"Проблемите на общините възникват поради незавършената реформа на местната власт и най-вече от това, че тя няма нужната самостоятелност при вземането на своите решения", констатираха управляващите. Според СДС част от проблемите на общините възникнаха поради безотговорна политика и неспазване на предвидените в законите на страната приоритети. Над 122 общини в страната не са изпълнили приоритетите в бюджетите си, въпреки че са имали финансова възможност, каза председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. Според сините проблемите в тези райони са възникнали "поради безотговорна политика".
Вложителите ще получават до 7000 лева при фалит на банка
Иван МИХАЛЕВ
Максималната гаранция по влогове във фалирали банки занапред да бъде 7000 лева - тази промяна е записана в проект за изменение на закона за гарантиране на влоговете. Сумата ще се изплаща както досега от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но таванът няма да се изчислява по досегашния начин.
Сега влогове на стойност до 2000 лева се гарантират 95%. За по-големите суми гаранцията е 80%, но не повече от 5000 лева. Така общата сума на изплатеното обезщетение на един вложител не може да надхвърли 6.9 хил. лева.
"На пръв поглед промяната изглежда несъществена, но в действителност новият вариант на закона ще облекчи значително вложителите в банките", коментира шефът на Фонда за гарантиране на влоговете Милети Младенов. При досегашния модел на гарантиране вложителят поема част от риска за вложенията си.
През 1998 г., когато пълната държавна гаранция по влоговете беше заменена от гаранционен фонд, се смяташе, че този модел ще възпита у вложителите чувство за отговорност и ще ги накара да преценяват по-внимателно риска в банките, където държат парите си. "С пълното гарантиране до 7000 лева вложителят ще стане по-спокоен. Вярно е, че това ще направи хората и по-безгрижни. Но съществува мнение, че българските вложители не разполагат с необходимата финансова грамотност, за да оценяват възможностите на отделните банки", коментира г-н Младенов. Според анализите на фонда в момента около 99% от броя на банковите влогове на граждани са за суми до 7000 лева. След приемането на новата система за гарантиране хората ще могат да разпръснат своите спестявания на дребни суми в няколко на брой банки и така ще си гарантират напълно вложенията. "Очакванията са, че това ще убеди хората да извадят парите от дюшеците и ще ги вкара в банковата система", коментира източник от екипа, работил по промените в закона. Отделен въпрос е какво ще правят банките с нарасналата депозитна маса при сегашните условия за кредитиране и неразвития капиталов пазар. Единственият пряк ефект вероятно ще е нарастване на инвестициите в чуждестранни финансови инструменти и депозитите в чужди банки.
Промените в закона за гарантиране на влоговете са част от цялостен законопроект за банковата несъстоятелност. До редакционното приключване на броя се очакваше той да бъде внесен за обсъждане на заседанието на правителството в четвъртък. Проектът, изпратен за съгласуване с останалите ведомства, предвижда Фондът за гарантиране на влоговете да стане контролен орган по несъстоятелността на банките. Той ще поеме много от функциите, които досега изпълняваше съдът. Фондът ще назначава и освобождава синдиците в затворените банки, ще определя възнагражденията им и ще одобрява предварително всички по-големи сделки с имущество на банката. Целта е да се ускори банковата несъстоятелност, която сега се точи в мъчителни процедури с години. Проблемът е, че сега целият процес ще бъде съсредоточен в ръцете на фонда, който е само един от кредиторите на фалиралата банка, макар и често най-голям. "Фондът все пак е публично правна институция, а не частна. Неговите действия са прозрачни, защото се контролира от три други ведомства - Министерския съвет, БНБ и Сметната палата", коментира Милети Младенов.
Ще помогне ли законът за дълга за по-доброто му управление
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
След десет години липса на трайна и събрана в един нормативен акт законодателна регламентация на управлението на външния и вътрешния дълг на държавата най-накрая дойде време за приемане на закон за дълга, с който да се определят точно правата и задълженията на всички страни, които емитират и обслужват официални държавни задължения.
Досега правната рамка за управление на дълга бе заложена в няколко нормативни акта. Тя е разхвърляна между конституцията, закони и постановления и придобиваше по нещо ново всяка година с приемането на съответния закон за бюджета. Всъщност един от мотивите за изработване на специален закон за дълга бе, че нормативната база е доста разпокъсана.
Това сигурно трябва да значи, че е дошъл краят на времето, когато пращахме писма до кредиторите, с които искахме да потвърдят каква сума им дължим. Просто беше неудобно да им кажем "Моля, кажете ни колко ви дължим" по простата причина, че наистина не знаем. Тогава някои от кредиторите са можели съвсем спокойно да заявят по-големи вземания към държавата и никой да не ги "хване". Ако не беше истина, щеше да е смешно.
Основното, което прави впечатление в текста на проектозакона за дълга, е, че се премахва делението вътрешен и външен дълг, а се въвежда формулировката държавен дълг. В законодателствата на различните страни, в различни директиви, преписки и т.н. няма единна формулировка и определение на понятието дълг. Работната група по изготвянето на проекта е преценила, че определението на OECD (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) най-точно пасва на нуждите на българския закон.
Според разпоредбите на проектозакона дълг може да се емитира за финансиране на държавния бюджет, както и за финансиране на специфични проекти и инвестиционни програми, които са одобрени от Народното събрание. Държавен дълг може да бъде емитиран и за преструктуриране на дълга на страната. Увеличаването на дълга с този аргумент обаче е ограничено от условието, че в резултат на това няма да се увеличава номиналният му размер.
Проектозаконът изисква министърът на финансите да изготвя тригодишна стратегия за управление на държавния дълг по подобие на тригодишната бюджетна прогноза, която се използва при подготовка на бюджета. Стратегията ще се актуализира всяка година и ще съдържа предложения за финансиране на бюджетния дефицит и оценка за очакваните разходи по дълга.
Текстовете на бъдещия закон за дълга поставят основата за "гоненето" на маастрихтското изискване съотношението дълг\БВП да не надвишава 60%. Съотношението между неизплатената част на консолидирания държавен дълг към края на всяка година и прогнозния брутен вътрешен продукт не може да надвишава това от предходната година, докато то е над 60%. Това е изрично записано в проекта на закона за държавния дълг, който беше обсъден на заседанието на Министерския съвет миналия четвъртък.
Финансови специалисти обаче твърдят, че при съставянето на стратегията за дълга няма да може да се предвиди дали съотношението на дълга за настоящата година към БВП няма да е по-голямо от това за предходната година по простата причина, че в единия случай се борави с прогнозни данни, а в другия се борави с фактически данни. "МВФ няма нищо против да се използва прогнозен БВП, за да се фиксира регулацията", обясни зам. финансовият министър Пламен Орешарски. Според него в повечето сфери се използват прогнозни параметри за изчисляването на бюджети и разходи. "Освен това, ако наистина се стигне до неизпълнение на прогнозата за БВП за следваща година, може да се обясни какви са причините за това - например външни фактори", допълни г-н Орешарски.
Напоследък е доста модерно да се говори за общински финанси. Част от тяхната регулация е залегнала в проектозакона за дълга. Според текстовете на закона дългът на общините и на социалноосигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на правителството, освен ако не е издадена държавна гаранция.
Общините и социалноосигурителните фондове трябва да уведомяват МФ за дълговете, които поемат. В противен случай носят административнонаказателна отговорност. Информацията за това се предоставя на министерството в десетдневен срок преди емисията на дълга или издаването на гаранцията. "Ако на общините им се разреши самостоятелно да емитират дълг и този процес не се контролира, е трудно да се предвиди какви ще са последиците", коментира юрист, близък до работната група.
Ако се появи опасност от неспазване на разпоредбите на текста в закона, който определя задължението дългът към БВП от предходната година да не надвишава същото от тази година, ограничението пада първо върху общините. При подобна ситуация министърът на финансите прави предложение в закона за бюджета за съответната година да се наложат ограничения на емисията на дълг от страна на общините и социалноосигурителните фондове. "Няма европейска страна, в която да няма ограничения върху емисията на общински дълг. Освен това отговорността по следенето и изпълнението на критериите от Маастрихт трябва да е споделена, а не само централната власт да е отговорна за това", коментира Пламен Орешарски.
Проблемът не е евро или долар, а какво да правим с доларовия дълг
Кабинетът пропусна да оптимизира външния дълг и сега берем плодовете на пасивната политика
Боян КОЛЕВ
Застрашен ли е валутният борд и икономиката от обезценяването на еврото. Под този общ знаменател може да се съберат броженията през последните дни сред икономисти и политици с афинитет към икономиката. Чуха се предложения за смяна на резервната валута от марка в долар, за увеличаване на правата на централната банка по управление на активите й и за изваждане на правителствения депозит от активите на борда. Различни по характера си и икономически смисъл идеи, до една поставящи под съмнение сега действащия модел на паричния съвет.
Погледнато обективно, няма фундаментални фактори, които биха могли да обяснят драстичната обезценка на еврото през последните месеци. От началото на годината общата европейска валута е загубила над 20% от стойността си. Същевременно макропоказателите на еврозоната са добри - по-висок от очаквания ръст, ниска инфлация. Всичко това говори, че в момента еврото е подценено и може да се очаква, че ще възстанови позициите си в средносрочна перспектива. За момента обаче силният долар е фактор с подчертано неблагоприятно въздействие върху нашата икономика, действайки проинфлационно. Злощастната комбинация с рекордните цени на петрола се отразява негативно на България по линия на платежния баланс, като директно рефлектира в нарастване на дефицита по търговското салдо и текущата сметка и като намаляване на резервите на БНБ (включително и от курсови разлики). Бюджетът е засегнат двупосочно с преобладаващи позитивни аспекти най-вече заради растящите приходи от косвени данъци и фиксираните по закон разходи.
Освен традиционните проблеми, които предизвиква, скъпият долар влияе допълнително в България, от една страна, заради ограниченията в закона за БНБ, където стриктно се определя, че структурата на активите е обвързана с валутната структура на пасивите на банката. От друга страна, поради факта, че българският външен дълг е преимуществено деноминиран в долари, обслужването му се оскъпява за бюджета (данъкоплатците). След рекордното поскъпване на долара всеки, който има доларови задължения, дължи с около 25% повече в левове, отколкото при въвеждането на борда. Резултат от поскъпването на долара е и промяната в някои дългови индикатори, които се следят с интерес от финансовите анализатори. Така например по данни на БНБ в края юли съотношението брутен външен дълг/БВП е 78.7%, докато, ако се преизчисли при сегашните нива на долара, то се влошава до 89.3%. Маастритхските критерии за членство в ЕС поставят горна граница от 60%, и то не само за външния, а за целия държавен дълг. Не по-различно е положението и с други важни параметри за финансова стабилност - например валутен резерв/внос на стоки и нефакторни услуги, който показва за колко месеца би се изчерпал валутният резерв, ако с него се финансира вносът. В края на юни това съотношение е 5.3 месеца, но ако се преизчисли при сегашните нива на долара, валутният резерв би стигнал да се финансира вносът за едва 4.5 месеца.
Ако все пак по отношение структурата на валутните резерви не можеше да се направи много през последните години с оглед ограничението в Закона за БНБ, то беше възможно да се оптимизира валутната структура на дълга чрез едно по-активно управление. Превалутирането на част от дълга или операциите по обратно изкупуване са само две от възможностите. Имаше няколко удобни момента, в които можеше да се направи обратно изкупуване на дълг, когато цената на брейди-книжата ни беше сравнително ниска. На международните пазари доста се спекулираше, че България може да предприеме бай-бек и това вдигаше цената на българския дълг. Средствата за обратно изкупуване може(ше) да дойдат както по линия на приватизацията - с парите от продажбата на Булбанк, БТК и Биохим например, или ако се излезе на международните пазари с емисия еврооблигации. Такава възможност се предвижда в Закона за бюджета през последните години, но в крайна сметка досега не е реализирана основно защото относително лесните пари от МВФ бяха далеч по-удобни за правителството.
Предложението, което в момента се лансира активно в публичното пространство от екстравагантния президентски съветник по икономическите въпроси проф. Стив Ханке, за смяна на резервната валута на борда на пръв поглед може да изглежда като решение на тези проблеми. Погледнато сериозно обаче, "това, което се предлага, е финансово и политически пълен абсурд", както го определи финансистът Емил Хърсев, който е и бивш подуправител на централната банка. Според члена на управителния съвет на БНБ Румен Аврамов "заедно с въвеждането на паричния съвет изборът именно на германската марка за резервна валута беше едно от малкото наистина далновидни решения през последното десетилетие. При режим на паричен съвет изборът на резервна валута е като избор на ареал за заселване за един народ, като избор на дом за едно семейство. Това е стратегически избор, прави се за дълго, за да се настаниш стабилно и уютно в него, без да трябва да го променяш при всяко колебание във времето".
В момента
Показателно е решението на Литва (където за резервна валута първоначално бе избран доларът) да се премине към борд, привързан към еврото. Проблемът с присъединяването ни към EMU в условията на борд е друг фактор в полза на еврото. За евробюрократите ще бъде много по-лесно да обяснят свободното тълкуване на маастритхските критерии, ако става дума за борд, при който валутната котва е еврото, защото в този случай става дума за икономика, която де факто е част от евро-зоната от момента, когато е бил въведен бордът.
Когато се говори за евентуална смяна на валутната котва на борда, не трябва да се забравя и че това е операция, свързана с разходи по превалутиране на активите на борда и която би могла да доведе до нежелани трусове в икономиката. "Старо дилърско правило е, когато една валута е достигнала до предела, до своето ниво на съпротива, какъвто е случаят с долара, защото еврото е извън всякакви обясними рамки подценено, никой в този момент не би купувал тази валута. Второ, както когато се взимаше решението коя е добрата резервна валута за България, така и сега нищо не се е променило. България не е Мексико. Тя не се намира там, където се намира Бразилия или Никарагуа например. Ако беше там, аз също бих предложил долара. Това е естествената интеграционна валута на онзи пазар. България обаче се намира в Европа и естествената интеграционна валута е еврото", коментира Емил Хърсев.
"Валутната котва не е конюнктурно мероприятие, не е като да си смениш ризата сутринта. Това е твърде сериозно нещо. То е решено, обмислено и прието, общо взето, с консенсус преди три години, и това, че има промяна в курсовете на валутите и че това се отразява негативно на част от вноса, не бива да ни кара да изпадаме в паника и да предприемаме такива действия", заяви председателят на бюджетната комисия на парламента Йордан Цонев. "Имам следния въпрос към проф. Ханке: "При една промяна на отношението евро/долар пак ли ще се развързваме и ще се връзваме? И кой дава гаранция, че еврото ще остане така подценено спрямо долара и през следващите години", каза още той. Председателят на икономическа комисия Никола Николов пък заяви, че "сега се вижда къде е проблемът - структурата на резервите, такива каквито бяха на емисионно управление. Ограничението на закона - една значителна част от резервите да бъде деноминирана в марки, не беше правилно. Още при приемането на закона би трябвало да се отчете един такъв риск. Сега обаче няма какво да се направи повече". Според Йордан Цонев обаче, "ако БНБ смята, че в закона има пречки да управляват активно валутните резерви, те могат да направят предложение за промяна и ние сме готови да го приемем".
На практика една такава промяна няма да бъде прецедент (в смисъл на отстъпление от правилата на класическия борд), защото в България по принцип бе възприет "мек" вариант на валутен борд. БНБ запази функцията си на кредитор от последна инстанция, макар и изключително ограничена. Освен това в баланса на емисионно управление се включва депозитът на правителството (фискалният резерв), който играе ролята на буфер на борда особено по отношение отрицателните ефекти от външни трусове. В момента обаче някои от популярните български експерти обсъждат идеята
И фалиралата МБИР отива на търг
Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР), изглежда, ще е осмата фалирала институция, която ще бъде предложена за продажба чрез публичен търг. Софийският градски съд е разпоредил на синдичката Малинка Атанасова да започне процедурата по оценка и продажба на вещите и имуществените й права. Разпореждането е било взето на закрито заседание на съда на 15 септември, научи "Капитал".
На практика това слага край на опитите бившата банка на Иван Евлогиев да бъде продадена като цяло предприятие. Според запознати през последните месеци синдичката Малинка Атанасова е водела усилени преговори с кандидат-купувачи с намерение после да кандидатстват за лиценз от БНБ. Спрягаше се името на турската "Шумербанк" (Sumerbank), собственост на фамилията Гарипоглу, която кандидатстваше и за Биохим. В последните месеци интерес към МБИР е проявила и "Фърст мърчант банк", която проявява интерес и към Капиталбанк.
"Аз съм удовлетворен от решението на съда. Като се направи оценка, ще се разбере, че се продава една банка, която има достатъчно пари да се разплати с всички кредитори и да остане за акционерите", заяви от Димитровград шефът на "Компакт холдинг". Той допълни, че отново ще атакува решението за обявяване на МБИР в несъстоятелност, тъй като активите на банката надхвърляли задълженията й с 1.2 млн. лева. Евлогиев уточни, че ще търси решение на казуса в чужбина, тъй като правните възможности в България вече са изчерпани. През 1999 г. той и други акционери заведоха иск срещу БНБ, но загубиха делото на всички възможни инстанции.
Решението на съдия Боян Балевски задължава синдичката да назначи оценител на активите на МБИР. Оценител на банката едва ли ще е фирмата "Агейн-такт" ООД, която в края на миналата година оцени банката на Иван Евлогиев за 12 млн. лева. Тази оценка беше оспорена от БНБ като твърде висока заради включване на несъществуващо имущество или активи със спорна собственост. Синдичката Малинка Атанасова пък заяви тогава, че има конфликт на интереси, тъй като "Агейн-такт" е свързана с Иван Евлогиев. По нейните думи съдружничката в оценителската фирма Стефка Стоицева е била одитор на "Компакт" ООД, чийто управител навремето беше именно Евлогиев.
Все още не е ясно дали държавата ще наддава на бъдещия търг. Шефът на Агенцията за държавни вземания Александър Раков заяви, че първо ще изчака да види новата оценка. Ако на търга не се явят други кандидати, държавата може да поиска възлагане срещу своето вземане, което е в размер на 4.046 млн. лева. В такъв случай МБИР ще стане поредната придобита от държавната агенция фалирала банка. Досега тя влезе във владение на Елитбанк, ТСБанк, Агробизнесбанк и ЧЗИБ.
Накратко
Министърът на финансите Муравей Радев замива в петък, 22 септември за Прага, където ще се проведе годишната среща на МВФ и Световната банка. В състава на делегацията са и управителят на БНБ Светослав Гаврийски, подуправителите Мартин Заимов и Божидар Кабакчиев, заместник-министрите на финансите Димитър Радев и Пламен Орешарски, председателката на Агенцията за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова. В рамките на форума Муравей Радев ще има срещи с управляващия директор на МВФ Хорст Кьолер, с неговия първи заместник Стенли Фишер, както и с вицепрезидента на Световната банка Йоханес Лин. Финансовият министър ще разговаря и с изпълнителните директори за България в МВФ - Йоханес Вейнхолдс, и в Световната банка - Питър Стек.
Интерес към приватизацията на ДЗИ са проявили представители на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по време на разговорите си в Дирекцията за застрахователен надзор, съобщи депутатът от СДС Христо Христов, бивш шеф на дирекцията. ЕБВР ще трябва дa влезе в консорциум със застрахователно дружество поради изискването в приватизацията на ДЗИ да участва застрахователна компания с най-малко 34-процентен дял. При формирането на консорциум може да се очаква като партньор да се включи РМД-то на колектива на ДЗИ. Още преди да бъде открита процедурата за приватизация, в застрахователните среди се говореше, че членове на РМД-то са водили неофициални преговори с представители на ЕБВР.
Предстоят нови преговори за дълга на Виетнам към България, свързани със задължения на бившата държавна авиокомпания "Балкан" към виетнамските аеролинии в размер на близо 670 000 долара, стана ясно след срещата на премиера Иван Костов и виетнамския му колега Фан Ван Хай. Поради отказа на сегашните собственици на "Балкан" да признаят това задължение Виетнам е задържал последните две плащания към България. Въпросът ще се обсъжда между финансовите министерства на двете страни. Дългът от 58.8 млн. преводни рубли на Виетнам към България беше преизчислен през 1998 г. на 10 млн. долара, от които към момента са останали за погасяване 3 млн. долара.
Акционерите на Биохим преизбраха "Делойт и Туш" за одитор на банката за 2000 г. За осемте месеца на годината банката е отчела 7.049 млн. лева печалба преди облагане.
Австрийската Райфайзенбанк ще участва в търга за Биохим
Вторият опит за приватизация на държавната банка започна с наливане на 12 млн. лева в капитала й
Иван МИХАЛЕВ
Втора австрийска банка е проявила интерес към приватизацията на Биохим, съобщиха отлично информирани източници. Базираната във Виена Райфайзенбанк е подписала през миналата седмица писмо за конфиденциалност и предстои да получи информационен меморандум на държавната банка. По този начин шансовете Биохим да попадне в австрийски ръце значително нарастват, коментират банкери. Още преди две седмици стана известно, че интересът си към Биохим е потвърдила и "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл" (Bank Austria Creditanstalt International).
Засега по всичко изглежда, че вторият опит за приватизация на Биохим ще се проведе при далеч по-силен чуждестранен интерес за разлика от първия път, когато кандидатите бяха само местни банки и финансови институции.
"Райфайзен Централбанк Остерайх АГ" е част от австрийската "Райфайзен банкинг груп", която е най-голямата частна банкова група в Австрия. Общата сума на активите на "Райфайзен Централбанк Остерайх" в края на 1999 г. е била 338 милиарда австрийски шилинга (25 млрд. евро). Банката е приключила миналата година с печалба от 394 милиона австрийски шилинга (28 млн. евро). Структурата на групата обхваща 637 локални банки и 9 регионални банки в страната.
"Райфайзенбанк е повече от пет години на българския пазар и в тази връзка е обясним интересът на централата към разширяване на дейността. Следим отблизо банковия пазар и наблюдаваме и други банки освен Биохим с цел придобиване на мажоритарен пакет. Единственото, което мога да заявя относно интереса ни към Биохим, е, че сме подписали споразумение за конфиденциалност с БКК, което е стандартно условие", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на "Райфайзенбанк България" Момчил Андреев. Интересът на другият австрийски кандидат - "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл", стана публично известен още преди държавата да отреже Нефтинвестбанк и по неофициална информация това е била една от причините за закриването на първия търг. Банката е 100% дъщерно дружество на "Банк Аустрия". Дружеството действа извън територията на Австрия и се занимава основно с търговското банкиране. В сделката за Биохим банката вероятно ще бъде консултирана от дъщерното на "Кредитанщалт" инвестиционно дружество Булинвест, което беше консултант на "Уникредито" в сделката за Булбанк.
Около "Банк Аустрия" в последно време изобилства от новини. Преди седмица австрийската антимонополна комисия одобри размяната на пакети акции между нея и германската Хипоферайнсбанк. Сделката е на стойност 7.4 млрд. долара и на практика ще доведе до поглъщането на "Банк Аустрия" от германската институция. Засега не е ясно как това ще се отрази на приватизацията на Биохим и участието на австрийците в нея. В началото на миналата седмица обаче в оборот беше пусната информацията, че "Банк Аустрия" ще участва в търга за Биохим в сътрудничество с консултантската компания "Райфайзен инвестмънт", която е дъщерна структура на Райфайзенбанк. Това веднага породи съмнения за конфликт на интереси, тъй като се очаква Райфайзенбанк да участва със самостоятелна оферта. Официално обаче от българския клон на "Райфайзен инвестмънт" отрекоха да има договор за съвместна дейност с "Банк Аустрия" и може да се окаже, че това е било само слух.
Според друга непотвърдена информация от седмицата интерес към Биохим отново проявява и Общинска банка. След като не успя да купи Хебросбанк, контролираната от столичната община институция се канеше да наддава за Биохим, но така и не подаде оферта. Не е изключено сега тя пак да потърси участие в някакъв консорциум, коментират банкери. Като цяло обаче шансовете на местните играчи не изглеждат големи, особено ако в наддаването участват банки от калибъра на "Банк Аустрия" и Райфайзенбанк. Смята се, че и в предишния търг някои от българските кандидати са използвали повода да си направят безплатна реклама покрай Биохим и изобщо не са имали реално намерение да наддават за банката. Говори се дори, че някои от кандидатите са опитали да привлекат за свои клиенти фирми, работещи с клонове на Биохим в страната.
Както се и очакваше, капиталът на Биохим беше увеличен през седмицата с 12 млн. лева. Общото събрание гласува предложението на мажоритарния акционер БКК за по-малко от половин час. Предвижда се увеличението да бъде под условие, като акциите от новата емисия ще бъдат изкупени само от БКК. Сумата трябва да бъде внесена до 27 септември, за да се покрие частично загубата, която банката ще формира след начисляването на допълнителни провизии в края на септември. Някои от дребните акционери в Биохим възнегодуваха срещу неполучената възможност да участват в увеличението на капитала пропорционално на своя дял. Представителката на държавата Светлана Кортенска им отговори, че дребните акционери не губят, защото и досега не са можели да влияят на управлението на банката. "Щеше да има значение, ако притежавахте поне един процент", каза юристката на БКК и с това дискусията приключи.
Клиентелисткият модел на прехода срещу пазарната логика*
Само натискът на гражданското общество може да промени българския управленски модел
Евгений КЪНЕВ
След повече от 10 години люшкания между действителни и ерзацреформи, между болезнени, но ефективни и ефектни, но палиативни управленски решения естествено възникват въпросите защо българският преход към пазарна икономика е толкова бавен и мъчителен; как стана така, че политическият курс към икономика на благоденствието ни накара вече цяло десетилетие да живеем в икономика на оцеляването; беше ли възможна някаква друга алтернатива на развитие.
За съжаление България нямаше ноу-хау, мощна диаспора зад граница или щедри западни покровители, които да направят бързия преход безалтернативен. При тези обстоятелства деструктивните сили в обществото станаха бързо доминиращи. Невидимата ръка на пазара не можа да изпълни своята роля в преразпределителния процес, защото отсъстваше политическа мотивация да бъде създадена такава ръка. Частните интереси станаха държавна политика, а държавните интереси параван за лично себеустройване. Това предопредели характера на икономическите реформи и се превърна в съдържателна страна на самия преход. Именно в модела на прехода трябва да се търсят причините за съществената разлика в резултатите на прехода в страните от Централна и Източна Европа. Освен на културните и религиозните традиции бързите и успешни реформи в страните от Вишеград се дължат и на категоричната доминация на конструктивните социални сили или на постигнат обществен консенсус. У нас острото противопоставяне на интересите на различните партийно-клиентелистки групи забави, деформира и в голяма степен дискредитира прехода.
Комунистическата система функционираше благодарение на срастването на партийната, държавната и икономическата власт, независимо как се интерпретира това сега: държавен социализъм, командно-административна система, цезаро-папизъм или просто популистка олигархия. Естествено е този политически опит да формира профила на днешния български политик. Идеята за власт, опряна върху собствени партийни капиталисти, продължи традицията за срастване на икономика и политика и подготви формирането на клиентелистки модел на прехода. За това допринесе и приетата през 1991 г. конституция, която, въпреки че възстанови многопартийната система, в голяма степен създаде условия за рецидив на някои порочни практики на парламентарната демокрация от времето на Търновската конституция. Проблемът не е в концентрирането на власт в парламента, а в създаването на възможности (основно чрез пропорционалната избирателна система) за подмяна на народния вот чрез употреба на парламентарното мнозинство в интерес на партийните елити и техните довереници. В резултат повече от сто години се възпроизвежда схемата как да се "консумира" властта чрез системата на народното представителство, при която свободата на гражданите (по-рано поданиците) да избират се свежда в крайна сметка до свободата да гласуват. Тези исторически обстоятелства и психологически нагласи в голяма степен конституираха модела на прехода и е логично да се предположи, че друг алтернативен модел не е бил практически възможен.
В началото на прехода у нас започна полемика какъв преход ни е необходим: "ляв", извеждащ на преден план социалните проблеми в новия тип икономически отношения (социална цена, масова приватизация), или "десен", търсещ решение на икономическите проблеми в обществените отношения, за да се решат и социалните проблеми (здравна каса, частни пенсионни фондове). Зад прокламирания идеал за прехода партиите всъщност започнаха борба кой да контролира трансформационния процес. Повторното раждане на капитализма естествено зависи от позициите във властта. Както винаги в историята, настъпи инверсия: стремежът към власт като средство за реализиране на идеала изтика на заден план самия идеал. За това допринесе и фактът, че у нас, както и у останалите страни в преход (с изключение на Унгария и частично Полша), липсваха условия за узряване на новите икономически структури в недрата на комунистическото общество и формирането на богатство, което може да донесе власт. Но остана валидно обратното - властта да носи богатство като основа за нова власт. Историческата необходимост държавата сама да прехвърли собствеността си в частни ръце създаде подходяща за това среда. Така може да се обясни прекомерният държавен контрол върху трансформационния процес и нерегламентираните отношения "партия - власт - икономика".
Освен чуждестранните инвеститори основни участници в трансформационния процес станаха представителите на три социални групи. На първо място, това е бившата номенклатура, която капитализира обезсмисленото си политическо положение в осмислени икономически връзки. Друга основна група са наследниците на стария буржоазен елит, добили законно право на реституиране на по-рано национализирана собственост. Третата социална група обхваща най-прагматичната част от обществото, добрала се до власт или станала клиентела. Тя възниква като инструмент на първите две групи, но по-скоро рано, отколкото късно осъзнава своя собствен интерес. Тази група е по начало склонна към икономическо поведение извън закона, особено в условията на ненаказуемост. Трите социални групи формираха структурата на първоначалното натрупване на капитала и станаха движещи сили на прехода. Формиралата се двуполюсна партийна система функционираше досега като фасада на редуващи се реванши най-напред на номенклатурния, а след това на реститутския капитализъм, зад която се усмихваше клиентелисткият капитализъм.
В България вече са изградени институциите и е създадена законовата рамка на пазарната икономика. Обаче пазарна логика има там, където правилата важат за всички участници. Само когато бизнеспартньорите действат в рамките на законите е възможно да се правят дългосрочни планове и да се постигат трайни резултати. Отглеждането на икономически групировки като опорни колони на властта резултира във формирането на определени нагласи в икономическите агенти, където вече не пазарните критерии определят перспективите на бизнеса. Корупцията се превърна в средство за контрол, от една страна, на администрацията върху бизнеса, а от друга страна, на икономическите агенти върху политическите решения. Задача на съдебната система е да прекъсне тази връзка и по този начин да формира поведението на пазарните участници. Но в клиентелисткия модел на прехода тя е обречена да обслужва доверениците на властта. Така съдебната власт не може да изпълнява своята най-важна функция в пазарната икономика - тази на обратната връзка, коригираща поведението на "непазарните играчи". В икономически план това нарушава принципите на свободната конкуренция, неимоверно скъсява инвестиционния хоризонт на бизнеса и в крайна сметка подкопава устоите на пазарната икономика.
Безспорно е, че валутният борд допринесе за макроикономическа и финансова стабилизация на страната. И все пак три години по-късно е трудно да се говори за благоприятен бизнесклимат и условия за дългосрочен растеж на икономиката. Основната причина за това е, че клиентелисткият модел на прехода влиза в конфликт с формиращата се пазарна логика на стопанското развитие. Криминалният му характер поражда периодични политически сътресения и обрича икономиката на незавършени бизнесцикли. Това пречи на хилядите законно действащи фирми да извадят икономиката от нейното инерционно състояние, да формират пазарна среда и механизми и да постигнат пазарна синергия. Пазарите на производствени фактори - труд, земя, капитал, интелектуална собственост, не могат пълноценно да заработят и държавата е принудена да запълва вакуума. Понеже за това й трябва ресурс, тя преразпределя чрез държавния бюджет значителна част от БВП. Така се свиват доходите за потребление и доходите за инвестиции. Ограничават се социалната енергия, икономическият растеж и самият преход. Губи се оптимистичната визия.
Промяна на съществуващия управленски модел би била възможна чрез натиск от гражданското общество. Развитието на неправителствените организации, гражданските движения, сдруженията на интелектуалци, студентските клубове и др. и засилването на тяхното влияние с помощта на четвъртата власт постепенно изгражда механизмите, чрез които да бъде осъществяван обществен контрол върху дейността на партиите. Само единодействието на активистите на гражданското общество и бизнеса без политически чадър може да направи успешна каузата за смяна на българския управленски модел.
Целувка за сбогом
Изборът на нов източник на външно финансиране ще е определящ за икономическата политика
Боян КОЛЕВ
"С разумна и силно ангажирана с реформите икономическа политика и при строго съблюдаване на критериите от Маастрихт България сега и в бъдеще може да поддържа стабилността на своята валута, да обслужва без проблеми своите вътрешни и външни задължения и да постига самостоятелно значителен икономически растеж. Всичко това доказва, че МВФ премина успешно трудния етап на своята мисия в България". С това витиевато съобщение от сряда на правителствения говорител след срещата на премиера Костов с шефа на мисията на МВФ за България Юха Каконен официално бе оповестен краят на ерата МВФ в България. На официално отправения от "Капитал" въпрос до правителствения пресцентър дали правителството ще преговаря за ново споразумение не бе даден отговор до редакционното приключване на броя. Финансовият министър уклончиво обясни, че това ще стане ясно в началото на следващата година - тоест малко преди да изтече споразумението.
Новината дойде броени дни след обявеното от Международния валутен фонд начало на сериозни реформи в институцията, ориентирани към ограничаване на кредитирането на държавите, които имат достъп до международните капиталови пазари.
Всъщност раздялата с МВФ бе очаквана, след като през април бяха разпространени средносрочни прогнозни варианти за финансирането на страната, където след изтичането на срока на споразумението с МВФ не бяха предвидени нови заеми от фонда. В резултат нетното финансиране от МВФ (получавани заеми минус изплащани главници) за 2001 г. е отрицателно на фона на 1.5 млрд. долара годишни плащания по дълга (лихви и главници).
"След започването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз от България се очаква да съгласува в още по-голяма степен отсега своята икономическа и финансова политика с Европейската комисия с оглед най-пълно да отразява изискванията за присъединяване и да си гарантира постоянна подкрепа на съюза в бъдеще", съобщи още правителственият пресцентър, потвърждавайки накъде са насочени надеждите ни за бъдещо финансиране. В последните седмици обаче става все по-ясно, че бленуваният финансов дъжд от евросъюза е въпрос, чийто отговор звучи по-скоро в бъдеще време, което означава, че сега на дневен ред е търсенето на
"Все повече и повече трябва да решаваме сами този проблем. Сега разчетите не са напрегнати особено и не е толкова голяма необходимостта от финансиране на дефицита по платежния баланс, така че няма да бъдем ощетени, каквато и реформа да настъпи в МВФ. На нас повече ни е необходимо споразумение с МВФ, което да легитимира нашата икономическа политика, защото това е пряко насърчение на чуждестранните инвестиции, които са пряка помощ за платежния баланс", коментира председателят на парламентарната икономическа комисия Никола Николов. "Пряката помощ от фонда би могла да намалее, като се увеличи от държавите, които обаче очакват сигнала на фонда. Аз мисля, че ролята на фонда като супервайзер на страни с проблемни икономики ще се засилва, но пряката помощ може да не идва от тях. Може да идва по техен сигнал. Те ще бъдат критерият", заяви шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. Според депутата от БСП Атанас Папаризов "е необходимо, без да се чакат резултатите от следващите избори, да започнат разговорите по едно бъдещо споразумение с МВФ, защото е ясно, че има редица фактори, които не ни позволяват още от догодина сами да си финансираме всички плащания към чужбина. Очевидно реформата има да извърви още дълъг път. Така че е редно отсега още да се мисли за бъдещо споразумение. Едва ли е редно в страна, която в момента изпълнява една програма и има нужда да продължи с нова, само затова защото като цяло се променя политиката на фонда ние да приемем като даденост това, че няма да има взаимоотношения. Взаимоотношенията, така както са предвидени в средносрочното споразумение, предполагат продължаване отношенията с фонда, а не решаване на всички въпроси."
"Въпросът е дали е по-добре за България да има външно финансиране. България може да се справи и сама, но не е необходимо да няма външно финансиране. Според мен трябва да има ново споразумение с МВФ, защото страни като България имат нужда от подобен супервайзер", коментира шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. "За страни като България, които ще се присъединяват към ЕС, помощта, идваща от евросъюза ще има все по-голямо значение", заяви Юха Каконен.
Позата, която заемат българските политици, обаче много прилича на позата на щраус, който е скрил глава в пясъка. Ясният сигнал, който изпраща МВФ, е, че страните като нашата, които имат достъп до международните финансови пазари, би трябвало да използват пълноценно тази възможност. "МВФ не е светая светих на международните финанси и не е нито единственият източник, нито единственият начин да се търси финансиране за българската икономика. Напротив, той е един доста вреден начин. В смисъл че е твърде начален, твърде ограничаващ в рамките на една ясно определена схема, която е добра за бърза финансова помощ, но в никакъв случай не е решение за икономика, която претендира да се е стабилизирала и търси да се развива. България е атрактивна за международните финансови пазари. Разбира се, при определени нива на доход, при определени схеми как става това финансиране", заяви Емил Хърсев.
Изборът какъв източник на външно финансиране ще се търси определя до голяма степен комфорта на управляващите по отношение на икономическата им политика. Опитът
Като междинен вариант правителството все още може да разчита на набирането на вътрешни заеми предвид голямото търсене от банките в страната и все още ниската лихва по емисиите ДЦК. Този ход обаче рано или късно ще доведе до нива на лихвата, близки до тези, които страната би постигнала и на международните пазари.
Съществува и оптимистичен за икономиката вариант, при който правителството решава да набира средства чрез световните капиталови пазари. Това обаче изисква ясна и праволинейна политика към насърчаване на икономиката, което от своя страна би довело до подобряване на бизнесклимата и приток на преки чуждестранни инвестиции. А за това е нужна голяма политическа смелост и наред с другото се носи рискът от привнасяне на външни влияния, както в случая с азиатската и руската дългови кризи от близкото минало.
Всъщност точно времето на споменатите кризи даде ясен сигнал, че липсва стратегия и политическа воля по отношение на управлението на дълга на страната. Рязкото поевтиняване тогава на българските брейди-книжа бе удобният момент за обратно изкупуване на част от дълга и намаляване на дълговото бреме. При това към този момент държавата можеше да си позволи такъв разход.
"Хемус", "Тракия" и "Марица" ще са първите платени пътища
ЕИБ оценява необходимите разходи за инфраструктура на 4% от бюджета
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Не по-рано от 2003 г. ще бъдат въведени такси за движение по магистралите. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев по време на провелия се през седмицата международен пътен конгрес за страните от Югоизточна Европа. Първите магистрали, за които ще бъдат въведени такси, са "Хемус", "Тракия" и "Марица". Те ще бъдат на абонаментен принцип. Абонаментите ще бъдат дневни, три- и шестмесечни и годишни.
По-късно от министерството уточниха, че по всяка вероятност реализирането на тази схема няма да се осъществи по-рано от 2006 г. Това се обяснява с факта, че налагането на такси може да стане едва след завършването на магистралния пръстен, съставен от магистралите "Хемус" (София - Варна), "Черно море" (Варна - Бургас) и "Тракия" (Бургас - Пловдив - София). В момента е изградена малка част от него. Липсата на финансови средства е главната спирачка пред бързото му завършване. Договорен е заем с Европейската инвестиционна банка в размер на 100 млн. евро, но той ще стигне единствено за трасирането и изграждането на три от петте участъка на магистрала "Тракия".
Въвеждането на такси е задължително условие, за да се реализира планираното предоставяне на концесии за магистралите. От Министерството на териториалното развитие и благоустройството заявиха, че
Един от вариантите е да се използва моделът ВОТ (построй - експлоатирай - предай), при който инвеститорът изгражда обекта и след определен срок го предава обратно на държавата. Решено е обаче тази схема да не се прилага за магистралите, тъй като дългият срок на откупуване на инвестициите ги прави неатрактивни.
Друг възможен вариант е използването на т.нар. нулева концесия. За такава схема се спомена за пръв път във връзка с "Джеймар" (смесеното предприятие между турската компания "Джейлан" и "Автомагистрали") за изграждането на отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистрала "Марица". При обичайния модел направената инвестиция се изплаща с постъпленията от транспортната такса. В случая обаче основната част от инвестицията ще се изплаща от държавния бюджет, като инвеститорът няма да плаща концесионна такса. Причина за избора на тази схема, както и за евентуалното й прилагане при по-нататъшно отдаване на магистралите на концесия, са очакванията за слаб трафик по магистралите ни, който няма да бъде достатъчен за възвръщане на направената инвестиция в разумни срокове. На форума бяха представени
Като конкретни проекти с първостепенно значение по коридор № 4 бяха посочени: изграждането на втори мост на река Дунав, което се планира да започне до края на годината; рехабилитация на участъците от международните пътища по направлението на коридора и изграждането на магистралите "Струма" и "Люлин". Основните обекти по коридор № 8 са: изграждането на участъка Оризово - Капитан Андреево от автомагистрала "Марица", на участъка Оризово - Бургас от автомагистрала "Тракия" и на северната дъга на околовръстния път София. Сред приоритетните проекти беше посочено и доизграждането на магистралния пръстен на страната, който ще допринесе за качественото подобряване на пътните комуникации както в национален, така и в регионален план. Това ще стане, като се построи автомагистрала "Черно море" и довърши строителството на автомагистрала "Хемус".
Недостатъчните финансови средства са основният проблем на страните от Югоизточна Европа. Около тази идея се обединиха повечето участници на форума. Транспортната инфраструктура във всички страни в региона се намира в състояние, при което инвестициите са крайно необходими. Заместник генералният секретар на Европейската комисия на министрите на транспорта Джак Шорт подчерта, че ресурсите, които страните заделят от бюджетите си за транспортната инфраструктура, не са достатъчни дори за покриване на разходите по поддръжката й. По изчисления на Европейската инвестиционна банка 4% от общите държавни разходи са необходими за поддържането на териториалната инфраструктура, докато в много от страните от региона те са по-малко от 1%.
Шорт подчерта, че сред основните проблеми на региона са и продължителните военни конфликти, които сериозно повредиха инфраструктурата и доведоха до прекъсвания в транспортната мрежа. Създаването на нови независими държави създаде допълнителни проблеми, които се прибавиха към продължителните рецесии, парализиращи транспортния сектор, подчерта в доклада си Шорт.
Вим Вестерхюиз, генерален директор на Международната пътна федерация, която организира форума съвместно със Световната банка, посочи, че липсата на подходяща пътна инфраструктура е сред главните пречки за икономическо развитие, за социална и политическа стабилност в региона. За целта той предлага да се разработи генерален регионален план за развитието й. Един от начините за преодоляване на финансовия проблем е
В Турция и Гърция подобни опити са постигали резултат, но в останалите страни от региона участието на частни компании в инфраструктурните проекти все още е доста слабо.
Поради недостатъчните инвестиции в пътната инфраструктура е напълно реално да продължи да се задълбочава изолацията на региона от европейския пазар. Евгений Чачев подчерта, че за да се предотврати подобен развой, бедните страни от Югоизточна Европа трябва да направят неимоверни за икономическите им възможности инвестиции. Той посочи, че средствата, които се предоставят безвъзмездно по европейските програми ФАР и ИСПА, са недостатъчни.
Международните финансови институции играят съществена роля, като ЕИБ е сред основните кредитори. Страните от региона са договорили с институцията кредити за изграждането на паневропейските коридори и за други транспортни проекти на стойност от 6.61 млрд. долара. Възможностите им за ползване на кредити обаче са ограничени. Стратегическото географско положение на югоизточния регион, през който преминават шест паневропейски коридора, придава особена важност на добре функционираща транспортна система. Отсъствието й би затруднило интеграционните процеси, както и би създало опасност за международния трафик и търговия.
Нещо като земя, нещо като наем, нещо като нищо на света
Кооперации и арендатори въвеждат сурови неустойки в договорите за наем и аренда
Бисера СТАНЕВА, Паулина МИХАЙЛОВА, Мара ГЕОРГИЕВА
На 30 септември изтича деветмесечният законов срок, в който земеделските кооперации трябва да се регистрират по новия Закон за кооперациите. Ако някоя от тях не подаде документи в съответния окръжен съд, където е седалището й, от 1 октомври ще се смята за самоликвидирала се, обясни проф. Атанас Ганев, председател на Съюза на земеделските кооперации. Това е и крайната дата, до която кооперациите трябва да имат сключени и нотариално заверени договори със собствениците на земята, която ползват под наем или аренда, ако ще кандидатстват за кредити от фонд "Земеделие". Задължително изискване на фонда е договорите да са за срок най-малко две години за наем и четири години за аренда.
Като резултат от новите правила за коопериране и заплахата от евентуално бъдещо налагане на такса или данък за (пустеещи) земи възникват
Доскоро подобни проблеми не стояха въобще пред повечето собственици на площи. Те влизаха в кооперациите с устна уговорка и получаваха рента в натура (пшеница, царевица, боб и т.н.), която в повечето случаи беше малка част от реколтата. За сметка на това притежателите на нивите не се затормозяваха с каквито и да било ангажименти към кооперацията или арендатора.
С новите изисквания
Целият пакет нови изисквания отново противопостави арендатори и арендодатели. Кооперации и арендатори започнаха да се презастраховат срещу евентуално оттегляне на земята от масива. В новите договори за наем или аренда, които в повечето случаи са със срок от 4 или 5 години, има клаузи за заплащане на неустойка от собственика, в случай че изтегли земята си от кооперацията. "Включваме такива клаузи във всичките си договори за наем на земя, защото стопанисването на площите от наша страна изисква обработка със скъпи препарати и химически торове, чието действие продължава повече от една година", обясни Мартин Уест, собственик на "Рейнбоу фарминг енд текнолъджи". Шотландецът е наел близо 39 000 декара земеделска земя в Добруджа и вече е закупил малък процент от нея. Според стандартните договори, които фирмата на Уест сключва, наемодателят се задължава, в случай че реши да продава земята си, да я предложи първо на "Рейнбоу фарминг енд текнолъджи". Ако собственикът на нивите ги продаде на трето лице при условия, по-неизгодни за него от тези, предложени му от наемателя, той му дължи неустойка в десетократния размер на наемната цена за една година.
В договорите за аренда на ЕТ "Вива Шунк-Радослав Шунк", арендуваща земя в Силистренско, клаузите за неустойки са много по-сурови. Според тях, ако договорът бъде прекратен предсрочно от арендодателя, той дължи обезщетение в размер на 50% от общата наемна цена по договора ведно с всички направени разходи от арендатора по този договор по пазарни цени към момента на прекратяване на договора. На практика това означава, че ако собственикът на земята реши да я извади от масива на частника, той трябва да си я откупи. При това по цени, близки до пазарната й стойност. От тежки условия в контрактите с местните кооперации се оплакаха и собственици на земя в Радомирско.
Годишният наем за декар земя от първа до четвърта категория варира между 5 и 15 лв. За седма и осма категории земя рентата е между 1.50 и 8 лева. Според преценка на арендатора той може да откаже част от земята, която според него е непригодна или трудно обработваема. Така за пореден път измислените от държавните ведомства изисквания към частни сдружения и кооперации рефлектират в драконовски условия върху дребните собственици на земя, които са в края на цялата верига.
Световната банка предостави 15.3 млн. евро за образованието ни
Заемно споразумение за 15.3 млн. евро (14.39 млн. долара) за българското образование подписаха финансовият министър Муравей Радев и постоянният представител на Световната банка в България Томас О'Брайън през изминалата седмица. Средствата се отпускат за срок от 20 години с петгодишен гратисен период и лихва, равна на LIBOR.
Със заема ще се финансира първата фаза на програмата за модернизация на българското образование. Общата сума на първия етап от проекта е 19.59 млн. евро, като 4.29 млн. евро ще се осигурят от българското правителство.
Част от средствата ще се заделят за разработване на системата за кредитиране на студентите.
Министърът на образованието и науката Димитър Димитров поясни, че за разработването на схемата на студентските кредити са необходими около 500 000 долара. За кредитирането на студентите ще бъде нужна сумата от около 40-50 млн. лв. Средствата от заема обаче няма да се използват за предоставяне на самите кредити. От 30 000 студенти в България близо 1/8 ще получат кредити при лихва около 1-2%, съобщи просветният министър. Ще бъдат заделени и средства за изграждане на национална компютърна мрежа за средните училища. За цялостното й изграждане са необходими 70 млн. лв. Пари ще се насочат и за разширяване на институционалния капацитет на Министерството на образованието и науката при управлението на проекта. За тази цел ще се финансира работата на звено за координиране и контрол на проекта, както и на работна група за висшето образование.
Целта на програмата е да се подобри управлението на ресурсите в основното, средното и висшето образование, да се разработи нова система за оценяване, да се повиши качеството на преподаване в училищата и университетите, да се осигуряват и в бъдеще висока степен и равни възможности за достъп до висшето образование. Ще бъдат въведени нови учебни програми, базиращи се на нови образователни стандарти.
"Смятам, че проектът ще бъде значителен принос към модернизацията на българските образователни стандарти и институции и ще допринесе пазарът на работна ръка в бъдеще да разполага с квалифицирани специалисти, необходими за разширяваща се Европа", заяви Томас О'Брайън.
Проектът "Модернизация на образованието" включва три фази, всяка от които с продължителност от три години. Следващите два етапа могат да бъдат финансирани също от Световната банка и правителството в рамките на цялостната програма. Според направените разчети за реализирането им ще са необходими 65 млн. долара, като се планират заеми в размер на 48 млн. долара от СБ. "Модернизация на образованието" е първата програма в областта на просветата, която банката финансира в България. Предоставеният заем е част от тригодишната стратегия на Световната банка за България, която изтича следващата година. От присъединяването на България към СБ през 1990 г. досега за страната са одобрени 24 проекта на обща стойност 1.45 млрд. долара.
ООН: България е в златната среда по човешко развитие
Велико Търново е No1 у нас според обобщения показател - образование, продължителност и стандарт на живота
Виктория Давидова
Община Велико Търново е с най-висок индекс на човешко развитие (ИЧР) в България. Веднага след нея се нарежда София-град, а на трето място е община Горна Оряховица. Последни в класацията са общините Черноочене и Котел. Резултатите са от изследване на Програмата на ООН (ПРООН) за развитие за 2000 г., макар някои от ползваните изходни данни да са от предишни години. Тазгодишният доклад за първи път въвежда анализ и на общинско ниво, който се изразява в съставянето на общински индекс за човешкото развитие (ОИЧР).
ИЧР се формира под влиянието на много фактори. Поради това в райони със значителни диспропорции по отношение на отделни фактори се оказва, че други показатели компенсират различията и така съвкупният индекс е приблизително еднакъв. Затова повече от половината от регионите попадат в категорията със средно ниво на човешко развитие, което за България е 0.772. Например според последните данни на Националната служба по заетостта безработицата за август в София е 5.37%, а в Търговище - 33.71%. Друг показателен фактор е продължителността на живота. Разликата между минималната (65.0 г.) и максималната стойност (75.9 г.) е повече от 10 години за различните региони. Най-ясно е изразено неравенството в данните за брутния вътрешен продукт на глава от населението по паритетна покупателна способност (ППС). В България маржът между най-високата и най-ниската стойност е от порядъка на 29 000 долара, което се получава поради съсредоточаването на отрасли с национално значение като енергетика и производство на суровини в определени региони на страната. Най-голямата стойност е измерена в община Челопеч и е 29 925 долара. За сравнение, в София-град БВП на човек по ППС е около 6500 долара.
Както се посочва в доклада, връзката между икономическата активност и човешкото развитие в българските общини не е нито автоматична, нито очевидна. Въпреки стабилизирането на някои макроикономически показатели, обществото и политиците са изправени пред предизвикателството да стабилизират нивото на човешкото развитие и да се възстановят равнищата от предишните години, продължава анализът на доклада. ПРООН оценяват, че сега действащата система за социално подпомагане не е в състояние да отговори ефективно на потребностите на уязвимите слоеве на населението. Основна част от тях представляват увеличаващия се брой на възрастните хора, както и етническите малцинства. Изводите показват необходимостта да бъдат привлечени допълнителни ресурси, за да се увеличат значително разходите в основни области на човешкото развитие като здравеопазване и образование.
Според Доклада за човешкото развитие на ПРООН за 2000 г. България е на 60-о място от 174 държави. Миналата година страната ни бе класирана на 63-о място, а през 1997 г. - на 67-о място, въпреки че тогава стойността на индекса е била по-висока от настоящата. В тазгодишната световната класация успяваме да се наредим преди Малайзия и Колумбия, но след Панама и Мексико например. Традиционно Полша, Чехия, Унгария, Словения и Гърция са далеч пред България. Турция и Румъния ни следват отблизо. Обезпокоителен е фактът, че за последните десет години българският индекс намалява с устойчиви темпове. За периода 1980-1985 г. ИЧР се е увеличил общо с 0.020. През следващите пет години тенденцията на нарастване продължава, макар и с по-незначителните 0.001. Но от 1990 г. насам има регресия с 0.010. Това показва, че демократичните промени може да са необходимо, но не и достатъчно условие за поддържане на устойчивото човешко развитие. И ако не се съчетаят с устойчив икономически растеж, "недемократична" Куба ще си остане с едни гърди пред нас.
Накратко
Частни и публични правни субекти могат да стават монополисти със закон, реши Конституционният съд във вторник. Делото бе образувано по искане на 51 депутати. Те настояха за тълкуване на член от конституцията, според който със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия и производството на радиоактивни продукти. Според вносителите този монопол трябва да бъде притежание единствено на държавата и прехвърлянето му на друго лице, както би станало при продажбата на БТК, ще противоречи на конституцията. Решението на съда обаче отхвърля тази постановка.
1.2 млн. лв. ще предостави безвъзмездно Националният фонд за опазване на околната среда за преустройство на съществуващите и монтаж на нови филтри на ТЕЦ - Русе, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Проектът е общо за 3.242 млн. лв., като останалите средства ще се осигурят безвъзмездно от Националния доверителен екофонд, френската фирма FLS, която е доставчик на филтрите, Датската агенция за опазване на околната среда и "Топлофикация" - Русе. Съоръженията ще бъдат монтирани до октомври 2001 г., в резултат емисиите на вредни вещества във въздуха от ТЕЦ - Русе ще намалеят с 50%.
Георги Димитров Манлиев става изпълнителен директор на Института по публична администрация и европейска интеграция. Заповедта за назначението му беше подписана от премиера Иван Костов във вторник. Георги Манлиев беше избран за длъжността с конкурс. Той е преподавател по микроикономика, макроикономика и теория на данъчното облагане и ръководител на катедра "Икономикс" в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Националната асоциация на лицата, упражняващи независим строителен надзор (НАНСН), е приета за пълноправен член на Международната федерация на инженерите консултанти FIDIC с право на два гласа. Изпълнителният комитет на федерацията ще уведоми за пълноправното членство на НАНСН Световната банка, ФАР, Европейската банка за възстановяване и развитие и редица други финансови институции. Това от своя страна ще даде възможност на членовете на НАНСН да взимат участие в международните търгове за консултанти, които се провеждат от тези и други финансови институции.
Цените на билетите за пътувания с БДЖ вероятно няма да бъдат променяни до март следващата година, съобщиха от националния превозвач през изминалата седмица. Дотогава най-вероятно ще се запазят и намаленията за студенти, ученици и пенсионери. Възможно е обаче от началото на 2001 г. да бъдат въведени абонаментни карти за ползващите отстъпки. От края на май следващата година ще бъде въведено и ново разписание за движението на влаковете. Намаление на бройката на композициите засега не се предвижда.
АЕЦ "Козлодуй" скара управляващите
Предстои подписването на кредитно споразумение с руската Ексимбанк за 79 млн. долара
Галина Александрова
АЕЦ "Козлодуй" за кой ли път вече се оказа в центъра на скандал. Информацията за кратковременно превишаване на радиацията в ограничен периметър от централата, която шефът на Комитета за използването на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) Георги Касчиев изтърва в интервю за "Демокрация", може да му струва поста. Екоминистърката Евдокия Манева поиска уволнението му от премиера Иван Костов (КИАЕМЦ и неговият шеф са на пряко разпореждане на МС) до голяма степен с основание. Факт е, че Касчиев нерядко бърка отговорностите си като върховен контролен орган за атомната ни централа с пристрастията си на "зелен". На случката в АЕЦ той реагира точно като еколог - атомната централа е лоша, ето пак изпуснаха радиация, която превишава 80 пъти нормалната. В същото време като специалист в тази област Касчиев много добре знае, че нивото на радиацията в този случай всъщност е повишена само на едно ограничено място вътре в централата. Завишението е било четири пъти над нормалното за това място и влиза в рамките на допустимия за работещите там риск. Заплаха за околната среда и за населението в този случай няма и огласяването му съвсем не е належащо. Колкото до специалистите от АЕЦ, те са наясно с риска от повишаване на радиацията и са подготвени за подобни ситуации. Това е отразено и в заплащането, и при организацията на работата, отдиха и медицинското им наблюдаване през годината.
Друг е въпросът, че когато Манева раздуха провинението на Касчиев, съобщеното от него вече беше отшумяло почти незабелязано. Сега няма изгледи да се забрави скоро - на Запад само чакат повод, за да завалят отново искания за затварянето на българската атомна централа. Разминаването в оценките на управляващите за събитието и фриволните обяснения на главния контрольор на АЕЦ по инцидента с право тревожат хората в Европа. Като програма минимум се очаква засилване на натиска за спирането на 3-и и 4-е ядрен реактор, което се надяваме да отложим поне още 8-10 години.
Напоследък от евросъюза се чуваха сигнали, че може би не трябва да се бърза толкова със спирането на реакторите, защото България няма пари да ги затвори безопасно. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Мохамед ел Барадей пък обяви в доклад, че предсрочното закриване на руските реактори е погрешно, защото не се взимат предвид техническите фактори. Според Барадей това само по себе си може да доведе до влошаване на безопасността.
Двата ядрени фонда - за извеждане на ядрените реактори от експлоатация и за безопасно съхранение на използваното ядрено гориво, все още са почти празни. Близо 100 млн. лв. дължи НЕК към фондовете, съобщи неотдавна Георги Касчиев. Според разделителния протокол между НЕК и централата в Козлодуй пък АЕЦ има около150 млн. долара дълг към електрокомпанията за доставено гориво и по други дългосрочни договори в полза на централата, които се водят на електрокомпанията. Двете дружества са се договорили да се извърши прихващане на вземанията. Остатъчният дълг на атомната централа е трансформиран в нисколихвен кредит и ще се плаща разсрочено по съгласуван финансов план в рамките на 4 години с 2 години гратисен период, обясниха шефовете на централата.
Всички договори за кредити за АЕЦ, по които е страна НЕК, вече са прехвърлени за контрол и управление от централата, съобщиха също шефовете й. Последното кредитно споразумение от пакета за модернизация на 5-и и 6-и реактор ще се подпише в най-близко време директно от АЕЦ "Козлодуй" и руската експортно-импортна банка (Росексим). Кредитът е за 79 млн. долара и се гарантира от държавата, обясни финансовият директор на централата Тенчо Попов. Срокът на кредита е 15 години с 5-годишен гратисен период. Лихвата е 7.5% годишно. Предишният вариант за кредит от 150 млн. долара, който Русия предложи за модернизация на малките блокове, вече не е актуален, заявиха шефовете на атомната централа.
Модернизацията на двата хилядника ще започне тази есен. Още преди месеци бяха подписани кредитни споразумения с "Евратом" за 212.5 млн. евро и със Ситибанк за 76.640 млн. долара. Според енергийни финансисти кредитът от "Евратом" е особено изгоден.
Трети и четвърти блок биха могли да работят безопасно до 2010 - 2012 г., твърди Йордан Йорданов. Европейската комисия настоява блоковете да се затворят до 2006 г. Споразумението, което подписахме миналата година, предвижда точната дата да се определи до 2004 г. Според някои енергийни експерти цената, по която НЕК ще купува тока от АЕЦ "Козлодуй", е ниска и това ще създаде затруднения във финансите на централата. Споменава се цена 2.2 цента на квтч. "АЕЦ "Козлодуй" е в отлично финансово състояние и това се дължи именно на изгодното изкупуване на енергията от НЕК", твърди обаче изпълнителният директор на атомната централа. Той не посочи конкретна цена, но припомни, че НЕК вече плаща не само за купената електроенергия, но и за разполагаемост на мощностите.
Според договора с НЕК за покупка на ток в централата ще влязат 640 млн. лв. приходи за осемте месеца, през които АЕЦ "Козлодуй" работи като самостоятелно дружество.
При спирането на първите два блока няма да се повишат производствените разходи, поскъпване на електричеството е възможно при либерализирането на цените на тока през 2002 г. Себестойността на тока обаче може да се повиши чувствително при евентуално по-ранно затваряне на 3-и и 4-и блок, смятат от АЕЦ "Козлодуй".
В двата ядрени фонда са внесени 3.5 млн. лв. До края на годината ще бъдат преведени още 34 млн. лв. Уредена е доставката на свежо ядрено гориво с кораб направо от Русия. Разработена е схема за връщане на използваното ядрено гориво, без да се налага преминаване през Молдова, с която от няколко години имаме проблеми по този въпрос.
Готвят Славчо Кържев за софийски градски прокурор
Обвинител номер едно Никола Филчев се кани да предложи шефа на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев за мястото на градския прокурор Нестор Несторов, съобщиха източници от столичната съдебна палата. Причина за това е дисциплинарното дело срещу Несторов, което бе образувано от Висшия съдебен съвет по предложение на Софийския апелативен прокурор Иван Петров. То е насрочено за 27 септември и ако софийският градски прокурор бъде наказан с временно понижение, Филчев може да предложи негов временен заместник. А ако ВСС откаже да назначи приемника, главният прокурор би могъл да приложи своята стара тактика и да сложи свой човек с вътрешна заповед. По всяка вероятност обаче делото срещу Несторов ще бъде отложено другата сряда, тъй като част от съдебния състав няма да бъде в София.
Софийският районен прокурор Славчо Кържев, който е настоящият фаворит за мястото, е странна и противоречива личност. Специализиралият наказателно право в Башкирия магистрат обаче се намира в доста обтегнати отношения с Нестор Несторов и има за какво да му отмъщава. Двамата неведнъж са кръстосвали шпаги и досега градският прокурор винаги е бил победител. Преди около две години Кържев беше разжалван от Висшия съдебен съвет до редови районен прокурор точно по предложение на Несторов. Градският прокурор излезе с аргумента, че подопечната му Софийска районна прокуратура работи слабо под ръководството на настоящия си шеф. ВСС освободи Кържев с мнозинство от 16 гласа, но тогавашният главен прокурор Иван Татарчев го взе под крилото си и го "командирова" в Главна прокуратура. Междувременно разжалваният магистрат заведе дело срещу съдебния съвет и след неколкомесечни перипетии успя да си върне поста. Оттогава досега Кържев и Несторов са в състояние на студена война.
Личността на Славчо Кържев е емблематична за манталитета на част от хората в българското обвинение. Въпросният прокурор се прочу с едно-единствено нещо - делата си срещу журналисти, дръзнали да пишат критично по проблемите на предварителното производство. Неговата звезда изгрява за първи път през февруари 1996 г., когато арестува кореспондентите на вестниците "Труд" и "24 часа" в Смолян. Тогава Кържев заема поста на окръжен прокурор в града. С това свое действие обаче той успява да попадне не само на първите страници на националните всекидневници, но и в бюлетините на международните агенции. Ефектът от шумотевицата обаче беше точно обратен. Вместо да бъде порицан, скандалният обвинител стана софийски районен прокурор, и то с личната протекция на Иван Татарчев. Като столичен магистрат Кържев продължи своя кръстоносен поход срещу медиите. Следващата мишена се оказаха журналистите от вестник "168 часа" Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев, които бяха изправени на съд заради доста саркастичната си публикация "Прокурори веселяци". Коронният номер на Кържев обаче беше мярката за неотклонение "парична гаранция", която той наложи на журналистката от "Труд" Анна Заркова. Причина за това беше нейно интервю с Донка Митрева, сестра на "винената царица" Роза Георгиева, която атакува в отговорите си тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Обвинението беше, че Заркова е задавала провокативни въпроси... Въпреки желанието на главния прокурор Филчев кандидатурата на Славчо Кържев едва ли би могла да мине през Висшия съдебен съвет. Кажи-речи всички магистрати са обстойно запознати с неговите подвизи и едва ли ще има човек, който да гласува по съвест за него. Освен всичко друго аргументите срещу Нестор Несторов определено не звучат достатъчно убедително, за да се стигне до неговото разжалване. Те са по-скоро формален повод за дисциплинарно дело. Става дума за делото срещу врачанския хазартен бос Валтер Папазки (близък до групировката СИК), което е на отчет в Софийската градска прокуратура. Упрекът към Несторов е, че е прехвърлил ангажиментите си на прокурора Пламен Христов, вместо да докладва на всеки 15 дни, каквото е било първоначалното указание. Въпросното обвинение определено не звучи твърде убедително. Отделен е въпросът какви способи ще използват шефовете на прокуратурата, за да отстранят Несторов от пътя си.
Бушонът Радонов
Скандалният зам.-министър изгоря, за да свети неговият началник
Момчил МИЛЕВ
"Армията е може би най-некорумпираната институция", обича да повтаря военният министър Бойко Ноев, откакто зае своя пост през декември миналата година. Въпреки това обаче от началото на неговия мандат досега отбранителното ведомство периодично се тресе от крупни скандали, които по един или друг начин са свързани с финансови злоупотреби. В повечето случаи общото между тях е едно - личността на зам.-министъра по военноикономическите въпроси Пламен Радонов винаги изплува отнякъде. За около две години престой в Министерството на отбраната бившият великотърновски функционер на СДС успя да си извоюва име на човек, през чиито ръце преминава кажи-речи всяка спорна сделка в министерството. Въпреки постоянните подозрения в корупция обаче Радонов винаги се измъкваше сух и сигналите оставаха без последствия. Сега обаче зам.-министърът е на път да се прости със своите сини ангели-хранители и да се превърне в отдушник на напрежението, което е трупано с години в българския Пентагон.
Слуховете за предстоящото уволнение на Радонов витаят непрестанно през последната година, но те станаха факт едва миналата сряда, когато премиерът Костов разписа заповедта за освобождаването на висшия чиновник. Ден по-рано министърът на отбраната Бойко Ноев официално поиска отстраняването на своя заместник заради следственото дело на Върховната касационна прокуратура срещу синия партиен деец. Скоростното уволнение на Радонов е малко изненадващо и нелогично. В подобни казуси премиерът Костов обикновено нареждаше съответният чиновник да излезе в отпуск, докато тече предварителното производство. Така беше със зам. промишления министър Марин Маринов, така беше с директора на ГУП Костадин Таушанов, както и с шефа на правителствената информационна служба Михаил Михайлов. Освен всичко друго по закон прокуратурата има право служебно да отстрани от работа всеки разследван чиновник, за да не укрие доказателства. В случая с Радонов обаче държавната машина се стоварва с цялата си тежест върху заподозрения зам.-министър, и то превантивно. Както изглежда, целта е великотърновският СДС-лидер да бъде човекът, който да поеме всички пасиви от синьото управление в сферата на отбраната за последните две години. В случая обаче изразът изкупителна жертва може би не е най-точният термин, тъй като вече бившият зам.-министър не изглежда много притеснен от вихрещия се скандал.
В политически план отстраняването на Пламен Радонов е пряк удар по лобито на синия кадровик Христо Бисеров във властта. Бисеров, който е председател на Комисията по национална сигурност в парламента, никога не е крил амбициите си да контролира колкото се може повече структури в системата на МВР и военното министерство. Кадровикът на СДС, изглежда, ще бъде изправен пред труден избор - да се разграничи от своето протеже и да запази доверието на Костов или да застане зад него и съответно да понесе политически шамар по партийна линия. Вероятно Радонов ще остане сам срещу Темида, но едва ли ще стигне до подсъдимата скамейка. Зам.-министърът притежава твърде много поверителна информация за търговия с военна техника и би могъл да предизвика с нея скандал от международен мащаб. Така че синият функционер просто ще бъде изпратен на политическото бунище, а следственото дело срещу него ще бъде гаранцията за неговото мълчание.
А иначе Пламен Радонов натрупа сериозен джакпот от скандали, в които е замесено неговото име. Всичко започна със скандала около изграждането на щаба за Международните мирни сили в Югоизточна Европа (SEEBRIG), които са базирани в Пловдив. Според разработка на военното контраразузнаване Радонов и вече бившият зам. военен министър Здравко Зафиров са взели по 30 000 германски марки комисиона. Впоследствие материалите отидоха в прокуратурата и Здравко Зафиров беше оневинен, а след това - преместен в МВР. Радонов обаче не беше такъв късметлия и проверката срещу него прерасна в следствие, което сега му коства работното място.
Според източници от военното министерство проблемите на зам.-министъра започват след охладняването на отношенията между него и шефа на военното контраразузнаване Орлин Иванов. Твърди се, че Радонов има сериозна заслуга за кадровия плонж в кариерата на Иванов. Началникът на ВКР обаче демонстрира къса памет и започва да прави разработки срещу шефа на военноикономическия блок. Контраразузнавачите започват да събират информация за дейността на Радонов като комендант на българския бежански лагер "Радуша" в Македония и за работата му по приватизацията на държавната фирма "Терем" АД, която обединява военноремонтните заводи в системата на отбранителното министерство.
Така се стига до момента, когато Бойко Ноев става министър. Едно от първите неща, които прави бившият ни представител в НАТО, е да спре раздържавяването на "Терем" и да погне неговия шеф Иван Иванов. Иванов е освободен, а Ноев обявява, че ще се раздържавяват само някои от военноремонтните заводи. Според бившия шеф на "Терем" обаче министър Ноев просто си е присвоил идеите за приватизация на дружеството, които са лансирани и от предишното ръководство. Безспорен е фактът, че Иванов беше човек от близкото обкръжение на Радонов и неговото махане си беше първи и превантивен удар по зам.-министъра.
Всъщност чистката в икономическите структури на военното министерство е нещо, което Бойко Ноев отдавна се опитва да направи. Той всячески се опитва да се дистанцира от гафовете на своите предшественици и сега намери човека, който да се превърне в гръмоотвод на напрежението. Освен всичко друго първоначално Ноев попадна в министерството напълно сам, без да може да доведе свой екип, с изключение на бившия шеф на военното разузнаване о.з. ген. Чавдар Червенков.
Пропадането на Радонов в пропастта на синия клиентелизъм даде идеална възможност на министъра да поеме изкъсо контрола върху военноикономическите дейности. Според източници от отбранителното ведомство фаворитът на Ноев за овакантения пост е Борис Милчев, който в момента е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. Последната дума обаче вероятно ще има Костов, който надали ще иска да гледа римейк на цирковете около уволнението на Радонов... Добре дошли в страната на допинга
Каквото и да се случи до 1 октомври - деня на закриването на олимпийските игри в Сидни, за нашата делегация състезанията вече приключиха. Класирането по скандали е ясно:
Първо място - България.
Случаите с употреба на допинг разрушиха мита, който от дълги години хората в тази сфера се опитват да градят. Спортът вече съвсем не е рекламата на страната ни по света. Дори обратното - той започна повече да вреди, отколкото да помага. Каквото и да е обяснението за скандалите с възпитаниците на Иван Абаджиев и лекоатлетката Ива Пранджева (), в очите на чужденците българският спортист вече е символ на допинг. Така както преди години българин бе асоцииран с терорист. Всякакви обяснения от сорта, че щангистите не са като всички останали спортисти и че другите са чисти и честни, вече са безпочвени и безсмислени.
Че няма чист от стимулиращи вещества спорт, е ясно. Че някой по висшите етажи на спортната йерархия решава кой до колко медала да вземе, също е ясно. Че България няма място сред големите сили, е сигурно. Но версията за международния заговор на империализма започна да става банална.
Сега му дойде времето и у нас да бъде разбрано, че системата е сбъркана. Не може спортът да върви преди политиците, а те да го използват само за трупане на имидж. Не може държавната политика в спорта да се изразява само в посрещане и изпращане на летището. Спортът носи името България и каквото е мнението за страната ни като цяло, такова ще е и уважението към спортистите. И ако за България се говори, че е държава на корупцията, тъмния бизнес и криминалните типове, какво пречи да се прибави и етикетът "страната на допингираните спортисти".
Избирателят ще реши коя партия да се финансира от бюджета
Пламен Марков, заместник-председател на ПГ на СДС, пред "Капитал"
- Работната група по Закона за политическите партии се събира многократно и изготви един общ законопроект, който беше внесен от мое име и от името на проф. Драгомир Драганов и предстои да бъде разгледан от правната комисия. Сегашните консултации се налагат, понеже имаше различна трактовка на някои възлови моменти и се прецени, че се налагат допълнителни разговори.
Консултациите, които се проведоха през миналата седмица в рамките на ОДС, показаха пълно съвпадение на позициите между парламентарната група на СДС и тази на Народен съюз. Общо е мнението, че трябва да се запази пропорционалната система в бъдещия избирателен закон и изборната бариера от четири процента. На обсъждане подлежи въпросът дали да се въвежда допълнителен праг за коалиции отделно от този за партиите. Позиция на всички парламентарно представени политически сили е, че трябва да се премине към бюджетно финансиране на политическите партии.
-Стремежът е законодателно да бъде гарантирана в максимална степен липсата на възможност за незаконно финансиране на партиите. Въпреки че аз лично се съмнявам, че дори и в законодателството на най-развитите демократични страни тази възможност е изцяло предотвратена. Разбира се, режимът, който ние предлагаме в обобщения законопроект, е един от вариантите. Той предвижда на бюджетно финансиране да подлежат партиите с доказана обществена тежест. В политиката единственият мерител за това доколко една партия се ползва с обществено влияние е представянето й на избори. Във връзка с това се обсъждат различни варианти за това кои точно партии да се финансират от държавата. Единият предлага бюджетно финансиране да има само за парламентарно представените политически партии, а другият предвижда такова за всички, които след спечелването на избори участват и в органите за местно самоуправление. Най-вероятно ще се възприеме един смесен модел - всички политически партии, които са спечелили над един процент от гласовете на парламентарните избори, да се финансират бюджетно. Друг е въпросът как точно ще бъде разпределяна тази бюджетна субсидия. Ние сме предложили според броя на спечелените гласове партиите да получават ежегодно една обща сума. А разпределението в коалициите да става на база брой народни представители, които участват в съответната парламентарна група. Това е единият вариант. Другият предвижда бюджетната субсидия да се разпределя на процентно съотношение срещу определен процент гласове. Ние предлагаме ежегодно отделяните бюджетни субсидии за партиите да се разпределят на четири транша и да се изплащат на четири пъти през годината. Освен това всяка политическа сила се задължава да представя ежегоден отчет за приходите и разходите си. Контролът върху приходно-разходната част ще се упражнява от Сметната палата. И ако такъв отчет не бъде представен в посочения срок, това ще е сериозно основание за спиране на субсидията на дадена партия за годината.
-Няма такава система, която да предвижда единствено и само бюджетно финансиране. Това ще бъде основно перо за партиите, но те ще имат и право на приходи от членски внос, от собствено недвижимо имущество, от издателска дейност и дарения. В нашия законопроект предвиждаме анонимните дарения, които една политическа партия може да получи за година, да не надхвърлят 25% от държавната субсидия, която има право да получи съответната партия. Освен това едно лице, независимо от това дали е физическо или юридическо, не може да прави ежегодно дарение на дадена политическа партия по-голямо от 30 000 лв., като сумата сме я възприели във връзка със Закона за прането на мръсни пари. Според него на контрол подлежат всички финансови трансфери, които са на стойност над 30 000 лв. - В Закона за политическите партии ние бяхме предвидили да се извърши в определен срок пререгистрация на всички регистрирани досега политически партии. По-късно се прецени, че може би това не е най-удачно. По всяка вероятност всички регистрирани до момента партии ще запазят своята регистрация и своето съществуване в политическото пространство, без да се налага да предприемат каквито и да било процедурни действия за допълнителна легитимация. За новорегистрираните в нашия законопроект е предвидено да представят списък с най-малко 500 души учредители. Освен това ще има и изисквания в избирателния закон за участие в избори. Вариантите са няколко. По всяка вероятност ще има едно изискване, което ще задължава всяка партия, която е новорегистрирана, за да има право да се яви на парламентарни избори, да представи списък с 10 000 избиратели, които я подкрепят. Вероятно за коалициите тази цифра ще бъде завишена на 15 000 или 20 000. А от тези, които вече са се явявали на избори, до участие ще бъдат допускани само тези, които са преминали като политическа партия при самостоятелно участие еднопроцентовата бариера. По този начин ще се допуснат до участие в изборите наистина сериозни политически формации. Освен това всички партии, които желаят да участват в избори, ще трябва да поемат разноските по отпечатване на бюлетините си. Това е също едно много сериозно изискване.
- СДС ще се съобрази с резолюцията на Европейската народна партия (ЕНП), която препоръчва всички сродни организации да се придържат към пропорционалната избирателна система. Тя е най-удачна и дава възможност за по-голяма политическа стабилност след изборите, защото представете си какво би се случило, ако преминем към мажоритарна избирателна система и трябва за всеки един депутат, включен в състава на правителството, да се провеждат частични избори. Ние нито можем да си позволим това като разход, нито този е най-удачният вариант, защото няма как един мажоритарно избран народен представител да бъде заместен от друг. Това е една от причините. Втората е, че пропорционалната система дава възможност и за по-солидна политическа преценка на самата партия. Когато една партия се явява на избори, тя се явява като политически субект и има правото сама да прецени кои са личностите, които биха защитавали най-добре нейната политика. Такава е практиката и в повечето европейски страни. В резолюцията на ЕНП е спомената също и 4-5-процентна бариера като най-удачен вариант. Мисля, че проведените досега парламентарни избори доказват, че 4-процентният праг е удачен и дава възможност наистина да се излъчат стабилни политически фракции в Народното събрание и да се състави едно стабилно правителство, което да управлява с една сериозна подкрепа от страна на законодателната власт. Това са аргументите, които надделяха.
-Необходимо е да се направят допълнителни разчети и изчисления и да се прецени дали е удачно това да се променя. Съществуват различни варианти, но това е по-скоро въпрос на уточнение и допълнителни консултации между политическите сили. За мен е най-важен принципът, че няма да се променя избирателната система.
-Това беше една идея, която се роди спонтанно. За мен е ясно, че трябва да се преразгледа статутът на тези лица. Убеден съм, че с хора от бившата ДС са свързани повечето измислени скандали, които се появяват периодично. Те целят да разсеят общественото внимание и да компрометират един или друг лидер на СДС и партията като цяло. Но да се въведе една обща забрана за лицата, бивши служители на ДС, би противоречало на конституционното им право да бъдат избирани. В тази връзка се съмнявам, че би могъл подобен текст да се запише в избирателния закон.
Глътка въздух за правителството
Общественото мнение не се интересува от виртуалните войни на управляващите
Станислав Стоянов, "Алфа рисърч"
Ако се съди по последните резултати от проучвания на общественото мнение, пикът в критичното отношение към правителството остава зад гърба му. Кризата на доверие към дейността на управляващите стартира по време на конфликта в Косово и се свързваше с необходимостта от вземане на непопулярни решения в кратък срок. И ако тогава положителните и отрицателните оценки само се сближиха застрашително, то след изборите за местна власт ножицата на общественото мнение се отвори широко в полза на недоверието.
Промяната в състава на кабинета в края на миналата година и поканата за преговори с ЕС успяха да удържат само за кратко този процес. Изявленията на Богомил Бонев и последвалият ги взрив от скандали, компроматни битки и цялата останала родна политическа шарения - такава, каквато си я спомняме от пролетта, но и каквато ни се представя понастоящем, направи обикновения българин резервиран. Резервиран към дейността на управляващите, към поведението на цялата политическа класа, към самата политическа система и способността й да гарантира на обикновения човек възможност за въздействие върху политическите процеси. И въпреки че ударите под пояса продължиха и през есента, пикът на тази криза в общественото мнение, изглежда, бе месец май.
Поредицата от скандали направиха публиката резервирана и към сензации с пикантен привкус. В началото на септември една трета от сънародниците ни (32%) не проявяват никакъв интерес към горещи събития, в това число обвиненията в корупция или скандала с подслушвателните устройства в дома на главния прокурор. Най-голяма част от интервюираните (37%) поставят на първо място по значение за новия политически сезон процеса срещу българските медици в Либия. Много малка част предвиждат сериозни изненади на политическата сцена като поява на сериозни нови парти (9%), активизиране на гражданските движения (19%) или увеличаване ролята на Симеон в политическия живот на страната (21%).
Изходът на процеса в Триполи със сигурност ще има важно значение за промяната в обществените нагласи. Преобладаваща част от сънародниците ни (47%) посочват именно българската дипломация като отговорна за случващото се в Либия. Това влече и последствия върху цялостния имидж на външната политика на правителството, а точно тук се крие един от най-силните му ресурси до момента. Едно сравнение онагледява посоката на промяна - преди година и половина всеки четвърти българин (24%) е вярвал, че дипломацията ни е способна да защитава успешно интересите на своите граждани в чужбина, днес на подобни позиции стоят едва една десета от интервюираните (9%).
На този фон като глътка въздух за кабинета е лятната промяна в настроенията. Отрицателните оценки за дейността му са намалели с 11%, доближавайки се до нивото от началото на годината. Дали това е трайна тенденция или само временно успокояване на страстите, свързано с лятната отпуска на политиците, ще покажат следващите месеци. Понастоящем само 19% от българите допускат, че правителството няма да изкара целия си четиригодишен мандат. Но достатъчно ли е това, за да твърдим, че отношението към кабинета се стабилизира?
Общественото мнение не се променя единствено по силата на факта, че повечето сънародници привикнаха към скандалните обрати на компроматната война. В крайна сметка лятото се свързва и с намаляването на разходите по жизнената издръжка, а икономическата тематика в огромна степен влияе на тенденциите в обществените настроения. Затова въпросителните в началото на новия политически сезон, изглежда, са повече от удивителните.
При официална граница на бедността от 80 лв. доход на член от семейството две трети от домакинствата в страната се оказват около и под този минимум. Всеки четвърти е принуден да живее с по-малко от 50 лв. месечно. Като безработни се описват 15% от пълнолетното население. И ако всеки втори българин няма проблем с жилищните си условия, личния си живот или здравословното си състояние, от професионалната си реализация са удовлетворени едва 30%. Що се отнася до материалното положение, тук този дял е едва 15%.
Едно сравнение на данните за период от година и половина показва, че делът на оценяващите общото икономическо състояние на страната като подобряващо ce е намалял четири пъти. Точно такъв е и спадът в очакванията за подобрение в личните доходи на интервюираните. Всеки втори българин предвижда свиване в потреблението си в близко бъдеще. Финансовите възможности на населението се очертават и от други факти - за последната година покупка на домакински уреди са си позволили 9%, пътуване или екскурзия - 6%, покупка на лек автомобил, втора ръка - 5%, строителство или покупка на жилище - 2%.
Едно от обещанията в края на летния политически сезон се свързваше именно с доходите - разкриване на нови работни места и намаляване на данъците. В началото на есента обаче малко са българите, които приемат обещанията като реално осъществими. Мнозинството е настроено доста резервирано и точно обратно - на преден план излиза страхът от съкращаване на работни места и увеличение на разходите по издръжка на живота. Потвърждаването или опровергаването на тези страхове ще определя промяната в обществените нагласи през следващите месеци, а не само развоя на замерянето с компромати.
Премиерът определи случващото се в медиите през последните месеци като виртуална война. Но в своите ефекти върху общественото мнение тази виртуална война имаше съвсем реални последствия. Тя доведе до чувствителен спад в оценките за дейността на кабинета, значително подрони имиджа и на част от лидерите в СДС. Погледнат от такъв ъгъл, нейният изход става изключително важен на фона на предстоящите избори. От друга страна обаче, все по-малка част от хората разпознават себе си във въпросната война. И колкото и да е важна (в имиджов план) евентуална победа над "виртуалния враг" през новия политически сезон, тя едва ли ще се възприеме и като личен успех от обикновения българин. Демонстрацията на стабилност и способност за овладяване и доминиране в двубоя с политическите противници със сигурност респектира. Но не води непременно и до електорална подкрепа - това всъщност показаха и последните избори за местна власт.
Живопис и сатира в едно
Борис КОСТАДИНОВ
Една от първите изложби за сезона в салоните на СБХ е озаглавена "Живописатира". Както знаем, моментът за Съюза на художниците е критичен, защото споровете с ръководството на СУ около собствеността на сградата на "Шипка" 6 продължават. И все пак СБХ не изневерява на принципите си да показва традиционни изложби, имащи своя предистория. Такъв е и случаят с "Живописатира". Идеята да се показват живописните платна на художници, занимаващи се с хумористични жанрове, датира от няколко години. През 1999 също бяхме свидетели на изложба с това заглавие.
В сегашната експозиция се открояват платната на Любен Стоев - нещо средно между живописен колаж и асамблаж. В "Моят балкон е моята крепост" или "Пазарно стопанство" авторът използва принципите на монументалното изкуство, за да осмее злободневни проблеми. Много по-малки като формати са произведенията на Иван Кутузов. Не е възможно да не се засмеем, когато гледаме неговата българска Мадона, стиснала в ръцете си бутилка гроздова и захапала цигара.
В изложбата на много места присъства нарочно засилено наивно отношение към нещата около нас. Така е в творбите на Кирил Божилов, Ишхан Нигохосян или Никола Георгиев-Кайо.
Други художници се стремят да разработват чисто естетически и формални стойности. Десислава Донева демонстрира овладяно живописно усещане. Тоню Цанев гради естетски монохромни композиции. Успешни са експериментите на Янко Янков с цвета и формата.
Повечето картини от "Живописатира" носят всички белези на качествената живопис, като навсякъде присъства неизменното намигване и закачлива усмивка.
Законът за обществения ред загуби образ и подобие
Йово НИКОЛОВ
Един призрак броди из коридорите на МВР - призракът на Закона за обществения ред и сигурността. Вече няколко месеца въпросният законопроект се коментира в обществото, но никой не го е виждал в истинския му вид. А и той няма истински образ, защото бащите му се оказаха повече, отколкото е необходимо. Идеята за този закон се роди през лятото на миналата година, когато промени в устройствения закон на МВР бяха внесени от тогавашния министър Богомил Бонев. След това управляващите не харесаха корекциите и изтеглиха проекта. Тогава се заговори за необходимостта от чисто нов закон за МВР, който да регламентира дейността на всички полицейски и специални служби във и извън МВР. Бонев не направи законопроекта. С неговото осъществяване се зае главният секретар Божидар Попов по заръка на новия министър Емануил Йорданов. През пролетта на тази година законът придоби що-годе образ и подобие и очакванията бяха, че в края на септември той може да бъде гледан от Министерския съвет и евентуално изпратен в парламента. След идването в МВР на Славчо Босилков се оказва, че в проектозакона трябва да влязат нови идеи, и чертите му отново се размиха. А това го прави неприемлив във времето и пространството на сегашния български парламент. Всяко забавяне на внасянето на закона го прави безсмислен. Поне в частта за реформиране на полицейските служби.
Полемиката по бъдещия закон стигна до такава степен, че се наложи Славчо Босилков да ходи до президентството, за да уведомява Петър Стоянов за своите идеи. Какво точно са си говорили не е ясно, но те едва ли се различават от досега известните тези на Босилков. Самият главен секретар от няколко седмици ясно артикулира, че старата му мечта да се обединят всички полицейски служби в една шапка ще залегне в темела на закона. Тази фиксидея го скара с бившия вътрешен министър Богомил Бонев още през 1997 г. Полк. Босилков тогава беше директор на Националната полиция и се изказа остро срещу новия устройствен закон за МВР на национално съвещание за борба с престъпността. Лайтмотивът на тезата му беше, че всички служби във вътрешното министерство, които имат полицейски функции, трябва да имат обща администрация и управление. Това са Национална служба "Полиция", Гранична полиция, жандармерията и НСБОП. Според него те трябва да бъдат обединени в единна национална полиция, в рамките на която ще има четири самостоятелни дирекции. Над тях ще има генерален директор, който ще координира действията им, вероятно единна информационна система, единна администрация и т.н. Според полковника това ще доведе до снижаване на администрацията и разходите. В същото време обаче самите дирекции ще запазят оперативната си самостоятелност и ще си имат свои директори. До този момент всичко това продължава да бъде само намерения.
Всъщност основният конфликт е в самостоятелното съществуване на Националната служба за борба с организираната престъпност. Спецченгетата от сградата на бул. "връх" 127 се водят една категория по-важни от своите колеги от полицията.
Трябва да се признае, че в идеите на главния секретар има рационално зърно. Особено що се касае до припокриването на функциите на националната полиция и НСБОП. Взаимодействието между тях никога не е било перфектно, което проваля куп разработки. Смята се, че това би се решило с единното управление или вкарването им в една структура. Но рационализацията на управлението не означава да вкарваш нови управленски звена, а да ги опростяваш. Освен това с единната информационна система в МВР ще отпаднат доста от проблемите с координацията и контрола на действията на отделните служби.
В цялата идея за преструктуриране има няколко грешни тези. Първата е, че реформата веднага ще доведе до успехи в борбата с престъпността, които ще станат видими за обществото. Втората е, че окрупняването на администрацията ще доведе до икономии. Как ще стане това, след като по този начин ще се създаде още една управленска структура? А е известно, че бюрокрацията ражда бюрокрация. Другият проблем, който ще възникне, е в самото преструктуриране на националните служби. Не на последно място трябва да се отбележи, че в МВР вече няма ресурс за реформи. Две от въпросните служби - Граничната полиция и жандармерията, в момента изпълняват изискванията да се реформират изцяло. Това особено важи за Гранична полиция, която до 2001 г. трябва да се освободи от срочнослужещите войници и да извърши цялостна промяна на дейността и структурите си, дислокацията, смяна на въоръжението съответно с изискванията на Европейския съюз.
Самата идея за още една промяна довежда средния ръководен състав на полицията до тиха истерия. Няма ръководство на МВР, което да е дошло на власт и да не е започнало да мести отдели, направления, цели служби, да закрива и открива нови места и т.н. Така за десет години бяха извършени много опити и прекръствания, които не доведоха до никакъв резултат. В МВР вече са достигнали прага на насищане за реформиране. И със сега действащия закон на МВР е възможно да се направи много, ако се намери най-рационалният начин за управление на системата и на човешкия ресурс. Освен това не можеш да залагаш реформа в един закон, без да е ясно кой ще управлява държавата в следващите четири години и дали новите управляващи ще са съгласни с нея.
В момента в България на 100 000 души се падат около 700 полицаи. В държавите от Европейския съюз тази бройка е около 800. Проблемът е, че тези полицейски сили са разположени неправилно. Голяма част от тях кръшкат или са свързани с бандитите, а повечето от тях предпочитат да си стоят в канцелариите, а не да работят на терен. Оптимизирането на управлението е задачата, която трябва да осъществи ръководството на МВР.
Във въпросния проектозакон за обществения ред и сигурността съществува идеята пожарната да излезе от структурите на МВР. Говори се, че е твърде възможно Националната служба за сигурност също да се отдели от вътрешното министерство и да стане самостоятелна служба, както е Националната разузнавателна служба. Ако всичко това се реализира, освен администрацията на МВР и специализираните служби като СОТИ, "Свръзки" и БОИ под шапката на вътрешното министерство ще останат само полицейските служби. Всъщност това е и една от идеите - МВР да се занимава с обществения ред, а не с шпионаж, пожари и други странични дейности. Според същия проектозакон задачите на главния секретар са именно да координира действията на отделните национални служби, да им дава задачи, да осъществява контрол върху действията им. И се стига до дублиране на функции и главният секретар ще стане излишен. От друга страна, чрез създаването на фигурата на началника на тази мегаслужба се създава още един властов център. Поради горните причини възможностите за контрол над тази полицейска структура ще даде огромен ресурс на нейния началник - голям толкова, колкото и на главния секретар в момента, който се занимава с оперативната работа на МВР.
И тъй като всички коментари до момента са на база изказани намерения от хора на МВР, а те са доста разнопосочни, става ясно, че засега няма политическа задача и ясна концепция за въпросния законопроект. Затова новата идея законът да се раздели на два - един за обществения ред и друг за специалните служби, изглежда доста логична. Приемането на закон за спецслужбите, които са плашилото за всяко общество, е необходимост. Така поне тайните служби ще могат да бъдат контролирани, тъй като досега действат по някакви секретни постановления. А приемането на такъв закон е напълно реален в мандата на този парламент.
