Всъщност капиталите на Майкъл Чорни са с ясен, но недоказуем произход. Също толкова ясни, но пак трудно доказуеми са и техните политически покровители.
През последните три години "Moбилтел" спечели колосални суми благодарение на няколко фактора - бързото изграждане на мрежата си из страната, монополното положение и кражбата на трафик. За всяка една от тези придобивки на единствения GSM-оператор му е била необходима политическа подкрепа. Миналата седмица Богомил Бонев ясно беше посочен за покровител на импулсните кражби. Ако бъдат разкрити и хората, които са запазили монопола на "Мобилтел" през последните три години и са му помогнали да изгради мрежата си, почти всичко съществено в скандала, който тресе държавата през последните седмици, ще излезе наяве. При положение че това все пак се случи, политическите щети за управляващите ще бъдат много по-сериозни, отколкото текущият скандал причинява.
Ресорен вицепремиер за телекомуникационния сектор до края на миналата година беше Евгений Бакърджиев. На него беше поверена и сделката за продажба на БТК, която се проточи доста дълго и в крайна сметка се провали, след като наследниците му на поста се опитаха да променят договорените от бившия вицепремиер параметри. Покритието на "Мобилтел" из страната беше разширено с изключителна скорост благодарение на подкрепата, която му оказаха различни държавни структури през последните три години. Част от ретранслаторната мрежа на GSM-оператора е построена с помощта на съоръжения и честоти на военното министерство, което спестява големи разходи. Това му позволява да заобикаля монопола на БТК, който е гарантиран със закон до началото на 2003 г. Освен че законът се нарушава по този начин, БТК и държавният бюджет губят чувствителни приходи. От своя страна използването на военните съоръжения е разрешил тогавашният военен министър Георги Ананиев, но заобикалянето на БТК не е можело да стане без знанието и съгласието отново на Евгений Бакърджиев.
Идентифицирането на Бакърджиев като покровител на фирмата обаче може да изправи министър-председателя пред сериозен политически проблем. От една страна, позициите на бившия вицепремиер в СДС продължават да са сериозни. Начело на софийската организация на синята партия, Бакърджиев има зад гърба си и подкрепата на Христо Бисеров, с чиято помощ беше избран за член на Националния изпълнителен съвет (НИС) на националната конференция в началото на годината. Радва се и на симпатиите на друг подкрепен от Бисеров човек в НИС - Йордан Цонев. Бисеров и Цонев заедно пък са подозирани, че осигуряват политическия гръб на другия изгонен заедно с Чорни - Денис Ершов.
Парадоксално, но само за няколко месеца един от най-харесваните министри в първия кабинет на Иван Костов - Богомил Бонев, успя да си изгради образ на противник на синьото управление. Този имидж най-вероятно е бил съзнателно търсен от Бонев предвид амбициите му за самостоятелна политическа кариера. Но медийното преекспониране на генерала в скандала след изгонването на Чорни му направи лоша услуга. Бившият вътрешен министър категорично застана на страната на "онеправдания руснак", като каза, че по негово време никой не е работил срещу него, не са постъпвали запитвания от чужди служби и в МВР не е имало информация за нарушения на Чорни. Логичният въпрос сега е "Защо? ". Така е на път бъдещите му симпатизанти да възприемат партията му като партия на Чорни, а не на Бонев.
Всъщност бъдещата структура на Бонев е на път да се превърне в партия на бившите генерали. Миналата седмица ексшефът на Националната служба за борба с организираната престъпност ген. Кирил Радев заяви, че също ще се ориентира към политиката. Към редицата оскърбени от СДС генерали се прибавя и другият съвипускник на Богомил Бонев ген. Емил Танев, директор на СДВР, който миналата седмица подаде оставка.
Ако разследващите аферата с Майкъл Чорни си свършат добре работата и извадят на светло политиците, които са осигурявали подкрепа за "Мобилтел" и другите структури около него, идващите месеци ще бъдат най-горещите от години насам.
Компроматът с дарението на близката до "Нордекс" компания "Теленорд" за фондацията на Елена Костова дава съвсем реална представа за начина, по който ще се провеждат евентуални бъдещи контраатаки.
Въпросът сега е кой път ще избере Костов. Единият вариант е да доведе докрай борбата срещу "врага Чорни" и историята да приключи с изгонването на контролираните от него капитали от страната. А на политиците, които са му осигурявали политическа и административна протекция през последните години да им се размине само и само да бъде запазено спокойствието преди изборите и да се предотврати създаването на "марионетно" правителство следващата година. Но тогава съществува опасност пощадените сини лидери да се почувстват отново силни и непоклатими на партийните си позиции и пак да надигнат глава към ключови постове. По-краен вариант е Костов да изобличи фигурите от синия елит и държавната администрация, които са помагали на Чорни през годините, и така вероятно да повдигне булото на следващи партийни далавери и истерични скандали.
Действията на премиера през последните месеци засега подсказват, че той по-скоро ще пощади съгрешилите си съпартийци. Ще накаже корумпиращите и ще пощади корумпираните.
Путин се освобождава от наследството на Елцин
Приемането на бюджета за 2001 г. може да съвпадне със свалянето на премиера Касянов
Георги Катанов, Москва
Въпреки че минава за отпускарски, август отново се оказа тежък за Русия - бомбеният атентат в Москва, гибелта на подводницата "Курск", пожарът на телевизионната кула в Останкино потвърдиха традицията осмият месец на годината да се помни с нещастия и сътресения - такива като превземането на Грозни от чеченците през 1996 г., финансовата криза две години по-късно и началото на втората чеченска война през 1999 г. В Кремъл сигурно с нетърпение очакват завръщането на депутатите в Москва, защото те са по-лесно контролируеми от потъващите подводници и пожарите, а боричканията им са много подходящи за отвличането на вниманието на електората подобно на международните турнета на президента, който в Япония даде да се разбере, че все още не е готов да върне Курилските острови.
Преди да се отправи на околосветско пътешествие, Путин подписа указ за създаването на Държавен съвет на Руската федерация, нова структура, чиято основна цел е да успокои губернаторите, които до 2002 г. трябва да напуснат горната камара на парламента - Съвета на федерацията. Според президента, който председателства Държавния съвет, той е орган на изпълнителната власт, който ще помага на държавния глава за решаване на възникващите противоречия и ще го съветва за бюджета и кадровата политика.
Всъщност събирането на 88-те регионални лидери в столицата (без Чечения) веднъж на три месеца и съвещателният статут на заседанията отсега дават да се разбере, че новата говорилня по никакъв начин няма да може да служи като баланс на президентската власт и ще помага за укрепването й. Верният на Кремъл председател на парламентарната фракция "Народен депутат" Генадий Райков дори загатна, че ако губернаторите се държат добре, в бъдеще ДС може да получи определени властови пълномощия. Друго бонбонче за регионалните величия е съгласието на Путин да бъде отменен законът, който ограничава правото им да бъдат преизбирани само веднъж, но това не е гаранция за недосегаемостта им, след като президентът вече има право временно да отстранява губернаторите за нарушения на закона.
Появяването на ДС, който не противоречи на конституцията в качеството си на консултативен орган към президента, отново даде повод да се заговори за промяна на основния закон. Засега Путин мълчи, но бившият премиер Евгений Примаков, който в последно време се радва на вниманието на Кремъл, постави въпроса защо горната камара, в която след 2002 г. ще заседават представители на регионите, трябва да решава за изпращането на руски войски в чужбина и обявяването на война. Други се питат нужен ли е изобщо двукамарен парламент, а някои прогнозират, че скоро ще дойде ред за реформиране и на Държавната дума. Изваждането на губернаторите от Съвета на федерацията и лишаването им от депутатска неприкосновеност накараха вестник "Сегодня" да развие тезата, че много от тях могат да предпочетат да се върнат в столицата като сенатори, оставяйки на досегашния си пост верен човек. По този начин отново депутат може да стане бизнесменът Борис Березовски, който през седмицата написа писмо на Путин, в което заяви, че ще предостави управлението на дела си от 49% в Обществената руска телевизия на известни интелектуалци и журналисти. Березовски не е от хората, които лесно се разделят с големи пари, и дори да реализира заканата си, най-вероятно голяма част от избраниците по някакъв начин ще бъдат свързани с него, а и той няма намерение да се отказва от правото си на собственост.
Една от последните възможности на губернаторите да се опънат сериозно на Путин ще бъде обсъждането на бюджета за 2001 г., но шансовете за победа на сенаторите са малки, а основната борба вероятно ще бъде между лобистките групи, особено след премахването на повечето програми за целево финансиране. Основният финансов закон постъпи в Думата в края на август, а обсъждането му ще започне на 22 септември. Правителството желае бюджет 2001 да бъде балансиран, което ще помогне за намаляване на държавния дълг, който към 2005 г. не трябва да превишава 60% от брутния вътрешен продукт. През следващата година плащанията по дълга ще бъдат 25-30% от разходната част, още една трета ще бъде за силовите ведомства, които могат да се надяват на увеличаване на финансирането след трагедията с "Курск" и популистките изказвания на някои депутати.
Външните заеми се предвижда да бъдат между 2 и 4.7 млрд. долара, но в Министерството на финансите са спокойни, че и един милиард ще е достатъчен. Прогнозираната инфлация е 12% (през тази се очаква най-малко 20%), средногодишният курс на долара е 30 рубли (27.75 в момента), първичният излишък (до плащанията по дълга) трябва да бъде 3.1%. Освен това финансовият министър Алексей Кудрин обещава, че бюджетът няма да финансира селското стопанство и промишлеността, но подобни намерения имаха и много от предшествениците му. Основната критика към кабинета засега е консервативната прогноза за цената на петрола - 18-19 долара за барел. Ако депутатите накарат правителството да промени мнението си, ще се появят допълнителни средства, които ще могат да бъдат разпределени.
Какво ще остане от супербюджета ще се разбере след гласуването му в парламента и подписването му от президента, но вече се появиха слухове за възможността той да бъде използван за свалянето на премиера Михаил Касянов. Предполага се, че в Кремъл са събрали достатъчно компромати срещу министър-председателя, но за да не се излагат, ще бъде разигран фарс с участието на комунистите и прокремълската партия "Единство", които ще гласуват против бюджета и ще предизвикат вот на недоверие. Друга версия предполага, че Касянов ще нарочи вицепремиера Кудрин за виновен за провала и ще се опита да ограничи влиянието на либералните икономисти. Сред
Желанието на Путин да се освободи от най-неприятната част от наследството на Борис Елцин може да доведе до смяна на ръководителя на президентската администрация Александър Волошин, който като обезщетение може да измести Чубайс от поста изпълнителен директор на ЕЕС. В края на август Путин се срещна със своя предшественик и нищо чудно на срещата да са обсъждали бъдещите кадрови промени. Вероятно съществува уговорка, която обвързва с нещо Путин след оставката на Елцин и той е искал да му обясни бъдещите си действия, за да не се стига до гафове и неочаквани изказвания на първия руски президент.
САЩ и Европа са на прага на нова търговска война
Никой не печели от твърдоглавието и на двете страни
Кирил Кирилов
След провала на преговорите между Европейския съюз и Съединените щати относно субсидиите за американските износители на път е да избухне търговска война между двата колоса на световната икономика. Първият изстрел в тази война бе даден броени седмици преди американските президентски избори през декември, след като европейският комисар по търговията Паскал Лами отхвърли предложението на Вашингтон за решаване на проблема с данъчните облекчения на стойност 4 милиарда долара, които получават американските износители за Европа.
Още преди това Световната търговска организация (СТО) бе постановила, че американското законодателство в тази област противоречи на устава на организацията, а вероятно до края на този месец Европейският съюз ще заведе ново дело в рамките на СТО. Междувременно високопоставени източници от евросъюза дадоха да се разбере, че Европа ще налага търговски санкции на американски компании, като най-малкият размер на санкциите ще е в рамките на поне 4 милиарда долара.
В момента в американския Конгрес се разглежда законопроект, който да реформира американското данъчно законодателство съгласно изискванията на СТО, но от друга страна, конгресмените отказват да приемат натиска на ЕС по въпроса. Надеждите за решаване на спора съвсем угаснаха, след като през миналата седмица Паскал Лами изпрати до американския зам. финансов министър Стюарт Айзенщат писмо, в което остро се критикуваше законопроектът за данъчна реформа. Според писмото на Лами новият законопроект е дори по-лош от предходния, който ЕС отказа да приеме още през май тази година. От своя страна американците нарекоха писмото на Лами разочароващо и неконструктивно, а висш американски държавен служител заплаши, че политиката на ЕС в тази област може да доведе до рязко влошаване на отношенията между САЩ и Европа.
В основата на спора е част от американското данъчно законодателство, което позволява на американските компании да продават произведени в САЩ стоки зад граница чрез свои дъщерни офшорни компании, при което печалбата се облага със значително по-ниски данъци, отколкото продажбата на стоки на местния пазар. Тази вратичка в закона е спестила на американските износители само през миналата година данъци на стойност поне 4 милиарда долара. Компанията Boeing, която през миналата година е спестила по този начин 239 милиона долара от данъци, дори включи в годишния си финансов отчет предупреждение, че спорът между САЩ и ЕС и евентуалното му решаване в полза на Европа може да се отрази на финансовите показатели на компанията. Според доклад на Европейската комисия в периода 1991 -1998 г. компанията General Electric е спестила 746 милиона долара, Boeing - 685 милиона долара, Motorola - 378 милиона долара, а компанията Caterpillar - 312 милиона долара.
Според официален Вашингтон новият законопроект ще замести сегашното законодателство в тази област с един доста по-обширен данък, с който ще се облагат печалбите както от износ на американски стоки, така и от стоки, произведени извън територията на Щатите. На всичкото отгоре от Вашингтон намекнаха, че избухването на търговска война ще бъде неизбежно, ако страните от евросъюза блокират приемането на настоящия американски законопроект, и че Съединените щати ще атакуват пред СТО данъчното законодателство на държави като Франция и Холандия, където също се използват подобни схеми за спестяване на данъци. "Правим всичко възможно да избегнем търговската война. Ако такава има, тя ще е дело на европейците, не наше", заяви по този повод висш американски държавен служител. Според него администрацията на президента Клинтън ще поиска от Kонгреса новият закон да бъде приет преди 1 октомври, когато изтича срокът, даден от СТО за привеждане на американското законодателство в съгласие с устава на организацията. След изтичането на този срок ЕС ще има право да подаде нов иск срещу САЩ в СТО, ако страните - членки на съюза, отново останат недоволни от американската данъчна реформа.
Ако евентуалният нов иск на Европейския съюз бъде решен от СТО в полза на Европа, ЕС ще може да поиска одобрението на СТО за налагането на търговски санкции срещу Съединените щати, което може да доведе до открита търговска война между двете най-големи световни икономики. Със сигурност размерът на подобни санкции ще надхвърли драстично американските санкции на стойност 308 милиона долара под формата на различни тарифи, които Вашингтон наложи на ЕС, след като СТО подкрепи американската позиция срещу политиката на ЕС за вноса на банани и хормонално обработвано телешко месо.
Междувременно американците се опитаха поне да отложат избухването на търговска война, след като се отказаха от намерението си да включат шотландския кашмир в списъка от стоки, върху чийто внос в САЩ се налагат търговски санкции. Преди десетина дни Вашингтон намекна, че кашмирът може да намери място в ревизирания списък от продукти, произвеждани в ЕС, на които се налагат санкции в размер на 308 милиона долара годишно. Британският министър-председател Тони Блеър лично е лобирал пред американския президент Бил Клинтън да не се налагат санкции върху вноса на британски кашмир, който се произвежда предимно в политически нестабилната Шотландия. Все пак американците си оставиха вратичката, че ако до 15 ноември тази година търговският спор между двете страни не бъде разрешен, кашмирът ще намери място в обновения американски списък със стоки, подлежащи на санкции. В началото на тази година американският Конгрес прие закон, с който Белият дом е длъжен редовно да преразглежда списъка със санкционирани европейски стоки - ход, чиято тактическа цел е да се засили търговският натиск срещу Европейския съюз. Сред стоките, обложени с наказателни тарифи, са и датската шунка, френското готварско масло, италианските домати и супите, произведени в Германия.
Трансатлантическата търговска война през последните дни навлезе в съвсем нови води, след като британски бизнесмен заплаши, че ще съди Европейската комисия за обезщетение от 5 милиона британски лири за финансовите загуби, които неговата компания е претърпяла вследствие на американските санкции. Лейн Ръсел, изпълнителен директор на Arran Aromatics, обяви, че неговите адвокати са почти сигурни, че могат да спечелят евентуалното дело пред Европейския съд за човешките права. Продуктите на компанията, която произвежда аксесоари за баня, са обект на американски наказателни тарифи в размер на 100 процента от стойността, а 40 процента от продукцията на компанията е предназначена за американския пазар.
Почти по същото време италианската компания Fiamm SpA, която произвежда батерии за телекомуникационно оборудване, обяви, че ще търси обезщетение от Европейския съюз в размер на 16 милиона долара за загубите си от търговската война между Европа и Америка. Президентът на Fiamm SpA Джовани Долчета, който е и президент на Европейската асоциация на производителите на акумулатори, обяви, че компанията му ще подаде иск срещу Европейската комисия, която според него не се е съобразила с устава на СТО за честна търговия, вследствие на което Вашингтон е бил принуден да наложи санкции върху някои европейски стоки. Германската компания CD Cartondruck пък съобщи, че ще съди Европейския съюз за 33 милиона долара за своите загуби от санкциите от март 1999 г. досега. На Европейския съд може да отнеме години, докато приключи въпросните дела, но самият факт е достатъчно показателен относно настроенията на европейските производители по отношение на разгарящата се търговска война между Брюксел и Вашингтон. Както и да се развият събитията обаче, остава неоспоримият факт, че двете най-големи световни икономики са на път да се вкопчат в една поначало безсмислена търговска война, която няма да донесе полза на никого.
България върви назад в класацията за конкурентоспособност
България се придвижва две позиции назад до предпоследно място по конкурентоспособност и изпреварва единствено разтърсвания от държавни преврати Еквадор в класацията на 59 национални икономики от цял свят. Пред България са класирани държави като Русия, Украйна и Зимбабве, а лидери са САЩ, Сингапур, Люксембург, Холандия и Ирландия. При изготвянето на индекса на конкурентоспособността се вземат предвид както текущото състояние на държавното управление, финансовата система, технологиите, инфраструктурата, управлението и трудовите ресурси, така и факторите, които водят до дългосрочен растеж - иновации, развитието на нови предприятия и отвореност на икономиката. Изследването (трето поред ) е проведено в началото на годината от Центъра за икономическо развитие и "Витоша рисърч" по методологията на Световния икономически форум и Харвардския институт за международно развитие. Изследвани са 89 български и чуждестранни фирми с дейност на територията на България.
Причината за изоставането са най-вече влошените оценки на показателите за качество на държавното управление: изследването показва особено ниска оценка на състоянието на данъчната система (оценка 2.3 при 2.49 през 1999 г.), по-негативна е оценката на административните бариери на бизнеса и предпоставките за корупция (3.36 при 3.55 за 1999 г.). Засилило се е убеждението сред деловите среди, че определени частни фирми са облагодетелствани от държавната администрация (2.29 при 3.04 за 1999 г). Традиционно ниски са оценката на развитостта на финансовата система и инфраструктурата, по които България не излиза от последните три места в класацията, не по-малко е изоставането и в областта на технологиите и качеството на управленските практики. Измежду факторите, които са оценени като движещи страната напред, са управлението на обществения сектор и човешките ресурси, но особено показателна е водещата позиция по изтичане на качествени човешки ресурси в чужбина, където България води пред всички изследвани страни.
Нейков измисли нови стимули за наемане на безработни
Всички фирми ще получат финансов стимул от държавата да наемат безработни, регистрирани в бюрата по труда, обяви министърът на труда и социалните грижи Иван Нейков. Възможността за това е предвидена в националната програма "Гъвкави форми за заетост", одобрена от кабинета в четвъртък. На работодател, който наема на непълно работно време (четири часа) за минимум осем месеца безработни лица с право на обезщетение, се предоставят суми в размер на минимална работна заплата, пише в програмата. Фирмата получава и дължимата от работодателя част от осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ). Всички суми за програмата ще бъдат осигурени от фонд ПКБ. Възможността е валидна и за едноличните търговци.
Изискването към работодателите е да изплащат редовно заплатите на служителите, назначени по програмата, и да ги осигуряват. Парите за минималната заплата и осигуровките ще им бъдат давани всеки месец, като условието е те да бъдат изплащани на наетите. Ако след изтичането на срока от осем месеца работодателят продължи договора си със служителя по програмата за още поне шест месеца, фонд ПКБ му превежда и сумата за осигуровки, дължими от фирмата за същия период.
Фирмите, които се включват в програмата, не трябва да са извършвали съкращения на персонал в последните месеци, поясни министър Нейков. Целта на ограничението е да не се допускат злоупотреби с програмата, като работодателите освобождават свои служители и веднага ги наемат обратно, за да поеме ПКБ част от заплащането им.
Ако работодателят наеме безработен за осем месеца, но прекрати договора с него, преди този срок да изтече по своя инициатива, той ще е длъжен да възстанови на фонд ПКБ дадените му суми по програмата в троен размер. Ако наетият служител обаче бъде уволнен по негова вина, той ще плаща глоба от три минимални заплати. Работодателите пък въобще няма да имат право да намаляват средносписъчния брой на персонала си за времето, докато ползват финансиране от държавата. Ако престъпят това правило, наказанието е пак връщане на дадените им пари тройно.
Програмата ще е валидна за две години. Не са правени точни изчисления какви финансови средства ще са необходими на фонд ПКБ за изпълнението й, каза министър Нейков.
Карла дел Понте обходи санитарния коридор около Югославия
Главният прокурор на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) Карла дел Понте посети България и Румъния, за да се опита да подтикне властите в двете страни да бъдат по-активни в издирването и залавянето на югопрестъпници. В България Дел Понте остана изненадана от факта, че българското законодателство не позволявало задържането на бегълци от бивша Югославия след разговора с българския главен прокурор Никола Филчев. Дел Понте съобщи, че е получила уверение от Никола Филчев, както и на министрите на външните работи и на правосъдието Надежда Михайлова и Теодосий Симеонов за политическата воля на България да окаже пълно съдействие на трибунала и да направи промени в законодателството си в близките месеци.
Според справка на МВнР в заповедите на МТБЮ за арест на военнопрестъпниците Слободан Милошевич, президент на СРЮ, Милан Милутинович, президент на Сърбия, Никола Шаинович, заместник министър-председател на СРЮ, Драголюб Ойданич, началник щаб на югославската армия, Влайко Стоилкович, министър на вътрешните работи на Сърбия, се изисква от държавите - членки на ООН да разследват дали някое от обвинените лица притежава на територията на съответната държава авоари и в случай че притежава, да се вземат мерки за тяхното замразяване до момента на задържането им. Според Дел Понте, ако Милошевич бъде задържан, го очаква доживотна присъда.
Карла дел Понте обаче заяви, че при настоящите обстоятелства в Югославия Милошевич не можел да бъде арестуван.
Световният мир и срещата на ООН
The Times
Постигането на световен мир утре изглежда по-лесно от провеждането на срещата на хилядолетието на ООН днес. "Проблемите са огромни", призна дори генералният секретар на организацията още в началото на срещата. Но проблемите, изброени от генералния секретар - бедността, СПИН, войните и опазването на околната среда - изглеждат почти незначителни на фона на протоколния кошмар, който три дни ще се вихри в Ню Йорк.
Първо идва проблемът с това как 150-те гости да бъдат накарани да си държат устата отворена точно толкова, колкото е необходимо. Крале, президенти и министър-председатели ще имат на разположение по пет минути, за да представят идеите си за света през ХХI век. Лидери, настроени антиамерикански, могат да решат, че Ню Йорк е идеалното място да излеят омразата си; лидери, свикнали да държат по 5-часови речи у дома, може да направят същото и от трибуната на ООН.
Вторият проблем е как гостите да бъдат спрени да не нападат своите домакини или да се нападат един друг. Съществуват почти неограничени възможности за подобни прояви, тъй като залите на Генералната асамблея са пълни с идеологически врагове. Заклетите врагове на Америка - Куба, Иран и Северна Корея, също са сред поканените. Старите врагове Тони Блеър и зимбабвийският президент Робърт Мугабе ще седят доста близо един до друг въпреки странната система за настаняване на гостите не по азбучен ред. Разбира се, двамата могат да използват времето си и за да изгладят проблема с британските фермери, чиято собственост бе отнета и бе раздадена от Мугабе на ветерани от неговата армия.
Извън сградата на ООН има не по-малко проблеми за решаване. Готвят се протестни демонстрации срещу китайския президент Цзян Цзъмин (организирани от религиозното движение "Фалун Гон", чиито членове са преследвани в Китай) и срещу президента на Иран Мохамад Хатами (организирани от еврейски организации в подкрепа на лежащите в ирански затвори евреи).
Първите гафове вече са факт. Делегация от марксистка Северна Корея вече си стегна куфарите за вкъщи, след като служители на авиокомпанията American Airlines поискаха да проверят багажа им на летището във Франкфурт. По-късно авиокомпанията поднесе извиненията си, а Вашингтон изрази съжаление за инцидента. Само че това не променя факта, че Министерството на външните работи в Пхенян заяви, че това "презряно и ловко организирано оскърбление" ще струва скъпо на Америка.
Кофи Анан няма защо да се тревожи за бъдещето. След дипломатическия ад, през който ще трябва да премине по време на срещата на хилядолетието, постигането на световен мир и просперитет със сигурност ще му се струва съвсем лесна задача.
ООН търси начин да възкръсне в новия век
Липса на пари и мотивация са основните пречки пред организацията
Досега никога заседание на Организацията на обединените нации не е привличало по-голямо медийно отразяване, отколкото американските президентски избори. Особено когато отсъстват колоритни държавни лидери като Сергей Хрущов, тропащ с обувката си по масата. "Срещата на хилядолетието" обаче може да наруши това правило поне за кратко. За три дни, между 6 и 8 септември, ООН трябва да преразгледа досегашната си не особено ефективна дейност, да приеме реалистични цели и стратегията за тяхното изпълнение, за да не остане най-голямото разочарование на хилядолетието.
В обръщението си генералният секретар на ООН Кофи Анан призова лидерите на държавите-членки на ООН да поемат задължението да съкратят до 2015 г. двойно числото на хората, живеещи в крайна мизерия, да се снижи темпът на разпространение и с времето да се победи СПИН-епидемията, а така също да се обезпечат равни условия за образование на всички деца.
Как всички тези хубави пожелания ще се сбъднат обаче никой не е наясно. Особено след призива на Анан ръководителите на държавите да се възползват от възможностите, предоставени от срещата, и да се присъединят към рамките на международните правови актове, т.е. на много държави тепърва им предстои да се присъединят към международните правови норми. Всъщност спазването на човешките права и правото на международната общност да се намесва за тяхното прилагане се превърна в основна тема на 55-ата сесия на Общото събрание на ООН.
Цялата история на ООН е изпълнена с провали в опита си да предотврати постоянно избухващите кървави конфликти. За това обикновено бе обвинявано глобалното съперничество между източния и западния блок, но неспособността на организацията да се намеси в бивша Югославия и особено в Руанда през 1994 г. предизвика съмнения в самата конструкция на ООН. Въпреки специалната среща на Съвета за сигурност по повод мироопазващите операции ООН едва ли ще излезе с по-конкретно решение. Това вече личи и от резолюцията, приета от Съвета за сигурност, която е твърде бедна откъм конкретност.
Остава отворен и въпросът с финансирането, като само най-големият донор на ООН дължи на организацията един милиард и седемстотин милиона долара. По тази причина ООН има сериозни трудности с набирането и екипирането на мироопазващи сили, както това се случи в Сиера Леоне, Източен Тимор, Конго или Еритрея-Етиопия. Така че, дори Съветъта за сигурност да приеме предложението за организирането на нова мироопазваща структура за бързо реагиране, перспективите организацията да се превърне в реален гарант на мира и правата на човека в световен мащаб са твърде съмнителни.
Тест за способностите на международната общност да се справи с подобни проблеми обаче предоставя самата среща на върха. Докато тече официалната програма, международни посредници се опитват да постигнат компромис между Израел и Палестина, след като разговорите между двете страни бяха прекъснати през месец юли тази година. Въпреки че израелският главен преговарящ Гилад Шер заяви в четвъртък, че вече няма поле за маньоври в разговорите с палестинците, Ехуд Барак се срещна с председателя на Европейската комисия Романо Проди, британския министър-председател Тони Блеър, руския президент Владимир Путин и канадския премиер Жан Кретиен. Барак ще търси компромисни варианти, които да отложат очакваното решение на палестинците едностранно да обявят независима държава. Очаква се и Ясер Арафат да направи подобна дипломатическа обиколка. Израелци и палестинци взаимно се обвиняват за застоя в преговорите, като дори двустранните срещи на американския президент Бил Клинтън с двете страни не доведоха до смекчаването на техните позиции. В същото време Клинтън ще се опита да отбележи прогрес в преговорите за Корейския полуостров и Кипър.
Ще парира ли МВФ популистките предизборни ходове на СДС
Късно вечерта в петък след редакционното приключване на броя на вестник "Капитал" бордът на директорите на Международния валутен фонд трябва да обсъжда отпускането на поредния девети транш от тригодишното споразумение с България в размер на 52.3 млн. специални права на тираж, или около 70 млн. долара.
От началото на идващата седмица мисията на фонда пристига в България. По-късно към нея ще се присъедини и Юха Каконен. Хората от Вашингтон ще прегледат изпълнението на бюджета и състоянието на платежния баланс. Те ще трябва да кажат окончателно "да" на проектобюджета за 2001 г. и за промените в данъчните закони. Ще прегледат и изпълнението на критериите към 30 септември. Траншът се дава на база изпълнението на критериите към 30 юни.
Положението в платежния баланс към 30 юни е повече от тревожно. Търговската сметка е почти 600 млн. долара на червено. Положението е по-лошо, отколкото година по-рано, когато проблемите идваха от кризата в Косово. По-тревожното е, че след първоначалния тласък правителството като че ли спря с приватизацията - бяха отложени сделките с БТК, Булгартабак, Биохим, "Бороспорт". Не идват парите за Булбанк. Оттук и конкретната заплаха за платежния баланс. Досега крепкото равновесие съществуваше благодарение на очакваните приходи от приватизация, които можеха да компенсират дисбаланса в търговията.
От друга страна, бюджетното равновесие също не е много стабилно заради очакваните и вече съществуващите популистки ходове на правителството преди изборите. На тази база всичките платени близо 100 млн. лева допълнително на общините, замразените цени на топлоенергията и минималното увеличение на електроенергията са за сметка на бюджета и не могат да не бъдат отбелязани с притеснение от международните институции. Логиката при тях е проста - при валутния борд и фиксирания курс на лева бюджетът трябва да поддържа такъв запас (под формата на излишък или фискален резерв), че да може поне отчасти да покрие дефицита в платежния баланс. В същото време централният републикански бюджет за осемте месеца трайно излезе на дефицит. По-тревожното е, че дефицитът се дължи на по-слабото изпълнение на приходната част и ниските постъпления от основни данъци като тези върху доходите, печалбата и акцизите. При силно свитите разходи подобряването на бюджетното салдо може да се търси само с повишение на приходите. Към драматичната ситуация трябва да се прибави и фактът, че бюджетите на Националния осигурителен институт и фонда "Професионална квалификация и безработица" очакват големи дефицити, които трябва да се покриват на национално ниво със средства от републиканския бюджет. Общинските бюджети също не са в кризисно положение. Консолидираният бюджет поддържа излишък благодарение натрупаните излишъци в здравната каса.
При предстоящите реформи и новия управляващ директор Хорст Кьолер МВФ е възможно да промени позицията си към България. Досега тя се поддържаше и по политически причини, и по причината, че на фонда му трябваше добър пример в средата на непрекъснати критики. При неясния изход от предстоящите избори обаче не е изключено позицията на Каконен да се втвърди, за да не се съчетае политическата несигурност около изборите с финансова.
Агенцията за приватизация ще решава какъв дял от ДЗИ ЕАД ще се продава
Обезценката на лева спрямо долара смъква цената на дружеството
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Агенцията за приватизация ще определи какъв процент от капитала на ДЗИ ЕАД ще бъде продаден. Това стана ясно, след като през изминалата седмица Министерският съвет прие доклад на АП за хода на приватизацията на държавния застраховател. В документите за продажба на ДЗИ изрично ще бъде посочено, че окончателното решение за това какъв пакет от акциите на дружеството ще се продаде ще бъде взето от органа по чл. 3 от ЗППДОбП (Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия), който в случая се явява Агенцията за приватизация. Решението ще бъде взето в зависимост от това какви параметри ще бъдат постигнати след провеждането на преговорите с потенциалните купувачи.
В крайна сметка е било одобрено предложението на работната група за приватизация на ДЗИ да се премине към метода преговори с потенциален купувач. Методът си има и плюсове, и минуси. Основният недостатък е, че без наличието на ясни критерии чиновници ще вземат решението с кого да преговарят. Положителното при този метод е, че могат да се водят преговори с потенциалните купувачи за повишаване на предложената цена.
В доклада на АП е записано, че ще бъде проведен активен международен маркетинг за набиране на кандидати за държавния застраховател.
Десет месеца след откриването на процедурата за приватизация на ДЗИ ЕАД се оформи още един проблем. Оценката на ДЗИ ЕАД бе направена през пролетта. Тогава осведомени източници от ДЗИ обявиха, че тя възлиза на 35 млн. долара за сто процента от капитала на дружеството. Впоследствие обаче се разбра, че оценката е била направена в левове. По курса през пролетта един долар се разменяше за два лева, докато сега курсът на щатската валута е 2.20 лв. Де факто цената в долари е спаднала с над три милиона долара и в долари в момента е около 31.8 млн. Единственото, което стана ясно след заседанието на Министерския съвет, е, че ще бъдат продадени над 51% от капитала на ДЗИ ЕАД, но при всички положения не повече от 67%. Останалият дял ще послужи за покриване на реституционни претенции. От доклада на работната група по продажбата на ДЗИ става ясно, че се е появило и намерението остатъкът от акциите (след продажба на контролния пакет и удовлетворяването на реституционните претенции) да бъде пуснат на фондовата борса.
Все повече се стеснява възможността купувачът на ДЗИ да бъде местна компания. Отлично информиран източник обясни, че в условията за продажба ще бъде записано, че кандидатите трябва да имат опит в застраховането в Централна и Източна Европа и да имат активи, по-големи от тези на ДЗИ ЕАД. Това веднага елиминира местните кандидати като "Орел -Г холдинг", спряганата в пространството БРИБ (банката е наета като консултант на РМД-то, което създаде колектива на ДЗИ), както и Булстрад.
Засега интерес към ДЗИ са проявили доста компании. Сред тях са "Юреко", "Дженерали", "Интерамерикън", "Ве Ве груп", "Алианц" и др. При всички положения и РМД-то ще потърси начин да се включи в наддаването, като се опита да влезе в консорциум с някоя от проявилите интерес компании.
Накратко
Добруджанска банка проведе четвъртия поред публичен търг за разпродажба на активи. На търга са предложени машини и оборудване на стойност около 135 хил. лв., както и компютри и офисоборудване от клоновете на банката във Варна и Разград. Два от предишните търгове завършиха безрезултатно. Според синдичката Антония Ганчева държавата не е проявила интерес към закупуване на имущество от финансовата институция. Все още не са пресметнати приходите от търга. Предстои да се направи оценка и на други активи на банката, които да бъдат предложени на следващ търг, който по всяка вероятност ще се проведе другия месец. Вземанията на банката все още не са предлагани на търг, но според разговорите, които синдичката е имала с потенциални купувачи, няма и интерес към тях. Със събраните от търга средства ще се удовлетворяват задължения към Агенцията за държавни вземания, която се явява най-големият кредитор на затворената банка.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество делото за общинските бюджети. Съдът беше сезиран от група депутати от БСП, според които няколко текста от Закона за устройство на държавния бюджет, Закона за общинските бюджети и Закона за държавния бюджет за 2000 г., отнасящи се до финансовите правомощия на общините, противоречат на конституцията и на международни актове, по които България е страна. Конституираните от съда като заинтересовани страни по делото трябва да предоставят становища в 14-дневен срок.
Досегашният началник на дирекция "Автомобилно застраховане" в "ДЗИ - Общо застраховане" Лазар Митов преминава на работа като прокурист в "Балканско застрахователно посредничество" (застрахователен брокер, в който ДЗИ има акционерно участие). Постът на Лазар Митов ще заеме Юри Копач, бивш шеф на клон Бургас на ДЗИ. След това е бил преместен в дирекция "Обща методология" в главното управление на дружеството.
По програмата на немската банка за развитие "Кредитанщалт фюр видерауфбау" (KfW) за насърчаване на малкия и средния бизнес у нас досега са отпуснати кредити на стойност над 8.5 млн. лв., съобщиха от офиса на консултантската фирма IPC. Финансирани са повече от 400 предприятия чрез двете банки-партньори - "Юнионбанк" и "Евробанк". Заради успеха на програмата се очаква "Кредитанщалт фюр видерауфбау" да одобри нова кредитна линия от 8.5 млн. DM за подкрепа на частния бизнес у нас.
МВФ иска да продадем Биохим до края на март
Банковата консолидационна компания (БКК) да открие нова процедура за приватизация на Биохим до края на септември е поискал МВФ, стана ясно миналата седмица. Графикът на новия търг ще бъде съгласуван окончателно при поредната мисия на Юха Каконен и неговия екип. Засега фондът е определил края на март 2001 г. като краен срок за това Биохим да бъде продадена. Според запознати това е било записано в актуализиран вариант на прословутата матрица, по която фондът следи дали правителството изпълнява ангажиментите си.
Миналия понеделник вицепремиерът Петър Жотев, който е шеф на БКК и председател на надзорния съвет на Биохим, беше забелязан да излиза от централата на банката. От самата банка обаче отрекоха да е ставало дума за някакви срокове за продажба. Държавни служители твърдят, че пред тях Жотев е казал: "МВФ вече не ни притиска. " Фондът може наистина да е решил, че няма смисъл от сроковете, след като така и така не се спазват, коментират финансисти. При предишната процедура за Биохим срокът за продажба отново беше през март, но след това беше удължаван на три пъти от БКК и в крайна сметка банката остана държавна. Това пък наложи да се наливат държавни пари в увеличението на капитала й, за да може банката да покрие новите изисквания за провизии на БНБ в края на септември.
Според източници от Биохим актуализираният информационен меморандум вече е почти готов, но още не е утвърден от БКК. Чака се общото събрание на акционерите на 20 септември, когато ще стане ясно с колко държавата ще увеличи капитала на банката. Очаква се сумата да бъде минимум 16 млн. лева, но може и да е 20 млн. лева, каза източник, близък до БКК. Според слуховете увеличението ще бъде с пари в брой, а не чрез апортиране на сградата, в която се намира централата, както се предвиждаше преди. Причината е, че по преценка на мениджърите и БНБ банката се нуждае от свежи пари, а не от мъртъв актив като сградата на "Иван Вазов" 1, която преди време беше оценена на 12 млн. лева. През миналата седмица се разбра, че БКК още не е купила имота от БНБ и в оставащите седем дни едва ли ще може технически да се уреди прехвърлянето. Теоретично е възможно увеличението да бъде кеш, но под условие, че впоследствие мениджмънтът ще изкупи сградата. Има обаче риск това да направи банката по-неатрактивна в бъдеще. Засега единственият известен кандидат е австрийската "Банк Аустрия кредитанщалт интернешънъл" (Bank Austria Creditanstalt International). През последната седмица банката е внесла официално писмо в БКК, с което потвърждава интереса си и заявява желание да закупи новия информационен меморандум.
Биохим е последната държавна банка, която остава да бъде приватизирана (без да се брои Банка ДСК). По балансово число (459.1 млн. лв. към края на юни) тя се нарежда на четвърто място у нас след Булбанк, ОББ и Банка ДСК. Предимството на банката е широката клонова мрежа. По официални данни чистата й печалба за шестте месеца на годината е 2.8 млн. лв. Вероятно този положителен резултат ще бъде стопен към края на деветмесечието. Банката има много кредити, обезпечени с ипотеки, които ще трябва да бъдат допровизирани до края на този месец, което по оценки на одитора "Делойт и Туш" ще струва 15.2 млн. лева допълнителни разходи.
Булбанк плаща стари данъчни задължения на Корпоративна банка
Иван Михалев
Данъчна ревизия е установила стари задължения на Корпоративна банка в размер на близо 1.7 млн. лева. Според запознати ставало дума за суми, които банката дължи още от 1996 и 1997 г. Ревизионният акт е бил връчен на шефовете на трезора преди десетина дни, но както научи "Капитал", той е бил обжалван от ръководството на "Корпоративна".
Както е известно, доскоро собственик на частния трезор беше Булбанк. През юни тази година банката продаде своя дял от "Корпоративна" (99.9 на сто) на десет чуждестранни компании. Сделката беше част от цялостното освобождаване на Булбанк от участия в други финансови компании, което се налагаше от предстоящата приватизация на най-голямата държавна банка. Според изпълнителния директор на Корпоративна банка Цветан Василев при продажбата бившият собственик е поел неотменяем ангажимент да покрие всички пасиви, които не са били известни към момента на подписването. В това число влизат и установени със задна дата данъчни задължения на банката.
"Договорът дава срок от една година, в който можем да предявим искове, свързани с внезапно изникнали пасиви", каза Цветан Василев. Според него Булбанк вече е платила въпросните задължения към бюджета. Данъчни служители потвърдиха, че преди седмица бившите шефове на Корпоративна банка Венцислав Антонов и Камен Генов са били на среща във финансовото министерство във връзка с този случай. "Въпрос на дни е проблемът да бъде разрешен", заяви и източник от Булбанк. Експертите на банката са изразили несъгласие с част от констатациите на ревизионния акт и в момента спорните въпроси се обсъждат с представителите на данъчната администрация.
Изпълнителният директор на Корпоративна банка Цветан Василев уточни, че начетената сума е била натрупана от лихви върху неплатени авансови вноски по данък печалба за 1996 и 1997 г. "Корпоративна" е плащала дължимия данък в края на съответната финансова година. Това е покрило задължението на банката към хазната, но е останало банката да издължи и лихва за забавянето. Сумата е доста голяма, защото се отнася за свръхинфлационен период, когато цялата банкова система отчете висока печалба от курсови разлики. Цветан Василев допълни, че Корпоративна банка е обжалвала акта на данъчните. В случай че окончателната сума по ревизионния акт се окаже по-малка, "Корпоративна" ще възстанови разликата на Булбанк, допълни той.
За мащабите на Булбанк 1.7 млн. лева не са кой знае каква загуба, коментират наши банкери. Плащането на тази сума би могло да създаде известно напрежение единствено от гледна точка на предстоящата приватизация на банката, доколкото този казус вероятно не е бил отчетен при изготвянето на договора с консорциума "УниКредито"/"Алианц". В него беше предвидено част от цената (15 млн. евро) да бъде блокирана в доверителна сметка именно с цел покриване на нововъзникнали задължения на Булбанк, какъвто е случаят с данъчните задължения на "Корпоративна". Изглежда, финансовият министър Муравей Радев трябва да реши дали да отпише вземането от дъщерната доскоро на Булбанк финансова институция, или да приспадне сумата от постъпленията по приватизационната сделка за държавната банка, като и в двата случая ефектът за държавната хазна ще е нулев.
Теменуга Газдова зае мястото на Камен Генов в ръководството на "Корпоративна"
Защо цените трябва да се определят единствено от свободния пазар
Държавната намеса най-често задълбочава проблемите и в дългосрочен план увеличава несигурността за всички
Георги СТОЕВ, Лъчезар БОГДАНОВ
Политическо управление, основано на неограничената демокрация, т.е. представителство, чието мнозинство може да приеме всякакъв закон, включително такива закони, които да гарантират запазване на мнозинството чрез конкретни мерки на правителството, насочени към конкретни групи избиратели, предполага формирането на натиск от страна на различни групи избиратели върху правителството и парламента. Различните групи са организирани около групов интерес, който не е нищо повече от колективен егоизъм (Виж Friedrich Hayek, "Law, Legislation and Liberty", Volume III, 1979), чиито искания са насочени към властта. Това означава, че групата иска да използва правителствената възможност да принуждава други групи в обществото, чийто интерес (вероятно не така добре организиран) да бъде потърпевш.
Сред най-честите искания, насочени към властта, са тези за регулиране на цените. Някои от по-добре организираните групи, като тези на обединените в синдикат работници, са насочени към регулиране на цената на труда. Други също толкова добре организирани групи, като производителите на птиче месо например, изискват от държавата регулиране на цената на стоката, която те произвеждат, чрез налагането на вносни мита. Тези групи, борещи се за покачване на цената на това, което продават, обикновено изискват точно такава намеса от страна на държавата, която ще им осигури високи цени.
В същото време обаче повечето от същите тези групи (това важи в особено висока степен за профсъюзите) се борят за понижаване или поне непокачване на цените на стоките, които те купуват. Към добре организираните групи тогава се прибавят и не така добре организирани гласове и всички заедно започват да изискват от правителството намеса срещу покачването на определени цени, например на хранителните продукти.
Всъщност в условията на практически неограничена власт на мнозинството на държавата не е забранено да откликне на такива искания, макар те в своята същност да са противоположни. Важният въпрос е дали тя изобщо трябва да прави това.
Пазарните цени (доколкото изобщо може да има друг вид цени) в своята същност са носител на информация, която показва накъде трябва да бъдат насочени ресурсите в икономиката. Те са ориентир за всички участници на пазара, според който те осъзнават дали са били прави в миналото, когато са се захванали с конкретно нещо. Така в определен момент някои се оказват в губеща, а други в печеливша позиция. Губещите ще трябва да се адаптират към условията, за да оцелеят, а пък динамиката на пазарните отношения няма да позволи на никого да остане печеливш, ако не се адаптира постоянно към променящите се условия. Цените оказват безценна помощ в този процес на постоянна адаптация.
Въпреки че в отделни моменти отделни хора ще страдат от промяната на условията на пазара, в крайна сметка краткосрочният резултат от конкуренцията не може да бъде друг. По-важното е, че в процеса на конкуриране между отделните участници на пазара ще се открие по-високо ниво на качеството и по-ниско ниво на разходите. Така в последна сметка, въпреки че в отделни моменти ще има хора, чието положение да се влошава спрямо това на другите, тяхното положение ще е по-добро, отколкото е било преди. Ползата от конкуренцията като откривателски процес ще бъде полза за всеки член на обществото, дори за тези, чието положение за кратко или за дълго се влошава спрямо положението на другите.
За да функционира и ражда резултати конкуренцията, процесът на откриване, обаче е необходимо знанието да се предава чрез пазарните цени. Цените са тези, които ще покажат на кой пазар на каквo ниво на разходите може да се влезе. Така конкретното знание ще принуди конкретния участник на пазара да контролира по най-рационалния начин разходите си, ще го стимулира да прави нововъведения, за да придобие качествено или ценово предимство пред останалите.
Оправданието за държавната намеса върху цените най-често се и ще се базира върху общосподеляни грешни, а често и безсмислени концепции за функционирането на обществото и икономиката като:
1. Политиката на доходите (частен случай на регулирането на цените) поддържа "социалната справедливост" ("социална справедливост" понякога се заменя със "социално равновесие" или "социален мир").
2. Намесата в образуването на конкретни цени предотвратява "спекулата на търговците".
3. Намесата в ценообразуването овладява инфлацията.
Важно е да се опровергаят тези три най-масови грешни схващания, оправдаващи държавното регулиране на цените, макар за някои от тях да се налага използването на не така популярни концепции от икономическата наука.
Второ, знанието, което цените носят на участниците на пазара, е оценка на техния избор в миналото. Родили се от независещи от отделния участник обстоятелства, цените определят неговия избор като печеливш или губещ. Хората ще трябва да се адаптират според промените на пазара, за да се справят. "Спекулантите" (каквото и да означава това) са активни участници на пазара, които като всички участници помагат за бързото и гладко пренасяне на информацията, от която всички се нуждаят. Всяка намеса на държавата върху свободното формиране на цените ще означава изкривяване на информацията, която цените предават, за да може конкуренцията да функционира гладко и всеки член на обществото да се радва на нейните плодове. Изкривената информация вероятно ще попречи на процеса, в който постоянно се подобрява качеството и понижават разходите. В стремежа да се изгладят относителните неравенства в позициите на определени членове на обществото (нещо, което се възприема като един от основните атрибути на "социалната справедливост") ще се пречи на всеки член на общество да подобрява своята позиция. Намесата на държавата върху цените ще означава вероятно краткосрочно решен проблем за едни (естествено на цената на краткосрочен проблем за други), но дългосрочно увеличаване на несигурността за всички, защото процесът на адаптация ще бъде спъван от държавната намеса.
На трето място, покачването на отделни цени не означава непременно инфлация. Инфлацията по своята природа е не само паричен феномен (виж Milton Freiedman, "Money Mischiefs: Episodes in Monetary History",1992), но и паричен атрибут. Въпреки че повечето статистически агенции обозначават като инфлация среднопретегленото покачване на цените на група стоки, всъщност инфлацията в нейното оригинално значение има малко общо с това. Всъщност инфлацията е качество на парите, а не качество на цените. Тя е явление, при което обемът на парите в икономиката се променя спрямо обема на стоките и услугите, които се разменят срещу тях. Тогава естествената реакция на общото ценово равнище е да се повиши, когато парите растат по-бързо от стоките и услугите. Обаче промяната на отделни групи цени не означава непременно, че има покачване на общото ценово равнище. Това може да е просто промяна на относителните цени в икономиката - един от сигналите, които пазарът изпраща до участниците в него. Тогава работата на държавата е не да контролира определени цени, а да следи качеството на парите, върху чиято емисия тя има монопол, да не се променя (всъщност "работата" на държавата тук би следвало да се схваща в пасивен смисъл; всяка активна парична политика би променила качеството на парите).
На първо място, регулирането на цените ограничава правото на разпореждане с частната собственост. Правото на частна собственост е неотменимо, както и правото на собственика да се разпорежда със собствеността си, включително да я продава или разменя при условия, определени от самия него. Сред условията на размяната е и цената на стоката, услугата или недвижимия имот. Регулирането на цената от държавата означава ограничаване на правото на разпореждане. Това означава и намеса в договорните отношения между индивидите, които в едно общество, основано на индивидуалните права и свободи, са доброволни. Няма общество в света, което да е достигнало висок просперитет без трайно зачитане на институцията на частната собственост и свободата на договаряне.
Важно е да се разбере, че хората стриктно отстояват това си право. Това означава, че желанието на правителството да определи дадена цена не означава, че засегнатите индивиди ще се съобразят с това желание. Ако това беше възможно, тогава от правителството се иска само да определи нулеви цени на основните стоки в потребителската кошница и така покупателната способност на хората ще се увеличи безкрайно. Но човешките индивиди страстно пазят правото си на собственост от посегателство. Резултат е, че всеки опит на държавата да регулира цените завършва или с масово неспазване на законите, т.е. черен пазар, или с масова конфискация.
На второ място, регулирането на цените най-често задълбочава проблемите, заради които правителството се намесва. Ако в даден момент предлагането на дадена стока е по-малко от търсенето или имаме дефицит, цената на пазара се вдига. Това може да е следствие от временна липса на налични запаси или на промяна в технологията на производството, която при равни други условия вдига цената. Но резултатът е, че търговецът/производителят е готов да предложи стоката на нова, по-висока цена. Ако правителството определи по-ниска цена, част от производителите няма да продават, като в средносрочен план ще се опитат да сменят дейността си с по-доходна. Тогава предлагането на пазара допълнително ще намалее, като предизвика още по-големи дефицити. В такъв случай започва да се развива и паралелен пазар с цени, различни от правителствените. Пример от българската ни действителност е регулирането на цените на олиото от правителството на Беров. Ако обаче цените се определят свободно, повишаването им е сигнал за предприемачите да увеличат предлагането. В кратки срокове (в зависимост от технологията) броят на играчите на съответния пазар се увеличава, като нараства и предлагането. Така, в търсене на печалба, предприемачите задоволяват търсенето, като цените спадат вследствие на конкуренцията. Подобна е логиката и при опитите на правителството да наложи цени, по-високи от пазарните.
Свободно определяните цени са необходими, за да се осъществи трансферът на знание в икономиката. Той прави възможен откривателския процес, наречен конкуренция, който подобрява благополучието на всеки член на обществото. В непрестанния процес на адаптиране благополучието на някои хора е в по-лошо състояние от това на други. Освен това се случват непрестанни промени в относителните позиции на хората. Някои хора губят в определени кратки или дълги периоди и единственият начин да не се случи това е други хора да се разделят със спечеленото. Затова такива групи на губещи или заплашени да станат губещи често оказват натиск върху правителството, като искат неговата принуда да бъде приложена спрямо други групи от обществото (най-често цялото останало общество). Техните искания често включват държавно регулиране на цените, като в отплата те предлагат избирателни гласове. Само че единствено нерационална икономическа политика би допуснала такива искания да бъдат удовлетворени. Тя би решила краткосрочен проблем за едни, но би лишила от дългосрочни шансове всички. Въпреки че в неограничената демокрация няма законова пречка политиката да откликва на такива желания, тя би нарушила основните принципи на свободното общество, ако го стори.
"Черното злато" очерни платежния баланс
Боян КОЛЕВ
Когато става въпрос за малка и изключително отворена икономика като българската, конюнктурата на международните пазари не е без значение. Особено що се отнася за цените на стратегическа суровина като петрола. България е нетен вносител на петролни продукти и рекордните цени на "черното злато", които достигнаха 10-годишен максимум, са фактор с подчертано неблагоприятно въздействие върху нашата икономика.
Ефектът върху платежния баланс е най-осезаем. На практика платежният баланс е по-зле в сравнение с миналата година по времето на косовската криза. Нарастването на цените на петрола намира отражение в увеличена стойност на вноса и съответното нарастване на дефицита на търговския баланс, който за първото полугодие на годината нараства с 6.4% спрямо същия период на 1999 г. и достигна 582 млн. долара. Увеличението на вноса по цени f.o.b. е с 19.8%, от които 10 процентни пункта са резултат от по-високите цени на петрола. Потреблението на петрол и петролни продукти е с ниска ценова еластичност и нарастването на цените не се отразява пропорционално върху физическите обеми на вноса на петрол, респективно на потреблението на петролни продукти. За първите шест месеца на годината е осъществен внос на суров петрол със 153.5 хил. тона по-малко. В същото време в стойностно изражение вносът на петрол и природен газ е за 644.3 млн. долара по цени c.i.f., докато за първото полугодие на миналата година вносът е бил едва 367.2 млн. долара. Налице е увеличение от 75.5%. Ефектът върху експорта също е в две посоки. От една страна, нарастването на цените на петрола се отразява негативно, тъй като се оскъпява българското производство. Разбира се, не бива да се забравя, че цените на петрола се отразяват и на конкурентните производства и всичко в крайна сметка опира до енергоемкост на производството и енергийната ефективност. Уви, българското производство е изключително енергоемко. По-високите цени на петрола, респективно на горивата, се калкулират директно в себестойността на българските стоки и се намалява тяхната конкурентоспособност на международните пазари. Отрицателният ефект за платежния баланс се компенсира до известна степен от нарастването стойността на експорта, резултат единствено от промяната в цената, а не на обемите. Показателен за това е износът на петролни продукти, който нараства със 170% и достига 220 млн. долара по цени f.o.b. за първото полугодие на тази година, при реализиран износ за 81.5 млн. долара през първите шест месеца на миналата. По оценка на експертите от БНБ около 100.6 млн. долара от това увеличение се дължат на по-високите цени на петрола, а ако се елиминира този фактор, ръстът на общия износ по цени f.o.b. ще бъде с 5.6 процентни пункта по-нисък.
Що се отнася до бюджета, ситуацията е по-скоро благоприятна. Всъщност за бюджета по-високите цени на петрола означават по-големи приходи от мита и данъци поради по-високата база, върху която се начисляват. Става въпрос за митата при внос на петрол и петролни продукти, ДДС, данък печалба. Не бива да се пренебрегва намалението на потреблението, но положителният ефект, изразяващ се в по-високи приходи, безспорно ще се почувства. Монетата обаче има и обратна страна, свързана с нарастването на бюджетните разходи, защото увеличените цени на петрола действат проинфлационно. Инфлационният натиск в икономиката идва от увеличените цени на горивата, които участват при формиране себестойността на почти всичко, което се произвежда и злощастно съвпадение с рекордно високите нива на долара. Така че не е изключено "преизпълнение" на заложената в макрорамката на бюджета за тази година прогнозна инфлация. Дори това е по-вероятният развой на нещата. Уви, това е и по-неблагоприятният вариант, най-вече за общините и потребителите, които са засегнати в най-голяма степен по отношение на покупателната си способност. И ако числата от платежния баланс и приходите в бюджета за обикновения човек са нещо далечно, което на пръв поглед не го засяга пряко, то всеки чувства по джоба си по-високите цени на стоките, които купува.
Светът нагази в поредната петролна криза
Кирил КИРИЛОВ
На 6 септември цената на петрола достигна нов 10-годишен максимум на борсите и от двете страни на Атлантика въпреки отчаяните усилия на Саудитска Арабия - най-големият световен производител на петрол - че политика на кралството е да се търси ценова стабилност. Октомврийските фючърси за петрол "брент" в Лондон (които са основен индикатор за състоянието на пазара) пробиха психологическото ниво от 33 долара, а борсата затвори при нива от 33.46 долара за барел, след като само преди месец цената бе 27 долара за барел. В Ню Йорк цената на суровия петрол достигна най-високото си ниво от 1990 г. насам и на 6 септември бе 34.45 долара за барел. В основата на скока бяха засилващите се опасения, че срещата на страните от ОПЕК (Организацията на страните, износителки на петрол) във Виена на 9 септември няма да успее да се справи с растящите цени на черното злато.
Саудитският министър на петрола Али Ниями обяви, че страната му вече произвежда 100 хиляди барела дневно повече от допълнителните 500 хиляди барела дневно, за чието производство бе решено още през юли. Според него Саудитска Арабия има намерение и още да увеличава производството си и че в следващите 3-6 месеца цената би трябвало да се стабилизира на нива от около 25 долара за барел. Междувременно саудитският кронпринц Абдула заяви в Ню Йорк, че вината за резкия скок на цените не е само на страните производителки, а и на страните - големи потребители на петрол, които имат много високи такси върху бензина и останалите петролни продукти.
Комисарят по енергетиката на Европейския съюз Лойола де Палацио вече се обърна към страните, членки на Европейския съюз, с искане за временно намаляване на петролните такси за най-засегнатите сектори на икономиката, като се спазва законодателството на ЕС в областта на държавните субсидии и конкуренцията. Изказването му стана факт в разгара на обзелите цяла Франция протести срещу високите цени на горивата. Френските шофьори на камиони блокираха националните рафинерии и бензиностанции с искането за по-ниски цени на горивата, въпреки че социалистическото правителство на Лионел Жоспен вече обяви, че смъква цените.
Франция има вторите най-високи цени на горивата в Европейския съюз след Великобритания. Френският безоловен бензин струва 3.70 долара за галон, а около 75 процента от тази цена се формира от данъка върху горивата. Дизеловото гориво се продава във Франция за 2.84 долара за галон, при положение че средната цена на дизеловото гориво в САЩ е около 1.58 долара за галон. За сравнение - данъците съставляват 75.4 процента от цената на литър бензин във Великобритания, 59.7 процента в Германия и 51.8 процента в Белгия.
Правителството предложи на камионджиите да им възстанови 20 процента от цената на галон през тази година и 14 процента през следващата, но основният френски профсъюз иска допълнителни данъчни облекчения за горивата от 5.6 цента за галон през следващата година. Националната федерация на пътните превозвачи (която представлява над 15 хиляди френски транспортни фирми) реши да продължи блокадата на рафинерии и складове за горива въпреки обещанията на правителството да намали цената на горивата с 35 сантима за литър, считано със задна дата от началото на годината, и да смъкне данъка върху горивата с 25 сантима през следващата година. Френският министър на транспорта Жан-Клод Гасо обяви, че по този начин хазната ще изгуби приходи за над 200 милиона долара годишно, а премиерът Жоспен премина в настъпление, заявявайки, че по-нататъшно смъкване на цените е практически невъзможно. Всъщност цената на петрола се превръща не само във френски, но и в световен политически и икономически проблем на годината. Обществените протести срещу високите цени на горивата, както и възможните последици върху развитието на бизнеса и инфлацията карат правителствата сериозно да се замислят каква трябва да е реакцията им при тази ситуация. Проблемът обаче е, че това, което може да бъде направено, не е кой знае колко.
Срещата на ОПЕК във Виена едва ли ще е много съзидателна, имайки предвид, че много от страните членки в момента работят с пълен капацитет и само биха загубили от вдигане на производството. Освен това сред членовете на организацията няма консенсус относно преразпределението на квотите за производство, така че най-добрият резултат от срещата ще е вероятно повишение на добива с 500 хиляди барела дневно. Единствено САЩ имат известно влияние върху ОПЕК, при това предимно върху Саудитска Арабия, докато страни като Иран едва ли биха се поддали на американския и европейския натиск.
Дори във Виена да бъде постигнато споразумение за значително вдигане на квотите, има и други фактори, които ще държат цената на петрола високо в краткосрочен и средносрочен план. Американските запаси, особено запасите от котелно гориво, са на исторически най-ниски нива. Търсенето на суров петрол е рекордно високо поради високия темп на икономически растеж в световен мащаб. Освен това до настъпването на зимата има твърде малко време и в Европа, и в Съединените щати, които са двата най-големи потребители на петрол в света.
Намаляването на темпа на икономически растеж, повишаване на производството в страни извън ОПЕК, както и краят на студения сезон ще са факторите, които могат да допринесат за спад на цените, но не по-рано от следващата пролет. Именно тази перспектива кара страните от ОПЕК да се въздържат от по-решителни действия. Квотите в картела вече са над нивата от 1990 г., а ОПЕК няма желание още да вдига производството, защото там съзнават опасността през идната пролет да се изправят пред рязък спад на търсенето и губещ свръхкапацитет. Така че спад на цените ще има, но не по-рано от март-април идната година. А през това време на правителствата не им остава нищо друго, освен да се молят за мека зима.
Войната между "ЛУКойл" и "Нафтекс" приключи внезапно
До края на годината 75% от акциите на "Петрол" ще станат собственост на фирмата на Митко Събев и Денис Ершов
Галина Александрова
Войната между "ЛУКойл" и "Нафтекс петролеум България" приключи миналата седмица. Разбра се, че предстои подписването на директен договор между двете компании. Според шефа на "Нафтекс" Митко Събев възстановява се не само продажбата на горива за бензиностанциите на "Петрол", но и доставката на нефт от "Нафтекс" за рафинерията. Това е основната дейност на компанията на Митко Събев, която до март тази година беше основният доставчик на суров нефт за Нефтохим. "Най-вероятно ще се върнем към старите договори с 60 дни разсрочено плащане на рафинерията на един или два танкера. И съответно максимална продажба на техните горива", каза пред "Капитал" Митко Събев.
Явно "ЛУКойл" не пожела да се възползва от скандалите около собственика на "Нафтекс" Денис Ершов (известен и като Денис Джерсов), който беше обявен за персона нон грата от правителството. Прогнозите бяха, че при тази ситуация с протекциите на кабинета "ЛУКойл" ще може съвсем да изтласка "Нафтекс" от пазара. Очевидно обаче това не е толкова лесно и собственикът на бургаската рафинерия е бил принуден да направи компромис заради големите загуби от спадащите продажби на горива в страната.
Конфликтът започна в края на март, когато Нефтохим обяви, че няма да подава горива на "Петрол". Формалното основание за това бяха просрочени плащания от "Нафтекс" в размер на 42 млн. долара. От "ЛУКойл" също поискаха "Нафтекс" да предостави банкова гаранция в полза на рафинерията, за да купува. "Петрол" реагира остро, обвинявайки "ЛУКойл" в двоен стандарт към дистрибуторите. Според шефовете на "Нафтекс" тези допълнителни изисквания не фигурират в договорите с "Шел България" и OMV. От този момент "Петрол" започна да продава само горива от румънската рафинерия "Петромидия". Съответно продажбите на "ЛУКойл Нефтохим" за вътрешния пазар спаднаха без продажбите през 425-те бензиностанции на "Петрол".
Едва в последните два-три месеца "Петрол" е започнал да купува известни количества горива през "Топливо" АД, което е контролирано от Бедо Доганян. По този повод се заговори за сериозен конфликт между Доганян и доскорошния му партньор Митко Събев. Такива подозрения имаше и след отстраняването на Бедо Доганян като изпълнителен директор на "Петрол". Според запознати той е сключил сделка с "ЛУКойл" зад гърба на Митко Събев. Самият Събев обаче отрече това и заяви, че "това е просто немислимо". Той дори отрече, че изобщо е имало конфликт с "ЛУКойл". Според него през "Топливо" са били купувани само горива, които "Нафтекс" традиционно не внася от Румъния - бензин А 98, мазут и леко корабно гориво, което се използва и за отопление.
Така започналото преразпределяне на пазара на горива завърши скоропостижно с компромис в името на бизнеса и на печалбите. Изглежда, ще се окажат прибързани прогнозите, че бизнесът на Митко Събев ще западне след прогонването на Денис Ершов. Шефът на "Нафтекс петролеум България" сам заяви миналата седмица, че не се предвижда никакво изтегляне на капитали и се учуди с какво толкова е успял да навреди Денис Джерсов на националната сигурност при десетината си идвания в България. Въпреки икономическите аргументи внезапното затопляне на отношенията е загадка, доколкото "ЛУКойл" и "Нафтекс" винаги са били конкуренти и са имали различни политически покровители и в България, и в Русия.
Другата новина от изминалата седмица е предстоящото преструктуриране на "Нафтекс петролеум България" в холдинг. Вече е свикано общо събрание на акционерите за 30 септември, на което компанията ще се преименува в "Нафтекс България холдинг" и ще бъде избрано ново двустепенно ръководство. В бъдеще всяка от различните компании ще извършва точно определен вид дейност. "Петрол" ще продава горива на дребно, "Международен консорциум България" ще поеме изцяло търговията на едро, а "Нафтекс" ще внася суров нефт и горива. В рамките на холдинга ще влязат и други дейности като хотелиерството и бутилиране и търговия с минерална вода.
Митко Събев съобщи, че до края на годината "Нафтекс" ще увеличи директното си участие в "Петрол". При приватизацията 51% от държавния дистрибутор станаха собственост на "Международен консорциум България". Първоначално в него с по 25% участваха австрийската OMV и "Петрол холдинг груп" (бившият приватизационен фонд). Останалите 50% бяха собственост на "Нафтекс". Преди време фирмата на Митко Събев е изкупила акциите на фонда, контролиран от Бедо Доганян. Очаква се скоро OMV също да продаде своите акции от консорциума на "Нафтекс". Отделно се предвижда "Нафтекс" да изкупи 25-те процента, които "Петрол холдинг груп" придоби по линия на масовата приватизация в държавния дистрибутор. Така 75% от "Петрол" ще станат собственост на "Нафтекс".
Преструктурирането на "Нафтекс" не е свързано с прогонването на Ершов
И шефове на ТСБанк отиват на съд
Четирима са обвинени за източването на банката
Йово НИКОЛОВ
И сагата ТСБанк тръгна към съда. Но едва ли и към своя край. След делата на Минералбанк и Сирбанк, които бяха пратени от следствието в прокуратурата с мнение за съд, това е поредният фалирал трезор, чиито шефове ще трябва да се изправят пред Темида. Без да е сигурно кога ще стане това, защото документите допълнително трябва да бъдат прегледани от прокуратурата. Досега няма банково дело, което да не е връщано за доразследване на следователите. Много е възможно това да се повтори и сега въпреки обещанието на главния прокурор Никола Филчев, че до края на септември повечето "дела със значим обществен интерес" ще влязат в съда.
Делото срещу шефовете на ТСБанк е образувано на 31 юли 1997 г. и е върнато за доразследване на 14 март 2000 г. от Софийската градска прокуратура. Банката е поставена под особен надзор от БНБ през септември 1996 г., а последствие бе затворена заради несъстоятелност.
Според обвинителния акт на следствието Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров, които са били членове на управителния съвет на ТСБанк от 1995 г. до нейното затваряне през 1996 г., трябва да отговарят по член 282 на Наказателния кодекс за престъпления по служба с цел набавяне на облага за себе си или другиго. Максималното наказание по този член, когато става въпрос за особено тежък случай, е десет години затвор. Към въпросното дело подсъдим е и Виекослав Смрекар - съдружник във фирма "Дискавъри 93", който е обвинен по член 310 на Наказателния кодекс във връзка с чл. 308 за подправяне на документи.
Виекослав Смрекар е съдружник в един от най-големите длъжници на ТСБанк - фирма "Дискавъри 93". Според обвинителния акт на 16 януари 1995 г. Николай Златев и Стефан Тодоров са отпуснали на фирмата кредит за оборотни средства (револвираща кредитна линия) в размер на 5 073 934 германски марки и още един кредит от 26 522 446 щатски долара. Според следствието кредитите, отпуснати на "Дискавър 93", не са били обезпечени. Малко преди да фалира ТСБанк, целият дълг на "Дискавъри", натрупан по предоставените кредити, е бил прехвърлен с договор за заместване в дълг на фирма "Либела" ЕООД. Прехвърлянето на дълга е одобрено с подписите на Любомир Гибински и Николай Златев.
Освен всичко останало "Либела" ЕООД се оказа фирма фантом, чийто собственик е някой си Влатко Грижоски, за който се твърди, че е македонски гражданин. В кредитното досие формално като обезпечение били записани 33 записа на заповед, авалирани от варненска фирма. Вероятно заради прехвърлянето на дълга към тази фирма като обвиняем е привлечен и Виекослав Смрекар. В обвинителния акт е отбелязано, че според графологичната експертиза подписът под договора е на Смрекар. По същото дело като обвиняем беше привлечен преди време и другият съдружник в "Дискавъри 93" Стоян Николов. Бившият шеф на на футболен отбор "Славия" дори беше арестуван. Според следствието графологичната експертиза по безспорен начин е доказала, че Николов не е полагал подписа си под въпросния договор. Освен това в хода на следствието е станало ясно, че Стоян Николов от един определен момент не е бил съдружник в "Дискавъри 93", затова обвинението срещу него е било свалено.
Според обвинителния акт Николай Златев и Стефан Тодоров трябва да отговарят за отпускането на необезпечена кредитна линия с максимално допустим размер на кредитното салдо 1 милиард и 300 милиона лева на фирма "Ровотел" ООД. Следствието твърди, че отпускането на такъв кредит е нарушение на Наредба № 7 на БНБ. По смисъла на тази наредба отпускането на такъв кредит на "Ровотел" ООД е нарушение, тъй като това представлява голям кредит и са нарушени чл. 28 ал 2 и 3 от действащия тогава Закон за банките и кредитното дело. Според закона банката не може да отпуска голям кредит, който да надвиша 25% от банковия капитал.
Подобна е ситуацията и около кредита, отпуснат на "Компакт" ООД. Според следствените материали Любомир Гибински и Стефан Тодоров са сключили договор за кредит с фирмата на Иван Евлогиев "Компакт" ООД за 6 милиона долара. При отпускането на кредита обаче няма икономическа обосновка, няма и решение на общото събрание за теглене на кредит в такъв размер. За обезпечаване на кредита е било прието допълнително такова, т.е. запис на заповед, издаден от самата фирма за сумата от 7 080 000 долара без авал.
На 17 май 1996 г. Гибински и Златев открили нова револвираща кредитна линия на "Компакт" за 6 650 000 долара. Към момента на отпускане на кредита данните в пасива на баланса са показали значително нарастване на задълженията на фирмата, изразено чрез нарастване на ползваните кредити. За обезпечаване на кредита е сключен договор за залог на финансови активи - 40 000 поименни акции на обща стойност 400 милиона лева и запис на заповед за 7 421 375 долара. Според следователя отново е нарушен чл. 28 ал 2 от Закона за банките и кредитното дело и Наредба № 7 на БНБ.
Подобна е ситуацията и около кредита на "ТС Лизинг" АД, макар че там нещата са леко напудрени. На 17 януари 1996 г. Гибински и Стефан Тодоров с подписите си са отпуснали револвираща кредитна линия за 5 500 000 долара на акционерното дружество "ТС Лизинг". Пет дена по-късно дружеството взело още един кредит за 17 000 000 германски марки. За обезпечение на втория кредит е учреден залог върху вземанията на "ТС Лизинг" в размер на 5.5 милиона долара и запис на заповед за 6 820 000 долара. За втория кредит е учреден договор за залог върху вземанията на фирмата в размер на 19 066 612 германски марки и запис на заповед за 21 335 000 марки. Според следователя обаче учредените залози върху вземанията на фирмата не дават представа за размерите на обезпечаването, изброени в списъка към договора за залог.
Любопитен факт е, че две години по-късно, когато ТСБанк е вече фалирала, Любомир Гибински влиза в съвета на директорите на фирма "ТС Лизинг" АД.
Според следственото дело по ТСБанк се оказва, че длъжниците на трезора са невинни. Едно от заключенията на следствието е, че по време на разследването не са се събрали доказателства посочените нарушения да са извършени виновно от кредитополучателите, т.е. длъжниците на банката нямат никакво участие, съучастие или помагачество при източването на ТСБанк. Естествено шефовете на банката не са се признали за виновни. Някои от тях лежаха няколко пъти в ареста, но след това бяха пуснати под гаранция от по 20 000 лева. Така или иначе само те ще отговарят пред съда, ако делото бъде внесено от прокуратурата.
Самите длъжници засега не са преследвани. Само преди три месеца стана ясно, че това, което длъжниците са оставили в ТСБанк, са голям брой записи на заповед. Падежите им обаче отдавна са изтекли, а по някои е изтекъл и тригодишният давностен срок за принудително събиране и вероятността да се вземат някакви пари от тях е почти нищожна. Според синдиците на банката най-голямо е вземането по 17 броя записи на заповед, издадени от фирмата "Либела" ЕООД, която е поела дълга на "Дискавъри 93" на стойност 34.2 милиона долара. Същата фирма е длъжник и по други 18 записи за около 5.9 млн. германски марки. В активите на ТСБанк се водят и записи за 7.4 милиона долара, издадени от "ТС Лизинг", два записа на "Компакт" ООД за 14.5 милиона долара, но шансовете срещу тях да се получат някакви пари са нищожни.
Новият македонски проблем на България
Външно министерство се ограничи с протестна нота по повод забавени камиони
Боряна ГЕНЧЕВА, Паулина МИХАЙЛОВА
Външното министерство на България изпрати протестна нота до Скопие на първи септември по повод системното задържане на български тежкотоварни автомобили, превозващи стоки за Косово. Поводът беше забавянето на около 250 наши тира в Македония в края на август. "Камионите трябваше да чакат до седмица, за да стигнат до Блаце, което е единственият организиран граничен и митнически пункт между Скопие и Прищина", съобщи кореспондентът на БНТ Костадин Филипов. Полицията, оформяща конвоите към границата, е въвела пропорция 70:30 за преминаващите камиони в полза на македонските. Засегнати са също румънски, турски и гръцки тирове.
След протеста от София македонците пуснаха допълнителни митнически служители и
Говорителят на македонското правителство отрече за дискриминация на българските камиони. Официалното обяснение на Скопие е, че граничният пункт Блаце е с малка пропускателна възможност, трафикът е голям и войниците на КФОР от страната на Косово не са опитни в граничния и митническия контрол. Друго оправдание е, че трафикът се усложнява от предимството, което имат военните и хуманитарните автомобили и тировете с бързо развалящи се храни. В последната графа попадат плодовете и зеленчуците, които са голяма част от македонския износ. "Българските камиони превозват основно строителни и други материали, което позволява забавяне", съобщи ръководителят на българската търговско-икономическа служба в Скопие Николай Дачев.
Според български източници от Скопие подобни задръствания и дискриминация има от ноември миналата година, но в края на август те са достигнали кулминация. Според г-н Дачев една от причините е увеличеният стокообмен от февруари във връзка с програмата "Обнова" на Европейската агенция за възстановяване на Югоизточна Европа. Според източници, пожелали анонимност, в основата на рязко "понижената" пропускателна способност на Блаце стои вдигането на исканите рушвети от превозвачите ни. Наближават местни избори в Македония. Някои неофициални източници не изключват Любчо Георгиевски предизборно да се опитва да коригира реномето си на българофил. Извън това митниците са всеизвестен начин за набиране на средства за предизборни кампании. Други износители обаче твърдят, че положението с трафика за Косово е хронично лошо. Преди месец опашката на Блаце е достигала 21 км и се е чакало до 15 дни. Според тях външно министерство реагира, защото сегашното задръстване е забавило фирма, достатъчно близка до управляващите, че да предизвика реакция.
По-големият проблем от бавенето на камионите в Македония е, че Скопие спира експорта на горива и цигари от България още на българо-македонската граница, твърдят търговци, предпочели анонимност. Камионите ни се връщат с обяснението, че има устна забрана. Наложило се е мнението, че при тези продукти става въпрос за държавна политика, тъй като рушветите не помагат. По този начин Скопие осигурява пазар на цигареното си производство и за рафинерията "Охра" (наскоро купена от гръцки инвеститор). Цените на македонските горива обаче са значително по-високи от българските. Македонските митничари отказват и да подпечатват документите на задържаните камиони, и няма как да им се търси отговорност.
Вариант за българските цистерни е пътят през Сърбия. Там пречка се оказва особеният статут на Косово, което, макар и автономна република, е в границите на СР Югославия. Износителят трябва да плаща мита и за Белград, и за провинцията.
Макар че превозите ни през Македония сега са отпушени,
Износители настояват българското правителство да предприеме аналогични мерки срещу македонските стоки и превозвачи. Такъв вариант според неофициална информация е бил обсъждан в транспортното министерство. Причината да се обмислят подмолни ходове е, че ведомството не разполага с други методи за реакция в случая. България има спогодба с Македония за международните автомобилни превози от февруари миналата година, с която се премахват разрешителните за транзит. Постановките й формално не са престъпени. Формално не е нарушен и меморандумът за разбирателство и облекчаване на международния автомобилен превоз на стоки между страните от Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа, подписан през 1998 г. в Гърция. В документа държавите от региона се ангажират да улеснят преминаването на автопревозвачи през границите си. Документът обаче има само благопожелателен смисъл.
Икономическото министерство също няма доказателства, че Македония умишлено бави камионите ни. Затова и не са обмисляни насрещни мерки.
Щетите на българската икономика от кризата в Косово се изчисляват на 171 млн. лева преки загуби и 27.8 млн. лева пропуснати ползи по последни данни на икономическото министерство. Българското правителство прие актуализирана програма за ограничаване и преодоляване на последиците. Изглежда действията по нея се сведоха до изпращането на писма до ключови международни личности и на каталог на българските фирми, заинтересовани от възстановяването на региона.
Бизнесът с Косово
Накратко
Започнаха преговорите с Европейската комисия за сключване на ново споразумение за търговия с вина и спиртни напитки между България и страните от ЕС, съобщиха от Министерството на икономиката. За Брюксел в четвъртък замина наша делегация, водена от зам.-министър Христо Михайловски. На преговорите ще се уточнят безмитните квоти за взаимна търговия с вина, както и концесиите за спиртни напитки. Искането на евросъюза е за намаляване на митата от българска страна по вноса на напитките, произведени в ЕС.
Ваксината против чума по свинете, използвана в момента, ще бъде заменена с нова маркерна ваксина, съобщи шефът на Националната ветеринарно-медицинска служба Илиян Бъчваров. Медикаментът, с който работят животновъдите ни, е забранен в евросъюза и заради това страната ни не може да се възползва от възможността за износ на свинско в ЕС. Имаме оферти за регистрация на нова ваксина от фирми от Холандия и Германия, така че най-вероятно от началото на следващата година проблемът ще бъде отстранен, смята Бъчваров. Междувременно кабинетът в четвъртък прие постановление, с което се отделя производството на ваксини за хуманитарната медицина от Националния център по заразни и паразитни болести, в търговско дружество.
"Аншуц България" ЕООД-София, е новият титуляр на разрешителното за търсене и проучване на нефт и газ в площ "А-Ловеч" на територията на областите Враца, Ловеч и Плевен. Специално решение за това взе кабинетът в четвъртък. Първоначално разрешението беше дадено на "Аншутц оувърсийз корпорейшън" - Денвър, САЩ. Сега правата му се прехвърлят на дъщерната му фирма у нас.
Министърът на здравеопазването ще издава лицензите за дейности с наркотични вещества за медицински цели. Това е записано в новата наредба за условията и реда за издаване на лицензите, одобрена от кабинета през изминалата седмица. Разрешителните се дават за производство, преработване, съхранение, търговия в страната, внос, износ, транзит и превоз на наркотични вещества.
Сто кметове, председатели на кооперации и частни земеделски стопани са наказани с глоби за общо 16 670 лв. за палене на стърнища или допускане на палежи. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Изгарянето на стърнища беше забранено с промяна в Закона за опазване на околните среди от началото на тази година. Ведомството на Евдокия Манева изпрати писма с указание да не се допускат палежи до всички кметове още през пролетта.
Всички дружества, регистрирани по БУЛСТАТ, ще бъдат автоматично пререгистрирани, като номерата им ще останат непроменени, съобщи шефът на Националния статистически институт Александър Хаджийски. Причината е новата наредба за поддържане и функциониране на системата БУЛСТАТ, приета от кабинета в четвъртък. С наредбата се уточняват методите на взаимодействие между регистъра БУЛСТАТ и всички останали информационни системи и регистри.
Търгът за втори GSM-оператор започва с ниска стартова цена
БТК ще се предлага на инвеститорите в пакет с лиценз за трети GSM-лиценз
Паулина МИХАЙЛОВА
Търгът за предоставяне на втори лиценз за GSM-услуги ще бъде обявен до края на септември, съобщи председателят на Държавната комисия по далекосъобщения Иван Таушанов. Идният четвъртък се очаква кабинетът да разгледа предложението на комисията за започване на търга заедно с всички тръжни документи. "Вече дадохме зелена светлина на процедурата и до първите два-три месеца на следващата година се надяваме да има втори GSM-оператор. В рамките на първото полугодие на 2001 г. очакваме да има сериозен интерес и да се стигне до финал на сделката за продажба на БТК", заяви премиерът Иван Костов.
Така един от основните въпроси около приватизацията на телекома ни се реши. Окончателното становище на работната група по сделката е, че БТК няма да има дял в дружеството за втория GSM, а ще се предлага на инвеститорите в пакет с трети лиценз за цифрови мобилни услуги от второ поколение. Лицензът за UMTS-услуги за мобилни комуникации от трето поколение засега остава извън плановете на управляващите.
Според Иван Таушанов
Фактът, че избраният метод за избор на втори GSM-оператор е търг, показва убеденост, че конкуренцията между кандидатите ще е засилена. Така че не е необходимо да се поставя твърде висока стартова цена, обясниха експерти, близки до процедурата. Според тях недостатъкът на този метод е, че определящият параметър от офертите ще е цената, докато намеренията за развитие на мрежата остават на заден план. "Не бива да се очаква и да се иска твърде висока сума за лиценза, защото тя е пряко свързана с тарифите за бъдещите потребители на услугата. Докато целта ни е тя да става все по-достъпна за гражданите. При висок праг на първоначалната цена за лиценза това автоматично ще означава скъпи разговори за абонатите на оператора", каза Таушанов. Твърде вероятно е, тъй като става въпрос за обществена услуга, за която ще се търси стратегически инвеститор, в тръжните книжа да бъде поставено и условие за броя абонати, обслужвани от кандидатите. Правителството би желало вторият GSM-оператор да има развита мрежа за услугите си в чужбина, да има широк опит в бранша и чисти пари, обяви шефът на ДКД.
Сигурно е, че в наддаването няма да бъде допусната компания, която в момента предоставя мобилни услуги на българския пазар. Освен "Мобилтел" това условие оставя извън търга и РТК. "Имах среща с представители на "Кейбъл енд Уайърлес", на която разговаряхме за възможностите им за участие в процедурата за втори GSM-оператор. Тази компания може да участва в предстоящия търг, но не и като РТК", обясни шефът на ДКД. Според него, за да подаде оферта за търга, "Кейбъл енд Уайърлес" трябва да продаде дела си от 49 на сто в "Мобиком", защото в противен случай не би се стигнало до конкуренция, а до монопол на пазара на мобилни комуникационни услуги. Английската компания впрочем водеше преговори за продажба на дела си в "Мобиком" с консорциума "Кей Пи Ен"/ОТЕ преди провала на първата процедура за БТК.
Според Таушанов след 2002 г. на територията на България е напълно реално да функционират три GSM-оператора. По думите на шефа на ДКД най-логичната ситуация би била да се обявят едновременно два търга за два GSM-оператора, но тази възможност вече е пропусната.
Схемата за
Според запознати обсъжда се вариант за оптимизиране на честотния спектър от 900 мегахерца, така че в него да бъдат вместени и трите GSM-оператора. Ако това не бъде постигнато, предоставянето на трети лиценз на купувача на БТК за честотна лента в спектъра 1800 мегахерца би било твърде неатрактивно най-малкото заради сравнително ниското покритие. Именно тези варианти са анализирани в доклада за развитието на мобилните услуги у нас, внесен в средата на седмицата от ДКД в Министерския съвет.
При всички положения се оказва, че купувачът на БТК ще сключи сделката, получавайки и лиценз за мобилни комуникации, без обаче да му е осигурена честотна лента. Което може да окаже негативно влияние върху инвеститорския интерес. Именно този въпрос е бил поставен на обсъждане на последното заседание на работната група през изминалата седмица. Според източници от групата в нея вече се налага становището,
Допълнителните мерки за засилване на интереса към БТК ще бъдат включени в актуализираната стратегия за сделката, която трябва да е готова до 30 октомври. Очаква се в първоначален вариант те да бъдат предложени от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Освен в работната група мерките ще бъдат съгласувани и с консултанта за процедурата, който пък трябва да бъде посочен до края на този месец. Макар и срокът 30 септември да не е изрично записан в решението на правителството от началото на август, с което се набелязаха основните стъпки за раздържавяването на БТК, очаква се той бъде спазен, като за консултант бъде назначена отново "Дойчебанк". Междувременно до 15 септември се очаква "Дойчебанк" да изпрати до работната група писмено своите условия за продължаване на мандата й. Предложението на българското правителство е това да стане чрез подписване на анекс към стария договор с инвестиционната банка, с който тя бе наета за консултант при първия опит за продажба на БТК. В анекса е предвидено заплащането на посредника да бъде обвързано с постигнатите резултати от сделката. "Дойчебанк" не е толкова лош вариант като консултант. Ако се наложи избор на нова инвестиционна банка за тази задача, това ще доведе до значително отлагане на всички срокове в процедурата", коментира шефът на АП Захари Желязков.
Да живее международното положение!
В началото беше лошото Виденово наследство. После азиатската и руската криза, провокирали срив в цените на основни позиции от българския износ. Дойде и войната в Косово. Сега пък рекордните котировки на петрола и долара ().
Въобще доста фактори се изредиха на пиедестала на виновниците за лошото състояние на българската икономика въпреки мъдрото ръководство на СДС. Колкото и цинично да звучи, регулярната поредица от неблагоприятни фактори за българската икономика е донякъде добре дошла за политическа демагогия. Без много усилия тя (демагогията) лесно може да припише (и постоянно го прави) всички икономически несгоди на международното положение. Дори и тези, които са си чисто субективна вина на нашенското управление.
Ситуацията всъщност прилича на популярната поговорка - ако те е страх от мечки, не ходи в гората. СДС се кълне в пазара и валутния борд и когато те му носят позитиви, управляващите персонално си приписват всичките заслуги. Но когато същият този пазар и същият този валутен борд показват и своите бодли - примерно внос на инфлация, тогава единствено международното положение е виновно.
След три години на икономическо лъкатушене, в което заклинанията бяха далеч повече от делата, а стратегическите действия бяха жертвани в името на конюнктурни решения на парче, моментът на истината за пазарните разбирания на СДС, изглежда, идва. Преди няколко месеца управляващите дадоха първите по-сериозни сигнали, че са напипали вярната посока за стимулиране на икономиката - по-малко държава и повече пазар чрез намаляване на данъци, на лицензионни режими и т.н. Настоящият петролно-доларов шок, евентуалният фискален натиск от идващата мисия на МВФ и популистките изкушения преди изборите ще покажат дали за СДС пазарът вече е осъзната и безусловна необходимост, или просто средство за лична употреба.
БСП излъчва противоречиви сигнали, които объркват чуждите инвеститори
Ивайло Калфин, национален координатор на Политическо движение "Социалдемократи", пред "Капитал"
- Съвсем готова икономическа програма няма. А и идеята не е да се покаже нещо толкова бързо. Смисълът на Клуба на стоте е по-скоро да се съберат не просто политици, а повече експерти, които имат какво да предложат в една програма за управление. В икономическата област в момента се структурират групи, които ще търсят становището на много широк кръг експерти и практици и не е задължително всеки път те да бъдат афиширани. Дори на фона на "хубавата" физиономия, която има политическата класа в България, голяма част от хората по никакъв начин не искат да се афишират с нея, но в същото време искат да помогнат с добри идеи. Това ще бъде принципът на работа в тези групи, след което на публични дискусии тези идеи ще бъдат представени.
- От гледна точка на макроикономическата политика трябва да се направи всичко възможно да се запази системата на валутен борд. С икономическата политиката, която в момента се води, бордът до голяма степен се подкопава. Едно бъдещо ляво управление трябва да изпълни успешно това, което заявяваха сегашните управляващи. Става въпрос за създаване на същински пазар, силно ограничаване на намесата на държавата в конкретни бизнессделки и в управлението на предприятията и създаване на дългосрочна стабилност за чуждестранните инвеститори. Това е свързано с излизането на България на международните финансови пазари и емитиране на държавни облигации, които да се появят на тези пазари. Това е нещо, което отдавна трябваше да се направи и което ще бъде един от алтернативните източници за финансиране на бюджета и поддържане на отношения с международните финансови институции. Въпросът е да имаме наистина сериозна политика, а не да чакаме те какво ще ни кажат.
- Чуждестранните инвеститори ще дойдат в страна, която е предвидима и в която могат да спечелят. И второ, те ще дойдат в страна, която в обозримо бъдеще ще стане член на Европейския съюз, така че да могат да използват нейните предимства като част от европейския пазар. Никой няма да инвестира само заради българския пазар, защото той е малък и продължава да се свива. Но аз познавам фирми, които имат интерес да присъстват тук, когато България стане член на ЕС. Затова трябва да им е ясно кога ще стане това, да е предвидимо икономическото развитие и да не се правят революции, защото никой не ги обича.
От друга страна, въпросът за корупцията в България е тясно свързан с модела на икономическа политика, която се провежда в момента, и има пряко влияние върху инвестициите. Този модел се характеризира с това, че икономиката се управлява от партийните централи било чрез правителството, било чрез директно влизане в бордове на предприятия, било чрез приватизацията и раздаването на РМД-та на близки до управляващите. Това на практика блокира целия нормален пазар и процес, защото няма конкуренция. Затова и няма интерес на чужди инвеститори, защото те не са партийните избраници. Парадокс е, че през последните две години, в които приватизацията трябваше да върви най-добре, чуждите инвестиции са ниски. Това може да се поправи, като държавата действително престане да се занимава с управлението на предприятия и като се въведе ясна система за финансиране на политическите партии.
- Не мога да говоря от името на БСП. Действително се надявам да има управление, което да бъде левоцентристко след изборите. За това управление обаче БСП трябва да измине сериозен път. Оттам се чуват доста противоречиви сигнали, които объркват чуждите инвеститори и финансови институции. Говори се за национализация, за евентуална промяна в отношенията с финансовите институции, включително някои казват, че валутният борд е не най-добрият икономически модел на монетарна политика в страната. Не че партията говори за това, но се допуска да се говори от нейно име. Има и обратни мнения. Проблемът е, че в момента оттам се излъчват противоречиви сигнали, които не дават сигурност и яснота. Така че БСП трябва да си доизясни позицията. В това виждам и смисъла на Клуба на стоте. Той не е само лява организация и не е създаден заради БСП, но е възможност тя да се пречисти. Поне засега виждам в ръководството на БСП такова желание и се надявам това да стане.
- Не. Всяка икономическа политика, която ще се води от 2001 г., ще бъде затруднена от един основен фактор и това е голямата безработица. В момента тя е реално около 25%, а до края на годината вероятно ще стигне до 30%. Това означава, че остават малко хората, които създават продукт добавена стойност, който да се преразпределя и да осигурява функционирането на цялото общество. Огромната безработица минира всякаква икономическа политика. Що се отнася до данъчната политика, тя дава ефект след време. Промените, които най-сетне в края на мандата на СДС бяха направени, ще дадат ефект през 2002 г. Бизнесът ще тръгне по-добре, но той няма да тръгне само заради намалената ставка с 5% на данък печалба. За развитието на бизнеса са необходими предвидимост, спокойствие и наличие на истински пазар. Това е много по-важно от конкретния процент на данъчната ставка. Иначе самата данъчна политика има още много недостатъци - тя трябва да бъде максимално опростена и да предвижда алтернативи. Например защо да няма алтернатива в облагането на личните доходи. Сега се облагат индивидуално доходите. Ако се облагат семейно, това значи, че ще се отчитат безработните, децата, възрастните хора в едно семейство. Защо да не се даде избор на хората по коя система да се облагат. Това работи в страни, членки на ЕС, и особено за България е много необходимо при огромната безработица и застаряване на населението.
- Нова философия е абсолютно необходима. Тя е свързана с децентрализацията на финансите. В момента фискалната система е изключително силно централизирана. Огромната част от приходите в държавата от данъци и неданъчни приходи се централизира и след това се преразпределя. Не само това, ами те се преразпределят през последните две-три години умишлено по начин по който общините, които основно изпълняват услуги като образование, благоустройство, водоснабдяване, доскоро здравеопазване - трябва да чакат някакви субсидии. Така централната власт определя какво става в тези общини, което е форма за много силен политически натиск върху местната власт. Тази година бяха променени методиката и начинът по който се определяха общинските бюджети. Както сега министър-председателят каза, "ето, давам сто милиона на общините", защото аз съм добър човек. Но от тези 100 милиона лева 60 милиона отиват от единия в другия джоб на държавата. С тях се изплащат задължения към ВиК, НЕК и топлофикациите, другите 40 милиона се дават по преценка не на общините, а на министерствата. Абсолютно сбъркана система.
- Има два начина за спасяване на изключително трагичната ситуация с общините в България. Единият е да се преразгледа бюджетът и да им се отпуснат по прозрачен и законен начин средства. А другият начин е те да се отпуснат извънбюджетно и да се запушват дупки по преценка на министър-председателя. Управляващите предпочитат втория начин, защото харченето на бюджетния излишък не се извършва по никакви закони. На практика това става по преценка на министъра на финансите и министър-председателя и те искат да си запазят тази практика. Не по-малко важно е да внесем законопроект за начина, по който се разпределя излишъкът в бюджета. Бюджетните излишъци са собственост на всички данъкоплатци и е редно те да се разпределят в някакви обществени услуги по прозрачен начин, а не да се дават като подаяние.
Гюнтер Ферхойген - лапсусът на еврокомисията
Илин Станев
Кога един изпечен партиен апаратчик, анализатор в немското Министерство на външните работи (а по-късно и втори човек в него) и опитен медиен експерт неволно "се изпуска" пред вестниците? По правило само когато неговият lapsus linguа* може да подкладе истерия сред медиите, търсещи подтекста на "изпуснатото".
Идеята за референдум в страните от Европейския съюз за приемането на нови членове, изказана иначе мимоходом от европейския комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген тази седмица, пося истинска буря в следваканционен Брюксел. Първо, немската преса откри колко прав всъщност е Ферхойген, а Федерацията на германските профсъюзи директно застана зад идеята. После от курортния Евиан (където министрите на външните работи на 15-те се опитваха да постигнат компромис по институционалната реформа в ЕС) се понесе истинска вълна на учудване и възмущение. Немският външен министър Йошка Фишер се разграничи от бившия втори човек в министерството, а канцлерът Шрьодер заяви, че тази идея не влиза в плановете нито на социалдемократите, нито на правителството. Шрьодер допълни, че разширяването носи само полза на Германия. Дори австрийският министър на външните работи Фереро Валднер, член на скандалната националистическа партия на Йорг Хайдер, побърза да отклони въпроса като недискусионен. Председателят на Европейската комисия Романо Проди привика Ферхойген за обяснения, а европарламентът поиска да изслуша комисаря какви са вижданията му за разширяването.
Всъщност Ферхойген само сподели пред "Зюддойче цайтунг", че решенията в ЕС се взимат през главите на обикновените граждани, превръщайки обединена Европа в елитарен проект, несвързан с реалните интереси на гражданите. Всичко това много подхожда на брюкселската инициатива "Европа на гражданите", която обаче никой досега не се е опитал да формулира. И това е естествено, защото ЕС винаги е бил елитарен проект, който е вървял въпреки мнението на мнозинството от гражданите. В изказването на Ферхойген повечето западни политици видяха типичен социалдемократически популизъм, който трябва да увери немския избирател, че бедните роднини от изток няма да му изядат хляба (изборите в Германия са през 2002 г.). Полският външен министър Владислав Бартошевски директно квалифицира проблема като немски вътрешнополитически въпрос. Въпреки че тезата на комисаря идеално обслужва управляващото в Германия мнозинство, което не би се отказало от забавяне на разширяването, едва ли точно Ферхойген е човекът, който може да лансира тези идеи. Като бивш член на неолибералните свободни демократи за него се смята, че не е от най-близкия кръг нито на социалдемократа Шрьодер, нито на зеления Фишер.
Докато течеше скандалът с изказването на Ферхойген, немският министър на външните работи заяви, че плановете за разширяването не са се променили и най-добре подготвените кандидатки могат да станат членки на евросъюза до 2005 г. Така той официално потвърди отлагането на приема, който първоначално се предвиждаше да стане около 2003 г. По този начин идеята на Ферхойген за референдум и изявлението на Фишер обслужват една и съща теза - отлагане на разширяването. Самият Ферхойген, докато даваше изявления как е необходимо да се фиксират точни дати за приема, за да не се разочароват кандидатките от дългото чакане, в поверителен доклад за Европейската комисия от май тази година пише, че евросъюзът не е готов да приемат нови членки. И идеята му за референдум, колкото и абсурдна да звучи (говорителят на унгарското Министерство на външните работи направо заяви, че до този момент такава практика е нямало и не може да се въвежда post factum), е предупреждение към кандидатките да намалят своите претенции и да не тревожат общественото мнение в клуба на богатите.
Между другото Ферхойген спомена и Балканите, които според него първо трябва да изпълнят целите на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и после да се стремят към пълноправно членство. Комисарят не си направи труда да разграничи за кои точно Балкани става въпрос и дали те включват страни като България и Румъния. А в пакта се говори за изграждане на демократично общество, спазване на човешките права и активизиране на икономическата активност. Това са все неща, за които Европейската комисия вече потвърдила, че са изпълнени от София и Букурещ. България и Румъния обаче чисто имиджово все още продължават да са част от Балканите и при обсъжданията в Брюксел често вървят в комплект. Те са и "оставачите" във втората група кандидат-членки, което винаги е пораждало съмнения за привързването им към региона. Въпреки че тази идея никога не е била възприемана официално, споменаването й от комисаря по разширяването говори, че някога може и да се материализира. А в момента тече реорганизация в комисията и вече упорито се говори, че страните кандидатки ще бъдат разпределени в нови групи.
Дори и изявленията на Ферхойген наистина да са били просто lapsus linguа, те показват хаоса, който цари в съюза по повод неговото реформиране. Председателят на унгарския парламент директно заяви: "Ние още чакаме някаква стратегия на ЕС и я подтикваме, защото е много трудно да водиш съществени разговори при липсата на такива. " Така соловата изява на комисаря по разширяването прикри факта, че в Евиан министрите на външните работи на страните от ЕС не постигнаха нищо - федерална Европа или конфедерация от независими държави; управлявана от конституция, и декларация за основните права или не; Европа на няколко скорости, водена от авангард от държави (и кои) с по-голяма степен на интеграция (и в кои области). А Европа, която не е наясно със самата себе си, едва ли може да се занимава сериозно и с бедните роднини от изток.
Вицепрезидентът обмисля да се оттегли от поста преди изборите
Възможно е Тодор Кавалджиев да оглави земеделска коалиция за парламентарния вот
Велина ГОСПОДИНОВА
В началото и в края на ноември предстоят конгресите на двата най-големи парламентарно представени земеделски съюза - БЗНС на Анастасия Мозер и БЗНС с лидер Георги Пинчев. Това е достатъчен повод да се появи новият-стар сценарий за земеделско обединение. Той предвижда делегатите на двата форума да гласуват решение за сливане, след което се събират на обединителен конгрес. Впрочем подобен сценарий имаше и преди две години. Тогава конгресите на двата земеделски съюза се проведоха в един и същ ден - Анастасия Мозер събра активистите си в столичната зала "Универсиада", а тогавашният лидер на БЗНС Петко Илиев - в НДК. Въпреки очакванията за среднощно сливане на двете организации нищо не се случи.
"Защото пътят за подобно обединение не е този", коментират земеделци. И защото Анастасия Мозер едва ли така лесно ще прости предателството на тези, които навремето се отцепиха, взеха регистрацията на БЗНС, с което наследиха и правото да се помещават в сградата на съюзния дом на "Врабча" 1. Едва ли и сегашният лидер на БЗНС Георги Пинчев ще позволи някой друг да ръководи земеделците му. Така че сценарият за обединение на земеделските съюзи през ноември с ръководство от триумвират Мозер - Пинчев - Яне Янев изглежда безнадежден и почти неизпълним. До този момент и формулата за консолидация отдолу нагоре не сработи. Пак по тези причини. Поради това електоратът на земеделците е объркан от множеството съюзи и лидери. "Консолидацията на земеделските организации е невъзможна засега", са категорични земеделци. Според тях нито един от настоящите лидери не е в състояние да извърши обединението на около 19-те съюза, повечето от които съществуват само на регистрация.
Една значителна част от тях обаче са на мнение, че единственият, който би могъл да обедини членската маса на земеделците, е вицепрезидентът Тодор Кавалджиев.
"Тодор Кавалджиев сериозно обмисля възможността да напусне поста си и да се включи в парламентарните избори", твърдят източници, близки до вицепрезидента. Според тях това най-вероятно би могло да стане малко преди самите избори. Предвиждало се Тодор Кавалджиев да оглави коалиция, в която да се включат две или три земеделски организации и тя да участва самостоятелно на парламентарните избори. Целта била да се привлекат гласовете на обикновените земеделци, а личността на вицепрезидента щяла да е гарант за това. В предизборната кампания щяло да се използва името му като политик, който не е замесен досега в нито един от скандалите за корупция сред управляващите, както и факта, че той пръв от държавните мъже се осмели да повдигне темата пред обществото. "Подобна стъпка от страна на вицепрезидента би могла да привлече доста гласоподаватели от средите на земеделците", твърдят от екипа на вицепрезидента. Направените вече сондажи сочели, че коалицията би спечелила около 6% на парламентарните избори. Предвиждало се още Тодор Кавалджиев да води депутатските листи на формацията най-малко в два региона на страната, като не е задължително в бъдещата коалиция да участва някой от парламентарно представените земеделски съюзи, защото целта е да се привлекат гласовете на обикновените земеделци. В името на новата формация обаче задължително щяла да фигурира абревиатурата БЗНС. Ако този сценарий се осъществи и новата формация премине 4 процентовия изборен праг за влизане в парламента и състави собствена парламентарна група, това би било сериозно основание през септември да се свика конгрес на земеделците, който да ги обедини в единна формация, смятат застъпниците на този вариант. Евентуалната нова коалиция ще си партнира с партиите от ОДС, защото за изборите ще се разчита на гласоподаватели, които са от средите на т.нар. николапетковисти, бивши членове на най-големия земеделски съюз БЗНС "Никола Петков", и, от които впоследствие се създадоха множеството земеделски формации.
"Ако вицепрезидентът предприеме подобна стъпка и реши да напусне "Дондуков" 2, това по никакъв начин няма да се отрази на президентската институция", смятат близки до Тодор Кавалджиев. Парламентарните избори най-вероятно ще са през юни, месец след това трябва да се конституира Народното събрание, а де факто президентската предизборна кампания ще започне от септември 2001 г. Вицепрезидентът има време сериозно да обмисли тази възможност в оставащите около десет месеца до парламентарните избори. "Крайното решение обаче ще зависи единствено от него", коментират земеделци, близки Тодор Кавалджиев.
Спомен за едно следване
Борис КОСТАДИНОВ
"Леседра" представя една интригуваща експозиция, осъществена по инициатива на галериста Георги Колев и немския бизнесмен и фотограф Вернер Хайнеман. Изложбата е втората от инициативите, започнали с представянето на фотографии на самия Хайнеман. Със средствата от закупените фотографии се организира и настоящата проява.
Идеята е да бъдат показани работите на петима перспективни български живописци, завършили тази година Художествената академия. Десетчленно жури от изкуствоведи и журналисти присъжда награда, а на носителя й се осигурява кратък престой в Германия. Подобна концепция си струва похвалата - от една страна, заради провокацията, от друга - заради подкрепата на младите художници.
Журито избра за победител Данаил Алексиев. Символистичните имена на картините му ("Трансформация", "Морска нимфа", "Пътят на душите", "Паднал ангел") напълно отговарят на използваната стилистика. Платната са с впечатляващи размери и в монохромна гама. Авторът очевидно е повлиян от света на сънищата и кошмарите, бушуващи в душата на артиста. В картините му се забелязват неприкрити реминисценции от изкуството на ХIХ век.
Едни от най-добрите произведения в изложбата обаче са на Деница Господинова. Тя показва част от дипломната си работа, състояща се от 27 картини, осъществени въз основа на фотографии. Снимките са почти документални и фиксират типични моменти от работата на студентите в ателието на проф. Андрей Даниел. Необичайните гледни точки и фотореалистичният маниер на изграждане придават изключително съвременно звучене на картините, чиято цел е да бъдат документ за артистичната дейност на група млади художници.
Съвсем различна е живописта на Антоанета Гълъбова. При нея силата на искрящите цветове е на първо място. Тя рисува наглед обикновени сцени от градския живот - кафенета и улици. Движението на четката й е експресивно, а раздвижената композиция е решаващ компонент.
Подобно на инсталация е произведението на Искра Беличанска от Македония. Озаглавено е "Спомен" и представлява седем цветни варианта на едно ксерокопие. Изображението е на млад мъж, вероятно близък на авторката. Чрез тиражирането на неговия образ буквално се илюстрират няколко фази на едно и също настроение.
Последният участник, Иван Янков, е показал няколко портрета. Неговото отношение към материята е най-класическо. Портретите са на млади, красиви жени. Художникът въплъщава разбиранията си за изразността на човешкото тяло чрез умело използване на академични похвати в живописта.
