Еврото търпи нови поражения
Позитивни данни за американската икономика продължават да подкрепят долара
Надя НЕДЕЛЧЕВА
Все още липсват фактори, които да обърнат трайно тренда и да позволят на единната европейска валута да изплува от крайно ниските си стойности спрямо щатската валута. Перспективите остават мрачни, като тенденцията ще се запази, докато темпът на растеж на американската икономика надминава този на евро-зоната. Данните и от тази седмица категорично сочат за значимата преднина на американската икономика, като по всичко личи, че дистанцията ще се запази още доста време. Това е и основният фактор, определящ курса евро/долар в момента.
Доларът продължава да получава подкрепа от нарастващата увереност за меко приземяване на икономиката. Доста изненадващи се оказаха единствено данните от миналия петък за загуба на работни места през юли - 108 000, при очаквания за увеличение. Безработицата обаче се е задържала на нивото от 4%. Данните намалиха вероятността за покачване на лихвените равнища на следващото заседание на монетарния комитет на Федералния резерв на САЩ на 22 август. Еврото обаче не успя да се възползва значително от този факт и от очакванията за скорошно покачване на лихвите в евро-зоната. Намаляването на вероятността за покачване на лихвите в САЩ прави по-атрактивни корпоративните финансови активи, като този фактор компенсира намаляването на възвращаемостта от депозитите. Поради тази причина се очаква увеличаване на притока от капитали към САЩ, което и подкрепя щатската валута.
Данните за производителността и цената на труда в САЩ за второто тримесечие на годината допълнително подкрепиха долара, създавайки оптимистичната нагласа у валутните търговци за неинфлационен растеж. Производителността е нараснала с 5.3% на годишна база, а цената на труда е отбелязала спад от 0.1%. Същевременно данни за безработицата в Германия се оказаха доста по-слаби от очакваните. Броят на безработните в най-голямата европейска икономика е намалял през юли с 9000, доста под очакваните 21 000. Индустриалното производство е отбелязало по-голям от очакваното спад през юни. Сравняването на тези данни за пореден път доведе до извода, че темпът на експанзията на американската икономика ще продължи да изпреварва този на евро-зоната - фактор с достатъчна сила да доведе до срив на еврото до 11-седмичен минимум от 0.8963 долара. Слаби бяха позициите на единната европейска валута и спрямо японската йена, спрямо която също беше достигнат 11-седмичен минимум - 96.67 йени за евро. Главно технически фактори върнаха курса евро/долар над 90-те цента. В месечния доклад на Европейската централна банка, публикуван в четвъртък, се посочва, че спадът на еврото създава опасност от инфлационен натиск, което засили очакванията за скорошно покачване на лихвените равнища. Това осигури известна подкрепа на единната европейска валута, като тя успя да се изкачи над 91 цента, но според анализаторите перспективите остават неблагоприятни.
Ако позициите на еврото се определяха главно от данни за икономическия ръст, в основата на движението на японската валута стоеше лихвеният фактор и очакванията на резултатите от заседанието на централната банка на Япония в петък. Курсът на долара спрямо йената се движеше в сравнително широки граници. Той се колебаеше вследствие на противоположни коментари и мнения за евентуалното изоставяне на политиката на нулеви лихвени равнища. Миналия петък заместник-управителят на Bank of Japan заяви, че покачването на лихвите не е обосновано в момента предвид ниското равнище на потребителските разходи. Управителят на централната банка Хаями обаче от известно време се обявява твърдо за увеличаване на лихвите, позовавайки се на излизането от рецесията. Неговите изказвания, както и силните данни за поръчките за производствено оборудване през юни покачиха курса на йената в сряда до триседмичен максимум от 107.73 йени за долар. Въпреки съпротивата на правителството централната банка взе решение за покачване на лихвените равнища с 25 базисни пункта, прекратявайки 18-месечната политика на нулеви лихвени равнища. Това е и първото покачване на лихвените равнища от десет години. Вероятността за това вече беше в значителна степен предварително отчетена в котировките на йената. Непосредствено след обявяване на решението доларът се движеше над равнището от 108.50 йени.
ЗУНК и ДЦК крепят портфейлите на инвеститорите в играта
Размествания във временното класиране
През изтеклата седмица, както се очакваше, имаше много ниска активност на търговията с акции на БФБ. Изтъргувани бяха едва 18 500 акции за малко над 100 хил. лева. Въпреки това почти всички акции на шестнадесетте компании, използвани в играта, отбелязаха нарастване втора седмица поред. Най-съществено е увеличението при "Химко" АД - с 30%, и "Кремиковци" АД - с 12.7%.
С от 3 до 6% са нараснали и акциите на "Албена" АД, "Албена инвест холдинг" АД, "Солвей - Соди" АД и "Софарма" АД. Все пак достигнатите равнища на цените на акциите на тези компании са далеч под нивата от началото на годината, когато започна инвестиционната игра. Затова всички инвестиционни съветници все още регистрират отрицателна доходност на портфейлите си. В челото на класирането се задържат участниците с по-голям дял на инвестициите в ДЦК и ЗУНК, тъй като тези финансови инструменти непрекъснато макар и с малко повишават стойността си.
Във временното класиране настъпиха малки промени: БРИБанк премина от трето на второ място, а "ББГ Симекс" - от пето на четвърто. Продължава да води "Бетакорп".
Големите маржове в цените ограничават търговията
Крайно ограничена търговия и сключване на единични сделки за по няколко акции доминираше през седмицата на "Българска фондова борса - София". Малък беше както броят на търгуваните дружества, така и броят прехвърлени акции. Оборотът на борсата за седмицата бе сравнително висок - 434 хил. лв., но за разлика от обикновено той не бе резултат от кросови сделки, а от продажби на облигации от двете емисии на "ПроСофт", които съставляваха 75% от оборота на пазара. На блоковия сегмент чрез две отделни сделки бяха прехвърлени 127 хил. акции на "АКБ Корпорация" на цена по номинал. Седмичният оборот на този сегмент бе 379 хил. лв. Търговията при големите компании най-ясно отразяваше положението на пазара. За периода 4 - 10 август през борсата преминаха само 300 акции на "Албена", 196 акции на "ЛУКойл Нефтохим" и 86 на "Солвей - Соди", които са сред най-ликвидните компании на пазара. Сделки с акции на "Булгартабак холдинг" нямаше. Въпреки малките продажби цените отбелязаха лек растеж в сравнение с миналата седмица. Борсовият индекс "БФБ София - Уорбърг" се покачи с 4.41% от нивото си през миналата седмица и достигна 31.48 пункта. Индексът на десетте дружества с най-голяма пазарна капитализация се повиши с 5.25% и достигна 31.02 пункта. Най-сериозен бе ръстът при "Благоевград БТ" - 4.5 лв. за акция (26.5%), "Солвей - Соди" - 0.98 лв. (20%), и "ЛУКойл Нефтохим" - 18%. Точно тези дружества обаче през последния месец регистрираха най-големите спадове, така че въпреки сегашното нарастване все още остават на ниски равнища.
Слаба бе и търговията с акции на бившите приватизационни фондове, която също бе ограничена до най-големите дружества. Цените се движеха разнопосочно, но големи промени нямаше.
Основният двигател на пазара отново се оказаха облигациите от втората емисия на "ПроСофт". Прехвърлени бяха 3000 облигации, а цената остана на нивото си от миналата седмица. Продадени бяха и 120 лота (един лот е минималният брой облигации, в случая 10, който може да се продава) от старата емисия на фирмата, като цената падна с 8.5%.
Въпреки лекото нарастване на цените на основните дружества през последните две седмици участници на пазара предупреждават, че все още то не може да се приеме като някаква тенденция на пазара тъкмо поради малкото прехвърлени акции. Анализатори коментираха, че се забелязва покачване на офертите продава, но то не е съпътствано от адекватно повишаване на нивата на търсене. Това води до голямо натрупване на оферти купува и продава при големите компании, но все още големите маржове не позволяват повишаване на ликвидността.
АКБ - няма депозитарни разписки, няма дивиденти
Холдингът, който най-нагло от всички не зачита правата на акционерите си, се оправдава с технически проблеми
Отговорът е - "лошите момчета" на масовата приватизация, а именно бившият приватизационен фонд "АКБ Форес". Няма друг пример за толкова явно незачитане (дори проформа) на правата на дребните акционери. Повече от три години от учредяването на фонда голяма част от акционерите (за учредителите това не важи) не могат да се нарекат собственици на книжата си, тъй като нямат документ, с който да удостоверят правата си: депозитарната разписка. Според закона с този документ се удостоверява акционерно участие. А редът той да стигне до притежателя си е следният: Централният депозитар издава разписките (тъй като самите книжа са безналични), дава ги на управлението на съответното дружество, а последното от своя страна е длъжно да се погрижи дребният акционер да ги получи. Повечето фондове или отвориха офисите, където всеки можеше да отиде и да си получи разписката, или посочиха банкови клонове, където това може да стане със същия успех. Имаше и някои по-авангардни подходи, например "комисионери", които от името на фонда обикаляха дребните акционери. Уж за да им раздадат на място документа, но в повечето случаи това се правеше с цел на място собствениците да бъдат убедени да подпишат пълномощни, с които след това акциите се прехвърляха и окрупняваха пакетите на по-големите собственици. АКБ се възползва само от последния вариант. Това може би е и обяснението на въпроса какви бяха онези големи пакети на АКБ, които няколко пъти бяха прехвърляни през борсата през последните месеци.
С останалите акционери в скандалното дружество се процедира по следния начин: ако някой от тях поиска разписката си, той, първо, има известни проблеми с намирането на точния офис, където това може да стане. Второ, и да го намери, сблъсква се с проблеми като: липсващи жизненоважни за целта служители, обяснения кога са издадени или ще бъдат издадени разписките, както и други повече или по-малко значими усложнения на процеса. Така се стига до хиляди тихо недоволстващи собственици на акции от АКБ, които няма на кого да се оплачат - дежурният отговор на комисията по ценните книжа е, че дружеството им е предало всичките документи, които се изискват по закон.
Вероятно има все пак известен брой упорити дребни акционери, които са успели да си вземат разписките. Най-упоритите измежду тях успяват дори да отидат на общото събрание - в някой отдалечен кът на родината обикновено, където задават въпроси, чиито отговори са - в офисите на АКБ. При положение че дори депозитарните разписки са практически недостижим блян, ясно е как стои въпросът с дивидентите. С годините учредителите на фонда първо увеличават по един или друг начин своите дялове. И си спестяват и главоболия (без разписка акциите не могат да бъдат продадени), и излишни разходи, и си гарантират практическа несменяемост от управителните органи.
Стратегията на холдинга да се крие от собствените си акционери става повече от очевидна (това може да послужи на комисията например - бел. ред.), ако днес някой звънне в службата за телефонни справки. Там не разполагат с телефон на "АКБ Корпорация". "От две години се опитвам да получа акциите си от фонда, но оттам отговарят, че не ги раздават все още или нещо подобно. По тази причина не можах да отида и на общото събрание, което се проведе от 7.30 ч сутринта в края на юни", каза акционер, поверил цялата си бонова книжка на "АКБ Форес". "Не може да получите депозитарните си разписки, защото се печатат нови поради увеличението на капитала и новата номинална стойност. Обадете се отново в началото на есента. Тогава ще можете да ги получите тук или в другия офис на компанията. " Това пък е отговорът, който в момента дават служителите на холдинга от централния офис в София. Освен това от АКБ заявиха, че акционерите от провинцията могат да получат депозитарните си разписки във всички техни представителства в страната. За съжаление точно в момента не можело да се каже къде точно са офисите на АКБ, защото някои били закрити, а други преместени. Разяснения - отново наесен. На въпроса може ли човек да получи поне старата си депозитарна разписка, отговорът е - не.
При това положение не е странно, че на пазара няма никакви обяви за продажба на акции на "АКБ Корпорация". "Много хора казват, че искат да продават акциите си, но малко от тях имат разписки, за да могат да извършат това", коментира инвестиционен посредник с клонове в страната. Информацията от повечето инвестиционни посредници показва, че няма търговия с акциите на холдинга, а от справка във фондовата борса пък се вижда, че има прехвърляния предимно на големи пакети акции, главно между фирми на основния акционер.
На общо събрание през миналата година капиталът е увеличен от 2 843 483 на 3 980 876 лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите от 1 лв. на 1.40 лв. за акция. Ръководството гордо заявява, че раздава 40% дивидент за 1998 г. Междувременно, освен че не раздава реални пари на акционерите си (последното само най-големите фондове го направиха от кумова срама, но точно измежду най-големите е и АКБ), името на бившия фонд се замеси в многобройни скандали за източване и откровено изнудване на останалите акционери в дъщерни дружества. Така че сега е моментът да си спомним задължителния текст в рекламите на учредяващите се приватизационни фондове, че печалби не се гарантират и цените на акциите могат и да паднат.
Започва втора приватизационна процедура за "Деспред"
Пламен Радков
Започва вторият опит за приватизация на "Деспред" АД - най-голямата и атрактивна държавна спедиторска фирма. За продажба са предложени 60% от капитала на дружеството, което е един от лидерите на спедиторския пазар и разчита на дългогодишни международни контакти, развита клонова мрежа и авторитет. Новият собственик ще придобие не само една утвърдена в бранша компания, но и редица допълнителни обекти, които влизат в капитала на дружеството.
"Очаквам голям интерес към компанията", заяви Валентин Гълъбов, началник-отдел "Приватизация" в Министерството на транспорта. Вече са изпратени покани за участие до някои от най-големите спедиторски компании в световен мащаб. Компанията има 13 клона в страната, а чрез дъщерната си фирма "Комет" има представителства в Германия, Австрия, Белгия и Унгария. Освен това тя е акционер в друга спедиторска фирма - "Д+Д транзит". Дружеството няма дългосрочни задължения. Дълготрайните му материални активи се оценяват на 8.8 млн. лева, а в банкови сметки на дружеството има около 7.5 млн. лв, което предполага и поставянето на доста високи изисквания от страна на министерството за минималната приемлива цена.
Методът на приватизация е преговори с потенциален купувач. Всеки от кандидатите ще трябва да внесе депозит за участие от 400 хил. лв. в Министерството на транспорта и да представи бизнесплан за следващите три години. Оферти ще се подават до 25 дни след датата на обнародване на заповедта в Държавен вестник. Според информация от Министерството на транспорта заповедта ще излезе до една-две седмици. Половината от цената ще се плаща в брой, а останалата половина - с други непарични платежни средства.
Това, което може да затрудни продажбата, са прекалено големите активи на компанията, някои от които не са свързани с основната спедиторска дейност, но допълнително покачват цената. Така например дружеството притежава голям двузвезден хотел със 135 легла в Приморско, на два километра от резиденция "Перла". Твърде високата цена се смята и за главната причина за липса на оферти при първата приватизационна процедура, която се проведе миналата година. Тогава бяха закупени шест информационни меморандума, като една от фирмите бе РМД. Оферти обаче не бяха подадени. Очаква се РМД, в което участва ръководството на фирмата, да участва и на предстоящата приватизационна процедура.
"Деспред" е създадена още през 1947 година и до 1990 е пълен монополист на пазара. Макар че през последните години пазарният дял на компанията постепенно пада в резултат на създаването на много нови местни фирми и навлизането на вече утвърдени световни имена, тя все още е най-голямата в бранша. "Няма друга фирма, която да може да си позволи такъв голям персонал. Това говори достатъчно за нейните възможности и положение на пазара", заяви Владимир Димчев, изпълнителен директор на "Вектра" и доскорошен председател на Националното сдружение на българските спедитори.
Все пак през последната година персоналът на дружеството намалява от 430 на 320 души, което ясно показва, че не всичко там е розово. Влошават се и финансовите резултати. През последните четири години се наблюдава постепенно намаляване на приходите на компанията, което за последните две години се отразява в рязък спад на печалбите. Докато до 1997 г. положителният финансов резултат е над един милион долара, през 1998 и 1999 г. той пада до около 200 хил. долара. За него, разбира се, голямо отражение оказва и войната в Косово. Отчетената печалба за първото тримесечие на тази година е 96 хил. лв. Най-сериозно намаляването на дейността се усеща в задграничните дружества на компанията, които са сведени до минимум. Наскоро министерството смени борда на директорите на дружеството, като за негов председател бе назначен главният секретар на министерството Гроздан Караджов на мястото на бившия зам.-министър на транспорта Илко Милушев.
В момента държавата притежава 75% от капитала на "Деспред". Останалите 25% бяха предложени и изкупени на първата вълна от масовата приватизация. В момента те са разделени между холдинг "Златен лев", "Българска холдингова компания" и еднолични акционери. Едновременно с началото на приватизационната процедура ще започне и продажбата на преференциални акции на персонала на дружеството, за която ще бъдат заделени останалите 15% държавно участие.
ЦСКА започна с победа участието си в евротурнирите
Вицешампионът ЦСКА победи с 3:2 като гост молдовския "Конструкторул" в първия си мач от турнира за купата на УЕФА. Другият ни представител в турнира "Нефтохимик" завърши 0:0 при гостуването на кипърския "Омония". Реваншите са на 24 август съответно в София и Бургас.
Нападателят Димитър Бербатов се превърна в герой за ЦСКА. Той отбеляза първите две попадения в 7-ата и 22-ата минута за преднината от 2:0. Пет минути по-късно домакините намалиха чрез Друта. През второто полувреме двама молдовски футболисти бяха изгонени за груба игра, но въпреки това "Конструкторул" стигна до равенството в 84-ата минута след щастливо попадение на Заболотни. Константин Мирчев вкара победния гол в последната минута от дузпа за спъване на Бербатов.
"Доволен съм от резултата, но не и от играта. След 2:0 футболистите ми решиха, че всичко е свършило и започнаха да си почиват", заяви треньорът на ЦСКА Енрико Катуци.
"Нефтохимик" също запазва добри шансове за класиране във втория кръг след нулевото равенство в Никозия. Бургазлии разчитаха предимно на контраатаки и през второто полувреме създадоха шест възможности за отбелязване на гол, но Сакалиев, Ибраимов и Трендафилов ги пропиляха. Вратарят Йордан Господинов спаси българите от загуба в края на двубоя, като извади удари на най-опасния нападател на "Омония" Рауфман.
Нова програма ще помага на млади предприемачи
Как младите хора да участват по-активно в икономическото възстановяване на Балканите - това беше темата на третия Балкански младежки бизнесфорум, проведен от 3 до 8 август в Габрово. В него участваха млади хора, бизнесмени, представители на неправителствени организации, медии, държавни и общински организации от България, Турция, Гърция, Македония, Румъния, Франция и САЩ. На форума беше утвърдена структурата на Балканската младежка мрежа за заетост и предприемачество. Нейната задача е да стимулира младите хора за поемане на инициативи в различни сфери от икономическия и културния живот на страните от региона. С някои от проектите ще се кандидатства за финансиране от Европейския съюз. Голям интерес предизвикаха презентациите на различни организации, които предоставят широк спектър от услуги и възможности за стимулиране на инициативата и кооперирането при осъществяване на бизнеспроекти. Сред тях бяха Агенцията за регионално икономическо развитие - Стара Загора, Бизнесинкубатор с център Гоце Делчев, Българска асоциация за партньорство, USIT Colours, Агенция за студентски и младежки пътувания, Консорциум ФЛАГ, подпомаган от Американската агенция за международно развитие, и др. Работата на форума по изграждането на мрежата ще продължи през октомври на среща на упълномощени представители на заинтересованите организации.
НАКРАТКО
Министър-председателят Иван Костов получи писмо от държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, в което се дава отлична оценка на годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България през 1999 г. Мадлин Олбрайт поздрави Иван Костов за "балансирания и далновиден доклад", който потвърждавал ангажимента на България към сътрудничество в областта на сигурността и необходимите реформи, за затвърждаване на кандидатурата ни за членство в НАТО и ЕС. Правителството на САЩ ще съдейства за регионалната стабилност чрез тясно сътрудничество, се казва още в писмото. Американският държавен секретар подчертава, че нейната страна очаква с нетърпение съвместната работа с България в рамките на пакта за стабилност и "Партньорство за мир" на НАТО.
Общинският съвет в Долна Митрополия назначи досегашния заместник-кмет Митко Мотов като временно изпълняващ длъжността кмет на общината. Областният управител на Плевен Милчо Илиев е издал заповед за спиране на предишното решение на общинските съветници, с което временно бяха прекратени пълномощията на досегашния кмет Таня Макавеева, уточниха от областната администрация. Така на практика община Долна Митрополия става с двама кметове.
Самоделно взривно устройство бе открито край дома на футболиста от "Левски" Георги Марков. Бомбата била скрита в храсти на ул. "Панорамен път", в столичния квартал Бояна. Изпратените дежурни групи установиха, че устройството е с тротилов еквивалент един килограм и двеста грама и е трябвало да бъде задействано дистанционно. То бе обезвредено и иззето за експертиза. "Атентатът не е срещу мен", категоричен бе Георги Марков. Той каза, че на никого не дължи пари и никога по никакъв начин не е заплашван. В кооперацията на Марков живее бившият шеф на "Миньор" - Перник, Красимир Михайлов, а в близост до нея депутатът от ДПС Осман Октай и бившият национален селекционер Христо Бонев. Съседи на футболиста от "Левски" изразиха предположение, че мишена на атентата е бил Красимир Михайлов.
Сборник "Отбрана и Въоръжени сили на Република България" бе представен във Военния клуб през миналата седмица. Той отразява обществената дискусия по структурата и съдържанието на "Бяла книга на отбраната и Въоръжените сили на Република България", стартирала на 20 април т.г. "Бялата книга очертава рамката за отбранително планиране и осигурява основа за изграждането и поддържането на модерни и боеспособни въоръжени сили", пише в общата концепция. Зам.-министърът на отбраната Велизар Шаламанов заяви, че България е единствената страна в региона, която няма изработена бяла книга.
Финансирането на болничната помощ нямало да увеличи здравната вноска
Болничната помощ ще се финансира основно от бюджета. Това стана ясно след представяне на схемата за въвеждане на здравната реформа в болничния сектор.
Според министъра на здравеопазването Илко Семерджиев бюджетът за болничната помощ ще нарасне с 20 на сто през следващата година, като увеличението ще е за сметка изцяло на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Държавният бюджет ще предостави същите пари за болниците (100% историческо финансиране), както и през тази година. НЗОК ще се включи във финансирането след първи юли 2001 г. с допълнителното финансиране, което ще се дава на болниците за реално извършена дейност. Тези допълнителни 20%, които ще идват от здравната каса, ще бъдат заделени от здравните вноски, без това да изисква увеличаване на техния размер. Налице ще има само вътрешно преразпределение на средствата между държавния бюджет и бюджета на НЗОК. От средата на следващата година финансирането на болниците ще става от бюджета на входа на системата и от здравната каса на изхода на системата. Според специалистите здравната каса има капацитет да събира между 500 и 600 млн. лв. годишно от здравни вноски. А за заплащане на услугите в доболничната помощ на нея са й необходими между 400 и 450 млн. лв. Тази част от финансирането на болниците, които бюджетът поема пряко, ще намалява с течение на годините. През 2002 г. бюджетът ще даде пряко 80% от необходимите средства, а НЗОК 20%. През 2003 г. съотношението се изменя на 70:30, а през 2004 г. то ще бъде 60:40. Целта е болниците постепенно да привикват, че финансирането им е свързано с определен обем извършени медицински услуги. Естествено средствата, които не достигат на здравната каса, ще бъдат превеждани като бюджетна субсидия.
общи събрания
НАКРАТКО
Държавен финансов контрол оповести финансови нарушения в три задгранични дружества на "Балканкар холдинг" - "Балканкар" ООД, Германия, "Сибикар карели елеватори" С.П. А., Италия, и БП "Полкар" ООД, Полша. Нарушенията са открити след финансови ревизии, обхващащи периода 1995-1999 г. Чрез неправомерни финансирания, допълнителни разходи за отстраняване на производствени дефекти и липса на координация на "Балканкар холдинг" са нанесени вреди в размер над 4.5 млн. марки и 858 млн. италиански лири. Липсата на адекватни решения и неупражняването на контрол от страна на холдинга са създали възможност за облагодетелстване на трети лица, пише в доклада на ДФК.
През седмицата бяха подписани договорите за продажба на остатъчни държавни дялове от "Каменица" АД, "Бургаско пиво" АД и "Плевенско пиво" АД между Агенцията за приватизация и "Астика" АД . "Астика" придобива 12.16% от капитала на "Каменица", 7.85% от "Бургаско пиво" и 0.4% от "Плевенско пиво". Общата цена за трите сделки е 1 334 600 лв. От тях 30% са платени в брой в деня на подписване на сделките, а останалите 70% ще трябва да се платят до 4 септември с всички законни платежни средства.
Агенцията за приватизация определи "Сипо трейдинг" ООД за ексклузивен купувач, с когото ще се водят преговорите за продажба на "Нов цех за дикалциев фосфат", обособена част от "Агробиохим" Стара Загора. Срокът за сключване на приватизационен договор е 9 септември.
Единственият кандидат Cammell Laird получи благословията на държавата
На 30 август общо събрание на кредиторите ще вземе крайното решение за влизане на английската фирма в управлението
Николай Стайков
Седмица след прекратяването на преговорите за продажбата на БТК още едно "състезание с един кон", както бившият старши приватизатор Божков сполучливо нарече преговорите с единствен купувач, е към своя край. Неяснотата около бъдещето на обявената в несъстоятелност варненска корабостроителница е на път да приключи, след като през изтеклата седмица Министерството на икономиката одобри оздравителния план на единствения кандидат, английската фирма Cammell Laird Holdings Plc. Общото събрание на кредиторите на корабостроителницата е обявено за 30 август т.г. и на него планът ще бъде подложен на гласуване от всички кредитори. Резултатът от проточилите се преговори е поемане на 40 млн. лв. задължения към кредиторите и ангажимент за инвестиции от 5 до 10 млн. долара.
В одобрения план липсват специални гаранции за
"Представени бяха корпоративни гаранции от ръководството на Cammell Laird, че обещаните инвестиции ще бъдат направени, но няма посочени парични гаранции, липсват и клаузи за неустойки за неизпълнени задължения", каза за "Капитал" синдикът на корабостроителницата Димитър Смиленов. Международният авторитет на компанията се оказа по-успокоителен за кредиторите и най-вече за държавата от всякакви писмени договорености, които често са се оказвали несъстоятелни. Очевидно бъдещето на дружеството ще зависи изцяло от това доколко тя ще успее да заеме своето място измежду останалите корабостроителници на Cammell Laird в Ливърпул, Гибралтар и Марсилия. Фирмата има 150-годишна история, регистрирана е на Лондонската фондова борса и има пазарна капитализация от 500 млн. долара.
На теория всички тези аргументи имат значение най-вече за държавата, докато за останалите кредитори е повече от ясно, че вариантът с осребряване на активите ще е далеч по-изгоден от финансова гледна точка. На практика обаче според неофициална информация от участник в приключилите преговори не се очакват особени проблеми по време на предстоящото събрание. Въпреки че степента на удовлетворяване на работниците и служителите е измежду най-ниските, не е тайна, че английската фирма се ползва и с пълната подкрепа на синдикатите в корабостроителницата. А значението на дружеството за града и региона, както и многото свързани с него предприятия в района и цялата страна е такова, че решенията на останалите кредитори просто не могат да бъдат оставени на случайността.
Cammell Laird е едно добро решение за корабостроителницата
- За една страна, която няма развито автомобилостроене, е по-добре да има морско корабостроене. Ясно oсъзнаваме, че при осребряване на активите на корабостроителницата държавата и останалите кредитори ще получат по-добро удовлетворение. Цената обаче ще е изключително висока - България ще загуби завинаги шанса си да има корабостроене. С корабостроителницата са технологично обвързани много предприятия, така че става дума за много по-големи загуби и за много повече загубени работни места.
При оценката на постигнатото трябва да се има предвид, че само Cammell Laird прояви интерес. Заявен интерес имаше от много фирми, но сериозна оферта се получи само от тях. Ясно е, че не сме били в състояние да определяме някакви условия. А и ситуацията в корабостроенето сега е такава, че корабостроителниците не са сред най-атрактивните обекти в света. Инвестиционният процес при тях изисква ангажиране на значителен ресурс, възвращаемостта е относително бавна, тъй като цикълът на построяването на един кораб понякога е повече от година, а освен това търсенето на продукцията им е в зависимост от цикличните промени на международните пазари.
- Компанията Cammell Laird попада в дефиницията стратегически инвеститор: тя е в бизнеса от 150 години, има над 5000 построени кораба, собствени предприятия в Европа и САЩ. Това не е компания, която може да довърши започнатите кораби и след това да изчезне. Надявам се, че декларираният от тях дългосрочен интерес отговаря на техните намерения. Това би било едно добро решение за корабостроителницата.
- Предвидени са нормалните залози и гаранции. Ако на 30 август кредиторите гласуват за приемането на плана, ще се направи договор за прехвърляне на собствеността, който много по-детайлно ще опише задълженията, гаранциите и т.н. Аз не се съмнявам в кредитоспособността на Cammell Laird.
- Предвиждат се гаранции за плащанията, както и ясно декларирани писмени намерения да се направят инвестициите. Но в бизнес с такава конюнктура е трудно да се приемат твърди срокове и дългосрочни ангажименти. Няма нужда да слагаме някакви оптимистични намерения за инвестиции, за запазване на работни места или за брой произведени кораби. Това не е приватизация, тук става дума за несъстоятелност, т.е. спасяване на нещо, което е вече в клиническа смърт.
Докога чиновник ще е мръсна дума
Представете си за момент, че сте на мястото на финансовия министър Муравей Радев. Един хубав ден в кабинета ви влиза шефът на Булбанк Чавдар Кънчев и иска да бъде назначен на работа във ведомството ви. Какво можете да направите вие? Не можете да го назначите примерно за шеф на отдела по външния дълг, защото, макар и добър финансист, той няма нужния стаж в държавната администрация. Едната възможност е да му предложите да подпише временен договор. Другият вариант е да започне работа, но като редови чиновник на изпитателен срок. Така след двайсетина години той ще събере стажа и ще може да заема ръководна длъжност. Това казва законът година и половина след началото на административната реформа.
Изводът е, че дори и хора като Чавдар Кънчев да пожелаят да станат държавни служители, това няма как да стане. Не че банкерът ще зареже работата си, за да стане чиновник. Въпросът е, че това се оказва невъзможно по закон. А нали смисълът на реформата беше да се напълни администрацията с кадърни и професионално подготвени хора. Примери като този показват, че приемането на няколко закона не е достатъчно условие за промяна на статуквото. Хубавото е, че след десетгодишно отлагане реформата все пак стартира и след няколко опита по метода на пробата и грешката нещата в тази чувствителна сфера все пак започват да се раздвижват.
Това, изглежда, е била водещата мисъл за авторите на законите. Всички опити на предишните правителства за някаква промяна се изчерпваха с чистки по различните етажи на властта. Това създаде усещането за страх сред държавните чиновници и склонност към сервилност. Десетгодишният преходен период ще се запомни и с назначаването на чиновници по шуробаджанашки или партизански принцип, накарал чиновниците да се идентифицират един друг с думите "този е човек на еди-кого си". Бумът на групировките донякъде видоизмени порочния модел и доведе до формиране на корпоративни лобита в средите на държавната власт. Принадлежността на хората в ключовите министерства и ведомства вече се разбираше повече като защита на фирмени, отколкото на партийни или роднински интереси.
Всяка нова власт се заемаше първо с разчистването на държавния апарат. СДС също предпочете да разстави свои хора в администрацията, преди да предприеме реформата. По този начин сложените по време на сегашната власт ръководни служители ще станат несменяеми, а синята партия си осигурява здрав административен тил за години напред. Реформата стартира със скандал заради лустрационните текстове в закона за администрацията, които бяха отменени от Конституционния съд. Виновникът за гафа Марио Тагарински обичаше да повтаря че е "министър, какъвто не е имало досега". Самият той беше нагледен пример за некомпетентност в действие - инженер по образование, диджей по влечение, сложен да прави административна реформа. Може би затова, докато беше министър, той се занимаваше повече с кадруване и чистки по ведомствата, отколкото с реални промени в структурата на администрацията.
Въпреки всичко приетите закони са голямо събитие, тъй като дават шанс за първи път да се регламентират ясни правила, вместо нещата да се движат по законите на Мърфи. Реформата стъпи върху разбирането, че не е нужно администрацията да бъде многобройна, за да си върши работата. Анализите показаха, че ако има ясни правила и координация между отделни институции, чиновническата маса може да бъде намалена наполовина и пак да изпълнява същите функции. Сега на държавна издръжка са около половин милион души (включително лекари, учители, военни, полиция и т.н.). Към 1 юли общият брой на служителите в администрацията на изпълнителната власт (без общинската администрация) е около 40 000 души. От тях 10 074 са държавни служители. По груби разчети законът за държавния служител трябва да обхване максимум 0.5% от населението (около 40 000 души). Колко точно ще останат ще се разбере, когато всички министерства и ведомства пренастроят своите структури в съответствие със Закона за държавния служител. Този процес тече в момента.
Основен принцип на предприеманите промени беше политическата необвързаност на администрацията. Законът за държавния служител раздели чиновниците на две категории - ръководни служители и експерти. От понятието държавен служител са изключени техническите работници в администрацията (преводачи, стенографи, чистачки и т.н.), както и членовете на политическите кабинети. В политическия кабинет на премиера влизат началникът на кабинета, парламентарният секретар и началникът на отдела за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министрите - заместник-министрите.
Статутът на държавния служител носи редица екстри - минималната заплата е равна на три минимални заплати за страната. Освен това всички осигуровки - здравни и социални, на чиновниците се поемат от бюджета. Те ще получават също пари за представително и служебно облекло. Веднъж назначен, държавният служител практически става несменяем. Идеята е да се спре текучеството на кадри и да се осигури стабилност на държавната служба. Чиновникът получава възможността да расте в йерархията до определен таван. За сметка на това законът му налага ограничения в други сфери. Държавните служители например няма да могат да стачкуват освен символично - чрез носене на протестни знаци и символи. Идеята е, че чиновниците трябва да осигуряват функционирането на държавните служби, които работят за общ интерес, което предполага непрекъсваемост на работата им. Те ще имат специални служебни книжки и няма да се съобразяват с разпоредбите на Кодекса на труда.
Като цяло законите бяха написани без публични дискусии и след обичайното политизиране на проблема в парламента. В резултат не бяха зачетени даже и критиките на външните експерти.
Според държавни служители нашите закони са писани по модела на белгийските. За изработването им ползвахме консултантска помощ от Брюксел. Въпреки това пак успяхме да побългарим модела и да вкараме текстове и разпоредби, за които си навлякохме критиките на западните експерти.
Третият етап на административната реформа е свързан с промяната на манталитета. Това е най-дългият и труден етап от всяка реформа. Служителите в държавните и общинските ведомства продължават да се обиждат, когато ги наричат чиновници, така както учителите се обиждат на "даскал" и полицаите на "ченге". Причината е в широко разпространеното отношение към администрацията като мързеливи, некомпетентни и корумпирани хора с връзки. Това няма нищо общо с представата за държавния служител в Западна Европа, където на чиновниците се гледа с респект и уважение. За съжаление започнатата реформа не дава твърди гаранции, че думата чиновник ще престане да се схваща като синоним на бюрократ. Казано на парламентарен жаргон, в законите останаха немалко "дуракоустойчиви" текстове, които водят до парадокси при прилагането им и в крайна сметка може да компрометират самата реформа. От това ще загуби както обикновеният данъкоплатец, така и бизнесът, който в България освен високи данъци и осигуровки е принуден да плаща и немалък "административен" данък под формата на рушвети за чиновниците.
Може би идеята е била с дадената в закона възможност да се стимулира дълголетието сред чиновническото съсловие. Простата сметка показва, че ако един чиновник бъде повишаван в ранг на всеки пет години (колкото е горната граница по закон), честта да заема най-високата точка в йерархията ще го споходи в преклонна старческа възраст, когато ще е навъртял 60 години стаж. За съжаление подобен подвиг ще бъде по силите на малцина, тъй като по официални данни средната продължителност на живота при мъжете у нас е 67 години. Само този факт е достатъчен, за да охлади съвсем желанието на човек да гони кариера на държавна служба, освен ако зад това не стоят други намерения.
В крайна сметка от едната крайност - да се затвори вратата за "парашутисти", се отива в другата - заедно с тях отвън остават и професионалистите. Дори родната администрация да роди в следващите години някой нов гений на мисълта, той едва ли ще се задържи дълго на работа в нея. Много по-вероятно е той да си потърси късмета в частна фирма, където ще взема повече пари и трудът му няма да отива напразно.
Така стоят нещата година и половина след началото на административната реформа. Тя имаше своя Тагарински, но едва ли скоро ще дочака своя Чавдар Кънчев.
Макар във всички страни понятието държавен служител най-често да е синоним, практиката показва специфичното съдържание на термина във всяка от страните в Европейския съюз. Например във Франция държавните служители (funktionnaires) са около 5 милиона, а във Великобритания (civil servants) те са 0.5 милиона. Очевидно става дума за понятия с различен обем и различна традиция. Английският термин обхваща само служителите на държавата, но не и на териториалните общности, докато френският термин включва всички, включително и териториалните. Във Франция обхватът на държавната служба се разпростира дори върху служителите на държавните предприятия в енергетиката, транспорта, банковото дело. В Германия броят на чиновниците е сравним с този във Франция (около 2 милиона служители), но статутът на държавния служител се прилага само за половината. Най-широк е обхватът на държавната служба в Дания, където наред с централната администрация и местните администрации се включват редица публични служби като пощите, радиото, телевизията, началните училища, железопътния транспорт, театрите.
В повечето страни от ЕС персоналът на администрацията представлява между 5% и 8% от населението:
Според предварителните разчети на Закона за държавния служител и предложения в него обхват процентът на държавните служители в България ще бъде не повече от 0.5%, или около 40 000 служители.
Във всички страни от ЕС с изключение на Дания държавните служители се радват на гаранции за работното си място. Никъде не е позволено те да бъдат уволнени или отстранени, работното им място е много по-стабилно, отколкото в частния сектор. В Дания законите позволяват на работодателя (независимо дали е държавата или частна фирма) да уволнява по своя преценка, но там социалната защита е силно развита и последиците са много по-различни. По правило подборът на държавните служители в ЕС е подчинен на строги правила - обикновено трудни конкурси, стремящи се към прилагането на обективни критерии и основани на множество обективни изисквания. В Германия някои държавни длъжности могат да се заемат само от лица, положили държавен изпит. Заплащането се смята за прекалено строго регламентирано, поради което липсват истински механизми за гъвкавост, за заплащане според заслугите или труда. Колективните права на еврочиновниците нарастват през последните години. Например правото на стачка, което допреди половин век беше забранено навсякъде за държавните служители, все повече се разрешава (с изключение на Германия и фактически Белгия и Дания, където липсва специална регламентация). След известен период или стаж, в който служителят може да бъде отстранен от държавната служба (което практически става рядко), както и след известни формалности (като полагане на клетва или декларация за вярност, както е в Белгия, Дания, Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Великобритания, Холандия), служителят получава практически пожизнено назначение, въпреки че навсякъде от правна гледна точка съществуват условия за отнемане на този статут.
Осемдесет и един процента от анкетираните от агенция "Алфа рисърч" пълнолетни граждани на страната смятат, че у нас липсват надеждни механизми за контрол на обществото над държавните институции. Въпреки това обаче оценката на българското общество за работата на администрацията е по-скоро поляризирана, отколкото изцяло негативна. Съотношението отрицателни - положителни оценки за дейността й в отделните градове е 52% към 48%.
Обяснимо ли е това на пръв поглед явно противоречие - от една страна, механизми за контрол няма, а от друга - администрацията що-годе работи? Изследванията показват, че в основата на оценката за работата на държавните институции стоят два основни критерия - нормативната база, която регулира дейността им, и начинът, по който служителите й я прилагат.
Основното недоволство на хората е съсредоточено именно върху онзи, с когото те осъществяват прекия си контакт - чиновника бюрократ. Над половината интервюирани смятат, че от промени в по-голяма степен се нуждаят хората, а не институциите. Естествено самите чиновници дават достатъчен повод за такава оценка. В съзнанието на мнозина думите държавен служител и корупция звучат като синоними. Едва 12 на сто разчитат, че има голяма вероятност злоупотребил със служебното си положение чиновник да бъде законно наказан.
Тезата, че законовото регулиране дейността на държавната администрация е онова, което ще допринесе за съществена промяна в отношението към обикновения гражданин, се радва на по-малка популярност, отколкото тази, че "хората правят службата".
Тъкмо първата теза стои в основата на предприетите от правителството през последните месеци конкретни стъпки за регулиране на дейността, повишаване ефективността и ограничаване на възможните злоупотреби на държавната администрация. За българското общество обаче, в което властва по-скоро традицията на личните отношения, законовата промяна съвсем не е единственият и най-важен критерий за промяна. Общественият натиск за отвоюване на гражданските права от посегателствата на бюрокрацията е значително по-слаб от очакванията един ден институциите да успеят да променят хората.
Хомо чиновникус
Хомо чиновникус - звучи като име на праисторическо животно, като отдавна изчезнал вид - прародител на хомо сапиенс.
Нищо подобно. Хомо чиновникус е наш съвременник. Облечен в костюм и вратовръзка, той кръстосва всекидневно коридорите на властта. За разлика от политиците и големите началници неговата съдба не зависи от политическата конюнктура, тъй като той е винаги с тези, които са на власт. Пуснал корени във ведомството, в което работи, неговата житейска цел е не да клати властта в държавата, а той самият да раздава власт над гражданството и над тези под него. Виждали сте го, нали?
В някои страни хомо чиновникус е подложен на изчезване вид. У нас неговата популация бележи траен ръст. Отчасти това се обяснява с новите функции, които администрацията получи с процесите на евроинтеграция. Аргументът е, че бюрократичната машина трябва да бъде приведена във вид, сходен с тези на страните членки. Ключовата дума е хармонизиране. Нейните конкретни измерения напоследък станаха скъпите лимузини на здравните чиновници и издържаните по последна дума на модата офиси, които техните колеги от провинцията вдигнаха с парите от осигурителните вноски.
От гледна точка на данъкоплатеца обаче смисълът на тази дума остава все още размит и неясен. Още от времето на Андрешко на администрацията се гледа без нужния респект и уважение. В очите на обикновения човек държавните служители си остават все така мързеливи, арогантни и крадливи, а чиновник продължава да бъде мръсна дума. Може би защото за разлика от себеподобните си в цивилизования свят тукашният хомо чиновникус не се ръководи от законите, а от неписани правила - наложени в житейската практика и възприемани от целокупното население като някаква даденост.
Родният администратор
Посетителите той приема като горчиво лекарство: неохотно и само по предписание. Веднъж прекрачил прага на неговия кабинет или учреждение, вие започвате да се чувствате не на място. Ако имате късмет да сте улучили точната опашка, на която да чакате, редът ви ще дойде точно когато настъпва времето за пиене на кафе или обедна (съответно предобедна или следобедна) почивка. Ако направите забележка, само ще си навлечете порой от ругатни.
Враждебността на родния бюрократ няма почивен ден. Причините за вродената му неприязън обикновено остават в тайна за гражданството. Доловили опасността, вие от самото начало сте принудени да заемете отбранителна позиция. Препоръчително е да не давате никакъв повод за скандали, тъй като винаги има риск да ви открият нередност в документите и да ви върнат. Всеки добър бюрократ владее до съвършенство умението да си служи с формалностите във вреда на работата и хората. Възможностите за съпротива от ваша страна не са големи, тъй като за всяка администрацията важи основният закон на Мърфи, че ако нещо може да се обърка, то се обърква. Респективно, ако даден документ може да бъде загубен, той се губи. Разбира се, от това в крайна сметка губите вие, а не съответната административна служба.
Ако попитате хомо чиновникус обаче, той ще ви обясни, че некомпетентността има и съзидателна страна, тъй като отваря нови работни места. И това е вярно. Всеки, който е влизал в държавно или общинско учреждение, е виждал с очите си масата чиновници, заети с упражняването на активно безделие. Всички те са почитатели на максимата "не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш и вдругиден". Извън кафе-паузите времето се уплътнява с чатване в Интернет и редене на компютърни пасианси. В кръга от интереси влизат още четенето на вестници, решаване на кръстословици и други разтоварващи занимания.
Разбира се, в извънработно време хомо чиновникус най-много обича да говори за работа - свободното му време минава в размяна на клюки от кухнята на държавната власт. Това, което понякога за околния свят представлява строга държавна тайна, бива разнищвано в най-малки детайли в разговорите на чашка след работно време. Естествено извън кабинета или офиса хомо чиновникус предпочита компанията на друг хомо чиновникус.
Според една китайска поговорка столичният чиновник
Преди две години чиновническата популация толкова се разрасна, че беше създадено и специално министерство на държавната администрация. Това беше сигурен знак, че процесът на чиновническо възпроизводство е достигнал застрашаващи размери. Борбата с явлението започна с назначаването на още известен брой чиновници, чиято основна задача бе да напишат закони, ограничаващи по-нататъшното безразборно множене на функции и учреждения. Първото закрито ведомство обаче беше тъкмо министерството на Тагарински - сигурно доказателство, че хомо чиновникус не познава смъртта.
Според теорията разразстването на бюрократичната общност се обуславя от склонността на чиновниците да си създават работа един на друг. Например, ако поискате някаква услуга от Комисията за защита на конкуренцията, ще ви накарат да платите само чрез банков превод! Заповедта важи и в случаите, когато трябва да бъдат внесени 50 стотинки за ксерокопие на документ. Излишно е да изтъквате, че разходите по превода надхвърлят многократно дължимата сума. Изборът е или плащате, или се отказвате от услугата. По същия начин, когато отидете да си изключите парното, ви карат да се редите на три различни опашки. Защо е нужно изобщо да се чака за подобно нещо, не е ясно. Важното е да
Миналата година изследване показа, че само 15% е ефективното време на българските чиновници, а 6% е времето, което отделят за пряката работа с хората. При такива показатели за "ефективност" не е странно, че страната редовно губи пари от програма ФАР за различни проекти и защо чуждите инвеститори избягват да си имат работа с местната администрация. С една и съща дейност се занимават няколко отдела или ведомства, а информацията по правило се губи някъде по трасето. Често пъти и самите чиновници не знаят къде да търсят справка или важен документ. В такива случаи става ясно, че администрацията трудно успява да бъде полезна дори за себе си.
Потърпевши в подобни ситуации са журналистите. Стратегията за справяне с административните гафове се изразява главно в отклоняване на информацията за тях. Разликата между некадърност и корупция е трудно доловима и поради факта, че в последно време хомо чиновникус се научи на PR (от public relations - връзки с обществеността). Самите чиновници и техните началници остават скрити за външния свят, тъй като за имиджа на ведомствата вече се грижат мощни пресцентрове. Сами по себе си тези структури са твърде любопитна смесица от опитни бюрократи и уморени от професията журналисти. Във времето, когато не опровергават информация за избухнали скандали, те успяват и да информират гражданството за ставащото в съответното ведомство.
Така данъкоплатецът научава, че
Днешният хомо чиновникус е достоен наследник на Бай Ганьо. И той като Алековия персонаж бленува държавната служба главно в аспекта на потенциалните облаги от нея. Само дето в чиновническите амбиции Солунската митница е отстъпила място на участието в бордове на предприятия или сини РМД-та. В краен случай - правото да издава лицензи или разрешителни.
Последните десет години освен всичко друго успяха да реформират и нагласата на чиновническата общност към злоупотребата с власт. Покрай многото политически чистки службогонците разбраха, че времето е пари и бавното усвояване на наличния ресурс води до пропуснати ползи. Чиновникът, тип "парашутист" знае, че "мандатът" му ще изтече най-късно на следващите избори. Затова принципът е "максимум придобивки за минимум време". Трескавото парцелиране на ресурса води до оформяне на малки и големи анклави - запазени бизнестеритории на едни или други групи държавни и общински служители. Някъде процесът успява да добие завършени форми. Безспорният връх в жанра засега остава софийската община, където два отбора общинари успешно приватизираха през РМД две трети от столичните фирми, и то в рамките на един мандат!
В дисциплината "харчене на обществени пари за единица време" призът се държи от здравните чиновници. Здравното (под)сигуряване е нагледен пример за склонността на администрацията към разточителство. Преди две години чиновниците от бюрата по труда бяха изградили палати с парите от фонд "Професионална квалификация и безработица". Сега подчинените на Илко Семерджиев успяха да вдигнат шефски кабинети по последна дума на модата с парите от здравните вноски. Явно новото поколение чиновници проявява стилови предпочитания, тъй като в някои от офисите се бяха спрели на италиански плочки и специални мозайки. Там, където условията позволяваха, архитектурната мисъл беше добавила външни остъклени асансьори. Може би това е доказателството, че възприемането на западните стандарти вече дава ефект.
Макар да мрази по начало масовите мероприятия, той с удоволствие посещава всякакъв род семинари и специализации зад граница. Там той се чувства в свои води, тъй като далеч зад гърба му са останали заповедите на шефа и завистта на колегите. Стимулът за неговото пътуване е не толкова да научи нещо важно, колкото възможността после да се покаже с новите си придобивки. Любовта към задграничните командировки е останала от времето, когато те бяха начинът да се напазаруват лъскави дрешки и качествена домакинска техника. Завръщащите се от чужбина чиновници и днес могат да бъдат разпознати по издутите торби, пълни с евтини покупки от супермаркетите.
Както обикновените хора, в ежедневието си и чиновникът също има своите слабости. Не са му чужди както флиртовете със секретарката на шефа, така и интригите по адрес на колегите в службата, които изпълват свободното време в летните горещини. Безделието ражда празни мисли, а празните мисли - интриги, също както и героят от "Разни хора, разни идеали", хрисимият и изпълнителен служител, и днес обича да мачка по-низшите от него. Може би, за да докаже, че думата чиновник произлиза не от "чин" - маса, а от "чин" в смисъл на ранг. "Подлец ли!? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама де оня късмет", повтаря още наум съвременният "помощник-регистратор".
Иначе днешният чиновник минава за предан на политическата сила, която е на власт, и като Алековия герой повтаря: "Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция! " Промените във властта никога не го заварват неподготвен, тъй като той отдавна е избрал тактиката на слънчогледа. Готов е да аплодира всяко правителство, както и да презре всяка опозиция, тъй като, "ако те бяха добри, нямаше да паднат от власт". Затова днешният хомо чиновникус е готов да преглътне неприятния спомен от едновремешните манифестации и да се появи на син митинг в подкрепа на НАТО. Това е още едно доказателство, че
В известен смисъл съвременният чиновник е изоставено дете от срещата на зрелия социализъм с пазарната икономика. Рожба на предишната система, днес от него се очаква да сложи нейния край, подготвяйки страната за членство в голямото семейство на европейските народи.
Десетгодишният преход, завършил с покана за започване на преговори от Брюксел, роди нуждата от нов тип администрация. Макар една част от днешните държавни служители да са получили дипломите си в Съветския съюз, богатите фондове на евросъюза принудиха родния бюрократ да смени ориентацията си и да учи трескаво западни езици. Тези дни в София могат да бъдат видени да кръстосват групички от провинциално облечени чиновници от различни управленски равнища - от началник отдели до шефове на цели ведомства. Това са първите редови участници в семинарите, които Брюксел финансира на местна софийска почва. На така наречените брейнсторминги бъдещите хомо чиновникус разбират, че довчерашната тромава бюрократична машина вече ще се нарича пъблик администрейшън и че за нейното правилно функциониране ще следи институцията с трудното за произнасяне име омбудсман.
Колкото и да е смешно, владеенето на английски език засега се оказва една от сериозните пречки пред бързото придвижване на страната към Европа. Комуникативните пречки на елита в общуването със Запада вече четвърта година дават хляб за екипа от преводачи, който следва всяка стъпка на роден държавник зад граница. Може би затова английски говорещите в кабинета винаги са се ползвали с особена почит (и завист) сред колегите си. Изборът само между една-две възможни кандидатури за заместник на уволнения главен европреговарящ Александър Божков ясно илюстрира проблема с липсата на достатъчно кадри, подготвени за разговорите с Брюксел.
Проблемът е, че внедряването на западните порядки в родните административни служби ще отнеме няколко петилетки време. "Реформата из нот ан ивент, итс а проуцес"*, обичаше да казва бившият министър на държавната администрация Марио Тагарински в опит да цитира мисъл на Кофи Анан. Докато беше министър, Тагарински даваше за пример Англия, "където повече от 18 години тече административна реформа". Може би това е доказателство, че и на местна почва процесът ще бъде дълъг и мъчителен - както за данъкоплатците, така и за самата администрация.
Утрешният хомо чиновникус ще бъде бюрократ от ново поколение - проектиран по западноевропейски образец, но все пак изпълнен по стандарта Made in Bulgaria. Това на практика ще бъде същият бюрократ, само че високоплатен и здраво бетониран в държавната машина, скъсал със своето минало и вярващ в европейското бъдеще на страната.
По темата работи Иван Михалев
Държавният служител изпълнява задълженията си без пристрастие или предубеждение, като създава условия за равнопоставеност на разглежданите случаи и лица и прави всичко възможно, за да бъде обслужването достъпно за всеки, особено за хора с увреждания.
Държавният служител се отнася любезно, възпитано, с уважение и разбиране към гражданите. Той извършва административното обслужване законосъобразно, своевременно и точно, като напътства гражданите компетентно и изчерпателно и им предоставя необходимата информация с оглед защита на техните права и интереси.
Държавният служител не използва служебното си поведение или информацията, станала му известна при изпълнение на служебните задължения, в свой или чужд личен интерес. Той не може да получава изгода от трети лица, която би могла основателно да бъде възприета като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на държавната служба.
Държавният служител не допуска да бъде поставен в зависимост от финансова или друга обвързаност към външни лица или организации, която би могла да повлияе при изпълнение на служебните му задължения.
Държавният служител се отнася с колегите си коректно и почтено, уважавайки тяхното достойнство и личния им живот. Той проявява готовност да окаже помощ и съдействие на своите колеги при изпълнение на служебните им задължения, особено на по-младите.
Държавният служител координира действията си с тези на своите колеги с цел повишаване на общата ефективност от дейността на администрацията.
Държавният служител не допуска поведение, което би било несъвместимо с добрите нрави.
Държавният служител придобива и управлява личното и на семейството си имущество по начин, който не създава съмнение за злоупотреба със служебното му поведение.
Само бюрокрацията може да се пребори с бюрокрацията.
Бюрокрацията може да победи всичко с изчакване.
Следствие: Никога не се оставяй да попаднеш между две бюрокрации.
Объркването създава работни места.
Всяка администрация, която се реорганизира, за да бъде по-ефективна, веднага става неразличима от предишната.
Администрацията се разширява така, че да поема приходите, и още малко.
Който знае най-малко, има най-много мнения.
Всяка организация има предвиден брой места за некадърници.
Следствие: Когато напусне некадърник, на негово място ще бъде назначен друг.
Ако една идея оцелее през бюрократичната проверка и бъде приложена, не си е струвала измислянето.
Ако има начин да се отложи важно решение, добрата бюрокрация ще го намери.
1. Всеки чиновник иска да увеличи подчинените си, а не съперниците си.
2. Чиновниците си създават работа един на друг.
Отдел "Маркетинг" казва да.
Отдел "Финанси" казва не.
Юридическият отдел трябва да прегледа нещата.
Отдел "Личен състав" е загрижен.
Отдел "Планиране" губи ума и дума.
Техническият отдел е над всичко това.
Производственият отдел иска повече площ.
Висшето ръководство иска някой да поеме отговорността.
1. Никога не пристигай навреме - ще те сметнат за новак.
2. Не казвай нищо до средата на заседанието - така ще те помислят за мъдър.
3. Гледай да не бъдеш конкретен - така няма да ядосаш останалите.
4. Когато се съмняваш, предложи сформирането на подкомисия.
5. Предложи пръв закриването на заседанието, така ще бъдеш обичан - всички го чакат.
В дадена йерархия всеки се стреми да се издигне до своето ниво на некомпетентност.
1. С течение на времето се проявява тенденция всеки пост да бъде заеман от служител, който е некомпетентен да изпълнява задълженията си.
2. Работата се върши от служителите, които не са достигнали своето ниво на некомпетентност.
Създавай впечатление, че вече си достигнал до своето ниво на некомпетентност.
Раждането на единния газов пазар
Либерализацията на търговията с природен газ изпреварва набелязаните срокове въпреки изоставането на Германия, Франция и Люксембург
Георги КАТАНОВ
В началото на юни в Ница се проведе ХХI конгрес на Международния газов съвет (МГС) под надслов "Газът - енергията на ХХI век". Участниците с удоволствие цитираха статистиката на МГС, че световното потребление на природен газ е нараснало повече от два пъти за последните 30 години - от 1 трлн. до 2.3 трлн. куб.м годишно, като няма основания да се очаква забавяне на темповете на растеж заради високата екологична стойност на въглищата и нефта и нежеланието на повечето страни да строят нови атомни електроцентрали. Според експертите към 2030 г. на газа ще се падат 26% от енергийния баланс на света срещу 19.8% през 1997 г. Традицията на сключване на дългосрочни договори между участниците на пазара заради зависимостта на търговията със синьото гориво от изграждането на газопроводи не предполага чести революционни промени в отрасъла, но след 10 август европейските газови компании ще трябва да се научат да мислят и действат по новому. Миналия четвъртък фактически започна либерализацията на газовия пазар в ЕС, на който се пада голяма част от търсенето на Стария континент. Стремежът на Брюксел е да създаде единен спот-пазар, при който всяка фирма със свободни количества ще може да продава на потребители, намиращи се в коя да е от 15-те страни, а крайната цел е снижаването на цените в полза на купувачите.
Важно условие за либерализацията е задължението всяка компания да води отделни баланси за различните видове дейности - добив, пренос, складиране и др., които ще бъдат открити за обществен достъп. По този начин се цели недопускането на кръстосано субсидиране и злоупотреба с монополното положение. Директивата предвижда два вида достъп до единната газова система - договорен и регулиран. При договорния доставчиците на природен газ се задължават да публикуват ежегодно основните договорни условия, а при регулирания сделките се осъществяват на основата на фиксирани тарифи.
Като цяло темповете на либерализация са много по-високи от очакваните - на 10 август близо четири пети от потребителите в ЕС имат достъп до единната система, като във Великобритания процентът е 100. Германия също обещава пълен достъп от самото начало, но депутатите се забавиха с приемането на специален закон, с което предизвикаха недоволството на еврокомисията, която обеща санкции и обяви, че няма да бъде така снизходителна, както при едногодишното забавяне на Франция да либерализира пазара си на електроенергия. Франция и Люксембург също не успяха да актуализират навреме законодателството си и могат да бъдат наказани, защото бавната процедура означава, че необходимите нормативни актове могат да се появят едва през следващата година. Комисарката по енергетика Лойола де Паласио заплаши шефа на Gaz de France Пиере Гадони, че няма да приеме никакво забавяне при либерализацията, въпреки че фирмата няма никаква вина и прие да отвори пазара с необходимия минимум - 20%.
Според меморандум на еврокомисията от месец май към 2004 г. се очаква пълна либерализация в Австрия, Италия и Холандия, а в Дания, Испания и Швеция - към 2008 г. Както и с много други икономическия явления, либерализацията на газовия пазар може да не доведе точно до желания ефект. По мнението на Ричард Хънт, говорител на британския енергиен контролен орган "Офджем", богатите печелят повече от падането на цените, докато по-бедните не могат да се възползват поради недостига на информация и лошите оферти, които получават. Консултантската фирма Wood MacKenzie прогнозира, че през тази година британците ще загубят 3.6 млрд. долара в резултат на увеличаване на цените, които няма да се изравнят на по-ниското ниво на Острова, а в краткосрочен период ще достигнат европейските заради високата концентрация в отрасъла и зависимостта от цената на петрола. Буркхард Бергман, вицепрезидент на Ruhrgas и председател на лобистката организация "Еврогаз", направи две противоречиви изказвания - директивата няма да повлияе на цените заради дългосрочните договори и ще доведе до значителни уволнения в компаниите заради необходимостта от намаляване на разходите в условията на падащи цени.
"Идеята за спот-пазара ще умре след 10 години. Дотогава ние ще трябва просто да толерираме тези глупави идеи, измислени в Европа. Бъркотията, която искат да направят в Европа, няма да продължи дълго. След десет години, когато свърши останалият газ, ще остане Русия с нейните запаси. Кой кого ще управлява тогава? " Това не са цитати на ултранационалиста Владимир Жириновски, а на шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, който посъветва в Ница колегите си да учат руски. Апокалиптичните картини, които той описа, няма да спрат либерализацията, която в крайна сметка ще доведе до намаляване на цените и от това се страхуват в "Газпром". Въпреки усилията да диверсифицира дейността си, руският газов монополист разчита на износа на газ за основната част от приходите си (както и държавният бюджет). С течение на времето цените в Русия ще се доближат до световните и местните компании ще започнат да си плащат по-редовно сметките. Дотогава обаче "Газпром" е зависим от износа като източник на инвестиционни средства и гаранция за получаването на кредити.
Природните условия наистина са в полза на "Газпром", който притежава основните газови находища в Русия, на която се пада една трета от световните запаси. Според "Еврогаз" зависимостта на ЕС от внос на природен газ (предимно руски) ще нарасне от 40% през 1997 г. до 71% през 2020 г. и това ще създаде нелоша възможност за влияние. Въпреки че държавата притежава само 38.37% от акциите на компанията, тя практически контролира нейната дейност. Това най-добре пролича в Украйна, която дължи 1.8 млрд. долара за доставките и допълнително не може да опази транзитните газопроводи от нападения на мародери. Миналата година част от задълженията беше покрита със стратегически бомбардировачи "Ту", но през тази Москва се отказа да получи самолети, защото не знае какво да ги прави. Руското решение предвижда построяването на газопровод през Полша, който ще увеличи украинската зависимост от руския газ поради възможността на Москва да врътне кранчето, без да застраши доставките си за Западна Европа. Варшава се опитва да маневрира и вероятно под западен натиск настоява малко странно новият газопровод да мине през Украйна, но в крайна сметка вероятно ще бъде принудена да отстъпи. Неприятна последица от либерализацията на пазара на ЕС може да се окаже вдигането на цените на "Газпром" в Източна Европа, за да се компенсират по-ниските приходи на Запад. Въпреки неблагоприятната перспектива "Газпром" смята да разшири присъствието си в ЕС, излизайки на белгийския и британския пазар.
&nbsp
Време е разумът да надделее
Мирното решение на чеченския проблем ще предпази руските градове от нови взривове
Георги Катанов
"Совите не са това, което са", учеше мистичният сериал "Туин Пийкс". "Победените чеченци не са това, което са", може да се добави в същия дух. Въпреки че официално беше обявен краят на пълномащабната военна операция в Чечения, изобщо не може да се говори за установяването на трайно спокойствие. Напрежението около възможни нападения във връзка с четвъртата годишнина от превземането на столицата Грозни (6 август 1996 г.) и първата годишнина от началото на втората война (7 август) въпреки присъствието на 80 хиляди руски войници потвърди нестабилното положение на федералната власт.
Заместник-началникът на Генералния щаб ген. Валерий Манилов обеща пълното унищожаване на сепаратистите до ноември, но едва ли всичко ще приключи толкова бързо, още повече че ситуацията се заплете след новия терористичен акт в Москва, съобщенията за преговори с чеченския президент Аслан Масхадов и напрежението между проруски настроените чеченски лидери.
Улица "Тверская", под която минава подлезът, където във вторник избухна взрив, при който загинаха седем, а повече от 60 души бяха ранени, е сред най-оживените пътни артерии с множество луксозни магазини. Тя започва от Манежния площад, където избухна първата бомба от поредицата атентати през миналата година. Въпреки съобщенията за доказателства за чеченската връзка засега е приключило само делото в Буйнакск и обвиняемите, които според обвинението са получили 700 000 долара от йорданеца Хатаб, скоро ще застанат пред съда.
Новият взрив в Москва, дори да не е свързан с чеченската война, е истински шок за руснаците, които напълно очаквано бяха позабравили ужаса от миналата година. Лекотата, с която беше организиран атентатът, трябва да покаже, че никой не е защитен и подновените призиви за бдителност няма да помогнат. Примерът на Северна Ирландия показва, че единственото решение с шансове за успех са преговорите с терористите и постигането на компромис.
Руското общество постепенно започва да разбира, че кавказката война не е решение на проблемите, а води до задълбочаване на конфликта и до ненужни жертви. Според последните официални сведения (на които не вярва дори бившият външен министър Игор Родионов) за една година федералните сили са дали 2585 убити и 7505 ранени - средно 215 убити на месец срещу 190 през първата война и 196 през най-тежката година от афганистанската война (1984 г.). За първи път подкрепата за продължаване на военните действия падна под 50% (49%), а делът на привържениците на започването на преговори достигна 41%.
От началото на войната в Чечения президентът Владимир Путин на няколко пъти заяви, че няма да преговаря с лидерите на бандитите и единствените разговори с тях ще се водят в прокуратурата. Въпреки това все повече са признаците, че Москва поддържа контакти с Масхадов, който е обявен за международно издирване заедно с някои от по-известните полеви командири. Още в началото на май председателят на правния комитет на Думата Сергей Крашенинников, бивш министър на правосъдието и депутат от Съюза на десните сили, се срещна в Ингушетия с вътрешния министър на Масхадов Казбек Махашев. Последваха повече от два месеца затишие, след които неочаквано представителят на президента в Северен Кавказ ген. Виктор Казанцев, бивш командващ на групировката в Чечения, съобщи, че се водят преговори с Масхадов и командира Руслан Гелаев.
На последната си пресконференция в началото на август ген. Манилов заяви, че е твърдо против преговорите с Масхадов и това може да се приеме като обща позиция на висшето военно ръководство, което печели много от войната - награди, заплати, известност. За да участва в преговорите, Масхадов постави няколко условия - прекратяване на военните действия, изтегляне на руските части от Чечения и участие на посредници от Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа, всяко едно от които изглежда неизпълнимо за момента, освен ако чеченският президент не потърси сепаративен мир с Москва в замяна на правото да напусне Русия. Това обаче ще реши само частично проблема с новите атентати, защото Масхадов има слабо влияние върху радикалните командири като Шамил Басаев и Хатаб, които трудно могат да бъдат включени в мирния процес заради множеството престъпления, които им тежат.
Вук Драшкович играе за Милошевич
Само югопрезидентът печели от излъчването на втори опозиционен кандидат за президентските избори
Петър ИВАНОВ
И този път Вук Драшкович, лидер на Сръбското движение за обновление (СДО), не изневери на стила си да води собствена политика и да съсипва опозицията. Дали от мегаломания, или заради тайна сделка с Милошевич точно когато 15 опозиционни водачи се обединиха зад кандидатурата на Воислав Кощуница за президентските избори, Вук Драшкович и неговата партия излъчиха свой кандидат - кмета на Белград Воислав Михайлович.
Засега остава неясно какви са подбудите на лидера на СДО да цепи опозицията. Де факто Драшкович направи услуга на югопрезидента, тъй като отдавна е известно, че за Милошевич не е проблем да спечели отново, ако няма срещу себе се конкурент, подкрепен от цялата опозиция. Въпросът е в това дали Вук Драшкович е толкова наивен, че се надява неговият кандидат наистина да победи югопрезидента, или просто му помага да разбие опозицията. Съмненията за двойна игра се засилват и от фактите, потвърдени от последните социологически проучвания - Кощуница бие по популярност дори самия Милошевич, докато Михайлович дори не се появява в списъка с предпочитаните от сърбите кандидат-президенти. Дали Драшкович играе за Милошевич ще се изясни след изборите. Ако Милошевич продължи да бъде югопрезидент (което няма да бъде изненада за никого) и ако лидерът на СДО отново получи висш държавен пост или някаква значителна привилегия, тогава ще стане ясно, че е имало сделка. Ще стане ясно още, че чрез Драшкович Милошевич е завършил онова, което започна с промените в изборното законодателство и с насрочването на президентските, парламентарните и местните избори в една дата - окончателно да парализира опозицията и да гарантира оставането си на власт.
Прави впечатление, че поведението на Драшкович е, меко казано, непоследователно. В началото лидерът на СДО обяви бойкот на изборите, защото не искал да участва във фарса, организиран от Милошевич, и защото нямало условия за честното им провеждане. После обаче той не само промени решението си, но и провали всички опити за обединение на опозицията. Напук на всички социологически прогнози, че само кандидат на всички опоненти на Милошевич, включително и СДО, има шансове за успех срещу югопрезидента, Драшкович номинира свой собствен претендент за поста. Любопитно е и нещо друго. Ако наистина имаше някакви шансове за успех, твърде честолюбивият Драшкович едва ли би допуснал някой друг да се състезава с Милошевич и сам щеше да участва в изборите. Кандидатурата на Михайлович обаче е толкова неподходяща, че навява "еретичните" подозрения за наличието на сценарий, който трябва за внесе смут сред опозицията и да обърка избирателите.
Освен че ще разпилеят опозиционния вот на президентските избори, действията на Драшкович ще рефлектират и върху парламентарните и местните избори. Редица представители на останалите опозиционни партии вече директно заявиха, че след като СДО е излъчило свой кандидат-президент, движението няма да бъде включено в общите листи за местните избори. Някои дори открито обвиниха Драшкович, че помага на Милошевич. Иначе пламенният и емоционален Драшкович този път се защити по най-неубедителния начин. От курорта Будва, където е на почивка, той каза, че вината не е негова, а на останалите партии, които щели да разпилеят опозиционния вот, понеже не искали да подкрепят излъчения от него кандидат. Караниците и обвиненията са нещо обичайно, но проблемът е там, че опозицията е на път да се яви на изборите с различни листи и рискува да загуби управлението дори и на градовете, които контролира в момента.
Според наблюдателите изборът на Воислав Михайлович за кандидат-президент на СДО е доста неадекватен от гледна точка на нормалната предизборна логика. На първо място, кметът на Белград не е известен достатъчно и хората извън столицата не го познават. Затова той дори не присъства в листите на фаворитите за президентските избори. От друга страна, Михайлович не се ползва с достатъчно авторитет дори и сред самите белградчани, които негодуват срещу неособено доброто му управление на столицата и многото проблеми с комуналните услуги в града.
Въпросът е защо Драшкович избра Михайлович, който очевидно не е фигура, ползваща се с голямо доверие или политическо влияние. Отговорът е в това, че Михайлович няма да привлича мажоритарен, а партиен вот, т.е. кандидатурата му само ще отклони гласовете, които иначе биха отишли за общия кандидат на опозицията. Впрочем със същата задача Радикалната партия на Шешел излъчи и свой кандидат - югославския вицепремиер Томислав Николич. Николич ще има за цел да привлича (респективно да отклонява) гласове, разчитайки на национализма - една твърде тачена доктрина предимно сред необразованото и консервативното население.
След като Драшкович анонсира независимото участие на СДО в президентските избори, започнаха и спекулациите на тема "Има ли сделка с Милошевич". Един от опитите за тълкуване на противоречивите действия на Драшкович е, че той отново се опитва да се домогне до висшата власт. Веднага бе припомнено, че водачът на най-голямата опозиционна партия се е проявил като завършен конформист и въпреки критиките си срещу властта е станал вицепремиер в югокабинета. Според друга версия Драшкович се опитва да сключи сделка с режима, за да запази влиянието си в Белград. Твърди се, че той има бизнесинтереси в столицата и че редица тъмни, но доходни сделки са свързани именно с неговото име. Безспорно Драшкович има нещо конкретно предвид и ако се окажат прави най-големите скептици, целта му е подобна на тази на Милошевич - да оцелее като политически лидер.
По-голямата злина обаче вече е факт - Драшкович успя да стесни още и без това малкото останали възможности на сръбската опозиция. Самият Воислав Кощуница призна, че заради бойкота на Черна гора и отделното участие на СДО противниците на Милошевич имат много по-малко шансове за успех. Коментирайки политиката на Драшкович, вестник "Данас" бе твърде красноречив: "След като СДО реши да издигне свой собствен кандидат за президентските избори, вече няма значение кой още се включи в състезанието срещу Милошевич".
Ползата от лошите новини
The Daily Telegraph
Както всички добри чекисти - името, с което възпитаниците на КГБ обичат да се наричат, президентът Путин знае как да обръща несполуките в своя полза. Вероятно Путин ще отговори на ужасния бомбен атентат в московското метро с някой от прийомите на учителя си Юри Андропов, макар и не по начина, по който мнозина очакват.
Доста хора ще заподозрат, че или президентът Путин, или неговите приятели от руските тайни служби са заложили бомбата. А такива подозрения имаше и при бомбените атаки през миналата година. Твърдеше се, че тогава терорът бе използван като повод за разправа с омразните чеченци и за спечелване на публична подкрепа за предстоящата офанзива в Кавказ. Мотиви за подобни действия имаше тогава, но не и сега. Ако използва същата тактика, Путин ще направи грешка. Той пак може да получи подкрепата на руснаците за нова война срещу Чечения, която може да започне през есента, но пък се твърди, че това би уронило репутацията му. Все пак точно Путин заяви, че не може да бъде обвинявана цяла етническа или расова група, че вината е лична, а не колективна. Това са приказки на човек, който е склонен да приключи чеченския въпрос, а не да започва нова кампания срещу Грозни. Чеченците също нямат интерес от терористичните акции. Засега тяхната цел е само да деморализират руските войски в самата Чечения и не смятат да изнасят войната навън.
Тази реторика се разминава значително с начина, по който Путин говореше за чеченците преди. Откъде идва тази промяна? Вероятно, като оневинява чеченците, Путин се стреми да си изгради международен имидж на справедлив и либерален политик. Това пък ще подкрепи всичките му изявления, че тероризмът е международен проблем и че администрацията му се нуждае от подкрепа за борбата с него.
Дотук добре, биха казали някои. Но проблемът е какво точно има Путин предвид когато иска по-голяма подкрепа. Това според него означава, че вътре в страната трябва да има ново, по-строго законодателство, а секретните служби в съседните на Русия държави трябва да бъдат контролирани от Федералната служба за сигурност, един от най-мощните наследници на КГБ. Това отново ще върне страните от бившия съветски блок в лоното на руското влияние.
Варварството в московското метро изглежда като криминален акт, който обаче има все по-смущаващо и стратегическо предназначение. Атентатът прилича на началото на мафиотска война и все повече хора ще искат защита. От друга страна, всички ще използват чеченците като претекст. Чеченците може и да са замесени, макар и не заради войната там. Всичко това не е добра новина за Путин, но ако има някой, който може да се възползва от нея, това е руският президент.
Полша: Сбогом на ченгетата
Президентът Квашневски и бившият дисидент Валенса отговаряха пред съда дали са били тайни агенти
Петър ИВАНОВ
За пръв път в Полша заседава специалният съд, създаден по новия закон за лустрацията, изискващ висшите държавни служители да декларират дали са били сътрудници на бившата тайна полиция. Висшата администрация е длъжна да подписва декларации за чистото си минало, а функцията на специалния съд е да преценява дали има нарушения. Законът е твърде толерантен, защото постановява, че сътрудничеството на службите не е престъпление. Ако обаче някой бъде уличен в подписването на декларация с невярно съдържание и се докаже, че е бил тайно ченге, въпросният служител трябва да плати солена глоба и получава забрана да заема публична длъжност за 10 години.
По ирония на съдбата (законът бе приет по настояване и с подкрепата на "Солидарност") пръв "клиент" на съда стана Лех Валенса. Бившият синдикален лидер, дисидент, отявлен антикомунист и носител на Нобелова награда отново се кандидатира за президентския пост и затова трябваше да отговаря на обвиненията, че е бил таен агент и е шпионирал останалите дисиденти. За негово успокоение обаче и президентът Квашневски, който е безспорният водач в президентската надпревара, също трябваше да се яви пред съда заради евентуални връзки с бившата Държавна сигурност (ДС).
Съмненията, че и двамата лидери са имали недотам чисто минало, бяха породени от някои документи от архивите на ДС, пратени на съда от вътрешното министерство. Естествено и двамата заподозрени заявиха, че това са лъжи, които трябва да ги дискредитират заради предстоящите президентски избори. По-важна обаче бе дискусията, която двата процеса предизвикаха. "Ако решим да вярваме не на Валенса, а на бившите агенти, ще направим голяма грешка. Това е последното отмъщение на комунистическата тайна полиция", казва Кшищов Козловски, бивш министър на вътрешните работи през 1990 г. "Заради мръсните им политически игрички Полша отново е унижена в очите на света", разгневи се Адам Михник, главен редактор на най-тиражния вестник "Газета виборча". Дори премиерът Бузек, чието правителство на Изборна акция Солидарност (AWS) написа този закон, нарече случая с Валенса "мрачна шега на историята", но настоя правилата да бъдат .
