В този смисъл бе и изказването на Лех Валенса, който призова всички членове на движението да се борят за обновлението на "Солидарност", за благото на Полша като цяло. "Преди 20 години никой от нас не се водеше от политическа или финансова изгода. Репресиите бяха по-близо до нас, отколкото славата. Затова ви призовавам днес отново да се обърнете към активната политика - не на страната на Лех Валенса или някой друг. Обединете се около идеалите на "Солидарност", такива, каквито ги помните от 1980 г. " Носителят на Нобеловата награда за мир от 1983 г. не е загубил войнствеността си и желанието за борба, но истината е, че човекът, който бе аплодиран от целия свят през 80-те години, също направи твърде много грешки като президент на Полша, довели до резкия спад на популярността на "Солидарност". И може би затова Лех Валенса с известна гузност заяви: "През последните 20 години историята вървеше толкова бързо, че ние не успяхме да донесем справедливост на тези, които я заслужават."
През август 2000 г., 20 години по-късно, героите на "Солидарност" приличаха на остарелите мускетари на Александър Дюма, които се събират по-скоро за да си разказват спомени, а не да водят нови битки. През годините движението се превърна в странна смес от традиционна профсъюзна дейност и политическа активност, изстреляла много от членовете на "Солидарност" на най-високите длъжности в изпълнителната власт. И именно тази амбивалентност и досега е най-големият вътрешен враг на "Солидарност". "Солидарност" трябва да защитава интересите на работниците, но профсъюзната олигархия води движението в посока партийна политическа активност", призна и самият Валенса.
"Бяхме нова политическа класа, която мислеше и се държеше различно от апаратчиците и която даде на Полша тласъка, от който се нуждаеше, след като извоювахме свободата" - думите са на Богдан Лис, който бе член на стачния комитет през 1980 г. Но и Лис призна, че единството и солидарността, съществували преди 20 години отдавна вече са история. "Невъзможно е да постигнем отново такова ниво на солидарност... Тогава това бе мястото, където хората се събираха, за да постигнат общата си цел. Сега има твърде много различни цели. " Просто друг начин да се изрази старата максима, че революцията винаги изяжда децата си.
Валутен борд - да, евроизация - не
Боян КОЛЕВ
Много по-важно е стрaните, кандидати за членство в Европейския съюз, да постигнат истински икономически напредък, доближавайки се до икономиките от евро-зоната, отколкото формално да покрият критериите за членство в икономическия и валутен съюз (EMU), залегнали в договора от Маастрихт. В този смисъл присъединяването на страните, кандидати за членство в евросъюза, към европейския икономически и монетарен съюз трябва да стане много внимателно. Това е становището на Комитета по икономическите и монетарните въпроси на Европейския парламент, разпространено през изминалата седмица.
От комитета отхвърлят предложението страните кандидатки да бъдат свободни да въведат едностранно еврото като разплащателно средство или да евроизират икономиките си. "Въпреки естественото желание на най-напредналите страни кандидати да се присъединят към еврото възможно най-бързо те трябва първо да затвърдят стабилността на своите валути, без да се подценяват икономическите предизвикателства, произтичащи от приемането на европейското законодателство през първите няколко години от процеса на присъединяване", се казва в доклад на депутата Перванш Берес. В същото време комитетът призовава страни като Литва и Латвия, които все още не са въвели режим на валутен курс, фиксиран към еврото, да въведат такъв колкото е възможно по-бързо и валутният борд се разглежда като приемлива алтернатива. Проблемите на разширяването на евросъюза и EMU ще бъдат обсъждани и на срещата на финансовите министри на страните от ЕС във Версай в началото на септември.
"Отхвърлянето на евроизацията като възможност може да се разглежда като съзнателно ограничаване на еврозоната до определен брой страни, които отговарят на дефинираните от комитета условия. Поставянето на акцента върху реалното сближаване и сходство на икономиките е нещо, което е твърде абстрактно и създава възможност за различно отношение към отделните страни кандидати. По-добре бе да се потвърди принципно съществуването на реален плурализъм в подходите за присъединяване към EMU, а не да се оставят вратички някой да преценява кога една страна е постигнала реална конвергенция", коментира икономистът Борис Петров. Идеята за евроизацията не е чужда на много от страните кандидатки, особено на тези, които са с валутен борд и така де факто са част от евро-зоната. Досега идеята не среща подкрепа от официалните институции на ЕС. Официално България отхвърля възможността едностранно да въведе еврото като разплащателно средство и ще запазим борда до приемането ни в EMU. Много икономисти обаче не са съгласни с това мнение. Обществената дискусия тече перманентно, най-вече в медийното пространствор, а отскоро се пренесе и в Интернет, където група ентусиасти, привърженици на евроизацията на българската икономика, откриха сайт, посветен на темата ().
ЕБВР проучва пазара за емитиране на левови облигации
Все още е твърде рано да се говори за конкретни параметри на подобна емисия
Виктория ДАВИДОВА
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обмисля възможността да емитира облигации, деноминирани в български левове. Идеята за този проект е представена на последното общо събрание на фондовата борса от изпълнителния директор на борсата Пеньо Хаджиев. Емитирането на облигациите е поставено в контекста на възможностите за развитие на фондовия пазар. Банката възнамерява да използва набраните средства, за да финансира дейността си в България.
Практиката на ЕБВР в другите европейски държави показва, че реализирането на този проект няма да доведе до принципна промяна в стратегията на банката за страната. Облигациите в местна валута са само един от финансовите инструменти, които институцията използва.
Представителят на ЕБВР у нас Жан-Марк Петершмит коментира за "Капитал", че емитирането на подобен род облигации у нас все още е в етап на предварителни проучвания.
Те са свързани с анализ на вероятните институционални инвеститори в България, които биха се заинтересували да закупят облигации от тази емисия. Според г-н Петершмит интерес от придобиването на облигации в левове биха имали компании, които получават приходи изключително в местна валута. Ползата за потенциалните инвеститори се изразява в това, че дълговият инструмент в местна валута премахва валутния риск за заемодателя. "Още е твърде рано да говорим за конкретни параметри на емисията. Засега просто изследваме пазара. Освен това не сме намерили подходящ проект в България, в който да вложим събраните по този начин средства", обобщи Жан-Марк Петершмит.
Възможните инвеститори в подобен род финансови инструменти у нас са пенсионните фондове, застрахователните дружества и банките. За тях облигациите, деноминирани в български левове, биха представлявали реална инвестиционна алтернатива. Възможно е от подобна емисия облигации да се възползва и Националната здравноосигурителна каса, която има сериозни проблеми с инвестирането на средствата, събрани от здравни вноски. При всички случаи това ще бъде по-добрият вариант, отколкото средствата да стоят по текущи сметки на касата в БНБ. Петко Кръстев, ръководител "Инвестиционен портфейл" на Обединен доброволен пенсионен фонд "Солидарност", коментира, че по принцип идеята за тези облигации е добра и би предизвикала интереса на институционалните инвеститори. Остава да се види дали и при при какви условия ЕБВР ще пусне облигациите на пазара. Подобна емисия би отслабила и постоянните брожения (основно от страна на финансови институции) за емитиране на допълнителни количества ДЦК, което би довело до ненужно увеличаване на вътрешния дълг на правителството.
Идеята за емитиране на облигации в местна валута не е нова за евробанката. Този начин на финансиране на проекти се използва успешно в много от страните, в които банката развива дейността си. През 1996 г. например ЕБВР емитира в Чехия облигации на стойност 1.5 млрд. крони (55 млн. долара). Посредници при транзакцията са различни международни институции под основното управление на "Инг Беърингс". Същата година банката пласира в Унгария облигации на стойност 2 млрд. форинта (12.5 млн.долара) на унгарски институционални инвеститори. Унгарските облигации са 12-годишни, с фиксирано купонно плащане за първата година. Впоследствие доходността им се обвързва с индекса на потребителските цени в Унгария. Средствата се предоставят на частна унгарска компания ELMKA Rt. за финансиране на изграждането и поддържането на магистрала близо до Будапеща. Проекти на евробанката са финансирани по същата схема и в Полша и Словакия.
През есента на 1998 г. Европейската инвестиционна банка също имаше намерение да емитира в България облигации в местна валута. Тогава декларираната цел на емисията беше да се наберат средства за отпускане на заеми в български левове. Ползата от проекта трябваше да се прояви косвено в подпомагане и развиване на българския капиталов пазар с осигуряването на привлекателна инвестиционна алтернатива. При липса на достатъчно благонадеждни кредитополучатели банката смяташе да конвертира набраните средства в твърда валута и да ги използва за финансирането на други проекти. Три години след официалното обявяване на идеята тя все още не е осъществена.
Накратко
Петата по големина застрахователна група в Европа "Юреко" (Eureco) е изпратила писмо за намерение до Министерството на финансите, в което се казва, че има желание да участва в предстоящата процедура по приватизацията на Държавния застрахователен институт. В него са изказани категоричните намерения на алианса да се включи сериозно в предстоящото съвсем скоро наддаване за държавния застраховател. Компаниите, които формират групата "Юреко", са холандската Achmea , португалската BCP/Atlвntico Group, британската Friends Provident, шведската The LF Group, френската MAAF Assurances, германската Parion и т.н.
Представителят на Националната банка на Гърция за Балканите Христос Кацанис съобщи, че клонът на НБГ в България ще се слее с Обединена българска банка. Това решение на гръцките банкери се очакваше, тъй като НБГ притежава 89.9% от акциите на българската банка. Освен това ОББ е една от банките с най-развитата клонова структура в страната с над 50 клона и 29 представителства и офиси в цялата страна.
Основната лихва се повиши до 4.01% на годишна база. Новият ОЛП е в сила от 30 август. Това бе средната доходност, постигната на аукциона за тримесечни ДЦК, проведен в понеделник, 28 август. Новата стойност на ОЛП е най-високата от края на юни, когато в периода 28.06 - 04.07 стойността му бе 4.05%. Миналия понеделник бе проведен и търг за едногодишни сконтови съкровищни бонове. Общият обем на емисията бе 20 млн. лева. Постигната бе средна цена от 95.07 лв. за 100 лв. номинал, което се равнява на 5.20% средна годишна доходност.
Заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски ще ръководи българо-немската комисия към Министерството на финансите. Създаването на работната групата беше уговорено при посещението на германския министър на финансите Ханс Айхел у нас. Основната задача на комисията ще е да води преговорите по замяна на част от германския ни дълг в рамките на Парижкия клуб срещу инвестиции. Работната група ще подготви и разчети за финансовите нужди на България в рамките на отпусканите от Пакта за стабилност средства.
Идва ли краят на бюджета слънце
Високата безработица и дупката в общинските финанси са основните краткосрочни проблеми за държавната хазна
Марта ПЕНЕВА
В средата на лятото бюджетът трайно излезе на дефицит. В края на юли дефицитът в централния републикански бюджет беше 123 млн. лева, а към 17 август - 136 млн. лева.
Централният републикански бюджет са парите, с които оперативно разполага Министерството на финансите. По-широкото понятие републикански бюджет включва и средствата, които натрупват по сметките си министерствата, ведомствата и Сметната палата. За разлика от централния, републиканският бюджет отчита излишъци - 20 млн. към 17 август и 1.6 млн. лева в края на юли. Като се има предвид, че бюджетът на Сметната палата е незначителен (малко под 6 млн. лева), отчетените данни показват, че все още по сметките на министерствата и ведомствата се задържат средства. На ниво първостепенни разпоредители с бюджетни кредити (всички, включени в държавния бюджет) натрупването на излишъци е невъзможно, тъй като при тях действа така наречената система на лимити. Това означава, че те не получават трансфери от републиканския бюджет, а Министерството на финансите осребрява вече направени от тях разходи и трансфери към второстепенните разпоредители. Предвижда се до края на годината и второстепенните разпоредители да преминат към единна сметка и системата на съкровището (treasury system). Едва тогава, изглежда, ще се избегне сегашното положение, когато в централния бюджет няма пари и ако възникне необходимост, той трябва да ги набира от пазара срещу лихва (която се плаща от данъкоплатеца), при положение че пари стоят неизползвани по сметките на бюджетните организации.
Отчетените данни към момента не будят особено безпокойство, но ако се погледне по-внимателно, може да се направи изводът, че
Като причина за дефицита официално се посочват платените на 28 юли 144.5 млн. долара лихви по брейди-облигациите. Те бяха причина и за реализираните дефицити в началото на годината (плащанията на тези лихви са два пъти годишно - в края на януари и в края на юли). За разлика от началото на годината обаче сега съществува тенденция на влошаване на съотношението между приходите и останалите разходи.
До голяма степен доброто изпълнение на приходната част до момента се дължи на еднократни постъпления. БНБ в средата на годината плати 135 млн. лева вноска. По закон централната банка внася в бюджета превишението на приходите над разходите си. В консолидирания бюджет в момента присъстват около 400 млн. лева излишъци на здравната каса, които не е ясно дали ще бъдат достатъчни, за да покрият действителните разходи по извънболничната помощ и новите по болничната евентуално от средата на 2001 г. Състоянието на бюджета далеч не е толкова стабилно, колкото беше през предишните две години. Наличието на дефицити е сигнал за това. Една от основните причини е по-голямата безработица от очакваната. В бюджета за 2000 г. беше предвидена 13% безработица при ниво над 18% за юни. Това означава по-малко приходи от данък върху общия доход, повече разходи за обезщетения при безработица и за социални помощи, по-малко приходи в общинските бюджети.
По официални данни приходите от ДОД за седемте месеца са 58.5% от очакваното за цялата година при средно за другите приходи 65.7%. Изостават и постъпленията от акцизи въпреки по-високата цена на горивата. През изминалата седмица източник от финансовото министерство беше цитиран да казва, че значително изостават и постъпленията от хазарта. Не е ясно и какъв е делът на невъзстановения данъчен кредит в постъпленията от ДДС. В сравнение със седемте месеца на миналата година са събрани по-малко данъци върху печалбата в абсолютна сума. Рязко намаляване на приходите от данък печалба е напълно нормално явление след година на голяма приватизация, обясниха от финансовото ведомство. Факт е обаче, че по-ниските приходи говорят за по-малко печалби в икономиката, което е тревожно явление.
По-малкото приходи от ДОД намаляват постъпленията и в без това закъсалите общински бюджети. До края на годината необходимостта от допълнителни средства за общините може да се превърне в основен риск за бюджета. Парите ще трябва да се търсят от икономии от нелихвени разходи (икономиите на лихви не могат да се използват по споразумението с МВФ). Дали обаче те ще бъдат намерени както през миналата година е въпрос, който ще виси до края на годината. Ако не, ще трябва да се увеличава дефицитът, което едва ли би било погледнато с добро око от МВФ.
От гледна точка на отношенията с международните финансови институции има и
Друг възможен риск е състоянието на реалния сектор и по-специално енергетиката и железниците, както и някои други държавни монополи. Натрупването на загуби в тези дружества отдавна се третира от международните институции като квазибюджетен дефицит, тъй като загубите им рано или късно трябва да бъдат покрити до голяма степен с държавни средства. За разлика от предишни години, през 2000 г. за структурни реформи бяха предвидени 175 млн. лева при 240 млн. в бюджета за 1999 г. Към момента тези средства са изразходвани под различна форма, но не е ясно до края на годината какви допълнителни изисквания ще възникнат, тъй като загубите на топлофикационните дружества и железниците продължават да се увеличават. До голяма степен това се дължи и на общините, които трупат задължения към тях, и перспективите им да изчистят изцяло задълженията си са минимални.
Постоянните излишъци в бюджета през последните няколко години, изглежда, разглезиха правителството, което традиционно разчита на тях, за да раздава щедро пари в края на годината. През 2000 г. обаче нещата изглеждат доста по-трудни и непопулярни в навечерието на идващите парламентарни избори.
Осигуряването с инвестиционни бонове - а сега накъде
Нормативната уредба на допълнителните пенсии е противоречива и непълна
Павлина Кушалиева
Допълнителното пенсионно осигуряване е мощен елемент от всяка една пенсионна система и предполага изтеглянето на свободните парични ресурси от икономиката и акумулирането на огромни по размер фондове за бъдещо потребление, които да генерират доход. В световен мащаб те са едни от основните играчи на капиталовите пазари, а от рекламните им постери се усмихват добре поддържани пенсионери на фона на екзотични плажове.
Бавно, но сигурно пенсионната реформа набира скорост и у нас.
Градусът на напрежението се покачва допълнително, тъй като някои от въпросите откровено будят недоумение, като например този какво по-точно пречи на държавата да позволи на дадено осигурено лице да прехвърли натрупаните си осигурителни права върху наследниците си? Специалният режим за пенсиониране на военните и МВР-служителите и най-вече около статута на девоенизираните такива също е неизяснен. Същевременно алогично е самоосигуряващите се, които внасят своите осигурителни вноски по банков път, да плащат толкова високи комисиони на банките и не е ли по-разумно с пощенските клонове и банки да бъде сключен договор, който да намали техния размер? От друга страна, някак си встрани от пенсионната реформа остават всички български работници, трудещи се в чужбина, каквито са например моряците, които пътуват под чужд флаг и които по старата наредба биваха осигурявани от фирмите посредници. Пенсионната реформа дава право на тях и на всички български работници, наети от български посредници за работа в чужбина да се осигуряват сами в размер на 2-10 минимални работни заплати. А тези, които не работят чрез български посредници?
Безспорно пенсионната реформа в България има своите особености, особено в частта й, касаеща ДДПОИБ. Такива са например изискванията относно:
Наистина двустепенният модел на ДДПО отчасти разсейва съмненията за преливането на средства от паричния фонд към фонда с инвестиционните бонове. Независимо от това, че на практика аналогията с първата вълна на масовата приватизация в случая е абсолютно недопустима, неприятното усещане, че ФДДПОИБ ще съберат боновете на хората, без да могат да гарантират дивидент, остава. В този смисъл не е нужно особено задълбочено вникване в същността на ДДПОИБ, за да видим
Първо, доколкото съществува, нормативната уредба не е докрай ясна. На практика към днешна дата съществуват не повече от десетина члена, касаещи ДДПОИБ, които, ако не друго, поне ще държат пенсионните фондове в постоянно напрежение поради неясния си характер и възможност за внасяне на допълнително объркване.
Второ, би било любопитно как по-точно смятат ФДДПОИБ да реализират печалба, която да покрие разходите по управлението на инвестиционните бонове, и да изплащат доходи, при положение че един инвестиционен бон, чиято номинална стойност е 250 лева, може да бъде реализиран за не повече от два лева. В случая е резонен въпросът кой (и най-вече как) ще покрие вакуума, който ще се получи от разликата между стойността на закупените с тях акции по цени на придобиване и отчетната им стойност. Тази разлика се явява доходът, който ФДДПОИБ би трябвало да разпредели пропорционално сред вложителите, който в нашия случай се зачислява по цената, по която реално е купен, т.е. на осигурения се дължи доход върху най-малко 250 лева. И не е ли това потенциална възможност за създаването на инвестиционни пирамиди и пенсионни фондове фантоми.
Трето, шокиращата практика първо да се съберат инвестиционните бонове, после да му мислим къде да бъдат инвестирани, която, освен че противоречи на елементарната икономическа логика, по някаква причина е залегнала и като основен принцип на родните ФДДПОИБ. ДДПОИБ и без това ще трябва доста да се потрудят, ако това въобще има някакво значение вече, докато измислят в кои по-точно предприятия да инвестират инвестиционните бонове, имайки предвид факта, че парчетата от голямата приватизационна баница, включително Булбанк и ВЕЦ-овете са вече (раз)дадени, скандалите около бъдещата приватизация на Булгартабак и БТК набират скорост, а миноритарните им пакети дори и да стигнат до капиталовия пазар, едва ли ще бъдат достатъчни като количество, за да окажат очаквания, което е по-важно, траен ефект. По същия начин безспорно цивилизованата идея да купуваме предприятия с инвестиционни бонове се изкривява през призмата на една обективна подробност, а именно, че от осиротялата българска икономика вече няма какво да се купи.
Четвърто, групата на пенсионерите по обективни причини се явява тази, която е най-заинтересована от ДДПОИБ и която, освен че е постоянно нарастваща като тенденция, по една или друга причина може да реши да упражни правата си, които законно произтичат от това, едновременно мултиплицирайки ефекта от евентуална ликвидна криза на ФДДПОИБ, още повече че евентуална забрана да се теглят лични вноски от страна на вложителите, би повлияла изключително негативно, особено на този етап от развитието на ДДПОИБ. И не е ли по-удачно на пенсионерите да бъде дадена възможност да откупуват с инвестиционни бонове трудов стаж, като по този начин ще имат възможност реално да се осигуряват допълнително, вместо да влагат боновете в хипотетични инвестиционни портфейли със съмнителна доходност.
Пето, ако по някаква причина се абстрахираме от казаното по-горе, тогава, имайки предвид, че успешното функциониране на ФДДПОИБ ще зависи от ефективното сътрудничество между ангажираните с процеса институции (което вече граничи с героизъм), пропорционално нараства и вероятността те да се превърнат в жертва на станалия емблематичен български бюрократичен гений. Лутайки се между АП, държавните институции и чиновническото късогледство, ДДПОИБ попадат в задънена улица, тъй като ЦМП по никакъв начин не регламентира къде, колко и кога да се купува. Там някъде се губи и връзката с цял един етап от приватизацията, свързан с инвестиционните бонове, който беше предварително съгласуван с технологията на бъдещото функциониране на ФДДПОИБ. Липсата на елементарно съобразяване с логиката на това колко като количество и какво по-точно като качество ще се продава е още едно изпитание за ДДПОИБ. Правителството е поело ангажимент пред международните финансови институции да предложи всички остатъчни пакети от акции за публично предлагане. Към тях ще се прибавят и тези, които остава да бъдат заделени от бъдещата приватизация до приключването й. Знае ли обаче ЦМП колко бона ще излязат на пазара и каква е тяхната структура. И което е по-важно, сигурна ли е ЦМП дали пазарът е балансиран, имайки предвид съмненията относно степента на материализация на иначе гъвкавите като инструментариум инвестиционни бонове. Излиза, че на практика ФДДПОИБ са принудени да инвестират в бомба с часовников механизъм, като, от една страна, нарушават основните си принципи за управление на средствата с грижата на добър стопанин (в случая разумно инвестиране), гарантиране на ликвидност и минимализиране на риска, а от друга, действат срещу интересите на акционерите, които формират гаранционния фонд със собствения си капитал.
Шесто, реално този пазар се състои от непрофесионални играчи в лицето на обикновения гражданин. Установяването на трайни аномалии като например търсенето да превишава предлагането, оказвайки влияние върху посоката на цената на инвестиционните бонове, са обичайна практика. Намесвайки се, пенсионните фондове могат да окажат негативен ефект, картелирайки се помежду си. В този смисъл идеята да се прибегне до ползването на общи списъци, в които да бъдат вписвани предприятията, предлагани за продажба, не е лишена от смисъл и може би точно затова е убягнала от погледа на законотворците. Това безспорно би създало мотиви за реална конкуренция между пенсионните фондове, давайки още един шанс на АП и отрасловите министерства и агенции да обединят усилията си срещу подобен род недомислия.
Очакванията за икономически растеж и пазарна реформа може и да докарат по нашите земи печеливши предприятия, в които да влагаме инвестиционните си бонове и чрез които да се осигуряваме допълнително, с една подробност - че това едва ли ще се случи до края на 2002 г., когато пенсионните фондове трябва вече да са приключили със събирането на боновете, което освен всичко друго означава, че трябва да бъде гарантиран и дивидентът на вложителите. На фона на сегашния социално-икономически ландшафт задаващата се пенсионна реформа и без това се очертава като бедствена, а
Донякъде изход от положението трябва да се търси в позиционирането на боновете в по-далечен времеви хоризонт, адекватно съобразен с биометричните таблици. Струва ми се, че най-перспективно би било привличането на инвестиционни бонове от по-млади хора, средствата от които ще имат достатъчно време да се завъртят и да донесат добър доход. От друга страна, зададените в законовата уредба възможности за прехвърляне на инвестиционни бонове от родители към роднини по права линия също трябва да се използва, за да се преоформи този вид отложено потребление в оптимално разположено във времето задължение, изчаквайки по-добра икономическа конюнктура.
Фискалната децентрализация ще стимулира инвестициите
Нормативната уредба генерира конфликти между централната и местната власт
Валентин ЧАВДАРОВ*
Българските общини са изправени пред необходимостта да правят големи инвестиции в остарялата и неефективна инфраструктура. Необходимо условие за практическа реализация на общинската инвестиционна програма е развитието на кредитен пазар за финансиране на местни проекти. Под кредитен пазар разбираме първичен пазар, на който общините привличат капитал, и вторичен пазар, на който инвеститорите търгуват общинския дълг.
Достъпът до предприсъединителните европейски фондове е друг съществен мотив за развитието на кредитен пазар. Европейските фондове финансират до 75% от стойността на инвестицията, която решава местен проблем - пречистване на вода, обработка на отпадъци и др. Общините осигуряват останалите 25%. Развитието на общински кредитен пазар дава възможност за финансиране на проекти, които значително надхвърлят възможностите на общинския бюджет.
Развитието на кредитен пазар има смисъл само в контекста на фискална децентрализация. Когато инвестиционните решения са централизирани, няма необходимост от кредитен пазар. В една децентрализирана фискална система общините имат избор какви услуги ще предоставят, каква част от разходите на услугите ще финансират и какви инвестиции ще правят за подобряване на качеството и количеството на услугите. Следователно фискалната децентрализация предполага ефективен контрол на приходите и разходите на общинския бюджет, дефиниране на инвестиционна програма и начина на финансирането й.
Фискалната децентрализация не означава премахване на контрола от страна на централната власт. Дефицитът и дългът на общините са част от дефицита и дълга на консолидирания бюджет. За да се интегрира успешно българската икономика в ЕС, те не трябва да надхвърлят определен размер. Децентрализацията увеличава правата и отговорностите на общините и предполага ефективно управление на общинските финанси.
Подобно на другите пазари общинският кредитен пазар е съвкупност от търсене и предлагане на кредит и регулации. От страна на търсенето са общините и общинските предприятия. От страна на предлагането са спестителите в икономиката (домакинства, нефинансови предприятия, правителство) и финансовите посредници, които акумулират спестяванията (банки, инвестиционни фондове, пенсионни фондове и др.).
Най-голямо перо в таблицата е изменението на нетните чуждестранни активи. Това означава, че голяма част от местните спестяванията са кредитирали чуждестранни икономики. Мотивът за развитие на капиталов пазар, част от който е общинският кредитен пазар, е мобилизиране на местните и чуждестранни спестявания и насочването им към местни инвестиционни проекти. Отливането на голяма част от спестяванията в чужбина подсказва, че същественият икономически проблем е липсата на разнообразни финансови инструменти за мобилизирането им, а не оскъдните спестявания. Сега достъпните финансови инструменти са пари и банкови депозити. Капиталовият пазар е много малък, за да предложи алтернатива на депозитите и парите.
Второто по големина перо в таблицата са "други финансови активи, грешки и пропуски". Другите финансови активи могат да бъдат акции, дълг, инвестиции в пенсионни фондове и в застрахователни компании или инвестиции в чужбина. Ние не знаем какви са тези активи, защото няма разработена финансова сметка, която да регистрира финансовите потоци в икономиката. Липсата на финансова сметка е съществена пречка за систематично обхващане на реалните и финансовите потоци в икономиката и подобряване на точността на оценките на брутния вътрешен продукт.
Разпределението на спестяванията по финансови инструменти подсказва, че основната причина за неразвитостта на пазара трябва да се търси в регулациите, а не в липсата на спестявания или слабо търсене на кредит. Регулациите на общинския кредитен пазар са разпръснати в множество закони и са присъщи на силно централизирана фискална система, в която общините контролират малка част от приходите и разходите на общинския бюджет.
Общините имат право да извършват всички разрешени от закона сделки с банки и с други финансови институции, т.е. могат да вземат кредити, съгласно чл.40 на Закона за общинските бюджети. Чл.52 на Закона за местното самоуправление и местната администрация добавя, че общината има право да емитира облигации. Също така общините могат да отпускат заеми помежду си и в изключителни случаи да получават безлихвени заеми от републиканския бюджет по ред и срок, определен от министъра на финансите.
Според чл.10 на Закона за общинските бюджети дефицитът на общинския бюджет може да бъде до 10% от очакваните приходи на общинския бюджет. По решение на общинския съвет дефицитът може да се финансира с емисия на ценни книжа, общински облигации, заеми от финансови институции, извънбюджетни средства и други източници. Ограничението за дефицита поставя неявно ограничение на размера на общинския дълг. Друго ограничение е, че общината няма право да използува кредити за разходи от общ характер - заплати, текуща издръжка и други подобни (чл.52 на Закона за местното самоуправление и местната администрация). В същото време Законът за общинските бюджети позволява общините да финансират временния недостиг на средства с кредити от банки и други финансови институции.
Очевидно има противоречие между забраната за кредитиране на текущите разходи и разрешението да се ползват кредити за финансиране на временния недостиг на средства. Нещо повече, има противоречие между споменатата забрана и финансирането на дефицита с банкови кредити или общински облигации. Приходите и разходите на общинския бюджет не са групирани в текущи приходи и разходи и капиталови приходи и разходи и не се прави разлика между дефицит по текущите сметки и дефицит по капиталовите сметки на общината. Вместо това се изчислява общ дефицит, който обобщава текущите и капиталовите потоци, и финансирането на общия дефицит означава финансиране на текущи разходи. Бюджетната процедура трябва да прави ясна разлика между баланс на текущите сметки и баланс на капиталовите сметки. Това е необходимо условие за идентифициране на източниците на дефицит и оценка на финансовото състояние на общината.
Ограничението на дълга до 10% от общите приходи не е ефективно. Ако общината има дефицит няколко години подред и го финансира с дълг, то остатъкът на дълга значително ще надхвърли границата от 10% от годишните собствени приходи. Това означава увеличение на разходите за лихви и свиване на нелихвените плащания (заплати, образование, здравеопазване и др.). За да бъде ограничението върху задлъжнялостта ефективно, разходите за обслужване на дълга трябва да се ограничат до определен процент от общинските приходи. Например в Полша разходите за обслужване на общинския дълг са до 15% от общите приходи, в Унгария - до 70% от собствените текущи приходи (местни данъци и такси, лихви, глоби за замърсяване на околната среда).
Първият приоритет на републиканския бюджет е обслужване на държавния дълг. Комбинацията от повишаване на доларовите лихви, скъп долар и предстоящи плащания на главници ще увеличи разходите по обслужване на дълга и ще редуцира останалите плащания, включително капиталовите субсидии за общините. Републиканският бюджет няма необходимия капацитет, за да финансира и администрира местните инвестиционни програми. Фискалната децентрализация може да реши противоречието между централизирането на инвестиционните решения и липсата на капацитет за тяхното изпълнение.
Според Закона за общинските бюджети гарантирането на банковите кредити се осъществява срещу ипотека и/или залог на общинска собственост (чл.40, ал.2). Законът изисква обезпечение на банковите кредити, но не предвижда обезпечение на общинските облигации. Само частната общинска собственост може да се използва за обезпечение на общинския дълг. Законът за общинската собственост прави разлика между публична и частна общинска собственост. Публична общинска собственост са имотите, които са предназначени за осъществяване функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Частната общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от публичната общинска собственост са частна собственост на общината (чл.3). Следователно бъдещите приходи от общинската собственост могат да се използуват за обезпечение на общинския заем. Например бъдещите приходи от общинската ВИК може да се използуват като обезпечение на общинския заем за подобряване на местното водоснабдяване.
Има два съществени проблема на обезпечението на общинския дълг. Първо, Законът за особените залози не се отнася до частната общинска собственост, защото залогодателят трябва да е търговец. Общините не са търговци и залогът върху общинската собственост не може да се впише в Регистъра на особените залози или в други регистри по този закон и не може да се противопостави на трети лица. Второ, Законът за общинските бюджети не изисква обезпечение на общинските облигации. Въпреки това Държавната комисията по ценни книжа постави условието за обезпечение на облигациите на община Свищов. След дълги дискусии се реши общинският облигационен заем да се обезпечи с всички активи на общината. Това означава, че ако общината не може да обслужва заема, всеки притежател на облигации може да блокира сметките й.
Международната практика е подобни заеми да се обезпечават от банка или от дружеството, което използува общинския заем - в случая ВиК на община Свищов. Така обслужването на заема ще се обвърже с приходите от инвестиционния проект и в случай на несъстоятелност ще се блокират сметките на общинското ВиК-дружество, а не сметките на общината.
Намерението на правителството да предостави права на общините да определят местните данъци е полезна стъпка в посока на фискална децентрализация и развитие на пазар на общински дълг. Контролът от страна на общината върху приходите и разходите е необходимо условие за гладко обслужване на общинския дълг и намалява риска в очите на инвеститорите.
Голяма част от регулациите на общинските финанси са написани в духа на централизирана фискална система. Това е причината за конфликта между централната и местната власт. За разрешаване на този конфликт трябва да се напише нова нормативна уредба, която адресира всички аспекти на общинските финанси: структура на собственост върху дружествата, които предлагат местни услуги; разпределение на издръжката на услугите между общинския и републиканския бюджет; контрол върху приходите и разходите на общината; обезпечение на общинския дълг; разкриване на информация.
Фонд "Земеделие" вдигна ръце от старите си взимания
Държавната институция остава с 28 млн. лв. невърнати кредити и изчерпани методи за събирането им
Паулина МИХАЙЛОВА, Мара ГЕОРГИЕВА
Близо 28 млн. лв. са неиздължените суми по краткосрочни финансови линии на Държавен фонд "Земеделие" от 1996 г. насам. Парите на практика са несъбираеми, признаха през изминалата седмица от ръководството на фонда. "Действията, които можем да предприемем, са изчерпани", каза пред "Капитал" зам.изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" Румен Йончев. Над 80 на сто от длъжниците са кооперации.
По правилата на фонда за т.нар. субсидии за зърнени култури клиентът получава определена сума за отглеждане на културата и е длъжен да предаде на фонда определено количество от реколтата. При фючърсното кредитиране схемата е същата, но зърното трябва да бъде продадено на фонда. При стоковите кредити се дават семена от фонда и стойността им се възстановява при прибиране на реколтата.
"Не може да се каже, че дълговете остават невърнати само заради злонамереност. Често кооперациите остават без средства. Хората обедняват", смята шефът на отдел "Краткосрочно кредитиране" Огнян Калев. Дълговете на кооперациите обикновено са между 10 000 и 20 000 лв. Обяснението дали парите не са върнати "със или без лоши помисли" така или иначе не върши работа. То не променя факта, че въпросните 28 млн. лв. са близо 30 на сто от всички краткосрочни кредити, дадени през последните три-четири години, или над два пъти повече от 13-те млн. лв. ресурс за есенното кредитиране сега. Както и че възстановяването им се превръща в невъзможна мисия. Според Огнян Калев стъпки за събирането на кредитите трябва да предприеме Агенцията за държавни вземания. По неофициална информация от агенцията ДФ "Земеделие" въобще не е поискал намесата й.
Излиза, че единственото, което фондът прави по въпроса, е да ограничи възможностите за злоупотреби или "обедняване" на клиентите.
"Целта на фонда не е да подпомага кооперациите, а да ги унищожава", коментира шефът на регионалния съюз на кооперациите в Свищов Игнат Ангелов. "От 16 кооперации в общината няма почти нито един сключен договор с фонд "Земеделие", а те отглеждат 90% от зърнените култури. ", смята Игнат Ангелов. "Кооперациите имаха достатъчно време да изпълнят новите изисквания и компромиси няма да има. Обратното означава да даваме пари без никаква сигурност, че ще си ги получим", категоричен е зам.-шефът на фонд "Земеделие" Румен Йончев.
Фондът е записал имената на всички свои длъжници в компютърна система, така че на тях не им се отпускат нови кредити. Бюджетът на фонда се формира от приходи от връщане на стари кредити и средства от бюджета. Колкото по-малка е събираемостта на вземанията, толкова по-малък ще е и ресурсът за новото кредитиране. За 2000 г. средствата от бюджета са 23 млн. лв. при предвидени разходи за инвестиционно кредитиране 26 млн. лв., за краткосрочно кредитиране - 30 млн. лв., за субсидии - 10 млн. лв. и за административни разходи - 2 млн. лв. Ако заради сушата приходите от върнати кредити на зърнопроизводители, дадени през 1999 г. за реколта 2000 г., са по-малки, ще има
Доколко комплексът от нови условия на фонда ще проработи, ще се разбере след няколко месеца. Тогава ще стане ясно има ли развитие и по намерението на централното ръководство да налага дисциплинарни наказания на местните началници за несъбрани кредити. Ако тези мерки не доведат до някакъв ефект, кредитирането все повече ще намалява.
"Опрощаване на кредити няма да има", каза Румен Йончев. През седмицата зам.-министърът на земеделието Георги Кирилов, цитиран от "24 часа", заяви, че кредитите на стопани, пострадали от пожарите, ще бъдат опростени. Огнян Калев от фонда обаче коментира, че е несериозно да се говори за това, тъй като всички получатели на кредити са длъжни да застраховат площите си срещу пожар.
Собствениците могат да купуват земята под сградите
И чуждестранни лица имат право да наемат държавни земи
Бисера ЛЕНКОВА
Лицата, придобили правото на строеж върху държавни или общински земи към 13 юли 1991 г., ще могат да придобиват правото на собственост върху земята, попадаща под градежите им, е записано в постановление № 171 за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, което беше обнародвано в Държавен вестник през изминалата седмица. За целта физическите и юридическите лица или техните наследници или правоприемници ще трябва да подадат молба до областния управител или кмета на общината, в границите на която попада имотът.
Държавни или общински земи, върху които са построени жилищни сгради, вили, производствени и стопански сгради, можеха да се закупуват и до момента, обясни Борис Милчев, зам.- министър на регионалното развитие и благоустройството. Тази възможност е регламентирана още през 1996 г. в преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността, а по-късно и в Закона за общинската собственост. "Промените, които се направиха сега, са едно прецизиране на съществуващата нормативна уредба", каза Милчев.
Въпреки съществуването на законова възможност да се закупят земите под сградите броят на хората, които са се възползвали от това си право, е малък. До момента интерес към придобиване правото на собственост върху такива земи има там, където собствениците са не повече от три-четири семейства или съществуващата сграда има възможност за надстрояване, тъй като не е изпълнено максимално допустимото по план. Според Борис Милчев причината за липса на интерес от страна на живеещите в панелни сгради например е ниският процент идеална част, която хората ще получат от попадащия под блока терен. Друг съществен проблем е управлението на етажната собственост. За да се стигне до подаването на молба за придобиване правото на собственост върху земята, е необходимо да се свика общо събрание на живеещите в сградата, което единодушно да вземе решението за това. При един блок от 8 етажа с по четири апартамента на етаж това на практика се оказва практически невъзможно.
Един от текстовете в постановлението за изменение и допълнение на нормативни актове дава възможност на български и чуждестранни физически и юридически лица да наемат земя - частна държавна собственост, която е включена в строителните граници на населените места. Това става след провеждането на търг или конкурс, обявен от областния управител на съответното населено място. Първоначалната наемна цена при провеждането на подобни процедури за земите, отдавани под наем, се определя въз основа на оценка. В нея се взимат предвид функционалният тип на населеното място и зоната, в която попадат. Например за земи, попадащи в 0 функционален тип (София), пета зона (това са крайградските райони), първоначалната цена на кв. м е 10 лв. Според Борис Милчев Законът за държавната собственост и до момента е допускал подобна възможност, но общинските администрации не са го прилагали, поради което се налага и изричното му изписване в правилника за прилагане на закона.
Въпросът с кадастъра е решен - ще го има след 15 години
Нова информационна система с данните за всички имоти ще обслужва гражданите на "европейска" България
Бисера СТАНЕВА
Между 10 и 15 години ще са необходими за създаването на кадастър на Република България. Един от най-дълго разработваните закони - Законът за кадастъра и имотния регистър, влиза в сила от 1 януари 2001 г. Неговата цел е да създаде адекватна на европейските изисквания система на съхранение на информацията за имотите на територията на страната и собствеността им, като по този начин ще се улесни пазарът на недвижими имоти, кредитирането, данъчното облагане и ще се създаде адекватна защита на правата на собствениците. Дейността по създаването и поддържането на данните в кадастъра ще се осъществява от Агенцията по кадастър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През първите пет години от работата на агенцията се предвижда да бъдат обработени данните на около 2 000 000 извънселищни (предимно земеделски земи) и около 600 000 селищни имота в страната. Кадастърът ще съхранява и поддържа в актуално състояние данните за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, границите, размерите и собствеността на недвижимите имоти, сградите, самостоятелните обеми в сградите - апартаменти, ателиета, магазини, гаражи и др., както и правото на собственост или други вещни права върху имотите. В кадастралните планове вече няма да се отбелязват т.нар. специализирани данни - подземните и надземните проводи, подводни богатства и др. Според закона специализираните кадастрални данни ще се набират от общини, ведомства (в ролята на инвеститори) и юридически лица (предимно предприятия), нещо, за което те трябва сами да осигурят финансиране.
През изминалата седмица в Държавен вестник беше обнародван устройственият правилник на Агенцията по кадастър, който очертава структурата и функциите й. Предвижда се тя да има 660 щатни служители, като до края на тази година ще бъдат назначени 25, а през 2001 г. числеността на работещите към агенцията ще нарасне до 240 души. Във всеки един от 28-те областни центрове на страната ще бъдат разположени териториални звена на Агенцията по кадастър, които ще са със статут дирекции. Първоначалното финансиране на дейността на агенцията ще стане със средства от държавния бюджет и международни програми и проекти, а в бъдеще и от приходи от собствена дейност.
В момента съществуващата кадастрална информация е разпиляна по различни ведомства - министерства, общини, поземлени комисии, които обслужват населението с наличната информация. Предвижда се тази дейност постепенно да премине към дирекциите по кадастър.
Въпреки че за по-голямата част от територията на страната (от която 5% са населени места, 55% - земеделски земи, а останалите 40% - предимно гори, планини, реки и т.н.) има налични кадастрални данни, някои от тях не са актуализирани от 40-50 години, а все още съществуват територии (предимно махали), за които няма никаква налична информация, което допълнително ще затрудни изграждането на кадастъра.
Едновременно с работата по кадастъра ще се изгражда и информационната система, която ще го обслужва. В нея всеки един имот ще бъде означен със собствен идентификационен номер. Освен номера на имота в базата данни ще се съхраняват и основните кадастрални данни, които за една сграда например са очертание на сградата, площ, брой етажи, предназначение, адрес, данни за законност, ако имотът е поземлен, тогава информацията за него ще съдържа - граници, площ, трайно предназначение, начин на трайно ползване и адрес. Информационната система на Агенцията по кадастър ще бъде свързана с паралелно изграждащата се система на имотния регистър. Той от своя страна се води от службите по вписване към районните съдилища в страната. Регистърът ще се състои от партидите на отделните недвижими имоти. В него ще се съхранява и цялата налична информация за имота и всяка трансформация на собствеността - ипотеки, прехвърляне, завещание, възбрана или дарение. Предвижда се данните от двете системи да са взаимодопълващи се и да могат да бъдат синхронизирани във всеки един момент, в който настъпи промяна - на собствеността или границите на даден имот.
Следствието хвърли топката за фалирали банки в двора на Филчев
Търсят 11.5 милиона долара от шефове на Минералбанк, към прокуратурата пътуват делата за Сирбанк и "Ийст-уест интернешънъл"
Йово НИКОЛОВ, Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Какво ли може да прави финансистът Емил Хърсев в 6 часа сутринта във вторник в офиса си? Дори и за човек като него, за когото е известно, че работи до много късно през нощта, този час е странен. Миналият вторник се оказа тревожен ден за Емил Хърсев. На 29 август Специализираната следствена служба разпространи новината, че е пратила в прокуратурата делото за източването на Минералбанк с мнение за съд. Според заключението на следствието членовете на съвета на директорите на трезора Хърсев, Владимир Ташков, Румен Касабов, Кирил Николов, Асен Запрянов, Петко Праматаров и Живко Стоименов са ощетили банката с близо 11.5 милиона долара. Малко по-късно беше съобщено, че срещу Емил Хърсев, който е един от разследваните по следствено дело №120 от 1997 г., през май 2000 г. е образувано второ, свързано с управлението на Минералбанк. Той трябва да отговаря за ощетяването на банката с 215 360 078 стари лева.
Емил Хърсев отхвърли всякакви обвинения срещу него си в медиите. Според него това е политическа поръчка, чиято цел е да се "оплюят хора, които са явни критици на правителството". "За мен такава тема "Минералбанк" не съществува и няма какво да я коментирам", каза за "Капитал" Хърсев.
Ден по-късно, пак от следствието заявиха, че пред съда трябва да застанат и
Това са Милка Вълкова, Иван Кълвачев, Николай Павунчев и Илиан Зафиров. Банката е създадена през 1991 г., като в съдебното решение за регистрация е записано, че е специализирана търговска банка с чуждестранно участие. От всички запътили се към прокуратурата дела само Сирбанк не е фалирала институция. През 1994 г. Сирбанк претърпя консолидация с още три търговски банки - "Средец", "Елин Пелин" и "Карлово". След консолидацията на четирите банки новата финансова институция запази името Сирбанк. Скоро след това тя се сля с търговска банка "Биохим".
Минералбанк бе сред най-големите държавни банки, за които до последно се търсеше начин да бъде избегнат фалит. Банката бе сериозно обвързана с все още преобладаващата тогава държавна собственост в икономиката. Минералбанк, както и Стопанска банка до края останаха извън процесите на консолидация в банковата система през 1994 г. Успоредно с новините за Минералбанк и Сирбанк беше разпространена и новината за приключване на следствените дела срещу фараоните Иво Недялков и Соломон Анжел. Така следствието хвърли камък в двора на главния прокурор Никола Филчев, като приключи с мнение за съд четири от т.нар. дела на специален отчет заради значимия обществен интерес към тях, които Върховната касационна прокуратура трябва да гледа приоритетно. Затова не е ясно какво ще се случи в двора на Филчев. Следствието за Минералбанк вече е престояло общо 8 месеца в прокуратурата. През 1999 г. то е било представено на ВКП и е стояло 5 месеца там. След това е престояло и три месеца в Софийската прокуратура и върнато на следствието.
Заключението на ССлС е категорично, че седмината финансисти трябва да отговарят пред съда за източването на Минералбанк основно в посока фирми на скандалната групировка "Евроенерджи холдинг". Те са обвинени в това, че по време на тяхното управление са настъпили значителни вреди за Минералбанк. Хърсев е бил в съвета на директорите в периода 21 септември 1994 - 9 октомври 1995 г. като представител на Банковата консолидационна компания.
В различно време седемте обвинени са действали в условията на
Към греховете на управлението на Минералбанк се прибавя и кредит, отпуснат на ЕТ "Веска Тихомирова", за 446 490 долара по договор № 01542/10.03.1993 г. Кирил Николов е обвинен, че без да има представителна власт, се е подписал под невалидно решение на съвета на директорите и е дал кредита на примата на "Орион" Веска Меджидиева без необходимото обезпечение и без въобще да са му делегирани права за това.
Друго обвинение към членовете на съвета на директорите Касабов, Хърсев, Запрянов, Николов и Праматаров е, че са отпуснали на 11 юли 1995 г. необезпечен кредит за сумата от 7 612 500 долара на "Евроенерджи ойл". С решението си по договор № 02- 48 от 26 юни 1995 г. да закупят 7 броя неподписани от поръчител записи на заповед за 7 612 500 долара са нанесли щети на държавата.
Според заключението на следствието практика в управлението на Минералбанк е било при разрешаването и отпускането на кредити да не се искат документи за съдебната регистрация на фирмите, нито техните устави и договори за учредяване, нито документи за това какъв е статутът на кредитополучателите.
Основното обвинение обаче е, че кредити са отпускани, без срещу тях да стои необходимото обезпечение, съобразно разпоредбите на чл. 36 от действащия тогава Закон за банките и кредитното дело. В повечето случаи според следствието са приемани записи на заповед, издадени от фирмите на лицата, които получават и съответния кредит, без поръчителство върху полиците от страна на някоя банка, в грубо нарушение на правилата за кредитиране на самата банка. Въпросните записи на заповед не могат да служат за обезпечение на отпуснатите кредити е заключението на следствието.
Според следствено дело №120 от 1997 г. на ССлС са били отпускани и
В заключението на следствието се твърди, че управлението на банката е разрешавало нови кредити, без да се отчита фактът, че старите дългове на тези кредитополучатели са просрочени. Това според следователите е и основната причина да се натрупват големи по размер кредити от едни и същи длъжници, които не са погасявали главниците и лихвите по старите си задължения.
Като свидетели по делото за фалита на Минералбанк са привлечени бившият премиер Жан Виденов, неговият министър на финансите Димитър Костов, вицепремиерът от правителството на БСП Румен Гечев, директорът на БНБ Любомир Филипов, шефът на Управление "Валутни операции" по негово време Стоян Шукеров, членът на съвета на директорите на Минералбанк Божидар Данев, който обаче не е сред обвиняемите.
Стъпка към скорошни присъди или поредна лятна медийна кампания - това е основният въпрос след приключването с мнение за съд на следствените дела за Минералбанк, Сирбанк, фараона Иво Недялков от "Ийст-уест интернешънъл холдинг груп" и строителя на "Града на мечтите" Соломон Анжел. Това са само част от делата, влезли в приоритетния списък за приключване от прокуратурата.
Властта очевидно е планирала поредица зрелищни скандали, които да поднасят на части на винаги готовото да ги поеме обществено мнение. Безконтролното раздаване на кредити и източването на банковата система бяха основен механизъм на формиране на новата българска икономика в годините преди банковия крах и въвеждането на валутния борд. Затова и обществото има основание да очаква съдебно възмездие за личностите, спомогнали за срива в банковата система отпреди няколко години.
Друг е въпросът дали следствените органи са успели да идентифицират точно виновниците за това и дали са си свършили работата така, че да издържи в съда. Сложността на материята неведнъж досега бе изтъквана като причина за бавенето на работата по делата и може да се окаже основна причина да не се стигне до присъди по някои, а вероятно и повечето от обвиненията.
Това, че следствените дела стигнаха до прокуратурата, обаче все още не означава, че развръзката на тези дела приближава. Подопечните на Филчев неведнъж са показвали, че влагат в работата си и лични пристрастия и емоции. Затова, а и заради вероятния страх от провал на обвиненията в съда, не е изключено да станем свидетели на ново връщане на делата към следствието и забавяне на внасянето им в съда. От друга страна, тези дела периодично се изваждат на бял свят като приоритетни и ново забавяне би влошило сериозно имиджа на главния прокурор като човек, избран да води на съдебния фронт войната на Костов за "отвоюване на държавата от престъпниците".
Иначе общественият ефект от новия шум около банковите дела може да се разглежда и като допълнение към започналата с изгонването на Чорни и останалите руснаци кампания за нетърпимост на властта към различните видове престъпност. И тази стъпка обаче е само заявка за намерение и рискува да доведе до допълнителна загуба на доверие от обществото, ако не бъде последвана от бърза развръзка. Ако и този път такава няма, ще е ясно - важни са само зрелищата.
Накратко
Седем останаха затворените туристически обекти по Черноморието, съобщиха от Министерството на икономиката. Първоначално заповедите за временно запечатване, издадени от Комисията по търговия и защита на потребителите, бяха 24. Впоследствие за осем обекта (три хотела и пет заведения за хранене) санкцията бе отменена, защото собствениците им подадоха молби за категоризация. Въобще не са затваряни девет обекта, защото съдържателите им са започнали да отстраняват нередностите. Така затворени остават само една дискотека, едно бистро и един снекбар в "Слънчев бряг", туристическо бюро и снек-бар в Обзор, ресторант в Китен и кафе-аперитив в Черноморец. Междувременно през седмицата комисията започна нови проверки по курортите.
Производителите на зърно трябва да го вложат за съхранение в лицензираните публични складове или да го продадат. Това заяви министърът на земеделието Венцислав Върбанов при откриването на осмото международно изложение "Селското стопанство и всичко за него" в Добрич във вторник. Цената на зърнените култури в момента е добра, смята министърът. Според него основание за поскъпване на хляба тази година няма. Междувременно от браншовата камара на производителите на хляб заявиха, че стоката се очаква да поскъпне до 90 ст. за килограм. Реално покачване на цените засега няма, а софийските хлебозаводи "Възраждане", "Подуяне" и "Люлин" обявиха, че намаляват с 1 ст. цената на едро.
Да бъдат създадени пет регионални лозаро-винарски камари бе решено на първото общо събрание на Националната лозаро-винарска камара във Велико Търново през изминалата седмица, предаде БТА. Местните камари ще са северна с център Плевен, източна с център Варна, югоизточна-тракийска с център Хасково, югоизточна с център Пловдив и югозападна с център Благоевград. Структурите ще бъдат изградени от инициативни комитети до две седмици. Основната им функция ще е да извършват контрол за качеството на вината и да издават сертификати за произхода на гроздето и виното.
Десет на сто ДДС за безалкохолните напитки поискаха от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки и минерални води. Според тях диференцираната ставка е единственият начин да се закрепи финансовото състояние на дружествата в отрасъла и инвеститорите да си възвърнат вложените над 230 млн. лева за последните седем-осем години. Освен това асоциацията настоява да се намалят митата за внос на плодовите концентрати от цитрусови плодове и да се запазят по-високите цени на концентратите от плодове, които се произвеждат и в България. Парадоксално било също, че соковете в малки разфасовки за директна консумация и в големи, предназначени за производство, се облагали с еднакво мито при вноса.
Забранен е временно вносът на живи свине, месо, месни продукти и субпродукти от тях с произход от Германия, провинция Рейнланд-Пфалц. Заповедта на зам.-министъра на земеделието Георги Каркъмов за това е публикувана в Държавен вестник, а причина за нея е чумата по свинете, открита в германската провинция. Заради огнищата на шап в Аржентина пък е забранен временно вносът оттам на чифтокопитни животни, месо и продукти от тях. Изключение и в двата случая се прави за продуктите, претърпели термична обработка.
Дойчебанк - новият стар консултант по сделката за БТК
Работната група по приватизацията на телекома се отказва от "резки движения" в името на скоростта
Паулина МИХАЙЛОВА, Надя НЕДЕЛЧЕВА
Дойчебанк най-вероятно ще остане консултант на правителството по приватизацията на БТК, съобщиха осведомени източници от работната група по сделката пред "Капитал". Въпросът е обсъждан на първото заседание на групата в новия й състав в понеделник. Срокът за избор на съветник за раздържавяването на телекома ни е 30 септември. Той беше поставен от кабинета на извънредно заседание преди три седмици, когато беше назначена и новата работна група. Краят на септември е твърде близо, за да се очаква, че дотогава може да приключи нов конкурс за консултант. Това е и причината да се избере вариантът с удължаването на мандата на Дойчебанк, която беше консултант при първата процедура за БТК, обясниха два независими източника. Още миналата седмица е имало среща на шефа на работната група и министър на транспорта и съобщенията Антони Славински с директора на Дойчебанк за Централна и Източна Европа Петер Тилс, уточни директорката на дирекция "Връзки с обществеността" в икономическото министерство Славка Бозукова. Предстои да бъдат уточнени само някои подробности около начина на заплащането на консултанта, преди изборът му да бъде официално обявен. Междувременно пък миналата седмица още две инвестиционни банки, едната от които е "Мерил Линч", са заявили интереса си да участват като консултант в сделката. Официален отговор до банките засега не е даден.
Резки промени в
"От схемата за сделката, подготвена за ОТЕ и Кей Пи Ен, ще бъдат премахнати положенията, които бяха в разрез с националните ни интереси", коментира член на работната група, пожелал анонимност. "Това се отнася най-вече за огромните неустойки, които бяха предвидени за плащане от държавата. Ще отпадне и възможността за депозиране на определена сума от цената в доверителна сметка", добави той. Последният ден на 2002 г. ще се запази като крайна дата за монопола на БТК върху фиксираните телефони и потенциалните инвеститори няма да имат правото на искания за удължаване на срока. Възможно е да се постави и изискване за определена сума бъдещи инвестиции. Именно тези няколко постановки бяха основната причина за провала на преговорите с гръцко-холандския консорциум през юли. Купувачите настояваха за заделяне на 120 млн. долара от цената за БТК (600 млн. долара) в доверителна сметка, докато страната ни не изпълни определени ангажименти за промени в законодателството. Друго искане на инвеститорите беше за монопол на БТК върху международната свързаност - всички международни разговори, включително и на мобилните оператори, да минават през централата на БТК.
"Автоматично пренасяне на условията на сделката, договорени с консорциума, при новите преговори едва ли би било разумно. Освен ако в документацията не се отразят всички промени в законодателството на ЕС в областта на телекомуникациите, настъпили през последните 18 месеца ", коментира експерт, близък до хода на процедурата. "Докато при започването на преговорите с гръцко-холандския консорциум либерализацията в сектора в Европа беше в начален етап, сега я е императив."
Друго принципно становище на работната група, уточнено на заседанието й през изминалата седмица, е, че БТК ще се предлага за продажба в пакет с
"Погрешно е да се смята, че няма да има интерес към сделката за БТК, ако не я предложим в пакет с лиценз за развитие на мрежа за мобилни телефони. В България има достатъчно поле за развитие както на мобилните, така и на стационарните телефони", коментира наскоро министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. На същото мнение са и други специалисти, според които ниската платежоспособност на населението го насочва предимно към разговори по фиксираната мрежа. Освен това самата плътност на мрежата на БТК е сравнително ниска и предлага възможности за доста нови инвестиции, а потенциалните купувачи на мобилни телефони не надвишават 900 000.
Според различни източници сред потенциалните кандидати за БТК са "Дойче телеком", "Франс телеком", "Телеком Италия". Гръцката ОТЕ също не се е отказала от намеренията си за експанзия в целия регион.
Ясно е, че ако телекомът се предложи без GSM-лиценз, това ще намали значително цената на сделката, което ще се отрази негативно на бюджета. Ясно е и друго - решенията за по-нататъшното развитие на мобилните комуникации у нас засягат пряко "Мобилтел". Междувременно през седмицата вестник "24 часа" публикува информация, според която турският оператор "Тюрксел" е готов да плати 600 млн. долара за първия GSM-оператор, а интерес към него има и Красимир Стойчев.
В общи линии решенията на работната група са в тон с общата политика за ускорено провеждане на процедурата за БТК. Засега обаче няма придвижване по един от основните проблеми - либерализацията на цените на услугите на БТК. Сега селищните разговори у нас са най-евтините в Европа, а месечният абонамент е по-нисък само в Албания. За потребителите запазването на държавния контрол върху цените на телефоните е добър вариант. Същото се отнася и за кабинета от политическа гледна точка. Нещата обаче далеч не стоят така по отношение на инвеститорите. Така че колкото и болезнено да е решението за освобождаване на тарифите, то все някога трябва да бъде взето.
Рекорди в търговете за UMTS-лицензи
Готови ли сме за края на бюджетния комфорт
Три и половина години след въвеждането на валутния борд българските финансови води продължават да изглеждат примамливо спокойни. Поне на повърхността. Беглият поглед към подводните течения обаче показва, че симптомите за потенциални финансови турбуленции стават все по-осезаеми. Централният републикански бюджет е със 136 млн. лева дефицит към средата на август (). Излишъкът в консолидирания бюджет (включващ и общините и извънбюджетните фондове и сметки) уверено се топи, въпреки че в него циркулират 400-те млн. лева на Националната здравна каса (чието стопяване между другото е въпрос на месеци). Тазгодишните показатели на платежния баланс упорито продължават да са по-лоши от миналогодишните, когато бе войната в Косово, безработицата разпростира все по-мощни корени, приватизацията свършва, заложена е бомбата със закъснител компенсаторни записи. Междувременно общините перманентно са във финансова криза.
Вярно, засега нищо трагично не се е случило и бюджетът на държавата продължава да изглежда далеч по-добре от финансовите сметки на домакинствата и бизнеса като цяло. Но затварянето на очите пред факта, че времето на бюджетния лукс безвъзвратно си отива, граничи не само с глупост.
По-важният въпрос е какво да се прави. Първата важна крачка е налице - намерението на правителството за осезаемо намаляване на данъците и разрешителните режими, което би трябвало да стимулира бизнесактивността и респективно приходите в бюджета. От фискална гледна точка има поне още две големи и трудни за политиците (особено преди избори) крачки - оптимизиране на държавните разходи и финансова децентрализация (за второто виж ). Оптимизацията включва прекратяване на разсипническото харчене на парите на данъкоплатците за държавни и общински проекти с мегаломански и популистки привкус и преосмисляне практиката на роене на нови и нови държавни структури.
Избирателният закон не е инструмент, с който се печелят гласове
Политологът Димитър Димитров, член на ЦИК, пред "Капитал"
- В сравнение с останалите предходни демокрации България е една от тези страни, в които избирателният закон е променян само в детайли, без да са променяни параметрите на избирателната система. Те са същите, каквито са били и през 1991 г. Подобна устойчивост по принцип създава стабилни нагласи в партийните елити и рационализира поведението на гласоподавателите, които са наясно с всички последствия на своя избор.
Историята на бариерата от 4 процента е добър пример за рационалното въздействие на устойчивите правила. През 1991 г. бариерата определи изборния резултат в много по-голяма степен от волята на избирателите. Тогава всеки четвърти глас бе подаден за партия, получила по-малко от 4 процента, и не бе използван за определяне състава на парламента. През 1997 бариерата бе без значение, парламентът би бил същият и при 3 или 2 процента бариера.
Сегашният закон има и друго предимство - съдържа много технологични гаранции, които предотвратяват манипулирането на резултата. Това е реакция на случилото се през 1990, когато в обобщаването на изборните резултати имаше много спорни моменти и "нагласяване" на изборна документация. Начинът на определяне на състава на Великото народно събрание не бе достатъчно прозрачен. Затова сегашният избирателен закон е с много презастраховки, а технологията на обработка на резултатите е такава, че повтаря дейности, като по този начин дори психологически репресира всякакво желание в изборния ден да се прави нещо не по правилата.
- В други отношения законът не е достатъчно модерен. В него например има сравнително малка степен на компютризация на обработките, а това е бъдещето. Демократическата партия на САЩ например на последните предварителни избори въведе експериментално гласуване по Интернет в щата Аризона. В Унгария, до която сме по-близко географски и политически, се използват много повече компютри в изборната нощ. Освен това сегашният закон не създава равни условия за хората с физически недостатъци. Преди 10 години имаше много опасения, че това ще е предпоставка за фалшификации и нагласяване на резултатите. По тази причина не се гласува по пощaта или не се гласува преди изборния ден и инвалидите са онеправдани. От гледна точка на модерните тенденции законът също така няма инженерен потенциал за въздействие върху важни дългосрочни промени и модернизации в демократичния процес. Не се обсъжда например квотата на жени в изборните листи. В Италия се прави такъв нов закон, във Франция квотата e 50%. Подобна промяна ще последва и в други европейски страни. Не става въпрос за елементарен феминизъм, а за основното право на равен достъп. В този си вид нашият закон е съсредоточен върху партийните приоритети.
- В общия случай партията, която има мнозинство в края на изтичащия мандат, се опитва с промени в закона да направи така, че да си помогне в следващите избори. Но не бива да се забравя, че правилата се пpилагат към абстрактни цифри. Когато едно мнозинство създава предимства за най-голямата партия например, трябва да е много, ама много сигурно, че ще бъде отново в същата позиция и в бъдеще. В противен случай от предимството ще се възползва всяка оказала се в тази позиция партия или коалиция. Bсяка предходна голяма партия, създавайки условия за себе си, всъщност ги създава и за следващата голяма партия. Въпрос на политически цикъл.
Може да се окаже така, че това, с което OДС тръгва в навечерието на изборите - чрез поправка в алгоритъма за изчисляване на резултатите да осигури себе си, може да бъде ползвано от друга партия, тази, която след преброяването ще се окаже най-голяма. А все още не можем да знаем дали тя ще бъде ОДС. Може да има и изненади. Тогава друга партия, по-скоро коалиция, водена от БСП, ще се възползва от предимствата, създадени от СДС за най-голямата партия.
- Законът не е този инструмент с който се печелят гласове. Това пролича при промените в закона за местните избори през 1999 г. Какъвто и закон да си гласуваш, преди всичко трябват гласове, за да спечелиш. Съществуват, разбира се, исторически моменти в демократичния процес, при които се налагат промени в толкова основополагащ закон. В Италия например такъв момент възникна с разпадането на партийната система в началото на 90-те години и законовите правила бяха променени от пропорционални към мажоритарни. Трябва да има усещането за някаква особена наложителност от промени. Едва ли само интересите на една партия или едно мнозинство са достатъчно основание те да се направят. На закона не трябва да се гледа като на машата, с която ще се ровят въглени, иначе трудни за разравяне.
- Случилите се у нас мнозинства при изборите през 1994 и 1997 г. са против логиката на правилата на избирателната ни система. Може би трябва да поясня, че пропорционалната система у нас има уникална комбинация от районни листи и разделение на мандатите на национално равнище. Противно на това, което се случва през последните осем години, системата е такава, че трудно позволява да възникват парламентарни мнозинства, освен когато те произтичат от мнозинства на гласовете в полза на една от листите. В 22 установени демокрации за периода 1945-1996 г. са провеждани 265 избори по система, близка до българската. Cамо в 15% от случаите се е получило мнозинство в следващия парламент. Всички останали завършват със ситуация, в която мнозинството трябва да се договори. Случаите като при последните избори, когато ОДС спечели повече от 50% от гласовете, са по принцип рядкoст. Национален избирателен район има в избирателните системи на Холандия, Израел, Словакия, Германия и там мнозинствата са продукти на коалиции. Може, разбира се, да се твърди, че ОДС e също коалиция. Но знаем, че сегашното парламентарно мнозинство на ОДС бе предпоставено от кризата през 1996-1997 г. при управлението на Виденов. Такива случаи оттук нататък ще бъдат по-скоро изключение и много по-трудно ще се получават при "обичайни" избори.
- Към закона не бива да се подхожда с мисъл, че са възможни промени в правилата, които биха подпомогнали композирането на мнозинство. Мнозинството възниква от взаимодействие на правилата, партийните стратегии на нагаждане към тези правила и реакцията на гласоподавателите на двете. Може да се получи и обратен ефект - има много време до изборите, ако създадем сега правилата, не знаем каква ще бъде реакцията на партийните елити към тях и как ще реагират гласоподавателите. Ако свалим бариерата на 3 процента примерно, дори на 2, няма никаква гаранция, че няма да се появят след изборите 25 партии, които са получили по 1.5%. Bсички ще сa мислили, че могат да прехвърлят два процента, но в този случай се получава колективно субрационално поведение, защото правилата, повтарям, сами не произвеждат резултата. Освен това, ако бъдат наложени, могат да предизвикат отговор, който да минимализира ефекта. Или ако сега кажем, че вдигаме бариерата на 6 процента, нищо чудно като последствие да се направи една голяма коалиция на центристките партии и те ще прехвърлят бариерата. Но няма да забравят, че това им е било наложено.
- Във всяка голяма партия се обсъжда нещо такова, още повече че това е партията с парламентарно мнозинство. Но бих искал да обърна внимание на популярния напоследък вариант на промени, предполагащи изразяване на "негативни преференции", който може да се нарече постсъветски, защото в развитите демокрации преференциите са положителни. Става въпрос за странен механизъм на ангажиране към негативните емоции - не искаш да видиш някого в парламента - задраскваш името му в бюлетина. Дори има квадратче, с което гласуваш против всички кандидати. Това негативно гласуване отговаря на потребността да накажеш някого. В позитивния вариант преференциалният глас означава, ако в листата на партия А има 20 кандидати, да предпочетеш един или повече от тях. Впоследствие тези преференции, сумирани по кандидати, определят подреждането на имената в листата. В негативния това означава да се зачеркнат определен брой кандидати, като се счита, че за останалите е изразена позитивна преференция. Психологическата уловка е такава - ако някой иска да накаже определен политик, държи да зачеркне неговото име. Падайки обаче жертва на отмъщението на гласоподавателите, въпросният политик донася глас за партията и за всички останали колеги. Парадоксът е, че за да изразиш негативното отношение към даден политик, трябва да гласуваш за неговата партия.
Зачеркването на неограничен брой имена ще доведе до изключително нездрава атмосфера в предизборната борба. Ще се получи така, че за една партия ще са гласували и хората, които са оставили само един кандидат от дадена бюлетина, и всички, които са зачеркнали този кандидат. Мнозинството ще е легитимирано от тези, които мразят даден политик, и тези, които непременно искат да го видят в парламента.
- Подборът на елита е дълъг процес. Не може да стане нито със закон, нито с мажоритарен елемент, защото мажоритарният елемент ще даде предимство на политиците популисти. Добър мажоритарен кандидат е Жорж Ганчев, но не мисля, че той е допринесъл особено за повишаване качеството на работа на парламента. Mажоритарният елемент ще унищожи всички малки партии с изключение на ДПС. Като мажоритарен елемент може да се разглежда преференциалният глас, защото освен за партията се дава глас и за определен кандидат. Това е нещо, което все някога ще бъде въведено. Чисто партийните листи затварят гласуването в редуцираните ядра от привърженици и активисти и невинаги са продаваеми на публиката. Преференцията в началото може би няма да има драматични последствия. Но след няколко последователни опита гласоподавателите ще разберат какво е значението на този глас и ще се възползват от тази възможност.
- Мина времето на създаването на нови партии. По-скоро ще се променят коалициите. Не мисля, че ОДС ще се яви в същия състав, най-малкото защото ВМРО няма да бъде желан партньор и няма да бъде допуснат до обща листа. Твърде вероятно е освен ВМРО и други партньори да участват в някаква междинна формация, която ще бъде пост-ОДС, не СДС общност. В самостоятелното участие има доза справедливост, всяка партия ще получи толкова, колкото е подкрепена от гласоподавателите, а не колкото е договорила със СДС.
Една външна за СДС пост-ОДС коалиция може да събере и гласовете на тези, които не са много доволни от сегашното управление. При положение че решат да гласуват.
- "Гергьовден" е относителна изненада. Тя е спечелила процент или малко повече на местните избори. Имат някакъв потенциал, но винаги е имало такива партии - Либералната партия на Луджев например. Изненада може да поднесе последната етническа партия "Свободна България", която включва много ромски организации и се представи добре на местните избори. Aко реши да участва самостоятелно, вместо да се опитва да вкарва свои хора в листите нa основните политически играчи.
- Проблемът на ДПС е само НДПС. Ако НДПС продължава да се развива като политическа партия, тя може да създаде много проблеми на партията на Доган. Оценката на потенциала на НДПС не е толкова лесна задача. Изисква познаването на много детайли от смесените райони и усет за значението им. Преди последните местни избори НДПС разполагаше със сравнително малко време, за да се разгърне организирано. От всички участващи тя е партията с най-динамично развиваща се подкрепа.
Спорът за Главното мюфтийство прерасна в политически джихад
Резултатът от борбата може да повлияе на парламентарните избори
Марин ДЕЛЧЕВ
Зачестилите скандали сред българското мюсюлманско духовенство имат един основен източник - националната конференция за избор на нов главен мюфтия през есента. Това е предстоящото събитие както за близо милион български поклонници на Мохамед, така и за основната им политическа организация - Движението за права и свободи (ДПС). Това е и причината за шумните публични разправии на духовните мюсюлмански водачи у нас, в които се вписа и изгонването на Ахмад Муса.
През октомври близо 1300 ходжи, имами и представители от районните мюсюлмански настоятелства ще изберат новия главен мюфтия. Това е човекът, който ще управлява стотиците вакъфски имоти из България. Той ще разпределя основната част от парите на богати арабски фондации. Главният мюфтия може да влияе и на идващите парламентарни и президентски избори - етническият и верският характер на ДПС го прави силно зависимо от мюсюлманското духовенство. Това са само част от причините, поради които от месец спорът за Главно мюфтийство прерасна едва ли не в джихад. Скандалите, които избухват в публичното пространство, са само върхът на айсберга от проблеми. В избора на новото мюсюлманско ръководство се преплитат икономически и политически интереси, затова битката изби по медиите - нещо неприсъщо за мохамеданското духовенство.
Към момента основните страни в тази баталия са четири. На първо място,
Основният му опонент е бившият председател на Висшия духовен съвет на мюсюлманите и политически деец Недим Генджев. Той разполага с подкрепата на богати арабски фондации, има влияние в някои районни мюфтийства като Разград и Казанлък, контролира немалко мюсюлмански настоятелства, получили финансовата му подкрепа. Натрупал богат опит в службите за сигурност, Генджев владее изкуството на интригата, информацията и дезинформацията.
Трета страна в спора е предишният главен мюфтия Фикри Сали. Той бе човекът на ДПС преди две години, има доверието (по принцип) на етническите турци, които все още не могат да приемат факта, че сегашният духовен водач на мюсюлманите у нас е българомохамеданин. Ако ДПС отново подкрепи Сали, той може да оглави Главното мюфтийство. Засега Сали е пасивен, не се проявява публично и влияе на процесите по-скоро индиректно.
Четвъртият основен играч в спора кой да оглави мюсюлманското духовенство е ДПС. Неговото ръководство винаги е декларирало, че се разграничава от духовните дела на мюсюлманите, но нито един главен мюфтия след 1990 г. не е избиран без благословията на кръга около Доган. Силен и независим главен мюфтия би могъл да съсипе или вдигне имиджа на всеки политик в очите на мюсюлманите, затова
Освен изброените дотук страни има още един провинциален отбор - бивши и настоящи настоятели от пловдивското мюфтийство. Те са като държава в държавата, в голяма степен бяха независими от Главното мюфтийство заради постъпленията от многобройните мюсюлмански имоти в Пловдив. Именно тези хора най-често изнасят скандални факти по медиите, като се стремят да злепоставят сегашния главен мюфтия, който успя да сложи ръка на приходите от повечето вакъфски имоти в Пловдив.
Сегашният главен мюфтия е най-спорната личност засега на този пост - той е първият българомохамеданин, станал духовен водач на мюсюлманите у нас чрез избори. Мустафа Алиш Хаджи безспорно притежава качества за тази длъжност: получил е духовно образование в Йордания, мюсюлманите признават начетеността му и познаването на Корана в тънкости, а турците се възхищават на отличния му литературен турски език. Въпреки несъмнените му способности той едва ли щеше да стигне до поста главен мюфтия, ако не му помогна случайността.
Мустафа Алиш се оказа компромисната личност на обединителната мюсюлманска конференция през 1997 г. Тогава мюсюлманите бяха разединени в два основни лагера - Недим Генджев и Фикри Сали. Генджев се радваше на симпатиите на БСП, докато Фикри Сали бе фаворитът на ДПС. В крайна сметка, след като не можаха да наложат нито един от двамата, привържениците им взеха соломоновско решение и се обединиха около трети почти неизвестен кандидат - Мустафа Алиш Хаджи. За това спомогна и политическото минало на Алиш - заедно със сегашния софийски мюфтия Али Хайредин той е един от основателите на ДПС в района на Велинград и Якоруда, активен участник е и в националната учредителна конференция на ДПС през 1990 г. Той е човекът, който откъсна западнородопските българомохамедани от влиянието на Румен Воденичаров още в началото на 1990 г. и ги отведе в ДПС. Тези хора и до днес са лоялни към партията, техен представител в парламента сега е Айруш Ходжъ.
Предпочитайки кандидатурата на Мустафа Алиш през 1997 г., лидерите на Движението вероятно са си правили сметката, че като главен мюфтия той ще спечели за тяхната партийна кауза
Не е ясно дали целта е постигната, но тези хора сега със сигурност ще приемат като лична обида евентуалното отстраняване на Мустафа Алиш. Те са наясно, че ръководството на ДПС е в състояние да повлияе на избора за главен мюфтия. Същото обаче знаят и етническите турци.
Затова лидерите на ДПС сега са в деликатна ситуация. От една страна, са атакувани от етническите турци, че техен представител не заема най-важния пост за мюсюлманите, въпреки че са най-многобройната малцинствена група в страната. От друга, не желаят да загубят българомохамеданите, отстранявайки Мустафа Алиш. Сложната обстановка принуждава централата на ДПС да използва изкуството на интригата и подмолната борба. Тя демонстрира, че се е оттеглила от битката, в същото време търси най-подходящия човек за поста. Такъв, който няма да се противопоставя на ДПС и ще работи в синхрон с него.
В стратегията на движението бе включен и Недим Генджев. Той бе поканен на националната конференция на ДПС през пролетта и участва в работата й - една от изненадите на форума. Тогава никой не даде смислено обяснение какво търси на конференцията мразеният от депесарите Генджев, но сега става ясно, че това е било внимателно обмислен ход. Генджев използва благосклонния жест на ДПС, кандидатира се за главен мюфтия и в момента агитира по места, като обяснява, че Доган стои зад него. От централата на партията мълчат, но тайно поощряват съперничеството между Генджев и Мустафа Алиш - най-вероятно тази тактика разчиства място за друг кандидат, който по принципа на правилото "двама се карат - третият печели" трябва да оглави Главното мюфтийство.
Затова може да се прогнозира, че лидерите на ДПС ще продължат досегашната си тактика - няма да предприемат директна атака срещу Мустафа Алиш Хаджи. Подобно действие би довело до загуба на гласоподаватели сред българомохамеданите, но ще го удрят в гръб. Възможен е и по-остър сблъсък, ако една от страните не издържи психически. Допустима е обаче и сделка - ако ДПС не открие подходящия кандидат, а Мустафа Алиш Хаджи засили позициите си - и двете страни имат качества да направят компромиси.
Съзнателно или не, изпълнителната власт се включи в баталията за Главното мюфтийство. Екстрадицията на Ахмад Муса, който бе в близки отношения с главния мюфтия, светкавично бе използвана срещу Мустафа Алиш Хаджи. Сега той е обект на остри атаки - особено от страна на пловдивското мюсюлманско духовенство. Така спорът за най-високия мюсюлмански пост в България се заплита и навлиза в етап, на който истината и слуховете се смесват.
ВМРО и СДС - дългото сбогуване
Велина ГОСПОДИНОВА
Организационният съвет на ВМРО ще решава в началото на октомври дали двамата депутати Красимир Каракачанов и Анатолий Величков трябва да напуснат ПГ на СДС, съобщиха от централата на организацията. Въпросът беше отлаган на няколко пъти, въпреки че една част от ръководството настояваше това да стане още преди ваканцията на парламента. Сред изпълнителния комитет на войводите надделя становището, че напускането на групата трябва да стане постепенно и обосновано, без конфронтация със СДС.
Първата стъпка към началото на сбогуването ВМРО направи през юни. Тогава организационният съвет взе решение двамата депутати да не съгласуват предварително законопроектите на организацията с ръководството на ПГ на СДС и да подкрепят закони на управляващите само след политическо решение на централата на ВМРО. На същото заседание беше поставено и едно условие пред коалиционните партньори от СДС, от което на практика ще зависи до голяма степен какво ще е решението през октомври. Става дума за това мнозинството да приеме пакета от законопроекти на ВМРО, част от които бяха внесени малко преди депутатската ваканция. "До края на септември ще е ясно дали от СДС са склонни да подкрепят законодателните ни инициативи", заявиха от ръководството на организацията. От "Пиротска" 5 намекнаха, че най-вероятно на това заседание ще се вземе решението за напускане на ПГ на СДС, което според тях ще е по-скоро технически акт. "Самото напускане на групата ще стане най-вероятно в края на годината, когато предполагаме, че ще назреят условия за ново социално недоволство от управлението", казаха от ръководството на организацията.
Най-важният въпрос, който в момента стои пред организацията, е кои ще са партньорите й за парламентарните избори. Въпреки че е в управляващото мнозинство, ВМРО има един неоспорим коз - членове на организацията не участват в управлението на страната. "Следователно ние не бихме могли да носим отговорност за неуспехите на правителството", смятат от ВМРО, а и това най-вероятно ще е един от основните им аргументи в предизборната кампания. Освен това през миналия политически сезон бяхме свидетели на доста разминавания между двамата депутати на организацията и колегите им от СДС при гласуването на някои законопроекти в парламента. От "Пиротска" 5 твърдят, че до този момент нямат окончателно становище с кого ще си взаимодействат догодина. "Засега водим само разговори с отделни политически сили и обществено изявени личности, които не са обвързани с партии", казват от ръководството. Като най-вероятни партньори на червено-черните се сочат някои монархически организации. Разговори са водени и с лидерите на БЗНС Георги Пинчев и Българското земеделско национално сдружение Яне Янев. От "Пиротска" 5 намекват, че ще се стремят да привлекат и синдикални структури. Явно ръководството на организацията ще се опита да формира коалиция от типа ВМРО+. В изпълнителния комитет гледат все по-скептично на възможността за коалиране с "Гергьовден" и намекват, че нещата, които ги разделят, са доста повече от тези, които ги обединяват. Движението няма ясна идейна платформа, изявите му са на основата на критиката, без да се предлага алтернатива, в много региони на местните избори хора на "Гергьовден" работиха срещу кандидатите на организацията, са част от аргументите на войводите, които до този момент натежават против партньорство с движението. Освен това от ВМРО допускат, че е твърде вероятно в последния момент "Гергьовден" да се ориентира към СДС. Окончателно решение по въпроса най-вероятно ще има след приемането на избирателния закон, когато ще стане ясно какви са промените. Засега единственото сигурно нещо е, че организацията няма да е в коалицията ОДС.
Че ВМРО изгражда своя облик и че ще търси място на голямата политическа сцена, стана ясно още на последния конгрес на организацията през пролетта на 1999 г. Доста преди това обаче лидерът Красимир Каракачанов започна да критикува отношението на СДС към по-малките си коалиционни партньори от ОДС. За разлика от останалите партии от коалицията ВМРО не получи представителство в изпълнителната власт. Единствената публична заявка беше настояването за мястото на областен управител на Благоевград. Отказът на СДС като че ли задълбочи кризата в отношенията между двете партии. Това най-ясно пролича по време на предизборната кампания за местните избори. Сините хвърлиха доста усилия, за да компрометират кандидатите на организацията за кметове. От редиците на СДС дойде новината, че кандидатът за кмет на ВМРО в Пловдив Александър Долев е бил сътрудник на бившата ДС. В общата кампания на сините против ВМРО тогава се включи и Иван Костов. В разгара на предизборната кампания той се срещна с премиера и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски в Благоевград. По време на пресконференцията синият лидер обвини червено-черните, че пречат на националните интереси на страната, след като депутатите им са гласували против Рамковата конвенция за защита правата на националните малцинства. Пак по същото време и не без благословията на сините беше регистриран и поредният дубликат на организацията - ВМРО-БДД начело с благоевградския професор Атанас Попов. А в същото време политическата регистрация на ВМРО, решението за която беше взето на последния конгрес, се бавеше в Софийския градски съд близо година и половина.
Самостоятелното явяване на войводите на парламентарните избори съвсем не означава, че организацията скъсва тотално отношенията си със сините. От "Пиротска" 5 няколко пъти вече заявяваха, че целта им е да заемат дясното пространство в политическия спектър и че СДС е естественият им съюзник. Защото едва ли някой може да си представи сътрудничество между ВМРО и БСП или например ДПС, въпреки че срещата Първанов - Каракачанов беше наречена от някои историческа. Лидерът на организацията направи подобна среща и с Ахмед Доган, когато се обсъждаше текстът от съпътстващата декларация към рамковата конвенция за малцинствата. Така че едва ли от подобен вид срещи могат да се правят кардинални изводи за някакво по-сериозно партньорство. От ръководството на организацията са категорични, че ако ВМРО влезе в следващия парламент, ще си сътрудничи отново със СДС, и са убедени, че при определена ситуация този вариант може да е от полза за сините. Явно и на "Раковски" 134 вече започват да осъзнават, че самостоятелното участие на някой от партньорите на парламентарните избори не би трябвало да се разглежда като предателство към ОДС, след като заявиха, че ще зачетат волята на партиите от коалицията независимо от това какво ще е решението им.
Пречи им това, което ги издигна на върха
Маргарита БОЙЧЕВА
Поведението на цар и президент напоследък е сюрреалистично. Симеон II се държи така, все едно е дошъл да нагледа как се е аклиматизирало поколението на муфлоните, докарани някога от дядо му, и да опита дребните сладки на Петър Стоянов. Той хем не отрича в прав текст, че ще се кандидатира за президент на републиката, хем пред гроба на Борис III в Рилския манастир подмята: "Може един ден и аз, преди да остарея, да допринеса за добруването на България."
В това време действащият държавен глава в тъмносин блейзър жизнерадостно вие хора и пее под родопско небе "Рипни, Калинке, да тропнем, да се пукнат душманите". И той на свой ред подхвърля: "Кога съм обявявал, че пак ще се кандидатирам за президент? " Но и не изглежда съгласен някой "душманин" да му отвърне с многозначителния фолклорен привет "Назад, назад, моме Калино" или "Ето, Симеон пристига, воеводи си зове".
Ясно е обаче, че както царят е "у дома си" не заради уюта в Кричим, така и патронът на събора в Рожен не флиртува с хилядното множество просто от човеколюбие. На единия не му се стои повече в Мадрид. На другия не му се ходи в ООН. И от двамата струи копнеж по "Дондуков" 2. Но докато у Симеон той засега е приглушен, то популисткият фалцет на Стоянов издава несъмнена амбиция за втори мандат. При това президентът май че е сериозно притеснен от конкуренцията със синя кръв и от възможното й издигане от партията със същия цвят.
Спектакълът в Рожен, на който настоящият държавен глава обираше народната любов с познатите подвиквания "Браво! " и "Ха така! ", идеше да покаже на противниците му в СДС, че никак няма да е лесно да го елиминират. Въпреки усложнените им отношения Костов ще бъде затруднен да цака открито Стоянов с царя. Би било някак неловко сините да се откажат от политика с най-високия рейтинг в държавата, и то пред предсказваната им раздяла с властта. А след като отсега е почти сигурно, че софийската и пловдивската организации редом с цялата вътрешна опозиция ще застанат плътно зад Стоянов, вариантът Командира да наложи свой кандидат е възможен само ако това е залог за оставането на СДС във властта. Дори разпределението на силите в един момент да се окаже едно към едно, издигането и на царя, и на Стоянов в средите на сините би довело до абсурда на едни вътрешни избори. Това би ги поставило в доста забавната ситуация да се състезават не само помежду си, но и примерно с Асен Агов, който през 1996 г. потича малко по тази писта по волята на Костов.
При това положение възможностите, които могат да доведат до развръзка заплетения казус около президентските избори догодина, изглеждат така: 1. Стоянов вече не е със СДС и играе самостоятелно. 2. Царят бива издигнат от друга политическа сила, докато СДС залага на Стоянов. 3. СДС принуждава Стоянов да не се кандидатира и под сурдинка подкрепя издигнатия от друга политическа сила Симеон. 4. Царят разбира с какви хора си има работа и завинаги забравя наченатата авантюра.
Първата хипотеза предполага президентът постепенно да се дистанцира от СДС заради трупащите се негативи на синьото управление. Как би го направил, за да не отблъсне синия електорат, е труден въпрос. А времето е твърде кратко за плавна, но категорична дистанция.
За четирите години на "Дондуков" 2 Стоянов не е показал, че може да се опълчи кой знае колко сериозно на управляващото мнозинство. Несъгласията му обикновено не са постигали някакъв осезаем резултат. Той дори не посмя да увенчае прословутото си телевизионно обръщение за корупцията и грешките на реформата с посочване на конкретни имена. От друга страна пък, не е имало удобен случай, от който Иван Костов да не се е възползвал, за да притисне президента в ъгъла. На Стоянов бяха орязани и малкото реални правомощия, иззет му бе контролът върху Военното контраразузнаване и дори правото да слага държавния печат, клъцнаха му квотите в НСРТ и омаскариха брат му, а като капак му дублираха съвета по националната сигурност с такъв към премиера. Още се помни как бе публично унижен, когато синята парламентарна група го привика, за да оттегли възраженията си по спорните лустрационни текстове в Закона за администрацията.
Изпаднал в своего рода вакуум и за да не се смрази съвсем с мнозинството, Стоянов не използва смело дори едно от малкото си реални оръжия - връщането на закони. Как тогава да очакваме, че у него тепърва ще се извърши метаморфозата му в херой, който да излезе с голи гърди срещу ламите от СДС?
Ако някога той сериозно е мислел, че такава метаморфоза все пак е възможна, то поведението му по време на скандала с "бръмбарите" показа окончателния му отказ от непокорството. След като не свика Консултативния съвет по националната сигурност заради гейта и спокойно отиде на почивка в Турция, Стоянов в крайна сметка избра да подпише указа на премиерския човек полк. Славчо Босилков за главен секретар на МВР. С това той демонстрира, че ще спазва линията на послушание спрямо синята централа и че си е взел правилната бележка от обидния факс на правителствения пресцентър, който го обяви за не в час по случващото се в България. Като ответен реверанс Костов все пак отиде на Рожен, за което на "Дондуков" 1 тръпнаха до последно.
Оттук нататък сините трябва да решат как да използват заявеното послушание в своя изгода. Сливане на президентските и парламентарните избори догодина изглежда най-удачното решение, и то в две посоки - данъкоплатците биха погледнали с добро око на нещо, което им пести парите, а високото одобрение за Стоянов би наляло някой и друг процент към клекналия рейтинг на синята партия.
Но някои хора на "Раковски" 134 може не на шега да мислят, че същата работа ще им свърши и царят. В такъв случай убеждаването на сега действащия президент своевременно да се откаже от идеята за втори мандат би трябвало да започне час по-скоро. Въпреки че до изборите остава повече от година, Рожен даде достатъчен тласък на една предизборна кампания и изнерви премиера, щом последният се изтърва да каже, че държавата стояла зад събора поради загриженост за българщината, но личното му присъствие не било обещание към никого и за нищо.
Стоянов може би допуска, че има вероятност да се озове пред тупика на политическата си кариера. Преди време той каза, че когато навърши 50, т.е. през 2002 г., вече няма да е на "Дондуков" 2. Но напоследък е видно, че това ни най-малко не намалява желанието му да обитава президентството до 2006 г. Но президентът е прекалено амбициозен, за да остави спечелената с популизъм и липса на съществени отговорности електорална любов да се разпилее на вятъра и да потърси друг адресат. Той е наясно, че пред потенциалната му конкуренция в лицето на Симеон II стои гигантска пречка - българинът е настроен републикански. За да заложи на царя, на СДС ще му се наложи да подмени неговата идентичност, т.е. да го превърне в нецар.
Подобен проблем обаче стои и пред Стоянов. Ако не иска да обере негативите на управлението, той следва да стане неседесар. Защото общата драма на президент и цар всъщност е тази: в момента и на двамата им пречат онези обстоятелства, на които дължат всичко.
