Пастирът Павел Койчев
Скулпторът провери човешкия стаден инстинкт със своята Биволица в курорта "Златни пясъци"
Мария ЛАНДОВА
Добре дошли при "Стадото"! Така Павел Койчев, един от старшите пастири на родната скулптура, откри на 12 август своето поредно произведение - монументална композиция, издигната в близост до морето на "Златни пясъци".
"При стадото" става за име на пасторална кръчма в битов стил с чеверме, чанове и кавал, а на "Златните" е пълно с подобни. Но "Стадото" на Койчев не е курортна атракция, а художествена акция, в която са вградени две години от живота на скулптора. Тя логически, съдържателно и пластически свързва, в известен смисъл произлиза и дори цитира предишните негови акции с екозвучене: "Торен бръмбар" (в подножието на НДК) и "Изкуственост - нещо за клонирането"(в село Осиковица). Авторът продължава да дълбае в каньоните на атавистичните демони. Търси прибоя между природното и социалното, естественото и изкуственото, временното и непреходното. Земното и космичното.
Всъщност не зрителите бяха дошли при скулптурното стадо, а огромната черна биволица - сякаш изригнала от езическите дълбини на земята и от недрата на несъзнателното, за да наблюдава с невиждащ поглед пъстрото стадо от курортисти, които точно като манекени на стадното чувство трамбоват дружно най-комерсиализираната алея на комплекса - крайбрежната. Тя се гъне по контура на брега, натъпкана като апендикса на всеяден великан с всевъзможни, често абсурдни стоки: до прозаични гащи и джапанки - екзотиката на живите змии; до тях пък френетично подскача човек върху чучело на бик, имитиращи родео. Минипанаир на световната амбулантна търговия и глуповатото безгрижие на homo ludens. Обратно - отчуждена от всичко дребно, повърхностно и преходно, Биволицата на Койчев се извисява над суетата на случващото се. Погледът й е зареян в безкрая на нощното море, а кънтящото й мълчание се слива с тътена на прибоя. От скулптурната група, ситуирана блестящо в "изкуствеността" на лъскавия курорт, наистина извира усещане за нещо автентично и изконно истинско. И макар временна (до края на сезона), направена от нетрайни материали като дърво, гипс, кълчища (което е и голямата болка на скулптора!), композицията "Стадото 2000" генерира вечност и превръща луксозните хотели в бутафорен декор на антична драма.
В центъра на идеален кръг - езеро от "вряща" кал, нещо като кратер на ада, е стъпила мощно на четирите си яки като колони крака Биволицата - Майка - Природа - Космос. Свещената (със златни рога), но и страшна крава е разпнала на рогата си детството и сънищата на Койчев с енигматичния си силует. Тя е олицетворение на търпеливост и сдържана болка, но в нея е вкопана и вече цъка адската машина - ужасът от свършека на Търпението... В нейният търбух е земното кълбо. Или земното кълбо е нейна утроба. Паралелите и меридианите са изплетени от неогладено дърво и в друг мащаб то би изглеждало като кошница с покупки от супермаркет. Тази Кошница - Утроба - Земя е претъпкана с полиетиленови разноцветни чували с отпадъци, и всеки миг ще се пръсне в послание срещу безхаберното потребителство, което подменя живота. Чувалите са единственият суров цветен акцент в творбата, другото са (не)цветовете на първична кал, неразорана угар, изгоряло стърнище и космическа нощ. Около Биволицата директно от калта напират да се родят нови Биволи - светове, дръзко устремени към звездите, а някаква космическа фата моргана вече е съсякла с неумолим космически меч едната. Но не в отсечената глава е драмата. Драматизът е в напрегнато празните очи на Биволите. В обречеността.
Авторът е рядък вид скулптор, при който пластичната и съдържателната страна в творчеството са балансирани като на аптекарска везна. Той е пластик редом с пластиците и концептуалист редом с концептуалистите. Той е Павел Койчев. Оттам идват и изключителната чистота и сила на формата, носеща мощно, но и леко отстранено, елегантно артикулирано послание. И почти вече написала, че и в "Стадото" няма нищо излишно, се сещам за малката антропоморфна фигурка, кацнала като извънземен бръмбар-комар между рогата на Биволицата. Тя е твърде високо и твърде дребна, за да бъде разгледана. И твърде бъбрива като сюжет. Това е образът на Космическото пастирче с ямурлук - криле - антена от нежна батиста. То служи за контрапункт и мащаб, но има ли по-удачен контрапункт от жужащия курорт наоколо. И без пастирчето е ясно, че през новото хилядолетие космосът ще се възприема като пасбище, но човешките проблеми и апокалиптични страхове ще се разрастват като космос.
Пластически авторът е избрал еклектичното наслагване на стилистики с марката Койчев: тук са любимите му изящно-стилизирани асиро-вавилонски УЖ натуралистични форми на биволските глави; калта и преплетените клони от "Торен бръмбар"; "анималистичната", сякаш открадната от Сфинкса монументална линия на "Изкуственост". И, разбира се, невероятната Койчевска игра с околното пространство.
По замисъл "Стадото" трябваше да се обиграе и осмисли и със средствата на други изкуства. Койчев показал проекта на Нешка Робева и й предложил да направи танц по музиката на "Апокалиптика". Тя приела. Пак по замисъл танцът трябвало да се състои в калта под биволицата, но калта стана възрядка и танцьорите бяха затруднени. Танцовата композиция - доста барокова най-вече заради аморфните и шарени костюми - се изнесе встрани от "Стадото" и финишира с няколко ефектни и безстрашни, почти нестинарски навлизания и овъргалвания в "калта" на живота. Танцуващите и музиката присъединиха към публиката и нищо неподозиращи курортисти, които припознаха в акцията поредната пъстра атракция. От което Биволицата нито спечели, нито изгуби. Тя не ги забеляза.
Джазприказки
Димитър ПАНЕВ
The sea, the sky / you and I - с този рефрен от композицията All Blues на Майлс Дейвис завърши програмата на "Карин Крог квартет", Норвегия. Изпълнен с лекота, във великолепната лятна вечер той прозвуча като мото на тазгодишния Варненски джазфестивал (3 - 5 август).
За мен лично нишката в деветото му издание обаче беше друга. Край морето се срещнаха музиканти от различни страни, които виртуозно и с чувство разказаха истории, съставени от звуци и тонове - вълшебни, страстни, очарователни. С непретенциозността на изпълнението и човешката си непринуденост Карин Крог например ми напомни баба сладкодумница, нареждаща приспивна приказка. Песните от програмата й са от отминалите джазвремена, но в нейната изчистена интерпретация и лично обаяние звучаха съвременно.
Публиката имаше възможност да направи интересен паралел с британците от група "Азимут" (Норма Уинстън - вокал, Джон Тейлър - пиано, и Кени Уилър - тромпет), открили фестивала предишната вечер. Той не е единствено в съпоставянето на двете певици, а и в чувството, че наистина слушаш истории. Уинстън е като лек бриз, Тейлър те повежда за ръка, а Уилър те понася върху гребена на музиката. Това беше един от звездните мигове на фестивала.
Неизбежно се налага сравнението с певицата от третата вечер - Йълдъз Ибрахимова в дуо с китариста от Чехия Рудолф Дашек. Силният, висок и натрапчив вокал заглушаваше китарата, опитваше се да порази публиката и създаваше чувството, че нещо с озвучаването не е наред. Оказа се, че това е изрично изискване на самата Ибрахимова. А 67-годишният Дашек, един от хората, създали историята на европейския джаз, служеше единствено за фон!
Няма как да не си припомним средата на 80-те, когато младата тогава група "Джазлиния", създадена около Йълдъз Ибрахимова и Теодосий Спасов, впечатляваше с неортодоксалното си отношение към понятия като джаз, фолклор, импровизация и носеше новаторството в българската музика. Концертът на Ибрахимова във Варна обаче заличи магията от срещата с Крог и Уинстън. Жалко, че това бе и един от фестивалните проекти.
От тях беше и концертът на дуото Стоян Янкулов и унгарския перкусионист Корнел Хорват, в който звучаха африканска глинена делва уду, американска дървена кутия гато, български тъпан и др. Двамата отново ни пренесоха в света на приказките - балкански, африкански, ориенталски, пълни с шеги и ритъм. Между изпълнителите имаше не само прекрасен диалог, но и взаимно допълване. Хорват е един от най-известните и виртуозни унгарски музиканти, пълен с нестандартни идеи и професионалист от световна величина. Онова, което прави впечатление при Стоян (особено през последните три години), е израстването му като allround перкусионист със собствено лице и почерк. Изкушавам се да цитирам бременския вестник, обявил го за човек, който свири сам със себе си в трио. Във Варна Стоян включи и гласа като допълнителен ритмичен инструмент. Резултатът беше уникален концерт, поднесен от великолепни музиканти.
Единственият изцяло български концерт бе на квартета около Митко Рупчев. Във Варна той привлече вниманието със стремежа си към отворена и спонтанна музика, за разлика от типичните за него по-популярни и комерсиални изпълнения. В "сблъсъка" с конкурентното фестивално обкръжение шансът според мен беше на страната на младия Рупчев.
Европейската импровизирана музика се представи с два проекта - от Австрия и Германия. Концепцията на австрийското трио на Франц Хаутцингер за екстремен минимализъм е твърде далеч от първообразите и може да бъде окачествена с една дума - скука. Германският квартет около кларнетиста Тео Юргенсман обаче ни пренесе буквално в света на братя Грим - малко тъжен и суров, но изящен и с великолепно чувство за детайл.
Програмата завърши с традиционния проект на Анатолий Вапиров (музикален директор на фестивала от 1991). Той се представи с вече известния квартет в състав Вапиров - саксофон, Кузнецов - пиано, Волков - бас, Янкулов - тъпан и ударни. Това, което остана скрито за публиката, е, че тук няма ноти, репетиции и уговорки. Изпълнителите дори не се срещат преди концерта, а търсят онова първо чувство, раждащо се при директния контакт със сцена и публика. Концертът представляваше ураган от бурни, искрящи, виртуозни изпълнения, в които четиримата звучат великолепно и хомогенно - един пълен с драма и финес разказ.
Тазгодишната новост беше мястото на джазсрещите - те се пренесоха под открито небе в двора на археологическия музей. Това явно предразположи домакини и гости, защото и трите вечери бяха добре посетени.
Непроменена остана утвърдената класа на фестивала, защитена от разнообразната и качествена програма, за която изключителна заслуга има Анатолий Вапиров. За запознатите с организацията постигането на такова ниво си остана мистерия - отказите на редица спонсори заплашваха с провал до последния момент. Като капак се разбра за намерението на варненската община да закрие фестивала. Вапиров обаче беше категоричен, че на всяка цена догодина ще има юбилей. А на него може да му се вярва.
Печени пиперки с плънка от патладжани
Цаньо СЪРНЕВ
Пиперките се опичат, обелват се и се почистват от семето. Патладжаните също се опичат, но на силен огън. След това се обелват и се счукват. Могат да се смелят или смачкат с вилица - на пюре. Пюрето се разбърква със счукания чесън и част от растителното масло. Подправя се на вкус със сол и оцет. Опечените пиперки се напълват с пюрето и при отвора им се поставя клонче магданоз.
Нареждат се в чиния, в средата на която е поставен оформен като роза домат. Ограждат се с кръгчета от останалите домати. Поръсват се с останала част от растителното масло и малко оцет. Поднасят се като предястие.
Нека бъдем простени от духа на отеца
По целия свят най-голямо уважение чушката е видяла от българина! Другите се отнасят към нея малко като да е негър сред зеленчуците. Рядко я оставят да покаже индивидуалните си качества. Мелят я, вкарват я в пюрета, изобщо я насочват към подправките. А какво е уханието на разни изтънчени парфюми пред аромата на прясно изпечена чушка? Тук искам да обърна внимание на народния творец, при когото либето ухае на ран босилек или на жълта дюля. Нямам нищо против цветето и плода, но представете си една знойна жена да мине край вас и след нея - аероопашката на печени чушки! С такава жена никога няма да имаш интелектуални затруднения, а както казва Балзак - тя ще те затрупа с изобилие. Така е и с чушката!
Тия, дребните и лютите, заедно с фасула и тиквата са най-старите културни растения в индианското селско стопанство. Центърът с най-богато многообразие на форми и на сортове чушки се намира в Мексико и Гватемала. Когато Колумб слязъл в Хаити, хората му за пръв видели пипер "Чили" и през 1493 г. занесли няколко чушки в Испания. Век по-късно пиперът започнал да се отглежда и на Балканския полуостров. За Европа можем да се похвалим, че най-ценните сортове са нашенските и тези в Унгария. Една пловдивска чушка може да побере кило кайма, но това вече е само теоретично. Практикуващите са съвсем малко.
Ако го сравним с другите - патладжаните и доматите, пиперът е по-богат на хранителни вещества. Той държи първенство по съдържание на витамин С сред зеленчуците. Пушачите, особено тези, които издухват по два пакета на ден, трябва да сменят цигарата с чушка.
Много е важно да се знае, че узрелият червен пипер съдържа 30 пъти повече от този вълшебен за белия дроб витамин, отколкото зеления. Натрупванията на витамина са главно около дръжката. И когато го търбушите за семето, не бива да изхвърляте със сапунката и детето.
Освен в туршиите, с които ще се срещнем по-късно, пиперът има толкова благ нрав, че може да си другарува с всякакви меса и зеленчуци, без това да му се отрази на самочувствието. Най-приятно се чувства на шиша между сланината и хляба. Може би и за това поп Матей Миткалото, когато не е бил с Левски по народни работи, е отделял много време на пипера и е създал свой сорт. Днес той е изчезнал, но когато сложите чушка върху жарава и чуете пищене - отдайте нужното на съратника с тиха молитва: "Моля да бъда простен от духа на отеца..."
Ателие за палачинки
Ани МЛАДЕНОВА
"Ателието" е от типа семейни заведения, където във всичко - от интериора през кухнята до обслужването - личи меракът на собствениците и личното отношение към клиента. Затова малките кусури, доста непретенциозната обстановка и непринуденото поведение на келнерките трудно могат да подразнят и по-скоро се приемат като плюс. Особено през лятото, когато просторната сенчеста градина е идеално място за протяжни обеди и вечери на теферич.
"Ателието" (намира се на ул."Бенковски", на 100-тина метра от ъгъла с бул."Дондуков") е известно най-вече със солените си палачинки. Те са общо 12 вида, сред които впечатление правят "Паради" - със сирене, домати, царевица, гъби, лук, копър, кашкавал и сос, "Саймън" - с пиле, шунка, гъби, кисели краставички и кашкавал, "Венеция" - с пушена риба, раци, маслини, кисели краставички, лук, лимон, майонеза, и "Хавана" - пилешки дробчета, гъби, домати, чушки, чили, чесън, кашкавал и сос. Другата запазена марка на заведението са бухтичките с различни пълнежи, които се сервират със сос по желание на клиента. По-голямата част от салатите също не залагат на стандартни рецепти, като внимание заслужават пилешката чеснова - с гъби, пресни и кисели краставички, боб и чесън, "Ацтеки" - с пилешки дробчета, царевица, грах, кашкавал, сос, и топлата салата "Торино" - с нудели, шунка, гъби, грах, кисели краставички и кашкавал. Освен това се предлагат по няколко специалитета с пиле, свинско и риба, като например пиле "Кастро" - пържола на скара с гъби, шунка, царевица, зеленчуци и сос, "Бон фам" - свински карета с картофи, сметана, чесън и копър, и "Сицилиана" - филе от хек с лук, царевица, домати, чесън и соев сос.
Холмс, семиотикът
Симона Мирчева
Лула, лупа, шапка с две козирки, малко кокаин, цигулка, джобно издание на Петрарка, дедукция след дедукция... Кой не е чувал за Шерлок Холмс - детектива, алтруистичния джентълмен с интелигентна склонност към депресия и с удивителен талант да разчита знаците на заобикалящия го свят така, както се чете текст. Всъщност Холмс, без да подозира това, е практикувал семиотика, леко изпреварвайки знаменитите лекции по обща лингвистика на Фердинанд дьо Сосюр, с когото в известен смисъл били съвременници. Осемдесет години по-късно Умберто Еко не просто установява този факт, ами вгражда сянката на легендарната двойка Уотсън - Холмс в най-хубавия си семиотичен роман "Името на розата", проникнат от идеята, че светът е една голяма разтворена книга.
Съвременниците на сър Артър Конан Дойл тутакси разпознали прототипа на сътворения от него детектив в единбургския професор Джоузеф Бел - виртуозен медик, който посредством дедукция установявал заболяването на пациентите си още преди да е чул "ох! " от тях. Този Бел бил тъй проницателен, че полицията се обръщала към него за помощ при заплетени криминални случаи. А бил и не по-малко любезен - на комплимента на своя талантлив ученик да го увековечи в литературен герой отговорил с твърдението, че самият автор е в по-голяма степен прототип от него. И донякъде бил прав - също лекар, учен и изследовател, Артър Конан Дойл често влизал в ролята на детектив. На няколко пъти успял да докаже чудовищни съдебни грешки, а едно негово разследване предизвикало дори промени в английското съдопроизводство.
От самото начало сър Артър Конан Дойл бил наясно, че неговият герой доразвива на ново равнище литературния образ на любителя детектив, създаден от бащата на жанра - американският му колега Едгар Алан По. Но той живял почти два пъти по-дълго от По и имал достатъчно време да доведе до съвършенство героя си, после да се отегчи от него и да го погуби в швейцарски водопад, а сетне отново да хвърли още няколко сюжета в ненаситната читателска паст, та поне временно да я утоли, за да се отдаде необезпокояван на новата си страст - спиритизма.
Днес образът на Шерлок Холмс е обрасъл с несметни интерпретации, пародии, екранизации и всякакви комерсиални митологизации. Идеята за издаването на шест тома с всички негови истории в последователността, в която са били сътворени от Артър Конан Дойл преди стотина години, без преувеличение може да се нарече издателски удар. Току-що появилият се първи том "Шерлок Холмс и скандалът в Бохемия" (превод Милан Миланов, Георги Папанчев, Йордан Костурков, Красимира Тодорова, ИК "Труд", София, 2000) съдържа седем заглавия, някои от които за първи път излизат на български език. Подобно на безценна находка в антикварен магазин те автентично съживяват духа на викторианската епоха и неустоимия, все тъй прелъстяващ чар на семиотика от улица "Бейкър".
Екшън
Кристин ДИМИТРОВА
Докато отивах към видеотеката, щях да се изям от яд. Цял ден, вместо да уча за поправката по органична химия, съм подлагал панички под тавана, там, където капеше най-нахално. Човек би си помислил, че живея на покрива и претърпявам природно бедствие. Нищо подобно. Над мен живее една бабичка, която от време на време разлива вода в апартамента си, за да не е тя най-нещастната на света. Дали съм убеден, че я разлива нарочно? Не знам. Тя казва, че било от тръбата на горния съсед. Но човекът прави три ремонта в банята си. Аз не съм толкова сигурен, че е от него. Според мен тя би могла и да се къпе в хола си. Иначе защо ще ми капе от пет места около лампата. За момент си я представих. Тя, с увисналите си меса, надупена над алуминиев леген, се протяга с властен жест към сапуна. Всичко при нея е много властно. А после се търка, търка и гребе с канче от кофа с навит бързовар. Уаааа. Йъък!
Качвах се горе да се разправям. Нея я нямаше естествено. Винаги, когато при мен капе, нея я няма. Миналата седмица обаче успях да я гепя в бърлогата.
- Ей - викам й, - ела долу да видиш как си направила апартамента ми на нищо (употребих друга дума). При мене вече прилича на пещера. Таванът пада, всичко е мокро.
А тя си показва окото в процепа на вратата иззад синджира и ми казва:
- И у мене е мокро.
Имах чувството, че изпита удоволствие.
- Отваряй бързо вратата, че ми писна от тебе.
Тя я затвори и повика полиция. После писах обяснение за прокурора. Искал съм бил да я ликвидирам или поне да я осакатя. Преди не исках, вече искам. А това, че при мен текат реки, няма значение. Да дойде Алеко Константинов да опише Ниагарския водопад.
Днес или се криеше, или я нямаше. Теглих два шута по вратата й за профилактика и тръгнах към видеотеката. Всяка вечер си вземам по един филм от там. Освен ако не правя нещо друго.
Във видеотеката ново гадже. С изрусена косичка, от която всяко отделно кичурче сочи към сериозните й черни очи.
- Да ви предложа български филм? - пита ме тя.
- Благодаря, цял ден го гледам този български филм. И му сменям паничките.
- Моля?
Досега левият й крак беше над десния и двата поради голямата си дължина стърчаха отстрани на бюрото. Сега качи десния върху левия. В училище се правех, че не забелязвам тия неща, но вече съм друг човек. Огледах й краката най-внимателно. Тя се притесни и ги прибра зад бюрото. Попита ме какво толкова съм видял.
- Нищо, нищо - казах й. - За момент ми се стори, че единият ви крак е по-дълъг от другия.
Тя се разсмя с големи конски зъби. Супер. Загледах се във филмите. Бях сам между етажерките с празни кутии.
- Нещо да помагам ли? - провикна се тя.
- По-късно може и да се наложи.
- Какви филми обичате да гледате?
- Екшъни. Обичам филми, в които героят е полицай или престъпник. Някой му прави ужасна, непростима гадост и тогава той тръгва срещу системата. Накрая застрелва най-големия мръсник и справедливостта тържествува.
Тя беше дошла при мене. Двамата бяхме еднакво високи. Малко необичайно, но не и безинтересно.
- Аз пък обичам социални драми. Това са сериозните филми. В тях си личи истинският живот - каза тя, докато почукваше с пръст "Пианото".
- Мразя драмите. Като чуя драма, очаквам някой да умре накрая.
- Че в екшъните умират през цялото време - заинати се тя.
- Да, но никой от значение. Във филмите има големи, важни хора и разни дребни човечета, които дават своя живот за повдигане на напрежението.
В това време влязоха други клиенти - майка с две кудкудякащи дечица. "Аз съм Жоро", успях да й дам устната си визитна картичка.
- Аз съм Мила - отговори ми тя на път за бюрото.
Избрах някакъв груб ужас с Жан-Клод ван Дам и докато децата ровичкаха сред "Принцеса Анастасия", отидох да си запиша касетата.
- В колко свършваш? - попитах я.
- В десет и половина - сви рамене тя.
- Да дойда ли да те взема?
Тя се втренчи в лицето ми. Гледа, гледа, въртя си устата и накрая каза:
- Хубава обица.
Нося малка сребърна обица на веждата. Две седмици след перфорацията не можах да спя на лявата си страна, но си струваше.
- Значи ще дойда.
Но от друга страна, като си помисля, сигурен съм, че не беше заради обицата.
Върнах се бързо и прибрах всички паници от пода. Беше спряло да капе. Сигурно водата просто вече се беше оттекла. Този път си представих как старата вещица плисва набързо кофа вода на пода и си ляга да спи следобеден сън. Забърсах, каквото можах, оправих си леглото. Пак се качих горе и натиснах звънеца. Няма никой.
- Отваряй, че ще ти извия врата! - извиках.
Отвътре се чуха стъпки. "Махай се, че ще повикам полиция. Имам свидетели, че си ме заплашвал на 6, 8 и 12 юни", долетя гласецът й иззад вратата.
- Виж какво, ако още веднъж ми капне, ще гризнеш дървото! - извиках накрая за авторитет и слязох да дооправя къщата, ако случайно се качим горе с Мила. Само книгите оставих разпилени, за да ме пита какво чета.
В 10.20 отидох във видеотеката. Мила веднага я заключи и тръгнахме по улиците. Липите над нас прецъфтяваха и ни помагаха на преживяването. Пихме по две яки бири в ирландската кръчма до Медицинска академия. После пихме кафе и водка. Накрая, след като пихме всичко възможно, се качихме у нас.
- Ах, каква готина къща си имаш - възкликна Мила и разпери ръцете си в две посоки като Христос над Рио де Жанейро. - Сам ли живееш тука?
- Ъ-хъ - казах аз, като внимавах да не насоча очи към тавана. Прегърнах я, но тя се отдръпна.
- Чакай, чакай.
Почудих се къде сбърках. Тя извади от чантата си касета на "Титаник" и я включи във видеото. Върна се, целунахме се и се срутихме върху кушетката под мазните звуци на Селин Дион. Вече знаех какво да мисля за Мила. Няма вкус, но е страшно, страшно готин човек.
В този момент на вратата се звънна. Направих се, че не съм чул. Звъненето се повтори, придружено с чукане. "Отворете, полиция", извика някой отвън.
- Ама какво си направил? - попита Мила и скочи.
- Нищо, абсолютно нищо - опитвах се да я успокоя аз, но вече нямаше смисъл.
Полицаите прочетоха трите ми имена, а после казаха, че наистина съм загазил, защото нахлуването в чужда къща и опита за душене са сериозна работа.
- Опит за какво? - извиках аз.
- Ще дойдеш ли, или да го караме по трудния начин? - попита единият от двамата, който беше по-висок и с бръсната глава.
От горния ъгъл на стълбището надничаше бабичката заедно с още някаква старица, която до този момент не бях виждал, сочеха ме с пръст и повтаряха: "Той е! Той е!"
Сега се надявам Мила да потвърди думите ми, че по същото време съм бил с нея. Но кой знае какво ще й дойде наум. Може да се уплаши, че съм престъпник. Може да се стегне, че от първата среща я карам да лъже. А може и да ме презре, че всъщност нищо не съм направил. От последното най ме е страх. Решил съм да пиша на Клинтън да прекрати експериментите с генома, вследствие на който човешкият живот би се удължил до 1200 години. Мисля, че и това, което тече наоколо ми, е предостатъчно. Но първо трябва да се измъкна от кашата.
Олимпийски театър за хората
Василка БУМБАРОВА, Москва
"... Оказвайки се на кръстопътя на хилядолетията, ние все повече и повече осъзнаваме навлизането на миналото в настоящето и на настоящето в бъдещето. Миналото носи своята слава и тя се предава в настоящето, а нашата задача е да я пренесем в бъдещето. Но ние помним ужасите от миналото и тази памет ни кара да изпитваме страх пред бъдното. Нашето движение към него трябва да се осъществи с такова изящество и сила, с каквито древните са създавали своите трагедии. Ние чуваме гласовете на древния хор. И светлината на предидущите хилядолетия запраща нашите танцуващи сенки в новото хилядолетие."
Тези думи на известния гръцки режисьор Теодорус Терзопулос - председател на Олимпийския театрален комитет, са част от Манифеста на театралната олимпиада, чието трето издание ще се състои в Москва през 2001г. Преди няколко години в Делфи (Гърция) едни от най-големите имена в световния театър като Юрий Любимов, Жорж Лавадан, Робърт Уилсън, Тадаши Сузуки и Хайнер Мюлер създават международен комитет за провеждане на Театрална олимпиада. Вдъхновени от мисията на олимпийското движение и от идеята за среща на различните театрални култури, те се заемат да осъществят мисията си в различни страни на света.
Първата олимпиада е през 1995 в Делфи. Тя минава под мотото "Античната драма в съвременния свят", а неин домакин е Терзопулос. През лятото на 1999 в японското градче Шизуока е втората олимпиада, посветена на темата "Съзидавайки надежди". Домакинът Тадаши Сузуки посреща театрални трупи от 21 страни.
Третата олимпиада ще се проведе заедно с един от най-авторитетните световни театрални фестивали - Чеховият. Възникнал в празното културно пространство на Русия малко след падането на желязната завеса, той не позволи икономическата завеса да отдели руския театър от театралните култури на страните от бившия Съветски съюз, Европа и света. Преди осем години, попадайки на първото му издание, имах шанса да видя три знаменити спектакъла по Чеховата пиеса "Вишнева градина" - на Петер Щайн с Ута Лампе в ролята на Раневская, спектакълът на Отомар Крейча, станал предвестник на Пражката пролет през 1968, и невероятно красивата и тъжна постановка на Андрей Шчербан с Румънския национален театър. Във време, когато Източна Европа подобно на вишневата градина преминаваше в ръцете на нови собственици и всички говореха за поредната всеобща криза на сценичното изкуство, в Москва успяха да преодолеят изолацията от световния театрален процес. Четири години по-късно, през 1996, вторият Чехов фестивал се превърна в истински театрален маратон с включените в него 45 спектакъла. Три месеца из руската столица можеше да се види всичко най-стойностно от световната театрална карта. След почти 40-годишно прекъсване публиката отново гледа спектакъл на Питър Брук, срещна се с изкуството на Джорджо Стрелер, Петер Щайн, Деклан Донелан, Еймунтас Някрошюс, откри Петър Лебл (твърде рано починалия чешки режисьор, ръководител на театър "На забрадли" в Прага).
Последният засега фестивал бе посветен на 100-годишния юбилей на Московския художествен театър и имаше бюджет от 5 милиона долара. Географията му се простираше от Бразилия до Япония. За първи път бяха показани спектакли на Робърт Уилсън, Ариан Мнушкин, Кристоф Марталер, Ли Бруер. Едно от откритията на фестивала бе спектакълът "Книгата на Йов" на младия бразилски режисьор Антонио Араужо.
Московската театрална олимпиада, на която твърде подхожда перифразираното заглавие от филма на Уди Алън "Всичко, което не знаете за театъра, но ви е страх да попитате... " ще отвори вратата на ХХI век и на третото хилядолетие на християнството. Това дава отпечатък и върху нейната обща концепция. Тя ще постави чертата на театралния ХХ век и на неговите взаимоотношения с отминалите епохи, ще покаже най-важните образци в интерпретирането на древногръцката трагедия и комедия, Шекспир и Молиер, чак до театралния авангард на ХХ век.
Творческата програма на Московската олимпиада се състои от четири части: световна театрална серия, московски театър, експериментален и уличен театър.
В световната театрална серия зрителите ще видят знаменития конен театър "Зингаро" от Франция, последните две постановки на Джорджо Стрелер, спектакли на Саймън Макберни, Петер Щайн, Пина Бауш, Люк Бонди, Роберт Стуруа, Еймунтас Някрошюс, Лев Додин. Специално за олимпиадата Деклан Донелан в сътрудничество с Авиньонския фестивал, Британския съвет и Представителството на Европейската комисия на ЕС в Москва направи своя интерпретация на една от най-трудните руски пиеси - Пушкиновата "Борис Годунов", в която участват руски театрални звезди. Тадаши Сузуки има намерение да постави "Крал Лир" също с руски актьори, а Роберт Уилсън работи с Алла Демидова върху "Дневникът на един луд".
В процес на подготовка е и един необичаен спектакъл - музикалната мистерия "Полифония на света", по идея и музика на известния авангарден композитор Александър Бакши. Режисьор е Кама Гинкас, художник - Сергей Бархин. Диригент на мистерията е Гидон Кремер, а изпълнители са "Кремерата Балтика", сибирски шамани, барабанният оркестър на Страсбург, вокалисти от Азия и Африка.
Московската част на олимпиадата ще представи последните работи на театралните колоси, работещи в руската столица.
"Експериментът в театъра" е може би най-амбициозната част от олимпиадата. Тя включва серия майсторски класове, експериментални постановки, лекции, симпозиуми. Тази програма ще се опита да проследи генезиса на театралния авангард от ХХ век с неговите форми, търсения и представители. Неслучайно е разделена на две и се подготвя от двама от най-значимите руски режисьори от края на века - Анатолий Василиев и Валерий Фокин. В "Школа за драматическо изкуство" на Василиев ще бъде организиран семинар за режисьори и драматурзи, ръководен от Питър Брук.
Програмата на "Център Вс. Мейерхолд", ръководен от Фокин, включва лекции на Тадаши Сузуки, Теодорус Терзопулос, Кристоф Марталер, серия занятия за режисьори и сценографи под ръководството на Робърт Уилсън. Сред селекционираните спектакли са последните работи на младата звезда на литовския театър Оскарас Коршуновас, на Йожеф Надж, спектакъл-хепънинг на популярната английска трупа Forced Emtertainment, известна с 24-часовите си представления. Майсторски клас ще припомни делото на големия полски театрален реформатор Гротовски, в който са включени и лекции на неговите сподвижници Фляшен и Моляк.
Пекинската опера ще бъде представена през призмата на творчеството на Мей Ланфанг и влиянието на Мейерхолд върху нея. В програмата участват още театралната трупа на братя Форман (синове на известния кинорежисьор Милош Форман) и маргиналите на руския театрален авангард от последните десетилетия - Клим, Юхананов и Пономарьов. В този огромен списък има и българско участие - спектакълът на Теди Москов "Майстора и Маргарита" и съвместният уъркшоп, който ще проведат Юлия Огнянова, Александър Морфов и Теди Москов.
Уличният театър за първи път попада във фокуса на олимпиадата. Художествен ръководител на тази част е известният и в България мим Вячеслав Полунин. Знаменитият създател на театър "Лицедеи", гостувал преди години у нас в рамките на фестивала "Театър в куфар", също подготвя представянето на знаменити улични театри. Сред тях са испанските Xarxa и La fura dels baus, виртуозният театър на барабанистите Stomp от Великобритания и др. Очаква се да пристигнат групи от Узбекистан, Бразилия, Венецуела, Колумбия, Корея, Сингапур, Тайланд... Този празник, в който ще бъдат ангажирани десетки артисти, ще илюстрира девиза на олимпиадата, заимстван от заглавието на книгата на Джорджо Стрелер "Театър за хората".
Салонът като летен панаир
Диана ПОПОВА
На два етажа в залите на "Шипка" 6 е разположен II летен салон на частните галерии. За да предизвика все същите въпроси, които могат да се сведат до питането: "Какво правят те там". Комерсиални институции пребивават в заявено като некомерсиално пространство - напоследък това е основен аргумент на СБХ в поредната битка с университета за сградата. Очевидно е противоречието за зрителя, който не знае дали да гледа с очите на ценител или на купувач. Към първото го призовава названието салон. Салонната традиция на "Шипка" 6 няма и десет години. По идея трябваше да наподоби френската класика, но по съдържание просто продължи нашенските ОХИ-та. Въпреки изначалната нафталинност на явлението салон в него нагласата е да се гледа избрано "високо" изкуство, което е далеч от предлагания в случая качествен разнобой.
Втората част на названието превръща зрителя в потенциален купувач. Разликата е огромна. Едно е да харесваш по принцип произведение на изкуството, съвсем друго - дали би си го сложил вкъщи.
Не трябва да пропускаме също факта, че салонът е летен, което означава липса и на зрители, и на купувачи. И въпреки това броят на участващите галерии от цялата страна е нараснал до осемнайсет.
Частните галерии, представящи и продаващи в собствените си зали основно произведения на членове на СБХ, отново ги представят в залите на съюза, очевидно за да изведат чрез тях собствения си облик в "чуждото" пространство. Стратегиите са няколко. Първо, показване на работи само от един автор. Тук попадат "Галерия 8" - Милко Божков, галерия "Ромфея" - Христо Христов-Йошката, "Волар" - Иван Нинов, галерия "Гама" - Преслав Кършовски (гравюри от 30-те и 40-те години), галерия "Дрита" - Лика Янко, и галерия "Крида арт" - Любен Гайдаров. При този подход, който може да се определи като изложбен, обликът на галерията се търси чрез трайни стойности и неоспорими автори. Фактът, че произведенията са стари и многократно виждани в други експозиции, сякаш трябва да добавя към качеството, вместо да е недостатък, че още не са купени.
Близка до тази стратегия е представянето на двама или трима художници, чиито творби трябва да се "слеят" в единство. Такъв е подходът на галерия "Солерс" - Стели Грънчаров и Албена Михайлова (тя подчерта, че е от София, за да се разграничи от по-възрастната и далеч по-известна Албена Михайлова от Пловдив, която пък от години вече е от Цюрих...), галерия "Навил-арт" - Иван Гоцев и Дора Малешкова, галерия "Арт-М" - Иван Христов-Грога и Христо Танев, галерия "Рувел" - Румен Велев-Рувел и Веско Харалампиев, галерия "Масларски" - Стоян Цанев, Милко Божков и Георги Божилов. Тази група осъществява количествено и качествено прехода към следващата - определима като панаирна стратегия.
Галериите "Теди", "Мелон", "Международна фондация Джон Атанасов. Галерия Свят 2000", "Буларт", "Интер арт" и "Миа" представят произведения на 5 до 18 художника, някои от които се повтарят: Милко Божков, Стефан Марков, Иван Нинов, докато други остават верни на една галерия. Този тип експозиции обикновено се характеризират с големи амплитуди в качеството - срещат се ученически (дори не студентски) работи, както и творения със сувенирна насоченост, чието място е по улици и подлези (героичните времена на "Кристал" отминаха). "Панаирният" характер го предполага - платили са си освен това.
Кадровият реванш на Костов
Станка Тошева, Галина Александрова
Едва сега, пет месеца след Националната конференция на СДС стана ясен новият модел, по който Иван Костов започва личен пробив в политиката с кадрите.
Времето и всичко, което се случи оттогава в синята партия и държавата, му бяха напълно достатъчни, за да намери начина за раздяла с верни по партийни показатели, но иначе корумпирани фигури от най-високите етажи на "Раковски" 134, като едновременно с това минимализира щетите както за партията, така и за собствените си позиции.
През февруари Костов остана неразбран, когато преди избора на новия НИС каза, че не е нужно да има неоспорими доказателства за корупция, достатъчно е общественото мнение да смята някой за корумпиран, за да не се избира той в ръководството на СДС. Тогава синият партиен елит гласува доверие на компрометирани политици като Йордан Цонев, Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров. Единственият морален коректив, който някои в залата се опитаха да направят, беше, като освиркаха същите тези хора.
С "новия" НИС, но със същите (с малки изключения) хора в него играта за Костов изглеждаше загубена. Оставането им запазваше корпоративния образ на висшия орган на на партията - осребряваха политическа власт срещу икономически ползи. И това беше официалната линия, която местните активисти "доразвиваха" в провинцията в още по-уродливи форми. Но силата на клиентелистките фигури в НИС не беше само финансова - заедно с парите вървеше монополът над информацията, която влизаше в действие, дори при атаките срещу самия Костов. НИС - 1 беше не просто орган на управляваща партия, който обсъжда концептуални за всяка партия въпроси. Там темите бяха съвсем конкретни, например една или друга приватизационна сделка, един или друг лиценз. СДС изпадна в дълбока идеологическа криза, но това беше без значение, щом далаверите имаха легитимация. Никакъв резервен кадрови отбор не загряваше на страничната писта, за което добре се потруди същото обкръжение. До Костов второ мнение не можеше да пробие. Съвсем закономерно се стигна до момента, в който НИС имаше нужда от нови лица, такива обаче липсваха. От друга страна, бяха спестени злоупотребите на тези, които Костов изчисти от правителството и тъкмо това им позволи да останат в НИС, който лидерът нямаше как да овладее.
От неизгодна позиция Иван Костов смени драстично модела. На първо място отне на НИС най-силния коз - възможността за корпоративни игри и го "преквалифицира" в орган с идеологически функции. Например да внедрява моралната харта на християндемократите в България.
Едва след тази "неутрализация" пристъпи към същинската си цел - сам да разставя на ключови постове лоялни и обществено неопетнени кадри на мястото на хора, за които управлението на СДС беше нищо повече от лична полза. Само че Костов се изправи пред проблем - откъде да намери хем партийци, хем професионалисти, хем лоялни лично на него, а не на противниковите лобита в НИС. Така се роди моделът, който в най-едър щрих може да бъде формулиран така - слаба (професионално) фигура като титуляр, но- силна личност на втора позиция. При това вече не е задължително да е политически оцветена. По-важното е да е лично предана към самия Костов, така че към опонентите му да секне всякаква важна информация.
Предложението му за назначение на полк. Славчо Босилков на мястото на ген. Божидар Попов в МВР е типичен елемент от тази схема. От играта е изваден човек, който не само е близък с Йордан Соколов, По-важното е, че чрез полковника Костов ще контролира пряко вътрешното министерство, макар министър Емануил Йорданов е иначе облеченната с партийно доверие фигура. Във всеки случай тежко време ще настане за тези, които досега не отказваха информационни услуги на Христо Бисеров.
Въобще напоследък любимият приоритет на Бисеров - силовите министерства се стесни като шагренова кожа. Не само в МВР, във военното ведомство неговите хора също са напъдени, с тях и доста ползи.
Иван Костов се доверява на Жотев, но в същото време му прикрепи контрольор в лицето на Христо Михайловски. Зетят на Соколов е връзката на новите бизнесфаворити с държавната власт. Публична тайна е, че отношенията между Жотев и Михайловски са силно обтегнати. Това стана причина за слухове, че Михайловски ще бъде изпратен посланик в чужбина. Преди седмица обаче стана ясно, че рокади в икономическото министерство няма да има и Михайловски остава на поста си, докато не бъдат продадени Булгартабак и ДЗИ.
Втората вълна на промени като че ли засяга най-много хората на Евгений Бакърджиев. Формално отношенията между Костов и Бакърджиев остават в рамките на добрия тон. Премиерът неясно защо го пощади при чистката в кабинета през декември. Костов не само премълча защо отстрани бившия вице, но дори няколко пъти публично го оневини. Това позволи на Бакърджиев да запази силни позиции в партията. Освен това неговите екипи в строителното министерство, подресорните му ведомства и столичната община останаха непокътнати. Костов избра тактиката на отложеното прочистване. Месеци след рокадите в кабинета един по един хората на Бакърджиев си отиват от властта. Неприкосновено остана Министерството на регионалното развитие и благоустройството - там хората на възлови постове бяха назначени от Бакърджиев и до един са на мястото си. В същото време обаче Костов започна да изолира бившия вице от големите сделки, като подмени хората на Бакърджиев. Първо, извади от преговарящия екип за БТК съветничката му Юлиана Димитрова. В екипа влязоха само лично предани на Костов хора - Петър Жотев, Антони Славински и Гроздан Караджов. Последният от близките до Бакърджиев в групата по продажбата на телекома - Веселин Стойков, беше принуден да освободи поста миналия понеделник. За неговия приемник Иван Таушанов също има предположения, че е близък по общинарска линия с кръга Бакърджиев. По всяка вероятност обаче той ще предпочете лоялността към премиера в новата ситуация, както направиха и други Бакърджиеви протежета. Доказателство, че ексвицепремиерът губи позиции, беше нервната реакция на синята депутатка Мария Стоянова при смяната на Стойков. Костов ограничава влиянието на Бакърджиевото лоби и при конкурса за третата националната телевизия и при даването на втория GSM-лиценз. Удар върху позицията на Бакърджиев е и отстраняването на разследвания за корупция шеф на ГУП Костадин Таушанов. Макар че в този случай смяната не беше предварително замислен ход, а по-скоро Костов беше принуден да действа под напора на обстоятелствата. Намеренията на Костов ще проличат по това докъде ще стигне при прочистването на близките до Бакърджиев чиновници. Все още не е пипнат бордът на директорите на Булгаргаз, който се оглавява от Антоан Николов и Юлиана Димитрова.
За разлика от това Костов тотално наложи контрол върху електроенергетиката и въгледобива - сектора, в който започва реализацията на проекти за огромни суми. Тук чистката започна с уволнението на голямата част от директорския борд на НЕК. След разделянето на електрокомпанията в бордовете на новите предприятия бяха назначени най-вече хора с политически заслуги и лоялни към правителството. Този подбор беше една от най-съществените задачи на шефа на Агенцията по енергетика Иван Шиляшки. Нищо чудно, след като свърши черната работа, Шиляшки най-после да бъде пожертван от Костов. Вече тръгнаха слухове, че Шиляшки ще подаде оставка и ще бъде назначен за търговски представител в САЩ. Сигурно е обаче , че който и да бъде назначен на мястото му, отново ще бъде верен човек на Костов.
Предявяване на обвинения чрез вестниците е неприемливо
Обръщам се към вас във връзка с материала, публикуван в последния брой на в. "Капитал", озаглавен "". Позволявам си това, тъй като Българският хелзинкски комитет и аз лично смe ангажирани със защитата на г-н Муса, а във въпросния материал липсва основният аргумент, определящ нашата позиция. А той е, че и към настоящия момент компетентните органи не са представили доказателства в подкрепа на твърденията, че г-н Муса е изграждал нелегална организация, свързана с "Мюсюлмански братя" и ислямския тероризъм.
Липсата на каквито и да било доказателства за подобна дейност е достатъчно основание за БХК да поеме защитата на г-н Муса и ще бъде достатъчно основание да продължи защитата пред Европейския съд по правата на човека до момента, в който бъдат представени такива доказателства. Защото във всяко общество, което претендира, че е демократично и че се основава на върховенството на закона, когато държавата упражнява правомощията си да налага наказания, обвиненият е невиновен до доказване на противното. Този принцип е залегнал и в българското право и налагането на каквато и да било санкция, дори и минимална като лишаване от някакви права, глоба, или условна присъда, е възможно, след като държавата е доказала по безспорен начин своето обвинение. Семейство Муса беше наказано с много сериозна санкция, каквато е разделянето на това семейство. Санкция, значително по-тежка от което и да било административно наказание, а от гледна точка на практическите последици дори и от една условна присъда. Какви са доказателствата, на базата на които беше наложено това наказание на семейство Муса? Доказателства не са представени.
Какви са фактите по случая Муса? Такива, каквито ги знаем със сигурност, без информациите от "информирани източници от вътрешното министерство". Г-н Ахмад Муса е йордански гражданин. Пристига в България, за да следва през 1984 г. През 1994 г. сключва брак с българската гражданка Десислава Верчова, от който брак имат три деца. От 1998 г. работи за кувейтската фондация "Благотворителен свят", чиято благотворителна дейност е насочена изключително към мюсюлманите в България. На 17 май на г-н Муса е отнето правото на пребиваване в страната, тъй като той представлява "заплаха за националната сигурност". Всички усилия на Десислава и Ахмад Муса да разберат причините за неговото изгонване в срещи с различни държавни институции остава без резултат. Официалният отговор е, че санкцията е наложена за "нерегламентирана религиозна дейност", а неофициалните подхвърляния са "той си знае защо". На 4 август г-н Муса е арестуван, а на 6 август е депортиран. Едва на 8 август, след като обвиняемият вече го няма и няма възможност да каже каквото и да било, директорът на НСС направи изявление, че причината за експулсирането е организирането на група на "Мюсюлмански братя" в България. По-късно чрез пресата "информирани източници от вътрешното министерство" ни съобщиха и детайли около тази дейност на Муса. Той е бил председател на "Консултативния съвет" на нелегалната организация, състоящ се от 18 членове. Организацията имала и различни звена, занимаващи се с въпроси на пропаганда, техника, финанси и сигурност. Според източници от "спецслужбите" пък организацията има също така и регионални звена в страната. Организацията има вътрешен доверен кръг от членове, в който участват само араби. В пресата се появиха и по-радикални обвинения, че г-н Муса е изпращал младежи за подготовка като терористи и че е сподвижник на Бен Ладен.
Предявяването на обвиненията срещу г-н Муса чрез страниците на вестниците посредством информации от "източници от вътрешно министерство" и "източници от спецслужбите" повдига и няколко допълнителни въпроса. Това са въпроси, свързани с правилата за дейност на специалните служби в едно демократично общество. Приемливо ли е в едно демократично общество службите за сигурност да повдигат обвинения на базата на събраната от тях информация не чрез официални доклади, подписани от тях, а единствено чрез "изпускане" на информация в медиите? И вторият въпрос - адекватно ли е законодателството ни, което позволява ограничаването на основно право, каквото е правото на семеен живот, без право на достъп до съд.
Обвиненията срещу г-н Муса, повдигнати чрез пресата, не са факти, за които е невъзможно да бъдат събрани доказателства. И тези доказателства да бъдат представени в предвидена по закон процедура. Съществуването на организация с регионални звена из цялата страна и с централно ръководство от 18 човека, проповядваща екстремизъм и изпращаща студенти за подготовка като терористи, може да бъде документирано при наличието на съвременните средства и методи за подслушване и проследяване. Съществуването и управляването на организация от такъв калибър е невъзможно без използването на финансови и други документи и тези документи могат да бъдат иззети и представени като доказателства. Събирането и представянето на тези доказателства в подкрепа на обвиненията срещу г-н Муса в процедура, предвидена със закон, е адекватният начин на действие в едно демократично общество. Пробутването на обвинения чрез вестниците без поемането на отговорност за достоверността на подаваната информация е неприемливо. Защото остава напълно неясно дали г-н Муса е обвинен в изповядването на фунадаментализъм, или в проповядването на фундаментализъм, или в създаването на организация, или в създаването на терористична организация, или в подготовката на терористи, или в сътрудничество с Бен Ладен. Остава само едно добре обработено обществено мнение, че е имало някакъв арабин, който вършил някакви страшни работи. Остава ксенофобия и параноя в обществото и чувство за несправедливост у пострадалите. Защото един човек е обвинен, че е терорист, и цялото му семейство е наказано, без да има възможност да разбере в предвидена по закон процедура в какво точно е обвинен. Без да може да се запознае с доказателствата в подкрепа на обвинението и да се защити, ако е обвинен несправедливо. Българският КС в не едно свое решение е казал, че когато се засягат основни права, каквото е правото на семеен живот, съдебният контрол е задължителен. Законът за чужденците и МВР не дадоха възможност на семейство Муса да се защити в съд в нарушение на българската конституция и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Търговия по нашенски
Какъв е най-близкият синоним на търговия? За правителството, изглежда, по стар навик думата е спекула. След като заклеймиха повишаването на цените като спекулативно, министрите демонстрираха как данъчните власти могат да бъдат използвани като репресивен апарат. По команда и под строй чиновниците проверяват търговци, производители на храни и тържища. Помага им и икономическа полиция, тъй като по подразбиране от правителството търговията е съпроводена с престъпления.
Иначе, когато се обявяват нови икономически политики и прочие сладки думи за ушите на избирателите, се говори за намаляване на държавната намеса в бизнеса и облекчаване на бюрократичния натиск.
Самите търговци пък, изглежда, разбират занаята си най-вече като алъш-вериш. Оттам и странните им разбирания как точно се прави той. Търговците от ЦУМ нагледно демонстрираха пълен абсурд в света на нормалните бизнесотношения - стачка срещу високи наеми. Дори първокурсник по икономика и право знае, че договорите за наем се подписват доброволно от страните по тях и има механизми за прекратяването им. В България обаче е друго - хем искам да продавам в ЦУМ, хем ще стачкувам за по-евтин наем. Ако мине. Интересно ще е само как след време ще реагират същите тези собственици на търговски фирми, когато след някой и друг ден продавачките започнат да стачкуват за по-високи заплати или процент от оборота примерно. Ако работодателите могат да стачкуват, какво остава за наемниците.
Ние, публиката, в театър на живо
Според хора, които познават всички тънкости на "деликатното равновесие" в отношенията между президента Стоянов и министър-председателя Иван Костов, никога досега двамата не са работили в такъв синхрон, както в началния етап на аферата "Бръмбаргейт".
Костов спокойно посрещна всички атаки и канализира общественото внимание към извънредното заседание на парламента. От своя страна президентът отказа да свика Консултативния съвет за национална сигурност, който оглавява, с мотива, че някои политици го използват за дивиденти. После нарочно не отиде в парламента, а замина на почивка. Като се има предвид, че държавният глава е доказан любител на драматичните жестове в политиката, подобно лежерно отношение към проблем, който вълнува обществото, подсказваше, че Стоянов и Костов са "отработили" по-нататъшната стратегия на властта и изненади не могат да се очакват.
Изненади обаче имаше. При завръщането си от почивка държавният глава изведнъж промени тона и размаха пръст в посока МВР. Сякаш аха-аха няма да подпише указа за смяната на главния секретар Божидар Попов със Славчо Босилков. Указът, разбира се, беше подписан, но за да бъде ефектът пълен и обществото да се убеди напълно как всички власти се грижат за гражданските му свободи, двамата демонстративно застанаха заедно пред тв камерите.
Този жест и без думи говори - пред новия враг, "паралелната власт", ние сме заедно и затова сме силни. Било, каквото било, пред интересите на гражданите нашите амбиции нямат значение.
Менажерията от бръмбари, крокодили, гризачи и прочие гадни животинки, която запълни предназначения главно за разпускане на нервите отпускарски месец август, в крайна сметка роди още един политически театър.
Интернет-потребителите - много или малко?
Александър Варов, Alpha Research Ltd.
За мнозинството от българите БТК започва и свършва със сметката за телефон, а драмата по приватизацията на компанията се изчерпва с потенциалното покачване цената на разговорите. За масовия гласоподавател жица и телефон са синоними и всяка друга употреба на абонатния пост е ерес.
Проблемът "дерегулация на телекомуникациите" е абсолютно непознат извън ограничени кръгове от експерти. Броят на ангажираните значително се разширява, когато включим и потребителите, "пострадали" в опитите си да използват някоя от предлаганите от телекома "екзотики" - наети линии, ISDN и т.н. Бумът на използването на нови телекомуникационни технологии в бизнес- и административния сектор не може да бъде поставян под съмнение. Това обаче не променя ситуацията при масата от потребители на услугите на БТК - гражданите.
Кое би отменило масовото безразличие към модернизацията на телекомуникациите? С оглед на сега преобладаващата структура на потребление радикално въздействие би оказала възможността за избор на телефонен оператор. Тази перспектива обаче е предмет на дългосрочни политически инвестиции, но не и на планиране на семейния бюджет.
Значително по-реалистична причина за повишаване на обществения интерес към сферата на телекомуникациите би била една промяна в масовите потребителски модели. В настоящия момент като промяна може да се разглежда непрекъснато увеличаващото се Интернет-потребление. Колко са обаче тези "легендарни" Интернет-потребители?
Старата новина е, че потребителите стават все повече. Повишава се и средната интензивност на използване. За навлизането на Интернет в ежедневието на българите е показателен фактът, че в Мрежата с различна интензивност работят 25% от софиянци на възраст над 14 години. Близо половината от тях влизат от домашните си компютри, ползвайки услугите на някой от многобройните Интернет-доставчици. Много от характеристиките на Интернет-потребителите от развитите страни са в сила и за потребителите от страната - мъжете са близо два пъти повече от жените, делът на активните юзъри рязко пада с покачването на възрастта и т.н.
На въпроса "Много или малко са българските Интернет-потребители" има трети отговор - те са достатъчно. Достатъчно много, за да предявят претенции към вниманието на "ангажираната с техните интереси" администрация. Още повече че същата е заявила подобно намерение в собствената си стратегия за развитие на информационното общество.
Веднъж вече "предварителните условия по сделката", подписани от тогавашния вицепремиер Бакърджиев, като по чудо не съсипаха един от най-динамично развиващите се пазари - Интернет-услуги, ориентирани към крайни потребители. Непосредствено преди новата приватизационна процедура спасилият се от геноцида частен бизнес би могъл да потърси ефективна обществена подкрепа в лицето на "достатъчен" брой хора.
Идентификация
По време на бомбардировките в Югославия много важно условие за точността на удара беше натовските самолети да разпознаят целта си. Това обаче ставаше само когато импулсите, които излъчваха целите със специално устройство, можеха да бъдат идентифицирани от умната техника.
Когато имаше разминавания, имаше и жертви, както при китайското посолство в Белград например.
За разочарование на любителите на силното четиво, които свързват шефа на ЦРУ непременно с някакви тайни операции, Джорж Тенет има и друга "бойна" мисия.
Очевидно американският данъкоплатец вече иска съвсем точна сметка за милионите долари, с които захранва пакта за стабилност. Особено откакто стана ясно, че гигантските траншове за възстановяване на Хърватия преляха най-вече в личните фондове на тамошните управляващи.
Така че финансовите донори вече без колебание свързват сигурността на Балканите с криминализацията на района - с развихрянето на мафиотските структури, с потоци от мръсни пари, търговия с оръжие и човешка плът. Климат, нездравословен за сериозните инвеститори, но благословен за перачите на капитали. Които при това ги умножават, заставайки на входа на проекти, иначе предназначени да помогнат на тази част от Европа.
Така криминализацията на района се изправи срещу пакта за стабилност, който не е друго освен инвестиционни проекти и пари за реализацията им. А когато вместо инвеститорите от страните, които ги осигуряват, под кранчето застанат не само балканските престъпни структури, а и техните руски еквиваленти, се получава нещо като директно кръвопреливане за мафията.
Оттук нататък във Вашингтон ще разпознават своите съюзници не само по това с какво желание участват в "Партньорство за мир" и как говорят с апломб за НАТО и ЕС, а най-вече по това дали новите политици се изкушават или не от инвеститори, чиято първа квалификация е придобита в бившите тайни служби на бившия соц.
Турция разби мрежа на наркотрафиканти
Турската полиция направи голям пробив в обширна мрежа за трафик на хероин от Азия към Западна Европа. При масирана полицейска акция бе арестуван Орфи Четинкая, който според властите е един от най-влиятелните наркотрафиканти в Европа. Той бе арестуван във вилата му заедно със съпругата му и още 17 души, заподозрени, че са негови съучастници в наркоканала. Задържаните са обвинени в нелегалния износ на близо 3 хиляди тона хероин в Португалия, Испания, Холандия и други европейски страни през последните 10 години.
Полицията съобщи, че е разработвала и следила бандата на Четинкая близо две години и че при акцията във вилата на наркотрафиканта са открити сериозни доказателства за нелегалната му търговия. Освен това съществуват подозрения, че Четинкая е свързан с редица известни турски политици. Следователите смятат, че бандитът се е ползвал с протекцията на висши чиновници в истанбулската полиция. Те били подкупени от Четинкая и го предупреждавали за всички ходове на полицията срещу него. С това се обясняват досегашните неуспешни опити на властите да го задържат и изправят пред съда.
Четинкая е инвалид от 1988 г., след като при сблъсък с полицията е ранен в гърба. Телевизията показа кадри от ареста му, на които известният наркотрафикант бе отведен на инвалидна количка.
Югославски военен съд освободи псевдошпиони
Двама словенци, задържани в Черна гора по подозрения за шпионаж, бяха освободени от военен трибунал в Подгорица. Словенците, мъж и жена, бяха арестувани, защото снимали военни обекти на територията на Черна гора. Адвокатите им съобщиха, че словенската двойка вече е напуснала Югославия. Милош Глишович и Наташа Зорц бяха арестувани на 2 август и обвинени в незаконно влизане във военни обекти, снимане и документиране на сгради и въоръжение.
Според югославския наказателен кодекс наказанието за подобно престъпление е затвор до три години. Адвокатът на задържаните обаче съобщи, че съдът е отхвърлил обвиненията и е разрешил на словенците да напуснат страната.
Арестът на словенската двойка, която прекарвала ваканцията си в Черна гора, е част от антишпионската кампания, която юговластите провеждат срещу чужденците в Югославия, коментират информационните агенции. Преди това бяха задържани четирима холандци по обвинение, че подготвяли атентат срещу президента Милошевич. Защитникът на холандците съобщи, че признанията на четиримата за евентуално нападение срещу Милошевич били фалшифицирани, защото били изтръгнати с насилие. Последва арестът на още четирима други чужденци - двама британци и двама канадци, които според военните трябвало да подготвят терористични акции. По-късно се изясни, че арестуваните са служители на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които изпълняват мисия в Косово. Последното съобщение за арест на чужденец гласи, че юговластите са задържали полицай от частите на ООН в Косово.
Говорител на югоармията в Черна гора съобщи, че засилените мерки за сигурност имат за цел да предотвратят нелегалното влизане на чужденци на територията на Югославия, за да бъде избегната подривна дейност преди изборите през септември. Според черногорското ръководство обаче юговоенните се опитват да дестабилизират републиката и да отстранят законното правителство на Черна гора.
Румънският премиер Изъреску ще се кандидатира за президент
Премиерът Мугур Изъреску сложи край на споровете около евентуалната му кандидатура за президентските избори. Той обяви, че ще се състезава като независим кандидат, подкрепен от група изтъкнати професионалисти и интелектуалци. След като Изъреску даде принципното си съгласие, неговите привърженици започнаха събирането на 300 хиляди подписа, необходими за регистрирането му като кандидат-президент. "След като моите поддръжници, които съставляват съществена част от румънското общество, съберат изискваните от закона подписи, ще обявя официално кандидатурата и предизборната си платформа", обяви премиерът. Групата за подкрепа на Изъреску е ръководена от Николае Манолеску, академик и виден общественик. Той съобщи, че министър-председателят се е съгласил да участва в изборите единствено като независим кандидат, като основна задача на програмата му ще бъде европейската интеграция на страната.
От няколко седмици центристките партии от управляващата коалиция се опитваха да убедят Изъреску да се кандидатира, след като президентът Константинеску съобщи, че се отказва от втори мандат. Премиерът обаче отказа да участва от името на управляващите партии и заяви, че ще се състезава срещу бившия комунист Илиеску само като независим кандидат. "Изъреску е компетентен и е способен да реши проблемите, натрупани от прехода към пазарна икономика и демократично общество. Той е от новите румънски политици, които ще изведат страната ни в Европейския съюз", твърди Николае Манолеску. Сред заслугите на Изъреску като премиер са овладяването на инфлацията, спиране на рецесията, в която страната бе изпаднала през последните три години, и успешните преговори с МВФ.
Датата за президентските избори все още не е определена. Християндемократите от правителствената коалиция предложиха президентският вот да съвпадне с парламентарните избори, които ще бъдат на 19 ноември. Крайното решение за насрочването на изборите обаче трябва да бъде взето от премиера Изареску.
Мач за световна титла по бокс идва в България
Варна е избрана за домакин заради по-ниските разходи за организация
Елеонора ГУНЧЕВА
За пръв път България ще е домакин на мач за световна титла по бокс за професионалисти. Дванайсетрундовият спор за интерконтиненталния пояс във версия Световен боксов съвет (WBC) в категория до 61 кг ще е между французина Бруно Вартел и южноафриканеца Бинкози на 12 септември в Двореца на спорта във Варна. Събитието ще се предава на живо по спортния телевизионен канал Eurosport. От наша страна картината ще се осигурява от МСат, а БНТ може да получи права за излъчване на запис.
След един период от десетина години, в който у нас се предлагаха боксови галавечери трета ръка, за първи път в България ще се организира боксово събитие от подобна величина. Една от причините за това е, че страната ни вдигна имиджа си на сцената на професионалния бокс с изявите на Тончо Тончев, който за три години спечели две световни титли в различни версии. Втората причина е, че все още сме евтина държава и организацията на всяко едно начинание излиза на сметка, щом се финансира отвън.
Американският боксов мениджър от френски произход Жан Кристоф Караж, който отговаря за мачовете за интерконтиненталната титла във WBC, е сключил договор с Eurosport за организацията на пет мача на Бруно Вартел. Той е решил една от тези срещи да бъде в България. Така, след като се разплати с боксьори, треньори и обслужващ персонал, ще си осигури по-голяма печалба от телевизионните права за срещата. Приходите от билети обаче няма да са толкова, колкото би събрал от същото шоу във Франция или Унгария например, където е бил последният мач на Вартел. Билетът в залата за 4000 зрители вероятно ще струва не повече от три лева.
В екипа на Караж влизат варненският зет Стефан Къдраба, президент на Световната кикбокс мрежа, и Ерик Карлтон, президент за Източна Европа на Световната кикбокс мрежа. От българска страна участват Професионалната боксова федерация "България" с представител Мариана Борисова, както и президентът на клуб "Рондия спорт" Михаил Симов.
Участието на боксовия мениджър Филип Фондю, който работи с ПБФ "България", ще е символично. Най-вероятно галавечерта във Варна няма да му е по вкуса. Очакваше се той да организира галавечер за Тончо Тончев, на която българинът да защити някоя от титлите си. Това обаче не стана, тъй като не бе организирано телевизионно предаване на срещата. Фондю се опита да сключи договор с представителя на UFA за България Валентин Михов, но не се получи. С навлизането на нови мениджъри в България монополът на Филип Фондю, който той ревностно пази десетина години, ще бъде разбит.
Вместо да аплодира родната звезда Тончев, българската публика ще гледа чужда, но не по-малко качествена продукция. За подгряващите мачове думата имат домакините. Готвят се няколко международни срещи между наши и чужди боксьори. В категория до 72 кг Георги Илинов от "Рондия спорт" ще има четирирундов мач срещу швед. Предвижда се мач между Николай Ангелов и Илиян Илиев (58 кг), европейския шампион по кикбокс за професионалисти за 2000 г. Йордан Бичев и средиземноморския шампион по кикбокс Даниел Иванов в кат. 75 кг. Двамата съперници в кикбокса имат какво да си доказват и да си връщат. "Търси се качествен съперник и за Киркор Киркоров", каза Михаил Симов.
Договаря се и аматьорски бой за национала Севдалин Маринов срещу все още неизвестен съперник. Изборът на Севдалин не е случаен, тъй като освен нова звезда в бокса ни той е син на олимпийския шампион по бокс от Сеул Ивайло Маринов.
Провеждането на аматьорски мачове на професионални галавечери стана възможно благодарение на официалното споразумение, което ръководствата на ФПБ "България" и Българската федерация по бокс (БФБ) подписаха официално преди два месеца. Пари от лъвския пай на Еurosport ще има само за чуждите боксьори и мениджърите. Българите ще играят само за слава.
Започва подмяна на кадрите в спортната агенция
Държавният орган обяви за приоритет развитието на масовия спорт и младежките програми
Елеонора ГУНЧЕВА
Масовият спорт и младежта стават приоритети на новата Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС), която преди месец и половина замени Комитета за младежта и спорта. Новото ръководство начело с бившия депутат от СДС Симон Спасов вече е готово и с щата на агенцията - 287 души, както и с устройствения правилник. Следващата стъпка е подборът на кадри за новите назначения, което е въпрос на дни. От изключителна важност за работата на агенцията е как Симон Спасов ще подреди кадрите. Най-вероятно на първо време промени ще има само на хората, заемащи ключови позиции в структурата на бившия спортен комитет.
Най-накрая се изясниха и функциите на двамата заместник- председатели. Бившият футболен национал Борислав Михайлов се заема с дирекции "Административно-правно и информационно обслужване", "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността", направление "Спорт" и "Управление на спортни обекти и съоръжения".
Световната рекордьорка на скок на височина Стефка Костадинова ще отговаря за младежта, европейската интеграция, международното сътрудничество и проекта "Спорт и здраве".
За главен секретар на ДАМС е готвен Петър Атанасов, без когото Симон Спасов засега не предприема нищо в управлението. Атанасов е практикуващ адвокат, бивш съдия в бургаския съд и в Несебър. Две години е бил председател на надзорния съвет на "Слънчев бряг". Сега е общински съветник от листата на СДС в Несебър.
"За тези места оглеждаме доста хора. Ще се спрем на такива, работили в сферата на спорта, като за ръководител ще се назначи човек с юридическо образование", обясни Спасов.
Той обаче отказа да назове кого ще сложи начело на отделните дирекции. Може да се прогнозира, че спортът ще бъде поверен на временно изпълняващия длъжността секретар на ДАМС Свилен Ранев. Одобряването му за член на делегацията за олимпийските игри в Сидни 2000 гарантира, че няма да е между съкратените. Той ще замени на поста Илия Илиев. Почти сигурно мястото си ще запази и главната ръководителката на финансовия отдел Ангелина Ситарска. За останалите направления има по две-три кандидатури.
По-важно от това кой къде ще седне е какво ще свършат всички заедно в Спортната палата. Новото ръководство на ДАМС вече обяви новата държавна политика в спорта и служителите няма да се лутат в лабиринт от неразгадани желания на ръководния орган. Засега елитният спорт остава на трето място след масовия и младежките програми.
"Приоритетите на държавата са масов спорт, младежки програми за европейска интеграция и високо спортно майсторство. Елитен спорт без развит ученически спорт не може да има. Вакуумът между генерациите идва от занемарената работа в детско-юношеските спортни школи, които са генераторът на високото спортно майсторство", обясни Спасов.
В устройствения правилник се изисква поддържане на мрежа от спортни училища. ДАМС наследява в тази област обекти, обречени на доизживяване от управлението на Цвятко Барчовски.
"Не само че нямаме намерение да закриваме спортните училища, а ще разширяваме работата в тези специализирани заведения. Гласувани са 295 щатни бройки на преподаватели. Досега техният статут не бе уреден. От октомври тръгва програма 2002/2004, застъпваща спортовете футбол, баскетбол, лека атлетика, хандбал, волейбол, тенис на маса, тенис и бадминтон. Пилотните програми ще се заложат предимно в големите градове. Искаме да обърнем пирамидата. Досега се отделяше внимание на високото спортно майсторство и много по-малко на масовия и детско-юношеския спорт. Сега ще е обратно. Масовостта да изведе онези състезатели, които ще донесат успехите на България", твърди бившият депутат от СДС.
Освен с масовост елитният спорт се прави и с много пари. Бюджетът за следващата година обаче няма да надхвърли много настоящия, който бе "изяден" предимно от олимпийците. Не е ясно откъде ще се намерят достатъчно средства за главния приоритет масов спорт.
Специалистите предупреждават, че преди да се говори за какъвто и да било спорт, трябва да се реши въпросът с базите. Когато преди два месеца се обсъждаха промените в Закона за спорта, това беше проблем №1, а изготвянето на регистър на спортните обекти се водеше за спешна и неотложна работа. Ръководството на ДАМС все още не е готово с решението най-вероятно поради краткия срок на своето управление.
"Внесохме в Министерския съвет пакет от нормативни документи, с които трябва да стане паспортизацията на спортните обекти. Всяка една спортна база ще има паспорт, който да показва каква собственост е и за какво ще се използва", допълни Спасов.
Очаква се раздвижване по въпроса за базите да има не по-рано от два месеца, след които ще се преценява дали ДАМС ще се освободи от някои от националните си обекти, защото няма да е в състояние да ги издържа.
Особено болезнен е проблемът по реконструкцията на националния стадион "Васил Левски", където ремонтът тотално се обърка. "Правим среща с всички фирми, които са участвали в ремонта. Ще изясняваме кой къде е сгрешил и ще се опитаме да изчистим нещата. Надявам се стадионът да е готов за втория мач на националния отбор по футбол за световните квалификации на 7 октомври. Кабинетът вече е гарантирал парите", обясни председателят.
Този срок изглежда твърде смел, тъй като състоянието в момента е твърде далеч от завършване.
Столът на Стойчо Младенов се заклати
Националният отбор по футбол губи, защото мисли и играе бавно
Георги ФИЛИПОВ
Националният футболен селекционер Стойчо Младенов има да решава доста проблеми, ако иска да запази поста си и в бъдеще. Две седмици преди първия мач от световните квалификации с Чехия воденият от него отбор загуби катастрофално с 1:3 от Белгия. Зрителите на стадион "Георги Аспарухов", където на 2 септември ще посрещнем чехите, видяха един безидеен отбор в бели фланелки, с абсолютно неориентирана защита и апатична игра във всички фази на играта.
Тази загуба е жълт картон за Стойчо Младенов, споделил главният кадровик в българския футбол Иван Вуцов пред свой близък приятел. Според "Дарик" радио генералният секретар на БФС крещял с пяна на уста в съблекалнята на отбора. Червеният картон може да дойде при евентуална загуба от Чехия, която ще постави в неизгодно положение националите за оставащите срещи от квалификациите. Една от причините да не се стигне до рокада още сега е, че няма формален повод за уволнението на Младенов. Въпреки че е на поста от близо осем месеца, той все още не е водил националите в официален мач.
"През този период постигнахме напредък в играта и това, което търсихме, се получаваше. И на турнето в Чили, в мача срещу Беларус и особено срещу Украйна въпреки загубата успяхме да изпълним задачите. Този път обаче не стана. Като цяло има напредък", заяви Младенов.
Всъщност най-малкото, което е постигнал националният отбор от Нова година досега, е напредък. Избраниците играят по-лошо и от най-слабите мачове под ръководството на предшествениците му Христо Бонев и Димитър Димитров-Херо.
Единствената видна заслуга до този момент е връщането в състава на Красимир Балъков и всички добре играещи в чужбина български футболисти. Допреди срещата с Белгия националите се радваха на ведрата обстановка в лагера. След тази загуба вероятно и приятелската атмосфера вече ще е отишла в миналото. Основният проблем е липсата на игрова идея във всички фази на играта. Българският национален отбор мисли бавно и играе бавно. В резултат на това и малкото идеи в средата на терена стават лесно разгадаеми за противника, а комбинациите на противника изненадват непрекъснато тромавата и дезориентирана отбрана.
Дебют срещу белгийците направи Предраг Пажин, който миналата седмица получи български паспорт. Стойчо Младенов отдавна планира неговото включване в центъра на защитата. Опитът засега се оказа неуспешен. Въпреки че на терена игра почти цялата отбрана на "Левски", смятана за непробиваема у нас, пред вратарите Димитър Иванков и Йордан Господинов цареше пълен хаос. Капитанът Ивайло Йорданов, Пажин и Георги Марков, подпомагани от халф-бековете Илиян Стоянов и Даниел Боримиров, трудно удържаха бързите и експлозивни белгийски нападатели, водени от звездата Емил Мпенза. Тримата в центъра на отбраната често оставяха празни пространства помежду си. Идеята за игра в линия, която е модерна в Европа и непозната у нас, се провали. Остава въпросът как тази защита ще се справи с нападателя на Чехия Колер, който надхвърля два метра, и как ще удържи една от най-добрите полузащити в Европа.
Халфовата линия, съставена само от играещи в чужбина играчи, действаше апатично и безидейно. Дори нервите на Красимир Балъков не издържаха и веднъж изрита топката в трибуните. Балъков, Милен Петков и Стилян Петров не успяха да създадат нито една смислена комбинация за цялото първо полувреме.
В нападение се получи оживление едва след излизането на Мариан Христов. Полузащитникът на "Кайзерслаутерн" за пореден път безуспешно беше изпробван като нападател. Въпреки че в клубния си тим вкарва голове, той изпълнява коренно различни функции от тези, които Младенов му възлага. Едва включването на Мартин Петров след почивката вдигна оборотите в предни линии. Покрай него полузащитниците започнаха да мислят по-рационално и по-свежо. Въпреки това при 0:3 българите стигнаха само до един гол чрез Илиан Илиев.
"Живнахме през второто полувреме, но играта ни бе много хаотична. Изглеждахме тромави, сякаш футболистите са натрупали някаква умора. На лагера преди мача с Чехия ще се опитаме да ги възстановим от мачовете в първенството", заяви Стойчо Младенов.
Освен физическата умора селекционерът ще трябва да реши и проблема с психическата подготовка на състава. Срещу Белгия колективното начало липсваше, а дори и присъствието на Балъков и Йорданов на терена не успя да мобилизира играчите. "Трудно е да ги мотивирам повече от това. Те са достатъчно зрели, за да бъдат концентрирани във всеки мач", твърди Стойчо Младенов.
Продължава разследването по случая "Моника Люински"
Независимият прокурор Робърт Рей отново свиква гранд- жури, което ще изслуша нови доказателства по случая "Моника Люински". Съдът ще трябва да реши дали срещу президента Клинтън трябва да бъдат повдигнати обвинения, преди той да напусне Белия дом през януари следващата година. Журито ще се занимава с познатите обвинения - дали Клинтън е лъжесвидетелствал под клетва и дали е възпрепятствал правосъдието, като е отричал, че е имал връзка със стажантката в Белия дом Моника Люински.
Новината за подновяване на разследването срещу Клинтън може да застраши предизборната кампания на вицепрезидента Ал Гор. Говорителят на президента Джейк Сюърт заяви, че не може нито да потвърди, нито да отхвърли твърденията за нов процес. "Не мога да кажа нищо конкретно, но като се има предвид с какво се занимават независимите прокурори, нищо чудно да се стигне до ново дело", заяви Сюърт. Според редица кореспонденции от Лос Анджелис, където се проведе конференцията на демократите, новината за поредния процес срещу Клинтън е тежък удар върху президентската кандидатура на Гор.
През 1998 г. Камарата на представителите започна срещу Бил Клинтън процедура на импийчмънт заради лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието във връзка с любовната му афера с Моника Люински. През 1999 г. на процеса в Сената президентът бе оправдан и получи възможност да завърши мандата си. Две години след скандала Бил Клинтън продължава да бъде един от най-популярните американски президенти. Последните допитвания до общественото мнение сочат, че той се ползва с одобрението на 60% от американците. Наскоро Клинтън призна, че все още се опитва да преодолее последиците от скандала и да спечели доверието на семейството си.
Прекратиха полетите на "Конкорд"
Всички самолети "Конкорд" бяха спрени от полет за неопределено време след представянето в сряда на предварителен доклад за инцидента и отнемането на лиценза им. Докладът сочи за наличието на дефект в конструкцията на модела. Счита се, че основна причина за катастрофата е била спукана гума. Разследващите случая заявиха, че не могат да гарантират, че подобен инцидент няма да се повтори. Франция и Великобритания обаче обявиха, че ще възобновят полетите с "Конкорд" възможно най-скоро.
Френският министър на транспорта Жан-Клод Гесо заяви, че това е само временна мярка. Адвокатите на роднините на 113-те жертви на катастрофата от 25 юли се готвят да заведат дела с иск за обезщетения срещу "Ер франс" на стойност от милиони долари.
