На сутринта след изборния ден в ефира на независимите радиостанции често звучеше песента на много обичания тук Джордже Балашевич "Да живеем свободно". Хората бяха успокоени, мили, отзивчиви. Но това като всичко хубаво бе краткотрайно. Съюзната избирателна комисия, която за сърбите се превърна в чудовището Неси - всички знаеха, че я има, но никой така и не я видя, дори и законните й членове от опозицията - пусна ледения душ и отсече: балотаж на президентските избори. Моментално радио "Индекс" бе залято от слушателски обаждания. Импровизираната му слушателска рубрика "Как Белград реагира на провокацията" продължи повече от двайсет и четири часа. Хората бяха гневни.
- Предлагам всички шестстотин хиляди, които според съюзната комисия не са гласували, да отидем пред резиденцията на Милошевич, за да види, че сме тук и няма да се откажем.
- Ако опозицията и този път отстъпи всичко, се връща на изходна точка. Ако комисията не признае изборните резултати, хората сами ще излязат по улиците, няма да чакат лидерите на опозицията. Висши социалисти започнаха да си подават оставките. Значи управляващата коалиция се цепи по шевовете и югопрезидентът остава сам. Хората от ДОС трябва добре да си помислят, преди да предприемат каквото и да било, за да не дадат на властта легитимно право да употреби сила.
- Това означава, че му се ще на Милошевич още 500 хиляди като Иван Стамбулич да са отишли на джогинг, от който няма връщане.
- Огорчена съм. Не искам всичко отново да се повтори. Чувствам се ограбена. Моля хората да не излизат на втори кръг. Ние вече си казахме думата.
- Бясна съм. Ужасно съм гневна. Чета по Интернет, че според агенция СРНА Милошевич е в контакт с ДОС и иска да преговаря за втори кръг. Няма място за разговор по въпроса. Ние си казахме думата. Мисля, че ДОС не трябва и да си помисля да говори с него за каквото и да било, защото това означава, че са ни лъгали с тези 53%. Ако ДОС стои зад тези проценти, трябва всички да стоим докрай. СИК обявява това, което й се нареди. Само че няма място за маневри сред нас. Достатъчно ни лъгаха и крадоха 10 години.
- Трябва да повлияем много повече върху решенията на СИК, а не на ДОС. Комисията отигра най-добрата карта, която можеше да отиграе. Печелейки време за него, за да разтури това, което е възможно. Те са откраднали около половин милион от гласовете. А за това се отива в затвора.
- Резултатите, които обяви СИК, показват, че те дори и като победени желаят да ни унизят още веднъж. Този път народът също може да извърши огромен натиск спрямо тях. Нека по върховете бъдат така разумни и да не ни провокират. Надявам се, че и опозицията ще бъде достатъчно разумна да не се разцепи и да не приеме втори тур, защото това е абсолютно безсмислено и аз лично като гражданин няма да гласувам отново. Не приемам да бъда ограбен и да анулирам победата си.
- Не им беше все пак толкова лесно да съобщят лъжите си. Не трябва да забравяме, че Милошевич има покана между 6 и 8 октомври да посети Китай. Може би трябва да му дадем време да приготви багажа си, преди да отпътува до Пекин. Най-важното за мен е, че и радикалите признават резултатите на ДОС.
- Нека лидерите на ДОС да извикат хората на улицата и да ни кажат, че няма да ходим на втори тур и няма да продадат гласовете ни.
- Чакала съм повече от два часа и половина на опашка, за да гласувам. И защо сега да ходим на втори тур? Не заради чакането, ако трябва ще чакам и пет часа, но в това няма капка почтеност. Едното ми дете прогони от страната, а другото съсипа във войните. И моят над 40-годишен труд е ограбен.
- Нека не се заиграват с търпението ни. Никакъв втори тур. Да излезем всички на улицата. Ако сега преглътнем, ще продължат цинично да се гаврят с нас.
- Изключително напрегнат и изнервен съм, защото Джинджич каза, че трябва да останем мирни и да изчакаме. Чакали сме толкова време. Докога само от нас ще искат да проявяваме разум? Лично аз няма да отида на втори тур. Моят баща е член на районната избирателна комисия от квотата на социалистите и каза, че Воислав Кощуница има огромен процент. Ако не вярвам на баща си, на кого да вярвам?
На 26-и сутринта Белград осъмна пуст. По сградите се появиха надписи с черен спрей "Който иска втори кръг, отива в деветия". И докато в дните преди изборите хората по автобусите и магазините се питаха един друг дали ще отидат да гласуват, сега единственият въпрос, който си задаваха, бе ще се съгласи ли опозицията с предложените й резултати от СИК, или ще призове хората да си вземат това, което си е тяхно. Митингът на опозицията, последвал обявените от комисията резултати, започна с изпълненията на барабанистите на Драголюб Джуричич. Монотонният маршов звук на барабаните сякаш напомпваше обстановката. Хората, които бяха извадили позабравените от 1996 г. свирки, хаотично му пригласяха. Засега обаче ще трябва да се задоволят само с шума, който могат да произведат.
"Те двамата прекараха заедно младостта си, заедно си проправяха път в живота, завземаха властта и властваха над Сърбия. Заедно и ще завършат своето царуване. А какъв ще бъде този край, остава да се види. " Това е финалът на книгата "Край на сръбската приказка" на публициста Славолюб Джукич, посветена на Слобо и Мира. След изборите на 24 септември може би трябва да се добави само: остава да се види, и то скоро.
В интерес на България е да има стабилна Сърбия
Януш Бугайски* пред "Капитал"
- Периодично Милошевич търси легитимност на своето управление чрез избори дори когато трябва да фалшифицира изборните резултати за тази цел. Сега размерът на измамата бе толкова голям, че той може да прибегне до друга тактика, за да задържи управлението. Той все още държи много козове в ръкава си, включително провокацията за криза, която да оправдае отлагането на изборите, опит за някаква сделка с опозицията или дори промяна на неговото решение за федерални президентски избори, докато упражнява своята власт чрез други институции. В крайна сметка режимът ще следи отблизо размерите и насочеността на обществените протести, преди да вземе някакво решение.
- ДОС остава много разделена заради личното съперничество и амбиции на нейните лидери. Например Зоран Джинджич много завижда на вниманието и подкрепата, които Кощуница си спечели чрез изборната кампания. Ако се случи така, че социалистическият режим падне и на президентско, и на правителствено ниво, най-вероятно следващата администрация ще бъде доста разединена и може всъщност да бъде парализирана при задълбочаване на сръбската криза. В такъв случай може да се достигне до нови избори с пълен международен мониторинг.
- Мафиотските групи, които контролират сръбската икономика, са наистина притеснени, че потенциалното падане на техния патрон и защитник (Милошевич) ще заплаши техните привилегии и "бизнесинтереси". Някои ще се опитат просто да обърнат своята вярност към администрацията след Милошевич. Или ще се стремят да избягат от страната заедно със своите капитали. Групировките, които са свързани с тайните служби и полувоенни формирования, могат да се опитат да разрушат конструкцията на една "нормална икономика" чрез саботаж, провокации, и други средства.
- И Драшкович, и Шешел са опортюнисти, които ще се опитат да отмъкнат парче от следващото правителство, въпреки че техните партии претърпяха пълен провал на изборите. И двамата са много свързани с Милошевич, за да имат някаква значима обществена поддръжка, ако сегашният режим падне.
- Кощуница и хората около него се опитаха да достигнат до армията и силите за сигурност и той ще им предложи имунитет срещу преследване за военни престъпления. Това може да осигури негласна подкрепа за смяна на режима между някои сили за сигурност, но и да създаде нови диспути с международната общност и самият Кощуница може да апелира за сръбския национализъм както предшественика си.
- Каквото и правителство да смени социалистическия режим, малко вероятно е да има издръжливостта, контрола и упоритостта да провежда брутална вътрешна и външна политика, която характеризира настоящите структури на властта. Западът ще се опита да наложи влиянието си върху новото правителство и ако Кощуница и екипът му са наистина искрени в намеренията си да се присъединят към Европа, те не могат да си позволят да се държат като предшественика си.
- Със сигурност няма да падне манна небесна, когато бъде отстранен Милошевич. Сръбският народ не трябва да се заблуждава, че вдигането на санкциите ще отприщи поток от просперитет. Това е повече от символичен и политически акт и ще отнеме поне едно десетилетие, преди Сърбия да може да построи нормално функционираща пазарна икономика. Никой не трябва да завижда на следващото сръбско правителство с оглед на монументалната работа, пред която то ще се изправи при стабилизирането на икономиката и провеждането на институционални реформи.
- Малко вероятно е Кощуница да се увлече в нови приключения, повдигащи въпроса за Велика Сърбия. Въпреки това неговата непреклонна позиция, че Косово трябва да остане в Сърбия, а Черна гора в Югославия, ще породи нови противоречия в Прищина и Подгорица. Кощуница ще се опита и да спечели западна симпатия и финансова подкрепа, за да предпази настоящата държава, което ще постави много западни институции в директен конфликт с албанските интереси и може да провокира нови конфликти в региона в бъдеще. Ако международната общност наистина не уважи правото на преобладаващото мнозинство косовари за независимост и държавност, очаквам ново насилие, особено ако НАТО планира да напусне територията и я върне обратно под контрола на Белград.
- Ще има първоначално ангажиране със Сърбия, ако Милошевич наистина падне, но това скоро може да се превърне в разочарование, ако заемите и кредитите бъдат отпуснати, а страната изпадне в политически и икономически хаос. Разбира се, в интерес на България е да има сигурна и стабилна Сърбия и правителството в София по-скоро трябва да настоява пред международната общност за прокарването на по-съществена програма за възстановяването на региона, след като Милошевич го няма, отколкото да фокусира вниманието си само върху Белград, пренебрегвайки съседните страни.
- Ако Милошевич остане на власт, Черна гора няма друг избор, освен да предизвика референдум за независимост. Ако Кощуница поеме поста и властта, Подгорица ще се стреми да преговаря с него на ново и равно федерално и конфедерално равнище. Ако това не стане, въпросът за независимостта отново ще бъде поставен на масата, но този път без заплахата от сръбска военна интервенция, защото Милошевич вече няма да е на власт.
Милошевич пада. На каква цена?
Деян КЮРАНОВ
На онези, които си задаваха въпросите, изборните дни в Югославия дават дотук следните отговори:
По всичко изглежда, че имаме работа с класически урок на тема "С избори шега на бива" - ако са избори. Е, тук бяха - и диктаторът падна в демократичния капан. А в капан нямаш много свобода за действие. Както каза Миленко Дерета от неправителствената организация "Гражданска инициатива": "Досега пасивна беше опозицията. Сега за пръв път Милошевич няма полезен ход."
И наистина след войната на НАТО в Югославия опозицията беше неспособна да защити прозападната си ориентация, беше разединена, без сериозна подкрепа сред културния елит и в ревнива конкуренция с либералните неправителствени организации. Но докато Милошевич гръмко възстановяваше мостове и канеше да живеят в Югославия нови европейци от засегнатия от натовските бомби Китай, опозицията за половин година успя да организира фронт против него. Благодарение най-вече на усилията на Г-17+ и малките партии (примерно демоцентъра на Драголюб Мичунович или социалдемократическата на Жарко Корач) сръдните за лидерство между Драшкович и Джинджич бяха туширани. Получи се група за общи реакции, включваща политици, организирани граждани (в неправителствени групи) и художественотворческа интелигенция (понятие, което в Югославия все още е актуално). Това, което тази опозиционна група за реакции така и не успя да направи цяла година след Косово, беше атакуващо действие. С обявяването на изборите Милошевич предостави на опозицията възможността за една обединена макрореакция. Явно е предвиждал, че опозицията, колкото и да беше доказала, че може да реагира адекватно по дребни поводи, няма да може да се справи с едни общонационални избори.
Такова предвиждане на Милошевич би могло да бъде подкрепено с ред обективни аргументи. Например мнозина от опозиционните лидери са знайни в Сърбия като здрав корупционен кадър, а способностите на Драшкович и Джинджич да поставят своето т.нар. его над т.нар. обществен (че и партиен) интерес беше нееднократно доказано исторически. Плюс едно политическо слабо място: безспорните връзки между опозицията и Запада, този Запад, който бомбардира отечеството. Да добавим техническите и организационните трудности, идващи от факта, че за два месеца, един от които отпускарски, трябваше да се направи кампания едновременно за президентски, парламентарни и местни избори - при което всички предимства са за стабилно организираните властващи.
Нещо повече, тези предвиждания започнаха да се потвърждават на практика. Драшкович прояви сръбски инат, на който дори ние можем да завидим, и въпреки огромния вътрешен и външен натиск да не го прави, разцепи опозицията, издигайки свой кандидат за президент. Опозицията пък с много търсения се спря на доктор Кощуница, необичан специално от либералите заради национализма си и общо от всички - заради нехаризматичността си. Изгубено беше и време, така че опозицията започна предизборната си кампания на първи септември, три седмици преди края й, защото сърбите са си отредили не един, а два "дни за размисъл".
Оттук нататък реалността започна да се разминава с Милошевичевите предвиждания. Опозицията концентрира усилията си там, където знаеше, че е слаба - в селата. Оказа се, че сръбските неправителствени организации могат да организират не само себе си, а и хиляди доброволни местни агитатори и активисти. Социолозите започнаха да правят проучвания, а независимите медии да разпространяват получените данни. Данните сочеха бърз растеж на популярността на сравнително неизвестния Кощуница. Именно национализмът му се оказа привлекателен за мнозина по селата. Характерно е, че за целия предизборен период властта не публикува нито едно социологическо проучване. Единствената реакция на властта беше да упомене в своя печат за т.нар. проучвания на общественото мнение, които се правели под диктовката на НАТО, а публикуването им представлявало лишаване на сръбския народ от суверенното му право да избира свободно. В седмицата преди изборите между социолозите в Белград се говореше, че техни колеги направили едно-две проучвания по поръчка на властта, но резултатите им били засекретени. Това може да се стори странно само на човек, който не е опитал специфичния вкус на политическия "Коктейл Милошевич", смес на демократични институции с тоталитарни практики, на либерални традиции с националистически.
Проучванията показаха и много слаба подкрепа за кандидата на Драшкович. Така, неочаквано, не се случиха две неща от изборния план на Милошевич: опозицията успя да излъчи сериозен кандидат, а електоратът й не се разцепи въпреки кандидата на Драшкович.
Пристигнал в Белград в разгара на кампанията, аз бях поразен от спокойната атмосфера на града. Не само че не видях, аз и не чух за скандали или сбивания по кръчми и кафенета, не станах свидетел на нито един политически разговор на улицата (да си помислим какво би било в София). Нямаше и скъсани предизборни плакати, редки бяха плакатите с художествени добавки със спрей. Усещането беше, че в столицата и за двете страни нещата са решени, гражданите чакат изборния ден. Иначе кампаниите и на двете страни бяха предимно негативни, изтъкващи по-скоро сегашни лошотии, а не бъдещо добруване. Кампанията на Милошевич се въртеше около лозунга "Народът избира, а не НАТО! " с неуспешен опит за позитивно балансиране в стил "Родината расте и хубавее" (съобщения за предаване апартаменти на новодомци, за намаления на цени и други подобни). Кампанията на Кощуница беше прицелена в личната икономика, която за повечето сърби става все по-проблематична, също с неуспешен опит за позитивен баланс с бъдещето, в което ще заживеем по-добре, като престанат санкциите и тръгнат инвестициите. А контралозунгът беше "Народът избира, а не Мира! " (Миряна Маркович, съпругата на Милошевич). Трудно е да се съди за успешността и на двете кампании. Във всеки случай поне в Белград сякаш
В деня на изборите придружих човек, който търсеше изборната секция, в която е записан, за да гласува (тук, ако те няма в списъка, просто не гласуваш, допълнителните списъци са забранени). Човекът така и не успя да гласува, но покрай него обиколих десетина секции в Стария и Новия град. Бил съм наблюдател на избори, прочетох и тукашния изборен закон: никъде не забелязах нищо нередно. Няколко дни по-късно Зоран Лукич от ЦЕСИД, тукашната неправителствена организация за честни избори, обяви на пресконференция, че нарушенията, за които имат сведения от своите над четири хиляди доброволни наблюдатели, са били предимно по селата. Типични са били присъствие на полиция във или пред изборната секция, неосигуряване на вота и агитация на място от членове на избирателната комисия. Списъкът с такива нарушения - над петдесет страници, каза Лукич, - е бил предаден от ЦЕСИД в Съюзната изборна комисия. Така че прозвуча учудващо съобщението на СИК, че в комисията "не е постъпило "нито едно съобщение за нередност", което говорело за отличната организация на изборите (или някакво подобно самохвалство). Независимо от това нито ЦЕСИД, нито опозицията твърдят, че изборите следва да бъдат произведени наново заради регистрираните от тях нарушения.
В изборната нощ събралите се на площад "Теразие" привърженици на опозицията се радваха на първите резултати, но градът като цяло осъмна без усмивка. Рано-рано бяха изкупени всички вестници. Картината се смени рязко на следващата сутрин, след като и властта, и опозицията бяха обявили победа според неокончателни данни: опозиционните "Блиц", "Глас" и "Данас" ги нямаше, продадени, а официозите "Политика" и "Новости" останаха по будките до вечерта. А това, че на митинга в сряда вечерта, на който говори Кощуница и свири Брегович, забелязах много повече дерящи се в одобрение лумпеноидни физиономии, отколкото на митингите първите две следизборни вечери - на мен поне ми говори, че опозицията наистина е победила. Лумпените са конформисти.
На този последен засега митинг Кощуница произнесе единствената политическа реч. Тя трая петнайсет минути и съдържаше две съобщения. Първо, че опозицията твърдо е решила да брани резултатите от изборите, получени след сумиране на 98% от протоколите на изборните комисии, и според които Кощуница печели с над 50% и законно става президент без втори кръг. Второ, че в тази си борба опозицията няма да прибегне към насилие. Кощуница говори с най-добре поставения глас от всички оратори - макар че сред тях имаше и професионални актьори. Кампанията не го е направила харизматичен, но се е научил да говори ясно и със сила. Явно решимостта на опозицията да брани победата си е по-голяма откогато и да било, включително по времето на "шетането" отпреди три години.
На другата сутрин СИК обнародва своите вече окончателни резултати. Макар че за втори път се поприближиха до резултатите на опозицията, те сочат, че на Кощуница, макар да е далеч пред Милошевич, все пак не му достига малко (под два процента), за да победи на първия кръг, следователно комисията насрочва втори кръг между двамата. СИК съобщи тези резултати дванайсет часа по-рано от срока, който сама беше определила. Това показва, че Милошевич е чул съобщенията на Кощуница, повярвал им е и е разбрал, че само ще продължи да губи, ако продължи да бави топката. Ускоряването на официалното съобщение е неговият отговор.
И така, свидетели сме на
Засега от едната страна е Демократичната опозиция на Сърбия, подкрепяна след изборите от Сръбската православна църква и - поне по отношение на изборните резултати - от радикалите на Шешел и обновителите на Драшкович. Милошевич няма нови поддръжници - и не се очакват. Как ще се развият нещата е от областта не на политологията, а на "политическата метеорология", смята професор Гоати, известен тукашен политолог, така че всяко предвиждане е много рисковано. От друга страна, хората на място намират допълнителни извори на информация. Например един от най-професионалните емпирични социолози на Сърбия, професорът по математика Сърджан Богусавлевич, ми каза: "Като искам да разбера как е властта, качвам се на колата и обикалям няколко места, да видя къде са спрели черните коли. Снощи (вторник) ги открих пред сградата на правителството и прозорците на един етаж светеха. Заседават, чудят се какво да правят. Явно не са били готови за такова поражение. " Е, щом социолозите са принудени да прилагат такива теренни тактики, това е индикатор, че ситуацията може да бъде прогнозирана само интуитивно.
Затова и моята основна - интуитивна - прогноза е вече споменатото мирно предаване на властта от хората на Милошевич на опозицията. Въпреки многото обективни фактори, които са в противното блюдо на везната. Например неговите "специалци" с лошо име, на които вероятно и сега може да заповядва; или трудността да си спаси живота, ако престане да е президент; или двусмислената позиция на официална Русия и недвусмислената подкрепа от официален Китай. Все пак, дори и да се стигне до отделни кървави сблъсъци, победата на Кощуница няма да бъде резултат от гражданска война. Тя ще бъде резултат от една дългоочаквана промяна в мисленето на западните ни комшии.
Икономика на корупцията
Жан Картие-Бресон, професор по икономика в университета в Реймс
Изследване от 1995 г. на инвестициите и риска за заемите сред 52 страни, проведено от Алберто Адес и Рафаел ди Тела, показва, че ако доходите на глава от населението се увеличат с 4 400 долара, рейтингът на дадената страна (по отношение индекса за корупция - 0 за корупция, 10 за почтеност) ще се увеличи с два пункта. Подобни открития не само показват зависимостта между икономическата изостаналост и корупцията, но и подчертават степента, до която корупцията има силно икономическо измерение.
Повечето икономисти считат, че корупцията се корени в разпределението на властта, в неограничената употреба на тази власт и в монополистичната позиция на държавните служители. Подбудите и възможностите за корупция зависят от размера на личните облаги, които тези служители могат да извлекат при възлагането на държавни поръчки. Следователно корупцията възниква, когато политическите, бюрократичните и икономическите интереси съвпадат. Съществува законодателна корупция - политиците предават електората, като продават гласовете му на силови групировки; и административна корупция - когато държавни служители взимат пари, за да гарантират на някого държавна поръчка. Всъщност възможности за престъпления съществуват на всички нива, от внушителна корупция между високопоставени държавни служители до дребна корупция в най-ниските нива на йерархията.
Както във всеки друг пазар корупцията се базира на договори между различни интереси. Компаниите, силовите групировки и гражданите се опитват да извлекат различни ползи, като плащат подкупи, докато държавните служители искат да увеличат законните си доходи. Политиците от своя страна се стремят към засилване на властта си и нови богатства. Тези, които дават подкупи, обикновено се опитват да избегнат или намалят данъците си, да си издействат по-свободно прилагане на законите или пък да се сдобият с твърде ниска оценка на наемите за държавните жилища. Някои хора понякога дават подкуп, за да избегнат опашките за получаване на апартамент или прокарването на телефон. Често дори разрешението за правенето на научни изследвания предполага даването на подкупи. Понякога хората дори могат да бъдат накарани да платят, което вече е изнудване.
Стимулиращи подкупи и изнудване се срещат доста рядко в развитите страни, но са доста срещано явление в развиващите се държави. Корупция, разбира се, съществува и в развитите страни. Съмнителното спонсориране на политически партии е един пример за това. Но имайки предвид строгите закони за собственост, напълно развитите институции и добре платените държавни служители, трудно може да се каже, че развитите страни страдат от систематични прояви на корупция. В тези държави предлагането на стоки и услуги е на ниво, което елиминира стимула за даване на подкупи. Освен това внимателният контрол на държавното управление прави почти невъзможно безнаказаната корупция.
Контрастът с развиващите се страни обаче е твърде голям най-вече заради слабото държавно управление. Младите демокрации често срещат трудности в опитите си да отхвърлят клиентелизма, патернализма или държавния монополизъм, които са присъщи за недемократичните режими. Подкупите продължават да бъдат предлагани и вземани, за да пълнят джобовете на елита и за да купуват политическа подкрепа. Наваксването на икономическата изостаналост също води до корупция. Ако има природни ресурси за разработване (както например в Мексико и Нигерия след откриването на нефтени находища), съществува голяма възможност те да бъдат продадени на цени, по-ниски от пазарните, тъй като подкупите често са необходими, за да се осигури даване на концесия.
Цената на корупцията трудно може да бъде определена отчасти поради секретността и отчасти поради факта, че деформациите трудно могат да бъдат измерени. Но някои последици не могат да бъдат подложени на съмнение. Един от ефектите е по-малкото инвестиции. Показателно е проучването на Паоло Мауро от 1997 г., което обхваща 67 държави в периода 1960 - 1985 г. То показва, че ако страна като Египет повиши ефикасността на администрацията си и подобри индекса за корупция от 4 на 6, както този на Аржентина (индексът 10 показва пълна липса на корупция), размерът на инвестициите ще се повиши с 3%, а икономиката ще отбележи ръст от 0.5 на сто. Друго изследване от същата година, направено от Шанг-Джин Вей, показва, че влошаването на идеалния индекс от 10 на Сингапур до този на Мексико от 3.25 е равносилен на увеличение на данъците с 21 пункта.
Освен всичко останало корупцията тласка обществените разходи към проекти, чието осъществяване предполага събирането на подкупи. Тези проекти изместват други, по-важни за обществото програми. Обикновено разходите за отбрана са предпочитани пред тези за образование поради това, че е трудно да се регламентират цените за военно оборудване. Подобни проекти (наричани още проекти бял слон) изобилстват в развиващите се страни.
Корупцията може да доведе до влошаване на качеството на обществените стоки и услуги и дори да застраши сигурността. Пример за това са срутването на сгради в Сеул и разрушенията след земетресението в Турция. Корупцията е причината за многото жертви, защото тя стои в основата на неперфектните изпълнителски договори и лошото строителство.
Корупцията влияе и върху преразпределителната роля на държавата. Тя подкрепя неформалния сектор (сивата икономика) и служи като стимул за избягване на данъците. Освен това тя тотално изкривява програмите за борба с бедността, подкопава международните помощи и рехабилитационните програми.
Важно е да се направи разлика между политическите и икономическите ефекти от корупцията, тъй като те в никакъв случай не са идентични. Корупцията, която съпътстваше аграрната реформа в Мароко в началото на 70-те години, можеше да допринесе за политическата стабилизация, но пък подкопа икономическия растеж. От друга страна, същата тази политическа стабилност можеше да увеличи ръста в дългосрочен план. Затова в никакъв случай не трябва да се стига до заключението, че всяка корупция вреди на икономическия растеж. Световната банка е установила, че страни с предсказуема корупция имат по-високо ниво на инвестициите. Следователно страни с присъща им, но в същото време предсказуема корупция като Тайланд и Индонезия регистрират висок ръст на инвестициите.
Изследвания, направени през 1998 - 1999 г. от Световната банка, предлагат интересни модели за европейските икономики в преход. Слабата съдебна власт се счита за една от основните причини за корупция в Албания, но законодателните несъвършенства бяха по-значителни в Грузия и Латвия. Счита се, че 7% от постъпленията на фирмите в Албания и Латвия и 15% в Грузия отиват за подкупи. Четиринадесет процента от домакинствата в Грузия и 11% в Латвия признават, че са давали подкупи. Затова нищо чудно, че бизнесът е склонен да плаща допълнителни данъци, ако корупцията бъде изкоренена.
Загубите от корупцията могат да бъдат големи. Според Световната банка в Уганда държавните субсидии за основно образование се са увеличили три пъти за периода 1991 - 1993 г. Проблемът е обаче в това, че приемът на студенти и ученици не е нараснал. Изследване на 250 училища показва, че над 70% от капиталовложенията са били незаконно присвоени.
С какво е полезен този икономически анализ? Той предлага някаква представа за причините за корупция, изследвайки идеите за информация, власт, монополи и печалби. Причините за корупцията подчертават ролята на бедността, цената на държавните служби и социалното деление. За съжаление повечето проучвания страдат от недостиг на данни, защото са правени за развиващите се страни. Все пак корупция не липсва в развитите страни, където се шири най-вече сред бизнессредите. Все пак корупцията е бизнес, макар и доста тъмен.
Преднамерена корупция и хищническо поведение
Последният шанс на Барак
Неясно политическо бъдеще очаква израелския премиер, ако до месец не сключи споразумение с палестинците
Петър ИВАНОВ
В последните дни преди Кнесетът да излезе във ваканция, израелският премиер Барак понесе редица сериозни удари. Подкрепеният от него кандидат за президент Шимон Перес претърпя унизително поражение от почти неизвестния Моше Кацав. Близкият приятел на Барак и външен министър Давид Леви подаде оставка, а три партии от правителствената коалиция напуснаха кабинета. Връх на всичко бе решението на парламента да започне процедура по саморазпускането си, която предшества свикването на предсрочни избори. И всичко това в знак на протест срещу отстъпките, които премиерът Барак възнамеряваше да направи на палестинците на преговорите в Кемп Дейвид.
Двата месеца, последвали срещата в Мериленд, не родиха нищо. С напредването на времето обаче стана ясно, че политическото бъдеще на израелския премиер все повече зависи от това дали ще има сделка с Арафат. Перспективата за предсрочни избори изглежда напълно реална и Барак е наясно, че няма големи шансове за спечелването им, както заради спадналата му популярност, така и заради засилването на опозицията, която експлоатира неуспехите му и продължава да трупа дивиденти за негова сметка. Пробивът в преговорите с палестинците остана единственият печеливш ход, който би измъкнал Барак от тежката ситуация. Затова след двата месеца на застой и взаимни обвинения израелският премиер покани Арафат на среща, която даде начало на новия кръг от двустранните преговори, наречени не без основание последния шанс на Барак.
Всъщност и двамата лидери знаят, че зависят твърде много един от друг и без взаимни компромиси рискуват твърде много. Ако продължи да отлага създаването на палестинска държава, Арафат рискува да бъде низвергнат от сънародниците си и да бъде развенчан от арабския свят. Палестинският лидер отлично знае, че ако се стигне до предсрочни избори в Израел и Барак се оттегли, това ще заплаши силно опитите му за договаряне на окончателния статут на палестинската автономия. Арафат е наясно, че Барак е най-силният му коз и че от времето на Ицхак Рабин насам не е имал по-сговорчив партньор в мирните преговори. Едва ли някой би се наел да прогнозира кой би спечелил евентуалните предсрочни избори и каква ще бъде линията на новия премиер. Със сигурност Арафат си спомня, че неотстъпчивостта на Бенямин Нетаняху доведе до тригодишно прекъсване на мирния процес. Палестинският лидер не разполага с толкова време. Според Арафат конституирането на новата държава не търпи отлагане както заради напредването на възрастта му (а да бъде неин пръв президент е голямата мечта на доста възрастния вече Арафат), така и заради нарасналото нетърпение на палестинците.
От друга страна, Барак също няма никакво време за губене. Времето притиска Барак повече от всичко и единственият му шанс да оцелее като премиер е да сключи споразумение с палестинците до края на октомври, когато Кнесетът ще поднови работата си. Развитието на събитията след Кемп Дейвид обаче показа, че да се стигне до окончателния мир в региона ще бъде далеч по-трудно, отколкото изглеждаше преди срещата на двамата лидери в Америка. Барак бе притиснат от две страни - от едната е вътрешнополитическата ситуация, която не изглежда никак розова за политическото му бъдеще, а от друга е датата 15 ноември, новият краен срок, който палестинците поставиха за сключването на договор. Това бе отсрочката, която Арафат все пак направи с уговорката, че след тази дата ще обяви независимостта на палестинците независимо дали има споразумение с Израел или не.
Третият фактор, който пришпорва двете страни да бързат, е наближаването на президентските избори в САЩ. Изборите през ноември също са краен срок, с който Израел и палестинците трябва да се съобразяват с оглед на твърде важното за близкоизточния мирен процес американско посредничество.
Дългоочакваната среща между Барак и Арафат се състоя в имението на израелския премиер в Кошав Яир. Израелското радио подчерта многозначително, че Барак е поканил Арафат на среднощно гости (срещата бе късно вечерта) и че американският президент Клинтън веднага е телефонирал на събеседниците, за да се увери, че посредничеството му е дало резултат. За да разсее всички намеци за конспиративност, канцеларията на премиера излезе със съобщение, в което се казва, че двамата лидери не са сключвали никакви сделки. Те само се опитали да "разсеят облаците" и обещали на Клинтън да направят всички усилия, за да се споразумеят. Освен това след срещата двамата лично инструктирали екипите, които отпътуваха за Вашингтон за новия кръг от преговори.
Както можеше да се очаква, една от основните теми на разговорите във Вашингтон е въпросът за суверенитета на стария град Ерусалим, в който се намират множество еврейски и арабски светини. САЩ лансираха идеята един от свещените хълмове в старата част на града да бъде поставен под управлението на Съвета за сигурност на ООН и на още няколко мюсюлмански държави - Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Йордания. Това е вариация на предишното американско предложение свещеният район да бъде поставен под управлението на Съвета за сигурност. Палестинците възразиха, че в съвета влизат предимно християнски държави и поискаха поставянето му под ислямски контрол. Израел пък напълно изключи възможността тази част от Ерусалим да бъде поставена под пълна палестинска или мюсюлманска опека. Смята се, че новото предложение е добра основа за сближаване на позициите и компромис за статута на Ерусалим.
Проблемът за земята и границите е другият важен въпрос, около който ще се концентрират преговорите във Вашингтон. Доскоро двете страни се опитваха да сключат сделка на базата на размяна на земи. Съвсем изненадващо обаче Набил Шаат, един от бъдещите палестински министри, заяви, че целта на преговорите за границите е да се стигне максимално близо, а не до пълно изпълнение на резолюции 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН. Според тях Израел трябва да освободи териториите от Западния бряг, окупирани през 1967 г. Изявлението на Шаат е първото признание, че цялостното връщане на Западния бряг на палестинците е фикция.
Последният шанс на Барак
Неясно политическо бъдеще очаква израелския премиер, ако до месец не сключи споразумение с палестинците
Петър ИВАНОВ
В последните дни преди Кнесетът да излезе във ваканция, израелският премиер Барак понесе редица сериозни удари. Подкрепеният от него кандидат за президент Шимон Перес претърпя унизително поражение от почти неизвестния Моше Кацав. Близкият приятел на Барак и външен министър Давид Леви подаде оставка, а три партии от правителствената коалиция напуснаха кабинета. Връх на всичко бе решението на парламента да започне процедура по саморазпускането си, която предшества свикването на предсрочни избори. И всичко това в знак на протест срещу отстъпките, които премиерът Барак възнамеряваше да направи на палестинците на преговорите в Кемп Дейвид.
Двата месеца, последвали срещата в Мериленд, не родиха нищо. С напредването на времето обаче стана ясно, че политическото бъдеще на израелския премиер все повече зависи от това дали ще има сделка с Арафат. Перспективата за предсрочни избори изглежда напълно реална и Барак е наясно, че няма големи шансове за спечелването им, както заради спадналата му популярност, така и заради засилването на опозицията, която експлоатира неуспехите му и продължава да трупа дивиденти за негова сметка. Пробивът в преговорите с палестинците остана единственият печеливш ход, който би измъкнал Барак от тежката ситуация. Затова след двата месеца на застой и взаимни обвинения израелският премиер покани Арафат на среща, която даде начало на новия кръг от двустранните преговори, наречени не без основание последния шанс на Барак.
Всъщност и двамата лидери знаят, че зависят твърде много един от друг и без взаимни компромиси рискуват твърде много. Ако продължи да отлага създаването на палестинска държава, Арафат рискува да бъде низвергнат от сънародниците си и да бъде развенчан от арабския свят. Палестинският лидер отлично знае, че ако се стигне до предсрочни избори в Израел и Барак се оттегли, това ще заплаши силно опитите му за договаряне на окончателния статут на палестинската автономия. Арафат е наясно, че Барак е най-силният му коз и че от времето на Ицхак Рабин насам не е имал по-сговорчив партньор в мирните преговори. Едва ли някой би се наел да прогнозира кой би спечелил евентуалните предсрочни избори и каква ще бъде линията на новия премиер. Със сигурност Арафат си спомня, че неотстъпчивостта на Бенямин Нетаняху доведе до тригодишно прекъсване на мирния процес. Палестинският лидер не разполага с толкова време. Според Арафат конституирането на новата държава не търпи отлагане както заради напредването на възрастта му (а да бъде неин пръв президент е голямата мечта на доста възрастния вече Арафат), така и заради нарасналото нетърпение на палестинците.
От друга страна, Барак също няма никакво време за губене. Времето притиска Барак повече от всичко и единственият му шанс да оцелее като премиер е да сключи споразумение с палестинците до края на октомври, когато Кнесетът ще поднови работата си. Развитието на събитията след Кемп Дейвид обаче показа, че да се стигне до окончателния мир в региона ще бъде далеч по-трудно, отколкото изглеждаше преди срещата на двамата лидери в Америка. Барак бе притиснат от две страни - от едната е вътрешнополитическата ситуация, която не изглежда никак розова за политическото му бъдеще, а от друга е датата 15 ноември, новият краен срок, който палестинците поставиха за сключването на договор. Това бе отсрочката, която Арафат все пак направи с уговорката, че след тази дата ще обяви независимостта на палестинците независимо дали има споразумение с Израел или не.
Третият фактор, който пришпорва двете страни да бързат, е наближаването на президентските избори в САЩ. Изборите през ноември също са краен срок, с който Израел и палестинците трябва да се съобразяват с оглед на твърде важното за близкоизточния мирен процес американско посредничество.
Дългоочакваната среща между Барак и Арафат се състоя в имението на израелския премиер в Кошав Яир. Израелското радио подчерта многозначително, че Барак е поканил Арафат на среднощно гости (срещата бе късно вечерта) и че американският президент Клинтън веднага е телефонирал на събеседниците, за да се увери, че посредничеството му е дало резултат. За да разсее всички намеци за конспиративност, канцеларията на премиера излезе със съобщение, в което се казва, че двамата лидери не са сключвали никакви сделки. Те само се опитали да "разсеят облаците" и обещали на Клинтън да направят всички усилия, за да се споразумеят. Освен това след срещата двамата лично инструктирали екипите, които отпътуваха за Вашингтон за новия кръг от преговори.
Както можеше да се очаква, една от основните теми на разговорите във Вашингтон е въпросът за суверенитета на стария град Ерусалим, в който се намират множество еврейски и арабски светини. САЩ лансираха идеята един от свещените хълмове в старата част на града да бъде поставен под управлението на Съвета за сигурност на ООН и на още няколко мюсюлмански държави - Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Йордания. Това е вариация на предишното американско предложение свещеният район да бъде поставен под управлението на Съвета за сигурност. Палестинците възразиха, че в съвета влизат предимно християнски държави и поискаха поставянето му под ислямски контрол. Израел пък напълно изключи възможността тази част от Ерусалим да бъде поставена под пълна палестинска или мюсюлманска опека. Смята се, че новото предложение е добра основа за сближаване на позициите и компромис за статута на Ерусалим.
Проблемът за земята и границите е другият важен въпрос, около който ще се концентрират преговорите във Вашингтон. Доскоро двете страни се опитваха да сключат сделка на базата на размяна на земи. Съвсем изненадващо обаче Набил Шаат, един от бъдещите палестински министри, заяви, че целта на преговорите за границите е да се стигне максимално близо, а не до пълно изпълнение на резолюции 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН. Според тях Израел трябва да освободи териториите от Западния бряг, окупирани през 1967 г. Изявлението на Шаат е първото признание, че цялостното връщане на Западния бряг на палестинците е фикция.
Г-7 хвърли спасителен пояс на еврото
Интервенцията на централните банки спря падането на единната валута, но не е известно какво ще донесе в дългосрочен план
Георги КАТАНОВ
След близо десет години международни санкции иракският президент Саддам Хюсеин най-накрая измисли как да си отмъсти на американците. "Нека всички заедно да се откажем от долара и да използваме други валути в разплащанията помежду си", предложи Саддам, чийто фаворит за наследник на зелените пари е еврото. По този начин иракският лидер застана до правителствата и централните банки на развитите държави, които на 22 септември за първи път решиха да подкрепят еврото чрез интервенция на международния валутен пазар.
Намесата беше осъществена от Европейската централна банка и колегите й от САЩ, Великобритания, Канада и Япония, които интервенираха между три и пет милиарда долара. Въпреки че сумата е незначителна част от дневния оборот на пазара - 1.5 трлн. долара, ефектът беше моментален и еврото се отдалечи на прилично разстояние от абсолютния си минимум - 84.38 американски цента. Източници от италианската централна банка заявиха, че банкерите ще са доволни, ако валутата успее да се задържи над 0.89 долара, а участниците на пазара не изключиха възможността за повторна интервенция, за да бъде затвърдено постигнатото. "Винаги сме казвали, че интервенцията съществува като средство и може да бъде използвана. Днес можем да кажем, че интервенцията показа, че съществува като инструмент, който дава резултати в практиката", коментира еврокомисарят по икономическите и монетарните въпроси Педро Солбес.
Когато на пазара едновременно и неочаквано се появяват най-големите емитенти на твърда валута в света, несъмнено това оказва своето влияние в краткосрочен план, но между икономистите няма консенсус за дългосрочния ефект от подобна намеса. Нито един министър или банкер не знае какъв е "идеалният" курс на паричната единица, а също така не може да познае бъдещото й ниво, разчитайки само на научни методи. Поведението на долара през 1985 г. и на йената през 1998 г. показва, че след като бъде спряна негативната тенденция, при движението в обратна посока (надолу през 1985 г. и нагоре през 1998 г.) може лесно да се надхвърлят нивата, които са били считани за подходящи по време на интервенцията.
Носителят на Нобелова награда за икономика за миналата година Робърт Мандъл и автор на теорията за ефективни валутни зони посочи своите четири условия за успеха на намесата - определяне на валутен коридор, в който е желателно да се задържи еврото - 0.85-1.15 долара; интервенция на срочните, а не само на спот пазарите; отказ от стерилизация на промяната на паричната маса, което ще предизвика промяна на лихвените проценти; съвместни действия на централната банка на Г-7 и ЕЦБ. На 22 септември беше изпълнено само последното условие, като до края на годината може да се очаква повишаване на лихвения процент, за да бъде забавена инфлацията, стимулирана през последните месеци от слабото евро.
Действията на централните банки вероятно ще откажат част от спекулантите, готови да поддържат къси позиции - сключване на срочен договор за продажбата на евро, в очакване курсът да падне, но трудно ще повлияят на по-сериозните фактори, които са в основата на обезценяването на еврото с 28% след въвеждането му на 1 януари 1999 г. Въпросът е, че никой не знае какво точно доведе до толкова бързата му девалвация. През последните две години растежът на американската икономика е по-добър, отколкото в 11-те страни, използващи еврото, но това не попречи на единната валута да поевтинее и спрямо йената въпреки значително по-високите лихвени проценти в Европа.
Други версии са по-бавният ръст на производителността на труда в Европа и изтичането на капитали за купуването на американски компании и портфейлни инвестиции. Проучвания на инвестиционни компании обаче показват, че трудно може да бъде открита подобна зависимост. Доводът за недоверието към бъдещето на континенталните икономики заради липсата на гъвкавост, тромавата бюрокрация и високите данъци не съответстват на по-ниската доходност на държавните ценни книжа в Германия, Франция и дори в изоставащата и обременена с огромен дълг Италия в сравнение с американските.
Дори европейските политици си имат отговор на обвиненията, че техните действия и забавянето на необходимите реформи са в основата на обезценяването на еврото - въпреки радикалните икономически промени след идването на Маргарет Тачър на власт във Великобритания през 1979 г. курсът на лирата падна от 2.40 долара до 1.01 за пет години. С малката разлика, че поне официално желязната лейди и нейните министри бяха на едно мнение за валутния курс, докато сега някои европейски политици, сред които е германският канцлер Герхард Шрьодер, публично заявиха, че обезценяването на еврото всъщност оказва положителен ефект върху икономиката. Не че това не е така, но липсата на единна позиция смущава пазара и поставя под въпрос независимостта на ЕЦБ.
Случайно или не, интервенцията в подкрепа на еврото дойде шест дни преди референдума в Дания за присъединяване към единната валута. Залогът не е малък и не е изключено на срещата във Версай на 9 септември, когато за първи път е било обсъдено предложението за интервенция, финансовите министри от евро-зоната да са взели предвид и ефекта, който поскъпването на еврото ще окаже върху датския електорат. Възможно е избирателите и да предпочитат силни валути, но датчаните и така не живеят лошо, а значителна част от тях не желаят да предоставят допълнителни правомощия на чиновниците в Брюксел, така че нищо чудно интервенцията да е засилила позицията на еврофобите.
През 1992 г. датчаните отказаха да подкрепят Маастрихтския договор и се наложи провеждането на нов референдум година по-късно, за да не бъде застрашено бъдещето на ЕС преди самото му раждане. Ако наследниците на Ханс Кристиян Андерсен се откажат от еврото, това ще намали желанието на Швеция и особено на Великобритания да рискуват с провеждането на референдуми. Независимо от изявлението на премиера Поул Расмусен, че позицията на Дания по никакъв начин няма да повлияе на курса на еврото, песимизмът много бързо може да се завърне на пазара заради мнението, че извън еврото ще останат още известно време силните икономики на Швеция и Великобритания.
Съгласието на САЩ да участват в интервенцията е риск за финансовия министър Лорънс Самърс, който за разлика от председателя на Федералната резервна система Алан Грийнспан може да загуби поста си, ако доларът поевтинее рязко. Американската икономика подобрява рекордния си търговски дефицит с постоянството на холандски плувец и ако доларът се обезцени, това ще доведе до увеличаване на инфлацията, съпроводено с изтеглянето на чуждестранни инвестиции от борсите и необходимост от повишаване на лихвения процент - все събития, които Белият дом би искал да избегне преди президентските избори на 7 ноември. За да се подсигури, Самърс заяви, че подкрепата на САЩ е дошла по молба на европейските им партньори, но ако положението излезе извън контрол, той може да има проблеми с преназначаването дори при победа на Ал Гор.
Ще се скарат ли пак олигарсите
Втората най-голяма приватизационна сделка в руската история може да сблъска две от лобитата в Кремъл
Георги КАТАНОВ, Москва
На 6 октомври Държавната дума трябва да разгледа проектобюджета на Руската федерация за 2001 г. и евентуално да го гласува на първо четене. Въпреки усилията на министрите да обяснят на депутатите необходимостта от приемането на бездефицитен бюджет, не е сигурно, че той ще бъде одобрен веднага. Високата цена на петрола и изключителният икономически растеж през първото полугодие - 7.2% възбуждат апетита на парламентаристите, които настояват разходите да бъдат увеличени със 150 млрд. рубли (около 10% от предвидените в проектозакона). Бюджетният комитет на Думата даде срок на кабинета до 3 октомври да преразгледа прогнозите си за икономическия растеж и цената на нефта, в противен случай заплаши, че ще препоръча на депутатите да гласуват против проекта на първото четене на 6 октомври, както вече направи икономическият комитет .
Председателят на проправителствената фракция "Единство" Борис Гризлов предложи като компромис да бъдат запазени бюджетните показатели, но в основния финансов закон да бъде записано точно как ще се използват бъдещите приходи, които според вицепремиера Алексей Кудрин може и да не се появят. Единствените отстъпки са възможни при второто четене, когато общата сума на разходите ще трябва да бъде разделена по отделните пера.
Освен че левите фракции в Думата не са особено доволни от проектобюджета, в началото на септември с тяхно участие беше прието решение, с което приватизацията се спира, докато парламентът приеме списък с фирмите, които да бъдат продадени. Въпреки че законът дава това право на депутатите, те не се бяха сещали за него три години и решиха да го използват едва когато кабинетът обяви, че ще внесе промени в закона за приватизацията, които ще разширят използваните методи на продажба. Това е необходимо, за да се увеличи прозрачността на сделките и да се спечели доверието на инвеститорите. Несъвършенството на нормативната база не позволи на правителството да приватизира дялове в "ЛУКойл" и "Газпром" чрез емитиране на американски депозитарни разписки на нюйоркската борса.
Необходимостта от цивилизовани правила потвърди и приватизацията на 85% от петролната компания "Онако". Първоначално всичко изглеждаше нормално, въпреки че в навечерието на продажбата се появиха слухове, че "ЛУКойл" е бил принуден да се оттегли поради натиск. Цената, която трябва плати победителят "ЕвроТЕК" - 1.08 млрд. долара, е втората по големина в руската приватизационна история, отстъпваща единствено на 1.875-те млрд. долара, които през лятото на 1997 г. дадоха Джордж Сорос и "ОН&?cy;КСИМбанк" за близо четвърт от "Связьинвест". Зад "ЕвроТЕК" стои Тюменската нефтена компания (ТНК), която с тази покупка излиза на четвърто място по добив в Русия след "ЛУКойл", ЮКОС и "Сургутнефтегаз".
Неприятна изненада за шефовете на ТНК се оказа новината, че компанията "Сибнефт" на депутата и член на кремълското Семейство Роман Абрамович е купила 40% от единственото добиващо предприятие на "Онако", като не е изключено делът да достигне до 62%, ако се потвърди информацията, че преференциалните акции, по които дивиденти не са плащани няколко години, са получили право на глас.
ТНК направи всичко възможно, за да купи "Онако" и дори участва с две компании в търга, за да не допусне неговата отмяна поради липса на необходимите двама участници. Странното е, че и двете оферти на ТНК с малко надвишават предложението на "Сибнефт" от 1 млрд. долара, като според вестник "Сегодня" изтичането на информацията е било организирано от Абрамович, който иска да продаде с голяма печалба акциите на "Оренбургнефт", закупени от ЮКОС през лятото, или се надява, че след като даде 1 млрд. за "Онако", ТНК няма да има възможност да участва в приватизацията на 19% от "Славнефт". Засега продажбата на акциите на руско-беларуската компания се отлага, но това отговаря на интересите на Абрамович, който се погрижи начело на фирмата да застане Михаил Гуцериев, бивш депутат от Либерално-демократичната партия на Владимир Жириновски.
Приватизацията на "Онако" означава фактически отказ от създаването на държавна петролна компания, но едва ли може да се приеме като край на държавната намеса в отрасъла. Кремъл има достатъчно средства за оказване на натиск и делата за укриване на данъци - както срещу "ЛУКойл" - не са най-страшните от тях. Икономическият съветник на президента Андрей Иларионов внесе нов момент в отношенията между властта и фирмите, като заяви, че квотите за износ на нефт са антипазарна мярка и не отговарят на либералната програма на правителството, лишавайки бюджета от 2.5 млрд. долара годишно.
Икономистът не поясни точно откъде ще се появят тези пари, защото Русия в момента изнася максималното количество, което й позволяват съществуващите нефтопроводи и пристанищни терминали, и единствено развитието на инфраструктурата ще позволи да бъде увеличен физическият обем на износа. Може би Иларионов се надява след премахването на квотите фирмите да наддават за достъпа до тръбопроводите, но руската практика показва, че в подобни ситуации решаващи се оказват не финансовите, а административните и политическите ресурси. Така веднага след съставянето на правителството на Сергей Степашин през май 1999 г. "Сибнефт" се нареди сред фирмите, участващи в иракската програма "петрол срещу храна".
Ако между "Сибнефт" и ТНК се стигне до битка за "Онако", тя може да има далеч по-сериозни последици от установяването на контрол над 13-ата по големина руска петролна компания. Акционер в ТНК е група "Алфа", създадена около "Алфабанк", която разполага със силно лоби в Кремъл, включително и заместник-началникът на президентската администрация Владимир Сурков - бивш служител на банката. Хората на "Алфа" засега остават встрани от спора между бившите служители на тайните служби и петербургските либерали за благосклонността на президента Владимир Путин, а и не могат да бъдат обвинени и в грубо прокарване на интересите на банката и нейните протежета.
Абрамович като че ли запазва позициите си в Кремъл заедно с приятеля си Александър Мамут, контролиращ МДМ-банк. Двамата бяха в основата на създадения през пролетта холдинг "Руски алуминий", на който се пада около 70% от производството на алуминий в Русия. Според медиите техен партньор е един от братята Чорни - Лев, представен от бизнесмена Олег Дерипаска. "Алфа" има своите интереси в алуминиевата промишленост - заедно с фирмата "Ренова", също акционер на ТНК, тя създаде холдингът СУАЛ, чиито мощности позволяват производството на около 600 000 т годишно (20% от производството в Русия), нареждащи го на 7-8 място в света.
СУАЛ се появи като предпазна мярка срещу евентуално поглъщане на влизащите в него заводи от "Руски алуминий", но консолидацията може да не се окаже достатъчна, както показва примерът на "Северстал" - един от най-големите производители на стомана. Според списание "Експерт" другият брат Чорни - Майкъл, и съдружникът му в черната металургия Искандар Махмудов с помощта на "МДМбанк" се опитват да изкупят акциите на едно от основните предприятия, които осигуряват суровина на "Северстал", за да притиснат конкурента си. Разбира се, конкуренцията между Абрамович и "Алфа" може и да не завърши със сблъсък, но действията на "Сибнефт" покрай приватизацията на "Онако" показват, че поне едната страна засега не е готова да играе честно.
Окървавената среща на МВФ и Световната банка
Най-накрая бе даден старт на реформата в двете финансови институции
Кирил КИРИЛОВ
Над 10 хиляди души, събрали се от цяла Европа, се опитаха да разрушат Прага по време на годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка. По ирония на съдбата повечето от тях бяха деца на капитализма, протестиращи срещу системата, която им позволява да пътуват свободно, да имат право на работа и да берат плодовете на глобализацията. Всъщност анархистите винаги са били от средите на висшата класа - основателите на анархизма, Бакунин и Кропоткин, бяха руски благородници. Но и оригинални мислители, за разлика от противниците на МВФ и Световната банка протестиращите в Сиатъл, Лондон или Прага, които едва ли са чували за идеите на Кропоткин за взаимната помощ - една от основните цели на двете световни финансови институции.
Срещата завърши един ден по-рано от предвиденото и говорителят на демонстрантите Щефан Биненфелд обяви това за безспорна победа за протестиращите. Говорителят на Световната банка от своя страна заяви: "Хората могат да си мислят, каквото си искат, но се съмнявам, че решението за приключването на срещата има нещо общо с протестите. " Всъщност за каква победа може да става въпрос, след като демонстрантите на Вацлавския площад протестираха срещу това, което изкара стотици хиляди чехи на същия този площад преди 11 години с искането за политическа свобода, пазарна икономика и свободно движение на хора и капитали.
Нещо повече, иначе умело организираните протести се състояха в момента, когато Международният валутен фонд най-накрая се зае с дълго отлаганата реформа на начина на работа на финансовата институция, след като на 16 септември бе обявено, че сроковете на дългосрочните кредити, отпускани от МВФ, значително се съкращават, а лихвите по тях се повишават. Според източници от американското финансово министерство стъпката е отговор на отдавна оказвания натиск от страна на официален Вашингтон кредитната политика на МВФ да бъде изцяло преразгледана. Американският финансов министър Лорънс Самърс обяви, че "това е победа за промяната, предложена още преди една година", и тя идва само седмица преди годишната среща на МВФ и Световната банка в Прага.
Според новите условия за кредитиране срокът, в който една страна кредитополучател трябва да върне заема, се съкращава на 2.5-4 години в сравнение с досегашния период от 3.25-5 години. Освен това заемите, получавани със средства на резервните фондове на МВФ, ще трябва да се връщат не за 10, а за максимум 7 години; ограничава се броят на споразуменията за средносрочно кредитиране за най-бедните страни, а за кредитите за по-големите и по-дългосрочни заемополучатели ще бъдат прилагани по-високи лихвени проценти.
В Прага бе обсъждан и въпросът за отпускането на заеми на страни, които имат достъп до световните капиталови пазари. В последно време двете финансови институции бяха обект на остри критики за кредитната си политика и в частност, че се отпускат големи заеми на държави като Русия и Аржентина, които на практика имат достъп до международните капиталови пазари, макар и в различна степен. В този смисъл МВФ и Световната банка ще се фокусират върху кредити, подпомагащи развитието на икономическите реформи, и такива, които биха окуражили допълнително финансиране от други източници. Именно поради тази промяна в политиката на финансиране ще се създаде специален отдел, който ще наблюдава дейността на МВФ и Световната банка в страните със среден доход на глава от населението и който ще работи за създаването на условия тези страни да получават повече частни кредити, а не да разчитат изцяло на финансиране от страна на кредиторите от последна инстанция.
Междувременно последният доклад на МВФ за перспективите пред световната икономика прогнозира световен икономически растеж от 4.7 процента, което е с 0.5 процента повече от прогнозите през април. Според експертите на фонда налице са всички шансове за постепенно охлаждане на американската икономика, чийто ръст тази година ще е 5.2 процента, но през следващата вероятно ще спадне до 3.2 процента годишно. Икономическият растеж на 11-те страни от евро-зоната ще е стабилен през тази и следващата година на ниво от около 3.4 процента и ще изпревари този на Съединените щати. Ръстът на японската икономика през следващата година ще е на очакваното ниво от 1.8 процента годишно.
На срещата в Прага бе постигнат и значителен прогрес при сближаване на мненията на Съединените щати и Европа относно най-деликатните елементи на една бъдеща система за предотвратяване на финансови кризи. "Имаше огромен прогрес, какъвто не можеше да се види преди година-две", бяха думите на първия заместник изпълнителен директор на МВФ Стенли Фишер. Един от основните проблеми е, че администрацията на Бил Клинтън е против въвеждането на стриктни правила, които да задължават частните банки и държатели на държавни ценни книжа да преструктурират дълга или да наливат свежи пари, когато държавата кредитополучателка изпитва недостиг на средства. Американският финансов министър Лорънс Самърс открито заяви, че въвеждането на подобни правила ще отблъсне инвеститорите от развиващите се страни и на практика те няма да имат достъп до никакъв частен чуждестранен капитал. Великобритания и Германия, подкрепяни от Франция и Канада, пък са начело на кампанията за въвеждането на подобна система за финансиране.
Най-вероятният компромис ще бъде въвеждането на система, при която частният сектор ще трябва да участва в програми за финансово стабилизиране на големи държави, чийто банкрут би довел до финансови сътресения за световната икономика. Едва ли частните инвеститори ще помагат на държави с по-малка икономика, освен ако страната не обяви пълен фалит. Освен това едва ли ще бъде постигнато съгласие частният сектор да помага на по-големи икономики, чиито финансови проблеми изглеждат временни.
Един от най-спорните въпроси относно бъдещето на световната финансова система бе предложената от МВФ идея, ако дадена държава изпадне в затруднено положение да изплаща дълга си, фондът да дава положително мнение за обявяване на мораториум по дълга. Подобна опция би могла да работи, в случай че дългът на една държава е към сравнително малка група от частни банкови кредитори, но в повечето случаи държателите на държавен дълг са големи групи от инвеститори, за които е трудно да се съберат и да приемат план за преструктуриране на дълга, който да е в интерес и на двете страни. Освен това дори вътре в МВФ има разделение по въпроса дали подобна система ще окуражи инвеститорите да влагат средствата си по-внимателно, или просто ще ги накара да се изтеглят от страната при най-малкия намек за финансови трудности, което пък неминуемо влече след себе си финансова криза.
Новата политика на МВФ според изпълнителния директор на фонда Хорст Кьолер ще се състои най-общо в намаляване броя и обема на заемите, отпускани от световната финансова институция, и в съсредоточаването върху мониторинга на капиталовите пазари и борбата с бедността и корупцията. В речта си при откриването на срещата Кьолер призова развитите държави да отпускат повече помощи за най-бедните страни, както и да смъкнат още търговските си бариери. Всъщност истината е, че във фонда и в Световната банка има яснота по-скоро около това, с което двете институции няма да се занимават, отколкото за изчистена концепция за новата им политика. Тепърва трябва и да се изгладят разногласията между Европа и Америка относно кредитната политика на МВФ и Световната банка.
Най-важното в речта на Кьолер обаче бяха думите, че на фонда вече не трябва да се гледа като на кредитор от последна инстанция, тъй като организацията вече си е поставила за главна цел предотвратяването на финансови кризи, което пък означава, че ще се водят кървави битки за нови кредити на капиталовите пазари, битки, подобни на тези по улиците на Прага.
Защо зависим от ОПЕК
Business Week
САЩ, Европа и Азия изпадат в паника при мисълта за цени на петрола от 37 долара за барел. Може би те трябваше да се паникьосат, когато цената на нефта бе 10 долара за барел. Повече от ясно е, че когато горивата и енергията бяха евтини, бяха извършени редица грешки и сега е време да се изкупят греховете, направени тогава.
На първо място в списъка е ефективността при използването на енергията. Нищо чудно, че шофьорите първи вдигнаха тревога и започнаха протести. През последните 20 години индустрията не направи достатъчно за ефикасното използване на енергията. САЩ, Япония и европейските държави могат да се похвалят, че сега, за разлика от седемдесетте години например, използват значително по-малко, но по-ефективно енергийните източници. Това в никакъв случай обаче не важи за транспорта. Производителите поне от 10 години насам не правят подобрения при автомобилите и камионите, които да пестят гориво. Това се отнася най-вече за САЩ, където заради модата на джиповете и полутоварните автомобили (тези коли горят огромни количества гориво) сега трябва да се плати неприятно висока цена. Правителството трябва да прекрати това разхищение и да приеме строги правила за използването на подобни автомобили.
Може би е време да ревизираме и масовата консолидация в петролната индустрия. Почти никой не обръщаше внимание на сливанията в сектора, защото това изглеждаше напълно оправдано при цени от 10 долара за барел. Но консолидацията направи пазара на горива много по-зависим от производителите на петрол и това засили ролята на ОПЕК. И така всеки удар, който ОПЕК нанасяше на пазара, директно резонираше във всички икономики.
Има и нещо друго, което също трябва да се промени. Петролните компании отдавна не реагират на повишаването на цените с повишаване на производството. Те просто прибират печалбата, вместо да я инвестират. Известно е, че енергопроизводството е най-пазената и субсидирана индустрия в САЩ. Вашингтон обсипва енергийните компании с данъчни облекчения и всякакви преференции, с които не може да се похвали нито един друг сектор от икономиката. Затова има логика да очакваме, че американските петролни компании ще се стреснат от перспективата 37 долара за барел и ще увеличат производството. Те може да измислят и нещо друго, да направят вътрешни подобрения и промени, така че да намалят рисковете от сривове на пазара.
Освен всичко, казано дотук, може би няма да е неправилно да окуражим и конкурентното начало в енергийния бизнес. Заедно с останалите мерки конкуренцията ще помогне много за стабилизирането на цените на енергийните източници.
Започна наддаването за американската армия
Шефът на генералния щаб на армията се оплака от недостиг на средства и поиска новият президент да увеличи драстично военния бюджет
Петър ИВАНОВ
Една от причините за могъществото на Холивуд е това, че не спира да произвежда митология. Масовите убийци, неотразимите блондинки, умните следователи и екшън-героите, сред които военните заемат основно място (спомнете си Рамбо), са част от митологичните образи, които отдавна са се превърнали в част от битието на средния американец. Затова новина като тази, че американската армия е заплашена да отстъпи лидерското си място и че може и да престане да бъде най-добрата в света, е на път да разруши спокойния сън на всеки патриотично настроен американец.
Въпросната новина бе съобщена не от кого да е, а от шефа на съвета на началник-щабовете на американската армия ген. Хенри Шелтън. Пред сенатската комисия по въоръжените сили ген. Шелтън докладва, че неговите подчинени все още са тренирани и готови да водят военни действия едновременно на два фронта. Но след това попари сенаторите с новината, че ако не отпуснат допълнително средства за армията, тя съвсем скоро ще загуби ефективността и боеготовността си. По военному лаконично генералът обясни, че проблемите идват от управлението на военния бюджет и че с парите за дългосрочни програми се кърпят различни дупки в ежедневната издръжка на армията.
"Трябва да намерим ресурси, за да обновим и модернизираме армията", подчерта ген. Шелтън пред сенаторите. След това той им обясни, че има опасност войската да загуби оперативно-тактическите си качества. Разбира се, генералът веднага посочи и правилното решение - че всичко това ще бъде сериозна заплаха за националната сигурност и американската военна мощ, "освен ако бъдещият президент не прибави поне няколко десетки милиарда долара към военния бюджет или поне не ограничи американското военно присъствие по целия свят". "В противен случай армията ще акумулира негативите на двете огромни тежести - на мироопазващите мисии в чужбина и на ежедневната подготовка за воденето на съвременна война", посочи Шелтън. Според него бюджетът на военните, който в момента е 300 милиарда долара, трябва да бъде увеличен, като конкретните му параметри трябва да бъдат договорени при планирането на стратегията за националната сигурност през следващата година.
Шефът на генералния щаб едва ли можеше да намери по-подходящо време да поиска пари за армията.
Съвсем логично изявленията му пред комисията се вписаха в контекста на президентската кампания в САЩ. Администрацията на Клинтън неведнъж е била критикувана, че не дава на военните това, от което се нуждаят. А увеличаването на военния бюджет и разработването на системата за противоракетна отбрана продължават да бъдат основни моменти от предизборната програма на Джордж Буш-младши.
Според американската преса заседанието на сенатската комисия е приличало повече на предизборна дискусия, отколкото на работна среща по такъв важен проблем. Обвиненията срещу администрацията на Клинтън, че непрекъснато е подценявал нуждите на армията, твърде бързо са прераснали в словесна битка по военните въпроси от предизборната кампания на двамата кандидат-президенти. Според демократа Карл Ливайн Буш-младши е поискал увеличение на военните разходи само с 45 милиарда долара, докато Ал Гор е предложил цели 100 милиарда повече. Републиканците пък обявили, че дебатът и самото изслушване на ген. Шелтън е тяхна заслуга. Острата дискусия за боеготовността на армията, която доведе до явяването на ген. Шелтън пред Сената, бе предизвикана от изявленията на Буш по време на републиканския конгрес през миналия месец, когато той прокламира патетично, че армията е в опасност заради Клинтън и Гор, които оставили военните без средства. До президентските избори обаче не остава много време и дебатът в Сената очевидно има за цел да повиши наддаванията, от които военните само ще спечелят.
Светът
МВФ ще вдига лихвите по заемите
МВФ ще вдига лихвите по заемите в рамките на промяната на кредитната си политика, включително и към страни във валутен борд като България. Най-вероятно фондът ще се ориентира към отпускане на по-краткосрочни кредити с по-висока лихва. МВФ възнамерява да концентрира вниманието си върху финансирането на бедни държави със значителни проблеми в платежния баланс. Фондът ще играе координираща роля при участието на международните капиталови пазари в предотвратяването и разрешаването на международни финансови кризи.
Три търговски японски банки създадоха най-голямата в света банкова групировка по сума на активите "Мицухо файненшъл груп". Обединените активи на "Даичи Кангио банк", "Индъстриал банк ъф Джапан" и "Фуджи банк" в размер на 134.4 трлн. йени (1.25 трлн. долара) нареждат "Мицухо" на първо място в света пред досегашния лидер "Дойче банк". След предвиденото за 1 април 2000 г. сливане на "Сумитомо банк" и "Сакура банк" в "Сумитомо Мицуи" с общи активи от 955 738 млрд. долара "Дойче банк" ще заеме трета позиция с активи от 843 879 млрд. долара.
Еврото се стабилизира на около 0.88 долара след съвместната интервенция на централните банки на страните от Г-7. Влияние върху пазара оказа отрицателният вот на датчаните в референдума за присъединяване към евро-зоната.
Германският електрически концерн RWE ще се превърне в третата в света водоснабдителна компания, чрез поглъщането на британската фирма Thames Water. Енергийният гигант RWE предложи на акционерите на Thames Water оферта за закупуване на компанията за 6.27 млрд. долара и пое ангажимента да погаси задълженията на британската компания в общ размер от 4.1 млрд. долара. RWE ще има 34 милиона клиенти със сфера на действие Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
България
Параметрите на бюджет 2001 остават според уговорката с МВФ от лятото - 5.5% икономически растеж, инфлация в края на годината 3.5% и средногодишна стойност от 6.0%. Горната граница на бюджетния дефицит е 1.5% спрямо БВП. Дефицитът по текущата сметка ще е между 4.5 и 4.8% спрямо БВП. Сметките са правени при курс 2.11 лева за един щатски долар.
БВП на човек от населението в България е 22% от годишния показател за ЕС, показва справка на ЕВРОСТАТ за икономическите и финансовите показатели на страните - кандидатки за членство в ЕС. Ръстът на БВП у нас през първите 3 месеца на 2000 г. е 4.8% спрямо същия период на 1999 г. Прекратяват делото срещу Славка Иванова
Специализираната следствена служба е внесла в прокуратурата постановление, с което се иска прекратяване на следствието срещу бившите шефове на "Токуда Кредит Експрес банк" Славка Иванова и Сашо Златарев. Със същото постановление се иска прекратяване на следственото дело и срещу изпълнителния директор на лизинговата къща "Лейди ВСМ" Пламен Христов и представителя на ирландската фирма "Хелдън лимитид" Чавдар Държиков. Следственото дело, което се води от април 1998 г. насам, не е открило доказателства по повдигнатите обвинения за злоупотреби срещу четиримата. Все още продължава следствието срещу представителя на мажоритарния собственик в банката Румен Сербезов по обвинение в длъжностно присвояване в особено големи размери.
БНБ даде ход на сделката за Булбанк
В петък предиобед подуправителят Емилия Миланова разреши на италианската банка "Уникредито" да придобие до 93% от акциите на Булбанк. Останалите 5% от държавното участие ще станат собственост на германската "Алианц", като за целта не е необходимо разрешение от БНБ. Вероятно купувачите ще платят цялата цена (360 млн. евро) в понеделник или най-късно вторник. Тъй като сделката беше финализирана в последния момент, до края на седмицата не беше ясно дали на общото събрание на Булбанк във вторник с мажоритарния пакет ще гласува държавата или новият собственик.
Учреден бе Консултативен съвет по администрирането на данъчните закони, с участието на представители на Главна данъчна дирекция и на организации, представляващи интересите на различни групи данъкоплатци. Целта е представителите на администрацията и на данъкоплатците заедно да обсъждат въпроси, свързани както с повишаване на събираемостта на данъците, така и с улесняването на данъкоплатците при техните взаимоотношения с данъчната администрация. В съвета участват представители на най-големите работодателски организации, които изразяват позициите на почти всички браншови съюзи и обединения в страната. Представени са и интересите на сдружението на общините, както и на Съюза на данъкоплатците в България.
Единната бюджетна сметка стартира от понеделник, когато влизат в сила нов вид платежни нареждания. С тях ще бъдат плащани всички данъци, мита, такси, здравни и осигурителни вноски и други плащания към бюджета. Заради забавяне в доставките на новите формуляри финансовото министерство и БНБ разрешиха на банките временно да извършват плащания и със старите платежни документи. Междувременно в банките бяха получени проектодоговори, с които предстои да се уреди обслужването на бюджетните организации след поетапното концентриране на бюджетните пари в БНБ и въвеждането на т.нар. транзитни сметки в търговските банки.
Количеството мръсни пари не е критерий за приемането ни в Европейския съюз и няма да попречи на присъединяването ни към евросъюза, заяви министър-председателят Иван Костов в отговор на въпрос на Жорж Ганчев по време на петъчния парламентарен контрол. Според премиера делът на сивата икономика е спаднал до 25-30% от БВП след въвеждането на валутния борд. От създаването на бюрото за финансово разузнаване досега в него са постъпили 600 доклада със съмнение за пране на пари, като основателните са предадени на прокуратурата.
Борсовият индекс "БФБ - София Лазард" се запази почти без промяна през изминалата седмица, като се покачи едва с 1.58% и достигна 29.47 пункта. Индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация нарасна с 2.35% и достигна 29.91 пункта.
В Пловдив бе открит 56-ят Международен технически панаир с участието на 1891 фирми от 36 страни. Официално участие в панаира регистрират десет държави - Австрия, Великобритания, Македония, Полша, Румъния, Руска федерация, САЩ, Унгария, Чехия и ЮАР. С колективни участия на фирми се представят Италия, Полша, Украйна, ФРГ.
Германия остава инвеститор No1 у нас с вложените от 1992 г. досега 439 млн. долара, съобщиха от Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). За първите шест месеца на годината германските инвестиции са в размер на 13.500 млн. долара. АЧИ награди за 1999 г. италианската компания "Миролио" за вложение в район с повишена безработица и за инвестиция на зелено. "Миролио" инвестира 24 млн. долара в "Джиорджетти", България, и "Слитекс", Сливен.
Продажбата на туристически услуги на чужденци с ваучер ще се облага с ДДС от началото на 2001 г., потвърдиха от дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите. Според тях въвеждането на ДДС ще доведе до увеличаване на цените на туристическите пакети за чужденци между 6% и 9%. За туризма ще има известна загуба, но нетният ефект за страната ще бъде положителен с около 80 млн. лв., твърдят от дирекцията. В БАТА смятат обаче, че през 2001 г. загубите за туризма ще са 30-40% от очакваните тази година приходи от 1.2 млрд. долара. В декларация шефове от туризма настояха въвеждането на данъка в бранша да бъде отложено с три-пет години.
Скъпият петрол е ощетил износа ни със 130 млн. долара, обяви зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски. Загубите за фирмите вносителки от нереализиран внос се изчисляват на 65 млн. долара. За първите 7 месеца на годината отрицателното търговско салдо надхвърля 658 млн. долара. Експортът на български фирми обаче се увеличава и за същия период е бил 2.670 млрд. долара - с 24% в сравнение с януари - юли 1999 г. ING Вank откри клон в жк "Иван Вазов"
На церемонията присъстваха Пит ван Зантен, генерален директор на банката за Централна Европа, и Кун Тепема, регионален директор за финансовата институция в Централна Европа. "В условията на силната конкуренция на останалите чуждестранни банки амбицията на банката е да разшири и разнообрази услугите, които предлага", каза Пит ван Зантен.
Оператори с над 2 млн. абоната бяха поканени на търга за втория GSM
Изискването е записано от ДКД в доклада й до кабинета, с който се предлага откриване на процедурата по избор на втория GSM-оператор. Кандидатите за лиценза трябва да имат разрешение за работа в поне две страни и да не са регистрирани като офшорни фирми. В доклада си ДКД предлага третото изискване към желаещите да е опит в бранша поне пет години. Според становището на транспортното министерство срокът трябва да е три години.
КЗК даде негативно становище по предлаганите промени в Закона за далекосъобщенията
Комисията твърди, че приемането им ще доведе да разширяване на монопола на БТК, както и че ще създаде пречки пред либерализацията на пазара на далекосъобщителните услуги. "Мобилтел" обяви, че ще подаде жалба до ЕС и до европарламента при отнемане на лиценза й. Компанията е отправила искане до ДКД за отпадане от лиценза й на задължението за преминаване на международните разговори през централата на БТК. Градските телефонни разговори ще поскъпнат от 4.6 ст. на 5.0 ст. без ДДС, а международните разговори ще поевтинеят с 20%, информира министърът на транспорта и съобщенията Антоний Славински.
От Нефтинвестбанк е искан подкуп за покупката на Биохим, заяви изгоненият от България Денис Ершов, шеф на съвета на директорите на "Нафтекс петролиум България". Нефтинвестбанк, където основен акционер е "Нафтекс петролиум България", бе избрана за предпочитан купувач на 67% от Биохим на 20 април. В края на юли БКК отказа да сключи сделката с мотив, че над 50% от капитала на Нефтинвестбанк се контролира от офшорни фирми. "Разглеждаме възможността да дадем на съд БКК в България", съобщи Ершов на виртуална пресконференция в Монако. В края на седмицата от Нефтинвестбанк съобщиха, че част от акционерите са взели решение за участие в новата приватизация на Биохим независимо от изявленията на Ершов, според когото новата процедура е невалидна.
Мощен взрив вследствие авария в оръжейния завод "Арсенал" уби един работник и рани тежко четирима. Аварията е станала при ремонт на топлообменник на площадка пред цех 170 на завод 3 за производство на барут в оръжейния комплекс. Според първоначалната версия за злополуката топлообменникът с обем около 4.5 куб. м е гръмнал заради наслоен в него взривоопасен газ, който не е бил продухан въпреки правената преди 2 месеца профилактика.
Светът
Управляващата в Македония коалиция "За промени" спечели убедително втория кръг на местните избори. Коалицията обединява ВМРО-ДПМНЕ и Демократична алтернатива. По данни на македонската телевизия управляващите печелят в 37 от общо 54 общини, а опозицията - в 8. Управляващите са начело в Струмица, Охрид, Кичево, трите скопски общини - Център, Чаир и Гази Баба. Лявата опозиция е начело във втория по големина град Битоля.
Седемдесет процента от френските избиратели бойкотираха референдума за намаляване на президентския мандат от 7 на 5 години. Негласувалите са 30 млн. души, което е абсолютен рекорд по политическа пасивност на Петата република. За реформата са 73% от гласувалите, или 10.5 млн. души, отхвърлят я 27% от упражнилите правото си на глас. Президентът Жак Ширак призна по телевизията, че французите се интересуват повече от цената на бензина, покупателната способност, трудовата заетост и други всекидневни грижи.
Франция предложи самолети да имат право да летят до Ирак, като преди това само уведомяват Комитета по санкциите на ООН, вместо да изчакват специално разрешение от него. САЩ се противопоставиха остро на френското предложение. Предложението на Париж се тълкува като нов опит на поддръжниците на Ирак в Комитета по санкциите - Франция, Китай и Русия, постепенно да отменят забранителните мерки, наложени на Ирак след нападението му над Кувейт през август 1990 г. Израелският премиер Ехуд Барак и палестинският лидер Ясер Арафат се срещнаха за първи път от два месеца и обещаха на президента на САЩ Бил Клинтън да направят всичко по силите си за постигане на мирно споразумение. Срещата се състоя в дома на Барак край Тел Авив. Във Вашингтон започнаха консултации между делегации на палестинците и на Израел с участието на американски представители. В Ерусалим на Храмовия хълм се стигна до ожесточени стълкновения между палестинци и израелски полицаи.
България
"Не съм решил дали да издигна кандидатурата си за втори мандат", заяви Петър Стоянов
"Още е твърде рано. Но ако го сторя, ще я издигна като независим и надпартиен кандидат", уточни президентът в специално изявление миналата седмица. "Бил съм президент на всички българи и искам да остана такъв. Но тъй като вярвам, че в политиката трябва да има морал, ще го направя само ако получа ясната и категорична подкрепа на СДС, политическата сила, която ме издигна за президент на България преди четири години, чиито идеали никога не съм преставал да подкрепям", подчерта държавният глава.
България засега остана в негативния визов списък
Министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните - членки на ЕС, отложиха приемането на новия регламент, който регулира визовите въпроси на съюза. В предложението на Европейската комисия за изменение на Регламент 574/99 България трябва да бъде преместена в т.нар. бял списък на държавите, чиито граждани имат право да пребивават до три месеца безвизово в страните от ЕС. Според зам.-министъра на външните работи Владимир Кисьов по същество регламентът ще бъде разгледан на следващото заседание на съвета на 30 ноември или 1 декември.
Ричард Шифтър дойде на еднодневно посещение
Посланик Шифтър, който е съветник на президента на САЩ за Централна и Източна Европа и главен координатор на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ), присъства на откриването на третото заседание на регионалния управителен комитет по международния проект "Улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа". Участници в проекта освен България са още Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Румъния. Като наблюдатели в заседанието участват Гърция, Турция и САЩ. С главния прокурор Филчев и с вътрешния министър Йорданов Шифтър обсъди проблемите на транснационалната организирана престъпност.
ОДС и ПГДЛ са за запазване на бариерата от 4% за влизане в парламента, стана ясно след проведените консултации. От ПГДЛ заявиха, че ще настояват за приемане на смесена избирателна система, докато СДС и Народен съюз потвърдиха позициите си за запазване на пропорционалната. Двете основни политически сили в парламента нямат различия по Закона за политическите партии. Най-вероятно до края на октомври законът ще бъде приет, стана ясно след консултациите.
Мироопазваща операция бе симулирана край Хасково
Военни части от седем държави тренираха потушаване на междуетнически конфликт по време на международното учение "Седем звезди", което се проведе миналата седмица край хасковското село Корен. Над 1600 войници и офицери, които влизат в състава на многонационалните мирни сили SEEBRIG, за първи път отработиха съвместни действия в реални полеви условия. Омиротворителната бригада SEEBRIG е създадена на базата на споразумение между балканските държави и Италия.
Премиерът Костов се срещна с египетския президент Хосни Мубарак, който му е обещал съдействие за справедлив съдебен процес за българските медици в Либия. "Видях неговия силен ангажимент и това ми е достатъчно", обяви след 40-минутната среща българският премиер. Мубарак по своя инициатива е поставил въпроса за нашите сънародници. Предстои среща на Мубарак с Кадафи в Египет.
Банката е пропуснала да си защити интересите при приватизацията на "Свилоза"
Пламен Добрев, изпълнителен директор на Биохим
- Няма такъв текст, тоест тръгва се от една позиция, която е просто трагична. Сега, има и още нещо. Кредитът е обезпечен абстрактно с материали и стоки и не е пререгистриран по новия Закон за особените залози. На практика банката няма обезпечение. Това е истината. И да го вземем предприятието да го управляваме? Как става това нещо? Първо, чисто съдебно това е процедура, която ще се проточи с години, а през това време купувачът може да загуби интерес.
- Защо трябва да я стартираме, за да окажем натиск? Съдебната процедура е алтернатива. Като алтернатива тя си е заплаха за длъжника, той няма да дойде и да преговаря с нас, ако тя не е алтернатива... Само че тя е алтернатива, която при сегашното състояние и възможности по съдебен ред и отчитайки спецификата на договорите за кредитни обезпечения, може да продължи много дълго. Можете да си представите пък и другият ефект какъв ще бъде. Това, което можем да направим на първо време, е да спрем предприятието. Значи 2000 души от Свищов излизат на улицата. Мога да си представя какво ще стане. Значи това предприятие има разходи от сериозен порядък - това е охрана, това е енергия, това е всичко останало, това са заплати. Това са два завода, плюс един ТЕЦ. Разбира се, че "Свилоза" има голям оборот, но никой не може да каже колко печели. Всичко зависи от конюнктурата - сега върви, утре може да не върви. Вижте какво става с горивата. В крайна сметка чрез цесията ще се постигне признаване на дълга с тези пороци, които са направени при превалутирането, ще се постигне реално обезпечаване на дълга. Това е истината, защо трябва да се експонира по такъв начин - значи пак темата за офшорки, ремедета и така нататък. И какво да направя аз, като банката не е била активна да отиде при агенцията и да се вмести там и да си запише вземането и да запише неустойките.
- Не, не. Естествено всеки има позиция и това е богатството. Това е колективен орган, всеки има свое мнение.
- Ами, когато се споразумеем, че условията, при които е сключена, са подходящи. Хубаво беше да стане тая година. Аз мисля, че ще стане. Просто принципът за уреждане на лоши дългове е такъв по цял свят. Аз не искам да се оправдавам, просто това е действителността. Значи ние имахме и консултанти тук от "Баренц груп". И аз ще ви кажа, че за този кредит господинът, който ни консултираше, казваше: "Ако вземеш 30% от този кредит, ще е добре. " Той беше наясно с нещата. Това са просто разговори. Не става въпрос за нещо, което може да се вземе, пък, видите ли, управителният съвет си решил да вземе по-малко и оттам вече почват разни отношения. Не е толкова елементарно това нещо. Ако считам, че "Дарос" е някакъв неизчерпаем източник на пари - ами добре, тогава да са го били продали за 10 милиона. То е продадено за 2 милиона. Нали разбирате за какво става дума.
Биохим - тест за министри
Неизгоден договор за цесия с офшорна фирма скара шефовете на държавната банка
Димитър ПЕЕВ
Неизгоден договор за цесия, одобрен от мениджърите на държавната банка Биохим, е на път да предизвика поредния голям скандал във финансовите среди. В началото на септември управителният съвет на банката е одобрил с три на един гласа цесия, при която около 11 млн. долара дълг на свищовското предприятие "Свилоза" трябва да бъдат изкупени за 6 млн. долара от регистрираната в щата Делауеър фирма DAROS INC. В действителност договорът предвижда новият длъжник да плати еднократно 1.3 млн. долара. Останалата част от сумата се предвижда да бъде разсрочена за изплащане в следващите 12 години при лихва 3.5% средно за периода.
"Условията са изгодни, но не за банката, а за офшорната фирма. Откакто беше провалена приватизацията, започна голям натиск за уреждане на някои от старите кредити. Има хора, които са заинтересовани схемата със "Свилоза" да мине колкото може по-бързо и няма да се спрат пред нищо", коментира източник от банката.
Твърди се, че предлаганата цесия е станала повод за скарване между шефовете на Биохим. Според запознати с разположението на силите Пламен Добрев, Венцислав Любомиров и Александър Личев са обявили негласен бойкот на четвъртия член на управителния съвет Цветан Цеков, който единствено е гласувал против договора за цесия с офшорната компания.
"Въпросът не е обсъждан в надзорния съвет. Ако ме питате за моето лично мнение, смятам, че е недопустимо да се опрощава толкова голяма сума от банка, която е в процедура на приватизация. Бих дал съгласие само ако офшорната фирма се съгласи да плати цялата главница от 6.4 млн. долара веднага", коментира пред "Капитал" Велизар Стоилов, представител на БНБ в надзора на Биохим. Въпреки опитите вестникът не успя да получи коментар от другите двама членове на надзорния съвет - вицепремиера Петър Жотев и министъра на регионалното развитие Евгени Чачев. С изключение на Пламен Добрев мълчание по темата запазиха и изпълнителните директори на банката.
Дългът на "Свилоза" към Биохим възлиза на 10 880 621 долара. В тази сума влизат 6 419 335 долара главница и 4 461 286 долара лихви. Предприятието не обслужва дълга си от 1996 г. както по главницата, така и в частта на лихвите. На практика най-голям кредитор на "Свилоза" е държавната банка Биохим.
Миналата година "Свилоза" беше приватизирана от офшорната фирма "А.Р.У.С." (ARUS Ltd.) в съдружие с работническо-мениджърско дружество. Досега обаче новите собственици на "Свилоза" не са започнали погасяване на задълженията. Вместо това са били водени неофициални преговори с членове на нейното ръководство за откупуване (цедиране) на дълга.
През ноември миналата година купувачът "А.Р.У.С." е изпратил първото си официално предложение. Според запознати то е предвиждало фирмата да изкупи целия дълг за сумата от 3.5 млн. долара. Втората оферта датира от март тази година, но вече официално тя е от името на DAROS INC. Предложението е било 10-те милиона долара дълг на "Свилоза" да бъдат изкупени от офшорната фирма за 3.8 млн. долара. И двете предложения не са били приети в кредитния съвет на Биохим, а в управителния съвет са били подкрепени само от изпълнителния директор Пламен Добрев, който е бил и техен вносител. По това време Биохим беше в усилена процедура на приватизация и вероятно мениджмънтът е бил предпазлив при прокарването на подобни решения, влияещи толкова значително върху финансовото й състояние. Провалът на приватизационната сделка обаче остави Биохим държавна банка за още известно време и това вероятно е причината за продължаване на сагата "Свилоза".
В началото на този месец по предложение на Пламен Добрев управителният съвет е разгледал и одобрил цесията с офшорната фирма. Този път DAROS INC се ангажира с изплащането на по-голяма сума, но за разсрочен период от 12 години при лихва, далеч по-ниска от пазарната.
След заседанието по случая "Свилоза" членовете на управителния съвет са обтегнали отношенията помежду си до крайност, твърдят служители в банката. Спорът е свързан с финансовото състояние на "Свилоза" и възможностите банката да си търси интереса по съдебен ред, вместо да сключва цесии. Тъй като целият дълг е заведен като "загуба", по него банката е начислила 100% провизии. Всяко редуциране означава, че на практика Биохим отказва да търси част от парите си. Вариантът цесия би бил оправдан, ако предприятието беше на ръба на фалита и нямаше изгледи за събиране на главницата и натрупаните лихви в обозримо бъдеще.
Финансовото състояние на "Свилоза" обаче поне засега е далеч от подобни мрачни прогнози. В момента предприятието работи почти на пълни обороти заради трайното покачване на международните цени на целулозата. Международната конюнктура влияе директно върху резултатите на завода, тъй като близо 90% от произведената целулоза се изнася навън. По официални отчети фирмата е имала 81 млн. германски марки оборот за 1999 г. За първите три месеца на тази година предприятието има пазарна реализация за 27 млн. марки при средномесечна печалба от 500-800 хил. долара. Всички данни показват, че това е една добре работеща фирма при изключително благоприятни ценови нива на международния пазар на нейната продукция. На практика това е единственият голям кредит на Биохим, който реално може да бъде обслужван, твърдят служители на банката.
Според запознати на въпросното заседание на управителния съвет се е разразил спор. "Несъгласният" Цветан Цеков е заявил, че предложението за цесия не стъпва на реален финансов анализ на "Свилоза" и нарушава грубо интересите на банката. Той е настоял за стартиране на съдебна процедура и претендиране на дълга в пълен размер. Правният анализ, изготвен от юристите на Биохим, е показал, че всички документи по заемите за "Свилоза" са изрядни и банката няма да има проблеми за изваждане на изпълнителен лист при претендиране на вземането, което вече четири години не се обслужва. "В крайна сметка стартирането на съдебна процедура може отново да доведе до договаряне на цесия, но вече при далеч по-изгодни условия за банката", коментира служител, който защитава позицията на "бламирания" Цветан Цеков.
Регистрираната в американския щат Делауер фирма "А.Р.У.С." е дружество, създадено специално за приватизацията на "Свилоза". Дружеството придоби 21% от капитала на свищовското предприятие, които бяха продавани по линия на масовата приватизация. След касовата сделка "А.Р.У.С." придоби общо 72% от "Свилоза". Офшорната фирма се представлява от Красимир Дачев, който е и председател на съвета на директорите на "Свилоза". Допреди няколко месеца в управлението на свищовския завод беше и Бони Бонев, който представляваше интересите на собственика на "Нова Плама" - кипърската офшорка "Плама консорциум". Предполага се, че зад двете офшорни компании, купили "Свилоза" и "Плама", стоят едни и същи капитали, но офшорната регистрация прави невъзможно проследяването на собствеността.
Фирмата, от чието име се иска скандалната цесия - DAROS INC (приликата с А.Р.У.С. не е само в сходството на имената), също се представлява от Красимир Дачев. Според запознати "Дарос" също е с регистрация в щата Делауeр и е основен доставчик на въглища за свищовското предприятие. Предполага се, че фирмата има сериозни позиции на входа и изхода на предприятието. По подобен начин кръгът около братята Боневи управляваше и "Плама", след като купи свръхзадлъжнялата рафинерия от "Евроенерджи". В момента работниците на "Плама" отново са без работа, инсталациите бездействат, а с готовата продукция се разпореждат излъгани кредитори. Едва ли е странно и друго съвпадение - че най-голям кредитор на "Плама" и "Свилоза" е държавната банка Биохим.
По всичко личи, че цесията с офшорната фирма ще бъде следващият голям скандал, свързан с Биохим. Преди два месеца държавата в лицето на БКК изненадващо прекрати приватизационна процедура и отказа да подпише готовия договор с купувача Нефтинвестбанк. Веднага след това последва атаката по структурите на Денис Ершов и Митко Събев у нас. Заради провалената приватизация Биохим имаше сериозни проблеми с покриване на изискванията за капиталова адекватност в края на септември. Това наложи спешното наливане на държавни пари в капитала на банката. Това стана с емитиране на нови поименни акции, които бяха изкупени от БКК за сумата от 12 млн. лева.
Странното е, че докато прибягва до харчене на получените от приватизация пари, за да рекапитализира Биохим, държавата е склонна да забрави за събирането на нейните вземания за толкова голяма сума. Цесията с офшорите зад "Свилоза" е нагледен пример за управлението на държавните банки и още веднъж показва защо беше важно Биохим да не остава държавна. Ако прекият ефект от отлагането беше неполучената добра цена и последвалото наливане на държавни пари, то сметката допълнително набъбва с подобни договори, които са изгодни, но не за банката, а за нейните длъжници. Само този скандал е достатъчен, за да обори противниците на приватизацията, които твърдят, че Биохим трябва да си остане държавна, за да имало "поне една българска банка".
Случаят "Свилоза" е тест и за това има ли полза от участието на министри в надзорните съвети на държавните банки. След като се разчу за скандалния договор, одобрен от управителния съвет, сега Жотев и Чачев ще трябва да решат дали той да влезе в сила. От тяхното решение ще стане ясно дали надзорните функции на двамата министри защитават интересите на банката, или служат само за оказване на натиск, когато трябва да се кредитира държавно предприятие или синьо РМД.
БНБ даде ход на сделката за Булбанк
Всички формални пречки за продажбата на Булбанк вече са отстранени и акциите на банката може да бъдат прехвърлени на консорциума "Уникредито" - "Алианц". В петък предиобед подуправителят на БНБ Емилия Миланова е подписала разрешението, с което италианската банка може да придобие 93% от акциите на Булбанк. Очаква се плащането на цялата договорена цена (360 млн. евро) да стане в понеделник. За целта Банковата консолидационна компания ще трябва да посочи по каква сметка да бъдат преведени парите от консорциума. До края на седмицата не беше решено дали парите да бъдат получени по специално разкрита сметка в БНБ или в една от обслужващите БКК банки - "БНП-Дрезднербанк" и "Райфайзенбанк". Според запознати намеренията на вицепремиера Петър Жотев са след финализиране на сделката парите да бъдат разпръснати между три-четири институции. Най-вероятно сред "избраните" ще бъде и последната непродадена от Жотев държавна банка Биохим, тъй като с вдигането на балансовото й число се предполага, че банката ще стане по-атрактивна за приватизация.
От кабинета на Жотев уточниха, че плащането и джиросването на акциите на Булбанк ще стане още в понеделник или най-късно във вторник. Вероятно италианско-германският консорциум ще бъде вписан в книгата на акционерите на Булбанк непосредствено преди общото събрание на Булбанк във вторник. Заради финализирането на сделката в последния момент засега не е ясно дали предвижданите промени в ръководството на Булбанк ще бъдат гласувани с акциите на стария или на новия собственик. До края на миналата седмица от кабинета на вицепремиера Жотев твърдяха, че остава актуален старият вариант членовете на надзорния съвет да бъдат само представители на държавата. Заместник-министрите на финансите Димитър Радев и Николай Георгиев са двете най-обсъждани имена. Третият номиниран представител на държавата вероятно ще е служител на БКК. Разбира се, по-голямата интрига е дали Жотев няма да покаже мускули пред мениджмънта на Булбанк. През последните месеци слуховете бяха, че Кънчев се е разбрал с новите си италиански работодатели и че Жотев ще трябва да се примири с волята на "Уникредито".
На фона на тези интриги прозвуча странно информацията, че през последната седмица сделката за Булбанк е била забавена и заради Комисията за защита на конкуренцията. Според запознати шефът на комисията Николай Павлов е поискал проверка на сделката поради факта, че "Алианц" вече има участие в българска банка. Чрез дъщерното си дружество "Алианц България холдинг" АД германският застрахователен гигант притежава 79.26% от акциите на ТБ "България инвест". С покупката на дял от Булбанк се е появило съмнение за концентрация на пазарен дял. Проверката на комисията доста е озадачила БНБ и финансовото министерство. В един момент от "Банков надзор" дори заявиха, че е възможно "Уникредито" да получи разрешение да купи 98% от Булбанк, колкото е целият договорен с консорциума пакет акции. Това на свой ред повдигна въпроса дали няма да се наложи ново отлагане на сделката за нанасяне на корекции по договора. Все пак до подобно развитие на нещата няма да се стигне, тъй като в края на работния ден в четвъртък КЗК съобщи, че сделката е одобрена.
Единната сметка тръгна с компромиси
Иван Михалев
