Владимир Шейтанов заяви, че вече са уточнени и тактиката на защита и бъдещите ходове. Адвокатът на българските медици, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца, заяви, че ще покани двама български специалисти - юрист и медик, които да му помагат по делото, но отказа да съобщи имената им, защото трябвало да се консултира с роднините на задържаните, които го наели. Шейтанов уточни само, че двамата са запознати много добре с делото, което е насрочено за 17 септември.
Адвокатът на българските медици се надява дотогава Бюрото за народен иск да му разреши да чете материалите по делото и да се види с обвиняемите. Материалите са над 2000 страници на арабски език и могат да се четат само в работните дни между 9 и 12 часа. Адвокат Осман Бизанти, нает от българското правителство да защитава сънародниците ни, е завършил четенето на материалите по делото, съобщи адвокатът Шейтанов.
Софтуерна фирма съди Хебросбанк
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Софтуерната фирма "Фадата" съди Хебросбанк за около 600 хил. лева. Делото е заведено от "Фадата" заради едностранното прекратяване на договора от страна на банката, което според фирмата противоречи на клаузите в договора. На първа инстанция делото е спечелено от софтуерната фирма.
Договорът е бил за изпълнението на програмен продукт, който да осигури информационното обслужване на банката. Той е бил подписан през 1998 г. между банката и фирмата и общата му стойност е приблизително 1.5 млн. долара.
Според адвокатите на Хебросбанк договорът е бил прекратен от банката основно заради забавяне от страна на изпълнителите. На няколко пъти са се проваляли първоначално заложените в договора срокове, което е затруднило работата на банката. Освен това предложеният продукт е давал доста дефекти, което е довело до решението на мениджмънта на банката да бъде закупен софтуер от западна фирма и в крайна сметка да бъде прекратен договорът с "Фадата".
Освен това от софтуерната фирма са поставили изисквания към банката да бъде закупена нова техника естествено от самата "Фадата". Това било необходимо условие за осъществяване на проекта.
Според адвокатите на банката "Фадата" е изчерпала по-голямата част от финансирането (около един милион долара) по договора и въпреки всичко краен резултат не е бил налице.
Именно тогава (през пролетта на тази година) от "Фадата" завеждат дело за 600 хил. лв. Освен това от софтуерната фирма са поискали и 20% рентабилност (печалбата, която фирмата би реализирала, ако осъществи проекта докрай).
От банката завеждат насрещен иск за 115 хил. лв. плюс 5% неустойка върху неизплатените по договора суми.
От "Фадата" твърдят, че са получили от банката не един милион долара, а само 350 хил. долара. Според шефа на фирмата Анри Леви договорът е бил прекратен във възможно най-неизгодния за фирмата момент. "Огромна част от работата бе извършена, а ние бяхме получили доста малка част от парите", смята Леви. Той твърди, че от миналата година не може да се срещне с ръководството на банката, за да се уточнят нещата по договора. "Освен това кой е този специалист, който ще прецени още на втория етап от работата, че продуктът ни е некачествен, след като етапите са общо 10", заяви Леви.
Според осведомени източници обаче "Фадата" е получила договора с банката благодарение на бившия зам.-министър на промишлеността и съветник на премиера Марин Маринов, който бе в надзорния съвет на банката. В момента срещу Маринов тече прокурорска проверка за злоупотреби. Във финансовите среди се твърди, че Марин Маринов нееднократно е блокирал поръчки за "Фадата". Според някои такъв пример е договорът, който фирмата имаше с Центъра за масова приватизация. Тези твърдения будят съмнение до каква степен въпросният договор е бил изгоден за банката. Стига се до логичния въпрос защо трябваше в Хеброс да влязат новите собственици, за да бъде той прекратен.
През изминалата седмица акционерите на Хеброс решиха печалбата за 1999 г., която възлиза на около 19.7 млн. лв., да не се разпределя като дивидент, а да остане като свеж ресурс в банката. От тази сума единствено се заделят 77 хил. лв. за попълване на резервите до минимално изискуемия им размер съгласно Закона за банките. В приватизационния договор на банката е записано, че новите собственици "Риджънт пасифик груп" трябва да попълнят капитала с 10 млн. долара за три години. До края на тази година ще бъде направено първото увеличение от 5 млн. долара. Средствата, които остават като неразпределена печалба, няма да бъдат използвани за тази цел, обясниха от ръководството на банката.
Акционерите взеха решение също така ръководството на банката да не бъде освобождавано от отговорност за действията си през миналата година. Това е станало по съвет на одиторите. "Това е чисто предпазна мярка по простата причина, че "Риджънт" влезе в банката през пролетта на тази година и просто няма как да е станало ясно дали са били извършвани някакви финансови злоупотреби. Но конкретни съмнения нямаме", обясниха от банката. Според осведомени източници шефът на управителния съвет на банката и директор на "Риджънт пасифик" за България Джейми Гибсън преминава на нова работа в структурата на компанията. Неговото място ще бъде заето от индиеца Гаутам Вир. Той ще поеме официално ръководния пост в банката малко по-късно, защото все още няма сертификат от БНБ. Плановете засега предвиждат той да стане главен изпълнителен директор на банката.
Пречистването на Путин
The Daily Telegraph
Русия официално оплака загиналите моряци на атомната подводница "Курск". Тяхната кончина в студа и мрака на Баренцово море бе невъобразимо жестока и президентът Путин наистина трябваше да обяви ден на национален траур. Но всички жестове постфактум няма за заличат разочарованието от неговото поведение в първите дни на кризата. Първоначалната му реакция, това, че остана безмълвен и не прекъсна почивката си в Сочи, бе крайно неприемливо от човешка гледна точка и напълно неуместно от политическа. Дни по-късно на срещата си с висшия църковен клир Путин показа емоции, които са съизмерими с нещастието, сполетяло страната. Едва тогава той реагира така, както би трябвало да реагира един държавен глава, въпреки че бе изпреварен от министъра на отбраната и командващи Северния флот, който дори публично поиска прошка от близките на жертвите, че не е успял да опази техните синове.
На руснаците обаче им се вменява, че за катастрофата на "Курск" е виновна друга подводница, британска или американска. Тази хипотеза не бе подкрепена с никакви доказателства, а норвежките тежководолази, които са най-надеждният източник на информация за потъналата подводница, я отрекоха напълно като пропаганда за домашна консумация. Несъмнено поднасянето на извинения и съболезнования е стъпка встрани от държавния манталитет, характерен за времето на Съветския съюз. Да обвиняваш за всичко чужденците от Запад обаче, е връщане назад.
Първото нещо, което президентът Путин направи, за да очисти името и авторитета си, е, че нареди пълно разследване на причините за нещастието. Ако то бъде проведено напълно безпристрастно, ще има достатъчно доказателства за огромната некомпетентност на военното ръководство, за лъжите и за опитите за прикриване на вина. След това виновниците за катастрофата трябва да бъдат уволнени и наказани. Михаил Горбачов уволни твърде много хора, след като тийнейджърът Матиас Руст се приземи със спортния си самолет на "Червения площад" през 1987 г. Можем да си представим колко глави трябва да се търкулнат сега заради загубата на "Курск".
Всичко това е огромно предизвикателство пред руския президент. Той дължи твърде много на армията заради Чечения, а като бивш офицер от КГБ винаги е смятал, че военните са в основата на руското могъщество. Но едва ли ще има по-добра възможност за Путин да се отърси от зависимостта си от военните и да възстанови руския престиж в чужбина. Президентът вече преодолява първоначалното си неподходящо и студено отношение към кризата с "Курск". Сега обаче е време да се отърве и от склонността на бившия шпионин да прилага военни правила в цивилния живот. Само така Путин ще заприлича на президент, избран да представлява всички руснаци.
Турция гони ислямистите от администрацията
Спешни мерки срещу ислямистите в държавния апарат скараха президента и премиера
Петър ИВАНОВ
Турция отново затвърди имиджа си на една от най-светските мюсюлмански държави. Последният политически спор между президента Сезер и правителството, засягащ мерките срещу радикалните ислямски групировки, показа, че премиерът Еджевит няма да се поколебае да ограничи някои човешки права, ако с това ще нанесе удар срещу ислямистите.
Противоречията между Сезер и Еджевит се появиха, когато президентът трябваше да утвърди правителствен указ, който би позволил държавни служители да бъдат уволнявани при подозрения в антидържавна или подривна дейност. Кабинетът на два пъти представяше въпросния указ за утвърждаване и двата пъти президентът го връщаше с мотива, че подобни мерки могат да бъдат предприети само със закон, а не с административен акт. Сезер обяви, че подкрепя твърдо идеята на правителството за борба с рушителите на светските устои на държавата, но не може да действа против конституцията. А конституционното изискване гласи, че всички наредби, отнасящи се до основните човешки права, трябва да бъдат приемани под формата на закон, а не с правителствен декрет.
Спорът се задълбочи, след като Конституционният съд постанови, че дисциплинарните наказания срещу държавните служители се отнасят до основните човешки права, т.е. към правото на труд. Освен това съдът реши, че президентът не е длъжен на подписва указ, който противоречи на конституцията. Опирайки се на това, Сезер посъветва кабинета да се обърне към законодателната власт и да не се опитва да заобиколи парламента с правителствени актове. Правителството от своя страна отвърна на Сезер с удар под кръста. "Президентът, макар и несъзнателно, окуражава противниците на държавата", се казва в правителствената декларация по случая.
Точно когато спорът застрашаваше да се превърне в институционална криза, се намесиха военните. За да се произнесе по случая, бе свикан Съветът за национална сигурност, който включва най-влиятелните фигури от политическите и военните среди. Съветът реши, че новите мерки трябва да бъдат въведени колкото е възможно по-скоро, "за да не бъдат застрашени единството на държавата и нейното светско устройство". Само така щели да бъдат пресечени всички опити на "подривните, реакционните и сепаратистките елементи, които се домогват до постове и влияние в държавата. След спешното заседание бе оповестено, че е била разгледана ситуацията в страната, а също и всички аспекти на националната сигурност. "Единодушно решихме, че спешно трябва да бъдат предприети всички законови действия, които ще елиминират заплахата от инфилтриране на терористични и ислямистки групировки в държавните структури. Само така ще запазим териториалната си цялост и демократичния и светски характер на държавата", пише в официалното заключение на съвета.
Според единодушното мнение на турските политически наблюдатели това означава само едно - че военните отправят сериозно предупреждение и че политиците трябва да се разберат помежду си. "Армията не взема ничия страна в този диспут, но желае да види конкретни резултати. Генералите казват недвусмислено на политиците, че такива мерки трябва да бъдат въведени незабавно, независимо как ще стане това", коментира вестник "Джумхуриет".
След подобно развитие на събитията най-вероятно правителството ще трябва да внесе в парламента спорните предложения. Принципно това не би трябвало да бъде проблем, понеже кабинетът разполага с необходимото мнозинство. Но премиерът Еджевит се опасява, че не може да разчита напълно на някои от депутатите от коалицията. Повод за тези притеснения бе позицията на някои депутати, които се противопоставиха на правителствения проект, и затова Еджевит се принуди да заобиколи парламента. Меджлисът е във ваканция до октомври, но след намесата на военните е възможно да бъде свикана извънредна сесия, коментира турската преса.
Управителите на НБГ ще ръководят борда на ОББ
Виктория ДАВИДОВА
Новият собственик на Обединена българска банка - Националната банка на Гърция (НБГ), пое управлението на институцията на проведеното общо събрание на банката. В борда остават настоящите изпълнителни директори Стилиян Вътев и Радка Тончева. Банкери тълкуват това, от една страна, като запазване на приемственост в управлението на банката, а от друга - като признание за доброто управление на българите в ОББ досега. Според отчетите на Българска народна банка за шестмесечието на тази година ОББ е трета по печалба след Булбанк и Банка ДСК и втора по активи след Булбанк.
Новите собственици решиха да запазят едностепенната система на управление. След приетите изменения в устава членовете ще бъдат максимум девет, но не по-малко от седем. Управителят на Националната банка на Гърция Теодорос Карадзас беше избран за председател на борда. Вторият човек в гръцката банка Апостолос Тамвакакис зае заместник-председателското място и в ОББ. След две години гърците могат да закупят и 10-те процента на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по договорената за мажоритарния пакет цена от 3.03 долара на акция.
Освен двамата управители на НБГ в съвета на директорите влязоха още трима гърци - Христос Кацанис (регионален мениджър за балканите на НБГ), Николаус Куцос (началник на кабинета на управителя на НБГ) и Александрос Турколиас (шеф на управление "Финансиране на корабната промишленост" на НБГ).
От страна на ЕБВР в борда на ОББ остана Сали Ан Уорън. Нейното преизбиране се очакваше, защото тя беше основното действащо лице при воденето на преговорите с кандидат-купувачите от НБГ.
Общото събрание освободи от отговорност представителите на бившите основни акционери в съвета на директорите за периода 1 януари - 23 август 2000 г. Борда напуснаха досегашният председател и представител на ЕБВР Пиер Мелингер, Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов от Булбанк, Майкъл Стейтън от "Опенхаймер корп". С освобождаването и на Дъглас Драйдън третият пост в изпълнителното тяло на банката засега остава свободен.
Освен предвидените промени в устава на събранието е станало въпрос и за съдбата на миноритарните собственици в ОББ. В момента те имат 77 769 акции, което представлява около 0.1% от капитала на банката. Според един от дребните акционери те нямат интерес да запазят акциите си, тъй като не са могли да се включат пропорционално в увеличаването на капитала на банката. Освен това те не са удовлетворени от частта от печалбата, която се раздава като дивидент. "Нищо лошо не можем да кажем за гърците. Просто мислим, че е по-добре да им продадем акциите си", сподели Румен Стоянов, един от дребните акционери. Миноритарните собственици, които искат да продадат акциите си, трябва да отправят писмено предложение към НГБ. В него трябва да посочат продажна цена на дела си в ОББ. Проблемът е в несъгласието на двете страни по отношение на цената. Дребните акционери искат акциите им да бъдат изкупени за 3.03 долара на акция. Това е сумата, на която новите собственици придобиха акциите от мажо-ритарния пакет. Ако гърците се съгласят, те ще трябва да платят около 236 хил. долара на малките акционери. От НБГ предлагат наполовина по-ниска цена, което означава да се разделят със 117 хил. долара. На общото събрание представител на гръцките собственици е поел ангажимента до две седмици да бъде взето решение по въпроса.
Сагата БУБ - "Олимп груп" -Държавен резерв продължава
Не е ясно кой в крайна сметка ще плати на резерва
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Скандалът около източването на Държавния резерв от страна на "Олимп - груп" ООД продължава, въпреки че според анекса към договора между фирмата и резерва бе записано, че до 30.04. 2000 г. фирмата на Станислав Танев, известен с прозвището Камилата, и Страхил Димчев ще се разплати окончателно. Договорът бе за изтегляне на 11 хил. тона гориво. До момента на разгарянето на скандала "Олимп - груп" ООД бе изтеглила 8.8 хил. тона гориво. "От фирмата не са погасили задълженията си към нас", потвърди пред "Капитал" шефът на Държавния резерв Димитър Георгиев.
Фактът, че "Олимп - груп" продължават да са длъжници, стана известен по простата причина, че в списъка на одобрените вземания от фалиралата Балканска универсална банка не фигурира Държавният резерв, а той е внесъл възражения в съда в тази връзка. А след като от резерва имат претенции, явно задълженията на "Олимп - груп" ООД все още не са погасени.
Претенциите към БУБ се основават на факта, че вземанията на Държавния резерв бяха покрити с банкова гаранция, издадена от универсалната банка. Проблемът обаче идва от това, че незнайно защо от резерва изпращат в БУБ оригинала на банковата гаранция, който след това мистериозно изчезва. И досега никой не знае къде се намира тази гаранция, включително и синдикът на банката Владимир Дончев. "Не мога да включа подобно вземане в списъка, при положение че няма документи, на които да се основа", коментира Дончев. "Доколкото ми е известно Държавният резерв е внесъл възражения в съда и след като ги прегледам, ще обсъдим с ръководството на резерва новата ситуация", допълни той.
Юристите на Държавния резерв са завели дела както срещу "Олимп - груп", така и срещу Балканска универсална банка, обясни шефът на резерва. Димитър Георгиев не пожела да уточни за каква сума са заведените дела, а само обясни, че вече е по-голяма от сумата, която "Олимп - груп" дължи за изтегленото от резерва гориво. В началото на годината Държавният резерв твърдеше, че "Олимп - груп" им дължи около 5.6 млн. лв. за 8.8 хил. тона гориво, като само 530 000 лв бяха изплатени тогава от фирмата. Това означава, че претенциите на резерва във всички случаи са за над 5.5 млн. лв. "Към дължимата от фирмата сума сме прибавили и всички законово разрешени лихви и възможни неустойки", коментира шефът на Държавния резерв.
От създалата се ситуация не е ясно от кого и дали в крайна сметка ще успее да си вземе парите Държавният резерв. Но по всичко изглежда, че скоро няма да успее в това свое начинание. Изглежда малко вероятно фалиралата БУБ да признае вземането на резерва, при положение че липсват каквито и да било документи, които могат да се сметнат за доказателство, че банката е длъжник.
Резервът едва ли ще има възможност да си получи парите и от страна на "Олимп - груп" ООД по простата причина, че съдебните дела в България се точат с години.
Резервът е предявил иска си към банката за над 4 млн. лв. в края на миналата година, когато платежоспособността на банката на Васко Нинов вече бе под съмнение. В началото на годината лицензът на банката бе отнет. С нейното затваряне "изгоряха" основно затворените Капиталбанк и Балканбанк, които държаха на депозит в БУБ общо около 3.6 млн. долара.
Сред основните длъжници на БУБ според доклад на квесторите на банката (Желю Добрев и Кирил Коташев) до БНБ са фирми, близки до ръководството на банката. Заеми за над 3 млн. лева са получили фирми, зад които ако не пряко, то косвено стоят Васко Нинов и прокуристката на банката Данка Петрова. По данни от същия доклад за разлика от Нинов Петрова редовно погасява задълженията си към банката.
Синдикът на БУБ Владимир Дончев обясни, че все още няма заведени дела срещу длъжници на банката, защото все още има такива, които са предявили претенции към банката, а те не са били одобрени от квесторите. По някои от задълженията на длъжниците са били направени прехващания и цесии, което подлежи на проверка от страна на синдика. Документацията по отделните кредити в момента се преглежда. "Освен това напоследък работихме сериозно по изготвянето на списъка на приетите вземания", заяви Дончев. По всяка вероятност в средата на септември бъдат разгледани всички възражения около непризнати от банката вземания.
Накратко
Много вероятно е до средата на септември да бъде обявена официално процедурата по набиране на оферти от страна на кандидат-купувачите за ДЗИ ЕАД. Според отлично информиран източник ще бъдат поставени такива условия, че да се окаже невъзможно български компании да играят в приватизацията на държавния застраховател. Предвижда се сред изискванията да бъде записано, че кандидатът трябва да има по-голяма сума на активите от тази на продаваното дружество. Освен това от кандидатите ще се изисква опит в областта на застраховането в страните от Централна и Източна Европа. Процедурата за продажба на ДЗИ чрез преговори с потенциални купувачи била избрана със сериозната подкрепа на Министерството на финансите, защото според негови представители това давало възможност да се преговаря с всеки кандидат за повишаване на предлаганата цена.
Печалбата на цялата банкова система за първите седем месеца на годината е 239.8 млн. лева. От тях 190.8 млн. лева се падат на трите банки от т.нар. първа група - Булбанк, ОББ и Банка ДСК. В края на юли доходоносните активи на всички банки са били на стойност 8.188 млрд. лева, а общо всички активи - 9.484 млрд. лева. Предоставените от банките кредити на нефинансови институции и други клиенти са в размер на 2.643 млрд. лева.
Софийският градски съд вписа увеличението с 3.1 млн. лева на капитала на Юнионбанк и той достигна 13.1 млн. лева. Решението за увеличение беше взето на общото събрание на банката, проведено на 16 юни тази година. Съдът вписа и промените в предмета на дейност на банката, като го разшири с новите услуги, които финансовата институция ще предлага на своите клиенти.
Софийският градски съд вписа промените в устава на Животозастрахователна компания "Феникс", които бяха приети на общото събрание на акционерите на 18 октомври миналата година. Съветът на директорите на дружеството вече е от 4 души. Съдът заличи Недю Петков като член на съвета, а като нови членове бяха вписани Алексей Георгиев и Надежда Вънтова, която досега беше прокурист на дружеството.
Новият основен лихвен процент е 3.72% на годишна база, считано от 23 август. Това бе средната доходност, постигната на аукциона за тримесечни ДЦК, проведен в понеделник, 21 август. Новата стойност е най-високата стойност на ОЛП от месец и половина насам.
Красимир Станков напуска ДЗИ
Изпълнителният директор на "ДЗИ - Общо застраховане" става представител на "Марш Макленън"
Мадлена ДАЛКАЛЪЧЕВА
Изпълнителният директор на "ДЗИ - Общо застраховане" Красимир Станков напуска Държавния застрахователен институт. Той е приел оферта от страна на "Марш Макленън" (Marsh McLennon) - един от най-големите застрахователни брокери в света, който до месец ще открие представителство в България. Станков започва новата си работа от първи октомври.
Според колеги на Красимир Станков той не е устоял на сериозната финансова част на офертата, предложенa му от страна на чуждата фирма още през миналата година.
Функциите на Красимир Станков в ДЗИ на първо време ще бъдат поети от Данчо Данчев, който е назначен за зам. изпълнителен директор. Преди това той е бил шеф на клона на ДЗИ в Ловеч, който две поредни години печели класацията за най-добър клон.
Красимир Станков ще бъде освободен официално от ръководството на ДЗИ на 27 септември, когато ще се проведе общо събрание на дружеството. Тогава по всяка вероятност и Данчо Данчев ще бъде избран на неговото място. В института се обсъжда и избирането на още един изпълнителен директор, но засега конкретни кандидатури не са известни.
Брокерското дружество ще се казва "Марш Макленън - България" и ще бъде еднолично дружество с ограничена отговорност. То все още не е регистрирано, но до края на следващия месец се очаква дружеството да бъде вписано в съдебните регистри. Все още няма окончателно решение кой ще бъде собственикът на капитала - дали централата на Марш Макленън в Ню Йорк, или централното представителство за Европа, което е регистрирано в Брюксел.
"Марш Макленън - България" ЕООД ще се занимава със застрахователно посредничество, като основно ще залага на големите корпоративни клиенти, които са собственост на чужди инвеститори. "Дружеството ще се занимава и с управление на инвестиционни портфейли и управление на пенсионни и здравни фондове", коментира Красимир Станков. Заедно със Станков в новото дружество ще работи и Стоян Лилов, бивш служител на "Алианц България".
"Газпром" има интерес да купи акции в "Росексим"
В две от банките, засегнати от скандала с изгонването на петимата руски граждани от България, има раздвижване.
Това означава, че Кюлев ще запази контролния пакет в банката. Очаква се преговорите да се финализират веднага след края на лятото. Всичко около евентуалната сделка е в твърде предварителен етап. Именно поради това нито една от страните не желае да прави официални изявления по темата.
Клиент на "Росексим" е българското дружество на "Газпром" - "Топенерджи", през което стават разплащанията на доставките на руски природен газ за България. Политиката на "Росексим", особено след сключването на сделката за Булбанк, е да привлича за клиенти големи руски структури като "ЛУКойл" и "Газпром", работещи в страната. След продажбата на Булбанк на италианци, става все по-ясно, че руските фирми няма да се чувстват комфортно при новия собственик.
Междувременно през седмицата Ройтерс съобщи, че Русия има намерение да продаде дял от 3.3% от капитала на "Газпром". Първоначалната цена за този пакет щяла да бъде 249 млн. долара е съобщил за Ройтерс руски правителствен източник, пожелал да остане анонимен. Според предварителните планове това трябва да стане през втората половина на 2001 г. "Росексимбанк" беше замесена в скандалите с изгонването на Майкъл Чорни от България, заради участието на "Мобилтел" като акционер в нея. Твърде вероятно е преструктурирането на капитала в "Росексим" да е свързано с излизане на свързаните с Майкъл Чорни фирми и привличане на легитимни руски капитали. В банковите среди се говори, че от няколко месеца "Мобилтел" е започнал активно да работи и с няколко други банки.
По-сложни са нещата при Нефтинвестбанк - явно на нея не й върви. Тази банка едновременно се свързва с двама от списъка на контраразузнаването - Майкъл Чорни и Денис Ершов.
След скандала при влизането на акционерите, свързани с веригата фирми "Феста" - "Юкос петролиум" - "Нафтекс", когато банката още се казваше МОБ "Свети Никола", на дневен ред дойдоха събитията от последния месец.
Банковата консолидационна компания отказа на банката на Митко Събев да купи държавната Биохим, въпреки че Нефтинвест вече бе избрана за предпочитан купувач. БНБ дори обяви, че ще проверява "Нефтинвест" за връзки с Чорни, но така или иначе преки доказателства не можа да намери.
В крайна сметка БКК и БНБ дълго си прехвърляха топката за мотива, с който да откажат на Нефтинвест да придобие акциите на Биохим. Така се стигна до обяснението, че банката е с неясни капитали. Оказа се, че същите тези хора, които избраха Нефтинвест за предпочитан купувач всъщност не знаят кои са собствениците на банката на Митко Събев.
В момента, в който стана ясно, че сделка за Биохим няма да има, ДЗИ обяви, че ще изтегли участието си в капитала на банката. Държавният застраховател се включи в увеличението съвсем наскоро, като идеята беше, че след това Нефтинвест ще подкрепи РМД в ДЗИ в предстоящата приватизация. От ДЗИ обясниха, че засега са внесли само половината от записания капитал. От застрахователното дружество предполагат, че ще продадат дела си на някой от акционерите на банката.
От ДЗИ обясниха, че по принцип са се споразумели с Нефтинвест да участват в увеличението под условие, а условието е било успешната сделка с Биохим. Осведомени източници твърдят, че подобно споразумение не е било подписано на хартия, а е само устна уговорка.
Петър Жотев в качеството си на вицепремиер и шеф на БКК е поискал от ДЗИ незабавно да изтегли участието си в Нефтинвест, както и своите депозити там. Според неофициална информация на застрахователното дружество е било препоръчано да се ориентира към СЖ Експресбанк. От ДЗИ обаче твърдят, че от половин година дружеството няма депозити в банката на Митко Събев.
ДЗИ едва ли са единствените, които са получили "съвет отгоре" да изтегли ресурса си от банката. По всичко личи, че държавните депозанти в най-скоро време ще лишат банката от паричния си ресурс. По непотвърдена информация от "Слънчев бряг" АД вече са изпълнили разпореждането.
От Нефтинвестбанк твърдят, че ще изкупят акциите на ДЗИ и за нищо на света не може да се говори за намаляване на капитала на банката, който е несъразмерно голям за балансовото й число.
Борбата с контрабандата - едно е да искаш... Последните промени в Наказателния кодекс са предпоставка за увеличаване дела на нелегално внасяните стоки
Венцислав Великов, юрист
Контрабандата винаги е стояла в центъра на вниманието на обществото по две причини: защото е лесен начин за забогатяване и защото засяга националното производство и поставя основите на нелоялната конкуренция. В Държавен вестник бр. 21 от тази година бяха обнародвани измененията на Наказателния кодекс, включително и в частта за наказване на контрабандата. По мое мнение тези изменения са абсолютно неефективни и ще доведат до
С изменението в НК от 17 март деяние, което до настоящия момент се наказваше с глоба от 10 000 по Закона за митниците, сега се наказва като "маловажно" с наказание до 1000 лв. по НК. Отдавам това на грешка на законодателя, защото в досегашния текст на чл. 242, ал. 5 беше предвидено, че в маловажни случаи по ал. 1, букви "б", "в" и "г" наказанието е глоба до петдесет лева, а по ал. 2 - глоба до сто лева, налагана по административен ред. Маловажният случай на б. "д" не беше сред тези случаи, защото той попада под разпоредбите на чл. 233 от Закона за митниците. С измененията на НК чл. 233 от Закона за митниците фактически е отменен и неприложим, защото съгласно новия текст на ал. 5 (сега ал. 6) от НК всички деяния по ал. 1 в случаите на маловажност се наказват с глоба до 1000 лв. Същевременно приетият в НК нов текст на чл. 242А (за отклонение на стоки от транзит) въздига в престъпление едно деяние, което по своята същност не е сред тези с висока обществена опасност и не се нуждае от наказателноправна санкция. С новоприетия чл. 242А на практика отклоняването от митнически контрол например на 3 кашона цигари се наказва с глоба от минимум 50 000 до максимум 500 000 лв., като заедно с това му се отнемат и 3 кашона цигари, и превозното средство, с което те са превозвани (товарен камион за международен превоз струва около 250 00 лв.). Освен това в свидетелството за съдимост на извършителя ще пише, че е осъждан.
1. Законът за митниците предвижда успоредна на чл. 242А от НК административно-наказателна отговорност за отклонение от транзит, при която санкциите се определят в зависимост от стойността на отклонената стока, а превозното средство се отнема само ако съответства на стойността на отклонената стока.
2. Текстът на новоприетия чл. 242А от НК беше необходим в периода 1991-1997 г., когато в българските митници имаше хиляди неприключени ТИР-карнети, по които стоките уж трябваше да преминат транзитно през страната или пък да бъдат обмитени във вътрешността на страната, но те никога не достигаха дотам.
3. По непотвърдени данни измененията в чл. 242 и 242А от НК не са били съгласувани с Главното управление на митниците, а са "творчество" неизвестно на кого. Освен това пак по непотвърдени данни те са вмъкнати впоследствие - след като президентът наложи вето върху измененията на НК във връзка с глобите за журналисти.
4. Липсват проекти за измененията в чл. 242 и 242А от НК, което означава, че измененията са били подготвени набързо и "на тъмно" - без уведомяване на заинтересованите правни субекти.
5. Измененията на НК не съответстват на НПК по въпросите за органите, компетентни да извършват предварителното разследване.
Изменения в НК за престъпленията против митническия режим (чл. 242 - 242А) предизвикват доста въпроси, свързани както с прилагането им в практиката, така и във връзка със законотворческия процес в Република България. Поставят се следните въпроси:
1. Кой изготвя проектите за изменение на законите и дали той е с достатъчно познания в съответната област на правото?
2. Защо проектите за изменение и за приемане на нови нормативни актове не се подлагат на широко публично обсъждане, включително и сред средите на учените, преподавателите, та дори и студентите по право?
3. Защо проектите за изменение на нормативните актове се държат "на тъмно" и в тайна до излизането им в Държавен вестник?
Отговорът на тези въпроси трябва да започне с едно напомняне, което си позволявам да отправя до всички, които пишат, сътворяват, приемат, одобряват и гласуват нормативни актове, независимо от това дали става въпрос за закон, постановление на Министерския съвет, правилник или наредба. Напомнянето е, че
Преди близо две години пак на страниците на "Капитал" (виж броя от 17 - 23 октомври 1998 г.) напомних задължителното изискване на чл. 15 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, че всички нормативни актове трябва да се изпращат за съгласуване и до обществените и научните организации. През изминалите две години това не се е случило с нито един нормативен акт. Дори и в Руската федерация, от чийто опит избягваме да се учим, всеки по-сериозен нормативен акт се подлага на обсъждане в научните среди и юридически факултети, развиват се дискусии на страниците на научните списания, организират се кръгли маси.
Нормотворчеството предполага познаване на теорията на правото, а такава притежават учените и преподавателите по право. От друга страна, нормативният акт ще бъде прилаган в практиката. Тези два полюса според нас очертават една група от лица, които задължително трябва да обсъдят нормативния акт, преди той да бъде приет от съответния държавен орган. Така ще се отговори и на необходимостта науката да помага на практиката.
Проектът за нормативен акт следва да се публикува и в Интернет (например на страницата на правителството), като към него би могло да се състави таблица, в която да се посочат следните данни:
ВНОСИТЕЛИ НА ПРОЕКТА (ведомство и поименно) с адрес, на който да се свързват с тях. Така вносителите няма да се крият зад името на ведомството, а ще носят персонално отговорността за неговото несъвършенство.
На страницата на сайта могат да се излагат бележки от независим експерт (експерти) както по нормативния акт, така и по предложенията, пристигнали по електронната поща. Би могло да се създаде и консултативно звено по проектонормативните актове. Задачата на консултативното звено по мое мнение следва да се изразява в това да установи кои обществени отношения се регулират (обекта на регулиране), с какъв метод (императивен или диспозитивен), подходящ ли е този метод за тези обществени отношения, с какви правни инструменти се регулират тези обществени отношения (например разрешителни, лицензи, забрани, задължения, права, санкции, ограничения и др.), компетентен ли е проектосъставителят да регулира тези обществени отношения, правилно ли е избрана терминологията в проекта за НА, съответства ли проектът със законодателството на ЕО.
Съставът на консултативното звено не следва да е постоянен, а да се формира в зависимост от предмета на обсъждане. Като задължително условие би могло да се въведе например един проект на НА да бъде обсъждан минимум от трима специалисти - теоретици от различни области на правото плюс един адвокат със стаж над 20 г. и име в професията и един съдия от ВКС или ВАС също с дългогодишен опит.
Цената на петрола - късото съединение на българската със световната икономика
Рекордните котировки на черното злато удрят платежния баланс, бизнеса и потребителите, но увеличават бюджетните приходи
Боян КОЛЕВ, Надя НЕДЕЛЧЕВА
Не може да стане по-лошо, казвал песимистът. Може, може, опонирал оптимистът. Ако погледнем от позицията на потребителите на петролни продукти, популярното клише без много усилия на мисълта може успешно да бъде приложено върху графиките, отразяващи движението на международните цени на черното злато през последните седмици.
Котировките на стратегическата суровина не падат под критичното ниво от 30 долара за барел, като по всичко личи, че пробивът му ще бъде бавен и мъчителен процес. Само преди година и половина суровият петрол се търгуваше при цени около 10 долара за барел. Настоящата ситуация определено е повод за безпокойство. Съвсем наскоро бе достигнат десетгодишен максимум. Мерките, които Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК), предприе миналата година с цел покачване на ценовите равнища, имаха ефект върху пазарите. Случаят обаче не е такъв. Постигнатите договорености за увеличаване на производството имаха съвсем краткотрайно влияние, а от изказвания на висши държавни служители от ОПЕК става ясно, че съществуват и разминавания в рамките на картела относно количествата, които трябва да се доставят на международните пазари. Саудитска Арабия например миналия месец обяви, че увеличава производството. Миналата седмица президентът на Венецуела Хуго Чавес се обяви категорично против падане на цената под настоящите нива, аргументирайки се, че това би било равносилно на смъртна присъда за страните производителки. Поне засега анализаторите не очакват значимо намаляване на цените и дори не се изключва възможността да бъдат достигнати нови, още по-високи нива, ако страните от ОПЕК не увеличат предлагането на суров петрол на международните пазари.
Основният ефект за страните потребители пък е засилването на инфлационния натиск. Естествено в такива случаи идват аналогиите с петролния шок от 70-те. Те дават категоричното доказателство, че нарастването на цените на петрола може да доведе до продължителни инфлационни процеси, особено при настоящите високи стойности на долара на международните валутни пазари. Въпреки че условията са се променили и не е резонно да се очаква същото развитие на нещата, все пак настоящата ситуация е доста обезпокоителна.
Международните цени на петрола несъмнено оказват голямо влияние и върху нашата страна и това е нещо напълно нормално за малка и отворена икономика като българската.
Влиянието на цените на петрола е най-съществено върху платежния баланс. През юни цените на суровия петрол бяха по-високи спрямо декември с 16% и достигнаха 29.7 USD за барел. Спрямо миналия юни обаче те бяха по-високи с 88.2%. Това неминуемо води до нарастване на вноса в доларова равностойност, като за първото полугодие на тази година той е нараснал с 19.8% спрямо същия период на миналата година. Според експертите на БНБ около 50% от това нарастване се формира от по-високите цени на суровия петрол. По-големия дефицит по текущата сметка налага да се търсят допълнителни средства за неговото финансиране - нещо, което ще стане основно за сметка намаляване на резервите на БНБ, а това би могло да се разглежда като потенциален риск за стабилността на валутния борд. Разбира се, колко голям ще бъде този риск зависи както от бъдещото движение на цената на петрола, така и от това дали ще се намерят и други източници за финансиране на дефицита по платежния баланс. Все пак увеличеният внос се компенсира в някаква степен от увеличения износ на петролни продукти. За първите шест месеца на годината увеличението е със 170% спрямо първото полугодие на 1999 г. Повишените цени на горивата обаче оказват влияние и върху бюджетите на държавата и общините, като ефектите са и в двете посоки. От една страна, по-високите цени означават и по-високи приходи в държавния бюджет от мита, ДДС, акцизи и такси от продажбата на петрол и петролни продукти. Например в бюджета за тази година са заложени 764 млн. лева приходи от акцизи, от които близо половината - 360 млн. лева, са акцизи от течни горива. Поради по-високите цени на петрола ще се увеличат и цените на почти всички останали стоки - една част от цената на готовата продукция се формира под влияние на използваните при производството и дистрибуцията на стоката горива. Оттук ще се формират по-големи приходи от заложените от косвени данъци не само върху горивата, но и върху почти всички останали стоки. Обратният ефект - по-високите разходи, ще дойде от увеличените плащания през зимата за отопление в училища, болници и социални домове, които са на бюджетна издръжка. Но увеличението на тези разходи е пожелателно, т.е. правителството няма законово задължение да го прави. Досега винаги се получава така, че независимо от декларираната готовност за отоплителния сезон, накрая се стига до дървени ваканции в училищата. По-високите цени на горивата всъщност ще рефлектират негативно предимно на общинските бюджети, които и без това са на червено. Напълно възможно е да се стигне до увеличаване на неразплатените разходи по простата причина, че общините няма да имат пари да посрещнат приоритетните си разходи през зимата. В тази връзка беше и предложението на кметовете учебната година да започне по-рано, за да има по-голяма ваканция през зимата, като по този начин се намалят разходите за отопление. Идеята обаче не беше възприета от просветното министерство с мотива, че ще се наруши ритъмът на учебния процес.
Като цяло по-високите цени на горивата ще генерират инфлационен натиск в икономиката. Това ще рефлектира в по-високи разходи за фирмите и ще намали покупателната способност на потребителите. Освен това в условията на фиксиран курс натрупваната инфлация води до надценяване на курса на лева спрямо еврото и съответно оказва негативно влияние върху българския износ при равни други условия. Така че предстоящите месеци, особено зимните, ще бъдат доста трудни. А една тежка зима точно преди изборите може да има неочаквани политически последици. В този смисъл ще бъде добре и за управляващите, ако потърсят възможности за омекотяване на тези отрицателни ефекти.
А добри идеи в международен план има, защото в редица страни проблемът с високите цени на петрола се превръща в чисто политически въпрос. Високите цени на горивата са причина за искания за намаляване на данъците и таксите върху горивата. Такива искания вече са отправени от различни организации и асоциации в редица страни, сред които Великобритания, Австралия, Франция, чиито правителства са подложени на особено силен натиск. В Австралия освен това някои петролни компании предлагат да се изостави досегашната практика цените на горивата да следват цените на петрола на международните пазари. В Англия организациите на шофьорите се заричат, че несъгласията относно намаляването на данъка ще свалят правителството от власт. Те твърдят, че намаляването на данъка може да стане за сметка на увеличените приходи от добив на петрол в Северно море. Освен това дори да се намали ставката на акциза при внос на петрол, заложените в бюджета приходи ще бъдат реализирани поради по-високата база, върху която се начислява акцизът. Така че потенциални възможности не липсват, необходимо е желание да бъдат анализирани и евентуално реализирани. Особено на българска почва, където през последните две години макроикономическите анализатори имат на разположение уникална ситуация - бизнесът, домакинствата и общинските бюджети изнемогват, а държавният бюджет цъфти и връзва въпреки огромното бреме на правителствения дълг.
Нова система за търговия със земя предлага чужд консултант
Броят на идеите за раздвижване на пазара набъбва, но сделките си остават инцидентни
Паулина МИХАЙЛОВА
Нова система за развитие на пазара на земя предлага чуждестранен консултант. Новозеландецът Франк Куин е притежател на консултантската фирма "Куин консултантс", регистрирана в София. Миналата година той е правил проучване за частен клиент за строеж на завод за казеин. Предложението на чужденеца е да се създаде Агенция за пазар на земеделска земя първоначално като пилотен проект в една област. Идеята е агенцията да набира заявки за продажба на земя, да започне консолидация на площите и да търси купувачи. В разработката, дадена на агроведомството, се предлага агенцията също да търси възможности за намиране на средства за покупките. Друга роля на агенцията ще е да поеме отговорността по регистрацията на сделките. Според Франк Куин подходящ район за работата на агенцията е Разградска област, а финансирането би могло да дойде от външни донори като USAID, макар че засега оттам се въздържат от коментар на идеята.
"Проучвайки положението на селското стопанство в България шест години, установих, че има нужда от механизъм, който да прекрати инерцията, натрупана у собствениците на земя при реституцията. Агенцията, която предлагам, ще реши проблемите, които сега възпират пазара на земя, като играе ролята на честен посредник между множество продавачи и купувача. И когато пазарът стане жизнеспособен, тя ще бъде закрита. ", смята Куин.
"Предложението на чужденеца би могло да се окаже полезно. Има обаче доста неизяснени моменти, които могат да създадат трудности", коментира областният управител на Разград Димитър Мочев. "Куин предлага да се създаде вид информационна система и явно иска за това да му се плати. Според него земята ще може и да се изплаща, но няма яснота как ще става самото разплащане. Не са уточнени и източниците на финансиране. Вариант за това е да се създаде фонд към агенцията, който да се попълва с таксите за покупки и продажби на земя. Добра страна на предложението е, че то предвижда агенцията да е форма на гражданска организация. " каза областният управител.
"Идеята не е много сложна и може да реши един от основните проблеми при търговията със земя - липсата на доверие. Говорих с няколко областни управители, които нямат нищо против подобни агенции", каза шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев. И според него обаче проблем пред проекта ще е финансирането му.
Предложението съдържа и риск от узурпация на пазара, предупреди Страхил Иванов от агенцията за недвижими имоти "Явлена". "Механизмът може да е добър, но трябва да се изясни дали не крие користни цели като обхващане на целия пазар. Това би довело до концентриране на цялата информация за регистрацията на земята при новата агенция, а не при поземлената комисия. ", каза още Страхил Иванов.
От началото на този месец вече работи информационната система за търсене и предлагане на земя на земеделското министерство, напомниха оттам. В системата в Интернет, могат да дават безплатни обяви за продажба или покупка на земя както собственици на парцели, така и агенции за недвижими имоти. Досега обаче там има малко обяви, а сделките продължават да са епизодични.
За развитие на пазара на земя една от най-дискутираните идеи е да се въведе данък за необработваните площи. Засега обаче това предложение не е прието от земеделското министерство. На Агробизнесфорума през пролетта беше лансирано и предложение за създаване на държавна агенция, която да купува малки парцели земеделска земя от собствениците й и да ги продава на по-крупни клиенти.
Лято 2000 надминава очакванията на курортите
Туристите са с ниска платежоспособност, твърдят собствениците на малки хотели и ресторанти
Паулина РАДОСЛАВОВА
Чуждестранните туристи, посетили България, през юли са 370 000, или със 17.97% повече спрямо юли 1999 г., съобщи зам.-министърът на икономиката Мариана Асенова. Още в разгара на сезона туристическите шефове побързаха да се похвалят с добрите резултати от работата си досега. По данните на министерството туристическият поток за първите седем месеца на годината се е увеличил до близо 1.3 млн. души, или с 23.86% в сравнение със същия период на 1999 г. Като добър период за туризма ще се отбележи не само летният сезон, а и цялата година. Приходите от международен туризъм от 1 януари до 1 юни са 282.9 млн. долара или с 14.26% повече от същия период на 1999 г. Така опасенията, че сезонът ще бъде полупровален заради приватизацията на част от курортите в периода на договарянията, не се оправдаха. Според собствениците на обектите добрите им очаквания дори са надминати.
Най-голямо е увеличението на туристите в "Дюни". За "Албена" нарастването на почиващите е 13%. "Нощувките до 15 август са колкото за цялата 1999 г.", каза директорът по експлоатацията в "Албена" Иван Калинков. "Очакваме повишение на приходите за сезона с 20 на сто спрямо 1999 г. Цифрата е сигурна, тъй като 75 на сто от летовниците при нас са с предплатени закуска и вечеря", обясни Калинков.
Същото мнение за сезона споделят и в "Златни пясъци". "Ръст на нощувките има в целия комплекс, като само за шестте хотела на дружеството увеличението е с 13 000 до средата на август спрямо същия период на 1999 г.", каза изпълнителният директор на "Златни пясъци" Николай Недков. Най-много са туристите от Германия, Скандинавия, страните от ОНД, Англия, Ирландия, България. Като добър се отчита сезонът и от собствениците на малки хотели и ресторанти по южното Черноморие. През август трудно се намират места за настаняване в Китен и Созопол. "Повечето туристи обаче са с ниска платежоспособност", смята шефът на Съвета по туризъм в Царево Георги Фешев. "Цените и оборотите в заведенията са на нивото на миналата година, но в сравнение с 1998 г. са ниски. Най-посещавано на южното Черноморие е Приморско. Там и на Китен и Ахтопол чуждите туристи са основно от Беларус, Украйна, Македония", твърди Фешев.
Доста умерен е оптимизмът и на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА). "Ръст на нощувките от чужденци има, но отделен въпрос е дали това не е наваксване на спада през миналата година спрямо 1998 г. Точно такъв е ефектът при руския пазар", каза шефката на БАТА Донка Соколова. За 1999 г. броят на нощувките е с близо 1.2 млн. по-малък от 1998 г. по данни на статистиката, а нощувките от чужденци за периода са намалели с над 700 000. "Спадът на посещенията от руски туристи миналата година беше над 80%, така че за увеличение на нощувките със 114 на сто, каквито са официалните данни, трудно може да се говори", категорична е Донка Соколова. Според нея реалните заплахи за туризма през следващата година са две. Първата е, че някои хотелиери вече започват да вдигат цените си заради добрата заетост и това може да доведе до прекалено високи тарифи догодина. Втората заплаха отново е ценова, тъй като от 1 януари 2001 г. пакетите туристически услуги, предлагани на чужденци, ще се облагат с ДДС.
Не се налага държавна намеса на пазара на млечни продукти
Мара ГЕОРГИЕВА
На пазара има достатъчно млечни продукти. Цените им не бива повече да растат. Не се налага интервенция от страна на държавата чрез внос или чрез деблокиране на държавния резерв. Това са основните изводи, направени по време на разширеното заседание на управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите в България. На срещата присъстваха производители, търговци, представители на Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и горите.
"Производството на млечни продукти е нормално за този период от време, когато добивът на сурово мляко намалява. Обикновено намаляването на количествата сурово мляко започва в началото на септември. Тази година заради сушата производството на сурово мляко намаля доста по-рано. В момента изкупната му цена е 35 стотинки за литър", казва Михаил Велков, изпълнителен директор на Асоциацията на млекопреработвателите у нас. Според него поскъпването на млечните продукти, което се наблюдава в последния месец, не е резултат от дефицит. Причината е в повишените цени на фуражите, на тока и водата. Производителите да се съобразяват с реалностите на пазара и да не се увличат в нелоялна конкуренция, призоваха от управителния съвет. Още повече че потреблението пада, покупателната способност на хората намалява. Свитият пазар укроти леко цените в последната седмица, при сиренето има задържане и дори известен спад, отчитат от браншовата организация. Преработвателите се плашат от очакваното поскъпване на фуражите - резултат от сушата и слабата реколта от зърно. Това ще доведе до поскъпване на суровото мляко и пак ще рефлектира върху цената на кашкавала и сиренето.
Да се въведат лицензи за производители и износители на млечни продукти, предлага Георги Георгиев, председател на асоциацията. Млекопреработвателите настояват за диференцирани ставки по ДДС, които да са по-ниски за хранителните продукти от първа необходимост. Държавата да заплаща на животновъдите по 5 стотинки за литър качествено сурово мляко допълнително към изкупната цена, предлагат браншовиците. Сред останалите им искания са също да се вземат мерки срещу нерегламентираните продажби по пазарите и да се създаде национална стратегия за развитие на животновъдството у нас.
Енергийната агенция договори реда за доставка на въглища от "Марица-изток"
Променена е схемата на сделките с чуждестранните инвеститори в ТЕЦ-овете на комплекса
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Изяснени са основите правила на схемата за доставка на лигнитни въглища от минния комплекс "Марица-изток" до ТЕЦ "Марица-изток" 1 и ТЕЦ "Марица-изток" 3. Те бяха съгласувани от Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси с мини "Марица-изток", "Рейнбраун" (дъщерна компания на немската RWE), с която бе подписан договор за създаване на смесено дружество с минния комплекс, АЕS/3С и Entergy, инвестирали в проекти съответно в ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3. На тяхна основа не по-късно от 30 септември ще бъде изготвен типов договор и ще бъдат подписани конкретни договори за доставка на въглища за ТЕЦ-овете. Очаква се всеки конкретен договор да влезе в сила през първото тримесечие на 2001 г. От агенцията по енергетика обясниха, че в настоящия вариант на основните положения са въведени промени в досега обсъжданите схеми, чиято крайна цел е по веригата на ценообразуването да се постигне справедливо равнище на цената на електроенергията, като същевременно се осигури рентабилност на дейността на производителите.
Цената на въглищата бе либерализирана от тази година. Производителите имат право да определят самостоятелно цените си, като същевременно обаче държавата запазва правото си да ги регулира чрез Държавната комисия за енергийно регулиране с цел да не се постига прекалено високо ниво на произвежданата електроенергия. В приетите положения на договора за доставка на въглища от минния комплекс се посочва, че от 1 януари 2002 г. цената на въглищата ще се регулира от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, в сила от 2 юли 1999 г. При регулирането на цената ще се отчитат фактори като производствени разходи в отрасъла, разумното ниво на печалба, както и цената на електроенергията. Предвижда се да се въведе стартова цена към 1 януари 2001 г., на чиято база ще се извършва ценообразуването. Тя няма да надвишава по-малкото от 30 долара на тон условно гориво с долна топлотворна способност 7000 ккал/кг и текущата продажна цена в съществуващите договори за доставка на въглища в енергийния комплекс.
Страните са се договорили до 1 януари 2002 г. да действа специална формула за коригиране на цената, включваща коефициенти, отчитащи инфлацията при цените на произвежданата електроенергия, инфлацията на публикуваните годишни потребителски цени и на публикуваните годишни заплати за страната. Според приетите договорености във всеки конкретен договор за доставка на въглища ще се определи минимално годишно количество, което купувачът ще се задължи да поръча или да заплати.
Отново с оглед на постигането на по-ниско равнище на цената на електроенергията за крайните потребители в хода на преговорите бяха променени условията на сделките с чуждестранните компании, инвестирали в минния комплекс. През октомври 1998 г. бе подписан договор с ирландската офшорна компания 3С за инвестиции в ТЕЦ "Марица-изток" 1, като договореността бе за сделка от типа ВОТ (построй - експлоатирай - предай). Преди известно време мажоритарният пакет от капитала на компанията бе изкупен от американската корпорация AES. В хода на преговорите се премина към нов вариант - ВО. Проектът на AES/3С включва проектиране, финансиране, изграждане, възлагане и експлоатация на нови мощности в размер на 670 МВ в ТЕЦ-а, т.е няма да се прехвърля собствеността, както се предвиждаше в началото. По този начин ще се удължи срокът на експлоатация от първоначално предлаганите 15 години на целия проектен живот на централата. От Държавната агенция по енергетика обясниха, че целта на промяната е да се намали по този начин себестойността на произвежданата в "Марица-изток" 1 електроенергия. На този етап се очаква времетраенето на проекта да бъде около 25 г. от 2003 г. В интервю за "Капитал" миналия месец председателят на енергийната агенция Иван Шиляшки обясни, че тази схема е по-изгодна и за двете страни. Чрез прилагането й централата ще стане по-конкурентоспособна. Първоначалният вариант на договора бе посрещнат доста критично от експертите, тъй като, от една страна, предлаганата схема на ценообразуване на електроенергията противоречеше на нормативната уредба, а от друга, цената, постигана при прилагането на тази схема, щеше да направи "Марица-изток" 1 най-скъпата централа у нас, като тя сериозно щеше да влоши финансовото състояние на НЕК, а оттам и да повиши цената на електроенергията за краен потребител. Според схемата на сделката - take or pay (вземаш или плащаш), електроенергията щеше да се изкупува по цена на мощност на база постоянни разходи, а променливите разходи щяха да са за сметка на НЕК. При по-нататъшните преговори обаче бе договорено цената да включва два елемента - за мощност и за количество и за количество продадена енергия.
Проектът на "Ентерджи" включва проектиране, финансиране, рехабилитация, модификация и експлоатация на 840 МВ в ТЕЦ "Марица-изток" 3. Той ще се реализира от смесено дружество между американската корпорация и Националната електрическа компания. Договорът за създаването му бе подписан през октомври 1998 г., делът на НЕК е 33%. Проектът ще стартира следващата година, като се очаква да продължи 18 години, а инвестициите, които ще се направят, са в размер на 460 млн. долара.
Значимостта на договора се определя от почти монополното положение на мини "Марица-изток", на които се падат около 80% от националното производство на въглища. Целта на постигнатите договорености е преструктуриране на българския енергиен отрасъл, като се направи рентабилно производството, от една страна, а от друга, се защитят интересите на потребителите.
Треска за царевица
Цените на международните пазари са сравнително ниски и паниката е необоснована, твърдят от Софийската стокова борса
Паулина МИХАЙЛОВА, Мара ГЕОРГИЕВА
Треска за царевица обхвана фуражните заводи само дни след като започна прибирането на реколтата. Производители, търговци, преработватели и държавни чиновници са единодушни в едно - добивите тази година ще са драстично по-ниски от последните години заради сушата. Царевицата от старата реколта е на свършване и малките останали количества се търгуват до 250 лв. на тон без ДДС, като на повечето стокови борси предлагане няма. Земеделското министерство започна проверка на състоянието на засетите със царевица и слънчоглед площи в началото на изминалата седмица. Резултатите от нея ще станат ясни в края на месеца. Отсега обаче се знае, че те няма да са никак обнадеждаващи. Прогнозите на експерти от земеделското министерство и браншовици са за реколта между 800 000 и 1 млн. тона. При положение че миналата година произведеното количество достигна 1.8 млн. тона, а изнесеното - 300 000 тона по данни на самите търговци, очевидно във вътрешния баланс на търговията с тази култура ще се отвори дупка от минимум 500 000 тона.
"Произведената царевица няма да стигне и това ще наложи тотално да се променят рецептурите за комбинираните фуражи", смята управителят на "Гама фуражи" - Кърджали, Цветан Нешев. "Другият изход е да се внесе царевица. Миналата година изкупуването на суровината започна при цена 150 лв. на тон без ДДС и достигна 270 лв. на тон без ДДС. Тази година производителите искат по 500 лв. на тон. За тях това е добра цена, но няма кой да им я даде. За такава сума купуваме соев шрот, който е една от най-скъпите суровини."
Прогнозите на фуражните заводи, разбира се, продължават със скок в цената на комбинираните храни за животни. На практика увеличението вече започна. По данни на Съюза на производителите на комбинирани фуражи смеските за малки прасета са поскъпнали с 4-5 на сто през август спрямо същия месец миналата година. Най-масово продаваният фураж за свине за угояване е струвал средно 283 лв. на тон с ДДС през август миналата година, докато сега цената му е скочила до 303 лв. на тон.
Бъдещето на пазара на царевица и фуражи тази есен според повечето заводи е неясно.
Каквото и да се случи на пазара през есента и зимата, отсега се очертава един проблем за следващата година, предупредиха от Държавен фонд "Земеделие". "Ако производителите на царевица не успеят да реализират продукцията си на задоволителни цени, няма и да се издължат към нас, което ще ги лиши от готвените преференции при кредитирането за семена напролет", каза зам.-шефът на фонда Румен Йончев.
Доста напрежение генерира и пазарът на слънчоглед също веднага след старта на жътвата му. На стоковите борси в страната
"Реколтата ще бъде по-слаба тази година пак заради сушата", твърди председателят на Съюза на масларите в България проф. Марин Гърдев. "Миналата година средният добив беше 110 кг на декар, а в най-добрите години е достигал 160-170 кг от декар. За тази година очакванията са за 80 кг от декар", добавя проф. Гърдев. При засети близо 5 млн. декара слънчоглед и среден добив от 80 кг на декар очакваната реколта е около 400 000 тона. При положение че миналата година са произведени около 700 000 тона слънчоглед и 200 000 тона от тях са изнесени, а внос не се е наложил, очевидно количеството и тази година ще е достатъчно за задоволяването на вътрешния пазар. Заплахата в случая идва от евентуалния износ. Търговците на зърно засега се въздържат от прогнози дали планират някакъв експорт. "Тон слънчоглед в Будапеща се продава за 380 лв., а в Аржентина цената е 140 долара. Отделно върху тези суми ще трябва да се начисли и навлото за транспорт", каза изпълнителният директор на ССБ Христо Миленков. Според него сегашните нива на предлагането, които достигат до 350 лв. от производителите, са твърде високи. Прогнозите на масларите са, че цената на слънчогледа от новата реколта ще е 280 лв. на тон, което означава 2 лв. за литър олио. При това положение, ако има износ и се наложи внос на по-късен етап, при стойностите на международните пазари ще има
Затова в своя декларация през изминалата седмица масларите поискаха забрана на износа на слънчоглед от началото на септември до края на декември, износът да е само на излишните количества, и то с експортна такса от 30 долара, да се премахнат митата за внос на маслодайни култури и на нерафинирано олио, да се забрани вносът и продажбите на наливно олио и да се даде право за бутилиране на масла само на рафинериите. Засега нито от земеделското, нито от икономическото министерство има отговор на декларацията. Ясно е обаче, че исканията за промени във външнотърговския режим граничат с невъзможното. И единственият начин да се регулира до известна степен пазарът е да се направят проверки на нерегистрираните малки маслобойни, голяма част от които работят, без да отговарят на хигиенните условия и без да плащат данъци.
Накратко
"ЛУКойл Нефтохим Бургас" повиши заводските цени на горивата средно с 2.8% от петък сутрин, съобщиха от рафинерията. Причините са покачването на курса на долара спрямо лева и поскъпването на суровия петрол на международните пазари. Според новите тарифи тон бензин А-91 струва 1514.40 лв., или с 2.02% повече от досега. А-95Н вече струва на дистрибуторите 1528.80 лв. на тон, а А-98 - 1929.60 лв. на тон. При дизела увеличението е с 5.21% до 1210.80 лв. на тон. Предишното вдигане на цените от "ЛУКойл Нефтохим Бургас" беше на 16 август средно с 3.73%.
Международното екологично отличие "Син флаг" бе отнето на бургаския плаж през изминалата седмица. При проверка на представителя на движението "Син флаг" Андерс Кристиянсен се оказа, че плажът не отговаря на изискванията за приза, обясни председателят на движението за България Симеон Мицов. На пясъчната ивица липсват санитарни възли за инвалиди, броят на спасителните постове е недостатъчен и не са направени изследвания на въздуха и водата по микробиологични и физикохимични показатели.
1.232 млрд. лв. е събрала Агенция "Митници" за първите шест месеца на тази година от мита, акцизи и ДДС, съобщиха от ведомството през изминалата седмица. Чрез митническата администрация са събрани и такси във фондовете "Републиканска пътна мрежа", "Тютюн" и "Опазване на околната среда" за 43.38 млн. лв. Сто двайсет и девет стигна бройката на затворените месопреработвателни предприятия, кланици и транжорни, сочат данните на Националната ветеринарномедицинска служба. Обектите се проверяват от специални комисии по области, като основният критерий е дали отговарят на българските стандарти за хигиена. Инспекциите обхващат около 800 предприятия в страната и се очаква да приключат в началото на идната седмица, казаха от НВМС.
Започва изграждането на база данни за всички зърнопроизводители, мелничари и хлебари, съобщиха от земеделското министерство. Информацията ще се съхранява от Консултативния съвет по зърното. През септември стартира анкетирането на мелниците и хлебопекарните, а през октомври - и на зърнопроизводителите. Анкетните карти вече са готови. В тях ще трябва да се попълни информация за точното наименование на фирмата, адрес и телефон, данъчната й регистрация, годишния работен капацитет, инсталираните мощности, вида на продукцията, годишния оборот.
Регионалните инспекции по околната среда и водите са направили 7942 проверки на фирми за замърсяване на околната среда през първите шест месеца на годината, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. За нарушения са съставени 1073 акта и 881 наказателни постановления. Най-много са санкциите в Шумен, София, Варна и Монтана. Най-често срещаното нарушение е замърсяване на почвата и водите. Екоминистерството е спряло за първото полугодие производствената дейност на 92 съоръжения и 137 инсталации и части от обекти.
Падащите мита с ЕС повишават градуса на конкуренция и при спиртните напитки
През септември се подновяват преговорите с Брюксел за търговията с преработени селскостопански стоки
Паулина МИХАЙЛОВА
България най-вероятно ще намали митата за внос на спиртни напитки и преработени селскостопански стоки с произход от Европейския съюз в рамките на определени квоти. Това съобщиха специалисти от Министерството на икономиката пред "Капитал". Преговорите с Брюксел по този въпрос започнаха миналата година и ще бъдат продължени през септември. Те са пореден етап от либерализацията на търговията ни с ЕС, след като от 1 юли бяха въведени нулеви мита при вноса на някои наши селскостопански стоки в страните от съюза и обратното в рамките на определени квоти.
Новите договорености за спиртните напитки и преработените стоки се очаква да станат факт от следващата година. На следващ етап от преговорите ще се уточни от коя година цялата търговия с този тип стоки става безмитна.
Основното настояване на евросъюза е
В момента търговията със спиртни напитки с eвросъюза върви по правилата на Протокола за адаптиране на търговските аспекти към споразумението ни за асоцииране. За внос в България на уиски с произход от ЕС митото е 20%, или минимум 1.68 евро, на обемен процент алкохол на хектолитър плюс 4.6 евро на хектолитър. За водка митото е 20% или минимум 0.8 евро на обемен процент алкохол на хектолитър плюс 4.2 евро на хектолитър. За джин, коняк и ром схемата е същата, като процентът е 40. За водката България е дала безмитна квота за внос от 131 тона годишно от 1996 г. насам, която се усвоява всяка година. В резултат на новите преговори от 2001 г. митата ще бъдат намалени значително. Не е уточнено с колко ще нарасне безмитната квота за водка.
"Намаляването на митата със сигурност ще доведе до поевтиняване на алкохола от ЕС", коментира търговският директор на компанията за внос на спиртни напитки "Алайд Домек" Албена Трифонова. "Разговорите ни със собствениците на складовете показват, че са склонни да свалят цените си пропорционално на нашите", добави тя. Според търговците с новото споразумение вносният алкохол ще стане доста по-конкурентен ценово спрямо българското производство, отколкото беше досега. Внос от ЕС са например водките "Смирноф", "Финландия", "Данцка", "Абсолют". Пак от евросъюза са и основната част от уискитата ако се изключи бърбъна. Оттам са повечето ликьори, брендита и коняци. "Вярно е, че вносният алкохол ще стане по-конкурентен, но това едва ли ще доведе до сериозно намаляване на продажбите на български напитки", коментира Светослав Илиев от винпром "Пещера".
Засега не е правена разбивка колко е сумата на митата от внос на спиртни напитки и преработени селскостопански стоки от ЕС. Значимо намаляване на приходите от това перо заради свалянето на ставките обаче не се очаква заради вероятния засилен внос, смятат експертите на Петър Жотев. Алкохолните напитки са акцизна стока и увеличението на събраната сума от акцизи при по-висок внос ще компенсира намалялото мито.
В същия кръг от преговори с ЕС ще бъдат уточнени и новите,
В това определение влизат цигари, захарни и шоколадови изделия, тестени и сладкарски изделия, бира, сладолед, безалкохолни напитки. Отстъпките ще са двустранни, а специално за вноса от евросъюза те ще са обвързани с постигнатото при спиртните напитки. В момента търговията с тези продукти става с тарифни квоти с намалено мито, които са различни и с различна ставка за всеки вид поотделно. По същия начин е уреден вносът у нас и износът ни на преработени стоки с другите ни преференциални партньори като Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), Турция, Македония, ЕФТА.
При преработените стоки България ще настоява за понижаване на митата и увеличаване на квотите, по-специално за внос в ЕС на сосове, кетчуп, майонеза, горчица, химически чиста фруктоза.
Според доклада на USDA България очаква 10% годишно увеличение на тарифните квоти за внос в евросъюза на преработени селскостопански стоки и 10% намаление на селскостопанската компонента от митата за тях в рамките на квотите. Евросъюзът настоява най-вече за по-свободен достъп в България на захарни продукти, шоколад и тестени изделия.
Пак през септември се предвижда да продължат и преговорите с Брюксел за
Евросъюзът също има преференциално квоти за внос на вино в България, но те не се изпълняват заради високите цени, сочат данните и на икономическото министерство. През 1999 г. вносът на вино от ЕС в България е бил 4832 хектолитра при квота от 68 800 хектолитра с мито от 15 евро на хектолитър.
Елементарно, Уотсън
Не ви ли звучи малко като разказ за Шерлок Холмс историята с убитите ватмани? Тя толкова последователно беше отразявана от пресата, че през последните дни наистина доби форма на завършено повествование. Първо - извършено е страшно престъпление, после то се повтаря, накрая убиецът е хванат, случаят е разнищен, обяснението е перфектно и всичко си идва по местата. За разлика от добрите стари криминални романи тук се наблюдава и някакво непохватно PR-включване на правителството: точно преди лошият убиец да бъде разкрит (на другия ден пълната нецензурирана версия излиза във вестниците), самият премиер взима отношение по въпроса, дори споделя публично, че е потресен.
Причините за отзвука: Престъплението се случва с обикновени хора, с обикновени професии - всеки ден ги срещаме навсякъде. Второ: За полицията това е лесен случай - тя такива ги разкрива на килограм. Съответно получава се история ясна и разбираема. Не стига това, но може и да се раздуха популистки, няма замесени политически интереси. Идеално. Ето така се получава и следният страничен ефект. Читателят почти добива впечатление, че МВР най-сетне е започнало да си върши работата.
Остават следните въпроси: Защо, макар че случаят е елементарен (непрофесионално убийство - за по-сигурно убиецът си признава и дори посочва мястото, където е скрил трупа), полицията не го разкри навреме и допусна да се случи фатално повторение? И изобщо не е ли срамно някой да извлича от това политически дивиденти, след като в България има нулева разкриваемост на професионално замислените и организирани тежки криминални прояви? Проблемът не е в самите полицаи, които при всяко по-сериозно престъпление започват да разследват като мотиви ревност, а пък най-напред - с хомосексуална насоченост. Проблемът е, че от абсолютно същите оперативни работници се очаква (или май не се очаква) да разкриват престъпни действия с далеч по-комплицирани и отдалечени на човешката природа мотиви.
Доган се чувства предаден от българите
Юджел Атилла, лидер на ДПС - Хасково, член на Централния съвет на ДПС, пред "Капитал"
- Ако се стигне до ново партизирано заиграване с досиетата и налагане на ограничения за участие в законодателната власт на т.нар. агенти, това няма да лиши ДПС от парламентарно участие. Мярката ще извади обаче от Народното събрание изявени личности, които имат силни позиции сред нашите избиратели. Това е опасно.
- Хората, които визирам, имат контрол върху емоциите и чувствата на широки маси от нашите избиратели. Ако тези личности водачи - несправедливо засегнати, излязат извън контрол, се създава опасна ситуация. Все пак живеем на Балканите.
- Ахмед Доган се чувства предаден от българите. Има голяма разлика между българин, служил на Държавна сигурност, и етнически турчин, работил за тази или други подобни, свързани със сигурността на страната, служби. За турчина подобна дейност означава принадлежност към България. Това е висока чест, защото мнозинството е гласувало доверие на него - представителя на малцинството, да влезе в организации, до които малцина имат достъп. Абстрахирайте се от зловещата слава на ДС и ще видите, че е така. Затова и нашите избиратели не реагираха отрицателно, когато бе огласено, че Ахмед Доган е работил за службите. Тогава българските турци казаха: "Евалла на Ахмед, там не вземаха всеки! " За всеки български турчин наистина е чест България да го покани в най-висшите си органи на сигурността. Но когато след това го набедят за елементарен доносник, той се чувства предаден - като Ахмед Доган. Сега той е озлобен към българите и трансформацията му е видна. Спомнете си неговото радикално мнение, че българите никога не са били толерантни към малцинствата си. Подобно изявление не е в негов стил - той е огорчен и ожесточен. Българите нямат право да го позорят по този начин - нито него, нито когото и да било от тази сфера, освен ако не е бил в Шести отдел на Държавна сигурност или не е изгорил човешки души. Още по-голямо е огорчението, когато се знае, че всичко това се прави с една-единствена цел - да бъде уязвен и ударен политическият опонент.
- Възможните варианти са няколко. Да се запази статуквото, което означава в бъдещия парламент решаваща роля да играят СДС, БСП и ДПС. Според мен СДС няма да допусне това заради сближаването на ДПС с партиите от лявото пространство. Най-вероятните варианти са два. Вдигане на четирипроцентовата парламентарна бариера или въвеждане на регионален д'ондт. Първото може да изхвърли ДПС от парламента. Второто ще намали почти двойно депутатите му, защото при тази система натрупаните гласове от партиите по региони остават там и не се разпределят в националната кошница. Възможен е и друг вариант. Мисля, че управляващата партия ще изчака да види разпределението на силите и тогава ще направи промени в своя полза.
Като трета по значимост политическа сила ДПС може да играе решаваща роля в основния спор за властта. От друга страна, личната неприязън между лидерите на СДС и ДПС е стигнала върхова фаза. Заради това очаквам мнозинството в парламента да удари чрез промяна на нормативната база най-силно ДПС. В това няма нищо ново. Всички управляващи мнозинства от 1990 г. насам са ощетявали ДПС на изборите по законодателен път. Това се отнася и за БСП, и за СДС. Логиката им в това отношение е една и съща: те са наясно, че част от електората на ДПС е слабо грамотен и затова непрекъснато усложняват изборната технология, като по този начин разчитат да го объркат.
Парламентарното мнозинство на социалистите отхвърли цветните бюлетини през 1995 г. Това не е лошо за една демократична държава, защото премахва монопола на основните цветове. Целта на тази промяна обаче бе да се объркат възрастните избиратели на ДПС, повечето от които не могат да четат на български език. Промените, които мнозинството на СДС направи в закона за местните избори през 1999 г., следваха същата логика. Премахнаха се номерата пред кандидатите, а всички партии бяха поставени в една бюлетина. Т.е. изборната технология бе усложнена излишно до такава степен, че даже чуждите наблюдатели отчетоха това. Промените в закона изиграха своята роля - на последните местни избори само в Кърджалийско имаше около 2000 объркани бюлетини на наши избиратели.
- СДС и БСП ще опитат да си осигурят успех и по други начини. Един от тях би могъл да бъде и промяна в административно-териториалното статукво. В Златоград и Неделино например вече заявиха желание да преминат от Смолянска към Кърджалийска област. Това съвпада с интереса на СДС и БСП, защото ДПС няма влияние в тези две общини. Ако мнозинството промени териториалното статукво, досегашното надмощие на ДПС в избирателния район на Кърджалийско ще намалее, но забележете - това ще стане по втория начин. Когато държиш властта, начините да удариш политическия опонент са много. Но в СДС бъркат: не ДПС е техният основен опонент. Те ни нарочиха за главен враг на местния вот, спечелиха Кърджали, но изгубиха страната. Спорът на СДС за властта е с БСП.
- ДПС сега е на водораздел, който ще завърши с полагане на изпит, свързан с близкото минало. Колкото и да звучи банално, кошмарният спомен за възродителния процес е още жив. Затова всяко твърдение, че избирателите на ДПС ще подкрепят безрезервно коалиция с БСП, е лишено от логика.
- Едно е Кърджали, друго е решение за коалиция с БСП в национален мащаб. Практиката от 1993 г., когато имаше такава коалиция, показа спад на доверие сред избирателите ни. Едва ли реакцията ще бъде по-различна в този момент. Нашият електорат сега е изправен пред най-трудния си избор. Да се отрече от миналото, приемайки коалиция с БСП, или да се откаже от настоящето, отхвърляйки партньорство със СДС. Проблемът при втория случай е, че различията със СДС не са причинени от вечните партийни интереси, а от лична неприязън между лидерите.
- Единственият партньор на ДПС е самото ДПС. Ние нямаме приятели и това се доказва от практиката. Етническите турци са гласували масово за българи - на парламентарни и кметски, на президентски избори - за Желю Желев и Петър Стоянов например, но досега българи не са подкрепяли с вота си турчин. Целта на другите играчи от българската политическа сцена е да ни изблъскат от нея и да разделят нашия електорат. Затова трябва да действаме на принципа "Интересът клати феса!"
Точният формат на коалицията ОДС ще е ясен напролет
Велина ГОСПОДИНОВА
Кой какви партньори ще има за парламентарните избори догодина и как ще изглеждат коалициите между политическите сили ще зависи най-вече от нагласата на избирателите няколко месеца преди изборите и как ще бъде променен избирателният закон. Всички дотук заявени партньорства са по-скоро застраховка и възможност за изпробване на различни варианти.
СДС вече на няколко пъти заяви желанието си за запазване целостта на коалицията ОДС. Това беше направено първо на националната конференция на партията в края на февруари и препотвърдено на семинара в Пампорово в началото на юли. Председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова вече заяви, че по всяка вероятност ще се сключи предизборно споразумение между политическите сили от ОДС, за каквото от две години настояват от Народен съюз. Въпреки това от есента на "Раковски" 134 ще бъдат съставени две комисии, свързани с парламентарните избори. Първата ще работи по избирателния закон. Комисията най-вероятно ще се ръководи от Екатерина Михайлова и основната й задача ще бъде да реши дали да има промени в избирателния закон и какви точно да бъдат те. "Все повече се налага мнението, че не трябва да се правят корекции в избирателния закон", заявиха сини депутати. Те твърдят, че ако има поправки, те ще са по-скоро технически, като например въвеждане на избирателни книжки. От ПГ на СДС намекнаха, че е много вероятно да се запазят и цветните бюлетини за гласуване. Другият вариант, който в момента се обсъжда, е намаляване на бариерата за влизане в парламента на 2% и въвеждане на регионален д'онт за изчисление на гласовете. Поправките в избирателния закон ще влязат в парламента най-вероятно напролет и ще отразяват ситуацията към този момент, така че засега е трудно да се прогнозира как точно ще постъпят управляващите. Това ще се уточнява съвместно с партньорите от Народен съюз. "Решението за промените в избирателния закон ще вземем съвместно с партньорите и то няма да бъде решение само на една политическа сила", коментира Екатерина Михайлова. От септември СДС ще сформира и Комисия по стратегия и тактика за явяване на изборите.
Въпреки че окончателна яснота по това какъв точно ще е форматът на коалицията ОДС за парламентарните избори ще има през пролетта, коалиционните партньори вече заявиха част от намеренията си. От тях най-категорична е позицията на ВМРО, които вече взеха решение за самостоятелно участие. А твърде е възможно в началото на октомври, за когато е насрочено заседанието на организационния съвет, да се вземе решение двамата депутати от ВМРО - Красимир Каракачанов и Анатолий Величков, да напуснат ПГ на СДС. От организацията намекнаха, че ще търсят партньорството на монархически и патриотични формации, и евентуално на движение "Гергьовден". Всички останали формации от ОДС оповестиха по-скоро резервните си варианти за участие в изборите. През юни депутатът от БЗНС-НС Борислав Китов заяви, че земеделците и демократите могат да участват самостоятелно на изборите. Ден след това обаче главният секретар Анастасия Мозер го опроверга, като заяви, че за съюза е приоритетна коалицията ОДС. Народни представители от ПГ на Народен съюз намекнаха, че биха се съгласили да участват в обща листа със СДС, при условие че след изборите ще разполагат със самостоятелна парламентарна група и че ще им се гарантират най-малко 18 депутатски места. Това най-вероятно ще бъде въпрос на преговори при определяне на параметрите на предизборното споразумение със СДС. Иначе резервният вариант за Народен съюз извън ОДС е коалиция с друга формация. Като евентуален партньор се сочи ВМРО, въпреки че до този момент официално разговори не са водени. На местните избори двете формации спечелиха заедно кметското място в Сандански, а на много места си партнираха успешно. Втората възможност е по някакъв начин да се направи опит за консолидиране на земеделските съюзи. Решение за работа в тази посока беше взето на последното заседание на управителния съвет на БЗНС-НС.
По-малките партньори от ОДС, които се намират в парламентарната група на СДС, също представиха резервния си вариант за парламентарните избори. Неотдавна лидерите на БСДС Йордан Нихризов и на НДПС Гюнер Тахир заявиха, че ще се коалират, като целта им е да овладеят лявото пространство в ОДС. Те обаче побързаха да заявят, че няма да напускат коалицията. Към тях се присъедини и главният секретар на БЗНС Георги Пинчев, въпреки че в ръководството на съюза са разделени на две относно бъдещите партньори на земеделците. Част от Постоянното присъствие настоява да започнат да се водят интензивни разговори с останалите земеделски формации за обединение и явяване на парламентарните избори с обща бюлетина. В началото и в края на ноември предстоят конгресите на двата най-големи парламентарно представени земеделски съюза - на БЗНС-НС и БЗНС-Пинчев, където се очаква този въпрос да се дискутира.
Всички тези варианти за участие на партиите от ОДС в парламентарните избори могат да се осъществят единствено ако управляващите преценят, че ще е по-изгодно всеки да се яви самостоятелно, на принципа на т.нар. ветрило, а впоследствие да се сформира коалицията ОДС. И вероятно, ако се приеме вариантът с намаляне на процентната бариера за влизане в Народното събрание. "Приемаме нормално идеите някой от партньорите да се яви самостоятелно на изборите", каза председателката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова и допълни, че независимо от това те ще си останат стратегически партньор за СДС. На тази позиция е и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. От СДС обаче са категорични, че ще е изключително важно с кого от следващия парламент ще трябва да си партнират.
Здрав дух в здраво тяло
Румен СПАСОВ
Месец преди олимпийските игри в Сидни столичната галерия на бул. "Цар Освободител" 6 показва любопитна изложба. От 15 август до средата на септември там са подредени пластики на Борислав и Румяна Русинови под надслов "Спортът в изкуството". Малката пластика в България обикновено е създавана с особен пиетет към здравия дух в здраво тяло - идея, тръгнала от Балканите, за да завладее света.
Семейството скулптори вече над 20 години е сред ярките съвременни автори, в чиито творби спортът присъства и като предметност, и като менталност. Чрез него е изразена и еволюцията на двамата художници. Откриването на изложбата, организирана съвместно с Българския олимпийски комитет, бе повод да се представят официалните олимпийски костюми на българския тим.
По правило малката форма предполага частичност, фрагментарност, недоизказаност. Във всяка от пластиките на Борислав Русинов обаче е постигната специфична цялостност, резултат от естетическо овладяване на конкретно пространство. Майсторството, което в други случаи деградира до мъчително самоповтаряне, при този художник сякаш постоянно се самодоказва. Той като че винаги започва отначало, постоянно търси нови теми и нова метафоричност, свързани обикновено с нов материал. Оставайки школуван и опитен майстор, Борислав Русинов не престава да експериментира.
Движението е това, на което художествената пластика придава вечност. То е вътрешно присъщо и в работите на Борислав и Румяна Русинови. Човешки фигури или отделни техни части извън буквалния реализъм, конници, запазили масивността на природния камък или надарени с барокова разточителност, ансамбли от фигури и връзки между тях... Някои от творбите притежават радикалността на инсталация, други напомнят сечива и изделия от доисторически времена, трети са изненадващи с изящността си пана. Камбанка, увиснала на нещо като недосглобен художнически статив, напомня за старта и за финала. И за това, че в живота - този особен спорт - човек не е състезател само в стандартния смисъл на думата.
За българско-турските отношения, иначе за тока
Марин Делчев
"Петдесетгодишните бариери между София и Анкара паднаха. Сключихме уникални споразумения, които нямат аналог на Балканите. " Това огласиха на 6 ноември 1998 г. премиерът Иван Костов и тогавашният му турски колега Месут Йълмаз, обобщавайки резултатите от първата официална визита на българския министър-председател в Турция. "С подписаните договорености за три дни разрешихме проблеми, които разделяха България и Турция половин век", декларираха двамата премиер-министри пред повече от 10 000 български изселници в Бурса, които френетично аплодираха българско-турската дружба.
"Изпълнението на българско-турските проекти се бави", предпазливо констатираха Иван Костов и Месут Йълмаз на състоялите се в началото на тази седмица разговори между двамата в резиденция "Евксиноград". Това е възможно най-деликатният начин, по който Костов и Йълмаз опитаха да направят равносметка на подписаните от тях "исторически" споразумения в Анкара преди две години, защото нито едно не е доведено докрай. Първото - каскада "Горна Арда", трябваше да реши и социални, и икономически проблеми.
Преди две години Иван Костов и Месут Йълмаз подписаха още няколко споразумения. Първото от тях трябваше да разреши проблемите на пенсионерите изселници. Година и осем месеца по-късно български пенсии в Турция са получили под 5000 души от общо 35 000, имащи право на осигуровки от първата си родина. Останалите чакат. Костов и Йълмаз се договориха и за събиране на разделените семейства.
- обърнаха се двамата пред изселниците ни в Бурса. Около две години след това драмата на разделените семейства продължава. Справка - ескалиращият нелегален трафик на етнически турци през българско-турската граница. Костов обеща още, че българските турци ще могат да си връщат насила сменените им имена не по съдебен, а по административен път. Нищо не е направено и по този въпрос. Както между впрочем и с другия ангажимент - че в Бурса ще бъде открито почетно българско консулство. Пак през 1998 двамата премиери подписаха и спогодба за опазване на недвижимото културно-историческо наследство на България и Турция в двете страни. Достатъчно е да се видят рухналите и занемарени български църкви "Св. Св. Константин и Елена" и "Св. Георги" в Одрин, за да се разбере, че и това споразумение виси във въздуха. Същото стана и с обещанието етническите българи от Истанбул да се лекуват безплатно в отнетата ни от Анкара през 1988 г. българска болница "Евлоги Георгиев". Нито един човек от нашата общност в Турция още не е този хаир.
