Бакърджиев се имплантира и в бъдещето на СДС
Бившият вицепремиер предложи да обедини синята партия под свой патронаж
Станка ТОШЕВА
Гимназистите от близкото минало помнят от средния курс задължителния за изучаване тогава разказ на Максим Горки за Данко - героят, който осветил с огъня на собственото си сърце пътя на обезверените към светлото бъдеще.
В такава мисия се самовживява водачът на софийската организация на СДС Евгений Бакърджиев. "Силата и смисълът са в разнообразието. Ние в СДС сме различни и по професии, и по възраст, и по манталитет. Но всички нас ни свързва една обща кауза - каузата да помогнем на България да стане нашата, на българите, съвременна държава. Затова смятам за вредно всяко измислено разделение. Не бива да се делим на добри и лоши, на едни и други, на свои и чужди. Затова настоявам за консолидация, личностите и авторитетите да се обединят. Ще предложа на участниците и в сегашния, и в предишния НИС на СДС да се съберем като приятели, като колеги и като отбор."
Идеята за среща на новия и стария НИС, която Евгений Бакърджиев лансира в "диалог" с читател тази седмица, увенча цялата му лична
Тогава, след скандалното интервю на Едвин Сугарев, той заключи: "Явно, че се търси някакво компрометиране на Евгений Бакърджиев - името му трябва да излиза в пространството, свързано с други лоши имена, с лоши неща... Аз гледам да се дистанцирам от всякакви интриги, само и само да не ме напъхат умишлено в поредна, и в поредна, и в поредна интрига, или да ме залепят за този или онзи. Вече ми е писнало."
През лятото депутатът отказа прословутите депутатски кюфтета и предпочете да подрежда селската си вила в Желен до Своге. И когато в разгара на скандала с изгонването на Майкъл Чорни му позвънихме, той каза: "Намирам се в атмосфера на високопланински въздух и не ми се коментира. " И съвсем правилно - други коментираха и събраха негативите от това. Самият Бакърджиев слезе от планината не само с нова подстрижка. "Ще мине време и хората ще свикнат с естествения Евгений, а не с мита за страшния Бакърджиев, който гази всичко по пътя си."
"Естественият Евгений" е ведър и "много, много загрижен:
Във времето за размисъл Бакърджиев очевидно се е разделил с предишния си маниер да обвинява директно правителството, съответно Костов, както се увлече през юни. Тогава той беше не само критичен и назидателен, но и безочлив, особено когато хвърли вината за забавянето на сделката за БТК върху тези, които са продължили да водят преговори след него. Доста нагло говори за една бременност време, като самият той също дълго се опитваше да роди сключване на сделката.
Сега, освободен от тежкото бреме на управленството - строителство, енергетика, пътища, газ, телекомуникации, той е загриженият за единството на СДС партиен строител. При това, по собствените му думи - "екипен играч".
И като такъв започна да произвежда идеи - формулата за двете К, тезата за новия и стария отбор... Сега пък - среща на новия и стария НИС. След нажеженото от корупционни скандали, компромати и неизказани истини лято,
Каквото и да е имало между нас, трябва да го забравим и да вървим напред, е неговата логика. Срещата хем ще бъде неофициална, хем ще има приятелски характер, хем ще се обсъдят начините на консолидиране на СДС.
Аранжирана и медийно, в първия момент тя събуди желаните от автора реакции. Столичният кмет Стефан Софиянски, "винаги готов да се срещне с всеки", веднага я определи като "хубава". От прессекретариата на президентството уведомиха, че Петър Стоянов приветства подобна инициатива, защото винаги е "отворен за диалог". Членката на НИС Мария Стоянова беше на мнение, че "винаги, когато СДС се е отлюспвал, разделял, разцепвал, е губел. Губел е избори, печелил е доверието на хората, губел е управлението. А като цяло е губела страната. И винаги, когато СДС се е консолидирал, е печелел. " Тя е за среща между предишното и настоящото ръководство на СДС. "Сега му е времето, казва Стоянова. "Евгений Бакърджиев е доказал, че може да печели избори... Това е отборът - всеки да работи онова, което знае и може."
И дотук свърши одобрението ад хок. С категорично "против" преди заседанието на НИС във вторник единствен застана Никола Николов. Според него старият НИС в момента не е политически орган на партията, за да заседава с новия НИС.
Останалите поканени поразмислиха, преспаха и във вторник вече бяха с противоположно настроение от това, с което посрещнаха понеделника. Защо? Сами си знаят най-добре. Най-комичен се оказа зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Както откликва положително, защото "тези, които бяха преди в НИС, и тези, които сме сега в ръководството, носим заедно отговорност за политиката на СДС", след самото заседание дава отбой. В подобна поза застана и Йордан Цонев. Изглежда, нещо е обещавал на Бакърджиев, след като той му се разсърди, когато във вторник бургаският депутат повтори думите на Екатерина Михайлова, че не може да се институционализира такава среща. Защото имало една институция - НИС. Нямало стар, нов, по-стар, по-нов НИС. Самата Михайлова беше по-обстойна: " В СДС ние всички сме приятели не само в НИС, но и в националния съвет. Контактуваме непрекъснато помежду си, можем да се събираме в най-различни състави. Но не може да се прави институционализиране на подобна среща. Дори и да бъдем всичките тези хора, които се визират явно в това предложение, то не може да бъде в подобен формат."
Мълчалив, както винаги, остана Христо Бисеров, но в тесен кръг е реагирал като ужилен. И има защо - Бакърджиев завъртя интрига в сините редици този път без благословията на главния секретар на СДС. Опита се да изземе апаратната инициатива в партията - нещо, което досега беше приоритет само на кръга Бисеров. Така има опасност клиентелистките структури в партията, които Бисеров лично отгледа, да припознаят нов водач.
Увлечени в това как да отиграят идеята на Евгений Бакърджиев, на "Раковски" 134 не си дадоха сметка, че все пак хлътнаха в капана, който той им заложи. Дори само с това, че темата стана точка от дневния ред на националния съвет.
Вторачени в т.нар. единство и почти парализирани от това, не дай боже, да бъдат обвинени, че не работят за него, членовете на НИС пропуснаха момента да осъзнаят за какво точно става дума. Сборът
Ключът от бараката е другаде. Старият НИС 1 беше съчетание на власт и разпределение на икономически интереси. Вторият по замисъла на Костов трябваше да се изчисти точно от това. Става дума не за два НИС-а, а за два различни подхода в политиката.
Ако успее да нареди на една маса "стари" и "нови", Бакърджиев обезсмисля усилията на Костов да изчисти ръководството на партията. Въпреки че лидерът тогава не уточни защо се налага прочистването, обществеността прие, че СДС се освобождава от корумпираните и техните метастази в партията.
Костов обаче не трябва да подчинява решенията си на генетичната памет на партията да запазва единството с цената на всички компромиси в полза на успеха. Сега успехът изисква повече стерилност, отколкото "консолидация и конструктивизъм".
Ако Бакърджиев иска да събере двата НИС-а в името на бъдещето на СДС, това предполага и той самият да е част от него. С приемането на дебат по тази изкуствена тема в действащия елит на синята партия вече приеха и бившия вицепремиер в предстоящата си кампания. А въпросът е има ли той място в нея?.
И без среща закъсняваме с посланието за изборите.
Интервюто взе Иван Михалев
Опасно е, ако някой от лидерите работи за разделение добри - лоши в СДС.
Интервюто взе Велина Господинова
Портативна мъка
Или 7 причини да не си взимате лаптоп
Иван ГИНЕВ
Следващия път, когато почувствате непреодолимо желание да си купите портативен компютър, седнете удобно някъде и бавно пребройте до 30. Ако желанието е още налице, бройте до 100, а ако и тогава не ви мине, разходете кучето в парка. Накратко, няма нищо по-безсмислено от сдобиването с лаптоп (освен стрелбата по преминаващи коли със снежни топки, но това е друга тема.). Ето защо:
Chat за начинаещи
Вече сте се сдобили с компютър, модем и връзка към интернет. Успели сте да ги конфигурирате и стоите пред съобщение 'Connected at ... bps'. Какво следва?
Катерина ОГНЯНОВА
Безспорно основното, което привлича потребителите към глобалната мрежа, е достъпът до почти неограничено количество информация. Все пак сериозен допълнителен стимул е възможността за дистанционно общуване - разговорите с познати и непознати хора от всички краища на света. Как се осъществява това?
Чатът (от англ. chat - приказвам, бъбря) представлява връзка в реално време между двама или повече потребители през компютър. Текстът, който някой от участниците пише, излиза на мониторите на останалите.
Уеб базираните чатове са общо взето най-достъпните и лесни за използване. Те не изискват специален софтуер - в тях можете да влезете директно през браузъра си. Интерфейсът им с малки изключения е почти еднакъв. На влизане от вас се изисква да въведете псевдоним, под който ще се подвизавате във виртуалното пространство и евентуално парола.
Веднъж попаднали в някоя чат стая, бързо ще се ориентирате. В горната част на екрана тече разговорът - изписват се репликите на всички участници. Тези реплики могат да се обновяват сами през даден интервал от време или - напоследък тази черта се среща по-рядко - да има специален бутон, който ги презарежда. В долната част на страницата обикновено е мястото, където вие можете да напишете собствените си съобщения. Повечето чатове предоставят възможност да отправяте лични коментари към някой участник, без другите да ги видят.
Може би най-популярният български уебчат е този на Dir.bg : Списък на всички стаи за разговори, поддържащи кирилица, можете да намерите на
IRC ( англ. - Internet Relay Chat) е чатсистема, измислена от финландеца Ойкаринен в края на 80-те. За разговорите в нея е необходим специален IRC-клиент - програма, която да препраща съобщенията ви до някой IRC-сървър и да зарежда от него тези на другите участници. Една от най-популярните такива програми е mIRC (). Най-голямата българска IRC-мрежа е UniBG. Списък на сървърите в нея има на адрес .
В статус-прозореца на програмата - както впрочем и във всеки друг - можете да пишете команди. Всяка команда започва с наклонена черта '/'. Написването на /list ви дава списък на всички канали - отделните стаи, в които можете да влезете - с пояснение за какво се говори в тях. Имената на каналите започват с # . Командата за влизане в канал е /join #име, а тази за излизане - /part. Можете да влезете в произволен брой канали наведнъж. Командата, която показва информация за даден потребител, е /whois име на участник, а тази, която го викa на личен разговор, отваряйки отделна стая за вас двамата - /query име на участник.
До IRC може да се достигне и през уебстраница. Такава е. ICQ (от английски - произнася се като I-Seek-You - търся те) е софтуер тип instant messenger - програма за изпращане на директни съобщения от един компютър до друг.
Преди да започнете да работите с ICQ, трябва да си регистрирате номер. В полетата на регистрационната форма попълвате имената и е-мейл адреса си, псевдоним, парола и по желание допълнителна информация. Хубавото в случая е, че имате уникален номер (UIN), така че псевдонимът ви може да е произволен: не задължително различен от този на всеки от другите 90 милиона потребители.
Веднъж регистрирани, най-добре е да превключите от менюто ICQ опциите на Аdvanced. След това вече ще можете да организирате списък от хора, с които ще общувате, да потърсите приятелите си (ICQ \ Add/Find User \ Add To List) по име, псевдоним или мейл или да си намерите случаен партньор за разговор. ICQ дава възможност да видите кой от хората в списъка ви в момента е на линия и щракайки върху него с мишката, да изберете да му изпратите съобщение (което посредством директна връзка или през сървъра на Mirabilis ще стигне за секунди), URL, файл или да го поканите на чат.
Когато стоите в ICQ, можете да изберете статус, който се показва като картинка пред името ви, сочейки, че сте на линия или че не сте пред компютъра за известно време. Можете да изберете картинка, казваща, че сте зает или не желаете да ви безпокоят, оставяйки свое съобщение за всеки, който би ви потърсил (ICQ\Preferences\Status).
Инсталационен файл за ICQ има на .
Диагноза: "Геймър"
Иван ГИНЕВ
Геймърите... Най-общо казано това са хора, които имат достатъчно свободно време и са намерили почтен и пълноценен начин да го губят. Съвременните игри са достигнали толкова високо ниво на интерактивност и реализъм, че превръщат компютрите от уред за забавление в средство за бягство от реалността. Да си геймър значи не само да възприемаш компютъра като много добър игрален автомат, но и да превърнеш в свой лайфстайл многочасовото кибичене пред монитора. Поради голямото разнообразие на споменатите "клинични" случаи налага се да разделим геймърите на няколко категории според различните им характеристики:
Това са особена порода квартални безделници, били те малки (на години) или в по-напреднала възраст. Техните родители са толкова заети с трудното ежедневие, че не са усетили как децата им са пораснали и са останали на произвола на съдбата. В конкретния клиничен случай майката се сеща по веднъж месечно, че отрочето й е ученик, проверява оценките му и му чете половинчасово конско, ако не ги хареса. На следващия ден обаче всичко продължава по старому. В случай че отрочето е навършило пълнолетие, конското е поне едночасово.
Gamer Rookie-тата най-вероятно ще си останат с убеждението, че компютърът е създаден единствено за игрички. Можете да ги различите в тролея по това, че ако случайно послушате техен разговор, той ще е абсолютно безсмислен. С този вид бръщолевене геймър-рукитата обикновено изпъкват само в очите на бабите, които за компютър не са и чували. Тези геймъри обикновено висят на групи от по осем човека, като това число може да варира в зависимост от броя компютри в местния клуб.
Разглежданите субекти се различават от новобранците по това, че се занимават и с други неща освен с игри. Впоследствие те са успели да убедят своите родители, че компютрите са тяхно призвание. Този факт е от критична важност, тъй като някой трябва да финансира постоянните ъпгрейди на хардуера. Геймърите от този вид се движат в тесни групи, чиято бройка стига до 3. Може да се каже, че тези общности се формират от тарторите на 2-3 групи геймър-рукита. Компютърът е успял да навлезе в живота на лордовете изключително дълбоко. Често, когато се стигне до сравнение на домашните работи или протоколите в училище (университета), преподавателите остават очаровани от начина, по който въпросните хора са си свършили работата. Единственото нещо, което те не знаят е, че въпросните геймър-лордове отдавна са забравили да пишат с химикалка. Когато се стигне до годишните контролни (изпити), даскалите не проумяват как толкова старателни ученици могат да родят такива неразбираеми драсканици. Разбира се, всяко правило си има и изключения - около 10% от лордовете изобщо не се появяват в училище. В случая изненадата за преподавателите е още по-голяма, тъй като те за пръв път виждат този човек.
Описанието на този субект е изградено изцяло на логическа дедукция на малкото информация, успяла да стигне до нас. Въпросният субект (не бих казал човек) е успял да се слее с обществото невъобразимо добре. Под наглед небрежния външен вид се крие същество, което е способно да проявява агресия, неприсъща за хората. В състояние на афект е способно да разкъса на парчета тежкоатлет. Неговият ежедневен живот е просто прикритие за героичните подвизи, които извършва нощем (точно като Batman). Той живее сам, много рядко има помощник, който се грижи предимно за неговия комфорт в случай, че е ранен в схватка. Да ама не, това е просто изкривеното му подсъзнание... Общото между почти всички геймъри е, че повечето от тях предпочитат имагинерния свят пред реалността. Техните очи са обречени на минимум два диоптъра късогледство. Замаяното им съзнание е чуждо за хората по улиците и нерядко можете да видите как някой от тях замислен се блъска в метален стълб. Деветдесет и пет процента от съзнанието на геймърите е заето с планиране на стратегии за поредната игра. А в случай че им се присмеете, ще видите как на лицата им изниква гримаса в стил "К'фо знаеш ти бе... ".
Търсене на работа on-line
Катерина ОГНЯНОВА
Комуникациите се развиват, глобалната мрежа се развива, синхронизира се търсенето и предлагането, всички потребности на средностатистическия нетизън (по подобие на citizen - гражданин) все по-пълно се задоволяват. В това число естествено влизат търсене и предлагане на квалифицирана работна ръка.
Един от най-известните сайтове, който се занимава с подобна дейност, е BrainBench (www.tekmetrics.com). Офисът на компанията е разположен физически в щата Вирджиния, близо до Вашингтон.
Основната цел на компанията е да "събира" фирми, които предлагат работа, с потребители, които търсят подобна длъжност и отговарят на съответните изисквания. BrainBench е една от първите и вероятно най-добрата в момента компания, която издава онлайн-сертификати за знания в дадена област. Тя има над милион и половина регистрирани потребители, тествани професионалисти в повече от сто страни. Клиенти са и корпорации като EDS, Ernst & Young, JP Morgan, Sprint, ComputerJobs, Kforce.com и Manpower Professional. Основен инвеститор е Lycos Ventures, които поддържат известната търсачка Lycos.
До края на годината сайтът tekmetrics ще предлага над 450 безплатни тестове и сертификати в областите информационни технологии, финанси, търговия, администрация, здравеопазване и други. Освен тестовете страницата предлага и онлайн-курсове за обучение по различни теми. Веднъж регистриран в BrainBench, всеки потребител може да предостави информация за себе си, резюме, да насрочи и държи тестове в дадена област. Категориите включват много езици за програмиране, платформи и операционни системи, програмни продукти, познания по английски, френски, немски, руски и испански, индустрия, медицина, математика и дори неща като бързо писане, взаимоотношения с колеги и етикет на телефонните разговори. Тестът е тест в обичайния смисъл на думата: дава се набор от въпроси с определено време за отговор на всеки от тях. След вземането на изпит (което отнема около час: добре е връзката да не се разпада често, тъй като времето се засича) веднага се дава оценка. Достатъчно висок резултат дава право на сертификат в дадената област, а най-добре издържалите теста получават звание Master в съответната категория. Дава се право на избор дали резултатът от изпита да бъде предоставян на потенциалните работодатели, както и на всички, които биха искали да го видят в така наречения public transcript. Той включва (по избор на кандидата) снимка, биография и предишни работи, описание на длъжността, която би искал да заема, взети тестове, както и в коя част на света по-точно би желал да работи.
Базата данни на кандидатите е на разположение на работодателите. Те могат да търсят в нея по произволен критерий и да се сдобият с данните и координатите за връзка с тези кандидати, които са подходящи за дадената длъжност. С нарастването на известността на BrainBench все повече фирми се доверяват на техните (макар и не институционализирани) сертификати и изпитни резултати. Пазарът на работна ръка бързо и уверено започва да се измества във виртуалното пространство. И как иначе? Това го прави много по-удобен и за двете страни. И предоставянето на информация от страна на кандидатите, и търсенето в база данни са много по-бързи и лесни.
Глад за WAP-програмисти в Силиконовата долина
Нели БЕЛЧЕВА, Сан Франциско За никого не е тайна, че компютърните умове от Източна Европа, Индия и Китай са горещо приемани в Щатите.
Тези, които са дръзнали да се борят за правото си на интелектуален труд зад граница, бързо откриват, че бариерите, които бюрократът зад бронираните гишета в посолствата все още поставя, започват да падат под натиска на бизнесинтереси и крещящите нужди на огромните мултинационални компании. Просто фактите неумолимо твърдят, че високотехнологичните нации непрекъснато изпитват недостиг от собствен образован и можещ човешки ресурс.
Може би най-ценени в момента са специалисти по WAP (Wireless Application Protocol) технологията. Всъщност широкото въвеждане на тази технология в мобилните телефони все още е въпрос на не много близко бъдеще, затова и се чувства такава остра липса на специалисти. Приспособяването на графично наситения Интернет към малкия черно-бял телефонен екран с неповече от 10 линии текст естествено е сериозен проблем за компаниите, които създават сайтове за ползване от мобилни апарати. Поради липса на кадри, способни да се справят с това ново предизвикателство, много от фирмите наемат програмисти с опит в HTML и ги обучават на WML (Wireless Markup Language). Razorfish () - международна компания за дизайн на web-сайтове за мобилни устройства със седалище в Сан Франциско, осигурява задочна преквалификация на служителите си. Компанията вече има офиси в Европа, където се подготвят кадри за следващото поколение WAP-телефони с цветни видеоекрани.
В процеса на развитие на технологиите Силиконовата долина все по-отчаяно се опитва да привлече таланти. Сред софтуерните фирми, които наемат в момента, са Spyglass (която се сля с OpenTV), Fusion One, Phone.com, Oracle, а също и start-ups като Jarna и BeVocal. Работните места сa главно за програмиране на сървър-скриптове. (Голяма част от съдържанието на WAP-страниците се генерира от бази данни чрез скриптове - Active Server Pages, Java Servlets, PHP, и не изисква специални познания по web-дизайн). Програмистите трябва да разбират и от HTML, HDML и WML.
За начинаещите в тази област, които имат интерес, но нямат достатъчно подготовка, вероятно ще са от полза адреси като , и. Подходящи за напредналите в софтуера са и. Информацията на web-страниците на тези компании е достатъчно подробна, за да помогне на по-амбициозните да се придвижат напред в професионалното си развитие и с крачка по-близо до презокеанско наемничество.
Новият световен net ред
Проучвания в Щатите показват, че всеки пети американец има инвестиции или планира да направи такива в Internet-фондове или директно в Internet-фирми. Технологичните постижения и печалбите на фирми от новата икономика обуславят бума на инвеститорския интерес и възникването на Internet-фондовете. Първите Internet-фондове като The Internet Fund и Munder NetNet се появяват през 1996 г. и привличат голям брой инвеститори. В последните две години броят на тези фондове, както и тяхната капитализация нарасна значително, като основната причина за това са големите печалби, които могат да се реализират. През 1998 г. и 1999 г. пазарът стана свидетел на реализирани трицифрени печалби в процентно изражение.
Въпреки реализираните огромни печалби много фондови мениджъри и финансови аналитици подлагат на критика този тип фондове. Причина за това са прекалено тесният спектър на техните активи, липсата на диверсификация - с две думи, прекалено високият риск. Потвърждение на тези опасения са драстичните загуби на стойност от страна на Internet-фондовете през април - май тази година, когато някои от тях реализираха загуби, някои от които достигнаха до 60%. Фондове като Potomac Internet Plus, Kinetics Internet, Jacob Internet и RS Internet Age, основани през последната година, достигнаха дори до отрицателни нива на нетните им инвестиции или нетна печалба, по-ниска от тази на основните индекси. Независимо от това Internet-фондовете показаха завидна способност да генерират висок доход за последните 3 месеца. Взимайки предвид последното, както и досега реализираната печалба и оптимистичните дългосрочни прогнози за сектора, те все пак продължават да привличат инвеститорския интерес.
Munder NetNet (MNNAX) е един от най-добре представящите се Internet-фондове. От началото на годината той е загубил 11% от нетната си стойност, но това бледнее в сравнение със 178% годишна печалба до края на март преди драстичния спад на Internet-акциите през април.
The NetNet Fund е част от фамилията Munder Capital Management и е основан през август 1996. Сумата на управляваните активи възлиза на 11 млрд. долара, което е около 1247% повече от средното за този тип фондове. Munder Capital NetNet е феноменален успех - фондът е нараснал от нула до сегашните си размери само за 4 години в сравнение с Fidelity Magellan, на който същият ръст отне 7 пъти повече време.
Инвестиционната стратегия на мениджмънта е "дълготрайни капиталови приходи" чрез инвестиране в акции на компании, от които се очаква реализация на нарастващи печалби с развитието на Internet и Intranet. Принцип на фонда е да инвестира 65% от своя портфейл в акции на фирми, които оперират в сферата на изследванията, проучването, дизайна и производството на Internet или Intranet технологии. Акциите, които фондът купува, се делят на хардуер и софтуер услуги. Няма ограничения за пазарната капитализация на фирмите, нито за това дали са нови фирми или не. Фондът инвестира в първични публични предлагания на акции (IPO's) на международните пазари, купува и продава деривати.
Портфейлът се управлява от петима мениджъри, разделени индивидуално и фокусирани в следните сфери: медиа фирми и online търговия, online финансови услуги, телекомуникации и реклама, инфраструктура. Изборът на акциите на компаниите, в които фондът инвестира, се базира на статистическа оценка на акциите и фундаментален анализ. Мениджърите разчитат по-скоро на top-line растеж на бъдещите приходи на фирмите отколкото на bottom-line растеж. Определено начинът на подбор и управление на фонда е ефективен, понеже приходите от акциите на фонда надвишават с марж в рамките на 4 пъти тези на основните индекси. В момента Munder NetNet е инвестирал 94.91% от активите си в акции, 0.60% - в облигации и 5.16% - на паричните пазари. Трите най-големи притежания на фонда са VeriSign, InfoSpace и SDL. Тримесечната печалба от инвестициите на фонда е 29.27% при средна за подобни фондове от 27.22% едногодишната - 87.16% при 96.57% средно и тригодишната от 81.56%, сравнена със средна за отрасъла от 52.39%.
Осъзнавайки колко е изостанал светът извън Щатите в сферата на Internet-технологиите и най-вече в тяхното приложение, Munder Capital Management основа тази година фонда Munder International NetNet. Неговата основна стратегия е инвестиции в неамерикански Internet-компании, като фондовите мениджъри се надяват да повторят досегашния успех.
Има ли сигурност за личната информация
Сигурността в мрежата е въпрос, който тревожи много хора, и в зависимост от това доколко тези тревоги са основателни, не по-малко хора печелят добри пари. Много са компаниите и сайтовете, които предлагат запазване на анонимността в интернет или защита на поверителна информация от нежелано проникване (, , ). По същество обаче онлайн-сигурността не се различава особено от офлайн-сигурността (извън глобалната мрежа). Просто трябва да се спазват определени правила.
В Нета ситуацията е подобна, но все пак, докато преди за обир на банка се изискваха пушка и бърза кола като минимум, сега стигат компютър и знания по въпроса. Последното все пак е рядко явление благодарение на огромните средства, които се влагат в защитата на банковите разплащания например. Директното ровене в сървърите на банките е по-скоро фантазия и затова придобиването на чужди пари става главно чрез крадени номера на кредитни карти - в тази област България има солидно ноу-хау. Други възможни онлайн неприятности са вирусите и хакерите, които унищожават информация в чужди компютри по известни само на тях причини. Да се избегнат гореописаните случки невинаги е възможно, но спазването на определени правила намалява рисковете чувствително.
Огромна част от крайните потребители използват Windows и приложенията на Microsoft, които вървят с него. При конфигурирането на операционната система по подразбиране - ако изрично не се укаже обратното - се инсталират протоколи, които позволяват твърдият диск да бъде ползван и от други компютри в мрежата. Това дава възможност ако не на друг, то поне на интернет-доставчиците да разглеждат и дори да променят информацията по него. За стандартната употреба на интернет съвсем достатъчен е TCP\IP протоколът, който да разпределя и насочва пакетите информация.
При конфигурирането на приложения на Microsoft е добре да се забранят неща като ActiveX, макроси и други черти, които позволяват при отварянето на някакъв документ да се изпълнява евентуално злонамерен програмен код.
Изненадващо е колко информация за себе си и компютъра си предоставя - най-често несъзнателно - всеки, който просто отваря страници в мрежата. Когато браузерът (програма за търсене и разглеждане на сайтове) зарежда страница от даден сървър, трансфер на данни тече не само от сървъра към потребителския компютър, но и в обратна посока. Този трансфер може да предостави на авторите на сайта много информация, която едва ли искате да става обществено достояние. Един сравнително прост тест - отидете на сайта. Ще видите, че този сайт може да определи географското ви положение, вид и конфигурации на операционната система и браузъра, както и адресите на последните няколко посещавани страници. Тестът може да намери IP-адреса ви, което - дори и в по-добрия случай на dial-up достъп и динамичен адрес - ще разкрие поне кои и къде са доставчиците ви. Всяко ваше движение в мрежата може да бъде и е следено, записвано, запомнено.
И така, изтичането на информация не е само потенциална възможност: над 90% от сайтовете според проучване от миналата година събират някаква информация за хората, които минават през тях. Едва половината предупреждават, че го правят. Може би най-голямата компания за реклама по интернет - DoubleClick.com, твърдеше преди време, че политиката й е да не събира лична информация. Сега тя използва оставените си по милиони потребителски компютри cookies (малки програмки, като се закачат към компютъра и започват да изпращат информация от него), за да получава данни за интересите на притежателите им и съответно да насочва подходящи реклами към тях. И това вече е обща практика. Безплатните мейлове, уеб-порталите, търсачките - основна тяхна ценност и причина за съществуването им е огромната база данни, която натрупват за тенденциите в поведението на Негово величество потребителя. Той е сведен до някакво същество с бар-код на челото, което трябва да бъде засипвано с реклами. Посещаемостта на страници, веригата от предпочитания при търсене, данните, оставени при регистрация - всичко това се пази и помни. От бизнескомпаниите, а както показват избухналите напоследък скандали, свързани с "прослушването" на интернет поотделно от американски и руски тайни служби, може би и не само от тях.
Макар и да не се случва през цялото време (както "случайното" разпиляване на информация), проблем, причинил големи щети в миналото и с крайно сериозен потенциал за причиняване на такива и в бъдеще, са умишлените атаки. Така наречените лоши хакери (или кракери), които за удоволствие или облаги проникват в чужди системи, са среднощният кошмар на всяка фирма, чийто бизнес е базиран в интернет. Многото бъгове (грешки в програмния код) на Windows правят тяхната работа дори по-лесна. Макар и значително по-сигурни unix-системите далеч не са напълно защитени.
Пробивите могат да се разделят на няколко групи. Напоследък из пресата често се среща информация за поредната denial of service атака. Тя дава възможност на отдалечен потребител да причини временна неработоспособност на системата. Обикновено това става посредством изпращане на голям брой пакети информация - или на такива с недопустим за системата номер. Системата-жертва забавя или изобщо преустановява обичайната си дейност. Вариация на тази атака е т.нар. Tribal Flood Network - организиране на мрежа, която позволява на единствен нападател да контролира армия от "компютри-зомбита" от разстояние. Комбинираната мощност на тези компютри може след това да бъде насочена към даден уебсайт и да го "наводни" с по-голям трафик, отколкото може да поеме, като го прави недостъпен за неопределено време. По този начин бе предизвикано временно отказване на сървърите на Yahoo!, Amazon.com и CNN.com през февруари тази година. То коства огромно количество пари на компаниите. Наличието на firewall (система за защита от неоторизиран достъп) предпазва от някои видове атаки, но трудно може да спре "наводняването" с информация от стотина отдалечени компютъра.
Друг тип пробиви е този, при който потребител на дадена система си присвоява по-големи права, или, което е още по-опасно, отдалечен потребител си присвоява право на достъп. Такива атаки могат да бъдат осъществени както с помощта на грешки и пропуски в програмни приложения, така и поради небрежност на потребителя или системния администратор. Работата на хакера може да бъде значително улеснена от една зле избрана парола. Програмите за разбиване на пароли могат да изпробват няколко хиляди варианта в секунда. Сериозна грешка е използването на парола-модификация (с прибавени или разместени няколко букви или цифри) на потребителското име, на името или фамилията ви или друга информация, която може да бъде свързана с вас. Паролата не трябва да бъде под 5 символа или дума, която може да се намери в речниците. Друга опасност са програми, които запомнят всеки въведен през клавиатурата текст, или такива, които за ваше "улеснение" въвеждат паролата, след като сте написали юзър-нейма си. Избягвайте въвеждането на пароли от компютри в клубове или такива, до които имат достъп и други потребители.
Дори и при взети мерки за сигурност на системата, всяка информация, която изпращате по мрежата, е оставена на милостта на съдбата. И на всеки (или ако не съвсем, то почти на всеки), който би пожелал да я прихване по пътя й към местоназначението и да я прочете, да я промени или да отговори на заявката вместо сървъра, за който е предназначена. Ето защо тази информация трябва да потегли кодирана и съответно неразбираема за всеки, който би желал да я изследва. Специално що се отнася до кореспонденцията ви, един удобен вариант е т.нар. PGP (angl. Pretty Good Privacy - доста добра защита, сайт: ). Идеята е, че се генерират два ключа (шифриращ/дешифриращ алгоритъм): публичен и личен. Публичният остава достояние на всеки, който би искал да ви прати кодирано писмо, а с личния, който знаете само вие, писмата ви се декодират.
Нещата с електронния подпис стоят по същия начин - само че там кодирането става с личния ви ключ, така че всеки да може да декодира и разпознае подписа ви, но никой да не може да го кодира. Проблемът с въпроса кой точно е кодирал дадено съобщение, подписано с Иван, се решава с издаването на сертификати от публични организации. Една такава организация, която раздава безплатен мейл-сертификат е. Изпълними файлове или документи с активно съдържание, които причиняват вреди, използват ресурси или имат нелегален достъп до информацията ви: това е фронтът, на който хакерите са най-опасни. Разбиването на криптирана информация е трудно, почти невъзможно, но става излишно, когато има директен достъп до компютъра, откъдето тя се изпраща. Ето няколко програми, които не бихте искали да имате на компютъра си:
Заплахите за сигурността на компютъра ви са многобройни. Какъв е изходът? Станете параноичен. Не приемайте нищо за дадено. Отказвайте файлове от хора и сайтове, които не са заслужили пълното ви доверие. Проверявайте файловете от тези, които са го заслужили. Следете ресурсите на компютъра си. Затворете пробивите. Сърфирайте анонимно. Кодирайте мейловете си и файловете си. И може би - само може би - личната ви информация ще си остане такава.
Дори и в такъв случай сигурността ви не е гарантирана, така че помислете разумно - ако сте гражданинът Х, който няма милиони в банката, не е премиер-министър или петролен магнат, вероятността някой да се заинтересува точно от вас е малка. Информацията в компютъра ви е ценна най-вече за вас самите. Опасността е да не станете жертва на случайна атака. Не оставяйте информация във всевъзможните регистрационни форми (попълвайте неверни, но достоверно изглеждащи данни - това не е наказуемо по никой закон), избягвайте да пращате номера на кредитната си карта (ако разполагате с такава) на сайтове, които очевидно са направени само за това - например еротични или такива, които ви предлагат нещо на пръв поглед голямо срещу дребна сума. Не отваряйте прикрепени към поща или ICQ-файлове от непознати податели, а дори и от познати, ако писмото е с тема JOKES, I LOVE YOU (в днешно време едва ли някой би ви се обяснил в любов безпричинно) или нещо подобно - вероятно и те са били жертва на вирус, който се е саморазпратил чрез техния ADDRESS BOOK. Така вероятността да пострадате се снижава чувствително. Ако това ви се струва недостатъчно, изключете компютъра си, изтеглете парите си от банката и отидете на необитаем остров - стига такива все още са останали.
Мултимедиен мравуняк
Борис КОСТАДИНОВ
При влизането на всеки пореден посетител в пространството се появява прожекция на мравка, а мравунякът нараства пропорционално на броя на посетителите. Идеята в проекта на Николай Чакъров "Мравуняк" се базира на преките асоциации между потока от хора и колониите на мравките. Неговата работа беше и една от най-показателните за мултимедийния проект "Урбанистични цикли", инициатива на Центъра за медийни изкуства "Интерспейс"-София и IDEA-Манчестър, представен в края на септември в НДК. В основата му са медиите, които създават илюзия у зрителя за пренасяне в различно време и среда, както и за съучастие в измислянето на истории.
Кураторската концепция на Галина Димитрова си поставя за цел да използва технологията като хуманизирана среда, предлагаща диалог между артист и публика. Именно затова проектът беше осъществен в обществено пространство, което да улесни директната обратна връзка. На един от балконите над фоайето имаше поставени няколко мултимедийни проектора, свързани с компютри. Поведението на зрителите се следеше от сензори, влияещи върху смисловите и визуалните промени на самите произведения.
С приближаването на зрителя голото тяло на автора Петко Дурмана, прожектирано върху четири екрана, започва да се преобръща и сгъва. Джен Садърн разбива пространството, като прожектира на пода кадри от фоайета на обществени центрове във Великобритания, подобни на НДК. Създаде се илюзията за отваряне на някакви нови, несъществуващи подземия. Нови нива, но този път във времето, потърси Джена Колинс. Тя реконструира интериорите на къщите, съществували на това място преди построяването на НДК.
Друга гледна точка към историята демонстрира Анике Петикан, интерпретирайки образа на Людмила Живкова като личност, неизменно свързана с биографията на сградата.
Мария Берова показва образ на чистачка, миеща пода, и така илюстрира съпротивлението на духа на сградата срещу посетителите натрапници.
Така произведенията, включени в "Урбанистични цикли", представят калейдоскопично виждане за реалностите около нас, които търпят ежедневни и ежеминутни промени. Очаква се и самият проект да претърпи промени при следващото му издание през февруари 2001 в Манчестър.
Мраморен пъзел
Скулптурният симпозиум в Илинденци съчетава артистичен замисъл и уникално място
Диана ПОПОВА
Скулптурният симпозиум в Илинденци се проведе за трети път. И е крайно време да се сложат табелки с имената на авторите и от коя година е работата. Произведенията, артистично разпръснати по хълмове и долчинки, започват на места да си пречат - художник от предишен симпозиум е разчитал на определено обкръжение за своята работа, което впоследствие е променено от инсталирането на друга скулптура.
Точно така се е получило с една японска пространствена композиция от първото издание - внимателно обработените камъни следват вълнистата хоризонтала на терена, създавайки впечатлението за спокойна слятост с природата. Сега две нови вертикални произведения нарушават тази хармония. При това едното - на румънския художник Аргира Калинеску, предполага съвсем друга среда: издължената по вертикала каменна плоча с вдълбана розета в горния край, в долния има коритце с трева, върху която е разположена златиста бронзова ябълка с размерите (а в крайна сметка и вида) на тиква. В градско обкръжение това съоръжение вероятно би имало някакъв закачлив смисъл, в дивата пустош обаче то стои твърде нелепо.
Другата вертикална работа е на Хиройуки Окумура - японец, живеещ в Мексико. Сама по себе си тя е много интересна: вътрешната част на каменната плоча е отделена в самостоятелна стена, чиито парчета са били начупени, обработени и слепени отново в своеобразен пъзел. Новата стена е монтирана обратно с леко отклонение от основата, създавайки допълнително усещане за динамика на мраморното цяло. Независимо от качествата на произведението проблемът с мястото му си остава - то е наникъде, пречи на полегатите работи по хълма, обърнало гръб на приближаващите откъм селото.
По пътеката стигаме до разклон, където е разположен т.нар. параклис - заслон от мраморни плочи, в който се любуваме на естествен камък със създадени от природата дълбоки жлебове и разтекли се форми. Мястото неизбежно ни напомня кой е истинският творец... А създателите му остават в сянка, включително поради липса на табела, която да ги указва. Някой спомена, че е съвместна творба на Патриция Лейтън от САЩ и Иван Русев.
Произведението на другия участник от САЩ Дел Гейст не беше монтирано при откриването на симпозиума.
По-горният хълм приютява вече три много качествени младежки произведения. Когато миналата година група "7+ 1" вкопаха своето в земята, работата им стоеше колкото смело, толкова и самотно в традиционното скулптурно обкръжение. Сега Емил Бачийски открил стар водопровод, минаващ под хълма, и е оформил входа му със спираловидно разположени мраморни късове. Своеобразната внушителна облицовка отвежда погледа към прохода-дупка-пещера, за да припомни всички тайнствени подземни страхопочтителни усещания, които ни спохождат понякога при среща с природата.
От другата страна на хълма създадената през 1998 група НИТТ (Николай Колязов, Ивайло Аврамов,Тодор Ламбов, Теодор Нанев) също използва даденостите за деликатна артистична намеса. По стръмния склон е вградена своеобразна плетеница от мраморни парчета. Нейните многостенни фасети плъзват по хълма, сливайки се сякаш напълно с него. Притесненията ми, че някой порой може да отмие творбата, бяха опровергани - това само ще засили единението на изкуството с природата. (В скоби ще отбележа, че този хълм ми стана любим най-вече заради връзката на артистичния замисъл с уникалността на мястото, което е доста по-различно от правенето на скулптура въобще.)
От този хълм теренът стръмно се спуска към реката, където за моя радост Красимир Митев е направил брод. Масивните каменни блокове са придали цивилизована "римска" тежест на мястото, където боклуци задръстваха реката и едва се минаваше по няколко хлъзгави камъчета. (Между другото тази работа не пречи, а напротив - улеснява достъпа към произведения от предишния симпозиум.) Недалеч от брода Веселин Димов и Огнян Петков са преградили реката в полукръг, създавайки чудно езерце. Разбира се, в каменните блокове има "прозорче", така че водата да не прелива, а да се изтича в естественото русло на реката. Тук, както и в предишните произведения, понятието скулптор се размива до създател въобще... Към традицията ни връща работата на Атанас Симонов - абстрактна раздвижена композиция с ръбове и пробиви, разположена в края на селото. И указваща един от възможните пътища за развитие на симпозиума - от пустошта към архитектурната среда.
Яребици със сос от моркови
Цаньо СЪРНЕВ
Разфасовайте яребиците по на 4 парчета и ги сварете в подсолена вода заедно с морковите. Отцедете ги от бульона и ги изпържете.
Прибавете към бульона доматите заедно с дафиновия лист и зърната черен пипер. Щом уврат морковите, претрийте през цедка, а бульона прецедете.
В мазнината запържете брашното, прибавете претритите моркови и го разредете с бульона до получаването на гъст сос. Изпържете филийките хляб и ги наредете в чиния. Върху всяка сложете по парче месо. Залейте ги със соса и поръсете със ситно нарязан магданоз.
Страданието да играеш заека.
Яребиците са лисича нахрана, но човек, като изпадне в крайна изтънченост на вкуса, посяга и на тях. Аз по се радвам, когато яребици ми накацат в тавичката. Отлично разбирам, че това са постижими радости на късмета, ако сезонът на дребните ти съчми е добър.
Спомням си първия си лов. Бях малък, стриган и влюбен в Марчето от трети курс. Исках да я впечатля, възседнал мотор, ревящ в училищния двор, изправен на задна гума. Знаех и точно как да го направя, но поради липса на достатъчни технически средства шоуто не се състоя. Просто вкъщи от така нареченото движимо имущество имахме само ръчна количка "робичка" и магаре на преклонна възраст, запазило много спомени за любов и екшън. Тогава реших да омагьосам Мери с ловния си подвиг.
Имах съсед, който минаваше за чумата на дивеча. Та Балтата срещу значително количество червено тръпчиво, което тайно точех от бурето в мазето ни, ме взе със себе си.
Сутринта беше тревожна, слънцето се давеше в някакъв облак и по пътя из лозята миришеше на заешка трагедия. Балтата беше въоръжен с двуцевка и кучка Сара - породисто гонче с леки епилептични припадъци. Аз бях с цървули, без каскет, с торба, в която имаше гаванци и две глави лук. "Гаванци" казваме на дървени захлупци, в които държим сол. Ако и захлупци не знаете какво е, сигурно съм имал в торбата си леко философски камък.
Сара и Балтата се погледнаха, тя явно не одобряваше това, че пълни с чуждо грозде раницата си. Но когато той каза "дай", нагонът й да ловува надля над неприятното чувство, че стопанинът й се изживява в небраното лозе като ликвидационна тричленка. Гончето наниши муцуна и тръгна по дирята на безследно изчезналите от бракониерстване зайци.
Кучката изръшка няколко парцела с царевица, кръстоса две стърнища и чух как в кяфкането й вече имаше дълбоки, но недоказани подозрения, че дългоухият е наблизо.
- Вземи торбата и застани зад оная трънка - нареди Балтата. - Тя ще ти го докара в краката.
Застанах на пусията, разкрачих се в позата на строител на Хаинбоаз и с вдигната над чуждия живот торба изпаднах в нетърпение. То трая твърде дълго, защото, когато почти се бях отказал и си погледнах в цървулите - заекът беше там.
Разказах историята на Марчето, но ми се стори, че й насипах повече, отколкото тя можеше да смеле. След десетина години, когато взе да се момее, а мен ме избиваше на елече с джобен часовник - събрахме мераците си на една вечеринка и тя ми призна. "Чак сега разбирам - каза тя - защо в торбата ти на оня лов е имало гаванци със сол. Нали любовта е солта на живота!"
Вече имах мотор, но не ми се изправяше на задна гума. А когато тя си тръгна от вечеринката с някакво непознато момче, тогава пък аз разбрах, че в този лов на неопитни сърца играех заека.
Бум!
Крилце и кълка
Ани МЛАДЕНОВА
"Хърли-Бърли" (на ъгъла на "Оборище" и "Ситняково", зад спирката на девятката) е резултат от желанието на двама дългогодишни ресторантьори да си имат свое място под слънцето. Такива заведения обикновено компенсират ограничения бюджет, с който са направени, и неблагоприятното пространство встрани от центъра, което обитават с добра кухня, добро обслужване и внимание към подробностите. Просто защото собствениците им дълго време са трупали опит на чужд терен и вероятно често са си казвали: "Ако аз бях шеф, това щях да го направя по друг начин".
Менюто в "Хърли-Бърли" е доста разнообразно и приятно. От салатите по-интересни са поделилите си името на заведението "Хърли" - с макарони, домати, пиле, бекон, маслини, фъстъци и сос, и "Бърли" - с грах, броколи, домати, малки царевички, крутони, мариновани лукчета и сос. Силно застъпени са пилешките ястия, но не в стандартните си вариации - крилцата, кълките и бялото месо тук се приготвят по доста интересни рецепти, заимствани от най-различни национални кухни. Предлагат се ригатели с пиле и бекон, телятели с пиле и подправки, "Румаки специал" (ролца с пълнеж), пиле на грил с мексиканска салата Pico de Gallo, кюфтенца с доматен сос и пиле-суперкорн, което се сервира с цяла царевица. От свинските специалитети не са за изпускане стековете с черен пипер и със сос "Рокфор", бифтекът с рохко яйце и шиш-кебапът, който е с дължина 40 см. Десертите са доста леки - може да опитате крушите с карамел, ябълките с канела и омлета с плодове.
"Х-men" - напълно непознат
Антония КОВАЧЕВА
Без никаква вина щатският летен хит "Х-men" се озовава напълно непознат сред публика, която си няма хабер от романтичния му произход. А зад океана предкинематографичната биография на филмовите герои е от решаващо значение за касовия му успех. Режисьорът Брайън Сингър ("Обичайните заподозрени") адаптира изключително популярен американски комикс от 60-те години, с който са израсли няколко поколения. Обаче у нас и навсякъде извън Америка носталгичната романтика не играе. "Х-men" се изправя пред публиката като простосмъртен научнофантастичен филм - без протекциите на славното си минало. Извън контекста на оживелия комикс фантастиката му е по-скоро мутирал като неговите герои реализъм. Действието се развива в недалечно бъдеще, едно от главните действащи лица е свидетел на холокоста. Сред хората се появяват генетични мутанти със свръхестествени способности. Веднага възниква въпросът за търпимостта на обществото към поредната приумица на природата и нейното приложение - за мирни цели или не. Мутантите се разделят на агресивни и миролюбиви. Хората Хикс са от втория тип. Целият филм - също.
В сравнение с магическата фантастика на Тимбъртъновия "Батман", "Х-men" на Сингър печели с научнофантастичния си наивизъм. И в същото време може да разочарова с него. У нас този наивизъм неочаквано се подсилва от рискованото решение да се преведат на български прякорите на героите - Плевел, Върколак, Буря и пр. Прякорите са фолклорен елемент, а фолклорът най-трудно се адаптира в чужда национална традиция. Въпросът дали целият "Х-men" ще се намести в световната традиция на правдоподобните фантастични приказки също остава открит.
Маските на Уилям Дефо
Знаменитият американски актьор е играл и Христос, и сатана
Борислав КОЛЕВ
Боби Перу беше гадно копеле. Едно от най-гадните, които киното познава.
Човекът, който направи тази роля във филма на Дейвид Линч "Диво сърце", е Уилям Дефо. Това е същият актьор, изиграл Исус в "Последното изкушение на Христос" на Скорсезе. И същият, който бе номиниран за "Оскар" за ролята на сержант Елиас във "Взвод" на Оливър Стоун (при когото игра и в "Роден на 4 юли").
Дефо току-що беше излязъл от една джамия и стоеше надвесен от моста над река Буна, недалеч от босненския град Мостар. На кинофестивала в Сараево присъстваше като специален гост и представи най-новите си филми - "Сянката на вампира" на Е. Елиас Мърхайч и "Животинска фабрика" на Стив Бушеми. В Мостар ходихме на екскурзия, Дефо беше потиснат при гледката на руините от войната и мълчаливо пушеше, загледан в ленивата вода, без да обръща внимание на 45-градусовата жега. Казах му, че сцената с неговото сексуално насилие над героинята на Лора Дърн в "Диво сърце" е една от най-великите, които съм гледал. И тъй, както си стоеше кротко, изведнъж той изригна: Say fuck me! Fuck me! Fuck me! - повтори репликата си от онази сцена и за мое изумление я изигра. Вместо Лора Дърн за партньор използва перилото на моста.
"Този тип е пълна откачалка - каза Дефо след импровизацията. - Но аз обичам да играя такива. Може би това е моята компенсация, че в живота не съм способен на агресия, макар да съм тренирал бокс. Бях седмото дете от осем в семейството, възпитаваха ме много строго. И затова си го наваксвам чрез героите."
А доста от героите на 45-годишния американски актьор с немска и шотландска кръв са във филми на големи режисьори: Майкъл Чимино ("Вратата на рая"), Уолтър Хил ("Огнени улици"), Тони Скот ("Гладът"), Уилям Фридкин ("Да живееш и умреш в "Ел Ей"), Алън Паркър ("Мисисипи в пламъци"), Дейвид Кроненбърг (eXistenZ), Антъни Мингела ("Английският пациент").
"В един момент се сдобих със статут на звезда - продължава Дефо. - Но странностите в поведението на звездите не са ми в характера. Аз си оставам момчето от Епълтън, щата Уисконсин - мястото, където съм роден."
Никой от семейството ми нямаше влечение към изкуството. Само аз рано-рано хлътнах по музите - защо, не знам. Едва научил се да пиша, на осем години са заех да съчинявам пиеси, а на единайсет се качих на любителска сцена. Актьорският ми ентусиазъм се оказа толкова голям, че в гимназията се престраших да дебютирам и на екран - в едно видеофилмче. В това няма нищо лошо, само дето ставаше въпрос за софтпорно, пък аз доста се бях вживял в ролята си. Някой ме наклепал пред шефовете в даскалото, те се запознали в детайли с художествената ми изява, след което ме привикаха и ми обясниха, че възнамеряват да ми бият шута. Като човек с достойнство аз си тръгнах сам. Междувременно с плам защитих изпълнението си във филма на страниците на едно видеосписание и обвиних критиците си в тесногръдие и назадничавост. По-късно се махнах преждевременно и от университета в Уисконсин, но този път без патърдия. Просто реших, че драматичните курсове са ми омръзнали и трябва час по-скоро да си стегна багажа.
Първите си по-сериозни стъпки на сцената направих в една театрална формация от Милуоки. Най-големият кяр от престоя ми там е, че заедно с трупата обиколих Америка и Европа. Сетне реших, че в Милуоки е вече тясно за волната ми натура и отидох в Ню Йорк. Това беше моето истинско начало като актьор. Попаднах в театър "Устър груп", където съм и до ден днешен. Там срещнах една голяма любов (режисьорката на трупата Елизабет Льоком, която е с единайсет години по-възрастна от Дефо - б.а.). От тази любов се роди синът ми Джак. Останалото са верните колеги и приятели и, разбира се, десетките роли, които съм изиграл. Някои са твърде интересни: веднъж танцувах чисто гол на сцената, боядисан в отровнозелено, а друг път играх пулсиращо пилешко сърце.
Доста второстепенни роли съм навъртял в киното, но това никак не е зле. С няколко щриха трябва да изградиш образ, който хората да запомнят. Няма от какво да се оплаквам. Получавал съм и продължавам да получавам достатъчно разнообразни роли, които ми помагат да не застивам в един и същ досаден актьорски калъп. Предпочитам героите ми да са в екстремни ситуации, с много динамика и смяна на емоциите. Спокойствието не ме вълнува, привърженик съм на бунта.
Имал съм куриозни случки със зрители. След ролята на Боби Перу един тип на улицата налетя да ме бие. А веднъж, след като бях изиграл Христос, си седях в един бар в Манхатън, когато към масата приближи някакъв перко и съвсем сериозно каза: "Благослови ме, Господи! " Аз щях да се задавя с уискито, но се взех в ръце и също така сериозно му отвърнах: "Благословен да си, чадо! " Оня ми целуна ръка и си отиде... Един ден в Ню Йорк ми се обади Никълъс Кейдж, с когото сме приятели още от "Диво сърце". Каза ми: "Бил, изпълнителен продуцент съм на един проект - "Сянката на вампира". Имам тук една роля, която смятам, че ще ти хареса. " Ролята бе на Макс Шрек - актьорът, който играе Носферату в класическия филм на Мурнау от 1922. Освен това, трябваше да играя и самия Носферату. Като прочетох сценария, си рекох: "А, ето че Ник ми прави хубав подарък! " Така и стана. Невероятно се забавлявах. Още повече че обожавам да се маскирам. За мен маскирането е страхотна свобода. Като се скриеш в чуждия образ, ти вече ставаш някой друг и можеш да отключиш всички инстинкти, които иначе потискаш дълбоко в себе си.
Ролята на затворника в "Животинска фабрика" на Бушеми също ми даде възможност да си надяна маска. Остригах си главата гола и това имаше ефект не само за образа, но и за отношението на жените. Сега те ме намират много привлекателен, защото косъмът ми укрепна и косата ми е гъста и с блясък! Да не говорим пък с какво уважение се ползвам вече в затворническия свят. Снимахме филма в истински затвор и ни се наложи дори да спим там, а не да ходим само за снимки и после да се връщаме в хотела. Аз на пандизчиите им се харесах (не знам защо, може пък да са видели в мен сродна душа!). Щом ме срещнеха и се провикваха: "Хей, Бил, как е хавата днес, голямо момче!? " А аз ги черпех с цигари и им отвръщах "Бива, бива". Макар да знаех, че за тях специално хич не бива. Но цялата атмосфера вътре ми помогна да разбера по-добре и затворниците, и героя си.
Много пъти са ми казвали, че е странно, дето се снимам еднакво активно и в холивудски, и в независими филми. Аз обаче го намирам за съвсем нормално. В края на краищата актьорството е мой занаят. Невинаги това, което правя, ми е приятно, но пълно щастие няма. Стискам зъби и гледам да си изкарам парите, като дам най-доброто от себе си. Понякога работата в Холивуд е точно като да се трудиш във фабриката. Отивам чинно в студиата рано сутринта, снимам един филм. После малко отдих и следобеда почва "втората смяна" - снимки в друг филм. Главата ми бучи, в съзнанието ми се омешват реплики от едната и от другата роля, но няма как... Боря се със себе си и се преборвам - това е част от майсторлъка в професията. А знам и друго: ролите в Холивуд освен стабилна банкова сметка ми осигуряват световно разпространение на филма, а оттам и световна известност. Защото ако нямам известност, въобще не е сигурно, че ще ме поканят да снимам в какъвто и да е филм, пък бил той и нискобюджетен. Няма милост в тази игра: не се ли снимаш сравнително редовно в големи продукции, ти просто изчезваш, ставаш никой!
Книга без край
Димитър ГОЦЕВ
Ако перифразираме прочутото Вазово стихотворение и го съотнесем към изданието на в. "Култура", ще се получи горе-долу следното: "Вестниче хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжица?"
Книжицата, появила се в юбилейната Вазова година, може да изтърпи безброй определения: амбивалентна, спорна, дискусионна. Но най-важното - важна за националното ни самопознание, за духовния хоризонт, който и във времена като днешното непременно трябва да е по-далечен от носа и залъка. Книга, която само с любовна привързаност можем да наричаме книжица, нужна и насъщна, за да я отгърнем за кураж, когато ни притрябва; за да почерпим толерантност (а тя не ни е съвсем присъща); за да научим повече за Вазов и за себе си.
Идеята на в. "Култура" да отпечатва във всеки брой по сто и петдесет думи за Вазов в продължение на няколко месеца е великолепна. Сто и петдесет думи са и много, и малко, но и напълно достатъчни, за да се каже най-същностното за писателя, който "създаде художествен национално-исторически космос" (Милена Цанева), "даде имена на всичкостта" (Михаил Неделчев) и "удържа патос и ирония, героизъм и срам в едно" (Георги Господинов). Рубриката на "Култура" предизвика - и продължава да предизвиква - дебати. На четвърта страница във вестника бяха отпечатани ярки, глупави, претенциозни, нечетивни и брилянтни текстове. Те породиха отзиви и писма от чужбина, възторзи и проклятия и ни припомниха, че "Вазов е духовната ни държава, в която ние, българите, сме се родили, все едно дали го проумяваме, признаваме, приемаме" (Мирела Иванова).
Събрани в едно, текстовете съставляват невидима верига, която ни приковава към нас самите такива, каквито сме и каквито Вазов ни е проумял и съчинил още в "Чичовци", "Немили-недраги", "Под игото" и "Нова земя" - народ, дето "лесно се и води, и кара, но трудно се управлява" (Йордан Радичков). Неравностойните, къде по-хлабави, къде завършени в целостта на прозренията си брънки на веригата, се снаждат помежду си, напасват се по невероятен и неочакван начин, обединяват несъвместими инак езици. Всеки текст говори колкото за Патриарха и делото му, толкова и за автора, а комай повече за втория, взрян с всичките си комплекси и неудовлетворености, с цялата си почтителност и умиротворен житейски опит във Вазов. Казано другояче, всеки държи своето си исо: един, невеж отвсякъде, гледа да каже скандално и скверно словце, белким го забележат. Друг, задръстен от ученост, мънка само нему известни думи. Трети се пени срещу властта и размахва Патриарха като сопа, защото си няма своя.
Е, слава богу, Вазов търпи всичко, търпял го е и приживе с достойнството, което Искра Панова така запомнящо се назовава: "При цялата му вродена златосрединност, при неизбежните компромиси, които е правил, едно няма у него: раболепие. Пред свои и пред чужди. Той е кротък и горд. Служи, но не обслужва. Има черта, която не прекрачва, твърдина, която не дава и не продава. Земята му не е територия и народът му не е население. Пази им честта, защото го боли, а го боли, защото обича. Вазов не е равнодушен поет."
Китове самоубийци
Пенчо КОВАЧЕВ
- Минава ли ви мисъл за самоубийство? - попита докторът и нетърпеливо погледна часовника си. Въпросът трудно проби замъгленото съзнание на Владо. Той облиза засъхналите си устни, преглътна, за да навлажни гърлото си, и неочаквано и за себе си кимна утвърдително:
- Да, докторе, тази нощ... По-късно, когато се пооправи, Владо често се чудеше защо отговори така. Вярно, цяла нощ на талази го заливаха черни вълни, странни сънища прекъсваха кратките му унеси, сам не разбираше наистина ли сънува или напрегнатият му мозък ражда странни и страшни случки, докато всъщност беше буден. Ту се издигаше над жилищния блок и гледаше целия квартал отгоре - но това го беше виждал във филм на Кустурица, а и в "Американски прелести". Ту пропадаше с невероятна скорост в някакъв тунел, където светлината постепенно отслабваше, а мракът ставаше непрогледен - но това беше от друг филм - май с Джулия Робъртс и Кийфър Съдърланд. Но мрачна мисъл - за куршум или да скочи от 8 етаж - през онази нощ въобще не мина през съзнанието му.
- Реактивна депресия. Защо си допуснал да потънеш толкова дълбоко - мина на "ти" лекарят и без да чака отговор, извади кочана с рецептите. - Анафранил, по една инжекция сутрин и на обяд. С апетита как си?
- Зле - едва събра сили да отговори Владо. - Обаче, докторе, защо да се самоубивам. Имам жена, две деца. Имам и воля да... - Депресия не се оправя с воля, а с лекарства - прекъсна го лекарят. - Всички се кълнат в семействата, но като им гръмне релето и... през прозореца. Или наведнъж всички хапчета... Още след първата инжекция изпадна в особено състояние. Започнеше ли да чете, заспиваше на втората дума. Оставеше ли вестника, потокът на съзнанието му включваше направо на четвърта скорост. ...
Септември 1990 г. се върна от Съветския съюз. София приличаше на бурно море, центърът бе осеян с палатки, гневни хора пикаеха на поразия в мавзолея. Цитаделата на Партията гледаше страшно с опушените си очи, хаосът и паниката вътре го завъртяха и изплюха на улицата. Дълго не можеше да си намери работа. Обиколи много приятели, звъня на познати, станали бизнесмени. Всички първоначално обещаваха, после се криеха зад уклончивите думи на секретарките си. Докато най-сетне Благой, с когото бяха изпили литри водка в Москва, а сега въртеше търговия с корнишони и туршии, каза:
- Като какъв да те вземе, бе братче, като в трудовата ти книжка пише само "оргработник"?!
Истински се притесни за бъдещето на семейството си, когато жена му каза, че е бременна. Тогава за седмица главата му бухна в бяло като джанка през април. ...
Един ден срещу църквата "Света Неделя" срещна Любо. Някога той беше търговски представител в Москва и в началото Владо няколко пъти му бе правил дребни услуги. "Що не дойдеш на работа в издателството ми, предложи Любо. - Ти поне си писмовен човек. Знаеш ли как вървят сантименталките и кримките на руския пазар?"
Работата не му носеше кой знае какво удоволствие, но пък носеше пари вкъщи. А и престана да се чувства излишен. Жена му роди (пак син!), след осмия месец тръгна на работа и лека-полека паричните притеснения в семейството изчезнаха. Самочувствието му се качи до обичайната си точка и той звънна на Ася. Видяха се в гарсониерата й както преди и пак както преди бурно се хвърли в обятията й. Но не беше хубаво както преди.
След 20-ата инжекция установи, че сутрин често се събужда с някакъв натрапчив рефрен в главата. Първо бяха от любимите му руски романси, после звучаха отдавна забравени хитове от родната естрада. Докато в главата му започна да кънти най-откровена чалга, сякаш дошла направо от касетофона на големия му син. ...
Веднъж срещна по "Раковски" Ася с някакъв левент. Очевидно по-млад от нея. Опита се да я спре, но тя само ухилено му кимна и се гушна под яките бицепси на левента. Вечерта по телефона рече: "Помниш ли какво ми каза първия път, когато те попитах защо изневеряваш на жена си? " Не, не помнеше. "Каза ми - с по-младко е по-сладко. Сбогом, любовнико! " Напи се кротко и с разбиране.
Един ден се прибра по-рано вкъщи и завари големия си син с цигара в хола. Вдигна лют скандал, понечи да изхвърли кутията "Марлборо" през прозореца. Синът хвана здраво китката му и бавно процеди през зъби: "Казваше ми, че нямам право да пуша, докато ти ме храниш. Виж.. " - бръкна в джоба на джинсите си и извади пачка едри банкноти. Може би колкото целогодишната му заплата във все по-трудно дишащото издателство на Любо. Все така бавно синът се извърна и влезе в стаята си. Докато прекосяваше хола, Владо с изненада установи колко впечатляващ е станал вратът на наследника му.
Насвятка се бързо и злобно. Като истински казак се насвятка.
Понякога написваше статия на "морално-етични теми" и я носеше на Андрей. Той я пъхаше в папката. Да отлежи. Владо обаче знаеше, че с нея ще запълни появила се в последния момент "дупка" на някоя страница. Текстът му обикновено излизаше силно фризиран. "Вече не вървят такива материали", каза му неотдавна Андро. "Главният не ще да ги види. А да знаеш и какви напористи репортерки превземат редакцията?! Сигурно скоро ще ме гръмнат с бомбите си... ".
За Андро не разбра, но него Любо го гръмна от упор. "Фалит, другарю Владо. Конец! Конкуренцията ни смаза. И тук, и в Русия."
Пи дълго и безпаметно. Като някога в Москва. Посред нощ се събуди от сто менгемета, които стискаха главата му. Беше с дрехите, а мястото на жена му на спалнята беше празно. Изпи една студена бира като бульон трезве и пак заспа. На обяд се опита да потърси сметка на жена си по телефона, но тя тресна слушалката.
След една седмица между рая и ада реши, че няма право да се предава. Поне заради малкия си син, който още има нужда от него.
Макар да беше събота, успя да си легне трезвен. Сутринта стана решително, направи си силно кафе и седна пред компютъра. Натисна клавишите, както го беше учил малкият. Bad command изписа екранът. Опита пак - пак същото. Успя едва на третия път. Така-а-а. Сега да видим втория урок. Натисна съответните клавиши. Password - попита екранът. Парола ли? Каква парола? Трябваха му няколко минути, за да разбере, че не я знае. Даже въобще си няма представа от паролите на синовете си.
Взе от хладилника студена бира. Докато отпиваше на здрави глътки, в главата му изведнъж като рефрен зазвуча фразата: "Китовете се самоубиват в неделя. " Това пък сега какво е, попита се Владо. Песен ли е, филм ли? Стих? Май беше книга? И защо, по дяволите... Скандалът с турския консул прати ДПС на "Позитано"
Марин ДЕЛЧЕВ
Първият чужд дипломат в последните десет години, отзован заради намеса във вътрешните работи на България, се оказа генералният консул на Турция в Бургас госпожа Бейза Юнтуна. Зам. външният министър Марин Райков огласи защо е станало това: "Ние поставяме двустранните отношения на основата на принципа на ненамеса във вътрешните работи и съобразно с него преценяваме дейността на един или друг дипломатически служител."
В отговор Анкара определи тази позиция на българското правителство като "абсолютно неприемлива" и отказа агреман на Стилиян Василев за генерален консул в Одрин.
"Не си струва заради политически мотиви да си разваляме комшулука", изрази мнението на ДПС членът на оперативното бюро Кемал Еюп.
В същото време осведомени източници в София твърдят, че дипломатката е нарушила чл.41, ал.1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, приета на 18 април 1968 г. и ратифицирана и от двете страни. Зад този член се крие точно ненамеса във вътрешните работи на приемащата дипломата страна. Според редица изявления Бейза Юнтуна открито е агитирала за ДПС на събрания, официални и религиозни празненства, не се е придържала към дипломатическия протокол и се е намесвала в делата на мюфтийството, като е сочела кой трябва да получи едно или друго назначение.
Твърди се, че в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност за 1999 г. в раздел Втори - "Анализи на рисковете и националната сигурност", на турската дипломатка е отделено специално внимание. В края на раздела е посочено: "През изминалата година значително внимание бе отделено на проведените избори на местната власт и местно самоуправление. На някои места бяха регистрирани действия на отделни дипломати, несъвместими с нормите на международното право и нарушаване на добросъседските отношения. " След като на Бейза Юнтуна неофициално е било обърнато внимание няколко пъти, на 31 май тази година турският посланик Тахсин Бурджуоглу също е предупреден за действията на консула на Република Турция в Бургас. Едва четири месеца след това предупреждение българското външно министерство е поискало Бейза Юнтуна да бъде отзована.
Допълнителна интрига внесе и изясняването на позицията на турския посланик в София, което поиска в лична среща началникът на премиерския кабинет Николай Вълчев по повод интервю в "Труд".
От непремерени изказвания на политици остана и впечатлението, че генералният консул на Турция в Бургас е отзован, за да се обслужат вътрешнополитически цели. Че най-после СДС изпълни желанието на коалиционния си партньор - Национално движение за права и свободи (НДПС), тъй като неговият лидер Гюнер Тахир на няколко пъти публично заклеймява Юнтуна за това, че агитирала в полза на ДПС, като по този начин се меси във вътрешнополитическия живот на страната.
Трудно е да се каже със сигурност дали Бейза Юнтуна действително е показвала симпатии към ДПС, но така или иначе донесенията на Гюнер Тахир са били приети, където трябва. Опасенията на СДС са основателни - ако турският генерален консул в Бургас действително агитира за ДПС, на парламентарния вот движението може да отнеме значителна част от онези 60 000 - 65 000 избиратели, гласували за НДПС на местните избори - основно в Североизточна България, района, който покрива г-жа Юнтуна като генерален консул.
Ефектът от отзоваването на Бейза Юнтуна обаче може да бъде и обратен. Българските турци няма да простят на Тахир, че е станал причина да бъде отзован турски дипломат. Още повече че госпожа Юнтуна се радва на симпатии сред по-голямата част от етническите турци в Източна България. Изгонването на турската дипломатка ще стане предизборно оръжие, с което активистите на Доган ще атакуват НДПС и най-вече СДС, чието правителство стана първото от десетилетия, изгонило турски дипломат от България.
Действията на правителството в този случай будят недоумение, ако бъдат съпоставени с идиличните взаимоотношения между премиера Иван Костов и вицепремиера Месут Йълмаз. Би могло да се прогнозира, че прекалената ангажираност на Костов, потопен в текущи скандали, не му е позволила да прецени стратегическите ползи и загуби от този скандал.
Затова пък тъкмо зам. вътрешният министър Марин Райков е този, който първи трябва да прецени деликатността на момента. Още повече че Турция единствена подкрепи ясно и категорично кандидатурата на България за НАТО.
Но острият отговор на Анкара показва, че идилията в българо-турските отношения не е безусловна.
Прекратеният мандат на турската дипломатка вероятно ще предизвика последствия в различни посоки: промяна в отношенията между София и Анкара и по-нататъшно забавяне на съвместните проекти, размествания в политическото статукво у нас преди парламентарните избори чрез пренасочване на избиратели от НДПС към ДПС и по-нататъшно сближаване на БСП и ДПС в посока на пред - или следизборна коалиция. Във всеки случай вече се състоя среща между ръководствата на двете партии в тази посока.
Този момент бе веднага уловен от Атина, гръцкият печат първи коментира подробно турско-българския дипломатически скандал - че отзоваването на Юнтуна се свързва с промяна в балканската политика на София преди парламентарните избори.
Конституционна рапсодия в синьо
Момчил МИЛЕВ
Ако един ден някой реши да прави статистика за средната възраст на българските конституционни съдии, крайният резултат със сигурност ще клони към седемдесет. И тазгодишното попълнение от магистрати решително ще наклони везните в същата посока. По всичко личи, че основният критерий при подбора им е бил не толкова професионалните качества, а по-скоро тяхното послушание и лоялност към синята партия. Според слухове дори премиерът Костов бил малко изнервен от обстоятелството, че Конституционният съд "започва да прилича на старчески дом". Единственото изключение е вече бившият председател на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков, чието изненадващо издигане на този пост е пряко следствие от войната между отделните звена в съдебната система. Неговото избиране в Конституционния съд сериозно ще промени съотношението на силите в сферата на правораздаването.
Враждата между Янков и главния прокурор Никола Филчев е публично известен факт. Експредседателят на ВКС е един от малкото, които имат смелостта да се противопоставят на известния с деспотичните си нрави обвинител номер едно. Излизането му от Висшия съдебен съвет (ВСС) и от активната съдийска практика изобщо ще позволи на Никола Филчев еднолично да налага своите виждания и кадрови решения без каквито и да е дискусии по въпроса. Янков е от малцината в съдийската гилдия, които притежават харизма и лидерски умения. Без него хората на Темида надали ще съумеят да отстоят своя интерес и да се защитят срещу атаките на йерархично организираната прокурорска армия. Според запознати Румен Янков вече нямал желание и сили да прави подвизи в стил "Матросов", затова предпочел да се оттегли по дискретен начин... За сметка на това иначе мълчаливият Никола Филчев побърза да ознаменува своята малка победа с програмна реч пред конференцията на прокурорската асоциация в понеделник, където отново призова към връщането на старите правомощия на обвинението. Той отново поиска да контролира разрешенията за подслушване, едноличното прекратяване на преписки, задържането под стража. Вероятно Филчев с носталгия си спомня за времето на своя предшественик Иван Татарчев, когато прокуратурата държеше някои заподозрени в ареста с години, независимо дали има доказателства срещу тях или не.
Самоувереността на Никола Филчев явно би трябвало да означава, че намеренията на СДС да постави на негово място някоя по-безконфликтна личност са ударили на камък. Идеите да го изпратят в Конституционния съд вероятно е пропаднала след решението по казуса със съдията Станислав Димитров. Тълкувателите на основния закон прецениха, че ако някой от магистратите подаде оставка или почине, неговият приемник само довършва мандата и не кара пълни девет години. По този начин те ограничиха възможността от политически комбинации при попълването на Конституционния съд. Въпреки това обаче и в момента СДС има твърде силно влияние в този орган. Васил Гоцев и Христо Данов, които са новоизбраните съдии от парламентарната и президентската квота, със сигурност ще бранят интересите на синята партия. "Раковски" 134 може да разчита на лоялност и от досегашния председател Живко Сталев, както и от магистратите Иван Григоров, Георги Марков, Неделчо Беронов и Маргарита Златарева.
За да затвърдят позицията си, политиците от СДС ще трябва да спечелят на своя страна и новоизбрания член на КС Людмил Нейков, чиято кандидатура беше прокарана от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов. Шефът на ВАС е на път да се превърне в човека с най-силно влияние в системата. Доказателство за това е, че неговата креатура Людмил Нейков отказа да напусне Висшия съдебен съвет доброволно. По принцип този казус е доста спорен и вероятно ще изисква тълкувателно решение на Конституционния съд. Едно обаче е сигурно - с този ход Славов иска да запази своите гласове във ВСС и по всяка вероятност да играе решаваща роля в избора на нов председател на Върховния касационен съд. Ако Славов успее да се споразумее с главния прокурор Филчев, двамата могат да поставят на колене цялата съдийска гилдия. По този начин ще падне и последният бастион на горе-долу независимото правораздаване... Адресът на сираците остава "Надежда"
Ганка ТАНЕВА
"Не познавам родителите си. Те са ме изоставили още когато съм бил бебе. Израснал съм по домовете за сираци. Дните ми преминават в душевна и физическа болка, в унижение и страдание. В момента живея в една стара пропукана къща. Влажният таван, който обитавам, няма нито ток, нито парно, нито баня..."
Хората с по-благонадеждна литературна памет сигурно вече си спомнят за малкия Оливър Туист. И се питат защо тук се говори за ток, след като в Дикенсовия роман таванът на Фейджин и стаята на Сали се осветяваха със свещи. Но всичко това се отнася до художествената история на изоставения от родителите си Оливър, който първоначално е поверен на грижите на сиропиталищата, а по-късно попада във враждебната среда на банда крадци.
За съжаление цитатът не е от книга, а е част от разказа на едно българско момче, наказано от съдбата си да израсне напълно само, без родители. Защото те така са поискали.
Асен е на двадесет и три години и в момента работи като чистач в Столичната библиотека. Най-голямата му мечта е да напусне България и да живее някъде в чужбина, защото по думите му неговата страна не е направила нищо, за да не се чувства той толкова сам и безпомощен.
Сигурно много малко хора са си задавали въпроса какво се случва с децата, които все пак успяват да оцелеят в дома и след като завършат средното си образование, го напускат, за да продължат съществуването си в нормална обществена среда.
Повечето младежи, споделящи съдбата на Асен, мечтаят за времето, когато ще напуснат дома за сираци и ще заживеят нормален живот. След като са изтърпели лишенията, малтретирането и сексуалното насилие в домовете (според Асен те са ежедневие във всички домове за сираци у нас), те се надяват, че ще успеят да забравят страданията си, да се отърсят от мъката и обидите и да заживеят като хората от света извън стените на сиропиталищата. А това се оказва тежка задача. Когато напуснат "затворите" на своето детство, изоставените се сблъскват с първите два сериозни проблема: намирането на жилище и на работа. За младежите, израснали в нормална семейна среда, това са предизвикателства, с които лесно могат да се справят, особено ако разчитат на подкрепата на родители, приятели и познати. За хората, които си нямат никого, осигуряването на подслон и препитание става почти непреодолимо препятствие по пътя към постепенното им интегриране в обществото.
Трудностите за самотниците по неволя се умножават и поради това, че те напускат домовете напълно неподготвени за живота навън, уязвими, с по-друга чувствителност. Сираците нямат никакви първоначални средства, за да могат да си наемат квартира, за която в най-добрия случай ще трябва да платят 50 лева месечен наем. Ниската квалификация, която получават от специалните училища, в които завършват средното си образование, не им дава шанс да си намерят прилично платена работа, с която да могат да се издържат. Често пъти тези младежи са наемани на работа в ресторанти, болници, обществени перални, където работят за жълти стотинки. Ако обаче не успеят да намерят дори и нископлатена работа, те попадат в ситуация на пълна безпомощност. Изходът от гладуването и студуването се оказват кражбите, проституцията, измамите.
Красимира е на двадесет и две години и живее в Пловдив, където миналата година е напуснала родопския пансион за деца и юноши. В момента Краси работи на три смени в обществена пералня: "Получавам заплата от 120 лева. Собственикът на пералнята непрекъснато ми удържа от заплатата за някакви скъсани кърпи и чаршафи, които дори не ми показва, за да съм сигурна, че са бракувани по моя вина. " През лятото Краси е заболяла от дизентерия и е лежала в болница повече от месец. Докато й поставят точната диагноза, тя е обиколила няколко лекари, на всеки от които е плащала по десет лева за преглед.
За разлика от Асен обаче Краси е имала късмет. Заедно с още 25 младежи, напуснали родопския пансион, тя попаднала в... един проект. Новият дом на Краси е една къща в пловдивския квартал "Гладно поле", построена с подкрепата на "Бъдеще за България". Там всеки от 26-те младежи има собствена стая, обзаведена с кухненски бокс, легло, маса, гардероб, самостоятелна баня и тоалетна. Всички плащат по 5 лева символичен наем, който по думите на Донка Гърневска - сътрудник на фондацията в Пловдив, е определен по-скоро за да се събуди у децата чувството за отговорност и задължение. "За мен настаняването в тази къща беше истинско щастие, защото, преди да заживея в нея, бях на свободен наем и парите едва ми стигаха, за да го платя и да успея да се храня", казва Кристиян, който усърдно се е заел с подготовката на обяда и бърка бобена яхния. В момента Кристиян е без работа, но се надява скоро да започне като контрольор в градския транспорт.
Проектът предвижда да бъдат изградени още три подобни къщи, като строежът на втората трябва да приключи до края на годината. След Нова година тя ще приеме още 27 младежи.
Подобен проект има и фондация "За София" съвместно с японското правителство и английската NGO "Джемини". В част от сградата на кметската администрация на софийската община "Илинден" действа дом за временно настаняване на сираци, завършили средното си образование. В него ще намерят подслон 180 младежи, идеята е там да получат и някакъв занаят.
Неотдавна правителството прие национална програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите, възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. Според тази програма след напускане на домовете за сираци децата ще бъдат настанявани в оборотни жилища и ще им бъде намирана работа. Социалният министър Иван Нейков съобщи, че осъществяването на този проект ще започне веднага, така че от помощта му ще могат да се възползват децата, завършващи средно образование през 2001 г. Срокът, в който младежите ще получават подкрепа, е пет години. Работодателите, готови да ги обучат и наемат на работа, ще получават финансови облекчения чрез фонда за професионална квалификация и безработица.
Ако бъде наистина осъществена, тази програма безспорно ще улесни живота на много от децата, които занапред ще излизат от домовете за сираци. Остава обаче въпросът какво да правят тези, които вече са ги напуснали и не са имали шанса някой да има подаде ръка за помощ.
The best olympic games ever!*
Сидни 2000 преоткри представите за отлична организация и олимпийски дух
The best olympic games ever!
