Без да иска, Лучников катализира намерението на Стоянов за втори мандат
Отлагането на официалната номинация работи за президента
Алексей ЛАЗАРОВ
Любителите на политически интриги вероятно са останали разочаровани от последното развитие на минискандала между Петър Стоянов и един от доайените на СДС, юриста Светослав Лучников. На пръв поглед изглеждаше, че се заражда противоречие, което ще развали трайно отношенията между синята партия и президента. Държавният глава направи изявление, което беше разтълкувано като симптом за развод. Всъщност чак толкова дълбока политическа логика няма. Става дума за спор, в който двамата преповтарят свои стари мнения. От началото на демокрацията Лучников разправя при всеки удобен повод, че национално съгласие с "комунистите и ченгетата" е неприемливо (). Петър Стоянов пък от пет години насам се опитва да накара политиците да се съсредоточат върху реалните проблеми на хората.
Повод за скандала от миналата седмица станаха съображенията, които г-н Лучников изказа преди две седмици във вестник "Демокрация" и най-вече в предаването "Гласове" на БНТ. Там възрастният юрист обясни, че според него президентът "трябва да се разграничи от противонационалните сили в нашата страна, да застане твърдо на страната на Обединените демократични сили".
В думите на Лучников държавният глава намери повод да направи официално заявление, в което обясни, че се страхува да не би "атаката" на колегата му да сътвори една от големите провокации в историята на СДС. Според Петър Стоянов съществува реална опасност с подобни действия да бъде противопоставена синята партия на президента "и така да се създаде конфликт там, където той не съществува".
Държавният глава за пръв път призна публично миналата седмица, че негови съпартийци го заплашват да не издигнат кандидатурата му за втори мандат, ако той не заиграе по техните съвети. На тази заплаха Стоянов отговори срамежливо, че още не е решил дали иска да прекара и следващите пет години на "Дондуков" 2. Това беше съпроводено с трогателни обяснения как, ако го направи, той ще се яви на изборите не като кандидат на СДС, а като независим кандидат, подкрепен от СДС. По подобен начин "независими" депутати са например Гиньо Ганев и Благовест Сендов - те са безпартийни кандидати, избрани с бюлетината на БСП.
Последните изявления на президента обаче не са нищо друго освен началото на предстоящата да се развие в много серии леко бутафорна драма покрай повторното му избиране за президент. Истината е, че Петър Стоянов със сигурност ще се кандидатира за втори мандат, със сигурност ще бъде подкрепен от СДС и почти със сигурност ще спечели изборите. Официално обаче държавният глава ще се чуди поне до края на годината, защото от липсата на ясно изразена позиция може само да спечели. С всеки ден отлагане президентът работи за бъдещата си победа. Ако съпартийците му решат да лансират нов кандидат, то неговата кампания трябва да започне отрано, за да има шансове. Така с приближаването на изборите намалява и минималната възможност за издигане на вътрешен съперник. Забавянето дава преднина на президента и пред бъдещия кандидат на БСП. Ако Петър Стоянов започне кандидатпрезидентска кампания сега, това ще принуди опозицията също да излъчи своя номинация.
Освен начало на дебата за втория мандат на Стоянов изявлението от миналата седмица може да се разглежда и като продължение на една друга тенденция в поведението на държавния глава. Петър Стоянов обича от време на време малко да се поскарва със съпартийците си от СДС. Немного сериозно, а така, по другарски да им каже нещо напреки. Веднъж на няколко месеца той започва да изпитва нужда да демонстрира някаква надпартийност и обикновено прави изявление от типа на "Кажи им, Иване" или че при някои управляващи са налице определени отрицателни тенденции, които на всяка цена трябва някак си да се преодолеят, и то ре-ши-тел-но!
"Унгарски танц" в рисунки
Мария ЛАНДОВА
Една от най-колоритните личности сред художниците ни, номад в живота и в живописта - Румен Рачев, откри изложба рисунки в галерия "Ценител". Рисунките са многоцветни, способни да очароват дори и лица, невписващи се в тесния кръг на ценителите. Миниизложбата е озаглавена "Между България и Германия" (обичайното трасе на художника). Но ако я попитаме откъде е духом, тя навярно би се заселила някъде в Унгария. Само че в една Унгария на чувствата. И наистина тези рисунки са опакото на студената, потискаща и често мизантропична като газова камера немска естетика. Те са и отвъд провинциалната комплексираност и претенциозната натегливост на онова, което по нашите ширини често битува под името рисунка. Румен-Рачевите рисунки са наясно с жанра си като унгарски моми във везани премени. По жилите им тече токайско вино, а линиите им са ясни и недвузначни като ритмите на чардаша. Може би неслучайно в кокетното маломерно помещение на "Ценител" се лееше щедро едромащабната цигулка на приятеля на художника Найджъл Кенеди, страстно препускащ през популярния "Унгарски танц" на Брамс. Иначе връзката Найджъл - Румен и новината, че нашият човек ще прави обложката на новия му албум, е безспорно най-медийното в събитието.
Всъщност експозицията може да се нарече "Между Комерсиалното и Идеалното", защото е комерсиална... (оставям малко време за свестяване на припадналите при сблъсъка с тази "ужасна" дума). Защото все още нашите интелектуалци, пък и другите наоколо, делят изкуството на високо и ниско. Макар че картините много по-лесно се делят на големи и малки, тесни и широки, плитки и дълбоки и т.н... Но Румен Рачев е от малцината наши художници, които живеят в чужбина от... живопис. Дори световният Кристо не се отказва да продаде някой и друг постер или сакрално парченце от опаковъчния си амбалаж.
Румен Рачев ни подарява интимни като формат и сюжет и класически като визия рисунки, освободени от претенция. Сюжетът с изключение на бравурната рисунка на концертиращия Найджъл Кенеди неизменно е Жената. И по-точно онова, което остава от нея, след като са отстранени еротичният и възпроизводителният постамент. Тези жени са голи, но не телата им са важните. Разголването е на душите. А там пейзажът е лунен - скрит в томителните цветове на будоара, заключен във втренчената изцъкленост на очите, където пресъхва непроницаем и тъжен. Но това е в мазето на рисунките. Иначе повърхността им е искряща като разцъфнали бюргерски тераси в плюшеноброкатени цветове и биха изпълнили с радостно лъчение всеки хол, спалня или поглед. Защото Румен Рачев както и да обърне словореда на рисуваните си мисли, да им надене фрак или да ги неглижира, те остават достъпни и близки като халба бира с приятел.
Добрата комедия завършва тъжно
Станислав Стратиев се завърна при своите самотни вятърни мелници, с които и никога не се раздели
Иван КУЛЕКОВ
Добре, съгласен съм с тебе, че съм напълно абсурден, каза животът на Станислав Стратиев, но ще ти покажа, че и смъртта е също толкова абсурдна. И спусна завесата. Публиката се поклони на автора... Всъщност публиката, която по време на цялата комедия се заливаше от смях, публиката, на която Станислав Стратиев даде толкова радост, колкото никой друг български драматург, побърза както винаги да се източи към гардероба, за да не й вземе някой сакото от велур, а на автора се поклониха само участващите в живота му актьори.
Страхувайки се да не ни оберат, ние не осъзнахме какво загубихме. Не, не какво загуби България, не какво загуби българската култура - да оставим патетиката - а какво загуби всеки един от нас. Ние загубихме високата, световна мярка за интелигентна сатира, която поддържаше Станислав Стратиев. И тъй като от смешното до пошлото има само една крачка, няма да разберем кога ще я направим и ще изчезнем под мръсотията на каруцарски вицове и попръжни, приемайки ги за чист етнохумор. Но от смешното до възвишеното също има една крачка. Само дето е по-голяма. Стратиев я направи още с книгата си "Самотните вятърни мелници". "Промяната" на десети (с малка буква) промени само слугинажа, който трябваше да се адаптира към новите господари. Човешките идеали, на които служеше писателят, си останаха толкова далече, колкото бяха и преди десет, и преди сто години, и никой не видя Стратиев да размахва като тояга знамето на победата.
За последен път се срещнахме на улицата. Времето вече беше пари, той бързаше за някъде, аз бързах за никъде, но не успяхме да се разминем повече от час. Минувачите правилно се възмущаваха, че някакви типове се смеят на неопределените за целта места, но ние бяхме като онзи негов оркестър без име, чиито музиканти, опиянени от случайността да свирят заедно, все си казват да изкараме и това парче и... Не бих разказвал за това, ако и двамата накрая не си признахме, че колкото и да се възмущаваме от българските нрави, такова "разминаване" е възможно само у нас. И защото сега имам чувството, че съм взел час от неговия живот и искам да му го върна.
Всъщност знам и къде да го намеря. Той се завърна при своите самотни вятърни мелници. С които и никога не се раздели.
Пъстърва "Юкон"
Цаньо СЪРНЕВ
Пъстървите (2 или 3 в зависимост от големината) се варят десетина минути в подсолена вода и се изваждат. След като изстинат, се махат главите и костите, а получените филета се нарязват едро.
Хлябът се начупва на къшеи и се смесва с маслото и млякото. Размесват се добре и се прибавят рибата, лимоновият сок, лукът солта, пиперът и жълтъците. Белтъците се избиват на пяна и се притурят към сместа. Отново се разбърква и яденето се изсипва в тавичка. Поръсва се с червен пипер и се пече 1 час в умерена фурна.
Шуберт на тиган и без партитури
Както на рибата не и липсва последният европейски хит на придвижването - тротинетката - така и българинът общува недостатъчно с тези, дето мътят реките и моретата. Основните му контакти са със скумрията и дружбата им, класирана по Фаренхайт, се явява близо до ласкавото общуване на кучето и бълхата. Любят се от времето, когато по магазините със съкрушителен за котките афтършейв можеха да се намерят 5-6 вида плаващи, и то с коремите нагоре. Освен това рибата беше пет пъти по-евтина от месото. И тази им любов поради липсващ анонс за пренасочване на чувствата си остана завинаги! Пък и тъмносинята няма кости и не е задължително да се яде с дежурен щъркел на рамото. А българинът е възторжено чувствителен към костта, заседнала в гърлото на другия!
Така че можете от време на време да се доверявате и на старата си любов, макар един капитан на горящ кораб да е заявил хладнокръвно: "На кораб, на който си бил, и при жена, която си обичал - не се връщай. Разочарованието е гарантирано!"
Нашенецът си дружи и с шарана. Замечтан и отговорен, пълнен и увит в тесто, печен или пържен, шаранът още си живее с илюзията, че екоминистерството един ден ще го сложи на трапезата си.
Любовният ни повей към мерлузата пак е спомен от миналото. Суха риба, без кости, месото и е бяло и крехко като женска гуша.
Колкото и да се пънем като морска държава, няма по-големи лакомници за риба от скандинавците. Каквото е оризът за китаеца, така е рибата за тях. Пържат, осоляват, правят я на пастет, мажат на филии - безкрайни импровизации. Скандинавците хапват и задушен ляв бут от северен елен, но водоплаващото държи първенство на масата им. И сред тях - херингата!
Ако хапвате риба по горната рецепта и тя ви се услажда - не бива да го криете. Трябва да се държите така, че ако ви гледат отстрани, непременно да възкликнат: "Тия биха изсвирили по дузина порции от "Пъстървата" от Шуберт - без никакви партитури!"
Стил в брънчуването
Ани МЛАДЕНОВА
Winston си заслужава добавката клуб след името поне в едно отношение - това е място, което можеш да направиш свое, особено ако си от този квартал. Иначе поради централното си разположение (зад строящия се хотел на ъгъла на бул. "Левски" и ул. "Шести септември") заведението най-вероятно ще се радва на доста разнообразна клиентела - от работещите в многобройните посолства и западни фирми в района до тези, които си правят редовно срещи около Попа и НДК и като цяло нямат кой знае какъв избор от приятни барове наоколо. Основният проблем на Winston е, че пространството е малко (има общо пет маси), но за сметка на това обстановката е едновременно уютна и елегантна - личи си, че са похарчени немалко пари, но със стил. Други плюсове са любезното обслужване и рядко срещаното при луксозните заведения усещане, че става въпрос за семеен бизнес - тоест клиентът е цар не в рамките на служебните задължения, а по принцип.
Кухнята в Winston е лека и насочена предимно към брънчуващите - тези, които похапват между яденетата, било то преди обед или надвечер. Предлагат се няколко вида салати, между които по-интересни са пилешката, с картофи, броколи и майонеза и моцарелата с маслини, домати, зелена салата и царевица. Сандвичите са доста силно застъпени - топлите се сервират с пържени картофи и са с филе, чедър, майонеза и домат; риба тон и домат или рокфор с моцарела. Студените са в хлебче геврече с шунка и кашкавал, с рокфор и с авокадо и домат. Специалитет на заведението са малките палачинки "панс" с пълнеж в тестото - солените са с филе и кашкавал или зеленчуци и чедър, а сладките - с портокал, мак, сметана и карамел или с ябълка, канела и сос ванилия.
Пътят на гангстера
Антония КОВАЧЕВА
Треторазреден бос от италианско-американската мафия се намесва в уличен побой и спасява от сигурна смърт чернокожо момче. След години негърът, наричащ себе си Дух куче (Форест Уитакър), открива своя спасител и става негов наемен убиец, защото му дължи живота си. Дух куче следва самурайския кодекс на честта, живее на покрива до своя гълъбарник и не общува почти с никого, ако не се смятат странните му разговори с един продавач на сладолед. Продавачът говори френски, но не разбира английски. Дух куче - обратното. Но и двамата сякаш не забелязват това. Поредната поръчка намесва наемния убиец в разчистване на сметки между мафиотските босове и те нареждат той да бъде ликвидиран. Но според самурайския кодекс животът на Дух куче принадлежи на неговия повелител и само той може да му го отнеме.
Няма проблем, ако фабулата на филма "Дух куче: пътят на самурая" е известна предварително. Даже помага. Защото смисълът на този филм не е толкова в онова, което се случва, а във всичко останало. Режисьорът сценарист Джим Джармуш ("Мистериозният влак") прави монолог на душата, изречен в ритъма на бавен рап като лирично съзерцание на свят, който е далеч от всякаква лирика. Душата на един престъпник е видяна по начин, напълно различен от онова, с което сме свикнали. Освободен от всякакъв морален расизъм, режисьорът открива в стъписващата нравствена мотивация на някакъв гангстер... нейната красота. Звучи много по-предизвикателно, отколкото е в действителност. Защото Джармуш се интересува от мотивацията на героя си да живее, а не да убива. Режисьорът елиминира понятието вина в общоприетия смисъл на думата. Когато нямаш избор, не може да става дума за вина. Животът извън закона тече и извън виновността. Но кой е казал, че в тази забранена територия не съществува достойнство, чест, вярност, взаимопомощ и приятелство?
Претенциозността на "Дух куче" е не толкова в стила, колкото в неочаквания поглед към свят, за който Скорсезе, Копола, Оливър Стоун и Тарантино сякаш са казали всичко. Джармуш си играе с различните черни жанрове. Но не заради удоволствието от самата игра, а за да попречи на зрителя да гледа по навик. Ако някой все пак има нужда от ориентир, нека си спомни Ален Делон в "Самураят" на Жан Пиер Мелвил.
Мадона? И таз хубава!
Новият й албум Music доказва, че тя най-успешно се приспособява към модните тенденции
Ивайло КИЦОВ
Две години след звездния диск Ray of Light Мадона пак ни изненадва. Като онзи баща, дето заварил сина си с чужда булка и възкликнал: "И таз хубава!"
С единайсетте нови песни в новия албум Music (издаден у нас от "Орфей мюзик") хамелеонът Мадона Луиз Чиконе отново изгрява на сцената и в класациите. За да потвърди, че е певицата, която най-успешно се приспособява към модните тенденции на звукозаписната индустрия. И да припомни, че най-печелившо е златното правило "за всекиго по нещо". Стига, разбира се, продукцията да е качествена и изискано поднесена. Както е в проекта Music - 14-и в мултиплатинения каталог на вокалистката. Тя е прегазила най-горещите полета в актуалната електроника, без да се опари - трип-хоп, хип-хоп, ембиънт. И за пореден път е изпяла покъртителни балади - Gone и фоничната прелест I Desеrve It, в която развява тъгата си. При Мадона и досадното евродиско звучи елегантно. Пример: мелодията Runaway Lover.
Music ще се продаде дори само заради две парчета. Албумът бе подгрят в ефира от American Pie - кавър по Дон Маклийн, който някогашната Руса амбиция предостави за саундтрака на The Best Next Thing. Пилотният сингъл Music гръмна в ефира повече от месец преди официалната презентация на диска. Два хита в аванс. За две настроения.
"Напоследък живея живот на обикновена домакиня и една част от мен понякога се чувства като животно, готово да изскочи от клетката. Липсват ми живото пеене и танцуване, турнетата. Част от този албум се появи благодарение на този вид енергия. Но има и друга половина - за любовта: най-простата и най-сложната. Досега винаги съм правила албуми само за едното или другото. Този обаче е и за двете", обяснява Мадона, чийто нов имидж на перхидролена каубойка коренно контрастира със съдържанието на нейните песни. Безспорно е обаче, че тя ще препуска върху тях до Ел Ей и церемонията за наградите "Грами". Където сигурно ще вземе поне три-четири.
Народът непробуден, сляп за небето
Мирела ИВАНОВА
Боян Папазов е събрал пиесите си в томче със заглавие "Бая си на бълхите". Първото досещане е за самоирония: да си баеш на бълхите е да говориш залудо. Но после всеки от нас може да се върне към детството си и да си припомни стъписването на своята неопитомена душа пред онези прадревни наши баби, които владееха магическото говорене, прозорливостта в един свят, по-сложен от видимия, целебната сила на думите и ритуалите, които разтуряха магии, премахваха брадавици, гонеха страхове, назоваваха идващото.
Две от пиесите - "Главанаци" и "Муа у тупан", съм гледала на сцената, спомням си удоволствието от "другата", игрова динамика на текста, от заразителния смях, роден от абсурда и автентичния език на граовци. Времето тече като вода и отмива политическите намеци и препратки, за които тогава се ослушвахме, очиства пиесите от онази злободневност, според която цар Геле непременно ни се привиждаше като Т.Ж. и т.н. Пиесите престават да ни разказват за смачкания от конкретна политическа система българин, изгазват барата на шопския фолклор и ни потапят в дълбоките и тъмни води на езическата ни същност, дива и небесна едновременно. Граовският живот хем е като другия живот, хем и не е, защото слово и насилие са тестото, от което са (сме) омесени Шале и Перса, Чоле и Кеба, Пачо и Мага. Езикът на "Муа у тупан" и "Главанаци" само привидно може да бъде припознат като шопски или някакъв друг диалект, защото това е забравеният ни, богат, нюансиран, чувствен език, който позволява да разговаряме като равни с всяка жива и нежива твар.
Героите от "Изнеси ме на горната земя", една пиеса за разрушените хора, говорят съвсем другояче, всеки на езика на своята си истина и драма. Боян Папазов много удачно е "злоупотребил" с модерните жаргони на 70-те, те не само разграничават образите, но са и знакови за социалната им принадлежност. Игра с езиците е и последната пиеса, дала име на книгата - "Бая си на бълхите". Додето я четях, не ме напускаше усещането, че вече всеки е толкова сам и самотата му е толкова пренаселена, та Земята е отесняла. Живи и мъртви са омотани във възела на родовото проклятие и какво ще го разсече или развърже - новото убийство, бягството на Острова, раждането на дете, сияйното говорене на старицата Спасия преди смъртта, "уроците" на талъсъмеца. Тази пиеса деликатно отвежда в териториите на езотеричното познание.
Томчето на Боян Папазов е пълно с човешки драми, със страстите и неистовостта на едни, с просветленото и разбиращо смирение на други: четиво за съхранени хора. Баене като онова, от нашето детство или от детството на човечеството, когато словото е магия, заклинание, ритуал, добротворство и пророчество.
Абитуриентски снимки
Борис МИНКОВ
През целия ден Теодор така и не почувства, че се намира за първи път в западен град. Направо беше забравил как се казва този град. За него - даже точно така го записа вечерта в дневника си, след като тя го изпрати до общежитието, градът се казваше Пиа. Намери я в Пратера. Беше преброил, че прави седем последователни сеанса на Императора, и когато вдигна нагоре фотоапарата, за да заснеме това лъчезарно момиче, което пищеше във вихъра на нечовешкото ускорение на машината и въпреки това отново и отново търсеше страха, тя му махна с ръка, все едно беше родена в тази люлка, която отстрани приличаше повече на уред за мъчение. Следващите седем сеанса бяха вече в една кабина и пищяха заедно. Момичето беше влюбено в Пратера и особено в съоръжението, наречено Император. Когато изпращаше своя внезапен приятел по улиците на града, Пиа вече не докосваше толкова често ръката му, почти не говореше с почти машинно ускорение на своя виенски диалект и твърдо отклони желанието му да я покаже на съучениците си въпреки полученото уверение, че те са много мили и добри приятели. "Утре пак на Императора" - каза тя, преди да се отдалечи.
Само преди три дни Теодор не можеше и да мечтае за подобно приказно запознаване. И изобщо не си представяше така последната екскурзия с класа. В това време баща му продължаваше да твърди, че ако децата направят абитуриентския си бал например в Будапеща вместо във Виена, ще е много по-добре, защото "така децата ще могат да се отпуснат"; защото на изток все още било много по-евтино; защото с едни и същи пари, които те като родители, разбира се, щели да им дадат във всички случаи, в някоя от бившите социалистически страни щели да се чувстват много по-сигурни и да си позволят много повече неща, почти колкото биха си позволили и в София. За тези доводи майката, без много да мисли, нарече съпруга си еснаф, както и без да приведе предишния си аргумент, че видяното от децата сега ще им остане за цял живот.
През същото това изпълнено с битови скандали време Теодор се измъчваше дълбоко. Отдавна беше убеден, че в целия струпал се кой знае защо на главата му свят всеки спи с всеки и това в началото бегло, дори развеселяващо го впечатление ставаше с времето все по-натрапчиво и угнетяващо. Затова почти не излизаше и четеше затворен в стаята си, беше му все едно къде ще ходи на абитуриентския си бал, защото щеше да е по принуда с останалите, които толкова често щяха да се прегръщат още в автобуса, дори пред проверяващите документите гранични полицаи, а после да продължат да го правят навсякъде, дори в императорските резиденции. Другите сигурно вече си мислеха за него, че не е наред. Точно когато пролетта караше всеки да флиртува с първия попаднал пред очите му представител на противоположния пол, той упорито избягваше чуждите погледи. Това, че в "Родна реч" бяха пуснали един негов разказ, не само не го спасяваше от разрушителната констатация за сексуалния заговор на света, от който само той беше изключен, но го мъчеше още повече: ето, който пише такива разкази, е вън от играта и сигурно даже не е докосвал никога през живота си жена.
Когато майка му влезе в стаята след скандала, за да му каже да не се притеснява, че никога не е имало никакво съмнение, че абитуриентският му град ще е именно Виена, че ще си прекарат много добре, Теодор се опитваше да се съсредоточи в книгата, която редакторът на "Родна реч" му беше подарил като приятелски жест. "Тук пише за Виена", каза напосоки момчето, защото знаеше, че трябва да успокои майка си, която нямаше как да разбира истинската причина за мрачното му настроение. "Става дума за едно младо семейство, което отива на сватбено пътешествие във Виена, навсякъде се прегръщат, снимат се и хвърлят монети, където има такава възможност, и мъжът изчезва в един от фонтаните на Шьонбрун. " Когато разказваше, Теодор почти се спасяваше от лошите мисли. "Гледай там и за мене! ", щеше да каже малко по-късно майка му, "и снимай много, но не само обектите от града, а и съучениците, защото градът няма да се промени, а вие след време ще сте съвсем други. Да не мислиш, че баща ти е бил такъв цял живот..."
"Чел съм го този разказ", прекъсна го бързо класният, който още съжаляваше, че младата учителка по история не склони да дойде с уж любимия си клас във Виена. "Добър е. Идва един много възрастен служител и започва да се кара, че семейните туристи са толкова тъпи: само се прегръщат, снимат се навсякъде и хвърлят стотинки във фонтаните. С други думи, идеята е да не живеем като туристи тоя живот", завърши поучително класният, а през това време Теодор се опасяваше, че веднага щом завърши разговора си с него, учителят ще плъзне погледа си по седалките на автобуса, за да си избере кое от временно свободните момичета да заговори.
"Впрочем знам и един друг разказ", обърна се към него преподавателят, докато се провираше към задните седалки, и за момент се спря точно до Галя, която го гледаше с откровено любопитство, държеше се за облегалката на нейната седалка и почти докосваше косите й. "Стефан Цвайг пише как охолният живот омръзнал на едно виенско конте. Една вечер, вместо да отиде в някой подхождащ на положението му локал, контето отпрашило към Народния Пратер. Там то налетяло на една ужасно мизерна проститутка, разни мръсни и престъпни отрепки го ограбили и заплашвали, но човекът бил доволен, защото почувствал отново тръпката на живота. " Тази със сигурност измислена за случая пошла история очевидно се харесваше на Галя. "И да се разберем", заключи вече с по-силен тон учителят. "Такива да ги нямаме! Вашата "фантастична нощ" е нещо съвсем различно и тя предстои."
През тази нощ никой не се учуди на промененото поведение на Теодор, въпреки че за първи път го виждаха да говори с момичета, а сега той говореше направо с всички момичета, позволяваше си да ги прегръща небрежно, да се снима с тях навсякъде и най-много под издигнатата за омилостивяване на чумата колона и да разказва от онези вицове, с които по-рано съучениците му нарочно го дразнеха. Всички знаеха, че най-големите мухльовци са най-отворените в абитуриентската нощ и не се сетиха да свържат поведението на Теодор със следобедното му изчезване в Пратера, по повод на което класният дълго упражняваше иронията си.
Със същото празнично настроение Теодор тръгна към Пратера, когато на следващия ден ги освободиха, след като с огромна досада изтърпя отвратителните беседи на екскурзоводите в Шьонбрун. Те правеха така, че човек по неволя да живее като турист тоя живот. В същото време в Пратера сигурно вече го чакаше НЕГОВИЯТ ЖИВОТ. Така и щеше да го запише в дневника си.
Сред возещите се на Императора момичета, които също като нея не слизаха след спирането на машината, Теодор не откри Пиа. "Ще хапна нещо и се връщам", отчете се едно от тях на служителя на касата след едно от поредните завъртания и Теодор веднага се насочи към него, за да го попита за Пиа. Вече знаеше колко е лесно да се говори с момичета. "Пиа днес не е на работа. Вие изобщо не знаете какво е да се въртиш непрекъснато шест часа всеки ден и да привличаш на Императора някакви пубертетни за жалки пари!"
Шенгенската бариера се заклати застрашително
Засега изглежда, че визите няма да отпаднат
Илин Станев
Откакто малкото люксембургско селце Шенген стана синоним на Европа в България, българските власти всяка година с надежда обявяват, че от началото на следващата година пречките, които то създава, ще отпаднат. От толкова много отваряне и затваряне шенгенската бариера толкова се раздрънка, че вече всяко нейно споменаване предизвиква истерия. Министерството на външните работи обаче редовно рапортува, че по въпроса се работи усилено и напредък се очаква в скоро време.
Въпреки това в скоро време визите няма да отпаднат. Гласуването на новия регламент за визовата политика на Европейския съюз, в който България е извън негативния списък, бе отложено в Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието тази седмица. Въпреки че малцина очакваха бързото приемане на новите правила още на първото заседание, информацията от съвета не е никак обнадеждаваща. Нещо повече - Брюксел реши, че трябва да формулира нови условия, на които България трябва да отговаря, за да усети вкуса на свободното движение из европейското пространство.
Във внесения от Европейската комисия и вече одобрен от европарламента регламент България и Румъния са поставени в белия списък на държавите, чиито граждани имат право на безвизов престой до 90 дни в 15-те. Преговорите по новите правила се водят още от 10 юни 1997 г., когато Съдът на европейските общности анулира тогавашния регламент 2317/95 по чисто процедурни причини. Междувременно пред България беше поставено условието да подпише реадмисионни спогодби със страните от ЕС (т.е. да връщаме за наша сметка нелегалните имигранти), да направи по-сигурен паспортен режим (което не означава само нови паспорти) и да затегне граничния си контрол. Първите две условия вече са изпълнени, а последното е толкова разтегливо понятие, че едва ли може да се каже кога точно София ще го изпълни.
С решението от сряда се въвежда ново условие, което обаче, поне публично, е напълно неясно. България може да отпадне от негативния списък, но заедно с Румъния ще попадне в процедура на наблюдение. Едва когато изпълни поставените от ЕС условия, българските граждани ще могат да пътуват безвизово. Кога това ще стане обаче е чисто хипотетичен въпрос въпреки оптимизма на зам.-министъра на външните работи Владимир Кисьов, който твърди, че това ще бъде следващата година. Наблюдението, което Брюксел въвежда, е прецедент. До момента единствено Гърция е била в подобно положение, но само за издаването на визи на трети лица, и то бидейки част от евросъюза и член на шенгенското споразумение. Проблемът с наблюдението е, че то е било предложено от Белгия (по неофициална информация), страна, която не се посвени да наложи визи на "бяла" Словакия и е твърд борец срещу нелегалната имиграция. Опасенията на Германия и Франция само още повече усложняват положението.
Забавянето може да дойде не само от мъглявината "мониторинг", но и от новата процедура, което тепърва трябва да се съгласува на експертно равнище, да бъде гласувана в Европейската комисия, становището да бъде съгласувано с европарламента, след това прието от Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието и най-накрая да бъдат решени двустранните визови отношение между България и всяка една от страните - членки на ЕС.
В интерес на истината решаването на визовия проблем не зависи само от МВнР. Според български дипломати на заседанието в четвъртък по настояване на Германия и Франция евроминистрите са обсъждали най-вече дали искащите убежище в ЕС се нуждаят от визи и какво означава бежанец. В крайна сметка Брюксел се вълнува от собствените си проблеми много повече, отколкото от тези на периферна България.
Въпреки всичко това така и не се разбра какъв е тайният план на ведомството на Надежда Михайлова за изваждане на страната от шенгенския списък, за който тя енигматично спомена в началото на годината.
Така или иначе до изборите следващата година ще има решение, което вади България от черния списък, но кога белите българи ще пътуват без визи... е, за това следващото правителство да му мисли.
Приказки и еротика
Надежда КЕХАЙОВА
За четвърта поредна година пловдивската галерия "Лукас" в началото на есенния сезон открива изложба на един от най-интересните местни автори - живописеца Атанас Хранов. Той е от онова поколение художници, което през 90-те разчупи академичните рамки в родното изобразително изкуство. Хранов успя да отвоюва и своя естетическа територия в него. Още от началото на творчеството си та до днес авторът се вълнува от приказните сюжети в своите картини, които не само запечатват мига или съня, но и винаги имат своето продължение. Той пресъздава действителността, като я превръща в приказка - нещо присъщо само на широко скроените хора.
Работите в новата експозиция (22 септември - 7 октомври) са с по-малко сюжетни линии от обикновено. Това е нормално, защото половината от тях са портрети. Изработени от ръчно лята хартия, дърво и акрилна смола, картините запленяват със своя колорит и топлота. Наблюдава се и еротичен момент, който е загатнат съвсем тънко и интелигентно. Цялата изложба е пронизана от стила "Хранов", който не може да бъде сбъркан с друг.
"Междузвездни войни" край село Корен
Армиите на седем държави омиротворяваха Хасковско наужким
Момчил НЕДЕЛЧЕВ
"Къде ми е геврекът, господин генерал... " Българският министър на отбраната се огледа нервно, докато шефът на неговия политически кабинет трескаво ровеше в своята кожена чанта. Минута по-късно ароматен кравай се оказа в ръцете на военния шеф, който с наслада отхапа парче от него. Изглежда, официалната част на международното учение "Седем звезди" вече можеше да започва... В продължение на седем дни над 1600 войници от седем държави тренираха как се укротява междуетнически конфликт в балканския регион. Миналата сряда бойците от Многонационалните "мирни" сили SEEBRIG, чийто щаб е базиран в Пловдив, трябваше нагледно да доказват пред политици от своите държави, че не пръскат напразно парите на данъкоплатците. Военнослужещи от Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция блокираха със своята бойна техника армейския полигон край хасковското село Корен и цял ден омиротворяваха наужким пред снизходителните погледи на официалните лица. В същото време управляващите и опозицията в Югославия (единствената балканска страна, която не участва в маневрите) ожесточено спореха за легитимността на резултатите от президентските избори, а армията на Белград продължаваше да бъде в пълна бойна готовност на територията на Черна гора... За хората в Корен и околните села учението "Седем звезди" сигурно е изглеждало доста странно,
Единственото нещо, което се е променило тук през последните стотина години, вероятно е появата на електричеството и моторът с вътрешно горене. За хората, които живеят в близост до полигона, тътенът на артилерийските залпове и грохотът от преминаването на верижна бойна техника отдавна са се превърнали в нещо обикновено. След няколко десетилетия съжителство с мизерстващите български войници обаче местните жители сигурно са били доста шокирани от футуристичния вид на облечените с бронежилетки от кевлар натовски бойци. Вероятно селяните са реагирали на появата им по същия начин, по който са реагирали и северноамериканските индианци при появата на Кортес и неговите конквистадори... Жителите на село Корен ще запомнят 27 септември 2000 г. и като датата, на която са успели да зърнат на живо най-много известни личности накуп. Българският президент Петър Стоянов и военният министър Бойко Ноев станаха символични гидове, които оглавиха огромния антураж от наблюдатели. Командващият учението - бригаден генерал Хилми Акън Зорлу, гръцкият военен министър Акис Цохадзопулос и турският му колега Сабахатин Чакмакоглу не пропуснаха да разменят любезности и усмивки, сякаш конфликтът за статута на Северен Кипър изобщо не съществува. Македонският военен министър Любен Пауновски пък не пропусна да прибегне до услугите на преводач. В повечето случаи обаче всички участници и гости на учението предпочитаха да си общуват на развален английски или на странна смесица от езици, която условно може да се нарече
За някои военни обаче учението "Седем звезди" се превърна в твърде сериозно езиково изпитание. Български полеви командири бяха принудени да сричат на английски своите приветствени слова и като ученици надничаха в своите специално подготвени за случая "пищови". Президентът Стоянов пък изведнъж се оказа без личен преводач. На помощ се притече българският военен министър Бойко Ноев, който успешно запълни внезапно зейналата езикова празнина със своя перфектен английски, шлифован дълги години из коридорите на НАТО.
За нуждите на високите гости основният команден пост на учението (Main command post) спешно беше преоборудван на полева закусвалня в стил "квартално кафене". "Надявам се никога да не се наложи да използваме многонационалните сили в нашия регион и той да бъде обречен само на мир", пожела на своите гости президентът Стоянов, вдигайки тост с пластмасова чашка под шарената сянка на камуфлажните мрежи. След като почерпи гостите на учението с чаени бисквити и мазни банички, държавният глава реши, че все пак е време да поведе групата към района на фиктивния конфликт. С това обаче кулинарната част на хипотетичната операция "Седем звезди" далеч не беше приключила. "След обиколката на зоната за всички ще има питателен обяд", побързаха да уточнят организаторите на учението.
"... Когато ви давам сигнал, ще трябва да се придвижвате до превозните средства за около три минути.
Според замисъла на "Седем звезди" бойците от SEEBRIG трябва да контролират демилитаризирана зона между две измислени държави Блуландия (синя страна) и Йелоуландия (жълта страна), които са водили помежду си изтощителен военен конфликт на етническа основа. Идеята е войниците да не допускат въоръжени сблъсъци между представителите на двете враждуващи фракции, като осигуряват нещо средно между армейски и полицейски функции.
Военната част на всяка от седемте нации е разположена в отделен лагер и трябва да контролира точно определен сектор от демилитаризираната зона. "В продължение на седем дни в района се пускат диверсионни екипи, които правят най-различни номера и трябва да бъдат неутрализирани. Не си мислете, че това са само демонстрации за официалните гости. Всеки един от батальоните всекидневно трябва да се справя с подобни инциденти", споделят офицери от българската военна част. Дори напомпаният оптимизъм на омиротворителите, made in BG, обаче не може да скрие факта, че българските и албанските сили са принудени да действат в доста по-мизерни условия от останалите си колеги - с пребоядисани ретрокаски от времето на Великата отечествена война, стоманени бронежилетки с тежестта на рицарски доспехи и военна техника, която в най-скоро време ще става само за претопяване... За сметка на това обаче българската част имаше възможност да демонстрира способностите на родната военна школа пред най-важния гост на учението - главнокомандващия на НАТО в Европа ген. Джоузеф Ралстън, който намина през полигона за около час. Вдъхновени от присъствието на толкова важен натовски генерал, BG-миротворците се постараха да изпълнят задачата си без гафове. Българите трябваше да озаптят група агресивни "бежанци", които всъщност много повече напомняха агитка на пернишки футболен отбор. С викове "Убийци! " те се нахвърлиха върху бойците от SEEBRIG, замеряха ги с бутилки от минерала вода и кока-кола, а накрая дори се опитаха да вземат за заложник един от войниците. В крайна сметка обаче всички смутители на реда бързо-бързо бяха "омиротворени". В суматохата почти никой не обърна внимание на трудноразбираемата англоподобна реч на някои български офицери и на раздрънкания бронетранспортьор, който забуксува при демонстрацията и застина на място като паметник на ръждясващата българска армия.
Но както каза началникът на Генералния щаб Михо Михов - "we'll have a dinner... "* - и това, изглежда, е доста по-важно... Телевизиите поделиха териториите във футбола
Канал 1 се разпорежда с вътрешното първенство, BТV - с Шампионската лига
Андрей БОГОЕВ
От няколко седмици насам най-комерсиалното футболно състезание в Европа - Шампионската лига, смени канала си на излъчване в България. Вместо по Канал 1, както бе досега, мачовете от лигата вървят по частната ВTV.
Каналът, собственост на Рупърт Мърдок, излъчва 9-часова седмична програма специално за това състезание, с преки предавания на два мача във вторник и сряда.
BTV се сдоби с това право, след като откупи правата за излъчване на Шампионската лига. Частната медиа спечели наддаването с БНТ пред швейцарската рекламно-телевизионна агенция ТИМ. Сумата, срещу която са били откупени правата, се пази в тайна от собствениците.
С това на практика окончателно бе оформена подялбата на футболните състезания, излъчвани по българските тв канали.
"За нас притежаването на правата за излъчване на мачове от Шампионската лига е огромно предимство - твърди Красимир Минев, шеф на спортната редакция в ВTV. - По наша преценка това е много по-интересно, отколкото срещите от българския шампионат. На практика ние ще излъчваме пряко мачове от лигата почти всяка седмица. " Засега мачовете от Шампионската лига, които вървят по ВTV, събират достатъчно зрителска аудитория, но по-малко на брой реклами, в сравнение с тези, които вървяха по Канал 1, когато държавната медиа притежаваше правата върху това състезание. ВTV държи тези права за следващите три години. Каналът на Мърдок на практика става монополист върху Шампионската лига у нас, тъй като в договора с ТИМ е включена клауза, според която ВTV ще е единствената телевизия, излъчваща в България, която ще предава пряко мачовете от лигата.
Очертава се Канал 1 да заложи във футболната си програма предимно на мачовете от вътрешния шампионат, след като на практика в момента не предава пряко мачове от европейските клубни турнири, временно е спряно и излъчваното на запис "Дерби от Европа". Правата за преки излъчвания на срещите от Висшата професионална лига и Купата на България обаче засега остават монополно притежание на БНТ. Амбиции да излъчва директно мачове между българските отбори афишира наскоро и "Нова телевизия". Проблемът обаче е в това, че Висшата лига не предлага кой знае колко интересни мачове, с изключение на този между ЦСКА и "Левски". Освен това статутът на притежание на тв правата е относително неясен и излъчването на всеки мач е свързано с допълнителни преговори с футболния клуб, домакин на срещата. Въпреки уверенията на генералния директор на БНТ Лиляна Попова, че до 30 юни 2001 г. всички интересни мачове от България ще бъдат излъчвани, на практика това не се получава.
Несигурност цари и по отношение на преките предавания на мачовете на нашите отбори в европейските клубни турнири. Така например двубоят ЦСКА - МТК (Будапеща) в София падна от екрана, след като Канал 1 не можа да се договори с SV - R.S. A. Валентин Михов обясни, че не е имало с кого да преговаря от шефовете на БНТ, тъй като всички били командировани на олимпийските игри в Сидни. Едва ден преди реванша между двата отбора в Будапеща бе постигнато споразумение, че срещата ще се предава, и тя влезе в последния момент в програмата.
Ръководството на националната телевизия наскоро успя да се сдобие и с правата за излъчването на първото голямо футболно състезание, което предстои. Става въпрос за световното първенство през 2002 г. в Япония и Корея. БНТ вече успя да закупи правата за излъчване на мачовете. Мондиал 2002 обещава да бъде много интересен, независимо дали на него ще участва националният ни отбор или не.
Три други български тв канала също се ориентираха към преки предавания на мачове от европейските футболни шампионати. Най-много футболни срещи от чужбина засега вървят по "Ринг плюс", където съсобственик е Валентин Михов. Михов в същото време е и представител на свързаната с УФА агенция за рекламно-телевизионни права СВ - РСА, която държи правата за преки предавания на мачове от Европа. Преди около година тези предавания стартираха у нас по частната кабелна телевизия "Варна", от която впоследствие произлезе "Ринг плюс".
"Нова телевизия" отскоро почна да предава пряко по един мач седмично от шампионата на Германия в петък вечерта. Закупеният наскоро от гръцката компания "Антена" тв канал успя да се вмести в това пространство, след като в събота мачовете от Бундеслигата обикновено се излъчват по "Ринг плюс". Ръководителят на спортното направление в "Нова телевизия" Крум Савов обяснява, че медиата е закупила от Валентин Михов и SV - R.S. A. цял пакет за спортни предавания - футбол от България и чужбина, както и Формула 1. "Засега излъчваме пряко футбол само в петък, но е възможно още следващата неделя от 22 часа да пуснем директно и мачовете от италианския шампионат", съобщи той. Сумата, срещу която "Нова телевизия" се е сдобила с пакета предавания, също остава в тайна.
В схемата на преките излъчвания на футболни срещи у нас се включи и "Диема плюс". Собствениците на канала от "Диема вижън" откупиха правото да дават всяка събота най-интересната среща от футболния шампионат на английската Висша лига.
На практика се получава така, че няколко тв канала ще овладеят медийното пространство по отношение на преките предавания на футболни срещи. Според Крум Савов в момента всеки от тези канали се стреми да предложи това, което не дават другите. "От програмна гледна точка е добре да си различен от другите", казва той.
Две титли спасиха стрелците
Георги ФИЛИПОВ, Сидни
От една година българската спортна стрелба се тресе от скандали, интриги и преврати. Освен че доведоха до смяна на ръководството на федерацията, те станаха причина и за разбиването на подготовката на шестте ни национала с квота за олимпийските игри. И точно в тази година двама от тях постигнаха най-големия успех в историята - Таню Киряков и Мария Гроздева станаха шампиони. Преди това злато е носил само Киряков от игрите в Сеул през 1988 г. Няма обяснение как се стигна до този неочакван успех след тази объркана година. Състезатели и треньори не можеха да повярват какво и как се е случило, защото успехът дойде нелогично. За всички тях още с пристигането в Сидни беше ясно, че четирите медала от Атланта преди четири години са недостижима цел. И че един провал ще понижи значително акциите им пред новото ръководство на федерацията.
Таню Киряков призна след първата си дисциплина - пневматичен пистолет, че не му е достигнал един месец, за да влезе във върхова форма. Доколкото стрелбата е и спорт на здравите нерви, може би опитът и психическата устойчивост са му помогнали по пътя към успеха на малокалибрен пистолет. Той приключи с 666 т., което е отлично постижение за състезание от такъв ранг. "И сега пак ще повторя, че не съм достигнал върховата си форма", каза шампионът.
Мария Гроздева откри за себе си ключа към успеха в промяната на начина на живот. Изключително прецизното спазване на спортен режим в Сидни й донесе най-слабото класиране в кариерата й на пневматичен пистолет. "След това с треньора ми Валери Григоров решихме да се върнем към режима, по който живеем в София. И нещата се получиха", обясни Гроздева, която спечели титлата на спортен пистолет с олимпийски рекорд от 690.3 т. след силно надстрелване с китайката Луна Тао. За носителката на световна купа това бе трети медал след двата бронза от Барселона и Атланта.
От шестимата ни стрелци Нонка Матова и Весела Лечева могат да бъдат недоволни от представянето си. И двете не успяха да влязат в нито един финал, въпреки че от години са в елита на пушка.
"Този път сами сме си виновни. Нямахме проблеми с пушката или патроните. Ние обаче сбъркахме системата на подготовка. Вместо да изградим резултатите и след това да ги поддържаме, за да ни дадат спокойствие, ние започнахме да ги изграждаме месец преди олимпиадата. Видя се, че така не се получи нищо", заяви личният треньор на Весела Николай Лечев.
Последните два успеха на Киряков и Гроздева осигуриха финансирането на олимпийската подготовка от държавата за следващия четиригодишен цикъл. Агенцията за младежта и спорта отпуска пари само при постигнати успехи, а спортната стрелба отново ще бъде един от спортовете с най-голям принос за представянето на България.
Титлите вероятно ще доведат и до нова инжекция от президента на федерацията Васил Божков и до освобождаването на генералния секретар Пламен Дочевски. Божков бе избран под давлението на звездите ни в началото на годината, след като дълги години ги подпомагаше в клуб "Нове". Промяната дойде и заради нетърпимостта с оперативното ръководство в лицето на Дочевски, която се създаде в продължение на няколко години. Тъй като БФСС разчиташе предимно на средства от държавата, а парите не отговаряха на изискванията на спортистите, се създаде неразрешим конфликт. Мандатът на Дочевски изтече с приключването на последната стрелкова дисциплина от олимпийската програма. Сегашните успехи почти сигурно ще осигурят безоблачното финансово бъдеще на звездите и управленски комфорт в лицето на някой нов генерален секретар.
Нов изчезващ вид: български боксьор
Хаосът в управлението на федерацията създаде провала в Сидни
Само четири години, след като спечели една титла и още два медала от олимпийските игри в Атланта, българският бокс записа друго историческо постижение. Представителите ни на олимпийския турнир в Сидни регистрираха едно класиране във втори кръг и две отпадания в първите двубои. За пръв път от игрите в Рим през 1960 г. български боксьори не успяват да вземат нито един медал. Само за четири години родната федерация затри всичко направено през последните 40 години.
"Истината е, че това са ни възможностите", заяви старши треньорът на националния отбор Георги Юнаков.
Неговите възпитаници бяха сред най-безличните боксьори на олимпийския ринг. Най-впечатляващо бе представянето на Димитри Усагин (кат. 71 кг), който загуби с нокаут още в след 1:50 минути игра. Емил Кръстев-Кокала (81 кг) падна по точки, а Юри Младенов (57 кг) се добра до втория кръг, но там също се срина безславно срещу абсолютно неизвестен кубинец. "С тези хора - толкова", е заключението на Юнаков.
За да се стигне до този невиждан провал на спорт, който донесе няколко олимпийски титли, причината вероятно не са само спорните качества на състезателите, но и тези на треньорите и ръководителите на федерацията. Всяка от страните си има своята персонална вина, която се изрази в колективния резил на ринга.
"Имах злата участ да стана треньор четири години по-късно от времето, когато имахме страхотно поколение и щях да се къпя в пари и слава", сподели старши треньорът.
За четири години българските боксови специалисти не успяха да извадят нито един качествен състезател, който да наследи поколението от 1996 г. Талантът на Даниел Петров стана опорна точка на бездействието по отношение на култивиране на нови състезатели. Вместо да използват славата и уменията на олимпийския шампион от Атланта като мотор за израстване на надеждни таланти, ръководството на Българската федерация по бокс (БФБ) заложи на спомена. Никой обаче не направи сметката, че през 2000 г. Даниел ще е четири години по-стар и че Атланта бе неговият спортен връх, след който следва само залез. За четири години Пинчера извървя пътя на всеки редови български спортист, който трябва да слезе от сцената, но не иска, защото остава без препитание. Той изпусна шанса да се бие при професионалистите и в обмислянето на своето бъдеще загуби и време, и форма. Логично системата го изхвърли от само себе си, защото тя не търпи разконцентрирани и неподготвени състезатели.
В името на големия шампион обаче бе затворен пътят за един безспорен талант при най-леките като Севдалин Маринов, който изглежда като светъл лъч на хоризонта на българската боксова немощ. Синът на олимпийския шампион от Сеул Ивайло Маринов не получи шанс да се бие на олимпийски квалификации и да спечели. Ако беше стъпил на ринга в Сидни, щеше най-малкото да натрупа ценен опит с оглед на обещаващата кариера.
"Сега и да мисля върху това дали съм могъл да взема друг състезател е късно. Според мен заложих на най-добрите", смята треньорът Юнаков. Той вече понася упреци за това, че е пренебрегнал друг нелош боксьор като Борис Георгиев.
През всичките тези четири години хаосът се отрази на манталитета на състезателите. Големите първенства се превърнаха в крайни цели за емигрантство. Двама останаха в САЩ след световното първенство в Хюстън, двама няма да се завърнат и от олимпийските игри в Сидни. Обикновено когато спортът бъде изместен от други цели, провалите са налице.
Вероятно съдбата на националния отбор щеше да бъде друга, ако през тези четири години имаше ясно изградена концепция относно треньорския пост. За този период се смениха трима наставници - Ангел Ангелов, Веселин Пашалиев и Георги Юнаков. Последният пое работата с отбора 11 месеца преди началото на олимпийските игри, когато подготовката приличаше повече на турне на рокгрупа. Националите всяка седмица пътуваха за различни турнири, в които се опитваха да се доберат до олимпийските квоти. "Каква работа можех да свърша? Да ги тренирам ли, да ги готвя за боеве ли, или да спадаме килограми? Ние не можахме да се съсредоточим върху изграждането на качества или техники, а тези хора имат нужда от това", твърди Георги Юнаков.
Съдбата на националния треньор вероятно ще се решава след завръщането и на последните остатъци от боксовата ни група в София. Георги Юнаков засега не е решил дали да напуска, но може да бъде принуден да го направи. Не е ясно кой тогава ще се заеме с подготовката на боксьорите за следващия олимпийския цикъл, след като почти всички големи имена в треньорската професия в този спорт бяха изпробвани и изгонени.
Казват, че рибата се вмирисва откъм главата, и за сриването на бокса това важи с пълна сила. За четири години ръководството, водено от няколко президенти и един генерален секретар, не успя да формулира ясна стратегия за развитие на аматьорския бокс. Спомените топлеха, но до разкриването на истината, че всички успехи на Даниел Петров, Серафим Тодоров и Тончо Тончев са минало незабравимо.
Последната година преди олимпийските игри ръководството бе раздирано от скандали по оста София - Пловдив относно избора на треньор и селекция на състезатели. Президентът на БФБ Васил Иванов-Лучано наложи за селекционер треньора на "Левски" Георги Юнаков, но вицепрезидентът Марин Димитров от Пловдив диктуваше кой да влезе в националния отбор. Смята се, че той е човекът, който най-много е настоявал за уволнението на предпоследния треньор Веселин Пашалиев. "На петия месец постигнах добри резултати на европейското първенство, а на шестия вече ми режеха главата. Аз работех с нещо като псевдонационален отбор", описва ситуацията Юнаков.
Изплати ли се инвестицията Армен Назарян
Олимпийската титла в борбата стартира от цена 250 000 долара
Георги ФИЛИПОВ, Сидни
Купуването на елитни спортисти от чужбина не е нова практика в света на спорта, но доскоро почти непозната за България. Седем души, които не са родени у нас, участват под български флаг на олимпийските игри в Сидни. Единият от тях - борецът Армен Назарян, вече се отплати със златен медал в класическия стил. Щангистът Алан Цагаев спечели сребро, а Петър Сибинкич има голям шанс за медал като член на четворката каяк. Струва ли си инвестицията?
Вероятно ако попитате Гриша Ганчев дали съжалява, че преди четири години осигури за България олимпийския шампион от Атланта Армен Назарян, със сигурност ще отговори отрицателно. Президентът на "Литекс комерс" обича да казва, че е купил една олимпийска титла. Това се оказа вярно след финала в категория до 58 кг, където Назарян спечели безапелационно първото място.
Привличането му в българския лагер струва повече от 250 000 долара като такса за федерацията по борба на Армения. В замяна тя даде право на Армен да се бори на всички състезания от името на България. В продължение на три години 26-годишният борец успяваше да стигне само до бронзови медали на световни първенства. Причината за това са неизбежните срещи с Юри Мелниченко (Казахстан), с когото Назарян се познава още от бившия Съветски съюз и когото не може да победи.
Освен таксата за Армения привличането не би било възможно без отлични условия за самия състезател. В момента той живее в апартамент в столичния квартал "Лозенец", още при пристигането му е осигурен чисто нов автомобил, както и премии за всеки по-значим успех.
Досегашните изяви на Назарян, които съвсем не оправдаваха очакванията, рискуваха да превърнат инвестицията на Ганчев в проява на слабост на един филантроп със силно изразена страст към борбата. Олимпийската титла обаче сякаш осмисли цялото начинание. Класическата борба не беше взимала медал в продължение на две олимпиади, а не е печелила титла от Атанас Комшев през 1988 г. Засега все още остава неизплатена инвестицията в другия борец Сергей Мурейко, който цял живот има лошия късмет да се бори със смятания за непобедим Александър Карелин в тежка категория. Провалът на Руската мечка в Сидни ще отвори пътя на бившия молдовски гражданин да спечели световна или олимпийска титла за България.
Титлата на Армен Назарян изглежда твърде скъпо удоволствие с оглед на вложените средства. Други български спортове могат да се похвалят, че инвестициите им са далеч по-рационални.
Типичен пример е 23-годишният щангист Алан Цагаев, за когото България не плати почти нищо на Русия. Въпреки тридневната си почивка покрай изхвърлянето на целия ни отбор от турнира по вдигане на тежести Цагаев стигна до сребърния медал. Златото бе само на 2.5 кг и при систематична подготовка в дните преди състезанието вероятно щеше да бъде преодолима тежест. В същото време Българската федерация по вдигане на тежести изтъргува осем наши щангисти в Катар за един милион долара.
Доста по-евтино излезе например олимпийската титла на Хърватия в щангите. Бившата югославска република си осигури единствения до момента златен медал на Николай Пешалов само срещу 80 000 долара. Твърди се, че сумата е била платена от тенисиста Горан Иванишевич, който е един от най-добрите приятели на къдрокосия шампион. "Той бе един от хората, които ме разубедиха да се отказвам от спорта и да ставам треньор", заяви Пешалов.
Федерацията ни по кану-каяк също не плати нищо за родения в Нови Сад каякар Петър Сибинкич. Той е част от четворката, която се представя успешно на олимпийския гребен канал и дори има шанс да се добере до медалите.
Сделката с швейцареца Гюнтер Оршал осигури розово финансово настояще на българския конен спорт. Тъстът му Гюнтер Лути е основен спонсор на националния отбор. Освен участия и тренировки при перфектни условия помощта включва и купуването на няколко елитни коня. В замяна България осигури възможност на Оршал да спечели квота и да участва на олимпийски игри. Той се представи най-слабо от тримата ни ездачи, но без подкрепата му едва ли най-добрият ни ездач Росен Райчев щеше въобще да стигне до Сидни. Финансови причини стоят и зад включването на новозеландката Саманта Макинтош в българския национален отбор.
Като най-незавидно откъм потенциал се оформя привличането на молдовеца Димитри Усагин, който не успя да премине през първия кръг на боксовия турнир. В сравнение с ниското ниво на родния бокс не е проблем дори за състезател от малка величина като Усагин да блести. Федерацията по бокс обаче трудно може да си позволи подобна инвестиция от ранга на колегите си от борбата.
Олимпийски новини
С пет фаула и един сполучлив опит Тереза Маринова стана олимпийска шампионка в тройния скок в Сидни. Една година след тежката операция на глезена българката преодоля 15.20 метра още при първия скок, което е национален рекорд и нейно лично най-добро постижение. Тереза е петата олимпийска шампионка на България в леката атлетика след Иванка Христова, Христо Марков, Йорданка Донкова и Стефка Костадинова. Неин личен треньор е златният медалист от Сеул '88 Христо Марков, който за първи път в историята на българската атлетика става шампион като състезател и треньор.
Гимнастикът Йордан Йовчев стана третият български спортист с два медала от една олимпиада, след като спечели бронз на земя и халки от шампионата на отделните уреди. Преди него три медала има каякарката Ваня Гешева, а два - кануистът Николай Бухалов, но неговите са златни.
Шокиращ провал претърпя световният вицешампион от Севиля '99 в тройния скок Ростислав Димитров, който остана извън челната осмица. Той скочи 16.95 м от първи опит и само два сантиметра не му стигнаха, за да влезе в елитната класация. Световният рекордьор Джонатан Едуардс взе първата си олимпийска титла със 17.71 м, следван от кубинеца Йоел Гарсия със 17.47 м. Трети е Капустин със 17.46 м. Светла Димитрова отпадна на полуфинала на 100 м с препятствия. Световната вицешампионка от Атина през 1997 г. остана на шесто място в нейния полуфинал с време 12.95 секунди. Това бе най-доброто й постижение от трите бягания на игрите, в които не можеше да падне под граница от 13 секунди. Провал в същото бягане претърпя и фаворитката Гейл Дивърс (САЩ), която наруши ритъма си и спря по средата на дистанцията на финала. Олимпийска шампионка стана Олга Шишигина (Казахстан) с 12.65 секунди.
Петко Янков отпадна във второто бягане на 200 метра, след като също завърши шести в серията. Той даде време 20.75 секунди, което много се доближава до най-доброто му постижение през сезона - 20.67 секунди. Анелия Йорданова и Моника Гачевска заеха последните места в квалификациите съответно на чук и 800 м. БОК използва последната си възможност, за да осигури титла за гребкинята Румяна Нейкова. Делегацията ни в Сидни изпрати жалба до Арбитражния съд по спорта към МОК, в което поиска преразглеждане на класирането на финала на скиф. Нейкова завърши наравно с Екатерина Ходотович-Карстен (Беларус), но съдиите я класираха на второ място.
Олимпийската шампионка от Атланта и рекордьорка в скока на височина Стефка Костадинова не попадна в комисия на спортистите към МОК. В нея влязоха осем от номинираните 44 атлети, които бяха избрани от 5216 присъстващи на игрите в Сидни техни колеги. Стефка остана на 14-о място с 523 гласа. Тя все още има шанс да попадне в комисията, тъй като президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч има право да посочи три имена. Най-много гласове - 1506, получи великият състезател на овчарски скок Сергей Бубка (Укр). В списъка попаднаха плувната звезда Александър Попов (Русия) с 1471 гласа и австралийската му колежка Сузи О'Нийл с 1208 гласа. Волейболистът Робърт Четвъртлик (САЩ), атлетите Ян Железни (Чех) и Шермен Крукс (Кан), гребецът Роланд Баар (Гер) и плувецът Мануел Естиарте (Ис).
Кой сипа фуроземид в супата на щангистите
Треньорът Иван Абаджиев и "Софарма" са главните заподозрени
Елеонора ГУНЧЕВА
Допинг-скандалът с тримата български щангисти на олимпийските игри в Сидни генерира негативи за България в международен план и личната трагедия за самите спортисти, които едва ли имат вина за случилото се и въпреки това си остават основните потърпевши. Отговорността за инцидента пое старши треньорът Иван Абаджиев, който ще остане в историята като най-скандалния наставник, забъркан в две каши с допинг в Сеул 1988 и Сидни 2000. Вината му сега е, че заедно с доктора на отбора не е изпробвал препарата, който е дал на щангистите, а се е доверил на указанията от опаковката. Накрая, за да не ни е пълен срамът, делегацията ни се хвана за тънка сламка и обвини за провала "Софарма", която е производител на фаталния препарат.
Иван Иванов, Изабела Рифатова и Севдалин Минчев върнаха медалите, спечелени в турнира по вдигане на тежести, след като в допингпробите им бе открит диуретикът фуроземид. Последва и втора санкция, наложена от Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) - отстраняване на целия ни отбор от игрите. Българската федерация по вдигане на тежести (БФВТ) обаче спечели делото срещу IWF пред арбитражния съд на Международния олимпийски комитет (МОК) и тимът ни бе реабилитиран. От тримата останали щангисти състезанието продължи само Алан Цагаев (кат. до 105 кг), който спечели сребърен медал. Решението за връщането на отбора бе взето на базата на пробите, извършени от д-р Емил Милошов в допинг-лабораторията в София. Те доказват, че в пития от нашите препарат ороцетам (не е в листата на забранените от допинг-комисията на МОК), се е съдържал диуретикът фуроземид, които не е бил споменат в упътването. В резултат Иван Славков обяви, че Българския олимпийски комитет (БОК) ще заведе съдебен иск срещу производителя "Софарма". Същото ще направи и БФВТ.
При пробите, направени на двама доброволци гребци, д-р Милошов установява, че лекарството ороцетам, продукт на "Софарма", съдържа фуроземид. Една от версиите е, че е възможно диуретикът да е попаднал от недобре почистена поточна линия. От предприятието се усъмниха, че колбите на д-р Милошов не били добре измити и по тях имало засъхнали остатъчни количества от забранения диуретик. В разрешаването на спора се намеси и премиерът Иван Костов, който нареди държавно разследване по случая. Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) вече предприе инспекция в "Софарма" АД във връзка с производството на ороцетам, което е спряно през януари поради липса на икономически интерес. Изпълнителният директор на "Софарма" Иван Бадински отхвърли версията за грешка в производството. "Двете лекарства ороцетам и фуроземид се произвеждат на различни поточни линии, при което смесването на веществата е абсолютно невъзможно", е официалното му становище. Бадински настоява за публично извинение от страна на ръководството на БФВТ, БОК и ДАМС и всички останали, които са замесили името на "Софарма" в скандала. В противен случай ще търси съдебна отговорност от тези, които му уронват престижа.
Апаратурата в допинг-лабораторията, където д-р Милошов е извършвал пробите, е купена за игрите в Монреал '76. Търсенето на диуретик обаче е една от най-простите проби, така че наличната машина се смята за надеждна. Тесни специалисти твърдят, че може да са се получили еднакви графични изображения на анализа на ороцетама и фуроземида, извършен на масспектографа. В лабораторията в Сидни са направени над 4000 проби, като разчитането е ставало само с компютър без експертна оценка. Ако се окаже липса на диуретик в пробите на "Софарма", а рисунъкът е същият, тогава може да се предполага за небрежност на организаторите, които са разчитали само на компютъра.
Ако пък мострите, донесени от Сидни, се окажат с диуретик, а тези на пазара без, тогава се пораждат съмнения, че нарочно е поръчана серия с диуретик и историята става криминална. В България има само още две поточни ампулни линии в Радомир и Пещера. Щангистите ни ще бъдат напълно оневинени само в случай, че в мострата на пазара се открие наличие на диуретик, както твърди д-р Милошов. В такъв случай ще става въпрос само за фатална небрежност. Няма логично обяснение за необходимост от диуретик в ороцетама, тъй като препаратът е вземан заради анаболното му въздействие.
В крайна сметка дори и грешката да е в "Софарма", не е толкова просто международните инстанции да свалят санкцията толкова бързо, колкото го направиха. Смята се, че решението е повлияно от самия президент на IWF Тамаш Аян, който бе избран за член на МОК. Унгарецът винаги ни е симпатизирал, дори преди време бе поканил Абаджиев за треньор при тях. Другото обяснение е, че мисията за спиране на българите е изпълнена и за да не протестираме много, са ни отпуснали примката.
Мнения за вината на Иван Абаджиев стигат двата полюса. Зад треньора застанаха ДАМС, Иван Славков, част от състезателите и немалка част от народа, съдейки от разговори по кафенета и трамваи. Специалисти химици смятат, че Абаджиев, както и в Сеул през 1988 г, не е разчел правилно времето на разпадане на фуроземида, подведен от факта, че след полета в Сидни щангистите са били чисти и има време до деня на състезанието да се смъкнат излишните килограми. Не е отчел някои фактори като промяна на климата, часовите пояси и объркания биологичен часовник на спортистите. Това обяснявало защо състезаващите се по-късно наши представители са се оказали чисти.
Абаджиев е виновен за допинг-историята, обвини го Георги Гърдев, който не можа да вдига, тъй като категорията му мина, преди да опростят отбора ни. "Старшията е трябвало да провери дали тези хапчета се хващат. Разчитал е само на упътването, а се оказа, че имало забранена съставка", каза щангистът. Преди това пък олимпийският шампион Гълъбин Боевски (69 кг) обяви публично разногласията си с треньора веднага след като спечели титлата. Той съобщи, че двамата със сребърния медалист в същата категория Георги Марков са единствените, които не вземали от лекарствата на Абаджиев. Според бронзовия медалист от олимпиадата в Москва '80 Неделчо Колев: Абаджиев не може да сбърка. "Другите водещи специалисти, взети заедно, не са толкова наясно, колкото е той. " казва бившият щангист. Иван Иванов също свали вината от Абаджиев. "Всеки медикамент, който приемаме, ни се предоставя предварително, за да видим какво съдържа. Още преди време видяхме какви лекарства ще вземаме и установихме, че в тях няма забранени вещества", каза шуменецът. Виновен или не Иван Абаджиев напусна отбора, но неговото име остава завинаги свързано с двата най-големи допинг-скандала с българи - в Сеул и Сидни, и двата еднакво забулени в пълна мистерия.
Истината за откриването на веществото фуроземид в урината на тримата уличени щангисти няма да върне медалите, нито ще им даде втори шанс за изява. В момента те трябва да избират между отказване от спорта, продължаване на безмилостните тренировки в залата и съдебните битки.
Потърпевшите приеха драматично инцидента, бяха стигнали до отчаяние с мисли за самоубийство.
Изабела, Севдалин и Иван дълго време бяха неутешими. При пристигането си в България тримата бяха категорични: "Ще гоним нашето докрай". Заместник-председателят на ДАМС Стефка Костадинова смята да им предложи изплащане на компенсационна сума, но няма нормативен документ, по който може да бъде направено. Съчувствие към трагедията на Изабела прояви и кметът на Варна Кирил Йорданов, който обяви, че ще й даде 2000 лв., ако ги гласува съветът. Иванов, Рифатова и Минчев имат право да съдят родната федерация по вдигане на тежести и лично треньора Иван Абаджиев, че им е дал препарати със съдържание на забранени вещества. Дали това ще бъде някакъв вид морално или материално удовлетворение вече е друг въпрос.
Жотев аварира в Прага
Истински екшън преживя на връщане от Прага вицепремиерът и министър на икономиката, шеф на БКК и председател на надзорния съвет на банка Биохим Петър Жотев, придружаван от своята доверена съветничка по въпросите на информационната политика и началник на кабинета, шеф на борда на ИПК "Родина" и член на работната група за продажба на БТК Славка Бозукова. Самолетът, с който двамата трябваше да се завърнат от годишната среща на МВФ и Световната банка, се повреди на летището в чешката столица. По-късно се разбра, че единият от двигателите на стария Ту-154 се е повредил точно когато самолетът е набирал скорост по пистата и това е изплашило доста силно пътниците. Разбрал за транспортните неволи на своя вицепремиер, министър-председателят Иван Костов позвънил веднага от Египет и предложил да му изпрати оттам на помощ новия правителствен самолет "Фалкон". Междувременно бил вдигнат по тревога и дежурният екип на "Отряд 28". Жотев обаче категорично отказал и се прибрал със специално изпратения от авиокомпанията боинг, който трябвало да прибере пасажерите на развалената руска машина.
Диалектика
Лидерът на СДС - Пловдив,
Екипът на
Вицепрезидентът на Мултигруп
"Пиша книга "Възход и падение на българските електронни медии", пошегува се издателят на списание "Егоист"
Иван Кутевски ще оправя имиджа на Ершов
Подалият оставка като пресаташе на ГУ "Митници" Иван Кутевски ще бъде назначен за съветник в "Нафтекс петролеум България", съобщиха запознати. Според някои слухове Кутевски дори ще бъде избран за член на съвета на директорите на компанията, която в събота предстои да се преобразува в холдинг. Вероятно той ще се грижи за PR-стратегията на новата структура, чийто шеф е небезизвестният Денис Ершов (познат у нас и като Денис Джерсов). Твърди се, че Кутевски дал идеята за виртуалната пресконференция за наши журналисти, която изгоненият от България шеф на "Нафтекс" даде от офиса си в Монако миналата седмица. Самият Кутевски не присъстваше в залата, но беше забелязан да разговаря с друг служител на Ершов малко след края на мултимедийното шоу в една от преките до "Шератон". Като истински професионалист той умело отклони всички въпроси за това дали е подписал договор с новия си работодател. "До седмица ще разберете", каза Кутевски, но не скри задоволството си от добре организираната пресконференция, с което на практика потвърди слуховете за назначението си.
Уникалното мероприятие беше осъществено с помощта на френски технически екип, спешно пристигнал у нас заедно със специална апаратура. Образът на низвергнатия Ершов беше предаван на три огромни видеоекрана с помощта на скъпоплатен телемост. Докато траеше пресконференцията, журналистите пък бяха заснемани с няколко дигитални камери. Цялата галимация беше увенчана с традиционния за такива случаи коктейл, включващ почерпка със сандвичи и сладкиши. Според запознати Иван Кутевски е помагал на "Нафтекс" още докато завеждаше пресотдела на митниците.
Твърди се, че той лично е уреждал интервюто на Ершов и Митко Събев в "Нова телевизия", когато фирмата беше обвинявана в контрабанда на горива. По същото време бившият шеф на Кутевски Пламен Минев даде и интервю, в което едновременно защити "Нафтекс" и обвини в нередности с износа на горива основния й конкурент "ЛУКойл България".
СЛОБОда на словото
"В Белград хората живеят добре, по магазините има всичко освен олио, захар, колкото щеш, и пудра, и на бучки", мъдро заключи независимият депутат Стефан Гайтанджиев, след като се завърна от Сърбия, където беше наблюдател в първия тур на изборите. Следвайки логиката на народния представител, следва, че у нас се живее недобре, защото по магазините има всичко освен захар на бучки, иначе олио, колкото щеш, и слънчогледово, и маслиново... Камерата на БНТ обаче не можа да отрази захарното продоволствие на белградчани, защото екипът на държавната медиа не беше допуснат в Югославия. "Светът няма да се обърне от това, че Бойко Василев не беше там", коментира антифашист №1 Велко Вълканов, също наблюдавал на една ръка разстояние гласуването в Белград. Депутатът от левицата толкова се съсредоточил в бойната си мисия, че забелязал как в една малка секция в Белград купчинката с бюлетини за Милошевич е с 3-4 мм по-висока. Всички впечатления и вълнения на независимите депутати от спокоен и демократичен Белград са тъй подробно отразени по страниците на родната преса, защото те дадоха специална пресконференция в парламента, на която стана ясно, че изборите там били по-спокойни, отколкото в България. "Лъхаше ведрост", обобщава бодрия им тон "24 часа" миналия четвъртък.
В същия ден среща с медиите си бяха организирали и бившият студентски лидер Емил Кошлуков, финансовият консултант Мирослав Севлиевски, президентът на ФК "Черно море" и рекламен бос Красен Кралев, които бяха арестувани и бити (по собствените им разкази) в Ниш. "Наблюдатели на БСЧИ хвърлени в затвор в Ниш", драматично извести "Демокрация" от първа страница миналия вторник. Сред пострадалите е бил и председателят на борда на директорите на БТК Гроздан Караджов. "Севлиевски е с пукнато тъпанче. Караджов отървал боя заради карта от МС", съобщава "Сега". Караджов, който е главен секретар на Министерството на съобщенията и транспорта, пропусна пресконференцията, затова пък компанията, с която е бил в Сърбия, осигури на вестниците заглавия като "Плашеха ме с разстрел", "Удряха ни с палки по главите", "Българи са бити и заплашвани седем часа в полицията в Ниш". Представителите на Българското сдружение за честни избори и граждански права обявиха, че ще съдят югоченгетата.
След всички подробно описани емоции от конфискуваните 5400 ДМ до бучките захар българските медии отклониха вниманието от репортажите за резултатите и събитията от Белград. Читателят закова поглед в дописките от граничната бразда за спрени журналисти ("Освен в България обективните журналисти са нежелани и от Милошевич", съобщи най-тиражният всекидневник - "Труд"). Емил Кошлуков обвини в пресата социалистите, че сътрудничат на Милошевич, а Милошевич се бил разсърдил на българските социалисти, защото не изпратили свои депутати за наблюдатели на изборите. "Цензура в Сърбия няма", тръбеше Велко Вълканов. Може би е прав. Там има СЛОБОда на словото и българи, които я наблюдават... НСРТ си хареса радиостанции за София и Благоевград в повечe
Заради рекламна дейност без програмни лицензи останаха "ФМ+", "Радио+", "Канал Ком". Засега
Велислава ПОПОВА
Тези дни ще сте неспокоен, ще ровите непрекъснато в информационната система "Делфи", ще се стряскате насън от спомена за фирма с рекламна дейност, регистрирана в зората на демокрацията. Добре е да свикнете с мисълта, че трябва да жертвате малко състояние по съдилища и адвокати. Проблеми от професионален характер ще ви накарат да демонстрирате изумителни умения да преговаряте. Въпреки подозрителните погледи със съдружниците не вземайте прибързани решения... Така може да звучи хороскопът на някой (съ)собственик на радиостанция, който участва в конкурсите за разпределяне на свободните честоти в осемте най-големи града на страната. Въпреки отсрочките, писмата, консултациите и подаването на нови декларации миналата седмица стана ясно, че няколко радиостанции продължават да са в нарушение на чл.105 т.4 ал.7 от Закона за радиото и телевизията. Изискването, че за лиценз не могат да кандидатстват "юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност", е най-тълкуваният член от медийния закон. Въпреки това ал.7 обърка и радиобизнесмени, и техните юристи. Справка в архива на Държавен вестник показва как няколко месеца преди да приключи конкурсът съдружници във фирми участници масово пререгистрират предмет на дейност и заличават акционери на извънредни общи събрания. Други прехвърлят акциите си на роднини, които имат чисто от "рекламна дейност" фирмено досие. Шефовете на Радио ФМ+ дори се престараха и заличиха рекламата от предмета на дейност на акционерното дружество. Медийният закон всъщност има изискване към съдружниците, а не към фирмата кандидат и целта е да предотврати възможността рекламни агенции и медиашопове да притежават акции в електронни медии. Проблеми възникват, от една страна, при недостатъчно ясното тълкуване на закона. Например, ако във фирмата, състезаваща се за лиценз, съдружници са други фирми, проверяват ли се техните акционери или само юридическото лице. Объркване предизвикват и стари данни в системата на "Булстат" на Националния статистически институт. В началото на конкурса тя все още представяше рекламния монополист Красимир Гергов като акционер в "Класик ФМ радио". Изворът на информация за НСРТ "Делфи" също не дава пълна справка за акционерите на всяко дружество, тогава остават фирмените дела или копие от книгата на акционерите... Друг проблем е, че когато в предмета е записано "и всякаква друга дейност, незабранена със закон", не се счита, че това означава и рекламна. Невъзможно е да се проследят и съдружниците в чужди компании, чиито акции се търгуват на борсата.
В писмо до премиера Иван Костов от края на август членовете на Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO) предлагат нова редакция на чл.105 т.4 ал.7: "Юридически лица, в които има съдружници, или акционери, които са съдружници и акционери и в юридически лица с регистриран основен предмет "рекламна дейност" , или осъществяват дейност като рекламна агенция". Засега предложението им, подкрепено от членове на НСРТ, няма отговор. Сред жертвите на "рекламната дейност" за София се оказаха утвърдени станции като "Радио+", "Канал Ком", за Благоевград - ФМ+ и още общо седем фирми в двата града. Президентът на ФМ+ Петър Пунчев внесе миналия четвъртък допълнителни документи, с които да покаже, че проблемът при тях е съдебна грешка. Предстои НСРТ да реши дали ще преразгледа книжата, което може да включи сред класираните станции ФМ+ и "Радио+".
НСРТ обаче си хареса почти двойно повече радиостанции за София и Благоевград, отколкото са свободните честоти в двата града. Медийните експерти одобриха програмните концепции на 17 кандидата за София и на 13 за Благоевград.
По броя на набраните точки дългата листа от фаворити на НСРТ за столицата включва "Българска радиокомпания" ООД, която предлага да прави "Ретро радио"; фирмата на Радослав Янкулов Р-22 с "Радио Спорт"; университетското радио "Алма матер", "Агенция Нова-М"; фирмата на бившия директор на радио "Свободна Европа" Светослав Петров "Инфопрес и ко" с проект за "Инфорадио", "Ринг С.В." със спортно радио "Ринг+", "Класик ФМ" с "Джаз ФМ", българската фирма на американската радиоверига "Метромедиа" - "Радио БГ ; програма "Романтика" на "ОМЪ - 99", хумористичната станция "Пегел", програма "Астра", радио ТНН, програма "Практика"; "Атлантик", "Веселина"; радио "Мила" и радио "Сити" на едноименната фирма, зад която стоят шефовете на звукозаписната компания "КА мюзик".
За ефира на Благоевград са одобрени "Дарик радио", "Инфорадио", "Радио Джаз ФМ", "Ринг+", "Радио Тангра", "Романтика", "Радио Експрес", "Радио БГ", програма "Вега плюс", "Стар ФМ" на "Трели" ООД, "Радио Аура" на Американския университет, радио ПП и радио "Сити".
Така след щедрия избор на медийния съвет на комисията "Костов" ще се падне задачата да избере кои ще започнат да излъчват от свободните честоти.
Приоритет на комерсиалната телевизия е зрителят
Владимир Железни, генерален директор на "ТВ Нова", пред "Капитал"
- Преди една година бяхме във война. А когато сте във война, се съсредоточавате върху отбраната на собствената територия, не се разширявате. Миналата година преживяхме много сложна ситуация, разделихме се с една от нашите сервизни организации, която принадлежеше на Роналд Лаудер. Въпреки това имахме желанието да изпробваме модела, който създадохме и който е признат като изключително успешен. Постоянно имаме над 50% от вниманието на аудиторията, което при наличието на 4 национални и още 5 -6 регионални телевизии в Чешката република е изключително постижение. Новините на нашата телевизия имат аудитория от 74.6%. Така че имахме желание да пробваме този модел, да проверим дали можем успешно да го приложим като наше ноу-хау в друга посткомунистическа страна. Телевизия "Маркиза" например, която възникна в съседна Словакия и която много прецизно копира "Нова", е много успешна в момента, лидер е на пазара.
- Бихме се радвали. България сега тепърва се сблъсква с комерсиалната телевизия и този първи сблъсък не е от най-добрите. Страната сама трябва да определи модела телевизия, който й отива, това ще зависи и от това какво искат да гледат хората. Приоритет на комерсиалната телевизия е зрителят, а не някакви граждански, интелектуални принципи. На тях би трябвало да се крепи обществената телевизия. Комерсиалната телевизия е ориентирана към зрителя, тя има нужда от него, иначе няма да преживее.
- Нямаме и на този етап не искаме да имаме партньор. Струва ни се твърде ангажиращо. Ние ще имаме български партньори, но ще ги подбираме в процеса на изработване на програмите.
- През 2001 г. ще вложим 11 862 000 долара, за пет години общата инвестиция е над 57 млн. долара.
- Във всяка страна, където комерсиалната телевизия тепърва прохожда, е изключително трудно да се каже какъв ефект ще има появата на качествена комерсиална телевизия върху разпределянето на рекламния пазар. Предположенията ни са, че печалбата трябва да дойде някъде към третата година. Кога обаче печалбата ще изплати първоначалната и следващите инвестиции - това би трябвало да стане не по-късно от четвъртата година или половин година след това.
- Тенденциите са, че една телевизия сама вече не е толкова атрактивна, а се превръща в мултимедиен комплекс. В Западна Европа вече няма самостоятелна телевизия, а има винаги една телевизия, десет радиостанции, телевизионен справочник, Интернет-страница. По-сложно е стъпването на рекламния пазар. Не мисля, че е правилно този, който прави медии, да бъде и от другата страна. Това трябва да бъдат два отделни бизнеса, там не бихме отишли.
- Балканите безспорно ще ни интересуват занапред. Хърватия например е потенциална страна за създаване на телевизия. България за нас е началото. Първата възможност, която се появи и която ще ни покаже дали нашият модел въобще е правилен. Но си вярваме, че е така.
- Краят за кого? За "Нова" войната свърши. Свърши победоносно.
- Ние доказахме, че за няколко седмици сме способни отново с наши професионалисти без помощта на американците да стартираме същата и също толкова успешна телевизия. Повече от година вече излъчваме успешно и телевизия "Нова" не е застрашена от тези юридически спорове. От тях съм застрашен аз, като физическо лице, като частен бизнесмен, защото срещу мен има подадени 62 жалби. Знаете, че съдът работи бавно, така че ме чакат няколко години ходене по съдилища, но и това не е толкова важно. Ние показахме, че ще преживеем без американците, но американците без нас - не. На 26 септември например техните акции се срутиха до исторически най-ниското си ниво, тъй като останалите техни телевизии в другите страни не са способни да удържат професионално равнище и да носят печалба. Много от тях обявиха неплатежоспособност и са в лошо състояние.
- Това нямаше никакъв ефект върху чешката икономика. Тъкмо обратното - Чехия преживя изключителна година от гледна точка на чуждите инвестиции, включително американските. Ръстът на инвестициите в някои отрасли е 300%, дори 500.
