Въвеждането на единната бюджетна сметка не мина без очакваните сътресения между банките и финансовото министерство. По стар обичай всичко пак беше свършено в последния момент. Един от големите проблеми се оказа липсата на достатъчно екземпляри от новото платежно нареждане по банковите клонове и централи. По план би трябвало в понеделник, 2 октомври, всички банки да разполагат с новия формуляр, тъй като с него ще се извършват всякакви плащания към бюджета. В това число влизат всички данъци, такси, мита, акцизи, осигурителни и здравни вноски и други плащания. Още преди десетина дни банките алармираха за липсата на достатъчно отпечатани количества от новите документи. Платежните формуляри се изработват в печатницата на БНБ по поръчка на финансовото министерство. През седмицата от централната банка заявиха, че отпечатаните количества ще стигнат за най-малко един месец, но заради недобрата организация на самите търговски банки много от техните клонове няма да имат екземпляри от платежното. Така се стигна до компромисното решение да се даде преходен период, в който плащанията към бюджета ще се правят с двата вида нареждания - старото и новото. Според Павлина Аначкова от управление "Банково" в БНБ преходният период ще обхване един данъчен цикъл (около месец). От една страна, така ще се избегне хаосът в банките и клиентите няма да бъдат връщани заради проблеми около новата система. От друга, ще се гарантират редовните постъпления в бюджета, тъй като най-заинтересована от това да няма върнати плащания е именно хазната. За този срок, в който ще важат и старите нареждания, клиентите ще трябва да свикнат с промените и да се снабдят с новите формуляри. Големите данъкоплатци още преди седмица са получили инструкции и попълнени образци на новите платежни, съобщиха от данъчната администрация.
Стартирането на т.нар. единна сметка ще стане на етапи до края на годината. Предвижда се пилотно в нея да бъдат включени Министерството на финансите и Министерството на отбраната. Постепенно към нея ще бъдат включени всички първостепенни, второстепенни и някои третостепенни разпоредители на бюджетни средства. Те ще бъдат обслужвани от банките, които сключат договори с финансовото министерство. Според БНБ прилагането на новата система във всичките й етапи ще извади от банковата система близо 152 млн. лева. Сумата е доста голяма, но анализът на БНБ е показал, че ефектът се компенсира изцяло с намаляването на минималните задължителни резерви от 11% на 8%, което стана факт от 1 юли т.г. Тогава в системата са били освободени около 172 млн. лева, сочат данните на БНБ.
Изглежда шумотевицата около стартирането на единната сметка накара банките да се презапасят допълнително с левов ресурс като мярка срещу очакваното изтегляне на ликвидност от системата. Седмицата стартира с усилени продажби на евро на БНБ и запасяване с левове. В края на седмицата банките имаха явно достатъчно левове, тъй като търсенето им на междубанковия пазар рязко се сви и лихвите паднаха. Овърнайт депозитите (за една нощ) се търгуваха на нива 2.0-2.5% на годишна база, докато в началото на седмицата нивата бяха 3.6%-3.9%. Седмичните депозити на междубанковия пазар също отбелязаха спад през седмицата. В четвъртък сделки се сключваха на нива 3%-3.5%, докато в понеделник пазарът се движеше в границите 3.9%-4.1%.
Другата новина от миналата седмица беше разпратеният до банките типов договор, в който са посочени и тарифите, по които бюджетът ще плаща за банковите услуги. Покани за сключване на такива договори са получили всички банки без изключение, заявиха от финансовото министерство. Досега бюджетните средства се обслужваха само от шест банки (Булбанк, ОББ, Хебросбанк, Биохим, Експресбанк и Банка ДСК), които бяха задължени да предоставят услугите си безплатно, като в замяна ползваха лесен ресурс от хазната. С преминаването към единна сметка банките ще се лишат от този ресурс, а услугите по обслужването на бюджетните плащания ще станат платени. Месечната такса за обслужване на една "транзитна сметка" се предвижда да е 3 лева, като за превод от такава сметка по сметка в БНБ ще се плаща нормалната цена на "Банксервиз" плюс 170% надбавка. От финансовото министерство са предложили месечната такса за обслужване на един бюджетен разпоредител да бъде 4 лева. За обслужване на наредено плащане банките отново ще си начисляват приложимата цена на "Банксервиз" плюс 170% надбавка. Банките и бюджетът ще започнат индивидуални преговори по тарифата през следващата седмица. Реално процесът ще стартира, след като се подпишат договорите и се направят тестовете на софтуера. Поне месец-два ще отнеме самата процедура по закриване на досегашните сметки и разкриване на нови, включително подписване на спесимени за лицата, които ще работят с тях.
Новата система предвижда съществуването на два вида "транзитни сметки". Единият вид ще служи за плащанията към хазната. Тя ще е отворена за постъпления от всички възможни източници, но ще може да прави разходи само към единната сметка в БНБ. Вторият вид сметки ще бъдат за наличностите на бюджетните разпоредители. Те ще се захранват с ресурс от единната сметка до определени лимити и с парите ще се извършват всички видове плащания на бюджетните организации, включително за заплати. След като получи нареждане за превод, банката е длъжна да уведоми СЕБРА (Система за електронни банкови разплащания). Всеки първостепенен разпоредител ще има достъп до СЕБРА и ще може да контролира плащанията, като увеличава лимита на някой от второстепенните разпоредители или спира отделни плащания. Транзитните сметки няма да бъдат занулявани всеки ден, а в края на седмицата, и то ако парите в тях са надхвърлили 1000 лева. Така и след стартирането на единната сметка в банките ще остава определен ресурс, макар и за по-къс период.
Накратко
Банка ДСК и БРИБанк (преименувана на Стопанска и инвестиционна банка на последното й общо събрание) остават първични дилъри на ДЦК до края на годината. Министерството на финансите удължи статута на двете банки като първични дилъри за още три месеца, тъй като определеният по-рано тази година срок за тях изтичаше в края на септември. Освен БРИБ и ДСК в момента първични дилъри с официално разрешение до края на годината са още 22 финансови институции.
"Банк Аустрия кредитанщалт интернационал" е една от трите институции, които ще продължат наддаването за контролния пакет от акциите на най-голямата словашка банка "Словенска Спорителна АС", стана ясно през изминалата седмица. Словашкото правителство продава целия държавен дял в банката (около 87%). Другите два кандидата са австрийската "Ерсте банк" и италианската "Уникредито", която купи нашата Булбанк. Въпреки клаузите за конфиденциалност новината беше потвърдена от вътрешни източници на две от банките. "Банк Аустрия" е един от двата известни засега кандидати за закупуването на държавната банка Биохим. Вторият потенциален кандидат е "Райфайзен централбанк Остерайх АГ".
Фирмата "Демекско консултантс лтд. " бе вписана на мястото на "А.И. Г. Трейдинг" ЕООД за член на надзорния съвет на Росексимбанк. "Демекско консултантс лтд. " е регистрирана в Кипър и е представлявана у нас от Даниел Вълчев. Промените в надзорния съвет на Росексимбанк бяха приети на последното общо събрание на акционерите и обнародвани в Държавен вестник.
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за периода януари - юли 2000 г. възлиза на 463.4 млн. долара. Състоянието й се подобрява с 44.8 млн. долара в сравнение със същия период на миналата година. Общият дефицит по платежния баланс на страната за периода януари - юли е 178.4 млн. долара. От началото на годината до края на юли валутните резерви на БНБ са намалели с общо 98.5 млн. долара.
Денят на финансовата независимост или на финансовата недостатъчност
Засега управляващите търсят компенсиране, плачейки на рамото на Световната банка и гледайки умолително към ЕС
Боян КОЛЕВ
Неочакваната радост, която ни споходи миналата седмица, в края на визитата на мисията на МВФ, дойде малко изненадващо на фона на петролните несгоди и скъпия долар. Разбрахме, че вече сме страна, която може да се осланя на себе си и е в състояние сама, без чужда помощ да посреща плащанията си към чужбина. "Много съм горд, че от финансовата бездна на една страшна катастрофа само за три години ние вече сме готови да се справяме сами с предизвикателствата на вътрешните и външните плащания", заяви премиерът Костов при посещението си в Пловдив, чиито гласоподаватели го избраха преди три и половина години за депутат. Сегашното състояние на българската икономика обаче буди по-скоро съмнения дали ще бъдем в състояние да плащаме по 1.5 млрд. долара през следващите две години. На толкова възлизат само плащанията по външния дълг, без изобщо да броим средствата, необходими да се запуши дупката в платежния баланс.
През последните години страната ни разчиташе основно на МВФ и Световната банка и когато ставаше дума за финансиране в подкрепа на платежния баланс, и когато трябваше да се финансират различни структурни проекти.
Дойде обаче времето, когато двете организации, които досега притискаха държавите, на свой ред са притиснати да ограничат харченето. Общо ширещата се оценка е, че техните "инвестиции" са неефективни и дългосрочни. В бъдеще МВФ ще трябва да търси споразумения с по-кратък период на изплащане. На практика щедрите EFF (Extended Fund Facility) споразумения като сегашното тригодишно споразумение с нашата страна ще са рядкост и ще се сключват с държави с трайни структурни проблеми. Другите ще трябва да се задоволят със стенд-бай споразумения, които са по-краткосрочни и имат по-кратък период на погасяване. Почти сигурно е, че няма да имаме тригодишно споразумение от сегашния вид, а ще трябва да сключваме стенд-бай споразумение. Досега единствената информация е, че през януари, когато мисията на Юха Каконен, дойде в България, ще трябва да се постигне яснота по въпроса. Не е изключено обаче да се изчакат изборите и МВФ да започне преговори с новото правителство.
По-голяма яснота има за бъдещите ни отношения със Световната банка. При разговорите си с вицепрезидента на банката Йоханес Лин Муравей Радев преговаря за започване на работа по CAS (country assitance strategy) - тригодишна стратегия за подпомагане на България. Намеренията са в края на първото шестмесечие новата стратегия да бъде готова, но да влезе за разглеждане в борда на директорите през септември вече при новото правителство. СБ обяви в Прага и възможно увеличение на лихвите, но по-късно се отказа от тази идея. След разговора си с изпълнителния директор на банката Питър Стег Муравей Радев заяви, че не би било редно при затягането на режима на МВФ същото да става и със СБ.
При всички положения обаче административните бюджети на двете организации ще бъдат свити. За България това означава по-малко техническа помощ. Увеличава се и изискваното кофинансиране на отделни проекти.
Свиването на бюджетите е обяснение за другата част от реформите на двете най-големи международни финансови институции - насочването към най-бедните страни. Промяната в кредитната политика на двете най-големи международни финансови институции беше основната тема на разговорите по време на годишната среща на МВФ и СБ в Прага. С евтиното финансиране на двете международни финансови институции ще трябва да се простят една голяма група държави със среден доход, сред които е и нашата. "България вече няма нужда от нас", каза шефът на първия европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер, след като се видя с българската делегация. Той, разбира се, добави, че при нужда МВФ винаги ще помага на България. От това негово изявление и изобщо от новата политика на международните финансови институции най-голям интерес ще имат частните инвеститори, тъй като вече е пределно ясно, че всички "отбити" от МВФ ще трябва да си набавят ресурс, като емитират дългови книжа на международните пазари. Лихвата по тези книжа обаче ефективно е доста по-висока от досега търсената от МВФ. Фондът получава около 6-8% лихва, при положение че на практика гарантира roll-over на дълга (отпускане на нов заем, с който да се погаси този, чийто падеж настъпва). Чуждите инвеститори, напротив - вземат ефективно 9% и повече (в някои случаи над 20%) и съвсем не са склонни да купуват нов дълг при влошаване на ситуацията в една или друга държава. В този смисъл негативното влияние, което оказват върху нашата икономика високите цени на петрола и скъпият долар, ще рефлектират в по-висока лихва, изисквана от инвеститорите, които биха купили български дълг поради по-рисковия характер на инвестицията. Така че по ирония на съдбата България ще трябва да плати за своето развитие (преминавайки от крайно нуждаеща се към "устойчиво развиваща се" държава). Тя ще трябва да плаща по-висока цена за своето финансиране и оттам за стабилния бюджет, платежен баланс и изобщо икономиката като цяло.
Тук трябва да се спомене проблемът с доходността, която се постига при управлението на валутните резерви на БНБ и в частност на парите от фискалния резерв на правителството. Активите на борда естествено се управляват консервативно - търси се сигурност, а не доходност. Това е регламентирано и в закона за БНБ и централната банка не може да плаща висока лихва за депозираните бюджетни пари. В същото време, значителният фискален резерв е възможно да се управлява много по-доходоносно. И това би било едно от основните предимства, ако депозитът на правителството бъде изваден от баланса на емисионно управление и се прехвърли към търговските банки. Например правителството може на конкурсен принцип да избира банките, където да депозира парите си. Ще бъде по-доходоносно (от гледна точка на лихвите), а и банките ще получат допълнително ресурс и възможност да разширят кредитната си дейност. Правителството пък най-сетне ще си поеме отговорността да управлява ефективно фискалния си резерв, включително и по отношение на избора на валута, в която той да бъде инвестиран.
Разбира се, не липсват и много минуси, да не говорим, че подобна идея противоречи по принцип на идеята за централизирано управление на бюджетните средства (трежъри системата тръгва от 1 октомври, макар и с трусове). Въпросът е в това, че трябва да се търсят по-добри начини за управление на фискалния резерв.
Същевременно става все по-сигурно, че
Разбира се, финансирането на "пазарен" принцип има и своите негативни страни, защото в много по-голяма степен ще бъдем изложени на влиянието на външни кризи. В подобна ситуация обикновено се казва, че който го е страх от мечки, не ходи в гората. На нас обаче ни се налага и не ни остава нищо друго, освен да се подготвяме за евентуалната среща с мечката. Погледнато в дългосрочен план, за пример може да ни служи Гърция, която десетилетия не можеше да реши проблемите си с бюджетния дефицит, правителствения дълг и инфлацията, но дисциплината, наложена от капиталовите пазари, в крайна сметка доведе страната до влизане в евро-зоната.
Промените в Кодекса на труда - добре дошли в Утопия
Парламентът все още може да намери разумния компромис в името на работещата икономика
Павлина КУШАЛИЕВА
Докато СДС се тупа в гърдите, че е дошъл денят на независимостта от МВФ, че данъците падат, а БВП расте и прочие съчетания от истини и лозунги, парламентът е на път да приеме поправки в Кодекса на труда, които да подрежат крилата на и без това неконкурентната българска икономика. Действащият в момента архаичен Кодекс на труда и предлаганите промени в него нямат логично обяснение на фона на сегашната бизнесобстановка, когато частният сектор произвежда 3/4 от БВП, освен ако не се разглежда като носталгия по отминали времена или опит за телепортиране в приказната страна Утопия на Томас Мор. Уви, проектозаконът за изменения и допълнения на кодекса (одобрен със съгласието на тристранен съвет - представители на работодателите, Министерството на труда и синдикатите), който предстои да влезе на второ четене в парламента, не успя да намери баланса между работници, държава и работодатели.
Ограниченията за прекратяване на трудовите правоотношения, прехвърляне на социалните функции на държавата върху работодателя и традиционните привилегии за синдикатите не вещаят нищо добро за опитващата се да се отлепи от дъното българска икономика. Отказът да се приеме изцяло нов кодекс, който да отразява реалностите, показва традиционната неспособност законодателството да се разглежда като цялостна система, която определя средата за развитие на бизнеса в България. Според предложените и приети на първо четене от парламента промени преустановяването на работа за повече от 30 дни или закриването на структурно звено се оказват по-добрият вариант за оздравяването на едно предприятие пред това да бъдат освободени само част от работещите в него. Концепцията за сключването на колективни трудови договори е друг спорен момент, тъй като налагането на преговори чрез посредник канонизира статута на синдикалиста, като му отрежда големи социални привилегии.
Предлаганите промени позволяват държавата да се скрие зад образа на работодателя, когато става въпрос за платен отпуск на майки кърмачки, обезщетение в размер на две и шест работни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение в резултат на болест и пенсиониране, които са безспорно право на работниците, но трябва да бъдат поети не от работодателя, а от държавата.
Същевременно се запазват допълнителните възнаграждения за научни степени и класове. "Не срещна разбиране нашето предложение тези възнаграждения да се включат в основните им заплати и и после всичко да започне на чисто, като в бъдеще работодателят ще има възможност сам да преценява квалификацията на съответните лица при сключване на нови трудови договори и това да се отразява върху договорните заплати. ", коментира г-н Дикран Тебеян, зам-председател на БСК.
Промените в кодекса предвиждат увеличаването на минималния платен отпуск от 14 на 20 дни, което измества тежестта върху работодателя, тъй като ще оскъпи работната ръка. Преминаването на срочните трудови договори в безсрочни, както и създаването на отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество също са част от предвидените промени в кодекса на труда, които са крачка назад във времето, когато за добрите работници нямаше стимули, а негодните бяха защитени.
"Сега в този комплект вече, законодателен, който сме осигурили, тези промени ще бъдат достатъчни, за да може този кодекс да изпълни основната си функция да регулира взаимоотношенията между работодатели, работници и държава. Основната функция на КТ е да регулира взаимоотношенията между работодатели, работници и държава, защото работниците и работодателите са всъщност на тази държава и тя има своето място в този триъгълник", коментира Светлана Дянкова, председател на Комисията по труда и социалната политика. Всъщност показателно за посоката, в която са работени промените, и чии интереси защитават, е мнението на Красимира Средкова, експерт към БТПП, и следователно легитимен представител на бизнеса: "Искането за нов кодекс би изместило социалната функция на трудовото право, която е въведена още през ХIХ век и отмяната й ще е връщане, назад в ХVIII век."
Практиката показва, че един пазар е много по-ефективен, когато е либерализиран, което означава, че държавата има своето място, но социалната й функция не трябва да измества правото на работниците и работодателите да търсят своя взаимен интерес. Това е най-логичният начин предприятията да са икономически жизнени и да се предотврати изхвърлянето на огромен брой работници на улицата. Дано все пак държавата намери логично обяснение на това какъв е смисълът да се охлаби данъчната примка, след като новият кодекс изконсумира положителния ефект. Иначе цялата работа би заприличала на сваляне на примката от шията на осъдения и разстрелването му от упор.
Основните препъникамъни за бизнеса (икономиката):
Когато печели работодателят, печели и работникът
Вдигат акцизите, затягайте коланите
Според Муравей Радев акцизите върху горивата трябва да се изравнят с тези в ЕС
Галина Александрова
Акцизите за горивата в България трябва да се изравнят с тези в Европейския съюз, каза министърът на финансите Муравей Радев миналия уикенд по националното радио. Според финансовия министър акцизите у нас са между 30 и 50 процента по-ниски от тези в страните на евросъюза и до няколко години трябва да се изравнят с тях. Изявлението на Радев би звучало уместно, ако това беше единствената и непреодолима пречка пред приемането на България в ЕС. Но не и на фона на най-сериозната петролна криза от десет години насам и когато в същия този Европейски съюз през последните седмици транспортът бе значително затруднен от блокадите на петролни рафинерии и бензиностанции, издигнати с едно основно искане - да се намали делът на данъците в цените на горивата. За голяма изненада на министър Радев в някои страни дори започнаха такива отстъпки.
Това, че в България никой не блокира бензиностанциите, все пак е добре, проблемите с цените на горивата обаче не са по-малки за страната в сравнение с тези на Запад. Дори според някои наблюдатели България ще е сред най-засегнатите от скъпия нефт (виж карето - бел.авт.).
Смелото изказване на министър Радев в този случай може да има няколко тълкувания:
Последното, изглежда, е вярно независимо от останалите допускания. Доказва го и идеята за въвеждане на акциз и пътен данък върху пропан-бутана, за което още не са се сетили много от членовете на ЕС.
От началото на 2000 г. "Нефтохим ЛУКойл" промени 20 пъти цените на горивата, като осем пъти те бяха намалени. Общата тенденция обаче е за поскъпване - между 15% (А98) и 35% (дизел), средно за всички горива цените са нараснали с около 20%.
В сравнение със страните от ЕС у нас цените и на едро, и на дребно са значително по-ниски. По-евтино от нашите се продават някои горива в Румъния, Украйна, Югославия, Русия и други от страните в преход. Обикновено там обаче горивата се регулират или дотират от държавата. След либерализирането на цените на горивата у нас повече от една година те се определят основно от пазара, но също и от реалните разходи на "ЛУКойл Нефтохим" за производството. Естественият регулатор на ценовите равнища е вносът - при несъобразено поскъпване на горивата на "ЛУКойл Нефтохим" веднага се увеличава вносът и рафинерията губи пазар, коментираха от рафинерията.
От друга страна се оказа, че и държавата не е доволна. Тя не печели пропорционално от поскъпването на горивата, защото основна част от нейните вземания - акциз, екологична и пътна такса, са определени със закони като абсолютна цифра и не се променят при движението на цените. Основното увеличение на бюджетните приходи идва от акциза, ДДС и таксите за горивата и за всички останали стоки по веригата, които поскъпват. При сегашната ситуация най-вероятно ще се окаже, че обещаваните с фанфари данъчни облекчения с общ ефект от 600 млн. лв. ще се компенсират до голяма степен като пряк разход за икономиката. И дали всъщност това не е цената на "облекченията" за бизнеса.
"Бюджетът разчита много на приходите от акцизи върху горивата, затова е немислимо дори да се говори за намалението им. Още повече че от следващата година се намаляват някои данъци", коментираха преди десетина дни по повод на протестите в Европа от финансовото министерство. Сега пък правителството заяви полуофициално (чрез медийните изявления на финансовия министър) идеята за догонване на нивата на акцизите в Евросъюза.
Според директива на ЕС от 1992 г. в страните членки акцизът върху горивата се определя като твърда сума за определено количество гориво. В началото на миналата година влязоха в действие поправките в Закона за акцизите, които и у нас вече се начисляват като абсолютна цифра. Освен хармонизацията с европейското законодателство, като мотив за промяната на закона беше посочено, че ако акцизът се определя като процент от определена сума, съществува възможност за избягване от плащане посредством деклариране на по-малка облагаема сума. По този начин акцизът се определя много по-лесно и по-прозрачно, обясняват експертите от финансовото министерство. По същия начин - като абсолютна сума, определена със съответните закони (Закон за пътищата и Закон за таксите върху течните горива за Националния фонд за опазване на околната среда), се начисляват и екологичната и пътната такса.
Горивата винаги са били дойна крава за правителствата и източник на големи приходи в бюджета. Сегашната криза с цените на бензина по драстичен начин извади на показ цената на тези бюджетни приходи - между 47 и 75% от цената на дребно на горивата за различните страни. На този фон делът на държавните плащания у нас е сравнително висок. Доскоро плащанията към държавата надхвърляха средно 65% от цената, като при някои бензини стигаха и до 75%. Сега според твърденията на Муравей Радев делът им е паднал на около 50%. Но и при това положение се задържаме около нивата на Португалия и Люксембург. Най-масовият бензин А 91 излиза от "ЛУКойл Нефтохим" със заводска цена 730 лв./тон, а след начисляването на акциз, екологична и пътна такса и ДДС цената става 1496.40 лв./т - т.е. държавните плащания представляват 51% от крайната цена. При дизела цената на производителя "ЛУКойл Нефтохим" е 758 лв./т, крайната цена е 1274.40 лв./т, а делът на данъците и таксите - 40.5%. За А 95 безоловен делът на държавните вземания е 50%, а при А 98 - 57%.
През тази година се очаква в бюджета да влязат само от акцизи 360 млн. лв. (7% от приходите в републиканския бюджет) плюс 332 млн. лв. от постъпленията във фонд "Републиканска пътна мрежа" от пътна такса. Отделно постъпват средства от 20-те процента ДДС, за които обаче няма данни, тъй като не се води отделна статистика за горивата. Държавата получава същите пари като абсолютна сума на тон гориво, проблемът на правителството е, че не може да нагласи нещата така, че да запази дела и да тегли повече бюджетни приходи от горивата.
Най-лесното е да се увеличат акцизните ставки върху всички горива и това е най-вероятният подход, след като финансовият министър подчерта, че ще догонваме европейските акцизи. В резултат внесената вече един път инфлация заради по-високите цени на горивата и долара ще се напомпа допълнително от увеличаването на акциза.
За много от предприемачите, които и без това са на ръба на оцеляването, това ще е убийствено, защото към повишените им разходи за производството и за транспорта се прибавя и увеличена акцизна компонента. За по-стабилните компании това ще е сериозен допълнителен товар - при валутен борд всяко увеличение на производствените разходи прави вътрешното производство по-нерентабилно. При равни други условия експортно ориентираните производства ще трябва да продават на същата цена нещо, което вече им струва повече, което значи намалена или отрицателна рентабилност. За вътрешния пазар има варианти - или, както при експорта, рентабилността ще намалява, или ще се стигне до повишаване на цените. В този случай при слабите темпове на растеж на икономиката крайният резултат ще бъде намалено потребление в реално изражение. Тоест икономиката губи. Очакванията са и за сериозен спад на продажбите и свиване на пазара на течни горива, което ще доведе до сериозни загуби на рафинерията и на дистрибуторите на горива.
Акцизът по дефиниция е косвен данък, с който се облагат главно "луксозни" стоки и услуги, между тях и горивата. Чрез него държавата може да регулира пазара и да стимулира или ограничава потреблението на едни или други услуги и стоки, с преразпределянето на приходите от акцизните постъпления правителството може да провежда определена социална и екологична политика, а също и да подобрява условията за бизнес. В Западна Европа, където социалните и екологичните нагласи са много силни, акцизът (и другите държавни плащания) заема голям дял в цената на течните горива. За нашата икономика обаче високите нива ще бъдат неуместни.
Наскоро правителството заяви и друго намерение - да се въведе акциз върху пропан-бутана. Това обаче едва ли ще бъде добър ход от гледна точка на енергийната и екологичната политика на държавата. Напоследък "Шел газ" и "Топливо" полагат усилия за развитие на пазара на пропан-бутан. Ако се въведе акциз обаче, цената му ще нарасне чувствително. През седмицата стана ясно, че се предлага поправка в Закона за пътищата, с която при продажбите на пропан-бутан ще се начислява и пътна такса от 180 лв. на тон. Това предложение вече мина на икономическа комисия и беше одобрено. Никой не може да обясни каква е логиката да плаща пътен данък и леля Пена, която готви с пропан-бутан.
С монопола на Булгаргаз правителството блокира пазара на природен газ, сега се удря и върху пропан-бутана. По този начин двете най-икономични и екологични горива ще останат недостъпни за масовия потребител. Нещо, което е в пълен разрез с изискванията на евросъюза за стимулиране на потреблението на екологично чисти горива. В много европейски страни няма акцизи върху пропан-бутана. В други се начислява акциз, но през последните години увеличаването на таксите върху бензините не бе съпроводено с такова за газа. Във всички тях природният газ отдавна е енергийна алтернатива за домакинствата. На този фон българската инициатива отново изглежда странна. Ако се добави и странното изявление на министър Чачев, че акцизът върху пробан-бутана ще стимулира ползването на безоловни бензини, започва да прилича на чисто лобиране. Макар и известни като "екологични", вредните емисии от безоловните бензини са десетки пъти повече от тези от пропан-бутана.
Българската икономика ще пострада най-много при ново покачване на цените на петрола.
Ловният съюз без право на стопанска дейност
Националният съюз на ловците и риболовците вече няма право на стопанска дейност. Това е записано в новия Закон за лова и опазване на дивеча, който влезе в сила от четвъртък. Без право на стопанска дейност са и регионалните сдружения на ловците и риболовците. Възможност за това имат само сдруженията на ловците, които се създават в един ловностопански район. "Имаме сериозни възражения срещу тази постановка в закона", коментира пред "Капитал" зам.-председателят на Съюза на ловците и риболовците в България Христо Михайлов. "Досега ние имахме право на стопанска дейност, която се състоеше основно в развъждане на животни и рибни видове. Сдруженията на ловците на местно ниво, на които сега се дава това право, едва ли ще успеят да изпълняват същата дейност", добави той. Според съюза новият закон директно дава монопол върху регулацията на лова и риболова в ръцете на Министерството на земеделието и горите, което е в противоречие с практиката в страните от Европейския съюз. Агроминистърът ще определя със заповед състава на комисиите, които ще провеждат изпити за даване право на лов на гражданите, предвижда законът. Пак министърът ще определя и плана за ползване на дивеча в страната. След като издържат изпита пред държавните комисии, ловците ще получават специални удостоверения. Отделно те ще си вземат и ловни билети от лесничействата. Всички ловни трофеи задължително ще се регистрират в лесничействата в срок от един месец след отстрела на животното, пише още в новия закон. Нерегистрираните трофеи ще се конфискуват.
Отпада предвиденото в първоначалния проект на закона задължение при всеки ловен излет дружинката да води със себе си и горския стражар за съответния ловен район. На горските стражари дори им се забранява да ловуват в своя район. Площта и разпределението на районите ще бъде уточнено допълнително със заповед на агроминистъра.
Девет месеца срок имат местните ловни дружинки да се пререгистрират като сдружения по Закона за лицата и семейството. По данни на земеделското ведомство бройката им е близо 3000.
Поправки в закона разширяват монопола на БТК
Предложените текстове ще създадат пречки за либерализация на телекомуникационния сектор, твърди Комисията за защита на конкуренцията
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Промените в Закона за далекосъобщенията разширяват монопола на БТК и ще доведат до сериозни деформации в телекомуникационния сектор. Това гласи становището на Комисията за защита на конкуренцията по последния вариант на проекта за поправки на закона. Според Министерството на транспорта и съобщенията промените са насочени към гарантиране на интересите на потребителите. Според КЗК обаче, разширявайки монопола на телекома, предлаганите текстове ще създадат пречки за пълноценната либерализация на телекомуникационния сектор и ще създадат условия за накърняване на интересите на операторите и равнопоставеността им.
Най-много спорове провокира въпросът за
През седмицата от "Мобилтел" обявиха, че компанията е подала заявление в ДКД с искане от лиценза й да отпадне задължението международните разговори да преминават през централата на БТК. Ако искането бъде удовлетворено, според мобилния оператор може да се очаква драстично намаление на цената на международните разговори - 70-80%. С действащия закон е установен монопол на БТК върху фиксираната гласова услуга и върху предоставянето на линии под наем, твърдят от "Мобилтел". Експерти също коментират, че досега фактически, но не и юридически, съществуваше монопол на телекома ни върху международната свързаност. В предлаганите промени е формулирана нова клауза, заковаваща юридически този монопол до края на 2002 г. Според министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински обаче не може да се говори за разширяване на монопола, а за по-точното му дефиниране. Монополът на БТК в международната свързаност е заложен и в сега действащия закон, уточни министър Славински.
"Пълен абсурд е да се твърди, че има монопол на БТК върху Интернет", категоричен е Славински в отговор на разпространените твърдения в тази насока. Интернет-доставчиците са на свободен режим, което изключва монополно положение на държавната телекомуникационна компания в тази сфера.
Тълкуванието на КЗК е различно. В края на миналата година при предлагането на промени в закона комисията отново предупреди в становището си за опасността от установяване на монопол върху гласовите връзки по Интернет. Според формулировката в новия проект за поправки в закона за далекосъобщенията БТК ще упражнява монопол върху предоставянето на фиксирана гласова услуга, като при дефинирането на това понятие се използва израза "независимо от използваната технология". Според ведомството на Николай Павлов това очевидно се прави с цел включване на гласовите връзки по Интернет в монопола на БТК. Това противоречи както на правилата на конкуренцията, така и на секторната политика на Европейската комисия (ЕК) в тази област, гласи становището на КЗК. Според него при установяването на монопол в тази сфера ще се поддържа високо равнище на цените. Освен това монополистът не е мотивиран да внедрява нови технологии и това доведе до изоставане на страната в тази област.
Въведена е допълнителна клауза, която определя как да продължи обслужването на абонатите на оператора, чийто лиценз е отнет. Според Антони Славински това е гаранция, че интересите на потребителите ще бъдат защитени. В проекта е записано, че при отнемане на лиценза ДКД може да се договори с друг обществен далекосъобщителен оператор, лицензиран за същия вид далекосъобщителна дейност, да поеме поетапно потребителите на оператора, докато бъде лицензиран друг оператор. Тази клауза се тълкува от някои юристи като възможност за национализация на "Мобилтел" при евентуално отнемане на лиценза на компанията. Теоретично според тази разпоредба е възможно прехвърлянето на абонатите на "Мобилтел" на БТК или "Мобиком". "Мобиком" обаче използва по-различен тип технологии, а намесата на БТК едва ли ще е най-удачният вариант.
КЗК оспорва и този текст, позовавайки се на липсата на ясни критерии за избор на компанията заместник, което би могло да доведе до субективност при избирането на временен далекосъобщителен оператор.
Като цяло критиките към предлаганите промени в Закона за далекосъобщенията се основават на твърденията, че те създават редица рискове за конкурентната среда. Либерализацията на телекомуникационния сектор, която вече е императив в Европа, е поставена пред сериозно изпитание у нас, смятат в КЗК.
ДКД скрои тясно сито за втория GSM-лиценз
40 млн. долара минимална цена за втория лиценз за клетъчна мрежа предлага комисията
Паулина МИХАЙЛОВА
На търга за втория GSM-лиценз у нас ще могат да се явяват само оператори на клетъчни мобилни комуникации, които имат минимум 2 млн. абоната към момента. Това е записано в доклада на Държавната комисия по далекосъобщения до Министерския съвет, с който се предлага откриване на процедура по търга за втория GSM-оператор в България. Докладът беше одобрен от ДКД преди две седмици и оттогава се съгласува между ведомствата. Досега обаче не всички министерства са дали своите становища. Това беше и причината докладът да не влезе за одобрение през изминалата седмица, както се очакваше.
В предложението на ДКД се изисква освен това кандидатът да притежава GSM-лиценз в чужбина поне от пет години. Министерството на транспорта обаче е дало свое становище, според което минималният срок за притежаване на лиценза трябва да е три години. "Ако срокът остане пет години, ограничението ще остави извън търга доста млади, но агресивни оператори в бранша", обясни експерт от ведомството на Антони Славински. Според мотивите на министерството преди повече от пет години са издадени сравнително малко лицензи на GSM-оператори, основно на телекомуникационните компании в Западна Европа, които съответно не са гъвкави в политиката си.
Третият критерий в доклада на ДКД е кандидатите за търга да имат лицензи за работа в клетъчните мобилни телекомуникации в не по-малко от две страни. По това изискване, както и по условието за 2 млн. абоната, транспортното министерство е изразило положително становище.
На 40 млн. долара е определена минималната цена за лиценза, която ДКД предлага да бъде записана в тръжните книжа. Първоначално обсъжданият вариант предвиждаше минимална цена от 50 млн. долара. По-ниската сума е предпочетена, тъй като така се дава възможност на оператора да предложи по-ниски цени на услугите си за потребителите, което е основна цел при търга, обясниха запознати с процедурата.
Четвъртото условие, по което ДКД и транспортното министерство са единодушни, е кандидатите да не са регистрирани като офшорни компании.
Все още съществуват разногласия между ДКД и транспортното министерство по технологията на предстоящия търг. Ведомството на Иван Таушанов предлага търгът да е явен и наддаването да е публично и едновременно. Според експертите на Антони Славински обаче по-добрият вариант е да се подават оферти в запечатани пликове, след което да има наддаване с предварително определена стъпка, която да е процент от първоначалната цена.
Междувременно намерение да участва в наддаването за втория GSM-лиценз у нас заяви и "Дойче телеком", съобщиха източници. Германската компания е изпратила официално писмо до ДКД и Министерството на икономиката, с което го информира за интереса си. От името на "Дойче телеком" в търга се очаква да участва "Вестел 900". Компанията е регистрирана в Унгария, като 50 на сто от акциите й са собственост на US West, а останалите принадлежат на "Матав", в която контролният пакет книжа е собственост на "Дойче телеком".
Интереса си към предстоящото наддаване заяви и канадската Telesystem International Wireless (TIW). На посещение в България в началото на изминалата седмица беше президентът на компанията Марио Бертранд. TIW е мобилен оператор с филиали в 11 страни, сред които са Румъния и Чехия. Лицензите на компанията са придобити именно от три години насам. Сред останалите потенциални участници в търга са английската "Кейбъл енд уайърлес", която обаче ще трябва да продаде 34-процентното си участие в РТК, ако има намерение да се яви в наддаването, и също английската "Водафон". Желание да се включи в процедурата за втория GSM преди две седмици заяви и шведската "Ериксон". Интересът на "Ериксон" е свързан с изграждането на мрежата на втория GSM-оператор у нас, се разбра тогава. Не е изключено в търга да се включи и холандската KPN, която в консорциум с гръцката ОТЕ участваше в провалилите се преговори за продажба на БТК заедно с втория GSM-оператор.
Според изчисления на експерти от Министерството на транспорта и съобщенията при така поставените условия от европейските мобилни оператори извън наддаването биха останали ирландската Eircell, която има под 2 млн. абоната, и гръцката ОТЕ, която чрез мобилния си оператор "Космоте" е получила лиценз преди по-малко от пет години. Ако "Дойче телеком" наистина участва в търга чрез "Вестел 900", също би отпаднала от наддаването. Германската компания обаче би изпълнила всички предквалификационни изисквания, ако участва директно в търга чрез Т-Mobil . Турската "Тюрксел", която според някои публикации има интерес към GSM-пазара у нас, също би останала без възможност за участие в търга, тъй като тя оперира само на територията на Турция и няма лицензи в други страни. На изискванията отговаря и английската "Водафон", която притежава лиценз от 1992 г., има доста над 2 млн. абоната и работи в повече от две страни. Според осведомени интерес към търга проявява и испанска компания за мобилни телекомуникационни услуги.
Битката срещу ДДС за туристическите пакети се прехвърли в парламента
Боряна ГЕНЧЕВА
Когато и последната мисия на МВФ у нас отхвърли исканото отлагане на ДДС върху туристическите пакети, продавани в чужбина, битката на курортния отрасъл срещу данъка изглеждаше окончателно загубена. Събитията от изминалата седмица обаче обещават продължение на тригодишния спор между фиска и бранша, този път в парламента.
"Ще продължаваме да търсим изход за отлагането на ДДС", заяви ресорният зам.-министър на икономиката Мариана Асенова на пресконференция във вторник. По това време беше известно, че вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев е поставил въпроса пред шефа на мисията на МВФ Юха Каконен, но без резултат. Този факт се пренебрегва с аргументите, че грижата на фонда е да се спази макрорамката, а не начините, по които ще стане това. Тоест, че очакваните приходи от въвеждането на ДДС върху туристическите услуги, продавани чрез ваучър, може да са компенсирани чрез други пера от бюджета. Така че решаващата битка вероятно ще бъде при приемането на бюджета за 2001 г. Раздвижването сред изпълнителната и законодателната власт очевидно е под силен браншов натиск. То беше предшествано от бурно национално съвещание на туристическата гилдия в "Албена", на което патосът беше срещу изпълнителната власт, която първо подхранила, а после излъгала надеждите за отлагане на ДДС. В обща декларация трите основни браншови организации настояха въвеждането на данъка да се отложи за три-пет години, за да може хотелите и инфраструктурата да се обновят по международните стандарти.
Известно е, че туристическият отрасъл има силно лоби и способността да диктува текстове в закони. При сегашните обстоятелства, изглежда, това не е достатъчно, защото от "Албена" настояха спорният въпрос да се реши на среща с министър-председателя, финансовия министър Муравей Радев и икономическия Петър Жотев. Искането звучи разумно, ако се разчете като желание въпросът да се реши принципно и стратегически, а не чрез кулоарни номера между финансовото и икономическото министерство. Преди да реши дали да отнеме преференцията на туристическите фирми като износители, държавата трябва да е наясно какво иска от курортния отрасъл в бъдеще.
Аргументи за премахване на данъчния кредит
Аргументи за отлагане на промяната
PRемиер PRезидент
PR - това екзотично доскоро цвете, присадено от зрелите демокрации в България, дава уродливи плодове.
За управляващите стана жизненоважна най-вече визията, която майсторите на измислени образи ще продадат на гражданите. Не същинската политика, не същинските проблеми, не същинските въпроси, с които обществото се сблъсква всеки ден.
Срещу парите на руската мафия във фондацията на Елена Костова - елементарно режисирани медийни кампании, голи приказки за смирение и хуманност. Можеше да бъде само досада, ако в нашата бедна държава не беше жив цинизъм .
PR моралът, който и президентът Стоянов не се колебае да продава чрез своите имиджмейкъри , е разновидност на същото грозно явление. За тях лустрото по публичния образ на президента е по-съществено от това какво реално прави той.
Продавачите на илюзии не се боят от безработица, търсенето на PR фокуси е все по-голямо.
Значи дарения приемате всякакви? - Да.
Елена Костова пред "Капитал"
- Ако знаех как да я организираме, веднага щях да организирам, но аз съм против всякакви организации. Защо? Какво имате предвид?
- Това медиите правят самосиндикално, което ме накара да изляза по телевизията - защото просто те започнаха да притесняват цялото ни семейство. Просто помолих да спрат. Ако има политически мъже, те трябва да се сражават на политическата сцена.
- Как кой? То е ясно кой! Някой плаща, за да се правят тези неща. Валерия Велева се е вдигнала, отишла е там, притеснила е родителите на Иван... те са на 80 години хора. Майка му иска с нещо да помогне и, разбира се, казва всичко. Даже не съм го чела това интервю. От "Монитор" се вдигат, отиват при голямата ми сестра, отиват при малката ми сестра, снимат къщата, следят Мина, висят пред магазина, идват във фондацията. За мен това е необяснимо.
- Поискаха го от управителния съвет, за да разберат всички, че аз не съм единствена във фондацията, там има и други хора. Жените просто вече се бяха изнервили. Признах си, че е било моя грешка да не даваме публичност на нещата - искахме да предпазим хората от това унижение. Явно това е било грешка. Но последваха невероятни неща, просто на човек акълът не може да му ги побере.
- Ама как да говорим?! Откъде да знам, че ще ходят и ще ги притесняват? Какво да говоря? Георги Първанов не е този, който казва аз каква съм - те много добре знаят каква съм, какво да им обяснявам. Всичко започна със заплахата - след нея последва лавината от истории, в разстояние на 15 дни просто се видя, че това не е нещо самоцелно, а организирано.
- Първо, мъжът ми каза, че започват да заплашват семейството ни, от което е сигурен, че ще последват някакви други неща, и те последваха. Още на следващия ден - пътуваме към Пловдив и изведнъж ми звъни телефонът, започват да се обаждат, пищят, плачат, аз не знам какво е станало... А те, по "Дарик радио" съобщили, че кола се е врязала в кортежа. А аз бях вътре. И след като това стана, Иван го съобщи на събранието в Пловдив. Това при нас тече от 10 години, но никога не съм предполагала, че ще предизвика подобна лавина. Иначе се обаждат по телефона, затварят и край.
- Няма повече да отговаряме. Тя днес Илияна Беновска идва в нашия офис и какво се оказа... иска да ме срещне с Георги Първанов в "7 дни". Викам й "всички сте полудели".
- Е как ще се съглася, аз да не съм политик. В момента искат да ни вкарат в някаква спирала, т.е. нашата фондация - политическа придатка на СДС. Ако си мислят, че не знам какво целят, се лъжат.
- Е, аз му се обаждам и го търся, за да разбера смисъла на всичко, което журналистите правят, защото аз не ви познавам като хора и не знам какво точно искате да направите - добро или лошо.
- Казва да не се притеснявам. Всъщност той ме убеди за телевизията. Каза: "Ти просто трябва да застанеш, да кажеш пред хората, те да го чуят от теб, а не интерпретирано по вестниците... Те в момента преследват целия ви род, не само вашето семейство. " Което е истина.
Това им казах - ще се боря за правото да правим добро, защото явно никой не иска в тази държава да се случва добро. Казах още, че се е оказало, че в тази фирма "Теленорд" Лучански не фигурира. Но го поканих Лучански да дойде да даде още пари... защо пък не?! Трябват ни още 100 000 лева за довършване на къщата за сираците в Пловдив.
- Какви са те? Ако горе-долу ми подскажете нещо... не знам. Не мога да се сетя. Не знам дали фигурират сред дарителите... тази година са 181 дарители, да не мислите, че мога да ги помня всичките. Име?
- Не, не, няма такова нещо.
- "Риджънт", които купиха ЦУМ, искат да помогнат в къщата, която се строи в Пловдив, защото Хебросбанк е там. А Хебросбанк ни помогна при първата къща. И те са казали, че държат в социалната им дейност да се включи пак помощ за тези деца. Това си е тяхна политика. Знаете, че централата на "Хеброс" е в Пловдив и е редно там да се помага.
- Ако имаме съмнения, се обръщаме към бюрото за финансово разследване. Това е само ако се говори нещо за някого, ако знаеш, че съществува в това пространство - да поразпиташ. Как иначе ще ги проверите?! На мен ми беше толкова трудно да направя тази проверка в Швейцария, защото от швейцарска страна казаха: абе, я не ни занимавайте, тази фирма не е преследвана, това е човекът, който е във фирмата, и ние не можем да отворим другите, които са вътре. Точка по въпроса. Никой не ти дава абсолютно нищо. Вие тук искате всичко да знаем - как ще го направим? Вътрешните правила са във връзка със закона. Това е принципът - когато се усъмниш, да подадеш информация в бюрото.
- Те са дребни дарители. Тук става дума за суми над 30 000 лева.
- Не. Мина зарежда магазина от град Доспат, а тяхната фабрика е в София.
- Промяната е, че оттук нататък всеки път ще каним журналисти, където ходим. Ей сега на 5-и ви казвам, в 3 часа сме в Драгалевския манастир, ще посрещнем Силви Вартан, която направи дарение чрез нашата фондация за манастира.
- Да, разбира се, защо не.
- Ами всякакви. Днес донесоха за децата от Западните покрайнини две чанти тетрадки, химикалки, каквото е необходимо на един ученик. Така че хората не са спрели да идват при нас. Това казах и по телевизията - че тези, които разговарят с нас, знаят нашата работа, те ни вярват и ни помагат.
- Няма такива. Нищо не може да се свързва с нас и с хората от управлението. Ние не сме посредник между дарители и управляващи. Ние сме посредници между дарители и нуждаещи се.
- То си е тяхна работа. Всички хора, които даряват при нас, ги предупреждаваме - никой не може да иска от мен услуга. Това имах предвид, като казах, че съм се отказала да бъда съпруга на премиера, а работя като жена и като майка. Те не могат през мен да искат услуга от премиера. Това не може да стане.
- Ами защото сме по-готини... Шегувам се. Защото сме перфектни в работата и в отчетността си. Днес лично съм връчила на г-н Грашнов отчета за средствата, които той ни преведе за опожарените райони - с тях направихме ремонт на училището в Нова надежда, където учат деца от 3 села. Купихме им тетрадки, учебници. И го поканих в офиса да види за какво става въпрос. Защото аз знам, че точно затова ни предпочитат - защото сме перфектни, изрядни в отчетността си.
- Да.
Кампанията срещу Костови е неинтелигентна
Михаил Михайлов, бивш шеф на пресцентъра на правителството, пред "Капитал"
- Отказвам да коментирам слухове.
- Не работя като PR-съветник... С напускането на МС не смятам, че трябва да отговарям на всякакви въпроси, в смисъла на които аз не вярвам. Нямам намерение да влизам в отговор на въпроси, чиято единствена цел е не да разберат някаква истина, а да уязвят един или друг човек.
- Това е отговорът на въпроса.
- Това си е моя работа и няма да го споделям с медиите... Медиите бяха достатъчно некоректни в отношението си към мен. Никой не ми задаваше въпроси тогава, когато трябваше да ми се зададат въпроси, така че сега да ви помагам да си пълните страниците... Нямам намерение да влизам в разговор по тази тема, защото каквото и да правя, това си е моя работа.
- Каквото и да казвам, тези съмнения си остават... Никога не съм позволявал някой да си играе с мен или да влизам в каквато и да е игра.
- Моето мнение е, че са жалки тези политици, които се опитват да се реализират в политическото пространство не като налагат възгледи, принципи и идеологии, а борейки се срещу жените на опонентите си. Това, ако някой си направи труда да се разрови по Фройд, ще намери не отговори, а диагнози. Част от българските политици до ранна възраст са ходили с роклички и са им връзвали панделки на главите... На мен не ми е ясно как е възможно, когато Елена Костова защитава своето семейство, това да е скандал, а когато известни политици за три години се развеждат два пъти, това да е светска екзотика. Ето това не е нормално. В този смисъл, ако ме питате дали защитавам Елена Костова, принципно аз бих защитил всяка жена на нейно място. Немъжко, непочтено и неморално е отношението към г-жа Костова. Дори политиката - тази изключително недостойна човешка дейност, трябва да има принципи, които да зачитат божието разделение. Когато аз съм политик и имам политическа цел, тя не може да се реализира на всяка цена и с всички средства.
- Не.
- Това беше първата част от битката, която впоследствие се разви срещу нея. Мен това не ме засегна, да ме определят разни нереализирали се хора, които са се хванали за политиката или журналистиката, защото в политиката и журналистиката най-трудно се доказва некадърност.
- Авторите са изключително неинтелигентни. Това не е по правилата, а обратно на житейската логика. Не виждам как ще бъде уязвена политическата позиция на Иван Костов, когато нападат жена му. Това е много тъпо... или когато отидеш да разпитваш майка му. Това не е човек, който е загубил морал - просто никога не го е имал.
Никога не съм се опитвал да организирам кампании във възхвала и да компрометирам. Опитвал съм се да извадя най-доброто от тази личност. Аз не мога да го измисля Иван Костов. Не мога да го направя рус със сини очи. Мога да дам възможност да се види не какъв човек е Иван Костов, а какъв работник, какъв министър-председател. Парадокс е, че политическите противници не се борят срещу министър-председателя, а срещу човека. Тази кампания показва, че няма алтернативна идеология и икономическа платформа.
Съпруги и съпрузи и техният бизнес
След земетресението в Турция Костов отново предложи доставка на дървени къщички за решаването на жилищния проблем на пострадалите. Турските власти обаче отказаха да приемат дарението, тъй като нямаха нужда от временни постройки.
Опасните връзки в "Бъдеще за България"
За дарителите Елена Костова не може да престане да бъде съпруга на премиера, колкото и да бяга от това
Ива РУДНИКОВА
Границата между еротиката и порнографията е някъде около 10 сантиметра отклонение на обектива. Разликата между необходимото обяснение и медийното натрапничество е някъде около 10 интервюта с изместен център на проблема. Едва ли има нормален човек, на когото вече да не му става лошо от шума около "Бъдеще за България", Драгалевци и християнската ширпотреба. Формулата безвкусни медии, поизветрял обществен морал и административна наглост върху лична драма дава едно: аман от фондацията на премиерската съпруга.
Получи се така, че дори тези, които пренебрегваха аргументите около произхода на средствата на "Бъдеще за България" в полза на хуманната кауза, вече трудно приемат тезата - ни Лучански яли, ни Лучански мирисали. Или поне се усъмняват в безкористното отношение към благотворителността на жените и майките, за краткост - съпруги на важни мъже, добре ангажирани със собствения си PR.
Фондацията на Елена Костова е обект на засилен интерес от самото й създаване (декември 1996) насам. Още по времето, когато "Бъдеще за България" имаше за почетен председател първата дама Антонина Стоянова, VIP-съставът на управителния съвет на неправителствената организация предизвести както повишеното любопитство към дарителските й жестове, така и намеците за секретен списък на спомоществователите, стопански уклони и пр. Концентрацията на известни фамилии в "Бъдеще за България" веднага обясни защо различни частни фирми и държавни компании биха избрали да бъдат щедри именно към тази фондация. Няколко месеца след нейното регистриране "Бъдеще за България" очаквано осъмна с председател съпругата на министър-председателя, а не на опозиционния лидер Иван Костов.
След разкритието неотдавна за 80 000 долара, преведени през 1997 от "Теленорд" - свързваната с проблемния руски бизнесмен Григорий Лучански фирма, името "Бъдеще за България" не е излизало от медийно обращение. Последната вълна от изяви включваше драматично участие на Елена Костова по "Нова телевизия" и шокиращо интервю на управителния съвет на фондацията в "24 часа".
"Поискахме интервюто, защото отказахме да бъдем обезличени - тази фондация е създадена от няколко жени съмишленици. Елена Костова е една от тях", каза за "Капитал" Мирослава Нейнска, член на управителния съвет на "Бъдеще за България". Останалите дами, които сядат около масата за взимане на решения в нашумялото НПО, са Слава Стойчева, Красимира Краус, Мая Кирчева. И Елена Костова. От интервюто стават ясни няколко неща.
Елена Костова не си дава сметка, че цялата й мащабна благотворителна дейност е възможна благодарение на една не толкова похвална предпоставка - парите идват при нея, защото тя е съпруга на министър-председателя Костов. Принципът там е ясен... нещо като
Степента на намеса на държавата в бизнеса като цяло е огромна и на фирмените шефове, председатели на бордове, началници на държавни предприятия лесно им хрумва, че от списъка на дарителите ще попаднат в някакъв "да ти се връща" именник. Прегледът на проявилите щедрост към фондацията юридически лица показва, че сред тях изобилстват монополи, които зависят от държавата, бизнес на ръба на закона, държавни компании, които в зората на синьото управление трябваше да доказват, че са праволинейни, за да запазят местата си. Самият Лучански прави дарението (връзката между него и "Теленорд" не е доказана от поисканата от Костова проверка в Швейцария) по времето, когато се бори за запазване на участието си в "Мобилтел" и за правителствена концесия. В последното интервю управителното тяло на "Бъдеще за България" отговаря на въпроса за отчетността на даренията с въпрос за това дали отчита дарителите си фондацията на Желю Желев или някоя друга от шестте хиляди регистрирани нестопански организации в България. Ако държи да се прави сравнение между нейната и други фондации, ще бъде добре Елена Костова да си отговори на въпроса защо, след като в България с подобна сфера на дейност са стотици други организации, нейната успява да акумулира непропорционално по-голям ресурс. Или тя е виртуоз на благотворителността, или другите са лениви и глупави.
Ерозията в идеята подобна фондация да бъде управлявана от жената на премиера идва и от компанията в "Бъдеще за България" - обкръжение от дами, за които близостта със съпругата на министър-председателя, изглежда, не е без значение за семейния бизнес. Елена Костова има проблема на своя съпруг - силна като характер, неподвижна като принципи, уверена в собствената си правота, тя е заобиколена от хора, яхнали (дори без нейното знание) контакта с нея или нейната иначе благородна кауза. Т.е. синдромът "Опасни връзки" не подмина и фондацията - Костова не кани фирмени "доброжелатели" да се отбиват в офиса на кафе, но не може да откаже букета, който Славчо Христов й носи на крака (по разказ на очевидец). Саможивото семейство на премиера не знаеше, че има толкова "приятели", докато не започнаха да ги листват по вестниците и да ги "броят" със скандали.
Ясно е и още едно - че дори чиста в дейността си във фондацията, Елена Костова твърде дълго отлага поставянето на "филтър", въвеждането на някаква хигиена в постъпващата материална подкрепа за фондацията. Ако такъв вид контрол не може да бъде въведен,
Сигурно е още, че проблемът не е само около Елена Костова и отчетността... проблемът е и в манталитета, в деформираната среда. Защо иначе един богат бизнесмен ще избере да финансира купуването на тетрадки и моливи за децата през "Бъдеще за България", а в същото време пъди от офиса си баща на болно момиче с тежка диагноза и му отказва животоспасяваща лепта?
Като говорим за морал - когато си ТАКАВА фондация, с деликатен VIP-списък, с оплетен бизнесапетит на подозрителни "приятели"... не можеш да си позволиш да бъдеш неперфектен, гръмогласен и циничен. Не може, когато те питат за твоята фондация, надменно да отговаряш с въпрос за друга фондация. Не може също така, когато те питат за произхода на средствата, да се сравняваш с Хилари Клинтън или лейди Ди.
Безкористността в благотворителните жестове винаги може да е под съмнение. В България - съвсем, защото пари за чиста благотворителност няма. Не са допустими и колебанията: днес съм морална и проверявам по собствени канали откъде идват парите, утре - пак съм морална и не знам откъде са парите, но проверявам, вдругиден - офшорките не са това, което са, и Лучански не е собственик на "Теленорд", а и да ни изпрати пари, ние няма да ги върнем, защото ще ги похарчим, както трябва. И като слуша човек, веднага му хрумва твърде протритата истина, че целта оправдава средствата. Въпросът е чия цел всъщност.
Новото в "Капитал"
Следващият брой на "Капитал" ще е първият от осмата година на съществуването му. Не това обаче е причината за промените, които могат да се видят още от тази седмица. Най-голямата новост е приложението за Интернет и информационни технологии "Капитал NET". 12 страници, предназначени не само за тези, за които мрежата е начин на живот, но и за хората и бизнеса, които още търсят своето място в нея.
Започваме и нова секция "". "Капитал" е безспорният лидер на българския вестникарски пазар за публикуване на обяви за работа. За държавите с развит медиен пазар отделното място на анонсите за работа и образование е стандарт, за нас - начало, което ще позволи на читателите по-лесно да се ориентират във всички актуални предложения за свободни позиции.
Секцията "Общество" се открива за дебати и мнения, заради които отваряме и форум за дискусии в електронното издание на вестника (). Редакцията се обръща към аудиторията на "Капитал" с апел за активност. Във форума може да се обсъждат както теми от вестника, така и всичко друго, което интересува читателите през седмицата.
Има и още няколко изненади, които лесно ще се открият от редовната ни публика.
Няма нарушени основни права на Чорни
Йонко Грозев, секретар на Българския хелзинкски комитет, пред "Капитал"
- От гледна точка на функциониране на институциите и разделението на властите това е съвсем нормален процес. При наличието на съдебна практика, с която парламентът не е съгласен, той може да промени законодателството във всеки момент. По отношение на действащото законодателство парламентът е този, който последен има думата. Така че от тази гледна точка няма нищо кой знае какво необичайно.
- Това, което беше спорно по Закона за чужденците, е дали съдилищата имат право да преценяват дали определен казус е въпрос на национална сигурност, след като органите на изпълнителната власт са декларирали това. В някакъв смисъл практиката на съдилищата, която се беше проявила в няколко различни решения на различни състави на Върховния административен съд, не е постоянна и не е категорична. С това тълкуване на закона парламентът постави изцяло в прерогативите на изпълнителната власт преценката дали един казус е въпрос на национална сигурност или не.
- Въпросът до голяма степен е по какъв начин работят съдилищата. За мен няма нищо драматично. Съдилищата, като прилагат определени законови разпоредби, неизбежно се изправят пред необходимостта да тълкуват закона, а когато имаме различни съдебни състави, не е изключено те по различен начин да го коментират. Разбира се, не е приятна такава ситуация, защото стремежът е законът да бъде еднакъв за всички... - Но ако въпросът беше оставен за разглеждане от ВАС, при такава противоречива практика, напълно естествено беше да се очаква ВАС да направи едно общо събиране и да вземе решение относно тълкуването по тези въпроси, за да уеднакви практиката на различните си състави.
- Това са различни въпроси. По принцип международното законодателство не изисква съдебен контрол върху решенията за експулсиране на чужденци. Единствената норма, която е пряко задължителна за България, е разпоредба на Международния пакт за граждански и политически права, която изисква в случаите, когато се експулсира чужденец, да има възможност той да представи своята позиция пред компетентен орган. Този орган не е задължително да е съдебен, той може да бъде и част от изпълнителната власт. Това изискване обаче важи в случаите, когато експулсирането става на база на друго основание, но не и когато става въпрос за национална сигурност. Това е изричният текст на Международния пакт за граждански и политически права. Съдебен контрол обаче трябва да има, когато с експулсирането се засягат основни права, дори и това да е на основание национална сигурност.
- Да. Тази комисия има такива правомощия, но не ги упражнява. Това е според мен принципният проблем, когато става въпрос за дейността на специалните служби. Това е основният пропуск, който създава тази липса на каквато и да било прозрачност и контрол на службите за сигурност. За съжаление в целия дебат, който се случи, и около съмненията за подслушване на главния прокурор, и около експулсирането на чужденци, не се фокусира общественото внимание върху това защо не функционира парламентарният контрол като естественото място за наблюдение и контрол върху тайните служби. Защото истинската опасност от злоупотреба с правомощията на службите е те да бъдат използвани във вътрешнополитически контекст за политически цели.
- Абсолютната забрана за законодателство с обратна сила е по отношение на наказателната отговорност. Това е общият принцип. Смисълът на това е, че не може да бъде наказван отделният индивид за неща, които не са представлявали престъпления по време на извършването на деянието. По отношение на гражданското право и по отношение на процедурата в някакъв смисъл не е добре да има законодателство с обратна сила, но няма абсолютна забрана, каквато има по отношение на наказателното право. Още повече че в конкретния случай не става въпрос за ново законодателство, а за автентично тълкуване от момента, от който то си е било прието по този начин от парламента.
- Да. По едно от тези дела през юли ВАС прие нашата теза, че когато става въпрос за експулсиране на основание "заплаха за национална сигурност", дали проблемът е наистина въпрос на национална сигурност, а не на обществен ред или на някакво друго основание, преценката е на съда. С това автентично тълкуване парламентът отхвърли тази теза, която ние подкрепяхме.
- Разликата е в това доколко има ограничаване на основни права, гарантирани и от българската конституция, и по международни договори. Случаите, в които има засягане на основни права при експулсиране на чужденци, са в две категории. Единият е, когато лицето има опасност да бъде подложено на преследване заради неговите политически възгледи, религиозни вярвания и др. в страната на произхода си. Тогава експулсирането застрашава чужденеца от сериозно нарушаване на неговите права. Това са политическите бежанци. Другият случай е, когато се засягат основни права, когато лицето има трайни връзки със страната, от която е експулсирано, или има семеен живот в нея. Експулсирането засяга този личен и семеен живот, което е основно право, гарантирано по редица международни договорености. При такива случаи Европейският съд по правата на човека трябва да прецени доколко експулсирането отговаря на сериозен обществен интерес - това е разработеният критерий. В този случай би трябвало да има преценка от страна и на администрацията, на изпълнителната власт, доколко това решение е балансирано и е пропорционално на застрашения обществен интерес. Но това става в случаите, в които има нарушено основно право. От впечатленията, които имам от изявленията в пресата за експулсираните чужденци, трудно може да се обоснове тезата, че те имат трайни връзки в страната. Все пак става въпрос за хора, които са дошли у нас в една средна възраст, живели са тук само няколко години и т.н.
- Този аргумент, представен с езика на правозащитниците, е, че има засегнато основно право на собственост. Има няколко решения на комисията, която вече не съществува като орган, в който преценката се прави на базата на възможността да бъдат упражнявани собственическите права - и това е да се получава печалбата, да се взимат управленски решения, да се разпорежда със собствеността. Доколкото експулсирането не засяга тези права на собственост, практиката на комисията беше, че, и предполагам Европейският съд по правата на човека ще ги приеме, ако няма намеса в правото на собственост, не е засегнато основно право. Струва ми се, че за повечето чужденци, които бяха експулсирани през август, ще бъде много трудно да се докаже, че тяхната свързаност с България е толкова голяма, че има реална намеса в личния живот.
- Да. От гледна точка на международното право допускането на територията на държавата на един чужденец е изцяло въпрос на дискрети на съответната държава. Ако тя иска, може да го допусне, ако иска, няма да го допусне. Изключенията са отново в двата случая, когато става въпрос за бежанец или за човек с трайни връзки в страната.
- Няма единен европейски стандарт. Законодателството на много държави, с които съм имал повод да се запозная, предвижда широки правомощия на администрацията за преценка по целесъобразност и съдилищата нямат контрол върху тази преценка. Националната сигурност все пак е основание, което съществува в законодателството на всички държави, и отделно основание, на което може да бъде отказан достъп до една страна.
За и против другарските съдилища на Ноев
Момчил МИЛЕВ
Ускорена процедура за освобождаването на офицерите, които са заподозрени в корупция, се кани да въведе военният министър Бойко Ноев. "Министерството на отбраната разработва идея за по-бързо овъзмездяване на нарушителите, но в рамките на закона", твърди шефът на отбранителното ведомство. Всъщност той подготвя поредните спешни поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили. След като промените минат през парламента, военните и волнонаемните служители ще могат да бъдат уволнявани превантивно много преди прокуратурата и съдът да са се произнесли по въпроса за тяхната вина.
Според хора от министерството, които са запознати с проекта, предстои да се създават специални дисциплинарни комисии, които имат функции, съпоставими с правомощията на съдебната власт. В единия от вариантите е записано, че това ще бъдат тричленни органи, чийто състав периодично ще се определя със заповед на министъра и в тях обикновено ще влизат командирите на съответните поделения. Друга спрягана идея е да се направи един дисциплинарен орган към военното министерство, който централно да разрешава спорните случаи.
Независимо от това кой вариант ще бъде одобрен, ускорената система за гонене на военни ще бъде прецедент, тъй като заобикаля трудовото законодателство. Освен това до известна степен тя ще дублира функциите на прокуратурата и влиза в конфликт с класическата правна презумпция за невинност. Още повече че според действащото законодателство съществува механизъм, според който прокуратурата може временно да отстрани от длъжност даден служител, докато тече следствието срещу него. Друг е въпросът доколко този механизъм се прилага.
Инициативата на Бойко Ноев обаче съвсем недвусмислено показва едно - министърът на отбраната, изглежда, не вярва в ефективността на военното правораздаване. До известна степен той може би е прав. В крайна сметка не едно и две дела срещу офицери са потънали в прокуратурата, без да има какъвто и да е ефект от тях.
От друга страна обаче, идеята на министър Ноев е доста недемократична и създава условия за административен произвол. Тя ще позволи на отбранителното ведомство да провежда безконтролни чистки в армията и в общи линии е мярка в стил "целта оправдава средствата". Освен това няма никаква гаранция, че членовете на въпросните дисциплинарни състави ще бъдат по-обективни от магистратите и ще познават законите по-добре. Тези органи доста ще напомнят другарски съд, тоест военни чиновници ще съдят други военни чиновници. Едно нещо обаче е сигурно - тези хора ще бъдат доста по-верни към ръководството на военното министерство независимо каква политическа окраска има то.
Отделен въпрос е доколко военният съд и военната прокуратура могат да се нарекат независими. Все пак хора, които са подвластни на армейската йерархия и чинопочитанието, трудно могат да се нарекат обективни магистрати.
Предизборен хаос в левицата
Червен координационен съвет ще умува върху успешната формула за спечелване на изборите
Митко МАНДЖУКОВ
Поредната стъпка към осъществяване на утопичния проект "Нова левица" направиха лидерите на БСП, БСДП, Обединения блок на труда (ОБТ) и Политическо движение "Социалдемократи" (ПДС). На среща миналата седмица Георги Първанов, Георги Анастасов (първи заместник-председател на БСДП), Кръстьо Петков и Николай Камов създадоха Съвет за координация на представителите на леви партии за съвместни действия по актуални проблеми. Един от проблемите ще бъде и формулата на участие на левите партии на парламентарните избори е мнението на лидерите. Евролевицата отказа да участва в подобна схема. "Това е поредната стъпка за възстановяването на БСП+", обясни заместник-председателят на партията Петя Шопова. На срещата между левите лидери бяха обсъждани предстоящите промени в избирателния закон и Закона за политическите партии.
На пръв поглед целта на БСП е чрез засилен контакт с малките леви партии да ги привлече като съюзници за изборите. Досега БСП разчиташе на самовнушението, че е "желан за коалиране партньор" и постепенно ще повишава доверието в себе си. Сформирането на широка коалиция с никому неизвестни партии обаче едва ли ще реши въпроса с увеличаването на червения електорат. Ако БСП обедини около себе си новосъздадени формации без никакъв собствен облик, образът й няма да претърпи никаква промяна. Партията на Първанов има голяма нужда от нов имидж и единственият вариант да го изгради е идеята за "Нова левица", независимо дали ще се стигне до коалиция или не.
Идеята за "Нова левица" е на Политическо движение "Социалдемократи" и тя предвижда обединение на партиите в политически организъм, в който обаче всяка от тях запазва самостоятелността си. Решенията трябва да се вземат с консенсус, като всички представители са равнопоставени. Според движението реализацията на тази идея може да стане по два начина: чрез обединение на социалдемократите извън БСП и последваща консолидация на левицата; или чрез обединение на левицата, без преди това да се е стигнало до организационно единство на социалдемократите.
Някои представители на левицата са съгласни, че най-печелившата формула за участие на изборите е социалдемократите да се явят на изборите в коалиция, отделно от БСП. Подобна идея се подкрепя със сигурност от анализатори в БСДП и ПДС.
Основният аргумент в полза на самостоятелно участие на социалдемократите е, че през последните години партии като БСДП, ОБТ, БЕЛ и ПДС станаха възможни и оцеляха заради наличието на левоориентиран електорат, който не желаеше и продължава да не желае да гласува за БСП. И нищо не подсказва, че пируетите на социалистите в левоцентристкото пространство имат шанса да променят избирателните нагласи. Социалдемократи има, но те не могат да открият своята партия. Затова влизането на БСДП, ОБТ и ПДС в коалиция с БСП създава впечатлението за възстановяване на двуполюсния модел и безалтернативност в лявото пространство. Това ще остави много гласоподаватели по домовете им в деня на изборите или в най-добрия случаите биха гласували за евролевицата като единствена алтернатива. Т.е. от обединението на левицата в крайна сметка може да спечели Томов, без изобщо да се интересува от идейните и организационните проблеми на другите партии. Нещо, на което не са съгласни както в ПДС и ОБТ, така и в БСП.
Отговорът на въпроса дали ще има обединена социалдемокрация отделно от партията на Георги Първанов, или тя няма да бъде необходима според авторите на проекта зависи от БСП. Истинският фактор, който засега се оказва решаващ за обединението на социалдемократите, е БСДП - тя е партията, символ на социалдемокрацията. Това дава криле на нейните лидери да спекулират с партията си, която иначе няма никакво влияние или кой знае какви структури из страната. И ако поведението на БСП и Първанов е относително последователно, то БСДП се опитва да играе едновременно с всички. В момента усилията на нейния председател Петър Агов са хвърлени да се доказва като политик от висок ранг, като си е поставил за цел сам да обедини шест партии в една, която естествено носи работното име БСДП (обединена). Той дори изрази учудване защо отцепниците от евролевицата не са се записали в неговата партия, а са създали Политическо движение "Социалдемократи". Другите леви партии се съмняват да не би в последния момент Агов да направи завой в посока към Томов, което още повече ще увеличи шансовете на евролевицата за добро класиране на парламентарните избори. Подобна стъпка в последния момент ще разкъса останалите социалдемократи между коалицията с БСП и обединението на БСДП и евролевицата. А такива отношения могат да отпратят ОБТ и ПДС в по-лошата коалиция с Първанов.
Един от малкото със собствено "аз"
Синият депутат от десет години изпъква над политическата посредственост
Алексей ЛАЗАРОВ
"Да бъда нападан и клеветен от комунисти и жълти журналисти за мене е чест. Да бъда обаче хулен и от представители на СДС, които комунистите и жълтите журналисти вече отдавна не хулят, това е просто трогателно саморазобличаване. Неволно разкриване на странни духовни близости", обяснява преди шест години в интервю доайенът на сините депутати Светослав Лучников. Още от началото на демокрацията застоялите води на политическото ни блато се раздвижват периодично от негови изявления и действия. Той е един от малкото, които са в редиците на СДС от самото му създаване досега.
Лучников обича да представя себе си за екстремен седесар. "Аз съм седесар в червата си", заяви той и миналата седмица в интервюто, което го скара с президента Петър Стоянов. Когато през 1992 г. синята коалиция печели парламентарните избори и трябва да се състави правителство, той е една от първите кандидатури за министър-председател. "Аз съм един войник на партията. Ако СДС каже да съм премиер, ще съм премиер. Ако каже да съм портиер - ще съм портиер", казва тогава пред входа на "Раковски" 134 Лучников. Сините лидери тогава решават обаче той да е министър на правосъдието и той става.
Когато се проследи биографията на Светослав Лучников през последните десет години, се вижда, че той често влиза в конфликти със съпартийците си. Причината обаче не е неговият опак характер, а това, че просто има свое мнение по някои въпроси и последователно го отстоява. Нещо, което наистина го прави много различен на фона от еднодневни политици, които трудно обясняват чужди тези и тънат до фонтанелата в злободневна посредственост.
Лучников може би единствен сред днешните управляващи има спомен от времената преди 9 септември 1944 г. Малко след тази дата той става асистент по гражданско право в Софийския университет. Пет години по-късно е уволнен поради "политическа непригодност". "Отказах да вляза в БКП, макар че като ученик бях комунист, а през войната - убеден антифашист", не се срамува да признае в зората на демокрацията Лучников. Известно време след остраняването му от университета той започва работа като юрисконсулт и главен икономист към Центъра за внедряване в Държавния комитет за наука и технически прогрес. Злобата от провалената му академична кариера изгражда в Лучников една от най-известните му днес черти - реваншизма, но не в смисъл на безпринципно отмъщение, а като възмездяване на ощетените материално от мероприятията на народната власт. Реституцията е една от най-последователно преследваните негови идеи в политическите му действия. През 1991 г. той пише, че връщането на имотите е историческа необходимост. "Правата на милион и половина български граждани трябва да се възстановят, но без да се засягат добросъвестните обикновени хора, които междувременно са купили техните имоти", казва в статията си Лучников. Още тогава той споменава идеята си за компенсаторните бонове, от които сега толкова страда приватизацията. "Бившите собственици трябва да се задоволят с бонове, с които могат да участват в приватизацията", пише юристът. Тази негова идея се реализира шест години по-късно. Сегашният парламент прие преди около две години закон, който е много по-известен като закона "Лучников", oтколкото с истинското си име. Чрез него обаче мечтата за справедливост на политика не се сбъдна. Собствениците на национализирани предприятия получиха срещу своите компенсаторни бонове минимална част от номинала им, а самите ценни книги бяха използвани за безскрупулни далавери и намалиха с пъти приходите на държавата от приватизация.
В същото време Лучников е противник на приватизацията чрез РМД, която също допринесе и тепърва ще допринася за неуспехите в раздържавяването.
Той беше и "кинжал" - част от твърдата фракция седесари от времето, когато начело на синята партия беше Филип Димитров. В тази група бяха още Йордан Соколов, Иван Костов, Александър Сталийски и Едвин Сугарев.
Един от примерите за поведението на Лучников в политиката беше дебатът за това дали да има затвор за клевета и обида. По принцип юристът не обича много журналистите и това наказание ужасно много му допадаше. Като парламентарен булдог Лучников беше захапал този текст от Наказателния кодекс и нищо не беше в състояние да го разубеди, че трябва да бъде променен. Той гласува няколко пъти против отмяната на затвора, нарушавайки по този начин дисциплината в синята парламентарна група.
Въпреки че Лучников има за какво да мрази управлявалите 45 години страната, в нито едно от изказванията му няма отсенки на див реваншизъм. Когато след 1989 г. яростните антикомунисти искат забрана за БСП, той заема по-умерена позиция. В статия във в. "Демокрация" през 1992 г. той поставя четири условия, които бившата БКП (тогава синият всекидневник нарича социалистическата партия задължително БСП(к) - комунисти) трябва да изпълни, за да се легитимира като демократична - да се откаже от марксизма, да осъди публично своето терористично минало, да поиска сама справедливо наказание за своите членове, извършили престъпления срещу човечеството, и да съдейства за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тогава червената партия естествено не направи всичко това, но е факт, че хората видяха в нея нормална организация чак след като лидерите й наистина проведоха в общи линии програмата на Лучников. "За всички вулгарни престъпления на българския болшевизъм е необходимо... само едно всенародно порицание, като национален катарзис", казва той.
Подозренията за ченгета, кагебисти и прикрити комунисти, които манипулират неопитните сини политици, преследват почти непрекъснато юриста през последните години. "Не разбират ли д-р Желев, Доган, Лютви и Октай, че зад захарните петленца на демократичната БСП се крият изпитаните професионални революционери на Лениновата БКП? И не е ли време да опровергаят с категорични действия подозренията, че са манипулирани от тях? ", пита Лучников преди години. Той е категорично "за" национално съгласие, но не и с хората, които са държали България 45 години в капана на комунистическото безвремие. Според него тайните служби и ченгетата непрекъснато се опитват да поставят под контрол управляващите.
"Политическите уволнения ме отвращават", казва в същото време той малко след като е избран за правосъден министър. Парадоксално за неговите на пръв поглед радикални политически възгледи заявява, че няма намерение да провежда радикални реформи в министерството. "Не искам да сменям червения социализъм със син, а да избеля правосъдието от червените му краски - да го направя нормално", обяснява Лучников. От "комунистите" в своето министерство той очаква професионализъм и лоялност. "Аз самият през 1949 г. съм уволняван по политически причини. Цял живот носех в душата си отровата, която задуши моето призвание, и останах дълбоко отвратен от такива методи", не крие юристът.
В същото време Лучников си позволява и определена екстравагантност в политическите пристрастия. За него профашисткият френски маршал Петен например е положителна фигура. Това е военният, който управлява Франция през четирите години, в които тя де факто е окупирана от хитлеристките войски. "Маршал Петен е един герой според мен", казва през 1992 г. Светослав Лучников. "В някои случаи човек наистина трябва да му отдаде уважение, защото той пожертва себе си, за да спаси това, което можеше да се спаси от френската независимост", добавя възрастният юрист, който така разсърди Петър Стоянов миналата седмица.
За Лучников политиката е изкуство на възможното, но границата между възможното и невъзможното не е обективно предопределена и зависи от самия човек. "Всичко зависи само от нас. И от хората, които ни вярваха. И още ни вярват. И пак ще ни вярват", казва юристът по време на първото синьо правителство и добавя: "Сега трябва да се борим за възможното. " Тогава, както всъщност и сега, почти никой не обръща внимание на неговите думи.
От десет години насам Лучников изпъква сред еднодневките в политическия ни цирк със собствените си възгледи по разни въпроси. Понякога те са точни, понякога не. Но сред вълните от държавническа посредственост хората с мнение и визия за бъдещето, каквато и да е тя, заслужават уважение.
Лобитата в СДС ще обявят временно примирие на предстоящия конгрес
Костов изненада противниците си и успокои местните структури
Велина ГОСПОДИНОВА
Дилемата редовна или извънредна ще е предстоящата национална конференция на СДС вече не съществува. Председателят на партията Иван Костов сложи точка на спора в края на миналата седмица, като неочаквано обяви, че критериите за номиниране на кандидатите за депутати на сините ще се приемат на извънреден партиен форум. Премиерът избра Пловдив - градът, откъдето е избран за депутат, за да съобщи новината. Вече едва ли има някакво значение как точно ще бъде наречена предстоящата партийна конференция, по-важно е какво ще се обсъжда на нея и какви послания ще се отправят към обществото.
Прибързаното анонсиране на предстоящия форум от премиера Иван Костов свари неподготвени както ръководството на СДС, така и депутатите от синята парламентарна група. Членове на НИС коментираха, че въпросът за предстоящата национална конференция изобщо не е обсъждан сред синьото ръководство. Досега никой от СДС не оспорваше твърдението, че преди изборите ще се свика върховният партиен форум, на който трябва да се обсъдят предизборната стратегия и коалиционната политика на партията за парламентарните избори. Позициите се разминаваха единствено за времето, когато трябва да се проведе конференцията и дали да се нарича извънредна. Ранното оповестяване беше изтълкувано от някои като изпускане на нерви от страна на партийния лидер в контекста на компроматната война и отправените му персонални нападки. Възможно е в момента Костов да се опитва да успокои духовете в партията, с което да даде знак, че във времето до форума сините трябва да демонстрират единомислие и принадлежност към един отбор предвид важността на парламентарните избори. Категоричността на изявлението му обаче може да означава и това, че Командира е получил гаранции от отделните крила в НИС на СДС, че никой от тях няма да настоява форумът да е изборен. Т.е. изненади от типа на "конференцията се свиква заради парламентарните избори, но самият форум се превръща в изборен за ново ръководство на партията" няма да има. А и едва ли някой от СДС ще дръзне да иска смяна на партийното ръководство точно преди избори.
"Националната конференция на СДС трябва да се проведе в края на годината", заяви организационният секретар на партията Емил Лилов. Мнението си за конгрес през декември той обясни с необходимостта от време партията да се подготви за парламентарните избори. Между другото подобно изявление той направи още през април пред партийния актив в Кърджали. Тогава обаче пресцентърът на СДС опроверга тази информация, като припомни, че партийните форуми се провеждат на година и половина. "Ясните правила с кого ще се коалираме на изборите и как ще се издигат кандидатите за депутати трябва да се изработят до края на годината, за да има достатъчно време местните структури да се подготвят", смята организационният секретар на партията. За провеждане на национална конференция на СДС през декември се обяви и ексшефът на бившия отдел "Национална координация" на партията Марио Тагарински. "Темата за предстоящата конференция не е актуална, защото в момента има много други по-важни неща", смята пък заместник-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Според него най-реалното време за насрочване на форума е краят на февруари и началото на март. Депутати от синята парламентарна група също са на мнение, че е най-добре конференцията да се свика в началото на следващата година. Липсата за пореден път на ясна позиция от страна на синьото ръководство беше обяснена от член на НИС така: "Конференцията ще се проведе тогава, когато каже Иван Костов. " Най-вероятно на едно от двете предстоящи заседания на националния съвет на СДС ръководството ще предложи за гласуване точната дата на форума. "За мен не е важно кога ще се проведе конференцията, а какви решения ще вземе", коментира членът на НИС на СДС Йордан Цонев.
Предстоящата извънредна национална конференция на СДС ще трябва да обсъди няколко много важни въпроса, свързани с предстоящите парламентарни избори. Тя трябва да даде отговор кои ще са коалиционните партньори на партията за изборите, с каква предизборна програма СДС ще се яви пред избирателите, кои ще са основните послания на управляващите. Това, което основно вълнува сините активисти, обаче е какви ще са критериите и как ще се формират листите с кандидатите на партията за народни представители. Частично отговор на този въпрос ще даде поредният - шести, син семинар на Боровец, който ще се проведе в началото на ноември. Там обаче ще бъде обсъдена европейската практика за номиниране на кандидат-депутати и доколко СДС може да използва чуждия опит и механизми за издигане на своите кандидати за народни представители. Основно критериите и начинът на номиниране ще се изработят и приемат от националния съвет на СДС, а окончателното решение ще се гласува на извънредната конференция.
Веднага след местните избори и на последния конгрес през февруари сините отчетоха предварителните избори като несполучлив вариант за определяне на партийни кандидатури. Въпреки това единият от начините, който в момента се обсъжда сред синьото ръководство, е кандидатите за депутати да се излъчват чрез предварителен вътрешнопартиен вот, като в него ще имат право да участват само членовете на СДС. Основното предимство на този избор е, че чрез него могат да се излъчват и независими кандидати, които не са членове на СДС. "Сред нас все повече се налага мнението, че трябва да се отворим към основателите на СДС, които по една или друга причина се дистанцираха от партията", заяви секретарят на отдела за партийни стратегии и програми Едуард Клайн. Според него това е един от начините те да си възвърнат доверието в партията. Другият вариант е общинските съвети на СДС да номинират кандидатите за депутати, а областните ръководства да подреждат листите, което на практика означава, че изборът ще е изцяло партиен и за депутати ще се номинират само партийни активисти. Според организационния секретар на СДС Емил Лилов това е най-удачният начин за издигане на кандидатите за народни представители. Независимо от това по какъв начин ще се формират сините депутатски листи и на какви критерии трябва да отговарят номинираните, най-вероятно последната дума за това как ще изглеждат те в окончателния си вариант ще има НИС на СДС, коментират от синята парламентарна група. Там вече започнаха да се правят сметките кой какви шансове има да попадне отново сред избираемите места в партийните листи.
Вероятно това е една от причините лидерът на СДС Иван Костов да избърза със съобщението за предстоящия извънреден форум. По този начин ще се избегне евентуално недоволство от страна на част от народните представители, които нямат шанс да попаднат в депутатските листи за предстоящите избори.
"Някои от партията се опитват да ни внушат, че отделната личност е от особено значение за успеха на СДС на парламентарните избори, но те са партийни и трябва да се правят от целия отбор", коментира Марио Тагарински. Това по всяка вероятност ще бъде една от основните цели, които ще се опитат да ни внушат от "Раковски" 134 на извънредната национална конференция. Със сигурност ръководството на СДС ще демонстрира на форума единство в името на изборната победа. Иначе казано, на високия партиен форум и до парламентарните избори в сините редици ще цари измамно примирие.
