Нейкови вълнения
Правителството отново подгони стария враг - спекуланта. Цяла седмица министрите се надпреварваха да обещават ниски цени на олиото, месото и млечните продукти. Ценовата истерия, за раздухването на която имат съществен принос и някои членове на кабинета, развали отпуската на управляващите. Спешно е свикано извънредно заседание на кабинета, на което ще се мислят конкретни мерки за успокояването на пазара. Междувременно пазарът сам доведе до наместване на цените към по-ниски нива и всъщност вече е спокоен.
Всяка година по това време търговците пробват поскъпване на храните. По традиция българинът преди есента гледа да се запаси с основни хранителни продукти и консерви. Нормално е при нарасналото потребление цените да скачат. Министрите обаче всяка година се изненадват от явлението и с необмислени изявления подхранват паниката. Земеделският министър Венцислав Върбанов и неговият екип ежегодно правят заклинания срещу "спекулативните" цени на житото и корнишоните и заклеймяват търговците измамници. На маслодобивния фронт се изживява като пророк социалният министър Иван Нейков. Двамата измислиха преди две години схемата с консервите за социално слабите домакинства. Оттогава бедните у нас са на диета, включваща основно корнишони и доматен сок. А фабриките въпреки солидната инжекция все още оцеляват трудно.
С идването си на власт през лятото на 1997 г. правителството развърза цените на основните стоки и така направи най-важната стъпка към създаването на пазара. Либерализирането на вноса също помогна за това. След това министрите като че ли се уплашиха и не минава лято, без властта да се намеси в измислени ценови кризи. И сегашната намеса на управляващите не е предизборна, както изглежда, а е чисто кампанийна, макар че винаги в тези изяви има и флирт с електората. Отсега е ясно, че следващото правителство догодина, каквото и да е то, също ще продължи традицията. С люшкането между подкрепата за производителите и защитата на потребителите държавата всъщност деформира пазара, а не му помага.
А Иван Нейков може би трябва да проумее, че когато един социален министър официално съобщава, че се готви евтин внос на олио, предизвиква само смях сред тези, които са се научили какво значи думата пазар.
Малко нови работи
Илина КОРАЛОВА
"Нито са нови, нито са малко работите, които показвам в изложбата си "Малко нови работи" - обобщава с типичното си чувство за хумор Кольо Карамфилов, който наскоро откри поредна самостоятелна изложба в галерия "Арт 36".
Но ако завладяното до краен предел пространство на галерията потвърждава втората част от думите му, то с първата не можем да се съгласим напълно. Изложените творби са създадени съвсем скоро - през тази и миналата година. В много концентриран вид са показани основните техники, с които Кольо Карамфилов борави в кавалетното си творчество - графика, творби върху ръчно правена хартия и специфична негова си живопис, създадена чрез натрупването на специална цветна паста.
Но, разбира се, не техническото изпълнение е най-важното в изложбата. Много по-интересно е да се вникне в историите, които художникът разказва. А те винаги са изстрадани и изпълнени с поезия, щипка тъга и хумор, както и с много любов. Любов към обичта - най-ценното, което човек притежава. Това деликатно чувство се усеща навсякъде - и в тъжните цветя, и в типичните кольовски лица на героите от графиките. Самите заглавия (когато има такива) звучат енигматично, провокирайки зрителя сам да съчини историята, заложена в изображенията: "Вадене на трънче от крака", "Воайор" или "Къща, в която не може да се влезе". Случките преливат от една работа в друга, оформяйки фабулни цикли.
Творбите на Кольо Карамфилов трудно се поддават на описание, защото са наситени с много философски и житейски пластове, а самите образи са твърде характерни - полуабстрактни и силно стилизирани, сведени до знак. Най-пълноценното общуване с тях може да се извърши на място, в галерията, сред многото (винаги) нови неща, сътворени от художника.
Терпсихора обича Азия
ХIХ Варненски международен конкурс показа, че бъдещето на класическия балет е в Далечния изток
Мария ПАНАЙОТОВА, Варна - София
С ХIХ си издание Варненският международен балетен конкурс (19 - 30 юли) встъпи в новото хилядолетие. През тридесет и шест годишната си история той даде първоначален тласък на най-големите танцьори от ХХ в. Имената на варненските лауреати неизменно присъстват в афишите на най-престижните театри в Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва и Петербург. Всеки от тях, независимо дали вече е слязъл от сцената, или е действащ артист, е сред личностите, формиращи облика на съвременния балетен живот. Владимир Василев, Екатерина Максимова, Наталия Бессмертнова, Наталия Макарова, Михаил Баришников, Фернандо Бухонес, Патрик Дюпон, Силви Гилем, Владимир Махалов - това са легендите на ХХ в. "Една година подпирах стените в театъра и не бях далеч от решението да скъсам с балета. Наградата от Варна през 1976 преобърна кариерата ми", споделя Патрик Дюпон, днес директор на балета на "Гранд опера" в Париж. Думите му са в сила за много от лауреатите, чийто полет към славата започва от станалата емблематична сцена на варненския летен театър.
Изцяло финансиран от държавата в миналото, Варненският балетен конкурс не бе подминат от икономическите трусове през последните десет години. Неговият изключителен авторитет на най-стария и престижен балетен форум, както и непресъхващият ентусиазъм на директора Емил Димитров помогнаха той да прекрачи прага на новия век. За младите танцьори Варна е решаваща крачка към успеха. За любителите на балета у нас пък - безценна възможност да се излезе от провинциалното ежедневие на българския балетен живот. В морската столица срещу нищожни суми почитателите на Терпсихора могат да се наслаждават на красотата и майсторството на утрешните недостъпни величия по световните сцени.
Сто и един участника от 28 страни събра последното издание на конкурса Варна 2000. Неговата географска палитра си остава неизменно пъстра. Към японско-китайската инвазия от миналия конкурс тази година се прибави и Корея - с масово и силно участие. Така азиатският континент разшири тотално присъствието си. Бъдещето на класическия балет може би принадлежи на Далечния изток - тази тенденция отчетливо се проявява в последните варненски конкурси. Всички златни отличия на миналия конкурс отидоха в Япония и Китай. Изключение беше феноменалният кубинец Роландо Сарабия. Тази година картината е подобна.
През последните 10 години интересно развитие отбелязва и прословутата руска балетна школа. До разпадането на бившия СССР тя се представяше с най-блестящите си, внимателно селекционирани изпълнители от Москва и Петербург. За съжаление вече почти отсъстват представители на елитните училища и театри, а и руската школа далеч не е така централизирана като преди, когато славата й защитаваха танцьори от Беларус, Грузия, Естония и Украйна.
Галаспектакли на "Раймонда" в Париж попречиха френската "Гранд опера" да участва по-масово и убедително. Макар и малко, при това само в старша възраст (ще припомня, че звездите на "Гранд опера" Патрик Дюпон, Елизабет Плател, Силви Гилем, Аньес Льотестю са се явявали във Варна в групата на младша възраст), французите все пак защитиха високата класа на школата си.
Как изглеждаха българите на фона на световната балетна младост? По ученически плахо и неуверено - това становище най-често се прокрадваше в изказаните мнения.
По принцип Варненският балетен конкурс е сред най-силните в света и е с най-тежка състезателна програма. Мога да твърдя, че последното му издание излъчи едно наистина ярко и запомнящо се дарование - Лаура Идалго. Магнетизмът, който притежава 16-годишната аржентинка, не оставя място за съмнение, че в най-близко бъдеще стройната и виртуозна балерина ще бъде вече по световните сцени.
Конкурсът завърши с традиционен галаконцерт, на който си дадоха среща настоящи и предишни лауреати. В негова кулминация се превърнаха представените от Раста Томас хореографии на добилия известност зад океана българин Владимир Ангелов. Любимецът на публиката, носител на злато от 1996 г., отново подлуди препълнения летен театър и по категоричен начин защити както "правилността на избора", така и неувяхващата жизненост на най-стария балетен конкурс.
Телешка супа с подправки
Цаньо СЪРНЕВ
Нарежете телешкото месо на малки парченца. Загрейте две супени лъжици олио и запържете месото заедно с кардамона. Махнете от огъня и поставете настрана. Запържете в дълбок тиган с останалото олио лука, чесъна и лютите чушки. Изсипете телешкото месо в тигана. Излейте отгоре бульона и изчакайте да заври. Намалете температурата и варете, докато месото омекне. Прибавете млякото. Преди да сервирате, подправете със сол и черен пипер. Поръсете супата с кориандър.
Подправките - един извисен вкус към живота.
Без подправки този живот си е скучен. Друг би казал - и блудкав. Блудкав, но как?
Като самотен мъж, застанал зад огледалото.
Като котка в леген с вода, щото всички знаят, че не е по мокрото.
Като жена, която не се мисли за по-красива от Клаудия Шифър! Просто няма такава!
Нямането също е блудкаво, защото го има много... Подправката вдъхва душа на всекиго - дори на манджата. Само животните ядат без подправки. На лисицата не и трябват черен пипер и топено сирене, за да замези с фазана. Ако видите вълк с подагра, то е, защото яде само карантията на сърната без подправки, а красивото тяло оставя на чакалите.
Нашенецът върти в стомаха си 5-6 подправки. И не че те не му овкусяват трапезната голотия, но животът много дръпна напред. Суперрадарните установки трудно могат да го засекат и по тази причина нашенецът остана с червения пипер, чубрицата и шарената сол. Така изглежда по-непостижим и недосегаем - особено когато посипе сместа върху филийката си.
Виж, с кардамон радостта става постижима!
Тази подправка е била любима на философи и писатели и за това е малко надменна. Още Хипократ се е занимавал с нея, като я бъркал в разни каши. Когато сдъвчете зърно кардамон, устата ви се запалва като хасковска кория и ще усетите дъха му на две секунди от камфора. Освен в медицината (той много помага при главоболие, а отделно и чисти бъбреците като каналджия) подправката с благоуханен вкус се използва в парфюмерията и готварството. Една брада, накисната в кардамон, винаги ще привлече инвестициите на сериозната жена.
За родина кардамонът си е избрал страната, в която има най-много слонове и не по-малко стъкларски магазини. На жителите й не им трябва много посуда, за да се хранят. Един познат ми разказваше, че индиецът, ако те чувства приятел, гребва от паничката с ръка и го пуска в дъвчащата ти централа. Сторило му се доста странно и непривично. Тогава го попитах като какво му се струва това у нас, дето вече си го сдъвкал, а някой ти го извади от централата и го сложи в паничката си?!
Плодовете на кардамона са съвсем дребни шушулки, в които има семена. Те биват зелени и червени. Зелените се използват в плодовите салати и туршиите. Освен ароматизатор подправката е и консервант. Много си пада по сухите меса и ориза. Личен приятел е с телешкото. Без кардамон (вече сте убедени) животът ще ни се стори скучен и на всичко отгоре безкраен. С кардамон краищата, дето трябва да връзвате всеки ден, за да поддържате фотосинтезата си, изчезват и психически тази нужда вече не седи пред вас.
На бира в задния двор
Ани МЛАДЕНОВА
Основното преимущество на Background рub в един район, пренаселен с качествени заведения, е местоположението - намира се на самия бул."Витоша" (на десетина метра от ъгъла с ул."Кърниградска"), а не в любимите на собствениците на кръчми околни улички. През лятото изборът на клиентите е между масите на тротоара, където е доста оживено, и закътания заден двор. Иначе основната част на заведението е под земята и е обзаведено като стандартна бирария - с дълги дървени маси и пейки, плакати на различни марки пиво и други сувенири.
Кухнята в Background рub е доста непретенциозна, но храната е прилично приготвена и поръчките се изпълняват бързо. От салатите по-интересни са зелената с пиле и "Цезар", която тук се приготвя с марули, бекон, кашкавал, раци и горчица. Тъй като заведението предлага няколко вида наливна бира, основната част от менюто са съответните подходящи мезета - наденички, пилешки крилца, свински ребърца на скара, шишчета, кебапчета и т.н. Специалитетът на готвача са пилешките гърди Back- ground, които най-напред леко се запържват, а след това се задушават с вино, шунка и пушено сирене.
Прочетете сомнамбула
Симона Мирчева
Така и не разбрах радостта, с която част от критиката посрещна първия роман на Стефан Кисьов. "Джубокс" (1996) представляваше изповед на един гларус от епохата на социализма с "нулева степен" на литературност. Далеч по-добри от него бяха късите, почти документални разкази от същия автор, публикувани в "Литературен вестник". Това се случи в разгара на бясното нарастване на книжнината през 90-те благодарение на частното книгоиздаване и свободата на словото - време, в което границите на литературата бяха непрекъснато и карнавално отмествани. Освен на собствените му усилия днешният успех на Стефан Кисьов без съмнение е резултат и на високата степен на толерантност именно на тази литературна ситуация. Двата му нови романа, издадени почти едновременно - "Никъде нищо"("Графити", София, 2000) и "Не будете сомнамбула" (София, 2000), показват, че за четири години той е извървял сериозен път, преследвайки своя начин на изразяване - сливането на фикционално и нефикционално, доведено до съвършенство през 70-те от Труман Капоти.
"Не будете сомнамбула" представлява колаж от фрагменти, сглобени около две основни сюжетни линии - фамилната история на няколко поколения от Бай Ганьовото семейство и днешната лична история на неговия правнук Сомов. Героят - повествовател и сомнамбул, намира съществени пропуски в литературната версия на прадядо си и "дописва" Алеко Константинов без стилизации. Освен Бай Ганьо (зловещ) през текста на забързан каданс преминават крал Александър Първи (убиват го), цар Борис (наема Бай Ганьо-дядо за личен шофьор), Тито (проиграва Югославия на покер с Бай Ганьо-баща), Живков (признава, че е бил келнер), Фидел Кастро (прави деца наляво и надясно в името на революцията)... Псевдо-историческият пласт на фамилните "спомени" е наситен с комизъм и абсурдни ситуации, а почти документално предаденото настояще на героя е антиисторично и невеличествено отвсякъде, направо жалко, ако изключим обстоятелството, че благодарение на работата си в резиденция "Бояна" той може да съзерцава как историческите личности влизат и излизат, хранят се, пият и после търсят тоалетната. Героят повествовател и в тази книга на Кисьов (по-малко автобиографична от другите) е аутсайдер и разгръща гледната точка на временно пребиваващ, невписан в обществото човек, който не драматизира и не проумява излишно съдбата си, но я отбелязва внимателно и с чувство за хумор. Той не е просто малък човек, той е нищо и никакъв човек - размахва криле само в щастливите пристъпи на сомнамбулизъм.
В "Не будете сомнамбула", който още с първите страници предизвиква ведра аналогия с Кърт Вонегът, Стефан Кисьов осезателно е дисциплинирал и усложнил писането си. Прескача леко от документалното във фикционалното, историческите му изопачавания са свежи и атрактивни. Стилът е овладяно телеграфен на равнището на изречението и на фрагмента, но не докрай и на равнището на общата композиция, която страда от известни излишества. Изобщо "Не будете сомнамбула" е много по-комплициран и по-добър текст в сравнение с предишните работи на автора, затова критиците, които преди четири години приветстваха дебюта му в графата "комерсиално лошо писане за бързо четене", сега ще трябва да му търсят друга, по-достолепна графа.
И така нататък Деян ЕНЕВ
Коста си свали часовника и го сложи пред себе си на масата.
Главата го цепеше от изпитите бири. Докато беше чакал Милена да му се обади, цяла нощ се беше наливал. Взе маркера и започна да пише върху непопълнената кръстословица във вестника: Добре съм! Добре съм! Добре съм! Написа 20 седем пъти, след това написа с тлъсти букви думата "идиот" и погледна часовника. Бяха изминали 3 минути. Реши да чака Милена да му се обади още половин час, до два, и след това да отиде да хапне в "Старата круша".
На масата, върху вестника, кацна една муха. Беше се приземила в началното квадратче на думата, пояснена като "Насекомо, разнасящо зарази". Коста започна да я гледа втренчено. Имаше чувството, че и мухата го гледа втренчено. Двамата се гледаха втренчено и никой не си отместваше погледа. Това продължи твърде дълго. Коста погледна с крайчеца на окото си часовника. Бяха изминали нови десет минути.
Коста започна да си представя как кръстословицата бавно се населва с героите си - квадратче след квадратче, вертикал след вертикал, хоризонтал след хоризонтал - с градове, поети, животни, селца, нобелисти... И т.н., и т.н. Имаше чувството, че интересното винаги започва след това и т.н. Той вдигна ръка и я стовари върху мухата. Сетне бавно я отмести и надникна отдолу. Нямаше ни муха, ни дявол. Мухата го беше преебала. До два оставаха петнайсет минути. Сложи си часовника на ръката. Тая епопея с Милена все някога трябваше да престане. Нямаше да се обади и това е. Някой друг опипваше сега шоколадовите й крака. Извади листчето с текста, който беше нахвърлял призори, когато в главата му беше истинска навалица и го препрочете:
"Аз съм една точка във Вселената. Никой не знае какво става вътре в главата ми. В главата ми висят паяжини. Сега ще изляза да рина сняг. Искам да рина сняг, а сняг няма, защото е юни. Сняг няма, защото е юни.
Цяла нощ котките навън пищяха като ранени лейтенанти. Трябва да си повярваш, че можеш да събереш парчетата, да ги залепиш. Наздраве, свят. Наздраве, Българийо. Аз ида.
Чешмичка, обвита в зеленина. Водата е вкусна и мека... И студена, и живителна. Пиеш, пиеш, пиеш, пиеш... Трябва да знаеш къде може да те заведе един текст. Думите се изкачват към небето като стълба. Колко изтъркано. Сякаш дъвчеш изгнила слама. Ти дъвкал ли си изгнила слама?
Колко е приятно да бълнуваш. Да изхвърляш навън потоци думи от черепа си.
В ъгъла има една китара. Кой беше написал: "От китарата в ъгъла става чудесна къщичка за птици". Кой беше написал това? Не бях ли аз?
В мозъка ми висят паяжини. Всичко е натрупано като на някой таван, на който никой не се е качвал от десетилетия. Някой отваря прозорците, нахлува слънце, течението издухва прахоляка и отдолу блясва сребърният кръст на прадядо ми поп Константин. Захвърлен в ъгъла. Интересна работа. За пръв път се сещам за поп Константин..."
Коста се обу и излезе. В "Старата круша" беше празно. Под пластмасовите градински маси с жълтеещи се покривки бяха налягали три кучета. Коста си представи как на улицата спира петнист като далматинец джип, трите кучета слизат от джипа, вдигат слънчевите очила на челата си, влизат в дворчето на кръчмата, сядат на някаква маса, поръчват си три мешани скари, изплюскват ги, още три мешани скари, и тях изплюскват, споглеждат се, оригват се и преяли, лягат под масата, за да си вземат следобедната дрямка.
Келнерчето дойде и му подаде папката с менюто. Коста си поръча една мешана скара, без да я отваря. Келнерчето си взе менюто и влезе в кръчмата. Коста не разбра дали е чуло поръчката му или не. Можеше и да не я е чуло, защото видът му беше на човек, който е изкарал на матурата точно 2.33.
Кучетата под съседната маса въздъхнаха и пак потънаха в следобедната си дрямка. "Щастливци", рече си Коста. Извади маркера и написа на мърлявата покривка "Ресто". След това се подписа с най-министерския си подпис.
Мешаната му скара пристигна. Пържените картофи приличаха на опържени тресчици. А шишчето приличаше на малка главничка. Обидно, да, обидно. Коста извади маркера и написа върху мазната чиния "Обидно". Сетне започна бавно да преглъща. Изяде акуратно всичко, до последната тресчица, до последното въгленче. Избърса устата си със салфетката. Щракна с пръсти за сметката. Плати, за миг се изкуши да си представи как си ляга до кучетата и намества гърба си до топлите им космати гърбове, но стисна зъби, прогони изкушението и се запъти към къщи.
Когато отключваше вратата, чу, че телефонът звъни. Хвърли ключовете на мозайката и се втурна към хола.
- Милена! - извика задъхан в слушалката.
"Тото"-мания
Ивайло КИЦОВ
Американската формация "Тото" събира българските си фенове на 15 август в НДК от 20 часа. Цената на билетите е от 20 до 40 лв. С това шоу тя приключва европейското турне, на което представи двойния си концертен диск Livefields. Организатор е "София мюзик ентърпрайсис" със съдействието на "Витоша ентъртейнмънт", издаващи у нас албумите на "Тото".
Livefields не се появи официално на българския пазар. Почитателите на състава обаче познават неговия студиен първообраз - Mindfields. Това си има и добрата страна - изненадата от прекия контакт с групата ще е по-голяма. Още повече че "Тото" идват в изключителен състав - същия, който през 1999 записа 12-те пиеси за Mindfields. Саундът в диска направи завой към най-зрелите албуми на състава от края на 70-те и началото на 80-те, когато светът полудя по звученето на "Тото" - фюжън, т.е. смесване на рок, джаз и блус - при това с неповторима артистична фриволност. Заслугата е най-вече на фронтмена Боби Кимбъл, завърнал се в редиците на "Тото" след 17-годишно отсъствие. Бендът: Боби "Буба" Кимбъл - вокали, Стив Лукатър - солокитара и вокали, Майк Поркаро - бас, и Саймън "Сай" Филипс - ударни. За съжаление "Тото" излизат под прожекторите у нас без съоснователя на групата - кийбордиста Дейвид Пейч. Дни преди началото на лятното турне той избра за свой заместник Джеф Бабко - дългогодишен приятел на Дейвид и Саймън.
Формацията, сочена от критиката за една от най-артистичните изобщо в музиката, е основана през 1978 г. в Лос Анжелис, Калифорния. Началото й удивително прилича на българската ФСБ.
Преди да се съберат, момчетата вече са завършени студийни асове, работили за Майкъл Джексън, Арета Франклин, Ерик Клептън, Пол Маккартни, Барбра Стрейзънд, Алис Купър, "Ърт, уинд енд файър", Джексън Браун, Боз Скагс, Дон Хенли. Музикантската жилка е в кръвта на братята Стив (кийборди) и Джеф (ударни) - те са синове на джазперкусиониста Джо Поркаро. Баща на техния приятел Дейвид Пейч е Марти Пейч - известен диригент на биг бенд и композитор на филмова музика. Смята се, че "Тото" идва от фамилията на Боби Кимбъл (истинското му име е Робърт Тото) плюс името на кучето на Дороти от "Вълшебникът от Оз".
Бомбата е хвърлена още през януари 1979 г. с дебютния сингъл Hold The Line, композиран от Пейч. Мелодията скача на 5-о място в американските класации. Със злато се покриват още проектите Hydra (1979) и Turn Back (1981). На 25 февруари 1983 г. "Тото" са абсолютни фаворити по време на 25-ото раздаване на наградите "Грами". Заради албума Toto IV те отнасят 7 престижни статуетки: за запис на годината, вокален и инструментален аранжимент (и трите за песента Rosanna, написана от Стив Лукатър за неговата приятелка, актрисата Розана Аркет), за проект на годината, за звукозапис и продуцент, който е самата група.
Africa оглавява класациите на САЩ, а баладата I Won't Hold You Back влиза в Топ 10. Самият Куинси Джоунс кани формацията за интернационалния проект USA for Africa. Във We Are The World се събират 21 вокалисти с цел да наберат средства за гладуващите от черния континет. "Тото" правят и саундтрака към научнофантастичия филм на Дейвид Линч "Дюн".
В над 20-годишната си кариера групата претърпява доста промени. През 1984 г. третият брат Поркаро - Майк, поема баскитарата от Дейвид Хънгейт. Денис "Фърги" Фредриксън, Джоузеф Уилямс (син на композитора и диригента Джо Уилямс), Жан-Мишел Байрън се изреждат на микрофона, овакантен от Боби Кимбъл. След проекта Past To Present (1977-1990) основен вокалист е Стив Поркаро. През 1992 г. "Тото" изживяват голямата си драма: умира Джефри Поркаро. За последно палките му звучат в диска Tambu (1995). Негов заместник е открит в лицето на Саймън Филипс, свирил по последните турнета на "Ху". Той е единственият англичанин в американската група. Албумът Toto XX (1977-1997) само за три месеца се разпродава в над 1 милион екземпляра извън САЩ.
Спектакълът Авиньон '2000
На престижния фестивал театърът продължава ден и нощ и увлича всички
Олга МИЛЧЕВА,Авиньон - София
Посетителите на театралния фестивал в Авиньон обикновено още в началото са впечатлени от следната статистика: между 6 и 30 юли там се играят по 600 спектакъла дневно. И то само на територията на старата папска столица, която може да се преброди от край до край за по-малко от 40 минути. Ако се решите на такава обиколка, независимо дали часовникът показва 4 сутринта или 14 следобед, ще видите на всеки ъгъл работещ театър, а на всяко площадче - трупа. Далеч по-изумително е, че залите са почти винаги препълнени, а край всеки уличен актьор неизменно изникват десетки зяпачи. Сто и двадесет хилядната публика на спектакъла Авиньон не просто гледа театър, но и участва активно - в ателиета около някои от централните постановки, в любителски представления и най-вече в дискусии и публични дебати, които представят едно ярко изразено обществено мнение.
Старият град съвсем прилича на театрален декор - със световноизвестния мост Пон д'Авиньон, провансалските улички и величествения Папски дворец, чийто двор е една от най-големите и престижни фестивални сцени. Спектаклите на Авиньон-IN (официалната програма) се подбират и продуцират по проект, тъй че театралната столица представя предимно премиери.
Освен всичко друго тази година Авиньон е с ореола на европейска културна столица. Това на практика означава една гигантска изложба в добавка, повече и по-скъпи спектакли в официалната програма, акцент върху Източна и Централна Европа и 20% повече публика.
Годишният бюджет на Авиньон-IN е около 50 млн. франка - по-малко от онова, което получава от държавата един национален драматичен център във Франция. От тях 15 млн. отиват за френски постановки или копродукции - основната част от официалната програма. Тази година десетина заглавия не слизаха със седмици от страниците на печата, което е сигурен знак, че селекцията е била на ниво. Френският театър показа незатихващ интерес към руската класика ("Трилогията Чехов" на Ерик Лакаскад, "Ревизор" на пътуващия театър Футсбарн) и към руските режисьори (парижката продукция "Марат-Сад" на Юрий Любимов); към Изтока ("Монетата на маймуните" с три основни персонажа - западният Арлекин, японският смешник Таро Кайя и китайският крал на маймуните Сунукун) и към съвременната интерпретация на древните митове ("Гилгамеш" на Паскал Рамбер беше определен като най-скандалния спектакъл на фестивала). Има обаче една ясно изразена опозиция, която от години присъства в постановките на Авиньон. В повечето случаи те са или ярко зрелищни, или съсредоточени върху словото. Френските зрители и театрали се отнасят към драматичния текст не само с огромно уважение, но и с истинско преклонение. Пример за това е може би най-коментираната постановка - "Медея", представена в култовото фестивално пространство - почетния двор на Папския дворец. Критика и публика я очакваха с огромен интерес поне по две причини: режисьорът й Жак Ласал, бивш директор на "Комеди франсез", е един от най-известните френски театрали; главната роля беше поверена на звездата от филмите на Клод Шаброл Изабел Юпер. Провокацията не може да бъде разбрана, ако не се познава френската практика на запазените територии - актьорите им играят или само в киното, или само в театъра. Смяната на ролите е рядко изключение.
Две хиляди и двеста зрители всяка вечер гледаха една Медея, лишена от своята демоничност и величие, превърната въпреки гръцката туника в съвременна жена със склонност към истерия. Отношенията й с Язон бяха като на семейна двойка в развод. Жак Ласал е използвал нов превод на пиесата на Еврипид, в който репликите звучат максимално съвременно. Действието се развива сред изчистена сценография и мизансцен - бяла пещера и огромно водно пространство, периодично кръстосвано от ладия, която превозва персонажите. Това е и почти единственото движение. Спектакълът започва и свършва рязко. През цялото време думата, която се натрапва в съзнанието поне на чуждата публика, е рецитал. Френската критика беше ласкава. За сметка на това ден след второто представление Ласал попадна под обстрела на една публична дискусия, която го накара да каже: "Добре, ако не ме обичате, защо сте ме поканили? Не харесвате ли представлението поне малко? " Зрителите отговориха положително.
На другия полюс са спектаклите с много пластика, светлини, ефекти, музика, почти лишени от слово или съвсем без текст. Като "Миячът на стъкла" на Пина Бауш или "Триптих" на Бартабас. Последният беше обявен за най-зрелищната постановка на Авиньон. Представете си огромно шапито, аромат на индийски треви и кървавочервен пясък, по-който стъпвате, докато стигнете мястото си. На същия този пясък няколко минути по-късно се раздвижват голите татуирани тела на танцьори от Южна Индия, срещу които под музиката на "Пролетно тайнство" от Стравински се втурват ездачи воини, за да представят чрез телата си пробуждането на първичните сили. Истинско предизвикателство, защото само преди две години "Пролетно тайнство" на Пина Бауш предизвика фурор на авиньонска сцена. Бартабас, режисьорът на коне и хора, когото наричат детето на фестивала, удържа на конкуренцията поне в първата част от своя триптих. Във втората, по музика на Пиер Булез, и в третата - отново Стравински със "Симфония на псалмите", зрелищната история се раздроби на гледки.
Едва от близо две десетилетия авиньонският фестивал, чиято история е над петдесетгодишна, започва да проявява видим интерес и към чуждестранни спектакли. Резултатът е специална програма с различен акцентът всяка година. След азиатския и латиноамериканския театър тази година беше ред на бившите соцдържави. След дълги обиколки в "От Балтика до Балканите" бяха селекционирани 9 проекта. Почти всички режисьори са до 35-годишна възраст (с малки изключения - Маргарита Младенова и Иван Добчев например), а спектаклите се отличават с изключително разнообразие на стилове и изразни средства. "Разбихме френския стереотип, че театърът на Източна Европа е хомогенен. Точно обратното, това е най-хетерогенният театър, който можете да си представите, а в същото време е и много качествен" - твърди Бернар Февр д'Асие, директор на фестивала. Пример за това може да бъде и едно-единствено заглавие - "Хотел "Европа" на македонския драматург Горан Стефановски, който обединява 8 режисьори от цяла Източна Европа. Това е спектакъл, който не се гледа, а се преживява. Някогашна фабрика в покрайнините на Авиньон е превърната в хотел - метафора на посттоталитарните мутации. Още в началото публиката е разделена на групи, водени от собствен гид, който ги превежда от сцена към сцена или по-точно от една хотелска стая в друга. Всички минипостановки се играят на оригиналните езици. А докато се придвижват през коридорите, чиито стени са изписани с псувни, зрителите периодично чуват емблематични съобщения от типа: "Днес следобед топла вода няма да има". В средата на пътешествието групите се събират в огромното кабаре на хотела, където под звуците на чалга се представя собственикът княз Игор (актьорът Иван Бърнев). Тази част е на българския режисьор Недялко Делчев, който замести първоначално избрания Александър Морфов.
За "Хотел "Европа" френската критика далеч не беше единодушна. Мненията варираха от откровени хвалби до обвинения в конюнктура и експлоатиране на създадени в западното съзнание стреотипи. Имаше и иронични забележки от рода на: "С толкова обиколки няма никакъв риск зрителите да заспят по време на спектакъла."
Единствено положителни оценки отнесе обаче друга източноевропейска продукция, която според селекционерката Натали Вимьо е най-силната постановка в програмата. "Майсторът и Маргарита" на младия литовски режисьор Оскарас Коршуновас е раздвижен спектакъл с великолепни актьори, където зрелищността на мултимедиата не е самоцел. В момента се водят преговори и вероятно догодина ще можем да го видим и у нас.
"Черното руно" на "Сфумато" не остана незабелязан. Красноречив е фактът, че дори "Либерасион" публикува положителна критика. А точно този ежедневник е официалната опозиция на Авиньон-IN заради личния конфликт между неговия културен редактор и директора на фестивала. Благодарение на този конфликт обаче за разлика от останалите 500 световни медии, които отразяват само Авиньон-IN, "Либерасион" се занимава най-много с Авиньон-OFF.
Така нарече паралелната програма на фестивала директорът на асоциацията "Авиньон-OFF" Ален Леонар. Всеки може да дойде и да играе в Авиньон - стига да има пари да наеме съответното пространство. Асоциацията се задоволява да събира имената на участниците в книжка и да издава абонаментни карти с 30% намаление. Билетите са между 70 и 100 френски франка, което е около 3 пъти по-малко от тези на официалната програма. Пък и те много по-лесно се намират.
В Авиньон-OFF има всичко - от трупата на фламенко-магьосника Луис де ла Караско и буто-танц през Молиер и Шекспир до много, много клоунада. Спектаклите са общо 580, а двама от всеки 10 зрители идват само за неофициалната програма. Aко се разходите по фестивалните улици, трудно ще отличите актьори от зрители - почти всички са дегизирани. Aвиньонската публика идва на фестивала, за да изиграе своята роля в спектакъла.
Русия поигра по нервите на София
Илин Станев
Изненадващо в средата на седмицата и в разгара на летните ваканции руското Министерство на външните работи съобщи в познатия стил "ТАСС е упълномощена да заяви", че Москва е недоволна от неразбирането на българските власти на нейната политика на Балканите, както и от противоречието между декларираното от София желание за всестранни отношения с Русия и реалните действия на правителството. Съобщението за печата на руското външно министерство едва ли щеше да предизвика толкова вълнение в България, ако не се бе появило след многомесечна явна липса на интерес от страна на Москва към София. Версиите за изненадващия удар могат да бъдат или
Месец преди този демарш интересите на Москва бяха засегнати около възможността България да закупи американски самолети, вместо да модернизира вече остарелите си МиГ-ове. Тогава депутатът от БСП Иван Генов обвини правителството, че омаловажава ролята на Русия заради стремежа си към НАТО. Премиерът отговори, че Москва е стратегически партньор за София, а спорните проблеми ще се решават през есента на междуправителствената комисия.
Името на Русия беше забъркано и около дебатите върху правителствения доклад за национална сигурност, което стана и официалният повод за реакцията на руското МВнР. В доклада за националната сигурност се твърди, че Русия е упражнила натиск върху България по време на косовската криза, както и че Русия ще продължи опитите си да влияе върху евроатлантическата интеграция на страните от Източна Европа. Руските дипломати обаче са сериозно подразнени от дебата в залата, където според тях Иван Костов и Надежда Михайлова са поставили под съмнение ролята на Русия в мирния процес на Балканите.
Подобни остри фрази официална София е отправяла и преди, но рядко е предизвиквала толкова силна реакция.
Версията, че чрез необичайния си ход Москва се опитва да трупа вътрешнополитически дивиденти, имитирайки завръщането на своето могъщество, едва ли е вярна. Руските медии останаха глухи за депешата, като само вестник "Известия" коментира, че Москва напразно се опитва да направлява българската външна политика (между другото коментарът е можел и да не излезе, ако на същата страница не се споменаваше София по повод на "Бръмбаргейт"). Така че по-скоро е вярно друго - самият тон на съобщението за печата говори, че то е адресирано изцяло към България: "Създава се впечатление, че българското ръководство искаше да ги утвърди (твърденията за натиска от страна на Русия, бел. ред.) в общественото мнение на страната в качеството им на пример за твърдост и самостоятелност по отношение на Русия."
На пресконференцията, посветена на скандала с подслушването на главния прокурор, Иван Костов между другото заяви, че в прессъобщението на ИТАР-ТАСС много политици у нас са видели възможност за нова тема за инсинуации и клевети срещу България. Премиерът обаче не уточни дали Русия е предоставила тази възможност, или тя е била просто подхваната от тези политици.
Тезата за някакво активизиране на руската външна политика в Източна Европа се подкрепя от подобни съобщения от Чехия и Полша. Според чешката преса, която цитира контраразузнаването, руските шпиони са засилили контактите си едновременно с крайно левите и крайно десните организации в страната, които се борят против членството на Чехия в НАТО или пък отстояват идеята за панславянско братство. В Полша пък бяха изгонени осем руски дипломата за шпионска дейност, а споровете с Москва за последните 50 години от историята избухнаха отново.
Едва ли руското МВнР е изчакало с реакцията си две седмици (дебатите по доклада за национална сигурност бяха на 25 юли), за да даде възможност на проруското лоби в България да се активизира. Дори и наистина в началото на юли да се е състояла среща между бившия външен министър Георги Пирински и руския посланик Владимир Титов (за която бившият секретар на МВР Цвятко Цветков твърди, че е била подслушвана от спецслужбите), това трудно може да се разглежда като необичайна практика. Самата БСП отигра руската депеша доста неподготвено (освен ако това не й е капацитетът) със стандартните вече фрази за това как Москва може да ни врътне газовото кранче или пък, че това правителство не може да води диалог с Русия. Но при проруско лоби, водено от хора като бившия шеф на контраразузнаването полковник Юлий Георгиев, който в интервю за вестник "Монитор" твърди, че Съюзът на патриотичните сили "Защита" е едва ли не партията на Путин в България, Кремъл едва ли може да се надява на кой знае какъв отзвук.
Традиционният за българско-руските отношения икономически натиск вече също не е актуален, след като руските фирми се справят с българската икономическа среда доста по-добре от западните си колеги.
Ако трябва да се търси сериозна причина за руската активност, тя вероятно е свързана с предстоящите избори в Югославия. България, макар и неофициално, е силно ангажирана с подкрепата си за сръбската опозиция (която редовно провежда семинари в страната) и Москва може би отправя предупреждение. Още повече че на предстоящата 55-а сесия на общото събрание на ООН през септември се очаква да се повдигне въпросът за членството в организацията на Съюзна република Югославия. Съюзна република Югославия не е призната от останалите страни за правоприемник на СФРЮ и това поставя въпроса за нейния статут. Съобщение в този дух вече изтече от базираната в Брюксел агенция СЕНСА, в което освен това се твърди, че България се е съгласила да подкрепи подобен ход. Български дипломатически източници обаче категорично отхвърлят тази информация.
Леко ироничният тон в съобщението за печата на руското МВнР явно не цели да преобърне българската външна политика. По-скоро изглежда като опит за напомняне, че интересите на Русия не са за пренебрегване. Все пак никоя уважаваща себе си страна не би оставила без последствия коментарите по неин адрес, но ако Москва наистина искаше сериозно да възрази, то в България би пристигнала официална нота. Такъв беше случаят с вербалната нота по повод пренебрегването на Русия на проведената в София среща на министрите на отбраната от региона през 1997 г. В настоящия момент Кремъл не иска силен отзвук, тъй като е ясно, че няма какво толкова да спечели в България. Дори официалните проблеми между двете страни, освен митата за български стоки в Русия и плащанията по руските оръжейни лицензи, се състоят от незначителния и спорен руски външен дълг към България и от пререгистрацията на бившите имоти на СССР у нас. Все неща, които показват, че Москва не иска да отделя излишна енергия за решаването им или пък просто ги пази като претекст да блокира други разговори.
Сдържаността на българското МВнР, чиито официални коментари бяха, че руските квалификации са достойни само за съжаление, пресече възможността за по-остра размяна на реплики. Показателно обаче беше това, че критичните забележки на Русия за българската национална сигурност бяха отминати мимоходом, докато в същото време похвалните думи на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт бяха широко тиражирани. Което все пак си е двоен стандарт.
Пeй, сърце, на кандидат-професора!
"Това е нещо естествено: учен да обича учения, прост - простия и пиян - пияния. " Така примирено заключил Софроний Врачански след двайсетгодишен конфликт с "другите попове" в Котел. Наистина бил най-ученият всред колегите си, което му излязло толкова скъпо, че се видял принуден да напусне и служба, и родно място. Поради това едва на стари години преуспял, получил признание и благодарност. Пак поради това Котел загубил.
По стар български стереотип и днешните ни законодатели предприемат настъпление против учените, сякаш за да ги мотивират да зарежат и служба, и родно място. Става дума за Проектозакона за научните звания, за образователната и научна степен "доктор". Той е минал през МС на последното му предваканционно заседание заедно със 74 точки в дневния ред. Такъв маратон позволява на почитаемия съвет да не се замисля много-много.
Забележителни са мотивите към законопроекта. Както и очакваме, той трябвало да ни доближи до стандартите на ЕС (добре поне, че не са се позовали и на диктата на МВФ, също необорим аргумент).
Аргументи в случая изобщо липсват, те са подменени от неверни констатации, чиято насоченост е съвсем видима: досега у нас израстването на научните кадри било излишно усложнено чрез два хабилитационни труда и една защита на "голям докторат", за да се стигне до професура. А сега ще го либерализираме, като премахнем тези условия - тъй било по европейски. Само че не е вярно. И в Германия, и във Франция, и в Англия съществуват "големи докторати". Е, в Италия назовават "професоре" всеки гимназиален учител; защо да не се либерализираме дотам?
Комфортът за начинаещите в университетското и изследователското поприще става максимален. Взимаш аспирантура или асистентско място в някой от четирийсетината съществуващи университети. Пишеш дисертация, с която доскоро се получаваше степен "кандидат", а вече "доктор" - от нея нататък пътят е пряк и гладък. Всеки, чел лекции в течение на две години, добива званието "доцент", а за още три (или пък изобщо три, неясно) - "професор". Види се, самото назначаване на лица с тези звания ще следва да приемем за хабилитация.
Не ви ли напомня такава практика нещо познато? Да, армията. В нея всеки начеващ офицер за определен срок служба преминава в по-горен чин. Практика, която опростява напредването на кадрите и ги изравнява по качество. Нека не ни я представят за либерална, защото целта й е очевидна: да бъдат снижени критериите при производство на доценти и професори. Нека не ни убеждават, че премахвайки Висшата атестационна комисия и заменяйки я с Държавна агенция за атестиране, намалявала ролята на държавата в развитието на образователния и научен контингент - смешно е. Въпросната агенция получава списък на атестиращите експерти, съставен от МС. От тях ще бъдат пробирани седемчленни комисии за всяка кандидатска (по старому) защита. Дори при присъствие на петима от тях тя ще бъде законна.
Намалява ли така държавната намеса, или нараства? Освен всичко свидетели сме какви възможности за нечисти комбинации създаде пазарната икономика, какво поле за бързи, смели, сръчни кариеристи. Малко трудно беше да изкачиш стъпалата на научното производство, когато на всяко от тях бе длъжен да преминеш през проверката на съвети, комисии, рецензии и прочие условия на конкурса, та чак подир успешна защита на голям докторат и пак с втора хабилитация чрез обнародван труд да се кандидатираш за професор. Несравнимо по-леко би било занапред: единствена защита пред пет-седемчленка. Единствено стъпало. Колко му е да натъкмиш благоприятно за себе си малобройно жури?
Едва ли някой от нас ще заплаче за ВАК - тромаво, разнопосочно по компетентност тяло. Отдълго се надяваме то да бъде заменено от по-сносен механизъм за атестиране на научните кадри. И ето, дочакахме го: премахват се последните реални критерии под напора на списъчния състав на новоизникнали десетки университети. От този състав вече няма кой да изисква доказателства за развитието му, изразено в обективни приноси.
Боя се, че малцина познават същността на т.нар. голям докторат, най-стръмното стъпало в университетската или изследователската кариера. Обикновено изработван през дълги години работа над значителна тема, предхождан от ред частични публикации по нея, за да може да бъде разисквана практически от международната колегия, с възприети или критикувани резултати, ученият създаваше дисертационния си труд, сетне се изправяше на публична защита - действително публична. След като бе работил трайно в дадена среда, той беше спечелил рой тежки опоненти, по-точно конкуренти, а най-точно душмани. Може смело да се каже, че такава защита се оказваше неговото професионално генерално сражение, а дисертационният труд - ако би бил защитен, представляваше сериозна крачка в развитието на дадена наука. Бездруго доброто международно име на СУ, на БАН се крепеше върху "големите докторати". Извън това при тоталитаризма това стъпало даваше единствена възможност на безпартийния да стане професор.
Интересно: кому чак толкоз попречиха условията хабилитационни тpyдове, докторска дисертация? Това, че те са все пак обективни постижения, а не просто сръчна комбинация за повишение. Не отговаря на истината твърдението в мотивите, че ЕС ни налагал "да облекчим системата за научно развитие". Това развитие всъщност ще бъде осуетено, след като никой не би бил длъжен да доказва своята настъпателна работа, узряването си. Ако от единствената си защита нататък младият учен би напредвал изключително служебно, без напрежение, той като нищо ще си остане един рутиниран приказвач в повече. Защо да не допуснем, че се цели именно това?
Ние сме нация бедна и в криза. Всред броените експортабилни артикули, за които има търсене, е научният ни потенциал. Бъдете сигурни, че купувачът му хубаво знае какво плаща, той не греши. Сещате ли се защо? Загдето у нас един учен израства и се утвърждава чрез несравнимо повече труд и изисквания, сравнено със западните му колеги, бил е сварен в българския казан (дано помните принципния виц за ада). А сетне е и печен. За да бъде накрая заплащан наравно с чистачка в частна банка. Затуй пък пази цената си на международния пазар.
Извинете, защо са ни Великдени и Рожени? С тях - приказки и музики, в крайна сметка мъчно ще разчувстваме задграничните си сънародници, получили другаде своята цена. А как се отнасяме с наличните? Правим възможното не само да ги пропъдим, но и да снижим тяхното качество, конвертируемостта им. Че дано смогнат асистенти и доценти, уредили се в политиката, безпрепятствено и главно без да лишат, да се опрофесорят.
Пита се: за какво им е званието професор, когато те откровено не понасят професорите?
Единният газов пазар пропусна България
От 10 август в Европа се либерализира търговията с природен газ. Според евродирективата всяка от страните членки трябва да отвори за конкуренция 20% от газовия си пазар. Очакванията са, че в резултат на конкуренцията цената на газа ще спадне значително (виж стр. 26).
България, както винаги, стои назад от случващото се в Европа. Държавата у нас пази ревниво газовия монопол с аргумента, че срещу монополния доставчик "Газпром" трябва да стои цялата мощ на държавата, събрана в монополиста Булгаргаз. През 1997 г., когато дойде на власт кабинетът на Костов, този аргумент звучеше логично и до голяма степен приемливо. "Газпром" тогава се приемаше като заплаха за енергийната независимост и икономиката. Тогава хората все още вярваха, че и у нас ще се тръгне към нормален пазар, ще се насърчава конкуренцията, ще има прозрачност за сделките и разходите на държавата. Нищо от очакванията за подобряване на условията за бизнес не се сбъдна - държавата сключи с "Газпром" лош договор, цените на газа остават непоносимо високи, индустрията е в колапс. Енергийният пазар си остава илюзия, а оттам и конкуренцията в бранша.
Правителството продължава да отлага създаването на пазар на газа, защото така му е удобно. Монополът на държавния Булгаргаз позволява да се прилагат без проблем различните схеми за скрито субсидиране на други отрасли и фирми, а също да се харчат безразборно парите на компанията за ненужни екстри. Затова през последните години газовият монополист устремно върви към фалит въпреки поскъпването на цените. Стигна се дотам Костов да се моли на Вяхирев за поевтиняване на газа. Газовият бос, разбира се, отказа.
Цената на газа може да падне единствено в резултат на конкуренцията, не от благоразположението на Вяхирев. Очевидно обаче това все още не е ясно за правителството. След като заяви, че е готов да допусне конкуренти на Булгаргаз при вноса, кабинетът направи крачка назад и не включи такава клауза в проекта за промени в енергийния закон. Газовият пазар у нас очевидно ще дойде не под влиянието на МВФ и Европа, а на "Газпром". Трябва ли обаче да се чака окончателният фалит на Булгаргаз, за да се допуснат руснаците до мрежата, и докога. Може би още един правителствен мандат?
Всеки втори се чувства като Филчев - преди фаталния петък
Боряна Димитрова
Както по всичко личи, скандалът "Бръмбаргейт", поне в официалната си част, върви към своя край. Докладът на три министерства е изготвен, изпълнителната власт направи своите предложения за наказания "по върховете", започва масирана проверка в домове и кабинети на 700 висши държавници, инициира се промяна на няколко закона. След десетдневната шумотевица това май са единствените сигурни неща, които обществото научи. На този фон не е учудващо, че независимо от силно поляризираното и объркано обществено мнение относно позицията на висшите държавни ръководители по случая "Филчевгейт" единствените, чиито действия се оценяват като по-скоро адекватни, отколкото неадекватни, са присъстващият (политически) министър- председател и отсъстващият (физически) президент. Всички останали действащи лица и институции получават категоричната присъда "неадекватни". Във възходящ ред това са парламентът (48%), главният прокурор (49%), министърът на вътрешните работи (52%), председателят на най-голямата опозиционна партия Г. Първанов (53%).
От двете лица в реакцията на управляващите - "виновна за случилото се е бившата ДС" и "виновни са конкретни висши служители, които не са си свършили работата" - печелившо очевидно се е оказало второто. В съотношение 54%:38% софиянци смятат, че основната отговорност пада върху ръководството на МВР, което оставя впечатление или за неинформираност, или за некомпетентност. В същия ред 14 на сто смятат, че уволнени трябва да бъдат всички бивши служители на ДС в МВР, 27% настояват за уволнение на министъра, а 54% - на конкретните виновни лица.
Ако излезем вън от рамките на конкретния случай обаче, принципният въпрос, който скандалът постави пред обществото, е защитени ли са конституционните права на гражданина от незаконно следене и подслушване? Две трети от всички анкетирани са на мнение, че именно това е същественият проблем, който трябва да бъде изяснен и решен. Макар и безспорно да е налице ситуативно въздействие на скандала върху софиянци, съвсем не е за пренебрегване фактът, че едва 12 на сто се чувстват "защитени от нарушаване на личния им живот". Тридесет на сто реагират подобно на онова висше длъжностно лице, според съжденията на което въпросът за наличието на подслушвателни устройства се свежда до това "имаш или нямаш какво да криеш".
Не само главният прокурор обаче, но и 58 на сто от софийските избиратели твърдят, че "не се чувстват защитени от неправомерно използване на специални разузнавателни средства". Дотук обаче свършват приликите им с Никола Филчев. Защото, ако той можеше във фаталния петък да разпореди незабавна проверка в жилището си, редовият данъкоплатец не може. Него би трябвало да го пазят добре изработеният от народните му избраници закон и подвластните нему служители. Горещият летен скандал му показа обаче, че не е могъл да разчита нито на едното, нито на другото. Което внася поредния мотив за отчуждението му от политическата класа.
Чистофайници
Гигантска акция за хигиенизиране на държавата се задава - жилищата и кабинетите на 700 висши администратори и политици ще бъдат преслушани за подслушвателни устройства според едно от правителствените решения, които увенчаха скандала с бръмбарите в дома на главния прокурор.
Ако не друго, "Филчевгейт" поне донесе още една привилегия на елита - да обезпаразитят жизнената му среда с предимство. Със сигурност правоимащите ще се възползват пъргаво от възможностите му. Данъкоплатецът обаче нито разбра интригата, нито дори се зарадва както друг път на политическата пикантерия за разлика от сценаристите и главните действащи лица в нея. Още по-малко управляващите успяха да го убедят, че всичко е рецидив от миналото.
Сега обаче единственото, което чувства, е, че личната му сигурност е незащитена, а конституционните му права лесно могат да бъдат нарушени (виж социологическото изследване на стр. 7). Щом като може да се посегне до будоара на главния прокурор, какво остава за дома на редовия гражданин, застанал на пътя на ченгетата. И не само това. С "премитането" на апартаментите на избраните властта им гарантира хигиена и комфорт, но както сама призна - не може да направи същото за избирателите си.
Затова бъдещият гласоподавател е завладян от скептицизъм и отказа дори да консумира скандала, въпреки че политиците се постараха да му го поднесат с богата гарнитура от гранясали политически тези. Така се дистанцира за пореден път от политическата класа. И нищо чудно на парламентарните избори отново да отиде за гъби.
Така ще е честно и... чисто.
Милошевич търси криза с Черна гора Хърватският президент Стипе Месич обвини югославския си колега Слободан Милошевич, че се опитва да създаде криза в Черна гора. Той заяви, че международното съобщество ще отговори, напомняйки на Милошевич възможните последици от една война, и ще му обясни, че черногорците имат право на независимост. Месич прогнозира, че без национален катарзис, който да доведе до интеграция в Европа, Сърбия ще се развива подобно на Афганистан.
Хърватският президент говори за отношенията между Белград и Черна гора на пресконференция във Вашингтон по време на първото си посещение като държавен глава в САЩ. Запитан какво очаква в Черна гора, Месич отговори, че Милошевич е отговорен за всичките четири войни на Балканите през 90-те години. "Настоящата му цел е да предизвика криза в Черна гора и затова светът трябва да му отправи послание, което ще го накара да се въздържи от неразумни действия", заяви Месич. Той смята, че без нов военен конфликт Милошевич го очаква последна вътрешна криза. "Това ще бъде криза, която той няма да може да контролира, и това ще бъде краят на режима му и лично на него."
Съединените щати се безпокоят, че напрежението между Сърбия и Черна гора, особено преди изборите през следващия месец, може да доведе до конфликт, в който ще бъдат въвлечени сили на САЩ и НАТО. Говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър даде да се разбере, че САЩ могат да се справят с каквато и да е криза. "Ние и нашите съюзници изключително ясно дадохме да се разбере големият ни интерес в сигурността на Югоизточна Европа, включително и Черна гора. Милошевич много добре познава възможностите на Запада да отговори, ако той отново заплаши регионалната сигурност. Той вече е известен", заяви Баучър.
Караджич получи огромна присъда
Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич беше осъден да заплати 745 млн. долара на група от жени, които са били брутално изнасилени и измъчвани по време на управлението му, реши съд в Ню Йорк.
Нито Караджич, за когото се смята, че се крие в Босна, нито адвокатите му присъстваха на делото и не е известно дали жените ще могат да получат поне част от сумата.
"Ние ще направим всичко, което е по силите ни, за да открием къде държи средствата си", закани се Мария Вало, една от адвокатките на ищците, без да уточнява къде се надява да намери парите на Караджич. "Решението ни дава възможност да ги вземем и то ще бъде признато от други страни."
Дори потърпевшите да не получат нито един цент, Вало смята, че присъдата отправя важно послание. "Това дело постанови, че изнасилването е форма на геноцид. Това е нападение срещу хората, заяви тя. Той е отговорен за това."
По-миналата седмица една жена припадна, докато описваше как е била изнасилвана и измъчвана през 1992 г. Тя разказа, че войници, носещи снимката на Караджич, са я отвели заедно с двете й деца от дома им за това, че са били босненски мюсюлмани.
Обвинението беше отправено от 12 души и три групи на наследници, представящи босненски хървати и мюсюлмани. Според тях Караджич в качеството си на президент е имал власт над военните и насилието е било част от систематичното нарушаване на човешките права, организирано от него.
По-голям граждански иск към Караджич беше подаден от Центъра за конституционни права и той ще се гледа от същия съдия на 11 септември. Исковете срещу Караджич се основават на закона за нанесени щети и вреди на чужденци, приет през 1789 г., който дава право на федералните съдилища да разглеждат дела, засягащи човешките права на чужди граждани.
Водната Ф1 в Пловдив се провали
Интриги или недобра организация стоят зад бойкота на пилотите
Петър ГАВРИЛОВ
Гуидо Капелини, световен шампион за 1999 г. и водач в класирането за тазгодишната световна купа във водната Формула 1, не стартира в неделя на гребния канал в Пловдив. Освен него и съотборника му Фабио Компарато бойкот обявиха и пилотите от още четири отбора, което обезсмисли най-голямата проява в моторните спортове у нас за годината.
"Интриги и вътрешни дрязги между пилотите" е причината за скандала, твърди съуправителят на "Идеа маркетинг" ООД (организатори от българска страна) и председател на Федерацията по водомоторен спорт (БФВМС) Кирил Гунчев. Според представители на "стачкуващите" пилоти причините за тяхното неучастие са много по-сериозни - необезопасеност на състезателното поле и зоните около него. Публиката беше наредена плътно около бреговете на канала, на места охраната и полицията бяха направили коридор между ръба на канала и първия ред от слънчасали и изнервени фенове. Друга причина според пилотите е тесният гребен канал, което не позволява развиването на максимални скорости и създава реална опасност за публиката. Недостатъчната дълбочина на водата също е пречка по мнението на отказалите се.
Организаторите отхвърлят тези твърдения с мотива, че трасето за състезанието е одобрено от техническа комисия и отговаря на стандартите. Освен обвиненията в интригантство към Капелини се добави и още че бил изплашен от катастрофата си в Полша предния кръг. "Атаката беше насочена срещу мен", заяви главният човек във водната Формула 1 Николо ди Санджермано. Като оневиняващо домакините доказателство бе изтъкнат фактът, че е подписан договор Пловдив да бъде домакин на старт от шампионата през следващите три години.
Скандалите започнаха още в деня преди състезанието, когато Капелини счупи съдийски компютър. Шампионът остана втори на квалификацията за място след Масимо Руджери от "Петробрас тийм" и обвини за резултатите си времеизмервателния екип. След тези перипетии и преговори между пилоти и организатори състезанието все пак се проведе с осем пилоти. След 35 обиколки останаха само четири скутера, а победител за първи път в живота си стана Филип Дезертен от "Фуш Юробет". Като капак на всичко дойде новината, че точки от българското Гран при няма да се присъждат и това сведе ранга му до надпревара на ентусиасти.
Организаторите не дадоха смислено обяснение защо обиколките бяха съкратени наполовина, но това потвърждава версията за недостатъчната сигурност на трасето и желанието на организаторите да намалят риска, коментираха от представителството на "Цептер" - спонсори на Капелини и на отбора му "Лазерлайн Кастрол рейсинг".
Мнозина зрители така и не разбраха каква е организацията на състезанието и защо се продаваха билети, а в деня на състезанието достъпът беше свободен. След засилената медийна реклама всички очакваха борба между лидери, а не пародия на състезание без значение за генералното класиране. Според "Идеа маркетинг" състезанието се е провело успешно и пари за билети няма да се връщат. В неделя всички на гребния канал в Пловдив можеха да констатират, че водната Формула 1 няма нищо общо като организация с наземната освен името.
Предстои най-оспорваната битка във Формула 1 от 26 години
Димитър Даков
За първи път от 26 години насам светът на Формула 1 става свидетел на подобна оспорвана битка между четирима пилоти. Разликата между съотборниците във "Ферари" Михаел Шумахер и Рубенс Баричело, които са съответно първи и четвърти, е едва 10 т., като немецът води колоната с 56 т. Сигурно е обаче, че не бразилецът е основната грижа на Шуми преди решителните стартове в Унгария, Белгия и Италия, тъй като само на две точки зад него са пилотите на "Уест Макларън" Мика Хакинен и Дейвид Култард. Далеч назад е петият Джанкарло Фисикела с "Майлд севън Бенетон" със скромните 18 т. За последно през 1974 г. разликите в челото на колоната са били толкова малки. По същото време преди 26 години първите четирима пилоти са събрани в седем точки след Гран при на Германия, XI кръг от световния шампионат. Водач е Клей Регацони с "Ферари" с 44 т., следван на три точки от Джоди Шектър с "Тиръл", по петите на двамата са Емерсон Фитипалди с "Макларън" и Ники Лауда с "Ферари" съответно с 37 и 38 т. След 11 старта Регацони има само една победа (Германия), но трите втори места, две трети и три четвърти позиции му осигуряват лидерството в шампионата. Вторият Шектър започва годината с три нули - в Аржентина, Бразилия и домашната си Гран при на ЮАР, но победите му в Швеция и Великобритания и добрите класирания в другите стартове му отреждат място сред лидерите.
В края на сезона обаче шампион става Фитипалди с 55 т., изпреварил само с три точки Регацони. Шектър остава трети с 45, а на цели 17 точки зад бразилеца завършва Лауда. Фитипалди си осигурява титлата, като след Германия завършва втори в Италия, първи в Канада и четвърти в последното състезание за сезона - Гран при на САЩ.
Ситуацията днес, 26 години по-късно, е приблизително същата. Разликата е, че в момента претенденти за победата са пилотите само на два отбора - "Ферари" и "Макларън". Баричело вече обяви, че няма амбиции да става шампион и че ще помага на Шуми, като краде точки от Култард и Хакинен при всеки удобен случай.
"Сребърните стрели" успяха да стопят огромния в началото на годината аванс на "Ферари" благодарение на кризата на Шумахер. В четири от последните пет старта немският идол не спечели нито една точка.
Последната му победа датира от 18 юни от Гран при на Канада, но преди и след състезанието в Монреал асът на "Ферари" остана на сухо. В Монако пилотът от Керпен доминираше в хода на надбягването, когато счупен ауспух прогори задното ляво окачване на колата му и бе принуден да отстъпи лидерството. Подобна ситуация се получи и във Франция - Шумахер и новият тогава супермотор на Скудерията 049С отново бяха пред всички, но свръхмощният двигател не издържа и Михаел се прибра рано в бокса.
В Австрия и Германия пред огромни немскоговорящи тълпи с червени знамена Шуми преживя най-лошите моменти в кариерата си - и двата пъти отпадна на първия завой след старта. На А1 Михаел бе подбран от засилилия се отзад Рикардо Зонта с БАР, който за първи път, откакто е във Формула 1, тръгна от шеста позиция и се увлече в битка за по-предно пласиране. В Германия беше още по-лошо - престоят на пистата за Шуми след старта бе само осем секунди. Този път той бе ударен от идващия отзад Джанкарло Фисикела с "Бенетон". Италианецът десетки пъти за няколко дни обясни, че е нямало къде да се скрие от шарещия пред него Шумахер, не е успял да спре и не е можел да избегне сблъсъка. Още на "Хокенхайм" Шумахер обвини Фисикела за катастрофата, но не обели и дума за хитрата маневра, приложена му от двамата пилоти на "Макларън". Култард и Хакинен демонстрираха перфектно упражнението, което бе запазена марка за "Ферари". Едната кола, в случая лидерът Култард, блокира Шумахер, избута го в края на пистата, а в това време Хакинен се изстреля начело на колоната. Миналия сезон Шуми и Еди Ървайн няколко пъти приложиха същия номер на Хакинен и в днешно време това се смята за една от успешните тактики на старта.
За Шумахер е жизненоважно доброто представяне в Унгария, тъй като след това идват любимите му писти "Спа" в Белгия и "Монца" в Италия, където е 100-процентов фаворит. Ако той успее да си осигури приличен аванс сега, в САЩ, Япония и Малайзия ще трябва да събира точки, колкото да запази лидерството до края на шампионата. Ако обаче Шуми загуби в следващите три старта, то задачата му да донесе първата световна титла при пилотите на "Ферари" от 21 години насам ще е много трудна. Формула 1 ще дебютира на "Индианаполис", а на "Сузука" в последните няколко години няма кой да победи "Макларън". Въпреки надмощието на "Ферари" в Малайзия миналата година изходът на тази писта остава труден за прогнозиране.
БФС пусна първенството в противоречие със законите
Нелицензираният съюз разреши на нелицензираните клубове да играят професионален футбол
Елеонора ГУНЧЕВАГеорги ФИЛИПОВ
Футболното първенство започна напук на законите в България. Българският футболен съюз (БФС), който няма лиценз за извършване на спортна дейност, разреши на множество нелицензирани клубове да участват в шампионата. Законът за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) от 1996 г. масово не се спазва, но Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) не взима никакви мерки. Футболният съюз също не прави нищо, за да въведе ред в къщата си. Дали от безхаберие или от страх да спре нередовните клубове от участие в първенството, чиновниците от "Кърниградска" 19 оставиха въпроса за лицензирането да се развива във времето. Досегашната практика показва, че ако продължава така, клубовете няма да влязат в нормите с години.
От две години под ръководството на Иван Славков БФС администрира футболния живот, без да е легитимиран от държавния орган. Институционалната война, поведена от бившия председател на спортния комитет Цвятко Барчовски, има изгледи за приключване с назначаването на поста на Симон Спасов и Борислав Михайлов за негов заместник. Факт е, че в момента БФС няма лиценз за извършване на спортна дейност, въпреки че има противоречие чия е вината за това.
Причината според представители на лицензионната комисия към ДАМС е в липсата на актуална регистрация на БФС. Промените в устава и ръководството на съюза от 1998 г. все още не могат да бъдат вписани в регистрите, а делата стигнаха до пет-членен състав на Върховния касационен съд (ВКС). "БФС няма лиценз, защото не може да представи документ по чл. 10 т.2 (ДВ бр. 51, 49 стр.), а именно актуализиран устав и препис от съдебното решение за пререгистрация, ако са настъпили изменения по устава. Такъв документ има, но комитетът не го признава, тъй като е направен (устава) от нелегитимни делегати", заяви Елена Балджиева, главен експерт по лицензите в ДАМС.
Адвокатите на БФС твърдят, че вината е изцяло в лицензионната комисия. "Още на 1 октомври миналата година сме предоставили всички необходими документи. Тъй като в момента сме в процедура по регистрация на промените от 1998 г., сме предоставили препис с последното актуално ръководство и устав на съюза. Смешно е законът да признава устава за редовен, а агенцията да не го прави. Досега обаче нямаме отговор дали тези документи са отхвърлени или пък съответстват на изискванията", заяви адвокатът Евгени Пальов от "Евард", която обслужва юридически БФС.
През септември е насрочено делото в петчленния състав на ВКС, което ще има голямо значение за съдбата на регистрацията на промените в ръководството. В случай че молбата на БФС бъде отхвърлена, адвокатите ще внесат документи за промяна на устава, направени на следващия конгрес - 3 декември 1999 г. "Когато имаме нова регистрация, ще уведомим представителите на лицензионната комисия. Засега сме им предоставили актуално състояние, издадено две седмици преди подаването на документите, така че няма основание да не ни лицензират", заяви адвокат Пальов.
Тази седмица се очаква въпросът да бъде обсъден на среща между шефа на ДАМС Симон Спасов и президента на БФС Иван Славков и да се стигне до примирие между двете организации.
Законът за спорта определя, че всички професионални клубове трябва да са акционерни дружества. След серия компромиси между БФС и бившия спортен комитет преди година се реши крайният срок за лицензирането на клубовете от А и Б група като ПФК да бъде началото на сезон 1999/2000 г. Седмица след старта на шампионат 2000/2001 г. във Висшата лига лиценз от държавния орган имат само шест от 14-те клуба. "Левски", ЦСКА, "Нефтохимик", "Славия", "Спартак" (Вн) и "Локомотив" (Сф) единствени са попълнили пълния пакет документи, след като са се пререгистрирали като акционерни дружества, сочи докладната записка от Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) до БФС от 3 юли 2000 г. Оттогава не е настъпила друга промяна.
Без лиценз от агенцията като професионални клубове са всички останали участници във Висшата лига. Повечето от тях имат лицензи от времето, когато бяха регистрирани по Закона за лицата и семействата. Абсолютно никакъв лиценз няма ФК "Берое". Преди това такъв е издаден на "Олимпик" (Тетевен). След пререгистрацията по Търговския закон "Берое" подава документи за нов лиценз, но становището на ДАМС е, че не може седалището да е в Тетевен, а по съдебна регистрация да е в Стара Загора.
Съвсем наскоро ръководството на набързо сформираното "ОФК Черноморец" АД е подало документи за лиценз. Общинският съвет в Бургас обаче е сезирал ДАМС, че има претенции по процедурата на провеждане на общото събрание. Държавната агенция е изпратила писмо до шефовете на клуба да отстранят нередностите.
Във втората лига редовни лицензи имат само ПФК "Добруджа", "Беласица", "Спартак" (Пл) и "Хасково". Новата управа на "Пирин" също е внесла документи, но те са непълни и се чакат допълнения.
"Изпратили сме наредбата и формулярите за попълване до всички клубове и БФС. От миналогодишната А група всички са провели събрания за преобразуване от ФК в ПФК. Изпратиха ни копия от новите регистрации, но само това. Не сме получили попълнен комплект документи за лицензиране на ПФК и затова не можем да ги узаконим", каза Елена Балджиева.
Според информация на ДАМС на регионално ниво има много клубове без никаква съдебна регистрация и въпреки това участват в състезания.
ЕТА пое отговорността за убийствата
Въоръжената баскска групировка ЕТА, която рязко увеличи броя на терористичните актове, пое отговорността за последните нападения в Испания, включително и за две убийства. Част от кампанията са убийствата през юли на бивш губернатор в баскската провинция Гипускоа и на съветник на управляващата Народна партия в южния град Малага.
"Въоръжената организация поема отговорността за нападенията, предприети между 9 май и 29 юли", се казва в заявление, публикувано в излизащия на баскски език вестник "Егун Кариа".
Сепаратистите потвърдиха, че са тяхно дело двете коли бомби, избухнали в богаташките квартали на Билбао, насочени срещу хора, "отговорни за сериозни щети на баскската родина", включително срещу Емили Ибара, президент на голямата банка Banco Bilbao Vizcaya Argentaria. Никой не загина при взривовете.
Смята се, че ЕТА, която се бори за независимост на баските, е виновна за смъртта на девет души от декември насам, когато прекрати едностранно обявеното примирие. Жертвите на ЕТА след 1968 г. са около 800, а само през седмицата тя беше обвинена за две убийства и други нападения срещу мирното население.
Спукана гума е свалила конкорда
Парче метал, намиращо се на пистата, вероятно е пробило гума на самолета "Конкорд" на френската авиокомпания "Ер франс", поставяйки началото на серия от събития, довели до катастрофата през миналия месец, съобщи френското Бюро за разследване на произшествия (БРП). Според съобщението му край на пистата на летище "Шарл де Гол" е било намерено парче метал, което е съвпадало по форма с дупката в една от гумите и "вероятно то е станало причина за нарязването". Все още не е известно откъде се е появило злощастното парче.
Гумата е избухнала, докато свръхзвуковият самолет е набирал скорост при излитане, след което с голяма скорост са се разхвърчали парчета гума, някои от които са тежали четири килограма.
"В резултат на процес, който все още не е установен, един или няколко резервоара за гориво на лявото крило бързо са били повредени, което е довело до значително изтичане на гориво и пожар", се допълва в съобщението.
Според БРП спуканата гума е била под резервоар №5, част от който беше намерен на пистата. Конкордът има по седем резервоара на всяко крило.
За първи път БРП огласи конкретна версия за случилото се на 25 юли, когато горящият самолет падна в хотел в град Гонес минути след излитането му за Ню Йорк, при което загинаха всичките 109 души, намиращи се на борда и още четирима на земята.
Петте останали конкорда на "Ер франс" бяха спрени от полети след катастрофата и министърът на транспорта Жан-Клод Гесо заяви, че те ще бъдат подновени едва след като се изяснят причините на катастрофата.
Арафат търси подкрепа в Москва
Палестинският лидер Ясер Арафат пристигна в Москва като част от световното си турне след провала на мирните преговори с Израел в Кемп Дейвид. Той се надява да получи поддръжката на Русия за обявяването на палестинска независимост на 13 септември въпреки съпротивата на Тел Авив, но много вероятно ще си тръгне с празни ръце. Бившият любимец на Съветския съюз ще разговаря с президента Владимир Путин и външния министър Игор Иванов, след което ще продължи за Финландия и Норвегия.
Русия е равнопоставен партньор на САЩ в близкоизточния мирен процес, но в последно време отстъпи инициативата поради голямата активност на американския президент Бил Клинтън. Едва ли руските дипломати ще успеят да излязат с нови предложения, които да помогнат да бъде решен спорът за Източен Ерусалим, но те дадоха да се разбере, че няма да подкрепят едностранното обявяване на независимост. Заместник-министърът на външните работи Василий Средин потвърди правото на палестинците на независимост, но "палестинската държава трябва да бъде резултат от преговори, което ще гарантира нейната сила и стабилност и сигурността на страните от Близкия изток".
Москва не може да си позволи да подкрепи палестинците заради значението, което придава на отношенията с Израел, където живее значително малцинство, емигрирало от Русия и бившия СССР. В навечерието на визитата на Арафат Путин разговаря по телефона с израелския премиер Ехуд Барак, а в началото на седмицата Москва беше посетена от израелския главен прокурор Еляким Рубенщайн, който представи позицията на своята страна на разговорите в Кемп Дейвид и обеща адекватен отговор на палестинската независимост, без да уточнява какъв ще бъде той.
Накратко
Старши треньорът на "Нефтохимик" Салваторе Полверино и спортният директор Серджо Борго бяха уволнени веднага след загубата на отбора с 2:5 у дома от "Спартак" (Вн) в първия кръг от футболното първенство. Заедно с тях към Италия пое и сънародникът им - халфът Гиулемо Балдини. В тима запази мястото си другият италианец Андреа Парола, който не игра във фаталния мач заради проблеми с жълтата си карта. За наставник бе назначен бившият треньор на бургазлии Димитър Стойчев.
Върховният касационен съд постанови Емил Дачев да бъде възстановен на работа като генерален секретар на Българския футболен съюз. Случаят се влачи шест години по съдилища. През 1994 г. Дачев бе уволнен неправомерно от тогавашните шефове на БФС Валентин Михов и Христо Данов. Впоследствие тази длъжност се закри. Съответстващите й функции се изпълняват от Иван Вуцов.
Защитникът на "Левски" Предраг Пажин получи повиквателна за националния отбор на България по футбол за контролата с Белгия. Сърбинът няма да играе, тъй като все още не е получил български паспорт. Националният отбор отстъпи пет места в класацията на ФИФА и в момента е на 52-ра позиция след съставите на Кот д'Ивоар, Гана, Хондурас, Ямайка и др. От тимовете, с които играем в една квалификация за световното първенство през 2002 г., зад нас са само Северна Ирландия и Малта, съответно на 98-о и 118-о място. Лидер в класацията продължава да бъде Бразилия, следвана от Аржентина, Чехия, Испания, Италия и др. Бившият национал Петър Михтарски ще бъде картотекиран в "Левски" със статут на аматьор. Причината е лимитът от 30 професионалисти, които всеки клуб може да картотекира в Българския футболен съюз. Договорът на 34-годишния нападател е до Нова година.
Втора жертва взе българско автомобилно състезание тази година. Боряна Радева (25 г.) загина от удар на състезателен автомобил по време на рали "Шипка". Състезателят с фаталния номер 13 Мартин Кралев с "Шкода Фелиция" се вряза в публиката на около километър след старта. При инцидента пострадаха други четирима души, а 18-годишният Веско Стоянов получи множество разкъсни рани на левия крак, който впоследствие бе ампутиран. През май двама души загинаха на рали "Албена" при опит да помогнат на пилота Радослав Козлеков.
Женският волейболен отбор на "ЦСКА Роял кейк" има нов треньор на мястото на Стоян Гунчев, извел момичетата до шампионската титла и купата на България. Новият наставник е Димитър Пангаров, който през миналата година води за известно време "Левски Сиконко". Причината за рокадата са високите финансови изисквания на Гунчев за новото първенство, заяви спортно-техническият директор на червения клуб Борислав Кьосев.
