Австрийският концерн "Била" изтегли от офиса на "Хенкел" във Виена 31-годишния Димитър Спасов, за да го направи генерален директор на българския си клон. Г-н Спасов е завършил УНСС в София със специалност международни икономически отношения и започва работа като финансов асистент в българския клон на "Крафт Якобс Сушард". По-късно се прехвърля в офиса на "Хенкел" в Австрия. Там той първо е маркетинг директор за Австрия, а после - за Източна Европа. След шест години в Австрия Спасов се връща у нас, за да управлява бизнеса на "Била" в България.
Красимир Станков и Веселин Василев напуснаха cъвета на директорите на "ДЗИ - Общо застраховане". Новата позиция на г-н Станков е в брокерска къща "Марш Макленън". На тяхно място бяха избрани Димитър Димитров и Данчо Данчев. Преди да заеме мястото на Красимир Станков като шеф на "Общо застраховане" в ДЗИ, г-н Данчев заемаше поста ръководител на клон на ДЗИ в Ловеч. Борислав Михайлов остава председател на cъвета на директорите на "ДЗИ - Общо застраховане".
Николай Николов е новият ликвидатор на "Чавдар" ЕАД, Ботевград. Той се назначава от принципала на автобусния завод - Министерството на икономиката, и заема мястото на Камен Василев. Дружеството е в ликвидация от март 1999 г. Румен Романски е новият управител на ботевградското предприятие "Зелин автотранспорт" ЕООД. Преди да заеме управителското кресло в ботевградското предприятие, г-н Романски беше съветник на изпълнителния директор на бургаската рафинерия Нефтохим. Управителският пост беше овакантен от Румен Иванов. От юни тази година предприятието е в процедура по ликвидация, а през август т.г. за ликвидатор е назначен Владимир Иванчев.
Венцислав Величков е новият председател на съвета на директорите на "Минстрой инфра комерс" АД, гр. Божурище, който ще представлява дружеството заедно с г-н Моис Леви. Г-н Величков преди това е работил за централата на Кредитна банка от основаването й. Регистрираната в Божурище фирма, която има около 200 постоянно заети работници, се занимава с наземно строителство предимно в София и Перник. Най-мащабните проекти на фирмата са строителството на хипермаркетите "Метро" в София и Стара Загора и на новоткрития австрийски хипермаркет "Била", където участва като подизпълнител. Фирмата е инвеститор и при разработването на обекти на мини "Перник".
Мерк Кусмен напуска съвета на директорите на "Юнион миниер Пирдоп мед" АД, Пирдоп. Г-н Кусмен, който преди това е бил финансист в централата на "Юнион миниер" в Белгия, напуска бранша поради пенсиониране. Останалите членове на борда на директорите на медодобивното предприятие са Тиери Кеймакс, Филип Ромбаут, Александър Александров, Марк Грийнберг и Кирко Кирков, който преди това беше в ръководството на разградското предприятие "Амилум България".
"Софийска кабелна компания" АД, която е наследник на "София кабел" АД, има нов изпълнителен директор - Любен Николов. Той е и член на съвета на директорите и ще съвместява директорския пост с Владимир Петров. Г-н Николов е на 35 години, завършил е комуникации в Техническия университет - София. Обновен е и съставът на надзорния съвет, откъдето излизат Ивайло Миков и Крум Хаджиянев. Техните места заемат Йордан Десподов и Лука Дудеков.
Стефан Стоев е новият председател на Националната комисия по банкова техника и практика към Асоциацията на търговските банки. Освен председател на комисията г-н Стоев е и главен директор на дирекция "Международни операции" в ТБ "Биохим". Началникът на "Международен отдел" в ТБ "Юнионбанк" Пенка Досева е избрана за заместник-председател на комисията.
Тодор Николов бе избран за председател на Комитета по капиталови пазари към управителния съвет на Асоциацията на търговските банки. Г-н Николов е прокурист и член на съвета на директорите на ТБ "Юнионбанк". Новите заместник-председатели на комитета на асоциацията са Александър Панев, който е директор на отдел "Капиталови пазари" в "Международна банка за търговия и развитие", и Мадлен Минева, която е експерт в отдел "Ценни книжа" в "БНП Дрезднербанк - България".
На проведеното преди седмица общо събрание акционерите на "Нафтекс Петролеум България" решиха да се премине на двустепенна форма на управление. За председател на надзорния съвет е избран Денис Ершов, а останалите двама в съвета са Андрей Аржанов и Иван Шестак. Председател на новия съвет на директорите е Митко Събев, а за негов заместник е избран Стоян Кръстев, който е вицепрезидент по правните въпроси на холдинга. Останалите членове на директорския борд са Симан Паваренкин (първи вицепрезидент и изпълнителен директор), Андрей Круглихин (вицепрезидент по финансовите въпроси), Никола Янков (вицепрезидент по търговията с нефт и нефтопродукти), Светло Йорданов (вицепрезидент по производството и търговията на дребно), Иван Кутевски (вицепрезидент на холдинга по информацията и рекламата) и Огнян Николов (вицепрезидент на информационните технологии и развойна дейност). Акционерите на "Нафтекс Петролеум България" АД взеха решение фирмата да се преименува на "Нафтекс България холдинг". Холдингът е мажоритарен собственик на най-големия дистрибутор на петролни продукти в страната "Петрол".
Nestle ще обединява компаниите си в Полша
Nestle ще преструктурира дейността си в Полша, като слее представителството си Nestle Polska с производителя на захарни изделия Goplana и фирмата за производство на хранителни концентрати Winiary, съобщиха от швейцарската компания в специално комюнике. Сливането ще се извърши през януари 2001 г. Nestle Polska, която координира дейността на Nestle в страната от 1993 г., в момента е собственик единствено на фабрика за производство на кафе. В същото време Nestle притежава близо 100% от капитала на Goplana и Winiary и смята едновременно със сливането да направи търгово предложение до останалите акционери на двете дружества за закупуване на акциите им или замяната им с ценни книжа на Nestle Polska. Nestle приватизира Goplana през 1994 г., а Winiary - през 1995 г., и оттогава е инвестирала 110 млн. долара в двете предприятия. Общите приходи от продажби на трите компании за миналата година възлизат на 242 млн. долара.
Освен в споменатите фирми Nestle има дялове и в производителя на зърнени храни CPP Torun Pacific и на минерална вода Naleczowianka. Те обаче няма да се вливат в Nestle Polska, тъй като се ръководят от други фирми - Pacific - от Cerela Products, джойнт венчър с General Mills, a Naleczowianka - от Perrier Vittel. Общата инвестиция на Nestle Group в Полша възлиза на 334 млн. долара.
Едновременно с корпоративните промени в Полша швейцарската компания обяви плановете си да инвестира 6 млн. долара до края на годината в руската Samara Association Rossiya, която се състои от два завода - Rossiya и Konditer. Инвестицията ще се използва за увеличаване производството на шоколад. През първата половина на годината асоциацията е произвела близо 31 хил. т сладкарски изделия, с 32% повече от същия период на миналата година.
Nestle придоби мажоритарен дял в Rossiya през 1995 г. По-късно купи завода Konditer и създаде асоциацията Rossiya, в която до момента швейцарската компания е инвестирала 80 млн. долара. Сега Nestle е акционер в още четири дружества от хранително-вкусовата промишленост в Русия, като общият размер на инвестициите в страната възлиза на 150 млн. долара.
"Нафтекс" ще участва в приватизацията на петролна рафинерия в Румъния
"Нафтекс България холдинг", основен акционер в най-голямата верига бензиностанции в България "Петрол", заяви намерението си да участва в приватизацията на румънската петролна рафинерия Petromidia ("Петромидия"). Рафинерията е сред петте най-големи в северната ни съседка и е основен партньор на "Нафтекс", а оферти за приватизацията й се приемат до 9 октомври.
Petromidia е най-модерната рафинерия в Румъния и е разположена на черноморското крайбрежие до Констанца. Специалисти от петролния бранш определят положението й като стратегическо, особено ако се осъществи проектът за изграждане на тръбопровода Констанца - Триест за транспортиране на каспийски нефт. Това я прави привлекателна за руски и американски компании. Производственият капацитет е 280 хил. тона суров петрол на месец, но не се използва напълно. Дружеството е силно задлъжняло, което често води до спирането му поради липса на средства за закупуване на суровини. Партньорството с "Нафтекс" се изразява в доставка на суров петрол от българската фирма и преработката му на ишлеме в рафинерията. Така Petromidia е един от основните производители на горивата, които се предлагат в бензиностанциите на "Петрол" в страната.
Това е четвъртата приватизационна процедура за Petromidia, на която се предлагат 69.9% от капитала й. И трите предишни процедури завършиха с неуспех. През 1996 г. рафинерията бе продадена на американска компания, която преди подписване на договора откри сериозни неописани задължения и се оттегли от сделката. Подобен бе резултатът и от втория опит за приватизация, където избраният кандидат бе арабски консорциум. При третата приватизационна процедура, която се проведе миналата година, за купувач бе избрана турската фирма Akmaya, която закупи и мажоритарния пакет от габровския "Капитан дядо Никола". Офертата на компанията предвиждаше плащане на цената кеш, поемане на задълженията на рафинерията и инвестиционна програма. Турската фирма обаче поиска известна данъчна ваканция и макар че в началото румънското правителство бе склонно да я даде, негативната позиция на МВФ доведе до развалянето на сделката.
Накратко
Акции за 10-15% от мобилното си поделение Telefonica Movile ще емитира през ноември испанската телекомуникационна компания Telefonica, за да финансира инвестиционните си проекти за трето поколение мобилни телефони. Координаторите на емисията са J.P. Morgan & Co., Morgan Stanley Dean Witter и Credit Suisse First Boston, а прогнозната пазарна капитализация на Telefonica Movile е между 61 и 78 млрд. долара.
Cadbury Schweppes PLC е предложила 450 млн. британски лири на Pernod Ricard SA за покупката на подразделението за производство на газираната портокалова напитка Orangina. През миналата година френското правителство блокира сделката за продажба на Orangina на Coca-Cola за сумата от 762 млн. долара заради нарушаване на конкуренцията.
Загуба между 15 и 20 цента за акция за третото тримесечие на годината очаква да регистрира Xerox Corp. Като причина за загубата се посочват нарастващата конкуренция и лошите дългове. Загубата ще наруши традицията на компанията да раздава дивидент на всяко тримесечие, която не бе прекъсвана в продължение на 211 поредни тримесечия.
EMI Group и Time Warner заявиха, че прекратяват споразумението си да обединят EMI Music и Warner Music Group. Този ход вероятно ще улесни очакваното одобрение на Европейската комисия за обединението на Time Warner с America Online на стойност 150 млрд. долара.
Германските финансови групировки Munich Re и HypoVerreinsbank ще създадат джойнт венчър за съвместно управление на активите си, в който двете банки ще имат равни дялове.
Белгийската Solvay SA обяви, че е придобила контрол върху бразилската фармацевтична компания Sintofarma. Условията на сделката засега не са оповестени. Solvay заяви, че покупката дава начало на навлизането на белгийската компания на бразилския фармацевтичен пазар.
Най-малко пет европейски банки са проявили интерес за участие в конкурса за продажба на 60% от капитала на третата по големина търговска банка в Чехия - Komercni Banka, съобщи Ройтерс. Чешките власти не са обявили официално имената на кандидатите, но сред потенциалните кандидати се споменава UniCredito, HypoVereinsbank, Commerzbank, Dresdner Bank и Bank Austria Creditanstalt.
Руският газов гигант "Газпром" и държавната индийска газова компания GAIL подписаха договор за съвместна дейност в областта на природния газ в Индия, Русия и трети страни в рамките на визитата на руския президент Владимир Путин в Индия.
BNP Paribas продаде дела си от 59.94% във френската кредитна институция Via Banka на Espirito Santo Financiere, дъщерно дружество на Espirito Santo Financial Group SA.
Германската застрахователна компания Allianz AG води преговори да придобие японската животозастрахователна компания Chiyoda Mutual Life Insurance, съобщи Ройтерс. Предложението на Allianz включва финансова инжекция от 300 млн. евро, която ще му даде право на дял от капитала на компанията, след като Chiyoda се преобразува в публично дружество през 2002 г. Европейската комисия обвини Interbrew в картелиране
Компанията ще обединява управлението на три от дружествата си в България
Двата най-големи белгийски производители на бира - Interbrew (Интербрю) и Alken-Maes (Алкен-Маес), бяха официално предупредени от Европейската комисия за нарушаване на правилата за свободна конкуренция на белгийския бирен пазар. Двете компании трябва да подготвят защитата си писмено и да дадат устни изявления по време на заседанията на антитръстовите органи на ЕС по случая. Обвиненията в картелиране включват разпределение на пазарите, фиксиране на цени и размяна на информация за белгийския пазар през периода 1993-1998 г. Изнесените от комисията данни са предварителни и вероятно ще дадат началото на антитръстов процес. Подозренията за нарушаване на конкуренцията са се появили в резултат на неочаквани проверки в Interbrew, Alken-Maes и Белгийската бирена федерация в периода юли-октомври 1999 г. Ако бъдат признати за виновни, компаниите могат да бъдат глобени със сума до 10% от годишния им оборот.
Подобни проверки в бирената индустрия са правени и във Франция, Холандия, Италия и Дания. Досега комисията се е концентрирала най-вече върху договорите между пивоварните и техните подразделения и сега за пръв път действа срещу възможни хоризонтални обединения между бирени производители, заяви Марио Монти, еврокомисарят по конкуренцията. "Разпределението на пазари и фиксирането на цени е сред най-сериозните форми на нарушаване на конкуренцията. В това отношение биреният сектор ще бъде третиран по същия начин, както всеки друг", отбеляза Монти, цитиран от агенция Ройтерс.
Освен Interbrew и Alken-Maes в нарушения са обвинени и две по-малки белгийски пивоварни - Haacht и Martens, както и няколко компании от Люксембург. Нарушенията им се свеждат до разпределение и запазване на пазарните дялове в ресторанти и хотели в Люксембург, както и ограничаване на достъпа на чужди производители до местния пазар в периода 1985-1998 г. В официално изявление Interbrew коментира, че наистина е участвала в размяна на информация за белгийския пазар, както и в други дейности, които могат да противоречат на европейските норми, но че това е било в миналото, а в момента са взети мерки за прекратяването на подобни действия. От компанията увериха, че имат заделени провизии за евентуално негативно решение на комисията и то няма да повлияе негативно на развитието й.
Interbrew е една от най-големите компании в бирената промишленост, която прoдава продуктите си в над 100 страни на четири континента. Тя произвежда около 120 марки бира, най-известните сред които са Bass Ale и Stella Artois. Политиката на Interbrew е да се разраства чрез джойнтвенчъри и придобивания на нови компании. В началото на годината компанията купи втората по големина пивоварна във Великобритания - Bass Brewers, както и марката Whitbread's. Interbrew е собственост на наследници на фамилиите Artois и Piedboeuf, които са и нейни основатели. В началото на годината компанията обяви намеренията си да излезе на фондовия пазар.
РМД и частна фирма от Пазарджик ще се състезават за "Пластхим"
За най-големия български производител на тапети чуждестранни кандидати не се явиха
Станислав СТОЙКОВ
От общо седем заинтересовани фирми, които закупиха информационни меморандуми за най-големия български производител на тапети "Пластхим", само две подадоха оферти до изтичането на крайния срок на 4 октомври. Това са работническо-мениджърското дружество "Пластхим 99" АД и "Владимед" ООД, Пазарджик. Отварянето на офертите стана в присъствието на кандидат-купувачите и членовете на екипа на Министерството на икономиката за преговорите по сделката. За продажба са обявени 359 887 акции, представляващи 75% от дяловете на ботевградския химически завод.
"Пластхим 99" е работническо-мениджърско дружество, представлявано от Веселин Цветков, който понастоящем е изпълнителен директор на все още държавната "Пластхим". Той самият отказа коментар за "Капитал" с аргумента, че изявление на този етап би било "опорочаване на сделката". "Владимед" ООД е вторият кандидат за ботевградския завод. Фирмата е частна и с предмет на дейност лекарствени форми и медицинска козметика. Представлява се от Димитър Цочев, който също не бе открит за коментар. И двете фирми са внесли депозит 532 500 долара за участие в преговорите. Цена за компанията не е обявена, нейното определяне, както и срокът за плащането са оставени на преценката на евентуалния купувач, но ако се спазва стандартният подход, става въпрос за не по-малко от 5.32 млн. долара. Предприятието е в т.нар. списък за целева приватизация, където не се допуска плащане с непарични средства.
По всичко изглежда, че ако не бъде постигната добра цена за предприятието, това ще хвърли поредното обвинение към приватизаторите за липса на маркетинг: бъдещият собственик ще поеме добре функциониращ обект с богата инфраструктура, широка потребителска мрежа в страната и най-вече гарантирани пазари в чужбина, голям и запазен сграден фонд и техническо оборудване. Като финансов резултат последните пет години завършват с положителен знак, приходите от продажби за миналата година са 17 млн. лв. (23 млн. лв. за 1998 г.), което подсказва, че заводът отдавна е намерил и утвърдил своето място на пазара. Предприятието е с минимални задължения, продукцията е по българска технология с подчертан европейски дизайн.
"Пластхим" е основният български производител и износител на тапети.
Нов скандал назрява около проект на "Търговска лига"
Фирмата на Тихомир Каменов раздразни конкуренцията с идея за алтернативни производства
Галина Александрова
Да се създаде междуведомствена група за институционална подкрепа на проект на "Търговска лига - Национален аптечен център" АД реши правителството преди седмица. Предложението беше внесено от Агенцията за чуждестранни инвестиции, а исканата подкрепа e главно за оперативното осъществяване на административни процедури, свързани със съгласуването и одобряването на архитектурни проекти, издаване на лиценз за производител и лицензиране на лекарствени средства. Както се очакваше, решението активизира опозицията на проектите заради опасения от монопол и манипулиране на пазара. Към шефа на компанията Тихомир Каменов се отправят обвинения, че създава вертикално интегрирана структура, която заплашва конкуренцията. Проектът е за изграждане на предприятие за производство на животоспасяващи и животоподдържащи инфузионни разтвори и аминокиселини. "Търговска лига" е заявила инвестиция от 14.3 млн. марки и разкриване на над 350 работни места. Проектът е разработен заедно с австрийската фирма "Аустроплан", която през първите години на експлоатация на предприятието ще остане собственик на основните средства за производство. Финансирането е гарантирано от държавната австрийска банка "Остеррайхише Контролбанк" АГ.
Според АЧИ заводът ще е съобразен с GMP-стандарта (правила за добра производствена практика). Ще се произвеждат инфузионни разтвори и лекарствени средства с приложение в системата на доболничното и болничното здравеопазване, което ще позволи намаляване на вноса на подобни лекарства и увеличаване на конкуренцията.
Според представител на голям вносител на лекарствени средства изграждането на такава фабрика наистина ще доведе до конкуренция при производството и си струва да бъде поощрено. В момента инфузионни разтвори (те са около 10 вида, основните са глюкоза, електролити, натриев хлорид и заместител на кръвната плазма) се произвеждат у нас в "Балканфарма - Троян". Ампули с такива разтвори пък се произвеждат от "Софарма".
Според други компании бъдещото производство на "Търговска лига" ще създаде вертикално интегрирана компания с всички произтичащи от това негативни последици за пазара. "Търговска лига" има още едно предприятие за опаковка на таблетни форми във Варна, както и 70 консигнационни склада и извършва доставки на едро. В същото време се твърди, че "Търговска лига" е фактическият собственик на минимум две аптечни вериги (цифрата на аптеките варира в слуховете между 30 и 60). Доза на достоверност в тези слухове внася фактът, че Каменов опита да купи столичните аптеки чрез фирма дружество "Димитрова - Фарма комерс" и последвалият скандал временно постави на изпитание близката му дружба с кмета Стефан Софиянски. Според някои източници Каменов държи и дружеството "Фармател" за доставки по домовете.
Тази структура създава условия за манипулиране на пазара, твърдят хора от бранша. Според тях има риск производителят да задължи да не се продават никакви аналози в аптеките му и да ограничи избора на клиентите. Останалите дистрибутори и производители се оказват в неравностойна позиция, тъй като в структури, които съвместяват производство, търговия на едро и на дребно, се реализират по-големи печалби от маржа. В Закона за лекарствените средства се споменава, че тази практика застрашава конкуренцията. Но това е по-скоро пожелание, отколкото императивно изискване, коментират дистрибутори. "След като купи производствени предприятия, "Балканфарма" например запази само доставките на едро и не продава на дребно, но за "Търговска лига", която не за първи път се забърква в подобни скандали, се правят компромиси", твърдят те.
Тихомир Каменов: "Балканфарма - Троян" е фабрика за компоти.
"Балкан" отново лети в неизвестна посока
Държавните институции са готови на компромиси със "Зееви груп"
Паулина МИХАЙЛОВА, Теодора ВАСИЛЕВА
Година и половина след продажбата на авиокомпания "Балкан" на "Зееви груп" съдбата на националния авиопревозвач все още е неясна. Вместо да остави отговорността за компанията на частния й собственик, Агенцията за приватизация се оказа в положението на медиатор между интересите на израелския купувач и на държавата.
Не от вчера Гад Зееви отправя заплахи, че ще напусне България. Според наблюдателите на сделката дългоочакваната развръзка за авиокомпания "Балкан" трябваше да дойде в края на лятото. Финалът на чартърната програма на превозвача беше моментът, в който се очакваше собственикът на "Балкан" или да си тръгне наистина, или да започне да изпълнява ангажиментите си по приватизационния договор. Развръзка, в която и да било от двете посоки, обаче така и не настъпи. Вместо това Гад Зееви влезе в пространна кореспонденция с АП, базираща се предимно на негови допълнителни искания, част от които граничат с абсурда.
Според запознати израелският инвеститор е поискал от агенцията като представител на държавата да намери административен начин, по който да се задължат всички държавни служители да ползват услугите на "Балкан", когато пътуват със самолет. В същия дух Зееви е предложил държавата като собственик на 20% от акциите на "Балкан" да се включи в инвестиционната програма за авиокомпанията. Основното му искане от АП обаче е свързано със задълженията на "Балкан" към Гражданската въздухоплавателна администрация, които възлизат на 22 млн. лв. заедно с лихвите. Според израелеца държавните институции трябва да опростят или да разсрочат плащанията по борча. Запознати с диалога между агенцията и израелеца твърдят, че Зееви дори е поискал държавата да го компенсира финансово за изгубените полети на "Балкан" до Сирия, Ливан и Либия. Друго настояване на Зееви е да се намалят летищните такси за авиокомпанията. Чужденецът държи и в баланса на "Балкан" да бъдат записани активите зад граница, които са купувани с пари на превозвача, но нотариално са собственост на Министерството на външните работи.
Зееви на няколко пъти заплашва АП, че ако исканията му не бъдат удовлетворени, може да напусне България. Очевидно това е било причината агенцията след съответните совалки между ведомствата да прати отговор на израелеца с предложения за известни компромиси. Според запознати в разменената кореспонденция АП учтиво отхвърля всякаква възможност за финансови компенсации. За сметка на това уведомява, че има възможност Министерството на транспорта и съобщенията да обсъди разсрочване на задълженията на "Балкан" към Гражданската въздухоплавателна администрация, ако бъде изпратено до него конкретно искане за това.
Според източници, близки до сделката, в писмото е визирана и възможност за намаляване на летищните такси. Но не конкретно за "Балкан", а за всички авиокомпании. Експерти от транспортното министерство твърдят, че обсъжданото намаление е 6-8 на сто. Третата отстъпка е предвидената възможност "Балкан" да получи документи за собствеността си върху имотите в чужбина.
Според шефа на АП Захари Желязков "се проявява разумно отношение на "Зееви" към предложенията на агенцията". Официален отговор на израелеца обаче засега няма.
Какъв ще е следващият ход на собственика на "Балкан" засега може само да се гадае. Действията му дотук обаче показват по-скоро нежелание да влага каквито и да било собствени средства в "Балкан" и намерение да "оптимизира" бизнеса си у нас, вместо да го развива. В АП няма никакви доказателства, че в авиокомпанията е вложен дори един долар. Засега по тази линия ведомството не може да предяви претенциите си. Макар и в приватизационния договор да са предвидени по 20 млн. долара вложения годишно, първият отчетен период изтича в края на 2000 г., което означава, че Зееви е длъжен да представи документите за инвестициите си през март догодина.
Израелецът обаче е неизряден по договора си с АП по няколко пункта. "Зееви груп" бяха длъжни още преди прехвърлянето на акциите от "Балкан" да преведат 6 млн. долара по доверителна сметка, от която да се плащат част от задълженията на "Балкан", основно към държавата. Оказва се обаче, че от тези пари е плащано само на частни кредитори - основно доставчици, сред които са "Еър тотал", "Мобил ойл", "Петролот", "Шел", "Уърлд фюъл", "Евроконтрол", "Проспект", Пи Пи Ел, "Бритиш петролиум". А сумата, издължена на Булстат, е едва малко над 1.3 млн. долара от всичките 6 млн. Същата ситуация се повтаря и след продажбата от "Зееви" на част от акциите на "Балкан" в СИТА за 9 млн. долара. Парите отново са разпределени между чужди кредитори, като най-големият от тях е "Евроконтрол/Зееви лоджистикс", която, както личи и от самото име, е дъщерна на купувача.
Според договора с АП "Зееви" трябваше да представи и подробен бизнесплан за дейността си до шест месеца след подписването на сделката, което стои като висящ ангажимент и до днес. Същото важи и за обещанието на новите собственици да договорят нови заплати с летците до септември. Поредното отлагане беше и насроченото за 3 октомври общо събрание на "Балкан". На него се очакваше да бъдат направени промени в ръководството и да бъде обсъден бюджетът на авиокомпанията за следващата година. Чрез бележка на вратата на "Балкан" собственикът е информирал всички акционери, че до една седмица ще бъде обнародвана нова покана в Държавен вестник.
Заради неизпълнението на клаузи по договора през пролетта надзорът на АП реши да се наложи санкция от 2.4 млн. долара на "Зееви". Сумата обаче и до днес не е платена въпреки неколкократните и повече от учтиви напомняния от страна на агенцията. Според осведомени източници АП вече проучва възможностите за отнасяне на въпроса до Арбитражния съд в Париж.
В средите на "Балкан" обаче се разпространява версията, че от "Зееви" вече са започнали преструктуриране на компанията с цел отделяне на печелившите дейности в отделни дружества и обявяване на "Балкан" в несъстоятелност. Създаването на първото ново дружество за ремонт и поддръжка на самолети "Балкан техник" вече беше обявено от "Зееви". По-интересно е новоучреденото дружество "Бългериан еър чартър" ЕООД. Едноличен собственик на компанията е руският евреин Евгени Музика, който според работещи в "Балкан" е осигурявал на "Зееви" самолети на лизинг или под наем за чартърната програма. Според слуховете новорегистрираната компания ще опита да поеме полетите до арабските страни, както и договорите на "Балкан" за чартъри през следващата година. От "Балкан" отрекоха да имат нещо общо с новорегистрираната компания, но явно следят отблизо съдбата на дружеството, тъй като бяха много добре информирани, че Музика вече бил продал "Бългериан еър чартър" на германци.
Каквото и да се случи в края на дългия приватизационен полет на "Балкан", проблемите около превозвача са показателни за съдбата на което и да било държавно дружество, което дълго е било източвано.
Общи събрания
Крайният срок за приватизацията в промишлеността е декември 2001 г. Николай СТАЙКОВ
До края на 2001 г. изцяло ще приключи раздържавяването в промишлеността, строителството, транспорта, селското стопанство и услугите - това е амбициозната задача, поставена в минималните цели на програмата на Агенцията за приватизация за следващата година. В същия срок трябва да приключат и всички открити досега ликвидационни процедури, с което да приключи раздържавяването по този метод. Главната дейност на приватизаторите се съсредоточава върху раздържавяването на обществените услуги - енергетиката, железопътния транспорт, водоснабдяването и канализацията, здравеопазването. През последната година от мандата на сегашното правителство приватизацията ще протече при формулата "активна продажба плюс ниски цени", а в процедурите на избор на купувач ще има и изцяло нов момент - приватизаторите ще правят крайния избор не само по предложена цена, а и по неясни засега качествени критерии.
В новата стратегия за приватизация приходите няма да бъдат приоритет, подчертаха изрично както министър-председателят Иван Костов, така и самите автори на програмата за 2001 г. "Ще могат да бъдат избирани купувачи, въпреки че не дават най-висока цена", заяви Захари Желязков след среща с Костов през миналата седмица. "Приватизиращите органи трябва да имат ясна подкрепа, когато избират такъв купувач, т.е. да бъде записано в политически документ, че се търсят качествени купувачи, а може и нормативен акт", обясни Желязков.
Както и през тази година препоръчителното плащане по сделките ще е 30:70 в полза на непаричните платежни средства, като увеличеният им обем е с цел усвояване на значителния ресурс емитирани реституционни книжа и инвестиционни бонове. Очакваните приходи за следващата година са 727 млн. лева. Нетните парични постъпления в бюджета са 224 млн. лева. В тези изчисления очевидно не са включени очакваните големи сделки като БТК, ДЗИ, Булгартабак, Български морски флот, така че може да се предвиди отново преизпълняване на приходите от приватизация. Очаква се през следващата година да бъдат сключени 394 сделки, от които 262 за мажоритарни пакети. Само седмица по-рано Захари Желязков обаче обяви, че все още държавни са около 600 фирми. АП отново ще продава всички предприятия с активи на стойност над 1 млн. лева, а 22 от тях вече бяха прехвърлени от Министерството на икономиката към агенцията.
Предвижда се АП да засили контролните си функции в приватизираните предприятия, но очевидно спазването на следприватизационните ангажименти няма да са сред основните приоритети през следващата година. "Органите по чл.3 ще реагират гъвкаво на разумни искания за промени в сроковете за изпълнение на инвестиционните програми и оптимизиране броя на заетите в приватизираните дружества", се казва в програмата на АП.
Ако се вярва на декларираните намерения, повече от четири години от началото на ускорената приватизация на сегашното правителство и десета от началото на приватизационния процес ще се увеличи прозрачността чрез регламентиране на преговорите с потенциални купувачи. Този най-използван досега метод на продажба ще продължи да бъде използван, особено при големите приватизационни сделки. Според приватизаторите при по-малките сделки ще се предпочитат търгове и конкурси.
Накратко
Банкови гаранции и документи за произхода на средствата представи в Министерството на икономиката в предварително определения срок 3 октомври "Самоков Боровец - 21" АД, което бе избрано за ексклузивен купувач на 60% от капитала на "Бороспорт". Разглеждането на документите, преговорите по проектодоговора и евентуалното сключване на сделка трябва да станат до 9 октомври.
Акциите на още седем дружества от програмата за масова приватизация няма да се търгуват на "Българска фондова борса - София". Държавната комисия по ценни книжа отписа от регистъра на емитентите предприятията "Пътища" АД, гр. Пловдив, "Трансстрой Пловдив" АД, гр. Пловдив, "Обновление" АД, с. Обнова, "Родина холдинг" АД, гр. Пловдив, ДИБО АД, гр. Велики Преслав, "Плевен холдинг" АД, гр.Пловдив, и "Семеен холдинг" АД, гр. София. От началото на годината досега от регистъра са се отписали още 307дружества, с което броят на публичните дружества намаля до 613.
Агенцията за приватизация и РМД "Захар инвест" АД подписаха в четвъртък договора за продажба на 59.99% от капитала на "Захарни заводи" АД, Горна Оряховица. Седмица преди това работническо-мениджърското дружество бе избрано за ексклузивен купувач с оферта от 9.760 млн. лева. Четиридисете и четири на сто от сумата ще бъде платена в брой, а останалата част - чрез държавни дългосрочни облигации и всички разрешени от законодателството платежни средства, включително и с инвестиционни бонове. "Захар инвест" поема ангажимент да инвестира през следващите три години 5 520 000 долара и да запази разкритите към момента 1421 работни места. АП мотивира решението си да предпочете РМД, защото е заявило най-висока офертна цена и е представило пълни документи за произход на парите, както и гаранции от кредиторите.
Швейцарска фирма е с най-висока оферта за "Пампорово" АД
Теодора Василева
Регистрираната в Швейцария "Турист инвест" АГ е с най-висока оферта след пърия кръг от наддаването за мажоритарния пакет акции на "Пампорово" АД. Още четири български фирми подадоха оферти за зимния курорт, но от българските участници единствено "Петрол холдинг груп" е с оферта, близка до най-добрата. Според информация от Министерството на икономиката основен акционер в "Турист инвест" (Tourist invest AG) е швейцарската "Мантръст" (Mantrust AG), а останалите 2% са собственост на две физически лица - Мартин Гросман и Каролина Хергетшвайлер. Като предмет на дейност на чуждия кандидат-купувач е записано управляване на предприятия, хотели, ресторанти и други дружества от сектора на туризма. Липсата на фирмена история (информация за двете фирми липсва в швейцарското посолство у нас) и швейцарската регистрация (заради офшорния елемент) говорят по-скоро за кандидат-купувач, който е предпочел анонимността. Както и в приватизацията на "Боровец" слухове свързват фирма с подобна регистрация с Мултигруп, но допълнителна информация липсва.
Както се очакваше, оферта за "Пампорово" подаде и "Петрол холдинг груп". В областта на туризма "Петрол холдинг" притежава пряко "Новотел Пловдив". Въпреки че има само миноритарен дял в "Елените", според запознати курортното селище се управлява предимно от бившия приватизационен фонд. Собственикът на новопостроения хотел "Пампорово" в едноименния курорт Вълчо Арабаджиев участва в надпреварата чрез дружеството "Виктория инвестмънтс" - Пловдив. Фирмата на Арабаджиев придоби хотел "Чайка" в "Слънчев бряг" и 70% от капитала на "Марица тур" - Пловдив (хотел "Марица"). Слуховете свързват Арабаджиев както с евролевицата, така и с близки до Мултигруп фирми. Другият кандидат - "Роял холидей", закупи в края на миналата година хотел "Мургавец" в "Пампорово" срещу малко над 1 млн. долара. Фирмата е част от империята на Стефан Шарлопов, който освен това е известен със своите "Роял фуудс", "Роял кейк" (сладкиши), "Роял патейтос" (бланширани картофи), като основен акционер в дружеството за производството на минералната вода "Девин" и др. Непозната за хотелиерския бизнес е "Ди енд Би" - София. Фирмата е новорегистрирана, но учредителите й стопанисват 15 известни заведения и ресторанти в столицата, най-известните сред които са "Дали", "Библиотеката", "Болярите", "Империал", БИАД, "Дъблин", "Камелот" и т.н., обясни Михаил Стефанов, един от собствениците на "Ди енд Би". Освен това в групата има и две туристически фирми - "Мултимекс" и "Роял травъл". Паметливи припомнят, че стартът на съдружниците в "Ди енд Би" е свързан с борческите структури. В момента обаче се радват на подкрепа сред сини общинари, като основание за тези твърдения е собствеността върху бирариите в столичните паркове.
Министерството на икономиката допусна на следващия етап от преговорите всички кандидати, като междувременно ще отговори писмено на поставените от кандидатите въпроси. Притесненията на потенциалните купувачи са, че исканията на собствениците на земи в курорта са основателни и рискът от безконечни съдебни дела с тях е голям. Един от кандидатите коментира, че симптоматично за предстоящите неприятности със собствениците на земи в "Пампорово" е неучастието на работническо-мениджърското дружество в наддаването. Липсата на пълна информация за "Пампорово" е другият проблем, който притеснява кандидатите. "Проблемите на дружеството са уточнени в меморандума, доколкото е възможно. Активите са ясни, но някои от тях са спорни и затова са с по-висок риск", обясни при отварянето на офертите зам.-министърът на икономиката Левон Хампарцумян. Вторият кръг от преговорите с кандидатите ще стартират до две седмици, като министерството е определило цената като основен критерий за избор на купувач.
Бизнесасоциациите - нищо българско не им е чуждо
"След масовата приватизация много от новите собственици не знаят що е туй браншов съюз, защото никога не са работили в този сектор. За разлика от директорите на фирмите, които знаят какво е да си част от гилдията", казва Милка Панайотова, изпълнителен секретар на Българската браншова камара по електротехника.
В Германия 92 професии са със специален регламент. Хората, които искат да ги упражняват, трябва да имат съответно образование. Обучението трае три години, после три години се чиракува и най-накрая се полага майсторският изпит, без който предприемачът не може да отвори самостоятелно предприятие. Изпитът се провежда от браншов съюз. Членството струва немалко пари. Срещу това немските бизнесмени държат да получават адекватни услуги - консултации, информация, връзки с обществеността, представяне на фирмите на редица специализирани изложения и форуми в чужбина и най-вече защита на техните интереси.
В България мненията за ползата от браншовите структури се движат
"Защо да членувам във федерацията, там има всичко друго, но не и производители. Те имат и друг бизнес, не разчитат като мен на двете си ръце. Какво разбират от моите всекидневни проблеми и с какво могат да ми помогнат. Бях там, видях какво става. Ръководството дърпа чергата към себе си и се интересува от своите интереси", казва огорчен собственик на фурна за хляб. "Как няма да членувам в съюза, къде да отида, ако не там. Пазарите са залети от евтини чорапи от Китай и Турция, за тях не е плащано мито, а аз плащам и данъци, и тези непосилни осигуровки. Ние, българските производители, сме порода на изчезване. Кой ще ни защити, ако не браншовият съюз. Там поне знаят на коя врата да почукат", опонира задочно собственик на фабрика за чорапи.
"Характерът ми е такъв. Трябва да членувам някъде. С колегите от бранша сме получавали в един и същ ден кредити, по едно и също време сме строили фурните, заемали сме си пари и брашно, пътували сме по цялата страна. Само те могат да разберат каква ми е болката и само те могат да ми помогнат, ако се наложи", обяснява Стефка Ножарова, собственик на софийската фирма "Каприз".
"Губят ни времето със семинари и съвети, които нямат нищо общо с реалните проблеми на малкия и средния бизнес", не се сдържаха бизнесмени износители от Добрич на проведен през лятото семинар. "Добре, че дойдох, досега не съм знаел нищо за Центъра за насърчаване на износа, а там имало доста ценна информация", признава пък собственик на предприятие след друг семинар. "Бизнесцентърът е единственото място в града, където човек може да намери достъп до Интернет и да прати съобщение по електронната поща", твърди предприемач от малък родопски град. "Какъв браншов съюз. Не съм и чувал за него. А и не ми трябва. Като са толкова мощни, защо не успяха да се преборят с касовите апарати. Трябваше да го купя, няма как", казва търговец на обувки на сергия.
Според национално проучване на Фондацията за развитие на предприемачеството (за 1999 г.) фирмите, членуващи в бизнесасоциации, са сравнително доволни от контактите си със съответната организация - 82% от анкетираните смятат, че техният браншов съюз има успехи в защитата на интересите им, а 75% изразяват задоволство от професионалните качества на експертите и ръководителите на съответната бизнесструктура.
Бизнессдруженията предлагат консултации, информация, организират квалификационни курсове, осигуряват чуждестранни лектори, създават библиотеки. Разпространяват бизнесоферти, информация за кредити и международни проекти. Мнозина (особено регионални) структури са единствените, които осигуряват на фирмите достъп до Интернет, факс или електронна поща. Някои сдружения изпращат свои членове за обучение в чужбина, помагат за изготвяне на бизнесплан или маркетингово проучване. Други издават вестници и списания, в които предлагат актуална информация за фирмите от сектора. Браншовите камари по електротехника и по машиностроене например съдействат активно за подбора на фирми, които участват на международни изложения срещу символични суми , защото получават субсидии по линия на един българско-немски проект. По предложение на Браншовата камара по електронна промишленост и информатика 13 предприятия бяха сертифицирани по ISO 9000, като платиха само половината от разходите за това. Останалата сума беше поета от друг българско-германски проект. Асоциацията на месопреработвателите сключи рамков договор със застрахователна компания, който дава право на членовете й да се застраховат при преференциални условия. По правило обаче услугите не са стихията на бизнесструктурите в страната. И това се отчита като слабост от наши и чужди експерти. "Не може хотелът да е по-скъп, когато отиваме там 100 човека, защото ще правим семинар, отколкото ако отида със семейството си. Значи съюзът не си е свършил работата и не е извоювал отстъпки. А ако го е направил, те са отишли в нечий джоб", възмущава се собственик на фирма, участвал в браншов семинар.
Все повече асоциациите наблягат на своята роля на
В последните две години държавните институции са по-отворени за сътрудничество с представители на бизнеса, признават шефове на асоциации. Различните браншове водят своята битка с държавната машина с променлив успех. Асоциацията на частните училища например протестира срещу облагането на образователните услуги с ДДС. В крайна сметка законодателите промениха само текста, засягащ висшите училища. Законът за подпомагане на земеделските производители задължи фирмите от хранително-вкусовата индустрия да внасят 2% от нетните си приходи след данъчно облагане, за да подкрепят селското стопанство. По идея на Асоциацията на месопреработвателите в страната бе създадена "Коалиция 2%". Млекопреработватели, производители на пилета, фуражи, консерви, яйца и др. атакуваха въпросния текст, включително и в Конституционния съд, и постигнаха отмяната му. За отмяна на нереално високи горски такси се пребори Асоциацията на билкарите и гъбарите. Браншовиците принудиха държавните служители да седнат с тях на масата и заедно да определят разумни суми за плащане. Асоциацията на месопреработвателите и Съюзът на птицевъдите многократно алармираха за контрабанден внос на колбаси и пилета. В резултат правителството въведе специфични мита като временна защитна мярка за родните производители. Стимулираща инжекция от държавата (макар и непазарна) получиха производителите на консерви. Кабинетът реши част от социалните помощи да бъдат изплащани във вид на трайни хранителни продукти. Механизмът бе съгласуван и отработен съвместно със Съюза на производителите на консерви. Зърнопроизводители, мелничари, търговци и хлебари подписаха меморандум с правителството как да работят заедно, за да бъде цената на хляба приемлива за купувачите и за производителите. Асоциацията на месопреработвателите отбеляза още един плюс в дейността си - тя вдигна невероятен шум около намерението да се въведат нулеви мита при вноса на колбаси и месо от ЕС. Нулевите мита ще облагодетелстват само чуждите производители и ще затрият родните, защото браншът не е готов да приеме предизвикателствата, предупредиха от асоциацията. В крайна сметка въвеждането на нулевата ставка бе отложено. Българската строителна камара отчете като свой успех записването на минимална часова ставка за заплащане на работник, с което се пресекли опитите на общините да обявяват търгове за ремонт и строителство и да плащат на работещите колкото и както си искат.
Сдружението на дребните търговци не успя да отбележи червена точка в активите си - правителството се наложи в битката за касовите апарати. Не успяха и опитите на Асоциацията на застрахователите да прокара текст в закона, според който застрахователните дружества щяха да имат правото да изплащат суми за пенсии, събирани и управлявани от пенсионни фондове.
Законодателят не прие и предложението на асоциацията надзорът върху пенсионните фондове да се осъществява от Агенцията за застрахователен надзор. Асоциацията на застрахователите обаче успя да извоюва намаляване на данъка, който се плаща върху премиите по застраховка живот. Това искане не мина от раз през Народното събрание, но в крайна сметка всичко е добре свършва ли добре. Бизнесасоциациите периодично надигат глас срещу безконтролния внос на стоки, които влизат в страната по занижени митнически стойности. Съюзи и асоциации на производители на чорапи, обувки, текстил, трикотаж, хлебна мая, ориз и пр. регулярно алармират за внос на ментета, за нелоялна конкуренция на стоки, за които не са плащани реални мита, данъци и такси.
Асоциациите се включиха (бяха допуснати) активно в обсъждането на лицензионните и регистрационните режими, които трябва да бъдат отменени. Договореностите на правителството с МВФ за намаляване на данъците бяха постигнати и в резултат на настъпателността и аргументираните позиции на бизнесасоциациите. Всичко това е чудесно, стига организациите, които претендират, че защитават едни и същи интереси, да са последователни в своята политика и поведение.
Сега като тема №1 във взаимоотношенията на бизнеса с правителството и синдикатите излизат промените в Кодекса на труда. Проблемът всъщност е далеч по-съществен от това коя институция какво ще съумее да прокара в защита на своите интереси. Просто тук става дума за проблем №1 на микроравнище - безработицата. И дали с прекрасно звучащите, но нереалистични към днешна дата привилегии на работещите, предвидени в промените на кодекса, няма да се смажат остатъците от конкурентоспособността на българската икономика, а оттам и надеждите за осигуряване на работни места.
Жалкото е, че в тристранния съвет участват и доста работодателски организации (начело с БТПП и БСК), които в крайна сметка се договориха за промените в трудовото законодателство, а броени дни след това започнаха масирани публични изяви колко лоши били тези промени.
Но какво да се прави, тези организации отдавна си имат вземане-даване с BG политическата класа. А от нея няма как да не прихванеш популизъм и правенето на тънки сметки.
Трудното финансиране
Законовата рамка - уж модерна, но със съмнителна ефективност
Допреди две седмици основният закон, регламентиращ дейността на бизнесасоциациите у нас, бе Законът за лицата и семейството (1949 г.). На 21 септември парламентът прие Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Взаимодействието на браншовите асоциации с държавата и общините е специално уредено и в нормативни актове, които се отнасят до конкретен отрасъл.
През февруари миналата година над 600 организации се подписаха под апел до народните представители и правителството за модерно българско законодателство, регулиращо начина, по който организациите с нестопанска цел се появяват и функционират. Най-сетне Законът за юридическите лица с нестопанска цел е факт. Приетите текстове обаче срещнаха принципни противници още по време на обсъждането в парламента. Опонентите възразяват срещу това, че законът третира общо дейността на фондациите и сдруженията, без да регламентира специално правната рамка за синдикалните и бизнесструктурите, които са твърде специфични и се отличават от една фондация за защита на природата например. Чуха се предложения да бъде създадена система от закони - за синдикатите, работодателските и професионално-съсловните организации и отделно за фондациите, които да бъдат синхронизирани помежду си и да обхващат целия спектър от неправителствени организации.
Сред бизнессредите господства мнението, че е нужен специален закон за браншовите структури. Лобира се такъв закон да разреши лицензите и разрешителните да се издават от бизнесобединенията вместо от държавни чиновници. Тенденцията да се прехвърлят част от функциите на държавата върху неправителствени организации идва от Европейския съюз. "Браншовите организации са източник на най-вярната информация за фирмите в сектора, затова те трябва да дават разрешенията и лицензите", заяви преди време на среща в Българската стопанска камара (БСК) Никола Николов, председател на икономическата комисия на парламента. "Бизнесобединенията създават условия за лоялна конкуренция и гонят нечистите предприемачи. Професионалните организации ще сертифицират само фирми професионалисти, а не случайно попаднали в бранша", коментира Божидар Данев, председател на БСК.
Като сериозен проблем на правната рамка остава и наследеният регламент за тристранно сътрудничество (правителство - работодатели - синдикати), според който в тристранката има представители на едва вегитиращи организации, зад които стоят по едно такси хора, но не се допуска приемането на нови, независимо колко представителни и мащабни са те.
Специалният статут на БТПП
Родилните мъки на браншовите организации
Сдруженията се създават за защита на интереси, но често не тези на редовите членове
Само за последните пет години у нас са регистрирани според различни източници между 6000 и 10 000 сдружения и асоциации, голяма част от които са с бизнеснасоченост. Най-старите браншови структури водят началото си от времето преди 1990 г. - тогава, когато всяко министерство имаше свой отраслов съюз. Отдавна трупат опит и две добре познати сдружения с универсални функции. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) вече чества 105 години. А Българската стопанска камара (БСК) бе създадена през 80-те години под името Българска индустриална стопанска асоциация (БИСА). По това време тя организираше конкурси за разпределяне на пари, с които се създадоха около 600 малки и средни предприятия.
След 1990 г. бизнесобществото бе подложено на постоянни промени и експерименти. Всичко бе ново - закони, правила, структури. За мнозина частният сектор се оказа единственото възможно решение след съкращенията и ликвидирането на предприятия и учреждения. Стотици регистрираха фирми, за да избягнат социални осигуровки и данъци. И едните, и другите се изправиха пред лавина от прегради. Частниците започнаха
Веднага след 1990 г. БТПП и БСК побързаха да се впишат в промените. Те избраха статут на нефинансови и свободни асоциации и всячески се помъчиха да се освободят от определението "държавна ръка в частния сектор". Новосъздадените универсални асоциации като ССИГ и съюз "Възраждане" пък започнаха своята битка за легитимност и популярност. Част от професионалните асоциации, създадени от отрасловите министерства на централно планираната икономика, също се пребориха за своята независимост (електроника, машиностроене).
С развитието на асоциациите някои от тях се превърнаха в истински представители на целия бизнес в бранша, а други предизвикаха създаването на алтернативни и конкурентни сдружения. Трети пък съществуваха (и продължават да същестуват), за да обслужват личните интереси на своите създатели и/или председатели. Така се стигна до
Хлебарите и сладкарите например имат три бизнесформации, производителите и износителите на пчелен мед - също три, три са и сдруженията на фирмите в областта на софтуера и компютърната индустрия и т.н.
В края на 1995 г. БТПП, БСК, ССИГ, съюз "Възраждане" (наричат ги "големите четири") създадоха Асоциация на организациите на българските работодатели.
Целта бе да прокарват по-лесно идеите си за стопанските реформи чрез участие в Тристранния съвет за национално сътрудничество. Последва боричкане сред останалите сдружения кой още да бъде представен в тристранката. В един период от време кабинетът имаше срещу себе си 12-13 асоциации с претенции. Парадоксално е, че тъкмо Кодексът на труда определя критериите за представителност на работодателите.
БТПП си запазва някои специфични и монополни функции по отношение на бизнеса. В началото на януари т.г. към БТПП бе създаден Съвет на председателите на браншовите съюзи, който обедини 43 съюза. БСК се специализира в приватизацията, особено при осъществяването на схеми за работническо-мениджърски дружества. Сега камарата се опитва да бъде инициатор за обединяването на някои от нароилите се бизнесасоциации, защото чуждестранните донори предпочитат да работят с един легитимен партньор в даден сектор. С времето ССИГ и съюз "Възраждане" залиняха. Междувременно се появи т.нар. Г-13, което наричаше себе си "съюз на индустриалците" и претендираше, че защитва интересите на едрия български капитал. Несъотвествието между личните интереси на учредителите и официално афишираните цели твърдо бързо превърнаха и тази организация във фарс.
Някои от браншовите съюзи постепенно започнаха да трупат опит и да изпълняват функциите, за които са призвани. Силно присъствие сред отрасловите обединения отбеляза Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки. Това е една от най-старите бизнесасоциации - основано е през 1991 г. То успя да постигне завиден успех - изработването на модерен закон за виното и спиртните напитки. Той регламентира правомощията на Националната лозаро-винарска камара, за чийто статут мечтаят много бизнессдружения.
Съюзът на частните хотелиери и ресторантьори в България (сега - Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация) също е сред бизнессдруженията с висок рейтинг. Сдружението предлага разнообразни услуги, включително и улеснения при получаването на кредити и намиране на клиенти. Стимулира своите членове чрез ежегодни награди - за най-добър ресторантьор, хотелиер, мениджър, за инвестиция на годината.
По идея на USAID (Американската агенция за международно развитие) бяха създадени няколко бизнесобединения в хранително-вкусовия бранш. Особено мощна е Асоциацията на месопреработвателите. Членовете й твърдят, че са силни, защото са единни. По някое време бивш член на асоциацията опитал да създаде втора подобна структура. Председателят на вече действащото бизнессдружение заявил, че е готов да се оттегли от поста си в името на уникалността на асоциацията. Не се стигнало до дубликат. Българската занаятчийска камара и Задругата на майсторите се опитват да възродят традициите на българските майстори и да защитават груповите интереси на своите многобройни членове. Българската асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнесцентровете (БАРДА) обедини 19 агенции и бизнесцентрове по места, които се опитват да насърчават предприемаческия дух и заетостта на регионално равнище. Българската асоциация за партньорство (БАП) прави опити да води диалог с правителството и парламента за промяна или за създаване на нови закони и нормативи, улесняващи дейността на малките и средните фирми.
Неотдавна бизнесът се сдоби с ново формирование. Четиридесет и пет от най-големите частни фирми с българска съдебна регистрация и персонал над 100 души учредиха Съюз на работодателите. Неговите членове вече са доста повече. Новото бизнессдружение категорично заяви намерението си да бъде чут гласът на едрите предприемачи у нас пряко, без посредници. Веднага след учредяването ръководството на съюза се срещна с премиера Иван Костов и декларира желанието си да се включи в тристранния диалог. Съюзът на работодателите не пропуска възможността да изрази категорична позиция по всеки важен проблем, свързан със стопанския живот в страната.
Започнаха да се появяват и редица сдружения претендиращи да защитават дребния бизнес, дребните търговци и т.н. Интересна подробност е че част от тях са в рамките на... синдикалните организации.
Специфични бизнессдружения
Германия - тежкото бреме на единството
Десет години след обединението страната все още не може да стане политически и икономически двигател на обединена Европа
Кирил Кирилов
Дрезден, градът, който съюзниците сринаха до основи по време на Втората световна война и който след това остана в рамките на бившата Германска демократична република, бе мястото, където Германия отпразнува десетата годишнина от обединението на двете страни. Едва ли можеше да има по-типично германско честване на тази годишнина - в залата на дрезденската опера не бе окачено нито едно германско знаме, а основната реч бе произнесена от френския президент Жак Ширак. И въпреки всичко германците отново не успяха да избягат от собствената си история, същия ден бе извършен атентат срещу синагогата в Дюселдорф, а лидерът на асоциацията на германските евреи Пол Шпигел заяви, че това е страна, където стотици хиляди биха излезли да демонстрират в защита на бездомните кучета, но едва ли има повече от неколкостотин души, които биха протестирали срещу крайнодесните организации.
Най-ироничното е, че силата на крайната десница е най-голяма в източните германски провинции, преживели времето на комунизма. Всъщност логично е точно там да са най-силни подобни настроения - 10 години след обединението Източна Германия си остава по-бедният роднина, където безработицата е най-висока и където фрустрацията от промяната води след себе си неизбежното залитане към крайности. В една от най-запомнящите се речи, произнесени в Дрезден, Лотар де Майзер, последният лидер на Източна Германия, изрази в пряк текст проблема на обединена Германия - че свободата, така както Западът я дефинира, е по-скоро личностна, а не обществена. "Свободата трябва да включва и чувство за отговорност към бъдещите поколения, както и чувството, че истинският просперитет не може да не включва понятието за справедливост за всички. Свобода е също и свободата на другите да мислят различно. " Мъдри думи, които могат да бъдат отнесени не само към проблемите на Германия, но и към общата идея за обединена Европа.
Илюстрация на този проблем бяха например думите на френския президент Жак Ширак, който се обърна към лидерите на страните от Централна Европа: "Очакваме ви с нетърпение". Но факт е, че 11 години след падането на Берлинската стена нито една бивша комунистическа държава все още не е член на Европейския съюз.
Истината е, че 10 години по-късно Германия с нейните проблеми е символ на европейските проблеми въобще. За това време процесът на обединение струваше на страната 1.4 трилиона германски марки (1.1 трилиона долара), четири пъти повече, отколкото влязоха в Западна Германия по плана "Маршал". И въпреки това Източна Германия си остава и ще продължи да бъде поне в близките десетилетия най-бедната част от страната, а жителите на източните и западните провинции ще продължат да гледат едни на други като "те и ние". Пренесено в общоевропейски мащаб, това е проблемът за бедния Изток и богатия Запад, за две различни култури, които отново се сблъскват една с друга, за различно историческо наследство, което винаги ще води до проблеми от икономически, политически и културен характер.
Десет години след обединението си Германия, от която се очакваше заедно с Франция и Великобритания да бъде гръбнакът на европейския валутен съюз и на обединена Европа въобще, е всъщност един доста болен организъм. Нивото на безработица в Източна Германия е 17 процента, два пъти повече, отколкото в която и да е западноевропейска страна, а според доклад на базирания в Кьолн Институт по индустрията 70 процента от бившите източногерманци живеят в най-бедните райони на страната и са на прага да се превърнат в нова обществена класа.
Естествено появата на единна германска държава в сърцето на Европа бе катализатор за вълната от политически и икономически промени на Стария континент през последното десетилетие, включително давайки тласък на икономическия и монетарен съюз в Западна Европа и възраждайки надеждата, че Централна и Източна Европа ще станат част от този съюз. За съвсем кратко време Германия се превърна в основен заемодател за Русия, и то в момент, когато възраждането на комунизма в тази страна съвсем не изглеждаше невъзможно. Същевременно огромните икономически проблеми, породени от високата цена на обединението, ескалираха във финансови проблеми за цялата европейска монетарна система още преди осем години. Надгробният камък на европейската монетарна система бе положен с излизането на британската лира от нея, което пък засили недоверието на британците към идеята за обединена Европа, настроение, което не може да бъде преодоляно и досега.
Естествено има и добри новини от Германия - в момента темпът на икономически растеж е на ниво от 3 процента годишно, най-високото ниво за последното десетилетие, износът расте, а доверието на инвеститорите бележи 5-годишен връх, докато безработицата падна под 10 процента. Същевременно данъчното бреме в Германия формира 43 процента от брутния вътрешен продукт, нивото на обществени разходи е 48 процента от БВП, а публичният дълг е 61 процента от БВП - нива, твърде високи, по който и да е стандарт. И затова не е изненада, че правителството на канцлера Герхард Шрьодер вече обяви програма за данъчна реформа, според която корпоративният данък печалба пада от 52 на 39 процента, а данък общ доход от 51 на 43 процента, като долната му граница се смъква от 22 на 15 процента. Същевременно ръстът на пенсиите в реално изражение бе замразен, както и помощите за безработни, а по-младите трудоспособни германци вече внасят допълнителни 4 процента от доходите си в частни осигурителни дружества.
Традиционно цената на индустриалния труд в Германия е една от най-високите в световен мащаб. Според германската конституция профсъюзите и федерациите на работодателите имат изключителното право да се договарят за заплатите и условията на труд. Друга голяма промяна на обединението - в момента по-малко от една четвърт от общо 36 милиона работници в Германия са профсъюзни членове. Трябва да се има предвид обаче, че това до голяма степен е функция и на това, че страната има едно от най-ниските нива на раждаемост в Европа, което пък налага да приема средно по 200 хиляди емигранти годишно, което пък отново разпалва исторически обременения германски национализъм, при положение че 4 милиона германци са без работа, а в страната вече постоянно пребивават 7.3 милиона чужденци.
И въпреки че в източните провинции живеят много по-малко чужденци - само 2 процента от населението срещу 9 процента в западната част на страната - неонацистките настроения и изстъпления са много по-разпространени на изток. Само през миналата година официално обявените расистки инциденти в Източна Германия са 750. Обявената от федералното правителство програма за набирането на 20 хиляди чуждестранни компютърни специалисти пък доведе до раждането на една кампания под надслов "Kinder statt Inder" ("Деца, а не индианци").
Всъщност 10 години след възраждането на единна Германия страната все още е на кръстопът - политически и икономически. Много неща бяха объркани, а в много сфери се експериментираше в движение. Навремето Ницше написа, че "германците правят всичко да е трудно както за тях самите, така и за всеки друг", и вероятно е бил прав. Германия за добро или лошо все още се опитва да прави всичко по по-трудния начин.
Агонията Слобо завърши
Илин Станев
Ерата Слободан Милошевич свърши. Вече няма значение къде Слобо ще намери убежище - на следствената скамейка в Хага, в бункера си край град Бор или в някоя от бившите съветски републики. Вече бившият президент на Югославия изпусна контрола върху ситуацията, а най-песимистичните прогнози за кървави сблъсъци по улиците на Белград не се сбъднаха. С изборите на 24 септември митът за силата на югопрезидента се изпари, а сърдечната криза на Мира Маркович, съпруга, коалиционен партньор и сив кардинал на Слободан Милошевич, най-добре описва състоянието на отиващия си режим.
Това, че Милошевич е омръзнал на всички сърби, не е новина поне от уличните протести през 1996-1997 г. Досега обаче той винаги успяваше да отклони вниманието към теми, които изглеждаха по-важни за сърбите от неговата собствена личност - войните в бивша Югославия или намесата на външни сили в съдбата на Сърбия. Парадоксално, но по този начин Милошевич винаги е базирал управлението си на масова подкрепа макар и на популистка основа. Въпреки всичките обвинения към него в тоталитаризъм, авторитаризъм или тирания в последните 10 години той се държеше за властта с напълно демократични средства и относително честно проведени избори. Дори гоненията срещу независимите медии започнаха в последната година едва когато Милошевич почувства, че губи властта. В същото време той никога не си е позволявал да извади армията на улиците, дори специалните полицейски части биеха само специално подбрани демонстранти по време на "зимата на недоволството", за да не се стигне до по-кървави сблъсъци. За разлика от властите в Северна Ирландия Милошевич например никога не успя да забрани някой опозиционен марш, а най-многото, което правеше, е да го пренасочи да не минава твърде близо до резиденцията му в Дедине. Хора като Саддам Хюсеин и Ким Чен Ир със сигурност биха наложили вето на членството на Милошевич в престижния клуб на диктаторите.
Милошевич не беше свален, защото сърбите искаха демокрация, защото всичките национални идеали в последните години се изпариха, след като Милошевич не успя да ги защити. Дори Воислав Кощуница, новият президент на Югославия, заклейми предшественика си за "унизителната капитулация пред НАТО" след края на бомбардировките, последвали кризата в Косово. Един от най-близките коалиционни партньори на Милошевич, Воислав Шешел, започна още през пролетта на тази година да изразява недоволството от статуквото. Той бе и един от хората, които блокираха приемането на антитерористичния закон от началото на тази година, който би позволил на Милошевич лесно да се разправи с опозицията. Сега Шешел бе начело на щурмуващите парламента (макар че той винаги се е ориентирал бързо кои са печелившите).
Кръгът около Милошевич също почна бързо да се стеснява. Арогантното поведение на съпругата му и нейната партия на Югославската левица породи ръмжене дори в собствената му Сръбска социалистическа партия. За последната седмица Милошевич бе напуснат от братя Карич (банкерите на фамилията), които драматично смениха проправителствената насока на телевизията си и започнаха да предават репортажи от пресконференциите на опозицията. Сивият бизнес вече повече страдаше от криминализацията на сръбската икономика, отколкото печелеше. Федералният премиер и лидер на черногорската Социалистическа народна партия Момир Булатович започна да прави двусмислени изявления, а федералният финансов министър Милан Беко направо напусна поста си като председател на "Застава". Сръбските медии твърдят, че на шефа на контролираната от Мира Маркович телевизия "Пинк" Желко Митрович му е било попречено да направи изявление в полза на Кощуница. Но най-директен бе Слободан Черович, министър на туризма, който каза, че правителството трябва да уважава решението на гражданите, изразено чрез избирателната урна.
Най-тежко за Милошевич обаче е бил масовият отказ на държавните медии да продължат да излъчват манипулираната от държавата информация. В четвъртък вечер черният екран на държавната телевизия РТС официално сложи края на режима на Милошевич.
Така за по-малко от месец рухна единствената опора, която крепеше Милошевич - митът, че е незаменим.
Всички рационални планове обаче се сблъскаха с нараненото самочувствие на Милошевич. Човекът, който си мислеше, че е спасявал Сърбия толкова много пъти, не може просто така да се изниже от страната си. Една от хипотезите е, че Милошевич е искал да постигне сделка с опозицията, която да му гарантира достойно място в собствената му родина. Изявлението на Кощуница, че няма да предаде никого на трибунала в Хага, може би подкрепя тази теза.
Официалното съобщение, че Конституционният съд отменя президентските избори, се забави с почти с едно денонощие. В сряда вечерта оттам излезе новината, че част от процедурата по изборите е опорочена. Тази формулировка можеше да означава твърде много неща и бе удобна база за сделки. Не е ясно дали е имало контакти между социалистите и опозицията, но в четвъртък сутринта съдът обяви, че изборите трябва да се проведат отново.
Опозицията най-вероятно е отказала всякакви договорки с Милошевич, не само поради характера на Кощуница, който винаги е отказвал срещи с него. Според Братислав Грубачич, редактор на белградското списание VIP, опозицията трябва да бърза, защото идва зимата и хората не биха могли да оцелеят, ако дълго време не получават дори мизерните си заплати.
Междувременно около резиденция на Милошевич в Дедине полицаите не се увеличиха, а опозицията предположи, че югопрезидентът се е отправил към бункера си край град Бор.
Щурмът на парламента в Белград, овладяването на сградата на телевизия РТС бяха само последните улични акорди на революцията в Сърбия. Тя всъщност бе вече приключила. Не само армията, но дори специалните полицейски части не посмяха да се противопоставят на протестиращите. Воислав Кощуница съвсем спокойно обяви, че свиква новия парламент, да го провъзгласи като президент на Сърбия. Бившият президент вече не предизвикваше страх. Кощуница заяви пред множеството, събрало се около сградата на парламента, че няма да арестува Милошевич, защото той вече се арестувал, след като го е страх да излезе пред собствения си народ.
Международната общност призна Кощуница веднага след изборите на 24 септември, така че съобщението, че Европейският съюз е готов от понеделник (9 октомври) да вдигне голяма част от санкциите, не е изненадващо. Дори Русия се отказа от посредническата си роля. Външният министър Игор Иванов, който пристигна в петък в Белград, за да посредничи между двете страни, първо поздрави Кощуница като новия сръбски президент, а едва след това обяви, че се е срещал с вече бившето правителство. И без това решението вероятно вече е взето във Вашингтон, а Белият дом не може да си позволи големи отстъпки в навечерието на президентските избори, макар че отново, изглежда, е изненадан от развитието на събитията на Балканите.
Единственото, което остава е да се види е дали опозицията може да се справи с възстановяването на Сърбия. Защото протестите са само началото.
Албания знае цената на послушанието
Провеждането на първите спокойни избори след падането на комунизма бе резултат на силния международен натиск
Петър ИВАНОВ
Последен модел "Мерцедес" изпреварва магарешка каруца, натоварена с вехтории, след това заковава спирачки, за да даде път на стадо овце. Зад него се образува колона от други мерцедеси, но доста по-стари и раздрънкани, чиито нетърпеливи шофьори натискат клаксони и крещят по адрес на овчаря, който невъзмутимо размахва гегата си и подкарва стадото към отсрещната ливада. Вдясно от пътя, на полуразрушен бункер с разкривени сини букви пише "Бериша".
Типична картина от албанската столица Тирана два дни преди местните избори на 1 октомври. Това, че страната се готви за избори, личи от изпокъсаните предизборни плакати по олющените фасади, от профучаващите твърде начесто полицейски коли и от заглавията във вестниците, които предупреждават, че ако Демократическата партия (ДП) на Сали Бериша загуби, отново може да избухнат размирици.
Нищо от мрачните предсказания не се сбъдна с изключение на това, че партията на Бериша се провали напълно. Социалистите спечелиха вота в над 52% от общините, включително и в по-големите градове. Както можеше да се очаква, демократите обявиха изборите за невалидни, но това едва ли ще промени нещо. По всичко личи, че изборната загуба ще резонира вътре в самата ДП и от заплаха за стабилността на страната ще се превърне във вътрешнопартиен проблем, който може да доведе до отстраняването на самия Бериша или до разцепване на партията.
Основната заслуга бе на дипломатите от САЩ и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които притиснаха опозицията да стои мирна. Именно под техния натиск Бериша се отказа от предварителните си намерения да свика митинг на победата (сочен за най-голямата му провокация срещу правителството) непосредствено след закриването на изборния ден. По същата причина изборите преминаха нормално, а след тях нямаше нито демонстрации, нито ексцесии.
След краха на финансовите пирамиди преди три години, когато страната бе обхваната от пълна анархия, Албания за пореден път затвърди имиджа си на непредсказуема страна. Възстановяването на реда и последвалите избори успокоиха социалното напрежение, но вариантът "винаги може да се случи нещо лошо" остана. Основания за подобни опасения има много. По време на тогавашните бунтове от армейските и полицейските складове бяха разграбени близо 650 хиляди единици стрелково оръжие - колосално количество за близо тримилионна Албания. Предполага се, че известна част е била изнесена нелегално и продадена на Армията за освобождение на Косово. Цифрите не са известни, но дори и половината от оръжието да е останало в страната, това означава, че по-голямата част от мъжкото население е въоръжено. А както е известно и от историята, и от събитията през последните няколко години, албанците са хора, които не се колебаят да хванат пушките.
Поведението на Бериша бе другият проблем, който внасяше допълнителна несигурност и притесняваше западните дипломати. Харизматичен водач, с неоспорими ораторски и лидерски качества Бериша е добре известен и с политическия си екстремизъм. Последният пример на улично насилие, който се свързва с името му, датира отпреди две години. Тогава тълпа от привърженици на демократите щурмува и подпали Министерския съвет в отговор на убийството на виден опозиционен лидер.
Съвсем дипломатично чуждестранните наблюдатели твърдят, че предизборната кампания на демократите е била, меко казано, далеч от добрия тон. Единственото изключение е бил телевизионният дебат между кандидатите за кмет на Тирана, социалиста Еди Рама (който по-късно бе избран с около 54% от гласовете) и демократа Бесник Мустафай. Това, че за пръв път в Албания двама политически противници не се обиждат взаимно, обаче е по-скоро прецедент, отколкото правило, защото предизборната кампания на демократите е била агресивна и силно провокативна. Някои представители на социалистите дори отидоха още по-далеч в оценките си, окачествявайки кампанията на Бериша като "действия, методи и пропаганда на истински болшевик".
Мнозина вероятно си спомнят как изглеждаха изборите в България преди десети ноември 1989 г. Тогава едва ли не под строй всички трябваше да гласуват и чинно се нареждаха пред избирателните секции. Точно така изглеждаха и изборите в Албания, където сработиха рефлексът и дисциплината от времето на Енвер Ходжа, от една страна, а от друга - обещанията на управляващите социалисти за стабилност. "На албанците им омръзна да се стрелят и да се карат помежду си. Пък и Западът показа, че няма да им помага, ако създават проблеми", твърди главният редактор на ежедневника "Коха Йон" Александър Франгай.
Според предварителните данни на централната избирателна комисия избирателната активност е била около 65%, което според премиера Мета е напълно задоволителна цифра. На официална пресконференция не без задоволство той обяви, че това са били най-спокойните избори в новата история на Албания. Тази оценка бе споделена напълно от мисията на ОССЕ, чиито 251 наблюдатели от Дирекцията за демократични институции и човешки права проследиха гласуването. "Изборният ден премина спокойно и организирано, а поведението на полицията бе в рамките на стандартните мерки за сигурност. Забелязани бяха някои нарушения, но всички те са незначителни и не биха повлияли на резултата на изборите", заяви Джовани Порта, говорител на мисията на ОССЕ в Тирана.
Както бе обявила предварително, ДП отхвърли резултатите, заявявайки, че над 800 хиляди албанци не са могли да гласуват заради нередности в избирателните списъци. "Това бе фарс, организиран от правителствената мафия", бе първият коментар на Бериша след двудневно мълчание. Освен това той се закани, че социалистите ще платят скъпо за измамата и манипулациите, без обаче да уточнява какво има предвид.
Реакцията на Бериша е напълно нормална и едва ли ще впечатли някого. Самият той е напълно наясно, че нито един албански политик не може да си позволи лукса да прави каквото и да било против волята на Запада. Причината е проста - парите, които страната получава отвън като помощи или по линията на различни проекти, са фактор, без който нито една албанска партия не може да управлява. Тези суми заедно с парите, които емигрантите пращат, за да подпомагат семействата си в Албания, задържат социалното напрежение в държава, в която легалните средства за препитание са изключително ограничени.
Според дипломатически източници в Тирана намесата на американския посланик Джоузеф Лимпрехт и посланика на ОССЕ Герт Аренс е основната причина за спокойното протичане на изборите. Именно Аренс поиска от Бериша да отмени т.нар. митинг на победата в края на изборния ден. На пресконференцията, на която ОССЕ даде оценката си за изборите, Аренс съвсем открито предупреди ДП да не предприема никакви действия, които биха довели до конфронтация или напрежение. "Съветваме опозицията да започне да участва конструктивно в политическия живот на страната, спазвайки законите и демократичните принципи", категоричен бе Аренс. Подтекстът бе повече от ясен - Западът предупреди Албания, че не желае допълнителни неприятности в регион, който и без това създава достатъчно главоболия. Очевидно Албания разбра цената на послушанието и реши да не рискува финансовата благосклонност на задграничните си опекуни.
Първият дебат
The New York Times
След като няколко месеца си разменяха удари от безопасно разстояние, вицепрезидентът Ал Гор и губернаторът Джордж Буш се сблъскаха в напрегнат и понякога не особено учтив телевизионен дебат по въпросите на здравеопазването, намаляването на данъците, военните разходи и други въпроси, които са в центъра на президентската надпревара. На моменти зрителите може би са се чувствали загубени във вихрушката от подробности, но някои основни впечатления все пак се оформиха. Гор се представи като кандидата, който има амбициозни решения за проблемите на правителството, и изглеждаше по-уверен в нападките. Поведението на Буш бе построено върху внушението за човек, който не принадлежи на Вашингтон и се надява да предизвика общественото недоволство срещу това, което той нарече партиен подход на вицепрезидента за голяма роля на правителството.
Дебатът даде възможност на зрителите да се абстрахират от проучванията на общественото мнение и медийните анализи и сами да оценят знанията и политическите умения на двамата кандидати, преди да вземат решение кого да подкрепят. Телевизионните канали със сигурност ще повторят избрани атрактивни моменти, но имаше учудващо малко гафове или грешки, които обикновено се помнят след дебатите. Вместо това остана силното впечатление за два различни стила на управление. Например по въпроса за данъците кандидатите повториха своите предложения, като Буш обвини Гор, че програмата му предвижда облекчения само за "правилните" американци, които желаят да се възползват от ограничените стимули. Вицепрезидентът повтори новата си теза, че предложенията на губернатора ще предоставят повече пари на най-богатия 1% от американците и няма да отделят средства за здравеопазване, образование и отбрана.
Проучване на вестника показва, че избирателите смятат, че Гор превъзхожда Буш в умението си да общува с Конгреса и световните лидери, а също така той е по-близо до мнението им по основните въпроси. Изследването определи и изпитанията, които ще трябва да преодолее Буш. Той трябва да се справи с недоверието към недостатъчната му подготовка за работа в Белия дом. Преди дебата неговите помощници заявиха, че успех за Буш ще бъде, ако успее да създаде впечатление за зрялост, спокойствие в напрегнати ситуации и познаване на собствената програма. Това може да изглежда лесно, но обществото притежава способност да взима трудни решения, засягащи такива абстрактни качества.
Eврокомисията се бори за права и свободи
Романо Проди смята, че не трябва да се отнемат пълномощия на изпълнителния орган на ЕС
Георги КАТАНОВ
Германия се превръща в любимото място на френския президент Жак Ширак за изказвания по повод бъдещото развитие на Европейския съюз . През юни той предложи идеята за интеграция с различна скорост, според която реформите във всяка страна ще зависят от нейните нужди. По време на честванията на десетата годишнина от обединението на Германия Ширак призова Берлин и Париж да застанат начело на групата, която ще задълбочава връзките помежду си.
В същия ден, когато френският държавен глава обясняваше, че възстановяването на единството на Германия е част от общоевропейския процес, президентът на еврокомисията Романо Проди изнесе реч пред депутатите от Европейския парламент в Страсбург, в която даде да се разбере, че има различно виждане за бъдещето на ЕС, основаващо се на по-голямата роля на комисията и ограничаването на междуправителствените инициативи.
Въпреки че подкрепи възможността от интеграция на няколко нива, Проди се изказа против създаването на нови административни органи, които да ръководят сътрудничеството - идея на Ширак от началото на лятото. Според бившия италиански премиер повишаването на ролята на правителствата в общоевропейските дела за сметка на комисията ще доведе до създаването на международна говорилня или правителство на бюрократите.
Особено внимание беше отделено на ролята на специалния представител за външна политика и отбрана - пост, заеман в момента от Хавиер Солана. Независимо от високата оценка за бившия генсек на НАТО Проди смята, че е недопустимо тази длъжност да бъде запазена в дългосрочен план и трябва да бъде включена в комисията, за да се избегне припокриването с комисаря по външните работи. "Президентът на комисията има възможност да представи идеите си на междуправителствената конференция, на която ще се обсъжда реформата на договора", беше коментарът на Солана.
Президентът на еврокомисията говори и за големите задачи, които очакват ЕС в навечерието на неформалната среща на лидерите на ЕС в Биариц и междуправителствената конференция в Ница през декември, на която трябва да бъде подписан нов вариант на договора за ЕС, предвиждащ множество реформи. Според Проди това са създаване на ефективен механизъм за сътрудничество, регламентиране на решенията, които ще се взимат с мнозинство, и ограничаване на правото на вето на отделните страни. Всичко това трябва да позволи на ЕС да приеме нови членове през 2003 г. Несъмнено речта в Страсбург е най-силната проява на Проди, откакто е начело на еврокомисията. Проди избра много добре аудиторията, пред която да обяви плановете си, споменавайки, че активността на правителствата ще доведе до изчезване на контрола от страна на европарламента. Депутатите приеха изказването на Проди с продължителни аплодисменти, но дори да се съюзят с еврокомисарите, едва ли ще могат да променят съществуващата тенденция, защото влиянието им е ограничено поради слабия интерес към работата на европарламента, потвърдено от ниското участие на изборите през миналата година.
Ангажирането на правителствата с големите инициативи в ЕС е обективен процес и въпреки мнението на Проди ще увеличи откритостта на процеса за взимане на решение, защото избирателите много по-лесно могат да контролират министрите си, отколкото чиновниците в Брюксел. Националните кабинети не могат да се доверят на еврокомисията, която мнозина възприемат като пансион за политици, чиито най-добри дни са отминали, важни въпроси като единната европейска валута, външната политика и отбраната. Показателно е, че решението за интервенция в подкрепа на еврото беше взето от министрите на финансите практически без участието на комисията.
С Чавдар Кънчев си отива цяла епоха в банковата система
Иван МИХАЛЕВ
Един уморен банкер напусна през миналата седмица кабинета си, за да влезе в кошмарите на онези политици, които се стряскат от вероятността той да се захване с правенето на политическа кариера.
Ако банковата система има неформален лидер, това е безспорно Чавдар Кънчев. Не само заради голямото влияние, което поради особения си статут Булбанк винаги е имала в средите на изпълнителната власт, но и заради умението на шефа й да отвоюва тази привилегия с личните си качества и авторитет.
Кънчев напусна Булбанк. Направи го по собствено желание, без излишен шум и въпреки че мнозина очакваха това да се случи, оставката до голяма степен изненада. Сега някои очакват, че напускането му е свързано с влизане в политиката. С последния си ход обаче Кънчев ясно показа, че не обича да го слагат в сценарии и предпочита сам да поднася решенията на публиката.
Пътят на роденото в Златица момче към върховете на финансовата система започва от софийската английска гимназия, през която са минали и много от днешните политици. Кънчев е завършил международни икономически отношения в тогавашния ВИИ "Карл Маркс". Банкерската му кариера започва в тогавашната Българска външнотърговска банка (сега Булбанк) като специалист в дирекция "Разплащания по износа в конвертируема валута". От 1982 г. работи в задграничната Литексбанк. През 1991 г. обявеният от правителството на Луканов мораториум по външния дълг го заварва в ръководството на най-голямата държавна банка. Според мълвата Кънчев е посочен за неин шеф лично от силния човек в партията и държавата по това време Андрей Луканов.
През годините Кънчев си създаде имидж на човек, който казва винаги по-малко от това, което знае. За разлика от политиците и някои псевдоикономисти шефът на Булбанк предпочиташе да направлява процесите от сянка. Когато си отвореше устата публично, всички слушат със затаен дъх. Последната му пресконференция се превърна в скандал, защото нарече най-голямата банкова сделка на държавата "неуспешна".
В живота също минава за мълчаливец и особняк, което напълно съответства на мъжете от зодия риби, какъвто е и Кънчев. Малцина могат да се нарекат негови приятели. Най-близък до него беше Венцислав Антонов, с когото сега напуснаха заедно Булбанк. Завистта караше опонентите им да плетат интриги по адрес на Кънчев и неговия екип. В обращение се пускаха различни версии за това как Булбанк е лъгала държавата и е печелила на гърба на бюджета. Истината е, че Кънчев винаги е бил трън в очите на самозабравили се политици и корумпирани държавни чиновници с отказа да кредитира съмнителни начинания и партийни мероприятия.
В средите на официалната власт Кънчев винаги е имал голямо влияние. Нещата обаче винаги се обръщат и на даден етап и шефът на Булбанк се сдружаваше с вътрешнопартийната опозиция в управляващата политическа сила. При Виденов той подкрепяше неофициално кръга около Николай Добрев. Сега се твърди, че е близък със Стефан Софиянски, с когото работеха близко по време на служебното правителство. И досега Кънчев и Софиянски продължават да се срещат периодично. Подобни връзки и контакти карат много от лидерите в СДС да сънуват кошмари след обтягането на отношенията между Чавдар Кънчев и Иван Костов. Кънчев е опасен не толкова с влияние в международната финансова общност, колкото с информацията, която има покрай управлението на най-голямата банка. Това е огромен ресурс. Друг въпрос е дали ще тръгне да го използва.
Булбанк не е просто банка. Заради мащабите и силното лоби, което нейните шефове имаха в изпълнителната власт, мнозина гледат на нея като на
Булбанк винаги е била различната банка. Причините за особения й статут са много. Една от популярните тези е, че успехите на нейното ръководство се дължат на изчистването от кабинета "Беров" на баланса й от задълженията към частните кредитори от Лондонския клуб. Вярно е, че през годините Булбанк винаги е била галеното дете на държавата и е ползвала различни привилегии - като се почне от пускането на специални емисии ДЦК за нейния ресурс и се стигне до редките ревизии в банката. Ако Булбанк е имала повече лостове за влияние, редно е обаче да се каже, че това изцяло се дължи на Чавдар Кънчев и екипа му, който винаги е намирал аргументи, за да отстоява този статут.
Булбанк беше различна с това, че през годините не се поддаде на политически натиск. Банката никога не е била крадена по начина, по който бяха източени другите банки. Може да не е отпускала кредити, колкото се е искало на политиците, но покри голяма част от лошите кредити на другите банки. Успешният мениджмънт на най-голямата финансова институция рязко контрастираше с гибелния начин, по който беше управлявана останалата част от икономиката и самата държава. Самият Кънчев заяви в едно от малкото си интервюта, че Булбанк е доказателството, което показва, че икономиката можеше да се управлява по друг начин. В крайна сметка именно консервативната политика запази стабилността на Булбанк, на която дори американските банкери имаха по-голямо доверие, отколкото на държавата, и искаха от нея банкови гаранции за кредити вместо правителствени.
Заслугите на Чавдар Кънчев за стабилизирането и консолидацията на банковата система също са големи. Схемата "Булбанк", с която по негово предложение бяха финансирани половин дузина институции, си остава най-голямата оздравителна операция в банковата ни история. Кънчев е може би и сред най-дълго задържалите се на своя пост банкери. Заради безспорните му качества през всички тези години той беше неофициален лидер на банкерската общност. Напускането му до голяма степен е емблематично за бъдещето на българската банкова система.
Приватизацията на държавните банки ще сложи начало на нов процес на преразпределение на банковия пазар и консолидация. Чуждестранният капитал в системата все повече ще диктува модата. Големите западни институции от калибъра на "УниКредито", "Сосиете женерал" и Ситибанк, които стъпиха тук, все повече ще притискат с мащабите и продуктите си по-малките и неефективни институции. След година-две на мястото на досегашните банкови шефове ще бъдат гастролиращи банкери, които говорят зле български. Родните финансисти все по-често ще трябва да се задоволяват с ролята на наемници. Кънчев имаше достатъчно воля, за да не приеме подобна роля за себе си. "След като толкова години развявах своето, не съм убеден, че съм готов в бъдеще да развявам чужди знамена", заяви той преди приватизацията на Булбанк.
В периода на първоначалното натрупване, когато негови колеги финансисти успяха да забогатеят лесно и бързо, Кънчев не заряза банката, за да прави частен бизнес. Може би затова и очакваше държавата да възнагради мениджмънта на Булбанк заради всичките му заслуги. Вместо обещания пакет акции обаче шефовете на банката бяха представени като алчни и неблагодарни.
Премиерът Костов вече сигурно съжалява, че предаде Кънчев и с това си спечели още един непрогнозируем противник, способен да генерира властов ресурс и подкрепа. Макар че поне засега банкерът с нищо не е показал намерение да клати властта на Костов. Шефът на Булбанк е имал много поводи да направи крачка към политиката, но не го е правил и едва ли ще го стори и сега. Малко вероятна изглежда и другата версия - че Кънчев ще тръгне да прави "нова Булбанк", оглавявайки някоя друга финансова институция. Самият той заяви, че най-близките му планове са свързани с любимото хоби - риболова. Остава да видим какво ще реши за себе си 48-годишният топбанкер, докато лови в следващите седмици и месеци щуката във водите край Шабла.
Булбанк смени шефовете си без драми
Жотев дава парите от сделката на пет банки
Пенсионните фондове влизат в битката за парите на населението
Въпросът е откъде ще изтеглят ресурс
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Седем пенсионни фонда получиха официално лиценз за дейността си през изминалата седмица. Още три са тези, които чакат решение на Държавната агенция за осигурителен надзор.
Лицензираните са: ОДПФ "Солидарност", ПОК "Съгласие", Българско пенсионно осигурително дружество, ПОД "Алианц България", ПОК "Доверие", СКПОК "Родина", ПОД "Берлинише лебен" (новорегистрирано дружество, всички останали са действащи компании на пазара).
Още три дружества са подали документи за лицензиране в Държавната агенция за осигурителен надзор. Това са "Нютон-Сила", "Лукойл Гарант България" и "Гаранция".
Интересен е фактът, че в страната има регистрирани над 40 пенсионни фонда, но само десет от тях подадоха молби за лицензиране в определения срок. Спокойно може да се направи аналогия със застрахователните дружества. Преди те да бъдат лицензирани, на пазара имаше над 120 застрахователи, като впоследствие документи за лиценз подадоха една пета от тях.
Наличието на 40 регистрирани фонда води единствено до извода, че повечето от тях са създадени само и единствено с целта да събират осигуровки от точно определени структури. Схемата беше същата и при застрахователите.
С лицензирането на пенсионните фондове стана ясно, че същинският старт на дейността им няма да бъде лишен от проблеми. Най-сериозната трудност, с която ще се срещнат, е недоверието на обществото. Всеки втори човек е склонен да вярва, че това са пирамидални структури, чиято единствена цел е да събере парите на хората и след това да изчезне от юридическия мир. Задача на самите пенсионни фондове е да докажат, че това не е така. "Проблемът е в това, че липсва разяснителна кампания и голяма част от хората нямат представа какво представлява пенсионният фонд", коментира Богомил Манов, изпълнителен директор на Българско пенсионно осигурително дружество.
Пак според представители на пенсионните фондове няма яснота по въпроса как ще се избегне проблемът с дублиране на заявленията за пенсионно осигуряване към няколко фонда. "Би трябвало да се въведе някакъв критерий кое от заявленията ще бъде считано за валидно. Това би могло да става например по датата на подписване, дори ако е необходимо да се посочва и точният час", коментира шеф на пенсионен фонд.
Освен това пенсионните фондове се притесняват относно готовността на НОИ да разпределя своевременно събраните средства по сметките на фондовете, към които тези средства са били насочени. "Притеснявам се, че ще се стигне до абсурдната ситуация да не мога да управлявам средствата, които хората са ми поверили, а от мен се иска да реализирам доходност", коментира представител на един от лицензираните фондове.
Шефовете на пенсионните фондове вече се притесняват и от нелоялната конкуренция помежду си. "Някъде вече се раздават заявления не без инструктаж къде да бъдат подадени, при положение че все още няма одобрени формуляри от страна на ДАОН", коментира Богомил Манов.
Както и да се развият събитията оттук нататък, едно със сигурност е ясно - пенсионните дружества ще разместят пластовете във финансовата сфера, тъй като по презумпция ще акумулират значим по размер паричен ресурс. По оценка на специалистите всички действащи пенсионни фондове управляват около 50 млн. лв, които са събрани от около 500 хил. души. А тази сума ще нарасне в пъти в обозримо бъдеще. "Не съм склонен да вярвам, че хората все още държат пари под дюшеците и в бурканите", коментира банкер. Това означава, че една значителна част от финансовия поток към пенсионните фондове ще бъде реализиран за сметка на банките и застрахователните дружества. "Подозирам, че хората ще започнат да се замислят къде трябва да си държат парите", коментираха от един от лицензираните фондове. "Аз лично не вярвам, че средствата, които ще се влеят в пенсионните фондове, ще излязат от банковата система, защото не е за пренебрегване фактът, че хората вече имат доверие на банките, а гледат с подозрение на пенсионните фондове", коментира банкер от голяма чужда банка.
Очаквам ареста си
Близо пет години след вълната банкови фалити делата срещу виновниците все още събират прах в кабинетите на следователи и прокурори. Периодичното размахване на пръст срещу някой бивш банкер служи единствено за разчистване на политически сметки или за оправдание, че се върши нещо срещу виновните за разграбването на банките. Поредната "жертва" на тази война стана бившият шеф на "Валутни операции" в БНБ Стоян Шукеров, който миналата седмица обяви в интервю, че очаква бъде арестуван заедно с бившия управител на БНБ Любомир Филипов. Парадоксалното в ситуацията е, че вместо информацията да изтече от следствието, Шукеров сам реши профилактично да се оплаче за това, че е нарочен за арестуване. Срещу Стоян Шукеров и други длъжностни лица от БНБ наистина се води предварително производство, но поне засега по него не са отправени конкретни обвинения и тепърва съдебно-счетоводна експертиза ще доказва дали е имало нарушения в техните действия.
Проверката е назначена от Софийската градска прокуратура във връзка с рефинансирането на Агробизнесбанк, БЗПБ, ПЧБ, Елитбанк и Кристалбанк в периода 1995-1996 г. Следствието трябва да установи дали Шукеров е нарушил служебните си задължения и дали е превишил правата си с цел да набави за другиго облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за БНБ. Следствието все още изяснява дали има сключени договори с финансираните банки и при какви условия са им отпускани кредитите. Има данни, че някои от договорите за рефинансиране на БЗПБ и ПЧБ липсват или изобщо не са били сключвани. Тъй като контрол върху Шукеров е следвало да бъде упражняван от управителя Тодор Вълчев и подуправителя Любомир Филипов, те трябва да бъдат разпитани като свидетели. Предстои да бъде изготвена и съдебно-счетоводна и банкова експертиза. Ще се анализира и дейността на УС на БНБ по закупуването на Агробизнесбанк, опитите за оздравяване й и причините, довели до обявяването й в несъстоятелност .
Според източници, близки до следствието, едва ли може да се очаква приключване на проверката до края на годината. Това означава, че Шукеров е избързал с превантивната медийна кампания. Той по-скоро се опитва да вкара следствените действия в предизборен контекст и да предизвика забавяне на разследването. Това изглежда достоверно, доколкото едно от предизборните обещания на СДС преди четири години бе, че ще се потърси отговорност на виновните за банковата криза. Досега обаче управляващите не направиха почти нищо конкретно в тази посока.
Дори следствието да успее да докаже персонална вина на Шукеров, тя в никакъв случай не е само на бившия шеф на "Валутни операции". Истината е, че по негово време БНБ съзнателно рефинансираше губещи банки, знаейки че парите никога няма да бъдат върнати. Това се правеше, за да бъде избягнато недоволството на вложителите, но на практика БНБ помогна за замитането на голяма част от далаверите, вършени от шефовете на ограбените банки. Не е тайна, че голяма част от това рефинансиране е отишло именно в джобовете на тези "банкери" под формата на кредити за свързани с тях фирми. Оттам до допускането, че част от сумите са се "върнали" под формата на подкупи за хората в БНБ, които са допуснали всичко това, има само една крачка.
Спорт
"Софарма" е виновна за допинг-скандал
"Софарма" е произвела oроцетам, в който е намерен неупоменатият в упътването към лекарството забранен от Международния олимпийски комитет диуретик фуроземид, показа държавната проверка на медикамента, станал причина за допинг-скандала с българските щангисти на олимпиадата в Сидни. Експертизата е показала, че веществото фуроземид се съдържа в основната съставка на oроцетама - пирацетам. Тепърва ще се търсят причините за попадането на диуретика в лекарството.
"Най-добрите олимпийски игри в историята" нарече 27-ата олимпиада в Сидни президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч при закриването й.
      
Светът
