Станислав СТОЙКОВ
Когато през март 1999 г. бившият военен завод "Хан Кардам" в Генерал Тошево става собственост на своите работници и мениджъри, и най-големите песимисти не са си представяли, че година и половина по-късно те ще бъдат собственици на дружество без собствени сгради, земи, машини, гаражи и складове. Това вече е факт и всичко движимо и недвижимо на територията на завода, включително и тоалетните, са разпродадени от синдиците на фалиралата Добруджанска банка и очакват своите нови собственици.
Спорове по модела "банка в ликвидация - фирма с дългове" са добре познати след масовите фалити на банки след 1997 г., когато станаха очевидни и всички неуредици в законовата уредба на тяхната несъстоятелност. В случая с обявената в несъстоятелност Добруджанска търговска банка и бившия военен завод "Хан Кардам" двете страни вече шест години не могат да поделят оспорваното отнето имущество на предприятието, което междувременно беше и приватизирано миналата година. Крайният резултат от множеството дела и проточването по всички инстанции от районен до апелативен съд от години остава същият - неработеща фирма с 11 души персонал и почти нулево производство.
От 1991 до 1993 г. "Хан Кардам" тегли кредити от Добруджанска банка в размер на над 160 милиона неденоминирани лева, които не успява да върне, и с постановление на съдия-изпълнител от районния съд в град Генерал Тошево от 06.10.1994 г. е наложен запор и възбрана на движимото и недвижимото имущество на дружеството. Добруджанска банка е обявена за собственик на отнетото, което по съдебна експертна оценка е на стойност 132 млн. стари лева, а според ръководството на завода има неколкократно по-висока истинска стойност. Стойността на отнетото се приспада от задълженията, банката става собственик на отнетото имущество, а заводът за светкавично кратко време остава с 11 от 500 работници.
Всичко в завода остава по старому и той изпълнява минимални поръчки до декември 1997 г., когато Добруджанска банка е обявена в несъстоятелност и добричкият окръжен съд постановява осребряване на имуществото й. Синдикът на банката Антония Ганчева съгласно съдебното решение започва разпродаване на нейните активи, към които принадлежи и отнетото на "Хан Кардам" имущество. Проведени са няколко търга, на които по-голямата част от имуществото намира своите нови собственици, но от ръководството на завода оспорват по съдебен път всеки от тях. "Всеки, който закупи от разпродаваното имущество, се превръща в потенциален кредитор на банката в несъстоятелност", коментира Венцислав Тодоров, член на съвета на директорите на "Хан Кардам".
Междувременно през януари 1999 г. Министерството на промишлеността обявява процедура за приватизация на 80 на сто от дяловете на бившия военен завод в Генерал Тошево. Работници и мениджъри, обединени в дружество "Хан Кардам-МД" АД, гр. Добрич, купуват обявения дял за сумата от 58 хил. щатски долара с поети задължения за инвестиции в размер на 116 620 лева. Впоследствие РМД-то става собственик и на оставащите 20% поради липса на реституционни претенции. Заводът продължава работа предимно на ишлеме и с минимален брой работници.
Работата на завода по този начин продължава до август 2000 г. когато съдия-изпълнител от Генерал Тошево уважава иска на "Хан Кардам" за приспадане на 25.698 хил. нови лева от общата дължима сума на фирмата заради неправилно изчислени лихви и обявява за нищожно издаденото през 1994 г. съдебно решение в полза на все още действащата тогава Добруджанска банка. Мотивите са липса на форма и невъзможност да бъде тълкувано поради нечетливост. Уважаването на този иск от съда води до отмяна на постановлението за запора върху собствеността на завода. Което означава, че в момента и двете страни претендират за собствеността върху имуществото, позовавайки се и на изтекли давностни срокове. От "Хан Кардам" смятат, че спорът e приключил още с решението на съда, като отказват да заплатят и дължимия остатък от 5487 лева, позовавайки се отново на изтекла погасителна давност.
Аргументите на синдиците на банката са, че имуществото е тяхно, тъй като фирмата не е потърсила правата си в указания в закона петгодишен давностен срок, което автоматично означава, че тя губи всички права върху имуществото. На 28.08.2000 г. районният съд в закрито заседание тълкува постановлението, издадено от съдия-изпълнител в същия съд на 04.08.2000 г., и го обявява за незаконосъобразно, тъй като фирмата продължава да бъде длъжник на банката в несъстоятелност, макар и за символичната сума от 5487 лв. Ден по-късно това решение е потвърдено и от окръжния съд. В резултат на това банката отново става формален собственик на имуществото на завода. Според синдика на банката повечето от активите са продадени и сега трябва новите собственици да бъдат въведени във владение на придобитата собственост.
Въпреки че ситуацията около завода е достатъчно неясна и несигурна, новите собственици от "Хан Кардам - МД" имат планове и осъществени контакти за военни поръчки от Израел и за селскостопански елементи от Швеция. Единственото, което остава обаче, е да станат истински собственици, за което не губят оптимизъм и не жалят средства за съдебни разходи.
Корабостроителницата в Русе разсрочи държавния си заем
Година и половина след приватизацията си "Русенска корабостроителница" получи разсрочване на държавния заем от 3.8 милиона лева, предоставен от Министерството на финансите в началото на миналата година. Заемът, който бе даден за покриване на данъчните задължения на предприятието и бе едно от необходимите условия за сключване на приватизационна сделка, ще трябва да се върне до края на годината на четири вноски в съответствие с предварителния план за предаване на строящите се в момента кораби в русенското предприятие.
Първоначално крайният срок за покриване на задължението бе средата на годината, но от корабостроителицата са поискали разсрочване с още шест месеца. Подобно отлагане има и за инвестиционната програма на завода. Според изпълнителния директор на корабостроителницата Йохан Беренвалд до 2006 г. в завода ще се вложат 14.4 млн. долара. Според приватизационния договор обаче тези инвестиции трябва да се извършат до 2004 г. До сериозно противоречие едва ли ще се стигне, защото мажоритарният собственик изпълнява всички останали ангажименти от приватизационния договор и както личи, работи успешно по стабилизирането на предприятието. Последният построен кораб "Калисто", чието кръщаване бе миналатаседмица, е седмият и последен кораб от серията "Тритон", която е най-големият проект след приватизацията на компанията през април миналата година. Тогава регистрираната в Германия фирма Rousse Shipyard Beteligungsgesellschaft (Русенско корабостроително мениджърско дружество) закупи 80% от капитала на завода за 1.615 млн. долара. В момента клиенти на компанията са главно корабособственици от Германия и Холандия, за които се правят морски и речни товарни кораби, както и фирми от Русия и Украйна, поръчките от които са главно за танкери. Основни финансови партньори на компанията са ING Bank и BNP Drezdner Bank.
"Дружеството е в добро финансово състояние", заяви господин Беренвалд. "Задълженията са изчистени, за полугодието дружеството завършва на нула, след като в края на миналата година бяхме на загуба. Очакваме в края на тази година да реализираме около един милион лева печалба, което ще ни даде възможност да дадем и тринадесета работна заплата. " Прогнозата за следващите две години е за допълнителни 17 кораба.
Swedish Match изкупува всички акции от кибритения завод в Костенец
Мажоритарният собственик иска да отпише дружеството от публичния регистър
Пламен РАДКОВ
След като придоби над 99% от капитала на единственото в България предприятие за производство на кибрит чрез закупуване на основния пакет акции и последващо увеличение на капитала с непарична вноска, холандската компания "Суидиш мач груп БВ" (Swedish Match Group BV) отправи търгово предложение към останалите акционери на дружеството за изкупуването на останалите акции. Цената, фиксирана в офертата, е 6.18 лв. за акция с номинал един лев, а крайната цел е дружеството да се отпише от публичния регистър на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК) и да се направи ново увеличение на капитала.
Началото на предложението е 15 септември - датата на публикуването му в два ежедневника. Отправено е към собствениците на малко над пет хиляди акции, които представляват 0.25% от капитала на "Шведски кибрит Плам България" АД. На практика предложението се прави не заради стойността на останалите акции, а защото това е единственият начин, по който публично дружество с капитал над 200 хил. лв. може да се отпише от регистъра на ДКЦК и по този начин да се освободи от по-строгите изисквания към публичните дружества. Според предписанията на влезлия в сила в началото на тази година закон мажоритарният собственик трябва да притежава над 90% от капитала, за да може да отпише компанията от регистъра.
Идеята на "Суидиш мач груп БВ" е след приключване на предложението и отписването на дружеството от публичния регистър да направи увеличение на капитала в размер на 807 хил. лв, което ще се използва за модернизация на оборудването и подобряване на екологичната ефективност. Според съобщението за търговото предложение компанията ще подобрява дистрибуторската си мрежа и контактите с потребителите, като започне изграждане на свои представителства или ангажира дистрибутори във всички градове с население над 60 хил. жители.
"Суидиш мач груп БВ" закупи мажоритарния пакет от 58% от капитала на завода в Костенец за 2.35 млн. долара през декември 1997 г. Половината от цената бе платена в брой, другата половина - в ЗУНК-облигации. По-късно холандската компания увеличи капитала от 110 хил. на 2.047 млн. лв. чрез апортна вноска на машини и оборудване, след което делът й в дружеството се покачи над 99%.
Досега подобни предложения към миноритарните акционери, т.е. собствениците на преференциални акции и на акции от масовата приватизация, бяха направени от белгийската компания "Юнион миниер", италианската "Групо Миролио" и от ИД "Златен лев" след придобиването съответно на медодобивния комбинат в Пирдоп, сливенското вълненотекстилно предприятие "Слитекс" и "Системи за телеобработка и мрежи" - Велико Търново. Предложението към акционерите на "Слитекс" от своя страна беше първото търгово предложение за затваряне на публично дружество след влизането в сила на новия Закон за публичното предлагане на ценни книжа.
Целта на търговото предложение е да се защитят правата на миноритарните акционери от действия на мажоритарния собственик, които могат да са в тяхна вреда. Предложението е изключително важно за дружества, които не се търгуват активно на борсата, тъй като се оказва единственият начин, по който миноритарните акционери могат да продадат дела си в дадената компания, преди да са загубили правата, които публичността им осигурява. За гарантиране на равни права на всички акционери цената за изкупуване на акциите не може да бъде по-ниска от средната цена, на която се се търгували книжата на компанията през последните шест месеца. Дори и след приключване на търговото предложение мажоритарният собственик не може да откаже да купи акции на миноритарни акционери.
Само български кандидати ще наддават за "Агрокомплект"
Нито едно от световните имена в бранша не прояви интерес към една от последните държавни инженерингови фирми с пазари в арабския свят
Павлина КУШАЛИЕВА, Теодора ВАСИЛЕВА
Ако някой от многобройните критици на приватизацията иска да илюстрира липсата на маркетинг при продажбата и на малкото атрактивни български фирми, повторната продажба на "Агрокомплект", една от последните големи държавни инженерингови фирми, е отличен пример. Опитът на фирмата в строителството на водни съоръжения за стотици милиони долари в арабския свят, съчетан с миризмата на милиони долари около строителството на водната каскада "Горна Арда", може и да не беше достатъчен за привличане на някое от световните имена в строителството, но затова пък на опашка за "Агрокомплект" се наредиха много и най-вече български играчи. Началото на процедурата обещава нелека и неособено коректна процедура за приватизиращия екип на министерството, към което вече има сериозни обвинения за толериране на някои от кандидат-купувачите.
Дружество "Пресков инвест" вече е познато в приватизационните среди като неуспешен кандидат-купувач на 75% от капитала на "Пресков" ЕООД, което развива машиностроителна и металообработваща дейност. Именно към тази фирма са обвиненията за толериране от страна на МИ. Според източници, близки до останалите кандидати, офертата им е подадена 20 минути след като е изтекъл крайният срок за подаване на офертите на 7 септември 2000 г. От МИ обясниха че преговорите все още не са стартирали, и отказаха да потвърдят или да отрекат информацията. Стефан Гавраилов, член на съвета на директорите на "Пресков инвест", също нито потвърди, нито отрече информацията пред "Капитал", но дълго обяснява как хипотетично може да има много фактори, заради които офертата да не бъде подадена навреме. Служителите на МИ не винаги са били толкова толерантни към закъсненията при подаване на офертите - по време на първата процедура за продажба на "Бороспорт" (дружеството, което стопанисва съоръженията на зимния курорт "Боровец") ведомството на Жотев не прие оферта на кандидат-купувача "Бороспорт 2001" заради закъснение от две минути.
Въпреки че министерството обяви дежурната си фраза, че за предприятието със стабилна история в проектирането, строителството, консултирането и износа на хидроенергийни проекти ще се търси стратегически инвеститор, от подалите оферта фирми нито една не може да бъде определена като такъв. Стратегически инвеститор едва ли може да се нарече и заявилата интерес "Глейдкрос кънстракшънс", регистрирана във Великобритания. Самата фирма не е от най-лесните за откриване: от търговския отдел на британското посолство в София обясниха, че фирма с това име наистина е регистрирана, но в получената в посолството справка от Великобритания дружеството не е посочило телефон или факс, на който може да бъде открит някой за връзка. Освен това фирмата няма клонове и представителства в България. Източници, близки до сделката, коментират, че зад регистрираната във Великобритания фирма на практика стои името на президента на ФК "Локомотив" - София, и един от най-активните търговци на специална продукция с военно предназначение Николай Гигов, който не беше открит за коментар. Според източници, близки до бившето ръководство на фирмата, през 80-те години фирмата се е занимавала освен с активна строителна и проектантска дейност на водни съоръжения и с проекти със специално предназначение в тогава братски страни като Иран, Ирак, Сирия, Либия, Куба, Афганистан, Лаос, Ангола, Етиопия, Корея и много други, което обяснява интереса на оръжейни търговци към предприятието.
Експерти от бранша коментират, че тя участва като поддоставчик в проекти, финансирани от предприсъединителните фондове на ЕС по програма ФАР. "Ангажирани сме най-вече със строителство на второ- и третокласни пътища в смолянския и в съседните на него региони, като в момента фирмата работи по проект в района на Рудозем - Средногорци", каза за "Капитал" нейният изпълнителен директор, инж. Атанас Ташев. Според него "Виастройинженеринг" получава парите си от Главно управление на пътищата и не му е известно дали средствата са по програма ФАР.
Отхвърленото при предишната процедура РМД "Агрокомплект 2000" отново е между кандидатите. При въпросната процедура дружеството заедно с регистрираната в Малта "Драко холдингс" бяха единствените кандидат-купувачи, но Министерството на икономиката счете офертите им за незадоволителни. Тъй като изискуемият депозит е 200 хил. долара, обикновено се определя като 10% от търсената цена, сделката най-вероятно ще бъде фиксирана на най-малко 2 млн. долара. "Както на предишната процедура, така и сега "Агрокомплект 2000" участва чрез заемни средства на база на сключени кредитни договори", обясни Иван Карлов, изпълнителен директор на РМД-то. Независимо от това, че фирмата му ползва значителни облекчения пред останалите кандидат-купувачи, на г-н Карлов най-вероятно няма да му бъде лесно да изпълнява ефективно инвестиционната си програма, като се има предвид тежестта на междуфирмените кредити, с които той осигурява заемните средства на "Агрокомплект 2000".
GMP: Скъпото равняване по световните фармацевтични стандарти
Българските заводи се модернизират бавно, а свободен износ на лекарства в развитите страни в близките години не се планира
Теодора Василева
Когато преди година парламентът отложи с две години деня, в който българските фармацевтични заводи са задължени да произвеждат само съгласно световнопризнатите GMP-стандарти за производство, новият краен срок през април 2002 г. се струваше и на производители, и на бъдещите им регулатори от Агенцията за лекарствени средства (АЛС) успокояващо далечен. Ако се има предвид обаче, че въвеждането на тези стандарти отнема средно около две години, става повече от ясно, че всъщност всеки производител, който сега не работи по тяхното въвеждане, вече е закъснял. И ако веднъж направеният компромис с по-некачествените лекарства, които отиват най-вече за вътрешния пазар, имаше поне две обяснения - да се отложи временно поскъпването на най-масовите лекарства и да се получат по-големи приходи от приватизацията на фармацевтичните заводи, то основания за втори компромис поне засега не се виждат.
Създаденият след пакетната приватизация на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград най-голям български производител "Балканфарма" планира въвеждане на GMP само за основните производства на трите завода. Раздържавяването им приключи преди повече от година. Няколко месеца след приватизацията започна и подготовката за въвеждане на GMP. Изготвянето на проекти за реконструкция на производствените сгради и съгласуването им с Агенцията за лекарствени средства отне почти година, като заводите в Дупница и Троян завършиха този етап, а предприятието в Разград е все още в подготвителна фаза, съобщиха от ръководството на АЛС. "Балканфарма" преструктурира производствата, като ги специализира, т.е. в Дупница остава таблетното производство, в Разград - антибиотичното, а в Троян - цехът за алмагел и течни лекарствени форми, обясни Стефан Кафеджийски, експерт по въвеждането на стандарта в Дупница. Строителството тепърва предстои и в трите завода, въпреки че част от ремонтните дейност бяха извършени през лятото. По предварителни данни пълният ремонт на заводите ще отнеме около година, т.е. законовите срокове могат да бъдат спазени. Далеч не толкова розова е ситуацията около софийската фармация.
Причината за забавянето е преди всичко мудната приватизация на завода, която се проточи повече от две години. Вината обаче е по-скоро на държавните чиновници, които са ръководили "Софарма" и не са предприели нито стъпка в посока въвеждане на GMP, въпреки че по сметки на дружеството винаги е имало достатъчно средства. Едва тази седмица представителите на новия собственик "Елфарма" (смесено дружество между софийския фармацевтичен завод "Унифарм" и инженеринговото дружество "Електроимпекс") влязоха в управлението на предприятието. "Сега започваме подготовката, тепърва предстои намирането на специалисти, изготвяне на проекти и тяхното реализиране", коментира за "Капитал" изпълнителният директор на "Елфарма" Огнян Донев. Мощностите на "Софарма" са сред най-големите в страната и привеждането им в унисон с изискванията по GMP ще отнеме години. Въпросът е, че "Софарма" няма толкова време и по всяка вероятност няма да спази сроковете, твърдят експерти от фармацевтичния бранш. Софийският завод обаче произвежда животоспасяващи лекарства и АЛС по всяка вероятност ще направи компромис и ще даде отсрочка на "Софарма", т.е. ще издаде лиценз под условие. Очакванията са софийската фармация да въведе GMP само в таблетното и ампулното производство (което е единствено по рода си в България) и да се откаже от някои други продукти като животински инсулин.
Таблетният цех на "Унифарм" - София, витамините на "Кенди" - Банкя, производството на медицински изделия (спринцовки, кръвопреливаща апаратура и др.) в "Момина крепост" - Велико Търново, цехът за капсули в "Персей ойл" - Разград, са първите производства, сдобили се с GMP-лицензи, обясни шефът на АЛС Борислав Борисов. Безспорен факт е, че по-малкият обем на производство изисква и по-малко инвестиции и време за постигане на GMP-нормите. Това предимство обаче не е използвано от повечето производители. На различен етап от подготовката си са средноголемите фармацевтични предприятия - "Медика" - Сандански, и НИХВИ - София (единственият все още държавен завод в сектора), изготвят своите проекти, "Биовет" - Пещера, "Ветпром" - Радомир, "Етропал" - Етрополе, "Българска роза Севтополис" са в по-начална фаза на подготовката и е трудно да се прогнозира дали всички от тях ще успеят да се вместят в срока. Още по-неясна е ситуацията в по-малките и почти неизвестни производители, голяма част от които произвеждат билкови препарати, спирт и други нетипично лекарствени средства. Миналата година в АЛС са били водени на отчет 83 фармацевтични компании, от които четири са големите заводи, около десет - средноголемите, а останалите - малки цехове. Последните са или нововъзникнали, т.е. с по-нови машини и технологии, или действат на ръба на закона и съвсем не е сигурно, че ще вложат усилия в усвояването на GMP-стандартите.
Макар и постепенно да се модернизира след приватизацията, проблемите в сектора съвсем не са свършили. Тепърва предстои новите собственици да променят лошия имидж на българските лекарства в чужбина, придобит основно заради неспазването на технологиите, както и заради нелегалните производства. От друга страна, конкуренцията в сектора все повече се увеличава, на пазара се предлагат генерични лекарства (аналози на оригиналните продукти с изтекъл патент), които са на цената на нашите, а дори и по-евтини.
Държавата раздава терени до пистата срещу ниви
Замените на земи в "Пампорово" не са незаконни, но са неравностойни
Марин ДЕЛЧЕВ
"Придобиването на земи край пистите в "Пампорово" чрез замяна на неравностойни парцели се разраства. То ощетява държавата и застрашава инфраструктурата на курорта. " Това са част от аргументите, с които главният архитект на Смолян Антон Тодоров сезира районната прокуратура за сделките със земя покрай пистата от връх "Снежанка" към хижа "Студенец". Общината се е натъкнала на проблема при изготвянето на териториалноустройствения план на курорта.
Те са минали през Министерството на земеделието, а в тях са замесени червеният земеделски министър Кръстю Трендафилов и настоящият Венцислав Върбанов. Запознати твърдят, че още пет проектозамени отлежават на бюрото на министър Върбанов. Наскоро в пресата министърът заяви, че подобни замени са разрешени от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и че отговорността за тях носят изцяло фирмите оценителки.
Най-обсъждано е придобиването на 18 дка държавна земя чрез замяна покрай самата писта в местността "Картълъ", върху който сега има стрелбище за биатлон. В началото на 1997 г. Виктор Дрехемов и съпругата му Софка поотделно закупуват земеделски земи в смолянските села Турен и Мугла. После той и тя предлагат на МЗ да ги заменят за земя на пистата. "Размяната е драстично неравностойна - парцелите край пистата са многократно по-скъпи", коментира главният архитект на Смолян.
И с нея се разпорежда земеделското министерство. По времето на замяната тя се стопанисва от Комплексна опитна станция (КОС) в Смолян. След като подписва договор за спонсорство със сем. Дрехемови, ръководителят на станцията Веселин Кафеджиев дава съгласието си за размяна на земите пред министерството. В договора между него и Дрехемови купувачът се задължава да изплати на КОС - Смолян, 6000 долара и да й предостави 100 т фураж за отглеждане на елитни животни. Купувачът е изпълнил всички поети ангажименти, уточни шефът на станцията Веселин Кафеджиев. Той помоли случаят да не се свързва с брат му - синия депутат Звезделин Кафеджиев.
Разрешението за сделката е дадено през януари 1997 г. от тогавашния зам.-министър Георги Каркъмов. Министър по това време е Кръстьо Трендафилов. Веднага след като сделката е одобрена от МЗ, икономическата полиция в Смолян я атакува в районната прокуратура. "Въпреки това МЗ разрешава и други продажби на същото място и по същия начин - придобиване на собственост чрез размяна на земя покрай пистите", заяви главният архитект на Смолян Антон Тодоров. Проблемът според него даже не е толкова в ощетяването на държавата, а в това, че
Виктор Дрехемов предвижда да изгради на терена пететажен хотел. "Строителството на подобни хотели над 1500 м височина е недопустимо, смята главният архитект. Огромният хотел предполага изграждането на паркинги, пътища, допълнителни постройки, които ще нарушат инфраструктурата на сегашните писти. Мнението на общината е, че над хижа "Студенец" трябва да има само едноетажни постройки. Притеснени сме, че през миналата година са извършени още две замени на земя на същото място и по същия начин, без да се пита общината", осведоми архитектът. "Имаме информация, че се подготвят още няколко подобни размени на земя покрай пистите. Процесът става неконтролируем и може да съсипе курорта", заяви Антон Тодоров. "Подкрепяме становището на главния архитект. Строителството на голям хотел в тази част на пистата е недопустимо и действително ще наруши инфраструктурата на курорта", заяви управителят на обявеното в приватизация "Пампорово" АД Валери Стоянов.
Впоследствие районният съд обявява размяната на земя между министерството и сем. Дрехемови за нищожна, окръжният съд отменя това решение, но после то е атакувано пред Върховния съд като ощетяващо държавата. В началото на 2000 г. Върховният касационен съд признава сделката за законна. "Общината сезира прокуратурата отново, за да спрем или ограничим разрастващата се продажба на държавни земи чрез размени край пистата, което би нарушило инфраструктурата на курорта", обясни главният архитект Антон Тодоров.
Много кандидати, малко стратегически
Дванадесет български фирми и една чужда компания закупиха меморандума на курорта
Теодора ВАСИЛЕВА, Боряна ГЕНЧЕВА
Тринадесет фирми проявиха интерес към продажбата на 60% от акциите на "Пампорово" АД, като закупиха меморандуми от Министерството на икономиката до вторник, когато изтече крайният срок. Едва ли обаче всички ще подадат оферти, защото кандидатите трябва да имат поне 5 млн. долара в брой, срещу които да получат мажоритарния държавен дял. Списъкът с потенциалните нови собственици на "Пампорово" е повече от странен - има само една чужда кандидатура - "Турист инвест АГ", Цюрих. Сред българските фирми има само няколко познати имена - "Петрол холдинг груп", "Демекс корпорация", "Виктория инвестмънтс" и "Роял холидей". Останалите български фирми са или новорегистрирани, или непознати. Приватизацията на курорта е привлякла един едноличен търговец и още две физически лица. Срокът за подаване на оферти изтича на 4 октомври, като само закупилите меморандуми фирми могат да участват, но
"Демекс корпорация" е фирма на банкера Емил Кюлев, който засега има няколко успешни сделки в областта на туризма. Той вече е собственик на "Интерхотел Сандански" и комплекса "Ривиера", като има участие и в сделката за "Слънчев ден". Загуби наддаването за "Златни пясъци". На фона на останалите кандидати Кюлев разполага с достатъчно средства, но затова пък далеч не е любим на управляващите.
Участието на бившия приватизационен фонд "Петрол" не може да бъде подценявано. "Петрол холдинг груп" притежава пряко 25% от акциите на "Петрол", както и 1% от капитала на "Международен консорциум България", който спечели наддаването за държавния петролен дистрибутор. Неотдавна от "Нафтекс" съобщиха, че са се договорили до края на годината да изкупят дяловете на "Петрол холдинг груп", така че бившият приватизационен фонд ще има свободен паричен ресурс. В областта на туризма "Петрол холдинг" притежава единствено "Новотел Пловдив".
Собственикът на новопостроения хотел "Пампорово" в едноименния курорт Вълчо Арабаджиев също е сигурен участник в надпреварата чрез дружеството "Виктория инвестмънтс" - Пловдив. Фирмата на Абаджиев придоби хотел "Чайка" в "Слънчев бряг" и 70% от капитала на "Марица тур" - Пловдив, съответно срещу 750 хил. долара и 1.8 млн. долара. "Имаме регистрирано съвместно дружество с частните собственици на земи в курорта, но засега ще участваме самостоятелно. Когато частниците защитят правата си, които са оспорвани от Министерството на икономиката, ще обединим участието си", обясни Васил Главчев, главен юрисконсулт на "Виктория инвестмънтс".
"Роял холидей" закупи в края на миналата година хотел "Мургавец" в Пампорово срещу малко над 1 млн. долара. Фирмата е част от империята на Стефан Шарлопов, който освен това е известен със своите "Роял фуудс", "Роял кейк" (сладкиши), "Роял патейтос" (бланширани картофи), като основен акционер в дружеството за производството на минералната вода "Девин" и като вносител на цитрусови плодове "Роял интерфрукт".
За футболните фенове в Пловдив кандидатът ЕТ "Валео - Димитър Христолов" звучи повече от познато. Той доскоро е бил шеф на футболния клуб "Ботев" - Пловдив, като в продължение на много години го е финансирал. Основният му бизнес е внос на мебели от Италия, но той едва ли ще е достатъчен да осигури финансиране за покупката на зимния курорт.
В надпреварата се включва и РМД на сегашното ръководство на курорта - "Пампорово турс" АД. Меморандумът е закупен от 100% дъщерното дружество на РМД - "Пампорово тур" ЕООД. "Едва ли ще участваме самостоятелно, по-скоро ще се включим в консорциум с някои от другите кандидати", обясни шефът на РМД и все още държавния курорт Валери Стоянов. Съдружието с мениджърския екип обаче едва ли ще е атрактивно за другите кандидати, тъй като то няма право да плаща разсрочено. При самостоятелно участие не е проблем да се прогнозират сериозни трудности с финансирането.
Софийските "АС БГ" ЕООД и "Ди енд Би", "Балкан кейтъринг" ООД - Правец, и "Тирол 2000" от село Стойките са или новорегистрирани фирми, или не са добили популярност с действията си под каквато и да е форма. Слуховете са, че зад "Тирол 2000" стоят австрийски капитали, но документно потвърждение на тази информация засега няма. Още по-странни на пръв поглед са двете физически лица, които са закупили конкурсната документация - Маргарита Светлева и Минчо Бенов. Най-вероятно те са придобили меморандумите или просто за информация, или от името на свои клиенти. Нито представители на малките фирми, нито пък физическите лица са правили оглед на "Пампорово".
Всички надежди се свързват с швейцарската фирма.
Повечето от кандидатите, които познават отблизо състоянието на курорта, коментираха, че в меморандума има доста неточности. "С 5-6 реда са казани съдебните спорове и става дума за 2-3 случая, а има над 30 преписки във Върховния съд. Трябва тепърва да ходим да обикаляме в съда за повече информация", оплака се един от участниците. Механа "Малина" и ресторант "Чевермето" имат променен статут, който не е отразен в меморандума, коментира друг от кандидатите. Шефът на курорта потвърди информацията за двете заведения, но обясни, че собствеността е прехвърлена след изготвянето на меморандума.
Поостарелият курорт е разположен на територията на две общини - Смолян и Чепеларе, оттам отношенията на бъдещия собственик с общинските управи, които контролират инфраструктурата на курорта, съвсем няма да са лесни. "Пампорово" АД в момента стопанисва хотелските комплекси "Перелик" и "Арфа", ресторант, административна сграда, транспортен парк и др. Истинската ценност на втория ни по значимост зимен курорт не е толкова в материалните активи, колкото в монопола върху пистите, природата и цялата ски-инфраструктура (лифтове, влекове, ски-гардероби, чайни). Минималната цена за 60% от капитала на курорта според информационния меморандум е 5.6 млн. долара.
България и Виетнам имат интерес да развиват смесени фирми
България и Виетнам имат интерес да развиват смесени фирми в леката и хранителната промишленост. Това беше акцентът във всички разговори, които министър-председателят на Виетнам Фан Вай Хай проведе в България. Той бе на тридневно официално посещение у нас през изминалата седмица. Има възможности създадените преди години смесени фирми, чиято дейност е била изоставена, да бъдат възстановени, както и да създадем фирмени обединения, които да излязат на трети пазари, заяви след разговора с виетнамския си колега премиерът Иван Костов.
На срещите на виетнамския премиер в София е бил разгледан и въпросът за дълга на Виетнам към България. Премиерът Иван Костов обясни, че доколкото има информация, този дълг се издължава от 1996-1997 г., като четири пети от него се плащат в стоки, а една пета - чрез налични плащания. Има само един проблем по този дълг, който е свързан с авиокомпаниите на двете страни, но той ще бъде решен от министерствата на финансите може би с участието на самите министри, допълни Иван Костов.
По време на посещението на виетнамската делегация в България бяха подписани четири споразумения в областта на здравеопазването и медицинските услуги и на пощите и далекосъобщенията, както и спогодби за морското и търговското корабоплаване и за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието.
Накратко
Фондация "Бъдеще за България" изпълнява всички задължения, произтичащи от българското законодателство, а отчетите за дейността й са публични и достъпни, заяви в открито писмо председателката на фондацията Елена Костова. Писмото е по повод изказвания в медиите на лидера на БСП Георги Първанов.
Вътрешнополитическата ситуация в България, обстановката на Балканите и българско-руските отношения обсъдиха на среща посланикът на Русия у нас Владимир Титов и лидерът на ДПС Ахмед Доган. Двамата са разговаряли и за предстоящите избори в Сърбия. Руската нота във връзка с изгонването на руски граждани от България е предизвикана не толкова от съществото на проблема, колкото от процедурни причини, е заявил Владимир Титов при срещата си със зам.-председателя на СДС Димитър Абаджиев. Двамата са обсъдили и развитието на българско-руските отношения.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова ще участва в Третия паневропейски форум на тема "Ролята на държавата в икономическите реформи", който ще се проведе на 22 септември в Москва. Форумът е организиран от Европейската народна партия, Европейския демократичен съюз и фондациите "Конрад Аденауер" и "Робърт Шуман".
Пускат закон "Анти-Чорни"
Правната комисия на парламента прие закон, който забранява съдебен контрол над административните актове, свързани с националната сигурност. Този нормативен акт е прецедент в българското законодателство, тъй като с него се тълкува Законът за чужденците в частта му, която касае заповедите на контраразузнаването. Законът беше приет експресно на първо четене в правната комисия на парламента по предложение на депутатите от СДС Васил Гоцев и Иван Димов, за да не може Върховният административен съд да разгледа по същество жалбите на екстрадираните руски граждани Майкъл Чорни, Равил Харулин и Дмитрий Ширков.
"Съдът не може да събира доказателства за фактите и обстоятелствата, мотивирали органа, издал заповедта", се казва в член 2 на проекта. Това ще рече, че оттук нататък третата власт няма да може да преценява кое е заплаха за националната сигурност и кое не е. Това правомощие би трябвало да стане изключителен и необжалваем прерогатив на административните органи. Законът влиза в сила със задна дата, което също води извънредна мярка. На практика той обявява за нищожни всички опити да се обжалват заповеди за гонене на чужди граждани от приемането на Закона за чужденците досега. "Обявяването на съдебни решения за нищожни със закон е правен абсурд", коментират юристи.
"Правото на преценка е предоставено от закона на органа, издал заповедта, а не на съда", казват в мотивите си депутатите Иван Димов и Васил Гоцев. С това на практика синята парламентарна група позволява на специалните служби да правят с чужденците това, което си искат, без засегнатите да имат начин да изложат своята гледна точка.
Враца и Монтана изгоряха в безводие
Вицът за къпаната врачанка отново стана на мода това лято, след като Враца, Монтана и селата около тях изгоряха в безводие. До високите етажи в блоковете вода практически не се качва или достига по 2-3 часа вечер. Хората се втурват да пълнят шишета и бидони, тревожат се, че режимът създава условия за болести. Стотици заведения работят с вода от бидони и цистерни. Водните проблеми в този район са от 25 години.
Във врачанския регион не правят нищо, за да хванат повече водоизточници и да си осигурят питейна вода, смятат хора от екоминистерството. Правена е разработка от екип на МОСВ за хващане на вода от по-големи извори, но по-нататък нещата не са задвижени. Според експерти на ековедомството Врачанският балкан е от най-валежните райони. Напролет Огоста е много пълноводна и прелива. Проблемът на Враца и Монтана според експертите на МОСВ е проблем на регулирането на водите и трябва да се решава от местните власти и Министерството на териториалното развитие и благоустройството.
BПрез 1974 г. е взето решение за изграждане на язовир "Среченска бара", който да събира води от Берковския балкан. Строежът се проточи над 10 години. Врачани още помнят сухите 1983-1984 г., когато се редяха на опашки пред водоноските. "Среченска бара" е пуснат в експлоатация през 1985 г. Той е с обем 16 млн. куб.м и снабдява с вода пет общини. Впоследствие обаче в типично български стил започват спорове между Враца и Монтана за собствеността над язовира, който е на границата между двете области.
По време на водната криза през 1993 г. врачани пак се редят пред цистерни и бидони. Преди 2 години Враца получи 850 000 долара от "водния заем" на Световната банка. Не е ясно за какво са изразходвани парите, но и в тазгодишната криза Враца пак е първенец по безводие.
В края на август се оказва, че в "Среченска бара" водата е паднала под 10 млн. куб.м заради пресъхването на притоците на язовира. Около 1.8-2 млн. куб.м е "мъртъв" обем, който не може да се ползва, тъй като вече засмуква тиня и боклуци. Но дори и да е пълен, "Среченска бара" не може да покрие капацитета на Враца, Монтана, Мездра и още 22 села. Той е едногодишен изравнител - обемът, който формира, е достатъчен да покрие разходите на вода за една година и не може да резервира вода за повече време, обясни Пламен Никифоров, началник на дирекция в МРРБ. Когато годината е суха, язовирът не може да се напълни, а когато е влажна, не може да направи резерв, защото прелива.
През август в язовира са се вливали под 50 л вода в секунда, а са се черпили по 1050 л в секунда. Тогава ползването на водата беше ограничено до 800 л в секунда, а от 1 септември беше намалено още - на 600 л в секунда. Това е най-безводната година в този район, откакто е изграден язовирът, смята Никифоров. Според него трябва да се решат два основни въпроса за водоснабдяването на Враца. На първо място, трябва да се намалят загубите на вода в мрежата. Сега там се губят над 55% от водата. Точно това се прави с парите от "водния заем", обясни Никифоров. Tрябва да се обезпечат също допълнителни количества вода, които да се прехвърлят в язовир "Среченска бара", така че притокът да се увеличи целогодишно. Предвижда се изграждане на дублираща връзка от река Бързия и това е включено в инвестиционната програма на МРРБ. За останалите населени места извън Враца и Монтана ще се търсят локални източници за водоснабдяване, за да се намали потреблението от язовира.
София остана незасегната от сушата тази година. Според зам. изпълнителния директор на столичното ВиК инж. Иван Греченлиев опасност от режим няма и със сигурност няма да има през следващите 3 години. София се захранва от два водоизточника - язовирите "Искър" и "Бели Искър". В яз. "Искър", който е с общ обем 670 млн. куб.м, в момента има 537 млн. куб.м вода, това е максимумът за този период на годината. В "Бели Искър" има в момента около 9.5 млн. куб.м вода.
Горещини и разхищения изпиха водата
Над 1.5 милиона души в България са с воден режим
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Според статистиката при наличните ресурси на всеки жител от Земята се падат средно около 2000 куб.м сладка вода годишно. Тоест вода би трябвало да има достатъчно за всички. В същото време проблемите с водата стават все по-остри. Като основна причина се сочат нарастването на населението на планетата, глобалното затопляне и разхищенията.
В България планини и реки дал бог. Въпреки цикличното затопляне и засушаване климатът тук все пак е умерено континентален. У нас населението не нараства, напротив - повече от десетилетие тенденцията е към намаляване. И все пак водата не достига. Едно сухо и горещо лято се случи и в държавата настъпи криза.
Американският университет в Благоевград отложи започването на семестъра заради водните проблеми. Градът е на жесток режим, въпреки че е в най-богатия на води район в страната. На режим са още 24 от 97-те селища (93 927 жители), обслужвани от териториалното ВиК.
В момента в общо 1138 селища в страната (1 440 813 жители) питейна вода се пуска по няколко часа на ден. Това е близо една четвърт от обслужваните от ВиК селища и жители в страната (виж таблица 1).
Сушата остави на сух режим 40 селища в Пловдивско. Сред най-засегнатите са родопските села. Сто двадесет и девет селища от 220 са на режим в Смолянско. Там хората почти не виждат чешмяна вода, редят се на опашки пред водоноските, които са почти единственият им източник на питейна вода. На режим са и 42 селища в района на Кърджали, 66 в района на Хасково.
Над 183 000 са на режим в Старозагорско, над 104 000 - в Добричко, над 85 000 - в Софийско, 84 000 - в Кюстендилско, 36 000 - в Бургас и района. Във Врачанско са на режим 141 891 души, а 74 711 - в района на Монтана.
"От началото на 2000 г. валежите на територията на страната са значително под месечните норми. Оттокът на основните наблюдавани реки през периода януари - юли 2000 г. е 30% до 90% спрямо оттока за същия период през миналата година. Особено намаление на оттока е регистрирано през май, юни и юли. Изключение правят реките Огоста, Вит и Лом, чийто отток се е увеличил.
Тази година София остана встрани от тревогите за водата - и двата язовира, от които черпи питейна вода столицата, са пълни.
Глобалното затопляне е факт, от който не можем да се скрием, нито да пренебрегваме. Планетата непрекъснато се е затопляла през последните 500 години. Това показват анализи на американски и канадски учени. Двадесети век обаче се смята за най-горещия. Прогнозите на учените за бъдещето са кошмарни - глобално затопляне, ледените шапки на полюсите ще се топят, морското равнище ще се покачва. Суши и порои ще изтощават земите в различните райони на света и ще засилят ерозията. Пустините ще тръгнат в още по-чувствително настъпление.
Че климатът се променя, вече усещаме и у нас. Признаците са размиването на сезоните (при което пролетта и есента почти се губят), горещите лета и сушата. През последните години средиземноморският циклон, който определя времето у нас и носи по-влажни маси, вече никакъв го няма, твърдят хидролозите. Времето у нас през последните години попада под силното въздействие на Сахара. Над нея се формират маси от по-топъл и сух въздух, които минават над Средиземноморието бързо (поради което не могат да поемат достатъчно влага) и ни удрят с горещи вълни. Летните жеги ще се задържат още поне десетилетие у нас, зимите ще бъдат сравнително по-топли, очакват се значителни агрометеорологични промени, прогнозират учените.
Преувеличено би било обаче цялата вина за проблемите с водата да се прехвърля на промените в климата. По-големият виновник за водния дефицит всъщност са разхищенията и лошото управление на водните ресурси. Водната криза през 1994 г. за пръв път ни показа нагледно, че водата не е природна даденост, която можем с лека ръка да пилеем. Далеч по-трудно беше да се свикне с мисълта, че тя е ресурс, за който трябва да се плаща. Правителства и политици трудно се решаваха да сложат ред в ползването на водата след епохата на единните водностопански планове и генералните схеми, които се оказаха абсолютно непригодни за условията на пазара. Резултатът е липсата на поддръжка и контрол над голяма част от водните съоръжения, хаотични управленски решения, значително изоставане в развитието на отраслите на водното стопанство, а за някои от тях, например напояването - връщане далеч в миналото. Според някои данни над 2000 водоема у нас са безстопанствени. В същите водохранилища може да се съхранява около 30-36% от водните ни ресурси.
България съвсем не е едемът на Европа - по водни запаси сме зад повечето от държавите на континента, показват данните от специализирани изследвания на водния ресурс в страната. От 1930 г. досега валежите са намалели с 10-12%. Оттокът за същия период е намалял с около 12-16%. Особено интензивна е промяната през последните 10 - 15 години. През периода 1985 - 1995 г. валежите са намалели с 20-25% в сравнение с периода 1930 - 1984 г. Намалението на оттока през този период е около 35-42%. През периода 1930 -1985 г. водният ресурс у нас се оценява на около 20 млрд. куб.м. През периода 1985-1995 г. той е само 11 млрд. куб.м. По изследвания на различни международни институти България попада в групата на 20-те страни с най-неблагоприятни последици от глобалните изменения в климата, сочи доц. Стефан Модев - зам.-декан в Университета по архитектура, строителство и градоустройство.
За много от хората тези твърдения може би изглеждат нелепи след потопите от обилните валежи тази пролет. Експертите обаче смятат, че причината за наводненията не е изобилието на воден ресурс, а занемаряването на малките и средните водоеми. А това пък е следствие от липсата на пари и неадекватната държавна политика във водния сектор.
Водата може да е добър бизнес. Печели се от риболова, от спортни, курортни и санаториални такси, от плажните ивици, но най-вече от продажбите на самата вода - за питейни, здравни, промишлени и енергийни нужди. Единият начин за това е концесионирането. Доскоро концесията обаче беше непозната за държавните водни обекти поради липсата на законова рамки. Едва сега със Закона за водите се направи реален опит да се регулира въпросът с плащането на водите, с тяхното концесиониране и акумулирането на необходимите средства за управлението на ресурса и създаването на стратегически воден резерв. Законът за водите влезе в сила в началото на тази година. С него се въведе разрешителен режим за ползването на водите и таксата за водоползване.
Три са основните принципи, залегнали в Закона за водите: за басейновото управление, за солидарността и обществения интерес и принципът "замърсителят плаща".
"У нас държавата абдикира от прякото управление на водния ресурс. Оттук нататък участието й се изчерпва почти само със законотворчество и подготовка на нормативни актове. Вярно е, че държавният бюджет и общините у нас не разполагат с много средства. В този случай обаче трябва да има икономическа схема за управление на водното стопанство. Трябва да се помисли как общините да събират пари за това и да ги влагат в развитието на водния си сектор. Такава схема обаче няма", смята доц. Модев.
Според него съществена слабост е, че с новия закон водният ресурс се вкара в Министерството на околната среда и водите, което трябва да осъществява и контрола в тази област. Под една шапка се оказаха този, който управлява водните ресурси, и този, който го контролира.
Христоматиен пример за проблеми в управлението е преструктурирането на ВиК-дружествата, което трябваше да ги превърне в нормални и работещи на печалба фирми. Преструктурирането започна преди повече от шест години по линията на така наречения воден заем на Световната банка, но и досега не е приключило напълно. Факт е, че работата по този кредит и преструктурирането на ВиК-системата се задвижи едва през последните две-три години. По него всяка фирма трябваше да се преобразува в дружество с преобладаваща общинска или частна собственост, след което ще може да представи инвестиционни програми пред банката и те ще бъдат финансирани. Целта на преструктурирането е дружествата да попаднат в собственици, които по-пряко да поемат грижата за управлението им и да ги подготвят за концесиониране.
Първоначално споразумението със Световната банка беше за кредит от 93 млн. долара. Оказа се обаче, че не можем да усвоим всичките пари, а и не е необходимо държавата да се товари с такова огромно задължение, за да стабилизира дружества, които вече не са нейна собственост. Поради това част от кредита беше насочена към енергетиката за закупуване на топломери за парното. За водоснабдяването останаха 45 млн. долара. До момента са усвоени около 16 млн. долара, до края на годината ще бъдат усвоени още 11 млн. долара. От общо 38 дружества 22 са преструктурирани с 51% държавна и 49% общинска собственост, а 16 са изцяло общински (включително ВиК - София), обясни Пламен Никифоров, шеф на дирекция "Водоснабдяване и канализация" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За да получат заемите, преструктурираните дружества трябва да подпишат подзаемни споразумения с МРРБ. Досега такива споразумения са подписали 21 дружества. От две години вече се говори и за привличане на частни инвеститори. За софийското ВиК например това вече е факт.
Оказа се обаче, че многото собственици във ВиК-дружествата пречат за привличането на частни инвестиции. Има дружества, в които 49-те процента общинско участие се делят между 10 общини. Този проблем намери решение едва тази седмица с гласуването на поправките в Закона за водите. Там се предвижда специална процедура за предоставяне на особено право на ползване върху водностопанските системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община. Според поправката в закона особеното право на ползване в този случай се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите. По този ред се предоставят и разрешенията за дейностите водоснабдяване и канализация, когато те се осъществяват върху територията на повече от една община. Общинските съвети ще избират по един свой представител за участие в комисията по провеждане на търга или конкурса за предоставяне на концесия и определят техните правомощия. Председател на комисията е министърът на регионалното развитие и благоустройството. Членовете на комисията се назначават от МС и включват по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, екологичното ведомство и на съответните общини.
Първата водна концесия беше дадена за столичното ВиК. Както обикновено, и тя не мина без скандали. В наддаването участваха английската "Интернешънъл уотър", френската "Суез Лионе дез'о" и консорциум между "Вивенди", "Берлинервасер" и японската "Марубени". Спечели "Интернешънъл уотър". Концесията е за 25 години и се предоставя на смесеното дружество между англичаните и столичното ВиК. "Интернешънъл уотър" беше избрана с обяснението, че е предложила най-ниска тарифа за водата - със средна стойност за периода на концесията 43.5 ст. на куб.м без ДДС. В момента цената на водата е с 1-2 ст. над тази стойност. Компанията обаче предложи и най-ниски инвестиции в мрежата - 152 млн. долара, от които 65.5 млн. долара през първите три години. "Суез Лионе дез'о" предложи 270 млн. долара инвестиции. Имаше съмнения, че "Интернешънъл уотър" е предложила подценена тарифа на водата, за да спечели конкурса, и че след първите три години ще иска поскъпване. В договора са предвидени условия, при които цената на водата може да расте - ако общината не изпълнява задълженията си по договора, при промяна на законодателството, което има връзка с цената на водата, при прекратяване на действието на валутния борд и др. Тъй като избраникът предвижда най-голяма активност до 2002-2003 г., в този период би трябвало да стане и подмяната на повечето тръби в столицата. "Просто София ще изглежда разкопана за 50 млн. долара", заяви успокоително кметът Софиянски по този повод.
От известно време се подготвят две нови концесии - за ВиК-дружествата във Варна и Шумен. Те ще бъдат пилотен проект за това как ще се предоставят концесии при дружества със смесена държавно-общинска собственост. След тях на линия най-вероятно ще застане ВиК-дружеството във Враца.
Подготвя се също законова рамка, която ще регламентира държавното регулиране във водния сектор, съобщи Пламен Никифоров. Документ ще определи правилата при отношенията между отделните стопански субекти, а също така и начините за финансиране на обектите и за определяне на цените. Сега цената на водата се движи от 45 ст. за куб.м в София до 1.20 лв. за куб.м в Добрич. Водата в Добруджанско се оскъпява най-много от електроенергията, която се ползва за нейното изпомпване, обясниха от МРРБ.
Всички тези замисли и проекти са похвални, но проблемът "водоснабдяване" ще продължи да съществува дотогава, докато не спрат разхищенията на годната за пиене вода. И тази година, както винаги досега, много хора поливаха градините и нивите си с вода от чешмата, т.е. от водопровода. Проблемът е известен отдавна, явно липсва ефективен контрол. Санкциите, които се налагат, очевидно не стряскат нарушителите.
Освен това София например има една от най-високите норми за ползване на вода в Европа. Според евронормите се полага по 200 л вода на човек на денонощие. За София нормата е 550-580 л на човек на денонощие - над два пъти повече. Не че софиянецът е тръгнал по-изкъпан от французина или германеца например. Високата норма води до преоразмеряване на мрежата - тръбите се строят така, че да минава повече вода по тях и в резултат се поощрява разхищаването на водата.
Загубите на вода по тръбопроводите у нас също е огромна. Около 65% от водата в София изтича по пътя към потребителя, в страната са известни и загуби от 95% (около Варна, Добрич и др. селища). Ако се губи 90% от водата, това значи, че тази тръба просто я няма, коментира експерт от МОСВ. От регионалното министерство контрираха, че такива загуби се отчитали във вилните райони, където хората живеели по няколко месеца в годината, и поради това не отразяват реалното състояние на губещата се вода.
За да се спре формално разхищаването на вода, със закона се въведе такса за водоползване. Тя обаче е само 2 ст. на куб.м и се плаща само за реално ползваните количества. Според Закона за водите ВиК може да включва в цената само 25% загуби по мрежата. Тази разпоредба обаче ще влезе в сила чак след 3 години, ако не и по-късно. Мотивите са, че в противен случай дружествата ще фалират. Така че ВиК няма да фалира, но и водата ще продължи да си тече на воля от пробивите на тръбопроводите.
Пожарите изпепелиха 529 000 декара гори и 67 000 декара ниви
Сушата покачи цените на почти всички земеделски продукти
Паулина Михайлова
Четири хиляди горски и полски пожара е имало от началото на годината до края на август, сочат данните на правителствената пресслужба, 1150 от пожарите са в горския фонд, а опожарената площ е 528 808 декара. От нея 243 432 декара са широколистни гори, 77 518 декара са иглолистни, а останалите са тревни участъци.
Пожарите са засегнали и 67 190 декара селскостопански площи, като нанесените загуби са оценени на 2 537 622 лв. Огънят е опустошил и 688 833 декара ливади и общински терени. Опожарени са и част от защитените територии на страната като националните паркове "Централен Балкан", "Пирин", "Рила", "Витоша" и резерватите "Червената стена", "Купена" и "Боатин". Изгорели са и 73 постоянно обитавани жилища.
През страшния за пожарникари и земеделски стопани август са пострадали 17 души и са дадени шест човешки жертви. Въпреки всички усилия на близо 16 000 военнослужещи, 12 000 пожарникари с 2230 автомобила, 1800 служители от Гражданска защита и 10 000 лесничеи, огненият ад приключи едва в началото на септември с първите дъждове.
Макар и
Изцяло за сметка на земеделските производители обаче остават щетите от сушата през цялото лято. Липсата на дъжд намали реколтата на почти всички култури. Държавен фонд "Земеделие" обеща да опрости 20 на сто от кредитите, дадени на производителите за отглеждане на реколта 2000, ако те върнат останалите 80 на сто до края на тази година. За пострадалите от пожарите това облекчение не важи, тъй като те имат застраховки срещу това бедствие, които са задължителни за получаване на кредит от фонда.
По-ниската реколта рефлектира в по-високи цени на културите, които обаче доведоха до
При царевицата обаче реколтата се оказа малко над 800 000 тона при добив 1.8 млн. тона миналата година. В някои райони на страната като Пернишко, Благоевградско и Видинско щетите от сушата върху насажденията с царевица достигнаха 80 на сто. Според специалисти от бранша редукцията на очаквания добив е средно 50 на сто за страната. Производителите съответно поискаха цени до 500 лв. за тон царевица, които обаче така и не се реализираха и изкупуването започна по 250 лв. на тон без ДДС, засега само с единични сделки. Като се има предвид, че миналата година кампанията започна при цени около 150 лв. на тон, тазгодишната цена не е ниска, но явно далеч не удовлетворява производителите. Заради по-скъпите земеделски култури фуражът за храна на животните също покачи цените си, като смеските за свине например се продават сега средно по 303 лв. на тон с ДДС, докато миналата година по същото време цената им е била 283 лв. на тон. Месопреработвателните предприятия превантивно покачиха цените на продукцията си. По данни на статистиката само през август свинското е поскъпнало с 19 на сто, а телешкото - с 4 на сто. Като краен резултат се стигна до тържествена среща между браншовия им съюз и агроминистъра Венцислав Върбанов, на която те обещаха да не обявяват нови поскъпвания, за да не се стигне до безмитен внос. Как точно ще се отрази целият процес на животновъдството, ще се разбере през зимата. Засега прогнозите на всички браншовици са за намаление на бройката на отглежданите животни заради скъпия фураж.
Най-драматично се отрази сушата върху пазара на слънчоглед и олио. Реколтата на слънчогледа тази година е малко над 400 000 тона, докато миналата година е била 700 000 при добив от декар съответно 80 кг и 110 кг. Офертите за продажба на тон слънчоглед по 350 лв. от производителите обаче отново удариха в нежеланието на търговците да платят повече от 280 лв. на тон без ДДС. Докато продължаваше пазарлъкът, олиото удари рекордните 2.50 лв. за литър в магазините, което пък предизвика удари на данъчни инспектори по маслобойни и в търговската мрежа. Накрая олиото все пак поевтиня до под 2 лв. за литър, а производителите на слънчоглед останаха излъгани в очакванията си за печалба от ниската реколта.
Заради сушата в края на август картофите поскъпнаха с 10 -15 ст. на килограм на едро, а на пазарите цените им се покачиха двойно. На борсите килограм картофи стигна 60 - 65 ст., а на дребно цената им достигна 90 ст. - 1 лв. Почти двойно по-скъпи в сравнение с миналата година по това време са и чушките - 1 лв. за килограм. Близо 80 на сто е редукцията на очакваната реколта от боб заради сушата. Пожарите пък са причината за покъпването и на дървесината с 5 на сто, като на Софийската стокова борса кубик дъски в момента се търгува по 205 лв. Всички тези последици за пазара едва ли могат да бъдат трансформирани в точна оценка за загубите на всичките му субекти от производителя до потребителя. Според някои оценки пропуснатите приходи от продажба на агропродукция са близо 100 млн. долара. Дори и числото да не е толкова голямо, ясно е, че на пълна компенсация от държавата земеделците не могат да разчитат.
Пропаст разделя Централна Европа и Балканите
Страни като България и Румъния засега нямат и теоретичен шанс за влизане в ЕС
Кирил КИРИЛОВ
Регионът на Централна и Източна Европа все още е далеч от онази политическа и финансова стабилност, при която за тези страни ще може да се говори не като за икономики в преход, а за развити в икономическо и политическо отношение държави - това е основната теза на специален доклад на инвестиционната банка J.P. Morgan, който съдържа обширен макроикономически анализ за Русия, Турция, Полша, Унгария, Чехия, Словакия и България. Принципно тези страни привличат интереса на инвеститорите поради наличието на квалифицирана работна ръка, ниските производствени разходи и продължаващия ход на структурната реформа, а след средата на 90-те години потенциално има всички условия регионът да се превърне в един от най-бързорастящите в световен мащаб.
От друга страна обаче, Централна и Източна Европа в момента са един конгломерат от двайсетина държави, като всяка от тях е на различен етап от хода на реформата, а структурната реформа, чиято фискална и социална цена, общо взето, не върви с необходимите темпове. Очевидно е, че страните от региона имат ясно заявено намерение да се присъединят към Европейския съюз, но дори за най-напредналите - Чехия, Полша и Унгария, срокът за пълноправно членство в ЕС през 2000 г. изглежда твърде амбициозен. Съществува и проблемът с това доколко самият Европейски съюз е готов да се справи с институционалната реформа, необходима за приемането на 12 или 18 нови страни членки.
Всъщност проблемът със стабилизацията и икономическата реформа не се отнася само до страните от Централна и Източна Европа. Русия успя сравнително бързо да се възстанови от финансовата криза през 1998 г. В Москва бе постигнат консенсус за това, че страната трябва да се развива на принципите на пълната пазарна икономика, а правителството и парламентът се опитват да водят строга фискална политика, като напълно вероятно е бюджетът за тази година да предвижда не дефицит, а бюджетен излишък.
Това обаче не означава, че реформите в страните от региона и процесът на интеграция в ЕС са непременно гаранция за монетарна стабилност. Бързите структурни промени поставиха централните банки на тези страни пред една трудна дилема - дали да се преследва фиксиран валутен курс, което е предизвикано от икономическия ръст в региона, който е твърде различен от този в евро-зоната, или да се търси една по-гъвкава фискална и монетарна политика. В региона всъщност е представена пълната гама монетарни режими - започвайки от определяния от правителството валутен курс в Русия, плуващия в определени граници валутен курс в Чехия и Словакия и се свърши с валутния борд в България.
Според анализаторите на J.P. Morgan Централна Европа е преминала на етап на "второ поколение реформи", които са свързани не толкова с трансформирането на икономическата система, колкото с поддържането на новосъздадената икономика, която все още страда от последиците от бързата (и често свързана с корупция) приватизация и лошите кредити на банковата система. Банковото кредитиране и банковите депозити растат с доста бързо темпо, но липсата на добър банков надзор доведе до сериозни проблеми с лошите кредити в страни като Чехия, Словакия, България и Турция.
Междувременно стана известен доклад на независимия институт East-West Institute, в който се третират икономическите проблеми на Балканите и перспективите за развитие на региона. Изследвана е икономическата и политическата ситуация в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Югославия, Македония и Румъния, а един от основните изводи е, че най-важни за бъдещото развитие на региона ще бъдат регионалното сътрудничество и общият поглед към бъдещето. Очевидно е, че икономическата трансформация на региона е много по-комплексна и сложна от тази в Централна Европа, което се обуславя и от факта, че в много балкански страни все още тече процес на изграждане на държавна структура.
По-слабото развитие на балканския регион в сравнение с други страни в преход има някои основни характеристики - нисък БВП на глава от населението (под 2000 долара); ниско ниво на индустриализация (делът на индустрията в БВП варира между 10 и 30 процента); високо ниво на земеделския сектор (между 10 и 60 процента от икономиката); ниско ниво на услугите; слаби институции и липса на законност; структура на износа, в която доминират земеделските продукти и необработените стоки. Въпреки че балканските икономики са по-малки от тези на централно- и западноевропейските страни, пазарните рискове са по-високи, но и печалбите са по-високи. Има и една друга съществена разлика между страните в региона и други развиващи се пазари - човешкият потенциал в тези страни значително надвишава съществуващото ниво и структура на производство. Съществуват и някои
Дълговото бреме, съотношението дълг - БВП, средно за Балканите надхвърля 50 процента. Освен това обща тенденция е дълговете да растат, като в някои балкански страни бремето на дълга е значително по-високо от средното за региона, което пък ограничава достъпа до световните капиталови пазари. Едно от решенията на проблема е привличането на повече чуждестранни инвестиции, както и използването на световните капиталови пазари като източник на кредитиране, а не презумпцията да се ползва финансиране изключително от кредиторите от последна инстанция.
В крайна сметка става въпрос и за една все по-задълбочаваща се пропаст между Централна и Югоизточна Европа - не само икономическа и политическа, но и дори във въпроса за философията на прехода и дългосрочното планиране на ясна държавна политика. И докато въпреки проблемите си централноевропейските страни разполагат с дългосрочна програма за развитие, която в крайна сметка да ги направи пълноправни членове на ЕС и НАТО, на Балканите изобилства с примери за политически и икономически решения, които обслужват моментни партийни или лични интереси. Комисията на Европейския съюз вече взе решение да отдели България, Румъния, Турция и Кипър в отделна група от страни, кандидатстващи за членство - новата берлинска стена очевидно ще остави София, Белград, Букурещ и Анкара отвъд границите на Европа.
Ще се справи ли Европа с либерализацията на пощите
Създаването на единен пазар на пощенските услуги е една от най-трудните задачи пред Европейския съюз
Георги КАТАНОВ
За пощите по цял свят развитието и разпространението на Интернет представлява едновременно заплаха и възможност. Електронните писма и общуването в реално време наред с широкото използване на факсове намаляват необходимостта от традиционните писма, които струват много по-скъпо и стигат до получателите си значително по-бавно. От друга страна, прогресът на електронната търговия прави неизбежно увеличаването на търсенето на куриерски и логистични услуги, от чиято надеждност в голяма степен зависи успехът на виртуалните продажби. С множеството си клонове и огромните транспортни възможности пощенските компании имат естествено предимство в борбата за доставка на закупените в Интернет стоки.
За западноевропейските фирми съществува допълнително предизвикателство - либерализацията на пазара на пощенските услуги, която би трябвало да отслаби монополната им позиция и да улесни достъпа на конкурентите. През пролетта, на срещата си в Лисабон, лидерите на страните - членки на Европейския съюз, обявиха създаването на единен пощенски пазар за едно от основните условия за превръщането на ЕС в модел за нова икономика и информационно общество.
Въпреки че либерализацията на пощенските услуги не се провежда с темповете, които биха се харесали на европейските потребители, тя изглежда неизбежна и това принуждава националните монополисти да се замислят за допълнителни приходи. Най-активна е Deutsche Post /DP/, която, освен че присъства на основните европейски пазари, миналата седмица обяви увеличение на дела си във фирмата за експресни куриерски услуги DHL International до 51%. Това я прави най-голямата компания за въздушни доставки в света, която ще включва в баланса си и финансовите резултати на базираната в Брюксел DHL. Въпреки че DP управлява и 25-процентовия дял в DHL на авиокомпания Lufthansa, пощенският гигант, чиито приходи през миналата година бяха 22 млрд. евро, ще запази досегашните мениджъри на DHL и името, което се ползва с популярност по цял свят. Пощенският гигант DP, чиито приходи през 1999 г. бяха 22 млрд. евро, управлява също и 25-процентния дял на авиокомпанията Lufthansa в DHL. Досегашните мениджъри на DHL и популярното й по цял свят име обаче ще бъдат запазени. Остават в сила и плановете за първично публично предлагане на акции на DHL през 2003 г. Досега пощенските услуги осигуряваха 95% от чистата печалба на DP. Амбицията на изпълнителния директор Клаус Цумвинкел обаче е "до няколко години" 50% от чистата печалба да постъпват от експресни доставки, логистични операции и финансово обслужване. Тези изявления целят и повишаване на привлекателността на компанията в навечерието на емитирането на акции. Първоначалните планове за приватизиране на 33-49% от компанията бяха изоставени и бе решено да се предложат 25-33%. Според Цумвинкел най-вероятно ще бъдат продадени една четвърт от акциите. Окончателното решение ще бъде взето от германския финансов министър Ханс Айхел, но каквото и да е то, това ще бъде една от най-големите първични емисии в Европа през тази година, като общата й стойност може да достигне 8.5 млрд. евро. Интересът на инвеститорите ще зависи и от Европейската комисия, която разследва DP за получаване на незаконни държавни субсидии и кръстосано субсидиране на губещи дейности от високата монополна печалба.
Независимо от претенциите, които еврокомисията може да има към DP заради антипазарните й действия, в лицето на шефа Цумвинкел тя има съюзник за каузата на либерализацията. "Тъй като скочихме първи в студената вода, ние ще бъдем по-силни след време", смята Цумвинкел. "Не се страхуваме от конкуренцията".
Основният документ, който регулира пазара на пощенски услуги в ЕС, е директива номер 37 от декември 1997 г. Тя допуска конкуренция само за писма, по-тежки от 350 г или струващи пет пъти повече от основната тарифа, на които се падат 3% от броя на писмата и 5% от приходите на пощите.
Доброволните действия на някои страни и либерализацията на други пощенски дейности - експресни услуги над определена цена, доставка на колети, неадресирани писма - увеличиха либерализирания дял на пазара до 30%.
В края на май комисарят по единния пазар Фриц Болкенстейн предложи промени на директивата, които ще отворят за конкуренция още 20% от пазара. От 1 януари 2003 г. монополната граница за писма и рекламни материали трябва да бъде свалена до 50 г или 250% от стойността на основната тарифа. Премахват се всички ограничения за изходящата международна поща (запазени само в пет страни) и всички видове експресна поща.
Ефектът от мерките ще бъде оценен през 2004 г. и ако той е положителен, либерализацията ще продължи през 2007 г. Появата на конкуренти не означава, че действащите монополисти ще бъдат изтласкани бързо от пазара. Според Болкенстейн те ще запазят 80-90% от доставката на писма над 50 г благодарение на големия си опит, известната си търговска марка и широката си мрежа.
Добрите намерения на еврокомисията, подкрепата на Deutsche Post и желанието на американските им конкуренти да се доберат до пазара на ЕС с годишен оборот от 80 млрд. евро, може да не се окажат достатъчни следващият етап на либерализацията да започне през 2003 г., защото против него са френската и британската поща, подкрепяни от други десет фирми, обединени в организацията PostEurop. Позицията на френската La Poste означава, че по време на френското президентство на Европейския съюз до края на годината едва ли предложенията на Болкенстейн ще получат необходимото внимание. Действията на британския Post Office предизвикаха недоволството на холандската TNT Post Groep, с която двете компании създадоха стратегически съюз през март. Шефът на TPG Ад Шеепбувер нарече отношението на партньорите си смахнато и невероятно и допълни, че няма смисъл от подобни сделки, ако някой от участниците е против либерализацията.
Основните доводи на противниците на либерализацията са необходимостта от предоставяне на всеобщи пощенски услуги и запазване на работни места. Всеобщността предполага, че независимо от местожителството си всеки клиент има право да изпрати писмо на една и съща цена. В момента пощите в най-отдалечените места се поддържат с приходите от други услуги, чиято либерализация според монополистите ще доведе до затварянето на някои станции.
За да гарантира правото на всички европейци да изпращат писма, директивата разрешава продажбата на лицензи на новопоявилите се конкуренти и създаване на специален компенсационен фонд за финансиране на доставката до най-затънтените кътчета. Като контрааргумент еврокомисията дава примера на Швеция, където въпреки пълната либерализация на пазара доставката на писма продължава да носи печалба.
Що се отнася до работните места, увеличаването на конкуренцията безспорно ще доведе до уволнения сред 1.4 млн. пощенски служители в ЕС, а те няма да бъдат приветствани от Франция, Белгия, Португалия, Италия и Гърция, където държавните пощи са един от най-големите работодатели. В Брюксел смятат, че заетостта на пощаджиите не е самоцел и в основата трябва да бъде качеството на услугите. Подобряването на ефективността ще позволи да бъдат създадени нови работни места в други отрасли. Дали обаче правителствата ще поискат да рискуват след последните улични протести е друг въпрос.
Кой ще спечели "Медиа МОСТ"
Огласяването на договора между Владимир Гусински и "Газпром" заплете ситуацията около бъдещето на медийния холдинг
Георги КАТАНОВ, Москва
Двама от най-известните руски олигарси - Борис Березовски и Владимир Гусински, никога не са били приятели, но понякога им се е налагало да си сътрудничат. Така беше по време на президентската кампания на Борис Елцин през 1996 г. и след частичната приватизация на телекомуникационната компания "Связьинвест", от която двамата не получиха нищо за разлика от колегата им, олигарх Владимир Потанин и от финансиста Джордж Сорос.
В Москва вече се говори, че Березовски и Гусински отново могат да си подадат ръка, за да си помогнат срещу опитите на държавата да им отнеме контрола съответно над Обществената руска телевизия и частния канал НТВ. Бившият депутат Березовски се надява да спаси акциите си, като предаде управлението им на група известни журналисти и интелектуалци, но както се очакваше, подаръкът не се оказа безвъзмезден. Кандидат-мениджърите трябва да заплатят около 100 000 долара, за да получат лиценз от Федералната комисия по ценни книжа, като Березовски отказва да даде парите, за да не се създадяло впечатлението, че продължава да контролира ОРТ.
Далеч по-интересна изглежда битката за НТВ, в която освен Гусински се оказаха замесени "Газпром", медийният министър Михаил Лесин и главната прокуратура.
След като през лятото беше прекратено делото срещу Гусински и му бе позволено да напусне Русия, веднага се появи въпросът каква сделка е сключил бизнесменът с властите. Оказва се, че на 20 юли шефът на "Медиа МОСТ" е подписал споразумение с ръководителя на "Газпром медиа" Алфред Кох, което предвижда газовият монополист да получи всички активи на "Медиа МОСТ" - сателитните канали НТВ+, НТВ, издателска къща "7 дни", радио "Ехото на Москва" и пр. В замяна на това Гусински ще получи от основния си кредитор и гарант на международните му заеми 773 млн. долара, от които 473 млн. ще отидат за погасяването на дълговете му към "Газпром".
Освен това са подписани няколко приложения, в едно от които - №6, се казва, че настоящите акционери на "Медиа МОСТ" получават гаранции за личната си свобода и правото си на придвижване, а в замяна медиите, влизащи в холдинга, поемат задължението да не застрашават конституционния строй. Или с други думи - Гусински откупува свободата си срещу смекчаване на критиката към управляващите. Само че два дни преди да бъде сключена сделката, в присъствието на двама западни адвокати бизнесменът направил изявление, в което се посочва, че е принуден насила да предаде акциите си на "Газпром" и затова бъдещият договор няма да бъде валиден.
Въпреки изказванията на Гусински за опасността, която е надвиснала над свободата на словото в Русия, основният мотив на неговите действия е запазването на "Медиа МОСТ", който се намира в неособено добро финансово състояние. Според Кох загубите от дейността на холдинга тази година ще бъдат 30 млн. долара, а до края на 2000 г. трябва да бъдат платени 273 млн. долара - 40 млн. на "Газпромбанк" и 233 на правителството на Москва. Освен това през юли 2001 г. трябва да бъде погасен и вторият транш от кредита на Credit Suisse First Boston - 262 млн. долара. В тази ситуация Гусински се опитва да намери финансиране отвън, но докато успее, трябва по някакъв начин да запази холдинга си от "Газпром".
Сред губещите от скандала безспорно е и Кремъл, който се оказа в положението на рекетьор, опитващ се да запуши устата на неудобните му журналисти в замяна на отстъпки, нарушаващи законите. Едва ли може да се вярва на тезата на Путин за диктатура на закона, след като собствените му министри подписват документи, грубо потъпкващи разделението на властите и независимостта на съдебната система. По традиция първоначалната реакция на президента беше да запази мълчание и до редакционното приключване на броя не беше известно мнението му, но Лесин заяви, че той е научил постфактум за подписването на споразумението. Дори да е така, бездействието на юриста Путин е най-малкото странно, както и увереността на Лесин, че ще запази поста си. Това започва да напомня за времето на Борис Елцин, което не обещава нищо добро.
Стратегическата маневра на Милошевич
Допускането на опозицията във властта е най-добрият вариант за югопрезидента
Петър ИВАНОВ
Повечето прогнози за изборите в Югославия на 24 септември се градят на презумпцията, че опозицията ще спечели, но нейната победа ще бъде опорочена или непризната официално от режима. Вече бяха формулирани и основните въпроси, които произтичат както от предизборната ситуация, така и от резултатите от изборите и бъдещото развитие на събитията. Неяснотите се множат в геометрична прогресия, а всички теории и сценарии варират около главния въпрос дали Милошевич ще зачете вота независимо от това какъв е той. Ако това обаче не стане, проблемът е каква ще бъде реакцията на гражданите на Сърбия и Черна гора и какви ще бъдат рисковете за сигурността на Югославия и региона. Продължава да бъде неясно и какъв ще е отговорът на международната общност, в случай че Милошевич остане на власт независимо от това дали е спечелил вота, или просто е манипулирал изборите. Наблюдателите обаче са единодушни, че всичко, което се случи на 24 септември, ще зависи единствено от плановете на югопрезидента.
Обществените нагласи са повече от категорични. "Милошевич ще продължава да губи. За повечето хора той вече е свършен", казва Веселин Симоневич, редактор на независимия вестник "Блиц". Социологическите проучвания показват, че рейтингът на опозиционния кандидат-президент Воислав Кощуница непрекъснато се покачва за сметка на популярността на Милошевич. Според последните данни на Центъра за политически изследвания в Белград на първия кръг от президентските избори за Милошевич биха гласували 21% от избирателите, а за Кощуница - 43 на сто. Анкетираните са посочили решително предпочитанията си за Кощуница, който на втория кръг би спечелил убедително с 52%, докато Милошевич остава с не повече от 26%.
Един от най-съществените проблеми, които ще повлияят вота на избирателите, е социалното им положение. Едва ли е случайно, че сърбите все по-малко държат на прословутия си доскоро национализъм, втренчени в проблемите на оцеляването и спадащия жизнен стандарт. "За пръв път от много години режимът не успя да спечели благоразположението на хората с икономически мерки, а задейства механизмите на страха и насилието", казва Младжан Динкич, ръководител на Групата на независимите икономисти Г-17. Политолозите са категорични, че народът е обеднял до степен, която го радикализира, и реакциите му са непредвидими. Това личи от социологическите анкети, според които 80 на сто от сърбите са за промени, като 75% директно са декларирали, че са против самия Милошевич. Освен всичко останало по чисто демографски причини електоратът в Сърбия е променен. На тези избори за пръв път ще гласуват нови 500 хиляди избиратели - млади хора, от които близо 80% отхвърлят настоящия режим.
Като част от предизборната прогностика бяха очертани и някои сценарии за развитието на събитията след изборите. По-благоприятният от тях гласи, че югопрезидентът ще загуби и ще си отиде доброволно. Този вариант е базиран на оценката, че през последните 10 години Милошевич е доказал интереса си единствено към собствената си кариера и благосъстоянието на семейството си. Досегашното управление на Слобо се базира на два лоста - властта и парите. Това, че властта се изплъзва от ръцете му, е очевидно и затова според редица констатации парите остават единствената му мотивация. Според този сценарий при евентуална загуба на Милошевич е възможно да се стигне до споразумение за "мирен преход" на властта - Милошевич подготвя емигрирането си в неутрална държава, където ще се радва на спокойни старини и ще харчи натрупаното през годините на управлението си. Друг въпрос е дали подобна ситуация е възможна и дали някой ще пусне Слобо да си тръгне необезпокояван. Освен това остава и въпросът къде би могъл да се скрие Милошевич, при положение че Международният трибунал в Хага иска той да отговаря за военни престъпления.
Апокалиптичният вариант звучи доста по-мрачно - Милошевич фалшифицира изборите и обявява поредната си изборна победа. При широката обществена нагласа за промяна на режима много хора ще откажат да приемат измамите и ще излязат на улиците. Тогава ще се реши бъдещето на страната. Ако Милошевич изкара срещу хората полицията, войската и специалните части, може да се стигне до кръвопролития и дори до гражданска война с ужасяващи размери. Доколко такъв сценарий е реалистичен обаче, е също толкова трудно да се прогнозира. "Това, което се случи в Румъния, ще бъде като детска игра в сравнение с евентуална гражданска война в Сърбия. Семейство Милошевич знае това и се страхува от подобно развитие", твърди Милан Николич, директор на белградския Център за социални алтернативи.
Тук има достатъчно много неизвестни. Не е ясно дали самият Милошевич ще бъде склонен да рискува до такава степен и да започне нова юговойна, която със сигурност ще се окаже последна за него. Не без значение е изявлението на шефа на генералния щаб Небойша Павкович, който застана плътно зад Милошевич и го обяви за "смел и решителен политик, който няма да се поколебае да вземе правилното решение". "Няма да позволим на никого вероломно да открадне свободата на родината ни", зарече се ген. Павкович. От особена важност е и реакцията на Черна гора. Ръководството на по-малката югорепублика едва ли ще чака повече и най-вероятно ще свика референдум за отцепване от Югославия. Рисковете от верижна реакция са също толкова големи и сръбските военни могат да изпълнят заплахите си да запазят със сила целостта на федерацията. Все още не е ясно дали НАТО би се намесила, но по всичко личи, че международната общност също е разработила сценарии, които да отговарят на хипотетичните ситуации след изборите.
Съществува обаче и трети, може би доста по-рационален вариант, който, ако бъде реализиран от Милошевич, ще постави и опозицията, и международната общност в патова ситуация. Самият югопрезидент неотдавна заяви, че на тези избори не го интересува нищо друго, освен да задържи поста си и неговата социалистическа партия да спечели управлението на Белград. Ако концентрира усилията си в тази посока, Слобо разполага с всички средства да постигне целта си. Всъщност оставането му на чисто церемониалния югопрезидентски пост е най-безопасният начин за оттеглянето му от политиката. "Милошевич може да е всичко друго, но не и глупав политик", констатира наскоро в София виден политически наблюдател от Белград.
Може би именно този вариант ще бъде предпочетен от Милошевич, защото би му осигурил имунитет срещу съдебно преследване и време да подготви политическото си маргинализиране, което в момента е най-изгодната за него позиция. Междувременно опозицията ще получи реално влияние във властта, като спечели достатъчно места в съюзната Скупщина и в регионалните и общинските съвети. Тя ще обяви, че е победила, и югопрезидентът ще получи идеална възможност да прехвърли отговорността за тежкото състояние на страната на новите управници.
След това вариантите са два. Милошевич ще може да чака опозицията да се компрометира при възстановяването на държавата и да се завърне във властта в удобен момент. Ако такъв обаче не се появи, югопрезидентът ще е имал достатъчно време да приключи политическата си кариера по възможно най-изгодния за него начин. Този план изглежда печеливш и по още една причина. Ако действителното управление на страната премине в ръцете на опозицията, сърбите може и да се примирят с церемониалното му присъствие, след като вниманието им бъде погълнато от чисто социалните проблеми. Освен всичко останало така Слобо би поставил капан и за международната общност. Като отпуска пространство за опозицията, югопрезидентът ще затрудни доста Запада в подхода му към една Югославия, управлявана от бившата демократична опозиция, но чийто президент все още е обявеният за военнопрестъпник Милошевич.
Малцина са тези, които не смятат, че изборите ще бъдат манипулирани. Правозащитниците от Human Rights Watch предупредиха за "огромни измами", а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа направо обяви вота за нелегитимен. Манипулациите ще включват широк спектър от измами - тривиалните нарушения в избирателните секции и списъци, броенето на бюлетините, компютърната обработка на информацията, изчисляването на фиктивните гласове и използването на различните процедури за гласуване (на 24 септември ще се проведат едновременно четири типа избори - за президент, за двете камари на съюзната Скупщина, регионални и местни избори). Но манипулациите могат да бъдат използвани като индикатор. Въпросът е доколко и къде вотът ще бъде подменен. Затова изборните резултати първи ще покажат кой вариант е избрал Милошевич.
Глобализацията не е вредна за развиващите се страни
International Herald Tribune
Напоследък се наслушахме на споровете на противниците и привържениците на глобализацията. Но сякаш твърде малко даваме думата на онази група от хора, която е засегната най-много от нея - хората от развиващите се страни, които правят бизнес и разкриват работни места. Всички тези хора все пак участват в развитието на световната пазарна икономика. Техният бизнес е разнообразен и варира от високите технологии до мръсните работилнички, в които по методите от миналия век се произвеждат някакви стоки. А твърде много от предприемачите в развиващите се икономики и техните работници гледат на глобализацията като на начин за излизане от бедността.
Всеки президент на застрахователна компания, производител на рози или мебели в Уганда например може да ви обясни какво е да се прави бизнес в държава, където електричеството може да спре всеки момент. Глобализацията дава възможности за излизане от подобни неприятности. Една мултинационална компания вече поиска да строи хидроелектроцентрала в Уганда и местното население по никакъв начин не гледа на това като на глобална заплаха от страна на чуждестранния капитал. Хората смятат, че така в страната им ще навлязат пари и технологии, които ще дадат възможност за правене на бизнес и за подобряване на собствения им живот.
Глобализацията дава шансове на производителя на банани в Еквадор да изнася продукцията си в Русия или Китай. От своя страна парите от продажбата на плодовете позволява на същия този производител да финансира образованието на децата си. Освен това той може да се гордее с продукцията си, която е конкурентоспособна и екологично чиста - а това също се дължи на глобалната конкуренция.
Международната финансова корпорация, онази част от структурите на Световната банка, която се занимава с инвестиции в частни предприятия в третия свят, правилно премина от етапа "да не причиняваме вреди" към по-тясно сътрудничество с местните предприемачи и мултинационалните компании. Така бе съживена медодобивната индустрия в Замбия, а производството на алуминий в Мозамбик получи свежи инвестиции за технологично реконструиране. Така бе създадена асоциацията на предприемачите в Южна Африка и бе стартирана програмата за обучение на украинските бизнесмени по международни счетоводни стандарти и корпоративно управление.
Някои може да омаловажат тези усилия или да заподозрат нечисти намерения. Но целта им е да се намали пропастта между развитите и развиващите се страни. Няма съмнение, че ако бъде осъществявана правилно, глобализацията е нещо, което развиващите се страни биха искали.
ЕТА - обезглавена, но не унищожена
Мащабна акция на испанските власти нанесе удар върху организацията на баските сепаратисти
Петър ИВАНОВ
Със залавянето на един от ръководителите на ЕТА и последвалите арести на функционери на организацията за баските сепаратисти настанаха едни от най-тежките времена в цялата им 30-годишна история. Испанските власти в тясно сътрудничество с френските специални служби започнаха масирана офанзива срещу терористите от ЕТА, като през последните две седмици френско-испанската граница и прилежащите от двете й страни области бяха претърсени основно. Разбита бе мрежа от убежища на сепаратистите, нелегални депа с оръжие и дори минифабрика за производство на бомби на френска територия. Тридесет и шест души, заподозрени във връзки със сепаратистите, бяха арестувани.
Изправянето пред испански наказателен съд на един от бившите лидери на ЕТА придаде публичност и убедителност на операцията, която по мнението на испанските медии е едно от най-достоверните доказателства, че правителството на Аснар има намерение ако не да реши напълно, то поне да неутрализира за известно време терора на ЕТА. Франсиско Гармендия, известен под псевдонима Пакито, бе обвинен за атентатите срещу щаб-квартирите на испанския флот и полицията през 1987 г. До момента Пакито излежаваше десетгодишна присъда във френски затвор, но след екстрадирането му през февруари дойде редът и на испанските власти да осъдят на далеч по-дълъг срок (ако бъде признат за виновен, той ще получи 30 години затвор) един от най-изтъкнатите терористи от ЕТА. Обединените усилия на френското и испанското правителство даде зашеметяващи резултати. Миналата седмица предполагаемият наследник на Гармендия, Игнасио де Грасия Ареги, бе арестуван във Франция. Арестът му бе последван от задържането на 16 души, заподозрени във връзки с ЕТА, а седмица преди това още 20 функционери на организацията бяха арестувани по същите обвинения. Испанското правителство обяви, че акцията е обезглавила военното командване на ЕТА и е разбила логистичните й структури.
Мащабната операция срещу ЕТА е подготвяна отдавна, но според източници от испанската полиция началото й е провокирано от осуетения атентат, насочен срещу крал Хуан Карлос, премиера Аснар и германския канцлер Шрьодер по време на обиколката им из баските региони. Испанските специални служби откриха и обезвредиха няколко гранатомета, с които трябваше да бъде извършено покушението. Опасността бе ликвидирана още преди терористите да осъществят замисъла си, но опитът за покушение катализира антитерористичните действия на правителството.
По всеобщо признание това е една от най-успешните операции на Аснар срещу ЕТА от идването му на власт през 1996 г. Мадрид реагира сдържано на всички похвали, а министърът на вътрешните работи Хайме Майор Ореха предупреди, че въпреки сериозния успех "борбата на кабинета срещу тероризма съвсем не е приключила". Представители на вътрешното министерство по-късно разкриха, че специалните служби са започнали активна работа за разкриване на мрежите на сепаратистите веднага след като ЕТА прекрати примирието в края на миналата година. За първите шест месеца на годината обаче сепаратистите подеха масирана терористична кампания, жертва на която станаха редица видни политици от опозицията и управляващата партия, градски съветници, полицаи и военни. "Натискът върху службите ни беше изключително голям и ние си свършихме работата. Това беше безпрецедентен и сериозен удар срещу ЕТА. По-важното е обаче, че постигнахме психологически ефект и успяхме да обезверим и отслабим баските радикалисти", казва Фернандо Руеда, експерт в испанските тайни служби.
Испанският "Ел Мундо" обаче пръв предупреди, че макар и обезсилена, ЕТА няма да сложи оръжие. "Проблемът с ЕТА няма да изчезне. Организацията притежава свойството да се регенерира и на мястото на арестуваните й лидери скоро ще се появят новите им наследници", писа вестникът. Консервативният "АВС" също бе далеч от еуфорията: "Отговорът на ЕТА сигурно ще бъде убийствен. Но въпреки всичко държавата даде да се разбере недвусмислено, че компромис с терористите не може да има."
Неосигурено кредитиране бави изграждането на каскадата "Горна Арда"
Конкретни мерки за стартирането на съвместни инфраструктурни проекти по изграждането на каскадата "Горна Арда" и участъка от магистрала "Тракия" от Оризово до Капитан Андреево бяха в центъра на разговора на председателя на Народното събрание Йордан Соколов с гостуващата през седмицата у нас турска парламентарна делегация, водена от председателя на Великото национално събрание на Република Турция Йълдъръм Акбулут.
По време на срещата с турските си колеги председателят на парламента Йордан Соколов е изтъкнал, че причината за забавянето на тези два проекта е неосигуреното кредитиране от страна на на изпълнителя "Джейлан холдинг". Според Йордан Соколов в Турция има достатъчно добри банки, които могат да осигурят необходимия финансов ресурс. Той е допълнил още, че България е особено заинтересувана от изпълнението на инфраструктурните проекти, тъй като с него ще се решат редица социално-икономически проблеми в съответните райони, свързани с високата безработица.
Двата големи инфраструктурни проекта са били акцент и в разговора между турската парламентарна делегация и ръководството на Комисията по външна и интеграционна политика. По време на срещата Йълдъръм Акбулут е заявил категоричната подкрепа на Турция за членството на страната ни в НАТО и в Европейския съюз.
СДС ще променя конституцията заради общините
СДС ще предложи промяна в конституцията, която да позволи на общинските съвети сами да определят всички местни данъци и такси. Това решение беше взето на заседанието на националния съвет на партията, на което бяха обсъдени проблемите на местното самоуправление и мерките, които ще предприемат управляващите за продължаване на реформите в местната власт. Специална работна група начело с председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова ще изработи проекта за промяна на основния закон, който ще бъде съгласуван с останалите парламентарно представени политически сили. "Това ще стане, след като приключат консултациите по избирателния закон и закона за политическите партии", уточни Екатерина Михайлова.
Освен това ПГ на СДС ще предложи промени в пакет закони, които касаят местната власт. Основно трябва да се коригира Законът за местните данъци и такси, каза председателят на Комисията по местно самоуправление в парламента Илиян Попов. Промени ще има и в Закона за данъчно облагане на физически лица и Закона за данък върху печалбата. "Целта на тези промени ще бъде да се осигури възможност за всяка община чрез данъчната си политика да влияе върху местната икономика и регионалното развитие", уточни Илиян Попов.
Управляващите решиха да се ускори политиката на предоставяне на достъп до ресурси за стопанисване и ползване от общините. Като приоритет те посочиха предоставянето на местната власт за ползване на горските фондове и стопанисване на държавни имоти, както и оземляването на бедни и безимотни семейства.
Националният съвет на СДС реши да се създаде парламентарна процедура за контрол върху изпълнението на местните бюджети и изпълнението на оздравителните програми от общините, както и за изпълнението на местните закони. Предвидено е този парламентарен контрол да се осъществява от Комисията по местно самоуправление в парламента, Националното сдружение на общините, фондацията за реформи в местното самоуправление, експертни групи и представители на американската Агенция за международно развитие. Комисията по контрол ще има право да изисква информация за хода на прехвърлянето на собствеността от държавна в общинска, да следи как се изработват плановете за регионално развитие, както и да събира информация в кои общини се нарушават местните закони.
Правителството се ангажира да оптимизира сегашната бюджетна методика за определяне на субсидиите за общините.
Националният съвет на СДС одобри инициативата за създаване на сдружение на кметовете и председателите на общински съвети, избрани с листата на ОДС, което ще кандидатства за членство в Асоциацията на общините и регионите към Европейската народна партия. "Това сдружение е на политическа основа и няма да дублира Националното сдружение на общините", каза Илиян Попов. Според председателя на парламентарната комисия по местно самоуправление сините кметове ще продължат да членуват в националното сдружение.
