Блудната дъщерясе завърна при Томов
Предизборните трансфери в левицата започнаха
Митко МАНДЖУКОВ
Вероятно този цитат от евангелската притча за блудния син е любим на евролевия Александър Томов и просто левия Георги Първанов. С настъпването на есенния политически полусезон БСП и евролевицата осъществиха по един трансфер от сродните си партии.
Депутатът от евролевицата Стефан Нешев напусна нейната парламентарна група и се присъедини към ПГ на Демократичната левица, като основен довод бяха възстановеното му членство в БСДП и десният завой на Томов. Лидерът на евролевицата обаче от своя страна беше възнаграден със завръщането на Елена Поптодорова в редиците на лястовиците и скъсването на отношенията й с Политическо движение "Социалдемократи" (ПДС). Прелюдия към тези размествания бяха празненствата по случай 109-годишнината от организираното ляво движение в България. Тогава Стефан Нешев въпреки изричната забрана на Александър Томов се качи на Бузлуджа и празнува с Първанов и Агов, а Елена Поптодорова кокетничеше около лидера на евролевицата на алтернативния купон в Севлиево. В помирението обаче на Томов и Поптодорова, която беше претендентът за председателския пост на опозиционерите, няма нищо случайно.
Основните доводи, с които Поптодорова се оправдава за оттеглянето от ПДС, са, че едва ли не е била излъгана, че движението няма да се регистрира по Закона за политическите партии. Това е много странно, защото още в деня на неговото учредяване беше ясно, че такава регистрация ще има. Трудно е да се повярва, че евролявата (на моменти повече, на моменти по-малко) дама, която много обича да изтъква, че е добър политик с дългогодишен опит, се е оставила да бъде подведена. Ако е наистина така, значи много малко познава политическата реалност, а още по-малко своите "съмишленици". Другият основен и съмнителен аргумент е, че "диалогът и спорът трябва да станат вътре в евролевицата, за да се постигнат по-големи и трайни политически цели". Подобни разсъждения ни връщат към 1997 г., когато Поптодорова напусна БСП с противоположните доводи, че тя не може да се реформира отвътре. А и причина, която се изтъкваше за учредяването на движение "Социалдемократи", беше изчерпването на всякакви възможности за диалог с Томов и неговите поддръжници. Въпреки всичко това Елена Поптодорова не пропусна да отбележи, че е много последователна в своите действия и ги е предприела след "консултация с избирателния си район Добрич". Тя също така вметна, че остава опозиция в партията и ще защитава своите убеждения. Основната неяснота тук е как ще влияе на политиката на евролевицата, след като не фигурира в нито един от ръководните органи, а и няма никаква подкрепа от съпартийците си. Всички опозиционери на Томов се изнесоха в ПДС, а и едва ли някой може да си спомни случай, в който Поптодорова да се е преуморявала с текуща работа в партията.
Затова като най-обективни причини за нейното завръщане в Томовата къща се открояват депутатското място в бъдещото Народно събрание и членството в делегацията към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Най-вероятно Елена Поптодорова е вече наясно, че с ПДС влизането в парламента е невъзможно, защото шансовете на движението за самостоятелно влизане са нулеви, а при коалиция с БСП отпуснатите бройки ще бъдат заети най-вероятно от Николай Камов и Бойко Радоев. По-големи страхове обаче Поптодорова като че ли изпитва от възможността да се прости с международната си дейност. Веднага след конгреса на евролевицата Александър Томов я освободи от Комисията по външна и интеграционна политика с реална заплаха да съдейства и за изваждането й от делегацията към ПАСЕ.
Едва ли някой си е помислил, че лидерът на евролевицата е приел завръщането на Елена Поптодорова в партията с добри чувства и ще й даде всичко, което тя желае - поне не веднага и не наведнъж. Колкото и да е обиден от поведението на втората жена в партията (първата е Петя Шопова), Томов разбира, че Хубавата Елена може да му реши проблемите във войната с Политическо движение "Социалдемократи". В последно време ПДС започна масирана акция по отцепване на цели общински организации на евролевицата и преминаването им към формацията на Камов. И въпреки че има подобни преливания на организации, в повечето от тях съмнението към коя партия да се определят преобладава. Първото публично разграничаване на член на ПДС (при това национален координатор) дава силен сигнал в полза на партията на Томов и може да бъде последвано дори от завръщане на бивши редови членове. С този ход председателят на евролевицата стабилизира позициите си в една от най-силните общински организации - Добрич, който е и избирателният район на Поптодорова. Добричката организация беше една от недоволните от ръководството на Томов партийни структури, а кметът на града Лъчезар Росенов притискаше лидера с множество болезнени критики. В този район бяха съсредоточени и големите надежди на новопоявилото се социалдемократическо движение. Елена Поптодорова обаче ги попари с един замах и възвърна надеждите на Томов за разрастване на евролявото влияние, защото сегашните 1.9% са крайно недостатъчни.
Междувременно подобни помирения на враждуващи лагери носят опасност да се превърнат в норма за нашия политически живот. Подобен е примерът с откритата непоносимост между Георги Първанов и Румен Овчаров, когато бяха съперници в борбата за председателския пост. Две години по-късно обаче Овчаров е шеф на столичната организация и има една от най-големите заслуги за стабилизирането на Първанов на лидерския пост. В евролевицата подобен пример е депутатът Евгений Димитров, който в началото на вътрешнопартийната атака срещу Томов седеше редом до Райчев и Бунджулов, но само дни преди конгреса се завърна в редиците на сегашния лидер на партията. Димитров дори го подкрепи с нападки към опозиционерите и подобно на Елена Поптодорова ги обвини, че са го подвели.
От друга страна, като част от ПДС Елена Поптодорова беше изразител на тенденцията за самостоятелно участие на социалдемократите на парламентарните избори. Поддръжници на тази теза са Николай Камов, Ивайло Калфин и ред други, които разчитаха да намерят политическа реализация с помощта на движението. В сегашната обстановка обаче по-силна е тенденцията към коалиране с БСП, чиито изразители са Андрей Райчев и Андрей Бунджулов. И нищо чудно, ако тя надделее, до парламентарните избори да има нови размествания в лявото пространство.
В райската кочина
Никъде не е лесно да си само писател, в Германия с нейните 48 литературни къщи обаче е възможно
Мирела ИВАНОВА, Еденкобен - София
Името на немското градче Еденкобен в буквален превод означава "райска кочина". През него минава пътят на виното, който е дълъг повече от седемдесет километра и прекосява провинция Райнланд-Пфалц чак до границата с Франция. Градчето и гледката наоколо наистина напомнят рая, а кочината сякаш нарочно е прикрепена към името, за да не се урочаса красивата хармония. Сред другите местни забележителности са старият манастир, в чиито изби и сега се произвежда прекрасно вино, и творческият дом в преобразената някогашна воденица. Едномесечната писателска стипендия в Еденкобен ми осигури ателие мезонет, възможност да слепя най-сетне всевъзможните си същности и помисли и да се превърна в единен словесен човек. Чета лакомо и безразборно, олюляна между двата езика. Разбира се, и дума не може да става, че ще успея да постигна дисциплинирания ритъм на берлинската поетеса Бригите Олешински, която сяда зад компютъра около пет заранта. "Най-добре работя тогава, защото съм едновременно и в съня, и в действителността", твърди тя. Умерена феминистка, болезнено образована, живее на свободна практика.
Невъзможно е да ангажирам престоя си и с авантюристично-пътешественическия замах на виенчанина Бодо Хел. Той пътува непрекъснато - днес е в Базел, вдругиден в Залцбург, участва в срещи и четения, изминава двеста километра, за да види театрален спектакъл по текстове на Музил, води си непрекъснато записки, дневник, поддържа отвореното си и ведро любопитство винаги на точката на кипене. Всяко лято от двайсет години се качва по три месеца в планината и пасе кози. Рецептата за козето сирене, което прави, е усвоил от монасите в Атон. Много често говорим за Ернст Яндл, австрийски поет, който преобърна с хастара навън немския поетичен език, сякаш предчувствахме смъртта му.
Престоят на Бригите и Бодо в еденкобенския дом е от началото на февруари до края на юни и е осигурен от петмесечните им стипендии. Впрочем Бодо Хел също живее на свободна практика. "Как се справяш? " - питам. "По-лесно ми е да го обясня на теб, отколкото на данъчните инспектори във Виена - смее се той. - Как ли - от стипендии, четения и награди."
В Еденкобен по едно и също време са още немският писател Ян Конефке, който инак живее в Рим, и художничката Сабине Браун от Щутгарт. Понякога се събираме и говорим с часове привечер, но най-често всеки е сам с работата си.
В Германия има четиридесет и осем литературни къщи подобни на еденкобенския дом. Представяш проект и получаваш или не получаваш стипендия. Никъде не е лесно да си писател и само писател, в Германия обаче е възможно. Всичко останало над всекидневното битие е въпрос на талант, късмет, добри контакти. Мислех си колко иначе е у нас: унизителни гърчове да се уредиш на държавна работа, да се пришиеш към политическа сила, да си човек на този или онзи, а не на словото.
Над Еденкобен като ангел хранител бди Инго Вилхелм от Министерството на културата в Райнланд-Пфалц: грижи се отдалеч и отблизо за писателите, подкрепя екстравагантните им идеи, търпи капризите им. Благодарение на него вече за дванайсети път в Еденкобен шестима немски поети превеждат стихове на свои колеги от някоя друга европейска страна. Сега е ред на португалците за поредния двуезичен том в поредицата "Поезия на съседите". Съвременната българска поезия също се появи преди пет години в антологията "Чуй пътя на земята".
Човек се чуди защо те се грижат за нас, които не се грижим за себе си? На този въпрос ще се опитам да си отговоря следващия път, съсредоточена по немски над българската кръстопътност в някоя от онези 48 литературни къщи.
Панирани пилешки гърди с къри
Цаньо СЪРНЕВ
Загрейте фурната на 200 градуса. В средно голяма купа смесете 75 г брашно със солта и пипера. Оваляйте пилешкото в брашното. В голям тиган разтопете маслото на среден огън. Запържете месото от двете страни и го прехвърлете в тава. Запечете го 15 минути. Докато пилешкото се пече, загрейте олиото в дълбок тиган на среден огън. Задушете лука 5 минути, докато омекне. Добавете останалото брашно и го запържете 3 минути. Добавете и останалите продукти. Кипнете сместа и намалете огъня. Оставете я да ври 15 минути, докато се получи гъста каша. Намажете част от кашата по пилешките гърди. Върнете пилешкото във фурната и го допечете още 5 минути. Залейте месото с останалата част от запръжката и го сервирайте с изстудено бяло вино.
Не обръщайте гръб на шпионите
Това е една от любимите рецепти на шпионина на века - Ким Филби! Красиви и кълвящи, а после почистени и опаковани - пилетата никак не са били чужди на хората от разузнаването. Днес, като се хвърля в размисъл, подгугушената ми мисъл подсказва, че шпионите от страх да не пропеят са нагъвали пернатите като панирани хапчета - антистрес.
Ако британците са простили на Филби за заиграването му със съветската разведка, то не трябва да му простят за това, че е бил отличен кулинар, а нищо не е допринесъл за английската кухня.
Много сладки спомени реди за шпионина готвач булката му Руфина Пухова Филби.
"Кухнята е моя! - бе заявил той, когато влязох в къщата му. Ким беше запален кулинар, но строго спазваше рецептите и държеше под ръка готварските книги. Много обичаше люти ястия, особено индийско къри. Баща му казвал, че кърито е истинско само ако при първата лъжица ти избие пот. Намисли ли например да приготви за обяд патица по пекински, Ким спазваше всички съвети на китайския готвач.
Птицата трябва да виси цяла нощ отвън, за да изсъхне добре, преди да се сготви. Само тогава месото ще е нежно, а коричката хрупкава. Дълго избираше подходящо място да я закачи. Накрая забива гвоздей на касата на вратата на кухнята. Наистина по-късно успях да го убедя да готви патицата без предварителна екзекуция и стигнахме до съгласието, че по вкусовите си качества тя не отстъпва на "обесената". Ким обичаше своя дом, но се оплакваше, че кухнята била малка. Нямал достатъчно място да се развихри и му пречело дори моето присъствие. Затова бързах да измия и почистя всичко, преди той да пристъпи към готвенето. Ким вършеше тази работа с увлечение и много задълбочено. Не търпеше никаква намеса. Дори в кабинета си, когато се занимаваше със своята основна работа, той не изглеждаше толкова сериозен, колкото в кухнята."
Ако и вас ви тегли задушевна кулинарна шпиономания - влезте в кухнята и пригответе любимото ястие на Ким. Ако пък имате неразгадани сърдечни трепети, трябва да знаете, че целувката е шпионката на душата!
Ревю за гастрономи
Ани МЛАДЕНОВА
"Ревю" (на ул. "Граф Игнатиев", малко след пл. "Славейков" в посока към пл. "Гарибалди") е от спокойните ресторантчета, френски тип - с ненатрапчива музика, доста приятна и изискана обстановка и много добра кухня. Удобните сепарета с мека мебел в пастелни тонове са подходящи както за делови срещи, така и за уединени вечери. За чистотата и обслужването също могат да се кажат само хубави неща.
Менюто е доста разнообразно и сигурно би привлякло критиките на тези, които смятат, че ресторант с подобни заявки за класа би трябвало да предлага само гурме-ястия. Действително в "Ревю" засуканите специалитети са съвместени с богат избор на скара, шкембе чорба и пържени картофи, но за утеха на по-претенциозните готвачът се справя еднакво добре и в двете категории. От предястията впечатление правят лангустата със сос "Бернез", вегетарианският хайвер, руладините от сьомга със сос от скариди, аспержи със сос и пълнените бъбреци във фолио. Асортиментът на пилешки ястия е доста добър, като по-интересни са пиле по странджански - с кьопоолу, сирене и доматен сос и пиле "Калифорния" - с мед и фъстъци. От специалитетите не са за изпускане агнешките котлети с пресен лук и гъби, телешките филенца с бира и кашкавал, задушеният гъши дроб с вино и "Венецианска гондола", която се приготвя от пилешко филе с морски дарове, сос и варени картофи. Изборът на вино също е доста добър.
Куршуми в спомена
Андроника МАРТОНОВА
Единственото нещо, което два изстрела могат да причинят, е отнемането на живот. Пряко - с директното идване на смъртта, или косвено - когато досегашният живот се променя на 180 градуса. За Хенри Търмън - блестящ адвокат и умел играч в съдебната зала, светът за миг изтича. Изтича като тежък цигарен дим през вратата на денонощното магазинче. Оттук нататък вече нищо не може да бъде същото - нито животът, нито самият Хенри. Защото хирургическата намеса може да извади куршумите от главата му, но не и от миналото и спомените.
"Относно Хенри" (представен от "Александра видео") е обявен от американската критика за един най-добрите филми на 1991 г. Има защо. Режисьорът Майк Никълс ("Кой се страхува от Вирджиния Улф", "Абсолвентът", "Работещо момиче") е направил искрена и семпла кинотворба с дълбоко философско послание. В "Относно Хенри" се търси отговорът на фундаментални въпроси като "Кой съм аз", " Къде съм" и "Какво правя", без това да превръща филма в умозрителна претенция.
Когато след продължителна амнезия Хенри (майсторско актьорско изпълнение на Харисън Форд) бавно се връща към живота, пред него се изправя сложна задача.
От беглата сянка на спомените трябва да възстанови предишния си начин на съществуване - в свят на лукс, лицемерие, измами, корупция и разбито семейство (в ролята на съпругата е Анет Бенинг). Това се оказва мъчителен процес, защото сблъсъкът с жестоката истина е неизбежен. Днешният Хенри не познава онзи Хенри от вчера. И не само това - той вече не го харесва. В крайна сметка куршумите се оказват спасителни за адвоката. Така той преоткрива себе си, проглежда отвъд фалша на досегашното си ежедневие и успява да поправи грешките си.
"Относно Хенри" е филм тунел, в чийто край свети надеждата. Майк Никълс не противопоставя по насилствен и контрастен начин категориите истина - лъжа, любов - омраза, вярност - измама. Той повдига внимателно крайчето на позитивното, за да покаже ненатрапчиво и негативната страна. И всъщност това създава меката, по-скоро лирична, отколкото мелодраматична линия на "Относно Хенри".
Ренесансът на ФСБ
Групата тръгва на национално турне с шоу от европейска класа
Ивайло КИЦОВ
Титаните на българската музика ФСБ след дълго мълчание отново излизат на концертната сцена и започват национално турне на 18 септември в Плевен. То ще премине през девет от по-големите ни градове - Велико Търново, Русе, Добрич, Варна, Бургас, Стара Загора, и завършва на 10 октомври в Пловдив. Най-артистичната родна формация ще свири в зала "Универсиада", София, на 5 октомври.
Румен Бояджиев (вокал, клавир), Константин Цеков (клавир, вокал), Иван Лечев (китара, цигулка), Ивайло Крайчовски (бас) и Петър Славов (ударни) изживяха своя ренесанс в края на миналата година, когато UBP International пусна на пазара три луксозни диска с песните, прочули формацията през годините. Трилогията бе най-търсеният проект по Коледа. Той отвори очите на по-младото поколение за магията на групата. И сега тя логично тръгва из България да благодари на феновете си - и старите, и по-младите. ФСБ спази обещанието от хитовия куплет на песента "Пак ще се срещнем след 10 години". Те наистина са точно 10. В плейлистата на формацията са включени магистрални пиеси от нейното създаване през 1976 до днес. В стотината минути на всеки концерт е предвидено време и за последните три композиции "Вълче време", "Последният човек" и "Иде вятър". Те ще бъдат изпълнени за пръв път на сцена. Част от приходите ще отидат в помощ на борбата за зависимите от наркотиците младежи.
Замисълът на шоуто е от ранга на състава - съвсем европейси, какъвто впрочем е и неговият саунд. За пръв път у нас група ще бъде озвучавана на живо с перфектния звук на системата Surround, чиято мощност е 50 киловата. Лазерно шоу и пироефекти ще защитават визуално музикалните идеи на ФСБ. А те, известно е, са многобройни.
Концертите ще бъдат записвани на 32-канална дигитална техника. След турнето ФСБ възнамеряват да издадат видеокасетата ФСБ Live. Успоредно с това издателите им от UBP International обещават да пуснат на пазара още 3 албума на групата. Това са проектите "Нонстоп" (77), ФСБ II (78) и двойният "ФСБ на концерт" (85), някои от които дори самите членове на състава не притежават в домашните си фонотеки.
Малко Кинг
Симона МИРЧЕВА
Четенето или нечетенето на Даниел Стийл и Стивън Кинг - казват, най-касовият автор в света, доколкото изобщо може да се вярва на всичките тези "най" по кориците, - е въпрос не само на време, но и на лична читателска хигиена. В края на лятото обаче, когато далеч по-съществени житейски принципи омекват от дългите жеги, реших да надникна в това, от което може би несправедливо се лишавам. За целта взех най-прясното българско издание на Стивън Кинг - "Подпалвачката" (превод Вихра Манова,"Хермес", Пловдив, 2000). Дългокос букинист, паркиран на следващата сергия, тъкмо пред "Макдоналдс" - без съмнение най-продаваният сандвич в света, ми показа пет-шест стари заглавия (повечето на "Плеяда") от този гений, успял да напълни с ужасии близо 30 романа. Беше ги изчел всичките, даже мисля, че беше в състояние да им направи приличен сравнителен анализ. Засрамена от невежеството си, го оставих да ми поразкаже таз-оназ. Дъждът ни прекъсна посред "Гробище за домашни любимци". Букинистът запокрива стоката си с голям, скъпо "реконструиран" от столичната община найлон, а аз, тъкмо да се оттегля по-осведомена, отколкото дойдох, зърнах в един от кашоните "Живата факла" - роман, издаден през незабравимата 1989 от не по-малко незабравимото издателство "Народна култура". Без съмнение това беше същата книга, която току-що си бях купила, Firestarter, написана от Кинг още през 1980. Само че тази в кашона беше поне със стотина страници по-тънка и с далеч по-неточно заглавие от моята. Пък преводачката - същата. В новото издание на "Хермес" тази история беше сведена до трудно откриваемия текст "второ издание", набран с най-ситния шрифт на света и забутан най-отзад на книжното тяло. А хич, казах си и отворих чадъра.
Преди да захвана "Подпалвачката", проверих дали някой не се е спотаил под леглото, после запуших всички възможни сифони (в кадър от филма "То" нещо ужасяващо изпълзяваше предимно от умивалника). Прочетох сръчно сглобената тухла - точно 447 страници, както се казва, на един дъх. Изреченията ме дърпаха така, както нетърпеливо куче влачи сутрин господаря си към градинката. От това занимание съвсем за кратко успя да ме отклони изпълзялата на стената екзотична буболечка с рога. Докато я убивах без жал, рискувайки екологичното равновесие на планетата ведно с десена на новия тапет, осъзнах, че Кинг наистина е голям майстор. Беше успял да разгърне един по същество мелодраматичен сюжет в суровите мъжки условия на трилъра - дете без майка, а после и без баща, значи кръгло сираче, преследвано от лоши хора - и не само това, ами ловко беше насочил читателската емоция към полезен граждански патос. Патосът на Кинг пък беше, че обществото трябва да контролира системата, защото и в най-демократичната система дремят гадни тоталитарни ларви, които само чакат да метаморфозират. Романът, видимо вдъхновен от аферата "Уотъргейт" и отвращението към Никсън, се подпираше свойски на Кафка и особено на Джордж Оруел. Майсторска работа, обаче никаква милост у младия Кинг към дърветата - безкрайните стратегически ретардации бяха направили обема на "Подпалвачката" поне два пъти по-голям от напълно достатъчния.
Тази година зрелият Кинг издаде най-новата си книга Riding the bullet най-напред в Мрежата и пусна е-версия на старата си трилогия The Plant. Хакерите обаче ги източвали, без да платят пукнат цент и писателят бил страшно ядосан.
Юбилей
Коста РАДЕВ
Слънцето отдавна бе изпълнило стаята със светлина, но не бе успяло да го събуди. Една муха бе прекъснала дрямката му и той вяло я прогони с безсилна старческа ръка. Същата ръка, дето снощи й правиха гипсова отливка - да знаят поколенията кой е писал стихотворенията от учебниците. Поетът изпита наново неудобството, притеснението от пълната зала, от високопарните думи, дрънчащи тъй фалшиво; от вниманието и уважението - може би искрени - на множеството; от десетките непознати лица, лъснали от любопитство и желание да мy се натрапят, от всичко, наречено тържествен юбилей. Сигурно затова бе прекалил с виното, забранено мy от години вече - да удави в чашата притеснението и желанието да се скрие в някой шкаф, докато всичко отшуми.
Е, всичко мина, слава богу. Сега ще полежи, докато се изпари и махмурлукът, а утре ще заминат с жената в планината, където никой не го познава дори по име. Двама старци, дошли да убиват последните си дни в пущинаците.
Лицето му пак пламна. Знаеше, че докрай ще остане срамежлив и затворен, когато ставаше дума за него и поезията му - а това всъщност бе вече едно. За другите той бе поетът. Не приятел, съсед, наемател, съгражданин, роднина - нищо друго. Бяха го осакатили, лишили от всичко и това усилваше стеснителността му. Чувстваше се инвалид сред здрави и силни хора, скриващи съжалението си. Знаеше, че това не е вярно и че няма да се промени. Още тогава, преди половин век, той бе разбрал, че е различен, и не престана да се срамува от него.
Споменът дойде както всеки ден оттогава и нахлу, отвявайки времето. Двайсетинагодишен студент с къдрав мъх по бузите, той лежеше в сумрачното мазе и препрочиташе току-що написаните стихове. Бяха прекрасни според него, с нищо по-лоши от ония по чуждите стихосбирки. Ах тия, другите, уредили се някак си и пишат, и издават, а са толкова бездарни, поне мнозинството; но той ще им покаже, те ще видят и ще сведат глави, а издателите ще се тълпят наоко. Момчето се изправи на кушетката, имаше нужда от слушател, от мълчалив почитател, от каквато да е публика. За какво е поезията, ако я държим скрита за себе си? Изскочи навън - в мрачния коридор се редяха десетина олющени врати, все студентски стаички, но наемателите им се надсмиваха над поетичните му опити и дори не го канеха на всекидневните си запивки. От една крайна стая се показа момиче по комбинезон, погледна го, прецени го и влезе в тоалетната насреща. Беше една евтина уличница, изпаднала до студентските мазета, доволна да преспи в легло и да изкара стотинки за цигари. Тя излезе от тоалетната, без да го погледне, и тогава той каза тихо:
- Вече да - отвърна момичето.
- Ела тогава.
- Нали знаеш тарифата?
Той не отговори. Пропусна я през вратата и затвори. Посочи единствения стол:
- Сядай. - Събра разпилените листа от кушетката. Момичето бе минало зад гърба му и вече голо, се мушна по одеалата.
- Хайде, идвай - измърка то. - Студено ми е. - Чакай - той усети как възбудата стяга гърлото му, прокашля и отпи глътка вода. - Ще ти прочета нещо.
Момичето мълчеше - или бе свикнало на всякакви, или не разбра думите му. Стори му се добра слушателка - дългокоса, уморена и някак разсеяна. Никога не бе чел стихове пред хора и гласът му трепереше. След първото стихотворение я погледна очакващо. Тя се надигна и каза дрезгаво:
- Ей, малкият, и без стотинка ще ти дам, само не ми чети тези идиотщини!
Той приседна до нея и зачете следващото. Сякаш висеше някъде встрани и виждаше леглото, момичето и себе си, а стиховете кънтяха като далечни камбани. Опита се да задържи момичето, тя се отскубна, одра бузата му, заплю го и скочи към вратата. Сграбчи комбинезона си, измъкна се навън и нахълта в съседна стая, гонена сякаш от призрак. Момчето седеше неподвижно; стискаше омачкания лист и плачеше от срам - който не го напусна никога.
Да, така беше. Поетът отлепи очи, примижа. На стената отсреща висеше снощната награда - най-голямата досега. Наоколо бе отрупано с предишните - в рамки, статуетки, какви ли не, трупани половин век. Същински излишен и глупав музей. Пазеше го само заради внуците, защото и те някак си се срамуваха, че дядо им е поет.
Жена му тракаше в кухнята с кафето. Сега ще дойде, ще приседне с табличката до него, ще го погали по прозрачната ръка. Той ще се взре в набръчканите бузи, ще надникне в избелелите очи и ще се усмихне виновно на момичето, което го заплю в студентското мазе тогава, преди петдесет години.
Костов: Следващият кабинет може да е марионетен
БСП иска да ни управляват хора, "презрели финикийските знаци"
Иван САШЕВ
"Правителството ще се посвети в постигането на тази най-важна цел - успешното провеждане на следващите парламентарни избори", заяви министър-председателят Иван Костов при откриването на новия политически сезон в четвъртък. И напомни за най-отличителния белег на личната си управленска философия - да борави умело с изпреварващи политически ходове.
Всъщност речта на синия лидер пред народните представители оправда напълно очакванията на медиите, чието любопитство бе частично задоволено в началото на седмицата от коментарите на Екатерина Михайлова и Йордан Соколов по темата. В пространното си обръщение премиерът степенува по важност задачите, които предстоят да бъдат изпълнени в рамките на няколкото месеца политически живот, с които разполага сегашното правителство. Според него "първата задача на Министерския съвет е гарантиране на националната сигурност и защита на българските национални интереси", като посочи за приоритет завършването на реформата в МВР и службите за сигурност и се зарече, че "в това отношение няма да бъдат правени повече никакви компромиси". Костов призова "да предпазим страната от каквато и да било намеса във вътрешните й работи, особено в предизборен период". С оглед на това "да убедим европейските правителства България да бъде включена в безвизовата зона на Шенген".
Премиерът не пропусна да демонстрира европейско самочувствие пред опонентите си в пленарната зала и отправи предизвикателство към тях: "Пред нас до изборите няма повече трудни препятствия! " Той напомни за обещанията, които бяха дадени още по време последната партийна конференция на СДС от месец февруари, според които цените на тока и парното ще се запазят. "Със сигурност" пък ще се реализира планираното увеличение на бюджетните заплати и на пенсиите. Министър-председателят отправи и задочното си предупреждение към големите монополи в българската икономика (БТК и НЕК). Интригуващо прозвуча намерението му да бъдат отстранени "доказаните слабости в приватизацията" по отношение дейността на Агенцията по приватизация, стопанските министерства и общинските органи, занимаващи се с тази дейност. С което намекна за бъдещи кадрови смени.
"Българското общество понесе и плати тежка цена за непопулярните реформи", призна Костов. Като обнадеждаващ той посочи факта, че " днес близо 2/3 от БВП на страната се създава от частния сектор". Той пък според него компенсирал безработицата, създадена от държавния сектор. Оттук и оптимизмът на премиера, че "връщане назад няма". Според него гаранция за продължение на "успешно поетия път" могат да бъдат единствено "успешните парламентарни избори през 2001 г.", с което потвърди заявката си за евентуален нов мандат, макар и в рамките на коалиционно правителство. Той предупреди, че компроматната война, на която управляващите са подложени от няколко месеца насам, може да доведе до "тъжен" резултат на предстоящите избори догодина. Вследствие на което вероятността да бъдат излъчени "слаб парламент и марионетно правителство, на което конците ще се дърпат отвън", също е налице.
Изненадващо след изказването на премиера щафетата от страна на председателстващите парламентарните групи в парламента бе поета от Александър Томов. В краткото си и безсъдържателно изявление лидерът на евролевите се опита да очертае спецификата на започващата есенно-зимна парламентарна сесия. На практика той повтори думите на Костов, като зададе своята дефиниция на компроматната война, а именно, че "има наченки на задълбочаваща се конфронтация и ежедневни скандали". Като приоритет за евролевицата и вероятно нейна запазена марка у нас в предстоящия парламентарен сезон Томов посочи Закона за минималното почасово заплащане, който пък от своя страна представлявал "най-лесният начин за изкарване на сивата икономика на светло". Неотдавна Томов формулира и предизборния лозунг на евролевицата като "лев за час".
От името на вечно спрягащите се за парламентарни балансьори се изказа Кемал Еюп, който неофициално изпълнява ролята на говорител на ДПС. Той направи "блестящата" политическа прогноза, че "очевидно това Народно събрание ще изкара пълния си мандат".
Кемал Еюп разкритикува ефективността на законодателната институция, като отбеляза, че "много от свършеното е със съмнително качество". Той обеща, че движението ще насочи усилията си "за приемането на качествен закон за политическите партии". За да бъде ограничена корупцията на управляващите - "които и да са те", Кемал Еюп отправи послание към сини и червени, че "ДПС няма да подкрепи катастрофиралия двуполюсен модел", с което просто отправи предупреждение към варианта за вдигане на изборния праг. Освен това посъветва управляващите да си поемат пълната отговорност за това, "че страната се тресе от вътрешнопартийните скандали, засягащи различни групи в СДС". И да не я прехвърлят на фигури, енигматично наречени от него офицери от запаса. Междувременно самият той се опита да внесе изненада в парламентарната зала, като спомена "за оплаквания от колеги, че е било влизано в техните жилища и са оставени пресни следи от бръмбари". Но така и не уточни кои. Нито пък срещна подобаващ отзвук.
Синята парламентарна лидерка Екатерина Михайлова в общи линии повтори това, което няколко дни преди това бе набелязала в изявление пред медиите. Михайлова заяви, че "съвпадат позициите, които бяха заявени от СДС и ДПС в началото на този парламент", визирайки най-вероятно външнополитическата ориентация на страната. Всъщност призивът "да се стигне до държавно финансиране на политическите партии" ясно говори, че именно този законопроект ще е от приоритетните за настъпващата сесия. Спомената беше и евентуалната промяна на избирателния закон, който е от изключителна важност за облика на следващия парламент, " така че да има по-голям плурализъм на партии". Екатерина Михайлова отбеляза и насрочените за тази есен конституционни промени, засягащи даването на по-голяма самостоятелност на общините при определяне на местните данъци и отмяната на имунитета на депутатите и магистратите - "по европейски стандарт". Тя обърна внимание на опозицията, че "СДС използва и партийните си контакти за лобиране, за да се постигне едно благоприятно решение за България", и призова това да сторят и другите партии, "ако имат такива".
Размяната на "любезности" бе продължена с речта на Любен Корнезов. Той възмутено установи, че "се говори за избори, квазипромени в конституцията, а не за хляба". От името на парламентарната група на Демократичната левица той обяви: "Ще бъдем категорична и безкомпромисна опозиция, защото СДС от близо четири години узурпира властта. " Според него поредицата от скандали по време на т.нар. компроматна война са следствие на "разчистване на сметки между тези, които разграбиха България и сега не могат да си поделят трохите". Единственото конкретно предложение, което той отправи от парламентарната трибуна, се отнасяше до това "всички силови министри и техните политически кабинети да бъдат отстранени". Което бе последвано от личното му прозрение, че "днес България се нуждае от левоцентристко управление от личности, презрели властта на финикийските знаци"... Кой желае стадион "В. Левски" да не бъде завършен скоро
Пиша ви по повод на публикувания в брой 34 (26 август - 1 септември) на вашия уважаем вестник под заглавие "Стадион "Васил Левски" - едно тъй дълго ремонтиране". В края на публикацията се съдържат цитати от изказвания на г-н Редански, изпълнителен директор на НСБ ЕАД относно пригодността на доставените седалки . Тези безотговорни твърдения накърняват репутацията на ръководеното от мен дружество и нашия доставчик и партньор в Италия, фирмата "Бертеле сийт". Със съжаление трябва да констатираме, че се атакува едно решение за избор на седалка за стадион "В. Левски", отговаряща на европейските и световните стандарти. Началото на този избор беше поставено с конкурс на НСБ ЕАД през лятото на 1998 г. Нашата фирма е представител за региона на фирмата Bertele, Италия, лицензирана от ФИФА и УЕФА като доставчик на седалки, електронни табла и други съоръжения за открити и закрити стадиони и зали. Фирмата разработва, произвежда и доставя седалки от най-различен тип, съобразени с международните стандарти. В организирания конкурс, съгласно изискването на НСБ, ние участвувахме със седалката "Буенос Айрес", монтирана на стадиона Club Atletico Boca Junior в Аржентина. През октомври комисията определи нашата седалка и предложение като най-добро. По-късно конкурсът беше анулиран. За следващия конкурс през пролетта на 1999 г. нашата фирма участвува със седалка моноблок от трето поколение, известна под името "Марсилия". Независимо от всички опити на конкуренцията за доказване на противното, тръжната комисия по достойнство оцени, че предлаганата от нас седалка предлага най-доброто съотношение между експлоатационни и ергономични качества и цена.
Седалката "Марсилия", разработена от "Бертеле сийт", е създадена, за да отговори в най-пълна степен на най-новите нормативни изисквания на ФИФА и УЕФА във връзка с провеждането на световното първенство по футбол Франция 98. Седалките носят името на града, на чийто стадион "Велодром" са били монтирани за първи път. Те отговарят на редица стандарти и изисквания като например:
Седалката "Марсилия" е изработена от ко-полимер на основата на полипропилен, обогатен и облагороден със специфични добавки за негоримост, еластичност, издръжливост на атмосферните условия и ултравиолетово лъчение и др. Всички качества на седалката са подкрепени от съответните тестове на европейски лаборатории и сертификати за съответствие на производителя.
Всички интересуващи се от спорт българи се убедиха каквъв е най-големият проблем на стадионите - вандализмът. Без притеснения можем да заявим, че тази седалка, ако е закрепена към бетонната база на редовете, съгласно инструкцията за монтаж може да се "опъне" успешно и на най-яките бабаити и няма да може да бъде използвана като снаряд за обстрелване на игрището. Що се касае до степента на нейната негоримост, тя напълно е гарантирана от френския стандарт в степен, отговаряща за открити спортни съоръжения. След като в Западна Европа се преценява, че не е необходимо седалката за открит стадион да се оскъпява дотолкова, че да отговаря на стандартите за негоримост в затворени помещение, то подбудите за действията на г-н Редански да докаже, че седалката може да бъде запалена, поставят много въпросителни чии интереси обслужва.
Крайно време е да се престане да се спекулира с цената на седалката "Марсилия". Цената от 18.40 лв. за брой, докарана от Италия, обмитена и доставена до склада на стадион "Васил Левски", отчитайки високите й технико-експлоатационни качества, е много добра цена, отговаряща на европейските цени за седалки с такива параметри. В тази цена влизат и редица допълнителни услуги, като например ангажимент за съдействие за сертифицирането на стадиона. Седалката "Марсилия" в никакъв случай не е най-евтината, както и най-скъпата седалка, доставяна от "Бертеле сийт". Трябва да се знае, че "Бертеле сийт" гарантира с тези седалки сертификацията на стадиона за международни прояви от най-висок ранг. Националният стадион заслужава ниво на комфорт и сигурност, което да оправдае името му.
Искаме да отбележим, че винаги е било по-лесно нещо добро да бъде разрушено, отколкото съхранено и развито. Добре би било г-н Редански да помисли върху това и да реши дали да се опитва да продължи да разрушава, или ще направи усилия неговото име също да бъде свързано със създаването на най-добрия стадион в България. А може би някой желае стадион "В. Левски" да не бъде завършен скоро? Това е въпрос, чийто отговор следва да търсят други.
Това, което интересува нас и "Бертеле сийт", е нашите имена да не бъдат използвани в чужди игри, в които нямаме интереси, така, че да бъдат дискредитирани. Длъжни сме да заявим, че на подобни опити за дискредитация на продуктите на производител с име и позиции в органите на ФИФА и УЕФА ще се противопоставим с всички законни средства.
Агросъспенс
"Пролетта вдъхновява градинарство и лоша поезия", както пишеше в едно американско списание за домакини. Ето че есента вдъхновява градинарство (отново!) и лоша проза, ако се съди по вестникарските сергии.
Отвсякъде ни плискат мръсотия и: някакви хора, някакви пари, някакви престъпници, някакви интриги, някакви скандали... Би трябвало на всички отдавна да ни е омръзнало, т.е. за революционни разкрития да гледаме "Дискавъри ченъл", а при недостиг на тръпки, свързани с любов, омраза и предателство... може да си ги набавим, като превключим на някой латиноамерикански сериал.
Как става така, че в България всичко изглежда евтинджос - за колкото и пари да става въпрос - и всичко мирише на лук - дори пурите? Защо тези, които твърдят, че четат Библията или Конфуций преди лягане, се държат като Гъбарко или който и да е слабоумен приказен герой? От наивните, които не разбират или не знаят, но знаят по интуиция, че в сюжета ги чака някоя полезна вещ - за късмет, за отбрана, за богатство. Приказните герои имат извинение или неизвестен автор.
Извън кориците всичко изглежда доста противно. Защото между това да си щедър и това да те използват има огромна разлика. И между това да си принципен и това да създаваш правила в движение също зее бездна. Гнусно... Есен е. Нека се придържаме към градинарството - поне да се опитаме да разберем как от семена за теменужки никнат тръни.
Реализмът на гражданите срещу популизма на политиците
Румяна Бъчварова
Новата учебна година и началото на политическия сезон са основните събития, които внасят тръпка в сезонния български календар. В началото и на тази есен учителските недоволства показват колко са прави тези 32% българи, които прогнозират, че социалното напрежение в страната ще се повиши. Въпреки тези очаквания почти една трета от пълнолетните българи изразяват почти апатичната оценка, че няма да се случи нищо особено значимо и неочаквано.
В годината преди редовните парламентарни избори българите очакват по-скоро промени и новини в лявото политическо пространство, отколкото в центъра или вдясно от него. Само 15% допускат появата на нова сериозна политическа партия у нас.
В последните години политическият живот у нас се структурира и показа тенденции на стабилизиране. Естествено е в такава атмосфера общественото внимание да следи с по-голям интерес динамичната сфера на изпълнителната власт, защото тя пряко влияе на ежедневието на българина.
Три са основните приоритети в работата на правителството, които гражданите му определят за новия политически сезон. Първият е борбата с корупцията. Въпреки че острите дебати по този въпрос преминаха своята кулминация, за българите темата не е изчерпана. Почти една трета поставят преодоляването на корупцията като основен приоритет на властта и в този момент.
Усилията за провеждане на нов тип икономическа политика са второто основно обществено изискване към правителството. Акцентирането върху него показва, че българите разбират, че само в добрите икономически решения могат да се открият позитивните за страната и отделния човек възможности.
Третата важна според общественото мнение задача е подготовката и провеждането на парламентарните избори през следващата година. Особена значимост на нея придават привържениците на управляващата партия и политически по-активните жители на столицата и градовете. Младите до 25 години и живеещите в селата не я споделят.
Активизирането в сферата на социалната политика се изисква от почти една пета от интервюираните. Такъв е относителният дял и на тези, за които е важно съставът на правителството да бъде променен.
Умението да се определят приоритетите за работата на управляващите и прогнозирането на политическите процеси в страната показват едно по-високо ниво на политическа култура на българските граждани. А това значи реализъм по отношение на съществуващите проблеми и невъзможност той да бъде преодолян с популизъм.
Изкушени, но по закон
Да сте чували бизнесмен открито да си признава, че финансира политическа партия? Сигурно единственото име, което идва наум, е Красимир Стойчев. Да сте виждали партийни спонсори на първия ред на някой партиен конгрес? Не, затова пък сума знайни и незнайни бизнесвеличия обикалят тъмните кьошета на партийния живот.
И както става обикновено в България, на всеки проблем, в случая със съмнителните връзки между политика и бизнес, се отговаря с още по-съмнително оръжие - закон за политическите партии.
Че по този начин може да се реши проблемът, явно е убеден и премиерът Костов, който в програмната си реч при откриването на парламента постави новата цел - избори и закон за партиите. Не е ясно как това ще стане, след като единственият извод от 10 години преход в България е, че политиката е временен алианс на икономически интереси, които бързо искат да експлоатират несигурното си положение. При Виденов залогът беше голям, още я нямаше хиперкризата от 1997 г. и бизнескоалицията БСП се разпадна за две години. СДС ще оцелее до края на четиригодишния си мандат, но едва ли защото е най-успешната българска партия, а защото творчески използва поуките от социалистическото управление и по-дълго успяваше да балансира интересите в себе си.
Така че законът за политическите партии има смисъл, ако създаде истинските партии, контролирани от обществото, подвластни на закона и интересуващи се да увеличат обществената баница, вместо да я преразпределят. Затова акламираният от всички партии закон (независимо от бъдещите парламентарни закачки) по-скоро ще подейства като лейкопласт върху раната, наречена политически живот. С осигуреното държавно финансиране скандалите с мръсните пари може да намалеят, но нищо няма да се промени кой знае колко, ако обществото не развие и гражданска непоносимост към политици и партии, които се изкушават от щедростта на спонсорите.. Любчо Георгиевски все още иска предсрочни избори
Македонският министър-председател Любчо Георгиевски обяви, че няма нужда да преразглежда решението си за възможни предсрочни парламентарни избори. В интервю за в. "Дневник" Георгиевски заяви: "Не мисля, че това решение трябва да се преразглежда". Интервюто бе в отговор на изявление на вицепремиера Васил Тупурковски, който се обяви против евентуално насрочване на предсрочни избори. Преди това Георгиевски бе заявил, че ако опозицията спечели предстоящите местни избори с повече от 10 процента преднина пред управляващата коалиция, съставена от ВМРО-ДПМНЕ, Демократична алтернатива и Демократичната партия на албанците, той ще насрочи предсрочни парламентарни избори.
Междувременно председателят на македонския парламент Саво Климовски заяви след завръщането си от срещата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, че изявлението на премиера за предсрочни избори е "чисто реторично". "Македония се намира в много деликатен момент от своето развитие", каза Климовски. "Едни предсрочни избори ще имат много негативен ефект върху преговорите с Европейския съюз, както и дългосрочни последици на държавно ниво."
Георги Папандреу поиска честни избори в Югославия
Гръцкият министър на външните работи Георги Папандреу направи едно от редките официални посещения в Югославия на висш държавен служител на страна-членка на Европейския съюз. Основният акцент на посещението на Папандреу бе да изпрати послание към управляващите в Белград за провеждането на свободни и честни избори и за възстановяване на нормалните връзки между Югославия и Европа. "Трябва да установите нормални отношения с Европа... Европа не може да си позволи съществуването на изолирана държава в сърцето на континента", каза Папандреу след срещата със своя югославски колега Живадин Йованович. Папандреу бе първият висш държавник от страна-членка на НАТО, който посещава Белград след войната в Косово през миналата година.
Според Папандреу това, което Европа очаква от Югославия, на първо време са преди всичко "свободни и честни" избори. "Светът внимателно ще ви наблюдава", заяви гръцкият външен министър на специална пресконференция. По-късно Папандреу се срещна и с югославския президент Слободан Милошевич, който според последните проучвания на общественото мнение губи по популярност от опозиционния кандидат за президент Воислав Кощуница. Папандреу, който преди това бе на посещение в Македония, ще продължи обиколката си през Черна гора и Косово, където ще се срещне и с шефа на мисията на Организацията на обединените нации за Косово Бернар Кушнер.
След срещата си с Папандреу Кощуница заяви, че "посланието от Европа - общото семейство, към което Сърбия и Югославия също принадлежат - е окуражаващо". Според него разговорите с Папандреу са показали, че Европа осъзнава необходимостта от нов поглед към санкциите срещу Югославия, както и нуждата от демократизация на страната. "Наближаващите избори ще бъдат един от най-добрите тестове за демокрацията в страната. Изборите са от изключително значение за стабилността в региона и Европа. ", каза Кощуница на съвместната пресконференция с гръцкия външен министър.
Робева призна за побои на гимнастички
Бившата национална треньорка продължава войната срещу федерацията
Елеонора ГУНЧЕВА
Нешка Робева е упражнявала физическо насилие върху своите състезателки, призна самата тя. На въпроса дали е удряла нейни гимнастички тя отговори: "Да, и това го знаят всички. Удряла съм и дъщеря си, вас не са ли ви удряли вашите родителите? " Две българки, бивши националки по художествена гимнастика, заявиха публично, че са били бити от треньорката Робева. В открито писмо до медиите Стела Салапатийска казва: "Спрях да тренирам преди три години след побой и грубо отношение. Аз отказах да бъда малтретирана, защото именно това представляваха тренировките ми. Не желая да си спомням за побоищата и обидните думи, но искам да кажа, че тогава не бях молена, а заплашвана от Нешка Робева". През октомври 1999 г. световната шампионка от Сараево '90 Бианка Панова в интервю пред в. "Капитал" също разказа за силовите методи на старшата. "Няма да забравя кръвта по тоалетната в Япония, където тя ме смаза от бой и каза "ще те убия, момиче, заради България", защото бях единствената, която възропта срещу системата, и заявих, че няма да бъда третирана като животно."
Салапатийска алармира за физическия тормоз още през септември 1997 г. в интервю за "Нощен труд", но последствия от изявлението й тогава не е имало. Тогава тя е била на 17 години и по всички световни стандарти е била непълнолетна. България прие Хартата за защита на децата в началото на лято 2000 г. Нешка Робева е готова да отговаря за постъпките си, извършени преди години. "Готова съм да застана пред съда и да заплащам толкова, колкото ме осъдят", заяви най-успешната треньорка за България в този спорт.
Причина за подновяването на скандала между Робева и Салапатийска е участието на гимнастичката от името на клуб "Илияна" в международния турнир "Жулиета Шишманова". Робева лансира версията, че Стела е играла като националка, което не е вярно. Подобно твърдение обаче е удобен повод за бившата Старша да продължи войната с Българската федерация по художествена гимнастика (БФХГ). Тя започна, откакто Мария Гигова застана начело на БФХГ. Правилата в централата се промениха и постът национален треньор бе закрит. Новото ръководство се постара да запази Нешка на ключова позиция - член на Управителния съвет, като й повери подготовката на националките. Конкурсът за треньор на ансамбъла обаче спечели Антоанета Занкова в конкуренция с Валентина Ганева, представителка на клуб "Левски" с президент Нешка Робева. Последва оспорване на избора пред Българския арбитражен съд по спорта (БАСС), но се скрива, че кандидатката Ганева не отговоря по основния показател - висше образование.
Като член на УС на БФХГ Робева оспорва почти всяко негово решение, въпреки че всички са взети след позоваване на устава и правилника на федерацията. "Почти няма заседание на управителния съвет, което Робева да не е напуснала", каза друг член на управата Виолета Еленска.
Така от 22 декември 1999 г се започна бойкот на националния отбор от страна на "Левски" с мотив, че състезателките (8 на брой, между които и олимпийката ни Ива Тепешанова) не са съгласни с методите на подготовка на избраната за треньор Антоанета Занкова. В същото време Нешка обявява, че готви алтернативен ансамбъл.
Робева бе утвърдена за шеф на екипа за европейското първенство в Сарагоса. Седмица преди това на 17 май 2000 г. тя праща поредното си писмо до централата, в което обявява, че поради дълбоки различия във вижданията за развитието и бъдещето на българската художествена гимнастика категорично отказва ангажименти към национален отбор. Наказанието за поредния бойкот е мъмрене.
Пет месеца по-рано Робева съобщава, че в "Левски" се прилага екипният принцип на работа и не може да назове имената на личните треньорки на гимнастичките, с които федерацията трябва да сключи договор за олимпийска подготовка. Впоследствие БФХГ сключва контракт с личната треньорка на Ива Тепешанова - Бранимира Маркова. Задължението на Маркова не е изтекло, само че наставничката вече е в ЮАР. "Изпратихме я за два месеца на работа в ЮАР. Тя замина по лична покана по време на годишния си отпуск", обясни отсъствието на подчинената си Нешка Робева.
Наблюдателите в този спорт отчитат, че в последните години вредата от Нешка Робева започва значително да надвишава ползите. Дали ще настъпи успокоение, зависи само от нея. Може би един добър вариант за укротяване на страстите ще бъде, ако наистина тя замине като треньор на националния отбор на Гърция.
ЕС вероятно ще вдигне санкциите от Австрия
Тримата "мъдреци", избрани от Европейския съюз, за да преразгледат дипломатическите санкции срещу Австрия, са препоръчали вдигането на политическата изолация на Виена от страните - членки на евросъюза според испанския вестник "Ел Паис". Вестникът публикува извадки от доклада, който на 8 септември вечерта трябваше да бъде връчен на френския президент Жак Ширак, чиято страна в момента заема председателското място в ЕС.
Според доклада Австрия спазва човешките права, а санкциите, наложени от ЕС, след като крайнодясната австрийска Партия на свободата влезе в коалиционното правителство, са непродуктивни. "Спазването от страна на австрийското правителство на правата на малцинствата, бежанците и емигрантите е не по-малко, отколкото в която и да е друга държава от Европейския съюз", се казва в доклада.
Тримата "мъдреци" - германският адвокат по международно право Йохен Фровайн, бившият финландски президент Марти Ахтисаари и бившият испански външен министър Марселино Ореха - бяха назначени от Европейския съюз, за да установят дали Австрия стриктно спазва човешките права. Виена реагира остро на една такава намеса срещу суверенитета на страната, но се съгласи да сътрудничи за изготвянето на доклада.
Руската дума насрочи дата за приемане на бюджета
Руската държавна дума, долната камара на парламента, реши на пленарно заседание на 8 септември първото четене на проектобюджета за 2001 г. да се състои на 6 октомври. В началото на седмицата източници от Думата бяха обявили, че първото четене на бюджета ще бъде на 26 септември, но някои от депутатите са поискали допълнително време за подготовка на бюджетната рамка. Преди това министър-председателят Михаил Касянов бе поискал от Думата да приеме балансиран бюджет преди края на тази година.
В продължение на години Русия имаше големи бюджетни дефицити, но резкият скок на цените на петрола на световните пазари успя да понапълни хазната, така че в момента Москва има реална възможност да приеме балансиран бюджет. Шефът на бюджетната комисия на Думата Александър Жуков дори изказа прогноза, че бюджетът за 2001 г. може да се окаже с излишък.
Березовски се отказва от ОРТ
Руският президент Владимир Путин приветства плана на магната Борис Березовски, който обяви, че ще предаде своя дял от Обществената руска телевизия (ОРТ) за управление в ръцете на съвет от интелектуалци. Березовски съобщи в Москва, че предпочита да прехвърли своите 49 процента от ОРТ на комитет от журналисти, писатели и хора от развлекателния бизнес за следващите четири години, а не да го връща на държавата. По-рано през седмицата магнатът се оплака, че Кремъл оказва натиск над него да предаде своя пакет от акции на държавната власт.
В Ню Йорк президентът Путин одобри идеята на Березовски с думите "Планът може само да бъде приветстван. Много важно е обаче тези интелектуалци да са независими, защото ако са свързани по някакъв начин с Березовски, от този ход няма да има никакъв ефект. " Според самия Березовски пък това е "малка стъпка" към създаването на гражданско общество в постсъветска Русия. Досега 12 души са откликнали на поканата на медийния магнат да влязат в организирания от него комитет.
Арафат ще отложи обявяването на независимост
Израел заплаши отново да окупира Палестина
Палестинските лидери се събират на двудневна среща на 9-10 септември, на която се очаква да бъде взето решение за отлагането на обявяването на независима палестинска държава, което ще даде време да бъде постигнато цялостно мирно споразумение с Израел. Палестинският президент Ясер Арафат бе заявил, че ще обяви независимостта на Палестина, дори ако двете страни не подпишат мирно споразумение, крайният срок за което е 13 септември. Все пак той си остави вратичка за продължаване на преговорите, заявявайки че окончателното решение по въпроса ще бъде взето от мини-парламента на Организацията за освобождение на Палестина, който ще проведе заседанието си през уикенда.
Междувременно палестински източници съобщиха, че вероятно приемането на декларацията за независимостта на палестинската държава ще бъде отложено за по-късно тази година. Някои висши палестински държавници вече открито заявиха, че са готови да отложат приемането на декларацията, ако има ясни индикатори, че мирният процес се развива добре. "От наша страна, ако отлагането е въпрос на месец-два, през които да бъде постигнат истински мир, ние сме готови за това", заяви Ахмед Абдел-Рахман, генерален секретар на палестинското самоуправление.
Палестинците вече отложиха веднъж приемането на декларация за независимост, която бе насрочена за 4 май 1999 г. Освен това много от лидерите на Великите сили предупредиха Арафат да не бърза с приемането на декларацията, преди да е постигнато окончателно споразумение между палестинците и Израел. Една едностранна декларация би могла сериозно да навреди на мирния процес, след като Израел открито обяви, че тогава може отново да окупира палестински територии, които се намират под управлението на Организацията за освобождение на Палестина от 1994 г. Дори Арафат едностранно да обяви независимост за новата държава, тя ще има единствено символичен суверенитет, защото над 60 процента от Западният бряг на река Йордан и ивицата Газа все още са окупирани от Израел.
Новото лице на футбола
Бъдещето е в свободното движение на играчи и съюзяване на отбори в лиги
Георги ФИЛИПОВ
Представете си компания, която инвестира 55.8 милиона долара в оборудване. След съвсем кратко време открива, че то вече не струва нищо и може да бъде взето от някой конкурент безплатно. Тази компания спокойно може да се казва "Реал" (Мадрид), футболният шампион на Европа. През лятото испанският клуб счупи световния рекорд с привличането на португалската звезда на "Барселона" Луиш Фиго. Съвсем скоро обаче ще трябва да реши въпроса как да го задържи. Международната футболна федерация (ФИФА) бе принудена от Европейската комисия по конкуренцията да отмени досегашната система за движение на футболисти между клубовете, тъй като се нарушава правото на индивидуалната свобода на движението. Трансферите, каквито са познати от началото на века, ще изчезнат. Те ще бъдат заместени от свободното придвижване на играчи.
Малко е вероятно с това да приключат реформите в световния футбол. ФИФА и нейното европейско подразделение УЕФА все по-често са принудени да се променят от силата на законите и икономическите интереси. Първият удар бе правилото "Босман", след това дойде реформата в Шампионската лига под натиска на богатите клубове, а сега се стигна до отмяна на трансферите. Какво може да се случи и как ще изглежда европейският и световният футбол в най-близко бъдеще? Най-общо: ФИФА и УЕФА ще загубят своята мощ и ще се превърнат в обикновени регулатори на международните прояви и правила на играта.
Трансферите във футбола са познати от 1905 г., когато Алф Комън преминава за 1000 паунда от "Съндърланд" в "Мидълзбро". Деветдесет и пет години по-късно футболистите ще могат да сменят клубовете, когато си пожелаят. Отсега нататък единственият движещ принцип ще бъдат заплатите. Наддаването за Фиго например ще спечели не клубът, който е готов да плати най-голяма неустойка по договора му с "Барселона", а този, който му предложи най-високата заплата.
Играч от класата на Дейвид Бекъм, който, отгледан в школата и впоследствие развил качествата си в мъжкия отбор на бившия европейски шампион "Манчестър юнайтед", струва десетки милиона долара на своите работодатели. Вероятно те биха искали да си върнат парите, като го продадат на друг клуб според досегашната трансферна система. След нейното премахване обаче "Юнайтед" може да стане жертва на някой конкурентен отбор, който предлага по-голяма заплата на звездата, и да не получи нищо в замяна на своите инвестиции. Неслучайно веднага след като ФИФА обяви, че ще се съобрази с препоръките на еврокомисията, цената на акциите на най-богатия клуб в света паднаха с три процента до 292 пенса.
Клубовете ще трябва да променят коренно идеологията на взаимоотношенията с играчите. Един от спасителните варианти е да въведат премии за лоялност, които да се изплащат при изпълнение на договора. При всички положения обаче хиените във футболния бизнес ще продължат да привличат като с магнит футболисти и това няма да се промени, твърдят анализатори. Те и в момента го правят, но отсега нататък ще трябва да се съобразяват с друга подробност. Отборите ще бъдат изправени пред опасността от постоянна нестабилност, тъй като футболистите ще могат да сменят работодателите си всяка седмица.
"Ако системата бъде променена, печеливши ще са футболистите. Губещи ще са акционерите и зрителите", смята президентът на английския "Лийдс" Питър Ридсдейл.
Последствията според него ще се почувстват най-сериозно в отношението към младите футболисти. Клубовете, независимо от техния размер, няма да имат стимул да инвестират в собствени детско-юношески школи, тъй като рискуват във всеки един момент противниковият тим да им открадне момчетата.
Най-застрашени са малките клубове извън елитните първенства като Испания, Италия, Германия и Англия. Продажбата на талантливи млади играчи на големите акули бе единственият сериозен източник на средства в продължение на дълги години. Отпадането на тази възможност за собствено финансиране ще ги постави до стената без средства за съществуване. Ако това се случи, футболната фабрика като спорт и индустрия ще бъде сериозно застрашена. Интересът ще се съсредоточи върху най-големите клубове, които ще притежават най-впечатляващите звезди.
ФИФА вероятно ще се опита да въведе някакви правила, които да смекчат очакваните трусове. Обмисля се проект, при който играчите до 24-годишна възраст няма да могат да преминават в друг клуб, ще се забранят трансферите по време на сезона и ще се въведат задължителни едногодишни договори. Дали някоя от идеите ще влезе в сила зависи отново от решението на европейската комисия.
Препоръките на Комисията за защита на конкуренцията може да принудят ФИФА да преразгледа принципите за движение на капитали във футбола. Напълно е възможно ФИФА да въведе финансов ред, за да предпази клубовете от разточителство по отношение на футболисти. Тези, които имат дългове, няма да бъдат допускани до международните турнири. Преди няколко месеца УЕФА разработи дългосрочен план за въвеждането на нова система на лицензиране, която ще стане задължителна за всички федерации. Според проекта дори във вътрешен план футболните съюзи ще трябва да отказват лицензи за клубове с дългове.
Това може да изхвърли част от европейските гиганти от европейските турнири, но е един законен изход да се регулира наддаването за футболисти. Босовете на ФИФА смятат, че не е нормално европейският шампион "Реал" (Мадрид), който има над 200 милиона долара дългове, да се хвърля в бясно наддаване за Фиго и в крайна сметка да постави нов световен рекорд за трансфер. В близко бъдеще в европейския футбол трябва да останат само финансово здрави клубове, е идеологията на ФИФА и УЕФА.
В наскоро публикуван доклад на "Делойт и Туш" за финансовото състояние на английския футбол се препоръчваше клубовете да инвестират повече в инфраструктура, отколкото в заплати на играчи или трансфери. Ако не го направят, рискуват да навлязат в сериозна криза.
Без финансовия гръб от трансферите малките клубове ще загубят чисто спортната възможност да се движат нагоре по таблицата и един ден да имат шанса да срещнат "Реал" (Мадрид) или "Манчестър юнайтед". Популярността на спорта и печалбите в глобален мащаб може да пострада, смятат някои анализатори.
Футболът обаче едва ли ще загуби своята популярност, а все по-често ще се споменават думи като "суперлига". Рано или късно УЕФА ще трябва да претърпи разочарованието на колегите си от баскетбола, които тази година позволиха на най-класните клубове да се отделят в независима лига. Европейската футболна централа все още удържа отцепническия натиск на най-богатите отбори, известни като Г-14. Тъй като отдавна спортът се е превърнал в медиа и най-сериозните приходи идват от телевизионните компании и рекламодателите, рано или късно ще се появи такъв богат консорциум, който ще предложи повече пари на елитните клубове. И те ще се отцепят от Шампионската лига, каквото и да им струва това.
Възможно ли е обаче 14 отбора да убият целия европейски футбол? Очевидно не. И тъй като винаги ще има по-бедни телевизии и по-бедни спонсори, които няма да могат да участват в т.нар суперлига, вероятно ще се създадат един куп други лиги, чиито участници са по-малки клубове, с по-малки наградни фондове и т.н.
Идеята за такава лига съществува и е в доста напреднала фаза. Шотландските гиганти "Рейнджърс" и "Селтик" се присъединиха към проекта за създаване на атлантическа лига. Целта й е да обедини най-добрите отбори от Шотландия, Холандия, Белгия, Португалия и може би Гърция и Скандинавските страни. Проектът се движи от трите най-добри холандски тима ПСВ "Айндховен", "Аякс" и "Фейенорд". Бъдещите участници ще трябва да се разделят с първенствата на своите страни, но за тях това няма да е неудобство. В тези страни като правило шампионите са почти едни и същи, а отборите не са особено доволни от приходите за спечелване на титлата. "Рейнджърс" например няма особен стимул в Шотландия, след като взе 10 от последните 11 първенства, а в Шампионската лига трудно се справя с гигантите от Испания, Италия или Германия. "Селтик" например стана втори и получи 2.5 милиона паунда от телевизионните права. В Англия за същия успех щеше да получи 10 милиона паунда. Когато обаче излезе да се мери на европейската сцена, "Селтик" трябва да се изправи срещу "Милан", "Реал", "Барселона" или "Ювентус", които скоро ще стигнат до приходи между 20 и 50 милиона паунда. Защо тогава двата най-добри шотландски отбора да не се съберат с други европейски тимове от своята черга? Един ден сигурно и българските отбори ще си намерят своята паневропейска лига, за която парите ще дава някоя паневропейска телевизия и в която ще играят с МТК (Унгария), "Рапид" (Будапеща), "Цървена звезда" (Югославия) и др. Тогава феновете на ЦСКА може би ще изберат да гледат по телевизията "Байерн" - "Ливърпул". Тези на "Левски" обаче може би ще отидат на стадиона за мача със "Спарта" (Прага).
Националите отново са извадени на сергията
Стойчо Младенов стана главен обвиняем заради селекцията на мача с Чехия
Андрей БОГОЕВ
Националният отбор по футбол загуби с 0:1 от Чехия, защото игра безобразно слабо и безидейно. Никой обаче не обвини Стойчо Младенов за това, че не бе успял да изгради тактика или да мотивира футболистите. Неговият имидж на треньор не бе нарушен, а за сметка на това под съмнение бяха поставени селекционерските му качества. Или по-скоро - неговата независимост при избора на състава. Селекцията бе толкова смущаващо неадекватна, че дори футболисти от средна европейска ръка като Боримиров и Кишишев имаха право да се обидят. Младенов пусна съвсем изненадващо в титулярния си състав доста играчи от вътрешното ни първенство, очакващи трансфер зад граница, вероятно за да направят впечатление на западните мениджъри. За сметка на това остави доста от легионерите на скамейката и в крайна сметка загуби първия мач от квалификациите. Въпросът кой реди националния отбор отново стана актуален. Младенов засега поема отговорността и предпочита да обира негативите. Така никой не разбра каква е основната причина за провала - защото му диктуват избора или защото толкова си може.
Пръв под прицел естествено попадна мениджърът Лъчезар Танев. Той често е причисляван към определен приятелски кръг от бивши футболисти на българския национален отбор, играли заедно в Португалия в края на 80-те и началото на 90-те години. Това са самият Младенов, Лъчезар Танев и Ради Здравков. Младенов и Здравков водеха заедно националния тим до загубата от Чехия. Знае се, че навремето именно Здравков е помогнал много на Лъчезар Танев да премине от ЦСКА в португалския "Шавеш". Освен това поне веднъж годишно Христо Стоичков подмята публично, че "има една фирма, която реди състава на националния отбор".
Самият Лъчезар Танев по традиция опроверга през седмицата обвиненията срещу себе си. Мениджърът, който има лиценз от ФИФА за търговия с футболисти, съобщи, че от стартовата единайсеторка само двама играчи са имали договори с неговата агенция. Става въпрос за стопера Росен Кирилов ("Аданаспор", Турция) и халфа Стилян Петров ("Селтик", Шотландия). Двама от влезлите след почивката - Мартин Петров и Георги Иванов-Гонзо, също са обвързани с договори с "Танев", обяви самият мениджър.
Как тогава се стигна до включването на Георги Пеев, Христо Йовов, Светослав Тодоров, Илиян Стоянов, Бисер Иванов и Георги Марков в титулярния състав на националния отбор?
В деня преди мача спортната преса съобщи, че за Пеев пристигат германски мениджъри. Този футболист играе в столичния "Локомотив", чийто генерален мениджър Андрей Желязков продаде в Германия над 20 наши футболисти само за последните пет години. Йовов и Тодоров са от "Ловеч", за първия преди мача бе съобщено, че чака продажба в Англия.
Останалите трима - Стоянов, Иванов и Марков, са състезатели на "Левски". Както е известно, сините преди месец и половина играха с турския "Бешикташ" във втория предварителен кръг за Шампионската лига. На трибуните на стадион "Георги Аспарухов" в мача с Чехия бе забелязан турският футболен мениджър Ибрахим Куруджу, представител на агенцията "Интерфут". Куруджу обясни, че е дошъл именно за да препоръча футболисти на "Левски" за продажба в Турция.
Ако са верни предположенията, че тези футболисти са вкарани в националния тим, за да се продадат в чужбина, излиза, че съставът на отбора ни се определя по нареждане от "Левски".
Всъщност Стойчо Младенов получава най-голяма подкрепа именно от "Левски" - отбора, на чийто стадион играе националният отбор. През февруари не друг, а Наско Сираков застана зад селекционера в скандала му с Христо Стоичков. Мотивът за напускане на Стоичков тогава бе подобен - вмешателство при определянето на групата за турнето в Чили и включването на играещия в Португалия Илиан Илиев. За мача с Чехия точно националният фенклуб на Левски продаде най-много билети, като в мащабната агитационна акция бе включена дори и националната агенция БТА. След загубата пак синият фенклуб се похвали, че е осигурил най-голяма подкрепа за националния тим, докато привържениците на ЦСКА скочиха срещу бившия си идол Стойчо Младенов, обвинявайки го, че е взел прекалено малко футболисти на червения тим в националния.
Назрява и друг вид скандал заради включването на футболисти от вътрешното първенство в националния. Разправията този път е между нашите футболисти, играещи в чужбина, и Стойчо Младенов. Даниел Боримиров от германския "Мюнхен 1860" вече обяви, че няма да стъпи в националния тим, докато Младенов го води. Радостин Кишишев бе още по-краен и заяви, че съставът на А отбора ни се реди по нареждане от изпълнителния директор на БФС Иван Вуцов, изглежда, за да се включи и той в сделките с продажби на национали в чужбина.
Към Вуцов нееднократно се сипаха обвинения, че дърпа конците на футбола ни зад кулисите. Самият той не крие, че Младенов е негов човек. За пръв път от връщането си в БФС през 1994 г. Иван Вуцов съобщи в седмицата преди мача с Чехия, че "помага със съвети на Младенов" и дори разви пред журналисти теорията си за недостатъци при играта в линия. Бившият национален селекционер обаче подчерта, че той не се бърка в работата на Младенов, с когото между другото са съседи.
БСП почерпи с уиски
В разгара на политическите скандали през миналата седмица имиджмейкърите на Българската социалистическа партия организираха стабилна почерпка за журналистите. Уиски с фъстъци (и от време на време бадеми) бяха само част от артикулите, с които пресцентърът на БСП се постара да изненада журналистите по случай началото на новия политически сезон. И определено успяха, най-малкото с нестандартното време на събирането. Започването на активния политически живот беше отпразнувано в ранните обедни часове след кратък анализ на огромната криза в страната. Лидерите на БСП си пожелаха това да е предпоследното полугодие за СДС като управляваща партия.
Още преди да е заел трона обаче, Първанов започна да се държи като важна личност. Преди неговата поява в залата журналистите бяха призовани да си налеят по едно, за да могат да се чукнат с лидера при неговото влизане. Организаторите пропуснаха само да ги накарат да станат прави и да скандират името председателско. "Всичко ни е наред", коментираха журналистите - "Държавата се тресе, а опозицията пие и пее, пее и пие"... Диалектика
Фронтовият кореспондент на бнт, който отразяваше през последните години конфликтите в бившите югославски републики
Без отпускарската си брада се появи бившият вицепремиер
И синдикалният бос
Освен пъстро множество от прокурори и съдии лекцията на швейцарската прокурорка карла дел понте събра и множество тъмносини интелектуалци. сред тях се открояваха николай колев-босия и
Американският бизнесмен
Купонът на "Нова тв" уважен по стара традиция
Новите собственици на "Нова тв" от гръцката медийна групировка "Антена груп" поляха покупката на телевизията и радио "Експрес" с шумно парти миналия понеделник. Купоните на столичната телевизия по традиция от години събират (сини) политици и бизнесмени на открито пред различни заведения около София. Този път мястото на срещата беше в салоните на хотел "Шератон". Сред първите поздравления, които екипът на "Антена България" прие, бяха пожеланията за успех на председателя на Народното събрание Йордан Соколов и бившия вицепремиер Александър Божков, който вече не се разделя с атрактивната си брада. Изпълнителният директор на "Нова тв" Силва Зурлева попадна в прегръдката на Божков. Бившият министър на промишлеността разцелува дамата, подпомогнала първите стъпки в България на не една и две гръцки фирми. Силва Зурлева може би беше най-ухажвана от гости и журналисти на "Нова тв", защото явно много от решенията в медиата занапред ще зависят от нея. Куп поздравления и визитки събраха и собственикът на "Антена груп" и притежател на кораби милиардерът Минус Кириаку и изпълнителният директор Стефан Димитров. Сред папийонки и презрамки се разхождаха шефът на "Овъргаз" Сашо Дончев, зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски, евролевият лидер Александър Томов, депутатът от медийната комисия Стоян Райчевски, бившият шеф на ДКД Веселин Стойков, който сега консултира кандидати за третата национална телевизия. Изпълнителният директор на BTV Албърт Парсънс на няколко пъти се приюти в компанията на скандалния рекламен бос Красимир Гергов, който предпочете да побъбри със социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Партито беше уважено и от шефовете на рекламни агенции, артисти, певци, дизайнери. С русоляв младеж под ръка на гостите от време на време досаждаше и светският хроникьор Евгений Минчев.
В Чайнатаун българско червено означава вино, не политика
Седем вечерта е, вторник, така че Алекс Димитров се е изтегнал в ъгловото сепаре на своя тих по това време ресторант и пуши цигари "Ротманс" - една след друга. Г-н Димитров, чийто ресторант е вече центърът на растящата българска общност в Ню Йорк, казва, че телефонният указател го е "запознал" с този свят и с клиентелата му.
Алекс Димитров пристигнал в Ню Йорк преди седем години, без да познава никого и без дума английски. Огледал се за "нещо българско", познато, но не открил нищо. "Не знаех какво да правя", спомня си той. Най-накрая му хрумнало да потърси собственото си фамилно име в телефонния указател. Димитров е разпространено българско име - Алекс се обадил на някакъв номер на едноименник и... намерил приятел.
"Наздраве! ", смее се той, докато вдига чаша червена МЕНАДА - едно от многобройните български награждавани вина. От известно време насам той е човекът, който вдига тост за "добре дошли" - собственикът на единствения български ресторант в Ню Йорк (за другото най-близко българско заведение се говори, че е във Вирджиния, българска е и една кафе-сладкарница във "Форест хилс", Куинс).
През последните две години, откакто "Механата" отвори врати на "Бродуей" и "Канал стрийт" в Чайнатаун, Алекс Димитров и неговата таверна са си извоювали реномето на подслон за българската общност в Ню Йорк, която е нараснала чувствително, откакто комунистическите управници на страната преди 5 години най-после загубиха властта.
"Когато искаш да направиш нещо за българската комуна, отиваш при него, защото знаеш, че той ще помогне", казва Димитър Ковачев, 50-годишен финансов брокер. Той е истинският център на българската общност, защото, ако не е неговият ресторант, няма къде да се събираме.
"Механата" (името означава таверна) е разположена на втория етаж на ъглова сграда, нейната ярко зелена тента се вижда от улицата. По протежение на стълбището са закачени рисунки на селски къщи и църкви, а сводестата врата води към уютна стая с каменни подове и стени с дървена облицовка, украсени с чинии, гербове и знамена. Мистър Димитров е създал интериор, който навява усещането за нещо познато, домашно.
Същата е идеята и на традиционната кухня, която се състои основно от печени ястия, напомнящи много за гръцката храна. Шопската салата например - буквалният превод е "салата за хора с дървени глави", или такива, които имат силна воля - се прави от зелени чушки и краставици, покрити с българско фета сирене, по-остър на вкус братовчед на гръцкото сирене.
Г-н Димитров привлича и други източноевропейци в ресторанта с украински, руски, цигански вечери в четвъртък и унгарска дискотечна вечер в събота. Петъчните вечери обаче са винаги запазени за неговите българи.
В "Механата" те имат шанса да слушат изпълненията на фолкгрупи и попзвезди, които са известни вкъщи. Българите имат свое място, там се запознават, там се сближават. Място, където всеки знае техния език, дори името им.
"Ню Йорк е такъв имигрантски град, най-смелите хора са тук", казва г-н Димитров. "Той е предизвикателство за всеки и затова е прекрасен. Но е добре да помогнем да се появи наша общност, защото без значение от колко дълго живея в Америка аз съм българин."
Касандри многомашинички владеят човешкото незнание
Ани МЛАДЕНОВА
Няколко дни след като в."Комсомолская правда" съобщи, че Ванга е предрекла потъването на "Курск" още преди 20 години, се оказа, че има и друга българска прогноза за катастрофата с подводницата - на парапсихоложката Петя Димитрова. В рамките на последвалото медийно внимание тя сподели свои прозрения по всевъзможни въпроси като суша, глад, земетресения и СПИН (който не съществувал).
Напоследък в публичното пространство се появиха няколко набиращи популярност ясновидки, които предлагат предсказания в най-различни области - от литература през метеорология до политика и икономика. И така е винаги, когато има някакво събитие - било то кандидатстудентска кампания, природно явление, политическа криза или просто човешка трагедия.
Миналата година последното за века пълно слънчево затъмнение развълнува по цял свят хората, надарени с допълнителна визия, като резултатът беше порой от апокалиптични предвиждания. Виенски астролог предсказа, че природният феномен ще причини глобален финансов крах. Турски звездобройци пък бяха предвидили за 11 август дългоочаквана среща с братя по разум от космоса. Българският глас в интернационалното шаманско надпяване дойде от добричката гадателка Галина Скрофани - бивша хорова диригентка, която по информация на БТА от няколко години живее в Милано. Тя предрече, че три дни след затъмнението хората ще почувстват истински огнен стрес. "Защитната реакция" на земните жители трябваше "да избухне" на 13 август и най-засегнатите да бъдат хората, които във фаталния ден са яли месо. Прогнозите на ясновидката включваха и силно объркване сред животинския свят - слоновете в Африка трябваше да тръбят, а петлите у нас и да кукуригат два пъти. В крайна сметка май единственото паранормално явление, съпровождащо затъмнението, се оказа отразяването му от БНТ.
Политическите трусове също са любим повод за изява на виждащите в бъдещето. В разгара на кризата в Косово Теодора Стефанова, която е известна като "екстрасенс от екипа на Силвио Берлускони", прогнозира, че на България ще й се наложи да даде за кратко коридор за сухопътни сили на НАТО. Освен това тя заяви, че и нашата страна я чакат подобни етнически конфликти в резултат на високата раждаемост сред мюсюлманското население. В края на миналата година пък сътрудничката на бившия италиански премиер програмира влизането на България в ЕС за 2003. Е, ако не стане с Европа, за това време сигурно ще стигнем до Ийстуик.
В навечерието на 2000 Галина Скрофани също даде своята прогноза за близкото бъдеще на страната. Според нея през пролетта трябваше да бъдат продадени БТК и "други големи фирми, на които държавата разчита". Приватизационните прозрения бяха гарнирани с бисери като: "Президентът е пламенен и ако греши, ще греши натурално" и "Турция прилича на крокодил, а Югославия на лисица. България е малък тигър, който ще има изгода, ако балансира между големите."
Тазгодишният "Бръмбаргейт" пък беше подгрят от юлския брой на сп."Свръхестественото" със следната плъзгава прогноза: "България ще навлезе в нова по-висока точка на напрежение, което ще се отрази пряко на всички слоеве на населението. Нови скандални разкрития за корупция или измами ще излязат наяве."
В августовската жега се включи и сливенската ясновидка Мария Иванова, която предрече, че кметът в града на Сините скали ще се откаже предсрочно от мандата си. Подобна била съдбата и на правителството, а здравната реформа нямала бъдеще. Иначе в свободното си от редене на политически пасианси време Иванова помогнала на бездетна американка да зачене четиризнаци, като в знак на благодарност две от децата били кръстени Марийчо и Марийка.
В областта на личните предсказания профилираните гадателки на боб, кафе или карти таро също напоследък са изместени от магьосници многомашиннички. От известно време на страниците за малки обяви в "Труд" и "24 часа" тече реклама, в която няколко импулсни телефона са доста неясно разпределени между "професионални здравни съвети, ясновидство - карти таро, хороскопи, банкова информация, емиграция и работа в чужбина". На "N" брой стана работи и лице от столичния квартал "Хаджи Димитър", което според обява с чаршафен размер, разлепена около "Попа" и "Орлов мост", "намира изгубени предмети, хора, животни, коли! Познава миналото. Предвижда бъдещето. Познава защо си отишъл при нея. Разваля магии. Установява контакт с починали хора. Лекува напикаване, заекване, страх, псориазис, кокоши трън, косопад и жлъчка. Гледа на восък и карти таро. Дава бизнессъвети".
В САЩ отдавна се правят опити за въвеждане на ред в изотеричните практики. В щата Мериленд например, за да се практикува ясновидство, е необходим специален лиценз за "гледащи на ръце, гадатели и заклинатели. " Местните аналози на нашите общински секретари са натоварени с абсурдната задача да отсяват истински надарените със свръхестествени способности от врачките менте, като одобрените заплащат патентен данък в размер на 250 долара. И въпреки това за 4-те години от налагането на мярката броят на опарените от пишман-пророци в областта е нараснал. Поуката - всеки трябва да внимава за себе си на кого се доверява. Или иначе казано - ако не си помогнеш сам, няма да ти помогне нито Господ, нито кварталната Касандра.
Накратко
AT&T и IBM обявиха във вторник, че започват нов проект, чиято бъдеща стойност се оценява на 450 млн. долара. Той предвижда IBM да ползва хардуер и част от инфраструктурата на AT&T, за да предоставя своите услуги на компаниите, които желаят бизнесът им да се развива в Интернет. До края на тази година IBM предвижда да изгради и пусне в употреба този вид услуги в центровете на AT&T в Ню Йорк, Чикаго и Финикс, а до септември 2001 г. софтуерната компания планира да ползва инфраструктурата и ресурсите на още шест такива центъра за бъдещото развитие на проекта. В допълнение AT&T ще предложи на IBM споразумение за уеднаквяване на предоставяните услуги, което ще включва гаранции за ползване на инфраструктурата и центровете й, а IBM предвижда да приложи условията на това споразумение и по отношение на останалите си клиенти. Двете компании обявиха също така, че ще разширят досегашното си сътрудничество и в областта на уеб-приложенията, ориентирани към малкия и средния бизнес.
Федералната комисия по търговията в САЩ обяви, че очаква развитие в плановете на AOL (America On Line) да купи медийната компания "Тайм Уорнър", преди да даде съгласието си за сключване на сделката. Двете компании биха имали много силно пазарно присъствие в градове, където понастоящем "Тайм Уорнър" притежава изградени кабелни системи, и желанието на комисията е да бъде разрешено на конкурентни компании да ползват тази високоскоростна инфраструктура. AOL се съгласи през януари тази година да придобие "Тайм Уорнър" за сумата от 164 млрд. долара, но в момента сделката се оценява на около 130 млрд. В случай че двете компании не удовлетворят изискванията на комисията, ще бъдат предприети мерки за спиране на сливането между тях. По-вероятно е да се стигне до взаимноприемливи условия, коментират наблюдатели.
Акциите на компанията Lycos Europe N.V., паднаха с 20% на борсата във Франкфурт, след като Интернет-порталът обяви увеличен размер на загубите си за финансовата 1999-2000 г., които до 30 юни са достигнали 99.7 млн. евро нетна загуба. Lycos Europe е джойнт венчър между германския медиен гигант "Бертелсман" и Lycos Inc., която държи портала lycos.com. Оперативната загуба е достигнала 105.33 млн. евро, сравнено с 8.35 млн. за предходната 1999 г. Тези загуби основно се дължат на изразходваните 112.85 млн. евро с цел порталът на компанията да заеме по-голям дял на европейския пазар, където се конкурира с T-Online AG, Yahoo и AOL Europe.
Продажбите на микрочипове достигнаха нов рекорд през юли, като достигнаха обем от 17.3 млрд. долара за месеца, съобщи Асоциацията на производителите на полупроводници (SIA). Приходите са се увеличили с 50% в сравнение с юли 1999 г., когато са били продадени чипове за 11.5 млрд. долара, а ръстът спрямо юни е 5.4%. От SIA предсказват за тази година продажбите да отбележат ръст от 31% спрямо миналата, като в цифри това е равно на сумата от 195 млрд. долара.
Dot-com компаниите все още превъзхождат в съотношение 2:1 останалите фирми в онлайн-рекламата, показва проучване на най-големите 200 рекламодатели в Интернет. Според проучването на медиа-метрикс организацията AdRelevance (adrelevance.com) техният процент е нараснал от 54% през юли 1999 г. на 68% през юни 2000 г. Интернет-медиите, продажбите на дребно и B2B-индустрията са доминирани от dot-com рекламодателите, докато останалите компании все още използват традиционните методи за реклама и продават предимно софтуер и електроника през Интернет.
Нюйоркският федерален съд постанови в сряда, че MP3.com е нарушила законите за авторските права, когато е създала музикална база данни, която Интернет-потребителите да ползват безплатно. По този начин беше отворен пътя, по който големите музикални компании да заведат дела за стотици милиони долари щети срещу подобни на MP3.com компании. Съдията Джед Ракоф издаде решение, че MP3.com Inc. е нанесла щети на "Юнивърсъл мюзик", която разработва услуга, позволяваща на потребителите да слушат онлайн-дисковете, които биха закупили. Съдът постанови,че обезщетенията, дължими на "Юнивърсъл",са в размер 25 хиляди долара за пиратстван диск. Според MP3.com това прави 118 млн. долара за 4700 заглавия, но от музикалния гигант очакват да им бъдат изплатени 450 милиона за 10 хиляди заглавия. "Сони мюзик", BMG, "Уорнър Брос" и EMI сключиха предварително споразумение с MP3.com, която се съгласи да им изплати по 20 млн. долара за причинени щети и да плаща такса всеки път, когато някой потребител получава достъп до дадена песен.
Amazon.com иска да продава информация за клиентите си
Иван Гинев
Най-големият магазин в Интернет - Amazon.com, предизвика шумен скандал, след като започна разпращане на съобщения до повече от 20-те си милиона потребители, в което се обяснява, че достъп до базата данни с лична информация за клиентите й ще получат и други компании. В четвъртък миналата седмица сиатълската компания публикува обновената си политика по отношение поверителността на информацията за своите клиенти. Според нея данните за потребителите са част от активите на компанията и като такива подлежат на продажба. Текстът, който предизвика броженията, се намира в раздел "Търговски трансфери" и гласи следното: "Тъй като нашият бизнес продължава да се развива, е възможно да продаваме и купуваме стоки и активи. При подобни транзакции информацията за клиентите се явява част от прехвърляемите търговски активи. Така също, в случай че Amazon.com, Inc. и съответно всички нейни активи бъдат закупени, което е малко вероятно, потребителската информация естествено ще бъде част от прехвърлените активи."
Случаят с "Амазон" не е прецедент. Друг Интернет-магазин - Toysmart.com, направи опит да продаде списъка си с информация за двеста хиляди потребители, след като официално обяви банкрута си. Продажбата беше забранена с решение на Федералния съд. DoubleClick Inc. пък планираха продажба на информация за това кога и в какви сайтове са се разхождали техните посетители. При това положение не е изненада, че в Сиатълския регионален съд вече са насрочени пет дела срещу Амазон. Интернет-магазинът ще бъде съден по обвинения за вмешателство в конфиденциалността на потребителите, нарушаване на Закона за финансовите измами в Интернет и Закона за поверителността на електронните комуникации.
По-рано през тази година
Говорителят на "Амазон" Бил Къри каза, че компанията е наясно колко сериозен е проблемът с личната информация и затова иска да изясни какво прави и какво не прави, за да пази поверителността на клиентите си. Новата политика на сайта обяснява и каква информация събира "Амазон" от потребителите, защо й е необходима и по какви начини я получава - по електронна поща или например чрез cookies (бисквитки). Това са малки файлове, които сайтовете записват на вашия компютър и по които бивате разпознавани при повторно влизане в тези сайтове. На страницата се разясняват още начините, по които компанията пази информацията, която потребителите изпращат - засекретяване на данните чрез SSL и разкриване само на последните 5 цифри от кредитната карта при потвърждаване на поръчката. "Амазон" напомня също, че потребителите трябва да излизат от сайта, когато свършат с покупките си, за да са сигурни, че никой няма да се възползва от потребителското им име и парола.
TRUSTe, сдружение, което защитава
Обяви, че "Амазон" не участва в нито една от програмите на организацията и че едва ли щеше да промени така внезапно политиката си, ако беше член на TRUSTe. Старата политика на "Амазон" даваше възможност на потребителя да избере дали желае информацията му да бъде предоставяна на трети страни, а според новите промени такава опция вече няма. "Правото на избор е най-важното в нашата програма. Редно беше "Амазон" да остави поне него на потребителите си," каза Дейв Стиър - говорител на TRUSTe, и добави, че всички компании - членки на сдружението, имат такава точка в политика си.
Андрю Шен, представител на Информационния център за електронна поверителност, пък каза, че определението трета страна в съобщението на "Амазон" е твърде общо, и отново пледира за намеса от страна на Конгреса. "Не е правилно компаниите да имат пълна свобода да променят политиката си по този въпрос, когато и както преценят", каза той и добави, че трябва да има някакви стандарти, когато става дума за прехвърляне на информация като номера на кредитни карти, лични имена и адреси. Говорителят препоръча на потребителите да изчетат внимателно съобщението, което ще получат от "Амазон", и ако имат някакви въпроси, да поискат обяснение от компанията по електронната поща. "Ако достатъчно хора го направят, каза Стиър, може би ще успеем да променим начина, по който "Амазон" мисли и действа."
Проектът . NET - запомнете това име
Еленко Еленков
Когато Microsoft си избират нови посоки на развитие в пазар, който така или иначе си е "техният", всички започват да си водят бележки, но погледите са изпълнени с разбиране и скрит протест. От една страна, по-голямата част от света е безсилна да се противопостави на решенията на гиганта, а от друга - същата тази по-голяма част от света се надява поне този път момчетата от Редмънт да се справят качествено със задачите си.
Новата операционна система на Microsoft, която те наричат "инициатива", се казва . NET и е гениален ход срещу Министерството на правосъдието на САЩ и всички дела, отнасящи се към Windows. Проектът обявява отворения край на операционните системи (OS) по един изключително интелигентен начин - потокът от информация между потребителите вече не е нужно да преминава през някаква конкретна OS, когато тя може да е Интернет. Според Microsoft проектът ще реализира: "Интернет такъв, какъвто досега не сме виждали..."
Стремежът към интеграция съществува от средата на 80-те. Но през последните години стана особено модерно да се крещи "Смърт на браузърите" и последните започнаха да бъдат вграждани директно в операционните системи, като се наложи различията между тях да бъдат превъзмогнати, главно заради свързващото всички тях нещо - Интернет. Сега Microsoft използват ситуацията. Ако има нещо, което все още не е развито докрай в компютрите - това е обединяването на различните платформи в една обща среда за комуникация. Тук не става въпрос за Интернет, а за комуникация на малко по-ниско ниво.
Да забравим за проекта Virtual PC, чрез който може да се инсталира Windows 98 на всеки Macintosh, или за софтуера VMWare, който позволява да се стартира Linux под Windows. Тук говорим за неща, които се въртят в главата на софтуерните архитекти на гиганта от Редмънт, щата Вашингтон. . NET е операционна система, вградена в основната си от
