Рекордьор при отпадането е Силистренска област, където от 484 обекта остава само един. Непосредствено след нея в негативния списък е област Благоевград, където се заличават всички 164 имота. Не по-розова е картината в област Кюстендил, там от първоначално обявените 115 обекта остават четири. Във Варна броят на имотите се редуцира от 62 на четири, а в Ямбол от 37 - остава един. Макар и по-малко на брой, но затова пък по-атрактивни обекти от софийския и бургаския списък също са заличени. Единствено Министерството на икономиката е добавило три нови обекта, може би от срам, че и трите имота, предложени в първоначалния списък, отпадат.
Около списъка с имотите се разшумя в началото на август след сигнал от Националното сдружение на общините. Тогава главният секретар на Министерския съвет Елиана Масева разпореди на областните управители да извършат проверка в списъка. Проблемът е, че в обнародвания преди месец в Държавен вестник списък фигурират имоти, които по силата на преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост преминават в собственост на общините. Става въпрос за имоти, които по действащите градоустройствени планове са отредени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Причината за включването им е неточно подадена информация от кметовете на общини, обясниха от правителствената пресслужба. От списъка отпадат и имоти, по отношение на които има новопостъпила информация за образувани съдебни производства или за възстановено право на собственост на граждани и юридически лица. Резултатът от корекцията е повече от негативен за търсещите реализация на записите си.
Междувременно повечето от областните управи чакаха промените в списъка, за да стартират тръжните процедури. Детайлите около търговете все още не са ясни, но от повечето от областите заявиха, че за имотите няма да се плаща само в компенсаторни записи, а ще се изисква и процент от цената да се заплаща в брой. В указания на Министерския съвет до областните управи от април се казва, че като страна по сделките областните управители са в правото си да определят ограничителните условия при използването на компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи. В указанията обаче се подчертава, че следва да се отчита и изпълнението на заложените по бюджета на областната администрация приходи, т.е. необходими са и пари в брой. Друга причина за искането част от цената да бъде заплащана в левове е, че по смисъла на Закона за ДДС прехвърлянето на собственост върху недвижими имоти не е освободена доставка и независимо от това, че плащането може да бъде извършено с компенсаторни записи, купувачът не е освободен от внасянето на дължимия данък. Внасянето му, както и на всички други местни и държавни такси и разноски, не може да се осъществява с компенсаторни или жилищни компенсаторни записи, напомнят от Министерския съвет в същото указание. Според предварителни данни повечето от областните управи смятат между 10 и 20 процента от цената на имотите да се заплаща с парични средства, като този процент варира както при различните области, така и за отделните обекти в една и съща област. Единствено от област Русе заявиха, че за предложените от тях имоти ще се плаща изцяло с компенсаторни записи, а търговете ще са открити. Все пак трябва да се има предвид, че в Русе има само три обекта в обнародвания в Държавен вестник списък. За по-атрактивните имоти от София процентът на плащаните в брой може да достигне и 50-70%, обясниха от областната управа. В повечето области ще се допускат плащания не само с компенсаторни, но и с жилищни компенсаторни записи (преобразуваните лихвоточки). В Софийска област плащането ще е главно с жилищно-компенсаторни записи, тъй като повечето от имотите им са жилищни.
Част от областните администрации все още изчакват допълнителни указания от Министерския съвет и не са предприели никакви подготвителни действия (Добрич, Сливен, Силистра, Шумен и др.). Отсега е ясно, че търговете ще се провеждат съгласно разпоредбите на Закона за държавната собственост и правилника за приложението му. В част от областите вече е решено какъв вид търг ще се провежда - с явно (Русе), а в други - с тайно наддаване (Стара Загора). Депозитът в различните региони също ще е различен. При някои ще е процент от началната тръжна цена, например в София област ще е 1% от цената, а при други ще е фиксирана сума, еднаква за всички обекти. Единствено София област вече публикува графика за търговете си. Те започват в края на септември и приключват до края на годината, както изисква законът "Лучников". Областните управи не са задължени да публикуват отделните заповеди в Държавен вестник, достатъчно условие е в два ежедневника и в сградата на областната администрация.
Цената на компенсаторните записи за по-малко от месец се качи от нива около 13% от номинала и достигна почти 20% (виж графиката). Причината обаче е по-скоро в предстоящите плащания по големи приватизационни сделки и в търсенето на записи от страна на работническо-мениджърските дружества, отколкото в предстоящите търгове.
Неуспешен се оказа опита на Софийската стокова борса да се създаде откритост в търговията с компенсаторните записи и компенсационните бонове. От петък борсата спря търговете с тези платежни инструменти, поради новите изисквания на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата към процедурата на продажба и реда, установени от борсата. Досега борсата играеше ролята на клирингова институция при сключването на сделките, тъй като договорената цена се внасяше от купувача под формата на депозит по специална сметка на борсата и след прехвърлянето на книжата се прехвърляше на продавача. Според тълкуването на комисията депозитът трябва да се разглежда като плащане, което е против интересите на борсата. Макар че за двата месеца, през които се провеждаха търговете, сделки с компенсаторни записи не бяха сключени, борсата бе единственото място, където можеше да се добие реална представа за нивата, на които се търсят и предлагат тези непарични платежни инструменти.
Само РМД е сигурен кандидат за "Енергопроект"
Предстои приватизацията на най-голямата и опитна проектантска организация в енергетиката
Пламен РАДКОВ
След началните опити за приватизация на малките ВЕЦ от структурата на Националната електрическа компания предстои раздържавяване на най-голямата проектантска фирма в енергетиката - "Енергопроект" ЕАД. Вече е изготвена стратегията за приватизация и предстои да се избере методът на продажба и конкретните параметри по сделката. "Енергопроект" е сред водещите научноизследователски центрове в страната, но засега единствено работническо-мениджърско дружество открито е заявило сериозно намерение да закупи фирмата и да запази предмета й на дейност. Дружеството се нарича "Енергопроект инженеринг" и в него влизат ръководството и около 60% от специалистите.
Въпреки високо квалифицирания персонал и огромната база данни, с която разполага дружеството, все още
Въпреки че за приватизацията на компанията се говори доста отдавна, процедурата се движи бавно и реалната продажба остава някъде в бъдещето, тъй като цялата процедура трябва да се подготви съвместно от Агенцията за приватизация и Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Несигурността и липсата на яснота за перспективите пред фирмата са една от основните причини за влошаване на пазарните й позиции и напускането на опитни специалисти - основния актив на организацията.
Приватизацията е достигнала до
Според нея основно изискване пред всички потенциални кандидати ще е запазване на основните й дейности за срок най-малко три години. Макар че все още не е уточнен методът на продажба, най-вероятно това ще са преговори с потенциални купувачи. Предвиждат се преференции на кандидатите, които заявят желание да запазят основния предмет на дейност на дружеството за по-дълъг период от време, например 5 - 10 години, което прави вероятността за приватизацията на "Енергопроект" от ръководството му още по-голяма. Този вариант изглежда напълно изгоден и за държавата, тъй като по този начин Държавната комисия по енергетика и енергийни ресурси ще успее да запази влиянието си върху компанията и да разчита на нея като консултант при даването на бъдещи поръчки.
За благоприятното положение, в което изглежда, че засега е РМД-то, говори и практиката в други страни от Източна Европа като Чехия, Полша и Словакия, където местните големи проектантски организации в енергетиката са приватизирани по подобна схема чрез работническо-мениджърско изкупуване именно с цел да се запази дейността им с минимална промяна.
"Енергопроект" е една от малкото запазили комплексността и целостта си държавни научноизследователски и проектантски организации. Занимава се с проучване, проектиране, консултации, авторски надзор и поддръжка. Тя е най-голямата подобна българска фирма в областта на енергетиката и доскорошен монополист на пазара за консултантски услуги в енергийния сектор. Тя е
Фирмата се състои от четири специализирани дирекции, работещи в областите на топлоенергетиката, хидроенергетиката и геотехниката, атомната енергетика и електрическите мрежи и системи. Макар че всяка от тези дирекции разработва проекти в своята конкретна област, именно взаимодействието между тях дава възможност за участие в големи и комплексни енергийни проекти. Това е причината на компанията да се възлагат и най-големите държавни поръчки, като конкуренти са й най-вече чуждестранни фирми. "Ценното в дружеството е именно комплексността и целостта му", заяви Иван Хиновски, директор "Ядрена енергетика" в "Енергопроект" и член на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД. "Ако се допусне разделяне на отделните части след приватизацията, дружеството ще се разпадне и голяма част от специалистите ще напуснат", допълва Хиновски.
Както при всяка научно-техническа организация,
От компанията обаче има постоянно изтичане на кадри, привлечени в малки частни фирми, повечето от които са възникнали след напускане на служители от "Енергопроект". Въпреки че разбиването на изкуствено поддържания монопол на компанията след 1989 г. води до намаляване на нейните приходи, през последните две години има известно нарастване на приходите до 5.3 млн. евро за 1999 г., което обаче не е особено високо постижение в сравнение с частните фирми в отрасъла. Голяма част от тези приходи идват от разнообразни държавни поръчки, за изпълнението на които не се е явил друг кандидат. Като държавна компания "Енергопроект" обикновено кандидатства във всички търгове в енергетиката. Макар и не винаги да носят висока печалба, тези поръчки все пак гарантират сравнително постоянно ниво на приходите. След приватизацията обаче дружеството ще се лиши от това свое предимство и ще трябва да се конкурира на базата на пазарни принципи с другите малки, но по-гъвкави частни фирми от бранша.
Накратко
Със заповед на министър-председателя Иван Костов Алеко Константинов бе назначен за заместник-министър на транспорта и съобщенията. Досега той бе заместник-председател на съвета на директорите на БТК. Константинов заема мястото на Иван Таушанов, който преди две седмици бе назначен за председател на Държавната комисия по далекосъобщенията. По всяка вероятност той ще остане член на борда на БТК, съобщиха от транспортното министерство.
Пощенските услуги поскъпнаха средно с 18 на сто от петък със заповед на изпълнителния директор на "Български пощи" АД Венцислав Кръстев. Таксата за изпращане на колетните пратки се увеличи с 36 на сто, а тази за пощенските записи - с 1.04%. С 4 ст. до 22 ст. поскъпна обикновеното писмо. Увеличението, което е първо от две години насам, е съгласувано с Министерството на транспорта и съобщенията, казаха оттам.
Приключи ремонтът на пътническия терминал на летище "София"
След осеммесечни ремонти през изминалата седмица приключи обновяването на пътническия терминал на летище "София". От функционирането на летището от 1940 г. това е най-мащабната реконструкция, която се е правила. Занимаващите се с ремонта обясняват решението за пристъпването към значима реконструкция на първо място с крайната необходимост от подобряване условията за пътниците, от увеличаване на пропускателната способност на летището. Реконструкцията е била крайно наложителна, за да се поддържа категорията на летището по международните стандарти, от която пък ще зависи и трафикът, оттам и приходите от такси от авиокомпаниите, ползващи летището.
Ремонтът, по време на който летището функционираше, приключи със значими реконструкции на двата терминала. Бившият терминал "Вътрешни линии" е преустроен в терминал "Пристигащи". Извършена е реконструкция и на терминал "Заминаващи", макар и не в същата степен като при "Пристигащи". Сред основните промени е и премахването на деленето на вътрешни и международни линии, каквато е тенденцията в световен мащаб. Инсталирана е цялостна климатизация, специална система за наблюдение с камери, оборудвана е мониторна зала за непрекъснато наблюдение. Поставени са нови багажни ленти, инсталирана е и нова система за обработване на данни и чекиране. Изпълнител на ремонта бе скандално известната фирма НИКМИ, популярна с приближеността си до управляващите. Освен на двата терминала е извършен ремонт и на предаерогаровата площадка, изпълнител по който е "Инжстрой". Въведена е нова организация на транспорта около целия летищен комплекс.
Стойността на ремонта на терминала е възлязла на 11.88 млн. лв. Средствата за него обаче не са заделени от бюджета, тъй като летището е на собствен бюджет. По Закона за гражданското въздухоплаване приходите от такси на авиокомпаниите, ползващи летището, се използват за финансиране на инвестициите за развитие на инфраструктурата, какъвто е и случаят.
Предстои изграждането на ново летище. Ще бъдат изградени както нови пътнически терминали, така и нова пистова система. Старото летище ще остане част от него, като сега модернизираните терминали ще изпълняват други функции. Изграждането му ще се финансира чрез заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Кувейтския фонд за арабско развитие. За консултант на процедурата по изграждането на новото летище е избрана холандската фирма НАКО. До края на годината трябва да се завърши проектът и да се изготви тръжната документация. Сред кандидатите за строеж за новото летище са утвърдени западни фирми. Според изискванията на кредитиращите институции изборът на изпълнителя ще се извърши чрез тръжна процедура. Предвижда се строителството да започне следващата година и да приключи през 2003 г. Междувременно ремонтът на правителствения ВИП продължава да е замразен. Преди около два месеца Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) спря строежа му с обяснението, че е незаконен. Ремонтът бе започнат миналата година, като изпълнител по проекта бе избраната чрез конкурс фирма "Данлекс". Според ДНСК извършваната от "Данлекс" дейност се разминава съществено с одобрените проекти. Все още не е ясно кой ще продължи изпълнението на проекта.
Офшорка влезе в управата на ИХ "България"
Регистрираната в Кипър компания "Венсайд ентърпрайс лимитид" е новият основен акционер в "Индустриален холдинг България" след оттеглянето на "Алианц България холдинг" от бившия приватизационен фонд. Това стана ясно на проведеното през изминалата седмица общо събрание на ИХ "България", където представителят на офшорната компания гласува с 23% от капитала на холдинга. На събранието бе взето решение да се намали броят на членовете на надзорния съвет от шест на четири души. От надзорния съвет излизат "Юнионбанк" и Пеньо Хаджиев. В съвета остават дъщерното дружество на холдинга "Диа експерт" ЕООД, Георги Добрев, Константин Зографов и Владимир Баланов.
Излизането на "Юнионбанк" от бившия приватизационен фонд е свързано най-вероятно с продажба на акциите й от холдинга, които възлизаха на 4.6% от капитала. За това говори фактът, че на събранието нямаше представители на банката. Не присъства и другият отстранен член - Пеньо Хаджиев, който е изпълнителен директор на Българската фондова борса и бивш изпълнителен директор на Българска инвестиционна банка (вече Интернешънъл комършъл банк). Хаджиев бе в надзорния съвет именно като представител на банката, която бе един от учредителите на приватизационния фонд. "Юнионбанк" и Хаджиев бяха избрани в надзора миналата година след оттеглянето на "Алианц България холдинг" от бившия приватизационен фонд. Дотогава чрез няколко фирми на застрахователното дружество "България" германският застрахователен концерн държеше 22% от капитала на дружеството.
След оттеглянето на "Алианц" Божидар Данев, председател на управителния съвет на ИХ "България", заяви, че делът на застрахователната компания ще бъде постепенно изкупен от няколко дъщерни фирми на холдинга. На проведеното през седмицата общо събрание стана ясно, че това изкупуване вече е приключило. Регистрираната в Кипър офшорна фирма "Венсайд ентърпрайс лимитид", представлявана от Константин Зографов, гласува с 23.20% от капитала и определяше реда на провеждане на събранието (на събранието бе представен 23.25% от капитала).
Пред акционерите, присъствали на събранието, Зографов представи кипърската фирма като инвестиционен фонд за Централна и Източна Европа, политиката на който е да инвестира в предприятия от транспортния и кораборемонтния сектор. Съвпадането на неговата инвестиционна политика с портфейла на холдинг "България" определя и закупуването на акциите на "Алианц". Въпреки тези обяснения обаче е ясно, че става въпрос за офшорно дружество на настоящото ръководство на холдинга. Константин Зографов, който е представител на кипърската компания, заедно с изпълнителния директор на холдинга Росен Димоларов е в управителните съвети както на "Алуметал" - дъщерното дружество на ИХ "България", което е мажоритарният собственик на "Алумина", Шумен, така и на самата "Алумина".
Съдбата на варненската корабостроителница е в ръцете на съда
Oздравителният план е одобрен от кредиторите
Теодора Василева
Кредиторите на варненската корабостроителница подкрепиха плана за оздравяване на дружеството. Това бе следващата крачка към избягването на фалита на корабостроителницата след изготвянето и внасянето в съда на самия оздравителен план. Документът предвижда варненският завод да стане собственост на английската компания "Камел леърд" (Cammell Laird) срещу поемане на част от дълговете на корабостроителницата. Предприятието може да излезе от процедурата по несъстоятелност едва след като съдът утвърди плана и при условие че не е оспорен от някой кредитор.
Основните класове кредитори подкрепиха със солидно мнозинство предлагания план. Причините за решението им са различни, но основният знаменател е търсенето на вариант за работещо предприятие. Работниците искат заводът да работи, за да получават заплати, държавата пък - за да изпълни социалните си функции, а и заради приближаващите избори, доставчиците на корабостроителницата - заради осигурения пазар на продукцията си. Обезпечените кредитори, които при осребряване на имуществото на завода биха получили изцяло вземанията си, приеха варианта за частично удовлетворяване основно под натиска на държавата. От този клас кредитори само ЦКБ, БМФ и шведската "Макгрегър крейнс" отхвърлиха предложения план. Въпросът сега е дали ще обжалват решението. По закон кредиторите имат право да оспорят плана до седмица след утвърждаването му от съда, което се очаква да стане до средата на септември. Представители на ЦКБ, БМФ, "Делфин 1" и други кредитори с необезпечени вземания вече заявиха намеренията си да се възползват от правото си да обжалват. Държавата обаче е основен акционер в кооперативната банка и морския флот, така че не е изключено през идните седмици тя да откаже двете дружества от оспорване на оздравителния план.
Най-основателна би била претенцията на ЦКБ, която има залог на незавършен кораб в нейна полза и със сигурност при продажбата му би получила 100% от вземането си. Наблюдатели на събитията около корабостроителницата споделят, че искането на ЦКБ е напълно основателно, така че апелативният съд ще трябва да решава бъдещето на корабния завод. Съдът ще трябва да се съобразява със силните аргументи на ЦКБ и другите кредитори, но и с обществения натиск за работещ завод. Най-оптимистичната прогноза за приключване на съдебната процедура по обжалването е средата на ноември. Ако бъде удовлетворено възражението на ЦКБ или на някой друг от кредиторите, планът за оздравяване не влиза в сила. Търговският закон не дава възможност за изготвяне на втори оздравителен план, така че следващата стъпка ще е обявяване на варненската корабостроителница в несъстоятелност и осребряване (разпродажба) на имуществото й. В случай че бъдат отхвърлени жалбите на кредиторите, планът влиза в сила. Ако дотогава инвеститорът в лицето на Cammell Laird не се е отказал от предложението си, той ще придобие активите на предприятието и ще плати заложените в плана суми на кредиторите. Заради предстоящите съдебни дела е трудно да се отговори на въпроса дали и кога ще заработи отново корабният завод, но най-оптимистичният вариант е началото на идната година.
Резултатите от гласуването на оздравителния план прикриха основните притеснения на кредиторите. Първо, че Cammell Laird получава корабостроителницата като подарък, и второ, но далеч не по важност, че англичаните не дават никакви гаранции, че варненският завод ще заработи. Единствено Калояна Димитрова, управител на кредитора "Делфин - 1", изрази гласно становището си. Според нея само седемте незавършени кораба струват повече от предлаганите от Cammell Laird 14 млн. долара. Установяването на реалната цена на варненската корабостроителница е доста трудно, тъй като единствено английската фирма подаде оферта. Така Cammell Laird беше по-силната страна в преговорите и успя да договори изгодна за нея цена. Опасенията са, че след като влезе в корабостроителницата, английската фирма може единствено да довърши седемте кораба, да ги продаде изгодно и отново да затвори завода. Ангажиментът на Cammell Laird за инвестиции и откриване на работни места е под форма на корпоративна гаранция, издадена от ръководството на английската фирма. Смущаващо беше и че по време на неколкомесечните преговори представител на Cammell Laird така и не се появи в България, а разговорите се водиха само с консултанта на англичаните - PricewaterhouseCoopers.
Събитията около варненската корабостроителница от последните седмици показаха, че държавата и повечето от кредиторите се обединяват около идеята, че планът може да е неизгоден, но е по-малкото зло от разпродажба на активите на завода на парче. Успокоението за повечето от тях е, че Cammell Laird е една от най-големите европейски корабостроителни компании и сериозността на инвеститора намалява рисковете от неизпълнение на оздравителния план.
"Балкан Виндстар" ще строи първата вятърна електроцентрала
Станислав СТОЙКОВ
"Балкан Виндстар", смесено дружество между бившия приватизационен фонд "Съединение" АД - Пловдив, и немската фирма "Виндстар", спечели конкурса за построяването на първата вятърна електроцентрала в България, която ще бъде изградена в Каварна. Изборът е направен измежду тримата кандидати, сред които бяха още една българо-немска компания - "Балканстар енерджи" и варненската фирма "Мартем". Офертата на "Балкан Виндстар" включва монтирането на седем кули с въздушни генератори с обща мощност 3.5 MW. Съоръженията ще достави датският концерн "Вестас" - производител на оборудване за вятърни елцентрали. Това може да стане в срок до 6 месеца от сключване на договора и ще струва около 3.5 милиона евро.
По хиляда лева ще броят от дружеството за всяка строителна площадка, необходима за един генератор, при искани от общината минимум петстотин. На бетонни плочи (около 5 кв.м) ще се издигнат стълбовете, които в горния си край завършват с вятърна турбина. Така най-просто изглеждат съоръженията, произвеждащи вятърната еленергия. Засега е депозирана сума от 5000 лв. като начална вноска от предвижданите инвестиции, които ще надхвърлят 5 милиона DM. Предоставената за усвояване площ е 10 дка, но фирмата ще разположи съоръженията на не повече от 5 дка. Този парцел ще може да се закупи по пазарна оценка, която ще бъде направена след изтичане на договора за ползване, който е за пет години. Очаква се в края на септември да се проведе нов конкурс при същите условия за останалата част от земята и друга фирма също да участва в проекта. Това се прави с цел предизвикване на конкуренция и стимулиране на производството, обясниха от общината.
Произвежданата електроенергия ще бъде продавана на НЕК, уточниха от "Съединение". НЕК ще се явява в случая преносно и разпределително предприятие, което е задължено да осигурява връзката до крайния потребител, както е според закона за енергетиката. Държавната компания не може да откаже присъединяването на електроцентралата към преносната, съответно към разпределителната мрежа, когато производителят отговаря на условията по посочения закон. Освен това НЕК следи за доставката и продажбата на електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа, както и за поддържането на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания. Тяхна е отговорността и за непрекъснатостта на електроснабдяването и качеството на продаваната електрическа енергия.
"Страната ви разполага с огромен потенциал за развитие в бранша"
Хенрик Боръби
Накратко
Американската агенция за търговия и развитие и американски компании проявяват интерес към проектите за развитие и екологичните програми на "ЛУКойл Нефтохим", заяви след среща в централата на "ЛУКойл"' в София посланикът на САЩ в България Ричард Майлс. През изтеклата седмица инженеринговата фирма "Miller & Lents" обяви резултатите от извършените от нея проучвания на запасите на нефт и газ на "ЛУКойл" в Русия и зад граница. Според оценката на американската фирма доказаните и икономически рентабилни запаси от нефт възлизат на 13.5 млрд. барела, а на газ - 3.9 трилиона куб. фута. Очакваните приходи от тези запаси преди облагане с данъци се изчисляват на 36.8 млрд. долара.
На общо събрание на акционерите на "Бороспорт" АД, проведено миналия петък, бяха извършени промени в Съвета на директорите на дружеството. Освободени са Борислав Чилингиров, Димитър Ненов, Димитър Тончев и Светлана Праматарова. На тяхно място влизат двама представители на държавата в лицето на Министерството на икономиката - Петя Цакова, началник-отдел в дирекция "Туристическа комуникация и реклама", и Сергей Саръмов, който е експерт в дирекция "Продуктова политика, анализи и прогнози в туризма". Досегашният изпълнителен директор на дружеството Борислав Димитрачков запазва поста си. В момента тече срокът за подаване на оферти за продажба на мажоритарния пакет от акциите на дружеството, а крайният срок изтича на 4 септември 2000 г. "Пампорово" АД завършва 1999 г. с печалба от 2.835 милиона лева, съобщи изпълнителният директор Валери Стоянов на проведеното в четвъртък общо събрание на акционерите на дружеството. От съвета на директорите излиза Тодор Бозуков, който преди месец бе избран за кмет на Чепеларе. На неговото място в ръководството на дружеството е избрана Цвета Маринкова, началник-отдел в дирекция "Национална и международна политика в туризма". Останалите членове на съвета на директорите са Васил Згуров, Мариана Згурова и Владимир Петров. Дружеството е в процедура на приватизация, оферти се подават до 4 октомври 2000 г. Закупени са седем информационни меморандума за приватизацията на 75% от капитала на "Агрокомплект" ЕАД, София, до крайния срок 28 август. Интерес са проявили "Глейдкорс кънстракшън" - Великобритания, "Пресков инвест" АД - София, Г КАТ - Великобритания, "Адента" - Германия, "Агрокомплект 2000" АД - София, "Виастрой инженеринг" ООД - Смолян, и "Фаллер и Фаллер" - Унгария. "Агрокомплект" се занимава с проучване, проектиране, строителство и поддържане на обекти за селското стопанство и хранителната промишленост и износ на комплектни обекти и развива дейност предимно в арабските страни.
До 26 септември могат да се закупуват документите за участие в процедурата по продажба на металургично оборудване на "Камет" ЕАД, Перник, съобщиха от пресцентъра на Министерството на икономиката. Комплексното оборудване е доставено през 1991 г. от италианската фирма "Даниели" и включва две технологични линии - стоманодобивна и валцовъчна. Цената му тогава е била 145 млн. долара, но оборудването досега не е монтирано и се съхранява на открито. Продажбата му е част от оздравителната програма на предприятието, с приемането на която бе прекратена процедурата по несъстоятелност на "Камет".
Откраднатото пристанище на захарния завод в Девня
Заедно с всички останали активи на "Бейпар шугър" "Бесин" ЕООД стана собственик и на недостроено държавно пристанище за 4.5 млн. долара
Николай Стайков
На северния бряг на девненското езеро има място, което е любимо на местните рибари заради изкуствените насипи, ограждащи малък спокоен залив далеч от пушеците и праха на промишлената зона в града. Малцина от висящите на брега въдичари обаче знаят, че струпаните камъни и подаващите се от бетона арматурни железа днес би трябвало да представляват най-голямото и модерно пристанище за меласа и растителни масла в страната. След спирането на строителството през 1990 г., когато вече са инвестирани няколко милиона долара, държавният обект е прехвърлен под управление на захарния завод "Марцианопол" в Девня. Три години след неговата приватизация държавната земя под вече забравения строеж изведнъж се оказва собственост на регистрираната в Дулово фирма "Бесин". Малката подробност, която, изглежда, е убягнала както на нотариуса по сделката за прехвърляне, така и на експертите от "Следприватизационен контрол" в Министерството на икономиката е, че по документи целият имот продължава да е държавна собственост и нито "Марцианопол", нито нейният правоприемник "Бейпар шугър" някога са имали права за разпореждане с тази земя.
Идеята за изграждане на
Обсъждането на бъдещето на пристанището се подновява през 1995 г., когато Министерството на промишлеността заедно с наследника на "Зърнени храни" - "Житомел", планират изграждането на специализирано пристанище за селскостопански стоки. Във връзка с планираното смесено дружество, наречено "Агропорт", се извършва оценка на апортните вноски. Общата стойност на агропорта до този момент се оценява на 4.5 млн. долара, които включват както земята, така и извършените строителни, изкопни и драгажни дейности. Тогава се прави и оценка на правния статут на земята на пристанището като част от плажната ивица, т.е. През 1997 г. турската фирма "Сака коркмаз пазарлама" става собственик на завод "Марцианопол" срещу 1 млн. долара и поемане на дългове към Експресбанк за 5.6 млн долара.
Според инвестиционната програма към договора през 1998 и 1999 г. в обект "Агропорт" трябва да бъдат инвестирани общо 1.8 млн. долара и той да започне дейност като пристанище. Три години след приватизацията реалността в завода, вече наречен "Бейпар шугър", има малко общо с предвиденото в договора: дейността е спряла напълно още през февруари 1999 г., заплатите на работниците не се изплащат от юни 1999 г., на дружеството са издадени наказателни постановления за митнически нарушения на обща стойност над 15 млн. лева, повечето от които за кратък период в края на 1999 г. През същия период започва и прехвърлянето на активите на завода към свързаната с представителя на "Сака коркмаз" Бедри Шефик фирма "Бесин", в която влизат най-вече негови роднини. Прехвърлянията стават с решение на съвета на директорите на "Бейпар шугър" и освен всички материални активи на дружеството - земя, производствени и административни сгради, се прехвърля и земята на недовършеното пристанище. Обяснението на изпълнителния директор на "Бейпар шугър" Георги Христов е, че този актив е бил част от капитала на дружеството и след придобиването му новият собственик има пълни права на разпореждане с него. От Министерството на икономиката отказаха да коментират дали и как този имот е бил включен в информационния меморандум на "Марцианопол", като се позоваха на наредбата за конфиденциалност на информацията от преговорите с кандидат-купувачите.
Увеличението на залога в тото 2 отказа 25% от участниците
Неделчо Прошков, изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор, пред "Капитал"
- Частният сектор непрекъснато намира ниши, защото няма ангажименти към своя участник да му поднесе игрите по начин, който тотализаторът прави. При нас всичко е компютризирано. Системата е ясна, резултатите - също, печалбите - и те. Това, което са въвели, било "Еврофутбол" или "Футбол-футбол", са много известни игри навсякъде по света. Нищо ново не е измислено. Ние, които сме в кухнята, ги познаваме добре. Въпрос на минута или ден е да ги вкараме на ръчно приемане. Е, не върви в един тотопункт, където приемаме тото 2 автоматично, изведнъж да започнем да приемаме ръчно. Просто не става. Именно поради тази причина подготвяме нов софтуер, който в рамките на нашия терминал да обработва други футболни игри. Обявявам, че в най-скоро време ние ще пуснем игра с шест най-резултатни срещи от 42. Нашият софтуер на "6 от 42" като игра е готов и трябва само малко да се актуализира. За пет хикса от 35 срещи е същото. Това означава отново "5 от 35" с асоциации. Но нашата система не е пригодена за формулата на "Еврофутбол" с коефициентите. Трябва ни по-упорита работа върху софтуера, защото, когато излезем на пазара с нова игра, искаме да я поднесем по начин, по който при нас се играе до момента.
- Откровено казано, ми звучи много смешно. Казвам го, въпреки че аз уважавам конкурентите в бизнеса. Това е като дъмпинг на пазара за марули. Тотото дава 50% от постъпленията за печалби, те ще дадат 52%. В подобни игри един частник трябва да отиде на 60-70% и повече, ако иска да бъде нещо равностойно и ако иска да стои добре на пазара. И веднага казвам защо. Защото частникът няма задължения да дава 30% от постъпленията си за спорта. Нас, държавните хазартни оператори, ни изравниха с частните по отношение на данъците. Ние обаче имаме още един косвен данък - този за спорта.
При нас петдесетте процента са фиксирани, но си мисля, че бих могъл да направя постъпки да ни се разреши да отидем например на 60% за участника. Респективно ще разделяме по-малки проценти със спорта. Това е истината, за да си атрактивен на пазара. Ние обаче сме обвързани и не може да влизаме в подобна уговорка, защото това означава промяна на схемата. Трябва да поискаме разрешението от ДАМС и от министъра на финансите.
- Добре е да се узаконяват дейностите в хазарта и това е съвсем нормално. Не сме имали случай, в който да се почувства някакво изменение освен тази промяна за данъка. С намесата на президента и правителството в допълнителните разпоредби към закона се казва, че тотализаторът ще бъде върнат в началото на следващата година на спорта. Сега повечето неща вече са регламентирани и се знае кой с какво се занимава и какви права има.
- Да. Тройките са далеч по-скъпи и по-богати.
- Когато вдигаме залозите, намаляват хората, които играят. Така е винаги в началото. Постъпленията досега се запазват и това означава, че 20-25% от участниците са се отказали. Но не тези, които разбират от тото и които дават големи залози. Оттеглили са се по-скоро онези, които са участвали с едно или две фишчета и в момента смятат, че не е необходимо да играят.
- Може и така да се приеме, защото всяко едно увеличение носи след себе си силно негодувание, и то предимно от хора, които не могат да разберат, че това се прави за повишаване на техните печалби. Тотализаторът не печели чак толкова много, но тройките бяха обидно евтини и хората се възмущаваха.
- Процентът е много малък - около две-три хиляди лева за миналата година, защото това са пари предимно от тройките. Преди увеличението на залозите те бяха по-евтини от билетче за градския транспорт и човек от "Люлин" например няма да отиде до центъра, ако там си е пуснал фиша. Непотърсените печалби се делят поравно между тотализатора и спорта според решение на Министерството на финансите.
- Новостите са само игрите с футболни резултати. Имаме възможност да започнем всякакви цифрови игри, но това е все едно да преливаме от една чаша в друга и само можем да разсипваме по масата.
- Тотализаторът има най-богат опит в изследването на пазара. Той е член на Интертото и има възможността да следи това във световен мащаб. Проучванията ни показват, че нашият участник е консервативен и много трудно приема новото, за лошо или добро. Това се доказва с факта, че постъпленията от първата ни игра - "6 от 49", са безкрайно по-високи, отколкото всички останали. Моето лично мнение е, че на участниците вече не трябва да се поднасят нови числови игри. Не трябва да ги объркваме с много фишове и залози. Предпочитаме един фиш да бъде претрупан от игри. Едно време имаше отделни фишове само за "6 от 49", сега му даваме в него и "Тото джокер". Във фиша на "6 от 42" ще влязат и най-резултатни срещи, в "5 от 35" - петте хикса и това е натрупване на игри на една и съща бланка. Попълвайки само един фиш, играещият решава дали ще играе една, две или три игри.
- Пускаме, когато се изчерпи на пазара предходната. Сега пазарът е наводнен и никой от нас не мисли да пуска нещо ново, защото няма да може да се продаде.
- Тя не е една. Правим непрекъснато лотарии за стадиона и досега сме превели около пет милиона лева. Има игри, които текат и не сме ги завършили. Превеждаме постоянно и още ще даваме.
- Джакпотът влияе абсолютно положително. Естествено е, че колкото повече се натрупва, толкова по-голяма става еуфорията и се включват и хора, които никога не са играли тото. Натрупва се след мъртви месеци, защото през лятото играят малко хора и има по-малко комбинации, които намаляват чисто статистически възможността да се спечели шестица.
- Планът се прави на база резултатите от предходната. Тъй като миналата година постъпленията бяха изкуствено завишени от големия джакпот, някъде около 85 милиона лева, трудно е да се прогнозира, че и тази година ще се съберат същите пари, ако не се стигне пак до такъв джакпот. До момента сме събрали някъде около 45 милиона лева за осемте месеца.
- Работим с много банки. Ползваме всяка една, която може да ни предостави най-разпространена мрежа. Тотото е започнало с ДСК, след това с Пощенска банка и сега отново работим с нея, с БРИБ. Ползваме тези, които ни осигуряват безплатно инкасо и пренасяне на парите при най-добри условия. Колкото за лихвите - от 1997 г. те са нищо и не правим някаква схема за тях. Дори и при натрупан джакпот три милиона марки, ние извършваме плащания от него през цялото време.
- Тото винаги се е играело и си има постоянна клиентела. Знам, че подтекстът на въпроса ви е "беден народ играе много тото". Постъпленията се покачват само ако сме въвели нова атракция. Иначе кривата през годините не е толкова изразена в период на икономическа криза.
Тотото - законната страст за забогатяване
Каква е приликата и разликата между българина и англичанина? И двамата обичат да залагат, но българинът - на числови игри, а англичанинът - на спортни състезания. Отскоро обаче и българинът има възможност да изпробва познанията си по западен маниер в залаганията на футболни мачове и надбягвания с коне и кучета. Така и у нас бе застъпена най-основната гама видове залагания. Дали поради консервативността на участниците или поради други причини, но участниците в този вид хазартна дейност не са много, а и предлаганите игри са сравнително ограничени. Въпреки това новите фигури са рядкост.
В България е трудно да се определят мащабите на този пазар, условно наречен тото- пазар, въпреки малцината оператори. Всъщност доскоро бяха само два - Българският спортен тотализатор (БСТ) е монополист в числовите игри, а "Еврофутбол" обира каймака от залаганията на спортни състезания. Двата големи играча се стремят да не си пречат и негласно са си разделили територията.
Приходите на спортния тотализатор за миналата година са близо 46 милиона долара, което е най-високото ниво от 1993 г. Добрите резултати са благодарение на огромния джакпот, който се натрупа в края на миналото лято. До август на тази година постъпленията са близо 23 милиона долара, което също се оценява като добър резултат, тъй като още не е имало джакпотна истерия.
По-трудно е да се оцени стойността на пазара за залагания върху спортни състезания. Още преди година, когато бе приет Законът за хазарта, се смяташе, че "Еврофутбол" е кокошката, която снася златни яйца на хазартните босове. Експерти от финансовото министерство тогава оценяваха, че приходите от бинго и казина не могат да се сравняват с тези от фирмата на Васил Божков.
Тотото, независимо дали с числа или с футболни коефициенти, си остава сравнително популярно вероятно заради своята достъпност. И спортният тотализатор, и "Еврофутбол", а отскоро и другата игра за спортни залагания, "Футбол-футбол", държат ниски цени на фишовете.
Преди месец БСТ вдигна над три пъти цените за колонка в игрите от тото 1 и по този начин ги приближи до тези на конкуренцията. В момента колонката струва 10 ст., а "Еврофутбол" и "Футбол-футбол" я продават за 20 ст. Една комбинация в най-популярната игра на тото 2 "6 от 49" струва 30 ст., а за "6 от 42" вече е 20 ст. Според твърденията на Неделчо Прошков, изпълнителен директор на БСТ, това повишение не се е отразило върху постъпленията, а само върху броя на участниците.
Операторите предпочитат да държат ниски цени, като в същото време предлагат възможности за спечелване на доста прилични джакпоти. По този начин се привлича вниманието на по-голям слой от населението, което поради своето незадоволително финансово състояние е склонно да се увлича по възможностите за бързо забогатяване, коментират специалисти в бранша. За разлика от множеството пирамиди всичките видове тото си остават законен начин да се спечели много с малко вложения.
Законът за хазарта, който бе приет преди година, засегна в по-малка степен тото-пазара. През последните години той сам бе регулирал основните играчи в тази област. Законът дори въведе някои нови моменти, които направиха пробиването на този дует по-трудно и изискващо повече усилия, най-вече финансови.
Всички фирми, занимаващи се с хазарт, подлежат на лицензионен режим. Разрешителни за извършване на залагания върху спортни състезания засега имат само "Еврофутбол" и "Футбол-футбол". И двете фирми са се съсредоточили върху залаганията на футболни срещи, и то предимно от шампионати на Европа. "В българското първенство непрекъснато се говори за уговорени срещи, корупция и други подобни неща. Как бихме могли да предложим на нашите клиенти игри, в които футболният елемент е занижен", заяви наскоро новият управител на "Еврофутбол" ООД Николай Дамянов.
В момента няма подадени заявки за други разрешителни за залагания на спортни състезания, съобщиха от Министерството на финансите. Това означава, че вероятно в близко бъдеще едва ли ще се появи трети играч, който да изпробва силите си в предлагането на игри върху футбол.
Любопитен факт е, че на Българския спортен тотализатор не е издавано разрешително за извършване на хазартна дейност според информация от Министерството на финансите. БСТ е държавно предприятие към Държавната агенция за младежта и спорта. Законът за хазарта обаче изисква наличието на разрешително от Комисията по хазарта, каквото вече имат другите две фирми в бранша.
И в случая с БСТ пазарът отдавна се регулира и не успя да роди конкурент. Опитът за лансиране на играта "Лото олимпик", в която сериозно участие имаше и председателят на Българския олимпийски комитет Иван Славков, замря с приключването на игрите в Атланта през 1996 г. "Лото олимпик" предложи алтернативни на тото 2 числови игри и опита да развие букмейкърска мрежа по примера на "Еврофутбол", но не успя.
Изследванията на пазара на "Еврофутбол" впоследствие показаха, че играчите на числови игри от типа тото 2 са твърде консервативни. Обикновено това са хора, които с години играят определени комбинации и трудно променят навиците си. И днес "6 от 49" е най-популярната числова игра, а приходите от нея надвишават тези от всички останали игри на спортния тотализатор. Разчупване на стереотипа се наблюдава само при натрупването на голям джакпот, когато в залаганията се включват и случайни участници.
Все по-плахи са опитите на нелицензирани букмейкъри да се намесват на пазара. В този смисъл лицензирането според Закона за хазарта имаше по-скоро протоколно значение. Собственикът на "Футбол-футбол" Димитър Станчев обаче смята, че системата е доста тромава и спъва бързото внедряване на нови игри. "Във времето, в което чакахме да бъде одобрен нашият лиценз за 12-те дерби срещи, тотото пусна тази игра. Това е разликата между спортния тотализатор и всички частни оператори. Тотализаторът измисля игра и я пуска веднага, а ние трябва доста да почакаме за това", каза Станчев.
Забраната за реклама на хазартната дейност се оказа едно от най-сериозните препятствия по пътя към разчупването на пазара. Новите оператори се сблъскват с логичния проблем как да станат популярни и да привлекат вниманието на участниците към себе си, след като основното средство за разгласяване на дейността им е отнето. Тотализаторът и "Еврофутбол" имат естествено предимство, натрупано през годините. Те стартираха дейността си, когато Законът за хазарта бе само проект, и използваха всички възможности за реклама на дейността си.
И днес обаче въпросът със законната и незаконната реклама стои открит. Билбордовете с кучето, настъпило фиш на спортния тотализатор, са често срещана гледка. "Тотото си качва навсякъде билбордовете. Ние нямаме право да рискуваме, защото, ако ни отнемат лиценза, цялата инвестиция си отива", твърди Димитър Станчев.
Изпълнителният директор на БСТ Неделчо Прошков заяви, че БСТ използва около процент и половина от постъпленията за реклама. Освен това се отделя и още един процент за фонд "Нови игри". "Парите от този фонд отиват за разяснителни материали, агитация, листовки при пускането на нова игра. Участникът не се нуждае да му кажем играй шест резултатни срещи, а трябва да му обясним как се играе", обясни шефът на тотото. В устройствения правилник на БСТ, публикуван на 8 август 2000 г., обаче пише, че средствата по фонд "Нови игри" се разходват освен за проучване на пазарните условия, разработване на нови хазартни игри и за реклама на тези игрите. Това е явно противоречие на Закона за хазарта.
Българският спортен запалянко все още е далеч от своя британски колега по отношение на избора на игри. Световната практика показва, че съществуват неограничени възможности за залагане на спортни състезания.
"Еврофутбол" направи опит да разчупи традициите в този бизнес и се опита да въведе залагания върху състезания с коне и кучета. Същото направи и БСТ през 1992 и 1993 г., но резултатите бяха плачевни. Освен това частната букмейкърска къща има лиценз още за състезания с автомобили, мотоциклети, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, ски и хокей, но досега не е правил опит да пуска игри в тази насока. БСТ пък втора година мъчи "Тото джокер", но постъпленията в тази игра са твърде незначителни.
"Българският играч е консервативен и трудно разчупва стереотипа. Нямаме данни доколко успешен се оказа експериментът със залагания на коне и кучета, но не смятаме да ги прекратяваме. Има една малка, но стабилна група играчи", смята Дамянов.
"Еврофутбол" засега е и единствената компания, която предлага залагане по телефона - един доста популярен метод в чужбина доскоро. Правят се и някакви плахи опити за въвеждане на софтуер за залагане по Интернет. Феновете обаче ще трябва да почакат доста, за да могат да задоволяват страстта си по компютъра. Колкото и да е по-напредничава в идеите си на ниво България, "Еврофутбол" все още е далеч от колегите си в чужбина.
Мираж изглежда възможността да се появи букмейкърска къща, която да прави залагания на случайни събития, каквато възможност е предвидена в Закона за хазарта. Най-развити са този род залагания във Великобритания, където гигантите в бизнеса, "Ледброкс" и "Уилям Хил", предлагат неограничени възможности. У нас потенциалните клиенти на такъв род услуги едва ли скоро ще имат щастието да заложат някой лев.
За няколко милиарда долара повече
Когато световната компютърна мрежа започна да събира популярност през 1995 г., умните глави в Европа се събраха и предрекоха, че залаганията ще бъдат първата успешна инвестиция в Интернет. Американците имаха едно на ум, но европейците се заеха да реализират идеите си. И докато отвъд Океана се съсредоточиха върху създаването на онлайн магазини, търгове, търсачки и развлекателни и информационни портали, няколко души на Стария континент започнаха да мислят как да лансират букмейкърски уеб-страници.
Шест години по-късно залаганията на спортни състезания по Интернет бележат истински бум. Парите, които се завъртат в този бизнес, нарастват с главоломна скорост. Миналата година оборотът на онлайн-залаганията бе оценяван на стотици милиони долари. Очаква се през следващата година пазарът да се разрасне до 14 милиарда долара според изследване на британската агенция MMD. Според други анализатори през 2004 г. оборотът ще стигне до 19 милиарда долара! Доклад на "Мерил Линч" за състоянието на е-залозите (включително и казина) твърди, че този бизнес ще донесе брутен продукт за букмейкърските сайтове 70 милиарда долара до 2010 г., а печалбите им ще бъдат около 30 милиарда долара.
Залаганията на спортни състезания по Интернет има бъдеще, и то най-голямото, което някога някой човек в този бизнес е могъл да си представи. Причината е много проста - мрежата няма граници. Жителите на страни, в които хазартът или залаганията на спорт са забранени, спокойно могат да се отдадат на своята страст. По същата причина не е необходимо да се спазват строгите лицензионни режими за разкриване на букмейкърски къщи, които повечето държави са въвели. Фирмите могат да се регистрират където си поискат, за да печелят по-бързо и повече. Интернет свали границите за този така строго контролиран бизнес и хазартът вече е достъпен за всеки човек с компютър и модем.
Началото както винаги е трудно, но обещаващо. Съобразяването с множество лицензионни режими, неясната законова структура на онлайн-залаганията карат пионерите в този бизнес да търсят спасение в страни с по-либерално данъчно законодателство. Италианците Джовано Доменико и Фредерико Орланди, които са основатели на един от най-популярните сайтове за залагания - "Юробет" (Eurobet.com), регистрират своята Интернет-букмейкърска къща на Гибралтар, за да се спасят от данъците и лицензионните изисквания. Стартират работата си през 1995 г., но лансират сайта си едва през 1998 г. Те са първите, които се заемат толкова сериозно с идеята да направят място за залагания по Интернет. Почти всички техни събратя ги последваха на средиземноморския остров.
През 1999 г. "Юробет" раздели бизнеса си на две части, като остави в офшорната зона само залаганията на международни състезания. Останалата част бе прехвърлена във Великобритания, за да се избегнат скандали относно залозите, правени от британци. "Решихме да спазим законовите разпоредби, въпреки че печалбите ни намаляват заради данъците", заяви изпълнителният директор на "Юробет" Тревор Бомонт.
Останалите сродни компании обаче не се притесняват от изискванията на британското правителство и продължават да привличат клиенти от офшорните зони, най-вече Гибралтар.
Онлайн-залаганията са един от типичните примери, когато принципите на Интернет се изправят срещу държавите, техните закони, политически и граждански системи. Правителствата, в чиито държави хазартът е забранен, правят всичко възможно да попречат на своите граждани да залагат по Интернет, но естествено се провалят. Другите пък се страхуват, че ще загубят приходите си от хазарт, което е едно сигурно и доходоносно перо.
Един от вариантите да спре процесът е като се увеличи силата на закона. В САЩ антихазартното лоби е твърде силно и там има най-голям шанс залаганията върху Интернет да бъдат ограничени.
"Хазартът по Интернет е нерегулиран, абсолютно достъпен за всички, пристрастяващ, предмет, който може да бъде използван за незаконни цели като прането на пари. Той може да наруши щатските разпоредби", смята сенаторът от Аризона Джон Кил.
Неговият закон за забрана на залаганията по Интернет мина през Сената и чака потвърждение от долната камара на Конгреса. Той предвижда американските доставчици на Интернет да използват филтриращ софтуер, който да блокира достъпа до кибер-залаганията. Ако законът бъде приет, това ще бъде най-значимото ограничение след Акта за комуникационно благополучие от 1996 г., забраняващ публикуване на подстрекателни материали в мрежата. Актът обаче бе обявен за противоконституционен от Върховния съд на САЩ. Законът на Джон Кил може да има същата съдба.
Съвсем наскоро опитите на американското правителство да регулира уеб-страниците със залагания получи съдебна подкрепа. Джей Коен, съсобственик на "Уърлд спортс ексчейндж" (World Sporst Exchange), бе осъден на 21 месеца затвор и 5000 долара глоба. Неговата компания, базирана в Антигуа, започна да предлага залагания на финала на шампионата по американски футбол "Супербоул" през 1997 г. Преди месец федералният съд в Манхатън призна Коен за виновен за нарушаване на закон от 1961 г., който забранява използването на телефони за залагания между щатите или федералните граници. Според разпоредбите му традиционните букмейкъри нямат право да предават информация или да приемат залози по телефона.
Прокурорката Мери Джо Уайт смята, че случаят с Коен ще бъде добър урок за всеки, който се опитва да предлага залагания от офшори чрез Интернет. "Законът криминализира взимането на залози от американци чрез междущатски или международни телефонни линии, независимо дали към тях са включени апарати или компютри", смята тя.
Проблемът с узаконяването на Интернет-залаганията остава. В Австралия най-малко три щата са приели закони, които регулират този бизнес. В Европа някои страни разрешават на Интернет-оператори да предлагат залагания по мрежата, но само на жители от същата държава. Комисията по хазарта във Великобритания препоръча на правителството да предложи схема за регулиране на сайтовете за залагания.
Въпреки тези неприятности с държавните органи повечето компании за онлайн-залагания нехаят за възможността да бъдат преследвани и ще продължат да привличат клиенти от цял свят. "Спортингбет" (Sportingbet.com), една от водещите букмейкърски Интернет-компании, с радост ще приеме залагания на американски граждани, защото смята, че правителството на САЩ ще преследва само местни компании.
"Ние работим с британски лиценз под юрисдикцията на закон, според който транзакцията се извършва там, където е разположен сървърът и където се извършва плащането, което в нашия случай е Алдърни (на Каналовите острови)", заяви Марк Бландфорд, основателят на "Спортингбет". Неговият сървър предлага информация на потенциалните играчи на няколко езика, включително японски.
Органите, заети с контрола върху хазарта, имат пълното основание да се страхуват от разрастването на бизнеса. Световната мрежа предлага огромни възможности да се публикуват новини и статистически данни, жизненоважни за играчите. Осигурява лесен достъп до коефициентите на букмейкърите и бърз и евтин начин за осъществяване на залога. Печелившите и губещите плащания се извършват с кредитни или дебитни карти по електронен път. Играчите могат да залагат по 24 часа в денонощието от къщи или офиса, а новите безжични технологии съвсем скоро ще позволят това да се прави от мобилния телефон.
Принципите са ясни, смята Джон О'Райли, директор по мениджмънта на "Ледброкс" (Ladbrokes), букмейкърската къща на "Хилтън груп". "Клиентът не плаща никакви такси. Има възможност да се движи по различните видове игри (което е невъзможно по телефона). Може да проследява сметките си и да контролира загубите или печалбите", смята той.
Липсата на онлайн-такси е голяма атракция. Причината е именно в домакинството на офшорните зони. Обикновените офшорни компании във Великобритания плащат девет процента данък на всяко залагане в пункт или по телефона. Хазната взима по 6.25 пенса на всеки един паунд, който се изплаща като печалба. В бюджета влизат около 700 милиона долара годишно. Това е доста сериозна причина правителството на Великобритания да не допусне бизнесът да се прехвърли върху офшорни фирми по мрежата. Като се има предвид негостоприемният климат за този бизнес в САЩ, най-големи дивиденти обаче се очаква да извлекат именно британските компании, където има най-големи традиции по отношение на залаганията.
Наблюдателите смятат, че опитите да се наложат ограничение или данъци ще пропадне. Ето защо и очакванията за развитието му са толкова обнадеждаващи. "Красотата на онлайн-залагането е, че можеш да го правиш легално, без данъци и при сигурен букмейкър. В някои страни доскоро това не можеше да стане, но сега вече е напълно възможно. Интернет е най-страхотната новина за играчите", заяви О'Райли.
"Футбол-футбол" срещу "Еврофутбол": най-после раздвижване на пазара
В деня, в който букмейкърската къща "Еврофутбол" празнуваше седем години от създаването си, бащата на "Супершоу Невада" Димитър Станчев пусна първия тираж на своята игра "Футбол-футбол". Сходството в имената не е случайно. И двете фирми се занимават със залагания на футболни срещи, фишовете им си приличат и ако не са различията в цветовете, биха могли да бъдат объркани. Разликата е в опита, който двете фирми имат в осъществяването на букмейкърска дейност.
"Еврофутбол" е на пазара от седем години и през това време успя да заеме ниша, която го направи почти монополист. "Футбол-футбол" току-що стартира в желанието си най-после да раздвижи водите в този толкова популярен в чужбина вид хазарт.
От 19 август "Евроелектроникс" ЕООД стартира нова игра със залагания за резултати от футболни срещи "Футбол-футбол". Фирмата е на Димитър Станчев, който стана популярен у нас през 1993 г., когато направи първото телевизионно шоу за народа "Невада". Той е привлякъл екип от спортни и футболни деятели. Икономически директор му е Аспарух Ясенов, бивш международен футболен съдия и шеф на съдийската комисия.
За първия тираж фишове са се приемали в 64 пункта в страната, въпреки че издаденото от Държавната комисия по хазарта към Министерството на финансите разрешение е само за два пункта и централен офис. Лицензът на "Евроелектроникс" е за пет години, но с оглед на нерегламентираното разширение на букмейкърската мрежа може да последва разследване от комисията по хазарта. "Според закона трябва да обявим новите бюра в 14-дневен срок след тяхното установяване и ние сме го направили", обясни собственикът.
"Футбол-футбол" обяви, че ще раздава печалби на база 52% от постъпленията - най-доброто, което може да се предложи у нас. "Ако дадем 70% печалба, остават 30 процента. От тях 7% са за букмейкъра, 2% на търговския представител. Плащаме и 21% данък печалба. Няма за какво да работим. Само лицензът ми струва 35 000 марки", допълни Димитър Станчев.
Новата ситуация на пазара ще предложи истинско предизвикателство за букмейкърските къщи, защото "Футбол-футбол" няма намерение да дублира игрите на "Еврофутбол". Игрите на тото 1 на Българския спортен тотализатор (БСТ) отдавна загубиха своите клиенти. През годините тотализаторът не предложи нищо по-атрактивно. Причината според изпълнителния директор Неделчо Прошков е в липсата на софтуер.
Тото 1 и до днес предлага ограничен кръг от мачове (13 или 12), а играчът не знае колко ще получи при успех, защото печалбите зависят от обема на постъпленията. Тъй като те все повече намаляват, се оказа, че улучването на 13-те знака, което никак не е лесно, носи сравнително малка печалба.
През 1993 г. "Еврофутбол" за първи път у нас въведе игри с коефициенти и по-голям избор на срещи. В момента букмейкърската къща предлага пет основни игри. В "Майсторски предвиждания" изборът се прави измежду 50 срещи в най-популярните европейски първенства и турнири, като във всеки един момент играчът знае колко пари ще получи при успех. Освен това има игра за познаване на равни резултати, точния резултат, хендикап и др. "Еврофутбол" въведе и един съвсем нов тип залагания - с коефициенти, и все пак остана свободна ниша. Игрите, които предлага "Футбол-футбол", не са застъпени на нашия пазар, а са много популярни в Германия и Италия. В този вид дейност никой не може да измисли нищо ново", твърди Станчев.
"Футбол-футбол" предлага три основни игри. В "Най-резултатни срещи" участникът трябва да познае осемте най-резултатни мача от 35 срещи. При улучени седем също има печалба. Останалите игри са по-познати - "12 дерби мача" наподобява "Суперджакпот" на "Еврофутбол" и класическото тото 1. Разликата е в броя на мачовете - в "Еврофутбол" са 11, а в спортния тотализатор са 13.
И двете фирми предлагат еднакъв минимален залог от 20 ст., като при "Еврофутбол" той е 50 ст. за играта "Суперджакпот". Във фишовете на "Футбол-футбол" не е упомената максималната сума, която може да се заложи, но организаторите заявиха, че най-големият залог може да бъде 1287 лв., вероятно статистически изчислен. При "Еврофутбол" максималният залог в повечето игри е 50 лева.
"Не смятаме, че ще се превърнем в хит за един месец. Истинския бизнес сме го планирали през октомври. Очакваме масово участие и от хора, които играят "Еврофутбол", без да се отказват от него", заяви Станчев.
"Еврофутбол" предлага на своите букмейкъри 6% от постъпленията, докато "Футбол-футбол" е вдигнал отстъпката с един процент. За сметка на това обаче "Еврофутбол" има добре развита букмейкърска мрежа от над 400 пункта, докато играта на Димитър Станчев се надява да стигне до 250 пункта, ако няма проблеми с комисията по хазарта. Изискванията на Закона за хазарта предвиждат при разкриването на букмейкърски пункт да има осигурено чисто пространство от 10 кв. м в едно кафене например. Друга хазартна дейност в това помещение не може да се упражнява. "Еврофутбол" отдавна въведе вътрешнофирмени правила за лицензиране на пунктовете и му бе по-лесно да се пригоди към изискванията на закона.
"Не ни притеснява конкуренцията на нови фирми, стига да спазват изискванията на закона. Ние залагаме на доказаното качество при обслужването на клиентите през годините", заяви наскоро новият управител на "Еврофутбол" Николай Дамянов. Той замени на поста Александър Тумпаров, който ръководеше букмейкърската къща от нейното създаване. Тумпаров остава само съдружник във фирмата заедно с още няколко души, сред които и Васил Божков.
И двете конкуриращи се къщи предлагат джакпот. При "Футбол-футбол" за начало ще се раздават 12 000 лв. за основната игра. Джакпотът в "Еврофутбол" се образува в зависимост от постъпленията и изплатените печалби над 300 лева. Миналата седмица той бе 463 000 лева.
"Еврофутбол" издава едноименния вестник за участниците на букмейкърската къща. "Футбол-футбол" смята да направи същото, тъй като вариантите за популяризиране на дейността и без това не са много.
В зависимост от това дали "Футбол-футбол" ще успее да излезе от анонимност и ще предложи наистина атрактивни игри, ще се определи и неговото бъдеще на пазара. Колкото и "Еврофутбол" да си остава популярен, поне за известно време ще чувства полъха на конкуренцията. Какво ще почувстват играчите на футболни залагания все още не е ясно.
Да обичаш на инат
Въпреки усилията на Лондонската и Франкфуртската борса сливането им може да се отложи поради нерешени проблеми
Георги Катанов
Какво става, когато малко след обявяването на решението за брак единият от двамата партньори започне да мисли какво ще обясни на роднините си, които и така не са особено ентусиазирани, ако работата се провали, а половин месец преди тържествената церемония се появява нов кандидат, претендиращ за участие в свещения съюз?
Вероятно шансовете подобен брак да бъде сключен не са големи или поне ще трябва да мине време, за да могат партньорите да преценят какво точно искат един от друг. Така е и с активно рекламираното сливане на най-големите европейски борси - Лондонската и Франкфуртската, в резултат на което трябва да бъде създадена третата по големина борса в света. Както беше обявено през май, акциите на най-големите компании ще се търгуват според британските правила, а с помощта на американците от NASDAQ в Германия на основата на Neuer Markt ще се създаде паневропейска търговска площадка за акциите на високотехнологични компании.
Всичко звучи много добре, само че още в първите дни след обявяването на сделката британското списание "Икономист" съобщи, че шефовете на Лондонската борса са решили да се подсигурят и са подготвили съобщение, в което са обяснявали защо се е провалило сливането. За да засили объркването около бъдещето на iX (както трябва да се казва новата борса), три седмици преди гласуването на акционерите на двете борси, насрочено за 14 септември, шведската компания OM Gruppen AB, която управлява Стокхолмската борса, обяви, че иска да купи Лондонската борса за 808 млн. лири стерлинги (1.2 млрд. долара).
Предложението на ОМ е едно от най-смелите решения в корпоративната история - все едно някой от по-малките европейски или азиатски производители на автомобили да поиска да купи Ford, а някоя петролна компания с регионално значение да посегне на Royal Dutch/Shell. През последните години единствено бившият производител на пишещи машини Olivetti успя да реализира подобна сделка, поглъщайки няколко пъти по-голямата Telecom Italia през 1999 г. Въпреки че пазарната капитализация на акциите на Стокхолмската борса, с които трябва да се финансира по-голямата част от сделката, е повече от три пъти по-голяма от тази на Лондонската й посестрима, не може да се прави сравнение между значението на двете борси. На Лондон се падат 34% от капитализацията на индекса Eurotop 300 срещу само 5% на Стокхолм. Това подчертаха официалните представители на британската борса, които нарекоха офертата смешна и уточниха, че преимуществата на сделката с Франкфурт не са в краткосрочен план и сумата, която ще получат акционерите, а се крият в създаването на единен пазар на ценни книжа, който ще увеличи ликвидността.
Въпреки неособено голямата си известност ОМ не е случайна фирма. Тя ръководи седем борси по света, на които се търгуват освен акции, производни финансови инструменти, електроенергия и природен газ, а технологията й SAX се използва от други 20 борси по света, сред които атинската и австралийската. Плановете на ОМ предвиждат създаването на обща северноевропейска борса Norex, в която сега членуват Стокхолм и Копенхаген, но интерес проявяват Осло, Рейкявик и прибалтийските републики. През този месец ще стартира борсата Jiway, която ще даде достъп на дребните инвеститори до акциите на най-големите компании. Проектът е собственост на ОМ (60%) и инвестиционната банка Morgan Stanley Dean Witter (40%). Изпълнителният директор на шведската борса Пер Ларсон заяви, че не е учуден от първоначалния отказ на Лондон, но е уверен, че планът му е по-добър от "сгрешената" идея за iX.
Ларсон може и да е прав, че iX е изглеждала обречена от самото начало, но това не увеличава шансовете му да получи Лондонската борса. От Франкфурт вече обявиха, че са готови да се притекат на помощ и да преразгледат условията на сливането, което предвижда разпределяне 50 на 50 на дяловете. Това изказване вероятно означава, че няма да се осъществят мечтите на Euronext, борсата, която ще бъде създадена след обединението на Париж, Брюксел и Амстердам, да привлече на своя страна Лондон и няма да се наложи намесата на NASDAQ като спасител на попадналия в беда Лондон.
Готовността на Франкфурт да се намеси обаче няма да направи сделката по-привлекателна за 298-те акционери на Лондонската борса, а само ще засили страховете им, че германците фактически поглъщат една от гордостите на Албиона. Недоволството на брокерите се подсилва от множеството неясноти около осъществяването на сливането, правилата, по които ще се регулира дейността на iX и клиринга на сделките. Британските и германските държавни органи, които контролират търговията с ценни книжа, издадоха през август съвместен документ, в който обещаха да запазят максимално високи стандарти, и създадоха шест комитета, които да работят за решаване на проблемите.
Шведската оферта засили натиска върху шефовете на двете борси за отлагане на гласуването поне с шест месеца, за да бъдат изчистени всички спорни моменти. Искането се подкрепя от някои големи банки - HSBC и Barclays - и асоциацията на по-малките брокери, а някои от най-големите акционери - Abbey National (1.9%) и Garban Intercapital (1.6%), обявиха, че ще гласуват против сделката. За да се осъществи сливането, е необходима подкрепата на 75% от акционерите от двете страни на Ламанша. Докато във Франкфурт големите банки държат около 80% от акциите и тъй като те ще спечелят най-много, положителният вот е предрешен, то в Лондон повечето акционери все още не са взели решение, а няколко проучвания показват, че в най-добрия случай привържениците на iX могат да разчитат на 65 - 70% от гласовете. Предложението от Стокхолм може да бъде използвано като претекст, за да бъде избягнат провалът на гласуването, но през следващите месеци Лондон и Франкфурт наистина ще трябва да докажат, че бракът им има бъдеще.
За неуспелите президенти или добро, или нищо
По време на африканската си обиколка Клинтън показа умора от външнополитическите си провали
Петър ИВАНОВ
За втори път в президентската си кариера Бил Клинтън отиде в Африка. Официална цел на визитата му бе да подкрепи демократичните процеси в Нигерия, която освен приятел на Америка е и един от най-големите износители на петрол. След това се отби в Танзания, за да помогне на Нелсън Мандела в опитите му да прекрати гражданската война в Бурунди. И накрая спря за няколко часа в Египет, за да се види лично с президента Мубарак, който е основен играч в близкоизточния мирен процес. Ако не беше тази спирка в Кайро, африканската визита на Клинтън щеше да мине незабелязано. Разговорите с Мубарак не дадоха никакъв резултат и това поредно разочарование накара Клинтън да покаже признаци на умора от съпътстващите го напоследък външнополитически неуспехи. След провала на преговорите в Кемп Дейвид, където имаше всички условия и възможности за сключване на договор, Клинтън престана да бъде оптимист. "Времето изтича", каза той в Египет, говорейки за крайните срокове на израелско-палестинските преговори. Зад тази реплика обаче пролича разочарованието, че времето изтича и за самия него. Той очевидно се примири, че до края на мандата едва ли ще осъществи мечтата си под израелско-палестинския мирен договор да стои и неговият подпис.
Клинтън се надяваше да чуе, че Мубарак е склонил Арафат да се съгласи на компромисна сделка с Израел. Това обаче не се случи. Както можеше да се очаква, египетският държавен глава подкрепи палестинците за Източен Ерусалим и каза само, че има идеи за излизане от задънената улица, но не и конкретни планове. Клинтън използва африканската си обиколка, за да се срещне с Мубарак и да види лично доколко може да използва влиянието си върху Египет. Все пак САЩ е един от големите донори на Египет и предоставя близо 2 милиарда долара годишна помощ за Кайро. Деветдесетминутната среща на Клинтън с египетския му колега обаче не роди нищо. Затова съвсем основателно в САЩ се надигна остро недоволство срещу Мубарак, който не показа никакви признаци на благодарност за парите, които получава страната му.
За разлика от Клинтън обаче Мубарак бе доста ведро настроен: "Аз винаги съм оптимист. Мисля, че с помощта и сътрудничеството на САЩ ще намерим решение. " Не стана ясно какво се крие зад оптимизма на египетския президент. По всяка вероятност позицията му има връзка със совалките на Арафат из арабските страни и подкрепата, която той получи дори от Европейския съюз. Едва ли е учудващо, че форумът на Ерусалимския комитет на организацията "Ислямска конференция" застана зад исканията на палестинците източната част на свещения град да стане столица на бъдещата палестинска държава. Израел и САЩ обаче бяха доста изненадани и дори смутени от възможността външните министри на ЕС да приемат и одобрят едностранното обявяване на палестинска държава. Новият израелски външен министър Шломо Бен-Ами порица ЕС и заяви, че подобна позиция ще бъде изключително неправилна и няма да помогне на никого в Близкия изток.
Освен че не донесе нищо конкретно, кратката среща между Клинтън и Мубарак показа още, че отиващият си президент вече губи надежда, че ще осъществи външнополитическите си амбиции. Намек за умората на Клинтън бе съобщението, че Вашингтон е променил оперативния си план за посредничество. Според специалния пратеник за Близкия изток Денис Рос президентът Клинтън вече не държал толкова на сроковете, колкото на същността на преговорите. Такава е била позицията му на срещата му с Мубарак и затова двамата са обсъдили само как да придумат двете страни да се споразумеят, като са заобикаляли дипломатично темата за сроковете. Новата американска стратегия обаче крие рискове. Рос твърди, че ако няма договор в рамките на крайния срок опасността от ерозия на доверието е твърде голяма. Сега проблемът е в това дали Арафат ще изпълни заканата си да обяви независимостта на Палестина на 13 септември, ако дотогава няма споразумение. Ако това стане, САЩ вероятно ще денонсират подобна стъпка като едностранен акт, който пък ще лиши палестинците от международна подкрепа. При едностранни действия от страна на Арафат Израел няма да се поколебае да предприеме контрамерки. Премиерът Барак ще има всички основания да се придържа към обещанието си и да реанексира териториите, които израелските войски напуснаха неотдавна. На всички е ясно, че такова развитие на събитията ще донесе нова криза в Близкия изток, а постигнатото до момента ще бъде зачеркнато.
На фона на растящите цени на петрола визитата на Клинтън в Нигерия, най-големият африкански производител на нефт, изглеждаше напълно естествена. Представители на американската "Ексимбанк" подписаха споразумение за финансово обезпечаване на американския износ за Нигерия. Сключена бе и двустранна спогодба за премахване на всички ограничения за въздушния транспорт и пътуванията между двете държави. Тези договори имат обаче повече символично значение, понеже страната се нуждае от дълъг период на икономически и политически реформи. Промяната настъпи преди две години след смъртта на диктатора Сани Абаха, чийто военен режим държа страната в международна изолация в продължение на 15 години. Затова вниманието на Клинтън бе насочено предимно към демократизацията и реформите. По всеобща преценка правителството на президента Обасанджо първо ще трябва да ликвидира нестабилността и корупцията, преди външните инвеститори да влязат в Нигерия също толкова уверено, колкото и Клинтън.
За краткия си престой в танзанийския град Аруша Клинтън не направи нищо друго, освен да засвидетелства уважението си към бившия южноафрикански президент Нелсън Мандела. За разлика от протоколното пътуване до Нигерия срещата в Аруша бе по-скоро жест на добра воля към Мандела, който помоли Клинтън да участва в преговорите за мир в Бурунди и да им придаде повече тежест. Както можеше да се очаква, неговото присъствие не даде никакъв резултат. Но дори и този незначителен факт показа, че международният авторитет на Клинтън все повече избледнява.
След високия полет - стремително падане преди местните избори в Македония
Загубата на коалицията на Любчо Георгиевски е почти сигурна
Сашо Ордановски, Скопие
За непълни две години управление ВМРО-ДПМНЕ напоследък е изправена пред тежко поражение на местните избори и тежка криза в редовете на собствената партия. На всичкото отгоре Любчо Георгиевски за изненада на всички отговори със закана за насрочване на извънредни парламентарни избори.
Засега изглежда, че разпадът на ВМРО-ДПМНЕ е спрян. Откакто двадесетина депутати на ДПМНЕ - от общо 49, с колкото разполага тази партия, заявиха, че сменят партийните униформи и преминават към неотдавна формираната опозиционна ВМРО-ВМРО (Вистинска македонска реформска опция), а след това десетина от тях се появиха на пресконференция заедно с ръководството на ВМРО-ВМРО, за да потвърдят своето ново членство, реакцията на властта и на премиера Любчо Георгиевски спрямо техните довчерашни колеги беше жестока. Последваха брутален натиск и закани срещу "предателите" и техните семейства. Според изявленията на самите депутати на тях били предлагани подкупи в пари, автомобили и жилища, а в няколко случая (в Куманово, Прилеп, Скопие) къщите на депутатите бяха нападнати по време на "спонтанно" събиране на бунтуващи се членове на ВМРО-ДПМНЕ пред техните домове, при което бяха изпочупени врати и прозорци и повредени автомобилите на въпросните депутати.
Полицията гледаше безучастно, без да се намеси. Един от нападнатите народни представители е бил принудил да употреби за самоотбрана и своя пистолет, при което в пукотевицата са ранени двама от нападателите.
В резултат на този жесток натиск броят на депутатите, които сега засега преминаха в опозиционната ВМРО-ВМРО, намаля на пет-шест. Но няма съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ е сериозно засегната, а последиците за нейното партийно бъдеще - неизвестни. С това развитие на събитията бе предотвратено и разпадането на правителственото мнозинство в парламента, което щеше да бъде поставено на дневен ред с "прибягването" на десетина депутати на страната на опозицията.
Какво е ВМРО-ВМРО? Става дума за партия, формирана преди няколко месеца от някогашния основател на ВМРО-ДПМНЕ - нейния пръв генерален секретар и близък сътрудник и кум на Любчо Георгиевски - Борис Змейковски. Преди няколко години след неуспешния опит за разчистване на сметки с "пробългарското" крило в ДПМНЕ (предвождано от зам.-председателя на партията и сегашен министър на вътрешните работи Доста Димовска) той напусна ДПМНЕ с много хора от върха на партията и обяви сформирането на нова партия ВМРО. Неотдавна негов съюзник стана Борис Стоименов, доскорошен министър на финансите в правителството на Георгиевски (сменен при последната реконструкция на правителството преди няколко месеца), зам. председател на ДПМНЕ, но и важен дългогодишен финансист на тази партия и на брачната двойка Георгиевски. Така след излизането си от ДПМНЕ Стоименов стана председател на ВМРО-ВМРО, а Змейковски неин зам. председател.
Змейковски иначе се радва на голяма популярност между обикновените членове на ДПМНЕ, понеже минава за честен и твърд ВМРО-вец, от най-чистите македонистки течения в партията. Неговото влияние е голямо, защото всъщност той като генерален секретар с години беше главният кадровик в ДПМНЕ и неформален шеф на неформалната партийна полиция във ВМРО. Не трябва да се забравя, че ВМРО все пак произлиза от традиционните революционни организации от миналите два века - тя е с малка степен на вътрешнопартийна демокрация, винаги организирана повоенному и изпитваща нужда от разни комитски митологии и легенди за войводи.
В такава партия израсна и Змейковски с течение на времето. Известно е например, че по времето на комунизма Змейковски яздил бял кон от Скопие до Крушево, за да отбележи символично Илинденското въстание и желанието на македонския народ за самостоятелност. В тези комунистически времена той е и "редовен клиент" на македонската полиция, а е лежал и в затвора заради кражба на дървен материал, който по-късно Змейсковски твърди, че му бил подхвърлен от тайните служби на македонския комунистически режим.
Стоименов пък поради своята финансова мощ има(ше) влияние сред народните представители в парламента и "технократските" структури на ДПМНЕ. Неговата фирма БС (разбирай: Борис Стоименов) се занимава с широк кръг бизнесдейности: от консултантски услуги във финансовата и счетоводната сфера през печатарската индустрия до собствеността върху един от най-популярните скопски телевизионни канали. Така развитите дейности и натрупаното влияние чрез положението си на висш функционер в ДПМНЕ (зам.-председател на партията) и министерския мандат в ключовата област на финансите той сега използва за привличане на колкото се може по-голям брой депутати и изтъкнати ВМРО-овци в новата си партия. Разбира се, фирмите на Стоименов бяха първи в черния списък на правителството на Георгиевски - тези дни те са блокирани с участието на десетки различни инспектори и комисии, "контролиращи" тяхната работа. Финансовата дейност на скопското сметище Дрисла, държавното предприятие за събиране на смет в Скопие, чийто директор е Змейковски, също беше блокирана тези дни, а то беше обсадено от различни държавни инспекции.
Ето с това се "забавлява" Македония две седмици преди местните избори, чийто първи кръг ще се проведе на 10 септември. Според всички прогнози македонската част от управляващата коалиция със сигурност ще изгуби тези избори, не се знае единствено колко голяма ще е тежестта на поражението. Възможно е образът на управляващите партии - ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, Демократичната алтернатива (ДА) на Васил Тупурковски и Демократичната партия на албанците в Македония (ДПА) на Арбен Джафери, отново да бъде "спасяван" от гласовете на етническите албанци, както се случи на президентските избори миналата година. Така, изправен пред голямата криза в легитимността на своето управление и в своята партия след две непълни години от идването на власт, Любчо Георгиевски за изненада на всички (включително и на своите коалиционни партньори) заяви, че ако на предстоящите местни избори партиите във властта получат с 10% по-малко гласове от обединената опозиция, той ще предложи на 1 октомври на парламента да гласува свикването на предсрочни парламентарни избори.
Това изявление шокира македонското политическо и публично пространство. Наистина предсрочните избори са нещо, което обединената опозиция, предвождана от социалдемократите на Бранко Цървенковски, вече няколко месеца иска, обвинявайки властта в "разпродажбата на страната" (главно на Гърция), нейната "идеологическа българизация" и високото равнище на корупция и престъпност във висшите ешелони на структурите на властта. Но даже и те не се надяваха, че предсрочните избори са възможни, имайки предвид твърдото мнозинство, с което разполагаха до неотдавна в парламента управляващите партии.
От друга страна, неофициално и анонимно, висши представители на ДА оцениха като "нервна реакция" и "още една глупост на Любчо Георгиевски" изявлението за предсрочни избори от страна на премиера. Винаги лоялният и покровителствено настроен спрямо Любчо Георгиевски Арбен Джафери загрижено констатира, че с последните случки във ВМРО-ДПМНЕ и евентуалните избори страната навлиза в сериозна политическа криза.
Като капак на цялата ситуация последва изявление, че Васил Тупурковски, на когото преди десетина дена беше извършена хирургическа операция в една вашингтонска клиника, при което му бяха направени три байпаса, няма да се върне в Македония до края на местните избори поради здравословното му състояние. Нещо повече - той даде изявление за някои македонски медии, че след завръщането в родината ще трябва "да намали броя на ангажиментите и активността в живота си". Това веднага даде начало на спекулации, някои от тях добре обосновани, че Тупурковски се готви да се оттегли от политиката (оставяйки Любчо "да се пържи" в тежката политическа ситуация и особено с комплицираната дипломатическо-доларова авантюра с Тайван), че и в ДА има депутати, които се готвят да преминат в СДСМ, че във върховете на партията се е разгоряла битка за това кой ще наследи мастития Тупурковски на лидерския пост и т.н. Преди няколко дена ръководството на ДА беше принудено да проведе спешно заседание на своя секретариат и със съобщение до медиите нервно опроверга тези спекулации.
Всичко това прави ситуацията още по-несигурна. СДСМ със своите по-малки съюзници в опозицията "лети" високо на крилете на недоволството на гласоподавателите от сегашната власт. Според изследванията на общественото мнение гражданите на Македония, въпреки че не забравиха лошото управление на Цървенковски, особено в последните две години на правителството на социалдемократите, в мнозинството си смятат, че тази власт е даже по-лоша. На сметката на властта се прехвърля вината за лошата икономическа ситуация, но и за "разпродажбата на страната" на албанците, на гърците, на българите.
Общо е мнението, че Любчо Георгиевски се интересува единствено от гръцките предложения за цялостно изкупуване на по-малки или по-големи стопански обекти в Македония, че е "прекалено мек" в отношенията с албанците, а прекалено близък в отношенията с България. Един обективен анализ вероятно би показал, че правителството на Георгиевски постигна много важни неща за непълните две години от своето управление: успешно преодоля косовската криза, прокара Закона за денационализацията, въведе дълго отлагания Закон за ДДС (данък добавена стойност), прокара и новия Закон за висшето образование (с което се тушира албанското недоволство от образователната система в Македония), затопли отношенията с България, започна реформата на държавната администрация, а успешно води и преговорите за нови финансови споразумения с МВФ и Световната банка, както и преговорите за подписване на споразумение за стабилизация и асоцииране с Европейския съюз.
Всичко това обаче бе съпроводено със стотина по-малки и по-големи афери от най-различно естество (от онези за ролята на фондацията на премиерската съпруга до скандалите за корупция в различни случаи) и ред погрешни стъпки в кадровата и стопанската политика и в политиката на сигурност.
Фрапиращо е неумението на правителството, особено на премиера Георгиевски, да поддържа добри връзки с обществеността. Правителството вече две години не успява да канализира положителните страни на своето управление чрез различните медии в страната. Така от съществуващите 6 национални вестника в Македония би могло да се каже, че 5 са критично настроени към работата на правителството, а шестият (държавният "Нова Македония") е толкова проправителствен, че със своя начин на писане понякога предизвиква контраефекти във вреда на властта. Подобно е състоянието на политическите седмичници (които в Македония са десетина), но и с телевизиите, от които всичките по-важни четири-пет частни и най-гледани канали са изключително негативни и иронични в оценките си за работата на правителството. С такава оркестрирана омраза в обществото властта не може да бъде с дълъг живот. Но вината е все пак на властта, не на медиите.
На Любчо Георгиевски напоследък му е необходим наистина някой крупен успех. Иначе след почти сигурната загуба на местните избори ще трябва да предложи разпускане на парламента и доколкото парламентът приеме това предложение, което е трудно да се прогнозира - до края на годината да отиде на нови парламентарни избори, които би провело едно ново служебно правителство. Възможен е и вариант в парламента без разпускането му да се формира ново мнозинство от сегашната опозиционна СДСМ, но това може да бъде даже по-неприятно за Георгиевски и ДПМНЕ, понеже почти сигурно ще означава по-нататъшен разпад и политическа деградация на ВМРО-ДПМНЕ.
Едно е сигурно - Любчо Георгиевски напоследък сигурно с жал си спомня за хубавите и мирни дни, когато със своята партия предвождаше македонската опозиция. Властта може да те издигне до висините, но ако не си добър в управлението, със същата бързина може да те тръсне на земята и да те унищожи.
Държавата се отказа от арбитраж в спора на "Полимери" с "ЛУКойл"
"Държавата не може да задължи две дружества да сключат взаимно споразумение по условия, наложени от нея", заяви заместник-министърът на икономиката Левон Хампарцумян след срещата си с акционерите на спрелия девненски химически завод "Полимери", представители на варненската областна управа и синдикатите в завода. Повод за срещата беше искането на представителите на завода да бъде оказан натиск върху приватизираната в края на миналата година рафинерия "Нефтохим" за подновяване на доставките на етилен по етиленпровода, свързващ двата завода. Доставките бяха спрени заради неплатени задължения и искане за по-високи цени няколко месеца след приватизацията на "Нефтохим".
Етиленът е основна суровина за производство на дихлоретан, чието производство в момента се оценява като рентабилно заради повишените цени на международните пазари. "Нефтохим" обаче е единственият производител на етилен в България, а липсата на подходяща инфраструктура прави невъзможно внасянето на етилен отвън. След всичко това "Полимери", един от трите най-големи химически комбината в България, е в четиримесечен принудителен ремонт, чието продължаване прави все по-скъпо и опасно повторното пускане на производствените инсталации.
"На "АКБ-корпорация" бе предложено да представи схема за намиране на възможности за започване на работа на девненския завод и запазване на работните места в краткосрочна перспектива", гласи официалното съобщение на Министерството на икономиката. От другия акционер в "Полимери" - "Българска холдингова компания", смятат, че изходът от сегашното състояние на завода е намиране на стратегически инвеститор, който да закупи акциите и да поеме ангажименти за неговото развитие.
"АКБ-корпорация" притежава 60.58% от акциите на завода. Двадесет и седем процента са собственост на "Българска холдингова компания", придобити по линия на масовата приватизация и чрез покупка на фондовата борса.
Комисия ще подобрява събираемостта на вземанията
Специална комисия за подобряване на събираемостта на приходите от публични вземания беше създадена към министъра на финансите. Постановлението на Министерския съвет беше публикувано в Държавен вестник през изминалата седмица. Комисията трябва да подпомага финансовия министър при вземането на решения за модернизация и подобряване процесите по събиране на приходите от данъци и задължителни осигурителни вноски, изграждане и интегриране на информационна система на Главна данъчна дирекция, МФ, НОИ, НСИ и банките. Освен това комисията трябва да подготвя становища при обсъждане на законопроекти.
В своята работа комисията ще бъде подпомагана от централна експертна работна група, в която ще участват представители на ГДД, НОИ и НЗОК. При необходимост може да се създават и специализирани експертни работни групи. Ако председателят на комисията ги покани, в работата й могат да взимат участие и представители на други държавни органи, на местните власти и на други организации.
Царят потърси помирение с историята
"Да гледаме напред и да видим как можем да оправим настоящето... всички заедно... републиканци, монархисти, симеоновисти, ако щете", заяви последният български цар миналата седмица по време на организираната в Рилската света обител панихида по случай 57-ата годишнина от смъртта на неговия баща цар Борис III. В речта си, адресирана по-скоро към всички български граждани, отколкото до събралите се там монархисти, Симеон Втори отправи няколко важни послания. Включително и към тези, които по силата на историческите наслоения го ненавиждат - червения електорат. Споменатият от него паметник в Кочериново на падналите партизани и изречената елегантна фраза за "положените червени свежи цветя" едва ли ще останат незабелязани от симпатизантите на БСП. Така той демонстрира висока политическа класа, и то без да е оратор, както сам призна.
Монархът в изгнание изрази дълбокото си убеждение относно "феноменалния потенциал на българския народ" и пледира за това "всички заедно да не се делим". Симеон Втори разкритикува остро последователите си: "За срам! Защото, питам аз, сега тука колко царе има, за да има 56 монархически организации. А? Питам аз... " Прозрял, че неговите убедени привърженици, които съпътстват всяка една негова поява, предизвикват по-скоро смущение, шум и асоциации с времето отпреди 1944 г., ексмонархът им напомни "да сме си съвсем наясно и да не мислим само за миналото" и дипломатично прехвърли темата на историците, които "един ден ще си кажат думата".
"Един ден може би и аз да допринеса, още преди да остарея, за да стане наистина чудото, което искаме и мечтаем", подхвърли Симеон, като поднови по този начин спекулациите около по-нататъшните си намерения по време на неговото пето посещение у нас.
Жоспен и корсиканските последици
The Guardian
Корсика не е Северна Ирландия. Аналогиите се пропукват на много места: Аячо е от Белфаст; генуезците са били по-дълго време колониални владетели на острова, отколкото французите; поредица от социологически проучвания показват, че 80 на сто от корсиканците искат да останат френски граждани и само малка прослойка иска независимост.
Но когато става дума за процеси на национално обособяване, ситуациите в Корсика и Северна Ирландия са сравними. И в двете страни има левоцентристки правителства, които имаха куража да започнат преговори за мир. Изправени пред партии и хора, които искат да загърбят насилието, политическите лидери и в двете метрополии решиха да започнат процес на радикално преразпределение на властта и отговорностите. Френският премиер Лионел Жоспен се споразумя с корсиканското национално събрание, което получи значителна административна автономия, а в замяна пое ангажимента да усмири хардлайнерите и екстремистите.
Споразумението с корсиканците обаче доведе до оставката на вътрешния министър Жан-Пиер Шевенман. Това от своя страна нанесе удар върху правителствената коалиция, понеже Шевенман бе силна фигура в кабинета заради собствените си качества и заради голямото си влияние извън правителството. Малко парадоксално се получи така, че в момента съдбата на Жоспен е в ръцете на корсиканските националисти, някои от които (съдейки по убийствата и насилието) са все още далеч от компромис с централните власти в Париж.
Това не означава обаче, че Жоспен няма възможност да обърне нещата в своя полза. Обширният доклад върху автономията на френските региони, представен от бившия премиер Пиер Мороа, е чудесна база за начало. Жоспен може да го използва като добра възможност за маневриране. Освен това премиерът вероятно ще се обърне срещу бившия си колега Шевенман и ще го нарочи за цел на политическата си атака. Според френските политически стандарти бившият вътрешен министър е евроскептик, който твърди, че Франция не трябва да прави никакви отстъпки на Европейския съюз, защото това може да навреди на френската нация. Ако атакува на тази основа, Жоспен може да прегрупира коалицията си около здравите проевропейски сили. Това със сигурност е добра изходна точка, защото голяма част от френския бизнес и интелектуалния елит не крият положителното си отношение към евросъюза. Тези среди все още имат свои представители в правителството в лицето на финансовия министър Лоран Фабиюс и министъра на правосъдието Елизабет Гигу и премиерът трябва да ги използва пълноценно.
"Солидарност" - последната революция
Кирил Кирилов
"Политиците и интелектуалците, събрали се в Гданск, за да отбележат 20 годишнината от събитията през август 1980 г. (тогава по време на стачката в корабостроителницата в Гданск бе създаден полският профсъюз "Солидарност), разбират, че човешката и международната солидарност са безценен фактор на развитието. Международната солидарност не е само необходимост от морално естество, но е и условие за ефективна политика от страна на отделните държави и нации. Международната солидарност е единствената ефективна гаранция за световния мир. " Така гласеше част от текста, с който по инициатива на полския министър-председател Йежи Бузек участниците в честването предложиха на Организацията на обединените нации 31 август да бъде обявен за световен Ден на солидарността.
На 18 август 1980 г. започна разпадът на световната комунистическа система - тогава работниците в Гданск поставиха портрета на папа Йоан Павел II на вратите на корабостроителницата, наречена на името на Ленин, а полските сили за сигурност не посмяха да го свалят. Или както се изрази един от най-известните полски дисиденти и доскорошен външен министър на страната Бронислав Геремек: "Мисля, че не е пресилено да се каже, че стачката на "Солидарност", създаването на "Солидарност" бяха революция... последната революция в индустриалното общество. " Тогава, преди 20 години, Геремек и още 63 други интелектуалци от Варшава и Краков написаха отрито писмо, в което заявиха "Ние сме на страната на работниците".
В онези години портретът на папа Йоан Павел II, използван от стачниците, бе символ на свободата. Може би именно затова ХХII конгрес на "Солидарност", отбелязал годишнината от създаването на първия независим профсъюз в комунистическия лагер, сега изпрати специално послание до папата, в което лично му се извиниха за грешките, допуснати в практическото прилагане на демокрацията. "Тогава Вие се обърнахте "към нас и за нас, повдигайки нашия дух и учейки ни на солидарност, благодарение на което доживяхме да видим разпадането на престъпната система и социалните и политическите промени не само в Полша, но и в цяла Европа. Същевременно искаме да се извиним, Свети отче, за грешките, които допуснахме при прилагането на свободата, която извоювахме. "
