Бой последен за Конституционния съд
Сериозни промени в състава на институцията ще определят баланса на силите в нея
Момчил МИЛЕВ
Тази есен управляващото мнозинство ще получи идеална възможност да прелее поредната доза "синя кръв" във вените на Конституционния съд - единствената институция, която би могла да се противопостави на един бъдещ разноцветен парламент. СДС ще се окаже първата политическа сила, която ще има възможност да участва два пъти последователно в кадровото опресняване на съдебния орган по време на свой парламентарен мандат. Предстоящото напускане на магистратите Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров и Александър Арабаджиев в края на септември ще позволи на Костов и неговите съпартийци да назначат в съда ново попълнение, което да се превърне в коректив на следващото Народно събрание и неговите законодателни инициативи. Ако изиграят правилно козовете си, юридическите шамани от "Раковски" 134 имат реален шанс да бетонират позициите си във властта за поне още един мандат.
Това обаче трудно може да се осъществи без някои сериозни компромиси от страна на синята партия. Пътят към окончателното овладяване на Конституционния съд задължително ще трябва да премине през затопляне на отношенията с върховните съдии и най-вече с председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков. В случая той вероятно ще се окаже ключова фигура, тъй като този път съдебната гилдия трябва да излъчи двама свои представители. Другият фактор при избора на конституционни магистрати ще бъде предприемчивият и влиятелен председател на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов, тъй като изборът се извършва на общо събрание на всички върховни съдии.
При всички случаи обаче въпросният вот ще бъде съпроводен от доста сериозни интриги и пазарлъци. За да привлече на своя страна върховните съдии, премиерът Костов ще бъде принуден да намери някакво приемливо разрешение на конфликта между Румен Янков и главния прокурор Никола Филчев. През последната година и половина шефът на ВКС изпадна в немилост, тъй като сините толерираха обвинител номер едно. Най-спряганата схема в случая е Филчев да бъде "повишен" в конституционен съдия, а в замяна на това Янков да даде едно рамо на евентуален син кандидат при вота от съдийската квота. Не е ясно обаче дали Янков би приел подобен вариант, тъй като веднъж вече беше подлаган на публично унижение при избора на главен прокурор. Освен това не се знае дали Филчев няма да предпочете да се опълчи на синята воля, да се превърне в един втори Татарчев и да запази своята еднолична власт в обвинението.
В идеалния случай СДС вероятно ще постави на мястото на Филчев сегашния конституционен съдия Иван Григоров. Това няма да бъде най-доброто решение, доколкото навремето именно заради неразбирателството си с него председателят на Върховния касационен съд - Румен Янков, напусна съдийската си кариера. За сметка на това мнозинството ще може да вкара на негово място още един свой представител, който да довърши неговия мандат.
Другото нещо, което вероятно ще се случи, е оставката на председателя на КС Живко Сталев. Доайенът на българската правна мисъл беше избран от квотата на президента, но по всяка вероятност ще напусне поради напреднала възраст. Но ако Сталев наистина реши да се раздели с поста си, това ще е заради сериозните юридически компромиси, които беше принуден да направи по време на своя тригодишен мандат като председател. Ако това стане, президентът ще може да назначи двама нови съдии от своята квота. По всяка вероятност първото назначение ще бъде съдията от ВКС Живан Белчев. За второто Стоянов ще трябва да иска одобрението на синята партия.
В случай че нещата протекат по план, СДС ще разполага с достатъчно сериозно влияние в Конституционния съд за следващите девет години. Освен на четиримата магистрати от тазгодишното съдийско попълнение управляващото мнозинство със сигурност ще може да разчита и на избраните през 1997 г. Неделчо Беронов и Маргарита Златарева, както и на небезизвестния от близкото политическо минало Георги Марков. За сметка на това БСП губи своя човек в съда - Александър Арабаджиев, с което дисбалансът на силите става очебиен. Особено важен ще бъде и изборът на нов председател, който освен професионални качества трябва да може да обедини останалите единадесет съдии. Предполагаемият засега състав не дава много възможности един от тях да стане ръководител на институцията.
При всички положения обаче синята партия ще положи сериозни усилия, за да укрепи позициите си в Конституционния съд, тъй като той може да се окаже нейният единствен силен коз, в случай че следващата година страната не се управлява от досегашното мнозинство.
Извън тези политически сметки, които, ако се реализират, не е изключено да се обърнат и срещу този, който ги прави, тази година изтича първият деветгодишен мандат на Конституционния съд. През това време неговият състав бе обновяван вече два пъти по силата на жребий, както изисква Законът за Конституционния съд. Оттук нататък съдиите в него ще имат пълен деветгодишен срок на своето пребиваване в него и политическите заигравания ще бъдат сведени до минимум.
Този съд бе създаден за първи път в историята на България с конституцията от 1991 г. В началото преобладаваше мнението, че новата институция няма да има сериозна роля в политическия живот на страната, както и при създаването на ново законодателство, но практиката се оказа различна. В края на първите девет години - достатъчен срок, за да се случат много неща - може да се направят и някои интересни констатации. И предходният президент Желев, както сега и Стоянов в определени моменти обичат темата за липсата на правомощия, предоставени им от конституцията, които биха им дали възможност да бъдат по-влиятелни и с власт. Но и двамата забравят, че те преценяват съответствието на законите с конституцията и ги обнародват. Имат и право да сезират съда с искания за тълкуване и отмяна на текстове от действуващото законодателство - все правомощия, които им дават възможност да се намесват решаващо в законодателния процес.
В крайна сметка всяка власт управлява, като прави закони. Желев използва по-умело тази конституционна възможност. Неговото искане до съда бе решаващото за тълкуването на основния закон относно съдебните назначения и въобще за актовете на президента. Без това дело председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд днес можеха да бъдат и други. Пак Желев създаде практиката на съда в областта на правата на човека с исканията си за задължителни тълкувания на конституционните текстове или за отмяна на законови норми - така се пребори за правата на малцинствата, свободата на словото и вероизповеданията, равенството и недискриминацията, смъртното наказание, лустрацията. Европейската конвенция за правата на човека влезе в сила по отношение на Република България през 1992 г. и послужи като основание за редица от тези решения.
За разлика от него Стоянов, макар и юрист, по неясни причини все още избягва да дава дори становища пред Конституционния съд, като по този начин се лишава от възможността да казва своята дума на президент при създаването на новото законодателство. Тази плахост ще му изиграе лоша шега и в бъдеще. Например недопускането на съдебното обжалване на заповедите, постановявани по реда на Закона за чужденците, който тази седмица влезе в общественото полезрение след заповедите на ген. Атанас Атанасов за екстрадирането на цяла група руски и сръбски граждани, ще бъде сериозното основание за отмяната им пред съда в Страсбург. Това можеше да не се допусне, ако президентът бе поискал поправка в закона преди обнародването му в Държавен вестник или бе сезирал Конституционния съд с такова искане.
Първият деветгодишен срок от дейността на Конституционния съд ще предизвика много коментари не само за досегашната му работа, но за професионалните качества на новото попълнение в него. Все пак по-важното е какъв ще е съдът в бъдеще, защото той е сериозният инструмент за синхронизиране на законодателството ни с това на Европа.
6.30, Сутрешен блок
Велислава СТОЯНОВА
Със сигурност е по-добре да се събудите с цитат от любимата си книга или любимата си песен, отколкото с телевизора.
Ако пък посрещнете утрото в компанията на екипа на сутрешния блок на Канал 1, ще се присъедините към съмненията на старото сиво магаре Ийори в доброто начало на деня. Някога предаването си имаше име - "Точно в 7", сега обаче започва в 6.30 и ще го откриете в програмата просто като "сутрешен блок". Началният и крайният му час са променливи величини, а настоящото му наименование осигурява за всеки непосветен зрител ролята на гадател. Дори да се събудите едновременно с първото "Добро утро" на водещите, ще трябва да изчакате 30 минути до първите новини (точно в 7). Стартът на предаването конкурира рубриката "Очаквайте", но на живо. Неясно защо водещите рекламират съдържанието на предаването по теми и минути, след което от новините ви делят "социален коментар", поглед как се харчат "нашите пари" или съвети как се изчисляват пенсиите. Теми, които печелят търпението само на читателите на вестник "Трета възраст".
"Блокът" е далеч от традицията на най-популярното сутрeшно шоу "Good morning, America" (АВС), въпреки че българската телевизионна закуска се забърква със същите съставни части - новини, прогнози, бизнесинформация, актуални срещи. Липсва само кулинарната рецепта. Доминирането на "говорещите глави" в кадър и на снимките с телефонен апарат при кореспонденции от страната и чужбина не дразнят, защото телевизията сутрин по-често се слуша, а не се гледа. Продуцентите му използват печелившата схема новини на половин час, между тях репортажи, музика, финансова информация. За съжаление разговорите с гости в студиото се превръщат в безкрайни прозевки.
Другата слабост на предаването е "прегледът на печата". Когато водещите започнат да се скриват зад разгръщаните страници и да стрелят от екрана край-нямащи цитати, зрителят търси дистанционното и гласува в полза на конкурентна програма. Любимият герой в безименното предаване е синоптикът с "поразяващата уста" Минчо Празников, а появата на първата водеща от ромски произход Виолета Драганова в националния ефир промени отношението на част от зрителите към циганското малцинство.
Ако впечатленията от сутрешната компания на Канал 1 трябва да се ограничат до една дума, тя е изненада. Повече от две години след дебюта в ефир предаването продължава да изумява с досадните лапсуси, крилатите фрази, техническите гафове и неуспешните опити на водещите да диалогизират помежду си. Коктейлното облекло на тв дамите в студиото (малката черна рокля на Албена Александрова или разпилените коси на Ивет Добромирова) обърква зрителя за движението на слънцето... Червени точки сутрешният блок печели заради актуалната температура (макар и само за София), точния час, които са изписани непрекъснато на екрана, и заради краткия остатък от някогашната "Бизнесзакуска".
Желирани свински ребра
Цаньо СЪРНЕВ
В голяма купа или супник смесете всички продукти за маринатата. Разрежете ребрата на порции и ги поставете в дълбока тенджера. Залейте ги с вода до покриване и ги кипнете. Оставете ги 15 минути да къкрят на слаб огън. Извадете ребрата и ги изплакнете със студена вода. Поставете ги в купата с марината, сложете им капак и ги оставете за едно денонощие в хладилника.
Затоплете грила. В малък тиган насипете всички компоненти за желето. Кипнете ги на умерен огън, като бъркате през цялото време. Вдигнете ги от огъня и извадете ребрата от маринатата. Намажете ги с желето и ги поставете на грила. Изпечете ги 20 минути, като ги обръщате периодично и ги мажете с останалата част от желето.
За гарнитура им върви варена царевица. Червеното вино е задължително!
Скромен проект за кралска вечеря
Не са ли тези ребра една кралска вечеря? Не са! Защото сте си измили ръцете преди вечеря, а и един грил нищо кралско не прави. Нужни са също кралски маниери при яденето!
"Трябва да си миеш ръцете, за да седнеш на масата! " Тази заповед, написана на стара чешма в Анжу около 1850 г. е свидетелство за единственото право как да се държим на масата, останало непокътнато до наши дни. Другото - какво да ядем, начинът, по който ядем, се променя много бързо. Например как вие ядете новогодишната пуйка? С пръсти ли? Срамувате ли се? Във Версай Луи ХIV не се е срамувал.
Ритуалът на кралското хранене по онова време е представлявал нещо, което днес бихме нарекли истинско шоу. Няколко минути преди 13 часа в двореца всички вече са предупредени за "малкото" ядене на краля. Мъже и жени на групи тичат в една посока. Вратите на стаята, където се храни кралят, са широко отворени и задръстени от тълпата придворни.
Първо донасят 4 вида супи. Кралят яде сам както всички крале от Карл насам.
След супите поднасят предястия. Ах - придворните изтръпват - кралят иска да пие нещо. Операцията трае цели 6 минути. Благородникът виночерпец се провиква: "Питие за краля", прави реверанс и се доближава до бюфета. Взема златна табличка, върху която се намира покритата чаша на краля и две кристални кани - едната с вино, другата с вода. Образува се малко шествие от благородници, един опитва от сребърната чаша вино, друг от водата. Нов реверанс. Трети открива чашата и поднася каните - обичаят изисква кралят сам да си сипе вино или вода. Най-после той може да пийне. Сетне следват печен овнешки бут по кралски, свинско печено, рагу от телешки език, фазан с лютив сос, яребици с портокали, петел със стриди. Кралят рядко си служи с ножа, повече с пръсти, но твърде елегантно.
След супите и печените меса идват по-леките ястия, които обаче нямат нищо общо с нашия десерт - омлети, зеленчуци, месни пастети. Яденето завършва с плодове и конфитюри.
А вашата вечеря не завършва ли с мисълта, че душата ви отдавна е с наднормено тегло, а тялото ви посталее?
Кулинарно "По света и у нас"
Ани МЛАДЕНОВА
"Вкусен свят" е от редките заведения, които са успели да придадат изискана атмосфера на лятната си градина. Дворчето на бул. "В. Левски" (на 50-на метра преди "Попа", ако идвате откъм НДК) е потънало в зеленина, сред която са разположени стилните сепарета, решени в тъмносинята гама, и беседката, където барбекюто се приготвя "на живо". Приятната обстановка се допълва от големите дървени шкафове с вината, които ресторантът предлага.
Кухнята на "Вкусен свят" наистина е за ценители. От голямото разнообразие на салати по-интересни са свежата рибна - с шпроти, маруля и маслини, и печените чушки с кьопоолу и майонеза. При топлите предястия не са за изпускане задушеният заешки дроб със зеленчуци, панираните палачинкови хапки с гъби и пиле, свинските ребра с мед и швейцарско фондю с бяло вино, което се приготвя от няколко вида стопени сирена и се поднася с препечени хапки в специален подгряващ съд, така че сместа да не се сгъстява. Основните ястия са внимателно подбрани от най-различни кухни - традиционна българска, европейска и източна. Представителна извадка от кулинарния миш-маш звучи горе-долу така: джолан по старобългарски, пъдпъдък, печен в ябълка, свински котлетчета на тиган със задушен лук и печурки във вино, китайски спагети с пилешко месо и зеле, пиле "Териаки", печено на метална плоча по японска рецепта, патица по лионски, агнешко в бирен сос, пъстърва, пълнена с морски дарове, и маслена риба в холандски сос. Плюс на заведението е специалното вегетарианско меню, което също е интернационално - панирани броколи или карфиол в сос "Берси", бамя по копривщенски, градинарски гювеч.
1:1 за българите
Ивайло КИЦОВ
И третият джазфест в Банско го имаше. Отново от 8 до 13 август на сцената в центъра на града се събраха български светила и чуждестранни изпълнители, известни повече покрай музикантите, с които са свирили, отколкото със собствена кариера. Въпреки това се получи джазпразник, който предложи за всекиго по нещо - от сърце и с много артистизъм, както подобава на истинско международно събитие.
Равносметката остана за после. Най-напред - нелепо е организаторите да припокриват събития от такъв ранг - в рамките на няколко дни вървят три джазфеста: в Банско, Варна и на "Златни пясъци". Редиците на музикантите по отделните сцени са доста рехави, а феновете се триумят.
Друг е въпросът за професионалното ниво на гостите. За да се случи наистина събитие, трябва поне едно (или две - колкото позволи бюджетът) истинско светило. Гарзон свирил с Кени Барън и Дон Елиъс; Стив Хамилтън бил любимец на Рей Чарлс! Само че на Пирин отсъстваха истинските звезди.
И тази година тук се чу класически и модърн джаз, куул и диксиленд, фрий и суинг, (малко) блус - задължителен за всеки уважаващ себе си фестивал. Но фойерверка произведе етно-саундът - световна тенденция, която достигна и нашите предели. Признато е, че красотата и уникалността на българския фолклор са покръстили цялата земя в неравноделните си ритми. Затова логично беше тук българските изпълнители да са героите на тази вълна в музиката. Ако досега се смяташе, че нашият джаз произвежда под индиго световния, то може да се каже, че Банско 2000 елегантно и убедително изравни резултата.
Започна се с Йълдъз Ибрахимова в тандем с чешкия ветеран на струните Рудолф Дашек. И страхотното трио на Теодосий Спасов. Първият кавал на планетата, както го нарече Милчо Левиев, беше на сцената с виртуозния барабанист и перкусионист Стоян Янкулов-Стунджи и китариста Ангел Димитров, преподавател в училището в Широка лъка.
Уърлд, рок и джаз се завъртяха като калейдоскоп. Кавал, тъпан и струна създаваха такава мъдра красота, която ранява почти физически.
Подобно беше въздействието и от музиката на фюжън формация "Зона Ц". Всъщност напоследък тя не е само фюжън. Нейните почитатели си спомнят какво шоу направи заедно с Ибряма, хор "Вай Дудулей" и турския перкусионист Октай Темис миналата година на срещата на средиземноморските поети. Този път Стунджи, Веселин "Еко" Веселинов (контрабас), Васил Пармаков (пиано, орган) и Атешхан Юсеинов (китара) се появиха заедно със сенегалеца Ямар Тиам. Сънародникът на Юсу Н'Дур владее до съвършенство перкусията и в частност нейните екзотични разновидности като джериду и talkin' drum (говорещ барабан). България и Сенегал поканиха света на гости - на неравноделни тактове. И танци. Краката на тъмнокожия гост пукнаха две дъски на сцената. За малко да се пръсне и сърцето на публиката.
Доста по-рационално бе внушенето на другия интернационален проект (Германия/Румъния/България) "Интерзона джазоркестра", събран от Владимир Кърпаров. Саксофонистът, живеещ в Германия, представи румънската вокалистка Марта Христа и барабаниста Морис де Мартен във впечатляваща игра на атак-рилийс.
Триото на пианиста Марио Станчев (от дълги години във Франция) остави у публиката лек клубен привкус. Такава щеше да е съдбата и на пиесите, предложени от френския саксофонист Ерик Про, ако не беше бляскавият барабанист Христо Йоцов. Той акомпанираше и на флейтата на Симеон Щерев-Банана. Неговите колеги от "Акустична версия" също имаха доста работа: пианистът Антони Дончев свири за "Театрален джазбенд" с актьорите Мая Новоселска и Санчо Финци и за квартета на Джордж Гарзон, в който се включи и брат му, контрабасистът Георги Дончев. Именно той доведе от Америка бакалавъра по музика в колежа "Бъркли" и консерваторията "Ню ингланд".
Отлично се представи руският саксофонист, сочен за любимец на Клинтън, Игор Бутман. От българите се откроиха "Ел Пи джаз" ("Латинопартизани" без Искрен Пецов) и художникът Еди Демирджиан, изнесъл сет само на барабани. В петата фестивална вечер той засенчи момчетата от "Тамбу" (Петър Салчев - вокал, Венко Поромански - ударни, и Ивайло Звездомиров - бас), които дойдоха само с кавърверсии. Стандарти пя и Камелия Тодорова с "Инфинити". Аудиторията ги прие, но аплаузите бяха доста по-оскъдни, отколкото при оригинални композиции. Дори те да са по-трудно смилаеми. Като тези на Джордж Гарзон например, закрил фестивала.
Джазът на италианеца, живеещ в САЩ, бе толкова освободен, че нотите прескочиха стиловата граница и отлетяха към философията, която малцина приеха, но пък изслушаха епичните опуси на квартета прави. На крака. Пред джаза.
Както впрочем час по-късно Джордж Гарзон изслуша "Пирински ритми" в "Молеровата къща". Със зяпнала уста, затаил дъх пред чистотата на нашия фолклор.
Невъзможна мисия 2
Филмът на Джон Ву с Том Круз е луксозен като поредиците за агент 007
Милен МАРЧЕВ
Много хора по света чакаха да видят какво ще направи хонконгският майстор на екшъна Джон Ву, когато има в ръцете си бюджет от 260 милиона долара и звезди като Том Круз и Антъни Хопкинс. Оказва се, че е направил филм ала Джеймс Бонд, или поне визията и сюжетът в премиерния екшън "Невъзможна мисия 2" силно напомнят за легендарната поредица с агент 007. С тази разлика че е далеч от разточителността на 60-те, Том Круз е по-скоро обикновен красавец, отколкото неустоим чаровник като Шон Конъри, а компютърните ефекти и каскадите носят щемпела Маde in Honkong.
"Невъзможна мисия 2" (разпространява "Съни филмс") е великолепно 126-минутно развлечение за края на лятото, което би зарадвало еднакво и почитателите на Бонд, и поклонниците на Джон Ву. За всички останали е трудно да се правят прогнози.
Дългоочакваното продължение на "Невъзможна мисия", преминала с успех през 1996 г., тръгва по екраните у нас. От героите в предишния хит режисьорът Джон Ву естествено е запазил ключовата звезда - агент Итън Хънт (Том Круз), и компютърния спец Лутър (Винг Реймс). Хънт е натоварен с мисията да открие и унищожи откраднат смъртоносен вирус, преди да е попаднал в неподходящи ръце и да тръшне цялото човечество с плесенясали устни и разкапваща се кожа. Началник на агента е командир Суонбек, чиято епизодична поява е поверена на Антъни Хопкинс, а основният враг е бившият агент Шон Амброуз, изигран блестящо от шотландския актьор Дъгрей Скот.
Сюжетът не е революция в жанра, но начинът, по който Джон Ву разказва историята, е възхитителен като визия и впечатляващ като ефекти. "Невъзможна мисия 2" изобилства от каскади със скъпи спортни автомобили ("Ауди TT") и мотоциклети ("Хонда файърблейд"), експлозии на складове с химически оръжия, престрелки из огледалните коридори на високотехнологични лаборатории. И всичко това е заснето в уникалния стил на Джон Ву.
Режисьорът от Хонконг не е пестил средства и това ясно личи на екрана. Сериозният бюджет е и основната причина "Невъзможна мисия 2" да напомня много повече филмите с Джеймс Бонд, отколкото първата серия, режисирана от Браян де Палма. Джон Ву е оползотворил всеки цент от въпросните 260 милиона не толкова за визуални ефекти, колкото за снимки на терен. Агент Хънт получава задачата си в Севиля - епизодът е сниман в прекрасна хасиенда на испанското крайбрежие; крадците на вируса се укриват в Австралия - кадри от хеликоптер показват операта в Сидни; огромен "Боинг" се разбива в Скалистите планини - снимачният екип е там.
Като прибавим и факта, че Ву е избрал за снимките и великолепна вила на новозеландското крайбрежие, проектирана от гениалния архитект Франк Лойд Райт, разбираме къде е отишла по-голямата част от бюджета на филма.
Джон Ву е останал 100% верен на себе си, заснемайки всичките невероятни екшън-сцени с много камери, перфектна хореография и забавени кадри, каквито зрителят вече е свикнал да очаква от него. В стилистиката на Джеймс Бонд е появата в сюжета на красивата Ная Нордолф Хол - неустоима жена, професионален крадец и партньорка на агент Хънт.
Джон Ву е поверил тази роля на 28-годишната Тендии Нютън. Биографията й е впечатляваща - дъщеря на британец и африканска принцеса от зимбабвийското племе Шона, Нютън е родена в Замбия, завършила е "Кеймбридж", а в Холивуд попада, преследвайки своя тийнейджърска любов.
Точно като във филмите с 007 красавицата пленява сърцето на агента и той е разколебан дали да изпълни мисията си, или да спаси живота на момичето. Режисьорът е заснел романтичните сцени между двамата изцяло по каноните на хонконгската филмова естетика - рокли на жени, танцуващи фламенко, се развяват и ту откриват, ту прикриват страстните погледи, които Итън и Ная си разменят. Визията, постигната от екшън-майстора, помага на Том Круз и младата Тендии Нютън. Ако бяха в ръцете на друг режисьор, двамата изобщо нямаше да трогнат зрителя с актьорската си игра.
"Невъзможна мисия 2" е вторият филм, в който Нютън се появява в компанията на Круз. Преди шест години красавицата изигра малолетната тъмнокожа прислужница, която жадните за кръв Том Круз и Брад Пит хапнаха за вечеря в култовия филм "Интервю с вампир" по едноименния роман на Ан Райс.
И още една последна, но не маловажна прилика между Невъзможна мисия 2" и филмите за Джеймс Бонд: акцентите върху оборудването на главния герой. Такова нещо Джон Ву прави за първи път в свой филм. Както БМВ е колата на 007, а черният "Смирноф" - неговото питие, така агент Хънт рекламира дискретно хай-тек продукти. В първите кадри на филма Том Круз комуникира с шефа си посредством последния модел тъмни очила на марката "Оукли", а дигиталните фотоапарати на "Кодак" са официални партньори на "Невъзможна мисия 2" и всяка улика в сюжетната линия се документира с тях.
Въпреки множеството прилики между "Невъзможна мисия 2" и Бонд-филмите последният екшън на Ву си остава уникален филм с неговата запазена марка.
Жив гоблен
Симона Мирчева
"Когато пораснат, хората често забравят колко е мъчително да се научиш да четеш. Спомням си как смятах думите, ръкописни и печатни, за дяволски изчадия, а книгите, понеже ми причиняваха болка, за мои врагове", пише Джон Стайнбек във встъплението си към "Крал Артур и неговите доблестни рицари" (превод Диана Нешева, "Прозорец", София, 2000). Планината от личните му "дяволски изчадия", твърдят - писани само на ръка, става толкова успешна и внушителна, че през 1962 г. му донася Нобеловата награда за литература. "Небесните пасбища", "Тортила Флет", "За мишките и хората", "Гроздовете на гнева", "Улица "Консервна", "Безпътният автобус", "На изток от рая", "Зимата на нашето недоволство", "Пътешествие с Чарли"... - по-голямата част от творчеството му отдавна е добре познато на българския читател.
Съкратеното Какстъново издание на "Смъртта на Крал Артур" от Томас Малори (ХV в) е книгата, която в детството не просто помирява Стайнбек с четенето, но го прави завинаги пленник на литературата. Неговата собствена версия на легендата за крал Артур, създадена след сериозни проучвания и издадена чак през 1976 г., осем години след смъртта му, открива за читателя самите начала на творческите му импулси. Джон Стайнбек "превежда" на езика на ХХ век легендите за крал Артур и рицарите на Кръглата маса не толкова от носталгия по изгубеното си детство, колкото воден от щедрото желание да приобщи към своя възторг от магическия им, пълнен с подвизи и вълшебна красота, свят разглезените си от комикси и кино съвременници. Писателят посяга към темата едновременно свещенодействено и с галантно чувство за хумор, в известен смисъл даже саможертвено, отказвайки се доброволно от същинско авторство, защото текстът му, макар и подписан, няма как да бъде оригинален. Той тутакси попада в огромния, хилядолетен корпус от интерпретации, вдъхновени от легендите за крал Артур и неговите рицари. В седемте части на книгата като в жив гоблен са вградени най-популярните сюжети и герои от тях: крал Артур се сражава храбро за владенията си, вълшебникът Мерлин става жертва на старческата си любов към неподходяща особа, сред вълшебни гори, пълни с чудеса и опасности, странстващи рицари търсят и намират изпитания, изпаднали в беда девици и дами препускат на бели коне, джуджета и магьосници магьосничат без умора и още: мечът Ескалибур, прекрасната Гуиневир, Кръглата маса със сто и петдесет места, вълшебницата Морган, удивително идиличното съжителство между магия и религия, пиршествата, отвъдморските трубадури и галантността, която особено въодушевява Стайнбек. Авторът остава верен на традицията на куртоазния рицарски роман, но му слага двойно дъно, за да увеличи психологическите пространства, из които се движат героите. Разказът е адекватен на читателя от ХХ век, този читател, който днес не би могъл да се справи с рицарските романи, примерно на класика на жанра Кретиен дьо Троа от ХII век, писани в стихове, освен ако не е много упорит или пък медиевист. В "Благородният разказ за сър Ланселот от езерото", с който завършва книгата, Стайнбек, няма как, се занимава с упадъка на рицарството, но не в пародийния регистър на своя далечен предшественик Сервантес. Неговият Ланселот е печално помъдрял и достоен за възхищение жив паметник на обречения рицарски идеал.
Убийство през уикенда
Ина ГРИГОРОВА
Прескочи оградата, но не видя дядо си в градината. Все пак й се налагаше да вика.
- Дядо! - опита се да модулира интонацията си към нещо по-небрежно, но не успя и усили транса в слушалките. - Дядо!
Дядо й се зададе откъм двора с животните. От джоба на омаслената му ватенка се подаваше шише от лимонада с биберон накрая.
- Еха - възхитено я пипна по главата с опакото на дланта, ръцете му бяха мръсни. - Здравей, дядко, аз нямаше да те позная с тази зелена коса. Искаш ли да видиш агънцата?
Вера влезе с удоволствие в обора, макар че знаеше, че после дълго няма да може да прогони миризмата от дрехите си. Спъна се в буцата сол до вратата, вдлъбната от езиците им като лунен камък. Малкото стадо се заблъска към най-далечния ъгъл. Вдигаха главите си високо, за да я държат под око. Дядо й бръкна в хълмовете вълна и ловко извади две агънца. С дългите им крака той сякаш ги сгъна на четири под двете си мишници и закрачи обратно към нея. Даде й да държи едното, хвана главата на другото и - на пръв поглед непохватно - му натика бутилката в гърлото. "Нежността - помисли си Вера - всъщност е идеално премерена грубост."
Агънцето в ръцете й искаше да се върне при другите и блееше, но не риташе силно. Космите му бяха навити на плътни спиралки около тялото - все едно пипаш главата на негърче.
- Дай малко аз да похраня моя! - не издържа накрая тя и се пресегна да вземе от дядо си бутилката. Агънцето почти успя да й се отскубне.
- Твоето е момиче, Галя. - поправи я дядо й. Всичко си имаше име. Семейна черта - баща й беше същият. Като малък имал рибки и когато му умрели от прехранване, изкопал гробче до детската площадка и написал на една дъсчица "Тук почиват Рибки Дамянови". Отдолу следвал списък. Това беше проблемът с имената. Кръсти едно нещо и никога няма да го забравиш.
Агънцето й се беше свлякло на колене и дърпаше биберона в екстаз. Тя притисна ритмичното му телце към корема си. Живо същество имаше нужда от нещо, което тя можеше да му достави. Усети онзи спазъм ниско в корема, биологичният й часовник цъкаше все по-отчетливо.
- Получи ли снимките от Виена? Дето с Ицо храним едни лебеди.
- Получих ги, много им се зарадвах. Няма ли да се вземете, колко време вече живеете?
Не отговори - дядо й знаеше, че няма значение. Баба й беше тази, която държеше на тези неща. Беше най-енергичната жена на света. Като мъкнеше куфара с плочите, Вера все си спомняше за нея, как им носеше в София сакове със зимнина, три пъти по-тежки от собственото й тегло. Когато умря, роднините очакваха, че това ще го смачка. А той продължаваше да си пуска пералнята в събота, да се бръсне всеки ден и да си потъмнява избелелите вежди с черен молив. Като го питаха какво иска за подарък, винаги отговаряше дезодорант.
- Донесла съм ти дезодорант. И течен шоколад.
- "Деним" ли е?
- "Акс". По-хубав е. - Добре. Аз "Деним" обичам, ама щом е по-хубав.
Залостиха обора и тръгнаха към къщата. Беше забравила, че налепиха тапети преди три години, и очакваше старата варосана кухня. Дядо й започна да мърмори, че не го е предупредила, за да направи баклава или нещо друго хубаво. Вера измъкна от сака пакет вестници и няколко "Паралели".
- Ти си почети, аз ще сложа масата - почти насила го настани в стола му и го остави да я следи с поглед, безпомощен в наложеното бездействие. Погледът му се плъзна към календара на някакъв провинциален завод на стената.
- Гледай, Верче, каква мадама съм си окачил да ми прави компания, като ям - оправи ръба на плаката и го поглади целия с грамадната си шепа. Вера я погледна. Изрусена кифла с каубойска шапка и мрежест чорапогащник, обута в лачени боти с токчета. - Румяна съм я кръстил. А? Нали е супермацка?
- Дебела е за манекенка - каза Вера кратко. Дядо й помълча известно време, взрян в Румяна. После стана и извади хляба.
- Все едно съм знаел, че ще дойдеш, и съм купил от днешния хляб.
Тя изля сгорещения бульон от кубчета в чинията пред него и счупи няколко яйца в бронираното от мазнина тиганче. Стана й мило, че се старае и казва хляб, а не леб, както викаха тука.
- Ей, щях да забравя - извади шоколада и дезодоранта, три нови ризи, пет чифта чорапи и една бутилка "Балънтайнс", от която му наля веднага. Дядо й дълго тръска дезодоранта, после си пръсна в шепата и се намаза по брадата. Ползваше ги като афтършейв. Когато се върна с готовите яйца, отново го завари да разглежда жената. Беше присвил очи.
- Верно е дебела. И носът й е като камба - засмя се притеснено и си отряза филия, дебела три пръста. - Много работа ли имат ди-жеите? Тая дискотека не е ли само в събота?
- Не, има и в други дни - каза Вера. Не беше идвала от три години.
Вечеряха и тя му разказваше за клубовете в София, за различните стилове музика, за вълшебните хапчета, които не е хубаво да вземаш, но всички го правят. Когато свършиха, изми чиниите и отиде в хола, за да догледа заедно с него "Спешно отделение". Дядо й заспа малко преди края му. Животните освирепяваха от глад по първи петли и някой трябваше да ги храни.
Като тръгнаха за гарата на следващата вечер, той пъхна в сака й пликче с домашно сирене, бурканчета с лютеница и някакви малини.
Беше навлякъл едно върху друго колкото можеше от нещата, които му беше донесла. Не че им се радваше, просто искаше да й достави удоволствие. Пред влака го целуна по гладко избръснатата буза и бавно се качи. После се сети нещо, затича се през коридора, намери празно купе и свали прозореца:
- Щях да забравя, записала съм те за една екскурзия до Италия през септември. Ще дойдем да те вземем с колата, ти само трябва да говориш с баба Лили да гледа животните - после изведнъж добави това, което от сутринта искаше да му каже. - Мадамата на календара не я бях огледала добре. Никак не е лоша. Не я хвърляй, като свърши годината.
- Румяна ли? - махна с ръка се дядо й. - О, аз ти увих в нея малините, да не ти изцапат сака. Кажи на баща ти да ми извади бързичко оня документ, той знае. - Дядо й махаше и крачеше все по-бързо, за да не изостава от нейното купе. После влакът ускори и той изостана, но продължи да й маха.
Вера седна до прозореца, пусна си "Фейтлес" в слушалките, отвори книгата на отбелязаното и започна да яде от малините. На God is a DJ отнесено вдигна ръце и направи онова дълго движение от клипа, което на езика на глухонемите означава "Това е моята църква, тук лекувам стадото си" и което винаги я изпълваше с усещане за благородство и сила. Преди да прибере малините обратно в сака, погледна в плика, за да си избере някоя хубава и зряла като за последно, и мярна омацаното в малинова кръв лице на Румяна. Нещо я стисна за гърлото и от очите й потекоха сълзи. След секунди се зададе човекът със закуските и Вера се стегна. Обърса с ръкав лицето си, махна му да почака и след дълго взиране някъде зад шарените опаковки посочи единственото вегетарианско нещо на количката - гумен кроасан. Солетите бяха свършили.
Царят - президент
Маргарита Бойчева
"Аз не съм политик. Аз съм цар! " Така простичко се представи през 1990 г. току-що излезлият на светло Симеон Кобургготски. Ако се вярва обаче на упоритите слухове и на все по-натрапващите се сигнали, че Негово величество се стяга (или го стягат) за тежка изборна битка догодина, подходящо за презентацията му вече би било още по-простичкото: "Аз съм!"
Ще се кандидатира ли наистина монархът в изгнание за президент на републиката? През април в интервю за руския вестник "Известия" той намекна, че не е изключено да го стори. В случай че не сме го разбрали правилно, във вторник, когато кацна в София уж инкогнито, Симеон II имаше възможността да отрече или потвърди. Вместо това той с усмивка обясни, че се връща "за по-дълго". Или завинаги?
На пръв поглед това "завинаги", ако е свързано с ролята "президент", изглежда нелепо. То би означавало Симеон, чийто живот изцяло е функция на произхода му, т.е. тайнството на кръвта, да признае държавния строй, наложен с референдума от 1945 г. Подобен ход би означавал отказ от дядо Фердинанд и татко Борис и би зачеркнал особената харизма на внука. Защото едно е да си цар, макар и недействащ, и съвсем друго - овластен ренегат на монархическата идея.
Към спънките от морално естество се прибавя и конституционният текст, изискващ през последните 5 години кандидат-президентът задължително да е живял в България. Това автоматично слага край на предполагаемите намерения на царя след година да подаде молба в ЦИК.
От друга страна, възможността Симеон да стъпи на "Дондуков" 2 не като гостенин, а като титуляр, не е никак невероятна. Кое впрочем предполага, че той задължително е и ще бъде свръхморален стожер на монархизма в България? През 1998 г., когато продаде ордените на дядо си на търг в "Сотби", царят сам постави под съмнение историческия си сантимент. Но и нещо повече - освободи се от един морално-политически товар, защото повечето от тези ордени са получени за политика, довела до национална катастрофа. За да не остане неразбран, Негово величество дори заяви: "Добрият шофьор наднича в огледалцето, но не кара обърнат назад. " А когато се върна за Коледа в края на 1998 г., не пропусна да си поиграе с образа, заимстван от прадядо му Луи Филип - този на "монарха гражданин".
Симеон е наясно, че монархическата кауза линее. И се налага не да промени, а да се впише в родния политически пейзаж, ако не иска още 10 години да стои безучастен в Мадрид. А той май никак не иска. Че е нетърпелив, пролича в далечната 1994 г., признавайки: "Чакам като генерал Де Гол по времето, когато той се оттегли в Colombe de l`Eglise".
Точно тази припряност е помагала и тепърва ще помага на различни политически централи у нас да разиграват царската карта. И то поради факта, че Симеон изглежда като постоянна алтернатива на управляващите, каквато нито една партия не успя да стане. Тя беше размахана през 1996 г., когато кабинетът "Виденов" вече се люлееше от общественото недоволство. И сега, когато правителството на Костов пак се тресе от скандали. Изглежда, че също като дядо си и баща си Симеон умее да излиза на сцената, когато партиите девалвират. Но той, разбира се, не би могъл да играе самостоятелно на широк периметър. Истината е, че царят може да се осъществи в България само и единствено като резултат от политическа сделка. Всичко друго би било блъф.
При положение че по сценария "Симеон президент" се работи активно, конституционната бариера не е непреодолима. За да се промени основният закон с квалифицирано мнозинство, са нужни гласовете на СДС, ОНС и на депутати от БСП. Именно в този триъгълник се крие отговорът на въпроса кой залага на царя.
Близостта на ОНС със Симеон не е тайна. При второто си идване в България преди парламентарните избори през 1997 г. Симеон агитира открито в полза на обединението, с което рискува да размъти образа си на "национален обединител с успокояваща и помиряваща роля". Очакванията са ОНС да му върне жеста, като внесе предложение спъващото изискване в конституцията да отпадне.
През май Димитър Луджев съобщи, че "видни фигури от СДС" също разработват таен план за връщането на Симеон като президент. Появи се и по-конкретна версия, че ключова фигура в лансирането на царя е не вътрешната опозиция, а самият Иван Костов. Такова предположение не е лишено от логика. Премиерът и настоящият държавен глава все по-трудно прикриват търканията си. При това около Стоянов гравитират латентни антикостовисти, които в определен момент биха натежали на политическата везна. И тъй като е много вероятно президентът да се кандидатира за втори мандат, съвсем разбираемо е Костов да реши да играе срещу него със силна фигура. Какъв по-добър избор от Симеон?
Има и нещо друго - царят може да се окаже единствен шанс на Костов да остане във властта и след парламентарните избори въпреки разбързалите се да го обявяват за бъдещ политически труп лоши пророци. Залогът за сближение с ДПС, каквото премиерът лекомислено отказваше, минава именно през човека от Мадрид. Сделката би изглеждала така: СДС подкрепя ОНС (ДПС) при гласуването на поправката, срещу което ОНС (ДПС) не се коалира с БСП, а в бъдеще се съставя експертен кабинет между СДС и ОНС (ДПС). На логичната почуда как Костов би могъл да мобилизира за каузата и синята опозиция най-простият отговор е: по разбираеми причини тази опозиция също има интерес да остане около властта.
Поведението на БСП в сценария засега е непредсказуемо. Възможно е социалистите също да погледнат на Симеон като приемлив начин за елиминирането на президента седесар. Колкото и сега да е трудно да се повярва, че ще дадат гласа си за него, все пак има сигнали за сърдечност между хора от "Позитано" 20 и "гражданина Борисов". Вариантът, че царят е в състояние наново да легитимира на Запад провалилата се през 1997 г. БСП, също не е за пренебрегване.
Но има нещо, което особено много смущава в приписваните на Симеон амбиции. И това е защо му е всъщност да става президент. В България правомощията на държавния глава са нищожни, а обяснението, че ще бъдат разширени, няма да тежи. И версията, че ще използва връзките си със световния елит, е несериозна. Досега не е проличало нито колко дебели са тези връзки, нито колко полезни биха били те за България. В края на краищата не е станало известно дори това с какво точно се занимава царят в Испания, въпреки че новините за новородените му внучета пристигат без закъснение.
Впрочем цялата работа с кандидатирането на Симеон накрая може да се окаже продукт на глупостта на родни политически бездарници, някакъв енигматичен натиск отвън или пък просто болната амбиция на един изстрадал изгнаник за своего рода исторически реванш. Но е твърде вероятно да е поредният фишек за отвличане на вниманието. Защото вниманието в настъпващата есен неминуемо ще бъде приковано към една болезнена истина - истината, че последните десет години за България са били мъртво време.
Да не заблуждаваме читателите
Обръщаме се към вас по повод статията ви от бр.30 от 28.07.2000, озаглавена "".
В нея се описва колко много е спечелила "Интернет България" ООД от рекламата в градския транспорт и по-конкретно от това, че "няма кой да махне лепенките с фирменото лого след изтичане на договора".
Държим да се знае, че договорът за реклама на "Интернет България" ООД със СД "Градски транспорт" е многогодишен и е в сила към настоящия момент. От подписването му "Интернет България" ООД заплаща редовно месечния наем, както и многократното изработване на самите стикери. В нарушение на договора "Градски транспорт" не поддържа и не подменя горепосочените стикери.
Моля, публикувайте това съобщение във вашия вестник. Не бихме искали читателите да бъдат заблуждавани от ваши некомпетентни колеги, които недобронамерено споменават името на "Интернет България".
Нашите стикери са поставени на превозните средства от градския транспорт в абсолютно съответствие с нашия договор с превозващата компания.
Не всеки променен закон води към добро
Напълно съм солидарен със статията на Вера Мутафчиева (""), публикувана във вашия вестник. Трябва ли за лишен път да си припомняме, че не всеки променен закон или наредба водят към по-добро. Съвсем пресен е примерът с новата наредба за приема в елитните гимназии, която изправи на нокти хиляди ученици и родители. Одобреният от правителството проектозакон за научните степени и звания, за който бяха изнесени сведения в пресата, неминуемо ще накара научната общност да настръхне. И действително родната администрация отнема степента "доктор на науките" на 3-те хиляди най-видни български учени. Тази степен им е била присъдена от специализирани научни съвети въз основа на високи критерии и солидни научни трудове, получили международно признание. Дано авторите на проектозакона да не са водени от "лисенковска тръпка"! Мотивът, че така се европеизира системата от научни степени, едва ли издържа критика: степен "голям доктор" има в Германия, Франция и Англия. А защо да не споменем и Русия, където всъщност тази система е била въведена по подобие на западната. Вярно е, че в САЩ няма степен "голям доктор", но пък там професорите имат друго предимство - да останат на работа до такава възраст, докогато те преценят, че им стигат силите.
Друг мотив е, че с премахването на степента "доктор на науките" държавата ще реализира икономии от разходите за поддържане на тази степен. Това са разходи, свързани със защитите пред специализираните научни съвети, и разходи за заплащане на добавка към заплатите на "големите доктори". Да, но тези разходи са всъщност част от цената за провеждането от държавата на кадрова политика в науката и висшето образование. Кадрова политика, която да отсее тези, които имат амбиции, но нямат данни за кариера в тази област.
Въпросната цена е плащана от всички наши правителства в последните десетилетия. Нужна е специална аргументация защо тъкмо сегашното правителство се отказва, и то тъкмо в момента, когато премиерът обяви, че ще се провежда нова икономическа политика, и то с повишени инвестиции в наука и висше образование.
Известно е, че българското висше образование и наука все още имат високо равнище. Ако бъдем обективни, не можем да не признаем, че последното в някаква степен се дължи и на действувалия досега закон за научните степени и звания, който въпреки известните си недостатъци все пак трябва да е съдържал и рационални елементи, щом е създавал условия за правилен кадрови подбор. Безусловно промени са наложителни. Например сегашната номенклатура на специалностите е напълно архаична с многобройните си тесни специализации. В допълнение към много бавните и тромави процедури при защита на дисертации парадоксално е, че степен "малък доктор" сега може да се получи с несравнимо по-малко усилия (вкл. брой научни публикации на кандидата) в университетите на Франция и Германия в сравнение с България. Това неизбежно има за последствие, че випускниците на природо-научните и инженерни специалности на нашите университети предпочитат да заминат за докторантура там, а не да останат у нас.
Трябва да се даде право на водещите висши училища в България да присъждат научни степени. Колеги от чужбина неведнъж са се учудвали, че Софийският университет няма право да присъжда степента "доктор". Създаването на 7-членни журита за защити на докторантски дисертации е добра идея, която обаче може лесно да бъде опорочена, ако се промъкне субективизъм при назначаването на комисията (журито). Неотдавна бях член на подобно жури (от 8 души) за защита във Франция. Като "предпазно средство" срещу субективизъм там канят членове на журито и рецензенти от чужбина, в случая от Дания, Германия и България. Ясно е, че са предвидени средства за покриване на разходите на поканените чуждестранни учени, но това пак е инвестиция в провеждането на правилна кадрова политика.
Изобщо трябва да се обмисля внимателно въвеждането на елементи от западната система при нашите сегашни специфични условия (хронично безпаричие). И да не се забравя, че инвестициите във висше образование и наука са необходимо условие за напредъка на една страна и в частност - за наличие на средна класа в тази страна.
Лудите на стадиона
Каква е приликата и разликата между Христо Порточанов и Цвятко Барчовски? И двамата разполагаха с много държавни пари, но единият хитро ги използва да построи модерен стадион, а другият не успя да ремонтира вече съществуващ такъв.
Когато преди три години се е обсъждал бъдещия ремонт на националния стадион "Васил Левски", някъде из Спортната палата е имало силни пориви на мисловна недостатъчност. Никой не е помислил сериозно, че освежаването няма да се размине само с подмяна на хидроизолацията, че строителната фирма "Риалти" има лоша слава, че документацията трябва да бъде узаконена, че седалките за трибуните трябва да отговорят на определени изисквания и т.н. Резултатът е, че днес ремонтът на стадиона е спрян след изразходването на седем милиона лева държавни пари. Барчовски обаче вече го няма, а неговите наследници трябва да замазват положението, ако не искат вече вложените средства да отидат по дяволите. Сега въпросите са много, но е можело да бъдат зададени още през 1998 г. Каквото и да се получи след хипотетичния вече край на ремонта, стадион "Васил Левски" отново няма да е модерно съоръжение. Той е строен по стандартите за 60-те години и винаги ще си остане там. Може би, ако беше помислено малко повече, можеше да се окаже, че има и друго решение. Като например да се построи чисто нов стадион, както реши да направи консервативна Англия с легендарния "Уембли".
Но пък от друга страна - добре, че не се стигна до подобно решение. Какво ли щеше да се получи като завършек, ако се наложеше да се строи със същия идеен потенциал!
Г-н Мърдок, знаете ли де е България?
След съмненията и на Националния съвет за радио и телевизия дали "Нюз корпорейшън" е истинският собственик на BTV (), на драгия български зрител му се иска да попита австралиеца с американски паспорт "г-н Мърдок, знаете ли, че имате бизнес в България". Този простичък въпрос от две седмици мъчи и членовете на Държавната комисия по далекосъобщенията, и на медийния съвет.
Седем месеца след като се радваше, че мерцедесът сред телевизиите г-н Мърдок печели лиценза, бившият вече председател на ДКД Веселин Стойков се притесни от промяна в собствеността на лицензираното дружество. Затова без нужда поиска куп министри да подпишат разрешението. Повечето от тях май се съгласиха.
Единствено НСРТ се усъмни, че зад новото дружество, което ще стане собственик на BTV, може би се крият хората, които в медийните среди се разпознават като истински собственици на "телевизията на Мърдок". Едва ли скандалноизвестният рекламен бос Красимир Гергов обикаля като доброволец, за да подпомогне старта на телевизията (). Медийните експерти проявиха на място чувствителност към плановете на "Болкан нюз" и може би тъкмо техните въпросителни ще разрешат загадката чия е BTV. Със сигурност медийните експерти и комисарите от ДКД ще е хубаво да научат урока, че трябва да прилагат правила и към мерцедесите, и към трабантите в един конкурс. Защото тази есен ще избират собственици на третата национална телевизия и първото частно национално радио. И нямат право на втора грешка.
Официалните версии все по-често будят съмнение
Геновева Петрова
Август беше наситен с поредица от събития, които нарушиха лятната почивка на политиците и поднесоха на медиите немалко горещи новини. Интересът на обществото обаче не се покрива напълно с интереса на политиците и медиите. Изгонването на Майкъл Чорни и още четирима руски бизнесмени от страната е заинтригувало силно едва 18 процента от пълнолетните жители на столицата. Най-голяма част (42%) го следят само в най-общи линии.
По всяка вероятност три са основните фактори, които оказват най-съществено въздействие върху първите реакции на общественото мнение по този случай - липсата на точна и конкретна информация от страна на държавните институции, недоверието към партийната безпристрастност в действията на МВР и специализираните служби и непресъхващите политически скандали през последните месеци, които разкриха нови пластове на взаимната срасналост между политически и икономически интереси. Изгонените бизнесмени не се ползват със симпатията на общественото мнение, но по-същественото е, че и мотивите на управляващите не срещат доверие и подкрепа.
От една страна, едва 9 на сто от запитаните са на мнение, че предприетите действия са атака срещу чужд инвеститор в България, което е показателно, че случаят се възприема индивидуално, а не като кампания срещу чуждия бизнес. От друга страна обаче, тезата на управляващите за защита на националната сигурност също не се ползва с достатъчно широка популярност (26%). Най-голяма част от интервюираните подозират, че зад наложената забрана за престой в страната се крият намерения за разчистване на сметки - било заради засегнати бизнесинтереси (37%), било вследствие на борба за надмощие на определени политически кръгове (30%).
Независимо от изобилието на интерпретации в медиите общественото мнение изпитва глад за точна и конкретна информация по случая. Само 13 на сто от хората смятат, че изнесените до момента доказателства за вина са достатъчни, над една четвърт са на обратното мнение. Впечатлението на мнозинството от анкетираните е, че дори и да съществуват, до момента не са представени убедителни доказателства на тезата, че изгонените застрашават националната сигурност. Което създава у хората впечатление за липса на последователност в борбата с мръсните пари в икономиката. Тридесет и три на сто от запитаните са на мнение, че властта подхожда избирателно в зависимост от случая, а една четвърт - че изобщо не се стреми да ограничава присъствието на подобни капитали в страната. В края на краищата сам шефът на НСС призна, че мярката засяга личните права на изгонените, но не прекратява бизнеса им.
Подкрепете местния шериф
В един грузински виц се разказва как бащата подарява на сина си пистолет за рождения ден. След няколко дни обаче наследникът го продава и си купува златен часовник. "Ти луд ли си? ", започнал да крещи баща му, когато го видял. "Ами ако някой те обиди, какво ще му кажеш? Часът е осем без петнайсет ли?! " Е, синът на правосъдния министър Теодосий Симеонов е по-разумен от грузинеца във вица и е запазил оръжието си. Порасналото дете на бившия депутат простреля миналата седмица в петата охранител в плевенския бар "Анаконда". Както бодро съобщи в. "Демокрация" на следващия ден, това се е случило в условията на неизбежна самоотбрана. Освен това простреляният бил криминално проявен. И таткото по-късно каза, че пострадалият е бил едва ли не регионалният Ал Капоне - мафиот от най-висока плевенска класа.
Браво на сина Симеонов и на татко му, който го е възпитал така! Детето очевидно е наследило от баща си болезнена чувствителност към всякакви закононарушители и притежава сетива, които му дават възможност да надуши престъпника на пистолетен изстрел разстояние в непрогледния нощен мрак. Иначе казано, синът на правосъдния министър определено обладава положителни качества - хладен ум и горещо сърце. За чистите ръце обаче може малко да се поспори. Оказа се, че срещу сина му е било повдигано обвинение за кражба на кола преди години. "Хлапашка работа! ", отсече татко Симеонов.
Хубавото в историята е, че синът реализира отдавнашната цел на баща си за реформа в правосъдната система. Времето между престъплението и наказанието беше сведено до няколко секунди. Няма дълги съдебни процеси, обжалвания, подкупни прокурори. Обиждат те, нападат те - вадиш пистолета и решаваш проблема.
Като в Дивия запад, където законът е шестзарядният револвер на местния шериф.
САЩ представят инфраструктурни проекти на Балканите
От 13 до 15 септември във Филаделфия ще се проведе конференция, организирана от Американската агенция за търговия и развитие, на която ще се направи преглед на енергийните и транспортните проекти в Югоизточна Европа. Проектите се финансират от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка. На конференцията ще присъстват министрите на енергетиката и транспорта на Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония и Румъния, както и представители на американски компании. Специално внимание ще се отдели на концесията за летището в Тирана, на лиценза за мобилен оператор в Албания и петролопровода от Черно море. Ще бъде представена и информация за инвестирането на предоставените на Балканите 150 млн. долара от Джордж Сорос. На конференцията ще присъстват и висшестоящи служители във финансови институции, които ще представят информация за разпределението тази година на предвидените 617 млн. долара за проекти за Балканите, както и за средствата, които ще бъдат отпуснати за изграждането на други инфраструктурни проекти.
Определена бе дата за изборите в Румъния
Румънският премиер Мугур Изъреску даде принципното си съгласие парламентарните и президентските избори да се проведат на 26 ноември. Според съобщение на правителствения пресцентър датата е била одобрена на среща между Изъреску и представители на управляващата коалиция. Формалното насрочване на изборите ще бъде оповестено на следващото правителствено заседание, се казва в съобщението.
Партията за социална демокрация на бившия президент Йон Илиеску изрази недоволството си от решението на премиера. Илиеску, който е един от основните претенденти за президентския пост, настояваше изборите да бъдат на 12 ноември, а вторият тур от президентския вот да се проведе на 26 ноември.
По-късната дата за изборите ще даде възможност на управляващата коалиция да приеме дълго отлаганите закони, необходими за европейската интеграция на страната, коментират осведомителните агенции. Според политическите експерти новото румънско правителство по всяка вероятност ще бъде отново коалиционно. Междувременно последните социологически проучвания показват, че популярността на бившия комунист Илиеску е спаднала на 47%, докато подкрепата за Изъреску, който също ще се кандидатира за президент, е нараснала на 53 на сто.
Олимпийските планове на Гърция са под въпрос
Представители на Международния олимпийски комитет (МОК) пристигнаха в Гърция, за да проверят готовността на страната за домакинство на олимпиадата през 2004 г. Още през април МОК установи, че съществуват някои нередности около организацията на игрите, и определи 100-дневен срок за изглаждането им. Мисията на комитета е ръководена от Джак Рог, председател на организационната комисия на МОК. След пристигането си в Гърция той заяви, че е окуражен от напредъка на страната и че по всяка вероятност Гърция ще бъде одобрена за домакин на игрите през 2004 г. Основните пропуски на гръцките организатори са свързани с условията за настаняване на спортистите, състоянието на стадионите, сигурността и транспорта.
Гръцкият министър-председател Костас Симитис пое лична инициатива да работи за подготовката на гръцкото домакинство. Намесата на премиера Симитис сложи край на двегодишни спорове и неясноти за това кой ще поеме организацията и изпълнението на проектите. Според експертите обаче Гърция изостава с подготовката и ако иска да бъде домакин на игрите, трябва да ускори работата по инфраструктурните обекти за олимпиадата.
Вашингтон окуражава сърбите да участват в изборите
Сърбите масово трябва да гласуват на изборите през септември, защото дори и вотът да бъде опорочен, опозицията има шансове да завоюва по-добри позиции, съобщи Държавният департамент на САЩ. Изборите на 24 септември са особено важни за балканската политика на Вашингтон, която се базира на презумпцията, че Милошевич рано или късно ще бъде свален от власт. Ако това стане и сърбите загърбят шовинизма и реваншизма, Балканите ще станат зона на стабилност, смята американската дипломация.
"САЩ не вярват, че изборите през септември ще бъдат честни, но ние смятаме, че независимо от продължаването на управлението на Милошевич сръбската опозиция може да се консолидира и да донесе демокрация на цяла Югославия", заяви държавният секретар Мадлин Олбрайт. На съвместна пресконференция с албанския премиер Илир Мета във Вашингтон Олбрайт подчерта, че сърбите трябва да се възползват от всяка възможност за противопоставяне на режима и че изборите са добър шанс дори и за минимална промяна. Олбрайт обаче не спомена нищо за Черна гора, която твърдо обяви бойкот на изборите. Преди това Вашингтон направи поредица от неуспешни опити да убеди Подгорица да участва в изборите, защото смяташе, че с подкрепата на черногорците сръбската опозиция ще има по-големи шансове да се пребори с режима на Милошевич.
Федотов остава в "Левски" още един месец
Нова треньорска рокада при шампионите след връщането на Люпко Петрович
Георги ФИЛИПОВ
Шампионът "Левски" ще има нов старши треньор, но след завръщането на Люпко Петрович в България. Бордът на директорите на синия клуб се отказа да уволнява настоящия наставник Владимир Федотов на заседанието си през изминалата седмица. Руският специалист ще остане на работа до пристигането на сърбина. Петрович се очаква на 26 септември, след което ще стане рокадата.
Между двете злини - Владимир Федотов начело на отбора или без старши треньор, шефовете на синия клуб избраха по-малката. Изпълнителният директор по спортно-техническите въпроси Наско Сираков даваше индикации, че иска промяна в ръководството на отбора. Той дори настоя за преглед на служителите в клуба, който да обхване както старши треньора, така и чистачките.
В последните седмици, особено след отпадането от квалификациите за шампионската лига, Федотов обира всички негативи за слабата игра на "Левски". Въпреки че шампионите водят в първенството с девет точки от три мача, Сираков и останалите шефове не са доволни от играта на тима, която не спори. Последният случай, който можеше да коства главата на руския наставник, бе трудната победа с 2:1 над "Славия". "Победихме не защото играем добре, а заради индивидуалните добри прояви на някои състезатели", заяви Наско Сираков.
"Какво толкова искат от мен. Отборът играе добре. Спечели трите си мача досега и е лидер в класирането, въпреки че програмата ни беше много тежка. Има ли значение начинът, по който печелим. Важни са точките и класирането", заяви в своя защита Федотов.
Бордът на директорите реши да не се стига до варианта от лятото, когато "Левски" проведе подготовката си без треньор. Причината бе в неясната ситуация около Люпко Петрович, който обеща да се появи в София на 28 юни, но всъщност остана в Китай да доизпълни договора си с "Шенхуа". Шефовете на "Левски" се подлъгаха да уволнят Димитър Димитров-Херо и да останат без треньор. "Идвам си, за да работя в "Левски" и да му помогна да спечели отново титлата", обяви Петрович от Китай. И преди няколко месеца пак говореше така, коментират в "Левски".
"Бордът на директорите препоръчва да се вземат спешни мерки за подобряване на играта на отбора с цел запазването на шампионската титла и купата на България", гласи официалното съобщение от заседанието на синьото ръководство.
Федотов призна, че договорът му с "Левски" е до края на годината. Досега Наско Сираков отказваше да уточни продължителността на контракта, за да не се разбере, че руснакът е временно явление в тима. Въпреки това още от началото се знаеше, че Федотов ще работи само до завръщането на Петрович, за който много силно лобира Наско Сираков.
Не е ясно каква е позицията на собственика на "Левски" Майкъл Чорни, който лично изпрати Федотов да спасява отбора в мачовете срещу "Дюделанж" и "Бешикташ".
Дни след изгонването на Чорни от страната шефовете на клуба препоръчаха на изпълнителния директор Костадин Баждеков да вземе спешни мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите.
САЩ: До два месеца ще има сделка между Израел и палестинците
Израел и палестинското ръководство може да постигнат споразумение за по-малко от два месеца с помощта на САЩ, заяви анонимен представител на Държавния департамент пред Ройтерс. Тази възможност обаче зависела изцяло от преговорите, които израелският премиер води в момента с Египет, Йордания и американските посредници, уточнява агенцията. Целта на тези преговори е с помощта на останалите арабски държави да бъде смекчена палестинската позиция за бъдещето на Ерусалим.
Според представителя на Държавния департамент президентът Клинтън бил склонен да насрочи нова среща на високо равнище, на която да бъде подписано окончателното споразумение: "Ако страните в преговорите се съгласят да стигнат до компромис, президентът е готов да организира поредна среща за подписване на договора."
В Близкия изток пристигна помощник държавният секретар Едуард Уокър, чиято мисия е да потърси съдействие от страна на арабските държави за мирния процес. Той посети 14 държави в региона, за да проучи позицията на арабите относно бъдещия статут на Ерусалим - въпросът, който провали преговорите в Кемп Дейвид. Уокър отрече, че е трябвало да поиска от арабските лидери да окажат натиск върху палестинския лидер Арафат да се съгласи на компромис за Ерусалим. Според същия източник от Държавния департамент американският дипломат е срещнал разбирането на арабските ръководители и конструктивната им позиция е дала надежди, че въпросът за Ерусалим ще бъде решен съвсем скоро. Ключово събитие за съдбата на региона ще бъде срещата на 28 август в Мароко на Ерусалимския комитет на организацията "Ислямска конференция".
Италианското правителство взема мерки срещу педофилията
Италианският кабинет започна обсъждането на специална програма за борба с педофилията. Тя предвижда създаването на семейни консултантски бюра и специални часове в училищата, които ще запознават децата с опасностите на този вид престъпност. Обучението ще се води от социални работници и полицаи, които имат опит в борбата с педофилията.
Този проблем бе включен в дневния ред на правителството, след като страната бе потресена от убийството на две деца, станали жертва на сексуален тормоз. Освен това един вестник започна публикуването на списъци с хора, осъдени за педофилия. Изданието просъществува само един месец, но изнесената в него информация предизвика острата реакция на църквата и на някои правозащитни организации, които твърдят, че това е намеса в личния живот на потърпевшите.
Според високопоставени представители на полицията децата стават жертви на сексуален тормоз най-вече вътре в собствените си семейства. За първите девет месеца на годината случаите на пострадали от педофили деца са над 500, гласи полицейската статистика.
Проливни дъждове в Индия взеха десетки жертви
Повече от 100 са жертвите на проливни дъждове и наводнения в Южна Индия. Повече от 50 000 души пък са били евакуирани от домовете си. Най-тежко е положението в провинцията Андхра Прадеш, в чиято столица количеството валежи само за 24 часа е било повече от половината от традиционното количество за една година. В началото на месеца повече от 100 души загинаха, а милиони останаха без дом след наводненията в Североизточна Индия. Говорителят на правителството заяви, че се очаква броят на жертвите да се увеличи, тъй като няма изгледи проливните дъждове скоро да престанат. Няколко къщи са съборени до основи от силните ветрове. Наводненията са разрушили напълно 1440 къщи, а други 1204 са с много разрушения. Много хора са загинали при срутването на сгради, а други са се удавили в прелелите реки.
Дъждовете са блокирали пътища, в резултат на което хиляди хора са в бедствено положение, без да имат възможност да се измъкнат от наводненията. Властите отдават приоритет именно на тяхното спасяване и осигуряването на храна и дрехи. За целта се използват лодки и хеликоптери, като около 700 медицински и помощни екипи са се включили в операцията. Около 150 души, намиращи се на покривите на сгради, са били спасени от хеликоптери. При една от операциите 53 души, намиращи се върху автобус, чието движение е било блокирано от дъждовете, са били спасени също чрез хеликоптер. Правителството призова учебните заведения да прекратят занятия за известно време. Предупреждава се и за вероятността от разпространение на болести. Министър-председателят отхвърли твърденията, че правителството му не е достатъчно подготвено да се справи със ситуацията.
Порточанов изпадна от отбора на Славков
Батето и държавата затоплиха отношенията и резултатите са налице
Георги ФИЛИПОВ
Иван Славков и Христо Порточанов сигурно ще останат приятели, но в момента те не са партньори. Батето няма да може повече да разчита на подкрепата на президента на "Нефтохимик" при бъдещи конгреси. Порточанов вече няма да получава подаръци от Българския футболен съюз (БФС) при следващи гафове.
Формалната причина за разкола бе скандалът с недопускането на екип на БНТ да заснеме репортаж от мача "Нефтохимик" - ЦСКА, завършил 1:3. Спортно-техническата комисия (СТК) присъди служебна загуба на бургаския тим от 0:3 и наказа дежурния делегат Димо Стойчевски с отнемане на права за три месеца, тъй като не е предотвратил скандала и не го е описал в доклада си. Решението бе взето по жалба на БНТ.
Наказанието бе присъдено на базата на чл. 25, ал. 16 от новата наредба за първенствата и турнирите на БФС. Според него никой домакин не може да спира или възпрепятства излъчването на предварително уточнена с преносителя на картина и звук среща от вътрешния календар. Задължително е условието да има договор между телевизията и БФС.
При подобно нарушение клубът се третира като неявил се на срещата. Предвиденото наказание е служебна загуба с 0:3. Тълкуванието на наредбата принуди СТК да отмени попаденията на Димитър Бербатов, Владимир Манчев и Костадин Видолов, отбелязани в мача.
Този член беше включен в наредбата, откакто с промяна в Закона за спорта бе уточнено, че телевизионните права са притежание на федерациите, които организират състезанието. БФС има договор с УФА, а германският концерн от своя страна с БНТ за преки излъчвания и с МСат, Канал 3, "Нова телевизия", СКАТ и "Ринг+" за репортажи.
"Вече нямам проблеми да снимам мачовете на "Левски", заяви спортният редактор на Канал 3 Сашо Диков, който миналата година бе персона нон-грата на стадион "Георги Аспарухов".
И този път бургаският президент не пропусна да наругае и дори да заплаши Славков и генералния секретар на БФС Иван Вуцов заради решението на СТК. Търпението на Батето явно се изчерпа и още на следващия ден привика журналисти от два вестника, за да обяви, че Порточанов вече е от противниковия отбор. Принципното решение за скандала с БНТ в Бургас трябваше да покаже пред обикновения зрител, че вече ще е безкомпромисен срещу изпълненията на своя бивш съратник.
"Всичките проблеми на БФС идват от Порточанов. Заради него започнаха и съдебните дела... На него му дай да върти номера на всички", каза Батето.
Славков припомни, че лицензът бе отнет по три точки, а в две от тях причината бе "Нефтохимик". Последваха няколко скандала с фалшиви договори на играчи, за да се стигне до случая с Тодор Янчев, който наскоро бе присъден на ЦСКА. При него ясно си личало фалшифицирането на копието от договора, представено от Порточанов. "А иначе се прави на разсеян за парите, които има да връща за мачовете на националния отбор в Бургас", казва Батето.
Иван Славков изглежда съвсем различен човек от около месец, откакто бе назначено новото ръководство на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Оттогава се заредиха серия от срещи с председателя й Симон Спасов по олимпийски и футболни теми. Двамата дори гледаха заедно контролата на националите с Белгия. Батето не пропусна да защити бившия депутат от СДС, когото Порточанов нарече чучело. "Как си позволява - та той познава ли този човек", пита шефът на БФС.
Новият имидж на принципен ръководител, изглежда, е резултат на топлите отношения на Славков с държавния орган. Усилено се твърди, че двете страни са сключили сделка, при която всички са доволни. СДС, респективно държавната машина, спира войната срещу Славков и фамилията му, но в замяна Батето сдава футболния съюз. Това може да стане на конгреса, който ще се проведе след Нова година. Вероятно Славков ще отстъпи президентския пост на бившия национал Борислав Михайлов, който дотогава ще трупа стаж като заместник-председател на ДАМС.
В тази схема Порточанов вече не присъства. Славков знае, че конгресите на БФС няма да имат такова значение, каквото имаха досега, защото съдбата им ще е предрешена далеч преди провеждането им. Кой ще бъде президент вече ще се решава на друго ниво.
Клубовете затъват в дългове за екипировка
"Пума" чака 200 000 марки и обмисля ползите от договора с БФС
Елеонора ГУНЧЕВА
Българските футболни отбори си сменят екипировката почти толкова често, колкото и треньорите. Играчите на шампиона "Левски", откъдето наскоро обявиха, че ще се обличат от "Диадора", този сезон все още излизат на тренировки с гащета "Рьош" и фланелки "Адидас". "Ловеч", който се смята за другия финансово обезпечен тим, също няма политика по отношение на екипировката. Преди година играеше с "Умбро", "Ерима", а сега е с "Асикс". За сравнение "Байерн" (Мюнхен) от 30 години играе с екипи "Адидас" и клубът прави над 300 милиона марки оборот от продажбата на артикули за феновете. Отделно концернът "Адидас" плаща по 20 милиона марки на година за реклама.
Голямата разлика между "Байерн", "Левски" и "Ловеч" е в качеството на футбола. Поради слабото представяне на българските отбори на международна сцена чуждите фирми за спортна екипировка нямат интерес да сключват договори с тях. Ръководствата на отборите са принудени да обличат футболистите с най-евтината екипировка или дори да взимат назаем с обещания да платят в бъдеще.
"Нашите клубове работят на парче в зависимост от ситуацията, пазарува се на части, когато има пари и ако могат да получат нещо гратис", твърди изпълнителният директор на "Руен спорт" Стефан Колев. Представителят на "Пума" за България разкри, че клубове от страната са натрупали при него 200 000 марки дълг от неплатена екипировка.
"Руен спорт" е един от най-ощетените вносители, тъй като от години работи с български клубове. "Пума" присъства в екипировката на 26 отбора от А и Б група в страната. Затова и много отбори са й длъжници, между които ЦСКА, "Ботев", "Спартак" (Вн), "Слънчев бряг" и др. "Сключвали сме сделки за разсрочено плащане, защото се оказва, че почти никой не разполага с налични пари. Всеки път търсим някакви гаранции от познати или близки. Давахме екипировката на база обещания. Изчакваме ги, защото все пак и за нас това е реклама, а ние се стремим повече отбори да играят с нашите екипи", обясни Стефан Колев.
