Блокови сделки раздвижиха заспалата търговия
Изминалата седмица на "Българска фондова борса - София" бе доминирана изцяло от кросови сделки. За петте работни дни бяха прехвърлени пакети акции от седем дружества, като общият оборот на този сегмент достигна 2.5 млн. лв. В сравнение с него оборотът на пода на борсата бе едва 92 хил. лв, като почти половината от него бе формирана отново от кросови сделки.
Най-голямата сделка на блоковия сегмент бе прехвърлянето на 28% от капитала на "Ваканционно селище Русалка" на цена 69 лв. за акция. Според брокери става въпрос за продажба на част от пакета на "АКБ корпорация", която до момента държеше 60% от капитала на дружеството.
Другата голяма сделка, сключена в петък 8 септември, бе прехвърлянето на 26% от капитала на дървопреработващото предприятие "Габровница" - с. Горно Сахране. На практика прехвърлянето на миноритарния дял стана чрез две сделки - едната на блоковия сегмент, а другата - на свободния пазар на борсата при една и съща цена от 10 лв. за акция. Според наблюдатели на пазара купувач на пакета е бил западноевропейски инвестиционен фонд. Основен акционер, притежаващ 49% от капитала на дружеството, е турската фирма "Касатамону Ентерге", която закупи мажоритарния дял на дървопреработващата компания от "Индустриален холдинг България" в средата на месец март. Турският собственик е уведомил Държавната комисия по ценните книжа за решение на управителния съвет да увеличи капитала на дружеството до 500 хил. лв. от сегашните 127 хил. чрез записване на увеличението от настоящите акционери. Увеличението вероятно ще стане до края на годината.
За разлика от активността на блоковия сегмент търговията с акциите на най-големите компании за поредна седмица бе крайно ограничена. Бяха изтъргувани само 35 акции на курорта "Албена", 25 - на "Благоевград БТ", 20 на "Солвей - Соди". Борсовият индекс "БФБ София - Лазард" регистрира спад от 2%, достигайки ниво от 30.90 пункта. Индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация намаля с 2.38% и остана на ниво 31.38 пункта.
Американската DRS продаде завода за магнитни глави в Разлог
Теодора ВАСИЛЕВА
Американската компания DRS Technologies (Ди Ар Ес текнолъджис) продаде през изминалата седмица разложкото предприятие "Магнитни глави" на Michigan Magnetics ("Мичигън магнетикс") - САЩ. Сделката бе финализирана на 12 септември, а условията и цената й не бяха оповестени. DRS закупи 80% от акциите на разложкото дружество в началото на 1997 г. срещу 340 хил. долара в брой. За над тригодишния си период на управление в българското предприятие, което междувременно бе преименувано на "ДРС ахед текнолъджи инк.", американската фирма е инвестирала около два милиона долара. Новият собственик на българското предприятие е фирма от същия бранш, но далеч по-малка от DRS. Освен завода в Разлог Michigan Magnetics закупува още едно предприятие от DRS - завода за магнитни глави в щата Уисконсин.
Официално разпространената теза за продажбата на двете предприятия е, че DRS е решила да се занимава само с основния си бизнес (военна промишленост) и за да не разводнява дейността си, се е решила на преструктурирането. От друга страна, купувачът е средно голяма фирма, която имала остра нужда от нови капацитетни мощности.
От началото на 90-те до приватизацията разложкото предприятие не работеше, обясниха от ръководството на "ДРС ахед текнолъджи инк.". С влизането на новия собственик годишните приходи от продажби стартират от 300 хил. долара за 1997 г., като миналата година достигат до 1.3 млн. долара. За първите осем месеца на годината приходите достигат 2.5 млн. долара. Освен инвестиции, които е осигурявала, DRS е намирала и пазарите за българската продукция. Приблизително половината от клиентите на произвежданите в Разлог магнитни глави са в Западна Европа, а останалите пазари са в САЩ и арабските страни. Сегашният директор на завода в Разлог Христо Йончев счита, че след смяната на собствеността предприятието няма да загуби сегашните пазари, а дори напротив - купувачът ще осигури нови клиенти. Българските магнитни глави се използват за разчитане на информация в телефонни автомати, банкомати, както и в устройства за разпознаване на мастило при принтерите.
Приватизационната сага на "Магнитни глави" започна в ранната за българското раздържавяване 1993 г. Тогава американецът Уилям Купър бе избран за купувач при цена на сделката 1.6 млн. Той обаче не я плати и договорът бе развален. Няколко месеца по-късно Купър поднови преговорите с Агенцията за приватизация (АП), като заради влошеното финансово положение на завода в Разлог цената този път бе един долар, а купувачът се ангажира да покрие дългове в размер на 35 млн. лв. Бизнесменът и този път не се справи с ангажимента и сделката бе развалена. Третият опит за продажба на "Магнитни глави" се оказва с далеч по-успешен финал - DRS плати цената и уреди дълговете на завода. Американската DRS беше номинирана за инвеститор на 1999 г. във високотехнологичен отрасъл от Агенцията за чуждестранни инвестиции за вложение в размер на 880 хил. долара в завода за магнитни глави. От АП обясниха, че фирмата е преизпълнила инвестиционните си ангажименти по приватизационния договор.
Полъхът на динамичните сливания, поглъщания и продажби в развитите икономики се усеща с периферията си и в България. Примери за преструктурирането на световния бизнес, които рефлектират и върху български предприятия, са смяната на собствеността в "Девня цимент", където италианската "Италчименте груп" бе купена от "Семан Франсе"; английската Tate and Lyle пък придоби мажоритарния пакет от Amylum - Великобритания (последната е собственик на разградското предприятие "Амилум България"), и т.н.
"Ентерджи" и "Аксес" искат правителствени гаранции за проектите си
Галина АЛЕКСАНДРОВА
Да се предостави държавна гаранция, която да осигури приемственост в изпълнението на поетите от Националната електрическа компания задължения, след нейното преструктуриране са поискали американските компании "Аксес интернешънъл инк." и "Ентерджи", които ще реализират инвестиционните проекти в ТЕЦ "Марица изток 1" и ТЕЦ "Марица изток 3". Това е записано в доклада за работата на междуведомствената група за институционална подкрепа на двамата инвеститори, която беше одобрена наскоро от правителството. Това е вторият доклад на междуведомствената група, която беше създадена с решение на МС в края на април миналата година с аргумента, че двата проекта на обща стойност над 1.1 млрд. долара са от особена важност за енергетиката.
Едно от неясните неща в доклада е защо като инвеститор в ТЕЦ "Марица изток 1" е посочена "Аксес интернешънъл", след като официално беше обявено, че инвеститорът е една от водещите енергийни компании в САЩ "Американ енерджи системс" (АЕS). "Аксес интернешънъл" е само единият от акционерите в офшорката "3С", която странно спечели търга за изграждане на нови мощности в ТЕЦ "Марица изток 1" преди две години. Това е малка консултантска компания, която не се е занимавала никога със строителство и няма традиции в енергетиката. Миналото лято "3С" продаде мажоритарния пакет от акциите си на АЕS, която ще бъде и оператор на новите мощности. Странно е, че като обект на подкрепа от страна на правителството не се сочи нито новият собственик, нито "3 С", а само един от малките акционери с участие около 5-6%. "Аксес интернешънъл" е собственост на американския бизнесмен Дейкъб Менахем и шефа на "Омнитех" Константин Димитров.
Проектът за "Марица изток 1" предвижда изграждане на два блока по 300 мвт и стойността му надхвърля 700 млн. долара. Предвижда се новите блокове да влязат в експлоатация през 2003 г. Като основен проблем инвеститорът сочи наложеното от българската страна преразглеждане на договора, подписан през втората половина на 1998 г. с НЕК и тогавашния Комитет по енергетика. Преразглеждането на договора се наложи, от една страна, поради промените в енергийното законодателство, а от друга - защото е откровено неизгоден за електрокомпанията. Подписаният в началото на тази година договор обаче също не е изгоден за българската страна и пак не отговаря напълно на изискванията на енергийния закон. Освен това цената, по която НЕК ще купува електричеството от новата централа, излиза около 5.4 цента на квтч. Преди няколко месеца шефът на енергийната агенция Иван Шиляшки поиска ново преразглеждане на договора. От американска страна се изказват опасения, че ако промяната в схемата на договора не бъде уточнена през юли с НЕК и ДАЕЕР, има опасност въпросът с финансирането от ОРIС (Международната корпорация за частни инвестиции - САЩ) да не бъде решен на заседанието на борда на ОРIС през септември. Тъй като предоговарянето не е приключило и досега, явно пак сме изпуснали влака. Това ще рефлектира върху преговорите и с другите кредитни институции, сочи в доклада си шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков. Той сочи, че има сериозни проблеми по съгласуването на равнището на цената, предлагана от американска страна.
Проектът на "Ентерджи пауър груп" е на стойност над 400 млн. долара и предвижда рехабилитация и модернизация на съществуващите мощности в ТЕЦ "Марица изток 3" (4 блока по 210 мвт) и инсталиране на сероочистваща инсталация. Проектът ще се реализира от създаденото през миналата година смесено дружество с участие на НЕК и "Ентерджи". Наскоро ОРIС гласува гаранция от 200 млн. долара за проекта на "Ентерджи". Водят се преговори за финансиране с ЕБВР. За завършване на преговорите за финансирането е необходимо да се финализират договорите на американската компания с ДАЕЕР, НЕК и "Мини Марица изток". Според доклада "Ентерджи" е посочила три основните проблема, от чието оперативно решаване зависи спазването на планираните срокове. Американската компания (както и останалите чуждестранни инвеститори у нас) настоява за изменения в законодателството, с които да се допусне международен арбитраж при решаването на спорове с българските партньори. Вторият проблем е при подписването на основните договори за покупка на въглища продажбата на произведеното електричество и др., които много се бавят. "Ентерджи" иска също да се определи форма на държавна подкрепа за проекта, се сочи в доклада.
Накратко
Американската компания SDC International, Inc., която бе един от двамата кандидати при приватизацията на "Балканкар холдинг", обяви, че е подписала финансово споразумение с регистрираната в Уестпорт, щата Кънектикът, компания Nutmeg Securities за предоставяне на 25 млн. долара за финансиране на бъдещи участия на SDC в машиностроителни компании в Централна и Източна Европа. Nutmeg е бил финансов съветник на SDC до 1994 г. SDC е дъщерно дружество на кандидата за приватизация на "Балканкар холдинг" WCG Holdings, чиято оферта бе класирана на второ място след предложението на дружеството на "АКБ корпорация" "Балканкар ин". След приключилия неуспешно опит за продажба на машиностроителния холдинг АП обяви, че в най-скоро време ще открие нова приватизационна процедура.
До изтичане на крайния срок 11 септември е подадена една оферта за покупка на 51% от капитала на "Енергоремонт Кресна" АД. Кандидат за приватизацията на завода, който произвежда отливки и резервни части за енергетиката и машиностроенето, е работническо-мениджърско дружество "Енергоремонт Кресна 2000" АД. Минималната цена за продажба на дружеството е 690 хил. лв. "Плевенски цимент" АД е започнало изграждането на жп- и автотоварище, което ще намали запрашаването при товаренето на насипен цимент, съобщиха от дружеството. Стойността на проекта е около 380 хил. лева и се очаква той да бъде завършен в края на октомври. За изпълнител е избрана разложката фирма "Балканстрой" АД. Мажоритарен собственик на плевенското дружество е гръцката фирма "Титан". Тя придоби 48% от капитала на компанията през пролетта на 1998 г. чрез изкупуване акции на дружеството от приватизационни фондове, а след това увеличи капитала под условие и сега е собственик на 96% от акциите на завода. С новия проект средствата, инвестирани в реконструкцията и технологичното обновяване на завода, достигат 8.5 млн марки.
От 2 октомври ще започне набирането на заявките за участие в тринадесетия централизиран публичен търг, съобщиха от Центъра за масова приватизация. На търга се предлагат акции от 155 предприятия, като 42 от тях се предлагат за първи път. От всички предложени дружества 98 са непублични, което автоматично ги прави непривлекателни за миноритарни акционери. Сред публичните дружества по-интересни са пакетите от 17.9% от капитала на "Берое" - Стара Загора, 2.5% от винарския завод "Черноморско злато" - Поморие, 7% от производителя на електрически крушки "Светлина" - Сливен, 6.8% от производителя на бои и лепила "Оргахим" - Русе. Крайният срок за подаване на заявките и внасяне на депозита по тях е 13 октомври.
Девет фирми подадоха оферти за участие в търга за рекултивиране на шлакохранилището на "Юнион миниер Пирдоп мед", съобщиха от компанията. Проектът е част от програмата за възстановяване на околната среда, финансирана от българското правителство, и цели изолиране на шлаката от атмосферата и защита срещу замърсяване на подпочвените води, като включва и последващ мониторинг на обекта. Очаква се договорът за изпълнение да бъде сключен до края на октомври.
Започва и втората приватизация в авиотранспорта: "Хемус ер"
Липсата на дългове прави малката държавна авиокомпания атрактивна, особено за РМД
Станислав Стойков
Година и половина след продажбата на националния превозвач "Авиокомпания Балкан" и втората държавна авиокомпания "Хемус ер" се подготвя за приватизация. Заповедта за начало на приватизационната процедура за продажба на 51% от капитала на "Хемус ер" ЕООД бе подписана през изминалата седмица от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Успешното приключване на процедурата ще означава пълно изтегляне на държавата от този бранш, ако не се смята блокиращата квота, която Министерството на транспорта ще запази в дружеството с ограничена отговорност.
За разлика от "Авиокомпания Балкан" по-малкият превозвач "Хемус ер" не се предлага с огромни пасиви и по първоначална информация кандидати няма да липсват. Интерес вече са проявили както български, така и чужди фирми, макар че подобни бяха предварителните слухове и около продажбата на първия национален превозвач, но резултатите показаха друго. Всички последвали проблеми за година и половина след приватизацията на "Балкан" няма как да не направят сега и кандидат-купувачи, и продавачи по-внимателни.
До 20 октомври, когато изтича срокът за закупуване на документация за провеждане на преговорите, ще станат ясни първоначалните заинтересувани, които ще трябва да внесат и депозит от 500 хил. лева за участие в преговорите. Минимална цена не е фиксирана, а купувачите ще могат да платят половината от оферираната цeна с непарични платежни средства. Потенциалните кандидати са длъжни да представят бизнеспрограма за развитие на дружеството за период, не по-малък от 5 години. Купувачът няма да има право да прехвърля придобитите дялове пет години след сделката. Освен няколкото засега неизвестни чужди кандидати със сигурност ще бъде регистрирано и работническо-мениджърско дружество, което вероятно ще има негласната подкрепа от видни сини функционери. Според изпълнителния директор Димитър Павлов е най-удачно да се говори за партньорство с чуждестранна авиокомпания, с която най-добре може да се търси увеличаване броя на самолетите и дестинациите, както и разширяване на базата. Партньорството може да се окаже необходимо и поради изискването потенциалните купувачи да представят в АП одитирани финансови резултати за последните две години, които едно новорегистрирано дружество определено няма.
Като цяло "Хемус ер" бележи увеличение на дейността си и броя на превозените пътници през последната година. По време на кризата в Косово компанията претърпява много загуби, които за последното тримесечие на 1999 г. достигат 415 хил. нови лева. Въпреки това за цялата година компанията отчита печалба от 111 хил. лева. "Икономическата стагнация в страната, съчетана с последното поскъпване на долара, влияе отрицателно, но отново има шансове годината да завърши успешно", казва Димитър Павлов. Според него компанията в момента има пътници и по чартърните полети, и по редовните си дестинации, като за последните фирмата има идея за разширяване. За тях обаче освен самолетен парк е необходимо и разрешение от дирекция "Гражданска авиация", която е единственият оторизиран орган за тази цел. Всяко издаване на разрешение за дестинация по линия на "Авиокомпания Балкан" обаче влиза в противоречие с клаузите на договора за продажбата на компанията на израелската "Зееви груп". Това ограничение на практика вреди и на двете компании, защото полети на "Балкан" по много от далечните и най-печеливши презокеански дестинации няма, но и разрешения на "Хемус ер" също не се издават и пътниците се преориентират към други авиокомпании. Единствените две линии, по които се застъпват полети с "Балкан" са Бейрут и Дамаск, до които сега лети само "Хемус ер".
Картел и при маршрутките в столицата
КЗК наложи санкции, най-голямата е за сина на бившия транспортен министър Краус
Теодора Василева
Собствениците на маршрутните таксита в София съгласуват помежду си цените, констатира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в свое решение от 5 септември. Общо 19 фирми обслужват 37 маршрутни линии в столицата. Антимонополното ведомство е констатирало картелиране при 14 превозвача. Най-голяма част от пазара на тази услуга заема небезизвестната фирма на сина на бившия транспортен министър Вилхем Краус - "Карина СПС". Тя държи шест от най-атрактивните линии в столицата. Комисията е отсъдила най-солена глоба за нея - 10 хил. лв. Останалите фирми са глобени между 5 хил. и 7 хил. лв. КЗК обаче забули в тайна решението си за маршрутките. "На Николай Павлов отгоре му подсказаха да не прави пресконференция", коментира източник от комисията. По неписани, но стриктно спазвани правила в КЗК единствено председателят решава кога и за какво да говори. Вероятно верен на тъмносините си идеи Павлов е решил да се лиши от публични изяви в този случай, тъй като би следвало да критикува близки до СДС фирми. Председателят на комисията беше далеч по-словоохотлив, когато разясняваше пред журналисти как Мултигруп и "Литекс" са съгласували цените на захарта или пък колко са лоши червените зетьове от "Балканфарма".
В началото на тази година всички фирми, собственици на маршрутки в столицата, промениха цената на билетите от 60 ст. на 80 ст. Именно за това повишение КЗК е констатирала съгласуваност в действията. В комисията не е обсъждано дали въпросната цена е реална. От контролния орган обаче смятат, че цената не можела да бъде една и съща за всички превозвачи, тъй като фирмите оперирали с различен брой коли, работели по различни маршрути и използвали различни горива. Пълна информация за решението ще има едва на 19 септември, когато то бъде връчено на засегнатите фирми. Към момента, макар и взето на закрито заседание, решението все още не е подписано от членовете на комисията. Глобените фирми имат право да го обжалват пред Върховния административен съд в 14-дневен срок. Повечето от санкционираните заявиха, че възнамеряват да се възползват от това си право.
Близо една трета от маршрутните таксита в София се държи от две фирми - "Карина СПС" на Краус-син и "Борекс транс". От последната коментираха, че се разбират много добре с "Карина СПС", тъй като са равни по сили и средства и следователно е логично точно те да диктуват условията на пазара. Връзката между двете фирми се подсилва от факта, че в конкурса на софийската община при избора на фирми превозвачки офертите им не се конкурираха за нито една от над 30-те предложени линии.
Представители на почти всички фирми превозвачки обявиха, че картел няма и цените не се определят съвместно. Управител на една-единствена компания призна, че "съгласуване трябва да има и че фирмата на Краус е разбила конкуренцията във всички отношения". Той обаче не дръзна да конкретизира тезата си.
Може би е просто съвпадение, но в седмицата, когато антимонополната комисия реши да глоби фирмите за съгласуване на цените, в офисите на повечето от тях трескаво се обсъждаше ново увеличение на цените на билетите. От 13 септември маршрутките на "Борекс транс" взимат от пътниците по един лев за превоз, на тази цена са се спрели и другите фирми. Единствено от "Карина СПС" обявиха, че не планират увеличение на този етап. Причина за скока е рязкото увеличаване на цените на горивата от началото на годината, казват от транспортните фирми. Повечето от маршрутките използват дизелово гориво, а малцинството зареждат с газ. "Когато тръгнаха маршрутките в началото на 1999 г., цената на нафтата беше 57 ст./л, а в момента е 1.2 лв./л. Ако не вдигнем цените на билетите, ще фалираме", обясняват увеличението от фирмите. Вероятно напълно случайно всички отново са се спрели на една и съща цена - един лев за билет. "От комисията се заканиха, че отново ще ни накажат заради съгласуваното вдигане на цените и този път глобите ще бъдат десетократно по-големи", страхуват се от фирмите. Според Закона за конкуренцията при първо констатирано нарушение имуществената санкция за фирмите е между 5 хил. и 300 хил., а при повторно - от 100 хил. до 500 хил. лв. Глобата на КЗК не е единствената санкция към маршрутките, нарушения са били констатирани и от столичната община, която сключи договорите с превозвачите. "На почти всички вече са налагани глоби за неспазване на клаузите в договорите (например нарушаване на разписанието)", обясниха от транспортния отдел на общината.
Подобна на маршрутките е ситуацията и при такситата. И там заради повишаването на цените на горивата се очаква вдигане на цените, като според слуховете шефовете на по-големите таксиметрови фирми съгласуват и диктуват условията. Не е изключено антимонополната комисия да се самосезира и за случая с такситата, както направи при маршрутките. За близо двегодишното си съществуване КЗК е наложила санкции за картелиране на захарните и циментовите заводи, а наскоро и на "Булфон" и "Мобика" - за съгласувано увеличение на цените на фонокартите.
Жотев опитва да влее живот в останките от ГОРУБСО
От 24 рудника и близо 20 000 работници през 80-те години в Източните Родопи са останали осем работещи мини с персонал от 2500 човека
Марин ДЕЛЧЕВ
"Германците откриха рудодобива в Източните Родопи, руснаците го разработиха, българите го ликвидираха", казва 77-годишният Иван Пачелиев от Рудозем. Той е работил в българско-германското дружество, основало източнородопския рудодобив през 1941 г. в Мадан, участвал е при учредяването на "Горное рудное болгаро-советское общество" (ГОРУБСО) през 1951 г. Сега работи като пазач на обявена в ликвидация мина. " Само немецът може да оправи ГОРУБСО - така бай Иван коментира последната заповед на министър Петър Жотев за приватизация на ГОРУБСО - Рудозем, и ГОРУБСО - Златоград, под формата на обособени части. И двете дружества бяха в списъка за финансово оздравяване, съставен по настояване на МВФ през 1996 г., и по-късно бяха обявени в ликвидация. В рамките на процедурата по ликвидация обаче никой не пожела да плати исканите от държавата цени за дружествата и както при приватизацията на закъсалия торов завод в Девня "Агрополихим", се наложи откриване на процедура за приватизация на обособени части, за която екипът на Жотев поиска да бъде упълномощен да приключи.
"Приватизационната процедура за продажбата на обособените части дава възможност да бъде използван по-гъвкав механизъм за водене на преговори с кандидат-купувачите, да се използват приоритетните възможности за получаване на концесия за добив, както и да се приемат всички платежни инструменти, разрешени от Закона за приватизация", аргументираха решението си от Министерството на икономиката. Според главния секретар на Българската минна камара Петър Петров последното решение е положително, но най-доброто решение би било рудодобивните предприятия да останат технологично свързани с преработващите фабрики. "В противен случай ще се поставят рудодобивните предприятия в неблагоприятна ситуация, тъй като заводите в Кърджали и Пловдив имат достъп до международните пазари на оловен и цинков концентрат на добро качество и конкурентни цени", смята той. От 1992 г. отношенията между рудодобивните предприятия и ОЦК (Кърджали) и КЦМ (Пловдив) се определят на база на цените на Лондонската метална борса след изчисляване на металното съдържание и приспадането на транспортните и всички останали разходи. На практика обаче за двете фабрики е много по-изгодно да купуват от местните производители, тъй като поради разликите в качеството се получават много по-ниски цени.
"Решението за продажба на обособени части може да спаси не само рудодобива, но и местното население", смята Митко Младенов, изпълнителен директор на рудоземското миньорско дружество "Рудметал" АД, което е и единствен засега кандидат-купувач на местния клон на ГОРУБСО, който е напълно спрял от две години. Работниците му - от 2200 през 1990 г. стигнаха до днешните 190 души, които се грижат главно за поддръжка на рудниците. Подобно е положението и в Златоград, където от близо 2500 миньори през 1990 сега са останали 200 души, които изпомпват водата от затворените галерии.
Но повечето от рудниците му могат да носят нормална печалба, която да осигури поминъка на хората тук за поне още 50 години, смята директорът на кандидата за Златоград - маданското предприятие "Минстрой - Родопи", Таню Стайковски. През август тази година той инициира среща между местни фирми, свързани с рудодобива. Фирмата участва в наддаването за златоградските мини в началото на този месец, но не успя да постигне съгласие за цената. "Ще участваме пак, изчакваме да видим новата оферта на министър Петър Жотев", обясни Стайковски.
От създадените през 1998 г. седем дружества в момента работят три - в Кърджали, в Лъки и в Мадан. Кърджалийското ГОРУБСО - "Галенит" ЕАД, беше приватизирано от дружество, учредено от бивши работници на мините, които закупиха 80 процента от акциите на предприятието за 163 000 щатски долара и наследени пасиви от 640 000 долара и 1.3 млн. лв. Към момента в трите рудника на предприятието и в обогатителната му фабрика работят 697 души. Средната заплата за първото полугодие е 173 лв., а на миньорите в забоя - 300-400 лв. "Има бъдеще в рудодобива, стига да намерим чужди инвеститори или изгодни кредити", смята инж. Живка Ковачева, изпълнителен директор. За месец дружеството произвежда около 450 тона оловен и 500 тона цинков концентрат - няколко пъти по-малко в сравнение с преди 10 години, но според инж. Ковачева стига, за да се преживява. Двадесет процента от концентрата, получен в собствената му обогатителна фабрика, дружеството продава на оловно-цинковия комбинат в Кърджали, а 80 на сто - на комбината за цветни метали край Пловдив.
ГОРУБСО - Лъки, бе купено от РМД "Лъки инвест", което обединява 500 бивши работници на предприятието, всички с еднакъв брой акции. Средната месечна заплата в Лъки е 230 лв., а миньорите забойчици стигат и до 1000 лв. Осемстотинте работници от трите работещи рудника в Лъки добиват 1100 тона концентрат, който се изпраща в комбината за цветни метали до Пловдив. "Спечелихме от разделянето на ГОРУБСО, макар че преди две години не го желаехме", твърди зам.-директорът Васил Кратунков. Според него предприятието може да работи ефективно още доста години, ако държавата поеме негативите. И обогатителната фабрика, и рудниците например са строени
Сега частното дружество е задължено да направи производството безопасно за околната среда, но няма средства. Разбира се, купувачите би следвало да са наясно с тази перспектива още преди да кандидатстват за рудника. "Това е само един от примерите, години наред няма да можем да изчистим батаците на държавата", твърди зам.-директорът Кратунков.
Единственият чужд инвеститор в ГОРУБСО - руско-турският холдинг "Родопи инвестмънт", купи клона в Мадан за 175 000 долара, като заедно с пасивите наследи и почивна станция в Пампорово, както и няколко обекта в града, които сега кметът на общината иска да си върне. Веднага след сключването на договора за продажба новите собственици обявиха, че са ощетени, тъй като не са били предупредени за допълнителни пасиви, един от които е и неразплатени около 800 000 лв. за работни заплати. Въпреки неразбориите през пролетта на тази година новите собственици все пак стартираха производството в два рудника, пуснаха в действие и купената от тях рудоземска обогатителна фабрика, както и въжената линия от Бориева до Рудозем. Към момента в "Родопи инвестмънт" работят около 1000 души и въпреки че възнагражденията са ниски, все пак производството тръгна. Собствениците на "Родопи инвестмънт" едва ли ще реализират завидни финансови резултати, ако не успеят да натоварят закупената от тях рудоземска обогатителна фабрика: тя е с голям капацитет - предназначена е да преработва рудата на всички рудници от Мадан и Рудозем, а в момента работи с нищожни количества.
Докато за дружествата в Златоград и Рудозем шанс има, другите две остатъчни дружества от някогашния българо-съветски рудодобивен гигант - ремонтно-механичният завод и управлението за геоложки проучвания, изглеждат неспасяеми. Както често обичат да казват напоследък хората в тези райони, като че ли най-вярна се е оказала стратегията на немските инженери, разработили находищата през 1941 г. Сега, 59 години по-късно, статуквото от това време бавно се възстановява - работят само най-перспективните 3-4 рудници със същия брой миньори като тогава. Това, което остава излишно, са десетките хиляди хора, заселили се тук през последните 40 години, за които поминък и бъдеще тук засега няма.
Индустриалният експеримент "ГОРУБСО"
Общи събрания
Следствието предава шефа на "Ягода" - Ямбол, на прокурор
Николай Стайков
Предварителното производство по станалата нарицателна приватизация на консервния комбинат "Ягода" в Ямбол е приключило с мнение за търсене на наказателна отговорност от неговия изпълнителен директор Стоян Маринов, съобщи за "Капитал" отлично информиран източник от следствената служба. Заключението на следствието е, че е налице злоупотреба със служебно положение с цел облага (чл. 282 и 283 от Наказателния кодекс), за което в зависимост от това по кои конкретни текстове бъде доказана вина максималните наказания са от три до пет години лишаване от свобода. " В случая става дума за приватизация, което прави случая по-тежък от обикновените злоупотреби", коментира източникът от следствието. Случаят ще бъде предаден на окръжния съд.
Преди три месеца Ямболският окръжен съд излезе с решение, че даденият от "Ягода" кредит от 300 милиона стари лева, с който оглавеното от Маринов работническо-мениджърското дружество "Ягода консерв" след избирането си за купувач плати първоначалната вноска от 10% от цената от 1.65 млн. долара, е нищожен и трябва да бъде върнат. Основната причина за незаконосъобразността на подписания договор е липсата на съгласие от страна на едноличния собственик - държавата, без което според устава на дружеството не могат да се отпускат кредити. Според сключения през октомври 1998 г. договор "Ягода консерв" получи сумата, необходима за заплащане на първоначалната вноска за участие в процедурата за приватизация срещу прихващане на бъдещите си дивиденти от печалбата на дружеството. Парите по сметката на "Ягода" пък от своя страна идват от софийската фирма "ПиК ко", с която дни преди това заводът сключва договор за продажба и предоставяне на изключителни права за дистрибуция на продукция, която е на стойност 650 млн. стари лева. От тях 300 млн. лв. се били преведени по сметката на "Ягода" в Йонийска банка веднага, а на следващия ден "Ягода консерв" ги получава на кредит.
В момента ямболският консервен комбинат не работи, тъй като дни, след като беше сключен приватизационният договор, дружеството беше обявено в несъстоятелност. Новият собственик успя да уреди задълженията на дружеството към Хебросбанк, "Водоснабдяване" и НЕК, но местната "Топлофикация" отказа всякакви преговори и Ямболският съд откри процедура за обявяването на предприятието в несъстоятелност.
Накратко
"Фесто - България", представител на германската компания "Фесто", стартира проект за изграждането на нов завод за производство на машини и елементи за индустриална автоматизация в София. До момента са инвестирани около 4 млн. лв., а строителството трябва да завърши през март 2001 г. В момента фирмата има подобен завод в София и работи съвместно с фирми в Пловдив, Варна и Ловеч.
"Global Finance разполага с 40 млн. долара свободни средства от инвестиционния си фонд Black Sea Fund за инвестиции в България и съседните страни", съобщи Теодор Киакидис, директор инвестиции в компанията. Средствата са предназначени главно за проекти в България и Румъния, но може да се инвестират и в други страни от региона като Полша и Южна Русия. Секторите, към които компанията проявява интерес в България, са хранително-вкусовата промишленост, строителството и веригите магазини за търговия на едро и дребно. До момента Global Finance е инвестирал в страната общо 20 млн. долара в пет предприятия с мажоритарен собственик гръцки компании: фабриката за кроасани "Чипита" в София, завода за производство на алуминиеви профили "Стийлмет" в София, производителя на сладоледи "Делта" във Варна, веригата ресторанти Goody's и заводите за стъклени бутилки и буркани "Стинд" (София) и "Дружба" (Пловдив).
осем фирми - "Изома" (Русе), ЗИТ (София), "Еленица - К" (Котел), "Балкантекс" (Пловдив), "Възраждане инвест 98" (Котел), "Руболт" (Русе), "Регистрационна техника" (Самоков) и "Корела" (Търговище) се отписват от списъка на публичните дружества.
Цената за "Бороспорт" се покачи до 3.7 млн. долара
РМД "Самоков - Боровец 21" АД и "Валест" ЕООД са с най-високи оферти след втория кръг на наддаването
Пламен РАДКОВ
Цената на мажоритарния пакет акции на "Бороспорт" се покачи едва с 200 хил. долара след провеждане на втория кръг преговори за продажба на дружеството и достигна малко над 3.7 млн. долара (изцяло в брой), съобщиха отлично осведомени източници от работната група по сделката. Най-висока оферта е предложена от работническо-мениджърското дружество "Самоков - Боровец 21" АД, което от 1998 г. е собственик на едноименния хотел в зимния курорт. Офертата е повече от изненадваща, след като никой не поставяше работническо-мениджърския екип на традиционно предпочитания от СДС луксозен хотел за провеждане на семинари и конференции сред сериозните кандидати с пари в брой. Втората по големина оферта е на фирмата "Валест" ЕООД, регистрирана на името на италианския гражданин Марио Марини, и е на стойност малко над 3.5 млн долара.
Останалите предложения остават под достигнатата сума от 3.5 млн. долара при отварянето на първоначалните оферти. За следващия кръг преговори се класират четирима от първоначалните пет кандидата, след като Българската холдингова компания официално обяви, че доброволно се отказва от по-нататъшно участие. От холдинга обясниха причината за отказа с неуспешния опит да се намери стратегически партньор, което ограничава възможностите на БХК при офериране на цена и не отговаря на първоначалните намерения на дружеството. Така в надпреварата за покупката на 60% от капитала на "Бороспорт" остават освен двамата кандидати с най-високи цени още "Бороспорт 2000" ООД - Самоков, и "Петер Редей България" ЕООД - София.
Въпреки лекото покачване на офертите при този втори кръг очакванията на Министерството на икономиката за по-висока цена едва ли могат да се считат за изпълнени. "Предложените сега оферти не са лоши, но може да се очаква значително повишаване", обясниха от ведомството, където очевидно още не са взели решение дали предлаганата цена представлява сума, близка до реалната стойност, и ще донесат ли следващите няколко кръга сериозно покачване. На този етап Министерството на икономиката не е правило класация на предложенията на кандидатите. Идеята е да се проведат няколко последователни кръга преговори, на които всички кандидати да се запознават с предложенията на останалите и на следващия кръг да предложат по възможност по-висока цена. Предложенията на тези междинни кръгове няма да се оповестяват публично, те ще станат известни след края на конкурса, обявиха от министерството, което си запазва правото да не избере купувач, ако достигнатата цена е неудовлетворителна.
От държавното ведомство обаче не са уточнили публично какво според тях означава подходяща оферта, което им дава възможност лесно да се измъкнат от евентуална неприятна ситуация. А такава може да настъпи, ако се разбере, че зад най-добрите оферти стоят съмнителни капитали, например че партньор на кандидата с най-висока предложена цена е Мултигруп. Неслучайно групировката не уточни кого от участниците ще подкрепи в по-напредналите стадии на приватизацията. Тъй като основен (ако не и единствен) критерий при избора на купувач е предложената цена, неприемането на най-добрата оферта поради съмнения в източниците на финансиране би развалило целия конкурс и ще наложи трета процедура за приватизация. Макар и нежелан, този вариант бе споменат като възможен още при отваряне на офертите от зам.-министъра на икономиката Левон Хампарцумян.
Лесни пари с идеална цел
Илин СТАНЕВ
За последните 10 години фондациите оправдаха първата част от своето определение "парична сума или фонд", но едва ли много хора ги свързваха с втората му част "с благотворителна цел". Статутът на благотворителните организации по нищо не се отличава от всяко хоби или тенисклуб, а дейността им остава скрита не само за публиката, но често дори и за самите учредители.
В момента дейността на неправителствените организации се урежда основно по Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Той е изключително либерален по отношение на регистрацията на юридическите лица, като за фондациите дори не се изисква определена форма на управление (каквато има например в Закона за народните читалища). Според официални данни на Националния статистически институт към 5 септември тази година съществуват 2065 фондации, като всички те извършват някаква дейност.
Въпреки това фондациите намират други вратички в закона, за да заобикалят плащането на данъци. По принцип неправителствените организации, които желаят да предприемат някакви стопански дейности, могат да го направят чрез паралелни структури. За това обаче рядко се следи стриктно. Често законът се заобикаля, като с дълготрайните активи, дарени на фондация и освободени от данъци, се извършва стопанска дейност. По-сериозният проблем обаче е
Проблемът с публичността на фондациите е една от основните причини в България да не влязат големите донори, като фондация "Форд" например. В България не съществува публичен регистър на организациите с нестопанска цел, нито пък външен човек може да проследи по какви проекти работи дадена организация. Често фондации искат финансиране от различни донори за едни и същи проекти и това нарушава доверието на западните дарители. Друг проблем на големите донори са данъците върху дарения. За да се избегне конфликт с Европейския съюз, правителството беше принудено да освободи от ДДС средствата по програмата ФАР.
Според "Клуб Икономика 2000" през 1997 г. 92% от приходите на нестопанските организации са от чуждестранни източници, по-малко от 8% са набрани от вътрешни източници (това са главно професионалните организации). Въпреки че 1997 г. е пикът на чуждестранните помощи, може само да се предполага какви средства биха постъпили в България, ако имаше по-прозрачна схема за работа на неправителствения сектор.
Най-важното нововъведение в предложения в момента на второ четене закон за юридическите лица с нестопанска цел е възможността им да извършват стопанска дейност, без да разпределят печалба по реда и условията на законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. В закона обаче не е определен специален механизъм за контрол на тази стопанска дейност.
В новия закон се набляга на делението на юридическите лица с нестопанска цел на сдружения, фондации и организации с общополезна дейност. Идеята зад подобно деление е да се обособят организациите, подобни на Българския червен кръст, които да получат сериозни данъчни облечения, но и в същото време да бъдат публично контролирани. В закона се предвижда организациите с общополезна дейност да водят книга, в която се пазят протоколите от заседанията на колективните им органи. Също така те се задължават веднъж годишно да изготвят доклади за дейността си, в които са описани разходите им, постигнатите резултати, безвъзмездно получените имущества и приходите от другите дейности за набиране на средства. В централния регистър следва да се вписва и изразходването на средствата, както и свързаните помежду си лица. Докладите са публично достъпни.
Хората от неправителствения сектор са толкова противоречиви за предстоящите законодателни промени, колкото разнопосочни са и интересите им. Немалка част от тях имат фондации с наистина благородни цели. Други са там заради влиянието, което им дават програмите и парите на чуждите дарители. Целта на трети пък е съвсем елементарна. Те просто искат да спечелят малко или повече лесни пари, маскирани зад идеалната цел на своята фондация.
Накратко
На 16 септември по покана на министър-председателя Иван Костов на официално посещение в България пристига министър-председателят на Социалистическа република Виетнам Фан Ван Кхай. Програмата на посещението предвижда разговори с премиера Иван Костов, с председателя на Народното събрание Йордан Соколов и с вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Фан Ван Кхай ще има срещи и с кмета и с областния управител на Варна. Българският министър-председател и неговият гост ще обсъдят политическите и търговско-икономическите отношения между двете страни.
На последната сбирка на "Клуб 100" по проблемите на общините участниците в дискусията се обединиха около идеята за гаранционен фонд, от който при неизпълнение на приходите на общините да се покриват разликите. БСП ще отстоява искането при приемането на бюджета за следващата година. Целта е чрез този фонд държавата да гарантира, че общините ще получават приходите, които тя е планирала. В изказването си кметът на Благоевград Костадин Паскалев, който е и председател на Сдружението на общините, отбеляза, че неразплатените средства в общините са над 200 милиона лева. Според него затова е възможно в последните месеци на тази година да се очакват "сериозни социални сътресения".
Започва регистрация на животновъдите
Паулина МИХАЙЛОВА
Всички животновъдни ферми, произвеждащи продукция, предназначена за пазара, ще бъдат регистрирани в областните дирекции "Земеделие и гори" към земеделското министерство. Това предвижда Законът за животновъдството, който влиза в сила от 9 септември. Преди да започне регистрацията, се очаква ведомството на Венцислав Върбанов да подготви специална наредба за начина, по който ще става тя. В наредбата трябва да бъде определено какви документи и къде трябва да подадат притежателите на фермите и в какви срокове. Пак там ще бъдат уточнени и изискванията, на които трябва да отговарят фермите за отглеждане на всеки вид животни. Регистрацията ще се отнася за абсолютно всички собственици на животни, независимо от бройя и вида им. Тя ще важи включително и за стопаните, които не са регистрирани като фирми.
За съставянето на регистрите ще съдейства и Националната ветеринарно-медицинска служба, каза шефът й Илиян Бъчваров. Според него се очаква наредбата по въпроса да бъде готова до края на следващия месец, а първите регистри да са готови още до края на годината. НВМС ще проверява и дали фермите отговарят на ветеринарните изисквания по видове животни. "Веднага след приключването на този процес ще започнем маркиране на всички животни във фермите. Целта е да се подобри контролът върху разпространението на болести по животните", обясни той. Отделни регистри в областните дирекции ще има за пчелните семейства. "Важно е да се знае, че собствениците на животни не се регистрират, за да плащат данък", каза шефът на НВМС.
Според новия Закон за животновъдството, който произвежда животинска продукция в нерегистрирана ферма, се наказва с глоба от 100 до 900 лв., а за юридическите лица санкцията е от 900 до 1500 лв. Наказанията ще се налагат от инспекторите на НВМС, както и от лица, упълномощени за това от земеделския министър.
В момента по Закона за ветеринарномедицинската дейност всички собственици на животни са длъжни да декларират в кметствата вида, пола и броя на животните си в срок от 3 дни след покупката или 30 дни от раждането им.
От агроведомството се очаква да подготви и наредба, която да определи реда за предоставяне на държавно имущество на животновъдните организации за безвъзмездно ползване, без те да имат право да го преотдават. Тази възможност също е предвидена в Закона за животновъдството, като от нея могат да се възползват развъдните асоциации, браншовите животновъдни организации и националния животновъден съюз. Развъдните асоциации обаче първо трябва да получат разрешение за дейността си от земеделското министерство. За получаване на документа те са длъжни в срок от шест месеца след 9 септември да подадат заявление до агроминистъра. Той трябва да даде одобрение или отказ до два месеца, като самото разрешение важи 10 години. Заявления с молба за разрешително до министерството трябва да подадат и всички центрове за изкуствено осеменяване в срок от две години. След това за работа без разрешително ще им се налагат глоби от 200 до 300 лв. Не "Бъдеще за България" е мишената
Елена Костова, председател на фондацията, пред "Капитал"
- Става дума за тежката зима на 1997. Тогава фондацията разпрати около 1000 писма-призив за помощ до цял свят. Така и не можахме да разберем кой е посредникът за превода. Това беше времето на служебното правителство. Представихме списъка, знае се къде са отишли тези пари. Много приказки се изприказваха. Аз, разбира се, не се притеснявам, защото никой не е застрахован от вземането и получаването на някакви средства, дошли отнякъде. Неколкократно сме обявявали нашите банкови сметки, имали сме много мероприятия извън фондацията, за които сме набирали средства. Така че никой не знае какви пари ще дойдат. Въпросът е как са изразходвани те. Естествено ние си правим наша проверка - вече съм помолила в Швейцария за съдействие и ще разберем всичко около тези пари, около хората, които са били свързани с тях. Но досега никой не се е появил като посредник, който да каже: "аз ви съдействах, ако има нещо - няма нищо... " и ние да му благодарим. Защото, да, наистина, трябва да се благодари на всички, които успяха да отделят средства и да помогнат - положението в домовете беше много тежко, и то не благодарение на сега управляващата партия, а благодарение на онези, които паднаха през зимата на 1997. Затова в момента си мисля дали, ако сега получа такива пари, ще ги взема, или ще ги върна. Ние сме само посредник, не сме хора, които имат представителни разходи, във фондацията никой не може да идва да си пие кафето, самата аз не съм на заплата... Заплатите при нас са 250 лева и на никого не мога да обещая повече. И единственият девиз, който спазваме, е девизът на Донка Паприкова, българската Майка Тереза: "Прави добро, пък каквото ще да става. " Това е девизът. А това е работа преди всичко с деца, независимо какви са - това са нашите деца и аз никога няма да се откажа да работя за тях. Кой каквото иска и както иска да интерпретира нашата работа.
- Между дарители и дарени. Точно на 2 декември - ние може би сме единствената организация, която не прави помпозни чествания и коктейли на годишнини, коктейли - събираме дарители и дарени, да се видят, да се запознаят и вече да не ни ползват като посредници, а да работят директно помежду си. Вече много от домовете и здравните заведения работят така.
- Е, кой да бъде поканен?
- Ами и аз не знам.
- Слава Стойчева и тя не знае. Оказва се, че никой не знае. Понеже работим с доста организации. В Австрия и Швейцария - като се обърнахме към тях, се оказа, че дори те не знаят, че тази фирма е на това лице. Затова в момента проверяваме дали наистина през 1997 г. тази фирма е била на Григорий Лучански.
- Ние всички сме с един статут - учредителки. Никой няма друг статут при нас. Аз например съм поела управлението за 4 години и бих желала на 2 декември УС да вземе решение да ме освободи, защото човек работи до едно време и след това има други предизвикателства, с които да се занимава. При нас го няма това, което искат да изкарат и пишат непрекъснато: фондацията на Елена Костова. Тя не е на Елена Костова. Ние сме седем жени.
- Да. По устав всички учредителки са членове на УС.
- Продължава, защото уставът ни гласи, че 5 години не може да се прави никаква смяна в състава на УС. Имаме наш вътрешен правилник. Направихме го след един одит - работехме с много организации, имахме данъчна ревизия и абсолютно всички препоръки, които дойдоха от направения одит, отразихме в правилник за вътрешния ред. - През 1998 г., защото се установи, че докато няма закон за третия сектор, по-лесно е човек да има един такъв правилник, с който да се регламентира точно дейността на организацията.
- Не, засега не. Поне до момента не можем да установим. Другата седмица, предполагам, ще получим информация за това, което съм потърсила като данни, и тогава вече може да се разбере. Но не вярвам, че ще се разбере някога - когато стават скандали, всичко живо се скрива. Въпросът тук не е дали сме получили парите и дали сме ги превели на СДС - ние пари на СДС изобщо не сме превеждали. Защото това, което правим, е една обща програма за България - всичките ние работим в една посока - да измъкнем България и да отидем в Европейския съюз. И тук целта не е да се говори за нашата фондация, а това е начин да се отклони България от пътя, по който върви.
- След приемане на правилника за вътрешния ред, от края на 1998.
- Да.
- Това сега няма да ви го кажа.
- Същите. Когато сме знаели, разбира се. Или когато се търси някаква протекция. Аз пак казвам - може би съм човек, който респектира повече хората... на някои им е много трудно да поискат нещо от мен, защото знаят, че няма да получат. Не бива въобще да бъркат дейността на фондацията с това, което моят мъж прави. Когато се наложи и се каза, че моята фирма трябва да се замрази, аз не я замразих, а я ликвидирах. Защото си дадох сметка, че тя винаги може да събуди подозрения и топката да се върне отново. За мен е ясно, че пътят, по който е поел моят мъж, трябва да е чист и аз стоя зад него вече 33 години - това не ме смущава. Затова, ако се вземе решение фондацията да прекрати дейност, изобщо няма да се замисля.
- Никой от неправителствените организации не е длъжен да си проверява източниците. Натъкнах се на една статия в "Демокрация" - Васил Гоцев подробно беше описал стария закон и това какво се предвижда. Всеки иска да изпълни целите, които си е поставил, и прави всичко възможно да събере средства.
И ако те са, така да се каже, с такава насоченост, благотворителна, никой няма от какво да се притеснява.
- Разбира се.
- Който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Когато човек работи, той винаги е мишена.
- Имаме строга отчетност. По това време няма други преводи - иначе не можеше да се проследят. Сега вече всички средства, които се набират, са по програми.
- Нашето писмо-обръщение беше във връзка с домовете за сираци и тогава пари са се давали и превеждали точно за това.
- Отчетите предаваме в данъчните служби. Приходите и разходите се предават на три месеца, а балансът - на края на годината.
- Не. Какво да проверим? Как да ги проверим? Тези, които са пристигали, те са записани. Аз никога не се притеснявам, ако пристигнат пари по банков път. Даже и на "Дарик" радио казах - ако те твърдят, че швейцарските банки са пералня за пари, нека да го кажат гласно и да си носят последствията.
- Разбира се, ние сме на дулото, откакто сме създадени. Но не нашата фондация е на прицел.
- Ние сме на прицел вече от една година. В нашето семейство сме много близки, много неща сме си казвали, много неща сме обсъждали и слава на Бога, че децата са доста куражлии да застанат, да дадат обяснение за самите себе си, да поемат собствената си отговорност, а не да се крият зад гърба на баща си и на майка си. Така че аз нямам притеснения за тях.
- Не знам. Ще измислят нещо. Ще видим. Чакаме. Дано сме живи и здрави да видим.
- Не, абсолютно не. Всичко това ме прави по-силна. По-силна, защото знам, че съм много права. Когато човек е прав и има принципи просто няма проблеми и няма от какво да се страхува. Продължава само напред по същия начин и това е. Фондациите - начин на (зло)употреба
Йово Николов, Иван МИХАЛЕВ
Семейство Костови със сигурност ще намразят думата фондация. От зората на демокрацията тя преследва семейството и го забърква в тежки скандали. И макар че уж все излизат чисти, над премиерското семейство тегнат съмнения.
Ако не беше аферата "Сапио", Иван Костов щеше да има много по-малко бели коси на главата си. Сянката на "Сапио" върви след него повече от шест години. Едва миналата година новият главен прокурор Филчев, който СДС постави на този пост, оневини премиера за подписа му върху разрешителен документ отпреди осем години.
Изобщо фондациите у нас не се ползват с много добро реноме. Особено някои. Във всеки период обаче те намират своите начини да обогатят по един или друг начин и самите организации, и техните дарители.
В момента, в който Андрей Луканов освободи фондациите и студентските кооперации от местни и държавни данъци, такси и мита през 1990 г., в държавата се нароиха толкова много фондации, че на човек му се зави свят. Естествено фондациите (наред с кооперациите) бяха използвани, за да се вкарват през тях основно цигари, алкохол и други акцизни стоки в огромни количества. Въпреки че няма среден бизнесмен у нас, който да не е използвал фондация като търговско дружество, срещу този първи етап на натрупване на капитали малко хора роптаят. Случаят "Сапио" обаче е друг. Защото фондацията на бившия велик депутат от СДС Ясен Златков получи разрешение да внася стоки без мита, когато правителството на Филип Димитров вече беше отменило тези привилегии. И защото подписът на разрешението "По изключение от 24 до 31 март 1992 г." е на тогавашния финансов министър и настоящ премиер Иван Костов. С това "изключение" за една седмица Ясен Златков вкарва стоки с 52 митнически декларации, като щетите от това за държавния бюджет са изчислени на стойност 140 милиона лева. За откривател на аферата "Сапио" се сочи тогавашният данъчен шеф Стоян Александров. След това случаят започна да се влачи по следствия, прокуратури, съдилища. С различен успех Костов беше обявяван за невинен и за виновен. През 1993 г. проверката беше прекратена с мнение за липса на престъпление.
"Сапио" беше разследвана и от Временната анкетна комисия за проучване на сигналите за корупция в законодателната и изпълнителната власт през 1994 г. Заключението й е, че "Сапио" е нанесла вреди на държавата за 338 милиона лева.
Проверката по скандалната фондация беше отново извадена като оръжие в разгара на войната между изпълнителната власт и прокурорите на Татарчев. Направената проверка през 1998 г. предизвика нов смут, но преди да сдаде поста, Татарчев прехвърли отговорността на приемника си и му остави той да решава виновен или не е Иван Костов. Филчев не се колеба дълго и през януари 1999 г. постанови, че няма данни за нарушение на премиера по чл. 282 на Наказателния кодекс за длъжностно престъпление.
Фондацията на Елена Костова е регистрирана на 2 декември 1996 г. и от самото й създаване започват атаките срещу нея. Те се засилват все повече с приближаването на СДС към властта. Първоначално интересът към "Бъдеще за България" е предизвикан от участието в нея на президентската съпруга Антонина Стоянова, жената на лидера на сините Елена Костова, кметската половинка Алиса Софиянска, съпругите на Красимир Стойчев - Слава, на Марио Тагарински - Вера, и на оргсекретаря на СДС Христо Бисеров - Маша. Последните две само помагат на "Бъдеще за България", без да са в управителния съвет на фондацията. От чисто персонално обаче любопитството се прехвърли към финансирането на "Бъдеще за България".
За постъпления в сметката на "Бъдеще за България" от "Мобилтел" се говори още от 1997 г. Скандалите около постъпването на пари от страна на държавни пред-приятия обаче датират от 1998 г. Презумпцията е, че частни и държавни фирми наливат пари във фондацията - едните, за да си гарантират директорските постове, другите, за да получат протекции на държавата. За 4 години съществуване "Бъдеще за България" беше обвинена за редица подобни случаи. За първите 9 месеца на 1997 г. сред българските дарители на фондацията са Булгартабак, Главболгарстрой, "Ариана", "Рамкофарм", Пощенска банка и т.н. В края на 1998 г. евродепутатът Драгомир Драганов направи парламентарно питане към тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Александър Божков. Поводът беше писмо на Божков до предприятия от хранително-вкусовата промишленост да дарят храни на детски и старчески домове по Коледа чрез фондация "Бъдеще за България". В писмото ставаше въпрос за 10 милиона стари лева. Вторият случай беше след обвинението на депутата от ДПС Осман Октай, че Елена Костова е поискала 50 милиона лева от БТК за фондацията си и ги е получила. Според Октай сред дарителите на фондацията били държавни фирми като БДЖ и "Кремиковци", които не са в цветущо финансово състояние. През 1999 г. гръмна друг скандал, след като "Бъдеще за България" откликна на призива на премиера да се помогне на пострадалите от наводненията в началото на септември. Тогава синият депутат и бивш шеф на застрахователния надзор Христо Христов "призова" застрахователните фирми да дарят пари чрез "Бъдеще за България" за пострадалите. Фондацията на Елена Костова от своя страна заяви, че парите ще постъпят в съвместна сметка с Българския червен кръст и разходвани заедно с тях. Скандалът гръмна, когато вестник "Монитор" разкри, че застрахователите са превели парите в банковата сметка на "Бъдеще за България" в Инг-банк, а не в общата сметка с БЧК в банка Биохим. Тогава за най-щедър дарител се сочеше ДЗИ, която обещала 320 000 лева. Останалите частни застрахователи бяха дали между 2500 и 10 000 лева. Пак през миналата година стана известно, че един от длъжниците на "Нефтохим" АД също е бил дарител на организацията.
Макар да няма преки доказателства, се приема, че с дарителството на "Бъдеще за България" частните фирми получават индулгенция за своите пари и благословия за своите бизнеснамерения. Защото сред дарителите на фондацията освен държавни фирми личат и някои доста скандални частници. Между тях е например "Търговска лига", чийто шеф доскоро беше обвиняем в документна измама, но оправдан от съда. Фирмата беше подозирана, че по нечестен начин е спечелила търгове и е превърнала "Пирогов" и Министерството на здравеопазването в дойна крава. Друг дарител със съмнителна стойност е прословутият Фуат Гювен. Той пък е известен с това, че продава горива от бензиностанция в безмитната зона във Свиленград, като не плаща мита и акцизи. По този начин Гювен един път ощетява бюджета на държавата и втори път прави нелоялна конкуренция на десетките бензиностанции в района на Капитан Андреево и в цялата страна. Вече няколко правителства се заканват, че ще спрат далаверата му, но така и не го правят. Фирмите на Гювен "Емелда" и "Шипка" са дарили през 1998-1999 г. близо 80 000 лв. Могат да се изброят и други фирми и лица, които има защо да си купуват благоразположението на премиера.
Естествено не само фондациите на управляващите са под прицел. Фондациите често се използват за откровена контрабанда, тъй като все още има вратички, през които може да се промуши някой любител на лесните печалби. Миналата година митницата залови контрабандна пратка с козметика, дамски превръзки и одеяла на фондация "Свобода, солидарност, справедливост" на депутата от евролевицата (сега от групата на БСП) Стефан Нешев. Стоката беше открита в 29 от общо 35 палета, в които трябвало да има дарена медицинска апаратура.
Много по-драстичен е случаят с фантомната фондация "Атлантическа общност", който беше разкрит от НСБОП през 1998 г. С посредничеството на Агенцията за чуждестранна помощ тя успя да внесе контрабандно над 20 000 тона горива, но очакванията бяха, че до края на годината е трябвало да станат 30 000.
Даренията, които идват от чужбина по силата на Закона за Агенцията за чуждестранна помощ, чл. 6, се освобождават от такси, данъци, акцизи и мита.
Схемата на измамата беше следната: представител на фондацията обикаля старчески, домове за сираци, читалища, болници, държавни учреждения и предлага помощ. След това декларирали горивата пред Агенцията за чуждестранна помощ, която според закона изпълнява волята на дарителите и следи тя да бъде спазена. Служителите на АЧП се явяват на митницата и освобождават пратката, след което оставят на склад горивото на отговорно пазене, докато дойде отоплителният сезон. През това време обаче горивото изчезва от складовете и се пласира на вътрешния пазар. Печалбата от тази операция носи до 100-150% печалба. За основен дарител в повечето документи се сочеха фирмите "Алфер Сайпо" и "Алферсам Со" от Сирия. По случая бяха арестувани двама човека, но се подозираше, че зад канала за внос на контрабандно гориво от Гърция стои Димитър Дацов, който беше член на УС на "Химко", Враца. Дацов беше застрелян в началото на годината, докато излизаше от офиса си, а убийците му не бяха открити.
Тайното преливане на пари от фондации в партийни каси не е българско откритие. Донякъде този процес е обективно заложен в законодателството. Вече десет години няма приет закон за политическите партии. Липсата на законни начини за финансиране на партийните централи е причината за използването на не толкова явни и легални способи.
Още от началото на прехода у нас се наложи моделът "всяка партия - с фондация". И сега около основните политически сили гравитират по няколко фондации, активно подпомагани от базирани в чужбина фондации на сродни по политическа ориентация партии.
Съюзът на демократичните сили създаде своята първа фондация "Демокрация" още през 1991 г., която беше неофициалният разпределител на средства за синята идея. Контролът върху парите беше в ръцете на тогавашния син лидер Филип Димитров. Той и още един-двама души от най-близкото обкръжение знаят източниците на всички спонсорства и дарения, които СДС е получавал в този период. Тогавашните лидери Александър Йорданов и Стефан Савов искаха на няколко пъти отчет през Националния координационен съвет за сметките на фондацията, но такъв им бе отказан. В ранните години на демокрацията тогавашната демократична опозиция ползваше финансовия гръб на фондация "Отворено общество", собственост на милиардера Джордж Сорос. През пролетта на 1996 г. беше създадена фондация "Победа", която финансира предварителните избори за кандидат-президент на опозицията. За надпреварата между Петър Стоянов и Желю Желев в касата на фондацията влязоха 230 000 долара от републиканския институт на САЩ и 46 000 лири от фондация "Уестминстър". Това гласеше публичният отчет. Не е тайна, че мощна финансова подкрепа на сегашните управляващи оказва германската фондация "Конрад Аденауер". На един от семинарите, които тя организира през 1996 г., председателката на германския Бундестаг Рита Зюсмут нарече Петър Стоянов "нашия президент". Фондацията на германските християн-демократи финансира и предизборните срещи на СДС и Народен съюз в италианския курорт Каденабия. Впоследствие наследник на "Победа" стана фондация "Втора победа" с шеф Марио Тагарински. Не е тайна, че фондацията се финансираше от Американския републикански институт. Оттам идваха и парите за Академията за Централна и Югоизточна Европа, която плащаше сините семинари в Боровец.
Лидери на БСП също основаха няколко фондации. Бившият премиер Жан Виденов основа през 1997 г. фондация "Европейски социални ценности". Сред нейните учредители попаднаха бившите министри от кабинета Младен Червеняков, Минчо Коралски, Румен Гечев, Илчо Димитров, Румен Овчаров, както и Благовест Сендов и още половин дузина депутати от левицата. Изпадналите в опозиция червени политици обявиха, че ще работят за запазване на социалните ценности в обществото ни. По този начин те се разграничиха от Красимир Премянов и основаната от него фондация "Обединена Европа", както и фондацията "Солидарно общество", основана от Георги Пирински, Николай Добрев и Нора Ананиева. Версиите за бума в раждането на леви фондации са най-различни. Мнозина червени симпатизанти смятат, че фондациите е трябвало да бъдат създадени, докато БСП е на власт, за да могат да се замогнат финансово и да издържат партията след минаването й в опозиция. Според други появата на тези структури е била предизвикана от желание за легализиране на средства, присвоени от партийните величия. Така или иначе БСП продължава да има проблеми с финансирането, което пролича по изключените радиатори на "Позитано" 20 миналата зима. В момента столетницата се издържа основно с парите на червени групировки, свързани с т.нар. генералско движение с подкрепата на чужди фондации. Част от проявите на партията се организират с помощта на германската фондация "Фридрих Еберт". Същата фондация спонсорира и Школата за партиен мениджмънт, в която трупат знания лидери на младежките организации.
Евролевицата нашумя главно със скандално известната фондация на депутата Стефан Нешев "Свобода, справедливост, солидарност", която беше уличена миналата година в контрабанда. Голяма пратка с козметика и други стоки, предназначена за фондацията на евролевия депутат, беше заловена на варненското пристанище.
Всъщност политическата биография на евролевицата е свързана повече с фондацията "ХХI век" на Александър Томов. Тя беше създадена през 1991 г., след като сегашният евроляв лидер напусна вицепремиерското кресло. Впоследствие от нея беше създадена структурата ГОР, а по-късно и самата евролевица. Томовата фондация също беше сполетяна от няколко скандала. Андрей Райчев първи обвини лидера си, че финансирането на партията е непрозрачно. През април тази година обвинения отправи и Росен Карадимов, който призова БЕЛ да бъде първата партия, която да скъса опашката на гущера, докато е в опозиция, за да не изскочат скандали като червения "Орион" и синия "Олимп", когато дойде на власт. Томов беше обвинен, че лансира своя роднински кръг и обвързва партийните постове в евролевицата с икономически структури. Сестрата на лидера - Татяна Брайкова, е изпълнителен директор на фондация "ХХI век". Борислав Брайков, неин съпруг и зет на Томов, пък е председател на пенсионната компания "Доверие" и на бившия приватизационен фонд "Република", който е акционер в същата компания, разкри Карадимов. Той допълни, че част от членовете на политическия съвет на партията също участват в директорския борд на бившия приватизационен фонд. По-късно ковчежникът на евролевицата Иван Бойков призна, че от четири години е в УС заедно с Евгени Димитров, но управителите са общо шестима души, а и "Република" вече е частен холдинг. Самият Александър Томов заяви, че пенсионният фонд и холдингът нямат нищо общо с партията и неговата фондация. Според Томов евролевицата никога не е била зависима от спонсорство и партията била спасена от клиентелизъм.
ДПС също създаде през 1997 г. своя фондация "Булрег". В управителния й съвет тогава влязоха лидерите на движението Ахмед Доган, Юнал Лютфи и Ариф Мустаклъ. Официално тогава беше обявено, че фондацията ще поддържа връзка с международни организации, за да се подпомагат наши училища и да се осигуряват средства за обучение на българчета от бедни семейства. Твърди се, че ДПС също е ползвала подкрепа на чужди източници. Наскоро лидерът Ахмед Доган беше обвинен, че е получил през 1997 г. 500 000 долара подкуп, за да осигури избора на Мустафа Алиш Хаджи за мюфтия. Обвинението беше отправено от председателя на социалната фондация "Прав път на българските граждани от турски произход" Ашим Хаджи Асан. Самият Доган отхвърли обвиненията. Истина е обаче, че покрай контактите си с бившия президент Желю Желев ДПС е ползвала подкрепа на фондация "Фридрих Науман", която работи за развитието на либералната идея. Фондацията учреди през 1995 г. Съвет за либерална политика и политическо образование в България и спонсорира прояви на либералните формации у нас.
Грешно е да се твърди, че мръсните пари в политиката ще спрат, ако бъдат забранени фондациите. Управлението на неправителствени организации с идеална цел не означава непременно вършене на злоупотреби с даренията и укриване на данъци. В същото време много на брой примери в последните години помогнаха фондация да се превърне в мръсна дума.
Най-често фондациите биват използвани за легитимация на неясни капитали и като очистително за корумпирани политици. Вина за това имат и съпругите на управляващите, които заиграха в последните три години с благотворителна дейност, която в голяма степен изпреварва напъните на държавата да осигури препитание на бедните. Ако "Бъдеще за България" не беше фондацията на Елена Костова, едва ли парите на Лучански щяха да попаднат в нея. Интересно дали и разследваният за корупция Марин Маринов щеше да дарява заплатата си от борда на "Кремиковци", ако шеф на фондацията не беше съпругата на Иван Костов.
Близките до властта фондации винаги са били използвани и като един вид индулгенция за бизнеса - бил той държавен или частен. Схемата е проста - правиш дарения, печелиш приватизационни сделки. (Разбира се, има и изключения като "Юкос петролеум", която спонсорира "Българския Великден", но загуби търга за банка Биохим.) В едно от многобройните си интервюта тези дни Елена Костова сама призна, че е имало такива фирми, които сами са предлагали дарения на "Бъдеще за България". Вероятно много повече са тези, които са били "подсетени" отгоре, че това е по-лесният начин да се прави бизнес у нас. Държавните предприятия също не правят изключение от това явление. Като вицепремиер и промишлен министър Александър Божков беше разпратил писмо до всички шефове на по-големи предприятия, с което ги задължаваше да превеждат суми във фондацията на г-жа Костова. Самите мениджъри нямат нищо против, тъй като спонсорирането на премиерската съпруга им осигурява чадър за техните собствени злоупотреби в поверените предприятия. Така се стига до парадокса с благотворителност да се занимават най-губещите държавни фирми като НЕК и БДЖ. На общинско ниво спонсор номер едно е "Софийски имоти" ЕАД - фирмата, контролирана от близките до Антоан Николов и Евгений Бакърджиев общински служители, която неясно защо все убягва от проверките на специализираните служби.
Специално внимание заслужава феноменът Булгаргаз, на който миналата година бюджетът след одобрение от парламента опрости задължения за 350 млн. нови лева. Това обаче не пречи на контролираната от същия политически кръг газова компания да спонсорира "Бъдеще за България" и други фондации, както и да харчи пари за реклама в официоза "Демокрация". Последното е пълен абсурд, тъй като един губещ монополист като Булгаргаз едва ли се нуждае от каквато и да е реклама. Очевидно става въпрос за източване с идеална цел. Булгаргаз обаче най-ясно показва кой е реалният спонсор в подобни начинания - данъкоплатецът. Чрез Булгаргаз и другите губещи фирми управляващите превръщат в спонсор на близките до себе си фондации цялото осеммилионно население. Не само че данъкоплатецът насила е каран да дарява, но това става безшумно и при пълна липса на прозрачност и така отделният гражданин никога не разбира, че е бил спонсор. Междувременно съпругите на управляващите се бият в гърдите и правят имидж, помагайки на деца и стари хора в нужда. Заради такива схеми и злоупотреби с парите на добронамерени дарители хората изгубиха желания да дават пари за хуманни мероприятия.
За съжаление новият закон за фондациите и сдруженията с нестопанска цел едва ли ще сложи ред в дейността на тези структури. Най-спорният въпрос е предвижданото в него разрешение фондациите да извършват стопанска дейност, с която да издържат своята дейност. Разбира се, не е проблем една фондация да извършва търговска дейност, когато това се прави с цел да бъдат набавени лекарства и храни за деца и за старчески домове. Проблемът е, че по този начин се създава паралелен режим за стопанска дейност, който ще изкара голям брой икономически субекти извън контрола на Търговския закон и останалите закони. Това винаги е предпоставка за злоупотреби, вършени зад паравана на благотворителността.
Световната финансова индустрия роди нов гигант
Банка Chase Manhattan купува J.P. Morgan за 38.6 милиарда долара
Кирил КИРИЛОВ
През последния месец двама стари приятели провеждаха редовни тайни срещи, за да уговорят сделка на стойност 38.6 милиарда долара. Още преди седмица Уилям Харисън-младши, председател на борда на директорите на американската банка Chase Manhattan, и Дъглас Уорнър, председател на борда на директорите на символизиращата американския капитализъм финансова институция J.P. Morgan, знаеха това, което бе официално обявено на 13 септември - Chase Manhattan купува J.P. Morgan за 38.6 милиарда долара. По-този начин основаните от патриарсите на американската банкова система Джон Д. Рокфелер и Джон Пиърпонт Морган финансови институции стават едно цяло. Новата компания J.P. Morgan Chase & Co. се превръща в една от най-големите световни финансови институции и ще има активи за 660 милиарда долара (повече имат само Citigroup и Bank of America), както и 720 милиарда долара във взаимни инвестиционни фондове и други активи на доверително управление (в САЩ повече има само Fidelity Investments).
Със сигурност сделката може да се определи като брак по сметка, който стана факт благодарение на вълната от консолидация в сферата на финансовите услуги, която доведе до ситуацията по-малките и по-малко диверсифицирани компании да не са конкурентоспособни на местния и световния пазар. В този смисъл комбинацията между Chase Manhattan и J.P. Morgan има всички предпоставки да се превърне в една твърде печеливша сделка. "Този съюз има феноменален потенциал", твърди Уорнър. "Това е ситуация, при която едно плюс едно прави повече от две", добави Харисън при обявяването на сделката.
Chase Manhattan са много силни на пазара на синдикирани заеми, докато J.P. Morgan управлява активи за над 400 милиарда долара; Chase е една от най-силните банки в Съединените щати, а J.P. Morgan има доста добри позиции в Европа, освен това и двете банки имат голям опит в първичните емисии на корпоративни ценни книжа. Иначе казано, комбинация, която всеки инвестиционен банкер би искал да постигне. А до това сливане се стигна, след като самата Chase, бивша Rockefeller Bank, премина през поредица от сливания с по-малки финансови институции, за да дойде моментът, когато третата по големина американска банка погълна и J.P. Morgan, петата по големина банка в САЩ.
През последните години J.P. Morgan бе остро критикувана за това, че не е достатъчно голяма по новите световни стандарти и че не развива достатъчно агресивно банковите си операции с по-малки и индивидуални клиенти. От друга страна, критиците на Chase Manhattan бяха единодушни, че финансовата институция има остра нужда от разширяване на поделението си за инвестиционно банкиране, за да може да се конкурира с голямата тройка инвестиционни банки - Goldman Sachs, Morgan Stanley и Merrill Lynch. Вероятно това също е било мотив при обсъждането на сделката, която очевидно е била обмисляна изключително внимателно и от двете страни, след като още от първия ден след обявяването й станаха известни имената на 40-50 от висшите мениджъри на новата компания. Според условията на сделката, която все пак трябва да бъде одобрена от акционерните събрания на двете компании и от регулативните органи, Chase заменя 3.7 свои акции на стойност 207.43 долара за една от общо 186 милиона акции на J.P. Morgan, а клиентите на двете банки автоматично се превръщат в клиенти на новата компания.
Всъщност, както признават и Харисън, и Уорнър, неформални разговори за сливането на двете банки са водени непрекъснато в продължение на години. Сериозното обсъждане на сделката обаче става факт в края на август тази година, когато швейцарската Credit Suisse Group купи инвестиционната банка Donaldson, Lufkin & Jenrette Inc., една от последните големи независими финансови институции, а друга швейцарска групировка, UBS AG, стана собственик на PaineWebber Group Inc. По същото време се появиха спекулации, че германската Deutsche Bank проявява интерес към J.P. Morgan, но се оказа, че всъщност слуховете са били разпространявани от източници вътре в J.P. Morgan с единствената цел да бъде отклонено вниманието от бъдещето сливане с Chase.
В новата компания Дъглас Уорнър ще бъде председател на борда на директорите и съпредседател на изпълнителния съвет на компанията, а Уилям Харисън ще заеме поста на президент и главен изпълнителен директор, както и съпредседател на борда на директорите. В съвместно изявление двамата обявиха, че вследствие на сливането очакват намаляване на разходите с около 1.5 милиарда долара преди данъчно облагане, като една трета от тази сума ще дойде от съкращаване на работни места. Това от своя страна означава, че над 10 хиляди души ще трябва да напуснат новата компания.
Реакцията на пазара бе на пръв поглед парадоксална - акциите на Chase Manhattan паднаха с 11 процента в дните около обявяването на сделката. Всъщност за това имаше основателни причини - Chase Manhattan плаща твърде висока премия над пазарната цена на акциите на J.P. Morgan, а сливанията в сферата на финансовите услуги раждат проблеми с интеграцията, които често водят до това, че най-способните мениджъри в крайна сметка напускат новата компания. Освен това неизбежните планове за съкращаване на разходите чрез намаляване броя на служителите често имат обратен ефект, защото се оказва, че всъщност голяма част от уволнените не са точно тези хора, които е трябвало да загубят работата си.
По-големият въпрос, който сделката поставя, е накъде ще върви финансовата индустрия в следващата година и в частност кои ще са следващите жертви на (печеливши от) консолидацията. Като най-вероятен обект за поглъщане анализаторите сочат Lehman Brothers и Bear Stearns, две от средно големите инвестиционни банки, към които интерес има Merrill Lynch, където вече се чувстват застрашени от продължаващата вълна на окрупняване. Всъщност дори гиганти като Goldman Sachs Group и Morgan Stanley Dean Witter вече усещат дъха на конкуренцията във врата си и със сигурност вече кроят планове за поглъщането на по-малки финансови институции. В съвсем скоро бъдеще светът на финансовите услуги и инвестиционното банкиране няма да бъде доминиран от голямата тройка на Goldman Sachs, Morgan Stanley и Merrill Lynch, а от шест-седем големи корпорации, които ще са рожба на продължаващата мания за сливане.
Съединението не трябва да прави силата необуздана
Регулативните органи в Европейския съюз и САЩ се стремят рекордните сливания да не доведат до появата на нови монополисти
Георги КАТАНОВ
В средата на изминалата седмица в Брюксел се проведе конференция, с която беше отбелязана десетата годишнина от влизането в сила на правилата за сливания в Европейския съюз, които позволяват на Европейската комисия да блокира или да променя условията на сделки, които биха довели до ограничаване на конкуренцията. За изтеклото десетилетие антимонополният директорат на еврокомисията се превърна в един от решаващите фактори, от които зависи съдбата на всяко по-голямо сливане и поглъщане, дори в случаите, когато не участва европейска компания.
Затова не са случайни призивите отвъд океана към американските фирми - да обръщат особено внимание на разпоредбите на ЕС, ако не искат да бъдат неприятно изненадани. Не че в Съединените щати сделките минават без проблеми - в момент, когато във все повече отрасли се увеличава концентрацията, Министерството на правосъдието, Федералната комисия по търговията и другите национални агенции имат все повече поводи да се противопоставят на желанието на фирмите за обединяване.
Италианецът Марио Монти е един от двамата еврокомисари, оцелели от злощастната комисия на Жак Сантер, която си отиде заради скандали с корупция. За разлика от австриеца Франц Фишлер, който продължи да отговаря за селското стопанство и след идването на Романо Проди, бившият ректор на университета "Бокони" смени финансовия директорат с антимонополния. Монти е първият икономист, заемащ този пост, и това доведе до промяна в политиката на директората, който започна да оценява сделките по тяхното икономическо съдържание, а не по юридическата им форма. Промяната на курса беше подкрепена от Европейския съд в Люксембург, който реши, че еврокомисията не трябва да се ограничава със забраната на сделки, в които съществуват видими структурни връзки между компаниите, но може да се намесва и когато съществува опасност от възникването на "колективно доминиране" на пазара от няколко фирми.
Сред най-известните сливания, на които Брюксел наложи вето през последната година, са сделката между WorldCom и Sprint, които контролират значителна част от основната Интернет-инфраструктура на Стария континент, амбициозното поглъщане на европейските алуминиеви компании Alusuisse и Pechiney от канадската Alcan Aluminium, както и опитът на Volvo да погълне шведския си конкурент Scania. Проблеми вероятно ще има и сделката между America Online и Time Warner на стойност 130 млрд. долара, решение по която трябва да бъде взето през октомври. Надмощието на AOL при програмите за размяна на Интернет-съобщения, т.нар. instant messages, и опасността от създаване на прегради за достъпа на потребителите до информацията и развлеченията, предлагани от други компании, могат да доведат до промяна на условията на поглъщането. Трудността на случая се засилва от намерението на Time Warner да купи звукозаписващата компания EMI, след което на световния пазар ще останат само четири големи музикални фирми, което ще улесни сговора между тях и фиксирането на цените.
Добрите думи, които чуха по свой адрес във връзка с годишнината си европейските борци с монополизма, обаче не означават, че всичко е наред. Въпреки бума на сливанията и поглъщанията - 1.2 трлн. долара в Европа и 1.8 трлн. в САЩ през миналата година, еврокомисията не отговаря с адекватно увеличаване на щата на директората. След оставката си в началото на месеца един от шефовете на директората, Джон Темпъл-Ланг, заяви, че изпълнителният орган на ЕС не желае да реформира процеса за разглеждане на сливанията и да разшири участието на фирмите, лишавайки ги от възможност да представят своята позиция.
За разлика от САЩ много по-трудно решението на комисията може да бъде оспорено в съда, като продължителната процедура отблъсква значителна част от желаещите. Марио Монти обеща по-голяма откритост и увеличаване на външния контрол върху работата на директората, но за това ще са необходими промени не само на вътрешните правила, но и на официалните документи на ЕС, който и така има прекалено много проблеми за решаване в краткосрочен план.
Борбата с монополистите в САЩ продължава повече от един век и едва ли ще завърши с делото Microsoft. Широкото навлизане на Интернет и ефектът от свързването на производители, доставчици и покупатели в общи мрежи даде ново направление на дискусията за възникването на монополите и контрамерките, които трябва да предприеме правителството, в частност що се касае до сливанията на високотехнологични компании. По мнението на Карл Шапиро, професор по бизнесстратегия в университета на Калифорния, държавата трябва да продължи да следи за концентрацията на икономическа мощ в хай-тек отраслите, в които най-много може да се спечели от иновациите и засилване на конкурентната борба. По тази причина американското министерство на правосъдието също не хареса обединяването на WorldCom и Sprint, а заедно с комисията по търговия спря или промени сделки с участието и на други телефонни компании и производители на компоненти за оптични кабели.
Интернет-оптимистите обаче смятат, че са пресилени опасенията за възникването на нови монополи в резултат на мрежовия ефект, при който ползата за потребителите нараства с разпространяването на технологии като телефона или операционната система "Уиндоус", но пропорционално намаляват стимулите за използване на по-добри, но по-непопулярни технологии. Според тях кратката история на софтуерните и Интернет-компаниите показва, че по-добрите нововъведения винаги си пробиват път и дори да възниква монополна власт, тя е временна и бързо изчезваща.
Федералната комисия по търговията (ФКТ) не е особено доволна от сливането на AOL и Time Warner и нейни служители дадоха да се разбере, че то може да бъде спряно. Американските власти се страхуват от съсредоточаването на контрола върху значителна част от високоскоростните кабели в ръцете на най-големия Интернет-провайдър AOL. Тъй като според компаниите това е въпрос от компетенцията на комисията по комуникации, на ФКТ може да се наложи да защитава позицията си в съда, включително и по обвинение за ограничаване на свободата на словото.
За сметка на това комисията одобри създаването на сайта Covisint, през който трябва да минават всички снабдителни операции на три от най-големите производители на автомобили - General Motors, Ford и DaimlerChrysler. ФКТ отбеляза, че това ще помогне за рязко увеличаване на ефективността и намаляване на разходите, но предупреди, че ще наблюдава внимателно дейността на новата фирма като гаранция, че мощта на компаниите няма да бъде използвана за натиск срещу доставчиците да намалят цените.
Доверие със счупена глава
Коалицията на Любчо Георгиевски загуби катастрофално местните избори в Македония
Сашо Орданоски,Скопие
Както и на президентските избори миналата година, така и на тазгодишните местни избори етническите македонци в Република Македония ясно дадоха да се разбере, че сегашната власт е изгубила доверието на народа. В първия кръг на гласуването съюзената опозиция, водена от Социалдемократическия съюз (СДСМ) на Бранко Цървенковски, поведе убедително пред кандидатите на управляващата коалиция (ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски и Демократическата алтернатива, или ДА на Васил Тупурковски) в почти всички градски средища в Македония. Мнозинството от градовете през следващите четири години ще се владеят от опозицията.
Поражението на управляващите беше особено убедително в Скопие, където досегашният кмет Ристо Пенов (председател на Либерално-демократическата партия, една от партиите от опозиционната коалиция) "прегази" с три пъти повече гласове независимия кандидат Любчо Николовски-Фуфо, зад когото застанаха ВМРО-ДПМНЕ и ДА. Управляващите партии се представиха малко по-добре в селата. Това все пак не е достатъчно, за да компенсира разликата от 50% до 100% повече гласове за опозицията.
Това обаче е математиката с македонските гласове, направена от опозицията. Властта естествено има друга математика.
В опит да намали убедителността на поражението коалицията на ВМРО-ДПМНЕ и ДА добави към своите и гласовете, получени от Демократическата партия на албанците (ДПА) в Македония, ръководена от Арбен Джафери. ДПА е третият коалиционен партньор във властта. Няма съмнение, че ДПА има висок рейтинг сред албанския електорат в Македония. Нейната изборна победа пред главния й конкурент, Партията за демократичен просперитет (ПДП) на албанците в Македония, беше съпроводена с такива тежки инциденти по време на гласуването, които поставиха под въпрос достоверността на победата. В западните части на Македония, където мнозинството от населението е албанско, по време на изборите бяха предизвикани около десетина кървави инцидента, провокирани главно от активисти или пратеници на ДПА, чиито жертви бяха обикновените граждани албанци или активистите и членовете на ПДП. Така първият кръг от изборите приключи и с десетина ранени от огнестрелно оръжие и много счупени глави, ребра и избирателни урни.
Сега Джафери казва, че цялата тази работа е замислена от провокатори и шпиони от чужди държави, чиято цел е била да намалят авторитета на ДПА и нейния изборен успех. Изглежда обаче, че подобни обяснения не минават и при самите албанци. Факт е, че в ДПА, и особено около нейния връх и председателя Мендух Тачи се инфилтрира един силен поток от съмнителни интереси, свързани с косовските и по-широките балкански престъпни коридори. Наистина между тези многобройни проблемни личности вероятно има и провокатори, и чужди (сръбски) разузнавателни инсталации. Това обаче не амнистира Джафери от неговата политическа и морална отговорност - той толерираше разрастването на тази структура от първия момент, откакто дойде на власт, а използваше и нейните финансови средства за изграждане структурите на партията. Сега, казват аналитиците в Скопие, Джафери се докара до положение да стане техен говорител с ограничен контрол върху тях.
В такъв контекст сдружената македонска опозиция настоява за провеждане на извънредни парламентарни избори в Македония. Тя води цялата си предизборна кампания за тези избори като един вид референдум дали избирателите искат извънредни избори или не. Толкова повече, че и самият премиер Любчо Георгиевски в един момент преди изборите заяви, че ако сдружената опозиция спечели дори само 10% повече гласове от управляващите, той самият ще излезе пред парламента с искане за неговото разпускане и провеждане на нови парламентарни избори.
Окуражаващите за опозицията резултати от първия кръг на общинските избори се тълкуват като ясен знак от избирателите, че им е омръзнало от сегашната власт. "Опозицията не спечели 10%, а 103% повече гласове от властта на тези избори. Ред е на премиера да удържи на думата си и да поиска провеждането на нови парламентарни избори", заяви победоносно един от говорителите на опозицията.
Извънредни избори, разбира се, не трябва да се провеждат. Любчо Георгиевски няма да е първият политик, който не си удържа на думата, а и настроението сред мнозинството в парламента е такова, че вероятно такава идея няма да се подкрепи. Според македонската конституция саморазпускането на парламента е единственият начин за свикване на извънредни избори. Но това не значи, че Георгиевски не е в опасност да изгуби властта. Заради разпадането на ВМРО-ДПМНЕ през изминалите месеци парламентарната група на тази партия беше напусната от петима депутати, които формираха ВМРО-ВМРО (Истински македонски реформаторски избор). Ако още неколцина депутати напуснат ВМРО-ДПМНЕ, за което имаше многобройни сигнали, под въпрос е дали правителството на Георгиевски ще издържи вот на доверие. Според някои изчисления не е изключено в парламента без нови избори да се оформи ново мнозинство, ръководено от сега опозиционната СДСМ.
При една по-свободна интерпретация под въпрос би било поставено балканското демократическо правило, според което е важно кой брои изборните резултати, а не какви са те.
Това са предизвикателствата пред сегашната власт в Македония след двегодишно управление. Доверието в нея е силно нарушено, а пространството за политически маневри - силно стеснено. Тя обаче има избор, ако превъзмогне настоящата криза и прекара оставащите две години с консолидирани позиции и по-силни шансове за втора победа. Това наистина няма да бъде лесно, но не е неизпълнимо.
Битката за медиите
Държавата не смята да отслабва контрола над информацията
Георги Катанов, Москва
Едно от обясненията за бавния напредък на реформите в Русия след 1992 г. е нежеланието на либералните икономисти от първите няколко правителства да разяснят политиката си на обществото. Поради недалновидност или незаинтересованост те не използваха достъпния информационен ресурс и отстъпиха контрола върху медийното пространство на олигарсите, които въпреки изказванията и действията си напоследък по-често са действали против обществения интерес.
Сегашната власт разбира по-добре значението на информационното въздействие и особено на телевизията, която допринесе много за популяризирането на Владимир Путин и представянето му като безалтернативен президент. В ситуация, при която единият от трите национални канала - РТР, се контролира напълно от държавата, вторият, ОРТ, е 51% държавна собственост, а частният канал НТВ е зависим от контролирания от държавата "Газпром" - пред Кремъл стои изкушението да им наложи волята си, с което практически ще обезсмисли понятието свобода на словото. Събитията от последните две седмици не дават голямо основание за оптимизъм, че президентството ще се окаже благоразумно и ще приеме разнообразието на мнения като необходимо зло.
Бизнесменът Борис Березовски е сред хората, които най-много допринесоха за избирането на Путин за президент. Контролираният от него канал ОРТ създаде великолепен образ на наследника на Борис Елцин, не пропускайки при това да нападне малкото му сериозни конкуренти. Демонстрираното желание на Путин да се дистанцира от Семейството - групата приближени на Елцин, която контролираше Кремъл - доведе до необходимостта да се освободи от влиянието на Березовски. Дали това е само за пред хората, или президентът действително е решил да скъса с миналото, ще стане ясно от отношенията на бившия депутат с прокуратурата.
Засега по думите на Березовски президентството иска от него да отстъпи собствеността върху 49% от акциите на ОРТ, като ултиматумът е бил предаден лично от шефа на президентската администрация Александър Волошин. Като контрамярка бизнесменът реши да прехвърли управлението на пакета на група от журналисти, предимно от контролирани от него медии, и някои интелектуалци. Първата среща на новите мениджъри ще бъде на 18 септември, но все още не е известно как ще бъде изпълнено изискването на комисията по ценни книжа за получаване на лиценз за работа с акции. В случай на успешно справяне със задачата доверените лица на Березовски ще получат 20% от ОРТ.
Сред избраниците на Березовски е журналистът Сергей Доренко, чиято коментарна програма неочаквано беше свалена от ефир преди две седмици. Според водещия това е станало по лично настояване на Путин, който му е предложил да премине на негова страна и му е съобщил, че скъсва с Березовски. Според шефа на ОРТ Константин Ернст, той сам е взел решението, което няма нищо общо с критичните коментари за поведението на президента след катастрофата на подводницата "Курск", а е трябвало да предотврати изострянето на конфликта между основните акционери. Въпреки че Доренко отдавна си е спечелил славата на лъжливото овчарче, липсата на реакция от Кремъл би трябвало да означава, че подобен разговор наистина се е състоял.
На 9 септември Путин подписа доктрината за информационна сигурност на Русия, която е по-голяма по обем от концепцията за външна политика и военната доктрина. Основните моменти в новата доктрина са гарантиране на правото за получаване на информация, информационно осигуряване на държавната политика, развитие на националното производство на информационни технологии и защита на информационните ресурси от несанкциониран достъп.
Любопитното в документа е, че в него се съдържат достатъчно положения, които позволяват той да бъде разглеждан като либерален заради честото споменаване на правото на свободен достъп до информация, но в същото време в него могат да бъдат открити много предпоставки за засилване на държавната намеса в работата на медиите. Така например подаването на информация за потъването на "Курск" може да се приеме като нерационално ограничаване на достъпа до обществено необходима информация, но и като борба за дискредитирането на държавните институции.
Провъзгласяването на правото на лична и семейна тайна не се връзва с взетото през лятото решение за създаването на система за контрол на телефонните централи, пейджинговите и мобилните оператори и Интернет-доставчиците. Всяка фирма ще трябва да монтира апаратура, която ще позволи на Федералната служба за сигурност да получава необходимите й сведения. Подобни системи съществуват и в други страни, но беззаконието в Русия и възможността следенето да се извършва без прокурорска санкция лесно може да доведе до злоупотреба със служебно положение и нарушаване на конституционните права.
Един от авторите на концепцията, Анатолий Стрелцов, заместник-началник на управлението за информационна сигурност на Съвета за сигурност, заяви, че ще трябва да бъде изравнен статутът на руските и чуждестранните медии, което може да доведе до въвеждането на някои ограничения за чуждите журналисти. За местните представители на четвъртата власт също може да има изненади, след като Съветът за сигурност възнамерява да предложи промени в медийния закон.
Австрия срещу Чехия - ринг свободен
От скандала с атомната централа "Темелин" Виена и Прага извлякоха собствени дивиденти
Петър ИВАНОВ
През последната година Чехия все повече губи от блясъка си на първенец в надпреварата за членство в Европейския съюз. В края на миналата година в доклада си за оценка на напредъка на страните кандидатки Европейската комисия недвусмислено предупреди Прага, че изостава в подготовката си в стратегически сектори като приватизацията и синхронизирането на законодателството. Паралелно с това международните правозащитници бяха направо скандализирани от отношението към циганите в Чехия. Разкритията, че в един от провинциалните градове е изградено гето за ромите и че в чешките авиолинии е имало тайна отчетност за пътуващите цигани, направо вбесиха защитниците на малцинствата.
После избухна скандалът с пускането на първия реактор на атомната електроцентрала "Темелин", което пък хвърли сянка върху отношенията на Прага с Австрия и Германия. Виена и Берлин поискаха пускането на централата да бъде отложено, докато не бъде гарантирано, че тя отговаря на изискванията за ядрена безопасност. Прага отказа да се подчини с мотива, че това си е вътрешна работа и че централата отговаря на всички стандарти. В разгара на препирните Виена, която се почувства най-сериозно застрашена от атомни аварии, дори заплаши, че може да блокира чешката кандидатура за членство в ЕС. Естествено това не се случи. Австрия предпочете да не задълбочава и без това изострените си отношения с партньорите от ЕС и да си спести евентуални обвинения, че само търси повод да забави или да пречи на разширяването на евросъюза.
В споровете около "Темелин" Австрия демонстрира може би прекалена евролоялност с една цел - да напомни, че дипломатическите санкции, наложени на Виена заради присъствието на крайнодясната Партия на свободата в австрийския кабинет, трябва да бъдат свалени, колкото се може по-скоро. От своя страна Чехия спечели нови енергийни мощности, а "дипломатическата победа" със сигурност ще бъде използвана в предстоящите през късната есен избори.
Освен проблемите около изграждането и пускането на "Темелин" Чехия и Австрия имат и друг спор, който датира още от края на Втората световна война. Става въпрос за декретите на Бенеш от 1945 г., с които германците, живеещи в Чехословакия, са изгонени след войната, а имотите им са национализирани. Част от експулсираните се заселват в Бавария, а друга част - в Австрия. Обезщетението за имуществото на това население отдавна е двустранен проблем и покрай скандала с "Темелин" този въпрос отново бе изваден на бял свят. Партията на свободата го раздуха, като поиска отмяната на тези декрети да бъде предварително условие за допускането на Чехия в ЕС. Проблемът тихомълком бе изтикан на заден план едва след специално проучване на общественото мнение. То показа, че едва 34 на сто от австрийците одобряват подобно условие, докато над 45% са против обвързването на европейското членство на Чехия с обезщетението на судетските немци.
Макар и да нямат половинвековна история, проблемите около "Темелин" също не са нови. Строежът започва още по комунистическо време и централата представлява комбинация от съветски и западни технологии. Това е основният аргумент на чешките власти - че макар реакторите на "Темелин" да са от небезизвестния руски клас VVER (като тези на "Чернобил"), системите за контрол и електронното оборудване са предоставени и инсталирани от американската компания Westinghouse. Тази компилация между съветска и западна технология обаче не успокоява австрийците, които се притесняват, че централата е само на 50 км от тяхната граница. За чехите обаче "Темелин" е от особено значение, защото след влизането й в пълна експлоатация централата ще задоволява 20% от енергийните нужди на страната.
"Със сигурност няма да блокираме влизането на Чехия в ЕС и това не е наша политика към страните, кандидатстващи за членство. Ние искаме само гаранции за сигурност, както това повеляват правилата в ЕС. " Това заяви Йоханес Петерлик, говорител на австрийското външно министерство, показвайки пълна привързаност към политиката на разширяване на евросъюза. Петерлик отхвърли и твърденията, че декретите на Бенеш ще бъдат спънка пред присъединяването на Чехия към съюза. Тази лоялност бе демонстрирана и от външния министър Бенита Фереро-Валднер, която покани на среща в един тиролски курорт външните министри на Чехия, Полша, Хърватия и Словения. Именно там тя заяви, че страните от евросъюза съвсем скоро ще вдигнат дипломатическите санкции срещу страната й. "Очаквам дипломатическата изолация да бъде прекратена, така че отново да бъдем партньори и приятели", заяви прочувствено Фереро-Валднер в алпийското селце Алпбах.
Решението за санкциите обаче ще зависи от доклада на "тримата мъдреци", които бяха натоварени да проучат състоянието на човешките права в Австрия след влизането на крайнодясната партия в кабинета. Докладът ще бъде връчен на френския президент Жак Ширак, чиято страна в момента председателства ЕС. Според източници от евросъюза на този етап санкциите само ще бъдат суспендирани, а не премахнати изцяло. А окончателното решение за изглаждане на отношенията между Брюксел и Виена ще бъде оставено за Швеция, която поема председателството на ЕС в началото на следващата година. Тази стъпка има логично обяснение. Въпреки старанието на Виена Франция няма да позволи именно докато тя е начело на ЕС, санкциите срещу Австрия да бъдат прекратени. Все пак именно Париж бе сред първите, които заклеймиха канцлера Шусел, че вкара в правителството си Партията на свободата.
Междувременно в Чехия започна официалната кампания за изборите за сенат и местни органи на властта през ноември. Почти целият кабинет заедно с премиера Милош Земан пристигна в Централна Бохемия, за да даде начало на предизборната пропаганда на управляващите социалдемократи. Естествено борбата с безработицата, намаляване на цените на някои стоки и повишаването на жизнения стандарт бяха центърът на програмната реч на премиера Земан.
За разлика от социалдемократите Вацлав Клаус, бивш министър-председател и лидер на другата основна политическа сила, Гражданския демократичен форум (ODS), започна кампанията си с националистически и антиевропейски изявления. Официално ODS твърди, че членството в ЕС няма алтернатива, но самият Клаус напада Брюксел, че се бърка твърде много във вътрешните работи на страните членки. Затова бившият премиер набляга повече на чешкия суверенитет, отколкото на европейската тема. Това до голяма степен обяснява защо социалдемократическото правителство на малцинството, поддържано изцяло от партията на Клаус, заема толкова твърда позиция в случая "Темелин". Имагинерното "неподчинение" на бюрократите от Брюксел и отстояването на националния интерес в спора с Австрия тепърва ще бъдат използвани за предизборни цели.
Помощта на ОПЕК не е достатъчна
Financial Times
Два извода могат да бъдат направени от решението на ОПЕК да увеличи производствените квоти с 800 000 барела на ден. Само един от тях е успокояващ за Запада.
Добрата новина е, че ОПЕК наистина се опитва да избегне катастрофалното увеличаване на цената на нефта през зимата. Скоростта, с която министрите на петрола постигнаха решението си, видимата липса на недоволство, фактът, че количеството е максималното, което ОПЕК може допълнително да произведе в момента - всичко това подчертава, че организацията не иска да вдигне цените до нестабилни нива.
Лошата новина е, че помежду си ОПЕК и петролните компании успяха да създадат нестабилна ситуация, в която малки неточности на оценката на търсенето могат да предизвикат резки колебания на цените и изблици на обществено недоволство. Добивът на 300 000 барела допълнително дневно - вероятното количество "нов петрол", който ОПЕК ще произвежда, имайки предвид предишното надхвърляне на квотите, само ще понамали истерията. Умерени действия по-рано тази година за увеличаване на квотите и подготовката за използване на свободните мощности в Саудитска Арабия щяха да предотвратят появата й.
Но разминаването на търсенето и предлагането не е грешка само на ОПЕК. Фирмите, които през последните години се занимаваха изключително с намаляване на разходите и консолидация, разполагат с рафинерии, които не могат бързо да реагират на измененията на пазарните условия и са постоянно уязвими от недостиг на определени видове петролни продукти. В същото време западните правителства не успяха да убедят обществата в екологичната необходимост от по-високи енергийни данъци. Вероятно подобни високопарни аргументи винаги ще останат неразбрани от фермери, шофьори, рибари, за които поскъпването на петрола е тежък удар. Но, излагайки позицията си пред обществото в цяло, правителствата щяха да бъдат в по-добра позиция да се справят с нелегалните блокади.
Един от рисковете сега е, че това, което беше управляемо несъответствие между търсене и предлагане на суров петрол тази есен, може да се превърне в сериозна криза, ако блокадите се разпространят, а отделните шофьори се втурнат да пълнят резервоарите си като предпазна мярка. Тези действия бързо ще изтощят запасите, предизвиквайки паническо вдигане на цените и дефицит. Правителствата трябва да предотвратят този сценарий, слагайки край на блокадите и ограничавайки обществената подкрепа за протестиращите.
