ми Смехурко...
В забележителна поредица от интервюта Иван Нейков съвсем не на шега обясни къде е разковничето за електоралното благоденствие. Значи преди избори се раздават пари. По най-различни поводи и на най-различни лица и институции. Общият знаменател е електоралната единица. И, значи, разсъждава Нейков, колкото повече избори ("Боже, защо не правим изборите на шест месеца! ") - толкова повече мънита за единиците. Демек, колкото повече гласуваме, толкова по-пълно ще задоволяваме непрекъснато нарастващите си потребности. Мъдро. Гневете се завистници, Нобеловата награда по икономика за откриване на перпетуум-мобилето на икономическия растеж е в кърпа вързана на нашия Нейков.
Макар че журито, дето дава наградите, може да се позаинтересува откъде, бе Нейков, идват и ще идват тези непресъхващи мънита, дето ще ги раздавате на всеки шест месеца преди поредните избори. От МВФ? А докога? И как ще ги връщате? Или от бюджета? Че той нали и без това се пълни от данъците на същите тези все по-обедняващи електорални единици? Вярно, би могъл да каже Нейков, обаче, както е известно, парите движат света, тъй че, ако погледнем глобално (тъй де, в такива времена живее), движението на нашите пари от джобовете на данъкоплатците към бюджета и обратно си е в крак с модните теории. Пък при тази парична циркулация може и някой лев да поизпадне за "наши" хора, а "нашата" партия ще отчита, че тя, само тя и никой друг, мисли за хората и им раздава мънита. И така, докато свят светува. Амин.
Секс, визия и звук
Надежда КЕХАЙОВА
Националните есенни изложби в Стария Пловдив отново събраха художници със значителен принос в съвременното изобразително изкуство, този път обединени от младата кураторка Галина Лардева. В проекта са представени единайсет автори (Георги Божилов-Слона с почетно участие, Ангел Станев, Венцислав Занков, Ицко Мазнев, Камен Цветков, Кольо Мишев, Красимир Добрев, Моника Попова, Петър Кочевски, Станислав Памукчиев и Ясен Панов) с разнообразни по идеен и художествен принцип пластически възгледи за конвенционалната форма. Единственото общо между тях е, че повечето представят работи, вече известни на публиката. Съобразявайки се с идеята на кураторката (името на проекта е "Визия/звук"), всеки от тях създава единно артпространство, обединяващо двата елемента.
Есенните изложби отдавна са се утвърдили като "прилежни" експозиции. Тази година обаче представеното от Венцислав Занков разбуни духовете. Творбите му в постмодернистичен стил се опитват да осмислят любовта. Тяхната еротична откровеност обаче отблъсна и възмути голяма част от публиката, макар този тип изразяване да е познато в изкуството още от края на ХIХ век. Скандален е и звукът, съпътстващ експозицията - записи от секстелефони на фона на новините по радиото и националния химн.
Сякаш недооценени останаха и инсталациите на живописеца Станислав Памукчиев. Авторът провокира интуицията за разширено пространство, за "голямо време", воля за отместване от хоризонта на пределното и крайното. Връзката между образа и първообраза продължава да вълнува Петър Кочевски, едно от малкото интересни имена сред младите творци в Пловдив. Идеята му е да събере крайностите в едно хармонично цяло. Подклаждане на въображението около миналото и бъдещето и обездвижване на настоящето са темите в миниатюрите на сливенския автор Красимир Добрев.
Единствената жена, участник в тазгодишните изложби, е Моника Попова от София. Това е дебют на младата керамичка пред пловдивската публика. Тя показа композиция от 30 глави с еднакви силуети, върху повърхността на които са колажирани огледала. Идеята й е отразяването на собствената енергия и тази, идваща от Вселената. В същия дух, но с други средства се представя и скулпторът Камен Цветков - дузина автопортрети с бронз и керамика, показващи различни негови състояния.
Пловдивските художници Кольо Мишев и Ицко Мазнев равнопоставят визията и звука в преследване на съвършенството. В своите колажи Ясен Панов повтаря многократно един и същ елемент, създавайки по този начин съвсем различни творби.
Колко е дълъг един метър
Борис КОСТАДИНОВ
Националната галерия за чуждестранно изкуство показва творби на Зигмар Полке - име, емблематично за съвременното изкуство. Досега художникът е направил повече от 150 самостоятелни изложби в Европа и Америка, през 1986 г. е награден със "Златен лъв" на Венецианското биенале и определено е една от най-влиятелните фигури от немското следвоенно поколение.
Полке е роден през 1941 г. и на двадесетгодишна възраст емигрира от Източна в Западна Германия. Учи в дюселдорфската академия, а негов колега е друг прочут живописец - Герхард Рихтер. В този период най-голямо влияние върху него оказват концепциите за изкуството на Йозеф Бойс, както и художниците от американския попарт. С името на Полке критиците свързват понятието капиталистически реализъм, въведено от него и колегите му по време на един хепънинг-манифест от началото на 60-те. Така художниците иронично се противопоставят на доктрината на соцреализма и разработват новите социални идеи в немското изкуство.
Изложбата в галерията за чуждестранно изкуство, озаглавена "Музика с неизяснен произход", е съставена от 40 гвашови листа, рисувани през 1996 г. Според Яра Бубнова, куратор в галерията, в този цикъл от голямоформатни рисунки художникът като че ли прави ретроспекция на цялата си артистична дейност. Всяка рисунка носи асоциации за предишни характерни произведения. Отново е налице свободното музикално усещане, породено от цветовите ритми и повтарящите се мотиви. Навсякъде присъства и запазената марка на артиста - многобройни растерни точки, напомнящи вестникарски печат. Те са сякаш свидетелство за някаква педантична документалистика, която се базира на снимката и фотокопието. Освен растера навсякъде се появяват и големите плоски живописни петна, направени сякаш случайно, а всеки лист носи заглавие, напомнящо афоризъм. Текстовете от заглавията и самите изображения са самостоятелни компоненти, които би трябвало да изградят скелета на някаква своеобразна музика. При Зигмар Полке обаче дори най-поетичните фрази са пропити с насмешка и ирония към обикновените и ежедневни реалности. Някои от заглавията като "Участвай и спечели" или "Колко е дълъг един метър" звучат като взети направо от жълтата преса. Именно обикновеното и рутинното са основен обект на изследване в изкуството на този художник. Той смята, че ние възприемаме големите проблеми и катаклизми, преминавайки през скучните и елементарни знаци на живота, затова умело използва идеите за техническо възпроизвеждане на образа.
В основата са фотографията и вестникарският печат. Художникът търпеливо възпроизвежда на ръка характерните точки на растера от отпечатана снимка. Полке обича всякакви други битови шаблони - десени на платове, шарки на тапети, тапицерии и др. Чрез тях той целенасочено профанизира идеите за красотата. Върху неговите цветни плоскости се разгръща експресивна и енергична живопис, възпроизвеждат се образи, напомнящи следи на зрителната памет. Артистът като че ли се опитва да документира предишни визуални впечатления. Използвайки методите на комикса, той успешно стилизира различни художествени стилове. Основно място е отредено на черния цвят, за пореден път водещ до асоциации с печатарска практика. Стегнатите контури са прорязани от енергично поставени активни цветни петна. Полке често демонстрира класическата акварелна техника "мокро в мокро". Петната са на границата с чистата абстракция, но при него всяка абстракция е амалгама от късчета действителност, а повърхността на картините му напомня цветна движеща се мембрана.
Изключително точни са думите на критичката Биче Куригер, казани по повод творчеството на Зигмар Полке: "Полке не тръгва от изкуството, а от действителността и от онова, което би могло някога да се превърне в изкуство. Творчеството му е онагледяване на мисленето. Мислене, което се осъществява чрез възприятията."
Блажени години - Созопол беше малък град
Асен КОНСТАНТИНОВ
Да, Созопол се е променил твърде много за тези шестнайсет години от първото издание на "Аполония". Без да предлага кой знае какъв хотелски комфорт, градчето се е разраснало, а стъргалото по нищо не отстъпва на тържището в Илиянци. Романтичната атмосфера, която беше още запазена в началото на 90-те, сега се е позагубила, а привлекателността на "Аполония" като място за случване на почти дисидентски артистични събития е невъзможна в днешния контекст. И все пак мнозина планират лятната си ваканция за началото на септември, с което удължават позатихналия туристически сезон на Созопол и превръщат Празниците на изкуствата в единствения сериозен обект на културен туризъм у нас. Всъщност за софийската публика няма много произведения, които да не са видени в театрите, клубовете и галериите на столицата. Акцентът на програмата пада върху българската култура и единственият изцяло чуждестранен гастрол бе на The Old Blind Dogs, които осъвременяват шотландски балади, песни и танцови напеви. Повечето събития не са премиерни, а и "Аполония" по-скоро препотвърждава, отколкото произвежда събития. Отминали са дните на акции, пърформанси и инсталации по улиците на Созопол. Сега изкуството обитава определените за целта места и става все по-аполоническо. Участниците в литературните дискусии и премиерите на книги тихо пристъпват сред платната на Димитър Киров в Художествената галерия, почитателите на музиката и театъра спокойно заемат местата си амфитеатрално (в амфитеатъра и читалището) или не (в църквата и новооткрития джазклуб "Комина"). Дионисиевото буйство е оставено за извънфестивалните прояви на саловете в пристанището - "Сий пъб" и "Текила", в клуб "Мишел" и по другите места, където се свири, пее и танцува организирано или свободно.
Стремежът на програматорите към елитарност и признати стойности е най-очевиден в театралната селекция, която доведе на сцената на читалище "Отец Паисий", по улиците и заведенията на Созопол големите звезди на българския театър Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Георги Русев, Илка Зафирова, Ицхак Финци, Емилия Радева, Меглена Караламбова, Йосиф Сърчаджиев, Жоржета Чакърова и още много други. Режисьорите на поканените спектакли с изключение на Галин Стоев ("Самолетът беглец" на Народния театър) също са измежду прочутите от и над средното поколение. Повечето от заглавията са тези, които обиколиха театралните фестивали през сезона. Премиерната постановка беше "Човекоядката" на сливенския театър с гост-звезди Георги Русев и Татяна Лолова. Вечерта с Ицко Финци, който е тазгодишният носител на наградата "Аполон Токсофорос" събра театъра, музицирането, рисуването на живо и киното под заглавието "Човек никога не знае". Своеобразният спектакъл отрази както идеята на "Аполония" за общност на изкуствата, така и характера й като фестивал на известните имена, които привличат публика.
В класическата музика на празниците преобладаващо участие имаха младите дарования, а и в джазконцертите се чуха нови, не толкова популярни формации като джаздуото Петър Салчев и Димитър Петров, джазквартет "Митко Бодуров", "Инфинити". Рокът, който винаги е млад, беше представен от нашумелите Роберта, D-2 и "Уикеда". Младежки устрем има и в музикално-сценичния спектакъл "Ритъм" с абсолвенти от НАТФИЗ. Другото танцово участие в "Аполония" беше премиерата на балет "Арабеск" на "Човешка симфония" и "Подобно, но не същото", в които хореографията на Соня Кларк показа, че всичко си е все същото през последните десетина-двайсет години.
Първенстваща роля на "Аполония" винаги е имала музиката. Години наред празниците бяха основно джазсъбитие в страната - положение, което е на път да се промени заради фестивала в Банско. Разбира се, джазиращите музиканти не са безкрайно много и голяма част от тях са "абонирани" за участие. Небезизвестните "Зона Ц", джазквартет "Русе", група "Ом", Васил Пармаков, Румен Тосков, Антони Дончев, "Еко" и други, могат да се видят в различни конфигурации почти винаги по това време и на това място, но и аудиторията им не е от най-променливите. Старите аполонци не пропускат да кажат, че идеята на "Аполония" вече се е изчерпала, че фестивалът се е институционализирал, че нищо вече не е същото... Но въпреки това всяка година от 1 до10 септември са неизменно там, в Созопол.
Свински пържоли с чушки
Цаньо СЪРНЕВ
Пържолите се намазват със смес от чесъна, олиото и мащерката и се пекат 1 час в умерена фурна. Към мазнината от пържолите се добавя половин чаша вода и течността се прехвърля в тиган. В сгорещената течност се задушават чушките, лукът и солта. Нишестето се размива в една лъжица студена вода и се добавя към зеленчуците. Вари се още 1 минута. При сервиране пържолите се заливат със зеленчуковия сос.
Да си дебел - това вече тежи красиво
Не последва никаква катастрофа на устните й, когато тя ми каза: "Ако отслабнеш малко, можеш да ползваш не само дърдоренето си, а и... " - фразата довърши, като ме опакова с поглед. И тъй като аз съм ревнив като кулокран в любовен период и мислех за релефа й дори през работно време, ентусиазмът ми падна в партер и обяви стачка. Дебел или слаб?
Този проблем навярно е занимавал още древните, иначе нямаше да знаем за декадентските оргии на римските патриции, на които поднасяли дори езици от славеи, за дебелия Крез, за стройния Катон... Началото на средните векове е по-скоро скромно - наистина трудно е да си представиш, че кръстоносците се задъхват от дебелина. Едва в късното Средновековие на хоризонта се появява фигура, която в продължение на няколко столетия е абсолютен "властелин" - дебелият монах. Дебелият монах язди съответно на дебел кон в "Кентърбeрийски разкази", появява се през 1470 г. в народните приказки за Гаргантюа и по-късно у Рабле. Малко по-после компания започват да му правят дебели властелини: Август Силния, Ян Собйетски, Мария Терезия, херцог Карл Ойген. Кралете са дебели, следователно тлъстината е нещо хубаво.
Ето как Рабле описва интимна вечеря за трима души: "Бяха опечени 16 вола, 3 юници, 32 телета, 63 козлета, 95 овни, 300 прасенца сукалчета в гроздова шира, 11 пъти по 20 яребици, 700 бекаса, 400 скопени петли, 6000 пилета и също толкова гълъби, 1400 млади зайци, 303 дропли..."
Да спрем дотук. Дори тези количества да са преувеличени, тенденцията е ясна.
В "История на всекидневието на немския народ" историкът Юрген Кучински твърди, че през XV - XVI век населението буквално "плува" в мляко, яйца, месо, птици и дивеч. Употребата на месо на глава от населението възлиза на 100 кг годишно. Към края на XVI век обаче положението рязко се влошава. Консумацията на месо спада от 100 на 14 кг годишно. Сланината, млякото яйцата почти липсват. Главна храна става хлябът, по-късно картофите. Според Кучински тогава всяка четвърта година е гладна година. Бедствия и неурожай следват едно след друго. По това време измислят кринолина. Защото все още се смята, че да си дебел е красиво и чезнещият телесен обем известно време се поддържа чрез машинациите на модата... Но в онова време не дават съвет как се постъпва ако, "релефът", по който въздишаш, ти е направил нервите на компот, като ти е подхвърлил, че не е лошо леко да поотслабнеш. Очевидно е, че обиденият трябва да използва навреме и на място финтовете на езика, за да намести престижния отговор на "дебел или слаб".
Отсичаш - по-добре дебел! Защото дебелият мъж може да даде повече на една жена, отколкото слабият. Ако ще да се броят за инвестиции не само смъкнатите звезди, а и подаръците!
Артклуб в археологическия музей
Ани МЛАДЕНОВА
Въпреки многото за и против построяването му артклуб "Музеум" придава малко европейско звучене на центъра на София. Нищо че е представител на според някои сквернословната формула "кръчма в музея". В крайна сметка модерните маси и столчета с изчистен дизайн са се настанили удобно и недразнещо сред археологическите находки от римско време и са глътка свеж въздух в сивото пространство между президентството, бившия партиен дом и БНБ, където единственото нововъведение от социализма насам е един обновен фонтан.
"Музеум" предлага лека кухня с акцент върху италианската храна. В менюто са включени няколко вида паста, като например фетучини с пушено пиле в гъбен сос и спагети с доматен сос, шунка, сирене крема и билки, 5-6 различни брускети - с шунка, рокфор и маслини, с пиле и чили сос или пък с херинга и майонеза и 4-5 вида пици. Иначе салатите са доста интересни и едва ли се предлагат някъде другаде - зелена с пилешки хапки, панирани в сусам, авокадо с пресни билки и марули с пушена патица, френски боб и ориенталски сос. Предястията също печелят точки за оригиналност - ньоки със сирене, поширани яйца върху спанак, запечени с кашкавал, и рибен огретен, който се приготвя от рагу от морски дарове с картофи и кашкавал. При основните ястия впечатление правят телешките медальони с рокфор и билки, шишчетата "Сатай" от свинско филе, мариновано в соев сос, и краставици в сусам, телешките жулиени в сметанов сос с хрян и малки лукчета и филето от бяла риба по средиземноморски - със спанак, сос с билки и картофи соте.
MTV в черно
Анита ДИМИТРОВА
Музикалните награди на MTV за 2000 г. само затвърдиха това, което научихме от последната за миналия век церемония и което ни повтарят всеки ден, колчем превключим дистанционното на този канал: че черното е модерно. От екрана бълва рап, хип-хоп, ритъм-енд-блус. Плюс малко нимфетки ала Бритни Спиърс.
Достатъчно е да погледнем списъка на победителите при връчените за седемнайсети път Video Music Awards (наградите са за клипове, не за музика, но този нюанс убягва при превод на български). Категориите са двайсет. Половината от победителите са с тъмен цвят на кожата. Двамата водещи - и те. Почти ксенофобия, само че с обратен знак.
Балансът донякъде е възстановен от русия и бледолик Еминем, който се окичи с 3 от основните награди. Но по ирония на съдбата той пее рап - най-негърския от негърските стилове.
"Тук са събрани всички хора, който не понасям", ухили се от сцената певецът, известен със скандалните си текстове. MTV лицемерно се дистанцира от избраника си, когато пред "Рейдио сити Ню Йорк" гейове направиха демонстрация срещу рапъра.
Скандалите, сексизмът и стилът - трите "с" са трите кита, на които се опира популярността на MTV-наградите.
Тазгодишните гвоздеи в програмата на шоуто: Бритни Спиърс къса с миловидния си девически имидж, правейки почти стриптийз на сцената; "Лимп бизкит", защитавайки ореола си на най-мразената рокгрупа, се появяват заедно с основателя на скандалната програма за безплатна размяна на музика по Интернет "Напстер"; Еминем посипва пода на залата с хапчета "Екстази", когато излиза да получи първата си награда.
Церемонията по награждаването е кажи-речи единствената нощ в годината, когато MTV се разпуска. През останалите тя цензурира клиповете си ("Продиджи", "Металика", Майкъл Джексън, Кайли Миноуг - списъкът не претендира за изчерпателност) и става все по-скучна и монотонна.
Може да е грешка на растежа: основаният през август 1981 г. канал излиза от тийнейджърска възраст, а основната му аудитория са именно нейни представители. Но това все пак е телевизията, която вкара музикалните клипове във всяка къща, даде на света Бийвъс и Бътхед и Джени Макарти, нарисува картата на субкултурата от края на XX век и връчи осемнайсет от наградите си на Мадона.
Не че афроамериканците не си заслужават статуетките, но в момента бъдещето пред MTV изглежда черно и в прекия, и в преносния смисъл.
Първият удар на Бонд
Пълната колекция от 19 филма за агент 007 излиза на видео у нас
Валентина СТАНЧЕВА
Ямайка, Ямайка... Тялото на непознатия шофьор мълчаливо и някак ненадейно се свлича от предния капак на автомобила. Определено не е от горещината. "Това е то - цианид, жертвоготовност и нито дума повече", философски въздъхва Бонд след поредния неуспешен опит да бъде елиминиран от противника. А това е само началото... Британският разузнавателен агент с кодово име 007 току - що се е родил на широкия екран, във филма "Д-р Но". Годината е 1962 и режисьорът Теренс Йънг се заема да направи първата екранизация по нашумелите романи на Йън Флеминг. Бюджетът от един милион долара "щедро" е отпуснат от продуцентите Албърт Броколи и Хари Залцман. Тогава никой от тях не предполага, че първият Бонд ще има колосален успех, ще предизвика появата на най-дългия киносериал, а приходите от световното разпространение днес ще надвишават един милиард долара.
С филма на Йънг "Д-р Но" "Александра видео" започва издаването на пълната филмова колекция, наброяваща 19 заглавия, в която засега последен е "Само един свят не стига". Така в края на всеки месец българските зрители ще имат възможност да проследяват приключенията на изобретателния и съблазнителен британски агент. Именно приключения, защото персонажът на Флеминг, макар да е син на дипломати и да е завършил колежа Итън, е далеч от чара, рафинираната интелектуалност и вродената детективска аристократичност на митични фигури като Шерлок Холмс, Еркюл Поаро или Филип Марлоу. Филмовият Джеймс Бонд е събирателен образ от квартално ченге, научено на обноски, безмилостен шпионин бонвиван и дързък търсач на силни усещания - както във физически, така и в емоционален план. Може би точно това го прави толкова масов. И земен. Умерено напрежение, фантастични свръхтехнологии, доза сантимент, здрав полъх наивност, лимонадена музика - това е печелившата формула на филмите за Бонд, които и до днес се радват на успех.
Що се отнася до "Д-р Но" - рецептата започва да действа именно от него. Историята се развива по следния маршрут: Агент 007 (Шон Конъри) е изпратен в Ямайка, където подозрителни енергийни вълни смущават опитите на американска военна база. Оказва се, че идват от тайната лаборатория на фанатизиран учен - д-р Но (Джоузеф Уайзман), обсебен от вечната идея за световен диктат. В аферата неволно се заплита и хубавицата Хъни Райдър (Урсула Андрес).
"Казват, че съм мразел това копеле Бонд и съм искал да го убия. Вярно е, защото ролята на агента е като полуфабрикат, смокинг на закачалка... Благодарение на нея обаче най-сетне започнах да играя британец след всички ориенталски превъплъщения.
В началото се наложи да удрям с юмрук по масата, защото мразя пробните снимки. А може би съм и предчувствал неприятностите с продуцентите. " Това са думите на Шон Конъри, първия изпълнител на агент 007. Той произнася рязко и насечено вездесъщото "Бонд, Джеймс Бонд" в цели пет поредни филма. От 1962 с "Д-р Но" до 1967 с You only live twice. През 1971 отново облича костюма на Армани, за да се преобрази в елегантен шпионин от Diamonds forever. За последен път Конъри подкарва традиционния Бонд-автомобил с класическа марка "Астон Мартин" през 1983 в "Никога не казвай никога".
Накъде отива героят на Флеминг през новия век? За продължителите на киносериала едната посока е ясна - там, където ще пази света от лошите. Но според Шон Конъри нещата стоят по друг начин: "Мисля, че новите приключения на Джеймс Бонд не успяха да внесат напредък в жанра на шпионския филм. Би било добре Тарантино да се заеме с изтупването на прахта от агент 007."
За старите моми, дървоядите и историята
Зорница ДИМОВА
Писането на история много прилича на написването на роман. Разказът за поредицата от събития през определен период от време изисква наличието на фабула, която да подрежда по-малките случки в определена йерархия спрямо важните политически обрати, да определя кои герои са главни и кои - второстепенни, да включва описания на историческия контекст, кулминации и развръзки. При все това въпреки често демонстрираната си конюнктурност историческото писане претендира да бъде научно и обективно. Като нарича книгата си "История на света в десет глави и половина" ("Обсидиан", София, 2000), Джулиан Барнс пародира стремежа на историографията да обхваща и обяснява събитията; половинката глава, отредена на темата за любовта, внася още в заглавието едно скептично смигване, присмехулно накуцване сред ведрата крачка на човечеството по предполагаемия път на прогреса.
Тази книга е онова, което класическият исторически разказ не е. Освен това тя се различава и от неговите популярни комични вариации, които се ограничават с това да добавят анекдотичен привкус към общоизвестни теми. Пародията на Джулиан Барнс слиза по-дълбоко и променя всички елементи на учебникарските сюжети - вместо Александър Македонски и Наполеон по неговите страници шестват дървояди, стари моми и актьори от телевизионни сериали; вместо ясно развитие на действието се усеща определена цикличност, а характерната за историографията любов към причинно-следствените връзки е заменена с поредица от глави със самостоятелна фабула, свързани предимно асоциативно като плочки от домино, при които веригата от случки се определя от вътрешната симетрия на повтарящи се теми, герои или метафори. Дървоядът, който в една глава ни представя своята алтернативна версия на мита за Ноевия ковчег, в друга е подсъдим на средновековен процес; темата за ковчега пък ту заема централно място, свързана с въпроси като екологичната катастрофа и желанието за спасение, ту присъства лековато като детска играчка с дървени животинки. Освен че е изключително приятна и забавна за читателя, тази игра на отблясъци и скрити цитати между отделните глави позволява на Джулиан Барнс да избегне необходимостта от основен ръководещ сюжет и да напише роман, който звучи също толкова съвременно и оригинално като донеслия му световна слава "Папагалът на Флобер".
Маншон
Любомир МИЛЧЕВ
Когато вечер излизам, нетърпеливо си представям как множеството сюгжестии ще произведат вълнуващ сюжет, тъмнотата и лампите ще го снабдят с драматично киаро-скуро, напитките ще подпомогнат превъзбудата, а мелодиите лекотата на опростяването да видим копнежите си в умеятелната безпристореност на съзвучието. Лекомисленост, нелишена от свещена сериозност, сластолюбието в плен на безтелесно дихание, величие и възторг на комедиантството, съблюдаващо да изтръгне от развалата на израженията невероятната гримаса на нашата обърканост, метафизика на най-изразителната безизразност.
Тази вечер решавам да взема голям астраганен маншон и така да се явя на liaison в тъй любимия ми "Блейз". Влизам в такта на Лехаровата "Весела вдовица" и като установявам липсата на места, с ловък скок се покатервам в една ниша, любезно предоставена, за да подпомогне моя милост и маншона във възсъздаването на сюблимната надутост на незнакомката във файтона, така филистерски възпроизведена в картината на онзи передвижник. Така съм виждан отвсякъде и съм в приятно очакване на изненади. Следи ме с нямо възхищение девойка, на която при предишно посещение съм препоръчал да не носи маншон от изкуствен губер, а истински такъв, от астраган. Появата ми я е накарала да разбере, че не пустословя, и тя ми кима, сякаш иска да каже: "Сега разбрах, едва сега. Истинското си е истинско" Приятелят й се изпълва с ревност - мъжете са фатално зависими от представата, че недодялаността внушава доверие. Бих искал да му кажа, че не мога да пожелая безпроблемното продължение на неговите мишци, но една компания ме избавя от ненужното стълкновение. Студент ме пита приповдигнато, като че търси ненужно разяснение от професора си само за да го впечатли със знания: "Това не е ли маншон". "Познахте, отвръщам, сущий маншон, аксесоар на кокетността". И тогава потича простодушен разказ за това, че знае за тази неведома вещ единствено от Ено Рауд "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", където вероятно е имал догадка за неизбежността на присъствието й, а тук, в мое присъствие, бездруго го гложди непонятността на употребата й в извънлитературна спекулация. Наивното сладурче и неговите простодушни гарнитури си тръгват много доволни, че са видели написаното. Аз пък, слава богу, този път се въздържам от преувеличената ми склонност да подарявам и задържам маншона, което не може да се каже за една яка от норка, която една нощ подарих на най-пантомимичното момиче в целия бар, и за една писалка, която си обичах и която подарих на едно момче, което веднъж ме подкрепяше в нощните ми блуждения и най-подир аз му казах "Вероятно е редно да Ви подаря нещичко".
После, доколкото въобще можеше да има после в тази какафония на нощното безпокойство, аз, напълно е възможно да съм направил малка разходка с моето любимо маншонче в ръка. Възможно е да съм си припявал фалшиво някоя песенчица, като да кажем една тенорна партия от Ода за света Сесилия на Хендел, пълна и чудно пропъстрена с придихания и изриви на благочестиво рвение. И тъкмо тогаз, благодаря на съдбата за навременното съвпадение, съглеждам умилна гледка: жена на възраст, с кофа и парцал, миеща кола, сякаш изскачаща наградително от витрината на някакво бинго. Спрях се и аз да погледам и казах: "Госпожо, по-добре е да умиете краката на Христос". Странно, тя смирено кимна и ме погледна тъжно. Аз й казах: "Вероятно ме считате за побъркан. " Тя отрече, за което съм й благодарен до днес.
После имаше някаква неведома компания в улично денонощно кафене. Господи, какво благочестие, те седяха и чоплеха благодатната оскъдица на своето битие. Един от тях произнесе: "Ето този е мъдрецът, аз съм войникът, Вие сте аристократът, тези са разбойниците. Нощта няма да свърши скоро". Не мога да възпроизведа разговора, на който нито ред, написан от мен, не може да се хване на малкия пръст. Но помня, че когато произнесох името на цар Фердинанд, мой любимец, кафеджийката излезе въодушевено от кабинката си, стисна ми ръката и ме помоли да произнесе ода, написана от нея в чест на Негово величество цар Борис III. Произнесе я, опряна на метла, никога, дори и в университета, не съм имал по-проницателна догадка за класицизма.
На разсъмване отидох на църква. Пееха три момчета от семинарията. Много старателно и плахо. Благочестивост на неумението. Взех причастие. Дадоха ми цяла шепа. Закусих с него. Извержения на израженията.
Войната Костов - Бакърджиев излиза от виртуалната реалност
Велина ГОСПОДИНОВА
С началото на политическия сезон войната Костов - Бакърджиев започва да навлиза в нова, по-ожесточена фаза. На повърхността действията се разиграват чрез размяна на реплики главно в медиите. В действителност обаче истинската битка се подготвя чрез различни апаратни хватки и задкулисни ходове.
За Бакърджиев политическото оцеляване зависи от влиянието, което той има върху партийни структури освен тази в София и най-вероятно неговите совалки из страната ще станат още по-чести. От известно време насам бившият вицепремиер се опитва да демонстрира близост с областния лидер на СДС-Пловдив Йордан Бакалов. Източници от ОДС твърдят, че наскоро лидерът на столичните седесари е провел зад гърба на Костов разговори с коалиционни партньори, като им е обещал подкрепа за парламентарните избори, ако те решат да участват самостоятелно. Бакърджиев е обещавал помощ именно в регионите извън София, където той има някакво влияние.
Задкулисните договорки на бившия вицепремиер със сигурност ще станат още по-интензивни с наближаването на изборите, защото той знае, че шансът му е в неуспеха на сините на парламентарния вот. Целта на Бакърджиев отдавна е ясна - той иска мястото на Костов. Методите му също вече са известни. Лидерът на софийския СДС не е от хората, които ще се изправят и ясно ще кажат своите намерения. "Валякът" тайно, но упорито ще подрива доверието в Иван Костов и едва ли някой освен самия Костов ще е в състояние да го спре.
Иначе на думи лидерът на СДС - София ще продължи да говори за конструктивизъм в управлението и консолидация вътре в партията. В същото време той ще се опитва по всякакъв начин да се излекува от комплекса си за партийна малоценност. Явната му политическа активност ще се изразява в срещи с посланици на страните от Европейския съюз у нас - вече има такива договорени с посолствата на Великобритания и Гърция. Предвидена е още кръгла маса със социолози и журналисти, срещи с браншови организации, със Стефан Софиянски и столичните районни кметове. От друга страна, Иван Костов засега се задоволява от време на време публично да предизвиква дебат с лидера на СДС - София, да демонстрира съпричастност с проблемите на синята структура, но да не се съобразява с исканията. Със сигурност обаче играта ще загрубее, ако Бакърджиев продължи с тайните си совалки. И като че ли това предупреждение отправи Костов в изказването си в края на миналата седмица... "Ние, политиците от СДС, трябва да отговорим на въпросите: има ли компроматната "война" наивни или съвсем съзнателни поддръжници сред нас? Имат ли Бонев, Чорни и компания свои хора сред нас, както твърдят в хор медии и опозиция" - това заяви премиерът Иван Костов в изказването си на семинар в Пампорово. Направи го съвсем неочаквано и извън темата на мероприятието - регионалната политика и финансиране на общините, на което присъстваха кметове и председатели на общински съвети, избрани с листата на ОДС, областни управители, депутати от три парламентарни комисии и част от членовете на НИС на СДС.
Този път обръщението на премиера имаше по-точен адрес - лидерите на СДС. Очевидно Костов намекваше за конкретни лица, но отново не посочи никого персонално. Затова и тези, които се припознаха в изявлението му, побързаха да го коментират. Пръв това стори Евгений Бакърджиев, най-вероятно засегнат от цитирания в доклада израз "това не е моя тема", който често използва. Едва ли с обръщението си към лидерите на СДС да покажат с думи и действия, че не са зависими от парите и волята на някого извън партията, Иван Костов е очаквал някой да си признае.
Едва ли обаче някой си е представял и че всички лидери вкупом ще се втурнат да декларират, че нямат нищо общо с конюнктурните врагове. Думите на Костов прозвучаха по-скоро като заплаха, че следващия път вече имената няма да бъдат премълчавани. Затова Евгений Бакърджиев побърза да заяви, че Костов е доста закъснял с констатациите си за компроматната война и че СДС - София, призова с декларация за спиране на битките по всички нива и структури в партията още в средата на месец май.
В отговор на премиерския призив Бакърджиев отново противопостави СДС - София. Спешното заседание на столичната синя структура в понеделник роди декларация, която почти повтаря предишната с изключение на декларираната подкрепа за политиката на правителството в областта на националната сигурност. Но само толкова. Защото, "ако не си оправим работата в правителството и в местната власт, ни чакат тежки години", пророкува синият столичен лидер. Тоест, не обвиненията към някой за връзки с този или онзи, а правителството ще е основната причина, ако СДС загуби изборите. Тогава и отговорността ще трябва да носят тези, които в момента са в правителството. И това ще е работата на Бакърджиев в оставащите 10 месеца до изборите - да посочва грешките на управлението там, където всъщност Иван Костов е най-уязвим. Ако на изборите резултатът е негативен за СДС, вината ще е на партийния лидер. Затова и СДС - София, ще настоява за отчет на правителството пред националния съвет на партията за хода на реализация на актуализираната програма "2001".
Отговорът на декларацията на софийската синя организация дойде на следващия ден след заседанието на НИС. За пръв път след националната партийна конференция целият наличен в България състав на висшето партийно ръководство застана пред журналистите, за да демонстрира единството в НИС. Всички вкупом се надпреварваха да доказват как между тях няма борби и лагери поради икономически интереси (както каза Иван Костов) или политически различия (както допълни парадоксално Христо Бисеров). И че този път Костов няма да се съобрази със СДС - София. Защото правителството би водило дебат по изпълнението на програмата си само със синята парламентарна група.
Размяната на реплики между сините лидери обаче никак не беше безобидна или виртуална, както вероятно би я нарекъл премиерът. От една страна, Бакърджиев ясно заяви, че ще води битка срещу членове на правителството, "които не само, че нямат доверие, а които са символ на вреда за България, но продължават да участват в управлението", и посочи като такъв стария си враг Иван Шиляшки. От своя страна Костов даде да се разбере, че няма да позволи една партийна структура да посочва кой да остане в правителството и кой не. Нещо повече - той безкомпромисно отстрани почти всички, близки до бившия вицепремиер, без да се съобразява с декларациите на софийското СДС.
С наближаването на изборите на премиера и неговите сподвижници ще става все по-трудно да обясняват, че битките в СДС са само "виртуални" и се провеждат в медиите. Междувпрочем коментарите за ситуацията на сините политици са не по-малко виртуални от медийните интерпретации - някой искал да прави преврат, без да се назовава кой; някой, отново неназован, разиграва сценария от 1992 г.; някой искал да компрометира институциите в страната - вътрешни и външни сили... И докато лошите в СДС не бъдат назовани с точните им имена, всичко наистина ще изглежда като виртуална игра. В която обаче залогът е бъдещето на страната.
Необходим е нов режим на концесиониране при добива на подземни богатства
Измина повече от една година от публикуването на Закона за подземните богатства (ДВ, бр.23 от 12.03.1999). Вместо очаквания повишен инвестиционен интерес се получи обратен ефект. От нашата страна се оттеглиха три големи чуждестранни минни компании - RTZ, Minorco и Za Source.
Няма съмнение, че една от главните причини за оттеглянето се крие в недостатъците на закона и под актове. От всички недостатъци водещо значение има приетият режим за концесиониране.
Значително по-проста и по-лека е процедурата на концесиониране в страните с развита минна промишленост. При тях размерът на концесионните възнаграждения (таксите) е определен в самите закони като процент от стойността на добитите полезни изкопаеми. Така е в Австралия с такси от 2.5 до 7.5%, Полша - 10%, Германия - 10%, и др. Така е било и у нас по старите закони от 1891 г. и 1910 г. Сравнението между тях показва еволюция в правилна посока. По закона от 1891 г. таксата е била максимум 5% от чистата печалба. В закона от 1910 г. е имало постоянна такса за площ, заета от концесия, и съразмерна такса, която е била 1% от стойността на добитите през годината полезни изкопаеми, намалена с разходите по транспорта и тези за ръчно и механично обогатяване, ако има такива.
Съществен недостатък на Закона за подземните богатства от 1999 г. и подзаконовите актове е липсата на определен държавен орган, който да води единния кадастър на концесиите. При сегашната разпокъсаност на компетентност между три ведомства е възможно да се допуснат груби грешки и припокриване на концесионни площи.
Недостатък на Закона е и липсата на конкретни текстове за търсещите дейности. Ясно е, че без системни търсещи дейности скоро няма да има нови находища, които да се предлагат за концесиониране.
В съответствие с установения ред е наложително създаване на специални управленски звена за концесиониране в трите компетентни ведомства: Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси. Аналогично звено би следвало да има и в Министерството на околната среда и водите за съгласуване на предложенията.
В същото време никъде в закона и в другите актове не е предвидено създаването на управленско звено "Маркетинг и реклама". Такова звено е абсолютно необходимо при условията, които съществуват в света - глобализация и предлагане от много страни на далеч по-добри находища на подземни богатства и по-изгодни условия за концесиониране.
С цел да се създаде по-благоприятен инвестиционен климат за концесиониране при добив на подземни богатства, както и сигурна гаранция за привличане на чуждестранни и наши инвеститори е наложителна промяна на Закона за подземните богатства от 1999 г. и свързаните с него подзаконови актове.
При подготовката на промените в закона не трябва да се забравя, че самото откриване, проучване и разработване на всяко ново находище на подземни богатства е специфичен процес. Той изисква значителни инвестиции, висок професионализъм, продължително време - най-често няколко години, дългосрочна възвръщаемост на инвестициите, поемане на определен риск във връзка с достоверността на геоложките запаси и използване на съвременни екологосъобразни технологии.
Целесъобразно е според нас при промяната на Закона за подземните богатства и подзаконовите актове да се реализира един основен принцип - в самия закон да се определят основните финансови условия и да се отменят постановления №125 и №127 от 1999 г. на Министерския съвет.
Убеден съм, че ще бъде целесъобразно, ако в закона се включат следните изменения:
1. В част втора, глава трета - финансови условия да се определят:
2. Да се конкретизира органът, който ще води единния кадастър за концесиите.
3. За компетентен орган на концесионирането и издаването на разрешение за търсене и/или проучване за всички групи подземни богатства да се определи само един държавен орган вместо сегашните четири - МИ, МОСВ, МРРБ и ДАЕЕР. Това да бъде Държавна агенция за геология, подземни богатства и минно дело.
4. Да се определят основните функции на Държавната агенция за геология, подземни богатства и минно дело.
В състава на новата агенция да се включи отдел "Маркетинг и реклама на подземните богатства".
5. Да се определят срокове за изготвяне на предложенията за концесии до Министерския съвет и общ срок за решенията (договорите) от деня на подаване на заявлението до сключване на договора.
6. Член 8 от Закона за подземните богатства да се прецизира, като се допълни след думите "геоложки изследвания" със следния текст: "и работите по търсенето и предварителната оценка на нови находища на подземни богатства".
Предлаганите промени в Закона за подземните богатства би следвало да се извършат от сегашното XXXVI народно събрание и да не се отлагат за следващото.
Либия - човешката болка като политически цирк за лична употреба
Станислав СТОЯНОВ
Предходният политически сезон остави доста горещи теми в наследство на настоящия. Той пък от своя страна стартира обещаващо. И въпреки изобилието от акценти - нови и стари - вниманието на общественото мнение през следващите дни със сигурност ще бъде приковано от процеса срещу българските медици в Либия.
Още в началото на септември преобладаващата част от сънародниците ни (37%) определиха този процес като събитието, което ще окаже най-голямо влияние върху близкото бъдеще на страната. Доста по-назад от него интервюираните поставиха скандала с подслушвателните устройства в дома на главния прокурор (27%), обвиненията за корупция във властта (27%), неосъществената продажба на БТК (11%). И въпреки че процесът касае наши сънародници и следователно би трябвало да обедини мненията, още тук проличава разделението по партийна окраска. Така за БСП-симпатизантите например темата с подслушвателните устройства е по-важна от либийската тема, а за привържениците на ОДС двете се изравняват. Обратно - свръхсилен акцент върху хода на делото поставят привържениците на евролевицата и "Гергьовден" (до 52%).
Четиридесет и седем на сто търсят вината за хода на събитията в Либия в българската дипломация. На второ място, но със значително по-нисък дял (25%), сънародниците ни поставят тенденциозното отношение на либийските власти. Подобен обаче е и делът на хората, за които вина имат самите български медици (21%). И тук можем да открием разлики по партиен признак. Акцентът върху вината на дипломацията ни е далеч по-силен сред привържениците на БСП (68%) и "Гергьовден" (57%), докато тенденциозност на властите в Триполи по-често откриват в евролевицата (53%) и ОДС (42%).
Най-интересното различие по партиен признак се наблюдава по въпроса за изхода на процеса. В национален мащаб песимистите (46%) леко доминират над оптимистите (42%). В ОДС обаче с 52% към 38% позитивните очаквания доминират над негативните. В БСП съотношението е близко до средното за страната. Най-куриозно обаче е настроението сред привържениците на "Гергьовден" - тук песимизмът достига 57%, а делът на очакващите благоприятен изход от делото е едва 30%! И това сред хората, чиито лидери демонстрираха най-голяма увереност относно невинността на нашите медици в Либия. Защо, след като приемаш, че вина липсва, си склонен да очакваш негативен изход, си остава загадка.
И все пак - разбираема загадка. Та нали преобладаващата част от представените в медиите мнения от този регистър най-често се движеха в схемата: "Ние не вярваме, че нашите са виновни, нито за секунда не го допускаме! Правителството обаче трябва да си ходи! " Да се чуди и мае човек къде всъщност поставя акцента подобен начин на мислене - върху необходимостта да се помогне на сънародниците ни в Либия или върху факта, че правителството трябва да си ходи? И къде е фокусирано вниманието на подобна мисловна постановка - върху онова, което предстои да се случи там, или върху това, което ни се иска впоследствие да се случи тук?
Няма проблем?!
Докато цяла Европа се тресе от протести срещу високите цени на горивата, окупират се бензиностанции и рафинерии, политици, сдружения и потребители кръстосват шпаги и аргументи, на нашия фронт всичко е спокойно. СДС управлява, нагазил е до колене във вътрешно- и външнопартийни битки и няма време и мерак за разсъжденията на тема "кои сме ние и къде отиваме при тези нива на долара и петрола".
И нищо чудно, че ги отминава. За три години СДС свикна да получава лесни пари отвън (които са заеми и се връщат от всички данъкоплатци), да се оправдава за неуспехите с международните кризи и лошото наследство и в крайна сметка да отказва да погледне реалните проблеми в очите и да потърси тяхното решение. Дори когато тези проблеми вече са се настанили и в нашата къща. Нарцистичното позиране пред огледалото на финансовата стабилизация доведе дори дотам финансовият министър по националното радио да обяви, че няма проблем от високите цени на петрол и долар, защото бюджетът бил "наместо с дефицит, с излишък", а валутният резерв бил "предимно" в долари (). "Предимното" се оказа 6%. А излишъкът както обикновено пак е само в бюджета на Муравей. Не и в тези на общините, на бизнеса, на домакинствата. Всъщност май отдавна трябваше да сме свикнали, че докато от устата на Алф "няма проблем" звучи смешно, то от устата на Муравей "няма проблем" звучи най-малкото проблематично. Лошото е, че резултатите от такива "няма проблем" ги усещаме всеки ден. Все повече го виждат и външните анализатори и инвеститори ().
А иначе България е правова държава. И си има един закон, наречен Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. И в неговия член първи пише: "Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". Обаче на кого му пука - в правовата държава България никой управник не носи отговорност за своите действия, камо ли за своите бездействия.
МВФ започна по-сериозното си реформиране
Нова политика на прозрачност и оптимизация на кредитните операции обяви Международният валутен фонд (МВФ) в навечерието на годишната среща на фонда и Световната банка (СБ) в Прага. В годишния доклад на финансовата институция се акцентира и на засиленото сътрудничество с други международни организации и особено със Световната банка.
През последните месеци Световната банка и особено МВФ бяха остро критикувани за недалновидната си политика специално по време на азиатската и на руската криза.
През пролетта специална комисия към американския Конгрес подготви специален доклад, в който остро разкритикува МВФ и предложи ограничаване на мащабната му дейност по отпускане на нисколихвени кредити на бедни страни. Комисията препоръчваше фондът да извършва само краткосрочно финансиране, и то само за страни, които са в крайна нужда и нямат достъп до международните капиталови пазари.
Истинският тест за управителите на МВФ и провежданата от тях политика обаче ще са предстоящите избори в САЩ. Ако спечелят републиканците, може да се очаква силен натиск от страна на САЩ за промяна в политиката на фонда в посока на реално ограничаване на кредитирането и на програмите, с които фондът се ангажира.
Ако това стане, България ще бъде един от основните потърпевши, доколкото през последните три години правителството финансираше дефицитите в текущата сметка и бюджета със сериозни финансови инжекции от фонда.
На петролния фронт нищо ново
Цените през следващите седмици ще зависят основно от Саудитска Арабия Кирил Кирилов
Саудитска Арабия, най-големият световен производител на петрол, още на 13 септември започна да предлага на клиентите си по-големи количества от черното злато за октомври. Това би трябвало да успокои стремително вървящия нагоре през последните седмици пазар, но всъщност реакцията на търговците бе в противоположна посока. Опасенията, че Саудитска Арабия и другите основни производители на петрол вече са на ръба на своя производствен капацитет, доведоха до ситуация, при която не се наблюдава значим спад на цените, въпреки че Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК), обяви, че пуска на пазара допълнителни 800 хиляди барела дневно. Няма да помогне и ако Съединените щати в близките дни излеят на пазара част от своя стратегически петролен резерв, което ще означава, че световното предлагане ще нарасне с още 4 милиона барела дневно. Общо в световен мащаб се потребяват 76 милиона барела дневно.
Дори делегатите на срещата на ОПЕК във Виена в края на миналата седмица не бяха оптимисти. "Какво повече може да направи ОПЕК. Ситуацията излиза извън контрол, ако нямаме капацитет за повече производство", заяви тогава един от тях. В момента страните, членки на организацията, произвеждат около 29 милиона барела дневно. Все пак след виенската среща цената на суровия петрол падна с 86 цента до 34.28 долара за барел, но дори и това се разглежда като твърде високо ниво, при положение че според повечето анализатори цената би трябвало да е максимум 28-30 долара за барел.
След срещата стана ясно, че Саудитска Арабия ще има свободен производствен капацитет от 500 хиляди барела дневно след последното повишаване на квотите. Но всяка по-сериозна авария в някой от големите производствени центрове ще се превърне в катастрофа, ако Саудитска Арабия не е в състояние веднага да пусне в експлоатация своя свободен капацитет. Причината е, че почти всички останали големи производители на петрол са на границата на своя капацитет, а запасите от петрол в световен мащаб са на най-ниското си ниво за последните 20 години. "Фактически няма значим свободен капацитет извън Саудитска Арабия", заяви по този повод Лорънс Голдщайн, президент на базираната в Ню Йорк Фондация за изследване на петролната индустрия. Според него няма да е изненада, ако в рамките на следващите няколко дни Съединените щати решат да пуснат на пазара част от своя стратегически петролен резерв.
На 13 септември Белият дом потвърди позицията си, че не е издавано нареждане за "отваряне" на националния резерв, възлизащ на 571 милиона барела, като мярка за овладяване на цените. Преди време пък американският министър на енергетиката Бил Ричардсън бе обявил, че американският резерв от петрол има за основна цел да се бори с евентуално спиране на доставките на петрол, а не да бъде инструмент за регулиране на цените. По закон администрацията на Бил Клинтън може да пусне на пазара 30 милиона барела за период от 60 дни - мярка, която би дала на Саудитска Арабия време да пусне в ход резервния си производствен капацитет. Министърът на петрола на Саудитска Арабия Али Наими бе заявил по-рано, че страната му може да изпомпва 10.5 милиона барела петрол дневно, но за достигането на това ниво ще са необходими близо три месеца.
Освен това си остава проблемът с враждебното отношение към Саудитска Арабия на много арабски страни от района на Персийския залив. Най-големият иракски вестник "Бабел", който е собственост на най-големия син на Саддам Хюсеин, писа след срещата във Виена, че повишаването на добива е "саботаж, който Саудитска Арабия извършва в рамките на ОПЕК... изнудване от страна на Вашингтон спрямо страните, производителки на петрол".
От друга страна, саудитците, които имат най-големите световни запаси от нефт, все още имат възможността да наводнят пазара, ако желаят. А историята показва, че те ще използват това оръжие, ако се наложи. Факт е също, че при квота от 8.25 милиона барела дневно Саудитска Арабия е произвела 8.38 милиона барела през юли и 8.55 милиона барела през август тази година.
Накратко
Двама от най-влиятелните политици в Европа - Тони Блеър и Герхард Шрьодер - официално пледираха за запазване на трансферната система във футбола. Според тях исканите от Европейската комисия реформи (основно за премахване на трансферните суми) ще дадат негативен тласък на спорта. "Съгласни сме, че настоящата система не е перфектна, но се страхуваме, че радикалните реформи могат да се отразят негативно на структурата на футбола в Европа. Загрижени сме за многото малки професионални клубове, които ще трябва да водят битка за оцеляване. Вярваме, че някакво разрешение, внимателно балансирано, ще отрази интересите на играчи, клубове и асоциации. Клубовете трябва да имат възможност да разчитат на системата, че тя ще им даде достатъчна възможност да подготвят млади играчи, да изграждат отборите си и да поддържат играта на всички нива", са мотивите на политиците.
Джанлука Виали бе уволнен от поста мениджър на английския футболен клуб "Челси". Договорът на италианеца бе прекратен заради слабото представяне на отбора във Висшата лига този сезон. Той пръсна 24 млн. паунда (38 млн. долара) за селекция и спечели само един мач в първите пет кръга. Мястото на Виали може да заеме бившият италиански селекционер Дино Дзоф или Тери Венебълс.
Един от най-добрите ни щангисти, който бе сочен за фаворит в категория до 77 кг на олимпийските игри в Сидни, Златан Ванев, получи счупване на лакътната става на лявата ръка и се прибра в България от лагера в Австралия. Той претърпя операция, като специалистите предполагат, че травмата е възникнала на базата на предишна тежка контузия. Ванев очаква да бъде възстановен напълно след три месеца, след което ще продължи да се състезава в Бундеслигата.
Откритото първенство на България по тенис бе спечелено от Стефано Тарало в италиански финал срещу Стефано Галвани, завършил с резултат 6:1, 6:2 за по-малко от час на тенис-комплекс "Академик". Победителят спечели 50 точки за АТП и 3600 долара. Ивайло Трайков и Радослав Лукаев бяха обявени съответно за най-добре представил се български играч и за най-прогресиращ млад тенисист.
ЦСКА се провали в мач от първия кръг за купата на УЕФА, като загуби от МТК Будапеща с 1:2 на стадион "Българска армия" пред 25 000 зрители. Червените поведоха с гол на Христо Янев в началото на срещата, но унгарците обърнаха резултата през второто полувреме след попадения на Ференц и Атила, провокирани от груби грешки в защитата. В Москва другият ни представител в турнира "Нефтохимик" загуби с 2:4 от местния "Локомотив". И двата български отбора ще имат трудни реванши на 28 септември.
Двукратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер с "Ферари" спечели Гран при на Италия на пистата "Монца". Победата позволи на германеца да се доближи на две точки от лидера в световния шампионат Мика Хакинен с "Макларън", останал втори в състезанието. Трети завърши братът на Шумахер Ралф с "Уилямс". Успехът на Шуми е 41-ви в неговата кариера, като по този показател се изравни с легендата Аертон Сена.
Българите започнаха участието си в Сидни 2000 с допингскандали
Международният олимпийски комитет изхвърли Ива Пранджева от игрите
Елеонора ГУНЧЕВА
Преди отпътуването си за олимпиадата в Сидни примата ни в леката атлетика и настоящ заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта Стефка Костадинова каза: "Определено имам притеснения относно допинга на някои наши спортисти в Сидни". Четири дни по-късно МОК изхвърли от игрите надеждата ни за медал в тройния скок Ива Пранджева. Българката бе уличена в употреба на анаболния стероид нандролон. След нови 48 часа нашата антидопингова комисия оповести, че трима каякари от националния тим - Петър Мерков, Енчо Чалъков и Мариан Димитров, са вземали забранени препарати. Излиза, че Стефка не просто се е опасявала, а е възможно да е знаела и за двата инцидента, тъй като първата проба на Ива е взета на 5 август, а каякарите са признали за вземането на диуретика преди месец. Въпреки това всички провинили се отпътуваха за Австралия.
Преди четири години на олимпиадата в Атланта Ива Пранджева бе хваната за първи път с допинг. Тогава пробата й показа наличие на метадиенон, за което получи наказание четири години без състезателни права. Впоследствие санкцията бе намалена и пловдивчанката се завърна в сектора за скокове през 1998 г., като извоюва правото си да се състезава на олимпиадата в Сидни. На 5 август по време на турнир в Лондон атлетката отново е проверена за допинг, като в урината й е открито забраненото вещество нандролон. Втората проба ще бъде отворена на 20 септември, но е малко вероятно резултатът да е различен от първия. Ива е изследвана още два пъти - на 18 август и на 1 септември, и досега няма съобщения за нередности.
Международа федерация по лека атлетика (ИААФ) ни уведоми за положителната проба на Пранджева, но нищо не може да се каже, преди да бъде отворена втората", каза генералният секретар на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Добромир Карамаринов. Според него има световна дискусия дали положителните проби с нандролон не са вследствие на употреба на хранителни добавки, които повишават количеството на веществото в организма и затова случаите за арбитраж към ИААФ за уличените с този препарат са много.
"За да се стигне до критична концентрация на нандролон в организма, спортистът трябва да е изял много голямо количество месо от животно, третирано с този анабол. При засиления контрол на храните в Европа е малко вероятно изобщо да се отглежда добитък по начин, че да се получи такъв ефект при консумация на месо", каза секретарят на Националната комисия по допингов контрол (НКДК) д-р Емил Милошов.
Карамаринов твърди, че Ива е могла да скача в Сидни, защото заседанието на ИААФ е ден по-рано от отварянето на проба Б, насрочено за 20 септември, и нейният случай няма да се гледа. Ако бяхме депозирали молба за светкавичен арбитраж, той може да бъде свикан още на 21-ви неговото решение може да спре Пранджева от игрите или да я оправдае, допълни генералният секретар. МОК обаче реагира светкавично и изключи българката от игрите. Атлетката я грози най-тежкото наказание - отнемане на състезателните права за цял живот.
Общото при двата случая с Ива е, че преди Атланта, както и преди Сидни атлетката не е проверена от НКДК. Като причина се сочи, че БФЛА не е съобщила къде се готвят състезателите. Всичките ни топатлети, включително и Пранджева, участваха през юли на турнир в Националната спортна академия. Стадионът не е далеч от "Дианабад", където се помещава лабораторията, но никой тогава не е потърсил олимпийците ни. Упреците към БФЛА са защо, като е знаела за гафа, е пратила Ива в Сидни.
НКДК оповести с едномесечно закъснение, че още трима каякари от олимпийския ни отбор са хванати със забранено вещество хидрохлоротиацид. Европейският шампион Петър Мерков, Енчо Чалъков и Мариан Димитров пили лекарство за високо кръвно налягане ретизид, което съдържа проблемния диуретик. Пробата е взета на 29 юли по време на републиканското първенство по кану-каяк в Пловдив, а федерацията е била уведомена за инцидента още на 10 август. Вината за инцидента поел треньорът Дамян Дамянов и фелдшерът на отбора Огнян Симеонов, който лекувал състезателите от хипертония. Двамата са наказани с последно предупреждение за отстраняване от националния отбор, а състезателите са оневинени и ще се състезават в Сидни. Иначе при доказана употреба на диуретик е предвидено наказание от две години. Друг е въпросът как хора с високо кръвно се подлагат на максимални физически натоварвания.
"Има много други медикаменти за лечение на високо кръвно налягане, които не съдържат забранени вещества, но фелдшерът оправда некомпетентността си с полувисшето образование, което има. Хидрохлоротиацидът не повишава постиженията, а маскира употребата на допинг", каза д-р Вирджиния Михайлова, член на медицинската комисия на ИААФ.
Ако каякарите дадат нови допингпроби в Сидни, забраненото вещество вече няма да бъде открито, увери шефът на НКДК проф. Витан Влахов. Това е и причината момчетата да не бъдат спрени от участие.
Комисията за допинг е успяла да провери само 45 от всичките ни 97 олимпийци. Понеже е липсвало съдействие от страна на федерациите, непроверени са останали състезателите от леката атлетика (23), борба (7), художествена гимнастика (7), плуване (3), плажен волейбол (2), ветроходство (1), модерен петобой (1), джудо (2), конен спорт (3), бадминтон (3). Оказа се, че НКДК има права да проверява, но няма задължения да го прави. За разлика от сега през 1992 г. преди игрите в Барселона Българският съюз за физкултура и спорт нарежда на лабораторията да направи проби на целия олимпийски тим. "Започнахме с шест гимнастички - открихме три с допинг. От четирима гребци двама бяха нередовни, при щангистите същата работа. Тогава ни наредиха: спрете проверките, че ще останем без отбор. Лично президентът Желю Желев се зае и анулира пробите на щангистите, като намериха пропуск в процедурата - не сме им искали паспортите, и наказанията паднаха", разказа д-р Милошов.
Ива Пранджева не е сама в листа на спортистите с допинг, отхвърлени от игрите в Сидни. МОК изключи от олимпиадата още тайванския щангист Ченг и плувкинята от Казахстан Евгения Ермакова.
Мизата за олимпийски спонсор се вдигна въпреки скандалите
Компаниите плащат по 55 млн. долара на МОК за игрите в Сидни
Георги Филипов
Преди повече от четири години изпълнителният директор на компанията "Джон Хенкук" (John Hancock Mutual Life Insurance) Дейвид д'Алесандро плати 55 милиона долара, за да бъде официален спонсор на Международния олимпийски комитет (МОК). Малко по-късно, разочарован от скандала за корупция в Солт лейк сити, той нареди емблемата с олимпийските кръгове да бъде свалена от телевизионните реклами, годишния доклад и дори от канцеларските материали на фирмата. Седмици преди началото на олимпийските игри в Сидни Д'Алесандро преоткри олимпийския дух. Не само че върна преплетените обръчи на документите и рекламите на "Джон Хенкук", но заяви желание да плати още 65 милиона долара за продължение на договора до 2004 г. Мнозина бяха притеснени за бъдещето на финансовата подкрепа след 18 месеца на лоши новини в олимпийската управа. В началото бяха обвиненията за подкупи при избора на домакин на зимните олимпийски игри през 2002 г., след това дойдоха оставките и изгонването на 10 от членовете на МОК, а наскоро бяха повдигнати обвинения срещу двама от организационния комитет на Солт лейк сити. След скандалите ръководителите на най-мощната спортна организация бяха принудени да направят серия от промени в структурата си. Въпреки всичко това сега олимпийските игри се чувстват по-силни финансово отвсякога. Спонсорите не им обърнаха гръб, а продължават да изсипват купища пари. "Отливът просто не се получи", смята Леса Укман от консултантската компания IEG.
Единайсет глобални спонсора, които покриват цикъл от една лятна и една зимна олимпиада, трябваше да донесат 605 милиона долара за четирите години до игрите в Сидни. Събраните пари се разпределят между националните комитети на всички страни. Голяма част от тях се насочват за подпомагане на олимпийското движение в развиващите се държави, като в този списък попада и България.
За олимпиадата в Атланта през 1996 г. МОК бе осигурил 10 сделки за общо 400 милиона долара. Сега спонсорството струва 55 милиона долара на компания в сравнение с 40-те милиона за предишния олимпийски цикъл. Девет от 11-те глобални спонсора, наричани от комитета олимпийски партньори или ТОР, заявиха желание да продължат договорите си до 2004 г., когато игрите ще се проведат в Атина. Към тях ще се присъедини "Сема груп" (Sema Group) от Париж, която ще замести IBM. Американската компютърна компания, олимпийски спонсор от 40 години, приключва връзките си с МОК след Сидни не заради скандал, а поради неразбирателство как да се подели категорията на високите технологии. Десетте спонсора вече гарантират 650 милиона долара приходи за МОК до игрите в Атина, което прави по 65 милиона долара на компания.
Когато се касае за еднократно спонсорство, игрите в САЩ отчетоха най-високи приходи най-вече от местни компании за местните организационни комитети. Атланта си осигури около 700 милиона долара срещу 460 милиона долара за Сидни според проучване на IEG.
Въпреки скандала в Солт лейк сити организаторите вече са привлекли около 40 еднократни спонсора, сред които договори за осемцифрени суми със "Сейко", "Дженеръл мотърс" и "Анхаузер - Буш". Очаква се всеки от тях да плати по 50 милиона долара. Четирийсетте спонсора са два пъти повече, отколкото имаха организаторите на зимните игри в Нагано (Япония) през 1998 г. "Игрите се правят от спортистите, а не от скандалите около организацията", смята Майкъл Линч, вицепрезидент на отдела за спонсорство във "Виза" (Visa), олимпийски спонсор от 15 години.
"Виза" също бе притеснена от скандалите, но според нейно проучване клиентите правят разлика между действията на бюрократите и тези на състезателите. Това, което виждат в спонсорите, е тяхната подкрепа за спортистите.
Спонсорите са изчислили, че високите разходи си струват дори само защото никое друго събитие не постига такава популярност. Хора от 214 страни са наблюдавали игрите по едно или друго време през 1996 г. В САЩ 87% от домакинствата са превключвали поне веднъж на олимпийския канал, показва изследване на "Нилсен мидиа рисърч". Шефовете на МОК очакват игрите в Сидни да бъдат гледани от 3.7 милиарда души.
Никое друго спортно събитие - нито световното първенство по футбол, нито Формула 1, успяват да привлекат такава аудитория.
Натискът на конкуренцията са достатъчен повод спонсорите да продължават да участват в подпомагането на олимпийските игри. "Страхът е силен довод. Може да не им харесва цената или скандалите, но чувстват, че трябва да продължат, за да държат конкуренцията извън играта", смята Джон Бевилакуа, който бе вицепрезидент по комуникациите на игрите в Лос Анджелис през 1984 г., а сега има собствена компания.
Конкурентите обаче не могат да бъдат изтласкани изцяло. Т.нар. спонсори пирати бяха често срещано явление в Атланта. Те изпълниха градските билбордове и рекламираха своите продукти съвсем близо до местата, гарантирани за официалните спонсори. МОК взе мерки това да не се случва отново, твърди Ричард Паунд, вицепрезидент на МОК за маркетинга и спонсорството. Под натиска на комитета Сидни въведе ограничения за компаниите при закупуване на билбордове и система, която да ограничи PR-проявите на "пиратите".
Разбира се, въпреки че "Макдоналдс" (McDonald's) е платила 55 милиона долара, за да бъде олимпийски спонсор, никой не може да забрани на конкурентна компания за бързо хранене да купи рекламно време по телевизията. И докато "Кодак" (Eastman Kodak) е сред най-лоялните олимпийски партньори, "Фуджи" (FujiPhoto Film) може да печели популярност като спонсор на американския отбор по лека атлетика.
Използването на емблемата с кръговете е само едно от предимствата, които дава официалното сътрудничество с МОК. Но това също е едно от най-капризните спонсорства в света. Тъй като олимпийските принципи забраняват наличието на реклами на спортните съоръжения или екипите, дори дирижабълът на "Гудиър" (Goodyear) трябва да прикрие логото си. За сметка на това всички компании получават правото да се отъждествяват с олимпийското движение, където и както поискат.
Това, което спонсорите получават като полза от сътрудничеството с МОК, зависи от самите тях. Представителите на "Макдоналдс" и "Виза" твърдят, че самото им участие раздвижва бизнеса. Други, като "Самсунг" (Samsung), се греят в компанията на добре познати фирми като IBM и "Ксерокс" (Xerox) и се възползват от техния имидж по асоциация. "Кодак" например използва игрите, за да покаже някоя нова технология.
Турски спонсор пое "Берое"
Мехмед Казанджъ гласи отбора за шампионска титла през 2002 г. Андрей Богоев
Раздаването на картите в българския футбол може да бъде объркано много сериозно съвсем скоро. Считаният за сигурен кръводарител отбор на "Берое", на когото според разчетите се отреждаше място в зоната на изпадащите отбори, се сдоби с нов спонсор, който не крие амбициите си да прави силен футбол в Стара Загора.
Става въпрос за турската компания АКСА - производител на генератори, двигатели и машини, както личи от справка в Интернет. Според Мехмед Казанджъ - шеф в АКСА, в плановете на групировката за старозагорския клуб влиза основен ремонт на стадиона и разширяване на капацитета му до 39 000 седящи места, изграждане на силен отбор от "Берое" и спечелване на шампионската титла през 2002 г. Първият бърз етап от реконструкцията на стадиона включва светкавичен ремонт на осветлението и електронното табло, които според плановете трябва да са готови за мача с ЦСКА на 1октомври.
Новият бос веднага влезе в преговори за нов старши треньор с наставника на младежкия национален отбор Димитър Алексиев. Той минава за един от най-скъпите наши специалисти в момента и не слага подпис под договор за по-малко от 100 000 марки годишно.
На пресконференцията си в началото на септември Казанджъ бе представен от сегашните шефове на "Берое" Станислав Танев и Страхил Димчев. Тримата обявиха, че АКСА ще закупи 50 процента от акциите в старозагорския клуб. Казанджъ се представи като бивш кандидат за президент на "Бешикташ", загубил изборите в истанбулския клуб само с 1 глас по-малко от сегашния шеф Сердар Билгили. "През март има нови избори в Бешикташ и съм сигурен, че ще ги спечеля", обясни турският бизнесмен.
Засега не е ясно точно по каква линия турците стъпват на стадиона под "Аязмото". Според Казанджъ става въпрос за съвместен бизнес в областта на туризма със Станислав Танев и Страхил Димчев. Двамата са близки до групировката "Литекс комерс" на Гриша Ганчев, като и тримата са бивши състезатели по борба. За отбелязване е, че Танев и Димчев винаги са поддържали близки отношения с ръководството на ДПС. През 1998 г., когато двамата ръководеха "Олимпик" (Тетевен), бяха включили в управителния съвет на клуба Ахмед Доган. Предполага се, че ДПС е помогнало за идването на новия спонсор от Турция.
Сигурно е, че покрай футбола в Стара Загора АКСА може да развие и добър бизнес. Градът има индустриални традиции, а футболът минава за едно от лицата на Стара Загора пред страната ни. Кметът на града д-р Евгени Желев не пропуска мач на "Берое", а миналата година един от основните козове в предизборната му кампания бяха рекламните му карета в издавания от Станислав Танев вестник "Светът е "Берое". Ако АКСА отрие офис у нас, той ще е петият за нея извън Турция. Според данните в Интернет компанията има свои представителства в Англия, Казахстан, Киргизстан и Сингапур.
От друга страна, в "Берое" досега нямаше кой знае какъв наплив от спонсори. На фланелките си отборът рекламираше цигарите "Невада", които се произвеждат в местния тютюнев комбинат. Парадоксалното е обаче, че старозагорската пивоварна "Загорка" - една от най-добрите търговски марки на Стара Загора, предпочете да се ориентира към спонсориране на състезания по тенис вместо към футболния отбор.
Ако плановете, афиширани от Казанджъ и сегашното ръководство на "Берое", се осъществят, може да се очаква сериозно разместване на пластовете във футбола ни, още повече като се имат предвид думите на турчина, че няма да пести пари и средства. Това означава, че "Берое" поне ще се опита да разбие сегашната конфигурация на силните отбори във Висшата лига - столичните "Левски", ЦСКА, "Славия", "Локо" (Сф) и провинциалните "Ловеч", "Нефтохимик" и "Велбъжд".
Докато обаче успехите на последните три отбора, спонсорирани съответно от "Литекс комерс", "Нафтекс" и "ВИС - 2", датират главно от последните пет години, турците от АКСА стават собственици на един от най-титулуваните отбори във футбола ни. "Берое" е един от малкото провинциални отбори, спечелил шампионската титла на България (през 1986 г.). За разлика от Ловеч и Кюстендил хората в града са свикнали да ходят по мачове, като на стадиона под "Аязмото" се събират между 10 000 и 20 000 запалянковци при платен вход. Клубът е с богата международна история - шест участия в европейските клубни турнири, с положителен баланс от 10 победи, 3 равенства и 9 загуби при голова разлика 39:22. В Стара Загора са губили отбори като "Ювентус", "Атлетик" (Билбао) и "Аустрия" (Виена). Това бе другият момент, на който Казанджъ наблегна - да изведе "Берое" на европейската сцена.
Турската връзка в "Берое" се засили и с присъствието на футболния мениджър Ибрахим Куруджу. Посредникът, който действа от името на лицензираната в УЕФА истанбулска агенция "Интерфут", е в екипа на Казанджъ. Куруджу обеща, че ще засили "Берое" с няколко нови попълнения от чужбина. На първо време в отбора бяха доведени трима нови играчи от Финландия, предстои да дойдат още двама грузинци. Изглежда, че Куруджу, пред когото минава почти всеки трансфер на български футболисти в Турция, ще има водеща роля в "Берое" при набирането на нови играчи.
Непостроена спортна зала в Кюстендил сее раздори в града
Кметът настоява шефът на "ВАИ холдинг" Георги Илиев да плати земята за газостанцията и търговския комплекс
Елеонора Гунчева
Едно кметско решение и една непостроена спортна зала създадоха твърде напрегната обстановка в Кюстендил. Причината е, че президентът на ПФК "Велбъжд" Георги Илиев пожелал да инвестира в строеж на многофункционална спортна зала върху общинска земя, а градоначалникът инж. Кирил Алексов настоява босът на "ВАИ холдинг" да купи и заплати парцела, с които пари имал намерение да плати общинските заплати. Кметът отменил мирните протестни шествия пред общината на съгражданите си, обявили се в защита на спорта. Водачите на митинга пък ще дават Алексов на съд за неправомерни действия. В знак на недоволство от кметските действия "Велбъжд" изигра домакинския си мач срещу "Миньор" от футболното първенство на столичния стадион "Георги Аспарухов".
Местни люде твърдят, че в скандала отвсякъде прозират икономически интереси с политически оттенък - Кирил Алексов спечели местните избори като представител на БСП, а Георги Илиев гравитира в обкръжението на лидери на ВМРО. Конфликтът в Кюстендил обаче засяга и друг проблем - отношенията между общини и спонсори.
Идеята за строеж на модерна спортна зала в Кюстендил била на бившия шеф на ВИС-2 Васил Илиев. След неговото убийство брат му Георги се заема да реализира проекта през пролетта на 1996 г. "По това време Георги имаше голям ентусиазъм да строи нещо огромно - своеобразен паметник на брат си Васил Илиев, който да носи неговото име", разказват негови близки. Макетът в общината изглежда доста внушителен. Всички в града приветстват начинанието, тъй като в Кюстендил има добре развит спорт, чийто основен спонсор са структурите на Георги Илиев. Конфликтите се зараждат при избора на терен, върху който да започне строежът. Общината предлага шест декара в зона А на града и Илиев получава терена след търг за продажба на парцел, предназначен за строителство на спортна зала. Земята е оценена на 160 000 лв., но общината я продава на ЕТ"Георги Илиев" за 6000 лв., тъй като местността не била удобна и се нуждаела от корекции, т.е извършва се преференциална продажба. Освен това в договора има клауза, че община Кюстендил има право да ползва за срок от 15 години залата за свои мероприятия без ангажименти по поддръжка на съоръжението. Като част на търга Георги Илиев получава и един терен в центъра на пазара за търговски дом. "За този терен Илиев плаща 63 500 долара, а парцелът е оценен на 575 000 марки. Условието е, че ако в срок от две години той не построи залата, ще плати разликата от 453 000 лв.", обяснява Кирил Алексов.
Проектът за залата трябва да мине през Националния институт за паметниците на културата, тъй като в непосредствена близост до стоежа има църква. Оказва се, че височината на обекта ще надвиши кръста на черквата, която е паметник на културата. Експерти са предложили като възможен вариант за изход от ситуацията кръстът на църквата да бъде повдигнат с един метър. Илиев обаче пожелава друго място, където да строи не само залата, а газостанция и търговски дом. С идеята за построяване на многофункционална база възникна въпросът как тя ще се издържа, затова предишната кметска управа предложи към тази зала да има спомагателни търговски обекти, обясни изпълнителният директор на ПФК"Велбъжд" Емил Наков. Тогава кметът решава да замени дадения вече терен за друг по-голям. "По мое предложение общинският съвет прави замяна на терена - онези шест декара се заменят за близо 11, тъй като цената на земята на второто място е по-ниска. Така мястото за залата е отново осигурено. Обаче цялата площ е 21 декара. Остават близо 10 декара, които струват 109 000 лв., и Георги Илиев ги иска за газостанция и търговски комплекс. Общинският съвет ме задължи да подготвя договор за замяната и аз го направих. Документът обаче е гласуван с изменения, според които ЕТ "Георги Илиев" не плаща тези 109 600 лв,, а парите се прибавят към предвидените за неустойка 453 000 лв. и тя става 562 000 лв. Никъде обаче не се казва, че става подаряване на тази земя", каза Алексов, който вече е задължен от общината с решение 126 от 28.07.2000 да сключи договора за замяна на недвижими имоти в срок от 15 дни.
Хора от екипа на кмета се опасяват, че ако Илиев построи залата, цялата неустойка от 453 000 лв. заедно с въпросните 109 000 лв. ще отпадне, т.е. общинският съвет му опрощава парите. Затова Кирил Алексов настоява договорът да се оформи с конкретно становище или председателят на общинския съвет Анани Константинов, шеф на ВМРО, юридически съветник на Валери Ненов, с когото Георги Илиев е търговски партньор, сам да подпише договора.
"Внесох при председателя на общинския съвет Анани Константинов искане да ми се изтълкува решението. Така, както е написано, не означава, че трябва да подаря тези терени. Аз не съм институция, която може да се разпорежда с общинското имущество, а трябва да изпълнявам решение на колективен орган, който не носи реална и съдебна отговорност", изясни градоначалникът, който възнамерява с парите от земята да даде заплати на хората си, които работели без пари от юли. "Имам заложени в приходната част на бюджета 455 000 лв. от продажба на общинско имущество, а на практика, като подарявам, аз не мога да докарам тези пари и да дам заплати", обясни той. Друга версия по проблема , която се шири в града, е, че мястото е обещано на "ЛУКойл" за бензиностанция.
В противодействие на кметските решения изпълнителният директор на ПФК "Велбъжд" Емил Наков поведе спортната общественост в града на митинги.
"Нашият протест не е само за залата, а за цялостното решение на спорта в града и на спортните имоти въобще и в частност на футбола. От една седмица кметът се крие от хората, които протестират пред неговата управа. Днес (13 септември, бел. ред.) със заповед отмени мирния протест на спортните клубове. Ние тази негова заповед ще я атакуваме пред съда , тя не е издържана юридически", каза Емил Наков. Според него мотивът за протеста е спирането и размотаването на строежа на залата и заради тенденциозното и дискриминативно отношение към футбола. В продължение на две години напразно футболният клуб се е опитвал да сключим някакви договорни отношения с общината като собственик на спортните имоти, които сега се ползват от футболистите. Преговорите спонсор - кмет за градския стадион "Осогово" са безсмислени заради заповедта на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, който, преди да си отиде, забрани отдаването на спортни съоръжения на концесия. Кирил Алексов отрече да се е крил от хората в града.
"Разни мними представители на Георги Илиев, никой от тях не представи пълномощно, ми приказват, че трябва в името на това, че Илиев спонсорира спорта в Кюстендил, да му дам безвъзмездно парцела за газостанция и търговски комплекс. Господата като Емил Наков и кредитния милионер Валери Ненов скандират и създават обстановки да ме принудят да подпиша договор, който подарява тези терени", каза Кирил Алексов.
В същото време Емил Наков тръби, че футболният бос ще изтегли всичките си инвестиции в областта на спорта. Георги Илиев е собственик директно или чрез РМД на трите големи хотела - "Велбъжд", "Пауталия" и "Хисарлъка", и самият той има интерес за строителството на такава зала, която би гарантирала запълването на хотелите от спортисти, които идват на подготовка. Още повече че предстои аклиматизация на отбори за олимпиадата в Гърция през 2004 г. и една такава зала би му обезпечила бизнеса.
Илиев имаше огромно желание да строи зала, след това мина време, някои негови постъпки карат общината и кюстендилската общественост да си мисли, че може би зала няма да бъде построена, казват запознати. Според тях спортният благодетел на града вече разбрал, че съоръжението ще бъде много скъпо и ще държи първо да тръгне газостанцията и търговския дом и след това, по-късно, евентуално, когато обектите му започнат да връщат пари, ще построи спортното съоръжение. Има вероятност обаче с приходите от допълнителните обекти той да покрие цялата неустойка и зала няма да има.
Още една пресдама избяга от властта
Шефката на парламентарния пресцентър Поля Станчева беше назначена миналата седмица за програмен директор на БНР. С този трансфер отпадна още един член от първоначалния дамски триумвират, който окупира най-важните пресцентрове в държавата. Преди време Стояна Георгиева реши да замени поста си шеф на правителствения пресцентър с перспективата за телевизионна кариера в БТВ. От първите дами на държавните пресцентрове засега само медийният гуру на президента Нери Терзиева остава на мястото си.
Слуховете за назначение на Поля Станчева на този пост започнаха да циркулират из медийното пространство преди близо седмица. Кандидатурата на г-жа Станчева беше одобрена от управителния съвет на държавното радио, като длъжността "директор по програмните въпроси" беше разкрита специално за този случай. "Въвеждането на длъжността осигурява единно ръководство, което липсва в настоящата управленска и функционална структура на БНР, цели повишаване на програмните критерии, по-достоверно и единно звучене на информационния поток и новинарските емисии, както и обективно оценяване на журналистическия труд в програмно отношение", се казва в официалното съобщение от пресслужбата на радиото.
Диалектика
Освен с най-ниския дневен оборот от основаването на "Българска фондова борса - София" досега скучаещите брокери на ценни книжа ще запомнят последните няколко дни и с чисто новия поръчков "Ягуар", който изпълнителният директор на борсата
Вицепремиерът Петър Жотев е назначил в началото на миналата седмица за началник на кабинета си
Собственикът на верига от болници в Япония
Бакърджиев и Краус - рицари на Софиянски
Ако списание "Паралели" още имаше рубрика "Невероятно, но факт", новината за това, че Евгений Бакърджиев и Вилхелм Краус ще стават почетни граждани на София, щеше да бъде поместена именно там. Двамата уволнени членове на кабинета ще станат кавалери на ордена на рицарите на столицата по идея на Столичния общински съвет. Формалният повод за наградата им беше празникът на София. "Мен ако питате, заслужилите граждани на един град трябва да ги подбират по това какво са съградили, а не по това какво са разрушили", коментира новината от страниците на "24 часа" пенсионерът Христо Стоянов. Той има предвид, че за Бакърджиев не е много ясно с какво е допринесъл за развитието на столицата освен с взривяването на мавзолея.
Заедно с бившия вицепремиер и бившия министър на транспорта почетни граждани на София ще станат още единайсет общински активисти. Всички те са избрани да бъдат удостоени с тази награда заради "особено големи заслуги към града и жителите му".
Почетните граждани на София се радват само на една привилегия - ползват безплатно градския транспорт в столицата. От това вероятно ще се ползва повече Бакърджиев, защото Краус вероятно би предпочел да се придвижва с маршрутните таксита на сина си, които кръстосват града.
Отличието им е пожизнено освен ако не бъдат осъдени по някакъв повод, пише в правилника за отличията на Столичния общински съвет.
За тази награда двамата бивши министри са номинирани от кмета Стефан Софиянски, а на връчването щял да присъства и премиерът Иван Костов. Така церемонията има всички шансове да се превърне в тържество на синьото вътрешнопартийно разбирателство.
"Чака-рака" и играта "Диаболо" лекуват училищния хаос
Ива Рудникова
Първият учебен ден мина. Учителите решиха да не стачкуват (засега), автомобилите се движеха със запалени фарове, а в централна София се редуваха талази ухания на цветя и парфюм. Въпреки падащата мазилка и хаоса в учебната система, 15 септември продължава да е празникът, който помним - с лачени обувки, прически "венец", щърби усмивки и много букети.
