"До десет дни след въвеждането на нулевите мита всички вносители на кафе от ЕС, продаващи в "Метро", свалиха цените с от 5 до 22 процента", съобщиха от "Метро кеш енд кери". Най-големи са били намаленията на кафетата "Сегафредо" и "Дао Едбергс". В същия размер и "Метро" е намалило цените за клиентите си. В резултат вместо обичайния летен спад в оборота на кафе, августовските продажби значително са се повишили.
Известно е, че "Метро" и в голяма степен веригите супермаркети са витрината на търговията "каквато трябва да е". Намалелите печалби от законните сделки там вносителите и производителите компенсират чрез продажби в останалата търговска мрежа.
Така че в специализираните магазини, по будките и пазарите цените на пакетираните европейски кафета не помръднаха. Продавачите твърдят, че не знаят за падналото мито. Обясненията за задържането на цените варират от това, че още продават количества, внесени отпреди първи юли, до поскъпването на долара. Според някои тенденцията дори е към повишаване на цените. Знак било и поскъпването при пазарния лидер "Нова Бразилия". Освен това цената на кафето сезонно се покачва в началото на септември.
"С отпадането на митата цената на вносните кафета от ЕС ще намалее, бизнесът ще изсветлее и хората ще получат възможност да пият по-качествено кафе", коментира вносителят на "Дао Егбертс" Явор Тодоров. Според него страхотен бум на вносните кафета няма да има. Пазарният дял ще се разшири за сметка на по-нискокачествените кафета и новото пространство ще се разпредели между по-силните вносители. Сериозните български марки няма да пострадат. Ще отмре рутинното и неконкурентното производство. Създава се силна конкуренция, благоприятна за потребителя, и възможност той да живее нормално. След време борбата ще се измести в сферата на качеството. "Вносителите са изправени пред една благоприятна възможност и трябва в кратък срок да вземат най-правилните решения. Сто процента е сигурно, че продажбите ще се вдигнат, а освен това ние специално смятаме да си намалим и ръста на печалбата. Получаваме стимул да рекламираме", каза г-н Тодоров. Вносителите на "Сегафредо", "Лаваца", "Лазарин" отказаха коментар. Вносителят на "Якобс" не очаква понижаване на цените. А вносителят на германското кафе "Чибо" (Tchibo) обясни, че фабриката им е в Унгария, а вносът от ЦЕФТА отдавна е безмитен.
На практика обаче сваленото мито не е достатъчна причина цената да пада, защото за по-голяма част от вноса в България факторът мита и акцизи не важи, казва запознат с бизнеса, предпочел анонимност. Твърди се, че кафето в повечето случаи се внася с безкрайно занижена митническа облагаема стойност и затова митата и акциза (като процент от нея) не са големи суми.
Законните продажби формират високата официална цена на пазара, добавя експертът. Сенчестият внос се продава с около един-два процента по-евтино, при това без ДДС и фактури и без да са платени мита и акцизи. Голямата печалба остава за вносителите. В същото време, ако купувачите поискат фактури, се обявява, че това би оскъпило цената с 20% и така ги отказват.
Ето как от "Метро" коментират ситуацията: "Въвеждането на нулеви мита ще спомогне за ограничаване на сенчестия сектор на този пазар. Влиянието му обаче ще е сравнително малко поради малкия пазарен дял на кафетата, внос от ЕС (под 10%), определен от сравнително високите им цени и все още ниската покупателна способност в страната", коментира Елена Тошева от "Метро кеш енд кери". "От друга страна, поради високия акциз и ДДС (общо над 55%) въпреки нулевите мита кафето остава атрактивен за нелегалните търговци продукт. Липсата на контрол - митнически, данъчен и счетоводен, допълнително насърчават сенчестата търговия. Като резултат загубите за бюджета са огромни".
Логично е цените на вносните еврокафета да паднат, ако това ще помогне да се отвоюва пазарен дял от конкуренцията. Сега марковите кафета от ЕС правят около 10% от българския пазар, и то благодарение на продажбите по заведенията и хотелите. Общият им дял от количеството кафе, закупено от българските домакинства, е под един процент. Около 64% от пазара държат местните производители, а само "Нова Бразилия" в тази група има около 50%. Европейските кафета сега са разделени от масовите с нещо като Берлинска стена - вкусово и ценово, и на практика не са си конкуренти. Пакетираните кафета, внос от ЕС, са около два, два и половина пъти по-скъпи от най-масовите. Килограм "Нова Бразилия" струва 10-11 лева, докато най-скъпото "Дао Егбертс" или "Якобс" стига до 27-28 лева. Поевтиняване от една пета не е достатъчно, а и приложено срещу местните кафета се оказва безсмислено. "Българинът купува или много скъпо, или много евтино. И да поевтинее "Мерцедес"-ът няма да отнеме клиенти от "Лада"-та, казва Валери Василев, вносител на кафетата "Якобс". Доказателство са и данните на "Метро", според които въпреки повишените покупки на вносно кафе не се наблюдава промяна в обичайните за сезона продажби на масовите кафета.
Не по-малко значима е вкусовата отлика. Масовият български вкус е формиран от кафетата робуста - силни, плътни и горчиви. Вносните марки са смеси, в които преобладава арабика. Макар арабиките да са по-благороден вид, по-ароматен и с по-ниско съдържание на кофеин, за тукашния вкус те са леко кисели. Световната тенденция към потребление на по-леко кафе, правено през филтър, е бледа на българския пазар. Макар през последните години българският потребител да привикна да опитва арабиката, все още си остава верен на робустата.
Ако българите започнат да пият повече "Дао Егбертс", "Сегафредо", "Лаваца", "Лазарин", "Якобс" ще е за сметка на насипното кафе (33.5% от пазара).
Най-реалната причина европейските кафета да поевтинеят обаче изглежда е борбата за по-голям пазарен дял вътре в групата на вносителите. Оптимистичната теза е, че ако цените на вносните кафета паднат, това ще разшири пазара в сегмента с по-високи цени и така ще се увеличи пазарът на кафе в България като цяло. "По-ниските цени ще направят сегашните потребители по-редовни и ще формират нови", смята Димитър Стойчев, маркетинг мениджър на "Крафт фуудс - България", чиято корпоративна марка е кафето "Якобс". Въпрос е обаче с колко трябва да се увеличи консумацията, че да компенсира намаляването на цените. Ако продажбите не нараснат достатъчно, по-ниските цени само ще намалят оборотите, а оттам и разходите за реклама при онези вносители, при които двете неща са обвързани. "Не е изключено вносителите да предпочетат да задържат цените си, а допълнителните приходи да използват за рекламиране на марките си", смята Валери Василев. А пък продажбите ще нараснат, като се понапълни джобът на българина, добавя той.
Кафето, което в световен мащаб е консуматив номер две след петрола, и след падането на митата от ЕС в България си остава скъпа стока. "Проблемът му е, че то незнайно защо се води луксозна стока и освен митото има и 30% акциз. България не е страна, която отглежда кафе, за да има подобни данъци и такси", казва г-н Стойчев. Според него трябва да се свали акцизът и на печеното кафе, и на зеленото кафе, което се преработва в България.
Предстоящо
Банка отпуска кредити срещу складов запис
Мара ГЕОРГИЕВА
Банкови кредити срещу складови записи на лицензирани публични складове отпуска SG Експресбанк. Европейската банка за възстановяване и развитие предостави на SG Експресбанк заем от 10 млн. марки за тази цел.
Кредитите се предоставят на приносители на складови записи. Производителят или търговецът трябва да предаде своята пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, слънчоглед или ориз за съхранение в лицензиран публичен склад. Срещу това земеделският стопанин получава складов запис за влог на зърно. Документът по същество е ценна книга на заповед, издадена от публичния склад, с която се доказва влагането на зърното и задължението на склада да го върне на легитимирания държател на записа. Приносителят на складовия запис може да кандидатства за банков кредит пред SG Експресбанк, без да представя други обезпечения. Валидни са само ценните книги, издадени от лицензирани публични складове.
Сумата покрива до 65% от стойността на вложеното от земеделския стопанин зърно за съхранение. Остойностяването на фиксираното в складовия запис количество се извършва въз основа на действащите в момента на сключване на договора цени на зърно на Софийската стокова борса и/или на базата на цените, обявени официално от САПИ (Система за агропазарна информация към Министерството на земеделието и горите). Ако в складовия запис са посочени цифри, с които ще се намали количеството зърно в края на периода за съхранение, тогава се остойностява количеството зърно с приспаднатите цифри, уточняват от банката.
Заемът се отпуска за срок, не по-дълъг от времето, когато се очаква началото на следващата реколта. Крайната дата за влог на зърното в договора трябва да е по-ранна от датата на падежа на кредита. Заемът се олихвява с номинален годишен лихвен процент в размер на EULIBOR (междубанков лихвен процент за едномесечни депозити) плюс 10 пункта надбавка. Лихвите се начисляват ежемесечно. Клиентът заплаща 1% такса за управление и обработка върху пълния размер на сумата. Възможно е след писмено съгласие на банката да бъдат издължени предсрочно отделни части или целият размер на заема. В този случай се заплаща такса в размер на 0.125% върху предсрочно издължената сума.
Кандидатът за кредит трябва да представи протокол за приемане на зърното и копие от договора за влог в публичния склад. Изискват се актуално удостоверение за съдебна регистрация (за регистрираните по Търговския закон) и удостоверение от съответната данъчна служба за дължими данъци. Прилага се също извлечение от Централния регистър за особените залози за налични вписвания на особени залози върху имуществото на кандидата за кредит. Представя се застрахователната полица, издадена в полза на кредитополучателя и прехвърлена в полза на банката. Според Закона за съхранение и търговия със зърно публичният склад трябва да застрахова от името и за сметка на производителя (търговеца) вложеното зърно. Възможно е зърното да е застраховано от земеделския стопанин преди влагането му в публичния склад.
Складовият запис се състои от две части - стоков и заложен запис. И двата записа трябва да бъдат джиросани (прехвърлени) в полза на банката. Джиросването става при одобряване на кредита и подписването на договора между клиента и банката.
Досега по тази кредитна линия SG Експресбанк е раздала кредити за два милиона лева. По данни на Министерството на земеделието и горите към 10 юли лицензираните публични складове у нас са 16. В тях могат да се съхраняват 181 395 тона зърно. До същата дата са издадени 22 броя складови записи за 4000 тона пшеница и 1830 тона ечемик от мелницата в Попово (лицензиран публичен склад на "Кристера" АД) и 20 броя складови записи от други четири лицензирани публични склада ("Зърнени храни" - Силистра, "Ролес" - Варна, "Папас олио" - Тенево, и Балчик, "Фортуна" - Бяла Слатина). Земеделското министерство обсъжда пакет от мерки за раздвижване на пазара на складови записи. Сред причините за застоя на този пазар специалистите сочат липсата на достатъчно на брой лицензирани складове, недоверието на земеделските стопани и облагането на сделките с ДДС при всяка смяна на собственика, независимо че зърното не е напускало реално сградата.
Срокове
Държавен вестник
Наемите плавно поеха нагоре, продажните цени - надолу
В София се търсят малки жилища, но предлагането им е ограничено
Бисера СТАНЕВА
От две-три седмици насам започна суетнята около "задомяването" на бъдещите първокурсници. Отпускарският сезон от край време е и най-активният за наемане на жилища, което се дължи преди всичко на новоприетите студенти. Всяка година броят на хората, склонни да пратят отрочетата си в студентските общежития, намалява. За сметка на това през последните години родителите все по-често се ориентират към свободния наемен пазар, а отскоро и към закупуването на жилища за децата си. Най-търсени логично са апартаментите в околностите на висшите учебни заведения. Естествено целта на всички бъдещи наематели е за възможно най- малко пари да намерят най-добрия вариант и колкото и странно да звучи, някои го постигат.
За разлика от предишни години сега посредниците на пазара на недвижими имоти не очакват сериозно покачване на наемите заради студентското търсене. Според тях наемните цени на жилищата няма да се повишат с повече от 5% до 10%, което е приблизително колкото е и спадът им от началото на годината.
Поради значително по-ниските разходи за поддръжка, основният интерес е насочен към наемането на маломерни жилища. Това е и една от причините техните цени все по-често да се припокриват с тези на по-големите апартаменти. Друг фактор, който оказва влияние върху нивото на цените на тези жилища, е рязко намалелият брой на отдаваните под наем малки жилища.В момента цените на предлаганите гарсониери в предпочитаните от студентите и техните родители райони на София се движат между 80 и 150 долара месечен наем. Пак в тези зони на столицата двустайните жилища в много редки случаи надхвърлят 150 долара рента за един месец.
С между 10 и 15 долара се е увеличила цената на месечния наем на предлаганите жилища на територията на жилищен комплекс "Младост" за последните два месеца. В района, който е сред най-привлекателните за студентите поради удобната комуникация и сравнително добре изградената инфраструктура, едностайно жилище се предлага между 100 и 130 долара на месец. В същия диапазон попадат и цените на малките жилища, предлагани в квартал "Дървеница". Друг предпочитан от студентите столичен район в столицата е "Дианабад". Там наемните цени на гарсониерите се движат между 100 и 150 долара на месец. Според брокери тези цени са завишени и ако наемодателите искат бързо да реализират сделка, трябва да направят отбив.
За разлика от наемния пазар в момента имоти за покупка почти не се търсят. Търговията с жилища е сведена до минимум поради ниската покупателна способност на хората и разминаването на интересите на купувачите и продавачите. Според посредниците съотношението предлагане-търсене в момента е приблизително 15 към 1. Интересно е, че там, където е съсредоточено търсенето (предимно към малки жилища в центъра на столицата), се наблюдава сериозен дефицит на нови оферти предлага, а наличните са сведени до няколко апартамента и нерядко кандидатите за тях се засичат по огледи.
За разлика отпреди няколко години, когато беше модно да се "пазаруват" жилища в "Лозенец", днес от някогашния зелен квартал на столицата се интересуват все по-малко хора. Това обаче не пречи на собствениците на жилища там да продължават да живеят с мисълта, че собствеността им е скъпоструваща. По тази причина в момента в този район на София се наблюдава голямо натрупване на оферти с нереално високи цени, без насреща да са налични купувачите, които могат или пък искат да си позволят този лукс. Според посредниците на пазара някогашният интерес към "Лозенец" в момента се е прехвърлил към квартал "Редута", където цените са значително по-ниски от "Лозенец", а зеленината и дворчетата на къщите - все още запазени.
В така наречените престижни квартали на столицата цените на имотите не са претърпели сериозни промени през последната година, за сметка на това в крайните квартали на града обезценяването на жилищата е непрестанно. На места спадът в цените е с над 10% и въпреки това купувачи липсват. В момента в кварталите "Люлин" и "Овча купел" гарсониера може да се купи и за 6000 долара, докато само преди година цената на подобни имоти беше между 7000 и 9000 долара. Спад в продажните цени на жилищата има и в кварталите "Дианабад" и "Дървеница". В момента едностаен апартамент (40-48 кв.м) там може да се купи между 8000 и 10 000 долара. Стъпка назад са направили и цените на жилищата в "Младост", като в момента цената на малко жилище в квартала варира от 7000 до 12 000 долара в зависимост от това в коя част на комплекса попада. Спомените за възможни продажби над 15 000 долара обаче все още подтикват много собственици на имоти в квартала да искат нереално високи цени за жилищата си.
Еврото отново се отправи към дъното
Единната европейска валута падна до тримесечен минимум
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Еврото за поредна седмица доказа, че залагането на възходящото му движение би било доста неразумен инвестиционен избор. След като се срина до тримесечен минимум, то е на път да загуби и последните си привърженици. Явно и централните банкери преосмислят вижданията си, като вече рядко се чуват предишните твърдения, че еврото е валута с потенциал за нарастване.
Миналия петък единната европейска валута успя да се изкачи над 91.50 цента, но покачването в съответствие с очакванията се оказа съвсем краткотрайно. В понеделник вече започна стремглавото движение надолу, като еврото падна близо до 90 цента. Ниските стойности се обуславяха от очакванията, че във вторник Федералният резерв на САЩ ще остави лихвените равнища в страната без промяна. Точно такова беше и последвалото решение на американската централна банка. При липсата на силен инфлационен натиск САЩ могат да си позволят подобен ход. Запазването на лихвите на същото ниво се очаква да предизвика повишено търсене на американски акции и облигации, което естествено подкрепи американската валута. Във вторник вече бе факт и пробивът на 90-те цента. Особено силен удар еврото получи от крайно неблагоприятни данни за германската икономика. Ифо индексът, индикатор за бизнесклимата в страната, се оказа на изненадващо ниско ниво през юли - 99.1, при 100.4 за юни и очаквания за покачване. Това е и най-ниското ниво на индекса от девет месеца. Данните за него бяха изтълкувани като повратна точка в перспективите за икономически растеж на Европа. Те бяха причина някои анализатори да пренастроят очакванията си за покачване на лихвените равнища в евро-зоната скоро, тъй като по-високите лихви биха изложили на опасност стабилността на растежа. Ифо индексът се оказа непосредствена причина за колапса на еврото до тримесечен минимум от 89.05 цента - ниво едва с малко повече от половин цент по-високо от абсолютния минимум от 88.44 цента през май.
Пазарите сега са в очакване на срещата на Европейската централна банка на 31 август. По-голямата част от анализаторите и валутните търговци залагат на увеличение на лихвите, като не е изключено и покачване от 50 базисни пункта. От една страна, европейските монетарни власти са изправени пред необходимостта да подкрепят слабото евро, от друга обаче, се изказват опасения, че европейските икономики все още са твърде уязвими и високите лихви биха затруднили възстановяването им. В четвъртък стана ясно, че цените на производител в Германия през юли са скочили с 0.7% спрямо предходния месец и с 3.3% на годишна база, което е най-значимият прираст от девет години. Това съответно засили очакванията за скорошно покачване на лихвите. Единната европейска валута получи подкрепа от данни за драстичен спад на поръчките на стоки за дълготрайна употреба през юли. Еврото успя да се възстанови в известна степен, минавайки 90 цента, но трайното оттласкване от това ниво явно ще отнеме доста време.
За разлика от единната европейска валута японската йена се представи доста по-успешно. Нараства увереността, че страната е на път да се възстанови трайно. По-силни от очакваните данни за сектора на услугите подсилиха оптимистичните нагласи. След изнасянето им йената нарасна, като възходящото й движение бе ограничавано от ниските стойности на японския борсов индекс Nikkei. По-късно през седмицата японските акции набраха скорост, като това в съчетание с очакванията за благоприятни данни за японската икономика за второто тримесечие, които ще бъдат изнесени през септември, подкрепи йената, която успя да се изкачи до 106. 59 йени за долар.
Ликвидните дружества постепенно възстановяват стойността на акциите си
Отново размествания във временното класиране
Вече пета седмица поред цените на акциите на повечето от шестнадесетте компании, включени в играта, нарастват. След като не бяха търгувани повече от месец, акциите на "Балканфарма - Дупница" АД възстановиха нивото от 4 лв. за акция.
Акциите на "Химко" АД са нараснали с 48.6 %, но при тази компания има значителни колебания в котировките (предишната седмица имаше спад от 28%).
Трайна тенденция на нарастване се очертава при "Булгартабак холдинг" АД, "Солвей - Соди" АД, "Лукойл Нефтохим" АД , "Кремиковци" АД и "Албена инвест холдинг" АД. Изглежда странно, че в края на добрия туристически сезон са спаднали котировките на "Слънчев бряг" АД - с 9%, и "Златни пясъци" АД - с 8.5%. За отбелязване е, че акциите на "София БТ" АД и "Полимери" АД не са търгувани повече от шест седмици, което показва колко е относително понятието "ликвидност" на БФБ.
ДЦК продължават да нарастват незначително. По-съществено е увеличението в котировката на емисията ЗУНК , включена в играта, поради високия курс на щатския долар в сряда.
Отново настъпиха размествания във временното класиране. "Бетакорп" измести БРИБАНК от първото място, а "Натурела" се изкачи от пето на четвърто място.
Лятна скука на дванадесетия етаж
В разгара на летните отпуски през август дванадесетият етаж на високата сграда на площад "Македония" в София едва ли е най-интересното място, дори и за свикналите със скучните борсови сесии през последните месеци, в които сделка за няколко десетки хиляди лева е събитие. Няма наблюдател, който да вижда нещо оптимистично в двойното повишение на седмичния оборот на борсата от 44 на 89 хиляди лева. Погледът върху все по-кратките борсови бюлетини недвусмислено показва, че фондовата търговия едва ли ще продължава дълго сегашната си вегетация, ако разчита на търговия с акции на дружества като "Динамо Сливен", "Пелмаш" или "Кабиле ЛБ", които именно бяха сред най-големите сделки през изтеклата седмица.
Търговията с т.нар. blue chips* на фондовата борса не може да предизвика нищо повече от криви усмивки на висящите пред компютрите в борсовата зала брокери. Седмичната статистика за тях е повече от красноречива: сделките са за общо 12 акции на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг", 40 акции на "Балканфарма - Дупница", 8 акции на най-големия дистрибутор на горива "Петрол". На официалните пазарни сегменти А и Б, където би трябвало (поне според учебниците, по които са учили брокерите за изпита пред комисията по ценни книжа) да се търгуват акциите на най-стабилните и атрактивни ценни книжа, няма сключена нито една сделка от седмици.
Активност имаше единствено на облигационния пазар, където се търгуват малки, но постоянни количества от двете емисии облигации на компютърната фирма "ПроСофт". На пазарния сегмент С, където изискванията към пазарната капитализация и финансовото състояние са сравнително по-малки, бяха регистрирани малки по обем прехвърляния на пакети акции на приватизационните фондове "Северкооп гъмза", "Петрол холдинг груп" и "Света София".
Най-разпространеният борсов индекс "БФБ София Уорбърг" отсега нататък няма да бъде изчисляван. Причината за спирането е преминаването на неговия автор, директора в източноевропейския отдел на швейцарската банка UBS Warburg Николай Василев, в друга инвестиционна банка. Спирането означава, че българската борса остава и без своя полуофициален индекс, който да се разпространява чрез световните информационни мрежи "Ройтерс" и "Блумбърг". Всъщност "БФБ София Уорбърг" от самото си стартиране през 1998 г. беше замислен като спомагателен индекс за следене на цените на акциите до формирането на официален индекс на "БФБ - София". Такъв обаче вече близо три години няма и причината за това е повече от очевидна - западаща търговия и пълна неефективност на фондовата борса като механизъм за преразпределяне на капитали. Всъщност всеки, който попадне на фондовата борса, ще чуе със собствените си уши какъв въпрос задават най-често помежду си брокерите а какво ще правим "като свършат компенсаторните записи".
"Слънчев бряг" - на крачка от приватизацията
Курортът все още не е включен в списъка за целева приватизация
Теодора ВАСИЛЕВА
Летният туристически сезон е към своя край, но около курорта "Слънчев бряг" тепърва ще става горещо. Въпрос на дни е Министерството на икономиката да предложи мажоритарния пакет от акциите на туристическата фирма. Ведомството вече покани потенциалните инвеститори да изпратят писма за намерение. Интерес вече е проявен, но от министерството отказаха да уточнят броя и имената на потенциалните купувачи.
Държавата в момента е собственик на 75% от капитала на "Слънчев бряг". Касов купувач ще се търси за пакета от 56%, тъй като останалите акции по закон трябва да бъдат предложени на работниците и служителите. След тригодишна разпродажба на парче в активите на дружеството са останали 14 хотела, 10 общежития, 20 ресторанта, търговски комплекси, летен театър, три къмпинга, детска градина и други. Приходите от продажбата на 96 хотела и други обособени части възлизат на 67 млн. лв. Част от тези средства вече са влезли в държавния бюджет под форма на данъци или дивиденти, друга е инвестирана в модернизацията на все още държавните хотели. По сметки на дружеството обаче все още има солидни суми - към края на шестмесечието паричните средства на "Слънчев бряг" са 24 млн. лв. Освен наличния паричен ресурс привлекателно за потенциалните купувачи ще е и правото на разпореждане с инфраструктурата на курорта.
На този етап от приватизацията все още е трудно да се посочат претендентите. Някои кандидати вече пряко или косвено декларираха желание за участие - дружество на новите собственици на хотели в курорта, бившият приватизационен фонд "Слънчев бряг холдинг", има учредено и "Слънчев бряг 2000" естествено с цел участие в приватизацията. "До този момент нямаме решение да участваме в приватизацията на "Слънчев бряг", каза Валентин Йосифов, директор за България на немския туроператор "ТУИ груп". От представителството на "Некерман" в "Слънчев бряг" също не коментираха бъдещите намерения на немската фирма. Ако се съди по приватизацията на северния курорт, интересът към предстоящата продажба ще е доста силен. Явно обаче кандидатите все още изчакват повече информация за процедурата.
При предстоящата сделка най-съществен е въпросът дали "Слънчев бряг" ще бъде включен в списъка за целева приватизация, т.е. дали ще бъдат елиминирани преференциите пред РМД. Вицепремиерът Петър Жотев веднъж вече афишира, че ще добави курорта в списъка. След това изявление няколко дружества бяха определени само за касови купувачи, но "Слънчев бряг" беше пропуснат. Едва ли е случайно съвпадение точно при приватизацията на двата най-големи български курорта - "Златни пясъци" и "Слънчев бряг", работническо-мениджърските дружества да имат завидно преимущество. За да докаже, че наистина търси стратегически инвеститори, вицепремиерът Жотев трябва да забави предлагането на курорта до включването му в списъка за целева приватизация. Вярно е, че тогава няма да се получи бомбастичната цена за "Златни пясъци" от 96 млн. долара (основната част платима разсрочено и с компенсаторни записи), но пък със сигурност кандидатът, който спечели, няма да разчита на средствата по сметките на дружеството, за да плати цената.
С продажбата на "Слънчев бряг" ще завърши епопеята на раздържавяването на големите ни морски курорти. Приватизацията им е ярък пример как държавата нямаше стратегия (или пък й беше по-изгодно да се прави на неразбираща). Курортът "Албена" например беше продаден най-рано като цял комплекс и резултатът беше, че инвестициите не закъсняха. При "Златни пясъци", "Слънчев бряг" и "Св. Св. Константин и Елена" приватизаторите обявиха, че липсва инвеститорски интерес за комплексите като цяло (без да са потърсили кандидати), и започнаха разпродажба на парче. За най-приближените фирми на властимащите бяха създавани смесени дружества, където срещу ангажимент за инвестиции се подаряваха хотели. Така се стигна до момента, в който с приближаването на края на мандата на това правителство се стигна до решение за окончателна приватизация на курортите. В дружествата все пак бяха оставени по няколко хотела и заведения, които да привличат инвеститори. В близкото бъдеще ще стане ясно колко и какви.
Приватизацията на "Св. Св. Константин и Елена"
БСП се оплака, че я демонизират предизборно
На пресконференция миналата седмица стана ясно, че според БСП страната е на прага на новата предизборна кампания. Според говорителя на партията Ангел Найденов вече е очевидно желанието на президента Петър Стоянов да се пребори за втори мандат. За това свидетелствали както съборът в Рожен, ангажиментите към ромското население и анонсирането на честванията на Нова година, така и желанието му за противопоставяне на изпълнителната власт.
Експерти на социалистическата партия разтълкували опитите за демонизиране на БСП и намирането на вътрешен и външен враг като част и от кампанията за парламентарните избори.
Според Ангел Найденов в предстоящата предизборна кампания управляващите щели да разчитат на три ресурса за спечелване на изборите: на силовите структури - МВР и спецслужбите, на огромни суми, които според "Позитано" вече били отклонени чрез приватизация и източване на предприятия, и на външния фактор. Говорителят на социалистите заяви, че се потвърждават опасенията им, че СДС все повече ще разчита на външния фактор за спечелване на изборите. За БСП е скандално и недопустимо изказването на заместник-председателя на Европейската народна партия Вим ван Велцен, според който само чрез управление на СДС и неговите коалиционни партньори България ще влезе в Европейския съюз. Найденов заяви, че от ръководството на партията ще изпратят писмо до заместник-председателя на Европейската народна партия с искане да потвърди дали въобще е казал това и на какво се дължат тези заключения.
Анализите на БСП сочели, че всичко това е елемент от политически план за действие, който включва пренасочване на общественото внимание към лансираните от управляващите тези за промени в конституцията. Според социалистите съставна част от този план ще бъдат опитите за дестабилизиране на местната власт в някои от големите общини, в които БСП управлява или доминира. Найденов заяви, че имат всички основания да считат, че сред тези общини са Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Други начини за отклоняване на общественото внимание ще са възраждането на темата за досиетата, но този път по високите етажи на политическите формации, и търсенето на доказателства за действия, реакции и поведение на т.нар. агентура. И на последно място според БСП с действията си управляващите целели да се предизвика още по-остра реакция на Русия по отношение на официалните български власти.
Накратко
Българското Министерство на външните работи (МВнР) остро осъжда проявите на криминално и политическо насилие в Косово, които са поредният опит на екстремистки кръгове да попречат на усилията на международната общност за подготовката и успешното провеждане на насрочените за 28 октомври т.г. местни избори в провинцията. Това се казва в съобщение на Службата на говорителя на МВнР по повод извършения на 18 август 2000 г. бомбен атентат в Прищина. Българската страна смята за особено важно всички политически лидери в Косово да осъдят проявите на насилие и с действията си да подкрепят усилията на мисията на ООН в Косово за нормалното и демократично провеждане на местните избори, се казва още в съобщението на МВнР.
От Българското земеделско национално сдружение (БЗНС) на Яне Янев се обявиха за промени в Конституцията, с които да се намали броят на народните представители от 240 на 160 и да се увеличат правомощията на президента, като му се даде право на законодателна инициатива. Лидерът на БЗНС обяви, че ще се борят за 30 депутатски места в новия парламент и очакват да получат между 8 и 12% от гласовете на предстоящите парламентарни избори.
От миналата седмица на страницата на правителството в Интернет вече може да бъде видяна актуализираната законодателна програма на Министерския съвет. В програмата са включени и проектозакони за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателния кодекс в съответствие с приетия от правителството Доклад за фактическото положение на прилагането на конституцията и на Закона за специалните разузнавателни средства от органите на изпълнителната власт.
ЦСКА играе с МТК - Будапеща, за купата на УЕФА
Вицешампионът ЦСКА ще срещне МТК - Будапеща, като домакин в първия кръг на турнира за купата на УЕФА, след като отстрани "Конструкторул" (Молдова) в предварителните мачове. Другият български представител "Нефтохимик" също преодоля съперника си "Омония" (Кипър) и играе срещу "Локомотив" (Москва). Бургазлии ще бъдат гости в първия мач. Срещите са на 14 и 28 септември.
ЦСКА разгроми молдовския си съперник с 8:0 в реванша в София, след като бе спечелил първата среща с 3:2. Пет от головете реализира централният нападател Димитър Бербатов, който се превърна в герой на мача. Българите откриха след две дузпи, изпълнени точно от Тодор Янчев (17) и Светослав Петров (19). Последва серията на Бербатов, а след неговото второ попадение (общо четвърто за ЦСКА) с прехвърлящ удар в 43-ата минута, футболистите на "Конструкторул" се нахвърлиха върху съдиите с претенции за засада. Главният рефер Костас Киприанидис изгони двама Мъйрзда и Доник и показа още няколко жълти картона за разправиите. Доник удари рефера и се наложи да бъде изведен от терена с полиция. Веднага след това Бербатов направи хеттрик за 5:0.
През второто полувреме ЦСКА свали оборотите, сякаш за да не разгромява с двуцифрен резултат обърканите молдовци. Българските футболисти се стремяха да опазят краката си от грубостите на гостите, но Владимир Манчев трябваше да напусне терена с травма. Въпреки предпазливата игра ЦСКА вкара още три гола чрез Бербатов и Христо Янев.
"Нефтохимик" постигна най-големия си успех в европейските турнири, тъй като за пръв път в историята си премина първото стъпало. След нулевото равенство в Кипър, бургазлии се наложиха с 2:1 в реванша. С непрекъснатите атаки от самото начало на двубоя те объркаха защитата на гостите, а в деветата минута вратарят на "Омония" Ялурис бе изгонен за игра с ръка извън наказателното поле. Пламен Тимнев откри резултата в 14-ата минута след удар с глава. Михайлович изравни в 36-ата минута, но отново Тимнев донесе класирането на "Нефтохимик" две минути преди почивката. Кипърците завършиха мача с девет души, след като Йоаким бе изгонен в 86-ата минута за втори жълт картон.
Три фирми в надпревара за строеж на първата вятърна електроцентрала
Станислав СТОЙКОВ
Българско-германските дружества "Балканстар енерджи" и "Балкан уинд стар" и варненската фирма "Мартем" са трите кандидата за строеж на първата в България вятърна електроцентрала. Конкурсът е организиран от местната община, която предоставя площта, необходима за изграждането на обекта. Tой ще бъде разположен край Каварна и трябва да заработи до 31 декември следващата година. Срокът за подаване на документи изтече на 17 август, а се очаква идната седмица да стане известен спечелилият конкурса за построяването на обекта. Предвижда се изграждането на от 7 до 10 кули с въздушни генератори (това осигурява около 6.6-мегаватова мощност), като общината предоставя за всяка една от тях отстъпено място за строеж, цената на което е 500 лв. Фирмите трябва да внесат и гаранция в размер на 1000 лв. за добросъвестно изпълнение. С тази, която спечели лиценза, ще бъде слкючен договор за пет години, след изтичането на които общинската земя може да бъде изкупена по нова пазарна оценка. Размерът на инвестициите все още не е известен, но инсталирането на апаратура за постигане на 1 мегават мощност се изчислява грубо по данни на специалисти на 1 млн. лева. Произвежданата електроенергия ще бъде изкупувана от НЕК и по този начин ще се интегрира в електрическата мрежа. Такава е процедурата според настоящия Закон за енергетиката.
От думите на зам.-кмета Върбанов става ясно, че намеренията на местната управа за построяването на подобно съоръжение са сериозни, а с приоритет засега били предложенията на "Балканстар енерджи", които обещават построяването на десет кули, и "Балкан уинд стар", чиято оферта е за седем. Интересът към начинанието изглежда слаб на фона на думите на зам.-кмета Върбанов, според когото близо 20 фирми са искали разрешение за изграждане на подобно съоръжение до този момент.
"Балкан уинд стар" няма официална регистрация до началото на конкурса и участва в него чрез пловдивската корпорация "Съединение". Двете българо-немски дружества са имали търговски взаимоотношения с един от световните лидери в производството на оборудване за вятърни електроцентрали - датския концерн "Вестас", но до обявяване на финалното решение не трябва да се игнорира и третият кандидат - фирма "Мартем", която е съдружник на "Солар транс", също варненска компания, която включва в предмета си на дейност работа по експлоатация, сервиз и инсталация на нетрадиционни източници на енергия. И трите кандидата обещават ангажиране на фирми от региона и осигуряване на работни места, което също се оценява като плюс от зам.-кмета на Каварна. Трите фирми не бяха открити за коментар до редакционното приключване на броя, а причина за това е най-вероятно притеснението от споделяне на информация, породено на конкурентна основа.
Вятърните електроцентрали печелят все по-голяма популярност
"Марангони" - последната надежда за "Видахим"
Според Министерството на икономиката италианската фирма е единственият сериозен кандидат за видинското предприятие
Теодора Василева, Поли Михайлова
Продажбата на "Видахим" (в ликвидация) приближава своя финал и индикациите от Министерството на икономиката сочат, че италианската фирма "Марангони" е единственият кандидат, с който ведомството е склонно да сключи сделка за видинския завод. Според зам.-министъра на икономиката Левон Хампарцумян друг сериозен инвеститор за "Видахим" засега няма, така че министерството няма особен избор при предстоящите разговори през септември. Според запознати вероятността италианците да покачат цената над 3 млн. лв. (това беше сумата, която "Марангони" предложиха преди година) е нищожна. Съдбата на видинския завод е поредната сделка с предрешен завършек - в името на работещото предприятие ще бъде предпочетен кандидат, който предлага доста неизгодни условия по сделката. Съвсем пресен е случаят с варненската корабостроителница, където принципалът се спря на подобен изход. Решението за "Видахим" е трудно по ред причини. От една страна, заявеният интерес е факт, но пък липсва подобаващо финансово предложение от "Марангони". От друга страна, правителството е притиснато от сроковете по споразуменията със Световната банка и МВФ, според които ликвидацията трябва да приключи до края на годината. Приближават и избори, а неработещият "Видахим" със сигурност ще намали шансовете на сегашните управляващи за спечелване на подобаващ брой гласове в смятания и без това за "червен" Видин.
"Марангони" изпрати свой екип в началото на месеца, за да направи оглед на завода. "Имахме оплаквания преди време, че екипът не може да събере необходимата му информация. Затова при това посещение от Министерството на икономиката изрично помолихме във "Видахим" на "Марангони" да бъде предоставена цялата информация, от която имат нужда", каза Хампарцумян. "Очакваме в края на август или началото на септември "Марангони" да ни уведоми какво е окончателното й решение за "Видахим". Засега не мога да прогнозирам дали те ще имат интерес този път само към завода за автомобилни гуми или към целия комбинат. При посещението си обаче екипът проявяваше интерес към цялото предприятие", добави Хампарцумян.
Италианската фирма е била между доставчиците на оборудване на "Видахим". "Марангони" не е сред световните лидери в производството на автомобилни гуми, но е компания с традиции в бранша. Основната й дейност е производство, регенериране и дистрибуция на автомобилни гуми и резервни части за тях, като годишните приходи от продажби са около 400 млн. марки. Във Видин притесненията са, че "Марангони" ще внесе като инвестиция единствено машини за регенерация на стари гуми. Това била една от основните дейности на италианската компания, а заради силно завишените изисквания в Европейския съюз тя търсела къде да изнесе производството си.
Пролетта Министерството на икономиката предложи "Видахим" като цяло предприятие. Информационни меморандуми тогава закупиха четири фирми - "Марангони" и българските "Вида Нова", "Боримекс" и "Транскаучук импекс", но нито една от тях не подаде оферта. В меморандума беше заложена продажна цена от 63 млн. лв., определена от лицензиран оценител, като условието беше тя да се плати изцяло в левове без разсрочване и използване на други платежни инструменти. Всички кандидати определиха цената като нереално висока.
Така се стигна до концепцията за продажба на обособени части от видинското предприятие. В момента ликвидаторите са изготвили информационни меморандуми за петте обособени части, за които има постъпили писма за намерения и чакат сигнал от Министерството на икономиката за предприемане на следващи действия. По неофициална информация от източник, близък до отдел "Несъстоятелност и ликвидация" в министерството, въпросните писма за намерения са шест. Проблемът е, че всичките са от български фирми, повечето от които малки и без особен опит в бранша и наличен ресурс. Писмата са за ТЕЦ-а, завода за влакна, ремонтно-механичния завод и завода за автомобилни гуми. До момента ликвидаторите са продали два обособени обекта - "Електрокарен цех" и складове - собственост на "Видахим". Извършени са и продажби на краткотрайни материални активи на стойност 149 000 лв. Общи събрания
Накратко
"Домейн Бойар" преговаря за обща политика с "Винпром Русе"
Проблемите с износа и суровините водят към създаването на най-голямата българска винарска компания
Николай Стайков
Една от най-големите инвестиции на зелено в България е на път да се окаже в трудно положение след две години съществуване. Проблемите със суровините и постоянната загуба на позиции на западноевропейските пазари са довели до сериозни затруднения при изплащането на амбициозния инвестиционен проект на "Домейн Бойар" на стойност 61.5 млн. долара, от които вече ефективно са инвестирани около 26 млн. По инициатива на кредиторите на винарската фирма се търсят варианти за спасяване на вложените средства и в момента се водят преговори за обединяване с друга винарска фирма, "Винпром Русе", собственост на американската компания "Сийборд" (Seaboard Overseas Co). Освен че няма подобен прецедент в българската корпоративна история от последните 10 години, успешното постигане на обща търговска политика и евентуалното сливане след това би довело до създаването на най-голямата винарска компания в страната, която ще трябва да се бори заедно с неефективността на българските лозари - единственият видим резултат от десетгодишната поземлена реформа.
Според информацията, идваща от отлично информиран източник, участвал в първоначалните преговори и срещи, идеята за сливане или друга форма на търговско коопериране на "Домейн Бойар" с друга фирма идва от холандската ING Bank, която заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие е основен акционер и кредитор на "Домейн Бойар". Холандската банка е била сериозно притеснена oт
Преговорите за обща търговска и маркетингова политика за пазарите в САЩ и Европа са в напреднал етап и вече са проведени няколко срещи, последната от които преди седмица в София с участието на представител на висшия мениджмънт на "Сийборд". Представители на американската фирма вече са започнали да се запознават отблизо с финансовото и оперативното състояние на "Домейн Бойар" и анализират причините за временните затруднения на фирмата. От ръководството на "Винпром Русе" отклониха предложението да коментират информацията в момента. "По-добре е това да бъде коментирано от ръководството на "Домейн Бойар", отколкото от нас", каза за "Капитал" Адам Хобсън, изпълнителен директор на "Винпром Русе". От офиса на "Домейн Бойар" в София заявиха, че шефът на фирмата Маргарит Тодоров се намира извън страната.
"Въпреки че "Домейн Бойар" и "Винпром Русе" са наши преки конкуренти, за нас това би била положителна стъпка за отрасъла, тъй като смятаме че българските винопроизводители трябва да имат единна стратегия на външните пазари", коментира за "Капитал" Живомир Василев, мениджър на "Ловико Сухиндол". Според него настоящите затруднения на българските винопроизводители са логичен резултат от неправилно проведената изкупна кампания през миналата година, когато е било изкупено некачествено грозде на високи цени.
Въпреки че точна статистика за пазара на вино за 1999 г. липсва, експерти оценяват, че заедно двете компании ще имат дял от една трета от българския износ на вина. Общият дял от вътрешния пазар се оценява на около 10%, най-вече от продажбите на "Домейн Бойар". Русенският винзавод има под 1% от местния пазар, което означава, че сливането не би имало никакви противоречия с антимонополното законодателство. Сегашният мениджърски екип на "Домейн Бойар" със сигурност ще остане независимо от формата на търговско сътрудничество или размяна на капиталови пакети. Експерти от винарския бранш коментират евентуалната комбинация между двете фирми като добро съчетание заради добрия маркетинг на продуктите на "Домейн Бойар" и доказаните управленски умения и опит на "Сийборд". Американската компания придоби контрол върху "Винпром Русе" с благословията на бившия министър на промишлеността Александър Божков чрез увеличаване на капитала на дружеството и досега е инвестирала около 25 млн. долара. Въпреки че фирмата няма голям опит във винарството, тя не крие намеренията си да направи за пет години от "Винпром Русе" винопроизводител номер едно в Източна Европа. Четирите винарски изби са изцяло обновени, а инвестиционните планове включват засаждане на 200 хектара лозя всяка година. Над 80% от виното се изнася, най-вече във Великобритания, където е основен снабдител на бутилираните вина, които големите вериги супермаркети като Safeway и Sainsbury's продават със свой собствен етикет.
Проектът на "Домейн Бойар" стартира през август 1998 г., когато Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна заем от 28.5 милиона долара и придоби акции от капитала на дружеството в размер на два милиона долара. В проекта чрез акционерно участие бяха включени и Barings Central European Investments B.V. (инвестиционен фонд под управлението на ING Bank), холандската фирма за търговия с вина Baarsma и Boyar International Ltd. С инвестираните средства бяха модернизирани и разширени двата винзавода на "Домейн Бойар" ("Винпром Шумен" и "Винис Ямбол") и бе изграден изцяло нов винзавод в Сливен. Предвижда се инвестициите в рамките на целия проект от 61.5 млн. долара да доведат до повишение на капацитета на трите винзавода на "Домейн Бойар" от 27 000 тона грозде (през 1997 г.) на 65 000 тона през 2002 г. Това, което "Домейн Бойар" и финансовите инвеститори едва ли са предвидили докрай, е какви неприятни изненади могат да им донесат
"Домейн Бойар" - cбъдната мечта на Маргарит Тодоров
Експулсирането на Майкъл Чорни не става новина извън България
Изгонването на петима руски бизнесмени от България се оказа безинтересна новина извън България и Русия. Дори и опитите да се ционизира проблемът с изгонването на Майкъл Чорни не успяха да предизвикат сериозен интерес в Израел. Вниманието на руското обществено мнение бе прекалено погълнато от десетките версии за трагедията на подводницата "Курск", за да обърне внимание както на източноевропейската визита на шефа на ЦРУ Джордж Тенет, така и на изгонването на руските бизнесмени и най-вече на добре познатия им Михаил Черной, както там е познат Майкъл Чорни.
"Масова депортация" и "Българите изгониха Чорни" бяха реакциите на два от най-авторитетните централни вестници в Русия - "Известия" и "Ведомости". Повечето от тях споменават причините, изтъкнати от българските власти, а именно съмненията за връзка с международната престъпност, и припомнят за контрола на Чорни върху голяма част от производството на алуминий и мед в Русия. Руските медии цитират изказване на "отговорно лице от руското Министерство на вътрешните работи", което заявява, че "българското правителство проявява неочаквана суровост" и че в съобщението за екстрадиране има само общи приказки без детайли и конкретни обвинения.
"Михаил Черной за разлика от своите двама братя никога не е имал разправии в Русия с милицията, прокуратурата или съда, а преди две години привидно скъса отношенията със семейството си. Той се свързва с друг олигарх и бизнесмен, Олег Дирипаска, също така добре познат в Русия", коментира руският журналист Аркадий Ваксберг. Според него причините за интереса на Чорни към България са, че властите в Москва няма да се интересуват от неговия бизнес в една малка и братска България, а що се отнася до българските власти, "той ще успее да се разбере". Той посочва липсата на някаква единна, обща и ясна позиция на Русия като държава и че всичко това няма да повлияе върху участието на руския капитал в България.
Две западни медии обърнаха внимание на екстрадирането на руските бизнесмени. Съобщението беше разпространено веднага от агенция Ройтерс и от BBC Monitoring Service. В коментар за британската радиостанция BBС Пол Рейнолдс от института "Адам Смит" заяви, че действията на властите са добър сигнал за чуждите инвеститори. "Мисля, че българските власти са поискали международна помощ за прекратяване на прането на пари. Може да се предполага, че визитата на Тенет е послужила, за да се дадат някакви доказателства и да се осигури експулсирането да не се тълкува нещо повече от процес, свързан с прекратяване на незаконни действия", коментира той. Засега липсва всякаква информация от другите две уважавани западни медии, които традиционно отразяват събитията в България - "Файненшъл таймс" и "Икономист". От екипа на "Икономист интелиджънс юнит", отдела за икономически и политически анализи на "Икономист", заявиха, че информацията със сигурност ще намери своя анализ в редовните доклади за инвестиционния климат и оценката на политическия и инвестиционния риск в страната като цяло.
Чорни е в България от осем години
Няколко пъти предлагахме на правителството ви сериозно финансово обезпечени и пазарно гарантирани програми за инвестиции на водещи световни компании, фондове и банки. Тези програми щяха да позволят на металургичния и химическия сектор на България да излязат от тежкото състояние, в което се намираха, намират се и сега. Сигурен съм, че тези програми изобщо не са стигали до министър-председателя. Задушиха ги чиновниците от Министерството на промишлеността (в. "Труд" 24.04.2000). Това е едно от крайно редките изявления на руския бизнесмен Майкъл Чорни (Михаел Шерней или Михаил Черний) за пресата по времето, когато започнаха първите открити атаки от страна на държавата срещу него. От изявлението лъха увереност като на стратегически инвеститор, играещ наравно с правителството заедно с горчилката на ГУЛАГ-овец, онеправдан поради незнанието на вожда (адвокатът на Чорни много обича да напомня за сталинските чистки).
Неусетно през последните години Чорни се превърна в неизменен фактор в българската икономическа действителност. И въпреки че изгоненият като "заплаха за националната сигурност" не е формален участник в компаниите от приписваната му империя, има достатъчно косвени потвърждения, че именно той е свързващата фигура зад десетки твърде интересни, а в случая на "Мобилтел" дори стратегически български фирми. Адвокатът на Чорни Тодор Батков формулира тази империя като "структурите, които той консултира и съветва".
Спецслужбите на няколко държави обаче обрисуват в свои разработки изгонения, не точно като финансов консултант. Между най-силните твърдения са тези за връзките му с подземния свят в Москва и по-специално с измайловската мафия, която пък е в партньорство с една от най-мощните групи на престъпния свят в Русия - "Солнцевская". В разработките се твърди също, че Чорни дори има обща фирма с Вячеслав Иванков-Япончик, който се смята за лидер на руската мафия в САЩ. От четири години Япончик излежава десетгодишна присъда в Ню Йорк. В някои от публично известните материали на тайните служби се твърди, че бос на измайловската мафия е Антон Викторович Малевски (Измайловски), в други - че тази група е организирана от самия Майкъл Чорни, а Малевски отговаря само за силовите структури и каналите за пари и контрабанда.
Основното обвинение срещу Чорни сега е, че е организирал в България гигантски център за пране на пари на някои от водещите структури на руската мафия. Малко или много това е било предвидимо още с беглото запознаване с биографичната справка на чуждестранния инвеститор. Българските власти би трябвало да са били нащрек още преди изграждането на групировката на Чорни у нас (ако това имат предвид с инвестираните мръсни пари), защото има два случая, които отрано показват, че около този бизнесмен винаги ще има въпросителни.
За първи път името на Чорни се споменава в България през 1992 г. - тогава едва ли много хора са му обърнали внимание. Михаил Черний заедно с Димитър Димитров (станал по-късно популярен като Шашмата) превеждат 2.1 млн. долара от банка American Express - Виена, по сметката в Биохим на варненската фирма "Феста" ООД. С парите "Феста" е трябвало да закупи петрол, но, както се твърди в молбата от 1995 г. за правна помощ, изпратена до българските власти от Областния съд на Ню Йорк, съдбата на парите е неизвестна. Според същия документ става въпрос за измама в особено големи размери. Компанията "Нютел ко", водена от Лев Брескин (също Лео Берген), и още трима руснаци успяват да съберат авансово парите на 22 руски фирми с обещанието за доставка на стоки. Впоследствие руснаците просто изчезват (една от ужилените с 1.5 млн. долара е фондацията "Союз Чернобил", която така и не получава стоките за пострадалите от ядрената катастрофа). Появяват се съмнения, че фирмите Blonde Management и Cherny Trading, притежавани от Чорни, са използвани като пощенски кутии за изпиране на липсващите милиони. Част от парите очевидно преминават и през София с превода, направен в полза на "Феста".
Делото обаче не стига до съд.
Не е ясно каква правна помощ са оказали българските правораздавателни органи на американските си колеги, но когато през 1995 г. Blonde се появява за втори път в България, никой - поне официално - не обръща внимание на вече добре известната бизнеспрактика на фирмите около Чорни.
Това е прословутата история за шестте милиона долара (с лихвите 9 млн. долара), които Михаил Чорни твърдеше, че Централна кооперативна банка му дължи. Споровете приключиха едва миналата година, когато финансовият министър Муравей Радев подписа извънсъдебно споразумение с изгонения сега бизнесмен (по думите на участниците в преговорите тогава инициативата изненадващо е била на финансовото министерство).
В споразумението се признава дългът към фирмата на Чорни и българската банка се задължава да изплати, макар и разсрочено, 5 млн. долара. Източници от спецслужбите съобщиха по времето на подписването на споразумението, че Чорни отдавна си е прибрал парите, за които претендира. Така останаха неразнищени подозренията, че това е финалната стъпка от отдавна замислено ужилване, в което са замесени и фирми около нашумялата по времето на Виденов групировка "Орион".
С две думи, дълго дъвканата история е следната. През 1995 г. компанията на руския евреин "Блонд инвестмънт корпорейшън" превежда в Централна кооперативна банка шест милиона долара. Договорът с банката, според който парите трябва да бъдат върнати след седмица, е подписан от станалия по-късно известен "дилър" Павел Тренев, лице, което няма нищо общо с ЦКБ. Служители в ЦКБ са превели пари по сметки на фирми от "Орион", като с част от тях е попълнен капиталът на Българска земеделска и промишлена банка, известна като банка на групировката. Въпреки че според службите схемата се "затваря", като парите се връщат при Чорни, той предяви претенции и към ЦКБ.
За пръв път руският евреин се появи публично у нас заедно със сегашния шеф на "Мобилтел" Владимир Грашнов по време на купона за тригодишнината на "Нова телевизия" през 1997.
Връзката между двамата се проследява още от края на 80-те, когато в Москва е основана фирмата "Колумб" със съдружници Владимир Грашнов, съпругата му Лора Виденлиева и Чорни. Твърди се също, че българското семейство е кумувало на дъщерята на руския бизнесмен.
Месец преди светската изява на Чорни се появиха първите публикации за това, че той е придобил компанията. Това стана възможно, след като Красимир Стойчев стана собственик на единствения GSM-оператор в света, който не стартира успешно и имаше финансови затруднения. Първо компанията беше купена от фирми, контролирани от Григорий Лучански, легендарния шеф на "Нордекс", консултиран от покойния вече Огнян Дойнов. Лучански препродаде след това "Мобилтел" на фирми, контролирани от Чорни или действащи от свое име, но за негова сметка. След обвиненията през 1998 г. на съпругата на Лев Чорни (брат Майкъл), която се опитваше да се разведе с него, стана ясно, че бизнесът между двете фамилии е изключително тесен и преплетен.
По-късно Стойчев призна, че собственик на 50% от "Мобилтел" АД става швейцарският офшорен фонд "Ийстърн маркет телеком", а 9% купува новият шеф на GSM-оператора Владимир Грашнов чрез фирмата си "Бул Сим" ЕООД. Другите акции в компанията също са прехвърлени впоследствие на още един офшорен фонд "Секюрити иксчейндж комишън", за който, както и за първия, логически може да се твърди, че е "консултиран" именно от руския евреин.
Чорни официално освен това съветва "Мобилтел" чрез "М и В ИНН" (вероятно Михаил и Владимир) - съвместна фирма между него и Владимир Грашнов (по-късно чрез "М и В ИНН" той участва и във футболния клуб "Левски").
Факт е, че за разлика от Стойчев Чорни инвестира доста средства в компанията и тя се разви много бързо. Освен основния бизнес "Мобилтел" непрекъснато е бил обвиняван в две неща - че с нечестни средства задържа монополното си положение на единствен GSM-оператор и че краде трафик от БТК. Второто предизвика минивойна с другия мобилен оператор "Мобиком", след като оттам разкриха устройство за генериране на трафик в полза на "Мобилтел". По линия на фиктивния трафик ще дойдат вероятно и най-сериозните проблеми за "Мобилтел", защото там съществуват факти, които са лесно установими.
През есента на 1998 г. "Мобилтел", а чрез него и Майкъл Чорни влезе с малък дял в
Това е третата банка, създадена от Емил Кюлев, след Туристспортбанк и БРИБанк. В края на септември миналата година общото събрание на акционерите на "Росексим" реши в надзорния съвет на кредитната институция да бъдат вписани две нови юридически лица -"Мобилтел" и люксембургската фирма "Пекано естаблишмънт". "Мобилтел" се представлява от шефа й Владимир Грашнов. Човекът на "Пекано естаблишмънт" в "Росексим" е отново адвокатът на "Мобилтел" и "Блонд инвестмънт" Тодор Батков.
През седмицата след скандала с Чорни се появиха съобщения за възможно излизане на "Мобилтел" от банката, след като стана известно, че интерес да инвестира в "Росексим" има "Газпром"
През последните две години името на изгонения "инвеститор" се свърза с още една банка - МОБ "Свети Никола", която след шумни скандали и трансформации се преименува в Нефтинвестбанк.
В края на 1998 г. и началото на 1999 "Юкос петролеум" (сега "Нафтекс") с помощта на БНБ превзе контрола в бившата МОБ, като изгони от банката съдружниците си и нейни основатели - бивши ченгета от средите на БСП, гравитиращи около Любен Гоцев, бивш министър на външните работи и бивш шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност. Основен акционер в "Юкос" пък е позната вече фирма "Феста", която в сегашното си превъплъщение е оглавявана от другия изгонен от България литовец - Денис Джерсов (Ершов).
"Юкос петролиум" беше и един от основните доставчици на петрол за Нефтохим. Чрез нея среди от БСП и Русия успешно източваха Нефтохим през годините - през 1992 г. чрез "Източноевропейска петролна компания" (съветвана от Любен Гоцев), след това с "Евроенерджи", а накрая чрез различни схеми за финансиране и разплащания на доставките, в които участват директно "Юкос" и/или "Феста". Името на Ершов се свързва с разследвания на няколко спецслужби за трафик на оръжие и червен живак.
Пак не без скандали миналата година "Юкос петролиум" се наложи като купувач на "Петрол", като успя да се пребори с жесток конкурент в лицето на "ЛУКойл". Сделката беше показателна и заради факта, че за пръв път лобито на Христо Бисеров в приватизацията не се съобрази с изричната воля на премиера Иван Костов.
Най-скорошният скандал около Нефтинвестбанк е отказът на вицепремиера Жотев да одобри банката като купувач на държавната Биохим, въпреки че именно Нефтинвест беше избрана на първоначалния етап от приватизацията.
Сделката бе спряна в последния момент поради съмнения в произхода капитала на част от акционерите в Нефинвестбанк.
Въпреки че през седмицата Чорни отрече да работи с Денис Ершов, "Феста" е една от фирмите, през които са изпомпани прословутите шест милиона долара. "Феста" приватизира и варненското дружество "Лазур", което държи почти всички по-ценни търговски обекти в морската столица. В съвета на директорите там се появи и Владимир Грашнов. Понастоящем фирмата "Саюри", която получава основните активи на "Лазур" и е пряк наследник на "Феста" (ако се съди по управителния съвет), се разследва за стопяване на държавното участие в нея.
Както в класическа империя, Чорни очевидно е посъветвал инвеститорите си да заключат позициите в България, придобивайки няколко медии. През пролетта тази година стана известно, че националният всекидневник "Стандарт" е собственост на руския евреин. Фирмата на Красимир Стойчев "Стандарт нюз", която беше собственик на вестника, беше продадена на офшорната компания "Ем Си Джи холдинг лимитед". Директор на компанията е финансистът на Чорни Джоузеф Карам (който е движел и имуществените въпроси на Румен Спасов в Швейцария), а представител у нас е адвокатът Тодор Батков.
Член на борда и спряган за бъдещ главен редактор на "Стандарт" е краткотрайният говорител на правителството, а след това на "Мобилтел" Константин Каменаров.
"Ем Си Джи" купи и 50% от "7 дни спорт"ООД.
През "Ем Си Джи" Чорни е съдружник и с издателите на "Монитор" в дружеството "Планета спорт" АД, което издава едноименния спортен всекидневник.
За две телевизии се смята, че в различни периоди са били под контрола на Чорни - "Нова телевизия" (преди влизането на гръцката "Антена" там) и "Ринг плюс". Дали чрез капиталово участие или с масирано рекламно присъствие, и двете повече или по-малко спадат към медиите, в които Чорни е имал влияние.
Футболният клуб е уж най-невинната част от структурите на изгонения руски евреин. По някаква странна ирония обаче той се превърна в истинска публична фигура именно след ангажирането си с "Левски". Около срещите на отбора се потвърдиха множество подозрения за това по какви канали Чорни гради империята си. Няма по-красноречиво доказателство за топлите му отношения с част от политическия елит от снимките, направени във футболните ложи заедно с Евгений Бакърджиев, Александър Томов и много други политици.
Другите руснаци са изгонени заради търговия с оръжие
Хайрулин, Ширков и Горшенин са свързани с международен трафик на спецпродукция
Ако за бизнесначинанията на Михаил Чорни у нас и по света може да се напише цяла книга, за другите трима екстрадирани руснаци освен него и Денис Ершов допреди седмица в публичното пространство не беше известно почти нищо. Всичките обаче са свързани по един или друг начин със съмнителна търговия с оръжия.
За двама от тримата "неизвестни" - Равил Накипович Хайрулин и Дмитрий Адолфович Ширков, се знаеше само, че имат участие във фирмата Си Ейч Ес Ел (C.H.S.L. Holdings Ltd.), която има лиценз за производство на компактдискове. Компанията е регистрирана на 3 март 1993 г. в Ню Йорк, САЩ. Името й идва от първите букви на фамилиите на нейните основатели - Александър Чертков, Равил Хайрулин, Дмитрий Ширков и Николай Литвинов. Четиримата регистрират в България фирма със същото име през 1995 г. Тогава в архивите на съда се появява и друга компания с тяхно участие - "Ядран" ООД. В нея съдружник е и българинът Янко Крумов Хаджигеоргиев, който е представител у нас на чешката фирма "Агропласт". Според регистъра на Националния статистически институт тя се занимава с "търговско посредничество на едро с машини, оборудване, плавателни съдове и летателни апарати". Именно "Агропласт" е най-вероятната причина, заради която руснаците са изгонени от България. На 24 юни тази година чешката обществена телевизия СТ огласява секретен доклад на местното контраразузнаване. Според него "Агропласт" е сред най-големите трафиканти на оръжие в международен мащаб през последните шест години. Фирмата е била разследвана в продължение на една година от чешките служби за сигурност по искане на правителството. Преди една година двама от шефовете на "Агропласт" са били обвинени в незаконен трафик на самолети МиГ-21 от Русия за Северна Корея. Според чешката телевизия австрийските тайни служби са съобщили още, че "Агропласт" е подписала няколко договора, с които доставя четири двигателя за МиГ-29, струващи 2.5 млн. долара, на южнокорейски бизнесмен, който живее във Виена. Тринайсет дни по-късно чешката фирма подписва договор за доставката на същия тип двигатели с уговорката да достави още 30 на цена от 6.95 млн. долара. Получател този път е иранска компания със седалище в Техеран, твърди чешката обществена телевизия. През 1998 г. същият южнокорейски бизнесмен купува от "Агропласт" руска противосамолетна ракетна установка на цена 70 млн. долара. През април тази година по време на посещението на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт в Казахстан темата за "Агропласт" влиза в дневния ред на разговорите й с местните власти. Причината е, че през ноември 1999 САЩ налагат санкции на казахската компания "Металлист" и "Агропласт" за това, че са посредничили при продажбата на 40 изтребителя МиГ-21 на Северна Корея.
До началото на тази година Янко Хаджигеоргиев е бил и председател на управителния съвет на предприятието за производство на дървообработващи машини и производство на мебели "ЗММ - Якоруда". Заводът е приватизиран от фирмата на четиримата руснаци C.H.S.L. Holdings Ltd. С действията си там те очевидно са предизвикали недоволството на местните седесари, които освен това, изглежда, са и отлично информирани по техните дела. Миналата седмица в. "Сега" публикува извадки от писма на синия актив в Якоруда до Иван Костов. В тях се твърди, че през 1995 Равил Хайрулин като представител на "Агропласт" е сключил договор за доставка на зенитно-ракетен комплект "Тунгунска" с държавната оръжейна фирма "Армимекс". За това получава авансово половин милион долара. Сделката не се осъществява, но Хайрулин не връща парите, твърдят сините активисти, цитирани от "Сега". Според тях с част от тези пари е купен и заводът в Якоруда. Местните седесари пишат на Костов още и че руснаците са внесли през 1995 г. два двигателя за МиГ-29.
Името на Хаджигеоргиев според регистрите на статистиката и съда позволява да се направи пряка връзка с Васко Нинов, шеф на фалиралата Балканска универсална банка. Янко Хаджигеоргиев е управляващ във фирмата "Си Ейч Ес Ел - България" ЕООД заедно с Петър Хараланов. Единствен акционер в дружеството е познатата вече "Си Ейч Ес Ел холдингс". Васко Нинов се вписва в схемата с два факта. Първо в доклад на квесторите на БУБ до БНБ е записано, че зад "Си Ейч Ес Ел - България" ЕООД стои шефът на надзорния съвет на банката Васко Нинов и прокуристката Данка Петрова. Според справките в регистрите те двамата не присъстват като акционери. Но за сметка на това Нинов е управител на фирма "Е. Ф. И. България", където акционери са базовата структура "Си Ейч Ес Ел холдингс" и Петър Хараланов, който е управител пък на българския вариант на четирибуквената фирма.
"Си Ейч Ес Ел - България" ЕООД се явява сред основните длъжници на фалиралата БУБ. Това е записано във вече споменатия доклад на квесторите на Балканска универсална банка. На 13.09 1999 г. фирмата е получила кредит в размер на малко над 2.6 млн. лв. Около другия изгонен руснак - Владимир Анатолиевич Горшенин, също има немалко "любопитни" компании. Бизнесменът се представя у нас с две титли - генерал от руското разузнаване и академик. Справка в руските архиви, направена от московски вестник, показва, че има само един генерал с фамилия Горшенин, но първото му име е Иван, а освен това той е починал през 1993 г. Има и академик с такава фамилия, но отново с различно собствено име - Вадим. Според представителя на руския вестник той е математик и не е известно да се занимава с бизнес. За сметка на това за Владимир Горшенин се знае, че е имал общ бизнес с братята Лев и Михаил Чорни в началото на 90-те години. През 1992 г. изгоненият миналата седмица бизнесмен е бил председател на Конгреса на руските стокопроизводители.
В България Горшенин има една фирма - "Научно-технологична компания "Двадесет и първи век" ООД. Чрез нея руснакът участва в акционерното дружество "Междудържавен консорциум Авиостар технолоджи". Според съдебната регистрация дружеството се управлява от Горшенин и българина Стоян Николов. Приближената до Николов фирма "КИЛ 3" ООД притежава и акции от консорциума. Стоян Николов е човек с богата бизнесбиография. Той беше президент на скандалната преди години фирма "Дискавъри 93". В началото на 1998 г. Стоян Николов беше арестуван по обвинение за източване на пари с измама от фалиралата ТСБанк. Три години преди това негови фирми бяха замесени в скандали с контрaбанда на захар. През 1995 г. в бургаското следствие бяха заведени четири дела срещу фирмата "Дискавъри 93". Обвиненията бяха за неплащане на мита и такси при вноса на захар. В биографията си съдружникът на експулсирания руснак има и участие в скандалната авиокомпания "Ер София". Тя е създадена през октомври 1990 г. В нея 35% участие има Лилян Тодоров чрез дъщеря си, а 20% има първият български космонавт Георги Иванов. Част от капитала й се притежаваше и от президента на "Дискавъри 93" Стоян Николов и приятеля му Георги Василев. През 1995 г. обаче чрез сложни пререгистрации Лилян Тодоров се опита да отстрани Николов и Василев и те нападнаха офиса на "Ер София" с 12 яки момчета, за да изяснят бизнесотношенията си. Двамата бяха арестувани и лежаха един месец в ареста, след което бяха пуснати под гаранция. "Ер София" е може би най-скандалната българска авиокомпания. През 1995 г. Световната организация на митниците публикува доклад, в който се казваше, че самолетите на "Ер София" обикновено се използват за контрабанда на наркотици или за трафик на оръжие. Частната авиокомпания беше обвинена по същото време за контрабанда на специална продукция за Еквадор, Руанда, Северна Корея и Иран.
Името на "Ер София" се споменава и в доклад на американското разузнаване, посветен на друг скандален руски "бизнесмен" - собственика на "Нордекс" Григорий Лучански. Според публикации във Washington Post, който се позовава на щатските спецслужби, през януари 1994 г. "Нордекс" купува от Украйна един военнотранспортен самолет АН-124 "Руслан". Фирмата на Лучански след това го дава под наем на украинската авиокомпания "Аеротек", която от своя страна го преотдава под наем на "Ер София". През август същата година същият самолет каца на летището в Техеран. При проверка се оказва, че вместо декларираните части за камиони в него има елементи за подвижните ракетни установки "Скъд".
Две години след това Стоян Николов влиза в друга авиокомпания - "Ер Игъл". Акции в нея има и президентът на "Локомотив" - София, оръжейният търговец Николай Гигов. Неговото име беше замесено в началото на 1998 г. от немските медии в скандал. В кореспонденция на Би Би Си от Бон Гигов беше представен като влиятелен новобогаташ и едва ли не крупен мафиот, търгуващ с оръжие. Информацията на британското държавно радио се черпеше от филм на немския тв канал ZDF. Oт телевизията по-късно опровергаха твърденията, като казаха, че оръжейният бизнес на Гигов е законен.
Чорни - формула в българската политика
Нещото, което прави българските политици силни, е късата памет на общественото мнение. За пореден път този феномен се изяви в пълна сила при изгонването на Майкъл Чорни. Чорни е на сцената в България всъщност отпреди повечето от активните сега политици. Първите му известни операции с "Феста" ООД , свързани със скандали и разследвания, са от 1992, а може да е имал бизнес у нас и преди това.
Да, Чорни е бил тук през цялото време, близо до политиците, защото знае, че това прави бизнеса в страни като България. През повечето време той стоя далеч от медиите и общественото внимание. Ако руският евреин сбърка някъде, то това е, че стана твърде видим. С медиите, които придоби, и с футболния клуб "Левски" събра твърде много средства за директно влияние върху обществото, нещо, което политиците предпочитат да държат при себе си.
Кой е бил в началото - Любен Гоцев или Андрей Луканов, е трудно да се каже, но със сигурност е бил червен политик. След това при правителството на Жан Виденов приятелите на Чорни са Красимир Премянов и орионци - Румен Спасов, Красимир Райдовски, Веска Меджидиева. Плюс много важна подробност - силна подкрепа в БНБ. Тогавашни членове на УС уговарят шефа на Централна и кооперативна банка да подпише документ, който задължава банката с 6 милиона долара, с обещанието, че ще я рефинансират. С този документ по-късно адвокатите на Чорни осъждат ЦКБ, преди Муравей Радев да я "спаси".
Още тогава почеркът е ясен - схеми за ужилване с подкрепа от банковия сектор и МВР (тогава то е подопечно на Райдовски). Пак по Виденово време с политическата протекция на Красимир Премянов за сметка на източване на Нефтохим и бюджета "Юкос петролиум", където са старите приятели на Чорни от "Феста", става една от най-големите фирми за дистрибуция на горива в България.
Нима Иван Костов не е знаел за всичко това? Точно обратното - просто каналите за припечелване на лесни пари бяха поети от новодошлите сини лидери.
Малко или много, всичко
Приятелство с вътрешния министър Богомил Бонев, инвестиции в две банки, покупката на монополен GSM-оператор. Бонев носи отговорността за мълчанието на МВР в периода на разрастване на империята на Чорни в България.
Присъствието на "Юкос петролиум" в Нефтохим при СДС вече се осигуряваше лично от шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев, депутат от Бургас. Тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев пък полагаше всички грижи "Мобилтел" да остане по-дълго монополист. Футболният клуб "Левски" е готвен за подарък на Бакърджиев за заслугите му в развитието на мобилния оператор.
Най-незавидна беше ролята на Муравей Радев, който като представител на държавата се споразумя извънсъдебно да уреди дълга на ЦКБ, която Чорни вече беше осъдил. Като ирония, след като излезе съобщението за експулсирането на Чорни, подопечното на Муравей Радев Бюро за финансово разузнаване започна "проверка на произхода на инвестираните от Майкъл Чорни пари в страната, както и на свързаните с него фирми и физически лица".
В сделката за "Петрол" до Чорни се докосна и лично главният секретар на СДС Христо Бисеров, когато неговото лоби в приватизацията не се съобрази с волята на Костов продажбата да се задържи и подписа с консорциума, в който участваше и скандалният бизнесмен.
Подкрепата от БНБ също е факт и при сините. Тя се прояви сериозно на два пъти - когато "Юкос" (сега "Нафтекс") влезе в Нефтинвестбанк и при опита за покупка от същата банка на Биохим.
Върхът обаче безспорно е достигнат, когато изгоненият сега за връзки с мафията и пране на пари бизнесмен е допуснат да направи чрез "Мобилтел" две смесени дружества с МВР и Министерството на отбраната. Двете ни силови ведомства съвсем доскоро бяха съдружници с Майкъл Чорни!?
Къде точно са били Костов, службите и служителите им изобщо не е ясно. Било им е удобно да не помнят, да не питат, да не гледат и да не мислят. Всички тези политици от СДС, които са се допрели до Чорни и парите му, сега треперят от страх. Че могат да ги разобличат или че Командира може да ги жертва. Подобни чувства изпитват и тези, които с готовност са приемали удобните спонсорства на свързаните с бизнесмена фирми лично и/или за различни политически мероприятия.
Точно затова версията външен натиск плюс информация изглежда най-вероятна за активизацията на държавата срещу международните мафиоти.
Да рови в собствения си заден двор, не е много типично за Иван Костов. Иначе в хода с експулсирането има много голям политически потенциал, точно затова опозицията беше в абсурдното положение нито да го подкрепи, нито да му се противопостави.
По ирония на съдбата скандалите с "Орион", в които бяха замесени пари и структури на Чорни, помогнаха на Костов да дойде на власт. Сега, четири години по късно, прогонвайки Чорни от България, той ще се опита да остане на власт.
Изгонването в разстояние на няколко дни на петима руски бизнесмени (между които Майкъл Чорни) и на осем югославски този път сякаш не раздвижи отпускарското настроение на политическия елит. Ако те са приели случилото се само като поредния информационен трус, сериозно грешат.
Войната на законната с "паралелната власт", която миналата седмица обявиха президент и премиер, вече е, изглежда, истинска. Костов очерта демаркационната линия. От едната й страна са криминализираните Балкани, от другата - Европа, която се пази от тях. Въпрос на национален избор.
Затова експулсирането на въпросните чужденци е стъпка, чийто еквивалент е поканата за преговори в Европейския съюз.
Страната има сериозен проблем и той не е само в това, че реформите буксуват и стабилизацията не преминава в растеж. Гледана отвън, България продължава да изглежда зле - не само бедна, но и криминализирана. Май това, че сме остров на стабилността, е единственото, което ни различава от западните ни съседи. Иначе сме заедно във всички кримирепортажи от региона за трафик на мръсни пари, на наркотици, на оръжие, на хора... Всъщност други теми почти и няма, като изключим войните и убийствата.
У нас инвестициите не само са малко, но и най-беглият преглед върху профила на инвеститорите показва, че повечето сериозни компании спират в плановете си някъде до Будапеща и Любляна, а тук пазаруват предприятия и банки фигури, чийто руски акцент отдавна не учудва никого. Както неотдавна писа списание "Пражкие огни", издавано в Прага, за руснаците в Чехия, "Нашите в България живеят добре".
Сигурно е така и сигурно ги бива в бизнеса, но това не прави България по-различна от една перачница за пари, както напоследък предпочитат да ни припознават западните анализатори. Същите, които оценяват политическия риск да се инвестира на Балканите.
Както коментира за "Капитал" немският политолог Хайнц Брам, известен експерт за Русия, България иска да влезе в ЕС, но в момента все още няма най-доброто реноме. Ето защо в София много държат да елиминират всичко, което би навредило на страната, там се надяват, че към България отново ще се насочат чуждестранни инвестиции, че туристите няма да мислят за България като за мафиотска страна.
Смятам, че руснаците открай време смятат България за "свой терен". Те вероятно все още имат и връзка тук-там, а може би предполагат, че България е твърде малка и слаба, за да се брани срещу представителите на една бивша суперсила. Руската организирана престъпност в Европа през последните 10 години е една многолика структура. Вътре влизат и проституцията, и прането на пари, и търговията с оръжие, и чеченската мафия. В Берлин например живеят както много почтени руснаци, така и хора, които са набъркани в доста съмнителни дела и създават невероятни проблеми на нашите сили за сигурност. Германците трудно успяват да проследят престъпните вериги, защото обикновено не разполагат с достатъчно доказателства, от една страна, и, от друга - защото мафията винаги разполага с достатъчно пари, за да се прикрива, да се маскира или да си намира някакви паравани.
Не мисля, че правителството на Иван Костов се опитва чрез такива маневри като екстрадирането да отклони вниманието от тежкото положение на хората в страната. Обратно, то се нуждае от спокойствие, то се нуждае от имиджа на една солидна страна, където няма мафия, където икономиката се развива добре, където туристите са добре дошли. България трябва да привлече богатите западни фирми - а това не може да стане, ако й излезе името на страна, приютяваща мафията. Ако в България все пак действително има гнезда на мафията, те трябва да бъдат унищожени. Страната иска да влезе в ЕС и според мен кабинетът особено се старае да не допусне върху страната да падне дори сянка на съмнение. Защото София се бори да излезе от шенгенската листа, да стане равноправен партньор, да се приобщи към моралните и юридическите стандарти на Запада.
Така че Костов нямаше друг ход, освен под силен външен натиск да започне
Ефектът от него е по-скоро символичен, тъй като едва ли държавата ще намери достатъчно доказателства, механизми, а и кураж, за да посегне на капиталите, които обявените за застрашаващи националната сигурност личности въртят в България. Двеста милиона долара, колкото се предполага, че са инвестициите на "руската група" в България, не са сума, която може да съсипе една държава, дори бедна като нашата. Но много по-малко стигат, за да им осигурят политическа и административна сигурност. У нас никога не е имало публичност на финансирането на партиите и балансът на избирателните им кампании е една от най-строго пазените тайни. Но пък механизмът е публична тайна: като инвестираш в кандидатите, правиш победителите по-сговорчиви. И ако Майкъл Чорни е давал пари на някого, сега е напълно прав да е и обиден - "Изгонването ми е политическа поръчка, защото предстоят избори. " - от това изречение може много лесно да се направи извод за това на кого е давал пари собственикът на "Мобилтел". Очевидно това са противници на Иван Костов, тъй като именно негови приближени проведоха акцията по изгонването. Едва ли става дума за БСП например, тъй като няма смисъл да се финансира партия, която в момента няма какво да направи за него. Този тип бизнесмени винаги играят със силните на деня. Когато на власт беше БСП, Чорни даде пари на "Oрион". Съвсем логично следва, че през последните три години руснакът с израелски паспорт е "подпомагал" вътрешнопартийните опоненти на Костов.
Тъмната страна на Германия
Надигането на неонацизма в източните провинции се дължи на бедността и безработицата
Петър ИВАНОВ
Германският канцлер Шрьодер започна обиколка в Източна Германия с една нелесна задача. За 10-те дни на посещението си той ще обещава на бившите източногерманци, че пропастта, която все още съществува между тях и сънародниците им от западните провинции, съвсем скоро ще бъде запълнена. На канцлера му предстои да се сблъска с гнева на онези германци, които се чувстват забравени и дори предадени в надеждите си, че след обединението ще заживеят по стандартите на бившия германски запад. Преди десет години след падането на Берлинската стена и съединението на двете Германии хората от ГДР се надяваха, че най-сетне са извоювали равноправие в рамките на единната държава и че просперитетът е въпрос на съвсем близко бъдеще. Вместо това обаче с тях все още се отнасят като с второ качество хора, а източните провинции продължават да страдат от нисък стандарт и висока безработица, които пък раждат политически екстремизъм.
Слабата икономика на изтока създава основния социален проблем - безработицата. По официални данни без работа е 17% от трудоспособното население, или два пъти повече, отколкото на запад. Освен това източногерманците страдат от един особен синдром, който твърде много наподобява реакция от времето на колониализма. Приблизително 97 на сто от имотите, предприятията, инфраструктурните обекти и т.н. в източната част на страната са собственост на западногермански или чуждестранни компании. Така на фона на собствената им бедност сред местните хора се е формирало усещането, че са колонизирани от външни сили. И въпреки че федералното правителство продължава да налива милиарди марки за развитието на изтока, богатството на "западните колонизатори" продължава да буди силно възмущение. Всъщност има и малки изключения в традиционно индустриалните градове като Лайпциг и Дрезден, където хората живеят по-добре. Но в останалата част от бившата ГДР населението е значително по-бедно и сравненията със запада раждат само социалното негодуване.
Както е известно, посткомунистическите партии в страните от бившия соцлагер намират благодатна почва за развитие именно в подобни ситуации. Затова Партията на демократичния социализъм, наследник на бившите комунисти, стана третата регионална политическа сила. Хипотетичното "завръщане" на бившите комунисти обаче е по-малката злина. По-обезпокоителният проблем е надигането на неонацизма точно в източногерманските провинции. Последните няколко случая на линчуване и убийство на чернокожи бежанци от Африка станаха повод за истински притеснения, че крайнодесният екстремизъм набира скорост. Кулминацията на тази тенденция бяха последните местни избори в Саксония - Анхалт, където крайнодясната партия Германски народен съюз влезе в регионалния парламент с гласовете на 12% от избирателите.
Всъщност неонацизмът на изток е голямото притеснение за германското правителство. "Необходима е комбинация от решителни действия срещу крайнодесния екстремизъм и помощ за младежта", гласи рецептата на Шрьодер за противодействие на неонацистката вълна. От социалдемократическата партия съобщиха, че вече се подготвя дългосрочна програма за противодействие на десния екстремизъм. В нея ще бъдат включени училищата и младежките клубове, а за родителите на тийнейджърите, които са най-застрашени от нацистката пропаганда, ще бъдат подготвени специални курсове по психология на пубертета и консултации за проблемите в семейството. Към това Шрьодер добави, че ако е необходимо, ще бъдат забранени партиите, известни с десния си радикализъм. Такава стъпка не е нищо повече от политическа хигиена според германския канцлер.
Социалдемократите спечелиха изборите през 1998 г., благодарение на вота на източните провинции. След като християн-демократите не изпълниха обещанията си за ускорено развитие на региона, избирателите масово гласуваха за Шрьодер. Затова той обича да ухажва изтока. Новият канцлер назначи специален министър, който се занимава с проблемите на източните райони. После обеща допълнителни помощи извън т.нар. правителствен пакт за солидарност (пактът представлява план за поделяне на богатството на запада - работещите в западните провинции плащат допълнителни суми, които са пренасочвани за развитието и реконструирането на икономически изостаналия изток). Освен това Шрьодер обяви, че правителството ще предложи своя собствена програма за подпомагане, която трябва да даде реална финансова база за осъществяване на крайно необходимите инфраструктурни проекти.
Покрай чисто социалните аспекти обиколката на канцлера има още една цел. Тежката криза на християндемократическата партия, породена от скандалите за корупция на бившия канцлер Кол, дават всички основания на Шрьодер да мисли за втори мандат. След серията неуспехи на регионалните избори и в частност разгрома в Саксония социалдемократите имат нужда от нов тласък в източните провинции. Канцлерът се надява да направи точно това. Срещите с регионални политици, бизнесмени, религиозни водачи и местни общественици ще имат за цел да покажат на източногерманците, че само социалдемократите са способни да заличат разликите със запада.
Инфлацията в евро-зоната смело надига глава
За първи път от въвеждането на еврото ръстът на цените във всичките 11 страни на евро-зоната е поне 2%
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Напоследък шефовете на европейските централни банки са доста обезпокоени от един и същ факт - ценовите равнища в 11-те страни, членки на евро-зоната, изглежда, започват да излизат извън контрол. Установеният при въвеждането на единната европейска валута инфлационен таван от 2% вече за втори пореден месец е преминат. През юли потребителските цени в евро-зоната са нараснали с 2.4% на годишна база, като за първи път от въвеждането на еврото във всичките 11 страни е достигнато или преминато двупроцентовото равнище. В различните страни то варира от 2% във Франция до 5.9% в Ирландия.
Като основна причина за инфлационните процеси повечето анализатори посочват комбинацията от крайно високите цени на петрола и крайно ниските стойности на единната европейска валута. Слабото евро се явява главният проводник и генератор на инфлация. Цените на петрола от известно време се движат над 30 долара за барел, а съвсем наскоро отбелязаха десетгодишен максимум. Същевременно еврото е много близо до рекордно ниските си стойности, достигнати през май. Поведението му напоследък по нищо не говори, че в скоро време може да се очаква трайно обръщане на тренда. Единната европейска валута е загубила около 20% от стойността си при въвеждането й. Слабата валута оскъпява вноса, като тя се съчетава със сравнително високи темпове на растеж. В модела на развитие се отчита, че докато преди известно време в основата на растежа на Европа стоеше износът, то това сега е вътрешното търсене, откъдето пък нараства и вносът.
Високата ликвидност в евро-зоната е другият фактор, резултиращ в прираста на цените. Както се отбелязва в последния месечен доклад на Европейската централна банка, паричната маса нараства с темп, по-висок от фиксирания таван от 4.5%, като това продължава вече доста време. Претегляйки този и останалите фактори, ЕЦБ заключава в доклада си, че "има вероятност инфлацията през следващите няколко месеца да бъде по-висока от очакваното". Юлските данни бяха причина Европейската комисия да преразгледа прогнозата си за средния темп на инфлацията за 2000 г., която първоначално беше фиксирана на нивото от 1.8%.
Някои анализатори посочват, че независимо от преминаването на тавана, фиксиран от ЕЦБ, няма сериозен повод за безпокойство, тъй като при изключване на силно променливите цени на енергийните източници, хранителните продукти, тютюневите изделия и алкохола инфлацията възлиза на 1.3%. Най-сериозен е приносът на енергийния компонент, отбелязал прираст от 13.7%. Така че с изключването му ситуацията не е толкова обезпокояваща.
От друга страна обаче, като цяло от началото на 1999 г. цената на петрола, макар и с някои временни обрати, нараства, като действията на Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК), имаха краткотраен ефект. Така че не е много сигурно да се разчита на спад в цените му. Освен това петролът не е единственият продукт, чиято цена нараства. В света като цяло се отчитат някои особености, които оказват силен натиск върху цените. Перспективите пред икономическото развитие в световен мащаб са благоприятни. Отчита се, че това пък се отразява върху цените на промишлените суровини, като съответно се повишава себестойността на продукцията. Economist Intelligence Unit прогнозира ръст от 15% на цените на промишлените суровини като цяло през 2000 г., двуцифрен ще е прирастът на цените на цветните метали, химическите влакна, каучука. В резултат на разрастването на международната търговия ставките на международните товарни превози са стигнали 30-годишен максимум. Оттук се прави изводът, че като цяло тенденцията при цените е нагоре, дори и при изключване на петрола и хранителните продукти. Наблюдава се и друга особеност - независимо от нарастващите цени на суровините редица компании досега не пристъпваха към увеличение на цените на крайната продукция с надеждата, че цените ще паднат. Така например от известно време инфлацията при промишлените стоки в евро-зоната се движи под 1% на годишна база, докато индексът на цените на производител в момента се намира на нивото от 5.6%. Последните проучвания обаче сочат, че може да се очаква промяна в ценовата политика на компаниите.
Тези фактори, разбира се, не се ограничават като действие единствено до евро-зоната, но ефектът им е различен за отделните региони. Естествено идва сравнението със САЩ, където обаче действието им, и особено това на цените на петрола, е смекчено от силните позиции на долара.
Това, което всички очакват от европейските монетарни власти в момента, е да предприемат ново покачване на лихвените равнища в евро-зоната. Разногласията са единствено по отношение на времето и степента на покачване. Твърде вероятно е ЕЦБ да продължи с агресивните действия, пристъпвайки към увеличение от 50 базисни пункта. Очаква се това да стане на заседанието на банката на 31 август или 14 септември. Самият факт, че в месечния си доклад ЕЦБ предупреждава за опасността от по-висока от очакваното инфлация, доказва основателността на тези нагласи. Инфлационните очаквания бяха причина за покачването на лихвите в евро-зоната с 1.75 процентни пункта от ноември миналата година досега. Последното увеличение беше осъществено през юни. Лихвените равнища бяха повишени с половин процентен пункт, в резултат на което основната лихва стана 4.25%. По-нататъшното покачване на лихвите би озаптило инфлацията, а от друга страна, би намалило лихвения спред между евро-зоната и САЩ, което пък - поне на теория, би укрепило позициите на единната европейска валута спрямо долара.
Очакванията за ускоряването на икономическото развитие в световен мащаб, както и високите цени на петрола задължават централните банки да бъдат постоянно нащрек. Това важи в особено силна степен за европейските власти. Очевидно инфлацията ще бъде овладяна, за сметка на което лихвените равнища ще останат на сравнително високи равнища за много по-дълъг период, отколкото досега се предполагаше.
Ще стане ли Русия нормална държава
Трагедията с "Курск" показа, че Кремъл трябва да промени методите си на управление
Петър ИВАНОВ
При самолетните катастрофи нещастието се стоварва изведнъж. За близките на загиналите остава единствено да се преборят с шока и да приемат невъзвратимото. Огромната грешка на руските военни, на правителството и лично на президента Путин бе, че не признаха веднага за гибелта на екипажа на подводницата "Курск". Те лансираха легендата, че на борда на подводницата има оцелели и поддържаха измамни надежди сред цяла Русия в продължение на десет дни. После дойде трагичната развръзка и на всички стана ясно, че държава като Русия повече не може да бъде управлявана както досега. Като в марксическия постулат за революционната ситуация - едните не желаят, а другите не могат да управляват постарому. Трагедията с "Курск" показа, че Кремъл все още робува на съветските държавнически модели и същевременно че скъсването със старите стереотипи е жизненоважно за страна, която претендира да бъде световна суперсила. Как иначе да си обясним яростната атака на руските медии срещу президента Путин, който е всепризнатият авторитет в държавата. Подобно обяснение трябва да се търси и в прецедента руски президент да излезе по телевизията и публично да поеме цялата отговорност за трагедията. Доскоро такова нещо бе невъзможно. Представете си Елцин например в подобна роля - да се извинява и да не прехвърля вината другиму. Дали всичко това обаче е въпрос на политическа еволюция, или е лицемерно отиграване на кризисна за властта ситуация ще става ясно занапред.
Още от съветско време властите в Русия имат традиция в укриването на информация за големи бедствия. През 1986 г. именно Горбачов скри истинските размери на аварията в атомната централа "Чернобил" въпреки прословутата си политика на гласност. Трагедията с "Курск" е христоматийно повторение на установената практика, но този път лъжите и дезинформацията рефлектираха директно върху държавното ръководство. Путин бе подложен на унищожителна критика за неадекватното си поведение в първите дни на кризата и най-вече за това, че не е прекъснал отпуската си и се е отнесъл пренебрежително към драмата, която тресе държавата. Дори рейтингът му падна от 73 на 65 на сто. Най-правдоподобната версия гласи, че военните са информирали президента за смъртта на моряците веднага след катастрофата. Това обяснява и индиферентността на самия Путин, който не показа никаква съпричастност към опитите за спасяване на мнимите оцелели. Грубата грешка на военните обаче бе в това, че в опитите сами да овладеят ситуацията се оплетоха в лъжи, които изкараха на показ неспособността на държавата да се справя с подобни кризи.
Подводницата катастрофира и ляга на дъното още на 12 август. Военните твърдят обаче, че има само авария, която при това е станала ден по-късно въпреки съобщенията на норвежците и американците, които са засекли два взрива още предния ден. Първите снимки на корпуса показват големи разрушения и главното командване на флота е наясно, че най-вероятно целият екипаж е загинал. Командирът на Северния флот адмирал Попов обаче казва на медиите, че спасителните работи вървят нормално, че подводната лодка е на дъното заради технически проблеми, че няма повреди по корпуса и че моряците получават въздух и електричество от спасителните кораби. Нещо повече, Попов инструктира водолазите, които са правили проучване, да твърдят, че оцелелите от екипажа поддържат контакт със спасителните екипи чрез радиовръзка и акустични сигнали. Москва упорито отказва международна помощ и едва 4 дни по-късно се съгласява норвежки тежководолази и британски спасителни подводници да се включат в операцията. На 20 август норвежците влизат в "Курск" и обявяват, че тя е напълно наводнена и всички на борда са мъртви. Това бе логичният епилог на съмненията, че военните лъжат. Преди това "Московски комсомолец" в Североморск разкри, че два дни след катастрофата едно от местните предприятия е получило секретна поръчка за изработка на ковчези. Освен това стана ясно, че единствената плаваща болница на Северния флот - корабът "Свир", изобщо не била подготвена за плаване и спасителна операция.
Въпросът е къде е ролята на Путин в цялото това надлъгване. Ден преди катастрофата на заседанието на Съвета за национална сигурност президентът заяви пред висшия офицерски състав, че ще увеличи бюджета на военните и че армията трябва да бъде реформирана така, че да възвърне боеспособността и авторитета си. Известно е, че Путин не желае да се конфронтира с армията, в която се намират едни от най-силните му поддръжници. Да не говорим, че военните свършиха добра работа при избирането му за президент с офанзивата в Чечения - така бе изолиран външният враг, а Путин се превърна в най-популярния руски политик. Доказателство за това са изявленията му, че няма да приема оставките на военния министър Игор Сергеев и на командващите ВМФ и Северния флот, ако разследването не докаже нечия персонална вина. Че ще има оставки и уволнения, е сигурно, но в случай като този те просто не могат да бъдат избегнати.
Твърде показателно е, че Путин се активизира в една друга посока. Неслучайно той вече се опитва да пренасочи вниманието от причините за катастрофата, лъжите и провала на т.нар. спасителна операция (които определено са заслуга на военните) към самата трагедия и последствията от нея. След първоначалната си индиферентност Путин надяна маската на опечален, срещна се със семействата на моряците и отмени траурната церемония във Видяево по желание на близките, които поискаха първо да бъдат извадени телата на загиналите моряци. Той утрои компенсациите, които роднините им ще получат, даде привилегии на децата на подводничарите и най-важното в случая - намери новия обществен враг в лицето на олигарсите.
В деня за национален траур президентът обвини "определени кръгове", че се опитват да извлекат политическа полза от трагедията с "Курск". В изявлението си по държавния телевизионен канал РТР Путин обяви, че "хората, които сега защитават моряците от "Курск" и техните семейства, са същите онези, които спомогнаха най-много за разрушаването на армията, флота и държавата". "Най-добре е тези хора да продадат вилите си в Испания и Франция и да кажат откъде са дошли парите им", язвително се обърна Путин, намеквайки за вилите на Березовски на Лазурния бряг във Франция и за имотите на Гусински в Испания.
Едва ли Путин е обиден на руските медии и именитите им собственици заради атаките им срещу него. Според анализаторите това е начало на поредния рунд от битката между Путин и малката прослойка, която натрупа пари и влияние по времето на Елцин. Като обвини олигарсите за съсипването на армията и държавата, Путин се опитва да намери изкупителни жертви, чиято вина би оправдала контролираното от него военно командване, т.е. той индиректно оневинява самия себе си. Подобна реакция на закостенял апаратчик е трудно да бъде възприета заедно с признаците на гъвкавост и политическа еволюция, които президентът вече показа. Несъмнено възпитаният и трениран от КГБ Путин все още се раздвоява между съвременния либерализъм и остарялото съветско мислене. Случаят "Курск" го показа красноречиво.
Адвокат Шейтанов замина за Либия
Адвокатът на българските медици в Либия Владимир Шейтанов замина за Триполи на 23 август и ще остане там до 20 септември. Ден преди заминаването си защитникът обмени информация с президента Петър Стоянов за делото срещу българските медици. Той е запознал с развитието на процеса и подготовката си за делото и председателя на парламента Йордан Соколов, междуведомствената група по случая, ръководена от правосъдния министър Теодосий Симеонов, министъра на външните работи Надежда Михайлова и заместника й Василий Такев.
