Насилието в Косово стана предизборно
Зачестиха атаките срещу албански политици, след като ООН обяви датата на местните избори
Петър ИВАНОВ
На 28 октомври в Косово ще се състоят дългоочакваните местни избори, обяви мисията на ООН в Косово (UNMIK). С провеждане на вота и избирането на органите на местната власт цивилната администрация на ООН ще завърши първия етап от работата по изграждането на структурите, върху които ще бъде базирано самоуправлението на Косово. В твърде приповдигнато настроение ръководителят на UNMIK Бернар Кушнер обяви, че следващата значителна стъпка при конституирането на автономно Косово ще бъдат изборите за законодателна власт. "Очаквам тези избори да са съвсем скоро, но, разбира се, ще определим датата след съответните международни консултации", каза Кушнер, обявявайки началото на предизборната кампания.
Основен проблем обаче продължава да бъде насилието. Новият момент е, че атаките вече не са отправени само срещу сърбите, а жертви стават и самите албанци, като мотивите са подчертано политически. Досега сърбите бяха традиционните потърпевши. По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която организира изборите и ще наблюдава провеждането им, в избирателните списъци са се регистрирали по-малко от 1 милион души. Става въпрос само за албанско население, защото почти всички сърби в провинцията (и умерени, и радикално настроени) са отказали да участват в изборите. Според източници от ОССЕ т.нар. предизборна ситуация може допълнително да усложни отношенията между албанците и сърбите. Подобни опасения изказа и Кушнер, който заплаши албанците, че всякакви ексцесии преди изборите ще имат пагубни последици за статута на провинцията. Кушнер каза, че започва обиколка, по време на която ще обясни на косоварите какво ги чака. "Ще им кажа честно и дори грубо, че ако насилието продължи, на международната общност ще й омръзне да им помага и ще вдигне ръце от тях."
С обявяването на изборите обаче паралелно с етническото се заговори за вълна и на политическо насилие. Поводът за това бе отвличането и убийството на един от функционерите на Демократичната лига на Косово (LDK) - умерената партия на Ибрахим Ругова. По-късно други двама членове на LDK бяха ранени от неизвестни нападатели и това затвърди подозренията, че става дума за политическа саморазправа. Според анонимни източници на Франс прес атаките са оркестрирани от основния съперник на LDK - Демократичната партия на Косово (PDK) на Хашим Тачи. Кушнер все още твърди, че засега не може да се говори за война между политическите кланове в Косово. "Има случаи на битови драми и семейни разправии, които са завършили фатално", казва той, но все пак признава, че има големи основания за конфликт между албанските политически фракции. "Съзнавам, че съществува дълбока пропаст между тези, които избраха да грабнат оръжието, за да защитават народа си от Милошевич, и тези, които не го сториха. Но единственият начин да бъдат преодолени противоречията са изборите и демокрацията", казва Кушнер.
Битката между LDK и PDK обаче едва сега започва и вероятно няма да приключи с местните избори. Твърди се, че умерените националисти на Ибрахим Ругова имат възможност да спечелят изборите в повечето от 30-те града, в които ще се избират местни управи. Ругова ще разчита на влиянието си сред хората, които на два пъти - през 1992 и 1998 г., го избраха за президент. Хашим Тачи от своя страна ще заложи на структурите, които изгради още като шеф на Армията за освобождение на Косово (АОК). След формалното й разпускане АОК се трансформира в Корпус за защита на Косово и партията PDK и двете организации овладяха редица ключови позиции в провинцията. Основен белег за това, че двубоят между Ругова и Тачи тепърва предстои, е, че и двамата няма лично да се кандидатират за местните избори. Те очевидно пазят силите си за по-големи цели.
Германия започва преговори за редукция на външния ни дълг
Германия и България отново са стратегически партньори, този път в рамките на пакта за стабилност. Това трябваше да бъде основното послание от посещението на германския министър Ханс Айхел в София. Въпреки големия шум визитата не произведе икономическа новина. По-скоро тя стана повод отново да се демонстрират традиционните в миналото връзки и да се начертаят нови идеи за бъдещо сътрудничество. Финансовият министър Муравей Радев използва случая да нарече Германия "големият приятел на България", а премиерът Иван Костов прекъсна отпуската си, за да приеме Ханс Айхел на "Дондуков" 1.
Все пак първата визита на германски финансов министър у нас даде някои конкретни резултати. Решено беше да се създаде експертна група между финансовите министерства на България и Германия. Тя ще определи реалните нужди на България за финансиране по пакта за стабилност. Комисията ще трябва да определи и конкретни проекти, които представляват интерес за България и евросъюза.
Първото заседание на експе-ртната група ще бъде през септември. Според Муравей Радев тя ще бъде на ниво заместник-министри. Вероятно от българска страна ще участва Пламен Орешарски, който отговаря за преговорите по външния дълг. Очаква се на експертно равнище да бъде договорена конкретна схема за замяна на част от дълга ни към страните от Парижкия клуб с инвестиции в инфраструктура и екология.
Идеята се роди миналата година като вид компенсация за претърпените от България щети покрай войната в Косово. През юни т.г. държавите - кредиторки от Парижкия клуб, одобриха българското предложение за замяна (суап) на част от дълга срещу инвестиции в проекти у нас. Договорено беше 10% от дълга към Парижкия клуб, който в момента е около 700 млн. долара, да минават през подобни схеми. Желанието на България беше делът на опростения дълг да бъде 30%. Конкретният размер на редукция също ще бъде обект на преговорите в експертната група, изтъкна Ханс Айхел. Идеята на българското правителство е да се възпроизведе по някакъв начин схемата, договорена през 1995 г. с Швейцария. Тя предвижда вместо България да плаща на държавата кредитор, бюджетът да прави вноски в специален фонд, който ще се контролира от двете държави и от който ще се финансират екологични проекти на стойност 20 млн. швейцарски франка.
Вероятно по подобна схема ще се преговаря и с Германия, макар че миналата седмица не са били обсъждани детайлите на възможната операция. Основното опасение на държавите - кредиторки от Парижкия клуб, е, че евентуален прецедент с България ще повлече исканията и на други длъжници. "Аз в никакъв случай не искам да премълча, че ние в Германия след едно такова решение ще бъдем засипани от желания на други държавни, с които имаме вече подобни споразумения", каза Ханс Айхел. Задачата на експертите е да се определи списък от проекти у нас, които представляват интерес за германски фирми и могат да бъдат подкрепени от федералното правителство. Засега се споменават проектите на германския енергиен концерн RWE в енергетиката. RWE вече започна чрез дъщерната си компания "Рейн-браун" работа по проект за модернизацията на мини "Марица - изток". Освен това концернът е на път да направи смесено дружество с участието на Столичната община и Топлофикация - София, за преструктуриране и експлоатация на енергийната система на града. Споменава се и желанието на "Сименс" за участие в реконструкцията на софийското летище, както и редица проекти на компанията в енергетиката, сред които е и модернизацията на АЕЦ "Козлодуй".
Германия е най-големият кредитор на България в рамките на Парижкия клуб. Общият дълг на страната ни е около 470 млн. марки. По-голямата част от него са задължения към бившата ГДР, възникнали като отрицателно за България салдо по клиринговата сметка между двете държави. При подписването на споразумението с Парижкия клуб беше решено около 550 млн. преводни рубли да бъдат заменени с 344 млн. германски марки. Посещението на Ханс Айхел на практика позволи да бъдат проведени първите двустранни преговори с някоя от 19-те страни, членки на клуба. Евентуално договаряне на схема за замяна на дълга ще облекчи плащанията през тази и следващата година, когато е пикът в обслужването на дълга.
Банките имат още месец за заделяне на допълнителни провизии
Прилагането на новата наредба 9 ще влоши финансовия резултат на банковата система
Иван МИХАЛЕВ
Търговските банки имат малко повече от месец за начисляване на допълнителни провизии по кредитите, обезпечени с ипотека върху производствени сгради или цели предприятия. Изискването за допровизиране на тези кредити беше заложено в новата наредба 9 на БНБ и е задължително за цялата банкова система. Банките, които са отпускали такива кредити, трябва до края на септември да поискат ново обезпечение или да начислят допълнителна провизия (парите, които се заделят срещу рискове за забава и невръщане на кредит). Занапред наредбата ще позволява спестяване на провизии само ако кредитът е обезпечен с ипотека върху апартаменти и други жилищни имоти.
Влизането в регулациите към края на септември ще принуди повечето банки да направят извънреден разход за допровизиране на стари свои кредити. Това неминуемо ще намали текущата им печалба, а може и да изведе на загуба някои от тях. Някои банки, които не са в цветущо здраве, още преди няколко месеца изказаха опасения, че ще имат проблеми с изпълнението на новата наредба. Като цяло обаче би трябвало ефектът да е положителен за системата. В крайна сметка провизиите осигуряват защита на капитала от загуби. Не трябва да се забравя също, че с начисляването на по-големи провизии тази година банките ще избегнат плащането на част от данъка.
За да се избегне напрежението в системата, централната банка разреши достатъчно дълъг срок за изпълнение на наредбата - девет месеца. Там, където провизиите са били правени редовно, не би трябвало да се стигне до драстична промяна във финансовия резултат. Проблемът е, че поначало български банки са доста непоследователни в оценката на риска и провизирането. Практиката е през по-голямата част от годината да се отчита текуща печалба за сметка на спестени провизии. Накрая те се начисляват накуп във връзка с годишното приключване, което в някои случаи "изяжда" по-голямата част от печалбата или води направо до приключване на загуба. По всичко изглежда, че и този път ще има повече и по-малко засегнати от проблема банки.
Най-голям разход за допровизиране на стари кредити ще трябва да извърши държавната Биохим. В портфейла на банката има стари заеми, обезпечени с ипотеки върху производствени сгради или цели предприятия. Голяма част от тях отдавна не се обслужват и са 100% провизирани. Въпреки това по оценки на одиторите от "Делойт и Туш" банката ще трябва да начисли допълнителни провизии в размер на 15.2 млн. лева, за да изпълни новата наредба. Формираната загуба от този извънреден разход ще доведе до намаляване на капиталовата база на банката, което от своя страна ще й създаде проблеми с покриването на изискванията за капиталова адекватност. За да се избегне това, държавата ще трябва да увеличи капитала на банката във времето, оставащо до 30 септември.
В ЦКБ също не са начислили извънредни провизии по новата наредба 9. Изпълнителният директор Юли Попов съобщи за "Капитал", че в началото на следващата седмица ще бъде ясно каква сума ще трябва да задели банката. По най-груби оценки става дума за около 2 млн. лева допълнителни провизии основно за кредити в трета и втора група (т.нар. нередовни експозиции и тези под наблюдение). В момента текущата нетна печалба на ЦКБ е 400 хил. лева, но след изпълнението на наредбата банката по всяка вероятност ще излезе на загуба.
"СЖ Експресбанк" също е била на загуба в края на март, когато е начислила около 3.8 млн. лева допълнителни провизии, съобщи изпълнителният директор Красимир Жилов. Банката обаче е успяла да компенсира ефекта от прилагането на новата наредба 9 и финансовият й резултат вече е положителен. Към края на юли нейната чиста печалба е 1.5 млн. лева.
Сред най-засегнатите от новата наредба е била и Хебросбанк. Според прокуриста Александър Цачев до момента банката е начислила допълнителни провизии за около 5 млн. лева. "До края на септември ни остава да отделим още около 2-3 млн. лева. Това е чисто счетоводна операция и не касае кредитния портфейл, който си остава работещ", коментира г-н Цачев. Той допълни, че независимо от извънредните разходи Хебросбанк ще остане на печалба.
Двете най-големи банки - Булбанк и ОББ, едва ли ще имат проблеми с прилагането на новата наредба, тъй като минаха през приватизация и имат чисти портфейли. Изпълнителният директор на ОББ Стилян Вътев съобщи, че банката е заделила 2.5 млн. лева допълнителни провизии във връзка с наредба 9, и то предимно за редовните кредити.
Повечето по-малки банки също заявиха, че нямат проблеми. От Евробанк съобщиха, че прилагането на наредбата е струвало до момента около 700 хил. лева допълнителни провизии, което няма да попречи на банката да остане на печалба. Други банки, които не пожелаха да съобщят колко точно допълнителни провизии са начислили, също заявиха, че няма да срещнат проблеми с изпълнението на наредбата. Изпълнителният директор на Първа инвестиционна банка Божидар Григоров дори заяви, че няма нужда от извънредни провизии, тъй като банката е спазвала международните стандарти и на практика няма кредити, обезпечени с ипотека върху нежилищни имоти.
Жотев и Чачев засега остават в надзора на Биохим
Министрите Петър Жотев и Евгени Чачев засега остават в надзорния съвет на Биохим. В публикуваната обява за извънредното общо събрание на банката няма точка, предвиждаща промени в надзора. Събранието ще се проведе на 20 септември и на него се очаква държавата да увеличи капитала на банката със сума до 20 млн. лева. По този начин ще се компенсира ефектът от провалената приватизация на Биохим и банката ще продължи да работи като държавна.
Очакването, че Жотев и Чачев ще напуснат надзора на Биохим дойде именно заради провала на сделката и преминаването към нов търг. Двамата бяха в надзора на банката, преди да станат министри. Евгени Чачев беше избран през 1997 г. в качеството си на заместник-министър на регионалното развитие. Петър Жотев пък влезе в надзора на Биохим като представител на Банковата консолидационна компания (БКК). След като двамата станаха министри, логиката изискваше те да напуснат ръководните органи на търговски дружества, каквато е по принцип практиката за всички министри от кабинета. В случая с Биохим се прие, че няма особен смисъл това да става веднага, защото се очакваше банката да бъде продадена бързо. Нямаше защо държавата да изважда своите представители, за да ги замени с други, които ще изкарат в нея два-три месеца и ще трябва да си ходят.
Биохим обаче не беше продадена, а вместо това държавата се зае с рекапитализация. Според самия Жотев сега вече няма срокове за нейната приватизация, което чисто теоретично означава, че Биохим може да остане непродадена още две-три години. При това положение възниква въпросът доколко е редно в ръководството на последната държавна банка (ако се изключи Банка ДСК) да присъстват министри. Във финансовите среди вече върви слух, че това се прави с цел да бъде запазен директният политически контрол върху банката. През последните години ясно се видя, че подобна намеса на политиката в банковата дейност винаги води до проблеми - било заради натиск при отпускане на кредити на губещи държавни предприятия, било заради необмислено изкупуване на зърнени реколти. Ситуацията сега е доста различна, но въпреки това едва ли най-добрият вариант за Биохим е решенията в нея да се вземат под прекия контрол на правителството. Най-малкото защото банката има да си събира маса лоши кредити от доскоро държавни (сега приватизирани) предприятия и участието на двама министри (единият от които вицепремиер) създава предпоставки решенията по конкретните казуси да се вземат по целесъобразност и в името на социалния мир.
Решението двамата министри да бъдат оставени в надзора на държавната банка и чисто управленски погледнато не е добър ход, тъй като може да послужи за политически спекулации в навечерието на парламентарните избори догодина. За разлика от Петър Жотев, който е безпартиен, Евгени Чачев членува в ръководството на Обединения християндемократически център, в който той е съпартиец на Екатерина Михайлова, Александър Божков и Стефан Софиянски.
През миналата седмица от кабинета на Петър Жотев беше потвърдено, че засега не се предвиждат промени в надзорния съвет на Биохим. Вместо това отлично информирани източници намекнаха, че е възможно да бъдат извършени някои промени в управителния съвет на банката. Сега в него влизат четирима души - Цветан Цеков, Венцислав Любомиров, Пламен Добрев и Александър Личев. Петото място е свободно от три месеца насам, след като представителката на БКК Живка Сарачинова беше освободена по нейно настояване. В самата банка има слух, че нейното място ще бъде заето от шефа на клон "Батенберг" Александър Попов, но официално тази информация не е потвърдена. Формално погледнато, мениджърите се назначават от надзорния съвет, в който освен двамата министри участва и главният секретар на БНБ Велизар Стоилов. Фактически кадровите решения се вземат от БКК, където най-голяма тежест има думата на вицепремиера Жотев. Засега не е ясно дали той ще реши да запази сегашните мениджъри, посочвайки само ново име за овакантеното от Живка Сарачинова място, или ще предприеме и други рокади.
Накратко
Печалбата на Хебросбанк за миналата година няма да се разпределя като дивидент. Положителният резултат на банката след облагане с данъци е 19.710 млн. лева. Прокуристът на банката Александър Цачев обаче не пожела да съобщи дали тази сума ще бъде отнесена към резервите, или с част от нея ще се гласува увеличение на капитала. Общото събрание, на което ще се реши този въпрос, е насрочено за понеделник, 21 август. На него се очаква да бъде избрана фирмата "Прайсуотърхаус Купърс" за одитор за 2000 г. Това е второто събрание на пловдивската банка, след като през миналата година "Риджънт пасифик груп" купи 97.57% от акциите й.
Чистата печалба на банките към края на юни е била 121.9 млн. лева, стана ясно от публикувания през седмицата сборен баланс. Нарастването спрямо края на март е с близо 50 млн. лева. Както обикновено, близо половината от положителния резултат на банковата ни система се дължи на Булбанк, която отчита печалба от 66.2 млн. лева към полугодието. Индивидуалните отчети на банките показват, че към края на юни със загуба са били само четири финансови институции - Токуда кредит експрес банк, Национална банка на Гърция (клон София), Корпоративна търговска банка и Демирбанк - България.
Брутният външен дълг на страната е нараснал с 47.4 млн. долара за първите шест месеца на годината, показват данните на БНБ. Към края на юни дългът е 10.227 млрд. долара, като увеличението спрямо края на 1999 г. е изчислено на 0.5%. Анализът показва, че дългосрочните задължения на страната са 9.592 млрд. долара (93.8% от дълга), а краткосрочните - 634.8 млн. долара (6.2%). Независимо от увеличението на брутния външен дълг БНБ отчита подобрение на дълговите индикатори, което се дължи на очаквания по-голям БВП за 2000 г. - 12.9 млрд. долара. Съотношението брутен външен дълг/БВП е било подобрено от 82.1% в края на миналата година до 79.3% в края на юни.
За около месец Юнионбанк е отпуснала 1.2 млн. лева кредити на земеделски производители, съобщиха от банката. Заемите са предназначени за финансиране на есенната сеитба и са гарантирани със складови записи - вид ценна книга, която позволява безналичната търговия със зърно. Като обезпечение по тях служи складирано зърно в мелницата в Попово. Зърнените кредити са със срок на издължаване шест месеца при годишна лихва от 11.5%, уточниха от Юнионбанк.
Гръцки банкери влизат в ръководството на ОББ
В средата на следващата седмица втората по големина българска банка ОББ ще се сдобие с изцяло нов съвет на директорите. От сегашните деветима членове на ръководството ще останат само две или три имена. В новия директорски борд ще влязат представители на Национална банка на Гърция (НБГ), която купи преди месец 89.9% от акциите на ОББ.
През миналата седмица от гръцката банка предпочетоха да не огласяват предвижданите персонални промени, макар че мажоритарното участие не предполага изненади. Всъщност до края на миналата седмица не беше приключило обсъждането на всички кандидатури. Представителят на НБГ у нас Христос Кацанис съобщи пред "Капитал", че още преди седмица са били внесени в "Банков надзор" на БНБ документи за получаване на банкови сертификати на името на новите членове в ръководството на ОББ. По неговите думи обаче окончателният списък на мениджърския екип ще бъде уточнен в началото на седмицата след съгласуване с Европейската банка за възстановяване и развитие, която запази 10% от акциите на ОББ. Сега евробанката има двама свои представители - Сали Уорън и Роджърс Лебарън, и не е ясно кой от тях ще остане в новия борд.
Въпреки всичко "Капитал" научи, че шефовете на гръцката институция вече и официално са благословили оставането на двамата изпълнителни директори Стилиян Вътев и Радка Тончева. Положителните резултати при управлението на банката осигуриха на двамата добра репутация във финансовите среди и в крайна сметка осигуриха на предишните акционери на ОББ доста висок приход от продажбата на банката. НБГ плати 207 млн. долара за закупения пакет от капитала на ОББ, което прави по 3.03 долара за една акция - цена, която значително надхвърля договорената от държавата цена за акция на Булбанк (около 2.11 долара).
Почти сигурно е, че в борда на ОББ ще влязат Теодорос Карадзас и Апостолос Тамвакакис. Идеята е първият и вторият човек в ръководството на НБГ да станат съответно първи и втори в борда на ОББ. Със сигурност едното място в борда ще заеме самият Христос Кацанис, който досега беше управител на софийския клон на НБГ. Това би трябвало да означава, че скоро клонът на гръцката институция ще бъде влят в ОББ и занапред НБГ ще оперира с един лиценз в България - нещо, което беше намекнато от новите собственици още преди месец.
Предвижда се общото събрание да освободи от отговорност досегашното ръководство на ОББ за периода 1 януари - 23 август 2000 г. Освен Стилиян Вътев и Радка Тончева и представителите на ЕБВР досега в съвета на директорите влизаха Чавдар Кънчев, Венцислав Антонов, Майкъл Стентън, Пиер Мелингър и Дъглас Драйдън. Очаква се да бъдат гласувани и промени в устава на банката, отразяващи извършената продажба на ОББ.
Банка ДСК отново търси пети човек за управителния си съвет
Николай Каварджиклиев очаква да бъде вписан от съда като прокурист
Иван Михалев
Прогнозата на "Капитал" от началото на юли, че Асен Друмев се готви да напусне ръководството на Банка ДСК, вече е факт. Официално тази информация все още не е потвърдена нито от банката, нито от самия Друмев. Неофициално обаче се знае, че банкерът напуска поста заради конфликта си със Спас Димитров.
Според служители на банката Друмев просто не се е върнал на работа, след като му е изтекла отпуската в началото на август. Негови колеги споделиха, че през последните няколко седмици той многократно е искал срещи със Спас Димитров и с главния секретар на правителството Елиана Масева, която е председател на надзорния съвет на Банка ДСК. Срещата обаче така и не се е състояла. Според запознати с кулоарните интриги на "Московска" 19 това е било ясен знак, че Асен Друмев е нежелан повече в банката. Преди две седмици той е бил забелязан да сдава мобифона и ключовете от кабинета си.
Чисто формално Друмев не е подавал оставка, но това не е и нужно, тъй като договорите на всички членове на управителния съвет изтекоха наскоро. От банката уточниха, че единствено Асен Друмев не е подписал нов договор. Това на практика означава, че в ръководството на банката отново има едно вакантно място. Подобна ситуация имаше и през май, когато бившият изпълнителен директор Николай Каварджиклиев не получи сертификат от БНБ за банкер. "Дупката" в мениджърския екип беше попълнена два месеца по-късно с шефа на пловдивския клон на банката Владимир Тошев. Сега обаче проблемът с окомплектоването на управителен съвет изниква с нова сила.
Работата е там, че според устава на Банка ДСК управителният съвет се състои от пет души, а не до пет, както е при други банки. Това означава, че трябва да се търси заместник на Друмев. Другият вариант е да бъде променен уставът. Не е изключено да се изчака с назначаването на пети човек до декември, когато Каварджиклиев ще има право отново да кандидатства за сертификат от "Банков надзор". През седмицата той потвърди пред репортер на "Капитал", че е приел предложението да остане в банката като прокурист, но уточни, че назначението още не е вписано в съда. Допълнителните няколко месеца стаж са нужни на Николай Каварджиклиев, за да навърши пълните три години за сертификат.
Според служители на банката няма проблем управителният съвет да работи в намален състав, тъй като по устав на заседанията трябва да участват най-малко трима от неговите членове. И без това последните няколко заседания са били провеждани в тесен кръг с участието на тримата изпълнителни директори Спас Димитров, Виолина Маринова и Владимир Тошев. В заседанията не е участвал Кристофор Павлов. За разлика от Асен Друмев обаче той предпочете да остане в банката, макар и само като член на управителния съвет и с орязани функции.
Конфликтът в Банка ДСК ескалира през май, когато отпадна държавната гаранция по влоговете в бившата спестовна каса. За да стане нормална банка като останалите, тя трябваше да отговори на редица нови изисквания, едно от които беше и това за сертификатите на нейните мениджъри. Напрежението дойде от забавянето за Спас Димитров и Николай Каварджиклиев, в чиито документи БНБ откри пропуски. Докато се чакаше окончателното решение на банковия надзор се заговори, че Павлов и Друмев са организатори на вътрешен преврат. Така и не се разбра дали наистина двамата са готвели отстраняването на Спас Димитров или обратното. При подобни вътрешни раздори това не е най-важното. Проблемът е, че бяха допуснати кадрови сътресения в най-деликатния за банката момент - когато вече не действа пълната държавна гаранция по влоговете в нея и Банка ДСК започва да функционира като нормална търговска банка.
Държавно управление и бизнес
Основният недостатък на административните реформи е, че не решават основния проблем на политическото ни устройство - финансирането на политиката
Красен Станчев
През 1990-1998 промените в администрацията се извършваха без ясни процедури за подбор, назначаване и уволнение. Натискът за административно облагодетелстване на партията на власт и нейните поддръжници е постоянен. Номенклатурата на БКП бе подменена с много номенклатурки, с плаващи критерии за влизане в списъка. Към него спадат и длъжностите по управление на държавните предприятия. През 1995-1997 те са запазени за служители на централните власти. След това списъкът се "разпиля", включвайки "външни" лоялисти.
Променя се и участието на администрацията (и нейните приятели) в бизнеса. През 1996 г. 57.3% от решенията по финансовото управление на държавните предприятия се вземат "в сътрудничество" с министерствата като собственици. След 1997 този бизнес запада поради ограниченията в паричен монопол, премахнатото кредитиране от последна инстанция и ограничения достъп на предприятията длъжници до пари. Една от малкото възможности за "бизнес" остава включването на номенклатурките в собствеността. "Вътрешните" (работници и управители) "спечелиха" близо 3/4 от приватизационните сделки през 1998 и 1/3 през 1999. Назначенците на администрацията получиха право да се разпореждат с бившите държавни активи.
Другите възможности за "бизнес" са:
Заседаване в управителните тела на вече приватизираните дружества със запазен държавен дял. Вероятно има около 2000 такива назначенци. Броят им намалява с продажбата на малцинствените държавни дялове, която върви бавно.
Контрол след приватизацията. При опростяване и прозрачност на продажбите и с времето след продажбата задълженията на купувача естествено намаляват. През 1999 има по-малко клаузи, изискващи контрол по-сетне. Но тази тенденция ще бъде прекъсната. Съществува общо политическо съгласие за по-яростен контрол.
Т.нар. обществени поръчки. За тях нямаше правила до средата на 1999 г. Според новата процедура контролът е само вътрешноадминистративен, а регистърът на поръчките е затворен за онези, които в крайна сметка плащат закупената от правителството стока или услуга.
Реформите би трябвало да сложат край на несигурността, безотговорността, липсата на удовлетвореност от разпокъсаността на държавната служба, на некомпетентността и съпротивата срещу развитието. Те са на ниво закони и предстоящо нагаждане на хора и структури. Гражданството и частният сектор като основни потребители на държавни услуги не бяха питани какво чакат от администрацията.
Основният недостатък на реформите е не толкова в уредбата, а в това, че тези закони поначало не могат да решат основния проблем на политическото ни устройство - финансирането на политиката.
Законът за администрацията въвежда министерски административни секретари (които ръководят поддържащите услуги) и предвижда изграждането на "политически кабинети" на министър-председателя, неговите заместници и министрите (чл.27). Политическите кабинети имат отделни бюджети и "надзорни, информационно-аналитични" функции. Те осъществяват "връзката между изпълнителния орган и обществото", "подпомагат разработването на конкретни решения за реализиране на правителствената политика", както и "представят тази политика пред обществото" (чл.28, ал.1). Членовете на политическите кабинети на министър-председателя и неговите заместници са съответно техни началници на кабинети, парламентарни секретари и началници на отдели "Връзки с обществеността". Законът за държавния служител урежда процедурите по назначаване и уволняване, класификацията на длъжностите, осигуровките със средства от бюджета. Той учредява единен класификатор на длъжностите и създава Държавна административна комисия.
Дяволията обаче е в детайлите. Класификаторът (засега непубликуван) и регистърът на длъжностите (който ще стане обществено достояние от септември) не разкриват "назначенците" в предприятията нито като позиции, нито като имена.
Подробностите остават за регламентиране в правилници. Преминаването към по-висок ранг изисква "не по-малко от 3 и не повече от 5 години служба". Критериите ще се определят от вътрешни правила. Устройството на МС показва фактическото подчинение на политическите кабинети на отделните министри на този на министър-председателя. То има две задачи: да прокарва волята на управляващата партия и да придава плът на вертикалното съгласуване. Съгласуването по хоризонтала, отговорността и инициативата на бюрата под зам.-министър са извън системата. За първи път обаче има правила. Засечките в сегашната уредба ще засилват нуждата от външна експертиза и консултации с обществото и деловите среди. Но системата бързо може да се централизира отново.
Законът за регионалното развитие изисква от областните управители в сътрудничество с широката общественост да изготвят планове за развитие. Но процедурите на това сътрудничество не са очертани. Плановете въпреки някои опити бяха разработени с централно финансиране и въодушевление.
По този закон назначените от кабинета определят приоритетите на развитието и инвестиционните нужди. "Насърчаването на бизнеса" и "подпомагането" развитието на частния сектор според политически предпочитания ще си остане практика. По това имаше единодушие между управляващи и опозиция. Едните набират съответната бюрокрация сред своите привърженици сега, другите предчувстват подобно удоволствие утре. Такава е цената на свитите (в други области) възможности за отплата за политически услуги и лоялност.
Частните предприятия, гилдиите и търговските палати се нагаждат към партийната и избирателните системи.
Традиция е министър-председател да става водачът на спечелилата партия. Той (тя) контролира и бюрокрацията и съставянето на партийните листи за следващите избори. Той (тя) е в състояние да ограничи контрола на законодателната върху изпълнителната власт. Това намалява достъпа на обществото и бизнеса (на суверена) до представителство. Изборните правила и традициите засега са условие за намеса в икономиката и личните дела на гражданството.
Законът за политическите партии се роди на Кръглата маса, не е променян съществено от април 1990 г. Финансирането е от членски внос, дарения и завещания, доходи от стопанска дейност и правителствени субсидии. "Държавата може да субсидира участието на политическите партии в избори, както и дейността им в зависимост от броя на народните представители, в рамките на определените за тази цел средства в държавния бюджет". "Политическите партии не могат да получават помощи, дарения и завещания от чужди държави и организации, както и от анонимни източници. " На предприятията, институциите и организациите е забранено да спонсорират политически партии. Партийните годишни финансови отчети трябва да се публикуват в Държавен вестник (преди март или две седмици преди изборите). За спазването на тези правила трябва да следи "постоянно действащ парламентарно-обществен орган към Народното събрание".
Тези разпоредби не могат да се приложат и не се прилагат. Няма явни отчети на политически партии. "Чужди организации" финансират повечето значими политически партии, макар и не пряко. "Орган" действаше по време на Великото народно събрание и на 36-ото Народно събрание. Тази комисия се събираше нередовно; депутатите (нямаше независими членове) не успяха да договорят процедури, чрез които да прилагат или променят закона. През 1990-1991 г. партиите отчитаха начина на изразходване на субсидиите, получени от държавния бюджет (но не и на другите приходи). През 1992-1993 г. маргинални лидери изядоха парите, отпуснати от държавата за предизборните им кампании. През 1992 г. комисията изготви Закон за национализация на недвижимото имущество на тоталитарните организации. Но не успя да контролира финансирането на политическите партии и въпреки че законът изисква съществуването й, от 1994 г. такава комисия практически няма.
По традиция размерът на заплатата на депутата е равен на трикратния размер на средната работна заплата за страната (понастоящем - около USD 360). Всяко тримесечие тя се актуализира (на базата на последния месец от предходното тримесечие). След като са избирани, депутатите трябва да обявят пред Комисията по бюджет и финанси семейните си имоти и доходи (и да подават такива декларации всяка година). Две трети от възнаграждението се добавят като представителни разходи, по идея те са за помощници, срещи с избиратели и др. През 1990-1991 г. "представителните" средства се дават на всеки депутат; по-късно тези суми се превеждат на парламентарните групи, които определят начина на тяхното разпределение. На депутатите им е забранено да вземат месечно подаръци на стойност повече от 20% от тяхната заплата.
Това са законните източници за финансиране на политически партии и отделни депутати. Единственият предвиден от закона контролен орган не съществува от 1994 г., а преди това работи лошо. Неговите функции не бяха прехвърлени на друг орган.
Вероятно минималната сума, нужна за успешното "вкарване" на 10 депутати в парламента, е най-малко 2 млн. долара. Тази сума не се е променила от 1994 г. насам. Най-голямата субсидия досега в размер на USD 4 500 (по сегашния обменен курс) е предоставена на кандидатите за президент през 1996 г. Излъчването на едноминутни реклами в най-гледаното време на държавната телевизия (доскоро единствената с национален обхват) струва 10 000 долара. Правилата за финансиране на партиите и депутатите (за провеждане на предизборни кампании и изпълнение на парламентарни задължения) са неефективни и оставят малко свобода за предприемане на индивидуални инициативи и развитие на собствено мнение независимо от партията и парламентарната група. Това е една от причините законодателната инициатива на отделните депутати да е ограничена и по същество обречена на провал.
Ако горното допускане за успешна кампания е вярно, за всеки парламентарен избор партиите трябва да набират около 96-100 милиона лева. Тези пари не могат да се появят по законов и явен път. Следователно всяка една уважаваща себе си политическа партия трябва да предвиди източници на влияние върху икономиката и обществото, с които да набере част от нужните средства в наличност, а другите да ги бартеризира в очаквания за достъп до служба и възможности на благосъстояние.
Очаква се ликвидация на поне 30% от кланиците
Поне 30 на сто от кланиците и месопреработвателните предприятия в България се очаква да бъдат ликвидирани завинаги. Това е прогнозата в последния доклад за България от службата за чуждестранни проучвания към земеделското министерство на САЩ, който беше огласен наскоро. Други 50 на сто от фирмите в бранша вероятно ще бъдат затворени временно, пише още в доклада. Според изводите в него едва 20 на сто от всички месопреработвателни предприятия и цехове в България отговарят на хигиенните изисквания на Европейския съюз.
В края на този месец се очаква да приключи проверката на месодобивните и месопреработвателни фирми, която започна в средата на юли, съобщи директорът на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) Илиан Бъчваров. Проверките обхващат всичките близо 800 предприятия от бранша. Те обаче се правят не по хигиенните изисквания на евросъюза, а по българските стандарти, обясниха от НВМС. Досега за запечатани общо 122 обекта, само преди седмица бройката им беше 75.
След септември инспекторите от службата ще направят нова проверка и предприятията, които са привели дейността си в съответствие със санитарните норми, ще бъдат отворени отново. Това обаче едва ли ще стане при повече от половината запечатани цехове и кланици, които работят в изцяло непригодни помещения.
Междувременно в някои браншови организации вече започнаха да пристигат оплаквания от затворени месопреработвателни предприятия. Основната част от тях са за некоректност при съставянето на протоколите от инспекторите. Според утвърдената от НВМС и агроведомството процедура протоколите трябва да се съставят и връчват веднага след проверката. В много случаи обаче проверяващите предлагат протоколът да бъде изготвен допълнително, след няколко дни. Като резултат собствениците на кланиците отказват да го подпишат.
Вторият признак за опорочаване на проверката е, че се проверяват само предприятия, които са получили разрешение за дейност от ветеринарно-медицинската служба и съответно са вписани в регистъра й, твърдят от браншовите сдружения. Така фирмите, които работят без всякакви документи и всъщност нарушават най-сериозно всички хигиенни норми, остават извън обхвата на акцията. Третата група сигнали, както и при мандрите, са за корупция на проверяващите от страна на конкурентни фирми. Всички възражения и оплаквания ще бъдат разгледани от НВМС и земеделското министерство през септември след края на инспекциите.
През следващия месец ще започне и повторната проверка на хигиенните условия в мандрите, които бяха временно затворени през юни. "Според индустриални източници около 250 предприятия от млечния бранш, или половината от всички, ще бъдат ликвидирани до края на 2000 г., при положение че 300 мандри бяха временно затворени", е изводът по този въпрос в доклада на американската агенция за България.
Продажбата на конезаводите - мисия забранена
Големите ферми за расови коне се люшкат между вегетацията, колапса и злоупотребите
Паулина МИХАЙЛОВА
До 31 март 2001 приватизацията в животновъдството трябва да е приключила. Този срок е залегнал в програмата "България 2001". Конезаводите обаче не влизат в тази сметка. Към момента само един от тях е в начална фаза на процедура за раздържавяване - най-малкият, базиран в Разград. Според специалистите от агроминистерството на Венцислав Върбанов раздържавяване на този бизнес не се и предвижда засега. Според обясненията конезаводите са в толкова тежко финансово състояние, че трудно биха оцелели при една неколкомесечна процедура за приватизация. В същото време не е тайна, че интерес към покупката им има. Запознати твърдят, че апетитите на кандидат-приватизаторите (както от Западна Европа, така и от САЩ), са насочени предимно към покупка на конезаводите ни с цел търговия с животни с Русия, Турция и дори Китай. До подаване на писма за намерения обаче не се е стигнало именно поради факта, че държавата не е заявила желанието си да приеме инвеститори в този отрасъл. По-реалистичното обяснение за нежеланието на държавата да разхлаби монопола си върху коневъдството е, че в големите ферми се съхранява основната част от генофонда. Там се развъждат редица породи животни, сред които са и аборигените. Те не са търсени на пазара и биха изчезнали от България, ако не се отглеждат само с цел да се запази биологичното разнообразие.
Големите ни конезаводи са "Кабиюк" в Шумен, "Стефан Караджа" в Балчик и "Хан Аспарух" в Разград. И трите държавни дружества се издържат от съпътстващи дейности като производство на млечни продукти, дребен рогат добитък, свиневъдство, зърнени култури. "Финансовото ни състояние е доста тежко, имаме сериозни задължения основно към държавата и работниците си", каза шефът на "Кабиюк" - Шумен, Емил Илиев. Според него
Конезаводите "Кабиюк" и "Стефан Караджа" са включени в програма за опазване на генофонда и от миналата година получават целеви субсидии от държавата чрез фонд "Земеделие" за изхранване на конете от определени породи, обясниха специалистите от агроведомството. Субсидиите от държавата обаче явно са в състояние да поддържат фермите само в състояние на вегетация.
В същото време, оставайки държавни, конезаводите продължават да са източник на злоупотреби. Бившият директор на "Кабиюк" Кирил Ангелов се разследва от икономическа полиция за злоупотреби с имуществото на конезавода и неизгодни сделки за продажба на продукция, от които, както се твърди, тръгнали и финансовите проблеми. Срещу ексшефа на "Стефан Караджа" Недьо Стефанов пък се води разследване от добричката прокуратура. Отново за неизгодни сделки за продажба на пшеница, царевица и агнешко. Според сегашния директор на конезавода Иван Божинов задълженията към частни доставчици през последната година са изплатени, но тези към държавата все още висят. Процедурата за приватизация на "Стефан Караджа" е спряна със заповед на агроминистъра Венцислав Върбанов, а конезаводът се издържа с продукцията от земя, дадена му за ползване от държавния поземлен фонд. Още по-скандална е историята с плевенския конезавод "Клементина", който е оплетен в съдебни спорове. През 1997 г. той е обявен в несъстоятелност и става собственост на братовчедите Иван Марков и Марко Иванов от Бургас след споразумение с агроведомството. В същото време фирмата на двамата братовчеди "Комакс" получава под наем 18 000 декара земеделска земя, с чиято продукция да издържа конезавода. По-късно обаче земята е дадена на друга фирма, тъй като собствениците на "Комакс" не плащат наема си близо две години. Оттам нататък се започват безкрайни спорове за масива. В резултат "Клементина" сега вегетира като обикновена ферма.
Освен конезаводите в държавни ръце са и четири производствени бази за коневъдство. При тях приватизацията е също толкова далечна поради причините, валидни за големите заводи.
С една дума - оказва се, че инвестициите в коневъдство у нас могат да бъдат само на зелено. Доколко такива ще има, би трябвало да се разбере съвсем скоро. След месец влиза в сила законът за животновъдството, с който се дава възможност за
Досега тази дейност беше държавен монопол. Частни конеферми не липсват, но те не разполагат с правото да се занимават с развъждане на породите. Една от най-големите частни бази е на бившия футболен национал Пламен Гетов в Плевен. Частни клубове има в Нова Загора на "Макс Иви", в Стара Загора, както и в Пловдив, където е базата на Тодор Гергов - синът на Георги Гергов, който е кум на Емил Кюлев, шеф на управителния съвет и изпълнителен директор на курорта "Слънчев ден".
Сега всички обекти за отглеждане на животни за пазара ще трябва да се регистрират по реда на новия закон, а развъждането на животните ще може да става от частни асоциации - юридически лица, получили разрешение за това от агроведомството. С това всъщност се въвежда нормативен ред, по който частните стопанства ще могат да се включат в селекционната дейност, която е основната за бизнеса с коне. Животновъдните организации, сред които са и развъдните, ще имат право да придобиват безвъзмездно право на ползване върху имущество, частна държавна собственост, за нуждите на дейността си. Забрани за участие на чужденци в целия процес няма, което на практика отваря пазара за външни инвеститори.
По всичко личи обаче, че съществуващите конезаводи ще останат
Цените
Започва лицензиране на жребците
Синдикатите отново воюват с "ЛУКойл"
"Подкрепа" подема нова битка за запазване на влиянието си в рафинерията
След временното затишие, последвало конфликта през януари, "ЛУКойл Нефтохим" и синдикатите отново са на нож. Атаката и този път започна от федерацията на нефтохимиците към КТ "Подкрепа". Председателят на синдиката в рафинерията Дянко Димов обяви на пресконференция в началото на седмицата, че "ЛУКойл Нефтохим" върви към фалит. Мероприятието всъщност е планирано в по-високите синдикални етажи. За това говори присъствието на пресконференцията на президента на конфедерацията Константин Тренчев и вицепрезидента Димитър Манолов. Очевидно шефовете на "Подкрепа" имат намерение отново да извадят предизборно синдиката на политическия пазар и затова подготвят шумни акции, които ще им повишат цената.
Синдикалните акценти при сегашния конфликт са свързани със заплатите и работните места. Средната работна заплата не е мръднала от времето на служебния премиер Стефан Софиянски, твърди лидерът на "Подкрепа". В момента средната работна заплата в "ЛУКойл Нефтохим" е 520 лв. За сравнение по данни на Националния статистически институт средната работна заплата в страната е 225 лв. В обществения сектор тя е 251 лв., а в частния - 206 лв. Като се прибавят и многобройните социални придобивки, става ясно, че работещите в "Нефтохим" са едни от най-добре платените в страната.
"Подкрепа" обвини също новото ръководство, че непрекъснато назначава руснаци, които измествали българските работници. Повечето от тях са без работни визи, твърди Дянко Димов.
Докато КТ "Подкрепа" и КНСБ водят война с ръководството на рафинерията, други синдикати - "Промяна" и Синдикатът на специалистите нефтохимици, са склонни на компромиси. "ЛУКойл" има специална социална програма, която се прилага във всички международни дружества на руската петролна компания. Практиката е тази програма да се дискутира с местните синдикати, след което се подписва договор между Международното обединение на профсъюзните организации на "ЛУКойл" и синдикалните организации, с които е постигната договореност. Местните синдикати запазват юридическата си независимост. До две седмици ще започнат преговори между синдикалните организации в "Нефтохим" и обединението на профсъюзните организации на "ЛУКойл" и ние ще участваме в тях, съобщиха лидерът на "Промяна" в рафинерията Велин Дракалиев и представителката на Синдиката на специалистите нефтохимици Таня Гоневска.
Основното обвинение към управленския екип обаче е, че води рафинерията към фалит. То се аргументира с критично намалената (по оценка на синдикалните лидери) преработка. В "Нефтохим" се доставят само по 4 танкера суров петрол на месец, вместо 22 хил. тона, на денонощие се преработват само 8-11 хил. тона, обясни Данко Димов.
Факт е, че "ЛУКойл Нефтохим" има известни проблеми. От една страна, това са влошената конюнктура на пазара на суров нефт, чиито международни цени отново чупят рекорди, и високият курс на долара у нас. От друга страна, това е разривът с основния дистрибутор на рафинерията "Петрол". "Петрол" държи около 60-65% от пазара на течни горива в страната и от април продава в бензиностанциите си само вносни горива. Това стесни значително пазара на "ЛУКойл Нефтохим" и очевидно е основната причина за намалената преработка.
"Нито сега, нито когато и да било в рамките на последните 9 месеца комбинатът не е оставал без достатъчно суровини", отговориха от "ЛУКойл България". Според шефовете на фирмата синдикалистите атакували рафинерията заради частни интереси.
Нефтохим се криминализира
Простреляха бившия административен директор на рафинерията,възможна е връзка с канал за контрабанда на горива
Галина Александрова
В четвъртък сутринта беше прострелян бившият административен директор на "Лукойл Нефтохим" Енчо Стоев. Информацията беше потвърдена от директора на полицията ген. Васил Василев, който по това време се намираше в Нефтохим на среща с ръководството на комбината. На съседна улица около къщата на Енчо Стоев е намерена колата на нападателите - БМВ с варненска регистрация. По-късно беше съобщено, че единият от нападателите, който е разпознат, е криминално проявено лице, а другият се издирва по описание. Това в крайна сметка се оказа логичната развръзка в загадъчната история с кражби на гориво, която тече вече цяла седмица в нефтокомбината. Историята е загадъчна, защото Нефтохим, националната полиция и бургаското РДВР излъчват напълно противоречиви информации.
В понеделник пресцентърът на "Лукойл България" съобщи, че "за кражба на две цистерни с безоловен бензин от "ЛУКойл Нефтохим България" на 6 август 2000 г. е дисциплинарно уволнен старши сержант Енчо Стойчев". В кражбата били замесени длъжностни лица от охранителната фирма "Лукома" и полицаи, гласи съобщението, съобщи БТА. Разкриването на случая станало благодарение на взаимодействието между ръководството на дружеството, Дирекцията на национална служба "Полиция" и РДВР - Бургас. Случаят вероятно е част от организиран канал за кражба на горива, обявиха от "Лукойл България".
По същото време пресслужбата на Националната полиция пусна прессъобщение, според което рафинерията е ограбвана от бивши и настоящи свои служители. От полицията съобщиха, че двама служители на "Лукома" (фирмата за охрана на рафинерията) - Иван Николов, шеф на звено охрана, и Янко Костов, са се опитали да изкарат контрабандно две цистерни с безоловен бензин в нощта на 5 срещу 6 август. В аферата били замесени и други служители на Нефтохим, чието участие се изяснява, обясниха от националната полиция. Краденото гориво било поръчано от фантомната фирма "Химика". Полицейската проверка установила, че тя няма съдебна регистрация. Полицаите от РДВР - Бургас, задържали по сигнал двете цистерни, които нямали нареждане за пълнене на бензин и другите изисквани в такива случаи документи. При разпита двете кантарджийки признали, че бивш служител на рафинерията им наредил по телефона да пуснат цистерните, без да ги теглят. Според него всичко било уредено с централата на "Лукойл" в София и с "Лукома". За услугата им било обещано да получат една трета от стойността на цистерните. Като разбрал, че ще бъде разкрит, Николов събрал служителите си и им предложил по 10 000 марки, за да мълчат. Генерал Василев веднага назначил проверка, съобщиха от националната полиция.
В сряда РДВР - Бургас, пък обяви, че нито един полицай не е замесен в контрабандния канал на бензин от Нефтохим, нямало и дисциплинарно уволнени. От управлението заявиха, че при тях изобщо няма униформен полицай с име Енчо Стойчев. Такъв служител, както се оказа, няма и в РПУ - Нефтохим. В крайна сметка се разбра, че става въпрос за полк. Енчо Стоев, който някога е работил в отдел "Сигурност" на РДВР - Бургас, но е напуснал още през 1996 г. По-късно Енчо Стоев е административен директор на "Лукойл Нефтохим", но през март т.г. напуска. Стоев е бил служител и в "Росбулнефт" - дружество на държавната Нефтохим, и "Роснефт", като руското участие се представляваше от Валентин Златев (който е бивш вицепрезидент на "Роснефт") дори след като той се прехвърли в "ЛУКойл".
Двама поръчители на крупна кражба на горива от "ЛУКойл Нефтохим" са обявени за национално издирване, каза ген. Василев в четвъртък, когато се провеждаше срещата му с ръководството на рафинерията в Бургас. Той съобщи и по-конкретни данни по случая. Цистерната с 47 тона безоловен бензин е спряна при проверка на национална служба "Полиция". Горивото е било на стойност 70 634 лв. Ден преди това от рафинерията обявиха, че контрабандата била за 120 000 лв. Генерал Василев обяви, че са известни и двамата поръчители на кражбата, по чиято заявка Николов и Костов опитали да изкарат цистерните. Единият от поръчителите бил габровец, а вторият - варненец.
Директорът на полицията добави, че е рано да се твърди, че покушението над Енчо Стоев е свързано с кражбите на горива. Криминалистите работели на мястото на стрелбата, пострадалият също щял да бъде разпитан за мотивите на нападателите.
Междувременно стана известно, че е уволнен основният замесен в канала за контрабанда Иван Николов. Шефът на охранителната компания Красимир Николов обяви пред журналисти, че двама служители на "Лукома" всъщност първи са установили нарушението и сигнализирали в полицията, и прехвърли вината по случая на полицията. Полицейският служител трябвало да провери редовността на документите на цистерните и да ги пропусне само ако всичко е редовно. Дежурният полицай обаче не направил това и пропуснал цистерните. Иван Николов давал абсолютно неадекватни обяснения, които си противоречали. Той твърдял, че бил заплашван от някакви хора и бил принуден от някого да организира контрабандата.
Ден преди стрелбата председателят на КТ "Подкрепа" в рафинерията обвини шефовете й, че сами са организирали контрабандния канал за източване на горива. Според него по две цистерни всеки ден напускали комбината без документи със знанието на шефовете. В "Лукома" са всички от борда на Нефтохим, твърди Димов.
"Лукома" АД е регистрирана на 2 февруари тази година в Софийския градски съд с предмет на дейност детективски бюра и осигуряване на лична безопасност и охрана. Деветдесет и девет процента от акциите са записани на Петър Николов Василев, в момента административен директор на "Лукойл Нефтохим" и съответно приближен на Валентин Златев. Според някои източници той е в приятелски отношения и с шефа на националната полиция ген. Василев. Другият акционер в "Лукома" (записан като собственик на 1% от акциите) и изпълнителен директор на фирмата е Красимир Петров Петров - бивш шеф в полицията, а доскоро и директор на охраната в "Росексимбанк".
Искат от туроператорите 5000 лв. за медицински застраховки
Ново изискване за допълнителен лиценз предизвика вълна от негодувание у туроператорите през последните седмици. Всички фирми от бранша са длъжни да си купят лиценз за застрахователен брокер, който струва 5000 лв., за да правят медицински застраховки на клиентите си. Правилото е включено в Закона за застраховането и влиза в сила от април.
Туроператорите, изпращащи наши граждани на екскурзии в чужбина, са длъжни според Закона за туризма да правят медицински застраховки. "Не е редно, след като веднъж сме платили 5000 лв. за лиценз като туроператор, да внасяме още толкова за застрахователна дейност", категорична е шефката на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) Донка Соколова. Според нея проблемът е лошата стиковка на законите у нас.
"Ако платя още 5000 лева за правото да давам медицински застраховки, никога няма да си възвърна сумата от самите застраховки, защото обемът им е съвсем малък и не оправдава таксата за лиценза. Медицинската застраховка съставлява 2-3 на сто от цената на общия туристически пакет. Тя е около 30 цента на ден и за едно пътуване достига до 2.50 долара", обясни Соколова.
Туроператорите имат два начина да заобиколят законовото недомислие, но и двата са свързани с излишни разходи. По Закона за застраховането лицензът за посредническа дейност е задължителен само за юридическите лица. Така че единият от вариантите за туристическите фирми е медицинските застраховки да се правят от някое физическо лице - техен служител. Ако обаче застраховките се водят на името на един служител, доходът му ще влезе в по-високи етажи на таблицата за облагане с данък общ доход. В резултат фирмата трябва да поеме разходите на служителя си и така косвено да спонсорира пътуването на туриста. Друг изход е да се прибегне до услугите на посредник. Туроператори обаче твърдят, че при полица 2.5 долара за самото пътуване, те ще трябва да платят 3.5 долара за услугата на посредника.
"Срещахме се с представители на Министерския съвет и дадохме две предложения как да се разреши проблемът", каза Донка Соколова. Единият начин според БАТА е всички лицензирани туроператорски фирми да бъдат включени в регистър към Дирекцията по застрахователен надзор. Вторият изход, предложен от асоциацията, е в Правилника за приложение на Закона за застраховането да се допусне възможността туроператорите да правят медицински застраховки, без да е нужен лиценз. Ако се възприеме вторият подход, процедурата ще е много по-бърза, твърдят от БАТА. Засега асоциацията обаче няма отговор от държавните институции по въпроса. Така туроператорските фирми масово са нередовни по смисъла на Закона за застраховането.
Имаме инструкции да направим промени в Закона за застраховането, които да отстранят двойния разрешителен режим за туристическите агенции, казаха от отдел "Лицензиране" в Дирекцията по застрахователен надзор. С поправките ще се отстрани третирането на туроператорите като застрахователни брокери. Според специалистите в дирекцията това е единственият начин да се реши проблемът. Проектът на промените вече се подготвя и ще влезе за разглеждане от кабинета в края на септември. След това обаче той трябва да бъде гласуван и от парламента. Така процедурата ще приключи към края на годината. Дотогава туроператорите няма да бъдат санкционирани, макар и да са неизрядни по закон.
Бюджетът налива нови 26.7 млн. лв. в топлофикациите
Галя АЛЕКСАНДРОВА
Бюджетът отпусна 26.7 млн. лв. за уреждане на сметките на общините и бюджетните организации към топлофикационните дружества. Топлофикациите пък от своя страна трябва да се разплатят с "Булгаргаз". Това е в резултат на приетото наскоро постановлението на МС за изменение и допълнение на действащите нормативни документи за ценообразуване в енергетиката. Според документа средствата ще бъдат взети от резерва за неотложни и непредвидени разходи и ще се предоставят на общините и учрежденията, финансирани от държавния бюджет. Общините ще получат допълнителни целеви субсидии за топлинна енергия в размер до 19.2 млн. лв. За организациите на държавна издръжка се отпускат до 7.5 млн. лв. Тези пари почти ще покрият задълженията на топлофикациите към "Булгаргаз", които към края на юли са близо 15 млн. лв. В противен случай има значителен риск да не се изпълнят програмата и план-графикът за оздравяване на газовата компания, сочи в мотивите шефът на Агенцията по енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки. Преди около месец "Булгаргаз" заплаши да затвори кранчето за седемте топлофикации с най-големи задължения - това са дружествата в Шумен, Правец, Бургас, "Пловдив юг" и "Пловдив север".
Ако бюджетните организации натрупат нови просрочени задължения към топлофикационните дружества, министърът на финансите ще предлага на Сметната палата и ще задължава Държавния финансов контрол да извършат тематични проверки и да предложат предприемането на съответните мерки, предвидени в Закона за държавния финансов контрол и в Наказателния кодекс, е записано в постановлението.
Според енергийните шефове такава схема би трябвало да се приложи и за регистрираните наскоро седем електроразпределителни компании, на които общини и бюджетни организации дължат над 38 млн. лв. Това обаче не убеди министрите да инжектират и електрическите фирми и те утвърдиха само схемата за погасяване на сметките за парното. Обратното би било странно, след като само страница преди това се сочат очаквания за финансов просперитет на електроенергийния сектор. Според прогнозите на Агенцията по енергетика през 2000 г. ще се продадат 24 270 млн. квтч при планиран ръст на потреблението около 2% спрямо миналата година. Заложените технически разходи за реализацията на тока са 18.15% при 23% през миналата година. Във финансово изражение това е намаляване на загубите със 75 млн. лв. Разходите за ремонтни дейности отбелязват минимално нарастване с около 3 млн. лв. - от 162 млн. лв. през миналата година на 165 млн. лв. през тази. В резултат на благоприятната международна конюнктура на пазара се очаква разходите за доставка на вносни въглища да намалеят с около 15% - прогнозата е че от 70 млн. лв. през 1999 г. те ще намалеят под 60 млн. лв. през тази година. Очакваната счетоводна печалба за електроенергийния сектор за 2000 г. ще бъде над 240 млн. лв., твърдят от енергийната агенция. През миналата година печалбата е била 154 млн. лв. Специалистите от електроразпределителните компании обаче са настроени скептично към тези прогнози. Според тях загубите на електричество при преноса и разпределението надхвърлят 30%, в което влизат както технологичните загуби, така зачестилите и все по-големи кражби на ток. Неприятни изненади могат да се очакват от намалената събираемост на вземанията не само от бюджетните организации, но и от останалите клиенти (просрочените задължения към НЕК надхвърляха 140 млн. лв.).
БДЖ чака 20 млн. лв. от продажба на активи
Генералният директор на компанията Владимир Дунчев остава на поста си. Засега
Паулина Радославова
БДЖ планира да получи 20 млн. лв. от продажба на активи до края на годината, съобщиха служители от финансовата дирекция на държавния превозвач. Продажбата е включена като допълнителна мярка към оздравителния план на железниците. За целта е създадено ново поделение за управление на неоперативните активи в рамките на националната компания. В поделението влизат вагони, локомотиви, неизползвана техника, стари сгради, залежали материални запаси, горива. Вече има разрешение от ръководството на БДЖ за продажба на 2850 вагона, обясниха още от финансовата дирекция. Всички активи вече са оценени от лицензиран оценител и ще излязат на партиди за продажба на търгове по реда на Закона за обществените поръчки. Първият търг за имущество на превозвача вече се е състоял. Той е бил за вагони, но според източници от компанията на него не се е появил нито един кандидат-купувач.
Друга допълнителна мярка в оздравителната програма е съкращаване на битовите разходи както на администрацията, така и на железопътните депа и промишлените халета. Целта е да се намалят основно разходите за електричество и телефони. Предвижда се също да продължи намаляването на персонала на железниците. И трите действия за подобряване състоянието на БДЖ са одобрени от Световната банка. Ново увеличение на тарифите за превоз не се предвижда поне до края на септември.
"Очаквам в края на третото тримесечие финансовите резултати на БДЖ да бъдат значително подобрени", коментира министърът на транспорта Антони Славински. Според него до уволнение на генералния директор на компанията Владимир Дунчев засега няма да се стигне. Преди месец Славински обяви, че е предупредил Дунчев, че ако загубите на БДЖ не бъдат намалени, ще бъде освободен от длъжността.
Заложената в оздравителния план на превозвача загуба за 2000 г. е 59 млн. лв. Ако допълнителните мерки бъдат реализирани успешно, има реален шанс тази сума да не бъде надвишена, коментираха финансистите на БДЖ.
Допълнителни приходи се очакват и от повишените от средата на юли цени на билетите за пътнически превози. Към края на първото шестмесечие загубата на държавния жп оператор е почти равна на предвидената за цялата година. Заради това през юли Славински подмени двама от членовете на директорския борд на БДЖ.
Четиридесет милиона лева е субсидията за държавната компания, заложена в бюджета. При прегледа на разходите на хазната в края на годината е възможно да бъдат отпуснати допълнително 20 млн. лв. Според оздравителната програма на превозвача за следващата година субсидията му трябва да е 20 млн. лв., а от началото на 2002 г. да бъде спряна. Тежкото финансово състояние на БДЖ вероятно ще наложи и ново отлагане на закона за железопътния транспорт. Проектът вече е пред второ четене в парламента и предвижда от 1 януари 2002 г. БДЖ да бъде преструктурирана в Национална компания "Републиканска железопътна мрежа" и превозвач. Според първоначалния текст разделянето трябваше да стане от началото на 2001 г., но срокът беше удължен именно заради закъснялото преструктуриране на БДЖ и голямата му зависимост от субсидиите.
Накратко
Забранен е временно вносът на живи свине, месо, месни продукти и субпродукти от тях с произход от Великобритания. Заповед за това издаде в началото на седмицата зам.-министърът на земеделието Георги Каркъмов. Изключение правят само продуктите, претърпели термична обработка. Забраната е заради откритите в Англия огнища на чума по свинете. Внесените до момента свинско месо и месни продукти от Великобритания трябва да бъдат предадени в службите на НВМС за термична обработка. Междувременно агроведомството препоръча на областните управители на Ямболска, Хасковска, Смолянска, Кърджалийска и Благоевградска област да осигурят охрана за недопускане на преживни животни от Турция и Гърция на наша територия заради шапа в двете страни.
С 18% на 369 321 се е увеличил броят на чуждите туристи, посетили страната ни през юли в сравнение със същия месец на миналата година, съобщиха от Министерството на икономиката. Ръстът на бройката общо за първите седем месеца на 2000 г. е с 23.86 на сто спрямо периода януари-юли 1999 г. Общо до края на миналия месец у нас са почивали са 1.29 млн. чужденци. Най-много са гостите от Македония, Германия и Русия.
70 000 лв. са предвидени в плана за развитие на Ловешка област до 2006 г. за предпроектни проучвания по строежа на тунел под Стара планина - Троян - Кърнарe. Това съобщи БТА, позовавайки се на съобщение от областната администрация. Изграждането на тунела е вторият поред от общо 15-те приоритетни проекта в плана. Сред тях на първо място е строежът на язовир "Осъм".
Националният координатор по пакта за стабилност Никола Карадимов оглавява междуведомствената група, която ще подготви третото заседание на работната маса към пакта за стабилност. Решението бе взето от кабинета на извънредното му заседание в понеделник. Заседанието ще е в София на 4 и 5 октомври. Проектите, които ще се обсъждат на форума, ще бъдат уточнени на 3 октомври на специална среща между представители на страните от Югоизточна Европа.
Спряно е изграждането на ферибота Тутракан - Олтеница, съобщи пресслужбата на Районната инспекция по околната среда в Русе, цитирана от БТА. Заповедта е на директора на инспекцията Тодор Москов. Спирането се налага заради липса на окончателни резултати от оценката за въздействие на проекта върху околната среда. Строежът може да бъде възобновен само ако заключението в оценката се окаже положително. Обществени организации и граждани в Тутракан няколко пъти подаваха жалби до инспекцията заради очакванията фериботът да наруши екоравновесието.
Сделката за БТК на поправителен още тази есен
Съдбата на телекома отново е между политиката и пазарните реалности
Надя НЕДЕЛЧЕВА, Паулина МИХАЙЛОВА
До 30 октомври новата работна група по приватизацията на БТК трябва да е готова с актуализираната стратегия за сделката. Месец по-рано трябва да е избран и консултантът по продажбата. Десети септември пък е срокът за подготовка на документите за търга за втори GSM-оператор. Трите решения бяха взети в понеделник от кабинета. В същия ден бяха избрани и новите членове на работната група за сделката. Очевидно след провала на преговорите с гръцко-холандския консорциум OTE/KPN, продължили 18 месеца, правителството е решено да ускори темпа на сделката.
"Няма никаква пречка продажбата да приключи в мандата на правителството", заяви министърът на транспорта и съобщенията и шеф на работната група Антони Славински.
Това ограничава времето за провеждане на цялата процедура до май 2001. Причините за това бързане са няколко. Най-важната от тях произтича от световните тенденции в телекомуникационния бизнес. Основните инвестиции на компаниите от бранша се насочват към безжичните връзки, а постепенно
Според специалистите делът на мобилните комуникации ще надхвърли 80 на сто от обмена на глас и данни до десет години. Доказателство за това е, че най-успешните сделки за компании, предлагащи фиксирана телефония, са сключени през първата половина на 90-те години. По това време бяха приватизирани чешкият и унгарският телеком. Докато полският, който разполага с огромен потенциал клиенти, привлече тази година само една оферта - от консорциум между France Telecom и местна компания.
Вторият фактор, налагащ ускоряване на процедурата, е изтичащият в края на 2002 г. монопол на БТК. За удължаване на срока не може да се мисли най-малкото заради изискванията на Евросъюза за либерализация на сектора. Това автоматично води до намаляване на интереса на инвеститорите с времето. Третата причина за амбициозните срокове е чисто политическа - за управляващите е твърде рисковано да оставят сделката за след изборите.
За ентусиазма на правителството да приключи колкото е възможно по-бързо сделката говори и новият състав на работната група. Освен Антони Славински в нея влизат главният секретар на транспортното ведомство Гроздан Караджов, известен с близостта до Славински, шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков, зам.-шефът на Държавната комисия по далекосъобщения Емил Алтимирски, зам.-министърът на финансите Пламен Орешарски, медийната директорка в икономическото ведомство Славка Бозукова и директори на отдели в правосъдното ведомство, МО и МВР. Очевидно всички членове са по-скоро изпълнители и експерти, отколкото хора, които вземат стратегическите решения.
Само ентусиазмът обаче няма да свърши работа. Все още са в сила факторите, които ограничават интереса към телекома и водят до забавяне на сделката или сваляне на цената. Първият и най-важен от тях са
По данни на самата БТК сравнението на тарифите на градските разговори в Европа сочи, че те са най-ниски в България. За инвеститорите най-важният фактор при вземане на решение за покупка на телекомуникационна компания е доходът от линия. Колкото по-нисък е той, толкова по-ниска е и цената на самия оператор. Този доход пък зависи основно от сметките на клиентите и месечния им абонамент. Пак по данни на БТК абонаментът за домашен телефон у нас е най-евтин в Европа, ако се изключи Албания.
Другият фактор, намаляващ значително атрактивността на телекома, е ниската телефонна плътност. По данни на EIU в началото на 90-те г. съотношението на преките телефонни линии към броя на населението у нас е било сред най-високите в Източна Европа - 25.4 преки линии на 100 души. Докато в момента то е 34 на сто, или е сред най-ниските като процент и като темп на растеж. Същото се отнася за цифровизацията на мрежата, която се намира на скромното ниво от 15.5%.
Очевидно за да привлече повече кандидати и да постигне по-добра цена, кабинетът трябва да вземе трудно политическо решение - да увеличи цените на услугите на БТК още преди сделката. Или да му позволи максимално независима ценова политика.
В общи линии
Засега неясен остава и въпросът как ще бъде избран консултантът за продажбата. Изборът на съветник не би бил труден, но срокът 30 септември е твърде кратък за провеждане на нов конкурс. Според запознати възможно е да бъде избран по-лесният вариант и направо да се удължи мандатът на досегашния консултант "Дойчебанк". Антони Славински не отрече, че подобни преговори вече се водят.
Каквато и стратегия да изберат управляващите за хода на сделката, ясно е, че сроковете, заложени от кабинета, са толкова кратки, че или просто няма да бъдат изпълнени, или ще се наложи драстична промяна в подхода за привличане на инвеститори.
Потенциалните купувачи
На Балканите думата отговорност трудно се асоциира с политиците
Зоран Куцовац, анализатор за Балканите в "Джейнс Сентинел"*, пред "Капитал"
- По мое мнение има три възможности. Първата е свързана с кризата в бивша Югославия. От една страна, Западът се нуждае от всякаква информация, от друга - Западът не беше много добър във вслушването в местните съвети. Балканите изглеждат толкова различно, погледнати отвътре, в сравнение с погледа от Вашингтон. Втората възможност е свързана с опитите на ЦРУ да се пребори със съветската мафия в Европа. Може би това е един от предварителните етапи за отварянето на офис на ЦРУ, подобен на този на ФБР в Будапеща. Третата възможност е свързана с нелегалния трафик на наркотици и нелегални имигранти. Трябва да се има предвид, че нелегалната имиграция е най-бързо разрастващият се бизнес в света. България е потенциална транзитна дестинация за нелегални имигранти. Те не вредят директно на САЩ, но за това пък влияят върху общата стабилност в региона.
- Трудно е да звучиш твърде оригинално по този въпрос, защото всичко се свежда до един стандартен отговор - стабилност. Но стабилността означава много неща, най-важното от които е чувството за сигурност. Ако безработицата ви е ниска, ако човек се чувства сигурен вкъщи, няма да бъде изкушен да се впусне в контрабанда. На второ място, за да се постигне това, е нужно много по-добро регионално сътрудничество. Но то не е възможно, ако една от страните в региона се опитва да показва мускули на останалата част от света.
- Доколкото съм запознат, ситуацията във всяка страна е твърде различна. Имам чувството, че тези мафии са твърде специфични, но сигурно си сътрудничат. Балканите са класическият маршрут на наркотиците и трафика на крадени коли. Това все пак е традиционният маршрут към Близкия изток и Турция. Притокът на лесни пари естествено кани мафията. Бях твърде изненадан да видя в София на квадратен метър повече коли, които струват повече от 100 хиляди лева, отколкото някой би очаквал да види във Франкфурт например. Логично е да се предположи, че голяма част от тези коли не са спечелени по напълно легален начин. Справянето с този проблем обаче преди всичко опира до решаването на политическите проблеми на Балканите.
- Сръбските избори не могат да променят нещата. Ако Милошевич спечели, официално ще запази властта си за още пет години. В момента, в който опозицията спечели, което е крайно невероятно и аз не бих заложил нито лев за нея, веднага ще започнат вътрешни разцепления. Проблемът на Сърбия е, че опозицията там не е по-различна от Слободан Милошевич. Те са националисти, те са експанзионисти и нямат чувството за стратегическа визия. Сърбия има нужда от опозиция, която би преоценила историята и митове, които сърбите са си създали за самите себе си - митът за Косово, Краина, за сърбите в Босна. На стратегическо ниво Сърбия има нужда да седне и да разгледа своите стратегически перспективи. Аз лично съм твърде убеден, че за Сърбия е далеч по-добре да използва момента и да се отърве от Косово завинаги. Това е много болезнено, но демографските факти показват, че ако Косово останеше в Сърбия, което косоварите не биха приели на никаква цена, някъде между 2035 и 2045 г. количеството на наборниците, отиващи в армията, би било еднакво от сръбска и албанска страна. Въпросът е може ли сръбското общество за следващите 30-40 години да приеме факта, че неговите граници ще бъдат защитавани от 50% албанци. Аз не виждам такова стратегическо мислене сред сръбската опозиция, която сама по себе си е разделена по всеки въпрос. Между лидерите на отделните формации съществува огромно противоборство на грандомани. В Сърбия все още няма пост-Милошевич атмосфера сред опозицията.
- Те практически вече се отказаха от това. Ако трябваше да се създаде сръбска опозиция, трябваше да го направят много по-рано. В Хърватия коалицията, която замени Туджман доста успешно, беше създадена година и половина преди изборите, в Словакия това отне почти същото време. Ако някой се е надявал, че за четири или пет месеца можеше да създаде коалиция срещу Милошевич, който е много по-умел в авторитарната технология, отколкото Мечиар или Туджман, е бил прекален наивник. И ако изборите в Сърбия са дошли твърде рано и са изненадали някого, това е твърде аматьорско.
Аз смятах, че изборите щяха да бъдат свикани през ноември, по време на американските президентски избори. Въпреки това не съм изненадан, че са свикани през септември. Все пак Милошевич трябваше да проведе федерални избори по закон.
- Все още няма ясна политика от страна на ЕС и мисля, че такава няма да има преди 2002 г. Има периоди в историята, когато няма лидери като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Това е една от причините войната в Югославия да бъде толкова кървава - нямаше кой да вземе решението, пък било то и не съвсем съвършено. Сега сме в същата ситуация. Изучавал съм много внимателно ситуацията в Словения, сега тя е леко влошена с новото правителство, което може да забави някои от стъпките за влизането в съюза, основно във възприемането на европейското законодателство. Основното обаче е, че Словения е страна, която би била готова за членство към 2003 г. Вижте само нейния БВП на глава от населението. Не можете да очаквате някой да каже на Словения да чака България или когото и да било другиго. Така че с първата вълна ще се решава съдбата на целия процес на интеграция. Ако процесът за тези страни се забави, тогава и за останалите страни ще се забави. Добър индикатор би била Хърватия. Всички говорят за бързото присъединяване на Хърватия, може би в някакъв 1 Б отбор. Разбира се, ако Хърватия започне сега, както вече са започнали някои подготовки, мисля, че тя ще бъде готова далеч преди България и Румъния. Но въпросът е как ЕС ще играе стратегически. Откровено казано, не мисля, че България и Румъния се справят толкова добре, колкото си мислят, че се справят. Възприятието на ЕС е формирано от реална липса на познание що е то ЕС и какво означават преговорите със съюза. Трябва изключително тежка работа от отговорни политици, а това е регионът, където думата отговорност трудно се асоциира с политиците. Някой трябва да създаде тези отговорни, професионални политически класи, преди да направи сериозна заявка за ЕС.
- Това е изключително труден въпрос. Например току-що завърших един анализ за нелегалната имиграция към ЕС през Балканите. Не можех да предположа, че числата са толкова огромни, докато не започнах да ги изучавам в детайли. В същото време ЕС приема, че в следващите 25 години ще има нужда от 35 милиона работници. ЕС става все по-богат и статистически стар и има нужда от тези хора да запълнят празните работни места. Реална помощ за региона би била да приемаш хората, които са най-близо да ЕС. Това може и да не е честно спрямо тези страни, защото най-способните хора заминават. Но ако имате висока безработица и ниски заплати в България и ако хората не са доволни от това положение, може би е по-добре да позволиш на някого, който е свръхобучен за някаква ръчна работа в Белгия, да отиде и да я заеме. Това е личен избор. В случая говоря за функционално сътрудничество, това дори не е интеграция. Страхувам се обаче, че българските власти са твърде оптимистични за възможността визовите ограничения да бъдат облекчени, не виждам това изобщо да се случва. В крайна сметка изобщо няма гаранция, че България е атрактивна за самите българи, както е например Унгария за унгарците.
- В България усещам нещо от старата система - "държавата решава и държавата го прави". Ясно е, че ЕС има значими интереси в региона, след като желае да инвестира милиарди. Съюзът обаче би искал да печели от това. Разбира се, Брюксел печели индиректно от създаването на сигурност, по-добро сътрудничество и комуникации между страните в региона. Но по-важното е, че ЕС би искала да създаде работа за своите собствени компании. Така че, ако искате ЕС да ви даде 100 милиона да завършите автомагистралите си, той би искал част от тези пари да се върнат обратно в джобовете на западноевропейските строителни компании. Но ако усещането на компаниите от ЕС е, че този регион е несигурен, с тях и парите на Брюксел ще си останат химера.
Основната вреда, която Милошевич нанесе върху страни като България и Румъния, е психологическа. Защото създава илюзията, че можете да вървите срещу европейското общество и да се отървете от възмездие. Докато имате Милошевич като съсед, не можете да имате и здравословен политически дебат в България. Най-добрият пример за това е Македония, която по мое мнение има най-лошата преса в региона. Македонската преса едва ли има кой знае каква информация, но е пълна с конспиративни теории и разкрития на заговори. Някои от българските вестници също изпадат в такива крайности.
- Има голяма конкуренция за транспортирането на петрол и газ от Кавказ към Западна Европа. И съответно има много предложения. Това, което обаче е очевидно в момента, е, че предложенията за заобикаляне на Сърбия се разглеждат много по-сериозно. Преди няколко години това не беше така поради разбирането, че проблемите в Сърбия ще бъдат краткосрочни. Сега става ясно, че дори Милошевич да падне, проблемите остават. А светът трябва да се движи напред, независимо от това дали имате или нямате авторитарен режим в Сърбия. Ако Милошевич и опозицията започнат да се карат помежду си, светът може скоро да се откаже от надеждата си да реформира Сърбия и ще я остави да се оправя сама. На Корея това отне 50 години. Не казвам, че това ще отнеме 50 години в Сърбия, но ако промяната покаже, че няма промяна, това ще даде допълнителни аргументи за коридор номер 8.
Има ли добри и лоши офшори
Mного хора в България досега се съмняваха чия собственост е първата частна национална телевизия. Официално се знаеше, че BTV e собственост на Мърдок, а неофициално се подозираше, че шефът в сянка е скандално известният Красимир Гергов. Накрая се оказа, че още от самото начало лицензът е бил даден на офшорна компания () с неизвестни собственици, зад които може да стоят както Мърдок и Гергов, така и всеки друг. Формално погледнато, това не нарушава медийния закон. В действителност обаче офшорната регистрация позволява да бъде скрит истинският собственик на телевизията, което повдига въпроса на чии интереси е бил подчинен конкурсът. Фаворитът на част от управляващите, "Нова телевизия", беше отрязан с аргумента, че акциите й са на приносител, което принципно е едно и също като това собственикът ти да е офшор. И в двата случая резултатът е неясната собственост на кандидатите. Това не би било проблем, ако управляващите не тръбяха непрекъснато, че държат на прозрачните процедури и че до участие трябва да се допускат само капитали с доказан произход. Практиката сочи точно обратното - приватизацията е пълна с примери, които показват, че нещата се решават под масата и по целесъобразност. Преди месец държавата отказа да продаде банка Биохим заради неясните капитали на купувача, но преди това със същите капитали хората на Митко Събев купиха най-големия дистрибутор на горива "Петрол". Освен това конкурсите за други две от държавните банки бяха спечелени точно от офшорни купувачи.
Деленето на офшорите на добри и лоши напомня на разпознаването на групировките на наши и чужди. Проблемът всъщност не е нито в офшорите, нито в групировките, а в правилата за правене на бизнес, които управляващите налагат. При липсата на прозрачност и гаранции за собствеността големите инвеститори ще продължат да ни заобикалят, а вместо тях в страната ще влизат само рискови капитали с неясен произход.
Джордж Тенет дойде, Чорни и Ершов си отиват
Милошевич, Русия и мръсните пари доведоха шефа на ЦРУ
Илин СТАНЕВ
Майкъл Чорни вече сигурно няма да може да вкарва голове във вратата на Левски, поне не на стадиона в квартал "Герена".
В петък вечер МВР издаде заповед, с която на евреина от руски произход, гражданин на Русия, САЩ и Израел, се отнема правото на пребиваване в България и му се налага административна мярка отказ за влизане в страната за десет години.
Друг в списъка е Владимир Горшенин, академик, бивш генерал от руското разузнаване, който в България се занимава с търговия с оръжие, незаконни компактдискове, контрабанда на скъпоценни камъни, чрез фирмите Агропласт, "Старт" и "Старт 93". Има съмнения за участие в огромен канал за пране на пари. С Горшенин е свързан Равил Хайрулин, който е доставчик на Министерството на отбраната. От същата група е и Дмитрий Ширков, който е и гръцки гражданин.
Последният в списъка е Денис Ершов, който е под наблюдение за участие в канали за пране на пари.
Ершов е собственик на Нафтекс груп, която от своя страна е собственик на Нафтекс петролеум - България, чийто управител пък е Митко Събев. Нафтекс петролеум - България (бившата Юкос петролиум - България) участва преди година в приватизацията на държавния дистрибутор на горива "Петрол". Още по времето на сделка с "Петрол" беше ясно, че Юкос няма нищо общо с руската петролна компания. Регистрираната във Варна компания всъщност бе наследник на "Феста", която още през началото на 90-те години е разследвана в САЩ за пране на руски пари.
Ершов нашумя напоследък покрай провалената сделка за държавната банка Биохим и заплахите, че може да съди Банковата консолидационна компания.
Присъствието и на петимата е оценено като заплаха за икономическата и националната сигурност. Заповедите не подлежат на обжалване по Закона за чужденците в Република България. Адвокатът на Чорни не знаеше за новината и отказа коментар.
Новината за забраната за влизане в страната на петимата дойде само
Вашингтон, както и българските власти упорито криеха истинската цел на визитата на Джордж Тенет. Според комюникето на Националната разузнавателна служба разговорите на Тенет в София (13-15 август) са били съсредоточени около двустранното сътрудничество между България и САЩ в областта на борбата с организираната престъпност, тероризма, контрабандата на наркотици и нелегалната имиграция, както и българската позиция по кризата в Косово. Общото между тези теми е стратегическото положение на България, но между редовете остава интересът на Вашингтон именно по тези проблеми и именно в България. Вашингтон отдавна е фокусирал вниманието си върху балканския маршрут на наркотици и това едва ли е нещо ново. Новото е интересът към организираната престъпност и нелегалната имиграция, която на пръв поглед не касае директно САЩ, а още по-малко ЦРУ. Намесата на управлението в области, иначе в приоритет на ФБР, може да е свързано само с кризата в Сърбия, руските интереси на Балканите и притока на мръсни пари от бившия СССР.
Истинската тема на разговорите на Тенет в София успешно бе прикривана с интереса на ЦРУ от действията на руските спецслужби в България.
Седмица по-рано руското Министерство на външните работи публично се възмути от пренебрежителната позиция на България към руските интереси у нас. В същото време посолството на Русия в България трябваше да излезе със специално обръщение до медиите, че дипломатическият персонал не само не се е увеличил, но дори е намалял. Обръщението беше предизвикано от съобщенията в българските медии за засилената активност на руските специални служби в София. Разменените реплики между България и Русия предизвикаха необичайно бърза реакция от страна на американския държавен департамент, който заяви, че подкрепя външнополитическата ориентация на България. Според достоверни източници тази подкрепа е била потвърдена от Тенет, който освен това е коментирал и действията на руските спецслужби на Балканите. Интересът на ЦРУ в тази област е оправдан, доколкото Русия проявява засилена активност в региона. При условие че Милошевич спечели изборите, Русия запазва един съюзник, който може да се окаже повече тежест за глобалните интереси на Кремъл. Победа на опозицията (колкото и да е невероятна) пък може да създаде един непредвидим играч на балканската сцена. Неслучайно руският военнопромишлен комплекс активизира бизнеса си в региона - в България засега той се изразява в традиционен натиск да купуваме руски оръжия и резервни части, докато в Гърция върви доста успешно.
В същото време активността на Москва е съпроводена с прокарването на руските икономически интереси на Балканите, вероятно единственият регион в Европа, който поема с готовност капиталите, идващи от бившия СССР. Нахлуването на руските пари обаче е съпроводено с нарастваща криминална активност, характерна за руския бизнес изобщо. Това обаче едва ли е добър сигнал за западните компании. Примерът на Босна, където милиарди долари потънаха в мафиотски структури, е червена лампичка за Пакта за стабилност на Балканите. Едва ли Вашингтон и Брюксел ще развържат кесиите си, ако не знаят къде ще отидат средствата.
Подобна теза бе изказана от балкански анализатори като Зоран Куцовац от "Джейнс информейшън груп", който предположи, че една от темите на разговорите на Тенет в София може да бъде нахлуването на руската мафия в Централна и Източна Европа. Достоверни източници потвърдиха, че наистина една от темите при посещението на шефа на ЦРУ е била именно експанзията на капитали с неясен произход в България и нуждата от политически консултации. Това вероятно обяснява факта, че срещите на Тенет бяха на твърде високо ниво - нещо не много обичайно за шефа на организация, която предпочита да стои на сянка.
През септември 1997 г. съдията Уилямс Уебстър, бивш директор на ЦРУ, писа: "Ако срещу силите на организираната престъпност не бъдат поставени надеждни прегради, Русия ще продължи да деградира до превръщането й в криминално-синдикалистка държава. " Докато офисът на ФБР отдавна действа в Москва и се занимава с координацията между американските и руските специални служби, ЦРУ пое ролята на глобалния полицай, особено там, където ФБР няма влияние. В края на 1998 г. агенти на ФБР пък обучаваха български полицаи в борбата с организираната престъпност и корупцията. На няколко пъти е било намекнато, че основният проблем са престъпните групировки, нахлуващи от бившия СССР.
Най-емблематичният представител на руските капитали със съмнителен произход в България е бизнесменът Майкъл Чорни, чиито интереси се разпростират от футбола и медиите до бизнеса с петрол, телекомуникациите и банковото дело. След летящия си старт в България в последно време експанзията на Майкъл Чорни започна да замира. Най-вероятната причина за това е натискът отвън след разкритията за бизнеса на фамилията Чорни. През май тази година американското списание "Форчън" подробно описа делата на "Транс уърлд груп" (TWG), която окупира руския пазар за алуминий през последното десетилетие. Списанието цитира анализатори, според които TWG е свързана с прането на пари в Bank of New York, швейцарската фирма Mabetex и обществената компания YBM Magnex, създадена от руски мафиоти в Пенсилвания, която бе затворена от федералните агенти през 1999 г. Освен това бивши агенти на ФБР обвиняват Чорни, че пере пари срещу комисиона от 10%. Швейцарската полиция пък разследва Лев Чорни, брат на Майкъл, във връзка със скандала с фирма Mabetex.
В края на юли БКК отказа да продаде банка Биохим на Нефтинвестбанк. Държавата започна да проучва акционерите на купувача, когато на практика сделката беше приключена и оставаше да се парафира. Не е тайна, че зад необичайната предпазливост на БКК стоят слухове за връзка на Нефтинвестбанк с руския бизнесмен Майкъл Чорни. През последните години в българските медии периодично се появяваха съмнения за такава връзка, но не и конкретни доказателства. "Нафтекс петролеум България", основният акционер на Нефтинвестбанк, дори бяха заявили, че ще съдят в. "Сега" заради твърдението, че Чорни стои зад фирмата. Твърди се, че Костов се е срещал с американския посланик във връзка с операциите на Чорни в България и по-конкретно продажбата на Биохим. Официално Нефтинвестбанк беше отхвърлена като купувач заради офшорните фирми, които притежават значителна част от нейния капитал. Жотев заяви, че не знае кои са реалните собственици на банката, но е възможно при Костов да е постъпила такава информация и това да е причината за провала на сделката.
В същото време структурите, близки до Майкъл Чорни, трябва вече да са се лишили от всякаква надежда да проникнат бързо на телевизионния пазар в България. Предната седмица окончателно стана ясно, че гръцката "Антена ТВ" купува "Нова телевизия". Твърди се, че интересът на Чорни към частния канал датира още от края на 1997 г., като дори са правени сондажи за закупуването му. Косвено потвърждение за влиянието на Чорни в "Нова телевизия" е масираното присъствие на "Мобилтел" на Владимир Грашнов, близък приятел на еврейския бизнесмен и управител на единствения български GSM-оператор, за който се твърди, че е притежание на Чорни. Дали Чорни наистина е притежавал акции в "Нова телевизия" е невъзможно да се разбере, тъй като акциите на дружеството собственик "Мултимекс И.Д." бяха на приносител. За сметка на телевизията обаче Чорни започна експанзия на вестникарският пазар. Вестник "Планета спорт" е съвместно предприятие между "Пресгрупа "Монитор" ООД, която притежава в. "Монитор", и офшорната компания "Ем Си Джи холдинг лимитед". По-късно същата компания, представлявана от финансиста на Чорни - Джоузеф Карам, и адвоката на руския бизнесмен Тодор Батков закупи "Стандарт нюз" АД.
Чорни е на път да загуби позиции и в телекомуникационния сектор, където притежаваното от него дружество "Мобилтел" все още държи единствения лиценз за GSM-оператор. Първият голям удар бяха обвиненията, че дружеството източва средства от БТК и "Мобиком" чрез генерирането на фиктивен трафик. Костов се опита да ограничи почти монополните позиции на "Мобилтел" чрез продажбата на държавния телеком. Независимо че сделката за БТК се провали, сега държавата ще се опита да спазари бързо втория GSM-лиценз, за да осигури конкурент на "Мобилтел" и на печалбите на Чорни.
Паралелно с ударите по конкретни сделки Костов се опита да лиши от влияние и политическите поддръжници на Чорни в България. В общата чистка в правителството от края на миналата година паднаха и двете фигури, които най-често биваха засичани в обкръжението на Чорни. Богомил Бонев и Евгений Бакърджиев все още имат протежета по етажите на властта, но подкрепяните от тях купувачи все по-рядко печелят важни сделки.
Докато българските медии и бивши разведки се състезаваха да свържат посещението на директора на ЦРУ Джордж Тенет със създаването на нов американски шпионски център в София, държавният секретар Мадлин Олбрайт реши спора. Във вторник Държавният департамент обяви, че настоящият посланик в Хърватия (и бивш в България) Уилям Монтгомъри е назначен да води новия офис за Югославия в Унгария. Той ще се занимава с координацията и подкрепата на демократичните сили в Сърбия от Будапеща, "очевидно най-доброто място, където имаме подходящите средства за това", както гласи съобщението на Държавния департамент. Междувременно Унгария бе избрана да излъчва забраненото от Белград радио Б-92, а унгарският министър на външните работи Янош Мортони имаше среща в Брюксел с Хавиер Солана, върховният представител на ЕС в областта на външните работи и сигурността, Бодо Хомбах, координатора на Пакта за стабилност на Балканите, както и с представители на сръбските медии и неправителствени организации.
Въпреки това сведенията на българското разузнаване вероятно са изключително ценни за американските служби за сигурност. Още в средата на 1998 г. след ядрените тестове в Индия и Пакистан стана ясно, че ЦРУ често е една стъпка след събитията. Тогава по предложение на Тенет за първи път от много години е увеличен бюджетът на управлението, което отговаря за специалните операции. Вторият извод на управлението е, че не се използват достатъчно сведенията от местни източници. Някои анализатори свързват провалите в Югославия с пренебрегването на информациите, идващи от Балканите. Затова не е случайна срещата между Тенет и началника на главна дирекция "Военна информация" в Министерството на отбраната ген. Ангел Кацаров. За военното разузнаване се твърди, че е подавало най-адекватна информация за положението в Югославия, още преди конфликтът в Косово да избухне.
Тенет благодари на българските служби за предотвратяването на опита партида ракети "земя - въздух" да бъде изнесена за Югославия през България. В същото време председателят на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев се похвали, че България е спомогнала за разкриването на единствения доказан трафик на ядрени материали. Едва ли обаче точно това интересува Тенет, особено след обвиненията, отправени срещу България в Съвета за сигурност, че София е основен износител на оръжие в конфликтните райони на Африка.
В крайна сметка стабилността в региона отдавна не е просто липса на военни действия. Защото не може да има остров на стабилността, завладян от съмнителни интереси, които спъват дългосрочните перспективи на страните в региона. Правителството на България вече спомена организираната престъпност като заплаха за националната сигурност. Остава да се види дали то ще се бори с нея и тогава, когато няма външен натиск.
Костов и Стоянов обявиха война на "паралелната власт"
Йово НИКОЛОВ
Кой какви филми би гледал през уикенда? Какъв ще бъде изборът на играчите в "Бръмбаргейт" и на управляващите? В кварталната видеотека Никола Филчев сигурно няма да се затрудни много - "Обществен враг" е логичният завършек на тези дълги прокурорски дни, изпълнени с параноя. Президентът може наготово да взема реплики от "Парламентьорът", а подгрят от атаките на определени издания към него, шефът на контраразузнаването ще посегне към "Вестникът". Бонев е ясен - той си е за старата кримка "Ужилването". Един със сигурност няма да седне пред видеото. Иван Костов ще мисли сценарий - за екшън.
Темата за бръмбарите, които еволюираха от стадий "гризачи" до разред "хищници", остана на заден план през миналата седмица, но вече получи други измерения. След срещата с Костов и МВР-шефа в четвъртък президентът преформулира казуса и обяви новия враг на управляващите - паралелната власт.
Изказаните колебания за смяната на главния секретар на МВР ген. Божидар Попов при завръщането му от почивка не се оправдаха. Държавният глава подписа указа за неговото освобождаване, както и предложения от Министерския съвет за негов приемник полк. Славчо Босилков. Демонстративната среща между Костов и Стоянов, изглежда, целеше да покаже две неща - първо, че разгърнатата атака срещу управляващите по-скоро ги консолидира, отколкото разединява, и второ, че президентът е искал да знае докъде ще стигне изпълнителната власт в действията си и дали изобщо ще действа.
Смяната на Божидар Попов със Славчо Босилков подсказва, че нещо трябва да се случи, и то съвсем скоро. На мястото на генерал Попов, който беше по-скоро аналитик, отколкото оперативен работник, застава човек, равностоен на бившия министър Богомил Бонев. Босилков е последният коз от кадровата колода на премиера, но съвсем не лош. Полковникът е израснал в полицията и не е лаик в апаратните игри в сградата на "6 септември" 29, което, се оказва, е жизнено важно за пребиваването там. Цялата му кариера е преминала в полицията - от икономическото направление до директор на ДНСП. Божидар Попов така и не беше приет добре от оперативните работници и средния ръководен кадър, докато Босилков има позиции във всички нива на МВР. И точно затова винаги е разполагал с много информация. За разлика от лоялния към управляващите Божидар Попов Босилков беше единственият шеф на служба, който възрази открито на напористия Богомил Бонев в началото на управлението на СДС и заяви, че неговият Закон за МВР е лош.
Затова самата номинация на бившия полицай №1 за приемник на главния секретар вбеси Бонев. Бившият шеф на МВР доста неочаквано заяви в интервю по националното радио, че спира да бъде толерантен към МВР, а Иван Костов може да очаква големи неприятности от него.
Трябва да се очаква, че Босилков няма да остане длъжник на Бонев. От декларираната от президента задача "да се реагира бързо и в кратки срокове" може да се съди, че вече са набелязани някои реализации, казано на професионалния жаргон на полицаите.
През миналата седмица развитието на "Филчевгейт" получи една очаквана посока - атаката срещу директора на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов през избрани медии се изостри значително. Появилите се в някои вестници информации, че НСС уж се е интересувало от имотното състояние на главния прокурор и неговите посещения в чужбина, е доказателство за тезата, че целта на скандала е изолирането на главния прокурор от изпълнителната власт от страна на неговото обкръжение, пълното му параноизиране и подчиняването му на групови интереси в прокуратурата. Във "Филчевгейт" се искат оставките на точно определени хора, а се подминават имената на други и това предизвиква въпроса - кои са невидимите играчи, които уж нямат участие в гейта. Например защо никой не иска оставката на сегашния зам.-директор на НСБОП и бивш шеф на СОТИ полк. Светлозар Спасов, който трябва да носи пряко отговорността за действията на своите подчинени, а уволняват главния секретар.
Може би най-добре си изигра картите именно бившият вътрешен министър Бонев. Заканата му след номинацията на Славчо Босилков за главен секретар е само видимата част. Вътрешният ексминистър зае позиция, която му носи само дивиденти - регистратор и принципен коментатор на събитията. Една от причините е, че първата проверка за монтирането на бръмбарите в дома на главния прокурор е станала по време на неговото ръководство на МВР и той би трябвало да носи отговорността си. Затова той видя във "Филчевгейт" компромат и срещу себе си. Втората е, че персоналната му атака срещу Костов през пролетта не доведе до особено разклащане на властта въпреки медийния шум. Третата причина е, че атаката срещу това МВР обслужва желанието на Бонев за реванш, без той да застава видимо на огневата линия, защото при Бонев, изглежда, всичко е лично. Той намрази главния си секретар Божидар Попов, защото генералът докладва на премиера за побоя на туристи на язовир "Искър" от близки до тогавашния вътрешен министър служители на Бюрото за оперативно издирване през август миналата година и непрекъснато атакуваше Попов по медиите (между другото, следственото дело за полицейските издевателства на Щъркелово гнездо, което се водеше от Софийска военна окръжна прокуратура, потъна в дебрите на Върховната касационна на Никола Филчев).
Другият, който атакуваше през пролетта Богомил Бонев, беше именно ген. Атанасов. Бонев сложи шефа на контраразузнаването в списъка на личните си врагове, след като не успя да разбере съдържанието на доклада на тази спецслужба за размерите на корупцията във властта, който Иван Костов получи през декември. И което беше по-важно за самия Бонев - дали името му е написано вътре и това ли е причината, заради която премиерът го извади от правителството.
Проблемът с реваншизма и "Бръмбаргейт" има едно опасно измерение. И то е, че персоналната атака измества своята цел и преминава в удар срещу институцията, в случая самото контраразузнаване.
В този контекст изявлението на Петър Стоянов, че без дейността на тези специални служби България не може нито да защити своята национална сигурност, нито да се пребори с престъпността във всичките й форми, получава своето логично обяснение. В началото на "Филчевгейт" управляващите виждаха единствения си проблем в това да обяснят на обществото, че МВР не е подслушвало главния прокурор и България не е полицейска държава. Сега стана ясно, че опасността идва от невъзможността на ръководството на МВР да контролира служби като СОТИ и БОИ, които могат да ползват ресурсите на МВР за изграждане на свои клиентелистки структури. В изявлението на президента има още един интересен аспект - позицията му за смяната на главния секретар, която не "решава проблемите на МВР". Това той заяви веднага след разговора си с Божидар Попов. Източници от президентството твърдят, че генералът е обяснил на Петър Стоянов особения статут на СОТИ, от която започна скандалът. СОТИ се ръководи един път по Закона за МВР и втори път по Закона за специалните разузнавателни средства. Така например началникът на СОТИ не е длъжен да организира изпълнението на заповедите на министъра и главния секретар (според Закона за МВР), както е за другите служби, тъй като тези заповеди се издават по Закона за специалните разузнавателни средства по строго определена технология. Тази и други празноти в законодателството, на които ген. Попов е обърнал внимание, вероятно са разклатили увереността на президента, че рокадата ще реши проблема. От това произхождат и опасенията на Петър Стоянов за контрол над тези служби и изграждането на паралелни структури вътре и вън от МВР, които имат достатъчно ресурс да подслушват и да използват възможностите на вътрешното министерство за свои корпоративни цели.
"Бръмбаргейт" наистина беше информационна битка - въпросът беше кой ще убеди обществото в своята невинност. Затова тя се водеше чрез факсове, компромати и пресконференции. Войната срещу паралелната власт обаче ще трябва да се проведе и в реалния живот. Затова след срещата при президента усещането е, че с вкарването на силови играчи правилата се сменят и властта ще отвърне на удара.
Жега. Зад ъгъла.
Не бръмбар, а кошер централи
Татяна Ваксберг
Опитайте с добро - невинно попитайте с какво се е занимавала Държавна сигурност и някой добронамерен служител все ще ви каже, че въпросът е сложен. Улови ли нездрав блясък в очите ви, непременно ще добави дежурното признание, че в ДС имало извращения - "ето Шесто например". Опитайте пак - пребройте на глас поне до шест и попитайте нещо за първите пет управления. И тук е лесно - първите пет са разузнаване, контраразузнаване, военно контраразузнаване, научно-техническо управление, управление за безопасност и охрана. Ако ви хрумне обаче да питате нещо за "научно-техническото", идва ред на първото пускане по пързалката - или ще чуете, че това е икономически шпионаж, или че е технически и научен (естествено). Овладейте блясъка, немите документи на това управление са по-приказливи от хората. Именно то е родината на прочутите микрофони в стените и телефона, на тайното влизане по къщите, на проверката на писмата, телеграмите, факсовете, телексите и колетите, на изработването на фалшивите документи, на развитието на химическите и радиолабораторите. Това е предшественикът на днешната СОТИ.
За нормалните хора страшилището на Живковите времена се казва Шесто управление. В техните представи то е следяло и подслушвало хиляди хора, можело е с един замах да разруши личния живот на човека. Не би могло да им хрумне, че вътре в самата ДС е царял същият страх, но от съвсем друго ведомство - научно-техническото управление (НТУ). Просто в него е бил концентриран техническият инструментариум, от който са се ползвали едновременно пет управления с различна насоченост. Поръчвали са му да подслушва човека Х и после са получавали дешифрирания на пишеща машина запис. Съответно от НТУ е зависело дали различна структура на репресивния апарат ще получи навреме информация, за да си проведе акцията. Да не говорим за това, че освен началника на самата ДС и министъра само това управление е знаело накуп тайните на различни поделения, намеренията им, посоката, в която работят и конкретните резултати, които получават. Отгоре на всичкото в прерогативите на НТУ са влизало създаването, поддръжката, инсталирането и проверката на техниката, с която само то си е служело. Което значи, че никой освен НТУ не е могъл да контролира него самото. Иначе казано, самата ДС не е била застрахована - нито от произволно следене на свои хора, нито от вътрешни манипулации.
Как се организира подобна дейност, за да добие минимална степен на риск за своя създател и консуматор? Това не е въпрос от висините на демокрацията. Задавали са си го в продължение на 45 години самите ръководители на Държавна сигурност. И чак до краха на Берлинската стена не са намерили отговор. В началото, през 1947 г., ДС си създава едно малко техническо отделение с пет дейности - подслушване, четене на вътрешна и външна кореспонденция, изработване на фалшиви документи за служители на ДС, изработка на радиостанции за репресивния апарат и прехващане на дипломатическия радиотрафик на Югославия, Гърция и Турция. Последните две занимания първи създават вътрешни кризи в ДС - на свое подчинение ги искат поне две други ведомства - разузнавателното и контраразузнавателното. След две премествания от едно място на друго през 1964 радио дейността е отделена в самостоятелен отдел на ДС и никога повече не се връща на изначалното си място. Изработването на фалшиви документи е друга ябълка на раздора - няма структура на тайната полиция, която да не е поискала сама да се занимава с това. След 4-годишно странстване по най-разнообразни структури фалшификаторите се връщат на бял кон на старото си място, но през 1970 г. все пак загубват своята автономия в полза на разузнаването, което ги оглавява.
През 1953 г. към дейностите на техническия отдел се прибавя и още една - тайно фотографиране и секретно отключване. Към нея веднага протягат ръце няколко ведомства на ДС. Печели контраразузнаването, но войната е дълга - фотографите и ключарите на два пъти се местят за по две години ту насам, ту натам, докато в крайна сметка не се оказват подчинени на вътрешния шпионаж през 1973 г. Началото на 70-те е време, в което изходът от всяка подобна битка придобива особено значение за репресивния апарат - нали току-що контраразузнаването се е сблъскало със своята дублетна форма: новосъздаденото Шесто управление, чиято дейност пак е вътрешният шпионаж. Конфликтите между двете организации идват да обогатят една мрежа за тотален надзор, и без това раздирана от достатъчно вътрешни скандали. Отгоре на всичкото междувременно малкото отделение за техническо следене на хора е пораснало - станало е отдел, а после и управление. И с това се е изравнило по ранг с всички останали служби, които години наред му дърпат чергата, Оттук нататък страничният контрол над техническия инструментариум на ДС може да се определи само като невъзможен.
Големият въпрос без отговор е бил задаван повече от две десетилетия - дали трябва изобщо да го има това централно НТУ, или е достатъчно всяко - Шесто, Второ, Първо, Трето и т.н., да си има собствена техническа група за тези дейности. Почти всяка година този проблем е обсъждан на заседания на ръководния орган на МВР - колегиума. Основната теза на противниковия лагер е следната: липсват йерархични връзки в работата между "стратегическите" управления и техническото. Липсва контрол.
В самото начало на 1985 г. този проблем намира израз в признанието и на самия министър на вътрешните работи Димитър Стоянов: "НТУ е събрало прекалено много власт (...), то стана прекалено силно (...), прави, каквото си иска (...), ние не можем да го контролираме. " По собствените му думи, запазени в стенографски записи на архива, той повече от година молил Тодор Живков да му разреши друг бюджет и ново преструктуриране на НТУ.
Нещо повече - НТУ увеличава личния си състав почти двойно. Ако през 1985 г. в него са работили на щат общо 478 офицери и сержанти, то година по-късно техният брой е вече 900 души.
Основната им дейност в последните години на Живков е да слагат микрофони и да четат писма. Има и друга промяна - управлението си сменя името. От 1986 г. до 1989 г. то се казва Четвърто оперативно-техническо управление на ДС.
Когато след 1990 г. възникваше въпросът с какво се е занимавало управлението под номер 4, класическият отговор на висши служители на ДС гласеше: "то беше научното (разузнаване)". Кой знае защо този отговор звучеше задоволително или поне не предизвикваше нови въпроси. Докато днес не възникна скандалът със СОТИ, службата - наследник на Четвърто управление, започнала живота си на 26 януари 1990 г. с решение на бюрото на Министерския съвет и с одобрен щат от 590 човека.
