директорите по мобилни телефони. В момента на обявяването на ликвидацията компанията е харчила по един милион долара на седмица. Ръстът на продажбите, който все пак е отбелязан в края на 1999 г., не е могъл да компенсира тези разходи.
Така се превърна в класически пример за фалит на търговец на дребно по интернет, който не може да продължи дейността си, защото не разполага с повече свободни капитали да поддържа бизнеса си. Самата Fashionmall.com все още отбелязва загуба от 460 000 долара до средата на тази година. Въпреки това трябва да се отчете, че загубите значително намаляват, след като през 1999 г. приходите са превишавали разходите с 3 милиона и половина.
BGPAY - втора българска система за интернет-разплащания
BGPAY() е втората (след ) система за разплащания онлайн, която се появява у нас, и явно има амбициозната цел да завземе голям дял в онлайн-разплащанията в България. . . Засега възможността за търговия или въобще плащания през мрежата в нашата страна е по-скоро странност и екстравагантност.
Новата система е разработена от консорциум, който включва българския интернет-портал DIR.BG, IBM-България (), "Банксервиз" () и ОББ (). Софтуерът е предоставен от IBM, а ОББ е основна и засега единствена обслужваща банка. Според Вероника Саркисян, шеф на отдел маркетинг и продажби в , това е реално действаща система. Все пак засега тя повече прилича на проект в етап на реализация, тъй като търговците, регистрирани в нея, са само три до момента, а данни за регистрирани клиенти и плащания все още няма. Системата е подобна като замисъл на добилата вече популярност epay.bg (с около 15 хиляди регистрирани потребители), поддържана от "Дейтамакс" ООД. Съществена разлика е, че плащането в BGPAY се извършва чрез превод от сметка на клиента по сметка на търговеца с платежно нареждане, подадено през интернет. За целта трябва да имате сметка, разрешена за плащания онлайн, в банка - член на системата BGPAY, а както вече казахме, към момента такава е единствено ОББ. Предстои включване и на други банки, но докато това не стане, начинът за плащане онлайн си остава неудобен от потребителска гледна точка. Плащането чрез дебитни карти не е възможно на този етап, което е друга съществена разлика от epay.bg, но се предвижда в бъдеще системата да работи и с банкови карти, което би било логично с оглед на това, че SET-протоколът (Secure Electronic Transaction), който гарантира сигурността на електронните разплащания, се поддържа от Visa и Mastercard. Конкурентната поддържа SSL-протокол за криптиране на информацията на клиенти и търговци.
В BG PAY нарежданията за плащане преминават през т.нар. платежен шлюз (payment gateway), който се поддържа и се намира в "Банксервиз", докато използва за това системата, основа на дебитните карти на БОРИКА. Прави впечатление, че двете системи нямат някаква съществена разлика, но трябва да се има предвид, че BGPAY тепърва ще се развива до нивото, на което е в момента системата на "Дейтамакс". И двете системи имат за цел да поемат разплащания, каквито почти всички хора в България извършват (данъци, ток, парно и т.н.) и от чието преминаване в онлайн-режим биха имали полза всички, които нямат много време за прекарване пред гишетата в някой незнаен клон на "Топлофикация" например. Доколко това ще стане практика, зависи и от фактори извън epay.bg и BGPAY. Друг въпрос е какъв е смисълът от две паралелни системи за разплащания онлайн в България, където това е по-скоро екзотика, отколкото реалност. Възможен сценарий е в близко бъдеще те да установят някаква форма на сътрудничество помежду си или пък едната да погълне другата.
Intel Corporation - за един месец 50% по-ниски цени
Александър Николов
Само допреди месец акциите на Intel(www.intel.com) се търгуваха по 75 долара и компанията беше втората по големина в света по пазарна капитализация след General Electric. Цялостното разколебаване на инвеститорите по отношение на високотехнологичните акции обаче и конкретните предупреждения от компанията, че приходите й за последното тримесечие на тази година ще бъдат по-малки от очакванията, предизвикаха силни разпродажби и цената се смъкна под 40 долара. Това означава, че компанията загуби повече от половината от пазарната си стойност. Перспективите за близкото бъдеще не са никак добри, всеки опит за ловене на риба на дъното, т.е. купуване при ниски цени ще загубва силата си и при евентуално доближаване на цената до 50 долара ще следват нови продажби. Макар да изглеждат свръхпродадени, акциите на Intel нямат сила за сериозно дългосрочно поскъпване. Ще се иска много време, преди цените от началото на септември да се възстановят. Засега обаче трендът си остава низходящ и по всичко личи, че може да се очаква ново най-ниско ниво на около 32 долара.
На 2 октомври Intel обяви въвеждането на пет нови продукта от фирмената линия за обслужване на е-бизнеса. От създаването й през февруари т.г. от нея са излезли повече от 30 продукта, които обслужват електронните мрежи и Internet. В края на миналия месец вицепрезидентът на компанията Джон Майнър демонстрира новите технологии, които позволяват използването на говор при online-услугите. Междувременно бе прекратено разследването, което федералната търговска комисия предприе срещу Intel преди две години. Следователите не откриха нищо нередно в търговската практика на компанията, с което опасенията, че Intel може да бъде сполетянa от съдбата на Microsoft, окончателно се разсеяха.
Intel произвежда полупроводници и снабдява компютърните и комуникационните фирми с чипове, дънни платки, системи и софтуер, използвани в компютрите, сървърите и комуникационните мрежи и продукти. За полугодието, което завършва на 01.07.2000 г., приходите нараснаха с 18% до 16.29 млрд. долара. Нетната печалба се повиши с 56% до 5.83 мрлд. долара. Финансовите резултати са следствие от увеличените продажби на микропроцесори и нарасналите инвестиции на компанията в Micron Technology.
Carmageddon TDR 2000
Морган Кроу
Автомобилните ралита са може би един от най-старите, но и най-еднотипни жанрове в областта на електронните игри. Те съществуваха дори в епохата, когато Правец се водеше Силиконовата долина на социалистическия блок, а компютрите ИМКО-2 минаваха за едни от най-бързите изчислителни машини в света или поне в източната му част. От това време досега игрите с колички не са претърпели някаква кой знае каква идейна революция. Независимо дали действието се развива на екрана на някой отровнозелен монитор от зората на компютърната ера или на някое PC с едногигахерцов процесор и триизмерен ускорител, целта, общо взето, си остава една - вашият автомобил да изпревари всички останали. Леко безидейно, не ви ли се струва? И точно когато повечето хора си мислеха, че в сферата на ралитата всичко вече е измислено, отнякъде се пръкна Carmageddon - играта, която завинаги обърна представите за това що е то състезание с колички. Творението на неособено известната преди това британска фирма SCi стана една от основните причини да настане истинска истерия на тема насилието в компютърните игри. Отсега трябва да ви предупредя, че тази игра вероятно ще накара пуритански настроените родители да форматират харддиска на своите деца... За какво всъщност става дума? Всъщност Carmageddon е не просто рали, а по-скоро
Където основната цел е да се сгазят колкото може повече пешеходци и да се разрушават колите на всички опоненти. През цялото време навсякъде хвърчат телата на блъснатите хора или пък част от тях, а гумите оставят кървави дири по асфалта. Както сигурно вече сте се досетили, тази игра предизвиква гнева на моралистите по целия свят. В някои държави като Германия например тя беше направо забранена. В другите части на света пък се продаваше нейна орязана версия, където блъскате не хора, а роботи, зомбита и всякакви други същества, които не принадлежат към биологичния вид homo sapiens. Цензурирането на играта обаче бързо беше заобиколено със специална програма, която безплатно се разпространява в Интернет и отново превръща вашите жертви в обилно кървящи хора.
Както сигурно вече сте се досетили, въпросното садистично рали пожъна невиждан успех. Съвсем логично излезе и негово продължение под името Carmageddon 2 - Carpocalypse Now, което също се превърна в
Така съвсем логично се стига и до издаване на трета част, където отново трябва да преследвате пешеходци из градове с постапокалиптичен вид. Вашият главен герой се нарича Макс Демидж и както се разбира от името му (max damage - максимално поражение), най-много обича да разрушава. Героят прилича на закоравял скинхед, има налудничав поглед, цялата му глава е в белези и както казват авторите на играта, той е напълно откачен. Автомобилът му доста напомня колата на неговия адаш Лудия Макс от едноименния филм. Така че, ако трябва да характеризирам въпросната игра с две думи, то те ще бъдат кървава баня.
Където богатите изолират своите луксозни градове от останалия свят, издигат непристъпни защитни съоръжения около своите владения и оставят бедняците да се самоизтребват из гетата. Мизерстващите обаче решават да действат на принципа "на крак, о, парии презрени", сформират гангстерски банди и започват да плячкосват именията на елита. В крайна сметка нещата стават толкова драматични, че богаташите нанасят ядрени удари по най-опасните гета и заграждат радиационните зони с още по-грамадни стени. Колкото и странно да звучи, вътре остават достатъчно много оцелели. Един от тях, разбира се, е и Макс Демидж. Обитателите на гетата започват да правят какви ли не дивотии, една от които е The Dead Rally, тоест въпросното съревнование по газене на пешеходци.
На Carmageddon не е някаква революционна новост в сравнение със своите предшественици. Отново трябва да удряте колкото се може повече хора и животни, които този път са поне двайсетина вида - от обикновени пешеходци до баби и дядовци, които едвам кретат с патериците. Някои от тях вече не са безпомощни жертви и се опитват да ви атакуват с всякакви подръчни материали, като най-гадното нещо е да ви подпалят автомобила с коктейл "Молотов". Представителите на фауната също са най-различни - кучета, коне, овце, крави, че дори и кенгура. Всеки смазан ви носи определен брой точки, с които можете да ремонтирате пораженията по вашата кола. Това е особено важно, тъй като вашите опоненти постоянно ви блъскат отвсякъде, откъртват един по един различните чарковете на вашия автомобил, който накрая може да заприлича на купчина старо желязо. Докато обикаляте из нивото, можете да събирате различни оръжия и бонуси, с които да ликвидирате по-лесно пешеходците и вражеските автомобили.
Смятам да спра дотук с обясненията, тъй като Carmageddon е игра, която всеки трябва оцени за себе си, независимо за коя част става дума. Ако ви прилошава от кръв или пък сте изпечен моралист, това рали ще ви се стори абсолютна перверзия. Ако ли пък не, вероятно доста ще ви хареса. Аз лично не пропускам да убия някой друг час с нея, въпреки че обикновено ми се повдига от игрите с колички. Едно нещо обаче е сигурно - идеята за създаването на Carmageddon може да се роди само в нечий болен мозък.
Невидимата мрежа
Красимира Ковачева
Съществува един огромен проблем в съвременната мрежа, за който повечето потребители нямат дори бегла представа. Големи пространства от нея са невидими за обикновените търсачки. Дори още по-лошо - тази невидима мрежа във всяко отношение нараства значително по-бързо от видимата част, с която сме запознати. Едно проучване на BrightPlanet определя размера на невидимата мрежа на повече от 2.5 милиарда отделни страници, ако сметнем, че всеки сайт се състои от повече от една отделни страници!
Коя е видимата мрежа тогава? Тя може да бъде открита чрез добре известните ни търсещи машини (като Google, Yahoo, FastSearch, AltaVista, Mamma, Excite, Infoseek). Търсещите машини са картографите на мрежата. Техните софтуерни роботи (т.нар spiders или crawlers) скитат свободно през повечето уебсървъри и записват адресите на уебстраниците, които открият, като компилират съдържанието на техните списъци и указатели. Но невинаги това търсене е пълноценно и ефективно. За съжаление и най-добрите търсачки покриват по-малко от една трета от съдържанието на цялата мрежа. Останалата, невидимата част е скрита в складове с бази от данни, където роботите не могат да проникнат, а дори и да го правят, най-често информацията е неразбираема за тях, тъй като форматът е различен от така добре познатия ни HTML. Образно казано, когато дадена търсачка преминава през подобни бази от данни, роботите все едно минават точно пред входа на огромна библиотека със здраво заключени врати. Те могат да запишат адреса на библиотеката, но не могат да ви кажат нищо за книгите, списанията или другите документи, които съществуват вътре.
Базите данни обикновено разкриват своето съдържание само в отговор на въпрос. Това означава, че съдържанията им са краткотрайни, динамични части от мрежата и неподлежащи на индексиране. Освен това доста често информацията е структурирана във формат, различен от HTML (форматът, разбираем от всеки браузър). Каталозите на библиотеките са добър пример за този феномен. Все повече и повече библиотеки предлагат своите каталози в интернет, като позволяват на потребителите да търсят из техните владения. Но нито една традиционна търсачка не може да каже в кой библиотечен каталог има Шекспир, преведен на френски, или Молиер на английски. Търсачките сами по себе си представляват пример за информация, която се създава в момента, т.е. резултатите на едно търсене на Yahoo се генерират в реално време и са видими само от вас.
Първостепенните ресурси на невидимата мрежа се наричат специализирани бази данни. Това е пълен набор от дискусионни листи, телефонни номера, е-mail-и, адреси, каталози на продукти, а също и правителствени, медицински, научни, юридически, научни, статистически, хуманитарни, фотографски бази от данни, речници, енциклопедии, бази с данни от търгове, библиотечни каталози и публикувани онлайн-колекции с текстове.
От "Вулкан" до Градина
Луиза ТАХМИСЯН
Случайно попаднах в софийската галерия "Масларски". Привлече ме плакатът с известни имена: Георги Божилов, Светлин Русев, Свилен Блажев, Стоян Цанев, Милко Божков, Росен Донев. Изложбата си заслужаваше, но повече надделя надеждата, че ще видя Милко Божков, с когото ни свързват доста години и един град край морето - Варна.
Оказа се, че шестимата художници (Росен Донев, също варненец, е художник фотограф) представят сътвореното от тях от 15 до 25 юни в село Градина. "Това е селото на майка ми" - уточни роденият в Ресен, Великотърновско, Милко Божков. Той вече от година живее в Градина, а във Варна само прескача понякога. Когато се чу, че е останал на село, не само аз се питах дали е бягство или завръщане. Скоро след това във варненската галерия "8", в един двор с чимшири и цветя Милко Божков и Росен Донев представиха изложбата си "Машина на времето", събрала част от откритията им в Градина: къщите и уличките, вечните му старци, небето над тях, гласът на родовата кръв, на корените.
Трите платна на Милко Божков в галерия "Масларски" са именувани простичко: "Робевата къща", "Старо лозе", "Баир с крави". Той е поет в изкуството си. Никога не е бил многословен и разточителен в средствата и според мен отдавна е постигнал непостижимите за мнозина простота и изящество. Като казвам отдавна, достатъчно е да спомена "И гледа в прозорците мои нощта", "Завръщане в Аркадия", "Бряг", "Буркан с миди" - сложното му отношение към морето, паното "Антракт" със силуета на Чехов - всеки може да го види във Фестивалния и конгресен център във Варна... Много години лежат между срещата с Милко Божков в галерия "Масларски" и запознанството ми с него. Всъщност то беше задочно. През 1980 на "Шипка" 6 се откри международна младежка изложба. Сепна ме и ме респектира със зрелостта и дълбочината си картината "Чуваш ли как скърцат въжетата? " Името на автора й - Милко Божков - нищо не ми говореше. Получи Голямата награда. След време разбрах, че се е установил да живее във Варна. Тогава големият вече Стоимен Стоилов отстъпи на Милко половината от своето ателие във "Вулкан" - малцина биха го сторили. "Вулкан" - оная стара варненска фабрика, възкръсна като най-артистичния и живописен ателиен комплекс, под чийто покрив изригнаха талант, новаторство и амбиция.
Питала съм се защо като някои други художници Милко Божков не отиде да живее в чужбина, в някой от световните центрове на изкуството, а си остана тук. Отговорът знае само той. Може би е някъде между "Вулкан" и Градина.
Кучето на месаря
Анелия ЯНЕВА
Мисълта за месарница се натрапва в спектакъла "Амок" не защото на финала един още кървящ черен дроб бива разточително размахван, обласкаван и мачкан от актрисата, докато тя изпълнява заключителния си монолог. Сравнението идва по-скоро от поговорката "Ако занаят се учеше с гледане, кучето на месаря щеше да е най-добрият касапин". Или да перифразираме за случая - ако режисура се учеше само с участие в спектакъл на Иван Станев, Касиел Ноа Ашер (както вече предпочита да бъде наричана Деса Красова) щеше да е най-забележителният режисьор. Нейната дебютна постановка "Амок" обаче развява единствено огромна претенция и отчаяно желание да се шокира онази публика, която още не е обръгнала на провокации от рода на животински вътрешности и голи човешки тела. Защото въображението на Касиел Ноа Ашер не е надскочило вече видяното в други подобни спектакли. Голото тяло на актьора като акцент, контраст или поанта дори в българския театър вече не е новост. На настъпващите ужас и отчаяние от войната в постановката си "Черна дупка" по Горан Стефановски (където участва и Деса Красова) Недялко Делчев противопостави едно почти безплътно голо женско тяло. Здравко Митков закова поантата на своя спектакъл "М. Бътерфлай", като разсъблече актьора Михаил Билалов, чийто персонаж до този момент се представяше за гейша. После пак този режисьор в "Еквус" отдели героите на Иван Радоев и Александра Харитонова от заобикалящия ги свят, като ги остави голи и беззащитни, неспособни дори да се любят.
В основата на "Амок" са текстове на Томас Елиът, Пол Клодел и Иван Станев. Трима мъже (Филип Аврамов, Юлиян Вергов и Георги Георгиев-Гого) и една жена (Касиел Ноа Ашер) предприемат пътуване, което ще ги отведе извън пределите на стара и цивилизована Европа, отвъд границите на морала и ще размие междата между добро и зло, любов и омраза, страст и отегчение. Препратките към спектакъла на Иван Станев "Дон Жуан в ада, или История на окото" в театър "София" по текст на Батай и неговият по-късен немски вариант са повече от очевидни. Персонажите на Батай (един мъж и две жени) преживяваха същото пътешествие, стигайки до пълно морално и физическо самоунищожение. Но за разлика от "Амок" при Иван Станев има дълбаене в героите до дъно, натягане на емоциите до самия предел, довеждане на актьора до перманентен творчески екстаз. В неговата постановка Касиел Ноа Ашер наистина постигна всичко това. Но като автор на спектакъл тя не може да овладее собственото си изпълнение, камо ли това на нейните партньори. Думите остават единствено думи, без да прераснат в отношения между изпълнителите. В актьорския квартет се откроява само играта на Филип Аврамов, но това се дължи по-скоро на неговия личен потенциал, съдейки по изпълнението му във "Верона" на Народния театър.
И ако "Амок" наистина е един от житейските текстове на Касиел Ноа Ашер, както твърди актрисата, то май трябва да го препрочете отново.
Вегетариански бифтек
Цаньо СЪРНЕВ
Картофите се измиват и се сваряват в подсолена вода. Обелват се, докато са топли, а след като изстинат, се настъргват на ренде. Морковите и целината се нарязват на дребно и се задушават в малко мазнина и вода до омекване. Оризът се сварява отделно. Смесват се картофите, оризът, целината, морковите и грахът. Прибавят се част от галетата, 2 яйца, сол, магданоз и черен пипер. Сместа се омесва добре и се оставя да престои 20 минути, след което от нея се оформят пет бифтека. Панират се в брашното, в разбитото яйце, в галетата и се пържат в останалата нагорещена мазнина. Петте яйца се изпържват на очи в маслото. Върху всеки бифтек са слага по едно яйце.
Поднася се със салата според сезона.
Боденето с вилица бие в тавана вашия имидж.
Всички знаете кой е изобретил компютъра, а кой е изобретил оня страхотен прибор, с който си довеждате бифтека до устата - не знаете? Оня инструмент, който, ако забиете в крака на мъжа си, той не само ще ви прости, а ще ви благодари за откровеността ви да се почувства лиричен кулинарен деликатес. Инструментът е дяволски, макар в ръцете на дявола да се явява в намален състав - тризъбец. Приборът е с четири рога и успокоява мъжа, че не е единствен в къщата с подобно украшение на главата. Не е възможно вече да не се досещате.
Това е вилицата!
Вилицата се явява и като украшение. Сложете си рогата й на края на китката и огънете дръжката. Получавате чудесна гривна. Ако извиете в обръч крайните й рога - среден рог.
Спагетите са виновни за измислянето на вилицата!
Някогашното луксозно ястие за привилегировани постепенно става народна храна. Особено след като в средата на XIX век спагетите започват да се произвеждат фабрично. В Неапол спагети и макарони се приготвят на улицата и се ядат с ръце. Изключение не правели дори кралете. Разбира се, когато някой не ги гледа. Фердинанд II, крал на Неапол, не е искал да се отказва от любимото си ястие, дори когато го посещавали чуждоземни гости, на които този начин на ядене можел да се стори противен. Проблемът бил решен от неговия камердинер Джермадо Спачини, който изобретил вилицата, с която си служим и днес.
Въпреки това сериозно изобретение най-вкусна не е само мамината гозба, а и маминият трипръстник, с който понякога заместваме вилицата. В него няма нищо дяволско. Защото какво са майките - едни ангели, които се опитват да станат жени!
Уиски-бар с черен етикет
Ани МЛАДЕНОВА
Black Label (бившето "Вси светии" във Военния клуб) е насочен към публиката на възраст 30+ с възможности и съответно справедливи претенции за ниво. Огромното пространство на пръв поглед не предполага към уют, но все пак той е постигнат. Като цяло интериорът е доста изискан, без натрапчив лукс. Ретро-шикът на удобните кожени сепарета, тапетите в тъмносиньо и златно и гипсовите отливки по тавана е съчетан с приглушено осветление и много свещи. Резултатът е рядък за София случай на заведение с атмосфера, където можеш да прекараш 3-4 часа, без да усетиш.
Макар че принципно изисквания за формално облекло няма и фейс-контролът на вратата, за разлика от много други клубове в никакъв случай не е първосигнален, изключено е да влезете, ако носите маратонки.
Вътре пък свикналите на корекомския асортимент от уиски по повечето барове ги чака истински културен шок. В Black Label се предлагат над 100 различни бутилки - шотландско, ирландско, американско и канадско. Дори най-капризните ценители едва ли ще останат разочаровани от селекцията на едномалцови скочове, които са общо 45 на брой. Повечето от тях са придружени в менюто с дегустационни бележки, така че начинаещите сами могат да преценят дали да опитат например 18-годишно The Glenlivet със сладък, леко опушен вкус, плодови тонове и карамелен завършек, или 16-годишно Lagavulin с плътно тяло, силно изразен торфен нюанс и нотки на цветя и йод. Списъкът на бърбъните също започва с тежката кавалерия - Small Batch Bourbon Collection - 4 уискита, които са специално разработени от почетния технолог на Jim Beam Букър Ноу за по-придирчива клиентела, произвеждат се в ограничени количества и отлежават горе-долу два пъти по-дълго от популярните американски марки. При смесените скочове пък впечатление правят 21-годишното Chivas Royal Salut, синият етикет на Johnnie Walker и изцяло малцовото Purity на Ballantine's.
Още веднъж отзад
Анелия ЯНЕВА
В Сатиричния театър изиграха с огромен успех, при това не на ужким, комедията на Майкъл Фрейн "Шум зад кулисите", или както Иржи Менцел предпочете да кръсти постановката си по нея - "Още веднъж отзад". Спектакълът със сюжет актьори срещу директор и държава имаше привкус на мелодрама и завърши с хепиенд, но не отговори на въпроса защо беше целият този шум.
Директорът Рашко Младенов се реши (при това с пълно основание) да промени принципа на заплащане в театъра. Вместо на всички да се дават средно по 170 лв., изпълнителите да получават хонорари според това колко и как са играли. А в театъра да не остане нито един актьор на щат. Проблемът беше, че го направи внезапно и без да подготви хората си. Въпреки промяната обаче Сатирата остава репертоарен театър, което предполага постоянна трупа. До събитията от последната седмица творческият персонал на "Стефан Караджа" 26 наброяваше трийсет и двама души.
От воплите на Калин Сърменов, Пепа Николова, Ангел Георгиев, Янина Кашева и Елена Кънева, които твърдяха, че говорят от името на всички свои колеги, се разбра, че единствено те имат право да се наричат сатирици и е недопустимо на сцената им да се канят други актьори и спектакли. Но не се наеха да обяснят защо двамата признати режисьори с вкус към жанра Александър Морфов и Теди Москов категорично отказват да работят с тяхната трупа. Нито как така Иржи Менцел не успя да намери хора за всички роли в "Още веднъж отзад" от състава им, а взе четирима външни актьори. Или пък защо в края на март Мария Статулова е представила болничен лист в Сатирата, където е на щат, а в същото време е играла в "Самолетът беглец" на Народния театър и в "Последният страстен любовник" в "София".
Макар по собствените им думи протестиращите да са известни и талантливи творци, нито един от тях не се решава реално да излезе на пазара и да се конкурира с колегията на равни начала. Те се държат за щата като удавник за сламка, въпреки че почти всички разчитат на приходи от участия в частни трупи, гастроли и дублаж. Когато Татяна Лолова прецени, че Сатирата вече не е "нейният" театър, продължи на свободна практика, без да драматизира излишно. И играе по-често, отколкото ако беше останала там.
Крайният резултат от схватката е, че с подкрепа от Министерството на културата Рашко Младенов вече има възможност да сключва индивидуални договори с всеки от актьорите, които желаят да преговарят с него. Незаетите в момента в репертоара (единадесет души) при договаряне ще могат да получават началната за бранша заплата от 115 лева, докато не бъдат разпределени в спектакъл. Парите от фонд "Работна заплата" преминават във фонд "Хонорари" и ще се разпределят в зависимост от заетостта.
Най-активни в конфликта бяха актьори, които дълго време не са се мяркали на сцената в Сатирата, защото режисьорите не проявяват интерес към тях. Което е показателно за таланта им.
Ако те начело с Александър Жеков от САБ, пропаднал в конкурса за директор на Сатирата, бяха взели връх, физиономията на театъра щеше бавно да продължи да се размива. Докато накрая само името остане да кънти на кухо. А през това време няколко дузини щатни бройки ще се крият зад емблематични за Сатирата имена, тупайки се в гърдите с техните заслуги. И всички вкупом ще останат "още веднъж отзад".
Българското кино пак със "Златна роза"
Фестивалът на игралния филм във Варна е възроден след четири години суша
Борислав КОЛЕВ
"Много дни лунните пътеки ще блестят./Много дни чайките самотно ще крещят./ Много дни ще се хвърлят морските вълни./Много дни, много дни без тебе ще боли."
Припевът от евъргрийна на Емил Димитров "Джулия" като че ли е писан за фестивала на българското игрално кино. Или поне досега беше така - четири години него го нямаше, защото не се събираха достатъчно заглавия за състезателна програма. Тази есен най-после фестивалът е възроден и филмовата общност си дава среща във Варна от 14 до 19 октомври. Освен лириката обаче могат да се чуят и заядливи подмятания: "То няма българско кино, тия пък хукнали да правят фестивал", които са напълно неоснователни.
Първо, "липсата на българско кино" е клише, което напоследък не работи. Българско кино не означава само игрални филми за голям екран (макар че и такива се насъбраха напоследък, друг е въпросът какво им е качеството). У нас се правят и други видове кино, съществуват и различни носители, на които се снима.
Второ, понятието фестивал не включва само въртене на N-число продукция.
Той е и средище, от което филмовите ни автори имат нужда въпреки телевизионната "Златна ракла" и неигралния "Златен ритон". Дори, ако щете, не толкова по производствени, колкото по психологически причини: ей така, да се видят един друг, да покажат, че още "мърдат". На фестивала, който ще има своето 24-то издание, може и да е малко тъжно. Но по-добре така, отколкото никакъв да го няма.
Десет игрални филма за голям екран, заснети в периода 1997-2000, участват в надпреварата за главната награда "Златна роза" във варненския фестивален комплекс. Седем от тях са познати на публиката: "Испанска муха" на Киран Коларов, "Суламит" на Христо Христов, "След края на света" на Иван Ничев, "Вагнер" на Андрей Слабаков, "Стъклени топчета" на Иван Черкелов, "Магьосници" на Иван Георгиев и Сотир Гелев, "Данъ Коловъ - царят на кеча" на Михаил Гецов. Три заглавия са чисто нови: "Пансион за кучета" на Стефан Командарев, "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова и "Посетени от Господ" на Петър Попзлатев по последния сценарий на Станислав Стратиев. Филмите в конкурса ще оценява жури с председател режисьорът Никола Корабов и членове актрисата Пламена Гетова, разпространителят Веселин Савов (шеф на "Съни филмс"), критикът Борислав Колев (редактор на "КапитЕл) и социологът Мирослава Янова (MBMD). Освен голямата награда се присъждат следните призове (без да е задължително всички да бъдат дадени): специална награда на журито, за режисура, женска и мъжка роля, сценарий, операторско майсторство, сценография, музика и дебют. Филмовата критика по традиция ще присъди свой приз.
Извън конкурса ще бъде показан "14 целувки", който е заснет в същия период, но режисьорът му Пламен Масларов предпочита да не е в надпреварата.
Форумът има паралелни програми с документални и анимационни филми, реализирани през тази година, както и отделна студентска секция. Специално място заема потокът от копродукции с родно участие, сред които е номинираният за "Оскар" за неанглоезичен филм "Изток - Запад" на Режис Варние със Сандрин Бонер, Катрин Деньов и нашите актьори Таня Масалитинова, Николай Бинев, Меглена Караламбова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев.
Уникални прожекции е подготвила националната филмотека. Фестивалът се открива с два игрални филма, непоказвани повече от 70 години - "Курортен сън" (1926) и "Когато любовта говори" (1928). Техен автор е варненският художник фотограф и кинопионер Панайот Кенков. Сеансът на реставрираните от филмотеката ленти е част от фестивалното представяне на нейната програма за спасяване на горяемите български филми.
Филмотечна акция е и носталгичната панорама "Варна, морето и киното". В нея са включени творби, свързани сюжетно с морската ни столица: "Слънцето и сянката" (1962) на Рангел Вълчанов, "Невероятна история" (1964) на Владимир Янчев, "С деца на море" (1972) на Димитър Петров, "Циклопът" (1976) на Христо Христов, "Комбина" (1982) на Никола Рударов и "Забранено за възрастни" (1987) на Пламен Масларов.
Носталгична нотка вероятно ще внесе и присъствието на любимци на публиката като Васил Михайлов, Стефан Данаилов и Иван Иванов, които са поканени за гости на фестивала.
Специална почит ще бъде отдадена на Невена Коканова. Учреден е приз за млада актриса, който от сега нататък ще се връчва на всяка "Златна роза" и ще носи името на царицата на българското кино.
Цъфтеж и увяхване
Българското кино пак със "Златна роза"
Фестивалът на игралния филм във Варна е възроден след четири години суша
Борислав КОЛЕВ
"Много дни лунните пътеки ще блестят./Много дни чайките самотно ще крещят./ Много дни ще се хвърлят морските вълни./Много дни, много дни без тебе ще боли."
Припевът от евъргрийна на Емил Димитров "Джулия" като че ли е писан за фестивала на българското игрално кино. Или поне досега беше така - четири години него го нямаше, защото не се събираха достатъчно заглавия за състезателна програма. Тази есен най-после фестивалът е възроден и филмовата общност си дава среща във Варна от 14 до 19 октомври. Освен лириката обаче могат да се чуят и заядливи подмятания: "То няма българско кино, тия пък хукнали да правят фестивал", които са напълно неоснователни.
Първо, "липсата на българско кино" е клише, което напоследък не работи. Българско кино не означава само игрални филми за голям екран (макар че и такива се насъбраха напоследък, друг е въпросът какво им е качеството). У нас се правят и други видове кино, съществуват и различни носители, на които се снима.
Второ, понятието фестивал не включва само въртене на N-число продукция.
Той е и средище, от което филмовите ни автори имат нужда въпреки телевизионната "Златна ракла" и неигралния "Златен ритон". Дори, ако щете, не толкова по производствени, колкото по психологически причини: ей така, да се видят един друг, да покажат, че още "мърдат". На фестивала, който ще има своето 24-то издание, може и да е малко тъжно. Но по-добре така, отколкото никакъв да го няма.
Десет игрални филма за голям екран, заснети в периода 1997-2000, участват в надпреварата за главната награда "Златна роза" във варненския фестивален комплекс. Седем от тях са познати на публиката: "Испанска муха" на Киран Коларов, "Суламит" на Христо Христов, "След края на света" на Иван Ничев, "Вагнер" на Андрей Слабаков, "Стъклени топчета" на Иван Черкелов, "Магьосници" на Иван Георгиев и Сотир Гелев, "Данъ Коловъ - царят на кеча" на Михаил Гецов. Три заглавия са чисто нови: "Пансион за кучета" на Стефан Командарев, "Писмо до Америка" на Иглика Трифонова и "Посетени от Господ" на Петър Попзлатев по последния сценарий на Станислав Стратиев. Филмите в конкурса ще оценява жури с председател режисьорът Никола Корабов и членове актрисата Пламена Гетова, разпространителят Веселин Савов (шеф на "Съни филмс"), критикът Борислав Колев (редактор на "КапитЕл) и социологът Мирослава Янова (MBMD). Освен голямата награда се присъждат следните призове (без да е задължително всички да бъдат дадени): специална награда на журито, за режисура, женска и мъжка роля, сценарий, операторско майсторство, сценография, музика и дебют. Филмовата критика по традиция ще присъди свой приз.
Извън конкурса ще бъде показан "14 целувки", който е заснет в същия период, но режисьорът му Пламен Масларов предпочита да не е в надпреварата.
Форумът има паралелни програми с документални и анимационни филми, реализирани през тази година, както и отделна студентска секция. Специално място заема потокът от копродукции с родно участие, сред които е номинираният за "Оскар" за неанглоезичен филм "Изток - Запад" на Режис Варние със Сандрин Бонер, Катрин Деньов и нашите актьори Таня Масалитинова, Николай Бинев, Меглена Караламбова, Атанас Атанасов, Валентин Ганев.
Уникални прожекции е подготвила националната филмотека. Фестивалът се открива с два игрални филма, непоказвани повече от 70 години - "Курортен сън" (1926) и "Когато любовта говори" (1928). Техен автор е варненският художник фотограф и кинопионер Панайот Кенков. Сеансът на реставрираните от филмотеката ленти е част от фестивалното представяне на нейната програма за спасяване на горяемите български филми.
Филмотечна акция е и носталгичната панорама "Варна, морето и киното". В нея са включени творби, свързани сюжетно с морската ни столица: "Слънцето и сянката" (1962) на Рангел Вълчанов, "Невероятна история" (1964) на Владимир Янчев, "С деца на море" (1972) на Димитър Петров, "Циклопът" (1976) на Христо Христов, "Комбина" (1982) на Никола Рударов и "Забранено за възрастни" (1987) на Пламен Масларов.
Носталгична нотка вероятно ще внесе и присъствието на любимци на публиката като Васил Михайлов, Стефан Данаилов и Иван Иванов, които са поканени за гости на фестивала.
Специална почит ще бъде отдадена на Невена Коканова. Учреден е приз за млада актриса, който от сега нататък ще се връчва на всяка "Златна роза" и ще носи името на царицата на българското кино.
Цъфтеж и увяхване
Кефовете на поезията
Мирела ИВАНОВА
Когато по неведоми пътища къде с връзки, къде с комбинативен ум ценителят се сдобие с един от 333-те екземпляра на книгата "Кихот де ла Панса" от Виктор Самуилов и я прочете и запрепрочита, с основание може да възкликне изцяло в нейния дух: "Ей, това е кеф!"
Всеки литературно изкушен познава и цени по някое от литературните превъплъщения на Виктор Самуилов. Един тачи царя на вица, друг остроумния сатирик, трети озарения от непоносима тъга поет, четвърти се възторгва от стиховете му за деца, пети го е слушал да свири на китара и да пее незабравимо, шести го смята за бляскав версификатор и т.н. Всеки от гореизброените има право, но и Виктор Самуилов пък има право да вземе и да се събере в едно, както го е и сторил в последната си книга. Отгоре на всичкото е събрал и назовал и нашия посттоталитарен животец, страховете и ожесточенията ни, печалното ни несъстояване отново и пак. Направил го е с такъв самоироничен замах, с толкова безобразен драматизъм и хаплива насмешка, че те доядява на библиофилския тираж.
Сега да отворим дума и за другите майсторства в тази книга, като започнем от заглавието (без да пропускаме и подзаглавието "плутовски романси"). Още то се явява да ни рече, че човек е по-сложен от емблематичните образи на Дон Кихот и неговия оръженосец, взети поотделно; че човек е тесто от красиви миражи и долен прагматизъм, от копнеж и алчност; че е всекидневна битка и с вятърните мелници, и със себе си самия. После идва ред на атмосферата: хем да я изградиш, хем да я пародираш. Хем езикът ти да е псувачески и мръсен, хем да кажеш на него съдбовни неща и те да звучат чисто и печално, да са на място и когато ти се дорецетира в кръчма, и когато ти се дочете поезия нощем в безутешния свят на панелното жилище. Виктор Самуилов и това го умее: премислил е конструкцията на книгата си, подредил я е желязно, заклещил е смешно-тъжните си експромти и изпипаните "кавъри & чалги" помежду стихотворения, които направо те шашват с прозорливата си скръб. Като да кажем "Сигналът", "Кръчма", "Късмет", "Диалектика" и прочие.
Непрекъснато се изкушавам да цитирам поанти, перифрази, обърнати с хастара навън сентенции, смайващи пародии, но все ще е половинчато, недостатъчно да представи битийната какафония и стройния хор на душите, наврени в гетото и обладани от всевъзможните ментета и вряви на деня.
Навярно специално внимание заслужават т.нар. кавъри, в които поетът реализира цялото омерзение на съвременния българин, опрян на патериците на традицията: песенна, историческа, варварска, пиянска и всякаква. Изобщо, натрупвайки толкова определения, си мисля, че мога да посегна и към едно сравнение. Да четеш книгата на Виктор Самуилов е като да гледаш пиесите на Людмила Петрушевска - ту се смееш, ту плачеш, ту настръхваш от ужас, ту широката ти славянска душа се размеква от умиление. Затова и в началото си послужих с думата кеф: то е едно сложно, чувствено, плътско почти удоволствие от думите и техните възможности, от езика и разпадането му на езиците, които ни говорят всекидневно. Кеф от факта, че някой е казал това, което има да се казва.
Нещото, наречено живот
Емил ТОНЕВ
Обаче какво нещо е животът, адаш... Какво нещо! Деветстотин кинта, представяш ли си? Деветстотин кинта за секстелефон, как ти се вижда това? Аз живея с по сто на месец, а родната ми дъщеря да навърти деветстотин да й пъшкат някакви... И това на десет години. Ами като стане на петнайсет? Развиват се децата, акселерация, няма що!... Альо-у, Вожде! Вожде, бе, дай още една водка. Какво ме гледаш такъв, водка ти се казва. Пиши я в тефтера и хич да не ти пука.
Наздраве! Не че съм бил цвете като малък де, като се замисля сега... И аз големи простотии съм вършил. Сещам се навремето, трябва да съм бил в пети-шести клас, баща ми се върна от гурбет в Либия с една торба златни синджирчета, със зодии-модии, поне едно кило беше. Още на другата сутрин я свих и бегом в училище, точно преди часовете. Заставам насред двора и почвам да привиквам мадамите, които ми харесваха. Тогава много мадами ми харесваха, не бях претенциозен като сега... Какво се смееш, така си е... И на всяка подарявам по едно синджирче, къде според зодията, къде ей така. Обаче се усетиха и другите, не чак толкова хубавите и се заформи опашка. И аз раздавам, как да ги обидя. Абе голям ташак. За десетина минути изпразних торбата. После баща ми ме скъса от бой. Голям зор видя, докато си издири синджирите и пак си остана с някои липси... Вожде, намали малко тая музика, че ме заболя гърлото да крещя! Няма още десет, дай да си чуем приказката, после ще беснеем.
Пристига значи бившата ми жена оня ден, втората ми бивша жена, и влиза в ателието с такова изражение, че аз изтръпнах. Викам си - детето или кола го прегази, или кой знае какво. Всякакви тъпотии ми минаха през главата за една секунда. И като каза деветстотин кинта, някак си ми олекна. Компенсаторна реакция май се нарича. Обаче нали съм баща все пак, трябва малко възпитание, едно-друго, тръгвам с нея да приложа възпитателни мерки спрямо дъщеря ни. А жена ми, бившата, вика: "Недей да й се караш много, малка е, сега влиза в пубертета, чувствителна е, ще вземе да се обеси на закачалката. " Защо точно на закачалката не разбрах, но иначе правилно разсъждаваше, да й се ненадяваш. Влизаме у тях, затварям се с малката в нейната стая и аз започвам спокойно и убедително: "Така и така, тати, тия пари са на баба ти пенсията за една година, твоите дънки и сладоледи за две години, зелените ти училища за пет години напред и тъй нататък, и тъй нататък битовизми. " А тя червена, навела глава, умира от срам. И като ми свършиха разумните доводи, взех, че изтърсих: "Мойто момиче, тя, майка ти, вярно, не знае какво е оргазъм, ама защо не ми се обади на мене, бе? Щях да ти пъшкам цял ден по телефона напълно безплатно"... И-ха-а! Виж Тошо, виж го как се тресе! Тоше, ще има ли танци върху бара тази вечер, майна? А-а! А така! Само ми дай знак и веднага ще засиля Вожда да ти пусне "Куин". Да заредиш батериите за Австрия. Че там - арбайт яко, няма шест-пет! Йостерайх!... Ами да, адаш, друго си е. В Австрия бачка, тук си харчи парите. Хитро! През осемдесетте имахме един любим пиниз с пичовете от гимназията. Бягаме от час и сядаме на сянка в кръчмата до колелото на панаира. Юни, 40 градуса жега, ние пием наливна бира в нащърбени халби, а на съседната маса пият бира в нащърбени халби разни дърти пичове по потници. По това време гастарбайтерите се връщаха от Германия на път за Турция и минаваха баш оттам. Мерцедеси, бусове, натоварени до дупка с ханъми, дечурлига и багаж. Току някой бус спре до нас да изчака трафика през кръговото, а на волана седи достоен турчин с мустаци. А дъртите пичове по потници го питат: "Дойчланд, Дойчланд? " "Я, я, Дойчланд", вика той. "Арбайт, арбайт? ", питат нашите. "Я, я, арбайт", вика той. "Арбайт, да ти еба майката, като ти е толкова акълът! Ха наздраве, пичове! ", викат нашите и опъват бирите. Така цял ден. В шеги и закачки времето минава... Вожде, между другото трябва да те уведомя, че утре отивам за щука на Марица. Не се хили, ами към обед вземи две ледени бирюги и ела да скиваш как им късам джуките. Бирите ги вземи утре, а сега ми дай една водка. Спокойно, бе! Той, Савата, така си гледа, не му обръщай внимание. Нали ти е чорбаджия, пази си авторитета. Някоя и друга водка на вересия - бълха го ухапала. Я наоколо колко народ пие и си плаща най-съзнателно... Адаш, видя ли новия графит в кенефа? Като се изправиш да пикаеш - точно отсреща, малко вляво. "Хубави пички и баба може да чука". А?! Класика! С драматичен почерк. Представяш ли си какво му е било на човека, дето го е написал? Как му е страдала славянската душа! Клозетната поезия е голяма работа. Богат е българският език, както знаем от училище, с извинение. И на мен постоянно ми идват разни умни мисли, като вляза, обаче все си забравям химикалката. Предложих на Савата да върже една химикалка на връвчица за казанчето, а той се прави на разсеян. Сигурно го е страх, че ще му я откраднат и ще се набута.
Отплеснах се. Та си изпълних родителското задължение, отивам при бившата ми жена в кухнята и казвам: "Няма да се притесняваш, аз поемам тия деветстотин лева! " Как ги поемам и на мен не ми е ясно, обаче го казах като истински мъж - бам по масата и няма това-онова. Тя като се размекна, чак се просълзи... В тоя момент на мен ми минава през ума, че довечера имам гости, а нямам пукната пара да ги нахраня. И решавам да използвам момента. Така и така, казвам, случайно да имаш малко кайма? Тя веднага скочи, извади два пакета по половин кило от хладилника и ми ги тика едва ли не насила в ръцете. Не че аз съм се опъвал, де. И така... Вечерта в квартирата запасах престилката, меся кайма и мятам в тигана. И си викам: Какво нещо е животът! Втората ми жена да ме спонсорира с кайма, за да пържа кюфтета на бащата на третата ми жена, който ми е дошъл на гости с петата си жена. Това да седна да си го измислям, няма да мога.
А, Тоше? Ти какво ще кажеш, майна?... Оле-ле-е! Тоя вече влезе във фаза! Глътна джама. Вожде! Вожде, пускай "Куин", че става страшно! Тоше, леко! Леко, бе!!! Това е моята ча... Тц! По-вярно е да се каже: това беше моята чаша. Ама карай да върви, нали счупеното носи щастие... В борбата за оцеляване на Бакърджиев се включи още един пресцентър
Лидерът на СДС - София, Евгений Бакърджиев отново намери повод да припомни за себе си миналия уикенд. На импровизирано тържество бившият вицепремиер откри новия пресцентър на синята софийска организация и излъчи поредна порция изпразнени от съдържание послания. В общи линии почти всичко, казано от Бакърджиев през последните седмици, се свежда до "Трябва да се работи и да се направи нещо добро, защото иначе - лошо". Което, разбира се, е безспорен факт.
След като цяла седмица медиите се занимаваха с въпроса ще има ли, или няма да има "среща на върха" между стария и новия НИС на СДС и след като сегашното ръководство на партията отказа, Бакърджиев успя да използва един тривиален повод (защото според инструкциите на НИС всички областни структури на СДС трябва да имат пресцентрове), за да го превърне в медийно събитие. Този път липсваха фанфарите. За сметка на това молебенът за успехите на СДС - София, беше отслужен от софийския митрополит Инокентий. Залата едва успя да побере представителите на медиите и ръководството на столичната синя партия. Членове на областния съвет на СДС липсваха, но очевидно събитието не беше предназначено за тях. На няколко пъти в молитвите си към всевишния митрополит Инокентий споменаваше имената на членовете на столичното синьо ръководство, СДС - София, но нито веднъж партията като цяло. Факт, очевидно съгласуван с Бакърджиев. А и в залата не присъстваше нито един член на НИС на СДС с изключение на Мария Стоянова, която е в областния съвет на столичната организация. "Днес нека празнуваме, защото утре ни чака работа", призова присъстващите лидерът на СДС - София. Въпреки празничното събитие работата на Бакърджиев беше да даде пресконференция за присъстващите журналисти.
С думите "да не институционализираме срещата" Бакърджиев показа, че е склонен да отговаря на всякакви журналистически въпроси. Разбира се, на първо място за провала на идеята му да събере на едно място старото и новото ръководство на СДС: "Поканата беше добронамерена. Президентът Петър Стоянов и столичният кмет Стефан Софиянски веднага казаха да. " Но "нещо се изкриви по трасето". И отново: "Никога не съм предлагал да има официална среща. Идеята ми беше да се видим като приятели, като един отбор" и "СДС трябва да бъде един отбор. СДС ще бъде един отбор". Въпреки че отказа да коментира напускането на ПГ на СДС от двамата ВМРО-депутати Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, Бакърджиев обяви, че СДС - София, планира да се срещне с коалиционните партньори. "За коалиционната политика на СДС отговаря Екатерина Михайлова", припомни Бакърджиев. Затова пък не пропусна да отговори на въпроса дали се вижда и разговаря с премиера Иван Костов. "Виждаме се, разговаряме по телефона. За последен път се чухме този понеделник. " Непринудената пресконференция на Бакърджиев произведе новина под формата на призив, отправен от лидера на СДС - София: "Против съм това в листите на СДС да има парашутисти и измислени герои."
Тази PR-акция беше поредната от очевидно внимателно обмислена стратегия за работа по имиджа на уволнения вицепремиер. През последните поне два месеца лидерът на софийските седесари се стреми да произвежда поне по една новина на седмица. Времето за нейното поднасяне бива внимателно избирано. Обикновено това се случва в неделя. Азбучно правило на професионалния PR е, че това е най-добрият ден за получаване на добро покритие. През уикенда не се случват кой знае какви събития, а медиите трябва да запълнят новинарските си емисии, така че прагът на допустимост тогава е много по-нисък. Освен това вестниците в понеделник са с традиционно голям тираж заради новините от спортните първенства през почивните дни. Този PR-трик естествено важи за пред медиите, където Бакърджиев няма пряко влияние или някакъв тип уговорки с шефовете на редакциите... Освен откритият миналата седмица пресцентър на столичната синя организация в услуга на имиджа на синия политик са поставени и Столичният общински съвет (СОС), Булгаргаз и "Софийски имоти". Тези три оръжия влизат в употреба благодарение на Бакърджиевото протеже Антоан Николов. Той е председател на СОС, член на борда на газовия монополист и контролира пряко компанията, която продава столичните терени, магазини и прочее собствености. Различни облаги от държавните компании биват използвани, за да се спечелят хора от медиите или политиката в лагера на Бакърджиев и Антоан Николов. Рекламният бюджет на Булгаргаз е една от честите примамки за по-често гладните медии. По абсолютно неясни причини газовата компания има немалък рекламен бюджет предвид това, че тя е единствената, която осъществява подобен род дейност у нас. Да се рекламира Булгаргаз е все едно да се рекламират стационарните телефони на БТК или железопътният транспорт например - всички знаят, че има такива услуги. Примамливи собствености в София на преференциални цени е друга услуга, предлагана от тандема Бакърджиев - Антоан Николов в замяна на политическа, финансова или медийна подкрепа.
Другите два пресцентъра на Бакърджиев имат вече съвсем официалната задача да разпространяват посланията на бившия вицепремиер. Те се излъчват всяка седмица и в общи линии се свеждат до едно и също кухо послание - трябва да има единство в СДС, всеки трябва да си знае мястото и "да съберем отново стария отбор". И тъй като "новият отбор" не произвежда собствени послания, тези на Бакърджиев се завъртат из публичното пространство и така създават впечатлението, че лидерът на софийските седесари задава тона на дебатите в управляващата партия.
Бившият вицепремиер вероятно много се радва на такъв тип новини около себе си, защото те реално задушават друга важна тема, свързана с него - защо той беше махнат от изпълнителната власт. Отговорът на този въпрос продължава да не е казан ясно и категорично. Бакърджиев мълчи по всички неудобни за него теми. Той отказва да коментира връзките си с Майкъл Чорни, както и конкретното обвинение в корупция, което беше отправено към него от международната организация "Прозрачност без граници" по повод сделката с БТК. Сдружението, което наблюдаваше водените от Бакърджиев преговори, прекрати мониторинга с аргумента, че не може да гарантира честността и неподкупността на преговарящия екип. За сметка на това Бакърджиев проведе серия абсолютно безсмислени мероприятия - две срещи на СДС - София, с Иван Костов, среща с посланиците на Европейския съюз... С това бившият вицепремиер определено остави без отговор въпросите, които реално интересуват хората, и се съсредоточи върху действия, полезни само и единствено за него. Всъщност, откакто беше уволнен от правителството, Бакърджиев се занимава само и единствено със собственото си политическо оцеляване. С всички средства. На всяка цена.
Какво остана от Конституционния съд
Момчил МИЛЕВ
Когато преди около девет години депутатите от Великото народно събрание са гласували, че Конституционният съд ще е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт, те вероятно не са подозирали, че един ден от него няма да зависи абсолютно нищо. Неусетно този държавен орган се превърна от върховен пазител на законността в последно убежище за неудобни, но послушни хора или пък политици и магистрати на края на своята активна кариера. Колкото и тъжно да е, сегашното политическо мнозинство има най-сериозен принос за това. Последното попълнение от конституционни съдии, което положи клетва миналия вторник, окончателно затвърди тази порочна практика. На едно място се събраха хора с противоречива репутация като правосъдния ексминистър Васил Гоцев, бившия зам.-председател на Върховния административен съд и бивш вътрешен министър Христо Данов и бившия шеф на Върховния касационен съд Румен Янков, който извървя дългия и мъчителен път от "синя каска" до "враг на реформата".
Всъщност винаги досега съставът на Конституционния съд е бил обект на политически комбинации. Този орган се състои от 12 магистрати, като президентът, Народното събрание и съдебната власт разполагат с по четири квоти. През три години всяка от въпросните институции подменя един или двама съдии. Привилегированото ведомство, което вкарва двама свои магистрати, се определя на ротационен принцип. Тази година щастливците бяха представителите на съда.
И все пак всичко това е само на теория. Разпределението на квотите между три институции би трябвало да осигури на Конституционния съд достатъчно голяма независимост. На практика обаче СДС и сега доминира при избора на тези магистрати благодарение на парламентарното мнозинство и предпочитанията на държавния глава. "Раковски" 134 получи в наследство синеещи хардлайнери като съдиите Георги Марков и Иван Григоров, които поради една или друга причина бранят интересите на управляващата политическа сила.
В стремежа си да осигурят пълен контрол над Конституционния съд и стопроцентов законодателен комфорт лидерите на СДС инспирираха избора на нееднозначни личности. Най-шокиращо в юридическите среди се счита издигането на този пост на бившия правосъден министър Васил Гоцев, който носи вината за повечето гафове на сините в сферата на правораздаването. В политически план Гоцев е бита карта. Но той може да предложи на СДС своето безпрекословно подчинение. На практика той винаги е бил юрист с чиновнически манталитет, а не магистрат, който може да взима собствени решения.
Най-големият грях на Гоцев като министър, заради който на "Раковски 134" вероятно още си скубят косите, е издигането на Никола Филчев за главен прокурор. По време на дебатите в синята централа Гоцев защитил своята кандидатура с аргумента, че неговият заместник е "разбрано момче". Впоследствие обаче се оказа, че Филчев не само не е "разбран", но всъщност е доста конфликтна и непредсказуема личност. Главният прокурор нееднократно шокираше управляващите със своите изненадващи ходове, с доста реваншистките си призиви за ограничаване на човешките права и особено с малката лична война, която поведе срещу съдийската гилдия и нейния неформален лидер Румен Янков.
Бившият зам.-председател на ВАС и експредседател на федерацията по баскетбол Людмил Нейков, направо вкара "тройка" със своето назначаване в Конституционния съд. Той попадна в редиците на 12-те най-висши магистрати най-вече благодарение на своя бивш началник Владислав Славов. Председателят на ВАС вероятно е осигурил поста на своето протеже, а в замяна е поел ангажимент да сътрудничи на управляващите при лансирането на нов председател на Върховния касационен съд на мястото на Румен Янков. Людмил Нейков предизвика учудването на колегите си с намерението си да не напуска Висшия съдебен съвет, докато е конституционен съдия. С този свой ход той засили подозренията, че се кани да участва в безпринципна апаратна комбинация. Въпреки че се отказа от плановете си да остане във ВСС, Нейков дискредитира себе си и своите покровители с този зле изпълнен политически дрибъл. Благодарение на него пазарлъкът около състава на Конституционния съд и избора на бъдещ председател на ВКС стана твърде демонстративен.
Изборът на бившия шеф на ВКС Румен Янков определено не е ентусиазирал управляващите, но вероятно е бил приет като необходимо зло. За тях неговото присъствие в Конституционния съд е доста по-безопасно, отколкото лидерската му позиция във ВСС и съдийската гилдия. Със своя трудно предсказуем характер Янков често ще вдига кръвното на сините в Конституционния съд, но без особен практически резултат - все пак той има само един глас. Председателят на ВКС едва ли е преглътнал обидата от кампанията на главния прокурор и правосъдното министерство срещу него. Оттеглянето му от бойното поле на третата власт би трябвало да означава, че той по-скоро търси спокойствие, отколкото по-нататъшна конфронтация.
Неочаквано дойде избирането и на Христо Данов от президентската квота в Конституционния съд. До момента бившият вътрешен министър в правителството на Димитър Попов винаги е бил адвокат, а не действащ магистрат. Най-голямата и може би единствената му заслуга досега е приемането на първия закон за МВР, който поне формално разграничи ведомството от бившата Държавна сигурност. В случая обаче Данов вероятно е бил назначен от държавния глава и заради медийните му заслуги около процеса срещу българските медици в Либия. Настоящият конституционен съдия е специален пратеник на Петър Стоянов по делото в джамахирията.
С назначаването на новите конституционни съдии обаче интригите надали ще приключат. Все още остават въпросителните около председателя на Конституционния съд Живко Сталев, който би могъл да си подаде оставката и да освободи място за някой още по-син юрист. Не се знае също дали ще се осъществят амбициите на конституционния съдия Иван Григоров да се върне на своето предишно работно място и да оглави съдийската гилдия. Каквото и да стане обаче, кадровите маневри около Конституционния съд окончателно ще разбият имиджа му на сравнително независима институция.
Автотарикати и катаджии дават тон на транспортния хаос
Пешеходната анархия също помага за мото-коридата по софийските улици
Петър ТАБОВ, Алексей ЛАЗАРОВ
Формално движението по софийските улици се регулира от светофари и пътни знаци. В действителност обаче истеричността на столичния трафик се изчислява от съотношението между шофьорите тарикати и колегите им балъци зад волана.
Ако всички участници в движението бяха балъци, светофарите и пътните знаци щяха естествено да си играят отредената им роля. Ако пък всички шофьори и пешеходци бяха изцяло тарикати, тогава формалните регулатори на движението нямаше да играят никаква роля. Всички наредени един зад друг тарикати щяха да минават до пълното им изчерпване, след което щеше да тръгва перпендикулярната колона от тарикати и така отново и отново. Нуждата от пътни знаци щеше постепенно да изчезне. Те щяха да бъдат неусетно окостени от циганите и нямаше да липсват никому.
Движението по софийските улици е истинска
Правилникът просто не важи, а човек по-лесно си взима книжка от КАТ, отколкото от площад "Славейков". Докато стигне до работното си място, на гражданина му се случват много неща: някой му чупи стоповете; разбира, че е идиот, педераст, и най-любимото - СЕЛЯНИН; осъзнава, че колкото повече улици се вливат в един светофар, толкова по-бавно се преминава през него; докато чака пред президентството, вижда че премиерът и други идват на работа в девет без десет; няма къде да паркира; ако ли пък паркира или паякът му вдига колата; или му чупят стъклото, за да му вземат радиото... Ако центърът на София не е блокиран от обикновено задръстване, то държавният глава посреща виетнамския министър-председател и няколко улици са затворени по този повод. Ако не е и това, то примерно стартира колоездачната обиколка на България и ужасно облечени полицаи пият кафе от пластмасови чашки по средата на жълтите павета, което трябва да означава, че не може да се минава оттам. Погледнато отстрани пиенето на кафе изглежда почти като основна дейност на униформените напоследък. Ако трябваше да се построи паметник на уличния полицай, той задължително трябва да е с бяла пластмасова чашка в едната ръка и цигара в другата.
Кортежите със сини лампи и корумпираните катаджии обаче не са основната причина за хаоса в София. Най-виновни са именно автотарикатите. Тяхната родина безспорно е Ориентът. Софийският екстремен шофьор вероятно би се чувствал като у дома си например в Истанбул. Там всички зад волана са нахални безскрупулни тарикати. В Истанбул принципът "Първи по време - първи по право" важи в най-буквалния смисъл за уличното движение и е регламентиран със закон. В града край Босфора пътни знаци почти няма. Не важи и правилото за предимството на дясностоящия. Предимство има този, който успее да подпъхне предницата си пред другата кола, независимо дали излиза от мрачен сокак на магистрала, или се престроява от едно платно в друго. Клаксонът се използва много по-често от мигача и означава всичко - от "Пай се бе, ахмак! " до "Мараба". Натискането на клаксона там се е превърнало в тик. Често, късно през нощта, когато по улиците около Босфора вече няма коли, таксиметровите шофьори бибипкат просто за кеф, без никаква видима причина.
Там всички са балъци. Пътните знаци се спазват стриктно, дава се предимство на другите коли и пешеходците и прочее.
Ако Петър Стоянов трябваше да анализира хаоса в софийския трафик, сигурно щеше да каже, че тукашните шофьори не са направили своя категоричен цивилизационен избор. Участниците в нашия автопоток просто се гърчат между европейското поведение и ориенталските табиети за движение по пътищата.
За българските автотарикати шофирането не е просто начин за придвижване от едно място до друго, а начин да изразят себе си. Тарикатът кара бързо, рисковано и непрекъснато е нервен. Спокойни са по-скоро балъците, които той презира. Тарикатът смята, че пътните знаци са поставени на пътя от някой зъл гений с единствената цел да му попречат да си кара така, както той си знае. "Е как може на този хубав път да сложат такова ограничение", "С'а за какво са я затворили тази улица" и прочее са реплики, които могат често да бъдат чути от тарикатите. В общи линии правилникът и пътните знаци важат само за балъците. Те ужасно дразнят тарикатите, когато спират на червено.
Това, че тарикатът бърза, което той прави непрекъснато, го прави да изглежда в собствените му очи като пожарникар, тръгнал да гаси собствения си дом.
Основното правило на автотариката е "Никога пръв на червено". Това означава, че ако светофарът светне червено и предната кола успее да премине кръстовището, намиращият се зад нея тарикат е длъжен също да мине. Ако тарикатите са няколко един зад друг, то се образува колона, която минава на всяка цена. Колоната свършва до първия балък, който бие спирачки.
Ако се движи по улица с повече от две платна,
Компромиси с това не се допускат - дясното платно е за балъците, които се влачат с 50-60 км в час.
Тарикатът паркира навсякъде. Прави го с мисълта, че с раждането си получава място за паркиране винаги и където му е необходимо. Единственото правило е, колата да се оставя така, че да не пречи на останалите тарикати да минават покрай нея на една боя разстояние. Паркира основно диагонално, на тротоара, с броня долепена до стената на близката сграда. Докато пие кафе или има "среща", тарикатът държи да паркира "панорамно" - да вижда колата си непрекъснато. Това важи особено вечер, когато автомобилът трябва да е паркиран близко до заведението, което тарикатът посещава. Въобще след около 22.30 правилникът за движение по пътищата някак си става по-различен. Може да се паркира на места, където през деня е немислимо. Основната разлика вечер е, че червеният светофар престава да "вАжи". Късно през нощта, когато на пътя на тариката светне червено, той намалява, оглежда се наляво и надясно за други коли, напред за катаджии и ако е чисто - минава. В интерес на истината по това време задължително работят пешеходните светофари или тези на малки и неоживени пресечки. На "Орлов мост" например жълто започва да мига някъде след десет и оттогава нататък преминаването през кръстовището е почти екстремен спорт. Същото се случва и на бул. "България" до НДК. На пешеходния мост над пътя често седят тийнейджъри. Доскоро те просто гледаха трафика. От няколко месеца насам обаче е модерно да се ходи там, за да се гледат катастрофи. От десет вечерта до полунощ там се блъскат поне един-два пъти, шофьорите крещят, бият се помежду си, а КАТ избива нормата си за констатирани пътно-транспортни произшествия. Всъщност тази задача униформените вършат с огромна досада. За тях времето е пари, а попълването на протоколи не е сред доходоносните дейности. Къде по-рентабилно е да задебнеш до наскоро забранения ляв завой при Спортната палата. Там в началото на лятото тихомълком (вероятно през нощта) беше поставен знак, който не позволява да се завива към стадион "Васил Левски", а маркировката беше позамазана. Това кръстовище е поверено на униформена бригада, която има капацитет да обработва по трима нарушителя едновременно.
Други техни колеги - очевидно тънки познавачи на шофьорската психология, експлоатират съвсем естественото желание да си покарат като хората по път с четири платна и без дупки. Покрай новостроения участък от бул "Сливница" почти денонощно стои друга бригада, само че въоръжена с радар. Почти никой в София не си спомня, че максималната разрешена скорост в населено място е 50 километра в час и това често се използва от находчиви катаджии.
Весел щрих в транспортния хаос придават и пешеходците. През последните десет години униформените неусетно забравиха за тях. Липсата на контрол създаде уникална
Всички се опитват да пресичат където и когато си искат. Особено упорити в това са трудноподвижните възрастни хора и ако те не даваха толкова често жертви, ситуацията щеше да е повече смешна, отколкото абсурдна. Едва ли през последните няколко години има пешеходец, който да е глобен за неправилно пресичане. Всички просто безконтролно се движат, както сами преценят, че е безопасно. Вероятната причина за липсата на контрол са ниските глоби, които очевидно просто не мотивират катаджиите. За неправилно пресичане например се плащат пет лева. В този случай рушветът може да е максимум левче, а това сигурно е обидно малко за униформените - все пак те не са някакви са кокошкари... Очевидно катаджиите предпочитат да си остойностяват времето по автомобилните тарифи.
През това време чужденците, които случайно минават оттук с кола, гледат с ей такива очи профучаващите покрай тях тарикати, надупчените улици без маркировка и само се молят да налучкат правилния път, колкото се може по-бързо.
Идва сезонът на визите за Солт Лейк сити
Скиори и биатлонисти търсят полза от приватизацията на "Боровец" и "Пампорово"
Елеонора ГУНЧЕВА
Предстои най-важният сезон за зимните спортове, в който състезателите ще гонят класиране за бялата олимпиада в Солт Лейк сити през 2002 г. Подготовката отдавна е в разгара си, скиорите ни вече направиха няколко лагера на глетчери в Австрия, а биатлонистите не събуха ролерите цяло лято.
В същото време в зимните ни курорти "Боровец" и "Пампорово" тече приватизация, от която спортистите ще се опитат да извлекат максимална полза.
"С частници по-лесно можем да се разберем и на пазарен принцип да се извлекат дивиденти и за двете страни", е мнението на бившия министър на туризма и настоящ председател на Българската федерация по ски (БФС) Валентин Василев.
Механизмът е прост. Договори за реклама могат да обезпечават подготовката на скиорите ни, а те от своя страна ще популяризират обектите ни в чужбина.
Една от причините Валентин Василев да бъде привлечен за президент на федерацията по ски преди година беше неговото влияние като министър на туризма в управлението на зимните курорти, както и контактите му с хора в бранша. Твърдеше се, че шефът на "Бороспорт" Борислав Димитрачков е подставено лице на Василев в процеса на приватизация в "Боровец", но впоследствие това РМД се оттегли от търга, спечелен в крайна сметка от "Самоков -Боровец 21". От Валентин Василев се очаква да привлече новите собственици за спонсори и организатори на състезания по ски. "Когато собствениците получат пълните си права над обектите (не по-рано от месец) ще влезем в тесни връзки с тях и ще започнем преговорите", каза Василев.
Като начало няма да е възможно шефовете на "Самоков - Боровец 21" да влязат в управителния съвет на БФС, тъй като за това трябва да се свиква извънредно общо събрание. Най-вероятно ще се подпишат договори за реклама, тъй като чистото спонсорство няма данъчни облекчения.
Пистите "Ястребец", които алпийците ползват в Боровец, остават държавна собственост, управлявана от Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Частниците могат да предоставят леглова база на националните отбори - това, което много трудно се уреждаше досега.
"От този сезон телевизия "Ринг+" има намерение да излъчва седмични едночасови програми за ските с българско участие и това е прекрасна възможност да рекламираме нашите спонсори", каза изпълнителният директор на БФС Пепа Мицева.
В Пампорово, където са основните съоръжения на биатлонистите, раздържавяването е в разгара си и до Нова година трябва да се обяви победителят от петте кандидатстващи фирми. Олимпийската шампионка от Нагано '98 Екатерина Дафовска подписа договор с "Пампорово" АД миналата година, но от федерацията по биатлон не са отчели никаква полза от това. "Те не знаят как се прави реклама и договорът с Катя нямаше полза за никого. Могат по-рационално да ни използват, тъй като според статистиките на най-големия спортен канал в Европа Eurosport биатлонът се оказва най-гледаната дисциплина през миналата зима", каза председателят на Българската федерация по биатлон (БФБ) Васил Тончев. Той също има намерение да приобщи бъдещите собственици на комплекса към биатлона. "Целта ни е да ползваме хотелите с отстъпки и да ни организират състезания, а ние ще ги рекламираме", каза Тончев.
Базата и съоръженията на Витоша засега отпадат от сметките на спортистите, тъй като в комплекса цари пълен хаос, лифтовете имат различни собственици, включително и кабинковият Симеоново - "Алеко".
БФС подготвя петима мъже и четири жени в алпийските дисциплини, които ще гонят класиране в първите 500 в ранглистата на Международната федерация по ски (FIS), което им осигурява визи за Солт Лейк сити през 2002 г. В биатлона шестото място отборно, което жените постигнаха през миналия сезон, ще е достатъчно за пълна квота, ако могат да повторят това класиране и тази зима. Мъжете завършиха 26-и и това им дава право само на един участник в олимпиадата. Втора квота се получава при класиране до 20-о място. "За жените сме спокойни. Без Катя завършихме шести, а тя сега е готова да се включи отново. При мъжете и една квота ще е успе", каза Васил Тончев.
В ски-бягането възможностите са твърде ограничени, тъй като има само един надежден състезател. В сноуборда ще се надяваме да се повтори късметът на Мария Димова за място в Нагано.
Алпийците ни направиха първи лагери на сняг в Австрия. Международната федерация включи Ангел Пумпалов и Боряна Златарева в програмите за безплатно обучение в Австрия с местни треньори за три месеца по програма за подпомагане на малките федерации. По-големи надежди дава Стефан Георгиев, който завърши на 100-но място миналия сезон. Заради неразбориите във федерацията останалите скиори не участваха в състезания, които носят точки за FIS.
"Отсъстваме от всички видове състезания и тази зима ще гоним нещо, пропилявано повече от четири години. В началото на лятото резултатите от функционалните изследвания на скиорите ни беше отчайващо. Започнаха да работят по интензивна програма и сега вече има резултати. Ако нещата със Стефан се развиват по план, той спокойно може да влезе в първите 20, тъй като само през декември ще има 12 старта в състезания за световната купа", каза Мицева.
Ръководството на БФС е изчислило, че бюджет от 500 000 лв. ще стигне за сезона. Гласуваната от бившия спортен комитет помощ е 101 000 лв. Валентин Василев вече е уговорил постъпления от Булгартабак и Стопанска и инвестиционна банка, но и с техните пари няма да се стигне желаната сума. Още повече, ски-централата плаща дългове, натрупани при предишното управление.
Колко велик пилот е Михаел Шумахер
Германецът спечели третата си титла, след като възроди "Ферари"
Георги ФИЛИПОВ
Михаел Шумахер спечели световната титла във Формула 1 за трети път в своята кариера и стана осмият пилот в историята с подобно постижение. Въпреки че конкуренцията за званието най-добър пилот на всички времена е много ожесточена, Пилето има своите доводи да кандидатства за място в челната тройка. Самият пилот е готов да подобри всички рекорди, за да няма спорове около качествата му на най-перфектния автомобилен състезател. "Ще подобря постижението на Фанджо, ако трябва да карам и на 40 години", заяви Шуми след победата на пистата "Сузука", която му осигури титлата в тазгодишния шампионат един кръг преди края. В момента той е недостижим с 98 т., следван на 12 точки от двукратния световен шампион Мика Хакинен с "Уест Макларън".
Шумахер има предвид рекорда на легендарния аржентинец от зората на Формула 1 Хуан Мануел Фанджо от пет световни титли. Преди това обаче ще трябва да се изравни с французина Ален Прост, който е ставал шампион четири пъти.
Формалната причина за постигането на тази цел е налице - Шумахер има договор с "Ферари" до 2002 г. Желанието и на ръководството на тима, и на пилота е сътрудничеството да продължи поне до края на настоящия контракт. "Не мисля, че сме видели най-доброто от Михаел, защото през последните години бяхме подложени на огромно напрежение. Сега това е минало и вече можем да видим още по-добрия Шумахер", заяви техническият директор на "Ферари" Рос Браун.
Успехът дойде като облекчение за ръководство и екип, които инвестираха огромни суми в преследването на първата световна титла от 21 години. Предишната титла при конструкторите бе притежание на Джоди Шектър в далечната 1979 г. Въпреки че трите титли вече не са толкова престижно постижение във Формула 1, Шумахер има достатъчно доводи, за да претендира, че не е по-слаб пилот от Прост или Фанджо. Той е в челото на почти всички вечни класации, като единственият недостижим рекорд е този на Аертон Сена от 65 спечелени първи стартови позиции. С успеха в Япония Шуми вече има 42 победи в кариерата си, само девет по-малко от лидера Ален Прост. Ако спечели и последния старт за сезона в Куала Лумпур (Малайзия), той ще изравни рекорда на Найджъл Менсъл от девет успеха в един сезон.
Германецът счупи рекорда за най-много най-бързи обиколки по време на състезание, който досега разделяше с Прост. Освен това е на 209 точки от постижението на французина за най-много спечелени точки. Това е въпрос на два добри сезона, тъй като Шуми печели средно над 100 точки на година.
Чисто статистическото сравнение с останалите пилоти обаче едва ли може да даде ясна представа колко качествен пилот е Михаел Шумахер. Това знаят най-добре шефовете на "Ферари", които инвестираха в отбора над милиард долара за последните пет години и осигуриха сумарен доход на пилота от над 175 милиона долара.
Шуми се присъедини към тима от Маранело в момент, когато за двата болида на "Ферари" завършването на състезанието беше първостепенна задача. Победите бяха рядкост, а за световна титла можеше само да се мечтае. В периода 1990 - 1995 г. "Ферари" регистрира 90 отпадания срещу 104 завършени състезания. Процентът на отпадания (46%) е почти двойно по-голям от този по времето на ерата "Шумахер" в следващите пет години. Именно за това германецът, изглежда, е най-безценен. Заедно с шефа на тима Жан Тод и техническият директор Рос Браун успя да вдигне на крака превърналия се в средняшки отбор. Тримата въведоха желязна организация, а Шумахер се съсредоточи върху развитието на автомобилите. Резултатите не закъсняха и още през 1996 г. Шуми поддържаше прилична дистанция от Деймън Хил, който тогава стана шампион с "Уилямс". В следващите две години титлата се решаваше в последните състезания в преки двубои с Жак Вилньов и Мика Хакинен. Миналия сезон Шуми остана извън надпреварата заради катастрофата на пистата "Силвърстоун", но пък шанс за първото място имаше съотборникът му Еди Ървайн. През всичките тези години "Ферари" бе близо до успеха и едва сега усилената работа в Маранело даде резултат с титла при пилотите и най-вероятно и при конструкторите.
Присъствието на Шуми в екипа е забележително. От 75 състезания, в които е стартирал, не е завършвал само в 19 от тях. Това означава, че Шуми е отпадал в едно на всеки четири състезания. Той има също така един от най-впечатляващите резултати по отношение на победи от задна позиция. Полпозишъните, доколкото ги е имало, много по-рядко са му носели радост. Той е печелил едно от всеки три състезания, на които е стартирал първи. За сметка на това, когато тръгва от втора позиция, германецът печели всеки две от три състезания.
Досегашното присъствие на Шумахер във "Ферари" накара наблюдателите да определят край на 90-те години като третия най-успешен период в историята на тима. След успехите на Алберто Аскари през 50-те и двете титли на Ники Лауда през 70-те години настъпи период на полуразложение през 80-те и началото на 90-те години. Шуми отново вдигна на крака "червените кончета" и записа името си като най-успешния пилот на тима.
Основният въпрос, който трябва да се реши, е доколко "Ферари" е готов да продължи да налива пари в отбора. Историята помни случай, в който Шектър не успява дори да премине квалификациите в годината след спечелването на световната титла. Тазгодишният успех дойде след тежка битка с "Макларън" и следващата година едва ли конкуренцията ще е по-слаба. "БМВ-Уилямс" се възражда с моторите на германския производител. Ръководството на "Ферари" обеща да подкрепя финансово екипа, но дали ще е достатъчно, ще си проличи догодина.
Каспаров срещу Крамник за 2 млн. долара
Нора ЯНКОВА
Асовете на световния шахмат Гари Каспаров и Владимир Крамник започнаха партиите от мача за световната титла на 8 октомври, който ще продължи до 4 ноември в "Ривърсайд студиос" в Западен Лондон. Наградният фонд, осигурен от частната организация Brain Games Network (BGN), е два милиона долара. Така за първи път извън рамките на консервативната Международната федерация по шахмат (FIDE) един срещу друг застават най-добрите шахматисти в света.
Това е третата защита на световната титла, откакто през 1993 г. се отцепи от FIDE, и първата в последните пет години на Гари Каспаров, всепризнатия номер 1 на 90-те години. Преди две години трябваше да се изправи срещу Алексей Широв под егидата на Световния шахматен съвет, но мачът така и не се състоя. BGN първоначално предвиждаше двубой за титлата между Крамник и Вишванатан Ананд, съответно втори и трети в света. Индиецът се отказа, защото има договор с FIDE да участва само в нейния шампионат. Така на сцената се появи най-добрият в света Гари Каспаров.
Двамата съперници ще бъдат подпомагани от своите впечатляващи екипи, с които ще анализират изминалите срещи и ще подготвят тактиката за следващите. Този път приготовленията преди мача бяха толкова важни, колкото никога досега. Крамник разкри, че има до себе си най-добрите - испанеца Мигел Илескас, французина Жоел Лотие и руския гросмайстор Евгени Бареев, който е №12 в ранглистата. Каспаров пристигна в Лондон със "старата гвардия" - Александър Шакаров и Юри Дохоян, плюс двама сравнително млади руски гросмайстори - Михаил Кобалия и Андрей Сарлов.
Наградният фонд ще се раздели в съотношение 2/3 на победителя и 1/3 на загубилия. Организаторите искаха да избегнат ситуацията, подобна на тази от 1993 г., когато Каспаров надви Найджъл Шорт. Тогава Каспаров победи в три партии, а останалите бяха обърнати само в атракция за зрителите. Затова съществуваше вариант да бъде приложена идеята "скин", популярна в голфа. Тя предвижда конкретни суми за победа в отделните партии, а при равен резултат сумата се натрупва в джакпот, който след това се дава на победителя. Каспаров одобри такъв регламент, но адвокатите на Крамник не я приеха. Преговорите се водеха до нощта на първия мач, когато "скин" беше отхвърлена окончателно.
И двамата шахматисти са модел на учтивост. В прогнозите Крамник беше типичен защитаващ се. "И двамата имаме шанс", заяви той. В отговор на вродената скромност на Крамник Каспаров отговори: "Найджъл Шорт ме предизвика само с думи и след четвъртата партия мачът беше свършил. Владимир обаче е представител на истинското предизвикателство."
За пръв път мач за световната титла ще бъде предаван на живо по интернет. Това е първият световен шампионат по шах, който ВВС няма да предава. Все още има значително раздразнение у организаторите и играещата шахмат публика на Острова, че британският телевизионен канал няма да включи партиите дори в нощното си шоу.
Накратко
Младежкият национален отбор по футбол запази първото място в квалификационата група за европейско първенство, след като победи Малта с 2:0 и завърши 2:2 като гост на Дания. Българите имат седем точки, втори са датчаните с пет. Нашите стигнаха до равния с датчаните с гол на Стойко Сакалиев в последната минута. През втората част играха с човек по-малко, тъй като Станислав Руменов получи червен картон.
Българският национален отбор по футбол се изкачи едно място в месечната ранглиста на ФИФА след победата над Малта с 3:0 и вече е на 55-а позиция. Лидерът Бразилия увеличи преднината си пред световния и европейски шампион Франция след разгромното 6:0 срещу Венецуела в световната квалификация. Фаворитът в нашата група Чехия е на четвърто място.
Кевин Кигън подаде оставка като мениджър на националния отбор по футбол на Англия след загубата с 0:1 от Германия в последния мач на легендарния стадион "Уембли". Няколко треньори вече отказаха да заемат вакантното място. Питър Рийд ("Съндърланд") заяви, че остава верен на клуба си и няма намерение да води Англия. Доскорошният наставник на младежите Питър Тейлър също се оттегли от борбата. От "Нюкасъл" заявиха, че няма да пуснат бившия национален селекционер Боби Робсън. Еме Жаке, с когото Франция спечели световната титла през 1998 г., също отклони подобна възможност.
Заловените с допинг щангисти, чиито олимпийски медали бяха отнети, ще получат премия за представянето си на игрите в Сидни. Шампионката Изабела Рифатова, сребърният медалист Иван Иванов и бронзовият Севдалин Минчев ще получат пълни държавни премии, обеща премиерът Иван Костов. Българската федерация по вдигане на тежести ще плати глобата от 50 000 долара, за да може всички наши отбори да участват в международни състезания следващата година.
Боксьорите, които ни представиха на олимпиадата в Сидни - Юри Младенов и Емил Кръстев, са освободени от националния отбор заради недостойно представяне и слаба дисциплина по време на игрите. На пловдивчаните е наложена парична глоба от 250 лв. Кръстев и Младенов имаха намерение да емигрират в Австралия, но размислиха и се прибраха. Оценката на управителния съвет на федерацията за представянето на игрите е "слаб". Договорът на Юнаков изтече и федерацията насрочи конкурс за нов наставник на държавния тим.
Баскетболистите на "Левски" победиха "ЦСКА Куул кондомс" със 101:86 в дербито в зала "Универсиада". Номер едно в тима на шампионите отново беше 38-годишният играещ президент Георги Младенов, който реализира 25 точки и реши срещата в средата на последната четвърт. Американските попълнения на сините не оправдават засега вложеното в тях.
Стойчо Младенов остава с националите
Шансовете за класиране на световното първенство се запазват
Георги ФИЛИПОВ
Националният ни отбор по футбол остана в надпреварата за класиране на световното първенство през 2002 г. след изиграването на есенния цикъл от срещи. Победата с 3:0 над аутсайдера Малта и равенството 1:1 като гост на Дания закърпи актива от точки и се оказа решаващият фактор за селекционера Стойчо Младенов. Засега рокада на треньорския връх в националния тим няма да се прави.
Благодарение на четирите точки в двата мача има шансове отборът да се бори за второто място в групата. За първото изглежда абониран тимът на Чехия въпреки изненадващото равенство 0:0 като гост на Малта. Отборът на Йозеф Хованец обаче има трудна програма през година, когато ще трябва да играе с Дания.
