В сравнение с останалите централноевропейски държави Полша изостана с процеса на декомунизация. Чехия прие закон за лустрацията още през 1990 г. Две години по-късно Германия назначи специална комисия, която трябваше да отвори възможно най-внимателно досиетата на "Щази". През 1994 г. в Унгария бе приет подобен закон, няколко политици бяха дискредитирани, но нито един висш държавен представител не загуби поста си. Нямаше скандали, понеже цялата процедура бе изпълнено деликатно.
Според повечето наблюдатели приемането на закона за лустрацията в Полша е позакъсняло доста, защото страната вече губи интерес към спекулациите с комунизма. Едва ли е случайно, че президентът Квашневски, бивш активист на полската компартия, е най-популярната политическа фигура в страната. Пак по тази причина в Полша никой не се притеснява от факта, че на следващите парламентарни избори AWS може да загуби от бившите комунисти от Съюза на демократичната левица. Редица политици, предимно от левицата, твърдят, че лустрацията изкуствено измества по-важните задачи на страната като завършването на реформите и процеса на евроинтеграция. Представителите на AWS пък защитават закона с мотива, че така полската политика ще бъде прочистена от хора, които са податливи и на изнудване и манипулации заради нечистото си минало. Малцина обаче вярват, че това се отнася за Лех Валенса. Затова и Михник нарече явяването му пред съда унижение за Полша. Но обвиненията са факт, който показва, че в Полша все още витаят призраците на комунистическото минало.
Арестуваха в Скопие Панчо Илиев от Перущица
Тридесет и девет годишният Панчо Илиев от Перущица беше задържан в Скопие след съвместна операция на националната полиция и македонските органи за сигурност. Илиев се издирва от 1995 г. от полицията и се укриваше в Македония. Той е обвинен за побой на сегашния депутат от СДС Методи Андреев през 1993 г., при който му счупи челюстта. Бившият депутат от СДС Христо Марков от своя страна се жалваше тогава, че бившият футболист е платил 500 000 лева, за да бъде убит.
Освен това Панчо Илиев е уличен в кражбата на три автомобила. Според пресцентъра на ДНСП срещу него има заведени дела за необезпечени кредити. В периода 1992-1993 г. Панчо Илиев изтеглил 8.2 милиона лева кредити от Туристспортбанк и Пощенска банка. Кредитите били обезпечени с ипотека на консервната фабрика в Перущица. Илиев беше кандидат-купувач на фабриката, но никога не я е притежавал юридически.
Панчо Илиев се укриваше от 1995 г. в Скопие. Той твърдеше, че е собственик на Банка за инвестиции и развитие и че закупил бившата незавършена сграда на "Югобанк" в македонската столица. В интервюта за българските медии той категорично отхвърляше отправените обвинения и твърдеше, че срещу него се води организирана кампания. По време на местните избори през 1999 г. се чу, че Илиев иска да се кандидатира за кмет на Перущица, ако прокуратурата свали обвиненията срещу него и му гарантира, че няма да бъде задържан. Според полицията Панчо Илиев многократно е посещавал България с фалшиви документи.
Съдебните дела срещу него ще бъдат възобновени, а задържаният е приведен в пловдивския арест.
Euromoney: Булбанк пак е най-добрата българска банка
За пета поредна година Булбанк е оценена като най-добрата местна банка от списание Euromoney. Данните за класацията се съставят от годишните отчети на централните банки на страните от Централна и Източна Европа. Имената на най-добрите банки се обявяват през юли всяка година. Наградата се дава на институции, чийто мажоритарен дял се притежава от местни лица. Това означава, че от следващата година Булбанк вече няма да участва в класацията по този показател. До края на годината се очаква 98% от банката да станат собственост на консорциума "УниКредито" - "Алианц" за сумата от 360 млн.евро. Булбанк е обявена и за най-добрата местна институция, която търгува с ценни книжа.
В анализа на списанието се отчита, че Булбанк притежава 27% от активите на банковата система в България. През 1999 г. тя е постигнала възвращаемост на активите от 3.2% в сравнение с 2.3% за 1998 г. Подобрява се и показателят за възвращаемост на собствения капитал от 12.4% на 15.6%. През 1999 г. банката е разширила кредитния си портфейл със 76%, но това е довело само до 10-процентно увеличение на общите активи.
За най-добра чуждестранна банка и най-добра чуждестранна институция в търговията с ценни книжа за България е обявена "Райфайзенбанк" (България). Tази година тя измества "ИНГ Берингс" (ING Barings). Според статистическите данни на БНБ "Райфайзенбанк" (България) е сред трите най-бързоразвиващи се банки на българския пазар по отношение на активи, общия размер на отпуснатите кредити и привлечените депозити от граждани и фирми. По тези показатели банката е на първо място сред чуждестранните си конкуренти. Активите на "Райфайзенбанк"нарастват с 33% през 1999 г. Отчита се увеличение на кредитния портфейл със 78% и на депозитите с 58%. "Райфайзенбанк"(България) печели при силната конкуренция на "Сосиете женерал", която купи Експресбанк през септември миналата година, както и на "ИНГ Берингс". Euromoney коментира, че с идването на Ситибанк съревнованието за корпоративните клиенти на българския банков пазар ще се изостри още повече.
За Централна и Източна Европа наградата за най-добра банка получава унгарската OTP. Според списанието OTP е единствената банка в региона с първокласни акции.
Наградата за най-добра чуждестранна банка за Централна и Източна Европа се дава на "Банк Аустрия кредитанщалт" (Bank Austria Creditanstalt). Тя печели в условията на силната конкуренция на "Райфайзенбанк" - Австрия.
Проектозакон разбуни счетоводната гилдия
Боян КОЛЕВ
Предстоящите промени в Закона за счетоводството разбуниха духовете в гилдията на счетоводителите, преди още проектът да бъде внесен за обсъждане в МС. Въпросният законопроект е изготвен от екип на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и е тринадесета поправка в закона, откакто той беше приет през 1991 г. Срещу него се обявиха както браншовите организации на счетоводителите - Асоциацията на счетоводните къщи в България (АСКБ) и Съюза на счетоводителите в България (ССБ), така и представители на катедрите по счетоводство във висшите икономически учебни заведения. Според тях предложеният проект не е добър.
Изготвянето му е възложено от Министерството на финансите на екип от Комисията по счетоводно законодателство при ИДЕС и сектор "Счетоводно законодателство" към дирекция "Бюджет и държавно съкровище" на министерството. Според добре осведомени източници изработването на проекта струва 20 хил. лева на МФ, срещу които то получава един лош проект, в който най-вероятно ще се наложат значителни промени. Логично възниква въпросът защо трябва с парите на данъкоплатците да се плаща за калпаво свършена работа.
На практика представеният за обсъждане проект променя основно Закона за счетоводството и по същество представлява нов закон. В него има празноти и неясноти, а някои текстове противоречат на принципите на свободния пазар, твърдят от гилдията. Освен това отпадането на много текстове означава, че ще се налага тълкуване на закона с подзаконови актове, а досегашната практика у нас показва, че това не е особено удачно в нашите условия. Проектозаконът не намира необходимия баланс на интересите - държавните, публичните и частните, е мнението на АСКБ. Нещо повече, тъй като е изготвен от екип на Института на дипломираните експерт-счетоводители, се получава така, че тежестта на закона е изместена към тях и в ИДЕС са съсредоточават прекалено много пълномощия. На практика институтът си присвоява функциите да разработва промените в счетоводното законодателство, да определя изисквания и да лицензира специализираните счетоводни предприятия.
Именно това лицензиране е едно от основните възражения, около което се обединяват членовете на АСКБ и ССБ. В проекта е записано задължението специализираните счетоводни предприятия да се регистрират в ИДЕС. "Чрез проекта се налага лицензионен режим, тъй като е възможно да бъде отказана регистрация, а това противоречи на духа на промените и ако има регистър, той трябва да бъде доброволен и да се прави от браншовите организации (Асоциация на счетоводните къщи в България, Съюза на счетоводителите в България и Института на дипломираните експерт-счетоводители съвместно с БТПП)", е мнението на АСКБ. Регистърът трябва да бъде публичен и свободно достъпен в Интернет. Лицензирането под каквато и да е форма ще създава предпоставки за корупция и затова ние сме против, коментира проф. д-р на ик. н. Иван Душанов, председател на ССБ. В изграждането и поддържането на подобен регистър всъщност няма нищо лошо. Той ще бъде своеобразна гаранция за качеството на счетоводните услуги, предлагани от счетоводните предприятия, които са в регистъра. Въпросът е в закона ясно да бъдат определени условията, при които едно предприятие може да получи регистрация, а не общата постановка - изисквания за образование, специализация, квалификация на собствениците и управителите на счетоводните предприятия, които се определят от ИДЕС.
Необяснимо защо в предложения проект отпада главата, която урежда статута на главния счетоводител. За сметка на това се появява глава за дипломирания експерт-счетоводител. Безспорно е необходима законова уредба на статута и работата на дипломираните експерт-счетоводители, но много по-удачно е това да стане в специален закон. Освен това в проекта се предвижда годишните счетоводни отчети да се изготвят от лице на трудов договор в предприятието или специализирано счетоводно предприятие, наето по договор за услуга, което трябва да бъде регистрирано като ЕТ или търговско дружество. На практика по този начин се ликвидира възможността да се предоставят услуги от счетоводители на свободна практика.
Важен момент в проекта е предложението от 2004 г. в България задължително да се ползват международните счетоводни стандарти, а национални стандарти да се прилагат само когато няма аналогичен международен стандарт. "Не трябва да се игнорира действието на националните счетоводни стандарти (НСС), които са свързани със специфичните икономически условия в България. Тяхното механично елиминиране ще доведе до хаос и трудности", смятат от Асоциацията на счетоводните къщи в България. Същото мнение се споделя и от Съюза на счетоводителите. В проекта се предвижда още всички предприятия да водят двустранно счетоводство. Това ще засегне особено много голяма част от малките фирми и ЕТ, които в момента водят едностранно счетоводство. В допълнителните разпоредби на законопроекта е предвидена възможност всяко предприятие само да определя кога да приключва един отчетен период (31 март, 30 юни, 30 септември или 31 декември). Досега един отчетен период съвпадаше с календарната година и цялото данъчно законодателство е базирано на това. Тази промяна означава,че отново ще се наложат промени в данъчното ни законодателство.
От Института на дипломираните експерт-счетоводители отказаха коментар по направените възражения, но според проф. Стоян Дурин, председател на управителния съвет на ИДЕС и ръководител на екипа, разработил проекта, всички предложения ще бъдат обсъдени и евентуално приети. "Аз ще приема всички предложения, които се правят, внимателно ще ги обсъдим и ще ги преценяваме. Трудно е да се каже кое ще се вземе и кое няма да се вземе под внимание", заяви той. Поставеният срок обаче, в който трябва да бъдат представени тези предложения, е много кратък и на практика изтече миналата седмица (10 август). Това бързане най-вероятно е поради наличието на краен срок, в който трябва да бъде изготвен проектът. Поради малкото време, с което заинтересованите страни разполагат, за да формулират конкретни предложения, съществува рискът те да бъдат недобре формулирани и съответно отхвърлени, но като се симулира обществена дискусия по темата. В резултат на това вероятно и тези поправки ще се окажат предпоследни.
"Отдушниците" на валутния борд
Три години след въвеждането на валутния борд истерията около него като че ли заглъхна. Все по-рядко се срещат мрачни предсказания за пълния му срив. Като че ли обаче наближава времето, когато темата отново ще излезе на дневен ред. Предстоящите догодина избори са добър повод и достатъчна причина за това - не заради самите тях, а защото догодина изтича тригодишното споразумение с Международния валутен фонд.
Системата валутен борд в България по принцип се изкривява от две неща. Едното е депозитът на управление "Банково" в баланса на управление "Емисионно", което представлява превишението на валутния резерв над паричните задължения на БНБ. Със сумата по този депозит може да се рефинансира банковата система, въпреки че тази възможност е до максимум ограничена от закона.
Другият изкривяващ фактор е депозитът на правителството в управление "Емисионно". От него пари могат да се теглят само ако трябва да се финансира бюджетен дефицит (което си е своеобразно заобикаляне на финансовата дисциплина), а също така да се покрива отрицателно нетно финансиране.
Тези два буфера на борда по всяка вероятност ще бъдат следени с най-голям интерес през следващата година. "Сигналите, които ще получава икономиката от движението по сметките на правителството, ще се приемат изключително сериозно", коментира икономист.
За една година депозитът на правителството в БНБ се е увеличил с около 610 млн. лв. (или около 25%). Парите по сметката на правителството постъпват основно от приватизация на държавните предприятия. Към началото на юли месец той достига близо 2.9 млрд. лв. (и представлява около 45% от размера на активите на управление "Емисионно"). Той се попълва от траншовете от международните финансови институции и от постъпленията от приватизация на държавните предприятия. Затова и през следващата година, когато изтича споразумението с МВФ и външните ни кредитори няма да се надпреварват да вливат пари в резерва на БНБ, може да се окаже, че депозитът на правителството ще бъде основният източник на намаление на балансовото число на управление "Емисионно".
При евентуален бюджетен дефицит депозитът на правителството ще намалее, а оттам и резервите на БНБ. "По принцип това е възможно, но все пак имаме условие от МВФ за покриване на фискалния резерв", коментира банкер. Въпросът е доколко управляващите ще съумеят през следващата година да не отворят "кесията" предизборно широко и да спазят приличен размер на фискалния недостиг. "От септември догодина, когато споразумението с МВФ ще е изтекло, който и да е на власт може да използва тези пари, както намери за добре", коментираха от БНБ. "Но е почти сигурно, че ново споразумение с фонда ще има, а дори и да няма управляващите трябва да внимават с използването на този ресурс", допълниха оттам.
Сметката на правителството в БНБ може да намалее и при отрицателно нетно финансиране. Това означава, че ако парите, които получаваме под формата на заеми отвън, са по-малко от това, което държавата плаща за погасяване на своите задължения, отново ще се стигне до свиване на валутните активи на БНБ.
Засега сигнали за проблеми в борда не постъпват. За една година валутните резерви на БНБ са се увеличили с малко над 20% - от 5.2 млрд. лв. на 6.3 млрд. лв. Опасенията на аналитиците са насочени главно към следващата година.
Две са основните последици за икономиката от евентуално "осребряване" на депозита на правителството. Де факто, след като този депозит е бил обезпечен веднъж с валутни активи, той ще се влее в икономиката (което означава увеличаване на паричната маса), но без да бъде обезпечен с валутни резерви. А депозитът на правителството представлява значителна част от валутните резерви на централната банка. Освен това "освобождаването" на депозита на правителството означава и инфлационен натиск върху икономиката. "Освобождаването на ресурс от депозита на правителството ще увеличи резервните пари в икономиката, а чрез мултипликатора ще нараснат и широките пари, което би могло да доведе до инфлационен натиск", коментира банкер.
От своя страна ограничаването на паричната маса по всички правила би стимулирало нарастване на лихвените проценти (по простата причина, че ресурсът пари ще стане по-оскъден и съответно по-скъп). Нарастването на лихвените равнища пък би затруднило икономическото оживление и ще стане още по-трудно да се говори за реален ръст на икономиката.
Въпреки всичко депозитът на правителството по принцип има потенциал да се увеличава и през следващата година. Предстои продажбата на големи предприятия като БТК, Булгартабак и др. Това обаче са последните възможности за поддържане на валутния резерв на БНБ с приходи от приватизация. След година икономиката ще трябва да разчита само на собствения си ръст, за да се търси начин за преодоляване на застрашителния дефицит по платежния баланс.
Преди около месец премиерът Иван Костов изказа идеята, че всъщност резервите на страната дори няма какво да се правят и трябва сериозно да се обмисли дали следващо споразумение с МВФ трябва да е свързано и с финансиране. "Ако новото споразумение не е свързано с финансиране, какъв ще бъде мотивът на българските управници да изпълняват поетите ангажименти", заяви известен икономист. Пак по същото време Костов каза, че част от резерва би могъл да се използва за преструктуриране на дълга на страната. Все още обаче няма ясна стратегия за това.
Накратко
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще продаде 30-процентното си участие в Българско застраховане и пенсионно осигуряване (БЗП), съобщи Ройтерс. Купувач е TBI холдинг, който в момента държи останалите 70% от капитала на БЗП. Срещу това ЕБВР ще получи акции на стойност 14 млн. долара от TBI холдинг. Сега основен акционер с 50.1% в него е израелската Kardan Investments, 39.9% са собственост на Deutche Bank, а останалите акции са притежание на мениджърите. Ако сделката се осъществи, евробанката смята да инвестира още 10 млн. в холдинга и така да придобие 23.5% от него. TBI холдинг е мажоритарен собственик и на ЗАД "Булстрад".
От началото на август във всички данъчни служби има изложени на видно място табла със списък на услугите, които се извършват от данъчната администрация. За всяка конкретна услуга е записано в коя стая от кой данъчен служител се извършва, както и срокът и цената за извършване на услугата. Въпросите на граждани и фирми, адресирани до данъчната администрация, но от компетентността на други административни органи, ще се препращат служебно.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките е разполагал с 32.7 млн. лева към края на миналата година, стана ясно от публикувания през седмицата годишен баланс. По-голямата част от активите (96.8%) са краткосрочни инвестиции в ДЦК и репо-сделки. Паричните средства на фонда са били 2.8% от всички активи. Фондът е изплатил общо 8.7 млн. лева за обезщетение на вложителите в Кредитна банка. През 1999 г. четири банки са платили встъпителни вноски - Банка ДСК, Българско-американска кредитна банка, Демирбанк и "Насърчителната". Общо три банки не са спазили законния срок за плащане на годишните премийни вноски, за което са платили наказателни лихви. С изключение на Балканска универсална банка (която беше затворена в началото на 2000 г.) всички банки са внесли вноските си за 1999 г. Агенцията за държавни вземания ще обяви търг за 30 картини, собственост на фалиралата Елитбанк. Търгът ще се проведе през септември, след като експерти оценят картините. До момента агенцията е провела четири търга за активи на Елитбанк, като общата сума на постъпленията е 80 000 лева при номинална оценка на имуществото 51 000 лева, съобщи шефът й Александър Раков. До две седмици ще се проведе търг за разпродажба на имущество от Частна земеделска и инвестиционна банка. След това ще има търг за Агробизнесбанк.
Турски банкери оглеждат фалиралата "Капиталбанк"
Фирмата "Велграф" ООД търси 2.6 млн. долара от името на ТСБанк
Иван МИХАЛЕВ
Две групи от потенциални купувачи са проявили интерес към затворената Капиталбанк, съобщиха източници, близки до банката. През миналата седмица те са имали срещи поотделно със синдиците на банката Тихомир Трендафилов и Добри Тасев. Пред "Капитал" синдиците уточниха, че става дума за турски банки, които са поискали да оперират на нашия пазар. "От разговорите с кандидатите разбрахме, че искат да имат малка инвестиционна банка, която ще обслужва техния бизнес в България. Преди да водим преговори по цената обаче, те трябва да знаят дали ще получат лиценз от БНБ", заяви г-н Трендафилов.
Въпросът за лиценза е основният при всяка подобна сделка. На днешно време е много по-лесно да купиш затворена институция и да я съживиш, отколкото да получиш изцяло нов лиценз, коментират банкери. По закон купувач на затворен трезор може да бъде само друга действаща банка. Възможно е банката да бъде купена и от създадено за целта акционерно дружество, което е получило преди това от БНБ условен лиценз. Преди три месеца интерес към Капиталбанк прояви и английската финансова групировка "Сие финансие оксидентал". Според запознати обаче англичаните не са стигнали изобщо до среща с ръководството на "Банков надзор".
Внезапният интерес към Капиталбанк е изненадал синдиците, тъй като досега се смяташе, че трезорът трудно може да се продаде като предприятие. От затварянето на банката през ноември 1997 г. досега за нея бяха получени запитвания само от "Росексимбанк" и от Кредитна банка, която също фалира малко по-късно. Смятайки, че трудно ще намерят купувач, преди около месец синдиците са поискали от съда разрешение да назначат вещи лица за оценка на активите и преминаване към осребряване на нейното имущество. Най-ценният актив на банката е сградата на ул. "Врабча" в центъра на столицата, която е оценена на около 2.8 млн. долара. Проблемът е, че архитектурният проект на сградата още не е одобрен изцяло и по тази причина банката не разполага с нотариален акт за имота. В активите на Капиталбанк фигурират и вземанията от трите фирми на Красимир Стойчев - "Нюз холдинг", "Стандарт нюз" и "Стандарт принт". Общият размер на тези вземания е около 8.5 млн. долара, което представлява основната част от вземанията на Капиталбанк. Първите две от фирмите вече бяха обявени в несъстоятелност от съда, а делото за третата още не е приключило. Реално обаче малка част от тях могат да бъдат събрани дори и банката да бъде продадена на някой от появилите се купувачи.
Длъжник на Капиталбанк е и Балканска универсална банка (с около 250 хил. долара). Вземането от БУБ е обезпечено със залог на поточна линия за компактдискове, оценена на около 300 хил. долара. В обезпечението фигурира и колекция от антични предмети, собственост на универсалната банка. Колекцията включва стари монети, статуетки, църковна утвар, кръстове, глинени съдове и други подобни. Според запознати те са били оценени преди време на около 1.5 млн. долара от бившия шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров. Ако се гледа тази оценка, излиза, че дългът на БУБ към Капиталбанк е обезпечен с истинско съкровище. Тя обаче се приема с усмивка от повечето наши банкери, които силно се съмняват в автентичността на скъпоценностите. Дали е така ще стане ясно след произнасянето на вещи лица.
"Капитал" научи, че преди седмица "съкровището" е било предадено от синдика на БУБ Владимир Дончев на съхранение в трезора на Капиталбанк. Това е станало във връзка с преместването на цялата документация на БУБ, която занапред ще се съхранява на ул. "Христо Белчев" 7 (където беше преди Елитбанк). "На практика Капиталбанк е единственият обезпечен кредитор на банката и преценихме, че е по-добре колекцията да бъде при тях. Още повече че БУБ няма собствен трезор", заяви Владимир Дончев. Според него предметите ще бъдат продадени скоро на общ аукцион и с приходите БУБ ще погаси задължението си.
Още по-интересен е обаче казусът с дълга на Капиталбанк към фалиралата ТСБанк. Дългът е на стойност 2 568 506 долара, още 444 434 долара представляват лихвите по него. На практика това е единственият голям кредитор на Капиталбанк. В случай че се разплати с него, банката може да пристъпи към разпределяне на ликвидационна квота, тъй като останалите нейни задължения са незначителни - около 150 хил. долара са задълженията към фирми от пети ред и около 25 хил. долара има да получава ПЧБ. Доскоро синдиците на Капиталбанк оспорваха в съда размера на дълга към ТСБанк. Преди около два месеца обаче кредиторът беше заличен от търговския регистър, тъй като неговите активи бяха придобити от Агенцията за държавни вземания. Синдиците са получили официално писмо от шефа на агенцията Александър Раков, от което се е разбрало, че ТСБанк не води никакво свое вземане от Капиталбанк. Още по-голяма е била изненадата от полученото на 27 юли уведомително писмо от частната фирма "Велграф" ООД. С него фирмата съобщава, че е изкупила по договор за цесия още през март 1999 г. вземането на ТСБанк. Без отговор засега остава въпросът защо този факт е останал скрит толкова дълго време. Не е ясно и дали "Велграф" може да претендира, че е кредитор. Според Закона на задълженията и договорите цесията става валидна от момента, в който първоначалният кредитор (ТСБанк) уведоми длъжника (Капиталбанк). Това не е било сторено навремето, а няма как да стане и сега, тъй като ТСБанк вече не съществува в правния мир.
Явно всякакви планове за бъдещето на Капиталбанк ще зависят от развръзката по този казус. Ако се окаже, че този дълг вече не съществува, банката ще излезе на чисто. Най-голям интерес от това имат акционерите на Капиталбанк, тъй като ще дойде техният ред да си получат вземанията. Тогава наистина ще стане интересно, тъй като главен акционер е фирмата на основния длъжник Красимир Стойчев - "Трон" ООД. Той си върна банката през декември миналата година след два поредни договора за цесия. Според самия Стойчев "Фърст файненшъл" (фирма на Ангел Първанов, която притежаваше 76% от банката) е продала акционерното си участие (и правата си на кредитор) на офшорната фирма "Консул консулт енд трейд естаблишмънт", регистрирана в Лихтенщайн, която на свой ред ги е прехвърлила на "Трон". След тази схема Стойчев заяви, че е "длъжник на самия себе си", и щастието наистина може да му се усмихне, ако синдиците на бившата му банка се преборят с "Велграф". Ангел Първанов обаче оспорва цесията и също претендира, че е собственик на Капиталбанк.
Фирмата "Велграф" ООД е създадена през януари 1999 г. с предмет на дейност консултации и услуги по стопанската дейност и управлението. Дружеството е посочило адрес в Елин Пелин, Софийска област. Съдружници в него са офшорната фирма "Велграф консултантс лимитид" с регистрация в Кипър и Богдан Василев Угърчински. Това е една от четирите фирми, които изкупиха евтино в началото на миналата година по-голямата част от имуществото на фалиралата ТСБанк. "Велграф" ООД спечели два от пакетите с активи на банката - за районите София и Добрич. Някъде в тях трябва да е било и вземането от Капиталбанк. Останалите три фирми са "Райвел", БОТАБ и "Т.А. Б. консултинг". Учредяването им съвпада по време с търговете на банката, което навежда на мисълта, че четирите дружества са създадени специално за целта. Освен това две по две фирмите имат еднакви съдружници - "Т.А. Б. инвестмънтс лимитид" - Кипър, и Наталия Павлова Попова са съдружници в капитала на БОТАБ и "Т.А. Б. консултинг", а "Велграф консултантс лимитид" - във "Велграф" и "Райвел". Това може да означава, че фирмите имат един и същ корен. Донякъде светлина върху произхода на "Велграф" ООД хвърля бизнесминалото на нейния управител Богдан Угърчински. В една от фирмите с негово участие - "Информинвест" АД, той е съакционер с небезизвестните Евгени Горанов, Виктор Папазов, Лилия Христова и Стоян Денчев. От тази фирма започват контактите на Угърчински с хора и фирми, близки до Мултигруп. Въпреки косвените връзки със структури на "Мулти" няма доказателства, че зад покупката на активи от ТСБанк стоят хора от ръководството на групировката. Въпреки опитите Богдан Угърчински не беше открит през миналата седмица, тъй като на телефоните на "Велграф" ООД не отговаряше никой.
По-ниските данъци увеличават приходите в дългосрочен план
проф. Влоджимеш Никел, ръководител на екипа, подготвил полската данъчна реформа, пред "Капитал"
- Широко използван способ е министърът на финансите да издава официални интерпретации, чиято цел е уеднаквяване на практиката на територията на цялата страна. Това означава, че на територията на цялата Полша данъчните служби по един и същ начин ще интерпретират тези текстове. Ще кажа още нещо, което беше въведено на 1 януари 1998. Всеки данъкоплатец може да се обърне към държавната хазна и да поиска интерпретация на конкретни текстове. Данъкоплатецът обаче е задължен да представи своето становище по конкретния проблем. Нещата изглеждат така. Данъкоплатецът не може да се ориентира в някои неща, не смее да започне дейност, за да не пострада от последствията, и се обръща към хазната по следния начин: Моля да ме информирате как стоят нещата, но аз смятам, че стоят така и така.
- Много труден въпрос, защото с него се занимава не само ЕС, но и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Аз, разбира се, смятам, че данъците не трябва да бъдат прекалено високи. Какво означава това? Смятам, че данъците в Полша трябва да бъдат по-ниски. Какво означава драстично да бъдат намалени данъците? Знаете, че има такова понятие - данъчен рай. Някои държави са наричани рай, въпреки че те не обичат да ги наричат така. Но тъй като съществуват тези данъчни райове, много държави предприемат мерки срещу прехвърляне на средства към тези райове. Такива мерки има във Франция, Германия, Великобритания, Япония, Италия. Там се правят списъци със страни, за които се счита, че прилагат harmful tax competition и тогава в тези държави се въвеждат специални разпореждания спрямо тези хора и фирми, които се опитват да прехвърлят доходи в тези райски страни. И аз бих казал, това би било добре тогава, когато в една държава данъците не са прекалено високи. Те, разбира се, трябва да се поместват в някакви определени граници, че да няма място за такава harmful tax competition.
- Правителството се консултира с определени среди. Промените в данъците се консултират с организациите на бизнеса например. А някои по-конкретни проблеми - със среди, които са заинтересовани от това. Трябва да се каже, че много често в работата на парламентарните комисии са представени интересите на различни среди. Понякога самите народни представители са изразители на подобни интереси, а понякога на заседанието на комисията се поканват хора отвън.
- Аз мисля, че ако гледаме на данъчната система в една по-далечна перспектива, а не една година и бюджета за следващата година, то не е задължително намаляването на ставките да намали приходите в бюджета. Първо, министър Балцерович предлага намаляване на ставките, но също и премахването на редица данъчни облекчения. Освен това, както сочи опитът на някои държави, умереното намаляване на данъците и разширяването на данъчната основа за по-дълъг период води до повишаване на данъчните приходи. Така че, ако трябва да обобщим, министър Балцерович се стреми към това да подобри условията за функциониране на бизнеса. Ако тези условия са по-добри, естествено по-малка е безработицата и бюджетът не страда от това.
- В Закона за облагане доходите на физическите лица са предвидени различни данъчни облекчения. Ако сравняваме Полша с другите страни, внимание привличат данъчните облекчения за жилища. Най-голямо е тяхното значение. При изчисляването данъкът се намалява с определен процент от разходите за построяване или закупуване на къща. Но това е, когато става дума за ново строителство и за ремонт. Това са облекченията, които имат най-голямо значение за бюджета и за данъкоплатците. Освен това, също както и в много други страни, се правят отчисления за дарения, а също така отчисления от облагаемата сума на разходи за обучение, квалификация, медицинско обслужване, за закупуване на компютри, на литература, необходима за функционирането на фирмата или физическото лице. Отчисляват се също така социалните и здравните вноски. Тази картина наистина е много сложна и затова финансовият министър смята, че трябва да намалим ставките и да се откажем от облекченията. В момента се води една много сериозна дискусия по този въпрос. Обсъжда се и въпросът за семейните данъчни облекчения. В Полша например се приспадат разходите, които се правят за пътуване на детето до училище, намиращо се извън населеното място. Но няма такива облекчения, каквито съществуват в други страни, например Франция. Там се редуцира данъкът в зависимост от броя на децата в семейството. Обсъжда се въвеждането в Полша именно на такива семейни облекчения. Въпросът с данъчните облекчения е широко дискутиран в Полша. Дискусията е не само между политиците, но така също и в медиите.
- В Полша общините не могат да въвеждат данъци, но са в компетенцията да определят ставки. Например размера на данъка върху недвижимото имущество го определя общинският съвет. Той не притежава пълна свобода, защото горната граница е определена в закона и общинският съвет, определяйки тези ставки, не може да превишава тази горна граница, а също така не може да определя ставка, по-малка от 50% от тази максимална ставка, определена в закона. Общинският съвет може също така да освобождава от плащане на данък. В закона са посочени случаите за освобождаване от плащане на данъка, а общинският съвет има право да определи кого още да освободи. Така че, общо взето, общинският съвет не може да въвежда данък, но може да определя ставките на данъка.
Интервюто взе Боян КОЛЕВ
Де е България или по следите на изгубеното време
Докато се протакаха преговорите за БТК, Словакия и Полша направиха впечатляващи сделки
Любомир Христов
"Де е България? " С патос, който и днес повдига настроението, Вазов е отговорил в термините на природните ни красоти - все същите и 150 г. след неговото рождение. След падането на Берлинската стена се появи нова координатна система за измерване на местоположения, посоки и скорости с нулева точка - Брюксел. През 90-те години ясно се очертаха разликите в относителните скорости на "придвижване" на различни групи източноевропейски страни в посока "Брюксел". Не закъсняха и опитите да се обяснят тези разлики - като се започне от географските разстояния, мине се през историческото наследство (бивши "хабсбургски" за разлика от бивши "отомански" страни), та се стигне до... разликите в чистотата на обществените тоалетни. По-малко екстравагантно, но по-съдържателно ми се струва наблюдението, че централноевропейските страни някак си са намерили общ език със страните, членки на Европейския съюз, и тяхната брюкселска бюрокрация за разлика от други източноевропейски страни. Струва си да се провери хипотезата дали в основата на комуникацията с Европа не стои разликата в представата и възприятието за време, концентрирана в англо-саксонското "времето е пари" срещу ориенталското "време пари не чини".
В тема на 31 брой "Капитал" описа в подробности перипетиите, през които премина неуспешният (за сега) опит за приватизация на БТК. Склонен съм да се присъединя към оценката, че прекратяване на преговорите с потенциалния купувач е по-добрият изход от гледна точка на перспективите пред сектора. От успешна приватизация по принцип се очаква подобряване управлението на компанията и инвестиции. Поведението на кандидат-купувача, собственик на компаниите в Румъния и Армения, не предвещаваше розови перспективи за българските телекомуникации по нито едно от тези измерения. Но това беше известно и през декември 1999 г. Защо й трябваха шест месеца на новата работна група да го разбере и какво се случи през изминалото полугодие? За изминалите шест месеца на текущата година словашкото правителство проведе търг и възложи мажоритарен дял в телекомуникационната компания. По информация на "Ройтерс" спечелилата търга "Дойче телеком" ще плаща повече от 890 млн. долара за 51% от компания, притежаваща около 1.8 милиона наземни линии. За сравнение - фиксираните линии в България са над 3 милиона. Словашката сделка не включва лиценз за GSM-оператор. Не по-малко впечатляваща беше сделката за 35% от полския телеком, сключена през юли, на стойност 4.5 млрд. евро. Купувач е консорциум, сформиран от France Telecom (?рез филиала й Cogecom) и Kulczyk Holding (чрез филиала си Tele-invest), който има право да изкупи още 16% от акциите на полския телеком.
За изработването на стратегията за приватизация на словашкия телеком са ползвани консултантски услуги, платени със
И у нас беше ползван заем от СБ за консултации по приватизацията на БТК. Тези пари ще се връщат. Сумата не е най-важната, важен е принципът - богатите ценят и следят парите си. Ние не сме и нямаме изгледи да станем богати, след като не се интересуваме какво (и дали въобще) получаваме срещу парите си, които ще връщаме с лихвите.
СБ обаче се самооценява: тя дава най-висока оценка за работата си именно в сферата на телекомуникациите в България - по отпуснатия през 1993 г. и гарантиран от държавата заем за БТК. В банката циркулира и друга оценка - тази на независими експерти, наети специално, за да оценят цялостната ефективност на институцията в сектора в глобален мащаб за периода 1993-1999. В доклада им четем, че банката не е използвала наличните си експерти и инструменти по оптимален начин. Условията по заемите на банката твърде често са се фокусирали върху първични процеси като наемане на юридически консултанти, отчитане на приватизационни сделки и пр., без да се разработват съдържателни въпроси по политиката и стратегията в сектора. В редките случаи, когато са реализирани качествени проекти, това е ставало заради проявена инициатива на служители на банката или стратегическа далновидност на директора за съответната страна. За нас остава да изберем коя от оценките по приляга за нашия случай. СБ ползва рутинно независими оценки и със сигурност с времето ще предприеме корективни решения. Ние обаче имаме едно БТК.
Един читател на един друг вестник казва: "Така става в държава, в която всеки служи на някого и никой на държавата". А може ли да не става така? По принцип - да. При минимум две условия: първо, би било полезно, ако управляващите обявяваха ясно и публично целите - в случая с БТК кой е приоритетът - максимизиране цената на акция или условия на сделка, които да осигурят конкурентност и качество на услугите. Именно колебанието между тези две противоречащи си (когато кандидат-купувачът е единствен) цели доведе до прахосване на време. А времето е не просто пари, в информационната ера загубата му води до трайно, а понякога и невъзвратимо изоставане.
Второ, необходим е механизъм за обществен контрол над това какво се получава срещу парите на данъкоплатеца. Парламентарният явно не върши работа. От такъв обществен контрол, неподчинен на партийни централи, би спечелила преди всичко... изпълнителната власт - ще се стесни пространството й за колебание и за пилеене на време. А също администрацията. Българският бюрократ отдавна е установил от наблюдение, че най-добрата стратегия да я докара до пенсия е да не поема отговорност и риск, т.е. ако може, най-добре да няма становище.
И накрая
Правилно пише в миналия брой на "Капитал", че финансирането на платежния баланс за тази година не зависи от парите от БТК. Това беше видно и през декември миналата година. Както ни напомниха неотдавна от Moody's обаче, въпросът за платежния баланс е по-интересен в средносрочен аспект. Когато се стигне до проблем с финансирането му в рамките на текущата година, решение винаги се намира, и то е известно: и азиатските страни, и Русия през 1998, а и България през 1996 реализираха едни значителни излишъци по текущата сметка. "Капитал" обаче цитира официално становище, че искаме да запазим режима на валутен съвет до приемането на България в евро-зоната. И това е добре и за данъкоплатеца, и за инвеститора - вътрешен и външен. Въпросът е колко може да се вярва, че това желание е изпълнимо и ще бъде изпълнено. Т.е. доколко всички останали действия и решения го подкрепят или го излагат на риск. Мерки, насочени към повишаване конкурентоспособността и привличане на преки чуждестранни инвестиции, повишават устойчивостта на валутния съвет. Перспективите пред българския телеком са свързани както с конкурентоспособността, така и с привлекателността на страната като място за инвестиране.
Едно сравнение. Според последния годишен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, ако през 1989 г. телефонните линии на 100 души са били 22 в България и 9 в Унгария, през 1997 г. съотношението е по 33 и в двете страни. Унгарският телеком беше приватизиран през 1994 г. Словения и Хърватия, които стартират през 1990 г. с по-ниска гъстота на телефонната мрежа в сравнение с тази у нас, още през 1997 г. ни задминават. Няма причина да се надяваме, че след 1997 г. са спрели, за да ни изчакат. Нека съобразим, че и трите страни граничат на запад с държави, различни от Югославия.
Или както е известно от Луис Карол насам, трябва да тичаме, ако желаем да останем на същото място, а ако искаме да се придвижим, начинът е само един - да тичаме по-бързо. Като първа стъпка в тази посока е добре да сменим източнорумелийския аршин на сравненията с 1995-1996 г. с (поне) средноевропейски метър и хронометър. Това може би ще ни мобилизира по-добре. И ще престанем сами да работим за формулата "10+2" за разширяване на Европейския съюз.
Александрия, Вирджиния
5 август 2000 г. От септември връщат горите
Паулина РАДОСЛАВОВА
От септември ще започнат въводите във владение на собствениците на реституирани гори, съобщи зам.-министърът на земеделието Георги Каркъмов през изминалата седмица. Точните дати по землища ще бъдат обявени в поземлените комисии в общините. Те се отнасят за старите собственици на гори, които вече имат решение за възстановяване на имота и скица.
Общо горите от държавния фонд са 36 млн. декара. Заявленията за реституция са за около 9 млн. декара. Към 29 юни са издадени 265 170 решения за възстановяване на 7.127 млн. декара гори. В областите Бургас, Габрово, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище, Шумен и Ямбол издаването на решения е приключило. Изоставане има в Перник, Кърджали, Монтана и Смолян.
Междувременно вече е уточнена и процедурата за отдаване на гори от държавния фонд за безвъзмездно ползване от общините. Тази възможност е предвидена в измененията на Закона за горите, които ще бъдат внесени в кабинета от агроведомството. Документът вече е съгласуван с Националното сдружение на общините в България. Общините ще получават право на безвъзмездно ползване за 30 години върху гори и земи от държавния горски фонд, на чиято територия се намират, предвижда проектът. Целта е да се осигури задоволяване на нуждите на населението от дървесина. Правото на ползване ще се учредява с решение на кабинета по предложение на агроминистъра. Заявленията до него ще се подават от кмета на общината след решение на общинския съвет. Другата възможност за подпомагане на общините е част от приходите, формирани от държавния горски фонд в съответното землище, да се преотстъпят на общинския бюджет.
Крайният срок, в който областните анкетни комисии трябва да се произнесат по подадените заявления за възстановяване на гори от стари собственици без документи, ще е 31 октомври. Това ще бъде записано в проекта за промени на Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд. В самия закон краен срок за тази дейност не е предвиден. Проектът за промени, с който се въвежда крайна дата, вече е приет от кабинета и внесен в парламента със срок 30 август. Дотогава обаче няма начин областните комисии да си свършат работата, затова ще настояваме за удължаване до края на октомври, обясни зам.-министърът на земеделието Георги Каркъмов.
Вдигат летвата за международните превозвачи
Новите правила в бранша ще предизвикат сливане или затваряне на най-малките фирми
Паулина МИХАЙЛОВА
Критериите за издаване на лиценз за международни автомобилни превози ще бъдат завишени, съобщи шефът на дирекция "Автомобилна администрация" в Министерството на транспорта Димитър Ганев. Промяната ще стане с новата наредба за международен автомобилен превоз, която сега се подготвя. Преди месец проектът на наредбата беше подготвен за подпис от тогавашния зам.-министър на транспорта Илко Милушев. Малко преди уволнението на Милушев обаче документът беше върнат за преработка.
Според действащата сега наредба, за да получи лиценз за международен превоз, кандидатът трябва да е благонадежден, професионално компетентен и финансово стабилен. Под финансова стабилност се разбира превозвачът да има минимум 5000 лв. собствен (регистриран) капитал, но не по-малко от 10 минимални работни заплати за страната, за всяко превозно средство. В новата наредба се предвижда завишаване на това изискване. В Европейския съюз международните превозвачи имат 9000 ЕКЮ собствен капитал за първи автомобил и по 5000 ЕКЮ за всеки следващ, обясни Димитър Ганев. Според него сумите за България първоначално могат да бъдат по-ниски, но завишаване ще има. Възможно е изискването да се приравни към това в ЕС и да се предвиди преходен период.
В новата наредба ще бъде прецизирана и формулировката за благонадеждност. По сегашните норми за благонадежден се счита превозвачът "с добра репутация или лицето, назначено да ръководи превозната дейност на предприятието, ако не е било осъждано за умишлено престъпление и не е лишавано от право да извършва превозна дейност". Бъдещите изисквания по този показател ще бъдат уточнени от експертната група в транспортното министерство заедно с браншовите структури.
За вдигане на изискванията към международните превозвачи настояват от Националното сдружение на българските спедитори (НСБС). "Критериите за издаване на лиценз са неточни и спедиторските фирми имат проблеми с недобросъвестни или нестабилни превозвачи", твърди шефът на сдружението Владимир Димчев.
Спедиторите предлагат да се въведе минимална обща товароподемност на камионите на товарните превозвачи от 100 тона. В Турция тя е 400 тона. Ако за България се приеме изискването за 100 тона, всеки международен превозвач трябва да има поне 5 тира от по 20 тона. У нас лицензираните фирми за тази дейност са около 6000, сочат данните на спедиторското сдружение. Средно те имат по 1.5 камиона. При изискване за 100 тона товароподемност международните превозвачи ще останат около 1000, прогнозират спедиторите. Друго тяхно предложение е периодично да се проверява всяка фирма за международен превоз. Тук стои въпросът кой ще има право на такъв контрол. Липсата му обаче е причина спедиторите сами да правят "черни списъци" на превозвачите, с които е рисковано да се работи.
Една от измамите е опитът да се прехвърлят разходи на превозвача към спедитора, обясниха от НСБС. Превозвачът заявява, че при преминаването си през Сърбия е платил допълнително за конвой и настоява парите да му бъдат възстановени от спедитора. Спедиторите обаче договарят с поръчителя си твърда цена за транспортиране. Така разходът за конвой няма как да бъде платен от поръчителя. В повечето такива случаи превозвачите оставят стоката на митнически склад и отказват да я предадат, преди да получат парите за конвой. Не са редки и измамите при групажни превози от малките транспортни фирми, твърди Владимир Димчев от НСБС. При тези превози обикновено се плаща на зает квадратен метър от ремаркето. Така, ако клиент от Италия например плати предварително на спедитор за превоз на два ладеметра (заети квадратни метра) стока, при пристигането си в България превозвачът заявява, че са му били натоварени четири ладеметра. И отново отказва да предаде товара, докато парите за превоз на допълнителната стока не му бъдат платени. Често наши водачи на товарни камиони са глобявани за претоварване на ос от автомобила, без да има претоварване на целия автомобил. В резултат се стига до скандал със спедитора трябва ли той да възстанови глобата на превозвача.
Не така ентусиазирано се приема бъдещото завишаване на критериите за лиценз от самите превозвачи. "По-големите изисквания ще доведат до фалит на малките фирми", каза Елена Юнакова от АСПИ - Пловдив. "Поръчките за превози стават все по-малко и условието за внасяне на допълнителен капитал трудно ще бъде изпълнено от малките фирми."
Независимо от доводите "за" и "против" повишените критерии за международни превози, те ще бъдат заложени в новата наредба. Така че дори и да се предвиди преходен период за новите разпоредби, превозвачите ще трябва да се съобразят с тях. Другият вариант е тотално преструктуриране на пазара.
За експорт/импорт лиценз ще се ходи само до едно гише
В проекта за нов външнотърговски режим икономическото министерство поделя издаването на разрешителни с още седем ведомства
Боряна ГЕНЧЕВА
Търговецът, работещ по външнотърговска сделка, занапред ще иска документ за внос или износ само от едно ведомство. Това предвижда проект на ново постановление за външнотърговския режим на България, съобщи за "Капитал" Детелина Кръстева, директор на дирекция "Икономически анализи и вътрешен пазар" в Министерството на икономиката (МИ). Тя добави, че проектът е в съответствие с препоръките на работната група за облекчаване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими и целта му е
За да получи зелена улица за сделката си сега, търговецът я съгласува с обикаляне по няколко ведомства, а накрая импорт или експорт лицензът му издава икономическото министерство. Занапред той ще ходи само "на едно гише" - във ведомството, на което с новото постановление са възложени регистрацията или разрешаването на сделката със съответната стока (виж таблицата). Съгласуването ще става по служебен път от държавните служители, като ресорното министерство ще има грижата да потърси мнението и на друго ведомство, ако това се налага по закон. Например при внос на ловно или спортно оръжие търговецът ще иска разрешение от Министерството на вътрешните работи. Служителите на МВР ще имат грижата да потърсят мнението на междуведомствената комисия към МИ за контрол на стоките с двойна употреба, която по закон също трябва да се произнесе.
Икономическото министерство препоръчва
С този проект икономическото министерство се оттегля от ролята си на последна инстанция при издаване на документи на вноса или износа, като от негова компетентност остават само някои сделки (виж таблицата). Постановлението обаче задължава седемте ведомства, които поемат функциите по издаване на документи за внос и износ да му предоставят обобщена справка за сделките, които са регистрирали или разрешили. Така МИ си осигурява информацията за търговските потоци, обект на външнотърговския режим.
Прогнозите на икономическото министерство са, че промяната във външнотърговския режим няма да обремени бюджета с нови разходи. Разрешителният или регистрационният режим ще се прилага от служителите, които и сега съгласуват сделките. Цялата операция обаче крие чисто технически рискове и от МИ предупреждават, че с нея ведомствата поемат огромна отговорност и не могат да си позволят дори за ден да блокират вноса и износа заради неизяснени процедури.
Проектът за постановление е разпратен за съгласуване в началото на август и вероятно ще бъде приет от МС през есента. Предвижда се новият външнотърговски режим да влезе в сила три месеца след обнародването му (два за писане на наредбите и един, за да могат търговците да се запознаят с промените). Той вероятно
Предвидените промени се отнасят само за стоките, чиито внос и износ се уреждат с досегашното ПМС 271/1998 г. за мерките за търговска политика, свързани с вноса и износа. В същото време много закони предвиждат разрешителни и регистрационни режими. След като те бъдат прегледани и съответно изменени, постановлението за външнотърговския режим ще се измени и допълни.
Извън процедурните новости най-важното предложение за промяна по същество във външнотърговския режим е облекчаването на условия за внос на небутилирани високоалкохолни напитки, етилов алкохол с обемен алкохолометричен титър под 80% и алкохолни препарати от видовете, използвани за производство на напитки. При тази тарифна позиция се предлага разрешителният режим да се замени с регистрационен. Мотивите на икономическото министерство са, че новият Закон за виното и спиртните напитки предполага лицензиране на производителите и търговците, а по Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане се иска регистрация в съответната данъчна служба. Като компенсация за този утежнен режим икономическото министерство предлага да се облекчи режимът по вноса на суровината.
Вносът на игрални автомати за хазартни игри и частите за тях и на упойващи и психотропни вещества занапред ще става по реда на специалните закони - Закона за хазарта и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Засега се предвижда регистрацията при износ на необработен дървен материал (иглолистна и широколистна дървесина с диаметър на тънкия край над 4 см от всички дървесни видове и дърва за горене) да се прави от Министерството на икономиката. Предполага се обаче, че след като се приемат промените в Закона за горите, с тези сделки ще се заеме Министерството на земеделието и горите.
"Мулти" отпразнува новия си имидж
Илия Павлов отново пробва да стопли отношенията с управляващите
Галина Александрова
Мултигруп (или както вече се нарича - "MG - България"), около която от доста време цари затишие, в началото на изминалата седмица отново стана обект на вестникарски публикации. Поводът е традиционното парти, което шефът на групировката Илия Павлов организира и това лято в "Гранд Роял Варна". Преди години лятното парти на Мултигруп събираше политическия елит на страната. В последно време (всъщност от идването на власт на кабинета на Иван Костов, който започна епична битка с "Мулти") то традиционно се игнорира от управляващите. Последното посещение на хора от властта в "Шведа" за празника беше преди две години, когато енергийният шеф Иван Шиляшки и тогавашният му заместник Кирил Гегов, очевидно не схванали добре позицията на Костов по темата Мултигруп, бяха забелязани на празника да се оглеждат тревожно в неведение защо не виждат нито един колега или съпартиец. Тогава Шиляшки се изнесе бързо, но тръгна шегата, че купонът на "Мулти" е посетен само от един полуминистър. Миналата и тази година нямаше и толкова. БСП, евролевицата и ДПС бяха представени солидно, макар и не от лидерите си. Нито един син депутат обаче не се престраши да посети партито на Илия Павлов (вероятно управляващите са си пазили силите за рождения ден на новия фаворит Славчо Христов). Въпреки това и "Мулти", и близки до СДС среди от известно време излъчват сигнали, че за пръв път от няколко години управляващото мнозинство показва готовност да преоцени позицията си към групировката.
Два дни преди купона синият официоз "Демокрация" публикува цяла страница реклама на "MG - България". "Демокрация" преди време свали със скандал миниатюрната реклама с емблемата на групировката с аргумента, че синята коалиция не може да се подпомага от съмнителна компания. Бившият вътрешен министър Богомил Бонев директно обяви "Мулти" за мафиотска групировка. Премиерът Иван Костов също се изказа, че за правителството Мултигруп е лошата компания, ощетявала бюджета със съдействието на всички предишни правителства. По различно време компанията беше обвинена от управляващите в контрабанден внос на захар, беше замесена в спиртна, цигарена и т.н. афери. В крайна сметка "Мулти" беше изхвърлена от газовия бизнес и от енергийните сделки (транзит на електричество, доставка на енергийни въглища за НЕК), които на практика осигуряваха финансовата й мощ. Групировката изгуби застрахователната си компания заради отказа на правителството да й даде лиценз. Затвори и Кредитна банка, като я фалира доброволно.
Говори се всъщност, че Павлов не е изгубил много от редукцията на дейностите. В "Мулти" признават, че газовият бизнес е продаден много изгодно. В "Мулти"-трезора потънаха облигации за 12 млн. долара на ДСК, 10 млн. долара на Стопанска банка, около 15 млн. долара на "Овергаз" от корпоративни заеми и препродаване на акции от банката. Според слуховете Илия Павлов отдавна е изнесъл основната част от парите в САЩ, където живее семейството му. Факт е обаче, че Мултигруп загуби основните си лостове за политически натиск и влияние.
На този фон е обяснимо, че рекламата в "Демокрация" беше изтълкувана като един вид индулгенция от Костов. Симптоматична е "репликата" на Атанас Свиленов по повод на публикацията във в. "Сега". В нея главният редактор на синия официоз заявява, че е "отминало отдавна времето на политическия фанатизъм, а и Мултигруп днес не е вече това, което беше тогава". Означава ли това, че и премиерът е започнал да харесва новото лице на "Мулти" и е готов да сложи кръст на кръстоносния поход срещу групировката? Като потвърждение на тази теза се прие и специалното поздравление до семейство Павлови лично от председателя на икономическата комисия при парламента Никола Николов, който е член на НИС на СДС.
Има, разбира се, и друго обяснение за тези факти. Вицепрезидентът на "MG - България" Стоян Денчев винаги е имал добри връзки сред политическия елит, от който беше част доскоро. За него не е трудно да склони Атанас Свиленов да приеме рекламата, за която групировката си плаща. "Публикуването на рекламата ни в "Демокрация" не трябва да се възприема като индулгенция, нито като сделка със СДС. Цената изигра основна роля. Тази реклама се готви за публикуване в "Обзървър". Това ще струва десетки хиляди долари. Приблизително същата цена трябваше да платим за реклама в "24 часа" и "Труд". Затова предпочетохме "Демокрация", където цената е много по-ниска", заяви Стоян Денчев пред "Капитал". Николов пък обясни за "Капитал", че приветствието до рожденика е негово лично решение като израз на собствената му позиция за затопляне на отношенията с предприемачите.
Трябва да се вземе предвид и един друг фактор - предстоят парламентарни избори и точно сега е времето "Мулти" да пробва пробив в СДС. В разгара на кампанията срещу групировката през 1998 г. Илия Павлов нареди да се отказва на всички искания за пряко или косвено финансиране на политически партии и организации. Какво пречи сега групировката отново да предложи спонсорство, което (ако се приеме) окончателно ще я легитимира като "по-добрата" Мултигруп. Подобен опит Илия Павлов направи миналата есен в САЩ, когато съпругата му Дарина изпрати чек за 1000 долара на Хилари Клинтън. Тогава, според американското посолство у нас, номерът не минал и Хилъри върнала чека заради скандалната слава на Мултигруп и неясния произход на парите й.
В началото на партито Стоян Денчев съобщи, че Бил Клинтън и неговата съпруга Хилари са поздравили Илия Павлов за рождения му ден. Това събуди любопитството на присъстващите, които още помнят миналогодишния скандал с върнатия чек. Веднага тръгнаха и версиите. Според едната поздравлението е фалшификат, защото няма начин Клинтънови да изпратят картичка, след като само преди месеци бяха скандализирани от възможността да приемат пари с произход от Мултигруп. Според друга версия чекът не бил съвсем върнат и отношенията на Павлови с американската президентска двойка си били добри през цялото време.
И двете хипотези са възможни, но имат неточности. Никой нищо не е връщал, твърди Стоян Денчев по повод на скандала с върнатия чек. "Тогава замълчахме, за да не се изложат на риск отношенията със САЩ. Ако бяхме допуснали да ни въвлекат в конфронтационна схема, щеше да пострада бизнесът", обясни вицепрезидентът на групировката. От американското посолство отново потвърдиха официално, че чекът е върнат от Хилари на 29 октомври м.г.
Поздравителната картичка обаче изглежда съвсем наред и под текста наистина стоят саморъчните подписи на президентската двойка. Поздравлението е изпратено от Вашингтон на 17 юли и е пристигнало в София на 27 юли, показват пощенските клейма на плик от Белия дом. Че не става въпрос за фалшификат, показва най-ясно мълчанието на американското посолство.
За Илия Павлов смяната на имиджа на "Мулти" е от жизнена важност. От доста време се говори, че шефът на Мултигруп подготвя окончателното си оттегляне в САЩ. Той обаче още не е получил американско гражданство въпреки внесените (изнесени от България) капитали, бизнесконтактите и политическите връзки. Според Стоян Денчев това е въпрос на време - Павлов трябвало да престои шест месеца годишно без прекъсване в САЩ. Мераците на Павлов за американско гражданство обаче са заявени официално поне от три години - трудно е да се повярва, че досега не е можел да откъсва по шест месеца в годината, за да постигне заветната си цел. Проблемът най-вероятно е скандалната слава на Мултигруп. Демонстрацията на близост с Клинтън и Хилъри очевидно трябва да внуши у нас, че групировката вече се приема добре от политиците и бизнеса в Америка и по този начин да направи възможно затоплянето на отношенията с правителството. Нищо чудно след време Илия Павлов да се появи в ролята на американец, а "Мулти" да се прероди в най-голям чуждестранен инвеститор в България. От друга страна, промяната на отношението към "Мулти" у нас съответно ще се отрази благоприятно на позициите й навън, в частност в САЩ. Проблемът е, че неприязънта на Костов към Мултигруп се подхранва не само от принципното несъгласие с методите й за правене на бизнес, но и от желанието да се даде пространство за близки до него групировки.
През 1995 г. Илия Павлов написа в "Дума" популярната фраза за късането на опашката на гущера. Оттогава Мултигруп непрекъснато опитва да замете следите от скандалното си минало. В това си занимание тя се увлече дотам, че в момента не е съвсем ясно коя е точно Мултигруп и как се казва. В името на новия си имидж групировката няколко пъти смени структурата и името си. Преди две години Илия Павлов обяви, че групировката става корпорация. Тогава Мултигруп се нарече "МG холдинг България". Неотдавна Държавен вестник съобщи, че корпорацията се е прекръстила в "България 2002 АД холдинг". Пак според Държавен вестник дружеството с това име трябва вече да е прекратено, тъй като срокът му на действие изтече на 1 май 2000 г. "Мулти" обаче сочи като свое официално име "MG - България".
Структурата на Мултигруп също се промени. Групировката, която беше разпростряла пипала във всички сфери на икономиката, обяви, че вече ще работи само в няколко направления - енергетика, хранително-вкусова промишленост, туризъм и търговия с недвижимости. По всичко личи обаче, че и новата "Мулти" притежава познатите апетит и всеядност и стига да има условия за това, тя бързо може да се разрасне до предишните си уродливи размери.
Не искаме да делим мегдан, нито да се състезаваме с правителството. Една фирма не може да бъде конкурент на правителство. Едно правителство, дори да е слабо, винаги има механизми, с които може да притисне бизнеса.
Правителството на Иван Костов обяви нова политика и ние възлагаме големи надежди на това. Няма нужда от наказателни операции към бизнеса. Правителство и бизнес трябва да се обединят в интерес на страната. Общото икономическо пространство е колба с много тънки стени. В нея има икономически субекти и те, не виждайки стените, мислят, че са свободни. Регулаторните функции на държавата са на гърлото на колбата. Държавата не трябва да притеснява всеки ден бизнеса, нейната сила е там - на гърлото.
"MG - България" е реализирала оборот от 1.6 млрд. долара през миналата година, съобщи Илия Павлов преди откриването на купона в "Гранд Роял Варна". Отличници са "Балкантурист" и "Елкабел". Десет процента от оборота се реализира от участие в международни търгове. През следващите месеци групировката ще кандидатства за изпълнител на енергийни проекти в Югославия, Босна и Херцеговина и Кипър. Активите на MG в момента се оценяват на 400-450 млн. долара, уточни Стоян Денчев.
Накратко
Преглед на проектите, включени в актуализирания план за развитие на Бургаска област, направиха през изминалата седмица министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев и областният управител на Бургас Кирил Козарев. По-големите проекти в плана са обходен път при Малко Търново по направление за Турция, надлез над товарната гара в Бургас, който ще изведе целия трафик на товарни автомобили извън града, пътна връзка Средец - Созопол и пречиствателна станция за отпадъчни води в Царево. Търгът за строителството на обходния път при Малко Търново ще започне през септември, а първата копка на пречиствателната станция в Царево ще бъде направена на 25 август от Евгени Чачев и министъра на околната среда и водите Евдокия Манева, се разбра след срещата.
Животновъдните организации ще имат право да получават безвъзмездно право на ползване върху държавно имущество за нуждите на дейността си. Това е предвидено в новия Закон за животновъдството, който беше обнародван в Държавен вестник през изминалата седмица. Редът и условията, по които организациите могат да кандидатстват за държавни имоти, ще бъдат определени със специална наредба на агроминистъра Венцислав Върбанов. Тези имоти обаче няма да могат да се преотдават под наем или аренда. По смисъла на закона животновъдни организации са браншовите съюзи в отрасъла, развъдните асоциации и Националният животновъден съюз.
Близо 500 акта за незаконна сеч и извозване на дървесина са съставени в Шуменска и Търговищка област, съобщиха от регионалното управление по горите в Шумен пред БТА през изминалата седмица. На нарушителите са съставени глоби за общо 98 000 лв. От тях са конфискувани и 158 кубика строителна дървесина и 490 кубика дърва за огрев.
Националното управление по горите започна проверки на всички дървопреработвателни предприятия в страната преди около месец, като първите инспекции бяха в Разложко. Проверките продължават в момента в цялата страна, като на последния им етап е твърде възможно да има и наказани горски.
Кооперациите и кооперативните съюзи ще подават молби за връщане на отнетите им след 9 септември 1944 г. имоти до края на тази година. Това е предвидено в новата наредба за условията и реда за връщане на иззетото имущество на кооперациите и съюзите, която беше обнародвана в Държавен вестник през изминалата седмица. Молбите ще се подават до съответния министър или шеф на предприятие, в активите на което има стари имоти на кооперативите. Срокът, в който трябва да се даде отговор на молбата е един месец от подаванетой. За обжалване на отговора предвиденото време е 14 дни.
Питейната вода започна да поскъпва в страната. В Хасково цената на кубичен метър вече е 1.20 лв., или с 16.5% повече, отколкото досега. От 20 август в Русе тарифата ще е 0.45 лв. за кубик. Увеличение на цените се очаква и в други градове още този месец. Причината е по-скъпият ток за ВиК-дружествата от 1 август. На воден режим пък са жителите на Благоевград, Кюстендил, Стара Загора, част от Плевен, както и няколко населени места в Кърджалийско.
Ще има ли битка за втория GSM
"Мобилтел" и "Мобиком" имат общ интерес да спрат идването на нов оператор
Миглена Манчева
Ще има "обновена стратегия за приватизацията на БТК, предвиждаща ускорено предоставяне на лиценза за втори Джи Ес Ем оператор", съобщи правителственият пресцентър. Според източници от управляващите среди това означава през септември да започне процедурата за откриване на търг или конкурс за даване на втория GSM-лиценз. Идеята е да се привлекат нови участници на пазара на мобилни услуги в страната, а не лицензът да бъде даден на БТК или на "Мобиком", противно на предишните намерения на правителството.
За влизане на втори цифров мобилен оператор се говори още от 1996 г., но управляващите отлагаха процедурата за даване на GSM-лиценз. В резултат на това единственият GSM-оператор "Мобилтел" успя да извлече максималните изгоди от монополното си положение. В момента абонатите му надхвърлят 300 хиляди (спорно е дали има ресурс да бъдат обслужвани качествено), докато клиентите на аналоговия оператор "Мобиком" са поне с една трета по-малко и непрекъснато намаляват.
Целта на управляващите сега е да прекратят монопола в GSM-услугите, за да не бъдат обвинени, че с провала на сделката за БТК (която трябваше да стане в пакет с даване на втория лиценз) за пореден път са облагодетелствали "Мобилтел".
Решението за отделяне на конкурса или търга за GSM-оператор от новата приватизационна процедура за БТК беше взето "на подпис" на 4 август, три дни след съобщението за прекратяването на преговорите с гръцко-холандския консорциум OTE/KPN за държавния телеком. "На подпис" означава, че решението се разнася от правителствен куриер, за да бъде подписано от министрите, без те да са имали време да се запознаят с него в подробности. До края на миналата седмица в Министерския съвет на експертно ниво все още цареше несигурност дали въобще има такова решение, дали е окончателно прието и какво точно пише в него. Съмненията се подхранваха от факта, че до четвъртък още не беше изготвен протокол.
"С това решение те всъщност узаконяват някакви стари техни решения. Трябва да се прецизират нещата с "Мобиком", защото има ангажимент спрямо тях за срока на техния лиценз да не се извършва конкурентна дейност", каза известен депутат.
"Трябва да изчакаме да видим какво ще се случи. На този етап е необходима твърда информация, а не слухове", коментира Джон Мънъри, директор на "Мобиком". Последният според информация от правителствените среди е в обтегнати отношения с британската компания "Кейбъл енд уайърлес" (Cable & Wireless), която държи 49% от капитала на "Мобиком" и която го беше назначила за директор през първите три години след даването на лиценза. Скъсването на "Кейбъл енд уайърлес" с "Мобиком" (в частност с Мънъри) личи по изявлението на Питър Юстас, шеф на отдела за връзки с обществеността в британската компания, пред "Капитал". По неговите думи в момента
"Най-доброто решение за България все още е да даде втория GSM направо на БТК/"Мобиком", коментира Мънъри. Според него, "освен ако нещо не се промени съвсем скоро", неговата компания има малки шансове за печалби в бъдеще. Другата надежда на Мънъри е на "Мобиком" да бъде разрешено да мигрира от аналогова технология (NMT на 450 мегахерца) към цифрова технология тип GSM на 400 мегахерца, при която може да използва и сега съществуващите си базови станции.
И двете искания обаче, доколкото е известно, противоречат на новата правителствена политика в телекомуникациите. Веднага след назначаването си за министър Славински заяви в интервю пред "Капитал": "Няма вариант вторият GSM да се даде направо на БТК. Вторият GSM може да се даде с търг или конкурс по Закона за далекосъобщенията или на купувача на БТК по Закона за приватизация. "Мобиком" не е технологично изостанал. По-модерна от технологията в неговия честотен обхват няма."
Според висш правителствен чиновник клаузата гласи, че БТК не трябва да извършва конкурентна дейност в NMT (аналогова) технология на 450 мегахерца чрез свое участие в друго дружество, което има лиценз за аналогови мобилни услуги. Ако е така, тогава клаузата е крайно безобидна, защото аналоговата технология и без това отмира и е малко вероятно някой да иска втори аналогов мобилен оператор в България. Неприятното е, че клаузата веднъж вече е била тълкувана в смисъл, че БТК не може и да участва в дружество, което държи лиценз за цифров мобилен оператор (това беше една от възможните схеми, когато се обсъждаше как GSM-лицензът да бъде даден на купувача на БТК). Най-вероятно същата тази клауза стои в основата на обещанието да не се лицензира трeти GSM, което правителството се канеше да даде, ако се беше сключила сделката за БТК с OTE/KPN.
"Тази клауза за конкурентната среда беше излишно раздухана от KPN. Тогава успяха да убедят Европа, затова преди две години отстъпихме и решихме да дадем втория GSM-лиценз на "Мобиком", заяви пред "Капитал" висш чиновник в телекомуникациите.
Процедурата за втория GSM-лиценз е най-вече в интерес на големите фирми доставчици, които от месеци се борят да завоюват българския пазар на телекомуникационно оборудване - "Нокиа", "Ериксон" и "Сименс". Първата е най-активна, защото досега не е получила нито една сериозна поръчка за оборудване в България, а само внася апарати. От пролетта и "Нокиа", и "Ериксон" започнаха медийна кампания, за да съобщят едно и също - че могат да изградят GSM-мрежа за три до шест месеца и че това ще струва поне 100 млн. долара. Изборът ще бъде предопределен най-вече от това кой ще спечели GSM-лиценза, защото големите компании работят с определен кръг доставчици навсякъде по света.
Конкуренцията между потенциалните доставчици обаче се очертава да бъде относително несъществена част от многопластовата битка около втория GSM. Ако процедурата бъде честна и открита, битката (както си е редно) ще бъде между няколко големи мобилни оператора, около които с обявяването на кандидатурите им ще се образуват лобита и кръгове от бизнесинтереси на българска почва. Ако преди провеждането на конкурса някои от кандидатите бъдат принудени да се откажат (както се получи в опита за приватизация на БТК), в процедурата вероятно ще участват един до трима кандидати, а битката ще тече най-вече между групите с различни икономически интереси в СДС. Този вариант може да се окаже печеливш за определени лични интереси, но едва ли ще бъде актив за управляващата партия на изборите догодина.
Процедурата по даване на втория GSM-лиценз, както е описана в законодателството, ще отнеме време - най-вероятно до края на годината. Тя трябва да бъде открита "по инициатива на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) или по искания на заинтересовани лица". Председателят на ДКД назначава комисия от експерти и определя реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решения. ДКД трябва да публикува съобщение в централния и местния печат за провеждане на конкурс или търг за издаване на индивидуален лиценз. Конкурсните и тръжните документи трябва да съдържат изисквания за темповете на развитие и/или на обслужване; за качеството на услугата; за вида на използваната технология; изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, както и критерии за оценка на офертите.
Конкурс се провежда при необходимост от комплексна оценка, затова е по-вероятно да бъде избран като метод в процедурата за втория GSM. При търга определяща е цената. В двумесечен срок от изтичането на срока за приемане на документи комисията провежда конкурса или търга. В едноседмичен срок от приключване на конкурса или търга комисията представя на председателя на ДКД доклад и резултатите от класацията. След това ДКД взема решение за издаване на лиценз на кандидата, класиран пръв. Лицензът се издава в едномесечен срок след решението.
Изгоненият Муса създал структура на "Ислямски братя" у нас
Хелзинкският комитет пое защитата на прогонения ислямски фундаменталист
Йово НИКОЛОВКирил МАРИНОВ
МВР експулсира йорданския гражданин Ахмад Муса заради съпричастността му към движението "Ислямски братя" миналата седмица. Намесата на хелзинкския комитет в защита на йорданеца предизвика скандал с органите на държавата. На специална пресконференция правозащитниците обявиха, че ще съдят България в Европейския съд по правата на човека. Според Красимира Янева, която ще бъде адвокат по делото на Муса, с действията на МВР са нарушени чл. 13 от Международния пакт за граждански и политически права, който е договор в системата на ООН и по който България е страна . Съгласно един от членовете му всеки чужденец, който се намира на територията на държава, ратифицирала пакта, в случай на експулсиране има възможност да представи доводи против изгонването му пред компетентен орган, освен ако надлежни причини, свързани с националната сигурност, не изискват друго. Според адвокатката на Ахмад Муса този термин отсъства от разпоредбата, която е послужила за основание на заповедта. Друг текст, с който защитниците на Муса ще атакуват България в Страсбург, е чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, който гарантира правото на всяко лице да има достъп до справедлив и безпристрастен съд при определянето на неговите граждански права. Според българския адвокат отнемането на постоянното пребиваване на Ахмад Муса в България би го лишило от достъп до такъв справедлив съд, което е основание за сезиране на международния съд в Страсбург.
Информирани източници твърдят, че е имало договорка между дипломати и българските служби да не се обявяват на обществеността причините за изгонването на Ахмад Муса, за да се предотврати дипломатически скандал. Причината е, че Муса е използвал за прикритие кувейтска фондация, която се ползва с авторитет в чужбина, за да развива дейността на фундаменталистката организация "Ислямски братя". Поведението на йорданеца обаче наложи серия от пояснения. В интервю по БНР шефът на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов заяви, че Муса е създал структура на фундаменталистката организация "Ислямски братя". Неговата служба документирала незаконната дейност на Муса и това принудило контраразузнаването да поиска изгонването му от държавата.
На среща с журналисти във вторник съпругата на Ахмад Муса - Десислава Муса, заяви, че обвиненията срещу нейния съпруг за организиране на нерегламентирана религиозна дейност са абсолютно неоснователни. "Смятам, че решението е акт на репресия срещу цялото ми семейство", завърши изказването си Десислава. Източници от МВР твърдят, че точно заради принадлежността си към кувейтската фондация "Благотворителен свят" вътрешното министерство е дало срок на Муса да уреди взаимоотношенията си и едва тогава да напусне България. Той обаче не пожелал да направи това доброволно и се наложило неговото експулсиране.
Според Магнъс Рансторп от Центъра за изучаване на тероризма и политическото насилие към университета "Сейнт Андрюс", цитиран от Би Би Си, от Босна и Херцеговина и Албания вече са били гонени ислямски фундаменталисти. "Ислямски братя" са се насочили към Балканите заради големите компактни маси, които изповядват исляма. През 1998 г. от Албания са били изгонени няколко араби, членове на организацията "Джихад". Те са били предадени на Египет, където са били осъдени. След войната в Босна оттам също са били прогонени десетки фундаменталисти, които са воювали на страната на мюсюлманите и след това са започнали да проповядват радикален ислям. Според Рансторп дългосрочната цел на "Ислямски братя" навсякъде е създаването на мюсюлманска държава.
Източници от вътрешното министерство твърдят, че навлизането на организации на ислямски фундаменталисти у нас става чрез създаването на фондации и благотворителни сдружения. Обикновено техните представители са арабски студенти, които се женят в България и създават своя общност. Подобен бил и случаят с Ахмад Муса, който живее у нас от 1984 г. Той е имал дейно участие във фондациите "Иршад", "Ал манар", "Ал уакф ал ислями". Магнъс Рансторп твърди, че принадлежността на Ахмад Муса към благотворителни организации не противоречи на съпричастността му към "Ислямски братя". По цял свят движението работи под прикритието на различни фондации, с които създава организационна структура на ислямистите, смята британският експерт.
Източници от вътрешното министерство твърдят, че Ахмад Муса е начело на нелегално ядро, което копира структурата на "Ислямски братя". Те проследили неговата дейност от 1997 г. насам. У нас организацията се ръководела от колективен орган от 18 човека, която се наричала Консултативен съвет. Негов председател бил Муса. Съветът бил органът, който разглежда всички значими проблеми и взема решения, което е задължително за всички останали звена. Между заседанията на Консултативния съвет работели комисии, които се занимават с работата със студентите, пропаганда и агитация, финанси и сигурност. Последната комисия имала ангажимента да обезпечи сигурността на телефонните връзки, документите и хората, които участват в мероприятията. Според източници от спецслужбите страната ни била разделена на региони и в нея действали отворени и затворени звена. Първите се изграждали от арабски граждани, които привличат българи мюсюлмани. Дейността им се основавала на предварително изготвена програма за изучаване на Корана, Хадиса и други религиозни материи. Най-малката структурна единица е семейството, като тяхната членска маса се обединявала около "сърдечната връзка на братята". В затворените звена членуват само арабски граждани, които участват във всички сбирки на организацията. Членовете на структурата наричали себе си "част от голямото семейство на Ислямските братя". Според същите източници Ахмад Муса е свързан с "Благотворително общество Катар", за което се знае, че подпомага радикални ислямски организации.
На пресконференция, на която жената на Ахмад Муса се оплака на журналистите, се развихри жесток скандал, който хвърли нова светлина върху дейността на йорданеца. Докато Главното мюфтийство защитаваше Муса, група турски граждани задаваха агресивни въпроси и сипеха обвинения по отношение на Ахмад Муса и неговата съпруга. Ашим Асан, председател на фондация "Прав път", заяви, че Муса е прокарвал фундаментализъм в България, занимавал се е с тероризъм, пране на пари и пласиране на наркотици. Той дори го обвини във връзки с Бен Ладен - издирвания ислямски терорист. Крещейки, той каза, че заедно с главния мюфтия Муса е представлявал фондация "Ир шат" и "Мюсюлманските братя", които по-късно били забранени. Председателят на Сдружението на турците в Пловдив Гюрсел Алиев заяви от своя страна, че фондацията на Муса е издавала ислямски книги, с което е разпалвала фундаментализъм. Това, че главният мюфтия защитава Ахмад Муса се обяснява с добрите връзки, които поддържали двамата. Муса водил мюфтията в Албания, за да го запознае с ислямския образователен център. Освен това обещал ремонт на сградата на мюфтийството, ако в него се организира курс по преподготовка на студенти от ислямския институт, но по техни програми. Малко след като стана известно, че Муса трябва да напусне държавата, главният мюфтия се срещна със зам.-министър на вътрешните работи, за да ходатайства за Муса.
"Мюсюлмански братя" е създадена през 1928 г. от Хасан Абдел-Рахман Ал Банна в Египет. Тя е първата ислямска организация, която обявява за своя цел обединението на всички мюсюлмани по света и въвеждането на шериата като основен закон. Според Магнъс Рансторп от Центъра за изучаване на тероризма и политическото насилие в университета "Сейнт Андрюс", цитиран от Би Би Си, движението помага на Абдел Насър да застане начело на властта в Египет. Когато "Мюсюлмански братя" станали прекалено влиятелни обаче Насър разбил структурите им. Този удар довел до радикализиране на организацията, което включва и насилието като средство за постигане на целите си, твърди Магнъс Рансторп. "Мюсюлмански братя" са дали началото на множество движения на фундаменталистка основа като крайната екстремистка организация "Хамас". Организацията има изградена огромна мрежа от структури в целия свят под прикритието на мюсюлмански формирования, религиозни фондации и др. "Мюсюлмански братя" е забранена в Египет, Сирия и Алжир. Според теоретици на тероризма организацията играе основна роля в развитието на ислямския фундаментализъм в световен мащаб.
Нова истерия около досиетата може да се разрази наесен
Сини депутати се канят да променят Закона за достъп до документите на бившата ДС
Велина ГОСПОДИНОВА
Скандалът около намирането на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев и изнесените данни за замесените лица в аферата, които сочат, че са били служители на бившата ДС, възроди сред управляващите отново темата за ченгетата от тайните комунистически служби и за досиетата. Още по време на дебата по "Бръмбаргейт" в парламента депутатите от Народен съюз припомниха, че на няколко пъти през последните три години се опитаха да внесат за обсъждане в пленарната зала законопроекта си за лустрацията, който забранява на хора, заемали определени ръководни постове в БКП, за известен период от време да участват в управлението на страната, и заявиха готовност наесен отново да го поставят на дневен ред. Депутатът от ПГ на СДС Сашо Стоянов каза, че през 1992 г. е внесъл подобен закон в парламента, но вече осем години никой не се е сетил за него и той събира прах в архивите на Народното събрание. "Още в първия работен ден на парламента ще внеса предложения за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата ДС", заяви синият депутат Методи Андреев и изрази съжаление, че при второто четене на закона в пленарната зала през 1997 г. е оттеглил предложенията си, като по този начин се е съобразил с решение на партията. На партийната дисциплина тогава се подчиниха и колегите му Младен Влашки, Юлий Павлов и сегашният шеф на Държавната агенция по стандартизация Цоньо Ботев.
Явно скандалът с главния прокурор ще предизвика конкретни законодателни инициативи на парламентарното мнозинство. От ръководството на парламентарната група на СДС намекнаха, че е възможно да се коригира текстът от Наказателния кодекс, който регламентира наказанието за издаване на държавна тайна. Оттам не отхвърлиха и възможността да се предложат промени в закона за досиетата.
Ако наесен темата за досиетата влезе в дневния ред на управляващите, безспорно тя ще стане част от предизборната кампания за парламентарните избори догодина.
Сини депутати са убедени, че ако през 1997 г. беше приет един добър Закон за достъп до документите на бившата ДС, като например този в Германия, биха могли да се предотвратят доста от нещата, които се случват в страната през последната година. Няколко народни представители от ПГ на СДС тогава внесоха предложения при второто четене на законопроекта. Те обаче не бяха одобрени от парламентарната Комисия по национална сигурност и впоследствие бяха оттеглени. Сините депутати тогава настояваха да се разшири кръгът на хората, проверявани по този закон, които заемат определени длъжности в различни сфери на обществено-политическия живот на страната. В оттеглените предложения по закона за досиетата депутатът Методи Андреев предлага те да се разделят на няколко групи. В първата влизат длъжностни лица, които след 1989 г. практически са структурирали политическото пространство. Към нея спадат лица, заемащи изборни длъжности, членове на ръководни органи на политическите партии и предизборни коалиции, членове на централната и районните избирателни комисии, главни и отговорни редактори на различни средства за масова информация, а също и техните собственици. Втората група според предложението засяга лица, които след януари 1984 г. са били "облечени с обществено доверие" - журналисти, съдии, прокурори и нотариуси, архиереи от БПЦ и членове на ръководните органи на други изповедания, политолози, социолози, собственици на агенции за изследване на общественото мнение и др. Освен това депутатът настояваше комисията, която ще работи по отваряне на досиетата, да се състои от 15 човека. Предложението беше в нея да влизат по един представител на президента, премиера, председателя на парламента, Конституционния съд и на главния прокурор. Методи Андреев и досега е убеден, че комисията, излъчена само от представители на МВР и службите, е създала предпоставки за злоупотреби и укриване на част от информацията. Синият депутат дори възнамерява в Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата ДС да предложи имената на щатните и нещатните сътрудници да бъдат публикувани в специален регистър.
Методи Андреев заедно с колегата си Младен Влашки се канят през септември отново да внесат в парламента предложенията си за изменение и допълнение на Закона за досиетата.
Едва ли някой преди три години повярва, че при отварянето на досиетата на щатните и нещатните сътрудници на бившата ДС се разкри цялата истина. Тогава остана и съмнението, че голяма част от документите са вече унищожени или укрити с цел да се оказва натиск върху определени лица. Приемането на недобре обмислен закон за досиетата допълнително създаде впечатлението, че нито една политическа сила няма интерес от разкриване на цялата истина. В края на октомври 1997 г. от трибуната на парламента тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев обяви публично имената само на 23 щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС, които по това време бяха във властта. От тях реално само за един имаше доказателства, че е бил доносник. Други 70 бяха премълчани, защото Конституционният съд забрани да се публикува информация за сътрудниците, които са картотекирани и имената им стоят в архива на ДС, но досиетата им липсват или са унищожени. Днес депутати от ПГ на СДС обаче обвиняват бившия вътрешен министър Богомил Бонев за несъвършенствата на закона и твърдят, че повечето текстове са негови предложения. "Ставаше това, което кажеше Бонев", коментира народен представител от управляващото мнозинство.
Дали темата за досиетата ще бъде поставена отново на дневен ред в началото на този политически сезон, или депутатите от СДС заявиха желанието си за ремонт на закона под емоцията на скандала "Филчевгейт" е проблем на самите управляващи. Факт е обаче, че каквото и да се случеше в държавата през последните 7-8 месеца, несъмнено присъстваха обвиненията, че това е работа на ченгетата от бившата ДС. Възможно е след скандала с подслушвателните устройства в дома на Никола Филчев в СДС да са решили действително да се справят окончателно с проблема. Вероятно е обаче и другото обяснение - предстоят парламентарни избори, а от есента де факто ще влезем в предизборна обстановка, в която се очаква атаките да се засилят. Това е удобен момент за управляващите, от една страна, да поддържат темата за ченгетата и за ролята им в компроматната война, а от друга - да държат в напрежение основните си политически опоненти. За никого не е тайна, че ако бъдат изкарани нови имена по досиетата, те ще са основно от ДПС и БСП. Освен това и самите управляващи ще имат възможност да се вгледат в собствените си редици. Друг е въпросът доколко това би бил добър предизборен ход, ако е замислен като такъв, и доколко хората се интересуват от темата. Но преди избори всичко е възможно.
Пробив в театралното сити
Георги ТОШЕВ, Авиньон - София
За първи път на фестивал от ранга на Авиньон може да се говори за български пробив. Ако миналата година "Майсторът и Маргарита" на Стефан Москов предизвика бурен възторг, а пиесата на Христо Бойчев "Полковникът птица" - истинска полемика, то сега нашето присъствие на най-големия театрален пазар беше наистина респектиращо със своето разнообразие.
"Черното руно" на "Сфумато" беше определен от критика и публика като културен шок. Представлението се игра в стара църква и предизвика спонтанни овации.
За съжаление Стефан Москов не успя да направи своя проект в програма ТЕОРЕМ "Слугите", но както се разбра в Авиньон, офертата към българския режисьор остава в сила.
Новината е, че програма ТЕОРЕМ, която позволява осъществяването на мащабни копродукции с европейски фестивали, ще продължи. Успехът на повечето представления от официалната програма потвърди смисъла от подобно сътрудничество. Защото събитията не се случиха в Папския дворец, а именно в програма ТЕОРЕМ.
Нееднозначно бе приет мащабният проект на известния балкански драматург Горан Стефановски, който сега живее в Лондон, и на продуцента Крис Торч. Техният "Хотел "Европа" бе лошо композиран, прекалено претенциозен и при някои артисти откровено посредствен. За българския екип начело с режисьора Недялко Делчев не остана нищо друго освен професионално да се справи с драматургичната немощ на театралното скеле. Невероятно - Горан Стефановски, написал "Черна дупка", сега предлага евтина екзотика с балкански привкус. Нашите актьори Вяра Табакова, Албена Павлова, Иван Бърнев и Емил Марков положиха максимални усилия да се впишат адекватно в 3-часовото представление. Критиката беше доста жестока към Стефановски, но успя да отдели българските артисти от това безсмислено упражнение по театър.
Изненадата в Авиньон дойде от българи, които отдавна са се внедрили във френския театрален живот. Най-успешният френски спектакъл тази година е "Чайка" на CDN de base в Нормандия. Той е част от амбициозната Чехова трилогия (заедно с "Вуйчо Ваньо" и "Три сестри"), върху която режисьорът Ерик Лакаскад и българският му колега Владимир Петков са работили няколко години.
Лакаскад е познат на нашата публика от два гастрола на бившия му театър "Балатум" - на фестивала "Театър в куфар" и в Театъра на българската армия. Той е привърженик на танцовия театър, но в трилогия двамата с Петков се вдъхновяват от ритъм, енергия и хумор. Чеховите им прочити са по-скоро комедии, отколкото трагедии. Въпреки немския експресионизъм на визията представленията носят много от славянската чувствителност. А това идва от българина Петков, отбелязва френската критика.
Актрисата от български произход Елизабет Мазев е считана за едно от най-интересните млади френски дарования. Тя работи със скандално известния режисьор Оливие Пи, който показа в Авиньон 9-часовата си творба "Веселият апокалипсис". Спектакълът, изграден в естетиката на Брехтовия театър, изобилства от метафори, шокиращи фрази и откровена порнография.
Българското присъствие предизвика вниманието на критици и публика към всичко, което се случва в нашия театър. Доброто сътрудничество на директора на Авиньонския фестивал Бернар Фебр д'Арсие с Международния театрален фестивал "Варненско лято" ще осигури възможности на още български театрали да покажат своите спектакли на Авиньон 2001. Далеч извън театралните зали, извън възторзите и критиките остава пазарът на изкуство. Театралното сити в света има едно име - Авиньон.
СДС трябва да излъчваповече позитивни сигнали
Екатерина Михайлова, председател на ПГ на СДС, пред "Капитал"
- Не бих могла да гадая в конкретни измерения, защото виждаме, че има разнообразие в жанра. Явяват се нови сценарии и теми, които обаче много напомнят едно и също, защото сценаристите са едни и същи. Винаги, когато започва една компроматна война, изведнъж започват да говорят всички бивши полковници и генерали от бившата ДС, а част от тях са в ръководството на БСП. В няколко от атаките дори беше подведено ръководството на БСП. Може би това обяснява и неучастието на Георги Първанов в дебата по "Бръмбаргейт". Председателят на БСП явно разбра, че този път остатъците от ДС подхлъзнаха и самата социалистическа партия. Така че не зная конкретно какви ще са точните измерения на компроматната война наесен, но с моите колеги сме убедени, че тя няма да спре. Тези атаки не постигат основната си цел - разбиване на парламентарното мнозинство и сваляне на правителството. Те обаче постигат друга цел - непрекъснатата атака създава усещането за нестабилност и несигурност. Това при всички положения отнема част от доверието. Вместо усилията ни да бъдат насочени към решаването на проблемите на страната, доста време и усилия се хвърлят за това да се отбие тази атака, за да излезе истината наяве. Но това е нещо, през което трябва да мине страната ни, за да се чувстваме спокойни в бъдеще, независимо от това кой ще управлява.
- Оставям настрана опозицията, която е нормално да атакува управляващите. Нещата според мен стоят много по-дълбоко. Когато говорихме преди няколко месеца, че ченгетата са се разшавали, това звучеше абстрактно, а може би и параноично за много от българските граждани. Сега стана ясно, че това не е някаква параноя, а тези предположения си имат конкретни имена. Усилията са насочени към дестабилизация на България и компрометиране във вътрешен и външен план. Това са сили, които явно нямат интерес България да стане член на ЕС и НАТО. Те имат желание да има луфт на несигурност на Балканския полуостров. Мястото, където се намира страната ни, в момента е изключително важно като геостратегически елемент в цялата мозайка. Не всички са заинтересовани от това да има достатъчно добре затворен кръг около Милошевич. Това като че ли е най-лошото нещо, което се прави като атака в България.
- Нямам такава информация. Затова не бих могла да кажа подобно нещо. Не вярвам, че човек от СДС може да участва в подобна акция.
- За да станат тези промени, трябва да има по-голямо мнозинство от това, с което разполагаме. Затова ще търсим подкрепа от останалите политически сили в парламента. Това ще стане по пътя на консултациите. С последното изявление на президента Петър Стоянов виждам и неговата роля в този процес. Той би могъл да убеди останалите парламентарни групи, а и нас, и за други промени в Конституцията, ако има конкретни идеи и предложения. Рамките на депутатския и магистратския имунитет трябва да влязат в нормалните за ЕС, т.е. в рамките на изпълнението на служебните задължения. Второто предложение ще даде възможност за реално местно самоуправление. В тази поправка няма никаква политика и не би трябвало към нея да се подхожда партийно. Всъщност и в първата няма партийни моменти, но като че ли тя среща съпротива, защото засяга конкретни лица.
- Това са изключително деликатни теми и по тях трябва да бъде направен сериозен обществен дебат. Специално в областта на продажбата на земя намеренията, които имаме, са в посока да поискаме дълъг отлагателен срок. Такава поправка трябва да стане в момент, в който държавата е осигурила достатъчно пазара на земя, така че да не се получава изкупуване на цели площи в определени райони, което да наруши нормалната конкуренция. Що се отнася до втората поправка, мисля, че тази тема е все още много далече от обществените нагласи на населението. В крайна сметка една промяна в конституцията, освен да регламентира правилно нещата, трябва да бъде и добре възприета, т.е. нужен е дебат, който да доведе до позитивен край. Затова не казваме, че това не трябва да става, защото е актуално за цяла Европа. Когато границите падат, отпадат и купищата вътрешни прегради в една държава. На този етап считаме, че за такива поправки е много рано.
- Не сме коментирали подобни поправки. На последните парламентарни избори едно от основните възражения, които заявих публично за конституцията, е именно за баланса между властите. Ако трябва да бъде поправян този баланс, е необходимо много сериозно да бъде разгледан във всички посоки. Не бива да бъде променян еднопосочно, защото има опасност да се получи нов дисбаланс. Но като че ли тази тема все още не е назряла в самите институции, не говоря за обществени настроения. Случва се обаче да изпадаме в ситуации, в които именно този не особено добър баланс между властите създава проблеми. Един от тях видяхме в края на 1996 и началото на 1997 г. Тогава БСП можеше и получи мандат да състави правителство, но фактически имаше абсолютно променена политическа ситуация в страната и никой не можеше да въздейства за това да се стигне до друго решение просто защото конституцията има ясна рамка. В крайна сметка се стигна до доброто разрешение но в резултат на натиска на хората, а не на нормалните лостове, които би трябвало да съществуват в един основен закон.
- Няма повишаване на доверието в управлението - това е факт. Социологическите изследвания го показват, така че не бихме могли да кажем друго. В същото време не може да не се отчете фактът, че нямаше как доверието да се повиши, когато в медийното пространство непрекъснато излизат не особено позитивни сигнали от политическата сила, когато непрекъснато се говори за някакви сложни взаимоотношения. Доколко те са верни или не, е съвсем отделна тема. Аз твърдя, че не са такива, каквито са описани в медиите. Това, което излизаше в публичното пространство, създаваше образа на СДС като партия, в която има вътрешни конфликти. От друга страна, няма как доверието да се повишава, когато и по места виждаме много тежки конфликти. Всичко това оказва влияние. В рамките на есенния сезон трябва да концентрираме усилията си като управляваща политическа сила да излъчваме повече позитивни сигнали на сериозни политици, които знаят каква е целта им. И че най-важното е да имат приключен успешен мандат, и то не самоцелно, а защото това е изключително важно за развитието на страната. Предстои ни промяна на данъчното законодателство, стимулиране на частния бизнес, частично решаване на проблема с безработицата и ако успеем всичко това да направим и на фона на него имаме една сплотена и действаща политическа сила, мисля, че резултатите за изборите ще бъдат добри.
- Най-краткият отговор, който мога да дам, е - трудно. Но това въобще на означава, че не трябва да се работи. Има проблеми в част от структурите и трябва да им се обърне по-сериозно внимание, за да се подпомогне процесът на консолидиране. Те трябва да се занимават с основната дейност на една политическа партия - да участват в гражданския живот, да подпомагат вземането на политически решения, а не да се занимават с това кой в партията е по-хубав и кой - не. Ако започнат да се занимават с неща извън себе си, ще изчезнат и много от конфликтите, защото цялата тази енергия, която хвърлят, добре би било да я насочат в посока на това да направят едно добро нещо, а не да се самоунищожават.
- Ще има нормална национална конференция догодина. И нейна основна тема ще бъде подготовката за парламентарните избори.
- Защото, първо, търсим партньорите, с които сме заедно. През тези три години с тях минахме през най-трудните етапи от развитието на страната. Разбира се, бихме могли да партнираме и с други, но не и прескачайки настоящите си партньори. Преди изборите ще сключим ново споразумение с партньорите от ОДС и то ще бъде по всяка вероятност и следизборно. Приемаме нормално идеите някой от партньорите да се яви самостоятелно на изборите. Въпреки това те определят СДС като основен партньор. За нас те също са стратегически партньори. Така че точната форма как ще се явим на изборите и формата на споразумението ще уточним съвместно. Като начало ще стартираме заедно преговори относно закона за политическите партии и дали ще има промени в избирателния закон. Каквото и решение да вземем, то ще е общо и няма да е само на една политическа сила.
За бръмбарите и прокурорите
Йово НИКОЛОВ
"Партията" на прокурорите взе надмощие в битката за контрол над правораздавателната система. Нейният лидер Никола Филчев недвусмислено заяви, че иска контрол над използването на специални разузнавателни средства от страна на МВР. Така скандалът с подслушвателните устройства в дома на главния прокурор получи своето логично обяснение - кръжецът около обвинител №1 се опитва да получи контрол върху информацията, която специалните служби получават. Твърденията на близък до Никола Филчев магистрат, че главният прокурор все пак е бил подслушван, нежеланието на магистратът да дебатира състоянието на държавното обвинение и острата реакция на Асоциацията на прокурорите срещу идеята ведомството на Филчев да отиде в изпълнителната власт говорят, че "партията" на прокурорите освен недосегаемост иска да получи и повече мощ.
Обществото не научи нищо повече от това, което знаеше за бръмбарите, след пресконференцията на Иван Костов за подслушвателните устройства в дома на главния прокурор. В доклада си тримата министри, които бяха натоварени с проверката, категорично отрекоха специалните разузнавателни средства да са били използвани. Емануил Йорданов, Бойко Ноев и Теодосий Симеонов, които са подписали доклада, твърдят, че бръмбарите са били поставени в периода 1993-94 г. и никой не ги е употребявал - нито законно, нито незаконно. Основната вина беше хвърлена върху главния секретар на МВР Божидар Попов и му беше поискана оставката. Другият виновник според Иван Костов за оставените подслушвателни устройства бил бившият вътрешен министър Богомил Бонев, тъй като по време на неговото управление апартаментите на БОДК са били прехвърлени на парламента и на Министерския съвет в периода март-май 1998 г. Според доклада тогавашният началник на Службата за оперативно-техническа информация полк. Светлозар Спасов и директорът на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов не са изпълнили задълженията си по вътрешните секретни инструкции на МВР. Полковник Спасов обаче се проявил добре при залавянето на атентаторите от Плевен и затова оставал на служба. От ген. Атанасов не можело да се търси отговорност, тъй като неговата дирекция няма никакви функции по контрола на СОТИ.
В доклада си Иван Костов повтори тезата, която разви в парламента, че намерените подслушвателни устройства са рецидив от миналото и от дейността на бившата Държавна сигурност. "Истината, каза премиерът, е, че Държавна сигурност не е единствено тъмна сянка от миналото - тя съществува и със своите конкретни лица и със своите конкретни, монтирани в миналото специални разузнавателни средства. " Така след 10 години демокрация призракът на ДС беше материализиран в лицето на няколко бивши служители на СОТИ, подслушвателните устройства в апартамента на главния прокурор и още стотици знайни и незнайни бръмбари в страната. Премиерът дори обвини обществото, че не го разбира, защото не виждало толкова далеч назад във времето и не различавало дългата ръка на ДС, която се спотайвала през последното десетилетие, за да удари по демократичното управление на СДС. Макар и по-евфемистично Иван Костов отново заяви, че агентите и бившите служители на ДС, които още работят във вътрешното министерство, ще бъдат пресети чрез програма за подобряване на кадровата политика на МВР и система за подбор на кандидатите за длъжности в министерството. Стана ясно още, че най-масово са се слагали подслушвателни устройства в периода 1957-1986 г. и с малки изключения през 1994 г., че има унищожени документи къде точно се намират бръмбарите. Премиерът всячески избягваше да отговаря на въпроси, свързани с отношенията му с главния прокурор, и обяви, че няма война на институциите. След като зави гайките на МВР, той отиде да обядва с главния прокурор в столовата на Министерския съвет, за да го информира за резултатите от проверките и мерките, които ще вземат управляващите, това да не случва повече.
Дано на този ведомствен обяд премиерът Иван Костов да се е сетил да попита главния прокурор, когото той издигна на този пост, какво стана с делото срещу бившия вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев и бившия началник на служба "Архив" ген. Надка Серкеджиева за изгорените документи на Държавна сигурност. Делото срещу двамата започна през 1991 г. заради заповед на ген. Семерджиев да се унищожат 280 094 оперативни дела в началото на 1990 г. От архива на МВР са били изгорени или разкъсани 148 527 дела. По същото време изчезнаха и 300 оперативни дела от Шести отдел на Шесто управление на ДС. През 1997 г. уж обвинителният акт срещу двамата беше внесен в съда, но и до днес няма проведено нито едно заседание, защото липсващите схеми и описания къде ДС е слагала микрофони може би са били унищожени точно по тази заповед. И все още никой не е понесъл отговорността си за това престъпление. А с това дело се занимаваше Прокуратурата на въоръжените сили, хората, които сега са се групирали около Никола Филчев и водят разследването за подслушвателните устройства в неговия апартамент.
Въпреки нежеланието на премиера да коментира състоянието на прокуратурата в момента, за да бъде убедителен, ще трябва да се изкаже и за обвинителите, които са работили за Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г. и сега заемат ключови постове там. Нефелният Закон за документите на бившата Държавна сигурност, който беше приет от ОДС, изигра лоша шега на управляващите, защото, ако е вярно, че бивши служители на ДС извършват провокации в МВР, то също толкова вярно е, че бивши служители на ДС в прокуратурата вече десет години блокират дейността на съдебната система.
През целия скандал с подслушвателните устройства досега главният прокурор се държа като нелегален ремсист. Ту заминаваше за чужбина, ту се появяваше на връх Мальовица и накрая избяга от журналистите през мазето на правителствената столова, само и само да не отговори на въпросите им.
Никола Филчев изпрати факс до медиите, за да ознаменува своето завръщане в обществото на десетия ден, след като държавата започна да се тресе от скандала. В него той обясни нещата по принцип. Например, че демокрацията се крепи на разделението на властите и че трябва да се спазват правата на гражданите. В единственото си интервю пред държавната телевизия Никола Филчев заяви, че използването на специални разузнавателни средства трябва да бъде контролирано от орган извън МВР и този орган трябва да бъде прокуратурата. И така изплю камъчето, че вероятно скандалът с подслушвателните устройства е само увертюра към искането за възстановяване на правомощията на прокуратурата.
Така сегашният главен прокурор обяви, че иска да върне съдебната система там, където я завари като зам.-министър на правосъдието. Филчев беше един от инициаторите за орязване на правомощията на обвинителите през 1997 г. Иван Костов очевидно е разбрал, че трябва да има ред в МВР, за да може то да се контролира. Това си пролича както от упреците към главния секретар Божидар Попов и настояването той да поеме отговорността за скандала, така и от предложените административни мерки. Според предложението на тримата министри трябва да се извърши ревизия на дейността на СОТИ, която да обобщи цялата информация за монтираните специални разузнавателни средства. Премиерът поиска също да се демонтират известните микрофони и това да се документира. Освен критерии за кадровия подбор Иван Костов иска прецизиране длъжностните характеристики на служителите на МВР с техни права и задължения - точно и детайлно. Намеренията на министър-председателя означават, че той иска да получи достатъчно гаранции, че назначеният от него висш ръководен състав на министерството може да контролира средния управленчески ешелон в МВР. Така той възнамерява да се застрахова от своеволията на локалните властови центрове в сградата на "Шести септември", които използват министерството за свои или групови интереси. А това е особено важно преди парламентарните избори.
И управляващите, и опозицията стигнаха до един и същ извод - че трябва да има промени в Закона за специалните разузнавателни средства, за да се засили контролът за тяхното използване. Депутатите от БСП Михаил Миков и Ангел Найденов внесоха още миналия вторник искане за промени в закона. Едно от предложенията им е да се създаде централен регистър за използването на специални разузнавателни средства. Същото предложи и премиерът в доклада си, който беше оповестен в сряда. Въпрос на дискусии било кой да е органът, който да го поддържа и контролира. Другото предложение на опозицията е резултатите от използването на технически средства да се предоставят само на органа, направил искането, материалните носители да се съхраняват от оперативно-техническите служби два месеца след изтичането на срока, както и детайлизиране на понятието заплаха за националната сигурност. Според Михаил Миков е необходимо в контрола върху използването на специални разузнавателни средства да участва и съдът като гаранция за законосъобразността. Управляващите от своя страна искат наказателна отговорност за лицата, които не са отстранили бръмбарите, отчетност на цялата документация и т.н. Правителството ще предложи и промени в Наказателния кодекс, за да се криминализира и поставянето на подслушвателни устройства без надлежното разрешение.
Щенията на главния прокурор Никола Филчев контролът над използването на специални разузнавателни средства да бъде извършван от обвинителите подсказват, че скандалът с намерените бръмбари в неговия дом никак не е случаен. Пестеливо, но настойчиво Филчев се опитва да възвърне правомощията на прокурорите да контролират целия процес, въпреки че това противоречи на всякакви юридически канони. Към изявленията на неговия подчинен Цеко Йорданов, че все пак домът на Филчев е бил подслушван, трябва да се добави и образуването на следствено дело срещу доскорошния съветник на Иван Костов и бивш зам.-министър на промишлеността Марин Маринов. Вероятно през следващата седмица ще сме свидетели и на други подобни удари. Това показва, че Филчев и неговата команда по-скоро ще търсят конфронтация, отколкото начин за примирие с изпълнителната власт. Така, от една страна, ще се опитат да убедят обществото, че са принципни и независими, от друга, ще блокират опитите за промяна в конституцията. Обкръжението на главния прокурор - Спартак Дочев, Николай Колев, Христо Манчев и някои други прокурори от бившата Прокуратура на въоръжените сили, вероятно си дава сметка, че само ако Филчев е в конфронтация с изпълнителната власт могат да си осигурят надежден чадър от негова страна.
Така ще могат да парират и все по-отчетливите гласове, че мястото на прокуратурата е в изпълнителната, а не в съдебната власт, както е постановила конституцията. Острата реакция на Асоциацията на прокурорите в България срещу изказаното в интервю на политолога Евгени Дайнов мнение, че обвинителите трябва да бъдат в изпълнителната власт, е само доказателство за техните опасения. А трябва да се знае, че България е една от малкото страни в света, където прокуратурата не е в изпълнителната власт. Наистина скандалът с бръмбарите не можа да прерасне в дебат за ефикасността на съдебната система, за ролята и мястото на прокуратурата, защото Никола Филчев не желаеше такова обсъждане. Изобщо всеки опит да се коментира дейността и ефективността на прокурорите се блокира от писъците за независимостта на съдебната власт. А е парадоксално, когато се каже съдебна власт и магистрати, да се разбира само и единствено прокурори със съмнителни резултати в борбата с престъпността и нито едно сериозно дело от обществен интерес. А този дебат е все повече нужен, защото една група с имунитети десет години блокира българското правосъдие от позицията на своята недосегаемост.
Така покрай бръмбарите в дома на Филчев две неща станаха кристално ясни през миналата седмица. Първото е, че системата МВР не е работила функционално през последните десет години. Второто е, че прокуратурата си иска повечето власт и контрола на използването на специални разузнавателни средства, че битката за душата на главния прокурор е спечелена от неговото обкръжение, а Никола Филчев се превръща в лидер на "партията" на прокурорите.
